BULGARIA ON AIR - NOVEMBER - CUT

2 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

CONTENTS NOVEMBER

13 | B USINESS ECONOMY

39 | A NALYSIS POLITICS

63 | T RAVEL 77 | L IFE ADVENTURE STYLE

26 | Новият живот

46 | България

66 | Идеи за

на старите дрехи

Вехториите отдавна вече са милиардна индустрия

има особена стойност

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова пред Bulgaria on Air

слънчева Коледа

Пет дестинации с празнична атмосфера, но без сняг

80 | Р аят е там,

където сме ние самите

Световноизвестният философ Юлия Кръстева пред Bulgaria on Air

28 | A New Life for Old Clothes

48 | B ulgaria Has Special Value within Europe

66 | Sunny Christmas

82 | Paradise Is Wherever We Find Ourselves

14 | Числа и лица Numbers & faces

40 | Тенденции Ups and Downs

64 | Елате с нас Come with Us

16 | Добави в кошницата 18 | Add to Your Basket

42 | Първо оцеляването, после разширяването 44 | Survival First, Enlargement Next

72 | Мечките не танцуват 74 | Bears Do Not Dance

86 | Неочакваните ефекти от една провокация 87 | The Unexpected Effects of a Provocation

20 | Най-голямата река... в интернет 22 | The Largest River of Them All

54 | Речта на президента 56 | The President’s Speech 58 | В началото бе словото 62 | In the Beginning There Was the Word

90 | Краят на СПИН?

92 | The end of AIDS 96 | В куфара на Весела Илиева In the Suitcase of Vessela Ilieva 98 | Три в едно Three in One

November 2011

3

Time for Awards The winners of Bulgaria Air’s Facebook competition

Време за награди Победителите във Facebook-конкурса на България Ер. Приключи конкурсът на България Ер във Facebook за най-добра фотография или видеоклип, направени на борда на нашите самолети. Благодарим ви за огромния интерес и за множеството вълнуващи кадри, които ни изпратихте и които направиха избора на победителите наистина сложен. В крайна сметка най-много гласове получи видеоклипът, изпратен ни от

Пламен Нейков. Той печели първата награда – двупосочен билет до Милано или Париж, по избор. Втората награда – двупосочен билет по вътрешна дестинация (София – Варна или София – Бургас) спечели Юрген Гугенсон за клипа, направен по време на полет с нас до Москва. Трета награда – едногодишен абонамент за Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE – печели Боян Семерджиев с този великолепен кадър на изгрев над облаците.

Bulgaria Air’s Facebook competition for the best photo or video made on board our airplanes is over. We thank you for the great interest and the many exciting photos and videos you sent us; it was really hard to choose the winner.

In the end, the video with the greatest number of votes was the one sent by Plamen Neykov. He earns the grand prize – a round trip ticket to Milan or Paris, his choice.

Second prize, a round trip ticket for a domestic destination (Sofia-Varna or Sofia-Burgas), goes to Jurgen Gugenson for his video made during a flight with Bulgaria Air to Moscow.

Third prize, a one-year subscription to Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE – goes to Boyan Semerjiev for the magnificent shot of the sunrise above the clouds.

November 2011

9

Новото лице на България Ер От ноември нашите екипажи са с обновени униформи. От началото на ноември България Ер е с ново лице - нашите пилоти и стюардеси са с напълно обновени униформи, проектирани от световноизвестния български дизайнер Вергиния Здравкова. Освен обичайните за облеклото на стюардесите пола и сако Здравкова изработи специално за България Ер рокли и сукмани. Новите облекла са израз на стремежа на авиокомпанията непрекъснато да се модернизира, като запазва в същото време богатите български традиции. Цветовете и кройките са модерни и елегантни, но преди всичко удобни, изработени от немачкащи се материи. Нови шалчета и авиационни баджове допълват концепцията за стилен и елегантен вид на нашите стюардеси. Лесно ще отличите капитана на своя полет по трите ленти на маншета на униформата му. Вторият пилот носи две ленти.

10 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

The New Face of Bulgaria Air From the beginning of November, Bulgaria Air shall have a new face – our pilots and flight attendants will be outfitted with totally new uniforms, designed by the world famous Bulgarian fashion designer Verginia Zdravkova.

Besides the usual flight attendant’s outfit consisting of a skirt and jacket, Zdravkova also designed dresses and tunics especially for Bulgaria Air. The new outfits show the airline’s desire to be modern, yet, at the same time, to

preserve the rich Bulgarian traditions.

The colors and the style are trendy and elegant, but, most of all, convenient – made out from wrinkly-resistant fabrics. The new scarves and aviation badges add to the concept of a stylish and elegant image for our flight attendants. You will easily recognize the captain of your flight by the three stripes on the wrist-band of his uniform. The co-pilot has two stripes.

ЧИСЛА И ЛИЦА

NUMBERS & FACES

14% е ръстът на депозитите на граждани в българската банкова система на годишна база, показва статистиката на БНБ. Експерти обясняват това с активните кампании на повечето банки за привличане на влогове. За сметка на това делът на лошите кредити продължава да расте и вече достига 13.5%.

59

EN

място заема България в класацията Doing Business на Световната банка. Страната е отстъпила с две позиции за последната година, но все пак изпреварва страни като Чехия, Италия и Полша. Лидери са Сингапур, Хонконг, Нова Зеландия, САЩ и Дания.

is the growth rate of private deposits in the Bulgarian banking system on an annual basis, as indicated by BNB statistics. Experts explain the growth with the active campaigns of most banks to attract deposits. In contrast, the share of bad credit continues to rise and has now reached 13.5%.

EN

is the place held by Bulgaria in the World Bank’s Doing Business ranking. That is a drop of two positions compared to last year, but still ahead of countries like the Czech Republic, Italy and Poland. The leaders in this ranking are Singapore, Hong Kong, New Zealand, U.S. and Denmark.

170

млн. лева държавен инвестиционен заем очаква регионалното министерство като допълнение към бюджета си за 2012 година (248 млн. лева), съобщи министър Лиляна Павлова. Тя представи и новия си заместник Добромир Симидчиев, досега - инвестиционен директор в частното дружество «Софийска вода».

EN

million leva is expected by the Ministry of Regional Development in the form of government investment loans as an addition to its 2012 budget (which totaled 248 million leva), announced Minister Liliana Pavlova.

She introduced her new Deputy Minister, Dobromir Simitchiev, who was an investment director in the private Sofiyska Voda until now.

14 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

8 800 000 000 евро ще инвестира групата Air France-KLM в покупката на 50 нови самолета - 25 Boeing 787 и 25 Airbus А350. Това е първата стъпка в мащабната програма за обновяване на авиационния гигант, който е в партньорски отношения с България Ер. Двете компании обслужват съвместно дестинациите София – Париж – София и София – Амстердам – София.

EN

Euros will be invested by the Air France-KLM group to purchase 50 new airplanes (25 Boeing 787s and 25 Airbus A350s). This is the first phase in the large-scale program to renew the aviation giant, which has a partnership with Bulgaria Air. The two companies operate the Sofia-Paris-Sofia and Sofia-Amsterdam-Sofia routes jointly.

BUSINESS IN FOCUS

тронен търговец е промяната на дизайна им спрямо нуждите. Затова и никой няма ясна представа нито колко са реално функциониращите онлайн магазини у нас, нито какъв е обемът на пазара. Знае се обаче, че сериозните компании, които залагат на интернет за дистрибуция на продукцията си, са около 600. И броят им расте. Така например веригата за търговия с IT продукти "Мултирама" очаква 15% от оборота й за тази година да бъде генериран през интернет. През 2010 цифрата е била 10%. ПЕРСПЕКТИВИТЕ ОБАЧЕ не са само розови. С навлизането на новите технологии

се появяват и нови предизвикателства пред потребителите и пред бизнеса. Най-сериозното е гарантирането на сигурността на клиентите. При това не само сигурността на получаването на стоката, която е била заявена за доставка, а и на личните им данни и банковите им сметки. Дори всемогъщи корпорации като Sony станаха жертва на източване на информация напоследък. А това допълнително подхранва страховете на потенциалните клиенти да започнат да се възползват от предимствата на онлайн търговията. Но каквито и препятствия да има пред този сектор – опасения от измама, съмнения

в качеството на стоката, непознаване на технологията – за преодоляването им има един изключително сериозен стимул: електронното пазаруване е по-лесно, по-бързо и по-евтино от обикновеното. Това си личи ясно от бума при онлайн погасяването на комунални сметки, което засега остава основен генератор на приходи за системите за електронни разплащания. И по нарастващия интерес към хазартните залагания през интернет. Следващият подобен бум без съмнение ще засегне търговията с реални стоки. И онези, които се ориентират най-бързо и предложат най-качествена услуга, могат да спечелят много от него.

November 2011

17

If you take a look at the official statistics, you could say to yourself that e-commerce in Bulgaria barely exists, but, in fact, it is a fastgrowing sector. The main reason for this disturbing disconnect is the huge percentage of cash on delivery deals, which make “online shopping” not exactly online, but rather a modern version of the old-style shopping by catalogue. This pattern is quickly changing, however, as cash on delivery gives way to electronic payments by credit or debit cards.

THE DEVELOPMENT OF E-COMMERCE HAS BEEN PARTICULARLY DISTINCTIVE over the last few months, additionally catalyzed by the introduction of new services, such as collective commerce. The latter is a subject of a lot of interest among consumers eager for cheaper goods. This led to the creation of a sub-section in e-commerce, in which more than 100 shops participate. As a comparison, according to different statistics, the number of “conventional” online shops in our country is about 2000. But that number is over the last few years, while collective shopping, inspired by sites like Groupon,

18 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

By HRISTO LASKOV / Photography SHUTTERSTOCK

Add to Your Basket E-commerce in Bulgaria is an extremely tiny sector, but this is changing and it is changing fast

is a reality in our country for a little more than the last twelve months.

The other noticeable tendency in 2011 was the degradation of the online tender model, strengthened by the re-orientation of the biggest such web site in Bulgaria – Aukro.bg.

Along with its growth, in the last couple of months we also witnessed the dark side of e-

commerce. We remembered one of the main reasons for Bulgarian users not to shop online as well: their fear of being cheated.

During the summer a big scandal took place with a fake offer by a tourist agency, distributed on a website for group shopping. Observers were worried that this would injure the fragile image of this industry, but there were no severe

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ / Фотография АРХИВ

НАЙ-ГОЛЯМАТА РЕКА... В ИНТЕРНЕТ

Основателят на Amazon Джеф Безос The Amazon founder Jeff Bezos

20 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

November 2011

27

By VALERI TSENKOV / Photography SHUTTERSTOCK

A New Life for Old Clothes It has been a long time since “second hand” was merely an option for the poor. Now it is a global industry with rising profits – and an ever growing charm

28 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

I have always had a special attitude toward “second hand” goods. When I was a child, my mother often took me on shopping trips to “discount stores” in search of good clothes at a reasonable price. On Monday morning, upon hearing the second hand salesman calling out, “Buying used cl-o-o-othes,” I dropped everything immediately and pressed my face against the window. I watched intently, yet I could not explain how that second hand salesman gathered used clothes, but was himself always dressed so chic – with the ever present black suit, white shirt, black necktie, white gloves and black and white gangster shoes.

I think I learned to value old stuff during my childhood, regardless of whether it was old furniture or simply a pair of shoes that had once

34 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

revolution in consumption and a new industrial revolution in production. In the years to come the Cradle to Cradle principle will be fully established as a production and consumption model within the European Union. It will enable Europeans to get rid of a huge problem: industrial waste.

Every year the average EU citizen throws away 15 kg of old clothes – shirts, underwear, pants, coats… Germans are the most prodigious; they dump 30 kg per person. Bulgarians are more economical; they throw away only 8 kg per person. With a population of 502 million people, this amounts to dumping 7.5 million tons of old stuff every year; a gross example of wastefulness! Recycling clothes will enable the shrinking of these quantities by 50%. This will mainly be accomplished by the manufacturing of artificial fibers – polyester and polyamide. Unlike natural fibers, they are subject to recycling.

In 2012 the market will see the first clothing manufactured solely from polyester and polyamide – from the cloth to the buttons to the label.

When it becomes worn out, it will be simply sent for recycling; it will be melted at 200°C, then it will once again become artificial fibers for new clothes.

Vintage on demand The newest trend is the trade in old and used furniture, a practice that is being encouraged as “eco-fashion.” Used guitars are also a product in high demand, and not only by musicians or collectors. Lately, old vinyl records have found a very good market, the latest hit being the Sex Pistols. Once their single “God Save the Queen” did not reach the market because the punkers smashed the studio while recording and A&M canceled their contract. However, they had already made dozens of vinyl records and the last Record Collectors catalog shows that their collector value has risen to an incredible 9,120 euros, which is a jump of 80,000% over their price 34 years ago! In June, Christie’s sold the original vinyl record of “London Calling” by Clash for 1,650 pounds. After that hit came Pink Floyd’s vinyl record version of “Dark Side of the Moon,” which went for 1,250 pounds, and The Who’s “Tommy” rock-opera for 970 pounds.

On the other side of the Atlantic the prices are similar. There is an eager anticipation of the Beatles’ “Yesterday and Today” (the scandalous single, which was once banned because its cover featured the band in butcher’s smocks with decapitated dolls among pieces of meat) being put up for auction. According to collectors the price of this original is already expected to exceed 50,000 dollars.

The American Chuck Newman, who owns ReCellular, became a multimillionaire through the resale of old and recycled cellular phones.

Last year he sold 6 million old devices and next year he intends to open offices in many European countries, planning to reach a sales volume of 100 million by year 2015. The German Wolf of Coblenz is following in his steps; his internet company wirkaufens.de buys up all kinds of mo-

36 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Over the last one hundred years the consumption of cotton has risen by 700% bile devices – phones, players, games consoles – and when he brings them back to life, he resells them via eBay. His revenues have already reached 3 million euros.

It is wrong for one to think that only poor people buy from second hand stores. Even the reputation of these places as dirty and repulsive commercial premises does not do them much justice. They are something of a paradise for those who like vintage articles and design.

Many of them actually have a very high standard because there is a periodic cycle to fashion trends. Whether you are searching for platform high heels, old hand-made bags, or massive jewelry in different colors, second hand stores are the perfect place for you to find them.

Once you find something valuable, you will quickly grow addicted to the habit of digging in the old stores from time to time. In these times of modern consumption, second hand stores have acquired a totally different reputation, vision, and meaning that have nothing in common with the ever growing prices – indeed, they are a hit and a good choice for those who would like to preserve their affection toward nature and have an ecological way of life.

в редица европейски страни – така че до 2015 да достигне обем от 100 млн. продажби. По неговите стъпки върви германецът Кристиян Волф от Кобленц, чиято интернет-фирма wirkaufens.de изкупува всякакви мобилни устройства – телефони, плейъри, игрални конзоли - и след като ги върне към живот, ги продава чрез eBay. Оборотът му е вече 3 млн. евро. Грешка е да се мисли, че само бедните пазаруват от магазините втора употреба. Дори имиджът на тези места като мръсни и неприветливи търговски помещения не е съвсем справедлив. Те са почти рай за онези, които си падат по ретро-стоките и дизайна. Много от тях всъщност притежават изключително висок стандарт, защото модните тенденции периодично се завръщат. Независимо дали търсите обувки на високи платформи, стари ръчно изработени чанти или масивни бижута в различни разцветки – магазините втора употреба са идеалното място да ги намерите. Когато веднъж откриете нещо ценно, после лесно ще се пристрастите към навика периодично да тършувате из старите магазини. В епохата на модерното потребление те придобиват съвсем друг имидж, облик и значение, които нямат нищо общо с постоянно растящите цени – те са хит! И добър избор за онези, които биха искали да съхранят любовта към природата и да живеят екологично.

ANALYSIS POLITICS

РЕЧТА НА ПРЕЗИДЕНТА THE PRESIDENT’S SPEECH

54 |

46 |

ИРИНА БОКОВА IRINA BOKOVA

42 |

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА EUROPE’S FUTURE November 2011

39

Тенденции Ups & Downs България ще има най-високия икономически ръст в Централна и Източна Европа догодина, ако се вярва на прогнозите на ЕБВР. Според експертите на банката дълговата криза, разтърсваща еврозоната, догодина ще се пренесе и върху източноевропейския регион, поради което ЕБВР коригира значително очакванията си за ръста. За България той е вече 2.3% (спрямо 3.7% през юли). Далеч по-зле са Румъния (от 3.8 на 1.1%), Словакия (от 4.1 на 1.1%) и Унгария (от 2.8 на 0.5%). Най-уязвими от ситуацията с Гърция са Сърбия, Румъния и Албания, смята ЕБВР.

Bulgaria will have the greatest economic growth rate in Central and Eastern Europe next year, if the EBRD forecasts can be trusted. According to the bank’s experts the debt crisis, which has shaken the Eurozone, will move into the southeastern region next year; that caused the EBRD to correct its growth expectations considerably. For Bulgaria estimates now stand at 2.3% (as compared to 3.7% in July). The situations is considerably worse for Romania (from 3.8 to 1.1%), Slovakia (from 4.1 to 1.1%) and Hungary (from 2.8 to 0.5%). Serbia, Romania and Albania are the most vulnerable from the Greek situation according to the EBRD.

Правителството се готви да намали още веднъж минимално допустимия размер на финансовия резерв на страната, става ясно от проектобюджета за 2012. В подготвения от Министерство на финансите проект е записано, че фискалният резерв не може да пада под 3 милиарда лева. Тази година прагът бе 4.5 милиарда. През 2009 правителството на Бойко Борисов завари резерв от 8 милиарда лева при минимален праг 6.8 милиарда. Бюджетът за догодина не предвижда значими съкращения на разходи, но за сметка на това фиксира съвсем умерен дефицит от 1.35%.

The government is preparing to reduce the minimum amount allowed in the country’s financial reserve once more; that became clear from the 2012 draft budget.

The Ministry of Finance’s draft as currently written includes fiscal reserves, which cannot fall under 3 billion leva. This year the threshold was 4.5 billion. In 2009 the government of Boyko Borisov took over a reserve that was at 8 billion leva even though the minimum threshold was 6.8 billion. Next year’s budget does not foresee any significant reduction in expenditures, yet estimates a relatively acceptable deficit of 1.35%.

Под 49% от българите участваха в първия тур на президентските избори, но въпреки това вотът мина при незапомнено лоша организация и с опашки пред повечето избирателни секции. Представители на районни секции трябваше да нощуват пред Общинската избирателна комисия в София. Депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов пък бе заснет да носи чувал с бюлетини вътре, където според Избирателния кодекс няма никакво право да бъде. Избирателният кодекс “не е свещена крава”, обясни колегата му Димитър Лазаров.

Less then 49% of Bulgarians participated in the first round of president elections, yet, despite the low turnout, the vote was carried out under with extremely bad organization and with queues in front of most of the voting sections.

Representatives of regional sections had to sleep in front of the Municipal Election Commission in Sofia. Stanislav Ivanov, a Member of Parliament from GERB, was shot carrying a sack of ballots inside. According to election laws, he has no right to be there. His colleague, Dimitar Lazarov explained his presence there with the opinion that election law “is not a sacred cow”.

40 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Текст РАЛИЦА КОВАЧЕВА / Фотография SHUTTERCTOCK

Първо оцеляването, после разширяването С подписването на договора за присъединяването на Хърватия през декември разрастването на Европейския съюз вероятно ще спре – за години напред

Да се говори за разширяване на Европейския съюз в момент, когато самите символи на общността – единната валута и общите граници - са подложени на тежко изпитание, звучи направо еретично. ЕС е толкова втренчен в себе си, толкова зает с оцеляването, че доколкото поглежда кандидатите за членство, то е, за да кимне разсеяно, да каже "да, да, продължавайте с реформите", и отново да се заеме с неотложните си вътрешни проблеми. ДЪЛГОВАТА КРИЗА в еврозоната не само не е овладяна - всяко ново решение изглежда вече закъсняло и недостатъчно. А вглеждането в корените й постави фундаментални въпроси - дали общата валута не е била въведена прибързано и дали всички са били готови за нея (например периферните икономики, които сега твърдят, че именно приемането на еврото е намалило конкурентоспособността им, за сметка на Германия, например). Или защо И-то в Икономическия и валутен съюз е било така фриволно пренебрегнато, подобно на правилата за фискалната дисциплина в Пакта за стабилност и растеж. Без да си е отговорил на тези въпроси, ЕС не може дори и да си помисли за ново разширяване. Мантрата в момента е повече интеграция („Повече Европа”) и в името на тази цел вече открито се говори за промяна на съюзните договори, а започне ли такава, тя със сигурност ще отнеме голяма част от енергията на съюза. На този фон, проблемите с Шенген ясно демонстрират тенденцията към самозатваряне, вместо към разширяване. Промените в шенгенското законодателство и отказът за приема-

42 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

не на България и Румъния са знак, че когато ЕС е изплашен, той се опитва да се скрие като охлюв в черупката си. А СЪЮЗЪТ Е НАИСТИНА ИЗПЛАШЕН финансовата криза прерастна в дългова, която сега заплашва да се превърне в банкова. Имигрантските вълни от Средиземноморието и Северна Африка прииждат, без ЕС да е готов с необходимото законодателство, за да ги приеме. Междувременно доктрината на мултикултурализма претърпя провал, както честно признаха някои от европейските лидери, и Европа отново се чуди как да интегрира имигрантите, докато те стават повече, а настроенията срещу тях – по-силни. В същото време ЕС има две непоклатими причини да мисли за разширяване - демографската криза и нуждата от икономически растеж. На срещата на ЕС със страните от инициативата Източно партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) в края на септември, унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че сегашните проблеми не бива да са пречка пред разширяването на ЕС, защото "ако продължим да се мотаем, ако не се разширяваме, европейската икономика ще изгуби мястото си в световната икономика”. Затова според него „един от най-важните икономически проекти на ЕС е Източното партньорство, който вероятно ще трябва да се слее с Балканския проект". На този етап обаче нито една от страните от Източното партньорство не изглежда реалистично близо до членство в ЕС. За момента Брюксел се ограничава

да каже само, че „2011 година е възможна дата за завършването на споразумението за асоцииране с Украйна и започването на преговори по задълбочено и цялостно споразумение за свободна търговия с Грузия и Молдова”. Източните партньори на ЕС имат да извървят още дълъг път, за да се реформират икономически и политически. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ, там след присъединяването на Хърватия остават само проблеми. Сърбия получи заветния статут на страна-кандидат, но не и дата за начало на преговорите. Отношенията с Косово остават препъни-камък в европейския път на Белград. От развитието на преговорите между Сърбия и Косово ще зависи кога страната ще започне преговори за присъединяване. Черна гора, която получи статут на кандидатчлен, вече може да започне и реалните преговори. Македония е страна-кандидат още от 2005 година, но така и не е започнала

Before answering these questions, the EU cannot even think about further enlargement.

The mantra at the moment is more integration (“More Europe”) and, in the name of this cause, a change in the Union agreements is already being openly discussed; if changes are implemented, they will surely sap a large part of the Union’s energy. In light of this background the problems with Schengen clearly demonstrate the tendency toward self-protection instead of enlargement. The changes in Schengen legislation, and the refusal to add Bulgaria and Romania, are evidence that the EU tries to withdraw into its shell like a snail when it is scared.

By RALICA KOVACHEVA / Photography SHUTTERCTOCK

Survival First, Enlargement Next With ratification of the agreement on Croatia’s accession to the EU, the Union’s enlargement will most probably stop – for years ahead

To talk about an enlargement of the European Union at a time when the very symbols of the community – the common currency and joint borders – are subject to severe challenges, frankly sounds heretical. The EU is so fixed on itself, so concerned with its survival, that if it looks at current applicants for membership, it is only in order to absentmindedly nod, to say “yes, yes, continue with the reforms,” and to get back to their urgent internal problems as quickly as possible.

THE DEBT CRISIS in the Eurozone is far

from being under control – each new decision seems to be too late and insufficient. If we look carefully at its roots, then fundamental questions arise – was the common currency introduced too early and was everyone ready for it (e.g. the peripheral economies, which are now claiming that the introduction of the euro actually decreased their competitiveness to the benefit of Germany, for example). Or why the “E” in the Economic and Monetary Union has been so frivolously neglected, like the standards regarding fiscal discipline in the Stability and Growth Pact.

THE EUROPEAN UNION IS REALLY SCARED – the financial crisis grew into a debt crisis, which is now threatening to become a bank crisis. The waves of immigrants from the Mediterranean Basin continue to arrive without the EU having the necessary legislation to accept them. In the meantime, some European leaders admitted that the doctrine of multiculturalism has experienced failure, and once again Europe is wondering how to integrate the immigrants who are multiplying in number, while the attitudes against them are growing stronger.

At the same time the European Union has two significant reasons to consider enlargement – the demographic crisis and the need for economic growth. At the meeting between the EU and the countries from the Eastern Part-

С приемането на Хърватия (най-вероятно от 2013) разширяването на Евросъюза може за дълго да замре With the accesion of Croatia (in 2013, most likely) the EU enlargement might freeze for a long period

44 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ЮНЕСКО, АРХИВ

БЪЛГАРИЯ ИМА ОСОБЕНА СТОЙНОСТ В ЕВРОПА Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова пред Bulgaria On Air

Г-жо Бокова, изминаха вече две години, откакто оглавихте ЮНЕСКО. Каква е оценката ви за свършеното през този период? И какво ви се струва, че не успяхте да свършите? Много е трудно да се прави оценка за собствената работа, но мисля, че като цяло организацията за две години стана по-видима, по-ефективна, по-тясно ангажирана с основните цели на нейния мандат – най-вече в сферата на образованието. Положихме много усилия да придвижим напред тази тема, особено в най-слабо развитите страни. Публикувахме тази година едно много голямо изследване на образованието в страните в ситуация на конфликти. От 67 милиона деца по света, които остават извън класните стаи, 29 милиона са в страни, в които има конфликти. Щастливи сме, че благодарение на нашите усилия Съветът за сигурност през юли за първи път в историята си взе едно много важно решение, в което се отбелязва, че образованието също трябва да се смята за защитено при такива конфликти. Една от основните критики към всички големи международни организации е,

46 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

че са тромави и не успяват да се приспособят бързо към промените в света, че някои от тях още не възприели съвсем дори края на Студената война. Смятате ли, че ЮНЕСКО се адаптира към промените? Вярвам, че семейството на ООН и ЮНЕСКО в частност са в процес на сериозна промяна. Ние в момента извършваме много задълбочени реформи. Няма сектор, който да не преструктурираме. Аз предложих една изцяло нова архитектура на нашето присъствие "на терена", както казваме, най-вече в Африка. Надявам се, че генералната конференция на ЮНЕСКО ще я одобри и ще бъдем доста по-близо до нуждите на африканските страни. Ще прехвърлим много от нашата експертиза от централата в Париж към местата, където тя е необходима.

„Извършваме много реформи. Няма сектор, който да не преструктурираме”

ИРИНА БОКОВА бе избрана за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009. Преди това е била посланик на България във Франция и Монако, личен представител на българския президент в Международната организация на франкофонията и постоянен представител в ЮНЕСКО от 2005 до 2009. Родена през 1952, Бокова е завършила Московския държавен институт за международни отношения, следвала е и в университетите на Мериленд и Харвард в САЩ. В дългата си и забележителна кариера е била още представител на България в Организацията на обединените нации и министър на външните работи на България.

IRINA BOKOVA was elected as the Director-General of UNESCO back in 2009. Previously she was Ambassador of the Republic of Bulgaria to France and Monaco, Personal Representative of the Bulgarian President to the "Organisation Internationale de la Francophonie" and Permanent Delegate to UNESCO from 2005 to 2009.

Born in 1952, she obtained an MBA from the Moscow State Institute of International Relations and studied at the universities of Maryland and Harvard in the USA. During her long and distinguished career, she also served as Bulgaria's representative to the United Nations and as her country's Secretary of State for European integration and Foreign Minister.

November 2011

47

Let’s talk about the subject of the preservation of cultural heritage, which many people think is UNESCO’s main task. How does that goal coexist with the pursuit of economic development?

You are correct that this is the most visible part of our operations. The adoption of the Convention Concerning the Protection of World Cultural and Natural Heritage in 1972 was the first case in post-war development when all of humanity united around one and the same set of values. This year we are celebrating the 40th anniversary of the Convention with many activities and conferences around the world. Today we already have more than 900 sites that are protected by this Convention, and I think that this is a very great achievement.

The challenges are much greater now than they were 40 years ago, of course. In a sense, we have become victims of our own success.

Given the fact that many countries are very eager to include new sites on the list, and having globalization and the acceleration of economic changes in mind, the preservation of the current sites has become a more complicated process. Nobody wants to stop their own social and economic development, but, at the same time, we are convinced that it is in the communities’ long-term interest that these sites be preserved.

Destroying them is much easier.

The climatic changes are another significant factor that negatively affect the preservation of the world heritage sites; I am speaking of droughts, floods and earthquakes (the consequences of which we saw in Haiti and Pakistan).

С испанския премиер Хосе Луис Сапатеро With the spanish prime minister Jose Luis Zapatero

UNESCO, and you personally, played a leading role in the response to those disasters in Haiti and Pakistan. Do you agree that natural calamities seem to be occurring more often during recent years?

On the one hand, climatic changes undoubtedly have their impact. On the other hand, today we probably hear much more about distant natural disasters. Every spot in the world is now accessible to us and we learn about all these phenomena, while some 40 or 50 years ago this was not the case.

I think that UNESCO must play a much greater role in these situations. When, for example, a volcano erupts and covers a great cultural monument like Borobudur in Indonesia with ash, it is our duty and responsibility to initiate a worldwide campaign to restore it. Mohenjodaro in Pakistan is also a good example; over the course of 25 years, UNESCO drained water from the site, which actually saved it during the great floods last year. We have the same task in countries riddled by military conflicts, such as Congo, for example. We have a dual responsibility: to preserve the world heritage sites and to work toward a solution of these conflicts.

There was a great uproar in Bulgaria in connection with the possibility of Nessebar

November 2011

49

Освен това, понеже страните-членки, които са основни вносители в бюджета ни, изпитват в момента сериозни икономически трудности, ние също правим икономии навсякъде, където можем – съкращаваме структури, сливаме ги. Много сериозно намалихме разходите за командировки и пътувания. Аз създадох един борд, който пресява публикациите в ЮНЕСКО, него отпада сериозно перо от разходите. Смятам, че с новия бюджет, който ще бъде одобрен през ноември, организацията ще бъде по-гъвкава, по-близо до очакванията на хората и много по-малко бюрократична. Какъв очаквате да е този нов бюджет, ще има ли сериозно намаляване на субсидията? За съжаление няма да получим този бюджет, който първоначално предлагахме, с отчитане на инфлацията. Но и така парите, които получаваме, са сериозни. Моите усилия сега са насочени към получаване на повече извънбюджетни средства, привличане на нови донори – както страни-членки, така и компании от частния сектор. Още при встъпването си в длъжност обявих, че ще търсим повече партньорства в тази посока, и мога да кажа, че вече имаме сериозни успехи. Частният сектор подкрепя някои от основните ни инициативи, включително и най-мащабната – за глобално партньорство за обучение на момичета и жени, която лансирах в Париж през май съвместно с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и в присъствието на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Основни партньори по тази инициатива са ни компании като Procter&Gamble, Nokia, Microsoft... Проблемът е наистина сериозен. В много региони на света момичетата са изключени от процеса на образование. Две трети от осемстотинте милиона неграмотни по света са жени. Ако правилно ви разбирам, образованието е вече главният приоритет за ЮНЕСКО. Просто за липсата на достъп до образование ли става дума, или самата система на образованието в света е в криза? Бих казала, че цялата система е в криза. Разбира се, ние обръщаме основно внимание на развиващите се страни, но въпросът за качеството на образованието стои с все по-голяма сила и пред развитите. Под качество тук се разбира начин на преподаване, подбор на учебния материал, включ-

„Две трети от 800-те милиона неграмотни по света са жени.”

50 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

ване на новите технологии в образованието и, естествено, мястото на учителя в процеса, което е незаменимо... Обръщаме внимание и на връзката между образованието и пазара на труда. Някъде тази връзка се къса – всъщност на много места по света. Добър пример е Тунис, където много образовани хора нямат работа. Тоест за нас образованието е важно като онази сфера, която създава работните места и предпоставките за устойчиво развитие и социална справедливост. Но ние не се занимаваме само с образование. Имаме мандати в други важни области – културата, разбира се, науката, социалната сфера, биоетиката... Сериозен упрек към организацията през цялата й история е бил, че сякаш разпилява усилията си в прекалено много посоки, прекалено много програми. Че

по много от проектите няма достатъчно публичност, обществото не научава за тях, така че те да донесат максимална полза... Това, което преди се е смятало за недостатък – че ние сме специализирана агенция с толкова широк мандат – днес се разглежда като предимство. В съвременния глобализиращ се свят има нов тип проблеми, които не са съществували допреди 30-40 години. Имам предвид климатичните промени, устойчивото развитие. Това ни дава преимущество да ги погледнем от различни гледни точки. Малко хора знаят например, че ЮНЕСКО, или по-точно Междуправителствената океанографска комисия, която е към нас, заедно с метеорологичната организация са двете агенции, определени от ООН да водят научните изследвания по промените в климата. Вярно е, че доскоро не се поставяше

being stricken from UNESCO’s World Heritage List because of its over-development. Is there still such a threat?

Nessebar is a typical example of how fascinating cultural monuments are subject to the pressure of modernization and tourism. It is true that there were calls in the World Heritage Committee for Nessebar to be stricken from the list.

I think we have encountered a lack of understanding from the local community about what is in their long-term interest. Nessebar belongs to all of Bulgaria – and since it was placed on the UNESCO list, it belongs to the whole world.

Now I see positive development, an understanding on the part of the state and the local people.

The last mission we sent, in October last year, discovered positive developments. This is not to say the problems are solved. There must be continued efforts, but the trend is positive and, for now, I do not see any danger of Nessebar being dropped from the list.

Your position requires that you think on a supranational level. However, as a Bulgarian, do you think our country makes good use of its cultural heritage?

I think Bulgaria could nominate many more sites. And it could demonstrate more clearly what it means for a property to be put on the World Cultural Heritage List. This is not only a matter of national pride, but part of the joint efforts of all of humanity to preserve the sites.

Bulgaria currently has a wonderful idea concerning immaterial heritage, which has already been approved – customs, folklore, oral traditions, and everything that is passed on from generation to generation. We were among the first countries to ratify the Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage. We have deeply rooted traditions in that sphere, and whole institutes that work on such issues. For now we have registered only two elements – the Bistrishki Babi archaic polyphony and the Nestinarstvo fire-dancing – but our ambitions should be much greater. Many countries have registered 30 or 40 practices and expressions. In fact, we decided to create a Regional Center for the Safeguarding of the Intangible Heritage under the auspices of UNESCO, which is going to be in Bulgaria. That is going to add tremendously to the international prestige of the country.

How do you see the role of Bulgaria in the modern world, where more and more often the emphasis is placed on contact between cultures, on cultures being open? Sometimes we see a subconscious conviction in Bulgaria that we are isolated and of marginal importance. At the same time, according to statistics, Bulgaria is among the countries in Europe with the highest percentages of citizens learning foreign languages, and it also has one of the highest percentages of Internet users. How do you see us from the outside?

52 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

I do not think that Bulgaria is isolated or under-appreciated. Perhaps that is our selfevaluation, the opinion shared by Bulgarians about themselves, but it is profoundly wrong. If I thought like that, I would not hold my current position. Bulgaria is not just a part of the international community; it is a member that makes a very substantial contribution. Whole civilizations were born here; our country has layers of cultures that have interacted with one another.

Many different ethnic groups and peoples have co-existed here.

UNESCO has a very interesting program called Memory of the World Register, and I was recently invited to Sweden, to the University of Uppsala, for the nomination of the Silver Bible for inclusion in this register. The Silver Bible contains the Gothic translation of the Bible, made by Wulfila in Nicopolis ad Istrum,

within the territory of modern day Bulgaria. The Gothic population that lived in that region did not go away; they did not disappear. They simply assimilated into what we call the Bulgarian nation today. Other peoples take pride in such facts, while these facts seem to go unnoticed in Bulgaria. Yet we have so many things worthy of being commemorated – like the rescuing of the Bulgarian Jews, for example – which we could pass on to our future generations as an example of how it is possible to live in a spirit of tolerance and mutual respect. We need to appreciate the things that make us unique – our role as a bridge between the East and the West, between the North and the South. I think that if we preserve this heritage and pass it on to the next generations, then, in this globalizing world, Bulgaria will have very special value within Europe.

загубили дома и препитанието си. Новоизбраният президент Рузвелт няма готова рецепта срещу кризата - той ще търси решения на принципа на пробите и грешките. Но първата му задача е повдигне духа на хората и да внуши на една отчаяна, парализирана нация, че е въпрос само на собствените й усилия отново да си стъпи на краката. Той признава трудностите (“Само глупавият оптимист може да отхвърли мрачната реалност...”), но подчертава, че те се преодоляват само с действия. За да изрече паметната си реч, Рузвелт изоставя инвалидната си количка и се изкачва по стъпалата на Капитолия с патерица, подкрепян от сина си. Цялата страна се долепя до радиоприемниците си, за да го чуе. И да повярва. “Сега е времето да се говори истината - цялата истина, честно и храбро... Затова, преди всичко, нека изразя твърдото си вярване, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх - безименен, нерационален, неоправдан ужас, който парализира нужните усилия за превръщането на отстъплението в напредък. Във всеки мрачен час от нашия национален живот честното и енергично водачество е било приемано с разбиране и подкрепа от хората - което е от основно значение за победата. И аз съм сигурен, че вие още веднъж ще дадете подкрепата си на това водачество в днешните решителни дни”. УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ – РЕЧ ПРЕД КАМАРАТА НА ОБЩИНИТЕ 4 юни 1940 Юни 1940 е най-мрачният час за британците през Втората световна война. След проваления десант при Дюнкерк, германската доминация в Ламанша и капитулацията на Белгия, в Обединеното кралство се чуват призиви за евакуация на кралското семейство и сбирката на националната художествена галерия в Канада. Новоизбраният министър-председател Уинстън Чърчил има съмнителни качества като пълководец (норвежката операция на флота под негово командване е катастрофа), но като оратор и вдъхновител на нацията е ненадминат. Не е посещавал прочутите курсове по ораторско майсторство в Кеймбридж и Оксфорд; учи се сам от старите майстори, като Кромуел, Бърк, Гладстоун. Речта му на 4 юни веднъж и завинаги премахва у британците съмненията, че могат да спечелят войната. Ще продължим до самия край, ще се бием във Франция, ще се бием в моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полята и

Никита Хрушчов / Nikita Khrushchev

имам мечта. Тази мечта е дълбоко вкоренена в Американската мечта. Мечтая как един ден тази нация ще се надигне и ще изпълни истинския смисъл на своето кредо: "Ние вярваме в тези очевидни истини: че всички хора са създадени равни." Мечтая как един ден по червените хълмове на Джорджия синовете на бившите роби и тези на бившите робовладелци ще могат да седнат заедно на масата на братството... Мечтая един ден четирите ми малки деца да живеят в държава, в която няма да бъдат съдени по цвета на тяхната кожа, а по същността на своя характер. Днес аз имам мечта! ЧАРЛИ ЧАПЛИН РЕЧТА НА ВЕЛИКИЯ ДИКТАТОР октомври 1940 Не е задължително великите речи да се произнасят от реални лица. Чаплин бе първият, който пренесе ораторското изкуство на киноекрана, в дебютния си говорящ филм - “Великият диктатор”. Финалната сцена, в която бръснарят, погрешно сметнат за диктатора, произнася пред войниците апела си за мир, е не просто една от най-затрогващите в киното - това е връх в ораторското майсторство на ХХ век, цитиран след това непрекъснато и по всякакви поводи.

Джон Ф. Кенеди / John F. Kennedy

по улиците, ще се бием из хълмовете, никога няма да се предадем. И дори ако, което не вярвам и за миг, този остров, или голяма част от него, бъде покорена и гладуваща, тогава нашата империя отвъд моретата, въоръжена и охранявана от британския флот, би продължила борбата, докато, в Божието време, Новият свят, с цялата си сила и мощ, настъпи за спасението и освобождението на стария. МАРТИН ЛУТЪР КИНГ – "ИМАМ ЕДНА МЕЧТА" 28 август 1963 Стъпалата пред мемориала Линкълн във Вашингтон са мястото, където доктор Мартин Лутър Кинг произнася най-прочутата си реч – реч, която бележи повратната точка в борбата за равенство на тъмнокожите американци. Една скорошна анкета я провъзгласи за най-великата реч в историята на САЩ, дори пред прословутото Гетисбъргско обръщение на Линкълн. Любопитното е, че най-прочутият отрязък от речта ("Имам мечта...") не е фигурирал в предварителния ръкопис – Кинг е импровизирал на място. Днес аз ви казвам, приятели мои: въпреки че сме изправени пред трудностите на днешния и утрешния ден, аз все още

Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоювам никого. Бих искал да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Животът можеше да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения - груби и жестоки. Мислим толкова много, а чувстваме толкова малко... Нашите страдания се дължат само на алчността, на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се върне в хората. Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине... Хана... Чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи, Хана! Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов свят, където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието... Вдигни очи, Хана, погледни нагоре!

November 2011

59

TRAVEL ADVENTURE

СЛЪНЧЕВА КОЛЕДА

66 |

SUNNY CHRISTMAS

64 |

ЕЛАТЕ С НАС COME WITH US

72 |

МЕЧКИТЕ НЕ ТАНЦУВАТ BEARS DO NOT DANCE November 2011

63

РИО ДЕ ЖАНЕЙРО Ако искате истинско лято, ще трябва да прекосите Екватора и да отидете там, където то тепърва започва. Рио е едно от найустойчивите клишета в туристическите ни мечти, но пък е и убедително доказателство, че клишетата обикновено са верни. С две думи, това е един от най-незабравимите градове в света, а да го видите по Коледа, когато е потънал в светлини, и да празнувате в подножието на Христос Спасителя, е направо фантастично. Факт е, че карнавалът в края на февруари е по-популярното туристическо събитие, но карнавалът означава колосални задръствания, рекордни цени и недостиг на хотелски легла – все неща, които ще избегнете по Коледа. В град с толкова космополитна кухня можете да намерите всякакви варианти на коледна вечеря, но горещо ви препоръчваме някоя от местните "чураскарии" – ресторанти за барбекю, в които срещу фиксирана сума имате неограничен достъп до богатия салатен бар и до няколко дузини видове печено месо – от риба-меч до най-крехко телешко. Не забравяйте да си направите резервация за Rio Scenarium, който според мнозина, включително и автора, е абсолютно най-добрият бар в целия свят.

НАКРАТКО Как да стигнем: С България Ер и нашите партньори TAM или Iberia (трансфер през Милано, Франкфурт, Париж или Мадрид). Времето: Средната дневна температура е 25 градуса, нощем не пада под 22. От представата ни за рая го отличава единствено многообразието от мулатки по оскъдни бански. Имайте предвид: Престъпността в Рио намаля значително в последните 5-6 години, но все още е препоръчително да сте предпазливи и да не носите у себе си много пари или скъпи бижута.

IN SHORT How to get there: With Bulgaria Air and our partners airlines TAM or Iberia (transferring in Milan, Frankfurt, Paris, or Madrid).

The weather: The maximum temperature during the day is 25°C, while during the nights it does not fall below 22°C. If it was not for the variety of mulatto women clad in scanty swimsuits, it would be hard to distinguish the city from our mental picture of paradise.

Keep in mind: The crime in Rio has decreased significantly over the last 5-6 years, but it is still advisable for you to be cautious and not carry large amounts of cash or wear expensive jewelry.

RIO DE JANEIRO If you want a real summer experience, you will have to cross the equator and go to places where it is just beginning. Rio is among the most longstanding cliches in our tourist dreams, but this also provides strong proof that cliches are based in truth.

In short, this is among the most unforgettable cities in the world and seeing it during Christmas, when it is full of lights, and celebrating at the foot of the Christ the Redeemer statue is absolutely fascinating. It is a fact that the carnival at the end of February is a much more popular tourist event, but carnival means traffic, record prices and a shortage of hotel accommodations, all of which are things you will not encounter during the Christmas season.

In a city with such cosmopolitan cuisine you will find all kinds of Christmas meals, but we strongly recommend you try some of the local “churrascarias” – barbeque restaurants, where, for a fixed price, you have unlimited access to the rich salad bar and several dozen kinds of roast meat ranging from swordfish to the most tender beef. Do not forget to book a table at Rio Scenarium, which many (including this author) consider the absolutely best bar in the whole world.

November 2011

69

Текст КАЛИН НИКОЛОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Мечките не танцуват Създаден от Бриджит Бардо и германски природозащитници, приютът за панаирджийски мечки край Белица е ведро и жизнерадостно място

Потегляме към прословутия Парк за танцуващи мечки край Белица с твърде смесени чувства. Първо, защото си представяме някакви бетонни клетки, приютили най-измъчените същества на света - гледка, която може да изсмуче радостта дори от слънчев есенен ден като днешния. И второ, защото още в началото на дванайсеткилометровата отсечка от град Белица към резервата насреща ни се задава черен Mercedes, един възедър и късо подстриган човек смъква стъклото и казва: братлета, откажете се, аз две гуми спуках и се върнах от средата на пътя. СПОГЛЕЖДАМЕ СЕ НЕЛОВКО. Минали сме доста път от Банско, за да видим

72 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

"мечките на Бриджит Бардо",и не ни се ще да се отказваме. Паркът бе създаден през 2000 година с активната помощ на френската актриса и на германската фондация "Четири лапи" и оттогава се е превърнал в регионална забележителност. За тези десетина години хората, които го поддържат, успяха да съберат в него всички официално регистрирани "танцуващи мечки" в България – нещастни животни, показвани дотогава по панаирите и принуждавани да танцуват, за да изхранват стопаните си. Напоследък в парка пристигнаха и няколко мечки от Сърбия. След минута колебания все пак балканският инат надделява и решаваме да продължим. Няма да съжаляваме. Пътят

наистина е отвратителен – всъщност използваме думата "път" само поради липса на друга по-точна – но все пак е проходим. Новият ни приятел с мерцедеса трябва доста да се е постарал, за да спука две гуми. Дупките и ръбовете в изровения асфалт са безброй, но не са проблем, ако карате бавно. А няма и особена причина да бързате – гледките наоколо са приказни и си струва да им се насладите. Пътят минава край два живописни стари параклиса, край едно много симпатично място за барбекю и къмпинг край Беличка река, и накрая покрай Царския кладенец, където навремето пиел вода по време на ловните си излети цар Борис ІІІ. ДВАНАЙСЕТТЕ КИЛОМЕТРА ДО ПАРКА ни отнемат повече от час, но стигаме без всякакви поражения. Танцуващите мечки са в местността Андрианов чарк, на над 1200 метра надморска височина, и панорамата е просто вълшебна. Край пътя все още растат цветя, гъби и няколко закъснели, но горещо приветствани диви ягоди. В парка няма входна такса - само касички, в които посетителите могат да оставят дарения, ако преценят. Съдейки по препълнените кутии, никой не отказва. Оставяме нашия принос и влизаме. Още на входа, но от другата страната на телената ограда, ни посреща първата мечка – всъщност още мече. То не е от "танцуващите". Било е собственост на русенски хотелиер, който го използвал да забавлява гостите си, обяснява ни момичето, което ни развежда (на всеки час има безплатна

76 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / By ASSIA DIMITROVA

Events and things that will be discussed in November

КОНЦЕРТ

КИНО

ПАРТИ

ТОМ ДЖОУНС // Тръгнал от една мрачна мина в Уелс и покорил Лас Вегас, Том Джоунс си остава една от най-ярките фигури на световната естрада. За 46 години бляскава кариера е експериментирал с всякакви стилове, но винаги остава верен на рока и блуса. В столичната “Арена Армеец” ще чуете неостаряващи хитове като It’s Not Unusual, Delilah, If I Only Knew, Sex Bomb, но също и парчета от последния му албум Praise & Blame.

ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ // Филмът е това, което Уди Алън прави най-добре –романтична комедия. Критиката я определи като една от най-добрите му творби, а събраните до момента приходи от 115 млн. долара я правят най-гледания му филм досега. “Полунощ в Париж” разказва историята на Инес и Гил - младо семейство, което пристига в столицата на любовта по работа. Останалото ви е ясно: носталгия, екзистенциализъм и свеж хумор.

PAROV STELAR // След абсолютния фурор в Разлог през лятото австрийският майстор на електросуинга Parov Stelar се връща за концерт в софийския Военен клуб. Маркус Фюредер, както е истинското му име, направи истинска революция, смесвайки класически суинг, джаз и рокендрол с модерно електронно звучене. Афтърпартито е поверено на талантливите българи от Camp Sessions и, естествено, ще продължи до зори.

18 ноември, “Арена Армеец”, София

В кината от 11 ноември

2 декември, Военен клуб, София EN

CONCERT

CINEMA

PARTY

TOM JONES // Beginning in a gloomy mine in Wales before going on to conquer Las Vegas, Tom Jones remains one of the most distinguished people on the world stage. During the 46 years of his glamorous career he has experimented with all styles of music, but he always remains true to rock and the blues. In Arena Armeec Sofia you will hear his golden hits like “It’s Not Unusual,” “Delilah,” “If I Only Knew” and “Sex Bomb,” along with singles from his latest album “Praise & Blame.”

MIDNIGHT IN PARIS // This film genre is what Woody Allen does best – a romantic comedy.

Critics have defined it as one of his best works and the box office sales it has accumulated so far, 115 million dollars, make it his most watched film ever.

Midnight in Paris tells the story of Inez and Gil – a young family that arrives in the city of love looking for work. The rest is clear: nostalgia, existentialism and fresh humor.

PAROV STELAR // After the complete furor he caused in Razlog during the summer, the Austrian master of electro-swing, Parov Stelar, is returning for a concert at the Sofia Military Club.

Marcus Fureder, which is his real name, created a real revolution when he combined classical swing, jazz and rock’n’roll with a modern electronic sound. The after party has been entrusted to the talented Bulgarians from Camp Session and, of course, will continue into the morning.

November 18, Arena Armeec Sofia

In cinemas from November 11

December 2, Military Club, Sofia November 2011

79

LIFE LEAD ROLE

Tel quel, съпругът ми Филип Солерс, цялото движение на структурализма и постструктурализма редом с Барт, Лакан, Фуко, Леви-Строс и други. В същото време беше и началото, третата фаза на феминизма, този на 1968 година, който се бореше не само за равенството на жените, но се интересуваше и от новото и различното, с което те могат да допринесат. Аз участвах в това движение и успях да стана не борец, а творец, да запазя един личен образ. Мотото ми е, че освобождението на всяко човешко същество, и особено това на жената, се състои в завоюването на една уникалност. Това аз наричам женски гений. То не означава да се обожествиш, а да надхвърлиш самия себе си. Всеки може да бъде гений в даден момент при условие, че пристъпи отвъд рамките си - били те биологични, семейни или социални. В известен смисъл продължавам да го правя, но е вярно, че въпреки улесненията, които имах, се сблъсках с препятствия в качеството си на жена и чужденка. Опитвам се да не спирам пред тези трудности. Виждам ги, страдам от тях, но предпочитам да мисля за това, което съм постигнала въпреки тях, и да продължавам напред, без да се оплаквам. Това не променя факта, че за французите ще остана винаги жена и чужденка, което води до известна маргиналност. Но това е също доказатество, че въпреки препятствията, човек може да продължи да избира пътя си и път има. Избрала съм си за девиз една фраза, която една от героините ми казва: Je me voyage – буквално "пътувам се". Не просто пътувам, а пътувам през собствените си "граници". Има граници пред чужденците, пред жените, дори препятствия, но можем да "прекосим, да преодолеем" себе си, сблъсквайки се с тези препятствия. ЮЛИЯ КРЪСТЕВА е българо-френски философ, психоаналитик, писател и социолог. Живее във Франция от 60-те години, в момента е професор в Университета Париж Дидро. Кръстева се прочу в средите на международната културна теория още с първата си книга, Semeiotike (1969). Заедно с Ролан Барт, Цветан Тодоров, Жерар Женет и Клод Леви-Строс тя се нарежда сред водещите представители на структурализма. Основател и председател на комитета за наградата "Симон дьо Бовоар".

Във Франция има много опити да се помогне на жените по света в тяхната борба. Наградата беше връчена на китайки, на жени, които се борят срещу ислямския интегрализъм или за окуражаването на правата на човека в техните страни. Големият проблем все още е позицията на жените в религиозните култури, където доминират сегрегация и подтисничество. Това е особено видно в арабския свят. Жените могат да бъдат в челните позиции на борбата за свобода и в същото време да са жертви, за които няма възможна защита в родните им страни и е необходима подкрепата на международната общност. Жените са тези, през които минава рево-

люцията, но в същото време са толкова крехки. Нужна е солидарност и мобилизация, за да им се помогне. Работите отдавна по темите за статута на жените и на чужденците в съвременното общество. Успяхте ли в личния си опит да решите тези проблеми? Трудно ми е да говоря за себе си като пример за общата ситуация, защото имах късмета да пристигна във Франция, когато нямаше много чужденци и обществото започваше да се интересува от женската еманципация, тоест навечерието на 1966 година. Приобщих се много бързо към парижкото културно общество: списанието

Говорите за "Изгубения Рай” в книгата си Etrangers à nous-mêmes. За вас това България ли е? Има една фраза на Волтер, която много харесвам: “Раят е там, където се намирам аз”. В някои мои мечти, особено когато бях млада, виждах рая в Несебър или при баба ми в Ямбол, но се научих да бъда като Волтер и да изграждам рая там, където съм самата аз. Така че в тази структура има по малко от българската роза, портретите на Кирил и Методий, Несебър, Черноморието, но там са и Ню Йорк и Ил-дьо-ре, така че това е един букет. Но днес Черноморието е различно. Преди няколко години бях в Несебър за снимките на един филм и бях разочарована как плажовете са много осезаемо стеснени, оградени от нови постройки. Наричам това “Санта Варвара”. Намирам, че има много варварство в това търговско натрапване.

November 2011

81

even the new economic powers such as China, Brazil and Russia, women’s salaries and their limited access to managerial and other key positions make the difference even more obvious.

This is the reason why you founded the Simone de Beauvoir Prize back in 2008…

In France there are many attempts to help women around the world in their struggle. The prize was given to Chinese women, who fight against Islamic integration or for the encouragement of human rights in their countries. The major issue is still the position of women in religious cultures, where segregation and suppression are dominant. This can be clearly seen in the Arabic world. Women can be in the leading positions in the fight for freedom, yet, at the same time, be victims for whom there is no possible protection in their native countries, making it necessary to seek the support of the international community.

Revolution passes through women, but, at the same time, they are so vulnerable. Solidarity and mobilization are necessary in order to support them.

You have been working on the status of women and foreigners in modern society for a very long time. Have you managed to solve these problems in your own personal experience?

It is difficult to speak about myself as an example of the general situation because I was lucky to arrive in France before there were so many foreigners and the society was beginning to become interested in female emancipation, i.e. the eve of 1969. I quickly joined the Paris-

84 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

JULIA KRISTEVA is a Bulgarian-French philosopher, psychoanalyst, novelist and sociologist, who has lived in France since the 60s. She is a Professor at the University Paris Diderot. She gained influence in international cultural theory after publishing her first book – Semeiotike - in 1969. Together with Roland Barthes, Tsvetan Todorov, Gerard Genette and Claude LeviStrauss, she stands as one of the foremost structuralists. She is also the founder and head of the Simone de Beauvoir Prize committee.

ian cultural society: the Tel Quel magazine, my husband Philippe Sollers, the whole structuralism and post-structuralism movement together with Barthes, Lacan, Foucault, Levi-Strauss and others. At the same time it was 1968, the beginning of the third phase of feminism, when the battle was not only for feminine equality, but interest was also growing in the new and different ways women could contribute. I participated in this movement and I managed to become not a fighter, but a creator, to preserve a personal image. My motto is that the freeing of every human creature, especially women, consists of the conquering of uniqueness. This is what I call female genius. It does not mean to deify yourself, but rather to surpass yourself. Everybody can be a genius at a particular moment, provided that one steps outside one’s limitations – whether that is biological, familial or social. In a sense I continue doing it, but it is true that, despite the opportunities that I have had, I was still meeting obstacles as a woman and a foreigner. I try not to be stopped by these difficulties. I see them; I suffer because of them, but I prefer to think of the things I have achieved despite them and to continue ahead, without complaining. This does not change the fact that for the French I will always remain a woman and a foreigner, which leads to a certain marginality. But this is also proof that despite obstacles a person can continue to

choose their own path; there is always a path.

I have chosen as my motto a phrase that one of my female protagonists said: “Je me voyage” literally means “I travel myself.” Not just travel, but traveling through my own “limitations.”

There are limitations to foreigners, to women, even obstacles, but we can “go beyond them to overcome” ourselves, while encountering these obstacles.

You speak of “The Lost Paradise” in your book Etrangers a nous-memes. Is this Bulgaria for you?

There is a phrase by Voltaire that I like very much: “Paradise is where I am.” In some of my dreams, especially when I was young, I could see the Paradise in Nessebar or at my grandma’s home in Yambol, but I learned to be like Voltaire and build paradise wherever I found myself. Thus, in this structure, there is a little bit of the Bulgarian rose, the portraits of Cyril and Methodius, Nessebar and the Black Sea, but it also includes New York and Ile de Re, so it is a bouquet. But nowadays the Black Sea coast is different. Some years ago I was in Nessebar to shoot a film and I was disappointed to see how the beaches have been visibly narrowed and surrounded by new buildings. I call this “Santa Barbarian.” I find there is a lot of barbarianism in this commercial obtrusion.

By YANA STANKOVA / Photography SHUTTERSTOCK

The end of AIDS? After three difficult decades, “the disease of the century” seems about to finally surrender to the efforts of scientists

Thirty years ago it was simply something weird: a sinister and mysterious disease creeping out of the African jungles to strike down the black sheep of society – drug addicts, homosexuals, porn stars.

Twenty years ago it was recognized as “the disease of the century” – a global shock, a nightmare to scare kids, and the official end to

92 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

the sexual revolution.

Ten years ago it was accepted as a real disaster that devastated several African states, claiming more lives than the First World War and swallowing billions of dollars every year.

And, like any real disaster, mankind started getting used to it.

Today, 30 years after its discovery by the

French virologist Luc Montagnier, the Acquired Immune Deficiency Syndrome has become a part of our life that does not even cause any particular interest any more. The media remembers it only in connection with such anniversaries or on the eve of World AIDS Day (December 1st).

Is it possible that we may completely forget about AIDS after another 10 years? Actually, yes.

IN THE THREE DECADES SINCE JULY 1981 when doctors in Los Angeles reported several cases of a new strain of pneumonia, AIDS statistics show 25 million victims, and about 31 million carriers of the virus, of whom 5 million are young people and 2 million are children.

The battle with the disease consumes 16 billion dollars globally each year. No part of the world has been spared, but the region of Sub-Saharan Africa remains the most affected. The epidemic spread rapidly mainly in the countries of Eastern Europe and Central Asia. Bulgaria remains among the least affected countries – according

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / Фотография BULGARIA ON AIR

Три в едно Водещите на Bulgaria On Air Йоанна Николова, Петя Стефанова и Виктория Ангелова за капаните на професията, неочаквания чар на икономиката и струва ли си да се ходи на фитнес

Най-силното привличане е между противоположностите, които никога няма да се срещнат, казваше някога Анди Уорхол. В ефира на телевизия Bulgaria On Air можете да видите едно ярко доказателство за противното. Трудно е да си представим по-различни хора от Йоанна Николова, Петя Стефанова и Виктория Ангелова, лицата на дневните новини и сутрешния блок на бизнес телевизията на България. Но въпреки това – или може би точно заради това - трите се разбират и допълват чудесно. Разговаряме с тях за бъдещето на телевизията, цената на популярността и защо е важно да се пътува. Какво ви привлече в проекта Bulgaria On Air? С какво е по-различен той? Йоанна: Това е неразработена ниша, която беше крайно време да бъде запълнена. В България има прекалено много политематични телевизии, списания, вестници, но не и профилирани. В началото това бе и основният въпрос пред мен - дали бих могла да се профилирам в сферата на икономиката. Но се оказа, че не е сложно. И освен това е интересно - има безброй гледни точки и теми, които не са присъствали в медийното пространство в България досега. Петя: Привлече ме, че срещнах много съвсем нови хора. Освен това допреди време ми се струваше немислимо да разбирам от икономика, борси, индекси. В процеса на работа нещата започнаха да ми стават ясни. Вече знам защо има бик пред фондовата борса. Така че като цяло ме привлече непознатото. Виктория: Впечатли ме подходът към правенето на тази медиa – изключително професионален, с мислене в перспектива, със сериозни инвестиции и мащаби. В каква посока се развива телевизионната журналистика в днешното време на

98 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

все по-бързо напредващи се технологии? Петя: Хубаво е, че не е както преди седиш на бюро пред един микрофон и говориш. Сега хората могат да проверят всяко нещо, което казваш. Ние самите имаме достъп до много повече информация. Днес, когато интернет предлага толкова източници, трябва непременно да си пръв. Иначе се губи смисълът. Виктория: Важна е обратната връзка. Ние можем да съобщаваме новините, да поднасяме интересни теми и гости, но в крайна сметка до каква степен тези неща вълнуват аудиторията, може да се разбере именно в социалните мрежи. Така че смятам, че усилията трябва да бъдат насочени натам – към активната комуникация с публиката. Йоана: Телевизията се разви доста бурно. Сегашният модел е интерактивният – с интернет, с бързата връзка с всяко кътче на света с картина и звук, което премахва всички бариери. В същото време предизвикателството пред журналиста да реагира навреме става все по-голямо. Най-паметният момент в кариерата ви досега? Йоанна: Много неща са. Смятам за постижение интервюто си с Жозе Мануел Барозу, когато бях в Португалия. Ще запомня и наводненията през 2005 – 2006, които отразявах. Да видиш д в у е -

тажна къща цялата под водата, да видиш реакцията на хората, и после да я предадеш – това не се забравя. Петя: За мен всяка емисия си е паметна – с притеснението, напрежението, със самите новини, независимо дали хубави или лоши. Виктория: Аз съм била и репортер и водещ. И се радвам, че съм имала възможност да отразявам много различни събития. Помня един репортаж от ромско гето – порутена постройка, в която шест дечица тичаха голи и боси сред огромни камари боклук. Правила съм и анализи за сектора на луксозните имоти и съм била в изключително скъпи къщи. Имах шанса да взема интервю от Даяна Уолис, вицепрезидента на Европейския парламент. Винаги ли сте мечтали да се занимавате с телевизия ? Случвало ли се е да съжалявате за избора на професия? Йоанна: До голяма степен родителите ми ме насочиха към телевизията, въпреки че те нямат общо с тази професия. Може би просто са усещали, че това ще ми е интересно. Влязох да уча журналистика, въпреки че ме бяха приели и финанси, и не съжалявам. Петя: Всъщност съм завършила техни-

LIFE TELEVISION

кум по ветеринарна медицина, защото много обичам животните, и известно време се занимавах с това. Попаднах в телевизията случайно, но това беше любов от пръв поглед. Веднага разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Виктория: Смятах да се занимавам с бизнес мениджмънт, това ми беше интересно. Завършила съм бизнес администрация и след това стопанско управление. Но ми предложиха да стана част от един телевизионен проект и оттам нататък нещата просто се развиха по този начин. Не аз избрах телевизията, тя избра мен. Работата на новинаря поглъща ужасно много време и енергия. Какви са компенсациите? Виктория: Както е казал Конфуций, ако си избереш работа, която обичаш, няма да имаш и един работен ден през живота си. За щастие при мен е така. Единственото нещо, от което имам нужда понякога, е малко повече сън. Йоанна: Когато съм в сутрешния блок, ставам в 4 часа, а това действително е

изтощително. Но според мен журналистиката си е занаят. В началото трябва да понатрупаш малко опит, да научиш механизма, по който се правят нещата. Когато това стане, идва най-хубавото - ти вече живееш в това, което правиш. Така че всички тези трудности с ранното ставане, с напрежението, те се компенсират с това, че вършиш нещо интересно, научаваш нови неща, срещаш се с любопитни хора. Какво ви разтоварва? Йоанна: Много обичам да се разхождам сред природата, да пътувам. Дори двайсетина минути извън София могат да те заредят страшно много. Имаме две кучета, приятно ми е да ги разхождам. Карам колело. А когато съм си вкъщи, обичам да седна с някоя интересна книга. Петя: Най-вече близките ми хора. Обожавам морето и ходя при всяка възможност. Виктория: Семейството ми. Имам прекрасна дъщеря и съпруг. С тях прекарвам най-хубавите си моменти. Местата, които бихте искали да видите?

Петя: О, това е твърде дълъг списък. Най-вече топлите страни. И Мексико –тази държава ми е много интересна и много искам да я посетя. Йоанна: Искам дa отида на многото красиви места в България, където още не съм била. Искам да видя Париж, Лондон. Ходи ми се и в Латинска Америка, Азия. Не си поставям бариери. Виктория: Искам да видя Ню Йорк и "Уолстрийт". Това е първото, за което се сещам. Кои са пороците ви? Цигари, кафе? Йоанна: Ами от обичайните мисля, че нямам. Не пуша, не пия, освен понякога по чаша вино с приятели. Кафе пия, защото ми помага да се събудя сутрин. Като свой порок мога да отбележа този работохолизъм, който развивам напоследък и заради който моите близки доста ме критикуват. Аз по принцип съм строга към себе си. Виждам негативните си черти и се опитвам да ги поправям, което не е лесно. Много съм бъбрива също така – не знам дали това е порок? Петя: Много съм горда, защото вече мога да се нарека бивш пушач – спрях цигарите преди година. А кафето задължително присъства сутрин, ако изобщо това е порок. Виктория: Не пуша, а с кафето съм умерена - само по едно на ден. Като свой най-голям недостатък отчитам, че много се вглеждам в детайлите и съм твърде взискателна. Как поддържате форма? Виктория: Обичам да ходя на фитнес и когато ми остава време, тренирам. Що се отнася до диетите, аз по принцип не си падам много по месото. Ям предимно салати и плодове. Йоанна: Аз съм вегетарианка и се храня здравословно – много плодове и зеленчуци, сурови ядки, но защото ми харесва, а не защото се измъчвам с някакви строги диети. Бих искала да ходя на плуване или някакъв друг спорт, но за съжаление не ми остава време. Обаче ходя много пеша. Петя: Малко съм скарана с фитнеса, понеже не харесвам затворени пространства с много хора. Вкъщи имам няколко уреда, само че напоследък рядко ми остава време за тях. Но мисля, че ежедневното тичане в телевизията донякъде допринася за поддържане на фигурата.

November 2011

99

Text ASSIA DIMITROVA / Photography BULGARIA ON AIR

Three in One Bulgaria On Air’s anchors Yoanna Nikolova, Petya Stefanova and Viktoria Angelova speak about the pitfalls of their profession, about the unexpected charm of economics and whether going to work out is worth the effort

Andy Warhol used to say that the most exciting attractions are between two opposites that never meet; you may see glaring proof of the opposite, however, on Bulgaria On Air’s television channel. It is hard for us to imagine anyone more “opposite” than Yoanna Nikolova, Petya Stefanova, and Viktoria Angelova, the faces of the daily news and the anchors of the Bulgaria business channel’s morning block.

Perhaps precisely because of that the three of them get along and complement each other very well. We spoke with them about the channel’s future, the price of being popular and why travelling is important.

What attracted you to the Bulgarian On Air project? How is this television channel different?

Yoanna: This was an undeveloped niche which was waiting to be filled. There are too many polythematic television channels, magazines, and newspapers, but too few which are specialized. In the beginning, this was the main

challenge for me; would I be able to specialize myself in the sphere of economics. But it turned out that this was not difficult. Besides that it is interesting; there are millions of viewpoints and subjects, which have not been presented thus far by the media in Bulgaria.

Petya: I was attracted by the opportunity to meet many new people. Besides, there was a time when I felt that I could not possibly grasp the economy, the exchanges and indexes. Then, in the process of work, I began to come to grip with all these things. Now I know why there is a bull in front of the stock exchange. So, generally, I felt attracted by the unknown.

Viktoria: I was impressed by the approach, which is evident in the work of this media outlet – extremely professional, portraying thinking in perspective, with serious investments and dimensions.

Where is television journalism headed in these times of fast advancing technology?

Petya: It is good that the work is no longer

what it was before, when one had to sit at a desk in front of a microphone and talk. Now people can check the truth of everything we talk about.

We also have access to much more information.

Now, when internet supplies so many sources, you must be first by any means possible. Otherwise your work is in vain.

Viktoria: The important thing is to have feedback. We can read the news, we can introduce interesting subjects and guests, but the social networks are the ones that ultimately show how the audience has responded to all these things. Therefore, I think that our efforts should be directed toward active communication with the audience.

Yoanna: Television has developed very rapidly. The present model is interactive television – with internet, with a fast connection to every place around the world with image and sound, without any barriers. At the same time, it is getting more and more challenging for the journalist to react in time.

What was the most memorable moment in your career thus far?

Yoanna: There are lots of them. I consider my interview with Josе Manuel Barroso, when I was in Portugal, an achievement. I will also mention the floods in 2005-2006, which I reported on location. Seeing a two-storey house under water, watching the reactions of the people and then reporting it – these things are unforgettable.

Petya: For me, every broadcast is memorable – with a feeling of uneasiness and pressure, the news itself, regardless of whether it is good or bad.

Viktoria: I have been a reporter, as well as anchor. I am glad I was able to report on many different events. I remember when I made a report from a Roma ghetto – the dilapidated building, where six children were running to and fro naked and barefoot among huge piles of garbage. I have analyzed the sector of luxury properties and have been in extremely expensive mansions. I also had the chance to interview Diana Wallis, the vice president of the European Parliament.

Has working in television always been your dream? Have you ever felt sorry for your career choice?

Yoanna: In my case, my parents largely directed me toward television, despite not being connected with this profession at all. Perhaps they felt that it would be interesting for me. I went to study journalism, despite the fact that I was also accepted to study finances; I do not feel sorry for that.

Petya: In fact, I graduated from a vocational school in veterinary medicine, because I am very fond of animals, and worked in that field for a while. I landed in television by accident, but it was love at first sight. I realized that this is what I would like to do immediately.

Viktoria: I planned to occupy myself with business management; that was the field that

100 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Какво искат жените Чантите си остават най-незаменимият аксесоар. Пет тенденции за новия сезон Даваме мило и драго за нея. Ако я няма, се чувстваме непълноценни. Ползваме я, за да съберем всичките си важни и не толкова важни притежания. И в същото време тя е последният щрих, който придава завършен вид на тоалета ни. Ако има незаменим аксесоар за съвременната жена, това е чантата й. Актуалните тендеции за този сезон: Лакирана кожа. Тази зима лакът е модерен - както при обувките, така и при чантите. Изключително ефектни са големите лакирани чанти в тъмни тонове, които ще се връзват идеално и с цветовете в гардероба ви за сезона. Тип торба. Освен че са актуални, тези чанти са и доста удобни – размерите им позволяват да поберете вътре не само гримовете си, но и, примерно, лаптоп, палма в саксия или средно голямо кученце. Няма значение дали ще изберете цвят, който да отива на тоалета ви, или точно обратното – контрастиращ. Тази година в ревютата на дизайнерите видяхме и двете комбинации. Кожа с косъм. За студените месеци чантите с козина са интересен аксесоар. В новите колекции преобладават едноцветните, макар че някои дизайнери показаха и чанти от агнешка кожа на точки и квадрати. Змийски или крокодилски принтове. И двете са актуални, но трябва да внимавате при избора си - по-некачествените и евтини варианти често изглеждат твърде неестествено и кичозно. Малки. Тъй като могат да поберат най-много ключове и телефон, те са непрактични за през деня, но са идеален аксесоар към вечерния ви тоалет. Едни от най-атрактивните модели са тези тип портмоне. Иначе разнообразието е огромно – от съвсем изчистени до модели, отрупани с камъни, мъниста и пайети.

What Women Want Bags are still the most irreplaceable accessory; here are five trends for the new season It makes our hearts both ache and rejoice. We feel incomplete if we are without it. We use it to gather all our important and not-so-important possessions. At the same time, it is the last touch to complete our outfit.

If there is an indispensable accessory for the contemporary woman, then it is her bag. Here are the fashion trends for this season:

Sacks. Besides being trendy, these bags are also very convenient – you can not only fit your make-up in it but also, for example, your laptop, a palm tree in a pot, or even a medium-sized dog. It does not matter if you choose a color that goes well with your bag or a contrasting color. We saw both combinations in designer shows this year.

Leather and Fur. Bags with fur are an interesting choice for the cold months. In the new collections we see mostly single-color bags, but some designers also showed lambskin bags with dots or squares.

Snake and crocodile prints. They are both trendy, but you should be careful when choosing – the poor quality and cheaper bags often look artificial and kitschy.

Small. Since they cannot fit much more than your keys and mobile phone, small bags are not convenient during the day but they are perfect for you evening dress. One of the most attractive designs is the clutch.

However, there is great diversity – from plain bags to some decorated with stones, beads and sequins.

102 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / By ASSIA DIMITROVA

Patent leather. This winter patent leather is trendy for both shoes and bags. The large, dark colored patent leather bags are exceptionally effective and they will also fit perfectly with the colors in your seasonal wardrobe.

November 2011

103

106 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография

VW С УДИВИТЕЛНА Новият Up! е автомобилът на бъдещето – микро и много техно

Забравете глобалното село. Бъдещето е в градовете. Днешните мегаполиси ще стават още по-големи, защото икономическите и социалните стимули за това са непреодолими. И мобилността ще придобие нов, по-различен смисъл. За да спечели повече от тези процеси, Volkswagen изпраща в пазарната надпревара своя найнов модел: Up! Up! (удивителната е част от името) е в сегмента на най-малките градски автомобили, пряк конкурент на Fiat 500, Toyota iQ и триото Aygo/C1/107 на Toyota/Citroen/Peugeot. Но Up! има някои чувствителни предимства пред тях, особено в градове с френетичен трафик като Рим, Мадрид, Атина. РАЗУМНА ИНВЕСТИЦИЯ. С цената си от около 10 хиляди евро Up! не е евтин, но е достъпен. Неговите потенциални клиенти

108 THE INFLIGHT MAGAZINE your complimentary copy

ще са, първо, младите хора, които търсят своя първи нов автомобил на разумна цена, и второ, т.нар. “сребърни” клиенти - хора над 55, за които мобилността е ключова, но и нуждата от голям автомобил вече е отпаднала. Колкото до цената, тя наистина е разумна предвид качеството на изработката и материалите в интериора - те отговарят напълно на претенциите на концерна Volkswagen за изработка без компромиси.

HI TECH. Up! ще вдъхнови бъдещите си купувачи и с новаторство. Специално за този модел Volkswagen разработва съвместно с производителя на навигационни системи Navigon мултимедийно устройство с голям екран. Функцията на бордови компютър, навигация и медиен плейър са достъпни през чувствителния на допир

дисплей. Устройството на Navigon може да бъде сваляно от конзолата си и да бъде използвано и като ръчен GPS. При всички положения обаче това устройство подчертава стремежа на Up! да се хареса на технически грамотната младеж (докато за изкушените от модата все пак има Fiat 500). В слота за microSD-карти можете да сложите памет с музиката, която обичате. СЪВСЕМ ИСТИНСКИ. На пътя Up! е изненадващо зрял. В купето му спокойно ще намерят място четирима възрастни - не преувеличаваме. Колата е задвижвана от изцяло нов трицилиндров бензинов двигател, който според настройките развива 60 или 75 конски сили. И в двата случая е доста пъргав и балансиран, няма да ви притесни с неприятен шум, а на магистралата спокойно поддържа 130 км/ч. В града ще оцените също малката му дължина и много добре настроеното управление с променливо усилие на сервото. С две думи, това не е моден аксесоар като Fiat 500. Това е следващата стъпка: автомобил, който е естествено продължение за вашия мобилен телефон, смартфон, таблет, компютър. Заслужава си удивителната.

A VW with an Exclamation Mark The new Up! is the car of the future – micro and hi tech Forget about the global village. The future is in the cities. Today’s megapolises will become even larger because the economic and social stimuli for their growth are insurmountable. And mobility will have a new, quite different meaning. In order to have a share of the profit during this process Volkswagen has presented its newest model to the competitive market: Up! Up! (the exclamation mark is part of the name) is part of the small city car segment, in direct competition with Fiat 500, Toyota iQ and the Toyota/Citroen/Peugeot trio of Aygo/ C1/107. But Up! has some significant advantages over them, especially in cities with frantic traffic like Rome, Madrid, and Athens.

A REASONABLE INVESTMENT. With a price of 10 thousand Euros Up! is not cheap, but it is affordable. Its potential clients would be, first of all, young people looking to buy their first new car at a reasonable price and, second, so-called “silver” clients – people over 55, for whom mobility is extremely important, but no longer need to have a big car. As for the price, it is actually quite reasonable, taking into consideration the quality of work and the materials in the interior; they correspond ideally to Volkswagen’s claim to manufacture without compromises.

HI TECH. Up! will inspire its future buy-

ers with its innovation. Volkswagen specifically developed a multimedia device with a large screen, together with navigation systems manufacturer Navigon, for this model.

The on-board computer functions, navigation system and media player are all accessible via the touch screen. The Navigon device can be taken out of its console and used as a portable GPS. In any case this device reveals Up!’s intentions to please technically proficient youth (for those moved by fashion, meanwhile, there is still the Fiat 500). You can also plug the music you love into the micro-SD card slot.

GENUINELY REAL. On the road, Up! is surprisingly mature. Four adults can easily fit inside; that is not an exaggeration. The car is powered by a completely new straight-three petrol engine which, according to specifications, provides 60 or 75 horsepower. In both cases the car is quite balanced and agile; it will not bother you with any unpleasant sounds and, on the highway, it maintains 130 km/h with ease. In the city you will appreciate its small length and the well designed steering (including adaptable power steering).

To summarize, this is not a modern accessory like Fiat 500. This is the next step: a car which is a natural continuation of your mobile phone, smart phone, tablet, or computer.

It deserves its exclamation mark.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ 3-цилиндров бензинов двигател 60 конски сили максимална мощност 95 Nm максимален въртящ момент 160 км/ч максимална скорост 14.5 секунди ускорение до 100 км/ч 4.5 литра среден разход 250 литра багажник 10 хиляди евро цена (в Германия)

TECHNICAL CAHARACTERISTICS 3-cylinder gasoline engine 60 horsepower maximum power 95 Nm maximum torque 160 km/h maximum speed 14.5 seconds to accelerate from 0 to 100 km/h 4.5 liter average fuel consumption per 100 km 250 liter baggage compartment 10 thousand Euro price (in Germany)

November 2011

109

Дестинации Destinations

Þ(ELSINKI

Þ/SLO

Þ3TOCKHOLM

Þ-OSCOW Þ'OTHENBURG

Þ#OPENHAGEN

Þ"ERLINÞÞÞÞÞ

Þ!MSTERDAM Þ,ONDON

Þ7ARSAWÞÞÞÞÞ

Þ+IEV

Þ"RUSSELS &RANKFURTÞ

0RAGUE

Þ0ARIS Þ6IENNAÞ Þ:URICH

Þ"UDAPESTÞÞÞÞÞ

Þ"UCHAREST

ÞÞ Þ -ILAN ÞÞ

Þ3OFIA

6ARNA "URGAS

Þ3KOPJE Þ2OME

Þ"ARCELONA

Þ-ADRID

Þ4IRANA

0ALMAÞDEÞ-ALLORCA

Þ!THENS

!LICANTE ,ARNACA

-ALAGA

0APHOS Þ"EIRUT 4ELÞ!VIV

Þ4RIPOLIÞ

Þ

Þ+ANO

Þ#ONAKRY Þ&REETOWN

124 THE INFLIGHT MAGAZINE Þ-ONROVIA your complimentary copy

!BIDJAN