Bulgaria On Air - Thw Business Magazine - September 2012 - Cut by BULGARIA ON AIR

WELCOME NOTE

Dear Readers, The new issue of our magazine is dedicated to the technologies of the future. It doesn’t matter whether we are speaking of space research, mining in orbit, medical achievements or attempts to attain immortality: the important thing is that progress is once again in vogue. After the prosperity of the last two decades dulled our interest in new things, the crisis has once again sharpened it, and that on an unprecedented scale. Significantly, the list of the top ten companies in the world, which in 2006 was dominated by banks, oil giants and retail chains, is now populated by high-tech firms. Any airline company is presumed to be open to new technologies – nor could it be otherwise in a business that only a century ago did not even exist. And for us at Bulgaria Air, innovations are particularly important as we strive to offer an increasingly better quality of services. Our new Embraer aircraft are the latest in aviation technology, and our website now has the most advanced reservation system. Last month we got our own check-in counters at the Sofia Airport, which were created with the sole thought of saving you time and making your trip even more pleasant. So, long live progress!

Уважаеми читатели, From the Bulgaria On Air team Новият ни брой е посветен на технологиите на бъдещето. Няма значение дали става въпрос за космически изследвания, за рудодобив в орбита, за достиженията на медицината или за опитите за постигане на безсмъртие: важното е, че прогресът отново е на мода. След благополучието на предишните две десетилетия, което притъпи интереса ни към новото, кризата отново го изостри, и то в безпрецедентен машаб. Показателно е, че десетката на най-високо оценяваните компании в света, която през 2006 бе доминирана от банки, петролни гиганти и търговски вериги, днес е завладяна от високотехнологични фирми.

Всяка авиокомпания по презумпция е отворена към новите технологии - няма как да е иначе в един бизнес, който допреди век дори не е съществувал. А за нас в България Ер нововъведенията са особено важни в стремежа ни да предоставяме все по-качествена услуга. Новите ни самолети Embraer са последна дума на авиотехниката; електронният ни сайт вече разполага с най-модерната система за резервации; от миналия месец на летище София вече имаме свой собствен пункт за check-in, създаден с единствената мисъл да пести времето ви и да направи пътуването ви по-приятно. Така че да живее прогресът! От екипа на Bulgaria On Air

September 2012

CONTENTS SEPTEMBER

13 | B USINESS

37 | A NALYSIS

67 | SCIENCE

81 | TRAVEL

26 | Give Space

44 | В името

69 | Марс и

96 | Н овото лице

ECONOMY

a Chance

Ресурсите на Космоса ще решат всички материални проблеми на човечеството.

POLITICS

на закона

Диана Ковачева, министър на правосъдието, пред Bulgaria on Air

TECHNOLOGY

след него

Шестте най-атрактивни проекта на NASA за следващите години

LIFESTYLE

на София

Българската столица се промени много в найважното: отношението към детайла

28 | Give Space a Chance

46 | S erving Justice

71 | Mars and Beyond

99 | Sofia’s New Face

74 | Хапче за мъже 76 | The New Sexual Revolution: a Pill for Men

82 | Афиш Poster

Фотография на корицата: ИВАЙЛО ПЕТРОВ Cover photography: IVAYLO PETROV

78 | Изкуствен интелект 80 | Artificial Intelligence

September 2012

АВТОРИ CONTRIBUTORS Антон Стайков е завършил Художествената академия, специалност живопис. В периода 1990-2003 работи в Израел като аниматор и дизайнер на панаирни палати. Има над 10 самостоятелни изложби в Тел Авив, Йерусалим, София, Пловдив и многобройни участия в общи проекти в САЩ, Франция, България, Израел (www.antonstaykov.com). Публикува статии за историята на комикса и художниците на пощенски марки. Инициатор на проекта Ерголям (www.ergoliam.com). Anton Staykov graduated from the Academy of Arts, majoring in painting. During the period between 1990-2003 he worked in Israel as an animator and designer of exposition halls. He has had more than 10 exhibitions in Tel Aviv, Jerusalem, Sofia, Plovdiv and has participated numerous times in group projects in the USA, France, Bulgaria, and Israel (www.antonstaykov.com). He has published articles about the history of comics and postage stamp artists. He is the initiator of Ergoliam (www.ergoliam.com). БОЙКО ВАСИЛЕВ е водещ и продуцент на «Панорама» по БНТ. Доктор по социология, възпитаник на Софийския университет, специализирал е в Хайделберг, Германия. Автор е на десетки документални филми, включително “Децата на бащите”, за който получи Голямата награда “Робер Шуман” за 2007 година. BOYKO VASSILEV is the host and producer of the talk show Panorama (broadcast on the National Bulgarian Television). He holds a Ph.D. in sociology, is a Sofia University alumnus, and has specialized in Heidelberg, Germany. He has authored dozens of documentaries, including The Children of the Fathers, for which he received Bulgaria’s 2007 Robert Schuman Journalism Award.

6 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

NEWS PR

Повече комфорт на борда на Airbus More comfort on board Airbus В стремежа си да осигури по-голямо удобство на пътниците, България Ер непрекъснато инвестира в подобряване на условията на борда на своите самолети. В края на юли авиокомпанията завърши преконфигурирането на седалките на всичките си Airbus 319, изпълняващи редовни полети. Увеличеното разстояние между редовете осигурява осезаемо по-добър комфорт за пътуващите с произведените преди по-малко от 5 години самолети.

In pursuit of more comfort for its passengers, Bulgaria Air continuously invests in improving conditions on board its jets. At the end of July, the aviation company completed the reconfiguration of the seats of all Airbus 319 jets that regularly operate flights. The increased row space in the 5-year old jets provides more comfort for passengers.

България Ер въведе стандарт за обслужването в бизнес класа Наскоро въведеният Silver Business Class стандарт в самолетите, които летят по вътрешни и международни линии– Embraer, Airbus и BAE - осигурява допълнителен комфорт, който ще допринесе за усещането ви за първокласно пътуване. Освен по-голямото удобство на седалките, можете да се възползвате и от вкусното топло меню, което вече се предлага на борда. Разбира се, усмихнатият и приветлив екипаж ще е постоянно на ваше разположение.

Bulgaria Air has introduced a business class service standard The recently introduced Silver Business Class for jets that fly on domestic and international flights – the Embraer, Airbus and BAE – provides additional comfort that will contribute to your first-class travel. In addition to more comfortable seats, you can take advantage of the deliciously warm food that is now served on board. And, of course, the smiling and friendly staff are always at your disposal.

Изненади за началото на учебната година Септември е не само първият есенен месец, но и начало на учебната година. За всички ученици, които пътуват с авиокомпанията през него, са приготвени специални подаръци. Какви са те, ще разберете, ако се качите на борда по избрана от вас дестинация на България Ер през този месец.

На летище Лесново край Елин Пелин се състоя "Авиошоу 2012", посветено на 100годишнината от създаването на българската авиация. Фотография Пресфото - БТА

The Aviation Show 2012 was held at Lesnovo Airport near Elin Pelin. It commemorated the 100th anniversary of the establishment of Bulgarian aviation.

Surprises for the beginning of the new school year September is not only the first month of fall, but also the beginning of the school year. We have therefore prepared special gifts for all students who travel with Bulgaria Air during September. You will find out what they are once you board Bulgaria Air to a destination of your choice.

Photography by Pressphoto BTA

September 2012

BUSINESS ECONOMY

БИЗНЕС В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ THE BUSINESS OF THE FUTURE

20 |

РАЗМЕКНА ЛИ СЕ MICROSOFT? HAS MICROSOFT GONE TOO SOFT?

26 |

GIVE SPACE A CHANCE GIVE SPACE A CHANCE September 2012

ЧИСЛА И ЛИЦА

FIGURES & FACES

179 000 000 лева са просрочените задължения на общините в България към края на юли, сочи статистиката на финансовото министерство. С най-зле ръководени финанси са Кюстендил, Карлово и Кърджали. Общините с найдобра финансова дисциплина (начело с Бургас, Русе и Стара Загора), ще получат повече средства от Бюджет 2013, обеща министър Дянков. EN

BGN is the amount of overdue liabilities of municipalities in Bulgaria as of July 31, according to figures from the Ministry of Finance. Kyustendil, Karlovo and Kurdzhali are the municipalities with the worst financial administration. Those with the best financial discipline (led by Burgas, Ruse and Stara Zagora) will get more funds from the 2013 budget, promised Minister Djankov.

4.2% е ръстът в кредитирането в България към края на юли в сравнение със същия период на 2011, сочат данни на БНБ. Увеличението е главно за сметка на фирмени и ипотечни кредити, докато заемите за домакинствата реално са намалели с 2.3 на сто. EN

is the growth of crediting in Bulgaria as of July 31 when compared to the same period in 2011, according to figures from the Bulgarian National Bank. The increase was mainly due to business and mortgage credits, while loans to households actually fell by 2.3%.

12.3

на сто е безработицата в България към края на юни - с 1.1% повече, отколкото по същото време на миналата година. Спрямо тази пролет обаче броят на неработещите реално е намалял. EN

is the unemployment rate in Bulgaria as of June 30 – 1.1% more than it was at the same time last year. Compared to last spring, however, the number of unemployed has actually gone down.

6 430 000 000 евро е бил консолидираният държавен дълг на България към края на 2011 година - с половин милиард повече, отколкото в края на 2010. От тях 3.5 млрд. евро е външният дълг на страната. EN

euros was the amount of Bulgaria’s consolidated national debt as of late 2011 – half a billion more than the amount in late 2010. 3.5 billion euros of that amount is the country’s foreign debt.

14 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Представителният магазин на Apple в Лондон. През август компанията на Стив Джобс счупи рекорда за най-висока пазарна оценка на всички времена Apple's store in London. In August, Steve Jobs' company broke the record for the highest market value of all time.

КОРПОРАЦИЯ БЕЗСМЪРТИЕ За пръв път в историята четирите найвисоко оценени компании на планетата са високотехнологични. Но това е само началото

Текст д-р БОЯН ИВАНЧЕВ / Фотография SHUTTERSTOCK

На 21 август тази година Apple, отрочето на Стив Джобс, окончателно влезе в историята. След поредния пик на акциите му на Nasdaq производителят на iPhone и iPad стана най-ценната компания на всички времена – с пазарна оценка, надхвърлила 622 млрд. щатски долара. Това прати в историята предишния рекорд, който също бе на високотехнологична компания – Microsoft (618 млрд. долара през 1999). ТОЗИ ФАКТ ИЛЮСТРИРА ДОБРЕ една качествена промяна не само в мисленето на финансовите пазари, но и в общочовеш-

16 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ките ценности. Онова, което хората на ХХ век смятаха за признак на благополучие и добър живот, е съвсем различно от това, на което държат хората на ХХІ век. Впрочем Apple не е единственият пример. Ако погледнем класацията Brand Finance Global 500, която подрежда найценните световни марки, ще забележим ясно промяната, и то само в рамките на 6 години. През 2006 в челната й десетка имаше само три технологични компании, промушили се някак между добрите стари хранително-вкусови (Coca-Cola), търговски

(Wal-Mart) и банкови (Citigroup, HSBC) гиганти. През 2012 технологичните корпорации вече окупират първите четири места. А традиционно възприеманите като скъпи марки Coca Cola, Marlboro, AT&T и множество банкови и финансови компании, вече не са толкова търсени и ценни. Не защото не са на мода, а защото се е променил начинът на живот. Променили са се нуждите и ценностите на хората, което директно се отразява на пазарната оценка на компаниите. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ОТ ПОКОЛЕНИЕТО Y са подчертано различни от тези от поколението Х. Проучване на Deloitte за 2012 показва, че 46% от американците на възраст 18-24 г. предпочитат да имат интернет връзка, отколкото да притежават автомобил. Американците, които бяха превърнали автомобила в най-яркия символ на свободата и мобилността! Американците, които заченаха над половината от своето baby-boom поколение на задните седалки на своите кадилаци и крайслери! Ако през 1983 процентът на 20-24 годишните със свидетелство за управление на автомобил е бил 92 на сто, през 2010 е спаднал до 81%. Като цяло интересът към материалните придобивки отслабва. За сметка на интереса към новите технологии, и най-вече онези, които касаят продължителността на живота ни. Криобиологията и криониката преминаха от страниците на фантастичните романи в реалността - и доведоха

Immortality Corporation For the first time in history the four most highly valued companies in the world are high-tech. But this is just the beginning

By DR. BOYAN IVANCHEV / Photography SHUTTERSTOCK

On August 21, 2012, Apple, Steve Jobs’s baby, went down in history once and for all. Following another peak in its share prices on Nasdaq, the iPhone and iPad maker became the most valuable company of all time – reaching a market capitalization in excess of 622 billion dollars. That figure made history of the previous

Доскоро чиста фантастика (като в "Аз, роботът" с Уил Смит), изкуствените хора съвсем скоро може да се окажат реалност Until recently just a science fiction (as in I robot, starring Will Smith), artificial people may very soon turn out reality.

18 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

record, which was an achievement of another high-tech company, namely Microsoft (618 billion dollars in 1999). THIS FACT IS A GOOD ILLUSTRATION of the change that is occurring not just in the financial markets but also in universal values. What

the people of the 20th century considered a sign of well-being and the good life is rather different than what the people of the 21st century value. In fact, Apple is not the only example. If we take a look at the Brand Finance Global 500, which ranks the world’s most valuable brands, we see the change quite clearly in just over the last six years. In 2006, there were only three technology companies in the top ten, and they seemed to have crept in among the good old food and beverage (Coca-Cola), retailing (Wal-Mart) and banking (Citigroup, HSBC) giants. By 2012, technology companies already occupied the top four positions. Meanwhile, historically valued brands such as Coca-Cola, Marlboro, AT&T and a number of banking and financial companies are no longer prized as they once were. This is not because they are not in fashion, but because the way of life has changed. People’s needs and values have changed, directly influencing the market value of these companies. THE GENERATION Y CONSUMERS are definitely different from the ones known as Generation X. A Deloitte survey from 2012 shows that 46% of Americans between 18 and 24 would rather have an Internet connection than a car. And remember: it is Americans who once made the car their brightest symbol of freedom and mobility, and who conceived more than half of

РАЗМЕКНА ЛИ СЕ

MICROSOFT? Беше време, когато всяка компания с добро бъдеще бе провъзгласявана за “новия Microsoft”. И до днес 9 от всеки 10 персонални компютъра работят с Windows, но перспективите пред софтуерния гигант не вдъхват доверие на инвеститорите. Surface и Windows 8 може да променят това

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Съвсем доскоро Microsoft доминираше в технологичната индустрия и беше найбогатата корпорация в света. Днес един продукт на Apple, който дори не съществуваше преди 5 години, има по-големи приходи от продажби от всичко, което Microsoft е създал от 1975 досега. “Бих си купил Mac, ако не работех за Microsoft”, пише през 2004 Джим Олчин, една от водещите фигури в корпорацията, в имейл до Бил Гейтс и Стив Балмър. Неотдавна авторитетното издание Vanity Fair разбуни духовете, публикувайки спомените на внушителен брой бивши и настоящи служители на компанията в материал за “изгубеното десетилетие на Microsoft” – годините, в които компанията се провали във всички области, в които навлезе: електронните книги, музиката, търсачките, социалните мрежи. Авторът му оприличи Microsoft на високотехнологичен еквивалент на автомобилните гиганти от Детройт, бълващи все по-нови и по-излъскани версии на едни и същи стари продукти, и безнадеждно изоставащи от динамиката на пазара. Изцеждането на печалбите от добрите стари Windows и Office, както и отхвърлянето на всички нови идеи само защото се различават от тях, неизбежно се отрази на финансовите резултати на корпорацията. Въпреки бума в продажбите и печалбите от основните й продукти, през последното десетилетие акциите на Microsoft едва помръднаха от 30-те долара, докато тези на Apple струват 20 пъти повече, отколкото преди десет години. ПРЕДИ 37 ГОДИНИ БИВШИТЕ СЪУЧЕНИЦИ Бил Гейтс и Пол Алън написват една

20 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

компютърна програма с удивителен усет за точния момент – в самото навечерие на бума на персоналните компютри. С времето операционните системи на Microsoft стават все по-изпипани. За да си купят първите копия на Windows 95, компютърните маниаци се трупат пред магазините още посред нощ. Небостъргачът Empire State Building е осветен с цветовете на Microsoft, а Гейтс плаща 3 млн. долара на Rolling Stones за правото да използва класиката “Start Me Up” за рекламите и презентациите на програмата. До края на 1997 системите на Microsoft работят на 86% от компютрите в САЩ. Бил Гейтс е най-богатият човек в света, а Microsoft упражнява невиждано влияние върху американското общество. Мнозина обаче забелязват предупредителните сигнали, че не всичко е наред – включително нежеланието на гуруто на инвестициите Уорън Бъфет да купи акции на Microsoft.

Именно по това време инженери на Microsoft разработват устройство, което 10 години по-късно ще предизвика революция

Именно по това време инженери на Microsoft разработват устройство, което 10 години по-късно ще предизвика революция. Прототипът на електронния четец, вдъхновен от Дъглас Адамс и неговия “Пътеводител на галактическия стопаджия”, е готов още през 1998. Печалбите от идеята обаче ще потекат другаде, към Amazon и Apple - заради неочакваното решение на Гейтс, че устройството не е подходящо за Microsoft. ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ на компанията е корпоративната култура, заключава в мащабната си публикация Vanity Fair. Почти всеки служител получава дял от бизнеса чрез опции върху акции и когато те

CONTENTS

поскъпват, всички забогатяват. В ранните си години Microsoft бълва милионери, но когато настъпва dotcom кризата, за една година корпорацията губи над половината от стойността си. “Компанията започна да пести, а служителите, осъзнали, че няма да забогатеят, забравиха за успеха на фирмата и мислеха само как да се изкачат нагоре в йерархията”, разказва бивш директор. Постепенно компанията се оказва задушена от бюрокрация. Всичко напредва със скоростта на охлюв, има прекалено много срещи и документация. Един от най-фрапиращите случаи е работата по проект, който компанията започва едновременно със строежа на 12-етажна сграда в съседство. Докато отговорникът по проекта прегова-

ря с различните мениджъри, с техните началници и с началниците на техните началници, сградата се оказва построена. А когато по-младите служители се опитват да посочат новите тенденции, които забелязват сред своите приятели, директорите им ги отпращат с пренебрежение. Така е било пропуснато началото на "тенденцията Facebook" – въпреки съветите на един от младите разработчици през 1999 компанията пропуска да усъвършенства MSN Messenger и да даде на младите потребители възможност да публикуват статуси - нещо, което очевидно започвало да ги вълнува. Всички интервюирани от Vanity Fair обаче единодушно посочват като най-разру-

шителен фактор управленската система, според която два пъти годишно всеки отдел е длъжен да класира определен процент служители като отличници, добре представили се, средни и слаби. По тази причина много от суперзвездите на Microsoft правели всичко по силите си, за да избегнат “опасността” да работят рамо до рамо с други отличници. Тези на върха получавали бонуси и повишения, а другите на дъното оставали без пари, а понякога и без работа. “Едно от най-ценните неща, които научих, бе да си давам вид на любезен, докато същевременно премълчавам от колегите си толкова информация, колкото ми е нужна, за да не ме изпреварят в класацията”, разказва един от интервюираните. September 2012

Has Microsoft Gone Too Soft? There was time when every highly promising company was pronounced to be the “new Microsoft.” And even today, 9 out of 10 personal computers run on Windows, but the prospects for the software giant do not instill confidence in investors. Surface and Windows 8 can change that

By EMIL IVANOV / Photography SHUTTERSTOCK

Until very recently Microsoft dominated the technology industry and was the wealthiest corporation in the world. Yet today a single Apple

product that did not even exist five years ago brings greater sales revenues than everything Microsoft has created since 1975.

“I’d buy a Mac if I was not working at Microsoft,” wrote Jim Allchin, one of the leading figures in the corporation, in an email to Bill Gates and Steve Ballmer in 2004. The influential periodical Vanity Fair has recently stirred up spirits by publishing the recollections of an impressive number of former and current employees of the company in an article about the “lost decade of Microsoft” – the years when the company failed in all the spheres it entered: electronic books, music, search engines and social networks. Its author described Microsoft as a hi-tech equivalent of the automobile giants from Detroit, who spewed out newer and more polished versions of the same old products, all while hopelessly falling behind market dynamics. Squeezing profits from 'the good old' Windows and Office, as well as turning down all new ideas only because they differ from established MS products, has inevitably affected the financial results of the corporation. Despite the boom in the sales and profits from their main products, shares in Microsoft have continued to trade around $30 throughout the last decade, whereas shares in Apple have multiplied nearly

Под ръководството на Стив Балмър Microsoft позагуби част от някогашното си всемогъщество Under the management of Steve Balmer, Microsoft lost part of its one-time might.

22 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

BUSINESS SUCCESS STORY

enough information from colleagues to ensure they didn’t get ahead of me on the rankings,” says one interviewed employee.

20 times in that same period. 37 YEARS AGO THE FORMER CLASSMATES Bill Gates and Paul Allen wrote a computer program with amazing insight on the very eve of the boom in personal computers. As time went on, the Microsoft operating systems were progressively improved. In order to buy the first copies of Windows 95, computer fans crowded in front of stores in the early midnight hours. The Empire State Building was lit with the colors of Microsoft, and Gates paid 3 million dollars to The Rolling Stones for the right to use their classic “Start Me Up” for the advertising and the introduction of the software. By the end of 1997 Microsoft’s systems were running on 86% of all US computers. Bill Gates was the richest person in the world, and Microsoft exercised unprecedented influence on American society. However, many people noted the warning signs that something was wrong – including investments guru Warren Buffet’s unwillingness to buy Microsoft stocks. During those days engineers from Microsoft developed a device that would create a revolution 10 years later. The prototype of the electronic reader, inspired by Douglas Adams and his Hitchhiker’s Guide to the Galaxy, was ready as early as 1998. The profits from this idea, however, were to go elsewhere – to Amazon and Apple – because of Gates' unexpected decision that this device was not right for Microsoft. ONE OF THE MAIN PROBLEMS facing the company is its corporate culture, or so concludes Vanity Fair in their detailed article. Almost every employee receives a stake in the business through stock options, so when the stock price goes up everyone gets richer. In its early years, Microsoft teemed with millionaires, but with the onset of the dot-com crisis, the corporation lost more than half of its value. “The company began to cut costs, and people realized they weren’t going to get wealthy. They turned into people trying to move up the ladder, rather than people trying to make a big contribution to the firm,” reports a former senior executive. Gradually the company got stuck in bureaucracy. Everything was advancing at a snail's pace; there were too many meetings and too much documentation. One of the most comic cases was a project the company began at the same time that workers at a nearby construction site were breaking ground for a 12-story building. While Microsoft’s project manager negotiated with the different managers, their supervisors and the supervisors of their supervisors, the nearby building was completed. And when younger employees tried to show the new trends they were seeing among their friends, their supervisors just waved them away. Microsoft thus missed the beginning of the Facebook trend. In fact, despite the advice in 1999 from one young developer, the company missed

Началото: Бил Гейтс по времето, когато основава Microsoft The beginning: Bill Gates at the time he established Microsoft.

One of the main problems facing thecompany is its corporate culture the opportunity to improve the MSN Messenger by giving its younger users the opportunity to publish statuses – something that had obviously begun to be of interest to them. However, everyone that was interviewed by Vanity Fair unanimously pointed out that the most destructive factor was the management system, according to which each unit was forced twice a year to use a bell curve to rank its employees as top, good, average, below average and poor performers. This was the reason why many of Microsoft’s superstars did all they could to avoid the “danger” of working shoulder to shoulder with other top workers. Those at the top received bonuses and promotions, while those at the bottom remained without cash and sometimes lost their jobs. “One of the most valuable things I learned was to give the appearance of being courteous while withholding just

NEWSWEEK HAS ANOTHER EXPLANATION for Microsoft’s lack of success – according to the magazine, the corporation allocates significant resources and time outside of its core software business in order to challenge its competitors in spheres where they are the strongest – first Google, and then Apple. Microsoft did not manage to cope with Google in online advertising and internet searching. Just a month after Google bought the online advertiser DoubleClick, Microsoft followed suit with aQuantive. In the final reckoning, however, Microsoft had to write down 6.2 billion US dollars in its online services division, which hung as a millstone around the neck of their otherwise stable core business. Now Microsoft has adopted the Apple approach – producing their own operating software and hardware. The news that the biggest name in software will sell its own tablets with Windows 8 generated controversial responses. According to the influential blog Gizmodo.com, the tablet Surface will make MacBook Air and Apple’s iPad look obsolete. Others are convinced that this device is doomed to fail. While most mention the obvious absence of important details (such as price and release date), Newsweek foresees that Surface will mean a big change for the computer industry as a whole. Now every company that does not produce its own operating system will have a hard time standing up against the competition. IT IS AN ENTIRELY DIFFERENT MATTER that by deciding to make its own tablet, Microsoft undertook a serious risk, setting itself in direct opposition to its former partners – the hardware producers such as Dell, HP and Toshiba. Something more: the company did it rather covertly, allowing their partners to learn about this move only three days before the official media presentation of Surface. According to the technology blog Asymco, the explanation is simple – the software licenses for Windows and Office generate about 78 US dollars in operating profit for each personal computer sold, while Apple profits 178 US dollars from every iPad sold. And if Microsoft has hitherto compensated for this difference in sales volume, it will be impossible to do so in the future. There is the chance, of course, that the hard years of Microsoft will remain in the past. At least this is the opinion of analysts from Gartner – according to their estimates, by 2016 Windows 8 will be the third most used operating system on the market for tablets, and the second most used on smartphones. However, only time will show if the most distinguished company of the last 25 years is going to rise again.

September 2012

GIVE SPACE

A CHANCE

Ресурсите на Космоса ще направят всеки от нас милиардер и ще решат всички материални проблеми на човечеството. И вече имаме нужните технологии, за да им посегнем

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Ако Джон Ленън беше жив, сигурен съм, че щеше да направи римейк на своя хит Give Peace a Chance и да го изпее като Give Space A Chance - “Дайте шанс на Космоса“. За всеки от нас е ясно, че проточилата се рецесия и трупащите се остри проблеми на Земята няма да се решат нито с капитализъм, нито с комунизъм, да не говорим за Bagism, Madism, Dragism, Shagism, Ragism, Tagism – както пееше Ленън. Решението е само едно: космически рудодобив. Ако човечеството бе стигнало до това прозрение по-рано и бе посветило последните 100 години в реализирането на този проект,

26 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

всеки от днешните 7.033 млрд. жители на Земята щеше да бъде милиардер – всъщност мултимилиардер, със състояние от 100 млрд. долара. Най-сложният проблем на цивилизацията ни – ликвидирането на бедността и неравенството - щеше да бъде решен. КАК ЛИ? МНОГО ПРОСТО – с технологизъм вместо идеологии. В пространството между Марс и Юпитер се намира т.нар. Астероиден пояс - десетки милиони астероиди, отдалечени на около 150 млн. километра от Земята. Засега разстояние-

то е сериозна пречка. Но времето и космическата динамика работят в наша полза: гравитационната сила на гиганта Юпитер непрекъснато откъсва астероиди от този пояс и ги насочва към вътрешността на Слънчевата система. В момента съществуват близо 9000 сравнително близки до Земята астероиди – на разстояние не повече от 45 млн. км. От тях около 1500 могат да бъдат покорени и експлоатирани от човека. „Само роякът астероиди близо до Земята съдържа подземни богатства на стойност 400 трилиона долара", твърди проф. Джон Люис, професор по планетология към Аризонския университет и издател на научния труд Mining the Sky. Астероид с диаметър 1 км има маса около 2 млрд. тона, обяснява Люис. В Слънчевата система има около милион такива астероиди. Всеки от тях съдържа 30 милиона тона никел, милион и половина тона кобалт, 7500 тона платина. По борсови цени от тази година само платината от една такава космическа скала би струвала 150 милиарда долара. А човечеството е в състояние дори при сегашното развитие на технологиите да започне да усвоява тези богатства – в рамките на не повече от десетина години.

BUSINESS FUTURE

ната революция насам. Всъщност, казва Джон Люис, това ще е "новата Индустриална революция". Доказано е, че астероидите са просто летящи складове, пълни с най-разнообразни минерални суровини. Най-разпространени са металите – до една трета от масата на астероидите. При това редки метали като сребро, лантан или итрий понякога там са с концентрация, 1000 пъти поголяма от тази в земните недра. Според Еккехард Кюрт (Eckkehard Kuhrt), експерт по астероидите към Германския център за въздушни и космически полети в Берлин, в една 500-метрова отломка от астероид е възможно да се съдържа толкова платина, колкото човечеството е добило през цялата си история. А платината е толкова важна за производство на катализатори или горивни клетки за автомобили, че през 2010 добиващите я компании успяха да реализират оборот от 7.2 млрд. долара.

Пътуването до близките астероиди изисква по-малко гориво, отколкото полет до Луната, защото тяхната орбита наподобява тази на Земята и гравитацията им е доста слаба (тоест не е нужно много гориво за кацането). Първият конкретен проект е насрочен за 24 януари 2020. Той е свързан с астероида 2008 HU4 – едно нищо неподозиращо парче скала, което след още няколко обиколки около Слънцето вероятно ще бъде пленено, отвлечено и разфасовано. НА УРЕЧЕНАТА ДАТА ОТ ЗЕМЯТА ще бъде изстрелян космически апарат, който ще доближи 2008 HU4 и ще следи изкъсо 8-метровата космическа отломка. След това астероидът ще бъде уловен и пренасочен към орбитата на Луната – престъпно деяние, зад което стои екип от световноизвестни експерти от NASA, Caltech и реномирани изследователски институти от САЩ и Европа. Тази операция ще постави началото на нова епоха в живота на цивилизацията: „демонтирането “ на астероиди ще донесе най-грандиозната промяна в икономическото поведение на хората от Индустриал-

МЕЧТАТА ДА СЕ СЛОЖИ РЪКА на космическите богатства съществува от зората на научната фантастика. Но едва тази година, в края на април, американската компания Planetary Resources обяви намерението си да я превърне в реалност. Колко сериозен е проектът, личи от имената на инвеститорите - собственикът на Google Лари Пейдж, президентът на космическата туристическа агенция Ерик Андерсън и холивудският режисьор Джеймс Камерън ("Титаник" и "Аватар"). Още преди 2020 тримата ще решат точно кой астероид да заловят и разфасоват. Паралелно с тяхната мисия NASA планира да изпрати екипаж от астронавти, които да кацнат върху астероида и да го изследват цялостно. След което космическите кораби ще се превърнат в товарна флотилия, която ще транспортира до Земята метали на стойност десетки милиарди долари. При това космическите бизнесмени се надяват от астероидите да се добива също така и вода за екипажите, както и гориво, с което ще се зареждат космически "бензиностанции". Те ще позволят да се развие цяла космическа индустрия за добив на редки метали – една

Само платината от една такава космическа скала би струвала 150 милиарда долара

нова златна треска в невиждани мащаби. Освен това ще отвори пътя за изграждането на междинни снабдителни станции, с помощта на които хората най-после ще се заселят на Луната. Там специални роботи ще сглобяват космически кораби за полети до Марс, а извличаните от астероидите суровини ще позволят да се конструират орбитални слънчеви електростанции. Те ще могат да изпращат електрическата енергия по безжичен път до Земята и да решат завинаги нашите енергийни проблеми. ДОСКОРО ВСИЧКИ ТЕЗИ СЦЕНАРИИ пълнеха страниците на комикси и фантастични романи. Но учените и експертите са убедени, че вече няма технически пречки пред космическия рудодобив. Да, „отвличането“ на астероиди е скъпа операция, но е напълно достъпна: телескопите и радиотелескопите ни са достатъчно мощни да ги засичат и изследват, космическите ни кораби са напълно способни да летят до тях, а роботите ни са вече достатъчно интелигентни, за да ги улавят и разфасоват. Всъщност първата стъпка вече бе направена от японската космическа агенция JAXA, макар и в умален мащаб. През 2005 тя изпрати космическата сонда Хаябуса (сокол) до астероида Итокава, дълъг 535 метра. Пет години по-късно, след изминати над 4 млрд. километра, сондата се върна на Земята и донесе няколко щипки извънземна почва. От хилядолетия шансовете за откриване на нови ресурси подтикват хората да се впускат в най-безумни приключения – плавания из непознати океани, спускания в дълбоките недра на планините. Днес инвеститорите, които финансират космическия рудодобив, не рискуват живота си, както някога Джеймс Кук, но пък залагат на карта огромни състояния. „Това, с което се заемаме, е изключително сложна задача”, признава Питър Даямандис, един от основателите на Planetary Resources. „Но пък възможните печалби могат да бъдат гигантски. Един-единствен астероид е достатъчен, за да се превърнеш за една нощ в Рокфелер”. В БЪДЕЩЕ ЕДИН ЦЯЛ КОНВОЙ, въоръжен с кирки, мотики и въжета, би могъл да се прикрепи към някоя космическа скала и да я колонизира с помощта на роботи и компютри. Роботите пробиват дупки в скалната маса и започват да събират малки скални отломъци и прах, наричани още „реголит”. След това материалът се нагрява в соларна пещ, за да се отделят водата, златото и редките елементи. Полезните изкопаеми се товарят в специални контейнери, които ще се пратят на Земята при следващото максимално приближаване на астероида до

September 2012

планетата. Засега цената на превоза все още е твърде висока – около 40 000 долара за килограм, докато златото струва около 10 000 долара. Тъкмо затова по-изгодният вариант е космическите скитници да се "отвличат" към Земята. За някои от тях това няма да е трудно – споменатият 2008 HU4 тежи около 1000 тона, което е приблизително колкото два самолета Airbus A380. Институтът "Кек" (Keck Institute For Space Studies) вече публикува плана за отвличането. 20-метров космически апарат се доближава до астероид. След това го улавя в специална торба с размери 10 на 15 метра и се насочва обратно към Земята със скорост 20 км/сек. Когато наближи планетата, се включват ракетните дюзи и апаратът завива към Луната, където се установява върху лунната орбита. Цялата операция трае 8 години, а цената й се изчислява на 2.6 млрд. долара. Според проф. Люис това изобщо не е скъпо: „NASA дори за тази година разполага с бюджет от 17.6 млрд. долара, а досега агенцията е финансирала множество проекти от този ценови клас”. САМО ЕДНА МИСЪЛ ХВЪРЛЯ СЯНКА върху всеобщия оптимизъм: какво би станало, ако всички тези перспективни технологии се окажат в ръцете на алчни, злонамерени земни жители? Ако терористи решат да използват астероидите като оръжие срещу Земята? Засега експертите са категорични: в обозримо бъдеще това няма да е възможно. Всички космически тела с размери до няколко десетки метра изгарят при навлизането в атмосферата; по-големите космически отломъци лесно могат да бъдат прихванати и отклонени от тяхната орбита. Разбира се, има и други рискове. Докарването на астероиди в околоземна орбита и превръщането им в космически заводи и лаборатории крие доста неизвестни. Физици и химици от целия свят през последните десетилетия разработиха и усъвършенстваха различни техники за обработка на лунни камъни и метеорити, които сега могат да се окажат изключително полезни при астероидния рудодобив. Но експериментите в лабораторни условия са едно, а реалното използване на тези техники – нещо съвсем друго. Защото астероидите притежават свойства, понякога твърде различни от това, което познаваме на Земята. Гравитацията на 900-метровия астероид 1999 JU3 например е толкова малка, че ако някой се опита да го пробие със сонда, която не е здраво привързана, още след първия удар тя ще отскочи и ще се загуби в космическото необятно пространство. По повърхността му е невъзможно да се карат превозни

30 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Мисията на Hayabusa-2, изобразена от графиците на NASA Artist's conception of the Hayabusa-2 spacecraft mission

Най-ценният елемент, който може да се извлича от астероидите, е всъщност обикновената вода средства с колела, защото гумите непрекъснато биха превъртали на едно място. Единствената възможност е сондите да се придвижват сами с няколкометрови подскоци. Такава технология вече е разработена за следващата мисия на Хаябуса-II на японската JAXA. Освен това всяка операция на астероидите трябва да е напълно автоматизирана, защото изпращането на хора се оказва изключително скъпа авантюра. Според професор Люис най-адекватното решение е в пространството между Земята и Лу-

ната да се изгради малък индустриален парк – истинското Елдорадо в Слънчевата система. След години космическите сонди ще доставят там уловените в космическото пространство астероиди и ще ги предават на роботи за по-нататъшна обработка. Най-напред те ще бъдат раздробявани, после поставяни в специални слънчеви доменни пещи, задвижвани от соларни инсталации и от тях ще се извличат полезните изкопаеми – редки метали или кислород. След това космически совалки ще превоз-

ANALYSIS POLITICS

ДИАНА КОВАЧЕВА

44 |

DIANA KOVATCHEVA

53 |

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕТСКИ КНИГИ THE GREATEST CHILDREN’S BOOKS

54 |

ПОТУРИТЕ НА ПРОФЕСОРА THE PROFESSOR’S BRITCHES September 2012

Тенденции Ups & Downs Франция ще улесни достъпа на българи до трудовия си пазар, реши правителството на ЖанМарк Еро в средата на август. Най-после ще отпадне таксата от 300 евро, която френската държава прибира от работодатели, наемащи работници от България и Румъния. Ще бъде разширен и списъкът с професии, разрешени за работници от двете източноевропейски държави. Ограниченията за тях по план трябва окончателно да отпаднат след 2013 година.

France is going to make it easier for Bulgarians to access its labor market, so decided JeanMarc Ayrault's government in mid-August. The 300 euro fee that the French state had been collecting from employers who hired Bulgarian and Romanian workers will finally be abolished. The list of allowed professions from the two Eastern European countries will also be expanded, and all restrictions are scheduled to be fully removed after 2013.

Няма причина работещите в МВР да получат 25% увеличение на заплатите, заяви финансовият министър Симеон Дянков в отговор на настояването на полицейския синдикат. Дянков отбеляза, че в момента средната заплата в МВР е 1004 лева, почти колкото в Министерство на финансите, „където всички работещи са с висше образование“. Финансовият министър напомни също, че служителите на МВР ползват редица други привилегии, като двойно по-голям годишен отпуск и с 8 години по-ранно пенсиониране.

There is no reason why those employed by the Ministry of Interior should get a 25% increase in their salaries, replied Finance Minister Simeon Djankov to the insistent police trade union. Djankov noted that the average salary at the Ministry currently amounts to 1,004 BGN, which is almost equal to that of the Ministry of Finance “where everyone employed has a university degree.” The Ministry of Interior officials profit from a number of other privileges, reminded Djankov, such as taking annual leaves that are twice as long and retiring eight years earlier.

По-добре е БДЖ да се подари на някого, отколкото да остане в държавни ръце, обяви бившият вече изпълнителен директор на железниците Йордан Недев, след като подаде оставка в края на август. Недев обясни решението си с липса на разбиране от страна на финансовото министерство, което не оценявало положените усилия и извършените реформи в холдинга. На негово място бе назначен досегашният финансов директор на БДЖ Велик Занчев, който обеща приемането на нов пакет от оздравителни мерки.

38 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

It would be better if the Bulgarian State Railways (BDZ) were given as a present to someone rather than remaining property of the state, Yordan Nedev, the now-former executive director of the company announced after resigning in late August. Nedev explained his decision by citing the lack of understanding on the part of the Ministry of Finance, which failed to appreciate the efforts and reforms made in the holding. He was replaced by Velik Zanchev, BDZ Finance Director, who promised that a new package of recovery measures will be adopted.

Потурите на професора Иван Шишманов, Гор Видал и два изгубени свята

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ / Фотография АРХИВ

СТРУВА СИ ДА ПОГОВОРИМ ЗА ТОВА, което вече никога няма да видим. Те символизираха нещо, което днес е изгубено. Събра ги лятото на 2012 – Гор Видал и Иван Шишманов. България отбеляза 150 години от рождението на един от своите духовни строители. А американският писател почина внезапно и това беше последната изненада в пълния му с изненади живот.

40 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

За това какво изгубихме с Видал, написа списание The Economist. Патрицият Гор беше един от тези буйни, но високообразовани мъже на перото, които украсяваха света на политиката със сложност, изкуство и ум. Днес, твърди списанието, интелигентният политически разговор вече е минало. И наистина, силиконовите политици и телевизионните интелектуалци (така

наречените "pundits“) говорят така, че да ги разбере всеки зрител с пуканки в уста. Не бъркат за аргументи в световната история и литература; не цитират Хораций или Сенека – най-много да се отъркат в популярните шоу-програми и в афоризмите на простолюдието. В последните няколко години си отидоха Норман Мейлър, Уилиам Бъкли, Гор Видал – а с тях и изящното политическо слово. ЗА ПРОФЕСОР ИВАН ШИШМАНОВ The Economist няма да пише - макар че той би се разбрал прекрасно с Видал и Бъкли. Неговата класа е удивителна. През 1876 отива да учи във Виена; после следва в Йена и Женева, пише докторат в Лайпциг, става посланик в Киев и преподава във Фрайбург - на немски, за германци. Въвежда ерудитската специалност „Светът на славяните“ и я води със забележителен финес. Политическият усет на Шишманов е изключителен: подобно на Мейлър и Видал бързо надушва фашизма и не му прощава. В Германия на 20-те, когато нацисткият марш превзема умовете и чертае бъдещето, българинът дръзва да оспори расовите теории и ксенофобията. Нещо повече, ученият от Свищов се свързва с основателите на Паневропейското движение и участва в учредителния му конгрес. Така

The Professor’s Britches Ivan Shishmanov, Gore Vidal and Two Lost Worlds

By BOYKO VASILEV / Photography ARCHIVE

TALKING ABOUT SOMETHING we will never see again is worth the effort. They were both symbols of something that today is gone. The summer of 2012 brought them together –

Gore Vidal and Ivan Shishmanov. Bulgaria commemorated 150 years since the birth of one of the country’s spiritual giants, and the American writer suddenly died – which was just the last

surprise of his surprised-filled life. The Economist wrote about what we lost in Vidal. The patrician Gore was one of those turbulent but highly educated literary men who have adorned the world of politics with complexity, art and reason. Today, the magazine claims, intelligent political talk has passed into history. And indeed, silicone politicians and television intellectuals (the so called “pundits”) talk in order to be understood by every viewer who has a mouth full of popcorn. They do not look for arguments in history nor in the literature of the world; they do not quote Horace or Seneca; at best they refer to popular shows and the aphorisms of the masses. During the past several years we saw the demise of Norman Mailer, William Buckley and Gore Vidal – and with them, the departure of fine political speech. THE ECONOMIST WOULD NOT WRITE ABOUT PROFESSOR IVAN SHISHMANOV – although he would have gotten along perfectly with Vidal and Buckley. His resume is amazing. In 1876 he went to Vienna to study, before studying in Jenna and Geneva; he wrote his doctoral thesis in Leipzig, became an ambassador in Kiev and lectured in Freiburg – in German, for Germans. He introduced the erudite subject “The World of the Slavic People” and taught it with remarkable finesse. Shishmanov's political insight is amazing: similar to Mailer and Vidal, he quickly discerned the nature of fascism and was relentless against it. In Germany during the 1920s, when the Nazi march overtook the minds of men and set the course of the future, this Bulgarian dared to challenge the underlying racial theories and xenophobia. Something more, the scholar from Svishtov got in touch with the founders of the Paneuropa movement and took part in the union’s association congress. He thus became the first documented Bulgarian European. At the congress in the Vienna Konzerthaus, he delivered a speech in three languages and quoted from Friedrich von Schiller’s Song of the Bell. His foresight was remarkable: another poem of Schiller would several decades later become the hymn of United Europe. BUT YOU MIGHT ASK “WHAT HAVE WE LOST WITH SHISHMANOV?” Today there are swarms of devoted Europeans in Bulgaria. Erudites have not yet died out, and foreign languages are a long standing characteristic of educated Bulgarians. Nonetheless, something really is missing. The “European” Shishmanov was a staunch Bulgarian patriot. He defended the Bulgarian position in the Macedonian question and collected pieces of oral folklore and tradition. As Minister of Public Education he built up the national institutions – the National Theater, the Academy of Sciences and The University of Sofia. Today such people are almost extinct. This is because today's so-called “Bulgarian elite” is fatally divided into two groups. The “Eu-

42 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

В ИМЕТО НА ЗАКОНА Диана Ковачева, министър на правосъдието, пред Bulgaria On Air

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ

44 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Министър Диана Ковачева е родена на 16 юли 1975 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климeнт Охридски”, доктор по международно право и международни отношения. Магистър по европейско право на университета „Нанси 2”, Франция. От 2002 г. е изпълнителен директор на „Трансперънси интернешънъл” – България. Владее английски, френски и руски език.

Minister Diana Kovatcheva was born on Julu 16 1975 in Sofia. She graduated Faculty of Law in Sofia University “Sv. Kliment Ohridski” and has a PhD drgree in international law and international relations. Kovatcheva has MA in European Law from Nancy 2 University, France. In 2002 she became CEO of Transperancy international Bulgaria. Speaks fluently English, French and Russian.

SERVING JUSTICE Diana Kovatcheva, Minister of Justice, to Bulgaria On Air

By KONSTANTIN TOMOV / Photography IVAILO PETROV

Minister Kovatcheva, you have taken an unusual step – from a respected human rights organization and its implied criticism of the authorities to the ministerial chair. Are you curious to know what your former colleagues say about your work? They support me. And I am not only referring to colleagues within the national representatives. You know that Transparency International is a big global organization with more than 100 chapters around the world. As soon as I made this decision I received significant support from both their headquarters in Berlin and their representatives in neighboring countries. They all said they would be glad to help me. This is because even though Transparency is a critic, it is a positive critic that is always ready to extend a hand. The transition is indeed dramatic, but after

46 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ten years in the same organization one somehow needs to change one’s viewpoint. It seemed to me that I had enough experience to be able to give more. State or government work is the place where a lawyer can truly unfold, and where his decisions can have a strong and lasting effect. The European Commission should also be a positive critic, as you put it. Its latest report on Bulgaria’s progress in justice was released recently. Regarding previous reports, the position of the then-Bulgarian governments was that the data had been collected selectively and was not objectively interpreted. Was the last report objective? I think so, yes. It summarizes Bulgaria’s progress over five years under two different gov-

ernments with different institutions. The report makes concrete recommendations, but also provides a clear and objective assessment of what has happened. Today Bulgaria is very different than what it was in 2007 when this mechanism was launched. It is different in a good sense – it is a truly European and modern state. Speaking of reforms, one of the most difficult ones is reform of the judicial system. Not surprisingly, it is also the main theme of this report – but it now shifts the focus to the role of the system itself. The report gives a good assessment of the legislative changes that form the necessary basis for reform. But the time has come for the judicial system itself to assume leadership, to assume responsibility for better justice and administration of justice. Bulgaria was given a deferment until the next report, which will be released in a year and a half. Let’s recap what should happen by the end of 2013 – not as goals, but as concrete actions that the government and judiciary have to perform. The strategy for reform of the judicial system has existed for a long time; it is clear and, incidentally, should be discussed in the context of the pan-European reforms in justice. Following the Lisbon Treaty, we are speaking of the convergence of the judicial systems of all member-states, aimed at the creation of a common judicial space. In other words, reforms need to be made not only by Bulgaria and Romania, but also by the Czech Republic, by France and by

workloads lead to slow justice – and this is a serious problem for Bulgaria. A delay of a month or two is rarely fatal, but sometimes there are cases that are dismissed because of the lapse of time, and this is a very serious violation. It not only reduces confidence in the judicial system, but it also leads to significant expenses to the state for compensating the victims. Slow justice is in fact a denial of justice. Dealing with this problem is the responsibility of the Supreme Judicial Council. What we have done is to give citizens a quicker way to be compensated for the mistakes of the system... ... through the Inspectorate with the SJC? Through the Inspectorate and the Ministry of Justice. In this way the time for receiving compensation is six months instead of six to ten years, as in the European Court in Strasbourg. Looking back, can we pinpoint the big mistake of Bulgarian justice during the years of the transition? The great omission, the missed opportunity? It seems to me that judicial reform was the last of the reforms to start in the country. Possibly because, of the three powers, the judiciary is the most conservative. On the other hand, the system is to some extent a victim of the dynamics of legislation, of this trial and error approach… In some cases it was also the victim of politics, of attempts to politicize justice. Therefore, it is important for the judicial system to have internal mechanisms of resistance, in order to not allow this kind of interference. Apart from this, throughout the whole transition the most serious problems were somehow skirted. For 20 years nobody thought about how to solve the workload problem. Twenty years were not enough to find a building to house the Sofia District Court – the busiest court and the one that is the face of the system. Working in such absurd conditions does not help restore confidence and respect in the judicial system. Yet there are judges and prosecutors who, despite the difficult conditions, work honestly and conscientiously and close their cases within the set time period. These people deserve respect. This is why the government has promised to solve the problem of the building. The case of the Galev brothers, who disappeared after being sentenced and have yet to be found, is still fresh. What was the omission of the judicial system in this case? The experts we invited to examine the case were unanimous that the omission was not a legislative one - no changes in the laws are necessary. But it turned out that different courts in Bulgaria have different practices with regard to changes in precautionary measures in order to secure a person’s appearance. Thus it is a matter of practice, not of law. We have the support of the Supreme Court of Cassation, and I have filed a request for interpretation of this particular problem in order to

50 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

The fact is that in Bulgaria over 95% of all decisions are convictions a very high percentage standardize the case law. Speaking of the Galev brothers, the obvious way to return confidence in the judicial system is to hand down convictions in socalled landmark cases. Why have they been missing so far? The fact is that in Bulgaria over 95% of all decisions are convictions, which is a very high percentage. Let’s not consider as all-important the need for convictions – I mean this in general. Somebody may, after all, turn out to be innocent. I am not talking about landmark cases, but, again, in principle. The report of the European Commission contains a recommendation that we are already implementing, which is for analysis of the reasons for so-called case failures in pre-trial practice. I am referring to cases in which the crime is sufficiently severe to expect somebody to bear responsibility for it. Clearly a better link is needed between the pre-trial proceeding bodies, because the prosecutor’s office and the police officers need to work as one team. This process has already been started, even though it was greatly delayed. Regrettably landmark cases are very heavy. And not only in Bulgaria – let’s not be too harsh on ourselves. Cases related to organized crime and the trafficking of people, arms and drugs do not always end with convictions in other countries, either. Legal procedure and effective justice are also key factors when it comes to attracting investments – an extremely important issue for Bulgaria lately. How would you assess the “legal climate” in Bulgaria from the viewpoint of foreign investors? Bulgarian businesses often complain that the laws change too frequently, creating unpredictability and greatly increasing the cost of legal services. Dynamics in legislation is not positive for any

state because it does indeed create an unpredictable environment. Any investor would like to invest in a place where he is certain that, even after five years, he will be working according to the same rules. But investor confidence does not depend solely on the reputation of the administration of justice. Take the Registry Agency, for example. In just a few months we were able to make a very serious breakthrough in the work of this so criticized and poorly functioning agency. In February the European Commission launched an infringement procedure against our country because European commercial companies could not be registered in Bulgaria. This is no longer the case. This took a lot of effort but I think it was worth it – we saved the state a lot of money and at the same time signaled to investors that things in Bulgaria are developing in a positive direction. We are also about to introduce SMS messaging to eliminate one of the main fears of foreign business – the risk of theft of firms. Owners will be informed via SMS of any change to their company's filings, enabling them to react quickly if they have nothing to do with that change. Another problem we are working on that is important to foreigners in Bulgaria is real estate fraud. We will solve this by creating a website with the Registry Agency that contains full information in English about how property is acquired in Bulgaria, and give foreign citizens and companies the opportunity to ask questions and receive an answer within of 24 hours. But there is something else as well - whenever we say that our judicial system is not worthy of trust, we clearly contribute to its bad reputation. I think that judges and prosecutors need confidence in order to start working better. During these last 20 years, the conviction has been instilled in people that there is no way to get justice in Bulgaria. Let us believe that justice is available – and that for all.

ANALYSIS CONTENTS IN FOCUS

20-ТЕ

НАЙ-ВЕЛИКИ ДЕТСКИ КНИГИ

THE 20 GREATEST CHILDREN’S BOOKS Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ / Фотография SHUTTERSTOCK, АРХИВ By KONSTANTIN TOMOV / Photography SHUTTERSTOCK, ARCHIVE

Погледнете библиотеката си. Имате ли в нея някоя детска книжка, която изглежда като оцеляла от природно бедствие? Измачкана, с разшит гръб и с безразборни отметки от молив вътре? С други думи, с всички белези на книга, която е искрено обичана? А сега се запитайте кога й ги оставихте? В детството? Или миналия месец, когато за пореден път посегнахте към нея? Тъкмо това е тайната на наистина големите детски книги: те изобщо не са за деца. Bulgaria On Air подбра двайсет заглавия, към които продължаваме да посягаме и като възрастни.

Take a look at your library. Is there a children’s book in it that looks as if it survived a natural disaster? Crumpled, with a torn binding and random pencil-marks scribbled inside? In other words, does it have all the signs of a book that is truly loved? And now ask yourself, when did you make those marks? In your childhood? Or was it when you reached for it just last month? This is precisely the secret of truly great children’s books: they are not for children at all. Bulgaria On Air has selected 20 books that we continue to reach for even as we grow older.

September 2012

ANALYSIS IN FOCUS

пияницата, като наведе глава. - Срам - от какво? - пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне. - Срам от това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание".

Астрид Линдгрен е вероятно найпопулярната детска писателка в света. Нейни издания на арабски, турски, иврит и японски Astrid Lindgren is probably the world's most popular author of children books. Her books have been published in Arabian, Turkish, Hebrew and Japanese

Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено".

МАЛКИЯТ ПРИНЦ, Антоан дьо Сент-Екзюпери

Най-малко детската от всички детски книги. За едно хлапе това е историята на момче, което пада от звездите, среща се със забавни хора и после се връща обратно. Но един възрастен, както писа критичката Мария Конникова, ще открие вътре "толкова

коментари за грешното в модерния живот както и идеи как то да се поправи - колкото няма и в най-острата социална сатира". ("as clear a commentary on everything that's wrong with modern life—and what can be done to fix it— as you would in the most biting social satire"). Цитат: "- Защо пиеш? - попита го малкият принц. - За да забравя - отговори пияницата. - Какво да забравиш? - поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше. - За да забравя, че ме е срам - призна

МЕЧО ПУХ, А. А. Милн

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, Астрид Линдгрен

Още една социална сатира, умело маскирана като детска книжка. Милн е събрал всички типажи на модерното общество: сардоничният Ийори, Бухалът с неговото самочувствие без покритие, опортюнистът Зайо, който ползва краката на заседналия в дома му Пух, за да си простира прането, неувереният, притеснителен Прасчо... Цитат: "- Твоят рожден ден?! - каза Пух крайно изненадан. - Разбира се! Не виждаш ли? Погледни всички подаръци, които съм получил! - Ийори разлюля широко крака си. - Погледни тортата с „Честит Рожден Ден“, Свещите! Розовата захар! - Подаръци? Торта? Къде? - Не можеш ли да ги видиш? - Не! - каза Пух. - И аз също! - каза Ийори. - Шега! - обясни той. - Ха, ха!".

Читателският живот на почти всеки от нас е започвал с тази книжка за свръхсилното момиченце, което си живее само, не ходи на училище, подиграва се на скучните чичковци, помага на слабите и тупа нахалниците. Заради нея мнозина предлагаха Астрид Линдгрен за Нобелова награда, но тук скучните чичковци от нобеловия комитет си отмъстиха. Цитат: " - Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна. - Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника. - О, да! - увери я Пипи. - Но трябва да се глътнат на тъмно и да се каже: "Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна". - Искаш да кажеш "порасна" - поправи я Томи. - Щом съм казала "поресна", значи искам да кажа "поресна" - заяви Пипи. - Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват "порасна", а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза "порасна" вместо "поресна" и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа!".

September 2012

Владимир Тодоров – илюстрация към "Капризите на Оливър" Vladimir Todorov – an illustration to the "Oliver's whims"

62 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

ANALYSIS CONTENTS IN FOCUS

БЕЗСЛОВЕСНИ

ПОЕМИ

В детските книги илюстрацията наистина е, както казва Наполеон, с цената на хиляда думи. Имат ли бъдеще книжките с картинки в епохата на интернет?

Текст АНТОН СТАЙКОВ / Фотография АРХИВ

Картината, казва Хораций, е поема без думи. Никъде това не е толкова валидно, колкото при детските приказки. Весели и тъжни, безгрижни и страховити – какво са вълшебните истории, ако не ги съпровождат много и хубави рисунки? Тъкмо картинките в детските ни книжки са онова, което ни дава първата и найтрайна представа за света; онова, което стимулира въображението ни. Вярно, че днес илюстрацията е по-достъпна отвсякога: в интернет, Facebook, да не говорим за видеоигрите, електронните комикси, 3D-филмите. A какво се случва с детските илюстрирани книги? Могат ли те да издържат при такава конкуренция? Харесват ли децата книгите, с които са отраснали техните бащи и майки, баби и дядовци? Има ли бъдеще българската илюстрована детска книга, която, както ще видите, има толкова интересно минало? ОТ КОЛЕКТИВНАТА ФАНТАЗИЯ КЪМ АВТОРА. Детската литература в България, както и навсякъде другаде, тръгва от народното творчество. Още в началото на XX век Елин Пелин, Николай Райнов и Ран Босилек построяват мост между устни легенди и авторското творчество.

Райнов, енциклопедичен писател и художник, променя езика, освобождава го от архаизми и чуждици. Сборниците му са новата митология на преходното поколение, възпитано и отраснало в патриархалното българско село, но попаднало в различна, по-динамична и вече отчужденa градскa среда. Появяват се фантастичните приказки на Светослав Минков. Селското започва да се осмива. Герои като “Тримата умници” на Елин Пелин са основа за самоиронията на българина, неуспял докрай да стане гражданин (в края на XX век “умниците” загубват ироничната си окраска, превръщат се в “глупаци” и добиват световна известност като анимационни герои на Доньо Донев). Сред първите изтъкнати илюстратори е Александър Божинов. Декоративните композиции, орнаменталните букви и стиховете в “Златна книга за нашите деца” (1921) и “Азбука за малките” (1926) стават пример за поколения художници и оформители. ПАКОСТНИЦИ И ХИТРЕЦИ. Елин Пелин е един от основателите на специализираните списания за деца от 20-те години. Превежда “Макс и Мориц”, създава обичани детски истории в стихове и проза. Издадената за първи път през 1934 "Ян Бибиян" и до днес е от

September 2012

ANALYSIS IN FOCUS

and then during the transition. We, the Sparrows, with his drawings and design, and where even blank spaces on the pages are full of meaning, is a real masterpiece. His later book Little Frogs’ Stories, with illustrations by Viktor Paunov, asks hard questions about national identity: “If it is so good to live in Europe, why do you have come back to our swamps and puddles?” “Why have we come back?... Well, because we did not want to share the fate of the water quails,” replies the frog, who, after a short silence, continues to speak. “Once we arrived we opened the doors of the wagon and saw that Europe herself was standing at the door with a mouth opened soooo wide. Europe eats frogs and, in order to hide this from others, she calls frogs water quails.” “Ooooo!,” all the frogs in the swamp exclaim in chorus. “Look at this Europe, what she does!” Valeri Petrov, playwright, poet and translator, also wrote a substantial number of works for children – with vigorous rhymes and dramatic turns, portraying inter-generational relationships and delight in nature and daily life. Though his books have been translated into many languages, they have still not found their best Bulgarian illustrator. “Best friends,” they are professed, but what makes one really “best”? Is it because he’s first to pounce into the fire to save you, first without an ounce of doubt about whether you’re best or worst? First for you he steps on the ice, First for you his blood he sheds. That much, it would suffice To know this friend is “best.”

Илюстрации на Илия Бешков (горе), Петър Чуклев (вляво), Александър Денков и Виктор Паунов Illustrations by Iliya Beshkov (up), Petar Chuklev (left), Alexander Denkov and Victor Paunov

for more than 20 years. The first illustrator of these tales, Alexander Denkov, changed the appearance of the Bulgarian book with new styles and freedoms. His illustrations of the fairy-tales of Angel Karaliychev were innovative. As for Kozhuharov's book, only very recently, in 2009, did it find its most suitable contemporary artist – Veselin Pramatarov. The years of the “thawing” after the death of Stalin saw the appearance of the fairy-tale saga The Adventures of Foxy by Boris Aprilov (1957). There are no dogmas or suggested themes in that story, such as were so characteristic during the period of the so called “building of social-

ism.” The bold Foxy travels – in three novels and nine mini-novels – to Squareland and to the sea; there he meets the little dolphin Moni and argues with his author. His adventures contain funny and sometimes philosophical dialogues, but also touches of sadness. Children like when stories are a little bit sad. And they also learn from Foxy something that will be important for the rest of their lives – “When somebody is in trouble, you must come to their rescue.” SPARROWS AND FROGS. Yordan Radichkov is an emblematic author who wrote for children during the period of developed socialism

NEW THEMES, NEW APPROACHES. In the turbulent years of the political transition, children’s literature dived into painful family and social themes. During the last ten years or so, artists experimented with the book in a new way: they included illustrations made by children. The publisher Bozhana Apostolova encouraged unusual books, such as Believe it or Not by Grandpa Panch, with illustrations by Yana Levieva. Zhana, as she is universally called, wrote Little Bozhana in the World of Wonders as a symbolic dialogue between the generations, where the child talks ironically, seriously and genuinely. And the Wonderful Alphabet, with verses by Nadia Radulova and illustrations by Svoboda Tsekova, is a charming courtesy to all things retro, written with respect for children who want friendly and funny characters. This book has brought us back to the real classic From Elephant to Ant by Dora Gabe and Iliya Beshkov. Therefore, if we revisit the question at the beginning of this article, the Bulgarian children's book does have its readers even today, in the age of Internet. And it will continue to have readers as long as it is able to find new authors and illustrators.

September 2012

SCIENCE TECHNOLOGY

ПРЕКЪСНАТ ПОЛЕТ

INTERRUPTED FLIGHT Повреда провали изпитанията на X-51A – самолета на бъдещето, създаден от Boеing и Пентагона. Прототипът е предвиден да развива скорост от 5800 км/ч, с която би стигнал от София до Ню Йорк за час и четвърт.

69 |

МАРС И СЛЕД НЕГО MARS AND BEYOND

A failure destroyed the testings of X-51A – the plane of the future, created by Boeing and the Pentagon. The prototype is designed to fly with 5,800 km/h, thus being able to reach from Sofia to New York for an hour and a half.

74 |

ХАПЧЕ ЗА МЪЖЕ PILL FOR MEN September 2012

TECHNOLOGY INNOVATION

МАРС И СЛЕД НЕГО Космическа прахосмукачка, вертикален ледоразбивач и скафандър, който ще ни пречи на движенията: най-интересните нови проекти на NASA

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

На 6 август една от най-амбициозните мисии на NASA в последните десетилетия се увенча с успех: марсоходът Curiosity кацна благополучно на Червената планета и вече успешно тероризира местния пейзаж с камерите и манипулаторите си. Но празненствата в американската аерокосмическа агенция бяха кратки: след чашата шампанско учените запретнаха

ръкави и се захванаха със следващите предизвикателства. В специалния фонд за "Новаторски напредничави концепции" на агенцията има заделени награди от 100 000 до 500 000 долара за идеи, които могат да променят бъдещите космически мисии. Ето и шестте най-атрактивни проекта на NASA за следващите години, ако ви се прииска си размърдате мозъка.

September 2012

ЛУННО СЕЛО. Изграждането на постоянна база на Луната е първата и незаменима стъпка към колонизирането на Слънчевата система. Джордж Буш – младши дори бе фиксирал 2018 година като дата за осъществяването му, но после дойдоха кризата и Обама, така че сега срокът е изместен в неопределеното бъдеще. Междувременно учените работят върху намаляване на колосалната цена на проекта. Берок Кошневис, професор от Университета на Южна Калифорния, разработва новаторски автоматизирани строителни системи, които ще ползват като материал стопения и превърнат в паста лунен прах. В момента транспортирането на килограм товар до Луната струва десетки хиляди долари, така че в идеята определено има хляб. РАКЕТА С ТУРБО. Основна пречка пред завладяването на Космоса е все още твърде жалката скорост на апаратите ни. Абсолютният рекордьор засега е сондата Helios 2, която разви 252 792 км/ч (70 км/ сек), и то с любезната помощ на слънчевата гравитация. Без нея таванът е на New Horizons – 58 536 км/ч. При такава скорост ще ни трябват 447 дни, за да стигнем до Юпитер при най-голямото му приближаване до Земята. Решение на проблема търси изследователят Джон Слоу. Той вярва, че можем да

заменим сегашното си космическо гориво – течен кислород и водород – с нещо, наречено магнито-инерциален синтез. Идеята на Слоу е да нагрее и компресира намагнетизирана плазма до условия, в които да се осъществи ядрен синтез. Точната концепция е твърде сложна, но е достатъчно да знаете, че ако Слоу успее, времето за пътуване до Марс ще се съкрати от 18 месеца но по-малко от 30 дни. ФИТНЕС-СКАФАНДЪР. Един от основните проблеми на продължителния престой в открития космос е, че от липсата на гравитация мускулите започват да атрофират. Космонавтите трябва периодично да се връщат в условията на нормално притегляне, за да не се превърнат в инвалиди (рекордът за най-дълъг престой в безтегловност е на руснака Валери Поляков, който изкара 438 дни на станцията "Мир" през 90-те). NASA обаче разчита да се справи с това затруднение чрез новаторския си космически костюм, наречен Variable Vector Countermeasure Suit, или просто V2. Специални жироскопи и акселерометри в него ще следят позицията на тялото, а вградените микромотори ще оказват съпротива на движенията ви, имитирайки гравитация и стимулирайки мускулите ви. Между другото нулевата гравитация е отлично реше-

Една от първите снимки от Марс, изпратени от Curiosity One of the first photos from Mars sent by Curiosity

ние, ако страдате от ниския си ръст – при продължително излагане на безтегловност гръбначните прешлени се разтягат и можете да пораснете с 5 до 8 сантиметра. ПЛАТНОХОД НА ВЕНЕРА. Марс винаги е бил предпочитаната цел за първите мисии до други планети – вероятно защото Венера, другият близък съсед на Земята, се доближава силно до представата ни за ада: гъста отровна атмосфера от корозивни газове и средни температури от 450 градуса по Целзий. Един екип в NASA обаче усилено подготвя машини, които да издържат на тези условия. Под ръководството на Джофри Ландис се работи върху прототипа на първия извънземен платноход – транспортно средство, което ще може да ползва като задвижване могъщите ветрове на Венера и 50 пъти по-високото атмосферно налягане там. КОСМИЧЕСКИ ЛЕДОРАЗБИВАЧ. Ако изобщо някъде другаде в Слънчевата система има живот, най-вероятно е на юпитеровия спътник Европа – това е мнението не само на фантасти като Артър Кларк, но и на водещите астрономи и астробиолози. Напълно по възможностите ни е да пратим изследователска сонда до този загадъчен свят (наскоро мисията Cassini-Hyugens стигна доста по-далеч, до Сатурн и Титан), проблемът е само как да го проучим. Европа е покрита с дълбоки океани, а най-горните няколко километра от повърхността им са плътен лед. Изследователи от Вирджинския технологичен институт разработват проект на сонда, която буквално да "разтопи леда". Тази сонда ще е тежка и изключително гореща, така че да проникне под твърдата обвивка и да спусне специална подводница в моретата на Европа. ФИРМА ПО ЧИСТОТАТА. Едва половин век след началото на космическата ера орбитата на Земята е пълна с боклук – изоставени спътници, космически апарати, изпуснати инструменти, отломки от резервоари и слънчеви панели, и какво ли още не. Зачестилите сблъсъци между тези отломки създават още повече и по-дребен боклук, който не само се превръща в заплаха за управляемите мисии, но и на всичкото отгоре е извън обхвата на модерните сателити. Даниъл Грегъри от отбранителния гигант Raytheon разработва доста оригинален начин за почистване: вместо да се мъчи да събира отломките една по една, той обмисля технология за изстрелване на фокусирани атмосферни газове към пояса с боклуци. Газовете ще ги забавят достатъчно, за да ги извадят от орбитата им и парчетиите да изгорят безопасно при навлизането си в атмосферата.

70 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

TECHNOLOGY

Висящите градини Фотография EPA

The Hanging Gardens Супердърветата, част от новата атракция на Сингапур – Градините край залива. Високи от 25 до 50 м, те са вертикална основа за екзотични растителни видове, имат осветителни, напоителни функции и висящ мост за посетителите.

The supertrees, part of Singapore’s latest attraction – the Gardens by the Bay. From 25 to 50 m high, they form a vertical basis for exotic plants, have lighting and irrigation functions and a hanging bridge for visitors.

September 2012

BEFORE AND AFTER THE PILL

The New Sexual Revolution US scientists have come to the brink of a historic breakthrough in contraceptive methods

11th century B.C.: In ancient Egypt women used sponges soaked with lemon juice or vinegar. 4th century B.C.: Aristotle recommended that women prevent conception by taking an olive oil bath before having sex. 16th century: The first condoms made from animal intestines appeared in Europe as a measure against syphilis. The famous Casanova was among the first to use them as a contraceptive. 1844: The US inventor Charles Goodyear patented rubber vulcanization; this was the beginning of large-scale condom production.

By KALIN NIKOLOv / Photography SHUTTERSTOCK

Едно недотам успешно лекарство срещу рOne not-so-successful cancer medicine will likely lead to a revolution in contraception, and therefore in the sexual habits of mankind. A team from the College of Medicine in Houston developed what modern medicine has failed to create for almost half a century – an effective contraceptive pill for men. In fact, it now only works for mice, but scientists say it is only a matter of small technical corrections before it becomes suitable for people as well. As The Economist noted, while contraceptive methods for women were getting more diverse in the last half a century (pills, coils, caps, injections and implants), the ones for men are still limited to two quite obsolete means: vasectomy, which is a surgical interruption of the canal from the testicles to the penis, and condoms. However, the first one is a rather drastic measure, and the second, most men say, takes away from the pleasure of sex. Dr. Martin Matzuk from the Baylor College of

76 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

1930: Washing with Lysol, a kind of bleach, was actively advertised as a contraceptive measure in the US.

Medicine in Texas says he has found the solution. It is called JQ1 – a drug initially developed to suppress genes that cause cancer. However, Matzuk noticed that the drug was also able to suppress another gene called BRDT. This gene is only active in the testicles and is responsible for the production of viable spermatozoa. Clinical trials on mice showed that, if low doses of the drug were taken, the number of spermatozoa falls by an average of 89%. If the tested animals took high doses, they were not able to have offspring at all, while those who didn’t take the medicine had two a month. Once the treatment was ended, the mice in the first group completely recovered their reproductive abilities. Today Matzuk and his colleagues have to refine the medicine so that it can even more directly affect the BRDT while reducing the possible side effects as much as possible. According to the team, a completely tested version for men will be ready in no more than ten years.

1951: Carl Djerassi, an heir of Bulgarian Jews, created the first hormonal contraceptive pill for women. At first it was approved as a measure against irregular menstruation, and later as a contraceptive. 1976: Contraceptive coils, which are inserted into the uterus, were approved for use in the US. 2002: The Lunelle medicine was approved, which is a monthly hormonal injection that replaces the pill.

ИЗКУСТВЕН

ИНТЕЛЕКТ Lexus GS 450h е технологично чудовище, на което му липсва само малко чар

Текст ДРАГОМИР ПОПОВ / Фотография LEXUS

Колкото и самоотвержено да крадат от времето си за сън конкурентите, луксозният автомобилен сегмент все така се командва от Голямата тройка: Audi, BMW и Mercedes. Тези компании създадоха играта, чиито правила всички се опитват първо да разберат, а после и да спазват. За останалите остава градивната роля на бунтари,

78 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

пожелали трона на величията. НАСКОРО ТАКЪВ РЕВОЛЮЦИОНЕР се появи от фабриките на Lexus. Дъщерната компания на Toyota винаги е успявала да прави луксозни и високотехнологични автомобили, но визията и пътното им поведение бяха точно това, което бихте очаквали от

азиатски автомобил, създаден предимно за американския пазар. Драматичен във всеки аспект, новият Lexus GS 450h къса досегашните страници и започва похода отначало. Няма ги вече дискретните, почти незабележими форми на първите модели на марката. GS 450h е автомобилният аналог на паун с разперена опашка – с дързък външен вид, който търси вниманието на клиенти, които до момента въобще не са обмисляли покупката на Lexus. Останалото е ясно: силно технологична натура, която трудно би могла да се обясни в няколко реда. Накратко, колата се задвижва от хибридна система с 3.5-литров V6 бензинов двигател и електромотор, който го подпомага. Това е големият коз на Lexus, на който германците няма с какво да отговорят за момента. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ GS 450h те подтиква да караш две идеи над регламентираната от закона скорост, което автоматично

CONTENTS

Lexus GS 450h 6-цилиндров бензинов двигател и електромотор 3456 куб. см работен обем 345 конски сили максимална мощност 352 Нм макс. въртящ момент 250 км/ч максимална скорост 5.9 секунди от 0 до 100 км/ч 6.2 литра среден разход на 100 км 145 г/м емисии СО2 122 900 лв. базова цена

Lexus GS 450h 6-cylinder gas engine and electric motor 3456 cub cm capacity 345 hp max power 352 Nm maximum torque 250 km/h maximum speed 5.9 seconds from 0 to 100 km/h 6.2-liter average fuel consumption per 100 km 145 g/km СО2 emissions 122,900 leva base price

Auto On Air Всичко, което трябва да знаете за автомобилите. •Видеотестове на нови модели. •Технологични новости. •Полезни съвети. •Автомобилна икономика.

www.autoonair.bg

вдига и разхода. Динамичното шофиране от София до Варна ни доведе до среден разход от 10.5 литра за 100 км, което е напълно във възможностите на някой 3.0-литров класически дизел с няколко турбини. Истината е, че Lexus GS450h не е за хора, които ценят класическото. Той не е обременен от дългогодишна корпоративна история, което го освобождава от задръжки. Главна цел пред автомобила са техноманите, които вярват, че иновациите са пътят към бъдещето. Но не само те – в края на краищата кой не би харесал учудените погледи на околните, докато колата му се придвижва без никакъв шум от работещ двигател. Или детското увлечение, с което спътниците ви ще гледат атрактивната графика на огромния дисплей, демонстрираща нагледно сложното разпределение на енергията между колелата, двата двигателя и батерията. АКО НЕ БЯХА СМЕЛИТЕ ЕКСПЕРИМЕН-

ТИ, автомобилите никога нямаше да стигнат дотук. Нямаше да ги има ABS, ESP и останалите десетки трибуквени означения. Сега ги приемаме за даденост, а хибридите все още ни озадачават като нещо извънземно. Всъщност GS450h е изключително лесен за използване, окачването му е брилянтно настроено, интериорът му е точно това, което очакваш от струваща 150 000 лева кола, скоростната кутия работи в перфектен тандем с двигателите... Има само един проблем. Хибридите продължават да са изкуствени, като андроидите в мечтите на Айзък Азимов. Те са свръхефективни, вършат това, за което са създадени, но им липсват типично човешките – в случая автомобилните - черти. Точно от това се страхуват в Германия, изчаквайки технологията да се усъвършенства, преди да заложат толкова много на нея. Засега бунтът е потушен. Но за хората, които предпочитат да се отличават от масата, поне има добра алтернатива.

We love Autos79 September 2012

TRAVEL LIFESTYLE

НОВОТО ЛИЦЕ НА СОФИЯ

96 |

SOFIA’S NEW FACE

84 |

РАБОТА КАТО НА КИНО LIKE THE MOVIES

116 |

ШОПИТЕ ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАТ THE SHOPI HAVE NO CLUE September 2012

КНИГА

ОТВОРЕНИ ВРАТИ

КИНО

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК // В тези есета Юри Лазаров е събрал дългогодишния си опит като журналист и ни го поднася с вкус, мярка и такт. Ще научите безброй интересни неща: какво е джуган, каква е ролята на селските язовирчета, кои врабчета гнездят и какво е казал внукът на художника Кулев някога си... Но най-вече ще се насладите на проницателната проза на автора, поднесена с леката ирония и ненатрапчивия стил на човек, който действително има какво да каже.

НОЩ НА МУЗЕИТЕ // За осми път в Пловдив музеи, галерии и публични пространства ще оживеят и през нощта. Над двайсет от тях ще представят постоянните си експозиции напълно безплатно. Може би най-интересната част от фестивала ще е платформата “Град и публични пространства”. В нея ще бъдат представени “Ритуали на обичайното” с курирани от Вера Млечевска десет международни проекта, обхващащи целия град.

ДИВАЦИ // Трикратният носител на „Оскар” Оливър Стоун се завръща с трилъра „Диваци”, по бестселъра на Дон Уинслоу. Лентата показва идиличния живот в калифорнийско градче, където отдаденият на благотворителност предприемач Бен и най-близкият му приятел Чон, бивш морски пехотинец, си поделят всичко – от тайното производство на марихуана до любовта към красивата Офелия. Естествено, докато нещата не се объркват сериозно.

Издателство „Сиела”

21 септември, Пловдив

В кината от 14 септември

Текст АСЯ ДИМИТРОВА / By ASSIA DIMITROVA

Events and things that will be discussed in September

BOOK

OPEN DOORS

CINEMA

THESAURUS // Yuri Lazarov has captured his long experience as a journalist in these essays, which he presents with taste, moderation and tact. You will learn many interesting things: what a Joogan is, the role of small village dams, which sparrows nest, and what the grandson of the artist Kulev once said… But you will also experience sheer delight in the insightful prose of the writer who, with slight irony and an unpretentious style, really has something to say.

NIGHT OF THE MUSEUMS // For the eighth time Plovdiv will see its museums, galleries and public spaces lit up in the night. More than twenty of them will present their permanent expositions absolutely free of charge. Perhaps the most interesting part of the festival will be the platform “The City and Public Spaces.” It will present Rituals of the Habitual with ten international projects, administered by Vera Mlechevska, which will spread across the whole city.

SAVAGES // Three-time Academy Award winner Oliver Stone makes a comeback with his thriller Savages, based on Don Winslow’s bestseller. The film portrays idyllic life in a small Californian town, where philanthropist entrepreneur Ben and his closest friend and former marine Chon share everything – from the secret production of marijuana to the love of the beautiful Ophelia, until, of course, everything gets really complicated.

Ciela Publishing House

September 21, Plovdiv

In theaters from September 14

September 2012

Фотография ИВАЙЛО ПЕТРОВ / Photography IVAYLO PETROV

РАБОТА КАТО НА КИНО LIKE THE MOVIES Бизнес телевизията на България навърши една година. Но понеже в Bulgaria On Air предпочитаме да не правим нещата като другите, решихме да не ви отегчаваме с припомняния какво сме свършили. Вместо това ще ви запознаем – по малко необичаен начин – с хората, които създават телевизията. Не само с водещите лица, но и с онези, които никога няма да видите на екрана – но без които нищо не се случва. Шест киносюжета с хората от телевизия Bulgaria On Air.

84 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

The Bulgarian Business Television has completed its first year. But since we, the people of Bulgaria On Air like doing things differently, we decided to not bore you by reminding you of what we have done. Instead, we will introduce – in a slightly unusual way – the people who make the channel – not only the leading cast, but also the people you will never see on screen, but without whom nothing can ever get done. Seven movie plots with the people from Bulgaria On Air television.

LIFESTYLE CONTENTS ENTERTAINMENT

SIN CITY Те са безмилостни като герои от графична новела, но само когато трябва да се изреже някой излишен кадър или некачествен звук. Кристина Дъскотлиева (графика), Момчил Гъмизов (тонрежисьор), Павел Иванов (монтаж), Йоана Кръстева (autocue), Тодор Павлов (монтаж) They are merciless like characters from a graphic novel, but only when it comes to cutting out some unwanted frame or snippet of sound. Kristina Daskotlieva (graphics), Momchil Gamizov (sound operator), Pavel Ivanov (montage), Yoana Krasteva (autocue), and Todor Pavlov (montage). September 2012

ГЛУТНИЦА КУЧЕТА RESERVOIR DOGS "Не може ли аз да съм мистър Блек?" У младите репортери на Bulgaria On Air има нещо от хъса на героите на Тарантино. Владимир Андонов, Боян Казанджиев, Петко Трухчев, Пламен Пеев, Пламен Блесков

“Why can’t I be Mr. Black?” The young reporters of Bulgaria On Air have some of the zeal of Tarantino’s characters. Vladimir Andonov, Boyan Kazanjiev, Petko Truhchev, Plamen Peev and Plamen Bleskov.

БЪРЗИ И ЯРОСТНИ

FAST AND FURIOUS

В телевизията времето е всичко: независимо дали става дума за прогнозата (водена от Йоана Недева), или за екип от шофьор и оператор, бързащи за събитие (Иван Банков и Радослав Илиев). Time is everything in television, whether we are speaking about the weather* forecast (led by Yoana Nedeva), or about a team consisting of a driver and an operator in a hurry for an event (Ivan Bankov and Radoslav Iliev).

September 2012

УОЛСТРИЙТ WALL STREET "Най-ценната стока, която познавам, е информацията", казваше прословутият Гордън Геко. Екипът на "Пазари" е на същото мнение (Владимир Сиркаров, Делян Петришки, Вероника Денизова). “The most valuable commodity I know of is information,” said the famous Gordon Gekko. The “Markets” team is of the same opinion (Vladimir Sirkarov, Delyan Petrishki and Veronika Denizova).

88 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

CONTENTS

ВЕЩИЦИТЕ ОТ ИЙСТУИК THE WITCHES OF EASTWICK "Момичета, момичета!". Водещите на Bulgaria On Air (Доника Ризова, Радинела Бусерска, Мартина Ганчева) не са вещици, разбира се – но са интелигентни и способни жени, точно като героините на Ъпдайк. За колегата им Николай Грозданов не остава нищо друго, освен да влезе в ролята на Джак Никълсън. "Girls, girls!" The leading cast of Bulgaria On Air (Donika Rizova, Radinela Buserska and Martina Gancheva) are not witches, of course – but they are intelligent and capable women, exactly like the female characters of Updike. Their colleague Nikolay Grozdanov has no choice but play the role of Jack Nicholson.

September 2012

90 THE BUSINESS MAGAZINE

your business world

THE USUAL SUSPECTS

ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ

The usual suspects are always the same people in our work – the ones who make the images, i.e. the operators and the studio technicians: Hristo Teoharov, Martin Naydenov, Ivan Stavrev, Boyko Manoilov and Vladimir Vladov.

В нашата работа обичайните заподозрени са винаги едни и същи – хората, които създават образите, тоест операторите и студийните техници. Христо Теохаров, Мартин Найденов, Иван Ставрев, Бойко Маноилов, Владимир Владов

Килим от цветя Фотография EPA

Carpet of flowers Брюкселският площад Grand Place, покрит с композиция от стотици хиляди пъстроцветни бегонии. Килимът с размери 77/24 м, създаван всеки две години, от началото си през 1971 вдъхновява подобни в десетки градове.

92 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Brussels central square, the Grand Place, is covered with a flower carpet of hundreds of thousands of colourful begonias. The 77x24 m carpet, created every other year, has been inspiring similar ones in dozens of other places since 1971.

CONTENTS

September 2012

775 години Берлин Фотография EPA

Berlin’s 775th anniversary Изложбата „City of Variety” върху огромна карта на Берлин на площада пред катедралата. 775-ата годишнина на града ще бъде отпразнувана на 25 октомври с голям фестивал под същото мото.

The exhibition ‘City of Variety’ comprising of a giant city map of Berlin at the Schlossplatz in front of the cathedral. The 775th anniversary of the city will be celebrated on october 25th with a large festival under the same motto.

94 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

CONTENTS

September 2012

СОФИЙСКИ ИСТОРИИ SOFIA STORIES СОФИЯ Е ДОБЪР МИКС ОТ СТАРО И НОВО

Какво беше първото ви впечатление от София? Дойдох в България без очаквания, но минаването пред градския център не ме вдъхнови особено. През първите дни големината, звуците и миризмите на града сякаш ме затискаха. Днес обаче си спомням сладката миризма на печени чушки във въздуха и си давам сметка, че в този град има нещо специално. Просто трябва да се отвориш за него.

By CRISTINA NIGOHOSIAN / Photography ARCHIVE

Текст КРИСТИНА НИГОХОСЯН / Фотография АРХИВ

Каролин Ейми, преподавател в Американския колеж, създател на блога http:// www.karolinkabulgaria.com/ и „софиянец“ от 4 години

Четирима души, свързани и работещи за българската столица, за това, което прави София единствена, и онова, което й липсва

100 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Four people connected and involved with the Bulgarian capital speak about what makes Sofia unique, and about what is missing

Забелязвате ли промени, откакто живеете тук? София се променя всеки път, щом се обърна. Преди четири години табелата на „Макдоналдс“ на Славейков все още беше на кирилица, нямаше ги големите вериги магазини и кафенетата в квартала все още продаваха в кафе в пластмасови чашки, което да изпиеш на пластмасовите столове отпред. Кое харесвате най-много в София? Харесва ми пресичането на история и култура. Струва ми се, че Free Sofia Tour успяват да покажат най-доброто от града със своите турове. София е микс от старо и ново, които се смесват добре. Страхотен пример за това е триъгълникът, който

LIFESTYLE POINT OF VIEW

Sofia is a perfect combination of new and old Carolyn Emigh, English teacher at the American College of Sofia, blogger at http://www.karolinkabulgaria.com/, living in Sofia for 4 years

образуват църквата „Света Неделя“, синагогата и джамията "Баня Баши". Какво ви липсва тук? Мексиканската храна и кексчетата „Червено кадифе“. Също кратки менюта с добро качество, любезни продавачи, които познават нещата, които предлагат и обсъждат произхода им с клиентите. Липсва ми енергията на местния дизайн, независимо дали говорим за вино, мебели, дрехи или изкуство. Кои са любимите ви места в София? Те се променят със сезоните. През есента обичам да купувам печена тиква по обяд от един възрастен човек на ъгъла на „Графа“ и „6-и септември“, след това да посетя Националната художествена галерия или Археологическия музей. Зимата търся уютни барчета в сутерените или по малките улички в центъра като „Билкова“ и „Хамбара“. През пролетта обикалям булевард „Витоша“ в търсене на нови дрехи. Щом лятото дойде, търся коктейли в по-хладни местенца. Живеете в „Младост“. Наистина заобичах „Младост“. В блога си често се шегувам, че живея в най-добрата от „Младостите“. Имаме няколко семейни ресторанта, страхотна сладкарница с български десерти от 70-те и 80-те години, метростанция наблизо и велоалея, която свързва „Младост 1“ с „Младост 4“. Какво повече бих могла да желая? Какво бихте променили в София? Иска ми се градът, както и страната като цяло да са по-гостоприемно място за учениците ми, да могат те да свързват мечтите си с него. Преподавам в частен колеж и учениците ми са умни, емоционални и трудолюбиви. Те са едни от най-добрите в страната, но трудно си представят бъдещето си в София. Тук има прекалено много бюрокрация, корупция и шуробаджанащина. Искам градът да се превърне в място, където децата да си представят как започват собствен бизнес, създават кариера и градят живота си.

What was your first impression from Sofia? I came to Bulgaria with no idea what expect but the drive into the city center didn’t inspire much confidence. In the first few days, I found myself overwhelmed with the size, the sound and the smell of the city but today what I remember most is the sweet and spicy smell of roast peppers lingering in the air and the realization that while not outwardly beautiful there’s something special here--you just have to be open to it. Have you observed any changes in the city since you live here? The city seems to change every time I turn around. Four years ago, the McDonnald’s on Slaveykov Square still had a sign in Cyrillic, there were no chain drugstores or grocery stores downtown, and cafes in the neighborhood were more likely to sell coffee in clear plastic cups. While I lament Bulgarians general disregard for Cyrillic, I think that change is good. What do you like most in Bulgarian capital? And what is the most disgusting feature of Sofia? I love the way history and culture intersect. I think that the Free Sofia Tour--a local walking tour-- does a great job highlighting the best the city has to offer. The city is a mix of the very old and the relatively new and somehow it all seems to work together. I think a great example of this is the triangle that is formed by Sveta Nedelya church, the Sofia synagogue and the Bany Bashi mosque. What do you miss most in the city? Personally, I miss Mexican food and red velvet cupcakes. I miss small menus with high quality, well crafted dishes. I miss passionate engaging shop girls who are familiar with goods they are selling and happy to discuss their origins. I miss the energy that comes with local design be it wine, furniture, clothing or art.

Where are your favorite places in Sofia? I think that my favorite places change with the seasons. In the fall I love buying roasted pumpkin from the little old man who sells it in the park at the corner of Graf Ignatiev and the 6th of September and then visiting museums like the National Art Gallery and the National Archaeological Museum. When winter forces me inside, I find myself more inclined to haunt cozy bars tucked away in basements or down little side streets like Bilkova and Hambara. In spring I’m driven to Vitosha Blvd in search of new clothes. By the time summer rolls into Sofia, I’ve been busy seeking out the best cocktails and the coolest spots to drink them. You live in Mladost neighborhood. I’ve grown to really like living in Mladost. I actually live in Mladost 1A and on my blog I often joke around about the fact that I live in the best of the Mladosts. We’ve got a number of family owned restaurants, a pastry shop that’s to die for (and makes Bulgarian desserts which were popular in the 1970’s and 80’s), a metro stop just opened nearby and a bike path now cuts through the neighborhood from Mladost 1 to Mladost 4. What else could I ask for? If you could change some things in Sofia what would they be? I wish that this city and the country as a whole was an easier place for my students to dream in and about. I teach at a private high school and my Bulgarian students are smart, passionate, creative and hardworking. They are some of the best students in the country but their dreams for the future don’t include a life in Sofia. It’s too difficult. There’s too much bureaucracy, too much corruption, too much nepotism. I’d like to see this place become a city my students can imagine returning to upon graduating from university to start a business, build a career and create a life for themselves. September 2012

101

Drivers have become more polite, and cyclists – more numerous Delcho Delchev, architect and driving force of the Transformers Association

ШОФЬОРИТЕ СТАНАХА ПОВЪЗПИТАНИ, КОЛОЕЗДАЧИТЕ – ПО-МНОГОБРОЙНИ Делчо Делчев, архитект и движеща сила на сдружение „Трансформатори“ Като архитект забелязвате ли промени в в София напоследък? Градската среда се възприема като картинка - изливат се средства за „естетизиране“ под формата на китки и плочници. Ние не можем да си позволим, а и нямаме нужда да поддържаме лустросан и педантичен градски дизайн. За сметка на това бихме могли да помислим за по-ефективни модели за стопанисване на зелените площи и другите отворени градски пространства. Положителното е, че гражданите станаха по-чувствителни към проблемите на града. Говори се все повече за трансформиране на градската среда. Пишат се стратегии за културата, за обществените тоалетни, започна работата по Интегрирания план за градско развитие и възстановяване. Шофьорите станаха по-възпитани, а колоездачите - по-многобройни. Кои са местата, които със сигурност бихте променили в София, ако имахте възможност? Тоалетните и гробищата. За мен те са показателни за това какво представляват гражданите на един град, отвъд емблематичните официални места на града. Има ли място в София, което отчаяно се нуждае от трансформация?

102 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Откритите тържища - места като площад „Славейков“, „Граф Игнатиев“, „Витошка“, Женски пазаря... Безумие и безсилие е да се изгребва с булдозери културната многопластова идентичност на Женски пазар. За администрацията е по-лесно да хвърли няколко милиона за тотална промяна, вместо да трансформира и подобри мястото, като използва неговите положителни страни. А кое място в София е достойно за европейска столица и няма нужда от промяна? Не мястата са важни. Гражданите трябва да решат дали и как биха искали да имат “културен” град. За мен „Европейска столица на културата“ е дъга, която изгрява в твоя град, но дали да преминеш през нея зависи изцяло от теб. Много градове са се провалили, лепвайки си този етикет. Би ми се искало общината да делегира повече отговорности на професионалните и творчески общности. Не вярвам в креативността на общинския служител, а в неговото отговорно отношение и широкоглед. Кои би трябвало да са най-важните архитектурни задачи пред Столична община? Най-важното, което трябва да научим общинарите, е, че има разлика между зле

As an architect, do you notice any recent changes in Sofia? The urban environment is seen as a picture – a lot of resources are being poured into “beautification” in the form of flower beds and pavements. We cannot allow, and do not need to maintain, a polished and pedantic city design. At the same time we could think about more effective models of taking care of green areas and other open urban spaces. What is positive is that citizens have become more sensitive to the problems of the city. Now there is more talk about the transformation of the urban environment. Strategies about culture and public restrooms are being written; work has begun on an integrated plan for urban development and reconstruction. Drivers have become more polite, and cyclists – more numerous. Which places would you definitely change in Sofia, if you had the opportunity? Restrooms and cemeteries. For me they are indicative of the type of citizens a city has once you move beyond the symbolic official places. Is there a place in Sofia that desperately needs transformation? The open markets – places like Slaveykov Square, Graf Ignatiev, Vitoshka and the Women’s Market. It is madness to bulldoze the cultural multilayer identity of the Women’s Market. It is easier for the administration to throw several million leva for a total change than transform and improve the place by using its positive aspects. And which place in Sofia is worthy of a European capital and does not need changes? The important things are not the places. The citizens have to decide if and how they want to have a “cultural” city. The “European Capital of Culture” is a kind of rainbow for me: it appears in your town, but it is up to you to get under it. Many

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СА МНОГО ДОБРИ Суни Данаджъ и Стоян Николов-Стъки, организатори на фестивала „София диша“

Какво се надявате, че се променя с помощта на „София диша“? Тази година фестът се провежда за трети път и е най-мащабен - включва шест отделни събития. Всяка неделя бяхме на различна улица, имаше адски много хора и бяха представени над 250 различни участника - социални и образователни проекти, различни спортове, много артистични занимания за деца. Работим добре с настоящия заместник кмет по култура и образование Тодор Чобанов - неговата работа е добър пример за приемственост в културната политика на столицата. Много сме благодарни и на Петър Диков, който ни оказа голяма подкрепа и помощ в избора на най-добрите локации, както и на кмета на София Йорданка Фандъкова. Както самата тя каза: „София диша“ се превърна в найголямата подкрепа за кандидатурата на София за европейска столица на културата

през 2019 година“. Какво липсва на културния живот в българската столица? Последните години са много добри. Постоянно се случват разнообразни събития и фестивали. Конкуренцията е предпоставка за развитие на качество и се радваме да участваме в този процес. Колко важни са събитията на открито за града и какви са чуждите примери в тази насока, които следвате? Събитията на открито, широкоформатни и достъпни за всеки, са един от найважните елементи за един град. Полагаме старание да правим фестивали от градски тип, опитваме се да въвлечем гостите активно да се включват в атракциите, предварително говорим с всички участници всичко да е интерактивно. Примери, от ко-

ито се учим, има много. Много харесваме Кьолнския карнавал и Ринг феста, който за съжаление в момента не се провежда. Харесваме и Пазара на антики във Флоренция. Какво се надявате да се промени в София през следващите години? Ще се радваме жителите на София да станат малко по-позитивни. Един от участниците ни - талантливият карикатурист Христо Тренев, има една много добра творба, чийто текст гласи: „Най-мразя да няма какво да мразя“. За съжаление това е реалността - хората са много озлобени и негативни. Ще се радваме да са по-усмихнати. Какво да очакваме от „София диша“ до края на 2012? Проектът продължава през септември с пилотното издание на КВАРТ фест - нещо като адекватно продължение на лятното издание на „София диша“. Ще се провежда през съботите на месеца и ще запази мултижанровия си характер, но искаме да наблегнем на спорта. Фестът ще обиколи четири от най-големите периферни квартали на София: Люлин, Дружба, Младост и Надежда. Незаслужено там има недостиг на събития. Вярваме, че КВАРТ фест ще се превърне в истински празник за хората. През декември ще опитаме да реализираме една наша мечта - зимна „София диша“. Няма да е лесно, но имаме много добри идеи.

The last years have been very good Sunni Danagu and Stoyan Nikolov-Stuki, organizers of the Sofia Breathes festival What do you hope to change with the help of Sofia Breathes? The festival was held for the third consecutive year and this edition was the biggest - it included six different events. Every Sunday we were on a different street, there were zillions of people, and more than 250 different participants – representing social and educational projects, different sports, and a lot of artistic activities for children. We are on good terms with the current deputy mayor for culture and education Todor Chobanov – his work is a good example of

continuity in the cultural policy of the capital. We are very thankful to Petar Dikov, who was a great support in the selection of the best locations, and to the mayor of Sofia Yordanka Fandakova. As she said - Sofia Breathes has become the biggest support for Sofia’s application for European capital of culture in 2019. What is missing in the cultural life of the Bulgarian capital? The last years have been very good. There were consistently interesting events and festivals. This competition is a prerequisite for the development of quality, and we are glad to participate in the process. All these events in the open – what is their significance for the city and what foreign examples are you following? Open air events that are geared for a wide audience and are accessible to everyone are among the most important elements in a city. We do our best to make festivals relevant to urban life: we help visitors actively participate in the attractions, and we encourage the participants to make their events interactive. There are many examples from which we learn. We very much like the Cologne Carnival and the Ring Fest, which unfortunately is not presently being held.

106 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

We also like the antique market in Florence. What kind of changes do you hope for in Sofia in the next few years? I will be glad if the residents of Sofia become a little bit more positive. One of our participants – the gifted cartoonist Hristo Trenev – has a very good piece captioned “I hate the most to have nothing to hate.” Unfortunately, this is the reality – people are very bitter and negative. We will be glad if they smile more often. What should we expect from Sofia Breathes by the end of 2012? The project continues in September with the first edition of the QUART festival – which is a fitting continuation of the summer edition of Sofia Breathes. It will be held every Saturday of the month and will maintain the multi-genre nature; however, we would like to place more emphasis on sports. The festival will tour four of the biggest peripheral districts of Sofia: Lyulin, Druzhba, Mladost and Nadezhda. Undeservedly, there is a shortage of events there. We believe that QUART will turn into a real feast for the people. And in December we are going to try to realize one of our dreams – a winter edition of Sofia Breathes. It will not be easy, but we have very good ideas.

Малката Света гора – скритият дух на София „…и като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира”. из „Житие на Св. Пимен Зографски”

Софийската, или Малката Света гора, е комплекс от 14 манастирски обители, скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София през Средновековието. Аналогията с прочутата монашеска република на Атон не е случайна – според някои справки през ХІV век духовната общност в района е наброявала над 100 средища. Удивителното е, че въпреки множеството набези и перипетии в 10 от 14-те манастира на Софийската Света гора духовният живот продължава, поддържан от млади монаси. Софийските манастири са уникални и с великолепните си стенописи, някои от които се свързват с легендарната личност на Пимен Зограф, родом от София. От неговите стенописните ансамбли (в Сеславски, Елешнишки, Куриловски манастир) личи високото равнище на богословска образованост и професионализъм. Специално място във фреските заема големият български светец Иван Рилски. В перлата на Софийската Света гора, Бо-

янската църква, може да се види смятаното за най-старо негово изображение у нас. Сред безценното културно наследство е и изложената в Кремиковския манастир икона "Свети Георги", копие на чудотворната икона от Зографския манастир в Атон. Софийската Света гора дава възможност на гостите на града да я възприемат и като място за поклоннически туризъм. Близо два процента от всички посетители в страната идват за поклоннически туризъм, като в последните години се отчита ежегоден ръст от 7 - 10 процента. Този духовен маршрут представя София като достоен кандидат за европейска столица на културата през 2019 година.

Little Mount Athos of Sofia is a network of 14 monastery communities, sketes, eremites and chapels that developed in the region around Sofia during the Middle Ages. The comparison to the famous monastery republic of Athos is not accidental – according to some records, the spiritual community in the area here numbered more than 100 villages during the 1300s. Despite numerous raids and troubles since then, spiritual life has marvelously continued in 10 of the 14 monasteries of Mount Athos of Sofia, which are maintained by young monks. The monasteries around Sofia are also unique because of their magnificent frescoes, some of which are related to the legendary Pimen Zograf, who was born in Sofia. His fresco ensembles (in the Seslavtsi Monastery, Eleshnitsa Monastery and Kurilovski Monastery) display a high level of theological scholarship and professionalism. The frescoes devote a special place to the great Bulgarian saint Ivan Rilski. In the Boyana Church, which is the pearl of Mount Athos of Sofia, people can see what is believed to be the oldest image of Rilski. The invaluable cultural heritage also includes the icon of St. George from the Kremikovtsi Monastery, which is a copy of the miracle-working icon from the Monastery of Zograf in Athos. Mount Athos of Sofia gives visitors to the city the opportunity to experience it as a destination for pilgrimage tourism. Almost 2% of all visitors to

Little Mount Athos – Sofia’s Secluded Spirit

110 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.

“…and having traveled all around the province of Sofia, he, Pimen, built 300 churches and 15 monasteries in the villages and the towns.” from The Life of St. Pimen Zografski

the country come for pilgrimage, with the last two years seeing an annual growth of 7-10%. This spiritual itinerary presents Sofia as a worthy candidate to become a European Capital of Culture in 2019. This project is being carried out with the financial support of Program Europe 2012 of the Municipality of Sofia, and is being implemented in support of the nomination of Sofia for European Capital of Culture 2019.

112 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

CONTENTS

Гръм и мълния Фотография EPA

Thunder and Lighting Буря над Цюрих, снимана от известния ресторант Waid. Заведението на хълма Хьонгерберг се слави с несравнима панорама към града, езерото и алпийския пейзаж (освен с азиатски специалитети).

A storm above Zurich, photographed from the famous Waid restaurant. The establishment on Hongerberg is famous for its spectacular view of the city, the lake and the alpine landscape (besides for Asian specialties).

September 2012

113

От недрата на Земята Фотография Xinhua

In the Earth’s Womb Вулканът Тунгурауа в Еквадор бълва лава и пепел. Властите евакуираха жителите на близкия град Баньос, на 178 км от столицата Кито.

Tungurahua volcano spews lava and ash in Banos, 178 km south of Quito, capital of Ecuador. The government authorities urged nearby residents to evacuate.

114 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

CONTENTS

September 2012

115

Шопите дори не подозират Шопската салата, най-популярният кулинарен символ на София и България, далеч не традиционно българска, както смятаме. Което не й пречи да е чудесна

Текст ЯСЕН БОРИСЛАВОВ / Фотография SHUTTERSTOCK

Преди няколко години Жан-Клод Ван Дам сподели пред български журналисти, че обича да идва в София, за да гледа хубавите жени по улиците и да яде шопска салата. Той разказа още как в Лос Анжелис в някакъв ресторант си поръчал да му направят същата салата и въпреки усърдието на готвача, тя не се получила. Вместо саламурено сирене й сложили фета, а вкусът на американските домати не бил като на българските. ШОПСКАТА САЛАТА Е една от модерните емблеми на българската национална кухня, поради което и нейното име е сред първите български думи, които чужденците научават. През последните години стана обичайно западни знаменитости от киното или шоу бизнеса по време на гастрол у нас да произнасят с леко запъване пред камерите израза „shop-ska sa-la-ta” като едно от нещата, оставили траен спомен от пребиваването им в България. Приготвянето на тази национална кулинарна икона не е никак сложно. Прави се от ситно нарязани домати, печени и обелени или пък сурови чушки, краставици и лук, подправени с олио и малко оцет, и отгоре покрити с калпак от настъргано сирене и ситно нарязан магданоз. Така салатният ансамбъл получава цветовете на националното знаме. Възможни са и леки вариации; някои добавят люта чушка, малко чесън и маслини, или предпочитат сиренето да не е настъргано, а натрошено с ръка (придава повече интимност). Уникалността и очарованието на тази салата може да се обясни с взаимно допълващите се и в същото време контрастни вкусове на зеленчуците, лука и сиренето. Нейно подобие е популярната гръцка салата (самите гърци си я наричат селска – horiatiki), но вкусът е различен. При гръцката салата зеленчуците и сиренето са нарязани на едро, поради което запазват известна вкусова автономност. ЗАРАДИ СПОЛУЧЛИВАТА СИМБИОЗА от вкусове шопската салата отдавна е прескочила националните граници и може да се срещне в менюто на някои чешки, унгарски и дори в американски ресторанти. В Словакия толкова я харесват, че даже са успели леко да я променят - понякога я предлагат без чушки или без лук, но за сметка на това със захар. Историята на шопската салата е изящен пример за сложната и понякога противоречива механика на националните митологии. Преди няколко години една българска асоциация на професионални готвачи беше амбицирана да защити името й като национална марка. Ако някой от инициаторите на тази идея беше попитан кога точно и къде е измислена шопската салата, веро-

116 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

скептицизъм, шопите са известни и с белите си носии. Вероятно това е била основната причина някакъв неизвестен майстор от империята „Балкантурист” да кръсти своето изобретение „шопска салата” – заради белия калпак от настъргано сирене. Тя е модерен продукт на туристическата индустрия и това е причина за лесното й институционализиране през 70-те и 80-те, както и за популярността й днес. ВПРОЧЕМ НЕЩО ПОДОБНО се случи и с т.нар. овчарска салата, която е подобна на шопската, но с варено яйце, шунка и гъби. Тя се появи в ресторантите към края на 80-те години и популярността й растеше в странен синхрон с намаляването на овцете и овчарите по българските земи. Нейното авторство не е изследвано, но едва ли е свързано с някоя овчарска колиба. Независимо от крехката й историческа възраст шопската салата е много сполучлива като съчетание на вкусове, поради което лесно е възприета като нещо типично и интимно българско. Това обяснява и лекотата, с която е превърната в национален кулинарен мит, а свойство на всеки истински мит е да живее отвъд баналната историческа събитийност и да изглежда като роден в някакви приказни, древни и незапомнени времена.

118 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

were commonly pickled when they were green, and the ripe red tomatoes were sometimes thrown away or fed to the animals because they were considered inedible. By the way, fear of ripe tomatoes was also a phenomenon in some Western European countries during the 1800s and the beginning of the 1900s. In Denmark and the Netherlands, ripe tomatoes were even considered to be poisonous. However, there is a rational explanation for this fear. At that time, food was prepared in metal pans whose alloy contained a lot of lead. When heated, the lead content mixed with the acid in the tomatoes, resulting in stomachaches and even mild poisonings. IT IS HARD TO BELIEVE THAT IT WAS PRECISELY THE SHOPI, famous mostly for their conservatism and skepticism, who were the first to make such a daring culinary innovation – to dice red tomatoes in salad. Their conservatism is the reason the Shopi have preserved some ancient cultural phenomena. An example of this is the three-part singing of the Bistritsa Babi (protected by UNESCO), which is used by western film directors such as Pasolini when they have to make a soundtrack for a movie with Biblical themes. This same conservatism has created specific humor: “There is no such animal,” said the Shop in front of the giraffe’s cage in the zoo. So, where does the name of the salad come

from? What is the logical explanation? According to old Bulgarian tradition, logic in this case is scarce and unusual. Besides their skepticism, the Shopi are also known for their white costumes. Perhaps that was the main reason the unknown chef from Balkantourist called his creation “Shopska salad” – because of the white cap of grated cheese. The salad was a modern product of the tourist industry, and so it easily became a brand during the 1970s and 1980s, and is so popular to this day. BY THE WAY, SOMETHING SIMILAR has happened with the so called Shepherd’s salad, which is like the Shopska salad but also contains boiled egg, ham and mushrooms. It appeared in restaurants towards the end of the 1980s and, strangely, its popularity grew in inverse proportion to the diminishing number of sheep and shepherds in our country. Its authorship has not been investigated, but it is hard to believe it originated in some shepherd’s hut. Regardless of its tender historical age, the Shopska salad is very successful as a mixture of tastes, which is why it has been readily accepted as something typical and intimately Bulgarian. That also explains the ease with which it has become a national culinary symbol, for every true myth has the characteristic of living beyond mundane historical events and appears to have sprung from time immemorial.

В куфара на

Радосвета Попова Архитект Радосвета Попова е управител и съсобственик на АТГ ООД, вносител на осветителни тела Philips и Massive за България. Нещата, без които не тръгва на път: iPhone 4S. Удобен и лесен за употреба е, а освен това го ползвам за снимки. Книга и списания. Oбикновено се качвам в самолета с цял куп списания и поне една книга. За съжаление напоследък времето на борда е почти единственото, когато мога да чета на спокойствие. Бански костюм. Никога не тръгвам без него, защото обожавам да плувам и когато имам свободно време, веднага се насочвам към най-близкия басейн. Икона. Съвсем малка, с образа на Богородица. Понякога дори може да е календарче с нейния лик, но гледам винаги да я нося със себе си. Няколко парфюма. Обичам да ползвам различни, затова винаги вземам по няколко със себе си. Един от тези, които употребявам напоследък, е Yellow Diamond на Versace. Гердан от карнеол. Не съм твърде суеверна, но за карнеола се вярва, че предпазва от катастрофи, така че нося това бижу винаги, когато пътувам. Просто ми действа успокояващо. Контейнер и течност за лещи. Боя се, че каквото и да е пътуване би се обезсмислило, ако забравя да взема това със себе си.

120 THE BUSINESS MAGAZINE your business world

In the Suitcase of

Radosveta Popova

Architect Radosveta Popova is CEO and co-owner of ATG OOD, importer of lighting products by Phillips and Massive for Bulgaria. What are the things she always carries with her during her travels? iPhone 4S. Convenient and user friendly; besides, I use it for taking pictures. A book and magazines. I usually get on the airplane with a whole stack of magazines and at least one book. It is unfortunate that lately the hours I’ve spent on board have been almost the only time I’ve had for leisure reading. A swimsuit. I never leave without it because I am very fond of swimming, and I always head to the nearest pool when I have free time. An icon. A very small one with the image of the Holy Mother. Sometimes it might be just a pocket size calendar with her face, but I always make sure I have it with me. Several perfumes. Because I like variety, I always take several of them with me. The one I have recently used is Yellow Diamond of Versace. A carnelian necklace. I am not very superstitious, but carnelian is believed to guard against accidents; therefore I always carry this jewel when I travel. It simply makes me feel calm. A contact lens case and solution. I am afraid that no matter the travel, it would be pointless if I forgot to take these with me.

CONTENTS

Господарят на фенерите Фотография EPA

The Gas Light Master Роберт Молендо изпълнява задълженията си като отговорник за 103-те газени фенера на Катедралния остров във Вроцлав. За първи път такива лампи осветяват полския град през 1847, а 120 години по-късно голяма част са заменени с електрически.

Robert Molendo is performing his duties as caretaker of the 103 gas lights of the Cathedral Island in Wroclaw. These lights lit up the Polish city for the first time in 1847, and 120 years later a large part of them were replaced with electric ones.

September 2012

121