CBM Bulletin 17 Bulgaria

ISSN 1312-4706

Б Ъ Л ГА Р С К О

ДРУЖЕСТВО

ЗА

З А Щ И ТА

НА

ПТИЦИТЕ

бр. 17/ ноември 2013

ОСНОВНИ ПОСЛАНИЯ:

•

´«¬±¸

Състояние на птиците в България 2005–2012 г.

38 широко разпространени видове птици намаляват с 12%. Сред тях са и тези в земеделските земи. Птиците на земеделските земи продължават да намаляват със значителни темпове – 17 вида птици, обитаващи земеделски земи, намаляват с 11% спрямо 2005 г. Доминира броят на намаляващите (33%) спрямо увеличаващите се (9%) видове. Намаляват видове със стопанско значение като пъдпъдъкът (–60%) и фазанът (–37%). Сред видовете с най-неблагоприятна тенденция са щиглецът (–53,9%), черногушото ливадарче (– 46,2%), сивата овесарка (–35,8%), селската лястовица (–33,6%) и ръждивогушото ливадарче (–30,4%). Посевната врана изчезва от земеделските земи като гнездящ вид (–93,5%). С най-значително увеличение е голямото белогушо коприварче (148,6%). За първи път от началото на оценяването установяваме стабилизиране на състоянието на популацията на полската чучулига. Другите видове със стабилна тенденция са сойката, обикновената чинка и свраката. Сред основните заплахи за състоянието на птиците в земеделските земи са премахването на храстите, разораването на тревните местообитания и прекомерната употреба на пестициди. През 2012 г. се наблюдава найниският среден брой записи на птици за площадка от началото на изследването.

•

®¹µ¾´¯± Ç Á²ª§·¸±µÇ«·º­¬¸¹©µÇ®§Ç®§À¯¹§Ç´§Ç¶¹¯½¯¹¬Ç Ç"IRD,IFEÇ"ULGARIA WWW BSPB ORG MONITORING

•

Фиг.2 Индекс на птиците в земеделските земи 2005–2012 г. (17 вида)

• •

• • •

Фиг.1 Разпределение на категориите тенденции в популациите на общо 58 вида птици

•

•

•

През 2012 г. в МОВП са участвали общо 115 души, които са обходили 432 км трансектни маршрути в 129 площадки на територията на цялата страна. През 2012 г. са регистрирани общо 166 вида птици – най-високият брой за периода 2005–2012 г.

•

•

Най-често регистрираните видове са селската лястовица, скорецът и полската чучулига. Най-рядко регистрирани видове са скален орел, къдроглав пеликан, планински кеклик, белогръб кълвач.

•

Повече информация за мониторинга на обикновените видове птици можете да получите в интернет на адрес: www.bspb.org/monitoring

FAQ

Често задавани въпроси и трудности при броенето 1. Как да намеря мястото за броене (площадката) според картата, която получих? Всеки участник получава 2–3 карти – две топографски и една сателитна – с очертани граници на мястото в Google Земя. И двата типа карти съдържат квадрат, очертан с червен контур. Това е мястото, където трябва да броите птици, без да излизате от него – дори да смятате, че ще преброите птиците по-добре, ако отидете до определено място. Важно е тези ориентири да се спазват, за да не се нарушава методиката. Топографска карта Често се случва да получите една или две карти. Едната е с по-малък мащаб, за да ви ориентира в района, а другата е с по-голям, за да ви навигира при намирането на конкретното място и избора на пътеки за вървене (т.нар. трансекти). При ориентирането спазвайте няколко последователни стъпки. Първо, ориентирайте картата спрямо терена, на който се намирате, така че горният край на картата да сочи север. Второ, потърсете характерни за пейзажа ориентири, отбелязани на картата – например синият цвят е

2

символ за вода (реки и язовири), „черните правоъгълници“ са постройки, зеленият цвят маркира зелени площи и гори, черни линии със стрелки маркират далекопроводи, прекъснатите линии са пътеки, двойната черна линия с жълт или червен цвят по средата е асфалтов път, светлокафявите ивици са хоризонталите за надморска височина, квадратче с точка в центъра и цифра е маркировка за надморската височина. Трето, ползвайте мащаба на картата, отбелязан в долния Ӝ десен ъгъл. Сателитна карта През последните няколко години все по-често изпращаме файл (*.kmz), съдържащ границите на мястото за броене. Този файл се отваря с програмата Google Земя, но ако не работите с нея, може да си я инсталирате безплатно или да качите файла в maps.google. com. За целта е необходимо да имате регистрация. Когато отворите файла, програмата ще ви навигира директно до мястото, очертано с червен контур. С помощта на мишката лесно може да намалите или да увеличите мащаба и да се ориентирате за пътищата, които водят до вашето място. Ако ползвате GPS, може да свалите координатите на четирите ъгъла на мястото за броене и лесно да се навигирате до него. Програмата Google Земя е изключително полезна и за избора на пътеките (трансектите), по които да вървите по време на броенето. Чрез

инструментите в програмата лесно може да си отбележите всеки от двестаметровите участъци и лесно да се ориентирате, когато пристигнете на мястото.

2. Ще се намали ли смисълът на моя принос, ако в проекта участват много хора, които не познават добре птиците, или ако аз самият не разпозная някоя птица? Проектът за мониторинг на обикновените видове птици е добре известна и утвърдена инициатива в цяла Европа от повече от 10 години. Методите са широко използвани и многократно изпитани. Те са утвърдени и възприети от Европейската комисия. Методите на броене включват участието на хора любители, които не са професионални орнитолози. Това е иновативен тип наука, наречена гражданска наука (от англ. citizen based science). Както при всяко изследване, при настоящето също има известни грешки. В концепцията на този метод са залегнали намаляването и пренебрегването на допусканата грешка въз основа на големия брой участници. Подходът е такъв, че колкото повече участници има в инициативата, толкова повече се намалява допусканата грешка от част от участниците. Основен момент при обработването на данните е, че анализите се правят за всеки вид поотделно. Ако познавате само домашното и полското

Полска чучулига (Alauda arvensis)

врабче, за нас ще бъде също толкова ценно, ако вие допринесете с информация за тези два вида. Ако след началото на своето участие вие повишите вашите умения да разпознавате птици, тогава ще се ползват данни и за другите видове, които разпознаете и запишете.

3. Защо трябва да записваме летящите полски и дебелоклюни чучулиги в категорията за разстояние (1–3), а не в категорията за летящи птици (F)? Полските и дебелоклюните чучулиги прекарват значителна част от времето си в полет. Те са териториални и използват полета за маркиране на територии чрез почти постоянна песен. Тъй като това се смята за обичайно поведение, те се отбелязват в категорията за съответното разстояние. Логичен е въпросът защо да не записваме бързолетите и лястовиците по същия начин. Лястовиците и бързолетите ползват обширни територии, като не са териториални птици. В повечето случаи те само ловуват в открити пространства, а гнездят предимно в населени места. Напълно е възможно регистрираните лястовици и бързолети да не са местни птици, тъй като имат голяма територия. Затова е важно лястовиците и бързолетите да се пишат в графата за полет, а не в съответната категория за кацнали птици. Ако се пишат в категорията за разстояние, ще означава, че наблизо има гнездо, а това може да не е така. Полетът при чучулигите има съвсем различна роля от този при лястовиците и бързолетите: когато се издигат с полет над земята и се задържат на едно място пеейки, чучулигите маркират територията си и обикновено постоян-

но се придържат в близост до нея.

4. Да броим ли птиците извън и по границата на мястото за броене? В никакъв случай не бройте птиците извън мястото, което е определено за броене от координатора на броенето. Изборът на всяко място става по определен принцип и е важно той да се спазва, за да се постигне качествена представителност на резултатите. Ако регистрирате птица на границата на мястото за броене, може да изчакате тя да премине над площадката, но се опитвайте да не записвате птици, които са на повече от 250 м от вас. Най-важното е да спазвате начина и методиката на броене, който сте установили, при всяко следващо броене. Това ще позволи сравнимост на резултатите ви през годините. Ако през едната година броите само близките до вас птици, а на следващата само далечните, тогава ще видите значителни разлики в записаните числености. Тези резултати няма да отразяват реални промени в популациите на видовете, а само промените в начина ви на броене.

5. Да посетим ли определено място от площадката, където знаем, че има птици, за да сме по-точни в оценката си? Изключително важно е да броите само по установения маршрут през всяка година от участието ви. Моля, не променяйте маршрута през годи-

ните и не се опитвайте допълнително да преминете през места, различни от установените пътеки. Както при предния въпрос, увеличеното усилие ще доведе до по-високи стойности, но това няма да отразява увеличаване в популацията, а ще е продукт на увеличеното усилие. Целта на преброяването е да се оцени дали птиците се увеличават или намаляват според наблюденията на хората по един и същи начин и един и същи маршрут. За да може да се прави подобно сравнение, е много важно да не се полага допълнително усилие за преброяване на други места, различни от установените по маршрута. За да можем да сравняваме резултатите между всички участници, е важно всеки да брои по един и същи начин. Ако посетите определено място, защото знаете, че там има колония от птици, вие ще положите повече усилие, отколкото повечето участници. Това от своя страна ще покаже увеличение на популацията, което няма да бъде вярно. Препоръчваме ви, ако видите птици извън определеното място за броене или такива, които сте видели по време на придвижването от един трансект към друг, да ги записвате в интернет страницата на БДЗП „По следите на птиците“ (www.worldbirds.org/v3/bulgaria.php). По този начин ще успеете да оптимизирате направеното усилие да преброите птиците, например в дадена колония.

© Й ордан Хр истов

© Йордан Христов

FAQ

Сива овесарка (Miliaria calandra)

3

FAQ

© Йордан Христов

6. Какво да направя, ако не мога да разпозная някоя птица? Бъдете внимателни с разпознаването на птиците и записвайте само тези видове, които разпознаете. Ако се съмнявате за даден вид, помислете за екологичните и биологичните му особености като например: мигриращ ли е вида и кога се среща в България (зимата или лятото), кога пристига у нас, къде се среща, колко птици е нормално да има в една площадка, характерно ли е да лети за дълго време.

Черногушо ливадарче (Saxicola torquatus)

Колко птици да очаквам в моята площадка? Вероятно много хора се чудят нормално ли е да има „ята от черни косове“, „ята от кълвачи“, над 10 гнездящи мишелова или други птици на едно място с големина 1 кв.км, каквито са местата за броене на широко разпространените видове птици (т.нар. площадки). Какъв е нормалният брой на кукувиците, лястовиците и бързолетите? Пропускаме ли някой вид , ако броим само веднъж? Целта на този материал е да ви насочи към численостите на птиците, които може да очаквате в мястото ви за броене. В приложената таблица сме посочили приблизителни средни числености на индивидите, които са записвани в площадките за броене. Тези числености отговарят на максималните и минималните средни стойности на индивидите в една площадка за отделните години в периода 2005–2012 г.

4

7. Как да се науча да разпознавам повече птици? Отговорът на този въпрос не е никак лесен. Птиците не са малко, но са изключително красиви и ни предоставят възможност да изживеем незабравими мигове сред природата. Найдобрият начин е чрез самоподготовка и чрез организираните от БДЗП обучения през пролетта. За самоподготовка може да ползвате тренировъчния сайт www.birdid.no. Наскоро БДЗП отпечата на български език един от най-добрите полеви определители на птици-

Българско име на вида (по азбучен ред)

те в Европа, Близкия изток и Северна Африка, който ще ви бъде изключително полезен. Снабдете се и със записи на птици, които може да слушате често, за да поддържате форма и по-лесно да разпознаете птиците по песента им. Също така е изключително важно да прекарвате колкото може повече време в реално наблюдение на птици в природата. Полевата практика само ще подобри вашите умения и способност за разпознаване на видовете. Обученията, които се организират от БДЗП, се провеждат през пролетта. Това се случи за първи път през 2013 г. и се очаква да бъдат проведени и през 2014 г. Обучението се провежда в град, където могат да се съберат поне петима участници и двама обучители. Обикновено това са големите градове в страната – София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе. За повече информация пишете на Йордан Христов monitoring@bspb.org или се обадете на 0878 599 358.

Латинско име на вида

Среден брой индивиди за площадка за периода 2005–2012 г. от ТРИМ мин

макс

Авлига

Oriolus oriolus

3

5

Блатно шаварче

Acrocephalus scirpaceus

2

6

Буков певец

Phylloscopus sibilatrix

0

5

Бял щъркел

Ciconia ciconia

1

4

Бяла стърчиопашка

Motacilla alba

1

5

Въртошийка

Jynx torquilla

0

2

Голям корморан

Phalacrocorax carbo

1

7

Голям пъстър кълвач

Dendrocopos major

1

2

Голям синигер

Parus major

3

8

Голямо белогушо коприварче

Sylvia communis

2

5

Голямо черноглаво коприварче

Sylvia atricapilla

1

2

Горска бъбрица

Anthus trivialis

1

2

Горска зидарка

Sitta europaea

2

4

Горска чучулига

Lullula arborea

1

2

Градинска овесарка

Emberiza hortulana

2

4

Колко птици?

© Й ордан Христов

Стойностите са закръглени и целят само да служат за ориентир на участниците в броенето. Възможно е да има по-високи или по-ниски стойности на птиците отвъд тези граници, но преди да ги запишете, помислете внимателно дали не преброявате някоя птица по няколко пъти. Преди всичко броят на видовете във вашето място за броене ще зависи от местообитанията в него. Обърнете внимание на видовете, които са с високи числености в таблицата, и вижте дали се срещат във вашето място за броене. Възможно ли е да пропускате птици като мочурното шаварче, ястребогушото коприварче и градинската овесарка или да преброявате повече от очакваните кукувици, косове и лястовици? Мочурното шаварче е доста обикновен вид в редица земеделски площи и открити пространства с храсти и обраствания с бучиниш, същевременно рядко се среща в записите от площадките в МОВП, което може да е в резултат на пропуск или грешно определяне на обаждането му с това на голямото белогушо коприварче например.

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Българско име на вида (по азбучен ред)

Латинско име на вида

Среден брой индивиди за площадка за периода 2005–2012 г. от ТРИМ мин

макс

Градинска червеноопашка

Phoenicurus phoenicurus

0

2

Градска лястовица

Delichon urbica

8

32

Гривяк

Columba palumbus

1

2

Гугутка

Streptopelia decaocto

3

5

Гургулица

Streptopelia turtur

2

4

Дебелоклюна чучулига

Melanocorypha calandra

1

6

Домашна червеноопашка

Phoenicurus ochruros

1

2

Домашно врабче

Passer domesticus

10

21

Дългоопашат синигер

Aegithalos caudatus

1

3

Елов певец

Phylloscopus collybita

2

5

Жълта овесарка

Emberiza citrinella

1

3

Жълта стърчиопашка

Motacilla flava

7

11

Зелен кълвач

Picus viridis

0

1

Зеленика

Carduelis chloris

1

2

Зеленоглава патица

Anas platyrhynchos

1

5

Зеленогуша овесарка

Emberiza cirlus

0

1

Зеленоножка

Gallinula chloropus

1

2

Земеродно рибарче

Alcedo atthis

1

2

Имелов дрозд

Turdus viscivorus

0

1

Испанско врабче

Passer hispaniolensis

2

6

Качулата чучулига

Galerida cristata

2

5

Кос

Turdus merula

5

9

Лъскавоглав синигер

Parus palustris

0

5

Малка бяла чапла

Egretta garzetta

0

3

Малко белогушо коприварче Sylvia curruca

1

2

Малък маслинов присмехулник

Hippolais pallida

1

4

Малък пъстър кълвач

Dendrocopos minor

0

1

Малък ястреб

Accipiter nisus

1

2

Матовоглав синигер

Parus montanus

4

7

Мочурно шаварче

Acrocephalus palustris

3

11

Нощна чапла

Nycticorax nycticorax

0

2

Обикновен мишелов

Buteo buteo

1

2

Обикновен пчелояд

Merops apiaster

2

8

Обикновен скорец

Sturnus vulgaris

10

16

Обикновена кукувица

Cuculus canorus

1

3

Обикновена чинка

Fringilla coelebs

5

8

Обикновено конопарче

Carduelis cannabina

1

2

Орехче

Troglodytes troglodytes

1

3

Папуняк

Upupa epops

1

2

5

Колко птици?

© Йордан Хр истов

Ако посетите мястото за броене само през втория период 15 май – 15 юни, може да пропуснете птици като сирийския кълвач, който е по-активен през ранната пролет. От друга страна, ако посетите мястото само през първия период 15 април – 15 май, може да пропуснете да регистрирате индивидите от видовете, които са мигриращи и пристигат у нас след първата десетдневка на май. Затова искаме да напомним, че е изключително важно всяко място да се посещава два пъти през година, за да се преброяват птиците в него. Препоръчваме ви да обърнете специално внимание на грабливите птици, бързолетите, лястовиците, пчелоядите и кукувиците, които често сменят местоположението си, без да бъдат забелязани, което може да доведе до повторното им преброяване. От таблицата се вижда, че сред видовете с най-високи средни числености са градската лястовица (32,67 индивида/площадка), селската лястовица (23,78) и домашното врабче (21,07). Сред най-малобройните са малък ястреб (0,13 индивида/площадка), сирийски пъстър кълвач (0,22 индивида/площадка) и лъскавоглав синигер (0,22 индивида/площадка).

Сойка (Garrulus glandarius)

6

Българско име на вида (по азбучен ред)

Латинско име на вида

Среден брой индивиди за площадка за периода 2005–2012 г. от ТРИМ мин

макс

Поен дрозд

Turdus philomelos

1

2

Полска чучулига

Alauda arvensis

12

20

Полско врабче

Passer montanus

5

7

Посевна врана

Corvus frugilegus

1

16

Пъдпъдък

Coturnix coturnix

1

3

Пъстрогуша завирушка

Prunella collaris

1

3

Ръждивогушо ливадарче

Saxicola rubetra

1

3

Сврака

Pica pica

4

5

Селска лястовица

Hirundo rustica

12

24

Сив кълвач

Picus canus

0

1

Сива врана

Corvus corone+cornix

1

4

Сива мухоловка

Muscicapa striata

0

1

Сива овесарка

Miliaria calandra

10

15

Сива чапла

Ardea cinerea

1

2

Сиво каменарче

Oenanthe oenanthe

1

3

Син синигер

Parus caeruleus

1

2

Сирийски пъстър кълвач

Dendrocopos syriacus

0

1

Скална лястовица

Hirundo rupestris

1

7

Сойка

Garrulus glandarius

2

3

Среден пъстър кълвач

Dendrocopos medius

0

1

Тръстиково шаварче

Acrocephalus arundinaceus

2

4

Фазан

Phasianus colchicus

1

3

Чавка

Corvus monedula

5

12

Червеноглава сврачка

Lanius senator

1

2

Червеногръдка

Erithacus rubecula

2

5

Червеногърба сврачка

Lanius collurio

3

6

Червенокръста лястовица

Hirundo daurica

1

2

Черен (боров) синигер

Parus ater

1

3

Черен бързолет

Apus apus

2

11

Черен кълвач

Dryocopus martius

0

1

Черешарка

Coccothraustes coccothraustes

1

3

Черноглава овесарка

Emberiza melanocephala

3

5

Черногушо ливадарче

Saxicola torquatus

1

2

Черночела сврачка

Lanius minor

0

2

Черношипа ветрушка (Керкенез)

Falco tinnunculus

1

2

Щиглец

Carduelis carduelis

2

5

Южен славей

Luscinia megarhynchos

4

7

Яребица

Perdix perdix

0

2

Ястребогушо коприварче

Sylvia nisoria

1

3

Преглед

Описание Папунякът е един от най-колоритните представители на птиците у нас, наричан още „циганско петле“. На дължина достига 26–28 см, от които клюнът е 5–6 см и опашката е 8–9 см. Оцветяването на тялото, главата, гърдите и шията е охристо с оранжево-кафеникави оттенъци. Клюнът е дълъг и леко извит надолу. При възбуда или уплаха изправя гребен от удължените пера на главата, които завършват с черни върхове. Гърбът и крилете са с основно черно оцветяване и широки бели ивици, като контрастират с основното оцветяване на тялото, особено в полет. Крилете са относително големи и широки с размах до 48 см. Трудно може да се сбърка с друг вид. Разпространение и численост Гнезди в централна и южна Европа, Мала Азия и през южната и централната до източната част на Азия. Прелетен вид. През ХХ в. ареалът му в Северозападна Европа се свива и той изчезва оттам като гнездящ вид. У нас е относително широко разпространен из цялата страна без високопланинските и горски местообитания. Широко разпространен в миналото, понастоящем видът вече е неравномерно разпределен в рамките на гнездовия си ареал. Плътността е ниска – в по-голямата част е около и под 1 дв./кв.км. Като цяло има значителна по размер популация

© Йордан Христов

Папуняк (Upupa epops)

и тази в Европа се оценява на 1,8–3,5 млн. индивида. Налице са данни за спад на числеността на вида през последните десетилетия. Размерът на популацията у нас се оценява на 8–15 хиляди двойки. Гнездене Гнезди поединично в кухини на дървета, скали, каменни зидове и струпани камъни, земни откоси. Размножаването започва през втората половина на април и май. Снася 5–8 яйца, които женската мъти 16–18 дни. Местообитание У нас се среща повсеместно – основно до около 500 м нмв. Отделни двойки гнездят и до 1400 м нмв. Типичните му местообитания

през размножителния период са разредени широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита пасища и степни участъци с ниска трева, с единични хралупести дървета или скали за почивка и гнездене, каменни зидове или струпани камъни с кухини, в които гнезди. Понякога може да се срещне в окрайнините на населени места. Хранене Основната храна на папуняка са различни безгръбначни и насекоми и техните ларви. Храни се и с дребни гръбначни – гущери, змии, жаби и гекони. Храната намира основно на земята, като с дългия си клюн тества рохката почва и пукнатини или рови в опадали листа.

© Л ю бом ир Анд р еев

Значение Видът е включен в индикаторните видове за селскостопанските местообитания, но все още е с неизяснена тенденция поради малката извадка за него в рамките на програмата. Миграция и зимуване Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март–април, а есенната – през август–септември.

7

А н кета

През октомври беше проведена онлайн анкета сред участниците и симпатизантите на инициативата за мониторинг на обикновените видове птици (МОВП). В анкетата взеха участие 113 души, от които 98 са участници в инициативата, а останалите 15 са симпатизанти. Обратната връзка е особено ценна за бъдещото развитие и подобряване на планирането на проекта. Благодарим на всички попълнили въпросника! Резултатите от него се оказаха изключително полезен инструмент за получаване на обратна връзка от участниците. Ето и някои от основните изводи, произлезли от анкетата: 1. Приносът към опазването на природата е водещ мотив при решението за участие в МОВП.

2. Значителна група от потенциални участници са хора: а) с профилиран интерес към птиците; б) любители на природата; в) фотографи.

3. Положително се възприема и се препоръчва провеждането на повече полеви обучения за разпознаване на птици.

4. Съществуващите информационни канали (интернет страницата) и издаваните материали (бюлетини, доклади и брошури) задоволяват интереса на участниците за информация.

5. Организирането на годишна среща на участниците в МОВП е високо ценено – с голям потенциал за обмяна на опит, дискусии и мотивация.

6. Необходимо е да се оптимизира времето за въвеждане на информацията от наблюденията и намаляване на усилията за това.

7. Участниците са отворени за използване на съвременни електронни начини за въвеждане на информация и на електронни канали за комуникация, но при запазване на съществуващите хартиени формуляри и издания.

8. Участниците имат желание да се включват в целенасочени проучвания за определени видове птици и да участват в дейности, допълващи МОВП.

9. Участниците са склонни да преминават тест за разпознаване на птици в началото на своето участие в проекта.

10. Участниците са склонни да полагат повече усилия за научаване на птиците, за да гарантират преминаване на строг качествен контрол на собствените им данни.

11. Значителен брой участници желаят да броят птици в повече от едно място и в пресечен терен.

12. Откритите площи и горите са по-предпочитани от преброители спрямо градската среда и високата планина.

13. Най-висок е броят на участниците, които предпочитат да пътуват разстояние 10–30 км от насе-

леното място, в което живеят, до мястото за броене на птици.

14. Значителен брой от настоящите участници желаят разрастването на проекта и привличането на повече участници.

15. Участниците желаят да съдействат за привличане и обучение на повече нови преброители. Направените изводи и препоръки ни провокират да разработим иновативни начини за взаимна помощ между нови и настоящи участници. Също така ще се опитаме да има повече интерпретация, публикуване и комуникиране на събраната информация за постигане на по-голяма публичност и гарантиране на обратна връзка към участниците от наша страна. За постигането на поширока международна признатост и утвърждаване, ще се опитаме да изготвяме повече научни публикации със събираните данни. С помощта на всички участници се надяваме да постигнем устойчиво разрастване на инициативата и затвърждаване на ролята Ӝ в природозащитните подходи.

© Й ордан Хр истов

15 извода за по-успешно развитие на проекта за МОВП

Публикациите в настоящото издание не е задължително да отразяват възгледите на Министерството на земеделието и храните на Република България

бр. 17/ ноември 2013

ISSN 1312-4706

Съставител: Йордан Христов Редакционна колегия: д-р Николай Петков, Радка Бояджиева

БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ © 2012 БДЗП — Централен офис: София 1111, п.к.50, тел.: 02 84 65 919, факс: 02 97 99 501, моб. 0878 599 358 e-mail: monitoring@bspb.org; http://w w w. b spb . o rg /m on i to r ing