DevStyleR Брой 8 by DevStyleR

THE #1 TECH INFLUENCERS COMMUNITY

#8/ 2020

ISSN 2682-9665

Базата данни е „крепост“ и трябва да се брани всевъзможно

Лидерската позиция изисква много повече от познание в технологиите

Най-важното за кризата е скоростта, с която можеш да се адаптираш

bosch Томас Мец Константин Конов Динко Русев

Автомобилът на бъдещето от детската мечта до трансформация на индустрия за милиарди devstyler.io

Включвайте се в проекти с отворен код

ИТ секторът vs. COVID-19

Неудобните въпроси по време на интервю

devstyler.io

#08/2020

СЪДЪРЖАНИЕ

12 лидери

Последвай ни ВЪВ FACEBOOK: @devstyler.io ПОСЛЕДВАЙ НИ В TWITTER: @DevStyleR1 Свържи се с нас: EDITORS@DEVSTYLER.IO

Виктор Ташков:Лидерската позиция изисква много повече от познание в технологиите..........…..6 Деян Станчев: Програмистите не се занимават със себе си - само работят.................................….10 Влад Нейков, Unity: Графичното тестване е лесно за разбиране.......................................................12 Светослав Тошкин, BulitFactory: Front-end професиите изискват повече учене.....……..…….......16 Пътят към съвършенството е експоненциален.....……..…….…............................................….…....20

#Digital

Лошата архитектура прикрива слабите страни на софтуерната система ….…….….......................24 Най-важното за кризата е скоростта, с която можеш да се адаптираш…........................................ 30

Автомобилът на бъдещето от детската мечта до трансформация на индустрия за милиарди

Божидар Божанов: Базата данни е „крепост“ и трябва да се брани всевъзможно ...............36 Автомобилът на бъдещето от детската мечта до трансформация на индустрия за милиарди.......................................40 Еди Жауд: Включвайте се в проекти с отворен код!............................................................68 Дискусия Неудобните Въпроси................................... ….…….…….…….……..................72 Вълнуващи летни английски курсове на International House Sofia.....................................78 Дискусия: ИТ секторът в зародиша на кризата.....................................................................80 #Dailyroutine: Един усмихнат ден с Полина Димитрова, Immedis......................................82 Ученици от Разград: От 3D играта до кариерата на програмист и IT специалист .......…86 Успешната кариера – съчетаване на информационни технологии и мениджмънт............88 4

Влад Нейков, Unity: Графичното тестване е лесно за разбиране

екип ИЗДАТЕЛ / ГЛАВЕН РЕДАКТОР Ива Абаджиева

Светослав Тошкин, BulitFactory: Front-end професиите изискват повече учене

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР плАМЕН МИХАЙЛОВ

Отличените учители в конкурса “Дигитални новатори в образованието” получиха своите награди...............................................................…..........................................94 Зорница Йорданова: Учениците използват дигиталните ресурси с желание.. .....98 Станимира Савова: Важното е да няма два еднакви урока....................... ….......102

Дигитални н о в ато р и в о б р а з о в а н и ет о

“дигитални новатори в образованието”

РЕДАКТОР СПЕЦИАЛНИ ПРОЕКТИ Атанас Нейчев ЕКИП РЕДАКТОРИ анелия маркова-столар, цветанка боева, Мария Ценкова НИНДЖА РАЗРАБОТЧИК Момчил Чернев МЕНИДЖЪР ПРОДАЖБИ НАДЯ ТОДОРОВА

Най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител................….…............104 Конкурсът на БАИТ е огромен успех за всички учители .....................................108 Съвети от сервиза със Стефан Христов...................................................................112 Топ книги за разработчици – 2020 Edition..............................................................114

Издава: консеп сървисиз БЪЛГАРИЯ ПО ЛИЦЕНЗ НА INNOVATION CENTER INC.

OФИС: СОФИЯ 1612, БУЛ. цАР БОРИС III, 81, ЕТ.2, ОФИС 5

РЕДАКЦИЯ: Тел. 0894 77 2258, ТЕЛ. 0896 88 0937 EDITORS@DEVSTYLER.IO

Най-важното за кризата е скоростта, с която можеш да се адаптираш

Препечатването на мaтериалите се извършва само след изричното разрешение на издателя. Редакцията не носи отговорност за информацията в рекламните и PR публикациите.

Правата и/или отговорността за предоставения снимков материал принадлежи на лицата, които го предоставят. Copyright Copyright@2020 Innovation Center Inc. All rights reserved. Title is protected through a trademark registered with the U.S. Patent and Trademark Office.

Ученици от Разград: От 3D играта до кариерата на програмист и IT специалист devstyler.io

Лидери ИНОВАТОРИ Dev позиция 2020

Фотокредити: Виктор Ташков, Личен аархив

Лидери

Виктор Ташков: Лидерската позиция изисква много повече от познание в технологиите Виктор Ташков е Software Engineering Manager в компанията HedgeServ. Той има повече от 15 години опит в ИТ индустрията, което е и причината DevStyleR да се свърже с него. Какъв е кариерният му път и как изглежда софтуерната индустрия през призмата на един Team Lead? Виктор, разкажи ни повече за своя старт в кариерата, как се насочи към компютърните науки и по-специално към софтуерната разработка? Още от дете имам страст към компютрите и по-специално, разбира се, към игрите. Но в даден момент попаднах на книги за програмиране и ми стана интересно как аз бих могъл да започна да пиша тези игри. Няма момент, в който съм взел твърдо решение, но лека по лека се насочих към софтуерната индустрия. Спомням си, че когато трябваше да да кандидатствам след седми клас видях в един справочник Технологично училище „Електронни системи“(ТУЕС). Тогава някак ми се избистри в главата, че това може да е моята професия. Преминал си обучение през големи “ковачници за кадри” – ТУЕС, ТУ София, Военна Академия “Г. С. Раковски”. Защо избра точно този път? Избрах ТУЕС, защото може би беше единственото училище, което предоставяше възможност за обучение точно в разработка на софтуер. След което логичното продължение бе Техническия Университет (ТУ). Така или иначе половината преподаватели в ТУЕС са от там. Колкото до Военната Академия, реших да изучавам нещо по-различно от техническите училища, през които вече съм преминал и там изкарах магистратура. Решенията в общи линии винаги са били логични за мен, тъй като аз започнах със средно-специално по “Софтуерна разработка и компютърни системи”, което продължих и в ТУ. Важно ли е разработчиците на софтуер да извървят целия този път, включително да завършат висше образование по специалността? И да, и не. Не е важно дали си завършил висше образование по специалността, тъй като всички учебни заведения, особено в България, са не напълно адекватни към индустрията. Тя се развива в изключително бързи темпове и всеки ден има нови и нови неща, които трябва да се учат. За

стандартния начин на преподаване в университетска среда, наваксването е невъзможно. От друга страна завършването на висше образование доказва, че човек може да бъде целенасочен, може да отдаде необходимото, за да постигне една цел и не се отказва лесно. Поради тази причина е важно човек да покаже, че може да се справи с взимането на диплома. А къде смяташ, че е мястото на частните академии, насочени към обучение на желаещи да се занимават с програмиране? Допълва ли това обучение университетското? Частните академии са една хубава инициатива, която се роди в рамките на нашия бранш. Те могат да послужат за бързо преквалифициране от една индустрия към нашата, тази на информационните технологии. Това е особено полезно за целия бранш, тъй като има недостиг на работна ръка и на кадри, и това няма да се промени скоро. Академиите могат да послужат и като допълнително обучение на учениците и студентите - първи курс. Ако един човек е в по-горните курсове обаче, моето мнение е, че за него би било вече късно, в случай, че не се е насочил да се образова по-рано. Какви качества трябва да притежава един софтуерен разработчик, за да е успешен? Аз обръщам внимание на три основни качества. Най-напред, той да е добър и приятен за общуване. Това е важно, защото хората са повече от 8 часа на ден на работното си място. Това е повече, отколкото прекарват вкъщи, следователно трябва да се разбират помежду си. Второто нещо е това, което наричаме работна етика. На хората, които искат да бъдат разработчици, трябва да им се работи. Не е лесна професията и не е нещо, което се случва между другото и за което после се вземат едни пари. Изисква се много труд и голямо отдаване. Затова трябва да се демонстрира желанието, че искаш да

работиш много. Третото нещо са знанията и техническите умения – доколко човек има желание на учи? В тази индустрия се учи всеки ден и ако има такъв, в който не си научил нещо, значи е загубен ден и трябва да наваксаш. Човек, който иска да влезе в бранша трябва да има желанието за учене. Ако сферата не му е интересна, то рано или късно това ще му попречи да бъде добър професионалист. Ти имаш опит като ръководител на екипи от програмисти, включително успешно си изградил настоящия си екип. Как ти се отразява лидерската роля и какви предизвикателства крие тя? Какво не може да си позволи един ръководител на екип? Лидерската роля е много интересна. Отразява ми се с повече умора, тъй като след толкова много години общуване с компютри човек свиква и намира начин да се разбира с машините, докато хората не са толкова праволинейни. Предизвикателна е ролята. Необходими са много знания в сфери, които нямат нищо общо с технологиите. Изисква се отдаване откъм работно време, но е и много удовлетворяващо, защото една голяма част от проблемите в нашата индустрия са свързани с лош и некомпетентен мениджмънт на ниво Team Lead. Затова, когато имаш шансът да промениш този факт, е изключително приятно. Относно какво не може да си позволи един Team Lead, то това е да бъде технически неадекватен. Имаше случаи преди години, когато ръководителите на екипи не бяха технически лица, а чисти мениджъри и това се отразяваше страшно негативно на професионализма и на работата в екипа. Също така има тенденция, че когато човек акостира на такава позиция, забравя какво е да си обикновен програмист и забравя какво е ежедневната работа. Това също се отразява негативно на неговата преценка и умения да ръководи екипа. А как повлия на твоя екип извънредното

devstyler.io

Лидери ИНОВАТОРИ но в твоята работа и в каква посока са твоите интереси и източници на знания като книги, подкастове, платформи за обучение? Уча се всеки ден. Както на работното място, така и вкъщи. Основните ми интереси са свързани с всичко, което е способно да подобри ежедневната ни работа. Различен framework, който да използваме, различни езици и среди, но също така и аспекти, свързани с по-философската страна на разработването на софтуер – архитектурни решения, начин на структуриране на разработката на софтуер, бизнес процеси и т.н. Като източници, залагам на различни конференции и видеа, книги и блогове.

Фотокредити: Виктор Ташков, Личен аархив

положение и беше ли трудно? Отчиташ ли промяна в ефективността при работа от вкъщи? Разбира се, че повлия и има промяна в производствеността. Ние изначало сме децентрализиран екип и имаме всички технологии за да работим и общуваме от вкъщи, но въпреки това на първо място, аз нямам възможност да усещам духа в екипа, настроенията, следователно е по-трудно да се намесвам адекватно. От друга страна, на лично ниво, всеки един служител изпитва трудности да се настрои за работа от вкъщи. Особено ако има деца или пък няма свободно място, на което да се настрои за работа. Това започва да влияе върху производителността на хората, защото България не е страна, в която човек да разполага с една свободна стая, която да направи на кабинет. А каква е тайната на успешния екип? Каква роля играят работната обстановка, фирмената култура и компанията като цяло? Успешен екип се изгражда, когато хората се допълват и се разбират помежду си. Когато са личности. Това е стартът. Оттам нататък екипът сам по себе си започва да се развива и да напредва. Разбира се, фирмената култура и обстановка са изключително важни, защото екипът не живее на остров, а в рамките на цялостната система в компанията и един лидер и екип не могат да променят всички. Компанията трябва да предостави възможност на екипа да се развива и да бъде насърчаван в своята работа. До каква степен в момента се занимаваш с писане на код и какъв технологичен стек използвате? По какви проекти работите? Занимавам с писане на код ежедневно, както съм го правил и преди да стана ръководител на екип. Това е културата на нашата компания, а и аз самия дълбоко вярвам в това, че независимо от мениджърската позиция, ако не пишеш код поне от време на време, не разбираш това, което правиш

– не си технически човек и ще загубиш връзката с работата в съвременния бранш. Стекът който използваме е основно Angular framework за Front-еnd, а за Backеnd използваме Java и Node.js. За бази данни използваме MS SQL. Разработваме уеб приложение за финансовия сектор, което представлява single page application. Кое е ключовото за теб, когато участваш в интервю за кандидат за твоя екип? Имаш ли check list? Не бих казал. Ключовото е да са приятни хора, на които им се работи и желаят да учат постоянно. Още от първия момент на влизане в стаята за интервю прави впечатление начинът на общуване на кандидата. Елементарни неща от рода на това, дали е дошъл на време, дали е заинтересован от работата и технологиите, или просто е там, за да провери какви пари може да му се дадат. Поговорихме за образование, за провеждане на интервюта. Изниква един въпрос. Смяташ ли, че кандидат за позиция разработчик на софтуер трябва да знае какво е Свързан списък и въобще, какво според теб е добре да се знае като абсолютен минимум? Не смятам, че трябва да знае какво е свързан списък, но не мога и да кажа какъв трябва да е минимумът. В крайна сметка няма една позиция за разработчик на софтуер, а всичко зависи от това, компанията какви изисквания има и какъв продукт разработва. Не смятам, че има единен стандарт. Понякога имаш нужда от някой, който да извършва елементарни задачи, но понякога имаш нужда от някой, който да създаде приложение като Facebook. Поради тази причина няма как да има минимум от знания, които да се изискват. Конкретно за “Свързания списък”, ако човек смята да кандидатства за работа, в която се изискват архитектурни решения, то би трябвало да има идея какво е. Продължаваш ли да се учиш ежеднев-

Какво ще препоръчаш на всички, които тепърва стартират своята кариера и искат да достигнат твоето ниво? Откъде да започнат? Човек учи по два начина. С работа и с ментор. Препоръчвам и двете. Няма смисъл просто да се четат книги и да назубрят неща. В нашия бранш това не е функционално. Трябва бързо да намериш нещо, което да направиш, да започнеш да опитваш. Да грешиш и да се учиш от грешките си. Много помага, когато и има кой да ти показва и да ти гледа в ръцете. Финален въпрос. Каква е твоята прогноза за развитието на софтуерния сегмент и какви технологии ще се търсят през следващите години? Прогнозата ми е, че гладът за кадри ще расте, както у нас, така и навсякъде по света. Но не можем да имаме и прогноза в краткосрочен план, тъй като това, което днес се случва като програмисти и технологии, преди 10-15 години никой не можеше да си го представи. Нещата, с които аз стартирах вече са толкова остарели, че ги няма дори по учебниците. Като технологии бих прогнозирал, че Front-еnd ще се търси все повече и повече, тъй като тепърва приложенията ще започват да се пишат за web. Ще видим и какви нови уеб езици и framework технологии ще има. Аз имам големи надежди за WebAssembly като нещо, което ще отвори web приложенията за всякакви езици, а не само Java. А какво смяташ за изкуствен интелект и machine learning? Изключително заинтересован съм от тази тема и тепърва ще видим какво ще се случва. Има хора, които казват, че сме преминали пределната точка и оттук нататък все по-ускорено ще имаме полза от изкуствен интелект. Това се вижда до някаква степен с всичко което вече се създава. Хора, които се занимават с това от десетилетия и казват, че направеното до тук е много хубаво и дава резултати, но само в определени сфери и че няма да е отговора за създаването на AGI. Интервюто проведе Пламен Михайлов

Developer on Focus www.devstyler.io

devstyler.io 63 devstyler.io 9

Фотокредит: Деян Станчев, Личен Архив

ИНОВАТОРИ

Деян Станчев: Програмистите не се занимават със себе си - само работят Деян Станчев работи повече от 10 години в ИТ сферата. От близо 6 години е във Великобритания. Работи като контрактор от 4 години, а в момента е Test Lead Automation Engineer в Министерството на правосъдието на Англия. През последните няколко години се занимава по-задълбочено с личното развитие и духовността на програмистите, и дори пише книга за това.

По какви проекти работиш в Министерството на правосъдието в Лондон? Проектът, по който работя, е онлайн платформа, чрез която хората, които са осъдени или са хванати, че нямат билет, както и други по-тежки провинения като убийства и кражби, могат да пледират дали са виновни. Техните защитници могат да изпращат чрез платформата документи и други становища. По този начин се спестяват време и средства на данъкоплатците и правосъдието.

ИНОВАТОРИ

Снимки: Деян Станчев, Личен Архив

Какви са ти наблюденията за хората от ИТ сферата? Виждам в ИТ сферата, че хората са много задълбочени в кода и продукта, който правят. Работят по много часове и не се занимават със себе си изобщо. Главно работата е целият им живот, което е доста тъжно. Защото хората от ИТ сферата са сред най-умните хора, които съм срещал. Вместо да се насочват в себеразвитие и да са по-добри на работното си място, те се развиват единствено в технологиите. Трябва да има баланс в работата и личния живот. Това не се получава в Англия. Особено при контракторството, когато ги притискат много крайните срокове.

Винаги ли си се занимавал с граждански активни и социални проекти? Всичко зависи от работата, която ще се намери. Работил съм в банка, работил съм и за донорски фондове. Общо взето, каквото се появи на пазара - това работя. Какви са технологиите, които използваш най-често? Взависимост от платформата и какво са избрали клиентите. Главно съм се занимавал с Java и JavaScript. Не съм дивелъпър, аз тествам проекти и автоматизирам тестове. Предимно използвам Java за Back-End API тестинг, JMeter за тестинг на производителността и Selenium за автоматизацията. Какво те отнесе до Острова? Тогава исках да напусна България и да натрупам опит в чужбина. Идеята беше да се откъсна малко от България.

Какво според теб трябва да се промени на база тези наблюдения? Трябва да се започне от по-рано. Не трябва да се чете само ИТ литература и да се гледат филмчета за успокоение. Да се мисли повече в посока за себеразвитие и да се чете умните хора какво са написали. Препоръчвам да се четат книги за упражнения от китайската или индийската практика, или дори от християнството. По този начин ще станем по-добри за хората и най-вече за нашите колеги. Не може само да се пише код! Ти се интересуваш от енергиите и духовността на хората. Каква е разликата между програмистите в Англия? Какъв е профилът на програмиста? Проблемът по принцип е един и същ навсякъде. Но отделям програмистите от Индия, защото те са израстнали в друга среда и са закърмени с обичаи, които ги връщат към духовното. Докато останалият свят - българи, поляци, англичани - те са фокусирани единствено в тяхната работа и това отнема от тяхната сила и енергия. Не се фокусират в развитието си, а просто свикват с обстановката. Не мога да слагам всички под общ знаменател, но това се вижда най-често. Смяташ ли, че програмистите са атеисти? Атеист не съм срещал. За мен атеист е човек, който не вярва в нищо. Програмистите имат усещане и вяра в невидимия свят, дори в бог. Не бих казал, че са атеисти. Ти какво четеш по-конкретно за подобряване на личното развитие? През последните 10 години чета как мога да живея по-здравословно. Защото като пречистиш тялото, тогава започват да ти идват различни мисли. Под пречистване на тялото се разбира да не вкарваш токсини. Преди около 12 години баща ми получи инсулт и започнах да търся начини това да не се случи с мен. Чета статии за хранене и не го приемам за чиста монета, а го тествам върху себе си. Наблюдавам как се чувствам, дали съм по-продуктивен и т.н.

Правя упражнения, които се казват „Петте тибетци“, също така чигун (Qigong) и медитация. Много са важни и дихателните упражнения. Как ти се отразява ситуацията и как влияе на здравословния ти начин на живот? Заради COVID-19 просто спрях алкохола и цигарите, защото няма толкова стрес. Всички неща за влиянието и как се запалих по тези учения ще излязат в книжка на английски език, която още пиша. Много ми се иска след това да се върна в България и да започна по книгата разработката на платформа и обучения за деца и родители. Имам кауза хората да бъдат по-човечни и това е смисълът на тези книги. В България съм забелязал, че хората са много груби. Звучи невъзможно да го променя, но това ми е мисия. Как се запали по технологиите? Като видях колко се плаща! Завърших „Компютърни системи“ в Техническия университет, но универститетът не дава това, което се търси. Самообучих се да бъда маркетинг специалист, а след това се подобрявах с амбицията да достигна до най-високите позиции в ИТ сферата. Какви са съветите ти към българските програмисти, за да направят живота си по-духовен и по-качествен? Най-важното е постоянно да са в час с новите технологии. След като намерят ритъма да се подобряват, второто нещо е да не бъдат пасивни програмисти и каквото им се даде да го правят, а да се търси най-добрия начин, и да бъдат активни. Препоръчвам да пробват медитация и упражнения за дишане, ако не са. Според мен, целта на човека е да става все по-добър и колкото повече остарява трябва да се чувства по-добре. Да наблягат на здравето и хранителните навици, защото това поддържа енергията. Тя ще помогне да се справят още по-добре на работа. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

Фотокредит: Влад Нейков, Личен Архив

Game zone

Влад Нейков, Unity: Графичното тестване е лесно за разбиране Unity е сред доминиращите енджини за създаване на видео игри. Разговорът с Lead Graphics Test Engineer на компанията Владимир Нейков разкри отговорите на въпроси, свързани с технологичната призма за тестването на графика, реализма в гейминга и новото при Unity3D.

Game zone

Защо направи кариера в гейминг индустрията? Чувствам се късметлия, че хобито ми е моята кариера. Обичам технологиите и изкуството. Работата е много динамична и винаги има какво ново да се научи. Докато имах работни места извън креативната индустрия, не можех да си представя да работя нещо различно. Интересно е какви технологии използваш за проектите, по които работиш в Unity Technologies? Предполагам, че зависи от проекта. Някои проекти са почти еднакви, когато говорим за DCC (Digital Content Creation) инструменти за 3D моделиране, скулптури, текстури или симулация - най-основните формати, които се поддържат от Unity. Изборът на технологии е лично предпочитание. Други проекти имат точно определени изисквания. Най-скорошният пример е демото “The Heretic”, при което се наблюдава 3D и 4D сканиране за създаването на реалистични човекоподобни и Visual Effect Graph за създаването на герои, създадени

изцяло от частици. Може ли да опишеш процеса за тестване на графиката? Графичните тестове сами по себе си са ясни и лесни за разбиране - те се състоят от малки сцени, показващи функции в изолация. Тестовият фреймуърк изпълнява тези автоматизирани тестове, запазва визуалните резултати (като скрийншот) и в код сравнява пикселите на всяко получено изображение с референтно изображение. Ако и двете изображения са в определен праг един от друг, тестът преминава успешно. Ако новото изображение е достатъчно различно от референтното, това на практика означава, че нещо е променено и тестът се проваля. Истинското предизвикателство е разликата в мащабите - колко трябва да се покрие, че да е достатъчно? Графична функция може да се поддържа на 20+ платформи (PC, Mac, конзоли, мобилни устройства, XR и др.), различни графични карти, графични API (DX11, DX12, Vulkan, Metal и др.), render pipelines (вградени, универсални, с висока резолюция), линейно или

гама цветово пространство и т.н. Всички тези тестове трябва да се поддържат, наблюдават и може бързо да достигне точка на намаляваща възвръщаемост в скалата. Какво е твоето мнение за жаждата на гейминг общността да играе в най-крайното значение на думата “реализъм”? Въпреки че когато обсъждаме “реализъм”, често говорим за графика, вярвам, че истинският реализъм обхваща герои, на които да вярваш, завладяващи истории, потапяща физика и други. Всичко това ми говори за нарастваща нужда от изграждане на по-смислени преживявания. Колкото повече време прекарваме във все по-дигитален свят, толкова повече искаме да бъде важен за нас. Работиш ли близо до компании, които създават видео карти? Лично не, но Unity работи. Като цяло е важно за разработчиците и производителите на софтуер и хардуер да работят в тясно сътрудничество, за да осигурят плавен работен процес, да идентифицират потенциални проблеми в началото и да раз-

devstyler.io

Game zone

гърнат пълния потенциал на всички нови технологии, за да предоставят възможно най-доброто изживяване на всеки, който ги използва.

Снимков материал: Влад Нейков, Личен Архив

Формите на обектите, водната среда или светлината, дори физиката на играча, са част от съществените елементи в последните заглавия. Мислиш ли, че разработката на игри е достигнала своите граници за тези съществени елементи или ще са възможни още подобрения? Интересен въпрос. Докато самите графики

стават експоненциално по-реалистични, усещам, че вкусът на публиката се колебае между реализъм и стилизация. Спомняш ли си “Phantasmagoria”? В средата на деветдесетте години се заговори, че игрите на FMV (Full Motion Video - бел. ред.) са върхът на графиката. В началото на 2000-те имаше рязка промяна в другата посока, като много инди игри зарязаха реализма. Много визуализации в съвременните игри все още са дим и огледала. Предстои ни още дълъг път, преди да можем да се съревноваваме с истинския свят. Например,

едва сега започна да се говори за проследяването на лъчи в реално време. Дори ако един ден достигнем ниво на графика или физика, което може да съответства на реалността, задачата на художника ще бъде не просто да изобрази какъв е светът, а какъв би могъл да бъде той. А за това няма ограничения. Пробвах версията 2019.4.1f1 и тествах 2D и 3D Game Kits. Какво да очакваме от теб и от Unity скоро? По графиката ние все още работим над новите възможности за изобразяване, въведени от render pipelines на Universal и High Definition, Shader Graph, Visual Effects Graph и т.н. В същото време искаме да отделим време, за да се съсредоточим върху това как всички тези нови функции работят заедно. Извън графиката има много неща в творбите. Например, наскоро Unity добави безплатно визуални скриптове на Bolt, което позволява на потребители да добавят интерактивност към своите проекти без да е необходимо да знаят как да кодират. Последен въпрос, който ще е личен - коя ти е любимата игра? Това е труден въпрос. Когато растях, “Planescape: Torment” ми беше любима с нейната интригуваща история и свят на въображението. Трилогията на “The Mass Effect” има специално място в сърцето ми. От по-новите имена “Stellaris”, а по време на карантината “Total War: Warhammer 2” и “Divinity 2”. Превъртях също така “Subnautica” във VR, което беше едновременно красиво и ужасяващо. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

Снимков материал: Влад Нейков, Личен Архив

позиция 2020 Dev позиция 2020 DevDev позиция

Светослав Тошкин, BulitFactory:

Front-end професиите изискват повече учене

Светослав Тошкин е софтуерен разработчик от 8 години, като предимно заниманията му са в областта на Front-end и за момента работи с Angular. В интересния ни разговор, той разказа за неговата перспектива относно българския софтуерен бранш, стъпките за навлизане в него, както и тези за кариерно развитие. Светослав сподели още своята гледна точка за състоянието, в което се намира българското държавно и частно ИТ образование. Колко време е необходимо, за да може начинаещ да стане добър в професията? Това и още може да разберете от Светослав Тошкин, който е и основател на академията BulitFactory. Какво Ви запали по технологиите? Завърших бакалавър “Информационни технологии” и магистратура “Информационна сигурност”. В началото работех като ИТ техник за Dell Computers, но се пътуваше много по Европа и света. Тъй като нямах възможност да пътувам чак толкова, реших да се преориентирам и да се занимавам с програмиране. Когато започвах, все още нямаше достатъчно информация за учене и се записах в Telerik Academy, която тогава беше от малкото такива академии. Но там насочеността беше основно към C# и общо взето на мен това не ми допадна. Така се

наложи да се уча сам и тогава реших да направя академия, в която да записвам видеа. Всъщност, първоначално обучението бе с присъствена форма, но присъствеността не бе висока. Имаше доста хора, които започнаха работа, а и още работят, но поради невъзможността на всички да идват често, други изоставаха и реших да обърна нещата към онлайн обучение. Значи, това е началото на BulitFactory? Да. Присъствено, а след това премина изцяло на онлайн модел. Най-малкото има хора в провинцията, които биха могли да се обу-

чават, без да е нужно да посещават големите градове с академии. Предполагам, все пак, онлайн формата на обучение е сложна, защото изисква доста самодисциплина? Така е, но от друга гледна точка, винаги имаш достъп до информацията и винаги можеш да се върнеш към нея, ако нещо те интересува. Общо взето се набляга на основата. Относно детайлно как се случват нещата, предлагам отделен модул, в който обучавам как се създава изцяло един бизнес уеб сайт. Предстои също да включим

Dev позиция като курс, защото jQuery вече никъде не се използва във Front-end разработката. А в PHP курса съм включил и Laravel, който е един от най-модерните фреймуъркс. Общо взето гледам практически добре да обяснявам нещата, а не само теоретично. Но бих казал, че доста от хората, които са стриктни и завършват, веднага започват работа. За други пък, изглежда материята е сложна. Но общо взето най-популярният ни курс е 8 месеца и започва с HTML, CSS, преминава през основите на Javascript и се стига до PHP. А след JS, забелязвам, че PHP става лесен за курсистите, защото са усвоили логичесните аспекти като оператори за сравнение, условни изрази и т.н. Всичко става преходно, така че като им обяснявам постепенно как се случва процесът, нататък им става по-лесно и по-интересно. По същия начин направих видеа и за детски обучения, така че по-малките да усвояват достатъчно добре. Единият курс е за JavaScript, а другият за HTML и CSS – как могат да създават уебсайт. Споменахте за бакалавър и магистър. Къде ги изкарахте, в университет? Да, в УНИБИТ. Значи сте преминал през държавна образователна структура, частна, каквато е Telerik Academy, а сега имате и собствена академия. Какви са наблюденията Ви за предпочитанията на бъдещите разработчици? Кое по-добре се трактова – държавното или частното? От държавното, единственият университет, в който си заслужава да се учи програмиране е Техническия. В УНИБИТ има хубави специалности, но те са свързани по-скоро с информационна сигурност. Този профил беше преди в Симеоново, но го преместиха в УНИБИТ и не е такъв, от който можеш да се изкарваш добри пари, защото дори и да започнеш работа, вероятно ще е в държавно учреждение, където ще ти дават 1200, 1300 лева.

Доколкото това е недостатък, разбира се… Те държат на присъствените курсове. Не можеш да работиш и да не ходиш. Ако не спазваш стриктно присъствията, накрая ще те изгонят. Но ако завършиш успешно, те веднага ти намират работа като Junior програмист. Имам наблюдения, че хора, които завършват Java в академията на Imperia, са наистина добри и са точно за Junior позиции. Защо смятате, че точно тяхната академия е най-добрата? Защото имат добри предмети за изучаване. Java е доста по-добре от C#, защото е един от най-добре платените и търсени езици за Back-end. Не знам напоследък какво точно става с Telerik Academy, вече нямам директно наблюдение, но когато аз бях начинаещ ми направи впечатление, че академията е насочена към хора, които не стартират в момента. Всички около мен се записваха, за да започнат работа в Telerik – тогава бе от най-модерните фирми. Та, общо взето хората там вече имаха представа от програмиране и начинът на обучение бе насочен към такива, които не са от нулата. Това ме очуди, защото като започнеш да учиш нещо ново, би трябвало да се тръгне буквално от основите и затова смятам, че тогава преподавателите им не се справяха достатъчно добре като такива. Но това е мое мнение. Същото е и със SoftUni. Те колкото и да се бият в гърдите, според мен са конвейер за правене на пари, а не за изкарване на читави кадри, готови да започнат веднага работа и да са добри. Има информация, че точно в SoftUni приемат на година по 1000-2000 кандидати, които да се обучат и започнат работа... Ясно, но колко от тях ще излязат като добри кадри?

Може и да са 10, да… При мен са идвали хора от SoftUni и са казвали – “нищо не разбираме там, не ни е понятно” и т.н. Това, че приемат много хора – окей. Но колко от тях ще научиш наистина и ще излязат читави е нещо друго. Предполагам, няма как всички да са с еднакво високо образование. Може би еднакво ниско е по-постижимо… Ами да. Според мен е по-добре академията да е по-малка и да отсява. Дори съм си мислил за академия, отделена от града и цялата лудост от пренаселване, заведения и т.н. Може би място, тип пансион, което да струва съответните пари, но в рамките на 6-8 месеца знаеш, че си там и учиш стабилно. Разбира се, с определени ваканции и разбира се, след това парите ще се завърнат, тъй като заплатите в бранша не са малки. Но става въпрос да има място, където хората да се концентрират и наистина да се научат. Всъщност, постижимо ли е за това време? Половин година в която от абсолютно начинаещ успяваш да станеш добър? Аз започнах да се самообучавам с HTML и CSS – нямах познати в областта и нямаше кой да ми помага. Правех и фирмени сайтове за мои приятели, като не съм използвал технологии като WordPress. Всичко сам си пишех. Реално ми отне точно около 6, 7 месеца, като през това време пътувах в цял свят, заради работата ми в Dell Computers. Дори помня, че по време на работа, докато оправяхме компютрите на застрахователна компания, аз си пишех домашните на C#. Но не съм имал възможност по цял ден да се занимавам само с това. Поради тази причина и курсовете, които предлагам са за 8 месеца. За това време човек е напълно способен да премине през всичките модули на обучение, че даже и за 6 месеца. Ако на ден

От Симеоново, имате предвид Академията на МВР? Да, точно. Но специалностите с информационна сигурност не могат да донесат много средства и е по-добре хората да се занимават с програмиране. Разбира се, едни се научават много бързо, тъй като им идва отвътре, а други трябва да полагат много усилия, за да им се получи. Но това зависи и доколко човек има развито логическо мислене. Моите наблюдения са, че когато човек е завършил математическа специалност, има добре развито мислене и ще усвои много по-добре и бързо програмирането. Аз лично бях от хората, които мразеха математиката, но това не пречи напълно да се научиш да мислиш логично. За мен лично, ако говорим за академии, най-добрата такава в момента е тази на Imperia Online. Единственият им недостатък е, че там се учи здраво…

devstyler.io

позиция 2020 DevDev позиция 2020 биха ти стигнали. И пак казвам – започваш от нулата. Имаш четири модула. Да, няма да научиш перфектно JavaScript, защото основите са си основи, но можеш да започнеш Junior работа и компанията да те дообучи. А в момента компаниите предпочитат да взимат именно Junior програмисти. Все пак има голям недостиг на кадри, а готовите са доста скъпи. Значи въпреки, че всички малко или много се оплакват от недостиг на качествени кадри, най-търсените са на Junior позиции? Компаниите нямат и избор. Трудно биха примамили някой ценен кадър, който вече се е установил добре на работното си място, а и дори за повече пари, може той да не иска да пробва нещо ново, защото не знае на какво ще попадне. А и един Junior се предполага, че след като го обучи компанията, то той ще е наясно с конкретната специфика на дейността на тази компания. Точно така. Общо взето като отвориш обява за работа на компания, то те искат толкова много неща, които човекът да знае, че той ако се е насочил към дадени технологии в компанията, кога да учи допълнително? Вкъщи, когато главата му е гръмнала, седейки цял ден пред компютъра? Общо взето обявите за работа са с прекалени изисквания, което не е окей. Това винаги съм го казвал – след всички тези описани изисквания, когато отидеш на интервюто за работа, първото, което трябва да ги попиташ е “за 10 000 лева заплата ли става въпрос?”. В кръга на шегата, но реално е така – прекалено високи изисквания. Говоря за Front-end програмирането, защото при Back-end е друго. Учиш Java или PHP и най-много да научиш новата версия какво включва в себе си. При Front-end всяка година или на няколко, излизат толкова много неща… Библиотеки, фреймуърк, React, Angular 2 се развива все повече. Появи се и Vue.js и т.н. Има нови и нови технологии, и се изисква постоянен ъпгрейд, защото фирмите започват да имплементират всичко ново. За да сумираме – с Back-end би учил по-малко. Затова и всеки трябва да се насочи в посоката, в която би имал интерес. Точно това исках да Ви попитам – има ли нещо по-лесно за учене? Например ако съм начинаещ, като задавам този въпрос на програмисти, всички посочват QA специалността. Тази специалност е лесна от гледна точка на това дали си “цъкач”. Имам предвид ако не си Automation QA, а Manual. Тогава ще обхождаш линкове, ще оглеждаш кое как работи като функционалност и така. Но пак всичко опира до нивото, на което се намираш. Какво става, когато се наложи да пишеш код, защото се изисква Automation Testing? Тогава нещата се усложняват, за-

щото това е тип програмиране. Трябва да задаваш селектори, да ги обхождаш. Те от своя страна ще кликат на бутони, ще връщат резултати и т.н. Пак е сложно. Не колкото програмирането, но все пак. Ако автоматизацията се пише на Python е окей, но може и да е по-сложна, и да е на Java и JavaScript. Големите компании със собствени продукти изискват автоматизирано тестване, за да се връщат по-бързо резултатите. Но така или иначе тази професия не е шега работа, защото ако работиш за голяма компания, то една грешка колкото и да ти се струва малка, може да доведе до щети за много милиони. QA е позиция, която доста подхожда и за транзит след това към програмиране. Защото си в такъв екип, че постоянно ще се говори и ще се гледа код. Връщайки се на големите изисквания, то ако са прекалено големи още за Junior позиция, това значи, че занапред само ще продължават да растат? Мога да дам пример, който ми се е случвал. Преди да започна да работя с Angular ми пратиха именно такава задача. Аз им казах, че нямам опит в тази технология, но настояха все пак да опитам. Аз седнах и за един уикенд я изпълних. Компанията хареса начина, по който съм изпълнил за-

данието и ми направиха оферта. Това означава, че има компании, които са отворени към хора, които биха искали да използват нещо непознато. Когато човек се занимава с програмиране, нищо не му пречи да превключи на някой нов фреймуърк. Разбира се, ще се изискват 2, 3 месеца, преди да навлезе. Но това е нормално време и компанията би предпочела такъв тип кандидат пред един Junior, който до момента въобще не е писал на JavaScript. Той знае само основите. Затова Junior позициите са по-популярни в Back-end програмирането. Работих във фирма, в която наеха 4 програмисти и ги обучиха сравнително бързо и успешно. След 4 месеца ги назначиха на трудов договор. Доста компании предпочитат тази практика, за да избегнат Recruitment агенции, които излизат много скъпо. Разбира се, те бяха на Junior заплати, но след година, година и половина преминават към Mid-Level, така че това е пътят. Как се постига успешна ИТ кариера? Junior, минава година, ставаш MidLevel, след това Senior и така… Всичко зависи. Може и никога да не станеш Senior. Може капацитетът ти да е за Mid-Level.

Dev позиция Значи не е сигурно, че прекарвайки толкова години в дадена фирма или професия, те прави Senior? Има програмисти, които ще са със средно ниво и ще вършат работата, която ще е окей за фирмата, но има и Senior-и, които ще започнат да мислят за архитектура и въобще, за по-сложни неща. Не всеки става за всяка една позиция. Не казвам, че Middle програмистите са лоши, но не мислят толкова абстрактно и не са в дълбоката зона на проектите. Кои са най-високите позиции в ИТ сектора? Кои се търсят най-много и са най-добре платени? Спрямо моите впечатления, Senior Java специалисти са много търсени и няма достатъчно. Въобще, Java е сред най-търсените езици, защото може да понесе най-много трафик и дава стабилност на всеки един проект. Следователно, заплатите варират. За Mid-Level вероятно са към 4000-4500. За Senior 6000-7000, но зависи и колко Senior си – може и повече. За Architect, може да е 10 000, но може и да е 12 000, 15 000. Зависи и от компанията. Забелязвам, че във Front-end заплатите са с едно ниво по-ниски, въпреки, че е необходимо да знаеш повече. Макар че, имам приятел, който с Angular взима 6500 лева. Но той има около 12 години опит и разработва игри, а там не е за всеки и не всеки може да се занимава с такава разработка. Значи на въпрос “Как се стига до заплата 10 000 лева?” отговорът е, зависи от различните фактори? За 10 000 лева на месец би трябвало да си много Senior, Team Lead или Architect. А за колко време може да се стигне до позиция на Team Leader? Отново зависи. Някой би могъл за 4 години, но на друг биха му трябвали 12 години. Но може и въобще да не иска да става такъв. Голямата заплата носи и голям стрес и отговорности. При тези позиции, всичко се струпва върху теб. Аз лично никога не съм се стремил към тях, защото не парите са най-важното. Ако трябва да се тормо-

зиш по цял ден и да не се чувстваш комфортно физически и психически – защо ти е да ги взимаш тези пари? Здраве не се купува. Има много амбициозни хора, на които това не им пречи, но не всички са такива. Зависи дали искаш да имаш голям стрес, но и лъскав живот или да се задоволиш с по-малко средства, но пък да се чувстваш спокоен – да пътуваш, да се виждаш с приятели за по бира вечер. Някои се прибират след работа и си четат книжки за програмиране, защото нямат социален живот – алгоритми и кодене. Другите пък знаят, че животът не е програмиране и тази мисъл им харесва. В България ИТ специалистите са с най-високо заплащане, като че ли… Да, но е важно да се постави разлика между България, Германия и Англия. Като покупателна стойност, в България е много по-добре, защото можеш да си позволиш повече. В Германия и Англия вземат повече, да. Но това повече изтича в по-висок стандарт – сметки, наеми, данъци и т.н. Там не можеш като тук, да си позволиш всеки ден да се храниш в заведения, да се виждаш за бири с приятели всяка вечер… И то крафт бири… Да. Там този вариант не съществува. Това е и причината повечето програмисти да остават в България и не бягат в чужбина. Предполагам и това е причината да има

все повече интерес от хората за квалифициране в тази сфера или в преквалифициране. Няма интерес и точно това ме учудва. Ако имаше, позициите щяха да се попълват. По-скоро по-възрастните гледат да се преквалифицират. За младите живота сега е по-различен. Тях ги влече чалга музика и искат да подражават на някакви хора с хубави коли, много пари и бизнеси. А не всеки може да стане бизнесмен. Смятам, че младите хора в момента хвърчат в облаците и представите им за изкарване на пари са по-различни. И не говорим само за програмирането. Да речем, че не можеш да намериш кой да работи в автосервиз, защото някой млад и свеж е дошъл, казали са му – 2000 лева, а той е отговорил “о, аз освен за 5000 лева, няма да работя”. Без дори да са седнали да учат. Мисленето е сбъркано и не са възпитани на труд от малки. За жалост това е при новото поколение – отказват да работят за 2000 лева. А имате ли представа и наблюдение спрямо себе си или познати, приятели – къде инвестират програмистите? Виждал съм да инвестират в различни борси. Учат се, четат стратегии и т.н. Други пък разработват собствени проекти, трети инвестират в жилища, разбира се. А къде не е добре да се инвестира? Бих казал в автомобили. Защото е инвестиция, която пада моментално. Купуваш я, излизаш от сервиза и вече е с 20% надолу. Да не говорим, че е инвестиция, от която не получаваш обратно пари. Просто се сдобиваш в нов автомобил. Най-добрата инвестиция може би е в обучение, защото в перспектива, ще ти донесе по-големи приходи. Присъствие на конференции и събития също. Разбира се, не веднага след работа, когато вече си изтощен от деня, но през уикендите е добър вариант. Значи образованието като инвестиция е печеливш модел? Това е инвестиция, която няма как да се окаже лоша. Интервюто проведе Пламен Михайлов

devstyler.io

Фотокредити: Даниел Иванов, Личен архив

Dev DevDev позиция позиция позиция 2020 2020 2020

Пътят към съвършенството е експоненциален Даниел Иванов се занимава с програмиране от почти 8 години. Присъединява се към Immedis преди малко повече от 1 година. В момента е Technology Lead и ръководи екип от 5 човека. Извън работните му ангажименти, обича да пътува из България и да опознава непознати места.

Dev позиция Здравей, Даниел, как започна всичко? Какво те мотивира да се занимаваш с технологии? Имах досег с програмирането още в гимназията и това, което ме запали там, беше решаването на проблеми. Харесва ми да решавам пъзели, а всеки един проект е горе-долу това - как да стигнеш до крайната цел. Реших да продължава в тази насока и с висшето си образование. Другото нещо, което ме мотивира, е архитектурната страна на нещата. Изграждането на един продукт е доста близко до изграждането на къща - основите трябва да са добри, за да може в бъдеще да се надгражда. Списъкът с технологии, с които работиш, е много интересен. Как си се насочил към тях? Защо предпочиташ да работиш с тях? Насочих се към C#, защото много ми допадна синтаксиса и езика като цяло. Това е език от високо ниво, чрез който с малко писане може да постигнеш много, в сравнение с Assembler примерно. Отварянето на ядрото на .NET според мен е едно от най-добрите решения на Microsoft. По отношение на базите от данни доста време съм работил с MS SQL Server, като още преди да се присъединя към Immedis, започнах да се занимавам с PostgreSQL, безплатна база от данни, която се развива доста динамично и има възможност за extension-и. Съгласен ли си, че в движение всеки човек оформя лидерските си качества? Какви са твоите методи за лидерство?

Има ли “учебник за управление на програмисти”? Да си програмист и да ръководиш програмисти са две тотални различни неща. Предвид това, че съм стартирал като програмист, а сега се налага да управлявам екип, смятам, че все още има какво да науча в тази насока. Според мен най-важното за един ръководител в тази сфера е да осъзнае, че той носи отговорност за хората си – от това да им осигури всичко необходимо, за да вършат пълноценно работата си, през това да изгради определен морал и ценности в екипа, до това, че със своя стил на лидерство до голяма степен влияе

на професионалния им път и това, дали те наистина ще заобичат това, което правят. Много внимавам и с т.нар. микромениджмънт. На колегите, които все още нямат много опит, гледам да помагам дори и в дребни наглед задачи, докато от тези с повече знания и стаж, очаквам да бъдат проактивни и оставям много повече свобода на действие. Извън това не познавам и не следвам конкретни методи за лидерство и „учебници за управление на програмисти“. Уча се в движение, давам всичко от себе си и осъзнавам отговорността, която съм поел. Какви са условията за кандидатстване в твоя екип? Колко на брой са интервютата, които трябва да преминат кандидатите? Желание! За мен това е най-важното. Дори човек да няма познания или опит, това са неща, което лесно може се поправят. Вярвам, че ако човек има желание, то няма какво да го спре. В Immedis работим с екипи от по 5-6 човека, което ни дава възможност да отделяме време на всеки един, подпомагайки тяхното развитие. Самият процес за подбор на персонал е стандартен – първоначално всеки кандидат преминава през интервю с представител на отдел „Човешки ресурси”, както и с мениджъра на екипа, за който кандидатства, а след това получава задача, с която да оценим техническите му знания и умения. Имаш ли наблюдения върху кандидатите, които нямат технологичен бекграунд, а идват от различните академии за разработчици? Сред колегите ли има ли разработчици, които са без технологично образование? Работил съм с немалко колеги, завършили академии, и мога да кажа, че разликите

devstyler.io

Dev DevDev позиция позиция позиция 2020 2020 2020 са пренебрежително малки, за да дават предимство на едните или другите. Колегите, които имат технологично образование, според мен имат една идея повече опит, заради по-дългата продължителност на образованието, но пък завършилите академии се обучават на по-нови технологии. Има разработчици без технологично образование, както в моя екип, така и в екипи на други ръководители, но независимо с или без такова образование, полагаме усилия да помагаме и развиваме всички колеги на равни начала. Как се отразява кризата за вашия екип до момента? Как се отразява на проектите, по които работите? Какви предизвикателства се срещат? По отношение на проектите не усетихме големи промени, тъй като имаме конкретни планове за следващите 2-3 години и работим активно по тях. Сблъскахме се единствено с това, че намалихме темповете на растеж на самия екип. Просто е малко по-трудно да обучаваш нов колега дистанционно, отколкото лице в лице. Това обаче е само временна ситуация. Дистанционният начин на работа и обучение са неща, към които и ние, и всички останали компании определено ще трябва да се нагодим. Въпреки че редовно се чуваме и виждаме онлайн, в ежедневен план най-голямото предизвикателство за нас е да поддържаме пълноценна връзка с колегите. Най-много на всички смятам, че липсва личният контакт и това да отидете да хапнете заедно в обедната почивка, например.

Фотокредит: Даниел Иванов, Личен архив

Влияе ли на продуктивността коденето вкъщи? Какъв технологичен стек използвате? Изполваме PostgreSQL, NHibernate, C#, .NET Core, JavaScript, jQuery. По отношение на продуктивността - не мисля, че продуктивността се влияе от нещо подобно. Според мен няма значение от къде работиш - дали е от офиса, от вкъщи или от кафенето. Стига лаптопът ти да е с теб, то всичко е в твоите ръце. Една голяма част от пречките, които ни спират да постигнем каквото и да е, обикновено са само в нашата глава. Хенри Форд е казал: „Дали си мислиш, че можеш или че не можеш, все ще си прав“ - това е моята философия. На това се опитвам да науча и екипа си. Работиш по оптимизирането на процесите във вашите отдели. Какъв е подходът при процеса за оптимизация и къде има нужда от оптимизиране? Основният подход, който аз използвам, е “разделяй и владей”. Чрез него разделям на по-малки съставни части, над които вече мога да се концентрирам. Естествено

Dev позиция

не трябва да се забравя и голямата картина. Една от важните думи, през последните години на развитие за мен, е ефективност. Това е нещо, което се опитвам да предам и на колегите си. Много места може да се оптимизират, но дали е нужно, може да се определи само като се има предвид резултата, който ще се получи и вложените усилия. Пътят към съвършенството не е линеен, а по-скоро експоненциален, където всяко следващо подобрение е все по-скъпо от предното. Според теб какъв е минимумът, който трябва да знае един разработчик? Кое е най-важното?

Минимумът според мен е да има базови познания по някой език за програмиране. Различните езици имат доста сходни, да не кажа еднакви оператори. Най-важен е начинът на мислене и подходът към решаване на проблеми и задачи, като това е една от основните ни и дългосрочни цели в развитието на екипите. Езикът е просто инструмент за материализиране на това решение. Веднъж стигнал ли си до него, реализацията е просто въпрос на време, независимо дали използваш C#, Java, JavaScript и т.н. Какво би препоръчал на хората, които започват сега да се занимават с

технологии и искат да оптимизират работата си? Да не спират да учат и да са отворени за нови неща, като това може да са технологии, методологии и т.н. Сферата ни е доста динамична и технологиите постоянно се развиват, съответно и ние трябва да сме в крачка с тях. За да оптимизирам работата си често след като съм наясно какво трябва да направя, си отделям малко време да помисля по какъв начин точно да го направя, вместо веднага да скачам с първата мисъл. Понякога това може да намали нужното време в пъти. Work smart, not hard. По интервюто работиха Ивелина Абаджиева и Пламен Михайлов

devstyler.io

Фотокредити: Предоставени от Мартин Чаов

Dev Dev позиция позиция 2020 2020 Dev позиция 2020

Лошата архитектура прикрива слабите страни на софтуерната система 24

Представяме ви Мартин Чаов, Software Architect в DraftKings, с повече от 10 години опит в ИТ сектора. Той ни запознава с тази интересна и отговорна професия, която е част от уравнението, водещо към добрия софтуер. А също и професия, която за да достави най-добрите решения за бизнеса, е необходимо да се разгърне в много различни нива, като политика, икономика, право и др.

Dev позиция Как се запали по информационни технологии и на каква възраст беше? Не мисля, че е имало конкретен момент на запалване, така да се каже, но като цяло винаги си „чоплех“ разни неща и всичко се случи естествено. Като бях малък нямах здрави играчки, тъй като винаги ми трябваха моторчетата и лампичките и т.н., за да направя нещо, което на мен ми се върти в главата. В ИТ професиите част от длъжностната характеристика е точно това – да ти е интересно какво кара нещата да работят.

много олимпиади, със съмнителни резултати. Учениците, които ходеха на такива, бяха освободени от училище. Фокусът ми не беше да участвам в олимпиадите, а да не ходя на училище. Но пък така се запознах с много хора, които притежаваха същите интереси като моите. Това, което се случи бе, че резултатите от последната олимпиада на която взех участие, се считаха за приемен изпит. Реално, имах оценка за влизане във ВУЗ в България и така избрах пловдивското ФМИ, защото живеех там по това време.

А компютърните игри повлияха ли ти? Доста програмисти сега, са стартирали защото са били геймъри като малки… Като дете какво друго да правиш с компютър, освен нещо, което някой друг ти е показал. А най-лесното нещо е този някой да ти е пуснал компютърна игра. Съгласен съм, че на доста хора точно това повлиява за последвалите кариерни избори. Когато бях малък нямаше достъпен интернет, нямаше някаква особена мултимедия. CD-ROM имаше един човек в квартала, ако даже има и един. Какво следва – играеш някоя игра, но тя ти омръзва, а след това или компютърът става „тухла“, или започваш да го разглабяш и разглеждаш. Аз правех второто, защото ми беше интересно какво има вътре, как работи и дали ще продължи да работи ако го сглобя обратно.

А какво ти даде академичната подготовка? Все пак това са четири години. При мен бяха пет години – явно не бързах да завърша. Най-напред се научих на търпение и работа с хора, които не е задължително да ми допадат. Особеното на университета е, че никой не го интересува ти кого харесваш или не. Разпределят студентите на екипи и след това всеки се оправя. Това е хубаво умение, което всеки трябва да придобие – работа в екип. Но има и нещо друго. Не смятам, че тогава съм го оценявал подобаващо, но от сегашна гледна точка разбирам, че университетът е среда без последствия. Най-лошото, което може да стане е да не си вземеш изпита, но тогава отиваш на поправка и това е! Този модел ти дава свободата да експериментираш, без това да коства ресурси. Това е страхотно! Курсовите работи не са досадното „домашно“ от училище. Колкото до знания и умения – тях всеки с желание може да ги придобие. Академичната подготовка е насочена да ти развие интелекта и любопитството, да те научи да изразяваш и представяш идеите си – все полезни качества за колаборация с хора.

Това значи, че теб повече те е провокирал хардуера… Като се замисля – да. От него тръгнаха нещата за мен, защото това е най-достъпното нещо, което можеш да правиш по един компютър, без някакви специални знания. Трябва ти само една отвертка. Това доведе и до първата ми работа, която бе в една малка Пловдивска фирма, в която сглабях компютри, инсталирах операционни системи и по-късно поддържах мрежи. Вече си бил завършил? Малко се смесиха нещата, защото още в училище помагах в поддръжката на компютрите. Но не бе, всъщност, осъзната поддръжка. Просто имахме неработещи компютри, от които аз направих работещи. Учителите ме оставиха да си се занимавам (и да не преча). Не ми беше цел да сглабям работещ компютър, а ми беше интересно дали мога да изкарам достатъчно работещи и съвместими части, за да подкарам нещо. След това и във фирмата правех същото. За един чирак, това е най-ниско критичната работа. С това се захванах непосредствено след 12-ти клас. А къде избра да учиш висше образование, след като вече си бил наясно със своя интерес? В средното ми образование участвах в

А и имаш четири години, в които да натрупаш много сериозна основа. При частните центрове, например, за три месеца можеш да се преквалифицираш към нова сфера и конкретна позиция. Имам смесени чувства към частните образователни центрове. Те дават възможност на много хора да се докоснат до програмирането и да се преквалифицират. Това в сегашната динамична икономическа среда позволява на хората бързо да реализират доход и да се грижат за семействата си, което никак не е за подценяване! Проблемът с тези центрове е, че те дават ограничена представа за програмирането. За два-шест месеца ще се научиш да работиш едно нещо. Да кажем, че би се справял добре! Но това е редно да е само стартът за теб. Не може да си кажеш „намерих си работа, готово!“. Трябва да продължиш да учиш. Образованието продължава през целия живот и няма как да се завърши. Качествени кадри излизат и от частните, и от държавните учебни заведения, така

че всичко опира и до индивида. От друга страна, късата образователна форма ти дава шанс да отидеш и да „пипнеш“ професията, както се казва. Така можеш да прецениш занимава ли ти се с това наистина. Което при академичното образование е по-сложно, защото можеш да усетиш че ИТ секторът не е за теб, но да си изгубил 2 години преди това в измъчено учене. Не съм съгласен, че това са две изгубени години! Да кажем, учиш информатика. На втората година решаваш, че това не ти е на сърце. Но придобитите знания и умения ще те съпътстват до края на живота ти и умишлено, или подсъзнателно, ти ще се възползваш от тях. Това не е изгубено време и аз имам много такива примери от практиката ми. Някой път буквално ми изскача в главата нещо, преподадено в първи курс, което ми решава проблема. Всяка една професия, която се практикува е повлияна от това да имаш допълнителни знания и аналитично мислене. Поне аз не се сещам да има такава, в която да знаеш по-малко е по-добре. А как достигна до софтуерната архитектура, която е от най-сериозните и престижни професии? Не знам дали е толкова престижна, колкото някои хора си мислят. Просто е едно от звената, които са необходими, за да се достави качествен продукт. Архитектурата е част от едно уравнение, в което всеки един аспект е важен за получаването на качествен софтуер. Позицията е отговорна, но аз не съм се целил в нея. При мен нещата се развиха естествено. Работата ми постепенно измести фокус от едно, към второ и

devstyler.io

позиция 2020 DevDev позиция 2020 това да се напаснеш към тях. Ето и YouTube. Те имат алгоритми, чрез които маркират съдържание, което не можеш да използваш, защото изисква лиценз. Имат т. нар. takedown notices, което е сложна система и едновременно задоволява потребителите и големите корпорации, държащи правата за филми, клипове, музика и т.н. Но тази система е пълна с прецеденти. Редовно случаи стигат до съд и решението на съда променя начинът, по който тази система ще продължи да работи. И ето, че това са решения, които не зависят от софтуерната архитектура и/ или имплементация, затова трябва да сме гъвкави. Не случайно споменах и PESTEL анализ, защото архитектите трябва да разбираме от нещата, които могат да повлиаят бизнесът ни – политическа, икономическа, социокултурна и технологична среда.

трето. Изглежда моите умения по-добре пасват на бизнес процесите, на автоматизацията и проектирането, отколкото на самото програмиране. Архитектът е полезен като част от екипа. Той сам по себе е толкова ключова фигура, колкото всяка друга. Какво представлява твоята работа и какви качества трябва да се притежават? Това по-скоро зависи от компанията, в която работиш и нишата, в която се развиваш. Основната част е изследователска дейност. Идват нови изисквания и архитектът трябва да ги разбере, да осъзнае как ще паснат на текущата система, да проектира възможност за тяхната интеграция, да изследва и проверява нови технологии и инструменти за постигане на целите на компанията. Също така, трябва да проектира дизайнът – връзките между компонентите в една софтуерна система. Да изготвя диаграми, макети и т.н. Ще дам пример и с PESTEL анализ. За да може един архитект да даде решение на проблем свързан със съхранение на лични данни, той трябва да е наясно и със ситуацията около бизнеса. Трябва да знае как се развиват някои законови рамки и какви са ограниченията наложени от тях. Пример – как се пазят данни по GDPR. Архитектът трябва да разбира, какви ограничения са му наложени от външни фактори. Бих казал, че един софтуерен архитект трябва да разбира от много неща. Определено и житейският опит помага. С какви трудности се сблъсква един софтуерен архитект в ежедневен план? По-скоро бих ги нарекъл предизвикателства. Основна част от работата е комуни-

кация. Много от нещата, които изглеждат тривиални за архитекта и бизнеса, трябва да бъдат преведени по съответен начин на инженерите. Най-големите проблеми при съвместната работа идват точно оттам – когато някой не разбира, че не разбира нещо. Тогава се получава развален телефон с предаване и препредаване, а когато информацията е преминала през няколко души, то вече е тотално трансформирана. Това е свойство на човешкия език, някои думи имат много значения и ние архитектите трябва да бъдем крайно изчерпателни и ясни. Мога да дам пример с предизвикателства в гейминг бизнеса, който е строго регулиран. Има регулаторни органи и те определят правилата, по които бизнесът може да протича в дадена страна. Ако искаш да практикуваш онлайн залагания в Италия, трябва да знаеш, че когато всеки потребител се опитва да заложи, трябва да се изпрати заявка към държавен сървър, така че да се провери дали този човек може да заложи тази сума и какъв ще му е данъкът. Да речем, това го няма никъде другаде. Ако твоят бизнес е започнал от Англия, САЩ или Канада, този детайл много ще те изненада като стигнеш Италианския пазар. Също така – залаганията на живо в Австралия изискват ‘two factor verification”. Изпращат ти съобщение с код, който ти трябва да потвърдиш, че искаш да заложиш и всичко това отново отива в държавен сървър, но тук е намесен и мобилният оператор, който изпраща съобщение с код. Това са някои примери за изисквания, които няма как да вземеш предвид от ден първи. Да не говорим, че много от тях се променят с всяка промяна на правителство. Бизнесът ти зависи от

До какви проблеми за продукта може да доведе липсата на една добра софтуерна архитектура и всъщност, коя е добрата и как можем да я разпознаем? Най-напред е добре да окачествим коя е добрата архитектура. Тя решава проблем – предначертава пътя, по който системата ще се развива. Много е трудно една софтуерна архитектура да бъде определена като добра или лоша. Тя е баланс на компромиси между различни параметри – цена, време за изработка, всичко ли ще пишем сами или ще използваме готови компоненти, какви възможности за разширяване и конфигурация ще има, време за отговор, достъпност, леснота на промяна и т.н. Доста често архитектурата се прави на различни етапи. Имаме такава, изкарана до „пусков“ етап, т.е. minimal viable product. Но това не е архитектурата, която ще се развива, а тази, с която най-бързо можем да достигнем до потребители и да започнем да генерираме печалба за компанията. Ако тази идея се докаже, научените уроци от работата на системата, ще бъдат използвани за създаването на следващото ниво – разширяването. Но и не е задължително да се стига до там. Може пък от пускането на MVP (minimal viable product) да ни е доказало, че имаме нужда от тотално друга архитектура. В този смисъл, бих определил добрата архитектура като такава, която подпомага бизнеса в неговите цели. От нея трябва да стават ясно видими изискванията и ограниченията на една софтуерна система. А лоша софтуерна архитектура? Има ли такава и как се отразява на времето за изпълнение на проекта? Ако целта е продуктът да се достави бързо, а архитектурата прави изработката тромава, това значи че дадената архитектура не е за този проект, но това пък не значи и че е лоша по принцип. Има много случаи, в които някой по-млад или неопитен специалист взима готово решение, кое-

Dev позиция то изглежда сякаш ще пасне на неговият проблем. Лошата архитектура прикрива слабите страни на софтуерната система. Последиците от едно такова нещо доста често са по-големи от това да се повлияе на времето за разработка. Най-страшното нещо е да разбереш, в моментът в който пуснеш системата, че тя не може да се справи с повече от 10 потребители, а би трябвало да поема десетки хиляди заявки в секунда. Ето това вече е сериозно, защото архитектурата много добре е прикрила този проблем и никой не е успял да го забележи и тества. В крайна сметка това, което се получава е, че цялата система е неизползваема от ден първи. Това е много по-страшен сценарий, отколкото системата да се забави с ден, месец или шест месеца. Това значи, че архитектурата е като пъзел – подреждат се парчетата от различните компоненти, дизайн, бизнес гледни точки и т.н. Но колкото и добре да изглежда, може да има нещо пропуснато в кода, останал бъг, който да смути целия проект… Не бих я нарекъл пъзел, защото той има един определен правилен начин на подреждане. Тя е баланс от компромиси. Да, нещо може да струва малко по-скъпо сега, но да те изведе по-бързо на пазара, което може да е по-важно за бизнеса в момента. Следователно ти насочваш ресурсите си в тази посока. После обаче ще има нужда да се разширява системата като възможности и тогава вече бързото решение ще дойде твърде скъпо и ресурсите ще трябва да бъдат вложени в това да се изработи по-финансово-рентабилна алтернатива. Затова архитектурата се прави на етапи и тази, с която е достигнат един етап, може да не е тази, с която да се продължи напред. Ти самия пишеш ли код активно? Част ли е това от ежедневните ти задъл-

жения? Кодя, но това не е основната част от работата ми. Ако архитектът коди, фирмата започва да губи пари от него, защото уменията и знанията му трябва да бъдат насочени другаде. В същото време е добре архитектът да може да си подреди парчетата от архитектурата и да може да даде работещ макет като част от документацията. Това е добре да се прави при критични неща и такива, които трябва да се изтестват, преди да достигнат до взимане на крайно решение за имплементацията. Задължително ли е софтуерните архитекти да са насочени и към бизнес частта на продукта? Това ли е по-невидимо звено, което ги прави ефективни. Архитектът решава бизнес проблеми, така че май няма как да не е насочен към бизнеса. Но някой, който не разбира бизнес частта не може да работи тази професия – софтуерна архитектура? Има как! Бизнесът се учи. Освен това има и различни профили архитекти: enterprise, system, solution, software, technical. Въпреки, че вече имах години опит в гейминг индустрията, като започнах с тази роля, не разбирах толкова добре бизнеса, както днес. Но като говорим за бизнес, не става въпрос за продажба на софтуер. Става въпрос да се избират бизнес изискванията, които софтуерната система трябва да покрие, да се разбират и нуждите на потребителите. Представете си, че трябва да направим програма, която винаги ще работи с числа. Какво ще стане ако тази програма не получи число? Бизнесът ще каже, „ние задължително трябва да работим с числа, няма как да не получи такова“. Това е така, но има хора, които нарочно няма да изпратят число в системата и ние трябва да сме наясно как тя ще се справи с това. Тук влизаме в обхватът на NFRs (non-functional

requirements). Тяхното разбиране има отношение към проектирането на софтуерната архитектура. Мога да използвам метафора, която да обясни софтуерната архитектура от друг аспект. Ако някой се чуди какво точно представлява, то нека погледне архитектурата на сгради, чертежите. Там не виждаме къде ще има апартамент, сауна и т.н. Там виждаме местоположение, аварийни изходи, електрическа инсталация и т.н. Това е погледът относно нещата, които са трудни да се променят. След като построим сградата, много трудно ще се преместят носещите стени или ще се подмени ВиК инсталация или дизайна на одушниците. Софтуерната архитектура се занимава с аналогични проблеми. Нейната цел е да изрази тези основни рамки и лимитации на системата, а оттам разработчици попълват кутийките със съответните системи. Аналогично погледнато, това значи ли, че софтуерните инженери не гледат с добро на архитектите? Абсолютно! В строителния бизнес явно е същото. Това произлиза от нивото, на което се разглежда проблемът. Когато той е при един програмист, който смята, че може да го реши с два реда код, а архитектът го кара да направи отделни пакети, които да комуникират със специфичен протокол. Това означава, че на програмиста не му е ясно защо трябва да се направи точно така и какъв проблем се решава. Ако той смята, че два реда код стигат, значи има скъсана комуникация. Всичко може да се напише с малко код, но не е това идеята. Не решаваме проблем, който да води събиране на програмата в един ред… Това значи, че т. нар. soft skills са много важни и за тази професия. Комуникацията е ключът към всичко! Интересно е, че напоследък все повече HR специалисти споделят, че програмистите трябва да притежават „меки умения“. Явно разработчиците не са както носещата им се слава от преди години, за забили глави в компютрите хора, които не говорят с никого. Когато проблемът се решава от един програмист, може би е окей. Но когато имаме стотици програмисти в една компания от над 2000 души, няма как комуникацията да ти е слабо звено, иначе няма да си полезен за организацията си. В кварталната гаражна фирма може да си нацупен и като влезе клиент да го изгониш, но когато си се събрал с екип, общуването е водещо. Често не търсим най-добрият специалист, а този с който можем общуваме ефективно. А има ли го и този момент, че в компания от 2000 души е по-труден микро мениджмънта и някак може да се допусне дадени хора да се скатават,

devstyler.io

позиция 2020 DevDev позиция 2020

защото е по-трудно да наблюдаваш кой какво прави? Не съм съгласен! Има си инструменти за проследяване. Може би е имало подобно явление преди години, но сега, работата на всеки се разглежда, оценява и прогнозира. Компанията знае колко може да произведе и колко работа й върши даден служител. Би трябвало тези проблеми да са разрешени вече. Поне в компаниите по западен маниер… Разкажи за MChaov Ltd., какво представлява? Свързано е с консултантска дейност? Да, това е фирма, която преди около 10 години създадох с цел да развивам собствена дейност и да не работя повече на трудов договор! Имах най-различни начинания, но се появи компанията SBTech, за която започнах да изпълнявам поръчки от типа графичен дизайн. Малко по малко те започнаха да ми изпращат все повече задачи, Front-end и други. Така започнах и по-сериозно да се занимавам с JavaScript. В един момент ми даваха толкова много работа, че стана нерентабилно да работим през фирмата. Поради тази причина, с тях преминахме на трудов договор, а MChaov Ltd. остана за странични проекти. Колкото до консултантската дейност – развивам такава, доколкото са ми интересни проектите. Тя изисква много време и ако трябва да консултирам бизнес, който като ниша не ми е познат, то трябва да отделя голям ресурс да вникна във всичките му процеси. Това може да отнеме и месеци. Затова по-скоро към момента се захващам с проекти свързани с обучение на хора или проектиране и програмиране на софтуерни системи. В началото значи си бил нещо като външен контрактор за SBTech?

Да, но в даден момент обхватът на интересите ни се припокри и бе естествена стъпка да премина на трудов договор с тях. По какви интересни проекти си работил през твоята фирма? Има някои доста шантави такива. Ще споделя доколкото ми позволяват договорите за неразгласяване (NDA). С колеги работихме по проект, който трябваше да е много конкурентен на iTunes. Разработвахме го на PHP. Накрая никой не чу за проекта, беше толкова секретен, че дори и не видя бял ден. Но като know-how бе много полезен за нас. Работил съм по билинг система за ISP на ISP-та. Това беше преди много години, но беше първият ми сблъсък със система с десетки различни нива на достъп. Скоро работих по една система, която се оказа типичен пример за extreme programming. Започнахме с една страница A4 изисквания и трябваше да сглобим макет за няколко дни – например за два. Обаче, накрая на ден втори, изискванията бяха повече от 50 страници и в крайна сметка се стигна до система, в която се качват CSV файлове, генерирани от втора система, event sourcing архитектура, защото файловете се агрегираха като информация, но трябваше да може и да се трие определен файл и данните да се опреснят. Системата имаше push нотификации през Azure и бе написана на много езици – .NET Core за бекенд, а от другата страна клиенти на Swift, Typescript, Java и тн. Дизайна се промени няколко пъти по време на разработката, защото изискванията се пишеха по време на самата разработка. Към средата преминахме от Linux + PgSQL на Windows и MSSQL. Като цяло всичко това е много забавно и на мен ми харесва – приемам го като предизвикателство! В крайна сметка проектът беше успешен, а това е най-ва-

жното за клиента! А какви технологии използваш в сегашната работа? Както спонема, ти трябва да следиш и с какви би могло да се изпълни по-добре нещо… Зависи на кое казваме „технология“. Списъкът като цяло е голям: .NET, .NETCore, TypeScript, React, различни бази данни, различни инструменти по CI/CD процесите и прочее… Технологиите нямат значение! Смятам за голяма грешка на много програмисти, че се профилират като начин на мислене и взимане на решение. Няма нищо лошо да си експерт с тясна специализация. Проблемът е, когато имаш само един чук и се опитваш да решиш всички проблеми само с него. Тогава всеки проблем ти прилича на пирон! Има неща, които е по-добре да се решат с други инструменти – отверка, трион и т.н. Смятам, че не трябва да се ограничаваме в един език. Добре е да може да се пише и на други, за да може да се види как подобни проблеми могат да се решават с различните езици. Има неща, които много лесно се решават с JavaScript, но и такива, за които би било нерентабилно. Проблемът трябва да се решава с правилните инструменти! Например, Node.js се хоства по-лесно на Linux, ако трябва да сложиш база на същата машина по-добре да не е MSSQL… Ако избереш второто, то тогава има ограничения, които идват с този избор. В моята работа се старая да прилагам правилните инструменти към правилните проблеми. Има ли с какво към момента да се подобри българският ИТ пазар? Ще споделя само мнение, защото нямам достатъчна компетения да говоря за целият пазар. Това, което виждам е, че поколението, което влиза в сектора, до голяма

Dev позиция степен няма истинското желание да се занимава с това. Повечето се захващат с тази работа поради икономически причини, което е напълно нормално и напълно уважително, но без това желание, развитието им е под голям въпрос, което води и до това, че те няма да има как да развиват и тези след тях. Това значи, че ще имаме деградация. Това, което може да се подобри е опит да се възпита любов в тези хора към технологиите. Много често забелязваме следното – търси се React или Angular Developer. Човекът е решил, че няма да се занимава с нищо друго освен Angular или React. Паднал си е по една технология и не е склонен да учи друга, дори и тя да му изкарва повече пари. Навлязал е в зона на комфорт. А по този начин специалистите доста закърняват. Смятам, че не трябва да се обвързваш технологично. Трябва да си с отворено съзнание и да подхождаш към всяко ново нещо с нагласата за нов урок. Интересно е как различните технологии разрешават подобни проблеми. Попитах не за друго, но например, при интервю с председателя на БАСКОМ, той сподели, че очаква в България да се появят хората, които да направят следващия Facebook. Не буквално разбира се, а по-скоро като метафора за постижение, което може да разтърси целия свят и да промени начина ни на живот. От друга страна, според приятел, работещ в сектора, това е невъзможно за България, защото тук пазарът е малък и някой с лекота може да те откупи за 100 милиона, а ти ще се съгласиш, защото си решаваш проблемите до края на живота, че и отвъд него. А и така или иначе е много възможно да няма как да си развиеш фирмата, защото пазарът е пълен от големи конгломерати и ти нямаш ресурса да ги достигнеш. Ако Google

дочуе за твоята идея, ще се впрегнат и за месец ще направят това, което ти за 3 години… Ако смяташ, че 100 милиона ти стигат и си готов да ги вземеш – защо не? Но това значи, че на теб целта ти е била друга. Повечето хора, които са направили тези компании като Facebook, Twitter, YouTube, не са ги създали, за да ги купи Google или за да се продадат и да станат мултимилиардна корпорация. Доста от тези неща са направени като студентски проект или някаква идея, която им се е сторило готино да разцъкат с приятели и т.н. Това е ключът – те са родени от страст към решаване на проблеми и от страст към програмирането. Зукербърг не се е събудил една сутрин с идеята „сега ще покорим света с Facebook”. Тези неща се раждат естествено в среда, която провокира хората да пробват идеите си и да ги реализират. Всъшност много от тези проекти са започнали именно в университет. Ако подобни компании са родени от чисти технологични намерения и се върнем на това, което каза, че забелязваш липсата на такива в идващото поколение програмисти, то май няма да се създаде у нас нещо толкова гигантско… Да, но пак казвам, че не е напълно лошо. Има нужда от всякакви хора на пазара. Тези, които са насочени от икономическите причини към пазара, обикновено са готови да вършат всякаква работа от 9 до 17 и да им се махне от главата, а за това има много място в индустрията. Особено в аутсорсинга. Там нещата са насочени основно така. Не, че нямат нужда от тесни специалисти, но когато работата е повече на парче, то фокусът е другаде. А как се отразява работата от вкъщи на теб и въобще на DraftKings? Спо-

ред някои специалисти има опасен за българския пазар фактор, че много компании видяха, че дистанционната работа се получава, а нашият пазар вече не е толкова евтин, и някои компании могат да запожат на служители от други страни. Не мисля, че home office моделът ще измести офисът изцяло. Когато работиш в голям екип, нищо не може да замени физическото присъствие при комуникация, то изгражда доверие по съвсем различен начин. Това, което бих дал като лични наблюдения е, че в home office опцията, рязко се изостря разликата между тези, на които им се работи и са съвестни и тези, които го правят колкото да си вземат заплатата и започват да скатават от работата. Проблемите с дистанционната работа обаче са свързани повече със сигурност. За да дадеш достъп до вътрешно фирмената мрежа, даден служител трябва да отговаря на някои изисквания. Случаен лаптоп, закупен от някой си магазин, който не е преминал през сертификация от ИТ отдела, няма как да е сигурен и да бъде вързан в мрежата без риск. Когато се работи с данни с висока чувствителност, то това става опасно. Ако имаш изтичане на имейли и пароли на потребители. Един такъв гаф може да има големи финансови изражения. Често се подхожда несериозно към тези рискове и смятам, че за много организации дистанционната работа е предизвикателство за ИТ отделите. Ако си загубиш фирмените данни, предполагам си губиш и бизнеса… При някои е така! В SBTech се наемат външни фирми, които се опитваха да пробият софтуерът и офиса. Появяваха се хора и се опитваха да плъгнат флашка в даден компютър и да източат файлове. Правят се одити с външни фирми. Например, пристига облечен като доставчик на пица човек и действа. А за SBTech сертифицирането е от огромно значение, клиентите са държави. Не някакви локални бакалии, които имат сайт за промотиране на био продукти. Такива тестове (Pen. Testing) се правят по цял свят и са изискване за взимането на лиценз в някои пазарни ниши. Предполагам, със служебен сертифициран лаптоп се изключват някои рискове при дистанционната работа? Да. Сега остава всичките ти служители да работят на лаптопи, което не е най-ефективното нещо. Те са по-слаби машини и е по-удобно да си на мощен компютър, на два монитора и т.н. Не всеки има място в дома си за цялата тази компютърна конфигурация. Поради тази причина преживяването на хората варира. „Home office“за някои е рай, но за други е бич. Аз съм по-средата … все пак имам жена и дете. Интервюто проведе Пламен Михайлов

devstyler.io

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

Както всяка една криза и тази ще отвори нови възможности.

Снимковият материал е предоставен от Радослав Гайдарски

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

Най-важното за кризата е скоростта, с която можеш да се адаптираш Радослав Гайдарски е Customer Success Officer в Scalefocus, както и основател, и CEO на Upnetix. Топ мениджърът коментира как кризата, свързана с COVID-19 повлия ИТ сектора в България и световен мащаб. Кога компаниите разбират, че трябва да трансформират бизнеса си? Какви са стратегиите не просто за оцеляване, а дори за засилване на позициите по време на пандемията? Г-н Гайдарски, как световната пандемия повлия на световния бизнес и в частност на технологичния сектор? Технологичният сектор е много голям и на една част от него кризата повлия позитивно, но на останалата не чак толкова. Като всеки един голям сектор, и този на информационните технологии се подчинява на световните икономически правила. Много компании (например предлагащи платформи за видео комуникация) са печеливши. Същото важи и за занимаващите се с електронна търговия. Но тези, които разчитат на “in-house office space” като основен пазар, са сериозно губещи. Всичко зависи от големината на ИТ сектора, който вече е основно звено за световната икономика. В световни медии като NY Times, Bloomberg и др. имаше редица публикации, според които технологичните компании ще излязат от кризата по-силни от всякога, с по-добри пазарни позиции. Като причина се посочва тяхното преориентиране към сектори, предлагащи cloud-базирани услуги, решения, свързани с киберсигурността, медицината и др. Как ще коментирате това? Голяма част от компаниите по света, било то и не технологични, се ориентират към cloud базирани решения или киберсигурност. Това важи и за здравеопазването и образованието, които също се дигитализират. Изключително много “offline” сектори преминават все повече и повече към технологично базирани решения. Доставчиците на такъв тип услуги със сигурност те ще излязат по-силни от всякога. Но има и такива, за които този сценарий няма да се осъществи. Това са платформи

като Booking, AirBnB и други, намиращи се в “hospitality” индустрията. Те са много технологични и промениха стандарта в бизнеса и пътуването, но в момента биват сериозно ударени от кризата. Кога идва реалната необходимост да се трансформира бизнеса и да се преструктурира екипа? Как мениджмънтът решава кога е правилният момент за действие? Правилният въпрос е, кога разбираш, че моментът е дошъл? Мениджмънтът решава кога е необходимо, след като той самият вече е разбрал. Това зависи колко наясно си с данните за своя бизнес и пазарите, и в зависимост от големината на компанията, моментът настъпва в различно време. В една малка компания, която познава пазара си и всеки клиент, много бързо би се разбрала кога е дошла кризата. Докато в една огромна милиардна компания е логично нещата да се случат доста по-бавно, което се отразява и на времето за нейната реакция. Истината е, че решенията са много неприятни и откровено някой път човек не вярва, че нещо подобно се случва на него. Но от гледна точка на вземане на решения не трябва да е сложно, защото ако не се преструктурираш, то тогава целият ти бизнес може да изчезне, а в крайна сметка най-важното нещо са хората. Ти искаш да запазиш точно този актив – служителите да са на линия и да можеш да им предоставиш това, което си обещал. Някой път се изискват жертви и трябва да се вземат неприятни решения, но бих казал, че отговорът на въпроса “кога идва необходимостта” е, че тя винаги се задава от ситуацията на пазара. Тук особено важно е ти кога ще реаги-

раш на нея. Технологични гиганти като Uber, Groupon, Airbnb, WeWork, Glassdoor обявиха съкращения. Около 70 хиляди души е общият брой на загубилите работа си в технологични компании и стартъпи и той продължава да нараства. Как ще коментирате този факт? Тези компании бяха почти унищожени от COVID-19. Аз съм сигурен, че някои от тях са изгубили до 90% от бизнеса си. Освобождаването на хора е последната мярка, която някой желае да направи, но в ИТ сектора заплатите са приблизително 70% от общия разход. Ако трябва да преминеш в режим на консервация, те за съжаление са най-логичното място, от което да “режеш” и което води до осезаем ефект. Uber, Groupon, Airbnb и др. са наши клиенти и за съжаление съм сигурен, че ще има последващи вълни на преструктурирания и освобождавания на хора. Може да не е точно с тези конкретни компании, но със сигурност ще е с други, които са свързани по веригата с ИТ сектора и които все още търсят новата реалност. Ще се вижда все по-голям интерес към по-малки стартъпи, защото Airbnb и Groupon са класифицирани като “стартъп” компании, но отдавна са минали тригодишния “pressure-hold” тест и вече са гиганти. Но както всяка една криза и тази ще отвори възможности за нови компании. Как се очаква кризата да повлияе пазара на кадри, включително заплащането? Каква е Вашата прогноза - в световен мащаб, Европа, България? Задавам този въпрос, тъй като резултатите от проучването на Blind сред служители

devstyler.io

ТОП МЕНИДЖМЪНТ на технологични гиганти като Oracle, Google, Facebook и др., сочат, че работещите там са притеснени за приходите си, т.е. очакват значителен спад в своите доходи. ИТ сектора вече е достатъчно зрял и кризата няма да му се отрази по-различно отколкото на другите сектори. Освобождаването на хора и намаляването на доходи и това, което според проучването се очаква, е доста реалистичен сценарий. В общи линии на пазара на труда в следващата една година ще има доста повече кадри, но възнагражденията ще се запазят, т.е. няма да има голям ръст, както през последните няколко години. Колкото до компаниите като Google, Oracle и Facebook, нормално е техните служители да се чувстват несигурни и да очакват намаляване на приходите. Но това може би също е нормално. Всеки работодател иска да запази голяма част от своите служители и своя бизнес, но ако не може да си го позволи, то трябва да минимизира разходите. Какво реално се промени и ще се промени за служителите в софтуерните компании? Какво е влиянието на кризата върху самите хора? Какви трябва да бъдат техните очаквания и за какво да бъдат подготвени? За служителите в софтуерните компании нещата ще се променят много. Основно в частта home office и “work from anywhere”, които бяха предизвикателство. В нашата компания имахме правилото, че когато служителите работят по един проект, те трябва да седят един до друг, а не през един етаж. Преди COVID-19 смятахме, че това е абсолютна необходимост и повишава продуктивността. Но изведнъж, на 13 март се оказа, че това вече няма как да се получи. Сега разбираме, че това явно не е било чак такава необходимост и не сме загубили

продуктивност. В тази насока пандемията наложи промени в софтуерните компании. Мисля, че ще започнат да се изискват по-различни качества в хората, като например, възможността да работиш сам, отдалечено. Да запазваш концентрация и да можеш да да си вършиш работата, независимо къде се намираш. За мен няма значение дали си на село, на плажа в Гърция или другаде. Най-важното е да можеш да запазиш ра-

ботното състояние на ума. Друга голяма промяна, която очаквам, на базата на това, че има много освободени хора, е доста по-голяма конкуренция в световен мащаб. Защото ако една компания иска да оперира в Молдова и тя смята, че е необходим офис там, то това вече наистина не е вярно и релевантно. Този факт представлява една възможност за целия технологичен свят, но е и една заплаха за България като дестинация, която вече не е на конкурентните си нива от 2009 – 2011 г. Тогава бяхме 70% по-евтини от Германия, а в момента сме 15-20% по-евтини и това е само заради плоския данък и тавана на осигурителните нива. Заплахата идва от това, че може и да предпочетеш да наемеш един човек от Пакистан, вместо от България – стига да има достатъчните умения, защото вече няма да те интересува каква е неговата работна среда. Промени ли кризата и предпочитанията на компаниите към определен технологичен стак? Изисква ли трансформацията на бизнеса специалисти с различен “skill set”, въобще екипи с различен профил? Технологичният стак е нещо, което няма да се промени от днес за утре или за три месеца. Всички проекти са започнати вече с дадени технологии и ще бъдат завършени с тях. Никой няма да премине от Java на Go зара-

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

ди COVID-19. Технологичните умения ще се развиват, както и досега. По-скоро нещо, което се променя в момента е необходимостта от “меки умения” и възможността да работиш независимо от локацията си, при това с дистрибутирани екипи, което не е толкова тривиално колкото изглежда

и не е толкова розово. Ето, че нашите офиси са все още затворени, а реално имаме интерес да се върнем в тях. Това, което се наблюдава е раздвижване на определени индустрии в дигитализиране и търсене на технологии и технологични решения, които са по-съвременни. Забелязвам, че

Blockchain се връща към enterprise ниво и някак вече не е толкова строго ориентиран само към криптовалути. Това значи, че има повече необходимост от технологични умения и повишаване на квалификацията повече, отколкото от промяна в технологичните стакове. По какви проекти работите в момента и с какви технологии? Какви са предизвикателствата? (технологичните предизвикателства - например брой активни потребители и т.н.) Ние сме една от най-големите компании в България и във всеки един момент при нас има около 75 активни проекта за около 4050 клиента. Може би най-интересно за аудиторията би било това, че виждаме огромен ръст в търсенето на Blockchain, Digital Healthcare, Marketplace и E-commerce, както и Cybersecurity. Последното нещо сякаш винаги е оставало неглижирано от компаниите, може би поради това, че служителите са пред очите ти в офиса и си казваш, че не е необходимо да инвестираш повече от самата офис среда. Изведнъж се оказва обаче, че имаш много офиси, но никъде не си инвестирал. Поне такива са трендовете, които ние наблюдаваме. Може ли на този етап да се направи прогноза за бъдещето на ИТ сектора и по-специално на сегмента, свързан с разработка на софтуер?

devstyler.io

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

Смятам, че много лесно може да се направи такава прогноза и смятам, че тя е изключително слънчева. Не мисля, че секторът е под какъвто и да било риск и че разработката на софтуер би могла да се деприоритизира или изчезне. Няма как утре да е по-малко важна, отколкото е днес. Това, което ще наблюдаваме повече е различно търсене с различна продуктивност. Според мен, тези смели изказвания, които и днес можем да наблюдаваме по медиите, от рода на “еди коя си компания отваря 600 работни места в София”, ще изчезнат. Успехът ще започне да се измерва по много различни начини, както и продуктивността. Нещата няма да опират до това дали си успял да наемеш 100-200 човека в последните 6 месеца. Това е моята прогноза за ИТ сектора, която е много позитивна. Коя е най-добрата стратегия, която

компаниите могат да предприемат? Какво трябва да знаят и с какво да се съобразят бизнес лидерите в ситуации като настоящата? Това е сложен въпрос. Според мен най-добрата стратегия е да си наясно с това къде се намира компанията във всеки един момент. Да бъдеш, както се казва “data driven” и да можеш да вземеш бързи решения, базирани на правилната информация и да се адаптираш. Това, което ние правим като компания, е изключително бързо адаптиране към различните пазарни особености. Основният риск за тази и следващата година, според мен, остава несигурността в световните тенденции и пазари. Това, което ни се случи през март, може да се повтори през септември, октомври, ноември. Очевидно е,че вече голямата част от бизнесите ще са много по-подготвени за нещо подобно,

но това не променя икономическия натиск върху всеки един участник в индустрията. За нашата компания, като стратегическа важност е скоростта, с която можем да се адаптираме. Това е приоритет – да останем нащрек. Няма държава или ИТ сектор, който да е изолиран и да живее във вакуум. ИТ индустрията преживя много добро развитие през последните 20 години, но както видяхме през тази, нямаше компания от най-голямата до най-малката, която да каже, че е от печелившата страна. Всеки пое известни щети и е въпрос на гъвкавост да предоставиш възможност на хората да могат да работят от всякъде, така че да можеш да си гъвкав и да останеш партньор с клиентите. Това е нещо, което драматично промени и нас като компания. Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева и Пламен Mихайлов

#DailyRoutine www.devstyler.io devstyler.io

Снимковият материал е предостав от Божидар Божанов

Една голяма компания е помалко вероятно да фалира само заради изтичане на данни, но средносрочните ефекти върху доверието на клиентите ѝ са значителни.

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

Базата данни е “крепост” и трябва да се брани всевъзможно Божидар Божанов е посланик на дигиталната трансформация. За него тя е естественият път, по който трябва да се движи както обществото, така и държавата. Като компютърен специалист, той е работил като съветник към Министерския съвет по въпросите на електронното правителство, а освен това, е основател и ръководител на компанията LogSentinel, която се занимава с информационна сигурност. Прочетете какво ни споделя той за опазването на лични данни, повишаването на сигурността и други въпроси, засягащи нашето “privacy”. Вие сте основател и CEO на LogSentinel, чието основно занимание е в областта на информационната сигурност. Можете ли да разкажете какви продукти разработвате и как се използват те? Занимаваме се със защита на данните – защита от манипулация и защита от изтичане. Продуктите ни пренасят научни разработки в сферата на криптографията в реалния живот и защитават данните не просто чрез организационни мерки, а технически. Какви са лошите сценарии за една компания, работеща с много клиенти, но същевременно съхраняваща данните им не достатъчно добре? Лоши сценарии има много. Единият е стандартното изтичане на данни, при което злонамерено лице получава достъп до данните и ги извлича. Резултатът е, че репутацията на компанията е силно застрашена. Различни статистики твърдят, че голям процент от компаниите, които са жертва на сериозно изтичане, фалират много бързо. Една голяма компания е по-малко вероятно да фалира само заради изтичане на данни, но средносрочните ефекти върху доверието на клиентите ѝ са значителни. Друг лош сценарий е манипулация на данни, която остава незабелязана. Манипулиране на финансови данни, на одитни доклади, на отчети или на клиентски данни могат да доведат до вземане на грешни решения и дори до директни загуби. Както знаем, изтичане на данни не е задължително да идва след атака – възможно е дадена компания просто да е подхождала немарливо към тях и да не ги е защитила. Значи ли това, че при продукт за информационна сигурност като или подобен на разработваните от LogSentinel, въпросната компания решава всичките си проблеми и рискове? На всеки основател на компания му се ще да

каже, че неговите продукти са магическата пръчка, с която се решават всички проблеми. В реалния свят няма нищо 100% сигурно, но тъй като ние решаваме проблемите в ядрото им – при самите данни – то вероятността от немарливост също намалява значително. С какви предизвикателства се сблъсквате при разработването на тези продукти и каква е ежедневната поддръжка, която те изискват? Предизвикателствата са свързани основно с интеграцията. Никое решение на работи във вакуум и колкото и да е добро, то трябва да се „закачи“ за съществуващи системи и бази данни. За щастие, ежедневна поддръжка не се изисква, след като веднъж всичко е настроено. Допълнителни конфигурации и настройки се налагат сравнително рядко, най-вече при въвеждане на нова система в експлоатация от страна на клиента. Когато говорим за опасности относно user data, винаги се сещаме за големи корпорации като Facebook и Google, но не се замисляме някак, че чувствителна наша информация се съдържа и в данъчни декларации, в пенсионни фондове, в НЗОК, МВР. Но Facebook и Google биват санкционирани и някак да глобиш мултимилиардна компания с няколко милиона, изглежда малко или много окей. В случаи обаче, в които проблемът идва от държавата, не е ли логично също да има някакви санкции, глоби, административна или политическа отговорност? Дори държавата да глоби себе си, парите отиват от единия в другия джоб. Да, може би малко по-голям бюджет за КЗЛД спрямо този на НАП, но дисциплиниращият ефект не може да дойде от финансовата санкция. Отговорността може да е само политическа, защото информационната сигурност дълги години е пренебрегвана, като изключим ня-

колко важни нормативни стъпки, в които и аз съм участвал. Като специалист в областта, можете ли да опишете какви видове “пробойни” съществуват и са опасни, както при компаниите, така и в държавни администрации и агенции? Какви са пътищата до базите данни? Както видяхме миналата година със ситуацията “НАП” – случва се… Пробойните са много и разнообразни. Verizon има дълъг доклад с различни начини на изтичане на данни. SQL инжекции, изтекли пароли, malware, злонамерен вътрешен човек. Именно затова трябва да обявим базата данни за „крепост“ и да пазим нея с всички възможности, включително криптирайки данните и ограничавайки достъпа до ключовете за тях. Има ли необходимост държавата от по-големи мерки за сигурност и по-здрави системи, така че да предотврати подобни сценарии? Необходимост за това има винаги. А ние сме много далеч от онази точка на „достатъчно добро ниво на сигурност“, отвъд което усилията си струват все по-малко. Само че, мерките не могат да са на парче, а трябва една цялостна политика за информационна сигурност, която да се прилага и контролира ефективно в различните администрации. Би ли означавало по-съвременното хардуерно и софтуерно оборудване в държавата невъзможност за използване на електронни административни услуги от хора, с по-остарели персонални компютри и системи? Въобще, възможно ли е това да е вид причина от държавна страна за липсата на осъвременяване? Не, това няма как да е причина за липса на осъвременяване. Обикновено е обратното – бизнесът държи стари компютри, за да използва някои услуги, които не работят на по-нови. Предвид, че всички услуги се ползват през браузър, двете неща, които имат значение са версията на протокола TLS и Java аплетите за подписване. Второто е отдавна забранено и използването му трябва да спре от страна на държавата. При първото рядко има проблеми и те са основно със стари версии на Internet explorer.

devstyler.io

ТОП МЕНИДЖМЪНТ

Вие сте бил Съветник по електронното управление. Какъв е напредъкът в страната за последните години? Напредък има, но той трудно се забелязва, най-вече защото се изразява в наваксване на изоставането, което сме натрупали. Например преди 2 години беше въведен задължителния обмен на документи по електронен път между администрациите, който бяхме заложили в наредба, приета 2016 г. Това е много важна стъпка, но тя остава скрита от външния наблюдател. Има напредък и по междурегистровия обмен – данни, които администрациите са извлекли автоматично от първичните регистри без да карат гражданите да носят удостоверения. Там, където напредък на практика няма, е електронната идентификация. Като изключим появяването на частни облачни услуги за електронно подписване и идентификация, държавата е „забила“ с проекта за електронна идентификация и вместо той да стартира през 2017 г., както беше планирано, все още не е. А електронната идентификация е отключваща за цялото електронно управление. Вие сте и, ако мога така да се изразя, проповедник на дигитализирането в различните му аспекти, а това несъмнено означава повече данни. Какво според Вас е бъдещето на опазването на личните

данни и какви мерки трябва да се предприемат още от сега? Като не става въпрос само на държавно ниво, но и на чисто потребителско – използваме все повече технологии, свързани помежду си, прехвърлящи нон-стоп информация и т.н. Забелязваме и, че вече почти всеки ден из медиите има информация за “data breach” от някоя компания... Ефективната дигитализация, особено в публичния сектор, може да значи и по-малко, а не повече данни. В случая на НАП, част от изтеклите данни не бяха техни, а на други институции, но поради липса на интеграция, при тях явно е имало копие. При добре работещо електронно управление данните ще бъдат съхранявани само при първичния им администратор и той ще може да ги пази много по-ефективно. Разбира се, в по-общ план, повече електронизация значи повече данни, затова трябва при създаването на системи и при приемането на нормативна уредба (закони и наредби), да бъдат заложени принципите на защита на данните по подразбиране (privacy by design). Трябва да не се изискват излишни данни, да не се съхраняват повече, отколкото е необходимо, и т.н. Но без повишаване на информационната сигурност няма да минем, а тя пък минава през повече подготвени хора, които да работят в тази сфера..

За финал – съвет от човек, който се занимава с информационна сигурност. Какви са най-добрите начини да запазим своето “privacy”? Какво се изисква от нас и къде бъркаме? Съответно от гледна точка на обикновен потребител, но и от гледна точка на компания, обработваща хиляди данни. Най-важното е познаваме реалностите. Да сме наясно, че когато запишем данни някъде, те могат да изтекат. Много компании решават, че просто ще вкарат данните на потребителите в една база данни, ще ѝ сложат една малко по-силна парола и „готово“. Това никога не е било достатъчно и става все по-недостатъчно. От гледна точка на потребителите – трябва да знаем, че нашите данни се използват постоянно, без ние изрично да разрешаваме това. GDPR освети отчасти тези практики, но Facebook, Google и множество приложения просто си „вземат“ каквито данни им дадем и правят с тях каквото сметнат за полезно. Затова трябва да сме скептични при всяко едно даване на право за четене, при всяко едно „съгласен съм“. Не можем да ограничим всичко, но първата стъпка е да знаем какво се случва с данните ни – данни за локация, данни за поведение онлайн, данни за навици. Интервюто проведе Пламен Михайлов

devstyler.io

Автомобилът на бъдещето - от детската мечта до трансформация на индустрия за милиарди Една вдъхновяваща история за успешна кариера, иновации и мисията за създаването на 100% автономен автомобил От Ивелина Абаджиева Страст към автомобилите, изключително отдаване и неуморна амбиция за постигане на целите - това впечатление оставя мениджърският екип на Бош Инженеринг Център София. Тримата управляващи директори - Динко Русев, Константин Конов и Томас Мец са повече от отличен екип професионалисти, които работят за световен гигант. Те притежават онова визионерско мислене за бъдещето, за технологиите, за новата автомобилна действителност след 10-15 години, която може да запали и най-големите песимисти. И макар да ръководят R&D центъра на Бош у нас, който е част от най-големия бизнес сектор в Бош Групата, а именно “Автомобилни технологии” с оборот 46,8 милиарда евро за 2019 г., тримата упра-

вляващи директори са здраво стъпили на земята. Те не проповядват сляпо корпоративна политика - в думите им личи личното убеждение, че изпълняват мисия - да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Интересът на топ мениджърите към автомобилите е водещ още от детските им години. Въпреки че техните истории са различни, всички те имат нещо общо, а точно

“Обединени сме около идеята да постигнем безпилотния автомобил, който ще спре войната по улиците” БОШ - синоним на кардинални автомобилни иновациИ

BOSCH „Автомобилни технологии“ е най-големият бизнес сектор в Бош Гру-

пата. През 2019 оборотът му достигна 46,8 милиарда евро или 60% от общите продажби на Групата. Компанията е един от водещите световни доставчици на автомобилната индустрия. Бизнес сектор “Автомобилни технологии“ се стреми към визията за мобилност без произшествия, без емисии и без стрес, като комбинира експертизата на Групата в областта на автоматизацията, електрификацията и свързаността. В резултат клиентите получават перфектни интегрирани решения за мобилност. Основните сфери на дейност на бизнес сектора са технологиите за впръскване и задвижващите периферии за двигатели с вътрешно горене, различни решения за електрификация на силовия тракт, автомобилни системи за сигурност, за асистенция на водача и автоматизирани функции, технологии за удобен инфотейнмънт, както и комуникация автомобил-автомобил и автомобил-инфраструктура, автосервизни концепции и технологии, и услуги за следпродажбеното обслужване. Бош е синоним на кардинални автомобилни иновации като електронното управление на двигателя, електронната система за стабилност ESP и дизеловата технология комън рейл.

Страстта към автомобилите и технологиите

как детското увлечение може да запали искрата и да се превърне в двигател на успешна кариера, развитие на нови технологии и в крайна сметка да доведе до значим принос в създаването на автомобила на бъдещето - напълно автономен, безопасен, удобен, екологичен.

Началото Когато Динко Русев за първи път сяда в скута на дядо си зад волана на семейния ЗАЗ, е на 4 години и не подозира, че няколко десетилетия по-късно ще е част от създаването на системи за автомобил без шофьор. И въпреки че познава добре удоволствието от шофирането, той вярва, в смисъла на безпилотните коли. „Така ще намалеят инцидентите на пътя и знам, че тази кауза си струва жертвата да се откажем от страстта към управлението“, казва Динко. „Събирах колички „Мачбокс“ и си ги редях като скъпоценности на една витрина в хола“, спомня си Константин Конов от къде тръгва страстта му към автомобилите. Тогава, по времето на социализма,

Лилия Йотова, фотограф

Константин Конов Управляващ директор на Бош Инженеринг Център София.

Динко Русев Управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

томас мец devstyler.io Управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

“За нас е важно да работим по проекти, за които носим цялата отговорност”

малките прототипи на западните коли са единственият начин да се докоснеш до модерния автомобилен дизайн от онова време. Количките са метални, някои имат отварящи се врати или багажници, а играта с тях е част от лукса на поколението от 80-те в България. По това време днешният колега на Константин и Динко - Томас, расте в район в Бавария, където BMW и Audi имат производство. “Буквално бяхме разделени на два лагера - подобно на футболните фенове”, разказва Мец и продължава: “Баща ми работеше в една от компаниите и прекарвах много време покрай него и автомобилите“. „Въпреки че съм „дете от СОЦ-а”, през 2003-та вече правихме първите автоматични врати за коли. Една година тествахме опцията как с едно натискане на копче, вратата да се отвори без докосване“, разказва Динко Русев. Динко и Константин са категорични, че образованието в математическа гимназия и после в МЕИ (понастоящем Технически университет - бел. ред.) ги е подготвило така, че да са на ниво за срещата със световните гиганти. „Завършихме МЕИ във време, когато оценка отличен 5:50 не стигаше, за да те приемат и 40 души се борихме за едно място“, припомня Динко. Константин допълва, че България е била сред водещите в социалистическия блок в сферата на електрониката и компютърните разработки. Учил се е от корифеите в бранша. „Започнах работа в една българска фирма, чиито основатели бяха декодирали мейнфрейм, внесени от чужбина. Става дума за грамадни машини за военно промишления комплекс. Лазили са по 6 месеца, за да декодират двоичен

код, за да могат да схванат софтуера и да го пренапишат след това. А защо са лазили, защото цялата памет е на едни огромни листове, пълни само с нули и единици, дълги триста метра, разстлани на земята, които те са изследвали и декодирали ръчно. Ти като го направиш това веднъж, после можеш да направиш всичко“, обяснява Константин. Константин Конов работи в ИТ бизнеса повече от 24 години. Бил е мениджър в Citibank (ръководител на технологиите), HP (директор на Центъра за глобални операции), Luxoft (управляващ директор). Русев е част от мениджърското трио на Бош Инженеринг Център София, като прилага своя над 21 годишен опит в технологичния сектор, 16 от които в сферата на автомобилната електроника. Томас Мец става част от групата на Бош през 2008 г. като досега е заемал различни позиции в областта на автомобилното инженерство, управлението на ключови клиенти, както и стратегическия маркетинг и продажбите.

Днес тримата се допълват в управлението на инженерния център на Бош в България, който съществува през последната година и половина. Динко Русев е мениджърът, който има най-задълбочен поглед над технологиите. Константин Конов познава високотехнологичния сектор на ИТ индустрията в страната, регулациите и следи бизнес климата. Силата на Томас Мец е в способността да наблюдава и оценява идеите и проектите през очите на клиента. Те са ръководители и съмишленици в мисията да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти. Образно казано, в местния инженерен център се работи по системите, които осигуряват “сетивата” на автомобила. Екипът създава софтуер, който „учи“ колите да усещат и интерпретират всичко, което се случва на пътя така, че машината да взема правилни решения как да действа при различни обстоятелства. Динко Русев нарича тези процеси “зрение”, “слух” и “осезание”. В това няма нищо странно, защото

Проектите, по които работи центърът включват: системи за асистиране на водача, автоматизирано шофиране и електромобилност за водещи световни производители на автомобили.

бъдещите автономни автомобили ще използват сензорите си точно както хората използват своите възприятия.

Доверието “Новият център в София трябваше да си създаде име вътре в Бош, и нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“, разказва Томас Мец за началото на общата им работа с екипа на Динко и Константин. Скоро инженерният център в София доказва, че може да доставя високото качество, присъщо за Бош Групата. “С нашето влизане в компанията, някои от проектите намериха своето разрешение“, споделя Конов и допълва, че това води след себе си положителната обратна връзка от най-големите производители на автомобили в света. „Те са изключително доволни и тъй като виждат ползата, вече настояват пред ръководството на компанията, в София да се развиват сериозни

проекти“. Инженерите в R&D центъра не просто участват активно в създаването и развитието на технологиите, но и решават кои програмни езици, платформи, алгоритми и т.н. да бъдат използвани в работния процес. Това е и желаната посока, в която ръководният екип желае да развива дейността. “За нас е важно да работим по проекти, за които носим цялата отговорност. Никой не иска да е в ролята на “extended workbench“, разяснява Константин Конов. За краткото си съществуване инженерният център на Бош в София се включва в над 40 международни научно-изследователски проекта, свързани с автоматизираното шофиране, асистиране на водача и електромобилност. Във фокуса на екипа в България попадат и системи, които ще свързват колите, както помежду си, така и с инфраструктурата - светофари, улични лампи, камери за сигурност и други. Глобалните усилия на компанията също са насочени към изграждането на новата визия за мобилност. Това личи и от големия брой патенти, свързани с автономното

движение на автомобилите, притежавани от Бош. По данни на Statista, до края на 2019 г. Бош притежава впечатляващите близо 1300 патента в тази сфера. “Щастлив съм, че именно тази голяма компания ни даде правилната сцена, така че да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв know how има в България”, заявява с гордост Динко Русев.

Фирмата като семейство Това са факти, които са безспорни и определено грабват вниманието. Това, обаче, което е още по-впечатляващо е мисълта на всеки един от управляващите директори за хората, с които работят. Начинът, по който тези успели мъже представят постиженията като заслуга на целия екип, отношението, което имат към своите колеги като към членове на едно голямо семейство, безспорно, е нещо, което не се среща често в разговори с представителите на т.нар. “С-level” позиции. Лидерският екип се ръководи от една важна ценност, а именно инженерният

devstyler.io

център на Бош в София да се превърне в място, “където всеки един служител се чувства добре и на мястото си”. „С някои хора сме заедно от 17 години, работили сме на различни места и те продължават да са с нас с Косьо“, разказва Динко. До края на 2019 г. центърът успява да привлече над 250 талантливи професионалисти (към момента вече са близо 300), изкушени от идеята да разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия. Освен от Техническия университет, в екипа попадат и студенти от Спортната академия или пък младежи, увлечени от архитектурата. Стига да имат интерес и умения в създаването на софтуер, срещата им с експертите от инженерния център в София

“Свързва ни страстта към развитието на иновациите в автомобилната индустрия” 46

е съвсем възможна.

екипи от различни управленски нива.

“Свързва ни страстта към развитието на иновациите в автомобилната индустрия, така че софтуерните технологии да бъдат използвани за благородни каузи. Нашата цел е чрез високотехнологичните проекти, по които работим, да сведем до минимум жертвите на пътя”, обобщава Константин Конов. Динко подчертава, че като ръководител на екип не възприема да нарича колегите служители. Казва, че и тримата мениджъри се стремят хората, които работят с тях, да чувстват фирмата като семейство, защото вярват, че с колеги, които се чувстват на мястото си няма невъзможни проекти и притеснителни крайни и срокове. “Ако някой се замисли в понеделник су-

Целта

трин колко лошо се чувства, че трябва да отиде до офиса, значи ние не сме си свършили работата. Това, което се опитваме да изградим са наистина стабилни и ефективни екипи, среда, в която хората си помагат, имат обща цел и вървят заедно към изпълнението ѝ”, разяснява Русев.

тър София, автомобилът на бъдещето няма да има нищо общо с настоящите представи за хубава кола. Той ще бъде напълно автономен - ниво 5 и ще осигурява безопасно пътуване до избраната дестинация.

Всъщност, разговорът ни за семейството на Бош не беше планиран, беше подготвен въпрос за ролята на мениджмънта при постигане на успехите на инженерния център. В резултат Динко Русев даде ценен съвет за създаване на стабилен, мотивиран и щастлив екип. Формула от реалния бизнес, от която може да се възползват хората на ръководни позиции - мениджъри, предприемачи, стартъп ентусиасти и лидери на

Любопитен факт е, че Бош започва работа по ключови за безпилотния автомобил на бъдещето технологии преди повече от 10 години. През 2011 г. гигантът вече разполага с екип от експерти, които разработват концепции за автономно шофиране. Значително по-рано, обаче, Бош работи по важни технологии, които към момента са в основата на системите за автономност. През 1995 г., например, компанията анонсира своятa ESP (Electronic Stability Program) - една от най-важните системи за сигурност в превозните средства на пътя. Според лидерите на Бош Инженеринг Цен-

Динко Русев визионерски разкрива цялостната концепция за колата на бъдещето. Според него, при напълно автономните автомобили вниманието ще бъде насочено към интериора. Колите без шофьор ще могат да се използват според това как пътниците желаят да оползотворят времето си като офис, място за релакс, детска градина, спалня или дори баня. Докато напълно автоматизираното превозно средство завива, ускорява и спира авто-

номно, шофьорът ще може спокойно да се отпусне и да релаксира. Докато се движи, колата ще използва всички налични данни, за да изчисли оптималната стратегия за шофиране. За целта ще използва система от сензори, данни, обменени с другите коли и с елементите на инфраструктурата, както и информация от дигитални карти в реално време за условията на пътя, трафика или времето. Софтуер с обем от 300 до 500 милиона реда код ще стои зад “автоматизирането” на шофьорските функции в автомобилите на бъдещето. За сравнение една съвременна кола разчита на 100 милиона реда, което е близо 2 пъти повече от кода на последните версии операционни системи - меж-

ду 20 и 50 милиона реда. Сложността на електрониката, броят на компонентите, дължината на кабелните трасета също се увеличава драстично. “Автомобили със системи ниво 5, които осигуряват абсолютно управление на автомобила без човешка намеса, ще има в близките до 5 години”, прогнозира Динко Русев. “Естествено предстои много тежък период на тестване на системата, за да бъде изключително сигурна, да сме убедени, че работи във всякакви условия и че може да оставим хората, които обичаме да се возят безпроблемно”, допълва той. До безопасно пътуване може да се достигне, когато на пътя се движат само напълно

“Софтуер с ОБЕМ от 300 до 500 млн. реда код ще управлява автомобила на бъдещето”

автономни автомобили. За осигуряване на максимална безопасност колите ще могат да “общуват” помежду си, както и да обменят информация със специално изградената за тях инфраструктура и с тази на околната среда. Комуникацията ще се изразява в обмен на данни, така че автономните автомобили да получават максимално детайлна и точна информация за заобикалящата ги среда и да вземат най-адекватното решение, осигуряващо комфорта и безопасността на пътниците. По едно специализирано трасе автономните автомобили ще могат да се движат със скорост, която е непостижима, когато

Напълно безопасно пътуване може да се постигне, когато на пътя се движат само напълно автономни автомобили.

имаме човек зад волана, а именно скорост около 300-350 км/ч. „Ниво 5, от моя гледна точка, може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да разберем е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент“, пояснява Томас Мец. Засега създаването и употребата на напълно автономни автомобили е много скъпо и все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил. Липсва и инфраструктурата за ползването му. На този етап акцентът е върху разработ-

devstyler.io

Системите за наблюдение на поведението на водача и другите пътници в колата са част от проектите на екипа в София

ка на функции от по-ниските нива, които могат да подпомагат шофьорите при пътуване на магистрали, при паркиране или в по-специфични градски условия. Не е за пренебрегване и фактът, че хората все още не са готови да поверят живота си на машина и за тази пренастройка на психиката се изисква време. “За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е черна кутия”, казва Томас Мец и продължава: „Доверието у хората трябва да се изгради стъпка по стъпка, което изисква и по-голяма яснота за начина, по който функционират технологиите“. Страхът да бъдат просто пътници в кола без човек зад волана не е единственото предизвикателство, свързано с потребителите. Голяма част от тях на настоящия етап не са готови да инвестират средства в покупката на скъп автомобил с функции за автономно шофиране. И дори към момента прогнозите да са оптимистични и по всичко да личи, че инвестициите в електроника и софтуер, свързани с автомобилната индустрия, ще се увеличат значително до 2030 г., трябва да се има предвид, че крайният потребител е този, който трябва да възстанови вложените средства.

Първоначално погледите на бизнеса са насочени към индустриите, свързани с превоз на пътници и товари. Според Константин Конов, въвеждането на камиони с автономно управление вече се прави с ускорени темпове в държави от Западна Европа и САЩ. Подобен ход решава проблеми, свързани с часовете, прекарани зад волана, времето за пребиваване на територията на различни държави и т.н.

“Автомобили със системи ниво 5 на автономно шофиране ще има в близките до 5 години” Трансформацията Едно е ясно. Промяната в цялостната кон-

цепция на автомобила на бъдещето неминуемо ще доведе до пазарна трансформация. Автомобилната индустрия вече няма да бъде същата. Начините, по които хора и товари се придвижват от едно място до друго, ще се промени фундаментално. Очакват се промени в законодателството, потребителското поведение, мотивацията за покупка, същността на притежание, застраховането и др. Реално, разработвайки технологии за автономно шофиране, Бош като компания, и в частност инженерният център в София, създават не просто безпилотния автомобил на бъдещето, а бъдещето на автомобилната индустрия. Нещо повече. Няма как да не сме горди, че това се случва в България. Няма как да не се отбележи огромния принос на мениджърския екип на Бош Инженеринг Център София за това, че ни правят част от вълнуващия и значим процес на трансформация на цял един сектор - мобилността. Няма как да не завърша с кратката дефиниция за бъдещето на д-р Щефан Хартунг*, топ мениджър в Robert Bosch GmbH - “Ние оформяме новата ера на мобилността устойчива, безопасна и вълнуваща”. *Member of the board of management and chairman of the Mobility Solutions business sector

AD www.codemonsters.pro

Part of

devstyler.io devstyler.io 49

bosch Динко Русев

Безпилотният автомобил е наша кауза Вярвам, че технологиите могат да помогнат пътищата да са по-безопасно място, както за пътниците в автомобилите, така и за пешеходците

-н Русев, помогна ли Ви страстта към автомобилите за успеха в кариерата?

Разбира се. Страстта към автомобилите е водеща не само за мен, но и за повечето ми колеги. Тя е нашата движеща сила, за да работим и допринасяме за този бизнес. Автомобилната индустрия се отличава с голяма динамика и изисква изключително отдаване. Бизнесът е тежък, изпълнен е с много стрес, с важни срокове, с непрестанни кризи. Така че, за да работиш в тази сфера, трябва да обичаш автомобилa. За повечето ми колеги и за мен специално, колите са важни още от детските години. Помня първия път, когато дядо ми позволи

в София сме се събрали хора, за които това е и житейска цел. Като участваме активно в създаването на безпилотния автомобил, вярваме, че ще съдействаме за намаляване на жертвите от катастрофи. Не само аз, но и колегите ми в инженерния център на Бош, имаме една визия за автомобил на бъдещето и това е колата без шофьор. Напълно автономен автомобил, който ще може да ни закара по най-сигурния и безпроблемен начин от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да стигнем. В момента външността на един автомобил е много важна за неговия купувач. Над 30% от продажбите на автомобили на световно ниво се случват не защото човек има крайна нужда, а защото

“Когато човек Работи със Сърце и обича работата си, може да постигне всичко в този Живот” да въртя волана на семейния ЗАЗ. Бях на 4 г. и „шофирах“ на място, в скута му. После ни подариха детски „Москвич“ с педали и мисля, че никоя друга играчка не ме е вълнувала повече. Да, обичам да шофирам наистина. Но вярвам, че технологиите могат да помогнат пътищата да са по-безопасно място, както за пътниците в автомобилите, така и за пешеходците. В инженерния център на Бош

търси емоцията от нов автомобил, който иска да е по-красив, по-бърз, по-червен, по-интересен, по-удобен, по-голям, по-малък и т.н. В бъдеще обаче от значение ще бъде интериорът. Колата ще се превърне в офис, в детска градина или дори в спалня или баня. Интериорът на колата ще се определя от това какъв тип пътуване търсим, къде желаем да стигнем и не на последно място - за какво искаме да употребим вре-

мето докато пътуваме. Очакват ни доста интересни времена, свързани с автомобилната промишленост. Вашата мисия е и много отговорна, тъй като е свързана с разработката на системи, от които буквално зависят човешки животи. Как успявате да се справите с напрежението? Напрежението е голямо, но винаги работим с мисълта, че утре хората, които обичаме и ние самите ще се качим в тези коли. Всеки би искал автомобилът, в който неговите приятели, семейство, близки хора и той самият използва всеки ден, да е максимално сигурен и да е неговата втора крепост след дома му. По какви проекти, подпомагащи водачите на автомобили, работите в момента? Образно казано, работим по проекти, свързани със “зрението” и “осезанието” на колите, тъй като автомобилът на бъдещето трябва да може да замести изцяло ролята на шофьора. Работим по системи, които ще свързват автомобилите както помежду си, така и с инфраструктурата, която предстои да бъде изградена. Какви технологии използвате? Какъв е процесът на разработка? Като програмни езици използваме C, C++, Python, Java и много други. Работим с всичко, което в момента е на върха на технологията в нашата сфера. Важното е, че в много случаи, когато разработваме нов продукт или се стремим

Динко Русев Динко Русев е управляващ директор на Бош Инженеринг Център София. Възпитаник е на Техническия университет в София и има 21 годишна кариера в ИТ сектора. Започва като тест инженер и преминава стъпка по стъпка до сегашната си позиция. Последните 16 години работи в сферата на автомобилната електроника, като създава автомобилни компоненти, които подпомагат безопасното шофиране.

Лилия Йотова, фотограф

devstyler.io

Щастлив съм, че Бош, като голяма компания, ни даде правилната сцена да покажем каква експертиза, какви специалисти и опит има в България.

към създаване на изцяло ново решение, даваме възможност на нашите инженери да участват в избора на технология, в избора на правилния алгоритъм, да се включват в оптимизацията на процесите. Опитваме се нищо да не е “написано на камък”, а през цялото време да подобряваме самите себе си и начина си на работа. На практика технологиите, които използваме днес, може би няма да са същите утре, тъй като нашите инженери ще предложат по-добро решение, което да приложим и да използваме в бъдеще. Това, че инженерите в България, че екипът тук има право да взема подобни решения, означава и огромно доверие от страна на Бош. Как го спечелихте? Да, това беше едно от основните ни предизвикателства. В нашия случай съществуваше парадоксът, че създаваме нов инженеринг център, но с много опитни хора, изключителни експерти в областта на автомобилната индустрия. През първата година срещнахме огромното предизвикателство да покажем възможностите си и да спечелим точно този тип доверие от семейството на Бош и другите инженерни центрове, с които кооперираме, за да бъдем приети на нивото, на което са нашите

“В България живеят и работят едни от най-добрите софтуерни и хардуерни специалисти в областта на автомобилния инженеринг” възможности. Откровено мога да заявя, че в България живеят и работят едни от най-добрите софтуерни и хардуерни специалисти в областта на автомобилния инженеринг. Щастлив съм, че Бош, като голяма компания, ни предостави възможността да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв опит има в България. Доверието, което спечелихме от другите инженерни центрове и от крайните клиенти, с които работим, е най-голямото признание за изминалите вече 20 месеца от създаването на Бош Инженеринг Център София. Да погледнем малко по-глобално самия бизнес. В световен мащаб доста от ИТ компаниите освободиха хора, как е при

вас, в период на криза? Наложи се ограничаване или спиране на производства в автомобилния бранш, което е рисков фактор за нашия бизнес с трудни за преодоляване последици. Естествено, съкращенията и последвалите мерки от някои компании, са доста тежки за приемане от обществото, но това е възможност за други фирми да намерят своите специалисти, които да се впуснат в нова кариера и да получат нови възможности за реализация. За иновациите и новите технологии влиянието на кризата в бизнеса не е еднозначно. От една страна, тя създаде много трудности, заради лошите финансови резултати на компаниите от сектора. От друга страна обаче почти всички компании

devstyler.io

Системите за наблюдение на поведението на водача и другите пътници в колата са част от проектите на екипа в София от сектора се включиха в създаването на иновативни продукти, които да направят техния бранд по-атрактивен за клиента. За нас мерките, свързани с пандемията, направиха възможно да работим дистан-

ционно и отдалечено. За щастие естеството на работата ни, съчетано със силната мотивация на колегите, даже увеличи ефективността. Неминуемо кризата се отрази на всички.

Заедно с цялото ръководство и колегите ни от човешки ресурси се опитваме да търсим подходящи начини да запазим екипния дух, семейното усещане у нашите колеги като организираме най-различни актив-

тестване. Целта е да се постигне изключително високо ниво на сигурност на системата и да знаем, че тя работи във всякакви условия. Застраховането ще влезе в една нова ера.

“100%-товото истинско и безпроблемно автономно шофиране ще се случва, когато всички коли на пътя са автономни” Предстои също огромна инфраструктурна промяна. Истинско и безпроблемно автономно шофиране ще се случва, когато всички коли на пътя са автономни. За целта ще бъдат изградени специални трасета. Тогава рискът ще бъде сведен до минимум и колите ще се движат по начина, по който са програмирани, без да създават опасност за хората, които се возят в тях или за тези около тях като пешеходци или други обекти, които са част от уличното движение. Тогава вече може да говорим за истинско ниво 5 и за истинско автономно, безпроблемно и сигурно движение на пътя. Това изисква нова инфраструктура, ново законодателство, нов начин на застраховане и нов начин на възприемане изцяло на автомобила и начина на пътуване. В следващите 15 години ни очакват промени във всички аспекти, които изброих.

ности. Това е основна ценност за нашата компания и начин да оцелеем в кризата, когато сами, останали в апартаментите си, е трудно да приемем някои неща, случващи се около нас.

Кога очаквате да се появят напълно автономни автомобили? Технологиите за ниво 5, което означава автономно шофиране, вече са налични. Естествено, предстои много тежък период на

А преди това, какво е важно за вас като част от мениджърския екип на инженерния център в София? Искаме да изграждаме стабилна структура вътре в компанията, която да помага на хората да се чувстват на място и да идват с желание на работа. Стремим се да привлечем младите софтуерни и хардуерни инженери, които сега прохождат в професията. Да им дадем възможност да развият потенциала си заедно с нас.

devstyler.io

bosch Томас Мец

Автомобилните инженери са добре дошли при нас Отворени сме за всички професионалисти, свързани с аутомотив инженеринга - разработчици на софтуер, архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност и др.

о какви проекти работите в Бош Инженеринг Център София?

80% от нашата работа е пряко свързана с автомобилната индустрия. Останалите 20% също са в сферата на мобилността.

крайния потребител. Хубавото в случая е, че участваме във всички етапи на процеса - от най-първата идея за продукт, от иновацията и създаването на прототипи, последвани от втори етап - разработка на платформа - нещо, което може да продадем на наши клиенти. Третият етап е свър-

“Автономният автомобил не трябва да бъде “черна кутия” за потребителите” В тях се включва например разработка на електрически велосипеди. Когато става дума за автомобили, работим в 3 основни области: технологии подпомагащи шофирането, електрификация на автомобила и решения за свързаност, интерфейс към шофьора и наблюдаване на поведението на водача и другите пътници в колата. Можете ли да посочите примери за използвани технологии? Ще дам пример със системата, наблюдаваща поведението на водача и другите пътници. От гледна точка на процес, начинът на работа е следния: Бош разработва технология, която е вид платформа. След това компанията намира клиент за нея и заедно с него доразвива платформата до край, докато тя заработи в автомобила на

зан с финализирането на продукта, така че той да бъде използван в реални условия от автомобилите по пътищата. Как виждате бъдещето на технологиите, които са в основата на автономните автомобили? Много сериозен въпрос. Ако погледнем 10 години назад, когато автономното шофиране тепърва започваше да става актуално, то тогава беше създаден план за трансформиране на тогавашните автомобили в напълно автономни, като нивата на автономност бяха описани от 1 до 5. Работех с Бош в тази област през 2014 г. и тогава предполагахме, че през следващите няколко години ще се появят автомобили на ниво 2, след още една година на ниво 3 и така нататък. Преувеличавам, разбира се, но

тогава това беше усещането. Сега нещата са различни. От моя гледна точка ниво 5 (напълно автономен автомобил, без шофьор - бел. ред.) може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да осмислим е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент. Трябваше да осъзнаем, че финансирането също е важно. Аз и всички инженери обичаме технологиите, обичаме напредъка, но в същото време някой трябва да осигури средствата. Създаването и употребата на напълно автономни автомобили, е много, много скъпо. Все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил. Аз например имам в колата си налични функции, които са на ниво 2. Това означава, че те ми помагат да шофирам от точка А до точка Б. Щом се кача на Цариградско шосе, натискам бутона и с радара, камерата и другите сензори, автомобилът ми пази лентата и контролира скоростта, и така аз стигам безопасно до кръговото на 4-ти километър, където отбивам към офиса в София Тех Парк. Да кажем, че за да получа функции от ниво 4, като краен потребител трябва да платя грубо още 2-3 хиляди евро. Не бих се възползвал, защото на практика получавам

Томас Мец Томас Мец е управляващ директор на Бош Инженеринг Център София от януари 2019 г. Преди това той е заемал различни позиции в групата на Бош, в областта на автомобилното инженерство, управлението на ключови клиенти, както и стратегическия маркетинг и продажбите. Томас Мец се присъединява към Бош през 2008 г. като стажант. След успешното приключване на програмата той получава своята немска диплома в областта на технологичния мениджмънт от Техническия университет в Мюнхен, Германия.

Лилия Йотова, фотограф

devstyler.io

Необходимо е да изградим доверие към автономните автомобили. Лилия Йотова, фотограф

твърде малко добавена функционалност. Реално моите действия на пътя ще си останат същите. Компаниите от “tier-one”, като Бош, и производителите на коли, трябва да инвестират много повече в разработка, която в края на краищата ще бъде за сметка на крайните потребители, а те няма да са склонни да плащат, защото не виждат реалната полза от нея. Смятам, че тенденцията ще се развива, но при по-специализирани случаи. Например, в колата ще има функции от ниво 2 или 3, които ще могат да се използват на магистрали, и специфични функции, предназначени за райони

в града или паркинги. Но създаването на напълно автономен (ниво 5) автомобил на този етап се отлага. Мислите ли, че таксиметровите компании, нуждаещи се от ниво 5 автомобили, за да премахнат водача, ще бъдат двигател за развитие на автономни автомобили за напред? Ако успеят да заменят водача, ще има смисъл да инвестират много в автомобили от ниво 4 или 5. Но отново, дори и технологията да е готова, става въпрос и за законодателство - какво ще ни бъде позволено,

а също и как се чувства крайният клиент при влизане в кола без шофьор. Засега изглежда, че няма катастрофи, причинени от автономно шофиране, но в действителност такива ще се случват. Възможно ли е технологията да бъде безгрешна? Аз искам това, което разработваме, да бъде перфектно. Разбира се, всички знаем, че перфектното за всеки случай не е възможно от инженерна гледна точка. Но трябва да можем да покрием всяка ситуация, в която попадат или биха попаднали нашите

Електрическите велосипеди също са част от богатото портфолио на инженерния център на Бош в София

клиенти. Става въпрос и за изграждането на доверие, а това се получава, когато системата е предвидима. Когато човекът зад волана направи грешка, има обяснение за това - може би е бил сънен, или дори пиян, каквото и да е, налице е причина. За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е „черна кутия“. От моя гледна точка трябва да изградим това доверие, като увеличим прозрачността и обясним какво се случва и какви са областите, в които машината няма да направи грешка. Като първа стъпка може да започнем да оставяме колата да шофира сама на паркинг, къ-

дето няма хора. Като втора стъпка може да позволим да има хора около колата, като се убедим че тя ще се държи както очакваме. И с това ще изградим доверието. След това ще имаме по-добра представа какво е възможно в бъдеще. Това е дълъг и сложен процес. Друго, което трябва да се има предвид, е че първите автомобили от ниво 5 ще трябва да взаимодействат с всички останали коли по улиците. Неавтономните автомобили ще продължат да се използват още 10 или 20 години, а много от тях нямат никак-

ви технологии за свързаност с останалите автомобили. С какви предизвикателства се сблъсквате при разрастването на бизнеса в България? Има две основни предизвикателства, пред които сме изправени. Първото е вътрешно. Бош има репутация на компания, която предоставя най-доброто качество. Това означава, че новият център в София трябваше да си създаде име вътре в компанията, така че нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора

devstyler.io

в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“. Бидейки част от света на Бош, през последната година и половина ние показахме огромен прогрес - първоначално започнахме с по-малки задачи, а сега разработваме цялостни проекти в София. И ще продължаваме в същия дух. Второто предизвикателство е свързано с растежа ни в България. Марката Бош е известна в България от 26 години и към нея има положително отношение. Въпреки това дейностите като автомобилното инженерство, и разработването на “embedded” системи, специално в софтуерната индустрия в София, не се свързваха с нашия бранд. Имаме колеги (в България - бел. ред.), които работят в света на IоT, има и такива в областта на електроинструментите, домакинските уреди и т.н., но автомобилното инженерство е ново. Затова още от старта

Втората посока, в която влагаме много усилия и сме много горди от резултата, е, че въпреки че сме част от голямата корпорация Бош, инженерният център е като едно семейство. Ние наистина се харесваме. Това не означава, че липсват спорове, дискусии и т.н., но обичаме да работим и да прекарваме време заедно. Затова и внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство. Всеки е добре дошъл, но разбирате, че ако някой каже “искам да работя, но хората около мен не ме интересуват” - това няма да работи за нас. Семейството трябва да се поддържа с общи усилия. Точно така. Забелязвате ли промяна в продуктивността по време на пандемията, когато се налагаше всички да работят от къщи?

“Въпреки, че сме чАСТ ОТ ГОЛЯМАТА КОРПОРАЦИЯ БОШ, ИНЖЕНЕРНИЯТ ЦЕНТЪР Е КАТО ЕДНО СЕМЕЙСТВО.” на центъра започнахме и продължаваме да налагаме бранда. Бош, разбира се, e всичко което вече знаете, но в допълнение предлагаме и чудесно място за работа на автомобилни инженери. Как селектирате кандидати за екипа в България? Имате ли специален чекбокс “Харесвам коли”? Засега не, но може би трябва да добавим такъв въпрос. Честно казано, едно от нашите най-големи предимства е, че не всички в нашия екип харесват колите. Затова нямаме подобно изискване. Аз обичам колите, но виждам също, че в автомобилната индустрия е постоянна борба - това е притеснително. Искам да съхраня индустрията, да я направя по-добра. Може би, ако не си падах толкова по автомобилите, щях да вземам по-обективни решения. Да се върнем на това как селектираме кандидатите. Има две основни насоки, които са важни за нас. Едната от тях е професионалната област, в която търсим определени способности. Ние наемаме хора, които са много, много добри или такива, които имат потенциала и желанието да станат много, много добри. Това е задължително.

Никога не е било в стила ни да следим за това колко точно часове се отработват. Част от културата на нашето семейство е да обръщаме повече внимание на резултатите, които се получават в крайна сметка. Още преди кризата с коронавируса, ние давахме свободата на хората да работят от вкъщи, да ползват по-дълга обедна почивка, а работата да се довърши в по-късните часове. От гледна точка на вътрешна нагласа, това не беше драстична промяна. Но, разбира се, като цяло промяната на живота беше драматична. Аз лично първите дни работих много активно, просто защото нямаше друго какво да правя. След 2-3 седмици в непрестанни разговори по Skype и т.н., бях на предела и започнах да се опитвам да установя нов баланс между работата и личния си живот. Например, започнах да тичам в моята виртуална обедна почивка. Сега вече намерих баланса, всички свикнахме с този нов начин на работа. Има хора, които са много доволни от възможността да работят от дома си, на други не им харесва - но като цяло е добре. Има обаче един проблем, за който все още нямаме решение - ако някой има, нека да го сподели. Наистина си липсваме. Виждаме се по срещите в Skype, говорим по те-

лефона, но да пийнем бира след работа, да излезем, да празнуваме успехите заедно, да бъдем заедно както преди - това е, което ни липсва е и тъжно за мен. Тогава да очакваме една цяла парти седмица, когато всички се върнем към нормалния живот? Определено! :) Какво следва за Бош Инженеринг Център София оттук нататък? Започнахме с по-малки проекти, а в мо-

Бош Инженеринг Център София, освен създаване на софтуер, вече стартира и разработка на хардуер.

мента разработваме цели продукти. Следващата стъпка, която вече стартирахме, освен създаване на софтуер, е и хардуерна разработка именно тук – в София. Нашата цел е да поемаме по-голяма отговорност и да работим в области с по-голяма приложимост. От друга страна, търсим как да разширим ролята си и по отношение на новите продукти. Като пример може да се посочи добавянето на електрически велосипеди към нашето портфолио. Успоредно с това активно търсим и други възможности.

Доколкото разбирам хората с дипломи от хардуерни специалности също трябва да започнат да преглеждат за обявите за работа? Да, точно така. Също и софтуерните инженери. Отворени сме за всички добри специалисти. Няма значение дали става дума за разработчици на софтуер или архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност - всеки качествен професионалист, който по някакъв начин е свързан с аутомотив инженеринга, е добре дошъл да поговори с нас.

“Започнахме с малки проекти, а в момента разработваме цели продукти” devstyler.io

bosch Константин Конов

Искаме растеж, но няма да сме агресивни Очаквам към нас да има засилен интерес, но не искаме да се развиваме по-бързо, отколкото за нас е здравословно.

-н Конов, какво Ви мотивира да работите в сферата на технологиите и иновациите?

Завършил съм Техническия университет, преди това съм учил в Софийската математическа гимназия и затова съвсем естествено започнах първата си работа като програмист. След това работих в Сити Банк - бях шеф на технологичния отдел. Впоследствие станах един от първите основатели на центъра на НР, който в един момент стана най-голямата ИТ компания в България. Имах възможността да съм един от първите наети в екипа и да участвам в развитието му от нулата до 3-4 хиляди човека. След това така се стекоха събитията, че работих в Луксофт, на която бях изпълнителен директор. Именно там стана моето запознанство с колегите, които в момента са основното ядро в инженерния център на Бош. С тях работим върху развитието на автомобилния софтуер, посоката ни е автономен автомобил. Може ли екип в България да покрие високите изисквания на автомобилните производители за софтуера, който вграждат в своите продукти? Да. С голяма страст защитавам идеята, че тук, в България, може успешно да се развиват високи технологии и да се прави бизнес с тях не по-зле, отколкото в развитите държави от Европа, както и в САЩ. Това е моята кауза през последните 15 години и мисля, че успешно показваме, че това е възможно. А има ли достатъчно специалисти? Ако искаме България да е водеща във ви-

соките технологии, защото имаме такъв потенциал, е необходима драстична промяна в образователната система. Тя трябва да се фокусира върху определени приори-

нето им за благородна кауза. Говорейки за ситуацията, свързана с коронавируса, всеки ден излиза информация за жертвите на COVID-19, но сякаш вече никой не брои

“свързаността и обмена на данни между автомобилите е следващото предизвикателство.” тетни индустрии, каквато е софтуерната индустрия, и това да е държавна политика. Бош иска да създаде значим продукт и проект в София, под формата на център за R&D. Когато такава компания желае да инвестира в проект с голям мащаб обикновено се очаква, че той ще бъде на фокус, така че да получи държавна подкрепа. У нас подкрепата, която получаваме се различава от това, което наблюдаваме в Унгария или в Румъния, например. Разбира се, трябва да си даваме сметка за реалностите и да не надхвърляме капацитета - ако знаем, че има условия на пазара компанията да се разраства до 100 души, не бива да правим планове за 200 души. Това в крайна сметка води до лоши резултати. Трябва адекватно да се прецени доколко здравословен е растежът. Какво искате да постигнете с технологиите, върху които работите? Фокусирали сме се в развитието на софтуерните технологии в автомобилната индустрия, защото са свързани с използва-

колко хора загиват по пътищата. Нашата кауза в Бош Инженеринг Център София, е да създаваме технологии, които да направят така, че хората по-малко да страдат от нараняване и смърт, следствие на пътни инциденти. Целта ни е автомобилът да може да избягва критичните ситуации по време на движение и да компенсира грешките, които човекът допуска. Може ли да разкажете по-конкретно как вашите продукти съдействат за по-голямата сигурност в автомобила? Проектите ни основно са свързани с изкуствен интелект и автономното управление на колата. Идеята е с помощта на камери и сензори да се създаде 3D образ на средата около автомобила. Така на базата на алгоритми с изкуствен интелект колата взема решение как да реагира в конкретната ситуация. Например да спре при появата на движещ се обект пред автомобила. Друг проект е свързан със създаването на централен компютър в автомобила, който събира функциите на най-различни ус-

Константин Конов Константин Конов е опитен професионалист с инженерна подготовка. Завършил е Технически университет в София като магистър по компютърни науки. В ИТ бизнеса е повече от 24 години. През последните 15 години заема мениджърски позиции в компании като Citibank (ръководител на технологиите), HP (директор на Центъра за глобални операции), Luxoft (управляващ директор) и сега в Бош, където е управляващ директор на Бош Инженеринг Център София.

Лилия Йотова, фотограф

devstyler.io

тройства в едно, което е с много голяма изчислителна мощност. Чрез него може да се прави връзка с други коли или с обекти от обкръжаващата среда. Този проект е пряко свързан с бъдещето и с технологиите, които навлизат. Интересна е и работата ни, свързана с управлението на киберсигурността в колата. Това е изключително важен компонент в новите условия. Автомобилът трябва да бъде достатъчно сигурен, за да не може някой да го хакне, да го отклони от пътя, да го отвлече и да ограби товара например. Има проекти, които са свързани с електрическа част, която също е особено модерна в момента - да се контролират електрическите системи в колата, така че дори да има срив в някоя от тях, автоматично да може да се осигури захранване за най-важните модули. Какви са препятствията по пътя към автономния автомобил? В момента сме на “ниво 2”, до достигане на пълната автономия - тоест “ниво 5”, има още много път да се измине и то не толкова в развитието на самата технология, колкото в осигуряване на нейната 100% надеждност. Ако сега технологията работи с 99.99% точност, е необходимо да се добавят още доста деветки след десетичната точка, за да се каже, че е достигната горе долу 1 на 1 млрд. грешка в системата.

“В българия липсва диференциран подход към инвеститорите.” Това е свързано с настройване на системите за изключителна прецизност и бързина, което е предизвикателство и за хардуера, и за софтуера. Свързаността и обмена на информация между автомобилите е следващото предизвикателство. Как ще се разбират на пътя автомобилите, шофирани от хора и тези, които ще бъдат управлявани от компютър? Според нас, най-близо до реалността е вариантът, в който ще има осигурени пъ-

тища, които ще бъдат само за напълно автономните автомобили. Скоростта, с която те ще могат да се движат, комуникирайки помежду си, ще бъде много висока. Тя ще бъде трудно постижима за човек-шофьор. Като пример може да си представите влаковете, които могат да се движат с 300 км/ч в сравнение с другите, но това става само по специални трасета. Добре е да се знае, че в началото един напълно автономен автомобил ще може да бъде управляван от човек, но не в тази си функция. Т.е. вие може да си купите кола “ниво 5”, която може да участва в режим на автономност и да развива високи скорости, но ако липсва необходимата инфраструктура, ще можете да я карате като

обикновена кола, спазвайки всички ограничения и правила за движение. Какво влияние оказа кризата, свързана с COVID-19, върху автомобилната индустрия? Вие знаете, че се въвеждаха много ограничения за двигателите с вътрешно горене. Сега може би за известен период от време тези ограничения няма да са толкова строги, заради факта, че трябва да се поддържа индустрията. Според мен, след като пандемията отмине, ще се ускори налагането на новите технологии и ще сме свидетели на много по-бързо преминаване към електрически автомобили и коли с по-висока степен на автономност.

Лилия Йотова, фотограф

Ще бъдем свидетели на много по-бързо преминаване към електрически коли и такива с по-висока степен на автономност.

Наложи ли се да се освобождават карди и във вашия бранш, поради кризата с коронавируса? Факт е, че всъщност спря потреблението. Клиентите, които са склонни да отделят средства за високотехнологични и скъпи неща, каквито, например, са колите вече са много по-малко. За да си купиш нова кола определено не трябва да си притеснен за близкото си бъдеще. Това е в световен мащаб и в момента виждаме намаляване на продажбите на нови коли до 70%. Разбира се, разработването на технологии няма да спре заради коронавируса. Точно обратното. Ситуацията с поспрялата продажба на конвенционални коли кара компаниите да развиват с по-сериозен темп новите тех-

нологии. Тук обаче се появява основният проблем - финансирането. Парите идват от продажбата на коли. Някои компании имат резерв и ресурс да продължат да развиват новите технологии за дълъг период от време без това да зависи от продажбите, но много други не могат да си го позволят. В Бош засега нямаме проблем с това. Компанията продължава да работи по план. Наемаме хора, развиваме се както бяхме планирали. Но в бизнеса всичко е свързано. Въпросът не е какво прави една компания, а как взаимодейства цялата система. Така че не изключваме възможни сътресения. Има фирми, които, да, освобождават хора, има такива, които намаляват запла-

ти или въвеждат ограничения в работното време на служителите си. При нас, засега, това не се случва. Законодателството трябва ли да се промени, в синхрон с технологиите, които ще направят автономния автомобил възможен? Да, определено е нужна промяна в законодателствата, за която ролята на правителствата е определяща. Вече има разработени европейски програми по този въпрос. Има интересни детайли в юридическата рамка, свързани с така наречените “commercial vehicles” - камионите. Въвеждат се ограничения на европейско ниво за шофьорите от държавите, особено от Източна Европа,

devstyler.io

В Западна Европа и САЩ се работи активно за въвеждане на камиони с автономно управление.

“Ще развиваме центъра и ще растем със сигурност, но няма да сме прекаено агресивни.” 66

за това колко време могат да пребивават в Западна Европа и т.н. Всички тези въпроси биха намерили лесно решение, ако се въведат камиони с автономно управление. Това вече се прави с доста ускорени темпове в някои западноевропейски държави и САЩ. Новите технологии навлизат и няма как да бъдат спрени. Как изглежда, според Вас, колата на бъдещето? Колата на бъдещето вече се вижда. Последните модели на Tesla и Audi, както и на някои от другите водещи производители, са в тази посока. Със сигурност тя ще е с някакво алтернативно задвижване - дали с електричество или с водородни клетки в момента все още е налице голямата дилема коя технология е по-практична. Тя ще е с изключително много системи за контрол и автономно шофиране, с футуристичен дизайн, защото той привлича хората, и с възможност колите да комуникират помежду си и да могат да действат като една обща система с инфраструктурата - бензи-

ностанции, светофари, линейки, градски транспорт и т.н. Докъде искате да стигнете с Бош Инженеринг Център София? Ще развиваме този център в зависимост от търсенето, което в момента е много високо. Има няколко центъра, които развиват технологии като тези, по които работим ние, но при нас, в България, има няколко ниши, в които сме може би на най-високо ниво. Очаквам към Бош Инженеринг Център София да има засилен интерес от страна на бизнеса. Друг е въпросът, че ние не искаме да ускоряваме нещата и да се развиваме по-бързо, отколкото за нас е здравословно. Изключително държим на добрата среда вътре в компанията. Хората тук се чувстват като семейство и искаме да продължим да ги караме да се чувстват добре, така че да са мотивирани да дават всичко от себе си. Със сигурност ще растем и ще развиваме центъра, но няма да сме прекалено агресивни.

AD 2020

SUBMIT YOUR NOMINATION NOW awards.globalsummit.tech 67 devstyler.io 28 devstyler.io

Фотокредит: Еди Жауд, Личен аархив

технологични общности

Еди Жауд: Включвайте се в проекти с отворен код! Еди Жауд е консултант и софтуерен инженер. Той е голям привърженик на технологиите с отворен код и работи по проекти за стартъпи. Той отбеляза кои са трендовете с отворен код и сподели как се оценява добър проект в тази ниша. С какви проекти се занимаваш? Всичко ли е с отворен код? Много от моите проекти, дори и моите клиентски проекти, стават все с по-отворен код. И така, какво бих направил е, че съм Full Stack софтуерен инженер. Консултант съм и така се движа между стартиращите компании във финтех пространството чак до High Street Banks. High Street Banks съществуват от стотици години и във Великобритания. Аз съм истински привърженик на отворения код. Така че изграждам моя YouTube канал, социалните си платформи и създадох акаунта си Discord, за да помагам на общността и да се възползвам, да дам увереност на общността, за да е взаимно, така че да не съм на чуждо място. Не искам да бъда

този, който да е лепилото, а човекът, с когото винаги да може да си поговориш. Все още работя върху това и наистина съм запален да накарам повече хора да допринесат за отворения код. Само тогава те могат да осъзнаят предимствата. Банката веднъж се включиха в отворен код, за да получат ползата от него. Те искаха да могат да наемат хора по-лесно, които да са правилните хора. Потърсиха възможност в open source общността. Казваха ми, че не искат да си излагат данните от проектите, но те не излагат данните си там, които въвеждат в кода си, данните са все още частни, но се публикува само кода. Те не можеха съвсем да разберат това и затова на някои хора, които са от друго поколение, винаги им е трудно да разберат, че вече нещата са други. Така че не се съсредоточавам върху проекта с отворен код, тъй като вече фокусирането ми е върху понижаването на бариерата за влизане на още няколко човека, които могат да допринесат за отворен код и след това да правят видеоклипове в YouTube и потоци на живо, за да помогнат на хората да се включат с отворен код, това е едно от онези неща,

където наистина е лесно, когато знаеш как. Така че мисля, че и хората преминаха през предложенията как да направят принос, без значение колко малки са редовете, които добавят, но процесът е доста лесен. И тогава всъщност по-малкият принос е по-добър, защото е по-вероятно да бъдеш приет. Важен е малкият принос! Не може просто да се чака и чака, докато накрая се направи голям принос. Публикуват се малките, за да се получи дискусия. От технологична гледна точка, както използваш най-често в проектите си? Току-що завърши проекта с банката. И това беше R&D проект. И сега гледам да взема потенциално pipelines проекти в cloud native пространството, както и Full Stack проекти. За да преодолея разликата между облака, native Full Stack и т.н., използвай най-вече отворен код. Наистина с отворен код е страхотно и общността е силна. Ще се преодолее пропастта в много компании и те ще осъзнаят, че все още могат да правят пари, дори когато проектът ви е с отворен код. Така че в проекта, който току-що завърших, използвахме Angular за Front-End, защото

технологични общности ако той иска да използва фреймуърк, който да помогне на разработчиците наистина бързо, защото има условности. Използваме Cypress за автоматизирано тестване с Cucumber. За нас е истинският тест в Gherkin Syntax, което означава, че това е практически на английски, което е полезно да се използва за мост на разликата между разработчиците, тестерите, собствениците на продуктите и др. Използвам NoJS и TypeScript. Следователно не трябваше да контактуваме между използването Angular в TypeScript на бележка, а беше същото да се направи списък на предимствата на strix типовете. Използвам също така MongoDB. Данните в реално време са 5 base wheels и са много полезни, за да можем да направим прототип с това и това беше наистина случайно, за да извадим данните в реално време от кутията. Хоствахме това на GCP. Това не беше използване на native облачно решение. Просто използваше енджина на приложението. Продължихме го просто. Направихме pull request и идеята беше да бъдат добри тестовете на браузъра, тестовете при достъпността, пентестинга, всичко ще се изпълнява на CI, ако не е достъпно за тях се изпращаше за преглед. Проектът ще проведе дискусия и отново ще се пусне нов pull request. Колко време отнема да направиш подобен проект?

Това е наистина добър въпрос. Вярвам, че изобщо няма много време. Мисля, че много хора, в зависимост от това какъв е опитът им, например, повече кодиране, фокусирано като Front-End или Back-End Full Stack. Те ще им създадат проект с по-висока прецизност и искам да кажа, че има повече функции, които ще станат по-добри, за да стане по-интересен проектът. И тогава те ще помислят за тестването по-късно, отколкото аз мисля за внедряването по-късно, което го прави много по-трудно, защото сега отидете да диплойнете проекта са, на който е нужен Front-End. Така че той се нуждае от CDA и той е засегнат от толкова много неща - миграция за данни, за да ми покаже нещата, за да си помисля къде е начинът, по който обичам да изграждам. Моята идея е, че за да изградим проект, който казва „Hello World“ буквално за използване на Angular или реагира на Vue просто използвайки scaffolding. Тогава ще се проведе последният тест на този свеж проект, просто проверява дали ще каже, че вървим по pipeline и тогава искаме това да стартира тестовете и независима платформа. След това го качваме на GCP или AWS. Къде можем да се научим да правим добри документации? Може да се направи перфектно Read Me. Попаднах на репо в GitHub, което изброи за общността кои са перфектните Read Me

документи. Аз преминах през всичките и разгледах доста интересни идеи, които вече съм използвал в моите проекти. Интересното беше, че на всичките логото на проекта винаги стоеше горе. Бях доста изненадан. Нека да ти предложа ключова дума и да ми кажеш всичко, свързано с нея и отворените технологии. Първата дума е 5G. 5G може ли да бъде с отворен код? Отговорът е „Да“. Всичко може да бъде с отворен код. Виждал съм официален код вече е и за документация на лъскави файлове с всичко за хардуера. Видях 3D модели за 3D отпечатване на отворените технологии. Така че, ако правите 5G, който включва хардуерен софтуер, а е доказано, че и двете могат да бъдат отворени. Дори на FOSSDEM показаха всички проекти с отворен код от хардуер и софтуер на таблото за автомобили до селскостопанско оборудване в Африка, изграждайки го от нормални високо достъпни части за повикване за изграждане на такава селскостопанска техника и проектиране. Така че абсолютно 5G, ако една компания стои зад нея, иска да бъде с отворен код, те биха могли да отворят източника по трудния начин. Това ще направи продукта толкова по-добър, защото 10 000 души, работещи върху него, всъщност имат целия свят, който може да даде обратна връзка, може да добави стойност за прецизиране на сигурност, да направи всичко с тези ефективни

devstyler.io

технологични общности

подобрения. Правителство. Правителствата могат ли да бъдат с отворен код? Работих в Министерството на правосъдието и за правителствени ведомства във Великобритания и в началото преди много много години, трябваше да се боря, за да получа проект с отворен код, но се бориш за него няколко години. Поверителни услуги на правителствата сега са, че политиката е, че всичко е с отворен код по подразбиране. Това наистина ме направи истински щастлив, защото връщайки се осем години назад е имало резултат. Трябва да се борим заедно. Така че мисля, че това е наистина във Великобритания, особено според мен и в САЩ, както можете да видите на GitHub, че имате различни правителствени департаменти, които отварят законодателство за снабдяване и много друга информация. Дори виждам правен документ, че лицензът за кодекс за поведение е стар, сега става отворен код при получаване на помощ от програмисти. Може ли да се отвори кода на видео игрите? Разбира се, питам за цялостната визия гейминга.

Има много игри с отворен код в момента, дори по-стари игри вече са пуснати е с отворен код, може би Unreal Engine е вече с отворен код на хората могат да изграждат игри по-смело. Unity също е с отворен код. Но усещам, че конзолите все още се задържат, защото собствеността дава повече сила. Така че мисля, че конзолите са малко по-назад в този смисъл. Всичко това се променя в гейминга. Мисля, че се променя. Но по отношение на културата в гейминга, мисля, че е все още назад. Идеята на open source не е само за пускането на отворен код, пускането на отворена документация и поставянето на информация за него. Всъщност са хората и сътрудничеството - общността е по-важна от технологията, защото дори и да измисля най-невероятното нещо, като Google или Uber и да го пусна с отворен код, ако нямам сътрудници, няма да е велико и да излети. Ако говорим за ситуацията, кои ще бъдат отворените технологии, на които трябва да обърнем най-специално внимание? Какви са наблюденията ти? Това е много труден въпрос! Това е цял свят. Но със сигурност cloud native и Kubernetes,

защото цялата инфраструктура ще бъде скоро с отворен код. TensorFlow отново е един от най-активните проекти на GitHub в света и активен, с най-голямата общност, която наистина се интересува от машинно обучение. Друг тренд ще са уеб камерите за преподаване, с които ще правите всичко с жестове и можете да играете Pac-Man, но с помощта на жестове. Наистина много интересни уеб технологии, които винаги се развиват постоянно, но предните фреймуърци и библиотеките, така че това ще бъде интересно Следващите пет години ще водят бяха Angular, React и Vue. Аз следя все още тези, но има и други, които сега пълзят нагоре, така че ще бъде интересно определено. Винаги ще има необявено състезание между езиците и фреймуърците. Да, точно така! И също така сега можете да използвате всички инструменти други други инструменти, които все повече се обръщат към отворения код, но това ви позволява да ускорите вашия проект, дори знанията си още повече и по-бързо. Интервюто проведе Атанас Нейчев

Who said you should be a team lead? We offer you to make the world a better place, regardless of position. We are looking for a software generalist. About you

Key requirements

Preferred qualifications

• You find challenges exciting and enjoy discovering and defining problems as much as solving them • You deliver. You may enjoy thoughtful conversations about problems and perfecting designs, but in the end, you know that what matters is delivering a solution that works every time • You are a cross-disciplinary team member • Resourceful, flexible and adaptable: no task is too silly or too scary

• Bachelor's degree in computer science and 3+ years of software engineering experience • Fluency in multiple programming languages • Extensive experience with backend and frontend development, with frequent production releases • Experience gathering and building to requirements from multiple stakeholders

• Experience with Python, Go, Node.js, Java, React, DynamoDB, Redis, MongoDB, PostgreSQL • Experience with cloud platforms like AWS, Google Cloud Platform or MS Azure • Monitoring and troubleshooting live systems running Linux and the rest of the stack you wrote with tools like tcpdump, strace and sifting through gigabytes of log files efficiently • Deep knowledge of API design principles and best practices

Set your work schedule

Salary = Needs & Wishes

Monthly tech meetups

Paid birth days off

Sports Membership

Regular sports and charity events

Office perks & activities

contact@tumba.solutions | www.tumba.solutions

devstyler.io

41 71

Дискусия Неудобните Въпроси

Онлайн дискусията “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси” послужи за отговор на някои много интересни въпроси, насочени към специалистите. Например, достатъчно ли е само едно интервю за работа за определена позиция или има нужда от повече? Тук няма как да има еднозначен отговор, а доколкото разбираме – всичко зависи от самия кандидат и от самата позиция. Едно интервю е достатъчно, но две интервюта също могат да бъдат достатъчни и разбира се, това е въпрос и на HR подход за набиране на кадри.

Достатъчно ли е само едно интервю с кандидат за старт на работа? Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus

“Когато търся хора за собствения си екип, избягвам да се доверявам на едно единствено впечатление, което ми е създадено. Обикновено се включват колеги, които интервюират заедно с мен, в последствие има и такива, които интервюират сами. Някой път се стига до доста протяжни процеси, включващи множество интервюта, многократни привиквания на кандидати и т.н,” Според нея това много често натежава и поради тази причина се забелязва, че в по-

следните години процедурите по набиране на служители се случват много по-бързо, защото има по-голямо търсене и много стойностни кандидати. Тя също така отбеляза, че съществуват промени в методиката на интервютата за работа, тъй като самият пазар е променен. Все пак, най-добър вариант остава златната среда – нито повече, нито по-малко интервюта По темата се включи и Анита Станоева, HR Manager в Software AG, според която няма едно единствено правило, което непременно е необходимо да се следва при всеки един кандидат. Зависи от позицията, за която се селектират кандидатите.

Анита Станоева HR Manager, Software AG

“Ако имаш нужда от човек на Junior позиция, който тепърва навлиза в дебрите на ИТ сферата, при всички положения едно интервю е напълно достатъчно. Няма нужда да го мъчиш този човек. Но разбира се, ако търсиш Lead или Senior, нормално е да има едно интервю, в което той да си зададе общите въпроси, а ние нашите. Ако се харесаме взаимно, логично е да последва второ интервю, което да е по-технологично и целенасочено, в което може да бъде поканен някой експерт от самия екип. Но няма как да има едно валидно за всички правило.”

Дискусия Неудобните Въпроси

Актуални ли са IQ тестовете при интервю за работа? Актуални ли са все още IQ тестовете по време на интервю за работа и доколко може да им се има доверие? Демонстрират ли наистина уменията на кандидата и могат ли да покажат наличието на soft skills? От тези въпроси се заинтересова аудиторията на уебинара на DevStyleR “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси”. Ето и какво отговориха HR специалистите.

Анита Станоева HR Manager, Software AG

начин какви са меките умения на този кандидат.“

Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus

Зорница Янкова пък отбеляза, че отдавна не се правят IQ тестове в психологическия смисъл на думата. Все пак и според нея е редно да има психологическо профилиране, така че да се определят компетенциите на даден човек, спрямо определената му роля в компанията.

“Според мен е въпрос на гледна точка относно каква е позицията. От моята практика има някои психологически тестове, които се правят, но те са свързани с естеството на работа. Ако един консултант работи директно с клиентите и техните ИТ екипи, то тогава трябва задължително да се провери по някакъв

Яна Илиева Recruitment and Project Manager, H-Vision

Задава ли се още въпросът “Как се виждате след пет години”?

Поредна серия “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси”. Този път ви представяме мнението на HR специалистите относно задава ли се все още и трябва ли да се задава по време на интервю за работа, легендарният въпрос – “Как се виждате след пет години”?

При позиции, които са свързани с работа с хора, с продаване или с развитие, разбира се, че е редно да има въпросници, които да изследват определените черти на характера.

Яна Илиева Recruitment and Project Manager, H-Vision

“Има пет, шест въпроса, които ги приспадам към категорията на анти въпроси и моята категорична позиция е “НЕ” на задаването им. Освен “как се виждате след 5 години” има и “кажете три силни и три слаби страни”. Това създава неудобство и се получава анти интервю за работа. А то на първо място представлява разговор с отсрещната страна.”

Вивиана Стефанова HR Associate, Bosch.IO

Вивиана Стефанова, HR Associate в Bosch. IO бе напълно съгласна, като добави, че отдавна не трябва да се задават такива въпроси, защото на практика те не носят никаква стойност.

“Но не е необходимо за всички позиции и определено такъв тест може да натовари кандидата. Трябва да се използва умерено,” допълни тя.

Ивелина Абаджиева Глaвен редактор, DevStyleR

С коментар по темата се включи и главният редактор на DevStyleR, Ивелина Абаджиева, която отбеляза, че IQ тестове с математическа насоченост са били актуални при стартиращите академии, с цел да се определи нивото на кандидата, подлежи ли на обучение по определена специалност и въобще, има ли математическа насоченост. “Така или иначе, с малко повече практика, можеш да научиш как да решаваш тези тестове и да изкараш много точки, без дори да си особено добър в това, за което те тестват,” завърши тя.

“От тях не се разбира нищо повече за кандидата, защото той много лесно може да се подготви предварително и да даде някакъв заучен отговор, просто защото знае, че ще звучи добре и ще направи положително впечатление. Но не е автентично и не носи позитивни точки, нито би го издигнало повече пред другите кандидати,” сподели Вивиана и завърши с надежда, че такъв тип въпроси вече не се задават по време на интервюта за работа.

Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus

“Има списъци с въпроси, които вече не трябва да се задават и обсъждат. В интернет дори има статии “10-те въпроса, които не трябва да задавате” и “10-те въпроса, на които не трябва да отговаряте”. Те в известен смисъл са изключително клиширани,” сподели Зорница Янкова, Chief HR Officer в ScaleFocus. Според нея такъв тип въпроси биват задавани, когато водещия интервюто не се чувства достатъчно уверен и не знае какво да попита, следователно следва един сценарий със заучени въпроси, от които да се маркира необходимата информация. Зорница Янкова завърши с това, че подобна практика по-скоро дразни кандидатите и не води до нищо пълноценно и за двете страни.

devstyler.io

Дискусия Неудобните Въпроси

Защо компаниите не обявяват заплата в обявите си?

Пореден казус от онлайн дискусията на DevStyleR “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси”. Тук HR специалистите разглеждат често срещано явление при преглеждането на обяви. На всеки му се е случвало чрез платформи, сайтове и т.н., да попадне на интересна работа, хващаща окото – уви, не е упоменато нивото на заплащане. Но това е нормално, защото в повечето различни позиции, също не е. Защо се получава така, ще ни отговори Анита Станоева, HR Manager в Software AG.

Анита Станоева HR Manager, Software AG Според нея има много държави, в които това е абсолютно задължително – да се представи ориентировъчен диапазон за заплатата, която кандидатът би получавал. Но

в България това все още не е прието като изискване и Анита Станоева не отрича, че тук заплащането все още е тема табу, защото е във фирмената култура, но и в тази на хората, да не се обсъждат пари. “В това няма нищо лошо, защото малко или много всеки човек си знае цената и общо взето знае какви са личните му изисквания, когато кандидатства за интервю за работа. Но хората си говорят помежду си и малко или много са наясно какви са заплатите на пазара. По един или друг начин всяка фирма трябва да се чувства свободна да запази тази информация за себе си,” споделя Анита Станоева и завършва с това, че запазвайки нивата на заплащане от общественото знание, то по този начин фирмата се чувства по-добре за себе си и по-конкурентна спрямо останалите компании на пазара.

Издигане при смяна на работодател или по вътрешната стълба? По какъв начин трябва да израстват кариерно служителите е един от най-горещите въпроси, вълнуващ всеки, работещ в ИТ индустрията. Но къде в преценката си бъркат някои кандидатите, явяващи се на интервю за работа в нова компания? Можем да разберем мнението на Анита Станоева, HR Manager в Software AG.

Как се определя цената на даден служител? 74

Анита Станоева HR Manager, Software AG

Според нея, при всички положения когато човек кандидатства за работа в една компания, то компанията задължително предварително знае много добре от какъв специалист и на каква позиция има нужда – Junior, Regular, Senior, Lead и т.н. Но ако даден кандидат е Regular и се бори за Lead позиция, то това няма как да остане скрито по време на самото интервю. Анита Станоева смята, че е по-добре човек да израсне по “вътрешната стълба” в дадена компания – кариерната пътека, защото много рядко се случва кандидат да бъде нает на по-висока позиция

В уебинара, който DevStyleR проведе – “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси”, аудиторията имаше интерес да разбере кои са критериите по които се оценява цената на даден служител. Ето и какъв отговор дадоха HR специалистите, гости на онлайн дискусият

Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus

За разлика от много други пазари, темата със заплащането все още не се обсъжда особено много и параметрите по определяне на заплатата не са ясни на хората. Това бе мнението на Зорница Янкова. Според нея, в България по-голямата прозрачност в те-

от тази, на която е в момента. “Но има и нещо друго, много важно,” продължава HR мениджъра на Software AG. “Всяка една компания има различен “title” за своите позиции. Senior за една компания преспокойно може да отговаря на Regular за друга. Поне при нас, много често се случва хора да идват на интервю с огромно самочувствие, че са експерти. Но в крайна сметка е възможно нашето ниво да не отговаря на това от предходната работа на кандидата. Затова смятам, че по-скоро е много по-добре ако служителите израстват в компаниите, в които се намират в момента,” сподели Анита.

мите, обвързващи пари и заплащане не са припознати. “Мениджърите продължават да се притесняват да говорят по тази тема. Все пак, всяка една компания има ясни изградени критерии, компетенции и детайли – сравнява се с останалия пазар, преценя се локацията каква е и т.н. Когато това е ясно, разбира се, след това е по-лесно да се определят нивата на заплащане,” Отчитайки, че българският пазар е сравнително нов, тя е на мнение, че имаме още да се учим – неща, които са се случили преди 20 години за световните компании, при нас едва сега пристигат като идеи. Именно това е и случаят с диалога за заплащане във фирмите.

Дискусия Неудобните Въпроси Анита Станоева HR Manager, Software AG

Тук Анита Станоева, отбеляза, че за всяка една компания се мери по различен начин кой колко струва, съответно позицията.

“Всяка една уважаваща себе си компания, прави предварително бюджета си за следващата година. Това значи, че дори и някой да е повишен, фирмата няма да може веднага да откликне с повишено заплащане. Мениджърите много добре трябва да планират кариерното разви-

тие на своите служители в екипа. Това значи, че на въпроса “кой колко струва”, на първо място именно мениджъра трябва да отговори, защото той прави ревютата по представяне на своите служители и преценя нивото на справяне със задачите,” сподели Анита Станоева.

Кога и как служителите трябва да искат повишение? Уебинарът на DevStyleR “HR Зона: (НЕ) удобните въпроси” се допита до водещи HR специалисти и успя да отговори как се процедира при някои наистина табу теми. Ясно е, че в България свободното обсъждане на пари и заплати все още е обект на смесени чувства и много хора се притесняват от темата. Следователно, какъв е начинът, по който служителите да поискат повишение и служителят ли трябва да инициира разговора или ръководителя?

но. Добре е да се инициират такива разговори, в които детайлите да се обсъждат открито. В крайна сметка ако има различия, те могат да се срещнат по средата,” сподели Вивиана Стефанова.

Вивиана Стефанова HR Associate, Bosch.IO

“Повишението е нещо, което е вследствие на свършена работа и означава, че ти отговаряш на изискванията, които са по-широки от текущата ти позиция и работата, която вършиш в момента. Ако мениджърът не вижда това в самия служител, то тогава проблемът може да е в самия мениджър,” каза Анита Станоева с допълнението, че в такива случаи, служителите трябва да се обърнат към колегите от HR екипа, защото те биха могли да застанат като мост и да регулират тази ситуация.

Именно идеята, че хората се смущават да поискат повече пари въпреки, че са стигнали до този момент, бе в основата на коментара на Вивиана Стефанова. Тя е поддръжник на практиката служителите да се срещат регулярно с прекия си ръководител под формата на “one to one” или като performance review. По този начин двете служителите могат да споделят своите представи както за работата, така и за заплащането и ако не са доволни от нещо, то да бъде изказано навреме. “Ако се окаже, че заплащането е причината някой да напусне, а е можело да се предотврати, то напускането е напразно. Добре е да се инициират такива раз-

Прекалено високи ли са заплатите на програмистите?

Анита Станоева HR Manager, Software AG

В темата се включи и Анита Станоева, според която първоначалната идея служител да иска повишение е грешна.

“Служителят може да изисква стъпки за своето развитие. Може да да каже, че иска да се развива в конкретна посока и да придобие допълнителни умения. Това е в неговите правомощия,” сподели още Анита Станоева.

Високите заплати на заетите в ИТ сектора често са обект на коментар, но прекалено високи ли са и ако да – на какво се дължи това? Отговор на този въпрос дадоха HR специалистите, гости на онлайн дискусията на DevStyleR “(НЕ) удобните въпроси”.

Анита Станоева HR Manager, Software AG

“Има един много прост икономически пример, който е, че търсенето определя предлагането,” отговори Анита Станоева, HR мениджър в Software AG. Според нея е напълно нормално, че недостига на кадри на пазара образува увеличение в стойността

Вивиана Стефанова HR Associate, Bosch.IO

Вивиана Стефанова добави, че най-важното е това да е достатъчно свободна и открита тема, в която да има диалог и да отсъства всякакво притеснение в която и да е от страните. “Все пак заплатата е от важните фактори в живота на човек и заради нея той е способен да смени работното си място”.

Яна Илиева Recruitment and Project Manager, H-Vision

Яна Илиева, даде конкретен пример за проект по който работи, свързан с въвеждане на HR процедури и политики в ИТ компании, които нямат HR отдел. “Случаят е, че служител на една година иска повишение. Хубаво е да има открита комуникация и обратна връзка, но на тези срещи трябва да се обсъжда и нещо друго – задачите, които са поставени на служителя. На базата на тяхното изпълнение, отговаря ли изискваното повишение с организационните цели на компанията,” сподели Яна Илиева. По нейно мнение, “не можеш само да искаш, а трябва и да знаеш какво се очаква от теб като качества и резултати”. на заплатите. Въпросът тук, отбеляза тя, е че за това са отговорни компаниите, но не и хората. “Пазарът в България е малък и когато идват все повече външни фирми, те очакват необходимите като опит професионалисти. Всички искат да имат достатъчно senior служители, но това няма как да стане. Те са определен брой хора. Затова ние трябва да даваме повече шанс на по-младите специалисти, които да израстват в компаниите. Истината е, че за да привлечеш senior специалист в своята фирма, освен ако той не иска да работи точно в нея, или трябва да му предложиш нови и интересни технологии, или

devstyler.io

Дискусия Неудобните Въпроси бомбастична заплата,” казва още тя и допълни, че пазарът на кадри създава благоприятна ситуация за изкуствено увеличение на заплатите.

Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus Зорница Янкова се съгласи с г-жа Станоева с думите, че за последните години сме станали свидетели на това как определени

роли се изкривяват. “Когато се появи голяма компания с голямо търсене или с по-специфично предлагане на технология, винаги се появява разклащане на пазара, което води до увеличаване на заплатите. Има огромни претенции от гледна точка на senior позициите, а точно тези специалисти са определен брой. Също така, те идват с определени изисквания, с определена цена,” отбеляза Янкова.

Според нея, през годините са се появили много service компании и delivery центрове и организации, които са инвестирали в голям брой junior служители с цел, да ги обучат в самата компания. Това е довело до пренасищане на капацитета на търсенето. “Едно е сигурно и това е, че заплатите са такива, каквито бизнесът е готов да даде,” завърши Зорница Янкова.

Съществуват ли неудобни въпроси при интервю за работа? Интервю за работа – напрежението не е никак малко, тъй като кандидатът се старае да се представи по най-добрия начин в комуникацията с провеждащия интервюто. Но има ли въпроси, които не е редно да бъдат задавани и от двете страни или такива, които поради смущението остават неизговорени? Това ще разберем от HR специалистите, участници в онлайн дискусията на DevStyleR “HR Зона: (НЕ)удобните въпроси”.

Яна Илиева Recruitment and Project Manager, H-Vision

Според Яна Илиева при провеждане на интервю с кандидат, почти никога не се обсъжда нивото на заплащане – поне не на първото интервю. “Това е въпрос, който поне в България не е изяснен – къде са рамките и границите. Поради тази причина кандидатът се тревожи да зададе въпросът за парите, а от своя страна, провеждащият интервюто се смущава да каже какъв е обхватът на заплатата,” сподели Яна Илиева.

Анита Станоева HR Manager, Software AG

“Не бих казала, че е неудобен въпрос, защото в крайна сметка всички знаем колко е огромно търсенето на пазара за експерти в тази област и поради тази причина хората си знаят цената и не се притесняват да си изкажат своите предпочитания относно заплащането. Ако това е неудобен въпрос, то по-скоро е такъв за работодателите, не за кандидатите. Това е така, защото вече всички компании малко или много участват в Compensation and benefits проучвания,

от които получаваме информация относно пазара. Така или иначе конкуренцията между компаниите и изкуствената надпревара, която се създава за таланти, поражда неудобния въпрос във всеки от нас “какво повече можем да предложим”, така че да имаме превес пред останалите,” коментира Анита Станоевa

Зорница Янкова Chief HR Officer, ScaleFocus В темата се включи и Зорница Янкова, според която темата за заплащането отдавна не е табу, както преди години. “Има много компании на пазара, както и информация за случващото се. Всички се сравняват с други директни конкуренти и в този смисъл хората в ИТ сферата са свързани и много теми се обсъждат между колегите. Аз нямам усещането, че кандидатите се притесняват да кажат какво очакват. По-скоро въпроса е кога е правилния момент да се обсъждат казуси около заплащането. Може би на първа среща не е правилно, а е по-логично на втората. Но нещата зависят изцяло от контекста – зависи

как върви разговорът,” сподели Зорница

Анита Станоева HR Manager, Software AG

Анита Станоева взе думата повторно, като сподели неудобен въпрос, за който не се говори редовно. Свързан е с кариерното развитие и много често се наблюдава как хората не са наясно с това, какво да направят, за да се изкачат по кариерната стълба. “Най-вече за себе си, намирам това за голямо предизвикателство. Опитваме се на различни мероприятия да обсъждаме теми с кариерно развитие, job description и т.н., и в крайна сметка отново се сблъскваме често с въпроси от служителите. Те споделят с нас, че са преминали през всички стъпки за да достигнат до повишение, но то така и не се случва. Ето това е много неудобен въпрос. В даден момент трябва да дадеш отговор на човека, че не е достатъчно само да имаш 3 години в компанията, не е достатъчно да си покрил дадени изисквания и не всичко е до определени стъпки,” допълни Анита Станоева и обясни, че това са много специфични ситуации, които изискват гъвкавост и от двете страни.

Show.

Donâ&#x20AC;&#x2122;t tell. contact@tumba.solutions | www.tumba.solutions

devstyler.io

Вълнуващи летни английски курсове на International House И

мате нужда да усъвършенствате и надградите езиковите си умения, така че да се чувствате удобно сред чужденци, да гледате филми в оригинал или пък да четете литература на “native” език. Добрите езикови познания са плюс за професията ви и възможност за кариерното ви развитие. Сега е моментът, възползвайте се летните курсове по английски за всички възрасти на International House Sofia!

IH Sofia е на българския пазар вече 10 години и работи само и единствено с висококвалифицирани чуждестранни преподаватели, които имат международен опит, но по-важното – те са естествени носители на езика, с автентично произношение и интонация. А точно това допринася за пълноценното обогатяване на езиковия речник! International House Sofia е част от световната организация International House

World Organisation, която е на пазара вече 65 години и е съставена от 150 училища по света. Богатият опит на организацията води и до тяхното широко профилиране, което обхваща ученици, възрастни и корпоративни клиенти, а спектърът на програмата обхваща най-разнообразни курсове по английски – общ, бизнес, корпоративен, разговорен и др. Ето и каква е програмата на предстоящите летни курсове.

АВГУСТ 2020

УИКЕНД КУРСОВЕ ОНЛАЙН английски курсове по бизнес умения – един уикенд през август. 22 & 23 АВГУСТ Кои са техниките, които ни придават увереност, когато говорим пред публика? Презентационни умения с Лий Крийси. 22 & 23 АВГУСТ

Как да започнем разговор и оставим страхотно първо впечатление у хората? Нетуъркинг с Линдзи Томпсън. 22 & 23 АВГУСТ Как да структурираме имейлите си; как да пишем точно, кратко и ясно на английски език? Бизнес комуникация с Нийл Мелвили. 1 & 2 АВГУСТ 8 & 9 АВГУСТ Опреснете и затвърдете езиковото си ниво с нашите опитни чуждестранни учители. Опреснителни нива А2 / В1 / В2 с Алана Уагхорн. • • •

Продължителност на курс по избор 1 уикенд – 8 астрономически часа. Компактни учебни групи до 8 курсиста. Цената на онлайн курс по избор е 110лв.

Включва учебници, материали и международно признат сертификат за придобити умения. МЕСЕЧНИ КУРСОВЕ Нива: В1В с Джак Бънс, В2В с Бронуин Кар и C1B с Хана Сприк. С фокус върху произношение, интонация и своевременното коригиране на грешки. Разговорен английски – нива А2, В1 и В2 с нашите опитни чуждестранни учители. Бизнес разговорен английски – ниво В2 с Линдзи Томпсън. Акцентира върху точността и автентичността на изказа и активната практика. *** Преди записване за курс, моля определете нивото си чрез онлайн теста на IH Sofia. ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА •

Целодневно Английско училище с британци за деца от 4 – 12 години

•

Тематични английски курсове с британци за ученици от 14 – 18 години

https://ihsofia.bg/, Телефони за връзка: +359 899 937 129, +359 890 291 111, info@ihsofia.com

devstyler.io

Дискусия: ИТ секторът VS. COVID-19

Още от началото на 2020 г. все по-често започна да се говори за COVID-19 и неговото разпространение. Светът се запозна със заразата, но докато правеше планове за предстоящата година, наблюдавайки с едно отворено око към Китай, коронавирусът премина от китайски щам към глобална пандемия. По този начин, изведнъж налагайки се употребата на строги рестрикции, карантина и извънредни положения в защита на здравето, световната икономика остана на заден план. Точно тогава DevStyleR стартира серия от онлайн дискусии, с ясната цел да се свърже с професионалисти от ИТ сектора, които да споделят своето мнение – доколко софтуерната индустрия може да бъде засегната? А ето как те отговориха на нашите въпроси – какви мерки се взимат в техните компании и как се отразява на бизнеса им?

Съществува ли притеснението, че големите компании в България ще се изнесат и ще дойдат други? Как влияе кризата върху това? Кристиян Михайлов Adepto USA

Аз по-скоро виждам намаляване на определени обороти. Но ако в рамките на 3 до 6 месеца положението ще остане същото, тогава повечето компании биха се замислили дали да излязат от България. Това не е лесно решение, а и тромаво като процедура.

Стефан Кирязов Ypto

Според мен няма да има чак толкова много, които да излязат тотално или нови да дойдат. Средносрочно тези обеми ще се увеличават. Същият процес наблюдавам при мои клиенти – белгийското ЖП с големи мъки аутсорсва към Индия и работи с индийска компания, която им изпраща своите служители на място в Белгия. Когато се появи вируса се оказа, че могат да работят с ин-

дийците и без те да идват в Белгия. Между България и Европа даже няма и часова разлика – лесно се адаптира такъв модел. Според мен след като се стабилизират нещата, обемите ще се увеличат средносрочно. Компаниите инвестират и в инфраструктура, нагаждат си кибер сигурността и начина на работа няма да бъде същият. Това, което сега смятаме за изключение, в бъдеще ще е новото нормално – отново препратка към работата от вкъщи.”

Кристиян Михайлов Adepto USA

С различни международни компании, с които си говорим, включително и стартъпи, търсим решения, така че след COVID-19, икономиката да продължи да работи. Защото когато производството в България спира – тогава става страшно. Проблемът не е, ако някоя ИТ компания прекрати работа. Про-

блем е ако спре АЕЦ, ВЕЦ и т.н. По-лошо ще е ако ЛИДЛ, Кока Кола или други излязат от България.

Стефан Кирязов Ypto

И когато компаниите започнат да се нормализират, то няма да стане с радикално нови похвати. В случай, че някоя компания трябва да наеме хора – до скоро уравнението беше, че само определени позиции могат да бъдат в ниършор. Сега обаче ще бъде много по-лесно да се разшири този набор и в други райони. И няма да има нужда средният мениджмънт да бъде в централата на компанията. Ще се наблюдава по-добра децентрализация. Не само като количество, но и като тип роли, които да се запълват в България. Трябва да се отварят по-високи позиции в България, а не само инженери.

Дискусия: ИТ секторът VS. COVID-19

Какви SAS продукти биха били търсени повече? Кристиян Михайлов Adepto USA

Продукти свързани с комуникация в дигиталния офис или т.нар. Webex апликации, Office 365 – такъв тип офис софтуери със service продукти.

Стефан Кирязов Ypto

Понеже стана въпрос как биха пострадали стартъпите – за тях шансът за фалит е точно какъвто е бил винаги – 99,9%. Така че всеки, който е стартирал, знае, че е поел риск. И към момента са в най-добрата по-

Ще има ли и какви ще са последствията в ИТ сектора в България? Както и финалните ви думи Невен Боянов Interlecta, AppletWorks, Tinusaur, Клуб на програмистите,

Велико Търново

Смятам, че ИТ кризата ще има и благоприятни последствия. Специалистите няма да изчезнат, те ще продължат да работят. Няма да си загубят качествата. Пазарът се преструктурира, фирми могат изчезнат, но сами хора – няма как. Това, което помня от предните две кризи е, че много нови фирми се появяват също така. Страхотни фирми са започнали точно във времена на криза. Нека покажем добрите си качества и че можем да оцелеем, и че идеите ни са полезни и съз-

зиция не само да преживеят кризата, но и да се възползват от нея. Те са най-подвижните от всички и всъщност един фалит би бил полезен опит в дългосрочен план и това го казвам като човек, с опит във фалиране. Имам вече два зад гърба си и в единия бях инвестирал собствени средства, които загубих изцяло. Въпреки това, пак бих направил същата инвестиция, макар и някои по-различни детайли, но покрай това преживяване човек учи много повече отколкото в корпоративния свят.

Невен Боянов Interlecta, AppletWorks, Tinusaur, дават нови продукти и работни места. Нека ИТ секторът в България да стане сектор, който създава добри продукти, а не само да работи за чужди такива.

Мартин Куванджиев основател на GoStartups и CEO на Assetify

Оставам позитивен и аз към цялата ситуация. За един бизнес най-голямо значение има как ще бъде менажиран и как ще може да се намери неговият продукт – market fit. Хората трябва да се задействат, да правят това, което им харесва, защото сигурно няма да имат време от работа след това.

Емилиян Кадийски VolaSoftware(Inveitix), Враца Софтуер общество

Клуб на програмистите, Велико Търново

Ставаше дума за това, кои бизнеси ще бъдат най-засегнати. Нямам много опит в аутсорсинга, но чувам от колеги, че тези, които имат 1-2 големи клиента, ще са най-потърпевши. Това звучи логично. В контекста на стартъпите, това което забелязвам е, че бизнес моделите в момента се променят и това е шанс да ги променим по иновативен начин. Няма как това, което е работило до момента, да сработи в бъдеще. Пилотирането на самолета е това, което може да те спаси по време на криза. Да помислим кои са в момента клиентите ни, за какво плащат те и за какво биха продължили да плащат. Не става въпрос да сменим услугата, а само бизнес модела – в същия вид услуга, клиентът да плати за друг сегмент. В образователния сектор има много неща, които да се променят, но това е една възможност не само за оцеляване, а за превръщане на модела в печеливш.

Ива Абаджиева Главен редактор на DevStyleR

До момента говорихме основно за аутсорсинг и софтуерна разработка, но примерно бизнес като нашия, който хем е ИТ, хем не е съвсем – създаване на специализирано съдържание и събития за софтуерни разработчици, тотално загина. Затова използваме времето да се подобряваме като медия. В същото време ще работим по онлайн версии на събитията от форума Global Tech Summit. Ще продължим да инвестираме, за да направим едно качествено събитие, пък било то онлайн и безплатно за всички посетители. Кризата действа мотивиращо и търсим решения.

Пламен Михайлов Редактор в DevStyleR

При нас лично като компания, нещата изглеждат добре, така че всичко, което бяхме планираме като растеж, все още е актуално. И за мен е важно колкото се може повече компании и организации да продължат да дават добавената стойност, която са давали и до момента.

Няма криза, която да не е отминала. А що се отнася до софтуерния бранш – съдейки по хората тук, за него ще е по-лесно да преодолее случващото се.

Кристиян Михайлов Adepto USA

Пожелавам си да излезем по-бързо от кризата и да се върнем към нормална работа. Ще има промени, но очаквам да бъдат за добро.

Сега е времето да видим какви иновации биха могли да се създават. Живеем в уникалния момент да си изпатим максимално, но и да научим страшно много уроци, които ще са ни полезни в годините след това. В една част от технологичния сектор работят хора на възраст от 20 до 50 г., а това са тези, които в следващите 10 години могат да направят България дигиталната държава на Балканите. Да, някои ще фалират, ще се намалят обемите, но е важно да останем оптимисти.

Надя Тодорова Мениджър “Бизнес развитие” , DevStyleR

Атанас Нейчев Редактор в DevStyleR

Обобщавам – има добро бъдеще, но с много малки чакълчета, през които трябва да минем, за да стигнем до добър резултат. Дано всичко да е за добро, защото например кризата наложи моя стартъп да премине от култура и креативна индустрия в гейминг и програмиране. Успех на всички!

devstyler.io

Снимковият материал е предоставен от: Полина Димитрова

#Dailyroutine

ЕДИН УСМИХНАТ РАБОТЕН ДЕН С Полина Димитрова, Immedis Полина Димитрова e Tech Lead в Immedis. Тя е отборен играч с чувство за хумор, а денят ѝ започва с усмивка и чаша кафе. Работи по разнообразни и интересни проекти, харесва футбол и фентъзи.

Как започва работният ти ден? Работният ми ден започва с усмивка и чаша кафе. Старая се сутрин да прегледам по-специфичните и трудни задачи, както и да организирам работата на екипа ни. Имаме ежедневни оперативки с колегите и споделяме какво сме правили вчера, какви проблеми сме срещнали и с какво ще се занимаваме днес. По този начин още в самото начало на деня поставяме ясно целите си.

С какви проекти се занимаваш? Проектите са разнообразни, което е хубаво, постоянно се обогатяваме с нещо ново и поддържаме интерес в работата си. Последните месеци се занимавах с проект, свързан с подобряване архитектурата и сигурността на системата ни за менажиране на документи. В Immedis разработваме корпоративен облачно базиран софтуер и решения, насочени към предоставяне на международни

#Dailyroutine услуги за изготвяне на заплати и данъчни услуги на глобални компании. Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша? Спретнато в началото на седмицата. Имам снимка на семейството ми и не държа други специални вещи. В края на седмицата поне четири празни чаши кафе са се натрупали на бюрото ми. Какви програмни езици използваш? Къде си ги научилa? Използвам C# (MVC, .NET Core, Web API), JavaScript (JQuery) и PostgreSQL. Основните си познания получих в Техническия университет във Варна. Mинала съм и доста обучения в различни платформи. С колегите често споделяме добри практики помежду си, разбира се, в комбинация с опита, който неусетно трупаме в работата си.

Как премина интервюто ти за работа в компанията, в която работиш? Добро впечатление ми направи средата и отношенията на колегите в офиса, както и мениджърите, които ме интервюираха. Това ми даде възможност да подходя към интервюто спокойно и уверено. Макар че имаше доста технически въпроси, още от самото начало усетих, че това е моето място. За моя радост тази нагласа ми донесе успех. Получих обратна връзка, съвсем скоро след срещата, и ето ме тук. Имаше ли въпрос, който те затрудни? Какъв беше той? Как би отговорил днес? Имаше един подвеждащ въпрос за заявките в базата от данни с избор кое би било с по-голямо бързодействие. Леко поспорихме, но успях да защитя отговора си. Предполагам и сега щях да постъпя така. Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо? Когато съм на интервю приготвям цял списък с въпроси. Повечето от тях са ес-

devstyler.io

#Dailyroutine

тествено на тема програмиране. Нещото, което бих попитала, е „Как би постъпил, ако откриеш грешка на друг колега?“. От отговора лесно мога да разбера, дали човекът има екипно мислене или не. Имаш ли интерес към даден спорт? Като цяло харесвам футбол - мога да гледам мачове, но не спортувам активно, ос-

вен в моментите, когато тичам след сина си. С мъжа ми често играем федербал в двора ни. Планираме да си сложим и баскетболен кош. Какво четеш за разпускане? Харесвам фентъзи. Любима книга ми е “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Увличам се по книги за психоло-

гията на човека. Последната книга, която започнах е “Силата на навиците”. Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства? В добрата комуникация и споделянето с колегите. Фирмата ни предлага целогодишни акаунти в платформа за обучение и в случаите, когато не съм запозната с дадена технология, влизам и научавам това, което ми е нужно.

Фотокредит: Полина Димитрова, Личен архив

Как се справяш с концентрацията в работна среда? Програмистите имаме навика да се откъсваме от света, когато работим. Съответно много неща, които пречат на обикновен човек, могат да останат незабелязани, докато сме задълбали в някакъв замисъл за нова функционалност. Случвало ми се е да се стряскам, ако някой дойде и ме заговори в такъв момент. В офиса ни средата винаги е била предразполагаща – по-често е спокойна, но със сигурност не минава ден без весели моменти и интересни дискусии между колегите. Само седмица след настъпването на извънредното положение, всички близо 750

#Dailyroutine

души персонал във Варна бяха изпратени да работят от домовете си и за момента изглежда, че дистанционна работа е нещо, което ще се запази като възможност за всеки от нас и в бъдеще. Иначе в момента, работейки от вкъщи, синът ми често ме разконцентрира като ми завърта стола или ми затваря лаптопа, натиска копчетата и „одобрява пул рикуести“ вместо мен. :) Но се справям с търпение и позитивна нагласа. Какви са твоите хобита? Обичам да готвя вкусотии на семейството си. Когато имам време, играя на настолни игри (Катан, Каркасон, Диксит, Монополи) с близките си.

Кои са любимите ти сайтове/книги на технологична тематика? Една от важните книги за мен е “Програмиране = ++Алгоритми”. Като цяло следя публикациите в engadget.com и когато имам време слушам подкастове на “Свръхчовекът”. Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни? Хубаво е да се посещават технологични събития, те ти дават възможност да натрупваш нови контакти, да видиш други възгледи и гледни точки. Радвам се, че Immedis ни дава възможност и за това. Разкажи ни за интересна/забавна случка по време на работа. След дълга онлайн среща с англоговорящи колеги, минах на друга среща с български колеги. По време на срещата се отнесох и вместо на български заговорих на английски, та настана наистина голям смях. Къде си се представяш след 5 години? Със сигурност тук в България! Смятам че е хубаво младите хора като нас да виждат бъдещето си в нашата страна, а не някъде другаде. Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете? Програмиране = ++Алгоритми Кое е любимото ти програмистко meme/виц? Това е митът за фронт енд и бек енд. Кой е твоят IT гуру? Според мен колегите, с които работя в Immedis, са едни от най-добрите Dev гурута! Всеки ден научавам нещо ново от тях,

за което съм им наистина благодарна. Кои са нещата, които обичаш в своята професия? Свободата която професията ни дава. Можеш да измислиш и направиш всичко, както и да работиш навсякъде, стига да има интернет. :) Кога предпочиташ да кодиш - през деня или през нощта? През деня. Искаш ли да споделиш още нещо с нас? Нека бъдем добри, да споделяме с другите това, което мислим, че е важно. Да не се притесняваме да питаме, когато не знаем нещо, а смело да търсим отговори на това, което ни вълнува. Да намерим баланс между работата и семейството, защото така съхраняваме себе си по-добре. Да не сочим с пръст, когато някой сгреши, а да му помогнем да се поправи. И най-вече да сме здрави!

devstyler.io

Фотокредит: Личен аархив

Павел и Денис

Постижения

Ученици от РАЗГРАД:

От 3D играта до кариерата на програмист и IT специалист Избираш дали да размахваш виртуална лопата и сам да разкриваш археологическите находки на Абритус, да учиш астрофизика чрез игра, в която си космонавт, засмукан от черна дупка…, или да се развихриш като футболен треньор, играч или суперадмин на футболно първенство. Проектите, с които Разград ще бъде представен на Националната олимпиада по информационни технологии, не се пазят в тайна, защото едно от условието е да са приложими и тествани в реална среда. И действително – дни преди олимпиадата, която е на 27 юни 2020 година, проектът „Съкровищата на Абритус“ ще бъде пода-

рен на РИМ – Разград, за да се използва в Интерактивния музей, а защо не и да бъде качен на сайта на музея. За четвърта поредна година ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ класира ученици в националната олимпиада по информационни технологии, но за първи път са класирани три проекта, изработени от общо четирима ученици: Петър Петров от 10 „а“, Павел Дамянов от 10 „а“, Денис Билял от 10 „а“ и Недялко Димитров от 11 „б“. Момчетата се готвят за първото и единствено засега онлайн издание на олимпиадата – тестват камери и микрофони в класната стая и подготвят защитата заедно със своите

учители инж. Ирина Минкова и инж. Надя Добрева. Ето накратко по нещо за трите проекта: Десетокласникът Петър Петров представя 3D мулитимедиен проект „Съкровищата на Абритус“, който завършва с анимирана битка между римляни и готи, в която, както знаем, е загинал императорът Траян Деций. Потребителят може да контролира един от археолозите и чрез него да „изкопава“ известните находки, които днес са експонирани в РИМ-Разград. Например археологът „намира“ фибули, гребени, гривни и части от антични римски облек-

Постижения Постижения нието, може да бъде треньор, играч, мениджър и суперадмин, който създава мачове, управлява лигите, и вкарва информация за самите мачове. Треньорът задава на играчите стратегия за тренировката, следи за изпълнението, получава статистически данни за отбора, с което по-лесно може да го управлява. – Тези момчета са бъдещите велики IT специалисти и програмисти, излезли от Математическата гимназия в Разград – казва инж. Н. Добрева. – Проектите, които разработиха, са пълнофункционални програми, готови за разпространение и ползване. В училище успяваме да ги провокираме и да ги подготвим за цялостния цикъл за реализация на една програма – планиране, подбор на средства, реализация, тестване, изготвяне на документация, рекламни материали и представяне на проекта пред комисия. Инж. Надя Добрева е научен ръководител на всички проекти, класирани и успешно представени на националните олимпиади по информационни технологии в последните четири години. Благодарим на колегите от “Екип 7”гр.Разград и по-специално на Даниела Неделчева, автор на метериала. Недялко Димитров Петър Петров

ла и изведнъж се връща в миналото, влиза в перистилната сграда на Абритус (тогава търговска площ) и вижда как там се продават антични облекла и накити. Археологът „изкопава“ златното монетно съкровище и веднага попада в работилница, в която се отливат и секат златни монети. Чрез 3D модели са представени отливането на мечове, изработването на керамични съдове в работилници в късноантичния Абритус. Играта на Павел и Денис „Black hole“ е вълнуваща като научнофантастичен филм с елементи на трилър, но всъщност дава визуална информация от науката астрофизика. Когато играеш тази игра, ти си астронавт на мисия. Отначало си в Космоса и трябва да събираш астероиди… до момента, в който те всмуква черната дупка („Black hole“). Героят се събужда на непознато място, което е нещо като сън. Чрез звуци, образи, обекти, в които навлиза и ги обхожда, той вижда какво има във вътрешността на черната дупка – това, което учените предполагат, но никой не знае със сигурност. С програма са нарисувани всички 2D и 3D елементи. Единадесетокласникът Недялко Димитров представя спортен проект – интернет приложение, чрез което можеш да структурираш, управляваш и подпомагаш футболен отбор. Човекът, който използва приложе-

devstyler.io

Снимки: Проф. д-р Красимир Шишманов, Личен архив

образование

Проф. д-р Красимир Шишманов:

Успешната кариера – съчетаване на информационни технологии и мениджмънт Проф. д-р Красимир Шишманов е Заместник-председател на Общото събрание на Стопанската академия в град Свищов, както и ръководител на катедрата “Бизнес информатика”. С него разговаряме за образование, кариера и самата специалност “Бизнес информатика”. Разбираме, че тя е ключова симбиоза в достигането до ръководни позиции в една софтуерна компания, защото възпитава и образова не само от технологичната страна на бранша, но и от икономическата. А това е предимство, което все повече компании ще търсят в своите кандидати.

Проф. Шишманов, Вие ръководите катедра “Бизнес информатика” в Стопанската академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. Как се развива тя и как се адаптира учебното съдържание през годините? Катедрата е създадена преди 54 г., за началото на учебната година през 1966 г., като напълно отговаря на времето тогава – създаването на първите изчислителни машини и внедряването им в първите изчислителни центрове. Ние, заедно с колегите от София сме едни от пионерите във внедряването на изчислителната техника в стопанския жи-

вот на страната. Разбира се, за тези над 50 години се случиха огромни промени, появиха се и персоналните компютри, които навлязоха масово в нашия живот. Появиха се и мрежите, и така малко по малко стигаме до този момент и до това развито информационно общество, на което сме свидетели. Разбира се, катедрата в днешно време се адаптира спрямо тази голяма необходимост от специалисти и ето, че намираме своите решения, чрез опита на по-възрастните преподаватели и смелите решения на по-младите такива.

образование Станахме свидетели на бурното развитие на ИТ сектора за последното десетилетие. Имате ли поглед как се промени интересът към специалностите, свързани с информационни технологии, програмиране, иновации? Масовото навлизане на компютърната техника в стопанския и обществения живот, както и във всички сфери на производство и реализация, наложи да има множество специалисти, които да управляват тези процеси. Интересът към тези специалности се повиши значително през годините, особено през последното десетилетие и особено през този период, в който нашият еврокомисар отговаряше за дигитализацията. Направиха се решителни стъпки към повишаване на интереса на средни училища и университети към тези специалности. Ние сме относително по-традиционни през годините, залагаме на компютърни науки и изчислителна техника. Но вече за радост имаме и по-нови и иновативни програми. Реално, всеки трябва да намери своето място и своя сектор, така че да го развива. Според мен в бъдеще профилирането ще е по-ярко изразено и би дало по-добри резултати. Какво е най-голямото предизвикателство пред Вас, като ръководител на катедра „Бизнес информатика“? Специалността на бизнес информатиката има строго определен сектор. Това е създаването на специалисти в областта на софтуерното обслужване на бизнеса. За съжаление много такива, без съответния опит, навлязоха в тази сфера. Следователно най-голямото предизвикателство пред нас е да усвоим своите позиции и да докажем, че ние обучаваме нашите кадри както със съвременните информационни технологии, така и с необходимите познания в чисто икономическите области, което е нашето

най-голямо преимущество. Забелязвам, че напоследък някои инженерни специалности се опитват да влязат в нашите води, така да се каже, което разбира се води до това, че ние трябва да работим и да останем конкурентни – да можем да защитим нашите позиции. Като говорим за предизвикателства и поддържане на конкурентност спрямо други учебни заведения, прави впечатление, че учебното съдържание на специалност „Бизнес информатика“ е актуално според последните тенденции на технологиите и въобще на сферата. Как успявате да поддържате обучението на едно качествено ниво и имате ли известни проблеми с липса на преподаватели? Ние имаме пряка връзка с бизнеса и много от нашите възпитаници, с които поддържаме отношения, са източник за нови трендове и тенденции. Имаме и докторска програма – хора, които правят изследвания именно в тази посока на съвременните тенденции. Дори се стремим да мислим една крачка напред – какво е бъдещото развитие? Стараем се да сме на гребена на вълната на най-новите неща, които са в нашата област. Разбира се, имаме периодични срещи и разговори с колегите от УНСС и Икономическия университет във Варна, чрез които обменяме опит. Кой докъде е достигнал, в какви насоки работи и т.н. Аз лично участвам в много защити на докторски работи, където също се споделят новостите в нашата област, а тя е изключително динамична и ако нещо е актуално сега, то след две, три години ще има нова версия или нова интерпретация. Относно състава на катедрата, то той се обновява периодично и в момента имаме доста млад ресурс, тъй като много от нашите докторанти станаха и наши колеги. Имаме постоянно обучаващи се специали-

сти и това е наш основен източник на подновяване на катедрата. В момента тя е добре окомплектована и може съвсем спокойно да се справя с предизвикателствата. Във връзка с това, че технологиите постоянно се развиват, то е доста ключово преподавателите да учат наравно със студентите, учениците... Това е може би едно от най-трудните неща при нас. Винаги можем да бъдем упрекнати, че сме старомодни и не залагаме на новите версии на програмни езици или операционни системи. Докато другите академични дисциплини имат константност, при нас нещата често се променят. Разбира се, има и някои основни принципни аспекти, на които се стремим да научим нашите студенти. Фирмите, с които работим, както и нашите партньори искат точно това. Да предадем базата, така че бъдещите служители да са подготвени с материята, а когато постъпят на работа, да усъвършенстват своя профил. Интересни са и магистърските програми, които реално са свързани с приложението на информационните технологии в бизнеса. Може ли да разкажете малко повече за тях и защо са важни? Ние имаме две магистърски програми. Едната е пряко свързана с нашето основно научно направление, което е информационни системи и технологии в бизнеса. Това е, защото усилията ни са насочени към създаването на такива платформи и софтуерни приложения, които пряко да обслужват бизнеса. Затова е естествено тази магистърска програма да предостави мениджърския поглед на тези хора, които ще управляват въпросните системи. Програмата цели да представи системите, интегрираните приложения, анализирането на данни и др. Разбира се, развиваме и някои от дисципли-

devstyler.io

образование

ните от бакалавърските програми. Например надграждаме софтуерен инженер със съвременните методи за оценка и разработка на софтуер. Разглеждаме open-source приложения, гъвкави методологии и др. Втората ни магистърска програма е свързана с електронния бизнес и дигиталните пазари. Разбира се, в основата стои електронната търговия, като много от нашите студенти се впускат в разработване на сайтове, разработка и поддръжка на електронни магазини и др. Констатирахме, че електронният бизнес е голяма част от нашето съвремие в най-различни аспекти – плащания, поддръжка и т.н. Такава магистратура е важна да съществува, защото е актуална и предстои да бъде все по-актуална в следващите години. В тази насока, кои са подходящите позиции за завършилите магистърските програми? Преди да отговоря конкретно, трябва да споделя, че до преди десетина години, имахме много хора, които излизаха от академията и им беше трудно да намерят своето професионално място. Нямаше чак толкова много фирми. В момента те са множество и със желание приемат всички подготвени студенти и тези, които имат желание да се развиват. Това е много позитивен момент – нещо, което го нямаше. Когато от бизнеса има такъв интерес към нашите възпитаници, разбира се, че завършилите намират своята реализация. Относно спектъра, то във всеки ИТ отдел или предприятие има професионалисти, излязли от Стопанската академия – по цялата страна. Имаме представители в телекомуникациите, в банките и други ниши. Дори наши кадри намират мяс-

то в отдели по информационна сигурност. Особеното е обаче, че нашите възпитаници правят успешна кариера на места, където се съчетават информационни технологии и мениджмънт. Не е случайно, че имаме много успешни мениджъри и ръководители, защото те не са само ИТ специалисти, а имат големи познания и в сферата на икономиката. Това е съществено преимущество. Определено е предимство. Много хора от ИТ сектора са единодушни, че за един специалист е важно да не стои само от страната на продукта, а да разбира и бизнес гледната точка на професията... На една от последните ни срещи, двама от нашите студенти споделиха, че започвайки да изучават “Бизнес информатика”, са имали известни колебания – защо да учат информационни технологии в икономически ВУЗ, а не в специализиран университет. Всъщност, те впоследствие разбират, че това е един голям плюс за тях, защото те нямат познания само по програмиране. Те са запознати с финанси, счетоводство – икономически науки, които дават съвсем друга перспектива. А предлагате ли обучение по специалности, които да са подходящи за предприемачи? Например за създатели на технологични стартъпи? Имаме такава специализация, чрез която да помогнем на нашите специализанти в бизнес ориентирането. Но определено имаме поле за работа в тази насока и трябва да работим повече за такава перспектива – създаване на успешни бизнес проекти.. Работи ли катедра „Бизнес информати-

ка“ по научно-изследователски проекти в България и чужбина? Всяка година имаме по един или два, насочени към приложения за технологии в бизнеса. Но това са вътрешни проекти, които ние ги разработваме и след това намират популярност с помощ на нашите публикации по тях. Работим и с национални проекти, като хубавото е, че намираме и партньори от практиката. Като количество и възможности обаче, смятам, че можем и още. Относно работа с чужбина, там е малко по-сложно, защото се изисква по-специфично кандидатстване за финансиране и не зависи само от нашата собствена инициатива, защото все пак трябва да бъдем поканени като партньори. Това не важи само за нашата специалност, а за университета като цяло. По-сложен въпрос е, който не може да се реши единствено на ниво катедра. Но определено мога да кажа, че имаме идеи в това отношение и се надявам, че те ще намерят своята реализация. Не искам да предизвиквам съдбата, но смятам, че в близките години се очертава участие и на нашата катедра, и на нейни членове в подобни проекти. Но отново казвам, че това зависи и от нашите чуждестранни партньори. Все пак, ние имаме възможност и готовност да се включим. Като говорим за партньори, може ли да разкажете как катедрата си партнира с бизнеса и по-точно с компаниите от ИТ сектора? Това е един добър акцент на нашето интервю. Ако го бяхме направили преди години, то със сигурност аз щях да бъда критичен към софтуерните компании и фирми, поради това, че изискваха кадри, но гледаха отстрани

образование приложения и е една много хубава допълнителна възможност, допълнителен ресурс. Но смятам, че личната среща с преподавателите и личния контакт са много важни. Било то за създаването на програма, било то за внедряването на приложение – всяка трудност, която може да има в процеса на работа се решава по-лесно чрез прекия контакт. Той не трябва да се неглижира и да се смята, че дистанционното обучение е абсолютна алтернатива. Аз лично не бих избрал една от алтернативите, защото смятам, че нещата могат да се комбинират и в никакъв случай не бива да се пренебрегва директната среща като контакт, атмосфера и познание.

отстрани и смятаха, че университетите имат задължението да им подготвят специалистите. Но съм радостен, че в последните години отношението е коренно променено. Фирмите се обръщат към нас и предлагат стажантски програми и позиции в техните структури. Това е много, много положителна промяна. Специално за катедра „Бизнес информатика“ трябва да отбележа, че дълги години си партнираме със софтуерната фирма dWare и с г-н Дамян Иванов, който за съжаление вече не е сред нас. Но ще продължаваме да си партнираме – те са лидер в България и всяка година имаме много студенти, които намират професионална реализация там. Поддържаме връзка и с Prime Holding, както и други компании. Отделно от това имаме и близки отношения с някои по-малки фирми, които са създадени от наши студенти и възпитаници, които са тръгнали по собствен път. Ние сме много щастливи, че има такива, като винаги ги каним на срещи. Определено можем да кажем, че партньорството ни с бизнеса е много по-добро, отколкото преди. Да обърнем внимание на пандемията и кризата, която тя причини. Бизнесът и живота на хората се промениха значително и в тази насока искам да Ви попитам как това се отрази на Стопанската академия в Свищов? По какъв начин повлия на учебния процес? Наистина пандемията представи много предизвикателства пред всички образователни институции и трябва да отбележа, колкото и нескромно да звучи, че за нас това не бе особено голяма изненада. Нямам предвид пандемията сама по себе си, а това, че трябва да преминем в дистанционна форма. Ние сме едни от лидерите в този вид обучение и още от 1999 г. развиваме такова. От миналата година пък, вече предлагаме образователният процес на бакалавърската степен да се извършва от разстояние. При нас различното е, че ние не предлагаме само и единствено виртуални класни стаи,

а предлагаме цели курсове, които са качени на платформата, която използваме – Moodle. Всяка тема, която е преподавана в настоящия семестър е качена заедно с презентации към нея и списък с допълнителна литература и тестове за самообучение. В тази насока, ние бяхме готови за това, което се случи. Дадохме достъп не само на дистанционните студенти, но и на задочните, и на редовните – всички можеха да достигнат до ресурсите. За виртуалните класни стаи използвахме Big Blue Button, което е платформа, интегрирана с Moodle и се оказа сполучливо както за провеждане на лекциите, така и за провеждане на изпитите. Разбира се, имахме някои технически дребни проблеми, но ги оправихме и всичко мина гладко. Трябва да кажем, че докато Стопанска академия беше готова за дистанционната форма, както и преподавателите, то известна част от студентите не беше и малко се изненадаха от случващото се. В крайна сметка студентите бързо се адаптираха и по-големият процент от тях успешно се справи. Но искам да отбележа нещо по темата. Дистанционното обучение има много добри

Можем да добавим, че контактът не е важен само от гледна точка на преподаване. Хората са социални същества и общата среда с други студенти също е от голямо значение... Абсолютно съм съгласен. Средата е от огромно значение. Например, когато се обсъжда даден проблем, ние виждаме различни гледни точки и усещане, различни подходи. Общуването между отделните студенти е много важно, защото възпитава и мотивира. Много фирми започнаха да споделят покачване на КДП, откакто служителите им работят от вкъщи. На какво се дължи това и как ще го коментирате? Ще стане ли модерна дистанционната работа в ИТ сектора? Много хора бяха скептични, но ето, че се получава. ИТ компаниите са много специфични и мога да кажа от личен опит, че когато ми се е налагало да създавам софтуерни решения и да ги адаптирам, то винаги съм имал нужда от среда, която е напълно изолирана от всичко и всички. За мен са се смесвали ден и нощ, както и дните в седмицата, но за ИТ сектора това е нормално. Това важи всъщност, за всички сектори, в които има индивидуална творческа дейност и в центъра стои индивидът.

devstyler.io

образование

Той не е свързан с останалите в такъв момент. Поради това смятам, че за такива случаи, home office може да бъде много положителен модел. Но не бива да се абсолютизира и да се премине само от едната страна. Трябва все пак да има и среда, и общуване. И все пак, тези форми дават много възможности, особено за ИТ специалистите. Тази тенденция определено ще се съхрани.

В много международни медии като New York Times, Bloomberg, Forbes, CNN и др., се твърди, че ИТ секторът ще излезе от кризата по-силен от всякога, с още по-голямо търсене на кадри, по-големи бюджети. Каква е Вашата гледна точка? Абсолютно споделям това мнение, защото това, което се случи показа предимствата на някои тенденции като електронна търговия, работа от вкъщи и естествено реализацията на тези процеси и на това обслужване, налага да има все повече специалисти в тази област. Търсенето на кадри ще продължи и ще се увеличава прогресивно. Не само в развитите страни, а масово. В България този процес на увеличаване на търсене на кадри също ще запази тенденция и дори ще нарасне. Това, което се случи с пандемията COVID-19 е просто един катализатор на тези процеси. А готови ли са висшите учебни заведения да отговорят на очакваното по-голямо търсене на ИТ специалисти? Аз смятам, че те имат тази възможност. Въпросът е студентите и кандидат-студентите да са мотивирани към по-голямото търсене. Забелязваме, че се появиха и много академии, които дават възможност за обучение и преквалификация. Аз смятам, че те определено имат място на образователния пазар, но донякъде ограничават своите възпитаници. Едно университетско образование е много по-обширно и разширява възможностите, така че да се образува поглед и върху други дисциплини. Това в бъдеще ще е много полезно за студентите. Частните академии обучават строго специализирани кадри, но по-широкото познавателно богатство, което университетът дава, е по-ценно. Не искам да влизам в дебати по тази тема.

Смятам, че и двете имат място и може да бъде намерен балансът между тях. Но все пак, университетското образование е практически задължително. Вие сте и главен редактор на списание “Бизнес управление” и не мога да не Ви задам въпроса как успявате да съвместявате успешно тези две различни лидерски позиции в Стопанска академия “Димитър А. Ценов” в Свищов? Аз съм и Заместник-председател на Общото събрание в Стопанската академия. Наистина ангажиментите с управлението на катедрата, особено в летните периоди, когато имаме кандидатстудентска кампания, са малко в повече. Но с добра организация и благодарение на членовете на катедрата, екипът от редакцията на списанието и помощта на сътрудници, смятам, че успешно се справям със задачите. Разчитам много на хората от екипите си. Каква е Вашата лична рецепта за успех като ръководител? Не бих могъл да дам такава, защото съм още твърде млад, но моята визия е, че трябва да се гледа позитивно на нещата. Да се търси максималният успех от поставените задачи и да има правилно разпределение. Да се поощряват хората, които влагат повече старание – това е абсолютно задължително. Но като цяло – връщам се на първоначалното казано – трябва да се гледа позитивно и да се намира спецификата на всеки от екипа, с която той може да бъде най-полезен. Трябва и да се адмирира всичко постигнато, без да се спестяват суперлативите, когато те са заслужени. По интервюто работиха Ивелина Абаджиева и Пламен Михайлов

ОТЛИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ СЕ ПОС ТИГАТ В ДОБРА ОБС ТАНОВК А Ние ще я направим за вас

Шоурум: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 149 www.chairpro.design

devstyler.io

Фотокредити: Предоставени от БАИТ

дигитални новатори

НАГРАДИХА Отличените учители в конкурса НА баит “Дигитални новатори в образованието” За първа година се проведе и бяха връчени наградите на конкурса, организиран от БАИТ, “Дигитални новатори в образованието”, като сред гостите бе и министърът на образованието Красимир Вълчев, под чийто патронаж се състоя церемонията. Целта на конкурса е да отличи учителите – тези герои, без чиято усилена работа, вероятно нямаше да има как учениците да завършат своята учебна 2019/2020 г., особено и с тежестта на непредвидената ситуация с пандемията и извънредното положение. Един от най-важните детайли на наградите “Дигитални новатори в образованието” бе, че те не бяха връчени

на конкретни информационни специалности, а на преподаватели от най-разновидни предмети. Това, само по себе си означава, че големият победител от наградите на БАИТ, всъщност, е самото образование. Церемонията бе открита от Весела Калъчева, изпълнителен директор на БАИТ, която благодари на бизнеса, спонсорите и партньорите на наградите “Дигитални новатори в образованието”, сред които изключителна чест имаше да бъде и технологичната медия DevStyleR. “Колеги, вие отдавна сте доказали, че сте социално отговорни компании и трябва да

отбележа, че нашият бизнес е социално отговорен, а образованието е нашата обща кауза. Благодарение на нашите спонсори, успяхме да съберем много достоен награден фонд, който нашите учители и новатори напълно заслужават,” сподели Весела Калъчева. Наградите са разделени в три части. Класиралите се на първо място, получиха парично възнаграждение в размер на 1000 лв., осигурени от ТехноЛогика ЕАД, Дейта плюс ООД, CENTIO #Cybersecurity, ВиЕмУеър България ЕООД, Майкрософт България ЕООД, както и продукт за защи-

дигитални новатори та на персонални компютри ESET Internet Security за по-сигурна безопасна работа online, списък с препоръки за безопасна работа от вкъщи и онлайн обучение на тема „Основни познания и практически насоки в сферата на киберсигурността“, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучер за посещение на курс по избор в ERP Academy от ERP Academy, ваучер за курс „Въведение в Agile и начини за приложение на Agile принципите в сферата на образование” от Би Толкс Аджайл ООД. На класиралите се на 2-ро и 3-то място във всяка от четирите категории ще бъдат връчени различни материални награди – настолен компютър Dell Vostro Desktop 3668 i5-7400, 4GB, 1TB SATA, Intel graphics, DVDRW, Ubuntu, 3Y NBD с монитор Dell 22 Monitor – P2219H – 4.6cm (21.5″), принтер HP LaserJet Pro M102a А4 от Контракс АД; 3D принтер Da Vinci и графичен таблет WACOM от Вали Компютърс ООД, продукт за защита на персонални компютри ESET Internet Security, за по-сигурна безопасна работа online, списък с препоръки за безопасна работа от вкъщи и онлайн обучение на тема „Основни познания и практически насоки в сферата на киберсигурността“, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучери за посещение на курс по избор в ERP Academy от ERP Academy. Последва слово на председателя на УС на БАИТ, Огнян Траянов, който заяви, че

наградените учители са малка извадка от всички, които са споделили своите постижения. “Дълбок поклон към това, което всички вие успяхте да постигнете! Вие прегърнахте дигиталната възможност на това предизвикателство, което виждаме, че и до днес то променя начина ни на живот и мечтите ни за бъдеще. Но вие се посветихте и за това посвещение няма награди, няма отличия. Най-голямата награда е благодарността на родителите и успехите на децата. Ние много добре знаем какво означава една учебна година за един ученик. За тази възраст той може да научи десетки пъти повече информация и да я осмисли, отколкото някой, да речем на 40 години,” сподели благодарствено Огнян Траянов. Той заяви също, че ролята на дистанционното образование не трябва да се преувеличава и хиперболизира, но не могат да се отрекат хубавите неща, които са се случи-

ли. “Има учители, които ни казаха, че всички заслужават награда, защото са се посветили на тази кауза. Ученици пък ни споделяха, че по този начин е било по-интересно и интерактивно за тях. Трябва да кажем, че дигиталният образователен процес не е, за да замести класическия, а за да го допълни. Още от първия ден, в който обявихме информация за конкурса, получихме около 150 кандидатури. В целия процес имаше много учители с огромен опит, знания, умения и положен труд, някои от които дори още от 2009 г. качват образователни видеа и залагат на дигитално образование. Но нека този, който не е награден да не се чувства обиден, защото ние можем да благодарим на всички вас и осъзнаваме отговорността на вашата професия. Ще кажа, че “Дигитални новатори в образованието” тепърва започва и ние ще го организираме всяка година. Надяваме се и на сътрудничеството на МОН и искаме да благодарим на министър Вълчев, че създаде една среда, в която по естествен начин се родиха и доказаха добрите модели,” завърши Огнян Траянов. Министър Красимир Вълчев поздрави БАИТ за доброто и ползотворно партньорство, благодарение на което освен “Дигитални новатори в образованието” са факт и други общо проекти, насочени към дигиталната грамотност сред българските ученици и студенти – бъдещето на българската високотехнологична индустрия.

devstyler.io

дигитални новатори

“Учителите имат нужда от награди, защото техният труд е дългогодишен и отблагодаряването идва след години. Някак много трудно стигаме до това, да осъзнаем колко много са ни помогнали нашите учители през ученическите години. Да, сега може да сме знаещи, можещи и реализирани, но тогава не сме били. И точно това е неблагодарното в тази професия. Поради тази причина е много важно да има такива награди, чрез които да стимулираме културата на образователните иновации, които се случват по много причини – административни и технологични, но най-вече се случват поради енергията на учителите,” сподели министър Вълчев. Той допълни, че един учител не трябва да е лектор, а наставник, защото трябва да напомня на учениците, че не могат единствено да гледат към информационните технологии, а трябва да четат и книги, да се образоват в науки, свързани с креативността. “По този начин днешните деца ще се превърнат в дигитални създатели, а не само в дигитални ползватели. В бъдеще това ще бъде разделението, а не между хора които имат цифрови умения и такива, които нямат. За да ги направим такива, не трябва да забравяме, че са важни както математиката, така и природните науки, комуникативната компетентност,” продължи Красимир Вълчев, като за финал благодари на всички и пожела успех. След неговата реч, Весела Калъчева сподели, че общо получените кандидатури за наградите са 228, като не единствено от представители на градовете, а и от малки села. Тя нарече учителите не само дигитални новатори, “но и дигитални будители”. Последва и обявяването на отличените учители от цяла България в съответните категории.

Победители в категория „Иновативен подход за преподаване“:

1. Мария Домовчийска, ОУ „Христо Ботев“, гр. Раковски 2. Петя Николова, СУ „Никола Войводов“, гр. Враца 3. Петя Велева, ЧОУ „Томас Едисън“, гр. София По решение на журито бе присъдена и една поощрителна награда на Радка Костадинова, СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец.

Победители в категория „Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители“:

1. Николай Данев, СУ „Акад. Емилиян Станев“, гр. София 2. Таня Коларова, СУ „Кирил и Методий“, с. Нова махала, общ. Батак 3. Станимира Савова, ОУ „П. Р. Славейков“, гр. Варна

Победители в категория „Технологични иновации“:

1. Елица Цонева, ЧОУ „Томас Едисън“, гр. София 2. Десислава Димитрова, ИСУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград 3. Зорница Йорданова, ЦДО/СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Аксаково

Победители в категория „Мултиплициране на иновативните учебни решения“:

1. Даниела Попова, СУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. Пловдив 2. Десислава Цокова, ПГ „Асен Златаров“, гр. Видин 3. Албена Кискинова, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Куртово Конаре

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи две специални грамоти: на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД - за изграждане на единна национална платформа за електронно обучение в помощ на дигиталното образование. Системата включва създаването на 800 000 потребители с възможност за използване на платформа за обучение през Майкрософт Teams, като в последствие са добавени всички достъпни на пазара платформи и ресурси. В рамките на проекта, реализиран в условията на извънредно приложение, Телелинк Бизнес Сървисис съвместно с Microsoft осигуриха поддръжка при внедряването и пускането в експлоатация на системата. Втората специална награда бе връчена на Николай Илиев, управител на „Некст Лаб“ ЕООД, който дари компютърна техника на 66 деца от Монтана. По мнението на учителите, които се включиха в конкурса, организиран от БАИТ, „неочакваната“ учебна 2019/2020 г. им даде изключително много възможности да „надскочат себе си“, да излязат „от коловоза на ежедневието“, да открият „нови начини на вдъхновение“, както и „уникални и незаменими възможности за обучение, които могат да съществуват само в онлайн среда“. По материала работи Пламен Михайлов

#DailyRoutine www.devstyler.io devstyler.io

Снимки: Зорница Йорданова, Личен архив

дигитални новатори

Зорница Йорданова:

Учениците използват дигиталните ресурси #Digital

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ет о

дигитални новатори Зорница Йорданова е начален учител в Средно училище “Св. Климент Охридски” в град Аксаково. Тя е сред отличените учители в първото издание на конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието” в категория “Технологични иновации” – награда, която ясно говори за старанието на учителите и общите усилия с деца и родители, в една сложна за изминалите месеци кампания, а именно за спасяването на учебната година. Г-жо Йорданова, какво означава за Вас тази награда и въобще конкурсът “Дигитални новатори в образованието”? Това е едно много голямо признание за вложения по времето на извънредното положение труд. За мен е голяма чест и наградата от конкурса е важна за целия екип, за цялото училище. Ситуацията, в която цялото общество изпадна беше много специална и тежка, но също така ни предостави възможности. Сега за нас следва да анализираме ситуацията и начина, по който я преживяхме, така че в бъдеще да бъдем по-подготвени. Как се случи кандидатстването Ви за конкурса? Конкурсът се появи в края на извънредното положение. За него разбрах от Facebook профила на Деси Миленкова, тя е учител, създател на онлайн портала kidsbg.com, администратор на няколко Facebook страници за образование, в чиято сфера работи усилено. Искам да изкажа благодарност към нея за видеата за Zoom, които е публикувала в YouTube и с помощта на които се осмелих да започна работа с програмата и с децата имахме чудесни часове във виртуалната стая. Реших да попълня формата за конкурса, с идеята, че училището в което работя, СУ “Св. Климент Охридски” в град Аксаково, предоставя качествено образование на учениците. Независимо от това, че работя в малко населено място, мога спокойно да заявя, че имам самочувствието за участие в национален конкурс. Предполагам, че въпреки шоковия момент, сте се справили успешно с учениците и дигиталната форма? Определено мога да кажа, че въпреки стреса и трудностите, процесът мина успешно и повечето ученици се включиха във виртуалната класна стая. Заедно с децата успяхме да разработим програмата. Искам да подчертая, че работя с второкласници и на моменти имах усещането, че аз тях трябва да догонвам технологично. По-го-

лямата част се справиха много добре, а аз предоставях основно дигитални ресурси като Google формуляри, онлайн упражнения и виртуална класна стая. Все пак, едва 6-7% от всички останали изпитаха затруднения, а моята група ученици е от 30 деца. Всички бяха обхванати по един или друг начин. Тези, които нямаха възможност да се включат във виртуалната класна стая и да правят дигиталните упражнения и тестове, работеха по учебниците, с които разполагат и изпращаха домашните си. Има ли специфични особености в преподаването в дигитален формат? Предполагам, на Вас също Ви е било за първи път. Трябваше ли да промените методологията на образователния процес? В началото, докато обмислях как да организирам цялата работа, тръгнах от принципите, които следваме в класната стая – игровизация и интерактивност. Но като работа в Zoom имаше някои особености. Трябваше да се работи на по-малки групи, в различни часове през деня, за да мога да обхвана всички ученици. Разбира се, технологиите дават много възможности. В Zoom например, можех да изключвам микрофоните на всички деца, които няма как да се включат в класната стая. Използвах и виртуална бяла дъска, която ми даваше допълнителни възможности и можех да предоставям повече графика на учениците, отколкото в реалната класна стая. Основните трудности произлизаха от липсата на чисто физическата връзка с учениците – такава, каквато имаме по принцип. Това е от социален аспект погледнато… И емоционален, да. А всъщност, като изключим тези 6-7%, за които споменахте, добре ли възприемат децата дигиталната среда като метод на образование? Мисля, че това е тяхната среда и спрямо обратната връзка, която получавах от тях, смятам, че възприемат добре този начин

#Digital

на обучение. Дори ме питаха, “не може ли да учим по принцип с Google тестове, вместо с учебни тетрадки”. Наясно съм, че в България има такива училища, в които всяко дете си има свое устройство и се работи по този начин и се надявам това да е бъдещето в нашето образование и така да се развиват всички училища – с достъп до технологиите, при това, не само в рамките на извънредно положение. Дигиталната форма бе необходима алтернатива за момента. Но не пречи да продължи да се използва. Това не значи, децата да не ходят на училище, а просто да имат и двете възможности, така че да използват техните плюсове… Технологиите са много добър инструмент за учителя и много добър негов помощник. Те трябва да се използват максимално, а не само като декорация или забавление. Наистина те позволяват на децата да се обучават. Лесно ли бе да преминете в онлайн форма след 13 март? Какво време отне промяната, тъй като не всяко дете или учител е използвал Zoom и виртуални класни стаи преди това. Нямахме много време да обмисляме в каква тежка ситуация сме попаднали. Аз работя в екип с двама класни ръководители и с колегите успяхме да изгледаме

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

дигитални новатори

едно обучение за Microsoft Teams. Това бе на 14-ти март, събота – денят след обявяване на извънредно положение. Аз имах представа от работа с Google класна стая, но преценихме, че ще бъде доста трудно да обучим всички деца и родители да работят с тези платформи в рамките на два дни. Затова решихме да използваме родителските групи във Viber, които вече имахме от две години. Факт е, че Viber не е платформа за обучение, но с оглед на това да не прекъсваме учебния процес и да не създаваме допълнителен стрес на хората, решихме да останем на този вариант. През платформата споделяхме връзки за дигитални ресурси и на по-късен етап, след 4, 5 дни, започнахме да работим във виртуална класна стая на Zoom, след като изпратих кратки инструкции на родителите. Може би след седмица, две, децата започнаха самостоятелно да използват платформата. Колегите пък, предоставяха аудио подкасти на уроците си, така че за нас бе много добро решение, че успяхме да запазим спокойствие в учебния процес. Искам да споделя и, че от няколко месеца вече училището ни има регистрация в GSuite и се надяваме ако се наложи, на есен обучението да премине в този формат.

Какво очаквате за новата учебна година? Ще се отпусне ли положението и как би изглеждал един час? Не мога да скрия притесненията си. Моето вътрешно желание е да започнем присъствено и нещата да се случват в училище. Според мен ще има моменти, в които ще се преминаваме в дистанционна форма на обучение, но се надявам те да бъдат по-кратки. След третата, четвъртата седмица на пролетта се усети една доста голяма умора и се работеше по-трудно. Колкото до дистанцията, особено в начален етап, аз не виждам как може да се случи. Дори и при по-малък брой ученици, определено ми е неизвестно как би се получило. Чисто физически, ако има 30 ученици в една стая, то няма как те да са на отстояние от 1.5 - 2 метра… А и няма как едно дете да стои на дистанция от учителя. В крайна сметка в началния курс връзката между учител и ученик е по-специална, отколкото тази в гимназиален курс. Какви бяха предизвикателствата за Вас, като начален учител? Аз съм начален учител в целодневното обучение. Това е т. нар. занималня. В предметите, които водя, се набляга на самопод-

#Digital

100

готовката, занимания по интереси и отдих. Предизвикателствата бяха свързани с това, доколко учениците ще се включат активно в учебните часове така, както се случва в училище. Над 80% от децата обаче, се включваха във всички допълнителни занимания, които давах, въпреки опасенията ми за отлив. Включвахме допълнителни часове по Български език, Математика. Доста деца дори се включиха и в състезанията по Математика на Кан Академия. Така се оказа, че по време на дистанционното обучение, учениците работиха два или три пъти повече, отколкото в класната стая. На какво се дължи това според Вас? Може би защото има постоянен достъп до дигиталния формат? Докато физическото присъствие в училище е до последния звънец… Възможно е. Аз смятам, че децата на тази възраст са много искрени и няма как да ги накараш да правят нещо, което не искат. Ще си кажат. Според мен дигиталните ресурси са начина, по който те учат с желание и възприемат по-лесно. Бях изненадана и че използват една игра, Brawl Stars, за да си създават чат клубове и да комуникират през нея. С процеса на работа се учехме взаимно.

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

дигитални новатори

А отрази ли се на успеха на учениците дигиталният формат на образование? Спрямо моите ученици, не забелязвам голяма разлика в успеха на децата. Оценките от първия срок се припокриха с втория. А от гледна точка на преглеждане на домашни и т.н.? Сякаш бяхме по-взискателни. Аз имах повече време да обръщам внимание на детайлите. Дигиталните ресурси ни дадоха възможност да проследяваме резултатите на учениците в по-голяма дълбочина. Можех да водя статистика на допуснатите грешки и в кой момент децата имат нужда от допълнителни съвети или занимания. Когато проверява на ръка, един учител може по-трудно да води такава статистика. Децата по принцип измислят начини за подсказване и преписване в часовете. Имаше ли го този момент и в дистанционното образование? Едно дете ако реши да намери начин да излъже, ще го направи. Но когато се изпитваме по Zoom, аз ги виждам на екран, съответно това няма как да се случи. Ди-

гиталните тестове имат и начини да се ограничават във времето, въпросите да се поставят по по-различен начин, който не позволява потенциално преписване. Да се върнем на инициативата на БАИТ. На наградите, министър Вълчев спомена, че учителската професия е неблагодарна, малко или много… Наистина оценявам направеното от БАИТ на много високо ниво и за мен е голяма чест. “Дигитални новатори в образованието” поставя във фокуса на общественото внимание работата на учителите. Надявам се това да повдигне въпроси, които да помогнат за развитието на дигиталното образование в България Ето, че с общи усилия между учители, деца и родители, всичко приключи добре. Учебната година бе спасена. По този повод искам специално да благодаря на колегите, с които работя, защото ако съм успяла да реализирам нещо, което е било оценено в конкурса, то е станало благодарение на тяхното сътрудничество, подкрепа и точната обратна връзка.

#Digital

Учителската професия е екипна работа и няма как нещата да се получат от само себе си. Другото важно е, че получихме голяма подкрепа и свобода от ръководството на училището, и искам да благодаря и на директора и заместник-директора. Как работихте с Вашите колеги? С тях се чувахме ежедневно по телефон, Viber и т.н. Организирахме седмицата в неделя, така че през работните дни не се занимавахме с организационни въпроси, а се концентрирахме върху това, как максимално добре да предадем учебния материал. В края на седмицата пък правихме и разбор – как са се провели часовете и ресурсите, които да предоставим на децата. Но тъй като говорихме за децата и колегите, не на последно място искам да благодаря и на родителите, без чиято подкрепа, съдействие и доверие, нямаше да се получат нещата. Отчитаме трудностите, през които са преминали през това време и определено не им е било леко. Но точно това е – с общи усилия се справихме успешно Интервюто проведе Пламен Михайлов

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

101

Снимки: Станимира Савова, Личен архив

дигитални новатори

Станимира Савова:

Важното е да няма два еднакви урока Станимира Савова е главен учител във варненското ОУ „П.Р.Славейков” с 37-годишен опит. Тя преподава “Физика и астрономия” на седми клас, “Информационни технологии” на 5,6 и 7 клас, както и “Компютърно моделиране” на 3 клас. Обича работата си и децата. Посетила е доста курсове и се самообучава, за да бъде в крак с новостите в образованието. Помага на колеги при използването на облачни технологии и електронен дневник. Г-жа Савова е сред отличените учители на конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието” като печели наградата „Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители“.

#Digital

102

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

дигитални новатори Какво означава за Вас да бъдете сред “Дигиталните новатори в образованието” на България? Това за мен е едно предизвикателство да работя още по-усърдно и с по-голям хъс. Търся начини за разчупване на стереотипите с цел провокиране и мотивиране интереса на учениците, тяхното творческо мислене. Обичам работата си и обичам децата. Какво Ви казват децата? Харесва ли им програмата? Имам обратни връзки от ученици и от родители. Споделят удовлетворение от така проведеното от мен дистанционно обучение. Аз преподавам на 500 деца, а нашето училище е с 1200 ученици. Накрая на дистанционното обучение направих анкета с децата и те споделиха, че са доволни от този начин на обучение. Дори някои деца, които са по-плахи в училище, придобиха увереност. Нямаше го това притеснение, което им пречи в присъствените часове. Липсват им приятелите, разбира се, но децата са доволни. 84% от децата са доволни от начина на провеждане на часовете. Имат възможност да си гледат уроците по няколко пъти, колкото им е необходимо, за да усвоят материала. Качвам им уроците на платформата на клипчета, презентации, игри и различни викторини или работни листи. Учениците участват в много извънкласни дейности. Това включва национални и регионални състезания, на които децата заемат призови места. По време на дистанционното обучение имаше доста конкурси и състезания, в които взехме участие и съм удовлетворена от успехите на децата. Това са конкурси по физика и астрономия, по ИТ и по компютърно моделиране. Лесно ли преминахте в дигитален формат? Много лесно, защото аз съм информатик по принцип и в нашето училище от 3 години работим с облачна технология. В присъствените часове по информационни технологии ползвахме тази услуга. Децата сваляха материали от облака като задачи за изпълнение. За нашите ученици не беше нищо ново и много бързо се адаптираха. Всички колеги в нашето училище работиха по 10-12 часа в началото, поне докато се регулираха нещата. Помогнах на много ко-

леги, които са с по-ниска комуникационна грамотност, като им изградих класни стаи и помогнах при направата на формуляри. Не съм отказвала на никого. Помагахме и на много родители, които се затрудняваха, за да могат те да бъдат по-полезни за децата си. Какво Ви накара да кандидатствате за конкурса на БАИТ? Има ли специален човек, на който да желаете да благодарите? Специално мога да благодаря на г-жа Таня Петрова! Тя е директор на нашето училище и в момента е народен представител в Комисията за образование от град Варна. Тя ми изпрати линка към съобщението за конкурса и аз реших да опитам. Моята категория е „Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители“. Какви е методологията Ви на преподаване? Как се преподава успешен урок? В часовете гледам повече да обяснявам и да упражняваме ученото. Повече упражняваме и повтаряме чрез примери, задачи. При нов материал се старая децата да бъдат активни, като използваме връзката на вече усвоен материал с ново съдържание. Важното е да няма два еднакви урока, децата да не са пасивни и да няма скука в час. Те споделят с мен и ме чувстват близка. Разказват ми истории в междучасието и ми задават странични въпроси. Много са любопитни нашите деца. Лесно се работи с тях. Опитвам се винаги да ги мотивирам, защото физиката е сложна, трудна, теоретична и скучна по принцип, но трябва да им се обясни защо го учим това и къде ще се приложи в живота. Това е начинът да ги мотивирам. Връзката с живота. Как се възприемат технологиите от децата? Има ли деца, които много се интересуват от технологии или от програмиране? Има деца, които са много напреднали в технологиите. Те се учат сами, пробват, грешат и т.н. Правят много качествени клипове, анимации. Работят с най-различни програми, най-вече за смартфони и графични таблети. Но има и деца, които се затрудняват – допълнително работим с тях. Казахте, че физиката е “скучна” наука и трябва да се обяснява повече, за да

#Digital

мотивирате учениците. Какъв е начинът да мотивирате едно дете да се интересува повече от точните науки и технологии? Вече споменах. Един от вариантите е да се наблегне на приложението – да им се покаже къде се използва това явление на практика. Давам им много реални примери от живота. Например, за Чернобил говорихме при уроците за ядрените реакции. Разказах им повече за различни ядрени аварии в света, за да им стане по-интересно, дори за атомната бомба. Започнаха да четат и те, да споделят с другите. Разказах им също и за CERN - реалните факти от „голямата наука”. Аз не мотивирам само отличните ученици, а всички. Децата, които не са отличници, също успяха в конкурсите. Конкурсите и състезанията не са само за отличниците. Важно е да уважаваме учениците, да ги разбираме, да се отнасяме с внимание към тях и ги харесваме! Те усещат това. Интервюто проведе Атанас Нейчев

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

103

Снимки: Десислава Димитрова, Личен аархив

дигитални новатори

Най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител Десислава Димитрова е старши учител по информатика и информационни технологии в училище “Св. Св. Кирил и Методий”, град Велинград. Тя е сред спечелилите награда от конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”, в категория “Технологични иновации”. От г-жа Димитрова разбираме, че с любов и разбирателство всичко е възможно дори и в тъмните моменти, защото учителската професия е гордост и призвание.

#Digital

104

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

дигитални новатори

Фотокредит:

непрекъсната връзка. Часовете ни бяха до 12:30, но уроците не се изчерпваха до този час. Работехме и следобед, и късно вечер – бяхме непрекъснато на разположение и се стараехме всичко да е интересно. Например, малките ми деца, четвърти клас, направиха проекти на Scratch, свързани с епидемиологичната обстановка, в които поздравяваха своите учители и съученици. Имаха послания като “ще се справим заедно”. Те направиха тези проекти, именно защото имаха интерес.

Г-жо Димитрова, защо е важно да има такива конкурси, като организирания от БАИТ “Дигитални новатори в образованието” и какво означава за Вас спечелената награда? Да започнем с това, че положението в което всички се озовахме, бе предизвикателство и имаше много сериозен неизвестен елемент. Имахме притеснение с това как точно ще организираме и децата, и родителите. Но специално за нашето училище, “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велинград, това се случи в рамките на два дни и бързо успяхме да подготвим всички за платформата, с която предстои да работим – Google Classroom. Колкото до наградата – освен престижна, за мен тя е и оценка на моя труд през месеците, в които се наложи да работим по дистанционен начин. Но тази награда е оценка и за децата, техните родители, както и за училището и моите колеги. Всички ние много се постарахме учениците да не губят материал и да са запознати с всичко, което се случва, защото ние не само преподавахме уроците, а също така и коментирахме цялостно ситуацията. Успокоявахме децата и родителите, че няма нужда от тревоги и че учебната година ще завърши успешно. Министърът на образованието сподели на награждаването, че учителството е

неблагодарна професия донякъде и това е причината тези конкурси да са важни. Всички, като общност, разбраха какво е да си учител, да даваш всичко от себе си и да се учиш от децата. Ако един учител не се учи от тях, за мен той си е сбъркал професията. Това е взаимност. Аз давам, но и те ми дават. Стремим се по всякакъв начин да сме в полза и да предадем знания. Ние сме иновативно училище и учениците непрекъснато искат повече, интересуват се от всичко което се случва. Ние трябва по такъв начин да им предадем нещата, че да ги завладеем. Виждаме, че в днешно време децата не се интересуват от това да седнат и да прочетат една книга. Но един стойностен учител би могъл да предизвика тази потребност от четене. Важен е начинът, по който тя се представя. Ние работихме с Hangouts и доста от връзките ни бяха лоши – чуваха се всякакви странични звуци и аз реших, че трябва да направя видеа, за да могат учениците свободно да си ги пускат и на по-късен етап. Ако не са разбрали нещо, да могат да се върнат и да го преговорят. Нашите часове бяха половин час и няма как в тази рамка да се обясни, например, как да се направи презентация или проект на Scratch. Невъзможно е и няма време. Докато във видеата, те се справяха, защото им беше интересно и лесно. Разбира се, ние държахме

#Digital

Стресирани ли бяха децата от това, че не са сред съучениците си, не могат да се видят с приятелите си, не могат да излязат? Аз преподавам от четвърти до дванадесети клас и мога да кажа, че специално при по-малките имаше повече стрес. Те се притесняваха от незнанието какво предстои да се случи. Но в последствие, след като видяха, че нещата не са толкова страшни и можем да се виждаме и чуваме всеки ден, започнаха да се успокояват. След това, когато говорихме извън материала, те ми споделяха, че им липсвам, че искат да са с другите деца от класа. Но те свикнаха. За големите пък, нямаше никакъв проблем, защото именно с тях преди две години ние стартирахме работа с Google класни стаи. Бяхме подготвени и ги използвахме за тестове, проследяване на домашни, уроци и т.н. За по-големите също бях подготвила много видеа и различни проекти. Например, осми клас, заедно с единадесети, правеха сайтове, свързани с безопасен интернет. Но както и при малките, след като мина месец от началото на извънредното положение, започнаха да споделят, че им липсва контакт с приятели и учители. Предполагам, като учител по Информационни технологии, за Вас промяната не е била шокираща, както за много учители из България? Аз съм един от деветте сертифицирани учители по Google обучение в пазарджишка област. Изкарала съм две нива, с изпити на английски и съм запозната с инструментите на Google. Колкото до по-възрастните колеги, те се справиха благодарение на нас, защото трябваше много бързо да им се обяснят нещата. Дори ходих до домовете им, за да инсталирам Google Classroom, да обясня как се използва и т.н. Ние нямахме

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

105

дигитални новатори време да реагираме. Имахме един уикенд на разположение и все пак мога да кажа, че сме първото училище във Велинград, което стартира веднага. Другите се включиха на по-късен етап, защото им отне повече време за организиране. Но в нашето “Св. Св. Кирил и Методий”, в което сме над 60 учители – всички стартирахме в понеделник, на 16 март. Справихме се заедно – нямахме друг избор. Ние сме учители и трябва да дадем всичко от себе си за тези деца. Да ги предразположим, че всичко е наред и не е страшно. Как се отрази извънредното положение върху успеха на учениците? Имаше ли повишаване или понижаване? В училище, бие последният звънец и това е. Учебният ден е приключил. Докато дигиталната среда позволява да си постоянно на линия. Специално за нас мога да кажа, че всичките ни деца се включиха напълно активно по време на часовете, които бяха между 8:30 и 12:30. След това, следобед, те започваха да изпълняват проектите си и домашната работа. Но пак са в тази среда, тъй като всичко се случва в нея. Почти целия следобед те са ангажирани, а много често и до късно вечер. Това от друга страна ги натовари, защото някои проекти бяха със срок и се изискваше отделяне на повече време. В противен случай се получава липса на домашна работа, кое-

то трябва да се отрази в Школо. Нашите деца се стремят всичко да е на максимум и повечето са отличници с много награди. Те имат голямо желание и затова, за мен лично, натоварването им бе много голямо. По цял ден те бяха ангажирани и трябваше да следят и да изпълняват задачите. Някои от колегите искаха да се правят тестове по време на час. В началото, по изискване, не поставяхме оценки, но водихме статистика за всяко дете. Но натоварването не бе напълно лошо, защото в общи линии, те нямаха какво друго да правят. Не можеха да излизат, трябваше да си стоят по домовете, така че, времето им бе оползотворено независимо от натоварването. Важното е, че научиха много, защото им предлагахме интересни неща и извън учебната програма. Имахме разтоварващи дни с различни любознателни видеа, като например, как да си направят игра. Мисля, че всичко бе полезно, защото бяха ангажирани. На Вас лично отрази ли ви се извънредното положение на методологията на преподаване? При мен специално нямаше никаква промяна като преподаване. Използвах същите методи, които и преди извънредното положение. Аз следя новите неща, но бе неприятно, че не мога да използвам интерактивната дъска от кабинета си. Google Classroom използвам още от преди сегашната ситуация. Тестовете ми са там, защото смятам, че е много по-удобно – не се занимаваш с разпечатка на хартия и после не отделяш време да проверяваш. В дигитален формат, много по бързо може да се направи проверка и тестът веднага да се изпрати до ученика за обратна връзка. Откакто в нашето учители сме сертифицирани, ние предпочитаме тази опция. А от гледна точка на родителите? С тях провеждахме родителски срещи ако не всеки ден, то поне през ден. Повечето от тях обаче, останаха без работа и всичко бе много стресиращо освен за децата, и за тях. Няма как да не влезеш в положение на тези хора. Няма как до такава степен нещата да са на максимум, както в нормалния учебен процес и с колегите бяхме не толкова изискващи. Търсихме справяне със ситуацията и спокойствие. Много е трудно, когато ти се струпа толкова стрес, останеш без работа и си затворен вкъщи с две деца.

#Digital

106

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ет о

дигитални новатори са използвали някаква помощ при домашните. Но когато им зададем проект, те няма от къде да го видят или препишат. Ето – аз им давам задание да направят сайт за безопасен интернет, но им казвам и какви менюта да се съдържат вътре. Те няма откъде да го видят. Трябва сами да го разработят. В такъв случай е лесно да разбереш кой знае и на какво е способен. Разбира се, когато са имали трудности сме се чували и сме обсъждали материята. Но всичко е тяхна изработка. Моят предмет е такъв, че не позволява нечестни изпълнения. Но когато им давам да направят презентация на тема “Велики българи”, съм наясно, че има много такива в интернет, защото съм ги виждала. Лесно ми е да позная кога една такава е свалена от интернет. Те могат да не съобразят, че в настройките на презентацията може да се види кога е направена, кога е свалена и т.н. Но така или иначе, нормално – това са деца. Естествено е, когато някое иска да препише или да си помогне от другаде. А психическото натоварване в родителя влияе и на детето… Няма как. Аз съм майка на седмокласник и много ме притесняваше как той се справя. Това е нормално за един родител – страх от неизвестното. Но когато всички видяха, че децата се справят, нещата се успокоиха. Определено учебната година бе спасена. Спаси се и за учителите, и за децата, и за ръководството, и за родителите. Много е важно да имаш директор, който да ти дава криле. Нашата директорка се казва Ани Василева – тя подкрепя всяко нещо и ти дава възможността да се развиваш и да правиш това, което искаш и да имаш свободата да го направиш. Тя има доверие, че ние ще се справим по най-добрия начин. През януари спечелих STEM учител, единствена за област Пазарджик, както и два пъти съм била учител на годината. Затова нашата директорка ни позволява да летим. Но това е взаимен процес. Ти даваш, но и получаваш. В нашето училище цари хармония и дори като класен ръководител мога да кажа, че винаги съм имала и родителската подкрепа. Как тогава да не се чувстваш удовлетворен и да не искаш да покажеш успехи и да покажеш, че в това училище има стойностни учители и деца, които са знаещи, можещи и талантливи? Но най-вече трябва да го носиш в себе си –

това е призвание, а не професия. Аз много обичам своите деца, а те ми отвръщат със същото. Така се прави и така се постигат резултати. Значи нещата се получават с любов и разбирателство? Абсолютно! Ако ти си настроен срещу тях, те ще ти отвърнат със същото. В такъв случай какво правим? Чакаме да минах 45 минути час, взимаме си заплатата в края на месеца и това е. Не става така. Има ли как в този дигитален формат, децата да преписват, да си подсказват, да използват “пищови”, каквато практика, както знаем, съществува в училище? Вероятността за преписване е много малка. Когато имаме час, ние сме с включени камери и аз задавам въпрос към някой от учениците. Те не го очакват и няма как да бъдат предварително подготвени, защото не знаят какъв ще е моят въпрос. Другото е, че ние толкова добре познаваме децата, че знаем кое на какво е способно. Който и преди това е бил стриктен, нормално е да остане такъв и в дистанционната форма. Тези, които са минавали между капките, те също си остават по този начин. Всичко си зависи от детето. Ние сме заобиколени от информация и няма как да знаем дали не

#Digital

Каквото и да се окаже за следващата учебна година, както разбирам, вие сте готови? Напълно. Имаше много отрицателни мнения за дистанционното обучение, но според мен то се оказа ефективно. Обучение, от което и децата, и родителите разбраха много неща, но най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител. Имало е най-различни ситуации в училище и някои пъти родителите са ни нападали. Но сега те разбраха стойността на преподавателите. На родителите също така им се отрази и това, че прекараха повече време с децата си и им обърнаха внимание, за разлика от нормалното забързано ежедневие. Но сега нещата се промениха. Ето, че и нас оцениха с този конкурс и показаха силата на това, да бъдеш учител. Аз съм щастлива от моята професия, щастлива съм, че мога да уча деца. Горда съм. Това са децата на България и учителите са хората, които посяват зрънцето в тях. Възпитанието в семейството е много важно, но учениците прекарват по-голямата част от деня си със своите учители и дори имам случаи, в които децата ми споделят лични неща. Това значи, че те ми вярват. Аз ще продължа своята работа, независимо от това, в каква обстановка ще се случва. Интервюто проведе Пламен Михайлов

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ет о

devstyler.io

107

дигитални новатори

Конкурсът на БАИТ е огромен успех за всички учители

Снимки: Таня Коларова, Личен аархив

Таня Коларова е начален учител в СУ “Кирил и Методий” в село Нова Махала. Тя има 27 години опит, като всяка година се включва в обучителни курсове, а нейното училище активно участва в национални и международни програми. Основната цел е подобряването на образованието на децата и точно поддържането на добрите практики я поставят сред наградените в конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието” в категория “Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители”. Фотокредит: Таня Коларова, Личен аархив

Каква е за Вас да бъдете част от “Дигиталните новатори в образованието” на България? Тази награда означава много за мен. Тя е признание за моя труд и награда за моите ученици първокласници, както и техните родители, с които работихме като екип по време на дистанционното обучение. Аз съм учител в малко училище. Това е признание и за нашето училище. Тази награда ме мотивира да бъда още по-всеотдайна, а конкурсът на БАИТ е огромен успех за всички учители, които работихме в неле-

#Digital

108

ките условия на дистанционното обучение и тези добри практики трябва все повече да се популяризират. Благодаря на БАИТ за инициативата, както и на Министерство на образованието! Вниманието на обществеността трябва да бъде насочвано към положителния заряд, който носят учителите. Как се преподава успешен онлайн урок? В началото на учебната година с родителите поддържахме връзка в затворена група във Facebook. Веднага след 13 март обучението започна в тази група, в

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

дигитални новатори момент, в който приключвахме обучението с буквения етап и работата в Буквара. Предстоеше ни Празник на буквите и подготовката вече беше започнала. Аз винаги искам този празник да бъде вълнуващ и запомнящ се за моите ученици. Надявах се искрено да се върнем в училище до края на месец март, но това не се случи. Продължихме дистанционно като работата ни премина в платформата Microsoft Teams, която ни осигури виртуална класна стая. Първокласниците нямаха лични технически устройства като телефони и лаптопи, а родителите отглеждаха по-малките си деца вкъщи и реших, че обучението трябва да бъде асинхронно. Подготвях и записвах уроците в Teams – четене, писане, околен свят, математика и др. В удобно време през деня родителите и децата слушаха уроците и след това ми изпращаха аудио и видео файлове с тяхната подготовка. Продължителността на тези уроци беше от 15 до 20 минути, за да не се натоварват децата и тяхното все още неустойчиво внимание. По останалите предмети учениците получаваха указания как да изпълнят правилно съответната практическа задачата, а след това снимаха и изпращаха своята работа, за да може аз да проверявам и коментирам. Подготвих 15 презентации, които използвах за уроците по български език, математика и т.н. За времето на дистанционното обучение подготвих около 90 урока, като освен презентациите, използвах и електронните учебници на BULVEST, в които имаше много интерактивни упражнения и се харесваха на децата. Обратната връзка беше положителна и асинхронното учене се прие добре. Направих и анкета сред родителите, за да се допитам дали те одобряват този работен процес. За мен мнението на родителите винаги е важно. Смея да кажа, че децата ставаха все по-самостоятелни мисля, че успявах да провокирам тяхното любопитство с най-различни интересни факти и упражнения.н За тях определено беше интересно да ме виждат на екраните на компютрите или телефоните си. От друга страна пък, за мен също бе интересно да чувам и тях, и техните родители, които много търпеливо бяха до тях и им помагаха. Записаните уроци за улеснения на родителите споделях и във Facebook групата. Малките ученици се справиха добре и с електронните тесто-

#Digital

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

109

дигитални новатори

ве. Подготвих 8 такива за целия период и учениците се справиха много добре с помощта на техните родители. Децата харесват доста повече именно тях – тестовете в електронен вариант, отколкото стандартните, които решавахме в час. Смятам, че сте много подходящ човек да отговорите на този въпрос. Кога най-рано едно дете може да започне да се занимава с технологии? Това дистанционно обучение ни го показа! Като положителна страна и родителите, и децата посочват това, че те се научиха да работят с компютър и телефон. Сдобиха се с умения. Като цяло е добре да се започне в първи клас, но по подходящ начин за възрастта, за да се запознават децата с технологиите по правилен начин. Отрази ли се това на успеха на децата? Резултатите на децата в края на учебната година са отлични. По желание на родителите преминахме в присъствена форма в средата на месец юни. Знанията на децата са реални по всички учебни предмети. Убедих се, че децата са усвоили успешно учебния материал за първи клас. Успокоих родителите, че съвместната ни работа е дала отлични резултати и така преминаваме успешно към втори клас.

#Digital

110

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

дигитални новатори

Какви са предизвикателствата за синхрон между предметите в стара среда и дистанционното образование? Трябва да намерим баланса между дистанционната и присъствената форма. Електронното обучение е добър вариант и трябва да намира място в училище и да се възползваме от електронните продукти. Това е бъдещето, а то е в технологиите! Но трябва да намерим баланса между двете форми – присъствена и дистанционна, и да се справяме с предизвикателствата и да се обучаваме в тази посока, така че да сме по-подготвени. Ето, че още септември месец ни предстои едно обучение – “Как

да подготвяме електронни обучителни ресурси”. Имам един последен въпрос, с който не искам да ме разберете погрешно. И аз съм израснал в по-малко населено място. Имахте ли проблеми с това, че сте от малко населено място? Закъсняха ли технологиите или помощта дойде по-трудно? Не бих казала, че сме се справили по-зле или по-лошо в преминаването на дистанционна форма. Родителите бяха изключително мотивирани и изключително активни в тази посока и направиха всич-

#Digital

ко възможно по най-бързия начин да се присъединят в платформата, която бяхме избрали. Те работеха с телефони и много по-малко с лаптопи. Активността на тези 19 ученика беше на 100%. От ръководството ми поискаха справка за активността на децата в Microsoft Teams. Резултатите показаха, че има много висока активност по отношение на работата. След началото на извънредното положение, ни отне две седмици да преминем всички в този нов асинхронен модел на обучение, но се справихме успешно. Интервюто проведе Атанас Нейчев

Дигитални н о в ат о р и в о б р аз о в а н и ето

devstyler.io

111

Снимки: Стефан Христов, Личен Архив

Лайфстайл

Съвети от сервиза със Стефан Христов Стефан Христов работи в сервиза на DICE. Той сподели как се е запалил по микроелектрониката и дали идват представители на ИТ индустрия често да си поправят устройствата.

112

Какво те запали да се занимаваш с хардуер и електроника? Завършил съм “Електроника” и това е средното ми образование. Нямам други квалификации. Просто от малък много обичах да поправям някакви неща. Много късно се усетих, че мога да го правя. Когато завърших работих 8-9 години като електротехник в един завод, което нямаше нищо общо с устройства, но това е основата на електротехниката и електрониката. Там научих много неща. След като напуснах и говорих с нашите, че трябва да работя нещо, но исках да е различно. Завързах много приятели, защото имам много хобита и се интересувам от спортове. Точно заради тези хобита и колоезденето се запознах с Любо и Антон, които са собствениците на DICE. Те забелязаха, че мога да правя и да поправям. Защото все пак са виждали вкъщи съм си го направил като сервиз. Казаха ми, че имат нужда от човек, който да

поправя разни телевизори и устройства. И започнах да се занимавам професионално. Какви технологии предпочиташ? Аз много се запалих по iPhone-ите и другите продукти на Apple. Преди години един приятел си дойде от Австралия и тогава за пръв път видях Mac на живо. Това беше Macbook G4 с пластмасов корпус. Когато го видях, беше супер - тогава само бях чувал за Mac и в България не можеше да ги докоснеш дори. Оставиха ми този компютър за две вечери и това бяха може би едни от най-щастливите ми вечери. Наблюдавал ли си какви са новостите при мобилните устройства през годините? Какво се е променило под капака? Новостите под капака са, че става все по-малък. Това е нормално за всичко. Устройствата стават все по-малки. Все по-сбито става и така все по-мал-

Лайфстайл

ко компоненти ще могат да се сменят. Какви са интересните промени, които си правил по устройства? Имам един приятел, който се върна от бригада с iPhone и трябваше да му направя ябълката да свети отново. Получаваше се така, че ябълката светеше, екранът не работеше и обратно. Стана сложно, защото се наложи да вадя компоненти от телефони на Nokia. Накрая го оправих и дори го хромирахме целия - нямаше такъв телефон. По принцип всичко е интересно, докато не го разглобиш! Доставя ми много голямо удоволствие да разглобявам. Лаптопите са много по-интересни за разглобяване. Те са риск и трябва да внимаваш, защото се чупят много лесно. Другото интересно, което съм правил, е кутия от плексиглас за компютъра ми. Преместих го

в друга кутия. Много време работих по него. Така бях го направил, че да се разглобява много лесно целия компютър, за да може да се носи в една найлонова торбичка. Тази кутия е универсална, дори може да редиш допълнителни дъна. Какви инструменти използваш? Какъв е твоят сет? Използвам такива инструменти, които ги предлагаме и на сайта ни. Те са много ефективни. Те са на американска фирма, която произвежда и резервни части. Включва инструменти за смяна на всякакви видове компоненти за смартфони и компютри. Има отвертки, пинсети, течности, които разяждат лепило. Това е много добра идея за мобилен сервиз, с което може да дадеш диагностика или да ремонтираш всеки телефон.

Какви са най-често срещаните проблеми при теб в сервиза? Повечето случаи са елементарни. Дисплеи и батерии, както и портове за зареждане, камери, стъкла на камери, дори гърбове, особено когато има вече безжично зареждане. Така че вече се чупят отпред и отзад. Говорителите са много фини и имат мрежа, за да не попадат капки вода. Новата технология работи като пак има дупки, но са по-малки от молекулите на водата. Това се запушва много често и говорителите стават много тихи. Не може да се изчисти отвънка, а трябва отвътре на навън. Колкото и да се чувстват неудобно хората, там се събира ушна кал и други боклуци. Това е нормално, дори понякога им го казвам. Микрофоните се запушват на същия начин. Много рядко имам софтуерни проблеми при мен. Случва се да има някакви бъгове, но не нещо голямо. Какви най-нелепите проблеми, които споделят клиенти с теб? Има едно момиче, което има само Apple устройства. Тя казва, че я следят постоянно. А тези устройства са си сигурност. С програмисти говориш ли си за проблеми с устройствата им? Те идват ли при теб? Идват, както например аз ходя да ми ремонтират колата. А аз колата мога да си поправя и сам. Но това всъщност е много лоша черта на българина да си прави всичко сам. Ако имаш възможност да те чуят компаниите, които произвеждат части и устройства, какво би посъветвал тези компании да направят? Не мога да им давам аз съвети. Но какво и да направят, ние ще го ремонтираме! Може би ще ги посъветвам все пак да си направят батериите по-хубави. Това не знам как ще стане. Там трябва да се работи, защото батериите трябва да издържат повече. Трябва да се извлича максимума от енергията и да е малка батерията. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

113

Лайфстайл

ТОП КНИГИ ЗА РАЗРАБОТЧИЦИ – 2020 EDITION

The Art of Statistics: How to Learn from Data, David Spiegelhalter Статистиката е навсякъде, толкова неразделна за науката, колкото и за бизнеса и в популярните медии стотици пъти на ден. В тази епоха на големи данни един основен схват на статистическата грамотност е по-важен от всякога, ако искаме да отделим факта от измислицата, показните красоти от суровите доказателства – и още повече, ако се надяваме да участваме в бъдещето, а не да сме прости наблюдатели.

Книгите са един от най-добрите източниците на информация. Ако говорим за книги за разработчици или по-точно за програмиране, те ще са стабилна основа, преди която ще започнете да работите по проекта, който сте си наумили. Избрали сме 5 предложения, които имат високи оценки в сайтовете за книги, предпоръчват се от общността в социални мрежи и са интересно четиво, както за начинаещи, така и за напреднали. Приятно четене!

Coders: The Making of a New Tribe and the Remaking of the World, Clive Thompson От утвърдения tech писател Клайв Томпсън, блестящ и потапящ антропологичен сбор с най-мощното племе в света днес, компютърните програмисти – откъде идват, как мислят, какво прави величието в техния свят и какво може да ги спре… за пауза.

The Unicorn Project, Gene Kim Това дългоочаквано продължение на заглавието на бестселъра Project Phoenix хвърля друг поглед върху Parts Unlimited, този път от гледна точка на софтуерната разработка. В проекта „Феникс“ Бил, ИТ мениджър в Parts Unlimited, е натоварен с проект, който е критичен за бъдещето на бизнеса, с код, наречен Phoenix Project. Но проектът масово надхвърля бюджета и изостава от графика.

114

Лайфстайл

You Look Like a Thing and I Love You: How Artificial Intelligence Works and Why It’s Making the World a Weirder Place, Janelle Shane „You Look Like a Thing and I Love You“ е едно от най-добрите лафчета за свалка… според изкуствен интелект, обучен от учената Джейнъл Шейн, създател на популярния блог AI Weirdness. Тя създава глупави AI, които се научават как да назовават цветовете на боята, създават най-добрите рецепти и дори флиртуват (лошо) с хората – всичко това, за да разберем технологията, която управлява толкова много от ежедневието ни.

Artificial Intelligence: A Guide for Thinking Humans, Melanie Mitchell Нито едно скорошно научно начинание не се е оказало привлекателно, ужасяващо и изпълнено с екстравагантно обещание и смущаващи неуспехи като изкуствения интелект. Наградената авторка Мелани Мичъл, водещ компютърен учен, сега разкрива бурната история на AI и скорошния спектър от очевидни успехи, големи надежди и възникващи страхове около него.

Селекцията подготви Атанас Нейчев

devstyler.io

115

116

Show.

Donâ&#x20AC;&#x2122;t tell. contact@tumba.solutions | www.tumba.solutions

devstyler.io

117

2020

SUBMIT YOUR NOMINATION NOW awards.globalsummit.tech 118