DevStyler Брой 2 by DevStyleR

ЛЯТО 2019

СЪДЪРЖАНИЕ

Последвай ни ВЪВ FACEBOOK: @devstyler.io ПОСЛЕДВАЙ НИ В TWITTER: @DevStyleR1 Свържи се с нас: EDITORS@DEVSTYLER.IO

ПОСТИЖЕНИЯ

Минко Гечев е част от Angular екипа в Google и първият лауреат в историята на наградата “Джон Атанасов”, отличен в две различни категории.

Дейвид Полгар: Страдаме от роботска комуникация и умствено затлъстяване

Тейлър Алексис – от сервитьорка до Front-End Developer за 8 месеца

Developer On Focus: Адриан Георгиев, Senior Web Developer в AXSMarine

ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Фатима Сапунджи и докторант Илиян Иванов са членове на катедра „Комуникационна и компютърна техника и технологии“ („КKTT“) към Техническия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Владимир Маринов: Много известни личности в България са геймъри

28 Откъде произлиза е-спортът?

#DailyRoutine: Павлина Колева, Fadata

Vilnius JUG: Технологичните общности в Литва растат

Facebook Community Leadership Circles се развива и в България

Мястото на конната езда в технологичния свят

ИНОВАТОРИ

Кевин Уоруик е първият киборг в света, който дори имплантира чип в съпругата си и успява да свърже нервната си система с нейната чрез електричество.

Лора Караманолева за любовта към конете

Илия и Виктор от Транзистор за тех сензациите и провалите

DEV ПОЗИЦИЯ

Екосистемата на стартъпите във Варна Какво е било програмирането преди 40 години

58 62

Съвети от HR към IT – Милен Великов

Антон Ангелов и как да подобрим тестването

#DailyRoutine: Зорница Бисерина, UI/UX в Donatix

devstyler.io

новете на спорта (и е-спорта) и готините тех събития, които ще открият забавни предложения за разпускане през горещите летни дни и вечери.

<Какво ще има в брой #n, n>2/> Обещаваме, че ще продължим да Ви запознаваме с хората, за които си струва да знаете! С тяхна помощ ние успяваме да разкажем историите, за които иначе не бихте научили. Това издание е за тези, които имат идея и не се страхуват да се борят за нея. Всеки наш брой е посветен на професионалистите, които остават няколко часа в офиса след работно време, в името на едно решение, което ще промени ежедневието ни. Защото нищо от това не би било възможно без Вашите страст, желание и хъс за развитие!

<Технологии и много програмиране/> Много технологии и още повече програмиране - на това се основава съдържанието в медията ни. Създаденото от нас е изпълнено с голяма шепа любопитство и страст за нови познания, затова ако и Вие споделяте същите интереси, просто ни следете. Пред нас предстои глобално разрастване, което ще допринесе за скъсяването на разстоянието между професионализма и ноу-хауто в Силициевата долина и достиженията на компаниите в България.

вяра стефчева ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР В разгара на лятото при Вас пристига брой #2 от нашето списание! Заедно сме в началото на едно технологично приключение, което обещаваме да продължи дълго, а с течение на времето и да става все по-хубаво! А сега, отделете време за пауза, оставете кода да почива, направете си поредното кафе и започнете да прелиствате...

<Кои сме ние?/> Екипът на DevStyleR се състои от млади, свежи и креативни лица, които обичат технологиите и се вълнуват от иновациите в тази сфера. Ние сме в постоянно търсене на добрите професионални примери и вълнуващите истории от IT сектора. Нашата мисия е да поставим на фокус хората, които са от истинско значение не само за бизнеса, но и за техно-

devstyler.io

логичния ни напредък - защото вярваме, че добрите практики са заразяващи!

<Какво да очакваме в брой #2?/> За нас е удоволствие, че имаме възможността да Ви представим атрактивни и стойностни примери за успех в IT света, и то в една уникална по рода си медия, в глобален мащаб. В брой #2 ще се запознаете с първия киборг в света, ще разберете какво да НЕ правите на интервю за работа и през колко етапа трябва да преминете, за да стигнете до първия си работен ден в Google. Подготвили сме Ви и вдъхновяващата история на двама родни млади учени, които разработват иновации в сферата на биотехнологиите. Разбира се, не сме забравили и фе-

<Защото има смисъл от нов тип медии/> Екипът ни е обединен от вярването, че има смисъл от нов тип нишови медии. В дигиталната ера на необятния поток от информация се нуждаем повече от всякога от нещо необичайно, на което си струва да отделим от своето време. Можете да ни откриете онлайн, на хартия, в социалните мрежи и видео платформи, а ако искате просто да поговорим, то ние ще бъдем не само от другата страна на имейла, но и на следващото голямо тех събитие или мийтъп.

екип ИЗДАТЕЛ / ГЛАВЕН РЕДАКТОР Ива Абаджиева арт директор Марина Желева ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ВЯРА СТЕФЧЕВА РЕДАКТОР СПЕЦИАЛНИ ПРОЕКТИ АТАНАС НЕЙЧЕВ ЕКИП РЕДАКТОРИ АНЕЛИЯ МАРКОВА-СТОЛАР, ЦВЕТАНКА БОЕВА, МАРИЯ ЦЕНКОВА НИНДЖА РАЗРАБОТЧИК МОМЧИЛ ЧЕРНЕВ МЕНИДЖЪР ПРОДАЖБИ НАДЯ ТОДОРОВА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ЦВЕТАН КОСТОВ Издава: консеп сървисиз БЪЛГАРИЯ ПО ЛИЦЕНЗ НА INNOVATION CENTER INC.

OФИС: СОФИЯ 1612, БУЛ. цАР БОРИС III, №81, ЕТ.2, ОФИС 5

РЕДАКЦИЯ: Тел. 0894 77 2258, ТЕЛ. 0896 88 0937 EDITORS@DEVSTYLER.IO Препечатването на мaтериалите се извършва само след изричното разрешение на издателя. Редакцията не носи отговорност за информацията в рекламните и PR публикациите. Правата и/или отговорността за предоставения снимков материал принадлежи на лицата, които го предоставят. Copyright Copyright@2019 Innovation Center Inc. All rights reserved. Title is protected through a trademark registered with the U.S. Patent and Trademark Office.

Последвай ни:

devstyler.io

РУБРИКА:

DEV ПОЗИЦИЯ сЪВЕТИ ОТ ВОДЕЩИ СПЕЦИАЛИСТИ

„Dev позиция” представя успешни специалисти, в сферата на софтуерната разработка. Всеки от тях споделя опита си, предизвикателствата в професията, отговорностите и задълженията в работата си и най-вече... как се стига до next level-а!

devstyler.io

ПОСТИЖЕНИЯ

КАК ПРОТИЧА ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА В ОФИСА НА GOOGLE? 6 039

Минко Гечев е част от Angular екипа в Google и първият лауреат в историята на наградата “Джон Атанасов”, отличен в две различни категории. Научете какво е да си на интервю за работа в офиса Google, когато пред теб стои създателят на Angular, както и как месеци по-късно негова демо версия на “Guess.js” е представена на Google I/O от JavaScript гуруто Ади Османи.

devstyler.io

Какви проекти са част от твоето портфолио? През ноември 2018 година се присъединих към Angular екипа в Google. Основният ми фокус са инструменти за разработчици, използващи фреймуърка. Някои от проектите, по които работя са codelyzer, Angular CLI, интеграцията на Angular CLI с Bazel и други. През свободното си време поддържам още 40-50 проекта с отворен код, вариращи от до-

кументи с инструкции за създаване на бързи Angular приложения до инструменти за статичен анализ на Go проекти. Какви средства за разработка използваш? В свободното си време обичам да експериментирам с езици за програмиране от различни парадигми, но професионално използвам най-активно TypeScript и

Go. В продължителние на доста години, за разработка използвах Vim с персонализирана конфигурация. Въпреки, че се стремях редакторът ми да бъде минималистичен, забелязах, че отделям доста часове месечно за подобряване на потока ми на работа. Възвръщаемостта на тази инвестиция често беше под съмнение. В продължение на няколко години използвам VSCode. Изключително доволен съм от редактора и поддръжката му на TypeScript и Go. Prettier и gofmt са инструментите, които форматират кода ми, а за статичен анализ на проектите си използвам TSLint, ESLint и Revive. Терминалният ми емулатор е iTerm2 и противно на наложениgя “стандарт” последно време използвам Bash вместо fishshell/zshell. Ежедневно използвам tmux, много удобен инструмент за Terminal multiplexing. Позволява ми лесно да възстановявам сесии, в които работя по проекти, имащи различни изисквания. Използвам цветовата схема Nord за Vim, iTerm2, tmux и VSCode. Имам файл с Utility функции, които използвам непрекъснато директно от shell-а ми. Например често искам да проверя компресирания размер на скрипт или да променя mac адреса си на летището. Всичко това е в моя GitHub. Преди да започна работа в Google, работих по различни проекти като консултант във фонда Learn Capital и по-късно

съосновател на Rhyme.com. Основните технологии, които използвах там бяха Angular, React, Go, Java и Ruby on Rails. По какво работиш и за какво отговаряш като Engineer в Angular team @ Google? Като Developer Programs Engineer работата ми е доста разнообразна. Включва всичко, което правих в свободното си време докато работих по компанията ми Rhyme.com, плюс куп други интересни неща. В момента подпомагам инициативата ни ABC (Angular, Bazel, CLI), по различни начини - говоря с големи компании, използващи инструментите, събирам обратна връзка от тях, разработвам инструменти, които да улеснят работата им, правя лекции на конференции и други. Освен работата ми по ABC, се занимавам активно по подобряването на инструментариума на Angular, който да позволи създаването на бързи приложения от милионите разработчици, използващи фреймуърка. Например в CLI версия 8 работих по дизайна и имплементацията на differential loading функционалността, която добавихме. Също така работя по дизайна и координацията на ng deploy инициативата, по която си сътрудничим с Firebase, Google Cloud, Azure, AWS, Netlify, Zeit и други. Kак протече интервюто ти в Google, от колко етапа беше и каква подготовка изискваше?

Имах удоволствието да работя с Аngular екипа през 2016 година, малко преди да ме поканят да се присъединя към Google Developer Experts (GDE) програмата. Когато реших да се фокусирам върху разработката на инструменти за разработчици на пълен работен ден, Angular беше очевидния избор. За да започна работа в Google трябваше да мина през редовната поредица от алгоритмични въпроси на бяла дъска. Въпреки интересите ми в областта на компютърните науки и алгоритми, цялото преживяване беше доста стресово. Бях на интервюта с няколко компании в Силициевата долина за подобни позиции (инфраструктурни екипи). Разбира се, Аngular беше основният ми фокус. Може би най-стресовият фактор за мен беше, че в един ден трябваше да покажа, че съм квалифициран за инженер в Google. Изкарах около месец и половина, два, през които решавах по 4-6 алгоритмични проблема на ден. Тъй като повечето код, който пиша е отворен, задачките, които реших са също в GitHub акаунта ми. В деня на интервюто пътувах с Uber от Сан Франциско до Googleplex в Mountain View. Още си спомням неспокойните 30 минути, през които чаках в лобито на една от сградите. Тъй като един от Chrome екипите също искаше да работи с мен за Developer Advocate роля, интервюто ми започна с презентация, на която присъстваха всичките ми интервюиращи за деня.

devstyler.io

ПОСТИЖЕНИЯ още едно интервю, в което трябваше да демонстрирам организационни и лидерски умения. Няколко седмици след това получих оферта. Ти си първият лауреат в историята на наградата “Джон Атанасов”, отличен в две различни категории - принос в световен мащаб за развитието на компютърните науки и софтуерното инженерство и за разработване на проект с широко социално въздействие. На кои твои приноси са посветени тези високи отличия?

Всеки един от интервюиращите ми бях виждал предварително - на Google I/O, заради проектите им в GitHub и т.н. От работата на всеки един от тях бях научил много през последните 5-7 години. И така, дойде момента, в който трябваше да направя презентацията си. Въпреки, че до този момент я бях представял на няколко големи конференции, се чувствах доста притеснен от респекта, който имах към интервюиращите. Например, един от тях беше Мишко Хъвъри, създателят на Angular. Презентацията премина доста добре, получих доста позитивна обратна връзка, което помогна да се успокоя през останалата част на интервюто. По време на последното ми интервю с Ерик Бадълмен, се заговорихме за оптимизации на уеб приложения и той ми спомена, Guess.js, като пример за иновативна библиотека, за по-бързи навигации в single-page applications. Когато му споменах, че аз разработих библиотеката, той остана доста приятно изненадан.

devstyler.io

Грамотата “Джон Атанасов” получих за генерален принос към сферите на софтуерното инженерство и компютърните науки. Някои от заслугите ми са лекции на големи международни форуми за софтуерни инженери, популярни статии, книги и други. През 2017 година, когато получих грамотата, имах около 40 лекции в 12 страни на теми, свързани с производителност на уеб приложения, техники в софтуерното инженерство, функционално програмиране, Angular, JavaScript и други. Някои от статиите ми имаха стотици хиляди виждания и преводи на десетки езици. През 2016 година имах удоволствието да напиша една от първите книги за Angular, която също беше оценена от журито.

Трудно е да опиша колко развълнуван бях аз, когато човекът, от когото съм учил години наред, по време на интервюто ми в Google заговори за моята работа.

По-късно разбрах, че всички Angular проекти вътрешно се валидират от няколко codelyzer правила. Страхотно е усещането да отида на интервю за работа и да разбера, че компанията използва мои инструменти за статичен анализ на кода си.

В края на деня, след 6 интервюта, се чувствах доста изтощен, но също така уверен, че всичко е минало успешно. Още в същия ден служителят от Google, който ръководеше процеса по интервютата ми каза, че засега обратната връзка, която получава за мен е позитивна. Няколко седмици по-късно минах през

Наградата за проект с висок обществен принос, получих заради работата ми по codelyzer и Angular. Codelyzer има над 2 милиона месечни сваляния и проверява милиарди редове код всеки ден. Работата ми по Аngular към 2017 година беше основно фокусирана върху PWA (Progressive Web Applications) с Angular mobile toolkit, Angular style guide и други. По Angular style guide имах възможността да си сътруднича с Google, Microsoft и други компании, докато бях разработчик на свободна практика и по-късно CTO на Rhyme.com. На Google I/O ‘18 Ади Османи представи проекта Guess.js, в който участваш и ти. Би ли ни споделил повече за това? Още от 2016-2017 година имах идея за тази техника, при която чрез анализ на информация за това как потребителите използват дадено уеб приложение, можем да създадем стратегия за сваляне и кеширане на статични ресурси. През декември 2017 година подадох предложение за лекция на конференция в Оксфорд на тема “Teach Your Bundler Users’ Habits”. Организаторите приеха лекцията ми и така се наложи да разработя

идеята, която имах. На вечеря в Сънивейл, Калифорния се засякохме случайно с Ади и му разказах за идеята си. Той каза, че планира нещо такова от доста време и ще се радва да поддържаме контакт за евентуално партньорство. Няколко седмици по-късно, разработих прототип на идеята, който е с отворен код в GitHub, и написах статията “Machine Learning-Driven Bundling. The Future of JavaScript Tooling.”. След представянето на лекцията ми в Оксфорд, Ади предложи да работим с Гетсби, за да развием идеята. Преименувахме проекта на Guess.js и така преместих кода от mlx в GitHub организацията guess-js. С Кайл Матю (CEO на Gatsby) разработихме Guess.js плъгина за Gatsby и направихме демо за Google I/O. Накратко, Guess.js използва доклад от Google Analytics, за да направи модел, който се използва за предсказване на поведението на потребителя. В Guess.js има две основни предизвикателства: Създаване на ефективен модел, който не повишава значително размера на приложението.

Намиране на съответствие между декларации на маршрути в дадено приложение и статистиката, която сме получили от Google Analytics. В момента работя по техника, която ще позволи извикване на модела по време на “компилация” на приложението. По този начин всеки JavaScript файл може да съдържа само няколко байта с инструкции за сваляне и кеширане на файлове, които могат да бъдат необходими в бъдеще. Намирането на съответствие между маршрути и статистика от Google Analytics се случва посредством статичен анализ на кода на потребителя.

занимава с отворен код и общността в Колумбия благодарение, на което е постигнала професионални успехи. Тези моменти определено ме правят много щастлив. Проектите ми, които са в сечението между теоритични компютърни науки и/или математика и софтуерно инженерство, също приемам като успех. Често се опитвам да мотивирам инженери да инвестират повече време в идеи от математиката и компютърните науки и по-малко в изучаването на API на различни технологии. Идеите остават, но технологиите се менят често.

Кое би определил като свой най-голям професионален успех?

Какви са бъдещите ти планове в тех сектора?

Най-големият успех са положителните коментари, които получавам от хора, които следят работата ми и се мотивират да учат и правят повече. Например на NG-Conf в Юта преди няколко седмици се срещнах с група от Колумбия. Там се запознах с Мелина, която представяше първата си лекция, а в момента организира общност за програмисти в Меделин. Тя ми сподели, че съм един от хората, които са я мотивирали да се

Смятам, че инструментите за разработка на софтуер могат да ни помогнат да пишем по-качествен и коректен код. Има още много място за развитие и неразработени идеи, които могат да повишат производителността на стотици хиляди, а от там транзитивно да подобрим живота на милиони. Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ЕКСПЕРТИТЕ СПОДЕЛЯТ

ДЕЙВИД ПОЛГАР: СТРАДАМЕ ОТ РОБОТСКА КОМУНИКАЦИЯ И УМСТВЕНО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ 5 190 12

devstyler.io

инженерите мислят за това, което може да се направи, специалистите по етика съобразяват какво е редно, а законите определят какво трябва да се случи

Дейвид е експерт по технологична етика и цифрово гражданство, което означава, че често говори за нормите във виртуалния свят на световноизвестни технологични конференции и в ефира на най-големите медии. Към този момент е фокусиран върху проучване за съвременните изменения в обществената комуникация. В разговора ни с него ще разберете как иновациите ни влияят от етична, правна и емоционална гледна точка, както и какво означава за един дивелъпър да живее в “ерата на умственото затлъстяване“ и „роботската комуникация“. Какво разпали у Вас любовта към технологиите? Имам професионален опит като адвокат и преподавател в колеж, но осъзнах, че технологиите винаги са ме привличали силно. Годините ми в гимназията през 90-те бяха повлияни от нововъзникващата мрежа и диалога за „информационната супермагистрала“. Тогава бях обсебен от темата за потенциала на мрежата и технологиите като цяло. Исках свободно да разпространявам информация, да създавам значими връзки и напълно да залича смисъла на границите. Работата ми по етиката и влиянието на технологиите бе повлияна от Николас Кар и статията му „Дали Google ни пра-

ви глупави?“ в списание “The Atlantic”, публикувана през 2008 г. Материалът разкриваше как технологията значително променя състоянието на човека, особено начина, по който мислим.

В този момент реших, че мисията на живота ми е да разбера как технологиите ни въздействат от етична, правна и емоционална гледна точка.

Когато става въпрос за технологиите и поведението на потребителите онлайн, възникват много етически дилеми. Каква е Вашата визия за легално разрешаване на проблемите? Какво трябва да притежава една успешно функционираща правна система, касаеща киберпрестъпления, тормоз и други?

Един от основните проблеми, които имаме в момента е, че като цяло в различните държави работим по различ-

ни случаи. Същевременно в мрежата граници почти няма. Част от борбата включва дори големи световни имена като Facebook. Изключително трудно е да се справим с толкова мащабен продукт, преминаващ през една смесица от култура и право. Имаме нужда от полагане на усилия на глобално ниво, за да можем да решим как да регулираме технологичните фирми и мрежата. Интересно е да наблюдаваме голямото несъответствие в начина, по който Европа се справя с големите технологични компании в сравнение със САЩ. Изглежда, че например, GDPR има голямо влияние върху диалога в Aмерика. В това отношение европейският активизъм за осигуряване на по-добра онлайн среда и по-социално отговорни технологични брандове влияе върху създаването на закони далеч извън Европа.

Важно е и това, че етичното и законното не са едно и също нещо. През последните няколко години нарасна броя на хората, призоваващи за по-етично отношение при създаването и прилагането на технологии. В много отношения потребителите смятат, че технологичните компании действат неетично, особено по отношение на проблемите, касаещи извличането на данни и неприкосновеността на личния живот. В крайна сметка законите винаги се стремят да отговарят максимално на етиката ни. Важно е да помним, че

devstyler.io

ТОП МЕНИДЖМЪНТ ложения текст от LinkedIn. Дивелъпърите и много други хора, може би приемат комуникацията като едно прехвърляне на думи, но тя е много повече – тя е начинът, по който се свързваме и изграждаме взаимоотношения.

инженерите мислят за това, което може да се направи, специалистите по етика съобразяват какво е редно, а законите определят какво трябва да се случи! В едно от изданията на комедийното шоу “Funny As Tech” Вие и Вашият гост обсъдихте бъдещето на талантите и разнообразието (#Diversity) в технологичния сектор. Какво е мнението Ви по тези актуални въпроси? Разнообразието в технологичната индустрия е доста сложна тема за обсъждане. Красотата на проекта “Funny as Tech” е в това, че избираме сложни теми и ги обсъждаме във формата “комедиен театър”. Предаванията ни се провеждат в театър за импровизации в Ню Йорк, където гостите ни могат да се отпуснат максимално и да споделят какво е действителното им отношение по даден въпрос. Това е един далеч по-различен подход от типичния, при който има задаване на въпроси към експерти. Много са причините, заради които вярвам, че в този тип среда можем да получим по-честни отговори. Един от най-големите изводи от конкретния епизод беше, че разнообразието в технологиите е не просто правилното решение, но и необходимото за налагане. Много от проблемите ни в технологиите произтичат от липсата на перспективи. Нуждаем се от широк кръг от хора, които могат да подхождат с различни гледни точки и опит.

devstyler.io

Преди време от Apple заявиха, че никога не са имали намерението да накарат поребителите да прекарват повече време онлайн, въпреки всички възможности за нежелани нотификации от приложения. От Facebook пък промениха алгоритъма си така, че да получаваме повече информация от приятелите си, за сметка на съобщения от рекламодатели. Не смятате ли, че технологичните иновации всъщност просто целят да ни таргетират като консуматори, а не толкова да подобрят живота ни?

Бъдещето на талантите в IT сферата е мултидисциплинарно!

Смятате ли, че дивелъпърите са жертви на „умствено затлъстяване“ и „роботска комуникация“?

Мисля, че всички страдаме от начина по който консумираме и обработваме информация. Целта не е да се изключим, а просто да не прекаляваме. Няма значение колко време прекарвате онлайн, а дали това се отразява на способността ви да се свързвате с други хора или да бъдете креативни. Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, е огромното количество информация, което се опитваме да обработим небалансирано спрямо нужното ни време за размисъл. Ако в момента има нещо, от което се нуждаем повече от всякога, то е ежедневно да отделяме време за осмисляне. Както сме претоварени и “затлъстели” от информация, аналогично се опитваме да се справим и с изобилието ни от взаимоотношения. Това е една от причините роботската комуникацията да ни се струва толкова примамлива. Много по-лесно е да CopyPaste-нете, да използвате функцията “Smart Compose” на Gmail или пък пред-

Технологичните компании се опитват да максимизират печалбите си в рамките на законното. В момента това ги стимулира да се борят за повече от нашето внимание и данни, тъй като бизнес моделите им са фокусирани върху рекламата. Apple, обаче, е малко по-различна, тъй като те правят много пари от продажба на продукти. Ето защо Тим Кук и Apple често са в конфликт с Марк Зукърбърг и Facebook – Apple вярва, че не е необходимо да увеличава времето на потребителя на екрана. Въпреки, че е важно потребителите да се запознаят по-добре с неприкосновеността на личния си живот и данните, които отдават, често е трудно за тях да разберат до каква степен информацията им влиза в употреба. Ето защо е нужно правителствените органи да изиграят ролята си на защитници на потребителите от поведението, което дефинираме като “неподходящо”. А Вие самият бихте ли живял в напълно умен дом с всичките му IoT-свързани устройства и предмети от ежедневието? Мисля, че често предсказваме погрешно доколко технологично-структурирано ще бъде бъдещето ни. Винаги приемаме, че в бъдеще всеки елемент от дома ни ще е свързан с интернет, но лично аз не съм съгласен с това. Хората не искат технологията заради самата нея, искат я, само когато прави живота им по-лесен или по-приятен.

Concept by David Ryan Polgar Illustration by Robin Fecso of Jumpstart

Макар че бъдещето предвижда повече технологии отколкото днес, има определени граници. Това е една от причините, поради които никога няма да имам дом в пълен “умен режим”. Всеки ден гледам екрана на компютъра си твърде много.

Понякога технологиите са последното нещо, което искам в живота си

Да, може би ще е забавно да командвам къщата си, за да изключа осветлението, да включа музиката или да намаля топлината, но нямам нищо против понякога да го правя сам. Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ИНОВАТОРИ

ПЪРВИЯТ КИБОРГ КЕВИН УОРУИК: УСПЯХ ДА ПРИДАМ БИОЛОГИЧЕН МОЗЪК НА РОБОТ 7 070

Какво ще стане, ако роботът в бъдеще получи същия брой човешки мозъчни клетки, колкото на един човек? Кевин Уоруик е първият киборг в света, който дори имплантира чип в съпругата си и успява да свърже нервната си система с нейната чрез електричество. Кевин сподели за първи път пред българска медия за своите научни разработки върху интелигентни компютърни методи и комуникация от нов тип.

devstyler.io

Какво означава да бъдеш първият кибернетичен човек в света? Как се захранва изобретението и как функционира? Експериментите, които проведох, бяха изключително вълнуващи от научна гледна точка. Мога да опиша като много специално чувството да бъдеш първият човек, който някога е изпитвал нова форма на комуникация и е могъл да контролира роботска ръка, използвайки собствените си мозъчни сигнали, и то на друг континент. Имплантът “BrainGate” се нуждаеше от собствено

захранване, за да предава сигнали от нервната система към компютъра, както и за да използва сигнали от компютъра с цел стимулиране на нервната ми система. По този начин успях да извърша цяла поредица от експерименти. Каква е разликата между Вашите научни тествания “Project Cyborg 1.0” и 2.0? Проект “Cyborg 1.0” включваше устройство за радиочестотна идентификация, което бе имплантирано в лявата ми ръка. С това компютърът в моята сграда

можеше да проследи местоположението ми в различно време. Например докато минавах по коридора светваха светлините, докато отивах към лабораторията, вратата се отваряше автоматично. Когато влизах през входната врата пък чувах поздрава „Здравейте професор Уоруик“. Проект ‚‚Cyborg 2.0” включваше BrainGate имплант, който се изстрелва в нервната система през лявата ми ръка. Операцията по поставянето на импланта беше проведена от неврохирурзи и отне 2 часа. Имплантът се състоеше от 100 електрода с шипове с дължина 1,5 mm. Това електрически свърза нервната ми система към компютър, а след това и към интернет. Ултразвуковите сигнали ми придадоха усещане за разстояние между обектите. Когато един обект се приближаваше по-близо до мен, мозъкът ми моментално получаваше импулси електрически ток, увеличаващи се честотно.

Нервната ми система беше включена в интернета на Ню Йорк и само със силата на мозъчните си сигнали контролирах робо ръка чак в Англия.

Ръката притежаваше и сензори на върха на пръстите и изходът им беше подхранван, за да стимулира мозъка ми в Ню Йорк. Нервната ми система и нейните възможности бяха разширени чрез интернет. Усещах колко много сила моята робо ръка може да приложи.

Съпругата ми също имаше имплантирани електроди в нервната си система, дори свързахме нервните си системи чрез електричество.

Всеки път, когато свиваше ръката си, мозъкът ми получаваше импулс. Общувахме телеграфно. В бъдеще този експеримент ще се проведе от мозък към мозък и ще бъде метод за комуникация със силата на мисълта.

Тази имплантацията на чипа се случва през август 1998 г., но не се превръща във „вълната на бъдещето“. Според Вас защо и как идеята отговаря на настоящите опасения за сигурността на данните ни?

Ролята на имплантa от 1998 година беше само за да ме идентифицира и направи едно цяло с компютъра в моя блок. Аз бях първият човек, който експериментира с този имплант. Понастоящем същата технология се използва и за заплащане на пътувания в Швеция, както и редица други приложения. И все пак съм съгласен, че все още не се е превърнала в голямата нова технологична вълна. Смятам, че етичното ни общество все още е малко предпазливо по тази тема, но същевременно жизненоважно ново приложение все още не е въведено. Един потенциален пример за това би бил следният - представете си, ако една страна разреши подобни импланти да се използват като допълнителна паспортна информация, така че да можете да стигате до предната част на опашките за паспортна проверка, когато пътувате. Ето с такива заявления, в които обясняваме как ползите биха могли да бъдат полезни, драстично ще се увеличи и броят на ползвателите им. Да, хората имат опасения за неприкосновеността на личния си живот, но аз вярвам, че тези притеснения обикновено изчезват, когато приложението е истински полезно!

devstyler.io

ИНОВАТОРИ като имаме предвид, че нервната система и мозъкът работят електрохимично. Следователно е напълно възможно такива роботи да се използват за прилагане на електрически импулси с цел отстраняване на болката. Така няма нужда повече да приемате аспирин! Някои от Вашите изследвания включват интелигентни компютърни методи в полза на биомедицинското инженерство. Бихте ли ни разказали за работата по тези проекти, какви бяха основните технически трудности? Работя с неврохирурзи в болницата „Джон Радклиф“ в Оксфорд, за да подобря положението на болните от болестта на Паркинсон. Дълбоката мозъчна стимулация включва прилагане на електрически импулси към центъра на мозъка на реципиента, за да се противодейства на тремора (неволевите свивания и отпускания на мускулите) и симптомите на заболяването.

< Институтът по физика Ви обяви за „един от 7-те изтъкнати учени, които илюстрират етичното въздействие, което научната работа може да има”. Как бихте определили Вашата научна работа, каква е нейната основна цел и как тя помага на технологичния напредък на човечеството? Отчасти това е свързано с подобряване на терапевтичните методи за лечение на неврологични проблеми. Но също така е свързано и с повишаване на човешките способности - придобиване на нови сетива, по-добра комуникация, по-добра памет и така нататък. Също така поставих биологични неврони в роботско тяло, като по този начин придадох на робота биологичен мозък - т.е. могат да се използват човешки мозъчни клетки, но обикновено се използ-

devstyler.io

ват от плъхове. Всички тези неща повдигат етични въпроси, особено относно човешкото подобрение. Тъй като става дума за човешко подобрение (създаване на „човешко ниво на суперинтелигентност“), това може да не е приемливо за всички. Кои са последните впечатляващи нововъведения в нанотехнологията? Особено харесвам някои от последните разработки в нанороботите. Те могат да революционизират медицината, като например такива роботи започнат да обикалят в тялото ни, да прилагат химикали или пък да извършват незначителни операции. Мисля, че е време да тестваме някои от тях сега, за да видим какви са възможностите. Възможно е дори да могат да се използват и за прилагане на електрически импулси - нещо, което може да е изключително полезно,

Ние измерваме електрическата активност в мозъка на индивида и го захранваме в изкуствена интелигентна система, която се научава да разпознава и моделира тази конкретна част от човешкия мозък.

Системата може да предскаже много точно началото на симптомите, така че стимулацията да се използва само когато е необходимо, т.е. стимулиране при поискване. Но също така, поради класификационните свойства на AI, той също е добър при посочване на вида на болестта на Паркинсон, която пациентът има. Този метод е много полезен и е в помощ на хирурга при дефиниране на конкретния случай на пациента и необходимото за него лечение. Докъде може да стигне AI и какво ще се случи с противоречивото култивиране на човешки неврони? Вече се обръщаме към AI в много практически приложения и се доверяваме на това, което може да направи технологията за нас. Разбира се, това може да бъде много съществено за медицински-

те приложения и дори при вземането на решения. Но също така може да бъде и много опасно във военната и/или финансовата търговия. В подобни случаи може да се вземат решения, които да навредят на някои хора и нищо не можем да направим по въпроса. Важното е, че AI трябва да бъде част от мрежа. Като хора ние не сме в състояние да разберем какво всъщност означава интелигентност в контекста на машинната мрежа. Трябва да помним, че няма да можем просто да изключим тази технология.

В едно роботско тяло човешките неврони могат да се развиват и разработват.

Това е продължаващо изследване, помагащо в медицината. Експериментирайки с мини-мозъка, могат да бъдат наблюдавани ефектите на различни химикали или добавянето на мозъчни клетки. Но какво ще стане, ако роботът в бъдеще получи същия брой човешки мозъчни клетки като на един човек. Как се отнасяме към такъв робот? Как си представяте бъдещия технологичен свят и роботите, които ще го обитават? Сливането на хората с технологиите е една вълнуваща перспектива. Този процес вече ражда много нови терапевтични лечения, а в бъдеще ще има още повече възможности. Електронните форми на медицината ще станат много по-разпространени. Но още по-интерес-

ното, което предстои, е възможността за човешко подобрение и много по-мощни средства за комуникация по отношение на емоции, чувства, цветове и мисли. Настоящите ни средства за комуникация, като речта, могат да се окажат остарели. Също така, ще можем да изпитаме по-широк спектър от сензорни данни, вместо да пропускаме случващото се около нас, което е настоящата ситуация. С тази нова технология няма да бъде нужно мозъкът и тялото ви да са на едно и също място. Всъщност, тялото ви дори не е нужно да бъде с ръце или крака, можете да сте сграда или превозно средство. Не е ли по-добре да свържете мозъка си с AI и технологията да действа за вас, а не срещу вас? Пред нас е цял нов свят. Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ПОСТИЖЕНИЯ

ТЕЙЛЪР АЛЕКСИС – ОТ СЕРВИТЬОРКА ДО FRONT-END DEVELOPER ЗА 8 МЕСЕЦА 5 600

Преди 2 години Тейлър Алексис напуска своята работа като сервитьорка във верига за бързо хранене и започва своето приключение #100daysofcode. Днес тя е Front-End Developer и помага на всички ентусиасти, които искат да се реализират в IT сектора. Тейлър разказа какви са били трудностите по пътя и какви са отзивите й от Microsoft Build ‘19. В скорошен туит, сподели, че някога си работила като сервитьорка във верига за бързо хранене, а сега си Front-End Developer. Каква е твоята история за успеха и какво е #100daysofcode? Попаднах на популярната платформа Codecademy по чиста случайност и през

devstyler.io

февруари 2017 г. започнах с основи на Python. Това стана преди да напусна работата си, защото ако трябва да бъда честна, не знаех с какво точно се захващам. До този момент не се бях сблъсквала с компютърните науки в нито един момент от живота си, главно защото всички около мен бяха приели, че моите академични предимства се състоят само във владеенето на английски език и в историята. След краткото ми запознанство с Python продължих да работя в търговията на дребно, но се чувствах сякаш ми е предначертан различен живот. Реших да приема работата си във fast food сектора като временна стъпка преди следващата, преди да разбера какво наистина искам да правя в бъдеще. През есента на 2017 г. се върнах към

идеята да се науча да кодя с помощта на Colt Steele’s Web Developer Bootcamp (не е действителен bootcamp), което е курс на онлайн обучителната платформа Udemy. Започнах да разработвам проекти, както и да публикувам туитове с ъпдейти за моето ново приключение под хаштага #100daysofcode. Така споделях провалите и успехите си докато учех нови неща като PhP и JavaScript. Използвах безброй ресурси от YouTube, (абонирайте се за “Traversy Media”, Кевин Пауъл и “Coding Phase” за доза мотивация и уроци за стартиране на проекти!!) Egghead, Medium, FreeCodeCamp и други. С течение на времето се научих да bookmark-вам MDN (Mozilla Developer Network) и CSS Tricks като референтни точки. Привлякох вниманието на няколко работодатели, които харесваха работата ми и хъса ми. На 18 юли 2018 г. получих първото реално предложение за работа като уеб разработчик и така от Орландо, Флорида се преместих в Сиатъл, Вашингтон. Това беше един невероятен момент за мен! В първата ми работа използвахме Angular и PHP. Сега вече съм на второто си работно място като Contract Frontend Engineer, където работим с Vue, React и Laravel. Какво предпочиташ като език, framework и text editor? Обичам да пиша код на JavaScript. Ако говорим за framework, изборът ми е React! Любимият ми текстов редактор е VS Code, харесва ми как са вградили Git, така че мога да правя commits, пулвам разклонения и да изпращам кода в GitHub безпроблемно, като всичко се случва в рамките на редактора. Ти бе поканена да присъстваш на Microsoft Build! Какви са отзивите ти и коя лекция ти хареса най-много? О, Microsoft Build беше едно страхотно изживяване! Аз бях там в ролята си на Dev MC, което е нещо като говорител на

бранд (“brand ambassador”) и съответно работата ми бе да присъствам на сесиите и да създавам видеа с обобщение какво съм научила! Също така направих интервю с екипа на Microsoft Edge относно UX. Като цяло научих нови неща за промените, които екипът е въвел в браузъра Edge, значимостта от обратната връзка с потребителите, придобиването на GitHub и изобщо всички последни иновации, които се случват там. Любимата ми сесия беше за Cortana и Bot Framework, оказа се, че можете да говорите съвсем непринудено с Cortana и ботът ще създава, актуализира и анулира събития в движение, както и ще отговоря на всичките ви въпроси. Наистина невероятно! Как мотивираш хората да започнат да кодят с CodeEveryday? Какво те вдъхнови да стартирате този проект? Винаги гледам да препоръчвам ресурси за програмиране, които лично съм тествала и намирам за ефективни! Споделям всичко за пътуването, което ме научи да програмирам и ми даде възможност да осигурявам работни места в сферата на технологиите. Заради всичко това хората се обръщат към мен за менторство, ръководство, питат за официален списък на ресурсите, които ползвам и искат съвети за интервюта и работни места. Казах си, защо да не създам платформа, която да е нещо като гайд, който да използвате, когато решавате какъв кариерен път искате да следвате в IT сектора, как да се подготвяте за интервю, изобщо наръчник за навлизане на пазара на труда. Искам да помогна на онези, които идват от нетрадиционни и недостатъчно изявени среди. Стремежът ми е да направя технологичния сектор по-разнообразен. А какво правиш в платформата за видео уроци egghead? Когато постът ми в Twitter за трансфера ми от сферата за бързо хранене към инженерство стана viral, Джоел (основателят на Egghead) ме попита дали бих искала да си сътрудничим и да бъда инструктор в проекта. В момента работя върху това, така че бъдете готови за новости! Общо взето, мисля да създавам видео уроци по програмиране. Какво мислиш за жените в софтуерната индустрия, съществува ли проблем с равноправието в IT компаниите? Има ли неравенство по отношение на третирането на жените в сферата на тех-

нологиите или спрямо броя на жените в сектора? Отговорът и в двата случая е “да”! Има много жени, които са с безбройни постижения, но са подложени на тормоз и несправедливо отношение поради техния пол. Решението на проблема е да се даде гласност на маргинализираните гласове, да се подкрепят, и то взаимно, да се създават нови възможности и да споделяме нашите ресурси и мрежа, така че всеки да получи своя равноправен, справедлив шанс. Коя е най-вдъхновяващата личност от технологичния сектор, която си срещала досега? Най-вдъхновяващата личност от сектора, която съм срещала до този момент е Стефани Хърлбърт. Тя се превърна в един мой истински добър приятел и винаги дава много добри съвети за всичко, особено когато става въпрос за навигиране на технологии и проблемите, които възникват по пътя. Разбира се, има толкова много други хора, които ми помогнаха както пряко, така и косвено. Какво разработваш в момента? Пуснах първия си собствен курс! Заедно с Джайрън Паркър създадохме онлайн семинар наречен “React + Laravel Masterclass”, в който можете да разрабо-

тите Cash app Clone. Това е прогресивно уеб приложение, с което ще можете да свържете своят stripe account, за да изпращате и получавате плащания. Сега, след като пуснахме това, работя по първия релийз на CodeEveryday. За момента ще използваме React, Node и Apollo-GraphQL, защото това е технологичният стек, с който съм най-добре запозната. Разработвам го като прогресивно уеб приложение, така че е възможно да преглеждате уеб страници офлайн или ако имате проблеми с мрежовата връзка. Моя отговорност е и достъпността, искам да се уверя, че UX е основен приоритет от самото начало, а не последваща мисъл. Работя и по своите лекции на конференции, които имам през това лято, на тях ще обучавам хората как да направят своите React и React Native приложения по-достъпни! Предстои да бъда лектор на конференции като RefactrTech в ATL, Chain React в Портланд и React Loop в Чикаго. Поддържам и серия от влогове #CodeEveryday, където заснемам всекидневния си живот като софтуерен инженер и стартъп основател. Последвайте ме! Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

DEVELOPER ON FOCUS

АДРИАН ГЕОРГИЕВ, SENIOR WEB DEVELOPER В AXSMARINE 3 160

Езиците за програмиране са само синтаксис, който трябва да бъде научен, доста по-важно е задкормилната уредба

Адриан Георгиев е Senior Web Developer в AXSMarine. Обича пътуванията, екипната работа и новите предизвикателства! Колегите му го посочват като пример за отлични знания и умения. Кого номинирате за “Developer на фокус”? Адриан Георгиев - Senior Web Developer в AXSMarine. Каква е причината да го номинирате? Адриан е един от най-опитните и утвърдени програмисти в екипа ни. Той може да бъде отличен пример за всички със своите знания и умения.

devstyler.io

Опишете неговите професионални качества. Завършил e бакалавър ‚‚Информатика” в СУ, а след това и магистратура “Изкуствен интелект” отново във Факултета по математика и информатика на СУ. Личната му мотивация е едно от основните му качества, което помага за това задачите да се вършат по лесен и приятен начин. Адриан притежава много добри умения за решаване на проблеми, които идват с натрупването на знания. Това, заедно с добрата работа в екип, е другото, което му помага в професията. Според него извънработните ангажименти и занимания са нещата, които също много допринасят за професионалното израстване. Разкажете ни повече за него като личност. Комуникативен! Отворен за нови неща,

свързани със знания и преживявания. Старае се да се разбира с всички колеги, обича да се обгражда с начетени, интелигентни и колоритни хора, които да му дават нови хоризонти. Обича да пътува и се старае да го прави възможно най-често и на възможно по-разнообразни дестинации (видно и от снимките). През последните години Адриан се е научил да спортува, което внася повече дисциплина в ежедневието му. Можете ли да опишете как протича неговият работен ден? Ден с ден не си прилича, винаги се намира нещо ново за research или програмиране. Сутрин гледа да отхвърли най-наложителните задачи, следва обяд с колеги, след което отново пред компютъра. През седмицата често се случва с екипа му да посетят ‘mind room’ и това много му допада, защото по този начин всички се разнообразяват и раздвижват малко мозъците си. А краят на работния ден за него завършва със

‚‚stand-up meeting‘‘. Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи? Проектите, по които работи, обработват голям обем и поток от данни. Укротяването на толкова много данни си е всекидневно предизвикателство, налага се research и имплементация на нови по-бързи решения. Това, върху което работи в момента, е разработване на система за съхранение, манипулация и извличане на информация от имейли. Разработват се и всички съпътстващи ‘feature’- ри, свързани с мейл клиент и специфични такива за клиентите ни от корабната индустрия. Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи? Екипната работа е най-важният процес както за него, така и за компанията ни. Нашите проекти са големи и няма начин да се справим с индивидуална работа, затова съгласуваме, обсъждаме и разделяме задачите. Всеки помага на всеки с каквото и колкото може. За Адриан винаги е удоволствие, ако може да помогне и да улесни работата на някой колега, като му предаде част от своите знания. Така че, той помага, когато се налага, на колеги в собствения му екип или който и да е друг отдел. Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те? Упорит, деен и определено добър човек. Взима ли участие в инициативи на компанията? Занимава се с други проекти в свободното си време, което разширява кръга му от знания. Пише desktop и web приложения, като се опитва да ползва нови, непознати технологии.

главно на път.

Какъв е стилът му?

Каква музика слуша? Как се забавлява?

Облича се спортно.

Предимно хубава музика.

Какви са хобитата му?

Интересува ли се от гейминг?

Понеже обича да програмира, а това е свързано с много седене на едно място, е наясно, че трябва да се старае да се раздвижва възможно най-често. Следва максимата, че спортът учи на дисциплина и точно затова се старае да спортува всеки ден. До работа се придвижва с колело, което използва и за планински преходи. Той е запален скиор, кара от малък и всяка зима отделя време за това. Лятото обича да плава и да почива

Да, но определено е намалил употребата му през последните години. Кое предпочита - Android или iOS? Защо? Android, защото го използва. Според него е лесен за употреба и за разработване. C iOS не е толкова запознат, нито с употребата, нито с разработката му.

С кои езици за програмиране борави? Езиците за програмиране са само синтаксис, който трябва да бъде научен, доста по-важно е задкормилната уредба. Да притежаваш мисленето и знанията, които ги стиковат. В компанията ни използваме главно web базирани неща, JavaScript (Extjs), NodeJS, PHP (Symfony), MySQL върху Linux. Иначе C#, Java, AngularJS, React и т.н. Интервюто подготви екипът на DevStyleR.

devstyler.io

GAME ZONE

ВЛАДИМИР МАРИНОВ: МНОГО ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В БЪЛГАРИЯ СА ГЕЙМЪРИ 2 990 26

devstyler.io

Владимир Маринов е бивш професионален играч по World of Warcraft. Toй работи в немската гейминг компания Roccat и е един от администраторите на Facebook групата за WoW в България. Владимир сподели мнението си за електронния спорт и развитието на общността у нас. Какво представлява общността на World of Warcraft в България? Сам ли администрираш и организираш групата? Групата обединява хората, които играят WoW. Съществува от 5-6 години и в нея коментираме всичко ново, споделяме какво сме си взели в играта или пък търсим други играчи. Други станаха гаджета в групата. Около петима организатори сме и си помагаме ежедневно, защото сам човек не може да води толкова голяма общност с над 10 000 души. Включват ли се програмисти в общността? Какви са хората по професия в групата? Има много програмисти. Има хора, които не подозираме, че играят. Много известни специалисти, професионални спортисти, национали на България и публични личности. Някои от тях са Владо Николов и Фънки. С Владо Николов сме в една гилдия, а хората, които гледат Фънки по телевизията, сигурно са го виждали с потник на „For the Horde“. Как се поддържа съществуването на такава общност? Групата не се финансира и е напълно любителска. Поддържането е трудно, ако бях сам, със сигурност нямаше да мога да се справя. С колегите сме направили екип, който да добавя хора и да изтрива постове. Ако оставим всичко на самотек, нещата няма да са розови. Какво ще разкажеш за опита си като професионален играч? В какви турнири си се включвал? Това беше доста отдавна. За съжаление, не бях професионален играч дълго време. Тогава беше нещо голямо да има някакъв турнир, организиран от Blizzard или Лигата по електронни спортове. Тези събития са много “скандални”, както ние обичаме да казваме. Дотогава само един български отбор беше се включвал в европейско първенство и бях доста развълнуван, защото трябваше участваме и ние. Как се подготвя един електронен спортист?

С много игра и много гледане, защото тренировките са си тренировки. Да имаш навика да реагираш бързо е важно качество, за да си една крачка пред противника. Също така е важно да гледаш много игрите, които практикуваш.

Играеш 2-3 или 5 часа, а след това в продължение на 1-2 часа гледаш и анализираш какво са направили другите и защо са го направили.

Това важи за всички игри – WoW, LoL, CS, DOTA и т.н. Какви са иновациите в World of Warcraft? Какво е твоето мнение за новостите?

Аз не играя толкова много през последните 5 месеца. Понякога се губи чарът, защото има прекалено много нови неща. Не може да се хареса на всеки. В един момент играеш, след това не знаеш какво да правиш. Получава се едно усещане, сякаш циклиш на едно и също място. Как желаещите могат да се включат в групата и какво ще намерят там? Желаещите могат да се включат в групата като влязат във Facebook. Имаме си група за официалните сървъри, а втората група е общи дискусии, където дори се дискутират пиратски сървъри и всичко останало, което няма място в първата. Интервюто проведе: Атанас Нейчев

devstyler.io

GAME ZONE

ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА Е-СПОРТЪТ? 4 390 Геймърите се състезават от над 30 години. Преди около 20 години, компютрите станаха по-евтини, а интернетът стана по-бърз, което предразположи повече хора да се занимават с компютърни игри. Също така стана по-лесно да се свързваме с геймърите по целия свят и да играем навсякъде.

devstyler.io

Сега играчите са станали толкова квалифицирани и в някои случаи се радват на милиони фенове, че компютърните игри се превръщат в добре организирани, конкурентни и професионални. В резултат на това се ражда и името – е-спортът.

Не всеки е съгласен, че компютърните игри трябва да се разглеждат като спорт. Някои хора смятат, че спортът трябва да включва физическа активност. Други обаче твърдят, че макар и да не е толкова физически атлетично, колкото тенис или футбол, не означава, че не може да се смята за спорт.

бри моменти в историята на геймингa”. Мачът му от началото на 1998 г. срещу американския играч Алекс Вейл в Street Fighter Alpha 3 се нарежда на шесто място, а мачът му от 2004 г. срещу Джъстин Уонг в Street Fighter III: Third Strike се нарежда на първо място. Бойните игри са сред най-ранните в организацията на турнири още с основаването на серията Evolution Championship през 1999 г.

Е-спорт видео игрите, които се играят на професионални състезания, обикновено попадат в няколко основни жанра. По-голямата част от заглавията са на бойни игри, first-person shooter (FPS), стратегии в реално време (RTS) или мултиплейър игри за битки онлайн (MOBA), като жанрът MOBA е най-популярният по отношение на участието и зрителската аудитория. Street Fighter има най-ранния и най-дългогодишен опит на професионалналната гейминг сцена. Професионалният играч на Street Fighter Даиго Умехара е включен в списъка на Kotaku за 2011 г. “10-те най-до-

Състезанията в жанра обикновено са индивидуални, като и двамата играчи предоставят информация за машините си. Жанрът първоначално се фокусира върху аркадната игра, но постепенно се мести на конзоли. Street Fighter, The King of Fighters, Mortal Kombat, Marvel vs. Capcom, Tekken, Killer Instinct и Super Smash Bros. са сред бойните игри на професионално ниво. Ентусиастите от тези заглавия предпочитат да го наричат “competitive gaming” и често избягват термина „е-спорт“, позовавайки се на културните различия между предимно PC-гейм спортните общности и по-старата общност на игрите от аркаден характер. Общностите са създали електронните спортове, заради амбицията към технологиите и

желанието да се определят най-добрите там. През 2008 г. е създадена Международната асоциация за електронен спорт в Южна Корея, която се бори за легитимността на гейминга като спорт и желанието да организира повече световни първенства в различните държави-членки. За съжаление в България няма представителство, но можем да се радваме на много добри участници на по-популярните игри като FIFA, Dota, Counter-Strike, WoW и др. Развитието на гейминга достига до световния казус дали да влезе в програмата на Олимпиадата. Олимпийският комитет взе решението да допусне електронните игри с възможност това да се случи още през 2022 г. Около 48 са държавите членуващи в Международната асоциация и е интересно колко от тях ще се включат с отбор и кои ще са първите олимпийски шампиони. Въпреки 30-годишната си история, все още не е ясно колко души ще подкрепят този нов “спорт”. Материала подготви: Атанас Нейчев

devstyler.io

DEV ПОЗИЦИЯ

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ: УСПЕХЪТ Е КАЧЕСТВЕН КОД И ДА БЪДЕШ ЕДНО ЦЯЛО С КЛИЕНТИТЕ 4 803 30

devstyler.io

Какви са изискванията за тази позиция? Първото и най-важно изискване за тази позиция е техническата експертиза. В моя случай - добро познаване на .NET технологичния стек. Разбира се, нужни са знания и в други области, тъй като компанията е партньор на много клиенти и IT специалистите често работят по различни проекти. Това означава, че не винаги ще се намираш в комфортната си технологична зона, а попаднеш ли извън нея, е по-добре бързо да се адаптираш и да имаш желание да учиш. Понякога се налага да работиш с технологии, които не са ти сред най-любимите, или не владееш толкова добре, но това е по-скоро плюс, тъй като бързо се учиш какво да правиш в ситуации, в които нещата не са розови за теб. Друго нещо, което ти трябва, е организационни умения. В по-малки проекти, например, се налага да отговаряш за куп неща и понякога те не са пряко свързани с програмиране. Затова, управлението на времето и приоритизирането на задачите са не по-малко важни за реализирането на успешен проект.

Петър Георгиев е Senior Software Consultant в Accedia. Определя интегралните уравнения на Волтер като най-голямото предизвикателство в професионалния си път до този момент. Обича да се включва в интересни хакатони, като в момента разработва Business Intelligence решение за луксозна верига хотели.

Останалите изисквания са свързани със soft skills - презентационни, комуникационни и менторски умения, владеене на чужди езици и т.н. За един силно технически човек те могат да звучат леко безполезно, особено ако е изправен пред избор: време за разучаване на новата най-яка технология или изготвяне на презентация, но това е не по-малко важно. За нещастие на антисоциалната ми страна, работата в технологичния сектор не се извършва в балон, на хиляди километри от най-близката цивилизация. Работата по един проект в Accedia включва както ежедневни разговори с клиенти, така и представяне на вашия турбо як проект пред стотина човека. Колкото до менторските умения - споделянето на знания е силно изразено в нашия сектор и е умение, което се търси и цени. Аз лично помагам за развитието на нови таланти и въвеждането на нови колеги в работата. За да придобия всички тези умения, активно участвам в инициативи като IDC, както и в много външни и вътрешни хакатони. Ако никога не сте пробвали, е нещо изключително яко, и препоръчвам да се запишете при първа възможност!

Представи ни се. С какво се занимаваш?

Какви са отговорностите на един Senior Software Consultant?

Казвам се Петър Георгиев и съм Senior Software Consultant в Accedia. Занимавам се с програмиране от около 9 - 10 години насам и с пиене на бира от още повече.

Отговорностите, както доста неща в живота, растaт заедно с позицията. Базовите, разбира се, са свързани с разработване на качествени софтуерни решения и доставянето им на време. По-интересно

става, когато ти е поверен проект или екип, и се налага да отговаряш за цялостното им представяне. Работата в екип, особено когато екипът е добър, е страхотно нещо, но за да се сработите, трябва да се полагат регулярни усилия, за да може в края на деня всички да са доволни. Може би добра мярка е доколко членовете на екипа биха искали да изпият една бира заедно или да си нарежат гумите на колите. Какви средства за разработка използваш? Работя основно с Microsоft технологии и най-често използвам Visual Studio инструмент, който много харесвам. Разбира се, понеже не живеем в перфектен свят ми се налага да си служа и с доста други, последният, от които е Unity – използвам го при passion проект, който разработвам в свободното си време с приятели. Има ли tool, платформа, service, който използваш, въпреки че виждаш проблеми в него? Дори Microsoft платформата не е перфектна, затова например, използвам Linux на личния си лаптоп. Удовлетворението от това да се справиш със странностите на някоя технология и да намериш изход за хора, които още не са се сблъсквали с тях, е голямо. С какви други позиции в екипа има връзка твоята професия? Структурата на компанията насърчава колаборация между различните отдели. Най-често, разбира се, комуникирам с Project Management екипа. Други отдели, с които си помагаме взаимно, са Sales и Marketing - като част от процеса за печелене на нови клиенти, както и с HR при наемане на нови кадри. Всеки ден работя с клиенти, били те бизнес или технически лица. Тъй като предоставяме услуги, нашата цел е не само да разработваме качествен код, а и да станем едно цяло с клиентския екип. Стараем се освен чисто технологически решения да ги съветваме за процеси, които биха увеличили ефективността на работа. За да се случи това, комуникираме с тях толкова често, колкото и с останалите членове на екипа. Какви са предизвикателствата, които срещаш? В среда, в която ти се налага да работиш по различни решения, сравнително най-голямото предизвикателство е процесът по навлизането в проекта. Често влизам в проекти, които са вече съществуващи и работещи от години. Това съответно изисква да се запознаеш със

devstyler.io

DEV ПОЗИЦИЯ

софтуер, който е проектиран от екип, с който имаш доста ограничен контакт, в някои случаи - никакъв. Също така, документацията често липсва или е остаряла. Това означава, че се хвърляш не просто в дълбокото, а в дълбокото, с мъртво течение, гладни акули и спасител на брега, който те пита дали самолетоносачът му ще е готов до петък. В тези случаи е много важно да се фокусираш върху една работеща архитектура, която да доставиш възможно най-бързо. Коя е най-трудната задача, с която си се сблъсквал? Интегралните уравнения на Волтер. Не са една и две. Все пак, удовлетворението идва от решаването на трудни задачи. В личен план – това е да завърша успешно ФМИ - завърших семестриално, но

devstyler.io

още боря няколко неща, включително анализ (това за Волтер не беше шега). Колко време отнема, за да се достигне до Senior ниво? Различно е. Бих казал, че не е толкова до време, колкото до знания. Опитът е важен, разбира се, но не е най-решаващият фактор. Може да си в сферата от години и още да не си го достигнал. На мен лично ми отне около 3 години и половина професионален опит и близо 10 години занимаване с програмиране. Както споменах по-горе – техническите знания не са единственият критерий, особено в компания, ориентирана към услуги. Колко души работят в твоя екип?

В сегашния ми проект работим общо осем души, като трима от тях са от страна на клиента. Работил съм както в по-големи, така и в по-малки екипи, включително и сам. Проектът, по който работиш? В момента с екипа ми се занимаваме с разработка на Business Intelligence решение за една от най-големите и луксозни хотелски вериги. Поддържаме старото решение, което наследихме, и в момента работим по разработването на чисто нов и модерен софтуер, базиран изцяло върху cloud технологии. Какви други умения и качества са необходими, за да бъдеш добър професионалист на твоята позиция?

Организационните и комуникационните умения са изключително важни. С изкачването в кариерата компанията започва да разчита на вас за по-важни неща, като това да бъдете техническото лице при преговорите с потенциален клиент. Менторските умения също не са за пренебрегване, когато работите с по-неопитен колега. На кои въпроси трябва да може да отговори всеки кандидат за твоята позиция?

Най-важният въпрос е “Боб или шкембе чорба?”. Останалото са технически неща :D Материала подготви екипът на DevStyleR

devstyler.io

#DAILYROUTINE

ПАВЛИНА КОЛЕВА, FADATA 3 770 Павлина Колевa e Quality Assurance Engineer във Fadata. Казва за себе си, че работният й режим се дели на 2 основни фази – фаза, в която тихо разработва автоматични тестове (свързана предимно с ядове на себе си) и фаза, в която съвсем нетихо проверява за

devstyler.io

бъгове/функционалности на ръка. Разкажи ни повече за двете ти фази на работен режим? Първата фаза обикновено е по-технична и изисква креативност. В някои

случаи трябва да излъжеш софтуера, че работи човек с него и тестовете да са такива, че да наподобяват потребителското поведение – кликам тук, пиша нещо там и очаквам да се случи нещо си. Втората фаза изисква повече диплома-

5. Автоматизирам сценарии от предния спринт, които сме набелязали за приоритетни и качвам за ревю от колегите. 6. Със сигурност съм намерила време за обяд, прочела съм нещо интересно в нета, пила съм чай следобед с колегите. С какви проекти се занимаваш? В момента работя по основния продукт на фирмата, който е софтуер за застраховане. Изградихме с двама от девелъпърите фреймуърк за автоматични тестове и като цяло предимно се занимавам с автоматизирането на продукта ни. Отскоро участвам и в първата програма за подготовка на QA специалисти на Телерик Академията като QA трейнър. Как изглежда бюрото ти? Бюрото ми стои подредено само докато съм в отпуск. Иначе е пълно с листчета с драсканици, 2-3 чаши, снимки с колегите и имам една специална лъжица. Често има и шоколад – винаги наченат. тичност и доза експериментално настроение, както и често напомняне, че хората са имали най-добри намерения, когато са го писали този код. Тук идеята е да разбереш защо изобщо сме направили това, дали работи правилно и дали то пасва на цялата картинка. Писането на автоматични тестове е свързано, освен с разбиране на архитектурата на продукта, и с владеенето на програмен език, за разлика от ръчните валидации, които изискват познаване на архитектурата на продукта и познания от бизнеса, който той обслужва. Според мен двете неща са неразделно свързани и няма как да напишеш добра автоматизация, без да можеш да направиш ръчна валидация. И обратното, няма как да верифицираш, че всичко работи ежедневно, ако не автоматизираш.

2. Преглеждам резултатите от нощните изпълнения на тестовете с надеждата всичко да е зелено. 3. Преглеждам пул рикуестите на колегите, които са ме добавили за ревюър и се надявам да дам +2 и да събмитнем. 4. Преглеждам дали няма нови ишута в спринта, които са Ready For Test и ако има ги верифицирам/делегирам.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научилa? В момента ползвам предимно Java. Но съм фен на Python. Иначе съм ползвала C# и JavaScript, малко groovy по принуда. То с ученето на програмните езици няма някаква драма. Имат различия, но в основата си имат обща идея, ако знаеш един, лесно се преориентираш. Иначе някои съм ги изучавала в универ-

Как започва работният ти ден? Работният ми ден започва с чай и разговор в кухнята с колегите. В последно време нацелвам някакви теми за зодиите и се тревожа, че може някоя сутрин да заваря виден астролог да прави лайв презентация на хороскопите ни за деня. А как би протекъл един твой идеален ден? Един мой идеален ден би минал по следния начин: 1. Пия чай (не е задължително мента, глог, валериан).

devstyler.io

#DAILYROUTINE

devstyler.io

ситета, някои съм си чела сама, някои с практика и ровене в гугъл. Какво четеш за разпускане? Аз обичам художествена литература и чета доста разнообразни неща. В последно време чета съвременни български автори – Мирослав Пенков и Милен Русков. Иначе винаги имам време за Тери Пратчет или някакво фентъзи, но обичам и класически автори. Общо взето приемам предложения! Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства? Имам си няколко любими специалисти в сферата, с които обсъждам като възникне нещо, за което нямам подготовка. Те са моите гурута, изключителни хора и професионалисти. Преди да ги питам нещо винаги чета из нета, за да имам предложение, което да обсъдим. Понякога разговарям с девелъпърите и те дават предложение, което не е безумно. Как се справяш с концентрацията в работна среда? Нямам проблеми с това, сякаш. Имаш ли интерес към даден спорт? Аз съм човек на изкуството като цяло. Иначе обичам да плувам и да ходя по планините. Какви са твоите хобита? Твърде много. Ходя на народно пеене от 8-годишна, танцувам народни танци и салса. Много обичам да крафтърствам – правя картички, разни дребни украси, обичам да рисувам. Кои са любимите ти сайтове или книги на технологична тематика? TED.com ми е любим. Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни? Ходя на конференции и презентации, да. Готиното при тях е, че сверяваш часовника и се срещаш с хора от бранша. Има социален ефект. Разкажи ни за забавна случка по време на работа? То не е една, но да кажем, че топ странните неща, които сме правили на работа са: дамско подстригване с добър краен

резултат, състезания с въртящи се столове, пренасяне на аквариум, барабар с рибите вътре, украсяване на фирмената елха с чорапи (бяха чисти). Един път отглеждахме царевица на терасата на офиса и даже си направихме пуканки от нея. Стандартните неща… Къде си се представяш след 5 години? Този въпрос хич не го харесвам. Надявам се дори да не мога да си представя къде ще съм след 5 години. Но нека се целим ниско – на плаж в Куба, пиейки Куба Либре. Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете според теб? Нямам идея, аз съм QA. Може би нещо на тема “QA - моят приятел” или как да приемаме обратна връзка? Ако няма такава книга ще седна да нахвърлям идеи… Кой е твоят IT гуру? Доста са. За всяко нещо различен човек.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия? Креативността – да измислиш как да надхитриш системата с автоматични тестове. Комуникацията – харесва ми, че трябва да общувам с всички и към всеки трябва да намеря подход, с който да не ме игнорира, да иска да ми помогне и да не ме мрази след като му споделя поредния бъг. Кога предпочиташ да кодиш – през деня или през нощта? Когато ми дойде музата! Имаш ли домашен любимец? Как се казва той? Имам най-потресаващо грозната котка на света. Казва се Хариет, но я наричам Ети/Шмети/Коткен. Една приятелка я нарича Свинети, понеже е склонна да хапне всичко, стига някой друг да се опитва да го яде. Имам и рибки, които забавляват котката, за свой ужас. Често я намирам да спи върху аквариума. Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ОБЩНОСТИ

VILNIUS JUG: ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ОБЩНОСТИ В ЛИТВА РАСТАТ 4 509 Пренасяме ви във Вилнюс, Литва, където ежемесечно се организират срещите на местната Java технологична общност. Двама от организаторите на групата - Алексей и Вайдас, разказват за активността на юзър групите в страната им. Какви хора обединява литовската Java технологична общност “Vilnius JUG”?

devstyler.io

Алексей: Идеята за организиране на литовска Java User Group във Вилнюс се роди през есента на 2011 г., по време на белгийската Devoxx конференция. Малко по-късно, първият ни мийтъп се проведе през март 2012 г. С помощта на групата ние се целим да привличаме различни хора, да имаме разнообразна общност. Основателите на идеята са четирима - Вайдас Пилкаускас, Каспарас Рудокас, Миндаугас Жакшаускас и аз Алексей Шипулиа.

Наистина ли Java обединява хората? Алексей: Да! На хората им харесва да взимат участие в срещите ни и оценяват неформалните дискусии преди и след събиранията ни. С колко се увеличихте през последните години? Алексей: Преди 7 години, по време на

първия ни мийтъп, бяхме само 15 участници в групата. Сега имаме една силна общност от над 1000 Java и JVM ентусиасти! Стараем се да се срещаме веднъж месечно, всяка втора сряда, но много зависи от това с какви лектори разполагаме. На всяка среща имаме около 100-200 души, като съотношението мъже:жени, можем да кажем, че е приблизително 80:20. Вайдас: Веднъж организирахме събитие за Деня на жената и смея да твърдя, че имахме над 50% женска аудитория. Но като цяло половото съотношение е проблем, който е доста сложен за разрешаване. И този проблем не се отнася само за публиката на мийтъпите, но и за лекторите доброволци, които са склонни да презентират. Хората в Литва активни ли са в участието си в технологични общности? Алексей: Бих казал, че да. Забелязахме, че стартът ни през 2012 г. провокира създаването на други общности във Вилнюс и в друг голям град, Каунас. Заедно с други лидери на технологични общности се съгласихме да събираме информацията за предстоящите ни срещи на едно място. Имаме си проста страничка, която представлява публичен календар за технологичните ни срещи в Литва. Какво е новото при вас? Вайдас: Имаме няколко страхотни компании, които работят с последните технологии във Вилнюс. Беше страхотно, че първата ни среща за тази година бе посветена на GraaLVM, една супер готина технология. А коя беше най-посещаваната ви среща? Алексей: Две от най-популярните ни *Редакция на DevStyleR: Венкат Субраманиам е популярен в технологичните среди не само със своите участия като лектор на конференции за разработка на софтуер, но и с компанията си за трейнинг, консултация и други обучения “Agile Developer”. Юрген Ойлер е съосновател на Spring Framework с богат опит като софтуерен архитект. Той е посещавал България като лектор мащабните технологичните конференции Java2Days и CodeMonsters.

срещи се случиха преди няколко години, когато поканихме Венкат Субраманиам и Юрген Ойлер.* Организирате ли събития или инициативи от друг характер? Алексей: Към този момент организираме само мийтъпи. Вайдас: Всеки един от нас индивидуално участва и в други мийтъпи и конференции. Аз, например, тази година съм от организаторите на международната конференция “You Gotta Love Frontend”. Как поддържате JUG-a финансово независим и безплатен? Алексей: Нашите събития са абсолютно безплатни. През първата година на нашето съществуване работихме със спонсорите единствено на принципа бартер. След това създадохме съвсем формални и точни, ясни възможности за спонсорство. Регистрирахме се като легална единица и представихме нашите пакети за спонсорство.

JUG-ът във Вилнюс е официално регистриран като Java общност, поддържаме взаимоотношения и с другите общности в Балтийските държави. Вайдас: Трудно е да преценим дали оказваме влияние върху стартъп общността, но определено сме един добър форум за различни хора и компании, чрез който те да споделят и да учат един от друг. Хубаво е да виждаме как все повече компании осъзнават важността от това да бъдат част от общността. Планирате ли да посетите България скоро? Вайдас: Мисля, че една добра причина е достатъчна, за да посетим държавата ви! Можете да ни откриете във Фейсбук и Twitter (@vilniusjug) и да ни пишете, в момента си търсим лектори и смятаме, че така ще има защо да посетите града ни Вилнюс. Интервюто проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ОБЩНОСТИ

FACEBOOK COMMUNITY LEADERSHIP CIRCLES СЕ РАЗВИВА И В БЪЛГАРИЯ 3 800 Надя Русенова е съосновател и управител на “Топ Форма”, дигитална платформа, която помага на хората да изградят здравословни хранителни навици и да превърнат правилното хранене в начин на живот. Тя е и представител за София на

devstyler.io

Facebook програмата “Community Leadership Circles”, чиято цел е да подпомага лидерите на общности в различните градове по света. На първата официална среща на CLC лидерите от София, Надя представи програмата и ни разказа подробно какво се случва в нея.

Какво представлява Facebook CLC? Защо компанията фокусира толкова голям ресурс в тези събития и общности? Преди около 2 години Facebook променят мисията си, като поставят основен фокус върху изграждането и сближа-

ването на хората чрез общности. Всъщност, Community Leadership Circles е програма, чиято цел е свързана с осъществяването на тази мисия. CLC Facebook подпомага лидерите на общности регулярно да обменят опит, да си помагат и да се учат един от друг. Участват 47 различни държави от целия свят и 97 града. До момента има над 103 локални лидера за всеки град и броят им продължава да расте. Как се присъедини към идеята и как вървят събитията в България? Изключително щастлива съм, че България е част от тази глобална инициатива на Facebook! Всъщност, включването на София и Варна в CLC Facebook не е напълно случайно. До голяма степен дължим това на Виктория Стоянова, която е Strategic Partner Manager за Facebook в Европа. Имам честта да я познавам и тя преди време сподели с мен за съществуването на тази програма. Когато разбрах повече и кандидатствах за CLC Lead за София. Честно казано нямах никаква надежда, че скоро ще стартира в столицата ни, поради много фактори. Все пак сме малък пазар и не съм предполагала, че България ще бъде включена на картата за подобни събития. Няколко месеца по-късно, идеята в България вече е факт, предстои орга-

низация на поредната среща на живо и много се радвам, че имаме тази възможност и привилегия. Насрочени ли са срещи с програмисти от Facebook? Темите на регулярните срещи ще се определят от нуждите и желанията на членовете на групата. Ако те самите имат нужда от специалисти от Facebook, представители от техническия екип на компанията или искат да бъдат лектори на някои от следващите срещи, ще имам грижата да потърся съдействие. Вероятно ще имаме възможност най-малко за дистанционно включване на технически екипи с видео връзка, на която ще могат да отговарят на конкретни въпроси или просто да дискутираме интересни за членовете на групата теми. Има ли технологични групи, които са се включили в софийските срещи? Общността ни тепърва ще се разраства и надявам се, ще имаме повече технологични групи. В момента има няколко групи за дигитален маркетинг и за програмисти. Какво развитие очакваш и какви са плановете на Facebook за общностите в България?

Програмата стартира януари месец тази година. Първо, очаквам да имаме много нови членове. Планираме регулярни събития всеки месец на различни теми, уъркшопи и обучения. Ще се опитаме да отговорим на нуждите и очакванията на членовете на групите, като за целта е нужна постоянна обратна връзка от тях. Плановете са да подпомагаме създаването на повече смислени общности в България, да бъдем вдъхновение, да им помогнем да споделят добри практики и да се учат един от друг. Също така да сме връзката с Facebook по отношение на идеи, предложения и обратна комуникация за нови функционалности. Смяташ ли, че в близкото бъдеще Facebook ще отвори офис в България? Доколкото ми е известно, вече има подобни ходове от страна на Facebook, но не съм официалният представител на Facebook, който може да даде повече информация по темата. По отношение на въпроси, свързани със CLC програмата, ще се радвам да съдействам на всеки, който проявява интерес, има конкретни въпроси или просто иска да се включи. Каня всички лидери на общности и администратори на групи във Facebook да се присъединят към нас. Инвюто проведе: Атанас Нейчев

devstyler.io

ОБРАЗОВАНИЕ

МЛАДИ УЧЕНИ ОТ ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ“ УЧАСТВАТ В РАЗРАБОТВАНЕТО НА БИОТЕХНОЛОГИИ 5 714 Д-р Фатима Сапунджи и докторант Илиян Иванов са членове на катедра „Комуникационна и компютърна техника и технологии“ („КKTT“) към Техническия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Д-р Сапунджи се занимава с научноизследователска и проектна дейност в областта на информатиката и компютърните науки, биоинформатика, лекарствено-рецепторен дизайн, докинг, биотехнологии и биомедицинско инженерство. Докторант Иванов пък е магистър по „Компютърни системи и технологии“ и е фокусиран върху научноизследователска и проектна дейност в областта на компютърните науки – компютърни мрежи, киберсигурност и биотехнологии. Каква научноизследователска дейност практикувате в момента? Д-р Фатима Сапунджи: Занимаваме се с научноизследователска и проектна дейност в областта на информационните и комуникационните технологии, биоинформатиката, биотехнологиите и биомедицинското инженерство. Биоинформатиката е бързо развиваща се област на науката, която комбинира компютърни науки, математика, химия, биология за решаване на биоинформатични задачи. Днес компютърните методи за предсказване на биологична активност, за дизайн на нови биологично активни съединения и за моделиране на структурите на различни молекули са широко използвани в научните изследвания. Чрез тях се постига по-голяма ефективност на финансовите разходи, съкращаване на времето за обработка

devstyler.io

природо-съобразни подходи в практически сфеНие работим по научни проекти, с които се стремим да въведем студентите в ри, свързани с работата на областта на научните изследвания и приложенията на информационните и математическите модели комуникационните технологии (ИКТ). в областта на биотехнологиите, химията, биологияЦелта ни е да генерираме та, фармакологията и др. научни изследвания и научно-приложни постиже- Компютърните методи за предсказване биологична активност, за дизайн на ния, които да подпомогнат на нови биологично активни съединения, на биологични процеприлагането на научни и заси имоделиране т.н., стават ежедневие в научните на тежки оптимизационни задачи и откриване на алтернативи за многобройните тестове с животни.

изследвания. Ние провеждаме in silico

експерименти с опиоидни и канабиноидни рецептори с цел моделиране и оптимизиране на тяхната структура и намиране на връзката структура-биологична активност. Откриването на опиоидните рецептори е свързано с морфина и повлияване на сетивността към болка. Медицинският канабис се използва при лечението на много заболявания и за облекчаване на болките на пациенти с онкологични заболявания. С какво са свързани последните Ви проекти? Д-р Фатима Сапунджи: Последните проекти, по които работим, са в областта на носимите върху тялото на човек устройства – „Антенни технологии за носими върху тялото на човека устройства в бъдещите комуникационни мрежи“. Тези технологии са сред най-бър-

devstyler.io

ОБРАЗОВАНИЕ

зо развиващите се сегменти в областта на техниката и привличат все по-силно вниманието на научните среди. Те ще променят нашия живот, тъй като предоставят разнообразни решения в редица сектори като здравеопазване, медицина, образование, отбрана, финанси, спорт и други. Очаква се те да играят важна роля в 5G мрежите и мрежите позволяващи интернет свързаност между различни устройства (Internet of Things).

Носимите върху тялото на човек устройства, СА безжични, оборудвани с антена, сензори, процесор и операционна система с лесен потребителски интерфейс, като могат да бъдат вграждани в дрехи или аксесоари. 44

devstyler.io

Антените трябва да бъдат компактни и да не ограничават движенията на човек, да са гъвкави, когато са вградени в дрехи и да са устойчиви на механични усилия. Ние сме партньори в консорциума на Националната научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ (ИКТвНОС). Обществените предизвикателства, към които е насочена тази програма са: отворена наука и осигуряване на отворен достъп на обществото до научни резултати; дигитализация на науката, икономиката и културата; дигитализация на образованието и създаване на нови образователни ресурси и киберсигурност. В какви извънкласни дейности, свързани с развиване на уменията в ИТ сферата, могат да се включат студентите и учениците в ЮЗУ “Неофит Рилски”? Д-р Фатима Сапунджи: От миналата учебна година сформирахме клубове по „Мобилни технологии“ и „Информационна сигурност“ към катедра ККТТ, които се посещават от студенти от спе-

циалности „Компютърни системи и технологии“ (КСТ), „Информационни и комуникационни технолoгии“ (ИКТ) и ученици от 8 до 12 клас, които имат интерес да се развиват в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Ежеседмично се провеждат теоретични и практически занятия, на които членовете на клубовете се запознават с иновациите в областта на 4G, 5G, IoT, изкуствения интелект и тяхното приложение. Провеждането на тези курсове ще допринесе за привличане на нови студенти в сферата на информационните и комуникационните технологии и умните устройства, който е сред най-бързо развиващите се и водещи сектори за привличане на инвестиции в България. Илиян Иванов: Студентите и учениците проявяват интерес към роботиката и програмирането с Arduino и RaspberryPi. Бъдещето тепърва ще дава предпоставки за изява на роботизираната техника и ще има нужда от специалисти в тази област. В момента подготвяме проект, свързан с Raspberry Pi 3 Model B+ и KALI linux, чрез който ще се осъществи атака върху рутер. Ще изследваме видовете атаки и начините на тяхното предотвратяване. Целта

ни е създаване на математически модели, чрез които може да се анализира поведението им. Един от аспектите, по които работим сега е използването на математически модели за откриване на фалшиви новини и начините за тяхното премахване.

както с фундаменталните дисциплини, така и със съвременните информационни и комуникационни технологии. Провеждаме както теоретични, така и практически занимания.

Д-р Фатима Сапунджи: Учебните планове, по които обучаваме студентите от специалности КСТ и ИКТ, са съобразени със сходните специалности в най-елитните университети в света.

Запознаваме ги с най-новите тенденции в областта на информационните и комуникационните технологии, разработването на информационни системи, уеб базирани приложения, приложения за мобилни устройства, компютърни мрежи, киберсигурност и други.

Колективът на катедра ККТТ е млад и амбициозен, студентите се запознават

Студентите и младите учени се включват в научноизследователската работа

на катедрата и факултета, като са стимулирани да участват в международни конференции, на които да имат възможност да представят своите резултати, както и да се запознаят с най-новите тенденции в областта на технологиите. Ежегодно, съвместно със Съюза на специалистите по качество в България, се организира международна научна конференция за млади учени, на която нашите студенти и докторанти представят резултати от своите изследвания в областта на ИКТ. Интервюто води: Вяра Стефчева

devstyler.io

СПОРТ

МЯСТОТО НА КОННАТА ЕЗДА В ТЕХНОЛОГИЧНИЯ СВЯТ 3 583 Практикуването на конна езда като хоби набира популярност. В забързаното ежедневие много хора отделят част от времето си, за да контактуват с тези силни и благородни животни. Какво ни дава контактът с конете в днешния технологичен свят? По темата разговаряхме с Ивайло Иванов, инструктор и съосновател на конна база “Войнеговци”. С негова помощ, DevStyleR подари посещение в базата на един от своите читатели. Ивайло, разкажете ни за Вас как решихте да се развивате в този спорт, на какви принципи работите в базата? Работих в продължение на 12 години в конната полиция. В един момент реших, че искам да имам свой собствен път, който да следвам. Направихме конната база с много ентусиазъм, с партньора ми вложихме наистина много от себе си в това начинание. Началото не беше лесно, имахме доста трудни години. Повечето от нашите коне живеят на полето. За нас това е важно, защото те са социални животни и не са създадени да живеят в кутийка. Боксовите коне имат един цикъл работа-клетка, изнервят се и са лишени от възможността свободно да общуват помежду си. Не могат да изпитат емоцията от смяната на сезоните, от свободното препускане. Нашите коне са любопитни и дружелюбни към човека, защото живеят и общуват помежду си по естествен начин. Друг основен елемент в работата ни са правилата за безопасност – на хора и животни. Какви хора идват при Вас? Има ли специалисти от IT сферата? Близостта на нашата база до София е голямо предимство. При нас идват всякакви специалисти, от най-различни бизнес сектори, особено с изтощителни и изискващи професии. Те търсят

devstyler.io

смяна на напрегнатия модел на работа в София и търсят истинските усещания. Хората идват при нас, защото имат нужда от неподправена комуникация, от липса на фалш. Конете са точно такива: той ще дойде при теб, ще те подуши, ще остане при теб, но ще изисква от теб същото – да си истински с него. Много от хората, които идват, се радват просто на смяната на картината, на връзката с природата, на преоткритото усещане, че светът не е само кариера. Мнозина идват с децата си, защото искат и те да се докоснат до това усещане, да дадат на животното храна, да се погрижат за него. Родителите забелязват промяната, която настъпва почти неусетно в детското съзнание – децата започват да мислят за този момент, те го чакат и полагат усилия. Учат се, че дадено тяхно действие има конкретен резултат, а и ще зарадва някого. Това не е игра, в която да минеш нивото и да получиш точки – твоите действия са насочени към едно живо същество, с което ти имаш отношения.

мериш решение, ако се научиш да оценяваш ситуацията гъвкаво и адекватно. Точно на това ни учат конете, при общуването с тях няма правила, подписани и ясни. Възникват много различни ситуации по време на езда или тренировка, в зависимост от коня. Например, ако работиш с млад кон, ти трябва първо да спечелиш доверието му, не можеш само да изискваш от него, защото той просто ще се обърне и ще избяга. Същото се случва и при работата в екип, ако ти не можеш да бъдеш адекватен на ситуацията в екипа, той просто се разпада в даден момент.

Как общуването с конете учи човек да работи в екип, да бъде лидер?

Организирате ли тиймбилдинги?

Не е задължително да си лидер, за да бъде един екип успешен. В екипа всеки има своя задача, дори не е задължително тя да е една и съща. Ти можеш да на-

Конят е много екипно животно, което живее в общност със строга йерархия и задължения. Тези животни са много наблюдателни и всеки път, когато нарушиш правилата, те ти го показват. Те не подписват договор с теб, но ако ти не си лоялен и етичен в отношенията си с тях, просто ти обръщат гръб. Това е истински урок, който е от голяма важност и за общуването между хората.

Да, правили сме тиймбилдинги. Поради всичко изброено дотук, разполагаме с много предпоставки за провеждането на успешни такива. Тиймбилдингът не е шоу, той трябва да провокира съв-

местна работа. Дори при поставянето на съвсем лесна задача, например дадена група да отиде и да хване един кон, се изисква екипност и добро планиране. Впоследствие може да се поставят по-сложни задачи, които формират редица качества и носят удовлетворение на участниците. Какви хора имат кон за домашен любимец? Най-различни хора избират да се грижат за кон, както по-заможни, така и съвсем обикновени хора. Някои хора купуват кон за децата си, за да полагат те грижи за него, да общуват и да прекарват свободното си време навън. Има коне, осиновени от фирми, които поемат издръжката им и дават на служителите си възможност да общуват и работят с коня по предварително уговорени условия.

Общуването с конете е начин на живот. Неподправеното общуване с тях е пристан в нашия забързан, технологичен свят.

Интервюто проведе: Цветанка Боева

devstyler.io

СПОРТ

ЛОРА КАРАМАНОЛЕВА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ КОНЕТЕ 3 670 Срещаме ви с един от участниците ни в рубриката “Developer на фокус” – Лора Караманолева, която също е инструктор по езда. Към момента фокусът й е нейният стартъп “SUUPA”. Лора сподели какво за нея означава прекараното време в яздене на коне сред природата. Помниш ли първата ти среща с конете? Как реши да започнеш да преподаваш езда? За мен любовта към конете е вродена. Според майка ми от много малка съм искала да стана “яздец” и винаги съм имала отношение към животните. Сериозно започнах да се занимавам с езда в университета. Тогава станах инструктор, тъй като работата е сезонна – основно лятото и уикендите, когато нямах лекции. Не се налагаше да правя компромиси нито с работата, нито с университета, а и правех нещо, което ми доставяше удоволствие. Какво правиш към този момент и с какви технологии се занимаваш? До скоро бях Web Developer в български стартъп. Наложи ми се да напусна преди известно време, тъй като имам собствен стартъп в хранителната индустрия – SUUPA, който в момента изисква цялото ми време и внимание. Освен уебсайта на бранда, който в момента разработвам и поддържам, не се занимавам с друго в тех сферата, но имам доста идеи в бъдеще. Като цяло продължавам да чета и да се интересувам от технологиите, но за съжаление в момента коденето ми е останало на заден план. Как ездата и природата ти помагат в професионално отношение и подобряват твоите постижения? Това, което различава ездата от всички други спортове е, че е едновременно отборен спорт, защото сте само ти и конят, но в същото време не е типични-

devstyler.io

ят отборен спорт – партньорът ти не е човек и отсъстват всички затруднения, които обикновено възникват при комуникацията между хора. По този начин значително се подобряват уменията за невербална комуникация и усет.

Конете са страхотни животни и винаги ми помагат да разпусна, когато съм имала тежък ден. В крайна сметка, за да си успешен и да работиш на 100%, винаги трябва да знаеш как да разпускаш.

Има ли нещо общо между този спорт и разработката на проекти?

Разбира се! Работата по проекти, без значение дали са тех или не, почти винаги означава работа в екип. В ездата партньорът ти често пъти има различно мнение от твоето, не иска да съдейства, не говори твоя език, мързи го или пък му се играе, а и тежи около 600 килограма. Научиш ли се да се справяш с такъв партньор, след това екипната работа в офиса е по-лесна. Знаеш ли как технологиите могат да бъдат полезни в този спорт? Следя много активно технологиите в ездата, която за съжаление се води аристократичен спорт и съответно е със сравнително консервативна концепция. Все пак има доста иновации – от приложения до всякакви сензори. Това, което за мен е най-готиното и следя с интерес, са симулатори за езда, които по функция напомнят велотренажор. Ужасно

са скъпи и ги няма в България, но определено някой ден бих пробвала! Тренажорът следи баланса, стойката, усилието и позицията на краката, контакта на ръцете с устата на коня. Показва какво трябва да подобриш, дали имаш дисбаланс и върху какво още трябва да се работи. Има още доста джаджи, но до момента не съм забелязала нещо, което супер активно да навлиза в конния спорт, както например пулсомерите са достъпни за всеки бегач, а компютрите за велосипед – за всеки колоездач, без значение от нивото. Защо би препоръчала на дивелъпърите да започнат да се занимават с езда?

Защото е различен спорт, който учи на една по-мека невербална комуникация и разбирателство.

Носи прекрасно разнообразие от технологичната работа в офиса и помага да се откъснем дори и за малко от модерния и забързан живот.

А като физическо натоварване е много полезен, тъй като натоварва много равномерно мускулатурата по балансиран начин, което го прави подходящ за всички възрасти.

Това е и спортът с най-много хора над 50 години, участвали на олимпийските игри – Хироши Хокецу на 71 г. и Иън Милар на 65 г., които са двамата най-възрастни състезатели на Летните Олимпийски игри през 2012 г. Ездата истински добре възвръща връзката ни с природата! Материала подготви екипът на DevStyleR.

Девелопърът Христо Цветков счупи национален рекордт

devstyler.io

TECH GADGETS МОЖЕ ДА НЕ ТИ ТРЯБВАТ, НО ЩЕ СИ ГИ КУПИШ Представяме ви интересни технологични джаджи за уют и развлечение, които ще ви смаят или разсмеят. Въпреки че е напълно възможно да не се нуждаете от тях, полезно е да знаете, че съществуват. Дори може да развържете кесията за някои. Ще намерите джаджи за всеки вкус - за дивелъпърите, които обичат да седят, за музикалните ентусиасти, за любителите на смесената реалност и просто за всеки, който обича да се забавлява.

1. Грамофон Planar 78 > rega.co.uk Скоростта на RP78 е проектирана и конструирана така, че да постигне изключителна производителност, която надхвърля очакванията. Използвайки най-новата технология на британската компания Rega с 24V двигател, новият Planar 78 е снабден и с най-новата RB220 прецизност на тона. Отлично качество при изработката, надеждност и лекота при употреба, съчетани да направят продукт, който ще ви предложи цял живот музикално удоволствие.

1. 50

devstyler.io

2.Nreal > nreal.ai

3.Momoda Smart > xiaomi-mi.com

Този продукт се стреми да представя смесена реалност за всеки. Nreal са аксесоари, които дават възможност на разработчиците да създават новаторски приложения, които в крайна сметка могат да задвижат нова ера в развлекателния сектор.

Столът стимулира перфектната поза и технически се равнява на професионален масаж. Отпуска мускулите, премахва умората и подобрява циркулацията на кръвта. Xiaomi Momoda Smart изпълнява комплексни масажи на цялото тяло от врата до крака ви. Предлагат се различни модели, които са произведени в екологична кожа.

4. Moodo > moodo.co Moodo® е единствен по рода си ароматизиращ дифузер, който може да се зарежда с до 4 капсули едновременно. Имате избор от десетки уникални висококачествени аромати. Moodo ароматите са създадени от експерти и се произвеждат в Грас, Франция. Ароматните капсули са дълготрайни, без алкохол, без вредни за околната среда химикали.

5. Летящ T-Rex динозавър с инфрачервен сензор > amazon.com Летящият T-Rex динозавър е играчка-хеликоптер! Този хеликоптер разполага с инфрачервен сензор, който се използва за управление. Препоръчителен е за хора на възраст от 14 години и нагоре. Подходящ е за дивелъпъри. Включва LED светлина и USB кабел за зареждане. Стои като готино украшение на вашето бюро.

devstyler.io

ИНОВАТОРИ

ИЛИЯ И ВИКТОР ОТ ТРАНЗИСТОР ЗА ТЕХ СЕНЗАЦИИТЕ И ПРОВАЛИТЕ 3 855 Илия и Виктор са гласовете на популярния технологичен подкаст “ТранзЍстор”. Те са прекрасно дуо и когато става въпрос за гийк теми ще получите най-искрените коментари от тях. Разберете кой от тях предпочита Android и кой не изневерява на iOS, както и кое за тях е най-слабото тех събитие на годината! Представете се на нашите читатели! Илия: Често се описвам като Captain Obvious в интернет, защото като цяло наблюдавам света и после разказвам на другите за него, което не винаги носи на хората нова информация. Иначе съм бивш технологичен журналист и природно любопитен човек, затова постоянно се интересувам от нови неща. Напоследък слушам турска инди музика, част съм от актьорска школа, пробвам да гледам хорър филми и се готвя за първите си полумаратони и триатлон. Виктор: Family Guy, като дори имам известни прилики с героя, но кучето у нас не пие алкохол и не говори. Когато става въпрос за работа, често се представям като технологичен журналист, защото е по-лесно, но по-скоро съм технологичен фен. В момента усилено работя по нов сайт, за който “вярваме, че ще е различен” (всички така казват, но ние може пък и да успеем?), опитвам се да вляза в некръгла форма и да се науча да играя Apex: Legends. Помните ли първата си среща с технологиите и как се запалихте по тях? Илия: Едва ли е първата, но няма да забравя срещата си с някаква ранна версия на софтуер за текстообработка, вероятно Word, която позволяваше да натискам копчета и буквите от тях да излизат на екрана. После можех да си

devstyler.io

оцветявам буквите и всяка да е в различен цвят и размер, което ми се струваше страшно невероятно. Мисля че съм бил на не повече от 4-5 години. Иначе интересът ми е наследен от дядо ми, който имаше компютри откакто се помня, купуваше издания като вестник “Компютри” и списание PC World, от които заедно четяхме за най-новите видеокарти, софтуери и т.н. Като тийнейджър, благодарение на него, имах възможност да чупя и поправям компютрите, както вкъщи, така и в една малка компютърна зала, която имахме на село. В гимназията пробвах да уча да бъда програмист, но никак не ми се хареса, затова реших да стана журналист и да разказвам истории на хората, като по-късно се оказа, че историите за технологии са нещо супер интересно и все по-важно. Виктор: Трудно мога да определя то-

чен момент, но историята съвпада с много други. Едни от първите ми спомени са за телевизионна игра Terminator, която за огромно мое съжаление не оцеля много дълго. Когато бях в училище, за първи път отидох на гости при приятел, който притежаваше компютър. Последва положителен шок, защото това нещо беше страхотно! Бях някъде на 14 години, когато получих собствена машина и честно казано много пъти я разглабях и сглабях, но не ме впечатляваше толкова хардуерът, колкото това, което можеше да извади на екрана. Гледната точка на потребителя и това, което той създава с хардуера, е най-вълнуващата част от технологиите. Как дойде идеята за „ТранзЍстор“ и какъв е интересът към подкаста?

Илия: Някъде около 2011 г. правех предаване за музика в студентското радио “Реакция”, което тогава качвах в платформата Mixcloud, но нямах идеята то да е подкаст в смисъла, в който днес е “ТранзЍстор”. Някъде в този период и за първи път попаднах на “истински” подкасти, но всички те бяха на сериозни теми и относително скучни и трудни за слушане. По-късно, вече с Виктор бяхме колеги в HiComm, дойде бумът на подкастите в САЩ със Serial и тогава ми се загнезди идеята да направим подкаст за технологии, като с Виктор сме го обсъждали неведнъж. За съжаление и двамата нямахме никакво време за това, нито каквато и да е идея как да се реализира такъв проект, отвъд елементарното записване на гласовете ни. Затова и няколко години си висеше във въздуха, докато миналата година не напуснах HiComm, което ми освободи доста време. Тогава пък Владо и Еленко, началниците на “Говори Ѝнтернет”, обмисляли да ми предложат да правим подкаст за технологии, докато аз обмислях да им предложа същото, после говорих и с Виктор, който нямаше нужда от много навиване и така започна всичко. Днес подкастът се слуша от около 500 души седмично, като имаме около 30 записани и публикувани епизода. Виктор: Стана така, както описа Илия. :) За мен форматът беше безкрайно интересен от гледната точка на слушател, но в същото време непознат от позицията на създател. Тази комбинация правеше идеята за подкаст меко казано вълнуваща. Когато в един приятен обяд Илия ми разказа, че имаме възможност да започнем такова приключение, нямаше място за замисляне. Какъв софтуер и оборудване използвате за подкаста? Илия: Имаме две постановки на запис.

Едната е да сме двамата заедно, където използваме рекордер Zoom H6 и микрофони Røde. В другата постановка всеки си е у дома и записваме онлайн чрез платформата Trycast с микрофони Superlux E205U. След като си направим записите, файловете отиват към нашият аудио монтажист Антон Велев, който извършва своята магия, за да звучим накрая невероятно добре. Виктор: Само ще добавя, че ако имате възможност да записвате на живо (хората в една стая), изберете този вариант. О, и огромно благодаря на Антон за страхотния звук. Има много интересни подкасти, които не звучат достатъчно добре и това може да отблъсне слушателите. Когато възприемаме информацията само чрез звук, той трябва да е на достатъчно добро ниво. Слушат ли дивелъпърите подкастове? Илия: Определено, особено ако съдим по населението на чата на ‚‚Говори Ѝнтернет“ , където вече посрещаме новите хора с облози дали се занимават с IT или не, като по-често се занимават именно с това. Нещо повече, има много приятни подкасти за разработчици, като Force Push е българско производство и чувам позитивни мнения за него, въпреки че за мен е на прекалено високо ниво и не разбирам всичко. Кои от „тренди“ технологиите ви вълнуват и кои просто ви дразнят с целия хайп около себе си? Илия: Аз като цяло се вълнувам от всякакви хайпове, но ако трябва да си избера любими, в момента това са сгъваемите телефони и цялостното развитие на изкуствения интелект. Първото е чисто потребителско, тъй като нямам търпение да минем стъпка напред по отношение на устройствата, които използваме

и най-накрая да зарежем концепцията за лаптоп, нищо че от това ни делят сигурно 10-ина години. От другата страна е технология, която ще промени света във всяко едно отношение, от работата ни, през забавленията и неща като придвижването, медицинските услуги и какво ли още не. Най-дразнещият “хайп” за мен са 4K екрани на телефони и 8K екрани на всичко друго, които намирам за напълно безсмислени и излишни, но индустрията изглежда ще ни ги натресе, дори да не искаме. Виктор: Няма хайп, който да не си заслужава с нещо. Самият факт, че има огромна маса от хора, които се вълнуват, означава, че е напипал “болното място”. Дали ще успее, това вече е друг въпрос, въпреки че провалът е важен за следващите, които разпространяват историята на по-добрия утрешен ден. Обожавам този устрем в технологичния свят и това, че успехът прави нашия живот по-лесен, по-информиран и по-интересен. Вълнувам се от бъдещето на гейминга, смартфоните, като устройства, които са неразделна част от нас, самоуправляващите се автомобили и всяка джаджа, която ни доближава до фантастичните филми и книги (положителните), които ни караха да мечтаем, докато сме били още деца. Как си представяте следващата голяма платформа от лидерския ранг – Facebook, Instagram, YouTube, Twitter? Илия: Промяната в потребителските навици в последните години е, че хората търсят все повече частни контакти в затворени групи, отколкото досега. Дори поколението на милениълите вече не се движи от изграждането на публичен образ, толкова колкото от това да се свързва с хора, с които да изследва интересите си. При по-малките това е още по-силно и затова приложения като Snapchat успяха да са толкова силни –

devstyler.io

ИНОВАТОРИ

имаш известна публичност, но водещото са личните контакти. В този контекст следващото голямо нещо в този дух ще е сигурно и с ясни граници между личното и публичното. Също така ще дава възможност да приемаш различни идентичности, ако решиш. Това се вижда в TikTok, например, която е може би най-живата и забавна нова социална мрежа в момента. Виктор: Абсолютно. Преди близо 15 години MySpace ни отвори към света и ни позволи да бъдем анонимни в една обширна среда, в която осъществяваме нови контакти с хора като нас. Facebook елиминира частта с анонимността, но вече се бяхме научили да споделяме. В един момент ние, като личности, или поне като личностите, които си представяме, че сме, излязохме пред света. Днес вече се давим в този океан и търсим смислената комуникация. Място, в което можем да бъдем каквито сме. За мен е изключително интересно дали и в САЩ и Европа може да съществува приложение като WeChat, което съдържа цялото ни ежедневие в себе си (храна, покупки, игри, услуги и т.н.), но в същото време ни позволява да сме част както от големи говорилници, така и от малки, лични стаи. Кое определяте като най-слабото тех събитие за 2018 г.? А кое като най-силното?

devstyler.io

Илия: Фаловете през годината бяха доста, но мисля че всичко около Facebook е стъпка под фаловете на всички останали. Етническо прочистване в Мианмар, подсилено от Facebook, десетки убийства в Индия, заради разпространение на фалшиви факти в WhatsApp, постоянни новини за изтичане и злоупотреба на данни и какво ли още не. В тази ужасна година за Facebook, компанията продължава да е собственик на най-използваните социални мрежи и да изкарва все повече милиарди. В същото време не мога да кажа, че нещо блести като изключително силно събитие напоследък и може би това е сравнително хубаво. Причината е, че това е признак, че сме в период на зрялост за познатото и изключително ранно развитие за новите неща. Виктор: Всичко, което се случи около Facebook е меко казано провал. И то ужасен. Ако говорим за положително, единствено успехите на SpaceX изпъкват през изминалата година. Android или iOS? Защо? Илия: iOS, заради консистентността във всяко едно отношение, включително в досадните елементи, които ти скъсват нервите в ежедневието. Значително по-предвидима операционна система, с по-качествени приложения и цялостно по-добре развита екосистема.

Виктор: Android. Всичко започна с идеята за свобода в софтуерен и хардуерен аспект. Тя донесе много проблеми и откровено ужасяващи неща, диктувани от странните разбирания на някои производители, но в своята сърцевина изборът остана все така важен елемент. Днес Android е далеч от лъкатушещо си минало и освен че имам достъп до качествен хардуер, имам и удобна и все по-добре балансирана операционна система. А с какъв телефон сте? Защо точно този модел? Илия: В единия джоб съм с iPhone XS Max, в другия в момента е Huawei P30 Pro. Използвам iPhone от 5-6 години и това продължава да е най-добрият и удобен телефон за мен, до голяма степен, защото съм дълбоко в екосистемата на Apple. Като хардуер има достатъчно добра и консистентна камера, екранът е супер, работи бързо и безпроблемно, дори на фона на новите Android флагмани, батерията му стига за всеки ден, понякога и за два. Като цяло комфортът от Apple и iOS продължава да има повече тежест за мен, отколкото несъвършенствата, които има този телефон, а именно изоставаща камера и по-тромав и неудобен дизайн. В другия джоб пък имам един доста удобен, чисто физически, смартфон с най-добрата камера на пазара, който

обаче има изключително досаден софтуер, на който реално нямам 100% доверие. Причината е, че Huawei все още търси собствения си дух и продължава да копира iOS по един по-скоро лош начин, а там където проявява характер резултатите са неубедителни и ежедневието просто е излишно усложнено. Камерата обаче е изумителна, екранът е супер, батерията няма еквивалент на пазара и не на последно място, покритието на този телефон е изумително.

Вяра Стефчева

Виктор: През последните повече от шест месеца използвам Huawei Mate 20 Pro. Напълно съгласен с това, което казва Илия за софтуера – в моето ежедневие се справям с това, като разчитам на преки пътища за най-използваните от мен приложения и на универсалната търсачка в телефона, която е супер. Когато обаче говорим за камера, батерия и скорост на зареждане, този телефон има малко конкуренти на пазара, което предопредели избора ми. Ще издадете ли какво се случва на Beercast? Илия: Реално няма кой знае какво за издаване, защото просто се събираме, за да изпием по някое питие и да си говорим с приятелите на мрежата Говори Ѝнтернет. Виктор: Най-вече изключително приятни разговори на всевъзможни теми с интересни хора!

Какво ново да очакваме от ТранзЍстор? Илия:

Планираме нов тип специални епизоди, в които ще си говорим с различни хора и това как технологиите се отразяват на техния живот и занимания.

Поне това е първоначалният план, в него се включват и интервюта, чрез които да обясним някои концепции, които сякаш объркват повечето хора, например разликата между роуминг и международни разговори. В други новини, скоро ще имаме присъствие в Instagram.

Виктор: Мисля, че Instagram ще е по-трудната част. : ) Интервюто проведе:

devstyler.io

STARTUPS

ЕКОСИСТЕМАТА НА СТАРТЪПИТЕ ВЪВ ВАРНА 5 100 Стартиращите компании във Варна се развиват от години. Галин Желязков е един от основните стартъп евангелисти на града. Той разясни как се е случило всичко, как работи екосистемата в момента и какви са инкубираните компании. Кои са приоритетите при инкубиране на стартъпи? Смея да кажа, че през годините, когато

devstyler.io

работихме със стартъпи, ние успявахме да ги мотивираме. Успявахме да им дадем определени знания, било то в маркетинг сферата, било то в програмирането или пък във фиксирането на продукти и всякакви подобни начинания. Но ние не бяхме структурирали етапите през годините като част от една цяла програма и всъщност това се оказа пропуск за нашата екосистема и за подготовката на стартъпите. От юни 2018 г., когато отвори North East Pre-Accelerator, има-

ме структуриран план, като решихме да адаптираме формата на Tech Stars. По принцип всички акселераторски програми следват едни и същи стъпки. Сега се занимаваме с всички тези стартиращи компании, които през последните 5 години са посещавали наши събития, били са част от екосистемата, от Beehive Co-working Space и изобщо от града. Те са на различни нива и с различни идеи. През първата година от работата на

North East Pre-Accelerator позволяваме в Пре-акселератора да се включат всякакъв тип стартъпи, дори малки и средни предприятия, лайфстайл бизнеси. Нашата цел е да помогнем на всички и да изравним нивото помежду им. Догодина ще се борим за бъдещето отваряне на програмата във вертикален аспект, в това число гейминг дизайн и изобщо неща, свързани с игри. Имаме заявки това да бъде и в блокчейн, и във финтех - в зависимост от капацитета, защото са нужни подготвени ментори и партньори. Работим в партньорство с 4 други акселератора от Европа – Валенсия, Рим и два от Париж. С тях комуникираме и обменяме знания и ноу-хау как да подобряваме екосистемата. Всеки един от тези акселератори има различен профил и въпросът е кой от тях Варна ще приеме да адаптира. Какво представлява вашата програма? Каква подкрепа всъщност получават стартиращите компании? Те получават 16 часа индивидуални консултации с един от 6-те ментора. Подготвили сме професионалисти за всяка една нужда – финансово планиране, юридически въпроси, предприемачество, маркетинг, финансови стратегии, дори имаме психолог, който да работи върху личностното развитие. Резултатът е една комплексна услуга, обхващаща всички фази на акселерация.

Има хора, които искат да бъдат предприемачи, но нямат идея как. Ние установяваме в коя сфера е страстта и желанието за развитие и допълваме обхвата си на работа.

Стараем се да създадем бизнес модел, който да работи. Каква е историята около развитието на екосистемата на Варна? Кои са другите дейци на града?

Нашата екосистема става на 5 години. Всичко започна през 2013 г. и наличните организации в града бяха VarnaLab, неформалната група Beehive, месечната сбирка OpenCoffee, включи се и един бизнес клуб. Заедно направихме

първия Стартъп уикенд в града, а той се оказа доста голям – 25 екипа, като победителят отиде в Силициевата долина в YCombinator. След това се наложи да намерим работно място за екипите и така бе създаден Beehive Co-working Space. Покрай Beehive започнаха да се раждат и различни вертикални формати, един от тях е Marketing Talks, Marketing Rastermind, имахме и Google група, която беше за програмиране. През годините се появиха и множество други, сред тях и организации, работещи на комерсиален принцип, но пък събитията им помагаха за развитието на екосистемата. Какви са отношенията ви с държавните структури? Получавате ли подкрепа от тях и от вече утвърдили се компании? Имах софтуерна компания, която беше един от лидерите в развойната дейност на Варна. Това, в комбинация със съвместна работа със софтуерни компании, ми повзоли да създам обща магистърска програма във Варненския свободен университет. Сега работим добре с всички компании във Варна и сме обединени под един клъстер в града. Утвърдените компании са много добре настроени към екосистемата и когато имат възможност, помагат предимно с финансови средства, защото времето им е кът. Понякога идват и предлагат менторство също. Относно въпроса с държавните институции и конкретно в нашия случай, като организация, мога да кажа, че винаги сме срещали голямо уважение от тяхна страна. Когато сме молили за помощ, винаги сме имали ответен отговор. Разбира се, помощта е много по-лесна, когато е във финансово отношение. Говороим за помощ от типа да се финансира някакво събитие, да се предостави зала или да се осигури храна. За съжаление, рядко институциите могат да установят някакво законодателство и да направят нещо по-приветливо за стартъпите в града. По-лесно е да влезеш в някакъв бюджет, в някаква рамка, в някакъв отдел. Варна спечели титлата “Дигитален иновационен хъб” в края на 2017 г., но на този етап сякаш все още има някакви административни спънки. Говореше се за заместник-кмет по дигитализацията, който трябваше вече да бъде назначен. Но нито е избран, нито е гласуван бюджет. Така той ще бъде глас в пустиня. Какви са проектите, които преобладават? Залага ли се повече на “умните градове” или

се разработват приложения за дигитални масови практики? Преобладават технологичните стартъпи. Имаме един, който излезе вече на няколко изложения. Memofy.app използва NFC чипове, имаме NSpot, които правят умната пейка с разнообразни приложения за един смарт град. Налични са разнообразни опции. При нас, също така, има едно момче, което разработва софтуер за лицево разпознаване, за да се използва в публични сгради като молове, общини. Интересното в идеята е на базата на това, да се адаптира рекламното съдържание в тези сгради. По какъв начин смяташ, че трябва да се развие цялата екосистема? Най-добрият вариант за развитието на екосистемата е повече хора да се присъединят към нея и тя да става много по-полезна. Защото ако вземем предвид всички активни хора, които идват покрай организацията на събития, обучения или пък влизат в пре-акселераторния процес, то говорим за една микроекосистема, в сравнение с Лондон, Берлин, Амстердам. Когато говорим за Варна, имаме предвид около 500 души, като активните от тях са даже половината, около 250 души, тоест един наистина малък размер на екосистема. Бъдещето е тези групи да се разрастнат до 1000-5000 души, да нарасне и интереса към предприемачество.

Надяваме се стартъпите, които сме инкубирали, да бъдат успешни и да бъдат модел за подражание на останалите участници в програмата. Искаме да предадат знанията си в екосистемата и да помагат като ментори.

Това е смисълът на екосистемата - когато всички стейкхолдъри, които са активно или пасивно загатнати в нея, си взаимодействат успешно.

Материала подготви екипът на DevStyleR.

devstyler.io

ОБРАЗОВАНИЕ

КАКВО Е БИЛО ПРОГРАМИРАНЕТО ПРЕДИ 40 ГОДИНИ 4 050 Стоян Бонев е доцент в Технически университет - София и е удостоен с почетното звание „Емеритус професор“ в Американския университет. С негова помощ успяхме да се върнем 40 години назад, за да разберем с какво са били по-различни програмистите тогава. Какво е било програмирането преди 30-40 години? Накратко, отговорът на този въпрос е, че е било много по-различно от съвременното програмиране. След развитието на програмирането, може да се каже, че то започна и продължава да се явява под определението „софтуерна криза“, което означава, че хардуерните компоненти на компютрите се развиват много бързо. За сметка на това, софтуерните компоненти, асоциирани с тези нови хардуерни елементи, се развиват стремглаво. Типичен за програмирането беше т.нар. „Спагети код“ - програмиране без никаква дисциплина, без структурираност. Този тип програмно осигуряване беше слаб и ненадежден. Отчитайки тези недостатъци, се развиха и технологии, методологии, теории, които да подобрят проблема с разработката. Яви се структурното програмиране, в което основен компонент са подпрограми или функции. Изобщо в софтуерното развитие може да се отбележат въвеждане на езиците от високо ниво. Какво Ви прави впечатление в еволюцията на определен програмен език? Развитието на един програмен език търпи еволюция. В началото, когато се разработва, трябва да има ограничен брой синтактични изразни средства за представяне на синтаксиса. Съгласно структурното програмиране е достатъчно да има един оператор за поставяне на действия, един оператор за условно разклонение, един оператор за техничност или за повторения на определен

devstyler.io

брой оператори. Това е минимално изискване, но желанието на програмистите е да имат по-голям набор от средства. Тогава разработчиците обогатяват езиците със синтактични средства за разклонение на условни оператори, както и с повече от един вариант. Вместо една единствена функция на повтаряне се предлагат 3, дори 4 структури - цикъл с подусловия, с предусловия или цикъл, зависещ от динамичната структура на програмите, на които се разписват. Кои езици вярвахте, че ще се развият, но не успяха? Тук мога да спомена на първо място езика ADA, който беше разработен с финан-

сиране от Пентагона. Този език е много богат, с много функционални възможности, но имаше нещастната участ да не бъде световно разпространен. Важнo e да спомена и една концепция наречена „UNCOL“ (Universal Computer Oriented Language), която също е с много прогресивна идеология, но за съжаление и тя не успя да се наложи. Роди се идеята за универсален машинно-ориентиран език, който да бъде посредник между всички езици и всички компютри. Въпреки тази прогресивност, идеята имаше само изследователски характер и не получи масово разпространение. Това се дължеше на голямото разнообразие на езици за про-

грамиране, както и на разнообразието на архитектурата при различните компютри. Това е важен етап в развитието на IT технологиите. Кой е най-стабилният програмен език? Вашето лично мнение. Няма еднозначен отговор. Има международни компании, които се занимават с популярността и приложимостта на езиците. Всеки месец те публикуват таблица с данни. И в този смисъл на първите пет позиции са Java, C#, Python, C++, Objective-C. Изобщо всички, които се родиха в поколението след Pascal, с присъщи характеристики като обектно-ориентираното програмиране. Те са важни и стабилни и влизат в курсове по компютърни науки във всеки един университет. Какви са били програмистите преди 40 години? Какъв е бил профилът им? Изискването към програмистите беше всеки един да бъде отличен алгорит-

мист. Човек, който владее разработката на алгоритми, както и трансформацията им в програма. Тези знания бяха важни и ценни. Сега тази характеристика за висок професионализъм в алгоритмите остава, но не на 100%. В световен мащаб има огромно разнообразие от програмни продукти.

Добрият програмист не само трябва да бъде добър алгоритмист, но и да бъде добре информиран.

Ако той е добре информиран, няма да си загуби времето в разработване на неща, които вече са налични. Това облекчава решаването на конкретни задачи. С какво се занимавате в момен-

та и върху какви проекти работите? Какви интереси имате извън програмирането? Бих споменал проектите, в които съм участвал. Тогава нямаше персонални компютри и участвах в проект за кодова зависимост между два компютъра. Разработих с колеги макропроцесорна система. Към момента нямам интерес към програмните езици и тяхното развитие. Миналата година публикувах книгата „Сравнително изучаване на езиците за програмиране.“ Щом се отнася за интересите ми извън информатиката, мога да кажа, че проявявам интерес към класическа музика. Бих си позволил да цитирам Ролан, който на въпроса кой е по-добър - Моцарт или Бетовен отговорил „Моцарт е единствен, а Бетовен е велик.“ Наред към музиката имам интерес към градинарството, но то е встрани от моето основно влечение към програмирането и IT технологиите. Интервюто проведе: Атанас Нейчев

devstyler.io

ЕКСПЕРТИТЕ СПОДЕЛЯТ

СЪВЕТИ ОТ HR КЪМ IT – МИЛЕН ВЕЛИКОВ 5 620 Милен Великов стартира своята кариера през 2012 г. на позиция стажант в Актавис, където по-късно печели два индивидуални приза за своите професионални постижения. Той е носител на отличия от гилдията на HR-ите в България и Българската Асоциация за Управление на Хора (БАУХ). През 2019 година, Милен попада в престижната класация „40 до 40“ на Дарик радио. Номинацията се дава на българи, които променят статуквото и носят предприемачески дух. Вижте неговите съвети към IT специалистите и мнението му за Индустрия 4.0. Вие сте носител на различни отличия и имате голям професионален опит. Кои са хората, които Ви вдъхновяват? Няма определена личност, на която се стремя да подражавам. Със сигурност много хора са играли положителна роля в моето развитие. Част от тези хора за мен са учителят ми по литература – Димитър Байчев, първата дама, която ми даде възможност да се развивам в областта на човешките ресурси – Елица Панева, моят пръв и дългогодишен пряк ръководител – Екатерина Костуркова и други. Няма един единствен човек, който да ми е модел за подражание. Много са тези, които с личния си пример, харизма, умения са ме обогатили и са ме вдъхновявали да правя това, което правя и най-вече да намирам смисъл в него. Освен това ме вдъхновяват хората. Те ме карат да съм идеен, проактивен. Вдъхновява ме възможността да оказвам съдействие, да подкрепям и да развивам потенциал. Как започнахте да се занимавате с HR и как решихте, че този вид мениджмънт е Вашето прозвище? Дълго време не знаех с какво ще се за-

devstyler.io

нимавам. Приеха ме студент в УНСС от третия път и така аз бях в първи курс на 24 години. Учех в специалност “Икономика и организация на труда” и откровено не знаех какво е нейното бъдеще и професионално развитие. Едва след трети курс, когато настъпиха по-специализираните предмети, започнах да навлизам в детайлите. Стана ми интересно с какво се занимават тези хора, какво правят. Преди 8-10 години HR имаше малко по-различна професионална аура и се възприемаше по малко по-различен начин от бизнеса и от хората. С всеки изминал ден тази функция на бизнеса се променя, разраства, диференцира. Става все повече стратегическа като роля в организацията и като отношение към хората. Как смятате, че Индустрия 4.0 променя облика на IT бизнеса? Индустрия 4.0 променя облика на IT

бизнеса във фокус на това, че професиите в IT сферата започват сериозно да еволюират. Наблюдава се промяна в изискванията и компетенциите на хората. До голяма степен благодарение на тази индустрия ще се разрасне ролята на IT специалиста, а и на дигитализацията, защото тя е продукт, който се уповава само и единствено върху развитието на този тип икономика. Според Вас новата индустриализация носи ли редица негативи със себе си? Като всяка една промяна, Индустрия 4.0 носи със себе си тревожност у хората, защото е общовалидно клишето, че “роботите ще изместят хората”. Малко или много след всяка една Индустриална революция хората са по-добре, а не по-зле. Несъмнено ще има промяна и предизвикатевлства към тези хора, които не са адаптивни, не са склонни да се развиват, да учат нови неща, тези, които смятат, че това което правят днес

ще бъде релевантно и след 20 години. Тези хора и подобен тип организации ще имат подобни проблеми независимо дали са от IT или от друга сфера. В ролята си на сертифициран кариерен консултант, можете ли да ни дадете един единствен съвет на IT специалистите, които търсят работа?

Не спирайте да се развивате, да търсите и да грешите. На база на грешките се акумулира опит.

Съветът ми важи особено в IT сферата. Там ако човек спре да чете и да се развива, то той е обречен да върви с по-бавни темпове. Не бива да се имат

devstyler.io

ЕКСПЕРТИТЕ СПОДЕЛЯТ

очаквания, че работодателят трябва да работи за развитието ви by default. Нека всеки има самосъзнанието, че развитието преди всичко е продукт на нас самите като личности – то е силно изразен вътрешен мотиватор. Очакванията към работодателя се нареждат след това. Ако мога да обобщя, то съветът ми е, че хората трябва сами да управляват своето развитие и чак тогава да изискват ангажираност от страна на компаниите. Кой е въпросът, който най-много затруднява кандидатите за работа? В зависимост от кандидата са различни и въпросите, които представляват затруднение за него. Можем да кажем, че въпросът за заплатата по-скоро ги плаши, отколкото затруднява. Всъщност този въпрос изобщо не е страшен, защото кандидатът няма как да знае заплатите в самата компания или конкуренти. Той просто може да стъпи на това какво смята той, че струва неговият труд, както и на аргументацията защо. Ако аз получавам 1000лв., то аз мога да стъпя на аргументация за тези пари и

devstyler.io

да обясня своето решение, например с оглед на моите разходи, стандарт, опит, образование.

Независимо какъв въпрос давате на интервю, човекът срещу вас очаква вашата аргументация дори ако не става въпрос конкретно за заплата.

Има го и моментът с хората, търсещи развитие и тяхната лична интерпретация на тази дума. Честно казано много от тях не могат да ми отговорят на този въпрос, но въпреки това са яхнали клишето, че се нуждаят от развитие. Ако ние самите като кандидати за работа не си уточним в главата дефиницията на понятието, то ние не бихме знаели към какво да се стремим в професиона-

лен аспект. Това са част от нещата, които водят до липса на удовлетворение и фрустрация. Какво ще посъветвате хората, които се страхуват да напуснат сигурната си работа, за да продължат своето развитие? Аз съветвам хората в корпорациите да си говорят. Ако аз самият съм в ролята на пряк ръководител и имам служители, то тези служители по някакъв начин са склонни да очакват моята обратна връзка, а аз от своя страна имам очакването те да ми предлагат идеите си, да ми дават предложения как мога да ги развия и да стигнем заедно до общо решение. Когато един човек е на позиция по-дългогодишно и въпреки това се чувства неудовлетворен, според мен нещата, които той трябва да предприеме, зависят само и единствено от него. Ако ти не си удовлетворен, можеш да повдигнеш разговор със своя пряк ръководител и съответно да споделиш и заедно да начертаете общ път, по който тази неудо-

влетвореност да бъде минимализирана. Вече в случай, че компанията не може да ти предложи разрешение, или има рестрикции, то ти можеш да напуснеш компанията. За никого не е тайна, че особено в IT сферата кадрите имат богат избор и не е нужно да стоят някъде, където не се чувстват пълноценни, в продължение на години и с вечното очакване някой да ги забележи.

Ако човек не може да окаже проактивност за обратна връзка, за желание за развитие, то той не може да защитава своите идеи за личностно и професионално развитие.

Какво е специфичното в подбора на кадри в технологичния сектор?“

Голямото търсене и малкото предлага-

ТОП ценностите в ИТ сектора 1. Развитие 2.Баланс между работа и личен живот не - това е основната специфика, която поражда различни следствия като изчерпани методи за подбор и атрактивно поднасяне на тези позиции, ниска продължителност на една позиция или в една компания. Рабира се, наблюдаваме и наличие на основателни претенции от страна на кандидатите за работа - все пак те диктуват темповете на пазара. За да участваш в подбора на такива професионалисти, трябва да си минимум на 50% IT, или просто да имаш такива познания, за да си говорите на общ език, иначе си обречен и не си интересен. Друга специфика е уникалността на компанията или проекта, за които търсиш този тип специалисти. Все повече от тях търсят новото, уникалното и иновативното като цел, технология или подходи. Не на последно

3. Разнообразие 4. Визия и трансфер на знания и умения място е гъвкавостта - за определени профили тя е издигната в култ и тези кадри биха работили навсякъде другаде, но не и в скучен офис. Преди време проведох проучване, с което отчетох ТОП ценностите на близо 280 души извадка от сектор IT. В топ пет се наредиха: на първо място, развитие, следвано от баланс между работа и личен живот, разнообразие, визия и трансфер на знания и умения и гъвкавост. Вярвам, че всеки, който може да предложи и се стреми да кореспондира с тези ценности, ще се установи като успешен работодател. Разговора проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

ЕКСПЕРТИТЕ СПОДЕЛЯТ

АНТОН АНГЕЛОВ И КАК ДА ПОДОБРИМ ТЕСТВАНЕТО 4 060 та и естествена стъпка за нашето разрастване. Какво беше Automate the Planet, преди да се превърне в компания? Automate the Planet всъщност стартира като блог, който създадох преди повече от 5 години. Благодарение на цялата популярност около света на автоматичното тестването с Selenium WebDriver, това се превърна в един от най-четените блогове. След време започнах да получавам и покани да бъда лектор на международни конференции. Миналата година бях лектор на Selenium Conference India, което е най-популярната конференция в света за автоматично тестване. Щастлив съм, че предстои да говоря и на Appium Conference, също много мащабно събитие, което се провежда отново в Индия. Вследствие на презентациите ми на различни събития, миналата година се свързаха с мен от Packt Publishing – една от най-големите издателски компании за техническа литература. Така в момента работя върху пренаписването на книгата “Selenium Design Patterns and Best Practices”. Това преди е било общо взето една от най-популярните книги за писане на автоматични тестове за web. Щастлив съм, че сега аз имам възможността да напиша нейна втора, актуална и напълно нова версия. Антон Ангелов, CTO на Automate the Planet, сподели с нас последните технологии в тестването, както и повече за sci-fi книгата, която пише. С какво се занимаваш основно към този момент? Главният проект, по който работя, е компанията ми “Automate the Planet”, която разработва test automation framework-a BELLATRIX. Той улеснява писането на автоматични тестове за

devstyler.io

Web, Android, iOS, Desktop Applications и Web Services. Това не е визуален tool, а сет от програмни библиотеки, които основно разработваме за .NET. Също така се занимаваме с разработка на distributed tests runner MEISSA, който позволява хиляди тестове да се изпълняват на множество машини, като за целта се пускат паралелно на всяка една от тях, контролирайки целия процес. Забелязахме, че все повече хора искат и се интересуват от същия tooling за Java, нещо което може би ще е най-логична-

Освен писането на техническа книга, ти работиш и по интересна sci-fi история. За какво става въпрос в нея? Да, в момента пиша една sci-fi книга за тестване и програмиране, която е в стила на “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Писането на такива истории е занимание, което извършвам просто за удоволствие. Публикувам всяка глава на английски в блога си, който се чете от 30 000 души/месечно, а на български текстът е във Facebook

резултати т.е. когато се изпълнят 1000 автоматични теста и имаме фейл, системата да може да каже дали това наистина е проблем на теста или е някакъв бъг в продукта. Подобни тулове има и сега, например visual тестинг, при който в автономни тествания можеш да си интегрираш техния engine. Така отново при фейл получаваш скрийншот, за да анализираш случващото се. Миналата година се запознах с колеги от Украйна, които пък разработват интересен framework. В нашия трябва да зададеш локатор на дадения нужен елемент, докато тяхната библиотека чрез Machine Learning автоматично определя най-добрите локатори и ги поддържа. Общо взето следя такъв тип технологии много активно и определено е сфера на работа, в която гледам да навлизам по-скоро. Кой е най-сложният код, който си писал?

профила ми. За момента имам 6 публикувани глави, вярвам, че след още толкова, това може да се превърне в книга, която да се разпространява, да кажем, в Amazon. Интересното в историята е, че действието се развива далеч в Галактиката, като се разказват хумористично зададени казуси. Ситуацията е интергалактическа конференция за тестване, а всяка глава е отделна лекция от конференцията, разглеждат се различни казуси. Новата глава, която пиша в момента, е за това как се тестват вируси и soft skills нужди да бъдеш добър хакер – ето такива интересни и забавни неща. Какво използваш в разработката на идеите си? За разработване използвам .NET Core, като основно framework-ът ни е базиран на 3-4 библиотеки, които са спрямо стандартите в автономното тестване – Selenium Webdriver, Appium за Mobile тестване и Winappdriver, което е подобен аналог за тестване на Desktop приложения.

Какъв е трендът в избора на технологии за тестове? Доскоро тестовете се изпълняваха на виртуални машини, а сега постепенно се преминава към света на Docker containers. Много често при автоматизацията на web проблемът е, че имаме много различни браузъри, които се ъпдейтват – за банков софтуер трябва да поддържаш 5-6 версии назад. Да не говорим, че при mobile е още по-ужасно заради всички версии на Android. Тук на помощ идват Docker containers със симулатори/емулатори на телефони. Бих споменал и няколко трендинг tools. Например Selenoid – разработва се от руснаци и създава клаудове за Docker containers. Друго нещо, което също в момента интегрираме, са всички популярни готови контроли за различни уеб технологии, например за Blazor – новата технология на Microsoft за web. В момента пуснахме и съпорт за новото поколение Angular контроли. В компанията проучваме малко по малко и Machine Learning, интересното около Azure, искаме да разработим умни решения за анализ на тестови

Може би най-сложното нещо, което съм писал до този момент, е Distributed test runner-a ни MEISSA, за който споменах и по-рано. Това беше най-комплексната задача, на която съм попадал, защото имаше многонишково програмиране на C#. Подобна бе и демонстрацията, която направих в Индия. При нея 100 000 теста на една машина могат да вървят в продължение на седмица, а с 10 машини с 8 ядра могат да се изпълнят за 20 минути. Това цялото нещо, за да се случи, трябва да се пуснат едновременно близо 150 процеса – и не говорим само за процесите, които пускат тестове, но и за управлението на резултатите, грешките, логването на данни. Беше много сложно от гледна точка на разбиране на този комплексен код. Какъв е твоят съвет, ако искаме да запазим ума си свеж? Всички си мислят, че щом имаш своя компания, всичко, което правиш е да кодиш по 12 часа на ден. Според мен трябва да цениш почивката си и тя да се използва, за да развиваш самия себе си, а не да играеш само бордови или компютърни игри, или пък да гледаш сериали. Но е факт, че повечето ми колеги се забавляват само по този начин. Да, и аз го правя понякога, но според мен трябва да се четат книги. Старая се да чета по 2-3 книги на месец, които да са на различна от техническата тематика – социални или психологически. Комбинирам това с писане на sci-fi книга, рисуване или пък готвене. Това много помага да не се превърнеш в бот. Разговора проведе: Вяра Стефчева

devstyler.io

#DAILYROUTINE

ЗОРНИЦА БИСЕРИНА, UI/UX В DONATIX 3 150 сен проект, по който работя в момента е финтех стартъп, който смятам, че ще набере голяма популярност. Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, например талисмани, специална чаша? На бюрото ми цари един истински творчески хаос, не съм сигурна, че е добра идея да го снимам и показвам пред аудиторията. Като цяло задължително около мен има тефтери и хвърчащи листчета, на които си водя записки по проектите. Някой път си скицирам идеи за лога, wireframes, и такива подобни. Друго интересно нещо, което може да видите на него са подаръчета от приятели, които ми донасят от пътувания. Зареждат ме положително, обичам да си ги гледам. Има и едно стрес драконче, на което му изхвърчат очите, като го стиснеш. Имаш ли интерес към даден спорт? Народните танци са моята страст и начин на живот. Ходя на танци от 5-годишна и не мога да си представя месец, дори седмица без тях. Разкажи ни нещо повече, какво ти носи това?

Работният ден на Зорница Бисерина е изпълнен с UI/UX, танци и още нещо. Тя е UI/UX дивелъпър в Donatix, където работи по най-разнообразни проекти.

в синхронизация с колегите, за да обсъдим дневните си задачи. С какви проекти се занимаваш?

Преди дни се прибрахме с ансамбъл „Балкан“ от двуседмично турне в далечната Южна Америка, в Еквадор. Страна, в която хората живеят бедно, много по-бедно от нас тук, но нито веднъж не видях тъжен или унил човек, всички са много отзивчиви и усмихнати.

Как започва работният ти ден?

Donatix е компания, която предоставя услуги в сферата на UI/UX, уеб и мобилни разработки и имаме много разнообразни проекти. Един от тях е дизайн на самоуправляваща се платформа в сферата на туризма, която ще улесни работата на хотелиерите. Друг интере-

За мен е чест и огромно удоволствие да представим българския фолклор пред света, да излезем на сцената и да развеем българския флаг. Хората там не са чували за България, не знаят, дори къде се намира на картата. Като видят нашите носии и танци те започват да питат,

Обикновено пристигам в последния момент. Аз съм от хората, които обичат да си поспиват сутрин, след което стигам до офиса на „бърз спринт“. Правя кафе или хапвам бърза закуска и се включвам

devstyler.io

да се интересуват от нас и от произхода ни. Оставихме силно впечатление, след всяко участие ни чакаше групичка да се снима с нас, прегръщаха ни и ни целуваха малки дечица. Не бяха виждали европейци, а ние определено се отличаваме от местните. Всеки един такъв запален интерес към България е една малка победа за мен, че сме популяризирали родината си. Фолклорът ни е огромно богатство, което трябва да съхраним, да го предаваме и представяме пред света с гордо вдигната глава. Каква литература четеш за разпускане?

Честно казано чета книги, които ми препоръчват приятели. Ако запалят интереса ми, то тогава това е моята книга. Обикновено са някакви женски психологии – архетипите, които управляват женската природа. Къде намираш решение на професионалните си предизвикателства? Работата ми до голяма степен е творческа, а муза един творец може да открие на най-неочаквани места. Ако все пак не успявам да открия решение на конкретна задача, се допитвам до колегите си, които също са доста креативни.

Как се справяш с концентрацията в работна среда? Научила съм се да се концентрирам дори в шумна среда, тъй че нямам много проблем с това. Но ако наистина ми е трудно, излизам навън за кратко, разхождам се или си правя кафе. Какви са ти хобитата след работа? Зависи какво имам по график, ако имам танци си хващам сакчето и припкам към залата. Ако пък ми е свободна вечерта, обичам да се виждам с приятели и да се разхождам с тях навън.

devstyler.io

#DAILYROUTINE

Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?

събития? Защо според теб са важни?

Да, разбира се, мога ли да го забравя? На първия си работен ден бях леко шашната, сложиха ме да седна срещу колега, който по това време беше записал рап песен, направо си бях до звезда. Та отнесох шеги, че съм се уредила на хубаво бюро с приятна компания.

Посещавам, защото на тези събития много често човек може да черпи страшно полезна информация от гурута в областта, да се запознава с хора, стигнали върхове в кариерата си, да поговори с тях, абе да си черпи от извора, както се казва. Много са полезни и ги препоръчвам. На последното такова събитие, което посетих се появи арт директорът на Pixar, който за мое удивление е българин – Антони Христов. Бях страшно впечатлена, определено си заслужава да се посещават такива събития.

Що се отнася до интервюто основното, което трябваше да направя бе една тестова задача. Трябваше да направя анимиран банер на флаш и да се вместя в 40Кb file size. Анимацията не бе проблем, но пустото ограничение от 40Кb много ме измъчи. При първия ми опит изпратих файл с размер 150Кb, след няколко връщания успях да смъкна файла до 100Кb и това беше максимумът, на който бях способна тогава. След седмица ме взеха на работа, оказа се, че най-големият фактор, който е изиграл роля да започна е бил упоритостта ми, не толкова беглите ми познания на флаш по това време. Посещаваш ли технологични

devstyler.io

Разкажи ни за забавна случка по време на работа? Имаме един много енергичен колега – Добри, който трудно можем да задържим на едно място, дори на daily sync. Една сутрин по време на оперативка Добри, както си подмръдва натук-натам, подритна неволно палмата, която седи по средата на офиса. Всички вперихме поглед към нея, за да видим как почти

2-метровата палма се сгромолясва на пода. Палмата се счупи и части от нея имаше навсякъде… Чудо беше. Малко след това Добри добави още един скил към биографията си – оператор на прахосмукачка. Къде си се представяш след 5 години? В един идеален свят, на красив плаж със съпруг и деца. Ако гледам реалистично на нещата, може би в една стремглаво развиваща се компания – Donatix, натрупала още повече опит и професионални умения в UX/UI дизайна. Имаш ли домашен любимец? Как се казва той? Реално не, но приятелят ми има един огромен сладур, който чувствам и обичам като свое куче. Казва се Бадр Хари, кръстен е на известен кикбоксьор, но далеч по характер не прилича на него, а по-скоро на миловидно коте. Материала подготви екипът на DevStyleR.