CLEAR BULGARIAN by GEORGE DIAMANDIS

Творчес ко обучение

съдържание

1.творческо обучение

2.преДговор

3.творчество

4.учене

5.образование-препоДаване-познание-пеДагогика

6.образователни среДи

7.творческо учене

8.заЩо творческо обучение?

9.творческото обучение като метоД се основава на 5 принЦипа

10.изкуствата и творческото обучение

11.Драматични условности

12.ролЯта на учителЯ новите отноШениЯ учител-ученик

13a.театЪр и творческо обучение

13б.театЪр в класната стаЯ

13в .изкуство и ФункЦиЯ на актЬорите

14.с нЯколко Думи – какво трЯбва Да направЯ

15.оЦенЯване в творческото учене

15а.критерии за оЦенЯване на уроЦи

16.самооЦенка

творческо обучение

1.творческо обучение Проектът има за цел представянето на новаторски метод, който използ- ва театрални техники, за да направи преподаването на училищните дисци- плини в училище попривлекателно. Чрез засилване на привлекателността на тези учебни предмети и чрез активното участие на учениците в класна- та стая, проектът цели подобряването на образователните постижения на учениците в съответната сфера. Проектът цели също така и разработването на иновативни ресурси, съответстващи на дигиталната ера, в която живеем, които да са в помощ на учителите. Проектът е насочен към разработването на електронен обучи- телен курс за учители, както и към създаването на портал за интерактивни ресурси. По този начин чрез създаване на отворени и новаторски ресурси, достъпни на различни европейски езици, проектът има за цел да обхване цяла Европа и да разработи ресурси, които ще бъдат широко използвани и достъпни за всички заинтересовани учители от начални и основни учи- лища. Използването на театрални техники в началното училище е доказано изключително ефективно за подобряване на училищните постижения (вж. например работата на Kиърън Игън, Джон Дюи и Жан Пиаже). Театралните техники развиват едновременно езиковата,

пространстве- ната, логическата и телесно-кинестетичната интелигентност. Прилагането на театрални техники прави класната стая попривлекателна и насърчава активното участие на учениците в час, като по този начин подобрява образователните постижения на децата. Проектът има за цел създаването на изчерпателна информация за из- ползването на театрални техники за всички предмети, заложени в училищ- ната учебна програма, и за всички класове на началното училище. Това ще бъде много полезен ресурс за всички начални учители в Европа, предоставайки им избор и помощ при търсенето на подходящите решения и инструменти в прилагането на художествени техники за преподаване на предметите, залегнали в учебната про- грама. Недостигът на обучения на учители в тази област е друга необходимост, залегнала в проекта. В цяла Европа има недостиг на семинари за обучение на учители по темата, а когато са организирани, те обикновено са концен- трирани в големите градове. Материалите, достъпни онлайн, обикновено са разпокъсани и ограничени в рамките на “съвети”, които могат да бъдат използвани от учителя, за преподаване на конкретен предмет в определе- ни класове. Проектът има за цел да разработи изчерпателни интерактивни онлайн ресурси, които да обхващат цялата учебна програма на основното учили- ще (адаптирани към различните националности). Тези ресурси ще могат да се допълват и обогатяват с опита на учителите, като по този начин се

превърнат в практична и лесно приложима система, в помощ на учителите от цяла Европа. Николас Камцис

2.преДговор Творческото обучение е в основата. (CLEAR) То има за цел да се превърне в полезен инструмент за всички участници в обра- зователния процес и да стане основа за значими експерименти в училище. CLEAR е адресирано главно до учите- лите и обхваща началното образование. Има теоретичен и практически харак- тер. CLEAR цели да предефинира философски и педагогически концепции като учене, творчество и въображение, и предлага начини училището да се превърне в поле на творчески сили и плодороден източник за учители и ученици. То има за цел да превърне училището в жизнено и атрактивно про- странство, в което учител и ученик да чувстват обич и подкрепа. Ученикът би могъл да свърже знанията с удоволствието, а учителят да преосмисли своята роля в образователния процес. По този начин връзката учител - ученик може да разкрие истинското си значение и магическа сила. Целта е изграждането на училищна общност на базата на творческо взаимодействие, в която както индивидуалният напредък, така и колегиал- ността да бъдат насърчавани еднакво. За постигането на тези амбициозни цели, CLEAR предлага прилагането на театрални техники, технологии (мултимедия и т.н.), игра, творчество и изкуство. Различните изкуства музиката, визуалните изкуства, театърът – не се явяват като самостоятелни области на познание или “допълнения” към образованието. Не съществуват “уроци”, които могат да бъдат приба- вени към и без това препълнената учебна програма, за да осигурят стерил- ното и механично образование, с което сме свикнали. 0

Изкуството може да бъде двигателя на “превозното средство” на лече- нието. То може да осигури ключа към всеобхватно и съществено образова- ние, може да се окаже липсващото звено между ученето и създа-ването. CLEAR се фокусира особено много върху връзката между драмата и ученето. То се основава на простото педагогическо разбиране, че имитацията, действието и ролевата игра са начините, по които детето спонтанно изби- ра да комуникира със своята среда и да се учи от нея. Театърът, като място за различни форми на творческа изява, дава на де- тето възможност да изследва своите наклонности и интереси, да разгърне своята личност. Като изключително колективна дейност тя благоприятства социализа- цията на детето, превръщайки го в “пристрастено” към споделяне, лична изява и отборен дух. CLEAR може да бъде алтернатива за деца със затруднения в ученето, които не са в състояние да се повлияят от традиционните методи на препо- даване, и в резултат на това са поставени в периферията на образователния процес. CLEAR и неговите създатели вярват, че: Драмата може да бъде ефективен метод за преподаване на всякакви учебни дисциплини. Може би не като изключителен метод, а като опция, така че учебният процес да стане цветен, очарователен и забавен. CLEAR е една от тези идеи, които се нуждаят от подходящите условия, за да разцъфтят. Нуждаем се от правилната рамка и планиране, нуждаем се от подкрепа, логистика и преди всичко

от вдъхновени учители, които не разчитат на клишета. Особено много разчитаме и на политическа воля за промяна. В противен случай, този проект е обречен да се удави в океана на праз- нодумството и неосъществените добри намерения.

3.творчество Творчеството се определя като тенденция за генериране или разпозна- ване на идеи, алтернативи и възможности, които могат да бъдат полезни при решаването на проблеми, в всекидневното общуване и забавление, както своето собствено, така и на другите. Три причини, поради които хората трябва да са мотивирани за творче- ство: Необходимост от оригинална,разнообразна и сложна стимулация на сетивата; Необходимост от споделяне на идеи и ценности; Необходимост от решаване на проблеми; Творческото мислене предполага способност за разглеждане на нещата по нов начин или от различна глед- на точка. Заедно с това е и умението за генериране на нови възможности или алтернативи. Тестовете за твор- чество измерват не само броя на алтернативите, които хората могат да генерират, но и уникалността на тези алтернативи. Тези способности за генериране на алтернативи или уникална сетивност обаче не се проявяват чрез промяна; те са свързани с други, по-фундаментални качества на мисленето като гъвкавост, толерантност към неяснотиили непредсказуемост и наслаждението към всичко, неизвестно до този момент. Характеристики на творческата личност: 1. Творческите личности имат много енергия, но също така

често са тихи. 2. Творческите личности са умни и интелигентни, но същевременно и наивни. 3. Творческите личности могат да комбинират забавление и дисципли- на или отговорност и безотговорност. 4. Творческите личности имат богато въображение и фантазия, но и вкоренено чувство за реалност. 5. Творческите личности съчетават в себе си интровертното и екстро- вертното. 6. Творческите личности са забележително скромни и горди. 7. Творческите личности по възможност избягват закостенелите поло- ви стереотипи. 8. Като цяло се смята, че творците са непокорни и независими. 9. Повечето творчески личности са страстно отдадени на работата си като понякога могат да стигнат дори до крайности.

4. учене Определяме ученето като трансформиращ процес, при който новата информация, която сме получили, заедно с всичко, което вече сме натрупали и преживели, променя това, което знаем, и се проектира в това, което правим. Ученето е процес на получаване на ин- формация, нейното обмисляне и въздействието, което ни оказва. Ученето е това, което ни променя. Терминът идва от гръцката философска и историческа култура. Обра- зованието обикновено се разглежда в два аспекта: единият е училищното образование. Според древногръцките вярвания, другият, по-широк аспект на понятието е свързан със създаването на добри, достойни и съзнателни граждани, съзидатели и носители на съответна по дух и ценности култура. Както отбелязва Ричард Е. Майърс „ученето е сравнително постоянна промяна в знанията или поведението на човек, която се основава на него- вия опит “. Това определение има три компонента: 1) продължителността на промяната е поскоро дългосрочна, отколкото краткосрочна; 2) промя- ната е свързана със съдържанието и структурата на знанието в паметта или поведението на учащия се; 3) причината за промянатана учащия в околна- та среда е предимно опитът, а не толкова трудът, мотивацията, лекарствата, физическото състояние или физиологичната намеса.” Освен всичко останало, ученето е сложнапсихо-физическа

функция на запознаване и усвояване на знаниятаи развиването на умения. Процесът на учене изисква използването на цялостна методология, която обхваща всич- ки аспекти на човешката личност (физическа, умствена, емоционална).

5.образование-препоДаване-познание-пеДагогика образование Актът или процесът на предаване или придобиване на общо или специ- ално знание, развиване на професионални умения или умения за разсъжде- ния и преценка, интелектуална самоподготовка или подготовка на други, която да бъде основа за пълноценен живот. препоДаване Преподаването е фокусирано върху планирането и предаването на определен обем от знания на учениците. Преподаването е предоставяне на знания от страна на учителя, които да въведат ученика в определена област на познание, в тренирането и развиването на неговите физически и психически способности и умения в рамките на образователна- та система. познание Фактът или състоянието, което човек достига чрез на- трупан опит или асоциация, да бъде наясно с нещо или да знае нещов детайли.Познаниетоили разбирането за наука, изкуство или умение да борави с факти и обстоятелства. пеДагогика

Педагогиката е дисциплината, която се занимава с теорията и практи- ката на образованието; засягайки изучаването на найдобрите начини за преподаване (предаване на знание). Обхващайки широка гама от практи- ки, нейните цели варират от постигане на либерално образование (общо- то развитие на човешкия потенциал) в дългосрочен план, до по-тесните специфики на професионалното образование (предаване и придобиване на специфични умения). Инструктивните стратегии се ръководят от познанията и опита на уче- ника, ситуацията и околната среда, както и от учебните цели, поставени от ученика и учителя.

6.образователни среДи Образованието е необходимо за физическото, емоционалното и инте- лектуалното развитие на човека. По тази причина функционирането на различните среди и обкръжения (учебната среда), които обучават човека, се приемат за жизненоважни. Тези средства са: природната среда, семейството, училището, църквата, средствата за масова информация, общество- то и държавата. природна среда Природната среда играе жизненоважна роля в процеса на учене. Кли- матът, земята, времето не само засягат нашия емоционален и физически свят, но и ни дават първите познавателни модели. В рамките на нашата естествена природна среда можем да намерим основните структури на познание и обучение (биологични, математически, хими- чески, социални и др.) в тяхната цялост и разнообразие, които я правят не само стимул, но и безкраен познавателен източник. Следователно естествената среда, в която живеем (горите, топлината, липсата на зеленина и т.н.) може да се отрази не само на количеството, но и на качеството на познанието. семейство Семейният фактор играе много важна роля, защото е първата и основ- на клетка на обществения живот. Детето формира първите си нагласи към социалните ситуации именно в

рамките на семейството, под влиянието на родителите си. Детето опознава човешките взаимоотношения и тества социалното си поведение и знание. Основите на неговия характер и личност са поставят в семейството. училище Училищата и всички останали образователни институци имат решава- що влияние върху децата не само чрез хората, които участват в учебния процес (учители, ученици), но и чрез организацията и начина на живот на членовете си. Образователната философия (резултат от държавната и социалната философия), учебните взаимоотношения и преподаваните ма- териали (доколко се отговарят на нуждите на децата и нуждите наобще- ството) имат изключително влияние върху учебния процес. Училището е първата организирана, основна образователна клетка, в която учащите възприемат или оспорват придобитите знания. Църква и религия Въпреки, че тези два термина са силно взаимосвързани, те имат две различни цели. Религията засяга философското ниво и предлага от- говори на философски и екзистенциални въпроси. Църквата задава морал- ните принципи не само на религиозния, но и на обществения живот като формулира специфични възгледи и нагласи. Философската рамка на всяка религия определя и нейното влияние върху обучението и образованието. Християнството е запазило вярата в силата и смисъла на образованието, което са имали древните гърци. Според свещениците, преподаването на християнските вярвания играе важна роля, като засяга и променя вярванията на човека. 0

Християнството акцентира и върху огромното значението на отговор- ността на всеки човек. Църквата влияе на ученето не само чрез своята орга- низация, но най-вече с проповядването на морал на всяко ниво (социално, интелектуално, емоционално и философско).Това я прави изключително мощна образователна среда. средства за масова информация Масмедиите са неразделна част от нашия живот от първите ни стъпки. Тяхната сила като образователна среда се съдържа в тяхното трайно присъ- ствие в детския живот - всеки ден, в продължение на много часове. Като социално средство се счита, че има най-силно въздействие върху членовете на обществото, защото засяга пряко и непряко всяко едно ниво от личен и социален живот, език (подкрепя или формулира езикови форми), религия, изкуство, наука, икономика, морал. Държава Аристотел е първият, който назовава една от основните характеристи- ки в природата на човека, това, че човекът е “политическо животно”. Човек може да живее, да създава и да оцелява само в границите на обществото. Политикатакато висше изкуство чрез действияосигурява блаженството на хората и теоретично определя какво е това блаженство. Последиците от държавното управление се измерват в този контекст. Всички социални структури (следователно и образователните такива) отразяват по някакъв начин вида на

правителствената система (либерална, авторитарна) и обратното. Либералната, демократична среда създават начин на живот, който зачита личността на търсещия и развиващ се човек. Точно обратното, една авторитарна среда неглижира семейството и социалната роля на държава- та, подкрепя авторитарните връзки между децата и родителите в услуга на деспотичното господство. Държавната и правителствената система, както и политиците на дадена страна имат голямо влияние върху развитието на личността на младите хора. Държавата влияе оказва влияние върху образо- ванието и училищната система със законите, които прокарва. Държавата се намесва активно и в много отношения, пряко и непряко, не само като носител на определени политики за това, какво е образованието и неговите цели, но и като определяш фактор не само за начина на действие на учителите, учениците и родителите, но и за техния манталитет и отношения. общество Когато говорим за обществото като образователно средство, какво точно имаме предвид? Какво е обществото? Обществото е съвкупност от хора, техните взаимоотношения, институции, принципи и всички фак- тори, споменати по-горе (държава, семейство, църква и т.н.). С термина “общество” имаме предвид голяма, автономна и организирана форма на хора и социални групи, които си влияят в рамките на една обща култура в определени географски граници и имат общи цели и интереси. Личността на детето е продукт на бавно, но устойчиво развитие под въздействието на всички социални фактори. Семейството е най-важната единица, центърът на социалното влияние. В семейството се развиват първите концепции. Това е социалната лаборатория за възприемане на вярвания и 0

принципи. След това училището подсилва и развива тези влияния. Системата на държавно управление заеднос медиите и църквата са дру- гите съществени фактори, които помагат на децата да постигнат целите си и да ги подготвят за успешното им вписване в обществото. образователна среда в училище Хората прекарват много време в класната стая, това започва още от дет- ската градина и продължава години напред. Щастливи са тези, които имат училище или класна стая, в които учителят обръща особено внимание на образователната среда или на физическата, психологическата и учебна ат- мосфера. Образователната среда в класната стая е от жизненоважно значение за успеха на учениците и им влияе по много и различни начини. Негативната среда или отношение са предпоставки за ниски постижения на учениците, лошо поведение, тревожност или депресия. Физическата среда в класната стая обхваща използването на простран- ството, избор и организация наобзавеждането, как се съхраняват и поддъ- ржат материалите, как се почиства класна стая и цялостната цветова гама и осветеност. Ярките плакати, обособените пространства и съвместни начи- ни за учене могат да бъдат от голяма полза. Учениците се нуждаят от чисто, светло, организирано пространство, което да подпомага и засилвапроцеса на учене. Психологическата среда се отнася до начина, по който учениците се чувстват в процеса на обучение. Спокойната

атмосфера помага на тяхното израстване, както интелектуално, така и социално. Учениците реагират от- рицателно, когато усещат несправедливост и неразбиране, или се притес- няват, че ще имат неприятности. Учебната среда е определяща за цялия процес на учене. Тя обхваща пла- нирането и избора на методи и похвати, които да осигурят на учениците познанието и разбирането за използването на различни учебни практики като лекция, практически упражнения, групи за споделено учене, много игри, включващи театър, ролеви игри и разкази. Всички тези многообраз- ни и различни методи и похвати превръщат училището в привлекателна среда, която ангажира учениците, осигурявайки им необходимата концен- трация заефективно обучение.

7.творческо учене Ученето е сложна психо-физическа човешка способност (в нея се включват както вътрешните, така и външните фактори), благодарение на която хората получават знания и развиват умения. Способността за учене се появява с раждането на човек, продължава през целия му живот и има определящо значение за изграждане на човешката личност. Качеството, както и целите на обучението, следват личностното развитие. По този на- чин ученето не е само психическо явление отразяваща реакция към окол- ната среда - а е нарочно действие, преследващо по-далечната цел - Сътво- рението. Ученето осигурява необходимото познание, за да може човек да използ- ва творчеството по смислен начин. Съществува активна, взаимозависима връзка между творчеството и ученето. Ученето по дефиниция е творчески процес, докато всяка форма на творческо изразяване от своя страна е ва- жен образователен източник. В творческото учене творчеството е едновременно средство и мотив за учене. С други думи, творческото обучение е придобиването - чрез процес на творческо взаимодействие на знания и умения, които могат да бъдат използвани за творчески цели. Творческият характер на ученето в училище в наши дни е предмет на спорове между експерти, политици, учители, родители и ученици.Качеството на придобитите знания в училище предизвиква съмнения в образователната система, която такава,какватоя познаваме, изглежда е в задънена улица.

Теорията и практиката на творческото обучение включва всички опити за радикална реформа на училищната институция въз основа на философията да се превърне училището в поле за творчество и източник на еуфория както за учителите, така и за учениците. Цели творческото обучение се стреми към следното: Да направи училището, особено държавното училище, привлекателно място, където учителите и учениците наистина да инвестират енергията и мечтите си; Да свърже знанието с удоволствието, така че учениците да се научат да обичат ученето; Да се насърчат учителите да преоценят ролята си в учебния процес; Да се изгради нов тип връзка учител-ученик; Да помогне на учениците да откриват и развиват своите таланти и твор- чески наклонности; Да развие правилна преценка и да поощрява нетрадиционното мисле- не; Да развива социални умения, насърчаващи общуването, споделянето и сътрудничеството; Да превърне училищната общност в поле за творческо взаимодействие, където ще насърчават еднакво, както колективното, така и личностното развитие. средства и похвати Преминаването от традиционно към творческо обучение изисква от- криването и прилагането на нови методи на преподаване. За да се превърне творческото учене от привлекателната теория в образователна реалност, учителите трябва да обогатят и разширят своите обучителни ресурси. Технологиите (мултимедията), играта и изкуството - особено 0

театърът - могат да се превърнат в ценни образователни похвати. Нашето разбиране е, че изкуството-музиката, изобразителното изкуство, театърът не са самостоятелни области на познанието. Те не са нито “добавки”, нито “предмети”, които да се добавят в учебната програма на едно стерилно и механично по своята същност образование.Напротив, ние силно вярваме, че изкуството може да служи като движеща сила, като ключ за холистичнотообразование,като връзка между ученето и творчество- то. Специално се фокусираме върху драмата и педагогическото разбиране, че имитацията, действията и влизанетов различни роли са начините, чрезко- ито детето импулсивно общува в собствената си среда и се учи от нея. по-конкретно: Драмата, като пространство, в което съжителстват няколко различни форми на творческо изразяване, дава на детето възможността да изследва своите таланти и наклонности и така да развива своята личност. Като групова дейност драмата насърчава общуването и другарството. Драмата може да бъде алтернатива за деца със специални образователни потребности,за които традиционните методи на преподаване не са от полза. Предизвикателството е да се докаже на практика, че драмата може да се приложи като ефективен метод на преподаване по всички предмети, залег- нали в учебния план. Не като

изключинение, а като алтернатива за превръ- щане на процеса на обучение в гъвкав, многоцветен и забавен. предложения Като опит за радикална реформа в образованието, теорията и практика- та на творческото обучение се стремят към търсене на подходящата осно- ва, създаваща условия за успех.Минимумът промени, на които залага този опит са следните: Научно планиране от експерти в сътрудничество с учители. Финансова подкрепа от страна на държавата и Европейската общност. Учители, които са квалифицирани, талантливи и с широк спектър от ин- тереси. Радикална промяна в политиката по отношение на образованието. Международната общност трябва да има позиция по някои важни философски и политически въпроси като: Каква по своята същност е мотивацията за учене - приспособяване или утвърждаването на човешките същества? На какъв вид хора играждани бихме поверили бъдещето на човечеството? Какви са нашите социални виждания за идните поколения? Ако това не бъде направено, опити като този за “творческо учене” са об- речени да се изгубят в океан от объркване и празно говорене.

8.заЩо творческо обучение? Процесът на творческо обучение като метод за преподаване на учебното съдържание се връща към истинското измерение и реалната цел на образованието; към търсенето и разбирането на знанието, за да използва това знание в реалния контекст на ежедневния човешки живот. Творческото обучение предлага неизчерпаемо многоообразие от ситуа- ции, които са въображаеми (те са в рамките на въображението, “ами ако” ситуации), в които се създава необходимост от използване на знанията, придобити в училище. Работейки в рамката на съдържателното и без из- ползването на отделни сами за себе си повтарящи се упражнения и дей- ности, ние се отдалечаваме от схематичното и „папагалско заучаване“ към по-човешки, реални ситуации, които изискват умения за прилагане на из- ученото. Знанието е тясно свързано с действието и взаимодействието. Де- цата взаимодействат в една безопасна среда, където се тества знанието и в същото време те създават нещо, от което се интересуват. Това е техният свят и те поемат пълната отговорност за него. Каквото и да се случва в час, то се случва заради и за тях, а не заради учител или оценка.

9. творческото обучение като метоД се основава на 5 принЦипа: 1) Всички хора имат вродени умения: способности да копират и да играят, чрез които хората изпробват своите реакции и учат (защото чрез копирането хората също експериментират); 2) Всички хора се учат, когато са мотивирани и когато вярват, че това, което учат им е интересно; 3) Всички хора и особено учениците се учат и разбират подобре в ак- тивна среда, изпълнена с действия и събития. Това означава, че не е достатъчно да преподаваме, като просто казваме или подчер- таваме това, което искаме да научат. Самото преживяване е това,което им помога да се научат и опита, който натрупват е в резултат на тех- ните активни действия; 4) Участниците носят отговорност за живота си и за придобиването на знания. Учителите от ръководещи, се превръщат в помощници, улесня- ващи усилията им да учат, те са тези, които насочват и показват възможни начини за учене, мислене и работа; 5) В заключение, творческото обучение разглежда процеса на обучение като процес на промяна. Емоционална и интелектуална промяна, коятово- ди до зрялост и следователно до знание.

10.изкуствата и творческото обучение Изкуствата като цяло са адресирани към съответна аудитория, към хо- рата, които идват да видят картина или да гледат представление. Всичко, което един артист създава, не е само за негово собствено удовлетворение, а е насочено в голяма степен към зрителя. В среда, в която се провежда творческо обучение,себеизразяването и творчеството не целят признание от страна на аудиторията, а са насочени към удовлетворението, което са- мите участници получават в творческия процес. В класната стая ролите на творец и зрител са променени. Творческото обучение използва правилата и елементите (корените) на изкуството (движение, живопис, театрални условности, музика и т.н.), но не е насочено задължително към представяне пред аудитория. Каквото и да се случва по време на творчески учебен урок, то се случва заради децата и е за тях самите. Изкуствата им помагат да разберат и осмислят значения. Изкуствата могат да бъдат гъвкави по форма, но прилагането им в училище изисква да не се забравят техните елементи и основни принципи, както и ролята на учителя, който трябва да напътства децата в изучаването и използването тези принципи. От само себе си се разбира, че можем да из- ползваме този метод на творческо учене в изучаване и на самото изкуство. Ние се възползваме от основния елемент на творческото обучение, който е

творчеството да преподаваме изкуство чрез създаване и изразяване. театЪр и учене Най-важната и непосредствена връзка между театъра и учението е тази, дефинирана още от древните гърци:човек се учи, докато се забавлява. Де- цата в театралнаситуация не остават пасивни при представянето (само гле- дайки), а емоционално и интелектуално “съпреживяват” познанието. Те започват да разпознават способностите си и да разбират подобре своите реакции и самите себе си. Театърът е действената рамка на ученето чрез натрупан опит, но тъй като включва и елементите на оценяване - диску- сия и размисъл той включва и интелектуалната човешка същност. Децата се поставят в различнитеатрални ситуации, подготвени предварително от учителя, с цел постигане на определени познавателни цели по съответния учебен предмет. В такъв тип урок учителите и учениците полагат колек- тивни усилия в търсенето, разбирането и решаването на проблема в театралната ситуация, в която са поставени. По дефиниция драмата включва сътрудничество и взаимодействие. Обучението е по-вероятно да се случи, ако има именно такъв дух на сътрудничество и активно участие. учене чрез творчествои соЦиализаЦиЯ Формиране на обществени ценности и поведение (социализация, дру- гарство, общуване, толерантност, сътрудничество и т.н.) чрез творческо обучение в началното училище. Една от основните цели на училищното образование - особено 0

в пред- училищната и началната му степен - е социализацията на детето, премина- ването му от света на “аз” в света на “ние”, от защитеността на семейната средакъм по-широк кръг от междуличностни отношения, определяни от различни правила и принципи. Емоционалният климат на това пътуване е от решаващо значение не само за постиженията на детето в училище, но и за изграждането на неговата личност. Както е широко известно и потвърдено от експертите,когато детето прекрачва училищния праг за първи път, то изживява шок. Ефектът от този шок (интензивност, продължителност, последици) зависи от редица фактори, разпределени най-общо казано в две групи. Първата група фактори е свързана с произхода и обкръжението на детето (характер, предишен опит, вид на семейството и общността, в която живее, социално-образователното равнище на роди- телите и т.н.). Другата включва всичко, което касае самото училище (среда, емоцио- нален климат в класната стая, личност на учителя и т.н.). За едно дете обаче, вписването му в училищната общност е огромна промяна, вероятно дори и най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправи в живота си. Особено за децата от големите градове, които израстват в апартаменти и са свикнали да играят сами, това е огромна промяна. За първи път те осъ- знават, че не са “център на света”, че техните нужди може да са в конфликт с нуждите на други хора, че освен права имат и задължения, че сега трябва да преборят и да спечелят това, което преди са приемали за даденост като внимание, възхищение, похвала и любов.

И всичко това се случва в нова, непозната среда, със специфични прави- ла за работа, със строг график, с изисквания за напредък. От тях се очаква не само да се приспособят към новите условия, но и да придобият знания и умения, “да научат”. Прилагането на творческото обучение улеснява адаптирането на деца- та в училищната среда и насърчава тяхната социализация като цяло. Участвайки в групови дейности, които приличат на игри, децата общу- ват помежду си, споделят опит, изпробват своите граници и се освобожда- ват от неприятни чувства. Децата, както всички знаем, са много по-склонни да учат и спазват пра- вилата в контекста на игра, отколкото при “сериозни” обстоятелства. Ко- гато децата играят, те обикновено са честни, справедливи и дисциплини- рани. Групата сама връща “реда”, ако усети заобикаляне на правилата от “нарушител”! Взаимодействието в контекста на игра с определени правила и цели под- тиква децата да влизат в различни роли (водещи или поддържащи) и да раз- ширяват възприятията си за реалността. Егоцентричното мислене и поведе- ние, отстъпват пред толерантността и социалното общуване. Общите цели, както и трудностите, с които децата се сблъскват по време на играта, намаля- ватсъперничеството и поощряват сътрудничеството и другарството. Учителят координира “играта”, като внимателно я насочва към пости- гането на заложената учебна цел. Учителят се намесва, когато е необходимо, за да предложи изход и мотиви, за да осигури единност на екипа. Спокойното, приятелско и уравновесено учителско поведение способства формирането на адекватна емоционална рамка и служи като модел за децата. 0

В съвременното общество от училището се очаква да изпълнява не само традиционната си роля, но и да покрива потребностите, приоритетни в миналото за семейството и квартала. Децата в наши дни нямат достатъ- чно време и пространство да си играят един с друг, а този дефицит засяга психическото им здраве и социалното им приспособяване. Съвременното училище трябва да може да отговори и на тази нужда, като вкара играта в класната стая, в съчетание с целите, заложени в учебния план. какво научават ДеЦата от изкуството и творческото обучение Може да е закъсняла, но в крайна сметка посоката е към промянав образованието не само в европейски, но и в световен мащаб. Все повече училища и образователни програми предоставят възможности за творчество, заложени в училищната програма иобръщат поглед към из- куството като цяло. Университетите в напредналите страни предоставят на бъдещите учители и преподаватели курсове, основаващи се на творче- ството в класната стая. Четирите курса известни като STEM (наука, техно- логия, инженерство и математика) трябва да променят абревиатурата си, тъй като изкуствотостава все по-предпочитан избор за курс на обучение. и наистина има много умения, които децата получават отизкуството. ето 10 от тях:

1. Творчество - Да има своя позиция, да подхожда към задачите от раз- лични гледни точки и способността да мисли “извън общоприетото” ще отличат вашето детето от останалите. В програмата за изкуство детето ви ще рецитира монолог по 6 различни начина, ще създава картина, предста- вяща спомен или ще композира нов ритъм, за да подобримузикално произведение. Ако децата се упражняват да мислят творчески, творчеството ще стане естествено за тях и ще се прояви и в бъдещото им развитие. 2. Увереност - Уменията, развити чрез театъра, не само ви обучават как да предадете убедително послание, но и да изградите увереност- та, от която се нуждаете, за да ръководите сцената. Театралните упраж- нения позволяват на децатада излязат от зоната си на комфорт, да правят грешки и да се учат от тях по време на репетиция. Този процес дава на децата увереност да се представят пред голяма аудитория. 3. Решаване на проблеми – Изкуството се ражда чрез решаването на проблеми. Как да превърна тази глина в скулптура? Как да представя опре- делена емоция чрез танц? Как ще реагира моят герой в тази ситуация? Без дори да го съзнават, децата, които се занимават с изкуство, постоянно са изправени пред предизвикателството да решават проблеми. Всичко това на практика развива уменията на децата за разсъждение, аргументация и раз- биране - важни умения, които са предпоставка за успех във всяка кариера. 4. Устойчивост - Когато детето за първи път взима цигулка, то знае, че няма как веднага да засвири Бах, ако обаче детето се упражнява, подобрява и развива своите умения и техники, и не 0

се отказва, концертът на Бах се превръща в обозрима реалност. В един все по-конкурентен свят, който на- лага придобиването на нови и нови умения, постоянството е от съществе- но значение за постигането на успех. 5. Фокус - Способността да се фокусираш е ключово умение, което се придобива чрез работата в екип. Поддържането на равновесие между слу- шането и участието изисква голяма концентрация и фокус. То изисква от всеки участник не само да мисли за своята роля, но и как тази роля се впис- ва в общата картина на създаденото. Последните изследвания показват, че заниманията с различни изкуства подобрява способностите на децата да се концентрират и фокусиратвърху други аспекти в живота си. 6. Невербална комуникация - Чрез опитите в театралното и танцовото обучение децата се учат да анализират езика на тялото. Те изпробват раз- лични начини на движение и изследват как тези движения отразяват раз- лични емоции. След това те се учат да изпълняват, за да се уверят, че представят героя си по най-добрия начин пред публика. 7. Получаване на конструктивна обратна връзка - Получаването на конструктивна обратна връзка за представление или визуално про- изведение на изкуството е част от правилата на всяко изкуство. Децата на- учават, че обратната връзка е част от ученето и не е нещо, което трябва да бъде обидно или да се

приема лично. Обратната връзка е полезна и цели подобряване на уменията и точно затова е включена на всеки етап от твор- ческия процес. Всеки вид изкуство има своята рамка и параметри, които гарантират градивността на критиката и ролята й за постигане на успешен краен продукт. 8. Сътрудничество - Повечето дисциплини в сферата на изкуството имат съвместен характер. Чрез изкуството децата се учат да работят за- едно, споделяйки отговорности в името на постигане на една обща цел. Когато детето е част отмузикален състав, театрална или танцова група, то започва да разбират, че неговият принос е необходим за успеха на цялата група.Посредством тези преживявания децата придобиват увереност и се научават, че техният принос има стойност и е от значение, дори и ако не нямат най-голяма роля. 9. Отдаденост - Когато децата стигат до завършен художествен про- дукт посредством положени усилия и старание, те се научават да свързват отдадеността с удовлетворението от постигнатото. Те придобиват и раз- виват здравословни трудови навици с идването навреме за репетиции и изпълнения, зачитане приноса на другите и полагането на усилия в името на крайната цел. В сценичните изкуства наградата за отдаденост е топлото усещане от аплодисментите на публиката. Аплодисменти, които осмислят и остойностяват положения труд. 10. Отговорност - Когато децата създават на нещо съвместно, те свик- ват с идеята, че техните действия засягат другите около тях. Те научават, че когато не са подготвени или готови в определения срок, страдат тези, с които са в един екип. Чрез изкуството децата научават също, че е важно да признаят, 0

когато са направили грешка и да поемат отговорността за нея. Тъй като грешките са редовна част от процеса на учене в изкуствата, децата започват да приемат факта, че грешките се случват. Ние ги признаваме, учим се от тях и продължаваме напред. Да играеш, да се учиш, да се образоваш Общоприето е, че установените методи на преподаване изключват творчеството и творческото мислене от училище. Формата е толкова тясна и стереотипна, че не дава възможност за иновации и инициативи. Деца- та се ужасяват от факта, че ако кривнат малко от стандартната “утвърдена програма” са заплашени от наказание. Всекидневната програма в училище е строга и този феномен се наблю- дава не само в Гърция, а и в повечето образователни системи в Европа. Механичното запомняне и наизустяването (rote) преобладават и това е фатално, тъй като децата се превръщат в “контейнери за събиране на ин- формация и данни” (а не на реални познания). Изключения са скандинавските страни, които прилагат алтернативни образователни системи с ясната цел да направят учебните програми и об- разователните програми за съответните степени по-творчески. Включ- вайки в учебните планове предмети като конструиране и симулация, те насърчават децата да си сътрудничат, да говорят, да задават въпроси, да из- ползват ръцете и тялото си. Така децата

получават нужната мотивация, за да развият способности за по-независим, богат и творчески начин на мис- лене. Мнението, широко разпространено сред учителите, родителите и държавата, че “играта” е безполезна и е загуба време е неточна и без реа- листична основа. Играенето (точната дума е “да играеш”) е духовно при- ключение за децата. “Да играеш” поражда проблеми и изисква те да бъдат решени от децата, насърчава сътрудничеството и колективните усилия, из- исква инициативност и по този начин показва таланта и уменията, които децата имат. Чрез играта, абстрактната представа, толкова неясна и непозната, става специфична и конкретна и по този начин детето я разбира, опознава и под- чинява, защото тази представа вече има форма и съдържание. И с това не означаваме нещо неясно и неточно, а познанието, свързано с предмети, за- легнали в учебните програми. Физиката, химията, математиката, виждани през детските очи като суха и скучна материя, могат чрез творческия про- цес да се превърнат в игра (в смисъла, дефиниран по-горе), вълнуваща и забавна за учениците. Единственото, което се изисква, е учителят да потърси тази форма и да намери начини. Например, когато става въпрос за английската система, между учителите се разпространяват три магически думи: всвободен превод бих- ме казали АВТЕНТИЧНОСТ, АВТОНОМИЯ, СЪМНЕНИЕ. и обясняваме: автентичност: реални проблеми (дори теоретичните такива, ко- гато имат реална форма) се задават и решават по правилния начин. В резул- тат на това има мотивация и интерес към решението. автономност: Децата имат възможност да изследват 0

собствените си идеи и да решават проблеми, които те сами поставят. сЪмнение: Проблемите, повдигнати от който и да е предмет, да не се третират като вече решени (от други), не трябва да се приемат безрезервно, а да се дава възможност за въпроси, възражения, несъгласия, които да се изразяват чрез аргумента- ция и дискусия. Проблемите, препятствия- та и възраженията за такъв тип уроци вече са формулирани и обобщени в две думи: училищна програма. Всъщност истинската пречкае графикът, който се определя от министерството. Но трябва да се намери начин, за да започне разрушава- нето на тази стена. значението на играта в творческото обучение Играта и по-конкретно въображаемата игра е нещо, което се появява в живота на човека в много ранен етап. Децата експериментират играейки, те влизат в различни роли, опитват се да открият нови начини на поведе- ние и да видят действията и реакциите към тези поведения. Посредством творческото обучениетази игра става по-организирана (и това е приносът на изкуството) и има конкретни образователни цели. Освен това, творческото обучение взима рамката и съдържанието на тези игри и не само го прехвърля в реалния всекидневен живот, но отива и по-далеч в търсене и изследване науниверсалните житейски истини. Игра- та и творческото обучение са тясно взаимосвързани (много пъти

използва- ме игри в процеса), но все пак имат някои основни различия. Приликите и разликите са следните: - И двете дейности се основават на човешката нужда от игра/ игра и работа в един въображаем контекст, който не се припокрива с реалното време, място, роли и действия; - Времето, мястото, героите и действията получават посимволичен ха- рактер и в двете дейности, а за да можем да участваме и в двете се изисква да можем да се абстрахираме от реалността за известно време и да имаме способността да четем и разбираме символичните действия и значения; - И двете дейности имат правила и принципи. Въпреки това, при игрите и въображаемите игри правилата са по-ясни, докато в творческото обуче- ние саповече интуитивни; - И двете дейности се нуждаят от физическа, умствена, интелектуална и емоционална ангажираност и участие; - И двете имат елементи на напрежение и изненада, както и ясен фокус. Но в творческото обучение има и други елементи, освен тези, които са залегнали в различните изкуства: - Творческото обучение, за разлика от играта, има специфични образо- вателни цели, които се стремим да постигнем чрез творчески методи и по- хвати; - Творческото обучение ни предлага възможността да избегнем повто- рението, нещо, което е често срещано в играта, и вместо това да избираме от неограничен брой въображаеми ситуации и характери; - В творческото обучение няма повърхностна имитация, при която уче- ниците само имитират действия, а участват с цялата си същност, работят интелектуално и емоционално в определен контекст, в процес, който при- лича на реалността, но има и отражение в реалния живот.Децата се пота- пят изцяло в този въображаем контекст и не се опитват да 0

прибегнат към имитация; - В творческото обучение е налице съзнателно внедряване на драматич- ната форма за достигане на смисъла; - И накрая - в творческото обучение са застъпени изключително много елементите на различните изкуства.

11.Драматични условности Драматичните условности са техники, които използваме в драмата за структуриране на драматичната дейност. Използваме условностите, за да изследваме, да се фокусираме върху конкретно действие, да засилим драматизма и т.н. Следният списък съдържа някои, но не всички, условности. ЗАСТИНАЛ ОБРАЗ: Участниците създа- ват образ, картина с телата си, която прилича на снимка или на експозиция на восъчни произведе- ния или статуи. интервЮта: Участниците действат като репортери, детективи или историци, които търсят информация. Услов- ност, използвана за представяне на проблем, за откриване на нови елемен- ти или за разбиране на определена ситуация. среЩи: Официални или неофициални срещи за представяне на ин- формация, вземане на решения или планиране на следващи действия, ре- шаване на проблеми. Форми: Събрания, семейни дискусии, дебати, про- тести и др. размисЪл-прослеДЯване: Разкриването на мислите на детето в роля било чрез въпроси или чрез представяне. Да разкрива надежди, страхове, дълбоки размисли за ситуацията. свиДетелски показаниЯ: Описанието на инцидент от някой, който твърди, че е свидетел, но не е участник в ситуацията. колективна рисунка: Дава физически, събирателенобраз на хората, мястото и ситуацията. мантиЯта на експерта: Децата стават специалисти в дадена област: историци, архитекти и т.н. В този случай, учителят вече не е чо- векът с най-много знания в класната стая. Ролята на учителя се поема от децата. Учителятизследва дадената област 0

заедно с децата. Децата са тези, които имат уменията и знанията. карти/Диаграми: В роля или извън нея участниците пресъздават мястото, където се случва историята (фабриката, гората, селото, града, ла- бораторията и др.) герой на стената: Децата прерисуват контуритена собственото си тяло върху хартия, поставят модела на стената и го използват като макет, за даразработят вътрешните и външните характеристики на героя. гореЩ стол: Децата работят в екип, задават отворени въпроси или такива с избираем отговор на различните герои, за да открият мотивите им или да научат повече за тяхното минало и произход. учител в ролЯ: Учителят поема роля, различна от ролята си на учител в класната стая, за да подпомогне разгръщането на ситуацията или нейното развитие, ако учениците са стигнали до задънена улица, да зададе насочващ въпрос или да подчертае важен момент. импровизаЦиЯ: Спонтанно представяне на конкретна ситуация от участниците, които имат съвсем малко време да подготвят сцената. Пре- доставя се определена информация, но децата са оставени сами да решат как да представят ситуацията и да се впишат в нея. реФлексиЯ/обратна врЪзка/: Това е условност, използвана в драматургията, за да се разсъждава за събитията в ролята или извън нея, с цел да се подобри разбирането, да се обобщи или да се отговори на възник- нали въпроси и да се намери решение на проблеми.

използването на обекти като символи: Използването на обекти за започване или развитие на ситуация. вЪтреШен глас/ гласове в главата: Когато герой в драмата е изправен пред дилема или трудно решение, останалите участници стават вторият глас, представляващ противоречивите мисли на героя, или реаги- рат като негово колективно съзнание. Форум-театЪр: Пред останалите участници се представя ситуация или импровизация, избрана от децата, за да се представи конкретна задача. Докато останалите участници, “аудиторията”, гледат, всеки един има право да спре действието, когато мисли, че то не води до никъде, или когато пре- цени, че определена роля се подценява да предложи своето виждане за ин- терпретиране на ситуацията. Дай заглавие: Разделени по групи, децата създават лозунги, загла- вия за вестници или списания, заглавия на книги илиозаглавяват снимки. ДневниЦи, писма, вестниЦи, сЪобЩениЯ: Писмените текстове от учениците или учителите по време, преди или дори след на- рочната ситуация, в роля или извън нея, се използват за размисъл и оценка, като факт и доказателство и дори като начин за внасяне на нови елементи и гледни точки. ритуал, ЦеремониЯ: Участниците се сблъскват съсспецифични ситуации, които имат традиционен, особен, ритуалистичен характер и се основават на правила и кодекси. Например, сватба, парад, погребение и т.н. аналогиЯ: Проблемът не се разглежда пряко, а чрез паралелна ситуация, която отразява проблема. Обикновено подобни ситуации са най-болезнените или много познатите, или тези, които могат да доведат до предразсъдъци. Примери за аналогия са митовете, ле- гендите и приказките. 0

учителЯт в творческото обучение ролЯта на учителите Творческият метод се основава на дълбокото убеждение, че ученикът е във фокуса на учебния процес, а ролята на учителя трябва да се проме- ни и да не бъде описателна, корективна и авторитарна. Залага се на каче- ствата на учителя, които го превръщат в приятел, колега, фасилитатор, в човек, който да подпомагаусилията за учене на децата. Учителят трябва да е този, който се доверява достатъчно на учениците си, за да им позволи да направят собствен избор относно знанието и как биха желали да го при- добият в един процес, който ги засяга пряко. Учителите трябва да са по- чувствителни към социалните и емоционалните потребности на ученици- те си, да са съпричастни и да имат положителна нагласа. Това не означава, че учителите не трябва да следват учебните планове и програми или, че не трябва да има правила в учебния процес. Напротив, съществуват пра- вила и предмети, но учениците участват в процедурите за определяне на тези правила и начините, по които ще се преподават учебните програми, а учителят се грижи за това, тези правила да бъдат спазвани. Поконкретно, учителят в детската градина и началното училище се опитва: - да подкрепя взаимодействието между самите ученици и между учени- ците и учителя; - да провокира и да насочва интереса на ученика по различни творчески начини; - да настоява и да дава възможност за изразяване и участие; - да покаже автентичен интерес към това, което ученикът

прави; - да предлагат възможности, така че детето да може да търси и придо- бива знанията, изпробвайки много и различни неща; - да позволя и да насърчава децата да работят самии в групи.

12.ролЯта на учителЯ новите отноШениЯ учител-ученик В процеса на творческото обучение учителите в детската градина и учителите в началното училище приемат основната концепция, че ученето започва и завършва с децата. Това е така нареченият метод “ученикът е в центъра”, който се базира на самите деца, а не силата на учителя. Учителят има улесняваща и поддържаща роля в класна- та стая. Връзката учител-ученик се основава на участие, взаимно доверие, приемане, сътрудничество. Учителят вече не е на пиедестала на всеможещ авторитет в класната стая, а е топъл, човечен и готов да отговаря на детски- те въпроси. Като истинско човешко същество учителят споделя различните човеш- ки и социални взаимоотношения и нужди. Основна роля има творчество- то и самооткриването на нови знания. Способността за творчество на уче- ниците играе важна роля, защото възприемането на всички видове знания зависи от активността и усилията на детето. ролЯта на учителЯ в Детската граДина и в начално- то училиЩе Творческият метод се основава на вярването, че ученикът е във фокуса на учебния процес, а ролята на учителя трябва да се промени и да не бъде описателна, корективна и авторитарна. Залага се на качествата на учителя, които го

превръщат в приятел, колега, фасилитатор, в човек, който да под- помага усилията за учене на децата. Учителят трябва да е този, който се до- верява достатъчно на учениците си, за да им позволи да направят собствен избор относно знанието и как биха желали да го придобият, в един процес, който ги засяга пряко. Учителите да са по-чувствителни към социалните и емоционалните потребности на учениците си, да са съпричастни и да имат положителна нагласа. Това не означава, че учителите не трябва да следват учебните планове и програми или, че не трябва да има правила в учебния процес. Напротив, съществуват правила и предмети, но учениците участват в процедурите за определяне на тези правила и начините, по които ще се преподават учебните програми, а учителят се грижи за това, тези правила да бъдат спазвани. Поконкретно, учителят в детската градина и началното училище се опитва: - да подкрепя взаимодействието между самите ученици и между учени- ците и учителя; - да провокира и да насочва интереса на ученика по различни творчески начини; - да настоява и да дава възможност за изразяване и участие; - да покаже автентичен интерес към това, което ученикът прави; - да предлагат възможности, така че детето да може да търси и придо- бива знанията, изпробвайки много и различни неща; - да позволи и да насърчи детето да работи само и в групи. ролЯта на учителЯ и елементи на Драмата В творческото обучение драмата се използва като метод на преподаване. Това е алтернативен начин на учене. Този метод, 0

както става ясно от самото име, заема много от самата драма и може да се използва аматьорски или не толкова аматьорски в такъв тип урок. Има много важни елементи, които учителите трябва да вземат предвид, когато изготвят плана на такъв тип урок. Тези елементи трябва да бъдат включени в урока по драма и да бъдат внимател- но обмислени. Основните елементи са следните: Човешки контекст: Основният източник, от който извличаме материал за създаването на въображаемата рамка, е самият човек. Човекът със свои- те взаимоотношения, мнения, предразсъдъци и ежедневни роли е полето, от което черпим идеи за въображаемия контекст, по който ще работим. В драмата трябва да се сблъскваме със “сякаш че” ситуации, които наподобя- ват реалността. Тези ситуации включват дилеми, проблеми, въпроси, които се нуждаят от отговор и решение. Човешкият контекст ни дава материал за създаване на драматичен контекст. Драматичен контекст: От този човешки контекст, който предлага не- ограничен брой ситуации, ние избираме един контекст, една ситуация, ко- ято да отговаря на въображаемата рамка, в която бихме искали да работим. Например, пътуване в Космоса, където хората се опитват да убедят извъ- нземен да се върне с тях на Земята. Човешкият контекст тук е ситуацията, в която някой се опитва да убеди някого друг да направи нещо. Интуитив- ният контекст е пътуването в космическото пространство. Роли - Персонажи: В този драматичен контекст съществуват герои, ко- ито извършват действието. Избираме възможните

персонажи, които ще бъдат включени в действието и им даваме определени характеристики. В горния пример нямаме просто един извънземен, а имаме някой, който се страхува, колебае се, но все пак иска да се срещне с хора- та. По този начин даваме на децата по-конкретни роли, но също така им даваме възможността да добавят нещо от себе си. Каква и колко подробна информаци за героите ще им дадем, зависи от нас и от това, кое- то бихме искали да постигнем. Напрежението: В драматичния контекст, който сме избрали, трябва да има някакво напрежение, проблем, който се нуждае от решаване, в про- тивен случай интересът бързо ще изчезне. Както във всяка драматична дейност (представление, филм, импровизация и т.н.), така и в урока се нуждаем от някакво емоционално или интелектуално напрежение, но не непременно от голямо бедствие. Източникът на напрежение може да бъде вътрешен, породен от неочаквано събитие или дилема. Фокус: Веднага след като сме избрали драматичния контекст и кон- фликта, трябва да се фокусираме върху тях. Да определим специфичното познание, до което бихме искали да достигнем. Въображаемо място: В драматична сесия трябва да изберем място, кое- то да отговаря на заложената ситуация, но и да има символично значение. Можем да променяме мястото на действието входа на урока, но това не трябва да става самоцелно и непоследователно. Важно е учениците да не бъдат объркани и разсеяни от тази промяна. Време: Урокът по драма се провежда в рамките на учебния час. Това е реално време, но в контекста на драмата ние залагаме ивъображаемо вре- ме, което може да бъде по-гъвкаво. Можем да преминем през миналото и бъдещето със същата лекота, с която се движим в настоящето. Трябва да изберем времева 0

рамка, която да съответства на драматичната ситуация и място. Има гъвкавост, но трябва да внимаваме, за да не изгубим съгласува- ността между отделните компоненти. Mетексис (Участие): Това е част от драмата, която свързва изкуството с ученето. Докато участниците работят във въображаемия контекст, някъде в съзнанието им се отключва познание и за реалния контекст, защото те работят сами и влагат себе си (което е много реално) в драмата. Това става поочевидно, когато учителят спира драмата и се обсъждат ролите. Чрез това обсъждане, всичко, което са преживели в дадена роля, се осмисля и става по-съзнателно като опит. Децата като зрители в представлението жи- веят едновременно във фиктивния и реалния свят. Език и движение: Средствата за изразяване в драмата са език и движение. Използваме ги не само, за да изразяваме или описваме нашите чувства, идеи и т.н., но и за да осмислим света около нас. Това, което прави тези две средства уникални в драмата, е, че движенията, думите, изразите винаги притежават някакъв символичен и дълбок смисъл. Изборът на начините на изразяване е по-съзнателен и по-силен по отноше- ние на значенията и напомня за поезията. Няма нужда от претоварване на изразите и речта или от движение на децата през цялото време. Символи: Част от драматичния език включва символи-обекти, движе- ния, звуци, белези. Необходимо е да има ясни символи в смисъл, че те да- ват имплицитно значение, дори и децата да не осъзнават това. Не е нужно обаче да имаме идеално

създадени символи, за да имаме драма. Понякога децата могат да намерят имплицитни значения там, където ние не сме ги намерили. Например в драматичен урок, който се отнася до расизма, ако имаме бял журналист и черен служител, които се ръкуват, това може да бъде символ на доверие и надежда. новиЯт метоД поХвати на новиЯ метоД Творческото обучение е придобиване на знания и умения чрез актив- но участие.Това е процес на творчески обмен между индивида и неговата природна или социална среда.Ученето е сложна човешка функция, която се корени както в психологията, така и във физиологията на човека. То е резултат от вътрешни и външни действия и взаимовръзки, насочени към придобиване на знания и умения. Процесът на учене става по-интересен и води до траен резултат, ако не е сведен само до запомнянето, а обхваща и основните човешки характеристики. Обучението може да се нарече творческо, ако предизвиква въображе- нието, паметта, чувствителността и емоционалността, подражанието и имитацията (следвайки разбирането на Аристотел), играта, изкуството и съзиданието. В този смисъл, ученето може да се нарече творческо, когато се основава на опита на всичко гореизброено. CLear (Творческото обучение) има за цел да дешифрира връзките между тези дейности в името на образователния процес. Целта му е да въведе съвременни, както на теория, така и на практика, методи на преподаване, които се различават от съществуващите, да обо- гати, съживи и промени връзката между учител и ученик. В творческото обучение връзката между учител и ученик е 0

много про- менена и се базира на различни методи. Включват се театрални похвати, ролеви игри, разказвачи на истории. Но какъвто и метод или похват да се използва, целта винаги е една - придобиването и обогатяването на позна- нието на човека за себе си, за средата и за законите – природни и човешки, които го управляват. Драмата и театърът в образованието и драмата като основа за развитие. Това бихме могли да кажем, че са предшествениците на основите на метода, който CLEARиска да обхване, формулира и утвърди.

13а.театЪр и творческо обучение някои неща трябва да станат ясни от самото начало. Когато говорим за творческо обучение, не се подразбира, че това се отнася изключително за театъра. Креативното обучение има напълно раз- лични цели. Според Бертолд Брехт целта на театъра е да забавлява, докато творческото обучение цели придобиването на знания и тяхното осмисля- не посредством театрални похвати. Както актьорът се стреми да достигне аристотеловия катарзис в края на всяко представление, така и учителят в творческо обучение се опитва да достигне аналогичното равновесие, което e възможно само с постигането на трайност на придобитите знания. Когато наблюдаваме театрална пиеса ставаме свидетели на това как раз- личните теми, митове или истории, изграждат действието и как в тази рам- ка героите общуват, развиват се, противопоставят се, жертват се и живеят живота си отново и отново. Трябва да кажем, че подобна ситуация, макар и рядко, все пак би могла да възникне в класната стая, докато учителят преподава съответния учеб- ния предмет. Всичко, което той трябва да направи, за да се справи със ситуацията, е да разграничи мита и конфликтите, да очертае сюжета и да стигне до края на пътя (до конкретната цел, която си е поставил). В същият ред на мисли, едва ли всичко, което се случва в света, ще стане част точно от нашия живот, но пък бихме могли и да кажем, че за някой човек или група хора, това би могло да е реалност, която чрез този опит да преживеят. 0

13б. театЪр в класната стаЯ Творческото обучение използва театрални техники в съчетание с мето- дология за преподаване. Могат да бъдат включени и творчески и практи- чески елементи от редица други изкуства. Въпреки това театърът остава основният източник, тъй като в него се съчетават действието и опита, с превес на колективния пред индивидуалния. Творческото обучение се явява алтернативен начин на учене, методоло- гия, която взема елементи от Драмата, които биха могли да са полезни на любителско ниво или не, но се явяват като необходимо условие за създава- нето на средата, в която трябва да работим. Изкуството на театъра се различава от творческото обучение. В теа- тралната пиеса основната цел е крайния резултат, в постигнатото цялостно послание, с други думи, дали пиесата си заслужава гледането. В творческо- то обучение основният ни интерес покрива средата, същината на процеса, техниките и различните методи и похвати на преподаване, докато крайният резултат зависи от уменията и степента на усвояване на знания, които учениците са придобили, с други думи, колко добре и трайно са усвоени конкретните познания. Още веднъж трябва да поясним, че творческото обучение в никакъв случай не трябва да поставя като необходимо условие “произведение на изкуството”. “Красотата”, която търсим в едно произведение на изкуство- то, има съвсем различно значение в областта на творческото обучение. В конкретният

случай, когато говорим за красотата, ние визираме обхвата, разширената граница на познанията, придобити чрез игра, действие илит- ворчество. Нашият интерес и загриженост трябва да са насочени изцяло в областта на обучението, колко добре е усвоено конкретно знание и колко трайни са придобитите познания в конкретната учебна дисциплина. Затова в тази рамка, в която планираме урок според съответните обра- зователни цели, трябва да вземем предвид следното: Човешки контекст Въображаема реалност Роли - персонажи Драматичен конфликт Фокус Въображаемо място Време Участие Език и движение Символи Задълбочен анализ и дефиниране на гореизброените понятия може да се направи с помощта на пример от учебната програма в началното учи- лище. 1) Преди всичко, учителят трябва да има ЖЕЛАНИЕ и потребност да направи урока по-забавен и интересен; 2) Да предизвика своето въображение; 3) Да е наясно какво “носи в куфара”, т.е. да познава силните и слабите си страни, за да може да ги използва пълноценно в творческия процес; 4) Учителят трябва да има предвид и да познава социалния 0

статус, спо- собностите и нуждите на децата от класа (какви са техните интереси, дали и как могат да работят в група, какви лични преживявания и опит имат и т.н.); 5) Да може да поставя въпроси и да търси отговорите заедно с децата; 6) Да има желанието да си сътрудничи и да приема предложения от де- цата.

13в.изкуство и ФункЦиЯ на актЬорите актьорът не запомня. Не защото няма умствения капацитет да го направи, а защото не учи наизуст по начина, по който учениците запомнят една математическа фор- мула или дати и събития от учебника по история. Актьорът “научава” образи, реагира на подбуди и преживява чувства. С помощта на тази вътрешна сила актьорът ПРЕСЪЗДАВА. Пресъздава вътрешния свят (живее, чувства, страда) и неговото външно проявление (конкретни действия, движения, реч и т.н.). Актьорите, с помощта на сво- ето въображение и чувствителност и, разбира се, натрупан житейски опит, успяват да четат между редовете и да открият онези чувства и емоции, ко- ито съществуват извън думите и техните значения. Те изживяват това усещане и свързаност на чувствата и така вдъхват живот на думите. По този начин репликите им, дори и на- писани в друго време и за друго място, звучат по начина по който авторът ги е написал. Актьорите са тези, които превръщат думите в образи, подбуди и опит, а после отново в думи. Едва тогава думите в една пиеса се изпълват с емоции и преживявания. По този начин актьорите “живеят” друг “живот”. И много пъти този живот е реален или дори по-реален от истинският живот. Ду- мите придобиват смисъл и цвят, ритъм, движение и емоционална тежест, текстът намира своето проявление в чувствата на актьора и по този начин влияе върху него самия и върху публиката. По този начин актьорът може да възпроизведе думите 0

спонтанно и точ- но без големи интелектуални усилия. Той просто трябва да намери началото. Началото на линията на емоци- ите, тогава когато една емоция предизвиква друга, едно чувство се ражда от друго и събитията следват естествения си ход. Както брънките на вери- гата се захващат една за друга. В случая на актьора не можем да говорим за паметта в истинския смисъл на думата. В този случай говорим за друг вид памет - емоционална памет. Всяко чувство, което актьорът преживява, съответства на определен израз. Превръща се в реч със структуриран синтаксис, ритъм и интонация. В творческото обучение използваме всички тези “съставки”, не за худо- жествено творчество, а за да оптимизираме процеса на учене. Създаваме среда и атмосфера, в които избираме да съществуваме с децата, чувстви- телни към емоциите. Една наситена с творчески провокации среда, която да бъде основа за разгръщане на детското въображение. Мотивацията може да бъде мигновена, порив, който може да се случи вътре в нас (породен от нашите мисли и спомени) или извън нас (нещо, което получаваме само въз основа на нашите чувства), но каквато и да е причината, тя води до промени в нашето емоционално състояние. творческо обучение чрез разказване на истории Творческото обучение може да бъде под формата на разказ. Като раз- казване на история или приказка.Нашата цел е децата да постигнат възможно най-доброто по- знание и разбиране.

Ето защо учителят е този, който избира най- добрия възможен начин и подход към всяка една образователна тема. Известно е, че има многобройни проблеми и теми, към които да подходим и да преподадем под формата на разказ. Можем да комбинираме раз- каз и действие - да започнем с разказването на истории, да продължим с действия и да завършим отново с разказ. Учителите знаят, че чрез повторение и рутина децата лесно губят ин- терес и концентрация, и поради това е изключително важно да се намерят нови методи на преподаване и представяне на материала, които да са из- ненадващи, предизвикателни или оригинални. Ако трябва да предложим план за такъв урок, бихме могли да започнем, като наблегнем на следното; опреДелЯне на Целта На какво искаме да ги научим чрез този конкретен урок. Какво искаме да докажем. използвайте ваШата изобретателност, за Да избе- рете интересна случка, в коЯто имa: Конфликт в средата на сюжетната линия; Интересна фабула; Да започва с: ... имало едно време..., веднъж...; Да има развитие на темата; Да завършва с: ... и заживели щастливо...; Конфликт между главните герои или две противопоставящи се теми. В края на историята би трябвало да постигнем заложената цел. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНИ ФАКТОРИ Обсъдете и изберете заедно разрешаването на кой от 0

конфликтите ще ви доведе до постигането на предварително заложената крайна цел (резул- тат-заключение-послание) опреДелЯне на основниЯ конФликт резултати Ако нашият разказ е подреден логично, децата, с подходящо насърчаване от наша страна, сами ще до- стигнат до крайния резултат и ще имат желание да го споделят. историЯта на семенЦето пример от ботаниката. Ражда се растение. Първо се засажда, расте, дава плод, чак до момента, в който се появява ново растение. Определяме конкретната учебна цел: да научим децата как и при какви обстоятелства се възпроизвеждат рас- тенията. Измисляме една интересна малка история като тази: “Приключенията на едно малко, но смело и любопитно семенце нахут, което решило да търси щастието из широкия непознат свят.„ Началото може да започва с : Имало едно време... (диалог между семенцето нахут и неговата майка и решението на семен- цето да тръгне по широкия свят) Развитие на сюжета: Срещите на семенцето с редица забележителни персонажи (въздух, почва, слънце и т.н.) Край (Краят може да е нещо като: ...и живели щастливо дълги

години…) Повтаряме същата история, същия сюжет, диалог и резултат с ново семенце. Определяме персонажи, които да са на различни мнения, да говорят по- между си и да спорят, да се борят и надделяват (1), така че резултатът да доведе до желаната от нас крайна цел (резултат, умозаключение, послание). Първият ни герой е семето. Другият герой може да бъде въздухът (кой- то събира семената и ги носи по земята). Едно плодородно парче земя, което случайно е близо до място- то, където семената са паднали. Водата в малкото поточе, която ги напоява. Малкото камъче, което пречи на корените да растат и на листата да се разлистят, слънцето, което е незаменимо и необходимо за порастването на семената. И историята продължава нататък до момента, в който нашето ново рас- тение е готово да даде собствени семена. опреДеление - изЯснЯване на крайниЯ конФликт (1) В дадения пример имаме много: Разговори със слънцето, въздуха, почвата, с камъчето и т.н. заклЮчениЯ Как функционира природата, пролетта, зимата, благоприятни и небла- гоприятни условия и т.н.

14.с нЯколко Думи – какво трЯбва Да направЯ поДготовка - преДи урока 1.Използвайки въображението си, превърнете урока в... образи и картини. Като че ли е филм, съставен от отделни статични образи (статични картини от филма). Направете схема на сюжета (“storyBoard”), скицирай- ки изображение за всяка част от урока. Така ще имате един вид „образно ръководство“ за провеждането на урока. 2. Постоянно имайте под ръка всички материали, от които ще се нуж- даете. Няколко прости, ежедневни материали, които можем да намерим в дома си или в класната стая. Бяла хартиена ролка, хартия А4, цветни мо- ливи, кутия или кошница, парче плат (от стар чаршаф), тънко въженце или канап и т.н. могат да бъдат много полезни и да се използват многократно в различни класове. в клас 3. Предизвикайте интереса на децата с правилно подбран увод.Започнете с нещо, което да ги изненада. Странно указание или нещо неочаквано, което да развихри въображението им и да преди- звика тяхната креативност.

4. Кои ще бъдат героите в тази история – филм. Те ще бъдат исторически фигури в урока по история или химич- ни елементи в урока по химия, или числа, математически концепции и отношенията в час по математика. Не е необходимо числото, дума- та или химичният елемент да се играят от самите деца. Те може да бъдат обекти, нарисувани от тях. Използвайки нарисуваните обек- ти, децата ще трябва да се движат, да действат и да приемат различно поведение. Като цяло, те ще трябва да вдъхнат живот на своите “ге- рои” в театралния смисъл на думата. 5. Персонализирайте тези герои. Подтиквайте децата към действие и активни роли, интересни “ге- рои”, които действат по определена причина според обекта на по- знанието. 6. Конкретизирайте сюжета и определете съществуващите връзки между децата и героите. Какви са тези герои след това, към какво се стремят, какви са тех- ните страхове и какво искат да избегнат, какъв е подтика за техните действия. Правилата са прости. Определени от учителя и следвани от децата. 7. Изберете проста история Изберете история, в която “героите” могат да живеят, да бъдат за- щитници и да се борят, да развиват взаимоотношения, да водят раз- говори, да спорят или просто да бъдат един с друг, но всичко това да води до резултата, който искате да постигнете с този урок. 8. Измислете или заемате от други места приказно обкръжение. Мястото (заимствано от разкази, приказки, театрални пиеси, митология и т.н. или измислено от вас), където ще се развива творче- ското действие, трябва да отключи детското въображение. То трябва да вълнува и да предизвиква децата, 0

да ги провокира за творчество. Така те ще получат възможност да говорят за нещата около тях, да споделят нови идеи, да създадат свой собствен свят, като по този начин се включат активно и пълноценно в урока. 9. Направете прост сценарий. Направете схема на основните моменти, през които трябва да преми- не действието, за да постигнете желания резултат. Твърде е възможно дей- ствието да се разрасне, преминавайки през различни приключения. Това би затруднило и забавило достигането до края на историята и в този смисъл и постигането на желаната методическа цел. От вас зависи да намерите пра- вилния метод, който ще направлява действието. “Звукът на звънеца” може да бъде “инструмент”, който да позволи на учителя да променя действието в една или друга посока и да го води към достигане на желания край. 10. След достигане на кулминацията на действието, краят не трябва да бъде далеч От кулминацията (кресчендото) трябва да успеем да достигнем края на приключението, бързо и избягвайки излишните детайли. Все пак, не забра- вяйте да предвидите и малка изненада за края.

15.оЦенЯване в творческото учене Въпросът за постиженията и оценката в процеса на творческо обуче- ние е особено чувствителна материя, тъй като детето не се оценява по тра- диционния начин (преподаване, учене, изпитване, въпроси, поставяне на оценка), а се оценяват неговият прогрес и промяна като цяло. Нека да не забравяме, че обучението означава промяна, а образованието е процес на промяна. Като казваме всичко това обаче, не искаме да се стига до заключе- нието, че не трябва да има оценка на процеса на творческо обучение или на получените знания в този процес. Въпреки това трябва да имаме предвид три основни момента, свързани с оценяването: 1) Това, което накрая децата научават или придобиват в процеса, може да се прояви и по-късно, отколкото очакваме. Можем да видим някаква или малка промяна, а голямата, истинската промяна може да се прояви много по-късно; 2) Процесът на оценяване засяга колкото познанието, което учениците са придобили, толкова и учителите, и участието им в творческия процес, колко са били креативни те самите, дали са намерили и използвали подхо- дящите техники, дали са избрали подходящи дейности за съответната тема. В крайна сметка, учителите първо трябва да направят преценка на собственото си планиране преди да правят изводи за това, как- во са или не са научили учениците, срещат ли затруднения и защо; 3) Независимо от начина, по който избираме да оценяваме децата, те трябва да бъдат информирани за критериите, по които ще бъдат оценява- ни. Като цяло можем да кажем, че за да се оцени познанието, придобито от учениците, най-простото нещо, което можем да направим ,е да напишем образователните цели, които сме си 0

поставили още в самото начало на урока и да видим колко от тях сме успели да постигнем. Например, ако сме набелязали две цели по учебен план (развиване на езиковите умения за аргументация и опознаване на Азия) и две цели, свързани с драматургичните термини, тогава в крайна сметка всичко, кое- то трябва да видим е, колко от тези цели сме успели да постигнем. Нека да видим поподробно какво можем да оценим и как. Няма установен стандарт и критерии за учителите, но все пак може да има известна категоризация. критерии относно напреДЪка в развитието на учениЦите 1) Критерии относно включването и участието на учениците: а) дали посещава редовно; б) дали е точен; в) дали уважава мястото и това, което се създава в класната стая; г) дали спазва указанията на учителя и се съобразява с желанията на останалата част от класа; д) дали работи сериозно и целенасочено, с необходимата самодисци- плина и участва в процеса без принуда и натиск; е) дали има смелостта да рискува в творческия процес; как приема успе- ха или неуспеха от своите действия и може ли да поеме отговорност за тях. 2) Критерии относно развитието на уменията за разбиране на процеса: а) дали и колко добре знае

правилата, които ръководят процеса; б) дали и в каква степен е усвоил терминологията, която използваме в процеса на творческо обучение; в) колко свободно може да импровизира, да влиза в роля, да имитира или да слуша другите деца; г) до каква степен участва активно и не се разсейва, и до колко качествена е работата, която е свършил, играейки ролята си.

15а.критерии за оЦенЯване на уроЦи Те зависят от специфичните цели на всеки урок. Ако например препода- ваме математика (размери, групиране) и искаме да помогнем на ученици- те в търсенето и намирането на решения, искаме те да могат да обсъждат и да боравят с аргументи, тогава това са уменията, които ще оценяваме. Това не означава, че трябва да забравим за общите критерии. Списъкът с критериите може да бъде безкраен, но това, което трябва да направим, е да решим какви умения искаме да развием и каква степен на познание целим. Това ще ни даде ясна картина на конкретните цели, които си поставяме. Ще бъде полезно, ако разделим критериите за общите и конкретните цели. как? Споменахме преди това, че децата трябва да са наясно с критериите, по които биват оценявани. Постигнатото се обсъжда, измерва се посредством обратната връзка още в класната стая, но това в никакъв случай не означава поставяне на оценка. Децата не трябва да се чувстват така, сякаш ги изпитват какво са научили. Това измерване на постигнатото посредством об- ратна връзка в края на учебния час може да се направи по различни начини: 1) В роля: децата изразяват своето мнение за събитията и действията, докато са в ролята;

2) Извън роля: по време на процеса, в почивката или в края на творческата сесия, де- цата обсъждат с учителя какво се е случило в класната стая. На този етап учителят може да получи първата обратна информация от децата за това, което са научил; 3) Чрез писане в роля или извън роля (изпращане на писмо, писане на статия, дневник и т.н.); 4) Чрез рисуване (в роля или извън роля); 5) Чрез мнението на децата, изразено посредством неподвижни образи (still-images ). ***Едни от най-важните елементи, които трябва да имате предвид, са КАКВО ще попита учителят и КАК ще зададе въпросите. примерно оЦенЯване на постиЖениЯта по математика какво оЦенЯваме (коментари) 1) Присъствие; 2) Точност; 3) Участие (качество на участие); 4) Поведение; 5) Сътрудничество; 6) Използване на съответния език (т.е. езика на математиката); 7) Разбиране на основните понятия от урока; 8) Използване и затвърждаване на изученото (биха ли могли да работят върху това, което им дадем?); 9) Прилагане на придобитите знания (как са използвали това, което са научили, за да разрешават проблеми в създадения въображаем контекст)

16.самооЦенка След завършването на урока и преди да направим окончателната оценка на постигнато, трябва да оценим себе си и нашето планиране, защото ако не сме успели да постигнем всичко, което сме заложили, то вината може би е наша. Можем да си зададем няколко въпроса в ред на тези мисли: 1) Успях ли да предам моите очаквания на класа? 2) Предложих ли на учениците приятно и полезно занимание? Децата отиват ли с готовност в класната стая? 3) Колко ги промени това преживяване? 4) Адекватни ли бяха моите изискванията към учениците? 5) Направих ли достатъчно, за да им помогна през часа? 6) Използвах ли подходящите методи и похвати? 7) Използвах ли материал, който е подходящ за нуждите и отговаря на способностите на моите ученици? 8) Зададох ли творчески въпроси? 9) Как се отрази на децата моята роля в творческия процес? Трябваше ли да поема точно нея или би било по-добре, ако бях избрал друга роля за себе си? 10) Имах ли увереността и силата да прекратя творческия процес, ако той не се движи в желаната посока заради грешно планиране от моя страна и да променя действието в хода на урока? Освен всичко останало, не трябва да забравяме, че срещу нас има чо- вешки същества, характери и ярко изразени индивидуалности и всеки път, когато изникне нещо друго,

различно от целите и задачите, които сме си поставили предварително, е добре да се възползваме от този шанс и да го обсъдим. Не е задължително да променяме цялостния план и конкретните цели, които сме заложили.

Тоз ипроек тефинанс ирансподк репат анаЕвропейс к ат аКомис ия. Таз ипублик ация/ с ъобщение/ от раз явас амоличнит евижданияна нейнияавт ориотКомис ият анеможедабъдет ърс енаот г оворнос тз а из полз ванет онас ъдържащат ас евнеяинформация.