Книжка с приказки by Dilqna

Приказките на барда Бийдъл

Излезли заглавия в поредицата

Приказките на барда Бийдъл

ХАРИ ПОТЬР

ХАРИ ПОТЬР И

философският КАМЪК

Превод от руните в оригинала Хьрмаяни Греинджьр

ХАРИ ПОТЬР И СТАЯТА НА ТАЙНИТЕ

Д ж . К. Роулинг

ХАРИ ПОТЬР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН

Превод от английски Емилия Л. Масларова

ХАРИ ПОТЬР И ОГНЕНИЯТ БОКАЛ ХАРИ ПОТЬР И ОРДЕНЪТ НА ФЕНИКСА ХАРИ ПОТЬР И НЕЧИСТОКРЪВНИЯ ПРИНЦ ХАРИ ПОТЬР И ДАРОВЕТЕ НА СМЪРТТА

HIGH

LEVEL G R O U P

ЕГМОНТ

HIGH

ЕГМОНТ България

LEVEL G R O U P

Оригинално заглавие The Tales of Beedle the Bard First p u b l i s h e d in G r e a t Britain in 2008 b y t h e C h i l d r e n ' s H i g h Level G r o u p in a s s o c i a t i o n w i t h B l o o m s b u r y P u b l i s h i n g Pic Text a n d illustrations c o p y r i g h t © J. K. R o w l i n g 2007/2008 T h e Children's H i g h Level G r o u p a n d the Children's High Level G r o u p l o g o a n d a s s o c i a t e d l o g o s are t r a d e m a r k s of the Children's High Level G r o u p The Children's H i g h Level G r o u p (CHLG) is a charity e s t a b l i s h e d u n d e r E n g l i s h law. R e g i s t e r e d c h a r i t y n u m b e r 1112575 J. K. Rowling h a s asserted her moral rights Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат в ъ з п р о и з в е ж д а н и п о д к а к в а т о и да е форма. Превод Емилия Л. Масларова Редактор Адриана Павлова Консултант Радка Бояджиева Коректор Танка Симеонова И з д а в а T h e C h i l d r e n ' s H i g h Level G r o u p 4 5 G r e a t Peter Street, L o n d o n , S W 1 P 3LT www.chlg.org в партньорство с „Егмонт България" 1000 С о ф и я , у л . „ Х р и с т о Б е л ч е в " № 21 www.egmontbulgaria.com Като израз на нашата грижа за опазването на околната среда, тази книга е произведена на хартия, сертицифирана от Forest Stewardship Council (FSC) и добита от устойчиво у п р а в л я в а н и г о р и , оценени по социални, и к о н о м и ч е с к и и екологични критерии.

FSC

Ceiino. SGS-COC1940 vmw he org 6 IMS Foreil Mwaitfihig CotHKil

О т п е ч а т а н о в Г е р м а н и я - G G P M e d i a G m b H , 2008 I S B N 978-954-27-0291-7

Съдържание

Предговор xi

1 ВЪЛШЕБНИКЪТ И ПОДСКАЧАЩОТО ГЪРНЕ - 3

2 КЛАДЕНЕЦЪТ НА КЪСМЕТА - 21

КОСМАТОТО СЪРЦЕ НА МАГЬОСНИКА - 45

ЗАЙКАТА БАБИТИ И НЕЙНИЯТ КИКОТЕЩ СЕ ПЪН - 63

ПРИКАЗКА ЗА ТРИМАТА БРАТЯ - 87

Лично обръщение на баронеса Никьасън Уинтърборн, чаен на Европейския парламент - 107

Предговор „Приказките на барда Бийдъл" са написани за подрастващи магьосници. Векове наред с т я х приспиват д е ц а т а и з а т о в а мнозина о т учениците в „Хогуортс" са чували за Подска ч а щ о т о гърне и Кладенеца на късмета т о ч н о както малките мъгъли (не-магьосници) позна в а т Пепеляшка и С п я щ а т а красавица. И с т о р и и т е на Бийдъл приличат на наши те приказки по много неща, например добро то обикновено е възнаградено, а з л о т о е нака зано. Има обаче една съвсем очевидна разлика. В мъгълските приказки магията ч е с т о е ко рен на н е с р е т и т е на героя и героинята: зла та вещица слага о т р о в а в ябълката, приспи ва принцесата за с т о години или превръща принца в грозен звяр. А в „Приказките на бар да Бийдъл" срещаме герои и героини, к о и т о са ми знаят да правят магии и въпреки т о в а ус т а н о в я в а т , че им е т о ч н о толкова т р у д н о

да р е ш а т проблемите си, колкото и на нас.

щастливо години напред".

Поколение след поколение приказките на Бий-

Бардът Бийдъл е живял в края на петнайсе

дъл са помагали на р о д и т е л и т е магьосници

ти век и ж и в о т ъ т му до голяма с т е п е н си ос

да о б я с н я т на н е в р ъ с т н и т е си деца т а з и бо

т а в а о б в и т в тайна. Знаем, че е роден в Иор-

лезнена житейска истина: че магията създава

кшир, а от е д и н с т в е н а т а оцеляла до наше

толкова много н е п р и я т н о с т и , колкото мо

време гравюра се вижда, че е имал невероят

же и да о т с т р а н и .

но буйна брада. Ако приказките т о ч н о от

Друга съществена разлика между т е з и бас

разяват неговите лични схващания, т о й яв

ни и мъгълските им подобия е, че магьосни

но е обичал мъгълите, с м я т а л ги е по-скоро

ц и т е на Бийдъл т ъ р с я т щ а с т и е т о си много

за невежи, о т к о л к о т о за зли, не се е доверя

по-напористо от героините в н а ш и т е при

вал на черната магия и е бил на мнение, че най-

казки. Аша, Алтеда, А м а т а и Зайката Баби-

страшните

ти са все магьосници, к о и т о вземат с ъ д б а т а

с в я т са плод на т и п и ч н и човешки ч е р т и ка

си в свои ръце, в м е с т о да п о т ъ н а т в непро

то ж е с т о к о с т , бездушие и нагла злоупотреба

буден сън или да чакат някой да им върне изгу

с магьосническата дарба. В приказките му по

б е н а т а обувка. Изключение о т т о в а правило

беждават не героите и героините с най-силни

е безименната девойка от „ К о с м а т о т о сър

магически с п о с об н о с т и, а онези, к о и т о проя

це на магьосника" - тя прилича в поведение

в я в а т най-голяма д о б р о т а , благоразумие и на

то си повече на н а ш и т е приказни принцеси,

ходчивост.

обаче приказката не завършва с „и заживели

изстъпления

магьосническия

Към твърде сходни възгледи се е придър-

жал u един магьосник om наше бреме - разби

к о и т о включват наблюдения върху история

ра се, професор Албус Перцибал ^ ф р и к Бра-

та на магията, лични спомени и информация,

йън Дьмбълдор, н о с и т е л на Ордена на Мерлин

осветляваща ключови елементи във всяка от

(първа степен), д и р е к т о р на училището за ма

приказките, ще помогнат на младото поколе

гия и вълшебство „Хогуортс", председател на

ние ч и т а т е л и и сред магьосниците, и сред мъгъ-

Международната конфедерация на магьосници

л и т е да оценят по д о с т о й н с т в о „Приказките

те и главен съдия в Магисъбора. Въпреки т о

на барда Бийдъл". Всички, к о и т о лично са позна

ва с х о д с т в о е изненадващо, че сред м н о г о т о

вали професор Дьмбълдор, са убедени, че т о й с

книжа, к о и т о Дьмбълдор о с т а в я на архива на

радост би подкрепил т о в а начинание: лицензи-

„Хогуортс" в завещанието си, са о т к р и т и и

о н н и т е приходи от него ще бъдат дарени на

бележки за „Приказките на барда Бийдъл". Та

сдружението Children's High Level Group, к о е т о

ка и няма да разберем никога дали т о й е пи

подпомага деца, отчаяно нуждаещи се от глас.

сал т о з и коментар за с о б с т в е н о удовлетво

С т р у в а ни се съвсем оправдано да внесем

рение, или е смятал някой ден да го публикува,

още едно малко уточнение за бележките на

но професор Минерва Макгонъгол, сегашната

професор Дьмбълдор. Д о к о л к о т о можем да

директорка на „Хогуортс", любезно разреши

съдим, те са завършени някъде около година

да поместим т у к бележките на професор Дьм

и половина преди т р а г и ч н и т е събития, раз

бълдор заедно с превода на приказките, току-

играли се на върха на Астрономическата ку

що направен от Хърмаяни Грейнджър. Надява

ла в „Хогуортс". К о й т о познава и с т о р и я т а

ме се, че прозренията на професор Дьмбълдор,

на последната война в магьосническия с в я т

xiv

(например всички, прочели и седемте книги за

За бележките под линия

ж и в о т а на Хари П о т ъ р ) , е наясно, че профе сор Дьмбълдор не разкрива докрай всичко, ко

Професор Дъмбълдор очевидно е писал за

е т о знае - или подозира - за последната при

ч и т а т е л и магьосници, з а т о в а т у к - т а м съм

казка на книгата. Обяснението на т о з и ф а к т

вмъкнала обяснения на различни понятия и

в е р о я т н о се крие в онова, к о е т о преди мно

факти, за да с т а н а т ясни и на ч и т а т е л и т е

го години Дьмбълдор е казал на своя любим и

мъгъли.

най-известен ученик за и с т и н а т а : Дж. К. Роулинг „Тя е нещо красиво и страшно и$ато8а тряб ва да се отнасяме кът нея с гоаято Внимание."

Независимо дали сме съгласни с професор Дьмбълдор вероятно можем да го извиним, за д е т о е пожелал да предпази бъдещите читате л и о т изкушенията, заради к о и т о самият т о й падна жертва и за к о и т о плати ужасна цена.

Дж. К. Роулинг 2008 г.

Имало едно бреме добър с т а р вълшебник, к о й т о щедро и мъдро използвал магическите си способности, за да помага на с в о и т е съсе ди. В м е с т о да разкрива истинския източник на силата си, т о й се правел, че о т в а р и т е , ма гиите и п р о т и в о о т р о в и т е и д в а т г о т о в и о т к о т л е т о , к о е т о наричал гърнето, носещо

щастие. Х о р а т а се стичали от километри с

С и н ъ т проклел баща си, з а д е т о в края на

грижите и неволите си при вълшебника, кой

ж и в о т а си съвсем е изкуфял, после м е т н а л

то на драго сърце разбърквал гърнето и опра

п а н т о ф ч е т о о б р а т н о в к о т л е т о , к о е т о ре

вял нещата.

шил о т т у к н а т а т ъ к да използва за боклук

Този много обичан вълшебник доживял до дълбоки старини, а к о г а т о починал, о с т а в и л всичко каквото имал на единствения си син.

чийска кофа. Още същата вечер на входната в р а т а по чукала една селянка.

По нрав синът бил съвсем различен от вели

- Внучката ми се е покрила цялата с брада

кодушния си баща. Смятал, че к о й т о не знае

вици - рекла т я . - Баща ти правеше в онова

да прави магии, е нищожество, и ч е с т о се ка

с т а р о гърне специални лапи...

рал с баща си заради навика му да помага на съ с е д и т е с вълшебство. След с м ъ р т т а на стареца с и н ъ т намерил с к р и т о в с т а р о т о гърне пакетче със с в о е т о

- Махай се! - извикал синът. - Какво ме ин т е р е с у в а т брадавиците на т в о я т а внучка? И затрьшнал в р а т а т а в л и ц е т о на стари цата.

име. О т в о р и л го с надеждата да намери зла

Тутакси откъм кухнята се чули силно дрън-

т о , но в ъ т р е видял меко дебело пантофче,

чене и звънтеж. Вълшебникът запалил магиче

прекалено малко, за да го обуе, и само едно, без

ската си пръчка, о т в о р и л в р а т а т а и що да ви

еш. В п а н т о ф ч е т о имало парче пергамент, на

ди: на с т а р о т о гърне на баща му бил израсъл

к о е т о пишело: „С обич и с надеждата, синко,

един пиринчен крак и то подскачало на едно

че никога няма да опреш до него".

м я с т о насред плочника по пода, к а т о вдига-

ло невъобразим шум. С и н ъ т се приближил изу

ша, когато на в р а т а т а се почукало о т н о в о .

мен, но побързал да се отдръпне, щом видял, че

На прага с т о я л възрастен мъж.

ц я л о т о гърне се е покрило с брадавици.

- Тук съм заради с т а р а т а си магарица, дра

- О т в р а т и т е л н о си! - викнал т о й и първо

ги ми господине - обяснил т о й . - Изгубила се

се о п и т а л да му приложи заклинание за изчез

е или някой я е откраднал, а без нея не мога да

ване, после - да го п о ч и с т и с магия, а накрая -

откарам с т о к а т а на пазара и с е м е й с т в о т о

да го изгони от къщата.

ми ще замръкне гладно. - И аз сега съм гладен! - ревнал вълшебни

Никоя от магиите му обаче не подейства ла и с и н ъ т не успял да спре гърнето, к о е т о

к ъ т и затръшнал в р а т а т а пред стареца.

заподскачало след него, излязло от кухнята и

Арьн-дрьн-дрьн - дрънчал по пода единстве

също тръгнало да се качва нагоре към спалня

н и я т пиринчен крак на гърнето, а сега вече

т а , к а т о подрънквало и трещяло на всяко от

към т р я с ъ ц и т е му се прибавили и рев на ма

дървените стъпала.

гаре, к а к т о и стенания на гладни хора, к о и т о

Цяла нощ вълшебникът не мигнал заради

кънтели о т дълбините н а гърнето.

п о к р и т о т о с брадавици с т а р о гърне, к о е т о

- Млък! Тишина! - изпискал вълшебникът,

блъскало край леглото му, а на другата с у т р и н

но и с всичките си магически с п о с о б н о с т и не

у п о р и т о заподскачало след него към масата,

успял да усмири п о к р и т о т о с брадавици гър

к ъ д е т о била закуската. Арьн-дрьн-дрьн - не ми

не, к о е т о цял ден подскачало подире му кьде-

рясвало гърнето с пиринчения крак, а вълшеб никът още не бил и гребнал от овесената ка-

о и да о т и д е л и к а к в о т о и да правел, ревяло

к а т о магаре, стенело и трещяло.

Вечерта на в р а т а т а се почукало за т р е т и

крибало с брадавици, ами и се давело и повръ

п ъ т - о т в ъ н стояла млада жена, к о я т о хлипа

щало, плачело к а т о пеленаче, виело к а т о псе и

ла ли, хлипала т а к а горчиво, сякаш с ъ р ц е т о й

плюело развалено сирене, прокиснало мляко и

ще се пръсне.

цяла напаст гладни плужеци.

- Н о в о р о д е н о т о ми д е т е е т е ж к о болно рекла т я . - Много ви моля, помогнете ни. Ба ща ви ми каза да дойда, ако има нещо... Но вълшебникът и на нея захлопнал врата та. Този п ъ т гърнето мъчител се напълнило чак догоре със солена вода и по пода се раз плискали сълзи, д о к а т о то подскачало, ревя ло к а т о магаре, стенело и се покривало с още и още брадавици. До края на седмицата никой от селяните не дошъл да т ъ р с и о т н о в о помощ в къщата

Д о к а т о то било наоколо, вълшебникът не можел н и т о да спи, н и т о да се храни, ала гър н е т о отказвало да се махне, а мъжът не успя вал да го накара да млъкне и да се успокои.

на вълшебника, но гърнето продължило да го

Накрая вълшебникът не издържал.

уведомява за м н о г о т о им злочестини. След

- Д о н е с е т е ми всичките си неволи, всички

няколко дни не само ревяло к а т о магаре, сте

те си злочестини и беди! - разпищял се т о й ,

нело, разплисквало вода, подскачало и се по-

к а т о побягнал в н о щ т а по селския п ъ т с гър-

н е т о , к о е т о заподскачало по п е т и т е му. - На

Гърнето шбълбало п а н т о ф ч е т о , к о е т о въл

сам! Елате да би изцеря, елате да би успокоя

шебникът бил хвърлил в него, и му позволило

и у т е ш а ! У мен е гърнето на баща ми и ще на-

да го нахлузи на пиринчения крак. Д в а м а т а се

прабя така, че да би е добре!

отправили о б р а т н о към къщата на вълшеб

И д о к а т о т и ч а л по улицата с г н у с н о т о

ника - с т ъ п к и т е на гърнето вече не кънтели.

гърне, к о е т о подрипбало до него, т о й запра

О т т о з и ден н а т а т ъ к обаче вълшебникът

щал заклинания във всички посоки.

помагал на селяните т о ч н о както преди т о

В една от къщите брадавиците на моми ч е н ц е т о изчезнали, д о к а т о то спяло, изгубе н а т а магарица била върната с призоваваща магия от обрасла с шипки далечна м е с т н о с т и к р о т к о легнала в обора, б о л н о т о пеленаче било т о п н а т о в о т в а р а от росен и се събуди ло розово и здраво. Във всяка къща с б о л е с т и и скръб вълшебникът правел всичко по сили-, те си да помогне, а гърнето до него малко по малко спряло да с т е н е и да повръща и стана ло т и х о , лъскаво и ч и с т о . - Е, Гърне? - п о п и т а л по изгрев слънце mpfr перещият о т умора вълшебник.

ва правел баща му - да не би гърнето да изуе п а н т о ф ч е т о и пак да заподскача.

Албус Дьмбълдор за „Вълшебникът и Подскачащото гърне"

Бийдъл донякъде не е бил в крак с в р е м е т о си в т о з и призив за братска любов към мъгълите. В началото на п е т н а й с е т и век гоне нията на вещици и магьосници в цяла Евро па набират сила. Мнозина в магьосническата

Един добър с т а р вълшебник решава да да

о б щ н о с т с м я т а т , и с основание, че да пред

де на коравосърдечния си син урок, к а т о му

л о ж а т да направят заклинание на б о л н о т о

покаже колко т е ж к и са неволите на мъгъли-

прасе на съседа мъгъл е все едно по своя воля

те наоколо. С ъ в е с т т а на младия вълшебник

да съберат дървата за ж е р т в е н а т а си клада .

се пробужда и т о й се съгласява да прави ма

„Нека мъгълите се о п р а в я т без нас!" - е призи

гии, за да помага на съседите си не-магьосници.

в ъ т от онова време, к о г а т о магьосниците се

Човек би могъл да реши, че т о в а е най-обик

о т к ъ с в а т все повече и повече от с в о и т е съб

новена т о п л е щ а с ъ р ц е т о басня, но т а к а са

р а т я не-магьосници и т а к а през 1689 г. въвеж

мо ще покаже, че е п р о с т о д у ш е н и лековерен.

д а т Указ за с е к р е т н о с т и по своя воля мина

Промъгълска приказка, в к о я т о б а щ а т а мъгъ-

в а т в нелегалност.

лофил е показан к а т о по-добър в магиите опг

1 Вярно е, разбира се, че истинските вещици и магьосници, съвсем естест

сина си мъгълофоб? Наистина е изумително,

вено знаят как да избегнат кладата, дръвника на палача и примката на бесило

че изобщо има оцелели копия на първоначална

нейният кикотещ се пън"). Все пак има и смъртни случаи: преди да бъде хвърлен

та версия на приказката, к о и т о толкова чес*> то са били предавани на пламъците.

то (8ж. коментара ми за Лизет дьо Лапен в бележките към „Зайката Бабити и тъмница, сър Николас де Мимси-Порпингтън (които приживе е придворен "^ьосник, а след смъртта си става дух бродник на кулата „Грифиндор") остава магическа пръчка, която му е о т н е т а , и затова не успява да избегне с магия куиията си, а семействата на магьосници често губят по-младите си пред явители, koumo не могат да овладеят собствената си магия, привличат "манието на мъгълите, ловци на вещици и вълшебници, и с т а в а т уязвими.

Но децата са си деца и причудливото Под- ;

Версия на приказката и много се учудват, ко

скачащо гърне пленява въображението им.'

г а т о п р о ч е т а т оригинала - ако т о в а изобщо

И з х о д ъ т е промъгълската поука да се премах- ]

се случи някога.

не, но да се о с т а в и б р а д а в и ч е с т о т о к о т л е - ;

Но както вече намекнах, промъгълските на

т а к а в средата на ш е с т н а й с е т и век сред се-

строения във „Вълшебникът и Подскачащо

м е й с т в а т а на магьосниците широко се раз-;

то гърне" не са е д и н с т в е н а т а причина при

пространява друга версия на приказката. В

казката да си навлече гняв. К о г а т о гоненията

променената и с т о р и я Подскачащото гърне

на вещици с т а в а т още no-ожесточени, ма

опазва невинен вълшебник от неговите сьсе»;

гьосническите семейства започват да живе

ди, размахващи факли и вили, к а т о ги прогон- \

ят двойствен ж и в о т и да правят магии за

ва от дома му, залавя ги и ги поглъща цели. В

укриване, с к о и т о да предпазят и себе си, и

края на приказката, след к а т о гърнето е изла»-

близките си. През седемнайсети век всички

пало повечето съседи, вълшебникът получав#|

те се о т н а с я т с подозрение към всеки магьос

от оцелелите селяни обещание qa го оставяш;!

ник и вещииа, предпочели да се п о б р а т и м я т

на мира да си прави магии. В замяна т о й н а р е ж и

с мъгълите, и дори ги с м я т а т за врагове на

да на гърнето да върне погълнатите жертви"

о б щ н о с т т а . Сред м н о г о т о възникнали през

и то послушно ги избълва поомачкани от дьщ

онзи период обиди, к о и т о се с т о в а р в а т вър

б и н и т е си. И до ден-днешен някои деца на мщ

ху мъгълофилите (например ц в е т и с т и епи

гьосници чуват о т р о д и т е л и т е с и (предимно

т е т и к а т о окаляни, вонящи, т и н е с т и ) , е и

антимъгълски настроени) само променената;

обвинението, че магията им всъщност е мно-

го слаба или даже некачествена.

най-блестящите магьосници

Влиятелни магьосници от онова време ка т о Брутус Малфой, подготвял мъгълофобско-

no земята са -

ако използваме разпространения израз - „мъгълофили".

то периодично издание „Вещер във вражда",

И досега има среди, к о и т о споделят по

налага с т е р е о т и п а , че мъгълофилът е т о ч н о

с л е д н о т о възражение срещу „Вълшебникът и

толкова магьосник, к о л к о т о и безмощният .

Подскачащото гърне". То може би най-добре е

През 1675 година Брутус пише:

обобщено о т Беатрикс Блоксъм (1794-1910), а в т о р на п р о с л о в у т и т е „Приказки за гъби

Едно можем да заявим със сигурност: магьос

т е " . Госпожа Блоксъм е убедена, че „Приказки

ник, който обича да общува с мъгъаи, не се от

те на барда Бийдъл" и м а т разрушително въз

кроява с особен ум и магиите му са тоакова мижави и жааки, че той може да изпитва пре възходство единствено ако е заобиколен от мъ гъаи свинари. Няма по-точен прщнак 3а сааба магия от саабостта към не-магьосническа компания.

действие върху д е ц а т а заради - к а к т о тя се изразява - нездравословния интерес към найужасните т е м и к а т о с м ъ р т т а , б о л е с т и т е , кръвопролитията,

черната

магия,

зловред-

н и т е герои и т е л е с н и т е изригвания и изри валия от най-отблъскващо е с т е с т в о " . Госпо

Накрая т о з и предразсъдък о т м и р а при поя в а т а на безспорни доказателства, че някои от

жа Блоксъм избира няколко с т а р и приказки, включително на Бийдъл, и ги пренаписва в съ о т в е т с т в и е със с в о и т е идеали, к о и т о изра-

2 [Безмощен е човек, който е роден в магьосническо семейство, но не при тежава магьоснически способности. Такива се срещат рядко. Много по-често ще видите мъгьлокрьвни магьосници и вълшебници. - Дж.К.Е]

3 Като мен.

зява к а т о „да пълним ч и с т и т е умове на мал

Поколения магьоснически деца п о с р е щ а т

к и т е ни ангелчета с благотворни щастливи

приказката на госпожа Блоксьм по един и същ

мисли, да не допускаме в сладкия им сън да се

начин: с неудържимо повръщане, незабавно

прокрадват кошмари и да закриляме безцен

следвано от м о л б а т а книгата да се махне да

н о т о ц в е т е н а т я х н а т а невинност".

леч от т я х и да се смачка на пихтия.

Последният абзац от ч и с т а т а и безценна преработка, к о я т о госпожа Блоксъм прави на „Вълшебникът и Подскачащото гърне", гласи:

Тогава златното гьрненце заподскачало ра достно - ckok-nogckok! ckok-nogckok! - на рогови те си пръстчета. Малкия Уиликинс излекувал всички кукли, разболели се заради безвкусните каши, а гърненцето било толкова щастливо, че се напълнило с бонбони 3а Малкия Уиликинс и 3а куклите! - Но не забравяйте да си измиете зъбките! извикало гърненцето. Малкия Уиликинс целунал и прегърнал Под скачащото гърне и обещал винаги да помага на куклите и никога вече да не става кисел и опак.

На б и л о т о на един хълм 6 омагьосана гради на се намирал Кладенецът на късмета, опасан с висок зид и защитен с мощна магия. Веднъж в годината, в часовете между из грев и залез слънце на най-дългия ден, само един несретник получавал в ъ з м о ж н о с т т а да про никне при кладенеца, да се окъпе в него и с е т н е

да се радва на вечен късмет. На т о з и ден от всички к ъ т ч е т а на цар

кладенецът да я о т ъ р в е от безсилието и бед ността.

с т в о т о с е стичали с т о т и ц и хора, к о и т о

Т р е т а т а , на име Амата, била изоставена

бързали да с т и г н а т преди зазоряване при зи

от мъж, к о г о т о много обичала, и си мислела,

да на градината. Мъже и жени, богаташи и

че душата й никога няма да се съвземе. Тя се на

сиромаси, млади и стари, магьосници и обик

дявала кладенецът да премахне скръбта и коп

новени хора се събирали в т ъ м н о т о и всеки

нежа й.

т а я л надежда, че именно т о й ще може да вле зе вътре т о з и п ъ т . Малко встрани от м н о ж е с т в о т о се срещ нали т р и магьосници, всяка със с в о я т а беда, и д о к а т о чакали да изгрее слънцето, споделили какво ги мъчи.

Трите жени си съчувствали една на друга и решили, ако щ а с т и е т о им се усмихне, да обе д и н я т усилия и заедно да се помъчат да стиг н а т при кладенеца. Н е б е т о се озарило от първия слънчев лъч и в зида се о т в о р и л а пролука. Тълпата се спус

Първата, на име Аша, страдала от болест,

нала напред - всички се разпишели с надежда

к о я т о никой лечител не можел да изцери. Тя

та да получат благословията на кладенеца.

се надявала кладенецът да премахне симпто

През напиращата навалица о т к ъ м градина

м и т е и да й дари дълъг щастлив ж и в о т .

та се промушили пълзящи растения, к о и т о

В т о р а т а се казвала Алтеда и била измаме

се усукали около първата магьосница - Аша.

на от зъл магьосник, к о й т о й о т н е л дома, зла

Тя се вкопчила в к и т к а т а на Алтеда, к о я т о

т о т о и магическата пръчка. Тя се надявала

пък впила п р ъ с т и в полите на т р е т а т а ма-

гьосница - Амата.

дуелира добре с меч по т у р н и р и т е и не при

Амата обаче се закачила 6 д о с п е х и т е на

тежавал нищо, с к о е т о се откроява един мъж

един покрусен на вид рицар, яхнал изпосталял

не-магьосник - разбирал прекрасно, че няма ни

кон.

каква надежда да изпревари ж е н и т е и да влезе

Пълзящите растения издърпали т р и т е ма

в кладенеца. Е т о защо оповестил намерение

гьосници през процепа в зида, а рицарят бил

то си да си тръгне от градината и да излезе

изтеглен след т я х без своя жребец.

о т н о в о зад зида.

Сред у т р и н н а т а свежест о т к ъ м навалица

При т е з и думи се ядосала и Амата.

та екнали я р о с т н и крясъци на разочарование,

- Ама че си малодушен! - укорила го т я . -

после всички притихнали и з и д ъ т на градина

Извади меча, рицарю, и ни помогни да достиг

т а с е затворил.

нем целта!

Аша и А л т е д а се ядосали, з а д е т о А м а т а не волно довела и рицаря.

Речено-сторено: т р и т е магьосници и от чаяният рицар се престрашили да навлязат

- Само един човек може да се окъпе в кладе

в омагьосаната градина, където от д в е т е

неца! Ще бъде т р у д н о да решим коя от нас да

страни на окъпаните в слънце пътеки расте

влезе в него, а ти водиш и друг!

ли какви ли не редки билки, плодове и ц в е т я .

Сър Безкъсметен, както рицарят бил поз

Ч е т и р и м а т а не се натъкнали на никакви пре

н а т по з е м и т е о т в ъ д зида, забелязал, че три

п я т с т в и я и стигнали в п о д н о ж и е т о на хъл

те жени са вълшебници, а т о й нямал магиче

ма, на к о й т о бил кладенецът.

ски способности, не умеел да надделява и да се

Там обаче около о с н о в а т а на възвишение-

mo се бил убил чудовищен бял Червей, подпух нал и сляп. Щом me се приближили, Червеят извърнал към т я х грозното си лице и изрекъл следните думи:

Паатете ти с дока^атеаство $а своята боака.

Сър Безкъсметен извадил меча и се о п и т а л да убие звяра, но о с т р и е т о се прекършило на две. Тогава Алтеда започнала да замеря Чер вея с камъни, а Аша и Амата приложили всич ки заклинания, с к о и т о биха могли да го ук р о т я т или обезвредят, ала магическите им пръчки били т о ч н о толкова безсилни, к а к т о камъкът на п р и я т е л к а т а им и с т о м а н а т а на рицаря: Червеят не искал и не искал да ги пус не. Слънцето се извисявало все повече в небе то и в о т ч а я н и е т о си Аша се разридала.

Тогава огромният Червей долепил лице до

ли часове наред, не напреднали и с една-еднич-

н е й н о т о и започнал да пие сълзите по стра

ка крачка: върхът не се приближавал, а надпи

н и т е й. След к а т о у т о л и л жаждата си, т о й

с ъ т си с т о я л върху земята пред т я х .

се заогъвал, отдръпнал се и се скрил в една дуп ка в земята.

Всички били обезсърчени, понеже слънцето се било издигнало над главите им и започвало

Зарадвани, че Червеят е изчезнал, т р и т е

да се снишава към хоризонта, но А л т е д а кра

магьосници и рицарят тръгнали да се изкач

чела по-бързо и по-решително от останали

в а т по хълма, убедени, че до пладне ще стиг

те и ги приканвала да последват примера й,

н а т при кладенеца.

въпреки че и тя не се изкачвала по омагьоса

Някъде по средата на стръмния склон оба че се натъкнали на думи, прорязани в пръста отпред.

ния хълм. - Смелост, приятели, не се предавайте! извикала тя и избърсала п о т т а , избила по че л о т о й.

Платете ти с плода на своя труд.

Щом капките паднали и заблешукали по зе мята, надписът, препречил п ъ т я на четири

Сър Безкъсметен извадил е д и н с т в е н а т а па ричка, к о я т о му се намирала, и я положил вър

мата, изчезнал и те установили, че о т н о в о могат да се д в и ж а т нагоре.

ху т р е в и с т и я склон, тя обаче се търкулна

Доволни, че и в т о р о т о п р е п я т с т в и е е би

ла и се изгубила. Т р и т е магьосници и рицарят

ло о т с т р а н е н о , те забързали к о л к о т о им кра

продължили да се к а т е р я т , но макар да върве-

ка държат към върха и накрая зърнали кладене-

ца, к о й т о проблясвал к а т о кристал в купела

u изтеглила от съзнанието си спомените за

о т ц в е т я и дървета.

всички щастливи мигове, прекарани с изчезна

Но т ъ к м о да излязат при него, пред т я х

лия си любим, а после ги пуснала в бързея. По

изникнал п о т о к , к о й т о обикалял около било

т о к ъ т ги отнесъл и в него изникнали камъни,

то на хълма и им препречил пътя. В дълбока

така че най-после т р и т е магьосници и рица

та б и с т р а вода имало гладък камък, на к о й т о

р я т успели да м и н а т по брода и да се качат

пишело:

на върха на хълма. Кладенецът заблещукал о т п р е д , сред билки

Паатете ти със съкровище от своето тинаао.

и цветя, редки и красиви, каквито те не били виждали никога. Н е б е т о се обагрило в рубиненочервено и дошло време да р е ш а т кой ше се

Сър Безкъсметен се о п и т а л да преплува

изкъпе в кладенеца.

п о т о к а върху щ и т а си, т о й обаче потънал.

Но още преди да вземат решение, изнемо

Трите магьосници издърпали рицаря от вода

щялата Аша се свлякла на земята. С и л и т е я

т а , с е т н е се помъчили да прескочат ручея, ала

напуснали след т р у д н о т о изкачване на хълма

т о й не ги пускал, а през т о в а време слънцето

и била на косъм от с м ъ р т т а .

се снишавало все повече. Ч е т и р и м а т а започнали да у м у в а т какво ли значи надписът върху камъка. Първа го проу мяла Амата, извадила магическата си пръчка

Тримата й приятели искали да я о т н е с а т на кладенеца, ала тя вече беряла душа и се при молила да не я докосват. Тогава А л т е д а се втурнала да бере билките,

koumo според нея щели да помогнат, топнала ги във водата в кратунката на Сър Безкъсмет е н и изляла о т в а р а т а в у с т а т а на Ата. Тя в миг се изправила. И не само т о в а всички симптоми на ужасната й болест из чезнали. - Излекувана съм! - ахнала Аша. - Вече ня мам нужда от кладенеца, нека се изкъпе Алте да! Но Алтеда беряла в престилката си още билки. - Щом успях да излекувам т в о я т а болест, мога да спечеля колкото щеш злато. Нека се окъпе Амата. Сър Безкьсметен се поклонил и показал с ръка кладенеца, но Амата поклатила глава. П о т о к ъ т бил о т м и л всичките й съжаления за любимия и сега вече тя разбирала, че т о й е бил жесток и без вяра и че е щастливка, заде то се е отървала от него.

- Трябва да се изкъпете вие, драги ми госпо дине, к а т о награда за рицарското ви отноше ние! - рекла тя на рицаря. И Сър Безкъсметен тръгнал с подрънква щи доспехи под последните лъчи на залязва щ о т о слънце, изумен, че е избран именно т о й о т с т о т и ц и хора и замаян о т невероятния си късмет. Щом слънцето се скрило зад хоризонта, т о й излязъл от в о д а т а на кладенеца - греел победоносно и к а к т о бил в ръждивите доспе хи, се хвърлил в н о з е т е на Амата, най-добра та и най-красивата жена, к о я т о някога бил срещал. Поруменял от успеха, т о й й поискал ръката и сърцето, а не по-малко р а д о с т н а т а А м а т а си дала сметка, че е намерила мъж, кой то е достоен за тях. Хванати за ръце, т р и т е магьосници и рица р я т тръгнали да се спускат заедно по хълма и ч е т и р и м а т а живели дълго и щастливо, без

изобщо да подозират, че във в о д а т а на кладе неца не е имало никакво вълшебство.

Албус Дъмбълдор за

ваш, Кладенец на късмета и мъничък т р е б и с т

„Кладенецът на късмета"

хълм, по к о й т о т р и т е ни героини и геро я т у ж с е изкачват, н о всъщност т о й бавно хлътва под сцената и се скрива от поглед.

„Кладенецът на късмета" о т к р а й бреме

Струва ми се, мога да заявя без всякаква суе

е лЬбима на всички приказка до такаба сте

т а , че и м о я т Кладенец, и Хълмът си изиграха

пен, че е единствената, по к о я т о е правен

отредените им роли честно и почтено. Уби,

о п и т на коледно т ъ р ж е с т в о б „Хогуортс" да се представи пантомима. Тогавашният ни учител по билкология про 1

фесор Хърбърт Биъри

беше запален поклон

ник на самодейния т е а т ъ р и предложи да направим представление по т а з и толкова обичана детска приказка - нещо к а т о коледен подарък за у ч и т е л и т е и учениците. По оно ва време бях млад учител по трансфигурация и Хърбърт ми възложи „специалните ефек т и " , включително да осигуря напълно дейст-

т о в а не може да се каже за останалите дейст ващи лица. Ако за миг забравим за лудориите на грамадния „Червеи", осигурен от нашия препо давател по грижа за магически създания профе сор Силванус Кетълбърн, човешкият елемент се оказа пагубен за представлението. В ролята си на режисьор професор Биъри прояви опасно недоглеждане за емоционалното усложнение, разразило се направо под носа му. Той и не по дозираше, че учениците, изпълняващи Амата и сър Безкъсметен, са били гаджета само час пре ди да се вдигне завесата, когато „Сър Безкъсме

1 Накрая професор Биъри напусна „Хогуортс" и о т и д е да преподава 6 МАТИ (Магьосническата академия за т е а т р а л н о изкуство), където - както веднъж сподели с мен - правел всичко възможно да не поставя т о ч н о тази при казка, понеже бил убеден, че тя не носи късмет.

т е н " е прехвърлил любовта си към „Аша". Д о с т а т ъ ч н о е да кажа, че нашите търса-

Бележките на професор Дъмбъадор

чи на Кладенеца на късмета т а к а u не се ка

Голямата зала престане да се носи л ю т и в а т а

чиха на върха на хълма. Завесата т ъ к м о се бе

миризма на дим от дърво, и още повече време,

ше вдигнала, когато „Червеят" на професор

докато главата на професор Биъри си върне

Кетълбърн - к о й т о , к а к т о се оказа, си е бил

обичайните размери, а и з п и т а т е л н и я т срок

най-обикновен пепелгънец с направена магия

на професор Кетълбърн бъде прекратен. Ди

за наедряване, - се пръсна сред дъжд от наже

р е к т о р ъ т Армандо Д и п и т наложи престро-

жени искри и пепел и напълни Голямата зала

га забрана върху всякакви бъдещи постанов

с пушек и парчета от декора. Огромните ог

ки - горда а н т и т е а т р а л н а традиция, к о я т о

нени яйца, к о и т о пепелгънецът беше снесъл в

„Хогуортс" о т с т о я в а и до днес.

подножието на моя хълм, подпалиха дъските

Въпреки нашия театрален провал „Кладене

по пода, а през т о в а време „Амата" и „Аша"

ц ъ т на късмета" вероятно е най-четената от

се обърнаха една към друга и започнаха да се ду-

приказките на Бийдъл, макар че - к а к т о и „Въл

елират толкова настървено, че професор Биъ-

шебникът и Подскачащото гърне" - и тя си

ри се озова сред кръстосания огън и се наложи

има зложелатели. Не един и двама родители са

преподавателите да евакуират Залата, защо

настоявали т о ч н о тази приказка да се махне

то пъкълът, бушуващ на сцената, заплашваше

от библиотеката на „Хогуортс" и сред т я х

да погълне всичко наоколо. Онази вечер забава та приключи с препълнено болнично крило и трябваше да м и н а т доста месеци, д о к а т о из

3 По времето, д о к а т о преподаваше грижа за магически създания, професор Кетълбърн оцеля в цели шейсет и два изпитателни срока. О т н о ш е н и я т а му с моя предшественик в „Хогуортс", професор Дипит, винаги са били обтегнати, понеже професор Д и п и т го смяташе за донякъде безразсъден. Когато аз станах директор, професор Кетълбърн вече беше омекнал значително, макар да имаше

2 Вж. „ ф а н т а с т и ч н и ж и в о т н и и къде да ги намерим" - т а м ще о т к р и е т е

такива, к о и т о споделяха циничния възглед, че понеже е останал само с един и

описание и определение на т о з и прелюбопитен звяр. В никакъв случай не го

половина от първоначалните си крайници, т о й не е имал друг избор, освен да

вкарвайте в с т а я с дървена ламперия и не му правете магия за наедряване.

живее на по-бавни о б о р о т и .

чи на Кладенеца на късмета т а к а u не се ка

Голямата зала престане да се носи л ю т и в а т а

чиха на върха на хълма. Завесата т ъ к м о се бе

миризма на дим от дърво, и още повече време,

ше вдигнала, когато „Червеят" на професор

докато главата на професор Биъри си върне

Кетълбърн - к о й т о , к а к т о се оказа, си е бил

обичайните размери, а и з п и т а т е л н и я т срок

най-обикновен пепелгънец с направена магия

на професор Кетълбърн бъде прекратен. Ди

за наедряване, - се пръсна сред дъжд от наже

р е к т о р ъ т Армандо Д и п и т наложи престро-

жени искри и пепел и напълни Голямата зала

га забрана върху всякакви бъдещи постанов

с пушек и парчета от декора. Огромните ог

ки - горда а н т и т е а т р а л н а традиция, к о я т о

нени яйца, к о и т о пепелгънецът беше снесъл в

„Хогуортс" о т с т о я в а и до днес.

подножието на моя хълм, подпалиха дъските

Въпреки нашия театрален провал „Кладене

по пода, а през т о в а време „Амата" и „Аша"

ц ъ т на късмета" вероятно е най-четената от

се обърнаха една към друга и започнаха да се ду-

приказките на Бийдъл, макар че - к а к т о и „Въл

елират толкова настървено, че професор Биъ-

шебникът и Подскачащото гърне" - и тя си

ри се озова сред кръстосания огън и се наложи

има зложелатели. Не един и двама родители са

преподавателите да евакуират Залата, защо

настоявали т о ч н о тази приказка да се махне

то пъкълът, бушуващ на сцената, заплашваше

от библиотеката на „Хогуортс" и сред т я х

2 Вж. „ ф а н т а с т и ч н и ж и в о т н и и къде да ги намерим" - т а м ще о т к р и е т е

такива, к о и т о споделяха циничния възглед, че понеже е останал само с един и

описание и определение на т о з и прелюбопитен звяр. В никакъв случаи не го

половина от първоначалните си крайници, т о й не е имал друг избор, освен да

вкарвайте в с т а я с дървена ламперия и не му правете магия за наедряване.

живее на по-бавни о б о р о т и .

по една случайност е п о т о м ъ к ъ т на Брутус

наследство мъгълите и мъгълокръвните в родо

Малфой и бивш член на Съвета на настояте

словието си, прогонват ги и разпространяват

л и т е на „Хогуортс" господин Луциус Малфой.

лъжи 3а тях. След това се опитват да натра

Господин Малфой представи искането си за за

пят двуличието си и на нас, останалите, като

брана върху приказката в писмен вид:

настояват да забраним произведения, съдържа щи истината, която те отричат. Няма под

От лавиците на „Хогуортс" трябва да се пре махне всяка творба, била тя художествена или нехудожествена, където се описва кръстосване между магьосници и тъгъли. Не желая синът ми да бъде повлиян и да омърси чистотата на свое

слънцето магьосница и магьосник, чиято кръв да не е смесена с мъгълска, ето защо би трябвало да смятам 3а нелогично и безнравствено да пре махвам от хранилището на знания 3а ученици 4

те творби, посветени на тази тема.

то родословие, защото чете npukajku, възхваля ващи браковете между магьосници и мъгъли.

Тази размяна на писма бележи началото на дългата кампания на господин Малфой да ме

О т к а з ъ т ми да махна книгата от библиоте

махнат от д л ъ ж н о с т т а директор на „Хогу

ката беше подкрепен с мнозинство от Съвета

о р т с " и на м о я т а кампания да го махнат от

на н а с т о я т е л и т е . Написах отговор, в к о й т о

положението му на любим смъртожаден на

обясних решението си на господин Малрой:

Лорд Волдемор.

Така наречените чистокръвни родове поддър жат мнимата си чистота, като лишават от

4 Заради т о з и о т г о в о р господин Малфой ми написа още няколко писма, но те нямат особена връзка с т о з и коментар, т ъ й к а т о съдържат главно оскър бления за душевното ми здраве, п о т е к л о т о и хигиената ми.

КОСМАТОТО СЪРЦЕ НА

МАГЬОСНИКА

Имало едно бреме един красив, богат и та лантлив млад магьосник, на когото му напра вило впечатление, че щом се влюбят, прия т е л и т е му оглупяват, започват да се перчат к а т о пауни и губят а п е т и т и д о с т о й н с т в о . Младият магьосник решил да прави, да стру ва, но да не с т а в а никога жертва на подобно малодушие и приложил Черните изкуства, за да е сигурен, че е неуязвим.

С е м е й с т в о т о му дори не подозирало за не

злорадствал т о й в себе си, д о к а т о наблюда

говата т а й н а и се подсмихвало, задето т о й е

вал как младите родители наоколо т р е п е р я т

толкова равнодушен и студен.

над рожбите си.

- Всичко ще се промени, щом някоя девой ка грабне сърцето му - пророкували близки т е му.

О т н о в о се поздравил за м ъ д р о с т т а , коя то е проявил при своя избор. Когато им дошло времето, възрастните

Но сърцето на младия магьосник си оста

родители на магьосника умрели. С и н ъ т им

вало недосегаемо. С високомерния си вид т о й

не скърбил за т я х , напротив - смятал се за

привличал вниманието на много девойки, ко

благословен заради кончината им. Сега вече

и т о прилагали най-изкусни средства само и

се разпореждал сам в техния замък. Пренесъл

само да му се харесат, но никоя не докосвала

най-голямото си съкровище в най-дълбокото

сърцето му. Магьосникът се гордеел с безраз

подземие и се о т д а л на охолен лек ж и в о т , а

личието и далновидността си, на к о и т о то

многото му слуги не се грижели за друго, освен

било плод.

всеки миг да му е добре.

Първата свежест на м л а д о с т т а посърна

Магьосникът бил сигурен, че всички ужасно

ла, в р ъ с т н и ц и т е на магьосника се изпожени-

му завиждат за великолепната, от нищо нена-

ли, започнали да им се раждат деца.

кърнявана самота. Е т о защо изпаднал в ярос

- Сърцата им сигурно са се превърнали в су ха шушулка, спаружили са се заради т и я малки ревльовци, к о и т о постоянно искат нещо -

т е н гняв и скръб, когато един ден чул как два ма от лакеите му одумват господаря си. П ъ р в и я т слуга изразил съжаление към ма-

гьосника, к о й т о при ц я л о т о си б о г а т с т в о и

то т о й решил да я търси, при свои роднини,

власт си нямал никого, к о й т о да го обича.

к о и т о живеели наблизо, дошла да погостува

Другият слуга се изсмял и п о п и т а л защо чо век с толкова злато и със замък за чудо и приказ не е успял да привлече в него жена. С думите си те нанесли т е ж ъ к удар върху г о р д о с т т а на магьосника.

девойка, отговаряща на всичките му изисква ния. Била вълшебница с удивителни способно с т и и притежавала много злато. Била нена гледно хубава, т а к а че трепвало сърцето на

Той решил на мига да си вземе жена, и то не

всеки мъж, к о й т о я видел - на всеки, с изклю

каква да е, а жена, к о я т о да превъзхожда всич

чение на един. Сърцето на магьосника не усе

ки останали. Тя трябвало да бъде изумител

т и л о нищо. Но девойката била именно така

но красива и да събужда ревност и желание у

ва, каквато искал да бъде, и т о й се заловил да

всеки мъж, к о й т о я зърне, да бъде с магьосни

я ухажва.

ческо потекло, та децата им да наследят из

Всички, к о и т о забелязали промяната в по

ключителни магьоснически дарби, и да бъде

ведението му, били изумени, и казали на девой

богата поне колкото магьосника, та т о й и

ката, че е успяла т а м , където с т о т и ц и други

занапред да си осигури охолен ж и в о т въпреки

са ударили на камък.

н о в и т е гърла в къщата.

Младата жена била и очарована, и отблъс

Сигурно е можело да м и н а т п е т д е с е т го

н а т а от вниманието на магьосника. Долавяла

дини, д о к а т о магьосникът си намери такава

студенината зад привидно щедрите му ласка

жена, но по една случайност същия ден, кога-

т е л с т в а - за пръв п ъ т срещала такъв стра-

нен u отчужден мъж. Роднините й обаче от

Магьосникът се усмих

съдили, че двамата са си лика-прилика, и за да

нал и й казал да не се при

ускорят нещата, приели поканата да о т и д а т

теснява за т о в а . По

на голямото угощение, к о е т о магьосникът ус

канил я да дойде с него

т р о и л в ч е с т на девойката.

и от п и р ш е с т в о т о я

Масата била отрупана със сребърни и злат

о т в е л долу в заключено

ни прибори и съдове с най-отбрани вина и

то подземие, където па

вкусна-превкусна храна. Музикантите свире

зел най-голямото си съкро

ли на л ю т н и със свилени струни и пеели за

вище.

любов, каквато господарят им не бил изпит вал никога. Девойката седяла на престол до

Там, в омагьосано кристално ковчеже, било сложено т у п т я щ о т о сърце на магьосника.

магьосника, а т о й мълвял т и х и пленително

То отдавна било о т к ъ с н а т о от очите,

нежни думи, к о и т о бил откраднал от поети

ушите и п р ъ с т и т е , никога не било става

т е , без изобщо да има представа какво всъщ

ло ж е р т в а на х у б о с т т а и на напевния глас,

н о с т означават.

на нежната к а т о коприна кожа. Девойката

Озадачена, девойката послушала, послуша ла и накрая отвърнала: - Красиво говориш, магьоснико, и щях да бъда поласкана от вниманието т и , ако бях убедена, че наистина имаш сърце.

се ужасила от вида му, понеже сърцето се би ло спаружило и било покрито с дълги черни косми. - О, какво си сторил? - проплакала т я . Върни го на м я с т о т о му, умолявам т е !

Щом видял, че т о в а ще умилостиви девой ката, магьосникът извадил магическата си пръчка, отключил к р и с т а л н о т о ковчеже, раз рязал гръдта си и сложил к о с м а т о т о сърце в празната кухина, о т к ъ д е т о навремето го бил изтръгнал.

отминавали, те започнали да се п р и т е с н я в а т и тръгнали да п р е т ъ р с в а т замъка. Накрая открили подземието и т а м ги чака ла ужасяваща гледка. Девойката лежала на пода мъртва, с разсе чена гръд, а до нея на колене с т о я л безумният

- Сега вече си изцерен и ще познаеш истин

магьосник, к о й т о държал в окървавената си

ската любов! - възкликнала девойката и го

ръка голямо, гладко, лъскаво алено сърце - бли

прегърнала.

жел го и го галел с думите, че ще го замени със

Д о п и р ъ т на нежните й бели ръце, звукът

своето.

на дъха й в у х о т о му, мирисът на г ъ с т а т а й

В другата ръка стискал магьосническата

златна коса - всичко т о в а пронизало к а т о

пръчка и се о п и т в а л да накара съсухреното

копие току-що пробуденото сърце. Но през

си космато сърце да излезе от гърдите му. Но

дългото си изгнаничество то се било отчуж

к о с м а т о т о сърце било по-силно от него и

дило, в мрака, на к о й т о било обречено, било

отказвало да разхлаби х в а т к а т а върху сети

станало сляпо и свирепо, и сега желанията му

в а т а му и да се върне в ковчежето, където би

били ненаситни и извратени.

ло стояло заключено толкова дълго.

Г о с т и т е на п и р ш е с т в о т о забелязали, че

Пред о ч и т е на ужасените си г о с т и магьос

т е х н и я т домакин и девойката ги няма. В на

никът метнал встрани магическата пръчка и

чалото го посрещнали спокойно, но часовете

грабнал сребърен кинжал. Заканил се, че за ни-

що на с в е т а няма да допусне господар да му

Албус Дьмбълдор за

бъде с о б с т в е н о т о му сърце, u го изтръгнал

„Косматото сърце на магьосника"

о т гърдите си. За миг, к а к т о стискал във всяка от ръцете си по едно сърце, постоял победоносно на ко лене, сетне се свлякъл върху т я л о т о на девой к а т а и издъхнал.

К а к т о вече видяхме, първите две приказ ки на Бийдъл си навличат нападки, з а щ о т о са посветени на великодушието, т ъ р п и м о с т т а и любовта. Но „ К о с м а т о т о сърце на магьос ника" явно не е била променяна и критикува на през вековете, о т к а к т о е написана - раз казът, к а к т о накрая го прочетох в руните на оригинала, бе п о ч т и същият к а т о исто рията, разказана някога от майка ми. С та зи уговорка „ К о с м а т о т о сърце на магьосни ка" определено е най-зловещият от даровете, оставени ни от Бийдъл, и мнозина родители разказват приказката на децата си чак кога то с т а н а т д о с т а т ъ ч н о големи, за да не съну-

Беаежките на професор Дъмбъадор

в а т кошмари.

ска, психическа или емоционална. Да наранява

Защо тогава т а з и с т р а х о в и т а приказка е

ме е т о ч н о толкова човешко, к а к т о и да ди

оцеляла? Според мен „ К о с м а т о т о сърце на

шаме. Въпреки т о в а ние, магьосниците, сме

магьосника" се е запазила през с т о л е т и я т а в

особено податливи на мисълта, че можем по

непокътнат вид, з а щ о т о е насочена към най-

своя воля да променяме е с т е с т в о т о на би

т ъ м н и т е дълбини у всекиго от нас. Посвете

т и е т о . В т а з и приказка младият вещер на

на е на едно от най-големите и най-трудно

пример отсъжда, че ако се влЬби, т о в а ще

признавани изкушения в магията: стремежа

подкопае сигурността и хубавия му ж и в о т .

към неуязвимост.

За него л ю б о в т а е унижение, малодушие, не

Този стремеж, разбира се, не е нищо пове че от налудничави небивалици. Няма мъж или

що, к о е т о пие емоционалните и материални те сили на човека.

жена по земята, били те магьосници или не,

От многовековните традиции в правене

к о и т о да не са понесли някаква рана - физиче-

то на любовни еликсири се вижда, че нашият измислен магьосник не е единственият, кой

1 К а к т о е написала в собствения си дневник, Беатрикс Блоксъм така дълго

то се стреми да направлява непредсказуемия

не могла да дойде на себе си, след к а т о чула как леля й разправя приказката на по-големите й братовчеди. „Съвсем случайно малкото ми ушенце се озова при клЬчалката. Мога само да се досещам как съм се вцепенила от ужас, защото неволно чух целия о т в р а т и т е л е н разказ, да не говорим пък за с т р а х о в и т и т е

2 [ П о н я т и е т о „вещер" е много древно. Макар понякога да се употребява

подробности от п р о т и в н а т а гнусна история за чичо ми Ноби, м е с т н а т а

к а т о синоним на „магьосник", то първоначално означава „човек, к о й т о владее

вещица и т о р б а т а скокливи луковици. Толкова се стъписах, че за малко да

магията на дуелирането и б и т к и т е " . Давано е и к а т о звание на вълшебници,

умра - цяла седмица бях прикована към леглото и бях толкова разстроена, че

показали примери на храброст и извършили подвизи, т о ч н о к а к т о понякога

развих навика всяка нощ да се връщам к а т о сомнамбул насън при онази ключал

мъгълите получават рицарско звание за проявена смелост. Младият магьосник

ка, докато накрая скъпият ми т а т к о не започна да прави вечер на в р а т а т а ми

6 приказката на Бийдъл очевидно е бил признат за особено добър в нападател

магия за залепване, за да ме предпази. Беатрикс очевидно не е намерила начин да

н а т а магия. Напоследък магьосниците употребяват „вещер" в две значения: за

преработи „ К о с м а т о т о сърце на магьосника" така, че разказът да е подходящ

вълшебник с внушаващ страх вид и к а т о звание за човек с особени умения и

за ч у в с т в и т е л н и т е детски уши, и да го включи в „Приказки за гъбите".

постижения. С а м и я т Дъмбълдор има такава т и т л а . Дж.К.Р.]

npukajkume на барда Бийдьа

ход на л Ь б о б т а . Търсенето на любовен елик 3

видно не подлежи на делене - т я л о и сърце, а

сир продължава и до ден-днешен, ала никой не

не душа, и т а к а престъпва първия от основ

е успял да го създаде и водещите майстори на

н и т е закони на магията, к а к т о ги е изложил

о т в а р и се съмняват, че т о в а изобщо е въз

Ейдълбърт Уофлинг:

можно. Героят на приказката обаче никак не се ин

Намесвайте се в най-съкровените тайни -

тересува дори от някакво подобие на лЬбов,

щвор на живот, същност на човек - сато ако

к о е т о би могъл да създаде или да унищожи по

сте готови $а посаедствт от най-краен и опасен

своя воля. Желанието му е да остане незара-

вид.

зен от онова, к о е т о с м я т а за нещо к а т о бо лест, е т о защо прави черна магия, каквато е невъзможна извън приказките: заключва извън себе си с о б с т в е н о т о си сърце. Мнозина а в т о р и са отбелязвали, че деяни е т о му наподобява създаване на хоркрукс. Въ преки че целта му не е да избегне с м ъ р т т а , героят на Бийдъл разделя онова, к о е т о оче

И к а к т о би могло да се очаква, в стремежа си да стане свръхчовек т о з и безразсъден мла деж се превръща в не-човек. Сърцето, к о е т о е заключил, малко по малко изсъхва и се окосмя ва - олицетворение на т о в а , че героят е пад нал до равнището на звяра. Накрая се превръ ща в кръвожадно животно, взимащо със сила каквото е пожелало, и умира в напразен о п и т

3 Хектор Дагуърт-Грейнджър, основател на Най-невероятното сдруже ние на м а й с т о р и т е на отвари, обяснява: „Вещият майстор на о т в а р и може да предизвика силно увлечение, но досега никой не е успял да създаде наистина нерушима, вечна и безусловна привързаност, к о я т о единствена може да се на рече ЛЬбов."

да си върне онова, к о е т о вече е безвъзвратно извън обсега му: човешкото сърце. Макар и донякъде остарял, изразът „да си

Приказките на барда Бийдъа

с космато сърце" е навлязъл във всекидневния магьоснически език к а т о описание на коравосърдечните безчувствени вълшебници. Ле ля ми Онория, к о я т о и досега си е стара мо ма, винаги е твърдяла, че е развалила годежа си с един магьосник от о т д е л „Злоупотреба с магии", понеже навреме открила, че т о й е „с космато сърце". (Според мълвата обаче тя всъщност го заварила да милва няколко хор4

клъмпа , к о е т о я потресло до дън душа.) В поново време наръчникът „Космато сърце. По магало за магьосници, к о и т о о т к а з в а т да се обвързват"

оглави класациите на бестселъ

рите.

4 Хорклъмпите са четинести розови т в а р и , к о и т о малко приличат на гъби. Наистина е трудно да си представиш, че на някого ще му се прииска да ги милва. За повече сведения вж. „фантастични ж и в о т н и и къде да ги намерим*. 5 Да не се бърка с „Космата зурла, човешко сърце" - сърцераздирателен раз каз за човек, к о и т о се бори с ликантропията.

Имало едно бреме 6 далечна земя един глу пав цар, к о й т о си наумил само т о й да владее силата на магията. З а т о в а наредил на военачалника си да съ бере о т р я д ловци на вещици и им дал някол ко кръвожадни черни хрътки. Пак по също-

mo бреме заповядал във всяко село u град на

заклинания, и един-два сребърни бокала, къде

ц а р с т в о т о да се прочете възвание: „ Ц а р я т

то да забърква о т в а р и т е и да ги о с т а в я да

т ъ р с и и н с т р у к т о р по магия".

о т л е ж а в а т . Глупавият цар му предоставил

Никой от и с т и н с к и т е магьосници и въл шебници не дръзнал да си предложи услугите, понеже всички се укривали от о т р я д а ловци на вещици.

всички т е з и неща. Мошеникът скрил съкровището на сигур но м я с т о в дома си и се върнал в двореца. Не знаел, че го наблЬдава старица, к о я т о

Един х и т ъ р мошеник без всякаква магиче

живеела в колиба в края на парка край дворе

ска дарба обаче надушил в ъ з м о ж н о с т т а да

ца. Тя се казвала Б а б и т и и била перачката,

забогатее и о т и ш ъ л в двореца с твърдение

благодарение на к о я т о чаршафите в двореца

т о , че е вълшебник с нечувани способности.

винаги били меки и бели, с п р и я т е н мирис.

Направил няколко п р о с т и фокуса, с к о и т о

Б а б и т и надзърнала иззад чаршафите, к о и т о

убедил глупавия цар в магическата си сила, и

била простряла да се сушат, и видяла как из

т у т а к с и бил назначен за главен велик магьос

мамникът о т к ъ р т в а о т едно о т дървета

ник и за личен учител на царя по магия.

та на царя две клонки и се скрива в двореца.

Измамникът поискал от владетеля цяла

Измамникът дал една от клонките на ца

т о р б а злато, уж за да купи магически пръч

ря и го уверил, че е магическа пръчка с неве

ки и други пособия, необходими за правене

р о я т н а сила.

то на магии. Казал да му д а д а т и няколко го леми рубина, с к о и т о уж да прави лековити

- Но прави магии едва след к а т о станеш д о с т о е н за т о в а - предупредил т о й .

Всяка с у т р и н мошеникът и глупавият цар

ц а р я т . Престанал да подскача и да размахва

се разхождали из парка на двореца, където

пръчката и се свъсил. - Омръзна ми да се уп

размахвали пръчките и крещели към н е б е т о

ражнявам. Кога, магьоснико, ще мога да пра

някакви безсмислици. Мошеникът внимавал

вя истински магии пред м о и т е поданици?

да показва к о л к о т о може повече фокуси, та

Мошеникът се о п и т а л да успокои своя

ка че ц а р я т да е убеден в уменията на своя

ученик и го уверил, че много скоро ще бъде

велик магьосник и в силата на магическите

г о т о в за истински изумителни магически

пръчки, за к о и т о се бил охарчил толкова

подвизи, но к и к о т ъ т на Б а б и т и бил жегнал

много.

царя повече, о т к о л к о т о подозирал измамни

Една заран измамникът и глупавият цар

кът.

въртели пръчките и подскачали в кръг, к а т о

- У т р е ще поканя царедворците да погле

пеели безсмислени рими, и т о ч н о тогава до

д а т как т е х н и я т цар прави магии! - оповес

у ш и т е на царя достигнал силен к и к о т . Пе

тил той.

рачката Б а б и т и наблюдавала царя и измам ника от прозореца на къщурката си и прих

Мошеникът разбрал, че е дошло време да грабне съкровището и да бяга.

нала в т а к ъ в неудържим смях, че краката й

- Уви, т о в а е невъзможно, Ваше величест

не издържали и тя се свлякла и се скрила от

во! Забравих да ви кажа, Ваше величество, че

поглед.

у т р е т р я б в а да поема на дълъг път...

- Щом с т а р а т а перачка се смее така, си

- Напуснеш ли двореца ми без мое разреше

гурно изглеждам много недостойно! - рекъл

ние, магьоснико, о т р я д ъ т ловци на вещици

Приказките на барда Ъийдъа

ще me залови с х р ъ т к и т е ! У т р е заран ще ми

- Д ъ р т а вещица! - ревнал мошеникът. -

помогнеш да направя магии пред царедворци-

К и к о т ъ т ти ми струва скъпо и прескъпо!

те и само някой да ми се е изсмял, ще заповя

Ако не ми помогнеш, ще те изоблича к а т о

дам да ти о т с е к а т главата.

вещица и х р ъ т к и т е на царя ще разкъсат

Ц а р я т се прибрал разярен в двореца, ос

т е б , а не мен.

т а в я й к и измамника сам и уплашен. К о л к о т о

С т а р а т а Б а б и т и се усмихнала на измам

и да бил хитър, едва ли щял да се спаси, поне

ника и го уверила, че ще направи всичко по

же не можел да избяга, н и т о пък да помогне

силите си да му помогне.

на царя с магиите, к о и т о и двамата не вла деели.

Той й наредил да се скрие в шубрака, до к а т о ц а р я т показва какви магии е усвоил, и

За да излее страха и гнева си, мошеникът

да ги прави в м е с т о него, но т а к а , че т о й да

се доближил до прозореца на перачката Ба

не усети. Б а б и т и се съгласила, ала задала въ

б и т и . Надникнал в ъ т р е и що да види - дреб

прос:

н а т а с т а р и ц а седяла на масата и лъскала ма гическа пръчка. В дървеното к о р и т о в ъгъла отзад били накиснати царските чаршафи.

- Ами ако ц а р я т о п и т а магия, к о я т о Ба б и т и не умее, драги ми господине? Измамникът прихнал презрително.

Мошеникът веднага разбрал, че Б а б и т и е

- Магията ти изобщо не о т с т ъ п в а на въ

истинска магьосница и може да го избави от

ображението на т о з и глупак - уверил я т о й

с т р а ш н а т а беда, к о я т о самата тя му била

и доволен от с в о я т а и з о б р е т а т е л н о с т се

навлякла.

прибрал в двореца.

68 -А

На другата с у т р и н всички царедворци от ц а р с т в о т о се събрали в парка на дворе ца. Ц а р я т се качил на сцената о т п р е д заед но с измамника. - Първо ще направя т а к а , че шапката на ей онази придворна дама да изчезне! - викнал ц а р я т и насочил пръчката към една от благородничките. Б а б и т и също насочила от шубрака маги ческата си пръчка към ш а п к а т а и направила така, че тя да изчезне. Големи били изумлени е т о и възхищението на насъбралите се и те силно изръкопляскали на ликуващия цар. - А сега ще направя т а к а , че ей онзи кон да л и т н е ! - изкрещял ц а р я т и насочил пръчка та към собствения си жребец. Б а б и т и също насочила от гъсталака маги ческата си пръчка към коня и го вдигнала ви соко във въздуха. З р и т е л и т е били още по-смаяни и развъл-

нубани и ревнали поздрав към своя цар ма

първо зашушукали, после се засмели. Усъмни

гьосник.

ли се, че п ъ р в и т е две магии на царя не са ни

- А сега... - подхванал пак т о й и се огледал

какви магии, ами най-обикновени фокуси.

с надеждата да му хрумне нещо, но т о ч н о

- Защо не се получи? - изкрещял ц а р я т на

тогава към него се завтекъл водачът на от

измамника, к о й т о се досетил, че му остава

ряда ловци на вещици.

само една х и т р о с т .

- Ваше величество - рекъл т о й , - днес су

- Там, Ваше величество, т а м ! - изви

т р и н т а Сабя изяде една о т р о в н а гъба и из

кал т о й , к а т о сочел храста, където се би

дъхна! Съживете я с магическата си пръчка,

ла скрила Б а б и т и . - Виждам я много добре -

Ваше величество.

зла вещица, к о я т о ви пречи с гнусните си за

И водачът на хайката стоварил върху сцената безжизненото т я л о на най-голяма т а хрътка.

клинания да си правите магиите! Някой да я залови, още сега! Б а б и т и изскочила от шубрака, а о т р я д ъ т

Глупавият цар размахал пръчката и я на

ловци на вещици се юрнал да я гони, к а т о

сочил към м ъ р т в о т о куче. Но к а к т о стояла

пуснал и х р ъ т к и т е , к о и т о настървено зала

в храсталака, Б а б и т и се подсмихнала и дори

яли след жената. Д р е б н а т а магьосница оба

не си направила труда да вдига магическата

че стигнала до нисък жив п л е т и се скрила

пръчка - з а щ о т о няма магия, к о я т о да съжи

от поглед - когато дотичали о т к ъ м друга

вява м ъ р т в и т е .

та страна, царят, измамникът и всички ца-

Кучето не се помръднало и насъбралите се

редворци заварили сюрията хрътки на лов-

ц и т е на вещици да л а я т и да д р а щ я т около едно ч е п а т о с т а р о дърво. - Превърнала се е в дърво! - изпискал мо шеникът и понеже се страхувал да не би Ба б и т и пак да стане жена и да го изобличи, до бавил: - О т с е ч е т е я, Ваше величество, само т а к а т р я б в а да се постъпва със злите вещи ци! Веднага донесли брадва и с т а р о т о дърво

Водачът на о т р я д а ловци на вещици изга

било отсечено под бурните възгласи на ца-

рял от нетърпение да направи експеримен

редборците и измамника.

т а , но т о ч н о когато вдигнал брадвата, из

Тъкмо тръгвали да се п р и б е р а т 6 двореца,

мамникът се свлякъл на колене, признал си

к о г ато застинали на м я с т о от силния ки

всички злодеяния и помолил да го пощадят.

к о т , огласил всичко наоколо.

Д о к а т о го влачели към т ъ м н и ц а т а , пънът се

- Глупаци! - чул се гласът на Б а б и т и о т к ъ м

разкикотил още по-силно.

пъна. - Няма магьосница и вълшебник, к о и т о

- К а т о съсече една вещица наполовина, ти

да б ъ д а т у б и т и , к а т о ги съсекат на две. Ако

навлече върху ц а р с т в о т о си с т р а ш н о про

не ми вярвате, вземете брадвата и съсечете

клятие! - казал пънът на вцепенения цар. -

на две великия магьосник.

Отсега н а т а т ъ к ще усещаш всяка злина, коя то причиниш на м о и т е събратя магьосници

u вълшебници, к а т о удар с брадва о т с т р а

да направи с т а т у я от ч и с т о злато. След

ни по хълбока, д о к а т о не пожелаеш да умреш

т о в а посрамен се върнал заедно с благород

о т това.

н и ц и т е и жените им в двореца, оставяйки

При т е з и думи ц а р я т също паднал на ко

пъна да се к и к о т и зад т я х .

лене и обещал на пъна незабавно да издаде

Щом паркът на двореца опустял, от дуп

възвание, с к о е т о взима под закрилата си

ка между корените на пъна се провряла т о п -

всички вещици, магьосници и вълшебници в

честа с т а р а зайка с дълги мустаци, к о я т о

ц а р с т в о т о и им разрешава да си п р а в я т ма

стискала между зъбите си магическа пръч

гии на воля.

ка. Б а б и т и заподскачала, излязла от парка и

- Чудесно - одобрил пънът, - но още не си се о т п л а т и л на Б а б и т и !

о т и ш л а през девет земи в десета, а върху пъна о т т о г а в а с т о и златна с т а т у я на пе

- Ще дам всичко, всичко к а к в о т о пожелае -

рачката и никой в ц а р с т в о т о не дръзва от

викнал глупавият цар и закършил ръце пред

ново да преследва магьосници и вълшебници.

пъна. - Ще вдигнеш върху мен паметник на Ба б и т и в прослава на бедната перачка, за да ти напомня винаги колко си глупав! - отвър нал п ъ н ъ т . Ц а р я т се съгласил на мига и обещал да нае ме най-изкусния ваятел по земите си, к о й т о

Албус Дьмбълдор за

още са с нас , магьосниците и досега не са на

„Зайката Бабити и нейният

мерили средство, с к о е т о да съединят т я л о

#)Г«»

и душа вече след к а т о с м ъ р т т а се е случила.

кикотещ се пън"

К а к т о и з т ъ к н а т и я т магьосник философ Берт р а н дьо Пансе-Профонд пише в прочутия В много отношения т о в а е най-„правдопо-

си труд „Трактат върху възможността да

добната" от приказките на Бийдъл, з а щ о т о

се преобърне д е й с т в и т е л н о т о и метафизич

магиите, описани в нея, с ъ о т в е т с т в а т поч

н о т о въздействие на е с т е с т в е н а т а смърт с

ти напълно на п о з н а т и т е магически закони.

особено ударение върху п о в т о р н о т о съчленя-

Именно благодарение на т а з и приказка мно зина от нас узнаха за пръв п ъ т , че с магия не

ване на дух и материя": „ О т к а ж е т е се. Това няма да се случи никога".

можеш да върнеш мъртвец, и бяхме много

Приказката за Зайката Б а б и т и обаче е сред

разочаровани и стъписани, понеже к а т о не

първите литературни т в о р б и , в к о и т о се

връстни деца бяхме убедени, че р о д и т е л и т е

споменава зоомаг, т ъ й к а т о перачката Баби

ни все ще успеят с едно замахване на магиче

ти притежава рядката магическа дарба да се

ската пръчка да събудят м ъ р т в и т е ни плъ

преобразява по своя воля в ж и в о т н о .

хове и к о т к и . От времето, когато Бийдъл е

Зоомаговете

съставляват

съвсем

малка

написал приказката, са минали близо шест ве 1 [Снимките и п о р т р е т и т е на магьосниците се движат и говорят (само

ка и макар и да сме измислили безброй начини

п о р т р е т и т е ) к а т о хората, изобразени на т я х . Други редки предмети, напри

да поддържаме заблудата, че любимите хора

любимите хора, к о и т о сме загубили. Призраците са прозрачни, движещи се,

мер огледалото Еиналеж, също могат да показват не само застиналия образ на разговарящи и мислещи версии на магьосниците и вълшебниците, к о и т о по една или друга причина са предпочели да о с т а н а т на земята. Дж.К.Р.]

ч а с т от магьосническото население. За да ус

я т а обаче изказват предположението, че за пър

пееш от човек спонтанно да се превърнеш

вообраз на Бабити Бийдъл е използвал просла

в съвършено животно, т р я б в а да притежа

вената френска магьосница Лизет дьо Лапен,

ваш много знания и о п и т , а д о с т а магьосници

к о я т о през 1422 година е осъдена на смърт в Па

и вълшебници са на мнение, че могат да опол

риж к а т о вещица. За изумление на стражата -

з о т в о р я т по-добре по други начини времето

все мъгъли, к о и т о по-късно са изправени на съд

си. Приложението на т а з и дарба е ограничено,

по обвинението, че са помогнали на вещицата

разбира се, освен ако магьосникът не е прину

да избяга - осъдената изчезва от тъмничната

ден да се преобрази, за да се скрие. Именно по

килия т о ч н о в нощта преди екзекуцията. Ма

т а з и причина М и н и с т е р с т в о т о на магията

кар да не е доказано, че Лизет е била зоомаг и е ус

настоява да има регистър на зоомаговете, т ъ й

пяла да се провре през пръчките върху прозоре

к а т о такъв вид магия безспорно е от най-голя

ца на тъмничната килия, след време един голям

ма полза на онези, к о и т о са се отдали на под-

бял заек е бил забелязан да прекосява Ламанша с

молна, незаконна и дори престъпна дейност . Можем да подложим на съмнение твърдени е т о , че някога е имало перачка, к о я т о е можела да се превръща в заек; някои историци на маги-

котел с прикрепено към него платно, а по-късно сходен заек става доверен съветник към двора 3

на крал Хенри VI.

Ц а р я т от приказката на Бийдъл е глупав мъгъл, к о й т о хем иска да стане магьосник, хем се

2 [Директорката на „Хогуортс" професор Макгонъгол ме помоли да внеса уточнението, че е станала зоомаг единствено заради задълбочените си изследва

страхува от магията. Въобразява си, че може

ния в о б л а с т т а на трансфигурацията, че никога не се е възползвала с користни подбуди от способността си да се превръща в тигрова к о т к а и е прибягвала само до законни средства в р а б о т а т а си за Ордена на феникса, където п р о с т о се е налагало всичко да се държи в дълбока тайна. Дж.К.Р.]

3 Това вероятно е допринесло т о з и мъгълски крал да се прочуе к а т о ду шевно неуравновесен.

да стане вълшебник п р о с т о к а т о научи някое и друго заклинание и размахва магическа пръч 4

ка. Той няма никаква представа за истинската същност на магията и на магьосниците, зато ва приема за чиста монета нелепите твърде ния и на измамника, и на Бабити. Това със си гурност е присъщо на някои мъгъли и т я х н о т о мислене: заради невежеството си те са гото ви да повярват във всякакви небивалици за ма гията, включително и в думите, че Бабити се е превърнала в дърво, к о е т о пак може да мисли и да говори. (Тук обаче е уместно да отбележа, че макар да прилага похвата с говорещото дър во, за да ни покаже колко невеж е царят на мъгълите, Бийдъл иска от нас да повярваме, че Ба4 Още през 1672 г. от едно задълбочено проучване, проведено от Отдела за мистерии, се вижда, че човек се ражда магьосник или магьосница и не може да стане такъв. Мъгълите не могат да п р а в я т магии, въпреки че и у хора с наглед немагическо потекло понякога се проявяват „измамни" магически способности (но от по-късните изследвания може да се стигне до извода, че все някога в родословието им е имало магьосник или вълшебница). Най-доброто, или найл о ш о т о , на к о е т о мъгълите могат да се надяват, са произволни и неовладени ефекти, създавани от истински магически пръчки - к а т о помощно средство, к о е т о насочва магията, те понякога съдържат о с т а т ъ ч н а сила и в един или друг момент я изстрелват; вж. също и бележките за магическите пръчки към „Приказката за т р и м а т а братя".

б и т и може да говори, докато е заек. Това може да е поетична волност, ала на мен ми се стру ва по-вероятно Бийдъл само да е чувал за зоомаговете, без някога да ги е срещал, понеже т о в а е единственото своеволие спрямо магическите закони, което т о й си позволява в приказката. Д о к а т о са с облика на животни, зоомаговете не запазват човешката дарба на словото, макар че пак си разсъждават и мислят к а т о хора. Как то знае всеки ученик, тази е основната разли ка между т о в а да бъдеш зоомаг и да умееш да се превръщаш в животно чрез трансфигурация. Във в т о р и я случай тези хора се превръщат на пълно в животни и последицата е, че вече не могат да правят магии, не помнят, че са били магьосници, и за да се върнат в първоначалния си вид, трябва да им помогне някой друг, к о й т о да ги трансфигурира.) Според мен, когато е решил да разкаже как героинята уж се е превърнала в дърво и за плашва царя с болка к а т о от брадва по хъл-

бока, Бийдъл е бил вдъхновен от истински предания за магьосници и от т е х н и т е оби чаи. М а й с т о р и т е на магически пръчки ярост но з а щ и т а в а т дърветата, к о и т о използват за направата им, и за к о и т о се грижат, и ако някой отсече такова дърво, за да открадне от дървесината му, се излага на о п а с н о с т т а 5

да си навлече не само злобата на съчковците , к о и т о обикновено гнездят по т я х , но и въз д е й с т в и е т о на з а щ и т н и т е проклятия, на правени от собствениците им. По времето на Бийдъл п р о к л я т и е т о Круциатус все още не е обявено за противозаконно от Минис 6

т е р с т в о т о на магията и е напълно възмож но то да предизвика усещането, с к о е т о Ба б и т и заплашва царя.

5 За пълно описание на тези прелЬбопитни малки създания, к о и т о живе ят по дърветата, вж. „ ф а н т а с т и ч н и ж и в о т н и и къде да ги намерим". 6 Круциатус, Империус и Авада Кедавра за пръв п ъ т са обявени за непрос т и м и проклятия през 1717 г. - о т т о г а в а на злоупотребилите с т я х се налагат престроги наказания.

Имало едно бреме т р и м а братя, к о и т о вървели на свечеряване по самотен лъкатушен п ъ т . След малко б р а т я т а излезли при ре ка - много дълбока, за да прегазят през нея, и много опасна, за да я преплуват. Б р а т я т а оба че били магьосници, з а т о в а п р о с т о замахнали с магическите пръчки и направили така, че над коварната река да изникне м о с т . Вече би-

ли стигнали go средата му, когато на п ъ т я им изникнала качулата сянка. И С м ъ р т т а им заговорила. Била разгневе на, задето са я лишили от т р и нови ж е р т в и , понеже п ъ т н и ц и т е обикновено се давели в реката. Но С м ъ р т т а била хитра. Престори ла се, че поздравява т р и м а т а б р а т я за напра вената магия, и казала, че всеки от т р и м а т а е спечелил награда, з а щ о т о е бил д о с т а т ъ ч н о изобретателен да й се изплъзне. И така, най-големият б р а т , к о й т о бил с войнствен дух, поискал магическа пръчка, по-могъща от всички останали по земята: пръчка, к о я т о винаги да печели в дуел, пръч ка, достойна за магьосник, к о й т о е надвил С м ъ р т т а ! С м ъ р т т а о т и ш л а при един бъзов храст на брега на реката, направила пръчка от клон, к о й т о висял ниско, и я дала на найголемия б р а т . После средният б р а т , к о й т о бил много

нагъл, решил да унизи още повече С м ъ р т т а и поискал тя да му вдъхне силата да връща

След изоестно ореме се разделили и осеки тръгнал по своя си п ъ т .

други от С м ъ р т т а . Тогава С м ъ р т т а вдигна

Вървял първият б р а т още около седмица

ла от брега един камък и го дала на средния

и стигнал в далечно село, където потърсил

б р а т , к а т о му рекла, че т о й има силата да

един магьосник - имал отдавнашна вражда с

връща м ъ р т в и т е към ж и в о т .

него. С Бъзовата пръчка т о й , разбира се, не се

Накрая

Смъртта

попитала

най-малкия

затруднил да победи в последвалия дуел. След

б р а т какво иска. Той бил най-смирен и скро

к а т о оставил врага си мъртъв на пода, най-

мен, а и най-мъдър от т р и м а т а , затова не се

големият б р а т о т и ш ъ л в странноприемни

доверил на С м ъ р т т а . Поискал нещо, с к о е т о

ца, където се похвалил пред всички каква все

да си тръгне от т о в а м я с т о така, че Смърт

силна магическа пръчка е изтръгнал от самата

та да не може да го проследи. И колкото и да

С м ъ р т и как тя го е направила непобедим.

не й се искало, С м ъ р т т а му дала с о б с т в е н а т а си М а н т и я за невидимост.

Същата нощ, д о к а т о т о й спял пиян на лег л о т о , при него се промъкнал друг магьосник.

И т а к а С м ъ р т т а се отдръпнала и пусна

Крадецът взел магическата пръчка и не спрял

ла т р и м а т а б р а т я да си в ъ р в я т по живо, по

дотук, ами прерязал гърлото на най-големия

здраво, а те поели о т н о в о на п ъ т и започнали

брат.

да обсъждат с изумление приключението, ко е т о току-що били изживели, и да се възхища в а т на Даровете на С м ъ р т т а .

Така С м ъ р т т а прибрала при себе си пър вия б р а т . През т о в а време средният б р а т се при-

брал у дома, където живеел сам-самичък. Там

нал М а н т и я т а за невидимост и я дал на сина

т о й извадил камъка, к о й т о можел да връща

си. След т о в а посрещнал С м ъ р т т а к а т о ста

ж и в о т а на м ъ р т ъ в ц и т е , и го завъртял т р и

ра приятелка и тръгнал на драго сърце с нея -

п ъ т и в ръката си. За негово изумление пред

т а к а т е напуснали к а т о равни т о з и ж и в о т .

него в миг изникнала фигурата на момичето, за к о е т о навремето се надявал да се ожени, но то ненадейно умряло. Ала девойката била тъжна и студена, от него сякаш я деляла мъглена завеса. Тя се била завърнала в света на с м ъ р т н и т е , но знаела, че не й е т у к м я с т о т о , и страдала. Накрая сред н и я т б р а т обезумял от безнадежден копнеж и посегнал на ж и в о т а си, за да бъде наистина със своята любима. Така С м ъ р т т а прибрала при себе си и сред ния б р а т . И макар че години наред търсела под дър во и камък т р е т и я б р а т , т а к а и не успяла да го намери. Едва когато станал на преклонна възраст, най-малкият б р а т най-сетне смък

Албус Дьмбълдор за

no-дълго следващата им среща. Този най-малък

„Приказка за т р и м а т а братя"

б р а т е наясно, че к о й т о дразни С м ъ р т т а и к а т о първия б р а т прибягва до насилие или к а т о в т о р и я б р а т си играе със съмнително 1

то изкуство на некромантиката , се опълчва Когато бял малък, т а з и приказка ми напра

срещу коварен враг, непознал поражение.

ви огромно впечатление. За пръв п ъ т я чух от

Най-странното в случая е, че около та

майка си и скоро започнах да настоявам да ми

зи приказка се е зародило предание, к о е т о е в

ч е т а т именно нея преди заспиване. Заради то

пълно противоречие с посланието в оригина

ва често се карахме с по-малкия ми б р а т Абър-

ла. Според т о в а предание даровете, к о и т о

ф о р т , ч и я т о лЬбима приказка беше „Мръсна

С м ъ р т т а дава на б р а т я т а - непобедима маги

та коза Мърморка".

ческа пръчка, камък, к о й т о връща към ж и в о т

Поуката от „Приказката за т р и м а т а бра

м ъ р т в и т е , и нетленна мантия невидимка, - са

т я " едва ли може да бъде по-ясна: усилията на

съвсем истински предмети, к о и т о действи

човека да избегне с м ъ р т т а или да надделее над

телно съществуват. По-нататък в предани

нея винаги са обречени на разочарование. Един

е т о се казва: к о й т о стане законен притежа

с т в е н т р е т и я т б р а т в приказката („най-сми-

т е л и на т р и т е предмета, ще се превърне в

рен, а и най-мъдър") го разбира, т ъ й к а т о вече

„господар на С м ъ р т т а " , к о е т о обикновено се

се е разминал на косъм със С м ъ р т т а и знае, че в най-добрия случай може да се надява да отлага

1 [Нскромантика е Черното изкуство да връщаш към ж и в о т м ъ р т в и т е . Това е клон в магията, к о й т о никога не е постигал успех, както личи и от приказката. Дж.К.Р.]

тълкува 6 смисъл, че ще бъде недосегаем, дори безсмъртен. Можем да се усмихнем малко тъжно на оно ва, к о е т о т у к се твърди за човешката при рода. Най-великодушното тълкуване би било 2

„Надеждата ни нивга не пресъхва". Въпреки че според Бийдъл два от т р и т е предмета са из ключително опасни и въпреки недвусмислено то предупреждение, че накрая С м ъ р т т а идва да прибере всекиго от нас, сред магьосниците има и такива - макар да се б р о я т на пръсти, к о и т о у п о р с т в а т в убеждението си, че Бий дъл им праща закодирано послание, т о ч н о об р а т н о т о по смисъл на онова, к о е т о е написано черно на бяло, и че единствени те са доста т ъ ч н о умни, за да го разберат. Тяхната теория (а по-точните думи може би са „отчаяна надежда") е подкрепена от едно 2 [ О т т о з и ц и т а т се вижда, че Албус Дъмбълдор не само е бил изклю чително начетен в магьосническите понятия, но е познавал и т в о р б и т е на мъгълския п о е т Александър Поуп. Дж.К.Р.[

тълкува в смисъл, че ще бъде недосегаем, дори безсмъртен. Можем да се усмихнем малко тъжно на оно ва, к о е т о т у к се твърди за човешката при рода. Най-великодушното тълкуване би било 2

неоспоримо доказателство. Колкото и рядко да се срещат, в т о з и наш с в я т все пак същест вуват истински мантии невидимки, макар от приказката да става ясно, че М а н т и я т а на 3

С м ъ р т т а е изключително трайна . През всич к и т е векове от времето на Бийдъл досега ни кой не е твърдял, че е намерил М а н т и я т а на С м ъ р т т а . Онези, к о и т о са убедени в същест вуването й, го обясняват така: п о т о м ц и т е на т р е т и я б р а т или не знаят откъде се е взе ла т я х н а т а мантия, или знаят, но са решени да п р о я в я т м ъ д р о с т т а на своя праотец, ка то не разгласяват и с т и н а т а . К а к т о би могло да се очаква, камъкът също не е намерен. Вече отбелязах в бележките за „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън", 3 [Обикновено м а н т и и т е невидимки не са вечни. С времето те могат да се разкъсат или да изтънеят, да се износят от направените им магии или да загубят силата си, ако са подложени на заклинание за разкриване. По т а з и причи на когато се налага да се скрият или да се преобразят, магьосниците прибягват най-вече до хамелеонизираща магия. Албус Дъмбълдор е бил известен с т о в а , че е можел да прави толкова силна хамелеонизираща магия, че и без мантия да става невидим. Дж.К.Р.]

че u досега не е по силите ни да връщаме към

т и л т а й н о послание, разполагат поне с някак

ж и в о т м ъ р т в и т е и имаме всички основания

ви исторически свидетелства в подкрепа на

да предполагаме, че т о в а няма да стане нико

налудничавите си твърдения. Тук се натъква

га. Черните магьосници са се опитвали, разби

ме на случай, когато - било за да се самоизтък-

ра се, да прибягват до някакво жалко подобие

н а т , било за да сплашат възможните напада

- те

тели, било защото наистина са си вярвали -

обаче са призрачни марионетки, а не наисти

различни магьосници са заявявали през векове

на съживени хора. И не само т о в а - в приказ

т е , че притежават магическа пръчка, к о я т о е

к а т а на Бийдъл се казва съвсем недвусмислено,

по-могъща от обикновените и дори е „непобе

че любимата, к о я т о средният б р а т е изгубил,

дима". Някои от тези магьосници с т и г а т до

в действителност не се е завърнала от мърт

ри д о т а м да т в ъ р д я т , че пръчката им е изра

в и т е . Тя е пратена от С м ъ р т т а , за да прима

ботена от бъз, т о ч н о к а к т о пръчката, к о я т о

на възкресение и са създали инфериите

ми средния б р а т в нейната хватка - е т о защо е студена и отчуждена и го терзае с т о в а , че 5

уж присъства, а всъщност не е с него.

Така остава магическата пръчка и т у к оне зи, к о и т о упорито вярват, че Бийдъл им е пра

според приказката е направила С м ъ р т т а . Та кива пръчки са получавали различни имена, сред к о и т о са „Пръчка на Ориста" и „Смъртонос на пръчка". Едва ли е изненадващо, че още от дълбока древност се ш и р я т какви ли не суеверия за ма

4 [Инфериите са трупове, к о и т о с черна магия са върнати към ж и в о т . Дж.К.Е] 5 Мнозина критици са на мнение, че когато е измислил камъка, к о й т о връ ща към ж и в о т мъртъвците, Бийдъл е бил вдъхновен от философския камък от него се прави еликсирът на живота, к о й т о носи безсмъртие.

гическите ни пръчки, к о и т о в края на краища та са нашето най-важно вълшебно средство и оръжие. С м я т а се, че някои пръчки (а о т т а м и

п р и т е ж а т е л и т е им) са несъвместими:

риал, с к о й т о м а й с т о р и т е на магически пръч ки обичат да р а б о т я т .

Луд си, ако дъбова е твойта пръчка, жена със уеленикова да вметеш вкъщи.

Според писмените свидетелства първа та направена от бъз пръчка с особено мощ ни и опасни свойства е принадлежала на Еме-

А също и че олицетворяват недостатъци те в нрава на собственика си:

рик, известен и с прякора Злия, изключително войнствен магьосник, к о й т о - макар да е жи вял кратко - в началото на Средновековие

Калината клккарства, кестенът роптае, ясенът е вироглав, леската пък нехае.

то подлага на голям т о р м о з Ьжна Англия. Ум рял така, както и живял - в ожесточен дуел с магьосник на име Егбърт. Не се знае какво

К а к т о би могло да се очаква, в т а з и катего рия с недоказани н а п ъ т с т в и я откриваме и: Бщова пръчка добро не носи. Дали защото в приказката на Бийдъл Смърт та прави измислената пръчка от бъз, или за щ о т о л а м т я щ и т е за власт и склонни към насилие магьосници у п о р и т о т в ъ р д я т , че т е х н и т е пръчки са бъзови - т о в а не е мате-

т о ч н о е станало с Егбърт, но к а т о цяло про д ъ л ж и т е л н о с т т а на ж и в о т а на често влиза щ и т е в дуели магьосници била малка. По вре м е т о , когато не е имало М и н и с т е р с т в о на магията - да ограничи прилагането на черна та магия, дуелите обикновено завършвали със смърт. Цял век по-късно друг отблъскващ образ, т о з и п ъ т на име Годелот, дава тласък в изу-

чабането на черната магия, к а т о съставя

ла през ръцете на мнозина черни магьосници,

сборник опасни заклинания с магическа пръч

тя поне ще има подчертан вкус към най-опас

ка, к о я т о описва в бележника си к а т о „моя

н и т е видове магия.

та най-зла и изкусна приятелка, измайсторена 6

Повечето магьосници п р е д п о ч и т а т пръч

от бъзак и владееща средства за най-злокобна

ка, к о я т о ги е „избрала", а не пръчка в т о р а

магия". (Шедьовърът на Годелот е озаглавен

ръка - именно з а щ о т о тя по всяка вероят

именно „Най-злокобна магия".)

н о с т е усвоила от предишния си собственик

К а к т о виждаме, Годелот с м я т а магическа

навици, к о и т о може и да са несъвместими с

та си пръчка за своя помощница, едва ли не

магическия почерк на новия си п р и т е ж а т е л .

за наставница. Овладелите т ъ н к о с т и т е в из

След к а т о собственикът на пръчката почи

ползването на магическите пръчки , ще се съ

не, тя обикновено се погребва (или изгаря) за

гласят, че те наистина поемат уменията на

едно с него и т о в а най-често я предпазва да не

човека, к о й т о ги използва, въпреки че т о в а

усвоява неща от прекалено много господари.

е непредсказуемо и несъвършено занимание -

Ала убедените в съществуването на Бъзова

т р я б в а да о т ч и т а ш какви ли не допълнител

та пръчка т в ъ р д я т , че заради начина, по кой

ни фактори, к а т о о т н о ш е н и я т а между пръч

то минава от ръка на ръка - следващият й

ка и човек, за да разбереш доколко добре ще

п р и т е ж а т е л т р я б в а да надделее над предиш

се представи тя с един или друг магьосник. И

ния, най-често к а т о го убие, - тя т а к а и не е

все пак, ако приемем, че дадена пръчка е мина-

била унищожена и заровена, а е оцелявала, за да

6 С т а р о т о име на бъза. 7 К а т о мен.

натрупа мъдрост, сила и мощ далеч над оби-

чайните.

Вниманието на умните вещици и магьос

Знае се, че Годелот е издъхнал 6 собствено

ници, изучаващи т а к а наречената история на

то си подземие, където го е заключил обезу

Бъзовата пръчка, т р я б в а да привлече следно

мелият му син Хереуорд. Трябва да приемем,

т о : к о й т о твърди, че я е притежавал , заявя

че Хереуорд е взел магическата пръчка на ба

ва, че тя е „непобедима", а се знае, че пръчката

ща си, в противен случай т о й е щял да избя

е минавала през ръцете на много собствени

га, но няма как да сме сигурни какво е направил

ци, и т о в а показва не само че е била побежда

синът с нея след т о в а . Безспорно знаем само

вана многократно, но и че привлича бедите

едно - че в началото на осемнайсети век се

т о ч н о толкова успешно, както Мръсната

появила магическа пръчка, наричана „Бъзова"

коза Мърморка привлича бълхите. В крайна

от собственика си Барнабас Девърил, к о й т о се прославил к а т о с т р а х о в и т магьосник и се ел ужас, но край на владичеството му сложил не по-малко п р о ч у т и я т магьосник Локсиас т о й му я отнел, преименувал я на „Смърто носната пръчка" и погубвал с нея всеки, к о й т о не му харесвал. Трудно е да проследим по-ната т ъ ш н а т а история на пръчката на Локсиас,

сметка с т р е м е ж ъ т към Бъзовата пръчка са мо потвърждава едно наблюдение, к о е т о съм имал случай да изказвам не веднъж и дваж през дългия си ж и в о т : че хората проявяват склон н о с т да избират т о ч н о нещата, к о и т о са най-лоши за т я х . Но кой ли от нас ще прояви м ъ д р о с т т а на т р е т и я брат, ако му предложат да си избере

понеже мнозина, включително и родната му майка, т в ъ р д я т , че са го убили.

8 Няма вещица, к о я т о някога да е твърдяла, че е притежавала Бъзовата пръчка. Тълкувайте го, както искате.

om Даровете на С м ъ р т т а ? И магьосници, и мъгъли л а м т я т за власт - колцина ще у с т о я т на желанието да п р и т е ж а в а т „Пръчката на Ориста"? Кой човек, след к а т о изгуби някого от любимите си хора, ще устои на изкушени

Драги ч и т а т е л ю ,

е т о , предлагано от Ж и в о т в о р н и я камък? До

Благодаря ти много, че купи т а з и н е п о в т о р и м а и мно

ри на мен, Албус Дъмбълдор, ще ми бъде най-

го специална книга! Искам да се възползвам от възможност

лесно да се откажа от м а н т и я т а невидимка, к о е т о иде само да покаже, че колкото и да съм умен, си оставам същият глупак к а т о всички останали.

та да обясня как т в о я т а подкрепа ще допринесе да про меним наистина ж и в о т а на много деца в неравностойно положение. Над един милион деца из цяла Европа ж и в е я т в големи д е т с к и домове. П р о т и в н о на широко р а з п р о с т р а н е н о т о мнение, повечето от т я х не са сираци и са попаднали в до м о в е т е , з а щ о т о с е м е й с т в а т а им са бедни, р о д и т е л и т е са с недъзи или увреждания или са от е т н и ч е с к и т е малцин с т в а . Много от т е з и деца също са с увреждания, но ч е с т о о с т а в а т без медицинска помощ и образование. В някои слу чаи не получават най-необходимото за ж и в о т а , например д о с т а т ъ ч н о храна. П о ч т и винаги са лишени от човешко и емоционално общуване и насърчаване. За да променим ж и в о т а на децата в неравностойно по ложение, настанени в домове, и за да се о п и т а м е да напра вим т а к а , че бъдещите поколения да не с т р а д а т по т о з и начин, през 2005 г. ние с Д ж . К. Роулинг основахме Благот в о р и т е л н о т о сдружение The Children's High Level Group.

Искахме да дадем на т е з и изоставени деиа глас: да доприне

ции и сдружения на доброволци, к а к т о и с хора, к о и т о мо

сем и с т о р и я т а им да бъде ч у т а .

г а т да помогнат на м я с т о .

Ц е л т а на сдружението е да сложи край на големите

Ц е л т а на сдружението е да постигне пълно прилагане

детски домове и да спомогне децата да ж и в е я т в семей

на Конвенцията на О О Н за п р а в а т а на д е т е т о в Европа,

с т в о - с в о е т о , приемно или на осиновители - или в домо

а и в цял с в я т . Само за две години помогнахме на някои пра

ве за малки групи.

в и т е л с т в а да р а з р а б о т я т с т р а т е г и я , благодарение на ко

Всяка година кампанията помага на около ч е т в ъ р т ми

я т о новородените да не б ъ д а т о с т а в я н и по болниците и

лион деца. Ние осигуряваме средства на независима все

г р и ж и т е за децата с увреждания и недъзи да се п о д о б р я т ,

о т д а й н а организация, к о я т о ежегодно дава на с т о т и ц и

също т а к а съставихме наръчник за най-успешна деинсти-

хиляди деца подкрепа и информация. Провеждаме и обра

туционализация.

зователни мероприятия, включително начинанието „Да

Н а и с т и н а сме ти признателни, че ни подкрепи, к а т о

действаме заедно", в к о е т о младежи от обикновени учеб

закупи книгата. Тези жизненоважни средства ще помогнат

ни заведения р а б о т я т в д е т с к и т е домове с деца, нуждае

на Б л а г о т в о р и т е л н о т о ни сдружение The Children's High

щи се от по-особени грижи, и „Еделвайс" - то позволява на

Level Group да продължи д е й н о с т т а си и да осигури на още

младежи с трудни характери от д е т с к и т е домове да из

с т о т и ц и хиляди деца в ъ з м о ж н о с т т а за д о с т о е н и здраво

р а з я т себе си чрез т в о р ч е с т в о и т а л а н т . В Румъния бла

словен ж и в о т .

г о т в о р и т е л н о т о ни сдружение учреди Национален дет ски съвет, к о й т о о т с т о я в а п р а в а т а на децата и им дава

За да научиш повече за нас и как да се включиш по-ак т и в н о , п о с е т и www.chlg.org.

възможност да г о в о р я т и да разказват какво са изживели. Но в ъ з м о ж н о с т и т е ни с т и г а т само д о т у к . Имаме нуж

Благодаря т и !

да от средства, за да разширим и задълбочим д е й н о с т т а

Баронеса Никълсън Уинтърборн,

си, да достигнем до повече държави и да помогнем на още

член на Европейския парламент,

повече деца, изпаднали в т а к а в а о с т р а нужда.

сьпредседател на Б л а г о т в о р и т е л н о сдружение

Б л а г о т в о р и т е л н о т о ни сдружение се о т к р о я в а сред не п р а в и т е л с т в е н и т е организации в т а з и област най-вече с т о в а , че р а б о т и с държавни и п р а в и т е л с т в е н и и н с т и т у ции, с гражданското о б щ е с т в о , с професионални организа

The Children's High Level Group