МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Главнадирекция“Програмираненарегионалноторазвитие”
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ” 2007-2013
1
София, септември 2007 г.
2
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. КОНТЕКСТ ................................................................................................................. 10 1.1. Увод........................................................................................................................ 10 1.2. Процесна програмиране................................................................................ 10 1.3. Законодателнарамка....................................................................................... 11 1.4. Допускания.......................................................................................................... 12 2.КОНТЕКСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА И НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКИ ...13 2.1. Стратегиитеот Лисабони Гьотеборг......................................................... 13 2.2. Стратегическинасокиза сближаванена Общносттаза периода 2007-2013 г.................................................................................................................... 13 2.3. Националнапрограмаза реформи(НПР ) ................................................ 14 2.4. Националнастратегическареферентнарамка (НСРР ) ...................... 15 2.5. Националнастратегияза регионалноразвитие .................................. 16 2.6. Регионалниплановеза развитие(РПР ) ................................................... 17 2.7. Областнистратегииза развитие, общинскиплановеза развитиеи устройствени планове............................................................................................. 17 3.СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...................................................... 18 3.1. Географскатеритория, избираемаза финансиранепо цел „Сближаване”............................................................................................................. 18 3.2. Предишенопит и извлеченипоуки от периода2000–2006 г................ 18 3.3. Българскитерайони: междурегионалнии вътрешнорегионални различия ..................................................................................................................... 21 3.3.1. Регионални икономически резултати и ръстнаБВП........................................... 22 3.3.2. Секторен профилнарайоните ............................................................................. 25 3.3.3. Предприемачество ............................................................................................... 26 3.3.4. Иновации и информационни и комуникационни технологии (ИКТ)................... 27 3.3.5. Инвестиции .......................................................................................................... 28 3.3.6. Човешки ресурси и пазарнатруда...................................................................... 29 3.3.7. Равнивъзможности замъжете и жените ............................................................. 33 3.3.8. Пътнаинфраструктура .........................................................................................34 3.3.9. Околнасреда ........................................................................................................ 36 3.3.10. Социална инфраструктура ................................................................................. 38 3.3.10.1.Образователна инфраструктура ........................................................................38 3.3.10.2.Здравна инфраструктура ................................................................................. 39 3.3.10.3.Инфраструктура предоставяща социални услуги .............................................41 3.3.10.4.Културна инфраструктура ................................................................................ 44 3
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
3.4. Градскоразвитие............................................................................................... 51 3.4.1. Селищна мрежа .................................................................................................... 51 3.4.2. Силноурбанизирани територии (градски агломерации ).................................... 54 3.4.2.1. Човешки ресурси ............................................................................................... 54 3.4.2.2.Икономическо развитие и потенциал ................................................................ 58 3.4.2.3.Знанияи иновации ............................................................................................ 59 3.4.2.4.Индустриални бизнесзони................................................................................ 60 3.4.2.5.Здравеопазване ................................................................................................... 61 3.4.2.6.Жилищна политика ............................................................................................ 62 3.4.2.7.Физическа средаи благоустройство ,култура и културно -историческо наследство................................................................................................................... 66 3.4.2.8.Инфраструктура заопазване наоколната среда .................................................67 3.5. Регионалнадостъпности транспортнаинфраструктура................... 69 3.5.1. Транспортна достъпност ......................................................................................69 3.5.2. Градски транспорт и транспортни услугизапериферните територии ............... 71 3.5.3. Развитие наИКТ................................................................................................... 74 3.5.4. Достъпдоснабдяване с природен газ.................................................................. 76 3.6. Туризъм................................................................................................................ 83 3.7. Обобщениена изводитеи резултатитеот анализа................................ 89 3.8. Проблемина местнитеинституциии капацитет................................... 92 3.8.1. Описание накомпетенциите наобщините .......................................................... 92 3.8.2. Капацитет заразработване напроекти и усвояване насредства ........................ 94 3.8.2.1.Административен капацитет .............................................................................95 3.8.2.2.Информация и комуникация ............................................................................. 95 3.8.2.3.Финансови ресурси ............................................................................................. 96 3.8.2.4.Умениязапартньорство и сътрудничество с другиучастници в процеса ......... 96 3.8.2.5.Възможности заинвестиции в общините /малките общини ............................. 97 3.9. Анализна силнитеи слабитестрани, възможноститеи заплахите ....................................................................................................................................... 101 4.ЦЕЛИ И СТРАТЕГИЯ ........................................................................................... 105 4.1. Общацели специфичницели..................................................................... 105 4.2. Стратегияза развитие................................................................................... 105 4.3. Обхватна избранитеприоритетниоси.................................................... 111 4.4. Индикатории целина програмнониво ............................................... 112 4.5. Обобщениена заключениятаот предварителната оценка.............. 112 4.6. Заключенияот Докладаза екологичнаоценка................................... 118 5.ОПИСАНИЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ОСИ ......................................................123 5.1. Приоритетнаос 1: Устойчивои интегрираноградскоразвитие..... 123 5.1.1. Операция 1.1. Социална инфраструктура ........................................................... 130 5.1.2. Операция 1.2. Жилищна политика ...................................................................... 132 5.1.3. Операция 1.3. Организация наикономическите дейности ................................. 134 5.1.4. Операция 1.4. Подобряване нафизическата средаи превенция нариска ........... 135 4
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
5.1.5. Операция 1.5. Системи заустойчив градски транспорт ...................................... 138 5.2. Приоритетнаос 2: Регионалнаи местнадостъпност......................... 139 5.2.1. Операция 2.1. Регионална и местнапътнаинфраструктура .............................. 144 5.2.2. Операция 2.2. Информационна и комуникационна мрежа................................145 5.2.3. Операция 2.3. Достъпдоустойчиви и ефективни енергийни ресурси ................ 146 5.3. Приоритетнаос 3: Устойчиворазвитиена туризма............................ 149 5.3.1. Операция 3.1. Подобряване натуристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура......................................................................................................... 155 5.3.2. Операция 3.2. Развитие нарегионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите.............................................................................................................. 156 5.3.3. Операция 3.3. Национален туристически маркетинг ......................................... 159 1.4. Приоритетнаос 4: Местноразвитиеи сътрудничество ..................... 160 5.4.1.Операция 4.1. Дребномащабни местниинвестиции ........................................... 164 5.4.2.Операция 4.2. Междурегионално сътрудничество .............................................. 165 5.5. Приоритетнаос 5: Техническапомощ..................................................... 168 5.5.1.Операция 5.1. Програмиране ,управление ,мониторинг ,оценкаи контрол....... 170 5.5.2.Операция 5.2. Комуникация ,информация и публичност ................................... 172 5.5.3.Операция 5.3. Изграждане накапацитет набенефициентите наОПРР.............. 173 6.Разпоредбиза управлениеи изпълнение...................................................... 175 6.1. Определянена компетентнитеоргании звена .................................... 175 6.1.1. Управляващ органУО ( )....................................................................................... 175 6.1.2. Бенефициенти ................................................................................................... 179 6.1.3. Сертифициращ орган......................................................................................... 179 6.1.4. Звенозавътрешен одит..................................................................................... 180 6.1.5. Одитиращ орган................................................................................................. 180 6.1.6. Органзаоценканасъответствието ................................................................... 180 6.1.7. Органотговарящ , заполучаването наплащанията отКомисията ..................... 181 6.1.8. Органотговарящ , заизвършване наплащанията къмбенефициентите ........... 181 6.2. Организацияна изпълнениетона ниво проект.................................... 181 6.2.1. Подаване напроектни предложения и подборнапроекти............................... 181 6.2.2. Управление и мониторинг напроектите .......................................................... 183 6.3. Организацияна изпълнениетона ниво програма............................... 184 6.3.1. Мониторинг напрограмата .............................................................................. 184 6.4.1.Координация нацентрално ниво........................................................................ 191 6.4.2.Координация нарегионално ниво....................................................................... 192 6.5. Финансовоуправлениеи контрол............................................................ 194 6.5.1.Общиисканияи процеси насертифициране .......................................................194 6.5.2.Разделение нафункциите и задълженията ........................................................ 195 6.5.3.Финансови потоции бюджетиране .................................................................... 199 6.5.4.Допустимост наразходите ................................................................................. 200 6.5.5.Нередности ......................................................................................................... 200 6.5.6.Лихвии обменникурсове .................................................................................... 201 6.5.7.Използване нафинансово -счетоводна система SAP........................................... 201 6.6. Хоризонталнивъпроси ................................................................................. 201 6.6.1.Обществени поръчкии концесии ........................................................................ 201 5
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
6.6.2.Държавни помощи .............................................................................................. 203 6.6.3.Прилагане напартньорството ............................................................................ 204 6.6.4.Устойчиво развитие ............................................................................................ 206 6.6.5.Равенство наполовете и липсанадискриминация ............................................. 208 6.7. Използванена схеми за кръстосанофинансиране............................ 209 7. Изгражданена капацитет за успешноизпълнениена ОПРР ......... 211 7.1. Адресиранена проблеми, свързанис ограниченатаинформацияи обучението5.............................................................................................................. 212 7.1.1.Национални хоризонтални меркиОбща ( стратегия )6.........................................212 7.1.2.Хоризонтални национални меркизаинформация и обучение .......................... 213 7.1.3.Специфични меркиза информация и обучение по ОПРР..................................215 7.2. Адресиранена въпросите, свързанис недостига на специализирани звена или на отговорни държавни служители и с ограничените умения за управление на проекти ..................................... 218 7.2.1.Хоризонтални национални мерки ...................................................................... 218 7.2.2.Специфични меркипоОПРР................................................................................ 218 7.3. Адресиранена въпросите, свързанис липсатана проучванияза осъществимост и готови технически проекти ..........................................218 7.4. Адресиранена въпросите, свързанис липсатана финансови средства (инструмент за подготовка на проекти, съфинансиране, мостово финансиране) ........................................................................................ 218 7.5. Прилаганена новитефинансовиинструментии инструментиза планиране ................................................................................................................ 219 7.6. Адресиранена въпросите, свързанис липсатана умения за партньорство ........................................................................................................... 219 8.Финансовиразпоредби ......................................................................................... 220 8.1. Приоритетниоси споредизточникана финансиране(в евро)...... 220 8.2. Годишноразпределение на финансиранетоот фондоветев ( евро) ....................................................................................................................................... 220 8.3. Индикативноразпределение на финансовияприносна Общността по кодовеи категории на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. (в евро)............................................................................................................................ 221 9.ПРИЛОЖЕНИЯ ...................................................................................................... 223 9.1. ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Процесна програмиранеи партньорствo по ОПРР 2007–2013 г. .................................................................................................. 224 9.2. ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Законодателна рамкана ОПРР 2007-2013 ....... 227 9.3. ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Общинив обхватана агломерационнитеареали ....................................................................................................................................... 232 6
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
9.4. ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Общини, избираемиза финансиранепо Приоритетна ос 4, операция 4.1......................................................................... 235 9.5. ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Общини, избираемипо Приоритетнаос 3, операция 3.1.............................................................................................................. 238 9.6. ПРИЛОЖЕНИЕ 6: Таблиции фигури...................................................... 241 9.7. Приложение 7: Докладот Предварителнатаоценкана ОПРР .......250 9.8. ПРИЛОЖЕНИЕ 8: Стратегическаекологичнаоценкана ОПРР ...251 9.9. ПРИЛОЖЕНИЕ 9: Индикативноразпределение на фондоветепо операции.................................................................................................................... 262 9.10. ПРИЛОЖЕНИЕ 10: Законза пътищата................................................ 263 9.11. ПРИЛОЖЕНИЕ 11: Индикативенсписък на общинитеизбираеми , по Приоритетна ос 2 , операция 2.3 Достъп до устойчиви и ефективни енергийни източници............................................................................................ 264 9.12. ПРИЛОЖЕНИЕ 12: Потенциалза използванена ВЕИ и картина проекти за газопроводи........................................................................................ 265 9.13. ПРИЛОЖЕНИЕ 13: Програмаза обучениеза повишаванена капацитета на бенефициентите по ОПРР ......................................................266
7
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Списък на съкращенията БВП БНБ БНД ВЕИ ВЕЦ ДАИТС ДАТ ЕЗФРСР ЕИБ ЕК ЕС ЕСФ ЕФР ЕФРР ЗДП ИЗ ИКТ ИПАЕИ ИСУН ИСС КЗК КН МДААР реформа МОН МОСВ МРРБ МФ МС МСП МТ МТСП МФ НИРД НПО НПР НСИ НСОРБ НСРР НСРР ОЛ ОП ОПРР ПРООН ПРСР ПРР
Брутенвътрешенпродукт Българсканароднабанка Брутеннационалендоход Възобновяемиенергийниизточници Водноелектрическацентрала Държавнаагенцияпоинформационнитехнологиии съобщения Държавнаагенцияпотуризъм Европейскиземеделскифондзаразвитиенаселскитерайони Европейскаинвестиционнабанка Европейскакомисия Европейскисъюз Европейскисоциаленфонд Европейскифондзарибарство Европейскифондзарегионалноразвитие Законзадържавнитепомощи Изпълняващозвено Информационнии комуникационнитехнологии Институтпопубличнаадминистрацияи европейскаинтеграция Информационнасистемазауправлениеи наблюдение Икономическои социалносближаване Комисиязазащитанаконкуренцията Комитетзанаблюдение Министерствонадържавнатаадминистрацияи административната Министерствонаобразованиетои науката Министерствонаоколнатасредаи водите Министерствонарегионалноторазвитиеи благоустройството Министерствонафинансите Министерскисъвет Малкии среднипредприятия Министерствонатранспорта Министерствонатрудаи социалнатаполитика Министерствонафинансите Научноизследователскаи развойнадейност Неправителственаорганизация Националнапрограмазареформи Националенстатистическиинститут НационалносдружениенаобщинитевРепубликаБългария Националнастратегическареферентнарамка Националнастратегиязарегионалноразвитие Общопрактикуващлекар Оперативнапрограма Оперативнапрограма„Регионалноразвитие” ПрограмазаразвитиенаОрганизациятанаобединенитенации Програмазаразвитиенаселскитерайони Планзарегионалноразвитие 8
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
ПЧИ ФРПИ СМП СРР ССЗ СФ ТЕМ-Т ТЕЦ ТИЦ УО ЦСМП EDIS FLAG NUTS SWOT
Септември 2007г.
Прекичуждестранниинвестиции Фонд„Републиканскапътнаинфраструктура” Спешнамедицинскапомощ Съветзарегионалноразвитие Сърдечносъдовизаболявания Структурнифондове Трансевропейскамрежа – Транспорт Топлоелектрическацентрала Туристическиинформационенцентър Управляващорган Центързаспешнамедицинскапомощ Разширенадецентрализиранасистемазаизпълнение Фондзаместнитеоргании власти Номенклатура натериториалнитеединицизастатистическицели Анализнасилнитестрани,слабитестрани,възможностии заплахи
9
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
1. КОНТЕКСТ 1.1.
Увод
Настоящата Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) е разработена в съответствие с целите на Европейския съюз, определени в Стратегическите насоки за сближаване на Общността за периода 2007–2013 г., и залегнали в Националната стратегическа референтна рамка на Република България. Освен това е съобразена с Националнатапрограмаза реформи, създаденав съответствиес обновенатаЛисабонска стратегия в отговор на Интегрираните насоки за растеж и заетост. В този по-широк контекствсичкидействия,предвиденив рамкитенаОПРР, щевключватприоритетитена Общността, които подкрепят устойчивото развитие чрез укрепване на растежа, конкурентоспособносттаи заетостта, социалнотовключванеопазванетои качествотона околнатасреда. Докатодругитеоперативнипрограмисеотнасяткъмцелитеи приоритетитезаразвитие, наблягайки върху националната политика и само частично отразяват регионалните характеристикинаБългария,ролятанаОП„Регионалноразвитие” едапредложинаборот интегрирани мерки, които да допринесат за постигане на дългосрочните цели за развитие на страната, като същевременно включват и териториалните фактори на растежа. Някои от предложените операции ще бъдат изпълнени в партньорство и координация с различни секторни политики, докато други са обект изцяло на регионалнатаполитика.Въввсичкислучаипредвиденитедействиявинагищесасвързани с възможно най-широко участие на регионалните и местни власти и заинтересовани страни. Предвид мащаба на Националната стратегическа референтна рамка, ОП „Регионално развитие” съдържаприоритети и интервенции, свързани единственосъс структурните фондове и национално съфинансиране. Програмата е насочена към вече идентифицираните от българското правителство основни проблеми и към политика, целящатяхноторешаванепосредствомосигуряванена допълнителнофинансиранеот ЕС за подкрепа на националните приоритети и ресурси в области, които могат да бъдат финансиранисъссредстваот Структурнитефондовеи в частностотЕвропейскияфондза регионално развитие (ЕФРР). По този начин ОП „Регионално развитие” представяедна цялостна стратегия за регионално развитие за периода 2007–2013 г., подкрепена от многогодишен инвестиционен ангажимент в следните важни области: развитие на инфраструктуратав градскитецентрове, териториалнасвързаност, устойчив растежна туризмаи подкрепазарегионалнии местнипартньорства. 1.2.
Процес на програмиране
Оперативна програма „Регионално развитие” е единствената оперативна програма за всичките шест района за планиране в България, избираеми за финансиране по цел „Сближаване ” на ЕС. В този смисълтя отразявакоординацията с другитесекторни оперативнипрограмидо голямастепенс цел да се гарантирасъгласуваност, синергияи допълняемост по един ефективен начин. Ето защо трябва да се спомене, че при разработването на програмата е използван прагматичен подход, отчитащ външните правила, особености и ограничения с цел да определи философия и логика на интервенция, която се основава на необходимото, възможното и реалистично постижимото в рамките на следващия програмен период, а не върху онова, което е желателнои възможно. 10
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Оперативна програма „Регионално развитие” е изготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съгласно методология, прилагаща основнитепринципина политикатаза сближаванена ЕС, следвайкиизискваниятана чл. 1 10 и 11 отОбщиярегламент относнопроцеса напрограмиране и партньорство .Водениот принципа за партньорство, програмата е изготвена в тясно сътрудничество с Европейската комисия посредством обсъждания и предоставяне на предварителни коментари през целия период на разработване на програмата, като отразяването на резултатитеоттяхеединнепрестаненпроцес,водещдоусъвършенстваненадокумента. Изготвянетона ОП „Регионалноразвитие” бе поверенона работнагрупа, ръководенаот МРРБв качествотой набъдещУправляващорган,с широкотоучастиеи представителство на заинтересованитестранина националнои регионалнониво, т.е. управляващиоргани, отрасловиминистерства,държавниагенции, регионалнисъветиза развитие, сдружения на общини, агенции за регионално развитие, стопански сдружения и съюзи на работодатели, синдикати, НПОи други. Всички гледни точки и резултати, получени от заинтересованитестранив процесана широкообсъждане,проведенследпубликуването на първияработенвариантна ОП „Регионалноразвитие” презмесецмарт 2005 г., бяхадо голяма степен отразени и намериха своето място в разработването на оперативната програма. Фиг. 1: Процес на разработванена ОП “Регионалноразвитие”
Контекст на европ. и нац. политики
Принос на политики те
ОП “Регионал но развитие”
Принос на заинтер. страни
Партньори и заинтересов ани страни
По-подробно описание на процедурите за програмиране и споразуменията за партньорствотоепредставенов Приложение1. 1.3.
Законодателна рамка
Оперативна програма „Регионално развитие” е изготвена в съответствие с ангажиментите,поетив рамкитена Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, разпоредбите в Глава 21 от Договора за присъединяване и приспазване наразпоредбите отОбщиярегламент и Регламента за ЕФРРза периода2007–2013 г. Същевременно, Законътза регионалноторазвитиеот месец февруари2004 г., койтоотменязаконаот 1999 г., очертаванастоящатарамказапланиране и програмиранена регионалноторазвитиев България. Тъй катосе очаквасредстватаот ЕС да бъдат най-големият финансов ресурс в подкрепа на дейностите за регионално развитие, които следвайки принципа за съ-финансиране ще мобилизират значителни националниресурси, Законътза регионалноторазвитиенеизбежнопокривазначителна част от рамкатаза програмиранена Структурнитефондове (СФ) на ЕС. Точен списък с нормативнитеактовенаЕСи Българияедаденв Приложение2.
1
Регламент наСъвета (EС) № 1083/2006 от11 юли2006г., относнообщитеразпоредби заприлагане наЕвропейския фонд зарегионалноразвитие,Европейскиясоциаленфонди Кохезионнияфонд
11
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
1.4.
Септември 2007г.
Допускания
По отношение на Оперативна програма „Регионално развитие” са направени следните основнидопускания: • ОП„Регионалноразвитие” представляваединнапрограмазавсичкирайонина ниво NUTS II в България, финансиранаот ЕФРР и с национални средстваВсички допирниточкисъссекторнитеоперативнипрограмисапроучени, координирании съгласуванис отрасловитеминистерствапо времена процесана програмиранена структурнитефондове; • ОП „Регионално развитие” ще се допълва от интервенции в рамките на Националния стратегически план за развитие на селските райони и другите оперативнипрограми,предвиждащидействиянасекторнониво; • ОП „Регионално развитие” ще използва гъвкавасхема за финансиране, при коятодейности,попадащив обхватанаЕвропейскиясоциаленфонд(ЕСФ), могатда се финансират от ЕФРР в рамките на 10% за всеки от програмните приоритети. Обосновкатаепредставенавописаниетонаприоритетнитеоси; • ОП „Регионално развитие” ще съ-финансира основно подходящи общински инвестиции, тъй като единствените публични институции, от значение за развитието на страната, освен държаватаи нейните агенции, са общините. ОП „Регионално развитиещеосъществява ” намесав области ,коитосаотговорност на секторните министерства само дотолкова, доколкото: (а) общините имат важна допълваща и прилагаща роля; (б) има ясни доказателства за пропуск в предоставянетона подпомагане,коетооставяопределенирегионалниили местни потребностинеадресирани; • Вероятно повечето общини няма да притежават достатъчно средства за участието си в ОП „Регионално развитие” или за осигуряване на публично съфинансиране попрограмата.Допускайки,чев голяматасичасттонеможедабъде предоставеноот настоящитеобщински бюджети, държавниятбюджетще трябва дасенамесив посокакъмдопълваненафинансиранетои подкрепанаобщините.В тази връзка трябва да се организира подходяща централизирана система за прилагане на принципа на допълняемост. Тази система не може да бъде организирана на пропорционален принцип – тъй като много общини и съответните им територии, дори при наличието на повече средства, не са подходящиза някоивидовеинвестиции. В този смисълот същественозначениее междуобщинскотосътрудничествои то следвада бъденасърчаванос приносана Структурнитефондове.
12
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
2. КОНТЕКСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА И НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКИ Съществуватредицаполитики,определенинанивоОбщности нанационалнониво, които садоголямастепенотчетениприразработванетонаОП„Регионалноразвитие”, аименно: 2.1.
Стратегиите от Лисабон и Гьотеборг
На своето пролетно заседаниепрез 2005 г. Европейският съвет взе решение, че Европа трябва да обнови основата на своята конкурентоспособност, да повиши производителността си и да насърчи социалното сближаване, като постави основно ударение върху знанието, иновациите и оптимизирането на човешките ресурси. За да постигне тези цели, Съюзът трябва да насочи в по-голяма степен всички подходящи националниресурсии ресурсина Общността,включителнополитикатаза сближаване,в три основни направления – икономика, социалнивъпросии околнасреда– с цел да се постигнепо-добрасинергияв общияконтекстнаустойчивоторазвитие. Оперативнапрограма„Регионалноразвитие” е изготвенав съответствиес Лисабонската стратегия и принципите за устойчивост, определени в Гьотеборгската стратегия за устойчиво развитие. С оглед на изпълнението на поставените политически цели и отчитайкиролятана политикатана сближаванеза насърчаванена реалнотонамаляване на различията, осъществяванитес подкрепатана настоящатапрограмадействияще се съсредоточат там, където потребностите са най-големи, следвайки приоритети, които стимулиратрастежаи създаванетона работни места. Съобразнос това са предложени няколко начина за допринасяне към Лисабонските приоритети. Те включват инвестирането в двигатели на растежа и трудовата заетост, подпомагане на изпълнението на последователно свързани стратегии, подобряване на държавното управление и въвеждане на интегрирани подходи с цел насърчаване на балансирано развитие,устойчивиобщностии социалновключване. 2.2.
Стратегически насоки за сближаване на Общността за периода 2007-2013 г.
ОсновнатацелнатозидокументедаопределиприоритетитенаОбщносттапоотношение наполитикатазасближаванеи дасезадвижатмеханизмитезаизпълнениенаобновената Лисабонска стратегия. Формулирани са три основни насоки, върху които трябва да се базиратстратегиитеи действията,предвиденив оперативнитепрограми: •
повишаванена привлекателността на страните-членки, регионите и градовете чрез подобряване на достъпността , осигуряване на адекватно качествои нивонауслугитеи запазваненапотенциаланаоколнатасреда;
•
насърчаване на иновациите, предприемачеството и разрастване на икономиката основана на знанието посредствомразгръщанена капацитетаза научноизследователскадейност и иновации, включително нови информационнии комуникационнитехнологии;
•
създаванена повече и по-добри работни места чрезпривличане наповече хоракъмтрудовазаетостили предприемачество,катосеподобриадаптивността наработещитеи предприятиятаи сеувеличиинвестиранетов човешкикапитал. Следвайки ориентира, даден от Стратегическите насоки за сближаване на Общността, цялостната логика на интервенция на ОП „Регионално развитие” цели да стимулира 13
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
потенциалаза развитие, такаче да се постигнати задържатвисоки темповена растеж, включително чрез адресиране на дефицитите в основните инфраструктурни мрежи и укрепванена капацитетана местнои регионалнониво. Отчетенае и специфичнатароля наградскитерайониза: a) стимулираненаразвитиетонаградоветекатодвигателинарегионалноторазвитие (с действия ,свързани с подобряване наконкурентоспособността ); b) стимулираненавътрешнотосближаванев рамкитенаградскитеареали,с коетосе цели подобряване на положението в областите (с действия, свързани с рехабилитациятанафизическатасреда); c) насърчаванена по-балансирано развитие чрез подобряванена градскатамрежа, включителновръзкитемеждуикономическинай-силнитеградовеи другиградски райони (с действия, насочени към мрежите във физически аспект – инфраструктура, информационни технологии и т.н., както и в социаленаспект – действиязанасърчаваненасътрудничествотои др.) 2.3.
Национална програма за реформи (НПР )
Националната програма за реформи (НПР) на България е разработена в отговор на предизвикателствата, поставени пред държавитечленки на ЕС като основен акцент в обновенатаЛисабонскастратегия. Националната програма за реформие стратегически документ на страната, имащ за цел да систематизира усилията на правителството за постигане на високи и устойчиви темпове на икономически растеж и заетост, като очертаесвързанатас изпълнениетона тазиосновнацелсредносрочнарамкаот меркии приоритети в областта на макро и микроикономическото развитие, пазара на труда и развитиетоначовешкиякапитал. За постиганетона водещитесредносрочницелиза устойчиврастежна БВПот порядъка на 6% годишно и заетост от 61%, както и намаляване на различието в доходите с останалитестраниотЕС,Българиясефокусиравърхуследнитепетприоритетниобласти: •
Поддържанена макроикономическатастабилност (ограничаванена дефицитапо текущатасметкаи по-нататъшнонамаляванена инфлационниянатисквъзоснова на набор от разумни политики, включващи структурни реформи, устойчива фискална позиция и допълнителни мерки за подобряване на качеството и ефективносттанапубличнитеразходи);
•
Модернизация и развитие на инфраструктурата, в частност на транспортните и енергийнитемрежи,кактои наИКТинфраструктурата;
•
Подобряване на бизнес средата (вкл. по-добро регулиране, приложение на законодателство за вътрешния пазар, конкуренция и ключовите приоритетни действия,идентифицираниотпролетнияЕвропейскисъветот 2006 г.);
•
Подобряванена качествотона човешкиякапиталчрезподобрендостъпна всички докачественообразованиеи обучение(включителнообучениепрезцелияживот) с оглед на повишаването на производителността и постигане на по-голямо съответствиемеждуумениятаи потребноститенапазаранатруда;
•
Задействане на търсенето чрез въвежданена подхода „flexicurity” (гъвкавост и сигурност) и активниполитикина пазарана труда(акцентираневърхуефективни услугипозаетостта,подпомаганепринамиранетонаработаи усъвършенстванена уменията). 14
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ОП „Регионално развитие” ще допринесеза изпълнениетона заложенатав НПР цел за посрещанена макроикономическитепредизвикателствас цел подобряванена базисната инфраструктура, установяване на необходимите условия за устойчиво регионално развитие и насърчаване на икономическата активност на населението посредством намаляване на регионалните различия. Усилиятаи финансовите средства ще бъдат съсредоточенив следнитеосновнинаправления: •
Изпълнение на проекти за устойчиво и интегрирано градско развитие и предоставяне на по-добри услуги на гражданите, включващи подобряване на социалнатаинфраструктураи инфраструктуратасвързанас бизнеса, физическата и градскатаоколнасреда,жилищнатаполитикаи развитиетона устойчивградски транспорт;
•
Подобряване на достъпността до регионите и конкурентоспособността на регионалните икономики чрез подобряване на пътните връзки, транспортните услуги, информационните и комуникационни технологии и газоразпределителнитемрежи;
•
Изграждане на адекватен институционален и административен капацитет на регионалнои местнониво за ефективноуправлениеи усвояванена средстватаот Европейския съюз. Създаване на мрежи за обмяна на опит с други европейски региони.
Вдопълнение,изпълнениетонаОПРРщебъдеобектнанаблюдениечрезкатегоризацията на помощта от фондовете за 2007-2013г, което дава възможност за проследяване на изпълнениетонамерките,подкрепящицелитеотЛисабон. 2.4.
Национална стратегическа референтна рамка (НСРР )
Националнатастратегическареферентнарамкае документ, изготвенот странатачленка , койтогарантира,че помощтаот фондоветее в съответствиесъсстратегическитенасоки за сближаване на Общността и идентифицира връзката между приоритетите на Общносттаот еднастранаи Националнатапрограмаза реформиот друга. Националната стратегическа референтна рамка е предвидена като отправен инструмент за програмиранепо фондовете.Освентоватя допринасязаизпълнениетонастратегиитеот Лисабони Гьотеборг. Документът включва анализ на регионалните различия, слабости и възможности; стратегията, избрана въз основа на същия анализ, включително тематичните и териториалниприоритети; списъкна оперативнитепрограмипо цел „Сближаване” и цел „Териториалносътрудничествоописание ”; на това как разходитепо тези пераще допринесат за изпълнението на приоритетите на ЕС за насърчаване на конкурентоспособността и създаването на трудова заетост; примерното годишно разпределениенасредстватаот всекифондпо програми; механизмитезагарантиранена координацията между помощта от Структурните фондове на ЕС, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, както и инициативите на Европейската инвестиционна банка и други действащифинансовиинструменти. НСРР описвастратегиятана България в подкрепана действия, насочени към следните тематични области за повишаване на конкурентоспособността: човешки ресурси, инфраструктура, държавно управление и ефективна държавна администрация и административнообслужване,териториалносближаване,кактои връзкитемеждувсички тях и приноса, който ще окажат Структурните фондове и Кохезионния фонд за 15
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
изпълнениетона стратегията.Дългосрочнатавизияза Българиясъчетавадвеконкретни средносрочни цели за програмния период 2007–2013 г, които са формулирани в съответствиесъсСтратегическитенасокинаОбщността: • •
Засилванеконкурентоспособносттанаикономикатас огледпостиганетонависоки устойчиврастеж; Развитиена човешкиякапиталс цел осигуряванена по-високазаетост, доходии социалнаинтеграция.
С оглед на постигането на тези цели обхватът на НСРР е съсредоточен в следните стратегическиприоритети: Приоритет 1: Приоритет 2:
Подобряванена базисната инфраструктура; Повишаванена качеството на човешкия капитал с акцент върху
заетостта;
Приоритет 3:
Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес средаи добротоуправление; Приоритет 4: Подкрепаза балансиранотериториално развитие.
Цялостната логика на интервенциите в рамките на ОП „Регионално развитие” е ориентирана към практическото изпълнение на Приоритет 4 от НСРР – „Подкрепа за балансирано териториално развитие”. В допълнение, дейностите в рамките на настоящата програма подпомагат и териториалното измерение на останалите три приоритета. 2.5.
Национална стратегия за регионално развитие
НационалнатастратегиязарегионалноразвитиенаРепубликаБългариязапериода2005– 2015 г. е приетас Решение наМС№ 294/21.04.2005 г. и е обнародвана в Държавен вестник , брой 42 от 17.05.2005 г. Стратегията е изготвена от Министерството на регионалното развитиеи благоустройствотовсъответствиес чл. 9 наЗаконазарегионалноторазвитиеи определядългосрочнитецели и приоритети на политикатаза регионално развитиена РепубликаБългария. Стратегиятасъдържасравнителенсоциалноикономическианализ на районите за планиране, основни и специфични цели и приоритети за развитие, необходими действия за постигане на целите и механизми за наблюдение, оценка и актуализациянастратегията. Националнатастратегияза регионалноразвитиеопределястратегическитенаправления на политиката за регионално развитие. Тя очертава подхода „отгоренадолу ” и се използва като база за плановите документи на различните административни нива. Стратегиятае взетапредвидпри разработванетона Оперативнатапрограма„Регионално развитие”. Голямачастот действиятазаизпълнениев рамкитена стратегиятаобаче,сас типично секторно естествои попадатв обхватана други секторни програми съгласно Националнатастратегическареферентнарамка. Основната цел, залегнала в Националната стратегия за регионално развитие, е постиганетона устойчивои балансираноразвитиена регионитев РепубликаБългария. Основнитеприоритетизапостиганенатазицелса: Приоритет 1: Повишаване на регионалната конкурентоспособност на основата на икономика на знанието; Приоритет 2: Развитие и модернизация на инфраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост;
16
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Приоритет 3:
Подобряване на привлекателността и качеството на живот в районите за планиране; Приоритет 4: Интегрирано градско развитие и подобряванена градската среда;
Приоритет 5:
Развитие на сътрудничеството за европейско териториално сближаване, задълбочаване на партньорството и добросъседството за постигане на развитие.
ОП„Регионалноразвитие” щедопринесеглавнозаизпълнениенаприоритетиот 2 до5. 2.6.
Регионални планове за развитие (РПР )
Регионалнитеплановезаразвитиезапериода2007–2013г. састратегическидокументина нивоNUTSII. Тесаизготвенив съответствиес чл. 11 отЗаконазарегионалноторазвитиеи саодобренинарегионалнонивоот Регионалнитесъветизаразвитиенашесттерайоназа планиране. Регионалнитеплановезаразвитиесасъобразенис прогнозитев Националнатастратегия за регионално развитие и отразяват стратегическата визия на регионите за средносрочното им развитие. Плановете са одобрени с Решения на МС № 10141019/30.12.2005 г. и саизползвани катооснова„отдолунагореприразработването ” наОП „Регионално развитие ”. Трябваобачеизричнода , се подчертае , че тезистратегически документи предвиждат разнообразни приоритети и действия, които са типично отраслови и влизат в обсега на секторните програми или Програмата за развитие на селските райони. В този смисъл те се разглеждат като комбинирана териториална проекция и като набор от действия, които следвада получат подкрепаот различните оперативни програми след прилаганена специфичните изисквания за избираемост по отделнитефондове. 2.7. Областни стратегии за развитие, общински планове за развитие и устройствени планове Областнитестратегиизаразвитиеи общинскитеплановетезаразвитиесастратегически документисъответнонанивоNUTSIII и NUTSIV.
17
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
3. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ 3.1.
Географска територия, избираема за финансиране по цел „Сближаване”
Регионите,избираемизафинансиранеот Структурнитефондовепо цел „Сближаване”, са райони, коитоотговарятна нивоІІ от Номенклатуратана териториалнитестатистически единици(по-долунаричани„ниво NUTSІІ”) по смисъланаРегламент(ЕС) № 1059/2003 на Европейскияпарламенти Съветаот 26 май 2003 г., чийтобрутенвътрешенпродукт(БВП) на главаот населението, измеренв паритетна покупателнатаспособности изчисленна базатанастойноститезаОбщносттазапериода2000–2002г., епо-малъкот 75%отсредния БВП за ЕС-25 за същия отчетен период. Странитечленки , които са избираеми за финансиране от Кохезионния фонд, са тези, чийто брутен национален доход (БНД), измеренв паритетна покупателнатаспособности изчисленна базатана стойноститеза Общносттаза периода2001–2003 г., е по-малъкот 90% от среднияБНД за ЕС-25, и които имат програма за изпълнение на условията за икономическо сближаване, посочени в чл. 104 от Договора за създаваненаЕвропейскатаобщност. Съгласноразпоредбитена Регламентана ЕС№ 1059/2003 в Българиясаобособени6 районазапланиране(2006)2, кактоследва : 1. Северозападенрайонзапланиране; 2. Северенцентраленрайонзапланиране; 3. Североизточенрайонзапланиране; 4. Югозападенрайонзапланиране; 5. Юженцентраленрайонзапланиране; 6. Югоизточенрайонзапланиране Фиг. 2: Избираеми ста тис тически райони (NUTS II)
Брутният вътрешенпродукт (БВП) на всички райони в България на ниво NUTS II е помалък от 75% от средния за Общността. Следователно всички те са избираеми за финансиранеот Структурнитефондовепо цел „Сближаване”, кактое уточненов Общия регламентзаСтруктурнитефондовеи Кохезионнияфондотюли 20063, чл. 5, ГлаваІІІ. 3.2.
Предишен опит и извлечени поуки от периода 2000–2006 г.
България няма предишен опит в прилагането на оперативни програми за регионално развитиев рамкитенаСтруктурнитефондовенаЕС, такачев тесенсмисълнебимоглада извлечеконкретнипоукиотпредишенсвойопит. Въпрекитова,от 1998 г. насамкаточаст от подготовката си за присъединяване към ЕС и с оглед участие в изпълнението на политиката за сближаване на ЕС, България разработва необходимите програмни документи. Изготвени са няколко варианта на Националния план за икономическо развитие 2000–2006 г. – през 1999 г. (одобрен от правителството), през 2001 г. (с Статистическите даннисасъобразени сновоторайониране на6тепланови районаот 2006година, одобреноотEUROSTAT, данните отпредходните годинисапреизчислени насъщата база. 2
Брюксел,СМ (2006) 1083/2006, РЕГЛАМЕНТНА СЪВЕТА, съдържащосновнитеразпоредбиотносноЕвропейскияфондза регионалноразвитие,Европейскиясоциаленфонди Кохезионнияфонд 3
18
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
предварителна оценка) и през 2003 (одобрен от правителството). Единствената оперативнапрограма,изготвенапрезсъщияпериод,еРегионалнатаоперативнапрограма (първиработен вариант от 2001 г., преработен през2002 и 2003 г.), коятоосвендаизпълни основната си роля на „познавателно упражнение” бе използвано като отправна точка особенопо отношениена меркитеза икономическои социалносближаванепо програма ФАРи катоосновазаМногогодишнияпрограмендокументзапериода2004–2006г. В тазивръзкабяхаформулиранипредложениякакединобстоенанализнарезултатитеот предишните оценки, осъществени предимно по грантови схеми, може да подобри качеството на настоящия документ (ОПРР). Важно е да се отбележатзаключенията от докладитена консорциумите, коитоимахасключендоговорс Европейската комисияза прилагане на система за мониторинг и междинна оценка по програма ФАР, особено заключенията от доклада „ Междинна оценка на подкрепата по програма ФАР, отпусната през периода 1999–2002 г. и, изпълнявана до ноември 2003 г.” („От предприсъединяванекъмприсъединяване” – месецмарт2004). От стратегическагледнаточка, разбирането, придобито от предишенподобен опит на други страничленкина ЕС, най-вечестраните, работещипо цел „Сближаване” и новите страничленки , може само до известна степен да се приложи за България, макар да съществуватнякоиприлики.Важенуроке, чедецентрализациятачестоможедадоведедо сериозни забавянияпри изпълнениетона програми, управляванина регионалнониво в сравнение с програмите, управлявани на централно ниво. Ирландия е считана за найуспешниятпримерза усвояванена средстватаот структурнитефондове, като в същото време, по традицияе силно централизиранадържава,коятосе характеризирасъс силен подход „отгоренадолу ” при програмирането и преобладаванетона държавни агенции при изпълнение на оперативните програми. От друга страна, опитът на Португалия показва, че ако се разчита на „инициаторитена проекти” за успешното използванена фондоветеот ЕС, очевидное нужнодасепредоставиподкрепана общините– особенона малките, с цел да се избегне „омагьосаният кръг”, свързан с капацитета, а именно предимството на големите общини да изготвят програми с по-добро качество и привличат повече ресурси. Потребност от изгражданена капацитет и придобиванена опит, който да подпомогне регионалното и местно планиране и развитие и тяхното изпълнение, вече е идентифициранаи следвада се предприематдействиясъобразнос това. ТематичниятдокладзаоценканаПрограматаФАРнаЕвропейскиясъюз„ПодкрепапоФАР за икономическотои социалносближаванена Българияи Румъния” от месецдекември 2006 г., изготвен в резултат отнезависимим преглед поисканенаКомисията ,даваоценка за ролятана „Икономическотои социалносближаване” (ИСС) на ФАРза подготовкатана СтруктурнитефондовевБългария. Докладътзаключава, че макари бавно и неравномерно, програмитеза икономическои социално сближаванепо ФАР отбелязватнапредъкпо отношениена интервенциитеот типа на Структурните фондове. Налице е подобрение по отношение на пилотните инвестиции, въпреки че подготовката понякога е проблематична. Подготовката на проектизастратегическопланиранеи инвестицииполучисериозенстимулс въведеното през2003г. многогодишнопрограмиранепоФАРзапериода2004-2006 г. Грантовитесхемипо ФАР-ИССбяхаобявяванисъсзакъснение– честопъти договарянето се извършваше в последния момент преди изтичане на крайните срокове, което създаваше напрежение по отношение на сроковете за изпълнение. Разходването на средствабе поставенопод въпрос поради проблеми с прекаленотромавитеправилаза договарянепо ФАР и сложнитефинансовиразпоредби(escrow, забавянена плащанията, ДДС, възстановяване на суми по извършени плащания). Отчитайки този опит беше 19
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
създадена междуинституционална работна група, включваща представители от съответнитеИзпълнителниагенциипо ФАРи Управляващитеоргани, в рамкитенакоято бяхаизготвении приетис Постановлениена МС № 121/31.05.2007 условиятазаотпускане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурнитефондовеи КохезионнияфонднаЕвропейскиясъюз. Отчитайкинатрупания опитпо процедуритезадоговарянепо ФАР, новотовторичнозаконодателствопредвижда по-гъвкавмеханизъмзаотпусканенабезвъзмезднафинансовапомощ. Разширенатадецентрализиранасистемазаизпълнение(EDIS) и систематанаСъвместния комитет за наблюдение/Подкомитет за секторно наблюдение дадоха полезни уроци, помагащида се подобри наблюдениетои оценката, въпреки че оценкатана ефектаот програмите и проектите е все още незадоволителна. Най-ефективното средство за наблюдениев Българияна изпълнениетона ФАРбяхамногобройнитеежемесечнисрещи по текущи програми на ФАР, председателствани от Секретариатите на Секторните подкомитетиза наблюдение.Секретариатътна Секторнияподкомитетзанаблюдениепо регионално развитие и трансгранично сътрудничество към Главна дирекция „Програмиранена регионалноторазвитие ” в МРРБ беше превърнатв отдел „Програмиране и мониторинг ”, отговарящ за наблюдението на ОПРР. По такъвначин опитът, полученот наблюдениетона интервенциитепо ФАР, щесепрехвърлиизцялопо Структурнитефондовезапериода2007-2013 г. Катоцяло,ФАРимашесериозен,макари частиченприноскъмсистематанаСтруктурните фондове в България. Институционалното изграждане оказа съществена подкрепа на редицаважниучастници. Въпрекиче изминалитегодини се характеризирахаотчасти с непоследователно програмиранена пилотни инвестиции, загуба на средства, провал в постигането на целите и объркване сред бенефициентите и изпълнителите, ФАР-ИСС помогна за осъзнаване на нуждата от стратегическо планиране. Бенефициентите, местнитепредприемачии изпълнителнитеагенции придобихаопит, макари някои от тях – твърдекъсно. През месец Май 2001 година България стана първата държава на която бе поверено управлениетона програмаСАРАРДза периода 2000-2006. Общиятбюджетна САПАРДза периода 2000-2006 възлизаше на 593 мил. евро. До този момент България нямаше същественопит в публични инвестицииза подкрепаразвитиетона туризмаи селската инфраструктура. Мерките за подобряванена селскатаинфраструктураи развитиетона селатабяхаакредитиранипрезАвгуст 2003 година. Средносрочнатаоценкаотбелязва,че мерките са добре разработени и насочени към неотложните нужди на развитието на селскитеобщини. Въпреки,че интересътнапотенциалнитебенефициенти– общинитеот селскитерайонив странатаприкандидатстванетопо тезимеркибевисок, проблемибяха констатираниворганизиациятанатръжнитепроцедури. Един от най-важните уроци е, че не координираното развитие и изпълнението на относителномалкии сходнипроектидорив единрайонводидозагубенивъзможностиза допълняемост,синергия,въздействиеи рентабилност. Програматаспомогна за изгражданетона доверие в програмите на Европейския съюз, същои за създаванетона успешнипартньорства.Общинитев селскитерайонисегаимат значително подобрени познания за изискваниятана ЕС за достъп до инвестиционните фондовеи захармонизиранитес европейскитестандарти. В качествотоси на еднаот институциите, отговорна за програмиранетона помощтапо ФАР-ИССГлавнадирекция„Програмираненарегионалноторазвитие” в МРРБвзепредвид целия този опит по предприсъединителните фондове при подготовката на ОПРР и разпоредбите за нейното изпълнение. Освен това, в качеството си на УО на ОПРР, дирекцията постепенно привлича експерти от Изпълнителнатаагенция ФАР на МРРБ, 20
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
която бешеакредитиранауспешнопо EDIS, за да се използватехния опит и експертиза придоговарянето,наблюдениетои финансовотоуправлениенафондоветеДопълнителна . информация за начина, по който се адресира изграждането на капацитет на потенциалнитебенефициентие даденав Раздел7. „Изгражданена капацитетзауспешно изпълнениенаОПРР”. 3.3.
Българските райони: междурегионални вътрешнорегионални различия
и
Статистикатасочи, че България е навлязла в процесана преход с относително малки регионални различия в сравнение с другите страничленки и кандидатчленки на ЕС. Независимоот различнатадинамикана развитиена районитепрезтози период, ясно се откроява по-високият ръст на развитие на Югозападния район за планиране (вкл. столицата София), както и фактът, че различията между останалите райони са значителнопо-малки (Таблица1). В абсолютнастойностмеждурегионалнитеразличияса сравнителномалкиспрямосреднитеза ЕС. В относителнастойностобаче, те са на нива, сравнимис тезивЧешкатаРепублика,Словакия,Белгияи Франция. Таблица 1: Ключови показатели за регионалното развитие в България БВП (2004) на глава БВП Пло Население Обработва от 2005 2004 щ ема земя Равнище ПЧИ на население Райони на 2005 2005 на глава от Брой Брой то ниво NUTS в (дк / глава безработи населени облас общин % от % от % от 2 хил от цата за ето в ти и общо мл общо средно кв. население 2005 USD души за н. за лв. то за км то) страна лв страна страна та та та 111, 77187 382 495 България 0 50 100,0% 6,45 75 100% 9 100,0% 11,46% 905 28 264 Северозападе 389 н 19,1 957947 12,4% 11,38 3729 9,7% 3 78,5% 17,65% 250 5 51 Северен 397 централен 14,8 949401 12,3% 8,98 3772 9,9% 3 80,1% 13,70% 357 5 36 Североизточе 437 н 14,6 996831 12,9% 8,58 4360 11,4% 4 88,2% 13,71% 669 4 35 113474 446 Югоизточен 19,8 1 14,7% 8,06 5061 13,2% 0 89,9% 10,87% 647 4 33 Южен 156097 383 централен 22,4 5 20,2% 4,73 5986 15,6% 5 77,3% 12,25% 320 5 57 211885 1536 725 Югозападен 20,3 5 27,5% 2,49 7 40,1% 2 146,3% 6,34% 2125 5 52
21
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Регионални икономически резулта ти и ръст на БВП
3.3.1.
Брутният вътрешен продукт (БВП) показва стабилен ръст от 1997 г. насам (около 5% среден годишен ръст), като процесът на икономически растеж има ясно изразени териториалниизмерения. за БВП като % от средния за страната
50%
150%
БВП на гл. от насел. от общия за страната
140% 40%
130% 120%
30%
110% 100%
20%
90% 80%
10%
70% 60%
0%
199 6
199 7
199 8
199 9
200 0
200 1
200 2
200 3
200 4
Северозападен
Северен центр.
Североизточен
Югоизточен
Южен центр.
Югозападен
50%
199 7
199 8
199 9
Северозападен Североизточен Южен центр. България (100%) Central
200 0
200 1
200 2
200 3
200 4
Северен центр. Югоизточен Югозападен
Най-големиятносителна растежае Югозападниятрайонзапланиране,койтоизпреварва средния ръст за страната. Основният фактор за по-високото ниво на БВП в района е столицатаСофия, къдетое концентрираназначителначастот националнатаикономика. Останалите райони за планиране показват приблизително еднакъв ръст на развитие, който е с около 1% по-нисък от среднияза страната. От графикатасе вижда, че БВП на главаот населениетов Югоизточния район бележинепрекъснатспадслед 1997 г., като съществената причина за това положение се крие в намаляващото влияние на нефтохимическиясекторвърхудобавенатастойност,създаденаврегиона. В обновената Лисабонска стратегия се посочва, че "Ако спадът в количеството на работната сила не бъде компенсиран с повишена производителност на труда, потенциалниятръстщеспаднедрастичнонаоколо1% до 2040 г., коетопредставляваедва половинатаот сегашнотониво. Такъвспаднаикономиката,заеднос повишенитеразходи за възрастното население, ще предизвика значително напрежение в европейския социален модел. От друга страна, ускорената глобализация излага европейската икономикана растящаконкуренцияотвън". ЗатоваБългарияи българскитерайоникато част от обединена Европа трябва също да положат доста усилия за постигането на значителен принос в нивата на растежа, заетостта и знанията, за да могат да се осъществятцелитеотЛисабонскатастратегия. Макари увеличаващсе, ръстът все още оставанедостатъчновисок за преодоляванена значителното изоставане на страната по отношение на БВП на глава от населението спрямосреднияза ЕС, коетопоставябългарскитерайонина едноот последнитеместав класациятана районитеот ЕС. През 2002 г. БВП на главаот населениетов най-развития български район - Югозападния - е съответно 41,7% от средния за страните от ЕС-25. Останалите райони за планиране показват ръст между 23-27%, а показателят на националнониводостига28,3%. Съществуватсилноизразенивътрешнорегионалниразличияв икономическоторазвитие на районите в България. Различията на нивата на показателя „ приходи на 22
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
предприятията ” по общинисаповечеот десетократни.Въввсичкирайонизапланиране
се наблюдава значително натрупване на общини със слабо икономическо развитие. Такива силно изразени вътрешнорегионални различия са типични и по отношение на останалите икономически индикатори като например ръст на производителността, отрасловаструктура,ефективности др.
23
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Фиг. 3: Вътрешнорегионални различия по показател „Приходина предприятия т а ” за 2004 г. - НСИ
24
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
3.3.2.
Секторен профил на районите
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
СЗ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
СЦ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
ЮИ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
СИ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
СЦ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
СЗ
2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997
0%
BG
20% Селско стоп.
Септември 2007г.
40%
60% Промишл .
80% Услуги
100%
От регионална гледна точка, структурата на брутната добавена стойност по райони за планиране за периода1997-2004 г. сехарактеризирас различни тенденции на участие на икономическитесектори,коетоводидо заключението, че икономическото преструктурираненатезисекториевсе ощев ход и те всеощесе стремяткъм постиганетонаустойчиворазвитие. Фиг. 4: Тенденция в струк тура та на брутна та добавена стойност по текущи цени по райони за планиране за периода 19972004 г. - НСИ
Промишленият сектор произвежда 30 % от брутната добавена стойност (2004 г.) и показва голяма динамичност през последните 2-3 години(действителен ръст около 7%). Секторът иманайголям приносза брутната добавена стойност на Югоизточниярайон(35.6%). Останалите районииматпочтиеднакъвдял(30%), с изключение на Североизточния район (25%). Независимо от настоящия ръст на промишлеността във всички райони, необходимо е да се полагат понататъшни усилия за насърчаване на развитието на иновативната промишленост с оглед на по-големия им принос към добавената стойност. Този извод важи най-много за Северозападния район (особено, ако изключимприносана АЕЦКозлодуй) и заСевероизточниярайон.
През 2004 г. селското стопанство е генерирало 10.8% от националната брутна добавена стойност. Северозападният (18.72%), Северен Централен (16.4%) и Южен Централен(16.2%) районисехарактеризиратс най-голямприносв тозисектор.Засектора са характернисвръхзаетост , фрагментиранена стопанствата,нискаефективности ниво на търговскатапродукция. Гореспоменатитерайонииматнай-голямдялв този сектор, а същои най-голямбройземеделскипроизводители/арендатори. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица затруднения: разпокъсана собственост, остаряла техника, недостиг на инвестиции и иновационнитехнологии, липсана интеграцияс хранителновкусоватапромишлености т.н. 25
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Секторътна услугите е с найвисокият относителен дяли тенденция нанарастване в структуратанаикономикатанавсичкирайонив страната.Комуникациитеи финансовото посредничество са най-динамично развиващите се браншове през последните седем години. Тазитенденцияе запазенасъщопрез 2004 г. и началотона 2005 г. Особеноважен за ръста на услугите е секторът на туризма, който отбелязвазначителен растежпрез последната година и има значителен принос както за добавенатастойност, така и за ограничаванена текущиядефицит. Споредданнитеот платежниябаланс, приходитеот международентуризъм в Българияпрез 2005 г. достигат 1.995 млрд. евро при годишен ръст през периода 2002-2005 г. между 9 и 21%. Броят на чуждестранните туристи в Българиядостигна4.8 млн. (почти двапътиповечеот периода1998-1999 г.) при годишен ръст за периода между 4.5% и 18%. Поради огромното си природно и историческо разнообразие България притежава значителен потенциал за развитие на туризма. България следва да стане привлекателна дестинация за туристите не само заради Черноморското крайбрежиеи зимните си курорти, но също и заради благоприятните условиязаразвитиетонакултурен,балнеоложкии еко-туризъм. Споредпрогнозитеза периода2005-2008 г., секторътна услугите, включващтуризма, се очаквада запазивисокияси ръст от около 6% годишно, а делътму в брутнатадобавена стойностдадостигнеоколо 60% през 2008 г. Следователно,секторътна услугитесесчита заосновенносителнаразвитиетовстранатаи трябваефективнодабъдестимулиран. 3.3.3.
Предприемачество
Развитието на предприемачеството е основна цел на 16% Лисабонскатастратегия. Ако в сравнениесъс САЩ, Европа 14% продължавада изпитва „недостиг на предприемачество”, 12% то същотоважии при сравнениетона Европас България. 10% Странатани сенуждаенесамоот повечепредприемачи,но 8% и от среда, която да подпомага развитието на 6% предприятията. 4% Фиг. 5:Ниво на предприемачеството в %, 2005 г. - НСИ
2% 0%
Фиг. 6: Разпределение на нефинансовите
предприятия т а сектори 14
400
12
Микро (до 10 служители)
Гъстотата в месторазположението на малките и средни предприятия е същевременно значим
SW
10
300
Големи (повечеот 250 служители)
от на
450 350
Средни (51-250 служители) икономика та по големина, 2004 г., НСИ Малки (11-50 служители)
SC
SE
NE
NC
NW
Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и недостигът на квалифициранаработнасилавсеощесеопределяткатоосновнипречкизастартиранетои разширяванетонабизнеса. Най-ниско ниво на предприемачество е регистрирано в Северозападния район за планиране,анай-високо- вЮгоизточния.
250
8
200
6
150
4
100
2
50
0
0 BG СЗ
СЦ
СИ
ЮИ ЮЦ ЮЗ
Брой заети в сектора на бизнес услугите на 10,000 жители Дял на служителите във финансови институции, застраховане и кредити, наеми, недвижими имоти
26
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
показател за перспективите за развитие на успешна бизнес среда. Пространственото разпределениена МСПпоказваконцентрацияв агломерациитеокологолемитеградовеи районитес добреразвитаи диверсифицирана промишленост промишленост. промишленост.
Фиг. 7: Брой на заети те в сектора на бизнес услугите на 10 000 души от населението по райони за планиране, 2004 г., НСИ
Развитието на услугите, насочени към бизнеса, е от решаващо значение за конкурентоспособността и съживяването на регионалнатаикономика, което все още е голямо предизвикателство за регионалната политика на страната. Икономическото преструктуриране допринесе много за интензивното развитие на институциите за подкрепаи подпомаганена бизнеса, т.е. фирми и организации, предлагащифинансови, застрахователни, консултантски и информационни услуги и услуги, свързани с търговиятананедвижимиимоти. Броятназаетитев подобнидейностина 10 000 душиот населениетопоказватенденцияна нарастванев общия брой на заетитев страната - от 117,154 души(2000 г.) на 155,564 души(2004 г.) – катотозииндикатор показва определена регионалнахомогенност. 3.3.4.
Иновации и информационни технологии ( ИКТ )
и
комуникационни
Всички райони в страната изостават значително по отношение на технологичния/иновационен потенциал за растеж и готовността за използване и употребана ИКТ. Успешното въвежданеи използванена ИКТ можеда има значителен разпростиращ се ефект върху икономика, основана на знанието и конкурентоспособността на фирмите в България през следващите 10-15 години. ИКТ подобряватработатана иновационнитесистемичрезпо-добро, по-бързои по-ефективно съгласуване на усилията, средствата и уменията. ИКТ водят до предотвратяване на негативните промени в демографските структури, като позволяват да се привличат високообразовани хора, въвеждането на иновации и консултантски услуги в околоградскитеобласти. Докато средните разходи на ЕС за научноизследователска и развойна дейност (НИРД ) са 1,99%отБВП(2002 г.), в България стойността натозипоказател е 0,49% (спрямопоставената от Лисабонската стратегия цел от 3%). Наблюдава се ясна тенденция, подобна на тази в ЕС, разходите за научна и развойна дейност да се концентрират в най-развитите райони. Така например 80% от всички разходи са направенив Югозападниярайон(основнов столицата).В същотовреме,тазиотносителна концентрация на научна и развойна дейност се дължи до по-скоро на направените публични разходи и висшите образователни институции, отколкото на обема на разходите,направениотпроизводственитепредприятия. Като се има предвид факта, че възможността за предаване на информация с висока скорости чрезразличнипрограмиосигурявадобрасредазаразвитиетонановипродукти и услуги, особеноважное да се подематинициативи, свързанис ИКТ, изградениоколо широколентови сървъри, които могат да осигурят икономически изгоден подход при 27
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
предоставянето на услуги на бизнеса и регионалните и местни общности. В това отношениетелекомуникационнатаинфраструктураи достъпсажизненоважнизанивата на навлизане,достъпности използванена компютрии ИКТ. В сравнениесъсстранитеот първатавълнана присъединяванекъмЕС, Българияизоставав процесана цифровизация на фиксиранитетелефонни линии и въвежданетона ИКТ, включителнои в публичния сектор. Съществуватзначителни вътрешнорегионални и междурегионални различия в цифровизациятана телефоннителинии, достъпадо Интернети въвежданетона ИКТ в публичния сектор, домакинстватаи бизнеса. Най-добро ниво на използванена ИКТ се наблюдавав Югозападенрайон,къдетосаконцентриранипочтиполовинатаотосновните цифровилинии, домашниперсоналникомпютрии Интернетабонати.Най-нискоенивото в Северен Централен район. Вътрешнорегионалните различия са, също така, особено очевидни. В големите градове процесът на цифровизация почти е приключил, но в останалатачастотстранататойпротичамногобавно. Развитието на ИКТ инфраструктура в различните региони може да ускори икономическото развитие и да намали междурегионалните и вътрешнорегионалните различия чрез въвеждане и предоставяне на нови услуги и създаване на нови възможностизаинвестициии заетост.В допълнение,товащеувеличивъзможноститена предприятията за външна комуникационна свързаност, като ще намали разходите за извършванена сделкии ще създадеподходящаобстановказа развитие, производствои потребление на нови продукти по нови начини. В тези региони широколентовата свързаност може да подпомогне развитието на селскатаикономика, като насърчаваебизнесачрезувеличаваненапродуктивносттанаосновнияпроцес,коетощедоведедоподобро заплащанеи по-добравъзвращаемостна направенитеинвестиции. В допълнение това може да насърчи диверсификацията, като направи селските райони попривлекателничрезподобряваненапазарнитевъзможностизапредлаганенапродуктии услуги. 3.3.5.
Инвестиции
Разпределението на инвестициите в дълготрайни материални активи по райони за планиране е изключително неравномерно (Фиг. 8). Югозападният район се отличава с най-високи инвестиционни разходи - почти половинатаот общите за страната, коетодоизвестнастепенседължинафакта,че голям брой фирми от промишления сектор и сектора на услугите са концентрирани в столицата. Инвестициите в останалите райони са относително малки и не създават необходимите условия за икономическирастежи заетост. Фиг. 8: Кумула тивни преки инвестиции (КПЧИ ) активи, 2004 г. - НСИ
чуждестранни и дълготрайни
60%
2500
50%
2000
40% 1500 30% 1000 20% 500
10% 0% СЗ
СЦ
СИ
ЮИ
ЮЦ
ЮЗ
0 US D
ДМА - % България Инвестиции в ДМА - % България ПЧИ на човек - щ. дол.
Преките чуждестранни инвестиции в България за 2004 г. възлизат на6982.149 милиона щатски долара, като са нараснали с 39% спрямо 2003 г. През годините разпределениетоначуждестранниинвестициив Българияследваединустановенмодел, съобразенс предпочитаниятана чуждестраннитеинвеститорикъмопределениобласти, коитосасилноурбанизирани,с добреразвитаинфраструктура,квалифицираничовешки ресурси и лесен достъп до услугите и производствените средства. Около 60% от чуждестранните инвестиции в страната са съсредоточени в Югозападния район за планиране,включителнооколо50%встолицата. 28
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
3.3.6.
Септември 2007г.
Човешки ресурси и пазар на труда
Процеситена застаряванеи намаляванена населениетопродължавати се влошаватвъв всички райони за планиране. Най-неблагоприятно е развитието на демографските процесив Северозападнияи СеверенЦентраленрайони. Самов Югозападниярайонпрез периода2001-2005 г. е наблюдаваноизвестноповишаванесъс средно 0,17%, дължащосе главно на увеличаване на населението в столицата. Във всички райони за планиране естественият прираст на населението от 1990 г. насам е отрицателен. Най-високите отрицателнистойностисаустановенив Северозападниярайон(-11.1‰ през2005 г.), което е почти два пъти по-високо от средното за страната (-5,4‰), следванот Северен Централен район (-7,7‰). В сравнение със страните -членкина ЕС, Българияпоказва определеноотрицателни стойности по показателя прираст на населението, с коетосе доближавадостраникатоЛитва,Латвия,Естонияи Унгария. Делътна населениетовъввъзрастовагрупа15-64 г. сее увеличилот 68.1%през2000 г. на 69.4% през2005 г. Делътна тазигрупае нараснал въввсичкирайониза планиране ,с изключение на Северозападния район за планиранеУстойчивае . тенденцията на намаляванена брояна населениетопод 15-годишнавъзрастот 15.5%през2000 г. на 13.6% през2005 г., коятосенаблюдававъввсичкирайони.Запериода2000-2005 г. населениетона възраст65 годинии повечесееувеличилоот16.3%на17.2%застраната .Найвисок еделът натазигрупаотнаселениетов Северозападенрайон21.2%(2005 г.). Общитетенденциипри възрастовата структура на населението показват, че тя е най-неблагоприятна в Северозападния район и е сравнително благоприятна в Североизточния. Останалите районииматсходнавъзрастоваструктура.Югозападнияти Североизточниятрайониимат най-високдялнахоравактивнавъзраст.
Фиг. 9: Вътрешнорегионални демографски различия 2005 г. - НСИ
29
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
В областта на демографското развитие се наблюдават вътрешнорегионални различияповсичкидемографскииндикатори.Характерначертаеналичиетонаобщинис неблагоприятна демографска структура и процеси в Северозападния район, Северен централенрайони частиотЮгозападниярайон. Наличиетонаобщинис относителнопоблагоприятна демографска структура се наблюдава в южните части на Югозападния район и Южен централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния райони. Населението в трудоспособна възраст в България намалява много по-бързо от много страни в ЕС, което поставя още по-големи изисквания по отношение на по-високата производителност на труда – а следователно, и на наличността на квалифицирана работнасила – като основенфакторза икономическиярастеж. Независимоот високото ниво на образователнипостиженияи развитиепрез последнитедесетилетия, все ощее налице изоставане по отношение на страните от ЕС. Общото заключение е, че образователнотониво на населениетоне е достатъчноза нуждитена пазарана трудаи икономическото развитие на страната, особено сред младите хора и че съществува сериозенброй отпадналив началнатафазана образователнияпроцес.3 Образователната системанедемонстриранеобходиматагъвкавостпоотношениенаналичниякапацитетза удовлетворяваненаизискваниятанаоснованатанапазараи знаниятаикономика. Делътна завършилитевисшастепенна обучениеот работещитев Българияв моментае значителен. Делътна населениетос подобнаквалификацияе благоприятенв сравнение съсстранитеот ЕС (21.9%през2005 г.). Делътна младитебългари(24% от тезина възраст 30-34 годинисъщо ) есравнимс тозинастраните отЕС-25 (24.3%). Презпоследните години обаче,процентътназавършилитевисшеобразованиесенамирав стагнацияи в моментае среднай-нискитев ЕС4. Висшето образование е от решаващо значение , задаотговори на нуждитеотпо-високии по-разнообразниумениязаикономика,основананазнаниетои за по-голямаконкурентоспособност. БългарияОбразование – и умениязаикономика ,основана назнанието ,Нотазаполитиката ,Световна банка, 2006. 4 Еднаотпричините е записването въввисшиобразователни учебнизаведения вчужбина . 3
30
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Значителните вътрешнорегионални различия в образователната структура са съпоставими с нивото на икономическото развитие. Делът на високообразованото населениев Югозападниярайоне най-високпорадивлияниетона столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. За селското население е типично по-ниско образователно ниво. По тази причина районите и областитес високдялна селсконаселениесехарактеризиратс по-високдялна групиот населението с по-ниско образование. Населението с висше образование също е съсредоточено в общините, чиито центрове саградоветеобластницентрове . 35,0
Фиг. 10: Лица на възраст 25-64 години с висшеобразование, 2005 г. - НСИ
2003 2004 2005
30,0 25,0
SW
SC
SE
NE
NC
NW
Bulgaria
Различиятав достъпадо доброи качествено 20,0 образование са все още големи. Групите с нисъкдоход,селскитежителии етническите 15,0 малцинства са изложени на риск от 10,0 икономическо и социално изолиране в бъдеще. Това на свой ред ще създаде 5,0 необходимост от по-големи финансови 0,0 разходи за адресиране на евентуалната им безработица и бедност и по-нисък растеж. Тъй като създаването на работна сила с необходимите умения не може да се осъществи изведнъж, България трябва спешно да предприеме необходимите стъпки за реформиране на образователната система, за да можебъдещатаработнасила да удовлетвориизискваниятана растящата конкурентоспособноствикономическатасреда. Присъединяванетои приобщаванетокъмЕСналагатнеобходимосттаотреформи,носъщо носятзначителнипоразмервъншнисредства,коитомогатдасеизползватзазадействане напроцесанареформии заосигуряваненанеобходимитеинвестиции. Преобладаващатачаст от училищнотооборудванее остарялои не осигуряваусловияза прилаганена методина обучениена необходимотосъвременнониво. Товасе отнасядо материалнатабазанавсичкикатегорииотобразователнатасистема. Към 2006 г. българскитеучилищаразполагатс около50 000 персоналникомпютри(среден брой персонални компютри на едно училище – 16, минимален брой - 4). По данни от Годишния доклад е-България през месец юни 2006 г. средното съотношение ученици/персонални компютри за България е било 19 ученици на 1 персонален компютър, като целта е до края на 2007 г. това съотношениеда достигне 10/12:15. Позначителноизоставаневкомпютърнотооборудванесенаблюдававначалнитеучилища. Значителниразличияв нивото на заетост т а и безработицата сенаблюдават на регионално ниво, особено на по-ниските териториални нива. Що се отнася до заетостта, презпоследнитегодинисе наблюдаватенденцияна плавноповишаване.Найниское нивотона заетоств Северозападниярайон, а най-високо - в Югозападниярайон. Нивото на заетост в България е едно от най-ниските в сравнение с това в останалите страничленкинаЕС ,въпрекиповишаванетомупрезпоследните2-3 години. Процесите на социално развитие и сближаване разкриват най-големите различия по отношениенабезработицата. Сравнениятас европейскитерайониопределятбългарските ПоданнинаотделИнформационни „ и комуникационни технологии вобразованието ” наМинистерството наобразованиетои науката. 5
31
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
райони, с изключение на Югозападен район, като райони с най-неблагоприятни показатели за обща, дългосрочна заетост на жените и младежите. В това отношение, Северозападният район за планиране има най-лошите показатели за нивото на безработицатакоятое , 1,5 пътинадсреднатазастраната(2005 г.). Фиг. 11: Ниво на заетост т а
(вляво) и безработицата Ниво на заетост
65%
(вдясно) по райони за Ниво на безработица
30
%
60%
България
Средно за стр.
25
Северозападен
Северозападен
55%
Северен центр.
Северен центр.
20
Североизточен
Североизточен
50%
Югоизточен Южен цетнр.
45%
Югозападен
Югоизточен
15
Южен центр. Югозападен
10 5
40%
1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005
1999
2000
2001
2002
2003
2004
2005
планиране
Нивотона безработицапоказвазначителнивътрешнорегионалниразличия. Значително увеличаване на броя на общини с много високо ниво на безработица се забелязва в Северозападниярайонзапланиране,Североизточниярайонзапланиранеи Югоизточния район за планиране. Относително по-ограничени горещи точки на безработица има в Северенцентрален, Юженцентралени Югозападенрайон за планиране. Югозападният районзапланиранесеоткроявас най-благоприятнихарактеристикинапазаранатруда. Положение на ромите Поданниотпоследнотопреброяваненанаселението,проведенопрез2001 г., 370.9 хиляди души (4.7% от общото население на страната) са се обявили за принадлежащи към ромската етническа група.6 Делът на хоратаот ромскатаетническаобщносте сравнителновисокв Югоизточнияи Северозападниярайони – съответно 7.1% и 6.1% от населението. Това се дължи основно на по-високия дял на ромското население в Сливенскаобласт (12.3% от населениетов районапринадлежикъм ромскатаетническа група) за Югоизточен район и в Монтанскаобласт (12.5%) – за Северозападенрайон за планиране. Делът на населението от ромски етнически произход е най-нисък в Югозападния район (2.8%) и в Северен централен район (3.3%). Почти половината населениеотромскипроизходживеев селските райони. В домовете им липсват инфраструктурни удобства, няма водопровод и канализация. Структурнотониво на безработицае много високо, достигайкипочти 70% при ромитев активна възраст. Проучванията също сочат, че около 25% от ромските жилища са незаконни, макар че при липсата на ясни критерии тази цифра вероятно е силно занижена.Особеносредпредставителитенацентралнатаи местнатавластузаконяването се смятаза най-важнатапречказа интеграциятаи развитиетона ромскитеквартали. За моментакадастралнитеплановес точнарегистрациянаимотитесарядкост. Голямачаст от кварталитене притежаватПодробни устройственипланове (ПУП), а там къдетоима такива,еналицеширокоразпространенонесъответствиенасъщите.7 Липсатанаобразованиеги правинеконкурентноспособнинапазаранатруда.Поданниот доклад, изготвенпо поръчкана Фондация „Фридрих Еберт” за проблемитена ромското Освентовадруги , 350,000душисподелят социокултурни характеристики ,близкидотезинаромската общност,катонезависимооттовасесамоопределяткатотурци,българиилироми. 7 Подкрепа засъздаването нанационална програма заподобряване условията наживотнаентическите малцинствавградскитерайони,UNDP, София2005. 6
32
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
етническонаселениев условиятана новитеизискванияна ЕС, 18% от лицатаот ромски произходв странатаса напълнонеграмотни, 65% сас незавършеноначалноили основно образованиеи само0.75%сас висшеобразование. Основните проблеми на ромскатаобщност в странатане се различаватсъщественопо районизапланиранеи сасвързанис: -
Ниско ниво на образование (преобладаватлицатас начално и незавършеноосновно образование);
-
Ограничендостъпдодоброи качественоздравеопазванепорадивисокиядял (46%) на лицатабезздравноосигуряване;
-
Ниска посещаемост на занятията в училищата (около 80% от децата от ромски произходсазаписанивучилищата,нопочти¼оттяхнепосещаватчасовете);
-
Високо ниво на безработица и ниско ниво на заетост, особено в областта на неквалифицираниятруд;
-
Нискиниванадоход(започтиполовинатаотромскотонаселениесоциалнитепомощи и обезщетениятазабезработицасаединствениятизточникнадоход). 3.3.7.
Равни възможности за мъжете и жените
Нивотонаикономическатаактивностнамъжетепрез2003 г. е 65.4%(докатопрез2002 г. то е 66.4 %), а тована женитепрез 2003 г. е 56.5%(през 2002 г. стойносттана тованивое 57.5 %). Примъжете найголям спаде регистриран въввъзрастова група45-54 г. (от 81.6%през 2002 г. на 78.5%през2003 г.). Приженитенайголемият спадот 73.6%през2002 г. на 71.6% през2003г. еотбелязанвъввъзрастоватагрупа25-34 г. Структуратана заетитене се различавасъщественоот тази на странитечленки на ЕС: преобладаващотносителендялнамъжете- 52.6%.Относителниятдялнажените(47.4%) в странатае по-нисък от този на мъжетес 5.2%. Данните за 2003 г. сочат заетост сред мъжетеот 56%,асреджените- 49%. През учебната 2002-2003 г. броят на студентите в университетите и специализираните висши учебни заведения е 211 272 или с 1.6% по-високспрямопредходната годинаОт . общиябройстудентивуниверситетите100 249 самъжеа , 111 023 сажени. Министерството на труда и социалната политика е включило в Националния план за действиепо заетосттаредицапрограми и проекти за равни възможности на мъжетеи жените. Женитеучастватактивно в програмитеи меркитеза заетости обучение. През 2003 г. 62 307 жениса участвалив програмиза заетост- 42% от всичкиучастници . Програмата"От социалнипомощикъм осигуряванена заетост" е наела53 487 жени, 617 жениучастватв Програмата"Помощзапенсиониране", с коетощебъдерешенпроблемът с недостигащитегодини трудовстажза пенсиониране, 615 жени са започналисобствен бизнес с кредит от Гаранционен фонд „Микрокредитиране”. Специалнитепрограми за жени – „ Отновона работа” и „ Насърчаванена новосъздаденитеот женифирмив сферата науслугизаотглежданенадеца” - саобхванали над300 жениХарактерно . заженитее, че те участват активно в курсоветеза обучение - 23 969 жени са преминали през такива курсовепрез2003 г., а 12 315 сазавършилипрофесионалнообучение8. Наличнитестатистическиданнине показватголемиразличиямеждуполоветена пазара на труда. Въпрекитова, стойноститена почти всичкииндикаториса по-неблагоприятни зажените,отколкотозамъжете.
8
Доклад занапредъка посъвместната оценканаприоритетите ,свързани съсзаетостта
33
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
По принцип в Българияняма разликамеждуминималнотозаплащанеза мъжеи жени, което е гарантирано от Конституцията и други нормативни уредби. В българското законодателство няма текстове, противоречащи на принципа за равно заплащане на мъжетеи жените. Чл. 14 от Закона за защитаот дискриминациятретирапринципа за равно заплащане при равен труд. Действителното прилагане на този принцип обаче, зависиот готовносттана тези, чиито интересиса накърнени, да търсятправатаси и от това колко ефективна и обективна ще бъде системата за сравнение на различните професиии дейности,коятощебъдеустановенав България. Законът за защитаот дискриминация (в сила от 2004 г.) съдействаза съвместяванена работатаи семейнияживот.Целтаначл. 12 (2) и (3) отЗаконаедаелиминираединотнайразпространенитевидоведискриминациясрещу жените - отказ не само за наеманена работа,нодории запроверкадоколкосаподходящизадлъжносттасамопорадифакта,че саомъжениилииматдеца. ВподкрепанаизгражданетонаНационалниямеханизъмзаравнивъзможностизамъжете и жените, Министърът на труда и социалната политика създаде през 2003 г. Консултативенсъветза равни възможностиза мъжетеи жените. Съветътсе състои от държавни служители, които отговарят за развитието и прилагането на политиките за равнивъзможности, социалнипартньории НПО. В допълнениее разработенНационален планзадействиезанасърчаваненаравнопоставеносттанаженитеи мъжете. 3.3.8.
Пътна инфраструк тура
Развитиетона транспортнатаинфраструктураобособяваразличиятавъввъзможностите за икономическаактивност на отделните райони, тъй като степентана изграденост и поддръжкана пътнатамрежае единот важнитеограничаващифактори, коитомогатда възпрепятстват вътрешнорегионалната интеграция, да ограничат мобилността на работнатасилаи данамалятдостъпадоразличнитевидовеуслуги. Развитиетона пътнатамрежав Българияпоказваотносителнонисъкдял на мрежатаот магистралии първокласнипътищав страната,коетонеможеданасърчаваповишаването натранзитниятрафики вътрешнорегионалнитевръзки.Врезултатнатова,регионалната мрежа (второкласни и третокласни пътища) се претоварвас допълнителни функции и оттук нарастваролятай за справянес физическотои икономическопространство. Това касаев най-голямастепенСеверозападниярайонзапланиранеи Юженцентраленрайон, къдетоотносителниятдялнарегионалнатапътнамрежаенай-висок. Таблица 2: Пътна инфраструктура по категории пътища Общапътна Магистр Първокла али сни Райони на инфраструк ниво NUTS 2 тура км България Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Юженцентрален Югозападен
40725 6283 6239 5303 5969 9144 7788
км
Общински Регионални пътища пътища Второкла Третоклас Общо сни ни Общо
км
%
% км % км % км % 39,3 2143 331 0,8% 2969 7,3% 15988 % 4012 9,9% 11976 29,4% 7 52,6% 7
0,1% 387
0 72 12 122 118
0,0% 462 7,4% 2496 40,0% 636 1,4% 483 9,1% 2097 39,5% 468 0,2% 597 10,0% 2459 41,2% 750 1,3% 425 4,6% 3416 37,4% 773 1,5% 615 7,9% 2533 32,5% 619
%
км
6,2% 2987 47,5% 766 12,2% 2221 35,4% 2902 46,2% 10,2% 1860 8,8% 1629 12,6% 1709 8,5% 2643 7,9% 1914
29,8% 3281 52,6% 30,7% 2651 50,0% 28,6% 2901 48,6% 28,9% 5181 56,7% 24,6% 4522 58,1%
34
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Общатадължинанаобщинскитепътищае 21 463.8 км. Тепредставляват околополовината (52%) отпътната инфраструктура в страната .Дължината наобщинската пътнамрежав 86 общини, избираеми по операция 2.1 е 9 338.5 км, коетопредставлява 43.6% от общата цифразастраната.Над60%отобщинскатапътнамрежав тезиобщиниевлошосъстояние и сенуждаеотрехабилитация. Таблица 3: Оценка на състоянието на общинската пътна инфраструктура Състоян ие
Отлич но
Добро
Средно
Задово лително
Незадо волителн о
Лошо
Много лошо
Няма твърда настилк а
%
0.4%
11.8%
18.6%
9.1%
7.3%
31.0%
5.5%
16.5%
Териториалното разпределение на пътната мрежа е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от по–високо качество. Характерно за пътищата в страната е неравномерното покритие на националнататеритория от пътища с по-висок клас. Направлението изток-запад е подобреразвитоот направлениетосеверюг - и по тази причина предоставянетона услуги към периферните територии по южната граница, по поречието на река Дунав и териториите, разположенимеждуевропейскитетранспортни коридори №4 и №9 е полошо. Местоположениетона особеноважнитецентровенаселищнатамрежа- градоветеСофия, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна - е причина за построяването на магистрали и първокласнипътищапредимнов ЮжнаБългария,докатов СевернаБългария(и особенов западнатай част) първокласнатапътнамрежаепо-слаборазвита. Териториалноторазвитиена пътнатамрежаопределясъщовъзможноститеза достъпс транспорт до центровете, предлагащиуслуги от регионално значение (здравеопазване, образование, култура и др.). В Южна България повече от 80% от населението може да получидостъпдотезиуслугив рамкитена 90 мин. (над90%в Югозападниярайон), докато в СевернаБългариядостъпъте по-труден - само 60% от населениетона Североизточния районзапланиранеимасъщиядостъп- врамкитена 90 мин. Друг не по-малко важен въпрос е този с вътрешнорегионалните различия. Подобряването на достъпа до най-отдалечените региони и свързването им с вътрешността на страната, което не се отнася към приоритетите за интеграция с европейската транспортна мрежа, ще представлява важна крачка напред към преодоляването на вътрешнорегионалните различия. Това важи както за пътищата, осигуряващидостъпдоевропейскитетранспортникоридориот отдалеченитетеритории с потенциал за развитие и/или обекти на проявен инвеститорски интерес, така и за пътищата, осигуряващивътрешнорегионалнивръзки в районитеза планиране, като по тозиначинсеосигуряватвъзможности заразвитиетонаспецифичнияим икономически потенциал. Степента на изграденост на първокласните и второкласни пътища е един от показателите,използванизахарактеризираненавътрешнорегионалнитеразличия, който отразява в по-висока степен функциите на регионалната пътна мрежа. В някои от районитеза планиранесе наблюдавасилнадиференциацияв степентана изграденост, а оттук и във възможността за обслужване на територията. Типичен пример в това отношениее Югозападниятрайонзапланиране,къдетогъстотатанарегионалнатапътна мрежа(km/km 2) в Пернишка област(0.192) е двапътипо-високаоттазив Благоевградска 35
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
област (0.090) при средна регионална гъстота 0.125 km/km 2, коятое под среднатаза страната(0.144 km/km 2). В Юженцентрален районСмолянска и Кърджалийска областсе отличават с най-висока гъстота на регионалната пътна мрежа, тъй като поради недоразвита или липсваща първокласна пътна мрежа регионалната мрежа изпълнява всички присъщи функции и в резултат се поставя по-силен акцент върху нейната поддръжкаи развитие. Проблемиот подобенхарактерсъществуватсъщои в някоиобластина СевернаБългария (Враца, Монтана , Добрич, Разград , Силистра ), къдеторегионалната пътна мрежа представляваоколо 90% от общата, при средно 83% за страната. Това води до нейното натоварване с транзитни потоци от национално значение и в крайна сметка до затрудняваненаизпълнениетонарегионалнитей функции. Околна среда
3.3.9.
Качествотона околнатасредасеподобрявапостепенновъввсичкирайониза планиране. Основнитепроблемисасвързанис достъпана всичкиселищадопитейнаводас нужните качества, наличие на канализационни мрежи в селищата, подобряване качеството на въздухаи водатав някоитеритории. Вътрешнорегионалнитеразличияв делана водоснабденотонаселениесанезначителниот 99.8%заСевероизточниярайондо97.5%заЮженцентрален районзапланиране .
Таблица 4: Дял на населението, снабдено спитейна вода, канализация и пречиствателни станции за отпадни води, 2005г.
Райони на ниво NUTS ІІ
Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Юженцентрален Югозападен България
Дял на населението, обслужвано от водоснабдяваща система ( % ) 99,0 99,2
Дял на населението, обслужвано от канализационн а система (% ) 51,9 58,8
Дял на населението, обслужвано от пречиствателни станции за отпадни води ( % ) 21,8 18,6
99,8 99,7 97,5 98,8 98,9
70,8 65,6 64,7 85,2 68,9
60,0 36,0 22,3 66,2 40,7
Източник: НСИ, 2005г.
Вътрешнорегионалнитеразличияв делана населението, обслужваноот канализационна мрежа, са много по-големи - от 85.2% за Югозападен район за планиране до 51.9% за Северозападенрайонза планиране.При останалитерайониза планиранестойноститена тозииндикаторвариратв рамкитена 60-70%. Южен централен район се определя като един от най-силно замърсените райони по отношение на въздуха, водата и почвата. На територията на този район има редица областисъссериозниекологичнипроблеми.Териториисъссилнозамърсенивъздух,вода и почвасаустановенив общинаКърджали.Високиниваназамърсяване,предизвиканиот металургичния сектор, транспорта и жилищния сектор, са установени във въздуха и почватавнякоирайонинаобщинитеПловдив,Асеновгради Димитровград. 36
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Друг район с натрупани сериозни екологични проблеми е Югозападният район за планиране. Промишлените дейности, енергийният сектор, транспортът, добивът на въглища и преработвателните дейности са основните източници на замърсяване в района. Тяхното въздействие е значително в количествено и качествено отношение. Доказателствоза това е разполаганетона специфични клъстери от такива дейности в определени територии като Кремиковци в Софийска община, ПерникБатановци , Елин Пелин, Свогеи клъстераСреднагора (ПирдопЗлатицаАнтон -Етрополе). Замърсяването тукекомплекснои обхващавъздуха,водатаи почвата. Най-многоекологични проблемив Югоизточния район запланиране салокализирани в Бургас, Бургаския залив, общините Гълъбовои Раднево. Въздухът, почватаи водатаса силно замърсени от нефтодобивната промишленост, енергийния сектор, минната промишленост,транспортаи жилищниясектор.В Северенцентраленрайонзапланиране в общинитеВеликоТърновои ГорнаОряховицаима някои териториис много сериозни екологични проблеми в резултат на замърсяване на въздуха, водата и почвата над допустимитенорми. Трансгранично замърсяванеот съседнаРумъния (при градРусе) и свлачищнипроцесисенаблюдаватпобреговетенарекаДунав. В Североизточния район за планиране екологичните проблемиса концентрирани във Варненскаобласти Девня. В Северозападниярайон запланиране територии съссериозниекологични проблеми са установенив общиниПлевени ДолнаМитрополияв резултатнанефтопреработвателната промишленост. Трансгранично замърсяване се наблюдава близо до град Никопол. НаблюдаватсесвлачищапобреговетенарекаДунав. Екологичните рискове на местно ниво са свързани с предизвикана от водата ерозия, наводнения и свлачища. Дейностите по предотвратяванена риска, които трябва да се осъществяват на териториите на всички области, съответно райони за планиране в страната,обхващат: -
-
Описванена застрашенитеот ерозия територии; извършванена редицадейности за предотвратяване на ерозията (залесяване, агротехнически и хидроинженерни дейности); Почистванеи укрепванена речнитекорита, воднитепотоци; проучванеи поддръжка наукреплениятас целпредпазванеотнаводнения; Прилаганенадейностизаукрепваненазасегнатитеотсвлачищатеритории: -
-
-
покрайбрежиетонаЧерноморе:приТюленово,Каменбряг,Българово,КаварнаБалчик, ОброчищеБатово , ИгнатиевоКаменарВарнаЗлатни пясъци, Галата, СарафовоНесебърРавда , ,Обзор,Бяла; по брега на река Дунав: в района на селищата Дунавци, СимеоновоБ - oтевоАрчар, Орсоя, Добридол, Лом, ДолноЛиново, Горни Цибър, ОряховоЛесковец Галово,ОстровДолниВадин ,Тутракан; въввътрешносттанастраната:Искърскотодефиле,попоречиетонарекаИскър приГлава,ИскърСтаверци ,ОреховицаСлавовица ;подолинатанарекаЯнтрана север от Велико Търново; река Вит при Долни Дъбник, в района на Смолян, Славеево,Девин, Симитли, Пещера,Димитровград,Луковит, Роман, Търговище, Вакарели многодруги.
37
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
3.3.10.
Септември 2007г.
Социална инфраструктура
Състоянието на обществените сгради в сферата на културата, образованието и здравеопазванетое незадоволително. Недовършенотостроителствона културни сгради (музеибиблиотеки , ,научницентрове )в градовете етежъкпроблем заобщините ,коитоне успяватдаизлагати представятпо подходящначинкултурнитепаметници. Трябвадасе търсятвъзможностизадовършваненанезавършенитеобщинскиобектив съответствиес текущитенуждинаградовете9. 3.3.10.1.
Образователна инфраструк тура
НСРР се фокусира върху професионалното образование в Българиякатоважен факторзаосигуряванена способниспециалистизапазарана труда.Почтиполовинатаот българите със средно образование10 имат степенот професионално училище. Тези училища (създадени по времето на плановата икономика) не дават на учениците необходимите умения за съвременната динамична икономика. Системата от професионални училища, която в момента е към Министерството на образованието и науката,се нуждаеот ревизиранена учебнитепрограми, преструктуриранеи въвеждане на външнаоценкана качеството.11 Освентова, повечетоучилищни сградии дворовесе нуждаятот спешнарехабилитацияпорадилошотоси техническосъстояниевследствие на ниското ниво на разходи за поддръжка (както общински, така и държавни)12. Професионалнитеобразователниучреждениясав най-неблагоприятносъстояние. Таблица 5: Среднастойност на обществените разходи за ученик , 2004г. Вид на образователното заведение
Средна стойност на обществените разходи за ученик (евро)
Професионалниучилища(държавни) Общинскиучилища
61 80
Източник: МФ, 2004г.
Годишната оценка на физическото състояние на образователните институции, извършванаот Министерствотонаобразованиетои наукатаза 2007/2008 показаследните най-важнирезултати13: •
Общбройнапрофесионалнитеучилища– 316;
•
Общбройнаучениците– 140 641;
•
Общразмернасредстватанеобходимизаремонти , – над19 милионаевро;
• Държавнатасубсидияпредоставямалконад3 милионаевро. Всъщотовременуждитенапроизводствениясекторотквалифициранаработнасиласе увеличаватнепрекъснато. Таблица 6: Недостиг от работнасила в промишлеността, 2007г. 200 4
200 5
200 6
ян. 2007
май 2007
НСРР2007-2013, стр.49. ДаннинаНСИ. 11 НСРР2007-2013, стр.31. 12 Преглед наобществените разходи – състояние ,проблеми и възможности .2004. Министерство на финансите,стр. 75-77 (http:// old.minfin.bg/ docs/ EDU%20report%2020041.pdf) 13 Средносрочна рамкова инвестиционна програма наМОНзаизпълнение наОПРРмесец , юни2007г. 9
10
38
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Недостигнаработнасила (%) ИзточникНСИ, 2007 г.
3.3.10.2.
8.3
8.9
11.7
Септември 2007г. 14.1
15.9
Здравна инфраструктура
Съществуват съществени различия между здравния статус в България и Европейския съюз, особенопо отношениена среднатапродължителностна животи смъртността. По тезипоказателиБългарияизоставазначителноотостаналитедържавичленкинаЕС . •
Среднатапродължителност на живот вБългария (2005 г.) е 72.6 годиникоето , ес 6.4 годинипо-малков сравнениес държавитечленкинаЕС (79 г.);
•
Стандартизираниятпоказателзасмъртност в България е 14.6‰ (2005 г.)14, докато вЕСтяе 9.2‰ (2004 г.);
•
Детската смъртност (0-1 години), коятоза2005 г. е 10.4‰ (2005 г.), е по-висока от тазив държавитечленкинаЕС (6.6‰). Детската смъртност е по-високав селата , отколкотов градскитерайони. Налицесасериознирегионалниразличия. Детската смъртносте по-високав районис по-голямоналичиенаромсконаселение.В някой райони разликата между градските и селските стойности е впечатляваща15, напримерпрез2005 г. заВарненскаобласттезистойностисасъответно7.7 ‰ и 14.7 ‰; за Видинска област– 7.9 ‰ и 22.6 ‰; за Габрово – 5.4 ‰ и 12.3 ‰. Разликите междуотделнитеобластисъщосазначителни:отеднастранасаобластите,вкоито детскатасмъртностесравнимас тазив държавитечленкинаЕС (Русенскаобласт– 5.9‰; Софияград – 5.1‰), а от другастранаса областите , в коитодетската смъртност е много по-високаот среднатаза страната (Добричкаобласт – 15.4‰; Монтана- 19‰; Разград– 15.9‰)16.
•
Сърдечно-съдовите заболявания и злокачественитенеоплазмиса причина занад80%от смъртнитеслучаив България,и сапроявлениена многопо-високата смъртноств Българияв сравнениес държавитечленкина ЕС. Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са причина за около две трети от всички смъртни случаи (с честота968.1 на 100 000 през2005 г.). Броятнасмъртните случаина ( 100 000 душиот съответнияпол) при мъжете(1004.7) е по-високаот тази при жените (933.7). Найвисока смъртност в резултат от ССЗ се установявапри мъжетена възраст 40-44 годинии приженитенавъзраст45-49 години. Заразликаотсреднитепоказателив ЕС, прогнозата за ССЗ в България сочи увеличение. Злокачествените новообразуванияса причина за 15.8% от смъртнитеслучаи, което ги нареждана второмястокатопричиназа смъртността(2005 г.). Тенденциятаза смъртносттаи задватаполаевъзходяща17.
Таблица 7: Детска смъртност и брой жители на Общо практикуващ лекар ,2005г., НСИ Детска смъртност Агломерационни ареали Агломерационенареалнастолицата Агломерационниареалинаголемитеградове
‰
Жители на един ОЛ 5.43 1321 11.89 1534
Източник :НСИ,28.07.2006(www.nsi.bg/ SocialActivities/ Umr05.htm) ПотазипричинаОПРРнеможедаадресира тозивъпрос:селските и отдалечените области саобектна Програматазаразвитиенаселскитерайонии наОПРЧР. 16 Икономически доклад запрезидента наРепублика България 2007, стр. 77-78 (http:// www.president.bg/ en/ pdf/ Doclad2007.pdf) 17 пактам; Източник :НСИ,28.07.2006(www.nsi.bg/ SocialActivities/ Umr05.htm) 14 15
39
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Агломерационниареалинасредноголемитеградове Агломерационни ареали - общо Останалатачастоттериториятанастраната България- средно
Септември 2007г. 10.82 9.89 12.09 10.40
1530 1477 1470 1475
В структурата на заболеваемостта за отделните показатели се наблюдават някои регионалниразличия. •
Най-голям брой заболявания на кръвоносната система се наблюдават в Северозападенрайон – 3 668.4 на 100 000 жителикоетое , достанадсредната стойност за страната (2 982.9) и средната стойностза ЕС (2 427.4) на 100 000 жители. Този брой е най-нисък в Североизточен район – 2 251.0 на 100 000 жители,коетое подсреднатастойностзастранатаи среднатастойностзаЕСза тозипоказател.
•
Най-голямбройсърдечноисхемичнизаболяванияе регистриранв Югозападен район– 921.8 на 100 000 жители,коетоедостанадсредната стойност застраната (743.0) и средната стойностза ЕС (697.0) на 100 000 жителиНаймалъкбройе . отбелязан в Североизточен район – 469.6 на 100 000 жители, коетое под среднотонивозастранатаи среднотонивозаЕС.
•
Най-голямброймозъчносъдовизаболяванияе отчетенв в Югозападенрайон– 990.7 на 100 000 жителикоето , е достанадсредната стойност застраната (681.5) и почти три пъти повечеот среднатастойностза ЕС (385.9) на 100 000 жители. Най-малък брой е отбелязанв Югоизточенрайон – 593.5 на 100 000 жителиВ . останалите райони стойностите за този показател са близки до средните стойностизастраната.
Установенитеразличиясаважни, но е труднодабъдатадресираниефикасно. Основният проблем на политиката както на национално, така и на регионално ниво, остават сърдечно-съдовите заболявания, причинатазакоеточестоенеефикаснатаспешна медицинскапомощ(СМП). Спешната медицинска помощ в България е централизирана (управлявана пряко от Министерствотоназдравеопазването),издържасесъссредстваотбюджетакатоуслугите , се предоставят безплатно на пациентите. Тя осигурява животоспасяващамедицинска интервенция,основновслучайнанеочакваниздравословнипроблеми.Целтай едазапази жизнените функции на засегнатите лица, докато бъдат насочени към специализирана медицинска помощ. За разлика от последната, неотложната медицинска помощ се характеризира с необходимостта от бърза интервенция (например силна болка) по дефиницияне е животоспасяващаи трябвадасеоказваот Общопрактикуващителекари. В действителност, СМП обикновено се отзовава на всички повиквания, като поема и неотложнитеслучаи,коетоводидонатрупваненафинансовдефицит.Тъйкатоневинаги е възможно да се определи дали и до каква степен дадено състояние е или не е животозастрашаващо, в много страни не се прави разлика междуспешнаи неотложна медицинскапомощ. В България СМП е организиранав мрежаот 28 Центъраза спешнамедицинскапомощ (ЦСМП) – поединзавсякаобласти технитеклонове в някоиселища отобластта .Мрежата е централизирана. Дейностите на СМП са затруднени в резултат на структурни, организационнии техническипричини: •
СМП поемафункции, които са отговорностна първичното здравеопазване. Те включват предоставянена медицински грижи (в някои случаи рутинни или неотложни, но рядко от спешен характер) на голям брой неосигурени хора, 40
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
както и на хора, които са осигурени, но не са получили грижи от своя ОЛ по различни причини (включително хора с хронични заболявания или хора в терминаленстадийнаболестта,безвъзможностизапалиативнигрижи); •
Неадекватноразграничаванемеждуболничнитефункциии функциитенаСМП. Така наречените „спешни отделения,” които на практика са болнични отделения, са включени в СМП, дублирайки излишно наличните болнични отделения;
•
Неадекватна координация между СМП и съответните болници. Понякога пациентите биват транспортирани продължително време от болница до болница,коетокомпрометираспешността;
•
Лош координационен обмен при приемане и разпределяне на спешните повикванияи екипи;
•
Остарели и морално отживели моторни превозни средства и неадекватен медицински въздушен транспорт. Освен това, съществуват проблеми с персоналав ЦСМП. Текучеството в медицинския и немедицински персонал е високо, което се дължи основно на прекалено ниското заплащане и на изключителноограниченитевъзможностизапрофесионалноразвитие18.
Подобно на състоянието на структурата и оборудването на СМП, и състоянието на общественитесградизаздравнигрижиенезадоволителнопорадилипсатанаобществени средства.Средниятдялот БВП, отделянзаздравеопазванев България,е 4.4%, докатов ЕС тойе 8% или 132 евронаглаваот населениетосрещу1710 евров държавитечленкинаЕС . Тоест, публичните фондове за поддръжка на активи като сгради, оборудване и инфраструктура, са оскъдни. Остарялата база в държавните и общинските здравни и медицинскизаведенияизискваогромнисредствазаподдръжкаи модернизация19. 3.3.10.3.
Инфраструк тура социални услуги
предоставяща
Социалнитеуслуги20 саотголямозначение запреодоляване насоциалната изолация .Тази групауслугии по-специално,услугитев общността,по отношениенавъзможносттатеда бъдатпредлаганипо гъвкави разнообразенначин, имат приноскъм всички областина интеграцияна уязвимитегрупи – заетост,образование,премахванена дискриминацията, здравеопазване, жилища и др. Те са и един от основните двигатели на социалното предприемачествов България. По своетоестество,социалнитеуслугисадейности, които подкрепят и разширяват възможностите на хората да водят самостоятелен начин на животи сеосъществяватв специализираниинституциии вобщността. Чрез измененията в нормативната уредба през последните години в областта на социалните услуги беше постигнато следното: децентрализирано управление на социалнитеуслуги, насърчаванена частнотопредприемачество,въвежданена режимна регистрация за доставчиците на социални услуги вместо лицензиране; въвеждане на критерии и стандартиза извършванена социални услуги, по-ефективени по-ефикасен контролв областтана социалнитеуслуги, разширяванена източницитена финансиране, Икономически доклад запрезидента наРепублика България 2007. България :СОЦИАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАИ ЕВРОПЕЙСКАИНТЕГРАЦИЯ.София,Институтпоикономика– Българскаакадемияна наукитеред.2007, стр. 82-83; Националназдравнастратегия2007-2012; НСРР, Приложение16. 19 ОПРЧР2007-2013 заключава ,чеБългария е длъжна даобърневнимание наЗапълване празнотите в здравната инфраструктура и насърчаваненаефикаснопредлаганенауслуги. 20 ОПРЧР2007-2013, НСРР2007-2013 18
41
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
засилванена гражданскияконтрол. Финансиранетона социалнитеуслугисъщоиманова организация. Те бяха разделенина дейности, които са отговорностна държавата, и на дейности, които са отговорност на общините. Дейностите, които са отговорност на държавата, се финансират изцяло от държавния бюджет и само се управляват от общините. Това са специализирани институции за предоставяне на социални услуги, дневницентрове,центровезасоциалнарехабилитацияи интеграция,защитенидомове. Към месец юни 2006 г. на територията на страната функционират общо 176 специализирани институции за предоставянена социални услуги. През периода 2003 месецюни 2006 г. броятна специализиранитеинституциизапочнаданамалява,катопри домовете за деца и младежи с ментални увреждания това намаление е още позначително. В резултат от засиления контрол върху спазването на стандартите и критериитеза предоставянена социални услуги през периода 2003-2006 г. са закрити 6 специализирани институции. До края на 2006 г. предстои да бъде закрит един дом за възрастнис менталниувреждания. Капацитетътна 5 специализираниинституциибеше намален.Двадомазавъзрастнис менталниуврежданиясареконструирани.Презпериода 2003-2005 г. 9 специализирани институции сапреместени вновисгради. ПриоритетитенаБългариявобласттанасоциалнитеуслугивключват: •
Разширяване на броя услуги, насочени специално към възрастните хора, самотните,лицатас увреждания,децатаи другиуязвимигрупи, и подобряване накачествотонаналичнитетакива;
•
Преминаванеотинституционалнигрижикъмуслуги,прикоитолицетооставав своятаобщности семейнасреда;
•
Намаляване броя на хората, които разчитат на услуги в специализираните институции за доставка на социални услуги и намаляване броя на самите институциичрезразвитиенасъвременнамрежаотуслугивобщността.
Специално внимание в политиката на социалните услуги се отделя на деинституционализацията. Развитиетона социалнитеуслуги в общносттаясно показва, четесаосновниятинструментзапостиганенареалнадеинституционализация.През2003 г. установенитесоциалниуслугив общносттаса 40, акъммесецюни 2006 г. тесавече112. Вече функционират: 45 дневни центъра за деца и възрастни с увреждания, 10 дневни центъраза възрастнихора, 14 центъраза социалнарехабилитацияи интеграция, 3 дома за деца лишени от родителски грижи, и 15 защитени дома за лица с ментални увреждания,коитосефинансиратотдържавниябюджет. Анализът на Плана за намаляване на броя на децата, отглеждани в специализирани институциив РепубликаБългария2003-2005 г. показва,че зацелияпериоднадействиена плана, броят на децата, настанени в специализирани институции, е намалял с 18.3%. Намаляванетона брояна децата, настаненив специализираниинституции, се дължина развитата и действащасистема за защита на детето. Другата причина е ефективното прилагане на Закона за закрила на детето. Намалението от 18.3% в броя на децата в специализираниинституцииседължинаприлаганетонамеркитезазащитанасемейната средаи извършенитеосиновявания: превенция – 21.4%; наставянеу роднини и близки – 31.5%; реинтеграция в биологичното семейство – 32.5%;настаняване в приемносемейство – 5%;осиновяване встраната – 10.3%;осиновяване вчужбина – 3.7%;навършили 18 години. Специфична високорискова група са просещите и работещи на улицата деца. Преобладаващатачаст от просещитедецаса момчетаот ромски произход, в училищна възраст, които в повечетослучаи не ходят на училище, а са оставени на улицатапрез целия ден без никакво наблюдение. Основните въпроси за социалнатазащита на тази 42
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
рисковагрупасасвързанис: установяваненаброянавсичкипросещии работещидецана улицата; организиране на спешна помощ за децата, изпаднали в критична ситуация; извежданена просещитедецаот застрашаващатаги среда; осигуряванена подкрепаза родителитев отглежданетои възпитаниетона децата.Децата– жертвина насилиесъщо сенуждаятотзащита. Недостатъчно развитата мрежаза алтернативни социални услуги за лица с ментални уврежданияе причина за по-бавния процесна реинтеграцияна тези хора в общността. През последните няколко години се осъществявапроцес на затваряне, преместване и намаляванена капацитетана специализиранитеинституции, реализацияна проекти и програми на неправителствени организации и обучение на персонал. Проведеният национален мониторинг на домове за възрастни с ментални увреждания имаше положителенефектвърхутозипроцес.Бюджетътзафинансиранена социалнитеуслуги, дейности делегирани от държавата, се увеличи с 18.5% през 2006 г., което създаде възможностдасеподобрикачествотонапредлаганитеуслуги. Постигането на по-високо качество на социалните услуги се извършва в две основни посоки: подобряванена условията в специализираните институции и предоставянена алтернативни социални услуги с цел да се стимулира процеса на деинституционализацията. Въпреки че специализираните институции не могат да изчезнатнапълно, променитев нормативнатауредбасъздаватвъзможностзапо-активен и по-ефективенконтролвърхутяхнатадейности предоставенитеоттяхуслуги. Съгласно Законазасоциалноподпомаганеконтролътвърхупредоставянетона социалниуслугисе извършва от Инспектората към Агенцията за социално подпомагане, а Агенцията за закрила на детето упражняваконтролни функции върху стандартитеи критериите за предоставяненасоциалниуслугинадеца. Силните страни на политиката в областта на социалните услуги са: доближаване на социалните услуги до традиционния дом и социална среда („в общността”) на бенефициента;индивидуаленподходв предоставянетонасоциалниуслуги; откриванена социалнитеуслугикъм частнитеи неправителственитесектори; наличиетона критерии и стандарти за извършването на социални услуги. Пречките пред тази политика са свързанис незадоволителнотосъстояниенасградитеи оборудванетов специализираните институции, което води до лошо качество на услугите и изисква огромни начални разходиотстрананапотенциалните„социалнипредприемачи”. Специален акцент в работата на компетентните държавни институции, целящ подобряване на качеството на социалните услуги, предоставени в специализираните институции и общността, е методологическата подкрепа на служителите, които управляватдомовете, кметоветеи териториалнитеструктурина Агенциятаза социално подпомагане. Регионални измерения на пазара на труда През последнитегодини пазарът на трудасе характеризирасъс сериозни и устойчиви регионални различия. Съществува ясно очертана териториално разграничение по отношение на количеството и състава на предлагането и търсенето на работна сила. Регионални различия са налице в стойностите на показателите за всички аспекти на функционирането и развитието на пазара на труда – заетост, безработица, възнаграждение, производителност на труда, образователнопрофесионална и демографскаструктуранаработнатасила. По данни на НСИ за 2005 г. степента на икономическа активност е найнискав Северозападниярайонзапланиране– 40.7%,коетоес 1.5%по-малков сравнениес 2003 г. и с 9% по-малков сравнениесъс среднатастойностза страната. Най-високаикономическа 43
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
активност е отчетена в Югозападния район за планиране (54.1%) – с 0.8% повече в сравнение със средната стойност за страната. Независимо от наблюдаваното общо увеличение на икономическата активност в национален мащаб, някои райони за планиране показват обезпокоителна низходяща тенденция, като например Северозападнияи Югоизточниярайонзапланиране. Нивото на заетост показваположителни тенденции на развитие във всичките планови райони. Северозападният район е с най-нисък коефициент от 37.1%, найвисокбележи Югозападниярайонс 52.7%. СпоредНСИнивото на безработица еспаднало въввсичкирайонизапланиране ,като най-голямспад– с 6.7%в рамкитенадвегодини, сенаблюдавав Югоизточниярайон. Найвисокае степентана безработицавъв Видинскаобласт – 22.5%, следванаот Смолянска– 19.6%,и Разградска област– 19.1%.Отвсичкирайонизапланиране Северозападният район се характеризирас най-високабезработица– 13.6% (коетое с 3.5% повечеот среднотоза страната). С най-нискинивана безработицасаБлагоевградска– 2.2%и Габровскаобласт– 3.3%. По отношение на сближаването на показателите за пазара на труда на районите за планиранесе наблюдаваследнататенденция. Презпериода2003-2005 г. икономическата активности показателитезазаетостпоказватрастящонивонадисперсия.Показателятза икономическаактивностсее повишилот 3.2 през2003 г. до 3.9 през 2005 г., а съответнои показателятза заетостта– от 3.9 до 4.8. Очевидное, че дисперсиятаза факторазаетосте по-висока.Тенденциятазабезработицатае положителна.Тук стандартнотоотклонениее спадналоот 3.3 през2003 г. до 2.3 през2005 г. Инфраструктуратана социалнитеуслуги (включително тази на Агенциятаза социално подпомагане и Агенцията по заетостта) е зле приспособена към нуждите и често представляваосновнапречказапревръщанетоимвефикасноработещиинституции. 3.3.10.4.
Културна инфраструк тура
Съществуванеблагоприятнатенденцияза увеличаванена несъотвествиятав развитието на културатамежду големите и малките градовеи села. Всъщност малките общности затварят много киносалони, музеи, общински културни центрове, театри и други културни центрове поради намаляващ интерес, нисък доход на населението или недостатъчнофинансиране. В същотовремев големитеградовечастнитеинвестициив строежанановимодернисъоръженияпоказваттенденциякъмпо-честоорганизиранена концертии изпълненияи намногодругипроекти, включителнонякоиот международен мащаб. Въпросътза децентрализациятаи либерализациятав областтана културатае на дневен ред от началото на 90-те години. Нормативната уредба предвижда фискална децентрализация чрез създаването на общински културни фондове, управлявани от местните власти. Така ресурсите за култура могат да се разпределятв съответствиес конкретнитенуждии приоритетинаместнатаобщност.Възможноститезауправлениена ресурситеза културана общинсконивощепомогнатдасе преодолеелипсатана достъп донея. Общинскитекултурни центрове, наричани „читалища”, са важни разпространители на културав градскитеи селскитерайони. Независимоот недостиганафинансовиресурсии остарялата инфраструктура, те продължават да дават възможност на всички хора да влязат в контакт с различните видове съвременна култура и културно наследство в различните райони на страната. Общинските културни центрове дават възможност за 44
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
развитиенаинтелектуалнияпотенциалнахоратав сфератанакултуратанаместнониво в допълнениекъм традициите, подхранваниот българскотосемейство. Презпоследните десетгодинив Българиясазакритинад1 000 общински културницентъра ,катов краяна 2006 г. техниятбройе 3 000 (презпериода2000-2005 г. функциониращите читалищаса намалелисъс 189, или 6.2%, катопрез 2005 г. теса 2 838, откоито539 (19.0%) сенамиратв градскитезони а 2 299 (81.0%) – в селата ). Тазитенденция е многопоказателна в едно отношение: основите на културното развитие, които са възникнали по естествен път, постепенносе разрушават. Причините за закриванена културнитецентровесе крият в слабатасоциална активност на населението, недостатъчното финансиране, липсатана ефективноуправлениеи формина публично-частнопартньорство, кактои в липсатана стратегиязазапазванеи укрепваненатезиинституции.Резултатътобачеенедвусмислен – културните традициии достижения постепенно се изгубвати разпространението на културнитеценностиоставафрагментирано21. По-долусададенинякоиосновнистатистикизабългарските„читалища”22. Таблица 8: Общ брой на читалищата; градски/ селски, 2005г. 1998
1999
2000
2005
Читалища(брой)
3 125
3 056
3 027
2 838
градски
514
510
511
539
селски
2 611
2 546
2 516
2 299
Членове
191 000 180 000 170 000
164 000
градски
86 000
81 000
74 000
68 000
селски
105 000
99 000
96 000
96 000
Таблица 9: Читалищни дейности, участници и събития , 2005г. Дейности
Общброй
Езиковикурсове
327
- участници
4 827
Музикалникурсове
440
- участници
4 624
Балетникурсове
149
- участници
3 079
Другикурсове
428
- участници
5 766
Любителскигрупи
7 494
- участници
108 294
- събития
43 224
Музикалнигрупи
1 769
- участници
22 865
- събития
12 936
Танцовигрупи
1 522
Икономически доклад запрезидента наРепублика България 2007. България :СОЦИАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАИ ЕВРОПЕЙСКАИНТЕГРАЦИЯ.София,Институтпоикономика– Българскаакадемияна наукитеред.2007, стр. 117; 22 Източник :НСИ,28.04.2006(www.nsi.bg/ SocialActivities/ Ъквшкие.htm) 21
45
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Дейности
Септември 2007г. Общброй
- участници
28 222
- събития
9 779
Автентичнифорклорнигрупи
2 017
- участници
27 305
- събития
10 363
Театралнигрупи
520
- участници
6 049
- събития
2 807
Клубовеи кръжоци
941
- участници
14 095
- събития
4 143
Другигрупи
725
- участници
9 758
- събития
3 196
Културнии социалнисъбития, годишнини,чествания,дискусионни четения.развлекателнисъбития, панаирии др.
51 010
46
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Таблица 10:
Септември 2007г.
Читалища по райониза планиране, 2005г. Читалища
Членове
Среденбройчленовеза читалище
общо градски селски
общо градски селски
общо градски селски
РайонинанивоNUTS2 Общо
2 838
539
2 299 163 630
68 235
95 395
58
127
41
Северозападен
228
28
200
12 181
4 139
8 042
53
148
40
Северенцентрален
495
87
408
28 151
9 796
18 355
57
113
45
Североизточен
607
79
528
30 413
9 787
20 626
50
124
39
Югозападен
499
159
340
35 119
20 870
14 249
70
131
42
Юженцентрален
679
127
552
41 229
17 304
23 925
61
136
43
Югоизточен
330
59
271
16 537
6 339
10 198
50
107
38
Таблица 11:
Читалища по райони за планиране, 2005г.
Приходивлева РайонинанивоNUTS2
Разходивлева
включително общо
бюджетн а дейности субсидия
включително общо
заплати
дейности
Общо
36 489 647 27 155 020
2 330 118 35 149 053 14 651 531
3 361 506
Северозападен
2 925 130 2 479 410
103 108 2 810 337 1 297 379
261 473
Северенцентрален
6 160 802 4 606 845
323 706 5 974 093 2 571 776
510 274
Североизточен
6 664 337 5 228 969
291 050 6 497 696 2 508 730
738 468
Югозападен
9 537 388 6 419 093
1 019 465 9 087 568 3 814 457
729 519
Юженцентрален
7 402 087 5 425 699
404 492 7 191 047 2 988 909
652 624
Югоизточен
3 799 903 2 995 004
188 297 3 588 312 1 470 280
469 148
Важна функция на читалищатае да изпълняват ролята на обществени библиотеки. В същото време има по-големи специализирани библиотеки (над 200 000 книги) с регионалнои националнозначение. Читалищните библиотеки възлизат на 59.2% от всички 4 552 библиотеки в странатас библиотеченфонд над 2 000 тома, а технитечитателиса 41.1% от всичкибиблиотечни читатели. През 2005 г. в сравнение с 2000 г. броят на читателите в читалищните библиотекие намалял с 15.9%. Общият размерна приходитев читалищнитеобщински културницентровепрез2005 г. е бил 36.5 млн. лева,а относителниятдялнаприходитеот държавниябюджетевъзлизална 74.4%отвсичкиприходи. През 2005 г. делътна библиотечния фондна Националнатабиблиотека “Св.Св. Кирил и Методий” е представлявал 8.6% от общия (национален) библиотечен фонд, делът на регионалните библиотеки - 7.9%, делът на областните библиотеки - 5.8%, делът на училищнитебиблиотеки- 14.3%, делътна университетскитебиблиотеки- 10.4%, и делът наспециализиранитебиблиотеки- 13.1%. Таблица 12:
Библиотеки снад 200000тома, 2006г.
2002 Брой на библиотеките
2004 49
2006 50
48
47
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Библиотеченфонд,хиляди
34 677
35 143
34 966
Заетикниги, хиляди
8 395
7 788
7 437
Читатели,хиляди
319
321
286
Таблица 13: Видовебиблиотеки
Видовебиблиотеки с над 200000тома, 2006г.
Библиотечен Читатели Заетикниги фонд
Брой
Общо
48
Национални
1
7 504 721
12 262
419 396
Регионални
27
11 857 709
145 022
3 754 454
Читалищни
4
1 055 215
12 249
390 246
Университетски
12
5 847 045
109 940
2 802 842
Специализирани
4
8 701 019
6 252
70 375
Таблица 14: РайонинанивоNUTS2
34 965 709 285 725
7 437 313
Видовебиблиотеки с над 200000тома, 2006г.
Библиотече Читатели Посещения Заетикниги н фонд
Брой
Общо
48 34 965 709
Северозападен
3
770 387
11 784
147 127
374 486
Северенцентрален
10
3 962 513
60 953
764 986
1 592 818
Североизточен
8
3 263 458
43 748
455 416
1 235 477
Югозападен
12
21 273 158
88 461
1 037 910
2 180 752
Юженцентрален
11
4 299 631
60 333
558 501
1 376 166
Югоизточен
4
1 396 562
20 446
278 349
677 614
285 725 3 242 289
7 437 313
Държавнотофинансираненакултурата идваотбюджетна субсидия ,коятое основният финансов източник за културните институции, въпреки че съществуват редица институциис кръстосанофинансиране– от държавниябюджети от собствениприходи. Делът на разходите от утвърдения държавен бюджет за културни дейности през последнитегодиниекактоследва: - за2001 и 2002 г. делъте 1.6%(съответно196 млн. еврои 199 млн. евро), - за2003 г. делъте 1.8%(249 млн. евро), - за2004 и 2005 г. делъте 1.7%(съответно257 млн. еврои 288 млн. евро). Съществуватенденцияза намаляванена брояна хората, заетив областтана културата50.5 хил. през2002 г., 50.2 хил. през2003 г., 49.4 хил. през2004 г. и 46.9 хил. през2005 г. Другиважникултурниинституциинаместно,регионалнои националнонивосамузеите, театритеи специализиранитекултурниучилища. Дейността на музеите се ревизира веднъжна три години. През последните 10 години броят на музеите се е запазил относително постоянен (за 1995 - 226, за 2005 - 229). Посещениятана музеитепрезтози период (1995-2005 г.) са намалелис 9.0%, докатопрез периода2002-2005 г. е отбелязаноувеличениеот 10.4%. През2005 г. приходитена музеите 48
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
възлизатна 24 310 хил. леваоткоито , 18 792 хил. левасадошлиотбюджета ,952 хил. лева– отсобственадейност,и 3 440 хил. лева– отпосещения .
Таблица 15:
Видовемузеи, 2005г.
Приходи в лева Видове музеи
Брой
Общо
Посещен Персон Експонати ал ия
Общо
Разходи в лева Бюджетн а субсидия
229
3 925 178
7 111 967
Исторически
93
2 159 198
4 098 893
1 439
14 582 202
11 327 982
13 726 672
Специализирани
136
1 765 980
3 013 074
1 092
9 727 581
7 464 415
9 430 775
- вкл. художествени галерии
42
395 579
161 829
391
3 543 768
3 085 655
3 492 747
Таблица 16:
2 531 24 309 783 18 792 397 23 157 447
Приходи, разходи, персонална музеите , 2005г.
Райони на ниво NUTS 2
Приходи в Разходи в лева лева Персонал
Общо
24 309 783 23 157 447
2 531
Северозападен
887 152
793 511
104
Северенцентрален
5 159 708
5 119 497
578
Североизточен
4 460 507
4 108 301
325
Югозападен
1 902 251
1 642 598
208
Юженцентрален
3 728 284
3 522 190
407
Югоизточен
8 171 881
7 971 350
909
Съществуватважнирегионалниразличияпо отношениенафизическотопространствона музеитенатериториятанастраната– Северозападниятрайонзапланиранеизоставас над 14 000 кв.м., докатоЮгозападният районзапланиране епредставен с почти90 000 кв.м. Таблица 17:
Създаване на фонд от музеи , 2005г.
Използвана площ – кв.м., вкл. Райони на ниво NUTS 2
Общо
Общо
322 390
192 069
54 729
70 377
Северозападен
14 389
9 493
2 025
2 763
Северенцентрален
78 723
46 895
8 496
22 606
Североизточен
52 603
29 574
9 966
12 627
Югозападен
20 976
14 178
4 142
2 329
Юженцентрален
65 943
40 020
11 503
13 395
Югоизточен
89 756
51 909
18 597
16 657
Изложбен Складова Обслужва а площ площ щачаст
49
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Броят на театритепрез периода 2000–2005 е останал непроменен (75), докато броят на драматичнитетеатриенамалялс 9.3%. През2005 г. отвсичко39 функциониращидраматичнитеатри5 сачастнитрупи, а 4 оттях се намиратв столицата.Броятна представлениятав тезитеатрие намалялот 5 286 през 2000 г. на 5 147 през2005 г., аброятнапосещениятасееувеличилот 750 000 през2000 г. на 823 000 през2005 г. илис 9.8%. Таблица 18: Видове театри
Видове театри, 2005г.
1998
1999
2000
2005
Театри- брой
85
81
75
75
- Драматични
53
48
43
39
- Операи балет
7
4
4
5
- Музикални
3
3
3
5
- Куклени
22
18
16
16
- Драматично -куклени
-
4
5
6
- Опера-филхармония
-
4
4
4
Места- брой
28 694
30 468
30 277
30 105
- Драматични
20 398
19 069
16 769
15 880
- Операи балет
3 099
1 790
1 790
1 543
- Музикални
1 885
1 813
1 808
2 592
- Куклени
3 312
2 990
2 998
2 692
-
1 172
3 303
3 888
- Драматично -куклени - Опера-филхармония
-
3 634
3 609
3 510
Посещения- брой
12 627
12 508
10 465
10 776
- Драматични
7 286
6 629
5 286
5 147
- Операи балет
461
220
212
319
- Музикални
254
230
229
271
- Куклени
4 626
4 350
3 483
3 367
- Драматично -куклени
-
747
993
1 424
- Опера-филхармония
-
332
262
248
Среденбройпосещенияза театър- брой
149
154
140
144
Посещения- хиляди
1 876
1 608
1 286
1 475
- Драматични
1 247
924
750
823
- Операи балет
150
81
61
117
- Музикални
66
53
50
69
- Куклени
413
376
260
255
- Драматично -куклени
-
69
104
147
- Опера-филхармония
-
105
61
64
затеатър- хиляди
22
20
17
20
запредставление- брой
149
129
123
137
Среденбройпосещения
50
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Съществуватважнирегионалниразличияпо отношениена разпределениетона театрите на териториятанастраната– Северозападниятрайоне с 5 театъра,докатоЮгозападният районепредставенс 27. Таблица 19: Райони на ниво NUTS 2
Театри по райони за планиране, 2005г.
Театри
Сцени
Места
Представле Посещен ния ия
Общо
75
100
30 105
10 776 1 475 323
Северозападен
5
8
2 159
485
42 802
Северенцентрален
8
11
3 452
1 146
151 977
Североизточен
12
20
5 647
2 330
273 492
Югозападен
27
34
9 735
3 629
617 786
Юженцентрален
16
18
6 064
2 072
263 805
Югоизточен
7
9
3 048
1 114
125 461
3.4. 3.4.1.
Градско развитие Селищна мрежа
Състоянието на селищната мрежа и градското развитие отразява състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики през годините. Селищнатамрежав Българиявключваголемии средноголемиградове23, организирани в агломерационниареали,къдетоеподходящо;малкиградовеи села. Столица с населениенад1 000 000 жители:София Големи градовеса 6 градас населениенад100 000 душиПловдив : ,ВарнаБургас , ,Русе, Плевен,СтараЗагора. Средноголеми градовеса27 градас населениеот 30 000 до100 000 души. Агломерационни ареали са 36 зони, състоящи се от групи селища и общини с неделими функционални и пътни връзки, които са концентрирани около големи или средниградскицентрове. Малки градовеса174 градаснаселение от 10 000 до30 000 души. Селата обикновеносаселищас населениепод10 000 души. Фиг. 12: Селищна мрежа
Според законазаместното самоуправление и местната администрация българският граднееотделен от околнитеселищаврамкитенасъщатаобщинаенепредставлявапредствляванезависиморганнаместното самоуправление(вижПриложение2). Изключения :общинаПловдив и общинаДобрич. 23
51
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Понастоящем,състояниетона селищнатамрежав странатапоказва,че неравномерното разположениена големитеградовеконтрастирана фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и села. В резултат на това големи части от териториятаоставатотдалечениотголемитеградскицентровеи сепроявявапроблемът „центърпериферия – ”. Неравномерното развитиена мрежатаот големиградовее причинадасенаблюдаватразличияв социалноикономическоторазвитиев национален мащаб, които се изразяватотчастимеждурайонитеза планиране, но най-вечевътрев районите. Степентана развитиена районитев странатазависидо голямастепенот наличиетона големи градове, в които са съсредоточени производството, услугите, образованието, наукатаи културнияживот. Големитеградове(общо7 наброй) саи щепродължатдасе развиваткатодинамичницентровес разнообразнинационалнии регионалнифункции, които влияят положителнои се разпростиратв околнитеим агломерационни ареали. ТакивасатериториитеоколоСофия, Пловдив,Варна, Бургас,Русе, Плевен,СтараЗагора, които заемат челно място в йерархията на селищната мрежа. Не случайно в силно развититеЮгозападени Юженцентраленрайонсаразположенидватанай-големиграда наБългария– Софияи Пловдив. Териториите и районите без наличие на голям град в непосредствена близост са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната,южната,югоизточнатаи североизточнатачастоттериториятанастраната. Наличието на някои средноголеми градове в тези територии не е в състояние да компенсиралипсатанаголяморганизиращтериториятацентър.Средноголемитеградове (27 наброй) иматсамодопълващи функции , коитов условията наикономическата криза презпоследнотодесетилетиесазатихналидоизвестнастепен. В тазикатегорияградове, кактои вкатегориятанамалкитеградове(174 наброй), сенаблюдаванай-високастепенна средногодишнонамаляваненанаселението(-0.8%).
52
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Според европейския модел за полицентрично развитие, изчисленият индекс на полицентричност на страната е около средното равнище за европейскататеритория24. Столичнатаагломерацияе оцененас най-нискатакатегория4 по скалатанаевропейските столични райони на растеж (MEGA), а като европейски функционални райони са определениградскитезонинаПловдив,Варнаи Бургас25. Националният териториалноурбанистиченмодел в моментаопределятри йерархични нива на градовецентровеи прилежащитекъм тях агломерации, на които е разделена територията на България. Агломерационните ареали се състоят от градско централно ядро(град)и околнитетеритории,коитосачастотсъщияполюснарастеж. Тритейерархичнинивана градски центрове саследните : 1. първониво– столицатаСофия, 2. второниво– 6-теголемиграда,всекис населениенад100 000 жители,и 3. третониво– 29 града,кактоследва: 26 а) 24 средноголемиградас населениенад30 000 жители 27 б) 4 градас населениемежду20 000 и 30 000 жители
в) Панагюрище Идентифицираниса 36 агломерации, обхващащи47 457.3 km2 или 43.29% от територията настраната,и наброяващи5 859 239 жителиили75.91%отнаселението настраната . •
Първото ниво в йерархията е отредено на столицата с нейния агломерационен ареал,покриващтериторияот 3 908.1 км2 и обхващащнаселениеот 1 353 906 жители (17.54%отнаселението настраната );
•
Второтонивое за 6-те големиградас технитеагломерационниареали– Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, СтараЗагора, покриващиобщо територия от 13 094,5 км2 и население от 1 910 760 души(24,75 %отнаселението настраната );
•
Третото ниво е за 29-те средноголеми града с население над 20 000 жители (включително Панагюрище )с технитеагломерационни ареали ,разположени върху 2 територияот 31 053.7 км и с население от 2 594 573 души(33,61%отнаселението на страната). Много от тези градове, между които и някои областни центрове, са загубили своятаактивнаорганизиращароля и качествана центровена растежи развитие. Необходимо е чрез подходяща политика тези градове да бъдат стимулирани, за да възстановятсвоятаорганизиращароля за териториятаоколо тях.
Индексътзаполицентризъмзаеднастранаможедаварирамежду1 и 9, азаБългарияе 5. ЕSPON1.1.1. ПотенциализаполицентричноразвитиевЕвропа-Заключителендокладотавгуст2004 г. 26 На територията на Българияима 27 средноголеми града(с население над 30 000 жители ), но 3 от тях попадатв обсегана агломерационните ареали на големите градове: Асеновград в Пловдивския агломерационен ареал, Димитровград в Хасковския агломерационенареал,ГорнаОряховицавъвВеликотърновскияагломерационенареал. 27 Тези4 градаиматтипичнирегионални функциии играятролятанаполюсинарастеж натериторията . 24 25
53
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Таблица 20:
Агломерационни ареали на градовете
Агломерационни ареали
Територия (км2) % РБ
Население жители % от РБ
Агломерационен ареал на столицата
3908.1
3.52%
1353906
17.54%
Агломерационни ареали на 6 големи града
13094.5
11.80%
1910760
24.75%
2821.8 2275.0 3045.2 543.2 2278.0 2131.3
2.54% 2.05% 2.74% 0.49% 2.05% 1.92%
575297 416603 318226 175935 211255 213444
7.45% 5.40% 4.12% 2.28% 2.74% 2.77%
30454.8
27.98%
2567123
33.61%
1332.5 2002.0 1380.3 2243.5 1244.3 1405.2 1309.6 1024.7 1770.9 1519.7 634.8 620.1 512.8 574.7 1095.6 959.4 1673.4 675.9 1835.1 1082.2 652.8 1648.5 329.1 625.3 845.1 803.1 323.9 330.2 598.9
1.20% 1.80% 1.24% 2.02% 1.12% 1.27% 1.18% 0.92% 1.60% 1.37% 0.57% 0.56% 0.46% 0.52% 0.99% 0.86% 1.51% 0.61% 1.65% 0.97% 0.59% 1.49% 0.30% 0.56% 0.76% 0.72% 0.29% 0.30% 0.54%
161847 184731 154045 173722 130061 119153 108397 121510 132092 111526 79464 77462 71222 68789 67391 65980 95746 58422 92374 87479 56795 99401 49491 49255 44705 41906 32135 32022 27450
2.10% 2.39% 2.00% 2.25% 1.69% 1.54% 1.40% 1.57% 1.71% 1.44% 1.03% 1.00% 0.92% 0.89% 0.87% 0.85% 1.24% 0.76% 1.20% 1.13% 0.74% 1.29% 0.64% 0.64% 0.58% 0.54% 0.42% 0.41% 0.36%
47457.3
43.29%
5859239
75.91%
1 2 3 4 5 6
Пловдив Варна Бургас Русе Плевен СтараЗагора
Агломерационни ареали на средноголемите градове и градовенад 20 000 жители, включително Панагюрище 1 Пазарджик 2 Хасково 3 ВеликоТърново 4 Сливен 5 Шумен 6 Добрич 7 Ямбол 8 Перник 9 Враца 10 Габрово 11 Казанлък 12 Благоевград 13 Видин 14 Кърджали 15 Карлово 16 Кюстендил 17 Търговище 18 Монтана 19 Ловеч 20 Силистра 21 Разград 22 Петрич 23 Дупница 24 Свищов 25 Смолян 26 Велинград 27 Лом 28 ГоцеДелчев 29 Панагюрище Общо 36 агломерационниареала
3.4.2. 3.4.2.1.
Силно
урбанизирани агломерации)
територии
(градски
Човешкиресурси
В агломерационните ареали е съсредоточено над 75% (5 859 239 душипрез2005 г.) от населениетона страната.Общачертав тяхнотодемографскоразвитиее намаляванетона броя на населението (с 1.43% през периода 2001-2005 г.). Изключение прави само 54
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
агломерационният ареал на столицата, където населението се е увеличило с 3.56%. Характернозаостаналататериториянастранатае, че населениетой намалявас по-висок интензитет(4.77%). Таблица 21:
Динамика на населението 2001-2005г., НСИ
1 305 707
% от Намалени Промен национ., ев и общо населени 2005ето 20012001 2005 2001 2005 2005, % 1 353 906 48 199 16.55% 17.54% 3.56%
1 939 818
1 910 760
-29 058 24.58% 24.75%
-1.52%
2 697 268
2 594 573
-102 695 34.18% 33.61%
-3.96%
5 942 793
5 859 239
-83 554 75.31% 75.91%
-1.43%
1 948 302
1 859 511
-88 791 24.09% 24.45%
-4.77%
4 794 075 7 891 095
4 734 856 7 718 750
-59 219 60.75% 61.34% -172 345 100.00%100.00%
-1.25% -2.23%
Население - брой Тип територия 2001 Агломерационенареалнастолицата Агломерационниареалинаголемите градове Агломерационниареалинасредните градове Агломерационни ареали – общо Останалатачастоттериториятана страната Центровенаагломерационниареали РепубликаБългария
55
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Фиг. 13: Агломерационни ареали
56
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Естественият прираст на населението е отрицателен. В агломерационните ареали,
независимоот различията, той е по-нисък (-4.2‰) от среднияза страната(-5.4‰ за 2005 г.). За останалата територия естественият прираст е –8.9‰, не само поради ниската раждаемост,нопредивсичкопорадивисокатасмъртностнанаселението. Фиг. 14: Възрастова
Население по възрастови групи България
струк тура на
Агломерационни ареали - общо Столичен агломерационен ареал Агломерационни Агломерационни ареали на големитеградове ареали на Агломерационни ареали на големитеградове средноголемитеградове група 0-14Останалатеритория група 15-64 група 65+
0%
20%
40%
60%
80%
100%
населението
Различиятавъввъзрастоватаструктурана населениетопо агломерационниареалине са големи, съществени са различията между агломерационните ареали и останалата териториянастраната,катоделътнавъзрастнотонаселениезапоследнатае значително по-висок. Коефициентът на възрастова зависимост, показващдемографската натовареност
България
Останалатачаст на страната
Столица
Големи градове
Фиг. 15:
Средни Всич градове ки ареа ли
средно за страната, е 44.5%, като в него по-висок дял има възрастнотонаселение. През периода 2001-2005 г. се наблюдава нарастване на демографската натовареност на населениетопредивсичкос възрастнихора. Разпределенапо видоветериторииизпъква ниската демографска натовареност на Равнище на безработица по агломерационни ареали населението в агломерационния ареал на 30%за 1999-2005 столицата (37.8%). В останалите агломерационни ареали стойностите на 25% показателясъщосапо-нискиотсреднотоза 20% страната. Най-висока е натовареността в останалататеритория на страната, където 15% на 100 души от населението във 10% възрастоватагрупатана “независимите” се 5% падат 54.7 души във възрастоватагрупа на “зависимитеот ”, които22.3 младежи и 32.4 0% възрастни хора. Това съотношение средно заагломерационнитеареалие 41.2, откоито 18.8 младежи и 22.4 възрастни хора. Равнищена безработица
Основнотопредимствона агломерационнитеареалие високатаобразователнаструктура нанаселението.56%оттяхнотонаселениее с високообразователнониво (среднои висше 57
1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
образование), а делът на завършилите университет е над 20%. За останалата част от странатасъответнитедяловеса40%и 11%. 73.1%29 от икономически активното население в Българияе съсредоточено в градскитеагломерации. Заетост т а нанаселението(представеначрезравнищетоназаетост- 61,1%за 2005 г.) е по-висока от среднатаза страната (55,8%). Секторът на услугите осигуряванай-голяма заетост(65%). Промишленосттаосигурява30%,аселскотостопанство– 5%. Равнището на безработица (2006 г.) в агломерационнитеареалие двапъти понискоот товав останалататеритория(съответно7.3%и 17.2%,заСофия– 3.1%). Запазвасе тенденциятана по-високабезработицав средноголемитеградовев сравнениес големите градовеи столицата. 3.4.2.2.
Икономическо развитие и потенциал
Положителнитетенденциинаикономическирастеж,отбелязанислед1997 г., сарезултат от макроикономическатаполитика, както и от способността на конкретни региони да използват потенциала на собствения си териториален капитал. Данните сочат, че основнитедвигателинатаковаразвитиесаградоветеособеноголемите , . Градскитецентровеи технитеареалиса от изключителнозначениеза постижениятана националната икономика. Над 90% от нетните приходи от продажби се генерират в градскитецентрове. В нивотои динамикатанаикономическоторазвитиев отделнитеагломерационниареали се наблюдават значителни различия. Столичната агломерация е най-динамичният и силноразвитрегионвстранатас най-голямодяловоучастиевБВП.През2004 г. столичния ареале произвел30%от БВПзастраната.Варненскиятагломерационенареалзаемавторо място по отношение на темповете на растеж. През последните години повечето от градските центрове с национално значение (предимно големите градове) преодоляват тенденциятана бавно развитие и са насочили усилията си към постиганена по-висок темпна растеж.При всетова, тезицентровеощестрадатот редицадефицитии пазарни неуспехи, което поражда необходимостта от допълнителен външен импулс с цел повишаване на конкурентоспособността в националени международенаспект. 90
2003 2003
60 50 40 30 20
0
Б--яя Б
10
Останала станала О тачаст от от тачаст страната страната
Източник:Агенцияпозаетостта
2002 2002
70
Голе ми град Сред ове ни град ове Всич В сич ки ареа ли
29
2001 2001
80
С Столица толица
Въпреки че основният производствен капитал е концентриран в центроветеядра на агломерационните ареали, еволюционните процеси по отношение на вътрешнорегионално сътрудничествомеждуцентроветеядраи техните зони на въздействиеводятдо динамикав цялата агломерационна територия. Тези процеси способстват за известно намаляване на вътрешнорегионалните различия чрез разширяванена територията, която е носител на
58
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
по-силна стопанскадейности чрез създаванена условияза постепенноувеличаванена темповетенарастежпосредствомдобреподбрании целенасочениинтервенции. Фиг. 16: Нетни приходи от продажби на единслужител , по данни на НСИ
Сравненията показват известна корелация между нивото на производителността (измеренав нетниприходиот продажби на единслужители ) размерана градовете (Фиг.16). Столичният агломерационен ареалсеотличава с найвисока производителност на труда(двапътипо-високаот тазина териториятана големитеградовеи четирипъти по-високаот тазина териториятана среднитеградове). Налагасе изводът, че столицата има най-ефективно развиваща се икономика, докато останалите градски райони се нуждаятот интервенциипо приоритети, насочени към повишаванена икономическата производителности конкурентоспособност.Проблемъте тясносвързанс въвежданетона икономика, основана на знанието и новите информационни и комуникационни технологии,кактои с качествотоначовешкиякапитал. В повечето градски райони е представенширок спектър от отрасли на икономикатаи производството,катопреобладаващозначениеимасекторътнауслугите,коетоседължи на факта, че тези райони предоставят услуги не само на населението на дадената територия, но в един по-широк обсег – обикновенов рамкитена областта, районитеза планиране, дори цялатастрана. Като положителнатенденция през последнитегодини можеда се отбележипреходътот ниски и среднониски технологични подсекторикъм някои високо и средно високотехнологични дейности, като например производствона фармацевтични и агрохимични продукти, акумулаторни батерии и други, където се забелязваръствравнищетоназаетосттаи продукцията. Спецификата на агломерационните ареали се изразява в по-висока предприемаческа активност. Гъстотатана предприятиятав идентифициранитеагломерационни ареалие повечеот 1.5–2 пъти по-високаот тази в останалатачаст на страната, катосе забелязва определенатенденция към ускорен растежв ареалите на големите и средноголемите градове. 3.4.2.3.
Знания и иновации
Значениетона определенитеградскиареализа развитиетона знаниетои иновациитесе определяот концентрациятанаобразователнатаи научно-техническаинфраструктура.В тяхсасъсредоточени: •
55% от училищатаи 71% от ученицитев страната . Обхватът на обслужване на средните училища надхвърля определените агломерационни ареали и има регионалнои доринационалнозначение;
•
всички акредитирани висши училища в България (41 университетаи специализираниинститутии 43 колежа),разположенив 12 града,с изключениена колежав Ботевград. Броятна завършилитевисшеобразованиесъс специалноств областтанатехническитеи точнитенаукиоставависок, коетоеположителензнак заразвитиетонаиновационнияпотенциалнастраната;
•
преобладаващатачастотизследователскитецентровевстраната. 59
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Състоянието на образователната инфраструктура в значителна част от учебните заведения се характеризира с остарял сграден фонд и липса на специализирана материалнабазаи оборудване,необходимизаединсъвремененучебенпроцес.Едвапрез 2004-2005 г. правителството инвестирасериознисуми в компютърната и мрежова инфраструктурана училищата, с което допринасяза около 20% от ръста на индекса еБългарияпрез2005 г.30 По данни на НСИ за 2004 г. 44% от организациитеза научноизследователскаи развойна дейност (НИРД) действатв публичниясектор, 27.6% - в секторана висшетообразование, 26.5% - в секторана предприятията и 1.9% - в секторана НПО. За разликаот повечето странивЕС-15, 70%отзаетосттавНИРДв България сесъздававпубличниясектор,коетое признак за слабото вътрешно търсене на НИРД от предприятията, липсата на организационнаинформацияи нискатапазарнаефективностна този секторв България. Освентовадругпроблем, касаещструктуратана изпълнениеи финансиранена НИРД, е остарялата материална база, която е декапитализирана u несъответстваща на съвременната научноизследователска и развойна дейност. От публичните инвестиции 75% са изразходвани за текущиразходиа , разходите за новооборудване са едва4% от 31 всичкиразходизаНИРД . РазходитезаНИРД,изразеникатопроцентотБВП, представляват0.51%(2004 г.), катонайвисокастойностбележистоличниятагломерационенареал(1.37%). Преобладаващата част от иновативните предприятия в България (които са приблизително една четвърт в сравнение с ЕС) са съсредоточени в гореспоменатите градскицентрове.Еднаот причинитеза товае концентрациятав тях на предприятияна чуждестранни инвеститори. По мнение на бизнеса обаче, една значителна част от чуждестраннитеинвестициивстранатанесаносителинанаучно-техническипрогрес32. 3.4.2.4.
Индустриални бизнес зони
Обслужванетона инвестиционнатаактивност и бизнесав странатанавлизав нов етап, който поставя нови изисквания пред изградените досега индустриални зони и налага необходимостта от преустройство на съществуващите и изграждане на нови индустриалнитерени, оборудванипо модеренначин и подходящиза създаванена нови конкурентни производства. Общините и местните власти в градските центрове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич, Шумен, Сливен и други осъзнават тази потребност и вече са стартирали разработването на нови устройствени планове. Тази необходимост се отнася и за останалите общини, където този процес все още не е започналпорадилипсанасредства. Състоянието на съществуващите в момента индустриални зони е неблагоприятно за преобладаващатачастотобщините: •
индустриалните зони в градовете заемат огромни площи, разположени върху плодородназемя,каточестосадорипо-големиотжилищнитетеритории.Броятна индустриалнитезони в градоветее 2-3, с изключениена София, къдетотой е 12. Производственитезони заематмежду10 и 30% от общататериторияна градовете (Варна– 10%,София– 14%,Пловдив – 15.8%, СтараЗагора – 28%и т.н.);
Е-България2005. Фондзаприложниизследванияи комуникации- 2005 г. Innovations.bg. Фондостаряла базазаприложни изследвания и комуникации - 2005 г. 32 България2010. „Икономически предизвикателства ”- доклад наПрезидента наРепублика България - 2005г. 30 31
60
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
протеклите в национален план в периода след 1990 г. процеси на преструктуриране, приватизация и ликвидация на държавните предприятия доведохадо неясен статут и собственост на индустриалните зони. Поради това част от инфраструктурата е разграбена, разрушена, безстопанствена, неподдържанаи амортизирана.Сградитена фалиралитепредприятиясаостаряли и непривлекателни,трудномогатдасемодернизирати използват33;
•
наличието на незаети терени с възможност за нови стопански инициативи (включително върхуреституирана или общинсказемя) са ограничени до 5-10%. Тованалагав бъдещеразполаганена нови производствана “зелено ” Засиленият инвеститорски интерес насърчи много от общините да определят нови индустриални терени. Това обаче до голяма степен се извършва хаотично, без наличиетонановиустройственипланове;
•
както за съществуващитеиндустриални зони, така и за новоотреденитетерени, остро стои въпросът за тяхното недостатъчно инфраструктурно обезпечаване (пътни и железопътни връзки; енергоснабдяванеток – , газ; водоснабдяване , канализация; телекомуникации и др.). Привличането на нови инвеститори и разширяванетона съществуващитепроизводствае ограниченопорадилипсатана общински ресурси за изгражданена базисната и свързващаинфраструктура на зоните. За тази цел е подходящо инвестициите в зоните и съответното съфинансиранедасеразпределятмеждудържавнияи общинскитебюджети. 3.4.2.5.
Здравеопазване
Ресурситена здравеопазването сасвързанис мрежатаот лечебнии здравнизаведенияи медицинския персонал, обслужващнаселениетоне само на териториалнатаединица, в която са разположени, но и населението на други такива. Преобладаващата част от здравните ресурси са разположени в столицата, големите и средноголемите градове. Наблюдават се значителни различия в осигуреността, достъпността и качеството на медицинскиуслугивголемитеи средноголемиградовеи технитеприлежащитеритории. В агломерационните ареали са изградени и функционират над 2/3 от общия брой болнични заведенияв страната(над 200). Легловиятфондобхваща37 397 легла– 76% от общиябройна леглатав националнатамрежаот лечебнизаведения. Многопрофилните болници са 65 на брой (близо половинатаот общия брой такива болници в страната). Леглатавтяхпредставляват72%отлегловияфондвъввсичкимногопрофилниболнициза активно лечение. Другата особеност е, че в тези агломерационни ареали има специализираниструктури, коитообхващат68% от общиябройтакиваза странатаи 69% от общия леглови фонд. Почти всички диспансери (45 от общо 49 в страната) са в столицата,големитеи средноголемитеградове. В лечебнитеи здравнизаведенияв тезиареалиработятобщо 23 000 лекари(82%) и 5 400 стоматолози (83%). Населението на агломерационните ареали е в по-благоприятна позицияпоотношениенаосигуреностнауслуги,предоставяниотлекарии стоматолози 1 лекаробслужва 238 човекаприсредно ( застраната - 276), а 1 стоматолог – 1011 човека (присреднозастраната – 1199). В останалата територия настраната здравните и лечебни 33
Предварително определяне на приоритетите и мерките на националната Оперативна програма "Регионално развитие" - Институтзапублично-частнопартньорство,2005
61
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
заведениясаразположенипредимнов центроветенаобщините,къдетоброятналекарии стоматолози емногопо-малъкотсредния запо-големитеградове(420 душина 1 лекари 2010 душина 1 стоматологДостъпността ). на населението до първичнамедицинска помощ също е недостатъчна - 1 общопрактикуващлекар на 1410 души при средноза страната1440 души. Като цяло материалната база както в агломерационните ареали, така и в останалата територияна странатае амортизиранаи недостатъчна, коетоналаганеобходимосттаот интервенции за модернизация и съвременно оборудване на здравните центрове и клиникии подобряваненатяхнатадостъпност. 3.4.2.6.
Жилищна политика
Националнатажилищнастратегиязаключава,че досегашнитереформисанедостатъчни, за да се сложи край на неблагоприятните процеси и да се стигне до преодоляванена някоисериознинедостатъции изкривяваниявжилищниясекторкатонапример: − Влошена финансова достъпност на жилища (съотношението цена/доходи се увеличава, налице е свиване на пазара, а осигуряването на социални жилища е изключително недостатъчно, за да се отговори на търсенето, което води до ограничени възможности за сдобиване с жилище, като не повече от 10 % от домакинстватамогатдасизакупятсобственожилищепритекущитепазарницениили даживеятподнаемсамостоятелно); − Влошаванена състоянието и на обществения, и на частния жилищен фонд поради неадекватноуправлениеи поддръжка; − Изключителновисоконивоначастнатасобственостнажилищата,коетооставямалко възможностинапубличниясектордавъздействавърхупазаразаотдаванеподнаемна населениетос нискидоходи; − Вструктуратанажилищнияфондпреобладаватапартаментивпанелниблокове; − Предназначенитезажилищнаполитикабюджетнисредствасаизключителномалкои саизцялонасоченикъмотговорности,наследениотдържавата; − Липсанасистемазажилищносубсидиране; − Липсана връзкамеждупазарана жилищаи пазарана жилищнокредитиране- делът на опуснатитезаемие пренебрежимомалъкна фонанаинвестициите,необходимиза придобиваненажилище; − Многовисокаконсумациянаенергияпорадилошататоплоизолация; − Излишъкна жилищниединицив сравнениес броя на домакинствата, коетоводи до високпроцентнеобитаванижилищапорадимиграциянанаселениетои възникващото в резултатнатоваограниченотърсененажилищав „непривлекателни” местас липса науслугии многолошосъстояниенафизическатасреда; − Наличиенадостъпдоуслуги,коитообачесас нискокачествои надеждност. Съществува остра нужда от строителство на финансово достъпни жилища, както и от масовореновиранена съществуващия жилищен фонд.
Повече от половината от инвестициите в строителството са в жилищни сгради. Така изграденитежилищнисградиса предимнов частниясектор, катоделътна публичните 62
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
инвестиции за жилищни цели едванадхвърля 10%. Изразходванитеот правителството средствазажилища,планиранеи околнасредапредставляватсредно4.5 % отразходитев общия бюджет, но този дял е по-висок през последните години. Цифрите сочат, че капиталовитеразходизажилищностроителствонамаляватс ограничаванетона преките държавни субсидии за жилища и предубеждението, че жилищния сектор е по-скоро инициативана частния сектор. Общините разполагатс много малки излишъци, които могатдасеизползват за капиталовиинвестициии разходите,коитоправятпо принцип щесефинансиратчрезтрансферотнационалниябюджет.
Таблица 22: Райони на ниво NUTS ІІ
Основни показатели за жилищния секторза 2004г. по данни на НСИ
Обитавани Общброй Необитава стандартни жилищана 1000 ни жилища жилищана 1000 жители % жители
Примитивни жилища
Общо градо села Общ градов села ве о е
Общо
Общо градо ве
села
България
467
421
568
467
421
568
14.5%
7622
2737
Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Юженцентрален Югозападен
523 488
446 430
634 605
523 488
446 430
634 605
15.7% 8.0%
1035 9 208 1709
119 1340
89 369
449 450 436 486
425 414 403 427
491 528 496 731
449 450 436 486
425 414 403 427
491 528 496 731
13.7% 23.6% 15.0% 14.5%
2116 1870 1738 2718
1715 1138 1095 2215
401 732 643 503
Проблемитес жилищнатасистемаиматнационалноизмерение. Регионалнитепроблеми не са такаясноизразени(Таблица7). По отношениена общияжилищенфонд, измеренс показателя „брой жилища на 1000 жители” България бележи по-високи стойности (467/1000) в сравнение съссредната стойностза ЕС (420/1000). Разрезна ситуацията по региони извежда на първо място Северозападния район (523/1000). Важно е да се подчертае,че тозипоказателимадобрадиагностичнастойноств условиянабалансирана икономика и развит пазар на жилищата. В България обаче, високият брой на необитаваните жилища сериозно изкривява достоверността на данните. Поради тази причинастойностинад420/1000 непоказватвисокоравнищеназадоволеностс жилища,а са по-скоропоказателниза обезлюдяванеи неподходящокачествона жилищата. Ако се вземе предвид само броят на обитаваните стандартни жилища , тогавапоказателят „бройжилищана 1000 жителивече ” отразява реалноположението .Тозибройе многопонисъкотсредноевропейския. Броят на примитивните жилища е един от показателите за остра потребност от социални жилища. Стойностите са сравними с общото годишно изгражданена нови
жилища, но не и с мащаба на строителство на социални жилища. Повечето от 63
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
примитивнитежилищасе обитаватот представителина малцинственитеобщностии са пренаселени. Северозападният район е в относително най-благоприятно положениепо отношениенатозипоказател(Таблица23). Качеството на жилищата е тясно свързано с възрастовите характеристики на жилищния фонд . Наличнитеданнисочат, че повечетоот жилищата в регионаса построениследВторатасветовнавойна. Най-старатачастот жилищнияфонд, построена преди1919 година,представлявасамо2% отобщияфонд,присреднастойностзаЕСоколо 18%. Инвестициите в жилищностроителство по временакомунизма садовелидовълни от новостроителство,особенов градскитеобласти,след1970 година,задасеотговорина растежана градовете. Основнаособеностна жилищнатасистемав Българияе тази, че новите жилищасе изграждатот държавни предприятия с цел отдаванепод наем или продажба, докато в земеделските територии се наблюдава растеж на еднофамилните жилища, построени със собствени сили. Количеството на построените жилища през периода1946-1970 г. е 34%, а презпериода1971-1989 – 32%. Строителствотона жилищав годините след прехода се доближава до 18%. Друга особеност на жилищното строителство, заедно с преждевременното остаряване на жилищния фонд, е голямата наличност на многофамилни панелни блокове. В България има около 18 900 панелни блокасъс 707 096 жилища– 21% от настоящия жилищен фонднастраната ,населяван от над 1.7 милиона души. Продължителността на живот на многофамилните панелни блокове е около 50 години, като значителна част от този фонд вече не отговаря на техническите стандарти. Според оценката, 10% от панелните жилища се нуждаят от спешенремонт.35 Таблица 23:
Основни показателиза жилищния секторза 2004г (продължение) по данни на НСИ
Райони на ниво NUTS 2
България Северозападен Северен централен Североизточен Югоизточен Юженцентрален Югозападен
Жилищен фонд Публични във влошено жилища състояние Количес % Количест % тво во
Свръхнаселени жилища
496479 52382 124198
13.5% 18.6% 21.2%
109853 5493 15583
>2 >3 обитатели обитатели на стая на стая 3.0% 169796 48670 2.0% 12161 3850 2.7% 22243 5629
76388 35995 91773 115743
13.0% 10.1% 10.7% 11.4%
15623 8398 22995 41761
2.7% 2.4% 2.7% 4.1%
25689 19079 40844 49780
6860 6302 13168 12861
Българиянавлезев периоданапреходс над93%частнажилищнасобственост.Процесите на приватизация и реституция не доведоха до значителна промяна в жилищната собствености нейнатаструктурата. Споредналичнитестатистическиданнипрез 2005 г. разпределението на жилищния фонд по типове собственост е: 96,8% частна и 3,2% публична (общинска или държавна), като делът на последната е най-висок в агломерационнитеареалинастолицата(6%) и големитеградове(3.6%)(Таблица24). 35
СашаЦенкова ,Тенденции и развитие нажилищните реформи в Югоизточна Европа,Световна банка,2005г.
64
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Таблица 24:
Септември 2007г.
Териториално разпределениена жилищния фонд по видове собственост, 2005г.
Агломерационни ареали Агломерационенареалнастолицата Агломерационниареалинаголемите градове Агломерационниареалинасредните градове Агломерационни ареали – общо Останалатачастоттериториятана страната Центровенаагломерационниареали
Публична – общинска и държавна 6,0%
Частна 94,00%
3,6%
96,40%
2,7%
97,30%
3,7%
96,30%
1,8% 3,2%
98,20% 96,80%
Източник: Изчислено по данни на НСИ
Важенаспектна стандартана животе гъстотатана населеностна жилищата.Жилищас повечеот двамаобитателина стаясе смятатза свръхнаселени, а тезис повечеот трима обитатели – за пренаселени36. Първата групасетрансформира в пряканеобходимост от социално жилищно осигуряване. Изразенав цифри, тази необходимост е най-висока в Южнияцентраленрайонза планиране, следванот Югозападниярайонза планиране. Но товав никакъвслучайнепредставляваопитдасеподценипроблемав останалитерайони запланиране. Общините имат регулаторно определени отговорности по отношение на грижата за социалния жилищенфонд, но нямат никакви ресурси за неговатаподдръжка. Те имат право да предприемат инвестиционни проекти за обновяване и преструктуриране на жилищнитеблокове.В същотовремеНационалнатажилищнастратегиясочи, че само3% отобщиябройжилищниблоковесасобственостнадържаватаилинаобщините. Правнитереформи, въведенив средатана 90-те години, създадоханормативнауредбаза организациятана собствениците, както и за процедурите за изпълнение на праватаи задълженията. Според новата нормативна уредба жилищните блокове са институционално лице, което управлява етажната собственост, посреща финансовите задължения,сключвадоговории инициирапроектизаобновяване. Реалнитепазарина жилищасав началенпериодна възникванеи саразположенисамов големитеградове.Търсенето,подкрепенос адекватнаплатежоспособност, е многосвито. Предлагането е в пъти по-голямо от търсенето. В големите градове има голям брой новопостроени жилища, които чакат първия си собственик, а броят на домакинствата, коитострадатотжилищнинужди,същорасте. Единственатаалтернативана жилищана поносиминаемницение публичниятсектор. В резултат от приватизацията в последните 10-12 години делът на жилищатапублична собственосте намалендо символичниразмери. Делътна отдаванитеподнаемжилищапублична собственост остава най-голям в Югозападния район за планиране (и то благодарение на столицата). Социалният „буфер” е в процес на ликвидиране с найНяманаличниданнизабездомните .Ползването нажилища оттримаи повечеобитатели настаяможеда серазглеждакатокатегориянабездомност,макарчетозистатутощенеепризнатотнормативнатауредба вБългария. 36
65
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ускорентемпв Северозападниярайон.Тозипроцесвлизав разрезс нарастващатабедност и нуждатаотсоциалнижилища. Българскатанормативна уредбане вменява на държаватапряко задължениеда строи жилища и да настанява нуждаещите се. Общините са тези, които носят основната отговорност за разрешаването на жилищните проблеми на гражданите. Макар и в недостатъчна степен, а също и поради липса на подходящи финансови ресурси за капиталовиинвестиции, кактовечебеспоменато,даденитена общинитеправомощияпо отношениенапровежданенаполитиказаразвитиенаградскитерайонии управлениена собствеността регламентира специфични условия и конкретни характеристики, които трябвадасеотчетат.Нормативнатауредбасъздававъзможностпосредствомвъвеждането на алтернативни правила и стандарти да се позволи отклонение от общите законови разпоредби,коетодаотговоринаспециалнитенуждизасоциалнижилища. 3.4.2.7. Физическа среда и благоустройство, кул тура и кул турноисторическо наследство Незадоволителнотосъстояниена физическатасредаи благоустройствотов градоветев редицаслучаиограничаватяхноторазвитие. Разрастванетона градоветеобикновеное свързанос нуждатаот допълнителниресурси (вода, енергияградоустройство , и др.), чиятоексплоатацията вредина околнатасреда (околоградовете ) и водидовсепо-голямекологичен натискзамърсяване ( на въздухаи водите, отпадъци, замърсяване на почвата, ерозия) в района на градовете и техните околности. Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворяваадекватноградскитенуждии затрудняваправилнотофункциониранена градовете. Износени, остарели и недоизградени са мрежите за водоснабдяване и канализация. Амортизиранае физическатасредаи сградният фонд. Благоустройството (пътнинастилки , пешеходни зони, озеленяване ,градскицентрове и архитектура )е една от най-слабитестранина населенитеместав страната.Необходимисасериозниусилияв тазиобласт,коетоеотспешнои първостепеннозначениезабългарскитеградове. Окологолемитеградовесеразвиватагломерационниареали, но масовотостроителствое слабоконтролирано.Построенисаголемижилищникомплекси,нотенесаинтегриранив структуритенатрадиционнитеобщности. Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и неблагоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и енергийна ефективност. В някоималкиградовепанелнитесгради(комплекси) нарушаватградската структураи традиционния градскиобраз. Ето защов бъдещепредстоипродължителен процеснапреструктуриранеи модернизациянакомплекситеи насанираненапанелните сгради. Това изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхранидостатъчнопубличнопространствозаобщественоползванеи озеленяване. Градовететрябвадаотговарятна новитепредизвикателства,породениот продажбатана държавнитежилищана технитенаематели.Повечетоот обитателитена тезижилищане могатдасипозволятразходитезаподдръжкаи ремонт,коетоускоряваамортизациятана кварталите, упадъкаи социалноторазделение. За да се избегнаттакивапрепятствия, е 66
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
необходимодасеразработяти приложатподходящиинструментии финансовирешения, порадиспецифичнатаполитикавтазиобласт. Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Обществените зелени площи са недостатъчни, лошо поддържани и подложенина унищожение. Очевиднае необходимосттаот разширяванетона зелените площив градоветеи технитеоколности.В противовеснатазинарастващапотребностсме свидетели на унищожаване и застрояване на съществуващи зелени площи поради неразрешенистроителнидейности. В малкитеградовеи селскирайонифизическатасредане е претърпялаголемивреди, но благоустройствените системи са недоразвити. Уличната мрежа се поддържа трудно, особено в селата. Канализационните системи обхващат само по-големите селища. Прилаганетонаенергоспестяващоуличноосветлениевсеощенеемасовапрактика. Не е добро състоянието на обществените сгради (за култура, образование, здравеопазване), особенов селата. Незавършенотостроителство, предимнона културни обектив градовете,е сериозенпроблемза общините. Всеощене е намеренмеханизъми няма интерес за тяхното довършване. Трябва да бъдат намерени възможности за доизграждане на обектите - общинска собственост, в съответствие с настоящите потребноститенаградовете. Не са достатъчни дейностите, свързани с поддръжката и опазването на културноисторическото наследство в населените места. Тяхното приобщаване наново все още предстоии можедаизиграерешаващароля за превръщанетоим от обектна опазванев инструментзаградскоразвитие.Тазиобщественанеобходимостнее осъзнатанапълнои сме свидетели на неприемливо, а понякога и престъпно отношение и разрушаванена паметниците с цел осъществяване на други инвестиционни инициативи и бизнес интереси. 3.4.2.8.
Инфраструк тура околната среда
за
опазване
на
Изградената водоснабдителна система обхваща5 031 селищаили 98.8% от
населението (2005 г.) В агломерационнитеареали 99.6% от населениетое обхванатоот водоснабдителнатасистема. Малки изключения от това правило са агломерационните ареалина Кърджали(92.6%), Разград (93.8%) и Смолян(95.8%). Несенаблюдава и голяма разликамеждуспоменатитеагломерационниареалии останалатачастоттериториятана страната – съответно 99.9% спрямо 97.0%. Една от положителнитетенденции е общото намаляванена броя на населението, което изпитвазатруднения с водоснабдяванетоза питейнинужди(сезонноили целогодишно) – от 21.0%през 2001 г. на 10.3%през2003 г. от населението, обслужено от водоснабдителната мрежа на страната. Общо 9.5% от населението на всички агломерационни ареали е подложено на режим на водоподаването, докато за останалата част на страната стойността е 12.3 % от населението. Въпреки високата степен на изграденост на системите за водоснабдяванев селищата, повечето от тези системи (над 88%) са построени в периода 1960-1980 г., като са използвани азбестоциментови и стоманени тръби. Тази тяхна характеристика прави системите остарели от технологична гледна точка, както и силно материално 67
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на водоподаванетои високиниваназагуби. През 2005 г. само 68.9% от населениетое обхванатоот канализационни мрежи и 39.9% разполагас връзкадо пречиствателнастанцияза отпадниводи. Отновотози дял е найголямв столичнияагломерационенареал(94.3%) нафонанаагломерационните ареали на големите (80.5%) и средноголемите градове (72.9%). Общо за всички посочени агломерационниареали80.9%от населениетое обхванатоот общественаканализационна мрежа.Заостаналатачастотстранатасъответниятдяле 44.0%. До2005г. са изградении пуснатив експлоатация общо56 пречиствателни станцииПСОВ ( ) които използват оптадните води за производство на енергия. Две от тях са в агломерационния ареал на столицата, 18 в обхвата на агломерационните ареали на големите градове и 16 - на средноголемите градове. В останалата част на страната функционират 20 ПСОВ. Най-голям брой пречиствателни станции са изградени в Черноморскиярегион- областВарна(11) и областБургас- (7). В областикатоБлагоевград, Видин, Кърджали, Русе, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. Все още са спешно необходими значителни усилиязасериозноограничаванеи евентуалноналаганенапълназабраназаизпусканена вреднивеществавъвводата,кактои занамаляваненапотенциалнитерисковезаоколната средаи здраветонахората. През 2005 г. системата за събиране на отпадъци обхваща 87.82% от населението на страната, което включваглавножителитена големитеградове. В най-голямастепенот услугитепосъбираненаотпадъцисеползватжителитенаградСофия(100%), следвани от жителитена Габрово (94.5%) и Кюстендил (92.8%). В най-неблагоприятно положениеса градовете Силистра, където услугата се извършва едва за 47.1% от населението и Търговище,къдетопроцентъте 49.5%. Общото намаление на емисиите на определени замърсители, което се наблюдаваслед 1991 г., се дължинайвечена спадав производствените дейностиТенденцията . към намаляване на годишните концентрации на оловни аерозоли в агломерационните урбанизираниареалии останалатачастотстранатасезадържав резултатотзабранатаза използванетонаоловнибензинии въвежданетонасистемазаконтролнагоривата. Наличието или липсатана замърсяващиоколната средапроизводстваима най-голямо въздействие върху състоянието на околната среда. През 2005 г. минният и енергиен комплекс „Марицаизток”, който попадав агломерационнияареална СтараЗагора, има най-голямо участие в замърсяването на въздуха в околността. В тази област са регистрираниоколо 66% от всичкитеемисиина серниокиси, 23% от емисиитена азотни окиси и 41% - от въглероден двуокис. Проблемни съоръжения, отделящи големи количества вредни емисии, продължаватда съществуват в агломерациите, в които са разположени химически и медни предприятия – в София: емисиите от Кремиковци (въглероден окис, въглероден двуокисазотниокиси , ); в Димитровград (амоняк); във Варненскияагломерационенареал - на териториятана Девненскиярайонсъсструпване на тежки екологични проблеми (азотни окиси, азотен двуокис и амоняк); Бургас (неметанови летливи органични съединения ),ПерникРусеСвищов , , . Специфични градски екологични проблеми са съоръженията за предотвратяване на наводненияи пожари. 68
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
•
Септември 2007г.
Обилнитедъждове,наводнениятаи другиприроднибедствия,коитосполетяха България, имаха опустошителни последици за инфраструктурата и регионалната и местна икономика. Освен това, беше застрашен животът на голям брой хора. Дъждовете предизвикаха обилни наводнения, нанесоха материални щети и дори взеха човешки жертви. Все още съществува потенциална опасност от нови и по-големи наводнения. Впоследствие тези наводнениябихамоглидапредизвикатзаблатяванена градскитетериториии даувредятсъществуващатаградскасреда.
По отношение на пожарите статистиката сочи, че през периода 2000-2006 г. са регистрирани 19.6 пожарана 1000 души в България, като в Гърция тази цифрае 2.7, в Германия – 2.5, в Румъния – 0.437. В големитеградовеособено , СофияВарнаБургас , , , 38 Пловдив, Плевен и Стара Загора рискът от критични ситуации е над средното ниво . Разрешаванетонатозивъпросеотголямозначениепредвиднаувеличениябройтуристи, посещаващиголемитеградове39. 3.5. Регионална достъпност и транспортна инфраструктура 3.5.1.
Транспортна достъпност
Ефективността на транспортната инфраструктура е от решаващо значение за регионалното развитие и основен фактор за регионалната конкурентоспособност и сближаване. Вътрешнорегионалнитеразличияв Българиясадоголямастепенрезултатотразличията в достъпана регионитедо националнатаи международнатранспортнаинфраструктура. Подобряването на транспортния достъп чрез осъвременяване на транспортната инфраструктураимасъщосиленсоциаленефект. Столицата и големи те градове с национално значение се разглеждат същои като транспортницентрове, обслужваниот пътнаинфраструктураот най-висок клас (автомагистрали и/или първокласни пътища) и добре развита преразпределяща регионална пътна мрежа. Вследствие на това, агломерационните им ареали имат подобрадостъпност.Имайкипредвид,че средноторазстояниес транспорте от около 30 км означава,че повечетоот живеещив агломерационнияареалдостигатдоградацентърза 30 минути . Средноголемите градове с регионално значение (с някоиизключения като Добрич, Смолян, Свищов) също се обслужват пътна мрежа от по-висок клас, но преразпределящатарегионална пътна мрежане навсякъдее добре развита (особено в планинскитеи граничнирайони). Вследствиенатова,достъпадонякоиот тезиградовее ограничен. Повече от 50% от населението на агломерационните ареали стига до центроветеим в рамкитена 30 минути. Достъпътдо останалитерегионалницентровее осигурен за 40-50% от населението. Най-труден е достъпът до центровете на агломерациитеСмоляни Благоевград,докоитопо-малкоот едначетвъртот населението достигав рамкитена 30 минути (за Софийскаобласт10%). Заполовинатаот населението на Смолянска област са необходими повече от два часа, за да достигне до областния Източник :CTIF– Международнаасоциациянапротивопожарнитеи спасителнислужби,годишниотчети. Поданниотстатистиката наНационална дирекция „Пожарна безопасност и защита нанаселението ”. 39 Над10 млн. годишно ,включително тезиотстраните наЕС(60%). 37 38
69
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
център; в областитеКърджалии Благоевград– еднатретаот населениетое изправено предсъщияпроблем. Всъщноств тези двеобластипроблемътс транспортниядостъпе най-остър, поради планинския терен на териториитеи традиционното изоставанепри изгражданетонарегионалнатапътнамрежа. Връзките на най-малките градове и селата с големите градове са затруднени поради лошотосъстояниенапътищата,коитонемогатдаотговорятнаизискваниятанатрафика. Вследствиена това, тези населениместаще продължатда бъдатизолирани и това ще доведе до сериозно забавяне в използването на техния потенциал за икономически растеж.Общинскатапътнамрежа(коятопредставляваповечеот 55% от общатадължина на пътната мрежа в страната) допълва липсващите връзки, но нейното изгражданеи поддръжкастрадатотостърнедостигнасредства. Следователно,градскитецентровеи големитеградоветрябвадабъдатефикасносвързани помежду си, с прилежащите им територии и световната икономика. Транспортните възможностисаваженфакторзанасърчаваненаполицентричноторазвитие. С оглед на факта, че по-голяматачаст от второкласнатаи третокласнапътна мрежае силноамортизирана,съществуванеотложнануждаот нейнатамодернизация,задаможе тя да поемередовнияпоток от пътници и по този начин да гарантирана населението качественитранспортниуслугис огледна безопасности по-краткапродължителностна пътуването. Приблизително 65% от второкласните пътища и 70% от третокласните пътища се нуждаят от реконструкция и рехабилитация. Усилията за тяхната рехабилитациятрябвадабъдатприоритет, за дасе избегненеобходимосттаот по-скъпа реконструкция на по-късен етап. Някои от пътищатанямат асфалтовопокритие (2% в южните части на Ямболска и Бургаска област); около 1.5% от пътната мрежа в СеверозападнаБългарияе с трошенокаменнанастилка ; достъпътдо западнитечастина Софийска,Пернишкаи Кюстендилскаобластсъщоезначителнозатруднен. Недостигътнафинансовиресурсизарехабилитацияи модернизациянарепубликанските пътища затруднява достъпа на предприятията до основните пазари и по-бързата интеграция на регионалните икономики в европейското пространство. В по-слабо развитите периферни райони затрудненият транспортен достъп води до липса на ефективна икономическа дейност, високи равнища на безработица, процес на обезлюдяваненанаселенитеместаи недостатъчнопредлаганенаобществениуслуги. Улесняване на разпространението на въздействието в резултат от подобряването на транспортните връзки между градовете и прилежащите им територии чрез реконструкция и модернизация на съществуващите връзки, ще позволи значително намаляванена продължителността на пътуванията, което от своя страна ще разшири обхватана въздействиена главнитерегионалницентровеи ще им дадевъзможностда предлагат услуги с по-високо качество. В допълнение това ще подобри и достъпа на периферните и икономически по-слабо развити територии до големите индустриални центрове.Товасеотнасяв ощепо-голямастепензарайонитев севернатачастнастраната и по-специалнозаСеверозападнияи Североизточниярайонзапланиране,къдетозаоколо 35%отнаселението санеобходими повечеот90 минутидасепридвижат дотакъвцентър. Вземайки под внимание икономическото, социалното и екологичното въздействие, политикатазарегионалноразвитиеси поставякатоосновенприоритетреконструкцията и модернизациятанавторокласнатаи третокласнапътнамрежа,тъйкато: 70
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
-
Септември 2007г.
щедоведедоподобряваненатранспортнатадостъпностдоосновнитетранспортни коридори; обслужвавътрешнорегионалнитевръзкии осигурявавъзможностиза развитиена специфичниярегионаленикономическипотенциал; осигурява достъп до икономическа дейност на слаборазвитите и периферни райони. 3.5.2.
Градски транспорт и транспортни услуги за периферните територии
Делътна градскияи междуградскиятранспортне можедабъдеоцененс точносткакто порадиувеличаващиясе брой лични превозни средства, такаи вследствиена масовото навлизане на микробусните (маршрутни таксита) транспортни услуги в почти всички големи градове на страната. Търсенето на услугите на обществения автобусен, тролейбусен, трамваен и метро транспорт (последните две са достъпни единствено в София)постепеннонараствадо 1999 г. (1.23 млн. пътувания), но оттогавабележиспад(816 хил. пътуванияпрез2003г.)40. Даннитеза натовареносттана движениетопо републиканскатапътнамрежане показват значително нарастване на автомобилния трафик по пътищата, т.е. междуградските пътувания. В същото време се наблюдава значително нарастване на трафика по околовръстнитеи крайградскитепътища,коетое показателза интензивнотоизползване на лични превозни средстваза градски и крайградскипътувания. Така се задълбочава съществуващият конфликт с транзитно преминаващите през населените места автомобили, които са принудени да пресичат селищата поради недостатъчната изграденостнаоколовръстнипътнивръзкии товаизисквавзиманетонаспешнимеркиза разрешаваненатозинарастващпроблем. По-голяматачастот пътуваниятас обществентранспортсас началнастанцияв някояот големитеселищниагломерациикатоСофия, Пловдив, Варна, Бургас,Русе, СтараЗагораи Плевен. Най-натоваренитепътнически гари са тези в София, където се продаватоколо 14.5% от всичкибилетив България , следвани от Пловдивс 8.9%, Варна– 4.4%, Плевен– 41 2.1%,Мездра – 1.9%и Бургас– 1.9%. Катоцяло,железопътнитеуслугинеотговарятнаизискваниятанапътниците,особенопо отношение на честотата и продължителността на пътуванията. Железопътният подвиженсъставев лошотехническои хигиенносъстояние.Качествотонаобществените автобусни превози също не е задоволително. Проблематична за автобусния транспорт оставапредимнобезопасносттанапревозаи доизвестнастепенлипсатанафиксиранчас на пристигане, както и липсатана комплекснауслуга (автобус – автобусили автобус – влак). Микробусният превоз (маршрутни таксита) е сравнително нова услуга (предлагана предимноот частни превозвачи), коятосе развивапрезпоследнитегодини. Тя вечесе е утвърдиладобрена пазараи продължавада се развива. Следуспехаим при градските транспортниуслуги,микробуситенавлизати вкрайградскитерайони.
40
Източник :НСИ
41
Източник :Български държавни железници
71
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Продължаващиятпроцеснаурбанизациявероятнощедоведедоръстнаградскияпревозв по-големите селищни агломерации и ще предизвика сериозни проблеми в урбанизиранитетеритории,катоувеличеноизползваненаавтомобили,намаленотърсене на обществен градски транспорт и по-нисък стандарт на предлаганите транспортни услуги, увеличени нужди от държавни/общински субсидии, задръствания и вредно въздействиевърхуоколнатасреда. Развитието на устойчиви системи за градски транспорт, щадящи околната среда, е от особенаважност. Това налагаголемитеградоведа се стремяткъм увеличаванена броя пътнициизползващитролейбуси,трамваии метро(София) с 30% до 2013 г., кактои дасе разработятпрограмиза изгражданена велосипедниалеи, паркингиза велосипедии др. Това ще бъде възможно единствено, ако общественият транспорт и интермодалните системисадобреразвити, ефективнии привлекателни.Подчертаванетона предимствата на общественитетранспортни системи можеда допринесеза географскатаи социална интеграциямеждурегионитеи градоветеи даосигуриравендостъпдопазаранатрудаи социалнитеуслуги. Организиранетона градскитесистеми, включително на тези от тях, които изпълняват важни функции в селскитерайони, малкитеи средноголемитеградове, трябвада бъде планирано така че да подпомага балансираното социалноикономическо развитие на териториите. В този смисъл, специално внимание трябва да бъде отделено на териториалното разпределение, развитието на услугите, предлагани от общественияи частниясектор,накултурнитеи образователниобекти, здравеопазването,транспортаи в частност логистиката. Улесняването на достъпа на населението от селските и до градските райони ще стимулира установяването на нови отношения градсело за насърчаваненаразвитието. Сериозенпроблеме недостатъчнатаефикасностна съществуващитесистемиза контрол на процеситев общественияградскитранспорт, коетозатруднявавзиманетона решения въз основа на изпълними и ориентирани към бъдещето идеи относно неговата организация и управление. Въвеждането на автоматизирани системи за контрол на трафикаи управлениена процеситев градскиятранспортще доведедо подобряванена качествотонаобслужваневградскияобществентранспорт.
72
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Фиг. 17: Транспортна достъпност
73
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Съвременноторазвитиена градскиятранспорти транспортнитеуслугиза периферните територииизискваопределянетона новицелина транспортнатаполитика. Тезицелиса възстановяване на баланса между различните видове транспорт, развитие на интермодален транспорт, системи за регулиране на автомобилния поток, мерки за безопасности качествонауслугата,катов същотовреметрябвадасезапазимобилността и дасеоживятвръзкитемеждуградаи селото.Едноотнай-големитепредизвикателствае дефиниранетона общи и справедливи принципи при определянетона пътни такси за различните видове транспорт. Новата система за събиране на пътни такси трябва едновременноданасърчиизползванетона опазващитеоколнатасредавидоветранспорт и развитието на по-слабо натоварените мрежи, както и да очертае нови начини за финансираненаинфраструктурата. 3.5.3.
Развитие на ИКТ
Ускоренитетемповенаразвитиенаинфраструктуратаи достъпътдотелекомуникациив големитеградовеспрямо средноголемитеградовеи в още по-голяма степен в малките населениместа, води до задълбочаванена териториалнитеразличия в използванетона информационни и телекомуникационни технологии (ИКТ), което от своя страна се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност. Отпусканите обществени средства за развитието в областта на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и за развитието на информационно общество. Ниската степен на навлизане на този вид услуги може да се обясни с ограничения пазар и съответно с ниското ниво на инвестиции, което в слабоурбанизираните и отдалечени региони е близкодокритичнияминимум. Гъстотатана фиксиранитетелефоннилинии в Българияе висока, но в сравнениес ЕС-25 страната изостава по отношение на показателя “цифровизация на фиксираните телефоннимрежи”. СпоредБългарскатателекомуникационнакомпания(БТК), къмаприл 2006 г. нивотонацифровизация е достигнало 48%, катозаСофияи другиголемиградове равнището е почти 80%. За агломерационните ареали на средноголемите градове с регионалнозначение, равнищетона цифровизациясе колебаеоколосреднитестойности за страната. Приключването на модернизацията на преносните телекомуникационни мрежи и ускоряването на цифровизацията на местните мрежи, паралелно с разширяванетонаместнитетелекомуникационнимрежив икономическислаборазвитите и отдалеченирегиони, е от решаващозначениезаподобряванетона достъпадоИКТ и за цялостнатасоциалноикономическасредав тезирегиони.
74
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Фиг. 18: Широколентов
достъп
Отсредатана 2004 г. БТК започнадапредлагашироколентов достъп до Интернет (ADSL услуги) в областните центрове– с голямозакъснение спрямовсичкиостанали европейскидържави.Широколентовиятдостъпразширявасвоетопокритиепрез2005 г. и постепенноуслугатазапочвада обхващаи други важниселищницентрове. През 2005 г. 10.6% от населението се възползва от преимуществата на широколентовия достъпдо Интернет, спрямо 10.8% за ЕС-25. Въпреки това, потребителите на тази услуга са съсредоточенипредимнов районанаСофия. Презпоследнатагодинасе наблюдавазначителноподобрениев достъпадо Интернетна националноравнищепо отношениена възможноститеза връзка, скорости достъпност. Предиразширяванетонапокритиетонакабелнитемрежи,основниятИнтернетдостъпсе осъществявашечрез dial-up връзкапрез фиксиранатателефоннамрежа. От началотона 2005 г. повечето dial-up абонати сасепреориентирали къмновитешироколентови услуги, като по експертна оценка разпределението на пазара на дребно (при отчитане на съответнотопотреблениепо преобладаващтип достъп) е приблизителноследното: Dialup и ISDN – 10%; ADSL– 10%; кабелен интернет – 30%; UTP-в-дома(LAN) – 50%42. Постепенно разширяване се наблюдава и в търговското предлагане на “тройната услуга” – едновременнопредлаганенаинтернет,кабелнателевизияи гласовапоща. Таблица 25:
42
Профил на Интернет потреблениетоспоредместатаза , достъп (%)
Населено място
Дом
Приятел ии роднини
Училище или универси тет
София– столица
32,5
42,5
29,3
Работ но място 35,6
Библиотек и, телецентро ве, читалища 23,7
Интернет кафе/клуб и др. 13,0
Фондзаприложни изследвания и комуникации ,Доклад Е-България 2005
75
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Големиградове Средноголеми градове Селскирайони,села
51,7
20,8
46,9
45,5
49,1
46,6
15,8
26,9
18,9
17,5
27,3
15,4
9,8
4,8
1,4
Източник: Фонд за приложни изследвания и комуникации
Необходимоесъщодасеразширидостъпътдокактои употребатанамрежитеи услугите на ИКТ, предвиднарастващатароля на информацията, особено в по-малките градове и селата, къдетообществените места за достъп до информацияса единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен. ОсигуряванетонаусловиязаразширяваненанавлизанетонаИКТизвънголемитеградове ще създадевъзможности за по-широк достъп до услуги за населението и бизнеса от перифернитетеритории, кактои за връзкас по-широкитенационалнии международни източници на информация. Изграждането на обществени информационни системи и гарантиранотопредлаганенаИнтернетуслугизацелияобщественсектор,включителнои наулеснендостъпзахоратас увреждания,езадължителнастъпкакъминформационното общество. Засега навлизането на Интернет услугите за институциите от обществения сектор(социални,културнии всфератаназдравеопазването)евсеощесилноограничено. 3.5.4.
Достъп доснабдяване с природенгаз
Съществуват ясно изразени регионални различия в инфраструктурата, осигуряваща достъп до природен газ като алтернатива за повишаване ефективността на енергоснабдяването, което е фактор за повишаване на регионалната конкурентоспособности качествотонаживот. Добреразвитатагазопреноснамрежав странатаслужиза транзитенпреносна природен газ към съседнисрании е изграденас цел осигуряванена газ за големитепромишлени предприятия, много от които вече не съществуват. В същото време изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата за максимално използванена предимстватаот директнатаупотребана природния газ (икономическа ефективност, енергийнаефективности опазванена околнатасреда) всеощее на съвсем началенетап. В това отношениеБългарияизоставазначителноспрямо странитеот ЕС. Докатов европейскитестранигазоразпределителнитемрежиобхващатповечеот 80% от общините,природниятгазв Българияе достъпеннатериториятанаоколо35-40 общини, което представлявасамо 15% от общияброй на общинитев сраната. По-малко от 1% от домакинстватасагазифицирани, докатосредноторавнищезастранитеот ЕСе повечеот 50%. България е разделена на 5 газоразпределителни района с определени територии за изгражданенагазоразпределителнимрежи.Важное дасеотбележи,че натозиетаптези райони не включват общините, които са по-отдалечени от главните газопреносни тръбопроводии основните им разпределителни разклонения. Наблюдавасе нещо като “пазарендефицит ”, тъй като пазарътсам по себеси не е достатъчен да осигури газификациятана повечеот ½ от общинитев България, към коитонямапроявенинтерес отинвеститори,порадиотсъствиетонаизграденигазопроводикъмтях. Осигуряванетона достъп до перспективен и ефективен енергиен източник за промишлеността, домакинстватаи общественитесградив общините, които не са включени в списъкана определенитетериторииза газоразпределение(газоразпределителнитерайони), е важно условиеза подобряванена бизнессредатаи насърчаванена икономическоторазвитиеи конкурентоспособността. 76
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Фиг. 19: Газова инфраструк тура на Република България
Газоразпределителните разклонения на газопреносната мрежа към град София и агломерационните ареали на всички големи градове съществуватотдавнаи в тези райони има възможност за изграждане на газоразпределителни мрежи за газификация на промишлеността, домакинствата и обществените сгради. Последните тенденциив икономическоторазвитиенапазараи особенотенденциятанатериториално разрастванена градСофияи големитеградоверазкриватзначителнопо-широкспектър от възможностиза развитиена газификациятав тези райони, главнов перифернитеим части, които не са покрити от областните отоплителни мрежи, но разполагат с възможностизаразвитиенановипроизводственизони. Таблица 26:
Локализация на общините по отношениена газоразпределитените райони
Типове територии
АгломерационенареалнаградСофия Агломерационниареалинаголемите градове Агломерационниареалина средноголемитеградове Общоагломерационниареали Останалатачастотстраната
%наобщините , %наобщините с %наобщините извън попадащивобхвата налични границитена наопределените разпределителни газоразпределителнитериторииза разклоненияот терайони газоразпределение газопреноснатамрежа Да Да 100%
100%
75% 80% 40%
50% 60% 10%
25% 20% 60%
77
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Република България
50%
15%
50%
Агломерационните ареали на средноголемите градове иматвероятнонайдобри перспективи за развитие на газопреносни мрежи, тъй като три четвърти от тях попадат в границите на определените територии за газоразпределение и вече имат изградени разклонения на газопреносната система към своята територия. Извън определените територии за газоразпределение остават агломерационните ареали на Видин, Карлово, Кърджали, Свищов, Силистра и Смолян; въпреки това, съществуват възможностиза достъпдо газопреноснатамрежачрез удължаванена вече изградените разклонения или чрез изграждане на нови разклонения към тяхната територия. Изгражданетона газопреноснамрежакъмсъответнитеобщинизаулесняванена тяхната газификацияще допринесеза развитиетона конкурентнаместнасредаи за намаляване навътрешнорегионалнитеразличия. В останалата част от страната, извънагломерационнитеареали,40% от общините попадатв границитена определенитезонизагазоразпределение,докатосамооколо 10% от тях имат изграденигазопроводниразклоненияот газопреноснатасистема, тъй като отсъствиетона големинаселениместав тази територияправигазификацияим на този етапнепривлекателназачастнитеинвеститори. Тази “сивазона” сенуждаев най-голяма степен от специфични мерки за подобряване на местната конкурентоспособност и насърчаване на инвеститорския интерес. Създаването на условия за изграждане на газопреноснимрежии доставкана природенгазв тезирегионищеоткриевъзможности заподобряваненаобщитеусловиязатяхноторазвитие. The following analysis shows the territorial potential for increasing share of electricity produced by RESwithin Country’s electricity balance: Представениятпо-долуанализпоказватериториалнияпотенциалзаувеличаванена дела на електричеството, произведено от електростанции, използващи възобновяеми източнициврамкитенаелектрическияенергиенбаланснастраната: •
Водна енергия
Енергийниятпотенциалнаводнитересурсив страната,койтосеизползвазапроизводство на електричество от водноелектрически централи, зависи силно от сезонните и климатични условия. ВЕЦ участват активно в покриването на пиковите товари, като в дните на максимално натоварванена систематакапацитетътна ВЕЦ достига 1700-1800 MW. Водноенергийният потенциал на България е над 26 500 GWh (~2 280 ktoe) годишно . Съществуват възможности за изгражданена нови водноенергийни мощности с общо годишнопроизводствооколо10 000 GWh (~860 ktoe). НаТаблица27 е даденаоценканатеоретичнияенергиенизточникнаводнаенергияв пет основниречнибасейна. Таблица 27:
Технически потенциал на водните ресурсипо районии общо за
страната
ТехническипотенциалGWh/год.
Район ГолемиВЕЦ ГрадСофия
МалкиВЕЦ 500
ОбщоВЕЦ 16
516
78
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Бургас Варна Ловеч Монтана Пловдив Русе РайонСофия Хасково Застраната
400 100 1 700 1 420 4 665 500 2 885 2 130 14 300
76 13 117 196 79 41 177 41 756
476 113 1 817 1 616 4 744 541 3 062 2 171 15 056
Източник:Енергиенпроект1994
Таблицатапоказва,че достъпниятенергиенпотенциална водоизточницитев странатае 15,056GWh (~1,290ktoe) годишно . Броят на най-големите ВЕЦ в страната е 14, като те работят в 4 водноелектрически каскади:Белмекен– Сестримо- Чаира,Батак,Въчаи Арда. Съществуващият технически и икономически потенциал на големите ВЕЦ е вече използванилинеизползваемотсъображениязаопазваненаоколнатасреда.Плановетена НЕК ЕАДпредвиждатпострояванетона дванови обекта– ВЕЦ „Цанковкамък”, коятоще бъдепуснатав експлоатацияпрез 2009 г., и водноелектрическакаскада„Горна Арда” до 2020. Условно, определена част от водноенергетичните обекти са малките ВЕЦ (МВЕЦ) с максималенкапацитетдо 10 МW. Тесехарактеризиратс нетолковастрогиизискванияпо отношение на безопасността, автоматизацията, производството, разходите, цената на придобиване, и квалификацията на персонала. Тези особености предопределят възможността за бързо започване на строителството и дългосрочна инвестиция на капитал. МалкитеВЕЦмогатда се построятдо течащавода, до водопроводиза питейна вода, до язовирнистени, кактои до някои напоителниканалина хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за потребители, които се намират далеч от енергийнатамрежа;темогатдасеоборудватс българскотехнологичнооборудване;тесе вписватдобревоколнатасреда,безданарушаватекологичноторавновесие. През периода 2001-2003 г., са построени 26 малки ВЕЦ с общ капацитетоколо 23 МW, а електроенергията,произведенаотМВЕЦпрез2002 г. еоколо682 GWh (58.7 ktoe). ВЕЦса най-значителниятвъзобновяеменергиенизточникза електроенергиенбалансна страната.С целувеличаванена производствотона ВЕЦи намаляванена количествотона замърсителите и емисиите на парникови газове от ТЕЦ, реализацията на проекти за построяваненановиводноелектрическимощностиеприоритетна. •
Оценка на енергийния потенциал на вятъра
Критериите, на базатана коитосе правиоценкана енергийнияпотенциална вятъра, са неговатапосокаи среднагодишнаскорост.ЗаанализасаизползваниданниотпроектФАР BG 9307-03-01-L001 - „Техническаи икономическа оценкана възобновяемия енергиен потенциал в България”, получени от Националния институт по метеорология и хидрологиякъм Българскатаакадемияна науките(БAН) (119 метеорологичнистанциив България,регистриращискоросттаи посокатанавятъра). Даннитесазапериодот над30 годинии саотобщхарактер.Натазибазастранатаеразделенанарайонив зависимостот ветровияпотенциал. Фиг. 20: Карта на ветровия потенциал на България
79
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Набазатанасреднитегодишнистойностизаветровияенергиенпотенциал, регистрирана на височина10 m надповърхността,на териториятана странатасеопределяттри зонис различенветровипотенциал: - Зона А: Зона на нисък ветрови енергиен потенциал – Включваравнинните части от страната (Дунавската равнина и Тракийската низина), долините на река Струмаи рекаМестаи високитеполетанаЗападнаБългария.Тезизонииматследните характеристики: • Среднагодишнаскоростнавятъра:2-3 m/s; • Енергиенпотенциал:100 W/m 2; (т.e. под1 500 kWh/m 2 годишно ); • Среднатагодишнапродължителностна интервалана скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тазизонае 900 h, коетоеоколо10%отброяначасоветев годината(8 760 h). - Зона Б: Зона на среден ветрови енергиен потенциал – включва Черноморскотокрайбрежиеи Добруджанскотоплато,частотдолинатанарекаДунави места в планините с височина до 1 000 m над морското равнище. Тези зони имат следнитехарактеристики: • Среднагодишнаскоростнавятъра:3-6 m/s; • Енергиенпотенциал:100 - 200 W/m 2; (около1 500 kWh/m 2 годишно ); • Среднатагодишнапродължителностна интервалана скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тазизонае 4 000 h, коетоеоколо45%отброяначасоветевгодината(8 760 h). - Зона В: Зона на висок ветрови енергиен потенциал – включвачастиот сушата,навлизащивъввода(нос Калиакраи нос Емине), открититепланинскибилаи върхове с височина над 1 000 m над морското равнище. Тези зони имат следните характеристики: • Среднагодишнаскоростнавятъра:over 6-7 m/s; • Енергиенпотенциал:200 W/m 2; (над1 500 kWh/m 2 годишно ); • Среднатагодишнапродължителностна интервалана скоростта ∑ τ 5-25 m/s в тазизонае 6 600 h, коетоеоколо75%отброяначасоветевгодината(8 760 h).
80
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Само зоните със средна скорост на вятъра 5-7 m/s и >7 m/s представляват интересза индустриалнотопреобразуванена енергиятана вятърав електричество.Общатаплощна тезизониеоколо1 430 km2, катосредната годишна скоростнавятъраеоколои над6 m/s. Товае граничнатастойностзаикономическаефективностна проектитезаизползванена енергиятана вятъра. Бъдещоторазвитиев подходящипланински области и при ниски скоростинавятъразависиотизползванетонановитехническирешения. •
Биомаса
Съществува голям потенциал за използване на горските и земеделските отпадъци, дървесина, слама и други отпадъци за комбинирано производство на топлина и електричество. Необходими са значителни инвестиции за построяването на нови централи. В редица случаи, обаче, дървесните и растителни отпадъци могат да се използват в съществуващите централи, които в момента използват природен газ и нерафиниран петрол, чрез изграждане на допълнителни инсталации за изгаряне на биомаса. В този случай ще се използват всички инсталации на централата (топлопреносната мрежаи инсталациите запроизводство наелектроенергия ),изискващи големиинвестиции. В градскитеагломерационниареалии общинитевъзможноститеза икономично производство на енергия(топлинна и електрическа) от биомаса са значителни,нодостъпадогазопреноснатамрежанеможедабъдеизключен. •
Слънчева енергия
Встранатасаопределнитрислънчевизони: -
Зона А, със среднагодишнастойностна слънчеватаенергияпод 1 450 kWh/m 2/ (41%оттериторията наБългария );
-
Zone В, съссреднагодишнастойностна слънчеватаенергиямежду1 450 и 1 500 kWh/m 2/ (52%оттериторията наБългария );
-
Zone С, съссреднагодишнастойностнаслънчеватаенергия1 500 kWh/m 2/ (7% от териториятанаБългария). Фиг. 21: Карта на слънчевия потенциал на България
81
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
•
Геотермална енергия
България е богата на минерални води с ниска температура. На Таблица 28 е показан теоретичниятпотенциал(общотоколичествона енергийнитеизточници, от коитоможе да се произвеждаенергия). Таблицата показва, че ако от техническа, технологична и икономическа гледна точка е възможно използването на всички източници, средната годишнастойностнатозиизточникби биларавнана еквивалентана 420 000 тонапетрол (toe) или14.3 хил. TJгодишно . Таблица 28:
Теоретичен потенциал на геотермалнитеизточници (1993)
Район
MWh
Монтана Ловеч Варна Бургас Хасково Пловдив
8.3 70.2 126.7 14.4 22.5 81.3 94.6 21.3 439.3
София Софияград Общо
TJ/год. еквивалентни тонове гориво/год. 260 6190 2213 52690 3996 91142 453 10786 711 16928 2566 61095 2983 71024 674 16048 13856 325903
Източник:ETE,ETI, Петров,Мартинов,Лимонаду,Страна,МЗ, Караколев,Христои Хаджиев.
Въз основана тези данни можеда се заключи, че градскитеагломерационни ареали и общините без достъп до газоразпределителна мрежа не притежават предимства за производство на енергия на базата на геотермални източници. (виж картите в Приложение12). 82
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
3.6.
Туризъм
Туризмът, който е едновременно голям и бързо развиващ се сектор, е сред двигателите на българския икономически растеж през последното десетилетие. През 2005 г. туризмът е допринесъл пряко за 4.5% от БВП и 3.9% от заетостта(111 хил. работниместа), катотрябвадасеиматпредвиди непрекитеефекти– 15.9%отБВПи 13.6%отзаетостта (400 хил. работниместа)43. Приносът натуризмае малко надсредниязаЕС-25 (прякпринос3.8%отБВПи 4.1%отзаетосттаи непряк– 10.1%от БВП и 11.5%от заетостта) и значителнопо-високот тозив Централнаи ИзточнаЕвропа(пряк принос към БВП – 2% и към заетост – 1.7% и непряк – 9.1% от БВП и 7.4% от заетостта) (Приложение 6, Таблица1, Фигура1). След1998 г., и особенослед2000 г., повечетоот показателитев туризмаса се подобрилизначителнои в продължениена много години показватдвуцифренигодишнистойностинарастеж: •
Легловияткапацитетна настанителнатабаза44 сее увеличилс 22% и е достигнал 242 хил. легла при среден годишен ръст от 3.1% за 1998-2005 г. Само за последните 2 годиникапацитетътзанастаняванесее увеличавалс 30 хил. леглагодишно(годишен ръстот 14%), ав хотелиерскиясекторръстътедорипо-висок(17.5-19%за 2004-2005 г. и общоувеличениеот 82% за периода1998-2005 г. (Приложение6, Фигура2)). Делътна леглатаот по-високакатегория(4 и 5 звезди) сее увеличилот 7% на 31%(Приложение 6, Фигура3). Като следствиеот приватизацията почти цялатабазае частна, а структуратана туристическиясекторе силнофрагментиранаи доминиранаот малки и среднипредприятия.
•
Броят на пристигащитетуристи (без транзитните) е нараснал с повече от 80% и е достигнал4.8 млн., пригодишенръстслед2000 г. между4.5 и 17.9%.Малкопо-голямое нарастванетов броя на посетителитес цел почивка, който достига 4.1 млн. (двойно повече, отколкотов периода1998-1999 г.) Нощувкитена чуждитуристив заведенията за настаняванедостигат 11.6 млн. и броят им е нараствалдори по-бързо – 2.2 пъти повечеотколкотопрез1998 г., присреденръстзапериодаот 17.7%годишнои годишен ръст след 2000 г. между 13% и 30% (Приложение 6, Фигура 4). Отразявайки нарастванетона търсенетои стандартана заведениятаза настаняване,приходитеот международен туризъм, както и нетните приходи (без разходите за пътувания на българив чужбина)сасеувеличилис повечеот 2.2 пъти присреденгодишенръстот 18%, достигайки съответно 1955 милионаеврои 914 милионаевро. По тозиначин туризмътима14%дялвъввносаи 56%дялв износанауслугипрез2005 г. (Приложение 6, Фигура5). Положителният баланснатуризмадопринася занамаляване наогромния дефицитвплатежниябалансс 26%през2005 г. (авпредишнигодинидорис 50%).
•
Въпреки значителния ръст на входящия туризъм, вътрешният туризъм се развива значително по-бавно. Общият брой реализирани нощувки в настанителната база е достигнал17.1 млн. (46%ръств сравнениес 1998 г.). Товаседължинапродължаващия спадна вътрешниятуризъм: реализиранитенощувкиот българиса намалелис 16% в сравнениес 1998 г. (5.5 млн.), изцяловследствиенанамалениякапацитети използване на почивни домове, къмпинги и планински хижи, докатореализиранитенощувки в хотелисасеувеличилис 37%(Приложение6, Фигура6). Причинитезатоватрябвадасе
Световен съветзапътувания и туризъм– Пълендоклад заБългария ,2005, стр. 20-21. Тезии свързаните с тяхданниотноснонастаняване ,реализирани нощувки ,заетост и т.н. сеосновават наинформация от НСИ, събиранаединственоот настанителнабазас повечеот 30 легла. Експертнитеоценки и някои проучвания в отделнирегионисочат,чедействителнитецифривероятносапоне2-3 пътипо-високи. 43 44
83
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
търсяткактов намалялототърсене,такаи в увеличаващитесе пътуванияв чужбина: 4.2 млн. пътувания в чужбинасабилиосъществени през2005 г. (63%ръстспрямо1998 г.), 30% от които (1.2 млн.) – с цел почивка. Основните дестинации за ваканционни пътуванияпрез2005 г. сабилиТурция(39%), Сърбияи Чернагора(17%) и Гърция(9%). Гореописаните тенденции се основават на потенциала и специфичните конкурентни предимства на страната, които дават възможност за устойчиво развитие на туризма и неговото разнообразие. Благодарение на природното и историческо богатство в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциалса не само Черноморскотокрайбрежиеи планините, които заематповечеот 1/3 от територията на страната , но същои деветтеобектавключени , в Списъкана световното наследство на ЮНЕСКО – седем културни и два природни, повече от 600 минералниизвора, хиляди местни традиционни и културни атракции, повечеот 5% от териториятанастранатаесъсстатутназащитенатеритория(включително3 национални и 11 природни парка)45, 30 000 историческипаметника , 36 културнирезервата , 160 манастира,повечеот 330 музеяи галерии, съществуватбогатитрадициив провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качественивинаи др. Встранатаима102 официалнопризнатибалнеоложки,калолечебни и климатични планински курорти, както и 33 морски курорта. Сред конкурентните предимствасаи местоположениетона страната,в близостдоголемитепазарина Европа, конкурентните цени (разумното съотношение качествоцена ), новоизградените и модернизиранипрезпоследнитегодининастанителнабазаи другитуристическиобекти, сравнителнонискатавсеощестепенна развитиена привлекателнитезатуризъмрайони (по отношениена изградена туристическа базаи техническооборудванеособено ), в планините, положителното отношение на местното население и местната власт към туризма и туристите, както и сравнително дългите традиции в развитието на международентуризъм(откраяна 50-тегодинина 20-тивек)46 – Приложение 6.. Можедасенаправизаключение,че Българияе странас богати разнообразенпотенциал за развитие на туризма. Наличните рекреационни и туристически ресурси позволяват развитието на различни видове туризъм и тяхното комбиниране, както и използването им през цялата година или поне за два сезона. Направеният анализза Националната стратегияза туризмапредставя оценкана състояниетои възможноститезаразличнитевидоветуристическипродукти: а именно,чепотенциалътнакултурния/основаннакултурнотонаследство,еко/основанна природното наследство, балнеоложкия/здравен, спортния и приключенския туризъм, както и конгресния и конферентен туризъм е много по-голям в сравнение с традиционния масов морски и ски туризъм, както и че основните продукти, които се нуждаят от допълнителен маркетинг са културният, селският, екологичният и балнеоложкиятили спа туризъм. Въпреки че през последните 15 години не е правена конкретна и достоверна оценка на туристическия потенциал, значителен брой проучвания през последните десетилетия доказват, че около половината от територията на страната предлага благоприятни условия за развитието Товачислощенарасне значително с включването наобектите по“Натура2000” Повечетоот представенитепредимстваи силни страни се потвърждаватв анализаза разработванена Национална стратегия за туризма (Стратегическа рамка за планиране и развитие на туризма в България и Основни насоки на стратегията за развитие на българския туризъм за 2006-2009 …, 2006 г.), както и в Програмата за национална туристическареклама(2006) 45 46
84
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
на различни видове туризъм, както и че няма обширни териториибез възможностизаразвитиенатуризъм47. Освентова, в цялатастрана туризмът се разглежда като едино от основните средства за подпомагане на регионалното и местно развитие. Разрастванетонатуристическиясекторможедаокажеположителновъздействиенесамо върху самия сектор, но също и върху развитието на свързаните с него сектори на промишленосттаи услугите, заетосттаи общотоикономическосъстояниена регионите (ускоряващи мултиплициращ ефектна туризма). Това е от особенаважностза перифернитерайони, къдетовъзможноститезаразвитиесаограничени.Доказателствоза товае фактът, че общинитес развиттуризъмиматпо-силнаикономикав сравнениесъс сходниобщинибезили с ограниченивъзможностиза развитиена туризъм, кактои че в много случаи туризмът е успявал да компенсира загубата на работни места и възможностизаприход,причинениотпромишленияупадък48. Туризмът сеопределя като приоритет за развитие в Националнатастратегия за регионално развитие, във всички регионални плановеза развитиеи областни стратегии за развитие, както и в повечето общински планове за развитие. Той е признат и като важен фактор за повишаванена качествотона животи конкурентоспособностна бизнессредатав Проектостратегиятаза устойчиворазвитиенаБългария(2007). Въпрекиче туризмътв Българияима значителенпотенциали се е развилчувствително презпоследнотодесетилетие,тойедалечотобемасиоткраяна 80-тегодинина 20-ти век (броятна реализираните нощувкие трипътипо-нисък), а пазарният дялв световния и европейски туризъм остава незначителен: България генерира 0.6% от чуждестранните посещения и 0.4% от международните приходи от туризъм в света, както и 1.1% от чуждестраннитепосещенияи 0.7%от международнитеприходиот туризъмв Европа49. От реализиранитенощувки в настанителнатабаза, българскияттуризъм е генериралсамо 0.5% от всичкинощувкии 1.3% от нощувките , реализирани от граждани извънЕС-27. Темповете на ръст при повечето показатели бележат спад за последните две години (Приложение 6, Таблица1,) коетопоказваче , ръстът на туризма и неговият принос към националния и регионален икономически растеж не могат да бъдат устойчиви при съществуващите тенденции на развитие, резултат отсериознивзаимосвързаниструктурни слабости и пречки: •
Подчертано несъответствие между разнообразните туристически възможности и едностранчивото развитие на туризма. В продуктовия микс доминират масовият туризъми комбиниранитепътувания (пакет), главнокъм морскитеи ски курортите, което води до ниска добавена стойност за българската туристическа индустрия, пропуснати пазарни възможности, както и силен екологичен натиск върху традиционните курорти, чийто поемащкапацитет е или изчерпан или, в повечето случаи, преексплоатиран. Макар че развитието на специализирани туристически продукти (културен, селски, еко, спа и пр. туризъм) се разглежда като основна алтернативазаразрастваненабългарскиятуризъм,тяхнотоприсъствиепонастоящем впродуктовиямиксенезначително.
Подробенпрегледи резюмев подкрепанагорнототвърдениесесъдържавКонцепциятазатериториалноразвитиена туризма,2003. 48 Предизвикателствапредустойчивоторазвитиев България. ПРООН, 1998 г.; Развитиена туризмав ОбщинаБанскои ОбщинаРазлог(Туристическотърсенеи въздействиенатуризмавърхуместнатаикономика).МОТ/ПРООН,1996 г. 49 ПоданнинаСветовнатаорганзицаияпотуризъмкъмООНи собственианализи 47
85
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
•
Българският туризъм зависи от ограничен брой пазари. Делът на 3-те водещи чуждестранни пазара по реализирани нощувки (Германия, Великобритания, Русия) намалявапрезпоследнитегодини(отповечеот 70%в краяна 90-тегодинидо 59%през 2005 г.), но всеощеоставапо-високот тозина повечетоконкурентни дестинации , особенопо отношениеделана първияот споменатитепазари. Освентоватритенайголемипазаранесанай-привлекателнитес огледцелитенатуристическатаполитика, като ограничаванена сезонността, географскопреразпределениеили повишаванена средните приходи от туристи или нощувки. От друга страна, туристическата индустрия е силно зависима от международните пазари (68% от нощувките, Приложение6, Фигура 6), коетоправидостъпадо пазараза отделнитекомпании потруден(особенозамалките).
•
Сезонносттанатуризмае най-голяматав рамкитенаЕС-27, коетосеотразявасериозно не само върху нивата на заетост на настанителната база и приходите от туристическата индустрия, но също и върху заетостта и уменията на персонала (неспособност дасепривличат и задържат способни служители ). 44%отнощувките са реализирани само в рамките на 2 месеца (юли-август), а 73% - в периода юнисептември.Сезонносттаепо-силноизразенапримеждународниятуризъм.
•
Нивото на заетостна настанителнатабазае ниско, въпреки слаботопокачване (35% през 2005 г.), както е и средната продължителност на престоя на чуждестранните туристи(2.4 дни), средниятприходотединчуждестранентурист(268 евро)и средните дневни разходи (167 евро). Ръстът при тези показатели е значително по-бавен, отколкотосъответстващияръстнаброяна чуждестраннитетуристии реализираните нощувки (Приложение 6, Таблица 1), което е показателно за неефективността на наблюдаваното развитие. Приходът от чуждестранни туристи е малко над 60% от среднатастойностзаЕвропаи по-нисъкоттозивповечетоевропейскистрани.Особено ниски са приходите от настаняване (както от чуждестранни, така и от български туристи) – 1085 евроналеглои 16 евронанощувка. Всичкигореспоменатислабостив развитиетонатуризмасаочевиднии доголямастепен се дължат на изключителната му териториална концентрация, която не съответства на широко разпространения потенциал за развитие на туризма. Товае виднодоринанивоNUTS II – в Североизточния и Югоизточния райони за планиранеса съсредоточени 3/4 от легловиякапацитети от реализиранитенощувки, 85%отреализираните отчужденци нощувкии 2/3 отприходите отнастаняване през2005 г. Независимо от това, териториалнатаконцентрацияе по-силно изразенана по-ниско (областнои общинскониво ) и по-скоров международния , отколкотовъв вътрешния туризъм: •
В първите5 най-развитиобласти50 сасъсредоточени 80% от леглата и реализираните нощувки (94% от реализиранитеот чужденцинощувки), кактои 87% от приходитеот 51 настаняване, а само в първите 5 общини са съсредоточени 67% от леглата , 71% от реализираните нощувки (89% от реализираните от чужденци нощувки) и 81% от приходитеотнастаняване.
•
Туризмът в България е доминиран от морските курорти в крайбрежните общини, ограничен брой международнопризнати ски курорти (3) и спа курорти (4) и двете общинина най-големитеградове(Софиягради Пловдив) с развитбизнеси културен
50 51
Черноморските области ВарнаБургас , и Добричкакто , и София-гради Пловдив Варна, Несебър, Балчик, Софияи Созопол
86
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
туризъм. В тяхсасъсредоточениоколо 90% от туристическоторазвитие(измеренопо различни показатели). Самообявенитепрез 2005 г. 9 националникурортагенерират почти 60%отреализиранитенощувкии приходии 78%отреализиранитеотчужденци нощувки. Освентова, повечеот 70% от леглатаи реализиранитенощувки, кактои 86% от международниятуризъм(нощувки) сапокрайбрежиетои самов първите3 общини там е съсредоточеноповечеот 80% от туристическоторазвитие. Останалатачаст от страната не само има незначителен дял в туристическото развитие, но и гореспоменатите структурни слабости там са по-силно изразени и повечето показателиза развитие са по-ниски, отколкото във вече развитите региони (средна продължителностнапрестоя– 2 дни, равнищеназаетостналегловатабаза–по-малко от 20% от капацитета,дял на международниятуризъм – 14%, приходот еднолегло – 540 европриход , отеднанощувка –10 еврои т.н.). •
Докатоинвестициитев туризмаса нараснализначително, за да достигнатповечеот 600 млневро . през2005 г. (Приложение 6, Таблица1), новидейности сасъсредоточени главно във вече развитите курорти, територии и градове. В останалите части на страната развитието на туризма е значително по-бавно и в някои случаи дори се отбелязваспад. Вследствиена товасе засилваконцентрациятана туризма: от 1998 г. насамделътнаводещите20 общинипо отношениеналегловатабазае нарасналс 12% (от 73% на 85%), по отношение нареализираните нощувкис 11% (от 78% на 89%) и по отношениенаприходите- с 4%(от 90%на 94%). Можеда се заключи, че въпрекианалитичнитепрепоръкии политическитедекларации за преодоляванена тази ситуация, териториалнатаконцентрация на туризма от 90-те годинина 20-ти векоставапочтинепроменена,а наблюдаваниятнапоследъкръстдория задълбочава. Българскияттуризъмси оставасилно съсредоточенв пространствотои от типа “анклав” (затворенатеритория), което води до значителенекологичени социален натисквъввечеразвититеобласти(вижданнитезагъстотана легловатабазаи нощувки на 100 жители), включително и “свръхзастрояване” и нарастваща нужда от инфраструктура (например водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции, електричество). Повечето региони в България не съумяват да създадат качествени регионалнитуристическипродукти.Товаводидодвеосновнипоследствия: а) възможностите за по-нататъшен растеж в традиционните курорти и туристически райони (Черноморско крайбрежие и ски курорти) са достигнали своя предел и тенденциятаза ръст от изминалотодесетилетиеняма да можеда бъдеустойчива, ако продължавадасеследвасъществуващиятподходзаразвитие,и б) значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползванилислабоизползван,катобизнесъти населениетонемогатдасевъзползват отпредимстватанатуризма. Конкретните проблеми и слабости на туризма, отразенив множествоекспертни оценки, изследвания на потока от туристи и проучвания сред представители на туристическата индустрия и потвърдени от анализа за Националната стратегия за развитие на туризма52, включватоще и дефицититев основнатаи специфична (туристическа ) инфраструктура ; качеството на предлаганите услугив тяснавръзкас наличиетои квалификациятанаперсоналав туризма,неефективносттанаобразованието и професионалното обучение в областта на туризма; ограниченото познаване на българските туристически възможности (особено на културното и историческо Стратегическа рамказапланиране и развитие натуризмав България и ОсновнинасокизаСтратегия заразвитие на българскиятуризъмза 2006-2009…,2006 52
87
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
наследство) и едностранчивата представа за страната, резултат от недостатъчна, погрешноотправенаи неефективнареклама; липсатана търговскамаркаи отсъствието на национални туристически бюра в съответните държави, генериращи туристи; недостатъчнатаинформация,коятосепредоставянатуристите,свързанас несъгласувано взаимодействие между туристическите информационни центрове (ТИЦ), техните ограничени възможности и др. (Приложение 6, Таблица 2). Един конкретен пропуск, потвърденпри разработванетона тази програма, е ограниченатапазарнаинформация, както на национално, така и на регионално ниво, което се дължи на недостатъчния обхват, качество и надеждност на маркетинговите проучвания и туристическата статистика, и по-конкретно на статистиката за настанителната база53, оценкитена туристическияпотенциалкато цяло и потенциалана конкретнипродукти, оценкитена икономическото,социалнои екологичновъздействиенатуризма,липсатаи/или ниското качество на стратегиите и програмите за развитие на туризма на всички нива и др. Наличнатаинформация не е общественодостъпнаи в много случаи заинтересованите страни не подозират за съществуването й. Повечето от описаните пропуски водят до разочарованиена клиентите и неефективност на туристическото развитие, но в тесен смисълса извънтуристическатаиндустрия (хотелиерство, кетъринги др.), извънобсега навлияниенапредимномалкитетуристическикомпаниии следователно,изискватобщи усилия54 запреодоляването им. Въпреки че туризмът се разглежда като дял от частния сектор, особено след приватизациятав края на 90-те години, както в повечетодруги страни и тук се отчита нуждата от държавна политика, коятодаподкрепя и регулира неговото развитие , да управлява пазарните неуспехи и да осигурява специфичните обществени блага4. Заинтересованитестрани в областта на туризма са различни. Ролите в политиката на туризмав Българияса поделенимеждуцентралнатаи местнатавласти туристическите асоциации. Главната роля на Държавната агенция по туризма (ДАТ) е да разработва националнатаполитика за развитие на туризма и законодателствотов тази област, да провежда национален маркетинг и реклама, особено на международните пазари, да извършвакатегоризациятаи контролана туристическитеобектии дейностии др. Като междусекторна дейност, в политиката по туризма са ангажирани много от министерствата, отговарящи за транспорта, околната среда, селското стопанство, културата, образованието, икономическатаполитикаи др. Има ясно изразенануждаот повишаване на авторитета на ДАТ и от подобряване на предлаганите от нея услуги, особено в областта на маркетинга и рекламата, информацията, координирането, подкрепатазазаинтересованитестрании др.56 Общините разполагат със законовиправомощия по отношениена развитиетона туризма, главно с оглед на развитието на местната техническа и туристическа инфраструктура, планирането на туризма (свързаното с устройственото планиране), Неговотозначениещенараснеощеповечеследприсъединяването към ЕС, когатовъзможностите на граничната статистиказаоценканатуристическоторазвитиезначителнощенамалеят. 54 Концепция затериториално развитие натуризмаПърва , фазаПредварителен : анализнатуристическото развитие в България,Националенцентързарегионалноразвитие,2003. 4 Например, едно от заключениятана анализа за Националнатастратегия за развитие на туризма е, че “ролята на държавататрябвадабъдепреоцененаи трябвадабъдатпредприетии осъщественипо-активнимеркии инициативи” (Стратегическа рамказапланиране и развитие натуризмав България и ОсновнинасокинаСтратегията заразвитие на българскиятуризъмзапериода2006-2009…,2006, стр. 7-165). 56 Стратегическарамказапланиранеи развитиенатуризмав Българияи ОсновнинасокинаСтратегиятазаразвитиена българскиятуризъмзапериода2006-2009…,2006, стр. 7-169 53
88
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
предоставянето на информационни услуги на туристите, маркетинг и реклама на местнитетуристическипродукти, категоризациятана частот настанителнатабазаи др. Общинскитеразходив подкрепанатуризмаи отдиха,обаче,саизключителноограничени (около0.1-0.2%отобщите). Туристическите организации (сдружения) санатоварени съсзначителни права и задълженияспоредЗаконаза туризма. Регистърътна Държавнатаагенцияпо туризъм включваобщо82 туристическиорганизации:55 местнисъветаи сдружения,8 регионални туристическисдружения,9 браншовиасоциациии 10 продуктовиасоциации57. Въпреки че националните, регионални и местни туристически организации си взаимодействат с държавните агенции и са активни в представянето на интересите на бранша, туристическотопланиране,продуктовоторазвитие, маркетингана дестинациитеи др.са разпокъсани, не обхващат бранша като цяло, както и всички значими региони и териториии се нуждаятот укрепванена капацитета,за дасав състояниедаизпълняват ефективноподобнизадачи.Особеноважни,макари честопренебрегвани,сарегионалните туристически сдружения, които обединяватместните заинтересованилица (общините, местните туристически сдружения, фирмите и др.). Те притежаватт потенциала да улеснятединрегионаленподходи даиграятролятана посредникмеждуцентралнотои местното ниво (като по този начин компенсиратлипсатана регионални структури на ДАТ). Сред недостатъците на туристическите сдружения са техните ограничени финансовивъзможностии зависимосттаим от донори, коятоможедасеокажесериозен риск за тяхната устойчивост след влизането на страната в ЕС и оттеглянето на традиционните(международни)донори. До 2000 г., в България на практика липсваше опит в публичните инвестиции в подкрепа на развитието на туризма. Няколкопоследователни проектапо 58 59 програмаФАР , кактои програма САПАРД идентифицираха и сезаехадапопълняттози пропуск.Тенесамоотбелязахасъществуващатануждаотподобнанамесанаместнониво, която не може да бъде удоволетвореначрез използването на предприсъединителните фондове(доказателствозатоваезасиленатаконкуренциямеждупредложенитепроекти), но и създадохапредставазажеланитеи най-подходящидействия, типичнитетрудности, катодопринесохазаизгражданетонакапацитети натрупванетонаопитв разработването и изпълнениетонапроектиназначителенбройместнии националниучастници.Единот най-важните уроци е, че несъгласуваното разработване и изпълнение на сравнително малки сходни проекти дори в рамките на един регион води до пропускане на възможностизадопълняемост,синергия,въздействиеи, ненапоследномясто,финансова ефективност. 3.7.
Обобщениена изводите и резултатите от анализа
1. По степеннаразвитиерайонитев Българияизоставатзначителноспряморайонитеот ЕС-25. Необходими са сериозни усилия за по-голям принос към целите на ВсичкитеНПО, основанипоЗаконазанестопанскитеорганизации BG 0102.04 “Пътищаза достъпдо туристически обекти; ” BG 0102.03 “Развитиена културниятуризъм”; BG 0202.02 “Развитиенабългарския екотуризъм ”; BG 2003/004-937.11.03 “Пилотнаинтегрирана инвестиционна схемазадействия зарегионалноразвитие(Североизточенрайонзапланиране)” ; BG2003/004-937.11.02 “Подобряване наводоснабдяването в районите с потенциал за развитие на туризма” (отменен); BG 2005/017-353.10.02 “Подпомагане развитиетона регионалниятуризъмчрезподобрениенасвързанатас негоинфраструктура” 59 Мярка 2.1 Развитиеи диверсифициранена икономическитедейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи; Мярка 2.2. Обновяване и развитиена селатаопазване , и съхраняване на селското наследствои културнитрадиции 57 58
89
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Лисабонскатастратегияза растеж, по-добриработниместа, заетости иновациичрез използваненаинструментитенаполитикатазасближаване. 2. По-силноизразенина териториятана странатасавътрешнорегионалнитеи по-малко междурегионалните различия. Регионалните различия се разглеждатпо-скоро като различия между градовете и мрежата от градове, отколкото между районите за планиранена ниво NUTS II. Така, районитес големии добреразвитиградовеи мрежа отградовеиматпо-благоприятнипоказателизаразвитиеи растеж. 3. Въпреки че се повишават, темповете на растеж все още са недостатъчни за преодоляванена значителнотоизоставанена странатапо отношениена БВПна глава от населениетоспрямосреднитепоказателизаЕС, коетопоставярайонитев България наедноотпоследнитеместасредостаналитерайониотЕС. 4. В сравнение с други сектори (промишленост, производство, селско стопанство), услугитесаосновниятдвигателна икономическирастежпрезпоследнитегодини. От особенаважностзарастежаприуслугитеетуризмът,койтобележичувствителенръст и има значителенприноскактокъм добавенатастойност, такаи за ограничаванена платежниядефицит.Очаквасетуризмътдазапазивисокиятемпнарастежи своядял в брутнатадобавенастойност и следователносе възприемакато основен фактор за ускоряваненаразвитието.В тозисмисъл,туризмъте комплексенстимулзапостигане на икономическо съживяване на редица региони в България, местности, от които тежкатапромишленостсее оттеглила,предоставяйкивъзможностзапреоткриването нановпотенциалзаразвитие. 5. Развитиетонатуристическиясекторможедаокажеположителновъздействиенесамо върху сектора, но и върху развитиетона свързанитесектори на промишленосттаи услугите, заетосттаи общатаикономическаситуацияв районите. Въпреки ръста си през последните години, туризмът в България страда от сериозни структурни слабостикато еднообразнопредлагане, зависимостот ограниченброй пазари, силно изразенасезонност, ниски равнищана заетост на легловатабаза, среден престой и приход от турист, реализирани нощувки и не на последно място – изключителна териториална концентрация, която ограничава по-широкото разпространение на ползитеоттуризма,катосъщевременнозначителначастоттуристическияпотенциал остава неизползван. Ръстът на туризма и неговият принос към националната и регионална икономика и благосъстоянието не могат да бъдат запазени при съществуващия подход, който води до значителен екологичен, социален и икономически натиск и рискове, поради което са необходими интервенции за осигуряване на устойчиво развитие на туризма, разнообразяване на продуктите и пазарите,подобряваненаиндикаторитезаизпълнениеи насърчаваненапо-широкото териториалноразпространение. 6. Сравнително равномерно развита е мрежатаот населени места на територията на страната. Неравномерно развита, обаче, е мрежата от големи градове, които са ключови центрове и генератори на растежи развитие. Това положение пораждаи акумулира проблеми от типа “центърпериферия ” и обуславя възникването на вътрешнорегионалниразличия. 7. Градскитетериториисаизправенипредсериознипредизвикателстваи възможности. Отеднастранаградоветесаосновнитецентрове нарастежи конкурентоспособноств страната. От друга страна, те съдържат зони с високо равнище на безработица, слаборазвитаинфраструктура,занемаренафизическасредаи изостаналост. 90
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
8. През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално преструктурираненастранатасасъсредоточенипредимнов големитеи средноголеми градове. Възможностите на градската среда да се адаптира към настъпващите промении най-вечедаосигуряваблагоприятнии устойчивиусловиязаживоти работа (като по този начин интегриранаселениетои привлича инвестиции ) са възпрепятствани от продължаващия недостиг на инвестиции в основните инфраструктури, в т.ч. екологична, социална, образователна, здравна, културна, инфраструктурана ИКТ, производственаи бизнесинфраструктура, кактои устойчив градскитранспорт. 9. Акцентът върху градовете не е пряко насочен към разрешаването на проблема с различията между общините, които са по-остри, отколкото тези на по-високо равнище. Затова общините, особено по-малките, се нуждаят от интервенции, в съзвучие и допълнение на финансиранитеот Програматаза развитие на селските райони. 10. Наличиетонаголемиградовев определенирегионие възможностдасеизвлечеполза от техния потенциал и да се разпростре тяхното положително въздействие върху прилежащите територии. В урбанизираните територии без големи градове е от изключителна важност да се насърчава и ускорява развитието на средноголеми и малкиградове,за дасекомпенсиралипсатана големиградове.Близосттана малките градоведоселатае фактор, койтосъздававъзможностизаподобряванена връзкитеи партньорството “градсело ”, което да превърне малките градове в основни обслужващицентровезаселскитерегиони. 11. Устройствените планове (общи и подробни) на населените места са остарели и нефункционални след процесите на реституция и приватизация. Извършването на частични промени е погрешна практика, която поражда сериозни проблеми в управлениетона града. Изготвянетона нов кадастъри нови устройствениплановее неотложнанеобходимост. Отособенаважносте създаванетона новасистемаот Общи устройствениплановенаголемитеградовеи технитеагломерационниареали60. 12. Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворяваадекватно градските потребности и затруднявафункционирането на градовете. Физическата среда и сградният фонд са сериозно амортизирани. Българскитеградовекато цяло се нуждаятот мащабнии съгласуваниусилия в тази област. 13. Индустриалнитезони в градоветезаематогромни територии; те, обаче, често не са благоустроени,асградниятфондеостаряли непривлекателени труднобимогълдасе модернизира и използва отново. Най-вероятно бъдещото разполагане на високотехнологични производства ще бъде търсено извън границите на тези територии, на “зелено”. Това, обаче, не решава проблема с преструктурирането и обновяването на индустриалните зони в градовете, в това число и проблема с преместването на част от производствените съоръжения, което да освободи пространство за задоволяване на други, пренебрегвани до момента градски потребности, катозеленизонии обществениуслуги, върхукоитоследвадасенасочи политикатанаградскоразвитие. 14. Състоянието на обществените сгради за култура, образование, здравеопазване е незадоволително. Незавършеното строителство на културни обекти в градовете е 60
СофияПловдив , и варнавечесаприелиновитесиустройствени планове .
91
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
тежъкпроблемна общините. Трябвада се търсят възможностиза доизгражданена незавършенитеобщинскиобекти,съобразнопотребноститенаградовете. 15. Ограниченинституционален,техническии финансовкапацитет,особенов по-малките общини (човешки ресурси, знания и опит) и недостатъчна, основана на партньорството междуобщинска координация за иницииране на проекти. Необходимо е целенасочено, координирано и ефективно, базирано на нуждите обучениезаразличнитеучастницивпроцесанаместнои регионалноравнище; 16. Не съществуватструктурина различнитеадминистративниниваза предоставянена експертнаи техническаподкрепав процесанаподготовкаи изпълнениенапроекти. Проблеми на местните институции и капацитет
3.8.
От всички 264 общини, 178 представляват28% от населениетои 62% от териториятана страната. Много от тези общини са малки и същевременно слаби в институционално, финансовои техническоотношение. Те генерират 6.7% от нетнитеприходив страната, коетое 3 470 лв. на главаот населениетоили 31.2% от среднотоза страната. По-ниското равнищенасоциалноикономическоразвитиенапреобладаващатачастот тезиобщинии отдалечеността на една значителна част от тях от градските центрове и техните агломерационни ареалиналаганеобходимосттав тях да бъдатподкрепениопределени базиранинапотребноститеинвестиции. 3.8.1.
Описание на компетенциите на общините
Освен държавата, общините са реално основният обществендвигателна регионалното развитие в България, тъй като областите като цяло поемат единствено функции, делегирани от държавата. Въпреки това, те не разполагат с реални юридически правомощияи финансовисредствакоитосаотпървостепеннозначениезаинвестициите , . Основнитефункции,коитосапрерогативнаобщините,включват: •
Управлениенаобщинскатасобственост
•
Местносоциалноикономическои устройственопланиранеи развитие
•
Образование
•
Здравеопазване
•
Обществении комуналниуслуги
•
Опазваненаоколнатасреда
•
Култура
•
Защитаи опазваненакултурнотои историческонаследство
•
Насърчаваненаспорта,отдихаи туризма
•
Задачи,свързанис опазванетонаобщественияред
За да се улесни старта на финансовата децентрализация, се възприе законово възложенитедейностина общинитедасе разделятусловнона двегрупи: делегираниот държаватадейности и местни дейности. През 2003 г. Законътза държавниябюджетна Република България въведе нов принцип за финансиране на общините: бюджетните 92
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
общински дейности се разделят на общински и “делегирани от държавата”. Делегирани от държавата дейности са тези услуги (според Конституцията и нормативнатабаза), до коитонаселениетоследвадаимаосигуренравнопоставендостъп във всички части на страната. Местни дейности са тези, които се предоставят в зависимост от потребностите на населението и разполагаемите общински ресурси. За изчисляване на делегираните от държавата дейности са разработени стандарти за издръжкаи стандарти за численост на персонала. Следвада се има предвид, че това делениенадейноститееусловнои еизвършено зацелитенаизчисляване наразходите за тези услуги и връзката им с определени източници на приходи. И двете групи принадлежаткъмдейностите,свързанис местнотосамоуправление. В сферата на образованието катоместни дейности сеопределят :целодневните , полудневни и сезонни детски градини, за които общината осигурява издръжка, ученически столове. Към делегираните от държавата дейности се отнасят : общообразователните и професионални училища; общообразователните спортни училища с държавенприем; специалните детски градини и училища; оздравителните училища; центровете за предучилищна подготовка на 6-годишните деца, домовете за отглежданеи възпитаниенадеца,лишениотродителскигрижи,общежитията. В сферата на общественото здравеопазване като местни дейности са определени: центрове за психично здраве; издръжка на детски ясли; центрове за рехабилитация; центровеза лечениена наркомании. Делегираните от държавата дейности включват : акредитираните общинскиМБАЛ; АГ болниците в Софияи Варна; офталмологичнатаболницавъвВарна;диспансерите.През2004 г. отпаднафинансирането наобщинскитеболнициотобщинскитебюджети. В сферата на културата и религиозните дейности местни дейности са: общинските театри, оркестрите, ансамблите, както и паметниците на културата и етнографскитекомплекси.Делегирани от държавата дейности са: библиотеките с регионаленхарактер,читалищатарегионалнитемузеии , художественигалерии. В сферата на социалните услуги местни дейности са: домашният социален патронаж; безплатните кухни; клубовете на пенсионера и инвалида; издръжката на програмите за временна заетост. Делегирани от държавата дейности са социалнитезаведения,домоветезавъзрастнихораи децасувреждания. В сферата на отбраната и сигурността общините могат да преразпределят собственитеси средствазадопълнителнидейности, свързанис опазванена обществения ред и сигурност, финансиране на комитети за борба с противообществени прояви, за наркомании,засоциалниработниции др. Всичкидейности,свързанис жилищностроителство,благоустройство,комуналниуслуги и опазване на околната среда са изцяло местна отговорност. Тук се отнасят водоснабдяванетои канализациятана населенитеместа, управлениетои контролът на жилищното строителство и устройственото планиране, благоустройството, чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването, озеленяването, опазването на околната среда, уличнотоосветлениеи др. По отношение на отдиха, спорта и туризма в съответствиес потребноститена гражданите и възможностите на общините за генериране на собствени приходи, 93
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
общинитепланирати организиратдейности, свързанис поддръжкатаназонизаотдихи туризъм, финансиранена спортни клубовеи спортна материалнабаза, както и масови спортнии развлекателнимероприятия. В сферата на икономическите дейности, транспорта и ИКТ, общините организират различниинициативизаикономическоразвитие(общинскипазарии тържища,панаири, изложения и др.) със собствени средства. По преценка на отделните общини са и разходитеза дейности, свързанис безопасносттана движението, текущотоподдържане наулици, тротоарии площади,организациятанаградскиятранспорти възможноститеза субсидиране. По силатана законаобщинитеса отговорниза предоставянетона административни услуги в съответствие с компетенциите на местните власти: услуги, свързани с организацията на стопански дейности; технически услуги; услуги за селскостопански дейности;административнообслужване. 3.8.2.
Капацитет за разработване на проекти и усвояване на средства
Подобно на направенитепо-горе изводи, капацитетътна общините за разработванена проекти по отношение на човешки ресурси, знания и опит е концентриран главно в ограничен брой големи и по-урбанизирани общини с развит неправителственсектор и прилагащипринципана партньорствона ниворазработванена проект. Товасапредимно общините,коитосасевъзползвалиотвъзможноститенапроцесана “ученечрезправене” по предприсъединителните инструменти. През 2006 г. беше проведено проучване от ПРООН61 относнокапацитета на общинските и областниадминистрации запланиране и използваненаСтруктурнитефондовеи Кохезионнияфонд.Всичкибългарскиобщини(на ниво NUTS IV) бяха проучени чрез специални въпросници. Полученият резултат се изразявашев напредъкпри изгражданетона капацитетана общините, спряморезултата отподобнопроучване,проведенопрез2004 г. Бяхаосъщественимногобройниобученияпо различнипроектии отразличниинституции. Успореднона отчетениянапредъкпроучванетопоказа,че всеощесъществуватпропуски в капацитета на по-малките общини, като те преобладават особено в общините с населениепод10 000 души. В 40% от общините има създадени отдели, занимаващи се с предприсъединителни инструменти и структурни фондове. В останалата част от общините има назначен служител, специализиран по въпросите на евроинтеграцията, предприсъединителни инструментии структурнифондове.Около6% (средно5 човекав община) от персоналав общинатаса били обученипо структурнифондове,стратегическопланиранеи свързани въпроси. На националнониво, броятна обученитеобщинскислужителипо въпроситена подготовкаи изпълнениенапроектиеоколо7 човеканаобщина.Вповечетоотобщините, служителите са обучени през последните 3 години в областта на стратегическо планиране,управлениена проектии използванена предприсъединителниинструменти. Като цяло, общините демонстрират опит в областта на проектите и горепосочените инструментив сравнениес подобнотопроучванеот 2004 г. Налицеенесамоколичествено увеличаванена проектнияопит, но същотакаи подобренокачествопри разработването ВасилМаринов ,ВасилГарнизов .Оценка навъзможностите наобщините и областите заучастие в усвояванетонаструктурнитефондовеи кохезионнияфонднаЕС.ПРООНБългария,София,юли 2006. 61
94
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
на проекти. По-голямачастот проектнитеидеиседоразвиватв проектнипредложенияи по-добратачастоттяхуспявати прерастватводобренипроектнипредложения. 3.8.2.1.
Администра тивен капаците т
Административните структури и звена, занимаващи се с работа по проекти, са концентрирани в големите общини с добре развит неправителствен и консултантски сектор, който предоставя допълнителни възможности и опит при разработването на проекти. В 40% от общинитев странатае обособеноспециалнозвеноза разработванена проекти; в 20% от общините има служител за това; в 30% от общините има служител, отговорен за проекти, който изпълнява и други функции; в 12% от общините няма служители, пряко отговарящи за работата по проекти. Малка част от общинските служители са преминали през обучение за разработванена проекти – 6%; подобене и делътнавладеещитеанглийскиезик– 5%. По-малкитеобщинис ограниченифинансовии човешкиресурси, няматзвена/отделиза идентифициранена проектниидеи, подготовка напроектнипредложения,изпълнениенапроцедуритепокандидатстванеуправлениена , проекти, изпълнениеи отчетност. Подобнидефицитипонякогасе отбелязвати в някои големиобщини. 34%от общинитедемонстриратслабкапацитетзаизготвянена успешни проекти. Освентова,каточелисъществуваизвестноподценяваненазначениетонаразработването на проекти за развитие на общината. Към това трябва да се прибави липсата на предпроектни проучвания и готови технически проекти, какватое ситуациятав 54%от общините.Проблемипредпроцесана разработванеи изпълнениена проектисъздаваи липсатанаустройствении кадастралнипланове. В областните администрации, които нямат делегирани задължения по изготвянето и изпълнениетонапроекти,тезиструктурисаощепо-слаборазвити. 38%от тяхиматзвена за работас проекти, 4% иматназначенислужители, 25% иматопределенипомещенияза проектнидейности. 3.8.2.2.
Информация и комуникация
Около 80% от общините имат качествен достъп до Интернет, като затруднения се отбелязват в по-малки и отдалечени от големите центрове общини; в областните администрации96%отслужителитеиматкачествендостъпдоИнтернет. Едначетвъртот общинитеподчертават,че няматинформациякактоза самитепроекти, такаи запричините,порадикоитотехнитепроектинесаизбрани. Другипроблемиотносноинформациятаи комуникациятавобщинитесасвързанис: •
СлабопознаваненаправилатанаСтруктурнитефондовезаизпълнениенапроекти (управление напроектния цикълуправление , напроекти поСФфинансови , одитии др.);
•
НепознаваненановотозаконодателствонаЕС(директиви,регламентии др.);
•
Липса на ясен фокус за информация за икономическото развитие и инвестиционните възможности в областите и основните общини, липса на центровезаинформацияи ориентираненаинвеститори.
95
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
3.8.2.3.
Финансови ресурси
Силно ограничени са общинските финансови средства за съ-финансиране и за разработванена проекти, особено в малките общини. Само 28% от общините и 4% от областите могат да отделят средства за съ-финансиране на проекти по предприсъединителнитеинструменти(61%от големитеобщинии 6% от по-малкитеобщини). Едва 44% от общинитеи 8% от областитемогатда заделятсредстваза подготовкатана проекти. Причините за това в повечето случаи са ограничените ресурси и тяхното ненавременно планиране. Поради тази причина, българските общини не успяват да получатевропейскофинансиране. 3.8.2.4.
Умения за партньорство и сътрудничество с други участници в процеса
Характерно за българските общини е, че не използват в достатъчна степен възможноститезасъвместнонамираненарешениенаобщипроблемиилизаобединяване на ресурсите.Почтидветретиот тях никогане саработилипо съвместенпроектс друга община, а малкоповечеот еднатретаконсултиратсвоитепроектис другиобщини. Този ограничен капацитет за хоризонтално партньорство представлява сериозен риск за капацитетанастранатазаусвояваненасредствапоСтруктурнитефондовенаЕС.Малките общини имат най-ясно изразена нужда от обединяване на усилията и ресурсите за решаваненаобщипроблемипоикономическинай-ефективенначин. Към настоящия момент хоризонталните връзки между общините са слаби. Не са достатъчно използвани възможностите за намиране на съвместни решения по общи проблемии привличаненасредства.56%отобщинитесеконсултирати планиратпроекти съвместно с неправителствения сектор (39% от малките общини, 74% от големите общини), 44% от общините се консултират и планират проекти съвместно с частния бизнес(30%отмалкитеобщини,51%отголемитеобщини). Широкотоконсултиранес партньоритенаместнонивоеваженфакторзауспешендостъп до предприсъединителните фондове (15% от общините, които не са използвали механизма на консултиране са получили финансиране по ФАР, спрямо 20% от използвалите публични дискусии и фокус групи и 37% от използвалите граждански форуми). Засилванетона партньорстватаза областно развитие (в които участваткакто областта, такаи общините)еключовмоментзаразработванетои реализиранетонапроектис важна синергиязарегионалноторазвитиеи засамитеобщиниучастнички . Следователно, налицее ограниченинституционален, финансови техническикапацитет, особено в по-малките общини (човешки ресурси, знания, опит и ноу-хау) и незадоволително, основано на партньорството, междуобщинско сътрудничество за инициираненасъвместнипроекти.Развитиетонакапацитетепроцес,изискващвремеи в многослучаипредполагане самообучениеи средства, но и външнаподкрепаи помощ. Очевидно е необходима институционална подкрепа за общините, и особено за помалките, за да могат да излязат от “омагьосания кръг” на недостатъчния капацитети недостатъчнотоучастиевпроектизаразвитие.
96
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Възможности за инвестиции в общините/ малки те общини
3.8.2.5.
25 20
Дял наобщинскитеразходи вБВП (в %) Дял наобщинскитеразходи вКонсолидирания ДБ (в %)
15 10 5 0 1998
2000
2002
2003
2004
Продължаватенденциятаза намаляванеделана общинскитебюджетикакто в БВП, такаи в консолидираниядържавенбюджет(Фиг. 22). Основнитепричини са значително по-големият ръст на държавните разходи и намаляването на обхвата на услугите финансирани от общинските бюджети (например отпадането през 2004 г. на финансиранетонаобщинскитеболници).
Фиг. 22:
Дял на общинските разходи в брутния вътрешен продукт и консолидирания държавен бюджет
В същото време делът на общинските инвестиции в публичните инвестиции следва променливадинамикакатолеконараствавсравнениес 2002 г. (Таблица29).
97
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Таблица 29:
Дял на капиталовите разходи на общините в публичните капиталови разходи
Капиталови разходи (КР )
2002
2003
2004
КР на общините (млн . лв.)
196.0
240.5
267.3
КР – публичен сектор (млн . лв.)
1224.7
1359.0
1583.6
Дял на КР на общините в публичните КР
16.0%
17.7%
16.9%
Източник: НСОРБ – Анализ на изпълнението на общинските бюджети 2004
Няколкоосновниизводамогатдабъдатнаправениотанализанаинвестициитевъзоснова наобщинскитебюджети: • Инвестиционнитеразходипрезпоследнитегодинибавносеувеличават,но всеоще немогатдадостигнатнивотоси от 1998 г. През2003 и 2004 г. тезапазватделаси от около11%,присредендялзастранитеотЕСот 15%62; •
Субсидиите за капиталови разходи представляват изключително непостоянна величинапрезгодините;
•
Нараства делът на продажбите във финансирането на местни инвестиционни инициативи;
•
Инвестиционнитеразходисилнопреобладаватвместнитедейности;
•
Ръстътна местнитеразходизаинвестицииседължина увеличенитевъзможности наобщинитедапривличатдопълнителниресурси. Таблица 30:
Инвестиционни разходи и източници на финансиране
1998
1999
2000
2001
Инвестиции (в млн . 211.2 172.5 158.0 121.2 лв) Дял на инвестициите от бюджетните 12.7% 9.3% 7.9% 6.5% разходи Източници за финансиранена инвестиционните разходи
2002
2003
2004
196.0
240.0
267.3
8.6%
11.0%
11.0%
Субсидия за капиталови разходи
59.8%
43.3%
46.3%
60.1%
71.1%
48.3%
45.45%
Продажби
7.5%
11.6%
14.5%
30.5%
20.7%
36.1%
41.56%
Други приходи
32.7%
45.1%
39.1%
9.4%
8.2%
15.6%
12.98%
Източник: НСОРБ – Анализ на изпълнението на общинските бюджети 2004
Структуратана общинитепо размерна инвестициитепоказва,че в 178 общиниили в две трети от общините в страната се концентрират по-малко от една трета от местните инвестиционни разходи (Таблица 31). Този размер, изчисленна главаот населението, е по-висок в малкитеобщини, но в същотовреметой е силно недостатъчен, като се има предвиднеобходимосттаот извършванена базовиразходии липсатана инвестиционни ефекти,породенаотобеманаикономиите. 62
НСОРБ– Анализнаизпълнениетонаобщинскитебюджети.2004
98
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Местнитекапиталовиразходисаразпределенинеравномернопо общини. Таканапример, през 2004 г. 19% от общинитеформиратоколо 70% от капиталовитеразходив местните дейности (безСтоличнаобщина). Капиталовитеразходина Столичнаобщинав местните дейности представляват22% от суматана всички капиталовиразходи, финансираниот местни приходи. Това е още едно доказателство за силно ограничения инвестиционен/финансовкапацитетнапо-малкитеобщини. Таблица 31: Общини
Бр. общи ни
Капиталови разходив лева 2002
2003
2004
На глава Общо от населе нието
На глава Общо от населе нието
На глава Общо от населе нието
196021516
25.3
240356549
30.98
267130572
34.4
7758408
177
60926825
36.56
69348675
41.61
82768045
49.66
1666609
87
135094691
22.17
171186574
28.09
184490935
30.27
6094440
177
31.08%
144.69%
28.85%
134.31%
30.98%
144.24%
21.48%
87
68.92%
87.74%
71.22%
90.67%
69.06%
87.92%
78.55%
Всички общини Групаобщинис население до 20000жители Групаобщинис население над20000жители % от средното за страната Групаобщинис население до 20000жители Групаобщинис население над20000жители
Дял на инвестициите в общинските бюджети
Източник: Министерствона финансите
Структурата на инвестиционните разходи показва, че преобладаващата част от общинскитеинвестиции се насочват към благоустройство, комунални услуги и околна среда(около 70%). Нарастваделътна разходитеза образование, докатоделътна тези за здравеопазване намалява (една от причините е и отпадането на финансирането на общинскитеболнициот местнитебюджети). Въпреки, че Законътза държавниябюджет даваправона общинитедаотпускатсредствазаздравеопазванеот собственитеприходи, те не успяват да заделят такива, както е видно от цифрите в таблицата. Някои от здравнитеи медицинскитедейностибихамоглидабъдатподпомагании стимулираниот общините– особенопопуляризирането,профилактикатаи подобряванена материалната базаналечебнитезаведениянатериториятанаобщините. По-висок е и делът на инвестициитеза транспорт и съобщения (6-10%). Около 2-3% от местнитеинвестиционниразходисанасоченив областтана културата.Независимоче се наблюдава малко нарастване на разходите за физическа култура и спорт, те остават многопод 1% (Таблица32). Въз основана анализана инвестициитев местнитебюджети могатдасенаправятследнитеизводи: • Финансовите ресурси на преобладаващата част от общините са силно ограничени, в следствие на което те не могат да осъществяват самостоятелно инвестициите,коитосанеобходимизаразвитиетоим; •
Малкият размер на преобладаващата част от общините по принцип 99
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
ограничаваефективносттана инвестициитеи правицелесъобразноразвитиетона междуобщинското сътрудничество при определени дейности и проекти и възприеманетонаинтегриранподходзафинансираненапроцеситенаразвитие. Таблица 32:
Относителен дял на разходитеот общинските бюджети по дейности
Дейности Изпълнителни органи Полиция, вътрешен ред и сигурност Образование Здравеопазване Служби по социално осигуряване, подпомаганеи заетост Жилищно строителство, благоустройство и комуналн и дейности, околна среда Опазванена околната среда1 Рекреационни дейности Физическа култура и спорт Туризъм Култура Селскостопанство, горскостопанство Транспорт и съобщения Други икономически дейности Общо
2001 6.37%
2002 7.45%
5.36% 3.43% 1.00% 76.31%
0.03% 0.07% 0.05% 0.93% 5.45% 0.99% 100.00%
11.75% 3.20% 0.98% 67.71%
2003 9.38% 0.02% 7.86% 2.19% 0.65% 65.01%
2004 5.48% 0.02% 11.51% 1.68% 1.18% 28.41%
0.01% 0.08% 0.00% 1.62% 0.03% 6.46% 0.71% 100.00%
0.10% 0.29% 0.01% 2.85% 0.01% 10.47% 1.15% 100.00%
40.51% 0.06% 0.35% 0.12% 2.05% 0.03% 7.65% 0.95% 100.00%
100
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
3.9.
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите
Поред ен Силни страни номер Българските градове демонстрират капацитет и допълнителен потенциал да 1. изпълняват ролята на двигател на стабилно икономическо развитие и трудова заетостс възможностизапо-високинетниприходиотпродажбите. Сравнителноравномерноразпределенаградскамрежанатериториятанастраната, 2. което дававъзможности за потенциалендостъп на населениетоот периферните неградскитериториидоуслугитеи възможноститевградовете. Малкимеждурегионалниразличияв развитиетонарайонитезапланираненаниво 3. NUTSII. 4.
5.
6. 7. 8.
9.
Икономическирастеж,силно проявенв агломерационнитеареали. Широккръг от отрасловии икономическидейности. Високо образователно равнище и голям дял трудоспособно население в агломерационните ареали на фона на останалата част от страната. Висока концентрация на училища и университети, научноизследователски институти, болниции лекарскипрактики. Висок процент на осигурен достъп от международнитепътищадо Европейските транспортни коридори и налични вътрешнорегионални връзки в рамките на всичкирайонизапланиране. Наличнацифровизациянастраната. Силна положителна тенденция в развитието на туризма, което допринася същественозарастежанастранатаи регионите. Разнообразентуристическипотенциална всичкирегионив България(природнои културно наследство), което позволявада се развиватразлични видоветуризъм, като това е съчетано с ценоваконкурентоспособност, положителни нагласи към туризма и осъществяванена туристическатадейност по икономически изгоден, социално отговорен и щадящ околната среда начин (т.е. устойчиво развитие на туризмас широкоразпределениенаползите).
Поред ен Слаби страни номер Съществениразличиямеждуселскитеи градскитеобласти (демографскипрофил, 1. образование,здраве,достъпдоосновниуслуги/инфраструктура). Съществени различия в развитието на областите и общините в рамките на 2. районитезапланиранеи наличиенаизоставащирайони. Градовете и силно урбанизираните райони се характеризират с недоразвита екологичнаинфраструктураи се сблъскватс важниекологични проблеми – лошо качествона въздуха, високи нива на транспортентрафики задръствания, високи 3. нива на шум в заобикалящата ни среда, лошо качество на сградния фонд в застроените територии, изоставени земи, природни бедствия, разрастване на градоветеи генерираненаотпадъции отпадниводи. 4. Ограничена, остарялаи недоразвитабизнес инфраструктураи физическабазаза
101
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Поред ен Слаби страни номер
5. 6. 7. 8.
9.
10. 11.
12. 13. 14. 15.
индустриалноразвитиеи запривличаненановиинвестиции. Ниско качество на градската среда, благоустройството и физическата инфраструктура в градовете. Неподдържан и амортизиран сграден фонд на образователните,здравнитеи културниинституции. Незадоволителни технически параметри и лошо качество на регионалните и местнипътища. Липса на привлекателниобщественотранспортни услуги, остарял и неподходящ транспортпоотношениенаинфраструктуратаи автомобилнияпарк. Недостатъчност или липса на базисна обслужваща инфраструктура (пиаци за таксита, автобусни спирки, терминали, микробусен превоз) за обслужване на местнитепотребностивмножествоотдалечениотградскитецентроверайони. Ниска степен на развитие на мрежовия достъп в нискоурбанизирани райони по отношениена навлизанетона ISDN, кабеленинтернетв цялатастрана, интернет презмобилнатамрежаи многоограниченатаупотребана персоналникомпютрив домакинствата. Унифициранаи едностранчиваструктуранатуристическияпродуктв комбинация с високатериториалнаконцентрацияприразвитиетонатуризма. Зависимост на туристическата индустрия от ограничен брой международни (чуждестранни )пазари. Ограничена и неточна информация и имидж на българския туристически потенциал на големите настоящи и потенциални пазари, особено за специализирани продукти, в резултат на недостатъчен, некоординиран и неефективенмаркетингнатуристическитедестинации. Слабикапацитети инвестиционнивъзможности,особено вмалкитеобщини. Ограничена познавателна база и проучване на пазарите за целите на туристическото развитие, планирането и маркетинга на национално и на регионалнониво. Недостатъчно партниране и сътрудничество между общини, партньори и заинтересованистранив разработванетои изпълнениетонасъвместнипроекти.
Поред ен Възможности номер Наличиетонаголемиградовев определенирайониеблагоприятнавъзможностза 1. използваненатехнияпотенциали заразширяваненаположителнотоим въздействиевърхуперифернитетеритории. Наличиетонаотносителнодобреразвитамрежаотголемии средноголемиградове 2. епредпоставказадостиганенапо-високадобавенастойности постиганенапоуспешносближаванес териториитевЕС. ДостъпнабългарскитерегионидофинансовиресурсиотфондоветенаЕСза 3. подкрепапроцесанаразвитие. Наличиенаиндустриалнии бизнесзонис възможностизалесендостъп,добра 4. логистикаи комуникацииблагодарениенаблизосттаим доилиразположението имв агломерационнитеареали. 5. Нарастващинвеститорскиинтереси нарастваненапрекитечуждестранни
102
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
12.
инвестиции. Цялостнотосоциалноикономическои политическоположениев България благоприятстваразвитиетонатуризмакатосекторсъсспециалнозначениеи специфиченинструментзаместноразвитие. Успешнатаприватизациявтуристическиясекторв съчетаниес маркетинговото пакетноценообразуванезаБългарияпредизвиказначителноувеличениена международнитепътуванияв България. Използванересурсанаприроднотои историческотонаследствои културатаза постиганенаустойчиврастежи развитиенарегионите. ПрисъединяванекъмЕСи развитиенаЕвропейскитетранспортникоридори, улесняващисвободнотодвижениенахора,стокии услуги. Нарастващотърсененаспециализиранитуристическипродукти(особенокултурен туризъми екотуризъм),кактои натрадиционнитепродукти,наглобалнияи европейскипазари. Потенциалнотуристическотърсененавътрешнияпазар. Натрупваненаположителенопитв общинитепоотношениенастратегическото планиране,разработванетои управлениетонапроекти.
13.
Европейскотрансгранично,транснационалнои междурегионалносътрудничество.
6.
7. 8. 9. 10. 11.
Поред ен Заплахи номер Неблагоприятнидемографскитенденции,застаряващонаселение,емиграцияи рискот 1. обезлюдяваненаголемичастиоттериторията.Емигрираненамлади квалифицираниспециалистив другипо-развитистраниотЕС. Силенконкурентеннатисквърхубизнеса(особеноМСП) в следствиеот 2. присъединяването къмЕС,водещодоувеличаваненарегионалнитеразличия. Нарасналаглобалнаконкуренциямеждудестинациитеособенозасегментитена 3. масовиятуризъм. ПрисъединяванетокъмЕСводидоограничендостъпдоБългарияна 4. традиционнитеи важнизастранататуристическипазари(необходимостотвизи). Намаленокачествонаоколнатасредаи натуристическияопит, коетоводидо 5. намаляваненапривлекателносттаи конкурентоспособносттанасвръхзастроените курорти. Нестабилнотополитическобъдещена Балканитеможедасеокажепречказа 6. международниятуризъм. 7. Силназависимостнаобщинитеотцентралнотобюджетнофинансиране. 8. Нарасналивъншнотранспортниразходии увеличениценинагоривата. Неразвитоинституционалнопартньорство.Ограниченфинансови технически 9. капацитетнаобщинитеи другиучастницив местноторазвитие,заусвояванена средстваотСФ. Повишениразходинапубличнитевласти(в т.ч. и общините)заизпълнениена 10. ангажиментите,свързанисъсзаконодателствотонаЕС.
103
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
104
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
4. ЦЕЛИ И СТРАТЕГИЯ 4.1.
Общацел и специфични цели
Оперативната програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. ще трябва да изпълни следнитесредносрочницели: Обща цел на програмата
Подобряване на качеството на живот и работната среда с по-добър достъп до
основните услуги и нови възможности конкурентоспособности устойчиворазвитие. Специфични цели на програма та
за
повишена
регионална
Изгражданена устойчивии динамичниградскицентрове,свързанис технитепо-
слабо урбанизирани периферни територии, като по този начин се увеличат възможноститезаблагоденствиеи развитие.
Осигуряване на по-добър достъп до пътни, ИКТ и енергийни мрежи за изостаналитерайони63.
Повишаванена регионалниятуристическипотенциалза развитиеи маркетингна устойчиви, разнообразни, специфични за региона туристически продукти с повисокадобавенастойност.
Мобилизиране на регионалните и местни технически и институционални възможностии ресурсизаосъществяваненаполитикитезарегионалноразвитие
4.2.
Стратегия за развитие
Възоснована заключениятана социалноикономическияанализи анализана силнитеи слабите страни, възможностите и заплахите, ОП „Регионално развитие” (ОПРР) се съсредоточавастратегическивърхуограниченбройвъпроси. Те следватцелитена ЕС за постигане на растеж и трудова заетост в светлината на подновената Лисабонска стратегия, като се прилагат инструментите на политиката за сближаване и Стратегическитенасоки на Общносттаза сближаване2007–2013. Ударениетопадавърху наборот няколкостратегическиобласти, попадащиглавнов обхватана първитеосновни насоки.
Стра тегия та
на ОПРР е да се повиши конкурентоспособността и привлекателността на регионите и общините и да се намалят различията между и особено в рамките на шестте района за планиране на ниво NUTS II посредством подобряване на индустриалната, жилищната, социалната, екологичната и културна среда на градските райони и достъпността на селските райони по отношение на пътните, информационните и комуникационни, както и енергийни мрежи.
63
изоставащирегиони(lagging region, underdeveloped region) – по-слабоурбанизирани, рядконаселени, периферни области, обхващащиедин или повече от един (група, клъстър) региони на ниво NUTS IV, характеризиращи се с труднатранспортнадостъпностнеразвитатехническаинфраструктура,социалноикономическоразвитиев упадък, нисконивонадоходи,отрицателнидемографскитенденциии изключителновисоконивонабезработица.
105
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
Стратегиятащебъдеизпълненапосредствомпетприоритетниоси, кактоследва:
• Устойчивои интегрираноградско развитие • Регионалнаи местнадостъпност • Устойчиворазвитиенатуризма • Местноразвитиеи сътрудничество • Техническапомощ Съгласно Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионнияфондна ЕС и разпоредбитена Глава21 от Договораза присъединяване, се предвиждаеднаоперативнапрограмазарегионалноразвитиедапокриевсичкитерайони запланираненаниво NUTS II. Етозащоособеновниманиесеотделянакоординациятана тази многосекторна програма с другите секторни програми, важен въпрос, широко обсъждан в процеса на програмиране. ОПРР (за разлика от секторните оперативни програми) има за цел да задействаи впрегнерегионалнияи местен (институционален) капацитети ресурси,катосесъсредоточинай-вечевърхуобласти,коитоиматнай-голямо отношение към балансираното икономическо и социално развитие и допълват секторните/ националнитеинтервенции. Важное дасе разбере,че ОПРРнямаза целдабъдевсеобхватнатериториалнапрограма, тъй като притежава специфичен обсег, който се основава на собствена логика на действията и ясно се разграничава от обхвата на секторните програми. Основните признацинанейнатасамостоятелностсаследните: • Ударениетое поставеновърхуградскитецентровеи урбанизираниобластив качеството им на двигатели на развитието и „пътища” за преодоляване на вътрешнорегионалнитеразличияи предоставяненадостъпнамалкитеобщинидо финансовите ресурси на програмата в отговор на техни местни проблеми като средствозапреодоляваненамеждуобщинскитеразличия; • Взимайки предвид установените вътрешнорегионално различия, всичките инвестиции, насочени към градскитецентровеи технитеприлежащитеритории щебъдатсъсредоточени натериториаленпринцип, запредпочитаненаобщинско нивоNUTSIV; • Наблягасе върхуподходаза постиганена интегрираноместнои регионално развитие,койтоезалегналспециалнов Приоритетниоси 3 и 4; • Насърчаватсеместнитеинициативии партньорствав съчетаниес финансово подпомаганезаконкретнидребномащабниинвестиции; • ОПРРсе основавана общинскитекомпетенциии инвестиции. В тозисмисъл тя се различаваот повечетосекторни програми, при които държаватае автор и изпълнителна инвестиционни проекти. ОПРР насърчаварегионалнитеи местни заинтересовани страни да поемат активна роля в процеса на развитие и да осъществятинвестициинаместнониво. Въз основа на гореизложените доводи, стратегията определя следния набор от стратегически възможности: 106
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
На първомясто, тя признавапървостепеннатароля на градскитецентровеи нуждатаот тяхното развитие – заради тях самите и заради техните прилежащи територии, (Приоритетна ос 1). Привежда доказателства ,че чрезинвестициите щебъдепостигнато оптималновъздействие,когатотезицентровесасвързанив най-голямастепенвътрешно помеждуси и с технитеблизкии отдалечениперифернитеритории (Приоритетнаос 2). Този подходсе основавана разбирането, че бъдещотои дългосрочновъзражданена помалкоурбанизиранитерайонищезависинай-вечеотположителнитерезултатив процеса на развитиена градскитерайони. Успешноразвиващитесе градове,здравосвързанисъс своите по-слабо населени околности, в дългосрочен план ще предизвикатпромени, от които ще се облагодетелстват райони, в които понастоящем се наблюдава сериозен упадък и обезлюдяване. Така на практика ще бъде разрешен проблемът с вътрешнорегионалнитеразличия. Променитев градовете, насочени към превръщането им в по-привлекателни и конкурентни места за живеене ще насърчи общата конкурентоспособност на регионите. Това ще допринесе за намаляване на вътрешнорегионалните различия и в ще даде възможност на българските области да достигнат нивото на развитите райони в ЕС. От друга страна, подобряването на свързаността на градовете с техните околности, не само по отношение достъпа до транспортни, но и до информационнии комуникационнимрежии услуги и ефективни енергийни ресурси, ще доведедо по-добри предпоставки за развитие в тези региони. Макар териториалният обхват на дейностите в Приоритетна ос 1 да е сравнително ограничен, когатотой сеобединис дейноститев Приоритетнаос 2, тяхнотовъздействие става по-широко и допринася за намаляване на вътрешнорегионалните различия и балансираноторегионалноразвитиеи сближаване. Стратегическият фокус на ОПРР върху градското развитие, ще бъде постигнат чрез следното индикативно разпределениена финансовитересурси по Приоритетнаос 1 за градскитеагломерационниареали64: •
100 млн. еврозастолицата София.
•
300 млн. еврозаобщините на 6-тенайголеми градаПловдив ( , ВарнаБургасРусе , , , Плевен,СтараЗагора).
•
100 млн. евроза29-теобщинипопадащи , в обхвата наагломерационните ареалина Софияи 6-тенай-големиграда.
•
339 млн. евроза50-теобщинипопадащи , в обхвата на29-теагломерационни ареала на: а) 24-тесредноголемиградас населениенад30 000 жители, б) 4-теградас населениемежду20 000 и 30 000 жители,и в) Панагюрище
Подходътна интегрираноразвитиеще се осъществичрез разработванеи прилаганена интегрирани планове за възстановяване и развитие, съобразени със социалното и функционално разнообразие. Особено внимание се обръща на борбата със социалното изключванеи обновяванетои /или преструктуриранетона неизползванитеи изоставени Градските агломерационни ареали садефинирани в 3.4.1. Селищна мрежаи саизброени в Таблица 20 от нея;общините,попадащивобхватанаагломерационнитеареали,саизброенивПриложение3а. Териториаленобхватнаградскитеагломерационниареали. 64
107
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
градски обекти и зони, допринасяйки по този начин за успешното прилагане на Териториалниядневенред наЕСи Лайпцигскатахартазаустойчивиевропейскиградове.
Всичкотоваев съзвучиесъсзасиленияакцент върхуконкурентоспособността,растежаи трудоватазаетост.Градоветесевъзприематкатодвижещасиланаразвитиетои трудовата заетост, увеличавасе градскотоизмерениена кохезионнатаполитиката, ударениетосе поставя върху стратегиите за териториално планиране. Поддържа се полицентричен подход и се насърчаваподобряванетона взаимовръзките между градските и селските райони,кактоепосоченов СтратегическитенасокинаОбщносттаи работнияматериална Комисиятасъсзаглавие „Кохезионнатаполитикаи градовете:приносътна градоветеза растежи трудовазаетостврегионите”. На второ място стратегията отбелязва, че в много случаи съществуванужда от пряко подпомагане на голям брой малки общини, които не са достатъчно свързани с поголемитеградове,за дасе създадатподходящиусловияза животи работа(Приоритетна ос 2). На трето място се насърчава развитието и маркетинга на разнообразни туристически продуктис по-високадобавенастойноств по-слаборазвитирайони, коитосеотличаватс туристическипотенциал,. Приоритетнаос 3 има за цел да насочи усилия към двойното предизвикателствоза увеличаванена възможноститеза устойчиворазвитиена туризма на национално ниво (като по този начин способства за повишена национална конкурентоспособност, растеж и развитие) и същевременно за разпределение на доходитеот туризманарегионалнониво. Такасесъздаватусловиязаразвитиеи трудова заетост,особенов отдалеченитерайони. Тозиподходследваразбиранетозатуризмакато средствоза регионално и местно развитие и като приоритет, заложенв Националната стратегияза регионалноразвитие, всички регионалниплановеи областнистратегииза развитие,кактои вповечетообщинскиплановезаразвитие. На четвърто място, ОПРР предвижда инвестиции за по-малки общини извън агломерационните ареали, за да им даде възможност да съдействат за процеса на регионално развитие. Нещо повече, ще се прилага подходящметодологически подход заедносъссъответнитеинвестиции, с целзадействаненапроцеситенаразвитиеи обмен на добри практики с европейските региони. Логиката е да се подпомага и насърчава стеремежът към напредък и да се създаде усойчивост на дейностите, свързани с регионалноразвитие. Вобобщение,логикатанаинтервенциитееследната: • • • •
Подобряваненафизическата,икономическатаи социалнатасредазаживоти работав градскитецентрове; Свързваненаградскитецентровепомеждуим; Свързванена перифернитетериториис технитецентрове, за да се гарантирадостъп довъзможностизаразвитиетоим; В случаите, когато тези прилежащи територии не могат да се възползват от възможностите в градските центрове, следва да се насърчат инвестиции в тези райони, съобразени с принципите за ефективност на разходите, ефикасност и равнопоставеност; 108
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Септември 2007г.
•
•
Чрез всички интервенциии особенотези по отношениена перифернитетеритории, както и определени свързани дейности,, насърчаватприлаганетона рационалени рентабилен подход при инвестициите посредством: (а) сътрудничество между големите градски центрове и общините в техните околности; (б) между малките общини, чиито размерии липсана средствавъзпрепятстватуспешнотоприлаганена самостоятелни действия; (в) поощрява се прилагането на интегриран подход по отношениенавсичкиобщини; Осигуряванена подходящаподкрепана процесана регионалноразвитие, устройство натериториятаи разработванетонапроекти. Създаване на възможности за интегрирано развитие
Осигуряванена достъпност/ свързаност
Градски Градскицентрове центрове Градски Градскиагломерации агломерации ((Приоритетна ос Приоритетна ос1) 1)
По По--слабо слабоурбанизирани урбанизирани територии територии ((Приоритетна ос Приоритетна ос2) 2)
Територии Териториисстуристически туристически потенциал потенциал ((Приоритетна ос 3) Приоритетна ос 3) Малки Малкиобщини общинивпериферията впериферията ((Приоритетна ос Приоритетна ос4, 4,операции операции 4.1) 4.1)
Логика на интервенциите, предвидени в програмата Интервенциите в рамките на Приоритетна ос 1 ще бъдат насочени към градските агломерации според първоначалното им определение в Националната стратегия за регионалноразвитие(2005). Тезиагломерациисаописанив Глава3 на ОПРР, представени санакартатапо-долуи саизброенив Приложение3. Приоритетнаос 4 (особенооперация 4.1) сеотнасязапо-малкиобщинив периферните зони, извънградските агломерации (вж. същоПриложение4).
109
Оперативна програма “ Регионално развитиеt” 2007-2013
Септември 2007г.
Агломерационни ареали
110
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
За да се разреши проблемът с териториите с прекалена наситеност на туристически дейности, като се гарантираустойчивоств развитиетона туризмаи пренасочванетому към райони, коитосе нуждаятв по-голямастепенот публичнаподкрепа,вечеразвитите (в много случаи „свръхразвити ”) туристическирайониса изключениот част от интервенциитепо Приоритетнаос 3, а именнооперация3.1 (всичкикрайбрежниобщини по Черноморието, планинскитекурортиЧепеларе, Банско, Смоляни Самоков, столицата Софияи Пловдив). Задасегарантираплавнотоуправление,изпълнение,наблюдениеи оценканаОПРР, тези дейностище бъдатфинансовоосигуренипосредствоммеркитеза техническапомощпо Приоритетна ос 5. Ако дейностите за техническа помощ не могат да бъдат ясно и недвусмисленосвързанис проектпооперациитенаПриоритетниоси 1, 2, 3 и 4, тотенеса допустими.. 4.3.
Обхват на избраните приоритетни оси
Предвидгореизложенитесъображенияи логикатана дейноститебе изграденаследната структура на ОПРР, като по-нататък следват описания на основните приоритети и операции.Накратко,структуратаеследната: Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градскоразвитие Oперация 1.1. Социална инфраструктура Oперация 1.2. Жилищнаполитика Oперация 1.3. Организациянаикономическитедейности Oперация 1.4. Подобряване нафизическата средаи превенция нариска Oперация 1.5. Системи заустойчив градски транспорт Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност Oперация 2.1. Регионална и местнапътнаинфраструктура Oперация 2.2. Информационна и комуникационна мрежа Oперация 2.3. Достъпдоустойчиви и ефективни енергийни ресурси Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма Oперация3.1. Подобряване на туристическите атракциии свързаната с тях инфраструктура Oперация3.2. Развитиена регионалния туристически продукти маркетинг на дестинациите Oперация 3.3. Национален туристически маркетинг Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество Oперация 4.1. Дребномащабни местниинвестиции Oперация 4.2. Междурегионално сътрудничество Приоритетна ос 5: Техническапомощ Oперация 5.1. Управление ,мониторинг ,оценкаи контрол Oперация 5.2. Комуникация ,информация и публичност 111
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Oперация 5.3. Изграждане накапацитет набенефициентите наОПРР 4.4.
Индикатории целина програмнониво
Програматаимазацелдаподобрикачествотонаживотв регионитеи преодоляванетона различията помежду им. Следователно, въздействието върху нивото на безработица трябва да се разглеждазаедно със секторните оперативни програми на ниво НСРР. В резултат от предвидените в ОПРР инвестиции до 2013 г. можеда се очакваследното въздействиевърхумакроикономическоторазвитие:
Вид
Индикатор
Възде йстви Създадениработниместа е
4.5.
Количествено изражение Честота Източник Базисн Межд Целев Един на на инна а а ица стойнос стойно стойно измерван информац е ия ст ст т (2009) (2013)
УО щеследиизпълнениетонаиндикаторананиво програма по време на програмния период (отделни проекти , заключителнидокладиза Брой изпълнените проекти – обобщени на програмно ниво)
Обобщениена заключенията от предварителната оценка
Предварителнатаоценкана Оперативнапрограма„Регионалноразвитие” 2007-2013 беше възложена на консорциум – ACE Asesores de Comercio Exterior, по рамков договор за бенефициенти- лот 11, No. Беремска4 и се нарича “България, Предварителнаоценкана Националнатаоперативнапрограмаза регионалноразвитиев рамкитена Националния план за развитиена България 2007-2013” (пълният докладот предварителнатаоценкае представенкатоПриложение7). Проектът започна на 03.04.2006 г. с около пет седмици закъснение от планираното. Службите на Комисията изразиха желание да започнат неофициални вътрешни консултацииповсичкиоперативнипрограмизаБългарияв краянааприл2006 г. Етозащо екипът за предварителнаоценка на ОПРР бешепомолен – чрез отговорния съветник в Делегациятана ЕК в София, по времена среща, проведенана 07.04.2006 г.– да подготви предварителникоментариназаключениятаотпървитедвеседмицинаоценката(т.е. към 14.04.2006г.). Предварителната оценка беше завършена на 19.02.2007 г. По време на оценката беше обърнатовниманиенапроверкатанадействителнитеоснованиязаполученитерезултати и заключения, на базата на предоставените информация и документация от министерството бенефициент – Министерство на регионалното развитие и благоустройствотои другиагенции. Направенобешезаключение,чепредварителнатаоценкаепостигналаосновнитеси цели, а именно да подобри качеството на документа. Всички препоръки са взети предвид и отразени в програмата. Следват основните препоръки, направени от екипа за предварителнаоценка,и начина,покойтосаотбелязаниотУправляващияорган: 112
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Основните препоръки по отношение на анализа на силните слабите страни, възможности те и заплахите:
и
•
Да се посочи на кои места в оперативната програма наличните данни са неактуални или рискови;
•
Да сепосочи къде санеобходими допълнителни и нови данни;
•
Да се включат (бъдещи) дейности за събиране/проучване на данни по Приоритетна ос5 – Техническапомощ.
Всички данни в ОПРР са основани на актуални статистически данни, предоставени от Националенстатистическиинститути неносятникакъвриск. В ходанаизпълнениетона Приоритетнаос 5 – Техническапомощвсички данни ще бъдатдопълванипосредством събираненаданни,анализии проучвания,почерпениотпроектите. •
Към първото обявление за набиранена проектни предложения да саосигурят проучвания за местно развитие / планиране, както и за създадени партньорства на потенциални бенефициенти - общини .
Задасегарантираналичиенакандидатстващипроекти, различнипроектии институции провеждатобучениянаобщините.Повременаизпълнениетонапрограмата,капацитетът на общините ще бъде подпомаган по Приоритетна ос 4. Местни партньорства са установени посредством упражнението „Мапинг” и набор от проекти по проект на Програма ФАР BG2004/016-711.11.02. фаза 1/2004 г., “Подкрепа за разработване на качествени стратегически документи, подкрепа за партньорства и сътрудничество и помощзакапацитетзаподготовканапроекти”. •
Да се подобри качеството на проектните предложения и се помогне на бенефициентите на общинско ниво да се съсредоточат върху своите силни страни, възможности и ресурси за осъществяване на проекти; да се разпространи и публикува до всички организаци,, участващи на програмно ниво ясна и съдържателна информация за критериите за избор на проекти, като сеосигури възможност на кандидатите за консултации относно тяхната подготовка.
Програмното допълнение, всички наръчници и ръководства се подготвят и скоро ще бъдат предоставени на всички потенциални бенефициенти. Мерки по публичност и разпространяваненаинформациясазаложенивПриоритетнаос 5, операция 5.2 наОПРР. •
В Оперативната програма и съответните приоритетни оси следва да се отбележи, че ще сеотдава предимство на проектни предложения, основани на актуализирани градски / общински градоустройствени планове.
•
Ако не съществуват актуализирани градоустройствени планове, следва ясно да се заяви, че в Оперативната програма по Приоритетна ос 5 средства за създаванетона такива плановемогат да бъдат предоставени.
В съответствиес действащотобългарскозаконодателствосамо някои от предвидените инвестиционнипроектиизискватподробниустройственипланове.В случайче такиване съществуватили не са актуализирани, финансиранеще бъдепредоставянопо операция 4.2. Основни препоръки по отношение на обосновката и стра тегия та 113
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Инвестициите в инфраструктура не бива да бъдат самоцел; етозащо:
•
Следва да седаде предимство на индустриални и бизнес проекти основани на знание, като сесъблюдават Стратегическите насоки на Общността; Да сеотдели повече внимание на екологичнотовъздействие и устойчивост; Инфраструктурните проекти трябва да саосновани на пазарни и бизнес анализи.
• •
КатосеотчитатСтратегическитенасокинаОбщността,щеседавапредимствонесамона традиционни инфраструктурни проекти, но и на индустриални и бизнес проекти, основаниназнанието,коитоняматотрицателновъздействиевърхуоколнатасреда,както и на инфраструктурни проекти, които отговарят на нуждите на пазара и бизнеса и създават устойчивост. Подробни критерии за подбор са описани в Програмното допълнение. •
По Приоритетна ос 3, ОПРР трябва да обясни по-ясно как и по какъв начин дейностите допълват сектора и териториалните приоритети, изложени в Стратегията за туризъм на Държавната агенция по туризъм .
•
Трябва да бъде отбелязано предимството на онези проекти, които носят устойчиви екологични ползи за общините и местните общности.
•
Необходимо е да се заяви в ОПРР, че предимство ще се дава на проектни предложения, основани на местни инвестиционни планове за туризъм , допълващи оперативните програми за развитие на човешките ресурси, конкурентоспособност и околна среда.
Приоритетнаос 3 на програматадоказва,че логикатай съответствадо голямастепенна секторните и териториални приоритети, заложени в Стратегията за туризъм на Държавнатаагенцияпотуризъм. По отношение на устойчивото развитие, в ОПРР вече е отбелязано, че ще се дава предимство на проекти, съответстващи на устойчивото развитие на туризма, включително имащи устойчиви екологични ползи за общини и местни общности. Въпреки това коментарът ще бъде взет под внимание в по-нататъшното описание на критериитезадопустимости подборнапроективПрограмнотодопълнение. Освентоваще се давапредимствона проектнипредложения, създаденина основатана областнистратегиизаразвитиеи общинскиплановезаразвитие,такакактое посоченов критериитеза подбор, катое определенаяснаразраничителналиния и как се допълват дейноститепо туризъмв ОПРРс другитеоперативнипрограмизаразвитиеначовешките ресурси,конкурентоспособности околнасреда. Основни препоръки по отношение на външната съгласуваност на програма та Приоритетна ос1, операция 1.3:
•
Оперативната програма следва да направи по-ясна обосновка и степенува по важност избраните инвестиции в индустриалната инфраструктура
•
Терените за инвестиции „ на зелено”от преки чуждестранни инвестиции трябва да сатясно обвързани с критериите за избор, предложени от Българска агенция за инвестиции ;
114
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
•
Да се отделя инвеститори;
внимание на
времевите изисквания
Септември 2007г.
на
потенциални
- трябва да се отбележи, че комуналните услуги , газ, електричество, пътища и т.н. за терените за инвестиции „ на зелено” се предоставят на определени инвеститори и зони (а не спекулативно); - задължително е обявления за набиране на проектни предложения за инвестиции във бизнес инфраструктура да се обвържат със строго изискване инвеститорите да установятват пряк контакт с предпочитаната община.
•
ВОперативната програмаследва да сеподчертае,че предимство за създаванена бизнес инфраструктура ще имат онези общини , които притежават последователна местна индустриална и бизнес стратегия, основана на сектори на растеж и идентифицирани „ клъстери ” или имат потенциал за развитие.
Инвестициите ще се основават на анализ на нуждите за нови индустриални зони в рамките на проект по програма ФАР BG 2005/017-586.04.01 “Развитие на индустриални зони”. Резултатитеот анализаще бъдат готови през първатаполовина на програмния период.Ясникритериизаизборна проектисаразработенисъвместнос Министерствона икономикатаи енергетикатаи Българскаагенциязаинвестиции. Теренитезаинвестиции „на зелено” за прекичуждестранни инвестиции щеса тясносвързанис критериите за избор, предложениот Българскаагенцияза инвестиции. ОПРР ще се съсредоточивърху бизнесинфраструктурана общините, които имат последователниобщинскиплановеза развитие. Където е възможно, средствата от Структурните фондове не бива да бъдат използвани за транспортна инфраструктура на принципа “ad hoc”; етозащо:
•
В Оперативната програма трябва да се отбележи по Приоритетна ос 2, че общините, които имат за цел да развиват нова пътна инфраструктура могат да го направят ако прилагат актуални планове за земеползване и транспортни планове.
Щосеотнасядопрепоръкитеотпредварителнатаоценкапоотношениенатранспортната инфраструктура, ОПРР е съсредоточена само върху рехабилитация, реконструкция и подновяванена съществуващапътна инфраструктура, като не се предвижда ново строителство. •
Ако не съществуват актуализирани планове, възможно е да се предоставят средства по Приоритетна ос 5 - Техническапомощ.
Средства за подготовка на планове и подробни технически проекти ще бъдат предоставенипооперация4.2. •
ОПРР следва да посочи резултатите от Стратегическата оценка на околната средаи да обясни как савзети предвид.
Точка 1.6 от ОПРР описварезултатитеот Стратегическата оценка на околната среда и как савзети по внимание. Като п роблем се посочва ефективното съгласуване на всички действия на ЕС спореддоговоренатарамка за регионално развитие, а именно:
115
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Трябва да има ясни критерии за планиранеи развитие, както и условия, които да гарантират финансиранеот Структурните фондове;
•
Рамковите документи за планиране следва да бъдат разпространени сред всички бенефициенти и заинтересовани страни по програмата;
•
Тази рамка за планиране може да бъде включена като приложение към програмата.
УО носи отговорност да запознае всички бенефициенти и заинтересовани страни по програматазасъответнитестратегическиплановидокументи. Основни препоръки по отношение на вътрешната съгласуваност на програма та •
Необходимо да се прегледат взаимозависимостите между петте приоритетни оси и да бъдат по-ясно определени в оперативната програма;
В процесана усъвършенстванена ОПРР, взаимозависимоститемеждупеттеприоритетни осисаописании обосновани. •
Където е необходимо, да се допълни оперативната програма, за да се осигури по-добър подбор и оценка на проектите, и да се гарантира качеството на изпълнението, ефикасност и подобреноустойчиво въздействие.
Механизмите за избор и оценка на проектите ще бъдат ясно описани и уточнени в Програмнотодопълнение,коетоевпроцеснаразработване. Основни препоръки по отношение на уместност т а при разпределението на средствата , перспективите за усвояване, наличност на национално съ-финансиране и цялостна та стра тегия . •
Препоръчва се бюджетът за техническа помощ по Приоритетна ос 5 да се увеличи до 4 %.
В съответствиес препоръкитена предварителнатаоценката, бюджетътза техническа помощпоПриоритетнаос 5 еувеличендо4%. •
По същия начин бюджетът по Приоритетна ос 4 е преразгледан, така че да се подобри капацитетът за изпълнение и да се гарантира качеството на проектите, т.е. ефективното им разработване, управление и изпълнение и тяхната съгласуваност сместните и регионални плановеза развитие.
ПреразгледанепримерниятбюджетпоПриоритетнаос 4, такачедасеосигурикапацитет заизпълнение,кактои качествонапроектите. Основни препоръки по отношение на законодателните, инсти т уционалните и регулаторните трудности . •
МРРБ трябва да определи окончателен времеви график за въвеждането на ефективни регионални „съвети ” за развитие в работата на първата регионална програма, т.е. да насърчи един ефективен, по-отговорен процес на регионално развитие „отдолу–нагоре”.
116
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
УО не предвижда да делегира управленски отговорности през настоящия програмен периодпо причини, свързанис капацитета. Представителитена местнитевластиобаче, както и представителите от районите за планиране (ниво NUTS II), са включени в КомитетазанаблюдениепоОПРР. Основни препоръки по отношение на по-ната тъшното разработване на отделни приоритети и оперативни дейности . •
Където еуместно, МРРБ в своетоПрограмното допълнение трябва да предвиди оценка на институционалния управленски капацитет и капацитета за управление на проекти на общините.
Информациятазаинституционалнияуправленскикапацитети капацитетазауправление напроектинаобщинитеевзетапредвиди анализиранаотУО. •
Съставът на служителите на регионалните отдели на ОПРР трябва да бъде непрекъснато преразглеждан през първия програмен период с оглед на неговотодопълване в зависимост от обемана работа.
Съставътна служителитеот регионалнитеотделина ОПРР е назначенв съответствиес технитеотговорности,свързанис изпълнениетонапрограматаи можедабъдепроменян в зависимостотобеманаработа. Основни препоръки по отношение на съответс твието с политики те на Общност та и националните политики (включително териториални политики ), хоризонтални въпроси, особено в сферата на равните възможности , околната средаи заетост т а . •
В съответствие с неофициалните коментари на службите на Комисията, да се включат допълнителни операции по Приоритетна ос 2 за подпомагане на производтвото на възобновяеми енергийни източници и системи за захранване.
Използванетона възобновяемиенергийниизточницисе финансирапо операции 1.1, 1.2, 1.4, 1.5 и 4.3 каточастотдейностите . Основни препоръки по отношение на остойностяване на целите •
Обществото следва да изисква от общините анализ на изходното състояние и на нуждите; подобни анализи на местните нужди трябва да отразяват примерните области за подпомаганена проекти по Приоритет 4.
Възоснованапроведенотоупражнение„Мапинг” и наборотпроектив рамкитенапроект PHARE BG2004/016-711.11.02 фаза 1/2004 г. „Подкрепаза подготовкана качествени стратегически документи, насърчаване за партньорството и сътрудничеството и подпомагане на капацитета за подготовка на проекти”, са идентифицирани и анализираниосновнитеместнинужди. •
В Анекс 4 на доклада „Предложение за подход към индикаторите” трябва да се прегледа като подходяща основаза разработване, преработванеили допълване на индикаторите в ОПРР.
ПрепоръкитекъмОПРР,предложениотекипапопредварителнаоценкатасаотбелязании взетиподвнимание. 117
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Основни препоръки по отношение на качеството на предложените механизми за изпълнение и наблюдение. •
Дейностите по Програмното допълнение трябва да се преразгледат, за да се гарантира, че отговарят на необходимия обхват за инстуционално изграждане и капацитет в общините, за да сеосигури резултатно, ефективно и прозрачно управление на приоритетни проекти, финансирани по ОПРР.
ДейноститепоОПРРседоразвиватв Програмнотодопълнение,коетов моментаев процес на подготовка, за да се гарантира, че отговарят на нужния обхват и притежават възможностизаизгражданенаинституциии капацитет. •
Допълнително се подчертава необходимостта от обучение за изграждане на капацитет за управление на проекти на предварително избраните общини и следователно приоритет сред дейностите по Приоритетна ос 5 – Техническа помощ.
В момента се провежда съответно обучение за общините по различни проекти и институции. През периода на изпълнението на ОПРР, капацитетът за развитие на общинитещебъдеподпомагансъссредствапоПриоритетнаос 4. •
За да се осигури прозрачност за всички потенциални бенефициенти и заинтересовани страни по програмата, сепубликува информация за Комитета за подбор на проекти, като се пояснява кой взема решенията за подбор, одобрениеи отвхърляне на проектите.
Законносттаи прозрачносттана селекциятана проектитесе осигуряватчрез процедури заподбор напроектите,ясноопределениотУправляващияорган. •
МРРБ трябва да създаде постоянни работни групи на регионално ниво с други важни организации, особено с Държавна агенция по туризма, Българска агенция за инвестиции , Агенция за малките и средни предприятия , както и МИЕ и МЗФ, за да сегарантира, че финансирането от ЕСсеусвоява ефективно и въздействието му сеоптимизира.
Управляващият орган е сформирал постоянни работни групи със съответните организацииза осигуряванетона ефикасноусвояванена средстватаот ЕС. Комитетътза наблюдение на ОПРР предвижда при необходимост да създаде под-комитети по определенивъпроси,коитотрябвадасеразрешавати обсъждат. 4.6.
Заключения от Докладаза екологична оценка
Екологичната оценка ( ЕО ) на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. бешеизвършенав съответствиес Главашестаот Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (обн. ДВ, бр. 57 от 2.07.2004г., в сила от 1.07.2004 г., изм. и доп. бр. 3 от 10.01.2006 г.), с коитоса отразениизискванията на Директива 2001/42/ЕС. ОсновнацелнаЕОе дадопринесезаинтегриранетонавъпроситенаоколната
средав подготовкатана Оперативнапрограма “Регионалноразвитие”, като осигури поголямазащитеностна околнатасредаи устойчиворазвитиев България. ЕОе проведена като част от предварителнатаоценка на програмата, в съответствие с европейското и българскотозаконодателство(резюменадокладазаЕОепредоставеновПриложение8).
118
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
През 2006 г. УО на ОП “Регионалноразвитие” 2007-2013 г. отправи исканеза преценкана необходимосттаот ЕОна програматав Дирекция“Превантивнадейност” в МОСВ. Отсвоя странаМОСВдадеуказаниязаизвършваненаЕОнаОПРРс исканетотядасеизвършикато част от предварителна оценка. Екологичната оценка беше извършена от екип от регистрирани експерти по редана чл.83., ал.9 от Законаза опазванена околнатасреда (ЗООСнафирмаПОВВИКООСООД ) „ – ” впериода декември 2006 – февруари 2007г. При стриктно спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми , за целитена ЕО бяха проведениконсултации с УО на ОПРР, компетентна институция , другизаинтересовани ведомства и обществеността. Консултациите, като важен и задължителен елемент от процесана ЕО, сапроведенипо предварителноразработенасхемаот УО. Документацията е публикувана на интернетстраницата на МРРБ и е предоставена в пресцентъра на министерството. Всички постъпилиуказания, становищаи коментариот консултациите саотразенив заключителниядокладзаЕОотфевруари2007 г. Основният извод от заключителния доклад за ЕО е, че очакваното въздействие от прилаганетона ОперативнаПрограма„Регионалноразвитие” върхуоколнатасредакато цялощееблагоприятно,приспазваненапрепоръчанитемерки. Презфевруари2007 г. проектътназаключителендокладзаЕОе представензастановище от компетентния орган в МОСВ. В съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми,
компетентнияорган в сътрудничествос УО предложимерки за наблюдениеи контрол при прилагането на програмата. На 7 март 2007 г. беше проведено заседание на Междуведомственакомисия – специализирансъставкъм Висшияекспертенекологичен съвет, на койтовъзоснована изготвенатаЕОбешевзеторешение,с коетосепредлагана Министъра на околната среда и водите да издаде становище за съгласуване на ОП “Регионално развитие ” 2007-2013 г. Официалното становище за ЕОна ОП “ Регионално развитие” 2007-2013 г. - № 4 – 3 /2007 беиздаденона 19.03.2007г. Възоснована товастановищеи с огледпредотвратяване,намаляванеи отстраняванетов най-голямастепенна предполагаемитенеблагоприятнипоследствияот изпълнениетона програмата, УО на ОП “Регионално развитие” 2007-2013 г. предвижда прилагане на следнитемерки: -
Инвестиционнипроектиилиинвестиционнипланове,закоитосеизискваОВОС/ЕО дасеодобряватсамоследположителностановищеи при съобразяванес дадените препоръки; Да се отдава предпочитание на проекти, които предвиждат: внедряване на технологиии ноу-хау, които не застрашаватоколнатасреда, кактои други водо-, енерго-и материалоспестяващитехнологии ; При реализация на дейностите за водоснабдяване и канализация да се дава предимство за намаляване на водните загуби от водоносната мрежа и за подобряваненакачествотонапитейнитеводи; При осъществяване на дейностите по Приоритетна ос 1 да се отчита необходимосттаот създаванена зеленисистемив условиятана субординациясъс съществуващителандшафтникатегории; Да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните прилежащизони, съгласносъществуващитезаконизатяхнатазащита; При извършване на дейностите да се предвидят мерки за ограничаване на емисиитенапрах,шуми вибрации; 119
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
-
Септември 2007г.
При разработванеи осъществяванена проектитеза пътна инфраструктурада се взематпредвидпредимносъществуващитрасета; Проектитеза развитие на туризма да са съобразени с нормите за рекреационно натоварванеи съсстатутанатериторията; Бенефициентитеда осигурят необходимитевръзки към съответнитестанции за отпадниводии системизаотпадниводи; Да се дава предимство на определени видове туризъм (културен туризъм, екотуризъм,,селскитуризъм,балнеотуризъми др.); Да се взема предвид опазването на биологичното разнообразие и предотвратяванетонаразпокъсванетонахабитатите.
На всеки три години от изпълнениетона програмата, не по-късно от 15 април, УО ще изготвядокладза наблюдениетои контрола, включителномеркитеза предотвратяване, намаляване и евентуално пълно отстраняване на очакваните неблагоприятни въздействия от изпълнението на програмата. Наблюдението и контролът върху изпълнениетонапрограматащесеизвършватвъзоснованаследнитепоказатели,частот коитощебъдатвключенив критериитезаподборнапроекти.Повременапроверките„на място” набенефициентитещесевзематподвниманиегореспоменатитемерки. Приоритет 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие Консумацияна електроенергия,топлоенергия,вода;възобновяемиенергийниизточници; възстановени улици, подобрени зони; зелени площи, велосипедни алеи, наднормени емисии;шумовозамърсяванереставрирании , обновеникултурнипаметници. Приоритет 2: Регионална и местна достъпност Нови пътища; взети мерки за опазванена биологичното разнообразие; населени места, свързани с широколентови връзки (АDSL, кабел, сателит, безжични комуникационни мрежи);население,включенокъмгазоразпределителнимрежи,изсеченигори; Приоритет 3: Устойчиво развитие на туризма Разработени природни, културни и исторически атракции; застроени площи; свързани горскиплощи и местообитания;засаденарастителност; Приоритет 4: Създаване на регионални и местни мрежи, сътрудничество и изгражданена капацитет Планирании осъщественипроекти, свързанис опазваненаоколнатасреда;възстановени пътища, ползвани от две и повече общини; зелени площи и паркове; информационни кампании. В заключение, едновременно с изпълнение на основната си цел – да подпомага интегриранетона въпроситена околнатасредав подготовкатана Оперативнапрограма “Регионално развитие ” и даосигурипо-голямазащитеност наоколната средаи устойчиво развитие в България – ЕО допринася и за цялостоно подобряване на качеството на документите. Консултациитевключватследнитестъпки: Консултирани страни
Становищаи коментари
Подаваненадокументазаобхватаи съдържаниетонаЕОнакомпетентния орган: - МОСВ,Дирекция“Национална службазазащитанаоколната
Постъпилистановищаот: - Указания наМОСВотноснообхвата и съдържаниетонаЕкологичнатаоценка (ПисмоNo. 04-00-2819/15.12.2005); - МОСВстановище , пообхвата и 120
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Консултирани страни -
-
-
среда” Регионалниинспекциипо околнатасредаи водите(РИОСВ)– БлагоевградБургас , ,Варна,Враца, ВеликоТърново,Монтана, Пазарджик,Плевен,Пловдив,Русе, София,СтараЗагора,Смолян, Хасковои Шумен. БасейновиДирекциии Националнипаркове– БлагоевградПловдив , ,Плевени Варна Дирекции„Националнипаркове”
Септември 2007г.
Становищаи коментари съдържаниетонаЕкологичнатаоценка (ПисмоNo. 04-00-179/23.01.2007); - МОСВстановище , пообхвата и съдържаниетонаЕкологичнатаоценка (писмоNo. 04-00-179/31.01.2007); - МОСВДирекция , “Национална служба за защитанаоколнатасреда”, (Писмо№ 9200-177/16.02.07) - РИОСВСтараЗагора - РИОСВ– ШуменПисмо ( № 92-00177/14.02.07) - РИОСВ– ВрацаПисмо ( № 92-00177/14.02.07и Писмо№ 92-00-177/15.02.07) - Басейнова Дирекция „Черноморски район” - Варна - Басейнова Дирекция „Дунавски район” – Плевен(Писмо№ 92-00-289/16.02.07) - РИОСВ– РусеПисмо ( № 92-00289/23.02.07) - РИОСВ– Монтана(Писмо№ 436/19.02.2007) - РИОСВ– Пловдив , ПисмоИзх. № 738/ 21.02.2007 Вх. № Н 92-00-289/26.02.2007 - Басейнова Дирекция „Черноморски район” - Варна (ПисмоВх. № 92-00-177/19.02.07) - Басейнова Дирекция „Дунавски район” – Плевен(ПисмоВх. № 92-00-289/21.02.2007) - Дирекция „Национален паркРила” (ПисмоВх. № 92-00-177/19.02.07) - Дирекция „Национален паркЦентрален Балкан” – поелектроннапоща; Нямакоментарии предложения
ЕкологичнатаоценканаОП“Регионално развитие” 2007–2013 епубликуванана 14.02.2007г. винтернет страницата на МРРБвраздел“Обяви” запубличен достъпи изразяваненастановища Изпратенаеинформация(с официални Коментари попредварителната писмаи поелектроннапоща)до: Екологичнаоценка: - МОСВПисмо , No 90-05-189(9)/26.02.2007 - МОСВ– Навниманиетона: 1) До КоментарипопроцедуратазаДокладаза зам.министърЧавдарГеоргиев;2) ДоДирекция„Националнаслужба ЕОнаОПРР - МОСВДирекция , “Национална служба за зазашитанаоколнатасреда” защитанаоколнатасреда” – по - РИОСВ– БлагоевградБургас , , електроннапоща Варна,Враца,ВеликоТърново, - Регионален съветзаразвитие наСеверен Монтана,Пазарджик,Плевен, Пловдив,Русе,София,СтараЗагора, Централенрайонзапланиране– Русе 121
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Консултирани страни
Септември 2007г.
Становищаи коментари
Смолян,Хасковои Шумен (Писмо№ 0400-51/21.02.2007г. съветзаразвитие наЮжен - БасейновиДирекции- Благоевград, - Регионален Централенрайонзапланиране– по Пловдив,Плевен,Варна електроннапоща - Регионалнисъветизаразвитие - РИОСВ– Монтана(ПисмоИзх. № 526/ 27.02.2007) Eкологичната оценкасеразглежда и се Становищезапроцедуритена очакватстановищаоткомпетентния Екологичнатаоценка(ПисмоИзх. No 04орган 00-455/ 22.02.07) Eкологичната оценкасеревизира от Очаквасеофициалностановищеот компетентнияорган– Министерствона Министъранаоколнатасредаи водите околнатасредаи водите Взаключение,акоотправенитепрепоръкибъдатизпълнени,сеочакваизпълнениетона Оперативнапрограма„Регионалноразвитие” даимаположителновъздействиевърху състояниетонаоколнатасреда.
122
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
5. ОПИСАНИЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ОСИ 5.1.
Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие
Обосновка “ Устойчиворазвитие е товаразвитие , коетоосигурява основниекологични , социалнии икономическиуслугизавсичкичленовенаеднаобщност,безсъщевременнодазаплашва жизнеспособността на природната, жизнената и социална системи, от които зависи предлаганетонатезиуслуги.”65 Приоритетна ос 1 е насочена към широк кръг от интервенции с цел подобряване на конкурентоспособността на градовете и градските територии и по-специално осигуряванена условиязаразвитиетона успешнии устойчивиградскирайони, свързани помежду си, които създават възможности едни на други и на прилежащите им извънградски територии. По този приоритет от особена важност е да се повиши привлекателносттаи конкурентоспособносттанаградовете,дасеосигуридоброкачество на живот и достъп до основни услуги в тях, като се има предвид опазването на екологичнияим потенциал.Публичнитеинвестициищебъдатнасоченикъм обновяване и разширяване на основната градска инфраструктура, която ще поддържа градските райони,катоцентровезасближаванеи растеж. Интервенциите ще бъдат насочени към практическото изпълнение на Приоритет 4 от НСРР - “Балансирано териториално развитие”. Значението на въпросите, свързани с градскоторазвитие,нараствапрезнастоящияпрограменпериод,кактов европейска,така и в национална перспектива. Развитието на големите градове ще допринесе за увеличаванетона възможноститеим занасърчаванена развитието, чрезинтегриранена заобикалящите ги територии и по-слабо урбанизираните области и ускоряване на реализациятанатехнияикономически,социален,териториалени екологиченпотенциал. Прилипсанаголемиградовев перифернитетеритории, щее необходимостимулирането на среднитеи по-малкиградовечрезцелевадържавнаполитика,коятодаим помогнеда компенсират отсъствието на големи градове посредством собственото си ускорено развитие.Процеситена концентрациянаградовететрябвадасеуправляваттака, че дасе достигнат задоволителни резултати, свързани с устройство на територията, обща конкурентоспособности сближаваненарегионите. Политикатаза устойчиво градскоразвитиеби станалапо-ефективна, ако се обърнепосериозно внимание на потенциала на градските райони и предизвикателствата, пред които те са изправени. Необходимо е да се следватчетири взаимосвързани политики, целящи:
65
укрепване на икономическия потенциал и пазара на труда и увеличаване на заетосттавградовете;
насърчаваненаравнопоставеност,социалнаинтеграцияи обновяваненаградските райони;
защита и подобряване на градската среда, в т.ч. управлението на енергийните ресурсии натранспортас целпостиганенаместнаи общаустойчивост;и
„ Устойчивиевропейски градове ” – доклад наекспертната групапоградско развитие къмЕвропейската комисия
123
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
стимулиране на добро градско управление и местно самоуправление чрез разработванеи изпълнениена интегрираниплановеза градсковъзстановяванеи развитие.
Бъдещето на градовете зависи от борбата срещу нарастващата бедност, социалната изолацияи загубатана определениградскифункции. Щесе насърчивъзстановяванетои съживяването на недостатъчно развитите райони и изоставени обекти в градовете и прилежащитеим територии. Чрез интегриранена градскитефункции в едно населено място всички жители ще имат подходящдостъп до домоветеси, до основни услуги и съоръжения, открити пространства, общо и професионално образование и качествено здравно обслужване. Това включва и опазването и разширяването на малки залесени участъци от градските зелени площи, които изпълняват едновременно екологични и важнисоциалнифункции. Състояниетона техническатаи комуналнатаинфраструктуране отговаряадекватнона нуждитеи затруднявафункциониранетона градовете.Физическатасредаи жилищният фонд са силно амортизирани. Необходимо е спешно и с общи усилия тези въпроси да бъдатразрешени. Социално уязвимите групи в българското общество включват хората с увреждания, етническитемалцинства, ромскатамалцинственаобщност, децатаи семействатав риск, социалнослабитеи хоратасъсспециалнинужди, старихора, трайнобезработни, жертви натрафикнахора,наркозависимии бездомни. Предвид преобладаващия брой на ромското население в бедните градски райони, критичнотосъстояниена технитежилищаи достъпдо комуналниуслуги, предлаганата приоритетнаос ще обърнеспециалновниманиена товаетническомалцинство. Голямо значениещебъдеотдаденонасъживяванетонаградскитерайони, населенипреодимнос роми, за да се стимулира социалнатаинтеграция, да се намали престъпносттаи да се осигурятспокойниусловиязаживотнагражданите. Жилищната политика е важна част от градската среда. Поради тази причина ще се насърчаватинвестиции за ремонт и обновяванена жилищния фонд от многофамилни жилищнисгради,санираненаедропанелнитежилищнисградии обновяваненасоциални жилища(жилищас нисъкнаемзагрупив неравностойноположение,социалнидомовеи т.н.) в подкрепанасоциалнитефункциинаградскитевласти. Индустриалните зони в градовете заемат големи площи. Често, обаче, им липсва комунална инфраструктура, застроени са с остарели и амортизирани сгради, които трудномогатдабъдатмодернизирании дасе използватза бъдещипроизводствас нови технологии. С други думи, те трудно могат да бъдат пригодени да изпълняват нови функции. Насърчаванетона малкитеи среднипредприятия можеда се разглеждакато първастъпкавтазинасока. Придвижванетов градоветеи помеждуим е от първостепеннозначениезакачествотона живот, работа, достъпност и ефикасност, а следователно – и за подобряване на икономическатаконкурентоспособност. Общественияттранспорте от ключовозначение за придвижването в градовете и ефективното им функциониране. Ще се подобри регулирането и управлението на транспорта в по-големите градове, като ще се предоставят по-добри възможности за паркиране на превозни средства. Градските центровеще разполагатс добрепланирании интегриранитранспортнисистеми, които ще стимулиратикономическотои социално сближаванев самите градове, ще свързват отдалеченикварталис централнитечасти, катопо тозиначин щеподпомогнатдостъпа допазаранатрудаи щеулеснятдинамикатанакултурнияи социалнияживот. 124
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
По тази приоритетна ос ще се подпомага изпълнението на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие с, отчитане на социалното им и функционално разнообразие.Особеновниманиещесе обърнена борбатасъссоциалнатаизолацияи на обновяването и /или преструктурирането на неизползваните или изоставени градски териториии обектии по този начин щесе осигурисъщественприноскъм ефективното прилаганена Териториалния дневен ред на ЕС и на Лайпцигскатахарта за устойчиви европейски градове. Това ще включва подобряване на икономическата , социалната , жилищнатаи природнатасредаи обслужващатаинфраструктурав градовете, които са център за регионално развитие, с цел подобряване на тяхната привлекателност за мобилниинвестиции. Презпърватаполовинанапрограмнияпериод(2007-2009) интегрираниятподходщебъде постигнат на базатана наличните общински планове за развитие, общи устройствени плановеи подробниустройственипланове, определящиизискваниятаза интегрираното териториалноразвитиенаобщинитеи градскитерайони,катосеимапредвид,че: o При разработването на общите устройствени планове са задължителни разпоредбите, определящи общата структура и преобладаващите функции на териториите, вида и функциитена техническатаинфраструктура, опазванетона околната среда и съхраняването на обектите на културното и историческо наследство; o Общинскитеплановезаразвитиеопределятцелитеи приоритетитезаразвитиена общините, кактои финансовитеизточнициза тяхнатареализацияна основатана съществуващитеобщиустройственипланове; o ОПРРщеизползваобщитеустройственипланове,общинскитеплановезаразвитие и областнитестратегииза развитиекато предварителноусловиеза допустимост (отвсичкипроекти щесеизисква съгласуваност с тезидокументи запланиране ). Презнастоящияпериодпо операция1.4 щесефинансираразработванетонаинтегрирани планове за градско възстановяване и развитие (на базата на съществуващите общи устройствениплановеи общинскиплановезаразвитие)с целпостиганенапо-интегриран подходпрезвторатаполовинанапрограмнияпериод(2010-2013). Възможностите за инвестиции по тази приоритетна ос ще бъдат отворени за всички общини, попадащив териториалнияобхватна агломерационнитеареали. Общинитеще могат да кандидатстват индивидуално по всички операции. В случаите, когато една община, която е част от агломерационен ареал, няма достатъчно възможности, за да кандидаствасамостоятелно, ще се насърчават обсъждането и сътрудничество с други общини от същия агломерационeн ареал. Този вид междуобщинско планиране на инвестициитедорисе считаза по-подходящ.Въввсичкислучаипо този приоритеттова щебъдедоброволнодействие,предприетоотняколкообщини. По Приоритетна ос 1 (и по-конкретно операции 1.1 и 1.2) всички обновявания и реконструкциина сградитеще имат за цел подобряванена енергийнатаефективност, в съответствиес Директива2002/91/ЕС. Щесевземапредвидизползванетонавъзобновяеми енергийни източници, а в случаите когато се използва централно отопление – енергийнатаефективностще се разглеждаи във връзкас топлоподаването. В обсегана предвиденитедейности по-голямо внимание ще се обръщана икономиятана енергия, енергийнатаефективности използванетона възобновяемиенергийниизточници. Нещо повече, степента на икономия на енергия, енергийна ефикасност и използването на възобновяемиенергийниизточницищебъдеваженкритерийприизборанапроекти. 125
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Следователноинтервенциитепотазиприоритетнаос, свързанис изпълнениенамеркиза енергийна ефективност и с действия за предотвратяване на наводнения, за борба с пожарите и подобряване на екологичното състояние на системата за обществен транспорт,щесъдействатзанамаляваненаемисиитенапарниковигазовеи запостигане на целтана енергийнатаполитикана Европа„Насърчаванена екологичнатаустойчивост и борбас промянатанаклимата”5. Интервенциите по тази приоритетна ос могат да се реализират чрез привличане на допълнителни финансовисредства, използвайкиинструментаза финансовинженеринг JESSICA. Инициативата JESSICAе насочена къмпублично -частнитепартньорства и други генериращиприходпроекти,свързанис градскоторазвитиеи включенив интегрираните планове за възстановяване и развитие на градските райони, с цел реинвестиране на средствата по програмата, вложени в подобни проекти. Освен това, тази инициатива предлага предимството да се използва външен финансов и управленски опит на специализирани институции като Европейската инвестиционна банка, Банката за развитиена Съветана Европаи другимеждународнифинансовиинституции. Целтае да сенасърчиуспешнотоизпълнениеотстрананабенефициентитепосредствомсъчетаване на грантове със заеми и други финансови инструменти. JESSICA осигурява постоянно наличие на средства и се очаква да стимулира и насочи значителни по размер инвестициив области, нуждаещисеот икономическои социалносближаване,кактои да ускоритяхнотоинтегрираноразвитие. Специфична цел Дасеподпомогнеразвитиетона устойчиви, свързани, достъпниградскицентрове,които да бъдат привлекателни за жителите, посетителите, инвеститорите, приходящите работещив тях и дасе превърнатв двигателза повишаванеконкурентоспособносттана регионите. Индикатори и целеви стойности
Вид
Индикатор
Намаляванена Въздействи емисиитена парниковигазове е (CO2 и еквивалентни,kt) Икономияна Резултат енергияот обновяванена страдите Ученици, облагодетелстван и отподобрена образователна инфраструктура
5
Количествено изражение Междинн Целева Едини Базова а стойнос ца стойност стойност т (2015) (2005/6) (2009)
Честота на измерване
Източник на информация
kt
неприложи мо
21
56
Следзавършване напрограмата
ИСУН, Проучване
MW/ h
непри ложим о
44 400
119 000
Следзавършване напрограмата
ИСУН
6 300
10 000
бр. непри ложим о
Два пъти по време на изпълнени е на програмат а
ИСУН
Заключения отсрещата наЕвропейския съветвБрюксел ,8/ 9 Март2007 г.
126
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Вид
Индикатор
Пациенти, облагодетелстван и отподобрена здравна инфраструктура
Население, облагодетелстван о отобновените сгради(с изключениена образователнии здравни институции)
Продукт
Септември 2007г.
Количествено изражение Междинн Целева Едини Базова а стойнос ца стойност стойност т (2015) (2005/6) (2009)
бр.
бр.
непри ложим о
непри ложим о
200 000
100 000
Нови предприятия, привлеченив непри обновените, неприложи бр. ложим рехабилитирани мо о и реновирани индустриални зони Използванена обществен % градски увеличе непри транспорт ниена неприложи ложим (включително населен мо о хорас ието увреждания) Проекти, подобряващи физическата среда, бр. 0 80 привлекателност танаградоветеи превенцияна риска Обновени многофамилни сградии социални неприложи жилищаи бр. 0 мо обновени/ рехабилитирани индустриални зони Подобрена инфраструктура бр. 0 8 на здравеопазването Подобрена бр. 0 20 образователна инфраструктура
Честота на измерване
Източник на информация
600 000
Два пъти по време на изпълнени е на програмат а
ИСУН
230 000
Два пъти по време на изпълнени е на програмат а
ИСУН
100
Следзавършване напрограмата
ИСУН
5
Следзавършване напрограмата
ИСУН
200
Ежегодно
ИСУН
20
Ежегоднослед 2010 г.
ИСУН
35
Ежегодно
ИСУН
45
Ежегодно
ИСУН
127
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Вид
Индикатор
Септември 2007г.
Количествено изражение Междинн Целева Едини Базова а стойнос ца стойност стойност т (2015) (2005/6) (2009)
Подобрена инфраструктурав сфератана културата Подобрена инфраструктурав сфератана социалните услуги66 Разработени/изп ълнени интегрирани плановеза градскоразвитие
Честота на измерване
Източник на информация
бр.
0
35
90
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
30
70
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
7
36
Ежегоднослед 2010 г.
ИСУН
Операции за подкрепа Следнитетиповеоперациищесеподкрепятпотазиприоритетнаос: Операция1.1: Социалнаинфраструктура Операция1.2: Жилищнаполитика Операция1.3: Организациянаикономическитедейности Операция1.4: Подобряваненафизическатасредаи превенциянариска Операция1.5: Системизаустойчивградскитранспорт Географски обхват на интервенциите Географскиятобхватеопределеннанивообщини(NUTSIV) в съответствиесъссписъкана общините,представенкатоПриложение3. Ключови критерии за избор на проекти: Проектътщебъдеизбираем,акоотговаряпоненаединотследнитекритерии: -
допринася за агломерационнитеареали;
устойчивото
и
интегрирано
развитие
-
подобрявакачествотонаживот,жизненатаи работнасреда;
-
създавапредпоставкизаразполаганенафирмиврегиона;
-
повишавапривлекателносттанарегиона;
в
-
отчита потребностите на групите в неравностойно положение, включителнои ромите;
-
съобразене съссъответнитесекторнистратегическидокументина национално/ регионално/ местнониво.
Финансиране Индикативно разпределениена 66
% от ОПРР / Финансира Националн
Общо
Процент на
Подобрена - възстановенана/ оборудвана
128
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
средствата (в евро) Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие (ЕФРР)
приоритетн не от ЕС а ос
52,40%
713 207 777
Септември 2007г.
о публично съфинансира финансира финансира не не не от ЕС (%) 125 860 196
839 067 973
85%
Индикативното разпределение на финансовите ресурси за градските агломерационни ареали67 е следното :100 млн. еврозаСтолична община;300 млн. еврозаобщините на 6-те най-големиграда(Пловдив,Варна,Бургас,Русе,Плевен,СтараЗагора); 100 млн. евроза 29теобщини, попадащив обхватана агломерационнитеареалина Софияи 6-тенай-големи града;339 млн. евроза 50-теобщини, попадащив обхватанаагломерационнитеареалина средноголемите градове и градовете с население над 20 000 жители(включително Панагюрище). Разграничаване, допълняемост и връзки с други плановеи програми ОП „Околна среда”: Приоритетна ос 1 не предвижда подкрепа за инфраструктура катоканализация,пречиствателнистанциизаотпадниводии водоснабдителнимрежив градскитецентровеи агломерационниареали, тъй като те са предвиденив рамкитена Оперативнапрограма„Околнасреда”. Затоваи интервенциитепо тазиприоритетнаос се считатпо-скороза допълващиголемитеинтегрираниекологичниинвестиции, коитоще бъдатфинансираниот Кохезионнияфонд. ОПРР се ограничава до (а) малки по мащаб подобрения на отводнителни системи; (б) инфраструктура за защита от наводнения и свлачища. Интервенции , свързанис отпадниводи, твърдиотпадъции управлениенаотпадъцитесапредметнаОП„Околнасреда”. ОП „Конкурентоспособност ”: Попринципоперативните , програми зарегионално развитие биха могли да имат по-широк обхват, като развитие на малки и средни предприятия,дребенбизнес,достъпдофинансиранеи услугив подкрепанабизнеса.Тези областиобаче,садостатъчнодобреобхванатиот ОП „Конкурентоспособност”. Доколкото регионалните и местни участници отговарят на изискванията за бенефициенти по ОП „Конкурентоспособност ”, тезиобластина подкрепаса изключениот ОП „Регионално развитие” и поради факта, че МРРБ няма конкретни компетенции по отношение на малкитеи среднипредприятияи развитиетона бизнеса. С огледна разграничителната линия с ОП „Конкурентоспособност”, ОПРР ще предлагаподкрепасамо за инвестициив свързанас бизнесаинфраструктурав индустриалнизони и подготовкатаим за бъдещи инвеститори. ОП „Конкурентоспособност” ще покрива всички допълнителни възможности, свързани с малките и средни предприятия, подкрепатаи развитието на бизнеса.Съсредоточаванетона дейности, насоченикъм МСПв агломерационнитеареали по ОП „Конкурентоспособност”, щедопринеседопълнителноза конкурентоспособността и заетостта. Що се отнася до университетите, ОП „Регионално развитие” ще подпомага само за мерки за енергийна ефективност, достъп на хора с увреждания, и реконструкция/обновяване на библиотеки, докато ОП „Конкурентоспособност” ще финансира иновации, научно-изследователска и развойна дейност( включително подобряване на проиновативна инфраструктура), както и оборудване за приложни изследванияи обновяваненаизпитвателнилаборатории.
Градските агломерационни ареали сададени посочени в Таблица 20; общините ,попадащи вобхвата наградските агломерационниареали,сапосоченивПриложение3 и 3а. 67
129
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ОП “Развитие на човешките ресурси”: ОП„Регионално развитие ” щепредоставя подкрепа за подобряване на социалната инфраструктура, която е допустима за финансиране по ЕФРР, докато ОП „Развитие на човешките ресурси”, като типична програмапо ЕСФ,щеосигурявасредствазаусъвършенстваненаобразователнатасистема, безопасните и здравословни условия на труд, както и насърчаване на заетостта и обучениетопрезцелияживот.Приносътнатезиинтервенциивагломерационнитеареали щеобединии засилисоциалнияаспектна устойчивотоградскоразвитие, катосеобърне особеновниманиенаромскотомалцинствои начинамунаживот.Согледвъзможностите заизползваненакръстосанофинансиранепо дветеоперативнипрограми(съгласночл.34 от Общия регламент), съответните дейности ще бъдат координирани между управляващитеорганинанивоизпълнение. ОП “Транспорт ”: Приоритетна ос 1 ще подкрепя системите за устойчив градски транспорт, докато приоритетните оси и операции, заложени в ОП „Транспорт”, са съсредоточени върху магистралите от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), първокласнитеи някоивторокласнипътища,коитосачастот TEN-T. Програма за развитие на селските райони ( ПРСР ): Основникритерии за разграничаванеще бъдаттериториалният обхвати типа интервенции. ОП „Регионално развитие”ще покрива 86 общини в агломерационните ареали и ще насърчи интегрираното развитие на градските райони, като по този начин ще допринесе за прилаганена Стратегиятаза растежи заетост. ПРСРнямадаподкрепятезиинтервенции натериториятана 86 общини.Отдругастрана,ПРСРнямадапокривавсичкиинтервенции в обхватана Приоритетнаос 1 в останалите 178 общини ( здравнатаи образователна инфраструктура, индустриалнитезони и дейноститепо предотвратяванена наводнения щесеподкрепятотПриоритетнаос 4 наОПРР). Програми за трансгранично сътрудничество: Програмите за трансгранично/транснационално сътрудничествоняматза целдафинансиратголемии дълготрайни инфраструктурни инвестиции (като програмите по Цел 1), а са предназначени главно за меки и дребномащабнидейности. Проектитетрябвада бъдат изготвени от представители от двете страни на границата, трябва ясно да обединяват идеите, приоритетите и действията на заинтересованите страни. Те имат ясно трансгранично въздействие, което не можеда се припокриеот секторнитеоперативни програми. Всички проекти по програмите за трансгранично сътрудничество трябва задължителнодаобхващатнай-малкодваот следнитекритерии: 1) Съвместноразвитие, 2) Съвместно изпълнение ,3) Съвместен екип,4) Съвместно финансиране . 5.1.1.
Операция 1.1. Социална инфраструктура
Специфична цел Да се осигури подходяща и рентабилна образователна, здравна, социална и културна инфраструктура, съобразенас бъдещитенужди на населениетов градскитецентровеи прилежащитеим територии. Обосновка на операцията Осигуряването на устойчиво градско развитие не може да бъде постигнато само чрез инвестициив основнатаинфраструктура.Товаемногопо-обширенпроцес,койтовключва устойчивотосоциалноразвитие– отгледнаточканаобразователна,културна,социалнаи здравнаинфраструктура.Общотозавсичкибългарскирайонизапланиране(NUTSII) е, че 130
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
социалнатаинфраструктуранеедостатъчнодобрепригоденакъмнастоящатаситуацияи възникващите нужди или е в лошо състояние. Оптимизацията и модернизацията на социалната инфраструктура ще доведе до повишаване качеството на живот и ще съдействазаподобряваненачовешкиякапитали пазаранатрудав районите,катотакаще допринесезаизпълнениенацелитеотЛисабон. Интервенциитепотазиоперациясаважнизаповишаваненаикономическата,социалната и културната интеграция в градските територии. Ще има и такива, които ще бъдат насочени към адаптиране на градската инфраструктура към нуждите на хората с увреждания. Ползите от тях ще се разпространятвърху прилежащитетеритории и ще въздействатположителнои върхуоколните необлагодетелстванирайони. Дейноститепо тази операция ще допълват меките мерки по ОП ”Развитие на човешките ресурси”, съсредоточени в градските райони, и ще бъдат координирани между управляващите органи. Щосе касаедо образователнатаи културнатаинфраструктура,тазиоперацияще се фокусира върху училища, които обслужват деца от съседни общини, и читалища, разположенинатериториятанаобластнитеградове. Градовете са също важни центрове за предоставяне на качествено медицинско обслужванеи обществениинституцииза здравеопазване.Съществуваголямдисбалансв качеството на медицинското обслужване и в инфраструктурата на здравеопазването. Интервенциите по тази операция ще подпомогнат достъпа до здравни услуги и развитието на по-интензивни превантивни мерки, долекуване и рехабилитация. Предвиждат се инвестиции за оборудване и линейки. Това ще предотврати претоварванетона големитеболниции щеподобризначителноздравнотообслужванев агломерационните ареали, попадащи в географския обхват на въздействие на приоритетнатаос. Ще се насърчават инициативи, ориентирани към социалните, образователните и здравните проблеми на ромските малцинства, и мерки за съхраняване на ромската културнаидентичност( Ромскикултурницентрове). Всякаквидейностипо операция1.1, свързанис ремонти реконструкцияна сградите, ще имат за цел и подобряване на енергийната ефективност, в съответствие с Директива 2002/91/ЕС. Степентана икономия на енергия , енергийнатаефективностили използването на възобновяеми енергийни източници ще бъдат важен критерий при изборанапроекти. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Реконструкция, ремонт и оборудванена образователниинституции – детски ясли и градини, основни и средни училища и университети (например учебни зали, библиотеки,лаборатории,спортнисъоръжения,учебникорпуси,интернетвръзки);
•
Реконструкция, ремонт и оборудване на лечебни и здравни заведения за спешна помощ (включително линейки), първична, специализирана извънболнична и болнична помощ, в съответствие с одобрените Национална здравна стратегия и Националназдравнакарта;
•
Реконструкция, ремонт, разширение и оборудване на лечебни рентгенологични заведения,свързанисъссоциалнозначимионкологичнизаболявания;
•
Реконструкция, ремонти оборудванена институции, предоставящисоциалниуслуги, и набюрапотруда;
•
Развитиена инфраструктуратав сфератана културатачрезреконструкция, ремонти 131
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
оборудване на културни центрове , театричиталищабиблиотеки , , и другиобекти, свързанис културнияживот; •
Одити за енергопотреблениеи мерки за енергийнаефективностза всички проекти, свързани с публичните институции, споменати по-горе (например топлоизолация, смяна на дограма, локални инсталации, връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване или използване на алтернативни възобновяеми енергийни източници);
•
Подобряване достъпа на хора с увреждания до гореспоменатите публични институции.
Бенефициенти Министерство на образованието и науката – конкретен бенефициент68 за държавните учебни заведения, Министерство на здравеопазването – конкретен бенефициент за държавните лечебни и здравни заведения, Министерство на културата – конкретен бенефициентзадържавнитекултурниинституции, Министерствона трудаи социалната политика/ Агенция за социално подпомагане – конкретенбенефициентза държавните обектив сфератана социалнитеуслуги, Министерствона трудаи социалнатаполитика/ Агенция по заетостта – конкретен бенефициент за бюрата по труда, общините – за общинските обекти, НПО и университетите, когато действат като сдружения с нестопанскацелзапредоставяненаздравни,социални,образователнии културниуслуги. 5.1.2.
Операция 1.2. Жилищна политика
Специфична цел Дасеосигурятпо-добриусловиянаживотзагражданитеи даседопринесезасоциалната интеграциячрезповишаваненажизнениястандарти общоподобряваненакачествотона животнаградскитеобщностиотхорав неравностойнои уязвимоположение. Обосновка на операцията В рамките на социалната политика на правителството, предложената операция цели социалноразвитиечрез активнотоучастиена гражданитев подобряванена собствения им живот, чрезукрепванена партньорстватасредобщностите,гражданскотообществои публичнатаадминистрация.Освенпрекитепридобивкикатоподобрениусловиянаживот чрезобновяваненасъществуващитежилищнирайони, сеочакважилищнатаполитикада окажеположителновлияниевърхуздравеопазването,сигурността,производителносттаи инвестициитенаобщноститеи домакинствата. Жилищните комплекси в градовете не са напълно завършени и не са достатъчно благоустроени. Едропанелните блокове не отговарят на изискванията за комфорт на обитателите. В някои по-малки градове панелните блокове (жилищните комплекси) нарушават структурата на градовете и традиционния градски пейзаж. Необходима е тяхнатанепрекъснатареконструкцияи модернизация.Затовае нужнанавременнаи ясно насочена политика и управление, така че да се осигури достатъчно пространство за общественифункциии зазелениплощи. „Конкретен бенефициент набезвъзмездна помощ” е организация , институция , административна структура и друга подобна, индивидуално посоченав Оперативнатапрограмакато единственсубект, който можеда подготвяпроектни предложения предложение и да получи безвъзмездна помощ за определена дейност (Постановление на МС № 121/31.05.2007, определящо условиятаи редаза предоставяне на безвъзмездна финансова помощпо Оперативните оперативните програми, съ-финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд и програма ФАР на Европейскиясъюз) 68
132
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Предимството, отдадено на градските райони, отчита въздействието от сериозно влошенитеусловиянаживотв целевитеобщности, а същотакаи наградскотонаселение като цяло. Въпросите, свързанис недобреобслужваните, нерегулирани, пренаселении екологичнозамърсениселищасапо-сериознив градскитечастинастраната.Проблемите на културната, икономическата и правна интеграция в общата социална и физическа среда на големите и малките градовеса значително по-сложни, отколкото в селските райони. Катонеразделначастот Националнатажилищнастратегия,тазиоперациящедопринесе за оказванена влияниевърхуширокнаборот взаимозависимиелементии щедоведедо дългосрочниподобрениявусловиятанаживотнаградскотонаселениекатоцяло. Избираемостнажилищата Дейноститепотазиоперациящебъдатизбираемисъгласнокритериите,посоченив чл. 47 отРегламентнаКомисията(EC) № 1828/ 2006. Акосаизпълнениусловиятазаизбираемост на жилищата,посоченив чл. 7(2) от Регламент№ 1080/ 2006 и чл. 47(1) от Регламент№ 1828/ 2006, щебъдатосъществявани следните дейности : 1. Обновяванеи промянана предназначениетона съществуващисгради, собственостна публични власти или на сдружения с нестопанска цел, с оглед предоставяне на съвременнисоциалнижилищав съответствиес чл. 47(2)(б) отРегламентнаКомисията (EC) № 1828/ 2006. 2. Обновяване на многофамилни жилищни сгради, при условие че съответната интервенцияепредвиденавчл. 47(2)(а) отРегламент№ 1828/ 2006. Интервенциите в многофамилни жилищни сгради ще бъдат подкрепени само след съответнипромени в националнатанормативнауредба, насърчаващисобственицитеда създаватсдружениякатосредствоза решаванена някои от съществуващитепроблемис жилищнияфондвстраната. По отношениена многофамилнитежилищни сгради инвестициитеще бъдат насочени следизготвянена анализите, заключениятаи препоръкитепо проектана МРРБ/ ПРООН „Демонстрационно обновяване намногофамилни жилищнисгради”, койтощепредостави добрипрактикизаизпълнениетонаоперация1.2. Разходизаизгражданенановижилищнисградинесаизбираеми. Инвестициите по тази операция ще се извършват в тясно сътрудничество с тези по операция1.4 на базатана съответнитеинтегрираниплановезаградсковъзстановяванеи развитие. Всякакви дейности за ремонт или реконструкция по операция 1.2 ще имат за цел подобряване на енергийната ефективност, в съответствие с Директива 2002/91/ЕС. Степента на икономия на енергия, енергийната ефективност или използването на възобновяемиенергийниизточницищебъдатваженкритерийприизборанапроекти. Списък с примерни дейности за подкрепа: • Обновяваненаобщитечастинамногофамилнижилищнисгради,кактоследва: ремонт на следните основни елементи от конструкцията на сградата (покрив, фасада, дограмапо фасадата, стълбищнаклетка, външни и вътрешни коридори, входни врати и площадки, асансьори), вертикални технически инсталации (водоснабдителна , канализационна , електрическа , отоплителна , телекомуникациионна,пожарникранове)насградата; 133
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
• Осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение, чрез обновяване и промяна на предназначението на съществуващи сгради, собственост на публични власти или на сдружения с нестопанскацел; • Одити за енергопотребление и мерки за енергийна ефективност за всички проектив жилищнитесгради,споменатипо-горе(напримертоплоизолация,смяна на дограма, локални инсталации, връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване или използване на алтернативни възобновяеми енергийни източници); Бенефициенти Публични власти или сдружения с нестопанска цел, сдружения на собствениците на жилищавмногофамилнижилищнисгради. 5.1.3.
Операция 1.3. Организация на икономическите дейности
Специфична цел Да улесни интегриранетона инфраструктурнисъоръженияи терени с цел развитиена бизнесаи привличаненановиинвестиции. Обосновка на операцията В повечето случаи индустриалните зони в градовете заемат големи територии. Състоянието на техническата инфраструктура (пътища, отводнителни системи и съоръженияза преработкана отпадъци) е много лошо, сградниятфонде амортизиран, остарял и непривлекателен и липсват всякакви обслужващисъоръжения. Цялата тази инфраструктуратрудноби могладасемодернизираи използваотново. Реконструкцията и обновяванетона тезииндустриалнизони е продължителени труденпроцес. Ето защо усвояванетона новитерени(„на зелено”) застопанскидейностис целразвитиенамалки и среднипредприятияезапрепоръчване. Основна нужда на всеки от районите за планиране на ниво NUTS II в България е насърчаването на инвестициите с цел подпомагане на тяхното развитие и понататъшните структурни промени.. Това е важна предпоставка за преодоляване на социалноикономическитепроблеми в градскитетеритории, които са най-засегнати от процеса на преструктуриране на икономиката, и в същото време имат най-ниска приспособимост към съществуващитепазарни условия. Тези територии се нуждаят от специалнимеркизанасърчаваненаинвестициитев новиикономическидейностис оглед разнообразяване на моноструктурната икономика. Тези дейности изискват специално внимание, за да се осигури положителен социален и демографски ефект върху територията в дългосрочна перспектива и да се постигне стабилно икономическо развитие. Бизнесзонитеса важенинструментза икономическоразвитие, най-вечеза насърчаване на инвестициите, създаванена работни места, подобряваненивото на технологичното оборудване,кактои намаляванена различиятав икономическоторазвитие. Тези терени се определят като специфична част от крайградските територии, където могат да се реализират инвестиционни проекти на местни и чуждестранни инвеститори. Бизнес терените са предимно недвижимо имущество – общинска или държавна собственост. 134
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Развитието на индустриалните зони ще даде възможност за реализиране на инвестиционни проекти, както и за вложения в производство и услуги с по-висока добавенастойност. Въпрекиче притежаватвисокпотенциалза развитие, някоиградскирайонине са могли да го оползотворят поради липса на адекватна инфраструктура. Тази операция ще подкрепя политика за привличане на инвестиции, за създаване и развитие на индустриалнизони и бизнестеренив съответствиесъс „Стратегиятаза насърчаванена инвестициитев РепубликаБългария2005-2013”. Тя сеотнасяпрякокъм двеот основните целинаСтратегията– 6.2. „Развитиенатехническатаинфраструктура” и 6.4. „Регионална политика за насърчаване на инвестициите”. Инвестициите ще бъдат насочени след изготвяненаанализите,заключениятаи препоръкитенафинансиранияпо програмаФАР проектBG2005/017-586.04.01“Развитие на индустриални зони ” . Списък с примерни дейности за подкрепа: • Подобряване и реконструкция на съществуваща или изграждане на нова техническа инфраструктура, свързана с бизнеса (например комуникационни връзки, строителство/ реконструкция/ рехабилитация на улици или на малки участъциот местнипътища,осигуряващидостъпдои в индустриалнитеи бизнес зони, електроснабдяване, улично осветление, връзки към газоснабдителна, водоснабдителна и канализационна мрежа, поставяне на указателни знаци и табелидоиливрамкитенабизнесзонитеи теренитеи др); • Обновяване, рехабилитация, реконструкция и ремонт на съществуващи индустриалнизони, незасегнатиотекологичнизамърсявани; Бенефициенти Общини(включителнов партньорствос частен/ни инвеститор/и), сдружениянаобщини, неправителствениорганизациис участиетонаобщинскивласти. 5.1.4.
Операция 1.4. Подобряване на физическата средаи превенция на риска
Специфична цел Да повиши качеството на живот и съответните екологични условия, включително предотвратяванена рискове, както и подобряване на физическата среда на градските центрове и агломерации като част от по-широкообхватната стратегия за социално и екологичновъзраждане. Обосновка на операцията Градоветеи урбанизиранитетеритории могат да бъдатуспешни и устойчиви, само ако гражданитежелаятдаживеяти работятв тях и иматвъзможностдаобщуват,пътувати да създаватсвоите домове. Те могат да бъдат привлекателни за чуждестранни бизнес, инвеститории туристи, ако цялостнатаградскасредае безопасна, устойчиваи с високо екологичнои естетическокачество. Зеленитеплощив големияи малкияградиматсилновлияниевърхукачествотонаживот на неговите жители. Тези пространства предоставят възможности за физическо възстановяване,социалниконтакти, отмораи спокойствие. Добреподдържанитезелени площи, паркове и залесени територии могат да се превърнат в най-предпочитаните в 135
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
градскитезони. Те трябвада бъдатопазвани, а съществуващитеизоставенизастроени терени (на „кафяво”) би трябвало да се превърнат в нови зелени площи или в други обществени пространстваЗелените . площи са важни и за градското биоразнообразие, контактът с което е средство за насочване на общественото внимание към поширокообхватнитепроблеми,свързанис опазванетонаоколнатасреда. Ще се финансират конкретни инвестиции, насочени към определени градски райони, физическотоим обновяванеи благоустройство, за да се създадепривлекателнаградска среда, която на свой ред да привлича бъдещи инвестиции и доведедо допълнително развитие. Дейностите ще включват възстановяване на градската среда в жилищните райони, където съществува проблем със социалната изолация на големи групи от населението, подобряванена комуналната инфраструктура на селищата, кварталите и районите, населенис уязвими социални групи, коетоще спомогнеза разрешаванетона съществуващитепроблеми. Спомощтанатазиоперациящесекоригиранедостигътназелениплощии местазаотдих и градските територии ще станат по-привлекателни.. За тази цел се предвижда премахванена настилки и засажданена растителност, подобряванена съществуващите или съответносъздаванена нови зелениплощи, използванена празнии пустеещиземи по природосъобразен начин, както и изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, свързващи центровете с другите важни части на градските зони. Реконструкцията и обновяването на индустриални зони в градовете ще създадат възможност за удоволетворяванена досегапренебрегванипотребностина обществотов градовете,като зеленипространстваи обществениуслуги. Затазицелоперациятащеподкрепяконкретниинтервенциис целподобряванекактона физическатаградскасреда(благоустрояванена териториив близостдобизнесцентрове, жилищни райони, исторически обекти и сгради и т.н.), така и на жизнената среда (откритипространства ,градски паркове и градини ). Обилните дъждове, наводненията и другите природни бедствия, сполетели България, нанесоха опустошителни поражения върху инфраструктурата, регионалната и местна икономика.Нарискбешеизложенживотътна многохора. Дъждоветепричинихаголеми наводнения, нанесоха материални щети и дори взеха жертви сред населението. Промените в климата могат да предизвикат нови, дори по-екстремни климатични условия,коитодаувеличатчестотатананаводненията.Тебихамоглидазалеятградските територии и да разрушат съществуващата градска среда. Затова тази операция ще подкрепядребномащабниинвестиции, коитонасърчаватпредотвратяванетонарисковеи подпомагатградските центрове адекватно да се справят с потенциално разрушителни природнистихии . Всичкипроектизазащитаот наводнениящебъдатчастот плановеза интегрирано управление на речните басейни в координация с Министерството на околната среда и водите, в съответствие с Директивата за наводненията и Рамковата директивазаводитенаЕС. Освентовав по-големитеагломерационниареалинекачественотостроителствокактона жилищните, така и на индустриалните/търговските сгради и на инфраструктурата, в съчетание с неадекватното противопожарно оборудване и пожарни коли за градски условия,кактои с лошотосъстояниенапожарнитехидрантиозначава,че в многорайони съществуварискотогромнищетив резултатнапожари.Товасъздаваопасностнесамоза живота и имуществото, но и може да предизвика сериозни екологични замърсявания. Затова ще бъдат подкрепяни конкретни инвестиции за предотвратяване на риска в градскирайони, в които рисковетеот влошаванена качествотона градскатасредаи от екологичнозамърсяваневследствиенапожарсанай-големи. 136
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Възстановяванетонауличнамрежащесеподкрепясамоследприключваненадейностите заремонтилиподобряваненасъответнатаподземнаинфраструктура. Тази операция ще подпомагаизготвянето и изпълнението на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, съобразени със социалното и функционално разнообразие, с оглед разрешаване на многобройните икономически, екологични и социалнипроблеми, засягащиградскитерайони (Регламентна Комисията№ 1080/ 2006, чл. 8). Списък с примерни дейности за подкрепа: • Рехабилитация,изграждане,възстановяванеи създаваненазонизаобществен отдих,катопаркове,детскиплощадкии др.; • Подобряванена градскатасредачрез поставянена пейки, беседки, фонтани, статуии др.; • Изграждане/ реконструкция/ рехабилитацияна пешеходниалеии тротоари, подновяване и подобряване на достъпа на хора с увреждания, изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пешеходни зони, алеи и подлези за пешеходци и велосипедисти, включително свързани дейности, като поставяне на указателни знаци,изгражданенапаркингивстраниотглавниулиции др.; • Рехабилитация и реконструкция на улични мрежи и въвеждане на енергоспестяващоуличноосветлениеи другимеркизаповишаваненасигурността и предотвратяванена престъпността, като поставяне на осветление на паркови площи,охранителнисистемизанаблюдениенаобществениместаи др.; • Подобряванена достъпазахорас уврежданиядоадминистративниобщински сгради; • Инициативи на местните жители, мрежи за партньорство и планове за действие,свързанис градскоторазвитие; • Дребномащабниинфраструктурнимеркизапредотвратяваненанаводненияи свлачища (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения); борба с бреговата ерозия, изграждане на малки по обем преливници, бентове и др; възстановяване и изграждане на дребномащабни дренажни съоръжения и инфраструктура; • Обновяванена съществуващии изгражданена новисъоръженияи закупуване на оборудване, включително пожарни коли, за ограничаване на пожари, предотвратяваненарисковеи щетизаживотаи имуществотонахоратаприпожар; •
Интегрираниплановезаградсковъзстановяванеи развитие.
Бенефициенти Общини,сдружениянаобщини, организациис нестопанскацелв партньорствос общини, Министерство на вътрешните работи/ Национална служба „Пожарна безопасност и защитананаселението” (конкретенбенефициент).
137
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
5.1.5.
Септември 2007г.
Операция 1.5. Системи за устойчив градски транспорт
Специфична цел Да осигури достъпност и сближаванечрез ефикасни и устойчиви градски транспортни системи. Обосновка на операцията Целта при развитието на устойчив градски транспорт е подобряване на жизнените и екологични условия в основните градски райони в страната. Основна цел ще бъде създаваненапо-ефективени бързградскитранспортс по-малкопотреблениенаенергия, изграждане на по-достъпна вторична инфраструктура на обществените транспортни мрежии въвежданена природосъобразнивидовеградскитранспорт. Чрезподдържането на градска транспортна система от различни видове превозни средства ще бъде постигнато балансирано разделение и ще се намали отрицателното влияние върху околнатасреда. Съсредоточаванетона усилиятавърхуизгражданетона високоскоростен,привлекателен, достъпен, природосъобразен и удобен обществен градски транспорт ще доведе до избягванена задръстваниятаи на негативнитепоследствияот тях. Порадитазипричина тойепредметнаособеновниманиепотазиоперация. Автобуситеи тролейбуситеса най-популярният начин за придвижванев градоветеи в близко бъдещеще запазяттази своя роля. За съжалениеавтобусният транспорт е найголемият замърсител и неговото по-нататъшно развитие е насочено към намаляване влияниетомувърхуоколнатасреда. Осигуряването на околна среда с нива на замърсяване, които не оказват вредно въздействие върху здравето на хората и върху самата природа, както и върху насърчаванетона устойчиворазвитиев населенитеместа, ще доведедо подобряванена стандартанаживоти социалнотоблагосъстояниенанаселението.Задасеопазиздравето награжданите,енеобходимодасеосигуриградскасредас висококачество поотношение на: -
Качествонавъздуха; Намаляваненашумозамърсяването; Разработваненасистемизаустойчивградскитранспорт,безвреднизаоколната среда.
Фоновият шум, причиняван главно от транспорта, е един от основните проблеми на околнатасредав големитеградове.Наблюдавасепостояннатенденциякъм увеличаване на неблагоприятните акустични условия в градските райони. Шумът от автомобилния трафике причиназа около 80-85% от общотошумовозамърсяванев големитенаселени места. Проблемите, пряко свързани с шумозамърсяването, причинени от пътния транспорт, са: липсана изграденишумозащитнипрегради, неефективнаорганизацияна трафика, недобре поддържана пътна мрежа и транспортни средства, както и някои недостатъци на градското планиране. Като допълнителен източник на шум трябва да бъдат посочени и малките производствени предприятия (автомобилни сервизи, дърводелскиработилниции др.), разположенинатериториятанаградовете. Настоящата система за контрол на процесите в обществения градски транспорт не е достатъчноефективнаи не позволявавземанетонаоперативнии перспективнирешения относнонеговатаорганизацияи управление.Въвежданетонаавтоматизиранисистемиза 138
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
управление на трафика и контрол на транспортните процеси в градоветеще осигури подобряване на качеството на услугите в обществения градски транспорт. Освен поголямаредовностнакурсоветеи упражняванетонаконтролв реалновреме,системитеще позволятзаписи контролна пътуването,натоварванена маршрутитеи последващатаим оптимизация, и ще намалятвъзможноститеза грешкана водача.. Въвежданетона нова системаза таксуванеи получаванена информацияот пътницитев общественияградски транспорт ще позволи разработването на гъвкава тарифна политика, основана на оценкатанаклиентите,използващитранспортнитеуслуги. Тъй като градскияттранспорте един от най-големитезамърсителина околнатасреда, чрез тази операцияполитикатаза регионалноразвитиеще подпомагаизпълнениетона интегрирани стратегии за екологично чист градски транспорт, като част от интегриранитеплановеза градсковъзстановяванеи развитие. По-ефективноизползване на съществуващата инфраструктура ще се постигне чрез укрепване на системи за екологичносъобразенобществентранспорт. Списък с примерни дейности за подкрепа: • Разработване на планове за управление на трафика и внедряване на автоматизиранисистемиза управлениеи контролчрез въвежданеи подобряване на системитеза управлениеи информационнообслужване(напримерцентровеза управление на трафика, централизирана компютърна система, детекторни станции за превозни средства, дистанционно сменяеми информационни табла, кантари,комуникационниподсистеми); • Подобряванена достъпносттана градскитеавтобусниспирки – платформиза хора с увреждания, премахване на пречките за ориентация и информация, светлиннои звуковообявяваненаспирките,ясновизуалноозначаваненалиниите, разписания, разбираемии за хора с намаленозрение, информацияза незрящии др.; • Обновяване на транспортната инфраструктура – контактна мрежа, подобряваненаспирки,базизаремонти поддръжкаи оборудване; • Развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до поотдалеченижилищнирайони; • Осигуряване на система за защита от шума - осигуряване на трамвайните линиис антивибрационнии шумозащитниелементи; • Разработване и подобряване на системи за обществен градски транспорт, използващи автобуси, трамваи, тролеи, които отговарят на европейската нормативна уредба за вредни емисии от двигателите и използване на възобновяеми/алтернативниенергийниизточницивградскиятранспорт; Бенефициенти: Общини (включително в партньорство с публични компании за обществентранспорт.)
5.2.
Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност
Обосновка
139
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Целтана тазиприоритетнаос е дасе подобрикачествотона животи работнасредачрез по-добър достъп и създаване на новивъзможности за повишаване на регионалната конкурентоспособност и устойчивото развитие. Това ще бъде постигнато чрез подобряване на инфраструктура, свързана с транспортните, комуникационните, информационнитеи газоснабдителнитемрежи. Обединяването на територията на страната чрез по-добра достъпност и мобилност се явява фактор от решаващо значение за повишаване на регионалната конкурентоспособност, развитието и създаванетона работни места. Тази интеграция е силно зависима от няколко основни инфраструктури – второкласните пътища, телекомуникациитеи газоразпределителнатамрежа. Тази приоритетна ос е в подкрепана изпълнението на два от приоритетите на НСРР: Приоритет 1 “Подобряване на базисната инфраструктура” и Приоритет 4 “Подкрепа за балансирано териториално развитие”, катосесъгласува и допълва с ОП„Транспорт ”, ОП „Административен капацитет ” и Програмата заразвитие населските райони. Състоянието на пътната мрежа е един от съществените фактори, който затруднява интеграцията на регионите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, намалява достъпа до различни видове услуги и задълбочаваразличиятамеждуотделнитерайони, последицаот които е изостаналоств развитиетонаперифернитерегионинастраната. Една от целите на приоритетната ос е да подпомогне обновяването и развитието на републиканската/ държавнаи местнапътнимрежа,задаимапо-добрапътнадостъпност междуразличнитерегиони,кактои въввътрешносттанаградскитезони. Второкласните и третокласните пътища, като част от държавната пътна мрежа, осъществяват връзки с национално значение и основно обслужват връзките между центровете на големите градове, често преминавайки през малки градове и общини, коитосачастот градскитеагломерационниареали.Отдругастрана,местнитепътищаса общински – с местно и регионално значение. Тези пътища осъществяват външните връзки на градовете с републиканските пътища, т.е. второкласните и третокласни пътища69. Голяма част от второкласните, третокласните и общинските пътища в България са износени, което неотложнопоражданеобходимостот тяхното модернизиране, за да се подобрибезопасносттаим, кактои дасеподпомогнеразвитиетонатуризмаи достъпадо административните,здравните,образователнитеи културнитезаведения. Подобряването на достъпа до най-отдалечените райони е сигурна стъпка към преодоляване на териториалните различия и на вътрешнорегионалните различия. Изгражданетонаподходящипътищаи качественивръзкищеповишимобилносттавътре в страната и ще осигури достъп до възможностите, които предоставят основните първокласни мрежи. В този смисъл, подобряванетона транспортнатадостъпност като елементот качествотона услугите, включвапо-нататъшнотоизгражданеи разширяване на техническите характеристики и експлоатационните условия на съществуващата в районите второкласна, третокласнаи общинска пътна мрежа, така че да обхванат поголяма част от територията. По този начин по-голям дял от населението ще получи висококачественитранспортниуслугиот гледнаточкана безопасносттаи щесе намали продължителносттанапътуването.
69
Приложение11 към “ЗаконзапътищатаДВ ”, ,64/8 август2006
140
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Достъпносттана градоветеи регионитеоказвазначителновлияниевърхукачествотона живот, околнатасредаи икономическатаактивност. Тя е важенфакторза развитиетона прилежащитетеритории на големитеградове. В тази връзкакачествотона мрежатаот общинскипътищаврамкитенаградскитеагломерационниареалиеотогромнозначение. Информационнитеи комуникационнитехнологии (ИКТ) предлагатновивъзможностиза регионите като оказват влияние върху териториалното разпределение на икономическите дейности. С тяхна помощ могат да се преодолеят „бариерата на разстоянията” и проблемите на отдалечените региони, типични за много периферни територии.Разрешаванетонапроблемас изостаналосттапоотношениенатехнологичния напредък,икономиката,базирананазнанието,и информационнотообщество,евъпросот изключителнозначениезаразвитиетона националнияи регионаленпотенциал,задасе навакса пропуснатото през следващото десетилетие. Възможностите на съвременната широколентова инфраструктура предлагат предимства за бизнеса, потребителите на публичниуслугии домакинствата. Отдалечените територии, които имат лоши пътни и информационнокомуникационни връзки, в повечето случай нямат достъп и до енергийни ресурси. Прокарването на газопреноснамрежав тези териториище спомогнеза концентриранотои интегрирано развитиеназначителноизоставащитерегиони. Ефикасният транспорт и достъпът до телекомуникации и газови ресурси са основни предпоставки за укрепване на конкурентоспособността на периферните и слабо урбанизирани територии, а оттук - и за социалното и икономическо сближаване. Транспортнитеи телекомуникационнивъзможностиса важенфакторза насърчаванена полицентричното развитие. Транспортните, телекомуникационни и газопреносни системии услугииматосновнаролязаукрепваненаразличнитеагломерационниареали и градскитецентровеотрегионалнозначениеи превръщанетоим в места,привлекателни заикономическидейности. В частност, подобрените връзки ще обединят средно големите и малките градове с големитеградскицентровеи щеувеличаттехнияприноскъм кохезионноторазвитиена регионите. Специфична цел Дасе повишидостъпносттаи връзкитев рамкитена градскитеагломерационниареали, между градските агломерационни ареали, техните периферии и съседните слабо урбанизиранирайони. Индикатори и целеви стойности
Вид
Индикатор
Количествено изражение Межди Целева Едини Базова нна стойно ца стойност стойно ст (2005/6) ст
(2009) Намаляванена Въздейств емисиитенапарникови газове(CO2и ие еквивалентни,kt)
кт
неприложи мо
4
(2015) 39
Честота на измерва не
Източник на информация
Слез завършване ИСУН / Фонд на РПИ/Проучвания програмата
141
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Вид
Индикатор
Септември 2007г.
Количествено изражение Межди Целева Едини Базова нна стойно ца стойност стойно ст (2005/6) ст
Честота на измерва не
Източник на информация
208 000
Слез завършване на програмата
Проучвания
20%
Ежегодно
27
След завършване на програмата
ИСУН / Фонд РПИ/Проучвания
След завършване на програмата
ИСУН, MИE
Ежегодно
ДАИТС
(2015)
(2009)
Резултат
Продукт
Стойностнаспестено времевевро/годв резултатот реконструирани пътищазапътниции товари Допълнително население,обхванато отшироколентов достъп(основен показател) Увеличаванена трафиканапътниции товарипо рехабилитирани пътища(база2006 г.) %наобщините с издадени газоразпределителни лицензи(основен показател)
евро/го неприложи д мо
%
10.6%
%
неприложи мо
%
49%
ИзграденаИКТмрежа
kм
неприложи мо
Изграденигазопроводи с високоналягане
kм
неприложи мо
кмреконструирани пътища Бройнапроектите(път, ИКТ, газ)
kм бр.
46 000
14%
10
ИСУН, ДАИТС
54%
59%
150
500
80 новопостроен и
425 новопострое ни
Ежегодно
500
1300
Ежегодно
ФондРПИ
30
70
Ежегодно
ИСУН
неприложи мо неприложи мо
ИСУН, MИE
Основните области на интервенция в рамкитена настоящатаприоритетнаос са: Операция2.1: Регионалнаи местнапътнаинфраструктура; Операция2.2: Информационнаи комуникационнамрежа; Операция2.3: Достъпдоустойчивии ефективниенергийниресурси. Географски обхват на интервенциите Всички райониза планиранена ниво NUTS II относнооперация2.1: Регионалнаи местна пътна инфраструктура (второкласни пътища извън трансевропейската транспортна мрежа(TEN-T) и всичкитретокласнипътища); 86-те общиниот градските агломерационни ареаливключени , в Приложение 3, относно операция2.1: Регионалнаи местнапътнаинфраструктура(общинскипътища); Всички райони за планиранена ниво NUTS II относно операция 2.2: Информационнаи комуникационнамрежа; 142
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Общините, посочени индикативно в Приложение 11, относно операция 2.3: Достъп до устойчивии ефективниенергийниресурси. Основните критерии за избор на проекти саследните: •
Проектътдопринасязавзаимодействиетои връзкитемеждуградоветеи селата;
•
Проектът подобрява условията за бизнес дейности в отдалечените райони, включителновтуристическитезони;
•
Проектътдопринасязаразвитиетонаинформационнотообщество;
•
Проектътподобряваенергийнатаефективности икономическата целесъобразност.
Финансиране Индикативно разпределение на средствата (в евро) Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност
% от ОПРР / приорите тна ос
Финансиран е от ЕС
Национално публично финансиране
25%
340 270 886
60 047 803
Общо финанси ране
Процент на съфинансира не от ЕС (%)
400 318 689
85%
Бенефициенти Общини, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, информационнитехнологиии съобщения.
Държавна агенция за
Разграничаване, допълняемост и връзки с други плановеи програми ОП „Транспорт ” : Тазиприоритетна осе съсредоточена върхурегионалната и местна пътна инфраструктура и вътрешнорегионалните транспортни услуги. Операциите допълват приоритетните оси и операциите, заложени в ОП “Транспорт ”, къдетоса обхванати магистралите от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и първокласнитеи второкласнитепътища,коитосачастот TEN-T. Останалитевторокласни и всичкитретокласнипътищасапредметнаОП„Регионалноразвитие” и попадатв обсега наФонд„Републиканскапътнаинфраструктура”. ОП „Конкурентоспособност ”: ОПРР ще подкрепядейностикоитонасърчават , обществения достъп до информационните и комуникационните технологии и предоставят ИКТ на обществените институции в градските околности и слабо урбанизиранитерайони. Несепредвиждафинансиранезачастниясектор.Инвестицииот такъвхарактерщесеподпомагатотОП„Конкурентоспособност”. Програма за развитие на селските райони ( ПРСР ): 1. ОП„Регионално развитиещеподкрепя ” дейности заподобряване наобщинската пътна мрежав рамкитена 86-те общиниот градскитеагломерационниареали. Отдругастрана, ПРСР ще обхване останалите общини в селските райони, където ще се съсредоточат дейностите по Приоритетна ос 3: „Подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаванена разнообразиетов селскатаикономика” . 2. ОП „Регионално развитиеще ” подкрепядейности , коитопредоставят широколентов достъп до он-лайн услуги в прехода към информационно общество (подобряване и 143
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
разширяванена ИКТ мрежи) в рамкитена всички общини на териториятана страната. ПРСРнямадаподкрепядейности,свързанис широколентоваинфраструктура. Програми за трансгранично сътрудничество: Програмите за трансгранично/транснационално сътрудничествоняматза целдафинансиратголемии дълготрайни инфраструктурни инвестиции (като програмите по Цел 1), а са предназначени главно за меки и дребномащабни мерки. Проектите трябва да бъдат разработениот представителиот дветестранина границата,яснодаинтегриратидеите, приоритетите и действията на заинтересованите страни. Те имат трансгранично въздействие, коетоне можеда се постигнеизцялоот оперативнитепрограмипо Цел 1. Всички проекти по програмите за трансгранично/транснационално сътрудничество трябвазадължителнодаотговарятнай-малкона дваот следнитекритерии: 1) Съвместно развитие,2) Съвместноизпълнение,3) Съвместенекип,4) Съвместнофинансиране 5.2.1.
Операция 2.1. Регионална и местна пътна инфраструк тура
Специфична цел Насърчаване на достъпността, взаимосвързаността и сближаването вътре в регионите чрезподобряванеи ремонтнарегионалнии местнипътища. Обосновка на операцията Подобряването на достъпността до основните транспортни дестинации в рамките на районите за планиране чрез реконструкция и подобряване на второкласните и третокласнитепътищащенамализначителновреметоза пътуванеи в същотовремеще разшири полето за действиена регионалнитецентровечрез предлаганена качествени услуги. Ще се подобри достъпът на периферните и икономически слаборазвитите териториидорегионалнитепазаринастокии услуги, кактои доголемитеиндустриални икономически центрове. Взаимосвързаността и достъпността изискватподобряване на второкласните и третокласни пътни системи, като това трябва да е икономически и екологичнообосновано, или дасе налагапо социалнисъображенияили съображенияза безопасност. Тазиоперациящеподпомогнеинвестициитевподобряванетона: • пътища, които обслужват вътрешнорегионални връзки и осигуряват възможностизаразвитиенатехнияспецифиченикономическипотенциал; •
пътища,осигуряващидостъпдорайонис потенциалзаразвитиенатуризъм;
• общински пътища в агломерационните ареали за по-добра интеграция и достъпностнатериториитеокологолемитеградскицентрове. Списък с примерни дейности за подкрепа: • рехабилитация и реконструкция на второкласни пътища извън трансевропейскататранспортнамрежа(TEN-T), кактои натретокласнипътища; • подобряванена транспортните връзки до определени дестинации и обекти извъннаселенитеместа– достъпдопристанища,летища,сметищаи т.н. • подкрепа за общински пътища в градските агломерационни ареали (общините ,изброени в Приложение 3). 144
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Бенефициенти Фонд „Републиканскапътнаинфраструктура”, конкретенбенефициентза второкласнии третокласнипътища,общини. 5.2.2.
Операция 2.2. Информационна и комуникационна мрежа
Специфична цел Осигуряваненадостъпдошироколентоваинфраструктурав преходакъминформационно общество. Обосновка на операцията Въпреки че цифроватаопорна мрежана страната е вече изградена, все още предстои много работа, за да се цифровизира напълно мрежатана местно ниво в периферните части на градските и селските райони. Това е особено важно за развитието на съвременните телекомуникации. Достъпът до интернет на национално ниво показва значителноподобрениепрезпоследнатагодинапо отношениена свързаност, скорости достъпност на цената. Най-критично е бавното развитие на достъпадо мрежитев послабо урбанизираните райони, където през последните години липсва подобрение в сравнениес останалитепоказатели.Товасеотнасядоразпространениетона ISDN, достъпа до кабелени мобиленинтернетна териториятана цялатастрана, кактои свързанитес това високи разходи и ниската степен на използване на персонални компютри от домакинствата. Въвежданетонановиинформационнии комуникационнитехнологиие и важносредство запредотвратяваненаотрицателнитепроменив демографскатаструктурачрезсъздаване на възможности за привличане на висококвалифицирани хора, занимаващи се с нововъведенияи консултантскиуслугивприлежащитекрайградскии селскирайони. По-специално, административните органи се нуждаят от средства за обслужване на населениетокакто в градовете, така и извън тях. Въпреки че се предвиждапазарътда осигурява основните национални телекомуникационни инфраструктури, в действителностсъществуватспецифични пазарни пропуски по отношениена местната свързаностс такиваинфраструктурии липсана предоставянена услуги. Например,няма търговски интерес за изгражданена инфраструктура (включително широколентови и безжични услуги), както и за развитиена информационни и комуникационни услуги в слабонаселении неразвитирайони. Постиганетонатазицелесвързанос въвежданетона широколентови технологии за цифров пренос на данни, което води до подобрени ефикасност, обхват и прозрачност на предоставянето на услуги на населението (образование , здравеопазване , услугипредоставяни , от местнии регионални публични органи). В този смисъл тази операция ще финансира завършването на модернизацията на преносната телекомуникационна мрежа, разширяването на местната телекомуникационна мрежа в граничните и слабо населени територии и бъдещата цифровизациянатазимрежа. Подкрепата ще бъде осъществявана съгласно държавната информационна и телекомуникационна политика, основана на “е-Европа”, като се отчитат насоките за 145
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
критериите и начините на изпълнение на Структурните фондове, за развитието на електроннитекомуникации(SEC(2003) 895 от 28 юли 2003 г.). По принцип, подкрепата ще се ограничава до инфраструктура, т.е. инсталации (широколентови оптични трасетаканали , , мачти, безжиченпренос) и оборудване , достъпно за всички оператори и доставчици на услуги. На всички оператори ще бъде осигурендостъпкъминфраструктуратапри равниусловия. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Развитие на критична, защитена, сигурна и надежднаобщественаинфраструктура, изграждане на широколентови връзки към градските периферии и по-слабо урбанизиранитетериториии селскирайони;
•
Създаване на обществени сървърни паркове за съхранение на обществени информационнисистемии данни;
•
Въвеждане на мерки и системи за осигуряване на данни и безопасност на комуникациите,съгласноевропейскитестандартии изискваниятанабизнеса;
•
ПодкрепазаобщинскитеИКТинфраструктурнипроекти.
Бенефициенти Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, конкретен бенефициентзаизгражданетонановадържавнаИКТмрежа. Общините,заобщинскитеИКТинфраструктурнипроекти 5.2.3.
Операция 2.3. Достъп доустойчиви и ефективни енергийни ресурси
Специфична цел Предоставяненадостъпдонационалнатагазоразпределителнамрежаилиповъзможност – до възобновяеми енергийниизточницис цел повишаванена инвестиционната привлекателности регионалнатаконкурентоспособност. Обосновка на операцията Кактоепосоченов анализаотРаздел3.5.4, съществуватзначителнирегионалниразличия в достъпността до природен газ. Докато в повечето европейски страни газоразпределителнатамрежаобхващанад 80% от общините,в Българиясагазоснабдени само 35-40 общини, коетое едва 15% от общияброй на общинитев страната. Под 1% от домакинствата са газифицирани, докато в европейските страни средното ниво е съответно над 50%. Съществуващата газоразпределителна мрежа създава значителни регионални различия и неравни възможности за конкурентност на регионите. Следователно осигуряването на достъп до ефективни енергийни ресурси на производствата, домакинстватаи общественитесгради в общините е важно условие за подобряване на бизнес средата, насърчаване на икономическото развитие и конкурентоспособносттавтезирегиони. Изграждането и развитието на газоразпределителна мрежа е пряко свързано с изпълнениетона целитена енергийнатаполитикана Българияи Европейскиясъюз, като повишаване сигурността на доставките; конкурентоспособност на европейските 146
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
икономики, достъпна енергия, насърчаване на екологичната устойчивост и борбата с промянатанаклимата. България изостава значително в изграждането на газоразпределителни мрежи и газификациятана домакинстватав сравнениене самосъсстранитеот ЕС, но и съседните държави и тези от Югоизточна Европа. Недостигът на доставки на газ често се явява причина за намаляване на инвеститорския интерес и затруднява икономическото развитиена засегнатитерайони. Отдалеченосттана споменатитеобщини от наличните преносни мощности и нуждата от големи инвестиции в изграждането на разпределителниотклонениясаотпричините,порадикоитотезирайонинесавключени в описана обособенитетериторииза разпределениена природенгаз на териториятана страната. Следователно изграждането и развитието на разпределителните мрежи и газификациятасаотрешаващозначениезатакиварайони.Инвестициитев тазиобластще създадатпо-благоприятна и конкурентна бизнес средаи ще намалят консумациятана енергия не само в икономическия сектор, но и в домакинствата. Употребата на поустойчиви и ефективни енергийни ресурси има значителни екологични и социални последици.Инвестициитевгазификациятащеиматследнитеикономическиефекти: • • • •
Тласък в развитието на местната икономика в новите газифицирани територии, повечетооткоитосаслаборазвити; Намаляване на разходите за отопление на общинските и обществените сгради (училища,болници ,читалища и др.); Намаляванена енергоемкосттана икономикатачрез използванена природен газ и възобновяемиенергийниизточницизаотоплениевместоелектричество; Освентова ще настъпятсъществениикономически, социални и екологични ефекти, тъй като понастоящем отоплението на по-голямата част от населението следва класическата,но най-неизгоднав енергийноотношениесхема– електрическипечки, печки на въглища, дърва и в най-малка степен – пропан бутан. Споредпрогнозите преминаванетоотелектрическаенергиякъмизползваненаприроденгаззаотопление и домакинскинуждищенамалис около 35% разходитена семействои ще доведедо значително спестяване на енергия. Използването на природен газ и възобновяеми енергийни източници в жилищния и икономическия сектор ще допринесе за изпълнението на екологичните задължения и намаляване на емисиите от парниковите газове, съгласно ангажиментите по Протокола от Киото, тъй като използваните понастоящем енергийни ресурси (нафта, въглища, дърва) имат лоши екологични показатели и замяната им с природен газ и възобновяеми енергийни източници щеимаположителновъздействиеза намаляванена емисиитена CO2, SO2 и прах.
Използванетона природенгазщеограничизначителнотърсенетона дървазаотопление и това ще се отрази впоследствиена безконтролното изсичане на горите. Сега в тези територии няма алтернативана дървата, въглищатаи електричествотокато енергийни източници,аизгражданетона газоразпределителнитръбопроводищеосигуритакава. Завършването на основните газоразпределителни тръбопроводи и осигуряването на евтини и ефективниенергийниресурсище допълни по интегриранначин свързващите мрежи (пътища и ИКТ), в резултат на което ще се подобрят вътрешнорегионалните връзки, развитиетои регионалнатаконкурентоспособност.Ефективносттаи гъстотатана газоразпределителните мрежи се счита за жизненоважна за интеграцията на регионалнитеи градскиикономикии тяхнатаконкурентоспособност. 147
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Програматаще даде предимство на проекти, които са насочени към преодоляванена съществуващия енергиен дефицит чрез използване на възобновяеми енергийни източници. Всяка община, кандидатстваща за достъп до газоразпределителна мрежа, трябва да докажеченеразполагас , алтернативниенергийниизточници(вижПриложение12). Българияимапотенциалза използванена възобновяемиенергийниизточници (ВЕИ), но тозинационаленпотенциалемногонеравномерноразпределенмеждурегионите.Товасе отнася особено за общините от отдалечени области, включени индикативно в Приложение11, коитоняматдостъпдогазоразпределителнамрежа. Проектите за оползотворяване на геотермална енергия и биомаса, съответно за генериране на топлинна енергия или за комбинирано генериране на топлина и електричество, за избираемите общини по операцията трябва да се разглеждат като алтернативи на използването на природен газ. Възможността такива проекти да се определяткато„избираеми” пооперациятавместоизгражданетонагазоразпределителна мрежа към избираемите общини (които нямат издаден лиценз или не са включени в районите за газоразпространение) трябва да се основава на доказана икономическа, техническа, екологична и социална осъществимост и на сравнителна оценка на ефективността. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Изгражданенаучастъциот газоразпределителнитръбопроводив съответнитерайони каточастотнационалнатагазопреноснамрежакъмсъответнитеобласти;
•
Изгражданена инсталации, използващиВЕИ, и връзкикъм системитеза доставкана ВЕИ;
•
Технически проучвания и проучвания за осъществимост, изготвяне на проекти, техническапомощ.
Операциятащеподпомагаединственоинвестициив енергоразпространениетои нямада подкрепядейности, свързанис производствотона енергия. Тя ще се съсредоточивърху изгражданетона участъциот газоразпределителнитръбопроводив избираемитеобласти и общиникаточастотнационалнатагазопреноснамрежа. Бенефициенти 1. Задостъпдогазоразпределителната мрежа Общини без издаден лиценз за газоразпределение извън списъка на териториите, определениза газоразпределение(газоразпределителнирегиони) на базатана стриктни критериизаизбор(общиниототдалечениобласти,включенивПриложение11), закоито: •
несъществуващдостъпдо националнатагазопреноснамрежа;
•
може да се докаже, че притежаватзначителен потенциал на пазара на газта – промишленост,публиченсектори домакинства;
•
ще се мултиплицира ефектът от газификация – спестено електричество, течни горива,въглищаи дърва;
•
щесенамалятемисиитенапарниковигазове,SO2 и прах;
•
могатдадокажат,че не съществувавъзможностдасеизползвакакъвтои дае вид ВЕИ. 148
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
2. Заизгражданенаинсталации , използващи ВЕИи връзкикъмсистемата задоставка на ВЕИ. •
Общинибез лицензза газоразпределениеи включени в списъкана териториите, определени за газоразпределение (газоразпределителни региони), на базата на доказан потенциал за използване на ВЕИ (слънчева енергия, вода, геотермален източник,биомаса).
5.3.
Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма
Обосновка Туризмът се счита за един от важните сектори на българската икономика. Неговият потенциалседоказваот приносаму към брутниявътрешенпродукт, износаи валутните приходи,кактои от създаванетонаработниместа.Високататериториалнаконцентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и пропуските в маркетинга на туристическите дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Настоящата тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразвититекурорти. Въпрекипрепоръкитеи добритенамерениядасеразвияталтернативинатрадиционните туристически продукти и на традиционните и вече прекомерно развити курорти, развитиетонатакъввидтуризъм(културен,екологичен, лечебен,приключенскии т.н.) е все още ограничено и дори „статистически неуловимо”. Много от потенциалните атракциинесаразработенипоначин, койтодаоползотворяватехнияпотенциал(дамогат да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг престой), а свързаната с тях туристическа инфраструктура е незавършена, остаряла, износена или липсваща. Вътрешнитечасти на странатаса слабо популярни като туристически дестинации и е необходимо да се създаде положителна представа за тях. Същевременно развитите региони иматтрудностис диверсификациятана продукта, разширяванетона пазарните сегменти, осигуряването на по-големи печалби, удължаване на сезона и повишаване степентана заетостна легловатабаза. Освентовасъществуващитеатракциии продукти се рекламират поотделно, а не като част от един по-голям регионален продукт. Сътрудничествотои съвместнитеусилиязаразвитиенатуризманаместно,регионалнои национално ниво остават ограничени. В резултат на това много региони са развити предимнокато„спирки”, анекатоистинскитуристическидестинациии таканемогатда осигурятпо-дълъгпрестойнапосетителитеи свързанитестоваикономическиползи. Приоритетна ос 3 има за цел да развие туристическия продукт по екологично и икономическиустойчивначин. Целтаедасеразшири териториалниятобхватнатуризма и ползите от него по балансиран начин, което ще доведе до икономическа диверсификациянарегионите.Акцентътщебъдевърхуустойчивоторазвитиенатуризма възоснованапродуктовои пазарноразнообразиеи цялостнои равномерноизползванена туристическияпотенциал.Допълнителнощесеподобрибизнессредатазатуризъми ще се предложат инвестиционни решения, които да насърчат туризма и развитието на бизнеса чрез изграждане на туристически атракции и свързана с тях туристическа инфраструктура, популяризиране и модернизиране на туристическите обекти, разширяванеи подобряванемаркетингана туристическитедестинации, увеличаванена пазарната информация в рамките на туристическата индустрия и политика, както и укрепване на партньорството между различните участници. Без тази подкрепа 149
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
очакванотонивонаразвитиенатуризмаи бизнесащебъдепостигнатонамногопо-късен етап. Като съществен елемент на приоритетната ос е увеличиването на въздействието на дейноститечрез подпомаганена по-големи проекти, които имат значителенпринос за конкурентоспособността и генерирането на доход за регионите и за промяна в настоящататериториалнаструктурана туризма. Щебъдатподкрепянисамопублични и негенериращипечалбаинвестиции. Приоритетнта ос е в съответствиес Националнатастратегия за регионално развитие, която цели да постигне динамично и балансирано развитие на отделните райони за планиранеи разглеждатуризма не само като средство за “опазванеи валоризация на природното и културното наследство”, но и като средство за “укрепване на връзките междуградоветеи районитеи засилваненасоциалноикономическотосближаване ”. Всички документи, касаещи политиката по туризъм, включително Националната стратегиязаразвитиенатуризма(коятоев етапнаподготовка),предвиждатустойчивото му развитие като един от националните приоритети, както и диверсификацията на продуктаи пазараи подобряванетонамаркетинганатуристическитедестинации.ОПРРе до голямастепенв съответствиес „географскатасегментация”, предложенав докладаза Националната стратегия за туризма. По-конкретно програмата е насочена към два от четирите“принципаза изпълнение”, предложенив Националнатастратегияза туризма, и по-точно “ Устойчиво развитие” и “Ефективнареклама”, докатодругитедва могат да бъдат повлияни само непряко (“Подобряване на качеството” и “Икономическа възвращаемост). Приоритетнатаосев пълносъответствиес принципитеи насокитезаустойчиворазвитие и с екологичните аспекти, включени в Проектостратегията за устойчиво развитие на България (2007). Стратегиятае основанана обновенатаСтратегияза устойчиворазвитие наЕОи наЛисабонскатастратегия,признаващатуризмазаваженфакторв подобряването на качествотона живот и бизнес конкурентоспособносттачрез развитиена устойчиви формина туризъм (културен, еко-, балнео/спа, и др.) и въвежданена природосъобразни практики. Приоритетнатаос отговаряна целитена Националнатастратегическареферентнарамка, коятоакцентиравърхубогатотои разнообразноприроднои културнонаследство,отчита приноса на туризма за националния растежи го възприема като основен елемент на местнияпотенциали единотдвигателитенарегионалнотои местноразвитие.ТакаНСРР призовава към укрепване на регионалното измерение на продукта, поставяйки ударението върху ролята му за икономическата диверсификация, особенов селските региони,кактои заопазванеи използваненаприроднотои културнотонаследство. Приоритетната ос е в съответствие със Стратегическите насоки на Общността за сближаване, където туризмът се счита за една от мерките за насърчаване на икономическия растеж, а опазването на историческото и културно наследство - като потенциалза развитиена туризма. Стратегическитенасокиподчертаватсъщоролятана туризма в развитиетопредимно на селскитерегиони и необходимосттаот интегриран подходкъмкачеството,съсредоточенвърхуудовлетворяваненапотребителитеи основан върхуикономическите,социалнитеи екологичнитеизмерениянаустойчивоторазвитие. Специфична цел Повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви и разнообразни, специфични за региона туристически продукти с висока добавенастойност, и увеличаванена приноса на сектора към устойчивото регионално 150
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
развитие.
Индикатори и целеви стойности Количествено изражение Межди Целева Едини Базова Вид Индикатор нна стойнос ца стойност стойнос т (2015) (2005/2006) т (2009) Нетнигодишниприходи млн. 914 1050 1475 отмеждународентуризъм евро (2005) Въздейств Заетостналегловатабаза 35% % 39% 45% (2005) ие Бройнощувкиизвън 2,5 млн. 3,9 7.0 развититерайони (2005) Допълнителенгодишен бройпосетителина бр. 0 20,000 500,000 подкрепенитеатракции70
Резултат
Продукт
Удовлетвореностна посетителитеот атракциитеи информационнитеуслуги Годишенбройучастници (организации ,компании )в международни, националнии регионални туристическипанаирии изложения Общбройпроектиза развитиенатуризма Бройразвити туристически атракции/обекти Бройподкрепени националнипрограмиза маркетинги рекламаи проектизаразвитиена продуктии маркетингна дестинациите Националнаработеща мрежаотТИЦ
Честота Източник на на измерван информац е ия Ежегодно
БНБ
Ежегодно
НСИ
Ежегодно
НСИ
Веднъжна двегодини, считаноот 2009
ИСУН
%
0
70%
80%71
Ежегодно
Държавна агенцияпо туризъм72
бр.
900 (2006)
1000
1500
Ежегодно
Държавна агенцияпо туризъм
бр.
0
36
147
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
25
95
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
11
52
Ежегодно
ИСУН
0
70 %от ТИЦ включен и вмрежа
Веднъжна двегодини, считаноот 2009
ИСУН, Държавна агенцияпо туризъм
%
0
Операции за подкрепа: Дейностите, които ще бъдат подкрепяни по настоящата приоритетна ос, са структуриранив триоперации,описаникактоследва:
Щесеизмерва 12 месецаследзавършваненапроекта. т.e. 80%отпосетителитезаяваватмноговисокои високонивонаудовлетворение 72 проучване с въпросник , мин. извадка20 000 70 71
151
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Операция3.1. Подобряваненатуристическитеатракциии свързанатас тях инфраструктура; Операция3.2. Развитиенарегионалниятуристическипродукти маркетингна дестинациите; Операция3.3. Националентуристическимаркетинг. Съгласно чл. 34(2) от Основния регламент ще се използват възможностите на кръстосаното финансиране задопълване надейностите потозиприоритет с целда сеосигуритяхнатазавършености устойчивост. Географски обхват на интервенциите Операция3.1. щеподкрепядейности,свързанис туризма,въввсичкиобщинис население над 10 000 жители(данниот 2005 г.). Операцията ще подкрепясъщотакадейности , свързани с паметници на културата с национално и световно значение (около 1 500), разположени на територия на цялата страна, съгласно класификация на Националния институт за паметници на културата. Списъкът с избираеми общини е представен в Приложение5. Операция3.1. нямадаподкрепядейностивсвръхразвитизонизамасовтуризъм,оказващи сериозеннатисквърхуфизическатаи социалнатасреда(Черноморскотокрайбрежиенай , големитескикурорти,столицатаСофияи общинаПловдив).(Приложение5а) Операция3.2. щефинансирадейности,свързанис развитиетонапродуктии маркетингна дестинацииотрегионаленобхвати въздействиенацялататериториянастраната. Основни критерии за избор на проекти: Основнитекритериизаизборнапроектищевключват: •
Въздействие върху икономическото развитие и възможности за генериране на доходи за регионите, които имат потенциал и нужда от развитие на туризма, конкурентоспособности привлекателностна развититетуристическиатракциии продукти,т.е. способностдасепривлекатзначителенбройпосетители;
•
Създаванена работни места в туристическия сектор (работни места, създадени прякоотподкрепенатадейност);
•
Партньорство и регионален подход – ще бъде дадено предимство на проекти с регионаленобхват, създаващирегионалнипродукти, обхващащиняколкообщини и насърчаващи партньорството. В конкретни и обосновани случаи ще бъдат подкрепянине саморегионални, но и мрежови(маршрутни) проекти, включващи туристическиобектии организацииотразличничастинастраната;
•
Разнообразяванена продуктаи укрепванена специализиранитевидоветуризъм, особено културен, екологичен, и спа туризъм; като ще се дава предимство на проекти, създаващи нови продукти за българския туристически сектор като катализаторзаоткриваненановипродуктовии клиентскипазари;
•
Икономическа диверсификация на съответнататериторияили регион и намаляваненатериториалнатаконцентрациянатуризма;
•
Насърчаване на предлагането извън сезона, намаляване на сезонността и увеличаванена заетосттана легловатабазав региона, особеновъввечеразвитите райони; 152
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Екологичнаустойчивост – развитиена туристическипродукти, които гарантират опазването на природното и културното наследство. Всички проекти трябва да доказват приноса си за опазване и подобряване на околната среда, а при необходимостщебъдатнасърчаванимеркизаенергийнаефективност;
•
Устойчивост на резултатите – обосновка и ангажираност от страна на бенефициентите;
•
Цялостност, стратегически подход за развитие и логично групиране на избираемитедейностизапостиганенадопълняемости синергия;
•
Допълняемости синергия междудейноститеврамкитенатритеоперации;
•
Съответствие с националната нормативна уредба в областта на развитието на туризма,културнотонаследствои защитатанаоколнатасреда;
•
Съответствиесъси приноскъмпо-широкастратегия/планзаразвитиена туризма илиобщплан/стратегиязарегионалноразвитие.
Финансиране Индикативно разпределениена средствата (в евро)
Приорите тна ос 3: Устойчиво развитие на туризма (EФРР)
Националн %от Финансиран о публично приори еотЕС финансира тетна (a) не ос (b)
13,62 %
185 379 580
32 714 043
Общо Процентна финансиран съфинансир е ането(%) (c) = (a) + (b) (d) = (a) / (c)
15
218 093 623
85
Бенефициенти Общини, сдружения на общини; Министерствона културата (конкретен бенефициент); местни, регионални и национални туристически организации, регистрирани в Националния туристически регистър, публични власти, управляващи културни паметницис националнои световнозначение,Държавнаагенцияпо туризъм(конкретен бенефициент). Разграничаване, допълняемост и връзки с други плановеи програми Нуждитеи проблемитена развитиетона туризмав Българиясаедновременноогромнии разнообразнии предвидвъзприетатаструктурана оперативнитепрограми, не могатда бъдатразрешениотеднаоперативнапрограма. Дейностите по настоящата приоритетна ос ще допълнят дейностите за подкрепа и развитие на МСП, предлагани в ОП „Конкурентоспособност” за всичкисектори (включително туризмаи ) от ПРСРзадейности задиверсификация ,създаване и развитие наземеделскимикропредприятия( включителнотуризъм) в 231 селскиобщини. Подобна е връзката с ОП “Развитие на човешките ресурси”, която финансира образованието, квалификацията и ученето през целия живот без насоченост към конкретни сектори. ОП “Транспорт” акцентиравърхувлияниетокоетоопорната , транспортнаинфраструктуранастранатаоказваи върхуразвитиетонатуризма. Разграничаването с Програмата за развитие на селските райони (Ос 3, 153
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Мярка 3.1.3.” Насърчаване на туристическите дейности”) ще бъде на териториалнаоснова, на базанаселениена общините. Общинитес населениепод 10 000 жителищебъдатбенефициентипо ПРСР, а останалите(с населениенад 10 000 жители) – по ОПРР (операция 3.1.). Оперативна програма “Регионално развитие” ще подкрепя и дейности, свързани с културнитепаметници с националнои световнозначение (около 1 500 наброй), разположени натеритория нацялатастранасъгласно , класификацията на Националния институт за паметници на културата. ПРСР ще подпомагасамо културни паметницис местнозначениев 178 общинис населениепод10 000 жителиспоредсъщата класификация. По отношение на развитието на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинации (операция 3.2.), ПРСР (мярка 3.1.3.) предвиждамаркетингови дейности с местен(общинскиобхват ) и значение , докатоОПРРфинансира дейностина регионалнонивос многопо-широк(надобщински )обхвати значение . ОП „Околна среда” щеподкрепядейности , щадящиоколнатасредавключително , начини за насърчаванеизползванетоот посетителина зонитепо НАТУРА 2000, съгласно съответните планове за управление. Дейностите, свързани със строителство, реконструкция и рехабилитация на инфраструктурата в районите на туристическите атракции,коитонесавключенив НАТУРА 2000, щесефинансиратпоОПРР(операция3.1.) . за общините с население над 10 000 жителии на територията на цялатастранапри дейности, свързани с културните паметници с национално значение. Всички дейности подкрепени по Приоритет 3 на ОПРР и попадащив обхватана НАТУРА 2000 ще бъдат предварително съгласувани с разпоредбите на Закона за биоразнообразието и съответното вторично законодателство, както и със съответните заповеди за определянетои плановетезауправлениетоназоните. Допълнително ОПРР (операция 3.2.) ще се стреми атракциите в границите на мрежата НАТУРА 200073дабъдатвключенив регионалнитетуристическипродуктии регионалните и национални маркетингови дейности, за да се насърчи развитието на екотуризма. Очаква се ОП „Околна среда” да окаже значителна подкрепа за развитието на екологичнатаинфраструктура (водоснабдяване, канализация, пречиствателнистанции), като по този начин отговори на някои от най-належащите нужди на вече развитите туристически зони и допринесе за конкурентоспособността на туристическата индустрия. Програми за трансгранично сътрудничество: Програмите за трансгранично/транснационално сътрудничествоняматза целдафинансиратголемии дълготрайни инфраструктурни инвестиции (като програмите по Цел 1), а са предназначени главно за меки и дребномащабни мерки. Проектите трябва да бъдат разработениот представителиот дветестранина границата,яснодаинтегриратидеите, приоритетите и действията на заинтересованите страни. Те имат трансгранично въздействие, което не може да се покрие изцяло от секторните оперативни програми. Всички проекти по програмите за трансгранично/ транснационално сътрудничество трябвазадължителнодаотговарятна най-малкодваот следнитекритерии: 1) Съвместно развитие,2) Съвместноизпълнение,3) Съвместенекип,4) Съвместнофинансиране.
Доколкото конкретните обектипоНАТУРА 2000 всеощенесаопределени,проектътнаОПРРразглежда най-широкатавъзможност,предложенаотнаучнатаобщност. 73
154
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
5.3.1.
Септември 2007г.
Операция 3.1. Подобряванена туристическите атракции и свързаната с т ях инфраструк тура
Специфична цел Развитие на интегрирани и специфични туристически продукти на базата на конкурентни и търсени атракции, които допринасят за диверсификацията и териториалноторазпределениенатуризма. Обосновка на операцията Операциятаесъсредоточенавърхуразвитиетонатуристическитеатракции.Тяенасочена към преодоляване на несъответствието между богатия и разнообразен ресурсен потенциал и липсата на развити атракции, пригодени към съвременните пазарни изисквания и интегрирани по начин, който осигурява значително търсене и икономическоблагосъстояние. Операцията цели да подобри, обнови и разшири обектите на природното и културно наследствои/или групи от такиваобектии свързанатас тях публичнаинфраструктура, насърчавайки развитието на специализирани продукти като културен, екологичен, здравен (балнеоложки/спа) туризъм и/или разнообразяване на предлагането на традиционниямасовтуризъм. Основенелементнатазиоперациящебъде: а)
данасърчии степенувапо важностпо-мащабнипроектиза подкрепа,т.е. проекти коитощеразработяттуристическипродуктисъсстратегическоместоположениеи по-широко въздействие на базата на културното и природно наследство или клъстериотпо-дребномащабниобекти;и
б)
да съсредоточи дейностите върху по-слаборазвитите туристически места със значителенпотенциал(т.е. операциятащесеприлагав райони,намиращисеизвън високоразвитите туристически центрове, където в момента има най-висока концентрация).
Щесе подкрепятсамопубличнии негенериращипечалбаинвестиции. Щесе подпомагат най-вечепроекти, основанина действителенмаркетинг, коитомогатдадокажатче са в състояниедапривлекатнови, особеночуждестраннитуристии платежоспособнигрупи. Операцията ще се съсредоточи върху туристически атракции, които ще привличат посетители и представляват комплексен туристически продукт. Инфраструктурни проекти, свързани със значителни инвестиции, от които само незначителна част има отношениекъмсамитеатракции,щебъдатдисквалифицирани. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Разработванена природни, културни и исторически атракции - възстановяване, опазване, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретацияи анимацияи др.;
•
Развитиена съпътстващататуристическаинфраструктура, свързанас атракциите (туристическипътекии пътекина здраветомаршрути , за катеренеездаи , колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове, детски площадки, спортни съоръжения и съоражения за отдих, негенериращипечалба, паркинги, тротоари, зелениплощи, общественитоалетни, 155
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци и др.), както и съоръжениязаулеснениеналицас уврежданияи възрастнипосетители; •
Възстановяванеи обновяванена планинскихижи – публичнасобственост,заслони и съоръжения за безопасност, които допълват туристическия продукт в отдалеченирайони;
•
Изгражданенадопълващадребномащабнатехническаинфраструктурав районана атракциите, например път за достъп, комунални услуги и удобства за посетителите,осигуряващаинтегрираноразвитиенатуристическитепродукти;
•
Допълващи дребномащабни неинфраструктурни дейности, имащи пряко отношение към подкрепяната атракция (организиране на събития, маркетинг, рекламаи дейности,свързанис промоциятаи публичносттанапроектите); Обучениенаперсоналазаработас атракциитеи съоръженията,обектнаподкрепа.
•
Проектитетрябвадавключваткомбинацияотняколкоотгореизброенитедейности,които се допълват и интегрират на базата на разумна логика и допринасят за развитието и маркетинганатуристическитепродукти,основанинакултурнотои природнонаследство (предимнокултуренеко , - и спатуризъм ). Нямада бъдатподкрепяни единичниили разнородни,несвързанипомеждусидейности. Бенефициенти Общини, сдружения на общини; Министерствона културата (конкретен бенефициент); местни, регионални и национални туристически организации, регистрирани в Националния туристически регистър, публични власти, управляващи културни паметницис националнои световнозначение. 5.3.2.
Операция 3.2. Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите
Специфична цел Увеличаванеброянапосетителитеи продължителносттанатехнияпрестой,подобряване на сезонното и териториално разпределение на туризма в различните райони и територии, основано на интегрирано управление и маркетинг на дестинациите и използване на различни средства, техники и системи, осигуряващи ефективна туристическаинформацияи маркетинг. Обосновка на операцията Тази операция е насочена към маркетинг на дестинациите и ще насърчава най-вече „меки” дейности .Целтай едаразреши едновременно няколкоосновнипроблема : •
Необходимостдасезапазятнастоящитепозициинатрадиционнитемеждународни пазарии дасепривлекатновипазарнисегментизаспецифичнитепродуктии дасе използвапотенциалнототърсененатуризъмнавътрешнияпазар;
•
Необходимост от повече информация относно разнообразния туристически потенциал и предлагане на българските туристически райони и зони, да се подобри техния имиджчрез използванетона ефективни съвременни средстваи 156
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
техники за достигане до туристическите пазари, включително развитие на интернетбазиранинформационенкапацитети системи, необходимизаефективно рекламиранеи конкурираневрамкитенаглобалнататуристическаиндустрия; •
Необходимост от логичен и съгласуван регионален подход и/или национален продуктово базиран подход за подобряване на развитието и маркетинга на туристическитеатракции, в подкрепана отделнитекомпании, местнитевластии местнитетуристическиорганизацииот еднастранаи на националниямаркетинг наДържавнатаагенцияпотуризъм- отдруга;
•
Необходимост да се използва съществуващият капацитет и да се разширят и укрепят туристическите организации на основата на партньорство (особено регионалните), които да развиват продукта съвместно и да извършват маркетинговитедейностизасвоитедестинации;
•
Необходимост да се подобри планирането и научната основа на политиката за регионалнои местно туристическоразвитиеи маркетинг, както и да се създаде стабилна регионална база за ефективно участие на международните пазари (предвидено воперация 3.3.).
Необходимо е да се разработят и популяризират на пазара комплексни продукти на дестинациите, които да повлияят върху диверфициранетона продукта и пазара и поравномерното териториално и сезонно разпределение на туризма. Поради фрагментиранияи разнороденхарактерна туристическатаиндустриятоваможедабъде постигнато чрез съвместни действия, ръководени, насочвани и подкрепяни от съответните организации (туристически организации, основани на партньорство, с участиеили сътрудничествос местнитевласти, чийтопо-широкпериметърна действие гарантиратяхнатаефективност). Целта на тази операция е да се насърчат инициативите в областта на регионалния маркетинг,т.е. в рамкитенаобласттаи нейнататериторияи извъннея, коетов идеалния случай отговаря на дадена област със специфични туристически характеристики и възможности (туристически регион). Операцията ще подкрепя и насърчава активно такивапроекти. Подкрепатащебъденасоченакъмрегионалниорганизации, основанина партньорство, както и към национални организации за национални (надрегионални) проекти и мрежи, и само в изключителни случаи ( в големи градове и при липса на регионални туристически организации) ще се подкрепят други бенефициенти. Операциятаеотвореназаместнимаркетинговиинициативисамодотолкова,доколкототе могатдаиматрегионалновъздействие. Регионалното сътрудничество, допълняемостта и синергията ще бъдат насърчавани активноподформатанасъвместниусилиянаразвититеи по-слаборазвититеобластина регионаленпринцип. По тозиначинразработванетои популяризиранетона продуктаще отразяваспецифичнитерегионалниособености, щесъздавапазарнивъзможностиза поустойчиво развитие на туризма на регионално ниво и ще допълва националната маркетинговастратегияи дейности (операция3.3.). Щебъдатнасърчаванипредложения, които определят широкомащабни регионални инвестиционни проекти, основани на патньорството, за операция 3.1. Подкрепата няма да се ограничи само до по-слабо развитите туристически региони, тъй като потребностите от разнообразяване на продуктитеи пазарите,намаляванетонасезонносттаи др. несеотнасятсамозатях. Найразвитите ареали няма да бъдат пренебрегнати и също ще получат подкрепапо тази операция. 157
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Дейности, подпомагащи развитието на регионални продукти и пазарната информация,катоинвентаризацияи оценканатуристическитересурси,средстваи услуги, регионален маркетинг и изследвания на въздействието, регионални проучваниянапосетителите,разработваненарегионалнистратегиизаразвитиена туризма, маркетингови и рекламни стратегии и програми, разработване на туристическипакетии др.;
•
Рекламни дейности, като подготовка и разпространение на информационни и рекламни материали за региона и неговите туристически продукти, участие в регионални,националнии международнитуристическипанаири,организиранена регионални туристически панаири, експедиентски пътувания, посещения на пътническиагенти,туроператори,авторинапътеводители,журналистии др.;
•
Организиранена събития с регионалени националенобхвати въздействие, като фестивали, събития на открито, спортни състезания, фолклорни прояви, представяненаместни/регионалнитрадиции,кухня,занаятии др.;
•
Въвеждане на съвременни технологии и информационни системи с цел подобряване на информационното обслужване, маркетинга и планирането на туристическите дестинации, като създаване, реконструкция/ремонт и/или оборудване на туристически информационни центрове, включването им в регионалниили по-големимрежии информационнисистеми, интернетбазирани регионални системи за информация и разпространение (e-маркетинг), туристическибазиданни,основанинаИТ и др.;
•
Дейности, по създаване на регионална идентичност и марка, като доброволно регионално сертифициране на местата за настаняване, атракциите и услугите, въвежданена единнирегионалнисистемиза маркировка,специфичниза региона норми на поведениеи стандартии др., разработванеи въвежданена екологични стандартизатуристическиуслуги;
•
Подкрепана дейности за общественоосведомяванеи информационни услуги за местниябизнеси общности, напримеркомуникационникампаниизаподобряване на осведоменосттаза природнотои културнотонаследствои приносана туризма към развитието, разпространениена подходящаинформациясредтуристическия бизнес, организиране на туристически форуми за насърчаване на ефективната двустранна комуникация, участие и ангажиране на местния бизнес в разпознаванетои разрешаванетонаобщипроблемии др.;
•
Подкрепана организациитеи мрежите, основани на принципа на партньорство, включителнодейностипоизгражданенакапацитетв туристическитеасоциациии общините, който допълва и/или е необходим за горепосочените дейности; насърчаваненаизгражданетонарегионалнии националнимрежии др.
Проектитетрябвадавключваткомбинацияотняколкоотгореизброенитедейности,които се допълвати интегриратна базатана разумналогикаи да допринасятза развитиетои маркетингана туристическипродукти, основанина природнотои културнонаследство (предимнокултуренеко , - и спатуризъм ). Нямада бъдатподкрепяни единичниили разнородни,несвързанипомеждусидействия.
158
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Дейностите трябва да допълват/подкрепят маркетинговите, рекламните и информационнитестратегиии дейности, предвиденина националнониво, най-вече по операция3.3. Бенефициенти Регионални, национални и местни туристически асоциации, регистрирани в Националниятуристическирегистър, общини, сдруженияна общини, Министерствона културата(конкретенбенефициент). 5.3.3.
Операция 3.3. Национален туристически маркетинг
Специфична цел Повишаване на ефективността и влиянието на националните маркетингови дейности, маркетинговатаинформацияи прозрачносттас целдасеподпомогнедиверфикациятана туристическитепродуктии пазарии устойчивоторазвитиенатуризма. Обосновка на операцията За дабъдатпродадени, туристическитепродуктитрябвадасе популяризиратна пазара, т.е. да се привлекат посетители и да има ползи от развитието на туризма. За да се създадат привлекателни туристически продукти и да се популяризират успешно, е необходимопознаваненатърсенето,пазарнитеизискванияи предлагането.Общопризнат факт е, че на международните пазари това не може да се прави ефективно нито от отделнитефирми(особеноакосамалки), нитоотместнитеилирегионалниучастницина пазара. Държавнатаагенцияпо туризъмотговарязанационалниямаркетинги свързанитес него дейности. Както беше отбелязано в социалноикономическия анализ, в изпълнение на своята маркетингова функция тя се сблъсква със сериозни предизвикателства като например: същесвуващите дейности са ограничени по обхват, а в някои случаи – неуместниили неефективни; финансиранетое значителнопо-малков сравнениес товав други страни; маркетинговите изследвания са оскъдни; статистическата и друга информация за туристическото предлагане и развитие в страната е ограничена, несистематизирана,а понякога- неподходящаи ненадеждна;маркетинговитедейностии предоставянетонаинформациянатуриститенесакоординирании т.н. Операциятае насоченакъм преодоляванена тезии подобнипроблемичрезосигуряване на финансиране за маркетинговите и информационните дейности. Подкрепата ще се оказва въз основа на средносрочна рамкова инвестиционна програма, включваща Годишнитепрограмизанационалнатуристическареклама,изготвянисъгласноЗаконаза туризма. Програмите ще се одобряват от УО като част от съответното рамково споразумение за осигуряванена съвместимост с целите на приоритетнатаос и с вече одобренитепроектипооперации3.1. и 3.2. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Подготовкана средносрочнии дългосрочнинационалнистратегиии програмиза развитиеи маркетингнатуризмаи натуристическипродукти;
•
Рекламни дейности като подготовка и разпространение на информационни и рекламни материали на национално ниво, реклама в медиите, участие в международнитуристическипанаири, организираненанационалнитуристически 159
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
панаири, опознавателни пътувания, посещения на пътнически агенти и туроператори,авторинапътеводители,журналистии др.; •
Маркетингови и подобни проучвания на национално и международно ниво, подобряваненатуристическатастатистика,разпространяваненаинформациясред по-широкааудитория;
•
Мониторингнаефективносттанамаркетинговитедейности;
•
Въвеждане на съвременни информационни технологии за създаване и модернизиране на националните системи и мрежи за информация и разпространение(напримернационалнамрежаот туристическиинформационни центрове; интернетбазирананационалнатуристическаинформационнасистема; подобряване на туристическата информационна система на ДАТ, в т. ч. Националниятуристическирегистър),включителнодоставканаоборудване;
•
Дейности за информиранена обществеността, като кампании за подобряванена осведомеността относно природното и културно наследство и значението на туризмананационалнои международнониво;
•
Разработванеи въвежданенанационалнисистемизасертифицираненакачеството на туристическитеуслуги, местатаза настаняванеи атракциите, знакза качество, кодексина поведение, стандарти, системиза управлениена качеството, годишни туристическинаградии др.;
•
Разработванеи въвежданенаекологичнистандартизатуристическитеуслуги;
•
Предоставянена указанияи подкрепаза туристическитесдружения, общинитеи бизнеса (наръчници, справочници, редовен обмен на информация, включително електроннибюлетинии др.).
Бенефициенти Държавнатаагенцияпотуризъм(конкретен бенефициент ).
1.4. Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество Обосновка Тази приоритетнаос имаза целдадопринесеза местнотои междурегионалноразвитие. Основната й характеристика е създаването и подпомагането на инвестиционни инициативи, свързанис местнасобственост, формулиранина местно ниво от местните заинтересовани страни и разработени по гъвкав начин за намиране на решения на конкретниместнипроблеми. Наред с правителството на страната, общините са основният обществен двигател за регионалнотои местноразвитиевБългария. Отвсичко264 общинив България178 самалкии сехарактеризиратс периференстатус.В същото време част от тези общини могат да бъдат определени като общини в неравностойно положение по отношение на местоположение, ниво на развитие и структура на местната икономика. В тази категория попадат периферни, планински, селски, общинив индустриаленупадъки други, коитоизискватпо-интензивнаподкрепа 160
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
заразвитиетоим. В повечетослучаималкиятразмере в съчетаниесъсили е резултатот неблагоприятниобстоятелства. ОПРРе насоченакъм интегрираноторегионалноразвитиеи териториалнотосближаване в цялатастрана. Макарче в Българиярегионалноторазвитиеминавадо голямастепен през градското развитие и свързаността с градските възможности, все пак има определениобласти,в коитонеагломерационнии сравнителномалкиобщинибихамогли да обосноват необходимостта от дребномащабни инвестиции, които са от съществено значение затяхнатаконкурентоспособности устойчивост. Етозащотазиприоритетнаосенасоченаизключителнокъмобщините,коитосенамират извънградскитеагломерационниареалии изпитватострапотребностот инвестицииза стимулираненаразвитиетоси. Конкретнатапомощвключваследното: •
Подкрепаза местнитецентрове,коитоиматкапацитетдаиграятролятана важни икономически центрове, съдействайки по този начин за икономическата и социалнаактивностна прилежащитеим територии;
•
Използваненавъзможностите,коитопредлагатинвестициитевинфраструктура;
•
Подобряваненауслугив областтанаобразованието,здравеопазванетои бизнесана местнитеобщностичрезподобряваненасвързанатас тяхинфраструктура;
•
Превръщаненамалкитеобщинив привлекателномястозаместнии чуждестранни инвеститори;
•
Подобряваненакачествотонаоколнатасредаи превенциянариска.
Приоритетътщесевъзползвасъщоот обмянатанаопити познаниямеждурегионалните и местнивластии технитепартньориот другистраничленкина ЕС (операция4.2). Това означаванасочване,канализиранеи предаванена знания, ноу-хау, и най-добрипрактики къмбългарскитепартньори повременасъвместнатаим работа. Приоритетътщесереализирачрезпроектис участиетона местнитеобщности, коитоще иматвъзможностдаразвиватинституционалнии неформалниформинасътрудничество и диалог,свързанис проблемитенаразвитието. В по-малките общини обаче се наблюдава ограничен институционален, финансов и техническикапацитет(каточовешкиресурси, знания, опит и ноу-хау) за осигуряванена инвестициии развитие.Тозивъпросщебъдеобхванат отПриоритетна ос5. Специфична цел Да се дадевъзможностна по-малкитеобщини да участватв процеситена развитиена страната и да се насърчат регионалните и местни иновации чрез междурегионален обмен. Индикатори и целеви стойности
161
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Вид
Индикатор
Иновативнипрактики, обменении приложенина базатанамеждурегионално Резулт сътрудничество ат Население,облагодетелствано
Количествено изражение Целев Базова Межди Едини а нна стойно ца стойно стойно ст ст (2006) ст (2009) (2015) бр.
0
30
80
бр.
0
75 000
166 000
Изпълненипроектиза дребномащабниинвестиции
бр.
0
60
250
Проектизамеждурегионално сътрудничество
бр.
8
15
40
отдребномащабни инвестиции
Продук т
Септември 2007г.
Честота на измерван е Двапътипо времена програмния период Двапътипо времена програмния период Двапътипо времена програмния период Двапътипо времена програмния период
Източник на информа ция
ИСУН
ИСУН
ИСУН
ИСУН
Операции за подкрепа Врамкитенатазиприоритетнаосщебъдатподкрепениследнитевидовеоперации: Операция4.1: Дребномащабниместниинвестиции Операция4.2: Междурегионалносътрудничество Географски обхват на интервенциите Обхватътна операция4.1 сеопределяна общинскоравнище(NUTS IV) в съответствиесъс списъкана общините, включен в Приложение4. Географскиятобхватна операции 4.2 е неограничен. Основни критерии за избор на проекти: Проектът: •
Съответстванаобщинскияпланзаразвитие;
•
Подобрявакапацитетазаразвитиенасъответнататеритория;
•
Създавановипрактикина сътрудничествоили водидо тяхнотоприспособяванеи прилагане;
•
Допринасязаекологичната,социалнаи културнаустойчивост;
•
Ориентиране къмпотребноститена конкретнигрупив неравностойноположение (особено ромското население );
•
Допринася за сътрудничеството на заинтересованите страни на местно и регионалноравнище.
Финансиране 162
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Индикативно разпределениена средствата (в евро) Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество
% от ОПРР/ приорите тна ос
5.60%
Септември 2007г.
Финансир ане от ЕС
Национал но публично финансир ане
Общо финансир ане
Съотношен ие на финансира нето от ЕС (%)
76 220 679
13 450 708
89 671 387
85%
Разграничаване, допълняемост и връзки с други плановеи програми Програма за развитие на селските райони ( ПРСР ): Инвестиционнатачаст на Приоритет4 (особенооперация4.1) допълваи е тясносвързанас Приоритетнаос 3 на ПРСР: „Подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на разнообразието в селската икономика ” . Операция 4.1 ще се съсредоточи самовърху подобряване на публична образователната, здравната и техническа бизнес инфраструктурав по-малкитеобщини. Щесе финансирати дребномащабнидейностиза предотвратяванена наводненияв рамкитена населенитеместа. Гореспоменатитевидове дейности няма да се подкрепят по Програмата за развитие на селските райони. Това разграничаванепо видове дейности ще създадесинергия между двете програми и ще доведе до създаване на добавена стойност за развитието на целевата територия. По отношение на междурегионалното сътрудничество (операция 4.2) разграничаванетоот ПРСР ще се извършва по вид бенефициенти: операция 4.2 ще подкрепя проекти за сътрудничествомеждубългарскитеобщини (сдруженияна общини) и областии техните европейски партньори, докато избираемите бенефициенти по ПРСР са партниращи си Местниинициативнигрупи(МИГ), коитопредставляватпубличночастнипартньорства . Програми за трансгранично сътрудничество: Програмите за трансгранично/транснационалносътрудничествоняматза цел да финансиратголемии дълготрайни инфраструктурни инвестиции (като програмите по Цел 1), а са предназначени главно за меки и дребномащабни мерки. Проектите трябва да бъдат разработениотпредставителинадветестранинаграницатаи яснодаинтегриратидеите, приоритетите и действията на заинтересованите страни. Те имат трансгранично въздействие, което не може да се покрие изцяло от секторните оперативни програми. Всички проекти по програмите за трансгранично/ транснационално сътрудничество трябвазадължителнодаотговарятна най-малкодваот следнитекритерии: 1) Съвместна подготовка,2) Съвместноизпълнение,3) Съвместенекип,4) Съвместнофинансиране. Допълняемост с програмите INTERREG IVC и URBACT II: Приоритетътще позволи на бенефициентите да се възползват от възможностите, които предоставят програмитеINTERREGIVC и URBACT II катоважниинструментиза реализацияна новата Европейскаинициатива„Регионизаикономическапромяна”. Дваразличнитипапроекти, инициираниотзаинтересованитестранинарегионалнои местнониво, садопълващисеи едновременнос товасъдействатзапостиганенацелитенатозиприоритет: а)
В рамките и бюджетана операция 4.2 (всеки партньор ще има договор със своя Управляващ орган; темите за сътрудничество съответстват на оперативната програма);
б)
В рамките и бюджета на INTERREG IVC и URBACT II темите за сътрудничество съответстватнатемитенатезидвепрограми.
163
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
5.4.1. Операция 4.1. Дребномащабни местни инвестиции Специфична цел Да се подпомогне местното развитие чрез реализацията на важни и полезни дребномащабниместниинвестиционнирешения. Обосновка на операцията Настоящатаоперацияще бъденасоченакъм малкитеобщини извън агломерационните ареали (в съответствиесъс списъкана общини от Приложение 4), които се сблъскватс проблеми, произтичащи от тяхната географска и икономическа изолираност. Тя е насоченакъм интензивнаподкрепаи действия, благоприятстващисъздаванетона нови възможностиза местноразвитие, които ясно ще мобилизиратзаинтересованитестрани наместнонивои щеводятдорешаванетонаспецифичнизаобщинитепроблеми. Операциятацели както подобряванена възможноститеза развитие, такаи повишаване качествотонаживот. Образователната и здравна инфраструктура в по-малките общини не е добре приспособенакъм настоящитенуждиили е в лошо техническосъстояние. Сградитена образователнитеинституциинесадобреподдържании почтидветретиоттяхнесабили ремонтирани през последните 10 години. Сградитена здравните и лечебни заведения същосенуждаятотсериозниинвестициизавъзстановяванетоим. Ето защотази операциясе съсредоточававърхуподобряванена основнитеелементина бизнес,образователнатаи здравнатаинфраструктурав райони,къдетопреодоляванетона тези недостатъциможе да има значително въздействиевърху местното икономическо развитие. Ще се осигурява подкрепа и за дейности за подобряване на качеството на околнатасредаи превенциянариска. Схематазадребномащабниинвестициищедадевъзможностнапо-малкитеобщинидасе насочат към решаването на проблеми, подобни на тези в градските агломерации по Приоритетна ос 1. Инвестициите обаче трябва да са обусловени от ясна потребност и търсене, които не могат да бъдат задоволени чрез използването на подобен тип инфраструктуравсъседнитеградскирайони. Имайки предвид малкия размер на общините и необходимостта да се съчетават финансовите, административни и човешките ресурси, предимство ще се дава на съвместни дребномащабниинвестиционни проекти, които имат подкрепатаот и носят ползанаповечеот еднаобщинаи предвиждатсподелениотговорностизагарантиранена устойчивостнаинвестицията. Всички проекти за защита от наводнения ще бъдат част от интегриранитеплановеза управлениена речните басейни и в координация с Министерствона околнатасредаи водите, за да се гарантираспазванена Директиватана ЕС за наводнениятаи Рамковата директиваза водите (РДВ). Здравнатаинфраструктура, която ще се подкрепя, трябвада бъде в съответствие с одобренатаНационална здравна карта и Националнатаздравна стратегия.Образователнитеинституции,коитощебъдатподкрепени,трябвадаотговарят наприетистратегическии секторнидокументи. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Обновяване/реконструкция и оборудване на публични здравни и лечебни 164
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
заведенияв съответствиес Националната здравна карта; •
Обновяване/реконструкцияи оборудваненаобразователнаинфраструктура;
• Реконструкция/възстановяване/модернизация на съществуващи индустриални и бизнес зони, включително свързаната с бизнеса техническа инфраструктура; • Одити за енергопотребление и мерки за енергийна ефективност за всички проекти, свързани със споменатите по-горе публични институции (например топлоизолация, смянана дограма, локалниинсталации, връзкикъм системитеза топлоснабдяванегазоснабдителнитръбопроводи , илиизползваненаалтернативни възобновяемиенергийниизточниции др.); • Закупуване на машини за организиране на системи за сметосъбиране и сметоизвозване; • Изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура предотвратяваненанаводненияи свлачища,почистваненаречнитекорита;
за
• Подобряване на достъпа на хора с увреждания до публичните сгради, споменатипо-горе. Бенефициенти Общините, посочени в Приложение 4. 5.4.2. Операция 4.2. Междурегионално сътрудничество Специфична цел Да стимулира регионалните и местни иновации и обмен на най-добри практики чрез междурегионалносътрудничествоврамкитенаевропейскататеритория. Обосновка на операцията Междурегионалното сътрудничество е насочено към насърчаване на създаването на мрежимеждурегионии общинис целразпространяванеи обменнаинформация,знания, умения и най-добри практики. Този обмен има изключително голямо значение за общините предвид децентрализацията, извършващасе в България, и предвид новите отговорности,поеманиотобщинитекаторезултатоттозипроцес.Използванетонаопита на другите при прилагането на принципа на партньорство ще донесе полза и на публичния, и начастниясектор.Сътрудничествотов рамкитенаевропейскататеритория ще повиши информираността и знанията на гражданите за европейските политики и ценностии ще“доближиЕвропадогражданите”. Стратегическитенасокина Общносттаза сближаванедаватвъзможностна регионитеда включатв своитерегионалниоперативнипрограмипо цели 1 и 2 дейности, свързанис междурегионалното сътрудничество. Междурегионалното сътрудничество е насочено към насърчаване на сътрудничеството между регионите и общините в Европа с цел споделяне и обмен на информация, знания и най-добри практики. Заинтересованите страни на регионално и местно равнище могат да получат значителна полза от придобитите знания и умения, които ще спомогнат за намиране на решения, подпомагащи развитието. За тази цел настоящата операция ще финансира проекти, основани на сътрудничество, с участието на български партньори и партньори от ЕС, 165
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
предимновъз основана натрупанопит и тематичниинтереси, отколкотона географски принцип. Отчитайки съществуващите форми на междурегионално и трансгранично сътрудничество, операция 4.2 „Междурегионално сътрудничество” няма да финансира проекти междусъседнигранични райони , избираемипо програмитеза трансгранично сътрудничество. Междурегионалнотосътрудничествопотазиоперацияпозволяванарегиониотразлични европейски страни, които не са съседни, да установят контакти и да изградят партньорствазасътрудничество.Товащедоведедообменнаинформацияи създаванена мрежи, подпомагащибалансираното, хармонично и устойчиворазвитиена Европейския съюз. В рамкитена тази операциярегионалнитеи местни власти и техните социалноикономически партньори ще бъдат насърчавани да разглеждат междурегионалното сътрудничествокато средствоза подпомаганена тяхното развитие чрез запознаванес опитанадругите. Операциятаще създадедобавенастойност, давайкивъзможностна заинтересовани страни на местно и регионално равнище да се учат взаимно от опита си и да развиватновии/или иновационниподходии решенияв конкретниобласти,в които процесътна регионалноразвитиеизисквановои с разширенобхватноу-хауи найдобри практики. В тази връзка темите на сътрудничество, които ще бъдат подкрепяниследвадасъответстватна обхватана проблемите, коитосе разрешават чрез програматаи които се нуждаятот прилаганетона нови знания и обмяна на опит. Товаса: •
Превенциянариска;
•
Възстановяваненаградскитерайони;
•
ИКТ-мрежи/информационнообщество;
•
Жилищнаполитика;
•
Възобновяемиенергийниизточници;
•
Транспорт/моделизаорганизациянатранспорта;
•
Развитие на туризма, и по-специално - на по-големите културни и природни атракции;
•
Насърчаванеи разработваненамоделизамеждуобщинскосътрудничество.
Посочените области на сътрудничество са от първостепенно значение за постигане целите на Европейския съюз за повече работните места и растеж. Междурегионалното сътрудничествощедоведедоподобряванекапацитетанапартниращитеси региони, като им дадевъзможностдасъдействатзапостиганетонатезицелипоустойчивначин.
166
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Програмата ще насърчи участието на българските региони в новата инициатива “Региониза икономическа промяна” 6,7. Решението на Европейската Комисияпо отношениена тази инициативадойдетвърдекъсно, за да можеда бъденапълно отразено в оперативнатапрограма. Въпреки това програматаще се възползва от възможностите,произтичащиот тазиинициатива.ПотазипричинаУправляващият органпоемазадължението: •
Да осигури необходимите условия за включване8 на иновативнидейности , свързанис резултатитеотработатанамрежатавкоятоучастварегионът , ;
•
Да включи в Комитетаза наблюдениепо ОПРР представителна мрежата, в която регионътучаства, който е със статутна наблюдатели докладваза напредъкапо изпълнениетонадейноститевмрежата;
•
Да предвиди поне веднъжгодишно в дневния ред на заседаниена Комитетаза наблюдение точка, свързана с дейностите на мрежата, и да обсъди подходящи предложенияпосъответнатаоперативнапрограма;
•
Да включи в Годишния доклад информация за изпълнението на дейностите на регионалнониво, включенивинициативата“Регионизаикономическапромяна”.
Списък с примерни дейности за подкрепа: •
Събираненаданни;изследванияи анализинатенденциитевразвитието;
•
Обмен на ноу-хау и най-добри практики и придружаващитеги анализи, свързани с гореспоменатитеобластинасътрудничество;
•
Разработване на портали/виртуални мрежи за обмен на най-добри практики, интернетбазирани средства и електронни бази данни за споделен обмен на найдобритепрактикии тенденциив развитието;
•
Анализи на най-добри практики и критерии (benchmarking предоставянетонауслуги;
•
Разработваненабъдещистратегическипроектии плановезадействия;
•
Обучения, семинари, конференции, учебни посещения, туининг проекти, съвместни срещи, включващи и социалноикономическите партньори (университети, НПО, бизнессдружения,синдикатии т.н.); Иновационнистратегиии стратегиизапревенциянариска;
•
analyses) при
•
Разпространениена информацияи кампанииза повишаванена информираносттана населението;
•
Разработваненаматериализадистанционнообучениеи дискусионнифоруми;
6
СъобщениенаЕК“Регионизаикономическапромяна”, COM(2006) 675 final, 8.11.2006,{SEC(2006) 1432}, http://ec.europa.eu/regional_policy/conferences/regionseconomicchange/doc/comm_en_acte.pdf
7
РаботендокументнаЕК, съпровождащоСъобщениенаЕК “Регионизаикономическапромяна”, SEC(2006)1432/2, http://ec.europa.eu/regional_policy/conferences/regionseconomicchange/doc/staffworkingdocument_en.pdf
8
Препращакъмсъответнияприоритетзафинансираневпрограмата
167
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Въвежданенаиновационниподходи(пилотнипроекти);
•
Предоставяненаконсултациии услуги,свързани с конкретенобмен;
•
Разпространениенарезултатите.
Забележка: УО ще въведе ясни процедури и практики, за да гарантира, че всяка процедура за сътрудничество ще създадеконкретен продукт и набор от резултати, които са пряко приложими към проблемитенаразвитието.Такавсичкипроектищеосигурятяснаметодиканаобучениеи щесъздадаткъм момента на завършването си комплекс от подходящи средства, методики и други продукти, които да популяризират по-широко бъдещите политики, стратегии и действия, чрез разпространението им на местно,регионалнои къдетоенеобходимо– нацентралнониво.
Бенефициенти Области,сдружениянаобщини,общини,еврорегионии НПОвпартньорствос общиниили областниадминистрации. 5.5. Приоритетна ос 5: Техническа помощ Обосновка Ефективнотоуправлениеи изпълнениенаОПРРизискваособеновниманиепо отношение намеркитезатехническапомощ,задасеотговоринаосновнитепотребностиотподкрепа при координиранетона програматаи да се укрепи капацитетътна административните структури, участващив изпълнениетона програмата,кактосепосочвав чл. 46 на Общия регламент. Първият период на прилагане на СФ е истинско предизвикателство както за УО (включителноза регионалните му отдели), такаи за крайнитебенефициенти , като техническатапомощеотголямозначение,особенопрезпърватагодинаотизпълнението наОПРР. Целта на приоритетна ос “Техническа помощ” е да се осигури безпрепятствено изпълнение,наблюдение,оценка,публичности контролнапрограмата,и потозиначин високониво на усвояванена фондоветеот ЕС. Порадиобхватаи броя на потенциалните бенефициентимеркитезапубличности информираностсаотособенозначение. За служителитена УО и бенефициентитена ОПРРдейностите, свързанис изграждането накапацитет,саключовелементзаосигуряванетонауспешноуправлениеи изпълнение. Набазатанарезултатитеи придобититезнанияпопроектитенапредприсъединителните инструменти, приоритетна ос “Техническа помощ” ще продължи да обръща особено вниманиена укрепванетона административниякапацитетза изпълнениена централно, регионалнои местнониво,вдопълнениекъмакцента,койтоУО поставявърхуразвитието начовешкитересурси. Ще се подкрепя обучението на служителите на всички организации, които участват в процеса, на всички териториалниниваи във всички етапи – програмиране, управление, наблюдение, контрол и изпълнениена ОПРР, генериранена проекти и поддържанена набор от проектни предложения, повишаване на информираността, укрепване на капацитетана потенциалнитебенефициенти,разпространениена информация,знанияи уменияв цялатастрана. По отношениена конкретнотоси съдържаниетехническатапомощпредвиждаразлични видове услуги и дейности, насочени към осигуряването на висока ефективност на процеситена планиранеи управлениена съфинансиранитепроекти чрез иновационни или традиционни инструменти и методи. По този начин веднага след стартиране на 168
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
програмата техническата помощ ще предостави на централните и местни административни структури основни инструменти за изпълнение на дейностите, избираемипопрограмата(правила,процедури,насоки,методологиии др.). Приоритетнатаос щебъденасоченакъмдейности, свързанис непрекъснатоотчитанена напредъкапо управлениетои изпълнениетона ОПРР, извършванетона различнивидове проучвания, анализи, доклади,улесняващиизпълнениетои оценяващивъздействиетона предвиденитемеркипоОПРР,и целящиефикаснои ефективноусвояваненасредстватапо ЕФРР. Специфична цел Подкрепаза дейности, осигуряващиправилнотои ефективнопрограмиране,управление, наблюдение, оценка, информацияи контрол на ОПРР, укрепванена административния капацитетна УО и на бенефициентитеза успешноизпълнениеи осигуряванена висока степеннаусвояваненасредстватаотСФ.
Индикатори и целеви стойности
Вид
Индикатор
Резулт Нивонаобществена осведоменостпоотношение ат наОПРР Техническаподкрепа, консултациии др. Обученислужители наУО (вкл. регионалните му Проду отдели)и бенефициенти Проведенизаседанияна кт Комитетазанаблюдение Проведениинформационни кампаниии публични събитиясъгласно Комуникационнияплан Извършениоценки
Количествено изражение Межди Целев Едини Базова нна а ца стойност стойно стойно (2006) ст (2009) ст (2015)
Честота на измерва не Двапътипо времена програмния период Двапътипо времена програмния период
Източник на информац ия
%
неприложим о
човекодни
1500-
бр.
600
1500
4500
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
6
14
Ежегодно
ИСУН
бр.
6
20
60
Ежегодно
ИСУН
бр.
0
3
10
Ежегодно
ИСУН
15%
5500
40%
15500
Проучвания
ИСУН
Операции за подкрепа: Потазиприоритетнаосщебъдатподкрепяниследнитеоперации: Операция5.1: Програмиране,управление,мониторинг,оценкаи контрол Операция5.2: Комуникация,информацияи публичност Операция5.3: ИзгражданенакапацитетанабенефициентитенаОПРР 169
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Географски обхват на интервенциите ВсичкирайонизапланираненанивоNUTSII. Ключови критерии за избор на проекти Несаприложими Финансиране Индикативно разпределениена средствата (в евро) Приоритетна ос 5: Техническа помощ ( ЕФРР )
% от ОПРР/ приорите тна ос
3,38%
Финансир ане от ЕС
Национал но публично финансир ане
Общо финанси ране
Процент на съфинанси ране от ЕС (%)
46 004 623
8 118 464
54 123 087
85%
Разграничаване, допълняемост и връзки с други плановеи програми ОП “Техническа помощ” (ОПТП ): По приоритетнаос „Техническапомощ” щесе финансират дейности, свързани с ефективното управление, изпълнение, контрол и наблюдениена ОПРР, както и дейности за популяризиранена програматаи обмяна на опит. ОП „Регионално развитие” ще подпомогне укрепването на капацитета на бенефициентитечрезосигуряваненаобученияпоспецифичнизапрограмататеми. В ОП „Техническа помощ” са включени обучения за местните и регионални власти, свързани с основните принципи на финансовата помощ, получавана от Структурните фондовеи Кохезионияфондна ЕС, катообщественипоръчки, одитнапътека,проверкаи потвърждаванена разходи, финансовоуправлениеи контрол, хоризонталниполитикии др. 5.5.1. Операция 5.1. Програмиране, управление, мониторинг , оценка и контрол
Специфична цел Подпомаганена Управляващия орган на ОПРР и регионалните му отдели за ефикасно изпълнение на дейностите, свързани с програмирането, управлението, изпълнението, наблюдението, оценката и контрола, съгласно разпоредбите и предписанията на регламентитенаЕСзаСтруктурнитефондове. Обосновка на операцията За първи път българските административни структури трябва да се изправят пред предизвикателството, свързано с управлението на съфинансирани по линия на СФ проекти, независимоот това, че дълговремеправителствотона Българияе участвалов проекти,финансиранипопредприсъединителнитеинструменти.Катоцялоуправлението на една оперативна програма и на отделни проекти (или на интегрирани проекти) предвиждадълъгсписъкот дейности, включващиизготвянена неофициалнидокладии подготовканаофициалнидокументи,коитощесеизпращатв Европейскатакомисияпрез целияпрограменпериод. 170
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Управляващият орган и регионалните му отдели ще имат нужда от допълнително укрепванена капацитета(чрезобучение, обмянана опит и др.), за дамогатдаотговорят на изискваниятаза управлениеи изпълнениена ОПРР. Доставкатаи инсталиранетона офис оборудване, необходимо за ефективното управление, изпълнение, наблюдение, контроли оценканаоперациитепоОПРР, е отголямозначение,особенопоотношениена правилнотофункциониранена Информационнатасистемаза управлениеи наблюдение (ИСУН). Специализираните проучвания ,анализи ,оценкии др. саотсъществено значение за изпълнениетои оценкатана въздействиетона операциитена ОПРРи за подготовката надокументитезаследващияпрограменпериод. Ефективността на техническата помощ ще се основавапреди всичко върху анализ на потребноститеот подкрепана Управляващияорган на ОПРР, които трудно могат да се определятповременаподготовкатанапрограмата.Потазипричинатехническатапомощ трябвадаможегъвкаводасепренасочва,задаотговорина променящитесепотребности наУправляващияорганвзависимостотновитеизисквания. Списък с примерни дейности за подкрепа: •
предоставяне на техническа подкрепа, консултации, изследвания, анализи, проучвания и др., необходими за правилното управление, изпълнение, наблюдение, оценкаи контролнаоперациитепоОПРР;
•
подкрепана процеситена оценка и избор на проекти (организация на оценителни комисии,базаданниотнезависимиексперти,притежаващинеобходимитетехнически познанияи опит, наеманенаексперти,и др.), независимиоценкинапроекти;
•
заплати, разходиза поддръжкана офисии за пътуванияна служителите, участващи пряко в програмирането, управлението, изпълнението, наблюдението, оценката и контроланаОПРР;
•
обучениена персоналана УО (работнисрещи, семинари, обменна добрипрактикии опити др.);
•
помощ за стимулиране на структурите на УО за тяхната извънредна работа по управлението,изпълнението,наблюдението,оценкатаи контроланаОПРР;
•
доставка и поддръжка на комютъризирана информационна система (хардуер и софтуер) и на офис оборудване, необходимо за управлението, изпълнението, наблюдението,оценкатаи контроланаОПРР;
•
оценканаизпълнениетонаОПРР(включителнотекущаоценка);
•
подкрепа за финансовия контрол и одит (включително проверки на място и свързанитес тях отчети, вътрешнисистеми за контрол, съблюдаванеспазванетона процедуритезаобщественипоръчки и др.);
•
организиранена работата,текущиразходии обучениена Комитетазанаблюдениена ОПРР;
•
подкрепа за подготовката на документи за следващия програмен период (консултации ,проучвания ,наръчници и др.).
Бенефициенти Министерството на регионалното развитие и благоустройството (УО и неговите регионалниотдели).
171
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
5.5.2. Операция 5.2 . Комуникация , информация и публичност Специфична цел Подпомаганена Управляващияорган на ОПРР при изпълнениетона Комуникационния план по ОПРР за предоставянена информация и информиранена обществото относно възможноститеза финансиранепо програмата,критериите, правилатаи процедуритеза участиенапотенциалнитебенефициентивнейнотоизпълнение. Обосновка на операцията Всъответствиес регламентитенаЕС, УО и останалитеучастницив изпълнениетонаОПРР ще предоставят максимално пълна информация за финансовите възможности, предлаганиотпрограмата. По тази причина те трябва да осигурят широка публичност на ОПРР, подчертаваща финансовияпринос на Европейскияфонд за регионалноразвитие, и да предоставятна потенциалнитеполучателина помощта(общините, НПОи др.) подробнаинформацияза административнитепроцедури,коитоследвадасеспазватзаполучаваненафинансиране по ОПРР, включително описание на процедурите за кандидатстване и оценка на проектите,критериитезаоценкаи подбор,отговорнителицананационално,регионално и местноравнище,коитомогатдапредоставятповечеинформация. Списък с примерни дейности за подкрепа: Комуникационният план предвижда различни видове действия за информиране на обществеността (мултимедия, видео, информационни кампании). По-конкретно, примернитедейности,коитомогатдабъдатфинансиранипотазиоперация,са: •
Разработванеи поддръжканаинтернетстраница;
•
Разпространение на документи, свързани с ОПРР (правила, процедури, насоки, методикии др.);
•
Участия в медиите, информационнифилми и клиповепо телевизията, рекламии другиконтактис пресата;
•
Публикации,бюлетини,брошури,плакати,наръчниции др.;
•
Организираненаконференции,“пътуващи” изложбии семинари;
•
Аудиовизуалнипродукциии документалнифилми;
•
Анализии допитваниядообщественотомнение;
•
Информационни кампании, проучване на общественото мнение, кръгли маси и фокус групи, публикации, анкети, проучвания, семинари за стимулиране на гражданскатаподкрепаи отговорностзапредлаганитеинвестиции.
Бенефициенти Министерството на регионалноторазвитиеи благоустройството (УО и неговите регионалниотдели).
172
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
5.5.3. Операция 5.3 . Изграждане на капацитет на бенефициенти те на ОПРР Специфична цел УкрепваненакапацитетанабенефициентитенаОПРРзауспешноучастиев изпълнението наОПРРи усвояваненафинансовитересурсипоСФ. Обосновка на операцията Опитът от предприсъединителните инструменти и анализът на капацитета на бенефициентитепоказваясно, че изпълнениетона ОПРР е истинскопредизвикателство. Отговорност на Управляващия орган е бенефициентите по програмата (общини, НПО, централниправителствениинституциии агенции) дасадобреподготвени,задамогатда изпълняватсвоитезадачи. Чрез използване на техническа помощ тази операция ще подкрепя дейности за преодоляванена трудностите, с коитосе сблъскватбенефициентитепри степенуванена потребностите си, при подготовкатана проекти, при идентификацията, обосновкатаи липсатана готовипроектнипредложения. Другпроблеме тенденциятада се предлагат по-скоромалки,„изолирани” проекти,вместостратегическиилиинтегриранипроекти. Освентоваанализътнануждитеот обучениенабенефициентите,извършенпо проектна ПРООНза оценкатанакапацитета,показа,четесапреминалипрезпрекаленомногообщи обучения за сметка на обучения по конкретни теми. Тъй като общото обучение по процедурите за управление, изпълнение и контрол на СФ (включително. обществени поръчки, одитна пътека, верифициранена разходи, финансово управление и контрол, хоризонталниполитикии др.) щебъдеобхванатоот другитедвеоперативнипрограми– ОП „Административен капацитет” и ОП „Техническа помощ”, операция 5.3 ще се съсредоточи преди всичко върху укрепването на съществуващия капацитет на бенефициентите на ОПРР чрез специфичното обучение. Относно методологията на обучението ще се дава предимство на програми, които са от практическо естество, провеждатсеподформатанасеминари,и в коитообучителнитедейностисеръководятот професионалистивсъответнатаобласт. Общопризнат факт е, че регионалното и местно развитие в България не може да се насърчи успешночрез подкрепатана отделниобщини. Налицее потребностне самоот междуобщинскосътрудничество, особеномеждупо-малкитеобщини, но същои от един по-съгласуван, основанна партньорствотопроцесна съвместнаработана общините. За осигуряваненаефективноучастиеи ангажименткъмдействиятазарегионалноразвитие е необходимединпо-интегриранподходна развитие. Междуобщинскотопартньорствов действие е предизвикателство за развитието: сътрудничеството между потенциални партниращисиобщинисъссходнипроблемищебъдеотособенозначениезаусвояването насредстватапоОПРР. За да се преодолеят недостатъците в междуобщинското партньорство, операцията ще подкрепя дейности, свързани с обучение и консултации, улесняващи създаването на моделии мрежизасътрудничество,особеномеждупо-малкитеобщини. В допълнение към това специално постановление на Министерския съвет предвижда наемането на експерти за управление на инфраструктурни проекти, с което да се подпомогнат бенефициентите при подготовката, техническото, административно и финансовоуправлениенапроектите,съфинансираниотЕС. Списък с примерни дейностиза подкрепа: 173
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Оценканапотребноститеотобучениеи консултации;
•
Изготвяне и изпълнение на планове за действие за укрепване на административниякапацитетна бенефициентитена ОПРРна базатана направени оценки;
•
Консултантска помощ за идентифициране на проектни идеи и подготовка на проектопредложения, съответстващи на ОПРР, разработване и поддържане на списъкот „готовизафинансиране” проекти;
•
Разработване и изпълнение на програми за обучение (наемане на експерти, организиране на обучения, обучителни материали и др.) за улесняване на изпълнениетонаоперациитепоОПРРкато: -
програма за обучение за изграждане на капацитет за разработване и изпълнениетонаинтегриранипланове/стратегиизаградсковъзстановяване;
-
програма за обучение за изграждане на капацитет за използване на инструментаJESSICAвъввръзкас ОПРР;
-
програмаза обучение за изгражданена капацитет за прилаганена мерки за енергийна ефективност и използване на потенциала на възобновяемите източницинаенергия;
-
програма за обучение за изграждане на капацитет за подготовка на предпроектнипроучвания/проучваниязаосъществимост,оценкана търсенето и осъществимостта,социалноикономическаи финансоваоценка,кактои други видоветехническадокументация, необходимаза подготовкатана проекти за кандидатстванепооперациитенаОПРР;
-
програмаза обучениеза изгражданена капацитетпо екологичнивъпросивъв връзка с проектите по ОПРР, като оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), стартегически оценки на въздействието върху околната среда, свързанис НАТУРА 2000 и тяхнотовключванев подготовкатаи изпълнението напроектитепоОПРРи др.
•
Дейности за изграждане на партньорства, имащи за цел подобряване и улесняване на сътрудничеството между по-малките общини в подготовката и изпълнението на проектите, създаване на партньорства със социални, икономически, регионални, НПО и други подходящипартньори, разработванена интегриранирешения;
•
Развитиеи укрепванеизгражданетона мрежимеждуобщините (обмен на иновации,опити най-добрипрактики).
Бенефициенти Министерството на регионалното развитие и благоустройството (УО и неговите регионалнизвена). Крайните получатели на подкрепатаса всички бенефициенти по ОПРР (общини, НПО, министерства и агенции, областни администрации), както са идентифицирани по отделнитеприоритетниоси.
174
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
6. РАЗПОРЕДБИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ Съгласно Регламент на Съвета (EС) № 1083/2006 в настоящата глава са представени разпоредбите за изпълнение на Оперативна програма “Регионално развитие”. Управляващите органи и принципите, които се прилагат при координацията на функциите им, са определени в Националната стратегическа референтна рамка за България 2007–2013 г., както и в съответните подзаконови нормативни актове на националнотозаконодателство. 6.1. 6.1.1.
Определяне на компетентните органи и звена Управляващ орган (УО)
Съгласно разпоредбите на Глава 21 от Договора за присъединяване и с Решение на Министерскисъвет№ 965/16.12.2005 г. Главнадирекция“Програмиранена регионалното развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е определеназаУправляващорганнаОП“Регионалноразвитие”. ГД“Програмираненарегионалноторазвитие” ечастотспециализиранатаадминистрация на МРРБ, която в предприсъединителния период изпълнява функциите на секторен координатор по Програма ФАР с отговорности за програмирането и мониторинга на мерките в областта на регионалното развитие и трансграничното сътрудничество. Опитътот използванетона единединственорган, койтодаотговарязатрансграничното сътрудничество и регионалното развитие, се прилага също и за периода след присъединяването,катозатазицелГлавнатадирекцияеопределеназаУправляващорган и за трансграничните и транснационалните програми по цел “Териториално сътрудничество”. ОПРР включва и действия, свързани с междурегионалното сътрудничество,кактое посоченов чл. 37(6)(б) на Общиярегламент.Потозиначинщесе гарантирасъгласуваността, последователносттаи ще се избегнатприпокриваниямежду програмите. УправляващияторганнаОПРРотговарязаефективното,ефикаснои правилноизпълнение наоперативнатапрограмав съответствиес принципазаразумнофинансовоуправлениеи съгласноразпоредбитена съответнитечленовена Общиярегламент78 и на съответните раздели от Регламентана Комисията за изпълнението на Структурните фондове79. ПоконкретноотговорноститенаУправляващияорганнаОПРРса: • Да гарантира, че операциите са избрани в съответствие с критериите, приложимикъм оперативнатапрограма,и с действащитеправилана Общносттаи настранатазацелияпериоднатяхнотоизпълнение; • Дапроверии потвърди, че разходитеза съфинансиранитепродуктии услуги садействителноизвършениот бенефициентитепо операциитеи сав съответствие с правилата на Общността и на страната; проверките на място на отделните проектимогатдасеизвършватна „извадков” принципв съответствиес детайлните 78
Регламент наСъвета (ЕС) № 1083/2006: чл. 60 - ФункциинаУправляващия органчл ; . 66 - Организация намониторинга ; чл. 67 - Годишендоклади заключителендокладза изпълнението; чл. 68 - Годишенпрегледна програмите; чл. 69 Информацияи публичност;чл. 90 - Наличиенадокументация 79 Регламент наКомисията (ЕС) No 1828/ 2006: РазделI – Информацияи комуникации; РазделIII – Системизауправление и контрол
175
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
насоки, коитощебъдатприетиот Комисиятасъгласнопроцедурата,предвиденав чл. 103(3); • Да гарантира наличието на система за вписване и съхраняване в компютъризиран вид на счетоводните документи за всяка операция по оперативната програма и на набора от данни, необходими за изпълнението, финансовотоуправление,наблюдение,проверка,одити оценка; • Дагарантираподдържанетона отделнасчетоводнасистемаили на съответен счетоводен код от страна на бенефициентите и другите звена, ангажирани с изпълнениетонаоперациите,завсичкитранзакции,свързанис операциите,безда нарушаваизискваниятананационалнитесчетоводнистандарти; • Дагарантира,че оценкитена оперативнитепрограми, предвиденив чл. 48(3), саизвършенивсъответствиес чл. 47; • Давъведепроцедури,гарантиращи,че всичкисвързанис разходитеи одитите документи, необходими за обезпечаване на адекватна одитна пътека, се съхраняватв съответствиес изискваниятаначл. 90 наРегламентнаСъвета(ЕС) № 1083/2006; • Да гарантира, че Сертифициращият орган получава цялата необходима информация по процедурите и верификациите, извършени по отношение на разходитезацелитенасертификацията; • Даръководиработатана Комитетаза наблюдениеи даму предоставявсички необходими документи за наблюдение на качеството на изпълнение на оперативнатапрограмавсветлинатанаконкретнитей цели; • Да изготвя и след одобрениеот Комитетаза наблюдение – да представяна Комисиятагодишнияи заключителниядокладзаизпълнението; • Да осигури съответствие с изискванията за информация и публичност, заложенивчл. 69 наРегламентанаСъвета(ЕС) № 1083/2006. Във връзка с дейностите по операция 4.2: “Междурегионално сътрудничество” на Приоритетнаос 4 Управляващияторганна ОПРРноси прякаотговорностза българските партньорипопроектите,катосъщевременноизпълняваи ролятанаДоговарящорган. УправляващияторганнаОПРРв рамкитенаГД„Програмираненарегионалноторазвитие” включва в състава си Главен директор, четири отдела и три сектора на централно равнищеи 6 регионалниотдела,кактоследва: Структура Управляващ орган на ОПРР – централно ниво Главендиректор,ГД“Програмираненарегионалноторазвитие” Отдел“Програмиранеи мониторинг” Отдел“Изпълнениенапрограмнитеприоритети” Сектор“Капацитетзаподготовканапроектии техническапомощ” Сектор“Оценка” Сектор“Организационноразвитие,информацияи публичност” Отдел“Финансовоуправлениеи контрол” Отдел“Законодателство,оценканарискаи нередности” Управляващ орган на ОПРР – регионални отдели 176
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Отдел“Северозападенрайонзапланиране” (Видин) Отдел“Северенцентраленрайонзапланиране” (Русе) Отдел“Североизточенрайонзапланиране” (Варна) Отдел“Югозападенрайонзапланиране” (София) Отдел“Юженцентраленрайонзапланиране” (Пловдив) Отдел“Югоизточенрайонзапланиране” (Бургас) Регионалнитеотделинесамеждиннизвенапосмисъланачл. 2(6) наРегламентнаСъвета (ЕС) № 1083/2006, тъйкатоте не са самостоятелни юридически лица, а са частот ГД „Програмиране на регионалното развитиепри ” МРРБ. Те са на прякоподчинение на ръководителянаУО (главендиректор наГД„Програмиране нарегионалното развитие ”), койтоги упълномощавадаизпълняватконкретнифункциии задачипо изпълнениетона проектите,когатотенесаделегиранинаконкретенбенефициент,и по-специално: • Да оказват подкрепа на ръководителя на УО и на отговорните звена на централно равнищев дейностите, свързани с информациятаи публичността на ОПРР; да организират информационни дни за отделните покани за набиранена проектнипредложения; • Да консултират и оказват съдействие на потенциалните бенефициенти относно разработкатаи представянетона проектни предложения; да изпълняват ролята на звено, оказващо помощ на потенциалните бенефициенти на оперативнатапрограма; •
Даприематпроектнитепредложениятаотбенефициентите;
• Да поддържат база данни, съдържаща цялата необходима информация за полученитепредложения; • Дапроверяватпълнотатана полученитепредложенияи съответствиетоим с изискваниятаи критериите,посоченивпоканатазаподаваненапредложения; • Да информират кандидатите за резултатите от проверката и при необходимостдаискатдопълнителнидокументии информация; • Даправятпроверкиза установяванена реалното започванена строителните работии/или надругитедейности,свързанис финансиранитепроекти; • Да правят проверки за установяване на доставката на съфинансираните продукти/услугии наразходите,обявениотбенефициентите; • Да правят проверки за установяване на избираемостта на разходите и да подготвятдокладидоУО; • Даосигурятнепрекъснатмониторингна проектите,дапроверяватпричините зазабавянияв стартиранетонапроектите,катоулесняватпроцедурите,обръщайки специалновниманиенакрайнитесроковеи разходванетонасредствата; • Да въвеждатцялатанеобходимаинформацияпо процедурите, финансовите, физическите аспекти и въздействието в Единната информационна система за управлениеи наблюдение(ИСУН).
177
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
178
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Управляващият орган в структуратана МРРБ
МИНИСТЪР Звено за вътрешен одит
ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР Главен директор ГД “ Програмиранена регионалното развитие”
Отдел “ Програмира неи мониторинг”
Отдел “ Изпълнение на програмните приоритети”
Сектор “ Капацитетза подготовка на проектии техническа помощ”
Отдел "Северозападе н район за планиране”
Отдел " Северен централен район за планиране”
Отдел " Североизточен район за планиране”
6.1.2.
Сектор “ Оценка”
Сектор “ Организацион но развитие, информация и публичност”
Отдел “ Финансово управлениеи контрол”
Отдел " Югоизточен район за планиране”
Отдел " Южен централен район за планиране”
Отдел " Югозападен район за планиране”
Отдел “Законодателств о, оценкана рискаи нередности”
Бенефициенти
В чл. 2 от Общия регламент бенефициентите са дефинирани като изпълнители, институции или фирми, публични или частни, отговарящи за инициирането или за иницииранетои изпълнениетона дейностите. Категориитеизбираемибенефициентипо ОПРР са даденив описаниетона приоритетнитеоси и конкретнитеоперации, които ще бъдат финансирани. В тези категории попадат само публични институции и фирми (общинии сдружения на общиниобщински , или държавни предприятия , компанииза обществен транспорт, лечебни и здравни заведения, социални и образователни институции, местни, регионални и национални туристически асоциации, Държавната агенция по туризъм, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, областни администрациии др.). Бенефициентитеприлагатразпоредбитепри пълноспазванена изискваниятана ОПРРи инструкциите на Управляващия орган. Те отговарят пред всички институции, които участват в системата на одитната пътека – Управляващ орган, Сертифициращ орган, Звено за вътрешен одит, Одитиращорган и служби на ЕК, както и пред Европейската Сметнапалатаи Европейскатаслужбазаборбас измамите(OLAF). 6.1.3.
Сертифициращ орган
Съгласночл. 61 от Общиярегламент,функциитенаСертифициращорган(единзавсички оперативни програми в България) се изпълняват от дирекция “Национален фонд” в Министерство на финансите. Сертифициращият орган отговаря за изготвянето и 179
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
представянето пред Комисията на заверени отчети за разходите и на заявления за плащане,коитоудостоверяватче , : •
Отчетът за разходите е правилен, получен в резултат на надеждни счетоводни системии сеосноваванапроверимиоправдателнидокументи;
•
Деклариранитеразходисъответстватна действащитеправилана Общносттаи на странатаи санаправенивъввръзкас операции, избранизафинансиранесъгласно критериите, приложими по отношение на програмата, и в съответствие с правилатанаОбщносттаи настраната.
СОподдържасчетоводниданнив електроненвидза разходите, обявенипредЕК, и води отчетза сумите, подлежащина възстановяванеи за изтегленитесуми следанулирането на цялата или на част от вноската за операцията. Той гарантира, че бенефициентите/изпълнителите ще получават редовно плащанията въз основа на искания за плащане, представени пред УО, и докладва на ЕК за всички нередности, включителнозапроцедуритеи променитев резултатоттях. 6.1.4.
Звено за вътрешен одит
Звеното за вътрешен одит в Министерството на регионалното развитие и благоустройствотоизпълнявафункции, свързанис вътрешнияодитнавсичкиструктури, дейностии процеси, осъществяваниот министерството, включителнои на структурите, които управляватфондоветена ЕС (Управляващияорган на ОП “Регионално развитие”, ИзпълнителнитеагенцииФАРи ИСПА). Звенотое на прякоподчинениена министърана регионалното развитие и благоустройството и отговаря пред него. Функциите на това звено се подчиняват на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Звеното за вътрешенодит ще извършвавътрешниодити за целитена ОП “Регионалноразвитие” и ще изпраща копия от докладите си на Ръководителя на УО на ОПРР, както и на Одитиращияорганв Министерствотонафинансите. 6.1.5.
Одитиращ орган
Съгласно чл. 59 от Общия регламент функциите на Одитиращ орган (един за всички оперативнипрограмивБългария)сеизпълняватотдирекция“ОдитнасредстватаотЕС” в Министерството на финансите. Одитиращият орган отговаря за извършването на проверки в съответствие с разпоредбите на чл. 62 на Общия регламент, включително извадковипроверкинаразходитепооперациитенаОПРРи системниодити. 6.1.6.
Орган за оценка на съответс твието
Функциитена Органза оценкана съответствието(единза всичкиоперативнипрограми) съгласночл. 71 на Общиярегламент щесеизпълняватот дирекция„Одитна средствата от ЕС” в Министерствона финансите, на базаРешениена ЕК от Август 2006г. Дирекция „ Одитнасредствата отЕС” отговаря заоценката насистемите зафинансово управление и контролна оперативнитепрограмии давастановищеотноснотяхнотосъответствиес предвиденото в Регламент 1083/2006г. При извършванена оценкатана съответствието (включително разработването на методология , провеждането на одитиза оценкана съответствиетои изработванетона доклади) по оперативнитепрограми, дирекция„Одит насредстватаотЕС” щесеподпомагаотвъншниексперти/одитори.
180
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
6.1.7.
Септември 2007г.
Орган, отговарящ за получаването на плащанията от Комисия та
Товае един органза всички оперативнипрограмисъгласночл. 58 от Общиярегламент. Органът, отговарящ за получаването на плащанията от Комисията, е дирекция “Национален фонд” вМинистерство нафинансите . 6.1.8.
Орган, отговарящ за извършванена плащания та към бенефициенти те
Управляващият орган на ОП “Регионално развитие” извършва директни плащания на бенефициентите въз основа на лимитите, определени от отдел „Съкровище” на Сертифициращияоргани на отчетитеза разходи, подадениот регионалнитеотделина ниво NUTS II. Регионалнитеотдели няма да имат функции и задължениявъв връзкас плащаниятакъмбенефициентите. 6.2. 6.2.1.
Организация на изпълнението на ниво проект Подаванена проектни предложения и подборна проекти
Основни принципи УО на ОПРРносицялатаотговорностзапроцедурите,свързанис подбораи договарянето напроектипопрограмата.Тойразработваосновнитекритериизадопустимости изборна проекти и ги представя за одобрение на Комитета за наблюдение. УО гарантира прозрачността, обективността и ефикасността на процедуратаза подбор, а с това – и качествотонапроектите.С изключениенаслучаите,когатое указанодруго, процедурите за отпускане на безвъзмезднапомощ, предвидени в ПМС № 121 /31.05.2007 г.80, ще се прилагатпоОП„Регионалноразвитие”, кактоследва: •
Процедураза директно предоставянена безвъзмезднафинансовапомощ е тази, при коятопроектнопредложениеможедаподадесамокандидат,койтоизричное посочен в съответната оперативна програма като конкретен бенефициент на помощтапосъответнатаприоритетнаос/операция(чл. 9 отПостановлението);
•
Открита покана без определен срок на кандидатстване, при която оценката на избраните проекти е равна или по-висока от предварително обявения минимум (чл. 8(5),(7) отПостановлението );
•
По отношениена техническатапомощотпусканетона средстващесеизвършвана базата на заповед, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройствотосъгласночл. 9 отПМС№ 121 / 31.05.2007г.
Управляващият орган може да вземе решение и след одобрение от Комитета по наблюдениеда приложи всяка от останалитепроцедури за отпусканена безвъзмездна финансова помощ, предвидени в постановлението, т.е. открити или ограничени конкурентнипроцедуризаизборс определенкраенсрокзакандидатстване.
ПМС№ 121/ 31 май2007 г. заопределяне наредазапредоставяне набезвъзмездна финансова помощпо оперативнитепрограми,съфинансираниотСтруктурнитефондовеи КохезионнияфонднаЕвропейския Съюзи поПрограматаФАРнаЕвропейскияСъюз,Държавенвестник,бр. 45 от 8.06.2007, www.eufunds.bg 80
181
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Оценителните комисии са на национално равнище и включват представители на централнатаадминистрацияи на регионалнитеотделина УО, кактои на компетентните министерства(УО на другиОП). Оценителнитекомисиимогатдавключвати независими експерти/регионални представители, поканени въз основа на специализираната им експертизав определенаобласт/регион, необходимаза правилнатаоценкана проектите. Оценкатанапроектитевключва: •
Оценканаадминистративнотосъответствие;
•
Оценканадопустимостта;
•
Техническаи финансоваоценка.
Процедуритеза общественипоръчки, възлаганиот бенефициентитена безвъзмездната финансовапомощ,сепровеждатсъгласноЗаконазаобщественитепоръчки, койтоев сила от 1 юли 2006 г., и ПМС№ 55 / 12.03.2007г.81. Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с конкретен бенефициент по съответната операция на ОПРРвключваследните етапи: •
Изготвяне на подробни изисквания от УО и изпращанена покана за участие до съответниябенефицент;
•
Изготвянеот конкретния бенефициентна средносрочна рамковаинвестиционна програма. Тези програми включват секторен анализ, оценка на потребностите, целите, мерките, критериитеза изборна проекти, показателитеи наборот готови проекти, които ще се реализират, включително финансова обосновка (Приоритетни оси1, 2 и 3);
•
Оценкана съответствиетона средносрочнатарамковаинвестиционнапрограмас предварителноодобренитеизискванияи критериизасъответнатаоперация;
•
РешениенаръководителянаУО заотпусканенабезвъзмезднафинансовапомощ;
•
Подписванена споразумениена базатана средносрочнатарамковаинвестиционна програмачрездоговоризапредложенитепроектнифишове,даденивприложение.
Откри та процедура без определен срок за кандидатстване Сроковетеза подаванена проектни предложенияза безвъзмезднафинансовапомощпо тази процедурасе определятот УО – той можеда приемапредложениятанепрекъснато или само в определени периоди, които ще бъдат обявени в пресата, на интернет страницата на МРРБ, в Единния информационен портал на Структурните фондове и Кохезионнияфондна ЕС и чрез другисредстваза масовоосведомяване.Всекикандидат представя в регионалните отдели на УО предложение за проект чрез Формуляр за кандидатстване (ФК), подготвен в съответствие с Насоките за кандидатстване (НК). Процесътнаоценкавключвадваетапа: •
Административна проверкаи проверкана допустимостта
ПМС№ 55 /12 март2007 г. заусловията и редазаопределяне наизпълнител отстрананабенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ по Структурните фондове на ЕС и от Програма ФАР на ЕС, Държавенвестник,бр. 24 от 20.03.2007,www.eufunds.bg 81
182
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Кандидатите трябва най-напред да отговарят на изискванията за пълнота на предложението за проект, определени в НК. Само при условие че са изпълнени, предложениятапреминаватнавториетап. Навторияетаппредложениятасепроверяватзадопустимостнакандидатанадейностите , и разходите чрез сравнение с критериите, специфични за операцията. Регионалните отделина УО могатдаизискатинформацияили даотхвърлятпредложението, акото не отговарянанякойоткритериитезаизбираемост. •
Техническаи финансова оценка
За проектите, преминалиуспешнопроверкатаза допустимост, се назначаваоценителна комисия (за техническа и финансова оценка). В процеса на техническа и финансова оценкаучаствати представителинарегионалнитеотделинаУО. Предложенията, получили оценкаравнаили по-високаот минимално определената, се приематкатоподходящизаизпълнениепроекти,коитосевключватв списъканапроекти заотпусканенабезвъзмезднафинансовапомощкаточастотдокладазаоценка. 6.2.2.
Управление и мони торинг на проекти те
Разделениена функциите и задълженията При изпълнението на ОП „Регионално развитие” ще се спазва изцяло изискването за разделение на функциите, описано подробно в Процедурния наръчник на УО. На централноравнищеизпълнениетои управлението (включителноподборътна проекти) ще бъде извършвано от звена, различни от отдела, занимаващ се с финансовото управлениена програмата.На регионалнониво се прилагасъщиятпринцип. Освентова експертите, извършващипроверки на място, няма да са ангажирани с процедуритепо подбор на проектите, управлениеи плащания. Всички дейности ще се изпълняватпод строгиянадзорнаупълномощенитеслужителинаУО, катоконтролътщеседокументира подформатанавъпросници,основаващисенапринципана „двойнияподпис”. Управлениетона проектитена бенефициентитещесеосновавана договор/споразумение койтодагарантира,че лицето,занимаващосес дейноститеприпровежданенатръжната процедура,несъвпадас лицето,занимаващосес изпълнениетонадоговораследнеговото подписване(оперативнонаблюдениенаниводоговор).Вслучайнапроцедуразадиректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефицентът е отговорен за създаванетона адекватнаорганизация, с надежднивътрешни процедури, обезпеченас подходящбройквалифициранислужителизаосигуряваненасвоевременното,ефикаснои ефективноизпълнениенапроектите. Оперативен мони торинг и докладване По време на изпълнението на проектите целите и тяхното осъществяване ще се наблюдаватна базатана индикатори, определенина ниво входящиданни, резултатии целисъгласнодоговора/ споразумението.Чрезинформацията,подаденана ИСУН, УО ще наблюдаваграфиканаизпълнениенавсекипроект.УО щесравняванапредъканапроекта с предвиденитеграфикзаизпълнениеи показатели. Бенефициентите ще бъдат отговорни за навременното техническо управление на проектитепо отношениена подизпълнителите.Товаобхващатехническотоизпълнение, включително представянето на редовни актуализации и доклади за изпълнение на проектите, както и проверка и одобряване на докладите и на дейностите на подизпълнителите.Изискваниятапо отношениенатехническитеи финансовитедоклади на бенефициентите ще се определят в договора/ споразумението в зависимост от 183
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
естеството на всяка операция от ОПРР. За целта, освен периодичните доклади за напредъка на проекта, бенефициентът ще трябва да представя междинни доклади и заключителендоклад. ТехническотонаблюдениенапроектитещесеизвършваотрегионалнитеотделинаОПРР, ав случайнапроцедуразадиректнопредоставяненабезвъзмезднафинансовапомощ- от конкретния бенефициент. Регионалните отдели ще проверяват дали са изпълнени физическитеиндикатори, катоизползватрезултатитеот проверкитена мястои данните отдокладитезанапредъканапроекта,кактои техническатачастотмеждиннитедоклади и заключителниядоклад,представениотбенефициента. Финансовотонаблюдениена проектитеще се извършваот УО на базатана финансовата частот междиннитедокладии заключителниядоклад,представениот бенефициентите, при исканияза допълнителниплащанияпо проекта. Освентовапри необходимостможе дабъдепоисканадопълнителнаинформацияот бенефициента,напримерчрезредовните докладизанапредъкапопроекта. УО, с подкрепатанасвоитерегионалниотдели,щеизвършвапредварителнипроверкина процедури по обществени поръчки на бенефициентите, съгласно предвиденото в договорите/ споразуменията. 6.3. 6.3.1.
Организация на изпълнението на ниво програма Мониторинг на програма та
Коми те т за наблюдениеКН ( ) Съгласноизискваниятаначл. 63 наРегламентнаСъвета№ 1083/2006г. за ОП“Регионално развитие” сесъздаваКомитетзанаблюдениев срокдо 3 месецаотдататанаоповестяване на решението, за одобряванена ОПРР. Ролятана Комитетаза наблюдениена ОПРР е да съблюдаваефективносттаи качествотона изпълнениетонаоперативнатапрограма,като осъществява задачите и дейностите, описани в чл. 65 и чл. 66 на Общия регламент. Управляващияторгани Комитетътзанаблюдениегарантираткачествотона изпълнение наОП“Регионалноразвитие”. Комитетът за наблюдение на ОПРР може да взема решения за преразпределение на средствамеждуоперациитепо даденаприоритетнаос. В случаите, когатоКомитетътза наблюдениерешидапрехвърлисредстваотфондоветенаЕСотеднаоперациякъмдруга, на същия принцип се извършватаковапрехвърлянеи по отношениена националното съфинансиране. Решението за всякакви промени, касаещи средствата от Европейския фондза регионалноразвитие, и за всякопрехвърлянена средствамеждуприоритетните оси на ОПРР се взема от Европейската комисия, след съгласуване с Комитета за наблюдение. КомитетътзанаблюдениенаОП“Регионалноразвитие” сепредседателстваотзаместникминистъра на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря за ГД “Програмиране на регионалното развитие ”. Комитетътза наблюдение се състоиот участницитев работнатагрупаза подготовкана ОПРР и се учредявасъгласнонасоките, предоставениотЦентралнотокоординационнозвенов Министерствотонафинансите,и в съответствие с общата рамка за наблюдение, както е дефинирано в Националната стратегическареферентнарамка. Комитетът за наблюдение и съставът му се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в коятосе посочватпоименночленовете , 184
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
техните заместници, правата за гласуване, както и наблюдателите. Съответните институции и организации определят членове на КН въз основа на предварително дефинирании съгласуванис Управляващияорганизборникритериии процедури. По-долуедаденпримеренсписъкнасъставанаКомитетазанаблюдение: Председател: Заместникминистърът на регионалното развитие и благоустройството, отговорен за администриранетонафункциитенаУО вМРРБ. Секретариат: ГД „Програмиране на регионалното развитие”, която е определена за УО на ОП „Регионално развитие ” Членове с право на глас: Министерствонарегионалноторазвитиеи благоустройството Министерствонатранспорта Министерствонаикономикатаи енергетиката Министерствонаоколнатасредаи водите Министерствонатрудаи социалнатаполитика Министерствона финансите – дирекция „ Управлениена фондоветеот ЕС” (Централно координационнозвено) Министерствонафинансите– дирекция„Националенфонд” (Сертифициращорган) Министерствоназемеделиетои продоволствието Министерствонадържавнатаадминистрацияи административнатареформа Министерствонаобразованиетои науката Министерствоназдравеопазването Министерствонакултурата Министерствонадържавнатаполитикаприбедствияи аварии Министерскисъвет Агенциязаикономическианализии прогнози Държавнаагенцияпотуризъм Държавнаагенциязамладежтаи спорта Националенстатистическиинститут Държавнаагенциязаинформационнитехнологиии съобщения Националнаагенцияпорибарствотои аквакултурите Регионалнисъветизаразвитие НационалносдружениенаобщинитевРепубликаБългария Фондациязареформав местнотосамоуправление Българскосдружениенаагенциитезарегионалноразвитие 185
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
СъюзначастнитепредприемачивБългария„Възраждане” Конфедерациянаработодателитеи индустриалцитевБългария Сдружение„Българскииндустриаленкапитал” Българскатърговскопромишленапалата Съюзнабългарскиябизнес Съюззаикономическаинициатива Конфедерациянанезависимитесиндикатив България Конфедерациянатруда„Подкрепа” Съюз„Промяна” Съгласноразпоредбитена Регламент(ЕС) № 1083,насрещитена Комитетазанаблюдение могатдаприсъствати наблюдатели със съвещателни функции от: Европейскакомисия Европейскаинвестиционнабанка Одитиращорган НПО Националенсъветпоетническии демографскивъпроси Комитетътза наблюдениеприемаВътрешнипроцедурниправилаи Кодексзаповедение по предложениена ръководителяна Управляващияорган. Функциитена Секретариатна Комитетаза наблюдениеза ОПРРсе изпълняватот отдел“Програмиранеи мониторинг” наУправляващияорган. Система за наблюдениена програма та Управляващият орган и Комитетът за наблюдение извършват наблюдението на програмата, като се позовават на финансовите индикатори и на индикаторите, предвидени в чл. 37 (1)(в) на Общия регламент. За целите на наблюдението на изпълнениетона ОПРР и на напредъкапо отношениена специфичнитеи оперативните цели е подготвен набор от индикатори, посочени във всяка от приоритетните оси. Основнитекритерии,коитосеприлагат,саследните: •
Степеннасъответствиенаопределенитеприоритетии цели;
• Надеждност по отношение на яснотата на дефинициите и леснотата при обобщаване • Възможност за лесно събиране и въвеждане на данни в системата за наблюдение; • Количествена измеримост на поставените цели и, където е приложимо, установенибазиснистойности. Отговорност на Управляващияорган е да гарантира, че се събира цялатаинформация, коятоподлежинамониторингчрезмеханизмазанаблюдениенапрограмата.УО отговаря също и за осигуряване на подходящи указания за бенефициентите, чрез което се гарантира, че те разбиратизискваниятана мониторинга. УО получаваотчети от своите регионални отдели, за да следи напредъка в изпълнението на приоритетните 186
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
оси/операции. Тези отчети съставляватосновата, на която УО изготвядокладитеси до националнитеи европейскитеинституции. Управляващияторганна ОПРРи неговитерегионалниотделипредоставятинформацияи входящи данни за Единната информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) , коятосеадминистрира отЦентралното координационно звенов Министерството на финансите. ИСУН осигурява обобщени данни за докладите по приоритетни оси/операции, както и за годишните доклади за изпълнението, като същевременно представляваи основа за обмен на данни с ЕК. Системата се използва посредствомпаролиза достъп, коитоосигуряватразлични нивана достъпв зависимост от потребителя. Предвижда се, поне в началната фаза на използването на ИСУН, бенефициентитенаОПРРданебъдатнейнипотребители. Единицата,накоятосебазирасистемата,е проектът,съответстващнададенотопроектно предложение.Завсекипроектсеправизаписв системата,койтовключва:обозначениена проекта, име и адрес на изпълнителя/автора на проекта, обща стойност (планирана и реална), начална дата и дата на приключване (прогнозна и планирана), разбивка на разходите по години и по компоненти (планирани и реални), финансови източници, допустими и недопустими разходи, предоставено финансиране от ЕС, извършени допустимиразходиот публичнияи частниясектори изплатенисуми на изпълнителите (фактуриразпискина / ) основата на исканияза плащане , подадени исканияза плащане (датии суми), предоставено финансиране от ЕС(сумии дати), физически индикатори за съответнитецели, напримерсъздадениработни места, разбивкапо пол – мъжеи жени (планирани и реалнистойности )и т.н. ТериториалнатаединицанаИСУНеобщината.Всекипроектможедасеотнесекъмдадена община (или няколкообщини, ако обхващаразличи общини, ако е междуобщинскиили междуобластенпроект). Щебъдеразвит и интерфейсмеждуИСУН и другитетри информационни системи (SFC 2007, счетоводнатасистема SAP, използванаот Сертифициращияорган, и ИнформационнатасистемазанаблюдениенаЕЗФРСР). Електронен обмен на данни с ЕС В България е създадена единна информационна система (ИСУН), която предоставя обобщени данни за докладите по приоритетни оси/операции, както и за годишните докладизаизпълнението,и служикатобазазаобменнаданнис Комисията.Европейската Комисия, Управляващияторгани Централнотокоординационнозвенов Министерството на финансите ще записват в информационната система за обмен на данни (SFC 2007) документите,закоитоотговарят,внеобходимияформати щегиактуализират. Според чл. 40 (1) от Регламент на Комисията 1828/2006 за прилагане на Регламент 1083/2006 електронната система заобменнаданнитрябвадасъдържа информация отобщ интерес за Комисията и за държавите членки и да включва като минимум следните данни,необходимизаосъществяваненафинансовитетранзакции: •
индикативнотогодишноразпределениепо фондовеи оперативнипрограмисъгласно предвиденотовНСРР;
•
финансовитеплановенаоперативнитепрограми;
•
удостоверениятазаразходии исканиятазаплащане;
•
годишнитепрогнозизаочакванитеплащаниянаразходи; 187
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
•
Септември 2007г.
финансоватачастнагодишнитеи заключителнидокладизаизпълнение.
В допълнение чл. 40(2) от Регламент на Комисията1828/2006 електронната системаза обмен на данни трябва да съдържаинформация за следните документи от съвместен интереси дапозволяваосъществяванетонанаблюдениевърху: •
Националнатастратегическареферентнарамкаи оперативнитепрограми;
•
решениятанаКомисиятазафинансиранеотфондоветенаЕС;
•
исканиятазафинансираненаголемипроекти;
•
съответнитедокладизаизпълнение;
•
даннизабенефициентитепопроектите,финансираниотЕСФ,поприоритет;
•
описаниетонасистемитезауправлениеи контрол;
•
стратегиятазаодити докладитеи становищатасвързанисодитите , ;
•
удостоверениятазаразходи,свързанис частичноприключване;
•
годишнитеудостоверениязаотписанитеи възстановенисумии засумите,подлежащи навъзстановяване;
•
комуникационнияплан.
Централнотокоординационнозвено (ЦКЗ) изпращадо Комисиятазаявленияза правана достъпдоелектроннатасистемазаобменна даннипо централизиранначин. Обменътна данни и финансовите транзакции трябва да носят електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕС82. Държавата членкаи Комисиятатрябвада признаятзаконната ефективности приемливостна електроннияподпис, използванв електроннатасистема, катодоказателствовъввръзкасъссъдебнидела. ЕлектроннатасистемазаобменнаданнитрябвадабъдедостъпназаУО и Комисиятачрез интерфейсза автоматичнасинхронизацияи записна даннив ИСУН. Датата,коятощесе смятаза датана изпращанена документитедо Комисията, ще бъдетази, на която УО е изпратилдокументитев електроннатасистемазаобменнаданни. В случайна непреодолимасила и по-специално, ако електроннатасистемаза обмен на данни не функционира поради липсата на трайна връзка, УО изпраща на Комисията документите,изискваниот Регламент(EC) № 1083/2006, нахартиенносител,използвайки формуляритеот Регламента. Следотстраняванена причинатаза непреодолиматасила, УО трябванезабавнодазапишесъответнитедокументив електроннатасистемазаобмен на данни. По изключение в този случай за дата на изпращането се смята датата на изпращанетонахартиенияносител. Годишен и заключителен доклад Съгласно чл. 67 на Регламент на Съвета (ЕС) № 1083/ 2006, Управляващият орган предоставяна Европейскатакомисия първия Годишен доклад за изпълнението през 2008 г., а следващитедо 30 юни всякагодинаДокладът . се разглежда и одобрява от Комитетаза наблюдениена ОПРР предида бъдеизпратенна ЕК. Комисиятапреглежда основнитерезултатиот предходнатагодинас цел подобряванена изпълнението. Могат
82
Официален вестник на Европейския съюз, L 13, 19.1.2000,стр. 12.
188
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
дабъдатобсъдении всичкиповдигнативъпросиотноснофункциониранетонасистемата зауправлениеи контрол. Следпрегледана докладаЕК можеда отправи коментари към Управляващияорган на ОПРР и към българското правителство. Управляващият орган информира Комитета за наблюдениенаОПРРи уведомяваЕКзадействията,предприетив отговорнанаправените коментари. Заключителният доклад се представя на ЕК до 31 март2017 г. Той обхващапълната
информацияотцелияпериоднаизпълнениетонапрограматаот 2007 г. до2015 г. Резюме на плана за оценка
Съгласно чл. 47, 48 и 49 на Регламент (EС) №1083/2006 оценките на ОП “Регионално развитие” представляват неразделна част от цялостния процес на управление и изпълнение като инструмент за оценяване на целесъобразността, ефективността и ефикасносттанапредоставенатафинансовапомощ,кактои наефектаи устойчивосттана постигнатите резултати. Всички оценки, извършени преди, по времена или след програмнияпериодподръководствотона Управляващияорганили ЕК, сеосъществяватв съответствиес принципа за пропорционалност, заложенв чл. 13 на Общия регламент. Оценкитесе извършватот експертиили от организации– вътрешниили външни, които са функционално независими от Сертифициращия орган и от Одитиращия орган. Резултатите се изпращат до Комитета за наблюдение и до ЕК и се публикуват в съответствиес действащитеправилазадостъпдоинформацията. Оценките се финансират от бюджета на Приоритетна ос “Техническа помощ” и се извършват в съответствие с методиката, предоставена от ЕК. Управляващият орган отговаря за организиране на изготвянето и събирането на необходиматаинформация, катосеизползватразличнитевидоведанни,осигуряваниотсистематазанаблюдение. Освен задължителната предварителна оценка се извършвадопълнителна текуща оценка винагикогато , е необходимо или когатотрябвадасе анализира изпълнението , управлениетои особено – въздействиетона ОПРР. Обемъти обхватътна оценкитеобаче ще бъдат определени по-късно, след започване на изпълнението. В рамките на Управляващияоргане създаденспециаленсектор „Оценка”, койтощебъдеотговоренза действията, свързанис извършванетона оценкипо времена периодана изпълнениена програмата.Частот оценкатащесеизвършвапри подготовкатана годишнитедокладии докладитеза напредъка, които се основаваткакто на информациятаот наблюдението, такаи на опита, полученпо времена изпълнението. Част от оценкитеще се извършват под форматана външни услуги и тяхното съдържаниеще бъде определено по-късно. Оценителитещеразполагатс цялатаинформацияотнаблюдението. Текущите оценки биватдвавида– a) средносрочни,и б) междинни,кактоследва:
Средносрочната оценка отразява постигнатия напредък , измерварезултатите от изпълнениетонаОПРР, приносазапостиганетона целитей, и предоставянаКомитетаза наблюдение и на Управляващия орган съответната информация и препоръки за необходимитекорективнимерки, коитоследвада се предприематс цел подобряванена изпълнението. Междинни оценки се извършват , когатонаблюдението на програмата установи значително отклонение от първоначално поставените цели или когато е направено предложениеза преразглеждане.Тези оценкимогатдаиматза предметпроблемикакто 189
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
на управлението, така и на изпълнението на даден приоритет или ключова област на интервенция,катомогатдабъдати “тематични”. Последващата оценка сеизвършваотЕКзавсякацелнаполитикатанасближаване, в тясносътрудничествос Управляващияоргани в съответствиес разпоредбитена чл. 49 отРегламент(EС) № 1083/2006. Предметът на всяка оценка (външна и вътрешна) се определя след предварително съгласуванес ръководителянаУО и с огледнасъществуващитепотребностинаОПРР. Напредъкътна проектитена базаоценкасе докладваредовнона ръководителяна УО, с огледна предоставянетона своевременнаинформацияза управлениетои изпълнението наОПРР. Всичкирезултатии заключенияот външнитеоценкии аналитичнитезадачи (вътрешни оценки) се докладватна ръководителяна УО с огледна подобряванетона управлението наОПРР. Всички резултатии заключенияот външнитеоценкии крайнитеизводиот вътрешните оценкиседокладватнаКомитетазанаблюдениенаОПРРс огледревизиранеи одобряване на евентуалнитекорективни мерки, препоръчани в оценките, които да бъдатвъведени впоследствиевОПРР. Оценкитесеизвършватвсъответствиесъсследнияграфик: Оценка
Периодзаосъществяване
Средносрочна оценка
април 2010 г. – септември По избор, 2010 г. решение на УО
Последваща оценка Междинни оценки
Изборност
юли 2015 г. – декември 2015 г. (при закриване програмата)
на
споредслучая
по
Задължителна
По избор, решение на УО
по
Информация и публичност УправляващияторганизготвяКомуникационенпланзаОП “Регионалноразвитие”, който се одобрява от Комитета за наблюдение. Комуникационният план включва най-малко следното: •
Целитеи целевитегрупи;
• Стратегиятаи съдържаниетона мерките за постиганена информираност и публичност, коитоследвадабъдатпредприетиот Управляващияорган, и коитоса насочени към потенциалните бенефициенти, реалните бенефициенти и обществеността,катотесасвързанис добавенатастойностнафинансоватапомощ, предоставенаотОбщносттананационално,регионалнои местноравнище; •
Примерниябюджетзаизпълнениетонаплана;
• Административнитезвенаили органи, отговарящизаприлаганетонамерките запостиганенаинформираности публичност; 190
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
• Информацияза това, какщесе оценяваприлаганетона меркитеза постигане наинформираности публичност; • Индикаторизатовакаксеоценяватмеркитезапостиганенаинформираности публичностпо отношениена прозрачността, връзкатас оперативнатапрограмаи ролятанаОбщността. •
УО информираКомитетазанаблюдениеза:
•
НапредъкапоизпълнениетонаКомуникационнияплан;
•
Предприетитемеркизапостиганенаинформираности публичност;
•
Използванитесредствазакомуникация.
• Годишнитедокладии Заключителниятдокладзаизпълнението,предвиденив чл. 67 наОбщиярегламент,включват: • Примерни мерки за постиганена информираности публичност, предприети пооперативнатапрограмавизпълнениенаКомуникационнияплан; • Организацията на мерките за постигане на информираност и публичност, предвидени в чл. 7(3), включително електронен адрес, на който може да бъде намеренатазиинформация; •
СъдържаниетонаосновнитеизменениявКомуникационнияплан.
Годишниятдокладзаизпълнениетонапрограматаза 2010 г. и Заключителниятдокладза изпълнението на програмата ще съдържат глава с оценка на резултатите от предприетите мерки за постигане на информираност и публичност по отношение на прозрачносттаи информираносттазаролятанаОбщността. 6.4. Координацияна оперативнитепрограми, ЕЗФРСР , ЕФР, ЕИБ и други финансови инструменти 6.4.1.
Координация на централно ниво
Кактое посоченов СтратегическитенасокинаОбщносттапоотношениенаполитикатаза сближаванеи доразработенов Националнатастратегическареферентнарамка, взаимното допълване и координацията на дейностите, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР, ЕФР, Европейскатаинвестиционнабанкаи другифинансовиинструменти, са от голямо значение за постигането на допълняемост между отделните цели и на оптимален ефект върху социалноикономическото развитие на страната. За целта на националноравнищесаприетиводещипринципис огледочертаваненаразграничителна линиявзависимостот: •
типаназасегнатитетеритории(географскоразделение);
•
размеранаместнатаадминистрация;
•
видабенефициенти;
•
типаи/или размеранаизбранитедейностиповсякаотполитиките;
• наличието на ефикасен съгласуваностнапрограмите.
административен
механизъм,
гарантиращ
191
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Националната стратегическа референтна рамка дава и рамката на административния механизъмза избягванена евентуалноприпокриванепри изпълнениетона програмите, коятовключваследнитеправила: • бенефициентите ще трябва да представят декларация, че проектът не получавафинансиранеподругипрограми; • щебъдевъведенмеханизъмза подборна проекти, в койтощеучастватУО на всякапрограма; • всички избрани проекти ще бъдат включени в единна информационна системазауправлениеи наблюдение(ИСУН). Подробна информация по въпросите на допълняемостта и разграничаването на ОП “Регионалноразвитие ” от останалитеоперативнипрограмие даденаза всяка приоритетнаос. Централното координационно звено (ЦКЗ ) в Министерството на финанситепоема
водещатароля за осъществяванена координациятана стратегическо (централно) ниво. ЦКЗ участвав Комитетитеза наблюдениена всички оперативнипрограмии изпълнява ролята на Секретариат на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтнарамка. 6.4.2.
Координация на регионално ниво
Координацията на програмирането и изпълнението на ОПРР се регулира от Закона за регионалноторазвитие, обнародванв „Държавенвестник” № 14/20.02.2004, изм. в ДВ № 32/12.04.2005.Според съответните законови и административни разпоредби : Регионалните съвети за развитие (РСЗ ) се създават в районитеза планиране като консултативни органи към министъра на регионалното развитие и благоустройството за провежданена държавнатаполитика за регионално развитие на ниво NUTS II. Тъй като районите за планиране не са административни териториални единици и нямат собствена администрация, Плановете за регионално развитие се изготвят от МРРБ и се одобряват от Министерския съвет, но те трябва да бъдат консултирани със Регионалните съвети за развитие. Посредством РСЗ тези планове се съгласуваткакто с националните, така и с областнитестратегии, а също и с ОПРР и с другитеОП. Връзкатамеждупланиранетонарегионалноторазвитиеи програмиранетонаподкрепата отЕСепоказанапо-долу: Процес на планиранеи програмиранев България Принципи и процедури запрограмиранена помощтаот ЕС (НПР, НСРР) Други оперативни Избираеми дейности програми и правиланаЕФРР
НСРР ОПРР
Други политики и програми
Плановеза регионално развитие Областни стратегии за развитие Общински плановеза развитие
192
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Регионалнитесъветизаразвитиесепредседателстватот единот областнитеуправители на ротационенпринцип. Заместникпредседателяте представителна общините.Членове на Съветите за регионално развитие са представители от всички министерства, които изпълняватролятана управляващиорганина оперативнипрограми, Министерствотона финансите, областните управители на областите в районите за планиране, както и представителиотобщините,съответновлизащив съставанавсякаобласт.Представители на граждански сдружения, неправителствени организации и други физически и юридически лица, имащи отношение към въпросите на регионалното развитие, също биватканенидаучастватв заседанията.Организациятаи дейноститена РСЗсеосновават на процедурните правила, приети от министъра на регионалното развитие и благоустройството.Основнитеим функции, свързанис изпълнениетои съгласуванетона ОПРРнарегионалноравнище,включват: • Определянена свои представители в Комитетите за наблюдение на всички оперативнипрограмии експертизатехнитеработнигрупи; • II;
Прегледна изпълнениетона различнитеоперативнипрограмина ниво NUTS
•
ПодпомаганеоценкатанапроектитезаОП,вкл. ОПРР;
• По молбана съответнитерегионалниотделина УО подпомагатс информация процесана подборна проекти(надеждностна кандидатите,подписанидоговорис различните УО, опит и история в изпълнението на проекти, и др.) и предлагат оценителии помощникоценителиот съответниярайонс необходимитезнанияи опит; • Подпомагане изпълнението на мерките за постигане на информираност и публичноствсъответниярайонзапланиране. При изпълнение на функциите си Регионалните съвети за развитие взаимодействати обменят информацияс областнитеадминистрации и с Областнитесъвети за развитие, както и с централните органи на изпълнителнатавласт, с техните децентрализирани структуринарегионалнои областноравнище. В административнатаструктурана областнитеадминистрациив центроветена районите запланиранесасъздаденидирекции“Техническосъдействие,координацияи управление на регионалните програми и планове”, чиито персонал е между 12 и 15 експерти. Те играят ролята на оперативни секретариати на Регионалните съвети за развитие, като освен това изпълняват и функции и задачи с цел подпомагане и координиране на изпълнениетонавсичкиоперативнипрограминарегионалноравнище. Областни съвети за развитие (ОСР ) се учредяват въввсякаот 28-те областина България(ниво NUTS III) катоконсултативниорганив помощна областнитеуправители при изпълнениена технитезаконовифункции. Те се подпомагатот секретариати, които са отделнизвенав рамкитена областнитеадминистрации. Членовена ОСРса кметовете на общинитев областта, по единпредставителот всекиобщинскисъвет, представители на сдружениятана общините на територията на областта, делегиран представител на териториалните структури на национално представените организации на работодателите, и на работницитеи служителите. Областнитесъветиза развитиеимат следнитефункции: 193
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Обсъждати приематОбластнитестратегииза развитиена базатана консенсусна конкретнитеместнинуждиврамкитенаобластнитеприоритетизаразвитие;
•
Оценяват инициативите на общините и на другите местни участници по отношениенасъответствиетос областнатастратегиязаразвитие;
•
Правят предложенияза сключванена споразумения с други съседни области за съвместнидейностизарегионалноразвитие;
•
СъдействатзапубличносттанаСФ.
УО на ОПРРщеизползваобластнитестратегиизаразвитиекатоосноваза допустимости предварителноопределеникритериизаизборпоопределениоперации. В допълнениекъм нормативнитеразпоредби, по ОП „Техническапомощ” са предвидени 28 информационни точки на ниво NUTS III . Те ще предоставят обща информацияза Структурнитефондовеи Кохезионнияфонди щенасочватзапитванията на потенциалнитекандидатикъмсъответнияУО (в идеалнияслучай– къмнай-близките регионалнизвенаповъпроси,свързанис конкретнаоперативнапрограма). 6.5. Финансовоуправлениеи контрол 6.5.1.
Общи искания и процеси на сертифициране
По-долу е дадено описание на процесите при представяне на искане за плащане от бенефициентитеи сертифициранетонаразходите. 1. Бенефициентите отговарят за отчитането и доказването на правилното и действителноразходванена средстваи доставкатана стокитеи услугите,обектна финансиране. Те представят изплатени фактури или счетоводни документи с еквивалентнадоказателственастойност на централнатаадминистрацияна УО (в случаите на конкретни бенефициенти) или на регионалните отдели на УО (във всичкиостаналислучаи). 2. Централната администрация/ регионалните отдели получава и проверява фактуритеи удостоверявадопустимосттанаразходите. 3. На основатана прогноза, представенаот Управляващияорган, Сертифициращият органодобрявалимитизаплащаниятаотнационалнитеи европейскитефондове. 4. На базата на вече направените разходи Управляващият орган изпраща редовно докладзасертифицираненаплащаниятадоСертифициращияорган. 5. Въз основа на сертифицираните разходи Управляващият орган извършва плащаниятакъмбенефициентите;
194
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Финансово управление и финансовипотоципо ОПРР 83 Стратегически отчети
ЦКЗ
Европейска комисия
Финансови отчети
Доклади за изпълнението
плащане
Сертифициращ орган
Годишни доклади
Плащане
Деклариране на разход
Фондове на ЕС
Искане за плащане
Одитиращ орган
Държавна хазна Национално съфинансиране
Управляващ орган
Искане за плащане
Регионални отдели
Искане за плащане
Бенефициент Плащане
6.5.2.
Плащане
Разделение на функциите и задълженията
Роля на бенефициента След сключване на договор за строителни дейности и доставки и/или след предоставянето на услуги, изпълнителят или доставчикът издават фактури и ги предоставятнабенефициента.Следизвършванетонастроителнитедейности, доставката на стоките или услугите бенефициентът ги проверява и изплаща стойността по фактурите със собствени средства или с авансово финансиране, получено от Управляващияорган. Следва предоставянето на доклад, удостоверяващ извършването на строителните дейности, доставката стоките или услугите, който заедно с платените фактури, се депозирав регионалнитеотделинаУправляващияорган. Поотношениенадоговоритеза извършванена строителни дейности, в качествотоси на Възложителбенефициентъте задължен, да издаде удостоверение за строителните дейности, извършени от Изпълнителя,заверениотнего, кактои фактуризаизвършенитеплащания. С цел осигуряванена необходиматаинформацияи отчетностпредУО/регионалнитему отдели, бенефициентът трябвада въведеподробнаи надежднасчетоводнасистемана ниво договаряне. В тази задачасе включваподдържането (попълванеи архивиране) на финансоватаинформация, съпровождащидокументии отчети, съгласноРегламент (ЕС) № 1083/2006. Въвеждането на подробна и надеждна счетоводна система е едно от условията, включени в споразумението или договора, които ще бъдат подписани с Диаграмата евсъответствие сНСРРприета , на20.06.2007,Раздел 10 „Процедури засъгласуване и изпълнениенастратегията”, стр. 125. 83
195
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
бенефициентите, преди да получат финансирането. При подписването на договора/споразумението ще се провери дали бенефициентите са разбрали всички условия,включенив него. Неспазванетонатезиусловияможедапослужикатооснование за прекратяване или възстановяване на финансирането. Функционирането на счетоводнатаи архивиращатасистемана бенефициентитеще се проверявапо времена проверкитенамясто,извършваниотрегионалнитеотделинаУО. Роля на регионалните отдели на УО ЗадължениенаРегионалнитеотдели(РО) едокументалнотоудостоверяваненаисканията заплащане,подадениотБенефициента. Бенефициентите представят платените от тях фактури и документи с доказателствен характер (финансови и технически доклади) на Регионалния отдел. РО получава и проверявафинансовитеи техническитедокладии потвърждава: • Приемливостта (фактуратасе отнася за проект, одобренв рамките на ОПРР, коетоможедасеустанови); • Формалната проверка (фактурите са издадени на името и на адреса на бенефициента; дататана фактурите е следдататана подписване на договорза финансираненапроектаи т.н.); • Проверката на съдържанието (фактурите отразяват допустими разходи, включенивъвфинансовотоспоразумение,коитоотговарятнацелитенадоговораи т.н.); • Проверката на надеждността (фактурата е единствена за съответната бюджетна линия; съгласно формалните проверки фактурите отговарят на нормативнитеизискванияи т.н.). Регионалният отдел отговаря за обобщаване на разходите, декларирани от Бенефициентите, и за удостоверяванеи предоставянена същитена УО до 5-то числона всеки месец, включително информацията за предишния месец (искания за плащане и фактури). Освен това РО представя доклад за верификация на Ръководителя на Управляващияорган.Докладътсеизготвянанивооперацияи приоритет. Сдокладасъответниятрегионаленотделпотвърждаваче , : •
Разходите отговарят на националните правила за допустимост, на детайлните правилазадопустимостнаразходитепоОПРРи начл. 56 наРегламентнаСъвета№ 1083/2006;
•
Целтанаоперациятасъответстванацелитенасъответнатапрограма;
•
Исканетоза плащанесе основавана допустимиразходи, действителноплатениот крайнитебенефициенти,и затовасъществувадоказателственаинформация;
•
Удостоверениятразходеплатенврамкитенасроканадоговора;
•
Физическияти финансовиятнапредъксенаблюдавати саизвършенипроверкина мястопринеобходимост;
•
НямадублираненафинансиранеотЕСпооперацията;
•
Съществува доказателство за получаване на финансирането от крайните бенефициенти(акоеприложимо); 196
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Съответнитефинансовиоперацииса записанипо възможноств електроненвиди при поискване са на разположение на отговорните национални служби и на службитенаКомисията
•
Съществувазадоволителнаодитнапътека;
•
Разходитесавписании съответстватнасчетоводнатасистеманабенефициента;
•
Не са установенипропуски във финансовияконтрол, рисковеили нередностипо отношениена проекта, а ако са установенитакива– са или ще бъдатпредприети корективнидействия.
Роля на централна та администрация на Управляващия орган Управляващияторганосигуряваобобщаванетона информациятаза разходите, подадена му от регионалните отдели, в доклад за верификация, и за сертифициране на тези разходив докладзасертифициране.Последниятсеизготвянанивооперативнапрограма и сепредставянаСертифициращияорган.ВсекимесецУправляващияторганпредставяна Сертифициращияорган искане за плащане, докладза сертифициранеи декларация за разходите. Ако Управляващият орган не представи искане за плащане и доклад за сертифициране, той представяна Сертифициращияорган финансовотчет за платените сумидокраянапредходниямесец,включителнопоследнияоткритмулимит. СдокладитезасертифициранеУО декларира,че: - функциите му съгласночл. 60 на Регламент (EC) № 1083 /11.07.2006 г. са изпълнени правилноприсъблюдаваненапринципитенанадежднофинансовоуправление; - напредъкът пооперациите сеизвършва безпроблемно и задоволително в съответствие с целите, заложенив оперативнатапрограмаи в съответствиес Регламент (EC) № 1083 / 11.07.2006г. Роля на Сертифициращия орган Националният фонд (Сертифициращият орган) е отговорен за изготвянето и представянето на декларация за разходите и исканията за плащане, както и за получаването на средствата от Комисията. В съответствие с Регламент (EC) № 1083/11.07.2006г. СОотговаря за: • Изпращането до Комисията на актуализирани прогнози на исканията за плащане за текущата година, прогноза за следващатагодина и сертифицирани декларациизаразходитеи исканиятазаплащаневелектроненформат; • Сертифициранена декларациитеза разходи, действителноплатенипо ОПРР, коитосеосноваватна надежднисчетоводнисистемии на подлежащина проверка доказателственидокументи; • Удостоверяване, че деклариранитеразходи отговарят както на действащите правиланаОбщността,такаи нанационалнитеправилаи санаправенивъввръзка с изпълнението на дейности, избрани за финансиране в съответствие с критериите,приложимипоотношениенапрограмата; • за получаванетона адекватнаинформацияот Управляващияорганза целите на сертифицирането, свързана с процедурите и проверките, извършени по отношениена описанитевдокументитеразходи; •
Отчитане на резултатите от всички одити, извършени от или под 197
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
отговорносттанаОдитиращияорганзацелитенасертифицирането; • Поддържане на счетоводни записи в електронен формат за разходите, деклариранипредКомисията; • Воденена сметказа сумите, подлежащина възстановяване, и за отписаните суми след анулирането на всички или на част от средствата по операцията. Възстановенитесуми трябвада се върнат в общия бюджетна Европейскиясъюз преди закриването на оперативната програма, като бъдат приспаднати от следващатадекларациязаразходите; • гарантиране на възможно най-бързо и в пълен размер плащане от Структурните фондове или Кохезионния фонд към крайните бенефициенти на базатанаисканетозаплащане,представяноредовноотУО; • Докладване на Комисията за всички нередности, обект на започнали административни или съдебни разследвания, и информиранена Комисията въз основа на предишни доклади за процедурите, въведени след установени нередности,и заважнитепромени,извършениврезултатоттях; • Изпращане на Комисията на декларация за сумите, подлежащи на възстановяване към същата дата, класифицирани по годината на започване на процедуритеповъзстановяване; • След възстановяване на разходите - изплащане на възстановените неправомерноизплатениразходи,заеднос лихвата,полученазазабавеноплащане, чрез приспадане на съответните суми от следващатадекларация за разходи и исканеза плащанедо Комисията, или, ако товае недостатъчно, чрез връщанена средстванаОбщността. Роля на Одитиращия орган Съгласно чл. 62 на Регламент (EС) № 1083/2006, Одитиращият органима следните конкретниотговорности: • Извършваодитиза проверкана ефективнотофункциониранена систематаза управлениеи контролнаоперативнатапрограма; • Извършваодитипо операциитена базатана извадковияпринципза проверка нанаправенитеразходи; • Представя на Комисията в срок от девет месеца след одобряването на оперативната програма одитна стратегия, която обхваща органите, методите, които ще се прилагат, извадковия принцип за одитите на операциите и индикативнотопланиранена одитите, за дагарантира, че основнитеинституции саодитирании одититесаразпределениравномернопрезпрограмнияпериод; • Представяна Комисиятагодишендокладза извършенияконтрол, в който са посоченирезултатитеот одитите, извършенипрезизминалия12 месеченпериод, койтоприключвана 30 юни от съответнатагодинав съответствиесъсстратегията за одит на оперативнатапрограма, кактои установенинепълнотив системитеза управлениеи контролнапрограмата; • Издавастановищевъзоснована проверкитеи одитите,извършениподнегова отговорност,относнотовадалисистематазауправлениее работилаефективно,за да гарантираверносттана отчетите за разходите, представени на Комисията, и 198
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
катоследствиеоттова– дадокаже,че основнитетранзакциисазаконосъобразнии редовни; • Представя на Комисията декларация за приключване най-късно до 31 март 2017 г., която дава оценкана валидността на заявлението за плащанена окончателнотосалдона основнитетранзакции, обхванатиот окончателнияотчет заразходите,койтосеподкрепяотокончателниядокладзаконтрола; • Одитиращият орган прилага методика по отношение на проверките по чл. 62(a) и (б) наРегламент (EС) № 1083/2006, коятонабазатанапериодични доклади представянаСертифициращияоргандоказателства,чепроцеситенаисканетои на сертификациятафункциониратправилно. • Съгласно чл. 71 на Регламент 1083/2006 Одитиращият орган отговаря за извършванена оценка за съответствиена системите, въведени по оперативната програма. 6.5.3.
Финансови потоци и бюджетиране
Органът, отговоренза получаванена средствата, получаваплащаниятаот Европейската комисия по банкови сметки за ЕФРР в евро, открити в Българсканароднабанка (БНБ). Средствата, които не се ползват към определенмомент, ще се депозират по сметки с различнипадежи. Средстватаот сметкатав евросепрехвърлятпо левовисметкина ОПРРвсекипът, когато Сертифициращият орган изпрати сертификат до ЕК. Съфинансирането от държавния бюджетсе превеждапо същото време от централния бюджеткъм левовитесметки на ОПРРвъзоснованавътрешнописмо, изпратеноотСертифициращияоргандодържавната хазна. За периодадо 2009 г. съфинансиранетоот фондоветена ЕС и от държавниябюджетсе включвав извънбюджетенфонд,т.нар. Националенфонд. Съфинансиранетосъссредства от държавниябюджетсе предоставяподформатана преводот централниябюджеткъм бюджетана Националнияфонд, чийто максималенразмерсе одобрявавсякагодинасъс Законазадържавниябюджет. Процесътна извършванена плащаниякъм бенефициентитесеосъществявапосредством системата на отделна счетоводна сметка като унифицирана система от сметки и плащания и отчетни процедури за събиране, съхранение, изплащане и отчитане на бюджетнитесредства. Плащаниятакъм Бенефициентитемогат да се извършватсамо в националнавалута (лева). Сертифициращияторган и Управляващияторган осигуряват получаванетонапълнатасуманапубличнотофинансиранеотБенефициентитевъзможно най-бързои в пъленразмер.Несеправятудръжкии несеналагатникаквиспециалниили други такси с подобен характер, които биха намалили размера на тази сума, освен в случаите,когатоеналицесъответнатаобосновка. Всички плащаниясе извършватчрез Систематаза електронни бюджетниразплащащия (СЕБРАкатосистема ) заследене наплащанията ,инициирани отбюджетни предприятия . Обслужващата организация (институцията, която обслужва разплащанията на всички бюджетни предприятия чрез СЕБРА) за Управляващия орган на ОПРР, както и за управляващитеоргани на другите оперативни програми, е Българскатанародна банка (БНБ). Използването на автоматизираната системаза Интернетбанкиранена БНБ е задължително и използването на платежни нареждания на хартия се допуска само в изключителни случаи, като техническа невъзможност за използване на системата за повечеотединден. 199
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Йерархическатаорганизациянасметкитеекактоследва: •
Първостепененразпоредител– Сертифициращорган
•
Второстепененразпоредител– УправляващорганнаОПРР
Платежнитенарежданиясе изготвятза пълнатасумана съфинансиранетоот фондовете на ЕС и от държавниябюджет. Попълванетона суматадо размера, одобренза ОПРР, се осигуряваот органа, отговарящза получаванетона плащанията. Съссметкитесе работи по системата за двоен подпис, която изисква подписите на ръководителя на Управляващияоргани на старшифинансовслужител (или съответнитеупълномощени служители). 6.5.4.
Допустимос т на разходите
Катоправилодопустимитеразходитепо операциисеопределятсъгласноследнитеобщи критерии: •
дасасъобразенис целтанаинтервенциитенаЕФРР;
• дасасвързанис предметанаоперациитеи затяхдасапредвиденисредствав прогнозниябюджет; •
дасанеобходимизаосъществяваненадейността;
• да са разумни и добре аргументирани и да отговарят на принципите за стабилнофинансовоуправление,и по-конкретнонапринципитезасъотношението ценакачествои заефективностнаразходите; • дабъдатреалноизвършениотбенефициента,дасавписанив счетоводнитему книги в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и да бъдат декларирани съгласно изискванията на приложимото данъчно и социалноосигурителнозаконодателство; •
дамогатдабъдатустановении потвърдени.
6.5.5.
Нередности
Управляващияторганследвададокладванезабавнона Сертифициращияорганзавсички предполагаеми и /или действителни случаи на измама и/или нередности, както и за съответните мерки, предприети от ръководителя на УО във връзка с тези случаи. Докладътза нередности ще се изготвя съгласностандартенформат. Всяко тримесечие ръководителятнаУО следвададокладванаСертифициращияорганзапроследяванетона вечедокладванитеслучаинапредполагаемии /или разкритинередности/ измами. Ако не съществуват нередности, които да бъдат докладвани или проследени, Сертифициращияторгантрябвадабъдеинформираннавсякотримесечиеи даполучиот Управляващия орган декларация, в която изрично се посочва наименованието на оперативнатапрограма,периодъти липсатанапредполагаеми/разкритинередности. Управляващитеоргани създавати въвеждатпроцедураза управлениеи докладванена нередностите в съответствие с изискванията на Раздел 4 „Нередности” на Глава II на Регламент на Комисията (ЕС), който определя правилата за изпълнението на Регламент(ЕС) № 1828/2006. Управляващият органима отговорност да гарантира , че всички участващи страни (регионални отдели, бенефициенти по ОПРР) са напълно информирани относно определението на нередности, както и че са разработени и се прилагатсъответнитеизискваниязадокладване. 200
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
6.5.6.
Септември 2007г.
Лихви и обменни курсове
Финансовотоуправлениена съфинансиранетоот ЕСсеосъществяваот органа,отговарящ за получаването на плащанията (дирекция “Национален фонд” в Министерството на финансите). Всички лихви, натрупанипо средстватаза съфинансиранеот ЕС, се отчитатпо сметката на ОП “Регионално развитие” и се третират като ресурс под формата на национално публичнофинансиране, катоте се деклариратпредЕК при окончателнотоприключване наоперативнатапрограма. Направенитеразходив националнавалутасеобръщатв евро, катосе прилагамесечният обмененкурсна ЕК за месеца, когаторазходитеса регистриранив счетоводнитесметки наСертифициращияорган.ТозикурссепубликуваелектронноотЕКвсекимесец. Курсовитеразлики, коитовъзникватмеждутози обмененкурси курса, прилаганот БНБ при обмена на средствата от съфинансирането от ЕС в български лева, се поемат от държавниябюджет. 6.5.7.
Използване на финансово-счетоводна система SAP
Управляващияторганподдържааналитична финансовосчетоводнасистемана двойния подпис, която обхващавсички договорни и други финансови операции, свързани с ОП “Регионалноразвитие ”. Счетоводната системасъдържазаписиза всичкиоперации , кодирани по приоритет, операция, договор, източник на финансиранеи т.н. Достъпдо тазиинформациящеиматкактосертифициращият,такаи одитиращияторган. Електроннатасчетоводнасистема,използванаот Управляващияорган, е използванатаот Сертифициращияоргансчетоводнасистема,базиранана SAPR/3. 6.6. 6.6.1.
Хоризонтални въпроси Обществени поръчки и концесии
Операциитеи проектите, които ще се финансиратпо ОП „Регионалноразвитие”, ще се договарятизцялов съответствиесъсзаконодателствотона ЕСза общественитепоръчки. Българското законодателство за обществените поръчки е възприело изискванията на Директиви92/50, 93/36 и 93/37. Законътзаобщественитепоръчкиотразяваизискванията на Директиви2004/17/ЕС и 2004/18/ЕС. Тойотговаряна принципитезасвободнаи честна конкуренция, публичности прозрачност, и справедливоотношениекъм кандидатитеза изпълнениенадоговоритезаобщественитепоръчки. Законътзаобщественитепоръчкии свързанитес негоподзаконовиактовесъдържатразпоредби,коитоопределятразличните категории обществени поръчки – строителство, доставки и услуги, процедурите за обществени поръчки и правилата, определящи критериите за избор при оценка на офертите в тръжната процедура., Той предвижда възможност за допълнителни специфичниизискваниякъмвносителитена оферти, свързанисъсзащитатана околната среда,безработицатаи , създаванетонаработниместазахорас увреждания. Съгласнобългарскотозаконодателствообщественитепоръчкисе регулиратот Законаза общественитепоръчки, в силаот 1 /10 /2006 г., измененна 29 /09/2006 г. Допълнителните подзаконови актове от особена важност са Привилникът за прилагане на Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. ДаванетонаконцесиисерегулираотновияЗаконзаконцесиите(обн. „Държавенвестник” № 36/2 от м. май 2006 г., изм. ДВ 41/22 от м. май 2006 г., и от Правилниказа неговото приложение,всилаот 1 юли 2006 г.). 201
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Държавната политика в областта на обществените поръчки се осъществява от Министерството на икономиката и енергетиката. Към министъра на икономиката и енергетикатаесъздаденаотделнаадминистративнаструктура– Агенциятазаобществени поръчки, която отговаря за осигуряване на ефикасността на системата за обществени поръчкив България, отчитайкипринципитена публичности прозрачност; свободнатаи лоялната конкуренция, равенството на всички кандидати. Държавната политика в областта на концесиите се осъществява от Министерския съвет, който представлява държавата като страна по концесионните договори за държавни концесии, и от Общинскитесъветикатостранапоконцесионнитедоговоризаобщинскиконцесии. По време на управлениетона ресурситена ЕФРР по Оперативнапрограма „Регионално развитие” възникватдваконкретнислучаяна общественипоръчки – когатовъпросната процедураза възлаганена строителнидейности, доставки, или услугив изпълнениена схемазабезвъзмезднафинансовапомоще обявенапредиприсъединяванетона България към ЕС, се прилагатпроцедуритеи изискваниятана ЕС по отношениена обявяванетона търга и избора на бенефициенти, а когато въпросната процедура е обявена след присъединяването, тя се провежда в съответствие с националното законодателство, прилагащо директивите на ЕС за обществените поръчки, т.е. Закона за обществените поръчки. Със създаванетона новатадирекция „Обществени поръчки и концесии” е създаденаи функционира и нова система за контрол в рамките на Комисията за защита на конкуренцията. Дирекциятае извънсъдебнаинституция за разглежданеи решаванена спорове във връзка с обществените поръчки. Актовете на Комисията за защита на конкуренцията могат да се обжалват пред тричленен състав на Върховния административенсъвет. Създадене Регистърна общественитепоръчки, койтосъдържарешениятаза откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, обявите, които трябва да бъдат вписанив регистъра, информациятаотносновъзложенитеобщественипоръчки и друга информация,съдържащасев правилатазаприлаганеназакона.Създаденеи Национален регистърна концесиите, койтосъдържавсички съобщениявъввръзкас откриванетона процедури за възлагане на концесии, данни за подписаните договори и данни за изпълнениетонаподписанитедоговори. Всяко решение, действие или бездействие от страна на договарящите лица по процедуратазапубличновъзлаганепредисключванетонапубличниядоговор/рамковото споразумение се подлага на юридическа проверка от Комисията за защита на конкуренцията. Решенията на Комисията за защита на конкуренцията са обект на проверкаоттричлененсъставнаВърховнияадминистративенсъд. В съответствие с разпоредбитена чл. 27 от Договора за присъединяване, по време на управлениенасредстватаот ЕФРРпо ОП„Регионалноразвитие” Управляващияторганще бъде отговорен за въвеждането на надежднасистема за провежданена процедури за обществени поръчки, гарантираща прилагането на изискванията, предвидени в директивитезаобщественипоръчкинаЕСи вЗаконазаобщественитепоръчки. КомитетътзанаблюдениенаОПРРщеносиотговорностзадопълнителнияконтролвърху спазването на процедурите за обществени поръчки. При необходимост той може да поиска от Агенцията за обществени поръчки проверка на определена процедура или вписванетонавъзложителя.
202
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
6.6.2.
Септември 2007г.
Държавни помощи
В съответствиес чл. 54(4) на Общиярегламентза държавнапомощза предприятиятапо смисъла на чл. 87 от Договора за създаване на ЕО, публичната помощ, отпусната по оперативнитепрограми, трябвада е съобразенас пределнитестойностина държавната помощ. За целта всяка публична подкрепа по програмата трябва да съответства на процедуритеи правилатазадържавнапомощнаЕС, действащив моментанаотпусканена публичнатапомощ. Държаватачленкаи по-специално, УО на ОП „Регионалноразвитие”, носятпълнатаотговорностза съответствиетона операциитепо Структурнитефондовес правилатазадържавнапомощнаЕС. ОП „Регионално развитие” ще вземе предвид правилата и изискванията за държавна помощ.Операциитепооперативнатапрограма,имащиотношениекъмпредоставянетона държавните помощи, ще се прилагат в съответствие с разпоредбите на Закона за държавнатапомощ (обн. в „Държавенвестник”, брой 24 от октомври 2006 г., в сила от 01.01.2007г.) и с процедурите и правилата задържавна помощнаЕС,действащи в момента наотпусканенапубличнатапомощ. В съответствиес чл. 87(1) от Договораза създаванена ЕО, „държавнапомощ” е всяка помощ, отпуснатаот държавачленказа сметкана държавнитересурси, коятонарушава или заплашва да наруши конкуренцията, отдавайки предпочитание на определени предприятия или на производството на определени стоки, доколкото това засяга търговиятамеждудържавитечленки. Министерствотона финанситее издалоНаредбаза редаза осигуряванепрозрачностна финансовите взаимоотношения между държавните органи и органите на местното самоуправлениеи държавнитеи общинскитепредприятияи финансоватапрозрачноств рамките на определени предприятия, с която се цели да се осигури прозрачност на финансовите взаимоотношения между държавните органи и органите на местно самоуправление и държавните и общинските предприятия, така че ясно да бъдат представени: 1. държавните илиобщинските средства ,предоставени прякоотдържавните органиили от органите на местно самоуправление на съответните държавни или общински предприятия; 2. държавните или общинските средства , предоставени от държавните органиили от органитена местносамоуправлениечрез посредничествотона държавниили общински предприятияилифинансовиинституции; 3. действителната употреба напредоставените държавни илиобщински средства Българияимадобрефункциониращиинституциис яснии добреочертаникомпетенции. По отношение на надзора, прозрачността и съгласуването на държавната помощ на национално, областнои общинскоравнище, с изключениена схемитеза държавнаили индивидуалнапомощв областтаназемеделиетои рибовъдството,компетентнияторгане Министерството на финансите. По отношение на надзора, съгласуването и взаимодействието с Европейската комисия по въпросите на държавната помощ за земеделиетои рибовъдствотокомпетентнияторгане Министерствотона земеделиетои продоволствието. На базата на постигнатите споразумения и административния капацитет, изграден с помощта на Европейския съюз, Министерството на финансите и Министерството на земеделието и продоволствието ще продължат да упражняват функциите си по отношениена съгласуванетои наблюдениетона държавнитепомощи. Министерствата подготвят годишни доклади за държавните помощи в съответствие със своите 203
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
компетенции. Министерството на финансите, след предварително съгласуване с Министерствотонарегионалноторазвитиеи благоустройството,подготвяи представяна Европейската комисия уведомление за регионалната карта на държавните помощи. В зависимостот своитекомпетенцииМинистерствотона финанситеи Министерствотона земеделието и продоволствието получават, разглеждат и оценяват уведомленията за държавните помощи по отношение на съответствието им със законодателството на Европейската комисия за държавните помощи, и наблюдават проектите за нови и изменениятанасъществуващитепомощизасъответствиес провежданатав Европейската общности в РепубликаБългарияполитикапоотношениенадържавнитепомощи. За осигуряванена прозрачности отчетностна държавнитепомощиМинистерствотона финанситеи Министерствотоназемеделиетои продоволствиетоводятрегистрии архиви с информацияпоотношениенаследното: 1. всичкипостъпили уведомления ,включително изпратените доЕвропейската комисия; 2. решенията наЕвропейската комисиязасхемите задържавна помощи индивидуалните държавнипомощи; 3. предоставените минимални (de minimis) помощи; 4. помощите ,попадащи вобхвата нарегламентите загруповото освобождаване ; 5. другиданнинеобходими , занаблюдението и прозрачността надържавните помощи. Административнияткапацитетщесеизползвапълнои ефективно,анерегламентираните искания за държавни помощи ще се контролират в съответствие с политиките за държавнипомощив странатаи в Европейскатаобщност. Управляващияторган прилага надлежно изискванията на българското законодателство и законодателството на ЕС с огледнаизпълнениетонаЛисабонскатастратегияза „по-малка,нопо-добреориентирана държавнапомощ”. 6.6.3.
П рилагане на партньорството
Партньорствотое единот ключовитепринципи, на коитосе основавапрограмиранетои изпълнениетона Структурнитефондове.В съответствиес чл. 11 на Регламентна Съвета (ЕС) № 1083/2006 партньорството обхващане само организацията по време на подготвителнияетапна ОП “Регионалноразвитие” (кактое описанов Приложение1), но тотрябвадапродължии презвсичкиетапинаизпълнениетонапрограматачрез: 1. Членствов Комитетаза наблюдениена ОПРР и работнитегрупи към него, коетосе основавана принципа на партньорство, с цел да се осигури по-активно участие и взаимнаотговорностнавсичкистрани, ангажиранив процесанаместнои регионално развитие; 2. Използване на Регионалните съвети за развитие и техните секретариати за консултации и улесняване на изпълнението на ОПРР и избора на проекти, което осигуряваповечепрозрачности ангажираносткъмпрограмата; 3. Насърчаванена междуобщинските, публично-частни и други местни и регионални партньорства, чрез осигуряване на инициативи за прилагането им посредством критериизадопустимости избираемостнапроекти. Тъй като програмата е ориентирана предимно към интервенции в области от компетенциитена местнитеи регионалнитевласти, катоключовипартньори – основни участницивместнотои регионалноторазвитие,саопределениследнитеорганизации: -
НационалносдружениенаобщинитевРепубликаБългария;
-
Регионалнисдружениянаобщини; 204
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
-
Агенциизарегионалнои икономическоразвитие;
-
Националнипрофесионалниобщинскисдружения;
-
НПО (изследователски центрове, централни организации), създадени като национални, регионалниили местниорганизациис предметна дейност, който обхващаголяматериторияили има изграденкапацитети мобилизиращароля наместнониво;
-
Общинскиагенциизаразвитие.
Национално сдружениена общинитев РепубликаБългария Националнотосдружениена общинитев РепубликаБългария (НСОРБ) е представители защитникна интереситена местнитеадминистрации, койтосъдействаза изгражданена силно, отговорно и устойчиво самоуправление, осигурява услуги, насочени към разширяване на обсега на своите компетенции и капацитет, и развива ефективни партньорскиотношенияс централнатаадминистрация,с българскитеи международните сдружения.Сдружениетоосигурявамаксималнастепеннапредставителствона местните администрации, тъй като негови членове са 264-те български общини. Една от стратегическитецели е да се постигнеустойчиво, полезнои равноправнопартньорство междуместнитеи централнитеадминистрации,задасегарантирадецентрализациятана управлението. Сдружението подпомага местни администрации в процеса на присъединяване на България към ЕС чрез организиране на различни дейности, разпространяване на информация и предоставяне на експертен опит на общините за участиевевропейскитеи международнитепрограмии проекти. НСОРБе изградилосилнивръзкис регионалните сдружениянаобщинитев странатаи се смята за ключов партньор в подготовкатаи изпълнението на оперативните програми. Като принос към изпълнението на Комуникационния план, сдружението спомагаи за осигуряване на обществена осведоменост и публичност сред членовете му, с цел представяне на подходящи и качествени проектни предложения, които да бъдат финансирани по програмата за задоволяване на конкретни инвестиционни нужди на местнитевласти. Регионални асоциации на общините: В България действат 12 регионални асоциации на общините, които обхващат в по-голяма или по-малка степен цялата територияна страната, от гледнаточка на териториалнопредставителствои членство. Към момента 4-5 регионални асоциации вече са развили добър административен и организационенкапацитет.Останалитесаслабии разчитатосновнонадонори. Агенции за регионално и икономическо развитие (АРИР ) : Тезиорганизации същомогатда бъдатнадежденучастникна местнои регионалноравнище, като се има предвид, че около 10 от тях са организирани и функционират вече от 8-10 години. Агенциитеза регионалноразвитиесапредставенинационалнов Българскотосдружение на Агенциитеза регионалноразвитие (БСАРР). Тези организациибиха могли да играят ключова роля като партньори при усвояването на структурните фондове, тъй като са добър проводник на ефективни публичночастни партньорства, някои от които са натрупали знания и опит в предприсъединителния период и имат изграденамрежав цялатастрана. Националните професионални общински сдружения: Тезиорганизации сана практиканационалнисдружениянаобщинскиекспертив различниобласти(Национално сдружениена общинскитефинансовиексперти; Националносдружениена общинските 205
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
експертипо околнасреда; Националносдружениена общинскитеекспертипо връзки с обществеността; Национално сдружение на секретарите на общините; Национално сдружение на общинските архитекти и др.) Те ще имат важна роля в подготовкатаи изпълнението на проектите, съсредоточени върху специфични области с местно измерение. НПО (изследователски центрове, централни организации), създадени като национални, регионални или местни организации с обхват на дейност, обхващащпоголяма територия, или имат по-голям капацитет и мобилизираща роля на местно равнище. Вече има създадени и действащи НПО в много български градове (повече в градовете,отколкотов малкитеобщинии в селата).Тесанатрупалибогатопити знанияв областтана предприсъединителнитефондове, изградили са положителнапредставаза себеси средобщността;създалисадобриработниконтактии партньорствас публичните власти;ползватсес общественодоверие. Общински агенции/центрове за развитие: Тезиорганизации сасъздадени с цел да разработват и изпълняват общински проекти и да подкрепят цялостната им реализация на местно ниво. Те имат ролята да подпомагат процеса на разработване, управлениеи реализациянапроекта;често, порадитехниястатутнаНПО, тезиобщински центровесаизползванизакандидатстванепогрантовисхемии програмизафинансиране, покоитосаизбираемисамоНПО. Горепосочените организации могат да играят важна роля в местното и регионалното развитие поради факта, че те вече са натрупали (макар и не напълно) професионален потенциал и опит в предприсъединителнатасреда. Друг важен фактор е, че те често действаткатоцентралниорганизациис добропредставителствов съответнатаобласти освентоваиматизграденамрежас добропокритиев националенмащаб. 6.6.4.
Устойчиво развитие
Съгласночл. 17 наРегламентнаСъвета(ЕС) № 1083/2006 целитенаСтруктурнитефондове и наКохезионнияфондсеизпълняватв рамкитенапринципитезаустойчиворазвитие.В тозисмисълстратегическатарамканаОП “Регионалноразвитие” еизграденанаосновата натриосновнисферинаинтервенция,всякаот коитое свързанас основнитестълбовена политикатазаустойчиворазвитие,аименно: Първата сфера е икономическата сфера: укрепванена икономическата конкурентоспособности насърчаваненазаетосттакатосредствозаповишаванена жизнените стандарти, подобряване на социалното положение и намаляване на нивотонаобезлюдяване. Чрезосъществяваненаинтервенциив тазисфераОПРРщесъздадепо-благоприятнасреда за бизнеса, особено в сектора на туризма, ще подобри конкурентоспособността на градоветеи градскитерайони, услугите, инфраструктуратаи т.н. и съответнощедоведе до насърчаване и започване на нови дейности в периферните и слабо урбанизирани територии. Втората сфера е социалната сфера: взаимодействие , създаванена мрежии капацитет за сътрудничество с цел преодоляване на несъответствията в развитиетокактомежду,такаи в рамкитена шесттерайоназапланиранена ниво NUTSII и борбасъссоциалната изолация в малките общини. Чрез осъществяванена интервенциив тази сфераОПРР има за цел да създадеконтакти между хората, да подобри ефективността на администрациите по отношение на 206
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
териториалнотоуправление, да идентифициравсякаквипрепятствияпредразвитиетои даработизапремахванетоим, дасеразработятобщистратегиии т.н. Последната сфера на интервенции е екологичната сфера: предвиждасе прилагането на принципите “замърсителят плаща”, "обществото има право да знае" и “превантивенконтрол” да бъдеважноусловиеза опазванеи подобряване насъстояниетонаоколнатасредаи здраветонахората. Чрез осъществяване на интервенции в тази сфера програмата има за цел да открие приемливи екологични решения за справянес ефектитеот урбанизацията, увеличения трафики изгражданетонаинфраструктура,кактои данасърчиенергийнатаефективност в ползанапо-голяматаконкурентоспособности по-добротокачествонаживот.
Стратегическа рамка на ОПРР
Създаванена устойчиви и динамични градски центрове, свързани Enhance theс технитепо quality of-слабо living and working environment урбанизирани with better access and new прилежащи Enhance the quality of living and working opportunities for increased regional територии
ИКОНОМИЧЕСКА СФЕРА
ЕКОЛОГИЧНА СФЕРА
environment with better and new competitiveness andaccess sustainable opportunities for increased regional development competitiveness and sustainable development
Мобилизация на регионалнитеи местнитетехнически и институционални възможности и ресурси заизпълнениена политикитеза регионално развитие
СОЦИАЛНА СФЕРА
Увеличаванена Увеличаванена потенциалазаместен туризъм с цел разработванеи продажбанаустойчиви и диверсифицирани специфични за областтатуристически продукти
Проектите, съфинансирани по оперативната програма, ще спазват разпоредбите на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, Директивите за местообитанията и птиците. На етап избор на проекти ще се прилагат подходящи критерии за оценка, за да се гарантира, че проектитесъответстватна гореспоменатите директиви. Българските власти ще предприемат съответни действия (например ръководство, обучение за бенефициенти и др., на базата на най-добрите практики на Общността), за да гарантират, че проектите ще отговарят на тези изисквания. Съфинансиранетона проектитес негативновъздействиевърху потенциални обекти по Натура2000 (напримерзони, коитоспоредЕКетрябвалодабъдатвключенив списъкасъс защитенизони, нонесавключениотбългарскотоправителство)нямада бъдеразрешено. УправляващияторганнаОПРРтрябвадагарантира,че приразработванетонакритериите за избор на проекти са взети предвид принципите на устойчивото развитие, и поспециално: 207
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
• оценкана способносттазапредприеманена действиязаопазванена околната средав разглежданиярайон; •
съответствиес минималнитеизискваниязабиологичноразнообразие;
•
меркизаподдържаненаархитектурните,природнии културниценности;
• преимуществона решения, съхраняващиприроднитересурси в случаите на строителство. • Съгласно предвиденото в НСРР прилагането на устойчивото развитие в Българиякатохоризонталнаполитикав програмитеи проектитевключвасъщои енергийната ефективност, вземайки предвид изменения Закон за енергийната ефективност, в сила от 1 юли 2007 г. за „Насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и доставка на енергийно ефикасни услуги чрез съгласувана система от мерки и дейности на национално, секторно, областно и общинско равнище с цел повишаванена конкурентоспособността, сигурносттана енергийнитедоставки, и защитатанаоколнатасреда". 6.6.5.
Равенство на половете и липса на дискриминация
Всичкиприоритетии дейностипоОП“Регионалноразвитие” сеосноваватнапринципана равенствотона половетеи отсъствиена дискриминация. Тезипринциписледвадабъдат спазванипрезвсичкиетапиот управлениетои изпълнениетона програматасъгласночл. 16 на Регламент на СъветаЕС ( ) № 1083/2006 и кактое регламентирано в българското законодателство: • Чл. 6 на Конституцията на Република България гласи, че всички хора се раждатсвободнии равнипо достойнствои права, кактои че всички гражданиса равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход,религия, образование,убеждения,политическапринадлежност,личнои общественоположениеилиимущественосъстояние; • Законътзазащитаотдискриминация(в силаот 1 януари2004 г.) сеосновавана конституционнияпринципзаравенствои въвеждамеханизмазапрактическотому прилагане.Той предвиждапоне 40% представителствона женитев управляващите органи, което отговаря на европейските стандарти за балансирано участие в процеситенавземаненарешения. Предвиждатсе инициативи, които да бъдатфинансиранипо Приоритетнаос 1 на ОПРР “ Устойчивои интегрирано градскоразвитиекактоза ” кварталис предимноромско население, така и за изграждане на социална инфраструктура и мрежа за обществен транспорт,коитодапозволяватизползванетоим и отхорас увреждания.Чрездейностите по Приоритетнаос 2 “Регионалнаи местнадостъпност,хората,живеещив изолиранитеи слаборазвититерайони, ще получатдостъпдо по-качествениуслуги и възможностиза икономическоразвитие,катотакащесеподобрии качествотонаживотаим. Законово регламентираните съотношения, осигуряващиравенство между половете, ще бъдатспазвании при определянетона съставана Комитетаза наблюдениена ОПРРи на работнитегрупикъмнего, кактощесесъблюдаваи участиетонаорганизациинагрупив неравностойноположениев зависимостот съответнияпредметна обсъждане.Каточаст от задължениятаси Комитетътза наблюдениеще отговаряи следиза ефективносттаи точносттаприприлаганетонапринципазаравенство. 208
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ОП “Регионалноразвитие” ще гарантираравнитевъзможностимеждумъжеи жени, ще следи за спазването на равнопоставеността между половете при изпълнението на дейностите, съфинансирани по програмата. Всички приоритети и дейности в оперативната програма се основават на принципа на равенство и липса на дискриминация. Управляващият орган на ОПРР ще осигури предотвратяването на всякакъв вид дискриминация,особеноприизпълнениетонаадминистративнитепроцедуривъввръзка с достъпа до финансови средства. Проблемите на равните възможности ще бъдат разглеждани и по време на разработването на критериите за подбор на проекти, включващивчастностследнитеаспекти: • в процесана подготовкатана проектите трябва да се вземат под внимание равнитевъзможностинацелевитегрупи,технитепотребностии изисквания; • осигуряванена физическадостъпности възможностза общуванена хоратав неравностойноположение (хора с увреждания, роми, безработни, младежи, хора, живеещивизолацияи вслаборазвитирайонии т.н.); • сътрудничествомеждуорганизациитеи институциитена различнитецелеви групизаравнивъзможностии организациите,коитоработятзазащитанатехните интереси; • възможности за нетрадиционна заетост (почасова работа, гъвкаво работно време, дистанционнаработаи т.н.), които разширяватобхватана потенциалната работнасила; • наличиена подходящичовешкиресурсии познания, коитодаосигурятравни възможностии отсъствиенадискриминациязапроекта. Отговорностна Управляващияорганна ОПРРе даосигурина бенефициентитенасокипо всички практически въпроси, свързани с проблемитена равенството и отсъствиетона дискриминация. 6.7.
Използване на схеми за кръстосано финансиране
ОП“Регионалноразвитие” предвиждаизползванетонасхемазакръстосанофинансиране, съгласночл. 34 наОбщиярегламент. Практическите механизми, които осигуряват определяне на случаите за ползване на схематазафинансиране(проектите,коитоследвабъдатпричисленикъмвсякаоперацияв рамкитенасхематазакръстосано финансиране),сеопределятотУправляващияорганна ОПРР. Информацията относно схемата се включва в годишния доклад (съгласно Глава 8 и ПриложениеXVIII на проекторегламентаза изпълнението). В случайна надвишаванена лимитите,свързанитес тезидейностиразходищесесчитатзанедопустимии щедоведат до финансови корекции (по време на изпълнението на програмата или при приключванетой). В случай че даден проект по ОПРР финансира дейности, попадащи в рамките на ЕСФ (напримеробучение , ), той ще трябвада следваправилата на ЕСФ. Тезипроектиили дейности със смесенофинансиранеще бъдатобявяванис еднапоканаза предложения илиединственапоканазаучастиевтърг споредслучая. 209
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
210
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
7. ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРР
ЗА
УСПЕШНО
Въз основа на натрупания опит от предприсъединителния период (3.2.) (особено свързания с непоследователното програмиране на пилотни инвестиции, загуба на средства, неспособност за постигане на целите и объркване сред бенефициентите и изпълнителитена проекти., специфичнитевъпроси, свързанис капацитетана местните институции (3.8.), пропускитев капацитета,коитотрябвадасе преодолеятв по-малките общини и най-вече в общини с население под 10 000 души. (ограничени човешки и финансови ресурси, липса на звена/отдели за идентифициране на проектни идеи, подготовка на предложения за проекти, процедури по кандидатстване, управление, реализация и отчитане на проекти)) УО предвиждаследните мерки за изгражданена капацитет(Таблица33): Таблица 33: Адресиране на проблемите, свързани с изграждането на капацитет, идентифициранипри оценката на капацитетаза усвояванена фондоветена ЕС (ПРООН 2004-2006 г.) Големина Проблеми/ мерки
Ограничена информация
Липсана специализиран и звена Ограничени специализиран и човешки ресурси
Под 10 000
++
+++
Органиченопит предприсъедин +++ и-телните инструменти Ограничени финансови ресурси +++ (съфинансиране ) Ограничени финансови ресурси +++ (подготовка на проект) Ограничени +++ финансови ресурси (мостово финансиране) Ограничено +++ обучениепо управлениена проекти
Национална информаци онна кампания, Обучение поОПРР
Назначаван ена служители (постановле -ниенаМС) завсички проекти
Специализи -рано обучениепо ОПРР
10-20 000
++
+
Национа лна информационн а кампани я, Обучени епо ОПРР Назначав анена служите ли (постано вление наМС) за всички проекти
++
Специал изирано обучение поОПРР
Национален бюджет FLAG
20-50 000
-
-
Национа лна информа -ционна кампани я, Обучени епо ОПРР Назначав анена служите ли (постано вление наМС) за всички проекти
+
Специал изирано обучение поОПРР
++
Национален бюджет FLAG
FLAG
++
FLAG
++
Назначаван +++ ена служители (постановле ниенаМС)
Над100 000
50-100 000
-
-
Национа лна информа -ционна кампани я, Обучение поОПРР Назначав анена служите ли (постано вление наМС) за всички проекти
-
Специал и-зирано обучение поОПРР
+
Национален бюджет FLAG JESSICA
-
Национален бюджет FLAG JESSICA
FLAG
+
FLAG
-
FLAG
+
FLAG
Назначав анена служите ли (постано -
++
Назначав анена служите ли (постано
-
-
-
Национа лна информа ционна кампани я, Обучение поОПРР Назначав анена служител и (постано вление наМС) на проекти над 20 милиона евро Специали зирано обучение поОПРР
София
-
-
-
Национа лна информа -ционна кампани я, Обучение поОПРР Назначав анена служител и (постано вление наМС) за проекти над 20 милиона евро Специали -зирано обучение поОПРР
-
Национа лен бюджет FLAG JESSICA
-
Национален бюджет FLAG JESSICA
FLAG
-
JESSICA
-
JESSICA
-
FLAG
-
JESSICA
-
JESSICA
++
Назначав анена служите ли (постано -
-
Назначав анена служител и (постано -
-
Назначав анена служител и (постано -
211
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
завсички проекти
Нови инструментиза планиране – интегрирани планове
вление наМС) за всички проекти
вление наМС) на всички проекти
Обучени е Консулта -ции
-
-
-
-
++
-
-
-
-
++
Липсана предпроектни проучванияи готови технически проекти
+++
ФАРПроект, Фаза1 и 2; Допустима дейностпо ОПРР
+++
Липсана уменияза партньорство
ФАР Проект, Фаза1 и 2; Допусти ма дейност поОПРР
+++
Посредниче ство
++
Посредн и-чество
Нови финансови инструменти – JESSICA
Обучени е
+
ФАР Проект, Фаза1 и 2;
+
Посредн и-чество
Септември 2007г.
вление наМС) за проекти над 20 милиона евро
++
++
Обучение Консулта -ции
Обучение
-
ФАР Проект, Фаза1 и 2;
-
-
вление наМС) за проекти над 20 милиона евро
++
++
Обучение Консулта -ции
Обучение
вление наМС) за проекти над 20 милиона евро
++
++
Обучение Консулта -ции
Обучение
-
ФАР Проект, Фаза1 и 2;
-
ФАР Проект, Фаза1 и 2;
-
-
-
-
много
сериозни
Легенда: +++ Идентифицирани проблеми ++
Идентифициранисериознипроблеми
+
Идентифициранинякаквипроблеми
-
Нямаидентифициранипроблеми84
Въз основа на подходите за решаване на описаните по-горе проблеми, свързани с капацитета,докраянамесецмарт2008г. щебъдеразработени представеннаЕКподробен планзадействиезаукрепваненаадминистративниякапацитетнабенефициентите. 7.1. Адресиране на проблеми, свързани с ограничената информация и обучението85 7.1.1.
Национални хоризонтални мерки (Обща стра тегия ) 86
Регламентите на ЕС за периода 2007-2013 г. придават особено значение на ролята на Управляващия орган при управлението и реализацията на съответните оперативни програми. Изграждането на капацитет за управление на финансовите ресурси в съответствиес Регламентитена ЕС обачее споделенаотговорностна всички участващи административни структури. Именно поради тази причина дейностите, свързани с изграждането на капацитет за усвояване на европейските фондове, се извършват от Въпрекилипсатана идентифицирани проблемив някоислучаиУО същопредвижда меркиза изграждане на капацитет(напримерпорадиноваинформация,критерии,правилаи др). . 85 Въз основа на препоръките от оценката, извършена от ПРООН, българското правителство проведе национална информационнакампания и програмаза обучениепрез периода 2006-2007 г., въздействието от коитовсеощене е измерено.ПорадитазипричинаУО щеорганизирановаоценкана капацитетана бенефициентитепо ОПРРпрезесента на 2007 г. 86 Източник : НСРР, Глава11. 84
212
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
различни публични органи, включително от Управляващите органи и структурите за координация и финансов контрол в рамките на Министерството на финансите на централно,регионалнои местноравнищеподопълващначини втясносътрудничество. На централноравнищеизграждането накапацитет заусвояване и ефективно управление на ресурсите от Структурните фондовеи от Кохезионния фонд на ЕС е важначаст от Стратегиятаза модернизацияна държавнатаадминистрация – От присъединяванекъм интегриране- 2003-2006 г., приетана 26.09.2003 г. от Министерскиясъвет. Възоснована стратегиятасареализираниняколкомеркиза: • Укрепване на капацитета на управляващите органи в рамките на подкрепата от Общността,отсекторнитеи регионалниоперативнипрограмии отКохезионнияфонд; • Подготовка на административните структури за програмиране, управление, мониторинг,контроли оценканаоперативнитепрограми; • Изгражданена капацитет за планиране и програмиране на проекти на регионално ниво; • Разработванена механизми за партньорство при програмирането на средстватаот Структурнитефондове. 7.1.2.
Хоризонтални национални мерки за информация и обучение
Понастоящем усилията са насочени най-вече към продължаващото изграждане на капацитетна регионално, областнои местноравнище. В съответствие с препоръките от Мониторинговиядокладна ЕК от месецмай 2006 годинаи месецсептември2006 година, българското правителство продължава да изгражда капацитет, за да гарантира реализациятана Структурнитефондовеи на Кохезионния фонд, давайкиприоритетна регионалните, областните и общинските равнища. На национално ниво дейностите, свързанис изгражданетонакапацитет,койтодаосигуриефективнои ефикасноусвояване насредстватаотЕС,сефинансиратотняколкофинансовиизточника. Всяка година Инсти т у т ъ т по публична администрация и европейска интеграция ( ИПАЕИ ) получавасредства от националния бюджетИнститутът . е специализиран орган за обучение в областта на укрепване на административния капацитети неговатапрограмавключваширокагамаотобщообучениепотеми, свързани със Структурните фондове. През 2006 г. приблизително 380 представители на централнатаобластнатаи , общинскатаадминистрациясаобученипоследнитетеми: • • • • • • • • •
Регионална политика на ЕС:нови тенденции и оценка на въздействието Управление на проектен цикъл Управление на европейски проекти в реална среда Обща селскостопанска политика: нови тенденции и оценка на въздействието Политики на ЕСи инструменти за трансгранично сътрудничество Програми на ЕСза обучение и професионално образование Практическа подготовка за управление на проектен цикъл Координация и управление на проекти и програми Европейски стандарти за управление на отпадъците
В допълнениепо проектите„Регионалнаполитикана ЕС”, „Бюджетна ЕС”, „Отношения междуБългарияи ЕС” – проект„ Team Europe” междуМинистерство навъншните работи на РепубликаБългария, Министерствона външнитеработина КралствоДанияи проекта 213
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
„Регионална политика наЕСи Структурните фондове ” наМДААРи ИПАЕИсаобучени , 268 служители. Заследващитедвегодини (2007-2008 г.) програматана ИПАЕИпредвиждаза всичкинива наадминистрациятадабъдатпроведениважниобученияпоследнитетеми: • • • • • • • • • • • •
Разработване на стратегии и формулиране на политики . Координация и консултации, предварителна оценка на въздействието; Стратегическоуправление и планиране Управление на проекти; Противодействие на корупцията в процесана усвояванена средствата от ЕС; Бюджет на Европейския съюз; Кохезионната политика на ЕСи Структурните фондове; Европейски социален фонд – възможности за инвестиции в човешки ресурси; Европейски фонд за регионално развитие– възможности за финансиране; Управление на проектен цикъл ; Политика за управление на културното наследство – схеми за безвъзмездна помощ и проекти – регионално сътрудничество; Подготовка, организиранена търговеи контрол върху обществените поръчки ; Практически насоки за разработванена проекти.
Потезитемипрез 2007 г. щебъдатобучениприблизително1200 души. Школа та по публични финанси към Министерството на финансите същопровежданяколкокурсазаобучениепрез2007 г, обхващащи: - “Подготовка и изпълнение напроектипоСтруктурните фондове и Кохезионния фонд” , който се провеждав 7 повтарящи се сесии през 2007 г. с цел да бъдат обучени 280 служителиотрегионалнатаи общинскаадминистрацияв Българияи включва: • • • •
Законодателна и институционална рамка; Финансовоуправление; Възможности за партньорство и сътрудничество; Информация и публичност.
- “Подготовка наинвестиционни проектипублично , -частнопартньорство ” - 7 сесиипрез 2007 г. заприблизително 280 служители отрегионалната и общинска администрация . - “Съдържание и работас наръчника за одитпо Структурните фондове и Кохезионния фонд” - 2 сесиипрез 2007 г. за 80 служителиот основниструктурипо изпълнениетои от администрациятанаместноравнище. Бюджетътна Комункационната стратегия през2007 г. предвижда от 30 000 до 50 000 евродабъдатразпределени за всекиот управляващите организа информация и мерки за публичност. Освен това бюджетът за комуникационната стратегия на Министерствона финанситепредвиждаоколо 1 милионевроот националниябюджетза информация, комуникация и изграждане на капацитет през 2007г., насочени към областитеи общините. Презнастоящияпрограменпериод(2007-2013 г.) двеоперативнипрограмив Българияще подобряват административния капацитет - OП ”Техническа помощ”, управлявана и администриранаот Министерствотона финансите, и ОП “Административенкапацитет”, управляванаи администрирана отМДААР. 214
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ОП „Техническа помощ” предвижда създаването на национална мрежа от 28 информационнизвенана областноравнище, коитодапредоставят общаинформация за Кохезионнатаполитика в България и за условията и параметритеза финансиранена проектичрез Европейскитеструктурнифондовена всички заинтересованиучастниции потенциални бенефициенти. Те ще функционират като изследователски центрове за населението в съответните области, като ще насочват компетентно и придвижват въпроси на потенциални кандидати към съответния Управляващ орган, ще идентифициратпотребноститеи щеорганизиратработнисрещизаобучениепо въпроси, засягащи управлението на проектен цикъл, познания за Структурните фондове на Европейскиясъюзи Кохезионнияфонд, процедуритевъввръзкас прилаганетона Закона заобщественитепоръчкии други. ОП „Администра тивен капаците т ” по Приоритетнаос II, операция2.2. “Компетентна и ефективна държавна администрация ” имазацелдасъздаде условияза придобиванена професионални умения и квалификацияот държавнитеслужители, за продължаващо професионално обучение, включително за служители от общините – основен бенефициент по ОПРР. В рамките на операция 2: “ Обучение на държавните служители и изграждане на капацитет за прилагане достиженията на правото на Общността”, сепредвижда отеднастрана,обучение пообщитемизасягащи , прилагането
на достижениятана правотона общността, а от другастрана - обучениепо специални темикатоЗаконазаобщественитепоръчки, Законазаконцесиите,управлениенапроекти с публично-частно партньорство, стратегическо планиране, управление на проектен цикъли др. Щебъдеукрепенадминистративнияткапацитетна звената, осъществяващи координационни/контролни функции от гледна точка на Закона за обществените поръчкии публичночастнитепартньорства . Специфични мерки за информация и обучениепо
7.1.3. ОПРР
ЕднаотосновнитеотговорностинаУправляващияорганедагарантира,чеинституциите, участващи в прилагането, и бенефициентите по оперативната програма притежават достатъчен капацитет и имат готовност да изпълняват задълженията си по време на процеса на изпълнение на програмата. В тази връзка дейностите по изграждане на капацитетпоОПРРсеизвършватвняколконаправления. За да осигури достатъчен капацитет за реализацията на програмата на всички нива, служителите на Управляващия орган и неговите регионални отдели, отговарящи за изпълнениетои управлениетона средстватаот ЕС, получаватнепрекъснатообучениепо време на работния процес при изготвянето на ОПРР и при разработването на административнитепроцедуризанейнотоизпълнение.Допълнителниобучителнисесии са организирани и продължават да се организират съгласно функционалните характеристикиназаеманатадлъжност,включителнои зановоназначенияперсонал. През2006 г. в рамкитенаТуинингпроектпоФАРBG03-SPP-02 “Подготовканацентралните и регионалниструктурина МРРБ за управлениетона бъдещитепрограмии проекти от ЕФРР” (Италия, Обединенотокралство, Ирландия) над 600 представителина местнитеи регионалните структури участвахав обучителни семинари на регионално ниво, които имаха за цел да насърчат партньорството в процеса на подготовка на проекти при разработванена ОПРР 2007–2013. По проектабяхапроведенисъщои серияобучениявъв връзка с Регламентите на ЕС, подбора на проекти, управлението на проектен цикъл и мониторинг, насоченикъмдирекциитезатехническапомощ, координацияи управление нарегионалнипрограмии плановенанивоNUTSII . 215
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
За да се гарантира правилното функциониране на Комитета за наблюдение на ОПРР, създаденс Решениена Министерскиясъвет№ 182/ 21.07.06 г., обучениетона неговите представителинарегионално,областнои местноравнищесеосъществява и щепродължи дасеосъществявачрезсредстватазатехническапомощ. По отношениена потенциалнитебенефициентипо ОПРРсъществуваттри основнигрупи – местнивластиНПО , , министерства и агенции , коитоиматопределени отговорности за провеждането на държавната политиката в съответните сектори (образование, здравеопазване, култура, пътна инфраструктура, туризъм). Тези бенефициенти са в различнастепеннаготовностзаролятасинаактивнии надеждниучастницив процесана прилаганенаОПРР ВъзоснованапроучванетонатърсенетонапроектипоПрограмаФАРИСС,Управляващият органнаОПРРенаправилмногоподробенанализнакапацитетазаподготовканапроекти и усвояванепо всички операциина ОПРР по проектаФАР BG2004/016-711.11.02. Фаза1 / Година 2004 “Помощ при изготвянето на качествени стратегически документи, насърчаване на партньорството и сътрудничеството и съдействие за изграждане на капацитетза разработванена проекти”. Това упражнениее идентифициралосилнитеи слабите страни на трите основни групи бенефициенти, а също така и първата група проекти и техните изпълнители/партньори, на които да се окаже помощ при разработванетои реализациятанапроектите. УО езапочнализпълнениетонапрограмазаобучение(9.13 Приложение13), насоченакъм проблемите, идентифициранипо-горе, кактои към подготовкатана подходящнаборот проекти. В този процес се оказва и помощ за разработване на проекти на техните инициатори(бенефициенти). Проектътпо ФАРщезапочнетозипроцеси другпоследващ проект (на етап събиране на оферти) ще продължи тази работа през следващите 18 месеца.Целитенапрограматасаследните: •
Да се увеличи капацитетътна бенефициентитеза идентифициранеи подготовка наподходящипроекти;
•
Да се изготви списък от проекти, готови за кандидатстване, по различните операциинаОПРР: настоящиятпроектпо ФАРщедоразвиенай-малко200 (от 1 500) проектадо етап “осъществимост” катопроектниидеи, а последващиятпроектпо ФАРщедоразвиетезии другипроектидофиналнафаза;
•
Да се осигури достатъчен капацитет между изпълнителите на проекти за действителна реализацияна финансиранитепроекти
В рамките на фаза 1 на проекта по ФАР са предвидени два основни вида подкрепаза разработваненапроектинаместно,регионалнои централноравнище: •
Интензивна подкрепа на модулен принцип ,
•
Тематична помощ ще бъдепредложена за проектипо някоиот операциите , за
къдетоцелтае да се осигури обширнаподкрепазаразработванетонапроектидонапредналетапнаподготовка. Обучението ще бъде провежданопо групи от бенефициенти, като подкрепатае структуриранав 3 модулаза всякагрупа. Групитещесесформиратна регионално равнищевзависимост отброянапроектите (между2 и 4 групизарайон). коитосесчита, че неизискватинтензивнапроектнаподкрепа,а по-скоропоставят ударениетовърхуспецифичнитехарактеристикинасъответнатаоперация.
Министерствата и агенциите, определени като конкретни бенефициенти по ОПРР, са включенивтематичнатапомощ (120 предложенипроекта). 216
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Катосеимапредвид,че подготвителнатафазана бенефициентитеи УО е многоважнаи че те трябвадаполучатширокаподкрепапрезначалнияпериодна изпълнениена ОПРР, повременадватавидамодулнаподкрепа,посоченапо-горе,специалновниманиещебъде отделенона разбиранетои прилаганетона критериитезадопустимости подбор, кактои направилатазаобщественитепоръчкии финансовитемеханизми. Програмата ще се изпълнява до края на 2007 г., когато ще се извърши оценка на резултатите от нея, и ще се изготви средносрочен план за действие за укрепване на капацитетанабенефициентитенаОПРР. Следователно,специалновниманиещесеобърне на: 1) подробно разработване на проектни те предложения (предвидено епредоставяненауслугипоФаза2 на проектапоФАР) и 2) специфични програми за обучение, изготвени с цел да улеснят осъществяването на операциите по ОПРР, както следва: • Програма за обучение за изграждане на капацитет за разработване и осъществяваненаинтегриранипланове/стратегиизаградсковъзстановяванеи развитие, • Програма за обучение за изграждане на капацитет за използване на инструментаJESSICAвъввръзкас ОПРР, • Програмаза обучениеза изгражданена капацитетза въвежданетона меркиза енергийна ефективност и използването на потенциала на възобновяемите енергийниизточници, • Програма за обучение за изграждане на капацитет при подготовката на предварителни проучвания, проучвания за осъществимост, оценка на търсенето и осъществимостта, социалноикономическа и финансова оценка, кактои другивидоветехническадокументация,необходимазаподготовкатана проектизакандидатстванезафинансиранепооперациитенаОПРР. • Програма за обучение за изграждане на капацитет по въпроси, свързани с опазване на околната среда, засягащи проекти по ОПРР като Оценка на въздействиетовърхуоколнатасреда,Стратегическатаоценканавъздействието върху околната среда, НАТУРА 2000 и тяхната интеграция в подготовката и реализациятана проекти поОПРР,и т. н. Тези въпроси ще бъдат допълнително разгледани посредством информационните кампаниии обучението,предвиденипоТПнаОПРР(5.5.2., 5.5.3). Освен по проекта по ФАР, посочен по-горе, през програмния период 2007–2013 г. Приоритетна ос „Техническа помощ” в рамки те на ОПРР ще продължи да обръщаспециално внимание на изгражданетона капацитет на бенефициентите по ОПРРнарегионално,областнои местноравнищев допълнениекъмзначението,коетоУО отдава на човешките ресурси в рамките на бюджета на техническата помощ. Ще се подкрепя обучението на персонала на всички ангажирани организации на всички териториални равнища и във всички етапи – програмиране, планиране, управление, мониторинг, контрол и изпълнение на ОПРР, генериране на проектни идеи и разработване на списък от подходящи проекти, засилване на информираността, укрепване на капацитета на потенциалните бенефициенти, разпространение на информация,знанияи умения.
217
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
7.2. Адресиране на въпросите, свързани с недостига на специализирани звена или на отговорни държавни служители и с ограничените умения за управление на проекти 7.2.1.
Хоризонтални национални мерки
Въпросът относно укрепването на капацитета на бенефициентите за управление и реализация на проектите, финансирани от ЕС, е решен на национално равнище чрез специално Постановление, инициирано от Министерството на финансите и прието от Министерския съвет. То определя условията и изискванията за наемане на високоспециализиранислужители,включителнодържавнислужители,приуправлението наинфраструктурнипроекти.Допустимидейностии разходисаследните: o Подготовканапроекти,включително o Изготвяненатехническатадокументация o Изготвяненатръжнатадокументация o Провежданенатърговетезаобщественипоръчки o Управлениенапроекти 7.2.2.
Специфични мерки по ОПРР
УО ще осигури помощ под формата на консултации (5.5.3.) за идентифициране на проектни идеи и разработване на проектни предложения, съответстващи на ОПРР, разработванеи поддържанена списък от „готови за финансиране” проекти. Специално вниманиещебъдеотделенонапо-малкитеобщини. Понастоящемтози тип подкрепасе оказвачрезПроектпо ФАР BG2004/016-711.11.02. Фаза 1 / година2004 “Помощ при изготвянето на качественистратегически документи , насърчаване на партньорството и сътрудничеството и съдействие за изграждане на капацитетзаразработваненапроекти”. 7.3.
Адресиране на въпросите, свързани с липсата на проучвания за осъществимост и готови технически проекти
ПроблемътщебъдеразрешенединственочрезОПРР. ОПРРщеподкрепяпредварителнипроучвания, проучванияза осъществимост, оценкана търсенето и осъществимостта, социалноикономически и финансови оценки, както и други видове техническа документация, необходима за подготовката на проекти (допустими разходи поОПРР). Докраянагодинататозитиптехническапомощщезапочнепо Фаза 2 напроектапо ФАР “Помощ при изготвянетона качественистратегически документинасърчаване , на партньорството и сътрудничеството и съдействие за изграждане на капацитет за разработваненапроекти”. 7.4.
Адресиране на въпросите, свързани с липсата на финансови средства (инструмент за подготовка на проекти, съфинансиране, мостово финансиране)
Проблемътщебъдеразрешеннанационалноравнище. 218
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
За първите три години на програмния период, националното съфинасиранеза всички общинии другибенефициентисеосигуряваотнационалниябюджет. Новнационаленфинансовинструмент„Фондзафинансираненаместнитевласти” (FLAG) есъздаденспециалнозарешаваненафинансовитевъпроси: o Подготовканапроекти o Съфинансиране o Мостовофинансиране Този проблем ще бъде решен и чрез привличането на допълнителни инвестиционни фондове с помощта на инструментът за финансов инженеринг JESSICA. Инициативата JESSICA е насоченакъм публичночастните – партньорства и другигенериращи печалба проекти за градско развитие, включени в интегрираните планове за градско възстановяванеи развитиес целдасепостигнеи мултиплицираефектътотсредстватапо ОПРР, инвестиранив тези проекти. Тя предлагаи възможностда се използваопитътна външни експерти по финанси и управление от ЕИБ, Съвета на Европейската банка за развитие и други финансови институции за създаването на по-сериозни стимули за успешнотоосъществяванена проектитеот странана бенефициентитечрезсъчетаването на безвъзмезднатафинансовапомощсъсзаемии другифинансовиинструменти. JESSICA осигурявапостоянно наличие на средстваи се очаква да съдействаза увеличаванена инвестициите в области, в които има необходимост от икономическо и социално сближаванеи даускоритяхнотоинтегрираноразвитие. 7.5.
Прилагане на новите финансови инструменти и инструменти за планиране
ПроблемътщебъдеразрешенчрезОПРР. Новии недобрепознатинабенефициентитесаследнитевъпроси: o Интегрираниплановезаградсковъзстановяванеи развитие o JESSICA o Възобновяемиенергийниизточниции енергийнаефективност o Натура2000 Тези въпросище бъдатрешеничрез обучениетои консултациите, предвиденипо ТП на ОПРР(5.3.3.). 7.6.
Адресиране на въпросите, свързани с липсата на умения за партньорство
Тези въпросище бъдатрешеничрез обучениетои консултациите, предвиденипо ТП на ОПРР(5.3.3).
219
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
8. ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ 8.1.
Приоритетниоси споредизточникана финансиране(в евро)
Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие (ЕФРР ) Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност ( ЕФРР ) Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма (ЕФРР ) Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество (ЕФРР ) Приоритетна ос 5: Техническа помощ (ЕФРР ) Общо
8.2.
Финансиран еотЕС (a)
Индикативна разбивкана националното финансиране Национално Частно финансиране Публично национа (b) = (c) + (d) национално лно финансиране финанс (c) иране (d)
713 207 777
125 860 196
125 860 196
340 270 886
60 047 803
185 379 580
Заинформация Общо финансиране (d) = (a)+(b)
Процент съфинан сиране (e) = (a)/ (d)
0
839 067 973
60 047 803
0
32 714 043
32 714 043
76 220 679
13 450 708
46 004 623 1 361 083 545
Участ иена ЕИБ87
Друго финансиране
85%
0
0
400 318 689
85%
0
0
0
218 093 623
85%
0
0
13 450 708
0
89 671 387
85%
0
0
8 118 464
8 118 463
0
54 123 087
85%
0
0
240 191 214
240 191 214
0
1 601 274 759
85%
0
0
Годишно разпределениена финансирането от фондовете (в евро) Структурни фондове ЕФРР (1)
Кохезионен фонд (2)
Всичко (3) = (1)+(2)
2007 г.
98 858 808
0
98 858 808
2008 г.
144 902 458
0
144 902 458
2009 г.
197 301 454
0
197 301 454
2010 г.
207 904 474
0
207 904 474
2011 г.
222 581 831
0
222 581 831
87
На 05.10.2006 г. бешеподписанМеморандум за разбирателство , развитиеи финансиране на инфраструктурата в рамкитена “Инвестиционния планна българскотоправителствозафинансиранена транспортнатаи базоваинфраструктура2007-2013”, целящда осигурифинансираненапроекти,съгласнобюджетнитефинансовипрогнозизаоползотворяваненаЕвропейскитеструктурнифондове и Кохезионнияфондна стойност 500-700 млн. евро за периода 2007–2013 г. Финансирането от ЕИБщебъдеопределено с Кредитно споразумениемеждуРБ и ЕИБзапериода2007-2015 г. Кредитнотоспоразумениее предвиденокатокредитналиниязасъфинансиране наопределенбройпроектии мерки,коитополучаватсредствазаподкрепазапрограмнияпериод2007–2013г. и коитосавсъответствие с критериитезаизбираемостнасектора,коитощеседефиниратв договоритезазаемзасъответнитеструктурнипрограми. Проектите в рамките на ОП „Транспорт”, ОП „Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, Програма за развитие на селските райони, ОП „Конкурентоспособност на българската икономикаи ” ОП „Развитиена човешките ресурси ” бихамоглида бъдатподкрепени от Кредитнотоспоразумение. Размерътнасредстватаотнационалниябюджетзасъфинансиранеи заемитеотЕФИтрябвадасеодобриот МФ.
220
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
2012 г.
237 341 086
0
237 341 086
2013 г.
252 066 434
0
252 066 434
1 361 083 545
0
1 361 083 545
Общо 2007–2013 г.
8.3. Индикативно разпределениена финансовия принос на Общността по кодовеи категории на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. (в евро)
Приоритетни теми Код* 10
Стойност** 13 610 835
11 22 23 24
3 402 709 217 773 367 54 443 342 6 084 043
25 28 35 40 42 43 44 50 52 53 55 56 57 58 59 61 75 76 77 78 79 81 85 86
40 832 506 27 221 671 51 040 633 7 880 674 3 089 660 6 179 319 7 077 635 105 620 083 68 054 177 41 553 881 19 464 856 64 882 853 18 074 509 64 882 853 47 637 924 176 396 427 73 702 674 70 163 857 42 806 077 32 325 735 27 357 779 23 518 843 26 954 161 19 050 462
Форма на финансиране Стойност* Код* * 01 1 361 083 545 ОБ 1 361 083 ЩО 545
Териториален обхват Код* Стойност** 01 1 078 842 456 02 05 10 00 ОБ ЩО
6 951 734 196 033 461 5 444 334 73 811 560 1 361 083 545
221
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
TOTA L
Септември 2007г.
1 361 083 545
* Категориите сакодирани завсякоизмерение съгласно стандартната класификация . ** Очакван размер нафинансовия приносотОбщността завсякакатегория .
222
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
9. ПРИЛОЖЕНИЯ
223
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г.
Септември 2007
9.1. ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Процеснапрограмиранеи партньорствoпоОПРР2007– 2013 г. Принципът на партньорството, залегнал в политиката за сближаване на ЕС, изисква идентифицираните партньори да вземат участие и да представят своите коментари и предложенияпри пълнапрозрачностощеот самотоначалона процесана програмиране, както и в процеса на изпълнението, наблюдението и оценката на програмата. Този принципобхващамеханизмиза провежданена консултациии участиена националнои регионално равнище, които осигуряват участието на съответните организации на работодатели,синдикатии НПО. Осигуряванетона равнивъзможностизамъжеи жении завсичкисоциалнигруписадругваженпринцип, койтоследвадасевземеподвнимание в процесанаразработваненапрограмата. През периода 2000–2006 г. Регионалната оперативна програма беше единствената оперативна програма, разработена като част от подготовката на България за присъединяванекъм ЕС и за участиев политикатана ЕС за сближаване. Въпреки че се основавана правилатаи принципите за програмиранена Структурните фондове, това беше предимно “упражнение с учебна цел”, тъй като на този етап не беше възможно финансиранеотСтруктурнитефондове.ВъпрекитоваРегионалнатаоперативнапрограма бешеизползванакато помощендокументпо отношениена меркитеза икономическои социалносближаванеи катоосновазаизготвяненаМногогодишнияпрограмендокумент по ПрограмаФАР за периода 2004–2006 г. Оценкитеза този опит са противоречиви, но основнитезабелязанинесъответствиясеотнасятдо финансиранетои изпълнението. Все пак товабешепериодна привикванес обстановкатаи трупанена опит средшироккръг участницинаместнои регионалноравнище. Разработването на ОПРР за периода 2007–2013 г. беше поверено на работна група под ръководствотона МРРБ, в качествотому на бъдещУправляващорган. Работнатагрупа започнаработапрезоктомври2004 г. с широкотоучастиеи представителствонаповечеот 40 заинтересовани странипредставляващи , различниинституции кактона национално , така и на регионално равнище, т.е. управляващи органи, ключови министерства, държавни агенции, регионални съвети за развитие, сдружения на общини, агенции за регионалноразвитие, асоциациина бизнесаи работодателите, синдикати, НПОи други заинтересованистрани.Приносвизготвянетонапрограматаиматследнитепартньори: •
Министерскисъвет
•
Министерствонатранспорта
•
Дирекция“ Управлениенасредствата отЕС”, Министерствонафинансите
•
Министерствонакултурата
•
Дирекция“Националенфонд”, Министерствонафинансите
•
Министерствоназдравеопазването
•
•
Министерствонаикономикатаи енергетиката
Министерствонаобразованиетои науката
•
•
Министерствонаоколнатасредаи водите
Министерствонадържавната администрацияи административната реформа
•
Министерствоназемеделиетои горите
•
Съответнитедирекциина Министерствотонарегионалното развитиеи благоустройството
•
Министерствонатрудаи социалната политика
•
Националносдружениенаобщините вРепубликаБългария 224
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г.
Септември 2007
•
Фондациязареформавместното самоуправление
•
Регионаленсъветзаразвитиена Североизточенрайонзапланиране
•
Държавнаагенциязамладежтаи спорта
•
Регионаленсъветзаразвитиена Югоизточенрайонзапланиране
•
Държавнаагенциязаинформационни технологиии съобщения
•
Регионаленсъветзаразвитиена Юженцентраленрайонзапланиране
•
Агенциязаикономическианализии прогнози
•
Регионаленсъветзаразвитиена Югозападенрайонзапланиране
•
Агенциязанасърчаваненамалкитеи среднипредприятия
•
Изпълнителнаагенция"Пътища" (ФондРепубликанска „ пътна инфраструктура”)
•
Изпълнителнаагенцияпорибарство и аквакултури
•
Конфедерациянанезависимите синдикативБългария
•
КТ “Подкрепа”
•
Българскастопанскакамара
•
Българскатърговскопромишлена палата
•
Университетзанационалнои световностопанство
•
Университетпоархитектура, строителствои геодезия
•
Националенстатистическиинститут
•
Българскаасоциациянаагенциитеза регионалноразвитие
•
Съюззастопанскаинициатива
•
Националенцентързатериториално развитие
•
Асоциациянаиндустриалниякапитал вБългария
•
Държавнаагенцияпотуризъм
•
Националенинститутзапаметниците накултурата
•
Регионаленсъветзаразвитиена Северозападенрайонзапланиране
•
Регионаленсъветзаразвитиена Северенцентраленрайонза планиране 225
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Управляващияторганучаствав разширенконсултативенпроцеси в дискусии, проведени под формата на четири срещифоруми , организирани от Агенцията за икономически анализи и прогнози, за постиганена консенсуспо оперативнитепрограми. На срещите присъствахашироккръгучастнициот повечеот 80 институции (т.е. местни, регионални и националниоргани, НПО, академичниинституции, учении дориполитическипартии). Врезултатнатезисрещибяханаправенимножествополезнипредложенияи препоръки. В съответствие с разпоредбите на Закона за регионалното развитие, през периода февруари–март2006 г., Оперативнапрограма„Регионалноразвитие” бешепредставенаи съгласувана с членовете на шестте регионални съвета за развитие на ниво NUTS ІІ. Срещитесепроведохав Монтана(Северозападенрайон), Русе (Северенцентраленрайон), Варна (Североизточен район), Бургас (Югоизточен район), Пловдив (Южен централен район) и Кюстендил(Югозападенрайон). Насрещитенарегионалнитесъветизаразвитие присъстваха 42 представители на държавни администрации (заместникминистри , експерти), 56 представители на областни администрации от ниво NUTS III (областни управители, заместник областни управители, експерти), 24 представители на местната власт (кметове,общинскислужители), 6 регионалнисдруженияна общини, 6 агенцииза регионалноразвитие,15 бизнесорганизации,4 синдикатаи 7 другиНПО. Презмесецитемарти април 2006 г., Фондациятаза реформав местнотосамоуправление организира предварителна информационна кампания за популяризиране на съдържаниетона оперативнатапрограмавъв всеки от районите за планиранена ниво NUTS II, накоятовсичкиуправляващи органипредставиха своитепроектинаоперативни програмипредместнитевластии широкатаобщественост. Тези информационнисрещи бяхаот ползас огледполучаванетона обратнаинформацияи реакцииот потенциалните бенефициентипопрограмата.Близо480 представителивзехаучастие.Присъствашеоколо 80% от местната администрация .Бяхапоканени всичкичленовенарегионалните съвети заразвитие.Наинформационнитесрещиприсъствахаповечеот 60 участнициотобластни администрации от ниво NUTS III (областни управители и специалисти) и близо 30 регионални и местни НПО. Освен това събитиятабяха широко отразени от местнитеи регионалнитемедии. На регионалнатаконференциянатема"Туризмътв регионЦентралнаСтарапланинапред прага на Европейския съюз", организирана от Регионалната туристическа асоциация “Старапланинаи ” Държавната агенцияпо туризъмна 24-25 ноември2006 г. в Севлиево бешепредставен10-иятвариантнаОПРР (Приоритет3 „ Устойчиворазвитиенатуризма”) от 4 декември 2006 г. и бяха проведениконсултации в тази връзка. На конференцията присъствахапочти 70 участници, представляващиразличнивидовеорганизациии лица, работещи в областта на развитието на туризма: областни управители, общини, регионалнии местни туристическидружества, отделнифирми, националнисдружения по туризъм, министерства и агенции на централната власт (Държавната агенция по туризъм, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерствотоназемеделиетои горите,Комисиятазазащитанапотребителя).
226
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
9.2.
Септември 2007г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Законодателна рамка на ОПРР 2007-2013
Норма тивни документи на ЕС Оперативна програма “Регионално развитие” е изготвена в съответствие с поетите ангажиментисъгласноСтратегията за участие на България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, както и с разпоредбите в Глава 21 на Договора за присъединяване. В процесана изготвяне на оперативната програма са взетипредвид следнитедокументинаЕС: • Регламентна Съвета (ЕС) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г., определящобщите разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социаленфонди Кохезионнияфонд; • Регламент (ЕС) № 1080/2006 на Европейскияпарламенти на Съветаот 5 юли 2006 г. за Европейския Фондза регионално развитие , отменящРегламент (ЕС) № 1783/1999; • Регламент (ЕС) № 1028/2006 от 8 декември 2006 г., разясняващправилатаза изпълнение на Регламент на Съвета (ЕС) № 1083/2006, определящ общите разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социаленфонди Кохезионнияфонд и Регламент(ЕС) № 1080/2006 наЕвропейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за Европейския Фонд за регионално развитие. • Директива2004/17/ЕОнаЕвропейскияпарламенти насъветаот 31 март2004 г. относно координиране на процедурите за възлаганена обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспортаи пощенскитеуслуги. • Директива2004/18/ЕОнаЕвропейскияпарламенти насъветаот 31 март2004 г. относнокоординиранетона процедуритеза възлаганена общественипоръчки за строителство,услугии доставки • Глава21 “Регионалнаполитикаи координациянаструктурнитеинструменти” (CONF-BG 56/01) и Общатапозицияна Европейския съюзпо Глава21 (CONF-BG 80/01); • Стратегически насоки на Общносттаза сближаване, приети на 6.10.2006 г. с РешениенаСъветаот 18.8.2006г.; • Работендокументна ECзаполитикатазасближаванеи градовете:приносътна градоветезарастежи създаваненаработниместав регионите; • Регламент на Комисията (EС) № 438/2001 от 2 март 2001 г., определящ подробниправилаза прилаганена Регламентна Съвета(EС) № 1260/1999 относно системите за управление и контрол на помощта, отпускана по Структурните фондове; • Регламент на Комисията (ЕС) № 448/2001 от 2 март 2001 г., определящ подробни правила за прилагане на Регламент № 1260/1999 във връзка с процедурата за извършване на финансови корекции на отпуснатата помощ от Структурнитефондове • Регламент на Комисията № 448/2004 от 10 март 2004 г. за изменение на Регламент (EС) № 1685/2000 г., определящподробниправилаза приложениетона 227
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
РегламентнаСъвета(EС) № 1260/1999, въввръзкас приемливосттанаразходитепо дейностисъфинансираниот Структурнитефондовеи за отмянана Регламент(EС) № 1145/2003; • Регламент на Комисията №1159/2000 – относно мерките за осигуряване на информацияи публичностнапомощтапоСтруктурнитефондове; • ДирективанаСъветаи наЕвропейскияПарламент№ 42/2001 относнооценката навъздействиетовърхуоколнатасреданаопределениплановеи програми; • Директива на Съвета 89/665/ЕИО от 21 декември 1989 г. относно координиранетона законовите, подзаконовитеи административнитеразпоредби, отнасящи се до прилагането на производствапо обжалванепри възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50/ЕИОот 18 юни1992 относнокоординирането напроцедурите завъзлагане на общественипоръчкизауслуги; • Директива на Съвета 92/13/ЕИО от 25 февруари 1992 г. относно координиранетона законовите, подзаконовитеи административнитеразпоредби, отнасящи се до прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортнияи телекомуникационниясектор; • Директиватаза оценкана въздействиетовърху околнатасреда(85/337/EEC и изменениятакъмнея, направенис 97/11/EC); • Регламент 1059/2003 на ЕК относно Класификациятана регионите в ЕС (EU NUTS); • Стратегия за икономическо и социално обновление на Европа – приета от Европейскиясъветв Лисабон,23-24 март2000 г; • ДокладнаКомисиятазапролетнатасесиянаЕвропейскиясъвети Парламент– COM(2005) 24 от2 февруари 2005 г. – НовстартзаЛисабонската стратегия . Български норма тивни документи Конституцията на Република България определяглавнатацел и териториалното
равнищеза провежданена регионалнатаполитика, както и основните инструменти за намеса. СъгласноКонституциятаБългарияе единнадържавас местно самоуправление. Отговорностна държаватае да създадеусловия за балансираноразвитиена отделните районинастранатаи даподпомагатериториалнитеоргании дейностичрезфинансовата, кредитнатаи инвестиционнатаполитика.Счлен 135 сеурежда делението натериторията на страната на общини и области, като се посочва, че областта е административнотериториалнаединицаза осигуряванена съответствиемеждунационалнитеи местните интереси, а общинатае административнотериториалнаединица , на нивотона коятосе осъществяваместнотосамоуправление. Съответно, Законът за регионалноторазвитие от м. февруари 2004 г., който замени стариязаконот 1999 г., определянастоящатарамказапланиранетои програмиранетона регионалното развитие в България. Тъй като се очаквафондоветена ЕС да бъдат найголемият финансов ресурс в подкрепана дейностите за регионално развитие, които в съответствиес принципана съфинансиранещедоведатдо мобилизиранена значителни националниресурси, Законътза регионалноторазвитиенеизменнообхващазначителна част от програмнатарамказа Структурнитефондовена ЕС. Той конкретизирацелитеи 228
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
принципитена регионалнатаполитикав България, определярайонитеза планиранена ниво NUTSII в България,коитосаизбираемизафинансиранепоцел“Сближаване” наЕСи служаткато основаза провежданетона регионалнатаполитика, обхватана различните документи за планиране на различните нива, изискванията към съдържанието им и връзките между тях, органите, които отговарят за изготвянето, изпълнението и наблюдението на различните планове и програми и източниците на финансиране за дейноститевъввръзкас регионалноторазвитие. за местното самоуправление и местната администрация урежда осъществяването на местното самоуправление в общините и функциите на местните администрации.Законът за общинските бюджети определя източниците наобщински приходи (собствени и трансферни), както и субсидиите от държавния бюджет, предоставянина общините.Законът за административно-териториалното устройство урежда създаването на административнотериториални и териториални единици в РепубликаБългария, кактои редапри извършванетона административнотериториални промени. Границитенаобластитеи административнитецентровесаутвърденис Указна Президента. Тясно свързан с регионалното развитие е и Законът за устройството на територията, чийтопредмете използването,опазванетои застрояванетонапоземлените територии, както и необходимите устройствени планове и схеми за развитие на териториите. Наред с останалото, Законът за устройство на територията определя видоветепредназначенияна териториите, типоветеплановадокументация(национални и регионални устройствени планове и схеми, общи и подробни градски устройствени плановеи схеми) и основнитеизискваниякъм съдържаниетоим. Законътзаопазванена околната среда въвежда изискване за задължително извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за планове и програми за национално, регионалнои областноразвитие,кактои заустройственитеплановеи технитеизменения въввръзкасъсспециалниусловия. Законът
В ОП “Регионално развитие” се съдържат и препратки към следните нормативни документи: •
Закон за закрила и развитие на културата - Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичности начинитезаподпомаганеи финансиранена културнатадейност и творци;
•
Закон за енергийната ефективност - Този закон урежда обществените отношения, свързанис провежданетона държавнатаполитикапо повишаване наенергийнатаефективности осъществяваненаенергоефективниуслуги;
•
Закон за местното самоуправление и местната администрация - Този закон урежда обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местнатаадминистрация;
•
Законзалечебнитезаведения- Този законуреждаустройствотои дейносттана лечебнитезаведенияв РепубликаБългария;.
•
Закон за юридическите лица с нестопанска цел - Този закон урежда учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическителицаснестопанскацел;
•
Закон за народнатапросвета - Този закон уреждаустройството, функциите и управлениетонасистематананароднатапросвета;
229
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Законзаобщественитепоръчки - Тозизаконопределяпринципите,условиятаи редазавъзлаганенаобщественипоръчкис целосигуряваненаефективностпри разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с общественозначение;
•
Законзапътищата- Стозизаконсеуреждатобщественитеотношения,свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,поддържанетои финансиранетонапътищатав РепубликаБългария.
•
Закон за държавната собственост - С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавнасобственост,освенаковспециалензаконепредвиденодруго;
•
Закон за туризма - Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяванетона управлениетои контролав туризма, взаимодействиетона държаватаи общинитеприосъществяванетонадейностите,свързанис туризма, кактои участиетона юридическилицас нестопанскацел и физическилицав тезидейности;.
•
Закон за здравето - Този закон уреждаобществените отношения, свързани с опазванездраветонагражданите;
•
Закон за концесиите - С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне,изпълнениеи прекратяваненаконцесии;
•
Закон за вътрешнияодит в публичния сектор - Този закон уреждасъщността, принципитеи обхватанавътрешнияодитворганизациитеотпубличниясектор, статутаи функциитена структуритеи лицата, които го осъществяват, кактои одитнитедейностипофондовеи програминаЕвропейскиясъюз;
•
Законзапаметницитенакултуратаи музеите- Тозизаконуреждаразвитиетона музейнотодело, издирването, изучаването, опазванетои популяризиранетона паметниците на културата, които се намират на територията на Република България,с целдасъдействувазавъзпитаниетонагражданитев патриотичени интернационалендухи заобогатяваненакултурнотонаследство;
•
Закон за устройството и застрояването на столичната община - Този закон определяспецифичнитеправилаи нормативиза устройствотои застрояването натериториятанаСтоличнатаобщина;
•
Закон за държавните помощи - Този закон урежда условията, реда и процедуритепо уведомяванесъгласночл. 88, ал. 3 от Договораза създаванена Европейската общност за предоставяне на държавни помощи, категориите държавни помощи, съвместими с Общия пазар, задължението за докладване, събиране и съхраняване на данни, както и преценката за съответствието на държавните помощи, за които не е задължително да бъде уведомявана Европейскатакомисия;
•
Закон за общинската собственост - С този закон се уреждат придобиването, управлениетои разпорежданетос имоти и вещи - общинскасобственост, освен аковспециалензаконепредвиденодруго;
•
Закон за опазване на околната среда - Този закон урежда обществените отношения, свързанис опазванетона околнатасредаза сегашнитеи бъдещите поколенияи защитатаназдраветонахората; 230
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
•
Законзазащитаот дискриминация- Тозизаконуреждазащитатасрещувсички форминадискриминацияи съдействазанейнотопредотвратяване;
•
Закон за финансовотоуправлениеи контрол в публичния сектор - Този закон уреждаосновнитепринципи и правилаза финансовоуправлениеи контрол в публичниясектор.
•
Закон за държавната финансова инспекция - Този закон урежда целите, принципитеи обхватана дейносттапо държавнафинансоваинспекция,кактои статутаи функциитенаАгенциятазадържавнафинансоваинспекция.
•
Постановление на МС № 145/7.07.2005 за организация и координация по въпроситенаЕвропейскиясъюз(ДВ. бр.58/15.07.2005;
•
Решениена МС № 312/2002 за приеманена стратегияза участиена Българияв Структурнитефондовеи КохезионнияфонднаЕС;
•
Постановлениена МС № 171/2.08.2002 за създаванена КоординационенСъвет по НПР и за координацияна процесана подготовкана програмнитедокументи заучастиенаРепубликаБългария в Структурнитефондовеи Кохезионнияфонд наЕС(изм. ДВ,бр. 84 от 21 октомври2005 г.);
•
Постановлениена МС № 36/21.02.2006 за приеманена Наредбаза управлението, наблюдението, оценката, контрола за ефективното изпълнение и информационнотоосигуряваненаОперативнапрограма«Регионалноразвитие»;
•
ПравилникзаприлаганетонаЗаконазаобщественитепоръчки;
•
ПравилникзаприлаганетонаЗаконазаконцесиите;
•
Наредбазавъзлаганенамалкиобщественипоръчки;
•
Постановление на Министерския съвет № 55/12.03.2007 за определяне на условията и реда за избор на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ по Структурните фондове на ЕвропейскияСъюзи попрограмаФАРнаЕвропейскияСъюз;
•
Постановление на Министерския съвет № 62/21.03.2007 за приемане на националниправилаза допустимостна разходитепо Оперативнитепрограми, съфинансираниот Структурнитефондовена ЕвропейскияСъюзи Кохезионния фонднаЕвропейскияСъюззафинансоватарамка2007-2013 г.;
•
Постановление на Министерския съвет № 121/31.05.2007, определящо разпоредбитезапредоставяненабезвъзмезднафинансовапомощпооперативни програми, съфинансираниот Структурнитефондовена ЕвропейскияСъюзи по програмаФАРнаЕвропейскияСъюз.
231
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
9.3.
Септември 2007г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Общинивобхватанаагломерационнитеареали
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29.
Аврен 30. Айтос 31. Аксаково 32. Асеновград 33. Балчик 34. Белово 35. Белослав 36. Благоевград 37. Божурище 38. Ботевград 39. Бургас 40. БялаСлатина 41. Варна 42. ВеликоТърново 43. Велинград 44. Видин 45. Враца 46. Габрово 47. ГорнаОряховица48. ГоцеДелчев 49. Девня 50. Димитровград 51. Добрич– град 52. Добричка 53. Долна Митрополия 54. ДолниДъбник 55. Дулово 56. Дупница 57. ЕлинПелин 58.
Казанлък Камено Карлово Карнобат Каспичан Костинброд Куклен Кърджали Кюстендил Ловеч Лом Лясковец Марица Мездра Монтана НоваЗагора Новипазар Пазарджик Панагюрище Перник Петрич Пещера Плевен Пловдив
59. 60. 61. 62. 63. 64. 65. 66. 67. 68. 69. 70. 71. 72. 73. 74. 75. 76. 77. 78. 79. 80. 81. 82.
Радомир Разград Раковски Родопи Русе Садово Самоков Сандански Свищов Севлиево Септември Силистра Сливен Смолян Созопол Сопот Стамболийски СтараЗагора Столична Троян Тунджа Търговище Харманли Хасково
Поморие Попово Провадия Първомай Раднево
83. 84. 85. 86.
ЧервенБряг Чирпан Шумен Ямбол
232
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
ПРИЛОЖЕНИЕ3а: Териториален обхват на градските агломерационни ареали
1
1
Агломерационни ареали Столичен агломерационен ареал
Община
София
Софияград Божурище Ботевград ЕлинПелин Костинброд Самоков
1
Агломерационни ареали Агломерационни ареали на средноголемите градове, вкл.Панагюрище Пазарджик
2
Хасково
Пловдив
3
ВеликоТърново
4
Сливен
5
Шумен
6
Добрич
7
Ямбол
8
Перник
9
Враца
10
Габрово
11 12 13 14 15
Казанлък Благоевград Видин Кърджали Карлово
16 17
Кюстендил Търговище
18
Монтана
Агломерационни ареали на 6-те големи градове Пловдив
Асеновград
2
3
4 5
6
Варна
Бургас
Русе Плевен
СтараЗагора
Куклен Марица Първомай Раковски Родопи Садово Стамболийски Варна Аврен Аксаково Белослав Балчик Девня Провадия Бургас Камено Айтос Карнобат Поморие Созопол Русе Плевен Долна митрополия Долнидъбник Червенбряг СтараЗагора Раднево
Община
Пазарджик Белово Септември Пещера Хасково Харманли Димитровград
Велико Търново Горна Оряховица Лясковец Сливен НоваЗагора Шумен Новипазар Каспичан Добрич- град Добричка Ямбол Тунджа Перник Радомир Враца БялаСлатина Мездра Габрово Севлиево Казанлък Благоевград Видин Кърджали Карлово Сопот Кюстендил Търговище Попово Монтана
233
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Чирпан
19
Ловеч
20
Силистра
21 22
Разград Петрич
23 24 25 26 27 28 29
Дупница Свищов Смолян Велинград Лом ГоцеДелчев Панагюрище
Общо 36 агломерационни ареала Общо 86 общини
Септември 2007г.
Ловеч Троян Силистра Дулово Разград Петрич Сандански Дупница Свищов Смолян Велинград Лом ГоцеДелчев Панагюрище
234
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
9.4. ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Общини,избираемизафинансиранепо Приоритетнаос 4, операция4.1. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32. 33. 34. 35. 36. 37. 38. 39. 40. 41. 42. 43. 44. 45. 46.
Алфатар 61. Антон 62. Антоново 63. Априлци 64. Ардино 65. Баните 66. Банско 67. Батак 68. Белене 69. Белица 70. Белоградчик 71. Берковица 72. Бобовдол 73. Бобошево 74. Бойница 75. Бойчиновци 76. Болярово 77. Борино 78. Борован 79. Борово 80. БратяДаскалови 81. Брацигово 82. Брегово 83. Брезник 84. Брезово 85. Брусарци 86. Бяла(RSE) 87. Бяла(VAR) 88. ВеликиПреслав 89. Венец 90. Ветово 91. Ветрино 92. Вълчедръм 93. Вълчидол 94. Върбица 95. Вършец 96. ГенералТошево 97. ГеоргиДамяново 98. Главиница 99. Годеч 100. ГорнаМалина 101. Грамада 102. Гулянци 103. Гурково 104. Гълъбово 105. Гърмен 106.
Якоруда Земен Златарица Златица Златоград Ивайловград Иваново Искър Исперих Ихтиман Каварна Кайнарджа Калояново Каолиново Кирково Кнежа Ковачевци Козлодуй Копривщица Костенец Котел Кочериново Кресна Криводол Кричим Крумовград Крушари Кубрат Кула Левски Лесичово Летница Лозница Луковит Лъки Любимец Мадан Маджарово Макреш МалкоТърново Медковец Мизия Минералнибани Мирково Момчилград Мъглиж
121. 122. 123. 124. 125. 126. 127. 128. 129. 130. 131. 132. 133. 134. 135. 136. 137. 138. 139. 140. 141. 142. 143. 144. 145. 146. 147. 148. 149. 150. 151. 152. 153. 154. 155. 156. 157. 158. 159. 160. 161. 162. 163. 164. 165. 166.
Пирдоп ПолскиТръмбеш Пордим Правец Приморско Разлог Ракитово Рила Роман Рудозем Руен Ружинци Самуил Сапаревабаня Сатовча Свиленград Своге Сливополе Симеоновград Симитли Ситово Сливница Смядово Средец Стамболово Стражица Стралджа Стрелча Струмяни Суворово Сунгурларе Сухиндол Съединение Твърдица Тервел Тетевен Тополовград Трекляно Трън Трявна Тутракан Угърчин Хаджидимово Хайредин Хисаря Хитрино 235
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
47. 48. 49. 50. 51. 52. 53. 54. 55. 56. 57. 58. 59. 60.
Двемогили Девин Джебел Димово Долнабаня Долничифлик Доспат Драгоман Дряново Дългопол Елена Елхово Етрополе Завет
107. 108. 109. 110. 111. 112. 113. 114. 115. 116. 117. 118. 119. 120.
Невестино Неделино Несебър НиколаКозлево Николаево Никопол Новосело Омуртаг Опака Опан Оряхово Павелбаня Павликени Перущица
Септември 2007г.
167. 168. 169. 170. 171. 172. 173. 174. 175. 176. 177. 178.
ЦарКалоян Царево Ценово Чавдар Челопеч Чепеларе Черноочене Чипровци Чупрене Шабла Ябланица Якимово
236
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007 г.
Общини, избираемиза финансиранепо Приоритетнаос 4, операция4.1.
237
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
9.5.
Септември 2007г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Общини,избираемипоПриоритетнаос 3, операция3.1.
Бележка: Във връзка с Приоритетна ос 3 “Устойчиво развитие на туризма”, операция 3.1 „Развитие на туристическите атракции и свързаната инфраструктура” 1 Aксаково
51 Исперих
101 Радомир
2 Айтос
52 Ихтиман
102 Разград
3 Ардино
53 Казанлък
103 Разлог
4 Асеновград
54 Калояново
104 Ракитово
5 Белене 6 Белослав
55 Камено 56 Каолиново
105 Раковски 106 Родопи
7 Берковица
57 Карлово
107 Рудозем
8 Благоевград
58 Карнобат
108 Руен
9 Бобовдол
59 Кирково
109 Русе
10 Бойчиновци
60 Кнежа
110 Садово
11 Ботевград
61 Козлодуй
111 Сандански
12 БратяДаскалови
62 Костенец
112 Сатовча
13 Брацигово
63 Костинброд
113 Свиленград
14 Бяла
64 Котел
114 Свищов
15 БялаСлатина
65 Криводол
115 Своге
16 ВеликиПреслав
66 Крумовград
116 Севлиево
17 ВеликоТърново
67 Кубрат
117 Септември
18 Велинград
68 Кърджали
118 Силистра
19 Ветово
69 Кюстендил
119 Симитли
20 Видин
70 Левски
120 Сливен
21 Враца
71 Ловеч
121 Сливополе
22 Вълчедръм
72 Лозница
122 Сопот
23 Вълчидол
73 Лом
123 Средец
24 Върбица 25 Габрово
74 Луковит 75 Любимец
124 Стамболийски 125 СтараЗагора
26 ГенералТошево
76 Лясковец
126 Стражица
27 Главиница
77 Мадан
127 Стралджа
28 ГорнаОряховица 29 ГоцеДелчев 30 Гулянци
78 Марица 79 Мездра 80 Момчилград
128 Сунгурларе 129 Съединение 130 Твърдица
31 Гълъбово 32 Гърмен 33 ДвеМогили
81 Монтана 82 Мъглиж 83 Никопол
131 Тервел 132 Тетевен 133 Тополовград
34 Девин
84 НоваЗагора
134 Троян
35 Димитровград
85 НовиПазар
135 Трявна
36 Добрич
86 Омуртаг
136 Тунджа
238
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 37 Добричград
87 Оряхово
137 Тутракан
38 Митрополия
88 Павелбаня
138 Търговище
39 ДолниДъбник
89 Павликени
139 Хаджидимово
40 Дряново
90 Пазарджик
140 Харманли
41 Дулово
91 Панагюрище
141 Хасково
42 Дупница
92 Перник
142 Хисаря
43 Дългопол
93 Петрич
143 Червенбряг
44 Елена
94 Пещера
144 Черноочене
45 ЕлинПелин 46 Елхово
95 Плевен 96 ПолскиТръмбеш
145 Чирпан 146 Шумен
47 Етрополе 48 Завет
97 Попово 98 Провадия
147 Якоруда 148 Ямбол
49 Златоград
99 Първомай
50 Иваново
100 Раднево
Долна
Септември 2007г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5А: Общини ,изключени отподкрепа с инвестиции заразвитие на туристическиатракциии свързанатас тяхинфраструктура Черноморско крайбрежие Варна Несебър Балчик Созопол Приморско Бургас Царево Каварна Поморие Долничифлик Аврен Шабла Бяла
Най-големи ски-курорти Самоков Чепеларе Смолян Банско Най-големи градове София Пловдив
239
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013
Септември 2007г.
Общини с населениепод10 000 жители
240
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
9.6.
ПРИЛОЖЕНИЕ 6: Таблиции фигури
Таблица 1. Основни показателиза развитиетона туризмав България
5 563 9,0%
6 241 12,2%
6 982 11,9%
7 282 4,3%
39,0%
5,6%
3 186 14,4%
3 433 7,8%
4 048 17,9%
4 630 14,4%
4 837 4,5%
81,4%
11,6%
2 354 12,9%
2 756 17,1%
2 993 8,6%
3 532 18,0%
4 010 13,6%
4 090 2,0%
107,3%
15,3%
10 127 -13,9%
10 494 3,6%
11 210 6,8%
11 827 5,5%
13 762 16,4%
15 315 11,3%
17 124 11,8%
45,6%
6,5%
5 197 -5,1%
4 382 -15,7%
5 170 18,0%
6 190 19,7%
7 055 14,0%
9 142 29,6%
10 304 12,7%
11 624 12,8%
123,7%
17,7%
6 565 4,6%
5 745 -12,5%
5 324 -7,3%
5 020 -5,7%
4 772 -4,9%
4 620 -3,2%
5 011 8,5%
5 500 9,8%
-16,2%
-2,3%
199 3,8%
187 -6,3%
190 1,6%
173 -8,6%
178 2,6%
186 4,9%
213 14,3%
242 13,8%
21,7%
3,1%
годишенръст,% Дял на заетия леглови фонд3, %*
28,8%
26,3%
25,9%
27,1%
28,5%
32,4%
33,7%
35,4%
22,9%
3,3%
1,9
1,8
1,9
1,9
2,1
2,3
2,2
2,4
23,3%
3,3%
47,2%
45,7%
43,7%
43,1%
41,7%
42,9%
44,1%
43,5%
869 -11,2%
881 1,4%
1168 32,6%
1119 -4,3%
1242 11,0%
1500 20,8%
1789 19,3%
1955 9,3%
125,0%
17,9%
463 35,4%
496 7,2%
587 18,3%
628 6,9%
812 29,4%
911 12,2%
1075 18,0%
1040 -3,2%
124,8%
17,8%
406 -36,2%
385 -5,2%
582 51,1%
491 -15,5%
430 -12,5%
589 37,0%
714 21,3%
914 28,1%
125,3%
17,9%
166 326 167
174 354 201
237 420 226
219 351 181
223 362 176
240 370 164
256 386 174
268 404 168
61,9% 24,1% 0,6%
8,8% 3,4% 0,1%
456,8 72,9% 4,0%
404,3 -11,5% 3,3%
549,2 35,8% 4,0%
554,6 1,0% 3,6%
605,7 9,2% 3,7%
729,4 20,4% 4,1%
862,7 18,3% 4,4%
968,9 12,3% 4,5%
112,1%
16,0%
1 438,5 49,6% 12,5%
1 397,8 -2,8% 11,5%
1 835,6 31,3% 13,4%
2 011,2 9,6% 13,2%
2 094,8 4,2% 12,6%
2 490,6 18,9% 14,1%
2 964,7 19,0% 15,2%
3 412,1 15,1% 15,9%
137,2%
19,6%
75,8 59,6% 3,4%
61,2 -19,3% 2,9%
65,5 7,0% 3,4%
66,2 1,1% 3,1%
65,4 -1,2% 3,1%
99,8 52,5% 3,5%
110,5 10,7% 3,8%
114,2 3,3% 3,9%
50,6%
7,2%
237,4 38,7% 10,7%
209,8 -11,6% 9,8%
217,3 3,6% 11,4%
237,8 9,4% 11,2%
224,3 -5,7% 10,8%
338,0 50,7% 12,0%
376,6 11,4% 13,0%
398,6 5,8% 13,6%
67,9%
9,7%
годишенръст,% %отнационалната заетост Капиталови инвестиции в туризма (публичнии частни), млн. евро***
165,7
274,3
300,6
400,3
405,0
454,8
554,0
683,7
312,6%
44,7%
Чуждестранни туристи1, '000* годишенръст,% Посетители с цел туризъм и рекреация, '000* годишенръст,% Общброй реализирани нощувки в местата за настаняване2, '000* годишенръст,% Реализиранинощувкиотчуждестранни граждани годишенръст,% Реализиранинощувкиотбългарски граждани годишенръст,% Брой легла в местата за настаняване 2, '000*
Средна продължителност на престоя на чуждестранните туристи1 Реализирани нощувки през юли август- общо, %* Приходи от международен туризъм, млн. Евро** годишенръст,% Разходи за международен туризъм, млн. евро** годишенръст,% Нетни приходи от международен туризъм, млн. евро** годишенръст,%
2000
2001
5 240 -30,5%
5 056 -3,5%
4 922 -2,7%
5 104 3,7%
2 667 -10,5%
2 491 -6,6%
2 785 11,8%
1 973 -15,5%
2 085 5,6%
11 762 0,1%
2002
2005
Средно годишен ръст,19982005
2004
годишенръст,%
1999
Ръст 19982005
2003
Чуждестранни посетители, '000*
1998
Средно разходи, евро*/** Наединчуждестраненпосетител Наединчуждестранентурист Дневно(зареализирананощувка) БВП от туризъм (пряк), млн. евро*** годишенръст,% %отнационалния БВП БВП от туризма (пряк и косвен), млн. евро*** Годишенръст, % %отнационалния БВП Заетост в туризма (пряка), '000*** годишенръст,% %отнационалната заетост Заетост в туризма (пряка и косвена), '000***
241
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. годишенръст,% %отобщите инвестиции
6,1% 11,1%
65,6% 14,9%
9,6% 13,9%
33,2% 14,4%
1,2% 13,4%
12,3% 13,2%
21,8% 13,6%
23,4% 14,9%
безтранзитно преминаващите посетители ;2 вкл. почивнидомове;3 безпочивните домове * даннинаНационалния статистически институт ;** даннинаБългарска народна банка;*** даннинаСветовния съветзапътувания и туризъм(даннитеза2000–2005г. сапрогнозни); **** даннина Eurostat и собствениизчисления;***** даннинаСветовнатаорганизация потуризъми собствениизчисления 1
Таблица 2. Предимства и недостатъцина българскиятуризъм Предимства Туристически ресурси вкл. Природа,природниресурсии разнообразие Културнои историческонаследство Климат Запазенаи незамърсенаоколна среда Традиционнакухня Минералниизвори Традиционнизанаятии фолклор Туристически оферти вкл. Разнообразиенатуристическите продукти Цени(стойностсрещупари) Гостоприемство Качествонаобслужването Квалифицираничовешкиресурси Помощни/допълнителни вкл. Инфраструктуразанастаняване Туристическаинфраструктура Географскоразположениена страната Други
Недостатъци 53,0 % Оперативни вкл. Лошиусловияпоотношениена 18,5% инфраструктурата 17,2% Липсанаквалифицирани опитенперсонал Лошакоординацияи липсана 4,3% взаимодействие 3,9% Лошмаркетинги реклама Моноструктурентуризъм - морскии ски 3,0% туризъм 2,6% 2,1% Продуктови оферти 26,0 % вкл.
49,0%
16,5% 11,4% 5,9% 4,3% 3,5% 21,0%
9,0% Недостатъчнаи нискокачественареклама 8,6% 7,3% Нискокачествонаобслужването 7,1% 3,0% Недостатъчнатуристическаинформация 2,7% 2,6% 20,0% 2,1% Рамка и политика 12,0 % вкл. Липсанастратегияи националнаполитика поотношениенатуризма 6,3% Свръхзастрояванеи недобре 5,2% позициониранаинфраструктура 5,9% Правнарамкаи честизаконодателни 2,6% изменения 2,4% 2,6% 9,0% Други
10%
Източник: Проучваненамнениятанапредставителинатуристическатаиндустрияи журналисти, Стратегическарамка
242
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. запланиранеи развитиенатуризмав Българияи ОсновнинасокинаСтратегиятазаразвитиенабългарскиятуризъмза периода2006–2009 г., ФазаA: Заключителендоклад. Техническапомощза Българскатадържавнаагенцияпо туризъм, Консорциум“Планета”, септември2006 г. ЗабележкаОтговорипод : 2 %несавключени
Таблица 3. Основнипоказателизаразвитието натуризма порайонинанивоNUTSII, 2005 г. %отобщата стойност застраната РайонинанивоNUTS Леглавбазиза II настаняване, ‘000 Северозападен Северенцентрален Североизточен Югоизточен Юженцентрален Югозападен Общо
Дялна Гъстота Брой на Приходи вътр. Средна %на нощувк Нощувки,‘000 туризъм прод.на заети леглата от и на 100 Чужденц нощувки, (нощувкпрестоя легла на жители и) кв.км. млн. лв. Общо Българи и
0,8% 4,3% 36,7% 37,3% 10,1% 10,6%
0,8% 3,7% 38,2% 34,7% 10,3% 12,2%
2,3% 9,7% 22,8% 21,4% 25,7% 17,7%
0,1% 0,8% 45,5% 41,0% 3,0% 9,6%
0,4% 2,9% 36,2% 29,7% 8,7% 21,9%
6,7% 15,0% 80,8% 80,2% 19,8% 53,4%
2,8 25,4% 1,7 20,1% 6,1 43,0% 7,4 52,1% 2,4 25,5% 2,2 25,8%
0,2 0,6 4,4 6,1 0,9 1,3
32 54 505 754 90 99
240
17 124
5 500
11 624
485
67,9%
4,3 37,7%
2,2
218
Източник:НСИи собствениизчисления
Таблица 4. Териториалноразпределение натуризманаобластно и общинско равнище Леглавбазиза настаняване
Общо
5 водещи области 10 водещиобласти
80,6% 91,5%
82,8% 92,7%
5 водещи общини 10 водещи общини 20 водещи общини
66,6% 76,4% 85,3%
5 водещи области 10 водещи области 5 водещи общини 10 водещи общини 20 водещи общини
Нощувки Българи 2005 59,7% 80,9%
Чужденци
Приходиотнощувки
94,4% 98,5%
86,9% 94,6%
88,6% 94,6% 98,0%
80,7% 87,6% 93,5%
7,5% 3,7%
71,0% 35,5% 80,7% 52,5% 88,6% 71,7% Промяна 1998-2005 7,6% -2,6% 3,6% -0,9%
0,2% -0,2%
6,9% 3,7%
12,3% 14,0% 12,2%
12,0% 14,1% 11,1%
1,4% 4,9% 4,8%
11,6% 8,2% 3,5%
-4,3% 2,9% 5,8%
Източник:НСИи собствениизчисления
Таблица 5. Основнипоказателизаразвитиетонатуризмапогрупиобщини, 2005 г. Дялна Средн %на
Приходи Гъстота Брой Нощувки, '000 вътр. апрод. зает Нощувк Легл от на нощувк а, и/ туризъм на и нощувки , леглата и на 100 '000 Общ Българ Чужден (нощувкпресто легл легло ОбщинипоЧерноморското
72%
о
и
71%
40%
ци
86%
млн. лв.
64%
и)
82%
я
накв.км. жители
а
7,1
49%
71
32,5
1788
243
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. крайбрежие(13)* Общинивголемитески-курорти(4)** Големиградове(2)*** Общинивголемитеспа-курорти (4)**** Всичкиостанали(243) Общо
6% 6%
5% 9%
8% 12%
3% 8%
4% 22%
2%
3%
9%
1%
2%
15%
12% 17 124
31%
2%
8%
240
5 500
11 624
485
47% 57%
3,1 1,8
22% 31%
14% 14%
3,2 2,0
36% 19%
68%
4,3
62 108
4,6 10,3
754 103
113
1,7
475
56
0,4
37
2,2
218
71
38%
Източник:НСИи собствениизчисления * ВарнаНесебър , ,БалчикСозопол , ,Приморско ,Бургас,Царево ,Каварна ,Поморие ,ДолничифликАврен , , Шабла,Бяла; ** Самоков ,Чепеларе ,СмолянБанско , *** СофияПловдив , **** Велинград ,ХисаряПавел , баняСандански ,
400
14
350
12
'000 работни места
300
10
250 200
8
150
6
100
4
50
2
0
0 1991
1992
1993 1994
1995
1996
1997
пряк, '000 раб.места пряк, % от националната заетост
1998 1999
2000
2001
2002 2003
2004
% от националната заетост
Фигура 1. Ефект на туризмавърху заетостта
2005
Пряк и косвен, '000 раб.места Пряк и косвен, % от националната заетост
Източник:ДаннинаСветовниясъветзапътуванияи туризъм
244
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
Фигура 2. Динамикав настаняванетона туристив България (1998 г. 2005 г.) 250000
легла
200000 150000 100000
50000 0 1998
1999 Хотели
2000 Лагери
2001 Частни квартири
2002
2003
2004
2005
Хижи Почивни домове
Източник:Данни наНСИ
Фигура 3. Легловифондна местатаза настаняванепо категория(1998 г. - 2005 г.) 70% 60% 50% 40%
1998
30%
2005
20% 10% 0% 1 и 2 звезди
3 звезди
4 звезди
5 звезди
70% 60% 50% 40%
1998
30%
2005
20% 10% 0% 1 и 2 звезди
3 звезди
4 звезди
5 звезди
245
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
70% 60% 50% 40%
1998
30%
2005
20% 10% 0% 1 и 2 звезди
3 звезди
4 звезди
5 звезди
246
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
Фигура 4. Тенденциипри входящияпотоктуристив България (1998 г. 2005 г.) 14 000 000
2,5
2,0 10 000 000 1,5
Посетители и нощувки
8 000 000
6 000 000
1,0
4 000 000 0,5
Продължителност на престоя, нощувки на турист
12 000 000
2 000 000
0
0,0
1998
1999
2000
2001
нощувки посетители Туризъм за развлечение и възстановяване leisure&recreation
2002
2003
2004
2005
туристи (без транзитни) Продължителност на престоя (без транзитни)
Източник:ДаннинаНСИ
Прихо ди и разхо ди в млн. евро
Фигура 5. Международен туризъм – приходии разходив България Туризма в българския ПБ 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005
2000 1500 1000 500 0 -500 -1000 -1500 Приходи
Разходи
Баланс
247
Прихо ди и разхо ди в млн. евро
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Туризма в българския ПБ 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005
2000 1500 1000 500 0 -500 -1000 -1500
Прихо ди и разхо ди в млн. евро
Приходи
Разходи
Баланс
Туризма в българския ПБ 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005
2000 1500 1000 500 0 -500 -1000 -1500 Приходи
Разходи
Баланс
Източник:ДаннинаБългарска народна банка
Фигура 6. Туризмът в страната: реализиранинощувкив местатаза настаняване 1400000 0 1200000 0 1000000 0 800000 0 600000 0 400000 0 200000 0
0 199 1
199 2
199 3
199 4
199 5
199 199 6 7 Българ и
199 199 8 9 Чужден ци
200 0
200 1
200 2
200 3
200 4
200 5
248
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
1400000 0 1200000 0 1000000 0 800000 0 600000 0 400000 0 200000 0
1400000 0 1200000 0 1000000 0 800000 0 600000 0 400000 0 200000 0
0 199 1
199 2
199 3
199 4
199 5
199 199 6 7 Българ и
199 199 8 9 Чужден ци
200 0
200 1
200 2
200 3
200 4
200 5
199 1
199 2
199 3
199 4
199 5
199 199 6 7 Българ и
199 199 8 9 Чужден ци
200 0
200 1
200 2
200 3
200 4
200 5
0
249
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
9.7.
ПРИЛОЖЕНИЕ 7: ДокладотПредварителнатаоценканаОПРР
250
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
9.8.
ПРИЛОЖЕНИЕ 8: Стратегическа екологична оценка на ОПРР
РЕЗЮМЕ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2007-2013 Г.” Екологичната оценка (ЕО) на оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 г.” (ОПРР) се изготвякатонеразделна частот предварителната оценкана програмата в съответствиес европейскотои българскотозаконодателство. Основнатацел на ОПРР е подобряванена качествотона средатаза животи работас подобър достъп до основни услуги и нови възможности за повишена регионална конкурентоспособности устойчиворазвитиечрезопределяненависокоприоритетниоси, коитодасереализирати финансиратотЕвропейскияфондзарегионалноразвитие(ЕФРР) презпериода2007–2013г. Съзвучността на екологичната стратегия на ОПРР с националните политики и със Стратегическите насоки на Общността е ясно описана в ОПРР и беше оценена по отношениенастратегическитеи плановидокументиприосъществяваненаекологичната оценкаотекспертинаЕО. Избраната екологична стратегия на ОПРР е напълно съобразена с нуждите и целите, идентифицирани във всички основни стратегически документи. Стратегията насочва усилията си към малък брой приоритети оси с оглед ефективно удовлетворяване на целите,кактоследва: •
Устойчивои интегрираноградскоразвитие;
•
Регионалнаи местнадостъпност;
•
Устойчиворазвитиенатуризма;
•
Местноразвитиеи сътрудничество;
•
Техническапомощ.
Текущо състояние на компонентите и факторите на околната среда, и факторите и вероятното им развитие без изпълнение на Оперативна Програма „Регионално Развитие” Текущосъстояние на компонентите и факторите Компоненти и Фактори Атмосферен въздух Геологияи хидрогеология
Хидрология, Повърхностни
Състояние Нанационалнонивоколичествотонаемисиитенаопределенизамърсителина атмосферата- NOX, NH3 и NMVOCкактои напарниковитегазовевсравнениес нивата имза2004 г., показваттенденциякъмлекоувеличение.Намалениеиматемисиитена SOX и метан. Поданниотсистемниямониторингслед1998 г. качествотонаподземнитеводи удовлетворяваизискваниятазапраговитеконцентрациивпо-голяматачастот наблюдаванитепунктовеотмрежата.Наотделниместасенаблюдаватпревишения наконцентрациитена Fe и Mn, свързаникактослитоложкитеособеностина отложениятаи наличиетонамангановиконкрециивседиментитенаводоносните хоризонти,такаи с миналаи продължаващапромишленадейност.Отчетениса високистойностинанитративподземнитеводи,коетонай-честоседължина неприлаганенадобриземеделскипрактики. Установявасетрайнатенденциянаподобряваненакачествотонаповърхностните водикактовкраткосрочен,такаи вдългосроченплан.Презпоследнитегодинисе
251
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Компоненти и Фактори води
Земии почви
Ландшафт Биологично разнообразиеи защитени природни територии
Отпадъци
Вреднифизични фактори
Културно наследство
Състояние поддържаотносителноустойчиворавнищекактопоотделнипоказатели(BOD5, COD, хранителнивеществакислороднипараметрии , др.), такаи поотделнипоречия. Средногодишнитеконцентрациинатежкиметаливповърхностнитеводина странатапрезпоследнитегодинисъщонамаляват,кактои съдържаниетона веществасъссинтетиченпроизход(перилнипрепарати,пестициди,нефтопродукти, цианидии др.) Презпоследнитегодининесарегистрираниновиниваназамърсяваненапочвитес тежкиметалии металоиди.Нямарегистрираниплощи,замърсенис полиароматни въглеводороди(РАН) внива,оказващивредновъздействиевърхупочвите, включителнои врайонитенаголемипотенциалниизточници.Всичкиизмерени съдържаниянаполихлорбифенили(РСВ) сазначителноподеталоннитефонови стойности. СрещатсевсичкивидовеландшафтПо . -сериознинарушенияналандшафтаимав районитенадобивнаполезниизкопаеми. Българиясехарактеризирас голямобиологичноразнообразие.Встранатаса установени94 видабозайници,над400 птици, 36 влечуги,16 земноводни,207 черноморскии сладководнириби, около27 000 насекомии другибезгръбначни животни,между3 500 и 3 750 видависширастенияи повечеот 6 500 низширастения и гъби. Общатаплощназащитенитетериториикъм31.12.2003г. е 545 004 ха, или 4,9%от общататериториянастраната.Оттях 543 238 хасазащитенитериториипочл. 5 ЗЗТ и 1 766 ха - другизащитенитеритории(народнипарковеи историческиместа). Количествата генерирани отпадъци саотносително постояннипрез периода 1999–2003г. саоколо12 млн. тонагодишно .През2004 г. общотоколичество образуваниотпадъцинараствас 12%спрямо2003 г. Производственитеотпадъциса около70%отобщотоколичествогенерираниотпадъци,битовитесаоколо25%,а опасните- 5%. Общотоколичествообразуваниопасниотпадъципрез2004 г. ес около 16%по-малковсравнение с 2003 г. Организиранотосъбиране набитовиотпадъци обслужваоколо84%отнаселението.Депонирането еосновният методза обезврежданенаотпадъци. Вградскитерегионисенаблюдаванеблагоприятнаакустичнасреда,катоосновен екологиченпроблемпредизвиквашумът,причиненотуличнотодвижение, съставляващ80-85%отобщотошумовонатоварваневголеминаселениместа. Радиационнотосъстояниеедобро,с изключениенапетнистизамърсяванияна почвитевследствиенаавариятавЧернобил. Натериториятанастранатанай-многосаархитектурнитеи археологическите паметницинакултурата.Общотосъстояниенапаметницитенакултуратае относителнотежко,особенонаархеологическитепаметници.Регистриранисаоколо 13 500 археологически паметници накултурата (откоито26 резервата ),коитоса сравнителноравномерноразпределенинатериториятанастранатаи вголяматаси частсаразположениизвъннаселенитеместа.Останалитепаметницинакултурата, включващиархитектурни,художествени,историческии напарковотоизкуство,са около45 000 и саконцентрирани найвече внаселените места.
РазвитиенакомпонентитенаоколнатасредабезизпълнениетонаОперативнаПрограма „Регионално развитие ” Компоненти и фактори
Очаквано развитие на компонентите без изпълнение на програмата
Въздух
Тенденциязаувеличаваненазамърсяванетонавъздухавградоветепоради невъвежданенаустойчивисистемизауправлениенаградскиятранспорт. Запазваненивотонаемисиитевиндустриалнитезонибезмодернизацияи изгражданенаочистващисъоръжения. Запазваненивотонаемисиитеотбитовоотоплениенатвърдогоривои мазут Тенденциякъмзасилваненанедостиганаводазабитовопитейнинуждии напояванепорадинепрестанноувеличаванезагубитенапитейнаводаи увеличаване
Повърхностнии подземниводи
252
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
Компоненти и фактори
Земии почви Ландшафт Биоразнообразие и защитени природни територии Отпадъци Вреднифизични фактори Културно наследство Здравенриск
Очаквано развитие на компонентите без изпълнение на програмата количествотонаизползванатаводазапромишленинужди. Влошаваненакачествотонаповърхностнии подземниводипорадизаустванияна непречистениотпадниводивземнитенедраи водниобекти. Увеличаваненадифузнотозамърсяваненапочвитепорадизамърсени индустриалнитерени и заустваненанепречистениотпадниводи. Тенденциякъмвлошаванепорадипродължаваненадепониранетонаотпадъциот населенитеместананерегламентиранисметища. Очаквасеразвитиенабиоразнообразиетовотрицателнапосокаврезултатна увеличаваненазамърсяванетонавъздухаоттранспорта. Аконесеразвиваинфраструктурата– пътищаи др. и несеизграждатнови производственипредприятия,несеочаквавъздействиевърхубиоразнообразието. Тенденциякъмвлошаванепорадипродължаваненадепониранетонаотпадъциот населенитеместананерегламентиранисметища. Увеличаванена шумаот транспортапорадипреминаванена главнипътниартерии презнаселенитеместаи невъвежданенаустойчивисистемизаградскитранспорт. Несеочакваразвитиенарадиационнатаобстановка Опасностотразграбванеи/или унищожаваненаархеологични,историческиили културнипаметници.Опасност,свързанас геоекологиятавтерасатанар. Дунавсъбаряненасградитевследствиенаовлажняваненальосовитепочви. Засилваненанеравнопоставеносттанажителитенамалкитенаселениместапри обезпечаванесмедицинскиуслуги
Характеристики на околната среда за територии, които могат да бъдат засегнати значително Териториите, които ще бъдатзасегнатизначително от реализациятана програмата, са тези,коитовлизатв илиграничатс определениясервитутзатрасетатанаавтомагистрали "Тракия", "Марицаи " “Хемус”. Товасатеритории в общините ЧирпанСтара , и НоваЗагора по трасето на АМ "Тракия", територии в общините Чирпан, Димитровград, Хасково, Харманли, Любимеци Свиленградпо трасетона АМ "Марица" и териториив общините Луковит, Ловеч, Плевен, Севлиево,Търново, Попово, Търговище,Шуменпо трасетона АМ “Хемус”. Териториите покрайпървокласен пътЕ-79 същосеочаквадабъдатзасегнати . Характеристикитена компонентитена околнатасредазатезитериториисапредставени в Приложение2 наЕкологичнатаоценка. Съществуващи екологични проблеми, които имат отношение към програмата Основните екологични проблеми, които имат отношение към Оперативна Програма „Регионално Развитиесасвързани ”, с: • качествотонаатмосферниявъздухвпо–големитеградове; • големи загубипо водоснабдителните мрежии влошаване на качеството на повърхностнитеи подземниводиотзаустваненанепречистениотпадниводи; • биоразнообразие - защитени територии, които са засегнати от туризма и застрояването по черноморското крайбрежие, унищожаващи девствената природа; • почви – замърсяваненапочвите,включителнои голямбройнерегламентирани сметища,замърсяващиводитеи почвите; • отпадъци - голям брой нерегламентирани сметищаи проблеми при тяхното закриване; 253
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
• •
повишенонивонашумовотонатоварваневградовете; културнонаследство- застрашеноотнесъобразениинфраструктурнипроекти.
Цели на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към програмата и начинът, по който тези цели са взети под внимание В Националната стратегия за околна среда 2005-2014 г саформулиранистратегически 6 цели. В Оперативна Програма „Регионално Развитие” са заложени голям брой мерки, коитосеочаквададопринесатзапостиганенанационалнитецели, свързанис опазването наоколнатасреда. Възможни значителни въздействия върху компонентите и факторите на околната среда В Оперативна Програма „Регионално Развитие” са изведени 5 приоритни оси за регионалноразвитиеза периода2007-2013 г., като се очаквапо-значителновъздействие върху околната среда да има реализацията на Приоритетна ос 1 – «Устойчиво и интегрирано градско развитие» и Приоритетнаос 2 – «Регионална и местна достъпност». Независимо отзначителните положителни влияниявърхувъздуха ,водите, почвите,защитатанаприроднитезонии опазваненакултурнотонаследство,намаляване на шума и отпадъците, осъществяването на ОПРР може да бъде съпроводено и с негативнивлияниявърхуоколнатасреда.Тезиефектисеочакватпредимнов периодана строителство – прах, шум, отпадъци и др., но също и по време на експлоатациятана съоръженията, главно в резултат на аварии, повреди и/или инциденти. Вероятните негативнипоследствияот развитиетона регионалнатаинфраструктурамогатдаокажат неблагоприятновъздействиевърхузащитенитезони по НАТУРА 2000, зонитеи местата, включени в националнатаекологичнамрежаи върху природнитехабитатина редките видове,кактои върхуархеологическитепаметницинакултурата. Мерки за предотвратяване и намаляване на въздействията върху околната средаот осъществяването на програмата В следващата таблица са предложени мерки за намаляване на въздействията от изпълнениетонаОперативнапрограма„Регионалноразвитие”. Приоритетни оси за развитие ПО 1. Устойчиво и интегрирано развитие на градските райони
Мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху околната среда • Приразвитиенапътнатаинфраструктурадасеимапредвидоптимално използваненасъществуващитетрасета • Въвежданенагъвкаваорганизациянатранспортапрезпиковитечасове– промянанарежиманасветофарнитеуредби,предупрежденияза възможнизадръствания,въздушенконтролнатранспортнияпоток; • Преминаванекъмекологичночистигоривавтранспортакатобиодизел, биоетанол,метани други. • Поддържаненапътнатанастилка(улиции тротоари)чистаотпрах. • Прилаганена “тихи” уличнипокритияи изгражданенашумозащитни съоръжения • Приреализациянадейноститезаводоснабдяванеи канализациядасе дадепредимствонанамаляваненаводнитезагуби,включителнои подмянанатръбитепорадитяхнатаамортизация,кактои модернизация
254
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Приоритетни оси за развитие
ПО 2. Регионална и местна достъпност
П O 3: Устойчиво развитие на туризма
Мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху околната среда и реконструкциянаизградениПСОВ. • Приразвитиетонаенергийнатаинфраструктурадаседадепредимство наизползваненавъзобновяемиенергийниизточници. • Приизгражданетонановиобектидасеразработвати внедряват нискоотпадни,и безотпаднитехнологии,ноу-хауи другиводо-, eнергои материалоспестяващитехнологии. • Приизготвяненапроектизановиобектидаседадепредимствона технологии,прикоитосеобразуваминималноколичествоотпадъци. • Приизготвяненапроектизановиобектидасевземепредвид необходимосттаотизгражданеналокалнаПСОВи внедряванетона локалнасистемазауправлениенаотпадъците. • Припроектиранетотрябвадасевзематпредвидграницитена разположенитевблизостдообектитепаметницинакултуратаи на технитеохранителнизонии дасепредвидятмеркизаопазванена биологичноторазнообразие. • Специфичнозавсекиотделенслучайразположениенафасадитекъм улицитес интензивнодвижение. • Изгражданенашумозащитнисъоръжения • Разработкаи реализациянаплановеи програмизаопазванена биоразнообразието,паметницитенакултуратаи културнотонаследство. • Припроектираненаинфраструктуратадасетърсиминимално отрицателновъздействиевърхуландшафта. • Планираненазеленисистемивхармонияс ландшафтнотоустройствона територията • Пристроителнитедейноститрябвадасевзематмеркизаограничаване навреднитеемисиинапрах,шум, вибрациии отпадъци. • Приразвитиенапътнатаинфраструктурадасеимапредвидоптимално използваненасъществуващитетрасета • Поддържаненапътнатанастилка(улиции тротоари)чистаотпрах • Изгражданенашумозащитнисъоръжения • Предприеманенадействиязанамаляваненаемисиитевиндустриалните зоничрезмодернизацияи изгражданенаочистващисъоръжения; • Качественапромянавсъставанагоривата,използванизабитово отопление; • Припроектиранетотрябвадасевзематпредвидграницитена разположенитевблизостдообектитепаметницинакултуратаи на технитеохранителнизони, кактои назащитенизонии местообитанияи дасепредвидятмеркизаопазваненабиологичноторазнообразие; • Пристроителнитедейноститрябвадасевзематмеркизаограничаване навреднитеемисиинапрах,шум, вибрациии отпадъци.
• •
• •
•
Проектитезаразвитиенатуризмадасеизготвятприспазванена нормитезарекреационнонатоварванеи съобразяванесъсстатутана територията; Приоритетноразвитиенаекотуризмаи другиалтернативниформина туризъм. Приразвитиенапътнатаинфраструктурадасеимапредвидоптимално използваненасъществуващитетрасета; Припроектиранетотрябвадасевзематпредвидграницитена паметницитенакултуратаи натехнитеохранителнизони, назащитени зонии местообитанияи дасепредвидятмеркизаопазванена биологичноторазнообразие; Своевременнопланиранеи прилаганенадейностизазапазванена
255
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Приоритетни оси за развитие
Мерки за намаляване на потенциалните въздействия върху околната среда биологичноторазнообразие; • Приизготвяненапроектизановиобектидасевземепредвид необходимосттаотизгражданенаЛПСОВи внедряванетонасистемиза управлениенаотпадъците; • Приизвършванетона строителнидейноститрябвадасевзематмеркиза ограничаваненавреднитеемисиинапрах,шум, вибрациии отпадъци.
П O 4: Създаванена регионални и местни мрежи , изграждане на капаците т и сътрудничество
• •
Разработваненарационалниградоустройственирешенияна териториятаоколоулиции пътища; Пристроителнитедейноститрябвадасевзематмеркидасеограничат вреднитеемисиинапрах,шум, вибрациии отпадъци.
Мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описание на методите на извършване на екологична оценка и на трудностите при събиране на необходимата информация РазглежданатаОперативнапрограма „Регионалноразвитие” и Регионалнитеплановеза развитиене предлагаталтернативи. Такивавъзможностимогатда се потърсятна ниво подробни устройствени планове, когато се търсят алтернативни площадки за инфраструктурниобектикатоГПСОВ,депазабитовиотпадъци,видекологичентранспорт и други. Необходимо е при избора на дейности като критерии да бъдат отчитани и опазванетонабиологичноторазнообразиеи природнатасреда. Оценяващиятекип разглежданулеватаалтернатива (т.е. неприеманеи неприлаганена програмата) за неприемлива, тъй като това би допринесло за засилване на съществуващитеекологичнипроблеминастраната. За оценка на въздействието върху компонентите на околната среда е използвана модифициранаматрицанаЛеополд. Трудноститепри събиранена необходиматаинформациямогатдабъдатобобщенив две посоки. Отеднастранапоследнитеналичниданниса до 2004г., а от другастраналипсва информация за много от компонентите и факторите на околната среда по райони за планиране. Описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана
256
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
Предложените мерки за наблюдение и контрол по време на прилагането на плана са описани в следващататаблица. Компоненти и фактори Въздух
Повърхностнии подземниводи
Земии почви Ландшафт
Мерки Контролнаемисиитев атмосферниявъздух околотрасетатана автомагистралите,в градскатасредаи в индустриалнитезони
Контролна водоползванетоза индустриалнинуждии питейнобитово водоснабдяване Мониторингна повърхностнитеи подземнитеводи Мониторингнапочвив съседствос нови индустриалниобекти Контролпоизпълнение нарекултивационните меркиследизгражданена обектите
Периодичност Срокове
•
замагистрали– ежемесечнов продължениена 5 последователнигодини • вградскасреда– съгласноутвърдени планове • виндустриални зони – създаванеобща базаданниот непрекъснати контролниизмервания наголемиинсталациии базаданниотежегодни мобилниемисионни измервания Ежегодно
Натримесечиеили съгласноутвърдени планове
Отговорник Общините РИОСВ ИАОС ИАП РИОКОЗ
МРРБ ВиКдружества Басейнови дирекции РИОКОЗ ИАОС
Ежегодноилисъгласно утвърденипланове
ИАОС РИОСВ
Постоянно
Областнии общински администрации
257
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Компоненти и фактори Биоразнообразиеи защитени природни територии
Отпадъци Вреднифизични фактори
Културно наследство
Мерки Контролпоспазванена изискваниятанаЗБРи ЗЗТ; Прилаганенаконкретни меркизаопазванена биологичното разнообразие,ЗПТи местообитания,в зависимостотвидана проекта. Приизгражданена пътнатаинфраструктура – трасето дабъде съобразенос наличието назащитенитеритории, кактои местообитания, включенивПриложение1 наЗБР Изгражданетона туристическа инфраструктурадабъде съобразенос наличните ЗПТи местообитанияна редкии застрашени видове. Недопусканеи контрол приизсичанетонагори, приползванетона дивечовитеи рибни запаси. Приизборнадейности катокритериидабъдат отчитании опазванетона биологичното разнообразиеи природнатасреда Контролза нерегламентирано депонираненаотпадъци Мониторингнашумови нива
Наблюдениеотархеолози и специалистипри изкопниработиза наличиенапаметницина културата
Периодичност Срокове Предиодобряванеи по временаизгражданена обектите Повременапроектирането и изграждането
Отговорник РИОСВ МОСВ МОСВ
Повременапроектирането и изграждането
МОСВ
Повременапроектирането и изграждането
МОСВ
Постоянен
МЗГ
Постоянен
МОСВ
Постоянно
РИОСВ- БО Общините- СО
Пристроителствонанови обекти,вопределени пунктовенанаселените места. Повременаексплоатация напромишлените предприятия– годишноилисъгласно утвърденипланове Повременаизвършванена изкопниработи
ИАОС РИОКОЗ
Общините Техническите ръководителина обекти НИПК
Мерките,коитосапредложенив таблицата,трябвадабъдатвключеникаточастот цялостнатасистемазанаблюдение,контроли оценканаизпълнениетонапрограмата. 258
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г.
ИндикаторитезаекологиченмониторингпоПриоритетниосисададенив следната таблица. Приоритетни оси на развитие
Индикатори за екологичен мониторинг
Единица мярка
ПО1 - Устойчиво и интегрирано градско развитие Операция1.1 Социална инфраструктура
• • •
• Операция1.2 Жилищно строителство
• • •
• •
• Операция1.3 Организацияна икономическите дейности
• •
Операция1.4. Подобряванена физическасредаи предотвратяванена рискd
• • •
•
• • •
Операция1.5. Устойчивисистеми заградскитранспорт
• • • •
Консумациянаелектроенергиявобщественисгради квч ккал Консумациянатоплиннаенергиявобществени м3 сгради %отцялата Консумациянаводавобщественисгради консумация Консумациянаелектрическаенергияот алтернативнии възобновяемиизточници % Население,включенокъм квч/потребител електроразпределителнатамрежа % Консумациянаелектрическаенергия квч/потребител Население,включенокъмгазоразпределителната % мрежа квч/потребител Консумациянатоплиннаенергия Население,включенокъмводопроводнатамрежа Консумациянаелектроенергияоталтернативнии възобновяемиизточници(население) Новосъздаденипредприятия Почистванеи възстановяваненазамърсениплощив индустриалнизони; Почистваненамалкипообхватекологични замърсявания
бр ха ха
Озеленениплощи Уличнимрежисрехабилитирананастилка Изгражданенавелосипеднипътекии алеи, пешеходнизони Качествонавъздуха– наднормениемисиивъв въздуха(превишениянапраговатастойностза 1 календарнагодина); Шум– превишениенанормите Реставрацияи обновяваненаисторическии културнипаметници,разположенивградовете
м2 %отобщо изградени км брой превишения/год.
Качествонавъздуха– наднормениемисиивъв въздуха(превишениянапраговатастойностза 1 календарнагодина); Емисиинапарниковигазове Намаляваненашумовотозамърсяване– превишениенанормите Превозенипътницивградскитранспорт
брой превишения/год.
ПО 2: Регионална и местна достъпност Операция2.1: • Новоизграденипътища(включителнои до Регионалнаи местна сметища) пътна • Предприети меркизаопазване набиологичното инфраструктура разнообразиеи природнатасреда Операция2.2: • Населениместа,свързанисшироколентовивръзки Информационно(АDSL,кабелсателит , ,безжични комуникационни
бр. бр.
м3 бр. бр.
км. бр. бр.
259
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. комуникационни мрежии услуги;
мрежи) Предприетимеркизаопазване набиологичното разнообразиеи природнатасредаприпланирането и приреализациятанадейностите Операция2.3. Достъп • Население,включенокъмгазоразпределителни доустойчивии мрежи ефикасниенергийни • Качествонавъздуха– наднормениемисиивъв ресурси въздуха(превишениянапраговатастойностза 1 календарнагодина); • Изсеченигори(намаляваненаплощтаим • Опазваненавидовотобогатствои природните местообитанияприизползваненаалтернативни енергийниизточници. Приоритетна ОС 3: Устойчиво развитие на туризма Операция3.1. • Съхраняваненабиологичноторазнообразиечрез Подобряванена екологосъобразноразвитиприродни,културнии туристическите историческиатракции атракциии • Застроениплощи свързанатастях • Залесениплощи(увеличаваненаплощта) инфраструктура • Максималнозапазваненаместообитаниятаи тяхноторазнообразие. Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество Операция4.1: • Възстановенипътища,ползваниотдвеи повече Дребномащабни общини местниинвестиции • Зелениплощии паркове • Кампании,свързанис околнатасреда Операция4.2: • Обученияи семинари,свързанис околнатасреда Междурегионално сътрудничество
•
бр.
%отобщо включени брой превишения/год. ха бройвидове.
бр. ха ха бр.
км м2 бр. бр.
Проведени консултации и отразяване на резултатите от тях Съгласно изискванията на чл. 19 на Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми енеобходимо Възложителят на плана да извърши консултации с обществеността, заинтересуванитеоргани и трети лица,закоитоимавероятностдабъдатзасегнатиотплана. Във връзка с тези изисквания Възложителят е извършил консултациите по реда, предвидензасъгласуваненапроектанаплана,коитовключватследното: Консултирани страни
Становищаи коментари
Писменоинформираненакомпетен тния орган - МОСВ
УказаниянаМОСВотноснообхватаи съдържаниетонаекологичнатаоценка(ЕО) (писмоNo. 04-00-2819/15.12.2005)
Изпращаненаобхватаи съдържаниетонаЕОи графиказапровежданенаконсултациина компетен тния орган - МОСВ
СтановищенаМОСВпоизпратенияобхвати съдържаниетонаекологичнатаоценкаи схематазапровежданенаконсултации (писмоNo. 04-00-179/31.01.2007) Изпращаненаобхватаи съдържаниетонаЕОи Постъпилитекоментаривписмаи становища графиказапровежданенаконсултациинадирекция сеотразяватвекологичнатаоценка “Национална служба зазащита наприродата ” при МОСВ,Басейновидирекции,РИОСВ Изпращаненапредварителнатаекологичнаоценка наМОСВ
ПостъпиликоментариподокладазаЕО
260
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 Юли 2007г. Консултирани страни
Становищаи коментари
Публикуваненапредварителнатаоценкавинтернет Постъпилитекоментарив писмаи становища страницатанаМРРБ, обявяваненамястоза сеотразяватвекологичнатаоценка публичендостъпи с достатъчнитехнически възможности(в ПресцентърнаМРРБвсградатана МРРБ - ул. “Св. Св.Кирили Методий” 17-19) и времетозазапознаванеспроектапопрограмата,с екологичнатаоценкаи материалитекъмнегои 14 дневенсрокзаизразяваненастановище Разглежданенапрограматаи предварителната Писменикоментарии бележкиотМОСВ оценка ОкончателностановищепоЕОотминистъра наоколнатасредаи водите
Всички постъпили становища и коментари са взети предвид при изготвянето на екологичнатаоценка.Пълнасправказапроведенитеконсултациие даденав Приложение 3 наЕО.
261
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. 2007г.
9.9.
Септември
ПРИЛОЖЕНИЕ 9: Индикативно разпределениена фондовете по операции.
Приоритетнаоспокатегорияфинансиранеевро)
%на приор итетна таос
Финансиране отЕС(a)
Националн о финансира не (b)
Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано развитие на Операция1.1: Социалнаинфраструктура Операция1.2: Жилищнаполитика Операция1.3: Организациянаикономическитедейности Операция1.4: Подобряваненафизическатасредаи превенциянариска Операция1.5: Системизаустойчивградскитранспорт
52,40 33,40% 4,77% 14,31% 28,44% 19,08%
713 207
125 860
238189621 34 027089 102081266 202801448 136108354
42 033462 6 004780 18 014341 35 788491 24 019121
Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност Операция2.1: Регионалнаи местнапътнаинфраструктура Операция2.2: Информационнии комуникационнимрежи Операция2.3: Достъпдоустойчивии ефективниенергийниресурси
25,00 80,00% 5,00% 15,00%
340 270
60 047
272216708 17 013544 51 040633
48 038243 3 002390 9 007171
Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма Операция3.1.Подобряваненатуристическитеатракциии свързанатас тях инфраструктура Операция 3.2.Развитиенарегионалниятуристическипродукти маркетингна дестинациите Операция 3.3. Националентуристическимаркетинг.
13,62 70,00% 15,00% 15,00%
185 379
32 714
129765705 27 806937 27 806937
22 899830 4 907107 4 907107
Приорите тна ос4: Местно развитие и сътрудничество
5,60 92,86% 7,14%
76 220 679
13 450
Операция4.1: Дребномащабни местниинвестиции Операция4.2: Междурегионално сътрудничество
70 776345 5 444334
12 489943 960765
Приоритетна ос 5: Техническа помощ Операция5.1: Управление,мониторинг,оценкаи контрол Операция5.2: Комуникация,информацияи публичност Операция5.3: ИзгражданенакапацитетнабенефициентитепоОПРР
3,38 44,57% 18,48% 36,95%
46 004 623
8 118 464
20 504624 8 500000 17 000000
Тотал
100,0 0%
1 361 083 545
Общо финансиране (c) = (a) + (b)
15 15 15 15 15 15
280223083 40 031869 120095607 238589939 160127475
839 067
15 15 15 15
320254951 20 015934 60 047804
15 15 15 15
152665535 32 714044 32 714044
Съфинансиране (%) (d) = (a) / (c)
Участие наЕИБ
Друго финанси ране
Общо (евро)
85 85 85 85 85 85
839 067 280 223 083 40 031 869 120 095 607 238 589 939 160 127 475
85 85 85 85
400 318 689 320 254 951 20 015 934 60 047 804
85 85 85 85
218 093 623 152 665 535 32 714 044 32 714 044
85 85 85
89 671 387 83 266 288 6 405 099
24 123087 10 000000 20 000000
85 85 85 85
54 123 087 24 123 087 10 000 000 20 000 000
1 601 274 759
85
1 601 274 759
400 318
218 093
15 15 15
89 671 387
15 15 15 15
54 123 087
3 618463 1 500000 3 000000
240 191 214
15
83 266288 6 405099
Забележка: Всъответствиес изискваниятанаРегламентитенаСФзауправлениенанивоприоритет,разпределениетомеждуоперациитеесамоиндикативно.Управляващияторган можедавземерешениезапреразпределениеакоенеобходимо , ,взависимостотусвояванетонасредстватабездаенеобходимопредварителноодобрениеотЕК , .
262
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
9.10.
ПРИЛОЖЕНИЕ 10: Законзапътищата
263
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
9.11. ПРИЛОЖЕНИЕ 11: Индикативенсписък на общините, избираеми по Приоритетна ос 2 , операция 2.3 Достъп до устойчиви и ефективни енергийни източници Дадениятпо-долусписъкнееизчерпателенпоотношениенаобщините,коитомогатдасе ползватот операцията. Общияткритерийза избор за общинитее “общини без издаден лиценз за газоразпределителнамрежаили такива, които не са включени в районите с газоразпределителнамрежа”:. Община
Клон от/до
Силистра
Добрич-Силистра
Никопол
ЛевскиНикопол -
Банско
КреснаБанско -
Видин
МонтанаВидин -
Смолян
АсеновградСмолян -
Кърджали
ДимитровградКърджали
Лом
РужинциЛом -
Свищов
Разпределителен клон- Свищов
Карлово
РаковскиКарлово -
Сопот
КарловоСопот -
Разлог
БанскоРазлог -
ГоцеДелчев
Банско–ГоцеДелчев
Бележка: Проектът за Силистра е предложенза финансиранепо KIDSF , като решение не е взето.
264
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
9.12. ПРИЛОЖЕНИЕ 12: Потенциалза използванена ВЕИ и карти на проекти за газопроводи
265
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
9.13. ПРИЛОЖЕНИЕ 13: Програма за обучение за повишаванена капацитета на бенефициентите по ОПРР ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ
за повишаване на капацитетана бенефициентитепо ОПРР
Обосновка
1. Средствата по ОПРРса предназначени за подкрепа на проектиза , преодоляване на регионални различия и проблеми, както и за повишаване на стандарта на живот в българскитерайони.Основнитегрупибенефициентипопрограматаса: •
Местнитевласти;
•
НПО;
•
Министерстваи агенции, отговорни за провежданетона държавнатаполитика в съответните сектори – образование, здраве, култура, пътна инфраструктура, туризъм.
2. Бенефициентите оттритегрупииматразлична степеннаготовност дабъдатактивнии надежднипартньоривпроцесанаизпълнениенаОПРР. 3. Управляващият органна ОПРРе извършилмногоподробенанализна проектната готовности усвояванетона средстватавъв връзкас операциитепо ОПРР. В резултатна товасаустановенисилнитестрании слабоститесредразличнитебенефициенти,кактои първата“партида” проектии технитеорганизатори/партньори, коитотрябвадаполучат помощ за разработванетои изпълнението на проектите. Документациятавъв връзка с тазипилотнадейностеналице. 4. Основното заключение отанализа сочи, че: •
Общинитеизпитваттрудностидастепенуватповажностпотребноститеси и което епо-важно– средстватазаудовлетворяванетоим;
•
Общините в общия случай изпитват трудности да подготвят различни от инфраструктурнитерешениянапроблемитенаразвитието:забелязвасетенденция за подготвяне на по-малки, “изолирани” вместо на стратегически и оперативно интегриранипроекти;
•
Общините,кактои НПО,всеощеизпитватнедостигпоотношениенаподготовката, идентификацията и обосновката на проекти, особено що се отнася до икономическитеи социалнитерезултатиотпроектнатаидея;
•
По-голямата част от проектите се основават на проектна инициатива, която започва със задействането на конкретната схема за финансиране, като в много случаилипсвапредварителнаподготовка;
•
Държавнатаадминистрациятрябвадапровежданационалнатаполитика,заложена в стратегическите документи, и да определя как нейните приоритети могат да бъдатинтегрирании подкрепениотОПРРнабазатанапринципазадопълняемост.
Цел на програмата 266
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
5. МРРБ стартирапрограмаза преодоляване на тезипроблемии същевременноза – подготовканаадекватенсписъкотпроекти.Помощтазаразработванетонапроектитеи за техните инициатори (бенефициенти) се осъществява в същия процес, започнат от консултантитепо проектапо ПрограматаФАР. През следващите18 месецатой ще бъде продълженс другпроектпоФАР(койтовмоментасенамиранаетапофериране). •
Дасеповишикапацитетътнабенефициентитезаидентифициранеи подготовкана подходящипроекти;
•
Дасеподготвисписъкот проекти, готовизапредставянепо различниоперациина ОПРР: текущият проект по ФАР ще разработи най-малко 200 проекта до етап на “приложимост ” катопроектни идеиа , следващият проектпоФАРщезавърши тези и другипроекти;
•
Да осигури нужния капацитет сред инициаторите на проекти за реалното изпълнениенафинансиранитепроекти.
Резултати
6. Очакваните резултати са: •
Проведениобучениязаместнитевластии НПОзаидентификацияи подготовкана проекти;
•
Оказванена консултантскапомощна държавнатаадминистрацияда програмира операциитетака,чеданасърчавасъздаванетонапроекти.
Средства
7. Разпоредбите за изпълнение на програмата са включенив проектифинансирани , по ПрограматаФАРBG2004/016-711.11.02. Фаза1 / Година2004 - “Подкрепа заразработванена качествени стратегически документи, подкрепа за партньорства и сътрудничество и помощ за капацитет за подготовка на проекти”. Както беше споменато, в процес на офериранее Фаза2 на проектана стойност 4.5 млн. евро. Проектъте част от финансово споразумение,подписаносЕОзаФАР2004. Продължителност
8. Продължителност кактоследва :: Фаза1 – Започнала09/2006 – Датаназавършване11/2007 Фаза2 – Започваща11/2007 – Край2008 Методика на програмата за обучениеизграждане / на капацитет 9. Подходът , възприетот консултантите , се основава на предишен успешенпроектпо , койтотесабилиангажиранив Чешкатарепубликапрез2003-2004 г. и койтое прецизиран и приспособенкъмбългарскатадействителност. 10. Фаза1 напрограмата еразделена надвеосновничасти: •
Част A – Идентификация на проекти (продължителност: декември 2006 – април 2007)
•
Методикатана тази част има за цел да подкрепипотенциалнитебенефициентив идентифициранетона технитеприоритетнипроектии даванетона първоначални идеи за проекти, които биха могли да се усъвършенстват и разработят впоследствие.Тявключваследнитеосновнисредстваи стъпки: 267
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
•
Създаванена формуляр, в койтовсичкизаинтересованилицадаопишатсвоите проекти;
•
Подготовкаи указаниязабенефициентитеприпопълваненаформуляра;
•
Формулярът беше широко разпространен и беше оказана значителна практическаподкрепанавсичкирегионалнии местнивластии заинтересувани НПОчрезорганизиранена “открити” информационнисесиивъввсичкирайони и последващиконсултации(потелефон,вличнисрещии др.).
•
В резултатбяхавнесенинад 1 500 предложенияза проектидокрайниясрок - 9 февруари2007г.
•
Междувременнонационалнитеагенциии министерствасъщобяхаконсултирани относноролятаим в ОПРРи начинана съгласуванена националнитеполитикипо отношениенацелитеи приоритетитенаОПРР;
•
Бешеорганизиранообучениеи за 30 служителинаМРРБподформатанадвудневен семинар за прилагането на системите и средстватаза идентификация, избор и оценканапроекти;
•
На базатана процесаза избор на проектие съставенсписъкс 460 проектас найвисока степен на готовност, осъществимост и съответствие с оперативната програма;
•
Инициаторитена проектите, които са включени в списъка, ще получатподкрепа въввиднаобучениепоЧастB.
•
Част B – Разработванена проекти (продължителност: май 2007– октомври 2007)
•
Предвиждасеосигуряванена 2 основнивидаподкрепазаразработваненапроекти: a) Интензивна модулна помощ, чиято цел е да осигурипомощза разработваненапроектидонапредналстадийнаподготовка.Обучениетощесе провеждазагрупиот инициатори, катопомощтае структуриранав 3 модулаза всякагрупа. Групитеще се формиратна регионалноравнищев зависимостот броянапроектите(между2 и 4 групизарайон); б) Тематична помощ щесе предлага за проектиза операции , коитоне се нуждаяттолковаот подкрепаза разработванетоим, колкотоот отразяванетов тяхнаконкретнитеособеностинасъответнатаоперация.
•
Министерстватаи агенциите, определениза бенефициентипо програмата, също щебъдатобхванатиоттематичнатапомощ.
Съдържание на програмата
11. Обученията щесефокусират върху: •
Съответствие – да се гарантираче , идеятана проектае действително съответстваща и потенциално избираема за дадена операция (т.е. целите, резултатите и продуктите на проекта, инициаторът и партньорите имат явно съответствие с операцията, проектът е насочен към разрешаванена проблем и носи полза на целеви групи, които са в явно съответствие с операцията, и са изпълненивсичкиостаналиформалниизискваниязасъответствие);
268
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
•
Осъществимост – дасегарантира ,ченесъществуват непреодолими пречкиза идеята на проекта и, доколкото може да се прецени на ранен етап, тя е осъществима за бъдещо разработване (т.е. ще бъде осигурена съфинансираща подкрепа, налицее необходимияттехническикапацитет, осигуренае достатъчна ангажираностна партньорите, съществуваяснавизияза товакак да се разработи проектът,направенаеоценканатърсенето).
12. Проектите , преминали дватаетапа(идеен и проектен) сесмятатза “приложими ” проектни идеи: след това те преминаваткъм етапите на по-подробна разработка и завършване с подкрепатанапроектаотФаза2 поФАР. 13. Подпомагането на проектите и технитеинициатори се осъществява (понедо месец ноември2007 г.) чрезмодули, включващидо 25 душии около 15 проектав 19 програмиза цялатастрана. Съдържание на Модул1:
14. Врезултат отобучението участниците : •
ще научат и възприемат основните етапи от методиката за разработване на проектии съответнатаМатрицазаподготовканапроекти;
•
щеопределятточнонакойетапотразвитиетосенамиратехниятпроект;
•
ще направят повторна оценка на “проблема” или “потребността”, към която е насочентехниятпроект;
•
щенаправятповторнаидентификацияна партньоритепо проектав зависимостот различнотофинансиране,предоставенооттях;
•
щенаправятповторнаоценканасъответствиетопоотношениенацелите,целевите групи,бенефициентите,резултатитеи др.
15. ПредиМодул2 участниците трябвадаобсъдят /планират съссъответните партньори разработенатадокументацияи дапокажатписменирезултати. Продължителностна обучениетопо Модул 1 – 1.5 дни, условнопланираноза месецюли 2007 г. Съдържание на Модул 2: 16. Врезултат отобучението участниците : •
щесе ангажират(от иметона своитепартньори (акое приложимо) с резултатите, продуктите, целите на проекта и ще разберат по какъв начин съответстват на даденатаоперация;
•
щеидентифицираттърсенетои начинитенаоценяванетому;
•
ще обсъдят предварителните дейности и ще определят възможностите (ще помислят дали същите резултати не могат да се постигнат по-добре с други дейности)(анализнавъзможностите);
•
ще оценят (ще направят повторна оценка) на възможните дейности, приблизителнатастойност/обхватнапроекта;
•
ще приложат тест за осъществимост и ще идентифицират проблемите и действията. 269
Оперативна програма “ Регионално развитие” 2007-2013 г. Юли 2007г.
Продължителност на обучението по Модул 2 – 2 дни, условно планирано за месец септември2007 г. Съдържание на Модул 3: 17. Врезултат отобучението участниците : •
ще определят основните елементи на търсенето, посочвайки подходящи източници;
•
щеопределятвероятнитедейности;
•
ще разгледатпримеренформулярза кандидатстванеи ще попълнят определени полета;
•
щеопределятпо-нататъшнитестъпкизаразработваненапроекта;
•
ще посочат ангажиментана партньора към текущия проект и бъдещия план за действие.
Продължителност на обучението по Модул 3 – 1 ден, условно планирано за месец октомври2007 г. Последващидейности (Етап 2) 18. Тъй като програмата за обучениепредвижда подкрепаза бенефициентите през началния период от изпълнението на ОПРР, впоследствие УО ще разработи план за действиезаукрепваненаадминистративниякапацитет,обръщайкивниманиена: •
подробнатаразработкана проектите – предвиденое предоставянена услуги по ПрограмаФАР,Фаза2 напроекта;
•
конкретнообучение.
270