A'landia 10

10

A’LANDIA

Пчелата

Седянката eqо

Открий разликите!

През вековете – Модата Тест – какъв потребител си във форума?

Във веригата на животните – пчелата Топ 3 – дами с най-много лайкове Forum Fiction – продължението Лейди - Пират Любопитко – 7 странни съвпадения

Скрити Съкровища Когато започнеш нещо ново – feqna977 От спомените – костенурката Франклин Анкета Игра – открий разликите BOOM Интервю с Е Л И С Опа, загазих! От Вас за „размяната“

Модата Дами (и не само) може би си мислите, че модата се е появила едва в последните години, но всъщност е точно обратното и тя съществува от преди векове. Не си мислете, че преди жените не са прекарвали часове пред огледалото мислейки си какво да си сложат днес (същото се отнася и за бижутата) и друга причина за това е че дрехите тогава са смятани за талисмани и в зависимост от това какви са те , късметът е различен. Както сигурно предполагате, тогава модата е характерна повече за аристокрацията, а самата дума мода означава промените в облеклото на елита на обществото. Избухва бомба от модни списания и един от критериите за вместване в елита става именно облеклото. Разбира се, не всеки може да си позволи този лукс (не че сега не е така). Затова шивачите започват да правят дрехи от най-различни платове (естествено всеки мисли как да изкара повече пари, а като се има предвид че дрехите са страстта на жените, защо пък да не се прибегне до нещо подобно). Всеки вид плат си има своя цена, а тези платове за аристокрацията са специално направени със скъпоценни камъни. Така, разбира се, те могат да се фукат, на общ език казано.Чантата пък я има още от първи век и е само част от мъжкото облекло и най-често служи за място за оръжията. Постепенно жените осъзнават добрите качества на този мъжки лукс и с времето тя става част и от тяхното ежедневие. Полата обаче бие двубоя с чантата, защото я има още при първобитните хора. Тогава те я правят от кожите на животните. През вековете тя изтънява и същевременно се скъсява и остава единствено в дамското облекло (с малки изключения). Стигне ли се до блузата, която ние сега много харесваме, тя в началото принадлежи само на селянките, но по-късно се вмъква в гардероба и на градските дами. Няма ли да бъде интересно, ако за миг се върнем векове назад? Какви ли трудности ще срещнем, докато знаем, че може да има такива привилегии и лукс както в днешно време.

TECT

Какъв потребител си във форума?

Спазваш ли правилата?  Да 3т.  Понякога без да искам ги нарушавам 2т.  Не, те не ме интересуват 1т.

Често ли постваш статуси?  Да, интересно е 3т.  Понякога 2т.  Не, няма смисъл 1т.

Разказът на една пчела… Гадното при нас - пчелите е там, че всички изглеждаме почти еднакво (поне в очите на хората), както при японците, китайците и корейците….но това е друга тема, която ще оставя за някой ден в бъдещето. Казвам се Антон, на

кратко ми викат Тончо. Сигурно ви е интересно какъв е нашият живот, както на нас ни е интересно за вашия (на хората). Но нашият живот далеч не се състои от това само да пърхаш с крехките си крилца (които често биват откъсвани от някой злобен човек, който обича да си играе с насекомите) и да събираш цветен прашец. Този цветен прашец нали трябва да бъде занесен и да бъде обработен докато се

превърне в чудесен, златен мед.

Аз започнах да работя преди два дена, а се родих преди пет. Знаете колко кратък е нашия живот. Гледам още да не жиля никого, защото ужиля ли, идва моята гибел. Не знам защо, но хората много се плашат от нас. Направо полудяват. То не махат с ръце, пищят и бягат. Луда работа.

Работата ми се състои от търсене на пресен, цветен прашец от току-що цъфнали цветя. След това го нося до кошера. Само че трябва да съм доста бърз, защото главната пчела е много строга. Колко пъти съм ставам свидетел на кавги в кошера само в рамките на тези няколко дена, не можете да си представите! В градината има петнайсет кошера, казват че стопанинът ни бил много добър човек. Зърнах го само веднъж – беше облечен в някакъв странен костюм с огромна шапка, като космонавт. Често летим на групи, всеки кошер е една група а водачът е майката пчела. Всички летим подире й. Когато някой открие пресен прашец вика ни и цялата група долитаме и нападаме, също така и опрашваме. Знаете ли, ако нас ни

нямаше, то такива шарени и красиви цветя нямаше да съществуват, защото нямаше да има

кой да ги опрашва.

О, да не забравя да ви се похваля! Веднъж в градината ни дошъл американския пчелен снимачен екип за да подбере участници за филма „Bee movie”. Толкова сме известни!

Във форума има много теми, организират се много конкурси от различни типове, има много места, където можем свободно да си излеем душата или пък да покажем какво сме сътворили, било то рисунка, стихотворение,

графика и т.н. Разбира се, не включваме претенциите на потребителите относно начина на работа на модераторите и админите, като запазваме нашата надежда те да поработят върху този техен недъг и да спрат да отсичат от раз тук и там. Но това е друга тема, нека не се отплесваме. Разбира се, не всеки може да бъде на върха. В тази класация, ние ще покажем кои дами имат най-много лайкове. Такива, които са привлекли вниманието ни със своите постове, и ние често сме натискали онзи, зеленият като на светофар бутон с надпис „Like”. Колкото и да се измъчихме при търсенето, ние най-сетне стигнахме до един изключително блестящ и красив краен резултат, който следва да

покажем и на вас – нашите скъпи читатели! Може би някои от вас имат тази цел – да съберат много лайкове, но за това се изисква пост, а той от своя страна трябва да бъде съдържателен и да действа като магнит, в добрия смисъл, за нашето зрение. Други пък искат да имат много постове и подобни. Дамите, които ще обявим, са постигнали онова с лайковете и ние можем единствено да ги аплодираме (виртуално) и да ги поздравим! Нека не ви затормозяваме повече и да минем към същественото на тази статия, към сърцето, към корените. Както се прави, и ние така ще направим – започваме от последния. На трето място с невероятните (към момента) 2859 лайка награждаваме slsove! На второ място, с изключителните (към момента) 3186 лайка – това е DEMETRA, богинята на форума! И на престижното първо място, представяме ви дамата с върховните (към момента) 3391 лайка – непокоримата ludost! Честито момичета!

Продължението…

Село Пополар бе едно от най-малките селца в държавата. Не бе много известно, понеже наистина бе много мъничко, но това не бе пречка за да се случат изключително интересни неща, които бяха подходящи за съседите на къщата, в чиято градина сега Астрея, Бенита и Нелка си бяха настанили дупетата върху дървената пейка, която бе изработена от селския дърводелец Шарпей. Всъщност, единствено той се бе наел с тази работа, защото преди около пет години бе излязла страхотната мода да си имаш беседка в градината. Естествено, дотогава също имаше къщи, които се хвалеха с това тяхно притежание, но се брояха на пръсти. Тогава им се подпалиха главите, като чуха че вече било изключително лесно и, забележете, евтино да си направиш, или по-точно да поръчаш на селския дърводелец Шарпей да ти измайстори три пейки на кръст със малко, кръгло покривче отгоре. Разбира се, ако това покривче се покриваше от истински оранжево-червеникави керемиди, нямаше да бъде толкова евино, че девет къщи от десет на всяка улица да си правят беседка. Но въпреки това, не можеше да се отрече, че Шарпей има талант. Както може би предполагате, той се бе захванал с тази работа единствено и само заради едно нещо – парите. Понеже друг като него нямаше, а той наистина започна да се слави след първата година, през която бе работил, всички се притичваха и си правеха поръчки, като така се чувстваха някак като аристократи, а той от своя страна се преструваше че прави големи отстъпки, а всъщност продаваше доста по-скъпо, в сравнение с цените в градските магазини.

- Нещо много запече… - възкликна Бенита, докато се бе отпуснала върху майсторлъка на Шарпей (т.е. пейката, да не си помислите нещо друго) и на гърба й се бе образувала малка гърбица. Не, не…Тя не бе гърбава. Нали знаете, като седнете и се отпуснете как се изгърбвате леко. Сетихте ли се? Аха, точно така. – Май много подранихме за тази седянка. Нелка кимна. За разлика от Бенита, тя седеше супер изправено и така компенсираше донякъде ниския си ръст.

- Не се оплаквай… - отвърна Астрея, на която също й печеше, но от друга страна завиждаше за американското потекло на Бенита и понякога се заяждаше с нея именно поради тази причина. – Като не искаш да ти е топло, върви в мрачния си Ню Йорк. Хем майка ти и баща ти също са там. Да не би да са решили да се върнете напълно? – Дано, дано…. Мислеше си Астрея вътрешно.

- Не – отвърна подсмихвайки се Бенита. – Отидоха за да продадат къщата. А това за връщането – най-малко е възможно. Нали затова отидоха мама и тате. Като продадат и последния ни имот, ще се погрижат за къщата ни тук. Ще я направят най-хубава в цялото село! Астрея подбели очи, а надеждите й моментално се изпариха във въздуха и отидоха в космоса и никога нямаше да се върнат…надеждите. Астрея и Бенита не се понасяха много.

Лейди Пират Лейди Пират! Не ви ли звучи вълнуващо? Или пък просто навява в главите ви спомени от поредния хелоуински купон, за който сте си купили подобен костюм? Дами, това няма абсолютно никакво значение! Единственото нещо, което в момента има значение и към което трябва да е приковано вниманието ни, е тази кукла, която сме поставили пред вашите очи. По принцип пиратите са възприемани най-често в образите на мъже, като например капитан Кук. Тук обаче, в Лейди Популар, такива правила не важат! Щом има такъв костюм, задължително трябва да съберем частите му и да ги съчетаем по възможно най-перфектния начин. Кой е казал че пиратите са единствено мъже? Пратете го при нас, и ние ще му докажем обратното с тази приказна героиня!

На всички ни е ясно, че пиратите най-често търсят съкровища…най-често! Те жадуват за тях, и щом чуят, че някъде има злато, веднага тръгват по петите му. Е, явно тази лейди е попаднала на такова съкровище, защото по нашите наблюдения, забелязваме доста скъпи украшения по нейните на пръв поглед обикновени дрехи. Загледайте се! Е, какво виждате? Със сигурност ви са привлекли вниманието златните детайли по колана, както и по каишката за поставяне на меча. А пък кой знае? Може и черепчето окачено като колие на врата ѝ да е от сребро? За едно обаче сме сигурни! Със сигурност тази дама е избягала от снимачния екип на Карибски пирати, само и само за да гостува в този брой на списанието…Или пък ако не е така, то тя ще е сестра, племенница, внучка или каквото там е на великия Джак Спароу. Е, някой ден може би ще ѝ искаме интервю свързано с тази тема, но това е друг въпрос. Хайде пират, връщай се на кораба, преди да са почнали да те издирват при нас!

Здравейте момичета! Как сте днес? Идвам запъхтян от къщи, че ме беше страх да не изпусна интервюто със списанието…та, както и да е. Сега съм тук и мога да ви споделя каквото си искам. Всъщност, това са седем доста странни съвпадения. Може би ще си помислите че са възможни само по филмите, но това което ще ви покажа е наистина реално! Вижте за какво става дума и не забравяйте да си повтаряте, че това са истински сцени от живота на човек като вас!

В Русия **** Maps е нещо като Google Maps. Марина Войнова от град Перм разглеждала карта, търсейки инструкции за адрес, когато видяла съпруга си да се прегръща с друга жена.„Когато Саша се върна,“ казва тя, „го помолих да намери адреса на картата. Когато той видя снимката, почервеня и си призна.“

Бриана Приди е сервитьорка в Applebee's в Лейкууд, Колорадо.След като портмонето й изчезнало, се оказало, че самоличността й е открадната и някой пише чекове от нейно име. Една вечер, обаче, докато била на работа, се случило нещо странно. В САЩ преди да се сервира алкохол, задължително се иска лична карта на клиента. И една клиентка й показала... нейната собствена изчезнала лична карта. Бриана не казала нищо, приела нормално поръчката и отишла зад бара, където веднага се обадила на полицията, които арестували клиентката.

Стив Флейг, шофьор на камион за доставки, с години търсил истинската си майка. Най-накрая я намерил – и се оказало, че тя е касиерката в магазина, където той работи. Кристин Талади казва, че когато го е родила не била омъжена и взела трудното решения да го даде за осиновяване.Той я търсел от години и един ден установил, че е изписвал името и погрешно. Той най-накрая открил името и адреса й. Оказало се, че майка му живее много близо до магазина. Когато казал това на шефа си, той го попитал „Имаш предвид Крис Талади, която работи на касата ли?“

Преди 30 години Алекс и Дона Вуцинас живели в различни държави. Оказва се, обаче, че като деца, двамата са попаднали заедно на една снимка в Дисниленд. Докато Дона се снима с приказен герой, бащата на Алекс го разхожда в количка и те попадат на снимката. Двамата открили любопитния факт 1 седмица преди сватбата си. Всички разглеждали семейни снимки и майката на Алекс разпознала съпруга си и сина си на снимката на Дона.

Приятел на семейство от Мисури бил на посещение в Прага и докато пътувал по магистрала видял рекламен билборд с тяхна снимка. Той снимал билборда и им изпратил снимката. Оказало, се че тя рекламира магазин, чийто шеф я е свалил от интернет, без да знае, че това е реално семейство. Той им се извинил и им изпратил бутилка вино.

Майкъл Дик помолил местен вестник да му съдейства в търсене на дъщеря му, която не бил виждал от години. От вестника му направили снимка, заедно с другите му две дъщери към статията. Впоследствие се оказало, че дъщерята Лиса, която той издирвал, точно по това време е минавала зад тях и се вижда на снимката. Лиса е негова дъщеря от предишен брак и той не я бил виждал от бебе. За нея било пълен шок да разбере за съвпадението.

През 1995 година Лена Палсън изгубила халката си. Тя я оставила за малко на кухненския плот и повече не я видяла, въпреки че преровила цялата кухня.

16 години по-късно, докато вадила моркови от градината, тя видяла нещо странно около последния, който извадила – халката й!

Когато започнеш нещо ново… Не съм единствената, няма да бъда и последната. Волята, желанието и любопитството са нещата, които ме подтикнаха да направя тази крачка. Да пристъпя към нещо съвсем непознато за мен. Да започна нещо ново. Често бях разглеждала темата за графики във уютния ни форум, но никога не бях правила графика. Абсолютно никога! Когато разглеждах, не виждах нищо специално. Просто някакви картинки. Понеже тогава нямаше задължение да се добавят и оригиналните картини, не можех да осъзная защо едни от графиките получаваха прелестни коментари. Всички им се възхищаваха, „аплодираха“ ги. Вече имаше големи, доказали се графьори, които при всяка своя графика получаваха много лайкове. Имаше и по-слаби графьори. По-слаби, аматьори, които се увеличиха са една бройка, когато се реших и аз да направя графика. Един ден след училище, вече си бях написала домашните и се мотаех в интернет и във форума. Тогава в темата за графики имаше прясна поръчка за подпис, на която все още никой не бе отвърнал. Една потребителка искаше подпис на Йори от Мечо Пух. Знаете ли какво ме накара да опитам? Когато разглеждах, сред постовете забелязах, че на почти всеки подпис бе написано „by…”. Представих си подпис, под който пише „by feqna977”. Това щеше да е нещо епично за мен…докато не пристъпих към правенето на първата си графика. Нямах Фотошоп, нито някоя професионална програма за правене на графики. Направих първата графика, онази на Йори от Мечо Пух, на…Power Point. Може би сега някои от вас ще се засмеят на глас, други пък ще си кажат възможно ли е това?. Отговорът е да! Всъщност, графиката се получи. Издокарах я някак, а после я коментираха, че е станала изключително сладка! Хайде на следващата…, казах си и с нетърпение зачаках следващата поръчка. А, между другото, ето я първата ми графика:

Така…Следваща поръчка не дойде бързо. Все пак никой не си сменя подписа току така (с малки изключения). Реших, че няма смисъл да чакам и се заех с правенето на втората графика отново в Power Point. Доколкото си спомням, май беше на сагата Здрач. Постепенно броят на графиките, направени от мен се увеличи, но не и възможностите ми. Получавах какви ли не коментари. Сърцето ми затуптяваше, щом видех „готино е!“, както и когато видех „имаш още много да се учиш!“. Правех подписи, повечето от които не бяха одобрявани, а поръчителят вземаше творението на по-опитния графьор. Сетне – реших да си изтегля великия Фотошоп. Честно да си кажа, ако той не съществуваше, никога нямаше да съм на това място, на тази точка в моето развитие. Открих много нови възможности. Имаше огромно разнообрази от четки, текстури, ефекти и всякакви дреболии, за които дори не бях чувала. Последваха няколко приемливи графики, състоящи се единствено от изрязана по някакъв начин картина, четка отзад и някакъв нахвърлен текст. Изкачих едно много голямо стъпало, когато успях да сътворя две изключително хубави графики, за които получих много хубави коментари дори от найопитните графьори. Май вече ме биваше…малко. Постепенно започнах да изкачвам все повече и повече стъпала. Вдъхновявах се от най-малкото нещо, което виждах в ежедневието си. Понякога нямах добри идеи, но когато имах, оставах учудена (в положителен смисъл) от крайния резултат. И така до днес. Вече имам много направени графики и искрено съм благодарна на вас – моите съфорумници, за прекрасните коментари. Не само без Фотошоп щях да успея, но и без вас. Без вашите критики, които ми помогнаха да открия грешките си, без вашите съвети и комплименти. Искрени благодарности, вие ме накарахте да продължа. Вие ми дадохте тласъка, заради който в момента съм щастлива.

Може и преди да сме ви казвали, а може и да не сме, но искаме да знаете, че тази рубрика е направена с цел да върне вашите спомени, за да откриете нещо, което отдавна сте забравили и най-вече – за да се върнете към детството си и към нещата, с които сте израсли. Това филмче много добре си го спомняме, защото то ни накара да повярвам е в животните и в тяхната душа. Да видим и техния свят, колкото и фантастично да изглежда това. Разбира се, Костенурката Франклин не е научно популярен

сериал в който да се разказват за това как оцеляват костенурките или нещо подобно. Убедени сме, че както ние, така и вие си спомняте какво представляваше този изключително забавен сериал, който ни караше всеки път да се впускаме в различно приключение.

Именно това – приключенията, са в основата на филма. Разбира се, Франклин е главният герой, прожекторът осветява него, но както се досещате – един филм не става само са един персонаж, независимо дали продукцията е анимационна или с реални хора. Франклин има много приятели, с които

прекарва цели дни. Той си играе с тях на различни забавни измислици, а също така децата могат да получат добри примери от епизодите му свързани с дома, уроците и приятелите. Наистина, епизодите са изключително забавни, и като всеки анимационен филм, този също не е единствено за деца. Дори възрастните могат да се забавляват докато гледат, защото се случват най-различни интересни случки. Например, веднъж Франклин се впуска в приключение за търсене на лек за болната му баба, а друг път отива на лагер с приятелите си. Интересното във всеки епизод е, че Франклин всеки път се поучава от своите постъпки, а поуките винаги са много хубави!

AHKETA

Тази игра е много лесна и забавна! Открий 5-те разлики и изпрати картината на Лично Съобщение на feqna977 или на и-мейл alandia@abv.bg и спечели интервю!

Миналия път трябваше да се справите с лабиринта на мечтите и да заведете кучето до така жадувания от него кокал. Първия изпратил ни решението е ЕЛИС и ще видите интервюто ни с нея в следващите страници!

Не знаем дали всички от вас са фенове на Рияна, но за тези

които са, това ще е малко тъжна новина. Певицата е болна от няколко седмици и се наложи да отмени концертите си поради настинката и ларингита. Лекарите я съветват да намали партитата, а всички

знаем, че тя е голяма купонджийка!

Ето новина и за феновете на сладураната Тейлър Суифт. Знаете ли, че тя има огромно желание да се снима във филм? Може би вече песните не са чак толкова голямо предизвикателство за певицата, а и актьорството винаги е било нейна мечта. Със своя талант, тя е изключително

подходяща за мюзикъл, а и има голям шанс да привлече вниманието на някой продуцент.

Нека не бъдем егоисти и да ви покажем малко неща и за българските звезди, една от които е

Рафи. Може би някои от вас са го гледали да изпълнява песен в образа на Ищар в предаването „Като две капки вода“. Той се качи на високи токчета, а на главата си имаше руса перука, с което още повече заприлича на певицата и завладя всеки от публиката и журито. С наградата си от 1000 лв. той ще помогне на развитието на млади таланти в родния си град Бургас.

Повярвайте – това на снимката отляво наистина е Адел, въпреки че и ние малко се разколебахме. Разбира се, фотошопът си е казал думата, но не това е новината, която ще ви съобщим. Адел е богата, тя е най-добре платената певица според класациите. Тя е толкова заможна, че чак предложи на роднините си да им

подари, тоест закупи, апартаменти, преди което купи жилище на майка си за стотици хиляди долари. Кой със нейните проблеми, а?

Като всеки от нас, известните личности също са хора със своите навици, недостатъци и интереси. Кристен Стюарт, звездата от сагата „Здрач“ и Снежанака от „Снежанка и ловецът“ също е такъв човек. Знаехте ли, че тя колекционира писалки? Вече е събрала доста голямо количество, от които може би най-ярката писалка е тази, която получи като подарък за рождения си ден от гаджето си Робърт Патинсън. Писалката се произвежда в лимитирана серия и е на автомобилния гигант Бентли. Писалката, която Роб й подари е от бяло и жълто, 18-каратово злато и е покрита с родий и рутений (платина). Той специално я остави да я гравират с името на актрисата, датата и посланието "от Р.". В света има само 40 такива писалки, така че тя наистина е колекционерска рядкост.

Интервю с Разкажи малко за себе си. Интереси, хобита, как се казваш и подобни. Казвам се Елис, на 15, от Германия. Имам брат на две години, с който прекарвам наистина голяма част от свободното си време. Хобита ... обичам да слушам музика, да блея разни снимки на Минхо и да чатя с приятелките си, основно с Валентина и Александра. От Германия си, но там ли живееш? Имаш ли роднини в България? Живея в Германия от година и половина, повечето ми роднини и приятели са там, в България. Как се запозна с играта и какво най много ти харесва в нея? Хмм... за играта разбрах от две мои приятелки, които вече спряха да играят. Ми, всъщност всичко в играта си е тип-топ, но най-много ми харесва това, че човек може да се запознае с много хора. Случвало ли ти се е да загубиш куклата си по някакви причини (какви) и да си направиш нова? Не, за щастие никога не са ми "хаквали" лейдито, ако мога така да се изразя ... може би заради супер яката ми парола и още по-якото ми потребителско име. :D Качвала ли си се някога на подиум или имаш ли такава цел? Не, не съм била там и не искам да бъда, честно казано. Просто някакси ... гледам само да си развивам лейдито, а подиумът не участва в нейното развитие.. и предполагам, че няма да участва, нищо няма да ми стане, ако ги нямам тази статуетки :P

Пращаш ли често смс-и за диаманти? Хмм, не. Предпочитам да давам тези пари за дрехи, които АЗ ще обличам. Коя игра ти допада повече и защо? Аз съм си фен на старата версия, защото съм полагала много повече грижи за нея, отколкото за тази в Арената. Е, не че за нея не полагам грижи, но ако някога ме накарат да избирам ще избера да остана в старата версия.. поне засега това са ми намеренията. Кои цели те затрудняват най-много? Събирането на точки и дуелите. Как се справяш? С търпение, на едно и също ниво съм стояла близо 5 месеца заради тези точки... ако не бях търпелива, досега лейдито ми да се "разхождаше" по болниците. :D А кое най-много те дразни в играта? Ох.. хайде да кажем, че е този "прекрасен" Подиум, вече почти никой не се качва там заслужавайки го. Старите кралици наистина ми липсват... От кога си във форума и защо реши да се регистрираш? От 16.08.2011, не, не съм гледала датата, помня я, защото този ден мама имаше рожден ден.. и вечерта се регистрирах.. причината *мисли* аа, да, имаше един конкурс и исках да участвам в него, затова се регистрирах.. и така, след няколко месеца влязох за първи път в Спам темата, там се запознах с чудесни хора и така.. времето си тече, стана година и половина *о* Какво би казала за нашумелия конфликт екип-потребители? Не искам да съм част от него, но според мен екипът маалко прекали ._____. Тези цензури ми идват в повече, но както и да е, да не издребняваме нещата ... Кои са любимите ти теми? Спам темата и Ctrl+V. Иначе обичам всички теми в "Забавни игри", особено "Загадки". Не се включвам често в тази тема, но я следя.

Печелила ли си някога конкурси? Не, не съм. То аз не участвам често в такива.. По каква причина замина в Германия (ако не е лично) и как ти се отрази това? Баща ми работи тука от почти 4 години, и преди година и половина, просто решихме, че ще е най-добре за всички ни, ако сме заедно и по тази причина всички дойдохме тука. Първите месеци бяха ужасно трудни, не знаех нищо, абсолютно нищо. Плачех почти всеки ден, но вече не е така .. свикнах... И сега обичам Германия прекалено много, защото вярвам, че нещата които ми се случиха, нямаше да ми се случат, ако бях в България. Как върви живота ти там? Приятели, гаджета? Животът ми си върви просто чудесно, единствената липса са "старите" приятели, които оставих в България. Приятели.. да, мога да кажа, че имам едно стабилно приятелство с едно момиче... Гаджета.. :D Тая тема не е за мен... иначе съм си лудо влюбена в Минхо, де <3 :D На какво се кефиш най-много? Еми.. разбира се, че на Минхо <3 :D Просто обожавам този мъж, не знам защо.. Иначе има и други неща, които ме правят щастливи, основно това са жена ми и бебето ми <3 Предполагам са някои от форума? Да, slsove е жената, а бебчето е rock_queen^^" Как се справяш с ученето и колко владееш немския език? Мии.. то няма какво да уча.. xD В смисъл, от училище не ни дават домашни, защото сме почти цял ден на училище, трябва ни почивка xD Иначе аз си уча немски вкъщи почти всяка вечер, или ще чета някаква тема на немски, вместо на български или турски или пък ще гледам превод на някоя корейска песен ... или пък ще чета нещо за немската граматика, която вече почти перфектно я знам.

Какви са приликите и разликите между Германия и България според теб? Печелиш повече и харчиш повече :D Познаваш ли лично някого от форума? Да, това лято се видяхме с жена ми (slsove) <33 Иначе съм се виждала с още едно момиче, но не й знам ника.. :D Как си се представяш след 20 години? В Южна Корея, с Минхо, с една дъщеричка на 8-9 години. Мечта <3 Без какво не можеш? Без религията си, без семейството си, без двете ми най-добри приятелки, без Минхо и без музиката си съм нищо.. Какъв е твоя талант? Нямам такъв xD Но ако мечтаенето се брои за талант, съм талантлива, да :D Вярваш ли в духове? Ооо, да, и то ужасно много. Колекционираш ли нещо? Не. Ако беше от екипа с какво щеше да допринесеш на форума? Ауу, представа си нямам :D Каква е последната лудория, която направи? Амии... днес ядохме сладолед с още двама луди като мен. /Нека имаме предвид, че навън е -5 градуса/ xD Ако ти се появи златната рибка какво ще си пожелаеш - имаш право на 3 желания? 1.Семейството и приятелите ми да бъдат живи и здрави и винаги до мен. 2. Да имам хубав живот с Минхо. 3. Да имам право на още 1000 желания. :D Кой е най-яркият спомен от детството ти? Белезите ми... на крака, на главата, на лицето.. xD Кое е нещото, което искаш да промениш (каквото и да е)? Общо взето нищо, имам си всичко, семейство, приятели, хубав е животът ми.. но ако трябваше задължително да променя нещо ... бих променила самата себе си... но и така съм си добре xD Ти също си от екипа на списание. Как върви работата ти там? Имате ли трудности? Супер ни върви работата <3 Е, разбира се, както всяко списание и ние си имаме трудности понякога, но се справяме с тях :3 Като каква си? Като журналист и заместник шеф :D Как реши да прочетеш списанието ни и какво най-много те впечатли у него? Кои са любимите ти статии? Еми, като нямам какво да правя просто влизам в раздела и чета списанията, интересни са ми. Ами, честно казано нямам определена любима статия, ама интервюто на броя винаги ме привлича и него го чета първо. Какво ще пожелаеш? Да продължаваш все така ;) Беше ми много приятно ^^

Здравейте , искам да благодаря на feqna977, че ме покани , като гост в новата си рубрика ”Опа, загазих”! Тези думи, са ми минавали през ума неведнъж. Голямо чудене падна, коя точно история да ви разкажа, дали да ви разсмея, натъжа или да ви разкажа нещо от което може да си извадите поука. Спрях се на последното, това премеждие, така да го нарека ми се случи, когато бях на 14 години в 8-ми клас и е нещо с което не се гордея и за което винаги ще съжалявам. Причиних голяма мъка на хората, които най-малко заслужават това, моето семейство. Ето как започна всичко. Един прекрасен ден разбрах, че аз и две мои съученички ще бъдем изключени заради неизвинени отсъствия. Помня как останах като гръмната и си казвах, че това не може да се случва и нашите ще ме пребият (не че някога са го правили, но очите на страха са големи). Колкото до отсъствията не че искам да се оправдавам но не бях, за всичките виновна имахме една лекарка в училището, която малко да покашляш и те праща да се лекуваш вкъщи с думите „Вземи си десет дена хубаво да ти мине.”А когато отидеш за извинителна бележка ,ти казва ”Аз повече от два дена не мога да ти дам” и ти иди ,че и обяснявай, какво е казала преди или не помнеше или се правеше, както и да е не само аз бях пострадала от нея, накрая я уволниха, но що поразии направи, преди това… Но това е друга история, да се върна на това, че до няколко дни ще бъда изключена , аз и моите приятелки. Направих всичко възможно говорих с директорката, но бяха непреклонни. Ами сега как да съобщя на нашите? (Отново мисълта за побоя, който ме очаква ми размъти мозъка.) Едно от момичета каза ,че и нея щели да я бият, а може ли да я изгонят от къщи и предложи „гениалната” идея, да избягаме всички заедно.

Започнахме да го обмисляме, намериха се още две ентусиастки едната си мислеше ,че е бременна (беше от ромски произход и при тях е нормално на тази възраст, но проблемът беше, че не беше омъжена а приятелят и женен.), а другата просто реши,че няма да се дели от групичката. Ние петте бяхме навсякъде заедно още от 4-5 клас. Всяка от нас реши,че ще прерови дома си и ще вземе провизии ,пари бижута и каквото може да се продаде ,за да живеем някак, а после щяхме да си намерим работа. Колко наивни сме били тогава, дори спокойно мога да кажа глупави ,сега като си спомня. В крайна сметка аз излязох найголямата глупачка ,тъй като никой нищо не взе две от момичета дори нямаха резервно бельо а аз помъкнах сак, който едва носех, половината неща изхвърлихме по пътя, защото се оказаха ненужни. Нашите нямаха пари в брой в къщата, но намерих злато и го продадохме в заложна къща и така с 150 лв, щяхме да живеем петте. Заминахме за провинцията с влак, едно от момичетата имаше фургон, в някакво село и там щяхме да останем за малко. Забравих да спомена ,че написах ужасно обидно писмо на родителите си, за да не ме търсят. Мислейки тогава, че едва ли ме обичат щом за всичко защитаваха помалката ми сестра и едва ли ще им липсвам, даже сигурно щяха да са облекчени. Беше вече вечер, като пристигнахме в селото, фургонът се намирал малко в планината ,та за това останахме за през нощта в селото нямахме къде да отидем, за това отидохме на дискотека. Аз не бях посещавала до тогава такова нещо, особено нощна, нашите ме държаха изкъсо и имаха право. Няма да давам подробности какво точно се случи там защото голяма част не помня, само че се запознахме с момчета, пихме много и преспахме в изоставена сграда на билярдна маса, без крака. Ще добавя, че беше без момчетата, да не си помислите нещо друго.

Още на сутринта като изтрезняхме и закусихме в близката кръчма разбрахме, че сме останали без пари а момчета ни бяха свили половината цигари, оставащия ден и нощта прекарахме в селото, разхождайки се безцелно а нощта отново на масата. На сутринта отидохме във фургона, вече гладни и уморени, без пари, само бяхме си купили пакет леща с намерение да я сготвим, а там ни чакаше бабата на момичето чийто е фургона, приготви ни лещата,след като хапнахме дойде неин роднина който ни откара първо в районното защото вече ни бяха обявили за изчезнали баща ми бе открил писмото. Разпитваха ни около час, но бяхме недоспали, все още гладни и с останал махмурлук за това го отложиха, а родителите ни ни очакваха. Щом се прибрах ,още преди да отворя вратата си помислих точно тези думи „Опа, загазих!” Но нямаше нищо такова ,нашите бяха толкова изплашени и благодарни ,че са ме открили,че не ме удариха дори,само ме прегръщаха в момента в който погледнах лицето на майка си, видях,че е цялата подпухнала и около очите й има черни кръгове не беше мигнала и двете нощи, тогава разбрах, че съм грешила тотално и те са ме обичали. Следващите два дни съм прекарала в нас, тъй като бяха почивни, в понеделник се върнах на училище където естествено ни изключиха.

Но оттогава се започна ходене по мъките съвсем буквално едни месец бяхме по районни управления, да пишем обяснения защо, къде и какво сме правили по сто пъти. И само ако версиите не ни се съвпадаха, пишехме отново. Третираха ни като найзакоравели престъпници, беше кошмарно, но не може да каже, че не си го заслужих. Но в едно съм убедена, че ако не ме бяха намерили, сега щях да съм в някоя канавка. Благодаря хиляди пъти на Бога, че ме откриха, това беше най-глупавата, найбезразсъдната, безотговорна постъпка в моя живот, нещо което ще помня докато съм жива и ще е обица на ухото ми. Сега като съм майка, вече разбирам тревогите и изпитвам ужас едни ден, дъщеря ми да не ми го причини. Разказах ви тази история, за да ви кажа никога, за нищо на света, не напускайте дома си, може и да нямате шанса да ви открият, а да мислите, че сами ще оцелее, е абсурдно. Винаги има решение, каквото и да ви се случва, семейството може да се справи със всичко, жалко че по трудния начин го разбрах.

Какво би станало, ако модераторите и потребителите сменят позициите си за един час?

С удоволствие ще дам мнението си за такова интересно въпросче. Според мен форумът ще се обърне с главата надолу.Модераторите и администраторите са тези, които следят за спазването на реда и естествено банват, а потребителите са недоволни.Ако си сменят позициите няма да има банове, всеки ще прави каквото си иска, темите ще се препълнят със спам, сивите човечета ще засипят форума с реклами.Дано не се случи! Golden rose Хихихих, интересен въпрос :) Мисля, че в този случай, ще има много безработни "модератори", защото първо ще са много на брой и второ-малкото "потребители" знаят отлично правилата на форума и не мисля, че ще създават проблеми. Освен, ако не решат да "ни го върнат" за грижите, които им създаваме :D В такъв случай, форумът ще се превърне в бойно поле. :) Мария-Антоанета

Според мен настаналата обстановка ще може да се категоризира само с една дума - ХАОС. Все пак потребителите стават админи - повечето не знаят как да се държат,ще има и сладурки за които е настъпил "часът на отмъщението" и може би ще си го върнат на някоя админка,която ги е наказала преди.Ще бъде наистина комично. Gabriella Sykes Ще стане пълна бъркотия! Започва да пада дъжд от банове. (аз ще смятам да пратя лично един на Бенита) Потребителите ще започват да слагат каквито искат теми-смислени или безсмислени. Първо ще се радват на победата си срещу модераторките, а после ще започнат да се карат и да си слагат банове. След един час когато всичко ще свърши Виктория ще избухне и ще напише до всички потребители: Здравейте, Вие ще получите 5 ДНИ БАН. За УЖАСЯВАЩО поведение! Ужасен ден! А пък Бенита ще изтрие всички списания и ще прати съобщения до техните екипи: Здравейте, Вие получавате наказание за поведението ви днес. И то еЗАТВАРЯНЕ НА СПИСАНИЕТО В КОЕТО РАБОТИТЕ!!! Пожелавам ви лош ден! Yanamarinova2001

10

A’LANDIA

Made by Feqna977