ЖЕНСКОТО ТЯЛО Жената от най-древните времена Нисък ръст, пищна гръдна обиколка, добре оформени корем и бедра - структура, обещаваща многобройно поколение. Наричат ги венери, но не толкова заради сходство с римската богиня, а по-скоро като събирателен образ на женското начало. В тези праисторически времена красотата и оцеляването са тясно свързани в първите изображения на идеала за женска хубост. Но интересното тук е, че не се акцентира върху лицата, ръцете и ходилата на венерите, а върху закръглената талия, защото плодовитостта е поставена на пиедестал като символ на оцеляването.
Жената през Средновековието Известна е ролята на църквата през Средновековието и правилата, които налага. Тя забранява на жените да се гримират, защото смята, че така се създава фалшив образ на
божиите създания и те се приобщават към дявола. Обявявани са за вещици и са изгаряни на клада. Единственият толериран цвят е червеният, а идеалът за красота на жените е млечнобялата кожа символизираща чистота и богатство. А грижите за красотата на лицето се свързват с грижите за общата хигиена на тялото. Голяма част от жените през Средновековието епилират своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертават своята младост и красота. Но въпреки забраните на църквата, красивото женско тяло е поставено на пиедестал. Зад широкополите дрехи се крие добре оформено тяло с широки рамене, малки и леко раздалечени гърди, които символизират женската хубост, много тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършват портрета на средновековната красавица.
Следва продължение…
Историята на сандвича започва още от древността. Тогава хората са приготвяли специални хлебчета без мая, между които са слагали ябълки, орехови ядки и различни подправки. Това кулинарно постижение не е добило популярност, но за сметка на това през 18-ти век се намира един човек, който комерсиализира аламинута. Той се е казвал Джон Монтейг и е бил английски благородник, известен със страстта си към комара. Легендата разказва как Монтейг, четвъртият граф на областта Сандвич, играел от сутрин до вечер с партньорите си и дори не ставал от масата, за да не му избяга късметът. Тази негова страст не му позволявала да губи време в разточителни обяди и вечери. Така той започнал да поръчва на прислужницата си да му носи по две филийки хляб със сирене и месо между тях. Приготвено по този начин, яденето можело да се държи в едната ръка, а с другата да се играе комар. Партньорите на Монтейг не се замисляли много и поръчвали от "същото като на Сандвич" . Така филийките хляб с пълнеж по средата били кръстени на известния английски благородник-комарджия. Благодарение на своето откритие той успял да запише името си в страниците на историята не само на сандвича, но и на хазарта, защото и до ден днешен в много казина заедно с чаша уиски, на играчите се предлага и
сандвич. Откритието на Джон Монтейг допаднало най-много на американците. Янките бързо се впуснали да го доразвиват и популяризират. През 1900 г. на пазара излизат хлебчета, подобни на днешните франзели, но с по-малки размери и идеално покриващи изискванията за направа на хубав сандвич. През 20-те години на двадесети век всяко американче вече ходи на училище със специална метална кутийка със сандвич в нея. В това време стартира и първата по рода си верига за бързо хранене "Уайт Касъл", която предлага специалитети с различни съставки. Сандвичът в лицето на бързото хранене намира одобрение в Европа и особено в Англия, където е отчетена найвисоката консумация на продукта. Въпреки че нашите традиционни храни се различават от тези на американците и англичаните, закуската на българина често е именно сандвич. Двете филийки с пълнеж по средата дори се опитват да изместят родната баничка и в много случаи успяват. По селата, където не е достигнал "модерния сандвич", бабите приготвят на своите внучета филийка, намазана със сладко и сирене.
Ето че и известните си имат някои странни навици. Някои от екипа на Селена Гомез, споделят че тя обожава да пие сок от туршия. Даже това го сподели и Деми Ловато – също известна певица. Селена даже понякога си носела шише със сок от туршия и си пийвала преди да снимки или представление. А вие какво мислите?
ати
Хей, как сте хора. Аз съм Любопитка
– май брат ми спомена за мен. За мен важи същото като него – знам доста неща, и във всеки брой ще ви споделям нещо интересно. Кой от вас обича да ходи на почивка?
Що за въпрос, разбира се че всеки обича. Но знаете ли, че можете да обидите без да искате хората в някои страни. С какво ли? Ето с какво:
Вдигането на палец невинаги е любезно – в Иран и близкия изток означава нещо като да покажеш среден пръст тук. Да направиш комплимент от типа „Дивана ви е много хубав“ в арабски и африкански страни…може да породи в домакина неловкото чувство че трябва да ви го подари.
В мюсюлманските страни и Индия е много
грубо да използваш лявата си ръка, по време на хранене. Тя се използва в тоалетната. Усмивката в Корея обижда някои хора.Усмихнеш ли се на непознат означава, че го смяташ за глупав. Не викайте някого с пръст във Филипините. Това се използва за кучетата. Ако се направи на човек, се наказва с арест.
Довиждане хора, бай бай
Помниш ли… Помня, когато като бях малка гледах много пъти този филм, понеже преди няколко години бе много известен.
В долината на блестящата мъгла, там където растат прекрасни бели рози, се намира голям средновековен замък с дебели каменни стени и високи кули. Богатият предприемач Джонатан Уилям Дънкан Робинсън, накратко Джак, отдавна има мечта там да построи курорт и казино, наречени “Вълшебния замък”. Но всички планове на Джак могат да бъдат разрушени от стара семейна тайна, повече подхождаща за приказка. Историята на неговото семейство ще накара Джак да повярва във “възможността за невъзможното”. И, за да премахне ужасното проклятие, заплашващо с гибел рода му, на Джак се налага да отиде в един друг, фантастичен свят, изкачвайки се по огромно бобено стъбло в небето – в страната на гигантите, искащи да отмъстят за вековната обида, нанесена им от далечен прародител на Джак...
Един дядо и синът му живеели щастливо в една вила. Но един ден се случило така че синът се забъркал с мафията и го пъхнали в затвора за притежание на незаконни оръжия. Дошло лято, почвата в градинката на дядото започнала да съхне. Трябвало да бъде копана и освежена. Но дядото бил стар и без помощ от някого нямало как да се справи. Изпратил писмо на сина си: Синко, как си. Как е там? Аз съм добре. Не се тревожи за мен. Само дето имам една тревога. Знаеш стар съм. Почвата изсъхна. Не мога да копая, нито пък да посея нещо. Реших просто да ти пиша. Дано скоро излезеш. Тогава на затворника му хрумнало нещо. Той отговорил: Тате. В градината има скрити много оръжия. Не пипай нищо. Скрих ги там преди да ме вкарат в затвора. Като изляза ще ги махна. А всички писма получавани или изпращани в затвора били проверявани. Тогава военните отишли в къщичката и започнали да копаят и да се потят, та да намерят тези оръжия но в крайна сметка нищо не открили. След няколко дена дядото писал на сина си: Абе синко, тука идваха някакви хора, копаха копаха и си тръгнаха. Нищо не казаха. Бог да те благослови че ги изпрати. Имаш добри приятели. След като прочел полученото писмо, синът се усмихнал доволен
и щастлив.
Анкетата е свързана с наближаващия празник „Хелоуин“. Можете да отговорите на нея във главната тема на списание Ей‘ландия.
ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Болите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах", която стана доста известна в интернет пространството. Прочетете я и вие: Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджади. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички той не е привлекателен... На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи. Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го попроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е супер яко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни
диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя. Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън, освен за работа. Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш, и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство. Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго. Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм. Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв глупак, на който колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката. Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново. Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада.
Не съм циганче. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра. Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание. Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене. Циганските тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми. Дали съм забравил мама ли? Не, не съм! Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба . Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и насилват. А тук имам всичко. Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари? Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се.