Богинята змия През 2004 г. купих от пазара на пл. „Св. Ал. Невски“ в София един фрагмент от керамична антропоморфна статуетка на Великата майка, който очевидно произхожда от иманярски „разкопки“. Той представлява лява част от долната половина на тялото.
Фрагмент от статуетка на Великата майка, вдълбана рисунка с остатъци от бяла инкрустация - отпред, отстрани, отзад и отгоре. Неизвестен произход, вероятно от Западна България и вероятно от V хил. пр. н. е. Размер ~8:5 см
Изказвам най-сърдечна благодарност на Константин Бошнаков, Явор Бояджиев и Анета Бакъмска за консултациите във връзка с идентификацията и датировката на този фрагмент. 1
Богинята змия
Разгъвка на композицията / рисунка: Славян Стоянов Върху този фрагмент има сложна композиция от змии. Освен силно повредения при „разкопките“ „раждащ триъгълник“, върху фрагмента се виждат: - две двойни спирални „кълба“ от двуглави змии - върху корема и върху седалището; - права змия с глави отпред и отзад - горе върху хълбока; - триъгълно противопоставяне на змийски глави на две места от композицията - отстрани на хълбока при кръста и по-долу върху крака. „Змийската“ композиция завършва в долния край на крака с две линии - а хоризонталните линии, най-често двойни, са знак за граница между световете. Под тях, в ,долния“, веществения свят, има шеврон от типа „пресукан конец“ - две ленти, преплетени в прави линии и ъгли. Неговото най-общо значение е живот - животът изобщо, като принцип. В ромбовете, които се оформят вътре в лентата, има точки - знак за бременна жена / засято поле / плодородие. Подобно на съдовете с „обикаляща спирала“, където спира-домеандърът се повтаря четири пъти и обгражда четири „слънца“, В този шеврон „пресукването“ е четирикратно, със съответно повторение и на ромбовете. С други думи животът (пресуканият конец) и плодородието („засятата нива“) се отнасят до четирите посоки на света, следователно — до целия видим човешки свят. Горната част на рисунката - „змийската“ композиция, съдържа главно заоблени фигури и представлява цялостно описание на Великата майка като Божественост. Тук напълно изправената двуглава змия създава впечатление за неподвижност и цялост. Обратно, спиралното кълбовидно завъртане на двете двуглави змии е изключително активно, то показва най-енергичната форма на взаимодействие между двете „половинки“ или същности на Майката. Триъгълното подреждане на змийски глави от различни фигури пък насочва възприятието към идеята за резултатите от действията в три различни сфери на активност. 2
Богинята змия Разгъвка на композицията с изчистени форми / рисунка: Славян Стоянов
И така, тази „змийска“ композиция като че ли съдържа изчерпателен „текст“, в който се побира цялото знание за Великата Майка, изказано по поразително концентриран начин. Това е: - знанието за Двойността на Едното, което, представено като изправена змия, може да се отъждестви с Неподвижното начало; - знанието за активного взаимодействие между Двете в кълбовидните спирали, което в крайна сметка поражда равновесната противопоставеност, необходима за
съществуването на веществото (символизирана чрез кръста), четирипосочността на пространството и четворността на Синовете-Сур елени в елбетицата; - знанието за резултатите от активността на Великата майка, които имат три сфери на значимост за хората, осмислени чрез трите й функции. Така наблюдението на М. Гимбутас, че „Богинята изявява себе си в единичност, двойнственост и троичност. Тя е всичко това едновременно“1, се вижда изцяло в „змийската рисунка“ на тази статуетка. Тя като че ли показва пълното обобщение на цялото неолитно знание за строежа и принципите на света. За съжаление, разполагаме само с един фрагмент от статуетката, който да се опитваме да разберем. Естествено е да се предположи, че дясната долна половина на фигурката е била симетрична на лявата. Не можем да бъдем сигурни обаче дали двойните спирали отпред и отзад са били огледално симетрични, или пък по-скоро са изписвали знака , в който огледалността е „лресукана“.
Примерна реконструкция на пластиката в гръб Рисунка: Славян Стоянов
1. М. Гимбутас. Цивилизация Великой Богини, Москва 2006, с. 327 - 328. 3
Богинята змия Във всеки случай сред българските археологически находки от времето на неолита има и женски статуетки със знак , изписан върху двете половини на задната им част.
Тополница, късен неолит; Овчарово-гората 1
Поглед отпред на краката на пластиката Рисунка: Славян Стоянов
За формата на горната част от статуетката можем да имаме известни догадки, но остава напълно неизвестно как е била изписана. 1 Хенриета Тодорова. Новокаменната епоха в България, София 1993, с. 198 и 209.
Публикацията е извадка от книгата на Юлия Боева „МЪДРОСТТА НА ВЕЛИКАТА МАЙКА“ От авторката Юлия Боева: Неолитната култура на Балканите може би е онзи „златен век“ на човечеството, за който се говори в древните текстове. За нейната висока духовност можем да съдим от достигналите до нас артефакти, ако ги разгледаме като семиотична система от художествен тип. Анализът на образния език на неолитната култура изисква да се реконструира смисълът и взаимовръзката между различните му съставки. За целта трябва да се намери верният „ключ“, който да отвори вратите към познанието за мирогледа на древните. Такъв „ключ“ е знакът Книгата може да бъде закупена или поръчана от от Книжарница „Български книжици“ в София на адреса на книжарницата или доставени по куриер. В цифров формат, книгата може да бъде изтеглена от ТУК: 4
www.otizvora.com
Български книжници