Юлия Боева КРЪСТОВЕ В ШЕВИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО И ТЯХНАТА ПРАИСТОРИЧЕСКА ОСНОВА Равнораменният кръст е характерен за българското християнство – особено за ранното, а също и за т.н. фолклорно християнство – „народната вяра“. И този кръст няма връзка с разпятието.
Оловни медальони от Първото българско царство (Дончева 2007, с. 174, 171, 182, 182, 227)
Български традиционни надгробни и оброчни кръстове (Енчев-Видю 1994, рис. 36, 511, 514 надгробни, 606 - оброчен)
Български традиционни обредни хлябове. (Маринов 1994, ил. 16, 35 – Боговици за Бъдни вечер; ил. 236, 273 – Великденски краваи, ил. 348 и 309 – Боговици за Гергьовден; ил. 421 – Богов хляб за Архангеловден)
Равнораменните кръстове в нашето християнство най-вероятно произлизат от много дълбока древност – може би от самата поява на кръста като знак през неолитната епоха. И тъй като напоследък се занимавам с шевици, а кръстовете са много важна част в тях, ще разгледам смисъла и вариантите на кръстовете в женските ръкави от Софийско, наричани „свиленици“. Ще потърся не смисъла, който везачките са влагали в тези кръстове – той най-общо е „християнство“, а праисторическия смисъл на геометричните фигури, такъв, какъвто можем да го реконструираме въз основа на един по-цялостен поглед върху неолитната система от знаци, символи и изображения. Защото този смисъл, макар и с някои промени, най-вероятно е бил 1
достатъчно жив по времето на нашето християнизиране, при прехода от тракийската към християнската култура. Кръстовете и кръстовидното подреждане стават важни и многобройни през епохата на неолита. Учените си обясняват това с появата и развитието на земеделието, заради което нараснало значението на пространственото ориентиране. Според мен този аргумент не е достатъчно убедителен – защото ориентирането е може би още по-важно за ловците от предишната епоха на палеолита. Кръстовете могат да бъдат прав, наклонен и осморен. Най-сложната му проява е обемният шесторен кръст.
Прав, наклонен, осморен и обемен шесторен кръст (Rana slikana keramika, p. I18)
През VІІ-VІ и V хилядолетия пр.н.е., през неолита и халколита, кръстът е и отделен знак, и формообразуващ принцип.
Неолитни кръстовидни композиции от България (Голямо Делчево 1975, с. 196; Provadia-Solnitsata 2009, с. 52; Гимбутас 2006, с. 108 – от Азмашка могила 1)
От епохата на неолита са и най-старите осморни композиции, които обединяват посоките на правия и наклонения кръст.
Осморни композиции от България (Чохаджиев 2007, обр. 103 - 3.3 и 3.5; Durankulak 2002, с. 99)
Равнораменният кръст е двоен знак с четворна огледална симетрия. Кръстът е двойност, която поражда четворност. Може би затова той в голяма степен става изразител на идеята за намножаването и плодородието – а това е основна идея за земеделско-скотовъдната неолитна култура. А също и в съвременната традиционна селска земеделска култура. Характерно за равнораменните кръстове от новокаменната и каменно-медната епоха е, че те най-често са поставени в кръг. Самият кръг е „разгърната” точка. Точката е „семето”, от 2
което израства всичко. Кръгът е разрастнала се точка и изразява съвършенството на първото Творение. През неолита то се осмисля като мъжкото начало, включено в Майката-свят. В статуетки на Богинята това мъжко начало се изобразява като фалос, който е глава и врат на Богинята. Това включено в неолитната Богиня мъжко начало през бронзовата епоха започва да се осмисля като Бог Отец.
Мъжкото начало, включено в Богинята – фигури от Кабиле, (Die Thraker 2004, № 34), Караново (Müller-Karpe 1968, Tafel 174 - 2) и Черна вода (Тодорова, Вайсов 1993, с. 198)
Кръстът представлява единство на противоположностите. Излъчен от пораждащия център, кръстът изразява динамиката на Творението, неговата способност да излезе от съвършенството на кръга и да предизвика разрастване и намножаване. Така кръстът се оказва знак за активност, за способност към развитие.
Дъно на съд от Провадия – солницата, халколит (Provadia-Solnitsata 2009, p. 52); Външна страна на паница от некропола в Дуранкулак (Durankulak 2002, p. 99); Съд от Германия, неолит (Голан 1994, с. 192);Чиния от Голямо Делчево (Голямо Делчево 1975, с. 124)
Композицията върху чинийка от Сескло (Гърция) от ранния неолит представя тази активност като процес на разрастване, на увеличаващо се лъчение. Доста вероятно е украсата на тази чинийка да е била пряко повлияна от тъкаческите техники. Защото има и други неолитни примери за подобно разрастване. 3
Разрастване на кръст, триъгълник и ромб: съдове от Сескло, Гърция, ранен неолит (сн. интернет; Rana slikana keramika, p. 50, Pl. VI - 6, Pl. V - 8)
Самото разрастване чрез лъчи или „ореоли” придава смисъл на възхвала на централната фигура. В традиционните везани ръкави от Софийско също има подобни композиции – като в центъра не винаги се поставя просто кръст, а различни по сложност кръстовидни композиции.
Свиленици от Софийско (МИС № 217, № 543 и № 23)
Кръстът е най-простият знак, който може да обозначи света в неговата конкретност – като притежаващ пространство, а оттам и като време. Затова той може да бъде и знак за „земята” – т.е. за закономерностите, проявени във видимия свят. Поставен хоризонтално, кръстът посочва „четирите посоки на света” според изгрева и залеза на Слънцето. Именно изначалната връзка на пространствената ориентация с движението на Слънцето предполага възможност кръстът да стане изразител и на времето – по-точно на „кръговото” време, олицетворено от слънчевия кръговрат. Както и, в някои случаи, да обозначи и самото Слънце. Връзката на кръста с дневното движение на Слънцето естествено води и до неговото вертикално изправяне. Защото изтокът и западът на Слънцето се намират на нивото на хоризонта, но югът е горе, а северът – най-вероятно долу, под нивото на хоризонта? Тогава мярка за движението може да стане и самият човек. Изправен с лице към юг с разперени ръце, човекът се превръща в кръст, изтокът/изгревът/раждането и западът/залезът/умирането стават ляво и дясно, а югът и северът – не просто горе и долу, а може би живот и смърт. Така всекидневното раждане и умиране на Слънцето дава възможност за свързване на посоките на света с представите за жизнения цикъл.
4
Кръстовидни фигурки на Богинята от Винча, Дуранкулак и Варна (сн интернет)
Спираломеандровите композиции, така характерни за праисторическата епоха, са разчетени като цялостна представа за света от Б. Рибаков (Рыбаков 1965, І и ІІ). Те са образ на света като Велика майка, която е една, но е двойна, съдържа в себе си взаимодействието на два свята – един чисто светлинен, бял, и един веществен, обозначаван символно най-често чрез червения цвят. Понякога Двойната богиня е показана чрез двойни статуетки, но в случая – чрез четири релефни гърди, около които се завъртат двойно-спиралните меандри. Спираломеандровата кръгова четворна композиция обозначава принципа за подвижност на света, показва движението и взаимовръзката като основа на всичко съществуващо.
Гърдите на двойната Богиня. Халколитни съдове от Триполие-Кукутени (Рыбаков 1965, 1, с. 35)
В други спираломеандрови композиции кръстът в кръг може да бъде осмислен като слънце. Така се изказва представата, че светлината е вътрешно съдържание на целия свят и основа на движението в него. Този тип композиции не се отнасят само до движението на видимото Слънце. И със сигурност нямат календарен смисъл.
Спираломеандрови съдове, първият – гледан отгоре, Триполие, халколит (Рыбаков 1965, І, с. 34; Рыбаков 1981, с. 171 и 195); Деветашката пещера, неолит (сн. Й. Детев) 5
Принципът на движението като кръгово протичаща взаимовръзка и преминаване на противоположности една в друга в крайна сметка се оказва и образ на непрекъснато въртящото се време в една пространствена, обемно представена действителност. Този принцип се изразява и чрез свастиките, които са кръстове във въртеливо движение. В традиционното земеделско общество по нашите земи (от праисторическо време до наши дни) кръговото, т.е. цикличното време, се разбира като непрекъснато подновяващо се време, което постоянно се връща към началото си (за разлика от нашето съвременно време, което осмисляме като праволинейно). Именно разбирането за времето като кръговрат е една от основните мирогледни основи за съществуването на традиционната култура. Кръговото време изисква обществото непрекъснато да държи в съзнанието си представата за началата, за космогоничните принципи, които стоят в основата на света, за закономерностите, които поддържат действителността в нейните постоянни, вечни измерения. В този смисъл кръговото време е „неподвижно”, и затова в крайна сметка то може да бъде представяно и като пространство. В системата на неолитните знаци правият и наклоненият кръстове са свързани най-пряко с квадрата и ромба. Съдът от Гумелница по-долу показва двойната Майка като Раждащо гърне с две устия – т.е. като раждаща света по два начина, стабилен и нестабилен. Моето предположение е, че квадратната мрежа може да бъде свързана повече с веществената страна на Майката, с нашия свят на Червената майка. Докато ромбовидната най-вероятно се отнася до поподвижния свят на светлината – светът на Бялата майка. Но същевременно, в този съд, чрез шахматното оцветяване, се показва и задължителното единство и преплетеност на тези две същности в света.
Съд от Гумелница, Румъния, 4500 – 4300 г. пр. н. е. (Gimbutas 2006, p. 84); Връхове на свещенослужителски жезли от бронзовата епоха, Аладжа хьоюк - Анатолия (Müller-Karpe 1974, Tafel. 311)
Квадратната и ромбовидната мрежи са резултат от кръстовидно или „хиксовидно” кръстосване на линии. Което можем да свържем и с двата варианта на кръста – прав и наклонен Мрежите на свещенослужителските жезли в Аладжа хьоюк от бронзовата епоха – квадратна, ромбовидна и комбинирана (квадратно-ромбовидна) съвпадат с най-разпространените композиционни принципи в шевиците върху женските ръкави от Софийско. В шевиците кръстовете най-често са поставени не в кръг, а в ромб. Най-общият смисъл на ромба в праисторическата система е утроба, поле, възможност за раждане. Всъщност кръгът, като знак за изначалната цялост, от която произлиза света, може да бъде осмислен и като утроба – но в един много по-абстрактен смисъл, като раждащата способност на предвечното цяло. Ромбът в шевиците като че ли обединява тези два смисъла – цялост и поле-утроба. (В руската везбена традиция дори няма друго название за ромба, освен „кръг“)1. 1
Виж за това Амброз 1965, с. 14 и Маслова 1978, с. 166
6
а) Самостоятелните кръстове в шевиците като че ли имат особеностите на буквен знак. В тях самото централно семе/слънце е представено като кръст. Това може да се свърже с космогоничната представа за кръстовидната енергия на семето-център, която е готова да премине извън границите на кръга. В праисторическите примери тази енергия води до разрастване на кръста или на ромба (който означава бременност), а освен това е свързана с въртенето.
Дъно на съд от Голямо Делчево (Голямо Делчево 1975, с. 196); купа от Туркмения и купа от Мала Азия, халколит; чиния от Мала Азия VІІ хил. пр. н. е. – ранен неолит (Голан 1994, ил. 169 и 228);
Кръстове от свиленици от Граовско (МИС № 2168 и № 1143)
б) Кръстът с точки може да бъде обяснен чрез един мраморен амулет от Слатино–Чердако от ранния халколит. Той представлява кръст от пет слънца. Централното слънце-семе-нищо се намножава в четирите посоки на света. Така се показва идеята, че способността за развитие, скрита в семето, се отнася не само за изначалното слънце, но е качество и на „децата му”. Но се показва и разликата между тях: централното слънце-семе е представено чрез дупка-нищо, докато породените от него слънца носят семе-точка. В последния от примерите към идеята за намножаването на слънцата-семена, чрез ореолите е прибавена и идеята за разрастването.
Мраморен амулет от Слатино-Чердако (сн. интернет ); Русе, Археологически музей 4500 пр. н. е. (сн. интернет); Мотиви от Туркмения, Чехия и Централна Европа, неолит (Голан 1994 ил. 193); 7
Кръстове с точка от свиленици (МИС № 1373 и № 448; частна собственост, сн M.Milgram; ИЕФЕМ № 24062; МИС № 0530; ИЕФЕМ № 30715, от Знеполе)
Кръстовете от този тип получават специфичен смисъл да бъдат знак за намножаването на центъра като следствие от неговата активност. Самите линии на кръста изглеждат като знак за пътя, изминат от точките. Ромбовидното поле най-често е показано като лъчисто – носещо възхвала. в) Кръстът-звезда е с клиновидно врязани върхове на крилата. А ъгълът в неолитната система е по-активният вариант на „раждащия” триъгълник – този кръст е раждащ, или може би е възхвала на раждането. Защото той е лъчист, прилича на звезда, и поражда асоциации със светлина и излъчване. Раждане, което се излъчва и „свети” в четирите посоки на света.
Чиния от Азмашката могила, халколит (Гимбутас 2006, с. 108); Капак от Дуранкулак, халколит, (Durankulak 2002 p. 60)
Шевици от софийско (МИС № 1546, № 1545, и № 2577) 8
Когато звездите подчертават връзките в ромбовидната мрежа, лъчистата раждаща активност е показана като резултат от кръстосването на противоположностите. Когато пък звездите стоят в центъра на ромба, той има смисъл на утроба.
Мотиви със звезда (ИЕФЕМ № 16527; с. Бистрица и кв. Горна баня, сн. Ю. Боева)
В свиленицата ИЕФЕМ № 2561 от Биримирци звездите и производните от тях (подразбиращи се) ромб и квадрат са запълнени по еднотипен начин с точки. Централната червена точка/семе/слънце поражда обаче четири различни по цвят точки-семена. – две черни, тъмносиня и избеляло-зелена. Това може да бъде описание на цикъл.
Композиция от звезди, свиленица от с. Биримирци, придобита 1910 г. (ИЕФЕМ № 2561)
Има поне три цикъла, които могат да бъдат описани по този начин. В дневния цикъл на слънцето двете еднакви точки могат да обозначат изгрева и залеза, двете различни – пладне и полунощ. В годишния цикъл двете равноденствия, пролетното и есенното, могат да се отбележат с еднакъв цвят, а зимното и лятното слънцестоене са различни, защото при тях се сменя посоката на движението и защото се свързват с противоположността зима-лято. Тези цветни точки обаче могат да се свържат и с фазите на индивидуалния живот, защото раждането и умирането по еднакъв начин са преход между световете, а животът (върхът му, моментът на сватбата?) и „отвъдния“ живот могат да бъдат отбелязани като различни, да бъдат противопоставени. г) Кръст с раздвоени и разтроени краища. Това е кръст с „рога”. Ъглите в краищата му показват не толкова неговата раждаща способност, колкото факта, че раждащата способност е функция от двоичността, от противопоставянето и единството на две посоки на движение – в крайна сметка от единство на противоположности. Тази кръстове са близки до кръстазвезда. 9
Двуроги и трироги кръстове от свиленици (ИЕФЕМ № 41035 и МИС № 51); Надгробен кръст от с. Алино (Енчев-Видю 1994, рис. 650)
Мотив от Чатал Хьоюк VІІ хил пр.н.е.( Голан 1994 ил. 325 -5); Два мотива от Чехия от края на VІ – нач. на V хил. пр. н. е (Gimbutas 1996, p. 90); Антропоморфна пластика от Курило-Кременица (Вайсов 1984, с. 50); фрагмент с трирог елен от Шчепа – Унгария (Müller-Karpe 1968, Tafel 183 – В 3)
Понякога (през неолита, но и в шевиците) между двата странични „рога” има и трети, в средата. Защото съзнаването на двоичността все пак не отменя идеята за цялостност и единство в света. Като илюстрация за тази идея през неолитната епоха се появява образът на трирогия елен, а в последващите епохи – и образът на еднорога, изразяващ идеята за цялостта. Раздвоявянето и разтрояването обаче може да показва и порастващо растение като символ на това животворящо единство в Богинята. А понякога растението може да прилича на пределно схематизирана фигура на Раждащата богиня (вторият от кръстовете от Чехия) Посоката на ръцете е един от начините за показване на разликата между двете същности на Богинята. Най-вероятно тази с вдигнатите ръце е Бялата богиня на непроявения, светлинния свят, докато богинята с ръце надолу е Червената богиня на проявения свят. В шевиците посоката на ръцете е особено важен белег за разграничението им. Негови варианти са триъгълник или ъгъл с връх надолу, който е знак за въплъщаване и раждане тук на земята – и триъгълник или ъгъл нагоре, който е знак за раждане наобратно – т.е. умиране от земна гледна точка. Когато ъглите са част от елбетица, ъгъл или стрелка навън от центъра съответства на ръце надолу, т.е. това е знак на Червената богиня, докато ъгъл навътре е знак за Бялата.
Релеф върху съд, Румъния (Müller-Karpe. 1968, Tafel 172-1); Неизвезани бели кръстове с ъгли (частна собственост, сн. M. Milgram и МИС № 768) 10
д) Кръстът като кръстопът се оформя като „празно място”, като разстояние между други фигури. Той подчертава движението от центъра навън като може би безкрайна възможност. Активността на кръста-път показва най-вече възможност за разширение.
Съд от Триполие-Кукутени, халколит. (Голан 1994, ил. 204); Печат от триполската култура, (Энеолит СССР 1982, табл. 92)
В шевиците кръстопът се получава чрез подреждане на четири прави ъгъла. Изреждането на цветовете им често носи описания вече цикличен смисъл.
Кръстопът, ограден от ъгли (МИС, № 2168 и № 541; сн. ebay; МИС № 52; свиленица от с. Бистрица, сн. Ю. Боева)
Понякога ъглите завършват с врязан ъгъл, което им придава лъчистост. Има и кръстовезвезди, разделени от кръстопът. В друга група шевици линиите на кръстопътя се завъртат, като че ли за да насочат енергията на движението не само напред, а да го разпръснат навсякъде околовръст. Праисторическата им основа е от бронзовата епоха.
Съд от Троя, бронзова епоха (Голан 1994, ил. 44); Същият мотив в свиленици (МИС № 216 и № 209; частна собственост, сн. интернет) 11
Понякога кръстопътят се оказва ореол на някаква централна фигура – кръст, ромб или квадрат.
Съд от Мала Азия VІ-V хил. (Голан 1994, ил. 84); Купа от Хаджилар, халколит (сн. интернет); чиния от Хаджилар, халколит (Голан 1994, ил. 199)
Подобни мотиви в свиленици (НИМ 238-78; МИС № 225 и № 1550)
е) Розети и осморни кръстове. Съчетанието от прав и наклонен кръст поражда в шевиците различни варианти на осморен кръст и розета.
Печат от Ковачево (Чохаджиев 2007, обр.103); Ладията на Слънцето,рисунка от Швеция, бронзова епоха (Голан 1994, ил. 32-3)
Розети в свиленици (МИС № 204; ИЕФЕМ № 16522 и № 1146) 12
Те представляват съчетание на прав и наклонен кръст. Розетите са с еднакви рамене на двата кръста, а осморните кръстове – с различни по дебелина или по формата на върховете им. Розетите се свързват повече с представата за цялостта на Богинята, с единството между двете ѝ „лица“, докато в осморните кръстове се акцентира върху разликата между двете същности на Великата майка.
Осморни кръстове в свиленици (МИС № 1143 и № 223; частна собственост, сн. М. Milgram; МИС № 210; ИЕФЕМ № 2519, придобита 1905 г.)
ж) Свастиките и полусвастиките са варианти на кръста, които са свързани с идеята за въртенето като основен вид движение в света – което поражда всички останали. Самият Sовиден знак обозначава единственият възможен начин за връзка и взаимодействие между въртящи се елементи. Този знак обединява две спирали с противоположна посока и показва идеята за превръщането и единството на противоположностите. Затова и понякога влиза в изображението на самата Богиня – защото тя е една, но двойна и противопоставена сама на себе си. Така Богинята се превръща в полусвастика.
Съд, гледан отгоре – Триполие (Рыбаков І 1965, с. 34); Двойната същност на S-овидния знак: Антропоморфна фигура от Караново (Гимбутас 2006, с. 263); Антропоморфна фигура от Топлница, късен неолит (Тодорова, Вайсов 1993, с. 198;
13
В шевиците от Софийско се срещат и двата типа изображения на Богинята като полусвастика – с S-овидни ръце (рядко) и с S в долната част на тялото.
Фигури с S-овидни ръце или таз (свиленица от Британския музей, сн. интернет; ИЕФЕМ № 26639)
Абстрактният знак за Богинята-полусвастика е S-овидният знак, пресечен от права черта. В шевиците от Софийско този знак се среща много често в подладжиците (подгънатият долен край на ръкава). В третия от примерите чертата е заместена с маказ (който е знак за единството на двете посоки на раждане в света), а в четвъртия се редуват S-овидни знаци в противоположна посока (така се обозначава двойността на Богинята), пресечени от малки и пределно схематизирани изображения на Раждащата богиня.
Полусвастики в подладжици на свиленици (МИС № 233; сн. Св. Петров ; Маслинков 1973, ил. 79 от Обрадовци 1910 г.; ИЕФЕМ № 43518)
В шевиците съществуват и полусвастики около ромб, като правата линия е заместена от „рога“
Съд от Чехия, неолит (Müller-Karpe 1968, Tafel 203-1; Мотиви от Мала Азия (Голан 1994, ил. 83); Свиленици (МИС № 1275; ИЕФЕМ № 3210– свиленицата е вградена в покривка от 1894 г.)
Същински геометрични свастики с четири еднакви рамене и пълна кръгова симетрия се срещат главно като център на по-сложни елбетици или при кръстосването на линиите в ромбовидната мрежа на композицията.
14
Свастики в свиленици от Граовско и Софийско (МИС № 1803; Мария Велева 1993, Обр. VII .; ИЕФЕМ № 30724)
По-често геометричните свастики са второстепенни елементи от композицията – в рамката на ромба, или пък са „власи“ – допълнителни мотивчета, разпръснати между по-главните елементи на композицията. Срещат се освен това и повече или по-малко несиметрични свастики, в които единият от кръстосаните S-овидни знаци е по-голям от другия. Те могат да бъдат свързани с осмислянето на Бялата майка като по-малка в сравнение с веществената Червена.
Несиметрична свастика като основен мотив в свиленица (ИЕФЕМ № 26709) и като мотив от подладжица (ИЕФЕМ № 2575 от Мировяне, придобита 1910 г.)
Заключение От прегледа на кръстовете в шевиците от Софийско става ясно, че голяма част от тях имат праисторически паралели. Поради традицията отделните мотиви в шевиците да се повтарят с поразителна точност, можем е да допуснем, че ако не всичките, то поне част от вариантите на равнораменния кръст в тях да произлизат още от праисторически времена, т.е от началото на земеделско-скотовъдна култура, която у нас доживява до началото или дори до средата на ХХ век като традиционна селска култура. 15
Чрез кръста в неолитната знакова система, а от там и в шевиците, се осмислят страни и качества на самото Творение, представят се мирогледни идеи за света. Кръстът служи и за осмисляне на отношенията между пораждащия център и породеното от него. Той представлява такова противопоставяне на две линии/противоположности, което поражда четворност – и затова е знак за творческата активност, която поражда разрастване и намножаване. Кръстът е най-простият знак за цялостта на пространството, а от там и за времето, което може да съществува единствено в пространствения свят. Той е знак за цикличното време, но също и за житейския цикъл, за раждането и смъртта, за тукашния и оттатъшния живот. Неолитните представи за кръга и кръста преминават през хилядолетията и най-вече – през рисковия и особено важен преход (хиатус) от халколитната към бронзовата епоха. Тогава към обяснението на света чрез Великата майка се прибавят и фигурите на Бащата и на Сина. Следващият голям преход в осмислянето на кръста става в началото на Новата ера, когато в Кападокия и на Балканите се установяват символите и свещенослужението на новата християнска религия. Как равнораменният кръст се е станал християнски символ, особено характерен българското християнство е въпрос, който, за съжаление, не е изследван достатъчно. Описаните дотук праисторически смисли на равнораменния кръст обаче могат да ни дадат възможност за принципен, най-общ отговор на въпроса защо равнораменният кръст може да обозначи идеята за Иисус Христос като богочовек и какво отношение между Сина Божи и Отеца е представено чрез този кръст. В тракийската култура съществува идеята за човека, който постига божественост (чрез хиерогамия, свещен брак с Великата майка) като се отъждествява със скритото в Богинята мъжко начало – Бащата. (Има археологически данни, че дори е съществувала идеята за възкресение на посветения Син – но това е отделна, по-голяма тема). В тракийската религиозно-мирогледна система обаче има възможност за съществуване на повече от един Син. Това, освен като исторически факт (множеството тракийски златни погребални маски, които са символ на обожественост) може да се види и в шевиците – в кръстовете от слънца или в кръстовете с точка. В обредните хлябове идеята за пораждащата сила на централното слънце е дори още по-сложно показана – не само като намножаване в четирите посоки, но също и чрез подчертаване на слънчевата същност на Синовете в една, две или във всичките четири посоки.
Обредни хлябове (Маринов 1994, ил. 331 – Гергьовденски колак, ил. 425 – Колак за Архангеловден, ил. 73 – Колак за Бъдни вечер, ил. 35 – Боговица за Бъдни вечер)
Кръстът е знак за началото на веществения свят, за прехода между чистата божествена светлина и човешкия, веществения свят на противоположностите. Ако слънцето в центъра на кръста обозначава Бога-баща (семето-нищо, стоящо в началото на Творението, мъжкото начало, включено през неолита в „тялото“ на Богинята), то слънцата, поставени в краищата на кръста са знак за почти пълното тъждество между Отеца и Сина/синовете му – защото те съществуват вече на друго ниво – в проявения свят. А от тук, от това „почти“, тръгва и така нареченото „арианство“ на българското ранно християнство. Неговата основна идеологическа разлика от приетото през IV в за официална дър16
жавна религия „православие“ е разбирането за Сина като подобносъщен, а не като единосъщен на Отца, както е догмата в православието. Така самият символ на равнораменния кръст, поставен в кръг/ромб, обяснява и дори обосновава тази основна идеологическа особеност на старата българска църква, преследвана още от IV век – но поне в шевиците оцеляла и до наши дни.
СЬКРАЩЕНИЯ ИЕФЕМ: Институт по етнология и фолклористика с музей МИС: Музей за историята на София
ЛИТЕРАТУРА Амброз 1965: А. К. Амброз, Раннеземледельческий культовый символ („ромб с крючками”), сп. Советская археология 1965, кн. 3 Боева 2010: Юлия Боева, Мъдростта на Великата майка, София 2010 Бъчваров 2004: Крум Бъчваров, Раждащото гърне: неолитни гробове в керамични съдове от Югоизточна Европа, в сб. Праисторическа Тракия, София-Стара Загора 2004 Вайcoв 1984: Иван Вайсов, Антропоморфная пластика из праисторического поселения КурилоКременица Софийского округа, в сб.Studia praehistorica 7. Велева 1993: Мария Велева, Тъкани, плетива, шевици, в Софийски край. Етнографски изследвания, София, БАН 1993 Генон 2008: Рэне Генон, Символика креста, Москва 2008 Гимбутас 2006: Мария Гимбутас, Цивилизация Великой Богини, Москва, 2006 Голан 1994: Ариэль Голан, Миф и символ, Москва-Иерусалим 1994 Голямо Делчево 1975: Хенриета Тодорова и колектив, Селищната могила при Голямо Делчево, 1975 Дончева 2007: Стела Дончева, Медалиони от Средновековна България, София 2007 Енчев-Видю 1994: Иван Eнчев-Видю, Български народен кръст, София 1994 Маслинков 1973: Любен Маслинков, Софийска везба, София 1973 Маслова 1978: Галина Маслова, Орнамент русской народной вышивки, Москва 1978 Маринов 1994: Димитър Маринов, Българска народна вяра и религиозни народни обичаи, БАН, София, 1994 Петева 1935: Евдокия Петева, Софийска шевица и тъкан, в кн. Ст.Л. Костов и Е. Петева, Селски бит и изкуство в Софийско, София, 1935 Рыбаков 1965 І: Б. А. Рыбаков, Космогония и мифология земледельцев энеолита, част І, Советская археология 1965, кн. І Рыбаков 1981: Б. А. Рыбаков, Язычество древних славян. Москва, 1981 17
Тодорова 1986: Хенриета Тодорова, Каменно-медната епоха в България, София 1986 Тодорова, Вайсов 1993: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов, Новокаменната епоха в България, София 1993 Чохаджиев 2007: Стефан Чохаджиев, Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма, Велико Търново 2007 Энеолит СССР 1982: Энеолит СССР, Москва 1982 Die Thraker, 2004: Каталог към изложбата Das goldene Reich des Orpheus, 2004 Durankulak 2002: Сборник, Band ІІ, H. Todorova, Die Prehistorischen Graberfelder von Durankulak, Teil II, Sofia 2002 Gimbutas 1996: Mariya Gimbutas, The Goddesses and Gods of Old Europe, Los Angeles, 1996 Gimbutas 2006: Mariya Gimbutas, The Language of the Goddess, New York 2006 Mellaart 1967: James Mellaart, Catal-huyuk. A Neolithic Town in Anatolia, New York 1967 Mellaart 1970: James Mellaart, Excavations at Hacılar, Edinburgh 1970 Merlini 2006: Marco Merlini, The Gradešnica script revisited, сп. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 Müller-Karpe 1968: Hermann Müller-Karpe, Handbuch der Vorgeschichte, Zweiter Band: Jungsteinzeit, München, 1968 Müller-Karpe 1974: Hermann Müller-Karpe, Handbuch der Vorgeschichte, Dritter Band: Kupferzeit, Dritter Teilband, München, 1974 Provadia-Solnitsata 2009: Сборник Provadia-Solnitsata The earliest salt production. Provadia 2009 Rana slikana keramika:http://documents.tips/documents/neolitiikhrvukontekstu3ranaslikanakeramika.html
18