Юлия Боева КРЪСТОВЕ В ШЕВИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО И ТЯХНАТА ПРАИСТОРИЧЕСКА ОСНОВА Равнораменният кръст е характерен за българското християнство – особено за ранното, а също и за т.н. фолклорно християнство – „народната вяра“. И този кръст няма връзка с разпятието.
Оловни медальони от Първото българско царство (Дончева 2007, с. 174, 171, 182, 182, 227)
Български традиционни надгробни и оброчни кръстове (Енчев-Видю 1994, рис. 36, 511, 514 надгробни, 606 - оброчен)
Български традиционни обредни хлябове. (Маринов 1994, ил. 16, 35 – Боговици за Бъдни вечер; ил. 236, 273 – Великденски краваи, ил. 348 и 309 – Боговици за Гергьовден; ил. 421 – Богов хляб за Архангеловден)
Равнораменните кръстове в нашето християнство най-вероятно произлизат от много дълбока древност – може би от самата поява на кръста като знак през неолитната епоха. И тъй като напоследък се занимавам с шевици, а кръстовете са много важна част в тях, ще разгледам смисъла и вариантите на кръстовете в женските ръкави от Софийско, наричани „свиленици“. Ще потърся не смисъла, който везачките са влагали в тези кръстове – той най-общо е „християнство“, а праисторическия смисъл на геометричните фигури, такъв, какъвто можем да го реконструираме въз основа на един по-цялостен поглед върху неолитната система от знаци, символи и изображения. Защото този смисъл, макар и с някои промени, най-вероятно е бил 1