Животните в българския фолклор by Maria Drazheva

2010 Животните в българския фолклор

Мария Дражева АБМТФ 5/22/2010

Структуриране на информацията за животните в българския фолклор Фауна :: Мария Дражева :: под научното ръководство на професор д-р Георг Краев :: Според вярата народна някога всички животни са говорили като човеците, но после господ им взел говора, за да се отличава и познава човек от животно. И сега те не говорят като човек; те пак имат своя език, но тоя език си разбират само те; някога е имало човеци, които са разбирали говора на животните, но то е било много отдавна. Приказва се, че имало някакъв си пръстен, който е под езика на змийския цар; ако някой може да вземе тоя пръстен и го носи на пръстта си, ще може да разбира езика на животните. Човек можел да добие сила да разбира езика на животните, ако плюе в устата на змийския цар. Животните като изгубили езика човешки, почнали да не се разбират с човека, да враждуват, а и да се бият и убиват. Така вървяло дълго време и едни от животните се разбирали с човека и останали при него като другари или слуги, а други избягали по горите и планините и от там дебнели не само човека, но и тия животни, които останали с човека. От там са станали домашни и полезни за човека животни, питомни и кротки, и дивите и вредителни животни, които живеят по планините и горите и правят пакости на човека.

Цялата фауна ще разгледаме по следния ред: Животни Птици Влечуги Насекоми Риби

Животни Животните ще разделим на три групи: Първа група: Домашни, питомни полезни животни; Втора група: Диви планински, горски вредителни (животни); Трета група: Диви планински, безвредни животни. Тези животни, било със своята полза за човека или вреда, са пробудили у него чувство на любов и преданост към едните, а чувство на страх към другите, и както в чест на едните, така и в чест на другите е устройвал празненство, придружавано с обреди, религиозни обичаи и песни.

Вид животно

Общо описание

Вол Волът в народната вяра заема едно много високо място, защото с него селянинът оре, сее, превозва и си служи на всяка стъпка в живота си. Тук става дума за впрегатните волове.

Животното в календарната обредност на българина

В чест на тия впрегатни волове е устроен празникът св. Силвестри (2 януари), когато се извършва известен обред, придружен с религиозни обичаи. В чест на воловете на Бъдни вечер има особен обреден хляб, на който са представени воловете с колата и ярема. Този хляб, наречен кола, се кади и се дава на орача. В чест на воловете и кравата се празнува св. Влас, когато се месят обредни хлебчета.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Волът в народната вяра заема едно много високо място, защото с него селянинът оре, сее, превозва и си служи на всяка стъпка в живота си. Селянинът без земя е половин сиромах, но без волове – цял сиромах. Волът впрегатен не колят никога; когато остарее, оставят го в говедата да пасе, додето умре, и го закопават с уважение. Говеждо месо не се яде, считат го за грях.

Животното в поверието и преданията на българина

Вълкът, който яде всички домашни животни, според вярата народна не смее да напада на впрегатни волове; тоя хищник е разбирал, че впрегатния вол не бива да се напада и яде. Вярата народна предава: вълк, който нападне на вол, бива убиван в найскоро време; и вълкът като че ли знае това, та бяга от впрегатен вол.

Животното в магическите практики Животно и символика

Животното в сънищата

Животно и именуване 3

Впрегатните волове не се наричат по друг начин освен ангели: не бий ангелите!, не мъчи ангелите!, не те ли е грях баре за ангелите – са обикновеното изразяване в разговорите, относно воловете. Култът към впрегатните волове се вижда и в съновника народен. Ако сънуваш волове впрегатни или не впрегатни – значи щастие, богатство. Бик, ако те гони ще имаш кавга, а теле или юнец – радост.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Минало ти време, Стояне; Минало ти време за либене, Като на стар вол оране. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

В коледните песни волът се нарича еленчовец, т.е. с рога като на елен. Рогата са най-голямото украшение на вола; обикновено хубавите и от сой волове имат високи рогове, извити във вид на полумесец. Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Крава Кравата се уважава само за това дето дава мляко и дето ражда теленца.

Животното в календарната обредност на българина

В чест на воловете и кравата се празнува св. Влас, когато се месят обредни хлебчета.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

И на кравата, ако е телна или вече се е отелила, мома, невеста и жена не бива да й минава път. Кравата не бива да се впряга, за да се вози товар, а още по-малко да се оре с нея.

Животното в поверието и преданията на българина

Народната вяра, счита да се впряга на крава за грях. Селянин, който впряга крава, се смята за най-беден и го сочат с пръст. Впряга кравици! е израз, с който окайват някого. Беше добър, но сега е стигнал до тоя хал, та впряга кравици. Да се впрягат кравици вярата народна също го счита за наказание за някакъв тежък грях, сторен или от самия селянин или от баща му, което се казва клетиня, по турски таксират (прегрешения).

Животното в магическите практики

Млякото на кравата може да пресекне от магии; това става защото млякото й е измамено от някоя бродница. Може кравата да се накара с магии да не отива у дома си вечер, а да отива да се дои в чужда къща. Също крава омагьосана от голям смок, вместо да си дойде вечер при телето у дома, отива в някоя ливада при някое дърво – бряст, круша или дъб, дето смокът я чака, да изпие млякото й, след което я пуска да отиде при телето си у дома. Такива крави лекуват за да развалят магиите.

Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

В коледарските песни тя се нарича белобоска. Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Бик Бикът е баща на селската чарда. Той се уважава и почита от всички.

Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина

Стария бик колят на селски курбан и ядат с песни и тържества. Също на принос, сватба, оброк са клали някога юнци, мъжки телци.

Животното в бита на българина

На него е позволено да ходи по всички селски ниви и да пасе, където иска; пъдарите не смеят да го пъдят. Селото плаща загубите, които би причинил някому бикът.

Животното в поверието и преданията на българина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Бикът се уважава и почита от всички.

Словесен фолклор:

Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Говедо Говедо е общо название. Под говедо се разбира: волове, крави, телци, юнци с бика заедно.

Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Изкарват говедата сутрин; у говеда – вечер е, време кога се мръква. Лошо е да се яде у говеда, защото устата се разяждат т.е. устните стават покрити с рани.

Животното в поверието и преданията на българина

Когато нечия крава се поведе и бикът тръгне с нея, в дома на селянина го посрещат с трички и сол и му оказват голяма нежност. Сутрин ще го накърмят повторно и напоят с прясна неначната вода, донесена рано от кладеница, и тъй го изпращат с кравата в говедата. Това става, докато се заведе; щом се заведе кравата, бикът престава да дохажда. Бикът е недосeгаем за никакви лоши духове и дихания. Вълкът и мечката също бягат от него.

Животното в магическите практики

Върколаците боравят дене в говедата и вечер се връщат седнали на рогата на някоя крава. Тогава ги и убиват съботниците. Има говежда болест – жена, рошава, черна, грозна. От там и жена невчесана, неомита и дрипава се нарича говежда болест.

Животно и символика

В преносно значение означават; Вол – глупак; Крава – глупава, за жена, но още и с леко поведение; Говедо – див, глупав; Бик – глупав, твърдоглав; биковито – яко; Теле – простак, глупав; от там отиде теле, върна се вол; Юнец – момък личен, пъргав, красив; Вол, ако сънуваш – добро е; Крава – придобив ще имаш; Теле – дете ще имаш; Бик, ако сънуваш – неприятел ще имаш;

Животното в сънищата

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Овца Овцата за скотовъдеца е както е волът за земеделеца. А тъй като скотовъдството е източник за селско благосъстояние, то и овцата е на голяма почит и уважение. Овцeте в голямо количество се наричат сиво стадо.

Животното в календарната обредност на българина

Около овцата има устроени празненства. На Бъдни вечер ще се кади особен обреден хляб, наречен кошара, в който хляб овците са представени с обора, егрека и стъргата. Тоя хляб се дава на овчаря. Гергьовден е празник посветен, изключително на овцата, т.е. на стадото, и около това стадо се извършват обреди, придружени с религиозни обичаи и песни. Овцата или стадото е предмет на високо религиозно почитание. Овца не колят, додето тя се агни; а и яловица и стара овца, ако я колят не принася се в жертва.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Животното в поверието и преданията на българина Животното в магическите практики Животно и символика

Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Овцата е сагмалица, когато се е обягнила и дава мляко. Яловица, когато не се ягни и не дава мляко. Яловицата се продава за клане. Овцата по старост се нарича: овца на едно агне, на две агънца, на три и пр. – най-много до 12 агнета; като стигне тази възраст, тя ощърбее и вече се продава за клане.

В преносен смисъл означава: Овца - глупав, щурав; Агне – незлоблив, кротък; Овен – пръв между момците.

Словесен фолклор:На ваклушка уподобяват всякога и момата. Към мултимедийната библиотека...

Овцата в коледарските песни се нарича ваклуша, ваклошатка, т.е. с черен пръстен около очите. Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Овен Овенът е предводител на стадото и като такъв той играе важна роля. Той е предмет на голямо внимание от страна на пастира и стопанина.

Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Само овенът може да се коли на курбан, на служба, оброк; овен може да се коли и на принос.

Овенът е недосегаем за лошите духове и самовилите.

Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Овенът е повече възпят в песните, както в овчарски и обредни, тъй и в моминските. Овенът се нарича вакъл и виторог; и момъкът много често се уподобява с вакъл овен. Песните, които възпяват овена, наричат го с разни хубави имена и го представят накитен с бисери и злато. Към мултимедийната библиотека... Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Агне Агнето е най-приятната жертва на бога. Когато порасте, агнето става шиле.

Животното в календарната обредност на българина

На Гергьовден в чест на стадото се коли жертва, и тая жертва е агне.

Животното в семейната обредност на българина

Ако някой няма овен за курбан, коли се шиле.

Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Ако сънуваш, пасеш овци – добри вести. Ако сънуваш овен – радост; че имаш агне – голяма придобив. Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Агнето е възпято в песните и във всичките обреди, в които се нарежда жертвоприношение, агнето е жертвата. Песните, които възпяват овена, наричат го с разни хубави имена и го представят накитен с бисери и злато. Към мултимедийната библиотека... Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Бивол, биволица, малаче, турме Биволът, биволицата, малачето и турмето са също така полезни като воловете, но не така уважавани.

Животното в календарната обредност на българина

Биволът, биволицата, малачето и турмето не се срещат в обредите и религиозните обичаи.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Биволът изобщо се рисува силен, як и в песните, които разказват за селяните, които са се занимавали с кирия т.е. изпълнявали ролята на железниците – возили кирия се споменават брези биволи, руси биволи, серез биволи. Изобщо за тежка и далечна кирия са предпочитани биволите като по-издръжливи и по-силни от воловете.

Животното в поверието и преданията на българина

Биволът освен, че е по-силен може още и много силно да бяга; Мога да надходя и най-бързия кон, но ме е страх, че ще продъна землята – казал бивола. Смята се, че биволът държи землята на роговете си. Вълк, мечка и други хищни зверове бягат от бивола.

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване

Ако човек сънува бивол – означава болест. Ако го гони бивол или биволица – ще се разболее.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

В преносен смисъл бивол значи – душманин, намусен, недружелюбен човек; Биволица – жена нечита, умацана; Турме – дете, умацано, нечисто. Биволицата е черна, но дава бяло мляко – пословица. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

В песните се споменават с епитетите брези биволи, руси биволи, серез биволи. Щъ впрегна руси биволи, Упрегна Стоян упрегна, Със копринени чулове, Тия ми серес биволи, И със обнизани опашки, Със копринени чулове, И с обковани рогове, Със маламени капистри. Във тая кола шарена. Маламени капистри означават посребрени синджири, бели светли. Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Куче, кучка, щенци, съботник, овчарско куче

Животното в календарната обредност на българина

Кучето е застъпено в обредните и религиозните обичаи. На Бъдни вечер на хляба кошара ще има и овчар, гегата му, овците, но без псета съботници не може да мине; тоя хляб кадят и псетата (хлебчетата) дават на псетата от бяс. На Пъси понеделник, ден, посветен в чест на домашното и овчарско куче, ще бъдат люлеени псетата, за да не ги лови бяс – единствената болест, която мори псетата.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

За селянина – земеделец или скотовъдец, кучето е скъп другар, защото е вярно и защото пази къщата му, стоката му, мъката му не само от хищни зверове, но още и от лоши хора, а и от лоши духове и болести. Кучето, когато се отбира, се гледа да бъде от сой т.е. от добра кучка. От сой ли е майка му: Близу ли лежи до сатдото, Често ли лае през нощи, Далече ли гони вълците? Овчарското куче, което се случи от сой, за овчаря е по-ценно от всичко. То не само пази стадото от хищни зверове – вълци и мечки, но в много случаи отървава и самия стопанин. Такава храброст срещаме и в трите овчарски кучета, които избавят стопанина си от хайдуци. Особено се ценят псетата съботници т.е. такива, които са се окучили в събота. Тия псета са не само зли, но още и недосегаеми за зли духове и дихания. Хайдуците бягат от тая къща или от този егрек, дето има такива псета, защото лошо ще патят. Налетели на овчари, На овчари, на ловджии, На зли псета съботници. Болестта чума върлува по цялото село, но в една къща не смее да пруйде:

Че си има девет псета, Девет псета съботници. Животното в поверието и преданията на българина

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Кучето според народната вяра познава добри и лоши намерения. Добрите хора ще полае и ще млъкне, а върху лошите се нахвърля за да ги разкъса… С това показва на стопанина си да се пази от този човек. И домашните гледат дали псетата ще се нахвърлят на някой от гостите или само ще полаят и ще млъкнат. За първия ще знаят, че е лош човек и ще се пазят от него. Това се знае особено, ако псетата или някое от тях е от сой: има псе, което като влезе гостенин в къщи веднъж, после колкото и да влиза и излиза, то не го лае; не лае, ако е добър; ако ли е лош и дошъл с лоши намерения – псето не го оставя да излезне. За такъв гостенин домашните вече знаят, че е дошъл в къщата за лошо. Според народната вяра кучето може да предвижда и предсказва какво ще стане в къщи. Ако има някой да умре от къщата, то вие жално всяка вечер сле залез слънце и през нощта. Стопанката го гони с думите да завиеш за главата си, като вярва, че с това ще се спре отреденото от съдбата. Някои пък го убиват. Но има разлика в начина на виенето: ако вие надоле – лошо е; ако вие нагоре – добре е.

Ако насън те лае куче – ще имаш кавга с някого. Ако те ухапе – ще пострадаш. Ако е бяло куче – по-малка напаст. Ако е черно – голям душманин. Словесен фолклор:

В преносен смисъл куче означава лош човек, кучка – лоша жена, кученце – ако е за човек – значи лош; ако ли е за дете – значи умилква се, добричко. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Тези случки народните песни предават в следната фантастична форма. Стоян, е бил нападнат от мечка стръвница, която е щяла да го удави се провикнал и повикал кучката, която била горе, на планината, при бачията вързана: Кога си кучка дочула, От тая више планина, От Стоянова бачия, Де беше кучка вързана, Бука низ корен оскубла, Та па си кучка търчеше, Та вана мече стръвниче, През сред си мече ванала,

За тая бука висока, С’девет нови синджире, ………………………………………… Синджире не откинала. Та го на две преяла, И фана мечка стръвница, ……………………………………………. И си й гръклян извади.

Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Кон, кобила, жребец, конче, ат, аткиня Конят е също важен клон от скотовъдството и следователно от стопанството и стоката на селянина. Това, което е волът за земеделеца, овцата за скотовъдеца, това е конят за кираджията. Особено конят е ценен за селянина по планинските места, където коли много мъчно вървят. Кобилата се нарича още с епитета ластовица, т.е. много бързо бяга, като ластовица; освен това тънка е, въздълга и лека.

Жребецът е бащата, кобилата е майката, а жребчето – детето. Ат и аткиня са коне, считани от народната вяра от особен род, повисок, по-благороден от обикновените коне.

Животното в календарната обредност на българина

В чест на Бъдни вечер има особен обреден хляб, който се кади и дава на коняра. На Тодоровден се празнува в чест на коня, месят се особени обредни хлябове и се вършат известни обреди и религиозни обичаи.

Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина

Конят като превозен кираджийски добитък, другар на юнаците. Конят е недосегаем за самовили, змейове, змеици и други лоши дихания; ето защо човек, който пътува нощно време с кон, много рядко е нападнат от тия духове. Конят мъчно може да бъде заразен и от други болести; във време на чума, холера, сипаница и други страшни болести човек е запазен от тях, ако язди и пътува на кон; чумата, холерата не нападали кон. Народната вяра предава и народните песни са възпели някакви хвърковати коне. В песните се разказва, че такива хвърковати коне са яздели само нашите юнаци Крали марко, Момчил войвода, Дойчин войвода и още много, които нашите народни песни познават. С такъв хвърковат или крилат кон Крали марко е литнал облаците, дето се скрила Магда Самовила; там я намерил и накара да слезе долу на земята и с лковити билки да съживи неговия побратим. Крилатите коне се жребили далече, на край свят, дето имало мусти ливади… Народната вяра предава, че и конят както кучето имал тая дарба от бога да предвижда, да предчувства какво има да стане със стопанина му, когато тръгне на път. Ако предусети, че има да се случи нещо лошо със стопанина му, който вече се готви и тръгва на път, конят отказва да тръгне. Той се връща назад и не рачи да излезе от портите. И стопанинът му, знаейки, че конят

му е добър и дресиран, тръгва на път на другия ден. Поверието разказва, като посочва и други случаи, че ония стопани не са се вслушали в тези предупреждения – са претърпявали нещастия: или са били убивани, ограбвани или друго голямо нещастие ги е сполетявало. Конете като другари на юнаците много често са проговаряли и са им давали съвети. Така, когато Дончо войвода водил мегдан с прочутия арапин, чиито кон бил много хитър, конят Дончов проговорил: Конь си Дончу тихо проговаря: Ой те, Дончо, добър юнак! Не мери си коньо в черни очи, Че конь е хитра гидия. ,

Конь ще падне ничком на колене. Но го мери в широки гръди, Та тогава арапина ще погодиш, Ще погодиш в черните очи.

От тук се вижда, че някога не само юнаците, а и конете са знаели хитрости. Кобилата, ако се ожреби нощно време , ожребеното конче ще бъде угурсуз, т.е. без добра среща. Стопанинът на такъв кон ще търпи всякога премеждия, пакости, беди или пък няма да има никаква сполука, ако отива по търговия с такъв кон, ожребен нощно време. Всички коне крилати, вигрогони, ветрогони, витези и бедевии песните не допускат, че са се ожребили от обикновена кобила, а само от аткиня. Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Ако яздиш кон на сън – добро е, придобив; Ако яздиш и паднеш – ще се случи някое премеждие, беда.

Словесен фолклор: По силата и бързината, с която върви и бяга, коня носи тези епитети: Вихрогоня: Па възседни добра коня, Добра коня вихригоня, Вихрогоня, ветрогоня, Що набърза вихри ветри, Що надварква ясно слънце. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Конят обаче най-много е възпят в юнашките песни, т.е. като другар на юнаците в техните подвизи, борби, боеве и надбягвания. В коледните песни на стопанина селянин или станеника между другите радости и добри вести, които му носят коледарите, и радостната вест от Загоре: Кобилките са изждребили,

Все кончета златогриви, Все кобилки левогривки, Левогривки койлогривки, Я коньовци патаноги. Патаноги витогривки. Както за вола, бивола, овцата и овена са важни роговете, защото им служат като украшение, така за коня гривата е важно украшение; за това и в песните се възпява тя с епитети златна грива,лява грива, койло грива, витогрива, т.е. златна и положена всякога на лява страна, която се развява като койло и на витици. Патаног кон е, който има на двата си или трите си крака бялко; по народната вяра патаног е добър, силен, бърз – за това и в коледарските песни се благопожелава такъв кон; я коньовци патаноги. Освен гривата и нозете важно украшение на коня е и длаката, т.е. цветът на косъма му. Възпети са коне с ъс следния косъм:

Кулест – кулашина, със златожълтав косъм. Вран – вранко, враня коня, черен къкличев светъл косъм; такъв кон се нарича още гарван: Извади ми коня гарвана, Подай ми сабля френгия! Сив-зелен – сив-зеленко: Разяри се свети Георги, Своя коня Сив-зеленко. В Коледарските песни конят на юнаците е обязден със златна юзда, синьо седло и други украшения; цени се много и по своята грива, също възпята в песните. Гривата за коня е като косата за момата. В песните я рисуват изресена с бисер: Свещи горило, конци сукало, Конци сукало, бяла коприна; Конци сукало, бисер низало, Бисер низало коньо по глава. Бисер низало, коньо думало: Немой ми коньо, не нишай си глава, Не нишай си глава, не рони си бисер. В сватбарските песни конят е възпят много повече, отколкото другите домашни животни. Сватовете са яхнали врани коне, а свахите в златни кочии, които са впрегнати пак врани коне; рядко се споменават бели или зелени коне. Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Свиня

Животното в календарната обредност на българина

На Коледа без свиня никоя селска къща не може да мине – от там е обичаят и по градовете, че без прасе да не може. С особен обичай се коли шипарът, обичай близък до обред. От коледната свиня се пазят известни части по указанията на поверието. Но свинята не може да се кади, т.е. не се приема за религиозна жертва. На служба, оброк, принос и във всички други обреди, дето се кади, свинята или свинското месо са изключени. Единственото изключение се прави по Сурваки. Срещу Сурваки е втората кадена вечер. На тази вечер на обредната трапеза главната гозба, която играе роля на жертва е свинята. Тя не е цяла, а нейните части – главата и краката, които са останали от Коледа. Някога, преди много години, тая глава и краката – тъй сварени, са били кадени. И днес това се прави по някои места, а изобщо днес се кади главата и краката, но сварени и надробени и приготвени като пача (пихтия Западна България). Друго празненство, обред или религиозен обичай в чест на свинята няма.

Свинята се счита от народната вяра за мръсно животно и като такава тя не служи за жертвоприношение. Народната вяра прави свинята неуязвима от никакви нечисти духове и като такава тя пълни поверието с разкази и предания. Само свинята можела да влиза в тайнствените пещери, дето боравят змейове, змеици, хали и други дихания; тя влиза в тези пещери и излиза от тях без никаква вреда. В Рабишката пещера, над с. Рабиша, Белоградчишко, народното поверие е заселило много змейове и змеици. Едно време тия змейове отвлекли една от най-хубавите в околията моми от с. Влахович. Момата изчезнала от нивата; тъй както жънала, свила се вихрушка откъм Рабишката планина, откъм пещерата и като се завила около момата, след няколко минути вихрушката отлетяла пак към пещерата

и момата не се видяла. Минало се месеци когато един ден една от рабишките свине влезнала и след няколко часа тършуване върнала се из пещерата и изнесла престилка, която престилка всички познали, че била престилката на грабнатата мома. Свинята може да влезе в пещерите подземни и да излезне без вреда. Поверието разказва, че няколко свине от същото рабишко свинско стадо са влезнали в същата Рабишка пещера и се изгубили. Минало се дълго време и в селото се узнало, че тия свине, като влезнали в пещерата, слезли под земята и по тайни подземни пътеки, под Дунава и цяла Влашка, излезли из друга пещера в Карпатите. От там и поверието и преданието, че Рабишката пещера се сношавала чрез подземни пътеки с Карпатите. Това се е запомнило като предание. Свинята има тази способност да предсказва за времето и селяните я имат за барометър. Кога ще вали силен дъжд лятно време или ще има силна виелица зиме, свинята ще носи с устата си трески или клечки и ще ги къта в кочината си. Като видят селяните това, събират лятно време сеното или ако имат нещо друго – жито, царевица и пр., разтурено по двора да съхне; а пък зимно време, ако има стока, разпиляна по гората, прибират я под сушина. В народната медицина свинската кочина играе не малка важна роля. Когато някой страда от подкожна или надкожна болест, наречена свински сугреп, лекува се само в свинска кочина чрез свинските нечистотиите. В съботен ден, рано преди слънце, болният по ризница ще влезне в кочината свинска и ще легне в нечистотиите. След това ще бъдат пуснати и изкарани свинете на паша; като излизат от кочината, свинете ще прескачат болния. След като излязат свинете, болният ще стане и тъй с нечистотиите ще отиде под витлото на някоя воденица и тук, като хвърли нечистата риза, ще се къпе от водата, която отхвърля воденичното колело, и после ще се облече в нова риза и ще си отиде. Препочитат в този случай воденица левак, т.е., в която колелото се обръща наляво. Поверието утвърждава, че болестта ще мине. Вярата народна казва, че турчинът, ако стане вампирин, той ставал само на шипар и живеел по гората като глиган. Поверието сочи дори и конкретни случаи. В с. Стубел, Кутловско се е случило много отдавна такова нещо. Господарят на селото, турчин от Берковица, умрял и се увампирил; той станал на глиган и ходил из Стубленската гора, та правил пакости. Сполучили да го убият. Когато одрали кожата, на десния крак намерили златен пръстен, по който пръстен познали, че това е техния господар. От уста на уста дошло и до ушите на кадъната му в Берковица. Тя дошла в селото, попитала у кого се намира пръстенът и го взела, а на човека дала пари и му поръчила да укрие всичко. Турчин, ако се увампири и стане на глиган познава се по пръстена. На плешката на коледната свиня или прасе гледалците познават миналото и бъдещето на къщата, на стопанина, на цялото семейство, какво има да стане в къщата. Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Ако сънува човек свиня – не е добро. Ако сънува прасе – добро е, придобивка ще има. Ако сънува, че има свиня и се е опрасила – много добро е; голям придобивка за къщата.

Ако сънува човек, че е имал свиня или прасе и е умряла – лошо е. Ако колиш прасе или свиня – добро е: що желаеш, ще се сбъдне скоро. Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

В преносен смисъл свиня значи нравстено мръсен човек. Прасе значи здравичко, пълничко, но нечисто, неомито дете. Шипар значи угоен човек, шишкав, дебел – стана – станал цял шипар. Свински сой се казва за лош човек, с лоши нрави и от лоши родители. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Котка, мачка, мачок, котак, коте, котенце,маченце Котката никога не е предана, вярна и привързана към човека; тя храни омраза и недоверие към стопанина и семейството му; тя не търпи никаква обида; за най-малкото котката драще дори и когато с нея си играе дете. Тя е противоположна на кучето, което е вярно и привързано към човека, търпи всяка обида и няма случаи да е ухапало някое от децата, когато те си играят с него. Единствената полза от котката за човека е тази, че изтребва мишките. Котката се държи и търпи в къщата, но от нужда, а не се наслаждава на никаква обич. Котката е привързана към къщата, а никак към стопанина. За това, когато стопанинът излизал от къщи, тя не го съпровожда, но остава в къщи; ако стопанинът напусне тази къща и се пресели в нова къща, котката остава в старата къща. Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Народното поверие говори много неприязано за котката. На онзи свят, поверието утвърждава, че ако стопанинът иде в пъкъла, котката подклажда огъня под казана и го раздухва да гори, та повече да се мъчи стопанинът, когато кучето носи вода и гаси огъня. Когато умре стопанинът, котката се радва, а кучето плаче. От там е и враждата между котката и кучето; кучето мрази котката и всякога я гони и дави. Живеят като котка и куче – е пословица за двама съпрузи, които се мразят, постоянно се карат и бият. Ако котката се припича край огнището, туй показва, че времето ще се развали, ще стане студено. Ако котката врънка и си мие лицето с крака, показва, че ще дойде гост Когато се вземе в къщи котенце, то за да не бяга, премерват опашката му с въртено, а туй въртено забиват в къщи зад вратата. Тогава нямало да бяга.

Ако сънуваш котка – лошо е. Ако сънуваш, че те е одраскала котка – лошо е, ще имаш с някого кавга. Ако сънуваш, че е умряла котката – добро е, ще има в къщи придобив.

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Втора група: Диви планински вредителни животни Вид животно

Общо описание

Вълк, вълчица, щенци, вълченца Вълкът е хищно животно и причинява голяма пакост на скотовъдците, а особено на овчарите. Той е опасен и за самия човек, а особено зимно време, когато е гладен и ходят събрани по няколко на куп, глутница; тогава вълците нападат не само на по-едър рогат добитък, но и на човека и го разкъсват. Вълкът, когато тръгне за плен, ходи или самичък, или на сурия. Самият вълк се казва самец, а сурията вълци - глутница.

Животното в календарната обредност на българина

Вълчи празници в чест на вълка, наречени с известни обреди и религиозни обичаи. Те се празнуват два пъти: през ноември (11-17) и през февруари (1-3). През тези дни жените нищо не работят – не предат, не тъкат, не шият, не перат, защото, ако някой селянин облече нещо, работено през тия Вълчи празници, вълците ще го разкъсат. Вярата народна утвърждава, че ако човек не носи и не е облечен в нещо, работено през тия празници, вълкът и да го срещне не го закача никак.

Народното поверие разказва, че вълкът е много лаком и той може да издави цяло овче стадо. Обаче господ е запазил човека и стадото му от такава напаст с това, дето е наредил, щото устата на вълка да не бъдат всякога отворени; челюстите на вълка в известни дни и часове са склопени и вълкът не може да си отвори устата. В тия дни и часове, ако влезне вълк в стадото, той не може да удави нито една овца, а само ги души и мирише и чушка ги с муцуната, но не може да захапи овцата; ако му се не отключат устата, той си отива гладен. Това е едно щастие за скотовъдците. Друго щастие е и това, че вълкът не може да подуши като кучето, т.е. да познава по миризмата; за това с носа си не може да познае къде има овци. Много пъти минава покрай стадото, което е или в дол, или в някоя горичка, а като не го вижда, заминава си, без да се спира и отбива при стадото. Ето защо във ветровито време овчарят кара стадото да пасе срещу вятъра. Вълкът не можел да вижда отдалече, нито можел да си обръща главата – той не можел да вижда какво има зад него.

Вълкът много обичал мъгливо време, защото тогава ходел много свободно: никой не може да го види. Ето защо има приказка, че като попитали вълкa кога е най-студено, а той отговорил: Зиме, кога изгрява слънцето. Също и циганинът казал Дъжд да е, сняг да е само лошо време да не е. Лошо време той нарича мъгливо, защото тогава ходили вълците най-много. С грабежа на вълка селяните толкова са свикнали, щото и самият този грабеж, извършен при известни условия, считат за щастие. Така, ако вълкът успее да влезе в кошарата или в обора, дето са овцете и грабне някоя овца, без да бъде усетен от овчарите и подушен от псетата, това се счита за голямо щастие – през тази година овцете щели да се изагнят добре и да бъдат млечни през лятото. Ето защо се радват на такъв вълчи грабеж. Ако някой бере браница, т.е. събира овце, лози, говеда и друга стока за продажба, и в тази браница влезе вълк, та отнесе някой брав, това показвало добро: браницата щяла да се продаде скоро и скъпо, а от тая продажба търговецът щял да има голяма печалба. Вълкът много се бои от мечка; заради това там, дето има мечка, вълци не се явяват. Също така се бои и от свинско стадо, от черни свине. В Преславско, Шуменско и цялото Герловско – там дето има черни свине, вълци рядко се явяват. Черните свине, а особено глиганът им, щом усетят някъде вълк, заобикалят го и го разкъсват. Вълкът не може да бъде опитомен. Някои овчари са правили опити, обаче всеки опит е излизал неуспешен. Вълкът или вълчицата седят при овчаря на кошарата, додето дойде време да се бесува; щом настъпи тая възраст, те избягват в гората и не се връщат вече. Опитите обаче за кръстосване са излизали сполучливи; някои овчари са кръстосвали вълк с кучка или куче с вълчица и кръстосаните кучета са били полуопитомени и много зли. Трето щастие за човека и скотовъдеца е това, че по народното поверие вълчицата се окучвала само веднъж в живота си, и то окучва толклова щенци, колкото недели са месниците, т.е. неделите от Коледа до Местни заговезни. Ето защо селяните се радват много, когато местниците са кратки, т.е. когато Великден се пада по-рано (през м. март), та малко да се яде месо и скоро да се запости. Тогава вълчицата окучва малко щенци. Когато пък месниците са дълги, тогава селяните са загрижени, когато Великден се падне на 25 април. Да му мислят овчарите, казват селяните в този случай, защото се вярва, че тая пролет вълчицата ще окучи най-много щенци. Дека ще се кучи вълчицата, селяните знаят и познават по време на тяхното бесуване, защото тогава много вият. Бесува се през мартинските нощи (11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 ноември/ на друго място авторът посоява като мратински нощите от 11-21 ноември); през тия нощи вярването народно казва, че вълчиците се събират на куп с вълците и тъй събрани, се бесуват; друг път не се събират на куп, освен ако съставляват глутница. Дето са бесували, там се и окучват. За това пролет, когато знаят селяните, че вълчиците се вече окучили, тръгват на хайка те превръщат всиките шубраки, претърсват всичките дупки и колкото щенци намерят, избиват ги, додето са още малки. Когато се бесуват, след една вълчица ходят 10-12 вълци. Кучат се около Еремия, т.е. 1 май, а най-късно до 15 май, и то в дупки или трънци, но всякога близо до селото или до някоя кошара или държава. Туй правят, за да заблуждават селяните, които не вярват, че вълчицата ще се кучи толклова близо до село или до жилището на човека. 26

Дето се е окучила вълчицата, там не прави никакви пакости; тя граби овци от далечно място и ги донася тук при малките си; туй прави с цел да не даде подозрение, че близо около селото или кошарата има вълчица. Агнето донася живо и с него си играят малките, а после го удавя и дава да го ядат. С това ги учи да грабят. Овцата или козата вълкът улавя за шията и с опашката я шиба и кара да върви; и тя сама тича с него. Когато ходи при малките си с плячката, вълчицата се пази да не прави дирка, т.е. да не се познава никак, че е минавала от там; за това не ходи през нивите, а по слоговете, дето не се познават стъпките й. От щенците тя отделя едно, обикновено мъжко, и него най-много гледа и храни и то става най-голямо. Щенците до 50 дни порасват и вече тръгват да ходят. Старите хора казват, че вълчицата не може да стане кучна, докато не яде кучешко месо. И да се бесува, остава ялова. Ето защо, когато наближи да се бесува, вълчицата гледа да удави някое куче. Тогава се събират няколко вълчици на глутница и обикалят около овчарските кошари или около селата и гледат да намерят някое куче. Това врене е най-опасно за псетата овчарски. Вълкът много се бои от мечка; заради това там, дето има мечка, вълци не се явяват. Също така се бои и от свинско стадо, от черни свине. В Преславско, Шуменско и цялото Герловско – там дето има черни свине, вълци рядко се явяват. Черните свине, а особено глиганът им, щом усетят някъде вълк, заобикалят го и го разкъсват. Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Ако сънуваш вълк – лошо е. Ако те гони вълк – имаш голям душманин. Ако гониш ти вълк и го убиеш – добро е, ще победиш някой свой голям душманин. Вълчан, Вълкана Словесен фолклор:

Глутницата е много опасна, защото много налита и на човека. От там е и приказката: Да те пази господь: От турци голтаци, От вълци глутница, От мечка стръвница. Във всичките приказки, пословици и гатанки вълкът е представен като глупаво животно, което се лъжи и мами навсякъде и във всичко от лисицата. В приказките вълкът се епитира всякога Кумчо вълчо, а лисицата Кума лиса. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Мечка, медун, мецан, мече

Животното в поверието и преданията на българина

Мечката е най-голямото диво и хищно животно в нашите гори. Храни с мед, раци, зайци, диви свине, плодове, а особено просо, царевица, диви круши, ягоди, малини. Мечката следи вълка и като го завари и затече на тясно място, умъртвява го с един удар и после го яде. Мечката напада и дивите свини, но ако между тях няма глиган, т.е.див шипар, нерез; от него мечката бяга, защото той я разпаря със зъбите си. Но ако сполучи мечката да грабне някое дърво, тя умъртвява глигана с един удар. Ако в свинското стадо няма глиган, тя го напада без страх. Мечката извежда малките си по високите присойни рудини и там, полегнала, ги наблюдава как си играят. Ако в това време се зададе човек, тя се скрива в гората с малките си, докато замине човекът. Мечката казват спи през зимата, но сънят й е лек, буди се лесно. В чест на мечката има устроен празник Мечкинден-30 ноември, св. апостол Андрей, на който ден в нейна чест се извършват обреди и религиозни обичаи.

Мечката наняся голяма вреда на земеделеца в планинските села и скотовъдеца. На овцете не е голям неприятел. На вълците мечката е голям душманин; дето има мечка, вълк не борави. За това селяните не убиват мечка, освен ако тя не е станала мечка стръвница. Мечка стръвница се казва на оная мечка, която се е настървила да яде месо и става опасна не само за стоката и добитъка, но и за самите селяни. Такава мечка е опасна и трябва да бъде убита. Мечка стръвница се казва още и мечка мръсница. Има ловци за мечки; те са рядко. Има от тях, които убиват мечката не иначе, а само когато влезне с нея в двубой и когато тя го прегърне да го удуши, той забива в съцето й острия ханджар. Такива смели борци носят обикновено прякор боримечка. Те са рядко, но все има такива боримечковци. Народното вярване препоръчва, че на пролет мечката се къпе обезателно; тя се къпе на Благовец; щом се окъпе мечката, човек можел вече да се къпе, защото водата е вече отвърната, т.е. станала добра. Трябва да се знае, че народното поверие препоръчва да се къпе човек в реките от Благовец, когато за пръв път се къпе мечката, та до Секновенье (29 август), когато водата се кне и вече става лоша за къпане. Когато вали дъжд и после пече слънце – народната вяра казва, че тогава се жени някоя мечка.

Животното в народната медицина

В народната медицина мечката и нейният косъм играят важна роля. Ако някой боледува от уплаха, т.е. уплашил се е от нещо, такъв може да бъде излекуван, ако бъде покаден с косъм от мечка и ако мечка го покази. Но къде косъм от мечка! Ето защо, когато циганите-мечкари докарат дресирани мечки, та ги разиграват по селата, населението тича и купува от мечкарите косъм от мечката и му плащат да накара мечката да потъпче болните.

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Ако сънуваш мечка – лошо е. Ако те гони – ще имаш неприятности. Ако се бориш и я надвиеш – избавил си се от душманин. Ако те гази – ще имаш премеждие. Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Мечка - в преносен смисъл означава едър човек; а значи и много глупав човек. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

В нашите юнашки песни мечката е възпята и представена много голяма и страшна. Тук се нарича не иначе, а мечка стръвница и се рисува, че прилича на кола с трънье, нещо грамадно, високо и голямо. С такива мечки стръвници са се борили нашите юнаци и са им надвивали. Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Лисица Лисицата живее по нашите гори, гъсталаци; тя слиза всякога в селата, разположени край гористи места и около кошарите и държавите, защото дебне да граби кокошките. Тя е най-големият изтребител на кокошките.

Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина

Животното в народната медицина Животното в магическите практики Животно и символика

Животното в сънищата Животно и именуване

Няма отреден за лисицата празник, нито обред и обичай в нейна чест.

Поверието казва, че ако пътува човек на път и лисица му мине път, на добро е: ще има сполука или ако падне в някаква напаст; ще се отърве. Особено значение има, ако някой обвиняем селянин отива да го съдят и из пътя му мине лисица път – това показва, че той ще бъде оправдан. От там е и пословицата: И сега му мина лисица път – значи избави се. Противоположното е, ако ти мине заяк път, значи, че ще ти се случи нещастие, или ако отиваш на съд, ще изгубиш или ще бъдеш осъден.

Лисицата е символ на хитрина и измама и епитетът лисица, даден някому, означава хитър човек, комуто не бива да се доверяваш защото ще те измами.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

В приказките лисицата се среща често сама или в съдружие с вълка, и е известна с името Кума лиса. И сега му мина лисица път –пословица Малките лисичета, когато се отделят от майка си и тръгвали на плен и живот, питали майка си: Мамо, дека ще се видим и срещнем пак? В щавата на кожухаря – отговорила тя. – Това показва, че оттук нататък предсои борба да се граните и пазите, защото неприятелите ни са много, дебнат ни на всяка стъпка, и то за нашите кожи; ако прочее се видим втори път, то ще се видим не ние, а ще се видят нашите кожи в кожухарската щавена каца. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Мишка Мишката живее в къщата, а живее и по полето; от там има два вида мишки: домашна и полска. И едната и другата правят големи вреди на човека. Домашната - обикновена мишка , прави вреда; като яде царевица, жито и друга прибрана храна и като назобва платна и други дрехи. Полската мишка принася вреда, като яде посято семе, особено царевицата, или пасе вече узрелите класове. Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Животното в поверието и преданията на българина

Срещу домашната мишка човекът е опитомил и държи котката, но за полските мишки нищо не може да помогне. Като не е можал да намери друго средство срещу туй пакостно животно, селянинът е потърсил средство из областта на духовното. Народното поверие разказва, че мишката е един малък дух, който не може да бъде победен с друго средство освен чрез молба, чрез омилостивяване. И по такъв начин в чест на мишката е устроен празник Мишинден(27 октомври), на който ден се вършат обреди и религиозни обичаи. Народната вяра утвърждава, че в тая къща, дето се празнува Мишинден и дето се извършват установените обреди и обичаи, там през цялата година няма да има мишки в къщата. Ако през годината в някоя къща, дето са празнували Мишинден, се появят мишки, то в такъв случай народното поверие утвърждава, че тия мишки се появили, защото в къщата се краде: или някоя от снахите, или от мъжете крадат и изнасят вън от къщата скришом. Също така в една къща се появяват много мишки, когато в тая къща няма сговор между челядта; когато етървите се карат помежду си; когато снахите не се покоряват на свекървата, а синовете на баща си.

Животното в народната медицина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Ако сънуваш мишка – грижа. Ако гониш мишка – добро. Ако си уловил мишка – придобивка. Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Рис Рисът се среща из цяла Стара планина и се знае от селяните в планинските села, разположени в полите на планината. Той живее в гъстите гори, по високите буки, елхи и дъбове и причинява големи пакости. Отгоре той е сив и черен, мрък и дава лице като атлас, т.е. има блясък; отдолу по корема е бял с черни капки, на пулове. Дълъг е колкото едно голямо куче. Нозете му са дълги и дебели и има големи нокти, дълги около 5 см. Ушите му са като на лисица, щръкнали нагоре и на върха им има китки (реснички) от козина, черни и прерязани, та приличат на четка. Опашка къса, около 20 см. Главата му прилича на хрътка, челото му търкалясто като на маймуна, а муцуната остра с гъсти, бели и дълги мустаки. Очи големи, сиви и мътни. Рисът може да се катери по високите дървета като котка и това му свойство го прави много опасен, защото скрит в шумака и листата на дървото, той дебне своята жертва и мигновено се спуска върху животното, прояжда вратните жили или слабините и по този начин го умъртвява. Зимно време той проявява такава хитрина: за да примами кошути , диви кози и елени, катери се по дърветата и събаря на снега мъх; сърните, дивите кози и елените, примамени от мъха, дохаждат да ядат и тогава той, скрит на дървото, се спуска на някоя сърна и със зъбите прояжда жилите. Той е толклова смел, щото напада на вол, на кон, та дори и на бивол. Рисът се среща в стара планина в следните местности: Св. Никола при Чупрене; вижда се в планинските височини при железна, Копиловци, Осеновлак (Искърско); Лопян и лесидрен (Тетевенско); Кипилово и Котел. Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина

Животното в поверието и преданията на българина Животното в народната медицина 33

Много пъти някой дървар се връща без магаре или кон. Като отишъл за дърва и вързал магарето или коня за някое дърво, а той отишъл по-навътре в гората да сече дърва, на връщане си намира добитъка умъртвен. Рисът, който дебнел дърваря, щом той се отдалечил в гората, внезапно напада на животното, прояждавратните му жили и го умъртвява, а като види човека, покартерва се на дървото и се скрива. Появи ли се някъде в някоя местност такъв рис, той причинява големи пакости; никаква хайка не може да помогне, защото той се крие и не може да се улови. Поверието го представило като лош дух, който може да се пропъди чрез магии.

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор:

Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

ТРЕТА ГРУПА. ДИВИ ПЛАНИНСКИ БЕЗВРЕДНИ ЖИВОТНИ Вид животно

Общо описание

Елен, рогач,кошута Еленът или още рогачът е едно от най-красивите наши планински животни. Живее по високите планински върхове и рудини, дето човек много рядко стъпва, с изключение на планинските овчари, и покрай планинските езера, в които според народната вяра обитават нашите планински вили, самовили и самодиви, а още и змейове и змеици. Той се храни с трева и с млади издънки от дърветата, а вода пие от планинските езера. Тия условия на храненето му и обитаването му са помогнали народната вяра и поверието да създадат цели легенди за него и са го обкръжили с ореол на святост и тайнственост. Животното в календарната обредност на българина Животното в семейната обредност на българина Животното в бита на българина Животното в поверието и преданията на българина

В народната вяра еленът се наслаждава на една неприкосновеност, издигната до религиозност. Еленът е другар на самовилите; има особен род елени, които имат криле и които служат на вилите, самовилите и самодивите за коне; възседнали на хвърковат елен и обкръжен със стрели, те летят по планинските рудини, прелитатат от връх на връх, прехвръкват над пропастите или излитат високо в облаците. Еленът е слуга божи. Ако има нещо господ да съобщава на хората или на царете и болярите, той праща или своя ангел, или някой светец. Но тоя ангел и светец се явяват в образа на елен. В тоя случай тоя елен е личен: той има на челото си слънце, на гърдите си месечина, а рогата му са сухо злато. Строго забранява да се убива елен, а поверието утвърждава, че който убие елен, добро няма да види. Овчарите планински почитат много елена и техните кърмила са на разположение на елените. Елените ходят начело на десетина кошути и свободно идват на кърмилата да лижат от солта, поставена за овцете. Поверието казва, че в кошара, в която отиват елени да лижат сол, бива запазена от самодиви, самовили и лоши дихания. Еленът отива само в тая кошара, от която елените не пипат нищо чуждо и не са лоши хора. При лоши овчари – курвари, пияници, хайдуци и убийци елен не пристъпва. Някога се сочил с пръст онзи стадник (овчар с много овце), на чиято кошара идват да лижат сол. На Петковата кошара слизат елени и кошути – се казва с голяма похвала за Петка.

Нашите боляри са презирали народната вяра, та са ловили и убивали елени; в песните народни тоя лов се нарича едра лова–сур елени. Животното в народната медицина

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата

Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Народната медицина е приела, че млякото на кошутата и рогът на елена са лековити. Млякото на кошутата е лековито срещу различни болести, само че много мъчно се набавя. Трудно е да уловиш кошута в планината и да я издоиш! За поверието това е възможно. В една песен се разказва, че св. Илия се разболял и никакъв цяр не му помогнал. Сестра му св. Мария тръгнала да му дири цяр. Срещнала я св. Богородица и я попитала къде и за какво отива; тя и отговорила, че отива да дири цяр за брата си св. Илия. Тогава св. Богородица й казала да се върне у дома, да вземе сол и трички и да отиде на планината на овчарското кърмило, да накърми кошута и да издои млякото й; с това мляко щом напои брата си, той ще оздравее. Народната вяра разказва още, че момък, който е сукал от кошута, става юнак, солен и здрав и никакви болести не могат да го стигнат. Еленът в известно време си хвърля роговете. Тия рогове имат голяма магическа и целебна сила. В тази къща, в която има рогове от елен, магии не могат да влезнат, лоши духове не боравят и нищо лошо не може да бъде напратено. От голяма уплаха, от урочасване се лекува, ако болният изпие вода със стърготини от еленов рог. Поради това яловарите, които ходят по планините, събират такива рогове и ги продават скъпо. Поклонниците, които са ходили някога в Рилския манастир, купували такива еленски рогове от пандурите, говедарите и овчарите манастирски, които ги брали по рилските височини, а особено по височините на Еленин връх и при езерата. От тия рогове калугерите са рязали кръстове; тия кръстове поклонниците са купували, защото вярата народна утвърждава, че тия кръстове имат голяма сила срещу всякакви магии и всякакви лоши духове.

Ако сънуваш елен или сърна – добро е. Ако сънуваш, че си уловил елен или сърна – много добро е; голям придобив в къщи. Мома, ако има, скоро ще дойдат годежняци. Ако убиеш на сън елен – придобив е. Словесен фолклор:

Разказва се, че когато се запролети и когато кошутите почват да се водят – събират се по 10-15 на куп и това стадо от кошути го води един елен. По това време елените много враждуват един с друг. Ако се срещнат две такива стада, елените им се улавят на борба и се бият дотогава, докато един не победи; победеният заедно със стадото си побягва на други планински върхове. Понякога се случва двата елена да излязат еднакво яки; тогава се бият докато единият от тях падне мъртъв или двамата са тежко ранени. През време на борбата кошутите, застанали в стадото с издигнати глави, стоят насрана и гледат сеир; те никак не вземат участие в тая борба. Понякога се случва и такова нещастие; два елена в борбата си да вплетат роговете и не могат да ги отплетат. Тогава се ловят живи. Ако не се случи някой

овчар да ги намери скоро и ги отплете отново, там те умират. Защото в това положение те не могат да пасат, нито да пият вода, нито да ходят. Намерени са скелети на такива елени със сплетени рогове, умрели и скапали от глад. В приказките се споменава как чрез магии може момък да бъде преправен на рогач. Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

В песните го рисуват в песните: Три елена златороги, На чело им ясно слънце, На гърди им месечина, На плещи им дребни звезди. В коледните песни коледарците пеят на момъка в къщи между други някои песни още и тая, в която се разказва как юнакът е излязал по планинските присойни руди рудини да лови едра лова сур-елени. Тук се представя как еленът проговорил на юнака: Не мори си враня коня, Врана коня и сам себе. Тизе мене не мож хвана, Не съм елен за ловене; Не съм елен едногодец, Но съм елен троегодец. Аз съм елен от кошута,

Три години мляко сукал; Трева пасал детелина По планини по рудини; Сол съм лизал по кърмола, По кърмила яловарски; Вода пиял по езера, По езера самовилски.

Танцов фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Невестулка, батова булчица, каламанка, попадийка Чумова сестра я наричали помаците.

Животното в поверието и преданията на българина

Животното в народната медицина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване

Невестулката изтребва много кокошките; за да я направят безвредна, слагат пред курника хурка с вретено. Тогава тя не закачала никак кокошките. Невестулката е голям враг на мишките, домашни и полски, и там дето има невестулка, мишки няма. Това е ползата й за човека. Народната вяра смята невестулката за много лошо и пакостливо животно. Винаги гледа да напакости на човека. Тя можела да чуе всичко, което се говорило за нея, добро или зло; затова поверието препоръчва да не се споменава нейното ме, защото, щом си чуе името, дохаждала в къщи и причинявала големи пакости. В къща, където имало много мишки и не могат да ги изтребят с друго средство, канят невестулката да дойде в къщи. Това канене има характер на обред. Когато я канят, казват Кальманко, ела у дома на мишина сватба! И вярват, че тя без друго ще дойде през нощта и ще изтреби мишките. Случвало се понякога, някой да се пошегува, та я кани тъй, но в къщи мишки няма. Поверието утвърждава, че в тоя случай невестулката догаждала и когато не намирала мишки, разсърдвала се и за да си отмъсти за тая подигравка, влизала в долапи, сандъци и изпоядвала всички дрехи. Поверието утвърждава, че и плюнката на невестулката е отровна; ако в стомна, във ведро или в гърне с ястие плювне – водата и ястието се отравят и когато човек пие или яде, отравя се и умира.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Разказва се – в едно лозе веднъж копаели работници; един от работниците намерил намерил гнездо на невестулка с малки; взели работниците, та преместили гнездото на малките на друго място и продължили работата си. По едно време дошла невестулката, потърсила малките си и като не ги намерила, помислила, че работниците или са ги убили, или взели. И веднага в яда си за да си отмъсти, отишла и плюла в гърнето с ястието, което било закачено за един чвор на едно дърво. Работниците нищо не видели, нищо не подозирали, а продължили работата си до пладне. Когато дошло пладне, те оставили работата си и отишли под дървото да пладнуват. Какво е било тяхното удивление, когато видели гърнето счупено и ястието разлято на земята. Невестулката, когато плюла в гърнето, отишла пак да дири малките си; когато пообиколила около старото място, тя чула гласа на малките и като ги подирила, намерила ги здрави и читави. Тогава невестулката познала, че несправедливо отишла да отрови ястието; за да не се отровят работниците, тя отишла, та прехапала връвта на гърнето и то паднало и се счупело и работниците останали спасени. Към мултимедийната библиотека... Музикален фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Таралеж, еж

Животното в поверието и преданията на българина

Животното в народната медицина

Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване 40

Таралежът е полезен за човека; той се храни с мишки и изтребва много полските мишки. Той изтребвал и домашните, но не го вземали в къщи, защото много смърдял. Той се храни със змии и изтребва най-опасните отровни змии. В народната вяра и в поверието таралежът заема много важно място. Народната вяра учи, че таралежът е най-старото животно между всички животни: за това е и най-мъдро и умно; от там е наречено стара вяра. Само таралежът се намерил наймъдър, та отклонил слънцето да се ожени. Ако не е бил таралежът, слънцето е щяло да се ожени и днеска светът не би бил, защото всичко щеше да изгори. Таралежът знае всичко и ако можеше да говори със света, и човеците биха били друго – защото щеше да ги научи на много работи, които днеска не знаем. Таралежът според поверието не остарявал, защото, като остарее, той пасе трева, която подмладява. Той умира само от човека и от орлите. Човекът го убива за лек, а орлите го ядат. . Месото на таралежа се употребява в народната медицина. Яде се за всяка вътрешна болест; а всичките рани и подкожни болести се лекуват, като се изгори месото му и (със саждите) се посолят. Родителка жена, когато страда от пъпките на сисите, т.е. дохаждат, та се изпукват и детето не може да суче, тогава ги солят със сажди от изгорено таралежово месо и раничките леко и лесно заздравяват.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор:

Таралежът обичал много музиката. Когато някой овчар засвирил със свирка, кавал или гайда, таралежът се откривал, подавал си главата и слушал с внимание. Когато е свит на кълбо, ако иска човек да се развие, трябва или да му засвири, или да му задрънка с машите и ръжена. Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Прилеп

Животното в народната медицина

Според поверието прилепът някога е бил човек, голям престъпник, който избягал от затвора. За наказание господ го сторил на прилеп. Той се бои от света, крие се от хората и от животните и излиза само нощно време. Ако го срещне някое животно и го спре, той се казва птица и посочва крилете си; ако го срещне птица и го спре, той се казва животно и посочва главата и нозете си. Прилепът се бои много от човека, защото само той ще го познае; пред него той не може да се скрие, нито да го измами. Затова излиза само нощно време, когато човеците спят, и живее в пусти къщи и здания в пукнатините на стените. Поверието народно казва, че прилепът има в себе си някаква магическа сила. Вярва се, че ако някоя мома носи в косатника си зашито крило от прилеп, то момците ще летят по нея; също и дукянджия, който има окачена в дюкяна си глава от прилеп, дюкянът му ще бъде пълен всякога с мющерии (купувачи). Ако някой носи в дрехата си или в пояса си зашита главата му или крилете му, такъв не ще има лоша среща. . Кръвта на прилепа е лековита срещу уплаха, нагазено или друга вътрешна болест. В такъв случай прилепът трябва да бъде заклан със сребърна пара; иначе лек няма да има.

Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Вид животно

Общо описание

Кърт, къртица

Животното в народната медицина Животното в магическите практики Животно и символика Животното в сънищата Животно и именуване Животното и неговото представяне в българския фолклор

Народната вяра разказва, че къртицата е станала от човек. Едно време един баща е имал 40 синове, които много се карали за земята. За да ги умири, баща им разделил земята, като дал всекиму неговия дял. Но те пак продължавали да се карат. Баща им в голям яд ги проклел: Да даде господ , синко , да станете на такива животни, та все в земята да ровите и пак да се не наситите! Случила се клетвата в лош час и господ ги направил къртици. И сега всяка къртица има по 40 къртичини (купчинки от земя) и пак й е тясно.

Пръстта от къртичината се взема за лек; взема се и за баяне и за магии.

Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Разработила:

Maria Drazheva

Digitally signed by Maria Drazheva DN: cn=Maria Drazheva, o=Bulgarian Folklore Music and Dance Association, ou=HQ, email=folkxplorer@gmail.com, c=US Date: 2010.05.27 00:08:45 +03'00'

Мария Дражева