Структуриране на информацията за дърветата в българския фолклор Вид дърво
Общо описание
Дъб Дъбът в своите родове цер или церовина, горун (горуняк), благун или сладун, граница, церак, лютак в народното вярване се наслаждава на голямо религиозно почитане. На Бъдни вечер бъдникът не може да бъде друго дърво освен дъбово.
Дървото в календарната обредност на българина Дървото в семейната обредност на българина
Зимен цикъл, Игнажден, 20 декември. На Игнажден полязникът влиза в къщата с пръчка в ръка или с шумка – дъбова. Във време на бездъждие излизали да се молят при дъбови дървета. Стари дъбове от 150-200г. и днес се почитат като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено са черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тези дървета са почитани и уважавани от старите българи като свещени и са служели и за религиозно лекуване, т.е. тия лекувания, които се извършват чрез вярата. В с. Локорско са посочени три стари дъба, на които селяните гледат със страхопочитание – някога са служили св. литургии и колели курбани. На св. Троица има обичай, да излизат с икони и обикалят за берекет. Като са идвали при тези дъбове , спирали са и са ги миросвали: провъртали са със свредел дупка, сипвали са зехтин от църковните кандила, слагали тамян и запушвали дупката с восък. Някога на тези дъбове са мътели орли и са пазели синорите от град и други вихри и хали.
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина Дърво и именуване
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Бухалката, с която селянката пере и с която момите се кумичат, сущо трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в обичаите и обредите, някога не е можело да бъде друго дърво освен дъбово. Има и предание за един дъб в Устово, Търновско, че е видял българското царство, неговото падане и преживял петвековното робство. Има и много места и села, чиито имена са произлезли от дъб: Дъбова махала – Ломско Дъбниците – Горни и Долни Дъбник, Плевенско Дъбница и Дъблен – Неврокопско Дабеница Церово – Искрецко Церовене – Ломско и Берковско Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Явор Яворът е също почитано и уважавано от народната вяра дърво. Под яворово дърво, както и под дъбово, може да стане оброк. Под сянката на явор човек може да седи или да спи без никакъв страх от лоши духове или от ограма. Св. Никола, когато полегне на сушата да си почине от много труд по моретата, той ляга под зелен явор.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Чашата сватбарска, с която се запояват двамата млади за да имат любов и сговор помежду си и с която кумът (кръстникът), преди да отидат в църквата, напива и благославя, трябва да бъде от яворово дърво.
(раждане, сватба, смърт)
Ведрото, което е неотменна част от домашната прикя на булката, когато влезне в нова къща, и с което за първи път ще донесе Студна вода свекъра и свекървата, някога е трябвало да бъде ново, ковано ведро и то не от друго, а от яворово дърво.
Дървото в бита на българина
Овчарските кавали, с които овчарите по планинските рамни рудини, край неначнати самовилски езера са омайвали самовилите и вилите, трябвало е да бъдат направени от яворово дърво –свирка яворова. Ведрото, като неотменна част от домашната покъщнина
Дървото в преданията на българина
Само яворовото ведро можело да запази булката и момата от змейове и самовили. Оброците също могат да се правят, дето има яворови дървета.
Дърво и именуване
Има и много места и села, чиито имена са произлезли от явор: Има села – Яворово и Яворица.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор: Кумът (кръстникът) напива и благославя: Провикна се чаша, Чаша яворова, От гора зелена, Пълна ми рамна Със руйно вино. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Габер Габърът е също дърво, уважавано от народната вяра. То е близко до дъба и се счита някъде за един род с него. То е едничкото дърво, по което е слизал млада бога на земята.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина
Свирките овчарски са правени някога само от габер – габровска цафарка.
Дървото в преданията на българина
Св. Богродица, като родила млада бога, потърсила из гората дърво, на което да върже люлка за него; из цялата гора тя не намерила чисто място освен онова, дето израснало дърво златен габер:
Дърво и именуване
Има и много места и села, чиито имена са произлезли от габер
Има и места и села Габрово и Габровица Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Че отиде сред горица; Там намери чисто място, Чисто място, злати габер, Че си върза златна люлка. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Бряст Когато се загражда ново гумно, т.е. нов двор – нова ограда, та да се прави нова къща, трябвало е непремeнно да се посадят брястови дръвчета.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Н/И
Народната вяра утвърждава, че къща с двор, в който има брястови дървета, не запустявала никога, т.е. не влизало в тоя двор никакво зло, никаква болест. Повечето от оброците, места свещени за селяните, са посадени с брястови дървета. Под сянката на бряст човек може да лежи и отпочива, защото под него няма лоши дихания
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Н/И Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Ясен, осен Най-хубавото дърво в нашата гора.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Кобилицата на булката и момата. Кобилицата на булката и момата трябвало да бъде само от ясен, защото самовилите бягали от това дърво, змейовете се плашели от него. Н/И Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Орех Под сянката на орех никога не бива да се отпочива или да се спи, защото под него почиват лоши дихания и човек налита на лоша болест или ограма, т.е. може да ограише (да се парализира).
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
На Бъдни вечер трапезата са не кади без орехи. През Русалската неделя всяка мома и булка ще има в пазвата си орехови листа и пелин - ореховата шума прогонвала змейовете и самовилите. Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Н/И
Ореховото дърво според вярата на народа има връзка с живота на човека. Така, вярва се, че който посади орехово дърво, той умира, щом дървото порасте и стеблото му стане дебело, колкото вратът на посадителя. Поради това неохотно човек сади орехово дърво или ако сади, слага обръч около него, та когато стане дебел, колкото обръча, тогава и човекът ще умре.
Дърво и именуване
Имена на места и села: Орехово, Ореше.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Листето на ореха има тая магическа сила да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея: На двора имаше дърво, Орехово, столовато; На върха има листо, Листо е кръст – кръстато. Турнете рикла снопена, Та си листото йоткъснете, Та си кравата закърмете. От бика ще отритне. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Топола Топола, наричана в песните тънка-висока, бяла-лъскава, има значение в народната вяра.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Чутурата, връчва (уред, в който се кълца сол). Чутурата, връчва (уред, в който се кълца сол) се прави само от топола, защото когато гърми и треска, там не пада, дето има чутура от топола или има по окопа засадени дървета топола. Има села и места: Тополово, Тополовец. Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Топола, наричана в песните тънка-висока, бяла-лъскава. В народните песни се предава, че тополата влияе върху хубостта на момата; Кога ме мама родила, У градина е влезнала, На мермер камик стояла; Вос топола е гледала, Та сам висока порасла. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Трепетлика, треперушка Трепетликата, треперушка е също един род топола, чиито листа всякога шумят и треперят дори и в най-тихо време.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната календарна обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Н/И
Според народната вяра тя е наказана от св. Богородица. Когато се родил млада бога и коледарците оповестявали всяко важно събитие на света, то се спряла гората и водата да послушат тая нова песен. Само трепетликата (трепетрушката, сипитликата) не се е спряла. За това божа майка я проклела: Ой та тебе треперушко, И от нине дор до века Да трепереш и със вятар, И с вятар и без вятар. Под сянката й никой не бива да седне.
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Ой та тебе треперушко, И от нине дор до века Да трепереш и със вятар, И с вятар и без вятар. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Елха и бор Елха и бор растат само по високите планински рудини, усои и присои, т.е. там, където другите дървета не могат да стигнат.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина (раждане, сватба, смърт)
Елхата и борът са символи на невинност, на радост и за това на сватбите в селата, разположени край ребрата на планините, дето расте елха и бор, елхата, укитена с цветя, се носи пред младоженците и на трапезата пред кръстника стои, докато се свърши сватбата или докато булката бъде въведена в чертога и излезе от него като невеста.
Дървото в бита на българина
Понеже по тия места главно светило е била, а и сега е борината, то борът се счита още и като дърво, което дава светлина.
Дървото в преданията на българина
Под техните сенки почиват самовилите, елените , кошутите и сърните. Планинските неначнати езера, дето се къпят самовилите и в които пият вода елените, сърните, кошутите и орлите, са обградени само от елхи и борове. Ето защо народната вяра им придава някаква тайнственост и буди религиозно почитание.
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Има села и места: Борово, Боровица, Борован. Словесен фолклор:
Момата и невестата се наричат тънка елха. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Елхата и борът са възпети в много обредни песни. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Бук Букът расте по високите планински места.
Н/И
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Народната вяра тачи букът като свещено дърво; народът го почита и гледа на него с благоговение. На буковете дървета живеят самовилите и други лоши дихания.
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Има села Буковец, Буков дол. Словесен фолклор:
Момата и невестата се наричат тънка елха. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Букът е възпят в народните песни. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Калинка Калинката расте дива в планините, но садят я по дворовете заради хубавите й алени плодове.
Н/И
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина (раждане, сватба, смърт)
В сватбите калината играе важна роля; във венеца невестински трябва да има калина, защото тогава младите ще се обичат.
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Калинка е дърво, което народната вяра препоръчва като дърво на младост, на любов.
Дърво и именуване
Калинка има собствено име, но се и среща като нарицателно. В западна България една невеста, снаха, която идва в къщата на мъжа си, казва калина, калинка на първата му помлада от него сестра.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Садила мома На двор калинка; Хем я садила, Хем и поръчва: Расти ми расти, тънка калинке, Да ми порастеш, Тънка висока Със двеста стъбла, със триста клони. Га си ми дойде първото либе, Да си ми върже бързата коня, И да закачи тънката пушка. Конь да гризе, тънка калинка. Ща му накърша червен трендафил, Та конь да гризе чървен трендафил. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Кладенците, които избликват под някоя калинка, са възпети в песните, защото в тях водата е особено студена. Ще да поят студна вода На кладенец калиньвец. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Лиляк Лиляково дърво трябва да има непременно в градината на момата, защото славейчетата, другарите на момата, вият охотно гнездо в него.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Лиляк е също от почитаните и възпети дървета в народната вяра. Цветът на лиляка или люляка (червен лиляк) заема място в моминските китки и венци; според народната вяра лилякът запазва момата или булката от лоша среща, от лоши очи и магии.
Дърво и именуване
Има собствено име Люляка. Има имена на места: Лиляче, Люляково.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Дафин Дафиново дърво не се сади по дворищата, защото се вярва, че то само никне където иска.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
При сватба - от листето му някога са правели, а и сега правят венци за младоженците.
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Вярва се, че където изникне Дафиново дърво е много хубаво е за тая къща. Някога често е изниквало по дворищата и се считало като поличба. Има собствени имена мъжки и женски: Дафин, Дафина Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Дафин, дърво възпято в песните: Там никнало дърво дафиново; Корен пущило Кара Влашка земля, Вис високо до Вишнего Бога. Клоне клонило свата Румелия; Листе листнало все кара грошове; Цвят е цъфнало все дребем бисер; Род е родило все златни ябълки. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Круша Расте дива по нашите гори, а особено по нивите и ливадите.
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
На Бъдни вечер, трапезата се не кади без сушени круши. Крушови дървета за сянка по време на жътва и коситба. При сватба - от листето му някога са правели, а и сега правят венци за младоженците.
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Крушови дървета за сянка по време на жътва и коситба. Крушовото дърво се счита още и като пазител на нивата. Под сянката на крушата може да се връзват люлките на децата без страх, че ще бъдат изтравени, че ще ги хванат истравци. Под сянката на крушовото дърво навяци и други лоши дихания, които се навъртат около люлката на детето, за да му напакостят, не смеят да пристъпят. Ето защо майките без грижа връзват люлките под круша. Има места и села: Крущово, Крушевица. Словесен фолклор:
Сред нивица, крушица, Под крушица, люлчица, Във люлчица, детенце. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
В песните крушата се представлява в два вида: круша дробница, круша червенушка. В коледните песни и в благословиите крушата се възпява и благопожелава. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Ябълка Ябълка расте дива, а я садят облагородена по дворовете; сади се заради плодовете, но по-вече се сади и заради важната роля в народната медицина и народното вярване.
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина (раждане, сватба, смърт)
Мълчаната вода на ладките с котела, ако няма трендафил, се слагат да нощуват под ябълка, круша, слива или череша. На принос коливото (вареното жито) се шари с ябълки и така се кади. На сватба, при кръщене, раждане и други обичаи религиозни и обреди червената ябълка или позлатената се явява на първо място. Когато умре момък, мома или млада невеста, правят им огурлица, която забиват на гроба при главата. Тя е заменяла кръста. Тая огурлица е цяло дръвче малко, отсечено при самия корен, с листата, а клоновете, колкото ги има, са със заострени върхове. Това дръвче не може да бъде друго освен ябълчица. На всеки заострен клон има забодена позлатена (т.е. покрита с жълт варак) ябълка. Вярва се, че тая огурлица от ябълково дърво отива с душата на умрелия и й помага из пътя като другар. Когато изсъхне дръвчето, което се забожда на гроба, вярва се, че душата е стигнала до рая и там огурлицата се разделила с нея и се върнала, защото тя не може да влезе в рая.
Дървото в бита на българина
Поливки, които правят за излекуване на някои болести, се правят под ябълка.
Дървото в преданията на българина
Трудна жена ако иска, детето, което ще роди, да бъде червенко в бузите, трябва вечерно време след заход слънце да отиде под ябълката и да погледне у дървото – ако е зимно време, а в плодовете, ако е лете.
Дърво и именуване
Булката в дома на мъжа си казва ябълка на най-младата си зълва, т.е. мъжова сестра.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
В ябълка е гледала, За туй съм червеничка. Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Череша, дункя, слива Черешата, дункята и сливата са по-малко застъпени в народната вяра, но се радват на едно религиозно уважение.
Дървото в календарната обредност на българина
На Бъдни вечер трапезата се не кади в някои места без сушени череши, сливи и дункя.
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина
Н/И
Дървото в преданията на българина Дърво и именуване
Н/И
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Има собствено име Дункя, а и нарицателно: невестата, най-малката сестра на мъжа й, е дункя и тя тъй я нарича.
Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Вишня-череша е възпята в сватбарските песни, дункята – в моминските, а сливата – в жътварските. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Леска
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Леската според народната вяра се представлява като кръстник (кум) на змията и ето защо селянин, когато ще пътува, не ходи без тояга или кривак, но тая тояга трябва да бъде дрянова или лескова, защото, в случай, че срещне на пътя си змия, ще може да я убие по-лесно. От ударите с друга тояга змията може да не умре и да се хвърли на човека, но ударена с лескова тояга, тя веднага умирала. Има места и села: Лясковец, Лесков дол, Лесково Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Глог
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина
Н/И
Дървото в преданията на българина
Глогът според вярата народна има тази магическа сила, че от него бягат всички лоши дихания и човек, който носи със себе си тояга от глог, може да пътува без страх нощно време през всички самодивски игрища, през реки и покрай самовилски кладенци. Обикновено от него правят кръстчета и ги носят на шията, защото глоговата тояга не е практична за отбрана и се чупи лесно.
Дърво и именуване
Има собствено женско име Глогинка. Глог носи название човек, който вижда и има сили да убие вампирите. Има села: Гложене, Глогово.
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Трън
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Трънът според народната вяра пази от чума, холера и други болести. Във време на чума, холера, сипаница бягат в трънливите места и там тези болести не могат да проникнат. Ето защо всички селски дворове, като се оградят с окопи, тия окопи се затрънват с тръни. Прелезите се затварят пак с тръни. Във време на вършитба метат тока (хармана) с трънометка (метла, напраена от цял трън). Това правят да не долети змей, за да грабне някоя от момите или невестите, да не се извива вихрушка, та да отнесе врахьта (овръханото жито).
Дърво и именуване Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Има места и села: Трън, Трънково, Тръница, Тръно поле. Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Дрян Дрянът се счита за най-яко дърво след чемшира и като такова той е символ на здраве; а понеже се счита още и като дърво, което най-дълго живее, то е и символ за дълъг живот. Освен, че е най-яко и дълговечно дърво, то цъфти най-рано и предвестява, че зимата е вече на път да си отиде, и пролетта вече иде. Поради това цветът му е символ на радост и на младост.
Дървото в календарната обредност на българина (зимен, летен цикъл)
Дрянът с пъпките, дървото и цветът да играят важна роля в много обреди и религиозни обичаи. Така на Игнажден (народната нова година) полазниците, на Малка коледа коледарците, на Сурваки сурвакарите ходят по къщите да полезват, да коледуват и да сурвакат хората и добитъка с дрянови пръчки, с дрянови криваци. На Бъдни вечер на трапезата има дрянови пъпки, които се кадят заедно с всичко друго, а после ги пукат на огнището за да си опитат късмета. Плодът – дренките, не се срещат в обредите и обичаите, само на Бъдни вечер сушени ги кадят. В мълчаната вода на ладките при пеенето на пръстените ще има дрянови клончета с цъфнал цвят. Както цветът е предвестник на приближаването на пролетта, така и плодовете – дренките, са предвестници на приближаването на есента.
Дървото в семейната обредност на българина
На сватбата ще има дрянове цветове, също на кръщене
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Дрянът, дето най-късно цъфти и най-късно зрее, е символ на мъдрост – най-много мисли, най-много крои.
Дърво и именуване
Има места и села: Трън, Трънково, Тръница, Тръно поле. Има места и села: Дряново, Дрянково, Дряно поле
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Както цветът е предвестник на приближаването на пролетта, така и плодовете – дренките, са предвестници на приближаването на есента. Дойдоха дренките, Дойдоха и седенките. Се пее в песните, т.е. че лятото вече е минало и настъпва есента със своите дълги нощи, през които се правят седенките Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Чемширово дърво У нас чемширът се сади по градините за неговата трайна зеленина и се счита като храст в реда на цветята.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина (раждане, сватба, смърт)
Чемширът заема място в обредите и обичаите. На сватба китките, които раздава невестата след чертога, са чемширови – знак на чистота, че е излезнала чиста, целомъдрена. Ако не излезе чиста, вместо чемшир праща се на баща й сушена коприва или друго сушено цвете.
Дървото в бита на българина
От чемширът правят китки От него се правят и кръстовете божигробски и светогорски.
Дървото в преданията на българина
Н/И
Дърво и именуване
Н/И
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Но в песните чемширът се възпява като дърво голямо – чемширово дърво, което се счита за най-яко и дълговечно дърво. В песните се споменава още божур дърво: (Такова дърво няма и думата божур, дървото е било хубаво, алено, като божур цвете). Край хубаво бяло море Под хубаво божур дърво Със хубава златна чаша. В песните – коледарски и любовни се възпяват „чемшир порти”, „чемширови порти”. Потропахме на чемшир порти – пеят коледарците. Портите му са чемширови се пее за портите на нашите боляри. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Вид дърво
Общо описание
Кеферично дърво Кеферичното дърво е магическо дърво. То е раждало златни ябълки и расло много далече, у пусти гори. Известно е и под наименованието пиния.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Н/И
Дърво и именуване
Н/И
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Н/И
Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Маждраново дърво Под маждраново дърво се разбира дива ябълка.
Дървото в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Дървото в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина
Н/И
Дърво и именуване
Н/И
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор:
Проклела го св. Богородица, защото когато родила бога Христа, викнала да пее на Коледа и всичко станало да я слуша, само едно дръвце не станало, а то било маждраново дръвце.
Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Споменато в песните дърво маждраново: Ой те тебе едно дръвце, Едно дръвце маждраново! Да се раждаш по брегища, По брегища и по скали, Да те чакат овчарите, Да те гризат еренцата. Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Общо описание
Гора Всичките тези дървета и други, които растат по планините, съставляват общото понятие гора. Гората, земята,водата и огънят според народната вяра са четирите вещества, без които човек не може. Тя е персонифицирана: говори, пита, отговаря, плаче, тъжи и ликува. Гората обикновено се счита като нещо тайнствено и усамотено, в която обитават самовили, вещици и други лоши дихания; в гората обитават и дивите животни и зверове. В гората не обитава човек, нито домашните опитомени животни и птици. Гората в календарната обредност на българина
Н/И
(зимен, летен цикъл)
Гората в семейната обредност на българина
Н/И
(раждане, сватба, смърт)
Гората в бита на българина
Ето защо в баянето, което играе важна роля в народната медицина, болестите се пращат или пъдят да отидат в пусти гори, дека петел не пее, дека куче не лае, дека кумин не пуши. Във всичките приказки гората е представена тайнствена и пълна с чудовища.
Гората в преданията на българина
Н/И
Гората и именуване
Имена: Горан Има места и села: Горица
Гората и неговото представяне в българския фолклор
Словесен фолклор: Горо ле, горо зелена... Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Мария Дражева
Digitally signed by Мария Дражева DN: cn=Мария Дражева, o=Асоциация за Български Музикално-танцов Фолклор, ou=Главен офис, email=folkxplorer@gmail.com, c=US Date: 2010.05.02 13:05:40 +03'00'