БРОЯ
2 ле.
Редакция и Администрация ул. Гургулята" № 3. Телефони : 229, 251, 114.
Дъщерите на Иствкъ
в. ПАВУРДЖИЕВЪ
АБОНАМЕНТЪ: За година 100 лв., "г год. 60 лв. 3 месеца 30 лв.
Безгрижна йладость
57
РЕДАКТИРА:
Анна Май Йонгъ на i-xyбазата, кита лека киноактриса, която напоследъкъ е завършиЛа филма си „БелатаД гейша". Ш ,
ч
БРОЯ
2 лв.
Вечерна м о л и в а
На брега на мерето една дет ска душа изпраща съ молитва захождащото слънце. 1
една весела група край плажа* «а единъ- германски курортъ.
Статуя на Тутанкамонъ!
Култура и традиции
Фараонътъ седящъ върху гла вата на БожественосТьта.
Местните жители На Африка запазватъ още своята"естественость Шъ облеклото въпреки усилията на европейците да ги цивилизо вал» и поведатъ въ пжтя на културата.
Ш отъ югъ.|
Пластично изиуство»
По бреговете на Конго. Тан«йорската2група|Марионъ Херманъ — ВерлИнЪ
\
Ехо отъгКитой
[Вжтрешностьта на една китайска [кжщичка|съ своите^обитатели.
Морски к о н е /
Едно странно еемейство^въ Бер линската зоологическа градина,
Брой 1,
и
чи-
, а«ние • ие, .iO
и
друкупу-
тези г редразсв ьамиратъ мюсе стккззатъ да в/и .лъсъКа 13. Поради тсва лчето европейски хотели та .атална цифра е изхвърлена и .ледъ комеръ 12 — следва 14, Любопитно е да се напомни, че жертва на суеверието е станалъ на времето си знаменития астрономъ Хершелъ, който както е из вестно, отьри планетьта У ре HI-. Най-гслеките суеверци, бгз^пор но,, сж любителите на хезарта. Директо[ а на единъ отъ па; и н ките театри Дебо, страстенъ играчъ и редовенъ посетигель ка игрални те клубове,, разказва неколко J ю бопитни примери, набг.юд1ва*.и отъ него въ Мснте Карло. — Ведчажъ азъ се резхеждахъ въ околностите на Мснте" Кер/.о — разказва той — когато внезвпю моятъ погледъ падна на граничниятъ камъкъ, на който беше напи сано съ черги букЕИ „6". Вь тази минута покрай мене премина единъ автомобилъ, ксйто носеше № 28. Азъ веднага, съ СЕоето предчуствиена играчъ, разбрехъ че тези еж щастлиЕите цифри, на коитотребваше да сложа днесъ при играта Азъ отидохъ въ игралната зала. Не минаха и i ве минути, като чис лото б спьчьли, а ьеколко мкнути следъ тсва — спечели и 28. Азъ ужасно се iервир^хъ, че не сложихъ на тези числа. Минаха не колко недели. Ксгато се \ азхождахъ, забелезахъ номера на другъ крайграниченъ камъкъ — 22. ВърНеотдавна въ Италия е печиналъ Беппо Ейженъ — Бонапарт ъ, потомъкъ на семейството на великия корсиканецъ. Той празъ целия си животъ е вервалъ въ мити еското значение на числото 17, тесно свър зано съ еждбата на неговиятъ родъ. Цифрата седемнадесеть се а съ държала въ името на великия на полеонъ Бонапартъ. Когато той е станалъ императоръ, коселг, титла та L'empereur Napoleon — сжщо 17 букви. Наполеонъ се родилъ въ 1808 го дина. Сбора отъ ффрите на годи ната съставя пакъ цифрата 17. Той се е оженилъ за императрица Ев гения на 1853 г. — 17, к< ято се ро дила въ 1826 година — ся що 17. Отъ женитбата на Наполгона (1853 год.) до годината на катастро фата (1870) изминали течно 17 го дини. Неговиятъ синъ Лулу, на 17 "годишна възрасть загинал ь въ бор бата си съ негрите въ Африка, по лучавайки 17 рани стъ щик^ге. Принцъ Викторъ Наполеонъ се ро дилъ въ 1862 гидина — 17. Той се женилъ на 17 кай 1917 година. Той посещавалъ Монте Кар ло само на 17 число отъ месеците и звлагалъ изключително на 17. И печелилъ гелеми суми. Той е умрель на 17 април i. 1
, Интересно пжтешеетвйе ЖптелънаWiesdorf (влизодо Кьолнъ Германия) напие алъпрезъ юлий миналата roi-ина отъ Хамбургъ една поздравителна картичка до своята жена и закачилъ сжщата картичка на едно детско бах.онче. Сега съпругатазг.олучила картичката отъ НЕкой-си Н. Mehnert отъ Акра (Злат. Брегъ, Англизска Западна Африк^) съ парченце отъ баг.ончето. Изгле жда че балончето съ това далечно пжтуване е било рекорда на Лпм берп! „ С в Ь т о в с н ъ ф а р ъ " ще по м е т а любителски снимки срещу хонораръ. ПоргДИ спешенъ злебодневенъ материалъ разказа, определенъ за тоя арой не можа да се печата.
I-ви полукласически, 29 класически ~и 39 реаленъ випускъ на Вар ненската мжжка гимназия, съ садя директоръ Г. Джеровъ и пре подавателя Цонковъ.
Люд^викъ XIV, като разговар лъ съ графъ Гюшъ за силата на кр.лс<ата власть надъ поданниците, i-зр зилъ се таке: — Моята власть е до телкозъ безгранична, ча ако азъ, графе, бихъ Ви заповед?лъ да се хвгрлите въ м.рето, Вие бихте изпълнили това .безпрекословно! Гргфътъ, като нагрзвилъ неочакванъ г.оклонт, бързо се обърналъ и тръгналъ къмъ изхода. —Кжде, г н ь Графе? попиталъ уди вения Людовикъ. — Отивамъ да взема уроци по плаване, Ваше Величество! — безъ да се спира, отвърналъ графътъ. *
Единъ пжть Хайне обвинявалъ еднего богаташа, гражданинъ, въ не говото жестокосърдечие къмъ бе дните. — Каьво да пргвя? Азъ ьенави ждамъ въобще хсрата, а обичамъ самJ животните!—отговорилъ граж данина. — О, азъ никога не съмъ се съмнявалъ въ Вашето самолюбие! — ядовито о".гевзрилъ псета.
Абитуриентките 36 випускъ - 'Ь'2; г. 0"! у Девическата гимназия •— свършили съ успе.хь таз- и ина. сь своя директоръ г. Сапунароьъ' и бивш» \ ла.чьвь Мирчевъ
Раздаване наградите щ завършилите съ отличбнъ успехъ абиту риенти: Неделкова Людмила, Сарайдарова Олга, Пачева Нора, Добавицка Ева,' Милкова Гана, Ризовъ Влади и Д. Котаровъ.
Борбата
между едио куче и еднл змия Тази•интересна история се е раз играла въ Трансвалъ. Една чифлнкчийкв, мадамъ Фармергъ, връщейки се отъ полето у дома си, е била силно изненадена отъ ужасния лай на нейното куче — Фоксъ, което тичало предъ нея и секашъ иска ло да я отведе въ другия дворъ, който билъ задъ фзрмата. Тя го лоследвела -и като влезла въ двора, видела своето малко мом ченце седнало на земята да стси като хипнотизирано отъ студениятъ погледъ на една гелема змия — „Мамба" зе станала предъ него. Когато кучето видело страшната змията се хвърлило върху нея. Чифликчкйката естав^ла двете ж;вотни да се саморазправятъ, гра бнала детето си и избегала. Две линути по-късно, лаятъ на кучето престаналъ. П жа Фармеръ се върнала и видела бедното куче обвито отъ змията да лежи безъ чувство. Тя гсабнала единъ големъ ка мъкъ, ударила зпиятв посгеднята пускала жертвата си и се хвърля сре щу чифликчийката, но тя успева да изтича до кжщи, грабва револвера си и съ неколко куршура убина страшната влечуга. Храбрсто куче живЪло само Пе лови нъ часъ следъ това.
С т ш к ш о в о пещеря Огъ Москва Съобщават!:, че го^емиятъ руски етн^графъ Кончевски е открилъ въ Кр^мъ неизвест на до сега огромна ста^актитова пащера и подземенъ водопадг. Въ дълбочината на пещерата се нами рало езеро.
Мтш% и щ ь р ш н ъ Една менажерия въ германскиятъ град * Елберфелдт-, която разпола гала съ 14 лъва, имала и еднъ щъркелъ. Този щъркелъ, който се неричалъ Максимилианъ, ni-таелъ гелема антипатия къмъ животните, претендирещи да носят ъ името ца ре на пустинята. Презъ време на една рвлетиция, презъ която всички животни отъ минажерията били събрани въ ед на обща клетка, Максимилианъ ско чил ъ на гърба на единъ отъ лъво вете и го атакувалъ съ силни уда ри. Изненаданъ отъ тази неочаква на атака съ илюнъ, царятъ на пу стинята избегалъ въ другия жгълъ на клетката, вией.-и. Негсвиятъ стрехь обхввналъ и естаналите лъ вове и Максимилианъ подгонил ь целото това стадо отъ хищници, докато не билъ уловенъ отъ укротителя.
Наполеонъ I, нвсьоро сяедъ стжпЕан!то му на престога, намислилъ единъ пжть, преоблеченъ въ цивил но облекло, вечерь да се разходи изъ града, за да у^нае, услушвай^и се въ раз овсра на не рода, какво се п вори за новия императоръ. Предъ Наполеона вървели две млади момичета и безгрижно разгова ряли. — А знаешъ ли, Ортансъ, нашиятъ императсръ колко е Си.мпатиченъ? Азъ още сега бихъ го целу нала! казала еднагр. Наполеонъ чулъ това, приближилъ се до момичето, свалилъ шап ката си и казалъ: — Вие можете да изпълните ctcето желание, миличкв! Азъ съмъ императорътъ! — Не можа да бжде! — стгево^ рила ля,г— Нашиятъ новъ импера торъ не е толкова глупазъ, че да предлага устните си на жените изъ улиците, когато нито една отъ нась не би му отк-зала да му по сети спалняте! Сконфузениятъ Наполеонъ навелъ очи и тъжно промърморилъ: — С ж дено ми би о да бжра гений меж ду войниците, а глупавъ средъ жеНИТ-Е!
*
-
Вечерьта на представлението, пу бликата, която научила за подвига на щъркела, бурно го оплодирала.
Арабска поедовида Тозг които знае, п знае че знае е мждъръ—следвайте го! 7 озъ. конто знае, н знае, че знае е заспалъ—събудете го! Тозъ конто не знае, и незнае, че незнае е лудъ—отб-Ьгванте го! Тозъ, които незнае, и знае, че незнае е щш—учете го: (П; езодъ отъ немски) Андро
>енъ дертъ Той едно ЯМъ?
останало ми е само залона златната си чеам! ШШ съ какво ще
Знгменитиятъ царь ФриДрихъ Барбаруса, както е известно, ималъ ог ромна руса брада, за която всички му се смели. Насмешките на поданниците до стигнали до ушите на царя и той възмугенъ псвиква при себе си при дворния бръснарь Албертъ Шпиценбибе. — Послушай, подчинений,—изви ка лъ цгрьтъ,—съ моята руса брада се забавлягатъ всички! Какво да правя? — Боядисайте я, В. В! — отюве* рилъ бръснаря. — А въ какъвъ цветъ? — Черенъ. Този цветъ ще при даде храбрости, строгость на ваше то лице. — Отъ кжде ще вземе шъ трай на черна боя за тсва? попиталъ царьтъ. — Черна боя ние ще предибиемъ отъ души.е на вашите приближе ни, Ваше Величество! — Не съмъ съгласенъ! — възразилъ царьтъ. — Защо, Ваше Величество? пспиталъ коафьорът ъ. — Душите имъ сж твърде черни, а отгоре на това и сж страшни! За царя е неприлично да има брада съ такъвъ цветъ! ,— Не смъя да споря съ васъ, Ваше Величество . . спокойно отгоговорилъ храбриятъ бръснарь.
Електрическа с в е т л к к о Ш за Далай-Лама Неотдавна се е построила въ Shasa Тибетъ първата електрическа цен трала. Двореца на Далай-Лама
първото здание, което снабдено съ електрическа светлина.
Брой 1. Стр.
Новини отъ четири реда — 88 годишната майка на авст рийския президентъ Г а й н и ш ъ се вдигнала на аеропланъ съ синовете си и 40 мин. я е т Б л а надъ Виена. — Вь Лисабснъ деца намерели една бомба и започнали да си играятъ съ нея. Бомбата избухнала и убила едно дете. — Вь Берлинъ сж открити гро бище, въ ксито сж били заровени френски наполеснови войници, умре ли презъ 1812 г. въ похода срещу Русия. и
— Около Ню-Джерсей, Америка, единъ автомобилъ се сблъскалъ съ влака, 7 души, между които 5 деца, били убити. — Между Маконъ и Шалонъ, Франция, въ единъ вагонъ на влака билъ ублтъ човекъ и трупа му билъ хвърлгнъ край линията. — Перламентарната комисия въ фращия решила да внесе прсектъ, съ който се ^аватъ е ктивни и пасив ни избирателни права на жените. — 17 годишната Соланжъ Во си остригала кссата по модата. Полеже мжжътъ й се скаралг, тя се хвър лила отъ прозореца и се убила. — На 80 мили отъ Нюйорк . ста нало сблъскване между пжтнишки и товаренъ влакъ. 4 души били уби1И, а 7 тежко ранени. — Вь Валенция (Испания) избухналъ взр*въ вь единъ таенъ складъ за оржжие. 2 души били убити, а 7 тежко ранени, — Въ Щетинската область, Ру сия, се появили много вълци, които нападнали добитъка. Устроени били войскови хайки срещу техь. — О к о л о Магдебургъ влакътъ излезълъ отъ релсите. Машиниста, огняра и двама пжтници били уб ти. Множаство ранени били отнесени въ болницата. п
— Въ Чехославия изгорело на. пълно с. Штубенъ. Унищожени били 247 кжщи, заселени съ немци. — Турското правителство е ре шило да не дава още избир&телни права на жените. — Персийския парламентъ е приелъ законъ, съ който депутатския мандатъ става несъвместимъ съ ми нистерската длъжность. — Въ Костромската губерния би ла възстановена на длъжность народенъ сждия текстилната работнич ка Русова. — Особенна комисия е заминала за станция Остапово за поемане ох раната на домътъ, въ който е умрт-лъ ТГолстсй. Повдига се въпросъ за пре връщането на тая кжща въ Музей. — Надъ Петербургъ минала сил на буря. Неколко кораби въ Нева били потопени и изхвърлени на бре га. Въ Лахта станело наводнение. — Въ Остия, древния портъ на Римъ, се възобновяватъ следъ 2000 години първите спектакли въ антич ния театръ. — Въ Германия се готви търже ственото отпразднуване четиристотинъ годишнината на Марбурския университетъ, основанъ въ 1527 г. отъ Филипъ Големото Слънце. — Въ околностите на Самарканд 8 деца отъ 13 до 15 години напад нали едно 10 годишно момичеьце, съ цель да го изнасилятъ. Те били заловени и предадени на сждъ, — Въ Лондонъ се е състояла разпродажбата на старинните мебе ли, принадлежащи на императрица Евгения. Между техъ имало и едно кресло не Людовикъ XVI. — Въ Зигенъ, Германия, рожденното место на ееликия художник/ь Рубенсъ, била устроеьа голема из ложба съ негови картини. --Ирландската революционерка граф. Маркевичъ сериозно заболеле. — Въ Ггрция имало силни горе щини. Температурата достигала 59 градуса.-Всеки политически животъ е пре»за»-внт».
3.
НО I зкуството Линолеумь отъ Ас. Поповъ Безкрайно е житейското море. й - л н а г в •му п л и с й т ъ чстипмт* •" л св-Ьтя,'' р з , биватъ се въ чегнигЬ сьали на смъртьта и утихБатъ, разбити Н Е Х И Л Я Д И невидими капки. Никой не псмни годинитЬ на Земята, никсй не е извървялъ незкайниятъ друмт-, по ксйто тя е дошла и стбелЬзала името си въ Битието, i Въ всЬка' катка на житейското море трепти единь »изотъ, въ вс~Ьки мигь отъ времето на земята се ражда по една радсчть, по едно страдгние, го една сълзз, по едва люзовь, го единъ възтсргъ и по една трггедия. И велико дЬло върши оня. който успфе да запали фарътъ на знанието надъ житей ското море и долсви всЬки трепетъ въ миговетъ- на Времето. „СьЪтовенъ Фаръ" е името на нашиятъ вестникт. Той ще се стреми да освети всички про явления на нашия и св"Ьтов€нъ обществснъ и културенъ животъ, тсй ще се старее да поднесе на четеца ьсЪко събитие, стенело по четиритй страви на свЪтв, ще се мжчи да б л д е единъ св^тилникъ средъ многото други негови събратя въ бурното житейско море. И ако yente да изпълни поне една ча стица отъ свеята благородна це^ь, ако може средъ днешната тежка за българския вестникъ атмосфера — да слечели подкрепата на българското о б щ е с т в о — „Свътовенъ фаръ" ще бжде укрепенъ съ вЪрата, че е изпълнилъ едно C B - Б Т Л О и скромно д-Ьло, въ полето на родната просвЪта и уултура. Ние не обещаеше планини, за да не изпълнимъ нишо. Ние започваме едно труд но средъ нашата действителность дЪло, въ основата на [кекто лежи искренното ни же лание да запълнимъ една празнина въ дей ност ьта. на провинциалния печатъ. И се ласкаемъ сг н?деждата, че ще бжд .мъ разбр;ни, оценени и подкрепегзи,
У насъ
а
4
г
Телефона i сношавам
съ м ъ р т в н т в Вестникъ „F S F" е н а п е ч ш статията на Едиссиа sa психическия телефонъ, изобргтенъ отъ неге. Знаменития американски у ченъ пише: —Азъ се опитахъ да построя на учен ь уредъ, който да даде възможнесть на мъртвите Да се сношаватъ съ живите, ако, разбира, се, това, което наричаме „личность", продължава да сжществува и следъ смъртьта. Азъ съмъ убеденъ, че най „лкчность" сжществува „тамъ", за туй, защото, ако тя изчезва, наква е била въсбще отъ нея нуждета на този светъ? А ако тя сжществува и следъ смъртьта, то логично е да се тзтрди, че и „тамъ" се запазватъ паметьта и ума, както и дру гите способности, прилагани на зе мята. Едисонъ иска да верва, че следъ смъртьта атомите, които ни съставляватъ, се разсейват!, като рой пчели, и този именно рой пчели мо же да се сношава съ насъ, Аме| канскиятъ ученъ прибавя, че та своеобразна теория „принадлежи само лично нему".
Вие знаете ли, че •. . . американскиятъ докторъ Томасъ Браунъ, възъ основа на ста тистически данни, е извадилъ зак лючението, че до откриването на Америка среднята продължителность на човвшкиятъ родъ е била 18 години; презъ време на френската революция тя се увеличила до 33 год„ въ настояще време тя се рав нява на 57 години, а въ близкото петдесетолетие ще достигне 70 год. . .-. че английскиятъ лекарь Д-ръ Болтонъ е открилъ, че приежщото на адреналина свойство за възкресяваье е приежщо и нз ефира ? Презъ време на една операция сър цето на болния престанало да бие и да проявява каквито и да било признаци на животъ. Болтонъ на църкалъ въ сърцето единъ кубиче ски сантиметръ ефиръ. Псчти вец нага сърцето наново забило и човекътъ билъ върнатъ къмъ животъ.
Колко немели
п р е д с е д а т е л я на ф р е н с к а та република Заплатата на председателя на фре"ската република се състси отъ 600,000 франка ежегодко и канце ларски разноски на председателя — 700,000 франка. Освенъ това бюд жетната глава за пжтни разноски съдържа 70,000 фр. И тъй всичко 2м илиона франка ежегодно.
О б е д и н е н и е на земледелцитЪ
Луиджк Пирандело Съвременъ италиянски писательдраматургъ, чиито произведения на последъкъ му създадоха всемирна попуЛярность.
Колона за жената Искате ли х у б а в и крака? Модата съ кжеите рокли заставя дамите да се ззмислятъ за красо тата на своите крака, които се излвгатъ свободно предъ очите на всички мжже" Пълниятъ кракъ е последствие отъ общото напълняване на телот . Най-дсброто средство да имате хубави нрака е: всекидневна уси лена физическа работа, тичане, ска чане, плаване, езда на конь. Тъй кракътъ загубаа пълнотата си, му скулите ставатъ твърди и свежи, а целиятъ кракъ добива хубава и елегантна форкв. П р о б л е м ъ т ъ на ж е н с к и я тоале-ъ. Ония, които се интересуватъ [отъ чудесата ка женската мода, често спиратъ предъ въпроса: дали нж^ т е рокли и бубикопфа сж едно одно явление въ модата или Е. се запазк за дълго? J, ръЛандегъ, които дълго се ь ^анимавель не само съ историята на женската мода, но и съ филосо фията на модата, е заявилъ следньото по тся въпросъ: Ксстюмътъ е резултатъ отъ социалниять животъ на известна епо ха. Отношенията между начина на живеенето и начина на обличането сж толкова тесни—че едното безъ другото не може. ^ д н е с ь се намираме въ интересна историческа промена. Кжеите рек ли >и подрезанитв коси не сж семо д!;ло на модата. Те сж резултатъ на едно болно, нервно, неспокойно врзме, презъ което се рушатъ ста рите традшии и на техно место се създава едкнь новъ животъ. {Кжеи те рокли и подрезаните коси ще се носятъ до тогав*, до когато жи вота вгезе въ нормалния се темпъ. А това нема да стане скоро. Рево люцчите въ живота и въ традици ите се изживеватъ въ единъ дългъгъ периодъ отъ време. Затова ние можемъ да чакаме, че екстравагантностьта въ модата ще отиде още напредъ, но тя нема да се върне нагадъ, въ онова време, когато рок* лите се носеха до петите, в дълп те коси беха признакъ на дебродетель. Ние требва да чакаме мо дата да стигне до съвършенно про зрачното дамско облекло, при кое то останалите до днесъ скрити пре лести— станатъ обществено достоя ние. И когатв женете не остане съ нищо загадъчна, а обикновена, тя сама ще потърси начинъ да се на прави пакъ загадъчна, скрита и привлекателна съ своята физическа красота.
Спортъ Турскиятъ нвционаленъ тимъ е пристигналъ въ София. Той има съставъ 23 души и днесъ— неделя ще се състезава съ нашия нац, тимъ. Чиновникv контрабандистъ Захари Поповъ—чиновникъ охъ Дирекц. на полицията е билъ заловенъ въ Ломъ, въ момента, когато е искалъ да внесе контрабандно 2 топа коприненъ платъ
П. Пр. „Врабча" въ изпълнение ре шението на Ст. Загорския конгресъ е реаило да поеме ин циативата за обединение земледелските сили. До Драгиевою постс яннз приежтетвие ще бжде отправено писмо, въ което ще се иска да се посочи най пра вия пжть за споразумение между двете земл. крила. Отъ своя страна хората на Томовъ сж приготвили е^но изложение до „Врабча", съ което гредлагатъ да се започнатъ преговори за обеди нение и fa се свила единъ сбединителенъ кенгресъ, чиито решения да бжпатъ задължителни за всички. Състоянието на Драгиева Въ петъкъ сг.едъ обедъ Вл По повъ и Д pi Д[.ян^озъ сж посетили Дим. Драг^евъ въ болницата. Вид ния общественикъ е биль на разхо дка въ ггадината на Александровската болница. Драгиевъ, макаръ и отпадналь, е бй.>ъ бодъръ по духъ И ВОДИiib разговоръ съ своите при ятели. Народната просвъта М-ръ Найденовъ е заявилъ. че учителски промени презъ новата учебна година нема да има, а сжщо така не се предеиждатъ и нови на значения.
Революцията въ Виена Кървавите/ сблъсквания. 500 жертви В и е н а 15. Д н е с * стана д е . м о н о р а ц и я протиьъ проце са в ъ Щ а т е и д о р ф ъ , По к о н т о се о л р а в д а в а т ъ п р о в и нени полицаи, обвиияеми въ убийство на работници.
манифестантите «е «пита
ха д а а т а к у в а т ъ парламен т а и у н и в е р с и т е т а , н о поли ц и я т а и м ъ п о п р е ч и . Стана с б л ъ с к в а н е . Б р о я на у б и т и ТЪ в ъ з л и з а н а 80, а р а н е н и т е 300. всички р а о о т н и ц и в ъ Виена обявиха генерал на стачка. Р е д а к ц и и т Ъ на вестницитъ Р а й х с л о с т ъ и В И е н е р ъ .нах» р и х т е н ъ сж о п о ж а р е н и . И з ъ у л и ц и т ь сж вдигнати барикади. Полицията бь р е з б и т а на д в а к ж т и . В ъ града владее хаосъ. Министерството на правоеждието е опожарено.
Самоубийството на а д в о к а т а С т о я н о в ъ . Отъ известно време, Стоянъ Стоя новъ, около 35 годьшенъ, адвокатъ, синъ на запасния полковнмкъ Стоя новъ, живущъ на ул. „Караджа" — до Девическия френски пансиенъ не Оилъ въ доЬри отношения съ баща си. Преди неколко дни Стояновъ напусналъ дома на баща си, безъ да съобщи на домашните си кжде ще замине. Загриженостьта, която забелезали отъ 4 — 5 дни у него, отъ една страна, и знаейки отъ друга темперамента на своя синъ, домаш ните му се усъмнили тьърде много отъ това внезапно изчезване и те започнали да го търсятъ тукътаме. Никой отъ техъ, обаче, не е предполагалъ, че Стояновъ ще р е ш и така бърже за единъ такъвъ дребенъ поводъ да тури край на жи вота си. Снощи, когато баща му отишелъ да провери, да не би синъ му дв е на л о з е т о , намерилъ последния сбленъ въ кърви подъ една череша. Макаръ, че не е оставена ьикаква бележка, предполага се, че Стояновъ е турилъ евмъ край на живота си. Трупа е запазенъ. Днесъ къмъ обедъ заминаха за местопроизше ствието следствените и полицейски власти. Стояновъ бе членъ на местното бюро на Демократическата партия,
Брой 1.
СВЪТОВЕНЬ ФАРЪ
Стр. 4
Прозникътъ но Слънцето
когото всичко ц ъ в т и . . .
въ Корея.
При възвръщането идолите се поВъ света има още градове, до които не сж се докосвали нито ре ставятъ пакъ въ храма, и се започ волюцията, нито войната, и които ва церемонията, символизираща пре живеят*, наслаждавайки се на ми- чистването на греховете! Тази церзрътъ на слънцето. Единъ отъ тези мония се придружава съ ли кования градове е корейскиятъ градецъ Ан и пение на радостни п е с и. Но ето |пада вечерьта. Слънцето донгъ, който лежи далечъ отъ голе бавно се спуска задъ храма. Хиляди мите пжтища за съобщения. Като замъкъ на спяща красавица, гърла го изпращатъ съ гръмки ви спи този градецъ, кжпи се въ лж- кове. Хиляди черни ржце се протячите на слънцето, обсипанъ съ цве гатъ к ъ м ъ отхождащия светликъ, тя, оросявапъ отъ зеленикавите води хиляди цъфнали вейки се хвърлятъ на Нактунгчунга. Обитателите на то нагоре, изпращащи слъ) цето по не зи градецъ, прекарващи въ мечта говия нощенъ пжть. телна ленность, обичатъ слънцето, И после всичко утихва. цветята и . . . любовьта. Сега настжпва царството на лю любовьта хвърля мрежата си. Старинни дървени постройки, кои бовьта. то говорятъ за далечното време, ко Уморените гндонгци седатъ i a гато тукъ е създавало чудеса рез вечеря. И презъ време траенето й барството, ви приветствуватъ прия се четатъ откжелеци о*ъ най хуба телски и ласкаво, като стари поз вите произведения на неточната ли-, Елиаабета Б е р г н е р ъ , изве нати. тературв. Корея нема собствена по стна германска драматична актриса, Странна, тържественна тиш <на ца езия но затова корейците се инте- е напуснала окончателно сценка, ри въ тези кжтъ на гелвмата земя. ресуватъ отъ китайската и японска' 'за да се отдаде напълно на ф*лНай-хубавото въ Андонгъ сж не та. Темата на всички четения, пе- •fiOBOTO изкуство. Първнятъ дебютъ говите градини. Всека хижа, всеки ния и стихотворения е любовьта. на Бергнеръ беше въ филма Нюдомъ, колкото и да е беденъ той, Н) любовьта въ най-широката сми споредъ романа на Осипъ Димовъ, имвтъ своите градинки. съль на тая дум^. Гов ри се за лю гдето тя, зЕедно съ евзите партАндонгъ е градътъ на цветята. бсвь*а къмъ Бога и любоььа на ь ь ^ и Емилъ Янингсъ и Конрадъ Но цввтята искатъ слъьц?. И за- Б га къмъ човечеството, за любовь Вайдг, отбелвза първиятъ си у с - ' това нема чудно въ това, че хората, та на родителите къмъ децата. И ntxb, Втората отговорна роля тя съ трегьтел ia грижа бдятъ надъ като после,енъ аьордъ — за ; ю изнесе въ наскоро представения предъ свси1е град нки, и безкрайно оби- бевьта на чевека къмъ чевеке, зз нгсъ художест взьъ филмъ—Цигу " чатъ слънцето и икать култъ на ..юбоьта на двама души, които же- ' лгрьтъ отъ Флорснциг. Споргдъ слънцепочит*нието. !.ль!Ъ до сгединятъ сърцата си на- германските вестннци ПОЙВСТОЯПриблизително тогава, кегато Ев ье<и. ' щемъ въ Берлиьъ се играе сь блеропа празнува Ивзновъ д е ь въ Ан Следъ това се започва гредвари- скавъусптхъ последнгятъ ф пяъ донгъ празнуватъ деньть на слън телиатв сватби, която женихъть и н» тгзи } ова филном заезда—Лю цето. невестата празнуватъ отделно. Той бе вь. Презъ този день тих.ятъ градецъ — въ кржга на приятелите, тя въ ' i * оживевв. кржге — на педружките. А м е р и к а н с к а та кино инаусГлавната часть на празника на Женихътъ и невестата ощ? не трия, за да убие ге^ма.ск.то филслънцето се явява тържеството въ се позкавать едни груги и ще се ч мово производство, въ чиито лице „храма на 9939 те богове". узнвятъ следъ сгадбата, срещаше най-сериозния и онвеенъ К о л к о е прекрасенъ Андонгъ Въ почти всеки домъ горятъ ц.ет- съперникъ, привлече срещу големи презъ тези празникъ! Това е вра- ни фенери — знекъ, че въ него има мето, когато всичка цъфти, и когато девойка или млвдежъ, ксито се об хонорари колосите на немското немо изкуство. Въ Америка го настоцЬлиятъ градецъ прилича на една ручаватт-. ящемъ сж Емилъ Янингъ, Конрадъ вълшебна градина. Цъфтятъ дтрвеСредъ градините с ж щ о горятъ зайдъ, Пола Негри, Лиа де Пути, тата, домовете сж окичени съ зеле- цветни фене и. А на бр*га на Нак зрнеръ Крвусъ и др. видни гер дипв, <гь цв-Ьтя, всички хора, които тунгчунга гори це/.а огн.енй лента мански кино-колоси. срещате по улиците, носятъ цъф Не изминаха обаче, и неколко ме До полунощь огньовете не угаснали вейки въ ржцете си. Даже му сеца, и тези големи звезди подъ ев ватъ, песните не заглъхввтъ въ ни летата сж о к и ч е н и съ пролетни ропейското небе, започнаха да закой домъ. цветя. лезватъ задъ океана. Защото аме И на следния день, когато слън Това е празникътъ на младостьта. риканската публика иска отъ фил цето наново поема своятъ светтлъ Децата играятъ вихрени х..ре, а възрастните ги ржководятъ, изпъл пжт ь — то вижда пакъ покоятъ на ма само зрелище, безъ всекакви нявайки, странни, безконечни песни, спящата красевнца — грвдъ и нищо душевни преживевани?. А единъ хвърляйки въ ритъма на играта и повече не напомня за вчерашното Емилъ Янишсъ и единъ Конредъ Вайдъ немогагть никога да станатъ песеньта стотици цьфнали букетче- тържество . , , нито Чарли Ч т г иновци, нито Еди та върху танцуващите деца. ОбакПолсвци. Америьанскиятъ филмъ новенно децата тукъ както и въ едвали много ще спечели отъ евро целия иетокъ, не сж нищо псвече пейските кино кол_Сг?. но фактъ е, отъ роби, но този день е огреденъ че германскиятъ филмъ осиротя. за тържеството имъ. Най-добрата илюстрация за кризата Този празникъ е двпьтъ и на мла въ немското филмово производство, Най-високото здание въ Съедин. дия добитъкъ. Но секашъ по несж после,, нитът играни немски фи Щати е сега строящето се въ Det каква страшна ирония, презъ него лми: те сж сухи, бездушни, банални roit. То ще има „само" 85 етажа. се изличатъ на грамадни огньсве Сега най висон»та постройка още по сюжетъ и постановка. хиляди телете, агнета и кези. е домътъ Woolworth въ НюИсркъ Много хора се стичатъ въ града ХарОЛДЪ Л о й д ъ напуща шум за празника на слънцето и не е лесно съ 55 етажа. ната комедия и въ сво.те нови фи Питсбургския университеть ще да се утоли гладът ь имъ. Предъ лми ще се приближи до мелодра големиягъ празникъ има в е л и к а почне тази година постройката на мата. За своя партнйорка той е изпость. Празника на Слънцето е сж- „катедрала на учението", която ще бралъ Джобина Ралсонъ и с ъ нея що така празникъ на обновлението. има „само" 33 етажа. е сключилъ догеворъ. Интересно Всичко требва да се обнови: като ще бжде да се гледа тоя погнатъ * почнешъ отъ дрехите и свършишъ коми.чъ въ драматични роли. съ душата. Числото на автомобилите въ Сж Хората ходятъ отъ кжща на кжща единените Шати е почти двадесеть и навее, жде ги посрещатъ и гоща- милиона. Числото на убитите отъ автомобили презъ 1926 г, 21627. ватъ най радушно. И на всички раздаьатъ цветя, и Числото на умрелите отъ отровенъ Революционния музей въ Петро400. Числото на уби навсекжде ржеятъ цветя. В с е к а алкохолъ градъ е намерилъ у единъ антиклинчуьане 29 (въ цветна вейка този день минава презъ тите чрезъ варъ въ сжщия градъ единъ дъ 1925:16) отъ които 22 негри 6 бе двадесеть ржце. лг гъ ржкописъ на Наполеонъ I. Хиляди благословии се произна- ли и единъ индиецъ. Текста на ржкописа е написанъ сятъ за тази вейка, докато стигне н;а големъ пергаментовъ листъ. То до последния си притежатель. И то зи ржкописъ с е отнася къмъ вре зи, който получи венкага презъ вемето, ко.ато Наполеонъ I е прекачерьта и не^а кому вече да я пре ралъ въ Мое ва и съдържа една даде, той я скрива и залазва гриж Съветска Русия ще даде наскоро военна заго^едь на великия полко ливо, както ние запазваме върбата титлата професоръ на „интелекту ве децъ. на Цветница — цЬпа година . . . алния фенсменъ" Николай Назаровъ, На пладне е най главната часть 16 годишенъ, който на тази си въз на тържеството. расть е най-младия професоръ въ Вь храма, препълненъ съ разхвър Съветите. лени по стеьите из.брежения на ракътъ Когато е билъ 10 годгшенъ тей б.гове и богини, се извършва цере пс стж; илъ въ Ташкентския колежъ, На пйследньото заседание на. ме монията по жертвоприношението и молитвата къмъ Боса — Върховно гдето свършилъ за 4 голини кур- дицинската академия въ Парижъ ccieie по математика, история и Д-ръ Шашонъ н.аправилъ докладъ то сжщество философия — една материя, която откосително заразил елностьта на После съ особенни химни отъ хра другите ученици вземали за 10 го ракътъ. Отъ произведената енкета ма излиза тържествена процесия, на дини | става/.о явно, че въ 79 случая ра чело н а която се носятъ всички Ректора на университета възнаидоли, които се намиратъ въ хрема. градилъ своятъ необикновенъ уче- кътъ се предавалъ по наследство. Презъ греда процесията се отпра никъ съ званието лекторъ по мате Наблюцавани били и 25 случаи отъ ракъ, при които страдали мжжътъ вя за полето, за дъбравите. матика. и жената.
ХУМОРЪ Добро начало Господарката (къмъ новата слу гиня): "Още едно, Мария, ако моя мжжъ си позволи даже само веднажъ да бжде нахаленъ, ударете му порядъчна плесница. Слугинята—Да, милостива госпо жо, азъ го правя и безъ да ми нап мнювате, — той получи вече две плесници.
Детски уста.
Кино
п
— Ти, А^арио, защо. се кжпешъ безъ трико? З..аешъ ли, че ще кажа на мама? • — Ние сме на смесения плажъ, а азъ много добре чухъ, когато вчера мама казваше на леля, че на смесе ния плажъ всичко е пезволено!
Скучно
г
Изъ Съед. Щати
РМОПИСЪ НО HU0JE0HI
Единъ илодъ фрноменъ
Заразителенъ ли е
— Какъ прекарвате на куроргъ,
Веро? — Снучае*гъ. Никанви разалече ния нема: нито единъ пожарь съ човешки жертви, нито е дьо самоу бийство съ романтиченъ край, нито една кагеетрефл по линията. Екъ, наи.тина преди ьеколко дни една госпожица падна отъ балкона върху единъ господинъ, но отъ тсва нищо не излезе—тя просто се омжжи за него!
Между
приятелки
— Вие за какво говорихте вчера съ Димигровъ въ градината? — За нищо—устата ни беха заети. — Хайде, де,—съ какво? — Съ щлувки!
Услокоилъ — Какъ мислите вие, моята же на обича ли ме ? — О, азъ мога въ това да ви уверя. Вчера тя ме помоли да не я целувамъ по устните, тъй като тамъ било вашето любимо место.
Единъ вееедъ човЪкъ Моята жена тежи 100 кгр. Отъ какъ тя започна да пази диета, все ка седмица намалява съ 5 к р. Ако това продължи псвече, следъ 20 седмици взь ще сегана безъ Жена.
)1зъ операта Певицата се обръща къмъ режиейора следъ излълн.ението на своя номеръ: — Днесъ, мисля, че не пехъ фа лшиво. — Да . . не . . Само на едно место ? — Кжде? — На сцената.
Печатница „Вари. Поща" Пор'
216