БРОЯ ЛВ.
2
Редакция и Администрация ул. Гургулята" № 3. Телефони : 229, 251, 114.
Весела Виена
РЕДАКТИРА: в. П Л В У Р Д Ж И Е В Ъ
АБОНАМЕНТЪ : За година 100 лв., Чг год. 60 лв. 3 месеца 30 лв.
Паулъ Вегенеръ
2 лв.
Черната Венера!!
Прочутата танцьорка Жозефина Бекеръ — Божеството |]на Франция |
Дора]Дуби — прочута виен ска тлнцьорка
Купиежъ
БРОЯ
Пррчутиядгврмански Кино-артистъ^
Изъ^дебритй на Африка
Брианъ и Поенкаре — из работени като кукли отъ парижката фирма за детски играчки Адриенъ
Студия изъ берлинската ху дожествена академия
Нашити дами Интересна игра презъ деньтъ, въ които се празднува праздникътъ на младостьта
ТанцътъТиа смъртьта
Единъ оргинвленъ бвнски косгюмъ
Изпълняван* отъ берлинската балетна група Марионъ Хермвнъ
Ериесъ и Ивона
Любимата танцьорска двойка, на парижани
Стр. 2
№>мо кой до сяди
[
Въ Бразилия живеятъ е; инъвидъ мечки, които разчупватъ орехите Едно куриозно -затруднение е из- по сжщия начинъ, по който прави питалъ еждътъ ьъ' Тексасъ, Аме това чевекътг. ТЬзи мечки посещарика и то ето защо};. ватъ често блатистата равнина, где Преди некслкО месеца една ма то въ изобилие рестятъ палми, кс шинописка, чиновничка въ универ ито раждатъ ор4хи xipvлични на ко ситетв въ Тексасъ, на име Мисъ Ре косовите. Въ зрелъ видъ тези оре бека Рсжеръ, се явила предъ ди- хи сж покрити съ едно маслено ректбра на една банка, представила вещество, което е сладко на якусъ . се за журналистка подъ името Мисъ и е едно отъ любимите лакомства Брадлей и го помолила да й позво на мечките. Не малко имъ се ха ли да напише нещо на една отъ ресва и вжтрешностьта на ореха, банковите пишущи машини ьоято прилича на костилката на ко Директорът ъ радостно й предло- косовия орехг. Сладкото вещество жилъ столъ и тя седнала да пише. по повърхност ьта на плода, те лес Къмъ 1 и 15 ч. сл. обедъ, когато но изблизваТъ, а с ъ черупката повсички отъ байковите чиновници стжпватъ точно тт й, както пестжпбили излезли за обедъ, тя, Мисъ еа и човекътъ. Т е отнасятъ съ ше Ре бека Рожеръ извадила отъ джоба пи орехите до некой камъкъ, удси единъ ревзлверъ и го насочила рятъ ГИ В Ъ него и ги разчупватъ. срещу директора, който едничгкъ Ако срехътъ е много твърдъ и не билъ останалъ съ нея въ банката. може да се резчупи по този начинъ, Така тязадигнала отъ касата една те го слагатъ на земята, взематъ значителна сума иизбегала с ъ ед> нь педходящъ камъкъ и го удрятъ то автомобилъ, който я чакалъ вънъ. чно върху ореха, а сами отскачатъ При такова нападение, споредъ на стрени за да не би камъкътъ ам-риканските закони, макаръ че да ги удари. Следъ като разчупятъ нема убитъ човекъ, нападательтъ optxa, т е изгризватъ сърцевината се наказва съ смърть. Предееца- му сжщо тъй, както правятъ тева тельтъ на ежда отправилъ покана туземците съ разчупените срехи. до 12 еждии да участвуватъ въ про Понеже въ равнината редко се нацеса, обаче получилъ отказъ. Аме миратъ камъни, мечките отнасятъ риквнцигв иматъ чувствително сър набраните плодове до нвкоя близ це за да оеждятъ на смърть една ка каменлива височина, гдето ги толкова красива девойка. разчупватъ. Твзи места сж покри Дали председательтъ ще камери ти съ орехови чурупки и т е пред12 нечувствителнл елдии за да по стагляватъ единъ видъ, мечешки стави хубавата М/хъ Ребека Рожеръ трапезарии. на електрическото столче, това не знаемъ, но по вероятно е да намери 12 претенденти, които не ще се ровятъ въ миналото на хубавицата, и биха поискали ржката й. Единъ американски филантропъ, който е пожелалъ името му да ос тане въ тайна, е съсбщилъ, че е готовъ да i ожертвуеа единъ милионъ долара за пропаганда на ми Английското списание „Спирити- рът ъ. Тези пари той е готовъ да чески прегледъ" съобщава следния предостави всекиму, който докаже, много интересенъ случай на мате- че ще може да ги употреби разум риализацих: но за това дело. Представительтъ нгкой си Една в.черь, чиновникътъ въ чест на този филантропъ, на банка, Ернестъ Бърдбнгеръ, се Уйлъ, предполага, че ще може да върналъ въ кжщи кт > ^ 11 чеса. използува за герната цель услуги Той запалилъ електрическата лампа т е на. църквата, печата, конематоги започналъ да се разсъблича, кс- рафа и радиото. гето сгвсемъ неочаквано, вратата се отворила и некой влезалъ. Уплашенъ Берденгеръ се обърналъ и за големо свое очудване, видЬлг предъ Тези дни въ пристанището Канасебе си, починалия преди две сед гава, близо до Токио, неочаквано мици свой колега Херингенъ П . . . . се появило едно стадо отъ 9 кита. Уплаш-нъ и изненаданъ едновре менно, Бърденгеръ неможалъ да Изплашените рибари вдигнали Тре вога и повече отъ 5000 лодкари каже нищо. ловци се спускали срещу китсветЪ. Така минали не! олко минути. НайВъоржжени съ бамбукови тояжки, после М1РТВИЯ ПрОГОВОрИЛТ:. Той ПОмолилъ Бърденгеръ, да поправи една старинни мечове и лопати, т е въ сторена отъ него грешна при водене продлгжение на 24 часа преслед на счетоводните книги. Касаело се вали животните и убили седемъ до една грешка, която игЬла да до отъ техъ. несе на банката загуба 8000 лири стерлинги. Следъ като получилъ" обещание, че грешката ще бжде поправена, Това растение се среща въ Ника Херингенъ П . . . си нзлезълъ, като рагуа (Центр. Америка). Ако се отпемолилъ Бърдингеръ да поздрави кърши една клонка отъ него — рж всички колеги чиновници въ банката. ката чувствува силно електрическо По уверенията на Бърдингеръ, сътресение. Отклонителното дейст мъртвг я билъ облечень съ работния вие, ксето това интересно растение си костюмъ и носель своя старъ причинява на магнитната стрелка се бастунъ. чувствува още отъ 7— 8 крачки. Ако магнитния компасъ се постави надъ растението — стрелката започва да На прилича еъвсемъ се върти кржгообразно Най силно — Нали тази роза съвсемъ при то електрическо действие на расте лича на мене, Жанъ? нието се проявява къмъ 2 ч. по — Но где й сж бодлите? с бедъ. едиа
. . .• Те сж диваци, но ке и зве рове; липсва имъ каквото и да бито форма на управление, но не сж разхайтени. Ако ги меримъ съ нашата възпитателна мерка, т е не сж въз питани, но сж надарени съ забеле жителна интелигентност ь. Темпераментъ детски, който показва ра достьта на малко дете спрямо найдребните неща и все пакъ т е сж способни да страдатъ, като най зрелите измежду нашите цивилизо вани мжже и жени. Дебрите изме жду техъ си оставатъ обри и до край, Безъ религия, нЬмайки и най-малкото понятие за Бзга, т е ще споделятъ трапезата си, съ който и да било изгладнялъ човекъ и за техъ е напълно естествено да се грижатъ за възрастните и останалите безъ средства. Радватъ се на добро здраве, на чиста кръвь, не познаватъ пороци те, заразите, л о ш т е навици. Игра та зарадъ гт=хъ е порокъ. Съ право те сж едничъкъ честенъ наредъ на земната п о в ъ р х н о с т ь. Е д и н ъ о т ъ м о и т е при ятели ги кръсти: анархистите фило софи на севера. . . Надевамъ се, че нищо неще Lee предприеме за цивилизоването имъ. Подобни усилия,' ако достигнатъ до техъ, ще иматъ като резултатъ раз рушаване на техния първобитенъ комунизъмъ, тъй необходимъ за сжшествуването имъ. Достатъчно е да имъ се втълпи идеята за заплаща нето, за правото на собственссть върху кжщите и храните и т е ща станатъ еднакво егоисти, като насъ цивилизованите. Днесъ всеки ловъ, който по коли чество надминава единъ тюленъ, е обща собственость на племето и ни кой неноже да гладува, а пъкъ съ седа му да е ситъ. Ако съседа му има два ловни уреда, то той ще даде единия на оногева, който нема нито «динъ. Расата е запазена благода рение само на това чувство за дру жба. . у Научихъ ги на некои) отъ основ ните принципи на хигиената и гри жите спремо телето, лекуването на по лекитв болести, на раните и др. по-маловажни случаи, обаче мисля, че тукъ требва да се спре техното цивилизоване. Моето мнение не се обосновава на теорията или предразсъдъците, а на осемнайсеть годишните изучава ния и лични опити посредъ техъ. Тъй говори за еснимесигв на Се вера изследователя на Северния Полюсъ Комендантъ Пири. Изъ „Н-mpton Magazine*. Нигеръ.
Убитъ въ деня на свадбата си Въ едно белгийско селце, когато свадбената процесия се отправила за дома на невестата, единъ пиянъ минувачъ се спусналъ да прегърне младожанката. Тя го блъснела. Пи яния™, озверенъ, извадилъ ножа си и го звбилъ въ гърдите на мла доженеца. Сжщиятъ свещеникъ, кой то току що извършилъ бракосъче танието, требвало да изповеда умиреющия младоженеца.
хубавица
Оригинално премия
Тайнствения светъ 1
i
Ловъ на китове
Електромагнитно растение
Малки разкази на Олга Ханджнева
I. На плажа Хората предъ Бога сж равни, И — предъ слънцето. Тука на песъка се чувствуЕа най вече тева. Наистина! Всички сж голи: мжже, жени, деце. Злото, умразатв, ненавистьта и по рока сж смъкнати. Една само Красотата, боса, пряма и чиста, се разхожда, съпроводена отъ хилядите пажове на стрветьта. И още — отъ пъстрата музика на разноцветните, кестюмчета: Бели, Червени, Портокалови, Сини и
Съоброзителнит* мечки
О, хората равни.
предъ
Черни, слънцето сж
2. Луна. Отначало морето е тъмно, мълча ливо, страшно. Секашъ спи съ отворени очи и сънува своята приятелка — небето. Никаква лодка не се мерка по него... И — постепенно се подава лу ната: обла, медночервена, безстраст на като прветарела жена. Една слаба, лимонено жълта иви ца блесва въ водата. Отъ луната до бр*гътъ. И —- сб повече и повече се раз ширява тая ивица,
А по гребените на малките вълни, заиграва среброто. Среброто откраднато отъ скжпите нанизи на луната, Която се издига, надига, бавно, неусетно и съ останалата си любовь, с ъ прозрачносинята си мантия по крива брегътъ. Пакъ е т и х о . . . Хората гледатъ молитвено окаменели: спокойното, безстрастно лице не престярелата луна, белете ивица и вечната покривка на н е б е т о . . . Вече високо е луната. Три лодки отиватъ навжтре въ морето. Некой пее, проточено, съ печаль. Тжгува по нея или по отдавна из губената си любовь!?
3. Алеята Вечерьта хората — уморени отъ слънцето, задуха, нагорещените
Една стъ любовниците на Людовикъ XV, мвдамъ д'Еспарбесъ, била много лекомисленна. Еднажъ между нея и кральтъ се зевелъ следния дмалогъ: — Вг.е отдавате внимание на вси чките мои поданици! — О Господарю! — Вие сте била въ връзки сь херцог ъ Шуазалъ? — Той е тактвъ мегъщъ! — Съ маршелъ Р*шельо? — Тсй има такъвъ тънъкъ умъ! — Съ кавалерътъ Манвилг? — Той има такива красиви крака! — Дсбре! Но нищо подебно у херцогъ д'Омоьъ нема, а вие и съ него сте имали връзки! — Ахъ, геспедарю! Той а пъкъ, тъй привързанъ къмъ Ваше Вели чество! *
*
*
Единъ поетъ, който мннавалъ за лешъ писачъ на стихове, г.омолилъ веднажъ Волтеръ да му напише, ка то предговоръ къмъ новата му кни га, едно стихотворение. — Отъ кой видъ и въ кекъвъ стилъ искате да бжце стихотворе нието? попиталъ Волтеръ поета. — Ахъ, както обичате!—билъ отговорътъ — не си блъскайте много главата. Стихотворението може да бжде и нещо съзсемъ сбикковенно. — Нещо обикновени. ? — попи талъ Волтеръ — топва, защо не си го напишете самъ? г * Единъ благородникъ, чакалъ да бжде приетъ на ауденция отъ краль Хенрихъ IV. — Кога ще бжда приетъ, — по питалъ той кралския секретаръ. — Негово Величество е боленъ и не ще може да Ви приеме. — Но азъ чакамъ ваче неколко дена! — Елате утре пакъ — казалъ сек? ретарьтъ. Благородникътъ си тръгнал*. Въ коридора, обаче, той срещна лъ една дама, която криела лицето си задъ вуалъ. Благородникъ полюбопитствувалъ и я преследилъ. Дамата влезлв въ кабинета на краля, а благородникът^ останалъ да се разхожда въ коридора. Цели два часа се разхожда лъ тсй най-после, отворела се вратата на кабинета и отъ тамъ излезла еле гантна дама, облечена въ зелено. Следъ неколко минути на вратите се показелъ и краля. — Нали Ви казаха, че съмъ бо ленъ и не мога да Ви приема? Защо чакате о щ е ? — Ваше Величество,— стговорилъ благородникъ тъ, правейки дълбокъ поклонъ — азъ виждамъ, че сте вече здрави и моля да ме приемете. — Не мога да Ви приеме — бо ленъ съмъ, елате утре. — Позволете Ваше Величество, но азъ знамъ, че не сте боленъ: азъ видяхъ кога дойде Вашата болесть, видяхъ и кога си отиде. — Какъ така? — попита Хен рихъ IV. — Така. Тя току що Ви напусна— беше облечена въ зелено. И Вие сега сте здревъ, нали, Ваше Вели личество ? Хенрихъ IV оцекилъ остроумието на благородникътъ и веднага го приелъ, стени, хилядите отражения на мо рето — бегатъ на алеята. Алеята, потисната отъ четири реда липи и начупената светлина на мно* гоцветните фенери. Отъ двете й страни музика: Арии, хора, нередни песни, фоксътротъ, дивашки викове, кресъци, куплети. Всичко се слива въ една красива мелодия. Мелодията на любовьта, безгри жието и веселбата. Хората се смеятъ, шумятъ, разговарятъ високо, танцуватъ, опиватъ се отъ бира, вино и лекия ароматъ на помадата и парфюма. Те искатъ да се замозабравятъ, да пропуснатъ тежкия кошмаренъ тренъ на нощьта. Ето, алеята имъ дава това!
Панчо Мнханловь
Знаменити хора Вь Кобаяши близо до Ниацаки (Ялони«) пожар ъ е унищожи лъ 600 кжщи. Жертви Hi ма.
Жетва
— Ужасенъ уреганъ въ Шстландия е причинилъ смъртьта на 16 души. Рангните се изчисляватъ на некол ко стотинъ. Близо до Кьолнъ (Германия) единъ английски гараходъ се • сблъскалъ съ германския параходъ „Не1епе", което е причинило потъва нето на последния. Капитана му се удавилг, —Числото на безработните въ Гер мания, субсидирани отъ държавата, е 20,70,000. —Споредъ статистиката въ начало то на тази година Прага има 737000 жители. —Известния американски филмовъ артистъ Чарли Чаплинъ сериозно е забзлелъ отъ неврастения. —Въ Берлинъ, числото на безра ботните презъ последнята седмица е било 279,000
А я б а р т ъ Айиацамнъ който се прослави въ последните години съ теорията си за относителнсстьта въ природата
Знаете ли, че . . . .
. . . известния краля на автомоби лите Фордъ, който освенъ автомо били, въ днешно време строи и аероплани, е заявилъ, че неговиятъ — Въ Москва е пристигнела пър инженеръ Вилиамъ Майдъ понастоявата група немски работници, идва щемъ работи проекта за постройка щи да се лекуватъ на курортъ въ та на единъ аеропланъ, въ който Русия за сметка на германската за ще м( гатъ спокойно да летятъ 20 души. страхователна каса. . . . америон^кигв биолози Еркесъ и Чакльду сж дресирали едно — Въ Киевъ е билъ организи ранъ примеренъ въздушно химичес шимпанзе, което бърже моме да ки бой, съ участието на аеро-хими- разговаря съ помощьта на жестове ческите и санитарни отряди и вой и мимика. скови части. Чакльдь уверява, че шимпанзето е въ състояние да усвои всичката — Въ Лима, въ столицата на^Пе- азбука на глухонемите и да се раз ру, е станала трамвайна катастро бира съ нея, но членоразделната фа, при която 10 души били убити речь е недостжпназа неговото съз и 33 ранени. нание. . . . сжществува вестникъ. който — Край Азовското море, археоло га Миллеръ е намерилъ следи отъ излиза само въ единъ екземпляръ? Този вестникъ се нарича „Вест неизвестни до сега торговски ко никъ на моя баща", който се пише лонии на Римъ и Византия. и нарежда въ домашна печатничка — Въ общинския съветъ на Бет- и има формата на единъ пощенски наль-Гринъ— Англия, съ 14 срещу листъ. Редактира го Алисе Денсъ, 10 гласа е било решено една часть дъщеря на старъ врхитектъ въ Ио отъ града да бжде наименована ханесбургъ (южна Африка). „Ленински кварталъ". Въ този вестникъ Алиса Денсъ печата само радостни известия, из— Въ Киевъ е починалъ извест бегвайки убийствата, революциите, ния юристъ проф. Мазсръ на 70 г. екзекуциите и пр. възрасть. Той е бившъ водачъ на Стареца Денсъ билъ 90 годи шенъ. руските ционисти. Той си е запазилъ паметьта и зре j ^ . — Въ Бердичевъ отъ 46 човека нието дотолкс ва, че може да чете обвинени въ убийството на 20 че- само едрия шрифтъ на домашната кисти, въ това число и председате печатничка. Обикновенния вестникъ ля на ГПУ, 18 души сж осждени не е за очите му, И неговата дъ на смърть, а останалите на затворъ. щеря (60 годишна) за да направи старостьта на своя баща щастлива, — Въ Парижъ е осжденъ на печата ежедневно за него своя вест смърть богаташа Гюйо, обвиненъ, никъ. че е убилъ своята любовница Ма . . . въ Лодзай (Амврика) е отберия Луиза Белаге. лезанъ страненъ случай, който про извел ъ голяма сензация въ сждебните, полицейски и медецински кржгове Офицера отъ местния гарнизонъ поручикъ Паонкъ, който се върналъ отъ служебна командиров ка, намерилъ въ квартирата си гоНикога за мжжътъ не се сжди по лемъ безпорядъкъ, а жена си — неговите дрехи, а по дрехите на не спяща въ стаята си. Всичките опити говата жена. на поручика да разбуди жена си останали напразни и той повикалъ (Лордъ Деуръ). лекарь. Последния констатиралъ, че Въ 2000 година, за най-големи жената на поручикъ Паонкъ се на Събития отъ първата четвъртина на мира въ състояние на хипнотическа миналия, векъ не ще бждатъсметани, летаргия. нито р/ската революция, нито гоНещастницата била пренесена въ лемата европейска война, а проме болницата, гдето продължила да се ните въ положението на жената. намира въ летаргически сънь. Жи (Дентурн Магазинъ). вота й билъ подържвнъ съ изкуст Хората, които винаги говорятъ за вено хранене. Между това полиция разследване доброто старо ьреме, приписватъ по та произвела кварата на младото поколение, на и устансвила, че въ квартирата на различни причини, никога обаче на поручикв сж влезли 3 — 5 крадци, които първо сж хипнотизирали г жа наследственостьта. Паонкъ, а после ограбили кварти (Арканзаски вестникъ), рата. Автомобилътъ не е опасенъ. Той е винаги спокоенъ, песлушенъ, и лекъ зе водене и никоге не „подивява" — само шофьорътъ често е глупавъ, невнимателенъ... или пиянъ. Новъ дълъгъ тунелъ се строи зв (Птн Парнаиенъ). линията Фиренце — Болоня въ Ита лия. Новиятъ тунелъ ще има дъл М а й в и с с к к я т ъ и у м и н ъ в ъ жина 18 510 м. (Симплонския тунелъ Е в р о п а е току що привършенъ Ф 19103 м ) . Работите вървятъ муд въ Bochum (Германия). Кумина има но, защото земните пластове, презъ височина 141 метра. Основата му които требва да мине тунела се има диаметръ 1950 м., а диаметра състоятъ отъ песъчникъ и глина; затова постройката се нуждае отъ при отвърстието 6 5 метра. Сако и Ванцети продължаватъ гладната си стачка, която днесъ брои десетия денъ.
Малки истини
Единъ r u t i n тунелъ
Отъ небето се сипе върху пламналата земя златень дъждт, Тежкитъ класове на пшеницата пиятъ огненигв капки и клюмвагь — преситени отъ слънчевото злато. Черни, груби, силни ржце размахватъ с р е б ъ р н и * сърпове и подъ тъхната волна песень падагь класовегЬ на богата жетва. По изронения, прашенъ пжть, огъналъ като сивъ поясъ бременнигв ниви, скърца тъ претоваренигв коли, . . . Тамъ нвкжде край засмЪното село тичатъ като луди диканигв и подъ запаления кремъкъ бликатъ, като златни сълзи, тежкитъ зърва на пшеницата. Слънцето извива надъ пъстрите синури, целува съ бащински устна бронзовитъ чела на своитъ синове - - рожбигв на черната угаръ — и запъло своята тържествена песень, песеньта на Твореца, завива задъ синит-в баири, за да грабне въ златнитЪ си люлки рожбит-b на другия свЪтъ. Надъ земята разперва чернитЬ си, хладни крила нощьта, и тихичко, на пръсти подема своятъ маршъ, кргй слупенитъ хижи на се ляците за да не смути почивката имъ, и изпълва съ радостни видения тъхния моренъ сънь. Бистрата и палава рекичка, затичва като вранъ ковь изъ долината и запъва своята игрива, весела песень, която глумливото ехо грабва съ дръзката си ржка и попилява, като сребъренъ дъждъ — хей тамъ — да лече въ ТЪМНИТБ пазви на хладната и мтлчалива нощь. Хиляди, хиляди кротки ангелски очи се взиратъ отъ небето, а бьлата, току що из къпала се въ океанигв луна — спира средъ ГБХЪ и ги кара да примигватъ отъ очаро ванието на девствената й п а з в а . . . И когато разсъмнв и на истокъ Слън цето запали своятъ буенъ огънь — полето гръмва пакъ отъ жетварски!* пъсни и отъ пъсеньта на сребърните сърпове, Волната и скръбна пъсень на бронзовитъ рожби на черната угарь и на Твореца — Свънце, . . Пикадоръ.
Жптънъ Синклеръ П р и к а з к а аа м ж ж ъ т ъ и жената Имало едно враме единъ мжжъ който се оженилъ за една жена. Минало време, единъ день, мжжътъ казалъ: „Обичамъ всичките жени. Менъ ми е потребна много любовь." И жената казала: „Обичемъ вси чките мжже. И менъ сжщо ми е потребна много любовь". Но мжжътъ отвърналъ: „Ако говоришъ тъй ще ти стоваря единъ буздуганъ по главата". И жената се преклонилв и каза ла: „Прости ми, повелителю и гос подарю мой!" Изминали десеть хиляди години. Мжжътъ заявилъ отново: „Обичамъ всичките жени. Менъ ми е потреб на много любовь." И жената отговорила: „И менъ сжщо ми е потребна много любовь. Обичамъ всичките мжже". Но мжжътъ отвърналъ: „Ако говоршгъ тъй, ще се разведа съ тебъ и ти сама трудно ще си искарашъ прехраната". И жената казала: „Ти си зверъ!" Минали сто години. И мжжътъ пакъ захваналъ: „Обичамъ всички т е жени. Менъ ми е потребна мно го любовь." „И съ мене е сжщото, опекла жената. Обичамъ всичките мжже. Менъ ми е потребна много любювь. И ти самъ знаешъ, сега азъ мога сама да си изкарвамъ прехраната". И мжжътъ отговорилъ: "Щомъ като е тъй, време е и азъ да се науча да се отнасямъ по иначе съ тебе". И женвта казала: „Най после!" Нигеръ големи подпорни постройки отъ дърво и железо. Работите на Симплонския тунелъ беха много по-лесни, защото той минава презъ гранитъ и гнайсъ. Симплонския тунелъ се състои отъ два съседни тунелг, отъ които всеки има по една железопжтна линия, докато новия тунелъ ще има две линии. Новия тунелъ е започнатъ вече отъ 1913 год. Сега работите са про дължиха съ по-го лема енергия, и се надвватъ, че той ще бжде готовъ въ 1930 год. — Съветската флота въ Черно море нескоро ще започне своите големи маневри.
Споредъ „Пари Миди" въ деня, когато умрелъ краль Фердинандъ, между кралица Мария и Братияну станало едно спречкване, което било тъй бурно, че кралицата заплашила Братиану, че веднага ще замине за Парижъ п р и своя синъ Каролъ за да д е л и неговата еждба. Споредъ в-ка крал цата щела да бжде задов. лена, кога го влезе въ регентския съветъ. С о ф и я 30. Василъ Христо въ отъ с. Костурниьа, рат очирско, ималъ репутацията на престжпенъ човекъ, поради което билъ заплашенъ отъ майка си, че ще бжде лишенъ отъ наследство. По сжщия ПОЕОДЪ ТОЙ вчара се спр&чкалъ съ нея и я съ сек ьлъ съ брадьа, следъ което избегалт. Ссфия 30. Снопи столичния общ. ст вегъ взе реи.ение пративъ възстан:вяването на църквата Св. Неделя. Кмета г. Вазоьъ декларира п р е д ъ съвета, че още днесъ ще нареди да се спре pa6oia;a по постройката. С о ф и я , 30. Инцидента съ м-ръ Христовъ въ камарата е повдигналъ недоволство средъ неговите прия тели — бивши цанковисти, особено въ врачанско. Отъ тамъ сж изпра тени до м ръ председателя неколко телеграми. Цанковиста Никола Савовъ заявява въ телеграмата си, че станалия инцидентъ съ м-ръ Хрис товъ е невъзмеженъ парламентаренъ скандалъ. Групата на прогресистите требва да защити честьта на министра, а прогресистите въ Бълга рия да се сплотятъ и протестиратъ. Споредъ последните сведения отъ Букурещъ, ромжнекото правителс тво е спрело неколко български ежедневници, излизащи въ Добру джа. Спрени сж вциттз: Правда, редактиранъ отъ г-нъ Стефановъ; Но во Време—Дърленски и даже националъ цераниския в. „Свобода". в. Добричкикуриеръ сжщо е спренъ а редактора му студентъ г.,Л. Станчевъ, 24 годишенъ, билъ ьеколко пжти арестуванъ, битъ и заплашванъ съ по тежка участъ. Пловдивъ 30. Елена Григорова, 18 годишна красива девойка, била въ любовни връзки съ единъ младежъ. Разочор.вана отъ обстоятелството, че любимия й другарь охажвалъ и друга една госпожица, тя се снаб дила съ сублиматъ и се самоотровила.
Тшствення сондъкъ Въ 1814 година въ Лондонъ умрела тайнствената жена Джоанна Сауткатъ, именуваща се още „Божа майка" и мечтаеща да основе нова религия. Джоанна умрела безъ да се омжжи. Тя оставила цела група поклонници, и имъ завещала своята религия и своя . . . сандъкъ. Сандъкътъ на Сауткаръ билъ много здраво заключенъ и тежвлъ 11 фунта. Какво е имало въ него? Дж. Сауткаръ завещала сандъкътъ на своите последователи при усло вие, че той може да бжде отворенъ само въ приежтетвието на 24 епис копи и то въ години, когато Англия преживева народно бедствие. Отъ 1814 година до днесъ Англия е преживела не малко бедствия, но събирането на 24 епископи не се удало. Най-сетне сандъкътъ стеналъ собственость на Обществото за физи чески изучвания. Съдържанието на тоя теинственъ сандъкъ не на шега заинтересувало учените. И сега той билъ изследванъ съ помощьта на лжчите хиксъ. Указало се, че сан дъка съдържа: стариненъ револверъ съ кобуръ, прикрепенъ у една курт ка, една глава на костенурка, пръстенъ, пари и единъ предметъ, напомнящъ сгънатъ пергаментъ. Явило се подозрение, че револвера е при крепенъ къмъ сандъка тъй, че щомъ се отвори да изгърми. И до днесъ тоя сандъкъ стои заключенъ и ни кой не смее да го отвори. И пази* своята тайна.
Чудесата иа техниката
I на
Ползата
животнитг.
Хогата не сж единствените сжщества, които сипостввятъ постове, за да ги предупреждаватъ отъ ог асностите и нападенията презъ време на война. Природата е надарила много други животни съ тази сюбразителносгь Оби;ателите на Южна Африка, често сж имали случай да се убедятъ въ необикновенно раз умното поведение на мечните — бебуини, когато требва да се пазятъ отъ хората и леопардите. Те си усфойватъ сжщински гар низони и поставятъ на разни пунк тове часовои, които се сменятъ не колко п ж и презъ деня и нсщьт-. Ако талева мечка — часовой .забе лежи врагъ, веднага надава ревъ, който изпълня целата гора. Тарпаните — дивите коне въ Цен трална Африка сжщо така схреняватъ своя1Ъ табунъ Когато табунътъ се движи по равнина — жребците вървятъ малко по-напредъ. Редко животно е надарено сь такъвъ тънъкъ слухъ, както дивия конь. Кога то той забелЬжи надалечъ нещо по дозрително, той изтичва напредъ, вдигайки нагоре главата и опашката си. Табунътъ при този знакъ се спи ра.' Ако часовоятъ не продтлжи понататъкъ, а наведе глава и почне да пасе трева.-— табунътъ се успо коява. Но, ако напротивъ, той се по върне и прониз^телно изцвили,— табунътъ се пониса въ кариеръ на задъ, оставяйки » ребците въ тилътъ си за ариергардъ. Такъвъ обичай за поставяне на постове сжществува и у не* ои пти ци, напр.,. у скворците. Когато *е на ято кълвятъ храна отъ земята, часовоятъ — скворецъ стои високо надъ техъ, на некое дърво и наблю дава. Види ли опасность. той хврък ва и целото ято се пониса следъ него.; Най-добрите часовои средъ жи вотните сж бобрите. Те даже сж по-бдителни отъ хората. Чассвоягъ — бобъръ неподвижно стои надъ вратата на своята дупка или на не кое възвишено место, отъ кждето ви* да всичко наоколо си. Най-лекиятъ шумъ, го заставя да настргх не. Той предупреждава свои е дру гари съ едва чуто ръмжени.е и те веднага се обръщатъ къмъ него. Щомъ опасностьта наближава, ча совоятъ — бобъръ се хвърля въ водата, а следъ него и другарите му, За мигь предъ очите на ловеца не остава нищо. Животните пснексга служатъ сж що така за неволни часовои и за щитници на човека. Ако сте въ Индия и видите на близо до себе си ято пауни — мо жете да бждете сигурни, че задътъхь недалече наближава тигъръ. Разкош ните пера на тези птици привличатъ тигърътъ. Твърде често се наблю дава, какъ тигърътъ, очарованъ отъ ятото пауни, следва задъ техъ, като хипнотизиранъ, безъ да прави опити да ги нападне. Когато пауните се приближаватъ близко до селищата, жителите вед нага се изпокриватъ въ своите хижи и залостватъ вратите си. По такъвъ начинъ темъ се отдава Не само да се спасятъ отъ хищника, но даже и да го застрелятъ.
филмовъ актьоръ Британскиятъ легиснъ, съ цель да увековечи памятьта на падналите герои презъ големата война, снима филмъ подъ название: „Споменъ". Въ числото на артистите е и уелския принцъ. Току що е била снетд сцената, въ която той е представенъ въ щаба на английската армия, ко гато пише писмо на маршала Хеикъ.
Заспалия ипшиннстъ „Красная газета" разправя след ния характеренъ случай, изъ съ ветската железопжтна служба: Машинистътъ на единъ бързъ влакъ заспалъ въ момента на движение. Тридесеть километра влакътъ е пжтувалъ съ заспалъ мвшинистъ. Ед. ва на една гара вследствие тре вожните сигнали и викове билъ съ буден* и спрелъ влака.
Хуморъ — Е, Катя, помогнаха ли ти мор ските бани? — Да, да! Утре Ивановъ ща дой де да i ска ржката ми отъ мамичка!
Въ кооперативния театръ — Каква висока нота взема Ми ми Балканска! — Е да— ти ела утре даобедвашъ у дома и ще чуешъ какви ноти взе ма моята жена. Престо феноменални!
Семейно щастие
Единъ американски инженеръ е изнамерил ь горниятъ типъ аероавтомобилъ, който като разпери крилата си — лети, а каго ги при бере — движи се като автомобилъ
Нова теория
Колко живеятъ животните
ЖЕНАТА: Както виждашъ пакъ « м ъ седнала да ти кърпя бельото. Ти можешъ да се считашъ щастливъ, че имашъ жена. Какво би правилъ, ако ли немаше? МЖЖЪТЪ: Ако немехъ жена, щехъ да мога да си купя ново бе льо.
Защо
за п р о и з х о д а на ьулканитЪ
До екс рз хората много малко зна яха за продължителностьта на жи Какво сж в)лканите? Действител вота у дивите х ивотни. Сметаше но ли сж предпазителни клапи, чрезъ се, че коня живее три пжти по ве които изъ цгнтъра на земята изли че отъ кучето, че чевекътъ живее затъ вещества, препълнили гигант три пжти повече отъ коня, еленътъ ския котелъ, нереченъ земя? — три пжти по вече огъ човека, — Не. — казва днесъ единъ орелттъ — три пжти по вече отъ ученъ внгличанинг: Вулканите не- елена и джбгть — три пжти по мвтъ връзка съ огнената i*aca въ вече стъ срела. центъра иа земята, която низ сжщо Неотдевна единъ житель на край не познаваме, — те сж язление, брежния африкански градъ Думкоето В Ъ З Н Ч К Е В не далечъ отъ зем баръ, съсбщилъ, че една чайка, ко ната повърхность. Техниятъ механизъмъ е такъвъ: каменните маси ято той намерилъ на брега съ с ч у въ тестообрезно или даже въ пенъ кракъ, преживела въ негова течно състсяние, лежащи подъ са та градина 30 години. Обикновено мата земна кора се стремятъ дв се животните не живеятъ дълго; тризвтвърдятъ. Те сж пропити съ га десетт-вхъ години сж пределния жи зове и водни пари, намиращи се вотъ на по вечето отъ техъ. Само подъ високо налягане. Твърдявайки орелътъ и гарванътъ живеятъ по се, те се повдигатъ къмъ земната вече отъ ст.о години. Въ Франция кора, налягането се намалява и га има шарани, които сж живели не зовете излизатъ на повърхнюстьта, колко века Златните рибни живе увличайки съ себе си и полутечно ятъ до 30 години. Делфините на триста години се чувстватъ като то вещество. сжщински младежи. У единъ любиДругата теория се състои въ то тель не пойни птици, единъ славей ва, че въ вжтрешностьта на зем въ клетка живялъ 23 години. Единъ ното кълбо сжщестауватъ маса ра ястребъ въ Хамбургската гралина е днеактивни вещества, които отде- живелъ 118 години*. Лъвовете и ти лятъ отъ с бе си голема теплина и грите съгласно наблюденията живе превръщатъ твърдите вещества въ ятъ 30—40 години. Колкото се от течни, които следъ това премина-, нася до лисиците, зайците, вълци ватъ въ състоянието на кипение и те, мечките и др. животни, технаизбликватъ на п върхностьта на зе та пределна възрасть е трудно да мята. се определи. Неволята много силно изменя условията на живота имъ и наблюденията, които се правятъ въ Зоологическите градини немогатъ да Американците внасятъ на своите служатъ за верно мерило. Въобще плажове шумно и неуморимо весе твърдятъ, че въ клетка животните жи лие, Те не само се къпятъ, но ус- Ееятъ по вече отколкото на свобода. тройватъ въ водата файф о-клоци, концерти иданцувални вечери. Изключително високата темпера тура на морct ага вода край брего вете на Ф/орида позволява на кжпяшите се съ часове да не изли И у н г е с е р ъ , който съ своятъ затъ на плажа, и морето за техъ другарь Коли, се опита да прелети е станало почти единствената об Атлантическия океанъ и се изгуби становка. Обикновенно явление сж неизвестно где, неколко месеца пре плаващите бюфети, които снабдя- ди своята смърть е игралъ съ усватъ желвющите съ най-разнооб пехъ главната роля въ филмътъ разна храна и питиета. Злобата на „Победительтъ на небето". деня въ американските курорти Този храбъръ ввиаторъ още въ днесъ е танцуването на чарлстона първия си филмъ е поквзапъ изподъ звуците на джаз банда. вънредни артистични способности. Филмътъ е вече завършенъ и тези дни ще започне да се представя въ всички парижки кинематографи. За да могатъ да се платятъ по ЛОНЪ Ч а н е й е завършилъ сни Скоро американските военни дъл гове, единъ английски пастиръ е мането на филма .Ужасъ". Новиятъ прадложилъ да се обложатъ съ да- му филмъ сега е „Хипнотизаторъ". нъкъ пудрата и червилото за уст „ К р а л ь т ъ на чарлстона и весе ни. Този данъкъ, споредъ мнение то на пастора, ще даде по-вече при лата къпалница" е името нв току що ходи на държавата отколкото да- снетия на белградския плежъ юго нъкътъ върху тютюна и сладкиши славянски филмъ. Въ главните ро ли на този веселъ и изпълненъ съ те. мнопо пикантни епизоди филмъ, и г Сега — заявява пастора — нема раятъ първите хора отъ Белград ни една жена въ Англия, която не ския народенъ театъръ и опера. би се отказала да употребява тези предмети отъ .първа необходимост!»". —Въ Ливорно (итал. пристанище) е пристигналъ руския параходъ, чий —Презъ време на представлението то екипажъ, съ изключение на ка въ кинематогрвфическия театъръвъ Монтреалъ—Канада е избухнелъ по- питана, се състои само отъ жени. жаръ, който причинилъ смъртьта —Върховния съветъ на фашистка на 77 деца. По вечето отъ техъ сж та партия въ Италия констатира, били просто изпомачкани по стъл че числото ка записаните членове е бите, 940,000.
— Защо вие, госпожице, никакъ не надниквате въ летния театръ? — Азъ повече обичвмъ мене да надничатъ.
по точно — Ти дълго ли ще ме любишъ, Маня? — Вечно! — А казано по точно: месецъ, два или повече ?
Между еждии
Чшстриъ въ водата
К и н о :-:
Донъкъ върху червилото
— Повервайте, че даже най-искустниятъ кри мина лис тъ може да сгреши. Азъ веднвжъ се сблъскахъ съ една млада жена: хубава, мила, целъ ангелъ. А следъ това се у бедихъ, че въ нея се крие самиятъ дяволъ. — Дяволъ да я вземе, — но какъ узнахте това? — Много просто: оженихъ се за нея.
ОПРАВДАНИЕ
Майката. — И ти не се засрами да се целувашъ мжжъ, съ когото за пръвъ пжть си видела?
Дъщерята: —Не мамо, взъго бехъ виждала вече веднвжъ преди това,