БРОЯ
2 лв.
Редакция и Администрация ул. Гургулята" № 3. Т е л е ф о н и : 229, 251, 114.
БетиБлайтъ
РЕДАКТИРА: В.
П А В У Р Щ Ж И Е В Ъ
АБОНАМЕНТЪ : За година 100 лв., V» год. 60 лв. 3 месеца 30 лв.
Музикалните тържества въ Варна
Изъ Индия
Сборниятъ хоръ Л старитЬ музикални дейци Н. Николаевъ, Ял Кръстевъ и Ив. Стефанс.ъ
Филмова звезда — като танцьорка
Пластичното изкуство
Усмивката
Единъ главатаръ на индийско племе
НеизбЪжность
на германката Берта Грюнъ
Надя Винарова
>
Българска балерини
-А
или краятъ на земната суетность
Край плажа
Известната германска Танцьорка йарИОНЪ.» ХерМЯНЪ
Приятели
Капризите на банската мода
КИТАЙСКА ЦИРКОВА АКТРИСА
на обща трапеза
Илиидень въ Варна — речьте на Л. Димитроаъ
Илиндень въ Варна Б. Галдонъ, виденъ английки ученъ, е заявиль следното по бж дащигв успехи на науката: — Азъ се надявамъ, че презъ своя животъ ще чуя за опита да се отправи ракета до луната и се на дявамъ, че този опить ще бжде сполучпивъ. Въ сжщность тука нема нищо невъзможно. Големата „Берта", го лЪмото орждие, съ което немците бомбардираха Парижъ, притежава половината отъ скоростьта, необхо дима за изпращане една ракета до луната. Ако бехъ милионеръ^ оть тези, които по-щедро жертвуветь пари за спортъ, отколкото за филантро . пия, азъ бихъ потьрсилъ инженеритЬ, които създадоха големата „Берта" и бихъ имъ предложипъ да се занимаятъ съ разрешението на тая проблема. Разбира се, че ьие Tpi6ea да по ставимъ гигантското орждие на върха на не?оя висока планина, где го въздуха е по редъкъ. Азъ не се надявамъ да доживъя времето, когато човекътъ самъ ще се отправя за яуната. Но нема ни що невъзможно за осжществяването на една такава задача. Не се съмнязамъ, че ако вложимъ за постигането на тая зада ча толкова воля и енергия, колко то вложихме презъ поспедната вой на, хората сг.едъ 30 40 години ще достигна тъ Мврсь. На въпроса: дали не мисли, че жителите на другите плачети биха моглл да се спуснатъ на з?мяга, учениятъ отговорилъ: — Ако те сж разумни сжществв, като насъ и се развиватъ по сжщите научни закони, по които се развиваме и ние, те сжщо биха до шл4 до идеята за едно междупла нетно пжтешедствие. Единствената планета, която по нашите наблюдения, покезв?, «е на нея живеятъ сжщества, надарени съ разумъ, то за е Марсъ, гдето температурата е.малко по низка отъ тази на земята и гдето безусловно сжществува и растителность. Ако обитателите на тези плане ти биха пожелали да лойдатъ къмъ насъ, те, наверно, биха сторили това отдавн.а Но трудно е да се предположи че разумните сжщества ка две раз лични планети се развиватъ едно временно и хармонично. Ето защо, азъ не предполагамъ, че А^арсианите ще нахлуятъ къмъ земята.
Веднажъ Внкторъ Хюго звкусвалъ въ единъ ресторачтъ въ Флоренция. Огъ съседната маса единъ гсепо ди гь го запкталъ: — Г-не, Вие сигурно сте фран цузинъ, нали? — Вярно, отговорилъ Хюго, но моля Ви се, по какво познехге? — По то* а, ч- Вие ядете извън редно много хлебъ. Викторъ Хюго, който не обичелъ нивга да ке отвърна на подиграв ката съ подигравка, почине лъ да се свърши закуската и се обтрнапъ къмъ съседа си. — Г не, В/.е сигурно сте германецъ, нали ? — Да, отгеворалъ този, но моля Ви се, по какво познахте? — По това, че Вие ядете безраз борно каквото Ви попадне. *
^анифест&щ.ята на мак. емиграция предъ площадъ „Мусаллз.*
Бронзовият* юноша на м о р с к о т о д ъ н о Всеки день ни нсси кова изне нада. Науката и техниката секашъ сж си поставили за цель да зама ять човечеството съ нови постиже ния, да го поставятъ предъ нови възможности. Вчерашната фантазия днесъ е действителность. Въпросите, кадъ които се измъчваха героите на фантастическите романи, днесъ сж предметъ на занаятие за учените. Н4кога Г. Уелсъ въ романа си „Храната на боговете" създаде особенъ родъ хора— гиганти. Негови т е герои — учени измислиха за цельта храна, довеждаща организ ма до необикновенно развитие. Сега Д ръ Вороновъ, опитите на когото за подмладяването на хора та и животните, предизвикаха сен зация, днесъ работи надъ въпроса за създаване человеци — гиганти. Вороновь твърди, че усилването на половите жлези презъ детската възрасгь, чрззъ присаждане на жле зи отъ другъ организъмъ, ще по влияе за усилването общото раз витие на детето и за увеличгване негсвия ръсть. Мжжътъ и жената, израстнали чрезъ този способъ, ще бждатъ ед на двойка отъ человеци, потомците на които за дълго ще запазятъ отли чителнигв черти на родоначглни ците си. — Тази порода хора — гиганти — казва професора — ще се от личава отъ насъ не само по своя-
Играчката на влже Адаивнъ Вени Следъ много мжки и ядъ Жераръ Стигна въ хубевата столице на мал кото княжество, въ което всичко дишаше радость. Нещастията .и не успехите, които-бе преживелъ, и разочарованието, което всеки день ставаше все по тежко, на бе «а оста вили въ неговата изстрадала душа нищо повече, севенъ едни смътни спомени. Следъ блескаво започната кариера, той стана изведнажъ бездомникъ, когото последните вълни на житейското море беха изхвърли ли въ тоз I градецъ Точно сега тукъ имаше народни тържества. Около него се говореше само за весело организираното чествуване годишнинвтв отъ свадба а [ а князъ Георги съ княгиня Мерия, На всички страни величаеха рла;и ятъ владетель, а особенно милата владетелка, коя го само за една го дина бе спечелила обичьта на вси чките си поданиици. Но Жераръ не вземай е участие въ всичките тези тържества и ма нифестации. Той се питеше дали ще намери н*кжде работа, която би му позво/ила да си отдъхне и да свърши най сетне своето лутане изъ света. Докато мислеше тъй за бждаще то си, неговиятъ погледъ б е привлеченъ отъ единъ големъ плакатъ, въ който явявешг, че сжщата вечерь въ придворния театъръ ще се даде големо представление, съ прочутия балетъ „Играчката на вжш*. На Жераръ му се стори, че некакъвъ тежъкъ камъкъ падна г
1
върху ст рдцето му. Тези дее думи, напечатеНи съ големи букви, събу диха предъ очите му целото мина ло, болното и безнадежно минало. Той си спомни кеднага за Парижъ и онази ужасна авантюра, която искаше да забрави, но която сега съ най MIлнигЬ си подробности, из пьлваше съ смутъ душата му. Той видя за пръвъ пжть Жизела Лоти въ главната роля на „Играчката на гжже". И се влюби /удо въ нея. И сега съ смъртна болка чувствуваше какво беше тая любовь за него. Жизела искеше отъ него всичко и той всичко и пожертвува: богатст во, положенке, име, семейсво. А между това той отъ нея не намери нищо друге, освенъ едно кораво сърце, преда»на душа. Когато й даде всичко и когато нищо не му остана Жизела безгрижно и пре зрително го отблъсна. На следнята ношь тя съвсемъ го забрави. Тя на права отъ него единъ отчаянъ чо векъ, който понесе изь света своя безгмисленъ и мизеренъ животъ. Следъ дълги и жестоки страдания Жераръ се примири съ всичко и живееше почти животински. Той вършеше това машинално и за ни що не искаше да мисли. Но. извед нажъ тсй се пробуди и почувствува какъ всички рани наново се отварятъ. Той почувствува всичката празнота въ живота си, всичката ненуждность да живее. И се питаше дали ще може да понася псвече положението си и дали требва да го понася. Отговора
Презъ лете то на 1926 гс/и^а ед на pt-бароа мрежа е извл!клв изъ д ъ н . ю ьа маратонския заливъ новъ т т е р ( С е н ъ образецъ на древно — гръцкото изкуство — една п н Ю бронзова с ат)я на юноша съ редка изрезитетность въ емайловите ечи. Нестдгьнь • ази статуя е бг-ла из;ожена ка п у б / и ата въ нецисоналния клубъ на Атинг. Учените отнасяп тези статуя кткъ вре>е:о на на най гол!мия разцв вгь ка древно iртцчото изку.твс, прибли зително 400 п дини до намета епеха.
К?гато Хчнрихъ VIII излращалъ Епископъ Бон*pi съ дипломатическа мисия въ Франция, тсй го посъветвалъ да говори съ френцузкия щиь много надменно. — Извинете, В. Вгличество, — вгзразилъ еп скопа, — ако азъ го воря така, краля, по всека вероятность, ще гапозедо да миотрежатъ главата] — Ако той посмее г а направи T C B S , из?икалъ Х.нрихь VIII, азъ ше зеповедамь да стрежатъ г/а.итв иа десеть хил«ди фргнцузх! — Ваш* ECJ я, гсспсд*| ю — въз дъхналъ Bo-sepi, но мол е би нито една отъ тези пкви не ще дойде на м.ите плещи. . .
тъ ръстъ. Физическата сила на хо рата — гиганти десеть пжти ще превъзхожда тая на обикновенния човекъ; умствените имъ способно сти — сжщо. Това ще бждатъ хо ра, освежени съ нови запаси отъ жизнена сила, липсваща у съвре менното човечество.
Фркдр хъ В ; Д Е К И заболелъ вед нажъ и заповедалъ ta своя кекердинеръ да му пречете вечерната ме литва. К.гато п е л д ж я дош:-лъ до ме.тото, гдето пий е: „Господъ да те пази и блегослеви" — тсй пррчелъ: „Господъ да запази и бла гоед.ови Ваа.е Величество". — Чети верно, магаре! — извикалъ Краля, — п;едъ Бога и азъ съмъ такава СЕИНЯ, както и ти!
Своите твърдения д ръ Воро новъ обляга върху опити, направе ни върху животни.
Смъртно но сцената
Усилвайки половата жлеза на овенътъ, Вороновъ получилъ на света единъ много големъ и силенъ видъ отъ този родъ животни. На основание този опитъ може да се твърди, че и хората, подложени на тая операция, ще станатъ сил ни и големи.
Въ Ню йорнъ, въ единъ тевтръ на 48-а улица, презъ времена пред ставлението, една отъ артистките извикала: „Азъ умирамъ, мамо, умирамъ!' Артистите се хвърлили къмъ нещастницата, но било вече късно — тя била мъртва. Нейното име е Джонъ Матисъ. Тя е първата, ко ято е открила способностите на ар тиста Рудолфъ Валентино.
беше бръзь и ясент: освободи се, освободи се зз винаги. Но греди да умре, Ж( раръ искаше още в< днежъ да види тази „Играчка на вжже", която требвеше още тази вгчерь да угасна. Малкото пари, които му оставех?, беха достатъчни да си купи еднз скромно место. А следъ представлението нищо не му треб ваше повече. Изгубенъ въ единъ жгълъ на при дворния тевтръ, Жераръ бърже преживеваше цялото свое минало. Въ лицето на непознатата артистка, която играеше главната роля въ ба лета, Жераръ виждаше Жизела. Той й изпрати госледньото си сбогомъ. Стана, излезе отъ театра къмъ края на представлението и отиде въ гар дероба да вземе своята стара, избе лела шапка. Срещу своятъ номеръ той получи отъ гардероб иерката едно скжпо кожено палто. — Тези дреха не е моя! — забе лежи Жераръ. — Тя б*шв на вашиятъ номеръ, отговори гардеробиерката. — Но все пакъ тя не е моя. Има некаква грешка — Невъзможно. Ние никога не грешимъ. — Добре, не желая да се разправямъ—самъ ще реша тся въпросъ. И той започна да тършува изъ джебовете на дрехата за да намери нещо, отъ което да узнае кому принадлежеше тая скжпа вещь. Първото нещо, което намери беше портфейлъ. Жераръ го отвори и и веднега видя, че той е пъленъ съ пари. Въ другия джебъ той на мери визитни картички. Извади една, погледна я и скочи отъ изненада. На тази картичка беше написано
неговото име: Макъ Жереръ, икженерт, Парижъ. Сграбчи останалите картички и ги грsгледа една по една. На всички бъше написано не говото име. Средъ картичките той намери една чекова книжка, която доказваше, ча Макъ Жераръ има откритъ кредитъ въ една отъ пър вите европейски банки. Той не верваше на очи re си. Какво значеше всичко това. Изъ портфейла падна единъ пликъ на пзда. Той го взе. Б е ш е адресиран» и отворенъ, с е кашъ нтако 1 го беше вече челъ. Той извади писмото за да го про чете, когато публиката шумно за почна да напуща театра. На всички страни се чуваше: „Да живее князъ Георги, да живее княгиня Мария." А князътъ и княгинята минаха средъ шумната тълпа и отидоха до кола» та си. Жераръ, изненаданъ, позна въ лицето на княгиня Мария — Жи зела Лоти. Хартията още стоеше въ ржцете му непрочетека. Той, потрасенъ, се наведе надъ нея и прочете; „Жизела Лоти връща своятъ дългъ" Въ тази минута Жераръ осети една ржка, която се сложи на ра мото му, Край него стоеше единъ човекъ въ черни дрехи и блестящъ видъ. — Г-нъ Макъ Жераръ, нали? — попита незнайния, кланяйки се. — Да . . . господ и н е . . . Но можете ли да ми обясните . . — Заповедано ми е да Ви изР« Д° границата. . . Височайша запоьедь.. . Требва да признаете, господин#, че тукъ полицията е кол кото проницателна, толкава и веща.,. П
Т Я
Преведе: В. Павурджиенъ
Знаете ли, че. • •
Велики хора — Третия конгресъ ни френските писатели се е състоялъ не 29 и 31 юлий въ горния Реймсъ. На 7 августъ тамъ ще с« сгстои конгреса на френ ските библиотекари. — На 1 августъ се изпълниха 14 ю д . ни отъ обявяването на големата в йна. По тоя случай въ европейски те столчци имало панихиди. — Вь реката Аччар?, близо до И^кугскъ се пресбърнвла една лод ка, въ кзято им-ло 13 деце. Всички деца се удасили. — Въ Русия тия дни Ще згп чнать да се прсдааатъ на население то протлвопз ви м-.ски по 7 рубли еднете. — Вь Ю ж н а Афр| ка е станало сблъскване на влакове. У б и т и сж би пи 39 туземци и двама европейци, а много други сж ранени. — Пзимо де Ривера е звкиналъ на п о инка въ мснастиръ, г д е т о ш/влъ да престои две нептлс — Числото н а безработните въ Русия е д-стигнало д> 1 428 000 ду ши, за чи*то подпомагане сж отпус • нати 66 милкота рубли. — Въ Москва излиза изъ подъ п е ч в т ъ сборника .Пролетарските поети на Западъ". подъ редакцията нв В. М Фриче, въ който били по местени и български автори. — Въ Дюнсбургъ е била съборе на и повредена статуята на покойния художникъ Лебрюкъ, представлява ща гола ж е н а въ молитвена поза. Злосторниците сж католицч, — Изъ езерото Мичиганъ сж из влечени 27 трупа, жертви на параходчо нещастие. Между труповете сж и тези на 16 д е щ . — Въ блтзко враме се очаква да пристигне въ Пацижъ югославянския краль Александрь. — Въ Парижъ се е открилъ първиятъ международанъ конгресъ на бръснарите. Посветено било едно заседание на бубикопфв. — Работническия вяакъ заЛионъ излезалъ при една стрелка отъ рел сите. При катастрофата сж ранени 24 работници. — На автомобилните съзтезвния въ Санъ Себастия.чъ се преобърна лъ съ колата си и се ранилъ тежко бе гача Вагнеръ. — Починал! е въ Франция моднвта худ-жничка Луиза Аббема. Тя е била кевялеръ на ордена на по четния легионъ. — Единъ младежъ отъ Рига придружилъ една госпожица до дама й. Понеже тя загубила ключа на пжтната врата, той се опиталъ да пре хвърли сградата и отвори вратата, но се докосналъ до елактричаската жица и падналъ мъртавъ. — Австрийскиятъ х е р ц о г ъ Леополдъ е ангажиран ъ въ Холивудъ за артистъ и Стветникъ не режи сьора по „придворни въпроси".
Чнирощия „Бубикопфъ" Английския лекарь Д-рь Иоселинм е напрааилъ едно сензационно от критие, споредъ което бубикопфа предизвиква у дамите растене на брадата. Споредъ Д-ръ И.селики, ако дамите продължвватъ / а режатъ косите сг, ние ще имаме въз можност ь да се любуваме на новата жена: жената съ брада. Откритието на Д ръ Иоселини е произвело сензация въ дамския свет* и бждащето на бубикопфь е зестра шено — бубикопфъ си отива.
Теотъръ
ВЪРХУ
езеро
Наскоро върху гарското езеро до родния градъ на знаменития итали ански писетель Д'Анунцио — Гардонъ, ще бжде представенв пиеса та на сжщия „Дъщерята на Жорйо". На премиерата ще бждатъ до пуснати само 500 зрители, при ко ето входната такса за всеки е 1000 франка (8000 лева).
Неотдавна въ Чикаго произлезълъ единъ скандаленъ случай, който Народитъ- помнятъ много тирани, но на едва не завършипь съ разводъ за гроба на никой тиравинъ не садятъ цвтпя. милионера Джефрей. Много гранитни паметници кичатъ градо Джефрей, считайки се чистокръвете, но малко сж паметнинитЪ надигнати въ души1-Ь на човечеството. венъ американецъ неотдавна се ожеДа убиешь единъ човтзкъ е маого леко, нилъ за красавицата —артистка Май но да създадешь ЧОВЪЦИ е подвигъ, който Делоне. малцина сж достигнали. Съпрузите заживЪл 1 щастливо, Тиранията е родила веригите за да окс« вава ржцетЪ на човЪцитв. Никоя тирания, но изведнажъ щастието било по обаче, не е редила още вериги за духътъ мрачено: първенеца имь, родилъ се Да обичашъ ще рече да творишъ; да една година следъ свадбата, биль мразишъ ще рече да разрушавашъ. чистокрьЕенъ негьръ — черенъ ка HtMa лоши ЧОВБЦИ надъ небето — и . а лоши условия, които и OBima правятъ да то вакса. хапи. Милио|ерътъ ке желаелъ да го По участьта на народа — се ежди за утпризнае за свой синъ. Бившата ак гавницитЪ му. триса се кьлнела, че тя никога ВсЬки отъ на ъ знае ь<ксго истини, н~> малцина и м « ъ куража да ги разкриятъ. презъ *-ивот1 си не е била въ близ Да укротишъ единъ звяръ е нуждаа cwtки сношения съ представители на лесть; да смиришъ разбунената иародна ду черната раса. ша е вуженъ тактъ Работата дои,ла до сждъ. Г жа Народите сж велики въ своето смиреьие и страшни вг своето негодувание. Отъ влгДжефрей спечелила делото, благо Махат и * Г** д и , сника зависи на где ла ги псведе. дарение заключението на лекар ката индийски филосефъ и води ель на Пнкадоръ експертиза. националисти.е въ Индия. Установило се, че прадедот© на днешния г»;или)неръ билъ мулатъ, т. е. роденъ отъ бела жена и че ренъ мжжъ. Мулата на свой редъ се оженилъ М О Д А Т А некенъ въ украсената витри a t а за бела. Последствията отъ тези бракъ даватъ усъвършенствувани големия мзденъ магезинт. Въпросътъ за модата е билъ пред„породи". Потомците загубватъ И колко горчегини, к лко мате метъ на обежждане въ всички вре риелни разорения, колко нещастия всичките признаци на негърския мена на човешкия животъ, носятъ модите тамъ, гдето с а м о проияходъ и ставатъ даже блондиЩО е м о д а 1 Ето въпросътъ, ка чрезъ т*хь и у техъ се дирятъ чо ни. Но ето, че настжпва загадъченъ който единъ ясенъ и точенъ отгомоментъ, когато атавизма (наследвешките красоти! воръ не може да се даде. ФренскиСкромните, ония, които избегватъ ственостьта въ израждането) влиза ятъ писетель Мкомандъ казва:. Мо труфилата на модите, дирятъ кра въ своите права и на света се явя дата е единствения начинъ, който сотата псвеч? въ своите вжтрешни ва потомъкъ, запазващъ пълната ние, хората, сме измислили, за да се душевни к а ч е с т в а , отколкото въ прилика с ъ своят ь черенъ прадедо. самоизлъгваме въ мокотонностьта на Този случай е произлезълъ и въ външните прояви на живота. И т е живота". сж по близо до истината на живо семейството Джефрей. Подъ думате .мода" обикновенно та ; защото истината въ живота е . . . вие сами, читателю, сте из се разбира разнообрвзностьта в ъ скрита; тя е лична (индивидуална); вършили вече едно околосветско пжоблеклото. тя е божеспедното у човека, гдето тешествие, стига да сте на 20 години. Храната не може да бжде поето- и когато да е живелъ той. Не верввте ли? Добросъвестния янна.а разнообразие. Съ облеклото е * и големъ ученъ статистикъ Миллеръ сжщо. Не е ли тягостно, да носишъ Но азъ н^ма да бждя нито права, е изчислилъ, че най-обикневенния всеки день едно и сжщо облекло ? нито искрения въ случая, а к о не човекъ, независимо отъ неговото Тогавв нека менимъ облеклото си. призна;, ча и у ,скромните'не' липсва занятие, изминава дневна не по-мал Мода 1 Мода е в сека прзмена въ об леклото. Модата е вечната маска на стремление к ъ м ъ модата. Защото ко Отъ 6 километра. мода е всичко въ живота. И найВъ годината (считайки само 300 живота. скромното облекло се нагажда съ дни)това прави 1800 километра. Отечество на м о д а т а е целия Като се знае, че окрджностьта с в е т ъ. Не можемъ да избегвеме вжтрешните усъщанхя за външна влиянието на модата върху живота красота. Разликата е само въ коли на земното сълбо по екватора е не си, както не можемъ да избегмемъ чеството и качеството на материа повече отъ 40,000 километра, явно и тайнствените сили, които сж ни лите, употребени въ едина или дру е, че всеки чзвтзкъ къмъ 20 годиш хвърлили въ т о з и светъ. И какво гия случай. Все пакъ, тази разлика ната си възрасть изминава разсто сме ние, хората, за оногова, който е въ полза на скромностьта, когато яние, равно на едно околосветско би ни гледалъ отъ висините, за ония тя е искренне, непринудена, само пжтешествие. Нина. евърхестествени сили, които адми битна. . . . футбола е по опасенъ отъ рираме ежедневно? Не сме ли мода Есенни!а> ш а п к и въздушните пжтешествия? — вечна трансформация на материя Шапките, които ще бждатъ но Германското общество за въздуш та и на лкчностьта? Ето, тази е ис сени презъ тая есень, ще бждатъ ни съобщения е публикувало отче тинската дефиниция на думата мод., тесни, силно прилепнали до главата та си за 1926 година, отъ който се * и направени по формата нв фризу вижда, че отъ 525 пжтувения, извър Самата мода е нещо преходяще, рата, прилични до голема степень шени съ негови аероплани, само временно, както е и живота. Само, нв гумено кепе. Ржбътъ ще бжде две сж свършили съ нещастия. че до като съжаляваме за единъ леко подигнатъ, прав зли неенъ и ще Презъ техъ сж пострадали 4 пжтизгубенъ животъ, ние не правимъ се кръстосва по средата или на ници. това за една овехтели и захвърлена еднвта страна на шапката. Мате Между това въ отчета на една рията ще бжде най-различна. Цве германска спортна ф е д е р а ц и я дреха. Ще каже, модата е вечно стрем товете, ясни и силни, повече сини се казва: ф е д е р а ц и я т а е ление къмъ новото, хубавото, краси - и зелени, по редко розови и сиви. у ч а с т в у в а л а в ъ 27 съзтезания вото. Чрезъ нея жената, мжжътъ, се Отъ всиччи шапки и шапчици, ко въ в р е м е на к о и т о сж отсгремимъ да постигнемъ все по го- ито модните салони, предлагатъ, белезани 2 случая на счупване кра лемо съвършенство въ понятието за човекъ добива впечатление, че .пре- ка, 7 навехване нв ржце, 13 изби хубость, въ външната трансформация летяването на океана", като събитие вания на зжби и 1 изсождана на око! на сжществото си — но с а м о въ на деня, не е останело безъ влия външната I А тази външна премена ние, върху тоя клонъ отъ женския е онова, което наричаме суета, т. е. тоалетъ — новата е с е н н а шапкв самоизлъгввне за красивото въ жи много прилича на авиаторската шап вота, великото заблуждение за ис ка, употребявана при летене. и изкуството. тинската красота. За последенъ пжть се убежда Всичко екзотическо днесъ се пол Натруфената жена, .елегантниятъ" ваме, че модата върви въ хармония зува съ особенно внимание и съ мжжъ не сж нищо друго, севенъ и се влияе отъ големите събития ©собенъ успехъ, както въ Европа, восъчната кукла или дървения ма- на деня. тъй и въ Америка. Негърската музика, негърските танци, шумно гърмящия и клокочестъ джазъ-бандъ. отъ хората Певци, певици и танцьори, изли Кабаретната танцьорка въ Чикаго защи на големите сцени сж обре Алиса Прево, набираща се сега нв лечение въ болницата, поради огитъ чени на проваляне, ако въ техния репертуаръ ьема екзотиката, страСсфия 5. Снсщи се събра на за-, за самоубийство, е заявила, че ча стьта и огъня на тропическите страни. седвние, назначената отъ оСщин.та калите и гърм щнте змии, средъ Културната бела раса днесъ жад к мисия, която требваше дв раз които е прекарала детството си въ но се хвърля на всичко, отъ което Вашингтонъ, не сж тъй ужесни, реши спорътъ около строежа на кекто песети елите ка кабарето. вее зной. Секашъ сама е прежиСв. Неделя. Рашко Маджаров ь из вела вече пламтящия огънь на сво каза мяен е черквата да се пост Тя тъй се разочаровала отъ хората, ята кръвь и се стреми да почерпи че е молила лекарите да не я спарои на ул Царь К« лоянъ. П. Бъмтакъвъ отъ другаде, отъ децата на сяватъ, но да я оставятъ да умре. лов-ь настоя да се възобнови. Ре слънцето и зноя, които живеятъ Немало, споредъ нея, на света та шение не б е взето и заседанието още въ необуздани страсти. се вдигна за понеделникъ. |Стр:еже кива хора, заради които заслужава да се живее. Екзотическото, безспорно, сгрева на църквата е засиленъ. Строи се и нощем-. Днесъ излезе първия единъ воененъ сжюзъ въ който да рибешката кръвь на европееца, оброй на в ка за защита строежа на влиза и България. Това съобщение пиянява го, ебхваща го, макаръ и ци ркватг, предизвика тукъ го лемо вг збужд' ние за неколко мига и въ този секретъ е Белградъ 5. Отъ Лондонъ съоб Римъ 5. Утре въ цела Италия и иеговиятъ успехъ. щават*, че презъ посл.днята сре наЕсеклде гдето живеятъ италиан Наредъ съ тропическата еротика ща между Муслики и Михалако- ци се устрейватъ митинги въ полза днесъ се ползува съ шуменъ ус пул съ е уговорено създаването на иа Сако и Ванцети. пехъ и руската екзотика. -
Колона за жената г
Е ш и к о п въ животи
Змиите по-добри
(
Варненските околности
Преданото вмисть на
v
човъка.
Живота на човека продължава 70 години — к а з в а псвлмопевеца Давидъ. Но статистиката за обще ствените ссигуровки говори съвършевно друго. Споредъ тази сатистика въ ци вилизованите държави среднята про дължител юсть на човешкия животъ никога не гревишава 40 години а въ малокултурните страни тя е иного по-низка. Една трета отъ хората не достигатъ даже 20 гсд. възрасть, едва ли половината отъ всички родили се празнуватъ 40 пжти деньтъ на св:ето рождение, и само около 20 на сто достигатъ библейската възрасть. Дълбока старость достигатъ жи телите на северните страни — Скандинавия, Югландия, Да ,ия, Шотлан дия, а сжщо така и България. Столетници ж е н и са срвщатъ много по-рядко отъ мжжете. Общо взето, обаче, среднята*продължителность на живота у ж е н « е е много по голема отъ тази на мж жете. Това се обяснява най-вече съ уморителната и опасна професия на мжжътъ, в сжщо тъй и на особенно силната смъртность на момчететавъ детската възрасть. Бракът ь въ много случаи увели•>аза продължителнсстьта на човеш кия животъ, което се отдава на ре довния семеенъ животъ.
Зжбо лечебница въ аатомгбилъ. Шзейцерскиятъ професоръ Кантеровичъ е инстелиралъ подвиженъ училищенъ зжбслечебенъ квб>нетъ въ единъ автомобилъ, Тези кебинетъ сбелужаа селските деца въ околно стите на Бонна. За вечерни занятия въ автомобила и м а електрическо осветление. Кабинета — автомобилъ е покрита цела съ емайлова боя.
Хонорарите но филмовите з в е з д и 61
Нема човекъ, който да не знае, че заплатите на филмовите «звезди" въ Америка надвишаватъ заплатите на коронованите крале въ Европа. Ето, на фимеръ, неколко хонора ри които напоследъкъ сж получени тамъ: Харолдъ Лойдъ 1.000.000 до лара; Глория Свадсонъ 1,500,000; Чарли Чаплинъ 1,125,000; Дугласъ Фербанксъ 1 0С0,С0 ; М е р и Пь к фордъ 1,000,000; Тбмъ А'иксъ 50, 000; ТомасъМеганъ 700,000; Нсрма Т|лмаджъ 500,000; Лил янъ Гишъ 500,С00; Джонъ Бвриморъ 400 000; Б ъ с е р ъ Китонъ 250,000; Л нъ 4 i ней 150,000; Костенсъ Т в л м а д ж ъ 150,С00; Еаласъ Б > р 150.000; Ко лип, Муръ 150.000; Адолфь Манжу 125,000; Милтонъ С*лсъ 125,000; Грета Г.рбо 125.С00, Джоьъ Д*илб»ртъ 100,С00 ь
л
и
Американката аа ф р а н ц у з о й к а т а . Известната кинеметегрефическа артистка Алкса Тери, която по настоящемъ пребивава въ Франция, се е изразила тъй за фра> ц/зойквта: Французойките всЬксга сж лошо облечени, но те се о б л и ч а т ъ на единъ дъхъ. Те носятъ все едно и сжщо. Американците въобще се обличатъ по ЛОШО И ОТЪ фра< ц/зойките, ко всека отъ техъ може да предаде на своя туалетъ особенъ стилъ.
Убийство отъ ревнеш Въ Нанси се разиграла една тъж на драма, причинете за к о я т о се явява ревностьтв. Г-жа Пажъ убида съ револверъ мжжа си. Двамата съ прузи били 42 годишни. Г жа Пажъ получила анонимно писмо, въ което се казвало, че ней нмя м ж ж ъ прекерва всичкото си свободно apeме въ съседката си.
Хуморъ Успокоилъ я
— Но вие сериозно ли мислите, че азъ обичамъ своятъ мжжъ? — Да, разбира се I Азъ ви сметамъ за порядъчна жена!
НА
СЕЛО
— Ще бждете ли любезни да наглеждате велосипеда ми, докато азъ се нахраня въ гостилницата ? — Извинете, господине, но азъ съмъ кмет ъ ta T I E а село. — Нищо не значи, вие ми изгле ждате на честенъ човекъ. 1. Фарътъ при входа на пристанището; 2. Терасите при двореца Евксиноград!; 3. Детския са^ториумт; 4. Рибари; 5. Водоскока вь Евксиноградъ; б Морските бани; 7. Изгледъ отъ залива.
СШВН 30 Шт\
ф*ръ
( п м м о до редакцията) Варна, 2 VII! .9*7 год Видехъ пьрви1е излезли три броя на седмичн я ви и;юсгрованъ вестникъ „СвЪтовенъ фаръ'. Хареса ми мнеге: илюстрациите сж добре и съ елегантенъ вкусъ подбрани! Съ държанието е доста разнообразно, интересно и научно. Начинанието ви заслужвт искренна похвала — и азъ ви я правя. На българския битъ и на сегашния домашенъ, BI3питателенъ и обществень животъ обръщейте особено внимание. Въ настоящия разпустнатъ въ внушителенъ размеръ за жалость периодмченъ печатъ, нуждата отъ единъ коректенъ по съдържание илюстрованъ вести икъ се чувствува от давна. Здравейте! Г. Ннколовъ Бележка на редакцията. — Г-нъ Георги Нккол:въ е единъ отъ ста рите наши основатели на ежеднев ния печат ь въ Ссфия. Неговите откровенни съвети редакцията приема съ удоволствие — и ще ги послед ва. Желали бихме, да чуемъ оцен ката аа вестника си отъ всички на ши читатели и читателки. Споредъ тия оценки ще чертаемъ и блдашитв насоки на »СвЪтовекь фаръ", за да го направимъ истинско до машно и полезно четиво.
Милионъ работници на
„прехрана" у е д и н ъ човЪкъ
Коре:пондента на Ню Иоркъ Хе ралдъ" разказва, че единъ работникъ въ Москва, давайки декларация за своите приходи и разходи, между жена си и тжщага си, намиращи се у него на прехрана, писалъ още и .единъ милионъ английски рудокопачи". Дели този работникъ е билъ освободенъ отъ плащането на да нъци — на кореспондента е неиз вестно.
Лодки за сушата
Вь Франция сж много разпростра нени остроумните приспособления, даващи възможность на спортсмените да се занимаватъ съ гребане на. . . сухо. За цельта сж израбо тени особенни еперати — лодки съ металически рами, прикрепени на три колела. Последните се привеждатъ въ движение съ г.омощьта на — Въ Л и б а в с к и я вкъ „Руское веслообразни дръжки, съегинени с л о в о " е публикувано следкього чрезъ предавателни вериги съ ко обявление: „Намерени сж демски га- лелета. щички. Която ги е загубила, ако не По тоя начинъ спортсменитеи на се стеснява, та се яви и ги получи сухо могетъ да се упраиняватъ въ въ канцеларията на II участъкъ"... гребане съ лепати.
Кино Ф к л м ъ т ъ . К а з а н о в а " съ Иванъ Мрзжухинъ в», главната роля се играе съ големг успехъ въЛондонъ. Видния английски кино критнкъ Брксонъ пихе, че до сега въ английската столица не е игранъ подобенъ на .Казанова" великолапенъ филмъ. -
Въ
гостилницата
Клиента: — Моля ви се, това не е б ю ф т в п ъ , а некаква биволска ко жа и нежа не к о н е да го реже. Кглнера: — Единъ моментъ по чакайте, ще ви донеса по о:търъ кожъ!
нема емнсъль
ЛОНЪ Ч а н е й , който игра глав ната роля въ .Тозъ, кейто получава плесници", сега играе ролята на безрукия въ фчлма .Неизвестния", Ар тиста съ изумителна ловкость съ кратата си пие, пише и пуши. tiA У в Я Ъ," е името на новия филмъ, който понастсящемъ се снима на аеродрума Бурже край Парижъ, и действието на който се развива въ въздуха. ОССИ О с в а л д а е пристигнала въ Дуброаникъ, гдето ща гостува, кекто всека година, у своя прнятег.ь оперш-я певецъ Т.-ко Патиери Край адриатическия брегъ Освалда ще престои до края на м. августъ.
Препловшто HI Ломоншъ Тези година, по всичко изглежда, числото на жглеющите да увекове чатъ своето има съ преплуването на Ле* аншъ значително ше п евъзхожда мина лс годишното. Въ Б у л о H I , презъ паси яще време се намиратъ 16 конкуренти, средъ коитоимно-о жени.
Хитрите просекиня Въ Флоренция единъ автомобилъ случайно премазалъ кракътъ на ед на просекиня, облечена въ дрипи. Едното й око било покрито с ъ ед на кървава слюзъ, а десния й кракъ билъ сакатъ. Въ безсъзнание просекинята била отнесена въ болни цата, гдето за големо чудо се ус тановило, че окото и е съвсемъ здраво, а само сполучливо грими рано. Здравъ билъ и десния й кракъ Тази жена, която има/а 40 годи ни водела двойственъ животъ. Су тринь,преоблечена като просекиня, гримирана добре и облечена въ дрипи, тя отивала да проси изъ улиците. Вечерь, завръщайки се въ кжщи, тя вземала топла вена, об личала модни дрехи, копринено бе льо, и прикривайки лицето си съ лекъ вуалъ, отивала да вечеря въ модни ресторанти. Отъ вземе на време тя прекарвела вечерите си въ театра или киното или отивала да внесе своите спестявания въ бенкатв, гдето се указало, че тя има влогове на сума 5О, 00 итали акски лири. г
ПОРЖЧКА № 217 Печат. .Вари. Поада-
— Васъ, г-нъ Мошсновъ, пакъ сж ви обрали разбойници. — Да. — А защо не носите револверь съ себе с и ? — Та не CTHi а ли, дето ми взе меха часовника и парите, та вие искате и оть револвера си да се лиша ?
Въ
училището
— Нима вий някога нема да се неучите да поставяте препинателни знаци ?! — Азъ зная да ги поставямъ, но не зная где икенно требва . . .
Криво разбралъ — Виждвшъ ли, синко, какво пра ви умението и пестеливостьта ? Бохоръ е дешелъ въ града с ъ е д н а само риза на гърба, а сега притежа ва милионъ! — Нима? — Та ей Б о г у , какво прави той съ всичките свои единъ милионъ р и з и ! . . .
Кредиторъ и длъжникъ
Кредитсрътъ: — Какъ не те е ервмъ да се циганишъ за 20 лв? Длъжникътъ: — А тебе не те ли е срамъ за некакви си 20 лв. да са разправяшъ съ цигани!
Колкото по-малко. - но-добра — Защо сте си избрали толксва малка жен ца? — попиталъ единъ своя познатъ. — Защото, колкото по-малка е жената, по малко е злото въ нея, — отговорилъ той.