Атанас Саламбашев - Местните имена в Самоковско by Visokovisoko

БЪЛГАРСКА

ОНОМАСТИКА, кн.

БЪЛГАРСКА

АКАДЕМИЯ

НА

НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

АНАСТ АС САЛАМБАШЕВ

МЕСТНИТЕ ИМЕНА В СМОЛЯНСКО

СUФИЯ

· 1976

ИЗДАТЕЛСТВО НА бЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

1 Отговорни

редактори

ПРЕДГОВОР

а·кад. ВЛАДИМИР ГЕОРГ.ИЕВ проф. ЙОРДАН ЗАИМОВ

По свой почин през есента на 1959 r. започнах да проучвам в топони мично и антропонимично отношение селата от бивша Смолянска околия, но с работата се залових сериозно едва в края на 1960 r., когато акад. Вла димир Георгиев с писмо от 21. XI. 1960 r. ми даде ценни указания за на чина, по който , трябва да обработя събрания топонимичен материал. С пре късване от две години ( 1964-1965) по здравословни причини събирането на материала продължи до пролетта на 1968 r. Всички селища, селца и махали върху територията на бившата Смо

лянска околия

~\\01fHA •,,п _

- .,."<о

!;{; r)/л~Jj/~ JVJ ~ / .

·1

--r,

лично

съм записвал местните имена

посетя втори път, за

да

допълня

села да

сбирката си и да уточня някои подроб

ности. Най-напред проучих селищата от водосборния басейн на р. Черна, а след това селата край южната

ни

граница

Работата бях организирал така, че да се имена

от

съседни

горното течение на

р. Арда

избягнат ненужни повторения н;э

селища.

За информатори използувах местни възрастни хора, предимно ~ивши полски и горски пазачи, бригадири на ТКЗС и стари общински _ служители които са водили емлячните регистри и са участвували при преброяване на

' ,,

~;l

съм посещавал

и другите материали, които ме интересуваха. Наложи се някои

-r-

полските имоти. За да се избягнат пропуски, предварително си записва~ на отделни фишове имената, като ги извличах от емлячните регистри и декла рациите, подписани от кооператорите при образуването на ТКЗС през 1958 r.

Допускам, че не съм успял да обхвана абсолютно всички местни имена, защото работата беше продължителна и уморителна, а времето кратко. Все пак събраният материал ни дава възможност да представим на специалистите почти пълна топонимична картина на бившата Смолянска околия. При научната обработка на материала голяма помощ ·получих от колек тива при · Секцията за балканско езикознание и топонимия на Института за

български език при БАН. Особено много съм задължен на проф. Йордан

~ •. ; .. .... _.• ...'-.• ·... -• •• :1,• ., • •.

8086

Заимов, който през всичкото време е бил мой научен консултант.- Той следеше отблизо и с жив интерес работата ми и ми даваше писмено и устно ценни ука зания както за цялостното разработване на материала, така и за етимологич

ното обяснение на отделни имена. Лично на др. Заимов и на целия колектив при

Секцията изказвам сърдечна благодарност и признателност. Изказвам топла благодарност и на др. акад. Владимир Георгиев, без чиято помощ и насърче~:ше този труд не би могъл да бъде завършен.

Книгата се състои от увод „и четири дяла. В увода се дават кратки

· исторически

и географски бе.лежки за Смолянско. В дял първи се раз·

глежда накратко поселищната и1.:тория на всяко селище. В дял втори се прави езикова характеристика на местните имена. Дял трети е посветен на семантичната класификация на местните имена. Най-обемист е дял четвърти речникът на имената, който служи същевременно и за показалец.

КРАТКА ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

След дял трети са поместени изводите, от които читателят ще се

ориентира за същината, значението и смисъла на това проучване.

СМОЛЯНСКО

Смолянско е чисто планинска покрайнина, заемаща средината на об ширната Родопска област от нейната висока половина и изворна част на

Роден съм в Смолян, кв. Устово, затова смолянският говор е мой майчин език. Надявам се, че съм успял изтънко да почувствувам и да

р. Арда.

предам диалектните особености на местните имена от родния си край.

През древността е била заселена от тракийското племе ~Wi, чиито съседи са били беси, сапеи, кикони и одризи. От тези племена са ни оста нали доста светилища, а може би и крепости от времето на римското и

От автора

византийското владичество .

От сродно

славянските с името

племена

тук

на великоруските

се

поселили

смоляните,

смоляни, чието

старо име

чието е

име

останало за

лазено в името на град Смоленск. През византийско и българско време смоляните са образували отделна тема (администр,1тивна област), простираща се между Струмската тема и Средните Родопи. Смоляните са имали своя елисколия, подчинена на митрополията на Филили. Старото село Смилян се сочи като словесен паметник на това племе. Преименуването на Паtимаклil в Смолян при наличието на с. Смилян

j 1

вероятно е скрит израз

на славянска ревност. Най-правилно би било Паш-

макли да се преименува в Езерово. Основателят на Бачковския манастир Григорий Пакуриян (1083),' преди да стане севаст и велик доместик . на императора, е бил известно време управител на Смолянската тема. Страната на смоляните се споменава и в един от откъсите на Пре сиановия надпис. В по-късното средновековие се среща областното нме

Меропа като успоредица на славянското Смолян. През турското роб.ство се налага областното име Axt, Челеби, а в турския административен дележ и Исмилkн (от Смилян по турски изговор). Смяната на византийското господство с турското станало - при запаз ване на феодалните отношения и при не по-малко жестока експлоатация

над бедните планинци. Севастите се заместили от аги и дерибейове. За да се сломи тлеещата селска съпротива и да се притъпят класовите противо речия, прибягвало се до. насилствено помохамеданчване. Вярсi<ата разпокъ саност на българското население а друго население тук няма е била използувана

във

вреда

на

двете

верски

rрули

християнска

-и

мохаме

данска. Но докато българинът християнин е виждал в своя експлоататор и притеснител и свой верски враг, класовото чувство на българина мохаме данин е било потискано от вярската близост, колкото и повърхностно да е било мохамеданското религиозно чувство у него. През последните години на турското господство Ахъчелебийската околия (кааза) се е числяла към Гюмюрджински окръг (санджак). Околията поради

· мъчната

си проходимост е била разделена на пет участъка (нахии). След освобождението на покрайнината лрез 1912 r. Пашмакли остана

лак · към българския

Гюм~орджински . окръг, което

продължи до 1920 r.,

6 7

когато Беломорието бе отнето от България и бе дадено на Гърция. След това Пашмакли стана окръжно средище, което положение продължи до 19. V. 1934r., · когато

окръгът

бе

закрит

околията бе

придадена към

Пловдивска

административна област. От 1959 r. Смолян отново е окръжен град, образу ван чрез сливането с големите среднородопски селища Устово и Райкова. Бившата Смолянска околия заема централната част на Средните Родопи. Територията и е приблизително 889 кв. · км и се числи към среднородопските райони с твърде интензивна разпокъсаност на релефа. - Околията е имала об щини в следните централни селища: Смолян, Рай-ково, Устово, Търън, Мом чиловци, Славейно, Левочево, Чокманова, Полк. Серафимово, Смилян, Моrи-

лица и Арда.

карка. В страни този връх свършва със

·1

Дупките, Хубча и Соколовци. Още по на изток, от вр. Момина вода, се отщ,ля един продълговат хребет, който при Харамлfщко и Вартоля минава над с·. Момчиловци и

аедно с възвишенията Стража, Устовското, Чдран вдрх и ДерйН, кедик

отделя басейна нар. Малка Арда, Черна и Арда и свършва под с. Стоянова. От южни я дял. От Карлък при Байрям ери се отделя единственото

бърдо Бухльовица -'Кайнадilна - Кралюв камень - Спилак и Средндгорец, което свършва със стръмния спусък при с. Средногорци (Топуклу). Това бърдо се простира по протежение на цялата Смолянска околия и я разделя на две почти равни половини. Северните му поли са стръмно-усойчести, а южните се снишават постепенно и образуват различни налози и падинки, в

Южна граница на околията е държавната бълrаро-rръцка граница. Оста налите граници са определени по административен път: на север Асеновград ска околия, на запад Девинска, на изток Маданска, а на северизток Ардинска околия

на

·. които

Орохидроrрафският облик на околията се определя от главния възел всички среднородопски планински разклонения-· в. Карлък (2191 м).

падната част на Смолян и образува · истинска защитна стена срещу студените

ветрове от Карлък. Второ разклонение се отделя от Караман,джа, която със своите поделения почти отвесно се наклонява и образува венец от скали, канари и чуки от северната страна на Смолян - Кокоша стена, Соколица,

Турлука, Невдстdта и Кальдта.

Като трето разклонение, от източната част на Караман,джа, се отделя бърдото Жубраилица, което над Кременьово се разделя на два клона - единият покрай Левочево и м. Друма се сдържа с планинските възвишения между

махали. По-главните спусъци от юж_ната

разклонения свършва при Рудозем (Палас).

Планинската верига пък от върховете Кушлар, Църква, О'лу еле, Ченгене исар и Еллидже в северната си страна се разклонява н_а много и раз нообразни ридове, бърда и седловини бс:з особени имена и значения, които на дребни спусъци ,се снишават към р. Арда. Това са в общи линии планините, между които е включена бившата Смолянска околия. Те я обграждат във формата на гигантска подкова, чийто

отнор

на

североизток към Ардино. Точно

образна планинска верига Кралюв камен

през

средата си тая подково

се разделя надлъж чрез

Средноrорец

на

две

почти

които е коритото на р. Арда, а северната -

равни

бърдото Кайнадина половини,

южната

от

коритото на _ р. Черна.

Р е ч на с и сте м а: В хидрографско отношение бившата Смолянска око лия може да се раздели на два пояса: висок, обрасъл с буйни треви и вековни елови и букови гори, и нисък, покрит - с храсталаци и редки закелавели дъ

бови дървета, а повечето с проrолени пущинаци и стръмни ярове. Изобщо околията е прошарена с множество реки, потоци и долове.

Главното стъбло на речната мрежа в Смолянско е р. Арда в горното

си течение. Извира в м. Арда бaiuil, на 1 км от Ардин връх (старо име Юрта) в планината Ку_шлар. От южната

си

страна Арда

приема

последователно няколко притока.

Най-напред иде Комска река, · която събира · водите си от няколко планински дола по билото Кушлар - Олу еле и се влива в Арда при Смилян. От лява

страна най-горен приток на Арда е Хасанковска р§ка, която иде от Круша пла

нина. След това между Моrилица и Кошница Арда приема водите на Череиюзска р§ка, а оттам надолу се събира с няколко суходолия и слабоводни поточета от Турян, Момарско, Чокманово, Полк. Серафимова и др.

Главен ляв приток на Арда обаче· е р. Черна (ЧдрнарJка), която тече през

Пазлак в

трите големи среднородопски селища Смолян, Райкова и Устово (сега квар

По на изток, между прохода Св. Георги и Рожен, чрез седловината Вд

.множеСТf!О горски потоци от Карлък- и Мусаята. На 2 км от Смолян в не~ се влива Елинска р§ка, която води началото си от Карлък Арнаут

селата Писаница, Хасвица и Райкова и свършва с голия спусък

Устово, а другият стръмнините

п'ите, се

сгушени много селца

който почва от вр. Средногорец и през билото Дльдга усойка на ннколко

Бившата Смолянска околия се включва между двете главни планински ве

Първо - от височината Арнаут кабд между Мезар кедик и Еше1С1Сулак билото Избеглика, Голямата и Малката стенд, което почти отвесно се спуща в за

са

страна на това бърдо са: ридът Кремене - Попрелка - Черешово, който свършва при с. Кошница; второ -- ридът Найнадина - Турян и трети дял,

риги, излизащи от Карлък. Едната със ·североизточна посока служи за во додел на Маричините притоци и върви по билото Мезар кедик, Кузуятак, Ешеккулак, Караман,джа, Рожен, Калъчбурун, Момина вдда Имарет дере, Чил тепе, Енихан баба, Карако'лас и оттам се спуща в източна посока към р. Арда. Другата верига, която отначало има югоизточна посока, се простира от Карлък, Mycaiima, Новак, Байрiiм ери, Картал кая, Круша планина, Куш лар, Църква, Олуеле и после изменя посоката си на изток през Ченгене исар и Елидже. От тия главни планински вериги се отделят вляво и дясно множество разклонения, бърда, ридове, седловини и пр., по-важни от които са: В с е в е рои з точни я дял. Първо-при Караманджа, под Студенец, в седловината, дето се намират туристическите хижи, се отделя билото Пампо рово, Чалът, Карабалкан, Персенк и Бяла черква, второ-билото от Калъч бурун, Златна гармада, Балабан чaitp, Пашалийца и свършва със спусъка Вознесен при Юrовските · ханчета и трето - от върха Караколас, Акдво, Арпа кедitк и по-нататък към Тракийската низина. От същия дял в южна посока към Смолянската котловина се отделят:

стръмни бездни, които достигат

през Левочевска Жубраилица и Падала, свършва със

Кокора,

отделя · един

Бдстина

висок

Хубча.

масив

във

вид.:

на

пресечен конус

Са-

тали на Смолян). Тя води началото си от прохода Новак и в нея се вливат

кабо. В самия град Смолян приема левия . приток Крива р§ка, идеща от 9

Ешеккулак. По-надолу р. Черна чувствително увеличава водите си от го лемия извор Бралото в Горно Райкова, а в Долно Райкова в нея се вливат водите на извора • Св. Иван". . При У стово в р . Черна се влива Бяла река, която иде от дефилето Бостина - Соколовци . На пръв поглед началото си тази река води от би лото Момина вода, но ф а ктически нейна глава е карстовият извор Xyбrta

под с. Соколовци. Неговите· води се просмукват от валога Рожен и По-надолу

р. Черна

приема

последователно водите

на

B6nume.

доловете

Тй-

калскtl и Клокотншшm (Калкутнйшки), РJченската дерь6 или Реката, Дял

Пд:Jвиски дол и Тарьнска рJка и малко по-надолу при с. Средногорци (Топуклу) се влива в Арда. ·: В района на . Смолянска околия ост а ва

още

един

приток

на

ПОСЕЛИЩНА ИСТОРИЯ

Арда, а

именно Малка Арда. Този приток събира водите си от билото Имарет дере

За поселищната ИС'1"Qрия на по-големите централни селища в Смолянско досега е писано доста в отделни монографии и статии в родопския печат,

Момина вода, минава през с . Славейно, дето се съединява с Вйевска

рJка, и оттам през Петкова, Старо село и др. се 5слива в Арда.

но

всичко

изнесено

разпитвани

се

··-

.........

··•

,,· •···•,

...............

..,,....

,OptW..ц& о

. C11u (;lt0

F.,_,,,,,Ap,1o1

Hoмop№to.Q \

1-····~·~····

0000

О с,,.,..

се

различни

позовава изключително на сведения

опира

само

'•·-

...

на

съвременни

сведения.

селища.

АРЛ.ИНСКА ОБЩИНА

t,J_,p!'•p-

()

••••

TYl''-H f>

ШO.:КIPtlll Q

Ч.WО1аО о..... Q Коu,утtQГрi,1111НСМа.рм3.Иа.о8Ц11 Q

\'\. \

о•-..

о i оч.,..~..

Gyuтa\ ....

orw!.

)

CDtДOIC о

06'6"" Q Лкlлна

,,.. ..............;~:~.; ;· 1 \/

о ' c~"' "f

бliP\'"'°'a \,

·, .

""10

\ (

· ,..........

,-о /'°,.\

\._

f ..Ji Чом111а1t0~ "С)~Ом-.;!040 -

\ ~

Е',ор11 коt0

Селото е разположено на двата бряга на р . Арда върху полегат терен.

\. ., ~. ... . . . . . . . .~·· . .. . .,. .

оЧ::::IОо

Нмарцм

Оч,~:- f

ов-..i 06'w6fк/..•:·········· __

.,....·'

о._\.. ._,

о г~ч. ..~щ:

н\._ -{\·- ··-·\. Картографска схема на Смолянско

С;ЕЛИЩА

Смесен тип селище. ДругС1 име

:( \1,

.-р,1с:111м,с:~о

()

,1 1J

11,

.-_.,-·\

, •..,. 11

Арда

·-. \

·: ·:·., .,. _ Гlanll"CI . '1=Дммоtо!. ,"""(-J" """/'\ f ди'WOIOQ

по-стари хора,

За съжаление не разполагаме с писмени исторически извори аа мина лото на Среднородопската област. Не са правени археологически разкопки от по-голям мащаб, които биха осветлили отделни моменти от историята на селата в този край. . Селищата се разглеждат по общини. На първо място по-подробно е разгледано централното селище, след което по азбучен ред са описани останалите

·•••. •

от

времена.

За по-малките селища и махали поселищната история по необходимост

Q к,.,. • 11 •

.•(

първи

.....• ot:~ \l'>oe'la rl),I,.~,

не

се

помни.

Отстои на

км от българо

rръцката граница и на 4 км от с. Моrилица . Пресечено е от два дола Речане и Гудевица, притоци на Арда. Състои се от 469 к.ъщи, разпреде

лени в следните махали: Вблчосна - в центъра на селото, Самар жицна - в южната част и Сердарс"а на изток. Административно към с. Арда спадат и следните самостойни махали, отдалечени на

2- 3

км:

Алиговс"а (наричана още Лагi,т), Барутин, Билянци, Гдздювица, Гу дювица, Речани и Сред{)I(,; тях по-долу ще разгледаме поотделно. Жите лите му са били

40%

българи християни и

60%

българи мохамедани.

С. Арда вероятно е също старо, от преди идването на турците. Името му, както и името на реката, е тракийско . Според преданието с. Арда ня кога е било много голямо селище, имало е 48 дюкяна само за вино и е служело за летен курорт на жителите край Беломорието, които са търсели тук прохлада и студена вода. В определени дни те са се събирали в м. Хорйщето до мах. Дймово, дето след изпиване на виното са счупвали

гърнетата в стръмнината, затова сега там има цели грамади счупени грънци.

Барутин (до 1934 г. Барутинсна махал6

При масовото помохамеданчване много от тукашните родове са избягали в съседните

непристъпни

села

махали,

повечето

от

които

водят

с~лището е разположено на слънчев склон край безименен дол и се намира на 3 км западно от с. Арда. Състои се от 39 къщи, смесен тип

началото

си от онова време. Потърсилите тук убежище жители на Арда впослед ствие също са били помохамеданчени, затова днес всички съставни махали са мохамедански. Изключение прави само мах. Гудевица, чието население е християнско, но

стари

хора твърдят, че тя е възникнала

преселници. Според преданието

християнското население

много

селище. Не се знае кога

било

имало

за свой родоначалник някой си Радоtiл, чиито синове отказали да се помо хамеданчат. Въз основа на това е стъкмена народната поговорка "Остави го, и той е Радоилов син!", т. е. упорит, своенравен човек. В землището на

Хажирусеви.

селото има м. Малката чдрква и Голямата чдрква. Предполага се, че

173; 1965

тук е имало църкви

или

параклиси

преди

помохамеданчването.

население казва на тези места Горна и Долна чдрква.

Население: 1926 г. -

Местното

Съществува преда

(дошли от Драмско) и Самаржийци. Други родове са: Вървёutев, П,рбелов, Гюров, Дльдгов, Капитанов, Ковачев, Кокаров, Кременаров, Късов, Палав,

път на две части южно

и двете в Самаржицката махал6.

От старинно нарицателно е МИ Разпада.

Гдрно и Ддлно Билян_ци. Намира се на около 3 км 30 къщи. Не се знае кога е възникнало.

1965

г.

141

99; 1934 г. -

115; 1946 г. -

123; 1956 г. -

жители.

Общ брой на събраните МИ 52, в т. ч. 48 български, 3 от турски

Гдздевица (до 1934 г. Гдздюсна махалд) Селището е разположено на терасовидна местност и отстои на 4 км южно от с. Арда. Състои се от 17 къщи, скупчени на едно място. Под ма халата минава малка безименна рекичка. Още не е свързано с шосе, но е електрифицирано и водоснабдено. Според преланието селцето е възникнало,

Махаличка от 7 къщи, разположена в малка котловина, на 2 км южно от с. Арда. Водоснабдена и електрифицирана, но още не е свързана с шосе. :Къщите са скупчени на едно. Стари родове, които се смятат и за първи засе

както следва: в съседното с. Гудевица живеели трима братя, единият от

(

които се казвал Гоздю. 'Той

се

помохамеданчил

и се

заселил в мястото,

където днес _ се намира Гоздевица. Стари родове: Абдулахови,

помохамеданчването ..

1934 г. - 29; 1946 г. - 40; 1956 г. - 31; 1956 г. - 37 жители. Записани са само 20 МИ, от които 19 български и 1 от турска заемка; 9 МИ са от готови нарицателни, 7 двуосновни, от прил. 3 на -ски и 1 на-ово .

257; 1956 г. -

заемки и 1 от гръцка заемка. Строеж на МИ: от готови нарицателни 24, с топон. нает. -ица 1, двуосновни 17, от прил. 6 на -ски, · 2 на -ово. От старинни нарицателни са МИ Блестунь6 и Заборце.

Алиговсна· ма~алб (у населението Лагбт, Лагът)

Население:

239; 1946 г. -

Състои се от

Население: 1926 г. -

143

са МИ ЛJва, ЛJвовете, Плазд, Прёвалвдда, ПрJслопа, Странё, Светдк Илtiя, ХлJван, Холвtiна.

преди

от с. Арда .

бълг. РИ Сиракови и Шкддрови.

-ово/-ево, 43 на -ски, в т. ч . от основа ЛИ: Гьоргьоско, Златилско, Иван ско, Костюско, Стаматско; от старинни или от редки диал. нарицателни

от

20n; 1934 г. -

По-стари родове: Мехмёдбаutови, Рашитеви, Сахатчйеви, Сакалиеви; с

Население: 1934 г.-1857; 1946 г.-2091; 1956 г.- 1921; 1965 г. 2010 жители. След 1913 г. около 30 семейства са се изселили в Турция. От записаните в района на с. Арда 278 МИ 254 са български, 21 от турски заемки и 3 от гръцки заемки; от общия брой 103 МИ са от го тови нарицателни, 9 с топон. нает. -ица, 84 двуосновни, от прил. 27 на

полага се, че те са християнски гробища

съседни

Селото е скупчено върху хълмисто място, разделено от междуселски

Yutecmtiлoв.

лници, са Топови и Керимови. Има стари гробища недалеч от махалата. Пред

че и то е

Билянци (до 1934 г. Билянсна махалд)

Селото има модерен водопровод. Стари чешми тук са Ангеловската

има предание,

на имената: 11 от готови нарицателни, 5 двуосновни, от прил. 4 на -ово и 3 -ски. От редки диал. нарицателни са МИ Уседището и Усипето.

в м. Св. Илtiя и Чдрквата. Най-стари родове тук са Вдлчовци и Мtiнчовци

вода и Василоската вода

но

бегълци от с. Арда и други

г. 176 жители. След 1950 г. е имало значително изселване в централните · родопски селища, където младежите търсят препитание. От събраните 23 МИ 20 са български и 3 от турски заемки; строеж

ние, че сегашната джамия в с. Арда е била църква. Параклиси е имало също

Полянов, Танев, Тютюнаров,

точно е възникнало,

убежище на

селища по време на масовото помохамеданчване. По-късно и те са били _ принудени да станат мохамедани. Стари родове с турски РИ: Афузови, Изёрови, Шехови; с бълг. РИ : Керкелови, Косови, Русеви, Тютюнарови,

по-късно от

с. Арда

колиби, станали

Татарови,

Хажиеминеви.

' Население: 1934 г. - 92; 1946 г. - 79; 1956 г. - 72; 1965 г. - 63 жители. От записаните 18 МИ 15 са български, 2 от турски заемки и 1 от гръцка заемка; от общия брой 8 МИ са от готови нарицателни, 3 с топон. нает. -ица, 6 двуосновни и 1 от прил. на -ски. Гудевица (до 1934 г. Гудевсна Махалд)

Състои се

от

къщи,

скупчени амфитеатрално

на стръмен склон

Друго име не се помни. Край селото минава безименен дол. Намира се на

2 км южно от с. Арда. Граничи на запад с мах. Алиговска, на изток с Гоз-

13 щрп · 113.i-i VJ.1

r:,,- ,, •·1~"1/1 :,1 t;,, lJ::;ц,,. ! !: ••.~ · 1,

,JJШЩJ FJ !<,ПидШt"

Записани са общо 155 МИ, от които .132 български, 21 от турски за емки и 2 от гръцки заемки. Строеж на МИ: от готови нарицателни 76, с топон. нает. 12 (5 на -ица и 7 на -080), 30 двуосновни, от прил. 23 на

девица. Свързано е с шосето Смолян-Арда. Населението му е чисто бъл

гарско. Има предание, че селото е съществувало и преди помохамеданчва

. нето. Mjlдa Гriговска, починала на 115 г., преди 60 години е разправяла на Христо К. Стоев, сега 82 г., че тя е помнела селото със 7 къщи, а сега са 46. Стари родове: Гriгo8u, Марковскll, Cmдe8u, Панайдтови. Името се свързва

-скu и 14 на -ово. Старинни нарицателни лежат в основата на МИ 86narna, Комат, Лютинь6на, ПрJслопа, PдnQrna и Скок6тп .

с първия заселник Гудю, чийто потомък Гоздю по-късно се помохамеданчил

и се

заселил в Гоздевица.

Среддк

Население: 1934r. - 195; 1946r. - 216, 1956 г. - 167; 1965г. - 117 жители. Записани са 82 МИ, от ·които 73 български, 7 от турски и 2 от гръцки заемки; 41 МИ са от готови нарицателни, 5 с топон. нает. (2 на -080/-е80, 3 на -ица), 15 двуосновни, от прил. 11 на -ски, 10 на -ово/-ево. От основа старинно

Махаличката се намира на

Смолян. Не се знае

Намира се на

135 жители.

къщи, разпределени в две махали, едната от които се нарича Юмерската

махалд. Стари родове: Гижерлriеви, Зелйхови, Индардви, Y8aлite8u. Не се знае кога е възникнало. До селото има стари гробища вероятно

нает. -ица, 1 с нает. -ово, 14 двуосновни, от прил . 6 на -cкll и 5 на -080

помохамеданчването.

\1 • . МОГИЛИНСКА ОБЩИНА

Моzилица (до 1934

Строеж на МИ: 20 са от готови нарицателни, 9 двуосновни, 2 от прил. на

-080.

Старинни

Тоз бурjт)

Друго старо селище, съществувало преди идването на турците, е с. Мо гйлица, което според преданието в crapo време се е наричало Могйлици. Останалите 13 села и махали, които администрi:!тивно спадат към община Моrилица, са възникнали по-късно, след идването на турците и най-вече

нарицателни лежат в основата на МИ

Сивино (до 1934 z.

него има стари гро

Население: 1934 r. - 92; 1946 r. - 107; 1956 r. - 133; 1965 г. - 135 жители. Записани са 30 МИ, от които 25 български и 5 от турски заемки. · Хле8а и Храхоран.

селцето. До

Записани са 49 МИ, от които 43 български, 5 от турски заемки и 1 от гръцка заемка. Строеж на МИ: 27 от готови нарицателни, 1 с топон

2 км южно от с. Арда. Свързано е с шосето за с. Арда. Състои се от 26

-ски и 2 от прил. на

кога е възникнало

бища, вероятно изоставени след помохамеданчването. Трите маха:Лички имат 28 къщи.Население: 1934r.-108; 1946r.-150; 1956r. - 115; 1965r. -

Пръснат тип селище, разположено в котловина. По средата на селото

християнски от преди

Дулдт и Алйевска рJка, -

халд. Стари родове : Караuмамо8u, Xaжrie8u, Koutнuчapo8ll, Кошjlтеви (в Средбк), Балабано8u, Кокард8u и Коджаисенови (в Исьовци), Алйевu, Ефендеви и Xaмrime8ll (в Алriе8ска махалд). Свързано е с шосето Арда

Хасанска рJка)

минава река, която в миналото се е наричала Асанова · рJка.

западно от с. Арда и е разположена на

които разделят селцето на :-ри махали: Сред6к, Исьдвци и Алиевска ма

нарицателно са МИ Грj,хата, Кер.'<елски лев и Плаздт.

Речани (до 1934 z.

3 км

полегат терен, пресечен от две долчинки -

Текир)

след масовото помохамеданчване.

Могилица спада към ония 23 села, чиито землища влизали в числото

на посветените

от Ахъ Челебй земи.

от Cit8uнcкa рJка, десен приток на р. Арда. Намира се на 7 км югоизточно

Моrилица, през

1569 г. е бил издаден документ (ходутмане) за границата

Гдрна махалд, СрJдна махалд, Мустете, Бекироска, Терженецка,

р. Арда. В турско време се е наричало Тоз бурj,н. Махалите му са сrру пирани около центъра. ' Състои се от 117 къщи, разпределени в следните

Пръснат тип селище, разположено на слънчев склон, който се пресича

от с. Арда;- свързано е с шосе Смолян-Смилян-Сивино. Населението му е мохамеданско. Състои се от 113 къщи, разпределени в следните махали:

на землището му. 1

Селото е разположено

Хажицка и Червенкоска махалд. Стари родове : Ахмедбашо8u, Жам базови, Имамски, Мутеви, Ос.мано8u, Xaжrie8u; мохамедани с бълr. РИ: Варгуле8u, Гано8u, Кашдко8u, Кикьдви, Kjlцe9u, Малец~9u, Пйклеви, Раби неви,

To8apo8u,

родове:

Настанови,

1956 г. - 526; 1965 г. - 565 жители. · Името на Сивина е превод на старото

(за цвят на скали, каменак).

Текир, от тур. tekir 'тъмносив'

Има.+tо8u,

Хажиякj,бо81l,

Инждска и

Карамустафо8u,

Xamilno8u,

Гдрна махалд. Стари

Komj,no8u,

Михтарови,

Хджови, Юpjlкo8u; мохамедани с

бълг. РИ: Гдлеви, Желеви, Колибаро8u, Кременаро8u, Kj,mлe8u, Пеmе8· ски, Пeme8u, Пенелкови, Пapjlнe8u, Рабiще8u, Ракови, Pjlce8u, Ражени

Черковно) · ни напомнят за разрушени при помохамеданчването църкви

и параклиси. Селото е водоснабдено и електрифицирано. Стар водоизточник Към Сивина спада и отдалечената на около 2 км махаличка С'i,рнино ( старо -име Газмарете) със 17 къщи, населена също с мохамедани. Население (включително мах. Сърнино): 1934г. - 457; 1946r. - 535;

Азймо8u,

тези селища, именно на

хълмообразна местност на левия бряг на

махали: Манюска, Хатипска,

Чер8е1tкови, Щарбанови. МИ като Ч6рк8аmа и Чдрко8о

е Ахмедбашо8ската чешмь6.

на

На едно от

ко8u, Cupaкo8U, · Траханаро8u,

'"}

около 300 дка ниви и ливади, 5000 дка гори, стотина r лави едър добитък

свързано с господството

на

Шjlмко8u.

Миналото

на

с.

Моrилица

прочутите братя Агуше8u, които са владеели

и 5000 овце. Цялото село работело на безценица на тези местни феодали. Те притежаваха имоти в Турция и след Девети септември· се изсе1 Марин о в. CMOJJЯH н околията. с

114-118.

•

Буката (до 1934 z. Буково)

JJl:!xa там. 1 Аzушевските конаци в с. Могилица сега са реставрирани и са обявени за архитектурни паметници. На час • и половина северозападно

от

от Среднородопието към Драмското поле. Запазени са следи от стените, а има останки и от пътя-калдъръм. Предполага се, че тя е служила за кер

ван-сарай. Вероятно Каль6та е старата крепост Кдзник, за която споменава К. И р е ч ек. 2

Върхът между с. Моrилица и мах. Буката (Буково) се

Пръснат тип селище, разположено на 8 км -североизточно от с. Моги

с . Могилица се намира развали-

. ната Каль6та в подножието на вр. Кдзня. Край нея е минавал старият път

нарича Ч6ркво

Западно от Моrилица има махала, която се нарича Елинден,я. Преди помохамеданчването тук е имало параклис • Св. Илия" и на Илинден, е ставаJ1 на това място сбор. През 1687 r. Костадilн, Стоев купил нива от братята Хордзолар (от рода Гълъбовци), за която турският забит Векitл Мехмед (пълномощник на вакъвските имоти) му издал крепостен акт-тапия, която днешните потомци

мохамедани на Стдю и син му Костадiт още пазят. От Стоевия син Ко стадин има потомци в Моrилица, Буково, Кошница, Арда и Сивино (по све

лица. Свързано е с шосето

Хажtiеви, Хажиисенови; с бълr. РИ: Грдхлеви, П,рбелови (Гдрбелови), Мешдвски, Рупецови, Русеви, Стоеви. Според Никола Кифилев родът Хажи исеинови

Буката

води

диал. нарицателни са МИ В6пето, Еловия прJслоп, Зан,агата, Илинден,, ЛJвищата, Лютака, Орлане, Уседа, ХлJват, Холевtiн,а.

Р6жена zун,а, Р6пата, Скока, Стран,6та,

Борикова (до

1934 г.

Хасанково)

Селото е разположено на слънчев скат и се намира на

от лJв

Фурлан,ски, Хажирусеви. Селото е съществу-

· · Население: 1926г. - 186; 1934r.-148; 1946г.- 157; 1956г.-200; 1965 r. - 178 жители. • От събраните 31 МИ 27 са български и 4 от турски заемки. Строеж на МИ: от готови нарицателни 1О, с топон. нает. 5 ( 4 на -ово/-ево, 1 на -ица), двуосновни 7, от прил. на -cкti 2, на -ово/-ево 7. Изчезнало . в говора

нарицателно zун,о

гумно имаме в МИ · старото гун,о.

1 - Родопска правда, 7 февр. 1952. 2 К. И реч ек . Пътувания. с. 391; История. с.

на

< хлiв 'обор,

кошара за добитък'), а Усдднатото

е рядко диал.

това е било преименувано. Новото име ще да е във връзка с рода Вара

дилови от същото селце. Стари _родове: Варадtiлови, Голеви и Коруеви. Не се знае кога точно е възникнало.

Население: 1926г. - 40; 1934r: - 40; 1946r. - 47; 1956г. - 48; _ 1966 г. - 41 жители. От записаните 9 МИ 5 са български · и 1 от турска заемка. Строеж на МИ: от готови нарицателни 5, с топон. нает. -ево 1, дву основни 1, от прил. на -ски 1, на -ево 1. Интересен облик представя МИ

Градинска река (до 1934 z. Грt. дишка рiка) Административно махаличката вече не се води на отчет, понеже от ня

колко години е безлюдна - жителите и са се изселили в с. Моrилица и дру

гаде. Разположена е на, !{ошутска рiка и е била населена с 4-5 семей ства мохамедани.

Киселчево

Селището е разположено . на Киселчевска pJr:a, горно течение на · Черешовска рJка. Състои се от 52 къщи, разпределени в Гдрна и Ддлнр Аtахалд. Не се знае кога е възникнало. Стари родове: Моллаахмедови

и Хажиасанови; мохамедани с бълr. РИ: Вървешеви, Ела.хави, Гдлеви, }Келеви, Ковачеви, Куртелови, Ма~tдчеви, Межtiчкови, Паруневи, Рабti н,еви, Рупецови; Русеви, Стопанови, Танашови, Тtiнчеви. Недалеч от Ки

селчево има поляна всред гора, която местносr се нарича ЧЬр"вата.

390.

Преди помохамеданчването тук

•

потомци

Махаличката се състои само от 9 къщи и се намира на 7 км от с. Мо гилица. Старото име Рiка се е дублирало със с. Рiка (община Търън), за

западно от

бълr. РИ: Варвешеви, Бозави, ГорJлкови, Горелски, Ковачеви, Самtiч

вало и преди помохамеданчването .

помохамеданчени

Варад (до 1934 z. Рiка)

къщи, разпределени в Горната и Долната ма-

Трампови,

от

Среддбарчина.

5 км

халд. Стари родове: Бееви, Емtiрски, Rарахожови, Чаvшови; . мохамедани кови, Сиракови,

си

нарицателно.

Могилица. Пресича се от Бориковс"а рJка, приток на Арда. Свързано е с шосе. Състои се от

началото

Костадiт Стоев от с. Моrилица, затова и днес още ги наричат Стдевци. Население: 1926 r. - 229; 1934 r. - 226; 1946 r. - 270; 1956 r. - 279; 1965 г. ' - 232 жители. От записаните :.15 МИ 23 са български, 2 от турски заемки. Строеж ~а МИ: 10 са от готови нарицателни, 1 с топон. нает. -ица, 1 двуосновно, от прил. на -ски 3, на -ово 1. От старинно нарицателно е МИ ЛJвчето (умал.

дения от Никола Кифилев). Население: 1934г. 501; 1946r. - 587; 1956.r.--= 678; 1965r. 696 жители. . От записаните 207 МИ 17 4 са български,· 19 от турски заемки и 4 от гръцки заемки . Строеж на МИ: 99 от готови нарицателни, 13 с топон. нает. (в т. ч. 9 на -ица, 1 на -ец, 2 на -ево и 1 на -ик), 57 двуосновни, от прил. 20 на -ово/-ево, 17 на -ски и 1 на -ин,). От изчезнали в говора или редки

Моrилица-Смилян. Не се знае кога точно е

възникнало. Състои се от 55 къщи. Стари родове : Калемжilеви, Коруеви,

Местните И)lена в Смо.11анско

ще да е имало параклис.

Черешово

Население:

1926 r. - 228; 1934 r. - 260; 1946 r. - 290; 1956 r. 233 жители. От записаните 37 МИ 30 са български и 7 от турски заемки. Строеж на МИ: 24 от готови нарицателн_ и, 1 с топон. нает. -ица, 5 двуосновни, 7 от прил. (в т . ч. на •О8о/•е8о 4, на -c1-;u 2 и на -ин, 1). От осн~ва старинно на 268; 1965 r. -

рицателно са МИ Кдадr:е, Лдма, Прдзарника, Спузе8о и Усипа. Копадан (до

1934 г.

Копадан_ дере)

Кошуте

на

10 км

от

разположени

с. Моrилица, с 1<оето

една до друга. на:

го свързва

шосе.

Не се знае

кога е възникнала. Стари родове: Османови, Четtiне8и, Чолаr-,о8u. Населе

ние: I926r. -

124; 1934r. -

Големtiн,о8U, Желе8и, Катро8и, Сухле8и.

Население:

Махаличка от 2-3 къщи, разположен·а на Коиlутска р§ка. Населението

Махаличката се състои от 20 къщи,

е възникнало. Стари родове: Идризова, Кисitмо8и; мохамедани с бълr. РИ:

1965 r. -

и през периода 1934-1956 r. е възлизало на · 15 души. При преброяването през 1965 r. са останали само 5 жители, които през 1966-1967 r. също са се изселили и сега махаличката е безлюдна.

мира се

Селището се състои от 19 къщи и се намира на 1О_ км западно от с: Мо

rилица. Свързано е с отклонение от шосето Смолян-'-Арда. Не се знае кога

134; 1946r.- l47; 1956r. -

94; 1965r. с 50% по

жители. В сравнение с 1934 r. преэ 1965 r. жителите · му са малко, защото много семейства са се пресел!fЛИ в с: Моrилица От събраните 17 МИ 15 са български, 1 от гръцка и 1 от емка. Строеж на МИ: 9 от готови нариц_ателни, 1 ·с топон. нает. основно, 6 от прил. (в т. ч. 4 на -080, 1 на · -ски и 1 на -ин,).

и другаде. турска за -ик, ·1 дву От основа

Махаличка от

от

малките

1934 г.

които търсят

Селище)

8 км

препитание

централните

селища

Череtию~те

Селцето се състои от 29 къщи, разпределени в _ Гдрна и Долна .Аtа халд. Разположено е на брега на безименна рекичЕа и се намира на 9 км западно от с. Моrилица. Не _ се знае кога е възникнало. Стари родове ЖеферО8ll и Узуно8u; мохамедани с бълr. РИ: Капатд.но8и, Фурлан,ски: Чemtiнe8u. · Население: 1926r. - 97; 1934r. .....:1J4; 1946r.-130; l956r.-127;

I 965 r. -

139

жители.

От записаните 30 МИ 25 са български и 5 от турски заемки. Строеж на МИ: От готови нарицателни 16, двуосновни 7, от прил. на -080/-е80 6 и на -ски 1. От оснона старинно или рядко диал. нарицателно са МИ Гум ното, О рлане, Черндк.

Черешовска река (у населението Чирешоска р§ка)

менжйе8и, Kanyжtie8U, Моллд8и.

Население:

I934r. -

67; 1946r. -

60; 1956r. -

52; 1965r. - ·54

жители.

От записаните 12 ' МИ 9 са български и· 3 от турски заемки. Строеж

на МИ: 5 от готови нарица1"елни, 1 с тоriон. нает. -ица, 2 двуосновни, от прил. 4 (в т. ч. на -080/-е80 3, на -ски 1). От основа рядко диал. нарица-

телно е МИ Посед!лка.

' ·,

111. МОМЧИЛО_ВСl<·А ·· ОБЩИН-"

Махаличка от 15 къщи, която се намира на 9 км от с. Моrилица. се знае коrа е възникнала. Стари родове: Текньд8u, Чолако8u, Шу

маро8и.

Населещ-~е:

1926 r. - 71; 1934 r. - 79; 1946 r.-83; 1_9 56 r. - 66; 1965 r. , _ От събраните 18 МИ 17 са български и 1 от турска заемка. Строеж 11а МИ: 9 от готови нарица_телни, 4 с топон . .нает. (в т. ч. 3 · на -ица и 1 на -ик), 1 двуосновно, от прил. на -ски 3, на -080 1. От основа старинно нарицателно са ·МИ _Р.дп~апщ r;какдт 1;1 _ Стдкиt_rlе_. _

1.8

93;

-080 4. От основа старинно нарицателно са МИ Вартдля и Кантарьд.

. . Момчitловци · и Со~оловци

Ухловица

101; 1956 r. -

падно от с. Моrилица. Не се знае к,оrа е възникнала. , Стари родове: Дер югозападно от с. Мо

и в Родопския минен басейн.

Не

97; 1946 г. -

къщи, която се намира на

махали,

96; 1934r. -

Махаличка от 12 къщи, разположена · на Кliceлite8c;Ka р§ка, на 9 км за

rилица. Не се знае кога е възникнала. · Стари родове: Ислямо8и, Моллаах медо8и, Чtiкде8u. Население: I926r. 108; 1934r. - !09; 1946r. - 103; 1956r.-91; 1965 r. - 68 жители. И тук се наблюдава общото явление -,- отлив на жители

1926г. -

жители.

От записаните 18 МИ 13 са български и 5 от турски заемки. Строеж на МИ: от готови нарицателни 11, двуосновни 1, от прил. на -ски 2 и на

старинно нарицателно е МИ Рдпката. Потока (до

жители.

(до

1936 г. Горно Дерекьой и ,_Долно Дерекьоii) . - ··

-· ···

С. Момtttiловци е разположено в североизточната част . на бившата Смолянска (в миналото Пашмаклийска) OKOJ!Иfi . и заедно със · съсед~юто с. Са- _

кдлО8ЦU днес

образуват

една

адмищ1стративна

единица . ас- селсъuет

_.-

център с. Момчиловци. и пълномощниче ство в с. Соколовци. Не ·само в ад

министативно, но и · във всяко · друго отношение :..:: историческо; бит·ово, ези

ко-во и пр. -

тия две села образjва'г единство: - затова и всяко тяхно из· · ··

следване трябва да върви усворедно.

19: ,

1• • • •

След Освобождението до Балканската война през 1912 г. тия две села останаха в пределите на Турция, а от 1913 г. заедно с цялото Смолянско и с други погранични родопски области бяха присъединени към България. Селата Момчиловци и Соколовци се намират· на 15 км югоизточно от историческата красива местност Рожен - най-ниската точка на планинсr<Ия гребен в Средните Родопи, вододел на реките Арда и Марица. В миналото през Рожен е минавал важен път, който е свързвал Пловдивското поле с Ксанти и Западна Тракия, а сега минава шо.сето Пловдив-Асеновград Смолян. С. Соколовци е разположено в тясна падина по горното течение на Бяла река, приток на р. Арда. На около 2 км източно от с. Соколовци зад стръмния рид Ляската се намира с. Момчиловци, разположено на два ската във високата красива котловина, обърната на юг. Старото· название на Момчиловци е Гдрн.о Дерекьой, а на Соколовци -

Долно Дерекьоij.. Жителите на с. Момчи1овци, особено по-старите, наричат с. Соколовци Реката, или Долна маха,~6, а жителите на с. Соколовци на

ричат с Момчиловци Горна махалд

. Сегашните названия на селата Мом

чиловци и Соколовци са нови, поставени по административен път през 1936 г. Момчиловци е наименувано във връзка с предания за Момчйл юнак, които съществуват в селото, и за да се ознаменува, че до 1919 r. в Беломорието (Буруrьол) е имало голям брой рибари от Горно Дерекьой, които са имали своя кооперация .Момчилови водоборци". С. Соколовци е наречено на името

на един от първите му заселници Шахднът, прякор от тур. ~ahin 'сокол'. Някои свързват името със скалата, която се издига над селото и се нарича

Соколов камень. Историческата писмени ствуват

или тия

други две

съдба и старинността веществени

села,

но

по

на -двете

свидетелства,

всичко

личи,

че

които не

са

села са еднакви. Няма да

сочат откога

много

съще

стари.

Според съществуващите предания първите им жители са от Райково, според други от Устово. Селата са били основани от трима братя. Двама от тях са се заселили в с. Момчиловци, а третият - в с. Соколовци. Васил Дечов, добър познавач на историята на Родопите, твърди, че с. Соколовци не е по-старо от 200-250 години. На долния край на селото преди 200 го дини имало 4-5 колиби, принадлежащи на жители от У стово. В тия колиби устовци зиме хранели едър добитък. Околната земя била устовска (селска}. Планините на север от устовските колиби Караманица, Рожен., Ада

бvрун и др.

били юрушки. През време на помохамеданчването няколко

християни намерили прибежище у дерекьойски юруци. Един от тия хри стияни бил от помохамеданченото село· Шеilн. (Шехйн.), Ксантийско. Сегаш

ният род Шахън.ови (Шах6нови) са потомци на шеинския българин. 1 Първи обитатели на селата са били вероятно

освен обитателите на

устовските и райковските колиби-кашли - още и християни, които са служили като овчари при юруците. Юруците са се отнасяли благuсклонно към родоп ските овчари, назначавали ги за главни кехаи (отговорници) на овцете, а те живеели постоянно в Беломорската равнина. Планинските земи, на които после се заселили доста от родопските селища, са били подарявани или продавани от турската власт на юруците-феодали, а после българите ги прекупували от своите гос·подари. Такива са били земите и в земли1 Ро}J.оnски напреJ1ъ1<,

1903,

кн.

с.

щето на посочените две села, за което свидетелствуват турските местни

названия, като Касд.1,tдере, Чил тепьд, Делсiбрах6мut{а, Каддброто (Кадън. бурун.), Ин.люкя, И.1,tарет дере, Кедсiкя, Тюлiо тепе и др. На около 1fi км

северно от с. Момчиловци има доста добре запазено гробище, наричано

Юруцкото гробе. Според предание тук били погребани юруци, умрели от някаква епидемия. Истината е друга: юруците, макар и пръснати по мандри

на далечни разстояния, по религиозна традиция погребвали умрелите в общи гробища.

Сегашният голям род Жiйгарци в с. Соколовци по разказ на стар селянин води началото си от Девинско. За да избягнат помохамеданчването, те били принудени да бягат през люта зима. За да не потъват краката им в снега, си служели с жiйzари - малки обръчи, които правели от елови

клони и навивали върху цървулите. Оттогава те се нарекли Жiйгарци.

Според Петър Радсiчовски с. Момчиловци е .сбирщина". Кiщоският и Шутоският род_ са от с. Угорли, Гюмюрджинско, Валкуиtir.н.ци са от

с. Вълканово, Ксантийско, Кётювци от с. Кетенлик, пак Ксантийско, Арна утци от .Арнаутлъка". От Централна България са: Чарпдковци от Чирпанско, Шоповци от Пловдивско и др.

В Родопската област по силата на редица исторически, политически, стопан-

ско-икономически и други причини са станали значителни размествания, главно

изселвания, които са засегнали и селата Момчиловци и Соколовци. Важно съби

тие, което засяга целите Родопи и изменя верския облик на населението, е по мохамеданчването. То е започнало от XVII в., дори и по-рано, и е продължило

до XIX в. По времето на Мохамед IV и на неговия велик везир Мехмед

Кюпрюлю през 1661 r. била издадена заповед да се потурчи цялото хри

стиянско население на Родопите. 1 Тогава не могли да устоят на насилието и приели мохамеданството · много села около Момчиловци, като Кар1иилъ (Виево), ОрешеL{, част от Рай1'ово и др. След време за материални изгоди

или принудително отделни семейства в селата Момчиловци и Соколовци

приели мохамеданството. Те обаче не могли да съжителствуват задълrо с българите християни, защото между християни и мохамедани по онова време едва ли е имало веротърпимост, и са се изселили в съседните селища.

В с. Момчиловци е имадо такъв мохамеданин на име Каба Хасан. Сега

там има нива, наричана Кабасанцкото, също Алйюското, Метюското и др . Сегашният мохамедански род Кисьовци в Чепеларе води началото си от

с . Соколовци. Те живеели по-рано в Долния край на Соколовци. Потомци· на споменатия Каба Хасан има и сега в съседни на Чепеларе колиби Хар дельово, които до преди ' 80 години са идвали в Момчиловци да прибират мираз (наследство) от овощни дръвчета, тъй като съществувало общо вяр

ване, че е грехота да се продават овощни дръвчета. Така продавачите на земята си

запазвали

правото върху овощните дръвчета.

Липсата на условия за земеделие и скотовъдство е заставила много

жители преди 40--50 години да се изселят от Момчиловци в с. Бдрино, Смолянско. Там са дошли потомци от родовете Бедрови, Бабугерови, Кре менсю~, Грибачови, Братанова, Жекt~ни, Бакларова и др. Преди тях има

ки .

1о,

Вж. К. И реч ек. Пътни бележки за Средна гора и Родопските планини. - Сп. , 1884, с.

32.

изселени в с. Габарево, · Пазарджишко, а в по-ново време в Кърджали, Де

IV. СЛАВЕЙНСКА ОБЩИНА

винско н Добруджа. 1

Момчиловци _се състои от . 409 къщи с

676

жилища, разпределени в

Славейно (до

следните махали: Кедйкоска махалд (с главни родове Недitковtl, Кацови,

Педевll); Анйлоска махалд (Анilлови, Велкова, Стаева); Чарпдкоска махалд ( Чарпдкови, ДoйчllHOBll, Хдрова); Кiтюска махалд (Каневti,

планинския скут,

Авра.мов1~, Арнаудова); Пuttjpc,ca .Аtахалд (Пичуревll, Манддви, Ивizнковll, Райчковll); liюлханска махалд (Кюлханова, Дечови, Петелкови, Сав

От записаните в с. Момчи.~овци

261

МИ

1607; 1965

са български,

225

от прил. (в т. ч. на -ска

на -ово/-ево

13,

и на_ -ш~

!).

г. -

тази

от тур

210

жилища. Разделено е на

нието им: Ддлнен кpaii, Гдрнен край, · Старото хорйще, Ндвото

брiщовll, Драzлюва, Жeiizapoвu, Кисьдви, Люнчови, Capizeвll, Tj,нeвll, Тас

лtiеви, Шахднови.

Население: 1934 г. - 798; 1946 г. - 655; 1956 г. - 549; 1965 г. жители. В сравнение с 1934 г. населението на Соколовци е намаляло с

почти 1 /З поради изселване в централните родопски селища и във вътреш

ността.

118

МИ

108

(в т. ч.

-ево

на -ица и

на -ски

на -ово),

и на -ин,

1).

са български, 47 41

от турски заемки и

от готови нарицателни,

двуосновни,

от

с топон. нает.

от прил. (в т. ч. на -ово/

От основа старинно нарицателно са МИ Кла

буч, Кузнята, ЛJвовете, ПрJслопа и Увеса.

спусъците му до градини,

ниви

Катькината градilн,а. На изток

ливади,

Чукан дол и

които

се

прорязват

от

дол-

правят повърхността вълно

разрушено селище, което се е намирало югоизточно от с. Виево в м. Ма халата .. Една част от жителите на това старо село се помохамеданчили и се заселили на отсрещния скат, като селото нарекли Каршилъ (от тур. kar~t 'срещу, отсреща, противна страна'), днешно с. Btieвo, а оцелелите християни потърсили подслон в овчарски курулуци (от тур. kllrиluk 'су шина, заслон') до днешното село Славейно. Затова старото име на селото Карлуково някои свързват с kuruluk, а други го обясняват с тур. прил. karlt 'снеговит'. Друга част от първите заселници според преданието дошли от Старо село под с. Петково, чиито жители при помохамеданчването се разбягали, като · впоследствие по-голямата част се заселили в Петкова, а друга, по-малка част о rседнали в с. Карлуково (Славейно ). Според Петко Т. Карапетков, автор на книгата .Славейно" (Пловдив, 1948) първа била . заселена срещн,ата махала. Пръв заселник бил Фitлько.

хорйще, Кузнята. Стари родове: Балабан,ови, Бдzдьови, Бодуровll, До

От събраните

И Славейно като с. Момчиловци е сравнително ново село, и то като с. Момчиловци е .сбирщина•, както се изразяват стари хора. Част от пър вите му заселници са оцелели от помохамеданчването българи от старо,

Добрйкоска махалд, Бодурс"а .Аtахалд, а други според местоположе

гръцки заемки. Строеж на МИ:

склон граничи

ката.

От основа ста

махали, едни от които се наричат по името на някой род, като ЖJйгарци,

548

на селото.

образна. Отсрещната махала е стръмна, камениста, със слаба земя, пресе чена е от четири падини и свършва с Инждвскllя стръмен спусък към ре

ната, Плавilлото, Прiслопа, Разкола, Странето, Сурналката.

къщи с

махала

чинките Яр6т, Ливадин . дол и

ринно или рядко диал. нарицателно са МИ Белдчето, Бдлшен, Брешне 131

разположена централната част

махали: Полянска махалд и Срдшна .Аtахалд. Полянската махала об хваща целия

льдта, Вартдля, В6беля, Вдпата, Гашtарника, Клабу 1t, Кузнята, Общll С. Соколовци се състои от

склон е разположена втората част на селото. От възвишението .Св._ Дух• между склона и бJ,рдото протича планински дол, който дели селото на две

ски заемки и 4 or гръцки зземки. Строеж на имената: 80 от готови нари цателни, 14 с топон. нает. (в т. ч. 13 на -zща и 1 на -ово), 141 двуосновни, 26

върху който

На северозапад се издига бърдото .Св. Георш•, на чийто източен стръмен

кови); махалд Шйтсата (Рад11 1юва, Коченжizеви, Поппетрдвtl, Шдпови, Cyp,'<Oвll); Голе,Jtстса ,нахалд (Бабуzеровll, Грllбачеви, Марiтови, Мilлкова, г. -

г. Карлj,ково)

Селото е разположено на южния склон на възвишението .Св. Дух• от планинската верига Курбан ера, Чllл тепе (2001 м) и Енizхан баба (1942 м) в Средните Родопи. ,-. Разклоненията на .Св. Дух• се спущат полегато на юг и образуват

Гунчовtl, Глухови, Kaлniiджueвzi); Барчйнска .Аtахалд (Малецовll, Рад кова, Mllxaлeвtl, Царвул~нова); Черкдвна махалд (Маршавелови, Дечови,

Мizрчова, Пдпови, Цвет1сдвll, Шукерова). 1934 г. - 1761; 1946 г. - 1811; 19.56 1745 Население: жители.

1934

Филько имал син Вliдю родоначалник на Вliдьовская род. Друг заселник бил Узуна родоначалник на големия род Узунова.

•

През средата на ,XVIII в. станало помохамеданчването на близките села

Върбина (Вълчево), Давидкова, Старо село и др.

Тогава в с. Славейно се

заселили Кавiазови, Сархдш Пею, Ддбровци, Янковll, Ватанови, Струм чов1~, Гоаркова, Карапеткови, Михаиловll й др. Старото име Карлуково (в стари географски облик Корлуково) бе заменено през 1924 r. със

старославянския родопски деспот Слав. През

селението по административен така

Основната част от историческите бележки за селата Момчиловци и Сокоповци дотук

са от труда на С т. Ка 6 а с а но в. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. кн. взети IV. 1956, с. 5-101,

ИИБЕ,

си

карти отбелязвано и в Славеево по името на 1934 r. без знанието на на

път селото е било наименувано Славейн,о и

останало.

Славейно е давало и дава голяма емиграция в много градове и села: Пловдив, София, Асеновград, Тополово, Асеновградско, Габарево, Казан лъшко и др. Преди и след Девети септември 1944 г. Славейно е излъчило голям брой интелигенция.

На 13 км северозападно от Славейно се е намирало старото селище Ин,дглово, разположено в обширна местност, която обхваща около 600 ха земя.

Според

предание цялата

юрук Мустафа· от към

турската

покрайнина

султана като

била

подарена

на

върбинския

благодарност за неговите големи

заслуги

държава.

От разказите и преданията, от имената на местностите и от много ве ществени паметници се вижда, че в сегашната местност Ин,дzлово е имало голямо селище, състоящо се от махали,

отдалечени една от друга, общо с

около 600 къщи. Селото е съществувало до 1373 r., когато е станало жертва на жестоко османско нашествие. Старото име на селището не се знае.

Новото име, възникнало

на турска почва, населението свързва с Йенi~

ага 'нов господар', но по-вероятно е то да е във връзка с лично име, което

започва с Ин, тур. ogul, oglu 'син', или съкр. от Исеiтоглу, към което на българска почва е прибавено окончание за притежателно прил. -ово. Славейно се състои от 196 къщи с 275 жилища, по-голямата част от

които са в Полянската махалд и по-малко в Срдшната махалд. Стари родове от двете махали: Агjпиеви, Бур~сдвt~,

Базлiиасови, Вliдеви, Вита

нови, Гажалови, Дангалдви, Дizм 1 tови, Доброви, Гдркови, Гюрж1iлови, Йл чови, Инжови, Испирови, Кавгазови, Карамаркови, Карапачдви, Карапет кови, Карачдлови, Кирякови, Коджаиванови, Кудини, Куцкини, Лажови, Лаююви, Мангелови, Ман,олеви, Марински, Метаксдви, Михайловски, Мд н,ьови, Патрtiчкови, Пепеланови, Праховски, Ради 1юви, Райчовски, Стамова, Стайковски, Струн,чови, Тасмалtiева, Тдшева, Таи1дн,кови, Тдданова, Узу-

нови, Чакалова, Черньови, Чилови,

Чtiнкови, Чою~нски, Шишманов~~, Ян

кови . Жителите му са българи християни. С изключение на съседното село Петкова всички други околни селца и махали са населени с българи моха медани.

646

Население: 1934 жители. Въпреки

r. -

858; 1946 r. -

подобрените

751; 1956 r. -

поминъчни условия в

576; 1965 r. този

край много

славейнци са се преселили в Пловдив, Кърджали и централните родопски селища. Това са преди всичко семейства на млади специалисти, които в Славейно не могат да намерят поле за работа.Славейно спада към челните

родопски селища, които се

гордеят

са излъчили много

интелектуалци, с чиито имена

родопчани.

От записаните 181 м:1 145 са български, 34 от турски заемки и 2 от гръцки заемки. Строеж на МИ: 62 от готови нарицателни, 11 с топон. нает. (в т. ч. 4 на -ово, 5 на -1ща, 1 на -ец, l на -ик), 93 двуосновни, от прил. 13 на -ски и 2 на -ово. Старинни или редки диал. нарицателни лежат в

основата на МИ, като Бял прJслоп, ВJищата, Кудата, Ланшtката, Лд ,1с1,т, Плавtiлото и ХлJвовете. Виево (до

Селото

разположено

1934 z.

на левия

р. Малка Арда и се намира на около се

от

127

къщи, разпределени

Каршилъ) .

бряг

2 км западно от Славейно. Състои

следните махали:

Срдшната, Узунска и Ханкоска махалд. помнят

аа

първцте аасеJ1н11ци

на

на Виевска рJка, приток на

селото.

Далоска, Терзицка,

Имената на махалите ни на

Други

родоае

(с

бълr,

РИ)

са

следните: Выларов (Ваглдров), Горялов, Ковачев, Куцов, Мiтдров, Ме лезов, Нямов, Пал 1tев, Рунлев, Тановски и Тарънсю~ (Трt,'нски). Според преданието с. Виево е заселено от помохамеданчени жители на старо селище, което .се е намирало югоизточно от селото в м. Махалата. При поголовното помохамеданчване това старо селище, което ще да е било

съставна част на Старо село под с. Петково, е било опожарено. Оцеле

лите християни се заселили в с. Петкова, а друга, по-малка част

в Сла

вейно. С. Виево е било разположено на срещуположния скат и го нарекли Каршилъ (тур. kar$t 'отсреща, срещу'), срв. МИ Срдитото. Новото име на с. Виево вероятно е дадено във връзка с извивките на пътя Момчиловци Виево - Славейно, забележителен с многото завои. Край село са хълмовете

Св. Неделя и Св. Илilя (Илtiнден) с развалини от параклиси. На 3 км за падно QT селото се намира махаличка с десетина къщи, наричана Гращата

(от начално Грашuщата). След опожаряването на с. Виево през 1912 r.

някои виевци, които са имали имоти близо до с. Кутела, са се преселили

в това село, което административно спада също към община Славейно.

Към Виево спада и Чакалова, махаличка от 7 къщи, която се намира на 3

Население: 1934 r. -- 823; 1946 r. - 953; 1956 r. - 555; 1965 г.

км южно от селото.

615

От записаните 109 МИ 95 са български, 12 от турски заемки и 2 от

жители.

гръцки заемки . Строеж на МИ: 47 от готови нарицателни, 5 с топон. нает. (в т. ч. 1 на -ица, 1 на -ец, 2 на -ик, 1 на -ово), 18 двуосновни, от

прил. 24 на -ово/-ево и

на -ски.

Кутела

Пръснат тип селище с една централна махала, където е училището,

читалището, джамията и магазинът. Намира се на 6 км северозападно от

с. Славейно и на 4 км североизточно от с. Момчиловци. В долния край на селото минава р. Малка Арда, ляв приток на р. Арда.

Rymeлa е сравнително ново селище

- · възникнало

е през миналото

столетие. То се е разраснало особено след опожаряването на съседното

село Вйево, когато много виевци, които са имали имоти в този район, са

се преселили в Куте.ла. Селото се състои от 121 къщи, разпределени в

махалите Исенжиковци, Келешовци, Хасанпашовци, Имамовци и Крин

тевци. Тези махали щ>сят имената на първите заселници. Други родове с бълr. РИ са: Глухови, Жигови, Кюмецовtt, Лднгови (със запазено на-

зално произношение на стб. лжгъ 'лъr'), Цареви. На 2 км от селото в м. Селището има старо гробища на юруци, които

са обитавали тези места. При случайни разкопки са намир~ни тракийски и

римски предмети. В Кутела и съседното село Виево все още е запазен християнският обичай да се играе хоро. Наистина сега хоро се играе само

на байрям, но тази проява представя жива връзка с миналото. Население: 1956 r. - 525; 1965 r. - 511 жители. От записаните 52 МИ 45 са български, 7 от турски заемки. Строеж на МИ: 31 от готови нарицателни, 3 с топон. нает. (в т. ч. 2 на -1ща и 1 на -ик), 19 двуосновни и 2 от прил. на -ово. Рядко диал. нарицателно

имаме в МИ Усддн.алото (от rл. усядам 'свличам се, пропадам').

Тикале Селото се намира на 10 км източно от Смолян, кв. Устово. Свързано е с шосето Смолян - Мадан, а през долната му махала минава друго шосе, което го свързва със с. _ Славейно. Разположено е на хълмисто място, което се спуща стръмно към двата дола, които се сливат под селото II образуват

Голя.мото, наричано още Тикалското дере, ляв приток

на р. Черна. Съ

стои се от 107 къщи, разпределени в следните махали: Гдрна ма.халд (със стари родове Аilнска, Дервiииови, Хажиалtiеви, Чилиниiрови); Средна

махалд (Алучеви, Карасанци); Ддлна махалд (Азисови, Бекtiрови); Срдшна, или Бейска махалд отвъд дерето (Бейски, Бtiнини, Молласалй

хови, Паrtалйеви). Мохамедани от четирите махали

бълr. РИ: Анчини,

Ковачеви, Кошулкови, Крдпчеви, Медови, Петковска, Петьови, Пиперкови, Роданжйева, Чдтрови, Чукови, Щарбанови. Към Тикале спадат още и следните махали,

3-5 км от селото: Габровиz{а на 3 км западно от селото със стари родове : Анчини, Ка,нбуров11, Каракашеви, Кошулкови; мах. селото (Крдпчеви, Медови,

отдалечени с

Бдрцето на 4 км източно от

Пиперкови, Порilзови, Ко:аулкови);

.teax.

Гра

ддт на 5 км източно от Градizщето над с. Подвие, наричано още Момчи

лова крепост, със стари родове: Брахд.мови, Камбурови, Нарасалitхови, Кацарови, Кюлханови, Пьдтковски, емайлови, Шкддрови. На 2,5 км югоизточно от с. Тикале се намира Марната .моzила, в под ножието на която се намира стар рудник (в говора мара 'рудник'). На около 3 км североизточно от с. Тикал е височината се нарича Черкдвище; тук е имало параклис или църква преди помохамеданчването. На 0,4 км по

дерето под мах. Бдрцето има м. Селището, където личат следи от старо

село. Водни обекти: Жaмitiicкama вдда под джамията в Тдрна ·махалд, Карасалitхоска вода в мах. Граддт, чешма Сартiлца в мах. Габровица, Юлtерската вдда в Бейска махалд, чешмата Топйлото източно от мах.

Граддт. Население (включително мах. Граддт): 1934

r. -

372; 1946 r. -

433;

жители. са български, 6 от турски -заемки и 1- от гръцка заемка. Строеж на МИ: 30 от готови нарицателни, 7 с топон. нает. (в т. ч. 3 на -ица, 2 на -ец, 2 на -ово), 29 двуосновни, QT прил. 4 на -ово, 2 на -ски.

1956 r.-:. 479; 1965 r. - 432 От записаните 72 МИ 68

СМИЛЯНСКА ОБЩИНА

това селище. Слmлян е било най-голямото селище в Среднородопието и е играло важна роля до падането под турско робство, То е запазило своята само стоятелност като духовен център на местните християни до първата поло вина на XVI в., когато по заповед на Султан Селим I са били унищожени всички каменни църкви и други верски институти. Част от населението му тогава е било помохамеданчено, но много християни оцелели до 1661 r., когато е станало масовото помохамеданчване. Тук е било седалището на Смоленската епископия с последен епископ Висарион Смоленски, посечен от турците на 21. VI. 1662 r. Самото село (милян се състои от 307 къщи с 360 жилища, разпреде-

на

лени в шест махали: Ддлен Смилян, Среден Смилян, Янузово, Грдбе,

Среддк и Котубят. Трудно е да се установи кои родове са най-стари, защото селището е много старо. Прави обаче впечатление фактът, че тук са се запазили голям брой български РИ у помохамеданчени смилянци:

Белчев, Боzатлйев, Бояров, Бурански, Вдщев, Главовски, Голов, Гърбелов

(Гдрбелов), Гiоров, Дамбдв (с акане от Домбдв, със запазено носово про

изношение на стб. дж&ъ), Данzулев, Дедьов, Дльдzов, Доматев, Жtiков, Кавалов, Карнобатев, Кова 11ев, Кокаларов, Конацки, Копйтев, Лдвчалиев, Маков, Орелов, Паров, Парунски, Пимйлов, Пупдв, Сираков, Скаков,

Сурчев, Трйчков. Най-стара част е Среден Смилян, където се е намирала епископията, а в мах. Янузово е била семинарията и една от двете църкви.

От небългарски произход са само

52 цигани, наричани тук azynma. -В Сре ден Сла1лян са читалиu....ето, Държавното горско стопанство, кооперацията и 5 магазина, а в Янузово са общината, пощата и училището.

Селото е разположено на двата бряга на р. Арда в низина с 800 м равнище. През него минава централен път, който води от Смолян, Чокманово, Смилян за Моrилица и Арда. Има шосе и за Рудозем. Една от махалите, наричана Komyбiim, е разположена на Сliвинска рJка, приток на

· надморско

р. Арда. Пръснат тип селище, към което освен споменатите по-горе ма хали административно спадат още 14 селца и махали, отдалечени по на 3-12 км. Граничи <;ъс селата Рудозем - 12 км, Чокманово - 7 км, Полк. Серафимова - 5 кы, Кошница - 5 км. Водоснабдява се с модерен водопровод от два водои~точника - единият в м. Кочанева дерьд, а другият в м. !{ашлйте.

Сегашният облик на името Смилян се е получил от турското произношение на древния Смолен - Исмилilн чрез изпадане на началното и.

Смилян (в старо време Смолен, в турско време Исмилян) Старо историческо селище. Предполага се, че е· основано още _в тра кийско време от племето беси. Старото му название Смолен_ се свързва със старите обитатели _на този край смоленските славяни, "7" които са се настанили тук към VI-VII в. Те приели рано християнството и духовно

били обединени в специална епископия, наречена

ската митрополия. В древността селото е било по-голямо от сегашните му граници. Това личи от развалините в покрайнините му. Бъдещите археоло гически разкопки ще ни разкрият интересни страници от далечната история

Смоленска, която по спи

съка на император лъ·в Мъдри през Х в. влизала в

диоцеза на Филипий-

Селото е опожарявано два пъти - през 1661 r. и 1912 r. Въпреки

всички беди, сполетявали го в дългия му исторически път, то не е ме стено _ и всички данни говорят, че винаги е било на това място. Масово из селване ~ имало при поголовното помохамеданчване, когато мнозина см_и лянци са избягали в горите и по-късно са се заселили в християнските села Чокманово, Момарско, Доганово, Турян и др.

Часовниковата кула според преданието е строена от майстор-зидар от У стово по воръчение на устовския дерибей хаджи Мустафа. Камбаната и е 27

·25

била донесена от Румъния. Старият часовник е работил до 1912 r. и . през 1928 r. е бил сменен. Четирите моста на р. Арда в селото са били по-, строени и подържани от Салих паша Синрията. Запазени са хубави стилови · къщи

на

Еыин бей

местни

аги,

строени

към средата

Исеин бей, правени

от

на

чичо иы,

XIX

в.,

като

конаците на

прочутия на времето Салих

паша Сиврията.

В миналото през с. Смилян е минавал кервански път Одрин-Кър джали-Смолян-гара Бук. Останалите пътища са калдъръми, водещи за Пашмаклъ (Смолян)-Чамжас-Ксанти. Н а 4 км западно от селото близо

до с. Кдшница (Сепет която

през

1372 r. Сега

XIII

местното

са

махле) се намира Кальдта. Това е стара крепост,

XIV

в.

население

останали

носила е

името

Кдзтис

оказало силна

незначителни

останки

от

(Козница).

Тук

през

съпротива

на завоевателите.

крепос_тна

стена,

Въмdн (до 1934 г. Курт дере) .Селото е разположено на около 10 км югозападно от с. Смилян и се състои от 57 къщи. Стари родове: Малецови, Мйнчеви, Сиракови, Чакърова. Не се знае кога е възникнало. Население: 1934 r. - 219; 1946 r. - 240; 1956 г. - 258; 1965 r.-276 жители. Край селото има горска поляна, която се н_арича Чдрквата. Преди помохамеданчването тук е имало църква или параклис.

Записани са 28 МИ, от които 25 български, 2 от турски заемки и 1 от гръцка заемка. Строеж на МИ: 16 от готови нарицателни, 1 с топон. нает. -ица, 4 двуосновни, от прил. 3 на -ово и 4 на -ска. Рядко диал. нари· цателно лежи ~ основата на МИ БapдilЦIL (вид синя слива).

затваряща

входа на крепостта. Построена е на пещера-природен мост на скала, която

_ представлява командно ыясто над р. Арда. На входа на Кальдта имало над~ис на гръцки език. Надпис

имало

на

скала

до

стара

разрушена църква в

мах. Елево. При случайни разкопки са намерени две стари монети от времето на Комнините. Те се пазят в сбирките при училищата в селата Смилян и Чок

маново. Пред с. Кошница е имало могила, отдавн·а разкопана и изравнена. Население: 1934 r. - 1059; 1946 r.-1249; 1956 r. 1229; 1965r.жители. В района на селото са записани 143 МИ, от които 115 български, 26 от турски заемки и 2 от гръцки заемки. Строеж на МИ: 68 от готови на рицателни, ·17 с топон. нает. (в т. ч. 5 на -ица, 1 на -ак, 2 на -ец, 2 на -ово и 10 на -ево), 18 двуосновни, от прил. 17 на -ски и 23 на -ово/-ево. В мах.

1408

Янузово под училището мястото се нарича Чдрквата. Друга местност с ниви край селото носи името Чдрквище. Старинни или редки диал. нари цателни лежат в основата на МИ Вдл.хата, Лесдта, ПрJслопа, Рдпите,

Слатiката, Стдките и Упорат.

9 къщи

жин•ли, която се намира на

5 км

от. с. Смилян.

Стар род са Моллаисено81L. Не се знае кога е в1:зникнала. На западно от Баблон

има

големи гробища. Предполага

бища на юруци,

които ·по традиция

бища, където се

менни

· 5 км юго

се, че това

гробница.

От записаните 16 МИ 14 са български и 2 от турски заемки. Строеж на МИ: 6 от готови нарицателни, 2 с тоnон. нает. -ово, 4 от прил. на -ово 2 двуосновни. Ниви край Елево носят името Чдрквата, а друга местност

в района му се нарича Черкдво (вероятно от по-старо Черкдвно). Змиево

Махаличка от 18 къщи и 88 жители, разположена на 5 км от с. Смилян. Не се знае кога е възникнала. Стари родове: Орелови и Селимови. От записаните 22 МИ 17 са български, 3 от турски и 2 от гръцки

Баш бук

Махаличка с 20 къщи, разположена на 7 км южно от с. Смилян. Не се знае кога е възникнала. Стар род са Макови. Жители: 1934 r. 83; 1946 r. - 96; 1956 r. - 99; 1965 r. - 105 жители. От записаните 22 МИ 20 са български и 2 от турски заемки. Строеж на МИ: 6 от готови нарицателни, 4 с топон. нает. -ово/-ево, 5 двуосновни,

4 на -ево и 3 на -ски. Старинно МИ е ЛJвищата.

м. Чдрквище .

гро

са облицовани с ка

плочи.

от прил.

Гръцки надuис има на скала близо до Елево, където преди помохаме данчването е имало църква или параклис. Близо до селцето има и много голямо старо гробище, където през 1960 r. е била разкопана стара каменна

са гро

поrреб'вали мъртвите в общи

намирала и джамият.:J. Гробищата

Махаличка от 12 къщи и 62 жители, · която се намира на 12 км от с. Смилян. Не се знае кога е възникнала. Стар род са Абдула.хови .

заемки. Повечето МИ са от готови нарицателни. Старинни нарицателни лежат в основата на МИ ПрJслопа и Котлите. Край махаличката има

Баблдн Махаличка с

Елево

/(дшница (до 1934 г. Сепет махле)

Намира се на около 4 км западно от с. Смилян. Къщите му са 49 и са скупчени в дълбока котловина, която наподобява кошница. Името е дадено по прилика с терена. Селото е старо, но не се знае кога · точно е възник

нало. Стари родове: Аде.мови, Брахимови, Илязови, Касд.мови, Рамаданови, Смаилови, Харачдрови, Чакалови, Шекатски; с бълr. РИ : Гiорови, Кайови, Кокаларови.

Население: 1934 r.- 146; 1946 r. -

168; 1956 r. - 190; 1965 r. · · · . Записани са 88 МИ, от които 72 български, 14 от турски заемки и 2 от гръцки заемки. Строеж на МИ: 44 от готови нарицателни, 5 с топон.

183 жители.

29 28

нает. (в т. ч. 2 на -1ща и 3 на -ово), 20 двуосновни и 19 от лрил. (8 на -ски, 9 на -ово/-ево, 2 на -ин,). От основа старинно или рядко диал. нари

. цателно са МИ БJлен,, Вдрткап:а, Гилген,я, Град1iщето, Кдлкин,е, Стра . ндна, Спtiлан,а, Стрдган, Сурн,длкан,а. Липец (до 1934 z. Д~ормете)

Намира се на 5 км южно от с. Смилян и се състои от 17 къщи. Стари родове са Кацарови и Табакови. Население: 1934 r. - 52; 1946 r. - 58; 1956 r. - 67; 1965 r. - 72 жители. Записани са 19 МИ, от които 15 бъл гарски и 4 от турски заемки. Строеж на МИ: 1О от готови нарицателни, с толон. нает. 1 на -е1, и 1 на -1ща, 4 двуосновни· и 3 от лрил. на -ово. Интересни по структура са МИ Даров1ща, Шиплдк и Фойн,дкат. Люлка (до 1934

z. Чек.ичето)

През Чамжас

минавал стар

калдър_ъмен

път от Смолян (Пашмакли)

за Ксанти. Изто·чно от вр. Ком, в землището на Чамжас, цма рид, който се

нарича Чдрква. .

•

Население: 1934 r. -- 98; 1946 r. 121; 1956 r. - 141.; 1965 r. 144 жители. От записаните 25 МИ 17 са български и 8 от турски заемки . Строеж на МИ: 16 от готови _ нарицателни, от прил. 7 на -ово и 2 на -скn.

Чеплетен (до

1934 z.

Чеплят)

· Махала от 25 къщи, населена с българи. Не се знае кога е възникнала. Стари родове: Алендарски, Загубднски, Кайдви. Население: 1934 r. - 84; 1046 r. - 111; 1956 r. - 123; 1965 r. - 121 жители. Записани са 15 МИ, от които 12 български и 3 от турски заемки. По вечето МИ са от готови нарицателни.

Махаличка от 11 къщи с 48 жители, населена с българи. Името Лivл,са

се свързва с МИ Л1Ьлката (ливади и ниви край махалата). Не се знае

Черналево (до

кога е възникнала. Стари родове: Голя.кови, Горялкови и Хардалови.

Записани са 18 МИ, от които 16 български и 2 от турски заемки. 80% от МИ са от готови нарицателни. Старинни или редки нарицателни

лежат R основата на МИ Разпад, Растиво, Рдпката. Марино

Махаличка от 9 къщи, обречена на запустение поради масовото изсел ване в централните селища на този край. Население: 1934 r. ...:.. 53; 1946 r. - 63; 1956 r. - 57; 1965 r. - 17 жители. Населена е с българи. Стари родове: 6нбашиеви, Чечкови. · От записаните 19 МИ 17 са български и 2 ot турски заемки. 75% от МИ са от готови нарицателни и 25% разни други. Името се свързва с личното име Мара, но може да се отнесе и към нарицателното мара, мард 'стар рудник'; тур. maara 'рудник'. Милкова

Махаличка с 8 къщи и 40 жители (1965 r.), населена с българи. Не се

знае кога е възникнала. Стари родове: Вдлкови, Караисенови.

Записаните 12 МИ са български. 80¾ от тях са от готови нарица

телнI-t. Интересни са МИ Вдртката, Зеленкото, Пажаjтика, Козарник, kученарник, Яворово.

Чамжас

Махала от 34 къщи, населена · с българи. Не се знае кога е възник нала. Стари родове: Агдви, Куртбашдви, Бдражиеви, Мочурски, Попян

.lJ,ilеви, Рамови.

1934 z.

Кара бурун)

Махаличка от 4 къщи, която през 1934 r. е имала 62 жители, а през само 13. Не се знае кога е възникнала. Родове: Кавлакови, Сюлеви, Развднски (изч.), Чilлови (изч.) . Записани са 18 МИ, от които 16 български и 2 от турски заемки.

1965

Строеж на МИ:

от готови нарицателни, от прил.

Рядко диал. нарицателно лежи в основата на МИ отсддно 'отсамно, от тази страна').

на -ово и

на -ски.

Отсддното (в говора

Чдкманово Разположено е на хълмист терен, пресечен от Сtiвински дол. Намира се на 5 км южно от Смолян, кв . Райкова. Състои се от 192 къщи, разпре

делени в следните махали: в горната северна част Пилюска махалд · със стари родове Кичу,,ови, Хажикукови, Хажиди.мови; всред селото Кисим

ска махалд с~с стар род Кисilмови; на изто·к Срдшната махалд; в центъра Средната :Махалд с

родове Делюви, Караманжукови, Кдп"

чеви ;·, Барчинск.а махалд с родове Аврамова, Гдздювци, преселени от

Гоздкi"ска махала, Ардински съвет, Катйлеви, дошли от мах. ·Варадил' между Чокманово и Полк. Серафимова, сега изоставена, /{ирянови, Шtiш

кови от с. Зърнево, Драмско, Чакърови

( Чакдрови); на юг Ддлна махалд

с родове Милковски, преселени от с. Соколовци, Дормушеви, Каilшеви, Калфови, Камбареви. Според преданието преди помохамеданчването Чок маново

било малко село,

но

по-късно тук са се заселили много жители

от с. Смилян и съседните му махали, . които са избягали в непристъпни гори по време на поголовното помохамеданчване. Друго име не се помни, но в ·известния "Исторически бележник" .е засвидетелствувано в облик

6чщщво. -се·гашното име Чд!(МtЩО80 се свързва със събитията rю помоха~,

3,1

меданчванията в този край, когато чокманци успели да запазят в!Iрата си, т. е. били хора с ,:ok iman 'много вяра' и отт.~м Чо1<иманово Чок.1,аноео. Селото е свързано с шосето С~: олян - Рудозем и Смолян - Арда. Църквата .Св. Илия" е построена през 1854 r. със съдействието на прочутия Салих ага. Понеже не предложили на агата полагащия му се бакшиш, той съобщил в Цариград, че чокманци строят не църква според дадения ферман, а кале, и постройката била спряна. След като били броени 200 лири бакшиш, работата се оправила и църквата била довършена. Чокманово е едно от големите чисто християнски селища в Средните Родопи и в трудни исторически моменти населението му е вземало активно

участие във всички патриотични

почини

за

запазване вярата

интересите

на народа. Чокманци са будни и уч·енолюбиви хора, затова са излъчили голям брой_ интелектуалци, които заемат ръководни длъжности в София, Пловдив и в Смолянски окръг.

Население: 1934 r. •- 941; 1946 r. - 861; 1956 r. - 492; 1965 r. 458 жители. Както се вижда от тези данни, половината жители на селото са се изселили

централните промишлени

родопски селища и в

Пловдив,

София и Кърджали. Това е станало предимно през 1955- 1965 r. Записани са 102 МИ, от които 96 български и 6 от турски заемки . Строеж на МИ: 45 от готови нарицателни, 7 с топов. нает. (в т. ч. 4 на •ица, 1 на -и~. и 2 на -ево), 26 двуосновни, от прил. 13 на -ски и 13 на -ево/-ово. От основа старинно нарицателно са МИ Мардта, 6беля, ПрJ слопа и Скока.

.Св. Тодора" до сегашната Старцовска колиба и .Св. Петка" по на север, до

разкопките.

Убедителни доказателства, ч~ това село се е наричало Езерово, няма.

Смята

' се,

че

старото село

било унищоженµ

при

турското нашествие.

След като превзели старинното укрепление Наль6та, турците се спуснали

към селището. Част от населението му избягало, по-голямата част било из бито, а останалата част било помохамеданчено. След това, за да скъсат с традициите на старата вяра и да заличат спомените за лобното място на близките си, новите мохамедани

били

принудени

си направили нъщи на ново място, далеч от

да изместят

старото.

селището и

За такова място те

избрали ливадите около сегашната Пазарска махала и горната част на града. Мястото било широко, а

населението малко, затова направили къщите далеч

една от друга. Така се е поставило началото на махалите и се е заселил днешният Смолян. Неговите жители са били първите помохамеданчени бъл

гари в този край. Тази част на града е населена предимно с българи мохамедани, а махалите им се наричат Д:жанаварска, А1исирлийска и Селимска.

По-късно, след окончателното завоюване на Средните Родопи, в Смолян

се заселила и малка група българи християни

днешните махали

Ддрковска и

долната

част на града, в

Ксчевска . Най-старите родове в тези ма

хали били riампоровци, Дорковци и В6лчовци. По-късно градът се раз раснал и възникнали махалите Черковна, Пазарска, Чилингирска, Сре ддк, Димов пожар, Старата пдща, Шетюска, Станюска; Чдкуска, Тдпуска, Шехус"а, Центъра, Фисинска, Пелтекуска и Калажицко.

Към Смолян спадат и отдалечените махали Езерово и Къшлите. VI.

Смолян (до

Най-старите родове в Смолян са Бейски, Кубдтевс,си, Мезi1нс1<и, Сиракови, Моллаасднски, Дервti111евс1<и, Чокоои, Жеферови, Ешiркехайови,

СМОЛЯНСКА ОБЩИНА

Билянски.

г. Паtимакли, Пашмаклъ)

1934

Днешният окръжен град Смолян подобно на Велинrрад обединява трите среднородопски централни ·селища

ково и Устово

бившия околийски град Смолян, Рай·

разположени на двата бряга на р. Черна.

трите големи квартала

на

града , които

десет години промишлени, жилищни

чрез

Те. образуват

построените през последните

други сгради

са вече .почти съеди

нени. В този състав Смолян е ' може би най-дългият град в разстоянието от кв. Устово до кв. Горни Смолян е почти

България км.

Поради това, че народностният състав и историческата съдба на Смолян, Райково и Устово в различните периоди от развитието им са били нееднакви, ще ги

Наскоро след основаването на Смолян е образувана и Станюската махала. Синовете на някоя си баба Стана се помохамеданчили, но тя

останала християнка и се заселила сама на отвъдния скат под Найнадtiна.

По-късно тук дошли нейни сродници и техните потомци образували днеш ната Станюсlfа махала,

рата половина на

Първоначално лян, недалеч

от

ди

селището е било в Могилата,

езерата, където

сега

личат

км

следи

северно

от

къщи,

от

Смо

дюкяни и

голяма базилика. И сега още се сочат от стари българи местата, дето са били · църквата, хорището, гробето, дюкяните и бунарът. През 1936 r. тук

са

правени разкопки

стиянски храм.

са открити основите

Според преданието

на

това място

голям

11/20

м хри

имало две църкви :

като

християни просъществували

тази махала

до

вто

бил прадя

Голям брой жители · на Смолян носят чисто български родови имена.

или

С.молян

които

в. Последен християнин

дото на мохамеданите Делиасднци, Зеленовци и Нроповци от Смолян. От избягал син или внук на дядо Стдню води началото си родът Нод:жабашеви в Райкова. ', Някои

разгледаме отделно.

XVIII

от· тях . са

упражнявани

възникнали

професии,

но

през

част

помохамеданчването и отразяват

вековете

·от

тях

стара

от

първоначални

водят

славянска

началото

прякори

си от пре

<!Нтропонимия.

Та

кива родови имена са: Буков, Варвешев, Вощев, Голе.шiноо, Гдрбев, Дльд zов, ДрJноа, Зайдов, Зеленов, Нацаров, Нооачев, (с акане Кавачев), Нреме

ндроа, Нолибаров, Конд1iлев, Кдпчео, Коритаров, Нучкдров, Нуцев, Лдоов, Лободов, Межичков, Мечкаров, Овчаров, Папратtiлов, Пастрtiков, Патков, Лtiлиев, Проданов, Речников, Рудtiноо, Русев, Самti 1iков, Сира;сов, Стпр 11ев, Страхtiнски, Танев, Тtiнчев, Чtiлов, Царев и Шу.мкоо.

32 3

Местюtт е 11иеRа в Смолs1Нско

Името си Пашмаr:лti (Паш.,наклъ) rрадъt получил от юруците, турско овttарско племе-чергари

от

рода

на

нашите

каракачани. Народната етимо

логия свързва името с Паша .махле, обаче липсват данни за потвърждение на това предположение, Френският лекар . Пол Люсак, който е минал през тук в 1706 r., нарича селището Pacha makli.1 Това е най-старото засега писмено известие за града. Може би най-приемливо е обяснението, което дава турколоrът В. Шанов, който смята, че думата Пашмаклъ е тур. ba~makltk 'султанска издръжка, цивилна листа, сума, определена за лични раз ходи на султана и семейството му', следователно Пашмаклъ от B~maklt е

наседено

място,

чиито

жители

са

плащали данъци, . отиващи

изключително

за султанската каса. Преходът на Б в П в Башмаклъ Пашмаклъ се обяснява със свойствата на турската фонетика . Население на Смолян (с кварталите Райкова и У стово): 1934 r. 13666; 1946 r. - 14920 ж.; 1956 r. - 16140 ж.; 1965 r. - 21686 жи тели.

Данни за ttислеността на населението в Смолян преди освобождението от турско робство през 1912 r. нямаме, но от разкази на стари смолянски жители узнаваме, че в града са живели голям брой българи мохамедани, а българите християни са били малцинство. Градът е раснал от естествен прираст и от преселници от околните селища. До такъв извод се стига от антропонимията на

града, в която срещаме

родови

знати и· в съседните малки и

големи

мохамедани

непрекъснато,

се

увеличавал

прякорни имена, по

села и махали. Броят защото

на

процесът

жителите на

помо

хамеданчване на тукашните планинци е бил продължителен, така да се каже перманентен. За щастие тук не се е стигнало до пълна асимилация, до пълно потурчване, тъй като за това пречели езикът и здравият несломим бит на планинците. След освобождението на покрайнината в 1912 r. Пашмакли остана пак околия към Гюмюрджински окръг под българска власт, което продължи до 1920 r., когато Беломорието бе отнето от България и бе дадено на Гърция. След това Пашмакли стана окръжно средище, което положение продължи до 19. V. 1934 r., когато окръгът бе закрит и околията бе пре дадена към Пловдивската. административна област. От 1959 г. Смолян е отново

окръжен

град,

чиито

предели

влязоха

като

квартали

градчетата

Устово и Райкова. Към Смолянската градска община .административно спадат още 25 села и махали, намиращи се на малки разстояния от трите квартала.

Топонимията в землището на Смолян, общо взето, е чисто българска. От времето на юруците водят началото си малкото турски ме~тни имена на планински обекти, които са изброени по-горе в историко-rеоrрафския увод.

Разположено е на двата бряга на р. Черна, която на това място обра част

от

които

сега

жилищни сгради. 1 Вж. Родопа,

1929,

равно

поречие

са застроени

от двете кн.

с.

плодородни

промишлени,

страни

на

трално, образуват живописна гледка. След Девети септември тук настъпи рязко . подобрение на поминъчните условия и почти всички къщи са подно

вени, водоснабдени, електрифицирани и отчасти канализирани. Голям е броят на новопостроените къщи.

Райкова се дели на две големи части: Горно Райкова и Долно Райково.

Те от своя страна се подразделят на следните махали:

1. В Горно Райко в о: Ахрянска махала, населена с около 350 души, заема северозападната част на града. По-стари родове тук са: Алибейци, Инжекаровци, Имамци, Бйнбашийци (изtt.). По-заможните от тях са се изселили в Турция. Няколко жители от този квартал носят

чисто български фамилни имена: КалюiЦ/\U, Кошутеви, Ма<tiжови, Пitс кови. l:жовска махал!'t със стари родове Ежови и Сарандалиеви. Маздлска махалi северно от шосето Устово - Смолян със стари родове

МазЬлеви, Орманови, Чолакови, Янкови. Непосредствено до нея е Свир косната (нар»чана още Главчосна) махала с по важни родове Свtiр

кови, Главчеви и Долчtiнкови (изtt.). Кушлюска махала е също на север

от шосето. Тя е имала смесено население - българи мохамедани и българи

християни. Стари родове тук са: КабадЬзоеи, Меткови, Аюпови; Перфа1tЬви, Чапкънови,Френкеви, Ескилtiеви. На запад е разположена Пдпоската

махала със стари родове ПопЬвtt, Буюклtiеви, Аврамова, Коджабашева,

Узунмихалеви, Казалtiеви, Хамьнови, Сиракова. Под Попоската махала се намира махалата, наречена Йзвора. Тук под черквата клокочи мощен кар стов извор, чиито води движат миниатюрната Райковска ВЕЦ, една от пър

вите в Родопите. По-стари родове тук са: Букови, Бояджtiеви, Кузма-

1tови. Отвъд реката, на юr, на десния бряг на р. Черна, е една от старите

махали - Пепалската; по-важни родове тук са: Пепалци, Менинци, Ку човци (и трите отдавна изчезнали), Ковачеви, Дупеви, Щ1iн,!(ови, Кел ебе

кови и СтЬйкови. На стръмен склон над Пепалската махала е разположена

Пиклюската със стари родове Пtiклеви, Mapzaptimeвu, Арtiнкови (от по старо Иpti1tкoвu). На живописно тумбесто място . е кацнала Тибдлската махала с родове ЧетрафiJ.ло·ви, Вдрzови (изч.), Гора1tови и РЬбови. Южно,

над гимназията, е Хаджиосманската, наричана още Курюсна махала,

а в по-ново време (от 1920 r.) Гим1tазиялна махала, в която живеят и

няколко българомохамедански семейства. Стари родове тук са: Хаджиос ма1tци, МустафЬви, · Омуркови; Пдпстоянови, Я1tчеви, Буюiкови, Сулювци

(по рано наричани Сурноzазtiлови). В Трамбабдвска махала стари родове са ТрамбабЬви и !{Ьлькови.

2. В Дол но Райко в о: Б!lдюската махала, основана и обита-

вана от големия род Бадеви. По на изток е Парапитската махала с

родове Михаtiлкови, Сарййци, Беаиiрови. Зад читалището е Га1tзурската

махала с родове Ганзурци, Пинтtiеви, Куцови (тяхна издънка е голе мият тютюнотърrовец Куцоrлу в Пловдив, един от крупните капиталисти

Райково

зува доста широко

доста стръмните склонове от север и от .юг и къщите, наредени амфитеа

ниви

търговски,

реката градчето

ливади, голяма транспортни

се простира до

преди Девети септември; Чолакоската Аtахала се слави с рода Гержti кови, в старо време крупни овцевъди (притежавали са около 5000 овце).

Други родове тук са: Хутеви, Бочукови, Сабрутеви. В Дерьдската ма

хала ст'ари родове са: Чаталбашеви, Аврамtiкови, Папратtiлови. Бра

лоската махала е разположена от двете страни на Бралото, което от

вежда водата на втория карстов извор в Райково .Св. ИваН," (наричан още

35 34

Топилата). Стари родове тук са: Щ6рбови, Мар2ар1,тоои, 7умбьова, Бо дурова. Югоизточно в Долно Райкова е Чешитската махала със стари

родове Чешйтеви, Бобутiтови, Лазароаи. · До нея е Черковната махала с родове Живакови, Дупева, Гьдр:нсееи, Чиланиiрова. Манzовската ма

хала с родове Манzова (изч.), Ста,нбоои, Цацдрова.

За възникването на Райкова има няколко предания. Едно от тях гласи:

след смъртта на Модчил войвода Иван Кантакузин .от рицарско велико душие" изпратил Момчилова та жена със семейството и към вътрешността

на Родопите, понеже била българка. С това семейство е свързано името на Момчиловия брат или племенник Райко. Предполага се, че Райкова води

името си от този Момчилов роднина. Доказателства липсват, но вероятно е Райкова да е станало седалище на Момчиловите потомци.

Според преданието Райкова е единственото старо село, което е оце

ляло от помохамеданчването през цялото 500-rодишно робство. Насила били помохамеданчени ;:амо семействата на първенците, които впоследствие пък закриляли останалото население. Че Райкnво е било седалище на първенци, се потвърждава от факта, че то има богато землище, което се простирало

от Крдлюв камък до Чил тепе и от Момарско до Чепеларе.

Относно възникването на Райково не намираме никакви сведения в

книгата .Портрет на гръцкото фенерско духовенство", издадена през 1887 г. в Пловдив, написана от С т. Н. Шишко в по материали на С. М. Ро допски (псевдоним на свещеник Никола Т. Мавродиев). В тази книга в·

с. са описани подробно .постоянните фанариот.ски интриги и борбите на българите с коварните патриаршески домогвания в с. Долно Райково и 283

въобще в Ахъ Челеби от 1868-1886 r.".

От устни предания се знае, че Райкова е много старо_ село и че не е

променяло нито мястото си, нито името си.

Населението е взело участие във Възраждането и борбите за верска и

политическа свобода. През 1835-1836 r. са построени двете църкви -

.Св. Тодор" в Долно Райково и .Св. Неделя• в Горно Райкова. На юг от Райкова в м. Варадйл има манастир "Св. Атанас". На запад от манастира е Кралюв ка,ны<, свързан с подвизите на легендарния Кралю вайвдда от

Хасково, смел браните,~ на родопската рая. (Jколо Райкова има много обро чища: "Св. Атанас", • Св. Гeopzll". • Св. дух", "Св. Илия", "Св. Коста

дllн", ,,Св. Спас". Хубав и добре с~аn:вен паметник от битовата родопска

архит_ектура е Ланzirловапzа къща, сега Родопски етнографски музей.

От данните за населението, които даваме по-долу, се вижда, че бъл

гарите мохамедани в Райкова винаги са били малцинство и винаги са жи вели в мир и съгласие с християните. Вътрешните борби са били повече на съсловна основа : между работното население и чорбаджиите лихвари и търговци.

Численост на населението в Райково от 1900 до _. 1920.r.

1900 r. · 2750 ж.,

в т. ч. 2480 бълг. християни и 270 · бълг. мохамедани

19JOr. 3150ж.

" "

1905г. 2920ж.

" " " "

2610 2800 2910

" • •

" • "

" 310 " 350 • · 410

" " "

1920г. 332Ож. " " • " Трите квартала на днешния град Смолян в близкото и по-далечното

минало винаги взаимно са се подпомагали и допълвали : Смолян е играл роля . кат.о админис:rративен . ден1.:ър, _У сто в о:. -~ - б~ло , средище на _ сто пан-

ския и rърrовския

живот

в Средните

голям седмичен пазар, а от

началото

Родопи

(от

150

години

тук става

на · столетието и годишен панаир), а

Райко в о си е спечелило славата на селище със здрави и прогресивни кул турно-просветни традиции. През 1920 r. тук е била преместена гимназията

от I{санти, ЧhЯТО

50-rодишнина

тържествено

В своята половинвековна . дейност чително важна

роля

за

бе · чествувана

през

1969 r.

Райковската гимназия е изиграла изклю

създаването

на

местна родопска интелигенция, която

днес движи всестранния живот в Средните Родопи. Тук са получили своето образование хиляди родопски младежи от малки и rолемн селища, но най rолям брой ученици е давало самото Райкова, което · е излъчило и най много висшисти. Наред с Широка лъка и Чепеларе Райкова е дало на ро дината ни

немалко

изтъкнати

· интелектуалци,

които

заемат

ръководни и

отговорни постове в София, Пловдив и цялата Родопска област.

Устово Разположено на водослива на реките Бяла и - Черна, Устово, в турско време наричано Четак, е важен и удобен кръстопът. През Устово са ми навали някога, а и сега главните пътища Пловдив-Асеновrрад-Беломор ската равнина; от Драма през Неврокоn (Гоце Делчев) за Кърджали и Одрин. Това средищно положение определя на Устово и по-особеното място в стопанския живот на покрайнината.

Състои се от две

големи махали

Пазарската и Ср6шната ма

хала, наричана още Боzорддична махала (а в турско време Чобан мах леси, защото тук са живели най-крупните устовски овцевъди). Пазарската махала е разположена в триъгълника, който се образува от сливането на Черна и Бяла река. Тя заема полегатите спусъци на Пазлак и от своя страна се подразделя на три по-малки махали Трандюска, Пазарска и Ги нюска махала, които в горните си краища са стръмни и постепенно

преминават в почти равен триъгълник. Cp6iuнama .Аtахала е разположена

върху пет хълма, които се спущат стръмно към Бяла река. Те са пресечени от малки долчинки, които разделят махалата на пет по-малки махали: За билска, Братаноска, Перперййска, Кокудюска и Ушите. Над Забил

ска:rа и Братанската махала доминира огромна отвесна скала, наречена Кдрвава стена, свързана с тъжни вести, за

да

се

спасят

от

предания,

че от нея

помохамеданчване

са се· хвърляли моми и _не

от

своите

похитители

турци.

Според преданието старото селище се е намирало в м. Селище (Гдрно и Ддлно селище), на 2!(М северно от Устово. Към него са спадали и маха лите Рупцово, Праматарска, Панчурята и Ахрянско. Те са били опожа рени при нашествието на · турците, а оцелелите жители са потърсили убе

жище във временни колиби из горите. След установяване на османската власт в покрайнината са поставили началото на днешния кв. Устово. като са си построили къщи на споменатите пет хълма, които по онова време са били обрасли с гъста вековна борова гора. Това са били първите устовски по

селници и Срдшната махала се смята за най-старата. Първите заселници са дали и названията на махалите Забилска, Братаноска, Перперtiйска и !{окудюска, а названието на мах. Yiulime е по прилика с терена. В старо време сегашната Пазарска махала не е съществувала. Тук е

имало плодородни ниви и ливади,

овощни и зеленчукови градини. На това

място се е намирала железарската работилница на неизв_естен майстор, който

36 37

е имал имот около нея, наричан от жителите на околните махали Устдвото, т. е. Майсторовото. Местното име Устдво е прилагателно от тур. заемка уста (usta) 'майстор'. Оттам според едно предание У стово е получило името си, като с течение

на

времето _ударението

от втората

сричка

минало

на

първата

се е получил облик Устава. Според друго предание името си селището е получило от устието, което се обра_аува от сливането на двете реки (Бяла ~ Черна),

т.

е.

от

първоначално

Устиево

впоследствие

се

получило

Устава. Според трето предание при идването на турците в равнината, къ дето е днешната Пазарска махала, те установили постоянна стражарница, която охранявала тоаи важен кръстопът. Охраняващите пътя войници били малоазийски турци от бедната класа, наричани читаци. Оттам се е получило турското название на селището Читак, Четак. Някои - отнасят това име към тур. аа~мка чаmаЛ; (~atal) 'вилица, раздвоен като вила', т. е. устие, оттам преведено Устиево Устава. Според нас най-вероят!iо е първото предание, а именно че от местно име Устдво се е получило Устово.

По-стари родове по махали са следните : в Забилската .Ат.хала Забилеви, Capueвtl, Карагяурови, Поitдовски, Узунови, Пандюви, Гiтински; в Братfтоската ма.хала - Братанови, Саламба1иеви, Паралitеви, Cll1tanoвu, Вitдрови, Петракови, Касабаджакови, Райдовски, Чуч.уранови, Горе лови; в Перперийската ма.хала - Перперitеви, Нейкиеви, Ha1ttl1tcкu, Ос

копки и са били открити гробища, обърнати на иаток, с нагнили кости, което значи, че са много стари. Намерени · били няколко медни пръстена и тънки глинени кадилници. По тия признаци се приема, че са от славянско поселение от VJII-IX в., когато , славянството в България е било вече хри-

В м. Присдйката, на 5-6 км северозападно от Устово, през 1887 r. е намерен в гъсто обрасъл храсталак стар гроб с надгробен камък с из

стиянизирано.

търкан нечетлив надпис със славянски букви и с числото 1704 г. Старата църква .Св. Никола" е от 1832 r., основно преустроена през 1883-1884r. Църквичка на същото място и под същото име е имало през 1810r. Църквата .Св Боzородица" е построена преа 1865 и е осветена през

1866 г. Тя е изградена от майстор Васил Димов от Югово. Интересни по дробности във връзка с построяването и намираме в статията .стогодишни

ната на храма .св. Богородица" в гр. Смолян, кв. Устово

(1865-1965)" от 1 прот.Устовското Михаил училище Д. Михайлов. е отворено през 1844 r. Пръв истински учител е Константин А. Дъновски от Устово, баща на Петър Дънов (1855-1944),

основател на .Бялото братство". Покрай гръцкото четмо и писмо Дъновски научава някои деца и на. български аз-буки. През 1847 r. той отива във Варна, но през 1860 г. отново идва в Устово и заема свещеническа длъж ност. След Дъновск_и се редуват като учители Никола Султанов от Пловдив

Маджарови, Гла

(1847-1848), Димо Даскала (1848-1849) и др., чиито имена не са запом

вitнкови, Дitмч.евски, Чувйтеви и др.; в Нокудюската ма.хала - Ноку деви, Камбурови, Чулкови, Маргарitтеви, Куцкови, Нарадждви, kабаива

пламенен патриот и заклет враг на гръцкото духовенство, довежда от София

манлйеви; ВЬлч.овски, Михалакеви, Никоски, Шишкави,

нови, Яшtевсю~,

Делitмаринови и др. ; в .Аtа.хала

Ушите

Ганч.арови,

Деликостадинови, Милкотеви, Дйдеви, . Нелевски и др.; в Трандюската ма.хала - Чилови, Сулйнаджиевп, Примовски. Стояновски, Гьоргевски, Жаджtlnдпски, Хадпихрitстови, Нар'ьшеви, Ружинови, Пьдч.евски, Поп анастасови, Cmpamiteвu, Пандалtiеви, Фйлипови, Марitнови, Хаджйдиеви, Мitтковски и др.; в Паз!Jрската ма.хал1 - Хаджичдневи, Анdрееви, Хрдневи, Нирякови, Алексиеви, Бяловски, Сjт кови, Нар,апиперови, Петра

кови, Добрliкови, Хаджипьдm 1Сови, Калчевски, Гдzови, Илчевски, Бечевски, Хаджииванови; в Гинюска ма.халi

Ганевци, Сулitнаджиеви, Хажи

лtаринци, Стаматеви, Геч.кови, Тачоски, Пишйнови, Дарizткови; в ма.х. Пазлак нова махала, възникнала след Девети септември Базелкови,

Дарйткови, Чакърови, Нелевски, Манддви, Xaptimeвu. В книгата на Ст. Н. Шишков (родом от Устово)

~Устово, Ахъчеле бийско", издадена в Пловдив през 1885 г., не открих някакви важни све дения аа възникването на селището . Тя обаче е крайно интересна като пор трет на Устово преди около сто години. Ето какво е писал Шишков аа населението в Устово през 1885 г. .Населението на Устово се състои при близително от 3500 души, от които 1700 мъже и 1800 жени. Всичките

съставляват 700 фамилии, поместени в 450 къщи. Причините на болшин ството женски пол - мъжете бързо и отрано изнемощяват от много работа на гурбет и по нивите (с.16-17). Преа XVIII и началото на XIX в. У стово е било важен център на Ахъ

•tелебийската кааза в Одрtl1tския ·вилает. То е било столнина на Аджи

aza,

който е управлявал устовския мюдюрлюк.

У стово е възникнало като ново селище преа втората половина на XV или началото на XVI в., но площта срещу него, наречена Аzдското, в далеч ното минало е била селище. Преди около 70 години тук са правени раз•

нени. Прославеният устовски бакърджия Келеш Саващд, голям общественик,

учителя Христо Ковачев и преа 1_861-1862r. в Устово се открива първото българско трикласно училище, а през 1863 r. се построява триетажно учи-

' лище до църквата .св. Никола", което съществува и до днес. През май 1865 r. в У стово, аа пръв път в Средните Родопи, е отпразнуван тържествено денят на Кирил и Методий.

След Берлинския договор У стово отново е под турския ярем и това дава тласък за нов революционен подем. Селището става ръководен център на това комитско движение и в него участвуват устовски учители, овчари

и занаятчии. Особено дейни и заслужили в четническото движение са устов

ците Атанас Шапарданов, Дечо Стоев и учителят . (по-късно свещеник) Атанас Петков (по11 Насо).

Устово в миналото е било най-важният стопански и търговски център в Средните Родопи. То е доставяло за цялата покрайнина колониални и манифактурни стоки от Измир, Цариград, Солун, Пловдив и др. У стовска гордост са били не само кехаите с десетки хиляди овце, а и устовският седмичен пазар, на който са се срещали търговци и купувачи от цялата Родопска област. Наред с бакърджиите, калайджиите, папукчиите, дюлгерите

и терзиите Устово е било известно и с прочутите на времето карддеренски

(Нара дере - турско име на Черна река) аби и шаяци, високо ценени по панаирите в Узунджово, Серес и Неврокоп, а също и на Парижкото изло

жение преа

1844 г.

От почти две столетия насам Устово се слави като най

значителен център на медникарството в Родопите. За разцвета на медникар ството тук узнаваме от труда на Анастас Прим о в ски .Медникарст вото в Родопската област" (С., БАН, 1955). Така например около Руско-тур1

Духовна куптурз, 1966, кн . 4, с. 23-27.

следните махали: Кулята (най-стара), Гдрнен край и Край шдшета

(най-нова). От изток има дълбок дол, наричан Страженска дерьд. Има

ската война устовските медникари са обработвали годишно около 40 000 оки сурова мед, а nре.з 1935 r. са достигнали 60 000 оки. След временен залез на медникарството

от десетина

години то

отново

възкръсна --за

предаt1ие, че при масовото по;о.юхамеданчване част от н~селението му избягало в горите и по-късно се е заселило в сегашното Устава, което е с чисто християнско население. В една бележка за Влахова от края на миналия век Ст. Н. Шишков съобщава, че .от това селце и до днес се помнят роднинските връзки на някои от помаците с българите в

живот чрез

художественото майсторство на прочутите вече и извън България майстори

медникари братя Андрееви, чиито изкусни изделия (пълна колекция съдове) красят вече Парижкиn Лувър .

Устово•l. Стари хора твърдят, че Горно Влахова е по-старо от Долно Влахова. Мустафд Мурадсiлов, 93 r., преди 30 години е разказвал на внук си Метько Мурадtiлов, че пръв заселник бил някой си влах, който

Устово спада към малкото родопски селища, които са населени само с българи хрисrияни . То представлява остров между малки и големи села, заселени само с български мохамедани или с жители от двете религиозни групи. Тук живеят около 15 семейства azjmm•t цигани ковачи, мохаме дани, говорещи

чисто

родопско

наречие.

Името

им

azynmu

разработил каменната солница на северозапад от селото, до голямата от весна скала Кбрвава ст§на, а в м. Солище, 1 км на север, е продавал до

се свързва с

битата сол. Тук този влах си построил къща, а по-късно работници от сол ницата се заселили на същото място. Край старата солница овцете и днес още ближат солените камъни. В м. Солшце са намирани в миналото в осно

Египет, откъдето според преданието са доведени от римляните, за да ра ботят в рудниците на Мада11 и да обработват рудата. Подробно изследване за родопските агупти представлява трудът на Анастас П р и м о в ски .Ковачите агупти в Мадан" 1 • Аrупrите са оставили следи и в топонимията. В попи всички села на Смолянско се срещат МИ с основа azjmmuн и аzупка (срв. речника) .

вите на разрушените къщи дялани камъни; при разкопки са открити пръ стени делви (кюпове). На мястото на сегашната джамия е имало църква .св. Богородица". Северно от м . Солище; на самия рът на бърдото, е имало църква .св. Илия", където помаците от Влахова, Стража и Opetueц всяка година на Илинден са правили сбор и по стар обичай са колили курбан.

Бостина

Селището

разположено

Смолян-Пловдив.

Черковна ма.хал6

Състои

се

на двата бряга от

под и над

къщи,

на

Стари родове са Имадска, Кафеджиеви, Мурадилови, които имат род

Бяла р§ка по шосето

разпределени в две

махали:

шосето със стари родове Въл 1tеви (Вдл

чеви), Мiiлеви, Стаевски, Стойковски, Чонzарови, Шамаранови, Шукерови

и Бенzьозови (изч.); склон всред

Срдшната

ма.хал6,

градини и ливади с по-стари

кацнала

на

стръмен слънчев

родове Мандлевски, Марковскu

и ,Яневи. Не се знае кога точно е възникнало и дали е съществувало преди

помохамеданчването. Според местно обяснен~,1е името му се свързва с пър вата заселница, която се е наричала боса Тuна. В стара църковна книга на Бостинската църква има приписка от 28. III. 1882 r., в която селото е озна чено в облик Босутина . Не може да се установи дали това е старинна форма или се касае до правописна грешка. Разпитаните стари хора твърдят, че името не е променяно и се помни като Бостина. Не е изключено най-старата форма на името да е Босотина по ЛИ Босота -ина (с изпадане на -о- в неударено положение). . Население: 1934r. 256; 1946 r. - 317; 1956r. - 259; 1965r. 282 жители. Записани са 57 МИ, от които 49 български, 8 от турски за емки; от готови нарицателни 20 и 2 с топон. нает. -ица; 10 посесивни прил. от РИ на -ово/-ева и -ски и 25 двуосновни. Старинно диал. нари цателно. е принга 'мостче от едно-две дръвчета за минаване река или дол' в МИ Янюска принzа и лом 'roJta сеч' в МИ Лдиа.

Долно Влах о в о се намира до голямата модерна рингова варница

край шосето. Състои се от три махали: Бдрцето - на стръмен склон,

обърнат на югозапад, Долчино, разположена между две дерета, и Лдка -

п,о дължината на шосето. По-стари родове са: Букови, ДЬнова (Дънови),

Ежкови и Байрямови. Долно Влахово е също чисто мохамеданско село, но и тук срещаме немалко чист(? български фа~илни и прякорни имена, като

Бдрдев, Буков, Говедаров, Д6нов ( Дънов), Ежков, Запрянов, Кокаланчев,

Муглев (от по-старо Могилео), Падалов, Патринков и Тор~аанов. Към Долно Влахово се числят и отдалечените по на около 1 км маха

лички Лъка (с двадесетина къщи) на отвъдния бряг на Чорна р§ка и Бдрдо,

северно на 0,5 км, с 3 къщи. По-стари родове с бълr. фамилни имена в Лъка са: Букови, Кова 1,еви, НрЬп~,еви (в говора крбп 'къс, дребен на ръст') и Цареви. Население (общо за Горно и Долно Влахова): 1926 г. - 420; 1934 г. - 459; 1946 г. - 551, 1956 г. - 664; 1965 г. - 295 жители. Брой

Селището е разположено на шосето Смолян Мадан и се състои от две части - Горно Влахова и Долно Влахова, отдалечени на около 1 км.

на къщите - 75. Много влаховци потърсиха препитан_ие в Родопския минен

Го Р. но Влах о в о, с една редица нови къщи край шосето, е съединено

1 Изв. Етногр. инст. с музеА, кн.

11, 1955,

с.

дарев), Пi:tлmев, Писков, Суров, Ушев, Шебеков, Шйклев. Срещу Горно Влахово, на около 2 км на юг, в източната част на вр. Кавzаджик, е Клокотник - махаличка от 5-6 къщи, която се числи към Стража.

Влit.хово (у населението Влахуву)

на Смолян). Разположено е на склон

жаванов (от по-старо кьор хаджи. Иван), Лойтов, Мардков, Пъдарев (Па

Горно Влахова. На изток от Влахово е крепостта Подвtlс, която е била централно укрепление на околните селища Градбт, Селище, Тtiкале и

вече с Устово (кв.

ственици българи християни в с. Момчиловци, Налбантови, Сахатчиеви, Табакова. Следните влаховски жители носят български родови и прякорни имена (личното и бащиното име във всички случаи са турски): Белчев, Вулжев, Дрянков, Клiианев! Ковачев, Копсiтев, Котупов, Кривов, Кьор-

и се състои от 1

217-265.

Родопски старини, 1892, кн. 4, 14-15.

111

' басейн и затова сравнение

през

миналите

има

1955 - 1965 r.

рязко

намаляване на жителите в

години .

В землището на Влахово са записани 179 МИ, от които 171 български, 7 с турски заемки и 1 с гръцка заемка; от тях 71 от готови нарицателни и 6 с топон .. нает. -ица 3, -ик 2, -•tек 1 ; от прил. 29 на -ово/ево, 30 на -ски,

в т. ч. от основа ЛИ Чавдарско, и

двуосновни. МИ от старинни и редки

диал. нарицателни са Дубрава, Расп6тя и Соковете. За разрушени църкви и параклиси ни напомнят МИ, като Елена (от .Св. Елена"), Спас (от

• Св. Спас") и Чдрквата.

в райковското, затова селото няма много МИ. Водоизточници: Щерюска

четмьд, Горната вода, Пеюската •tешмь6, Лiвоската •tешмь6.

Поради лоши поминъчни условия преди Девети септември е имало ма

сово изселване в Пловдив. Население: 1934 r. -

355; 1946 r. - 265; 222; 1965 r. - 203 жители. В селото почти половината къщи са празни. . Записани МИ 56, от които 54 български и 2 от турски заемки; от готови нарицателни 16 и 2 с топон. нает. -ица; двуосновни 21, от прил. 6 на -ово/-ево, 11 на -ски, в т. ч. от основа ЛИ: Бдйчоско, Щерюска •tешмьд. 1956 r. -

Кокорово

Габрйца Старото име на селото е Габрово, а през 1934 r. е преименувано Габрi'ща. Смесен тип селище, разположено на слънчев склон. Къщите са обкръжени от просторни

ливади и градини.

Райково и Чокманово. На

юг

Отдалечено е на

от селото

тече

около

км

от Устово,

рекичката Раздол, която се

влива в Аламу,аница, ляв приток на Арда. · Селото има водопровод, чийто главен извор се намира в м. Божеиме.

До селската църква .Св. Георги" е

барата със .светена вода", наричана Ягязмото. Други извори са Bpitcam в м. Янковото и Студена вдда в м. Станчовото. Габрица е малко село с 46 къщи, махали няма, затова казват Долния uрай и Горния 1'рай. Над селото минава шосето Смолян-Рудозем, а с останалите съседни села (Фатово, Полк. Серафимово и Чокманово) освен централното

данието

шосе го свързват и черни

междуселски пътища.

селото е възникнало преди . около

200

Според пре

години от десетина колиби

на райковски стопани, които са имали тук имот. Първи заселници се смятат н_ай-старите родове Бjl•tкови, Гогови, Гюрови, Игнатеви, Севови, Хопкови, Яневи.

Останки от

2 км

старо село има в м. Сел1ицето, северно от Габрица, на

Устово. Стари родове: Бинба1аиеви, Кафалtiеви, Карitньови, Hyptieвu, Сю леви; с бълг. РИ Дрiнкови, Капиньови, Ковачеви, Кацарови и Цареви. Селото

е скупчен тип и се състои от 19 къщи. Край него минава с1'ар римски път, наричан от населението Дюшемьдта. Стари гробища има недалеч от

селото в м. Жt'tзницата. Население: 1934 r . -

· 97; 1946 r. - 105; 1956 r. - 95; 1965 r. - 75 жители. И тук се наблюдава отлив на млади хора, които търсят препитание в промишлените селища на окръга.

Записани са 49 МИ, от които 48 български и 1 от гръцка заемка; строеж на имената: с топон. нает. 3, от готови нарицателни 26, двуосновни 4, посесивни на -ово/-ево 12, на -ски 4. От изчезнали нарицателни са МИ Жйзницата, Леища, Разп6тя и Ctipeщutia.

Кремене (до 19~4 г. Чакмак1'ьой)

от Райково. За - него нищо не се знае. Личат основите на стари къщи

и„ следи от старо

гробище .

В землището на с. Габрица са записани 47 МИ, от които 42 български, 3 от гръцки заемки и 2 от турски заемки. От готови нарицателни имаме 17 МИ, а с топон. нает. -ица 2; посесивни производни от ЛИ, РИ и Пр, 18, а двуосновни 10. От старо диал. нариц. е МИ Раздол. Дj,нево

Се.,ото е разположено

1 км

Селото е разположено на двата бряга на Каралиев дол, който иде от м. Кесарийца и разд1:ля селото на две махалички. Не се знае кога е въз никнало, но според преданието първите му заселници са дошли от съсед ното село Долно Влахово, което се намира на около 1,5 км от Смолян, кв.

на

двата

североизточно от Райково.

никнало,

не

се

знае,

но

се

бряга

на Дjтевска дерьд, на около

Друго име не е имало .

предполага,

че

първите

му

Кога точно е въз заселници

са

от

съ

седното Райково, които са имали тук имоти и колиби. Името се свързва с ЛИ Дуньо, вероятно първият заселник, но може да се отнесе и към диал.

дj,,ня 'дюля', каквито плодни

дръвчета

виреят из този край. Състои се от

59 къщи, разпределени в две махали: Срдшната, или Сарахошос1'аmа махала и Стратюс1'аmа махала. По-стари родове от двете махали са:

Аоъчкови, Бойчови, Бу.юклilеви, Вдл•юви, Метаксови, Морхови, Муржови, Пееви, Щереви, Лiвови, Раюви, Сарахдшови, Стiлкови. Повечето от тези родове се срещат и в съседното

Райково.

Дуневското

землище

се врязва

Селото е разположено на стръмен слънчев склон. В турско време се

е наричало Чакмаккьой и Чакмак махлесti. Състои се от 41 къщи, разпре

делени в три махали: Шахднска, Долна и Горна махала. През него тече Кре1,сенското дер!:. От север край селото минава Ряката. Къщите му са скупчени край двата бряга на дерето. Населението му е било 750/о бъл:ари християни и 250/о бъщари мохамедани. Отстои на. 1О км от Смолян. Елек

трифицирано и водоснабдено. Първоизточникът на водопровода, наричан Майката, се намира в м. Вдрха. Стари водоизточници: в Горната махала Врйса, в Долната - Чеиtмьдта. Свързано е с ш·осе Смолян - Кремене.

Стари родове: Тддорови, Карамаркови, Кисьови, · Чакiрдви (Чакdрови), Асанкехайови, Куруцки, Сюлманови, Тtiнчови, Шахонови. Преди 40 години е имало масово изселване в Ортакьойско (Ивайловградско). След Девети септември по-значително изселване е имало след 1958 r., когато бяха

образувани ТКЗС в Родопите. Движението на населението се вижда от следните данни: 1934г.- 286; 1946 r.-293; 1956 r. - 250; 1965-200 жители.

Към

с. Кремене

спадат и следните махали: Дtiмово, Надiiрци

Попрелка.

Димово е махаличка с 13 къщи и 66 жители. Намира се северно от мах. Черешово. По-стари родове тук са: Журнiмови, Сулеви, Taxtipoвa, Узунови. Първи заселник тук е бил някой си Дй,~со, чиито потомци по-късно били помохамеданчени. Махалата друго име не е имала. Мах. Надарци е разположена на слънчева бърчина край безименно дере. Не се знае кога е възникнала. Името се свързва с първия заселник

Надар (тур. Надt,р) и от облик Надаровци се е получило Надарци. Друго име не

се помни.

По-стари

Метькови. Състои се от

Попрелка е маха.'Jа със

родове са:

къщ·и

Исуфови,

и има

къщи и

Кичукова,

жители

Ко 1итарови,

жители. Разположена е в малка

Юсеинкехаiiови. . Общ брой на записаните МИ 142, от които 126 български, .13 от тур ски заемки, 3 от гръцки заемки; от готови нарицателни 78 и 2 с топон. нает.: l име на -ово и 1 на -ица; двуосновни 25, от прил. 18 на -ово/-ево и 9 на -ски. От стари диал. нарицателни изчезнали в говора: Бачища, Гум

Прiслопа, Прдполянка,

Разкола

Левочево

11,

111

гръцка заемка;

il'

диал. нарицателни, а именно В6беля, Вдпиrпе, Зар~ан, Калкатйните, f{ар тдла, Падала, Р§ската, Рjтката, Среддбарчана и Ycunemo.

i,:

Момарско (до 1934 г. Пещера)

44 са от готови нарицателни и 3 с топон. нает. - ица; Зi двуосновни, 8 от прил. на -ово/-ево, 10 на -ски и 10 от изчезнали или редки

(1965 r.).

котловина, пресечена от сух дол. Друго име не се помни. Относно зна чението на името вж. речника. Стари родове тук са: Алliкови, Шехова,

ното, Кдсов лiв, Лантата, Лахума, Стари лiвища.

и раз13итието на промишлеността в съсед11ите централни селища Смолян, Райкова и Устово, които сега са квартали на окръжния град Смолян. От запис:аните 106 МИ 95 са български, 10 от турски заемки и 1 от

l:1

Разположено е на слънчев южен скат под м. Вiипрово 66рце и е пре

\il

сечено от пет безименни долчинки (беш дерt), откъдето според някои е по лучило старото си име Пещера. Пu вероятно е името да е във връзка с м. Дупката, скала с пещера 1 км северно. Поради това, че това . име се

дублира с името на гр. Пещера в Родопите, преименувано е в Момарско. Последното име се свързва с м. Момарско, която се намира на 500 м се-

верно от селото.

Според преданието възникнало е по време на масовото помохамеданчване в с. Смилян и околността му. За да избягнат насилственото помоха меданчване, мнnrо смилянски жители са потърсили убежище в непристъпни кътчета в планината и впоследствие се заселили тук. Това се потвърждава и от д-р Гаврил Узун о в в романа му .Потомци", наречен от критиката художествена летопис.

По-важни родове са: Боеви,- Кирянови, Моллови, М6ралиеви, Никови,

Според преданието трима братя дошли с други бегълци от Райкова в землището на с. Писаница, но намерили мястото за тясно и неудобно, за

това решили да се заселят в Селището. Така се е наричала равната част, дето сега е централната, или Лунюската махала на с. Левочево. На това

място имало тогава K'ЫllЛit и л§вове (хлевове) за добитък. Някои името на селото с нарицателното лев (9т стб. Хr\1>&Ъ 'обор'), от

свързват

него умал.

Пелтекови, Семержиеви, Стаматови, Туневи, Узунови, Чuлакови. Към Момар ско спада и махаличката Дога.ново, състояща се от 8 1<ъщи. През 1934 r.

тук са живели 50 души, а през 1965 само 8. Движение на населението: 1934 r. - 262; 1946 r. - 265; 1956 r. 137; 1965 r. - 108 жители. Както махаличката - Доганово, така и Мо марско са обречени на запустение, тъй като жителите им масово се пре селват в Смолян и другите централни родопски селища.

В района на селото са записани общо 56 МИ, от които 52 български, З от турски заемки и 1 от гръцка заемка. Строеж на имената: от готови нарицателни 22, двуосновни 18, от прил. 8 на -ово/-ево и 4 на -ски.

гато място, в долния край почти равно. Край селото тече Дерь6та, или Дулдт, наричан още Левдчоски дол. Дели се на следните махали: Луню

лото ни напомнят за изчезнали земеделски култури. МИ Селище, дере с ниви край него югоизточно на 150 м, се свързва с диал. сель 'порой, водна стихи~' вероятно от тур:- sel 'поток, порой', но по-вероятно е то да е във

левче

> Левчева > Левдчево,

както

от

сред6к

умал.

сред6че>Сред6чево.

Други свързват името с първия заселник, който се е наричал Леводчев Леводчево>Левдчево. Не се знае кога точно е възникнало. Селото се състои от 249 къщи, разположени амфитеатрално - на поле

ска (централна), Мажарска, Кукличовска в долния край, Папучарска и Гиргенска в горния край. През селото минава шосето Смолян Проглед. Стари родове тук са: Боружilеви, Дупеви, Куклriчови, Луневи, Мажарови, Папучарови, Харбалиеви. Стари гробища има в м. Кдкора (2 км на североизток); в м. Сакарка има следи от манастир (сега параклис). През време на чума селото е бя

гало -и временно е пребивавало в м. В6пите

км

на север).

Има

стара

църква от 1836 r. .св. Павел и Петър". Население: 1934 r. 1126; 1946 г. - 1115; 1956 г.-842; 1965r.731 жители. Както се вижда от тези данни, в сра~нение с 1934 r. населе нието е намаляло с 1/3. Тласък за значително разслояване на населението в с. Левочево дадоха нововъзникналите миньорски градове Мадан и Рудозем

·44

Старинно име е Старото хлевище, а МИ като Кондплища и Топи

връзка с изчезнало ·старо · селище.

Водни обекти в селото и край него: Водйцате, Вриса, Ддлнана вода,

Kepe.Attiдcкa вода, Кирянова вода, Моллдвата вода, Момарска дерь6,

Нliкоска вода нарича се още Светената вода, понеже изворът е минерален и водата е лековита.

Орешец (до 1934 г. Яманско) Селото· е пръснат тип - разположено е островообразно на четири хълм чета, пресечени от недълбоки долчинки. Отстои на 2 км от съседното село Стража. и на около 7 км от Устово, кв. на . Смддян. С:ьстои i;e _ от

jl!

къщи, разпределени

четири

махали: Горния край,

Бдзовска ма

.JfОЛа, Долно Яманско и Кисьовска ма.хала. Ново шосе го свързва с Устово с прод1:лжение за се.r.ата Bti eвo и Момчtiловци. Стари родове:

Бозави,

Вмвешевll,

Куледжиеви,

Кутлйцкµ,

Кисьови,

Мутеви.

Други

р,одове с български фамилни имена са: Ежковll, Куцеви, Мълчiтови, УШН,UКОВU. Не се знае кога точно е възникнало. Има предание, че пър вите му заселници са от съседното село Влахова (югоизточно на около 7 км), от мах. Кулята (оттам РИ Куледжиеои). На I км югоизточно е

м. Поповица с едноименно градище, наричано още Кальдта, което пред

ставлява естествена крепост. Според преданието това е било жилище на един поп-войвода. Говори се също, че на това място е скрито имане в църковни предмети, но никой не смее да прави разкопки, защото

крепостта си имала .стопанин•, който се я·вявал в различни

образи.

Окол

ността на тази местност изобилствува с развалени стари църквички .св. Илия·. ,,Св. КостадuН,", .св. ЕлеН,а" и .са. Георги", за които ни напомнят едноименни местности. По стара традиция на ИлйндеН, помаците

от съседните селища Орешец, Стража и Влахово колят

курбан. Говори

се, че с. Стража, разположено недалеч от м. Поповица, е било стражар ница, която е охранявала пътя за голямата крепост Подвие. Този път и до днес се нарича Друма и в някои сектори личат следи от него. В м. При

соиката (граница на устовското землище) има стари гробища с неизвестен ' произход. Има предание, че това са гробища на избягали от съседните села жители, които търсели спас.ение от върлуващата чума. Стените на гробовете са облицовани с тикли (каменни плочи). Население: 1926 r. 103; 1934 r. - 119, 1946 r. - 110; 1956 r. - 128; 1965 г. - 97 жители. Прираст

няма_ ,

защото

младежите

търсят

препитание

промишлените

райони в Смолянско. Записани са общо 59 МИ, от които 54 български, 4 от турски заемки и 1 от гръцка заемка; от общия брой МИ 30 са от готови нарицателни, 6 с топон. нает. (3 с -ово и 3 с -ица), 9 двуосновни, от прил. 8 на -ово/-ево,

2 на -ски и 3 от стар;~нни, изчезнали в говора нарицателни: Лома, Прi слопа, Разпдтя. Писаница

Селото е разположено амфитеатрално на полегата хълмообразна мест·.

нает. Събран тип селище, отдалечено на 5 км северозападно от Устава, кв. на СмоляН,. Свързано е с шосе отклонение от магистралата Смолян Пловдив. Друго име не се помни. Името ПitсаН,ица се свързва с МИ Пи сово, на 2 км северозападно, което пък има връзка с РИ Писови от Рай кова (отдавна изчезµал род), които в далечното минало били· производители на смола, наричана в този край nilca. Съществува и МИ Писовиливади (се верозападно на 2 км), сега борова гора . Селото е водоснабдено с капти рана вода, чийто главен извор, наричан Майката, се намира югозападно на 0,2 км в м. Ливадето. Състои се от 61 къщи, разпределени в три махали:

Горна, Средна и Долна ма.хала. Най-стара е Средната махала. Пред полага се да е възникнало преди около 250 години. Някога тук е имало колиби в имоти на райковски стопани, които са поставили началото на селото. Като първи заселници се смятат роµ,овете Грозева от Райково,

Ёiроои от .hевочеiзо, kаснакови от · Устово, Добрtiкови от Балзбанкьой,

Ксантийско, Кара1юстови, забягнали тук неизвестно откъде след убийст-. вото на някакъв турски големец. Старо гробище има в м. Марин гроб.

В м. ГоляАtа усойка са намерени сребърни съдове, както се пред полага, закопани тук преди около 100 години от Гюмурджински коми

таджии. Има предание, че в турско време не е позволявано в Писаница

да влиза турски войник. Заслугата за това се полага на Мария Kapas кастова, или .делti Mapilя", която имала двама братя - Иван и Георги

Каракостовп -· комити. В рййона на селото се намират следните вода

източници: Долнокрдйска вода, източно на О, t км в м. Дулот, Чеш

мьдта, източно до селото, Боюви корита защщно на I км, Казанската вода, североизточно на 1 км в м. Ko 1t1Uie, Перфановата вода, североизточно на 1 км, Горния дол, който тече в южната част на селото.

Население: 1926 г. - 264; 1934 r. - 270; 1946 г. - 276; 1956 г. -

222 ; 1965 r. -

само 109 жители. След образуването на ТКЗС в планин

ските райони през 1958 г., възникването на миньорските градове Мадан и

Рудозем. и развитието на промишлеността в съседните централни селища Устово, Райково и Смолян повече от половината жители на селото са се изселили, в т. ч. и доста семейства в Пловдив и Кърджали. · Събрани са общо 60 МИ, от които 54 български, 3 от турски заемки

от гръцка заемка; от общия брой МИ

с топон. нает.

на -ик· . и

на -ица),

са от готови нарицателни,

двуосновни, от прил.

на -ово/

-ево и 4 на -ски, в т. ч. от основа ЛИ: Румински; от рядко диал. нари

цателно е МИ Страските ябълки (в говора страски 'освежителни').

Полновник Серафи.мово ( Аламидере, след

1934

г. f!бr,лка)

Старото име на селото е Аламitдере. През 1934 г. е било преимену вано Ябълка, а след освещаването на паметника в чест на падналите през Балканската война български воини, който се намира североиточно от се

лото на шосето Смолян - Рудозем, носи името на прославения Полков Н,Uf' Серафимов. Селото е смесен тип и е разположено на двата бряга на

Аламидерска дерьд, която в долното течение над с. Смилян се нарича АламушН,uца. Теренът е пресечен от четири долчинки, носещи имената

Омурка, ДjlН,ЮСКО дере и Куцов дол. Намира се на 7 км северно от с. Сми лян и е свързано с шосе - отклонение от магистралата Смолян - Рудо

зем. Водоснабдява се' с модерен водопровод, чийто главен извор (Майката)

се намира в м.- РазваН,ЦU,_ Стари _чешми са Аврамоската вода, Кутюв врис в Средната махала и Студената вдда в Долната махала.

Селото се състои от 289 къщи, разпределени в следните махали: Сгуроска, Аврамоска, Средна, Харитюска, Востовска, Кусинска, Ни ковска, Чакърска, Разванци, Хубчоска, Вдлюска, Турската и Агуп ската. Населението му е предимно християнско, но в мах. Развстци и

Турската .махала живеят малък брой мохамедани; в Аzупската махала

има 12 семейства агупти (цигани-ковачи). Не се знае кога точно е възник нало, но се споменава още през 1661 г. във фермана худутлама. Най-стари родове тук са: Зzурови, КапсЬзови, Караманолева, Пачеманови, Травлеви, Хубwви, Чилинztiрови. Най-стари махали са Згуроската, Капсъзката и Хубчоската. Други родове Бt,леви, Варадилови, Глушкови, Железарови, 47

'Каракехаiюви, Коджабiииеви, l<аджебови, l{ейкйеви, Нурj,аови, Нj,синови,

Люлiокови, Малакови, Отузбйрови, Паце.манови, Ражеюi,'<овв, Разванци, Чавдарови, Чакърови, Чилиниiрови.

Северно от село в м. Навгадж1iк се намира Кj,лята, останки от стара

стражница. В м. Дj,ня има останки от старо селище. Население: 1926 r. - . 1113; 1934 r. - 1240; 1946 r. - 1331; 1956 r. - 989; 1965 r. - 828 жи

тели. ' От тези данни се вижда, че през 195.5-1965 r. населението е нама ляло с около 40 Ofo. Най-много преселници има в Рудозем, Мадан, Смолян, Пловдив и Кърджали. · Събрани общо 62 МИ, от l(ОИто 58 български и 4 от турски заемки; от общия брой МИ 24 са от готови нарицателни, 4 с топон. нает. (3 на

-ица и 1 на -ец), 27 двуосновни, от nрил. на 4, -ово на -ски 2, в т. ч. от

основа ми: Нягу(л)с.¼:О и В6Л!(ОСКО (в говора Вдлко от Вълко). От изчез нало в говора нарицателно е МИ ПрJслопа .

Залисани са общо 104 МИ, от които 90 български и 14 от турски за емки; от общия брой МИ 43 са от готови н·арицателни, 5 с топон . нает. (3 на -ица и 2 на -ово), посесивни на . -ово 17, от прил. на -ски 13, двуос

новни

26;

от старинни . диал. нарицателни са МИ Бачliще и Стен.ьдта. Турян 1

От предания се знае, че селото е било чифлик на Caлizx ага, вероятно по наследство от баща му Сюлейман ага. Възникнало е през втората поло вина на XVIII в . Чифликът се е образувал около останки от бивши юрушки колиби. Тук е имало богата паша. Състои се от 55 къщи. Разположено е на пресечена и нагъната местност с наклон на юг. Пресича се от дълбок и каменист безводен дол. Къщите му са разпределени в следните махали:

Джиновска махалд - в горния край, Саръвдлчоска · - източно срещу Кайковска ·_маХ(!,Лд - в долната част_ на селото. В Кайков

· Джиновската, Стража

Селцето е разположено на три хълма, които се недълбок дол, наричан Дерьдта. Намира се на 4 км тово. Свързано е с шосе, което има продължение за ловци. Състои се от 38 къщи (през 1892 r. са билн

в следните пет махал и: Чуката (първи заселници

спущат nоле~ато към североизточно от Ус ceJJaтa Виево и Момчи само 15), разпределени Сира 1<башови, дошли

от Горно Влахова), Горния край (стари РИ Адемови, Журналови, Ос;,са нови, Скакови), мах. Читаковци (стари РИ Исенови, Тахйрови, Хожови и

Читакови), мах. Мурадилци (стари РИ Мурадйл ови, първи заселници в

тази махала, дошли също от Горно Влахова), мах, Базелковци (стари ро

дови: Базелкови, вече изчезнал, Байрямови, Мj,zлеви, Ган,tарови). Други родове с бълr. ФИ са: Вървешеви, Глj,хови, Кj,цови, Мj,zлеви (от начално

Mozliлeвu), Скакови, Черневи. Имена на водни обеюи: Байрkмова вода,

Бунара (Барата), Извора, Горната вода, Гарюiнската дерьд, Дерьдта, Студената вода, Чещ,~tьдта, Чj,ковс,сата вода. На едно бърдо североза

падно от Стража се намират развалините на старо градище,

наричано Поповица, или Кальдта. Подробности за тази естествена крепост вж. по

ската махала са се намирали основните постройки на чифли·ка и · в тях са живели само семейни българи мохамедани. Към Турян спада и махалата

Есени_ще, състояща се 01: 21 къщи и разположена на полегат склон, на км от Турян. Името Есенище се свързва ' с нива есеница, както МИ

0,5

Л§тничище от нива л§тница.

Първите заселници тук са : Тодор Бендерлйята, овцевъд, вероятно до шъл от Райкова; /Иързян Тунев, кехая на

Салих ага;

ловци; Саръвдлчо, според едни от Райкова,

преселен

според други

от

Сока

Соколовци, '

мандраджия на Салих ara; Станко Хайтов, вероятно от Райкова, надзор ник на . говедарника на Сали_х ага; Райчо Манафски и Дймо Манафски, Лика Манафска, омъжена за Петко от Левочево, оттам ро_11,ът Петкови, Kliнa Мързянова, омъжена за Никола Райчев от с . Стойките, оттам родът Pizйrteвu; мохамедани от мах. Есенище; Коdжабищеви, Сиракокови, дошли

от Смолян, Абдулрахман Перliндов,

Махмуд

Мустанев,

Бliнбашиеви

също дошли от Смолян. Населението в Турян е българско християнско, докато в мах. Есенище живеят само българи мохамедани. В района на се-.

лото се срещат , следните водни обекти: Брекима, чешма във Вблчоска ма-

. хала,

Васliловата. вода в Джиновска махала,

Bptica

края

на

Кайковска

горе под с. Орешец. В землището на Стража и около крепостта Поповица са местностите Св. Атана с, Св. Елена, Илинден, Ностадин, Св. Илия,

махала, изв'ор Бялата плiвна, ·Коджабашова вода в мах. Есени ще, Мliл-

имало църквички (параклиси), останки от които личат и днес още. Около селото се срещат български МИ, като Захариново, Ндзлово, Кj,ково, Кj,р-

ковния чу..чур, северно на',б км, Турянска рiка и Кайнадliнска дерьд. _· Население (включително на мах. Кайковска и Есенище): 1934 r. 505 ; 1946 r. _- ' 553; ,1996 r.' - 400; 1965 r. - 369 жители. През 19561965 r. имаме масово изселване на турянци в Смолян, Мадан, Рудозем и

които свидетелствуват,

че по

тези места

преди

помохамеданчването е

тьово, Пlitueвo, Чучур1сово, Щурево.

. Относно възникването на селото няма положителни сведения. В една бележка за с. Стража от 1892 r. Ст. Н. Шишков съобщава, че селото е

старо, че е било стражница на спомената по-горе крепост Пдповица (Ка

льдта) и че е охранявало пътя за голямата крепост Подвие, който се на рича и днес още Друма. Следи от него личат no билото североизточно от

Момчиловци. 1 Население: 1934 r. 1965 r. 1

160 жители.

136; 1946 r. -

143; 1956 r. -

166 ;

ковата чещмьд в м. Чокманово, Смилянската вдdа в мах. Есенище, Сту дения орис ' в Долната махала, Сюлейманова вода в мах. Кайковска, Чер

Пловдив. По-устойчиво и заседнало е населението на мах. Есенище, което бележи слабо увеличение в сравнение с 1934 r. Записани са 166 МИ, от които 146 български, 18 от турски заемки и 2 от гръцки заемки; от тях 85 от готови нарицателни и 3 с топон. нает.

Вж. Родопски стар11и11, кн. 4, 1892, с . 14-15.

1 За името на с. Турян вж. обяснен и ята в речника .

Местните им е нn в Смолинско

.. -ица; 16 МИ са посесивни от прил. на -ово/-ево, т. ч. от основа ЛИ: Гдздюското, Сйвкоското, и 47

Землището на с. Фатово е врязано в имоти на райковски жители. Фа товци не са притежавали много ниви и ливади, затова и записаните МИ са

от ПDИЛ. на -ски' в двуосновни . МИ със

старинни нарицателни са Вдпата, · Длибдк пр§слоп и Разкола. Фатово (у населението Селото е разположено на шосето Смолян

две махали

0,5

Гдрно Фатово и Ддлно

прил. 4 на -ово и 7 на -ски. Стари~:~но нарицателно е nреслупа в МИ Пре-

Фатуву)

Фат'ово

слупа.

Рудозем и се

състои

отдалечени

на

от

Долно Фатово е · кацнало. на слънчева полегатост

под

шосето.

стои на 4 км северозападно от У стово. Къщите му са скупчени една до друга. Името . му се свързва -с първия заселник Хасю от съседното селище Влахова, който имал тук имот. Друго име не се помни, а сегашното в ми налото се е произнасяло и е било писано в облик Хасовица, както се на

Съ

стои се ОТ 50 къщи. Най-стари родове са : . Вдлчови, Делимихалеви, Ка

рагеzови, Караiткови, Пьдткови, Чола„о,ви, Янкова. Населението е било хри

стиянско. Друго име не е имало. Селището е възникнало край заселените от Синап ага 3 къщи в м. Грамадето, където най-често ставали обири на български пътници и кираджии, с което се свързва името Фатово (в говора фатам .'хващам'). Според друго предание името се е получило от МИ Фатово; името на тази местност пък е дадено по време на частичното по мохамеданчване на съседното село. Полк. Серафимово (Аламйдере), когато бягащите българи тук са били фатани 'хващани', отвеждани в м. Бо

жJиме и там обезглавянани. Над самото село има тумбесто място (могила). Тук има старо гробище. При случайни разкопки на това място са открити глинени съдове и пръстени. Старото село е било в м. Гармадето; личат следи от основи на къщи .. Мах. Долно Фатово е rю-стара от мах. Горно Фатово, която е възникнала сравнително по-късно.

До Долно Фатово в м. Дльдга усдйка са станали през

1912 г. ожесто

чените сражения с войските на ·Янвер паша, които впоследствие пленени. Като спомен за тези съдбоносни Паласки боеве, които

са били е водил

21-ви средногорски полк с · командир полковник Серафимов, са преимену вани м. Пйчка бунар в Средногдрец, където бе издигнат и внушителен па метник, съседното село Аламйдере в Полкдвник Серафимово, с. Топуклу в Средногдрци, с. Бюук дере в Плдвдивци, с. Чангър дере в Чепинци. Водоснабдява се от чешма, !JЗричана Bpilcam и от извора Пqд череше включен в селския водопровод.

Гдрно Фатово се състои от

къщи,

разпределени в

две

махали:

Жукоска махал~, разположена на стръмен склон над шосето, със стари

Хасвttца (У населението Хасвицъ, .Хасувицъ)

· Селото е разположено на високо равно място със слаб наклон и от

около

км.

ките, който

рича и сега от по-старите хора. Състои се от 44 къщи, повече ·от полови ната вече необитаеми. Дел·еж на

•

около 1 км от Жукосn:ата, разположена в малка котловина. Стари родове тук са Милчински (изч.), Печилкови, Тоскова, Ширсжалийски. И двете ма

халички са водоснабдени. Майката на чешмата в първата' махала е в м. Ян във

2 · км.

втората в В старо време

жителите на Милчинска махал6 са носили вода с харkоми (менци) от изв_ор в м. Кутела, на 1,5 км от селото, а Жукоската махал6 е . черпила вода от Дан•ювите бари, източно на 1,5 км. Население (общо за Горно и Долно Фатово): 1934 г. 335; 1946 г. 369; 1956 г. - 232; 1956 г. - 212 жители. В сравнение с 1946 г. насе лението е намаляло с около 40%, каквато тенденция се наблюдава в почти всички малки села. Най-много преселници има в Рудозем, Мадан и Смолян.

махали няма.

Има модерен

водопровод,

чийто главен извор, или Майката; се намира в м . Куровица. По-рано е

имало плитък кладенец, наричан Долната вдда, или Бунара. Стари родове,

които се смятат и за първи заселници, са: Хасюви (изч.), Базелкови, Бро чtiлови, Гандзови, Кисьова, F<уцеви, Комитови, Лудневи, Патулеви, Тум

беви, Топузлtiеви, Чакt,рови, Шайкови. Жителите му са българи християни.

Не се знае кога точно е възникнало, но се предпот1га, че жителите му ,· са

от съседните селища, избягали в горите по време на масовото помох~ме да~чване и впdследствие заседнали тук. Така напр. в съседното мохамедан

ско село Стража има стар род и махала Базелковци, каквото РИ срещаме

и в Хасвица. В м. Св. Арахангел има стари християнски гробища. Там има сега параклис и ново гробище.

· 238; 1946 г. -

Население : 1934 г. -

289; 1956 г. - 225; 1965 г. :..... 65 жители. Както се вижда от тези данни, през 1956- 1965 г. три четвърти

от населението се е изселило в централните родопски промишлени селища, а също в Пловдив, Асеновград и Кърджали. Землището на с. Хасвица е малко, то се врязва в имоти на съседните големи цлиiца У стово и Райково, затова тук са записани сравнително

малко МИ - 27, от които 26 български и 1 от турска заемка; от , общия брой 10 са от готови нарицателни, 2 с топон. нает. -ица, 5 двуосновни, от прил. 7 на -ово, 2 на -ски и ·2 старинни нарицателни, а именно Пр§слупа и Рд.здола.

родове Данчова, Жукови и ffiLкoвu; Милчинска махалд, отдалечена на

чова барчiта, . североизточно на . 2,5 км, а на чешмат!I м. Аличето (от по-старо Авлийчето), североизточно на

'"'

само 43, от които 40 български, 2 от гръцки згемки и 1 от турска заемка; 20 МИ са от готови нарицателни, 1 с топон. нает. -ица,, 9 двуосновни, от

' Чучура (до 1934 г.. Ючура) ;,

Махаличка от 16 къщи, · разположена на равно място на 6 км североиз-

-точно от c.ifl?J.IK. Серафимова, към което по-рано е спадала административно. Къщите са ,, скупчени

на едно място. Не се знае кога точно е възникнала.

Стари родове . тук са: Ахматеви, Кьдрланови, Юмерови, Якубови. В ма• халичката живее само един българин християнин - Иван Сгуров - пре·. селник от по-ново време. На 1 км източно от селцето се намира м . .Сели щето. За него

разпитаните

лица

постройки не личат. В дола, които

нищо

не

пресича

знаят. Следи - от

жилищни

селцето, има чешма, наричана

Дерь6ска чешмьд; . вода се черпи също и от Бунара (Барата) в селото.

Население:

58; 1946 r. -

65; 1956 r. -

66; 1965r. -

Записани са само 15 МИ, от които 11 български и 4 емки; от тях 5 МИ са от готови нарицателни, 4 двуосновни,

от турски эа прил. на -ово

и -ски. От старинно нарицателно е МИ ЛJван.

1 1 1 1

1934 r. -

жители .

VII.

ТЪРЪНСКА

1 арън,

Според преданието помохамеданчването в Търън станало масово, эаедно

Тардн)

чението на Чдрна рJка. От север се эагражда с · почти с · шубраци

се предполага · ·да са днешните Кенанци в Устово.

голи

келяви

ридове, про широколистни

гори . Преэ последните 15 години голяма част от теэи площи са эасадени с барчета и обликът на терена постепенно се променя. На юг, отвъд , реката, се издига рид, обрасъл с висока гора. , · Далечната история на селото не е иэвестна . .не се энае кога е эасе лено и откъде са дошли първите му жители. Името се свърэва с нарица

телното трън, проиэнасяно от турците като Търън, който облик се . е эапа

эил в книжовния еэик, но населението го проиэнася Тардн; по-рядко Та рън. Според преданието името е дадено още в ·_старо време от основателите

му. Над село от север се спуща малък поток, вдясно от който сега се намира общината. В самата долчинка имало иэвор с хубава вода, а над него се иэвисявал трън, който эасенчвал водата. Сега иэворът е превърнат в чешма. Тук именно са спрели първите заселници и свърэали името на се лото със споменатия трън и иэвора под него. Според друго предание · в раэклонения трън дошлите първи эаселници по обичай сложили да прено щува пита хляб, който преэ нощта бил наяден !'1 това било приэнак, че мястото е благодатно и годно за эаселванr. Така по тръна е било наэовано селото, а иэворът (сега чешма) и днес . се нарича Пtiтан по името на пи тата (хляба), поставена в дървото. Селото се състои от следните махали: Гдрнен 1<,рай, Ддлнен , 1<,рай,

Кейванс1<,а махалд, и Равнище (над

Azjlnc1<,a махал1', ЛJщище (под Търън), Ражище Търън по шосето). В тоэи състав селото наброява 118

къщи. Има предание, че преди появата на чумата селото е ,било голямо, с около 700 къщи. Тук е ставал паэар. Към с. Търън спадат още и следните махали, .отдалечени п_о на 2-3 км, които по-долу ще раэгледаме поотделно: мах. Еленс1<,а_ (J!хловица);'

Остри пазла1<,, Подвие, РJка, Речица, Рдвина, Селище; ' Требище и

Тj!рчиново. За възникването на. , теэи махали съществува следната легенда: преди около 200 години в с . Търън се riоявила чума, която вэемала много човешки жертви. Тогава населението потърсило спасение в блиэката окол- . ност, а самото село Търън било · опожареuо, за да се пресече болестта.' След стихване на чумата някои търънчани се върнали, а други останали в махалите. По-вероятна причина эа въэникването на махалите ще да е било

желани·ето на селяните да се намират по-блиэо до имотите

си, които са

били пръснати по поречието и припеците от двете страни на р. Черна в не-

Требище, МусйнковЬ по РИ Мусtiнкови в мах. Ос.три паэлак, ПадинковD по с първенците и цялото население приело наложената им вяра. Само няколко по-упорити селяни избягали в Устово, което устояло на всички опити эа помохамеданчване. Един от избягалите бил от рода Кейванци, чиито потомци

Пръснат тип селище, общински център на 12 махали, раэположено на слънчев склон под и над шосето Смолян Средноrорци Мадан по - те

ряэани от пороища, обрасли тук-там

ска по РИ Ратай.ски в мах. Селище, Рахманско по РИ Рахманови в мах. РИ Падинкови в Подвие.

ОБЩИНА

Търън (у населението

големи долини и котловини. Че първите эаселници на тези махали са били от -с. Търън, се потвърждава от топонимията в района на селото: Ратай

След стихването на чумата първи се эавърнали в Търън оцел~ли потомци от родовете Кейванци, Санковци, ШJренци, Дервit~иеви и др., от които селото отново се възродило.

По-стари родове в отделните ма.хали: в Търън и лJщище - · Беделеви, Бекярови, Грд~иеви, Имамови, Караасанови, Караджендемови; мохамедани

с бълг. РИ: Базови, Драмалиеви, Изворови, Кавалови, Кейванови, Май сторовu; Нейкови, Тенкини, ШJренски (в Търън); Дралеви, Кисьдви, Лу канqви, Пуфтева, Ратайчеви, Шйнкова, Щар6анова (в мах. Лещице); в мах. Ражище ~ Анадоллйева, Халважйева, Чау~иеви; в мах: Равнище .Кафежйева. Мусаба~иова, Палазл!iеви, Сарачева, с .бълr. РИ: Ежкови, Петковски, Ратайчеви, Тенкини, Уйчеви.

. В мах. Требище има МИ Чдрквище и се · предполага, че тук е имало църква, която е обслужвала Требище и махаличката Долйе. На юг от мах. Лещище се намира вр. Еленка (наричан още Аленка), където има останки от параклис "Св. Елена" . На 1 км северно от Търън в м. Курбан1~ще има изоставено гробище. Стари хора твърдят, че това е гробището на измрелите масово от чума.

Население (включително мах. Лещище, Равнище и Ражище): 1934 г. -

432; 1946 r. -

422; 1956 r. -

536; 1965 r. -

657 жители.

От эаписаните 210 МИ 190 са български, 18 от турски заемки и 2 от

гръцки заемки. Строеж на МИ:

117

от готови нарицателни,

нает. (5 на -ица, 6 на -ово/-ево, 1 на -ник),

с · топон.

двуосновни, от _ прил.

на

-ово/-ево, 9 на -ски и 4 на -ин. Старинни и редки диал. нарицателни лежат

в основата на МИ Валтата, Зайва, Засека, Лесдта, Лома, Льдтви дол Рдпата, Рупите, Стоката.

·, . Мах. ' Еленс1<,а (до 1934 -~· Ухловица)

Раэположена ·е на стръмен слънчев скат на ·около 2 км северно от с. Търън. Стари местни жители твърдят, че селцето е въэникнало преди около 200 години по време на върлуващата чума в Търън. Първите му эа

селници бил~ !5еrълци от с. Търън, които и.мали тук ниви и ливади. Ста рото му име Ухловица се дублира с мах. Ухловица към община Могилица

эатова ripeз

1934

г. е преименувано в Елинска махалд. Това име се свързв~

с островче ели, което се намира недалеч от махалата. Състои се от

къщи. Стари родове: Махмудови, Сюлманови, Хамtiтеви, Шекйрови; с бълr. РИ: Нейкови, Тенкини.

Население: 1934 г. - 46; 1946 г. - 57: 1956 г. - 71; 1965 г. - 85 жители. Записани са 29 МИ, от които 21 български, 6 от турски и 2 от 53

гръцки заемки. Строеж на МИ: от готови нарицателни 13, с топон . нает. 3 (в т. ч. 2 на -ица и 1 на -ово), двуосновни 4, от nрил. 7 на -ски, 2 на -ово.

Население:

1946 r. -- 15; 1956

. Махаличката е разположена на левия бряг на Чдрна · рJка и се намира на около 2 км западно от с. Търън. Състои се от 10 къщи, • в които щивеят около 20 . семейства. Доскоро тук имаше рудник, наричан

споменава

Канта

деца. Не се знае кога е възникнала.

. Записа.ни са 24 МИ, от които 23 _български и 1 от· турска заемка.

кузин, наричайки я Повисдос. 1 Крепостната · стена е зидана с камък, тухлени пояси и хоросан . Някои наричат Подвиското градйще Мом•иiлова кре пост, но очевидно само за това, · че е било владяно от него по време на деспот

ството му (1344-1345). От

градището

е вървял

в северна

път, наричан и досега Друма. Жителите на средновековния град Повисдос заедно с

крепостта .Св. Ирина• помолили

Иван

Кантакузин

посока

· Строеж

на имената: 19 са от готови нарицателни, '2 двуосновни и 3 от прил. на -ски. • Население : 1934 г. - 20; 1946 r. - 28; 1956 r. -'- 175; 1965 r. -

стар

населението

83 жители .

на

(1343) да . им изпрати

Ряка

управител, като се поставяли под негово покровителство. Бил изпратен Мом чил войвода, който на другата година се отметнал, обявил се за самостоя

телен родопски владетел и избрал за своя столица гр. Ксанти (Скеча, Ца рево). Градската крепост е била на . съседния, естествено защитен връх

Градйще (Граддн). Зидана стена има само от северната и страна на рида, тъй като от изток, юг и югозапад той е

е добра наблюдателн~ца с широк

северозападната недостъпен. Това

зрителен обсег, която господствува

долината на~ Чдрн.а река и над пътищата към Източните Родопи морието. 2 Състои се от

А~ахалд.

Стари

къщи, разпределени в две махали

родове

(с

турски

РИ): .

Везйрови,

над

Бело-

Гдрна и Ддлна

Мехмедалиеви,

Осман.ови, Сан.ковски, Чауиiеви ; с бълг. РИ: Алучев, ГорJлков, Кисьов, Кръпчев (вероятно от начално Крдпчев, в говора крдп 'къс, дребен на ръст) Матрагон.ов, Падiтков (преселен от Търън по време на чумата), Сантелов

На около 1 км северно от Подвие има м. Чдрквище. Тук пред':! помохаме данчването е имало църква, която е обслужвала близките махали. Население: 1934 г. 88; 1946 r. - 94; 1956 r. - 123 ; 1965 161 жители. От записаните 67 МИ 55 са български, 11 от турски и

гръцка заемка. Строеж на

MJ::L:

от готови нарицателни

37, с 12, от

r. 1 от

топонимични

-наставки 5 (в т. ч. 3 на -ово и 2 на -ица), двуосновни прилагателни на -ски 5, от прил. на -ово 6, от прил. на -ин. 2. Старинни и редки диалект

ни нарицателни лежат в основите на МИ Варгульката, Пр§ слопа и Ру

. пите

Селото се състои от две махали - . долна и Гдрна Ряка. И двете махали са разположени на десния бряг на пълноводна и буйна рекичка, наричана Ряката, ляв приток на Чдрна рJка. Долната махала не е имала друго име. Горна Ряка в старо време се е· наричала Турчиново, а и днес в официални книжа така се отбелязва. Според едно предание първият за селник в Турчиново бил турчин мандраджия: На широко равно място юго източно от с. Ряка има м. Чдрквата. Тук личат останки от стара църква,

li 1

разрушена след помохамеданчването. И в двете махали населението е било мохамеданско. Стари родове в с. Ряка: Бажаклйеви, Мидйлеви, Хасанкехайо ви, с бълr. РИ: Кавалови, Кацарова, Ковачева, Лукiтови, Мрачникови, Папратйлови. ·в мах. Турчиново: само бълr. РИ - Кавалови, Крдпчеви, Ку

цови, Роданжйеви, Сиракова, Чдрови. Не се знае кога е възникнало селцето. Ряка има 35 къщи, а Турчиново -

Население в двете махали:

1934 r. -

жители. Записани са 246 76 МИ, от които

249; 1965 r. -

от гръцка заемка. Строе~ на МИ:

_ 69 41

24. _ 223; 1946

български,

г.

-- 239; 1956 r. -

от турски заемки и

от готови нарицателни; 1О с топон.

нает. (в т. ч. 4 на -ица, 5 на -ово/-ево, 1 на -ец), 11 двуосновни, от прил. 7 на -ски, 6 на ' •ово-ево, 1 на -ин. Старинни или редки диал. нарицателни лежат в основите на· МИ Гумното, Ло.ма, Падала, Преслопчинката, Ропана, Стария лJв, Сугарното, Увеса.

Има предание, че селото е възникнало преди около 200 години, когато

. . Махаличка само ОТ - 4 к,ъщи, от които сега е обитавана само една. Раз положена е н~ 2 км южно от Търън, зад върховете Вдсево ·край дол, който носи . същото 2 де п и р ад е в. Принос.

.11 !I

Селище Речица

1 И реч ек. Пътувания. с.

ките на рудника сега се използуват за училище за бавно развиващи се

,Мадан на стръмен слънчев скат, под QГромна скала, върху която и

днес още личат останки от старата крепост, за която

също Равина, но поради изчерпване на запасите бе закрит. Част от построй

мах. Градд, Тйка:Ле, Кокорово, РJка и др. Разполdжено е над шосето Смо

17; 1965 r.

Ровина

Село Подвие представя нищожна отломка от средновековния град По висдос, който бил разрушен· от турците, населението било помохамеданчено и заселило околните махали и колибаци, а именно днешното село Подвие,

92 ; -1956 r. -

вее само едно 4-членно семейство.

Подвие

лян

г.

жители. Мацличката е обречена на запустение, тъй като засега тук жи-

име.

392. 11. с. 322,

Болавица,

в с. Търън е върлувала чума. Името му •не е променяно: Жителите му са били мохамедани . .Разположено е на слънчев склон, nресечен от дол, който се

нарича Айшина вода. Състои се от 51 къщи, разпределени в следните че-

тири махали: Ратайска, Сиракуска (наричана още Долна махалд), 55

Дял

Средна и Горно махалд. Най-стара е Ратайската махал6, чиито жи тели са предимно издънки на първия заселник Ратайски, дошъл от с. Тъ

втори

рън. Други стари родове в четирите махали са: Бобачеви, Гажалови, Мах

ЕЗИКОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕСТНИТЕ ИМЕНА

Говедарови, Дazilzoвu, Миткалови, Петковски, Пйневи, Ратайски и Сирd

А. ФОНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

.мутьови, ·Онбашиеви, Хджови, Шехови; мохамедани с бълг. РИ: Бакови,

кови. В м. ПрJслупа има м.

Чдрквище. l)редполага се, че преди помоха

чешма, · наричана Гьорzева вода. Това име ще да е от преди помохамеданчва

Смолянският говор ci:iaдa към централния родопски говор, който заема изцяло бившите Смолянска, ма·данска, Златоrрадска (без Златоград) и от части Асеновrрадска, Момчилrрадска и Кърджалийска околия. Неговите ха-

нето, защото в съседните села и махали не живt:ят българи християни.

рактерни ' особености са следните:

меданчването тук е имало църква, която е обслужвала Селище, Требище и

Ухловица- (сега Елинска ма.1..алд). Северно от сецото в м. Разпдтя има Население:

178

1934 r. -

187; 1946 r. - 179; 1956 r. -

196; 1965

г.

жители.

От за.писаните

МИ

са български, '

от турски . заемки

и .1

от

гръцка заемка. Строеж на МИ: 38 от готови нарицателни, 10 с топон. нает. · (в т. ч. 5 на -ово, 4 на -ица и 1 на -ка), 10 двуосносни, от прил. 12 на -ово/ -ево, 6 на -ски. Старинни и редки диал. нарицателни лежат в основата н.а

МИ Лома, Планнйнище (от начално Пладнйнище), Пр§слопа и

Разп6тя

Търънски жители имали в землището на Требище колиби, в които

по

време на чумата потърсили убежище. Така според преданието е възникнало селото. Друго име не се riомни. Разположено е на полегата местност и се

км североизточно от с. Търън. Състои се

ник на стб. гласни ж,

;:,,.,

ъ . и ь, когато са ПОД ударение, а широкото е -

на · ·стб. 1,.

§ 1.Широко 6 ('6) вмест ·о стб. ·ж, ;:,,., ъ, ь под ударение. Редовният застъпник на стб. ж, ;:,,., ъ, ь под ударение независимо от каквито и да е

условия е

6 ('6).

Това ·явление се , наблюдава в МИ от цялата бивша Смо

лянска околия в следните случаи : а) В коренна сричка -

Требище

намира на около

В ·смолянския говор се употребяват седем основни гласни (фонеми):

а, о, 6, у, е, е, и. От тях по-особени са само широкото о (6) и широкото е (е), които · п·ридават на говора специфи'чно звучене. Широкото 6 е застъп

· от 35

къщи,

разпределени в две махали •- . ТрJбище и Ддлйе, -:- р·азделени от Мечи дол. Населението е мохамеданско. Стари родове: Карасалихови, Рахманови, Текьови, Терзиеви, Чужухови; мохамед_ани с бълг. РИ: Даиizови, Крдпови,

· Куцайкови,

Младенчеви, Пддвиски, Раменчеви, Сиракова, Тйкалчеви, Тур чеви. В м. Тополец край селото има голямо старо гробище. Преди около

20 години тук бил намере~ надгробен камък, от който личи, че е от преди 300 години. Гробището се намира между м. Кьоровото и м. Топдлец. На 0,2 км северно от селото има м. Чдрквище. Тук преди помохамеданчването е имало параклис. На З км северно от селото ·е в. Велtiева моzйла, на който се извисява огромен стогодишен бук. · . Население: 1934 r. - 131; 1946 r. - 159; 1956 r. 168; 1965 r.171 жители. От записаните 69 МИ 64· са български и 5 от турски заемки. Строеж на МИ: 45 от готови нарицателни, 5 с топон. нает. (в т. ч. 3 на -о~о/-ево, 1 на -ица и 1 на -ец), 12 двуосновни, от прил. 4 на -схи, 3 на ' -ово/-ево. Старинни или редки диал. нарицателни лежат в основата на МИ Глатни цата, Обйлоzа, Pjmume, Слойето, Тополец, Фручката.

членувани и не

членувани: Бдрдо, Бдрцето, Вдпата, Вдрбата, Г6рлото, Лдката, Под

кдщи, Смдрча, Тдрнево, Дльдzото, Дльдzия прJслоп. 6) В членна гласна , при членуваните имена от м. р.: . Баз6т, Лаzдт, Pam6m. в) При имена от

ж. р. на. ъ (ж) по винителната форма членувани и нечленувани: Лесдта, Падиндта, Стендта, Шириндта. Случаят е разпространен и в ·ми ОТ турски заемки: Салхандта,

Табахандта, Тарлдта. Нечленувани като Горна

тасмд, махал6, тарл6. Отклонения представят МИ Лаzът вм. Лаzдт, Лесата вм. Лесдта.

Старобългарските гласни ж, ;:,,., ъ, . ь под ударение съвпадат в общ закръглен звук д ('6). Еднаквият застъпник на тези четири стб. гласни по 'ця лата територия на родопските говори е една от най-характерните особе-

ности на родопската звукова система. § 2. Из я с н я в а не т о на с т б. ж и ъ в а. В говора независимо от • 1

п~оизхода

j,·

без уда~ен_ие винаги се изяснява в -а-: Баздт, Вархд, Да

б6ка, Лаzдт, Ратдт, 'Г,6лабовица.

ФонеNiата ъ без ударение, която е характерна за българския литерату-

рен език и ·за повечето говори, не е типична за .см?лянския · го,вор .. Тя · се среща под ударение и без ударение само в МИ от турски заемки; при това

съществуват и дублетни форми: Балтал6ка - Балталъка, Насдмовото -

Кас'ьмовото, Пандажёк

- Пандъжек, Сад6ковото - Садъковото, Ха- Ханъмскот~, Чакдровото - Чак'ьровото. · § 3. Съчетанието -ър-/-ръ- -6р-/-р6- между съгласни в МИ отразява раз

ндмското

витието на това съчетание по същия начин, както и в говора: а) Под уда

рение: Гдрбовото, Rдрвава стJна, Кдрста, Мдрзовото, Пдрчето, Тдр1

С т. Каба с а но в. Говорът на с. Момчиловци. с. 5-101.

57 56

н,ево, Хрдстюв/l пдрсте. б) Успоредно с -др- от -ър-/-ръ- срещаме и съче тание -ар- от -ър /-ръ в неударена сричка: Вархд, Дарвихца. в) Прилага телните дълбок и дълъг. както в говора, така

и· в

топонимията се

явяват

като длибдк, дльдz, срв. Дльдzото блато, Дльдzи тiвища, Дльдzия пр§слоп,

Окуша (от тур. уоkи$), Арамi:tзово

турски

6а1иоски кoлtiбll, Сzуроска махалд, Taxtipocкo, Чиrtоско, Щерюско. Начално в изпада в МИ Обела. ·

Арталдка< Орталдка, Акушет<

По-редки са случаите на изпадане на гласна о в нает. -овица/-евица:

Дралвица

< Дрд.льов1tца, Кдчв1tца < Кдчовица, Мажиров1tца > Мажtiр < Радilчовица. Особен случай представя изпадане.то на ll в краесловието на МИ Крйвен. дрех < Крйвиен.· орех и Сарбезувен. пожар < Сербезувиен. пожар, член. с н..

tiдu, ctiнe, рукни леля си Алена, оти iiJцe· ми тр§ва. Може би тук трябва

в1tца, Радtiчвица

да отнесем и МИ Kticaлкama<Kticeлкama. г) В с. Могилица, к·оето спада към най-акавия район, съм записал наред с Холевtiна и Халевtiн,а (в съсед

Все още не е изяснен въпросът, защо само при българите бивши моха

важна о"собеност на маданските говори, която се среща в речта на .помаш ·

също не е

(от Кьдрхаджииван.). Такъв е случаят и в Спаitцко

В почти всички · централни родопски селища, където културната рево люция е дала забележими резултати и масовата информация навлиза широко

•

§ 13. Изпадан е на х. В МИ с основа нарицателно хвойна групата хв в

началото на думата във всички случаи преминава във ф: Фдйн.ата, Фдй н.акат, Фдйн.ов среддк, Фдйн.ова бар•иiн.а. Началословно х изпада в МИ с основа изчезналото в говора нарицателно хлев 'обор': Criн.ll лJвове, Старият ·лJв, ЛJва, ЛJвище, Левчето, Левеt{. Същия случай имаме в· _ Растюво и Растан.ttк (от основа храст). В двуосновни имена съставките хадж1t _ и 1(ехая губят средисловно х и силно се редуцират: Ивд.н.кеьове кедtiк < Иван.кехайовия кедйк, Кейванека вода (от кехая Иван), hьдрж1tван.ска вода

съ•

медани се явява акането, а в смесени и · чисто християнски селища при бъл гарите християни не се явява Г. Христов във връзка с акането пише: .Друга В Маданско тази особеност

Спахййско.

§ 14.. Палат а лиза ц и я. Палатализацията в смолянския говор е силна

в · бита на населението, се забелязва . тенденция към отмиране на някои диа

и освен . при етимолоr~:~чески мекцте съгласни е подчертана в голям брой МИ

лектни особености на говора, в · това число и акането. При това за отбе лязване е, че отмирането на диалекта се наблюдава повече между младежта

ната се намира пред мека сричка: Бiл1tя кдмен.ь, Зван.ti камен.ь, Карсто

и мъжкото население и по-малко мерно явлени~;

и при съгласни, предхождащи изпаднала мека гласна, или когато съглас

пдть, Дрдльвица, Лiолька, Лiольката, Полйен.а, Хаджипьдтското, Чпрй-

между жените. Това впрочем е законо-

еиште.

·§ 6. С:rаробълr арската гласна 1;>е.Рефлексът ·на стб.1, под 1

ударение е широко е. То се явява не само

на _ мястото на етимологично

§ 15.

Наставката ~цки вместо -ски е широко разпространена в смо-

лянско: Аплуцко, Гпдижйцко, Граматйцко, Дарн.ацко, Забдцка дерьд,

но и вместо палатално а (tь.) в началото на думата: Бiлоското, Брiсто

Заzубацко, Пазлацко, Пачен.ацко, Перперйцка махалд, Ражен.liцко, Хал-

вица, ВазрJка, В сJн,ото, Галjми н,ивища, ДМова ливада, ДрJн,q,т, ·ДрJн, ково, Kptiвa рJка, ЛJтн,ич1tще, П§сака, ПлJвнята, Пр§слопа, Прiвалата, Ctiнu лJвове, ТрМище, )(л§вовете. Палатално а (~) имаме в МИ Ля.ска,

Калажйцко, Камбарецко, Карсан.ецко, Мутафчtiцко, Сарtiцкото, Суба

важйцко, Харамлйцко, Юруцка лдка, Юруцкото zрдбе• -цки вместо -ов-скп и -ев-ски: Бtiн.башицко, Бояжtiцко, Rаваржtiцко, lllUЦKO, Терзtiцко и др.

Ля.ската, Ля.сков дол, Поля.на, Полянка, Поляните. 1 Г. Х р и сто в. Местните имена в Маданско. С.,

·1964.

с,

11;

ното с. Арда ми го съобщиха Холвtiн,а), Усойн,а поля.н,а и Асдйн,а паля.н,а.·

а к а не.

са претърпели по-малко промени. В много случаи изчезва съгласната в, обик НQВено в нает. -ово/-ево, -овски/-евски: Аzдското, Аврамоското, Салам-

Окушет. б) След ударение: Занаzата<Заноzата. в) Интересен случай на акане имаме в МИ Аленка<Еленка (от по-старо Света Елена). В говора:

ко-о" население, е т. нар.

Горан Калitнски камень,

§ 12. В сравнение с гласните съгласните са по-устойчиви, поради което

а) Пред ударение - български: AciJ.кume< Осиките, Асдйн,а· naлima< Осдiiн,а поля.на, Барiiе<Борйе, Барстовеmе<Борстовете, Букавака<Бу

разпространена навсякъде." 1

< Яра,назово,

< Бapym1tнt{U, Будвица < Будьовица, Везово < Веtiзово, Венца < Венеца, Гращата < Грд.ш1tщата, Кафеживите mapлit < Кафежйевите тарлit, · Кейванс1,,о < Кехая. Иван.; Кьдрживан.ско < КьЬр хаджи Иван., Сарждвll ,,уки < Саръждви чук1t.

и същи имена с акане, а други без ·акане.

От същия акав район са и . МИ /{орита, Косилата, Осиката, Орлан,е, общени без акане.

11111

§· I !. Изпадан е на · гласни: Бартинци

Докато във всекидневната устна· реч акането е често явление, в МИ не

от

Ддлан Калtiнски кдмень.

бивши е застъпено последователно. Някои информатори ми . съобщиха едни

Адажйевото< Одажtiевото,

нtiв1tще, Дубралу, Дулето, Дулдт, Извура, Кулйбите, Kyiaapume, Пдту•tе, Пужара. . V

срещаме и в Маданско в МИ Гарамадата, Хордмелят (Хр Мад 58). § 5. А к а не. Една от харакцрни_те особености на смолянския говор, и то само всред българите мохамедани, е т. нар. акане. Изключение правят селата Кутела и Виево, където не съм записал нито едно МИ с акане.

заемки:

§ 8. Сравнително рядко се среща редукцията на неударено е към 11. В предуд~рна сричка: Е~щменище, Чире11;ште. · § 9. И от а ц и я имаме в МИ, като Иедрото кдмене и Иелата. § 10. По-често се среща де йот а ц и я: Алаварско<Яловарско, Акуша<

Дльдzи колtiби, Дл1tбдк дол, Длибдка падiта. . § 4. П r, л но z л а с и е. На смолянския говор е свойствено и т. нар. пълноrласие, което срещаме в МИ Таран,ьдт (от трън). Същото явление

ковака, Далчiтата<Долчliната, Калtiбите<Колtiбите и др.;

§ 7. Редукция на неударено о · в у. Гласната о само под уда

рение има чист, ясен изговор. Неудар~но о се редуцира: · Бурйката, ГулJмо

54. •

Бж. за това И 11, Г ъ 111, б о в. -

ИИБЕ, 1952, с. 169-\80,

111 1

i 1 1

, Б. ГРАМАТИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ Интересни са

МИ

на

-цки,

като

Юрjщ,,:а лдка и Юруцкото грдбе,

§ 19.

Член у в а не н а им е на та. Една от най-типичните особености

на родопските говори, която придава на езика своеобразна фонетична багра

които в източните говори имат облик юрушко, а в западните юру 1tко. § 16. По асимилационни и дисимилационни причини са настъпили про мени в съгласните на следните МИ: ~умно гунно гуно наред с

и непривичен за неродопчани граJ1:1атичен облик, е тройният определителен член. Неговата поява и развитие в говора · на родопчаните води началото си

още от далечното мищ1ло. Известно е,че в старобългарски писмени памет ници, глаголически и кирилски, често се срещат два вида членни форми,

§ 17. Особен случай представя МИ Стрд.ган, в чиято основа ще да

имен. пад. рабъ-тъ, рабъ-съ, -род. пад. раба-того, раба-сего, дат. пад. рабоу

~умното

(3) имаме н

Руска барчйна Ущi~на

< мн

Рупска

в Рджена гуна и Старо гуно; ек

бар 1иiна; тк

Вощйна.

лежи · изч. нариц.

острдz

тт

пек в

Баткалско; у във

'висока остра чука'. Същото

които се скланят по подобие на сложните прилагателни имена, а именно томоу, рабоу-сему. Тези членни форми в старобългарски са се развили от по казателните местоимения тъ и tЪ за трите рода. Родопските говори са запазили. 1 двата вида членни форми и са развили трети член : -т, -с, -н.

МИ в Маданско се

явява в облик Острдгън (Хр Мад 265). § 18. Ударен и е. По ударение смолянският говор споделя общите особености на югоизточните български гов·ори, които са запазили по-старото подвижно отмет

на

ударение.

В смолянския

ударението към

а) МИ от ж. р.

говор

обаче е налице

склонност

Ед. число:

към

първите срички.

обикновено

са с ударение

върху

коренната

на

имената

от

едносрични

Мн. число: чилJците

нарицатещш от м. р.,

жените

когато с·е членуват, имаме ударение в~рху последната сричка: Брегд, Вархд, Лагдт, Плаздт, Ратдт. Но в това явление се наблюдава известна непоследвателност, защото се · среща Скакдт и Скока, Трапдт и Трапа, Язди

децата

Бахчiiе, Дренето, Дулето, /<.асамйе, Kypii.e. Интересни ·със своята наставка -ьд са събир. имена Армульд, Балабаньд, Кантарьд, членувано Бреи~нельдта, Керемидьдта, Панчарьдта, Развальдта, които в други говори не се срещат. Срв. в книжовния език гърчоля,

сърболя,

турчоля,

които

имат значение

на събирателност с известна · пейоративност. г) В имена предлог riлюс нарицателно ударението пада върху предлога:

Заградина, Зарган, ПрJвалата, Прtiкопката, Прtiпека, Пptinopa, Пддграде, Разпада,

многосрични имена с представк11,

Разсадище.

които

запазват

Успоредно

с · това имаме

ударението върху корен

ната сричка: ВазрJка, Присдя, Присдйката, Пробтiтник, Разванци, Раз ванско, Разпдтя. д) Имената на -ов, -ев обикновено запазват ударението върху осно вата - Аврамова, Ахметьово, Беюiрово, Бичдчево, Бодурова, Брахймово, но се срещат , и с отмет на · у дарението

към

последната сричка, като Вал

чtiво, Власенйво, Сланйчево.

е) В МИ Равнд тйкла е запазено от

старото краесловно ударенйе (вин.

и_мената имат ударение, което не се различава от уда

рението в югоизточните , _говори.

женисе

децаса

дJт'ено

чилJцине l

женине

децана

. . Докато членът -т (Гребенет, Грдбат, Лаг6т) има само определително значен и е, членът -с (Гребенес, Грдбас, Лагдс) посочва предмета _

като близък до говорителя, а членът -н (Гребенен, Грдбан, Лагдн) сочи предмета като намиращ се далеч от говорителя.

В местните имена от Смолянско най-широко се употребява с определителна функция членът -т. В разговорна реч обаче много по-често се срещат имена, членувани с -н и със -с, които я поставят в строго опреде лено отношение към околната среда. Например мрят информатор, родом от

с. Влахова, посочвайки през прозореца на новата си къща, ми каза: Btiдuщ ли айнва равну мясту отвдде рJкана - то е Ширziндта. В друг случай,

прекосявайки същата ~естност на път за кооперативния овчарник, ми рече:

В Шириндса расте йеце хубав · тютюнчек. А на път за Добрикуската ко

\" i:

либа, съглеждайки от високо човешки фигури в Шириндта, той забелязва: Нашему Caлtixy децан.а бердт тютюнь в Шириндна. В първия случай

ндса и Шириндна чрез ч.iiеновете -с· и -н тази местност се определя кон- .

Шириндта индивидуализира, определя обекта, във втория и тре'!'ИЯ Шири

кретно в пространствен смисъл както спрямо говорителя, така и спрямо околната среда. . Във. връзка с тройното членуване на местните имена в Маданско инте-

ресни данни дава Г. Христов, който е записал общо

9170 МИ, но е отбе лязал само 10 със -с, а около 100 с -н. И на него е направило впечатление, че .формите със -с и -н се употребяват много по-често в разговорна реч, но информативно почти винаги ги съобщават с -т. ·Навсякъде, където раз·1

А н. С а II а м ба шев. Езикът - най-същественият белег на народността. - Родопски

устрем, бр . 18 (340), 6 март 1963.

цилJцисе

жена на

Чучес, Чучен. .

и нечленувани събирателни форми: Авлйето, Баире, Бдрйето, Брj,сйе Вдпето, Бу 1tето, Грдбето, Кузето, Льдщйе, Слдйето, Усtiчйе наред с Базе,

форма равнъ). • Голяма част

,дJтесо·

. 1tилJкан

Кдкорат, Кдкорас, Кдкоран; Папратдт, Папратдс, Папратдн; Чучет,

в) Непоследователност при акцентуването се наблюдава и в членувани,

Разколат,

чилJкас

жена са

;, При местните имена най-голямо внимание заслужава членът за м. р.:

Язат, Ярдт и Ярат.

Прдполf1-нка,

жецата

дJтето

сричка:

Водата, Гората, РJка, РJката, СтJна (в Кдрвава стJна). б) · При акцентуване

чилJкат

li 1'

111

говорът се водеше с няколко ИJ!форматори, забелязах, че помежду си споме-

- .нават

много по-често членувани форми със -с и -н,, но за записване офици

ално ги съобщават с -т. "1 За преобладаване на членни форми с -н, и -с в смолянския говор инте ресни случаи ни съобщава и Ст. Кабасанов. 2 В Смолянско съм събрал около · 5000 МИ, но само

са

членувани

-н, и ·нито едно не е членувано със -с. -По форма и членуване интересни са двуосновните МИ Краян, Смаitловска и · Краян, · Брахilмовски, а също и Кържалицкен, кiиtен,ь (Момчиловци), която местност се споменава в попу

лярн·ата родопска народна

§ 20.

песен "Тдрн,ал йе Тьддю

Събирателни форми на -е, -йе, -ае, -ьо.

форми са членувани Гообйето, Усдйето, -

н,а курбет да иде".

Най-често

събирателните

Авлйето, Борйето, Бj;'temo, Воденй'lеmо, Вдпето,

Ддлйето, Кузето . . .Ливадето, Mozi!л emo, Падйн,ето, Слдйето, но не е малък броят и на нечленуваните _: Базе, Бахчйе, Брусйе,

Полiнйе, Лаваде, Льдщйе, Метлйе, Усйчйе. · Подобно на събирателните тур•tальд и zърчальд в Смолянско с на ставка -ьо стб. 1m (вин. пад.) са образувани събирателните Армульд, Ба

лабан,ьд, Брешн,ельдта, Керемадьдта, Панчарьдта, Развальдта, Сулма-

н,ьдта. · Събирателните форми -Каса.мие и Сулман,ьд са производн~от ЛИ Касъм

и Сулман, Сюлейман . При съгласуване на двучленни имена прилагателното се явява в ср. р.,

срв. Ддлн,о пол§н,йе, Гдрн,о полiнйе.

§ 21. Старинни падежни форми. Стара родителна форма с при тежателно значение откриваме в МИ Светдк Илйя от първоначално Све · тдz(о) Илия. Тази старинна форма се среща и в устната реч на възрастни

(8), · Ан.гелоска

ва.ме в няколко МИ,

· родителни

форми от местоименното

производни

от

родови

склонение откри

жителски имена на -цех с ·

отпаднало краесловно х -це: Върхузунце от Върху Узун,це, До Увалitйце, Чекмiще, Шilков'це. · . .

§ 22. Промяна в род а на някои ту р ски за е м ки: В устната реч на родопчани е настъпила промяна

на рода в някои заемки от турски,

които .в литературния език са в ср. р. Тази промяна е отразена и в топони

мията: Дерьдта,

отбелязана

·16 пъти и в 48 двучл. от типа Адемоскана

дерьд, Аламйдерска дерьд, Влайска дерьд и др. Те са се развили по ана

логия на вин . форма

>. 'д

под

от

имената

на

меките

· а-основи,

където

рефлексът

е 11р9веден закономерно в родопските акави rовори. 3 Обликът дерьд·

влияние

на

литературния

език

постепенно

изчезва

между

младите,

осо

бено в центра~ните селища, където книжовната реч измества диалекта, и там днес все по-често се чува книжовното дере вместо дерьо.

От облик11 , дерьд по аналогия са възникнали чешмьд

тепе, текьд

< теке,

текн,ьд

< текне,

курьд

< чешме,

тепьд

кур~я. Срв. МИ Чешмьдта

1 Г. Х ри сто в. Цит. съч., с. 62. 2 С т. Каба с а но в. Особености на показателните местоимения и на тройното членуване в някои родопски говори . ИИБЕ, ки . XI, с . 417. s Г. Х р и с т о в. Uит. съч., с. 64.

двучл. от този тип, Тюлlо тепь6 (наред

l 11 \1

Смолянско широко са застъпени умалителните форми, производни от същест

вителни и прилагателни: Прополянка, Средд•tето, Чернд•tе. Някои МИ са

оформени със специална умалителна наставка -чек, срв. в rово.ра: памj•tек, чалечек, каменчек; при прилагателни: •tервен,чек, алеш~ек, вдлненчек; при

причастия: узрiлчек, побелiлчек. С такава наставка са образувани МИ Забор•tека, Гьдлчека, Кtiсел•tек, Пдтьчека.

Производно от прил. лан, 'бавен, мързелив; късно зреещ', умал. ланичек, ланичка, ланачко е образувано МИ Ланачката, която форма ще да е по лучена с елипса от първоначално .Паничката ю~ва (където посевите късно

Значителен брой умалителни в мн. ч. запазват рода си: Бjчковете

узряват).

(ед. ч. Б;чек, умал. от бук), Врисковете (ед. ч. Врисчек, умал. от врис), Ка занковене (ед. ч. казанчек, умал. от казан, член. с -н,), Куршумкове, Нilвичките, Пожарковете, Полянките.

С рядко срешаната наставка -чинка са образувани МИ Ливадчинкате,

Малчинката, Прiслопчинката, по подобие на рдка (ръка) (крак) > ножинка, деца > дечйнки. 1 ·

> рачинка, н,оzа ·

В. СТРОЕЖ НА ИМЕНАТА

Според начина на образуването МИ в Смолянско могат да се разделят на три групи: а) от готови лексически единици без. допълнителни изменения; 6) чрез различни словосъчетания; в) чрез специални топонимични наставки

родопчани, у които диалектът е здраво вкоренен: Наш Пьдтку ша са вдрне ут курбеть н,а Светок· Илilя, т. е. на Илинден. Следи от стари

чешмь6 и в още

с Чал тепе), Текньдта, Курьдта и Круьдна (с метатеза и член. с -н). § 23. У ма ли тел ни форми. Както в устната реч, така и в МИ в

а. Имена от, готови нарицателни

§ 24. Най-голям .е броят на МИ от нарицателни без допълнителни изменения. Обикновено те са членувани, не не ~ малък броят и на нечлену

ваните. Както в Маданско,2 така и в Смолянско особено характерни са н·я колко МИ, производни от нариц. река. Наред с МИ Река и Рiката, които

означават пряко обект река, има и няколко имена, като Рiката

(5),

Рiка

(7), · Речliца (3), които означават малки rеоrраф~ки обекти (градини, ниви,

I!:1

ливади), разположени ,край реки или в стари речни корита. В два случая

Рiка и Речliца означават, СелИ (махали към Търънска община). Повод за

именуването им са рекички.те, които текат край тези махали. Аналогичен е случаят и с МИ Потокат'(4), Потока (12) и Поток (4), което не озна чава вече 'планински ручей, поток', а 'нива или градина, напоявана с вода, отвеждана с малки вадички от близка рекичка, чешма или извор, т. е. места, в които тече, потича вода за напояване'. § 25. Имена от прилагателни без допълнителни биват членувани и нечленувани :. Голямото, Горното,

изменения. Тези МИ Дльдzопо, Новото,

За умалителните в смолянския говор вж.

1 bulgarischen Sprache (Schriften der

Ak., 1912. 2

Христов.

L. М i 1 е t.1 с. Dle Rhodopenmundarteп der Balkankomission . siidslav. Dialektstudieп. VI). Wien.

Цит. съч., с. 65.

1\ 11

Равноно, Равнu~tкото. Както и в други райони на страната, така и · в Смо _ лянско най-голям е броят на имената от притежа:rелни прилагателни (около

1350), като Аврамовото, Бельовото, Беюiровото, Азмйниното, Дориното, Аршеноското, Богдюското, Бйнбашицко, Бодj,рско и др. Малка група от · тези имена са адйективирани причастия:

Усддналото; причастия са и МИ

Опаленик, Паднатак и Разбйтни.'<.

б. Имена от различни словосъчетания

§ 26. Имена от - прилагателно плюс съществително. Те са съставени от различни прилагателни, но и тук съчетанията с притежателни . прилагателни заемат най-голяма част: Вдлчова нvва, Данчова _ливада, Желюва бapttima, Алitева могйла, Бекйрова ливада, Еленин камень, Марина моиiла, Русин

гроб, Горска осойка, Калйнски кдмень, Асански кдш_и, Бейска кипрйя и др. В други случаи

прилагателното

се

отнася

не

пряко до местността, а до

обект в нея, напр. Голян камень, Подшtiлен камень, Равнд тtiкла, Самия бук, Чдрния пднь и др. · . • § 27. С обратен словоред са образувани МИ Краян Брахitмовски и Краян Смасiловски. § 28. Сравнително малко са имената от сложни словосъчетания. Първо начално те са били двучленни и допълнително .са получили определителен елемент. Така напр. от Присойски дол се е развило Горен присдйски дол, от Калйнсюt камень Гдран и Ддлан Калйнски камень, от Картдлс1<и дол Голялt картдлски дол, от Долния край Долнокрайска вдда. § 29. Имена от съчетания с числителни са само две: Двете води и

Трйте врйса.

низ, вr,рху, зад, напр. ВазрJка, Варху вада, До колйбата, Забдрце, Зад дупка, Край падйната, Над

кдщата, Под брало, Подвие, Пред кдщи; в тая група спадат и МИ от н,аречия, ·като Срдщу и производното Срдщувица

§ 31. Срещат се и около 70 МИ от прилагателни горен, долен и среден· съществително.

местни имена· от този географския обект,

да

Определителните

прилагателни,

които

се

явяват в

тип; могат да характеризират релефа и формата на го определят

пространствено

· или

берица, Катраница, Кесарййца, Кllрякица, Ковiиевица, Кдневица, Ко•tвица, Коч,уквица, Кацарllца, Куравйлца, Кутевица, !fу•tукв1ща, Кутьовtща, Ма жаров1ща„ Малка дрдльвица, Манолица, Марйнца, ·махмутица, .Метйле вица, Метлсiвица, Могйлица, Мом·ч,ови1{а, Момч,ув1ща, Околчица, Острiща,

Лапратювица, 1 Петровица, _ Псiсаница, - Попов1ща, Радсiчвица, Расйлца, Ре жеповllца, Сакалййца, Сарпйлца, Ск4ковица, Соколица, Срдщуви1fа, с;тан ковица, Cmapitлoвutf(!,, Cmapнtiцq, Сторго~ица, Стрitкуца, Топайца, Т6рньо вица, ТранiJювица, Ухловица, Ylll(JUЦa, Ушовица, Халолца, Хандаковица, Хасан1ща; Хасв1ща, Хуменица, . Чалдковица,, Чуменiщq, Шапчййtfа, Шliп :ища, Шулкdiз1ща, Шу_марица, Яловицата, Я,1:ковица, Ясл1ща. Дял

в. Имена с топонимиttни наставки

трети _

СЕМАНТИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕСТНИТЕ ИМЕНА Бившата Мадан ска и -Смолянска околия са съседни, затова топонимията

в _ двата района се е развила под влиянието на едни и същи географс1<и, езикови и . кущ·урно-исторически фактори. ,Поради това именно при класи-'

фикацията на местните имена от Смолянско се прилагат същите прин ципи,1 а именно всички имена , са · класифицирани . в две основни групи селищни и местносrни, - от една страна, и водни, от друга. Освен това двата вида имена са разделени съответно на четири групи:

_ ··

' д;-'Земеписни имена.- ,

Б. Културно-историчес~<,и имена.

да означат раз

лични свойства ·на водата и почвата: Гдрен лдг, Горна - градйна, Ддлен разпад, Ддлен среддк, Средния iopm, Средна поляна и др. Не е малък броят и на МИ с определителни прилагателни, като Вдрла усойка, Пребйта йела, Длибдкото блато, Чорitия вдрх, Стара градйна, Равна ливада, Стари грдбе, Студена вдда _ и др.

здвица, Глатницата, Гоздюв1ща, Гдрн1щата, Гудевица, Даровица, Делй брахомица, Дeptfit_lllllЦa, Дtiнчов1ща, Дйшtев1ща, Догiщовица, Ддйвица, До левица, Дралвllца, Дрitпчqвица, Дурсавиt{а, Еленица, Еюtавица, Жаферица, Жаферк9в1ща,~Жотарица, Жубраitлица, Жамitлич'а, КалtеньоВ1ща, Кам- '

§ 30. О"оло 70 МИ представят обстоятелствени допълнения (предлог плюс име). Те определят местоположението на даден географс"и обект по отношение на друга местност, река или 6тличителен предмет. Това се по стига чрез пространствени предлози, като въз, край, под, в, около, над, при,

плюс

-ец: БJлковец, Летвец, · Лtine1{, Мургавец, Острiщ, Студенец, Т опдлеt{. -ка: Агупка, БилJнка, Зеленка, Ме•tкарката, Новак, Сакарка. , ·-чек: тази наставка е представена само с едно МИ - Kticeл•teк. Съот ветствува _на книжовната, наставка -1щ. Върху · това срв. § 23. -1ща (с нейните разширения -ов-1ща, -ев-ица): Атанас1ща, Балtiв1ща, Беклtiйца, Блатн1ща, Бдрньовица, Брайков1ща, БрJстов1ща, Будьв1ща, Бу ковица, Бунарiтца, Буньов1ща, Бухлевица, Бухльовица, Васitлца, Вашitвица, _Влайвица, Габрйца; Габровица, Галемаковица, Гарваница, Гераница, Гер

~ В. Посесивни имена.

·,.

1 \ •

Г. · Вторични имена (имена от други местни имена). Поради многообразието · на двучленните имена повечето от тях се раз глеждат на две места, като се държи сметка както за определящия еле мент, така и за определяемото. Повтарящите се се дават само статистическя . . · · · · · които заемат незначителен дял в смолянската топа • Чуждите имена, ними_я, са разгледани

в края, след водните _имена.

§ 32. Сравнително малък е броят на МИ с топонимични наставки в смо лянскауа топонимия. Записаните около 160 МИ от тази група по наставки се

разпределят,

както

следва:

Г. - Христо в'. Uит. съч., с. 71~125.

65 5

Местните имена

•

Смолаиско

КЛАСИФЙКАi.i.И.s1

i-lA

нина, Равниндта; равни ч к а 'малка равнина': Рдвни•шото; равнище : Равнища (9), Равнищата (5), Равн1iще (7) и в 3 двучл., Равн.tiщето; р а вн и ш к а: Гажалова равн.tiшка, Paвн.tituкama (2), Равн.tiшкате (2); разкол

§ 33. Народното сповотвЬрчество в областта на географската термино логия в планинските райони е извънредно богато. То ни разкрива тънката наблюдателност на народа при именуването на различните земни форми. В Смопянско те· са следните: баир 'горист хълм, гора':· Бatipe, Баtiря 'гориста рътлина': Хдйпtовски балкан; б ря

'седловина, разклон, . кръстопът': Разкола (2), Разколат; р а спад 'каме_ нак, който се разпада и камъните се свличат по стръмнината': Рдспад, Рас_

пада (2); разпът ~ изч. нариц. разклон на пътища, кръстопът': Разпдтя, Распд' тя (2); 'ров и на: Рдвt~н.а; р 6 в ни ц а 'ров + ница': Рдвн.tщата, Малки ровници, Рдвн.пшко; р о r - изч. нариц. 'местност, прилична на рог': Зар

'ска-

листа отвесна стръмнина': Бре'гд (2), Бреzдт (2), Сtiвков брJг; б у р у н 'рът,

рътлина': Будюскu; Деве, Навгалъ,' '!{ара, Надън бурун; бърдо ·. 'продълrо ва~а рътлина': - Бдрдо 1 (3), Бдрдовото; б.;, р ц е 'малка рътлина': Бдрц'ето (10), Бдрцедол и в 2 2 ·двучл.; б ъ р_ч и на !-1Сълм, бърдо, рътлин~•: Барчil ната (18), Барчilнково ,и в 19 двучл.; валта ),'плодородна крайречна рав нина, ко_ято се полива ест~ствено ; равно, топло, запазено . от I ветрове, оби:1,но напоявано . мяст·о•: Валтата (6); връх, . в ъ р х: , Варх6 ( 4), Чдрния в6рх, и ' в 7 други двучл. ;'' в ъ бел"> -- изч. · нариц. (вж. Реч.): · Вдбеля, Вtшбеля, Обеля; в ъ па - изч.- нариц. ' (вж. Реч.): Вдпата. (5), В~пето: ,Вдпи(!l-е; r еди к 'теснина, проход': . Гидижtiцко; глад и на _J_ изч. нариц. (вж. Реч.) _: Глатницата; гора - иэч. нариц. 'планина': · Гората ( 4), Балtiцка, Под и Равна гора; гребе н 'заострено неравно планинско било': Гребенет (3), Гребеньдн, Гребеньдт, Требеня, Гребенски дол; дол : Дола (2), Ддлат (5), Дулдт, Дулето и в 103 двучл.; долчина: Долч.tiна, Долч.tiната, Долч.tiни, Долч._tiните

акане

Далч.iтата;

ду

qР,З. в а

'хJJътнатина

zа'н.; р 6 па 'яма, дупка, вдлъбнатина': Рдпа (2), Рдпата (3), Рдппте; р 6 п к а 'малка ропа': Ропката (5); рът, изч. нариц.: Ратд, Ратдт; скок 'водо

падче; тясно · място, където се прескача малка река': Скока ддк (1 О), Среддка

Стоките

куку п 'остра чукара; ·малка купчина във ви~ на конус': Нукvддл, f<уkу

:стръмно_ ~ясrо, ч_иято почва чест.о се с~лича': Усада, Усдднатото 1 Уседи

r _:__ изч. нариц. 'малка . гора' ,: Лаговете,

- Лагдн, ' Лагдт, Лаzът, Горен лоz: пък а 'крайречна раJ~ина': ' Лдка (2),

пасище': Поляна

с ъ р т 'голо било на хълм': Сър мандра; с т р а на 'склон,

., \

6 ч к а _'вдлъбнатина,

щердта; поп я на 'тревиста равнина, която не се коси;

(2);

скат': Сран.ето, Стран.дна, Страндта (4); т е п е 'хълм, заоблена чукара': Тюлю тепе, Чил тепе; трап 'урва': Трапа (4), Трапат (2), Трапето (3), Трапд (4), _Трапдн., Трапд-т (6), Горния трап, Мустафов трап; тумба 'издутина на било' : Тумбата (3); тумби ц а 'малка издутина на било': ' Тумбиците; у в е с 'отвесна , стръмнина, увиснало място': Увеса, Увесат, също СелИ Пддвпс с едноименна крепост на отвесна скала; упор 'стръмнина' - изч. нариц.; в говора означава още 'отсрещен склон': Упорат; . . , у р в а: Урва, Урвата ( 4), Уровата, Уровското, Салсiхагдва -па урва; у с ад

к о м - · изч. нариц.: 'връх': Ном,'' Ндмат;' Намека барч.ина, Кд1,tска рJка;

(3), Поляната (9), Полilне (2), Поля.нето, Поляните (2), Поля.нека осдйка, Поля.нека .махалд и в 8 двучл.; пол я н к а: Полянка, Полянките (2);

сред о ч ~- 'малък средок': Средд•tека, СредЬч.ето,

ндта, Стеньдта (2), Ндрвава стJн.а, Галя.мата стенд; с т 6 к а - изч. нариц. 'място, където се сливат ·няколко рекички': Стоката, Ст дкине,

Лiжата (16), Лдкана, Лдките, Лдкински дол, Лачица, Лдчет'о, Лъка; п ю .т и на 'стръмнина': Лютиньдна; м о r и па 'куполовиден ·връх': Моиiлата (11 ), Могtiлето, ._Моиiлите, Моzилката (2), Моzилките, Могilлица и в 10 двучл.; ок у ш • 'стръмнина, стръмна пътека': Oкytuem; о с т р 6 r 'висока , остра чукара': Стрдzан; n ад и на 'хлътнатина между две бърда': Падина (2), Падtiната (8), Падtiне, Падtiнето (3), Падtiните (3), Падtiнките, Па дtiнчето, и в 11 двуч.; па зла к 'камениста рътлина, прошарена с храсти': Пазлiщ (3), Пазлака (5), Пазлдцко, Пазлачища; n е ще р а: Пещера, Пе

(8);

Средд•tево, СредЬците; стена, с тя на 'отвесна скалиста стръмнина': Сте

реки'; значи още и 'сечище': Засека; к еди к 'теснина, проход': Недtiкя (3) и в 11 двучл.; к JI и сур а 'тесен планински проход, теснина': Нлисурата~

яма, трапчинка': Лдч.ката ( 1О); л ъ

Скокдн,

Скакдт, Скаковица; слой 'земен пласт, който се слага върху камениtта почва, за · да се сади · върху него': Слдйето; с пил а 'скалист стръмен склон': Cnitлama (3); сред 6 к 'средно място; ·рът между два дола': Сре

усойно място, покрито с гора': Дубрава, Ду бравата; ду п к _а: Дупката (4), Дупкана, Дупките (6), Дупч.ина барчilна, Дупч.ов камень; дюзлюк 'равнина' : Дюзлюка; з а с е к а изч. нариц. · 'място, където се засичат две

ля.сково; к у п е н · 'заострен връх': Купан, Купните; л

(2),

щета; у с ·и п 'стръмна 'равина': Усипа, Усипето; усой к а 'сенчест склон': ·Усойка , (4), Усойката (1~), , Усойното, Усдйето, Усоя, Усойна поля.на, У сойна ливада,- Усойн.а план.инд и в 11 двучл.; ф р у ч к а 'бръчка, нагънато място': Фручката; хан да к 'яма, ров': Хандъкан, Хан.даковица; х р а лупа: Хралупа (2); х р ах о р 'нездраво място, с кухини и натрошен ка менак': Храхоран; ч ат а л 'устие, образувано от сливането на два дола': Чатала (3); чеп е л 'горски гъсталак': Чепелжiж, Чепелжсiка; чу к а 'стърчаща височина': Чука, Чукана, Чуката (21), Чука, Чуките, Чука

камбера и в 13 двучл.; чу ч, чу ч к а 'малка чука': Чуч.а, Чу •tен., Чy•t'<ama, Малкият чуч; чук ар 'безлесно стръмно място': Чукарат; чук у р, ч и•

к у р 'широка, коритообразна долчина': Чекурат, Див •шкур, Чукура

яма 'пропаст': ямата; яр 'голяма стръмнина': вете, Ярд~. Ярдт

(5),

f/pam,

Бйлите ярове, Над я.ра; Под яра. 1

·1:

ПрJслопа (14), ПрJслопат, Прйслопите, ПрЙслопчинката; при пор 'голо, стръмно място, изложено на припек': Пptinopa (2); при сойка 'слънчев склон': Присдйка (6), Присдйката (9), Присдйски дол; р а в и и на: Рав

Имена от географски термини

и в 3 двучп.; ба п к а н

поток 'слабо наклонеt:tа плодородна pal!l:!J,!Нa, която се nолива': поток (4) Потока (11); п 6 то че 'малък поток': Поточе; превал 'седловина': Пре: вала (2), Прева.лата (3), Превалвода; п р е с л о п изч. нариц. 'седловина':

СЕЛИЩНИtЕ И MECTHOC'rHИ'rE ИМЕНА

А. Земепи_сни имена

Ярето (4), Яро: (2).

'1 ' Имена според положението на местността към слънцето 38:. Гилгеня,: Галгь6та, Кузат, Куза, Кузето, Прtiпека, Прziпора, 6.

2. Имена от нарицателни за местности, но не rеоr'рафски термини '.

§ . 34.

Имената от тази група означават местности, но повод за имену ването не е релефът на местността: в ъ р то л изч. нариц. 'място, където

Уt;ойното, Асойна паляна, Усойна поляна и в други 4 двучл.

се образуват вихрушки': Вартоля (3); краище 'обособено крайно място': , Краища, Краище (3), Краището (2), Края (3), Краян Брахti.мовски, Краян

Околчаци;

3._ Имена §

парче

ок оле ц

изч. нариц., вероятно

'околно

§ 39.

място';

35. Голян бatip, Голян ка.«ень, Галят в6рх, Горбавtiлско, Дабована

Повечето имена

от

тази група

са

двучленни и са

съставени от

следните прилагателни: висок, голям, малък, дълбок (длибдк), дълъг (дльдг), тънък (ть6нак), узун: Високия камен.ь, Високият харман, ГQляма · ли вада, Голя.ма нtiва, Голялtа чука,- Голямата храдiта, Голямата кабд, Голямата осойка, Голям бук, Голям дабдк, Голям ком, [олялt п_ожар, Голя.мq бдрце, Голямото, Голямото място, Малката врата, . Малката поляна, Малката стенд, Малки л6ки, Малки ровници, Малкия заив, Малкия кокор, Малкия ком,

Малкият чуч,

Тьднката тарл6, Узун барчtiна и др. .

В словотворчеството на родопчанина обикната форма са умалителните нарицателни, ' които също характеризират пространствените особености на именуваните обекти: Бучковете, Врисковете, Казанковене, Куршу.мковене, , Ланичката, Ливадките, Могtiлкиmе, Нtiвичките, Пожарковете, Полян ките, Тj,.мбицате (срв. § 23).

5_. Имена

по прилика · с някакъв предмет

§ 37. Тези имена са: Варгульката, Венt{а, ВJшката, Г6рло, Гдрлото, Гугльо, Дирека, Казанковене, Кацата, Конската стдпка (4), Коритата (7), Koptimomo (2), Куклата, Лантата, Нивiстата, Полшtките (2), Сур налката, Yшzime

68 ' '

(3),

Шtiлото.

•

9. Имена според вида и свойствата на почвата

41. В тези имена са · отразени различните видове почви и техните

особености. Те с__а обикновено двучленни, като особено_стта на почвата се изразява чрез прилагателно, а определяемото .може да изразява или понятие

·1

э) Имена_ от _ общо или конкретно поня:rие - за почвата: Бялката, Бя-

за · почва, или пък географски термин.

лото, Варлёра (тур.

varlt yer

'богато място'), Живака, Дивата· кабд, Йдз

кабд, Каменеть, Каменето, Каменьовица, Каранталдка, Kapaнmtiяma,

J{uречtiлник, Кременьово, Кременьдн, Крёлсенюво, Кременя, Каб6та, Кум· лдка, Куравtiлца, Куршумкове, Мрамора, Песакдт, Пkсака, Captiкa, Са·

рька, Сtiвино, Teкtip, Тtiкале, Тtiкла, Тtiклата, Хумата, Хуменица, Яло· вицата. · · ·. б) Имена с по-характерни особености на почвата: БJлен (камень), Б€· лия.т камень, БР.лото камене, Бялата тtiкла, Бялата хума, 'Бял прЙ·

с:Лоп, Сtiвия камень, Сtiвият · вдрх, Сланецко, · Сланtiчка, Сланищата

,\\

Ялови Hl/Bll, ялова тарла.

10._Имена във връзка с растителността

Малчинката и много други

членувани и нечленувани, !<ато Дерtiн кедtiк, Длибок прJслоп, · 'длибдка падtiна, Дльдгата барчtiна, Дль6ги нивища, Дль6гия прJслоп, Дльдгото,

Бурйе, в)терницата,_ Bkmpoвo б6рце, Завета, Мразлtiв дол,

§ 40. Грама . L

Йзсuпа, Калкатtiните, Каль•t_ бурун, Килефника, Корита, Коритата, .f{o_ ptimomo, Ко1иница, К6щата, Крtiвен дрех, Кривtiлово, , Кутела, Кдлките, Летвёц, ЛJхите, Лочката, Лютин6на, Ортал6ка, Побtiт камень, Под

§ 36.

осдйка, Дuкили та1и, Дль6гото, Заива, Зарит ка1.tень, Зваюi ка.мень,

4. Имена според размерите на местността или на обект в нея

8. Имена, възникнали според природни явления

според вида и формата на местността или на о_бект в нея

iшiлен камень, Пробита йела, Равнд тtiкла, Равно нtiвище, Равни камень,

М6рзово (мдрзна 'мръзна'), ПрJспата.

'определена част- земя': Парсt6та, Метювата парч6.

· РJската, Самtiя бук, Сар6ка, Сарцето, Cmapнtiz{a, Тасм6та, Текнь6та, 1 Ушине, Yшilme, Чатала, Чеюiчето, Чдрния кал, Чдрния пднь, Чикур, Шtiлото, Шириндта, Щарбила. ·· · ·

1. имена ·според положението на местността към вятъра

С.маиловски; място: Голялсото място, ГоJJ,ямото, Общото, Общината, Селското, Средното;

.\ . - от ..."т,ази група се подразделят на три основни групи: 42. Имената -

а) Имена във връзка с обща представа за растителността: б алт а-

лък: Балтал6ка; б й л к а: Бtiлково, Бilл•tево; б б р с т 'букови клони ~ неразвити пъпки': Барстовете; бук а к: Буковака; бор о в а к: Боро

вака; r а бера к: Габердка; д р е б (н) а к: Дребака, Дребна борtiка; д ъ р· в и ц а: Дарвихца; да ба к: Дабака, Дабиката, Дабдка, Дъбака: е ми ш·

лик:- Емiиилtiка; к ъ n и на: Капиндка; но к о р: Южора, Кдкоран, Koкo parri;

кори я: Hop1iяma, Kyptiяma, Круьдна, l<урййе; · лещак: Лещище,

Лещдка, Лещювото, Льдщйе; ли с т ни к: Лйстника; меше лък: Ме· шелдк, Меи1ето; о р ма н: Орманс"о; пън: Чдония пднь; пържен~ к

'пържена, горена гора': Парженака (2)"; п ъ р нар 'вечно зелени храсти с бодливи листа': Порнарево; (само) р а с т ни к; Растаник, Растюво; с ад и на

'белеэина, бузал:ьк' : Саднево

(2);

сок 'чеп, клонче'; Соковете; с у ха р

\i~ 1

•голямо дърво'; Сухдрево; . с е но: В сяното; трън: Тараньдт, Тарнд, Тарндн, Тарньдт, Тдрнето, Тдрньовица, Търън; хвойна: Фойнакат, Фой ната (12), Фдйнов среддк, Фдйнова бар 1tйна; храст: Храстето, Храство, Хрдстюви пдрсте, Будвиски храсте; чернел 'растение, с ·което се боя дисва плат': Черналево, Чернелско, Чернелевски дол; чест а к 'гъсталак в

гора': Честдка; шавар 'трева с плоски листа': Шавара; шафран 'ле ковита билка':

Шйпково;

Шафрана; шипка:

шип л ок

Шiтка, Шliпката

'гъст шипков

храсталак':

•

(3), Шй_пките (2),

·Шиплдка;

ял ок

•

(10), Борйките, Борi'tково, Горна борi'tка и 7 дрS,ги

двучл.; бел ок 'вид бяла борика': Белочето; бре кина 'дива скоруша':

Брекина (2); бряст: БрJст_ат, Брiстино, , Брестдт, Бр§стовица, Брясто вете; бук: Буката, Буковица, Букд, Букдт (3), Букова лдка, Голям Баш бук, Бели букове; !$у

чето, Бучйще, Бучйките, Бучинето, Бj,чковете ;- върба : Вдрбата (3), Вдрбите, Вдрбоско; в б л ха 'вид · елха, която расте край река': Вдлхата.

r а бе р: · Гд.барено, Габарето (2), Габрйца, Габровица, Габровски дол: ·

дрян: ·, Бiлия дрiн, Др§нето, Др!нковото, Др!нчево, Дрендт, Дряна:

Дрянето, Дрянково, Дрянд, Дряновото; ду н я 'дюля': Дунева, Дунята,

Дунева то; дъб: Дабдт, Дабдвана у сойка; елха: Елата ( 1О), Елдка (3), Еловица, Еловия пр!слоп, Елски дол, Ельово, Елите, Елинско (2), Ел

ката, Елинска р!ка, Елинска махалд; Бялата ела; кавак 'топола':

Кавака, Кавакат, Каваче, Каваците; ки с е л'и ц а 'дива кисела дребна , ябълка': Кйсалката (4), Кйселчево, Берова кtiсалка; к р у ш а: Крушата

•

шето, Кitнински орех, Крйвен орех; о с и к а 'трепетлика': Асйката, Оси ката (8), Осй 1tе, Oci.tщemo, Долна ocitкa; присад 'вид облагородена ябълка': Прйсадете (2); слива: Сливата, Слliвите (2), Слi'tвката, Слй-

вовq;

с мър ч:

Смдрча,

Смдр•tуви

падала;

чер е ш а :

Чере1иата,

Че

ре~ика (2), Черешката, Черешите,, ЧepelUKU, Череиюво (2), . 'Черешова дупка, Горна •tереша; черно к 'черен . бор': Чернок (2), Черндка (2), - Черндкан, Черноков _ дол, Черноче (3), Черндчето; ябълка: Ябалката (2), Страс ките ябалки; явор: Явора, Яворат, Яворово, Яворан. в) Тревисти

растения:

ай р ъ к

'троскот': · Айрька;

билка: Бйлково

•

бре. ш не л ь 'бръшлян': Брешнельдта; бъз: Базе, Базендкат, 'Базд, Ба:

здн, Баздт, Базелкоска махалд, Базелковци, Базелковото; б р у с ни ц ~'боровинка': Бруснi.tчево; r е н r е р 'магарешки бодил': Гинzерова вода (2); и л ю ч 'иглика': Иiлуiиа; ка ·н та ри о н: Кантарьд; капи на: Капtiнево,

Kantiнume,

Kantiitoвo ;· к ар т ъ л

'вид

високопланинска

трева':

Картала,

Картдла (8), Картдлов_ чукар; к о при в а: Konptiвama; л 6 пух 'широко листно

тр~висто

раст~ние':

, Лдпуха,

Лопухан;

лют а к

'б_илка

§ · 43. Сравнително малък е броят на МИ, които ни представят живо тинския свят в Смолянско. · Въпреки - това , тези имена ни дават представа

за значителна част от , животинските - видове. Те са следните: бал аба н 'едър, . прен. укротена. мечка': Балабаньд; бухал: Бухлево, Бухлевица,

Бухльовица, Бухльовото; бълха: Бдлшен

(2),

Бдлшенско бдрдо, Бдл

шенска р§ка; вълк ,; , Валчйво, Вдлча, }jтка, Вдлчине дупки, Вдльково бдрце, Вълчан; в б с а 'оса': Вдсево; r ар в а н. : Гарваница, Гарванско, Гар· ванското; е ле н: Еленат; ,. за ек: Зайчино, Зд,йково, Зайче лдка, Зай

чоско; кара к у ш 'вид оре~•: Кара'куиtевите блата; к е ле бе к 'вид пепе

руда': Келебека (2), Келебеково, Келебечево; vк у че: Кучешка барчйна, Кучйнско, Кученарник; ли с и ц а: Лисйчника, Лисtiча дупка; м ~ ч к а: Меча дупка, Меча падйна, Мече бдрце, · Мечи дол, Мечкарката, Мечкарско;

мра в а: Мравtiлника; орел: Орлане, Орлов камень, Орлов дол, Орло

вото; п е т ~ л : Петлите; п ч е л а: Пчелата; р и с : Рйсево ; с ъ р н а; СЪр· нино; тур - изч. нариц. 'див бик': Турян; ух лов и ц а 'вид бухал, сова':

Ухловица, Ухлови•tе.

12. Имена във връзка с отношението на местността

(9), Круше, Крушите, Круитща, Крушово; л е ска: Лiската (6), Лiскана, Л§ските, Лескдта; липа: Лitnama (3), Лitпец '; мат руна 'вид едра ранна круша': Матруната; орех: Ореха (3), Орешево (4), Ореше, Орешец, Оре

...

11. Имена във връзка с животни и обиталищата им

бор: Барйе, Барйките; Барат, Бдрйето ·(2}, Борйево (2), Боровете, Бд

бук, Дебел бук, Самйят бук, Старият бук,

жълт цвят': Шафрана.

'гъста

елова горичка': Ял6ка. б) Имена от имена на дървета: бард а к 'вид синя слива': Бард,аците; ровища, Борйката

Лютака; метла: Метлата, Метлйв1ща, Метлйво равнi'tще, Метлitвото, Метлйе, Метлдка; минзухар: Минзухар; n а пра т: Пап.рате (3), Пап ратевото, Папрате,.пzо (3), , Папратйво, Папративица, Папратitлник, Папратйловото, Папратилско, · Папратово, ' Папратдка, Папратьовица, Папt1атя; с ад и на 'белезина, _ бозалък': Саднево; сърп и к а 'сърпец, сърпица': Capni.tкama, · Сарпйчевq, Сарп~iлца; ,шафран 'леко!'lита билка с

§ 44.-

към други обекти

Поради силно разчленения терен в тази планинска област въз

никването на села, селца и махали е било обусловено от наличието на обра· ботваема • земя, ливади и пасища. За всеки декар земя планинецът е водил тежка борба с ~;~риродните стихии. Добиването на нови площи най-често е

ставало чрез опожарява!"е на горски .участъци, които :. след това са били

обработвани · и ограждани' , със здрави ·дувари, за · да предпазят почвата от свличане 'при -дъждове; ; Разпръснатостта на селищата по цялата територия

на околията и раздробеността на полските · имоти са , причина за появата на много двучленни местни имена, образувани от прилагателно и съществи•

телно. Като определителни прилагателни най-често се срещат ~орен, долен,

среден, отвъден, отсрещен. От стози тип са МИ, като Горен лдz, Горен

распад, Горна zpaдitнa, -Горна рдпа, Горнаrпа лдка;· Горния край, Горно. бдрдо и др.; Долен -разпад, Долен среддк, Долна нив:z,' Долна осйка, Долна чука, Долно бдрйе и др.; Средно селище, Средна авлйя, Средна поляна, Среdния юрт и . др.; Срдища ,11_ац1,лд . (3), Срдшната махало, Срдщу среdдка; Отвддна авлriя.

киселец':

71 1:.Q.

, 1

В<_:ледствие на поголовна сеч са добивани нови обработваеми площи,

В някои тричленни имена основното име , (определяемото) се диферен цира

чрез

противоположни

прилагателни,

като

. Горан

и · Долан,

които носят имената Лом (2), Лома (7), Ломето; Лдмската дерьд.

Калинсю~

-'" Ниви и ливади, придобити чрез опожаряване на гори, са именувани,

' ка.мень,

Горно 'Й Долно селище, Горан, }И Долан, врис, Горен, и Долен, 'Присойс1щ дол; при двучленни СелИ: Горно и Долно Фатово, Горн,о и

Долно Влахова, Горно.. и Ддл,но Дерекьой ~ др. · Едночленни имена - само от, . прилагателни: Горното

както следва: Бдгдев пожар и в 7 други двучленни, Пожара ( 15), По жарат (4), Пожаре, Пожарйе, Пожарище (4), Пожарищата, Пожарко вете, Пожарлъка. ,Тук се отнасят и имена като Опаленика и Парженака.

. . (2), Гдрншако,

Характерно е и името ТрJбище. Такова име носи една махала от Тъ

Горница, Долното, Средното . (2), Отсддното (отсддно 'отсамно'). При

рънски съвет, която е ~ъзникнала на опожарено и изтребено място. Това СелИ по-рано е било име на местността. ' § 46. Имена от имена на различни видове работна земя. В Смолянско преди образуването на ТКЗС ( 1958) повечето ниви, ливади и градини бяха оградени със сухи каменни зидове (дувари), за да се запазят от добитъка

тези имена основното име може да се предполага, но с течение на времето е

отпаднало.

,1,

· •

Към тази група имена трябва да отнесем и немалък брой МИ, обра зувани от предлог плюс име. Пространствени.те . предлози определят место положението на даден географски обект -, по отношение на друга местност,

и от свличане. Голяма част от- така оградените имоти се нарич~т Огра

река или отличителен предмет. Такива МИ 'са: Варху вада, Варху пдтя, Върху кдщи, До авлията, До кдщата, До обора, До бунара, До ·водата

дата (12). Друга част полски имоти са оградени с плет или с жьдрд1~ (ритловици), заковани на дебели колове. Такива огради - се правят за пред

и др.; Зад барчiта, Зад габера, Зао дреха, Зад бдjщето, Заборчека, За

пазване от добитък ,и са станали причина за поява на имен11 като Лесата, (~), Лесдна, Лесдта (2); Лесово; в говора леса означава 'плетеница ' от дървени пръти или летви'. Тук трябва да отнесем и МИ Бранището (3).

Лесд

бдр11е и др.; Край падината, Край рJка, • Над · колiiбата, Над кдщ'ата, Над utoшema, Над яран; 1 Нис ливадите, Около кдщи, Под бдрце, Под

Почти всички родопчани имат малки участъци земя пред къщи или над

брало, Под гора, Под градината, Под грамада, Под крушата; Пред кдщи,

къщи, които са •здраво оградени. Най-често това е част от двора на къщата и е най-грижливо обработваната и наторявана земя. Такива места носят

При чарка; У главдта, У каменень, У крушиiп'е, У папратя, -- у явора;

Б. Културно-исторически 'имена J

•

Местните имена от тази група заемат значителен дял в нашето изслед- ·ване и трябва да се приемат като принос към осветляването на истори ческото развитие · на Смолянския край. В . тези разнообразни имена се отра зява разновидната дейност на - човека в природата, неговите битови и кул тови особености.

името Авлйя (в 1О двучл.), Авлйята (20), Авлtiето, Авлliите, Авлliйк_ите, ,

Алtiчето (пт по-старо 1Aвлtiiiчemo). Малки площи земя, разположени край

река или воденично брало (вада); от които се отклонява вода за напояване, се наричат градliни. В много случаи тези градини са пред къщи и се по ливат ръчно с донесен.а в харкоми (менци) вода. Така са възникнали голям

брой МИ, като Градtiната, Градйните, Градtiнето, Градtiнките и в 20 двучленни. Орна земя, в която се сее ръж, овес, ечемик и царевица, а в

много случаи и тютюн, тук се нарича Н1~ва (в 5 двучл.), Нtiвища (4), Нtiвищата (5), Нliвището (3), Нtiвичките, наред с Тарлд (в )О двучл.), Tapлti

Стопанска дейност а . Земеделие

(в 2 двучл.), Tapлtime (3), Тарлдна, Тарлдта (2), което нарицателно като турска заемка отпада вече от устната реч - на родопчани. Някои напоявани

ниви и ливади край река се наричат просто На рJка и На рJката; с ду~

мата обилог (МИ - Обtiлога) се назовават ниви,· които се напояват с вода от малки вадички, изведени от долчинки, извори и бари. Добиването на разсад, главно тютюнев и разf:ад за горско залесяване, е дало повод -за поява на МИ, като Разсадища (2), Разсадище, Разсадника. Тук се отнасят !'1 МИ,

Имена във връзка със създаването · на работна земя .. Проблемата за земята в Родопите открай време · е бил грижа № ·1 за родопчани. Лип сата на · работна земя е принуждавала мъжете да учат_ занаят и да търсят

45.

препитание като гурбетчии в други краища на страната или извън нея, а малкото земя се е обработвала предимно I от жените. Източник на нови площи работна земя са били пустеещи места, които с голям · труд са били ограждани с каменни дувари за предпазване от свличане. Самата почва често е . била докарвана от другаде и е била наслоявана върху каменака. Най често нови площи _са били създавани чрез изсичане и изкореняване на горски участъци . . В нередки случаи горите са били опожарявани . и превръщани в

като Орницата, Орнището, Пддzраде, Прtiкопката, Cliнypa, Уzарницата, Потока, Харема.

§47. Имена във връзка с формите на владее ·не на земята.

Поради голямата разпокъсаност на . земята, пръсната по долини, стръмни припеци и високи ридове, тук не е имало условия за възникване на едра

поземлена собственост в такива размери, както това е било възможно в

ниви и ливади. Така в далечното и по - близкото минало ·са били · унюµожени големи

·пространства

гори.

на МИ, като Копака, Новината градti'На и др.

(3),

полетата. Земята в Смолянско всякога е била владение на дребни собстве- _ ници, но въпреки това на отделни· места (в района на с. Момчиловци, Сла

, _,

Новоусвоени _ площи от пустеещи места са

станали причина за появата

Новото (В), Нова градtiна,

вейно, Райково, Турян,· Кремене и Смилян) са възникнали по-малки или по големи чифлици и са оставили следи в топон_имията: Чафлilха (!>), Балийскtl

Новата

чифлliк, Карапвански чифлtiк, Старият чифлtiк, Чифлйцка тарл6. Имена като

72 1"

•

1 1

Вакуфа (2) ни -напомнят' за земи, които са били собственост на селски църкви и джамии. Общоселската собственост

Момчиловци,

защото половината издръжка на всяка къща }!де от тях. А мулетата, конете

Соколовци,

Търън и Райкова е дала повод на имена като Общината, Общински дол, Общинската осдйка, Общото. , , § 48. ИМ е Н а, 1В Ъ з·н И К На ЛИ ОТ ИМ е Н а На З е Ме Де Л СКИ К у Л· тур и. В Средните Родопи ·условията не са , благоприятни за отглеждане на зърнени храни, но въпреки това тези култури са оставили

Градинарството в

отражение в топонимията и

домашни нужди.

се определя виды:: Пладнtiще (3), Пладнriщеп-:о (3), Пладнilнс,,о, Планнище; Ка 11емак, Ясл1ща, Ятаците.

. Имена, които определят пряко леговищата: а r ъ л; Агдлат; Агдлкат ;

коч и на: Кдчuне (3), Кдчинска кюпрtiя, Кочинд.рника; коч о р: Кдчурище; кота р а: Кдтарите (2), Кдтарища, Кдтарското; к о ш· а р а: Кошарата, Енелова кошара и Хджови ко1иари; к ъ ш л а: Кашлдта (7), Кашлriте (6), Кашлйщето; Кашл'Ь гедtiк, Кдсова хашлд и в 2 друrи двучл.; плевня: Плiвните, Плiвнята, Под Плiвнята (2), Пульова плiвня, Стара плiвня;

само с МИ Емиiилtiка. Същото може да се каже и за лозарството. · за него

салхана: Салхандта (12); сечемек:Сечемека (3); хлев: Лiва,Лiван

говори само МИ Лозето.

(2), Левец, Лiваща, Стари лiвища, Лiвовете (2),

култури в

Смолянско имената, свързани с производството · на ле н и коноп, от които

днес няма и следа. За

Ctiнu лiвове, Старият

лiв, Старо хлiвищ~. - Хлiва, Хлiван, Хлiват, Хлiвовете, · Вдлчови хлiвове. , § 52. Стар начин на наторяване нивите е заграждането на наторяваното

тези изчезнали култури днес ни говорят МИ, като

Ленища (3), Ленtiще (3), Ленtiщето . (2) ; Кондплища · ( 4), Кондплището.

място, в което се пуща добитък за почивка.

.J § 49. Имена въ_ в връзка с обработката и запазване. то .на

з е м ~де л ските

им.

Нозарника (2), Нозд.рско, Нозилото, Ндзловото; Козj бiшр; Кдкоиlа, Ко

е представен само с

земеделските

•

кошката, Кдневица, Кученарник; Говедарника (3), Говедарско, Магариtце, Овча падйна, Овченопzо, Петлilте, Пчелата. , , Имена във връзка с открити и покрит\i леговища за добитък, без да

При все това то е оставило

на

единственото

Имена във връзка с отделни домашни животни: Начемдк, Нозарник (2),

ството тук също не е· било предм ет на особени грижи и е представено представят за историята

§ 51. И мен а във връзка с дом а ш ни ж и вот ни и о бит а ли-

щ ат а

следи' в топонимията на района: . НардJ4ника (7), 'нардiлниците; Ночан. жtiев; Лусаново ; Ба_хч.Jрско, Бах•iй t, Бахчйщето, Бахчдта t2). Овощар·

Особен интерес

планинеца

Чержtiк (от Чеирджик) (2); Аталъ; Лtiстника; Ялажек.

Смолянско в миналото е било слабо развито и е

служило за задоволяване на

на

§ 50. Им е на ~ ъ в връзка с па с и ща. Най-многобройни са имената от тази група, свързани с нарицателното ливада: Байрямова ливада и в други 23 двучл., Ливадата, Ливадето (6), _ Ливд.де (2), Ливадйето (3), Ли- _ вадин дол, Ливади и в 7 двучл., Ливадите, Низ ливадите, Ливад1Саmа Ливд.дките (7), Ливадчинките (2); Мерйдта (4), Мирьдта; във вр~з~а ~ угояването на едър и дребен рогат добитък за клане са МИ Салхандта (12),

напомюп за сезdна, когато съответните култури

слабо

помощник

л янско.

_Картофите са сравнително нова култура и макар че сега се садят ма сово в Родопите, в топонимията са · отбелязани само с две имена: Патат, кова и Патетд.рник; към картофите трябва да отнесем и МИ Номпtiро вото (в говора компир 'картофи' (нем. OrunдЬirne). Като нова · култура тю Тютюнарово.

първият

този край винаги е било нищожно. Затова именно човешката дейност, свър зана със скотовъдството, е оставила трайни следи в топонимията на Смо-

следи в топони

зреят или се сеят: .Лi,rzн1ща (2), Лiтницата (3), Лётничище; Ланичката (л~на 'бавно зрееща'); Есенищ е - нива есеница; Прдле(llника, Прдлетни _ците; с у r·a р е н 'която зрее късно': CyчirpнoiJo (2), Сугар'ното ; Ранницата, Лд.ни,tката . · ,· ,

МИ

били

вити тук птицевъдството и свинеуrояването, защото зърнопроизводството в

мията: е че ми к: Ечменище, Чуменица; леща: Лещево, Лещеното борце,

тюнът също има

са

а кираджийството е · било почетен и доходен занаят. По-слабо са били раз

Лещино; лймец: Лимище"; ·пшеница: Пченйчища , (3) - Пttенй.чище (4); просо: Просдпzо, Просьдта, Просй.щето; ръж: Ражtiще . (3), Ражйща, Ражtiцки дол, Раженriцкото, Роженtiково, Роженйцкото, Рджище (3), Рдженска rzри,сдйка, Рджена гjна; ми с и р 'царевица': Мисцрища, Ми· сирлока (4). · Следващите МИ ни

магаретата

транспортно средство в ония времена, когато не е имало шосета и камиони,

МИ Тдрища

(2)

По този начин са възникнали

и _ Тдрището.

§ 53. Имена във връзка с хранилища и водопои за добитъка: Кар.мила, Кармилотd, Сдлище (2);'1узлата (6). От места за водопой са . възникнали МИ Сува.тя (6), Карам~нс'кµ,ят сувд.ть и в още - 3 двучл., Св,атя, Суватьс,са

култури: Гjмното, Диканя, Рджена гуна, . Старото

гуно; за изчезналите _земеделски култури лен и коноп ни напомнят МИ, като Топилата (3), Тупилд.та · (2), Топйлото; от по-ново време са МИ Васдкая харман и в ::3 други двучл. , Хармана (11), Хармд.нен, Харманлд,са (2), Хамбара.

'!!

ливада, Сватюска дерь6. Тук трябва да отнесем и името Яслиt{а.-

§ 54. Им е н а в ъ в в р ъ з к а с до б и в а и о б р а б от кат а н а с к о т о в ъ д н и т е п род у к ти. От места, където се дои добитъкът: Дояюю вото и Стдрговица; от стри жица: Каркд,~,а (2), Каркд.,~сово, Инлiока (2).

б. Скотовъдство

За размерите на овцевъдството в миналпто бъдещият историк ще съди

Открай време всестранният живот н'а родопския българин е бил тясно свързан със скотовъдствщо. Едрото овцевъдство, което със своите мащаби в. миналото предизвиква днес учудване и възхита, е било облагоприятству вано от близостта на беломорското крайбрежие, където зимно време овцете

по широко

разпространеното в Смолянско МИ във връзка с примитивните

преработвателни помещения, наричани ма н д ри: Мандрата (2), Мандра лока (2), Анilлуската мандра и още 33 двучлен11и от този тип. Тук ще отнесем и по-старите назва_ния Бачене, Бачtiща, Бацliще, Бацtiщето (2),

са на~ирали паша ." ~равите са най-л_юбимите домашни ж,ивот~и и днес_ оiце,

Сilвкова бачд и Стара бач6, Н.ашкавалницата.

-11

•

I I

Черна река, Бяла река, Виевска · река и др. Вс_яко село се подразделя на. махали, които носят обикновено имената на първите си заселници. Но ма

Във връзка с обработката на животинските кожи е името Табахандта, а имена като Плавила, Пitaвtiлomo, Пл'авriло и Плirвището ни напомнят за водни обекти, ·в която . овцете · са били къпани· няколко дни преди стриж-

бата им.

; · ··

хали тук се , наричат и по-малки селищни

§ 55. И м е н а в ъ в в р ъ з к а с в о д е н и ц и, т е п а в и ц и,

бичкии

складиране на сено и други земеделски произведения, каквито .се срещат в по-отдалечените местности на селата в Смолянско. Така . например стопани

липса·· на :техника вод·ите на реките и рекичките

от Смолян, кв. Устово . само ·В м. Присо~ката, около 6 км северозападно,

са били използувани широко _като двигат'iлна сила. В Смолянско най-много

МИ са свърза·ни с примитивни ·воденици· :' ''Воденilче'то, Воденitчника, Воде

имат десетина такива колиби, . ,юито , сега се използуват . от Горскот_о сто

ни•tдрника,

· Воденiщата · (6), Арнаутската воденйца и в още 15 двучл., воденriци, Воденйците . . Съществуването . на иглолистни гори в Смо

панство

Стари лянския край е станало причина за възникването :на мноr9 бичкии, движени с водна сила, и тези първобитни

дъскорезници

нимията: Бичкkите, - , 'дде,новi:иizа

бичкtiя и в още

са

дустрия е стигнало връхната ·си точка.

1..

двуФ1., Бичкilята (4).

· ·..:.

•·

· .

< Рjтска

Изчезнали

бар-

- -• ·

; · '

· ·

на европейски керемиди. Тези _рабо

1 .

кдщи, · край ' кдщи (срв~ . § 44). - ,

ният юрт.

3. Имена вi'в връзка с 'пътища 'и 'съобщения

§ 57. Пътищата в Родопите през средните векове не били по речните

11 •

солидни пътища през Средните Родопи, били римл~ните. Предназначението на · по-главните от тях било да свър;эват , Марич~ната до~v.на . с БеломорИ\:ТО.

Доколкото е известно от предания _и някои ):!еществени. <={!. еди, в Средните

Родопи и Смолянско е имало два по-главни пътя;· чиито следи личат и днес

s някои сектори. Местности, които още от старо време се намирали край

единица в · Смолянско --се ' нарича _,,село" : Селата тук са ·групиран .- тип и по са разположени · в rю:широките долини на реките

корита, както днес, а по билата . на планините. Първи, които направили по

§ 56. В миналото възникването на · села, ·селца, махали и колиби · е било · обусловено ·от ,- географските и поминъчните условия, от - съqбражения за сигурност · и удобство пр iР обработката на земята . Най-голямата поселищна

понятни причини

·,, ,_ . O

с п·оселищни·:Ф·орми . и строежи

t. . . .. .

ливади · -и градини, които се намират

I;fi-'!дepania.' От ,tэч~_~н~ли сели~~ са ' останал.и ,имената Igpm,a, Юртя,. Сред-

Tilкiiaind, 'Тикларника; хигиена: ·Баня.та, Гдрна ' · ч· ·

именуване с двучл. име редица

. . ' . .. . . - . . Друг"! имена въ·в връзка <;ЪС стррителство: Портата (2), Пrрамriдата,

кожарство : ,\Табахандта ·; . добив на : тиkли (каменнй •п;очи за покриван'е

•'

за

Кдщите, Кдщии),ено или двучл. названия ·'i<ато До кдui,ii,' Под кдщи, Над

Писаница; Пriсански дол, Лtiсови ливади, Писдвото; · смuлfщ Смдлян;

повод

близо до къщите на стопаните, носят · ·названия като · Кдщата, Кдщицата,

KиpeчtiJl.HUK {варовик), Лещите; Пещен.ика; смолодобив: Катран.а, Катра-

\1~1/·връзка

(5), Аzупска лtахал6 и в още 169 двучл. от този

Колибарско, Колибарово. Някои. ниви,

· ·- ·

Имена във. връзка с други дейности и занаяти: · Киречницата, Киречниците,

. ' ··2. Имена ·

далечното минало, · откриваме

от този тип, Ддлни колriби (2) и в още 2 двучл., Koiuiбume (3), Колйбица,

и Керемидьдта; . МИ Лахума ни говори За добив · на камъни чрез взривяване.

къщи): ТitкаАе, ' Тйкла, бiиl.я, Ддлнаitа бан.я. ·-·

местности, като: Колriбата .(7), Аzупската колиба J i други 108 двучленни

тилници са дали повод· за: ;поява на МИ като Керемйдницата, · керамидьдта

. ница,

.съществували

тип. Отделни колиби са станали

· През 20-те ·тодини ' на с_ нашето столетие в Смолянско се :появиха пър

вите машинни работилници. за »аправа

села,

щаме в МИ Махал6та

Ар•iище; Чаркат, Чдркir.щепi.о, · Чертфп, · Малкi~ят черт, При чарка, 'Бра-

· · .:_

стари

село или отделна се~ищна единица, числяща .се към централно еелище, сре

гател на колела •при бичкии, теi~авици, · воденици и др. · ни говорят МИ · к.ато'

· Вадата .' ·

, .1

в МИ, като Селището (9), Селище (10), Селища, Гдрно и · Ддлно селище; други МИ водят началото си от нарицателното и.ме село, а именно Се лото (2), Селско (6), · Селскqто . {2); махалд в· смисъл на част от някое

Името . Турлата ни говори за място; където ·в · миналото са жеrли дървени въглища (тур. toгluk).' · . :_ _ ' · ·· ' ·. За примитивната механизация- и за· използуването на водата ·като дви-.

лото

Така например мах. Градiтска рJка, числяща се към с. Арда, вече е напълно обезлюдена. .

От старите рудници и от рударст'вото· в миналото са останали имената

· :•

вярата си, напускали . централните селища

много от тези . махали с.е обезлюдяват, защото жителите се заселват в цен

Рупите (5), · Руп_инЬта_, 'Рупi~нс,аi"кьощк, ру°rщко," Рупцо'вото, също Mcipbma и вероятно Марина люztiла. Тясно свързано с рударството са имената Куз

· · ··

сено. По _ вр~м~ на масрвотq · помохамедан_ чване

тралните селища и в промиuiлените райони на . Родопския минен б.а~ейн.

(3).

нята (2), Маданя и Маденет. Тук спадат и Руска бар•аiна

на

Моrилица, Смилян и ·др. Сега;·~ разбира се, . с~ набл~qдава обратен , процес:

Във връзка с - обработката на а б.и

и ш а я ц и са възникнали МИ Топаiща„ Тупавицата

складиране

се заселвали в такива колиби на .постоянно . местожителство. Именно в ония времена .са възн_икнал~ , много Мjiхали около центра.l)ните селища Арда,

оставили следи в топо

за

· много българи, за да запазят

Тук се отнася _и МИ Гатера, което означава вече механизирана бичкия .. През миналото столе'!'ие - развитието на , абаджийството като ръчна ин

чriна и Cpeбcipituкa .

един

селищни единици се наричат махали, а не . "колиби" 1 • Колиби в Смолянско се наричат леки летни постройки . за подслоняване на хора и дqбитък, · за

о·. · Други деi!ност:И

и др. В · миналото · поради

съставени от

тралното · селище. За разлика от . други окр:71ии ,в страната тези най-малки

• ~ :.1 .

il1

обединения,

•или няколко рода, отдал~чени от централното селище. · Тези махали се съ стоят от една до няколко къщи и са отдалечени по на 2 . до 10 км от цен

1 Срв. Г. Христо в. Цит. съч. , с.

Арда,

89.

.77

75' " , i),

' .. r

-~ ;=: ;., _~-~~.,;.

тези пътища и кpai'i технит~ раз1<лонения до селища, kpenoc'tи и рудници, носят името Дрj.ма (6), Дру,1сат (2), Долен дру~t; други имена, свързани ' с· . нарицателното път: Пдmь'lека, Правец, Правеца . (прав, пряк път), разпотя (3), Ражола (2), Разколат, Узунски сокак. ,, •· По протеже.ние на стари пътища срещаме местности с име Падала

Падалата,

Падалото,

~ 59. С1;1uлянският край е може би най-слабо проученият район в стра ната ни в архео.71оrическо отношение. Бъдещите археологически разкопки и проучвания биха дали изобилен материал както за историята на отделни селища, така и за Средните Родопи въобще . Местните имена, които биха

(6),

Падалскдта l/elllM6, които ни напомнят за стари

конаци и нощни лагери на керванджии и кираджии. Имало е и такива удобни

представлявали

интерес

за

археолозите,

са

следните :

във

връзка

укреп

ления за отбрана: Кальдта (3), Кулятя, Бдлгарска кjля, Турската кjля,

места с хубава паша и студена вода, където пътниците са почивали, поседявали за отдих и оттам е останало МИ Поседялка. Преди появата на ·камионите по шосетата из Родопите се влачеха дълги редици с конски каруiiи и кервани

01:_катъри

Имена във връзка с археологически обекти й исторически събития

Пtiсано кале, крепостта Подвие, Крjкjлне. · За стари градища ни напомнят МИ~ ю1то Градtiще

мах. Градот край Подвиската

(мулета), които вземаха пътя Смолян - Пловдив . за три дни. То

(3), Градtiщето (2), крепост. От оезначителни обекти, свързани

с и·манярска дейност, са имена~:а Имането, Керд, Кердт, Парйте, Пардта.

гава хора и добитък са нощували в .ханища, ·- следи от които и днес се срещат из Смолянско. · Те са оставили следи и в топонимията: Хана (2),

~сякакъв , ~ид развалини тук се наричат гармади : Гар,1сада, Гармд.дата .

Ханан, Ханат(2), · Ханско, Ят1ците. За малка почивка, водопой и подслон

(5),

Гар,1tадево, . Гармizдено, Гap.irizдemo, Гармддшцето, Развальдта. ·

при дъжд пътници са ·спирали край кьдшкьове, които са се намирали ·обик

новено край чешми ПО пътищата. Ниви и ливади край такива обекти носят името 'Кьошi<а, Кьошке, · Кьошкет (2), I Кьofitюi. ' '· ·' Мостовете и старите кюприи също спадат към - системата на пътищ·ата,

•затова

и те са оставили· следи в топонимията:· Моста

стдт, Арdпския мост и в 6 двучл.

от

(3),

същия тип; старите сводести мо

(3), Гюлльд · кедик и в още 9 двучл., Кидtiкя. От най-ново време

са МИ Кантона и Шошета. Старо е името

на с.Стража, което води на-

чалото си от стражарницата, охранявала пътя за крепостта Подвие.

.:.,

били изоставени.

Затова днес в много селища из

Смолянско се говори за Старите грдбйе, а имоти~ кои!о се намират до такива гробища, носят същото име. Докато в Маданско на новите гробища

помаците казват ме зар лък, 1 в

Смолянско съм записал само едно име с

нарицателно мезар: Мезар кёдик, защото тук навсякъде ':_ м'оже би ПОД влияние на 'многото християнски' селища' в района - помашкото 'население нарича и новите мохамедански мезарлъци с нарицателното гроб, • гробове, гробйе; Гроба (6), Бабин гроб и още · 11 двучл. от · този тип, Грдбат Гробе (2), Гробето (9), Гробйето ' ( 4); Гробищата (3), Гробковете

връзка с релипюзни

представи и поверия

(4), (2)

Старите гробйе. . _ · В почти всички села, в които се среща МИ Гроба, Гробат, Гробковете, именуването е станало по повод на някакво събитие от близкото или по далечното минало, свързано с убийство или самоубийство. Това се отнася особено за двучленните МИ като Делliхалилов гроб (турски изедник 'Де.тiи халил е бил убит край някаква мандра).

· Черквище, Черково, Чер!fовище, Черковна ,1tахалд (3), Черковният 1tjчyp, Черковно, Чдр1ева (4), Чдрквата (9), Чдрквите, Чдрквичката, Чдрквище (4). Поради това, че в повечето случаи местностите, които носят горните имена, намират извън

село,

се

налага изводът, че

се

касае

за

църкви,

които

са

лиси, които тук се наричат Чдрквата или Чдрквичката. За местонахожде нието

на

тези

местности

срв.

речника.

· Докато местностите, именувани -Ч6рква и Ч6рквата, се намират пре димно край мохамедански селища, обратно, местностите, които са свързани с

~ристиянски

светии,

и около тях и почти

малки

всички

изключения се намират в християнски

съществуват

днес

още,

селища

макар и в окаяно

състояние. За църкви, . манастири и параклиси ни говорят МИ, като Св. Ара ханге.it, Св. Атан,ас (5), Св. , Богородица (2), Св. Георги (5), Св. Димсiт1,р,

Св.'Дух (6), Св. Елена, Св. Иван, Светдк Илйя, Св. Илtiя (8), Св. Костадiт

Св. Кjзма, Св. Кузм_ан, Св. ,неделя (5), Св. Никола, Св. Петка, Св. Петr,р (3), Св. Спас (7). Край помашки селища се намират местностите с И!-fена Аленка (от Св. Елена), Костадtiн (от Св. Костадин) и Спас (от Св. Спас), при които по понятни причини първият член в името е изчезнал. В четири помашки селища срещаме МИ Илйнден, което ни говори също за ста·ри · параклиси Св. Илtiя, но и тук светията е отстранен, за да не

(3),

дразни ухото на новите мохамедани. Тук

Агязмото -(2) и БожJиме (2).

трябва

да

отнесем

и имена като

Сравнително ма.,ко са имената, които са възникнали във връзка с мо-

хамедански култови 1 Срв. Г. Христо в. Uит. съч. , с .

91 .

обслужвали ' няколко съседни махали, или пък по тия места е имало парак

§ 58, След масовото помохамеданчване в почти всички села старите християнски гробища са

във

§ 60. След помохамеданчването на по-голямата част от рощщското насе ление всички църкви в с.елата и параклисите около селата са били разрушени. Ако се съди по събрания топонимичен материал, в районите на почти всички българомохамедански села и махали е имало широка мрежа от християнски религиозни обекти. При това прави впечатление, че девет десети от записа ните имена : са от помашки селища. Църквите и параклисите са изчезнали от лицето на земята, но споменът за тях продължава да живее в МИ, като

се

Имена във връзка с гробове и гроби_ща

Имена

Мостовете, Мо

стове и днес още се наричат Ки1:рйята, Кьдпражик, Кдчинска кюприя, Мjржовата киприя . Тук спада и Янюска nptiшa ('принга 'дървено мостче над долчинка, състоящо се от една-две греди само'). "' ' ' Имена във връзка с нарицателното проход: Гечйтя, Гедижйцко,

Кедtiкя

·, 6.

о.бекти:

Жамtiята (2), Жамliйска чеtU,1СЬ6, Me•uime,

Мечilтя, Мечtiтен, Мечtiтска вода. по- християнски· обичай на мохамедански

Нали. Това е QЩе по-трудно §А . иMeiia от мохамедански селиiца, заiцото

nразници помаците правят курбан. С този обичай са свързани имената J<ур

еобствениците нося1: , сега тур~ки лични, бащини и родови имена. Разбира се,

банаще (10). . · . · Във връзка със звания на мохамедански духрвни служител.и са възник нали МИ Дepвtillteвo, Дерщiшица, Дервйиtенско, Има.1,ювото, ' Имiшова •tука, Имамовата колilба, Имамската вода, И.1,rа.1,сска колtiба, Имамско,

Хожова

KOlllapu,

им·а з~п.азени и _ бълга.рскff родови име!lа . на помохамеданчени родопчани, но

са . ср'авнително малко. :- Такива · имена ·съм посочил в дял първи, . където е разгледана накратко поi:елищната история на всяко село и махала;

1. Б ъ· л r ар ски: а) едночленни - . Аврiшовото, Анzелйевото, Аршено вото, Атанасова, . Базелково, Бар•иiнково, Батtiнково, Бахурово, Ба~tочево,

Хожовото (4). 1

Имена от

различни

дейности

Белева, Бгльовото, Берова, Бечовото, Бдрне_во, Босевото, Боювото, Брай

•

кова, Бухлево, Бучковото, Бърнева, Варово, Васriлково, Вел•ювото, Вельо

§ 61. Редица незначителни дейности на родопчанина са намерили отра-

вото, Влаховото, ·Влахова; Вдлково, В6сево,' i'аносово, Ганьdвото, Гар .1,щдолово, Гаровото,Герzево, Гriнювото; Гоzовото, Горtiн.овото, Гдрбовото,

жение в топонимията. Те отр"'зяват различни страни от неговия бит в мина

Горчевото, • ГрJдово, Грохлювото, Грудева, Гьдпково, Гiоровото, Гiоро

лото и затова са важни от културно-историческо гледище: Много от дейно .сти,те, станали причина

вече към

миналото

за

именуване

затова

Бандерата, Баротарника,

на

именно

воно,' Дангулево, Дандарово, Дд.нчовото,

отделни местности, принадлежат

тези " имена са

Дуево, Дунева, , Дуневото, , Дуп•ювото,

Бейлriкя Бранището, В6ртката, Ганчарника,

Парамйдата, Попрелка, · Пусtiята, Пдрви

пост, Пуtаките, Xoptiщemo, lf_ердака, Шумяiсово .

рова, Куцевото, kj,цl!,ново, Лайноврто;:Jlевочево; Лемцово, Лесово, Лиловii; "·' Лука.ново, Макаково, Макреловото, Малечево, Манолювото, Марковото, Марулево, Марульово: Марчева, Масларова, Мирчовото, Mtimpeвo, Мtiтько-

Сравнително големият брой имена от тази група свидетелствува за голямата раздробеност на работната земя. Тази разпокъсаност на ниви и ливади се обяснява, от една страна, със силно пресечения планински терен, а, от друга, с частнособствени.ческите поземлени отношения в миналото. Особено голямо значение имат посесивните имена от чисто мохаме . .... Р

нето на голям брой български притежателни прилагателни местни имена от население ни дава основание да твърдим, че голя

ма част от тези чи·сто български имена водят началото си от , времето преди по мохамеданчването. Затова са особено важни като доказателство за етноrенезиса ·

сковото, Сбирково, Свирцово, Севова.то, piвuilo, . Сir..вково_то,' Сиракова (3), Сирачково, Сланйчево, Слriвово, Спузово (2), Стаевото, Стааковото (3), Станковото, Станч9вото, Cf!l_~eвomo, Стояновото, Сухарево, Сухлево, Терл~овонр, Тинчовофq, . Тира:1.iг..~от:,0, ,ТдiJорово, Томова, Тричкова, Тунювото, Тютюнdрово, Уtш;во, Ушевото, Ушовото (3), Фатово, Фйлевото, , Фr'lнтеровото, Хажидщt0во, Х,а[i.дir.ново, · Храполово, Хутово, Чакалова,

в някои от тях открива?,1:е старинни нарицателни. Към немохамеданск~те имена или т. нар. български са поставени и небълrарски имена, влезли в

В подгрупи тези имена се изброяват поотделно българските и турските, разграничение

старата

се

българска

лища- преди

се .. разпрер:елят

прави

цел

да

· се

антропонимия,

на

едночленни

стигне ,, до

и многочленни. Това

по-то~ни

съществувала

изводи

относно

мохамеданските

родови

кое

от 1

Чемерьово, Черёtuово (2), Черналево, Черникаво, Черничево, Чилово, Чилil-

.се

ково, Чичймирово, Чi'lКово, Чучурково, Шапартtiново, Шангавелово, Шен•

помохамеданчването.

~.юво, Шйнково, Шкодровото, Шунково, Шунговото, Щйпченово, Щурево,

Юzово, Яворово, Янковото (3), >fнчево;

Имена от лични, родови (фамилни) имена и прякори с наставка-ов/-:ев

имена, но

родове

не

може

име, тъй като

със

сигурност

собствениците

Срв. Г. Х ри сто в . Цит. съч., с. 92-94.

да

се

каже

кое

от

. · б) двучленни: Богдев пожар, Вдлчова нива, Вдлчови хлJвове, Големд.

. '

§ 62. В много случаи имената от тази подгрупа са производни от . лични и

Неделчевото, Палаурово, Панzаловото, Пантювото, Папратtiловото, Парасковото, Г[.арj,нев.о, . Паршtiковото, Пастальово, Пататково, Пататево; Патевото, [Jатулювото, Педево, Пейкова, Петкова, Петоаковото, Перфаново, Пешева,. Пriклево, [Jir.кoвomo, Пикльово, Пtiкльовото, Пилчилово, Писовото, · Пйщ.евото, _ Пишовqто, Ллешково, [Jолк. Серафимова, Поповото (2), Посранково, П6и~ково, Пранжево, Пундало(Jо, Пj,нжево, Ра-

дичева, Радово, Р,айково; Райчовото, Р6жеюiко.во, Рупцово, Русtiлово, Рj,-

' на помашкото население. Те представляват интерес и за езикознан1-1ето, защо.то българската антропонимия по . различни пътища.

,... ,..., .... l

вото, Мriшовото, Мtiшковото, МдрзDво, Момчtiловq, Мугльовото, Мj,хово,

дански селища, които отразяват стара българска антропонимия. Съществува

а те от сво~ страна

Дядовото, Ельово, Ер

(3), !fожухаровото (2), Козлqвото, Ноналаро_во, ; Кокоров_о, Кокудево, Ко л.ибаровото (2), Комрарево, Коцtiново (2), Кралева (2), Кре.1,шf_арово, Кутьо.вото, .КутювQmо., .. l{yspвomo, ,, Куковq'(!lо; ·: :1Jiifyif,fJ.ci.oв6:~Ky!J!Jl.f?ДP,'!1R,Jfy,цa-

В. Посесивн.и имен.а

землища с помохамеданчено

Дураково,

дюво, Ердювото, Жайw.ровото, ·жиковото, Жобровото, Жельовото, Жjiнжовото, ~ Журналово, ·" Зайково, Зайковото, "Змtiево, , Захарiтово, Иванчовото, Иовчево, Кайовото, . Калиново, Кальово, Капитанова, Катро вото, Кайовото; Кtiсl!лчево, Кле 1щово, Клечковото, Кова,11ево, Ковачевото

Ганчарските ливади, Кокала, Кондак.ат, Кудата, КъР.жалицкен 1 _камень, Лаzера, Лriстни"а, Лъжите, Люлька, Лiольката, Мар6та, Мазал6ка, Па

зара, Паюtуръ6та, Паражtiка,

Дараковдто, Дерлево, Дtiмово,

Дil.1,i•toвomo, Доксевото, .Доячковото, ДрJнковото; Дрiн'lево, . Дрянкоf!о,

интересни, Банята,

лично

кова чу!(а, Данчова ливада, Даскалов .пожар, Дймова ливада, Дупчов ка

, 1'

на имо,тите отдавна са изчез-

'if'

J~ень, Еловия прJслоп, Желюва барчина, Ждрдева барчцна, Златьово бдрце, Иванова бap'lliнa, Иванкеьове кедriк, · Иванова чука, Илчова борика, Каменьово корито, Канюва чука, Кара.паунов кедtiк, Карова ливада, Кафе-

лувен баир, Ковачев камень, Козарев камень, Кокудюс~а .1,тхал6, Колюва ливада, Кольов чукур, Кj,ртьов б

Местните име11а а Сиол.янско

лом, Лесовата тарл6, Манолево кладе,

, - ~- ·~~:1-,---_~

Маркова Atouiлa, Мilркдво бдрце, Михова ровнище, Петева .ituвdдa, Пе трова чука, Пеюва кабд, Пеюва падiта, Пилf!)в ка.мень, Пи.сови" ливtlди,

.· flj.1Jьos,a пdвня, Пунева чука, Първеново корито, Раева ли~ада, Райкова

2. Имена от личнн, родови (фамилни) имена и прякор с наставка -ски, -овски,

. · ·§ 63.

-евски

Имена с наставка -ски.

лдка, Рай•tова тарлд, Райкова чука, Рilлова борика, Рахнева борtiка, Се

Б ъ л r ар с ки: а) едночленни Ахрянско, Ахрянското (3), Бабър ско, Багруско, Баженерско, Барганско, Белчоското, Брашнарско, Бусарско,

Стоянова

Варадилско, Варгj,лско, Василско, Вдлкоско, Вдлчоско, Вдрбосiсо, Вдр госконо, Гаганско, Гарбавилско, Геранско, Говедарско, Гдздюско, Гоздю ското, Голя.тека, Горанско, Горското, Гьдргюското, Дандарското, Ддв

дюм кладне, Сtiвков вдрх, Сивкова бачд, Сивков бряг, Станкова долчiта, тарлд, Сучевата кабд,

Хажиан.гелови ливади; Христовата

ливада, Чакалов камень, Ширкова поляна, Янчова барчина.

2. Турски: а) . едночленни - Агдвото (2), Адажиевото, Адемовото (2), Азимовото, Алалугово, Алиагово, Амузово, Арамазово, Арнаутьово, Аса нагдвото, Ахмедбашдво, Ахметьовото, Аюповото, Байрямово (2), Бара: кова, Барибакдво, Башiтково, -Бегово, Беговопiо, Бекирова, Бекировото, Бе1шiровото, Бtiнбашд-Бодурово, Бошнакова, Бра~имово, Брахимчовото, Брахдмовото, Бузаловото, Билбюлево, Валиево, Везово, Веизово, Велиево, Гажево, Гажово, Гележеково, Гержиково, Гюзелева, Дауде{Jо, Дедьова, Де либалтова, Делихождвото, Демирова, Денизово, Дервишево, Доганово,Дука

тьово, Дурсовото, Елезовото,· Еничерово, Енузово, Жафаровото, Жафе ровото, Захманово, Илязово, Имамовото, Исенбаиюво, Ис:Лямовото, Исо вото, Кабаково, Кабакчиева, Калфовото, Карабаротево, Каражово, Кара-

исеново, Каракашева, Каракотево, Кардашково, Касд.мовото, КелебJково, Келебечево, Кисьдвото, Кишеново, Кичукова, Коруево, Куждвото, Кур кутьово, Курт.башово, Куртева, Куршумково, Кушлево, Кьоравото, Кьораво (2), Мажаровото (2), Мажировото, Манговото, Мезинево, Мержаново,

Метювото, Мехмkдчаушовото, Мехметювоrr.о, .Мехремово, Мешелиново,

Мерханово, Мусанково, Мусово, Мус~нково, Мустафова, Османбашдвото, Османова, Палагачево, Пачалиевото, Пашовото, Пелтекова, Пехлиево, Пириево, Порязово, Рамаданово (2), Рамадановото (2), Рахимково, Рах- · мановото, Рашитьовото, Ръчковото, Садъковото, Салиховото, Самар жиево, Сарачево (2), Сариевото, · Саръбеюiрово, · <;ербезово, Сердарово, Се ферково, Синанево, Смаиловото (2), Софтювото, Спахиевото, Табакова, Тахйровото, Терзtiево, Топалова, ' Тqроманово, Трамповото, Турханово, Турчи.ново (2), Узуновото, Уручево, Устово, Фендювото, Ферферово, Фй ковото, Хажимустафово, Хазарtiново, Хайдарово, Хайтовото, Халачева, Халtiлков_о,

Хад1,з6во,

Хасанково,

Хашtiмовото,

Чавдарова, Чакдровото, Чангалово, Чапкъновото,

Хусевото,

Хусковото,

Чаушева, Чикичево, Чи

лингtiрово, Читаковv, Чобанова, · Чокманово, Чолакова, Чонгарово, Шаба нова, Шатрово, Шевелtiево, Шешавtiлово, Шереметьово, Шерифово, Шетрово, Шетревото, Якубово, Якуповото, Янj,зов.о; . · б) двучленни - Алиева градtiжi., Асанково корито, Байрямова ливада, Бекирова ливада, Бекярова ливада, Гагаузовите mapлti, Гажалова рав нtiшка, Гажев камень, Горно Чаушово, Демиров камень, Доганова гнездо, .Цурбульова могила, Ехьова падtiна, Имамовата чука, Кафежиеви тарли,

Метьков камень, Метюва парчд, Мехмедовата тарлд, Мехметюва J(абд, Муржовата тарлд, Муратева могила, Мусово бдрце, Мустафов трап,

Рахма.нов мост, Салихаговата урва, Сар'ждвLL чуки, Узунова л1жа, Ха лtiлова падtiна, Хожово бдрце, Хусьова падtiна, Шехова равнtiще.

. 1.

коското, Другослатско, Забатско, Загубацко, Иркижtiцко, Каленицко, Кали.нека, Калнtiцкото, Калоянско, Калчищар,;ко, Капитанско, Кейв.анско, Кюлюрско, Козарско, Койнарско, Кокаларското, Кдпчоско, Кдсинско, Кре менско, Кунюското, Кучинско, Лилянско, Ловджийско, Лукманско, Лю~ лян.ско, Мечкун.ско, Михалюското, Мокрен.ска, Момарско, · Пазлацко, Пе чан.ско, Плечкарското, Правtiлско, Праматарска, Радюското,. РJ,мин.ско, Ручан.ско, Ручен.ско, Саботtiлско, Сивин.ското, Старгацко, Тиболско, Ти~ ролско, Ферен.ското;

б) 'двучленни - Ахрянска махалд, Барчtiн.ска махалд, Беганска осдйка, Бдлгарска куля, БtJлшен.ското бдрдо, Бостин.ска ляска, Брало ска махалд, Бj,дюска Atouiлa,

Вt,лчоска махалд,

Кинин.ски орех, Кон.ската с,..).,..,,,11,,_ Милчин.с~а махал6, Нtiкоска махалд, -

Парун.ски кедик, Пп ,..:....;ката осоика.

. • 2. т п,.- ... aJ ед~очленни -с; Агоското, _Алчацко, Алчецко, Арпа 0 жu11v-, AmAtClHCKO, Балицко, Баткалско, Бахтярско, Бахчерско, . Бербат-

. ~ко,

Бербёуско, Гидижицко, Дарнацко, Делиасан.ско, Дургуцкото, /:,мир ско, Ен.ихан.ско, Зарахман.ско, Имамско, Кадицко, Камбарско, Караасан. ско, Каралан.ско, Карасq.н.ско, Каурско, Керкелско, Кtiрлицко, Карабалtiцко, Котубетско, Мажй.рското, Мизюрското, Мурадско, Мусtiцко, Мусовско, Орман.ско, Пuнтtiйско. Пин.тtiйското, Тюрлюцкото, Чепелско, Шекатско,

Шерюско, flмарско; · б) двучленни - Асан.ски кдщи, Аянската чука, Балtiцка гора, Ба лицко пожарище, Бейска махалд, Бейска кипрliя., Ган,зурска махалд, Дау тарска барчина, Емирска авлtiя, Инждска махалд, Караман.ски сувать,

Метюска авлtiя, Мохаремоска колиба, Палазлицка тарлд, Папучарска

махало, Чилин.гирска механа .

§ 64. Имена с наставка -овски, -евски. · 1. Б ъ л r ар ски: а) едночленни - Аврамоското, Анастасоското, Ар шен.оското, Белевското, Бероското,

Богдюското, Бойчовското,

Брата

н.оско, Бялоското, Вельоското, Влаховското, Вдргоско, Героското, Гдitев: ско, Гдрчовско, Гiороско, Димитровско,

Драган.оското,

Дуковс,,:отd,

Зд

н.юското, Ивановското, Каевско, Картtiчевското, Кехайовско, Кирян.оскбто, Ковачоско, /{0кудюското, Кольковско, Кдсовско, Кдстовско, Кдстуско, Нд стюско, Котевско,

Коtllулкоско,

Краковското,

Куцкуското, ЛJвоското, Лепоско, Мазолското,

Ган.чарските ливади,

Голямската поляна, Голяш;_ката .oc_nii,m. .. roлil.м.c~E,ma махалд, Гра• дil.н.ска· ливада; Гулятска depьD, Забu_1,,..,,.,,. .,. .,.,,п,-:-п-• 6•. и~---~ .. ~.,,, vп IIDUI,,

Мазлriнското,

Лесоското,

Малковско,

Куцовското, Ку11оското,

Лiотоското, Мажарско,

Мандлюското,

Марин.оското 1 _

_ _ .......,,...7,,,..__ _

Марf.оското, Марднско, Мо.мчилско, Мдралицко, НJмо,ското, Нiшоското,

Ня.гоското, Пангаловско, Папарддско, Парапtiтско, Парпулското, Парун

б) двучленни : Дд(5ки,н хар,~tдн, Драгулин, кдмень, Еленин кd,нень, Ка дднчина тitкла, Марина моиiла, Румин кdмень, Р.J!мино равнище, Румин

Петковското, Петюското, Пернйгоското, Пирднско, Порталовско, Праховско, Раевското, Радевско, .Раженiш,ко, Рупско, Русоско, ·свtiркоско, Серафймовско, . Сtiвкоско, · , . Сtiвкоското, -: Синеговското, Слеталското, Спатилатско, С,rzадатско, Ста.,сiщко, Ста.цбдлско, Станевското, Тапа нарско, Таркдлското, · Тиквtiлска, Тiтевско, Тодоранско, ... Тддороското, Триднското, Трйфонско, Тупоско, Турчинското, Фатовското, Френкьоско, Френското, Хажtiйско, Хажtiпь6ткоското, .· Хамдмското, Хдпкоското,

чучур, Русин гроб, Стана nqдima, Хубина кдща, •Яниното блато.

ското, Парцаланско,

Хдрското; · Чакалско, .l

.. '

Чднюско, Шеiiковско, Янюското ,-·

Парииiцко, Па~tенiщко,

Педюското,

Червенковс,ко, ЧepнtiiilКo, \

Чернюс!fо,

•

Шйшкоското,

Щерюско,

Пепеланско,

-- 1 .,..

•

•. '

'{ :-~•'\:,

: .J

-ин,-ски -

•

._,

Имената:· от тази група са, съвсем . __ малко: Бабинско, Денинско, Кtiнински дрех, Руминско, Фимtiинско, Шефинскь.

Бдбинско,

§ -66.

• 1. .:

Чдковското, • .

Имена от - 'родови . имена ·.,е . наставка

Юрук9ско, . Яньоско,

•

~ \ ,',

Имена .о.т.' ли.чии, родови имена и · прякори; които не влиз.ат

ч · в изброените

~:··

групи

.,,. · § 67. Пове'!ето от тези и_ме_на са образувани . с · топонимични наставки.

6) двучлеiйiи .~ Бадюска махалд, Базелкоски~е ливади, !;азелковска -~tахалд, Бечковски · ливади, Бitкоеката •tеш-~~ьд, Братаноi:ка -~iахалд,' Ги-,

;

По произход :!i.-_те i;a разде,11е_ни. на ~български и турски.

! •

·,

1. . Б ъ л г ар, с ки : Бдстина, Брайковица, Брайновица,Будвица, Буньовица,

нюска· махалд, Главчоска махалд, Гдрчоските кдщи, ~жоска .махалд,

flасйлца, Весtлйнцq, Герздвица, ,, Г.удевица, Дарqвuца, Дitнчовица, · .Дilм'f.е в.ица, Дд(i.вица, Ддлев,ир,а, , -дралвица, ., Др~пч.о.вица, дро4_ьвица,_ J;леница,

колиба, Поповското ·,ливаде, Русоска кашлд, Свй.ркосм .чахалд, Френкю ски камень, - Хажийска колиба, Хажикдлюска · кqлй.ба, . Червенкоска махалд, Юруцка ..lt6lfif_;;/Opjnr,n,•(fmV •с;рuбс;, ... : .... . _ .. , .. .... __ __ ,,, ....... .............. . .. .. .. ..

кане, Мdрйнца; Маруда, · 'Мдмчовица," Мдмчувица, Петровица, Писаница; Радйчвиµ,а, Станковица, Стариловци, Трdндювица, Хасвица, Ху'бча, · Шул-

ско, Ал:ичевско, Алии~кото, Ам1завско~ A_i-r:..... ,,r.кo, Ахчййското, Бадюското,

ферица, 'Камберица,' -Касамье, 'Керкелу'да;"Кесариица, · Кочукsица, Мажарвица, Махмутица, Режеповица,_ Сулман.ьд, Хасаница, Чалдковица.

Каевска махалд, Кайкоска махалд, f(анюска махалд, Кукличоска лtахал6, Мандлска барчi'иid, Марtiноската_ ' 'kо:либа, Пеюсiсо бдрце, ПирJноската

Енчов'ица; Кирk'<ица,· KujJiJ:л и Мётддu, Кдчвица, Кдцарица, Куртевица, Ле

ковица, Янковица. .

Балабанско, Балакчицко, Бекироско, Бинбаиtицкv,_ - r:;пдурско Бояжitцко Буюклийско, Еминюското, Исуфоското, Каваржицко, Лс..~ .• ~'<-оско Кала:

жitцко, Карагявурското, Каралийското, · Нара·метюското, · Jiщ.,~:., 0.ико Касакоското, Кис_имско, МетюскотG; ,; Метковското, ~ МехметюскоrГL.:, Моллоското, Моллахметьоското, Муzюското, ОсJtаноското, ' Сарицкото, Смаitловско, Сдфтюско, Субашitцко, Сулюското, С1fJлманеко, 'Табакоското, Taxitpocкo, Текьдвско, Тъфалийско, Узунското, Устовското, Хажtiахметьоското, Хардалоско, Хусовското, Чакдроскоrпо; · ''· ' б) двучленни - Алtiговска ,wa,xaлJ: , Алtiевска махалд,' Бен,?ьдзоска

чешмьд, Джиновска махалд, 'Йн.ждска м~халд, Кедtiкоска'·махалд, Кисйм ска махалд ' Санковска бapчtii-ta, Сарахдшоски ливади, Сарtiцко блато, · Y.'ljlнcкu со;,д.к, ХМmовски балкан. ' , ·. · · · · .J.

•

§ 65. Имената от тази група са производни прилагателни . от женски

лични имена (Ай1ииноmо<ЛИ Aiiшa, Дорин.оmо<ЛИ Дора) или _от женски лични имена, които са притежателни от мъжки ЛИЧ!{И имена, изразяващи принадлежността на жената към нейния мъж (Адемчиното, Адемица -

жена на Адем, Тахliркино), Тахирица

жена на. Тахир.

.·

а) едночленни: Адемчиното, Азшiниното, Айшиното, Ддриното, Зоti чино, Златиното, Здиното, Исуфкиното, Кадtiркино, Керно, . Кериното, Марино, Марушкино, _ Мерхамйнино, Мйлното, Назлиното, Османчинота, Пдпчиното, Радиното, Разванино, Русиното, Cmoilнrtllнomo, OhpHlfHO, Та хitркино, Тtiнкиното, Фатмitното, Фимйiiнското, Якубовшtино, Яниното;

-:; _-_. ,.' ,.' ·,, -. ~,-- ' ь') ::-··~;·,~•;;• '::/i ~-;~:~~' ;) \;, А .' _... • t

•·• i t ч,~

.; ... ·1 •: • § 68. И от

·!

. с.·с,'{~- . и,м~~~.- °,1 , Р?,.1\~'!,НС~И __ им~-~~-; ;,: lГ

• •_......

Р'}':

-:1-r-N('fT -:;:

1:1 - ~ ~

тази , ·rрупа имената са • 'съвсем ~малко: Те са

.v:, .,;'П

•~·

:ю.

;;,;, , •

производни · от

съществителни, изразяваri~и .:родни·нство ~ Бабино бдрце, Бабин · 'fроб-! Бабин ско,- Дядов гроб,:,-Дядоаото, Дядовii ливада;'' Кdмбарево, Стрit'куца, ·стрй.н/(Ово-i ,

;·f

t:),·. ,_\,

\.1

,...

.:._

,7. •

•

'§ 69.

..:.;,'1-.з

·- . . \~\)

~\ ' ....

~.-

··"':. ,~

.r-'

¼.\J(°'\:\\

,.. ;\.., ,

·:.

. .. \

,::.-·,'~

Имена -от родови и_мена на -:ЦU,/-:це/ <-цех<ц1,х'Ь • \

1 '\

•

Имената ь·г тази ·група

~ t'I \ .

. представят .

пряко отраt!}ение

.~,· ' .

на .· родови

имена на -ЦU И '-Це/<-цех·<q1,хi,. K~i;~>:: се \.'ИЗК~_ючат И!'f'енатi;,М~~Ч-~Л.~~~И ~

Соколовiщ които са с~ли or riо-ново '" време ~ (I934), оста11алите

3. Имена от лични имена с наставка -ин · '

. 2. Тур с к.~: Ба,лйв_ицq~ .f!..1лti9p~)f~М,~цa\ 4Y.f!~i{fUЧq, . J!;(.fP!ft.л~ya, Жа

. , , , ,.,..,..,1~•'O·"~·••·i-< ·..-.~•11~ а). cДRoч,icttn~ ·---.,4.лa,м,qpкo, Алйговско, ·г1лitевско, Алitй

. имена, ИЗ•

бr,~ё~~ . п~-д?,ЛУ~1 ,. ьтr,аз~в·ат род.?,ВИ ' и~{~'а, r ~~~TO ~са ,сfа~аf~~~щ~'Ъ'д .~а ~~e~r~ ване' 'на 11 малкlJ' селищ·iИ един1:1ци, ' като · Б':!,рпt1.1.нци, · Билянци, '11,сьдвци.

ми т~ -dЗНЧЗВ1Г · най,чеато ниви · и· ливади, които ·· сё л:\.tамират'''Край

· Като няк~я

ча.ст . от „ село ~ли селце, . кояr.> нос-11 име:го на , някой род, ~<ато ·. Базелковцil,

fiакр,р~tiйнц ..Ji,./!,рп_zинци,_ га.ч.зурци, ,ГдzJ)вЦU, ,, .Кока//,(1,РЦU,. Кьдровцil,

Ман-,

zyg«~ft,, 1'fl..l!f.~~л,_ц_~u3нqp qJ?.H.lf,, .·Гf_епа._1ци, . _Пеf,д11ванц1~, , Разванци, С,е,рдарци, ручевцп, '1Umиковци, .Аtеровци. · · Като„ Пl)-с·тари могат да се приемат им~ната на -це<цех с изпадане на х, 'от стб. местен падеж на -ц 1;хь: Вьрхузунце (от Върху Узунце), До Увалйii.це, Че"маце, Шй.ковце.

•

:-:'!t-· ')

~---~

11. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВОДНИТЕ ИМЕНА

Етнически елементи в местните имена

Имена според природните условия

§ 70. В студията · си "Топонимични успоредици от Смолянско" 1 • Под

§ 72.

робно съм разгледал въпроса за липсата на голям брой чужди местни имена

[

в смолянската топонимия. Основна причина . за отсъствието на етнически елементи в топонимията на Родопите .въобще е обстоятелството, че тук ни кога не е имало масова колонизация през време

византийското

граден с камъни или чимове': Баругата (2), Комата нека баруzа; блато

влади

'мочурище': Блатото (2), Блатата(4); вббел, вбмбел •~звор в пясък

чество (1018-J 186), нито през турското робство. Турците са предпочитали плодородни'!'е равнини и са били чужди на местните жители, макар и по мохамеданчени. Само временното . пребиваване на овчарското племе юруци (XVI-XVIII) е дало отражение _до известна степен в топонимията на Смолянско, но за това

{

на

ще

лива почва'; Вдбеля, Вдбела; ВдмбеJtя (вж. по-долу· Обел1i.); BJ) да: Аврд моска вода и в още 73 двучл.; Водата (2), · Водиците (2); водопад:

Водопада; в и р: Синият вир; Вирдт; ври с (вж. в речника): Ври.са (7), Врйсат

(4), Ври.сковете; гьол 'блатq, мо~урище': Гьолят (3), Гьол~чекат; глава 'извор, начало на река' (срв. Арда баш и) : У главота; де р ь о 'дере' : Адем скан.а· дерьд и ·в още 48 двучл., ,Дерьдта (16), Дерете; дол: Абади.нрки дол_ и в още 94 дву'!л., ·Дола (2),. Долат (5)., Дулйето (5); езеро: Езе- · рото (3); извор: Извора_ (19), Изворите, f1зв'ара; кайнак 'извор': Кай-'

се , говори .по-долу.

Малкото МИ имена от тази група са свързани с присъствието тук на агjтти (цигани-ковачи) и на случайно попаднали отделни лица или групи гърци-пришълци, или

пък

на

местни

жители,

които

са

· получили

прякор

Гърка (в говора гдрк); · Агjтка, Агупската махалд, Агj,т-ко, Агупското,

нака и Кайнаржа; майката 'извор, начало на водопровод ' или рекичка': • М,айката (9); мочур, Долен мочур, Мочура (2), Мочуре, Мочурено, Мо

Агуптимва колиба, Агуптите, Гаркiтиното, Гаркинската дерьд, Гаркинин

гроб, Гарцко ·бдрце, Горково, Циганите; . Цингарова 'ливада, Циговото,

Ягуп'ското. 1

чурът, Мочуря; р~ка: Алиевска рJка и в ' още 38 двучл., РJката (10), Речица (3), На ряка ; с к о к . 'водопад': Скока (2), Скакдн, Скакдт (2); хан-. да к 'доf, . дере': Хандъка, Хдff_дъкан, _ХаТjдаковица.

. .

•

• .

.·,

(

; Г. !J"':ОР_U.чни имена (имена от _други местни имена)

Особе!fОСТИ на

§ 71. В немалко случаи именуването на местности става според местата, в които или край които се .намират. Повечето от тях са двучленни и

[

рият член може

да

друго_ име, а пъ~вият

бъде · географски· термин, културно-историческо

е прилагателно, прои~водно от първичното местно име.

Над Пещерскопiо,

Попрелка, Голя.ма Попрелка,

Пандажека, Пепалци,

Писански

дол,

Райковските 'Ливади, Раliковското, Речани;

Сивинското, Си.винска рJка, Сивински дол, Смилянското, Смилянската ~одд, Средн,? се,1ище, Сърненска рJка, r Тикалската чешмь"д, YcmoBC1f_Omo,

. .

Фатоското, Хаt:ювска поляна, Чокманското:

. . б) От ' мест~fостни .имена: Бейската киприя, Бдлшенско бдрдо, 1 Будви

ски храсте/ Будl{)СКU f 6урун, uБяла -'рJка, Влайска дерьд, ' Горан Калин.ски

камень, 'дльогоблаfпско камене, Длибоко'то блато, Долен Пазлд.к, Ддлен

мЬчур, Долно полйJне! Еничарска. усойка, Кайнади.нска дерьtJ, · Калъчбу р°унски дол, Пазлацко, \ Присойски дол, РJка, РJката/ Роженска усойка;

l t~

Рупинсiщ• кьдшк; Селска поляна, Селски кардJ4нflци: ,, Coё'к~~ic'il4,)-}'fi'~~~~;

·1. :и -

...... !

..:1, ..

1 Родопски сборник.

'86

11.

С., БАН.

1969.

с.

418-424.

\ \,

Су~а"!а дерьд, Сухи дол, _Сухия дол, Суходол.

Особености

,v •

•

самата вода

П о г -оле м и н а и п ·ъ л н о в о д и е : Голям карталски дол, Го

лям мочур, Малка речица . . • § 74. По маловодие:

или

хово, Елинско, Кременско, Левочоска дерьд, Левочоска дупка, Момарско,

' ' ' § 73.

вто

. а) От с~лищни имена: Алигqвско, Еар,nинци, Билh.нска авлия, Бостин ска ля.ска, Влаховското, Габровица, Гоздюско, Долен среддк, Долно Вла Момчил(ов)ско,

Имена за водни форми: азмак 'мочурище': Азмдка,' Аз

маче, Азмацкото; б а р а 'оградено с камък и покрито тънкоструйно из ворче': Барата (4), Бара.те (2); бар у г а 'локва с вода; нисък извор, за

на · поречието

75. Л о начин на, теч е ни е:\ БъjJзилото, Бързеливо дере, Бързе.1 \ . • J. . ,i

•

,- . ,_ . . ·м и р IJ с : Boнh.Щlj вода.. · · температура: Мр,азли,в_~ол, _Студена вода, Студения врис. · § 78. По минерален състав на почват .а: Калена вода, Кале•. . \ ,...-, ' . i • ' ' . вище, Каленика, ·кал'н.а градина, Калдт, Калена 'усойка. . : . · · § 79. По ц в е т а, н а., по ч ват. ~: Бяла рJка (3), ,,Чдрнq_ рЙка, .· Шаре1 . . ната вода. \ с:\ . ,,,. . . ', 1 ·, .. , ,., • . · 1•,1\• ,. ; ·, . § 80. По И·М е на на ж н вот ни: . Гарга дереси, Доганов дол,. Конски 1 ... . ) . дол, КоJ{.ска река, Мечи до. ~, Свинарски дол. .· . . (lUBa река._ § 76. ' По .1,' .'. § 77. По

': . § 81.

По имена на растении: Аламуutница, Бодлив доЛ: Дабдт,

Ля.~ков ~ дол, Пап.ратььвицd.1 • , •

• ·'

.·

• '

••

' . :

, •,

•

82. По форма и размер и . на. 1 к ори то то: Г6рлото, Длибок дол (2);"Длибокен дол, 'Дльдzата дерьд, 'Крива 'рJка, Льдтви дол. · ·

•

J'•

·. ·'

•

_\ ,\\ , ·

;.,

•

. §

· '§ 83. По м· естоположение·• спрямо · други обект .и: Горно блато, Горн!!на вода, Горния дол, Горна 1 1 'рJка, Долнана вода, ДЬлан врис, 'долна рJка. · ·

§ 84, По брой на обект и те: Двете во.ди, Tpu,ne вplica. § 85. По прилика с някакъв предмет: Пtitiкa бунар, патия врис. •'{ ,, . 1,- -ч.

r r

Янино блапiЬ.

С н а с та в к а · :ски/ прибавена направо\ к~~ основата: .. . .t.. '' ..

t !

1. Б ъ л r ар ски: , Ангеловската вдда, . Ангеловска чешмьд, Аршеноска_та дерьд, Байря.~tоска •щшмьд, Барска· рJка, Борtiковск~· рJка, Брусна ковски ·,дол, Варадски дол, Васtiлqвска вдда, Влайска !,ода,~ ~.лай,q_ка ,дер~о (и двете от МИ Влдйвица), · Варховски дол, Габровски.) дол (тече . през с. 'Габрица); Гаркинсiса оерьд, Главiтскu ' дод,' :глyшriHC./CU ;рол .(от .МИ

Глушнiща), Гоздюсiса вдда, Горен присдйски 'аол; Градйшка рJка, ' нар\i чана още Градiшск~ 'р~к~ ·- (о 1 I)адй!-1.{е), .(ребен/i/и ,дол, ГулJi.т~ка. дсрьд,

· · димовсiси дол, дльдгоЬ'.латска . ка.мен'е,~долноц'аиска',~ вода, · дjтьовски дол, Еленска рJка;. 'Елсiщ/Jол;Зл'атiJ.рскаiпа ' вода, Казанска вд.да, Кал'ин ска вдда,~. Калинйт'ския. . д 0:л, Ка.itчоскd.~вода, .Кейван.с'fсd вода, Керемйдскd.

вода, Кйсd~~~вска- ';ода, Кдмска •'ре,с~~:ночаii~;а, дол, ·. !(рiменс~d' рJка~

Имена ' според човеutката дейнос11i . .. ' § 89. По · б л а r о у с т р о я в а н ето · на в о д н и те обект и: · ар к 'ка нал, · вада, водопровод'; Арцище ,; брал о 'вада с течаща . вода' : Бралото (3); вада 'малка р~чица, прокарана през ливади и градини, за да rJ:I напо ява'; Вадата (2); к о рит о 'дървен1;1. кори1;а за напояване на добитък': Ко

ритото; Ropumama; · че ш ма· : Чеш~;ьдта мьд и в още чур и• в още

(8),

Чetitмeme,' Анzе„1овска чеш

35 двучл.; чучур: Чучура (4), Чу•tуран, Грибачоският чу12 двучленни ::. -' •· -,).. . 11 , ,

· § 90. По сто п -а.н ска дейност: топ и л о 'вир, дет9 1-топят лен, ко ноп , и дрехи' - ~зч. \Нариц: : '. Тj,пилото, Тупилата ,(2), Топилата (2); п л а; ви· ль 'дълбок вир; в · който' се къпят овцете няколко ·,, дни ,·, преди стриже нето им': 'Плавила, Плавило; Плавището; с ,у ват ь 'водопой; чърда доби

тък, стадо овце, които се угояват за клане': Сватя, Суватя ливада, Караманският сувать и~ .в още 3 ,.~вучленни.

чешмьд, Пйсански дол {тече " 1 'през· 1с. Лисан'tща), - Пдi:'ексkи . дi:iл,' Пiiiсдйски

§ ·91. По с л у ч к и и събития: Пtiтан - извор всред с. Търън, свързан с леrе1ща за възникването на . селото {вж.1 речника).-.ij i'' ., ; , " § 92. Във R р ъ з к а с обществен и у~ ч р еж ден и я: , Имарет дере

дере, Нliкоска ,~вдда, . ~,ПадалскдтаJ чешмьд, а Парунски ,дол,.\ Пtiкускат'а

дол, Ражtiцки дол (в мах. Ражище, Търън), Ручански дол, Саламбашоска бара, Свинарски дол, Селюска -чешмьд? Сйвинс,!d, рJка, Сйвински дол, Смиля.нека вдда, , Сдскучански . дол, Страженска ,,дерьд, Стояноска вода, 1

Сдрненска 'рJк~ (о; Сел·и С'hр ~Й~о),

f/iкалска · ~ерьЬ; ,Туря_,н/"i~ , дол,

Турянска рiщт,, Тдтнеш~и дол , (от МИ Тотнювица), Фliнтеровски . дол, · · 2. Турски: Абадйнска · дол,. ,Адемската . дерьд, . Аламйдерска дерьд,

Чере1иовска река, Черналевски дол.

Алйевска рJка, Арнаут_Fки дол, Атйпската чешмьд, Кайнадйнска дерьд

(от МИ Кайнадина южно от Смолян), Калфоска д'ерьд, Ешеккула/ики дол,

(имарет - :>турско ният . чу•tур. ч

Сватюска . дерьд '(Сва·тюск'а or ·су'вать = 'водопой), tелй1tоска река, 'Спаriцка 1

дерьд (Сп~ицк'о" 6т_ ёп~хийс·ко)/~ув~тс7/й. дол,').fJ~юртс~и дол: хасJнска 1

врис, Шехменск.и дол; Шj,керски дол. ·''

'· .,,i- ' 1 • ·• , ., ' ·· •• _ · • ·• ·• -1-:. -- § '87. , С,"н а с т а'в к, а '•08, ;l'ев : - А){.узов "- дол; 11Захм'аiюв iдол, ' Наоажов дол, Ножабашова вдда, Коруево блато, Куцев дол, Кушльов _дол; Ман

говата дерьд, ' Мdн~укова вода, М~ллдватd 'вода? 'Муратьов дол, /Jрлов дол, Перфандвагпа вода, . ПllHf!lilttв ' до!l, ~,· П~щдваrпа вдда, . Сdръ'ждв . дofl,

Субашов дол, ' Терзtiьо'в · вр'ис;-·Хайдаров' Нрис,' 'Xtuitiлoвii. J,;адина, ' Черноков · дол, Чилиниiрова , вдда, Чувйтюва вдда, Шехме'нов '"д'ьА;··.шунгавелd'в дол.

.. •,!' § 88. по с~ с цв·н и l:i о д II и :и м ' е' н а о р:л"и' ч 1 н и й мен' а: 'Айшина'lвдда, . ;~ -· ,~.,' • \ ... • ... , , 11 !\. ~ J ' Aca1f080 IСОрйпiо_, , Асан_ова рекg., ,В_асчлрвq _вддq,, Щ1tt!1g ,чeшJr!Ь6, Гажовii вдда, Гьорг_ева вода, Д:н_са~ер_ев ,,~04., ~/!t(мово, ,; К.flp(r.mo,_ )f!_e1_,<Uf!O: ,:l!p.a, -Кdд[!ва, дерьд, Карамандлева дерьд, Kupkitoвa вдда, Кралев дол, Mameв(lma водq,, 1'. , ,

\., '

' J,.}

•

' ...

•..

·,

·'

(6),

Суватьска

бqгуугодно заведение), •. У..чtiлищната •tетмьд,

.. , -

·'-'

,;~~:;·,1·. »; '.!\·"' ·. Вод·ни . обекти, чиито имена, . са

ЧерRдв-

§ 93. само . оi" с:~,щест ·в-и т е л н _и: Арда, fiгi!,змото, Брекина, ; Бухльрвцца, Гер,q,ница, Герздвица, [ел геня, Гдрлото, :Грухапzа, Завашията, , Извара, Кабата, Керд, Kan'IUЩa, Клокотник; Ю~рякица, .. Кучуквица, Ну:эат, Кьдшкя, , Летница, Лъжите, Лют{ша, Мрамор, Мукрдш, Мусаята, Новак, Острец, Падйната, Пет ровица, Палянките, Пiи!lан, .. Сйнура, Студенец, Сърпи•tе, . Текленика, Турлата, Чепелжй.'iс, Шtin 1 йща, •Jялажек. . ,.,. " ·.' ·-'·

Калъчбурунски дол, Керке4ската дерьд, Кьдрживанска вдда (от Пр Кьор

Хаджииван), Мечйтска~ вдда, Мутюска вl>дtft..(qт . ЛИ Махмуд, 'уt.\ал'. Мутю),

' ~,

Кукутьски до-1, . .f!etJoчocкa дерьд, Лдкинсщl дол, Лдмска дерьд, Нilвиш.ко

.. :

Мtiлковата 1 1е1имьд, Milmpoвama чеш.11ьд, Метюва вдда, Пitлина вода, Румин чучур, Станков дол, Станкова долчtiна, Стоянова чешмьд, Стоя

нова вдда, Сюлманова вода, Шенюф чучур, Шехувана дерьд, Янков врис,

Посе,с°ивни, ..водни имена § 86.

Храло-

.. ;с """

: "'

,. 1

. - -,._J. ~ • 4УЖдИ.. ИМЕНА В СМОЛЯН~КАТА ТОПОНИМ.ИЯ

. ,.,

.'. Ка~;гс~-- имI~~реД' в йд," че :~6йви.fат'.Г'с~од11н'ска . околия п'очти д~/ iтьл~ тия ·\; спадала къ"м . Вйзан.тиikка;,а'•i{мперия и 540 гЬдини "е била турска про винция,"забелёж1т;ле· н е ' фактъ~r~ ,че въ_рху територията на ·iгёiзи' пл'ани·нски· край чуждliтё' мес'iни -·им~н~ "за'емат съвсем·~незначителен· дял~ 1Само· за ' съ:· по'ставка '' iю този 116110,ц . ще · сvпбмена, че в бившаrа·" Ям'болс'кJ ' околия, къ.: 1

дето' съм събирал т·оп_онимичен ' ма1гериал, в 1 ~яkои сёлища турските местни имена достигат до·-1 300/о

b'r

, общия еброй, 1 ,~эащото в :-тази· ·\ -плодородна 1 1 тра;

кийска равнина почти всички ,. сел_а са възникнали ; около бивши турски , чиф

щщи. В ,Смо·л_янск_о r~щ,нимн!fт.а -, ни r:9BQPI:! . по кате~<Щ_~':!~Н . !f11ЧИН, че , :rук не е -~ма:719,, мас~~р1 , ~а<;елва~е ~а r;?рци

,'." }Урци ,.11 ч,е . · са оставили

се задържали около две столетия - и

турс'ки '· -местни ·названия . . ~

,1~~·;;i)·1

\~'

,".1.}\\~\·~~1,

.~1:,,

•\ , ,,,,

)'-

'· • '..i:t.'...

;.1;:-.. t

, '.c\l ....J·,,'• ,\,• ,\ ,, .

~-\:.il'~~;,) i }~~

'>}'',

следи

' , _,,. :··-\1._1·,

.,. ,}\ \'.J'(•I •,

~~инст~ени . юруцитt

,У·\,· ... ,·•

неголям

с~

брои

... , ,•·J;

·1\f1IJ !J..:-_

_Турски

имена

иzлю•t, кантарьд, карнirл, картол, кавур,

крив,iло, кутел, кузня, кукла, кj,да, кус, лаг, лъг,

Най-много турски имена се срещат около Смолян и с. Момчиловци, защото тук са били обита.iiищата на овчарскот·о племе юруци. · . _

а) Имена от готови лексически . единици: .Jlйдолу, Ардаzилъ, Jtталъ,

,_.

маклtiще, малчинка, матруна, метtiл, мдрзьо, м.равtiлник, - м.уzла, мук рош, м.урzавец, мустелitв, новак, новина, обел (срв. вдм.бел; въ6ел), обйлоz,

община, ограда, околчаци, опдленик, ореше, орлане, осйч,е, осйка, осйще, острец, острfща, отвддна (прил.) в МИ Отвддна _авлйя, отсддно 'отсамно'

б) Двуосновни: Деве бурун, Домi,Jз алан, Енък мандра, Ескй мандра,

r /

(в МИ Отсддното), падало, падtiна, паднатак, пазлдк, пазлач.ища, па· лаврдвам (rл.) в МИ Палаj,рово, панч,др, панчерьд, панжура, панчуzа, !fа

Ешек кул ак, И,нарет дере, Кавzалъ. бурун, . Кайн кедйк, Капаклъ бунар, Кара бурун, Кара кранта, Козу баир, Кору дере, Кору чешме, Кузуятак, Курбан epli, Мезар кедйк, Мурд_д каб_д, Пазар йрлу, _Сар бурун, Саръ баба, Саръ боба, Тоз бурун, Топдл каба, 1 Тюлю тепе, Чил тепе. Гръцки ·имена r г~udl , \ \:; _. · :, ( . rl' § 95. ·от близо 14 столеrия - Родоп·ите са · съседи на Гърция и въпреки тсвз влиянието на гръцкия език върху родопската топонимия е нищожно.

В Смолянско специфично гръцки имена

няма.

От

ните имена: Авлйето, Авлtiите (3), Авлййките,

пратйлник, паражйк, парженак, паршй (rл.) в МИ Парtшiцното, пастале, патдто, патетарник, пещеник, писа, nitcoвo, плавило, плавtiще, плаdнйще,

прйпор,

см.дква,

Други ' ни

• представят

•

скок,

солище, спуза,

сланец,

средок,

сланйк,

сляталь,

средоче, срдщу,

слой,

срдщувица,

трМище, тур, тьдвно, тьднко, увес, уzарница, упор, урва, урова, усад, фой1tак,

фрi,lчка, хайка,

харлаzдн.1 хлдв, хралуп~, храхор, хубча, ~ ?'улвit.на, ' холевйна, ч,е'рнелка, 1f:ерн.ок, черноч.е, често:~; !:f,ecinocep, чуч, чучка, чучур, иtавар, шафран., шМка, шиплдк, шдша, шум.лдк, шум.як, щdрбило, яз, ялдк, ям.а, яло11ица, яр, яс-

родопски диа

лица и ' др, 1 ,.,~ •

ница, вдщка, вьбел • (вдм.бел,'. ·вдбел.-1 обел),~· въз· 11(ваз във Вазрдка), въпа,

см.6рч, сок,

усе__дище, усип, усойка, · ·усой, ухловица, ущйна,

пас за бълrар речн·ик интерес бдр~т, бp_if:{1-0, валта, , вдтер

върiпол, върzулка (варг/11ька);f 1 въртkа (вдртк'а), вьриl (вдргаj, вдса (оса), в6лха, 'ганчар: ~армада: гuлi~д,"zен,zер, , zладина ·(глатница), гора: zдрло, zорнина, граддт, гр/ииище.'Jр~дйца, 'грам.а, грЬхл/о, груха, zyito' (zуна, гу!fО), дабй.'<а, дарвихце, дребак, дубрава, дуня, елдк, есенище, живак, ждрда: ж1iбра, за ( = зад в . МИ · Забдрце, Заборч,ека), занога, заив, запор, засек,

прозарник, . прдлетник,

сурндлка, сухар, сърпйч,е, тараньдт, тарнд, теклен (qрил.) в М!1 Теклен дол, . Текленика, _ тйкла, · тикларник, . тджета, топило; тотнева, трап,

по - долу, са отпаднали

типични

пробйтник,

старгач, стърн, стенд, стеньд; сток, сторга, странд, страски 'освежи

01' акт1;1вния рё~ник · · на L•яаселението, ' значёниет<:»,, им11 е , избл~д!!ЯЛО И ~е се местните хора.

присой, . присдйка,

телни' (прил.) в МИ Страски kбалки, строган, острог, студенец, сугdрно,

§ 96. Смолянскияr говор е съхранил интересна и ценна старинна лек сика, която е намерила широко отражение в - топонимията на района. Зна

от

пожарище, поличка, попрелка,

петьд, jJecкa, речани, рис, ровница, ровнище, рджище, рдпа, р6пка, рупинд,

лектни слова,' ' които не се срещат в 'други говори. Според ёкаrа историческа · диалектология · и·• за бъдещия ' диалектен ,1 представят следните ~~рицателни: баруга: ,"бpp'tll!ff!r .· бqр_йка, бр~кuна, . брус, · брус~цк. · бруr,нйца/ .. бучjl.ка, бьрце · (бдрце),

npticaд,

рупа, ·садина, синура, сit.рещица,

Имена · от старинни и редки български,, думи

разбират

пожара,

распад, разпдть, разсадище, раст юво, ранница, растаник, рът (рат6), ре

Долен друм, Врйса (10), Врисапi ' (5), Карддлника {7), Карддлниците, Спй лата (3 ,1• От гръцки родови и прякорни имена са Ml1 · Аплуцко, Доксе

чителен брой от нарицателните, които се изброяват

МИ Подшйлен кам.ень,

пун'жа, пусiщ -пченйчище, ражii.ща, разбитник, развальд, раздал, разкол,

гръцки· · заемки са след

побит в . МИ Побtiт камень, подвие, подграде, подшйлен (стр.

прич.)

прашйща, превал, прдслоп, прдслопчинка, прдспа, прйкопка, прикупка,

Билkнска авлйя_ и в още

вото, Зонюското, Мдвровото, Марулево, · Марульово, Спатилатско.

плаздт,

- парн.ар, порнар, поседялка, посек, посранко, п6ток, пдтьч,ек, пдиtка, правец;

9 ;двучл., Авлйята (20), Алйчето, Агязмото (2), Друма (6), Друмат (2),

лан, ланта, ла~иiца

:лопух, . лочка, лъжа, льдтво (в МИ J/ь6тви дол), лютдк, лютиньд, майка,

Доган, Инлюкя, Кавгалйята, Каздлката, Кайнаржа, Караиlш, Караманжа, Каркдма, Кдрлак, Каршuлi, Мазалдка, Mycakma, Нажека, Пандажек, Пашмаклъ, Пашмакй, Сарйка, Саръка, . текйр, Фазлъка, . Чепелжик, Чепелжйка.

(лъчица), лдв (хлев), левец, левища, лдпо (в МИ Лдпоско б6рце); леса, лесд, летвец, лдтница, лдтничище, лещдк, ливддчинка, лtiстник, · лом,

Бабел, Баблон, Бuллtето, Богаре, Бугдре, Газмарете, Гелгьдта, Гершlта,

кокуда, кдлка, кдлка-

тина, компйр, ком., копак, косйник, кдтара, котли, кочднь, кочина, кдч,ур,

почва, от имената, възникнали на българска почва от турски заемки, защото за много от тези име11а може да се · приеме, че са заемки в местния говор.

кавурин, качемак, кtiсалка, кt't

селе~, клабуч,, нлддня, клокотнitк, кдкор, кокоm,

§ 94. · Трудно е да се ·разграничат ясно . имената, ·възниквали на турска

· .,.

·•

· .-.,

Имена с н~cUZJIPHlJ етимология

., • .

r: ' -

,. ·.

. •· ·

§ 97. Арш'lдина, 'Баблон, Sабел; - Беклййца, · Буzаре, Боzаре, Булайр,

Варлера, Газм.арете, Гачзурска· ~ахал6, _'Г~рздв_ица, Грухата, Гулян, Кавуртак, Калам.j,нско, Карам.уш, Mycakma, Па ражtiк, Пашиакti, Пашмаклъ, Першен, ' Питан, . Строzан, Тджета, ТъДурсавица, Елеханово,

жета, Тъжен.е, Учм.е гарга, Хазарйново, Холзата, ,Чеi:тосер, Четдк, Чи-

ч,имйрово·, Шенгавелово, Ючур.

' 91

Неясни

...

имена

названия в старобългарската епоха, те са претърпели изме_нения в морфо логично и фонетично отношение в зависимост от развитието на старобъл

98. Алалуzово, Ар.мульд, Бдлшен, Batiк ола, Варлера, Газмарете,

гарски към среднобългарски и

Гулятско, Дждстене, Дрдльвица, Дрдховата мандра, Дюрмете, Забур това колtiба, Завашtiята, Каламунско, Качелъка, Карамуш, Киишеч, Ко

Хулвtiна, Хунzя, Чекека, Чеплетен, Чеплят, Шампдра, Шанzобар.

новобълrарски език.

В §

96 съм изброил

около 400 нарицателни имен.а, които представят старин .ни или редки диа леК1:ни думи, легнали в основата на много МИ. Много _ от тях с.а отпаднали от активния речник на населението, не се Rазбират от · него, защото вместо тях в по-ново време са възприети други български думи или турски

падан; Котубят, Кдцарица,' Крукулне, Куркутьово, , Лекане, Репетьд, Пехлtiево, Терженете, Тибдлско, Фазлъка, Харлаzдн, Холвtiна, Халевtiна,

нимия, съществува.11а преди идването на турците. Доколкото е имало местни

заемки. По този признак за

старинни можем да приемем имена като Вд.•t

беля, Вдбеля, Обеля, Глатница, Вдпата, Гора в МИ Равна гора и др. Грама, Гумно в МИ Рджена zуна и . Старото zуно, Ждрда в МИ Ждр

,. \: ИЗВОДИ

дева барчйна, Зан.аzата, Запора, Кладня, Кд1,tа, Капака, Кудата, Лаzът,

Лаzдт, Ланпiата, ЛJва (от хлевъ), Левец, Летвец, Лдма, Мардта, Мук

рдш, Oбtiлoz, _Окоl~чацu, Падала, Плаза, Подвuс, Пддzра де, Правец, ПрJ

1. Брой на · имената .'~ Общият брой на местните имена върху тери торията на бивщата Смолянска околия е окqло 5000. В сравнение с Ма дан'ско, където Г. Христов . е ~аписал 9170 имена, те са с о_коло 40% по

малко. Основна причина · за тази ~ немалка разлика

сло~, ПрJс.лопцинка, , ПрЬl}олянка, · Пptinop, Прдзарнuк, Pynu,de, Рупката,

Сtiрещица, Сланt~ка, Сланецко, Спузово, Стоката, СтрЬzан, Тджета, Увес,

в , местните названия . на

Упор, Усада, Уседuщето, Фручката, ХарлаzЬн, Хл§ва, · Храхор, Хулвtiна,

две_ съседни окол_ии е .-.,по-малката раздрgбенос_т . на , имqтите , в Смолянско, където в недалечното , м~t1ало в це,~трал!:!ите_ селиrда Смолян . (Пашмакли),

~айково, Смилян, lv\оrилица, Арда, _ Турян

и др,

Честосер.

внимание

местни турск~ _, и помашки

първенци ·са владiiли сравнителнЬ' големи площи обработ'ваема · земя, гори и

zобар, които вероятно са останки от старинни имена. При нашествието на турците 'в Родопите и по-късно при масов_ото помохамеданчване много стари села са били опожарени. Жителите на т'ези села са потърсили убежище в

ливади. Достатъчнсi ''е ·да споменем братя ' Агуu'iеви , от с. · Могнлица, които

са притежавали · ьkоло'\300 дi(а ниви и

soob

дка гори. Същото може '<:ца се

каже за Салих' ага . в Пашма·кли, кЬйто освен · големи , площи oii:'oлo самия Смолян е имал яифлик в с. ,Турян, J<Оето ; е възникнало , именно около бив шите чифли_кчийски постройки. !jaij-ceтнe , трябв,<!, да_ 1 споменем .и юрушките владения __в „ С_молянч.~Р, защот9 1 _ юруците са 1 ~ r;ос_подствували дълго . време върху цели планини и '(а ост:~вили _ следи в топонимията на този к_рай. Във·

[

новоосновани селища· или колиби, намиращи ·се в техни имоти около ста рото селп. · Според пр·еданието голяма част от махаличките около сегашните· централни

селища

водят

началото

си

именно

от

ония

Старите обиталища населението нарекло просто Селuще Тези МИ следва да се приемат също

за

трагични

(10),

старинни и като

времена.

Селището

(9).

свидетелство за

в·ръзка с' това : да ··н'е се ' забравя, че до 1912 r . . _Смолянско е ' било в преде.: лите на: Турtка'та империя и 60-rодишен свобод'ен жив·от е малък период; 1' за да _се отрази чувствително' върху топонимичната система. · • ,', 2. Е- з 'и к о в a·•·g рина д ле ж но с т. Малко ще да : са , околиите като Ма-

,,,,,,,,.,, настъпилите на времеrо принудителни . разселвания. Нема,11ко родопчани по ' 11""•Ч)/Э~ време са напуснали родната 'планина и са потърсили спасение на

нала на бълrарсI<~ по<Jва. Тов_~ е забеJJежителен факт и той ни - говор}! убе дително, че _ тук ~/1~!( gосе.l!_ване.тр щ1, ,, С.(!!l~!J.нобълrа.рите_, ; не ~ ,_,има1!о, други народностни rpyпjf, .От ( записаните ,4894 име·на сам·о 74 са специфично /У.Р

наречие. За лични впе-.ц;.11ения от говора на жители от тез11 - родопски села

дан ска и Смолянска, .в , които :цялата

еки: а· ок'оло' 360„ с~-'-обр~зува'ни

топ_онимия е ,.българска, ,:r. , е. възник

'?N ': ~урскЙ 'заемки,

~·ато бахча; дере/ кале,

/(ЪlUЛа, сал'хана, -'ч)iфлuк; харман. 1··и _ др.~ В- това ' число немалък брой . бъл~

От посочените в § 98 като етимологически неясни заслужават МИ Армульд, Ждтарица, Харла~дн, Хунzя, Шампдра и Шан

rарско:турс'ки: ' i<a'to · гладн'ат'd · }Ыiрл'д;· Писано кал'е} 1 :•стар'ii'ят . • ij,вать: Узун барчйна и др. Гръцкият език е представен само . с няко·лко · заемки, ра;'!nространени в почти всички селища: Аzяз,но (2), Авлtiя (34), Друм (9), Bpuc ( 15), Кард§лниi?.(8) ' и' 'др." o? ()пo:'rioвtl време " е\'.италианската заемка · бандера.' От _ траю1йски произход с~ Apda ~ може би ТЬжета t-и .Пжене. Нея~ни зас~i-~ са _19, а ' с\ ·н~сигур~а' етимолЬгия ' 22. . ·' ,. :.\\ · .~ : ·: · 3. ' Стари н н ост • 1 ii ,a" им е_н ·а т а: •··Трудiю·,_,е - д'а се дока~е'- кои·· имена кога приблизително · са --възникнали~ тъй като не разполагаме с \ никакви кни жовни извори. Липсват .\ всякакви данни {,за топонимията· . на . този район в предславянско време. Единст~ено името · Арда ." ни напомня за древните траки. С положителност не можем да говорим дори и, з,а славянобълrарска ._тqпq~

вярд- , ~, ' '·lii\J?Oднocт в източните склонщ1е_ на Странджа планина,

бившите

МалкотЪJ.i,. ,..,,r,кц и Бургаска околии. Предriолаr11 „се, че те са се заселили в отделни села и ::,..,,,rvQ;~,1(начин··с-~--з·апази:1и-редица особ~е.о_сти от родопското

в Странджа планина ми е

1 \lvf)DИЛ

д-р Трендафил Граматиков, който преди

около 30 години е бил ЛРКар в 1~~11акли (сега Тополовград). Бъдещите

113-

следвания на те~и от~омки от родd1, ..«ото население биха открили любопитни подробности от езиково естество. . , ·

4. Топонимията и _ помохамед_ анч ·в ·аче, то. С въпроса за про

изхода и нар_одността на помашкото население в Родо 11ите много - се е зло

употребявало от заинтересовани среди. Обаче топоним·и·вч и

отчасти ан

тропонимията в чисто мохамеданските селища са ярко и не'6споримо доказателство за българския произход на помохамеданчените родопча·нн.. .

В проучения район се срещат три вида селища: чисто мохамедански чисто християнски и смесени. Като се изключат съвсем малкото турски ~

гръцки Имена, за които се •говори в точка 1-ва по-горе, "цялата географска терминология, разглеждана в развитие, е дело на едно население, говорещо

чист български език, · следователно население, което е част от · целокупната

българска общност" 1 • Ако населението не е от български произход, как бихме могли да си обясним обстоятелството, че в чисто мохамедански се лища всички местни имена са български? Световноизвестни учени езико

веди, специалисти в .областта на ономастиката, като Макс Фасмер (Берлин)

част · от имената в Смолянско водят началото ·си от времето преди помоха меданчването. Със сигурност това можем да твърдим преди всичко за ония

са разгледани културно-исторически

чиято

основа

сега насе.11ението

не

лежат

старинни

познава (срв. §

96,

нарицателни,

значението

на

където · са изброени около

които

400

та

кива нарицателни).

5. М е с т н и те им е н а в _ по м о щ на и стори ята. Друг раздел от нашето изследване хвърля изобилна светлина по въпроса за народностния произход

Н1'

помоха11_!еданченото

родопско

население. От записаците общо

4892 имена 1100 § 62-71). Те са

са възникнали . от лични, родови и фамилни имена (срв. пряко отражение от антропонимията на сегашното насе ление и няколко поколения преди него. Според исторически данни помоха меданчването в · Средните Родопи е било извършено · преди около 3ОО · го дини. Сведения за това са запазени в • Исторически бележник" на свето ·горския монах поп Гриrорко, който датира това трагично събитие с 166i r. От записаните 1100 посесивни имена 605 са чисто български, в това число над 300 в чисто мохамедански сел.ища. Като имаме пред вид, че след _ по мохамеданчването населението носи турско-арабски лични, бащини и фа · милни имена, логично . е да направим извод, че тези посесивни местни наз вания, или поне една голяма част от тях\ трябва да отнесем към времето преди помохамеданчването. Друго приемливо обяснение за . тяхната поява не съществува. Някои от тези имена могат да се свържат със съществу

ването на · малък брой български фамилни имена

всред помаците. В Смо

лянско съм записал около 400 такива фамилни имена, а в Маданско около 260. Последните имена са разгледани в статията ми .рълrарски фа милни имена на помохамеданчени родопчани от Маданско". 2 Антропоними_u-

на

за

да

не

дразни ухото

културно-исторически имена,

на новите

мохамедани.

сведения. В

които

45-59

хвърлят светлина върху

земеделието, скотовъдството и редица други дейности на родопчани в ми налото. Ще настъпи време, когато историци и икономисти ще обърнат поглед към оня период от историята на Смолянско, когато хората са жи вели бедно и примитивно, когато не е имало модерни шосета и моторни превозни средства и този край е бил изолиран от света. За това далечно време ще ни подсетят имена като Новото, Лома, Пожара, Опаленика,

Парженака, ТрJбшце, когато родопчанинът е водил борба с природните стихии за овладяването за съществуващите и

на

орна земп_.

за

формите

на владеене на земята,

изчезналите земеделски култури, за появата на

фите и тютюна. Голям

е броят на имената,

които

карто

възкресяват времето и

дей,ността на овчари и тьджки кехае: Над 260 имена ни напомнят за мандри и кашкавалници, за пасища и стрижбища, за обори и колиби. Воденици и бичкии, тепавици и , чаркове, стари международни друмове и стари рудници, крепости и ражение

градища, проходи, ханища и мостове

в топонимията и тя

всичко

ни го поднася съхранено за

намерило от

поколенията.

8. Език о в и о с обе но с ти. Многостранно е значението на местните имена от Смолянско. Покрай другото те представляват ценен принос към изучаването на смолянския говор. В дял втори -· Езикова характеристика на местните имена от § 1 до § 23 са разгледани подробно фонетичните

и граматическите особености на имената, а в §

24-32

са проследени строе

жът на имената, топонимичните наставки и пр. Този раздел предлага ценен материал за диалектоложки наблюдения 1:1 обобщения. 9. И стори че ски бележки за с ели щат а. В дял първи са да дени кратки исторически бележки за всяко село, селце и махала. Читателят

чиловци, Славейно, Левочево, Чокманово, Пиr•лица, Бостина и . др., съще

вете,

днес още в окол110стите на чисто християнските се-!';'f..ца, като У_стово, Мом

50 параклиса, които · носят nмената на различни християнски § 60). По аналогия тррбоа да допуснем,_ че в изцяло помоха села · в Смолянско ..i около тях преди изверяването също ще

ствуват около св~тии (срв. меданчените

да е имало църкви и пар~"'лиси. Тяхното същест~уване се потв?рждава п_о

Извор

не бива да очаква пълна и изчерпателна история на отделните селища, за щото в това отношение нашата задача е била ограничена. За топонимич ното проучване на Смолянско беше от значение да се проследят, ако може,

Имена, к,оито отразяват разрушени църк!'µ ·• парак лис и. За да стигнем до верни изводt1, · необходимо с ~----- 1:пом_енем, че И

ният материал за Смолянско ще се отпечата в отделна статия.

е отстранен

.светията,

имена

имена,

{

села. Освен имена с основа църква, около мохамедански села се намират и м_естностите Аленка, Kocmadtiн, Спас, Илtiнден, Тддоровден, от които

и Владимир Георгиев, са доказали, че най-консервативните словни елементи

са именно местните имена. Следователно можем да приемем, ~е голяма

релиtиозни tържества, ~а които са участвували и християни от близкит~

неоспорим начин от... спедните ~естни имена: Черк~ище, ._ Черково, . .Черкg вище, Черкдвнияvе чучур, Черковно, Чдрква (4), Чоркмта (9), Ч6рквите, Чдрквичl(аmа, Чдрквище

(4).

Всичките тези

възникването

които

на

са

селището,

дали

имена

първите засепници,

на

махаJJите,

дележът

масово

по

махали

заселване

родо

изселване

други събития, които са били от значение за топонимията. Към повечето

мохамедански села, ··като соча по-старите родове с турски имена, дава!,{ и български родови имена на мохамедани, които имена са твърде интересни както

от

езиково,

така и от историческо гледище.

местности се намират в зем ·

лища ю1 мохамедански селища и ни говорят за съществувалата някога ши·

рока мрежа от религиозни християнски обекти. В повечето местности и днес още

има

следи от сгради

от

споменатите

по-старите жители твърдят,

че на някои от тези места до неотдавна са ставали събори с курбани и 1 Г.

Христов. Цит. съч. , с. 127. XVI, 1968, с . 135-140.

2 ИИБЕ, ки.

1·

говора аzдл, агъл 'зимна кошара, от тур. )

af1l

r,_)

(РР

Агблкат -

от агdл 'кошара'.

Умап.

Аrоското обширно ·място с ниви и пи вади ЮИ О, Уст. Бивша собственост

[

РЕЧНИ_К-ПОКАЗАЛЕЦ

Агупсната махалс\

,. ,

-, НА МЕСТНИТЕ ИМЕНА В СМОЛЯНСКО* r :-·

...

;

растителност, стопанско значение · и пр. Дадени . са ' и_ приблизителни про~ странствени данни. Всички . втори'. съставни · части на двучленните имена са

;;:

отбелязани с малка буква· на азбучно място, сл_ед което пак азбу'чно с·е из реждат случаите, в които се срещат. По азбучен ред са подредени и съ-· кращенията на селищата след еднаквите по форма· имена. Цифрата след името посочва §, в който е разгледано.

J . :,

мият,

11. Черна над Смол, бо ' Гуд; 6)СЗ I Кок; 7)11ивада Ю до Епен; ,,1'"' рова гора, СЗ Смол. От ЛИ Аба 8) пивади С О,_ 3 Крем; 9) ниви с 1, 5 Лев _; ;, ,·••·"'' 1 дин Абедин. - 63 1 10) градина в . Мог; 1 IY пивада Ю. ,0; '3 Авлието - ниви ЮЗ 1 Кут.' - Събнр·. от Мом; 12) ограден _ имот Ю lJOд' Момч; авлая. 18, 46 1-~) ниви и пивади С О, {~ ,Ло.Ь.'в; 14) ниви Авлиите - 1) 11ивада ЮЗ 1 _ ГВn-; · · 2-) orpa- ,..... ---· Ю · 2· Райк; ···I5)' нив!l' на ск11ор. С над .дена пивада ЮЗ Q,8 . ДФат; 3) нива З О,_5 Раж ; 1~) пивади• 'и" ниви С 1 Рк ·;. 17) ниви Уст. 46 в Смил ; 18) ливада в Cмoil; 19) нива в АвтНlките - гора Ю 1,5 Бdрутин, Ар. ' - · Среддк, Ар ; 20) пасище в Тур. - 46 Умап. чпен. мн. ч . от авлая. - 46 ·,· аВЛИЯ 'нива, HIIH IIИВада, Оградена СЪС сух 1<а-· Аврамовото - ливади - до Райк. - По ЛИ Аврd,н - 18, 62 J · • менен зид', синоним на МИ Оградата, 1) чешма в Аврамо от тур. avl1 'двор', а там_ от ,... гр. •av).~ . Аврамоската вода ската мах., ПСер ; , 2) в Барчинската мах., 'двор, дворна ограда'. Поради стръмния Чокм. - По РИ Аврамов. - 86 терен във всички родопски сепища много Аврамоското - нива И О, 5 Момч. - 12, ниви и ливади са оградени със здрави 64 сухи каменни зидове ·за предпазване от Аговото равин пив~ди Ю под Тър ; добитък и гпавио от свпичаие на почвата 2) ниви З 3 в мах. Есеиищ~, Тур. - В при поройни дъждове. Вж.: Билянска, говора dго 'бате ; обръщение към по Горна (2), Гдрната, Ддлна (2), Емар възрастен човек (всред бъпr.-мохамедаии)' ска, Метьоска, Отвддна, СрJдна. - 46 (РР 122), от тур ata 'господар, 110-rопям Авлията - 1) нива Ю 1, 2 Ар; 2) ливади брат'. Тук прип. от azd 'господар'. - 62 СИ над Вв; 3) пасище С 1, 5 Габр; 4) нива СИ О, 5 ГВп; 5) пивада Ю 2 Агблат - ливади З О, 3 Лев. - Място, къ

По-съществените поправки н добавки на

прави скоби

[ ).

пасище З О,

Рк.

дето

имало агi;л

'кошара

редактора .на тая част (Й. 3.)

за

овце', в

са оградени в

до Мом•r. В говора

ковита

Абадински дол -

[

·_

творен извор, на който 'идват болни да се

,.1.

1) част от ПСер, на 2) част - 63,

- 63, 70 · Аrупсното 1) нива в Ар; 2) нива ЮЗ О, 8 ДФат; 3) ливади 3 до Момч. 63, 70 Аrупсната вода чешма в Буружицката махапб на Лев. - 86 Аrупското блато пасище край Долната махалб на Тур. - ·86 · Аrуптинова колиба ниви в м. Хажlщкото СИ 3 Момч . ....: 70 · : Аrуптите - ниви и ливади в мах. Есеиище 3 0,5 Тур. -:-- 70 Аri!змото 1) бара със 'светена вода' до църквата .Св. Георги• в Габр; 2) чудо Агупсно

,'-

селена · с 12 семейства azj,nmu ; от Тър, в която живеят цигани.

1 · 1·

, -,. . ге:ографския '.~\ . ~ . Всички МИ са снабдеtfи с кратfи ·характеристики·. за :вид,

на турски първенец в У стово. Сега за строено. - От Агдвското, от прил. аzдво с нает. -ска. Вж. Агдвото. 12, 63 Аrупна ниви Ю 4 Равн. В говора агj,пка 'циганка', агуптин 'циганин ковач', azj,nmu 'цигани, дошли неизвестно кога от Египет', оттам егюпти агуп ти. 70

Четвърти дял .

светена

църква', от

Адажиевото

rn.

вода

при

агязмо

'ле

манастир

или

ауlмµа, ·свещена вода'.

ниви

3 0,5

Подв.

Адажаев от Одаджаев с

По РИ

акаие, Пр от

тур. odaci 'разсилен, прислужник', срв. Одажа:!ско в Мадаиско. 5, 62 Адемовата бичкия ливади и гора в м. Иноrлово, Спав. По ЛИ Адем. - 55 Адемов врнс нива в Речани, Ар. - 87 Адемовото 1) ниви Ю 1 Ореш; 2) па сище С 1 ГВл. 62

Адемската дерьб - ниви край дол, ЮЗ . Кошн. - По Пр, РИ Аоемов. - 86

0,5

Адемчиното ливади С 0,5 Подн. Прил. от Адемица Адемца 'жена на Адем'. -

азмак,

-к

+ -ек- =

цк

говора.

Азмаче ливада край малко мочурище до Гозд, Ар. Умал. от азмdк. 72 Азимовото ливада в Мог. По ЛИ Азим. 62 Азминино нива край ГВл . . Прил. от тур. женско име Азмана. 65

96 7

Местните имена в Сиолянско

гора, пасище С Кут.

От· на-

чално Мечи дол, чиято първа част е пре ведена на турски, а втората част е форма

на турски изафет, както Петре долу, Рdдне долу. 94 · Аilръка· ниви С 6 Момч. В говора ай р'ък 'трева троскот', срв. МБР 317 и Хр, мад 132. - 94

Аilшина вода -

дол и че·шма край Сеп . -

- 88 1) ниви и ливади, СЗ I Рк; в Мог ; .З) ниви край ДВп. -

ПрИII. от ли Atlшe.

Аilшиното -

2) ливади 65 Акушет стръмна

гора, СИ Кут. От акj,1и окуш 'стръмнина', от тур. уоkи~. също, , чрез акане. срв. Окуще, Окj,шет и Акушет в Маданско (Хр. 262). 10,

5 45

АJiаварсно - пасище С 2 Крем. - От Пр Алавар, дейотирано от Яловdр, което с акане дава Алавdр, срв. Алавdрско и

Яловdрско в Маданско.

10; 63

Алалугово - нива Ю 2 Смил . - По изч. РИ Алалуzов · с н~Jrсна · основа. • -' 62, 98 Аламидере старо име на с. Полк . Сера: фимово, вж. спедващото. 94 · .

Аламидерсна дерьб -

Апамушница,- която

горно 'течение на

пресича

ПСер.

- -'- ''

Прил. от Алами-дере, вероятно от на чално Алмал'ъ-дере, тур. alma 'ябълка', alma/1 'ябълков' + дере. Може да се свърже и с тур. yalam 'пасище' = паси щен дол 86 Апамоско пивади до Слав. По РИ Аламдв, срв. Заимов, Заселване 233, който извежда СепИ Аламдщи от ЛИ Алам, начално Ял·м1, от тур., срв. yal1m

'пламiн;.-почит, сериозност', с дейотация на бълг.

почва.

Христов,

Маданско

отнася Аламощи към тур . пасище, летовище'. 63

Аламушница

п.

Арда,

yayltlm

долно

132,

'лятно

течение на

Аламидерска дерьб, която пресича ПСер. Вероятно а

от

тур.

alma, elma

поради · склонност

към

'ябълка' с

пълиогпасие

родопските говори+ нает. -уш + -ница, срв. р. Кдтлешница по Котел (SalamЬaschev, А., Die Flussnamen 87). 81 Апенка горист връх Ю 2 Тър. На този връх

Азмана ливада, отчасти мочурливо, до Мог. - От азмак 'мочур', от тур. azmak също. 72 Азмацното ливади до Спав. Прип. от

Аilдолу

'121). - 51 ниви до Средбк, Ар. -

преди

помохамеданчването

имало

параклис Св. Елена, в говора Алена< Елена с акане, умап. Алёнка. Вж. тук Еленка. 5, 60 Алиагово ниви -.. 0,5 Сел. Имало е стар род Алигдвци, от ЛИ Ала azd. - 62 Алнбеilската бичкия в м. Чифлика, З 1 РаАк. По РИ Алибеевски. 63

Алиговсна махала към

Ардинска

г6т. -

Алиговска

махаличка от

община,

старо

7 къщи

име

< Алиагдвска,

Ла-

nрил·

от Ала ага, с отмет на ударението, от начално Алиаzовски, вж. следващото. - 63

Алиговско

ниви С до Алиzовска, Ар. -

Алиевска махалб -

. щина Арда. По . РИ Алиевски Алн'евска р~ка - пресича Средбк, Ар. 86 Алиева могила - висок връх с млада борова гора, СИ 2, 5 Елен. - 26, 62 Алиево !) ниви и ливади ЮИ 4 Нв; 2) ниви до Кут. - 62 Алиевско - ниви срещу Сив. - 63 Алиi!ско нива Ю 0,5 Бар. По РИ Алilев. 63 Аличевско - ниви и ливади СЗ 2 Смол. -

r [

По

РИ

Aлilй'lo.

Аличето -

'lemo,

Aлil'teв,

63 .

от

ЛИ

умал .

от авлия.

Алиюва бичкия Момч.

Or Aвлilй

ниви края Момч, според пре

Алтон Колюва колиба -

умал .

гора в м. ФоАната , СИ 5

данието купена от някоl! товар сол. 64

[

Алия,

ниви Ю I ГФат. -

Алиюското -

[

част от Ср едбк, об-

си Aлil за едик

ниви и ливад и СЗ

6 Уст. - По Пр Алтдн Кдлю, в говора алтдн 'златен', тур. alttn. - 62 . АлчАцко - ливади в Чамжас, Смил. - Прил. от алчак или or Пр Алчака, 'низък, под лец'. 63 Алч@цко - ливади Ю 6 Сив. - С преглас от Ачацко, срв. горното. - 63 Амузово - ниви и ливади, ЮЗ 3 Раl!к. По РИ Амj,зов, срв. Амузilново у Хр

Мад

134. дол -

Амузов Амузовско

[

l l

63, 64

Анастасоското

Анастасов.

д . Черна, Раl!к . .....:. 87 сега застроено място във Вв.

ниви СЗ Момч.

Ангеловската чешмьб ыах., Ар. -

По

в Самаржицкат2

По РИ Ангелов. -

·Ангелското - !) ниви и ливади С I ГФат; 2) ливади, З до Дун ; 3) нива, З 0,3 Пие. 63 - r. Анелюва кошара - нива ЮИ 3 Подв . -:Вж. Енелово кошаре. 51 Анилоската мандра - ливади С 8 в м. Ка с'ьмдере, Момч : По РИ Анилов . - 54 Аплуцко - ливади СЗ 2 Смол. - По изч. РИ от Пр Аплj,цки , or rp. &nloii, 'прост, естествен'. 15, 63 Аралока - ливади СИ до Момч. - От ара лък 'пролука, цепнатина', от тур. aral1k. 94 Арамазово - · ниви и ливади, С 3 Вв. - По Р.И Арамазов

з·аем.

98 ·

< Ярамазов,

yaramaz . 'палав,

Пр от

Годишник на Народната библиотека в Пловдив, София, 1927, стр . 295-298,

~родно със староинд. ardati, rdati 'тека, изтичам', rp. ae~w 'поливам' от не. *ard-.

Името е тракиl!ско. Вл . Георгиев, Бъл гарска етиМ<Jлоrия и ономастика, 33, смята етимологията на това име за твърде ве роятна .

голям извор, начало на река

Арда баши

Арда, 1 км от Ардии връх (старо име Юрт_а). - От тур. Ьа~ 'начало, глава'. -

т. е. Ардиио начало

Ардин връх -

тур.

закачлив, непоспу -

ново име на връх Юрта ,

· близо до Арда баш и, начало на р. Арда. Прил. от Арда. 65 Ардашлъ - борова гора СЗ 15 Раl!к . - От тур. агdц;/1 'хвоl!нов', срв. Ардашл'r, у Христов , Маданско, 135. - 94 с елипса

Ангелиевото - ливади, З 0,5 Тур . РИ Ангелиев от съседното Раl!к.

едно от големите селища в бивша Смо ляиска околия. Според <;:т. Младенов,

Армудина -

По РИ

шен ' , срв. Ара.назова у Христов, Мад ,

134. - 10, 62 · Арапският мо~т - ливади и градини СЗ до Смол . По РИ Арабов, . от Пр Арапа. 63 · Арапско - ливади в Градинска ре'ка , Mor. 63 , · Арда - !) де~ен пр 11ток на Марица , дълга 241, 3 км , извира в мести. Арда бащи. (на I км от Ардин връх, старо име Юрта); 2) селище в наl!-южната - точка на Смоляиски окръг с 493 къщи и 2010 ж. (1965 r.). общински център на 10 махали,

ливада Ю I Раl!к. -

Вероятно

от Армj,дина ливада, от диал.

ар,нj,да 'вид едра е сеnиа круша - плод и дърво' (РР 124), от тур . armut 'кру ша'.

-97 Армульб - връх, борова гора З 1, 2 Габр. С неясна основа. 1.8, 98 Арнаутската воденица - пасище и гора · Ю 0,5 Момч _ - По РИ от Пр Арнаут -ски заемка, от тур . arnavut 'арнаутин,

албанец' прен. 'лют, доглав', а там от rp.

отмъстителен, твър aefJav(~I'/, също. -

Арнаутската чешмьо - в Бост . - 86 Арнаутьово - ливада в Черешките , Mor. -

Арнаутски дол Смол.

Арпажйцко -

тур. заем.

л. Герзовица, л . Черна, З

нива . и 6 Слав. - Прил. от arpacik 'ечемик'. - 63

Арталдка - нива в Ровило, Тър. - От тур. ortal1k 'средно място, средбк', чрез акаие. 5, 34

Арчище - ливада краl! брало, до Кок. От арчище, увел.

от

'канал , водопровод'.

арк,

от тур . агk

Аршеновото -

ливада И 1,5 Хас. -

По ЛИ

Аршен Арсен . - 62 Аршеиовата дерьО - . в м . Аршеиоското, д . ояла, Уст. - 86 Аршеиоското - ниви ·и ливади СЗ 2 Уст. По РИ Арщенов Арсенов. - 63

Аръчковата колиба -

Пр

пасище и храсталак Ю 2

край Кок .

- . 62

Асаново корито -

Атманов, чрез акане от От ,нdнов Отомdнов. - 62 · Афузово - ниви в Чамжас, Смил. По Пр Афуз, тур.

haf1z 'коl!то знае наизуст 62 . · дхмедбашово - ниви СЗ I Кут. - По РИ Ахмедбашов. - 62 . Ахметьовото - ниви И 3 'до Сел. - По РИ Ахметьов от ;JJИ Ахмед. - 18, 62 Ахрянско - гора СЗ 1 Ар. ·,- По Пр ах рянин 'помак'. - 63 Ахряиското - !) ливади и борова гора С 8 Лев ; 2) ниви и ливади Ю 0,5 Пие; 3) па сище С 3 Уст. - 63 -

Ахрянска махалб

СЗ част от Горно Раl!

ково , населена с около 350 души българи мохамедани . - 63

Ахчийското - ниви в Ар. - По РИ Ах . чиев, Пр от тур. ah{:t 'готвач'. - 63 , Ахчилника

Спав. дето се

чия с ник.

ливади · и

гора в nл. Буруна,

В говора ахчilлник 'място, къ готви (вари се курбан)', от ах- .

на е т.

-ил-ник, както в

буд-ил-

По РИ Аянов,

ското

Пр от тур . ауап

управител', срв . Аll.н

в Мадаиско

в Севлиевско.

63 баба, вж. Саръ Бабел - ниви и ливади Ю 4 Ар. лечното минало околностите на са

валоr; открит на ЮИ,

Ю 2.5 мах. Градб, Тйк. - 62 Асанова р~ка - ливада в Речаии, Ар. - 87 Асанскн кОщи ·- пасище З 4 Mor. - Имало е къщи-колиби на рода Асанов . - . 26, 63 Асанчоско .- ливада в Средбк, Ар. - По РИ Асанчов от ума.п. от ЛИ Асан. - 63 Асикн,те - пасище в Марино, Смил . - - Ми. · ч. lот осика чрез акаие. - 5, 42 • Acollнa паляна - ливада СЗ 3 Mor. - От Осдйна поляна чрез акаие . - 5, 33 Аталъ - обширна поляна в пл. Балицко и ы. Ииоглово, Слав . - От тур. at alan · 'конска nо,,яиа'. - 94 Атанас .- пасище И 0,5 Стр. Тук е имало параклис Св. Атанас. - 60 Атанасица - ниви СИ 4 Момч . - От ЛИ Атанас с топон. нает. -ица. - 32 Атанасово пустеливо Ю 2 над Речица, Тър. - По РИ Атанасов. - 62 · Атипската чешмьб - в Ббрцето, ДВл . .:__ По ЛИ Атип Хатип + -ски. - 86 Атманско пасище до Mor. По РИ

корана' .

Тик .

.'знатен , първенец,

от

По ЛИ Асdн ага. - 62 Асаiювото - !) ливада ЮЗ I Mor; 2) нива

C,rp. -

в м. Попското , Ю 6

Раl!к. - - По РИ Аръчков , умал. тур. ank 'слаб, мършав' , - 62

Асанаговото -

Аюповото - ливади Ю 1,5 Mor. - По РИ Аюпов от ЛИ Аюп Аюб. - 62 Аяиската чука каменист връх И 0,8

били

любимо летовище

ските жители

;

на

В да с. Арда

краймор

тук са идвали на прохла

ден въздух различни хора и -според пре

данието смесицата от хора с

различна·

националност е дало основание местностт а

да с е нарече Бdбел Бабил, тур. Ба бил 'Вавилон' . Вж. също тук Баб лон . . -

94, 98

Бабино бОрце млада борова гора З 2 Кошн. - Вж. тук Б6рцето. - 65 Бабин гроб - пасище С 6 Уст. - 65 Бабинско - пасище С над ГВл. - По изч . РИ Бабuнски от Пр Бабин+ -ски . -

Баблон 1) махала към Смил.; 2) борова ' гора до същата мах . Вж. Бабел. -

112

Баберско

Ilp

ливади и ниви

0,3

Раl!к.

- ·

от диал бабер 'презрително названи е

на стара, грозна по външност и хар а ктер

жена'.

Баzров

-ски.

Багруското -

ниви . 3 4 Тур. -

По РИ

Бадаци .:._ ниви З до Смил. - По РИ Ба даков, вероятно Пр от диал. бадакам 'пипкам се, работя бавно' или от ~одак 'бодил' с акаие.

Бадюска махало част от Долно Рай ково. - По РИ . Бадев, вероятно Пр от

р м.

bade

'почетно прозвище

на

възра

стен човек, бате.'.

Може да се свърже и

ятно

от

с ЛИ Бdде, а то от Бъде

· вори.

преселници

Бадюското -

< БА\де,

· западни

веро

акави

го

градина край река Черна в Ба

дюската мах ., Раl!к. - 63 Баженерско - ливади С 3 Вв . - - Прил . от Пр Баженера от диал. беженdр презр . 'бежанец',

- 63 - ниви · З 2 Смил. - Събир . от боз. 18. 42 Базелковци. - ниви и ливадн ЮЗ 0,5 Стр. -

Баsе

По РИ Базелков, Пр от диал. базел бъзел от бъз.

69 .

Базелковска махало -

част от Стр. -

< д~бdк

от

Баsелковото - гора Ю 3 ГВл. - 62 Баsенбкат - пасище ЮЗ 5 Сив. - Базе-

ндк от бъз, както дабдк дъб. - 42

Базл~иковск~те ливади -

[

се

С 4,5 Слав.

По РИ Базлёнков, Пр от диад. базлJн 'бъз' (РР 126). - 64 Базб - бъзови храсти в Билянu11. Ар. Член. от бъз. - 2, 42 Базби - ливади ЮИ 2 Тур. - От бъз с член. -н. 42 Базбт - пасище С 8 Уст. - 12, 42 баир, вж. Голен, Кафелоген, Кузубаир. -33 Баире - букова гора и ливади 3 3 Тур. Събнр. от баир, заето от тур. bay1r 'мо гила, чука, бърдо' (БЕР 26). 18, 33 Баирово блато - мочурливи ливади С 8 Смол. 62 Баиря - ниви СИ над Смил. - 33 Баllрактарско - ливади СЗ 0,2 ДВл. Пр Б_аt1рактар + -ски. - _63 Баllрактарската чешмьб - в Слав. - 86 Б аllрямова вода сега микроязовир в м · Коритата, Стр. - По ЛИ Байря.м. - _87· Баllрямова ливада - до ОПаз. Т:ър. - 62 . Баllрямово - 1) гора И 2 Ар; 2) ливади в Смил. 62 Баllрямоска чешмьб - в Ббрцето, ДВл. В говора чеш.мь6 'чешма'. - 86 · Бакаржиllци - - пасище Ю до Смил. - По Пр Бакърджии, от тур. bak1r + -с1 'медникар'. - 69 Бакларското - ниви до Крем. По Пр Баклар -ски, от тур. bakla 'бакла, черен 606'. 63 Бакларската мандра - ливади С 6 в м. Де лilбрахомица, Момч. - 63 Балабаиь6 - ниви 3 2 Смил. - От Пр Балабак, събир. форма Балабаните, от тур. balaban 'едър, грамаден'. За завър

( (

шека

виж

тук

Брешнель6,

Ар.нуль6,

Кантарь6, срв. също диал. презрително гарчоль6 'гърци', турчаль6 'турци'. 18, 20

Балабанско -

1) гора до Смил; 2) пасище ЮИ • 2 Лев; 3) · ниви и ли вади краА Кут. - По Пр Балабtiн -t -ски. 63 Балакчицко - ниви в Хулвнна, И 3 Ар. По Пр Балъкчията,тур. •• bal1kt:1 'ри бар'. 63 Баливица - връх до Речица, Ю 2 Тър. По ЛИ Балия -ев-ица с ие и. - 32 Балиllски чифлик ..:.. ниви и ливади И 7 Слав. - 1lo ЛИ Балия + -ски. - 63 Баличова мандра - ниви и борова гора С 5 Момч. - По ЛИ Балич, или умал. от тур. Бали - Балич. - 62 Балицка гора - борова гора И 10 Слав. От Балййска от ЛИ Балия - 63 Балицко - 1) дол с ливада ЮИ 1 Момч; 2) ниви, Ю 2 Мог ; 3) градини, И 0,4 Лев. 63 и храсталак

' L

100

Ба лiщка дерьб - рекичка в Иноrлово, СЗ 6 Слав. 86 Балицко пожарище - гора ЮЗ 6 Мог. 63 балкан, вж. Хайтовски. - 33 Балталбка - гора СЗ Уст. - От балта лiж 'сечище', заето от тур. ba(tal1k. .. 2. 94 Баидерата - гора над Дун. - От бандера

'трианrулачна пирамида', в строит. 'скеля за подемник', заето от итал. bandiera (БЕР 31). - 61 Бандов дол - рекичка, . д Еленска, пр Гер зовица, Смол. По изч. ЛИ Бандо. 87 Банското ббрце - стръмна гора Ю 1,5 Кошн. - Прил. от баня. - 63 баня. вж. Г.дрна, .Гдрнана, Ддлнана Банята - градина в Смол до стара баня . 61 .' 1 · Бараково закелевяла гора СИ Сив. Прил. от Пр Барака, в говора барl'щ 'космато куче с тъмен цвят; изцапан, не . чист, неумит човек', от тур. barak 'нечист, мръсен'. 62 , бара 'изворче, оградено с каменни плочи', вж. Сала.мба1аоска.

•

Барата 1) изворче СИ 1 Града, · Тик; 2) извор, ниви С 2 Крем; 3) ливади, смърчова гора С 9 Лев; 4) ниви и ли вади 3 2 Рк ; 5) пасище и ниви ИЗ 6 ПСер ; 6) борова гора С 15 Смол; 7) дол, д. Черна, Смол ; 8) бърчина СИ 0,2 Тик. 72 Барrанско ~ пасище до Мог. - · По РИ Баргански. ·- 63 Бардаците - 1) ниви и л,ивади С 2 . Смол; 2) ниви до Вълчан, Смил. - В говора бардак 'вид синя слива (плод и дърво), (РР 127). 42

бари, вж. Данчови

Барибаково - ливада ЮЗ 1 .Ар. - По РИ Барибаков, Пр Берибак, от тур. beri bak 'насам rлeдall'. С акаие а< е, както А11енка Еленка. - 62

Барите 1) ниви и букова гора Ю 2,5 ДВл ; 2) пасище ЮИ Кок; 3) нива СИ 0,5 Стр. - Във всички местности има бари 'примитивно каптирани изворчета'. 72 Бaplle пасище с купчинка борове 3 7 Мог. - Събир. от бор с . акане. - 5, 42 Бариките - пасище Ю срещу Смил. - - Мн. · ч. от борика с акане. - 42 Баротарника - ниви Ю ·1 Ар. - Стари хора твърдят,

че

тук са правили барут

(в говора бар6ть) по първобитен на чин. 61 Барстовете - ниви и храсталак СЗ 2 Кошн. Мн. ч. от диал. б6рст 'букови клони с неразвити

пъпки,

конто

рано

напролет

'земя, нива, място' и тур.-перс. ЛИ

дават на добитъка': дай на .мj,лено

бархчица да поч6пка (РР 132). -

tijtlr.

5, 42

ниви до Билянци, Ар. -

кова черво' (БЕР 36). -

Бахч@рско -

се свърже сtЛИ Бдрота от него Бдро тинци Бартшщи и Бдрота БЬро тин Барутин. - 11, 69 Баруrа - 1) нива в Бdрутин, Ар; 2) нива в мах. Змиево, Смил. - В говора баруга

•локва

с вода

;

нисък извор; малък вир в

дол или река' (РР 127). f( оматdнска. 72

Вж.

още:

Баруrата -

1) ниви И до Крем; 2) ниви и 3 1 Тур ; 3) ниви в Черналево, 72 Баруrите - ливади С 0,2 Пие. - 72 Барутни мах. към Ардинска обшива, _старо име Барутинска махалб. - В го. вора бар6ть 'барут', прен. 'избухлив, не въздържан човек' (РР 127); името може да се свърже и с Пр Бар6тя, от който пасище Смил. -

чрез отмет

на

ударението се

получил

облик Барутин като СелИ, срв. Заимов,

Заселване 46, също Бартинци. -

барчина, вж. бърчина

Барчината 1) ливади в Гудевица, Ар; 2) ливади във Вв; 3) нива на тумбесто място, С 0,2 ГВл; · 4) голо бърдо И Бордо, Тик; 5) пасище при Гудевица, Ар; 6) ниви и ливади на широко тум бесто място Ю 1 Елен ; 7) пасище, ниви до Кок; 8) нива в ОПаз ; 9) бърчина с ливади Ю 0,3 РаАк; 10) гола рътлина, нив11, до Ров ; 11) висок хълм, ниви и гора И 6 Рк; 12) бърдо с нива С 1 Раж; 13) камениста рътлина, _ниви и храсти СЗ до Сел ; 14) малко бърдо с ниви до Смил; 15) пасище С над Сок; 16) голяма гола рътлина СИ Стр; 17) ка менист рът с пасище СИ 0,5 Тур; 18) голо бърдо, пасище С 0,5 Уст. - В говора барчина ·'бърдчина;', бърдо, рид ; връх ; планина' (РР 127). - ' -q_3 Барчииково - 1) нива Ю ' Лещ; 2) НИRа С 1 Смол. - По РИ Барчинков. - 62 Барчииска махалб - част от' Чокм, , разпо ложена на Барчината. - 63 Батинкова - борова гора СЗ 6 Уст. - По

РИ Батинков, от Пр Бdтинко, умал. от

6amu, батьо 'по-възрастен брат'. -

Баткалско - ливади Ю 0,5 ГВл. - Вероятно от изч. Пр Баткал, срв. Баткdлска гра дина (Христов, Маданско, 140), което ав торът извежда от Пр от тур.-араб. battal 'изоставен, напуснат'. - 63

Бахтярско -

ливади С 0,5 Смол, -

БахтЙрци, срв. тур.

По РИ

baht 'щастие'

Bah-

бело животинско черво;

Съкр.

от ЖитИ Барутинци, по името на съ седната Барутин. Етимол. може да

Бахурово пасище в Попрёлка, Крем. По РИ Бахуров, Пр от диал. бахур 'де

Барска р~ка - пр Киселчевска рiка, Mor. П_о РИ Баров, или nрил. от бара. - 86 Бартинци -

+ -ски.

+ yer

кървавица в та

ливада С 0,5 Смол. -

Ло РИ

БахчJров от Пр Бахчар, производно от

bah(:a 'зеленчукова

тур. заем.

градина'.

или овощна

Бахчl!е - градини кpall р. Черна. Смол. Събир. от бахча. - 18, 48 Бахчището - ниви и градини 3, 0,2 , Бост. -

От 6ахча с увел. нает. -ище. 48 1) нива до Гудевица, Ар; 2) зе

Бахчбта -

ленчук~ва градина в Смил; традини. сега

парцели, под Тур. -

В говора бахч6

'бахча, градина'.

- 48 гора и ливади Ю 4 Смол. -

Бачене -

Мн.

ч. от бd•t6, ба•tия 'мандра', член. с заето чрез срхр. от унr., а

там от

-н, рум.

baciu 'сиренар в мандра' (БЕР 37). Тук

Бачене=Бачете вм. Бачilте, както Тик лете вм. Тиклите в Мадаиско (Хр, Мад

311). -

. 0,3 Крем. Ми. ч. от бачище, срв. следващото. - 54 Бачище - пасище, ниви Ю 0,5 Стр. - От бачище 'мандра•; вж. Бачене. 54 Бачището - 1) ливада до Ухловиuа, Ар; 2) ливада 3 7 Mor. - 54 бачб, вж. Сивкова, Стара Бачочево - нива в Смил. - По РИ Бачд чег. - 62 Башанково - ливади краА Уст. - От изч. Бачища -

ниви и ливади Ю

РИ Баlllанков, от Бotullaкoг с акане.

Баш бук ·см,м.

От тур. Ьа$ 'глава, на ·1ало, връх;

Беrанска осойка -

3 0,8

махала от 23 къщи към община

главе11'+бук. -

Беrово -

премет

62 ·

гора

на осоАно място

Кошн. - От Пр Беган. - 63 борова гора _ Ю 5 Сив. - Прил.

от бег,- тур.

beg

'едър земевладелец

управител на малък град в

или

Отоманската

империя' (БЕР 49). - 62 Беrовото - борова гора Ю 0,6 Сел. - 62 Беllлика - ниви до Mor. - От беt1лик, тур. beglik 'данък за овце, плащан на беА'; името може да се свърже с място, паси

ще, за което се е

плащало

бетлик, срв.

Бейликя у Христов, Маданско, 141, об

яснено с beylik 'държавен'. -

Бейската вода

- чешма в Бёllската махал'е~ на Тик. - 86 Бейска махалб - част от Тик, наричана още Србшна махалб. - 63 Беllската киприя - градини до моста 3 Смол. - В говора кщ1рия 'мост'.-26, 63

101

Бекирова

пнвАда

Сел.

Бекирово - ниви II ливади И По ЛН Бекир. 18, 62 Бекировото

[

ниви И

26, 62 Подв.

0,7

Чокм.

- . 62 Бекироска махаJ1(11 - · част от Счв. - По ЛИ Бекир+-ски. 63 Бекироско - ниви в Бекироска мах., Сив . -64 Бе клi!Аца ниви и ливади, частично за строено, до дома на Профсъюзите, Смоп. . Вероятно no Пр. срв. тур. beklemek 'па зя, очаквам' 32 Бекярова пивАда - ~ ниви ЮЗ 2 Тър. Прил. от Пр. Бекяра, от тур. bekdr 'ер ген ; човек, който живее без· семейст во'. - 62 Б@лен - ниви З 2 Кошн. - Името ще да е имало и втори член, като Белен юiмень = 4

белиян'белият' ,който е отnа11нал. Аналоги чен е случаят с МИ Старен < Старен бор (вж.); срв. още Белен дол у Ковачев, Сев

{

лиевско, 140, а също и Заимов, Зл_селване .107, който извежда името от СелИ. -

· Разпространено и в Маданско. вж. Сухен дъб (Хр, Мад

Белева -

306). -

ливади С Смол . -

По ·л11

льо. 62 Белевското '- ниви С над Смол. Белев. 64 ·

Бе-

.. . По

РИ

Б~ли букове ,- гора ~ ниви З 0,3 Пие. - 42 Б~лнте

ярове

Б~лнят

дрян

Ярат. -

{

Крем.

гора

Ар.

Вж•

ниви · до

мах.

Димова,

Б~лнят кАмень -

1) ниви и ливади с бяла скапа в средата Ю З ГВл: 2) нива 3 1 Вв; 3) ниви в "v\арино, Смил; 4) ниви н ливади

СИ

Смол,

бяла·' скала, висока

всред

които

стърчи

40 м. - 14, 41 • ниви на полегат склон Ю о·,8

Б~лковец -

И З

Тик. - От РИ Белков и топи. нает. -ец, срв. СелИ Белковци у Заимов, Засел ване 235. - 32

Б~лкоската колиба

ско, Раl!к. -

Ю 6 в м. Рамапзн

По РИ Белковски. -

Б~лкоското - ниви И 1 Подв .' - 63 Б~лоското - ниви н ливади С 5 Уст.

По РИ Беловски . - 6, 63 Б~пото кАмене - скалист склон с варовик, С

0,3

Тик.

Б~лЬчето -

[

Събирателно.

южни спуск,ове на м.

рич~н

тук белдк, 42

умап.

Момина

ил;~ ·' събир·

Белчоското ливади ЮЗ Смил . Бел•юв. 64 Бельовото - ливади · и ·о,3 Пие. Бельо.~ 62 ~

102

Босп1на. -

По

РИ Бенгь6зов, Пр от тур. _ Ьеп 'петно по лицето, брадавица' и goz 'око' . 64 БербАтско нива в Смол. - По Пр Бербат, от тур. berbat 'нечист, лош', срв. МИ и РИ с основа бербат у Заимов, Заселване

....:.

По

РИ

По

ЛИ

Блатището

Берова киселка ливаци С 3 Смол. По ЛИ Бера Берова ниви ЮИ 2 Mor. 62 Бероското ниви и ливади И 0,2 Бост. По РИ Беров. 64 Бечковски лнвАди И 9 Слав. По РИ Бе•1ков, от · ЛИ Бечко, умал. от Бечо. -64 Бечовото 1) ниви, гора и пасище С 0,3 Бост: 2) . букова гора, С 6 Уст. По ЛИ Бечо. 62

Пр. Бешир, срв . тур.

l>iiкоската чешмьб -

Биков'ски от Пр Бика.

Бнленка

нота

Блатото -

По

Бнл@нов мост· _:_ ниви до стар 'мост, Ю 1,5 Тър.

Както горното.

Билково

ниви С 0,3 Сел . -

пасище до

Сел.

Прил.

Билянс·ка авлiiя

Билянска Бил. -

ливади в Билiшци, Ар.

По ЛИ Билян .

барчiiна

община Ар.

ливади

старо име на Билянци,

63 ·

ново име . на Билян·ска махалд

община Ар _

Бilлчево . билка.

ниви

Билянска махалб Билянцн

.:.... 63

ливади Ю под· Раж.

Прил. от

42 •

Бiiнбашнцко градина в Смол на рода Бинбашие, Пр от тур . Ьinba$t 'майор '. Бiiнбашово - лива4а в Попрёлка, Крем. Бичкиите - ливади краl! дол ЮЗ 1,5 Каши. По-рано в дола е имало бичкия. -

5.5

бичкия 'дъскорезница' ,вж. :Адемовата,Алибе евската, Алиювата, Горялата (2), Ди мова, Каламчовата, Кдлювата, Ляво вата, Мавродицката, Мехмедовата,

Пазавантовата, вата, Янчовата·

Тахировата, Чакбро

В говора бдльха

· Пирили дере, тур. pire 'бълха'. - Прил. от ббльха, от Болшен дол. - 51 Бблшенското ббрце - ниви и борова гора, СИ 2 Момч. - 63 Бблшенска р~ка - . рекичка, която пресича л11вадите на м. Ебпшен СИ 2 Момч. - 86 Борат - 1) ниви С 3 Смол ; 2) ливади, Ю до Сок. - 42 Ббрдо - 1) махаличка с 3 къщи С над ДВл ;

2) ниви СЗ Маг; 3) ниви -и ливади С 1 Смол ; il) ливади до Раl!к. - В говора бдрдо 'бърдо'. -

Ббрдовото -

пасище и ниви И 0,4 Бост. Прил. от бдрдо. - 1, 33

до

ббрАе, вж. Ддлно

· Борi\ето -

Бобииско -

от

билка. 42 Бнлмето равно, ыалко мочурливо високо планинско пасище до Сив. От тур. bolme 'раздел, разделяне'. - 94

1) ливади СИ 2 Момч; 2) пасище

'бълха'; в турско време се е наричало

бобА, вж. Сар'ь боба

1) пасище Ю З Ар; 2) ниви

и _ливади, ЮЗ Кут. -

Борикова, Маг; 3) пасище до ОПаз; 4) мо чурливи ливади Ю Ореш ; 5) ливади И 0,7 Подв; 6) пасище С 1 Ра!!к; 7) ли вада в Ровиио ; 8) борова ropa С над Раж; 9) блатисти ниви и 11ивади . Ю 0,5 Ряка: 10) ниви на воднисто място в Смил; 11) ,сълзливи' ниви и ливади, И 0,6 Стр; 12) ливади, Ю 0,4 Уст. - 72

ЛИ Билен с тоnон. нает. -ка, срв. Би ленка у Хр, Мад 143. - 32

Биленово -

кула.

Ббnшен -

рицко, Терзицко, Харйтькехайово, Яни-

УспФ с РИ

63 ниви н ливади, С 0,3 Сеп. -

блато и топон. нает. -ица. - 72 блАта, вж. Дльбzиmе, Каракушевите, Сариевите · БлатАта - 1) ниви и ливади СЗ 2 Вв ; 2)

4) пасище до ОПаз: 5) борова гора, отчасти мочурлива, Ю 4 Сеп ; 6) гора СЗ 5 Сив ; 7) ливади край Слав ; 8) блатисти ливади на широк овраг Ю 1,5 Тик; 9) ниви и пасище ЮЗ 1 Тур; 10) борова гора зад Могилата, С 11 Уст: 11) стръмни лива ди с мочурища И 0,5 Чокм. - 72 блАто, вж. Агупското, Баирово, Гдрното, Ди•ювото, Дльдгото (3), Коруево, Са

be$eri 'човечен'. -62

в Спав . -

ничен пост в м. Кедикя (по границата до 1912 r .), Момч . - Имало е наблюдателна

мочур

ливади с много изворчета СИ 3 Момч ;

гора в м. Делибрахбмица С

БоАчовското - пасище краА Дун. - По РИ · Бдйчов от ЛИ Бойчо. - 64 Болаiiре - ниви краl! Стр. - Неясно, срв. СелИ Булаир (истор. Бупаирски боl!. - 94 Бблrарска куля - ниви край бивш погра

От nрип. блатен от

блатисти ливади, З 1,5 Градд, ,Тик; 3)

Гора, купена от турчин-юрук 'пет · хиляди (гроша)'. 94 ливади СЗ 0,4 Габр. ...:.. По

за Ье$ Ьiп Бешировото ...:..

ниви и отчасти мочурливо мя

ливи ЮЗ 2 Тър. -

_Бешбннликя 6 Момч. -

сто до Чучура . -,- 72

Блатница ~ ниви и ливада, отчасти

264, под Бербакьовци. - 63 . Берберско пущинак И 2 ·смил. Прил. от Пр Бербера, от тур. berber 'бръснар'. -

15, 64

с.капа с гора и ниви С 2, Момч. Мяс тото е обрасло с бял бор {борика), набел6че.

Бенrьбзоска чешмьб -

Бичкията - 1) ливада Ю 2 Ар; 2) ливади СЗ 0,5 Гуд; 3) ливада в Люлка, Смил; 4) градина ЮЗ до Смол. - .55

1) букова гора и ниви с остров-

че борове Ю ' 1 Ореш ; 2) пасище в Ди мова, Крем ; 3) ливади край Кок. - Съ

бир. от бор. - 42 Бориево - 1) ниви СИ 3 Смил; 2) гора и ливади, И 5 Чокм. - Вероятно от Бдрйе во, nр11л. от

събир.

борйе+-ево, чрез

отмет иа ударението. - Срв. СепИ Ба риева у Христов,, Маданско, 144.-42

ниви Ю 3 до Кпокотиик, ГВ.1 . По Пр, в говора бдбо (от боба) 'татко, . Борика, вж. Гдрна, Илчова, Рdлова, Рахнева, баща', от него nрип. бдбин+-ско; срв. Ялова йа ша рукна бдбо да та набахте. - 66 Бориката - 1) гора Ю от Билянци, Ар; 2) БоrАре - ниви И 3 Mor. - Вж. Бугаре. - 94 ниви и дивади, гора в Отвбдно ббрдо, Боrдев nqжAp - борова гора на скалист ДВп; 3) пасище Ю 1 Гуд; 4) ливада Ю склон, И до Сок. - 62 0,2 Каши; 5) ниви и ливади до Момч; Боrдюското - градина и борова гора, И 6) ·ниви с борики no ·края З 0,2 Сок: 7) краl! Сок. - По РИ<Бдгдюски, от нзч. ниви и борова гора Ю 2 Смол ; 8) лива ЛИ Бдгдьо Бдгдан. - 63 ди и ниви И 0,5 Тур ; 9) пасище и хра Бодлив дол - долчинка в басеl!на на Сър стаnак Ю 2 Уст; 10) ниви и гора 3 0,2 ненска река, Сив. ·,., Хас. - 42 . Бодурово - нива в ГВ~. , - Прил. от Пр Бориките - ливади Ю до Смил. - · 42 Бодура, от тур. bodur ,' късоноr, нисък, Борйково - мах. с 46 къщи, старо име Ха недорасъл'. - 18, 62 '

Бодурско -

Боева вода -

ниви С 1 Смол. -

ливада с бара при Дун. По ЛИ Бдю. - 62 .Божеиме - 1) гребен с борова гора С 1,5 Габр ; 2) стръмен връх с -борова ropa СИ 1 Момч . - Според преданието, при по мохамеданчването no тия мР.ста измъч

- вани българи · са призовавали божието

име, срв. Бджево име н Божеиме, често в Родопите и Странджа: - 60 Бозуска махалб - част от Ореш. - По

МИ *Бозов-, прил.

IJT

боз < бъj

санково, общ, Маг. -

Борикова барчина - ниви Ю Бориковс~а р@ка -

Гуд. - 62

старо име на Асанков

ска рtка, л Арда. -

Борнево - ливади Ю

86 4

Сив. - Срв. стб.

sоrьнъ ·•който се отнася до битка' ( Mikloslch, Lexicon 41). -Вж. и следващото. -

Може да се свърже и с РИ Бдрнев<Б'ьр-

нев. -62 . Борньовица -

ниви над Сок. -

Както гор-

ното с тоnон. нает. -uца

103

Боровете -

1) ниви до Буката, Mor; ,2) ли вади краА мах, Средбк, Ар. - 42 Боровища борова гора СЗ 1 Сок. - Мн. ч. от •боровище 'борова гора'. - 42

(

ббрце, вж. б&рце Ббрцедол - стръмен дол и гора Ю 0,5 Лещ. - Двучленно име, съставено от две съществителни - б6рце II дол. - 33 Ббрцето - 1) махала, част от ДВл; 2) бър чина с ниви и ливади до Слав; 3) ниви до Гозд; 4) ниви и ливади З 1 Крем; 5) пасище и ниви на бърчинка, Кок; 6) ли вади Ю до Сив ; 7) нива С 4 Сок ; 8) ма халичка ·от 12 къщи, старо име Балиев гроб, Тик ; 9) камениста висока бърчина СЗ 5 Тур; 10) нива на малка бърчина ЮЗ 2 Чокм. Босевото - ливади в f"Вл. - По изч , РИ Бдсев. 1, 33 Бостинска ляска - лещак и дъбова гора С 6 Уст. - Вж. Бдстuна. - 63 Бостииа-село на шосето Соколовци-Устово, към община Смолян. - Името се свър зва с първата заселница Бдса Тина>Бд стина, но в приписка в църковнослу

жебна книга от 28 март 1882 r. нмето е означено в облик

Босутина,

което

ни

дава право да го свържем с ЛИ Бдсота, отдавна изчезнало в говора. 67

прип. от брусник 'място, където растат брусници (боровинки)' (РР 133), срв. и следващото, както и обясненията на Хри

те от извора

, Свети Иван• (наричан още Топилата). - Прил. от брало. - 63 Бранището - 1) гора Ю 3 до Клокотник, ГВл ; 2) ливади Ю до Ореш ; 3) ниви и ливади ЮИ 0,5 Пие. :..... В . говора бра

стов (Маданско 146) под Брусндка. - 64 Брусничево борова · гора Ю 4 Сив. Прил. от брусница 'боров1р1ка'. 42, 96 Брястовете ниви до Милково, Смил Бубульско пасище 3 до Mor. Прип.

нище 'заградени ниви или ливади, за да ги бранят от добитък', в по-старо време

'гора, в която е забранено да се секат - 46 Братаноска махалб - част от Устово. По РИ Братанов. - 64 Братаноското - букова гора СИ 5 Уст. - 64 Брахимово - ниви до Тър. - По ЛИ Бра хим<Ибрахим. 18, 62 Брахимчовото - ниви до ОПаз. - По ЛИ Брахимчо, ,ущп. от Брахим. - 62 Брахбмова вода ;- гора, извор СЗ 2 Ар. - · По ЛИ Брахдм<Брахим<Ибрахим. 87 дърва'.

Брахбмовото -

62 Брашнарско -

от бубуль, в говора 'пламък, орада'; леми щньоое с се палят мегдани

склон с долчинка до Мом. -

пасище Ю 2 РаА. Браитарите. - 63 · бр@г, вж. Сивков.

По Пр

Брегб -

1) ливада С 5 в м. Яра, Смол; 2) ливади, ЮИ 5 Вв.-С член от брёг 'стръ мен склон' в говора. 18, 33 Бреrбт - 1) стръмнина с ниви до ОПаз; 2) пасище над Буката, Mor. 33 Брёкина - 1) чешма във Вблчоска махал6, Тур ; 2) гора и ливада СЗ, 0,2 Тур. -

_,.,

Бочуковата колиба - · ливади в м. Руnи иота, Ю 5 РаАк. - По РИ Бочуков, Пр от тур, Ьосиk 'половина'. - 62 Бошнаково - ливади до Бабпон, Смил. От брекиня 'дива скоруша', срв. Бре Прип. от Пр Бошнака, тур. bo~nak 'бос кинята у Ковачев, Севпиевско, 145. Срв. ненец, човек от Босна'. 62 още Дебелата брейкине у Хр, Мад 146 и Боювото - ливада СЗ 0,2 Мом. - По ЛИ 176.-,42 Бдю, - 62 Боюви корита - извор, борова гора З 1 Бр@стат - ниви до Ухлов"ца, Mor. - 42 Пие. - Имало е мандра с водоnоАни ко Бр@стино - гора над Речанн, Ар. - Произв. рита. 62 от бряст. 42 Бояжицката колиба - ливади в м. Амузо Бр@стбт - ливади С 6 Mor. - 42 во, Ю 1 РаАк. - По Пр Бояджия, от Бр@стовица - ливади и борова гора СЗ 0,3 тур. Ьоуас1 'бояджия'. 15, 63 Тър. - Прил. от бряст . и топон. нает . Бояжицко - пасище и борова гора ЮИ 4 -ица. 6, 32 · Сел. - 15, 63 Браl!ковица - 1) нива и гора на стръмен . Брешнельбта - пасище С 6 Момч. - В го склон СЗ 2 Тур ; 2) нива до мах. Йсь вора брешнель 'бръшлян', брешнельд съ, овци, Mor. - Прнл. от J/И Брайко и бир. член., срв. тук Балабаньд, АрмульЬ, · топ. нает. -uца. - 67 Кантарьд. - Случаите са особеност на Браl!ково - ливади З 3 Вв. - Прил. от ЛИ . Брайко

Браl!новица Прогпед . -

ниви и ливади С Сок до Прил. от ЛИ Брайно и тоnон. нает. -ица. 67 брало 'бара, вада', вж. Под брало (3) Бралото - 1) нива, през която минава ка нап, под Лещ; 2) ливади, Ю краА Ореш ; 3) градини, Ю 0,1 краА р. Черна, Уст. 89

Бралоска махал6 -

част от Долно РаАко

во, разположена от двете страни на Бра

лото или В4дата, която отвежда води-

.104

сирни

и градини от

духове' (РР да

хвойнови

вечерта на

децата

тук

го

които

заrовезни против

по .зли

името

би

могло

място, · където

са

праве

133);

се свърже

храсти,

ни i>радии. 63 Бугаре ниви над Буката, Mor. Веро ятно от тур. диап. *bugar, срв. pugar 'кладенец, чешма', каквото обяснение да ва Христов, Маданско 147, под Бугарет. Вж. още тук Богаре. 94 Будвиски храсте храсталаци в Булвица, С 5 У ст. Вж. следващото . 63 Будвица обширен хълм, пресечен от дол чинки, . ливади, ниви и букова гора С 5 Уст. От *Будьовица, прип. от изч. ЛИ Будьо+-ица, срв. Будевската асдйка в Маданско. 1 1, 67

Будюска могила ниви и гора С 7 Уст, висока моrика в м. Будвuца. От Бу дьовска. 63 Будюски бурун остър хълм, пресечен от долчинки, гора и ливади, С 6 Уст, в м. Будвица. 63

Бузаловото ливади З 0,2 Лев. Веро ятно по РИ *Бузалдв, Пр от тур: заемка

buzla,

buzluk

'ледница'.

свърже и с *Бузолов

Може да

се

от Пр Бузо<Бу

зьо 'човек с големи и пълни

бузи'

с от·

мет на удар. и акане Бузалов. 62 Букавака гора, ниви и ливади З 10 Вв, От буковак 'букова гора с едри дървета' (РР 133), с акане 5, 42 Буката махала към община Мог, старо име Буково. 42 Буковака 1) ниви и гора С 3 Сок; 2) ли вади, СЗ 9,5 Слав. --' ,Вж. Букавака. - 42

- Буковица -

гора СИ над , ДВп. -

нает. -ов-ица.

Букб -

От бук+

стогодишен бук в м. ·, вепиева моги-

ла, С 1 Треб. Член. от бук. - 42 Букбт 1) ниви И над Дун; 2) буков хра . сталак ЮЗ 1 Лев ; 3) ниви СИ Райк. - 42 Букова лбка - гора СЗ 11 Смоп. - Вж.

родопските говори, които намират съот ветствие в книжовния ни език във форми

като биволя, гърчоля, сърболя, турчоля,

които ,имат значение на събнратепност с известна пеАоративиост• (Костов, Бъпr. грам. 50). 18 20, 42

лдката. бунар

Брусl!е -

гора на каменист рът С 6 Момч. В говора брус 'изгладен къс зърнест ка мък за точене сечива' (РР 132), събират. брусае. - 41 Брусниковски дол - л. Крива река, л. Чер на над Смол. - По РИ Брусников, Пр

'бара',

защото

42 в

някои

кладенците

са

родопски почти

селища,

непознати,

вж. Капаклъ, Пичка Бунара 1) ливади, С 1 Вв; 2) ниви · до мах. Надарци, Крем ; 3) бара в горната мах. на Стр; 4) ниви и ливади, З 2 Тур ;

5) бара в мах. Градб, Тик; 6) бара в мах. Чучура, ПСер : - 72

от диап. брусник 'дебел къс дърво', или

Бунарвнца

столетна

круша

всред

Габр,

чиито плодове по обичаl!но право се раз

дават

на

-евица

;

цяло

по-рано

село. под

От

бунар+-ов/

дървото

имало

бара. 32 Бунаре ниви краА бари в Речани, Ар. Събир. и член. от бунар. 72 Буньовица 1) ливади СЗ 4 Смил; 2) гора, ЮИ 3 Чокм. По изч . ЛИ Буньо+ -овица, срв. Бунев врис в Маданско. - 32 Буриката борова гора С 1,.5 Пие. Вж. Бориката. 7, 42, Бурl!е ниви на високо място, открито за ветровете, СЗ 0,5 Треб. Събир. от

буря, срв. Бурьово R Маданско. ::59 бурун 'рът', тур . burun също, вж. Бу дюски, Деве, Кавгалъ, Кадi.11, Кара

Бусарско дъбова горичка до Град6, Тик. Срв. СепИ Бусарцй, мах. към Габрешевци, Кюстендилско, което . Заи мов, Заселване 201, отнася към МИ *Бусар: *бусар 'място с много бусове'. Тук Бусdрско е прил . от бусар<бус 'къс земя с тревата, чим' (БЕР 92). 63

Бухлево - ниви Ю 5 Рк. Прил. от бу хал: Бух(а)лево. - 62 Бухлевица дол, д Черна, Смоп. Също от бухал с -ев-ица.

- 32 1) букова гора ЮЗ Гуд; 2) борова гора до Смол ; · 3) борова гора И 1 Момч. - Въз прдлету айтува най

Бухльовица

напреtи забухват бухалете. Вж. Бухлев1ща. - 32 Бухльовото ниви СИ 0,6 Подв. Прил. от бj,хльо 'бухал' или от Пр Бухльо 'който кашля, бухука'. 62 Бухово нива И до Ар. Прил. от диал. бух 'бухал' (РР 134), срв. Бухово, Со фийско . 62

Бучето

1) ниви и ливади З 2 Сел; 2) л110,2 Рк ; 3) пасище и гора до Събир. от бук. 18, 42 ниви СЗ Смил. Увел. от бук. 42 Бучиките - ливади и пасище, С до крепо~ стта Подвие, С 1 Подв. Мн. ч. от -

вада Ю

Крем. Бучище -

бучика 'букче, малък бук' в говора, срв. борйка от бор. 42 Бучинето ниви и горичка СИ до Кок. Събир. от бук. Вж. у Христов, Мадан

ско, § 27, стр. 63, Грдбчени, Ливачuне.-42 Бучковете пасище до мах. Черешките. Mor. - Ми. ч. от бучек в говора 'ма лък бук', срв. врисчек врис, казанчек< казан. 23, 42

Бучковото - борова гора и ливади СИ 2 Габр. Както горното. - 42 Буюклиl!ско - ниви край Кок. По РИ

Буюклийски, Пр от тур. кат'.-63 Бъзово ни~и Ю 1,5 Вв. -

има бъзови храсти.

b1y1kli По

'муста

споrовете

105

Бънковото -

ливада в ГВл. - По изч. J!И 62 Бързелива р@ка ...,.. долно те~ени~ н·а Гул.iп· ска дерьб, пр. Сивинска рlка - От бър зел-ив, прил. от диал. бързел 'бърз~11•.- 75 Бързилото - друго име на Бързелйва р~ка, Сив. - От *бързало 'бързе!!' от прнл. бърз и -ило, както · хо-дило, гизд ило. -'- 75 Бъ рнево - борова гора И до Снв. - От Бънко.

Пр Бърнев в говора бърна, б6рна 'уст

на', вж. Бдрнево. -

l [

Вакуфа -

1) гора С 0,2 Пие, собственост ; 2) връх, борова гора, бивша собственост на селската църква. - От тур. на църквата

Мусово, ЛJпоско, Лещинско, Окапало,

говора бюльбiоль 'славеl!че', от тур. bGl също. - 62

bUl-

Бяла р@ка -

1) л . Черна река под У ст ; 2) пасище в Мог ; 3) ниви край река 3 2 Смил. - 72, 79 Бялата ела - пасище до Димов о, Крем. - 42 · Бялата пл@вня - ниви и ливади ЮИ 1 Тур. - Иыало ~ бяла (варосана) колиба с щевня и обор. 51 Бялата тикла - 1) л. Куртьов дол, л. Черна река, Смол ; 2) ливада до Раl!к ; 3) ниви и лнвади С 2 Смол. - Вж. Тиклата. - 41 Бялата хума - ливади ЮИ 1 в м. Мажар ското, Момч. - Има бяла хума (глина). 41 Бялката - нива краl! Сок. - Умал . от прил.

Валиево - нива ЮЗ 0,2 Гуд. - По Пр Ва лия от тур. vali 'валия, губернатор'.

Пеюско, Под, Хджово

6, 18, 44

Ваик ола - ниви, ливади и гора ЮЗ 1 ПСер. - . Неясно. - 94,98 . Ваклювата колиба - ниви и ливади в м. Ле нища С::! 4 Момч. - По изч. ЛИ Вdклю.-

vdkif ' недвижим имот, подарен на джамия

бърчина, вж.: БилА-;нска, Борикова, Дqутар ска Дива, Дль6гата, Желева, Ж 6рдева, Ивdнова, Келева, Кдмска, Кучешка, Руска, Санковска, Среддбар•щна. Дуп чина, Сурдва, Узун, Фдйнова, Янчова Бюлбiольово - ниви под връх Каl!надина Ю 1 Смол. - Прил. от Пр Бюлбiоля, в

бърдото', низбарце' надолу по бърдото'.-

бърце (борце), вж.: Бdбино,Банското,Б6лшен ско, Врано,, Bllmpoвo, Гладно, Гарцкд, Голямо, Д6бово, Дургутьово, Кривоно, Курудово, Мандлско, Маркова, Мече,

{

Вазряка - ниви и ливад11 в равно поречие С I Уст. - От въз + река 'нагоре по поречието', срв. в6збарце 'нагоре по

бяла, вероятно с ел и пса от начално Бялката (нсiва, череша). - 41 Бялкоското .- ливади и гора СИ 2 Чокм. По РИ Бялковски. - 63

Бялото

ниви между Димова и Кремене. -

· Вероятно от събнр. Бялото кdмене. Вж. следващото ; срв. мах. Бяло кdмене в Копривщица. 41 Бялото камене - 1) ливади 3 1 Смил; 2) нива и пасище, С 7 Момч. Места с бели скали-варовик. - 41 Бял пр@слоп -- седловина с проход, Слав. 41 · Бяловската колиба - ливади и ниви, СЗ 6 в м. Присойката, Уст. - По РИ Бялов ски. 63 .

Вадата - 1) ливади и гора С 1 Лев; 2) ли вада до Ров; 3) пасище И 0,2 Тур. Вж. още Под вадата. - 89

106

или църква с благотворителна в Маданско Вакувът. - 59

цел', срв.

Балканско - ниви и пасище С 1 Уст. От ЛИ Валкан -ски Вмкан. - 63 Валтата - 1) · ливади до Бил янци, Ар; 2) ши

рока нива

кова

край

градина

р. Черна, сега зеленчу

Уст;

0,2

равнишка краl! р. Черна, ГВл

ливади в

; 4)

ливади

краА р. Арда, Смил; 5) ливади в равно поречие 31 Тър; 6) градини краА р. Черна, ДВл. - В говора вdлта 'равно, топло място,

запазено

от

ветрове, обилно на

появано', срв. Валтата, Маданско 152153 и дадените там подробни пояснения, вж. също БЕР 115 и Кирил, Южни Ро- · допи,

под Вdлта.

46,

Валчиво -

ниви

- 33 0,5 Рк. - Произв. от

вълк, прил. вълчив, в говора вал•tив, срв.

в Маданско Въль•tийво. - 18,43 Ванчувата колиба - ниви в м. Ленища, СЗ 4 Момч. - Прил. от ЛИ Ванчо, съкр. от Иванчд, умал. от Ивdн. 62 Варад 1) махаличка от къщи към Mor;

·2) ливади При Варdд, Mor. варdд 'улеА, по който

във

водениuа,

и др. '(РР

тепавица,

138);

В говора

водата се стича дъскорезница

някои

родопски се

лища тази дума се среща в облик варdт

и варак, срв. данско

Вараде

153

Варdдят у Христов,

Ма~

и дадените там обяснения.-

0,5 Тур. - 61 Варадя ливади до Билянци, Ар. 61 Варадил - 1) борова гора и ливади ЮЗ ПСер ; 2) ливади, ЮИ 8 Раnково, при манастира • Св. Атанас•. - По РИ на баба Мара -

храсти и ниви ЮЗ

Стоянечка Варадилска,

живяла по тези

места, а родом от ПСер.

67 -

Варадилско ливади до Мог. Има РИ Варадилов в мах. Варад, Мог. - 63 Варадски дол пр на Бориковска река, пр

на Арда, Моr.-Прил . от Варdд.-72

Варгульката

пасище И

0,8

Подв .

В го

вора варгулька 'буца nръст или едър къс камък; объл речен камък' (РР 136),

има прил. варгулат 'объл, кръгъл'.

- 37

Варгулско - ливади От Пр Варгулци. Варлера

до Алнrовска, Ар .

обширен

долчинки,

борови

гребен,

пресечен

гори,

от

ниви и ливади

С 10 Уст., Ю Момч. - Неясно. Варово - нива до варовити скали, Стр. rrрил . от вар.

Вельовото ниви С 1 Тур . 62 Вельоското борова гора и ниви Ю под Сок. По РИ Вельовски. 64· Вёнца ниви С 0,5 Сив . Вероятно от начално Венеца, срв . Venla у Заимов, Заселване 113, от МИ Венец, ч е сто име на скални венци. 11,33

98 -

Веренл6ка -

1) 1111ви 3 1 Тур; 2) ливади Mor; 3) ниви над Билянци, Ар. -:-- С член от веренлдк от тур. viran

_Вартоля - 1) ниви в Черешките, Мог; 2) ниви и ливади, СИ над Момч; 3) ливади в по речието на р. Черна, Смол . В говора

до Киселчево,

варrпдль 'място, където . се образуват вих-

. рушки';

в Смолян

обяснение:

ми

дадоха

'разрушен, подлежащ на събарян е , стар'+

следното

Ага кось6т, кдсажиене са•

варт ь6т

от в6rпре нах в6нка, а под Вър тдлят Христов, Маданско 159, съоб щава : въртол 'хубаво равно място; рав обяснения

под

Лещ . Василково

Сив .

гора на

РИ Веизов .

11;62

и гора' ,СЗ

1О Вв. -

По ЛИ Вели .

Велиева

могила

високо

рав н о

място

Велчовото - букова гора С 7 Уст. - По ЛИ Велчо , умал. от Велко. - 62 Вёльов врис - борова . гора С 7 Смол. - 72 Вёльова тарльб нива в пл. Балiщко, Слав.

62 ·

ниви

чрез

вмъкнато

ниви

на

висок

връх Ю 6

нает.

По прили к а с вJшка 'вежда',

ВJшните

Маданско,

Веиlка

КсантиАско и Вяждата в Пирдопско.

Виево - ново име на · с . Каршилъ, към об -· щина СлавеАно . 62 Виевска р@ка - пр Малка Арда, Слав.-72 вир, вж. Синият (2) Вирбт ливада краА вир до Бориково, Mor. - От вир с чл. -6т. - 72 Високия камень

борова гора, отчастн rо

лина, С краl! Сок.

Високият харман Влайвица

на върха, Уст.

обширен

хълм

ниви, ливади и

По

ливади Ю 3 Ар: -

РИ

Влаев

равно плато

пасище,

.топон .

нает .

-ица. 32 Влайска вода - чешма във ВлаАска дерьб в

м. Вла.Авица, С -ски.

4 Уст. - По РИ Влаев+

Влайска дерьб - дол в м. в.~аnвица С 4 Уст. - 86 · Власениво гора И З Смил. - От прил. о

коАто има саморасли власе

ници или ИЗДЪНКИ от дънер'. - 18,42 Влахово - село на левия бряг на р. Черна, до Устово . - Вж. Горно Влdхово. - 62 Влаховото - ливади до Чамжас, Смил. - По РИ Влd~ов, от Пр Влаха Влаховското

бук столетник, пасище и борова гора С 2 Треб.

власенив·

От *В селищата

ниви и храсталак на голо бърдо,

срв.

По

2 Уст. -

С 1 Слав. -

· припек

Прил. от ветер 'вятър'

В@шката

Велева чешмьб - извор и гора над Смол. По ЛИ Вел"ю. - 89 Велиев дол - ниви краА долчинка, до ОПаз Велиево - н~ви и гора Ю 0,3 Равн . Пр Велия, тур. ЛИ Veli. - 62

По

-ица, срв. ВJтерницата в Маданско. -39

Везо, или по-вероятно от РИ, начално Веизов, срв. Везвото в Мадаиско. - Вж.

ноrласие.

По ЛИ Василка, умал. от Васил: - 62 · вода чешма в Жиновската мах. Тур. 87 . . Василовска вода чешма в Самаржицката мах., Ар. 86 Василско - ниви до Буката , Mor. - От ЛИ Васил + -ски. - 63 Василца - тора и ниви С 3 Сок . - От ЛИ Bacilл + то пои. нает -ица. - 67 Вашивица - ниви З 3 Ар. - От " прил. ва шив 'въшлив, въшкав' + топон . · нает. -ица . -32 Вёзово - ниви до Средо к. - По изч . ЛИ

ниви

обширен

В@терницата -

В говора пдть 'път'. 44 ниви и ливади З 2,5 Чокм.

нает. -ица, срв.

е> Веселища поради склонност към пъл

нива на склон над шосе С 0,5

следващото.

топон.

(Горно и Долно селище)

Василовата

·веизово

ливади,

ту_мбесто . място, Ю 4 С~ол. ·В говора в6рх 'връх', член. варх6. - 1, 3, 18, 33 Варх:у вада - нива над вода в Смил. - 44

Варху пбтя -

селване 218. Весёлищата

Въртдл: Вdртдл

4) борова

пасище и ниви С 6 Уст. -

Веселин

Горно и Долно Веселинци у Заимов, За-

(п. с. 159) ; среща се често в Родо пите. 39 Вархб - 1) каменист връх, по хълбоцит е ниви 11 храсталаци, З до Крем ; 2) пасище на хълмче Ю. 3 Mor; 3) висок връх с бо рова гора СЗ над Сел;

Веселинца ЛИ

нинка, овъртяна с гора', срв. съшо него

вите

-l1k, в говора -лдк. -

ниви и ливади в равно

по

речие под Горно Влахово, · И 0,5 Ycr. Прил. от Сели Влахова. - 63 Вббеля - 1) извор в м. със същото име СИ

· 0,4

Лев

; 2)

стръмен склон с храсталак и

малки борики, СЗ 0,4 Лев ; 3) извор в Канюска, Момч; 4) ливади З в Момч. -

107

В6ри нdпални б6каляс от вдбелян". -

Вж. В6мбеля, срв. също тук Обеля.-72

вода, вж.: Аврd,носка (2), Агjтската, Айшина, Байрямовата, Бейската, Бдевата, Бра

хдмовата, Василовата, Влdйска, Во

няща,

Гdжова,

Гингерова,

Гдздюска,

Гдрната (3), Гьдргева, Да.нянс.ката, Ддйчина, Ддлнана, Ддлнокрdйска, Ел кина, Жекина, Изведена, Имdмска, Ка зdнската, Калинска, Карdсалихоска, Керимска, Кери,новска, Кирянова, Код жабdшова, Корj,ева, Костова, Никоска, Мажdрова, Манжj,ковата, Мdрна, Мd

тевата, Метюва, Мечитска, Моллдс ката, Мдл1ина, Мj,тюска, Паламбdзо ска, Пилина, Под вддата, Перфандва та, Саличина, Сляпата. Смилянската,

Студена (6), Студената (5), Стдйчина, Стояновска, Сюлеймdнова, Хайдушка

та, Чилингирова, Чувитева, Чj,кос1'аmа, Шdрена, Юмеровата. - 62, 63, 64, 65 Водата - 1) ниви И до Ореш; 2) ливади

до Мог. -

[ [ 1

Воденичетu -

южно до Пазарската мах. на .

· Устово, сега градска градина и гараж на ДАП. - Събир. от воденица, някога тук е имало три воденици Бялос1'иmе во деници и Кисимовата воденица. - 20, 55 Воденичника - ливади кpall рекичка в Ре чани, Ар. - От *воденични", произв. от воденiща и -ьн-ик. - 55 Воденчарника - ливади кpall воденици С над Вв. - От воденичар -Ни1', както от рибар > рибарни1'. - 55 Воденичните камене - гора на каменист склон, Ю 3 Ар. 55

воденица, вж. Арнаутската, Гучоската, Ддлна, Дрdгнювата, Кедичковата, Кj,н

девата, Пdвлювата\ Сирdчковата, Шир

ковата.

Воденицата -

1) ниви и ливади кpall река,

до Билянци, Ар; 2) ливади кpall дерето до Крем; 3) ливади кpall воденица Ю 0,1 Лещ; 4) гора в Марино, Смил; 5) гра дини Ю под Момч; 6) градин.~ Ю под Смол; 7) ливади и градини ЮЗ под мах. Лещише, Тър. - Във всички тези мест

[ (

И на двете места има безименни

чешми.

ности е имало или има воденици, почти всички вече изоставени. 55

воденици,

вж.:

Водениците -

Cmdpu. -

ливади краl! стари воденици

в Милково, Смил. води, вж. Двете. -

Водицата -

0,1

Бост.

Водиците .светена•

- 55 29

чешма в

м. Драгоманското,

Мом ; 3) пасище на стръмен склон с из-

Водопада -

!, 5

Кошн.

в Смолян,

до новия многоета

жен хотел на .Балкантурист•, в .коритото

108

река,

нарича се

висок около 30 метра;

още Салихаговата урва и е

свързан с много

легенди от

времето на

известния дерибеl! Салих ага.

Водбта -

Вблково -

извор кpall Кок. -

ливади до Милкова, Сми.~. - По ли В6Л1'0 от Ш,Л1'0. - 62 Вблкоско - !) ливади и гора С 2 ПСер;

2) ниви над мах. Киселчево, Мог. - От Вмковски. - 63 Вблхата - ниви кpall Смил. - В говора вдлха 'вид краllречна елха. - 42 Вблча дупк.а - ливади до Гоздювица, Ар. Прил. вдлча 'вълча'. - 43 Вблчине дупки - борова гора и ливади ЮЗ 4 Сив. - Както горното, с член -и в мн. ч. 43 Вблчова нива -- СЗ до Кут: - По ЛИ Вблчо от Вълчо. - 26, 62 Вблчови хл~вове - ливади до Слав., в ко ито е имало колиби с обори. 62

Вблчоска махалб-средната част на с. Арда.63

Вблчоско - ниви на рода Вблчови в Ар.-63 Вбльково ббрце - ниви на голо бърдо Ю 1

Pallк.

Вбмбеля -

изворче краl! левия бряг · на р. Черна в м. Граматйкоското, 3 0,5 Уст. От стб. жБ~лъ 'кладенец,

стубел'.

Като

нарицателно името не е познато. Според

Т. Стойчев (РР 140) вдмбал е 'извор ·в ниско · песъкливо място, чиято вода блика отдолу; изворче краА самата река, чиято вода е от реката, но се прецежда през

пясъка', чиловци

cpn. също Ст. Кабасанов, Мом 71, коllто под Вдбеля пише 'старо название на извор или чешма ; название

rиев,

.Наставкаtа• -оп, 305-307), срв.

Въпа в Маданско.

1, 33

ВОпетQ - ниви край Мог. - Събир. от вдпа.18, 20, 33 Вбпите - ливади в равнинка с вдлъбнатини С 5 Лев. 33

Вбрбата - !) ливади в Mor краR р. Арда; 2) ливади краА река с върбалак до Би лянци, Ар; 3) ливади, С I Смол. - В го вора вдрба 'върба'. 1, 42 ВОрбите - овощна градина, Ю до Тур.-42 Вбрбоско - ливади СИ 1 Тур. - Прил. от РИ В6рбов < Върбов. - 63 Вбргосконо - ливади 3 2 Мом. - Както гор ното, с член -н-. - 63 Вбргоското ниви и ливади, в КаАков~ка

махала, Тур. -;- По РИ Вдргов от Вър гов, Пр от вбрга 'подутина на главата, причинена от удар; израстък по човешко

тяло или по стъбло на дърво' (РР 140).-

63 Вбртката - !) пасище до мах. Димово, Крем; .2) гора и пасище ЮЗ от Милкова, Смил ; 3) огледен връх с пасище 3 3 Коwн. В говора - в6рm1'а 'въртележка, направена от дебел

кол и дълга

средата', в миналото

греда

дупка в

любима игра на ов

чарчета и краварчета. •В Ма.itанско често

срещано МИ, което Христов (Маданско 156) между другото обяснява със 'стрыша пътека, която често върти, вие', срв. ·също Врътеш1'аmа у Заимов, Пирдопско

133, обяснено с 'въртележка', също Вортките в КсантиRско (Кирил, Южни Ро допи

21 ),

на прежда'

обяснено с 'уред

за

навиване

Аналогични обяснения за

Восево - връх, Ю Тър. - В говора вд са 'оса', прил. вдсево. Може и от ЛИ

Обеля. - Името е интересно от езиково

Вдсю или РИ Вдсеа от вдсьо 'който се въси (мръщи)'. - 62 Бране бОрце ливади краА гола бърчина, свърталище на врани, Ю 3 Ар. - 43

на местност'.

Въбела и Въбелят Врис дава и Христов, Маданско 156. Вж. тук Вдбеля и

историческо

гледище

поради запазената

стара носовка ж, както във ФИ Ддмбови

от

стб.

дЖБЪ

Фамилни кн. XVI, село

'дъб'

имена

от

(вж. Саламбашев,

Маданско,

ИИБЕ,

135-140), срв. също Въмбел, рекичка

Заселване

104. -

Воняща вода -

Солунско у Заимов,

72, 96

извор, смесена

в м. Шулково, Уст.

Вбпата -

- 55, 72 .J) чешма Ю Лев., лековита вода; 2) чучур в м. Селището,

ворчета, СИ

на Крива

гора, СЗ 2

!) ниви и ливади СИ 1 Moi.!•1, зад

м. ~артоля, където има хлътнатини или вавдпено място с лдч1'и; 2) ниви, Ю 1 Сив ; 3) ливади в ниско коритесто място до Слав ; 4) кот ловинки сред гора, СЗ 3 Тур ; 5) падина в м. Кривилово, поляни и ниви

дълбоко място,

9 Уст. В говора вдпа 'вдлъбнато място, кот ло

вина', от стб. *&жпъ. или *къпъ. (Вл. Геор-

врата,

вж. , Мdлката

, врис 'извор, ограден с плоски !(амъни и плочи, най-често

дървен

вода', в Мадаиско

чучур

също

за пиене на

често

срещано

МИ, срв. Хр, Мад 155-156; вж.: Адемов, Вельов, Ддйски, Ддлан, Куртьов, Сту ден, Студеният (2), Терзиюв, Трите гриса, Хайдdров, Хасdновски, Храло

пdтия, Янков. - 72 Вриса !) чешма в центъра на ДФат; 2) чешма в Горната мах., Крем. 3) ниви и ливади, изворчета, С 0,4 Кошн; 4) из вор, ниви и ливади, Ю 0,4 Мом ; 5) Го рен и Долен врис в м. Bpilca, Мом ; 6) ниви и ливади с извор И 0,3 Пие; 7) ливади 3 3 Смол; 8) извор в края на КаАковска мах., Тур ; 9) ливади до КаА ковска мах., Тур; 10) обширен рът с

- ниви 11 ливади, с извор ь дола С З :Уст.

fJeva,,

С член от врис. от гр. кат.о нариц. и МИ широко нено в Смоляиско. 72

'извор'; разпростра

Врисат -11 ливади, извор, до tlълчан, Смил;

2) бара в м. Янковото, Габр; 3) ниви, изворче И 0,4 ДФат; 4) извор, каптиран за селския водопровод, над Крем; 5) из вор, ливада до Мог. 72 Врисево ниви С 3 Смил. Прил. от врис. 72 Врисковете - ниви с изворчета 3 1 Ар. -

Умал. фdрма ед. ч. врисчек, срв. Вриско гете в Маданско. - 23, 72

връх. вж. Г,длет, Каддр, Сивков, Синият, Чд ран, Чорния (3). - 33 В село-!) нива в Дун; 2) ливади в Момч; градини в р. Бяла в Уст.

РаRк

В сяното -

; 4)

градини

край

ниви и JIИВади ·в м. Врйса, С 2 - 6 В трапа - ниви, С над Смил. - . 33 Вълчан - Ново име на Курт дере, махала към Смилян. 43 Върху кбщи - гора до . Мог. - 30 Върховски дол д. Бухлевица, л Черна, Смол. - Прил. от върх. - 72 Върху обора - ниви С 1 Ар. - 51 Върхузунце ливади над Узунските къщи в Арда. - От началото Върху Узj,нце, чрез сливане Върхузунце. - 21, 69 Вятрово ббрце - голо бърдо, открито за ветрове С 0,7 Мои. - Срв. тук Ветер ницата. - 39 Уст.

Габарено - ливади С 0,4 Кошн. от гdбер с член -н. - 42 Габарето

дъбова

склоновете

ниви

габерова

долчинка,

островче

Ю до Мог.

Габербка

на

Събир.

гора по

СЗ

0,1 ДВл;

габерови

дръвчета,

Събир. чл. от гdбер.

- 42

ливади и пасище край габерова

горичка,

Подв.

0,7

Обра~увано, както

дабдк 'дъбак' от дъб-.

Габрiща - селце към община Смолян, старо име Габрово, преименувано в 1934 г. От гд.бер -ица. - 42

Габровица - 1) махаличка към Тик, 3 3; 2) габерова горичка 3 !, 5 Тик. - 32, 42 Габровски дол

тече Ю от Габр, л

Арда,

нарича се още Рdздол. - · 72 Гаганско - ливади до Барутни, Ар. изч. РИ *Гагdнов. - 63 Гагаузовите тарли - ниви СЗ 5 Уст. -

По

РИ Гагаузов, Пр от гагаузин, мн. ч. га-

. гаузи

'православни

християни

с турски

роден език' (по Варненско и Добруджа),

навярно остатъци от кумани (узи, огузи) или първобъпгари (хунобългари), вж. Мла денов, РЧДБЕ 83. - 62 Гажалова равнишка - поляна при Слав. Прил. от Пр

гаджdл(ин)

'хулно

име

109

у 6ългарите за турчин', от тур., с неясна етимология (Младенов, РЧДБЕ 83). - 62 Гажево - лнвада С 2 Рк. - По РИ Га жев. 62 Гажев камень - голяма скала с ниви около нея, З 6 Уст. 62 Гажово - .qивади С 0,5 Сел. - 62 Гажова вода - пустеливо, извор с баруга пред него, ·с 4 Момч. 72 Гажовата колиба - ливади и ниви в м. Ха жиuкото, СИ 6 Момч. 62

[

Гажовата мандра-пасище II нини в м . Св. Ге орги, С

Газмарете вина.

Гаl!дар -

Мом_ч.

Неясно.

старо име на Събнино до Си

ниви при Кут. -

ров от Момч.

По РИ Гайда

61 Гаl!даровата колиба - ниви о м. Хажиuкото, СИ 5 Момч. 62 Галемакова чука - борова гора, могила З 3 . Момч. - По изч. РИ Големаков с акане от Пр Големака. 33, 62 Галемановица - гора И краА Момч. - Вж. горното. 32 Галово ббрце - ниви И 0,8 П одв.- Прил. от диал. гала, гdлица 'вид гарга'. - Срв. Галдвата барчiта в Маданско, също Гdлово, Врачанско. - 43

Галямата стенб - висока скала, С над Смо лян. - От голя,~tа с а1,ане. 33 Ганзурска м~халб - част от Долно Раl!ко во. - Вероятно По РИ *Ганзуров. - 63 Ганзурцit ниви южно от Ганзурската мах. 69 Ганосово -:-- ниви З 0,5 Уст . Вероятно прил.

от

Пр,

'калайдисвам'

[

произв.

(РР

от гл.

гандсвам

14~). от гр. yav6v,,, -62 ниви С 3 Момч. - С премет

lyavoaa 'калайдисвам'. Ганчарника

от гранчарщnто.

< грънчар-,

вж.

следва

Ганчарските ливади - СЗ краА Уст. - По РИ Ганчаров, в миналото едри овцевъди в Устово, от Пр, вж. горното. - 61, 63 Ганьовото - пасище до Речанн, Ар. - По ЛИ Ганьо.

Ганюва падина - н~ви и . ли I даи, СЗ 0,5 Уст. По ЛИ Гdню. - 62 Гарбавилско - ниви, ливади и гора по об ширен хълм И 0,6 ДФат. - Прил . от Пр

с основа гдрбав

z'цбав, именно Гар

бавел, както от крдп 'къс, дребен на ръст' Крбпандел, с акане. - Срв . Гцбавилеко и др. у Хр, Мад 175. 63 Гарваница - ниви и ливади СИ 2 Вв. - От гарван -ица. 32, 43 Гарваново - пасище С 0,7 Подв. - Прил. от гdрван. 62 е Гарванското - nасищ, гора З 2 Рк. - :lJ РИ Гdрван(ов)еки. ~ 63 Гарга дереси - п Арда• в зе~~"лището на

Ар. - Възникнало на турска почва 80, 94 Гаркининото - ниви Ю I Стр. - Прил. от гаркиня гъркиня. 70 Гаркинската дерьб - рекичка, която пре сича м. Гаркининото, Ю I Стр. - 72 Гаркинин гроб - л11вади И Ар. - 70 Гармада - нива краn Лещ. - Гар,11dда < гра.11ада. 59 Гармадата 1) ливади Ю до мах. Чучура, ПСер; 2) ниви Че11летен, Смил; 3) борова гора СИ 3 Смол ; 4) градини С до Смоп ; 5) ниви ЮЗ 0,2 Пие. - 59 Гармадево - ливади Ю 2 Мог . .- Прип. от гармаде. 59 Гармадено - п~вади краА скапи С I Кошн. Събир. от гар.11ада, член. с -н. - 59 Гармадето - ниви и- пасище С 0,5 ДФат., -

има

останки от старо селище.-Събир. от

гармdда.

20, 59

Гармадището - ливади до Вълчан, Смил. От гармада с увел. нает. -ище. - 59 Гармидолово -· ш,ви И 6 Рк. - По изч. Пр Гармиддл: когато викне, долът гърми.-

Гаровото -

ниви и 11ивади СИ 3 Чокм. -

По ЛИ Гаро.

Гатера - Ю до Смол, край р. Черна. - От гатер 'мащина за бичене на дървен ма териал', от нем. Oatter 'гатер; (дървена)'. 55

решетка

Гарцко ббрце -

заравнена седловина, С . от крепостта Подвие, 3 от м. Бучиките, мах. Градб, Тик. - Тук от Градекд бдрце,

защото мястото се намира

близо до гра

дището Подвие н мах. Града. -

33 Гарцкото ббрце - 1) каменисто голо бърдо Ю 2,5 Тик ; 2) гора, З 0,7 Подв. - 33 Геrовата колиба - ниви и ливади С И 3 Момч, в м. Чифлика·.-по ЛИ Гега. -62 Гелгьбта - пасище до Варад, Мог. - В ро допската овчарско-мандраджиl!ска термино

логия гилгьд 'пладнуване на овце; място, където ·пладнуват овце'

произв. 205}. .-

(В. Дечов, Избр.

Вж. тук. Гилгеня, срв.

Гелгьдта в Мад, Хр 161. :..... 51

Гележеково ниви и ливади до Бориково, Мог. - Прип. от Пр Гележека, веро ятно от тур. бъд. вр. gelecek 'ще дойде', от gel-mek 'идвам, дохожда~,•- - 62

Гераница -

1) ливади ЮЗ 3 Ар ; 2) рекичка

с ливади краl! нея, ЮЗ

От iеран,

заето от нгр.

Барутни, Ар.

r•eav,, r•eav,ov

'кладенец, бунар', тук с разширено зна чение 'кран, дървена справа за вадене вода с кофа от дълбок кладенец', с топон. нает -ица, срв. Герtiн, Герdня в Сев лиевско и в Ломско. 32

1 · еранско - ливади, пасище и гора, ЮЗ 1 Тур. Прил. от геран. - 63 Гергево - ливади С 2 Смоп. По ЛИ Герге.

Гержиковото -- ливади и ниви СИ 2 Габр. -

По РИ Гержиков от съседното Раl!ково, Пр от тур. gereik 'нагизден, хубав', срв. Герджикощи у Заимов, Заселване 265.-

Гержикова колиба ливади в м. Забатско, ЮИ 3 Раl!к. 62 Герзовица 1) борова гора З 7 Смоп ; 2) река, п Черна, Смоп. - Вероятно от изчезнало ЛИ "Герзо н топон. нает.

·Ul!a, Гермата

нива

.З 2

Крем.

говора

герма, гермьtJ означава 'място, градина пред къщи или краl! агъл, 'заградено с плет' (В. Дечов, Избр. np. 231 ), от тур.

днал.

germe

'част от

кошара за аrнене'

(БЕР 239). - 51 Героското 1) ниви и гора И 0,7 ДФат; 2) ниви до Мог ; 3) ниви край Смил. По РИ Геров. 63 Гечитя ливади С до Сив., близо до про ход. - В говора гечить 'брод; път през мъчно проходимо място;

място, през кое

то се влиза в заграден имот' (РР JЛЗ), от

тур. gцit 'проход, преход'. Гидижiщко Прип. от

ливади и пасище СИ 0,3 Уст. МИ *Гидижик, от тур. gedik

'отвор пукнатина, цепнатина; проход'

-eik. -

Гилrеня

15, 57

- дол ЮЗ 2,5 Коmн. - Верояп:о от диал. гилгьд, срв. Гелгьдна; едва ли от трева генгер, както допуска Христов, Маданско 161, под Гелые/U!m. Тук

Гилгеня -51

-н.

< Гилгьдна

от гилгьд .и член

Гинrерова вода 1) ливади в м. Кьошкя, С 6 Смол; 2) борова гора, ~,звор З 1 Лев. В говора 2ен2ер 'магарешки бо дил, Carduus aeanthoides', от тур. kengel, kenger 'вид растение от р6да на ма гарешкия трън', срв. Генгера у Христов, Маданско 161.· 42 Гинювото - - ливади и гора З 0,1 Хас. По ЛИ. 62

Гинюска махалб - част от Пазарската мах., Уст. - По - РИ Гинювски. - 63

Гирrенска махалб - част ' от Лев. - По РИ Гиргенци. - .63 Главински дол - ниви и пасище ЮЗ 2,5 Сеп. От РИ Главински. 72 ГлАвчоска махалб - част от Горно Райкова, нарича се още Свиркоска махалб. - По РИ Глdвчов. - · 63 Гладната тарлб непподоро)(llи ни~и в м. Иногпово, Спав. - 46 Глilдното борце - голо бърдо с ниви Ю 1 Смол. Мястото е каменисто н слабо плодородно. 33 Глатницата ниви на стръмен каменист рът СЗ 1 Треб. От изч. нариu. мат ница,

срв.

Може да

се

МИ

Гладина

приеме

Маданско.

и от изч. диап. на-

риu.

глдта

'глутница' с вторично уда

рение Глатницата, с акане от Глатнµ· цата. 33 Глухчовата мандра - нив11 и гора в м. Ган

чарника , С Глухчов. -

Момч . Ycnop. Ф. ,с. РИ 62 Глушински дол -д. ЧерешовекарJка, Маг. По изч. РИ Глушински. 72 Говедарника 1) ниви и ливади З 3 Вв; 2) ниви З до Орещ ; 3) ливади в м. Инд глово, Слав. 51 Говедарско нива до Баш бук, Смил. По Пр Говедар. 63 Гоrовото ливади и борова гора З 0,2 Хас. По ЛИ. - 62 Гi>rоската чешмьб - до Гоговци в Бост. 63, 89 Гоговци - нива до Гудевица, Ар. - По РИ Гдzов. 69 Гоздювнца махала към Ардипска оО. шина, старо име Гоздювска махалб. -

По името на първия заселник Гоздю -овица [Срв. обаче II стб. гко,здь 'горичка",

с. Гоз, Брезнишко]. 67 Гоздюско ниви до 1·оздювица, Ар. Гоздюска вода

на Чокм. По . РИ Гоздювеки. Гоздюското - ливади И Тур.-64 Г6лабовица

Mor.,

64.

чещма в Барчинската мах.

пустеливо място до Ухловица,

голяма

скала

дупки и

пещери,

свърталище на гълъби. - От гдлаб гълъб -овица. - 2, 32 Голевско ниви до Варад, Mor. - По РИ

Гдлев.

Голяма ливада - до с. Арда. - 50 Голяма нива - ЮЗ I Лещ. 46 Голяма Попрелка Поnр. 61 Голяма

чука

чукари, Сок. Голямата градина в Сред.

-46

нива

борова

между

гора

Есен.

по . стръмни

33 1) Ю под Гр; 2) ниви ·

Голямата кабб - в пп. Боруна краl! Спав. Вж. l(alfдma. - 50 Голямата ливада - 1) Ю 0,5 Ар ; 2) С 0,5

Бост ; 3) З 2 ПСер ; 4) ЮИ 2 Треб. - 50 Голяма нива - до Гр. р. 46 · голямата oci>l!кa букова гора И 0,6 Пие. 33 Голямата стенб, вж. Галямата етенд. 33 Голямата тарлб - гора и ниви, З 2,5 Кошн.46 Голям бук - ливади краl! Бор. - 42 Голям даббк :..... дъбова гора до Люп. - 42 Голям картолски дол - л: Черна, Смол. 28, 72 Голям ком - гора ЮИ Сив. - 33 Голям мочур -1) рекичка в м. Косинарско, Ар; 2) гора СЗ Средок. - 51 Голям пожар - ливади Ю 5 Смил. - 45

111

r {"

1 1:

tолямите ливади - СИ 1,6 Слав. - 50 Смол, място, където се задържа мъгла Го.11ямия даббк - боров рът С 2 Ореш. - 42 като в улей, барометъра на Смолян; Голямо ббрце - голо бьрдо с ниви край 4) скалист пролом над Уст. -В говора Крем. 33 '·, г&рло 'гърло'. - 1, 82 Голямото - ниви над Смол. - 25_ Горна авлия - 1) ливади СЗ 1 Ряка; 2) ниви Голям·ата дерьб - л. Черна, Тик. - 72 Ю 1 Сив. - 46 Голямото място - нива С 0,5 Лещ. '- 34 Горна баня - ниви край рекичка, в ко Голямото нивище - Ю 0,9 Подв. - 7, 46 ято къпят овце, Мил. - 55 Голямския дол - рекичка И от Голямската Горна борика - 1) ливади до Гуд; 2) гора мах., Момч. 72 3 2,5 Кошн . - 42 Голямския камень - ниви И край Момч. Горна градина - 1) нива СИ до ГВл; 2) нива -Вж. Кr,ржdлицкен кd.мень. - 35 до ,Мог; 3) ниви в Райк; 4) нива 3 Голя:1ск~та , поляна - И 1 от Момч. - 63 до Есенище, Тур. - 46 Голямската оёойка - ливади 11 • гора, ЮИ Горна нурьб.- ниви с горичка, СЗ 1 Тур.до Момч. 33 42 Голямската махалб - част от Момч. - 61 Горна махалб - 1) част от Бор, Мог ; Голян баир - гора по склонове до Вълч. 2) част от Кис, Мог; ·3) част от Крем; 33 . · 4) ниви и ливади над Сел; 5) С3 част Голян камень - ливади СЗ 3 Смол. - 26, 35 на Сив, Ар. общ1ша; 6) част от Тик; Голят вбрх - ниви и ropa на висок връх 7) горна част на Черешк. - 1, .56 З 8 Крем. - 33 · Горна могила - тумбеста стръмнина~_ борова Голятско - борова ropa С 5 Сив. ~ По РИ гора С 2 Тур. 33 Голятци от Пр Гдлият., вж._ Гулят Гори~ р@ка - .1) ниви над шосето в ГВ~; ско. 63 2) ниви 3 до Тик. - 72, 83 · гора, вж.: Балlщка, Под, Рdвна. - 33 Горна ропа - пустеливо Ю 2 Мог. , - 33 Горан Калц.кски камень - ниви и ливади Горна тасмб - ливади, СИ до Тур. - От Ю 0,4 Yifr. - Н говора гдран 'rорен'. 10, 28 ·-; тасмd, тасмд 'каиш, поясок', тур. tasma , 'огърлие, каишка, нашийник': по формата Гора новото ·:__ широк дол с дъбова -гора на терена. 1, 35 Ю 0,2 Тик. - По ЛИ Горdн. - 62 Горна череша - ливади Ю до Ар. - 42 Горанско - ливади, Ю до Райк. - От ЛИ Горdн -ски. - 63 Горната авлия - ливада с ограда С 10 Ви ево. 46 Гората - 1) гора ЮИ 4 Виево; 2) ливади до Крем; 3) гора ЮЗ 4 _Сив; 4) гора С 2 Горната баня - ниви Ю 0,5 Кошн. - Тук Сок ; 5) гора до Чам. - Член. от гдра са къпали овце. 55 'гора' с ударение на първа сричка. Горната вода - 1) извор в Ббрцето, ДВл; 18, 33 2) чешма в Дун ; 3) чешма в Базелковска Гбрбовото - 1) ливади в града Смол; 2) ли• мах., Стр. 72, 83 · вади С О, 4 Сел. - От прил. г6рбав < Горната ·махалб 1) част от Пие., Смол; гърбав по вида на мястото. - 3, 62 3) част на Мог. - 56 Горелско - ниви кра!I. Бук. - От Пр Го Горната лбка - ливади С 2 Смол. - 33 релци. 64 Горната поляна - градина Ю 0,5 Кошн.-50 Горен лбr - 1) пасище до Алиг; 2) ниви Горнатя яма - ниви край варовита скала с Ю 3 Ар. - 33 - пещера, И 1,5, Дун. - 33 ' Горен Присойски дол - горно течение на Горнен бблш - па~ище С 2 Момч. - 31 Присойски дол, С 6 Уст. - 28, 72 Горнен пазлан - коко;>ов храсталак, СЗ 2 Горен распад - ниви до Алиг. - От изч. Кошн. 33 ·

нариц. распад,

l l

kоето може да означава

'стръмнина, която пада на различни страни',

вж. Христов, Маданско

дан.

Гбрново -

287, под Рdспа

1) ливади ЮИ З Сив.; 2) ниви край Черешк. - По ЛИ Гдрко ; в говора горк 'грък'.

Гбрленсна дерьб - разделя ДВл на две махали - Ббрцето и Дол•иiни. - 72 ГОрло - рекичка, д Черна, Смол. - 1, 82 Гбрлото - 1) .тесен кори тест пролом, през който тече Арда при Кошн ; 2) тесен ска лист дол СЗ 0,2 ГВл ; 3) ниви и гора С 3

112

Горнината -

_ ниви

С 0,5 ГВ~.

От

г6р-

нина 'горно място'. - 25 Горн11 харман - гора СЗ 0,9 Подв. - 49 Горница - гора над Сок. - От нариц. гор ница. -; 32 Горнишко - ниви С 0,8 Стр. - От Гдрничко, умал . от горно. 63 · Горния дол - тече южно от Пие. - 72, 83 Горния край - 1) част от Габр ; 2) част от ГВл; 3) ниви в горния край, ГВл; 4) нива край мах. под същото име, Лещ ; 5) част от Ореш ; 6) част от Сок ; 7) част от . Стр ; 8) част от Тър. - 31 Горният трап - ниви СЗ 0,5 ОПаз. - 31

tорио вл.\хово - съе_динено вече с

:r ст.

ленчукови градини край р. Бяла в саыоt()

тил .каменната солница над село до К6рвава ст2на. _ 62

Градинките - 1) млада борова гора (някога е бил оградини), Ю 0,6 Габр:; 2) ниви ЮИ 1

Според преданието основано е неизвестно кога от някой си влах, _ който е ·ра3рабо·

Горно Дерекьоll ловци. _ 31

Горно Фатово -

разположено С от шосето

Горно Ровиишко

старо и·ме на Момчй• нива над Ров.

Сок ; 3) ливади Ю под Лещ; 4) ниви краА Черна река под Тър. - 46

[!Сер. -ливада 6 - нива в самото Сив.-50 Градинска 4

Градинска р@к~

С11J11ян-Рудозем.Другоиме не е имало.. 62 Горното - 1) ниви в Сми11; 2) 11ивада над Смол. - 25_ мочурливи ливади с 0,5 Горно блато

Тур. - 72, 83

Горно ббрдо -:-- ниви и ливади с Вж. Б6рдо. :__ · 33

Горно градине _ ниви и

1,5

- 1) горно_ течение на Бо· риковска река, Смил. Нарича се още Гра• дишка р~ка; 2) махаличка към Мог, сега безлюдна. - 86 Градинското - ливади Ю под Ров.' - 46 r рад~шка · • - старо име на г радинска · река

Смол. _

Мом. _

20, 31 -

Горно подrраде - поличка с ниви, 1юдгра· дени със сух зид, С, 3 Смол. - Вж. Пдд-

граде. -

Горно сел~ще - ШIВИ и ливади С 2 Уст.,

в м. Сет1щето, старо обиталище на сегашиото Уст. - _56 .

Горно _Чаушово -

Чау111ов. --:- 62 Горовата колиба СИ ~

ниви Ю 3 Ар. -

По РИ

ниви в м. Хажицкото,

Момч. -

. Гриzор. - 62 Горос_ната мандра -

В говора ЛИ Гдро от

ливади в м. Дел 1,1 бра-

хошша, С - 5 Момч. -

По РИ

Горо в-

. ски. -· ·54 С у O,6 ст.-:-- 64 Горосното - ниви и ливади, Горските н6щи - гора и ливади в м. Чбрна СЗ 6 Крем. - В говора горскиmе кдщ~

'къщи на· лесничей, Hd горски управпик'. - 63 Горското - ливади до Билянци, Ар. - Прил. от гдра. -

Горена осойка - гора З 0,5 Подв. - 26, 33

р~ка, Смил. - 59

Градище -

останки от крепост ЮЗ 3 Mor;

нарича ~е още Кал~бта ; • 2) пасище в

м.Смил.Градището, Кис, - 59

ливади С

Градището -

1) смесе,iа гора на стръмен склон, Ю Кошн. 2) Момчилова крепост С 1 Подв - Вж• Подвие и Мом•1илова кеепост. ·_ 59 _ Градот - махаличка от 17 къщи към с. Ти-

кале, недалеч от крепостта Подвие (Мом• чилова крепост).

Името вероятно е във

връзка с близката крепост. - 59 Граматикоското - равни ливади З 1 Уст. По

РИ Гра,1~атйковски

съседното

Райк, а то от Пр Гра.11ат1iк(а). - - 64 Граматицното - ливади СИ край Момч. Прил. от Пр Гра.1саmик на преселник

от стар Райковски - род Гра.11атиков11. 15, 64 Границата - ливади до гръцко-българскаrа граница, ЮЗ 6 Сив. Ново име. - 61 ~рашища - --1) ливади З 4 Ар; 2) пасище до Ел; 3) ниви и гора И_ 2 Смил; 4) ниви над Смол; 5) ниви и храсти С 0,5 Сред.Граховата - култура е позната отдавна по

тия места. Образувано от грах с увсл.,

Горчовото .....; ливади ЮИ 0,6 ГВл. - По ЛИ

щст. -ище, както от коноп МИКоноплища,

Г:орчо, умал. от Гдро, а 10 от Григор. -62 КонЬплище; вж. това по-долу. -Срв. ГраГорчовско ...:... гора · до Баблон, - Сми11. шището у Хр., Мад.- 171, където обяснсПо -РИ Гi)рчовски. 7"' ,()4 __ , __ _ нието_ е неприемливо за Родопите. - 48 Горялата бичкия - ливади ,и гора -в м.Ка• _ Грашище - 1) ниви Ю 0,5 Крем ; 2) па съм дере, С 7 Момч ;-2) боро11.а ropa. край _ , · .с~ще _до_ Бар ; 3) нива И 1 Сив. - 48 Бя11а pei<a, Ю ппд Сок. - 55 · _- ·_ ·· .,. Гращата - махаличка от 10 къщи, З 2 Ви-

Горялата фоllна

ливади. в м: Иноглово, .

ево. - От начално-Грdшищата.-:- 11.

Слав.: на · аанвd_ мяс_то другуш - йе '

Гребенет - 1) храсталак по въздълга рът-

ди_ни под Тър ; 5) нива под Ров ; 6) ниви

Гребеньбн - висока скала СЗ 0,2 Кошн. -

и.мело чдста zдра и фдана_ !l ф нея са лина С 2 Уст; 2) паси1:-1е по склоновете са крили хайдуте, зamsd турците са на . rоло бърдо над Бук, 3) ниви на вия подпалили. _ 42 . . - · соко било над Попрелка, Кре~1. - 19, 33 Градината - 1) ни·ви И 2 Виево ;· 2) в са- Грёбенски дол - л. Бориковска река, Мог.мото ГВл; 3) л11вади под Елен; 4) rpa72 под Треб. - Вж. още : Голямата (2), Горна (5), Ддлна (4), Кdлна, Кеаванска, Ндва (2), Ндвата, Под; Cmdpa (3).-, 46 Градинето - гора и· ливади С 1 от Ряка. Вж. още Гдрно градине. - 20, 46 Градините - 1) ниви в самото Дун; 2) зе·

Член. с -н. - 33 _ Гребеньбт - остро било със стръмни ръ• тове, ЮЗ 0,2 Бост. -- 33 Грёбеня - голина с остри скали и борова гора, Сок. - 33 Гредиците - пасище ЮЗ 6 Мог. ~ Има

113 8

Местннте имена в Смоля.нско

островче борове, годни за

гредици. Вж. н следващото.

гредй, yмaii.

- 42 Гр~дово - гора ЮЗ Сред. - В говора грJда като нариц. 'греда', но по-вероятно от нзч. нариц. гред 'рид', срв. Гредd сърт. у Заимов, Пирдопско 145. - 33, 42

Грехотот -

ниви Ю 0,5 Кис. ~ От *грехот

'грохот', срв. в Маданско Гpyxytlm't,.

Грибачоският чучур -

-97

извор СИ 2 в Б6п

шепско ббрце, Момч. - По РИ Грибd - 89 1) н11вн · З до село Ар : 2) ливади С 8 Дун; 3) акациеви насаждения Ю 0,2 ГВп; 4) ниви И I Момч. Нар1tча се още •юв.

Гроба · -

Тюпбето, гроб на турския попководец Сар'ь боба ; 5) борова гора С 5 Ореш : 1>) ливади ' С 6 до Дунево, Pallк. - Вж. още: Бdбин, Гаркинин, Гюлсiомин, Де лихалилов, Дilдos, Елезов, Кисьдв, Ма рин, Русин, Трендафилов, Хdтин, Ча

кdлов, Чипилов.

Гробат - 1) борова гора З 6 Смол; 2) нива СЗ I Стр ; 3) ниви, З до Попрелка, Крем;

[

l l

свързва несигурно МИ fрухуат!ь с гро

хот. Също и Ковачев, Севлиевско

167,

свързва МИ Грохода с грохотят. При

Заимов, Заселване 57, намиране нарица телното грj,ач

tpoxdч

'каменак'

(Кратовско) от

> грухdч > грj,хач.

Следователно

_ може да се приеме, че в основата на Гру хата лежи изч. нариц. *груха 'каменак', Ji:a!Цloтo е мястото прн извора. 97

Гудевица -,- ново име към Ард.

община.

11а Гудюска махала

Името се свързва

с първия заселник Гудю.

Гуrлю -

висока

стърчи

над

скапа И краl! Сок, която

къщите

като гугла, срв. в

Севпиевско МИ Гугла дереси. - 35 Гулян - смесена гора под висок връх И 0,5 Мом. - Вероятно от изч. ЛИ Гулен (от Гульо и -ен). както допуска Заимов, За

селване 240, под Гуленовци. Срв. още Ковачев, Севпиевско 168, под Гулен. - 97 Гулятско - гора н ниви СЗ, 1 Сив. - Неясно.

- 98

Гулятска дерь6-nр. Сивинска река, Сив. -

72 СЗ I Лев. 19, 58 1) пасище И до Сред; 2) част от Гумното - 1) ниви до Крем ; 2) ниви З 0,5 Ряка; 3) ливади до Череш. - От гумно, - Вж. още : Cmdpume, Юруц кото. 20, 58 стб. rоум~..но, вж. още Рджена гj,на, МИ Гробето - 1) пасьще до Ар; 2) ниви С 1 . Гумното, Гу.ннета, Гумнището при . Виево; 3) пасище до Гуд; 4) пасище Хр, Мад 173. - 16, 49 Ю 0,5 Подв ; 5) ливади над Реч ; 6) ниви Гунчовата колиба - ниви и )]ИВади С 3 в И 0,5 Ряка ; 7) ливади Ю 0,5 Сел; м. Сl!нура, Момч. - По РИ Гунчов. - 62 8) ниви З до Треб ; 9) ливади Ю 0,5 Гучоската воденица - градини и ливади в Тур. - 18, 20, 58 долния краl! на Гопямската мах., Момч. - . Гробl!ето - 1) nустепиво място С до См; По РИ Гучов, а то от ЛИ Гучо. - 55 2) ливади край Мог ; 3) ниви в Гробl!е, Гуювата колиба - ливади в м. Нивищата Смил ; 4) борова гора Ю · под Сок. - 18, СЗ 2 Уст. - По ЛИ Гую, съкр. от 20, 58 Сгуро (Чучуранов). - 62 Гробищата - 1) ливади краl! старо христи Гьолчекат - ниви ЮЗ 5 Мог. - В говора янско гробище в м.Инi>rлово, Слав; 2) ниви гьдлчек 'rьопче', умап . от гьол, тур. got до ГВл ; 3) ливади С над Чо~м. - 58 'езеро, локва'. 72 Гробкове_те - 1) ниви И до Мог; 2) ливада Гьопково - храсталак С I Момч. - По РИ З 2 Тур. - В говора грдбкове е умал. Гьдпков, il то от -Пр Гьдпката, в говора от гробове, срв. Грдбковете в Мада11гьдпка 'чоеек, коАто забавя, спъва рабо ско. - 23, 58 . . тата на някого' (РР 146) . ..:... 62 Грома - ливади С 8 Смол. - В говора Гьолят - 1) езерце СИ 8 Спав; 2) пива.р.и гром 'гръм (отевица)', Името може да е · в Надарци, Крем ; 3) езеро СЗ 2 _Смоп • .:.. 72 възникнало поради пожар от гръм. По Гьоргива вода - извор в м. Р,_азп6тн, С вероятно от стб. ГfЪМЪ :храст' (Berneker, Сеп. - 72 . .· SEW 358), срв. Грд,на и Громd при I:'ьорrюската колиба - ливада, ЮЗ 0,5 в Хр. Мад 172, обяснени с · гръ.н и Заи · м. Усдя, Уст. - 63 мов, Заселване 198, под Грdменци, из Гьоргюското - ливада СЗ 3 Ар. -63 ведено от гръм 'храст'. 40 Гюзелева - ниви краl! Кис. - По РИ Гю- . fрохлювото - ниви СИ Mor. - По РИ зелев, от Пр Гюзелн, а то от тур. gUzel Грдхлюв, а то от Пр Грдхлю, грохлю в 'хубав, красив'. - 62 roeoi:a 'окаян, изпаднал човек'. - 62 Гюзелевата колиба - ниви в м. Фойната, Грудино - ниви З I Стр. - Прил. от ЛИ СИ 5 Момч. - 56 Груда. 65 Гюлльб кедик пустепиво място С 7 Грудево - пасище 0,::1 до Стр., ГВл. - По ЛИ Момч. - Името се свързва с паднала Груд, РИ Грудев: - 62 руска граната на прохода през 1878 г. Грухата - извор на водопровода на Ар, От тур. gUlle 'граната' и kedik 'отвор, ЮИ 2. - Като нарицателно груха в го цепнатина, пукнатина', в говора 'про вора с непознато. Христов, Маданско 173, ход'. - 57 4)

ливади

Гробе Смип.

114

Дарвихца -

.~ивади и борова горичка 163 - В гов6ра дарвихцti 'дръвчета, дръвца'. - Вж. още Драхвица. - 3, 42 Дарнацио - ливада З 0,5 Тур. - От Пр Дарнdка от дарнdк от тур. tirnak 'ко• пито', вж. РР 150. - 15, 63 Даровица - ' ливади до Лип. - От изч. РИ

t'юлсюмин гроб - ниви II ливади з 0,2 nис. - По тур. ЛИ Гюлсюме с -ин. - 58, 65 Гюровото - гора и пасище СЗ По РИ Гiоро. - 62

0,5

Чокм.

Гюроi:ио - 1) пасище Ю 0,8 Ар.; 2) · ниви Ю 3 Mor. - Прип." от РИ Гюров. - 64 Гюровоно - ливади и ниви СИ 1,5 Кошн. По РИ Гiоров, с член -н. - 62 Гуювата коnиба - ливади СЗ 2 в м. Ни вишаrпа, Уст. - По ЛИ Гую, а то от Сгуро. - 56

Дtiрпв с нает. -ица, срв. Дdровица в Ма

данско.

Дабака - гора СИ 0,8 Въпч. - В говора дабtiк 'дъбак'. Вж. Дабдка. - 42 Дабйиата - И 2 ПСер. -' В говора дабика 'малка дъбова горичка'. - 42 Дабована

усоl!ка

ЮЗ 2, Кошн . -

усоl!на

бова', с член -н.

Дабока -

букова

гора

В говора дабдва 'дъ

33, 42

1) ниви до З м; 2) ливади Ю 2 Раl!к; 3) борова гора 0,5 Раж. - Преди' залесяването е било дабдк •дъбова гора'; 4) гора, СЗ Стр; 5) дъбова гора, С 5 Уст. - Вiк. още Голям дабдк. - 2, 42 Дабi>т 1) храсталак до Mor, имало е стар

дъб; 2) рекичка, пр на Градинска река, Mor ; .3) ливада и пасище С 0,5 Ряка . Член. от дъб. - 42 Даву дево - ниви в махаличка от 2 къщи, З 2 Виево. - По ЛИ Давуд. - 62 Даnаверсио - ниви край Исьдвци, М9г. -

По РИ Далаверов, а то от Пр Далаве dalavere 'измама, мошени

- 67 Даскалов пожар - голина, СИ до Сок.-45 Даутарска •барчйна -- ниви до Бил. - По РИ Давутлtiрци, а то от ЛИ Давуд. - 33, 63 Двете води - гора с изворчета Ю до Въпч. 29, 72, 84 Дебел буи - нива краn Чепл. - Имало е , дебела букd . - 42 Деве бурун - смесена гора, Ю 4 в м. Инд глово, Спав. - От тур . de·ve 'камила' и Ьигип 'рът'. - 33, 94 Д4дова ливада - Ю I Смол. - 6, 50 Д~дова р@иа - нива в Бил. - 72 • Дедьовото - ливада всред Смил. - 62 Дедьовсиото - ниви И до Гуд. - Лрил. от РИ Дедьдв. - 64 Делиасансио овощна градина в село Ар. - От Лр Дели Асdн, тур. deli 'луд', - 63 Делибалтi>во - нива ЮЗ 1,5 Гуд . - По Пр. Дели Балта. - 62 Деnибрахбмица '- ниви н гора, С 6 Момч . По Пр Дели Ибрахи,н, в говора Брах6м,

рата от тур.

чество'.

- 63 Далчйната - ниви в долчинка до Ряка . С акане от долчина. - 5, 72 Даловски чучур - ниви И I Виево. - По РИ Далов, срв. тур. dag/1 'планинец'. - 89 Далоската махало - част от Виево. - По името на първия заселник Далдв. - 56 Дамянският дол· - рекичка, която тече край Момч. По РИ Дамilнски. а то от Дамян

чар.

кехая,

Дамянската

вода

стар

Момчиповски

долния

Момч. - 72 . Дангулево - ливади в Чам. -

краl!

ов

на

По РИ Дан

гулев, а то от Пр Дангуль. В говора дан ~уль 'дълъг'. срв. Дангj,льци при Хри стов, Мадэнско,

Дандарово -

176.- 62 ' ниви З в Смил. -

Крем.

По РИ

Дdндаров, от Дръндdров. В говора дdн дар 'дръндар', срв. Дръндdря, Дрондdр

скоrпо в Севпиевско. - 62 Дандарското - ливади С 2 Тур. - 63 Данчова ливада - ниви краl! Сок. - По ЛИ Дdнчо. - 26, 50 Данчовите бари - изворчета И 1,Б°ГФат. -72 Данчовото - 1) ниви С 1 Сив ;·2) т:ви в Гозд. - 62 Дараковото - ливади ЮИ • 4 ГВп. - По изч. РИ Дарdков. - 62

с -ица.-67

Делихалилов гроб краl! една

мандра

гора С 5 Спав. - Тук е

бил

изедник Дели Халил. -

убит

турски

Делихожовото - гора над Чам. - 62 Деыирово - ливади краl! Ел. - По ЛИ Де.11/~р, тур. demir 'желязо'.

Демировото -

дъбова гора С 0.1 ДВп. - 62

Демиров камень

нива с

голям

камък

горния краl!, И 0,3 Бост. - 62 Денизово - пустеливо място на др. Черна. По Пр Дениэ от тур. deniz 'море'. -

Денинско -

ниви С 7 Уст, - По РИ Де - 66 Дервишево - ливади до Череш. - По РИ, от тур. dervi~ 'беден, скромен'; дервиш'. - 62 / Дервишица - ниви на бивш мюфтия, ЮЗ 8 нинци ОТ ЛИ Дена.

Смоп.

- ··57

Дервишенсио --

ливади З 0,3 Елен. -

дервиш и -ен-(ь)ски. -

Дерекя (Горно

От

Доnно Дерекьой) - ·ста

ри имена на Момчиловци и Сокоповци . -56 Дерете малки долчинки, които пресичат Ореш. Мн . ч. от дере, успоредно с · дерь6, дерете Дерин кедiш - 1) пас111Це между Богутьова и Момч, в което има проход ; 2) пасище

на ра~н

височина

кръстопът,

Тик;

3) проход Ю I Слав. - От тур. derin 'дълбок' и kedik 'проход' . - 57

115

ДJрлево - ливади до Бор. -

По РИ Дер-

лев.

- 62 · ДерьМа - 1) пасище над Вълч; 2) · горно те чение на Дуневското дере ; 3) градини краR дере СИ 0,5 ГВл; 4) дол И 2 ДФат; 5) ливади края дере, което пресича Крем; 6) тече в до1111ия краR на Лев ; 7) преси ча Ореш ; 8) суходолие ЮЗ 0,3 Равн; 9) рекичка, която пресича ПСер, в доп

ното .

течение

наричана

Аламушница;

10) ниви края долчинка под Сив; 11) ли вади край Смил ; 12) рекичка, 11. Черна река, Смоп; 13) пресича Стр; 14) лива ди край дол С Тур; 15) долчина Ю 1 Уст; 16) деренце, което пресича Чуч . Вж. още : Адемскана, Аламtiдерска, Ар-

111еноска, Балiщка, Бързелсiва, Влаr1ска, Гаркинска, Голямата, Голя:,11 .,11дчур,

Гбрленска

(2),

Гуля:тска, Дль6zана,

Дунюската, Жаферова, Жинвир, За ба11ка, Имаретска, Каt1ова, Калфоска,

Канюска, Кара кранта, Караманолева, Клабуч, Копаданска, Кору дере, Кре

менска, Крушоска, Лево•соска, Лдмска та, Малката, Манговата, Мо.11арска,

[

Мочj,рска, Нивишка, Пачалийската, Пепалста, Петровица, Пунжосха, Сва

тюската, Селюската, Спаицка, Стра

[

Дерьбска махалб ково.

част от Долно Раn

Прил. от дере.

- 56 Дерьбска чешмьб - в Чуч. - 72 Джаферова дерьб .:_ np. Градинска рJка при Mor. - По РИ от ЛИ Джафер. - 72 -

Джеферов дол - np Бориковска рJка Mor. - 72 Джиновска махалб - горната част на Тър. По РИ от Пр Джиновски. - 56 Джостене - храсталак С Сив. - Неясно. 98 Див чикур - ливади при Череш. - В го вора чикур 'трап, вдпъбнатина ', от тур . t:иkur 'дупка'. - 33 Дива барчина - ливада и пасище Ю 0,5 Тур. - 33 Дивата кабб - в nл. Бурука, Слав. - Вж. Каб6та. - 50 Дивия чукур - ливади и ниви · И 0,2 Крем. - Вж. Див чикур. - 33 Диканя .,.... ниви до Чам. - От диканя

l [_

жанска, Сухата (3), Тибдлска, Турлата, Шехована, Храстюска, ЯJ:6т. - 72

'уред от яки дъски с наковани кремъци,

с която

се

вършее'.

Срв.

Ддлна Диканя, Радомирско. -

Гдрна

49 Дикили таш - пограничен знак от юрушко време, С 6 Момч. - От тур. dikili ta$ 'побит камък'; срв. Дикили таш при Заимов, Пирдопско 156 и Дикилиташ при

Ковачев,

Днмиrровско По РИ.

116

Севлиевско

гора

СЗ до

174. -

село Дун . -

Аинчовица -

ниви с 1 Сред. -

no РИ - 67 ниви З до град Смол. - 45

Динчов и -ица.

Димов пожар Димова бичкия - борова гора в м. Касъм дере, С 8 Момч. - 55, 62 Димова ливада - 1) ниви и ливади СЗ 2,5 Чокм; 2) ливади и гора в м. Герздвица, З 10 Смол. - 50, 62 Димово - 1) махала от 17 къщи към Крем ; 2) ниви до сепо Гуд. - 62 Димов дол - д. Кременска рёка, Mor. - 72 Димово корито - гора до Б6рдо, ДВл. - 62 Димовски дол - д. Черна рJка, Смол. - 73 Димчевица - пасище ЮИ 6 Мог. По РИ Димчев и -ица. - 64 Димчовото - ниви до Крем. - 62 Димчоското - ливади и ниви СИ Слав. -63 Дирека - ниеи Ю 0,8 Крем. - От дирек от тур.

direk 'греда, стълб, колона'.-94

Дичово блато _ · ЛИВаДИ Ю 1 Смол. - По ЛИ Дilчо < Костадин . - 72 Дичова колиба - ливади С 3 Тур. - 56 Длибок дол - !) ливади Ю 3 ГВл; 2) пи вади краR Реч. - В говора длибдк 'дъл бок'. - 3, 72, 82 Длибок пр~слоп - ниви СЗ 0,5 · Крем. Вж. Прёслопа. - 33, 36 Длибока падина - пасище СИ 2 Треб. 3, 33 Длибокен дол - борова гора, суходол Ю 1 ПСер. - От дл11бд1. 'д·мбок', с член -н. 72, 82 Длибокото блато - ливади С 2 С мол. - 72 Дльбrана дерьб - гора ЮЗ до Мар. В говора дльдzа 'дъл1·а'. - 72, 82 Дльбrата барчина - дълга бърчнна с ниви СЗ 0,5 Подв. - 33 Дльбrи нивища - ниви С 1 См ол. - 3, 46 Дльбrите блата - в (1л. Борун.а, Слав. 72, 82 · Дльбrиsi пр@слоп - дълга седловина, С 10, гора и ливади, Смол. 1, 3, 33, 36 Дльбrото - ниви И 2 Треб. ~ !, 25, 36

Дльбrо блато · _ пасище до мах. Речани, Ар. !, ·3, 72 .

Дльбrото 'блато - ливади и ниви края дълго бпато, С 2, Смоп. - !, 72 Дльбгоблатско камене - борова гора до Дль6zото блато, С 2, Смол. -:- 41 До авлията - ливади края Ар. - Вж. Ав лията. -, 30, 46 Дббова барчина - пасище до Попрелка, Крем.-В говора д6бова 'дъбова'.-33, 42 Дббово ббрце - дъбова гора С Сив. 33, 42 Добрин харман - ливади и пасище С 1 Чокм. - По ЛИ Дд6ра с -ин. - 49, 65 Добрикоската колиба - пивади кpall дола Cliнu лJвове, Ю 2, Уст. - По РИ Доб риков. - 56, 63

До бунара - нива в Mor. - 30, 94 Дбвкоското - ливади краR Смил. - По РИ

ддвков от Пр ддвката. В говора ддв

ка<qъsка.

· До водата -

ниви З до село ГВл. - 30, 72 До воденицата - ниви ЮЗ до село Ар. -

30, 55 - стара · чешма, И 0,1 под шосето, Тър. Вероятно името е възникнапо на тур. почва от тур. dogan (е:цте) ипи друго, с елипса . - 43 Доrаново - !) махаличка от 9 къщи към Мом ; 2) ниви до Ореш ; 3) гора до Доzdново, Смил. - 43, 62 Доганов дол - рекичка при Mor. - 43, 72, 80 Доrановица - пасище И 2 Ряка. - По изч . РИ Доzан.ов и -ица. - 67 Доrаново rн@здо - гора край Реч. -43, 62 До Гоrовото - ниви до Гозд. - По РИ. 30, 62 Дolll'l_ицa - ниви Ю Гозд. - По изч. РИ Доев и -1111а. - 67 Доllски врис - ниви С до Ар., с едноимен извор. - Вж. горното. - 63, 72 Доllчина вода - пасище С 7 Уст. - По ЛИ Ддйка с нает. -1111. - 65, 72 До кали ба та - пи вади до Mor; - В го вора калиба 'копиба' с акане. - 30, 56 До колибата - ниви С3 0,8 Крем . - 30, 56 До кбщи..:... 1) ниви в Дун; 2). градина в Гозд; · 3) нива в Гуд; 4) градина в Mor; 5) ниви в Сред. - 30, 56 . До кбщата !) нива в Арда; 2) градина в ГВл _ ; 3) ниви в Сред. - 30, 56 До кбiцнте - овощна градина в Тур.-30, 56 Доксевото - ниви С 4 Раl!к. - По РИ•

Доrан

Ддксев, а то по ЛИ от нгр. lio~a 'слава, из

вестност , ·почит'. - 62, 95 · дол, вж. : Абадин.ски, Амузов, Арнаутски, Бан.дов, Бdрата, Бодлив, Брусниковски,

Б_vхлевица, Варdдски, Вtлиев, Върхдв-

. ски,

ски,

Габровски,

l 'олям

Главински,

!(артдлски,

Г(lушин.

Големския,

Гдрния, Гдрен Пр11сдйски, Гребенски, Димов, Ди.,11овски, Длибдк (4), Дога нов, · Далбдки, Да'м_янският,, - Елt:ки,

Есиеккуласики, · Жеферов, Истри, Ка бdков, Кайн.адински, Калинитски , Ка лъчбурунски, Караждв, 'Карлив, Кдн. скй, Кочён•ск'и, Кралев, Кузат, Кукут ски, Kypmos, Куртьов, Кусильов, Ну

цев, Левд•соски, Ль6тви,

Ливdдин, · Л6кински,

Лясков (2),

Мечи,

Мразлив,

Муратов, Низ дол, Общин.ски, Ьрлов,

Пинтийов, Писански, Присдйски, Пдсек ски, Ражицки, Радикоs, Ручански, Са ръждв, Свинарски, Сивински, Сдскучан ски, Стdю,;ов, · Суходдл (2), Субашев, · Суватыки, Cj,xu, Сухия, Теклен, Ту,11бин, Турян.ски, П,тненски, Тюкiортски,

Фин.тер.оsски, Черн.елевски, Чернlжоs, Чукин, Шунzавелов, Шукерски, Шех-

. - 1) чешма и Срошна махало на Бост; 2) ливада С 1,5 Тър. - 33, 72 Долап I<алински камень - ниви и ливади на скалист бряг, Ю 0,2 Уст. - 10, 28 Долан врис - ниви и ливади С 3 Уст. - 31, 72, 83 Долат - !) горичка до Клокотник, Г Вл; 2) ниви и борова гора С 0,5 Равн ; 3) дол, който пресича селото, Сеп ; 4) дълбок Аtенски

Дола

дол с ниви и ливади по двата

бряга,

Треб; 5) борова гора З краА Сок.-33, 72 Долевица - ниви И 0,2 Треб. - По изч. РИ *Ддлев и -ица. - 67 Долен друм - ниви З 0,5 Гуд . ...:.. вж. Друма. - 31, 57, 95 Долен камень - ниви на скалист бряг Ю 0,5, Треб. - 31, 35 Долен кокор - храсталак И 2,5 Кошн. вж. Кдкора. - 31, 42 . Долен мочур - мочурливи ливади в мах. Надарци, Кр' ем. - 31, 7'l, . Долен пазлак - пасище СИ 1,5 Каши . вж. Пазлdка. - 31, 33 Долен распад - нива щ> Алиr. - В}/(. Рdспада. - 31, 33 Долен Смилян - мах. на Смил. - 31 Долен средок - ниви И до Сред. 31, 44 Долни харман - ниви 3 0,7 Подв. - 31, 49 Долllето - 1) допчинки в м. Стдйково, Ар; 2) пасище над Средок, Ар ; 3) борова гора, ЮИ 4 Виево; 4) ниви и мах. при Треб.; 5) ниви и ливади в Долйе, Тър. 33, 72 Долна авлия - !) ниви в Ар; 2) градина в мах. Градд, Тик. - Вж. Авлията. - 46 Долнана вода - чешма li допиата част на Мом. - 31, 72, 83 , Долна поляна - градина Ю 0,2 Кошн. 31, 50 Долна воденица - ливада до Бип. - 31, 55 Долна ливада - !) И 1 Виево; 2) Ю под Лещ. - 31, 50 Долна градина - !) ливади Ю под мах. Епен; 2) ниви И до Крем; 3) зеленч. градина И · под Ореш ; 4) зеленч. градина под Уст. - 31, 46 Долна лиска - ниви до Надdрци; Крем. .. 31, 42 долнана баня - ниви Ю 0,5 Кошн . Член . с -н. - 31, 55 Долната курьО - па~ище и пивади З 1 Тур . Вж. Корй6та Долната мандра - ниви Ю Сок. - 31, 54 -Долната махало - !) част от Бор; 2) част от Кис; 3) част от Крем; 4) част от Ореш; 5) долна част на Пие; 6) част от Подв; 7) част от Тик; 8) долна част на Череш ·; 9) южна част на Чокм ..- 31, 56 Додна нива - И 2 Лещ. - 31, 46

117

Долна осина - ниви И 1 Подв. - 31 , 42 Долна падина - !) ниви до Ра iк ище; 2) ли

Долчина и Гбрленска дерьб , ДБл.

вади С до Тур.

- 31, 33 ливади под шосето, ГБл. -

r [ f [ r

[

33, 72 Долна р~на Домузалан - поляна сред гора при Слав. 31, 72, 83 . От тур. domuz alan 'свинска поляна'. 43, 94 Долна тасмб -- нива в длъгнеста местност, До обора - ниви в Арда. - 30, 51 Тур. - Бж. Тас.м6та. - 31, 35 До пл@вията - 1) градина в Ар; 2) ливада Долна чука - ниви · в Бил. - 31, 33 в Ра!!к. - 30, 51 Д6лната яма - ниви в м . Я.мата, И 1,5, Дун. 31, 33 · До поста - пасище ЮИ 1,5 Гуд, - Ново име. 31, 61 Долния край - 1) част от Габр ; 2) нива в Mor; 3) най-долната южна част на Сок ; Дорева колиба - ниви и ливади СЗ 4 Смол . - По РИ Ддрев. ·- 56, 72 4) част от Тър. - 31, 34 Дориното - ливади в Момч. - Прил от Д6лии колиби - !) ниви под Требище, ли Дора. 65 Тър; 2) ниви Ю 1 Трсб. - 31, 56 До училище - ниви в Ар. - 30, 61 Долни тарли - !) ниви И 2 ГБл ; 2) ниви До ~'валиllце .- пасище краl! Бил. - По до Ух.п . - Бж. Тарл6та . - 31, 46 РИ Увалиfiци, от Пр Увалията, а то прил . Долното - ниви краl! Ч6рна река , Лещ. ---:25 от тур. ova 'равнина, пол е '. - 21, 30, 69 Долно· ббрдо - градини С 0,5 Смол. - _Вж : До шЬшета - 1) ниви СИ до Ар; 2) лиБ6рдо. - 31, 33 вади краl! Лип. - В говора шдша 'шо се'. - 30, 61 Долно бoplle - ниви З 1 Треб. Събнр. от бор. - 31, 42 Доячковото - ливади ЮЗ 0,7 Габр . - П о Долно Влахово - ·долната махала на Вла РИ Доячков, от Пр. Дояча, ум ал. Доя чка. 62 хова на шосето Устово-Средноrорци ЮИ 2 от Уст: - Вж. Горно Влахова. - 31. 62 Драrаносното - ниви СЗ 0,7 ДФат. - По РИ Драганов . - 64 Долно Дерекьоll .:.... старо име на Сок. 31, 94 Драrулин камень - скала, · висока 30 м, Ю 1 Габр. - По ЛИ Драгj,ла. - 65 Долно l{араджово - ниви С до Стража. Драrоманското - ниви и дъбова гора З По РИ. - 31, 62 0,1 Уст. - [!о ЛИ Драго.мtiн. - 94 Долнокраllсна вода - чешма в м. Дол6т Драrнювата воденица - ливади до Момч. И 0,1 Пие. -- 28, 72 По ЛИ Дрdгню. - 55 Долно пол~нllе - ниви _ и ливади краl! Чдр Дралвица - 1) ниви СИ от Тър ; 2) ниви на река между Смол. и Раl!к. - 31 , 50 СИ 1 Подв. -- От Пр. Дрdлю + ев с Долно Радичево - борова гора и пасище нает. -ица . Вж. о'~це Мdлка Дрdл краl! Сок . - По РИ. - 31, 62 вица и Дрdльвица. •- Срв. при Заимов, Долно селище -. ниви в долната част на • Заселване 243, под Дралевци. - 12, 14, м . Селището, С 2 Уст. 67 Долно Фатово - село в Смол. обшина, ЮИ Дралска чука - гора, И 3 Чуч . ~ От изч . от Горно Фато во, по шосетоСмолян-Ру

31 , 62 Долно Харитьско - пасище кpall Уст. - По ЛИ *Харит . - 31, 64 Долно Чаушово - ·ниви Ю 3 Ар. -- Вж. Чаj,шово и Горно Чаушово. - 31, 62 Дол6н - ливади Ю 3 Mor. - От дол с член -н. 33, 72 Дол3т - !) пресича западната част на Ви ево ; 2) тече в дOЛHJtf! краl! на Лев, на дозем.

рича

се

още

кичка Сред.

извор

долчина З

Дерьдта ; 3)

градини

1 Лев; 4) непресъхл ива р е И 0,1 Лис; 5) пр есича - 33, 72 Долчина - 1) ливади З 1,5 Равн; 2) дълбок дол , коl!то разделя мах. Ббрцето от Дол чини в ДВл.

Долчината

33, 72

нива под Ров.

33, 72

Долчини - !) ниви в коритеста местност, СЗ 2 Тър ; 2) мах: в Д~л. - 33, 72 Долчините - махала, западно от деретата

118

'окъсан, унил човек ' , от неrо Дрдхлю Дрдлю с -ови11а. - 14, 67 Дроховата мандра - ниви, С 7 в м. Дt лйбрахомица, Момч. - Вероятно от Пр *Дрохо. ера. Дрольвица. - 54 Дроховата колиба - ниви С 3 в м. Има нето, Моыч.

Друrуслатско ясно.

дребни дървета'; срв. РР

Дребна борика -

барчета до Реч.

154 и 208. -

нива с островче дребни

Дрипчог, от Пр Дрипчо ; в rовора дрипа 'дреха·.

Дрольвица -

ниви

и пасище С 2 Уст. · Вероятно Пр от диал. др6халь 'укорно

Дупкана

ниви и ливади .край главния път

Дупката

за Уст, И

0,5 Ореш; 6) ниви С 4 Раl!к . От друм ' път', rp. lie6µ o,;. Вж . още Дд лен друм. - 57, 95 Друмат - 1) минава по билото И от _ Моыч,

стар римски път от Пловдив за Беломо

рието; 2) яивади, СЗ Смил. - 57, 95 Дряна - ниви краl! Момч. - 42 Дрян ето - пустеливо място Ю О, 1 ГВл. -

Дрянково - rабрак, кокорак Ю 5 ПСер. 42, 62 Дрянб - ниви и ropa С 5 ПСер. - 42 Дряновото - ниви С 0,5 Смол . - По РИ. ~

Дубрава

- стръмен рът, пресечен с дъл боки долове : нива сред букова ropa ЮИ

0,6 ДВл. -

В говора

дубрdва 'хлътна

тина в ycoilнo място, покрито с ropa', стб. дЖ&f.1.Е.1. 'гора' (Berneker, SEW 215); срв. паралеnи при Miklosich, SPuON 237, вж.

също Заимов, - Заселване

Dumbraveni. --'- 33

Дубрilвата -

,· ора и храсталак С

129, под

1 на дес-

ния бряr на Бяла -р~ка, Уст. - 33 Дубрilлу - ниви и пасище З 0,3 Подв. От До брdло, вж. брdло. - 7, 89 Друrушиото - пасище СЗ 1 Подв. - В го

вора дрj,zушен 'някогашен' от другу111 ' някога, по-рано ; друг път' (РР 155). -

Дуево -

пасище Ю 2 Mor. - По ЛИ - 62 . Дукатьово - нива в РаRк . - В говора ду Дj,ю.

кdть . ~оградено място -,за вкарване овuе за доене' : срв :. В . Де•1 6 в, Избр. произ11 . _204. Срв. МИ Токdтете в Самоковско. -

Др~нковото - нива и пасище, С 1,5 Ряка. По РИ. - 6, 62 . Др~нчево - пасищ~ с много дрянови дръв чета до Гуд. 62 Дрен3т ·_ 1) ниви краА Бук; 2) нива над Раl!к ; 3) ниви Ю 1 Тур. - 6, 42 Дрипчовнца - ниви, З 2 Раl!к. - По РИ

Не

Може да се свърже с изч. ЛИ

*Дукат. -

Дуковското -- !) ниви СИ 2 в м . И.1вора, Треб ; 2) ниви и борова гора, СИ 2 CeJ1. - По РИ Дуков. - 64 Дулето - смесена ropa Ю 4 Гуд . - Събир .

от дол.

7, 18, 72

Дулот - градини и ливади по дол, коl!то пресича Момч .. - 7, 72 Дунево - !) село към Смол. о~шина, се

верно_ от РаRк ; 2) ниви и ливади при Дунева , собственост на раRковски ж111·ели . По РИ _ Дj,ньо, вероя_тно пръв

заселник. В говора дj,ня 'дюля ' или съкр.

от по-старо ЛИ Радj,нь. - _42

пресича с. Дунева, л.

· Чдрна рёка. - 72 Дунюски дол · - друго име на Дj,нюската дерь6. - 72 Дунята - ниви и ливади И 4 ПСер. - В говора дуня 'дюля'. - 42 Дупевото - ливади С 0,6 ДФаr. - По РИ Дj,пев от съседното Раl!к . - 62

Mor; 5)

др~н . вж. Белия

Дренето - 1) пасище до Кис; 2) нива срещУ. Смил. - Събир. от дрян. - 18, 42

ливади З 0,2 Хас. -

Црума - 1) ливади И I Ар; 2) ливади. ЮЗ 0,5 Гуд ; 3) ropa над Зм; 4) ropa Ю 2

Щf Дрdлю

Дребака - ниска букова ropa, З 0,2 Тур. В говора дребdк 'младинак, горичка с

Дуиюската дерь6 -

пасище,

с пещера, С -н. - 33

всред

Мом.

коритеста

в скала СИ

което иыа скала

О т дуп ка

местност

с член

дупка

2,5 Лев ; 2) ropa С 0,4 Подв ;

3) ниви край скала с дупки до м. Прдпо 8 Крем; 4) ливади в равнищ~ с хлътнатина, СЗ 3 Бост. - Вж. още : BtJл

. лянки, С

>ta, Лисича, Левдчоска, Меча, Пра.мd тарска, Черешова . - 33 Дупките - 1) ниви и ливади З 3 Виево ; 2) букова ropa, СИ 3 Гуд : 3) ниви краl! скала с дупки С

Дун ·;

висока скала

с пещери, наричана Строrан, • 1,5 от Кошн; 5) ниви краА с. Дунева, Райк; 6) ropa краА скали с пещери, Чам. Вж. още Вдлчине дупки . - 33 Дупчииа барчииа - ropa Ю 3 ГВл, скали сто било с дупки по него . - -33

Дупчов камеиь до Момч.

rоляы камък с дупки И

По РИ J]Jтчов. -

Дупчовото ~ ливада СЗ 1 Лев. и Лев . има такова РИ .

62 ·

В Уст.

62 Дураково - ниви СИ 0,3 Стр. - По нзч. РИ Дурdков. - 62 Дурбульова моrила - гора с висок връх З 1,5 Стр. - По изч. РИ Дурбалиев от

тур. ЛИ Дурбалt'l; срв . МИ Дурбалt'lй вица н Дvрбалийво при Хр, Мад 189 и Дj,рбалица в Южни Родопи,

Гюмюрджинско

(Кирил,

93). - 33, 62 Дурrутьово ббрце - бърдо СИ 2 Уст . Бж. следващото. - 33, 62 Дурrуцкото - ливади и борова ropa, ЮИ 3 Чокм. - По изч . РИ, вероятно от Пр от тур . durgut 'жилище , място за отся дане', каквото обяснение дава Христов , Маданско

под

186

Доргj,цкото ;

срв .

Дургj,тьово в КсантиАско (Кирил, Южни Родопи Дурсавица

47). -

- горз и ниви на стръмен склон И 3 Сел. - Вероятно от ЛИ Дj,рсо

Дурсj,нь с топон . нает . -ица, както 11ред

полага Хр, Мад 189, под Дурсj,ньовот о. Вж. и следващото . - 67

Дурсевото -

ниви в Смил . -

Дj,рсев от ЛИ Дурсо. гица. - 62

Духовдень

хълмче , на Св . дух , Ю

вал сбор.

Дъбака -

ropa

на

Има РИ

Вж . Дурсd-

кам е нист

склон

което е имало _ параклис 0,5 Тур . На Духовден е ста

дъбова горичка И 0,6 Слав. -

119

Срв.

189. -

Дъбака при

Христов, Маданско

Дълбокия дол - д. Бяла река, Лев ..- 72 Дюзлюкя зеленчукова градина краА Черна река, ЮИ под Уст. От тур. dliz/Uk 'равнина, равнище' . - 35, 94 Дюрмете - старо име на мах. Лиnец, Смилянска община .

Неясно .

.:.... 98 - 58, 62

Дядов гроб - пасище СЗ 3 Ар. Дядовото - ниви И до Сред. -

Прил. от

дядо. Срв. с. Дедовд, Пловдивско. -

Ежоска махал& - част от Горно Райкова. 56, 63 Езерата - ливади и ниви СЗ 7 Смол, краА езерата

f:зерово -

1) ливади краА локва З 3 до мах.

Гудевнца, Сив

; 2) пасище краА блато С 6 Момч . 72 · Езерото - ниви И 4 Гуд., краА блато. 72 Елата - 1) храсталак краА Алнг; 2) ниви в м. -!{ьопражик, Ар; 3) ниви С 1 Лещ; 4) ниви ЮИ 0,8 Mor; 5) ниви и борова гора СИ 2 Пие ; 6) букова гора с островче

ели, Сив ; · 7) ниви в м. БурRе, Треб ; 8) пасище З 2 Тур. -'- Вж. още Про бита ела. Сухата ела (2). - 42 Елезово - ниви в Димова, Крем. - По ЛИ · Елез, срв . Елезьово в Маданско. - 62 -Елена - -1) висок връх с гористи и каме-

ннстн склонове, Ю

ГВл

; 2)

висок връх

с букова гора. Преди помохамеданчването е имало

на

върха паракл11с

Св. Елена

;

3) ниви на рода Снракбашови от Стр. И тук името е свързано със стар параклис.

Вж. Еленка.

Еленин камень С

(

0,2

Еленка

Лев.

голям камък в м. Еленка,

1) ливади и шипкови храсти С

0,2 Лев ; 2) висок връх с гора И 5 ПСер ; 3) горист връх Ю 2,5 Тър. ~ Както

Е.11ена. В народния говор прааникът Ко стадин и

(

по

Елена, nра·знуван със сборове

параклиси,

се

логични обяснения.

Еленат -

(

нарича

обикновено

Еленка. - , Срв. Елена и Еленка при Христов, Маданско 192, коRто дава ана

. пасище до Клокотник , - 43 Еленица - ливади ЮЗ 2 Тур. - От ЛИ Елена или елен 'рогач' и -ица. - 67 Елеханово - пасище под ОПаз. ··_ Веро ятно от РИ *Ениханов. 62 Елинска махал3 - В служебни книжа ГВл.

ниви и

От елен 'роrач'.

Елинска махала, старо име на Ухловнца, махалнч11:а към Търънска община. - Ве роятно от ЛИ Елена, какъвто връх има

56 Елинска р~ка '~ 1) л. Черна река в раRона на Смол; 2) гора З 8 Смол ; 3) ниви И 6 отвъд реката.

120

·j Ряка. -

ела.

Както горното

вотно',

или прнл. от

над ГВл; 2) ниви на стръмен склон, про шарен с боров_е; 3) о~тровче борове с

От нива есени11а, с увел.

Ечменище -

- От тур. e§ek kulak 'магарешки - 94 Ешеккулашкн дол д. Крива река, л'. Черна река. - 72, 94

жейгаре

Кнс. ·_

от мах. Градб, ;

кръгчета, плетени_ от се

прикрепят

към

говора_

дебела

краката

пасище край голяма скала до

По ЛИ Жамил<Джамtiл. -

под

джамията в

горната мах . на Тик. - 63, 89 Жамията ..:.. 1) ливада до джамията в ГВл; 2) ливада в Сив. - 60

Жафаровото -

Креы;

Жафdр щото. -

пасище до Кис. Вж.

< Джафер.

62 Жаферовото - . ливади З 1 Тур. Жафер <джафер. - 62 .

По ЛИ

следва-

пасище З 2 над ма:~:. По ЛИ Енел. 51,

Жекина вода Сок. - 65,

Жефернца -

чешмичка

< Джафер

н -ица ,

Жафаровото и Жаферовото. -

над

гора и храсталак С 8 Уст. -

По ЛИ Жефер

1·ора

По ЛИ

62 ·

'ритловица,

вж.

32, 67 Жеферковица - гора СИ 4 Mor. - По РИ ' Жаферков, от ЛИ Ж1J.фер, ума•. Жа ферко И ·UL/a, - 32, 67 Живака - стръмен скалист пущинак ЮЗ 1,5 Лещ. - В говора живак 'кварц'. Срв.

Живакът в Маданско . - 41 Жиковото - борова гора - По ЛИ Жико Живко с изпадане на -в-. - 62 Жннвир ·дере - долчинка, недалеч от Тик. . От тур. cenevar. 'глиган' и dere .- Гли rанов дол. - 94

тънка

греда',

nрен .

за човек 'слаб и дълъг' (РР 160). - 33 - ЖАтарица - ливада ЮИ 5 ПСер. - Може 611 ·от ''Ж6mварица , с изп ада не на в . В

говора ж6тва = жътва . - 32 Жубраилица - смърчова гора СЗ 8, Лев.

Вероятно от жj,бра, което в говора значи

'коза с малки уши'. - Може · би в ми налото тук е имало козе iiаснще. _ - 32

Жукоска махал& РИ Жj,ков ,

част от ГФат. ~ По

пръв

заселник

на селото. - 56, 63 ЖунжовQто - - триъгълник, сливането иа

Черна

тази част

образуван от Бяла река под

Уст:, сега rрлдска градина. РИ *Жj,нжов. - 62

По изч .

Журналово ливади в Смол . Журналов от Пр Журнала . . -

По РИ

62 .

Забатско

- ниви и гора Ю\1 2 Райк. По Пр Забат{ия), в говора забат 'зъ бат'. - Вж. и следващото. - 63

Забацка дерь3 пресича м. Забатско, РаАк. - Срв. Забатско. 15, 72 Забилската колиба - ниви II ливади , С 12 Уст . в м. Кривi1лово . Вероятно от *Забилци лото'.

'онези,

конто живеят зад би

56, 63

Забнлската махал& - част от Уст, нарича се още Овчарската ,1тхала. - 56 Забуртовата

копиба -

м. ПрисоЯката, бj,ртов · от

По ЛИ

Желюва барчина - пущинак С 1 Mor. По ЛИ Желю . -:- 26, 33, 62

0,8

Жейгаров

ЖамиАската чешмьЬ

Енелово ливади -Ю 3 Сив. ·_ Срв. Енельково в Маданско. - 62 Еничерска усоi!ка 7 ливади и борова гора

РИ

за ходене по сняг' (РР 158). -

Жамилнца

··

с· 8 Уст. :...__ еничерfин), тур. yeni,:eri 'еничар'. 33, 63 Еничерово - нив Ю 3 Виево. - 63 Ениханско - ниви СИ 0,2 Тър . - По РИ Енихdнов. Прил. от тур. yeni lzan 'нов хан'. 63 Енузово - ливади до Бил. - По ЛИ Енj,з . Янj,з Юнj,з. - 62 Енчовица - гора над Вълч. - От ЛИ Ен<ю и -овица. 64 . Ен'ьк мандра в м. Иноrлово, · СИ 0,6 Слав . -:-: От тур. enik 'малко lia жи-

По

връв , които

'овощна градина' Вж. Емишл11ка у Хри

ждрда

нает . -ище.

дол '.

По нзч.

- ниви, З 3 Mor. - По РИ Ж6рдев от Пр Ж6рдата; в говора

Смол.

Тик.

Ж3рдева барчина

ниви и борова гора, И 2

Жаilrаровото - ниви Ю

ниви И 1 Гр.

жьльо.

Сел. От е•1.ненище 'нива . с ечемик', срв . Ечи,11енище в Маданско. - 8, 48 Ешек кулак - ливади и борова гора С 5

Емиwлика - овощна градина под·- къщнте в · Тур. - · От емишлик, тур. ye'mi§lik -

Жольовото

46, 63

Енелова кошара Ражище, Тър.

борова гора С 8 Уст. РИ Ждбров. - 62

Ески мандра - стара мандра СИ 8 Слав . От тур . . eski 'стара' .+ mand1ra . - 54, 94 Ехьова падина до · Барутни, Ар . - По ЛИ Ехиа . - 33, 72

РИ Емирски , Пр от тур етiг 'емир, на

200. -

. Жоброво -

ери от тур . уег 'място', вж. Курбан ери . - мах . с 21 къща към с. Турян. -

-ица. 46 · Еловия пр~слоп - }!нва З 4 Mor. _::- Сед ловина с път. ----' Прил. от ела, -срв. Йел скян камень (Хр, Мад 203). ~ 42 . Елски дол - л. Черна река . при Лев. ·както горното. 72 Ельово - махалнчка_ от 14 къ·щн к-,,м Смн лянска община. Прнл. от ела. - 62 Еминьското - ниви С 0,5 Лещ. - По ЛИ Емин. 63 Емирска авлия нива З до Сред. - По

стов, Маданско,

щ1ади овце .

· tсенище

ДВл; 2) ниви краА елова горичка С 1 Смол. От ялово ' неплодородно' и

Емирско 1) ливада до Поnрелка, 2) ниви, С 2 Сив. - 63

за

62'

i!:ловица - i) нива на х~лм ·с ели при Ббрдо,

мандра

{

Ердюво - пасище И 1,5 Мом. - По нзч. · ЛИ Ердю. - Вж. след11ащото. - 6:2 Ердювото - гора ·и ливади, З 4 Чокм . ..:..

ливада АО Чepii~ - От елtж 'елова гора, елак', както Даб(жа. - -42

чалник'.

е.

54, 94

42, 72 Елинско - 1) ниви и ливади с островче ели, Ю 1 Елен ; 2) борова гора на стръм. ннна С 1 Тър. - Вж . горните. - 63 Елите - 1) ливади и борова rora под Со колица, С 8 Дун ; 2 ливада С до Дун ; 3) ливади всред борове С 10 Смол . 42 Елката - пасище до Черешк. - Умал. от ела, както в рус. ёлка. - 42 Елкина вЬда - чешма всред ГВл . - По ЛИ Елка. - 65, 72 Елифкиното - ниви З О,! ДВл. - По ЛИ Елифка, умал. от Елифе. - 65 Ел3ка - 1) ливада край млада борова гора -

т.

ливади

С6 Уст. -

и · ниви в По РИ За

Пр Забj,рта, с неясна

мология. - 56 З;\ббрце - ливади край Бил. забiJрце 'зад бърце', от типа

ети

В говора .Загора",

срв. Заб6рцено в Маданско. - · 33 Заборчека - ниви С 2 Сив . - В говора за бдрчека 'зад барчето'. - 42 • Завашията - дол, л. Герзовица, З Смол . Неясно . - 98 Завета

вятър.

градина

Заграденото

Момч.,

Зад б3рцето Бдрцето .

от

равни ливади СИ 0,3 Сел.

Загубацко - гора до Чеnп . нзч. Пр *Загабат . 15,

Зад барчина 30, 33

защитена

Вероятно от

63 ливади отвъд 'Черешк.

ли11ади ЮИ 2 Тур . -

Срв.

30, 33 Зад rабера - ниви З до Сред. - 30, 42 Зад дупка - ниви С 0,5 Тур. - 30, 33

121

.. Зад ореха -

1) ниви З 0,2 Треб; 2) ниви - 30, 42 ниви н пасище З 1,5 Равн. - В

нива И 1 Раl!к. - По ЛИ 62 говора зtlив 'завоl!' (обикновено на река); Златьово ббрце - ниви и ливади Ю 2 срв. в Маданско Заив II Зdива н в Пир . Виево. - По ЛИ Златю. - 33, 62 допско Зdвива, Зdева . - Вж. още Мdл Змиево - махаличка от 18 къщи към кия зdив. 35 Смилян. - 62 ' Заllково - 1) ниви СЗ 2 Mor; 2) ниви в Зоиното - градини до игрището, Ю Смол. Днмово, Крем. - По РИ. - 62 По ЛИ Здя. - 65 Зоичино - градини и ливади в Момч. Зайче лака - ливади до Коп. - Зdйче По ЛИ Зоица. - 65 зdйча 'заешка' . - 33, 43 Зонюското - ниви И 0,5 ДВл. - По изч. Заllчнно - ниви в ГВл. - 43 РИ Зонюв, срв . З~носкот~ в Маданско. Заllчоско - ниви в Раl!к. - По РИ Зай 63, 95 чов. 63 Захариновото - ниви С I Стр. - По ЛИ З.\камень - ниви Ю 1 Mor. - От за 'зад' Захарин. - 62 н камень. 30 Захманово - борова гора и ливади З 0,5 З.\наrата - ливада ЮИ 0,2 Ряка . - От Момч . - По РИ Захмdнов от Сок . .:.... изч . н а риц. зdнога 'ямз, дупка' (в говора 63 с акане зdнага) ; срв . у Заимов, Засел ване 133, и Пирдопrко ·под Заногата, Иванова барчина - ниви на голо бърдо където са дадени подр обни обяснения С 2 Смол. - По . ЛИ . - 33, 62 . 5, 33 . Иванкеllове кедик - седловина с проход Запорат - rрадш;н1 С 0,5 Смол. - Обра СЗ 10 в пл. Буруна, Слав. - Името се · зувано ю1кто Упора и Прiтора. - Срв . свързва с Иван кехая от Слав. - 13, Припарът в Маданско. - 33 57, 62 Зарихманско - ниви до Гозд . - За + Рах Иванковата м.\ндра - ниви и ливади в ,11dнско .Зад Р{.Jх.нанско·, по ЛИ Рах м . Ленища, С 5 Момч. -- · По ЛИ мdн. 63 Ивdнко. - 54 З.\рrан - ниви и ливади по криво било И Иванова чука - 1) храсталак ЮЗ 3,5 Ар; 0.3 Jleв . - От зd 'зад, отвъд' и р(о)гъ!/, 2) гора, Ю 3 Сив : -- 33, 62 н член -н. - Срв. Зdpoz&m у Христов . Иванско - гора ·Ю 1 Ар . - По ЛИ Ивdн + М аданско 196. h дадените там обяснения -ски. 63 с паралели от Белослатннско и Ломско. Ивановското - ниви ЮЗ I Слав. - 64 По 1 , рилнка на терена. - 18, 33 Иванчовото ниви С 2 Уст. -'- По ЛИ Зарит камень - ниви и храсталак краА ви Иванчо. - 62 сока скала С 4 Уст. 35 Иrлуша пасище Ю 2 Ра Ак . Името З.\сека - пасище Ю 1 Р,1вн. - В гов о ра до Чепл.

З.\llва -

Златковото -

Златко. -

зdce,r 'длъбнатина •1рез

сече11е';

в дърво,

Христов,

направена

Маданско

196,

свързва името с rop.i. която се засича , преди да се обяви за сечище . Вж. у него

Зdсеката; ср['. също посочените там МИ от Белослатинско II Ломско. - 3-1 Захманов дол - боров:1 гора, пресечена от дълбок дол , до

CoJC. -

72 Звани-камень - · л11вада С 4 Уст. се чукне к:1мъкът отеква.

Зелена ливада -

Зеленка -ка.

ливада Ю 0,5 ГВл , -

ливада С 5 Mor. -

Зеленкото - гора краА Мил. Зелената борика борова Jleв.

Златарската вода -

гора

Ю 0,5

чешма Ю краА Момч . По

63 Златниото борова гора и ниви С 0,5 Тур . - По ЛИ Злdта. - 65 Златилско - ниви И 1 Ar. - llo ЛИ Зла тил. 63

122

31,

От зелен и

По Пр Златар. - 72, 63 Златарското ливада СЗ 4 Смол, РИ.

Когато

друг камък, звъни.

трябв;1 да се свърже с диал. иглюч 'иг лика', която расте в изобилие 110 тези места. Вж. РР 170 . . --'- За рядката на- .

ставка

-ytua

срв .

разпространените

Смолянско ЛИ Mapj1tua, Добрj,ша, Пет руша; ера. също Salambaschev, D:e Fluss-

namcn 20, под Живj,ша. -- 42 Извара - извор в м. Бблшен, С\1 2 Момч. Чрез ак:~не от извор. 72 · Извора - 1) пасище Ю 1 Ар ; 2) ливади 11 м. Орешето, С 0,3 ДВл; 3) чешма в м. Кутела, З 1,5 ГФат; 4) по пътя ГФат

Уст, на западния хълбок на връх Петро

вица, ГФат; 5) пасище до Бук; сталак СИ 0,6 Лев; 7) ниви Ю

6) хра 2 Мш· ; 1 Пода ;

8) залесено с борчета, СИ 9)"ннва Ю 0,5 РаАк; 10) чешма в ме стност със същото име, Сел ; 11) ниви СИ 3 Сеп; 12) ливади З до град Смоп; 13) ниви до Стр ; 14) пасище под Стр; 15) чешма в Чуката, Стр; 16) чешма в Тур; 17) ниви и гора СИ 2 Треб; 18) бу кова гора ЮЗ 4 У ст; 19) махала под черквата в Горно РаАкоnо. 7, 72 Изворите - чешма в кв. Бяла р~ка, Mor. 72

J:lзведена вода ~ пасище до Чери . Изсипа

гора на

72 '

стръмен каменист скпон.

със срутени камънаци в до11а, Череш. р. 33 Илинден 1) ливади И 2,5 Виево ; 2) гора

и ливади на връх с параклис

Св. Илия,

СЗ над Лев ; 3) махаличка 3 2 Mor ; тук е има110 параклис Св. Илия; 4) пасище на хъпмисто място, където е имало

стар

параклис,

Стр,

Паз;

тук на Илинден

пасище СЗ сега още

става сбор,

посещаван от Устовци и Страженци.Илчова борика - борова гора краА Момч .

По ЛИ Йлчо. -

60 -

42, 62

Илязово 1) ниви СЗ 1 Ар; 2) ливада СИ 0,5 Кошн. - По ЛИ Илн.з. - 62 Им.\мовото ливада СЗ ЛИ Имdм. - 62

0,5

ОПаз.

По

Имамова чука

- нива на висок връх И 6 33, 62 Им!мовата колиба - ЮИ 2 в м . Равнище, Уст. 56, 62 . Имаме ката вода нива храА чешма в Ар . 63, 72 Имамската колиба -'- 11ивади в м. Полl/не СЗ 1 РаАк. - 56, 63 · Имамско - нива, купена от Имdмските в ГВл, СИ, 0,6 Стр. - 63 Имането ~ 1) гора И 3 Ар ; 2) ливади до Кис ; 3) пасище и ниви, С 2 Момч. Ряка

Името се свързва с двете тракиl!с~.и . мо rи11и

в тази местност,

конто . се

пред•

полага, че има заровено имане. - 59 Имарет дере пасище СИ 7 Момч. - От тур imaret 'благотворително, богоуrодво заведение'. Имарет означава още 'маrер ни11а,

кухня,

от която се

раздава

храна

на бедни'. 94 Инжекаросюiта колиба 1) ливади и ниви в м. Амузово, 2,5 РаАк; 2) втора колиба с ливади и ниви, С 6 РаАк; 3) трета ко

либа в м . Блатата, С Инжекаров, от тур.

6 Pallк. ince 'тънък,

и РИ Каров(ски), често;

ера.

По РИ строен'

историче

ското Инжекароско хdнче, свързано с името на Петко воl!вода. - 56

Инжоска махала - средната част на Mor. Има голям род Инжови .' .- 56 Инлiокя - 1) пасище С .7 Момч ; 2) ливади И от езерата, Смоп. И иа двете места е имало мандри. Името се свързва с тур. yan 'вълна, ярина' и -lUk. Срв. Ильлюк в Маданско. 54, 94 Иноглово - обшиrна местност СЗ 13 Спа,, където е имало старо селище. - (Прил.

от Пр *Ино оглу: изч. ЛИ Ино и тур. 'син' в старинно ЛИ Ино-слав, ~тб. ннъ, друг, различен']. 62

oglu

Йовчево - ливади Ю 2 Ar. - по ЛИ Йовчо. 62 . йоз кабб - ливади С 3,5 Слав. - Тур. В

овчарската теrминолоr11я йоз 'я11ов, без-

плоден добитък' и кабд 'открито и ши роко място'. 50 lloлy, тур . yolu от yol 'път', вж. Пазdр аолj, . Иркижицко - борова гора И 0,3 Уст. По изч . Пр Иркижията. Името може да се свърже с тур . егkц 'козел'; в го вора еркич 'едър кастриран козел с нео стриrана козина' (РР 157 и 124). 63 Исенбашово - ливади Ю под Лещ. - По РИ Исенба1иов. 62 Ислямовото 11ивади Ю 3 Ар, до мах. Би11. По РИ Ислllмов. 62

Исовото - л11вада всред ГВл. Исо, а то от Исуф < Юсуф. -

По

ЛИ

Исуфкиното ниви до Мар. В говора Исj,фка 'жена на Исуф'. - 65 Исуфовото 1) пасище 3 2 Смил; 2) ниви ЮИ 1 Треб. По ЛИ Исуф.-- 62

Исуфоското -

борова гора С 2 Сел. -

РИ Исуфов.

Ис.вци -

По

част от Средiж към

Ардинска

община. По JJИ Исьо, а то от Исуф; срв. и по-rоре Исовото. - 69

l{абаково - 11ивади З 2 Виево. По РИ Кабdков от Пр Кабdка, от тур. kabak 'тиква· .

l{абаков дол Кабакчиево

62 - ливади

Смол.

нива в Ра!!к, сега застроено.

72 -

По РИ Кабакчиев, от Пр Кабакчията, от тур. kabak~1 'тиквар'. 62

Кабас!нското - ниви до Момч. Кабасdнов, Пр Каба Асан . Каббта

По РИ

пр Градинска река, Мог;

2) па

сище и ниви С 7 Момч ; 3) пустеливо н гора С 2 Крем; 4) гора до Кош ; 5) ниви

на равен връх С 3 Ряка ; 6) ливади, СИ 8 . в м. Индглово, Слав.; 7) гора над Че решк . - В говора кабd 'тлъста, хубава почва, чернозем'; в родопската овчарска

терминология

кабд

'открито,

Мехметьова,

Mj,pdд,

Tondл кабд. -

50 2 Ar. - 42

широко

място' (В. Дечов, Избр. произв. , 232), от тур. kaba 'мека, водниста, необработва ема почва' ; ера. Христов, Маданsко, 204. - Вж. • още : Голя.ма, Дивата, Идз,

Кавака нива И кавак 'топола'.

Пеюва, Имало

Кавакат - ливади до Кrед. Каваржицко - ливади СИ РИ

Каваржиков, Пр. от

'къдрав,

рошав;

Кав!че - ливади Ю вdк. 42

Кав!ците Кавгалията

вид

Ар.

голям

42 2

Слав. По тур. k1v1r-c1k

овца'.

Сj,чева,

15, 63

Умал. от

h·а-

ливади СЗ гора СЗ

3 Ar. - 42 1 Череш. р. - Tyr. kavga/1 'спорен'. - 94 Кавrалъ бурун гора СЗ 4 Лев. Както rорното+Ьиrип 'rът, бърдо'. - 94

123

r r

Кавrажик -

и лиsа

ди, Ю 2 Уст. - От тур . · kavga+ -c1k 'спорно място'; срв. Кавгажйк и Кавга

лйята в Маданско.

Кавлакоско - ниви до Чери. - По РИ Кав лdков, Пр от тур. kavlaк 'оголен, олю-

щен', 64 , · Кавуртак · - ниви и ливади до Попрелка, З 7 Тур . - Вероятно от Кавурятак, тур . gdvur 'неверник, немюсюлманин, христия

нин' (в говора кавур, кdвурин)+уаtаk 'ятак, укривател на крадци': - Името

може да се свърже със •с~ривалище, ятак на преследвани Християни, гяури'. -

Не е изклю~ено във · втората ч1сt да се крие

{

обширен и дълъ г хълм, пресе

чен от дълбок дол, борова гора

тур.

Кадарско -

tag/dag

'планина ' .

НИВИ . Ю:( 1

Tii

..:..._ 33, 97

-:'о;· Пр

*Кад(!р, срв. диал. кадd; . кадд !пакост, прокле111я, нещастие'

в_сесилеи'.

тур.

kad1r .· ..

'могъщ,

•

Кадийца - ниви и борова гора 0,4· Сл ав. От кадия , тyp.kad1 'съдня'+-iща.- 32 Кадиркино - ливада С 0,3 Кошн·. :.... В го вора Кадйрка 'жена на Кадир\ тур. ka-

[

Ломско. ~

[

65 :

и , контракция Кад'оборун, а от него ка д66рото, тур. kadm 'жена' и Ьиrип 'рът• било'.

Кае'вска махал3 -

~ Пие.

Казблката -

чешма в м . Кдчине, СИ По РИ Казdнов. - 72

1) нива в РаАк; 2J част

от РаАк . - Вж. · и следващото. - 56, 63 Каевско - ниви в РаАк. - По РИ Каев от ЛИ Кайо, съкр . от Никдла. 63 Казанен .,.... ·ниви до Бук. - От казан с член -н.

Казанете - дере с ниви по двата бряга, И 0,5 Ореш . - Мн . ч. от казан. -:-'- 37 Казанковене - дол с каменни казанчета, изкопани от

водата, Ю · о,4

говора казанкове умал. с •1лен -н . ~

124

23, 37

Мом.

ми. ч . от каза1<,

26, 63

l{алинско

чешма сред Елен, по името на стара круша до чешмата. В ·говора каздлка 'круша червенушка', от тур. k1z1l 'червен'. -: 42 Кайковска махал3 - долната част на Тур. По РИ Кайков от ЛИ, умал.

срв. Каевско.

Кайнадина -

56, 63

висок връх със стръмни скло нове с борова гора, Ю :2 Смол. - Може би от тур . -ЛИ, с втора - част -адин. - 94 Кайнадйнска дерьб - ливади и · борова гара в дол С 1 Тур. - 72 ·

Кайнаржа - борова гора в м. ДелибраJСд . • -мица, <; 7 - Момч . - От тур. kaynarca 'извор с топла вода, топлица'. - 72 Кани reдitк - 1) рекичка, д. Черна река, Смол; 2)дол, д . Киселчевска река, Mor. · тур .- kaym 'бряст' и gedik 'проход; от в_ор, . пукнатина', срв. К ariн

. допско

дол

Пир

и Каин бунар в Севлиевско.

По РИ • Каламчов от Пр.

· говора

каламчо

'слаб и

Калdмчо;

дълъг · на

човек ' [от /Салам 'тръстика'].

Калемска р~ка -

ръст

55, 62

ливади, реки•1ка З 3 Ар. -

В говора калем 'младо клонч е, фиданка' (РР

179). -

Калевнща - ·ливада в мочур СИ 0,5 ГВл. Мн. ч. от кдлевище 'кали ще' в говора .

41, 78

Калена вода ~ ниви З 3 Mor. - В говора кd.лена 'кална'. - 41, 72, 78 Калена усоi!ка - ниви ЮЗ I П оде. - 33,

41, 78 - 1) букова гора на склон, пресечен от ыочурливи долчинки, Ю 0,5 ДВл ; 2) ливади и ниви в Подв. - 41, 78 Каленitка - мочурлива ливада С 3 Смол. От каленйк 'ка,1110 място' . . - . 41, 78. Калеиitцко - ливади Ю 5 Сив . - От Пр Кале1<ик. - 64 l{алено

.кал м. р., вж. Чдрния кал., срв . /(алdт Ka.ilitбнтe

·- ниви до Ельдво. Смил . ---:- От - 5, 56 Калиново - 1) ливади · до Дунева. РаАк.; 2J ниви И 1 Дун. - По ЛИ . - 62 Калitнска вода - пасище Ю 0,1 Тур. По ЛИ Калин+-ска. - -63, 72 колибите, с акане.

ливади 1О 0,2 Уст. -

градина във Виево

; .2) чешма

в _ Узунска -1сах., Виево. 63, 72 l{илинitцкн дол - в м .: Ал•1акско, Сив. По МИ *Калени/С, срв. Каленицко . - 72 Калкатitннте ниви ЮИ вора к~лка·тtта 'завоА още Кдлкине. - 35

от Каю,

- 94 Кайова дерьб - ,лр, Сърнеиска река, Сив. 72, 62 , d1r 'могъщ, · всесиле,i': ·~ 65 Каliовото - пасище С 0,5 Кошн. -,- По ЛИ Кадицко - ниви до Гудевица , Ар . - По Кdйо, вж. Кdевско. - 62 кадия,_ РИ Кадйев , вж . Кад1iйца. - 63 Калажitцко - ниви и ливади, ЮЗ, 1 Тур . Кад3брото - ниви си· 1 Момч. ·_ От тур. От Пр КалайджйЯ(та), срв. · Калай . джицко n Маданско . - 15, 64 К адън бурун (вж.) , както се нарича още, · тази местност. 33 Каламунско - 1) · ниви в коритеста мест иnст З 7 Тур ; 2) нива и nаси_ще С 1 J{ад3нчина тикл<! - пасище З 5 Смол. Чокм. - От изч. Пр. Каламуit с неясВ . говора кад61<а· 'ка дъна , туркиня', ка на основа. - . 98 · д6нчина 'кадънина', от тур. kadm 'жена', срв. Кадь1<но в Ма да нско, Кад'6нското в l{аламчовата бнчюiя - ливади И 3 Момч. Кад3рв~рх - nас·шiн:.. Ю „ 4 Ар. - От по старо Кадйров ' вдрх:: (вр.1,х), ло ЛИ Ка дир, вж. /(адйркино .. и , следв а щото. 33, 62 Кадбрско - нива Ю 1 Ар. - По Пр Каддр (Кадър) , тур. kad1r 'способен, достоен, могъщ ' , 63 Кад'ьн бурун ~ ниви СИ 1 Момч. - Дру го име на /f{i°ддброто. - Чрез сливане

kалинскн кемень -

Казанската вода -

Кална градина

нива

Лев. на път'.

0,3

глинеста

В го Вж. почва,

която при дъжд се разкалва, С

!{.\мене -

r6piiчкa- 1/а

· Сел . -

Вж .

гол

още:

ните; Дльдгоблатско. -

Каменет . ви ЮИ l{аменеrо

каменак

Бялото,

ниви до Попрелка, Крем .;

2 Mor. -

0,2

Воденич-

2) ни

каиеина

кариера,

от

която

са добивали воденични камъни, З 7 Слав; 2) ниви . на камениста местност ЮЗ 0,6 Гр; 3) ниви СЗ 0,8 Креы; 4) пасище, пазлак ЮЗ, 0,250 К9ши; 5) гора и ниви Ю 0,4 Подв ; 6) нива до ОПаз ; 7) каме нист склон, тютюн е ви ниви С 0,5 Стр. -

0,5 Тър. . ливада ЮЗ 4 Чокм. Прил. 41 от калник, срв. К(lленика. - 63 Каменьовнца ниви, каменак И 0,8 Гозд. ·Калното - ливади ЮЗ 0,5 Подв . - 78 В говора кd ,11еньов 'каменист' и -ица. - 32 l<алб~ - пасище до Речане, Ар. - От кал Каменьова мандра - имало е стара мандра, И 1 Тик . - 54 · . с член -н, вж. кал. - 78 · Камеиьово корито гора • краА каменист Калтб - овощна градина · Ю 2 Ар . - Член. дол , Мар. 33 . _., от кал, ж . ' р. 78 l{амбарско :...... ниви и гора ЮЗ 4 РаАк. Калбт - ниви до Mor. - 78 По Пр Ка,нбар (вж . долното) или от Калоянско - ниви и гора С 8 Уст. - По диал. ко.uбаре 'кум' с акане. 63 ЛИ Калоян . - 63 Камбарецко ниви о · Смил . В съсед• Калфовото - пасище И 0,5 Тур. - П u РИ иото Чокм. има РИ J(о-116арев11. 15, 64 Калфов. 62 l{амберово - букова гора Ю 1 Сърп. По ЛИ Камбер. - 62 Калфоска дерьб - нива в м. Холвина Ю Камбернца гора до Момч, купена от . Ар . 63, 72 юрушкия Ка-1,бер ага.- По ЛИ Кал1бер Калчищарско - пасиiце С 6 Смол. - По и топои . нает. -ица . - 32 Пр Кал•щщар(я). 63 Камбурското - ниви и ливади З 0,5 Чокм . Калчоска вода чешма в горния краА на Прил. от Пр Ка.1tбур. - 63 Бост. По РИ Кdл•tов. 63, 72 Кал'ьч бурун - борова гора, връх , 3 16 . Кантона - ниви ДО пътно каитонче, · Ров. -' Ново име .· - 57 .. Смол. От тур . k1l1i; 'сабя' +Ьиrиll Каитарьб ~ rop-a до Черн. Вероятно от 'рът'. 94 билка каl!тарьон ; за - завършека срв . l{алъчбурунскн · дол л. Черна река, Бреш1<ельдта от бреитель 'бръшлян'. · СмоJ1. - Прил. от Кал'ь•~ бурун. - 72, 94 Кальово - ниви Ю до Тър. - По ЛИ }{d18, 42 . . канюва чука - пасище С 4 Уст. - По льо. 62 ' ... ЛИ Кdньо. - 33,. 62 · Кальбна: - скала с голя д~; пещера, ·И · 1 канюска ма'ха.лб ' - -част от Мqмч. ·.;_ 56, ·G3· Кошн . Има останки от зидове на ста_ ра Крепост ;_ .- Qт Ka.lfbд J1 'i-o~opa _'ка·.1е·• С !<анюска ~ерьЬ -~ пресича Мазо.:Zi:ка·. ма . · ~ала, Pallк. - · 12 ·. · · .· · .·· .• член -н. 59 · · · Капакл'ь бунар - из.вор С 6 в м. Индглово, l{альбта - 1) останки от стара кр·епост, ЮЗ Слав. Qт тур. kapakl1 'с капак', . и 3 Mor ; нарича се · още Градище ; 2) бо bunar 'кладенец ', - 94 ._ · рова гора С 5 Смол; .3) старинно укреп Капнннте -:- гора до Смил. - - 42 ление в непристъпните ·'скали ыежду Тур• Капitнево - ниви И . Слав . ..:_ 42 лука, Нев~стата и Сокол~а. С 5 Смол. Капиново ~ пасище до Ельово, -Смил. - 42 Вж. още Под кальдта. - 59 : Капннбка - храсталак С до Смол. :_ Има Камбурската колиба - ниви и ливади в къпинови храсти. - 42 м. Вриса, СЗ 2,5 Уст. - По Пр Ка.u Капитаиово - ниви кpatl Бор. - По Пр бур от тур. kambur 'гърбав'. - 56, , 63 Капитан. - 62 . Капитанско - ливади Ю 1 Смол. 63 камень, вж . Белия (5), Вис iжия, Гdжев, Гдль

41, 46, 78 Калницкото -

ков, Орлов, Пилещи, Пильов, Побит (2),

Капужitцко ~ ниви в м. Бачйще до Надdр ци, Крем. - По Пр Капужйя от тур. kaplCl 'вратар'. - 63 \{апчнща - ниви СИ 0,5 Люл. - Ми. ч. от капчище, yro.1. от капка. - 93

Бил .

Карабаротево - гора и пасище СЗ По Пр Карdбароть [?]. - 62

ен, Големския; Гдран, Калински. Де,ни· ров, Ддлан Калински, Ддлен, Драгулин, Дупчов, Еленин, Калински, Ковdчев, Козdров, Кокдш, Нържалицкен, Меть Под, Подшилен, Равни, Py.1tuн, Сиви я . Сокдлов, Френкьоски, Чакалов Намена барчина - каменливо · бърдо, над

Караасанско - 11иви З 2 Mor. - По РИ Rараасански, от Пр }(ара Асан. - 63

1 ГВ.ч . -

125

о•

!<ар.\ бур~н -

старо име lia мах . i/ернdлего

КараrАш

r l f

ливади Ю

1 Сив. - От тур. ka42, 94 Караrяурското - ниви З 1 Стр. - По Пр !{ арdгяур от У ст, от тур. kara gi'iv11r 'че рен неверник'. - 63

гaagar: 'бряст'.

l<арdхожов.

Слав.

Имало е каракачански колиби.

56, 62

- - 72 Караланско ниви

[

и гора С 0,5 Тур. От тур. kага alan 'черна поляна', от не го РИ l<араалdнов>Карd.лdkов. - Хри стов, Маданско 211, извежда същото име от изч. РИ l<аралdнов, като го свързва с l<араалdнов<Нараолdнов. - 63 КаралilАското - ниви Ю 0,3 Стр. ~ По РИ Кара11иев<Караа11иев. - 64 Караманжа - връх с борова гора, С 12 Смол. - Преименувано Мj,ргавец. - 94 НарамАнскнят сувать - борова гора и ли вада, СЗ 6 Момч. - По РИ, вж. Сувd тя. 63, 90

Нараманолева дерьб

9 Слав. •Тук е бил убит овчар Карdманол. - 72 Караметюското - нива СЗ 0,8 Стр. От

l t

но.

-- 98

Наранталбка -

пивадь СИ 5 в м. Индгловс,

Слав. - От тур. kmnt1-l1k. 'дребна го ра' . - 42, 94 Карантията - пасище ЮЗ 5 Сив. - Както горното .

126

- 42, 94

1) ливада в Речани; 2) ннви до Бил ; 3) борова гора II пасище СЗ 7 Лев; 4) ливади И I Лещ; 5) високопланинско пасище, С 6 Момч ; б) ливади Ю 0,5 Ореш; -7) ливади до Сел; 8) ливади, връх СИ 8 Слав; 8) ливади СИ 0,5 Ряка. Вж. Картала. 42

част на Гуд; 3) зеленч. 1· радина в Мог; 4) ниви С 0,5 Подв : 5) зеленч. градина краА Черна река, Равн; 6) градини краА селската

рекичка,

Ряка

; 7)

ниви

краn

село Тур. - Може би от заемка от гр. ><ael!,a 'сърце', т . е. ' сърцевина на плод, на зеле ' . - · 46, 95

Кард~лннците ,- зеленч. Уст. 46, 95 Каркбма -

градИИJ!

Вж. и Селските кардёлници.

•

Каршилъ община.

· 1) гора СЗ, 1 Ст\J: 2) бър·шна,

- 54 С 2 Смол. - Прил . горното. 54, 62

от каркдм, вж. Нарлак високопланинско пасище , връх, З

17 Смол . Нарича се още Сн!жннк . -

От тур. karl1k 'снежна местносr' . 94 Нарлilев дол - пресича селцето Тик . - По РИ, вероятно от тур. ЛИ Карл',,; срв. l<ар лиево в Пирдопско 181, където се из вежда от ЛИ Карл',, . - 62, 72 Карлуково - старо име на с. Славейно. · От тур. kilгuluk 'сушина, . заслон'. - 94 Карми11А ливади , СИ 2 Треб. - Ot' кармило 'сол с брашно за овuе ; място, къ дето се кърмят овце' (РР 182). 53 Кармilлото - киви ЮЗ 3 Сив. - 53 Карнала гора СЗ 3 Ар. В говора кар нd.л 'дърво, на което върхът е отсечен и то се разклонява на всички

182)

[от к'ьрня, крън).

страни'

(РР

Карова лнвАда ниви З 1 Ореш. - По РИ Каров. 50, 62 Нароено пивада ЮЗ 0,8 Стр. - 63 Нарсанецко - ниви ЮЗ 2 Сив. -:- От Нар сане(г)ски l<арdасаневски, а то от Пр Kapd Асан. - 15, 64

Карстопбть -

РаАк.

път'. Картала

нива

В говора

на

Коджабашеви в

карстоп6ть 'кръсто

14 гора

СЗ

Стр.

картал ' остра ситна тр_ева,

говора

която расте

старо име на Виево, Славейнска От тур . har$ 'срещу , отсреща ,

Вж . по-долу МИ Ср6ш

ното , което в говора означава 'отсрещ ното' . 44, 94 Касакоското ниви , 3 0,5 Лев . По Пр l<acdкa от касак<късdн 'нисък човек'.-

Касамl!е

пасище

до

Смил.

от ЛИ l<асъм<Нас6м . -

Събир,

Срв. · Насъмво

и l<асъмово в Маданско, l<асdмово, l<а

с6миво в КсантиАско .

Момч.

Касбм дере - обширна планина с борова го· ра, ливади и ни.1~и. С

По ЛИ

Кас);м < Насъм и дере. - 72 Касбмбвото - 1) гора ЮЗ 3 Лещ; 2) лива ди и гора , И Уст. 2, 62

срв. l<аркъ.11а в Маданско.

Каркбмово 7'" ливади

срещна страна'. -

0,2

залес~на с борчета, З 3 Ореш . От каркдм 'стрижба на овце ; място, където става стрижба на овце' (В . Дечов, Избр . произв., 237), от тур. k1rk1m 'стрижба ·,

дол И

РИ l<араметев, където Метев е от ЛИ Метьо, nроизв. от тур . ЛИ Мех-,11ет. - 64 Карамуш - ливада Ю 0,8 Стр. - Неяс

Картб11а -

ливади в м. Чиф По Пр l<арачдло.

da$ 'брат' . - 62 Кард@лника --. 1) градина в Ар ; 2) ниви в сев.

данско.

обрасла с такава трева' (РР 182). 42 Карталов чучур - извор СИ 6 по пътя за _м. Св. дух, Момч . От картd.л , заето от тур. kaгtal 'орел'. 43 Картilчевско ниви ЮЗ 2 Тур . По РИ Картичев. 64

Кардашково - градини в Смо.1. - По Пр · l<ардdшко, умм . от l<ардdш, тур . kar-

56, 63

[

Карачоловата колиба лiща, СИ 3 Момч.

Каражово - · 1) ниви ЮЗ 2 Ар; 2) ниви, С 1 ГВл; 3) ливади СЗ 0,5 Мог. - По Пр от туr. kагаса 'сърна ; възчерен, мур гав'. 62 Каражов дол - борова гора СИ 1,5 Сок. - 72 Карансено110 - ливади ЮИ 0,5 Лип. - По ЛИ Карdисен. - 62 Караивановскня чифлик - ливади и ниви в м . Индглово, Слав. - 47, 63 КаракАшево - ливади И до Виево. По Пр l<аракdш от тур. kara ka$ ' черна вежда'. - 62 Каракотево - пасище до Уст. -- По РИ l<аракдтев. - 62 Каракачански колиби - в м. Индглово,

Каракачанската мандра - в nn. Бурjта, Слав. - 54, 63 Кара кранта - дол, л. КисеJJчевска река, Мог. - От тур. kara 'черен' и k1rmt1 'дребна гора'. - 94 . Каракуз ливади и борова гора, СЗ 10 Момч. - Or тур. kara kuz 'северно, сен често, осойно място'. Вж. l<узат. - 94 Каракушевите блатА - ливади в м. Инд глово, Слав. По Пр Карdкуш от тур. karaku$ 'вид орел', срв. l<арdкуш · в Ма

tlo високите била на Родопите ; местност.

l<ар.\паунов кеднк - седловина с ниви и 1 Момч. - По РИ Карапаунов. - 57, 62 Нарасалйхоска вода - чешма всред Град6 Тик. 72 КарасАнско - ниви и гора СИ 4 Сок. По Пр l<apd Асdн. - 64 Нарахожоско -- иив11 ЮЗ 3 Тур. - По РИ

към Смил. община. - От тур. kага 'черен' н burun 'рът'. - 94 • КараrАч - ниви СИ 0,5 Стр. - Вж. долното

ПСер

Касбмувен пожар

; 3)

ниви

ЮИ

гора, израсла след опо

жаряване, ЮЗ 1,5 Кошн. 45 Катрана гора Ю 5 Смил. Вероятно та~• са добивали катран 'смола'. От катран, заето от тур. katгari. 55 Катраница - борова гора и ниви, ЮЗ 2,5 Чокм. От катран и топон. нает. -ица. 32, 55

Катровото - ropa Ю 1 ДВ11 . По изч. РИ Кdтров , срв. !{dтрево в Маданско. - 62 КАурско - нива до Мог. - От Пр Кdвур, в говора кdвур, кавурин 'неверник ' прозвище, давано на бъп·гарите - християнн

от мохамеданнте (помщите от

тур.

glivur

'неверник,

Родопите), немюсюлма

нин'. ·- Срв. МИ с основа кtiyp . при Христов, Маданско, 214. - 63 Нафежйвн тарлil - ниви и ливади, JОЗ 2 Смол. - По РИ l<афеджиев. 11, 46 Кафелувен баир - обширен хълм . с борова гора, И 0,3 Лев. - Прил. от РИ l<афе лов с член -н: · l<афеловиян>Нафела

вtн. Кацата място,

33, 62 н~ва и гора в дълбоко коритесто Ю 3 Ар. По прилика с те

рена . 37 Кацевата мандра -

мица, С 6 Момч. l<tiцama. - 54,

Кацева лuка

н~ви в м. Делибрахб

По РИ l<dцев от Пр

малка ливада край река, об-

kръжена

,·ора,

1 Момч .

Качемак островче дървета сред пасище, С 4 Смол. - В овчарската терминология качемdк 'отделен овчарски ятак при зи муване на овце в · Беломорието' (В. Де чов, Избр. произв., 206). 51

Качелъка

пасище Ю до

kar:1k/1k _'лудост'. -

Срв . тур.

Mor. -

Кашкавалннцата - пасище. в което е имало мандра за ка шкавал, С 7 Момч. - 54, 67

Кашлбта

1) ливади И 1,5 Кошн; 2) ли

вада, бивша турска казарма, С 0,8 Лев ; 3) чешма в местност със същото име, С 0,8 Лев ; 4) ливади до Лип; 5) ниви З I Момч ; 6) долчинка с къшла, ливада С 5 Ряка ; 7) ниви Ю 0,2 Тур. От

кашл6 ' кошар~·. от тур. k1~la. -

Каш11ilте l) колиби и къшпи в котловина, З I Крем ; 2) ливади до мах. Кашлiпе, по~ Смоляиските езера ; 3) ливади в м. Извора, С 2 Смил; 4) м_ахала до Смоп. езера ; 5) ливади в м . Езерово, СЗ 7 Смол; 6) ливади ЮЗ 4 Чокм. 51 Кашлilщето - ниви и nустеливо Ю 2 Тур. Срв. Граи1ище l<ъшлището в Мада_н ско. 51 Кашлъ reдilк - пр. на дол Лютdка, Мог . От тур. k1sla kedik 'кошарен про ход'. 57 Кашоков пожар - ниви З 3 Сив. - По РИ Кщидков от Пр l<ашiжа; в говора ка-

ш6сва,н

'сварявам

прежда, в която по

ставям брашно, за да стане по-здрава' (РР 184). 45, 62 Кедйкя 1) седловина между Тюпю тепе и Св.

Георги, С

Момч ;

2) седловина в 3) ниви и ливади ЮЗ 2 Вж. още: Гюлль6, Дерйн (3), 3

пл. Бурjта , Слав;

Тур. -

Иванкеадве, Каин (2), l<арапаунов, l<е ри,11ов, Мезdр, Парj,нски кедик. 57

Кедйкоска

маха11б

част

от Момч.

56, 64 Кедilчковата воденица в щите на Педевци, ливада,

село 1юд къ Момч. По

РИ Кеdичков, умал. от Кедиков.

- 55, 62

КеАванкнна вода - гора с чешма, СИ 3 Треб. - В говора Кейванка 'жена на кехая Иван', Кейван < l<ехаяиван, както Хаджи(и)ван хаджи Иван. - 13, 72

КеАванска

градина

46, 63

Кеl!ванска името на

махалб

до

самото

част

от

един от първите

Кехаitиван.

Лещ .

Търън,

по

_ заселници

56, 63

КеАванско - ливади З 2 Сел . 11, 63 Ке11ебека 1) нива и ливада в Сив; 2) .,и вади до Кашлите , Смол. От тур. ke-

lebek

'вид пеперуда'. Името се свързва с

червейчетата,

от които

тревата

се

зара

зява· и овцете, които я ядат, заболяват от метил. В РР 184 под келебек четем

127

{,-

'болест метил'. - Срв. КелебJкет

данско и Келебекь в Първомаl!ско.

r [ r

Ма

43 Келебеково - ливади и ropa, Ю 3 Раnк. Прип. · от келебек. 43 . Келебечево - ливади до Сеп, Тър. - Прнл . от келебек. 43 Келева барчина - нива до Ал11г, Ар. · В rовора ке.t 'кожна болест, от която окапва

косата'.

Тук келева 'гола и не

плодородна'.

Келевско - ниви в · м. Ширинбта, ЮИ 0,5 Уст. - По РИ Келевски, от Пр Келе вuя, вж. горното.

Келюското

- ливади до Ухп, Mor. - Също - 64 Келюската колиба - ливади в м. Врйса, СЗ 3 Уст. - 56, 64 l{еляневата мандра - ливади в м. Депi1• брахбмица, С 6, Момч .. По РИ Келя нев, от Пр Келевия Яни. М, 62 Керамидьбта - нивн И _ 1 Момч. - В _ старо от РИ.

време тук са пекли керемиди и гърнета.

{

За нает. -ьд вж . по-1·оре Брешнель6 и Кантарь6, срв . и Кере.1шдь6та

Керемидницата 1) градини И 0,5 Габр ; 2) пасище И 0,5 Мом; 3) нива И до Раl!к; 4) ливади в Долно Смил; 5) ниви

1 Тур . -

Във всички

е имало 11римитивни

ремидн

Керемидьбта

I) ниви

тези местности

работилници

II гора ЮЗ

за ке-

Тър _ ;

ливади И 2 Сред, cpn. Керамидьдта, също Кере,11ид,l,та и !{ерамидьдта в

[ [

l l l

Маданско.

18, 55

Керимско - гора до Бил. Ар . - По ЛИ Керим -ски. - 63 Керимоска вода 1) <1ешма, ливади .С 6 Смоп ; 2) чешма ЮИ 3 Pallк. - 72

. Керимски л~в - гора И 1 Ар. - В ж . Сйн11 лJвове и Стари лJвища. -::- 51, 63 Керимов гроб - пасище З в- · моr . - 58, 62 Кериното - · 1) ни11и СЗ И, 5 Пие; 2) . Jiи• вади 3 1 Пие . - Прип . от ЛИ Кера. 65 · ·· ·· Керкелско - 1i'иви' !О 0,5 Гуд. - В rов9ра керкел 'колело, обръч; спирала, кръг ' (РР 185); РИ Керкел-ов в Керкеловия пожар, Керкелувата ливада и Керке• луша

(Христов,

К еркелски л~в -

- Маданско 217). -

ниви,

стара копи ба, до

- 51, 63 дол - ливади краl! долчина , С Сок . 72 Керкелския мост ливада, мост Ю 0,3 Бост. 57, 63 · Керкелуда - ливади Ю 2 Сок . - От керкел +•уда, 11ж . Керкелско. - 35 Керно ~ 1) ниви и овощна градина, СИ 0,3 Подв; 2) смесе на 1·ора З 3 Хасв . По ЛИ Кера, Керн.о < Керин.о. - 65 Гуд, Ар .

Керкелския

128

Керо -

4) гора СЗ 5 Ря к а . -

В говора кисалка 'кисела дива дребна ябълка '. - Вж. още: Берова кilсалка . - 5, 42 Киселчево - мах. към община Моrилица. -

дол. д. Коченски дол, д . . ьяпа река,

Лев . - В · говора кяр, чл. керд 'печал.ба, кяр', от тур. kdr 'печалба'. - 59

l{ербт -

ниви ЮЗ 2 Pallк. -

Кесариllца

ropa,

Ореш

от

дъл боки долове, З

рата е бип_а собственост на турци-юруци, дошли от rp. Кесария в Мапа Азия. -

По лива д ите расте киселчек . 42

32, 67

(Младенов, РЧДБЕ

лива да

СЗ

203). - 64 1 Лев. -

56, 62

Кисимоско

шанка с коиусовндиа форма' роятно но прнлика.

l{илю _ ,рското

· ниви

Ю до

Ар.

•

ниви СЗ 1 Ряка. - По РИ Ки62 К~сьовото - 1) ниви в РаRк; 2) ниви З 2 Ар. F-И Кисьдв . - 62 Кисьовска махалб - част от Орешец. 56, 64 l{иш~ново - нива в Барутни, Ар. - По РИ Кишен.ов. _:__ 62 Кишкеч - връх с борова гора, СЗ 0,5 Mor. - Неясно. - 98 Кичуково - ниви до ОПаз, Тър. - По РИ сдв.

От Пр

Клабуч

- 57

срв. Кладата у Хр, Мад ните там обяснения. - 49

от киреч 11 · -ил

Клечково -

210

ниви ЮЗ 0,6 Пие. -

и даде

Клечков от Пр Клечката. - 62 Кпечковото - 1) ниви С 0,5 Райк; вади и ниви З 2 Хас. - 62

Клисурата -

По Р!1 .Кйрщщки, . вероятно _ п~есе,!lник от с. Кйрли, Кърд>~,апиl!ско, или ·от Пр Кирли 'иtiъсен:. - 63 · . Киришет - букова ropa ЮЗ 0,4 Кошн. - От

.;~

2) ли

ниви С о',5 Момч. - От кли rp. xJ.s,aovea 'тесен пла теснина', . а

там

от пат.

clausura 'затворено място' (Младенов, 207). - 33, 95 ', . Клокотник - 1) мах. към ГВп : с 5-6 къщи; 2) ливади и ниви Ю 5 У ст ;· ·3) ниви Ю 3 ГВп. От *клокотн.ик' бпикпив, кnо• котлив извор', срв. Miklosich, SPuON, 263.- 93 Клокотнишки дол - д Черна река. - Вж. rориото. 72 Ковачево - котловина, букова ropa С 0,4 ДВл. ~ По РИ Ковачев. - 62 Ковачевото - 1) ниви И до Крем; 2) ли вади СЗ 7 Смол ; 3) пасище, ниви И 2 · Уст. - 62 Ковачевица стръмен склон, пресечен от долчинки, Ю 1 двл. - По РИ Ковачев и топон . нает. -ица. - 32, 67

По РИ

сура 'теснина' от нински проход,

кириш, тур. kiri$ 'rреда', срв. Кириш11ике в Мадаиско. ~ 94 · ,·

ropa и извор И от Гоп е маи ската махала, Момч. От ЛИ Киряк и топон. нает. -ица. 67 l<ирякоската чешмьб - в Спав. - По РИ Киряков. - 89 . . Кирянова вода - ч·ешма в м. Кирян.оското, Мом. - ~о РИ Кирян.?в, от, Пр Кир [!ни, от rp. " ~1?, съкр. от ><veto,; господни . 62, 72 Кнряноското - пасище и ropa СЗ 4 Чокм. По РИ. 64 Ки салката 1) нива до Рови на , Тър ; 2) ниви З 3 Лещ; 3) ropa, ЮЗ 3 Тър;

Галемаквица. Тук е имало българи мо хамедани, които са се изсепил11 в Бо

гjlтьово: Кощухаровото

.РЧДБЕ

Местнвте имена в Сwолttкс:ко

По РИ Кожеман.ов. - 62 1) ливади С 1,5 Виево;

2) ниви в м. Б6рцето до Тик. - По !?И Кожухаров. - 62 Козарник 1) ниви до Мипково, Смил; 2) ниви до Баблдн., Смил. - От козар -ник 'място за кози'. - 51 l{озарника - 1) ниви и ливади, 3 0,2; 2) ниви С 1 Смоп . - Имало е ко3арници . - 51 Козаров · камень - борова гора, скапа СИ 2 Пие. Според преда нието козар заспал на ска.1ата , паднал н се убил. - 62 Козарско - връх . с пасищ е И 1 Ряка. По Пр Козар. 64 Козилото - борова ropa С 4, Смоп. - В го вора

козило

кози'.

'място,

където

се

козят

51 - ниви СЗ 1 Стр. - По РИ Кдзлов. 62 . Козу баир - 1) гора ЮИ 4, Ар; 2) пасище, връх ЮЗ 5 Си_в . От тур. kuzu 'агне' и bay1r 'баир'. 94 Коllнарско - нива Ю 2 Pallк . - По Пр

Козловото

F<ойнар от Коняр,

клdдн.я 'купен сено, слама' (РР 187).-Вж. още Дедиво кладн.е, Мандлево кладе;

-н.ик , както буд-илник. - 41 . l{иречницат,а - пивадн С 0,5 Подв . - 41, 55 l{нречницю: е - каменисто, . имало е варница, С 2 Пие. 55, ·51 · . Кирил и Методи - поляна с параклис И 0,4 Спав . Ново име . - 67 · · Кирлицко - ливади и . гора до _Ре чани, :Др . -:--

Кирякица

..:... 1) дол З 4 Момч; 2) ниви С кpall

Сок. - В говора клабучкан.е 'бълботе не на вода', зву коподраж . - 93 Кладне .:.... ниви в Кис., Mor. В говора

l{иречилннк - пустепиво, скалисто . място до Ар. - . В rовора кире•иiлн.ик. ' място с ва място',

Кичуков, от Пр Кичука, тур. kщak 'ма• пък; дребен на ръст' . - 62

*l{илiор. 63 . l{i!нински орех - ливади, ropa СЗ 0,3 Пие . По РИ Кинин.ци от ЛИ /{liн.a . - 42, 66 Кнr1рията - ливади до Ар. От Кипрйя . от тур. kOpril ' мост'. - Вж . още Кд

ровик, варовито

56, 63

-н ик. Ве

•mнска кипрйя, Муржова кunpilя.

Кнсовото -

Вж. /{е•

....:. ниви СИ 0,8 Спав. -

Кисимска махалб ~ средната част на Чокм.

57 Кильефника - инва. до Ухповица , Мог: ~ От ·диап. · килJф от тур. kl1lah 'калпак, дliка .

билка киселец, умап .

l{исимовата колиба - ливади в м . Kanirи, ски камень, Ю 0,2 Уст. - По РИ . -

Кетевата колиба - · ливади в м. Радово С 6 Pallк. - По РИ Кетев. - 56, 62, Кетевата мандра - в м. Рilдово, С 6 Pallк. 5~~ . . l<exalloвcкo - 1) ливади С 1 Смоп ; 2) пн-

Кидик_а

. Кововата мандра - ниви в м . Бепбчето, С 5 Момч . По РИ Кдвов. 54, 62 Коджабашова вода - чешма в Есенище, Тур. - По РИ. 62, 72 решовска р€ка , Mor. - 72 Кожемаиово - борова ropa З 3 Момч . l{йселчек - нива, букова ropa И 0,2 ДВп . Нарича се още Галемакова чука, 111111

; 2) борова ropa, И 1 Момч. - Го

вади Ю 0,2 Ряка. '- По РИ Кехайдв; в говора КfХая 'овцевъдец на едро ; · rпава на овчари', заето от тур., а там от пере . ktttchuda 'домовен господар ; иконом'

Имало е кисели диви ябълки. - 42' Ки.селчевска р~ка •- горно течение на Че•

1) обширна местност с борова

пресечена

Ковачев камень ниви и ливади В нево . - 62 Ковачоско ниви до Mor. - 64

Бепоспатинско,

срв.

СелИ Койн.аре,

югозапад.

незапазено в Смолянско. -

Кокала

борова

Кокаларово

ropa

койн.

конь,

в м. Иноrпово, Спав.

- ливади, бивша собственост - на

F<окалареви от Смспяи, И, 1 Кощи. - 62 Кокапарци - ниви в Смил . По РИ, вж .

горното. ~

Кокарското

ниви до

Сред, Ар.

В го•

вора кдкар ( с акане във втората срнчка) от кдкор 'каменисто място, обрасло с шубраци и трънаци' (РР 189), с нает.

-ско ; - Вж. следващите. - Срв . Кдка• рево и сп. у Хр, Мад 220- 221. 42

Кокора

- -1)

пасище

храсталак И

рак, Ю 2 ДВп; стръмен склон

5) 6)

ниви И

ГВп' ;

4 3)

стръмен

сред коко•

ниви И бор, И

иив н и храстал а к

Смил;

Ар;

нива

2 2

Дун; Лещ:

З 2 Тур; 8) каменисто пасище · СЗ 0,5 Хас. - Вж. още : Долен кдкор, Малкия кдкор. - Срв.Кокорското. - 42 Кокоран - трънаци и пипякови храсти,' И 1 Лев .· - От кдкор с член -н. - 42

Кокорат Бост .

Кокорово пя11.

ниви

краR

Бяла река , Ю 0,2

- махала · с 23 къщи към Смо• - Прип. от кокор. - 42

!2~

r r

f{окоша - ливади и борова гора, СЗ 4 Смол. - С елипса на втория член, т. е. Кокдша нива, Кокдша градина, срв. тук Кукдш камень. По-подробно вж. у За имов, Заселване 138, под Кокдшане. 51 f<окошката - гора и ниви И I под Долно РаRково. - 51 f<окудево - пустеливо до Черешките, Mor. По РИ Кокудев от Пр Кокj,да(та); в говора кокуда 'юмрук, пестник ; топуз на кантар'. - Вж. Кокударци у Заимов, Заселване 214. - 62 f<окудюска махало - част от Устово, раз положена на хълма между Ушите и Пер

пернцката махала. един

от

По

РИ Кокудеви,

големите родове в градчето.

56, 62

Кокудюската колиба - ниви и ливади в м. Вриса, СЗ 2,5 Уст. - 54, 64 Кокудюското - ливади края Бяла река, Ю 0,1 Бост.

Кол.\ковската колиба -

ниви в м. Будвица,

С 15 Уст. -По РИ Колаков от Пр Колака;

в говора

колак

'питка от

печена на специална

масло' (РР

189). -

течно тесто,

плоча и намазана с

56, 64

колиба, вж. Агупската, Алтдн Кдлюва, Аръч

ковата, Белковскаm(l, Бочj,ковата, Боя

жiщката, Бялоската, Ваклювата, Ван

'tувата, Васил Саламбашевата, Гdжо вата, Гайдаровата, Геговата, Гержико вата, Гдрбовата, Гдровата, Гунчовата,

Гуювата, Гьдргюската, Гюзелевата, Дйчовата, Добрйкоската, Ддревата, Дрдховата, Забйлската, Забуртовата, Имамовската, Имамската, Инжека рЬската, Камбурската, Камйиюскатq, Карачдловата, Келюската, Кетевата, Кисймската, Кокудюската, · Колако ската, Кдлю Гдzовата, Колю Халько вата, Колйбовата, Коруевата, Кдстов

1 1

ската, Коченжйевата, Кривошйевата,

Куклйчковата, Кj,лежиевата, Ламби Перперйевата, Ланювата, Мажаровата (2), Макакоската, Манддвата (2), Мар гарйтюската, Марйноската, Мандлче ковата, Милкдтската, Мйтю Тдмо вата, Михалакюската, Михайлковата,

Чапкъновата,

Чаталбашевата,

Чешмежйевата, Чарпiжовата, Чувйте

вата, Чулкоската, Чучурановата, Шй роковата, Шj,керовата, Янкоската,

Янчовата, Янчуската

f<олибата - 1) ниви З 2 Сел; 2) ливади И 3 Сел; 3) ниви до Уст; 4) ниви З 0,2 Равн; 5) ниви СЗ 1, Смил; 6) ливади С 4 Смол ; 7) нива СЗ I Ряка ; 8) ниви С над Сок. - 56 f{олиб.\ровото - 1) пасище до Уст; 2) ниви · до Черешово, Мог. По РИ Колибаро, . - 62 ; Колиб.\рско - ливади И 4 Mor. - 63 f{олиби, вж Ддлни (2), Каракачански, Хай душките

Колибите -

1) храсталак ЮЗ I ДВл; 2) ниви Тър ; 3) ливади, гора И 5 ПСер. - 56 Колибища - ниви до Вълчан, Смил. - 56 Колибовата колиба - ливада в м. Елите, С 7 Pallк. - По РИ Колйбов. - 56 f{олибовата м.\ндра - в м. Елите, С 7 Pallк. - 54, 62 f{Олкине - стръмен каменак, ЮЗ 0,8 Кошн . .:_ ' В говора кдлка 'завоя (на път, река и до ОПаз,

др.)', срв. Кълката и обяснения у Христов, Мадаиско 232. Тук . кдлкине,

ми. ч. от кtJлька с член -н, срв. по- горе Калкатйните. - 35

Кольковско -

ливади, ниви ЮИ 0,2 Тур. По РИ Кольковски. - 62 f<олю Гоговата колиба - ниви и ливади в м. Шулково, З 2 Уст. - По РИ Гогов.56, 62 . · Колю Х.\лькввата колиба - ниви С 12 в м. Кривилово, Уст. - По РИ Хальков. 56, 62 . Колюва бичкия - борова гора СИ 7 в м. Ха жйцкото в Мразлив дол, Момч. - 55 Колюва лив.\да - ливади и ниви И до Сок. По ЛИ. - 50, 62 Кольов чукур - борова гора З 2 Сок. В говора чикур 'вдлъбната земна форма; .яма, трап, тур. r:иkur.

вдлъбна.типа', тук

чукj,р

от

33, 62

Нйкоската, Облаковата, Папарддската,

ловата, Попсимедновата, Пушйловата,

Комат

Папарддвата, Перперйцката, Пею ската, Пиряноската, Пишмановата, Пищаловата, Попгаврйловата, Поппd

Сарахдшоската, Сбйркоската, Спири дднската, Стайко Стонйновата, Стара, Стратйевата, Сулинежйцката, Таню

вата, Тддоровата, Тдмоската, Тумба ловата, Узуновата, Хажйflската, Ха жиколюската, Хажилазаровата, Ха-

130

ката,

Ко.11ьов чучур - извор, включен в селския водопровод, Сок. 89 Ком - връх, ливади И 5 Гуд. - От *ком 'връх'. - Вж. подробно обяснения у За имов, Заселване 139, под Como$feni; срв. и следващите. - Вж. още: Голям Ком,

Михальовата, Момдвата, Морадйло

вата, Мохаремоската, Начовата, Над,

l l

жичднюската, Халйловската, Хрднюс

Малкия Ком.

висок конусовиден

кова гора, И Сив.

горното.

връх,

бу

Член. от ком, срв.

Комб.\рево - борови гора. Ю 0,5 Уст. По РИ Комбарев от Пр Комбарето ; в говора - комбаре

диал .

"ov,,,,&oo,. -

'кръстник'

от

иrр.

Комат.\нската баруга

борова гора, стара

граница между Селското СЗ 3 Момч . 63, 72

Комат.\нско Момч.

ливади

Аrоското,

и борова гора СЗ 2

Тук някога са се укривали ко

мити. Възможно и по изч. РИ Комата нов от Пр Коматан; в говора коматан 'готованец', _произв. от комат, заето от иrр. "оµ,,и&« 'парче, част', следователно коматан ще да означава 'готован, който

чака. да му поднесат на готово (комати) хляб'. - Срв. Каматанско у Хр, Мад 207, изведено от каматан 'хубав'. - 63 Комшiревото

тофи, ЮЗ

- · ниви, в 0,2 Тик. -

които

садят

Прил. от

кар

компир

'картоф', от немско Grundblrl}e 'земна круша', срв. фр. pommes de terre· 'кар тофи', буквалио -- •эемии' ябълки'. - 48 Комска барчина

рътлина,

пасище,

в по

лите на вр1>Х Ком, до

Билянци, Ар.

Комска р~ка вица, Ар.

дол, ниви И 0,5 мах. Гуде

!{онд.\кат - южен рът на· Б~лшеиското бЬрце, СИ

Момч.

По прилика

с терена, в

говора кондdн: 'приклад на пушка', от тур. или по-вероятно чрез нrр. """r&xi.-61 Коневl!ца 1) ниви и ливади С 4 Mor ; 2) ниви и пасище, до мах . Буката, Смил. От кон+ев+ица и ще

означава 'конско

пасище', Срв. Кдньовица в Пирдопско. -

32, 67

Коненскн дол

ска р~ка,

- горно течение на ГрадинMor. - От РИ Коненски. -

72, 80

Конска р~ка -

2 Смил . - 72, 80 Конската стбпка - висока скала, прилична на конска ст~пка, борова гора, С 5 Лев . В говора ст(тка 'стъпка'. - 37 Коике - гора ЮЗ 5 Mor. - Може би от изч. ЛИ Кднке, Коне, умал. - 67 Коноплнща 1) блата, в които са топили коноп, С 0,5 до Смол ; 2) ниви Ю под Сок ; 3) градини близо до Топилата, Ю 0, 1 Мом ; 4) ниви С 0,5 Ряка. - От диал . кондпъл 'коноп' + -ище. - 48 Коиоплището - л1<вади Ю ' , 0,2 Лев . - · 48 Копад.\н - ново име на мах. Копадаи дере, общ . Моrилица. - Неясно. - 98 ltопад.\н дере - старо име на мах. Копадан, общ; Могилица. 72 Капака пасище краR малка тумба, СЗ Уст. От диал . кдпак 'изкоренена гора' . - 45 Копривата - ливади и пасищ~ З до Тур. 42 . Копчоско - .11ивади до Киселчево, Mor. · · По РИ Кдпчев. - 63 Корабалицко - ниви З 0,3 мах. Средбк, Ар. - По РИ Карdбалйев, от Пр Кара бали

< ЛИ

мургав'.

ниви З

Бали

+ тур.

kara

'черен,

Кор_абок -

гора на Мурадилови от Ореш. _Вероятно от тур. kara + bok 'нечистотия, л а йио'. Срв. мах. Карабоклук в Раз rрад. 94 КОрвава ст~на висока стръмна · скала, борова гора, СИ I Уст. - В говора кбр вав 'кървав'. Името е свързано с ле генда за скочила · от скалата млада не веста,

която

данчи. !{оренеrо -

отказала

да

се

3, 18, 33 I Момч. -

ниви С

било

гора

нена.

по. мохаме

Мястото е

и · след. изсичане

изкоре-

45 · Корит.\ - 1) чешма в Стр; 2) ниви Ю 0,5 Стр ; 3) ливади до Черналево, Смил ; 4) ливади ЮЗ4 Mor. - Вж. още Бдюsи корита.

Името е. свързано с каменни

или дървени

точета

корита край чешми или по

за поеие

на добитък .

.В някои

случаи името отразява вдлъбната, кори теста земна форма ; срв. и следващите . ...:....

5, 89

Корит.\та -

1) ниви С 2 Сок: на1иисе лiоде

айнва място го звдт Свать; 2) ниви в коритеста местност, СЗ I Мом; 3) чешма с

дървени корита за водопой в , Габр ; ливади край долчинка, ГВл ; 5) ливади до Попрелка, Крем ; 6) ливади в падина, ЮИ 2 Крем ; 7) ливади край извор, С 1 Ряка ; 8) пусrеливо до Черешки те, Смил . -

. , 1) дол д. Бухлевска река, л. Черна ; 2) ниви, пресечени от два дола, С 3 Уст. - Вж. още: Димова,

Коритото река,

Смол

Асаново, рито. -

Кdменьово,

Първеново

ко

89 Корията 1) ниви Ю 3 в мах. Билянци, Ар ; 2) ниви Ю I Смил ; 3) ливади С 4 Смол.

От кория, тур.

'гора':

koru

Кору дере борова гора Ю 2 Сок. Тур. kuru dere 'сух дол'. - 94 Коруева вода - нива в Райк. - 72 Коруевата чешмьО - в Пиклюската махала на Горно Райково. - 72 Коруевата

колиба

ливади

ниви

м . Попско, Ю 3 Pallк. - 56, 62 !{оруевата м.\ндра пасище . в м . Кара маижа, С 10 Райк. - 54, 62 , Коруево - ливада и гора Ю 2 РаАк. - По

РИ Коруев. -

•

Кору чешме - ниви Ю I до Гудевица, Ар, има пресъхнала чешма . - От тур. kuru ~е$те 'суха чешма '. - 94 Косил.\та - ливади до Mor. - Член. ми. ч . от косило 'ливада, която се коси'. -

5, 42

Косин.\рско -

гора СЗ от мах. Средбка,

Ар. - В говора косинар 'кос~ч•_. - 63 Косилника - ·ливада ·Ю 3 Райк. - В го вора косйлник 'място, където се . добива трева за косене' .

131

Косинско -

нива Ю 3 Раl!к. - По изч. РИ - 63 . Носова каwло - ливада З ·3 Ар. - По РИ Кдсов от Пр Кдса, а то от кос 'птица Turdus тегиlа'. - 51, 62 Носов л~в - ливади до Надарци, Крем: Кдсин(11и).

r .1

[ [

Както горното; за лёв вж. Сiщи лёвове, Cmdpu лёвища. - 51 Косовско - нива З 1 · Ду11. - РИ Кдсов. -

63 Ностадitн -

Кдстов.

Костюско l{отарите

. край

·_ 63

гора над Гоздювица, Ар. - 63 1) ниви С 5 Момч; 2) ниви

реката под село, Равн.

В говора

гьота, където се пропускат овце за

· доене'

(В. Дечов, Избр. пр_оизв. 204). Относно

значението на гилгь6 вж. Гилгеня. -

Котарнща ч.

букова

увел.

гора С

7 Уст. -

Мн.

от кдтарище 'място, където

имало кота ри'.

Нотарското ливада ЮЗ 0.4 Кошн. - 51 Котевото - 1) ниви С 0,1 ГВл; 2) ливади С 0,2 Тур; 3) букова гора, ЮЗ 4 Уст. ~ По РИ Кдтев от ЛИ Кдте. - 62 Котевското ниви И 1 РаАк. - 64

Котлите -

ниви в падина, до мах. Змitево, Смил. - 33 , l{отубят - мах. в Смилян. - Неясно. - 98 Котубятско - ливади И 1 Сив. - 63 Котюското - ниви под Камбурските къщи, Момч. По РИ Кдти. 64 Кочине - ливади С3 3, Пие. - Мн. ч. от

·,

кдчина.

Кочински дол

пресича

местностите Кд

••tине, Йелата, Лисата, Румин кdмень н Кукдш кdмень. В говора кдчина 'оградено от плет затварят теле,

кошАра,

гора

По РИ Коиiулков. -

4.5

ИЗ 4 Ряка. -

Кошулкоско - ниви и ливади до Кутела, С _ 10 Виево. - Както горното. - И двете имена ще да

са

Пр,

производни от ко

шуля 'риза', което като нарицателно е отпаднало

вече

от

речника

на

населе

нието. Срв. Кошуля (Хр, Мад 225). ~ 64

Коwуте лица.

махаличка с 20 къщи към Моги Мн. ч. от кошута. - 43

ropa и ниви З 0,5 Стр. - От Кошутска р~ка - ливади до Борикова, Mor. - 72 параклис Св. Костадин. 60 Кошниriфско .:... ниви до Барутни, Ар. Костовската колиба - ливади в м. Таба По изч. Пр *Кошнигдр. - 63 кова, С 5, РаАк. - По РИ. - 56, 64 Костовско - .1) пасище ЮИ 5 Гуд; 2) ниви Кощата - ниви в Арда. - Член. от к6ща и ropa С 4 Ду11. 64 'къща'. - 56 Костова вода - чешма, построена от Коста l{Ощищата - ниви ЮИ 2 Тик. - Мн. ч„ Стоянов, И 7 . Слав. - 72 увел. ~т к6ща 'къща'. - 56 Костова' мАндра · - пасище в м. Иноглово, Кощите - ливади З до Тур. - 56 Слав. 54 КОщищено - ниви в Сив. - Ед. ч. увел. от · ностовска махало северната част на с. Полк. Серафимово. - 56 к6ща 'къща' с член -н. - 56 Костуско ливади СЗ 1 Хас. - По РИ . l{очвнца - ливада, в м. Холвitна, И 2 Ар. -

· кдтара_ 'оградено с плет място пред rил

Кошулковия пожар -

или камъни,

куче,

свиня

където

пр.'.

вж. Енелова

КошАрата

Кошница

ОПаз,

Тър.

вж. Хджови

махала

към Смиляи.

е дадено по прилика с · терена.

Името Селото

действително е разположено в котловина, прево11 от старото име · Cent!m махлеси. 35 ·

132

Коченжиевата колиба ..:.. ниви в м. Хажиц кото, СИ 4 Момч. - По РИ Коченжиев, а то от Пр Коченжия, т. е. човек, който

· произвежда кочJнь 'алабаш'. - 56, 62 Кочине - 1) ниви до Вълчан, Смил; 2) ли вади, СИ 1 Пие ; 3) букова гора, С 3 Уст. - Ми. ч. от кдчина. - 51 Кочинска кюпрitя - гора С 0,2 Пие. -- 56 Кочннарннка - ниви, гора ЮЗ 1,5 Кошн. От *кочинарник 'място за кочини'. - 51 l{очуквица - борова гора и ливади СИ 2 Момч. - По РИ Кючуков, Пр · Кючука, от тур. kЩuk 'малък'. - 32 Кочурнще - ливади СЗ 3 Уст. - · Увел. от кдчур 'оградено място за добитък'. - 51 Коцарнца - борова гора З 1 Момч. - Ве роятно от Пр *Кдцар с неясна основа+

-ица.

Коцitново 1) борова гора 2) пустеливо, краА Сок. циноs.

З 1 Момч; По РИ Ку

Коюмжitево - пустеливо ЮЗ 0,5 Сок. .По РИ Н.оюмжиев, Пр Коюмжitята, от тур.

kuyumcu

'златар'.

краА, вж. Гдрния (6), Ддлния (4) . . краен, вж. Крdен Смаилоски, l(pdeн Брахд мовски.

пасище до

51 кошари,

По РИ Кдчов · от ЛИ Кдчо, съкр. от Костадин, н топон. нает. -ица. 12,

l{pall Бяла р~ка - зеленчукови. градини С 0,6 Уст. - 30 Kpall падината - ниви до Стража, ГВл. 30

Kpall р~ка - rрадини Ю 0,2 Уст. - 30 Kpall хорско - ливади ЮЗ 0,.5 Кошн. Мястото е старо хорйще ; или по-скоро от прил. хдрско •~ждо'. - 30 ·

l{pall ЧОрна р~ка - овощна градина З 0,5 -уст. 30 Kpall шошета - долната част на Горно Вла хова. - В говора шоша 'шосе'. - 30 КрАнща - ниви З 0,2 Равн. - 34 КрАище - 1) ливади. на гола бърчина, Ю 0,3 Крем ; 2) ниви до Виево ; 3) ливади И 1,5 Дун.

- _34 Краището - 1) ниви СИ 0,5 Момч ; 2) пасище до Дунева, Райк. - 34 · l{рАкоското

пасище Ю 5 Сив.

Крdков.

По РИ

реио с храсти С 2 Кошн. От прил. криво с член -н. - 33 Крнвошitевата колиба ливади и ниви в м. Селището, С 9 Момч. - По РИ Кри-

вошиев.

- 56

Круl!Она -

букова гора, храсти И 1 Лев. -

,Вероятно круй6на курь6на от курб 'горичка, лъг ; кория' с член -н. - 42, 94

Крукулне

борова гора С 5 Лев.

Не

ясно.

98 Крушата 1) ниви до Надарци, Kpei,1; КрАлев дол ·_ 1) ниви и ливади край Дли 2) нива над Марино, Смил ; 3) ливади бок дол, Райк ; 2) д на Черна река, под Mor ; 4) пасище над ОПаз, -Тър ; Райк. - По ·името на Кралю вайвода, 5) пивада в Райк; 6) ниви до Речани, който се е укривал в тези места ; срв. Ар ; 7) ливади и гора ЮЗ 1 ПСер ; Кралев дол в Пернишко. - 72 · · 8) гора С 1,5 Треб ; 9) борова гора С 9 КрАлево - 1) ниви край висока скала, Ю 3 Уст. - 42 Райк; 2) ливади С 2,5 Чокм. - '62 Круше - пасище до ОПаз, Тър. - Събир. КрАлюва чука

- връхче с ливади·в пл. Бу• - 33, 62 КрАстава барчitна _каменисто неплоАо родио бърдо с ниви С 4 Смил. -- 33 КрАя - 1) ниви до Буката, Mor; 2) ниви до руна, Слав.

Лещ,

Смип.

Тър;

3) ливади

над

„

Мdрино,

КрАян Брахitмовски - ниви З 0,2 Кошн. От край с член -н и РИ Брахимов.

19, 27, 34

КрАян Смаitловскн

градина Ю 0,1 l(ошн.

Както горното. - 19, 27, 34 · КременАрово - ливади . СЗ 0,5 до мах. Гу-

от круша.

Крушите

Ю 2 Тик; Ар.

20, 42 заравнена

лово, Слав. - По ПР Кудата, в говора кjiда 'дружина'. - 61

l{ременска дерьо, Кременска р~ка край с. Кремене. - 72

Куза

гора З

Мог.

Кременско ~ ниви

Кйселчевска р~ка,

ливади

на с. Кремене, Смол.

l{ременьово - ниви край мъци, Момч. - 41

землището

63 бърчинка с кре

· Кременьон - пасище до. Кошуте, Mor. . От · кремень с член· -н, , успор . . креме ньбт = кремеиът. - 41 ', Кременюво гора по _ стръмен каменак, И 1 Лев. 41 \ Кременя - ниви до Черешките, Mor. - 41 Крива р~ка 1) л Черна река, Смол; 2) борова гора С3 10 Смол. - 6, 72, 82 Кривен орех - гора, ливади ЮИ 5 ПСер. Кривен от кривиян,

41·

Крнвitлово

обширни

с член -н·. стръмни

12,

хълмове,

пресечени от дълбоки криви долове, бо рова гора, пасище, ливади, С 8 У ст. -~ В говора

кривило

'нещо,

което . извива.

криволичи, лъкатуши', срв. Кривилово и Крювилd в Маданско. - 35 l{pitвoнo бОрце - каменисто бърдо, npowa-

1) нива над Смол; 2) нива ЮЗ 1 Сок. - Прил. от круша. - 42 Кудата - ниви и ливади СИ 6 в м. Иног

Кременска · р~ка -

Mor. - .

Крушово -

Кужовото

тече

ниви,

Круmнща ниви до KitceJiчeвo, Ми. ч. увел. от круша. - 42 Крушата · - каменак С 1 Подв. -

девица, Ар. - По РИ. - 62 .. l{ремене ново име _на Чакмаккьой, ,t(ЪМ Смолянска община. - 41

височина,

2) ниви · до мах. Билянци,

ниви С 0,6 Стр.

РИ Куждв, от съпруг'. - 62

тур.

Ар;

По изч.

koca 'стар; мъж, · 2) борова гора на

осойно място, Ю срещу Смил. - В го вора куз 'усое' · (РР 196), от тур. k_u z 'осоАка, усое'.

Кузан - 1) стръмна усойна гора З 3 Коши; . 2) ливади на усое, З 2 Мом ; 3) ливади С 1 Тур. - От куз с член -н. - 38

Кузат - 1) гора в усое СЗ до мах. Средбк, Ар; 2) ливади, С до Крем;

3) букова гора ЮЗ 2 Сив; 4) борова гора С 2,

· елав; 5) гора и ливада С 5 зад Турлука, Смол. - 38

l{узето

храсталак до Борitко1ю,

Mor. -

Съ6ир. от куз. - 18, 38 . Кузнята - 1) сега техническа работилница на прогимназията, Момч ; 2) нива, борова гора, до центъра на Сок. - От старинно кузня 'ковачница', изчезнало

вора (вж. Фасмер, ЭСРЯ 11

вече

го

402), срв.

Йеzупската кузня и Кузнище в Ма данско, 227, също Кирил, Южни Родопи под Нузньово (с. 58) и Кузнищd с обяс нение кузнйе 'място, където се кове же

лязо' (с. 66). - 55 Кузовото - ниви С до Уст. зов. - 62

По РИ Ку

133

Куsуятак - борова ropa , пасище СЗ 12 Смол. - От тур. kuzu 'аrне• и yatak 'леговище', т. е място за пладнуване на

Кук;~~:та:._-п;~теливо Ю до Сок. скала с

остър връх. ...,.. От нзч . нариц. кукла

'чука', срв. Куклятя в Ксантнl!ско (Ки

рил, Южни Родопи, 21), където е дадено подобно обяснение. В rоворе кукла 'ве

ликденско хлебче със забити в неrо чер вени яl!ца'.

Куклйчкова колиба - ливади Ю 2 ГФаr. По РИ Кукличков, от Пр Кукличката, срв . Кокаличвуту у Хр, Мад 220. - 56 Куклiiчовска махат\ - част от Лев. - По РИ Кукличов. - 56 Куковото - ·нива СЗ I Стр. - По изч. РИ Куков. - 62 ·

Кукош камень - стръмен скалист рът С 1,5 Пие. - Вж. Кокоша, срв. Кокошапе у Заимов, Заселване 138. -

Кукулясково - 1) ниви до Дунево; Pallк; 2) ниви СИ 0,5 Дун. Тук Кукуля

сково от Кукулевско, в говора кукуль

'ыалка купчина във вид на конус' (Каба

[ [ [

махала към Слав;

В rовора куте.11 'високо, обло rоло бърдо,

обрасло. са мо с трева' ; друrи значения за кутел вж. в РР 296; срв. Кj;тела и Кj,телът в Маданско. - 33 Кутьовото - нива до Надарци, Крем. - По ЛИ Кутьо. - 62 Кутювото - н иви С 0,6 ДФат. - 62

Куравйлца -

нива, cera застроено, Pallк . ~

Вероятно от прил. корdв с нает. -ил-ица

поради твърдостта на почвата,- срв . Ко

равица при Христов, Маданско, 223. 32

Курбанище ·_ Ij ropa З . Бзрутнн, Ар; 2) гора Ю до Ар ; 3) борова ropa Ю до Виево ; 4) ниви до Змиево, С.мил; 5) ли вада <;: 0,4 Кошн ; 6) ниви 3 . 2 Мог ; 7) ливади до Смол ; 8) ниви З 3 Тур ; 9) ниви СЗ I Момч; 10) висока чука, пасище С 2 Чуч. В говора курбd нище 'място, където се прави курбан от

българи мохамедани', от тур. kигЬап 'жертва, жертвоприношение', срв . Курбd-

94 Kypitlle -

Кулежиева колиба -

Курьбта - букова гора С I Сел. - Вж. Ко

ката, Ореш. -

ниви в м. Присоll

По РИ КJ,лежиев, веро

ятно преселник от мах . Кулята на съседното Горно Влахово.

Кулйбата - ниви и ливади С 0,3 Бост. -

[

санов, Момчнловцн 77), срв. МИ - Куко .лет, Куколя и др. в Маданско. - 62 Кукудол - ниви З до Pallк. - Вероятно от РИ Кj,ков и _дол. - 72 . Кукутьски дол - л Острецки дол, л Черна река. В rовора кукутька11е 'куку ване, песен на кукувица'. - По Пр Ку кутьски.

м. Ушевото, Дун ;

7) стръмен рът, коl!то образува дълбока урва , С до Сок ; 8) ropa ЮЗ I Хас . -

Вж . Колибата. - 7, 56 Кулята - ваА-стара част на Горно Вла. хово. - Вж. още Б&лгарска куля, Тур ската куля. 59 Кундева воденица - поляна СЗ 2 Момч. -

11ище в Маданско и в КсантйАско. -

КурМtн ери - ливади, С 10 над Кутела , Виево. - От тур. kигЬап уегi 'място, където се прави

ниви З

курбан, кур банище'. -

Треб. -

'кория', вж. Корията. -

От курь(J

18, 42

рията, Долната, Горната курьд. - 42

Куркутьово Ар. -

ос нова.

ливади С до мах. Средбк,

По РИ Куркутьов, Пр от неясна -

Курудово ббрце ...: хълм с дъбова горичка ЮЗ 2 Чуч. - По РИ Курудов от съ седното ПСер.

Куруево блато -

33, 62

ливади Ю 2 Гуд . - По РИ Куруев, срв. Коруе~о. - 7'2 По РИ Ку11дев от ЛИ Кj,11дьо, съкр. от · Kypyllcкo - ниви в Ар. - 63 Костадин. - 55 _ , Кунюското - ниви З до Виево. - По РИ Куртбашово - ливади до Чамжас, Смил . - .. Кунев. - 64 По РИ Курrпбашов, ' Пр от тур. kurt ba$L 'вълча rлава'. - 62 Купан - ниви с тумбичк? Ю I Кошн. l{_уртево - нива на Сиракбашови, Стр. От куп с член -11 . - 33 По ЛИ Куртьо. - 62 l{упнйте .,... пустеливо до Бориково, Mor. Куртевица - ниви до Ухл, Mor. - Както Ми . ч. от купен. - 33 горното, с топон . нает. -ица . - 67 l{урт дере - старо име на Вълчан, Смилян Куртьовото - гора, З 0,2 Хас. - 62 ска община. - От тур. kurt dеге 'вълчи Куртьов врис - чешма _ в _ средната махала дол '. 94 , ПСер. - 72 Кусйново - ливади и градини И 2 ПСер. Куртьов дол - долното течение иа Шип По РИ Куси11ов от ЛИ Куси11 или Ко чица , л . Черна река , Смол. - 72 сьо, съкр. от Костадин. - 62 лом - !) л . . Черна река, Смол; Кусово - пасище СЗ 2 Стр. -- От изч. ЛИ Куртьов . 2) борова гора С 10 Смол. - 45 Кусьо, срв. горното. - 62 l{утела - !) гора Ю от мах . Барутни, Ар; Куршумкове - дъбова ropa Ю 3 Сив. В rовора куршу.11кове е ми. ч ., умал. 2) ниви 3 0,5 Ар ; 3) ниви ЮИ 3 Ар; от куршум, от тур. kur$иn 'олово, 4) долчинка СЗ 2 ГФат; 5) ниви С I в · куршум', 23, 41

Куцарово

ниви на стръмен склон И 0,1

ГВл. Куцев дол

По РИ Куцаров. 62 - д Кисе11чевска река,

Mor. -

72 · Куцевото

кpall

ниви в долната мах ..н а Тур.

По РИ Куцев. - 62 · Куцйново борова гора и ниви З 0,5 Момч. - По РИ Куципов , каквото РИ има и в съседното Проrлед, вероятно преселник от Момчи11овци .' 62

Куцкината чешмьб -

построена е от някоя

си баба Куцка, Слав . 89 Куцовското ниви ЮИ 2 Смол . По РИ Куцов. -' 64 Куцоското борова ropa СЗ I Слав . Както горното. 64 Куцуското - градини Ю под Виево. Вж .

горното.

Кучешка барчйна ..:... !) пасище С 3 Ар; 2) ниви С до Сред. - 33 Кучйнско ниви С 4 Мог. По РИ . Ку чи11ов. 63 Кученарник гора до Милково, Смил. В говора куче11dр11ик 'кучкарник', обра зувано както сви11dр11ик. 51 Кучуквнца вж. Кочуквица. -- 32 Кушлево !) пустеливо до Варад, Mor: 2) н11ва Ю 1,5 Pallк; 3) ниви, пасище СЗ 0,5 Сел. - По РИ Кушлев, от ЛИ Куш льо ,

Кьощка -- прох од за Сивино, ЮИ 6 Гуд. В говора кьдшк 'лека дървена построllка, покрита с каменни nлочи, обикновено

вж.

Христов,

Маданско,

231

под

Кушлио . - 62 Кушльов дол - долчинка при Сок . - 72 l{ушльовица ropa З 3 Ар. - От ЛИ Кушльо с топон. нает . -ица. 32

Кушлюска

махал3

населена

от бълr .

християни и бълr. мохамедани, С в Гор но Раllково, Pallк . 56 К'ьржалнцкен камень скал а И край Момч . ..:... До този камък в мина лото са били изпращани гурбетчиите за Кър джали. 19 къшла , вж . Кашлдта, още Кдсо5а кашлд, Под кашлдта, Рj;суска кашлд

к'ьща (кдща)I, вж. Асапски кдщи, Горски кд. щи, Над к6щата, Около кдщи (2), Пред При, Под кдщи (6), Стара кдща, Ху~ 6и11а к&ща, Cmdpume кдщи Кьопражнк борова ropa , проход Ю 6 Гуд. Тук минава стар римски път (калдъръм), от. тур . kOprUcUk 'мостче' . -

57, 94 ·

извор ,

за

почивка

подслон

на

пътници при дъжд', от тур. k0$k 'вила, летен д•орец, nавилион', вж. и с11едва щите. 57 Кьошке нива З 2 Сив . Вж. още Рj,пи11ски кьошк. 57 . Кьошкет 1) смесена гора и ливади С 2 Чокм ; 2) ниви ЮЗ Крем Кьошкя - чешма на кръстопътя в м . Св. Ге

орги ,

Момч.

Децd,

агd

лt!т11е

· дош,

идите на сушина в кьдшкян . 57 Нюлхановата колиба - ниви и ливади СИ 3 Момч, в м . Кучуквица. По РИ Кюл хd11ов , Пр от тур . kalhane 'nещ на баня'. 56, 62 Кюлханската мандра 11ивади в м. Бреш

не11 ь6та, j',1.омч. - ЮИ

Кюсьов гроб

54, 63 в м. И11омово, С11~в .

Някоll си Кисьов

си .

бил

убит от синовете

Лагера ливади СЗ 8 Смоп. Имало е военен narep. Ново име. 61 Лаговете - ливади ЮЗ 0,5 Чокм. Мн . ч. от изч. нариц. лъг от стб. лжrъ 'малка

срв. Л1,гът в Маданско. 33 1) нива до Лаrът (Алиrовска), Гуд ; 2) ниви З 0,5 РаАк : 3) ливади край Ре

ropa', Лаrбн -

чd11и,

Ар .

Лаr3т -

От

.лъг с

член

-н .

1) ниви З 2 Mor ; 2) ливади СЗ 2 Pallк; 3) ниви СЗ 8 Смо11. Също от .ilъг . - 1, 2, 18. 19, 33 •

Лаг'ьт -, старо име на динска община. -

wax.

А11иrовска, Ар

! , 33

Лаllновото - ливади СИ Смо11 . - По РИ Лdйпов, от Пр Лайпдто. - 62 · Ламбн Перпериевата колиба - в м. П а пратовица , С 15 Уст. 56, 62 Лапичката - нива до С11ав. - Не би могло от ла11, лапа 'мързелив, бавен' в говора .

Лактата ливада на тумбесто място до Надарци , Крем . Името може да се свърже с лdнта 'лице , буза', рус . ла

нита

'буза, страна '

(Фасмер , ЭСРЯ

ла11ита най-напред е отбелязано от Ст. Н. Шишков в с. Еникьоll, Ксантиll• ско (вж . ,Родопски напредък• , rод. Ill, 1905, с. 59). - Вж. още РР 198, където ср_ещаме лd11та и ланита, отбелязани н в други селища, съседни на Кремене.-

457) ;

Кьорживанска вода чешма до ГВл. По РИ Кьдржива11ов , а то съкр. от Пр Кьорхаджиига11. 11 , 13, 72 Кьорово 1) нива С до Тър ; 2) нива до Вълч ;. вж. следващите. 62

Ланювата колиба - н_ивн в м. Чифлика , СИ 3 Момч. - По РИ Лd11ьо [от Ми-лан) . -

Кьоровото ниви З I Виево. По РИ Кьоров , Пр от тур. kог 'сляп , безок'. -

Ланювата мандра -

Кьоровци Кьдрощи.

ниви в ·гуд, Ар. - · По РИ

мица , С Лахума

Попр .

Момч.

nасище

ниви в м. Делибрахб -

кpall

каменист

В .овора -лdхум

склон,

'взрив за ва-

134

135

дене на камъни'. Името може да се свърже с каменна кариера, където се камъни чрез взривяване. -55

добиват

нива краА дол под Тик: - Умал. от

По РИ ЛJпов. - 33 · · ·лесата - ливада и гора до Исьовци, Мог. _В говора леса 'плетеница от дървени

на река' ; успоредна форма на л&чица.--,

11ръти или летви, която ~лужи за направа на ограда на нива, градина или кошара

л~в 'обор', вж. Кери,нски, Кдсов, Стария Л~ва _:_ ливада 'в Речани, Ар. - От изч. на

Даракова леса в Маданско, вж. и Лес6,

Лачiща -

· л(жа 'лъка'; тревиста поляна около завоА

риu. хлев 'обор', вж. Сйн.и лJвове, ХлJва

и ХлJвовете, също ЛJвището в Ма

данско.

13, 51

Л~ван --"- 1) ливада З 3 Ар; 2) пасиiце И 1

Чуч. - От (х)лев. i:, член -н.. - 13, 51 Левец - пасище до Исьдвци, Mor. - Умал. от лев с -е4. 13, 51 Л~внща - 1) ливади С 3 · Мог; 2) ливади до Баш бук, Смил. - Мн. ч. от (х)ле више 'оборище'. Вж.' още Стари лJвища. - 13, 51 Л~вовете - ·1) ниви Ю 2 Ар ; 2) ниви и б!)рова гора С 2 Сок. - Вж. още Син.и л~вове. 13, 51 Левоочево - старо име на Левоче_во (вж.)-62 Л@воската чешмьб - в с. Дунево, до РаАк. По РИ Лявов

Л~воското ~

бови в Раl!к.

ниви в Дун ; 2) ливада на Ро -

Левочево - село с 266 къщи, към Смолян. В турско време друго име не е имало. В известния , Исторически бележник• то

отбелязано

облик

Леводчево

(1661 г.). :--- Други обяснения вж. в исто рическата част. 62 Левочоската дерьб - пресича с. Бостина в м. Керкелския мост. - 72 Левочоска дупка стръмни варовикови скали с пещера недалеч от Левочево. 33 Левочоскн дол - друго име на · Левочо ската дерьо: - 72 Левчето - ниви до Буката, Маг. - Умал. от лев 'обор'. 13, 51 · Леища - ливади до Тик. - Съкр. от ле вища 'оборища', с изпадане на -s- между гласни.

Лекане - ниви СИ 1 Елен. - По изч. РИ *Лекан.ов. - Неясно. - 98 Лемцово - гора Ю 2 Ар. - Прил. от ле

мец +дво. - 48 Ленища - 1) ливади в Люлк~ Смил; 2) ниви · и гора СЗ 3 Момч ; 3) ниви СЗ 2 Смил ; 4) ниви С 1,5 Смол. _По-рано тук са произвеждали ле~ тура е изчезнала.

; -

сега тази земед. кул-

Ленище - 1) ливади ЮЗ Маг; 2) нива до ОПазл, Тър ; 3) ливади над Копадин,

Mor. - Увел. от лен.. - 48 Ленището - !) ниви ЮЗ 1 Крем; 2) лиq~ди Ю 0,5 Речани . .::... 48

136

края, Ю 6 Сив. - В говора лещдк е успоредна форма на лещак. - 48 Лещювото - нива СЗ 0,7 Подв . - Прил. от· леска, срв. Лещево. - 42 ливада, вж. Байря.мова, Бекирова, Бекярова, Голя,,щ Голямата (3), Градин.ска, Грд зюва, Дан.чова, Ди;,tова (2). ДЬлн.а, Ддл н.ата, Дя:дова, Карова, Кдлюва, Петева, Равн.а, Раева, Суватьска, Усдйн.а, Хри

Л~поско ббрце -:-- ниви до Буката, Мог. -

за овuе' (вж.

Berпeker

SEW 712); срв.

Лес&н., Лесdта. - 1, 51 Л~скана - горичка с лещак, ЮИ 1 Ар . .От леска с член -н.. - Вж. Ляска. - 42 Л@скат\i - 1) ниви над Дун; :2) ниви З 0,4 Крем; 3) Л"Ивади ЮИ 0,2 Лев; 4) стръ ~iен склон с храсталак Ю 3 Ореш ; 5) ле щак СЗ 0,4 СлаR; 6) ливади и лещак Ю 0,5 Смол. - 42 · Л~ските - ливади СИ О, 7 Стр. - 42 Лескбта - нива З 2 Гуд. - С член от .11яска 'леска'. 42 Лесб - 1) ниви и борова гора И ·1,5 Лещ; 2) ниви Ю 0,7 Уст. - Вж. Лесата. - 42 Лесовата тарльб - ниви в м. Иноглово, Слав. - По ЛИ Лесо. - 46 Лесово - ниви Ю до Борitково, Мог. - По . РИ. - 62 Лесбна - ливади до Смил.- Вж. Лесата.-62 Jlесоското - градини краА Сок. - По РИ Лесов. 64 · Л~сбта -,- !) ниви ЮЗ 0,5 Уст; 2) ниви в. Долея Смилян, Смил. Вж. Ле сата. !, 42 Летвец - ниви И до Мог. В говора льдтво, летво 'полегато' с нает. -ец. Вж. тук Льдтви дол. - 35 · Л~тница - 1) нива до Змиево, Смил; 2) ни-ви и храсталак С 1 ДВл. От летн.ица

2) ливади Ю (),5 Стр ; 3) ниви Ю 0,2 Тър. -- Вж. още Низ ливадите. - 50 Ливадната - 1) ниви в Гудевица, Ар; 2) ли вада, Ю под Треб. - 50 Ливадните - 1) ливада Ю 0.5 Елен; 2) хра сталак, ливади СИ 2 Лев ; 3) ливади край Черна река Ю под Раж ; 4) малки ливади до Ряка; 5) каменак с ливадка Ю 0,5 Стр; 6) ливади И 0,5 Чокм; 7) ниви до Крем. 50 Ливадчинките 1,) нива ЮЗ 0,5 Крем; 2) ливади до Ухлавиuа, Маг. - Умал.

По РИ Лилян.ов от , ЛИ Лилян.. - Вж. Люлян.ско. - 64 ·,,, Лимище - 1) ниви Ю 2 Треб; 2) ниви и

лятна 'нива,

·на която е сеяна летница', срв. Есен.ище.-

6, '48 Л@хите - !) ниви до Вълчан, Смил; 2) нива и борова гора в Момч. - Ми. ч. от лJха 'леха'. _ ·45 Лещево - гора с лескови храсти И 4 Смил. Може да е и прил. от леска. - 48 Лещенско ббрце.,.... нива и гора СЗ 5 Слав. Прил. от леска. - 33, 48 Лещино - нива до Надарци, Крем. - Прил. от леща с -ин.. 48 Лещище - !) мах . към Търънска община; 2) ниви с ляскови храсти по синорите, Тик. - От .11еска -ище. - 48 Лещокц -

бороаа гора с 11яе~<оеи :~:расти 11

како дечин.ки от де11а. -

23, 50 Липово - ниви до ч~решовска р~ка, Маг. По ЛИ Лило. 62 Лилянско - ливади до Ухловица, Мог. -

р~ка,

и па-

ливади

СЗ 1,5 Тър. увел . нает. -ище. - 48

От ли.к(ец) с

Липата - .1) ·ливади Ю 2 Смил; 2) ниви СИ 0,8 Тър ; 3) ливади в Чамжас, Смил. -

Липец - махала от 17 къщи към Смилян. От липа и топон. нает. -ец. - 32.

Лисича дупка

33, 43

42 ливади в Исьоеци, Маг. ,

- храсталак на стръмен склон 1 Чокы. - 43 Листника - ливада край дъбова гора ЮЗ 1,5 Сив. В говора листн.ик, · лисн.ица

Лисичника

СИ

'складирана

шума

:~:рана на доб11n,ка'

от

дъбово

дърво за ·

(РР 200). ~ 49, 61

Прил.

вора лдк• 'лъка'. - 33

· 1) ниви З 0.2 ДВл; 2) ниви до гробищата, Дун ; 3) тясна ивица градини край дол, Габр; 4) ливади до Крем; 5) равни . ниви край река, Леш ; 6) ниви Ю 0,5 Mor ; 7) горичка ЮИ I Подв; 8) нива край река, Равн; 9) градина, сега застроено, РаАк; 10) нива до Ра вина, Тър ; 11) ливади край река, в Смил; 12) градини Ю 0,2 Смол; 13) ниви край Бяла рiка , Ю под Сок; 14) ливади край дол И 0,5 Чокм ; · 15) долчинка, ниви и градини, ДВл; 16) градина край Чбрна река, И 0,5 Уст. - 1, 33 ЛЬкана - 1) ниви до Билянuи, Ар; 2) равнишка с ниви ЮИ 1 Кошн. - От лдка 'лъка' с член -н. - 33 Лбките - 1) ниви краА селския дол , С 0,5 Ряка ; 2) ливади и градини, ЮИ 2 Слав; 3) пасище до Тик; 4) гора З 0,5 Сред; 5) пасище край долчинка, под Стр ; 6) ниви в равно поречие З 0,5 Тър; 7) градини край Черна р~ка, Ю под Тър. - 33 Лбкински дол - борова гора СЗ 1 Раж. 72 Лом -1) ливади З 2 Ар; 2) ливади до Ю1селчево, Мог. - Вж. още Куртьов ло,1t. - В го

Лбката

вите, Сарахдиювите, Хажиангеловите, Райковските. 50 Ливадите - - 1) Ю в Смол, сега стадион;

Маданско и ЛJтн.ица в Ксаитиl!ско. -48

- пасище СЗ 0,8 Подв. - 46 Лбка - 1) ниви и ливади до Кутела, С 10 Виево ; 2) махала на с. Долно Влахова край шосето Смолян - Мадан. - В го-

лен.ковски. Бечковски, Големите, Пuсо

от ливадки,

Смил:

Лозето

стовата, Цин.гарова

nbr (лъr) - вж. Горен., Лагдт, Лагдн.·

Ливадата - З О.В Виево. - 50 Ливадето 1) ниви до Крем ; 2) ливади З 0,3 Лев; 3) ливадки Ю 0,3 Пие; 4) нива СЗ 1 Тик; 5) ливади Ю под Треб : 6) ниви. извор С 0,5 Тур. - 50 . Л11ваде - !) Ю 0,5 Ар; 2) нива до Гоздю вица, Ар ; 3) гора Ю 2 Раl!к. - Вж. още: Ддлн.о, ПЬпос1iото. · - 20, 50 · Ливадi!ето - 1) СИ до Mor; 2) ниви II ли . вади И 1 Равно ; 3) пасище З 0,5 Сив. 20. 50 Лива·дин дол - И Слав. - 72 Ливади - в : Барутин. Ар. - Вж. още : Баз-

'нива с лятна посев', срв. ЛJтн.ицата в

Л~тницата - 1) нива до Градинска Маг; 2) ниви, С 2 Сел; 3) нива • сище до Надарци, Тур. -: 48 Летничище - нива, в която се сее ръж, Ю I Равн. - От *лJтн.ичище

Ловджийското - ниви СЗ ОТ ЛОвдЖUЯ. 64

вора лом 'гола сеч' от гл. ло;,tя 'пова

лям, сека гора', срв . Лдмът в Асенов градско, Лдман. в Маданско. - 45 Лома · - 1) ливади, букова гора С 0,2 Бост;

; 3) борова гора, 4) ниви на стръмен склон И 1 Ряка ; 5) борова гора Ю 3 Се,1 ; 6) борова гора Ю 1 Слав ; 7) ли вади в м. Иноглово, Слав." - 45 Ломето - смърчова гора. ливади С 5 Лев. Събир. от лом. - 20, 45 Ломската дерьб - букова гора С 0,3 Бост. По МИ Лд,1tа. - 72 Лопуха - ливади С 6 Момч. - В говора 2)

ливади

нива

лдпух

Ореш

Оре·ш;

'вид

широколистно

тревисто ра

стение' (РР 201 ). - 42 Лопухан - ливади до ~хловица, Маг. Както горното, с член -н. . - 42 Лбчето - ливади край река Арда, Ар.

Събир. или умал. от лдка 'лъка'. -

Лбчката - 1) ливади до Ар; 2) ливади в хлътнатина до Буката, Mor ; 3) ниви до Кисел•1ево,

Mor; 4)

котловина с ливади,

З 0,2 Лев; 5) ниви в котловинка, ОПаз; 6) ниви в дълбоко място З 1 Тур ; 7) ниви

до Равн ; 8) стръмен склон с дол Ю 0.2 l'авн ; 9) дъбова гора И 1 Сред; 1О) ли-

137

вади С 0,2 Смол. - В говора 'вдлъбнатина, яма'. 33 Лую\ново ливади до Спав. - 62 • Лукманско· - ливади Ю 4 РаАк . . Лук.ман от Лукмата, срв . в

лук.на, лукм6 'мекица, от

тур

Лунюска махаn<} По РИ

По Пр

говора

хапка'.

част от с.еЛевочево.

Луньов; в

говора

луна 'тъмна

точка по лицето, бенка'. 56 Лъжета ниви до Черешките, Mor. Ве роятно член. от лъжа 'минерален извор', изпърво

име

на

извор

след

това

на

местност у Заимов, Заселване 149. · Лъжит'е студен минерален извор И

33 1,2

Кошн, който лекува кожни болести . От лъжа 'минерален извор', от тур. 1l1ca,

лъка, вж. лдка

Лъка -

махапичка на десния бряг на Чбрна

р~ка към ДВп, Смол. - Вж. още: Гор ната, Кdцова , Малка, Райкова, Узунова лъка. 33

Ль3тви дол - ю1ви по двата бряга на дол, ЮЗ 2 Лещ. - В говора льдтво 'косо полеrато, пряко', срв. Льдтвото в Ма данско (Христов, п. с. 241), с обяснения срв. и тук Летвец. 72, 82

Льбщие - ниви З 2 Mor. - В говора ле щйе, льдщйе 'лещак, остров ляскови хра сти', срв. Лещарци у Заимов, Заселване, 206. - Вж. тук Лещище. - - 18, 42 Лювадето - ливади И 2 Габр. - Събир. от ливада. 20, 50 Люлька - махапичка от 11 къщи Смипянска

. община , старо име Чекi!чето. - 14 Люльката ливади до Люлка, Смил. - 14 Люлянско - ливади С 6 Mor. По ЛИ Люлян. Вж. Лилянско. -- 64 Лютака дол, долно течение на Киселчев ска рёка, Mor.

В говора

лютак

'билка киселец', прип. люто 'кисело'. Люта усоi!ка 7"" гора С до Кутела, Вв. От лют 'стръмен', както ЛютиныJна.

ЛютиньАна

лютина

'стръмнина',

Лютиндта в Маданско

[

гора до Сив.-От изч. нариц.

Лютоското ниви ЮИ РИ Лютов. - 64 Лявовата бичкия

член.

0,5

с -н.,

Момч.

срв .

По

ливади в м . Момарската

дерьо: З 0,8 РаАк. 55, 62

По РИ Лявов. --

Ляска пасище до Mor. Вж. още : Бд стинска ляска, Долна ляска. 6, 42 Ляската - 1) ниви до Марино, Смил; 2) ниви Ю до Момч ; 3) л~ вади СИ 0,3 Сок ; 4) гора до Ти~; 5) ливади З 1 Тур; 6) пасище, до Есенище, Тур. - 6, 42 Лясков дол 1) пресича с. Моrипица; 2) ниви краА селския до.~, Mor. - 6,

72, 81

138

Мавровото ниви и ливади По РИ Мавров , нrр .

µaveo,

пържено тесто',

'баничка,

lokma

лд•1ка

З 1 Уст. 'черен, мур

гав'. 62 Мавродицката колиба - борова гора в Имам ската дерьб, СИ 3 Момч. - По РИ Мав родиев от ЛИ Мавроди, с основа също от нrр. 'черен, мургав'. 54 Магарнще ниви до Вълчан, Смил. От .мачаре с нает -ище ; .магарище 'място за магарета'. - 51 Маданя ливади С 6, Момч, където има стари римски рудници Член. от Ма дан , от тур. -араб. madan 'руда, мина

µaveo.

минерал' , тук Мадан< Маден, срв. си' Мадан (Хр, Мад 242). 55

Маденет - ливади в Попрелка, Крем. - Както горното. 55 Мажарвица - ниви '8 3 Ар. - По РИ Ма(д) жаров и топон . нает. -ица. 12, 32. Мажаровото 1) ливади и гора З 1 Бост; 2) ливади , ЮИ 1 Уст. - По РИ Ма жаров. 62 Мажарова вода чешма в Мажарската ма хала, Лев. - 72 Мажаровата колиба-!) ливади в м . Мажа

ровото, ЮИ 1 Уст; 2) пивадив м. Лаrбт, С 5 РаАк. 54

Мажа реката мax;iJ16 -

1) част от Богоро дичната махала на У стово; 2) част от Ле

вочево 56 Мажарското 1) ниви И 3 Чокм; 2) ниви Ю 0,5 Момч, бивша собственост на Ма жарови от Уст. 64 Мажировото ливади ЮИ 4 Чокм. По

РИ Мажиров ОТ Пр Мажирина, а то от

тур. араб. muhacir · 'преселник'. - 62 Мажирското - ливада в Раl!к. Както гор ното.

мазал3кат

мазалък

борова

'изба',

ropa край Сок. от

тур.-араб.

От

magaza

'магазин', у нас 'зимник, изба, ма:;е' с нает. -l1k; вероятно в гората (под някоя скала или в пещера) е било укривано нещо ; срв. Маза дере в Пирдопско. - 61

Мазолска махалА Райково .

По

северна част на Горно РИ Маздлов - от Пр Ма

зола, от мазол 'елин'.

Мазолска чешмь3

строена преди 450 г., и

cera изпо,,зувана , в Мазолската махала, Раl!к. - 72 мазолско ниви и ливади СЗ 1 Мом. Както горното . 63 мазолското . - ливади С краА Сок. - 63 Мазлинското - букова гора СЗ 0,4 Бост. По изч. РИ Мазлинов. 64 Майката - 1) извор в м. Bpilca, С 3 ДФат;

ливади край

извор, начало на селския

водопровод, ЮЗ 0,2 Пие ; 3) ливади ЮЗ 0,2 Пие ; 4) извор, каптаж за водопровода на ПСер; 5) извор до Чипинrирската ма хала, Тик ; 6) ниви С 0,2 РаЯк в Пара питската махала ; 7) извор в Джиновска

Малко Чокманово -

ropa и ливади Ю 4 • Раl!к . - Вж. Чдкманово. - 62 . малковско - ниви С до село, Тър. - По РИ Мdлков от Пр Малкия. - 64 малчинката --;- пивички в малко заравнено място в Б6рцето, Тик. - Умап. от мал

махала , Тур ; 8) ливади З до Тур ; 9) кап таж за водопровода на мах. Шанrобар, Чокм. - В говора · ма11ка 'извор, нацапо

на рекичка', срв. Майката в Маданско и в КсантиЯско. - -72

кото, образувано както ра'tинка от р6ка

макаково ~ ниви и ливади СИ 1 Треб. По РИ Макаков. - 62 · макаковото - ниви С до града Смол. - 62 Макаковската колиба - ниви и ливади в м. ПрисЬАката, С3 6 Уст. - 56 макреловото - гора и ливади И 0,5 Тур. -

'ръка'. - 36 манговата дерьЬ - долчинка, л Разддл, Габр. - llрил. от манго 'циганин'. - 72 Манговото - ливади и борова гора И 2 Габр. - По РИ Мdнгов от Пр Манго. - 62 маиrоска махалА - част от Долно РаЯ ково. - По изч. род Мангови. - 56, 64 Манrовско - ниви Ю в Манrовска махала, РаЯк. - 64 Манговци - ниви Ю от дерето в Градд, Тик. - 69 Мандовата колиба .,... 1) . ливади С 15 в м. Кривилото, Уст; 2) ливади С 2 в м. 6бщината. Момч. ~ По РИ Манддв

По РИ Макрелов от съседното Чокм. от

Пр Макре.11ата, може би с основа нrр

µа><ео, 'дълъг'. -

Маклища -

ниви З 8 Спав. - Срв. -Макли

щето у Христов, Маданско

243, от ко•

рен мак- в -макам 'мокря', стб. мь.ю,тн. -

•

Малечево - градhнИ в Раж. - По РИ Малечев от Пр Малека. -

62 малка Дральовнца - дълга седловина И от · Момчилова крепост над Подвие. - Стари людье казват, чи на айнва място под

от Пр Мандата, заето от тур. manda 56, 62

'бивол'. · -

мандра, вж.: Анилуската, Баклdрската, Ба

каль6на ае имало _голямо дране (сра

По-вероятно от РИ Дрdльов

личовата, Гdжовата, Глj,хчовата, Гдро ската, Долната, Дрдховата, Ен'ьк,

малка речица - ниви в равно поречие Ю 2

Кдвовата, Ко.11ибовата, Коруевата, Ка-

жение). _ -

от Пр Дралю, вж. тук ДрЬльвица и Дралвица. - 32 Тър.

- ,72

малката врата -

Ески, Ивановата, Каменьовата, Ка,нен ьова, Кацевата, Келяневата, Кеmевата, стовата,

ниви край Ар. - 36

Малката поляна - нива З 1 от мах. Град<>, ТЙк . -

вата,

висока стръмна скапа', срв. Кбрвава стена С над Устово и Гале.11ата стенl,

нац Смол . - 33 Малки л3ки - пасище в ranк. от j&ка 'лъка ". - 33 Малки

ровници

ниви

Мн. ч.

в поречието

на

Черна, Тър. - В говора ровница 'място, изровено от порой'. - 36

Малкия заив - ниви в извивка на Черна река, Равн. - Вж. тук, Зайва. - 36 Малкия кокор - борова гора Ю край Сок. Вж. Кокора и Кдкарскdто . - 36 Малкия Ком ·-

дъбова ropa :, c над Сив, не далеч от връх Кол~. - Вж. Ко,11, Комат. - 36 малкият черт - ливади до. Киселчево, Mor. -

В говора черт е дублетна форма на чарк, от тур. {:ark 'колело, маховик', срв. тук

Ланювата,

Настас

Кехайовата, Общосёлската, Паликаро Радичкехайовата,

Савковата,

Старата, Сър, Чдрнюска, Христо Ян

малката дерьА - долчинка до Тик. - - 72 Малката сте~б - скала, борова ropa и си пеи, СЗ 2 Смол.-:-- В говора стенд 'стена'.

hюлхановата,

Манжуковата, Мариногата,

ковата

Мандрата -

ниви до мах. Киселчево.

Mor ; 2) борова гора и ливади , И 6 Лев ; 3) пасища, С 2 Сеп. - 54 Мандралliка - 1) пасище в пп. Бали11ко, Спав ; 2) ливади край долчинка, СЗ 3 Чокм . - От тур. мандралък 'място с маюtри', от mand1ra и -l1k·. -

Маневска махэлб - източната част на Мо• гилица. -

По Pl:1 Манев. -

Манжукова вода Момч. -

По

РИ Ман(д)жуков. -

Манжуковата мандgа - ниви С '

ливада, чешма С 1

Георги, Момч. -

в м. Св.

Манолево кладе - ливади ЮЗ,

3 Ар. - В говора клада 'голям труn на дърво, пад нало в гората' (РР 187'), срв. Кладне. -

42, 63 -

Манолица - гора

3 10 Mor. Манол с нает. -ица. - 67

По ЛИ

Чаркат, Чаркището, също Черкът в Манолска барчина - ниви, гора С 1 Смол. -33, 63 Маданско. - 55 малкият чуч - смес, гора и пасище по хъл Манолчековата колиба - ниви С 0,5 в боците, на висок и стръмен връх, И 3 м. Рупцовото. - Уст. - Тук Мандлчек Райк. - Срв. тук Чучен и Чj,ча. - 33 е умал. от ЛИ Манол. - 56 малко ражище - сега стопански двор на манолювото - ливади и гора, 3 1 ПСер. Горското стопанство, З до Раж, срв. Ра 62 жище. -

139

Манолюското ливади до Со к. - По РИ Ма11длевски. 63 Маргаритюската колиба - ливади СЗ 5 Уст. -- По РИ Маргаритев. •- 56

Матруната

Марин гроб стар гроб. -

л ивада С 0,1 Пие , имало По ЛИ Мара. - 58

махала,

Марина могила

естествена могила

от Градд, Тик. -

гилата чари

ЮЗ

В подножието на мо

имало пещера, дъждовни

дни

която са

няко1 · а

ов

подслонявали

овuете си. Сега входът на пещерата е затрупан. Стари хора твъrдят, че това е

било рудник.

В говора до скоро мара '

'рудник'. МИ Марата ско

(

свързва

Мадаи

араб.-тур,

magara

'(изкуствена) пещера' ; вж. по-долу Ма рота. 26, 33, 65 Марино 1 махалвчка от 10 къщи към Сми

{ {

246,

Христов,

лян;

ливади до Марино, Смил

вади, гора З 5

Чок'м. -

Прил.

; 3)

ли

от ЛИ

Мара. 65 Мариновата мандра пасище С 3 в м . Инд глово, Слав. По РИ Маринов. - 54 Мариноската колиба - сега вила на Лов ното д-во в Смолян, кв. Устово, в м. Навгажик. По РИ. 56 · Маринското 1) пасище Ю 2 Уст; 2) ниви , ЮИ 1 Mor. 63. Маринца - букова гора Ю 1,5 Гуд. - Тук Марilнца<Мариница 110 ЛИ Марин и топон. нает. -ица. '-- 67 Маркова могила гора до Бориково, Мог. Прил. от ЛИ Марко. 33, 62 Марковото ниви С до Ореш. - 62

Марково ббрце

ливади, сега

сгради

на

Учителски институт, И 0,2 Смол. 33, 62 Маркоското - ливади Ю 0,6 Слав. По РИ МарJСов. 64. Марна вода и з вор до параклиса Св. Тро ица в м. ([рисойката, СЗ б Уст. - Тук Марна<Марина, прил. от Мара, срв. Марин гроб (срв. у Геров марна вода 'хладка вода'] - 65, 72 . Маронско ниви · до • Нопадин, Mor. По изч. РИ Марднев, вероятно преселник от

Мароня,

Марбта

Гюмюрджинско.

дупка в

каменист склон , стара

минна галерия, З 5 Чокм. Вж. по-горе Марина могила. 55 Маруда - пустеливо до Варад, Mor. По ЛИ Маруда. 67

Марулево

градини

РаАк.

по·

· РИ

Марj,лев. - 62 Марульово ниви, пас!lще Ю 1,5 Лев. Както горното. 62 Марушкиното ниви в РаАк. По ЛИ Марушка. 65 -Марчево ниви СИ О.В Тър. По РИ Марчев, 62 · Масларовото

градина

до

Бост. - По РИ Масларов. Матевата вода чешма С 9 ЛИ Матьо, 62, 72

140

читалището,

Слае .

По

11иви

до

Киселчево,

Метлата - 1) ниви Ю 1 Гуд; 2) лива ди в . Димова, Крем; 3) ливади Ю 1 Сив;

4) пасище СИ 2 Уст; 5) 11иви до Чсреu1. _р. - •Расте дива метла. - 42 Метливица - стръмен склон, гора. И 5 ПСер. - От прил. метлив и топон. нает. -ица. - 32, 42 Метливо равнище - ropa Ю 3 Смил. -

Mor. -

В говора матрj,на 'вид едра ранна кру ша' (РР 205). срв. Матрунките в Ма данско и Матрj,на в Ксантиl!ско. 42 вж . .Аtахал6

махалб; вж. Azyncкa. Агупската, Алиговска,

33, 42

Алиевска. Ахрянска, Баблон, Бадюска, Б1р•11"1нска, Бейска, Бекироска, Бдзуска', зурска, Гинюска, Гирzенска, Главчоска, · Гдздювица, Гдрна (7), Гдрната (2), Да

Дерь6ска,

Махал6та ОПаз, всред

Шах6нска,

Черкдвна

56 1} ливада в Лещ; 2) ливада до Тър ; 3) част от Подвие ; 4) ливади, Селище, Тър ; 5) ливади до Слав. -

46, 62

борова

ropa,

пасище

Мехметюва кабЬ - ливада в пл. Балицко, .

Слав. -

50, 62

Мехметювото -

·,

ниiа в Гудевица. Ар;

2) ' ливада, З 3 Вв. -

Мехметюско Тър. - 64

краl!

- . По РИ Мер(д)жdнов, Пр от mercan 'корал'. - 62 Мерi!бта -- 1) ливади Ю 0,2 ДВл ; 2) пусте ливо Ю 1 Мог ; 3) общоселска борова го ра СИ 1 Момч ; 4) ливада до Раl!к. Заем. от тур . mera 'пасище, мера'. Вж. Мирьдта. - 50 Мерхаминино пасище СИ 1 Кошн. Прил. от ЛИ Мерхаме . Метилевица градини до Бориково, Mor. · От метил 'овча болест в черния дроб'+ -ев-ица, · срв. Метилет в Маданско и Метильот в Ксантиl!ско, срв. 11 тук Кмебека, - 32

По РИ Мехмед Чаушов. - _62

Мезар кедик От тур. mezar 'гроб' и kedik 'проход'. -57 Мезинево - нива И до Смил. По РИ Ме зинев. 62 Мелiоково гора до Исьдвци, Mor. По РИ Ме.люков . 62

ниви и ливади до Елен, '

Мехремово - ниви до ГВл. - По РИ Мех-

Сок. тур.

ремов от ЛИ Мехрем. -

Мехремско - равни ливади ЮЗ 0,5 Тър. Както горното. - 63 · МешелЬка - ливада краl! дъбова гора З до

Бост. - От мешелдк 'дъбак', от тур. me~elik. - 42 Мешето . - ниви краl! дъбова горичка, до

мах. НиселчевЬ, Mor. - От меше 'дъб' от тур. те5е. -

Мешелиново - нива

З 0,1 Кошн. - По

11зч. РИ Меи~елинов. -

лян.

- 62 милковата чешмьб Тур. - 62, 89

Мехмедчаушовото - нива в Среддк, Ар. -

ниви в Сред6к, Смол. - 64 - борова ropa С 12 Смол. -

мюэiор. -

Волювски от с. Върбина. - 55 Мехмедова та тарлб - нива И 7 ,5 Слав. -

РИ

в м. Лдката, .

Милково - махала от

кото дере , била е собственост на Мех.мед

чешма

60. 72

Мизiорското - нива И до Смил. - По Пр

Мехмедовата бичкия - И 10 Слав , Балиц

ЛИ

вода -

Мечитя - ливада Ю до Ар. -

механа, вж. Чилинzирска

Махмутюско -

Мержаново

двл. -

Мечите - ниви и ливади И под Ореш. -

ственост на изселили се бълrаро-мохаме дани. - По изч. РИ Метьов. - 64

56 По

Мечитска

От мет

Метюва вода - дол . в коl!то е имало кла денец, И 0,6 ДВл. - 72 Метюва парчб - л11вадка , врязана в друга местност; до Ар. - Парч6 'парч·е, къс'; в Пирдопско парчt е ' малка нива'. - 62 Метювото - ниви краl! Ар. Метюското - градини в Момч. бивша соб

По

43 ·

• По Пр Мечкарят. - 63 Мечкунско - място , където са отсядали в

РИ Метьков от ЛИ Метько. умал. от Метьо. а то от Мехлrет. - 64 Метьков камень - ,ливади С 3 крзй скала, Крем. - 62 Метювска авлия - нива, оградена с каменен зид, до Гдздювица, Ар, - 46

Чакдрска,

дол, И 2 Треб. -

Мечи дол - пресича Требище и м . Ддлйе И 2 под Мече 66рце , Треб. - 43. 72, 80 Мечкарката - ливади при Слав. - 43 Мечкарско - ниви и ливади Ю 3 · Вв.

л6к, успоредна форма на метлdк. - 42 Метьковското - ниви до къщи, Тик. - По

(2), · Чешитска,

Махмутица нива СЗ 0,3 Уст. Махмут с топон. нает. -ица. Махмудско ropa З 2 Мог. Махмj,дов. 63

Мече бЬрце - нива на рътлина н ад Мечи

ще и див метлак СИ 1 Равн. -

Сердdрска, Срдшkа (4), Срдшната, Сред на (3), Средната (2), Стрdтюска, Тибдл ска, Терженецка, Терзицка, Трамбабо ска, Трdндюска, Турската, Тj,рчиново, Тюлюска, Узунска, Хажиосмdнска, Ха жицка, Хdнкоска, Харитюска, Хатип-

Хj,бчоска,

два стръмни ската , които образуват падина , С 3 Сок. - 43

катуни цигани-ковачи , наричани тук ,1,е•1куни , Ю под . Смол. - 63 . л11во , обрасло с диви метли , с които на \ - · нива З до Ар. - От .Are•rum селението мете дворовете си, СЗ 2 Тър ; 'J Мечитен 'малка джамия', от тур. niцit, с член ;н, - 60 3) гора до мах. Чамжdс, Смил ; 4) паси

ска, Сарr,вдлчоска, Свиркоска, Сzуроска,

Черве1-Jкоска, Човdлоска. -

скалист пущинак в м. Ха

Меча падина -- борова гора и нивки между

ла. - 42 Метлока - 1) пасище С 3 Смол; 2) пусте-

Джиновска, · Ддлна

Ддлната (2), Ежовска, Еленска, Жукоска, Инждска, Каевска, Найков ска, Кисимска, Кисьдвска, Нокудюска, Ндстовска, Кукличовска, Кj,шлюска, Лунюска, Мажdрска (2), Маздлска, Ма невска, Мdнгоска , Милчинска, Никовска, Пазарска, Папучdрска, Парапитска, Пе пdлска, Перперицка, Пик{lюска, Полян ска, Пдпоска, Самаржицка, Сарахошо

(8),

ска,

жtiцкотv , СИ 4 Момч, където в старо време са се укривали комити. - 43

Метливото - 1) ливади ЮИ 0,2 Тик: 2) ливади и дива метла И 0,5 Рк. - 42 Мет лi!е - 1) нива с дива метла ЮЗ 2 Mor; 2) нива С 0,3 Сел . ..:.... Събир. от .,щ!т-

Бралоска, Братаноска, В6лчоска, Ган

лоска,

Меча дупка

къщи към Сми-

в м.

Чдк.ианското •

милкотьската колиба - ливади в м . Вриса,

СЗ 2,5 Уст. - По ЛИ Милкдта. - 56 Милното - храсти З 0,5 -Сред. - От Ми линото, прил. от ЛИ Мила. - 65 Милуwевото - ниви и ливади 3 1 Лев. По ЛИ ·милуш. -

Милчинска махалб - част от Горно Фатово _

По ЛИ Милчин. -

расте минзухар. -

Минзухар -

Мирчовото ,

0,2 0,8

пасище на Сиракбашови, Стр .. 1)

ниви на стръмен склон З

Ореш ; 2) ливади до Сив; 3) ниви СЗ Чокм. - По ЛИ Мирчо. - 62

-Мирьбта - ливада З 0,3 краl! Бяла река , Бост. - Вж. Мерйдта. - 50 Мисирища - ниви, в които се сее царевица, СЗ 0,5 Смол. - От мисирище 'нива с царевица', от тур. m1s1r 'царевица'. - 48. МисирлЬка - 1) ниви И 0,5 Бост; 2) ниви краl! Смил ; 3) градини в Момч ; 4) ниви Ю 0,'f Чокм. - В говора мисирлък, Jlll· сирлдк •място, където се сее царевица'. - 48 Митрево - ropa до Баблдн, Смил. - По ЛИ Митре от Дu,1rитър. - 62 Митрова чешмьЬ - ниви , чешма И 4 Гуд. 62, 89 . . Митьковото - градини СЗ до Момч. - По ЛИ Митько от Димитър. - 62 Митю Томовата колиба - ливади СЗ 1 в м. Вазряка. Уст. - 56, 62 михаилковата колиба - ливади , С б в м. Ддксево, Раl!к. - По РИ, - 56, 62

141

Михалакюската колиба -

1 в м . АхрА:нско, Уст. -

ниви, ли вади сз По РИ Миха

лакев

По изч . РИ /vfорзов, което Христо.в, М а

данско 254, отн ася Мързьо. - 3, 62

Мишо.

33, 62

л1шади

Ю 4 Ар. -

По РИ Мишков .

(

[

Могилата - 1) ниви на тумбесто връхче Ю 1 Ар ; 2) ниви до Буката, Mor ; 3) ни ви Ю 0,2 Крем; 4) ron скалист връх Ю 0,1 Мом ; 5) nивада З 3 Раl!к; 6) ниви Ю 4 Раl!к ; 7) връхче с храсталак СЗ 0,2 Cen ; 8) ливади СЗ 3 Смол ; 9) гол а поnе гата височина , ливади СЗ 0.1 от мах . Бдрцето, Тур ; 10) естествена могила, по .скnоновете и бор ова гора , С I О У ст ; 11) заравнен връх с бу к -столетник , С 3 Треб. 33 Моrилето· - ,нагънат терен с връхчета, ли вади и гора , ЮИ до ПСер. - Събир. от могила. 33 Могилите връхчета на бърчина С 1 Стр . 33 Могилката - 1) голо камени с то връхче З 0,3 Мом ; 2) пас и ще до мах. Чамжас, Смил . 33 Могилките -nивади до Черкалево, Смил . - 33 Могилица - централно селище между с . Ар да и Смилян на река Арда, с

ли, към . което спадат

махали ;

Тоз

Мокренско

старо

Засеnване

Пр

селца

бурук.

- ливади до БилА:кци, Ар . - По

(поляна, река), срв.

466 жите

други

ЖитИ *Мдкряке , а то от

МИ

Мдкрек

*Мокра

у Заимов,

151, с обяснения. - 63 пасище Ю 2 Mor. Молла Асак. - 63

МолласАвско

l l, l

име

По

Молловата вода - студ е но изворче в м. Ва радiiлско, Мом. - По РИ Момдв , Пр от тур.

molla

'ученик от

Молловата колиба жiiцкото, СИ

медресе'.

- 72

ниви , ливад и в м. Хd

6 Момч . - 56 1) градини в ceno, сег а застроено, Вв; 2) ливади Ю 0,3 Уст . -64 Морадиловата колиба - ниви в м. Равни ще , ЮИ 2 Уст. - Стари· люде от Усто Моллоското -

во твърдят, че РИ Морадiiлови (Ор е ш. и

ГВл) е на помохамеданчени българ и от рода Мавродиеви в Устово; по- верояrно е о6аче да се приеме, че в основата на това РИ лежи ЛИ Мурад > Мура дов.-56

142

Момарско

говор а момар ' пратеник на момчето да иска момата' . Името се свързва,

рали и се

в еселиnи.

Момина вода -

могила, вж. : Алiiева , Будюска, Велiiева, Гдр на, Добрулюва, Марина, Марната, Му ратева, Спана, Тьдвка

с.

с МИ Момарско, С 0,5 Мом , където момаре от съседното Чдкмаково са спи

По . ЛИ

нив~ и ливади край дол,

през който минава път за

Мdлки

Мишковото - ниви , сега застроен о, Ра l! к . -

(

<·

(ново име на с. Пещера),. към · Смол. об щина . 72 МомАрско - ново име на с. Пещера. - В

Мишовото -

(

къ м ЛИ . Морзьо

МнхАлюското - градина З 0,5 Уст. - 64 Михово равнище - п а сище до БилА:нци. Ар. - По ЛИ Михо от Михаил и равнище

от ро вница; срв . тук Рдвино,

(

Тър. -

МомАрска дерьб -

ровници.

0,5

МихАлевата колиба - ниви в м. Ciiнypa , С 3 Момч. - По ЛИ Махал. 56 МихАлюската чешмьо - в Сл а в . - По РИ Михалев.

Мдрзово - боrов~ гора, ниви С

извор С 6 Момч . -

Ле

генда : тук някога е загинала мома за род и вяра . 72 •

Момината вода -

същото име , С

п а сище край

Момч.

извор

със

лила мома , за да и з б егне потурчването.

Момчилова Момчил.

Момчиловци -

ниви СЗ 2 Тър . ......, По ЛИ

62 ново име на с. Горко Де

69 Момчилско - 1) л ивади З 2 Вв; 2) борова гора Ю 2 Сок . - 64 Момчовица - ниви край Сок. - По РИ Мдмчов и 0 ица. - 32 . Момчувица - ливади и гора СЗ 2 Райк:- 32 Моралицко - ниви Ю I Раl!к. - По Пр Мдралия. 63 МорхАново - nивади Ю край Смил. - По РИ Морханов. - 62 рекьой.

мост , вж. Арапския, Би лА:нов, Керкелския,

• Радiiчоският, Шарков

Рахмаков,

Селският,

Моста ~ 1) ниви краl! мост на река, Крем; 2) ниви до Сив; 3) ниви в Смил. - 57 Мостовете - ливади в Сив . - 57

Мостбт - ливади до Черналево, Смил. - 57 : Долен 'Мочура - 1) блатисти ливади СЗ 7 Слав ; 2) ниви в мочурлива местност, Крем.-72 Мочуре - ливади край Буката, Mor, - 72 Мочурено - ниви, частично мочурливо, до Кошуте. Mor. - Събират. с член -н. -72 Мочурска дерьб - 1) долчинка до Дун; 2) ниви край дол, ПСер. - 72 Мочурът - блати ста местност С 1,5 Слав . 72 Мочуря мочурлива ливада ЮИ 0,5 ПСер. 72 Мохарёмоската колиба - ниви и ливади С 6 в м. Блатата , Раl!к. 56 Мравилника - пасище край Кошуте, Mor. мочур

говора

43 Мразлив дол -

мравiiлкик

'мравуняк'

(РР

210). -

протича от хижа

водата

Момина скалА - отвtсн а висока скала И 6 Гуд. - Според ле гендата тук се е хвър

33, 65

Мусово ббрце - н иви И 0.5 Сред. - Вж, Бдрцето . - 33 Мусовско стръмен скnон, в горната част МрАмор - доn ЮЗ от Бdрутин, Ар. - 41 зал есен с барчета, СЗ 0.2 ДВn. - 64 Муrльовото - ниви , ливади З 3 Вв. - По Мустафово - ниви С 0,2 Сел . - 62 -РИ Муzлев от съседното с. Стража . - 62 Мустафов трап - п асище до Mor. - 33 Муллаахмётьско - ливади до БилА:кска , Мустёте - махала , северна част от Сивина. Ар. - По Пр. Молла Ах.о11 ет , тур. molla 'ученик от медресе ; мохамед ански Ми. ч. от .мост . - 57 . верски съдия' н ЛИ Ахмет. - 64 Мустилицко - rраnини в Градб, Тур . Муrилата - пасище на · тумбесто мя сто И По РИ Мустилiiев. - 63 0,5 ДФат. - От могила . - 33 Мутафчицко ливади Ю в Гуд . - По Муrла - лив ади Ю 1 Сив . -,- Тук Муzла < Пр Мутафчiiя. 15, 63 Myziiлa<Moziiлa чрез контракция и от Мутюското пасище Ю 0,5 Гуд . - По мет на ударението. - 33 РИ Мутев от ЛИ Мутю от Махмут . Мукрош - ливада на мочурnив склон СЗ 2 64 Уст. - В говора макрдш>.мукрдш 'мо- ., Мутюска вода - . чешма в сев. част на чурливо място, където постоянно подгизва ГВn . 72 · вода'. Интересно със старинната си на . Мухово - ливади С 2 Смоn. - По. из ч. РИ ставка -ош. - 93 Мухов. - 62 Мурадилци - махал а, част от Стра жа. място, вж . Голямото Вж. /Морадiiлова колµба . - 69 На р~ка - ливади край р. Арда , Смиn . МурАд кабб - било с ливади ЮИ 0,6 в м. Ин оrnово , Слав . - Т у р ., по ЛИ Му 72 рdд и kaba 'мека , водниста почва', а в го На р~ката ..:.... ливади в поречие до Билянци, вора ка66, вж. Кабдта. - 50 Ар. 72 НадАрци - мах. с 19 къ щи към с . Кре Мурilдско - ниви до Борiiково, Mor. м е не , Смол. община . По ЛИ Надар, По ЛИ Мурад. - 63 тур. Над't,р. 69 Муржовата киnрия ливади край мостче Над колибата пасище край Ар . - 30, в nл. Индzлово, Слав. - По ЛИ Мур 56 жо. - 57 Над кбщата - nив ада в Сок. - 30, 56 Муржов nожАр - ливада , гора в пл : Бу Над Пёщерското nивади в Тур. - Съ руна , Слав . 45 седното с . Момарци се е наричало по• Муржова тарлб - нива в пn. Балiiцко, рано Пещера. - 30 Сnав. - 46 Над хАна борова гора Ю под Сок. Мурilтева ·могила връхч е с нива до По-рано ту к е имало хан . - 30, 57 мах. Вълчан, Смил. - По РИ Муратев Над шошета - ннвн над шосе до Ар. от ЛИ Мурат. - 33 В говора шдша 'шосе'. - 30, 57 МурАтско - 1) ливади, пасищ е, Ю I Раl!к ; Над . яран - nасише до Ар . - От яр; тур . 2) ливади , И 3 Смол . - 64 yar 'равина, урва' , с член -н . - 30, 33 МурАтов дол - д. Кис'еnчевска река , Mor. Нажёка - гора З 10 Смол. От нажек, 72 . тур. nacak 'брадва', т. е . гора, 011 реде Мургавец - ново име н а връх Карамандж а nена за сечище. - 94 (в говора f{араманжд), · С 12 Смоn. Назлиното ниви в котловинка И 0,1 32 . . ДВn . По ЛИ Назлiiка , от него npиn. Мусаята 1) дол, д ' Черна река , Смоn; Назлiiкино Назлiiко , тур. nazlt 'на 2) борова гора З 17 Смоn . - Вероятно контен, нагизден'. - 65 съкращение от тур . musalla 'открито НастАс Кехайовата мАндра - ливади, С 6 място за извършване на моnебен' ; вж. в м . Мадаия. Момч . - По ЛИ Настас МИ със същата основа у Заимов, Пир от Анастас и Пр КехаА:. - 54 допско 219. под Мусалата. - 97 НАчовата ко11иба - ниви в м. Хажицкото , Мус~!.нково - ниви и ливади до мах. Остри СИ 4 Момч. - По ЛИ Нdчо. - 56 naзnilк, Тър. - По ЛИ Муса, ума:11 . Му Недёлчевото - ниви и ливади Ю I Вв. санко от Мустафа . - 62 По РИ Неделчо. - 62 Мусово - падина, ниви З I Мом . - Вж. н~моското - ливади Ю 0,5 Сел. - По РИ горното. - 62 · . Нёмов от Пр Немия. - 64 Мусинково стръмен скnон, гора З 5 Ненилско - ниви З до ГВл. - По изч . РИ Тър. - От ЛИ Мусiiнко от Муса. *Ненiiлски. - 63 62 . нива , вж . Голямата (2), Ддлна, Старата, Мусицко - пасище ЮЗ 3 Ар . - Вероятно Ялова от Мусiiнковско, no РИ Мусiiкков. - 63 юнак• до с . Кут ела, С 6 Момч, е винаги студе на. - 72, 77

.Момчил

143

Нив~стата Смол. Нitвища -

r r

голяма отвесна скала С до

Треб.

37 \)

н1ши в Гоздювица , Ар;

вади в мах.

Гудевица, Ар;

Вж. още: нйщще. -

Нitвичките -

ниви

ли

нива ЮЗ

6 Уст. - Вж. още Дль6zи нйвища. - 46 Нitвищата 1) ниви И 0,8 ДФат; 2). ниви ЮИ 0,3 Тик ; 3) ниви СИ 2 Треб ; 4) нива-есеница С 0,8 Тур; 5) ласище и нива С 1,5 Уст. 46 Нitвището 1) нива до ОПаз, Тър; 2) ниви С 0,2 Лев ; 3) гора, нива З до Ореш. 2 Mor; 4)

н и ви до Коладiш,

{

нива

Низам.

Петкоsо, Равно

Низамско

Голя,ното,

Нitвишка дерь6 -

Мо г.

- 46 пр. _на р. Арда . Mor. - . до

с. Арда.

говора низа,не

По Пр

'редовна вой

ска', от тур. nizam 'редовна войска' от 'ред, система. закон, лравило', срв . Ни за,новото пожаре в Маданско и Ни

замски кладенец в Пирдолско. 63 дол ливади край долчинка над РаАк. Ние от низ. - 72 Ние ливадите дол в Тик. 50 Нitкоската колиба ниви, ливади СЗ 3 в Ние

м. Селището, ски. 56

Нitко11ска

{

l l l

махало

Уст.

По

РИ

юrозал .

Нйков

част ·. на

ПСер. По РИ Нйков. -- 56 Нitкоска вода минерален извор в м . Рав нището. Мом ; наричат я още Светена 11ода, защото е лековита . ·помаците хвър лят пари в коритото на чешмата. 72 Нitковското ниви и ливади Ю 2 Уст. -

лина, която е разорана за пръв лът', (Геров). срв. ларалели у Христов, Ма

данско. 260. 45 Новото 1) ниви ЮЗ 3 Лещ ; · 2) ниви до Марино, Смил ; 3) ливади Ю 5 Равн ; 4) нива до Речани , Ар; 5) ниви, гора С I Раж ; 6) ниви Ю лод Сел ; 7) ниви и . ливади краА Мечи _дол, И 2 Треб ; 8) нива до Ровина. Тър. - . Вж. Ндви ната. 45 Н~rоското високо, равно ласище И 5 · ПСер . По РИ Нягов от ЛИ Няzо. -

64 извор, нив;~ и ливади СИ 1 Чокм.

Вж. ло-горе В6беля и Вдм6еля. -

72-

за

ниви, заградени с плет, В говора

овце

;

12,

малка

обмок

градина

'вид

лред

Относно

лроизхода

Омурка

ливади Ю 3 РаАк; 2) връх, Осйщето - ливади Ю 2 Mor. - Осйще 5 ПСер. - Вероятно от .'място с осики', срв. Осището в МаданЛИ Омур + тоnон. нает. -ка, срв. У мурско. - 42 - нива в Смил. - По· РИ когото в Маданско. - 32 Османбашово

за

Опаленика '- борова гора. ливади, до езерата СЗ 8 Смол. - · от *опаленик 'из-

222). -

структурата

горяла

на

67). -

По РИ:

Общината -·· ниви

ливади

Орешев~

С 2 Момч,

общоселска собственост. В говора дб щина 'пасбище, мера за лолзваие от цялото село'. 34 .

Чокм.

борова гора ло склоно вете на дол , С 4 Сок. __.: 72 Общинската _ocollкa - · ниви. ливади, борова Общото -

Момч.

Овчено -

ласище Ю 0,5 Момч. -

ласище

каменни

огради .

за

предлазване

от

нариц.

РаАк.

По РИ

32, 4-

0,1

Общинска, Полянската, Сляпа, Топла

остреu

11рил. дстър и толон. нает. -ец.

()стри пазлак Търън. _

Острitца

-uца.

гора до Череш1>ите. Mor. -

Смол.

ласище ЮЗ 5 Сив.

ливади край Сок. -

Ормански. тур. orman 'гора'. ливам ЮЗ 1 Тур. -

дрнища

ним на Ограда е МИ Авлйята (вж.). Срв. Оградата в Маданско. - 46 Ода116та - ниви в Средок, Ар. - От одая, от

'обработвано по-рано

Орнища -

По РИ

място

Орнището -

нива край Вв. - 46 1) ливади'·,ю 2 Ар; 2) ниви.

Ортал6ка Ю в село, Гуд; 3)'·~tиви, И 0,4 Тик; 4) букова, гора. ливади ·З 3 Чокм. - От орталък, тур. •ortal1k 'среда, център', по

Окапало б6рце - ласище до Черешките, Мог. В говора окапало 'бедно. голо, неллодородно'. 33. 36 Около к6щи 1) градини, сега ларцели рано. РаАк ; 2) градини в Ар. 30 Околчаци ливада в равнишка И 0,5 Тур.

значение равно на изч. сред6к 'средно

място; рът между долове', вж. тук Сре_ д6ка ; срв. Артал6ка в Маданско. - 94

ocijкa. вж. : Ддлна, вж. също Асика Осйката - 1) ливада 3 до Крем; 2) гора ЮЗ в Речица, Леш ; 3) ливади в Mor ; 4) гора на стръмен склон Ю 1 Ореш; 5) нива, до ОПаз. Тър; 6) ливади С 1,5 Подв ; 7) ниви З до Смол ; 8) ниви З 1 Сок . - 5, 42 Осиче - ливади Ю 3 Ар. - Умал. от осйка. - 42 ·

-Мн. ч. от *околчак; в Павелско и Хвойна се среща око4нйк 'кръг' (РР 225). срв.

Окъльчица в Маданско, Околчица във Врачанско. 34 Окушет така се нарича лътят от м. Ино г лово· до Стоянова тарла, Слав. От окуш. от тур. уоkи$ 'стръмнина', срв. Окуищ Окушет в Маданско. 33

ниви до Билянци. Ар.

говора отв 6·д на

,отвъдна ,. -

ниви. до Черналево, Смил.

старо име на Чокманово, отбе-

лязано в .Исторически бележник•.

ливади до Речани, Ар. - . Ми. ч.

от дрнище. -

_ 32

*Очиново -

63 В говора

оставено на почивка' (РР 227). -

къщи към

Вна говора отс6дно < отсъдно 'отсамно, отсамния край'. - 44

_ 43

градина С 0,2 РаАк. -

Орницата -

лод рланци). - ·

От

борова гора с висок връх З

ОтсЬдиото

199.

гора ю

мах. със

Смол. - От прил. дстър и толон. нает.

5 3

Орманско -

Сино

отвбдна· авлия

72 дол Орлов

дграда

дол. л. р. Черна, Смол.

*Орли (дqл. връх, к_амео), Орля (бара, _

Осоl!ката - ливади Ю 1 Райк. - 33 Осоi\на лоляна, вж. Асдйна поляна.

ДВл;

()рло~- камень

Дабдвана, Енйчерска, Калена, Лiота. '

Събир. от

ниви, пустеливо СЗ

Орловото -

еро

тур. oda 'стая', срв. тук Адажиевото Одаджйевото. - 94 ·

Ор.лово

;

разлространено в Родопите.

2 Mor. -;·

мо; Заселване

'каменна ограда Jla нива, ливада или гра дина на стръмен склон' като МИ ши

роко

Осман(и)ца 'жена н~ Осман'.

·о л (вж. Зачука) + -яне, със затвърдяло

ливади са оградени с

Оттам

ниви Ю

о сойка. вж.: Беzdнска, Г6рцка, Голям ската,

1 3,5

2) каменисто СИ 1 Подв ; 3) ливада С 3 Смол. - Събир. член от дрех .• - 42 . Орлане - 1) дол. лр. Градинска река, Mor, 2) ниви в Черешките, Mor. - От МИ

1) ниви, борова гора И 1 Лещ; 0,4 Раж. - От лрил . двче с 51 Оградата - 1) ливади · и 0.2 Бост; 2) ниви И до Вв; 3) ниви И 1 Дун; 4) ниви до Ельово, _ Смил; 5) ниви СИ 0,4 Лев; 6) оградени ливади Ю краА Момч ; 7) ла сиiце до РаАк ; 8) ниви Ю 1 Сив; 9) ли вади - с ограда, С 1 С мол ; 1О) ниви до Сок: 11) ниви и ласище С 0,3 Уст; 12) оградени ниви СЗ до Хас . - Поради и

Ореш;

лив_ади ЮЗ

Смолян, С -Устово.

ниви С член -н. -

терен,

()решето

зия, много ниви

Османско

Орешеu, ново име на дманс~о, село към

ласище за общо лолзуване С 1.5

Овча падина -

3 , Смил; 3)

Ореше - ниви И орех. - · 42

33. 34

Тър . 34 Общоселската мандра РаАк. 51, 54

ниви, ливади Ю

---:- 1)

лиRади СЗ

Стр; 4) нагъната местност с ливади З

Общински дол гора С

Осмdнов. -- 63 Осмаиоското нива до гробищата Ю до ГВл. - 63 Ореха - 1) ниви в Люлка, Смил; 2) ниви. Османчиното - 1) нива 3 до мах. Речица. З 0,3 Равн; 3) ливади. вж.: З 1 в Равнище. Лещ; 2) ниви в равно, поречие ЮИ 1 Тър · срв. -Под ореха: - 42 Тър. -- В говора Османчино е прил. от

· Османбааюв. - 62 Османово - 1) нива в Ар; 2) rорз в Бори· ково. Mor. - По ЛИ Осмdн. - . 62

Опитното ниви:_ Ю46 лод училището, Бост. -поле Ново- име. орех, вж. Кйнински, Кривен

ниви. ливади в м.

Варадил, Ю 6 Райк. обор, вж . Под о6дра

от rл. опаля, срв. Опале-

ropa'

ник (Апаленик) в Маданско.

името, срв. Oбtiлaza и следващите у Хр, Мад 260, също 06йлук, Обйлъzите в Ксантийско (Кирил, Южни Родоли , 46,

Облаковата колиба -

борова гора З

до

кошара

къша,

градена от всички страни' · (вж. РР

стръмния

Нова градина ниви в Лиn ~ u. Смил . - 46 Новата градина !) ниви СИ 1,5 Треб; · 2) овощна градина ЮЗ 1,5 Бост. - ·45 Но11ак ~ дол, · л Черна река, Смол. По ЛИ Новак. 93 Новината !) ниви СИ 0,5 ГВл; 2) ниви С 2 Тур; 3) ниви СЗ 2 Уст. В го вора нови.на 'новоразработено място; це

Обела -

Об~лога -

Павлювата воденица - линади 11 ласище, Ю в дола, Момч. - По ЛИ Павлю от Павел. - 55 Падала - \) ливади в равнишка З 1,5 Бост;

2) ливади СИ 2 Лев; 3) ниви Ю 1 Райк; 4) пасище и ниви на равно място И 6 Рк; 5) лоляни на седловина Ю 3 Слав; 6) ливади и гора в лолите на стръмен склон СЗ 6 Уст. - Стари люде в Устово и РаАково ми обясниха, че друzуш

па

дало са думали на спирка, конак за

почйвка и нощуване на киражие и кер

ванжйе. - Вж. подробно у Хр, Мад 266 · лод Падала, къ-\!ето са посочени различ ните тълкувания на мнозина автори. вж: още : См6р•tови падала. - 57 Падалата - ниви в Кошуте. Mor. - 57 Падалото - ливади С 1 Смол. - 57 ПадалскЬта чешмьЬ -

щето,

извор в м. Сели-

3 0,3 Бnст. - Прил. падалск6 = пададска. - 89 Падина - 1) падина с . ливади И 2 Ар; 2) ниви на падинка до Кощуте. Mor. Вж. още: Гйнюва, Ддлна, _длибдка,

145 10

144 ~

местните Имена а Смо.11кнtко

Ехйдsа, Мочо~а. 0d•ta, Пеюsа, Стана,

Халйлоsа, Хусьоsа. - 33 · , Падината 1) дол. np на Сухи дол в _м. Падйната, Ар; 2) с1ръмен склон, борqва гора СИ 2 Момч; 3) ниви ЮИ 4 Mor; 4) ниви Ю до Ралк; 5) ниви С над Равн ; 6) ливади на стръмен склон до

Смил; 7) ниви Ю до Средбк, AjJ; 8) па сише,

ливади

до

Край падйната. Падiiне ливади С падйна. 33 Падiiнето !) ливада

Вж.

33 4 Ар. -

Събир.

от

склон З 0,5 Стр. Падiiнките пасище

33 до

Буката,

Падiiнчето пасище СЗ 0,8 Треб . нувано умап. от падйна. 33 Паднатака

сипей

под

Mor.--'Чле

стръмен, каменист

Палазпiiцка тарлб По Пр

62 връх, ниви З 2 Сел. -

Палазлия,

лас (сега Рудозем) . Паламбазоска вода

поеселник от

с. Па-

....:.. 46

чешма в с. Дунево.

Паланката ливади в Речани, Ар. От паланка, тур. palanka 'селише, оградено с колове; укрепено място', срв. Палан

гата в Мад ,_ (Хр

чиляк; срв .

западните

говори женет, земет. 33 Пажарника пасище и ниви в Милково , Смил. Тук пажар пожар с акане и нает. -ник; вж. по-долу Пожара и Пожарат. 45 пазара !) ниви - в Ар; 2) градини около

където

старо

средна част на Уст. -

Пазар йолу път за Бахтерица в м. Ино rлово, Спав. От тур: pazar yolu 'па зарски път'. 94 Пазвантова бичкия ниви и борова гора до Кут. По РИ Пазвантоs, а то Пр от ·тур. заем. pazvant 'нощен пазач'. -

Пазлак - 1) каменисто пасище и гора Ю 1 Лещ; 2) масивен скалист хълм З до Уст; 3) нова махала _в Уст. -:-- В Родо • пите означава 'каменист склон, прошарен

с храсти', срв. Христов, Маданско 267. Вж. още; Гдрен, Ддлен пазлак. 33 Пазлака !) ниви до Ар; 2) ниви на ка менист рът Ю 0,5 Крем ; 3) ниви, хра сталак ЮИ 3 Mor ; 4) rтръмен и каме нист склон, ниви и пасище З 0,5 Тур; 5) стръмен каменак, ниви и пасище И 2

Чокм. - 33 Пазлацко - ниви в полите на м. Пазлак, З 1 Уст. - 15, 63

146

' Сърн.

ниви Ю

Паликаровата мандра -

пасище, Ю

8в

Пандаж~ка

62 3

Райк.

ниви СЗ 0,8 Смол.

Соб

ств~ност на жител, преселен от с. Пън даджик, през 1934 r. преименувано Ле щак, от тур. pmdtk 'лешник'; срв. в Маданско Пъндажик (Хр 282), обяснено не добре 'място с мелници'. 2, 94 Пантювото ливади, ниви Ю 0,1 ГВл. РИ Пантев има в съседно•о Уст. Панчара _;_ ниви и храсталак СЗ 0,8 Уст.

в говора панчер 'червено - цвекло ; за- . харно цвекло' (РР Панчарско 2) ниви · и Панчер. -

231). -

гора и ливади З ливали ЮЗ 7 Тур. -

Чокм; По Пр

42, 48 . Панчерьб -. пасище, ниви Ю '3 Ар. - Съ бир. от панчJр както при Брешнельдта и Кантарьд (вж.). - 18, 48 ilанчурй@та - ниви и ливади С 4 Уст. В говора панжура, панчуга 'изкъртено сухо прогнило дърво; дънер; пън'. В Ксантийско панджюри наричат 'трупи,

довлечени от река', срв. там .МИ Пан чурйе в с. Козлуджа (Кирил, Южни Ро допи, 68), вж. също Панчурае в Мадан ско (Христов, п .. с. 269). - 42 Папардовата колиба

ливади

градина СИ 1,5 _ Габр. ддs от съседното РаЯк.

овощна

По РИ Папар

Папратьовица -

до с. Арда.

мерена парd.

-·

Парпулското -

232

Mor. -

Вероятно по

-н.

Вероятно там · е на

Вж.

в Билянци, Ар. По РИ Парпулски . - 63 Парунево - 1) ниви и ливади Ю до Вв; 2) пасище ЮЗ 0,3 Рк ; 3) ниви С 1 . Смол. - По РИ Парунеs. - 62

ливади

Парунски кедiiк - дол, пр Киселчевска р~ка ,

Mor. - 57 · Парунско - ниви С 2 Смил. - По РИ. - 63 Парцаланско - ливади С 0,5 Райк. - По Пр Парцалан. - 63 парче, вж. парчд

парчб, вж. Метюsа парчд

От па~

- 42 1) ниви С 2 Ореш; 2) па

. сище, дол, Сив; 3) ниви в м. Иноглnво, ЮИ 6 Слав ; 4) ниви и ливади СЗ, 2 Чокм. - 32, 42 Папратя - !) нива С 2 Mor; 2) ливади до Черналево, Смил. - 42 Паnучарска махало - част от с. Лево чево. 56 Паражiiка - 1) пасище Ю 0,5 FВл; 2) ниви J\O Речани, Ар. - В родопската овчарска

терминология паражйк означава 'ушен знак . за разпознаване на овцете', срв. , В Дечов , -Избр. произв., 250. Т. Стойчев (РР 231) дава 'чиле вълнена или памучна прежда', а Христов ~ Маданско 269, из

вежда Параджйкът щ: тур. диал. parag 'място между два

ниви ЮЗ 7

59 Парбта - нива в Кitсепчево, Mor. горните. - 59

42 - · ниви

От пара с член

ливали до Билянuи , Ар. -

рат с член -н.

гора и пасище Ю

так'.

Папратбн

РР

ради поверие за скрити пари. - 59 Парбна - борова гора и храсти З J Мом. -

Папратбка смесена гора на стръмнина , С 8 Уст. - В говора папратдк 'папра-

ският народен музей.

Парженакан.

63 · Папратово - ниви и пасище СЗ 1 Тик. Прил. от папрат, както по-горе Пdnpa meso и Папратиsо. - 42, 62

м. Попското, Мом. По РИ Паликароs, Пр от нrр. na).l17x&o, 'момче, юнак'. -

Според

яснения на Христов, Маданско 270 под Парите

ниви СЗ 3 Сел. - По РИ Папратилоs . - 62 Паnратiiлско - ниви в Долно РаV.ково. -

Опаленика (вж.).

паржендк е 'опожарена гора'; вж. и об:

Паnратiiловото · -

Умап. от по

5 Mor. ·_

на

42, 81

Палаурово ниви до Сок. РИ Пала уроsи има в ПСер., · срв. · палаsрдsам 'говоря измислици, лъжа'. 62 · ляна с акане.

От *папратилник от папрат и -11л-ник.

Пал@нка

Папратiiлник -

268), ' с усп·оредици; -

Панrаловско

легнат

Ровино, Тър. - Мн . - ч. от папрат. - 42 Папра:тевоТ!} - .ниви З 2 Сел. - Прил. от папрать. - 42 Папратето - !) ливади до \'оздювиuа, Ар; 2) пасище СЗ 0.4 Смол; 31 ливади до Гудевица, Ар. - Чnен. събир. от папрать. - 42 . Папративо .- гора З 3 Смил. - 42 Папративица - !) ниви И 3 Момч; 2) ли вади ЮЗ 5 Сив; 3) ливади, ЮЗ 4

адин

Пазарска махалб 56

и аgщ: 'дърво'.

. горене на храсталаци или гора '. подоб но

ниви и ливади- Ю 2 ГФат. -

По Пр, срв. горното. _.: 63 Папрате - 1) ливади до Mor ·; 2) ниви. ши роколистна гора З 0,5 У ст ; 3) нива до

Палагачево 1) ниви в Кошуте, Mor; 2) па сище в Горно Райково. По РИ Пала гачеs, може би от тур. pala. 'малка са'бя'

Пангаловото букова гора и ливади З 0,2 Тур. По изч. РИ Пангdлоs от съсед ното Райково, бивш собственик на къ щата, в конто сега се помещава Родоп

чинара в Горни Смол, време е ставал пазар. -

Папардоско -

висок равен връх, смърчова Лев . Увел. мн. ч. от паз

рът, С Смол. От *паднатак 'нещu паднало' от · rn. падна, мин. страд. прич. паднат, може би със значение 'грамада, сипей от нападали камъни'. В говора са известни и други случаи на употреба на при•1астия, с -т вм. -н , напр. Пд

ранка наш Тасо е sйдял в лиsадана

. лак. -

72 с

[

още

до Попрепка, Крем; почки, заети с ли 3) ниви в котровиика, С до с. Стража, ГВл. 20, 33 ' Падините !) ливади в Марино, Смил; 2) ниви И 1 Подв ; 3) гора на стръмен стръмен склон вади З 0,8 Мом ;

{

Тур.

Пазпачища гора С

дола• . което като гео

графски термин отговаря най-добре; срв . също · Парадж11к в Добруджа (Заимов, Южна Добруджа 222). -51 Парамiiдата - пасише до Черналево, Смил. -

Парчбта

- ливади Ю 1 Тур. - Член. от пар - 34 Паршiiково - нива З 1 Mor. - По РИ Паршикоs. - 62 Паршiiцкото - !) ливада З 1 Тур; 2) тум бест хълм, храсти, ниви, Крем. - По РИ 17аршицки. - 63 Пастальово - ниви до Крем. - По РИ Па сталеs от Пр Пасталя, в говора пастале 'скъсани обувки, изрязани за чехли' . - 62 пататково - ниви Ю под Треб. - По Пр Пататко; в говора патато 'картофи'. че.

патевото тев. Патетарник

ниви И 1 Дун. -

По РИ Па-

62 - ниви, в които се садят кар-

тофи. Смил. картофи',

от

От патетdрник 'нива с

патето

свиня > ·свинарник; срв.

-арник, както

Пататково и .Патdтьникът в Маданско. - 48 Патулювото :.__ ливада и ниви С 2 Хасв. По изч. РИ Патулев. - 62

ПачалiiАска дерьб -

дол край Тик. -

Пр Лачалйя. - . 72

По

Пачапiiевото - ниви иливада И 0,6 Стр. - 62 По триа_нrулачна пирамйда > парамида, Паченацко ~ ниви до Черналево, Смил. По Пр Паченак, вероятно от Баджесрв. и Бандерата . - 61 нак . - ' 15, 63 Парапiiтска махалб - И част на Долно пашовата воденица - ливади и овошна РаЯк6во. - Има РИ Парапитеs. - 56 градина З 0,3 ДВл. - По Пр Пашdта, Парапiiтско - нива в Бориково, Mor. както се наричаше бившият собственик По РИ. - 63 на воденицата Георги Поnанастасоs от Парасковото - гора и ливади И 1 Чокм. съседното Уст. - 55 • По ЛИ Параско. - 62 , Парженака - 1) ливада до Черешките, Mor; Пашовата вода - изворче до Па1~"1оnата во 2) ливади ЮЗ 4 Сив. - В говора пар_-· дениuа З 0,3 ДВл. - 72 женdк е 'място, усвоено чрез (пържене),

14 7

Пиклювото - ниви и борова гора С 8 Уст.-

1 Пашовото

r (

I [

i [ t

У ст; 2) ниви до Борitково, Mor ; 3) па сище в РаАк. - 62 Пашмаки ниви и ливади И 2 Елен. Вероятно както Пашмаклъ. 94 Пашмаклъ старо им е на Смолян . Срв . тур . ba~makl1k 'сума, определена за лични разходи

иа

султана

семеАството му•

т . е. Пашмакли е селище, плащало данъци в полза на султанската издръжка . - Тук преходът на б в п е no законите на тп ската фонетика . 94 Педево - ниви Ю 3 Вв. - По РИ Педев. -

62 ·

Педюското .-

ниви 3 до Вв. По РИ. -

Пеi!ково ниви до Речани , Пейков. 62

Пелетника

ливади С

· Ар . -

0,3 Смол. -

По РИ

Веро

ятно от Плет'еника чрез вмъкване на е. 61 Пелтеково ливади на стръмен склон И 1 Мом. По Пр Пелтек. - 62

Пепеланско -

[

ливади и овощна градина И

- 1)

ливади Ю 2 до Клокотник.

ГВл. По !lp *Пепелdн; Уст. има РИ Пепелdнов. -

Пепелево пепел.

съседното

Петлите

- бор ова гора в м. Иноrлово, Слав. Имало е диви nетли глухари. 43, 51 Пётково 11 а сище до Борикова, Ml'r. По ЛИ Петко. 62 Петково . нiiвище - нива Ю 2 Райк . - 46 Петковското ниви до Крем . 64 Петраковото - ливади Ю 0,5 в м. Ширинбта, Уст . 62 Петровица 1) борова гора СИ 2 ГФат;

Пиклюска махало -

южна част на Горно Райкова, над Пеnалската махала. - 56 пилина вода - букова· гора Ю 6 Уст. - По · изч. ЛИ *Пйла . - 72 Пилюв камень - голяма скала И 1 Момч. Скалата е била свърталище на птици. - 62 Пилещи камень - борова гора, каменист рът 3 до Сок. - Срв. маzdрещи уши, чилещи кдкале. -

2) висок връх със стръмни склонове, бо рова гора , Ю 1 У ст ; 3) дол, 'Който тече

64 Пехлнванцн - нива в Смил. - От Пр Пех ливdн . 69 Пехлиево борова гора 3 4 Чокм. По РИ Пехлиев с .неs~сна основа . 62

изч. РИ

ниви

ДО

Стр.

Вероятно по

Печински от Печин

гора до Чамжас, Смил. -

В го

вора плавило 'дълбок вир, в който се

къпят овце няколко дни преди стрижбата'

(РР 236). - 90 Плавило - вир. в който са къпали овцете, С 1,5 Слав. - 90

Плавилото -

пасище край река, в която са

плавили овцете, СИ 7 Момч. - 90 Плавището - рекичка с вир за nлавене на овце nреди стрижба в м. Иноrлово, Слав. :...90

пладнйще - 1) ниви в Алиговска, Ар; По РИ Пилчилов. - 62 · 2) пасище Ю в Гj,девица, Ар ; 3) ниви в Пннтийско - нива в Гаизурската махала, Надарци, Крем. - В говора пладнище Райк. - По РИ Пинтцев. - 64 ' място със сенчести дървета, където пладПинтиев дол - д Крива река, л Черна река. нуват овце'. - 51 Смол . - 72 - 1) нива СИ 1,5 Коwн; 2) ниви nинтюёкото - пасище СЗ 2 Тур. - По РИ Пладнвщето И 1,5 Габр; 3) ливади и пасище, С 6 Пинтев < Пинтиев. - -64 Момч . - 51 Пиреноска колиба - ниви и ливади в При Пладнинско - нива С до Райк. - Прил. сойка1а,' С 6 Уст. - 56 от пладнина 'пладне , обяд' с нает. -ско. Пнриево - пасище С 0,5 Рк. - По РИ Пи 51 рtiев, Пр от тур. pire 'бълха'. - 62 - гора :на стръмен склон Ю 2 Гуд. Пиронско - нива Ю 3 Ар. - По РИ Пирднев, Плазот В говора плаз 'стръмно място, по което в говора пиронь 'голям кован гвоздей ' се спущат или плъзгат дървени трупи'. (РР 235). - 63 18, 33 Пвсаница - село към Смоляиска община с планина, вж . Усойна . 63 къщи и 109 жители. - В говора писа плаинище - l} н11ва в Барутни, Ар; 2) ли 'смола• ; в близката борова ropa и днес вада в nл. Ииоглово, Слав. - От плад още се добива смола. - 32 нище, срв. Планнище и Планнището Писански дол - д Бяла, пресича Писанюiа. в Маданско; - 51 Пл~вните - ниви и ливади, ЮИ край р . Черна, 72 Писовн ливади - ливади и борова гора, Тър. - Има плевни за сеното. - 51 СЗ 2 Пие. - По РИ Писов, Пр Пйсо Пл~внята - нивн СИ 2,5 Лещ. - 6, 51 от писа 'смола'. -50 пл~вня, вж. Пульова, Стdра nисовото - борова ropa С 1,5 Пие. - 62 пл~внята, вж. Под (2) писано кале - пасище край Сок. - 60 Плечкарсчото - ниви и ливади И 0,4 Пие. Питан - извор всред Търъи, свързан с леПо изч. Пр *Плечкdр. - 64 генда по възникването на селището: Над плеwково - ливади Ю 2 Смол. - По РИ извора се извисявал голям трън, в коilто Плешков. - ·62 първите заселници през нощта сложили Побит камень - - ниви и всред тях голям голяма пита хляб. Сутринта ~абелязали, камък, Ю 5 Сив. - Легенда: камъкът е

западния хълбок на едноименен връх, Ю 1 Уст.-:По ЛИ Петър или РИ Петров и топон . нает. -ица. 32 Петрова чука 1) борова гора СЗ 2 Стр; • 2) висок връх. борова гора, пасище, Уст. 33 Петю<;_кото - ливади до Черналево, Смил. -

Печинско

(РР 236). -

Плавила -

Пнлчилово - ливади в Баш бук, Смил. _:_

< Пеllчин;

- ниви СИ 2 Уст. - Прил. от по-подробно вж. у Христов, Мадаиско 273, под Печинско. - 63 - 45 Пепелницата - ниви до Черёшовска река, Печурската махало - част от Момчилов1щ. Mor. - Прил . от пепел и тоnон . нает. По РИ Печурски . 56 -ица ; вероятно мястото е било гора, ко Пешево - ливади до Черешовска река, Маг. ято е била изгорена, изnеnелена . Вж. По ЛИ Пешо от Петър. 62 ПажdрникiI. 45 • Пещеника - градини Ю 3 Вв. - От пещ Пепелска махал3, Пепалска махал3 - част • и -rьник, вероятно във връзка със старо от Горно РаRково. По изч. РИ Пе рударство; сега няма следи и няма нови палци, основател и иа махалата. 56 рудници наоколо. 33 Пепелската (Пепалск~та) дерьо - пресича Пещера - старо име иа с. Момарско, сега почти изоставено (42 къщи със само Пёпалската махала. - · 72 55 жители). - 33 Пепелци (Пепалци) пасище, сега застро ено, Райк. 69 . Пещербта - борова гора . ю 5 Смол . .- В Пернигоското ....:... ливади до Слав. - По изч . говора пешер6 'пещера'. - 33 РИ Пернигов. 64 П~щнте - ниви край Слав. - Вероятно по Перперицката· колиба ниви, ливади в ради стари пещи за горене иа вар или м . Будвица, С 15 Уст. По Пр Перпестаро рударство. 55 рия. 15. 55 · Пеюва кабО _:_ пасище в ш,. Буруна, Слав. Перперицката махало - част от Богородич По ли Пею. 50 ната махала в Уст. 15, 56 Пеюва падина - ниви С 0,5 Чокм. 33 Перфановата вода 1) ниви и ливади СИ Пеюска колиба бивша Пёюск-а махала, I Пие ; 2) извор в м. · Кочине СИ 1 сега Поповска махала, С 2, Смол. - 56 Пие. По РИ Перфандв, Пр от нrр. Пеюската чешмьо - в с. Дуи .' - 89 , п,енраvw, 'очевиден, ·ясен ; прочут, от Пеюско бдрце - тумбест хълм, _ борова гора личен'. 72 С 8 Уст. По РИ Пеев. 33 Перфаново - ниви, борова гора Ю 2 Сок. ~ Пи кле в о - ливада 3 4 Вв. - По РИ Пиклев. · 62 ' 62 Пёршен - ливади Ю 4 Ар. Срв . тур. periitm 'разхвърлян. разпръснат, в бе~ Ликовото - ливади , борова гора С 5 Лев. По РИ Пиков. 62 редие·. 94 Пикоска махалс\ - част от Левочево. - 56 Песакот - 1) нива край р. Арда, Ар; 2) нива Пикоска чеwмьо - в Пикоската . махала, край р. Черна, Смол ; 3) нива в Чере . . Лев. - 89 шовска река, Mor. - 6, 41 ·пикльово - пасище в Башбук, Смил. - По Петева ливада - ливада в Mor. -- По ЛИ РИ Пикльов от Пр Пиклю. - 62 Петьо . - 50

148

щалдв, Пр от пищdл (пищялка) 'свирка'

бил хвърлен от близкия връх и побит в

че хлябът (питата) е била наядена и

това било признак, че мястото е било благодатно и годно за заселване. Въз

~,' .

земята. При хвърлянето се е отпеча тала в камъка ръката на този . който го е хвърлил. И диеё още личи този отпе чатък ; вж. no-rope Дикили таш. :- 36

можно е от изч. ЛИ <Питdн . (защитно име) Илчев, Речи 13. - 91, 93 Пичка бунар - връх, по ''склоновете гора, ливади и извор И 5 ПСер·; . cera върхът се нарича Средиоrорец. -' Името е по прилика със скалната цепнатина на из-

Под борц~ - ливади' в Барутни, Ар. - 30 Под брало -

вора. - 85 Пишевото ..:... 1) гора ЮИ 2 Моч ; 2) нива на Мурадилови, Стр. - По РИ Пишев. - 62

Пишмаиовата колиба - ливади в м. Шири

ибта, ЮЗ 0,5 Уст. - По РИ Пutи·манов, Пр от тyp.pi$man (pt$iman) 'разкаян'. 56

Пиwовото - храсталак СИ 0,5 Чокм . .- По РИ Пишов. - 62 Пищаловата колиба ·-

м. рамаданско, Ю

ниви и ливади

Pallк. - По РИ Пи-

ниви край напоителна вада в

Баш бук . Смил. - В говора брало 'вада, бара', срв. , Бралото. - 30 Под бралото - нива в Ар. - 30 Под вадата - нива в равно поречие, Ю под Раж. - 30 Подвие - · село под едноименната крепост,

на шосето Смолян-Средноrорци, към об щина Търън. -

Името е старинно и е

във връзка с крепостта, която се извисява над селото и доминира в цялата

околност. От предлога под и вис 'чукара';

МИ Подвие се среща у Кантакузен под

149

_.,

облик Пов11сдос (Иречек, Пътувания 392);

срв. н обясненията на Заимов, Заселване 115, под Вliшан11. - 30 Подвнскн дол - л Черна река. - Минава краА с. Подвие. - 72 Под водата - пасище краА Ар. - 30 Под гармада - ниви до Речани, Ар. - В го_вора zap.1taдa 'грамада ; купчина ка мъни'. - 30, 59 Под 30, гора33 - nустеливо, до Барут11н, Ар. Под горана - ливади Ю 1 Сред. - От гора с член -н. - 30, 33 Под градината - нива в Ар. - 30 Подграде - терасовидна нива СИ 2 Смо11. -

[ 1

(

I l

. В говора пЬдzрада 'сух каменен зид за предпазване_ от свличане на почва в ниви

11) ливади до Смил; 12) ливадн н паснще 0,5 Смол; 13) пасище С 0,5 Стр; 14) ниви н 11ивади ЮИ до Треб; 15) ниви 3 1 Тур; 16) борова гора Ю 3 Тър. - Както в Смо11янско, така и в це,

Тj,ньов, Чанz6рск11. Пожара - !) ливади до

Ар; 2) букова гора

ЮИ 1,5 ДВл; З) борова гора (някога из

горяла н пак за11есена) Ю 1,5 Габр;

4) ниви Ю 2,5 Гf!л; 5) градини и борова гора Ю I Лев ; 6) ниви С 3 Момч ; 7) 11ивади Ю 0,8 Подв; 8) 11ивади и пасище Ю 0,5 Равн; 9) храсталак С 2 Сел ; 1О) ливади в n11. Балицко, Слав;

лите Родопи името се среща твърде че

6. 50

Полянска махалс} -

2) ·

дол ,

средна част на с. С11ав.

Посекска

33 .

гора ЮИ

nонь 'пън', вж. Ч6рния Поnnаловата колиба ковица, С 4 РаАк.

·1

Момч.

Поток

1) гора

до

Борйково,

!) ниви краА Барутни, Ар; 2) нива

до Билянци, Ар ; 3) ниви в Сwв ; 4) н_иви до Смил. Името е широко разnрост• ранено в Смо11янско и Маданско, обаче не в значение 'планински поток , бара'. В

Смолянско пдток означава •нива или гра дина,

ливади в

пост, вж. Пбрви

р~ка

Мог; 2) дол, np . Арда , Mor. - В. говора пдсек 'сечище'. 72, 86 · Посранково - ливади ЮЗ 2, Сив. По РИ Посрdн.ков, от Пр Посранко. 62

56 Полl'lнската ocollкa

напоявана

вода,

отвеждана

малки вадички от близка рекичка,

м. Стан

чешма

ил и ~звор, т. е. места, в които тече, 56 потича от вадичка вода за напояване', - ливади в ·м. Стасрв. Потак, Пдтака в Маданско и Порен. , Ю I РаАк. 56 ·· токот в КсантиАско. 46 . Поnовнца .- 1) ниви ЮИ 1 Стр; 2) ниви Потока - 1) гора Ю 5 Ар; 2) гора, nусте • ЮИ I Ореш . От nрил. пдпово с то .11иво СИ 0,2 ДВ11 ; 3) ниви при · Кутела, nон. нает. •ица. 32 · С 10 Вв; 4) ниви до Въ11чан, Сми11; Поnооото !) ливади и ниви 3 0,8 · ДФат; 5) ниви по двата бряга на до11, Ю I Крем; 2) 11ивади СЗ 1 Лев. - 62 · 6) махаличка към Моrилица ; старото il Поповското лнваде 11ивади в м. ИнЬzло име е Се11ище; 7) ливада Ю · 4 Mor; во. 50 8) пасище до ОПаз, Тър; 9J пасище Ю Попска махалс} -. западна част на Горно до РаАк; 10) ливада, Ю краА селската РаАково. - 56 · река, Рк ; 11) пасище краА до11, Стр ; Попрелка - 1) маха11а към к'ремене; 2) ни 12) ливади и гора краА до11чинка, ви до мах. със същото име, Крем ; 3) 11и Чокм. 46 вади до едио11менна махала, Тур. В Потокаr !) пасище ,И 4 Гуд; 2) ниви в говора попрелка 'седянка на моми . и ер )\ОJ!НИНКа си 0,5 ДФат; 3) ниви юз 1,5 гени , на която всяка работи своя работа ; Кошн; 4) 11ивади краА рекичка в м. Кри гостуване на годеника вечер в дома на ви11ово, С 7 Уст. 46 годеницата' (РР 243). Вж. още ГоПоточе - 1) коритеста местност с ниви С ляма попрелка. 61 . 0,3 ДВл ; 2) пасище на стръмен склон И Попското !) ниви Ю 2 Раnк; 2) 1швади 1 Стр. - Умал. от поток. - 7, 46 . ЮИ 2 Уст . - 63 Пбтьчека - ливада, през коя1·0. минава път, Поnсимеоновата колиба ливади в м. Ста С 2, . Смо11. В говора п6тьчек ума11. рен., Ю I РаАк. 56 от п6ть ' път'. 23, 46 Попчиното ниви и гора З 1,5 Габр. В говора пдпка 'п о падия' , от него прилаг. Пбшково - нива до Черещките, Mor. · - По пдпч11н.. 65 РИ Пдшков, Пр от диал. п6шка 'семка, Пбрви пост - гора Ю 10 Mor. - В го_во костилка'. 62 Правец ливади до Исьовци, Mor. В го · ра пбрви 'първи'. Ново име . - 61 вора правец 'прав, пряк път', стб. Пfl.ЕЬЦЬ Порнарево пасище крал Баtа бук. В говора парнар 'щ:чно зе11ени . храсти, също ; срв . Правец в Маданско н Ботев които се срещат Н<!, го,11еми n11ощи в Южградско. :_ 32 ните Родопи'. 42 ·, Правеца 1) гора, пресечена от път Ю 2 Вв; 2) ливади, през които минава път nбрсте, вж. Хрdстюви \ ЮЗ 2 Смил . - 32 Портата 1) 'овощна градина в Гj,дев11ца, Ар ; 2) ливади до Алиzовска, Ар. В Правилско нива СИ Гуд. По Пр Пра

Поnгавриловата колиба

·· r 1

Поляната -1) нива ·до Ар; 2) ливади СЗ 0,8 Бост ; 3) ниви СЗ до Градб, Тик; 4) ниви СИ 2 Mor; 5) ниви до Ровино, Тър; 6) ниви, 11ивади СИ _10 Смол; 7) ниви 3

говора порта 'дървена врат.ичка на огра дена градина или ливада'. 56

Порталовско - ниви в Сив. - По РИ Пор• талов. 64 · Поряэово - . ниви Ю 0,5 Смо11. По РИ Поряаов. 62

Ббрцето, Тик ; 8) naci1щe и ниви ЮЗ 1 Хасв; 9) борова гора и ниви С 8 Уст. -

Поседелка

6, 50

Поляне - !) ниви и ливади 3 2 РаАк; 2) ниви . И I Сми11. - Събнр. от поляна. Вж. още Ддлно полян.е. -

i; 3 Тик. -

Полянка ~ ниви в Сив. 50 Полянките !) ливади до Mor; 11 Кисе11чевска река, Mor. 50

сто, тъА като поради липса на достатъчно земя родопчани често са 6и11и принуж давани в мина11ото да опожаряват заке11е вели гори, за да увеличат нивите си. Вж . Христов, Маданско, 276. - 45 . Пожарат - 1) нива Ю до мах. Гудевица, Ар; 2) гора С I Ореш; 3) ниви н ли види СИ 2 Кошн; 4) 11ивади н паси ще И 1 Чокм. -, 45 Пожаре - ниви Ю 0,5 Елен. - Събир. от

на стръмен терен ; примитивно тераси пожар. - 45 ране на стръмни обработваеми площи ,- Пожарilе - 1) пасище до мах. Буката, Мог; В.ж. още Горно nддzраде. - 18, 30 -2) ниви и ливади С I Рк. - 20, 45 Под камене - ниви С до Смол. - 30 Пожарика - ниви И 2,5 Тур. - От *пожа Под 30, кашл8та - ниви в м. Хулвина, Ар. р11ка 'ма11ък ложар'.-45 51 . Под Кома - букова гора С 2 Сив. - Вж. Пожарище - 1) нива крал Ар; 2) нива 3 ·1 l(o.1t и 'Кдмат. - 30, 33 мах. Градб, Тик; 3) ниви до Люлка, Смил; 4) 11ивади крал Мог. - От пожар Под к3щн - 1) нива в Ар; 2) градини в са с увелнч. нает. -ище. ..:. Вж. още Балицко мото Равн ; 3) ниви в Сив; 4) градина пr;1жарище. 45 _ в Смил; 4) пасище до Ралк. - В говора Пожарищата - борове, . nустеливо, ЮИ 0,4 к6ща 'къща'. - 1, 30 Тик.-45 Под кбщата - ниви в Мог. - 30 Пожарковете - ниви до Речани , Ар. - В Под крушата - градини в ГВл. - 30 говора пожаркове умалит. от пожар, мн. ч. 23, 45 Под дреха - 1) ниви в Арда; 2) нива в м. Рупцовото, С I Уст. - 30 Пожарлъка - храсти до Билянци, Ар. - От пожар и . -л~к. - 45 Под пл~внята - 1) нива в Билянци, Ар; 2) ниви в мах. Гоздювица, Ар. - 30 Полепни - ливади Ю 3 Ар. - Ми. ч. умал. от поляна. 50 Под турлука - ниви СЗ 3 Смол. -· От тур. лук, тур. лиа11 torl11k 'жижница (за въПоличките полички с нива до Би11янци, r11ища)' (SDD 1345). - 30 ' Ар. - Ми. ч. от поличка, умал. от noПод ~ерешнте -11ив~ди СЗ 0,7 ДФат. ~ 30 лliцa. - По лри11ика с терасовидния те Под Чокманово - ниви РС 6 РаАк.. - 30 рен. 37 Подшилен камень - 1) пустеливо, с остър Полковник Серафим·ово - ново име на камък в средата И 0,2 ДВл; 2) чешма в с. Аламидере, в памет ·и nрос11ава на същата местност И 0,2 ДВ11. - В говора По11ко1ник Серафимов, командуващ побе подшйлен 'заострен, изострен'. - 26 доносните воАски през Балканската воАна Под шошета - ниви С над Раж. - В гов този раАон. 62 вора шдtаа 'шосе' .. - 30 . Под яра - борова гора СЗ 3 Смол. - 30 Поляна - !) пасище всред се110, се1·а сто, папски двор на ГС, Сел ; 2) ниви и па Под яэ3 - ниви СИ 0,1 Равн. - От яз, стб. tt..зъ.- 30 сище СИ 0,3 Тре6 ; 3) ниви ЮЗ 0,5 Тър. - В . още Гдрн.ана, Голямската, пожар, вж. Боzдев, Голям, Даскалов, Дц. Ддлнан.а, Малката, Усдйн.а (Асдйна), мов. Касб,1tувен, КашЬков, Мj,ржов, Хасюска, Широка. - 6, 50

Сарбезовен, Севов, Стоliлов, Топалов,

Полянето - 11ивад11 от Иногл ово до Стоянова тър11а, И 6 С11ав . - Събир. ч11ен. от по ляна. 20, 50 Поляните !) 11ивади всред Се11; 2) ливади

Mor. -

ниви

до

Черешовска .рJка,

В говора поседялка 'седянка; място за посядане, за почиване'. Срв. Пасед/1.Лка и Поседя,1ката в Ма данско. 57

20, 50

150

вил, диа11. правил!(а 'правене на магия' (РР 246). - 63 Праматарска дупка гора и ниви 3 2 Чокм. По Пр Праматdр от пра,11атар 'амбу11антен

търговец

на

манифактурни

стоки и кинкалерия' (РР 247). - 33 Праматарска гора и ниви С 1 Уст. -

·пранжево '_ ниви в Mor. жев. 62 Праховско Прахов .

ниви

краА

По РИ Пран.-

Pallк.

По

РИ

151

·j

· Праши ща -

борова гора до Смол. - От

просд+-ища, срв. Прашuще в Мадан

ско.

Превала - 1) градини между Горно и Дол-

· но РаАково, сега застроено {противосиликозен санаториум и читалище); 2) гра дини в Долна махала, Тур. - От пре вала 'седловина (с пътека)'. - 18, 33 Превалата - 1) гора краА Киселчево, Мог; 2) ниви 3 0,6 Лев ; 3) букак и нивн С 1 Yci;. - 6, 18, 33 Превалвода - ливади · краА Ар. - От превал и вода. - 33, 72 · Пред · кбщи - ниви пред Аюпската къща, РаАк. - 30

f r

пр~слоп

'сецловина • вж. Бял, Дль6zия,

Длибд", Еловия

r 1

Пр~слопа ~

1) пас ·ще на кръстопът ЮЗ, 1,5 Ар; 2) седловина СЗ 0,8 ДФат; 3) го ра краА Змиево, Смил; 4) борова гора, проход по пътя Смолян-Турян, Крем; 5) седловина между могилата Св. Илия и новото училище, Момч ; 6) седловина с път за м. КесариАца, сега изоставен, Ореш ; 7) седловина, гора СЗ I Поде ; 8) хълм с проход за ..:. Ряка, Сел ; 9) ли вади с проход С 0,3 Смол; 10) ниви до Смил: 11) равна височина с проход, 11и вади ~ 3 ПСер. ; 12) пасище 3 0,2 Сок; 13) ливади и авощни градини СЗ 0,5 Хас; 14) кръстопът, пасище и ниви 3 1 Чокм. - 6, 33 Пр~слопат - дъбова гора С 2 Сив. - 6, 33 Пр@слопите - ниви и 11ивади С 0,3 Поде. - 33 Пр~слопчинката - хребет с. проход, ниви И 1 Рк. - Умал. от прёслоп. - 23, 33 Пр~спата - ливади С 7 Смол. - На това място при снежна буря се образува висо ка пряспа. 33, · 39 ' Прикопката - градини до Пиряиската къща, Уст. - В говора - при"оп"а 'изоставена, закелевяла нива, която отново е прекопа

на'. - Името може да се свърже н с npu"yn"a 'към старо парче нива се при бавя npu"jmeнo от съседите парче за ок

[

ръгляване'. -

При кс:,щата -

18, 46

nивада в Дун. -

принга, вж. Янюс"а

'и гора Ю

0,5 Смо'\~. - От припе" 'присоАка '. 18; 38 . Припора - 1) нива С 1,5 РаАк; 2) стръмно, каменисто място. смесена гора СЗ 6 Уст. -

В говора npunop (припар) 'стръмно голо припек'

{РР

251);

вж. иХр11стов, Маданско 281, , под Припа

рат. · -

нива краА Ар ;

18, 38

Присадете - ниви до Черешките, Мог. В говора присад 'облагородена ябълка ;· изобщо облагородено дърво' {РР 251).-42

11ив1ди в

Пунжа

Гуд; 3) гора до Мог; 4) ливади в Сив; 5) ниви краА Смил; 6) ниви и гора И 0,2 Треб; вж. оше Р6женс"а присдйl(а. - В

254). Пунжево м.

фасул'

дол !

храстаJtак

Тук са били

1 Райк.-48

коАто

между

пресича

две била

намерени

заровени

сеят пролетни куJtтури'.

Равни камень 1) борова гора, каменист склон 3 2,5 Града, Тик; 2) ка>.1енист рид Ю 2 Тик; 3) гора в м. Иноглово, Спав, -

Пролетннка - гора и ниви краl! Буката, Маг. - Тук пролетник 'нива, в която се

борова гора 3 5 Смол. нива до Ровило, Тър. -

Равната тарл6 Ю

Пролетниците - ниви С 2 Смол. - 48 Прополянка - 1) бс;рова гора, ниви и лива ди С 5 Крем ; 2) нива С 2,5 Раl!к. - В

Уст."

ниви в м. Сини левове

полянkи, след

Прдzорат от прдzор 'тук-таме изгорено

Просището - равни ливади и ниви И 0,2 Пие. - От просище 'нива с просо'. - 48

Равнишките 1) ниви в KOTЛORHlla Ю 1,7 Габр ; 2) стотина декара равни ниви в

Севлиеuо, 246). срв. също _Пропалянево {Христов, Маданско 282), който обяснява

Просото -

ниви до Ар . ...:... 48

Прось3iа - ниви И до Маг. -

Вж. също

ниви и ливади, извор с дър

вен чучур СИ 1 Момч. -По ЛИ Пj,лю.-89

Пулюва пл~вня - . ливади Ю под Момч.-51 ,Пундалово - ниви до Липец, ~мил. - По изч. РИ Пjтдалов от.Пр *Пундал. - 62 Пунева чука - пасище в горния северен краl! на Момч. -

Пj,ню.

По РИ Пj,нев от ЛИ

Крем.

м. Иноглово,

Събир. от

просо, срв. Просй6та в Маданско . пръсти, вж. пбрсте

Пулюв чучур

. Попрелка,

1_8, 97

Слав.

33 -

33 .

· ви

~Вл;

ниви С . до

3-1

нива

нива до Билянц·и, Ар.

пустеливо

край

Ар.

до

По

Кошуте,

РИ Ра

Радиков дол ниви Ю 0,2 Райк. По ЛИ Радик от Рdди, както Добрик< . Добри. - 72 . Радяното ливади Ю 0,5 Уст. -- Прил. от Рdда. - 65 Радичв1ща ниви ЮИ 1 Ар. По РИ · Радичев с топон. нает. -ица. - 12. 67 Радичевото ливади ЮИ 1 Бост. - 62 Радичкехаl!ова мандра пасище, Jtивади в nл . Буруна, Слав. По Пр Радич ке , хая. - 54 Радичоският мост градини краА р. Бяла, Ю 0,3 . Бост. По РИ Радичов. 57 Радово 1) ниви С 6 Дин; 2) ливади С 6 до Дун, РаАк. По РИ. 62

ниви

И до Сред.

По РИ

64 2 2,

Ражища ниви до Барутни, Ар. От ръ жище 'нива с ръж'. 48 Ражище ·:.... 1) ниви в Билянци ; Ар; 2) ниви близо до . Ражище ; Сел ; 3) мах. към Тъ рън . 48 Разбитннк скалисто място с разбити ка мъни, ниви 3 1 Ар. --' От · мин. страд. прич. разбит+-ник, срв." Пробilтни". -61

Гудевица,

махала от

Раженицкото - хребет, пасище ЮИ 0,5 Габр. По МИ *Раженик. 15, 63 Ражицкн дол - ниви ЮИ под мах. Елен, Сеп. Срв. CeJtИ Ражище. - 72

',,

Равнища 1) ниви и гора 3 0,7 ДФат; 2) гора, И 0,6 Пие; 3) пасище 3 0,8 Поде; 4) нива С 4 РаАк; 5) пасище Ю 3 СмиJt ; 6) ливади и ниви ЮИ 2 Смол ; · 7) ниви 3 0,2 Треб ; 8) .ниви . и ливади СИ Чокм ; 9) ливади 3 4 Чокм. 33 Равнищата 1) ниви край Сок; 2) ливади н ниви 3 4 Вв ; 3) ниви и ливади СИ Града, Тик; 4) ливади СЗ 2 ,Слав ;· 5) ни ва СЗ 0,8 Стр. 33 ·. Равнище 1) пасище Ю 1 Ар; 2) ливади СЗ 2 Ар; 3) пустелиРо И 2 ДВл; 4) ни

Раева ливада овощна градина, ниви С Дун. По ЛИ Раю. 50 Раевското ливади в м. Кривилово, СЗ Ореш. По РИ Рdев : 64

Равничкото ниви до Баш бук, Смил. Умал. от равно. - 25 раiзнишка, вж. Гажdлова Равнишкана - ниви край Билянци, Ар. От равнишка с член -н. 33 Равнишката - 1) ниви Ю 2 ГВл ; 2) ливади в

ващи една над друга на склон (Ковачев,

Радевско дев. -

Радюското Рdдев. -

Равнnнб - ливади до Вълчан, Смил. Равtiннбта - ниви Ю 0,5 Тур. - 33

говора прдполян"а 'маJtка стµъ~на по

Ореш;

борова гора 3 1,5 Габр.

Равния камень Мог. 35

лянка, разположена островообразно всред

името с 'тук-таме с поляни'. -

. 35, 46

_33 50

Равна гора Равна лн~. ада

ниви' ; срв. Прдполенки -

Равно нивище

пушки,

говора nрдзар 'място, което се откроява като островче всред гора' с нает -ни". - 96

3 1

. Равнб тикла 18, 35

Пченичища -- 1) -ливади до Надарц~. Крем; 2) ниви и . ливади СЗ 0,2 Бост; 3) ниви С 6 Уст. - От пченичище 'нива с пшеница'. 48 .· · Пченичнще .:__:· ,1) ливади до Кошуте, Маг; · 2) ливади С 7 ,Маг ; 3) ниви до f'Вл ; 4) ниви и гора, СЗ 0.7 Поде. - 48 Първеново корито ливади 3 4 Вв. По изч. РИ П'r,рвенов. 89 Пясака 1) ливада краl! р. Черна, РаАк; 2) ливада краА р. · Арда в Смил ; 3) ниви и ливади край р. Черна , Смоп. 41

ниви

къщэ, част от . Тър. Вж. още: Рj,ми но, Шехово, Метливо равнище. 33 Равнището 1) гора и нива С 1 Рк; 2) ни ви И 0,3 Мом ; 3) ниви до ОПаз , Тър . 4) ливади и градини И 5 ПСер; 5) ниви' з · о ,2 Чокм. 33 . Равноно ниви СЗ 0,9 Поде. От рdвно с член -н. 25

вероятно хайдушки. --'- 61 Пчелата ливади Ю под Момч. Тук има камък, приличен на пчелен кошер. 51

ниви до Кi!'селчево, Mor. - В

J\p; 6)

(РР

м. Кавгажик, Ю 5 Уст. От пусия, тур, pusu 'засада'. 61 Пушиловата колиба -- ниви в м. Блатата, С 6 Райк. По РИ рушilлов. 56 Пушките ниви до мах. Ельово, Смил. -

("dмень) и-ни"; срв. Кло"отник и Раз -

бял

пасище и храсти Ю

дерьб -

Пунжево.

Пусията

ча м. ПрисоАката, със стръмни залесени брегове, С 5 Уст. · - 72 · , Присоя - ливади, гора Ю 2 под връх Каl!нацина, Смол. 18, 33 . · При чарка - градини Ю до Уст. - 30 Пробита /!ела - 1) голяма ела, пробита ot гръм, пази се като забележителност, С 8 Cмo.ri ; 2) пасище и борС1ва гора С 8 Смол. - 35 • • Пробитннк - ниви ЮЗ 3 Ар. - От пробит битник.

Момч. ~ В говора 11j,н•

48 _ -

Пунжоска

Прнсоl!скн дол ~ дълбок дол, коАто преси

Прозарник -

нива С

жа 'вид едър плосък

rouopa присдй"а '!Ожен склон, припек'. 18, 33 . . Прнсоl!ката, - 1) ливади и гора, стръмен склон, С цо Крем; 2) ливади СЗ до Момч : 3) ниви Ю 1 РаАк; 4) ниви в м. Ино глово, Слав ; 5) борова гора, пустеливо 3 1 Сок; 6) ниви на стръмен склон Ю 0,3 Тур; 7) ниви и ливади Ю 2 Тър; 3) хълмисто, ниви и гора ЮЗ 0,2 Чокм ; 9) обширен слънчев склон, ниви и ливади СЗ 6 Уст. - 18, 33

място' {Христов, я. с. 282). -

Припека - 1) ниви до Киселчево, Mor; 2) ливади и гора ЮИ 1 Смол ; 3) пасише

място, изложено на

Прнсоllка ~

Разваль6та -

ниви със следи от стара по.

стройка, до ГВл. В говора рtlзваль6, развалия 'развалина, руина'. 18 Разванино ниви край Черналево, Смил. Прил. ж. р. от ЛИ *Развdна. 65 Разванско 1) н11ви в Долен Смилян; 2) бо

рова гора С зад връх Сар6ка, Елен ; 3) ливади до Кошуте, Мог ; 4) ниви С 2 Смол. По Пр, ЛИ Развdн. - 18, 63 Разванци _-_ западна част .на с. Полк. Серафи мова, населена с българи мохамедани . По ЛИ Развdн . .18, 69

152

153

i' ·:

Раздол

рекичка,

л Арда, Ю под Габр

;

ниви и ливади краА едноименна рекич

ка

ЮИ

Габр.

0,7

'място, където долът се дето се сливат два дола'

Раздол и

Раздола

Раздо.т,т

говора

раздал

раэдвоява

256), Маданско. (РР

нли ера.

дълбок дол, З 2 Хас, обрасъл с

широколистна гора. -:- 33 Разкола 1) седловина с борова гора и ни ви СИ I Крем; 2) ниви С 2 Момч. В говора разкол 'седловина, разклрн, кръ стопът', от сtб. fМКОо\Ъ, у Геров (Речник,

29)разколъ 'място, където се кръстос

ват пътища, където

{

пътят се

дели

на две

и повече страни', срв. обясненията у Христов, Маданско, 287, под Раскалет, Расколът и Раскола (5), у Заимов, Пирдопско 242. 18, 33 · Разколат седловина, ниви н букоuа гора З 0,5 Тур. 18, 33 Разпад

каменист стръмен склон , гора, до

Люлка, Смил. нак,

който

се

В говора распад 'каме разпада

камъните

се

свличат по стръмнината', срв. Распадан и Распадйето в Маданско. Вж. след ващото и. по-горе Гдрен распад. - 18, 33

[ [

[ 1

l l

Разпада 1) - нива на стръмен склон, до Алиzдвска, Ар; 2) склон, нива, до Речани, Ар. -

Разпбтя -

каменист каменист

1) гора и пасище зад вр. Янко

вица, кръстопът за СлавеЯно, Селище, Ряка и Катраниuа, С 4 Сел; · 2) гора, кръстопът Ю 4 Вв; 3) разклон на п~ти ща , нива С 3 Смол. - В rовораразпдть 'кръстопът', синоним раздрум; срв . Рас път·, Распътйе в Маданско, съшо Раз пъта в Севлиевско. 18, .33

Разсади ща -

1) нива в Гудевица, Ар; 2) ни

ви в Черналево, Смил. В говора раз садище 'горски разсадник'. 18

Разсадище - ниви и гора ДО Люлка, Смил. 18, 48 Разсадника ниви за разсаждане фиданки до Гдздювица, Ар. 48 Разтюво r'opa до Люлка, Смил . .:...; Прил. от храст, срв. Растово и Растова чука в Ксантийско и Растевица, Рdстюу в Маданско. -:- Вж. и Растювп. - · 42

Ра!!ково -

квартал на Смолян, състои се от

две големи махали Горно и Долно Райково , р.азположено на двата бряга на р. Черна, вече почти съединено със съ седното Устово (също кв. _ на Смолян) и със самия САtЬлян. ·_ 62 •,• Ра!!кова лока

ниви, сега варница с

гови пещи, ЮИ ГВл.

рин

.По ЛИ Райkо.

33 Райкова р@ка

ниви краА р. Черна,

0,5 ГВл. - 72, 87 . Раi!ковските ливади ливади, жали на раnковци, И 1, Чокм. Раi!ковското -- ливади, И 1 Тур.

ЮИ

Райчова тарлб - ниви в пл. Слав. - По ЛИ Райчо. - 46 Раi!кова чука

гора до Бориково,

принадле

50 64

' Mor. -

·33, 62 Ралова борика ливади до Билянци, Ар. По ЛИ Рало. 42 Рамаданово ..:.. 1) ниви И 0,5 Елен ; 2) ниви · и ливади СИ Кошн. - По ЛИ Рамадан.-

Рамадановото 1) ниви , буко~а гора И 1 • Ореш; 2) ливади до Градд, Тик. - 62 Рамаданско \) ливади и гора Ю 4 Райк; · 2) ниви до З,ниево, Смил ; 3) ниви С 0,9 Поде. - По ЛИ Рамадан. - 64 Ранницата -. градини Ю под Смол. - В говора рdнница 'нива

на

' зърното зрее рано'. - 48 Расилца ниви 3 2 Ар . ~

припек, където

Името се свър зва е роса, понеже от това място при дъжд винаги се показва росилек, следо

вателно Расилца от Росилица ' (с акане), от росил(ек) и топон. нает. -ица. - 32

Распбтя - 1) седловина~ кръстопът от Горно Влахово за Виево и Орешец, ГВл ; 2) го ра и ливади в съш~та местност, СЗ. 3 Ореш. - Вж. Разпдтя. - 33 · Растаник гора и ниви ЮЗ 2 Тър. - От храспi+ан+-ик, вж. Разтюво, Растю

во. 13, 42 Растиво 1) ливади и храсталак Ю 2 Смил; 2) храсталак, ниви Ю 2,5 Сив. - Вж. Разтюво, Рdстаник. 13, 42

Ратаi!ско -

ниви

краА

Търъ·н. -

По РИ

Ратайци в мах. Селище,

- 63 Ратб - ниви до Буката, Mor. - В говора рато 'рътът'. 33 Ратбт - rорист връх Ю 6 Mor. - 1, 2, 18, 33 Рахнева борика ливади до Билянци, Ар. По ЛИ Рахню. 42 Рахимково ниви до Киселчево, Mor. По ЛИ умал. Рахимко _от Ибрахим . · 62 Рахманов мост ливади С 6 Смол. По , ЛИ Рахман. -- 57 Рахмановото ниви, ливади С до Момч. 62 Раilчовото ливади до Билянци, Ар. - По ЛИ Райчо. - ·62 Рашитьовото нива в Гудевица, Ар. По ЛИ Рашить. 62 Реже11овица чешма, ниви и ливади в мах. Бдрцето, Тик . По ЛИ Ре(д)жеп и топон. нает. -ица. 67 Р@ка - 1) ниви краА р: Арда, Ар; 2) ниви кра!I р. Черна, Ю ГВл ; 3) гора краА р. Черна, СИ 2 Поде; 4) ниви краА сел ската рекичка, Сив; 5) ниви и ливади И 2 0

Балiщко

мах. Градд ; 6) махала към Търънска ; 7) ливади З до Тър. - Вж. още : Алиевска, Асанова, Барска, Бдл-

община

111енска, Бориковска, Бяла (4), Градин ска (Градиища) (2), Герздвица, Гдрна (2), · Дедова, Ддлна, Елинска (2), Ка лемска, Кдмска, Киселчевска, Кднска, Kolllymcкa, Край, Край бяла, Кремен ска, Крива, Край чдрна, На, Плавилото,

Пдсекска, Райкова, Сели,~совска, Сивин

Рожище -

1) мах . . към Търънска община, 2) ниви до мах. със същото име, Тър ; 3) ниви И 1 Равн . Вж. още Малко рджищс. От рджище 'ръжена нива'. -· 48 Роженска присЫ!ка - борова гора и ниви СЗ над Сок , близо до м. Рожен . - От наричана още Ражище (вж.);

рож

'ръж'

или от рог по прилика с те

Черешовска,

рена, срв. в говора r л . рджи 'боде с

Чилинzирска, Ч6рнil . - 18, 72 Р~ката - 1) нива краА р. Арда, Ар; 2) ниви краА дол, С до Крем; 3) ниви краА

рджи, та ма е страх да я доближе;

ска, Сърненска, Турftнска,

р. Черна, ГВл; речие под Вв;

4) 5)

ниви и ливади в 110• нива краА рекичка ,

която пресича Гуд; ц) тече краА с. Ряка, п. Черна; 7) пресича и разделя Славейно

на две махали -

Полянска и Србшна

махалб ; 8) градини краА р. Черна, Смол ; 9) ливади краА р. Бяла, Сок; 10) ливади краА р. Черна, 1-'айн. - 18, 72. Репетьб - сипей над Смолянските· езера, до

- Когато · ще взли, търкалят се камъни. - Основа неясна . ..:_ 98 Р@ската ливади ЮИ 2 Лев . - ·· В говора р2ска 'драскотина с нож ; след~. оставена от острие на нож'. - Тук по ·прилика с терена ливадите са продълговати пар чета . - 37 Речани 1) мах. към Ардинска обшина; 2) н иви до Речани, Ар. - От река + -jане. ·- 72 • Речица 1) мах. към Търы:ска обшива , състои се от 4 къщи, от които само една обитаема ; 2) ниви и ливади зад върхо вете Восево и Баливица , Ю 2 Тър ; 3) гора З I Смил. - Вж. още : Малка ре •си ца. - 72 Рисево - пасище СЗ 3 Смил. От изч. параклиса.

ЛИ

*Рисьо

или

прил .

от

животно рис

(felis Lynx), стб. VЪltb , срв. Ризьдвата dупка в Маданско. - 43 Робоско - нива СИ 1 Лещ. - По РИ Рд бов . - 64 Ровина 1) мах . към Търънска община; 2) ниви и ливади, ·борова гора, СЗ 3 Ровина , Тър . - В говора ровина 'урез по стръмен скдон от пороА'. -- 33 Ровницата - борова гора, ниви С 9 над кв. Езерово, Смол. -· 33 ровница

'място,

изровено от пороА',

Малки рдвници.

Ровнишко -

нива до Ровина, Тър. -

още: Гдрно рдвнишко .. -

Ровнище

вiк.

Вж.

ниви в полите на стръмен склон

до мах. Марино, Смил.

От рдвнище

'ровина', от прил. от ров+ -ище. още

Вж.

: Михово рдвнище. - 33 i>ожениково - нива до Бориково, Mor. Прил. от *рбженик 'ръжена нива'. 62 Роженицкото - ливади · и пасище в Хас. Прил. от *роженик. -- 64

рога' (за крава), лелинана крава 112це

срв. и Заимов, Заселване 167, под Ро жен. - 33 Рожена rуна - ливади З 2 Mor. - Като иариuателно zуна чезнало

говора

< zуно < ~умно и

заменено

е из

с тур.

хар,~сан ; тук от рджено гуно 'харман за · вършеене на ръж' (в Средните Родопи се сее предимно ръж). - 16, 49 Ропа - l) ниви ЮИ 3 Mor; 2) ливади ЮЗ 6 Сив. - В говора рдпа 'яма, дупка,

вдлъбнатина', в селищата около с. ХвоАна ропа е 'яма за лагеруване на картофи' (РР 259). - Вж. още Гдрна рдпа. - 33 Ропата - 1) ниви и пасище Ю 5 Равн; 2) вдлъбнатина с ниви и ливади И 2 Рк; 3) ниви и гора в котловина, ЮЗ 2

Тър. - 33 Ропите - гора в падина до Смил. - 33 Ропката -· 1) ливади до Кошуте, Mor; 2) ливади край Люлка , Смил ; 3) ниви и ливади С 0,5 Смол ; 4) нива до Ухловица, Mor ; 5) ниви СЗ I Стр. - Вж. Рдпа. 33 Румин камень - каменливо пасище С 1 Пие. - По ЛИ Ру,11а. - 65 Румин ~учур гора и ливади, извор с дървен чучур , С 5 Уст. - 65, 89 Румино равнище - ливади С 8 Уст. ~ 65 Руминско ..:_ ниви И I Пие. - Прил . о_т РИ . Ру.мин. - 63 , Рупинбта - ниви в Райк. - От рупина 'голяма ропа', вж. Рдпа. - 33 Рупински кьошк - · чешма под ыалък за слон, ниви СИ 2 Тър. - 57 Рупите - 1) ниви на стръмен склон СИ 1,5 Леш; 2) пасище С 0,8 Подв; 3) ниви С 3 Тър ; 4) ниви, пресечени с малки · долчинки , ЮЗ под Треб. В говора

рупа 'пещера от изоставен рудник', срв.

Рупата, Рупите в Маданско. - 33 Рупката - ливади и пасише СЗ I Лев.· -

Умал. от рупа_. -

Рупцко· - ниви краА мах. Буката, Mor. -' Прил. от рупа, срв. Рупско, Рупското в Маданско. - 63 Руnцово - ниви и ливади по обширiн хълм С

Уст.

Прил.

от рупци 'население,

което живее в Роnката по р. Асеница', стари хора ми съобщиха, че на това място някога кираджии и търговци от Рдпката, т. е. р)пци, са продавали разни

155 154

стоки, докарани от Пловдив и град с мулета (катъри) . - 62

Русилово -

ниви край Чаыжас ,

По РИ Русилов.

Асенов

Салхан3та -· 1) ниви в м пасище Ю.

~6, 58

[

1 1

По РИ Рj,ско.

62 ливади З 3 Ар. - По

Русоска нашл3 -

РИ Рj,сов . -· 51 Русосно - ниви 3 1 Ар. - 63 Ручансно гора до Сив. чdн.

[

16, 33

1) ливади И 1 Дун; 2) ливади

И 0,5 Райк .

Ручансни дол Сив.

По Пр Ру

приток на Сьрненска р°'ека,

Рученсно - гора и ниви ЮЗ Сърн . - По РИ Рученски Ручdнски . - 63 · Рушенсно - пасище до Кулята , С 0,5 ГВл . -

< По ЛИ Рушен < Рушdн.

Ръчковото - нива в дун . - По РИ Аръч ков, Пр от тур. ank 'слаб, мършав'. -

Саботилско Саботил.

ниви ЮИ 1 Дуи. 63

По ЛИ

Савковата мандра ниви С 6 Момч. По ЛИ Сdвко, умал . от Сdва. -: 54 Саднево 1) ниви и ливади Ю 3 Сел ; 2) стръмен склон. залесен с борчета, СЗ 2 Тър. От Сdдинево> Саднево от трева . сdдина 'белезина, бозалъ11', срв. Садиневото и др. в Маданско и Сdдина , Сdдино в Ксантийско. - 42 Садъковото - ниви в Кремене. - По ЛИ Садък. - 2, 62 . Сакалиl!ца - ниви до Билянци, Ар. - По Пр Сакалия от тур . sakal/1 'брадат', и

- 32 1) връ:~: със следи от римска

топон. нает. -ица.

Сакарка -

l l

крепост ,

н Лев;

борова гора С

Лев. -- От тур . sakar 'който е с бяло ·петно, белезникав' и топон. нает. -ка, срв. Заимов, Заселване 209. - ·94 Саламбашосна бара извор между две череши в . м. Присдйката, С 6 Уст. По РИ Саламбdшев, Пр от тур. saglam 'здрав, як, устойчив', тук 'упорит' и Ьа§ 'глава'. - 94 Саламбашоскн колиби - ниви и ливади в м . Присойката, С 6 Уст. - 12, 56 Салиховото 1) ниви Ю 2 Mor; 2) ниви до Барутни, Ар ; 3) ниви, в Хас. - По ЛИ Салих.

Салихаговата урва, Сурналката - водопад в Смолян до новия многоетажен хотел на .Балкантурист•.

33, 62

Саличнната вода - извор, храсталак Ю под Стр. - По ЛИ Салцхка. - 72 ·

156

лив ади

1,5

даиско.

араб.-перс.

Салханdта,

'кланица',

sathane

Самаржицка махало с. Арда.

Пр от тур.

Дунево.

гора И

По

РИ Сарd•1ев, Пр

Сарбезувен пожар горяла ,

0,5

зов> Сарбезов, Пр от тур. боден, независим '.

Сватюската дерьО Сватя , С

Сватя

Саржови чуки РИ Сарждв

пасище Ю 10

< Сарб(д)ждв,

'жълтеникав,

sar1ca

за имена

;

Сариl!сното -

64,

Сарика и

под

ПСер.

'жълта скала'.

Сарицното

Сариювите блата rлово, Слав.

От

тур.

ливади СЗ 0,5 Момч. ливади И

2,5

в м. Ино

•

72, 86

.Мом.

0,5

ДФат;

м, Хажицкото,

Вж.

параклис

Уст.

пасище СЗ 1 Габр.

параклис в Чокманско зем

- 60

с буков а гора , ливад и ЮЗ 6 ПСер ра клис, п а сище и гора С 6 Уст. · свети Никола

п а раклис,

при Слав, Вв.

Света Петна

; 5) па - 60

ниви и .яива ди,

равно поречие с ливади, п а

раклис СЗ 1 Уст. - 60 Свети Петър - 1) ниви и гора 3 2 ПСер; 2) паракли с, пасище И до Момч; 3) връх с п а раклис, ниви и J1ива ди СИ до Чокм.

Никоска

параклис, ниви и пасище

Момч;

· 1) сега Противосилико-

лище, С 3 Смил.

0,3 Бост. -

4) гора СЗ 1 Слав; 5) ниви и ливади , параклис С 2 Смол. - 60 Свети Димитър параклис, ниви и ливади З 2 Бост. - 60 Свети Дух 1) връх с пасище, параклис СИ

гора

Света Неделя 1) р а внище с ниви и п а раклис СИ О, 1 Бост; 2) ниви и ливади , имало е пар ак лис, С 2 Вв ; · 3) пар аклис, връх с ливади и ниви, С 0,6 Лев; 4) връх

С 3 Момч ; 2) ливади и градини И 2 ПСер; 3) параклис, ниви Ю 0,5 Райк;

1,5 Хас; 8) смес ена 60 ,

зен санаториум , Райк; 2) параклис, ли вади и борова гора 3 2 Сок; 3) параклис

Свети Кузман

с . ниви и ливади между

пековит минерален извор в

параклис, . пасище и

2 Чокм . -

Свети Кtзма -

през м.

в м. Присойката , _ С

до . Речйца , Ю 2

букова гора

Бост;

Свети Костадин

sart

Свети Георги

sar1

По РИ Са

Бост.

Равнището,

вода .

По РИ.-

ниви до Ар.

- 15, 64 Сарицно бл.\то 72 риев.

м.

голяма с;~твесна скала , букова гора

11ивадн,

kaya

Светена вода

san вж. Ду 169. - 62

0,3

равнище

0,8

и ливади С

с пивади и пасище С 1 Чокм. - 60 Света Богородица 1) параклис в горн ия краА на селото, градини и ливади , Момч ; 2) параклис СИ над Уст. - 60

с тур .

ливади Ю 2 Уст.

лива ди и гора З

60 Свети Спас

пасище в

3) параклис, ниви

гора

параклис на висо

чината, Ар ; 2) ливади, С 0,1. Пие; 3) ниви Ю 2 Райк; 4) пасище , параклис С 2 Срк; 5) имало е църква СЗ 4 С11 а в; 6) връх с параклис , ниви и ливад и 3 0,1 Х а с; 7) параклис на високо пл ато , С 2 Уст. -

4) паракпис, ниви С . А, 5 РаАк; 5) хълм

Сариевото Райк. - -,- По РИ Сариев , Пр от тур. sar1 'жълт'

пълководец, за

от Пр от тур.

гора С 1,5 Дун; 3) параклис, ниви З над Момч; 4) ниви и гора край параклис С 2 РаАк; 5) параклис в · м. Илинден , Стр; 6) параклис, ливади в м. Калйнски ка мень, Ю до Уст ; 7) връх с параклис,

- връх с гора и пасище Ю 1,5 Лев . ...,,. 60 Свети Атанас 1) пасище, параклис СИ 0,6 Лев ; 2) манастир в м . Варади11, Ю 6 Райк ; 3) ниви, ливад и и боµова гора в м. Варади11 до манастира , Ю 6 Райк ;

11, 94 ливада над Парапитската мах.,

риданов, Първомайско

гора

Свети Араханrел

Mor. - По Пр от тур.

жълтичек'.

десния

два допа и чешма с корита , С От Cysdmя. Q0

погребан тук.

Сар бурун - гора и пасище С 8 Момч. От тур. sarp, 'стръмен' с уподобяване п-б б-б и стягане бб б и burun 'рът'.

на

- По РИ Саръ(д)ждв, Пр . от тур. sanca 'жъптеникав , жълтичък'. - 72, 87 Сарък·а - ниви и ливад и С 5 Вв . - Вж. тук Сардка. - 37 · Саръволч6сна махало - източната част на Турян. - 56 Сбирково ниви край Смил. По РИ Сбирков . ....,. 62 Сбирносната колиба - ливади З 1,5 Уст. -

serbest 'сво

12, 45

Светок Илия -- параклис , ливади и ниви И 1 Ар. - 21 , 60 Овети Илия - 1) параклис, поляна и борова

ниви и ливади СЗ

Име на турски

Тър.

По РИ Сербе

Прил .

гора, част от която е

Кошн.

'жълт' ЛИ Бекир. Саръжов дол ливади

от тур.

Света Елена - параклис, ливади и ниви С 2 Чокм . - 60 Све·тн Иван - ниеи , пар акл ис ЮЗ 1 Сл а в. -

която има сърцевидна

По РИ Саръбекцров,

· високо равнище с ПСер. - 50 . 1) ниви в ГВл; 2) ниви С 0,2

sarц 'седлар'.

параклис С 3 Сл а в ; 5) п а рак,qи с, ливади 11 гора С 1 Хас; 6) пасище и л 1 ша д и СЗ 4 Чокм . - 60

От тур. tarbe 'гробница'. - 94 Сар'ь боба - ниви и ливади, И 1 Момч. Еднакво със Capi, бабd . - 94 Саръбекнрово ....! дъбова гора СИ 2 Габр. -

Сарахошосни ливади Сарачево Тър. -

Вв.

rhнал и

част от

5,,6

3 Смил . -

висока отвесна ск а па

форма, З 1 Уст.

-5

sarho§ 'пия

Сарахошосна махало, Срошната -

и ливади Ю 2 Рай к ; 4) гора с г. 011ян а и

Саръ баба, ТюлбьОта

Сарахошовата колиба ~ ниви и ливади в м . Ста нковица , С 3,5 Райк . По РИ

Сарахдшев,

пустеливо С

бряг на р . Черна ,

56 Самаржицкото -,- ливади и 1· радини II Ар. 64 Самия бук - гора със стар самотен бук, И 4 Рк ." - 26, 42 Санковска барчliна - тумбест хълм с ниви З 2 Се11. По РИ Сdнков, от ЛИ Сdнко, умал. от (Х)асdн. - 33, 64

ница'.

Сарцето

- срв .

южната част на

Ел е н .

Сарпипца - 1) каменисти ниви ЮЗ 1 Тик ; 2) извор в Габровица, Тик. - 32

в · Маданско, също Сdлхана в Ксантийско. 1, 50 Самаржиево - гора , ливади С 2 Чокм. -

-:- 62

'прът'

от сърпика.

Салхан6та

По Пр Самар(д)ж4я.

Сарпичево

в~да, в която се угоява добитък за клане',

от

s1r1k

Сарпиката - пасище ЮЗ 5 Сив . - От трева с~рпика 'сърпец, сърпица , Fratis tinctoria', срв. Сърпика и Сарпиката в Ма

Гуд; 5) пасище край Липец, Смил ; 6) ли !lади Ю 1 Ореш; 7) ливади СЗ, 0,5 Раж; 8) пасище И 1 Рк; 9) 11ивади Ю 0,5 Се11; 10) ливади до Сив ; 11) ниви Ю 0,5 Тур; 12) ливади Ю 0,5 Уст. - В говора салхан6; салханd 'пасище, ли

Русиното - нива до Кисе11чево, Mor. - 65 Руска барчина - ниви С 1 Ар. - - От Рj,п ска барчина.

Габр;

0,6

висок връх , дъбак С

От тур .

Ар; 2) ливади Ю 0,5 ГВл; 3) ливади :И

Смил. -

Русин rроб - 1) ниви до Попре11ка , Крем; 2) ливади до Mor. -- По ЛИ Руса. -

Русковото -

СарОка

Хулвина , И 2

Свинарснн дол л Черна, Смол . - По РИ Свинаро в. - 72, 80 Свинарско - ниви , С 2 РаАк , - 51, 63 Свиркосна махало ча ст от Горно РаА· ково, която се нарича още Глdвчоска махал6. Свиркосното

По РИ Свирков.

ниви

· Райково. Свнрцовото

пасище

- 63 - - ниви Ю 3 Смил. Свирцдв. - 62

Сrуровска ПСер . Севовото

махалО -

Горно

По· РИ

източната ча ст на

- По рИ Сгj,ров. - 12, 56 - 1) ниви и ливади Ю до Уст; 2) ниви в · Ухловица, Mor. - По РИ Се вов . - 62

157

r r f {

Севов пожар -

борова гора ЮИ 2 Лев. 45 Седюво кладне -- 1111ви до Барутин, Ар. По ЛИ Седю. - 62 Селвелийско - ниви Ю до Смил. - По Пр Селвелия, от тур. selvi 'кипарис'. - 64 Селимовска р~ка - д Арда, Mor. --. По РИ Селимоs от ЛИ Селим. - 72, 86 Селища - ливади З 9 Слав. - Било е юрушки колиби. има следи от rробиша . 56 . Селище ~ 1) ливади ЮЗ 3 Ар ; 2) ниви до Клокотнi1к Ю 3 ГВл ; 3) ниви и ливади С от Ббрдо, ДВл; 4) до'л с ниви кра!I него, ЮИ 0,2 Мом; 5) старо име на Потока, Mor; 6) ниви Ю I Ра!lк; 7) нива до Ро вино, Тър ; 8) 11ахала към Търънска об щина ; 9) обширен рът между два дола, ниви и

{ {

{

t [

има

следи от старо се

лище, С 2 У ст ; 10) ливади до Чернiмево, Смил. - Вж. още Горно, Долно, Средно

селище.

{

ливади,

п_овечето местности 'има

следи от стари селища.

Селището -

Сердарово -

ниви З 0,3 Равн. - По РИ Сердdров, Пр от тур. serdпr 'командир, - 62 · Сердарска махал/) - изт. част на с. Арда. По Пр Сердdр. - 56 Сердарци - ниви в Сердарската махала на рода Сердdрци, И Ар. - 69 ·· Сеферково - ниви до Буката, Мог. - По ЛИ Сеферко. - 62 · Сечемека - 1) широка поляна, пасище С 3 Сок; 2) поляни и ливада СИ 9 Слав; 3) ливади и гора З 3 Момч. - В говора началник'.

сече.нек 'оградено място за разлъчване на овце; · вододел'. Вж. Сачиме1'Ъm в Ма-

•- 51 , Сивино ..:... село към Ардинска община, старо име Текир. ·_ 65 Сивинското ниви и ливади И 2 Вв. По РИ Сивинов. - 63 Сивинска р~ка - пресича с. Сивина, д Арда. · 72, 86 · Сивински дол - пресича с. Чокманово. 72,' 86 Сивия камень - ливади в Кйселчево, Mor. 35 Сивков вбрх - гора , връх Ю 4 Ар. - В данско.

1) ниви и ливади З 0,3 Бост; 2) -ниви И 0,5 Лев; 3) гора' и ливади З 2 Момч; 4) ниви З 2 Рк; 5) ниви С 2 Смил; 6) гора над Сок; 7) ниви кра!I говора вдрх 'връх' и ЛИ Сt,вко. - З3 дол И 0,,5 Тик ; 8) ливадн и пасище И 2 Сивков бряг - ливади И 1 Сред. - 33 Чокм; 9) ливади в дол•шнка И I Чуч. -56 Сивкова бачб - гора и ливади до Барутни, Селото -- 1) ниви в Дун ; 2) ниви в Сок. Ар. - Вж. тук Бачене. - 54 56 . Сивкавото - ниви Ю до Момч. - 62 Селската поляна - ливади и · ниви кра!I Сивкоското - нива ЮИ 1 Гуд. - По РИ Момч. - 50 Сивков. - 64 Селски карделници - зеленчукови градини Сивкоско - ливади З до Тур. - 64 Ю под Уст. - Вж. Кардiлника. ~ 46 Синанево - ливади СИ 0,5 ГВл. - По ЛИ Селският мост - ниви краl! р. Бяла над Синdн. - 62 Бост. - 57 , Синеrовското - пасище до Човаловския мост, Селско - 1) ниви и градини в ГВл; 2) ли Ю Ра!lк. -- Неясно. - 98 вади до ОПазл, Тър ; 3) ливада до Ро Сини л~вове - дълбок дол, ниви и ливади вино, Тър ; 4) ниви в Раж; · 5) ниви в Ю 2 Уст. - Вж. Лiва, Левец, Легища. . Треб; 6) градини Ю под Тър. - 56 6, 13, 51 Селското - 1) ливади на стръмен склон, Ю Син11ят вир - ·1) ниви меЖду Попрелка и . под Елен; 2) ниви кра!I р. Бя11а в Уст. Есенише, Крем ; 2) гора З 4 Смол; 3) ниви 56 . краА р. Черна до Гатера, Ю Смол. - 72 · Селюска дерь3 - дол в изт. част на м. Се Синият вбрх - гора Ю до мах. Билянци, лището, Уст. - Прил . от РИ Селюв по Ар. - 33 ЛИ Селю от Селим. - 72, 86 · Синура - . 1) ниви С 4 Вв; 2) пасище и Селюска чеш·мь3 - в СелюсУ.а дерь6, С 2 ' гора З 1 Крем; 3) дол, пр Ба река р~ка, Уст. - 89 Mor; 4) ливади, стара граница между Селюски дол - друго име на Селюска селския и юрушкия имот, С 2 Момч ; дерьб, С 2 Уст 5) граница между пл. Балицка и Славеl!но, Сенанско - пасище И 0,4 Подв. - По РИ СЗ 6 Слав, - В говора сйнj,р 'граница Синdнов от ЛИ Синdн. - 63 между ниви, ливади и др., межда, слог', от rp. avvoeav 'граница'. - 46 Сепет махлеси - старо име на мах. Кош ница, Смил . .94 Сираково - 1) ниви ЮИ до ГВл; 2) ливади Серафимовско овощна градина при под Селище, Тър; 3) зеленчукови гра ПСер. - 64 дини З 1 Уст. - По РИ Сираков. - 62 Сербезово - ливади до Mor. - Вж. Сар Сирацко - ливади С 0,5 Смол. - По Пр Си безувен пожар. - - 62 рdк, Сираци. - 63 Сирачково - ниви З до село, Крем. ,- 62-

Сирачковата воденица ·__ пущинак, стара воденица, · юз 1 Момч. -' 55 Сирещица ниви и ливади кра!I Кок . Срв. Заимов, . Заселване 169, под Sire$lani. - 54 Скаковица ливади ЮЗ 4 Смил. - По РИ Скаков и. топон. нает. -ица. - 32 Скакбт - ливади краА стръмен дол до Ух ловиuа, Мог. - Вж. следващите. - 18, 33

наслоява нова

краА-смоляните, седалище на старата Смоленска епископия, която по списъка на император Лъв Мъдри (Х в.) влизала в ди~цеза на Филнпи!lската митрополия (Маринов, Смолян и околията 45-46). Заимов. Заселване 226 под СелИ Сми лltнци извежда името от ЛИ Смилltн,

18, 33

краА водопадче в селската

река Ю

0,5 Сред. - 33 1) ливади ЮЗ 4 Сив; 2) нива Ю - 33 - централно селище в северо

Скокбт -

3 Ар. СлавеАно

което

до

слан 'солен'. срв.

Сланикет в Маданско. Населението свърз-. ва името със сланd ; в Смилян информа торът ми 1<аза : на айнвd място слd-

по аинее местd пdда най-напреш слdна. - 46 Сланината 1) ливадч в село кра!I р . Арда, Смил ; 2) ливади С 0,5 Ра!lк. - Вж. Сла ника. - 46 Сланичево - ливади в Требище, Тър. -· Прил, от слиника. 18, 46

гора

вече

·да се

поро!lни дъж вози

и да се

по

думата

което води

законите

на

съединени чрез нови промиш

други

градове

сгради,

разполо_жен

страната

ни

на

. от

Устоводо Горни Смолян е 12км,-Старо име Пашмакл'r,, а новото му име е свър зано с древния Смдлян (сегашното Сми лян). - 55

См6рча -

букова гора на стръмен каменист

рът, в м. Падала, СЗ

Уст.

В говора

смдрч 'варовит камък' (Р_Р 269). - 1, 42 Смбр'чуви падала - гора, част от Падала

Сл~па усоАка - ливади СИ кра!I Сок. - ·33 Сл~талското - гора и ливади И 0,5 Габр. По Пр Сляталя, в говора слJталь 'праз

дове, та става нужда

почти

дълrите

дето почвата се свлича от

на

u-cJ.t-;

двата бряга на Черна река; един от н а l!

и пасище Й 1 ,Треб, -

нодумец'. 64 Сливата ниви И Вв. 42 Сливите 1) градина Ю в Смол; 2) ниви в Чамжас, Смил. 42 · Сливката - ливади в м. Иноглово, Слав. - 42 Сливово 1) ниви и ливади Ю 0,5 Ореш; 2) гора и ливади, З 1 Оре. - 42 СлоАето нива в Требище, Тър. -- Нива със слаба почва на каменист склон , къ

началото

изисква

изравняване

лени

Умал. от сланика. -- 46 Сланищата - гора Ю 6 Mor. - От *сланище 'солен извор, солена поч11а'. Сръб. МИ

Slaniste. -

съчет. см- в изrрвор

Смолян окръжен град, състои се от три квартала -- бив.шия о~олиАски център Смдлян, Рdйково и Устово, които са

натd не се топи льдсно, а в Ра!lково :

Сланичка -

е неприемливо.

турската фонетика. ~ 55 Смилянската вода - извор в Есенище, Тур . Смилянското !) ливади и ниви в земли щето на Смилян, С 0,3 1 ур ; 2) гора и ливади, Ю 4 Чокм. 63 Смоквата ниви в Попрелка, Крем. -· В говора смдква 'смокиня'. 42

41 1 Сив. -· От изч. на обл.

края,

за тур.

ниви ЮЗ

риц. сланика от

случай

Ис.чиля.н. Ударението на тур. почва отива

нашия

на турска почва от Иоtолltн с изравняване

Сладунско ниви и гора СИ 1 Смол. По Ilp Сладун. 63 Сланецко - ниви в Долен Смилян, Смил. Прил. със -ек- от изч. н а риц, слdнец от обл. слан. 'солен' -ец, срв. С(lанdцко в Ксантиl!ско.

Облик Смилltн от Смолян се е получил

източната част на Смолянски окръг , ново име на Карлуково. 65

Сланина

докарана от дру

се свързва със старите обитатели на този

срв. Скакдн и Скакдт в Мадаиско, Ско кдт в Ксанти!lско.

пръст,

гаде. 18, 33 Слятана }!ода - изворчета кр аА висока скала, С 1 Кошн. Тук cлltma, прич. от сли вам. 72 емайловото 1) ниви и ливади в Кутела, С 10 Вв; 2) ниви в Чамжас, Смил. По ЛИ Смаил. 62 Смаиловско ливади Ю 0,7 Подв . ·По РИ С.1,1аилов. 64 Смилян старо историческо селище, об щински център на 13 махали , чието име

скала, вж.: Момина · Скока 1) д Арда, Mor; 2) пасище краА стръмен дол , ЮИ Чокм. -- В говора скдк (скдкут) 'водопад; тясно място, където се прескача малка река' (РР 267),

Скокбн -- ниви

Уст.

Сн~жник

- 57 - ново име на връх Кdрлак (Кdр З 17 Смол. 33

лък) сокак, вж. Узунски

•

Соковете - малинови градини Ю 2 ГВл. В говора сок 'основа на клон в стъбло на дърво, чеп, клонче: (РР 270), стб. tжкъ.

дър~о.

а- говори сак,

от него

саковито

Соколица - пасище, легендарна висока скала (наричана още Милин кdмень), С 5 Ра!lк. - От сокол и топон. наст.-ица. -

158 159

Соколов камень -

скала С 1 Сок. -- 62 ново име на Долно Дерекъоl! ,

Соколовци село на

река

община

Бяла

nод

Момчиловци , -

м. Рожен, към

Името ще да е

във връзка с МИ Сокдлов кdмень (вж.).

69 Солище -

1) каменак, nустеливо при Кбрвава

стена, С 1 ГВл ; 2) овощна градина до Ухловиuа, Маг. - По тези места в старо

време се е добива ла сол от каменни сол ниuи, наричани тук сдлища. - 53

Соскучански дол -

л Герэовица, л. Черна, Смолян. Вж. Сдскучено . - 72, Е6 •· Соскучански совать - долно течение на Соскучански . дол, См ол . - - 53 · Соскучено - борова гора СЗ 8 Смо-1. [От нзч. *со-скоче, умал. от *со скок

• *сz-скок от

11 1[

скок 'водопад']

Софтюско - нива И до село, Ар. - По РИ _ Сдфтев от тур. softa 'ученик от мед ресе'.

Софтюска чешмьб - в Райкова. - 89 Софтювото - ливади в Горно Райкова. - 62 Спана могила - връхче с ливади и борова гора, С 5 Лев. - Според Заимов, За селване 216 (под Спанци), от Пр ' *Спан: *спан 'който много спи'. - 33

Спаi!цка

дерьб np Сърненска р~к·а, Сив. 13, 72 Спаицко - ливади С 2 Смил. -- От МИ Спахийско, съкр. Спаiщко, no РИ Спа хйев, тур. sypahy, произв. от nepc. tlsp 'кон', у нас спахия 'военен човек - кон ник,

притежател

на

васално владение в

едновремешно Турско' (Млаdенов, РЧДБЕ,

387). - 13, 64 Спас - връх , букова гора Ю 0,6 ДВл. -

Преди помохамеданчването тук е имало параклис Св. {:пас. 60 Спатилатско - букова гора Ю 3 Сив. В говора спdтилка 'дървена сабя ; дъска за чукане

на

коноn•

(РР

271),

от него

РИ Спатилатски, нrр. on&{}'I 'сабя', -

{

Спахиевото -

Сnилата :._ 1) скала с малки дълбоки пещери Ю 0,2 Кошн; 2) гора на стръмен каме нист рът с дупю1, Сив; "3) стръмен ска лист РЪ'\" с дуnки, ниви и гора С 3 Сок. В говора спйла, спи_л6к 'стръмно каме нисто място, което не

ботва',

ливади и ниви Ю 2 Ореш. -

Вж. Спайцко.

може до се обра

В някои диалекти спуза означава 'гореща пепел с още

светещи

въгленчета в нея'

СредЬчек~ - HIIBИ 3 з См61i. с1;еддк. - 33

(Младенов, ЕПР 601), _ срв. съшо Miklosich, -EW, 318. Стари жители от Подвие казват: айтiоф дрj,гу~ йе ·имiло чдста гдра, алd йе изгоряла, - 62 Спиридонската колиба - ливJди и ниви в м. Св. Петка, СЗ 1 Уст. -'- По ЛИ РИ

Средочето

Сребарника -

Србшната махалб

Спириддн.

0,3 Елен; 7) пасище ЮИ 1 Рк; 3) пасище ЮЗ 4 Сив. - Също ум.ал. от среддк. - 33 Србшна махалб - 1) част от Бост; 2) част от Слав; 3) част от Тик , нарич? се още

каменак, ниви ЮИ 0,8 до

лисичини пари (така нарича населението камъни със слюденн люспи), оттам Сре

от Дун,

1) западната част на Си

Средна

поляна · -

поляна, дол, л

рJка, л. Черна. Смол. ·-"- 50

Средната махалб -

Крива

1) най-старата част на Пй

саница; 2) средна част на Чокм; 3) средна

част на ПСер.

Средния юрт Сок.

- 56 Средно селище -

борова гора и пасище, С 2

1) ниви до Варад, Маг; 2) ливади, Ю 2 Mor. - 56 Средното - !) нива краА Ар; 2) ниви и ли вади, И

Елен.

- 25 _Средноrорец - връх nрн Пйчка бунар, И · 5 ПСер. - Ново име. - 32 Средобарчина - 1) ниви до Варад, Mor; 2) рътлина, С 1 Лев; 3) гора, Ю в Сред. -- От Средна барчйна > Средд барчйна. - Образувано каюо Средор'ьта, Средуряка в Пирдопсв:о, · _срв. .Заимов 258. - 33 Средок - !) мах. към община Ар; 2) ли вади до Кошуте, Маг; 3) нива С 4 Райк ; 4) стръмен хълм с бор И 0;5 Раж ; 5) мах. в Смj!л ; •6) ниви в Смил ; 7) ниви и ливади И 3 ПСер ; 8) махаличка, недалеч от Сив ; 9) ниви Ю 0,5 Стр; 10) ниви С 7 Уст. Вж. още : Фдйнов сред6к. От нэч. нариц, среддк 'средно място; рът между долове', срв, Среддк и Среддка в Мада11-

ско. 33 Средока - 1) ливади до Ар; 2) пасище СИ 0,2 Бост; ·3) ниви и пасище И 0,6 Елен; 4) борова гора, ниви С 1 Крем ; 5) ли

почти същото значение и в Ма вади СЗ 1 Рк; 6) нива до Ровино, Тър; )lанско (Христов, n. с. 300), а в Ксан 7) ниви и ливади З 0,2 Тър; 8) пасище тнйско · (Кирил, Южни Родопи 30, 58) • СЗ 0,3 Треб. Вж. още: Срещу среддка. - 33 спйла е 'върло каменисто място', у Ге ров спйла 'канара, скала', от нrр. on17J.,&, Средбта - среднат,~ част на Сок. - 31 стrр, on1J.a,ov, лат. spelunca. - 33 Средоците - СИ до Слав. - 33 Спузово - 1) нива на стръмен рът краl! Средочево 1) борова гора, И 4 Сел; Подв; 2) ниви в Киселчено, Маг, - По РИ 2) гора Ю 2 Лещ. - Прнл. от среддк. Спj,зов от нзч. нариц. спj,за 'пепел'. 33

::11ви II ливади СЗ

1·овора

ср6шна 'от·

!) част от Вв; 2) част се още Сарахошоска

нарича

щен рът, Бар; 3) ниви и гора срещу Крем; 4) ливади на отвъдния склон до Mor; 5) нива в Долно Раl!ково; 6) гора срещу Сив; 7) ниви на десния бряг на Черна, Ю Смол; 8) ниви и ливади на отсрещния

вино; 2) централната част на Тик. -

мах.; 6) източната част на Чокм. - 56 Срощу !) нива срещу Ар; 2) нивн· на отсре-

барника Сребzрнllка. - 55 Среден Смилян - част от Смилян. - 31, 55 Средна авлия - оградена градина в Смол. -

Средна ыахалб -

Бейска мах. срещна'. - 56

ма;~:. Градб, Тик. - -Тук има сребърни

Умал. от

склон З 1,5 Хас. - В говора ср(J.щу 'отсреща, на отвъдния склон'. - з'Ь Срощувица - пасище ЮИ 1 Рк. - От същ.

срдща 'среща' -ов-ица. _ 30 Срощу Средока _ ниви ЮЗ срещу мах. Средока, Смол. - 30 Стаевото - ниви до Гоздювица, Ар. _ по РИ Стdев. - 62 Стаi!ко Стоi!ниновата колиба _ ниви в м. Варадйл, Ю 6 РаАк. - 56 Стаi!ков чучур - чешма С 6 Момч, направен от Стайко кехая.

Стаi!ковото !) ниви до Ар; 2) ливади в пл. Иноrлово, Слав; 3) борова гора, голина, СЗ 3 Сок. 62

Стаi!кос~ото - 1) Тур_, 2) ниви

ниви

в долната махала, По РИ

СЗ 2 Слав. Стайков. - 64 Стаматско - пасище с 2 Ар. _ Ста:мdт. - 63

Стамацко -

По ЛИ

ЛИ

смесена гора С 3 Гуд. Стамdт + -ски , - 63

Стамболско -

По

зеленчукови rраднн11, И 0,2

Уст. - . По РИ Стамбдлск_и. - 63 Стан~ падина -- ливад~ С б Лев. - От Стdнина по ЛИ Стана. -· 33 Станевското - пасище краl! Сок. - По РИ Станев. _ 64 Станкова долчина - 1) · рекичка, д. Бяла, Лев; 2) ливади СЗ 2 Пие. - По ЛИ Стdнко. - 33 _ · Станков дол - д. Черешовска, Mor. - 72 Стаиковото - гора СЗ 5 Маг. - 62 Станковица - 1) ннви С 2 Дун; 2) ниви в Раliковско. - Прил. от ЛИ Стdнко и топон. нает. -ица. - - 32 Станчовото - ниви и ливади Ю 0,6 Габр. По ЛИ Станчо.

Стара бачб - гора, пасище Ю 3,5 Ар. - 54 Стара градина

Ар;

Треб.

- 1) ливади до Гудевица, 2) ливади, С 1 Тур; 3) ниви, СИ 2 -

Стара колиба -

ливади, гора ЮИ 1 ДВл. -

160 11

Меtтнмте иwена а Смо.11янско

Стара кбща -

Стара пл~вня -

ниви до ьАрутин, Ар. - 56 ливади краА Барутин, Ар. -

51 Стара чешмьО - борова гора ЮЗ I Сок.- 89 Старата ыандра - гора ЮЗ 3 Вв. - 54 Старата нивка -- малка нива краА r· айк. - 46 Старата чешмь6 _ до църквата в Крем._ 89 Старгацко нива в Бару1нн, Ар. По Пр Старгdч от диал. старzач 'метла от

еловн клони; желязно гребло' (РР

272), -

Старен - •ивадн и борова гора, сега вилен раnон, Ю 1 Райк. - Прил. стар с член

-н,

срв.

Стdрен в

обл. Чеч, ЮИ Гоце

Делчев (Заимов, Заселване 17 ~). коАто извежда името от начално *Старяне, от. МИ *Старо (село), *Стар (път). -

42, 51

Стари воденици - пет воденици по Иноrловската река, конто са обслужвали изч. село Иноrлово, Слав. Оц~ляJJа е само

е:1на в м. Караманолевска ливада. - Ь5 Старнловица - 1) пасище И 1 Рк; 2) ниви, п~снще, СЗ 2 . Сел. - По изч. РИ Ста-

рилов "· -ица. -- 64

Старите rpoбi!e :-- ниви Ю 0,3 ДВл no шо-

сета Устово-Средноrорци. - 58 Старите кбщи - ниви в Тур. - 56 Старият бук ~ ливади И 0,5 Хас. - 42 Старият л~в - ниви И 1 Рк. - 13, 51 Старият сувать - пасище, пресечено от рекачка, Слав. 90 Старият чифлик ливади З 2 Крем. - 4 7 Старница _ ниви и ливади nри Стърница Слав. _ От прил. *стzрен ст6рен · • . '

ж., р. ст6рна и ст~рна 'стръмен, стръмна -ица; срв . в Маданско Старндто,

Ст6рното. -

Старо rуно -

ниви

до Бориково, Mor. -

16, 49 Старо хл@внще - ливади Ю 0,2 Мом, - 51 ст@на - 'възправена скала', вж. Гале,11ата стенд К6 вава Мdлката - 18 33 ' р ' · ' Стенбта - висока скала, nустелнво, Ю 1 Ореш. - 1, 33 Стеньбта - 1) голяма скала, около нея ннвиСИ 1 Стр ; 2) ниви краn скала И 0,5 Райк. - 33 Стоевото - пасище Ю 4 Mor. - По ЛИ

Стдю. -62 , Стоилов nожар - борова гора СЗ 0,5 Пие. По JIИ Стоил. - 45 Стоi!чина вода --, чешма, гора IOJ,1 2,5 Лев.

Стоката -

По ЛИ Стдйка.

ниви и гора

65, 72

СЗ 1 Раж. -

От

иэч. нариu. стдка 'ыясто, където се стн-

чат, сливат две или няколко рекички', cpn.

Стдка, Стоката, Стдките в Маданско,

Стдките в Пирдопско, Стдката в Ксан-

TIIЙCKO. -

161

Нопа cello IIJtи tJtaмa 1 • Тук строМ острдга чрез изпадане на неударено на

стбпка 'стъпка', вж . Конската Стбрговнца - ниви и пасище С 1,5 Чокм . В говора ст6рга 'вратца на овча кощар а .

Студена вода - 1) нива 3 до Ар; 2) бара в м. Стdнковото, Габр ; 3) извор д о връх Чуката , Ю 3 ДВл; 4) ниви и ли

до Ухловица, Мог. - 33

през

която

стърга· (РР

минават

274)

Стоянова тарлб -

чално о- н с член

овцете

-ов-tща.

при

доене,

нива в пл. Ба.,йцк о, Сл а в. -

46 Стоянова чеwмьб - бор о в а гора при Со к . -

r (

89 Стояновото

ливади в Гоздювнца ,

По 'ЛИ Стоян ,

Стояновска вода стност, Пие. -

Стоянчнната

Гуд .

извор в ~дноименна ме По РИ Стоянов, - 72, 86

чеwмьб -

борова гора С

Сок. Прил . от Стояница 'жена на Стоян'. 89 Стоянчиното борова гора и пасище над Сок. 65 Стража - село от 38 къщи С 3 Устово, към община Смолян. - Друго име не е имало. На север от селото се н а мира градището Поповица. Според Ст. Н. Шишков (.. Ро допски старини' 1 15) селото е било стражарница

на

споменатата

оттам името Стража.

Стражанска дерьб -

кр е пост

57, 59

дълб о к дол с начало

в с. Стража, ГВл . - 72. 86 Странето 1) нива на стръмен рът 3 1 Ар ; 2) ниви и ливади , ЮЗ 0,5 Момч. -

.Събир.

от

странд, стране

'склон , рът' (РР

273). -

страна

Странбна - стръмен каменак, пасище СЗ 2,5 Кошн. -· От стран6 с член -н. - 33 Странбта - 1) борова гора С до Вв ; 2) ка м е нист склон , храсталак и 11асище С 0,5 Jleв ; 3) ниви на стръмен рът , ЮИ 1 Мог ; 4) храстал а к на стръмен рът И 1 гв.~ . 33 Страските ябълки ниви и 11ивад11 С 0,1 Пие. Има ябълкови дръвчет а, чиито плодове са страски 'осв ежителни '. - 42

Стратиевата колиба -

ниви в м. Сини J1С во ве под връх Кавгажик , Ю 2 Уст. - - ' По РИ Стратиев. -- 56

СтЬкине - ливади до t\ерналево, Смил. - 33 Стоките 1) ливади СЗ 2 Смил; 2) ливад и

Стратюската махалб - част от с . Дунево. По РИ Стратев. 56 Стрикуца -- ниви 3 0,6 Лев . По ЛИ Стрико от стрико 'чич о' в гов о ра . - - 32 Стринково - · ниви Ю до Сыол. По ЛИ · • Стринка . - 62 Строган - много висока отвесна скал а ЮИ 1,5 Кошн. - Вероятно от изч. нариц. острдг 'висока остра чука', срв . Острд г ън (Христов , Маданско 265), което авто рът изв е жда от дстрог 'чукара сред до лове' или ' остра чукара , прилична на

остров'. У Геров острог 'побит кол сред

{62

вади, чешм а

3 2

-н.

Сел

; 5)

бара,

нив и в

Ббрцето, Тик; 2) ниви, С 8 Рк; 3) л и вад и , гора Ю 2 Слав.- От старинна дум а студенщь>студенец 'извор', срв. връх Студенец над кур орта Памп ор ов о,

См о~. - 72, 93

Студеният врис 1) гора, ·извор, до Зю, ево, Смил ; 2) ливади, каптиран извор СЗ 8 Смол; 3) ливади, ч е шма в Долн а мах., Тур. 72, 77 Субашев дол - п Арда, Смол. - По РИ Субашев. 72 Субашицко гора и ливада СЗ 0,5 Тур. По Пр Субашия. - 15, 64 сувать 'водопой; чърда добитък, стадо овце, които се угояват за клане', вж. Кара.мdн ският, Сдскучански, Стария, Хажи вански Суватя 1) пасище край долчинка С 4 в м. Спана могила, Ле в; 2) нива Ю 3 Сив; 3) ливади , пр е сечени от рекичка, в nn. Бали11ко, Слав ; 4) ливади под ч е шма,

в ма х. Есенище, Тур; 5) извор в дол чинка , ниви и ливади 3 1 Тур ; 6) во

допой , борова гора С 7, Уст . Вж. още Сватя. 90 Суватьска лнвilда борова г ора, водоп о й 8 И Слач. 50 Суватьски дол л Арда, С.мил . 72 Сугарново 1) нива н ливади С 3 Сел ; 2) ливади , С над Елен. - В говора су гарно, сугарен 'коnто узрява късно', сугарно агне ' 1<ъсно родено агне' в С м о лянско, ср11 . Сугарнят дрян в Мадан-

ск о.

Ю И

17, 33

м . Рупцовото, С 1 Уст; 6) чешма в Средна мах., Тик. 72, 77 Студената вода 1) чешма в Бдрцето, Тик; 2) чешма в Дол на м а х , ПСер; 3) ба ра в Мурадйлска ..11ах, Стр; 4) че шма в Сгуроска мах, ПСер; 5) дол, лр. 11а ] i1калско дере, Тик. - 72, 77 Студенец - 1) височина , гора СИ 2,5 от

- . 48 Сугарното пасище

СурЬва барч~на --"' усо е с кa~1 e нllcta п очва

ниви И

Рк.

Сулииажицка колиба ниви и ливади в м . Присдйката, С 6 Уст. По РИ Су линажиев . 56 Сурналката 1) много стръмен к а менист рът 3 0,5 l(ошн, п о който са спускали дървени трупи; 2) букова гора, стръмен рът С 7 Момч ; 3) стръмна скапа, урва, в Смол. В говора сурна 'влача, тегпя, дърпам, плъзгам': сурнат са царвулесе по листdкас; сурналка 'пързалка ' : кат·а · день са сурнилt на учйлишнана сурнdл ка (РР 275). 33

0.3

Тик.

Нарича се

щото 11рез зим а та там

духат

суровп ,

за

сипни

вет

. рове и трудно се минава пр е з нея. - 33 Сухарево 1) нива в Борикова, Мог; 21 нива във Варад , М о г. - По РИ Суха

рев ; срв. Cyxdpl1emo в Маданско. - 62 Сухата дерьб 1) долч1111ка 2,5 над· Бост; 2) между м. Лдмето и м . Пйково, С 7 Лев; 3) ниви край долчинка СЗ Сок. - 72 Сухата ела 1) пасище Ю 3 Ар ; 2) нива в Билянци , Ар .

Сухпево

-- нив и С 1 Mor. - По РИ Сj•хлев . 62 Сухи дол - л Ард а в м . Лома , Ар. - 72 Сухия доп - д Черна . Лев . - 72 Суходол 1) ливади С 1 Ар; 2) ливади, Ю 2 Мог. - 72 .· Сучевата набб - ниви С 5 в м . Ин о глово, Слав. - По РИ Сучев. - 50 Сър мандра - ливада и пасище С 7 М о мч. В говора сърт 'голо било на хълм'

(РР

от тур . s1rt 'rр е бе11, било' с изпада не на краесловно -т . Може и от сър 'до

276),

битък', срв. Сър пазар, Сър мегдан. - 94 Сърнеиска рёка - гора до Сърнино, Сив. -

72, 86

С'ьрнино махала на С.ивино, старо име Газмарете. 43 Сърпиче -:- дол, д Черна, Смол . ~ Умап. от сърпика. Вж. още: Сарпиката, Сар пйчево ·н Сърпилца. 42

СюпеАманова вода - чешма в Кайковска мах., Тур . - По ЛИ Сюлейман. - 72 Сюлманско - гора и нива Ю 0,2 Рк. - П о

ЛИ Сюлейлtdн.

Сюлманi!u - п а сище, до връх /(араманжа . С 5 Раl!к . 20 Сiолюското - ниви Ю до Смол . - По РИ Сюлев от ЛИ Сюлю от Сюлейл,ан . - 64 Табаково - ниви и ливади С 4 Райк. По РИ Табаков. 62 Табакоското нива на Сиракбашови, Стр.

Табаханбта Уст.

ниви , сега

за~троено

0,1

В говора табаханtJ 'кожарска ра

ботилница'. От тур . taЬak hane. - 1, 54 Танювата колиба - ливади в м. Кас'ь.к дере, С 8 Момч . - По ЛИ Таню. - 56 Тапанарско - борова гора СЗ 1,5 Габр. По Пр Тапанар < Тъпанар. 63

Тараньбт -

ливади в Средбк, Ар. -

В rо

вора тарн6т 'трънът', член. от трьн . от

н~rо с родопско лъпногла!=ие тараньдт : дётесо са

опишка

mtJpaн,

срв.

н6т в Маданско. - Вж. още Тарн6н, Тарн6т. - 4, 42

Тарколското -

Тар

Тарн6,

нива в Дунева: PaAJ(. - 64 та рла, вж. nzapA6 По Пр

Таркдл.

· тарли, вж . Долни, kафежиt1ски· ·

Тарлите -- 1) ю1вн, буко ва гора 3 0,8 ОрР-ш ; :2) н и ва в Mor; 3) нива И 0,5 Мом . От тарлd , тур. tarla 'нива'. 46 тарлб, в ж . Гладната, Мех.11едовата, Велю

вата,

Голямата, Муржовата, Палаз

лицка, Лесовата, Саламбашоската

Тарлбна

ниви в

Чеплетен,

тарла < торла с член -н.

Смнп.

От

- 46

Тарлбта - 1) лив ада до Сърнино,Сив; 2) пасище С 0,2 ГВл. 1, 46 Тарнб ю,ви до Варад , . l\'1or. трън. Вж . ТараньtJт. -

Тарнбн

С чпен -н от

ниви

трон.

Тарнбт

Мог.

от

42 ливади до Борикова,

Тарньот

Чпсн .

ниви до

Таронска рёка

Mor. Mor. -

Киселчево ,

Черна

река,

Тър .

42 42

72, 86 тасмб,

тасма

'каиш,

лоясок;

дълга.

жена и з резка. която обутите

к о

цъ р ву л и

навиват върху навущата сн' (РР 278), тук по прилика с тере11а, вж . Горна, Долна

Тасмбта

1) ливади всред

Сред;

2) про

дълговата нива в Тур ; 3) дълга ивнuа ливада, край Чери. - 35 Тахиркино 1) ниви и гора Ю 1 Раж ; 2) ниви ЮИ 2 Равн . - Прип . от ЛИ Та хирка. 65

Тахирова бичкия глово, Спав. -

ливади 4 СИ от Инд Прил. от Тахир. - 55 Тахировото ниви и ливади СЗ 3 Вв. По ЛИ Тахйр. 62

Тахироско

- н и ва в Райк. - По РИ Тахи ров. - 12, 64 Теклен дол 1) борова гора 3 9 Смол; 2) рекичка, п Черна , Смол. - ~ говора теклен 'влажен,

клисав ,

недопечен

(за

хляб)' (РР 278). 72 Текленика - ниви Ю в Димова,

Крем . От *тек.леник, вж. Теклен дол. - 93 Текир - старо име на Сивино. От тур.

tekir

'тъмносив'

(за

цвят

на

скали ,

камеиак). - 94 Текньl!та - ливади в Барутин. - От тек н6 от тур. tekne 'корито, нощни' поради прилика с терена. - 94 Текьовско - ниви в м. Пашмайки И 2 Епен. - По РИ Текьов, Пр от тур. teke 'козеп, пръч' или тур. te~ke 'дерв11шки монастир, теке',

тепе, вж. Тюлю, Чил Терженете - северната част на Основа неясна. - 98

Терженецка махалб женете.

Тержюманско

ниви

Сивина.

Прил. от Сели Тер

1 Смил. -

По

Пр Тержю,нан от тур. tercйman 'прево

дач'.

Терзиево -

зиев, тур.

гора 3 до Сред. -

terzi

'шивач'.

По РИ Тер •

_~_бЗ

' Терзiцка·

маха.110 -

Вв . , Терзiщко

от

къщи, \,! З

56 - ниви· И 2 Ар. - 64 . Терзiщко блато ...:.. ливади, сега Учителски институт И до Смол.• 72 Терзiщкото - ливади И до ГВл. - 15, 64 Терзийов врис - извор З 1 Равн. - 72

Терльбвоно -

храсталак на стръмен склон

З 2,5 Кошн. - По РИ Терльдв. - 62 Тнболска махалА - част от Горно Райко-_ во По изч. РИ *Тибдлски с неясна ос нова. 56

Тиболската дерьб

ха;о, -

Тиб6лско

{

пресича Тиболска ма

72, 86 зеленчукови гр а дини

ска мах .

Тиrанюската

чешмьб в РаАк.

Тигdнег . 89 Тикале село към община

раАона на селото се

къщи, наричани

По

СлавеАно.

намира

плоски каменни плочи

Тибол

за

тикли ;

РИ В

кариера за

покриване

тук

на

Тикале <

Тикалйе ще да е събирателно от тикаля. Повече вж. под Тиклата.

Тикалската чешмьб

r ( '

в северна та част

на

Тикале. 89 Тикал ски дол - д Черна река, Тик. - 72, 86 Тнквилско - ливади в Билянци, Ар. По РИ Тиквилов. 64 Тикла - пасище във В511•1dн, Смил . Вж. Тиклата и Тикале. Вж . още: Бяла,

Бялата, Кадднчина, Равнд. -

Тиклата 1) ниви в Буката, Mor; 2) ниви до Гу д ; 3) градина в Момч ; 4) стръмна ск а ла С 0,2 Пие; 5) храсти и борова го ра С 2 Сел ; 6) голина над Сок ; 7) ка менист рид , има кариер а за ТflКЛИ СЗ

(

0,6

Тик; 8) кам е нист склон, гора в Ча.нжdс, Смил; 9) гора С Смол. Името е ши роко ра зпространен о

Родопите

като

;

н а риц. ти кла 'каменна пл о ча, с коят о п о к риват къщи или н а която пе кат хляб или

друго печиво '.

От

лат.

tegula

или пръстен а !!лоча за покрив',

l 1

'каменна срв .

Та

гуля и Тикла, Тиклата в Маданск о , Тикла - в Гюмюрджинско. - 41 Тикларннка стръмен каменист рът с бо р ова гора С 3 Смол. От *тикларник, както

свин-ар-нuк ;

тухл-ар-ник.

Тиневско - ниви краА Арда. По РИ нев от ЛИ Тиню. 61 Тинкнното нива в Раnк. Прнл . от Тtiнка. 65 Тинчовото ниви в Кремене. По Тинчев. 62 Тнраловото - ливади Ю 0,2 Б о ст. РИ Тиралдв. 62

Тиролско рдлски.

лива д и З 1 Уст. -

Па РИ

41 Ти

По

ливади в м. Ниви,

щата, СЗ 2 Уст . -

По ЛИ. - 56 1) гора И 0,8 ДФат; 2) ннва и гора СЗ 2 ПСер . - Имал о е параклис Св. Тодор. - 60 Тодоров чучур - 1) ливади в nл. Борj,на, Слав ; 2) извор с дървен чучур , в пл. Бо руна, Слав. 89 Тудорово -- млада борова гора, СЗ 1 ГВл . 62 Тодорското - пасище СИ 1 Уст. - 64 Тбжета - пасище и · гора З 2 Крем. - Ве

Тодоровден -

роятно, к а кт о допуска За имов

(За селв а не

175), произв . от изч. н а риц. сто~ 'коп а

снопи или се н о' (Геров)

началното С-. -

та < П,жета (в

изп ада н е

говора

застъпник

семе към стб. *Тжжil. > нбълr. Пжа, ко ето Вл. Георгиев (Бълг . етимология и оно мастика , 28) извежда от къснотракийско

*t(h)unzja- или *t(h)unza. Срв. Тожи к9 вият кdмек у

Христов, Маданско 3 11,

изведено от иэч. РИ Тджиков .

Тоз бурун

положено м е жду селата Арда и Смилян.

От тур. ·toz 'прах'+ burun : •рът'. Томова - ниви С до Смил. :_ По ЛИ То ма.

Томоската

колиба

м. Вриса, СЗ

ниви · и

. ...:

2,5, Уст. -

лив а ди

Топайца - ливади краА р . Арда, С до Mor. В говора топdвица 'тепавица ' , срв . Тотi вицата в Маданско и Тупdв1ща . в Ксан тийско.

Топал каба пасли

пасище С 7 Момч . -

куци

и кабd .

ощ е ,

от

Тук с,1

topal

тур.

' куц '

-- 94

Топалова - л ивади в Кошj,те, Mor. - П о РИ Топdлов , Пр от тур . topal 'куц'. - 62 Топалов пожар - гора И 3 . Вв. - 45 Топалска J) нива до Ар; 2) ниви С над Треб.

По Пр Tontiл.

- 64 1) ниви Ю до Крем ; 2) нива

Топилата -

д о извора 'Св. Иван', където топели коноп, ЮИ • Райк ; 3)

Надtiрци, Тур. -

няког а са пасище в

родопските

говори

топило 'вир, дето топят лен, кон оп и дрехи' (РР 281), срв . Топилото в М а данск о. Белослатинско и Пирдопск о .

Тополец - nуст епив о краn Треб, с бища. От топола · н то по11

ЛИ

старо име на М оrилица , раз

7""·

РИ

Ти

на

стб. ж е д); тогава името трябва да отне-

Топла усойна -

По

на

Ако приемем, че Тдже

ЛИ

Тодоранско - ниви до Раnк. Тодорdн; както Драгdн. -'- 63

ТЬдо\)овата нолйliа -

0,5 -ец.

Рк.

хълм на

припек ,

- 49

гора

33 гро нает.

- - 32

Торища 1) лив а ди в Киселчево , Mor; 2) виви и пасище СЗ 1 Треб. - От то рище, срв . в

Ма данск о

Торищата .

Торището ниви в Димо ва, Торманово ниви до Сив . ново , по Пр Торомdн

· от

- 52

Крем . 52 От Торомd~ тур.

toroman

'дебе.лак, н е възпитан и пр о ст'. срв. мtiн о в~ у Хр,

Мад

31 2.

ко nто

Тор

и з вежда

Тричново -

неправ и лн о имет о от изч . ЛИ Тор.лtdн . - 62

Тбрнево - градини, сега застроено , n Смол . Прил . от тдрк -'трън', срв. Тараньдт • . Тарн д , Тарндт. - 1, 3, 42 Тбрнето

J) ливад и И 0,2 Лев; 2) г ор а и ниви , И 1 Пие; 3) И до См ол , сега га раж. - Вж. горното. - Събир. от тдрн < трън. -- 42 Тбтнiовица - бо рова гора С 2 Лев .' - _ от -

*тдтнюв аца 'гръм о тевица ' от диал. тдт·

нева '1ътен, бучене ' (РР 281). - 32 ТОШJ{ОВ чучур - извор, нивн и г о ра

З 1

М о мч. - По ЛИ Тошко. - 89 Трамбабоска махалб - част от Горн о Раn ков о . - П о РИ Трdмбабов. - 56

Трамповото -

ниви СЗ 6 Mor. -· По РИ

Тра.лтов , Пр Тра,нпата , от тур.

'размяна' .

trampa

Трандювица - ниви и ливади по левия бряг на р . Черна ме жду У стово и Райково ,

сега почти застроен о. - П о РИ Тр1iндев , от ЛИ Трtiндю, съкр. от Трендафliл. -64 Трандюска махалб западна част в а Уст , от където започва м. Трdндювица .

трап, вж. Горнияк, в ж . Мустафов Трапа - 1) ливади на стръмен скл о н

СИ

ГВл ;_ 2) ниви в Mdpuнo, Смил; · 3) ниви до Mor ; 4) пасище, храстал а к СЗ 0,2 Сел.

18, 33 Трапат - 1) пасище на стръмен склон С 0,2 Рк ; 2) лива д и до Билянци, Ар . - 33 Трап ето - 1) ниви и ливади С 0,3 Кошн ; 2) стръмен склон, гора в поречието на С'ьрне нска рJка, Сив ; 3) ниви на стър молак, С до Смол . Събир. от трап. -33 Траnб - 1) ливади в Гуд ; 2) нива в Рдвино, Тър; 3) ливади СИ 0,2 Тър; 4) стърмо л а к С до См ол , сега за строено ; 5) стръ мен склон до Слав. - 33 Траnбн - пустел~во в Бориково, Mor . - · От трап с член -it. ~ 33 Трапбт - 1) ниви до Ар; 2) ливади на стръ· мен рът в Димово. Крем; 3) ниви в ОПаз, Тър; 4) нива в Ра!!к; 5) нива-есе ниuа, 3 до Тур ; 6) стръмен скалист рът , залесен с бор. С 0,2 Уст. - ]8, 33 Требище - мах. към Търънска община, раз

кое.

Труханово

ниви в Смил. -

62 -

П о ЛИ Tpilч-

· гора и ниви

0,5

Тър.

П о СИ Турхdков. от ко е т о с премет Тру

хdнов . 62 Тузлата -:- 1) боропа гора СЗ 1 до Кдрва

ва стена , ГВл; 2) пасище Ю 0 ,2 К о шн : на айнее местd са кар,111iли двц е ; 3) ли е кърмила за . 4) ливада и гора, кър- . мила за овце , СЗ 10 Смол; 5) ливади в нл . Буруна , Слав ; 6) ниск о ст еблена г о ра , ска листо, до Кдрвава стJна, СИ 1

ва ди на рав1111шка. имало

овuе, СЗ

Лев;

Уст, к ъдето се с добива.qа ня ко г а каменн а сол.

мят

овце,

От тузла ' място , къде то се кър солило .

солище,

като се оста

вят буци каменна с ол да ближат ' , тур . t11zla 'со.н1ще·. срв. Т_vзла та в М а дан ско ~ - 53 Тумбалова ко,1иба ниви II т1вади В

м . Чепелжliк ,

ЮЗ 4 . Ра!!к. - П о РИ 54 Тумбин дол - в източната част 11а м . Тум бата, С 2 Уст. - 72 Тумбата - ]) ниви и ливад и на тумбесто мяст о, И ДО Сред ; 2) обширен ХЪЛМ със Ту.л1611лов .

стръмни склонове, букова гора , ннви и ливади . С 2 У ст ; 3) ниви и ливади на

могила , И 0.4 Чокм. -

Тумбиците

мах.

•-

Черешките,

о т ту.л16а.

естествени мо 1· и.qки ,

M or. -

ниви .

Умал.

до

мн .' ч .

33 . пасище З 3 Ар . -

Тунюв пожар По ЛИ Туню. - 45 т·унювото - камецак , пасище И 0,2 Лев. По РИ Тj,нев. - 62 Тупаницата - 1) ливади до Кj,тела, С 10 Вв; 2) ниви в Смил ; 3) стара тепавица с ниви и ливади край нея, З 1 Уст. - В

говора тупdвица 'тепавица', вж. и То пdйца . - 55 Туnилата 1) храсти и ливади, малък вир, И О,'2 Пие; 2) каменак, извор с вирче ЮИ 0,5 Лев. - Вж. Топилата . - 49 Тупилото - долчинка с вир, ' в която са то пили коноп. Ю 1 в Доrаново, Мом. ~ 49 Тупоското - ниви в Долно Райково. - По РИ Тj,пов от Пр Тупата . - 64 Турлакова - ниви И 0,8 Тър . - По Пр Турлdк . 62 Турково - лива ди СЗ 3 Ар. - По РИ Тj,р положена на слънчев стръмен рът СЗ Тъ ков . 62 · рън. - От требище 'изкоренена гора · Турлата - 1) дол , пр Градинска рJка• . и изтребена за нива'. - 6. 45 Mor; 2) пасище и гора З 10 Mor; 3)па Трендафилов гроб - ЮИ 0,7 Слав. - 58 сище , ливади до м . Турлука , С 1 Смол. Трионското - ливади и ниви З О. 1 Тур . · В говора тj,рла от тур . диал. torluk По Пр Трион. - 64 'мяст о , където са жегли дървени въгли Трите вриса - н и ви и ливади Ю 3 Сив. ща ' , вж. Турлука, срв. Турлук II Мадан29. 72. 84 ско . 55 . Трифонско - ливади И 2 Ар. - ПQ ЛИ турлука, вж. Под. -:- 55 Триrfюн, - _ 64

165

!64

Турската купя

турска

погранична

на старата Роженска граница (до

кула

1912)

Тюкiортски дол

селил се в Шапшй , Гюмюрджннско.

I l

Турската махало

част от ПСер,

Тiолюска махало ,11аново.

- 94

Турянски дол 72, 86

Арда, Тур.

Тюрлiоцки,

различен'. Тютюнарово

Ар.

рън - село на левия бряг на р. Черна . на шосето Устово-Средноrорци, общин ски център на 13 махали. Името се свързва с трън (вж. историческите бе лежки за селото), но под влияние на турското

произношение

пълногласие

се е получил

което се пише така

жебни книжа. Вж. и Трандт. - 42 Тътненски дол

и чрез

родопско

облик Tr,pr,н,

по традиция в слу.

Тараньдт, Транд,

л. Косински дол, д. Черна.

Лев, у населението Т6тненски дол. Нарича се още Тдтнювица (вж.). - 72,

'86

l t

Тъфалйi!ско - ниви С 1 Вв. - Uo РИ Тr, фалиев, Пр от тур. tt/tllt 'детски'. - 64 Тьовна могила - ниви до Черешовска река,

В говора тьдвна 'тъмна'. - 33 Тьонката тарло - слабо плодородни ниви СИ 3 Слав.-В rоворатьднка 'тънка'. -46 Тюкiортя - нивп и ливади С 5 Kpet,1, . ~

Mor. -

CpQ,

тур , /l(lkЦrt .'сяр~•. ~

114

срв.

тур.

'всякакъв,

tarla

Сок.

усада 'стръмн о място .

свлича' (РР

Пирдопск о.

У сойка -

0,4

Кошн.

Ар. -

30,

1 Тур. -

данско и Упар (Хупар) в Ксанти!!ско. В РР 287. под упор се дават следните значе

много стръмен каменак З до Сред. -

j3ж, 9ще

;

(;а,11цх1цов{1{11а урва.

ще

означава

Уседището. -

·.

нива до' Алиrовска , Ар; 2) ; 3)

4) ливади

букова гора

край

Речани,

сище и нива в усое З до Ореш; 10) стръ• мен склон с храста.~ак И 0,2 Пие; 11) ниви и ливади З 0,2 Равн ; 12) ниви и гора ЮЗ 2 Рк; 13) ниви, гора, Ю 1 Смол; Н) нива р.о Стр; i5) усое с 11111111, ЮИ,

ния: 'срещуположно , отсрещно, противо

у-сед II

Вж. Осдйка и Осдйката. - 33 У сойката - 1) roi::a до Гудевица, Ар ; 2) ли вади във Вълчан , Смил ; 3) стръмно усое с гора Ю 0,5 ГВл ; 4) каменист склон с долчина СИ до Градб, Тик ; 5) борова гора Ю 0,5 Лев ; 6) пасище до Марино, Смил ; 7) гора СИ 2 Mor ; . 8) северен склон, букова гора ЮИ О, 1 Мом ;· 9) па•

30, 42

положно; направо.~пряко·.

С 0,8 Раж;

Упорат - ливади срещу Смил. - От упор 'стръмнина', срв. Упъра, Упарън в Ма

Урва -

както

усое с ниви СЗ 1 Кок

42 С

до

се. 11ропадам', срв. Усада

ниви и ливади до Кайковска

пасище, пустеливо Ю

ниви

Мин. страд. при•1. от усядам 'свличам

54 У папрати

стръмен склон с

се е ерозирала (усйпала се е). -· Събир. от ус11п. - 33 · Усичi\е - ливади до Билянци, Ар; - Съ• бир. от осйка. -· 18, 42 ~'сбднатото - 1) нива до F,уката, Смил; 2) пасище на стръм ен склон , до Кут. --

Узунски сокак уличка над Узунските къщи в Горно Райкова. - 57 Узунското ниви във Въ4чilн, Смил. 63 У каменен стръмен каменак, храсти З 2,5 Кошн. От кdмень 'камък' с член ·Н. 30

'място. където почвата се си11е , сипей', срв. Усипът в Маданско. - 33 Усипето - 1) ниви край Билянци, Ар ; 2) 11иви до Баруtин, Ар; 3) гора СИ 1 Момч, старо пожарище, . чиято почва

- 1) ливади в Гудевица , Ар; 2) ниви, З 0,1 Раж. - 62 Узfнска махалб - част: от Виево. - 56 Узунската чеwмь3 - до Узунския сокак, Горно Райкова. 89

мах, С Тур. 30, У мандрата ливади

rазувано

ниви в равно поречие И 1

срв. Уседището, Усдд

У сипа - - 1) ниви в Кi1селчево, Mor ; 2) ниви С 2 Смол . - От изч. нариu. _vсип. -аб·

Узуновото

У крушите

се

Бблшен, СИ 2 Момч; ниви в мах. Кйселчево, Мог. - · От

·осйка.

Узун барчина пасище на продълговато бърдо З 0,5 Тур. От тур. 11zun 'дъл га'. 94

често

33 Устово -

Барутни, Ар . - 33 Усиката -- 1) гора в м.

У rлав3та - ниви и пасище И 0,5 Тур. В говора глав6 'глава' по прилика. - 30

Лещ. По РИ Узунов. 33, 62 Узунова колиба - борова гора С 2 Смол .

Уседището -

което

Усойното - ниви С 8 Уст. -- 25 Усойето •- ливади II гора ЮИ I ПСер. От осд11 'усо11ка' . - 20, 33 Усоя - 1) пасище до ОПаз, Тър ; 2) гора ЮЗ 3 Равн; 3) ливади ЮЗ 0,5 Уст. -

Маданско, У сада в Ксантийско, Усада в .

Угарницата -:- пасище и ниви до Сив. -

Узунова л3ка

287).

И 0.5 Рк.

Усойна планннб - · гора до Сок. - 33

натото, още Усадан 11 · Уседището в

борова гора, много стръмно С 1 - С ч.~ен от увес . - 33

От j,гарница 'неорана, незасята нива· .

0,8 Тик; 16) ливади в Надарци, Крем; 17) гора и храсти, ЮИ 1 Тър; 18) гора И 1 Треб. - 1:\ж . Осдйката. - 33 Усойна поляна - ливади Ю 1 Крем . -- 50 Усойна ливада - ово щна градина и ливади

Уровата - стръмнина с ливади Ю до Момч. Тук урова< от стб. °'ff'ЬK• от °'ff'Ь' с о> о , както лдl(ова. - 33 Уровското - ливади И до Смол. - Прил. от урова ' урва '. - 33. 6-l Уручево - 1) ниви до Смил; 2) пасище С 2 Рк. - По РИ Уручев Юручев Юруков. - 62 Уручевци - ниви ЮИ 0,9 Подв. - 69 Усада - ниви ЮИ, 2 Mor. - В говора

пасище до Алиrовска мах., По РИ Тютюнар-ов. 62

Увесат -

72, 86 Турянска р~ка, Тур. -

Търън, у населението Тарон, по-рядко Та

горната част на с. Чдк

Увеса - гора на много стръмен рът, ЮИ 0,2 Рк. - От увес 'отвесна стръмнина', срв. Увес в Ксанти!!ско и в Маданско. 33

търла, вж. Райчова, Стоянова, Тьднка, Рdв· ната, Чифликска, Ялова, тарл6, Тар лдта

По РИ Тюлев.

От тур. talй 'изгрев на слънце' и tepe 'могила, хълм, връх', 94 Тюрлiоцкото - .11ивади до Смил. ~ По РИ

Тутманско ниви и яивади Ю 1 Сыол. По РИ Тутмdнски, срв. в говора тут маник 'несръчен, непохватен', другаде 'вид пита със сирене'. 63 Тъжене (-успоредно с Тожене) - ливади и ниви, С 2 Смол. - Вж. Тджета. 97

1) пасище на стръмен ск.~он СИ до Гуд; 2) стръмен каменист рът С д о . Крем ; 3) място около водопада в Смол ; 4) ниви на стръмен терен до Чамжас, Смил. - 33

Тюпiо тепьб - · борова гора СЗ 5 Момч. -

населе-

глава}, като между другото сочи Турек при Роrозен, Орях., Турица в Рила, Ту роковци в Трънско и др.

Урвата -

·д ·

- 72 гробница (мавзолей) на Саръ баба, СЗ 5 Вв. - Вж. Cap'r, бобd. 94

rapra,

Тюлбьота -

на с българи мохамедани. 56 Турското - ropa И 1 ПСер. - 63 Турханово ливади Ю 0,5 Тър. - Вж. Трухdново . - 62 Турчиново 1) горната част на с. Ряка , Тър ; 2) ниви на стръмен склон З 0,4 Тър. 62 Турчннско - нива Ю до Смол. По РИ Турчински. 64 Турян село към Смолянска община. От изч. нариц. тур 'див бик' -~н. Вж. Дуриданов, Спав. сб. 1958, 214, с което Заимов (Заселване 177) не е съгласен и извежда от МИ *Тур, *Туря (бара,

Турянска р@ка

л дол Учме

Черна, Смол.

м. Св. Георги. С 6 Момч. - 59 Турска чука - борова ropa С 2 Момч . - 33 Турска waпwiщa - борова гора, СЗ Смол. Била е собственост на турчшi-юрук, пре

сега квартал на Смолян. старо име

Четак. Името се свързеа с МИ Устдво 'майсторовото, на майстора', от тур. usta

'майстор', от което чрез отмет на ударе· н11е1'0 се с 110.~учило Устово . В друг ва риант 11мето пък се обяснява с началн о Устиево, тъА като централната част на градчето е разположена в устието, което

се образува от сливането на р. Черна с р. Бяла. [Срв. МИ Устдво прн Девин .

Ycnuimuцa в Севлиевско . рус. река Устовка в 0611. Калуrа . nроизв. от уста .

не от устие, от което Ст. Млад~нов . Сп БАН XLIII , 1930, 109. обясни Устово:

стб. °'ftтнi.]. Сега чрез новопостроени 11ромишлени и други сгради градчето е почти съединено с Ра11ково и Смолнн. 62

Устовското - ropa и лнвади nри Устово. 64 Ухловица - · махаличка към Могил11ца. От ухловица 'нощна птица от рода на бухалите, сова'. -. 32. 43

Ухловиче - гора И до . Момч. - -Умал. от ухловица. - Срв. Ухло в11че в Маданско. Уловица ·в Белослат11нско . - 43 Училищната . чешмьб - в изт. част на Тик . - Ново име. - 89 Учме гарга - дол, д Черна. Смол. - Ве· роятно от тур. щ:таk 'хвърча , летя'. 94

Ушвица - пасище до Тур. - По РИ Ушев+

-ш;а, срв. Ушовица. ~ 32 Ушева - нивн С до Смил. - 62 Ушевото - нива до Дунева. - 62 Уwине - стръмна скала с проход от двете страни, СЗ 1,5 Кошн. - Мн. ч. от ухо с член -н, no 11рилика, срв. У1иuне в Ма. данско. - 35 Ушите - 1) ниви в Дймово. Крем; 2) СЗ

•

част на Уст; 3) ю1в11 и ливади СЗ 0,5 Уст. -

По nр11л11ка с терена. -

Ушовица - букова гора Ю

2,5

Мом. - По

РИ Ушоs, срв. Ушоица. - 32

167

J 66

с!.

•

1'.

Ушовото - 1) ниви СИ до Дун; 2) ниви, З 1 Ореш. 62 Ущйна нива З 2 Ар. - Иыето се свързва с. вощина, понеже ыястото е добра паша за пчели. 16, 55 У явора ливади до Киселчево, Mor. -

30, 42

Фазлъка

ливади

Фатминото

Кут.

градини

парцелирано.

до

всред

Момч,

сега

Прил. от ЛИ Фdm.ica .

Фатово (Горно и Долно)

село

към Смо

лянска община, състои . се от две махали , едната над, а другата под шосето Смо лян-Рудоэем. От изч. ЛИ Фатд от

{

rл. фdтам [срв. с. Хс,щпн 1300 в Скоп ско, чеш. ЛИ Chvatim, рус. хват 'си лен, смел човек']. Според стари хора се лото

получило

името

си

след

опожа

ряването на старото село в м. Гармd дето, когато селяните зафdтили да гра

дьдт ндво село, срв. Фdтище в Мада н ско.

Ф~тоското -

1 t

Неясно.

Ниви и Фатово.

борова ropa ЮЗ

ropa на - 64

устовски

3 Уст. -

жители

Iipи

Фендювото - градина до ГВл. По РИ Фендев Ефендев, Пр от тур. efendi 'господин·. 62 Ференското - ливади С 1,5 Кошн. По РИ Ференци, срв . Ференско и Ференскуту в Маданско. 63 Ферферово - ropa и нива Ю 0,5 Тър. По РИ Ферферов, Пр от тур. /ег 'раз кош, блясък, величие', с удвояване фер фер. 62

· Фиковото -

градини С • Средбк, Смол. По ЛИ Фико от Филип. 62 Фйлево нива на Паликареви в Раl!к. От ЛИ Филю Филип. - 62 Филж~нско - овощна градина Ю 1 Ар. По РИ Филженски, Пр от тур. filcan 'чашка за кафе'. 63 ФимиАнското ливади Ю 0,5 ~'ст. По РИ Фимilин. 66 Финтеровски дол д Арда, Габр . По РИ Финтеров. 72, 87 1 Финтеровото - борова ropa С 0,4 Габр. По изч. РИ от РаАк. 62

ФоАнакат 1) ниви до Липец, Смил; 2) пасище, СИ 1 Уст. - В говора фдtlна от хвдtlна. 13, 42 Фоl!ната 1) пасище до Кок ; 2) нива Ю 3 Mor ; 3) ливади до Бориково, Mor ; 4) ниви И до Вв; 5) ниви Ю 0,2 ГВл; 6) хвойнов храсталак, ниви И 1,5 Ореш; 7) пасище и ниви З 1 Равн ; 8) ливади в Речани, Ар ; 9) хвоАнов храстал~к край

Рк \' · .

"1б8

i 10)

~фоf!нliк·,

· n~cllщe С

<;мо11 j

пасище , храсти до Ю до Смил. 13, 42

Слав;

11)

Фойиов сред3к -

12)

пасише С 2 Момч. -

говора фдйнов 'хвоl!нов'. 13; 42 Фойнова барчина ropa и хвоАнов сталак до Сред.

хра

крои по

западноевроnеАски • (Младенов, РЧДБЕ 448). 64 Френското -- 1) нива С до Дун ; 2) нива при Дун, РаАк. Тук Френското< Френкьоското, по РИ Фрёнкев; срв. горното. 64 Фручката хълм със слабо нагънат терен, пасище и ниви , СИ 2 Треб. В говора фручка 'бръчка', прич. сфручено 'на бръчкано (за земна форма), нагьнато' (РР 275); бdбицаса са е сфручила катд печена 11.балка, срв. Фручково (Христов, Маданско 319) и в Ксантиl!ско, обяснено от автора не с изч. нариц. фручка 'бръч ка', сфручквам 'набръчквам' (Кири.1, Южни Родопи 70), а от Ручково Юруш ко, което е неприемливо. 33

Хажианrелови ливади ливади, ЮИ 1 Чокм. По РИ. - 50 Хажиахметьоското ниви до Речани. Ар. По РИ Хажиахметьов. 64 Хажнвановото ниви ЮИ 3 Уст. По РИ Хаживdнов Хаджииванов. - 62 Хаживански свать пасище с водоnоl! 1 С Бост. Свать е съкр. от сувать, вж. Сувdтя. - 90 Хажидимово ливада Ю 2 Тур. По РИ. 62 ХажиАска колиба -- ниви и ливади в м.

Поляне, С

Раl!к.

По

Пр

лдлица, срв. горното, също Халбловци в Маданско и Халдлово в КсантиАско. - 33 Хамбара - ниви и ливади С 3 Сыо11. - 49

Хана - 1) нива И 0,8 Подв; 2) борова гора З 3 ,5 Тър . - Вж. още Над хана. - ~7 Ханан - ливади и ropa СИ 2 Jleв . - От хан с член -н. - 57 Ханат - 1) ниви до Чамжас, Сми.~ ; 2) ниви и гора, Ю 0,1 Бост. - 57 Хандакuвица - стры1ен каменак с ropa 3 0,5 Кошн. - Горе на върха има• дупка (трап), дълбока 500-600 м. В говора

Ха(д)

Хажийско - ниви СИ Хажиколюска колиба

1 Подв. - 64 - С 2 Уст. - 56 Хажилазарова колиба - ниви в м. Старен, Ю 1,5 Раl!к. 64 Хажимустафово ниви Ю 2 Тър. По РИ.

краl! дол

хандdк 'дълбок трап. ров', срв. Хандd-

Речица,

кът в Маданско. -

семеl!ства),

част

от Горно

Раl!ково .

От хандdк с вторично ударение и с

зеленчукова градина И 0,5 Уст. - По РИ Хажипьдтков, от хаджи Пьдтко. - 14, 64 Хажицка махалб - южната част на Сив. 56 Хажицко - нивн З до Тр~б, Qт . начмпq

Хажипь6ткоското

Xti)~u(J,кo,

Хаидъка - д Арда, Мог. - 33 Хандъкан --· нива и ropa ЮЗ 1 Кошн.

Хажиосманска махат} нарича се още Курюска махалб (с няколко бълг.-мох.

Хамбмското -

ropa в м. А11чекско

33, 64

ливада в Раl!к. -

Халсдмов, Хамъ.11ов по

По РИ

Пр, вероятно от

тур. hamam 'баня·. - 2, 63 Хажичонюска колиба -' ниви и ливади в Халачево - :храсталак и пасище Ю 1,5 м. Ширинбта , Ю 0 ,5 Уст. - По РИ ХаМом. - По Пр Xaлd•t от тур. hallщ: жи•tдне•. - 56 · ' дръндар' . - 62 Хазариново - нива на Сиракбашови от Халважицко - пасище до Остри Пазлак, Стр. - По изч. РИ Хазаринов. - 62 Тър. - По Пр Халва(д)жilя от халва. Хайдаров врис - извор, ropa, ЮИ 2 15, 64 Сел. - По ЛИ Хайдdр. - 72 Халилково - ниви до Mor. По умал. Хайдарово - ниви до ОГ!аз, Тър. - 62 ЛИ Халилко от Халил. - 62 ХаАдимското - ниви и пасище С 4 Уст. -- Хамзово - ливади Ю 1 Смол. :...- По РИ По Пр Хажи Димо. - 64 Ха.11здв. - 62 Хайдиново ~ ниви И '2 Тър . - Вероятно Харам11ицко ниви и ливади по дължи от Хаtlредuново по JlИ Хайредин. - 62 ната на м. Друма, С 1 Момч : на atlнвd Хайдушката вода - извор. 11ива11и СЗ 9 .мJсто хараюiите са бастисвали ·турц С.nав, в пл. Буруна. - 72 кана хазн6. Прил. от харамлия от Хайдушките колиби - ливад11 в n.~. · Бутур .-араб. harami 'крадец, разбоl!ннк ; руна . СЗ 9 С11ав. - 56 . хайдутин'. - 15, 64 Хайката - пустеливо до Кошуте. - От Хардалоско - ливади Ю 3 Сив. - По РИ хайка 'потеря'. - 43 Хардалдв. - 64 Хаирниците - ниви с череши до Сред. Харема - оградена нива в Ореш. - В го В rовора хаирница 'овощно дърво, за вора харем 'двор около къща , заграден садено по пътищата .[от бла1·одетел, от с високи стени' от тур. harem 'женско което всеки може свободно да яде за отделение в турска къща'. - 46 боr да прости на този, който ro е по садил' (РР 293), срв. Хаирницата в Ма- Харитюска махалб - западна част на ПСер. - По РИ Харитев. - 56 данско. - 32 Халилова падина - дол, д. Киселчевска · Харитькехайово блато -· в пл. Буруна, Слав. - От Xapilm кехая, срв. тук Керека, Mor . - По JlИ Халил. - 33 · Халилоската колиба - ниви в м. Б~лия хайдвско. - 72 камень. С 6 Раl!к. -- По РИ Халилов. Харлаrбн - ливади, има естес1вени могилки, 3 0,3 Кошн. - Неясно. - Вж. Хбрло 56 Халолско - градини в Смол, вече застрогат, Хбрлакът у Хр. Мад 325, с не ено. - По РИ Халдлов . - 63 убедително тълкуване. - 98 Халолца - ливади lQЗ 3 Ар. - От Ха

Френкьоско ливади в Момч. По РИ както горното, от тур. /гепk 'европеец', срв. прост. френк-терзия 'шивач, коl!то

жия.

до Сив . -

на феодала-кърджалия Хаджи агd от Смилян , СИ 3 Момч. - 63 .

13, 33, 42

Френкьоски камень ниви С над Дун. По РИ Френкев от съседното Раl!ково.

ХаАтовски балкан -

Хажiщкото - обширна планина с rори . па сища, ливади и ниви , бивша собственост

ливади

члеи -н.

Хаикоска махалб - част от Вв. - От Ха сdнковска. -

56 Ханско - градини до автогарата в Смол. Пр1111. от хан. - 57

Хайтовото -

ливаnи до Гуд. -

По РИ

.Xdtlmoв от Пр Хайтата от хайта ' скит-

1111к, б~;:,д~Лll!\1'' (РР 293), 'кърджа!\Иfl'.-62

1 1

харман , вж. Висдкия, Гдрни, Ддбкин, Долдн Хармана - 1) ниви в Билян u и , Ар; 2) ниви

И 2 ГВл; 3) ниви в Дуи ; 4) ливади до

Крем; 5) л11вади в Марино, Смил ; 6) нива в Mor ; 7) ливади И 0,8 Подв ; 8) ливади И до Ореш; 9) юша краl! Сив; 10) па сище до Стр ; 11) 11асище Ю 1 Jlcщ. 49

Харманен - 11 ивад11 до Черешките, Mor. -От хар.~1dн с член -н. - 49 ХарманлЬка - 1) ниви С 3 Смол; 2) 11иви Ю до Тур. -

Хасаннца - ливца в м. Радово, С 6 Дун. От ЛИ Хасdн + -ица . - 32 Хасанково - старо име на мах. Борйково ,

Mor. община. - По ЛИ Хасdнко, умал. от Хасdн. - 62 Хасанковска река - л Арда , Ar;,. - 72, 86 • Хасановски врис 72 , 85

Хасан·ско Хасвица -

извор З до Елс11.

11ив11 С 2 РаАк. - 63

село към См олянск.1 0611111на,

чиито жи1ели през последните 10-15 rодини с;а намалели с nовече от 50%

169

( 44 къщи, 65 жит.) поради преселване в Смолян, Мадан, Рудозем и другаде. Името се свързва с основате.~я на се• -~ото Хасю, дошел от Горно Влахооо, следователно от Хасювица, прил. от ЛИ топон. нает.

-ица.

Хасювска поляна поляна, нивн, С 3 Уст, при Хасвица. 50 Хатин гроб - пасище ЮЗ 2 Mor. Похитена орачка се отбранявала с нож и похитите

лят я

убил.

Прил. от ЛИ Хата.-58

Хатiшска мaxaJI(\ -

средна част на Mor. -

По ЛИ Xamim. - 56 Хатiшско - нива СЗ Смил.

Хашilмовото -

Фдйната.

Хл~ва -

- 42 ливади до мах. Ре•1ан11, Ар. -

I l

халят в Маданско.

член -н. 51 Хл~ват - ниви до Mor. - 51 хл~вище, вж. Старо хл~вове, вж. Вдлчови. - 6 Хл~вовете - !) ливади и пасище в м. Ино rлово, Слав; 2) ливади С 2 Смол. - 6, 51 Хожови кошари - ниви и пасище И 2 Сел. - 51 Хожово ббрце - полегато бърдо, ливади Ю 0,3 Тър. - 33 Хожовото - 1) ниви, борова гора Ю 0,3 ДВл; 2) ниви до Дун, И 1 РаАк; 3) ни ви до Стр; 4) пасище ЮИ 1 Уст. - 62 Холвина - ниви и ливади И 2 Ар. - Ср11. Холiован (Заимов, Заселване 179), вж • Хулвина. Неясно. - 5, 98 Холевiiна - ливади И 3 Mor. - Неясно. 5, 98 Хблзата - ropa З 4 до мах. Сърнино, Сив. - 97 Хопкоското --ниви З 0,9 ПСер. - По РИ Хдпков. -· 64 Хорiiщето - градини в Сок, близо до сел ското хорище. 61 Хорското - поляна до Кошн. - Прил. от

хорд

; може да се свърже и с хорско

'чуждо'.

Хралопатия врис -

извор и ropa С 4 Сив. - .

Прил. от хралупа.

Хралупа 2) нива Храполово По иэч.

- 72, 85 • 1) нива и пивада до Ровино II ropa, ЮЗ 3 Раян. 33 -- · ливаDи и пасище Ю I Р аАк. РИ "Храполов, Пр Храпол. - 62

храсте, вж. Будюски

170

хухдрено (навдигнато) върху cюiz около колй6ата (вж. В. Избр. произв., 227); срв. Храхор

Вж.

От

нахухд.

рено 'навдигнато' : сJното нарьдсва

ниви· до Чамжас, Смил. -

ниви срещу

с кухини и каменак', срв. прил.

нзч. нариц. хлJв 'обор', което в някои се· лища се среща в облик лJв 'обор, кошара за овце', вж. ЛJван, ЛJвище, ЛJвища, ЛJва, ЛJвщ. - 51 Хл~ван - гора ЮЗ 2 Ар . - От хлев с

Ар. - Събир. о 42 Храстюво - 1) гора, храсталак З 0,5 Треб 2) борова гора и ниви С 7 Уст. •- Прил. от храст. 42 Храстюви nбрсте - борова ropa С 7 Уст. В говора пдрст 'пръст', тук no прили ка ивици с храсти. 3, 42 Храстюска дерьб - в м._: Храстюво, С 1 Бост. 72, 86 Храхоран - гора и стръмен рът до Речани. Ар . - В говора храхор ' нездраво място, храст.

ниви и ливади край Кок. -

По ЛИ Хащuм. хвоliиа, вж. Горялата

Хвойната -

Храстето -

Христовата ливада во, Слав. Хронюската

южно от

По ЛИ. колиба -

м. Ширинбта, Уст. Хубина

на

са.11ия Дечов, и Ра

м.

Иноrло

50 ливада

0,5

в-

По РИ Хрднев. -56

кбща -- ниви И

Мом. -

1,5

По

ЛИ Хуба . 56 Хубча борова ropa, извор, който двнжи малка ВЕЦ между Бост. и Сок; има ле генда, че водите му ицат от Смолянските езера. Би моrло По ЛИ Хубчо<Ху-

. ~.-

бен.

Хубчоска махалб мово. •10. -

-· -По РИ 56 - ливади -- 98

част от Полк . Сераф и· Хубчев

от

умал .

Хуб·

Хулвilна И 2 Ар. Срв. Хол вина. хума : Бялата Хумата 1) ниви и пасище З 4 ПСер · 2) ливади в Сив. - 41 Хуменика · ннва ЮЗ 3 Ар. От *хумаl еник 'яма , от която копаят хума'. 4, Хунrя проход между Устава и Соколовци където през 1878 r. е бил убит от Кър джалийски помаци Щоно х. Чанев от Устово и един опълч·енец (Мавродиев,

Портрет 177-178). Неясно. Хусевото ливади и храсти до Тур. ЛИ Хусьо, умал. от Хюсеин. 62

Хусковото ниви до Тър. Хуско от Хюсеин. 62

98 По

Също по ЛИ

Хусовското ниви о Сив. 64 Хусьова падина лиоади в лочка И 1 Мом. 33 Хутово ливади С I Смил. По РИ Ху тев. 33 Циганите

ливади

Смил. 70 Цинrарова ливада РИ Цинzаров. -

циrовото zо,

срв.

ниви И

Цйzовци

262). ....,. 62

до

циганската мах.

С 8

Уст.

50 0,5 Стр. у

Заимов

По

в·

из•1.

От ЛИ Цй (З-1селване

Чавдарова - борова гора, пасище С 2 Рк. По РИ. 62 Чавдарско нива З 0,5 ГВл. По ЛИ Чавдар. 63 Чакалов rроб ливади и ropa З 12 Смол. 58 . Чакалова - ниви и ливади ЮЗ Вв. - 62 Чакаловото 1) ливади до Слав; 2) маха ла от 7 къщи Ю 3 Вв ; 3) ливади до Кй селчево, Mor; 4) ливади С 0 ,4 Кошн. - 62 Чакалско

ливади до Попрелка, Крем.-63

в м. Варадил, Райк. По РИ Чатал баш.ев, Пр от тур . • atal 'вила ; раздвоен' 11 Ьа$ 'глава'. - 56 Чаушева нива Ю 2 Ар . По _РИ Ча_v ш.ев, Пр от :тур. ca·Ut1$ 'подофицер, старшина'.

Чекека гора tв поречието на Сърне нека река, Ю 5 Сив. Неясно. 98 Чекичето старо име на мах. Люлка. Тур. cekit: 'чук'. - 94 Чекмаце нива, част от квартал в Арда. По Пр Чек.мак, вероятно от стар местен

Чакмак махлеси -- старо име на с. Креме не. - Тур. .akmak 'кремък', срв. Сепет махлеси. 94 Чакбров чучур ниви и ливади до Слав. -

падеж *в Чекмацех, тур. t:akmak 'кремен', срв. Заимов, Заселване 46. Вж. тук Върхузунце. 21, 69 · . Чекурат - нива, С 8 Mor. - В говора •tu·

РИ Чакдров<Чак'ьров, Пр от тур . • ak1r

кур 'вдлъбната земна форма , отвор е на по не ·от една страна' (РР 301), от тур. cu-

'сиво-синкав (за очи)'.

Чакбровата бичкия -

Момч.

Чакбровото Чакбрското -

-·· 89

гора в м. Клабуч, З

55 пасище Ю

2 Уст. - 2, 62 ниви З U,2 Гуд. - 63 Чакърска махалб - югозап. част на Полк, Серафимова. 56 Чалбковица - ливади до Сок. - По РИ Чалдков от Чалъков, Пр от тур. caltk 'изкри_вен, вятърничав'. 32 Чам бурун гориста рътлина до Кут. -

От !УР·

Чамжас

.ат Ьиrип 'боров

рът' . -

махала към Смолянска община.

Кы1 тур .

• ат

'ела' и топон. нает.

94 -

-cag1z,

срв. Чамджа, Че.Аtdжас у Заимов, Пир доnско 279. 42 Чанrалово - ниви и ropa Ю I Смол. По РИ Чанzdлов. 62

Чанrбрски пожар - гора и ливади С 1,5 01 Иноrлово, Слав . - Прил. от Пр *Чан z6р, от Чанzър, срв. Чанzър дере, старо име на

с.

Чепинuи,

Маданско,

от

тур.

.aпg1r 'шум, грохот'. - 45 '-!апкъновата колиба - ливади

в м. Мо~1човиuа С 4 РаР.к. - По РИ Чапк'ьнов , Пр от тур. (:apkm 'уличник, скитник'. - 56

Чапкъновото

СИ Габр.

- терасовидно, -62

смесена

чарка, вж. При Чаркат ropa до Кi1селчево , .ark 'механизъм, движен с оттук 'тепавица

;

гора,

Тур. водна сила',

Mor. -

дъскорезница'

Чаркището -- пустеливо до Змиево. - От чаркище 'място, където е имало чарк'. - 55

Чарпоковска махалб --

част от

Момчилов

ци. По РИ Чарпдков. 56 Чарnоковата колиба ниви в м. Хажiщ кото, СИ 5 Момч. 56 Чатала 1) ливада в ОПаз, Тър; 2 ) л11вад11 в м. Иноrлово, Слав; 3) ropa в м. Кривtiло во, С 7 Уст. От чатал, тур. {:atal 'вила

н а.

;

раздвоен'

Чата ,nб;\ше11а 1<0.nйба -

прилика

тере

ниви и 11ивад11 Ю 6

kur

'трап', срв. Чекурът (Хр, Мад

който

обяснява

името с иэч.

· 329),

нариu.

че

кур 'пън, дънер'. 33 Чемерьово пасище до ,мах. Алl!говска, Ар. Прил. от диал. чемер ~магьосни чески дух, зъл дух' (РР 299). 62

Чепелжик :-:гора и

ливади

В rовора •1епелж1iк място в ropa' от тур.

Райк.

'гъсталак ; мрачно cepel 'тъмно , мрач

но, rъсто' - и топон. нает. -cik, срв. Мрач нелет в Мацанско. - 94 Чепелжика дол, д Амузов дол , д Черна , Смол.

- - 94

Чепелско 11асище до Чамжi~с, Смил. Вж. Чепелжик [но и Чепелово о Тесалия, Чепеларе и др., срв. •tепье 'тръни , хра сти').

- 63 - мах. към Смилян. - Неясно. - 98 Чеплят ливадн до Чеплетен, Смил. Не ясно. 98 Червенковска махалб - ю Jна ~аст на Си вино. По РИ Червенков. 56 Червенкооско rрацина в Червенкоска мах . 64 Червена кilселка - ливад11, n~otЩe Ю 5 Крем. 42 Чердака - ннви в Кйсслчево, Mor, - Тук чердак < •tардdк. 56 Чеплетен

череша, вж. Горна Чержilк 1) борова ropa. лиuаци З 4 Тур ; :2) пасище , гора и ливади , С 10, Ра11к. От тур. {:ayir 'ливада' и -cik, сир. 'ли вадка'. -- 94 Черешова дупка - ливади до Попрелка , Тур . 33

Черешата Черешите

ниви ЮИ ниви до

Под •1ере11ште.

2 Вв. Ореш.

'12

Вж.

още

Череwка·--'

1) нива до Борitкооо, Mor; 2) roМомч. 42 · Черешката - ниви З 3 Mor. - 42 Череwки - н11ви до Змиево. Смил. - 42 Черешките 1) ниви З 2 Jleщ; 2) мах. към Mor. 42 pa

СЗ

1 71

,,:

f r

Черешово

ливади

Тур;

Арда.

72, 86

Черквище каменист склон с ниви СЗ 0,8 Подв. Преди помохамеданчването тук · е имало църква. -~О Черково ниви до Ельово, Смил. От черкова с -о по село, място и др. 60 Черковище хълмче с останки от параклис, СИ 0,8 Тик. 60

от · Момч;

1) част от Бост; 2) част

3) изт. част на Долно Раl!ко

во. 56. Черковният чучур

Попрелка,

2) мах. към Мог. - 42 Черешовска р~ка - 1) мах. към Мог.; 2) л.

Черковна махалб

извор в м.

Момин

ското, 6 Момч; 2) ливади, гори II чешм·а

С 6 Тур. 89 Черковно ливади Ю 2 Смоп. 60 Черна рёка най-големият ляв приток на Арда, пресича трите квартала на Смолян, тече краl! Влахово, Подвие и Търън и се влива в Арда до Средногорци.

Черналево мах. към Смилян, ново име на Карабурун. 62 Чернелско ниви краl! Спав. В говора чернелка 'растение, с което боядисват платове'. 63 Чернелевски дол - д. Арда, Мог. - Вж. · чернелево . - 72. 86

t [

Черниково борова гора и пасище ЮЗ 1 Сок. (Прил. от черника 'черница']. Черничево пасище - краl! Сок. Прил. от черница

облагородена

череша,

(РР 300). - 42 Чернишко храсталак над Стр. [Прил. от ЛИ или МИ *Черн-иш. срв. рус. Чер нишевский] Чернок 1) пасище СЗ 10, Мог; 2) ливади до Черешките, Мог. В говора черндк 'черен бор'. 42 Чернока 1) ливади и борова гора СЗ 1 Тур ; 2) борова гора С 3 Смоп. 42 Чернокан гора от черен бор ЮЗ 1.5 Кошн. От черндк с член -11. 42 Черноков дол - 11 Черна, Смол. Прил. от чернtж. 72, 87 Черноче 1) пасище с островче черен бор до Речани; 2) гора с черен бор СЗ 0.5 ГВл. Умал. от чернtж. 42 Черночето -- борова гора С краА Момч. - 42 Черньоско 1) гора С 2 Вв; 2) гора и ли вади в м. Иноглово, с.~ав. По РИ Черньов. 64 . ч ерт, вж. Малкият

Чертбт на

ниви, З 5 Мог.

черт

'черна

;

В~. Малкият

в говора черт е успоредна

чпрк.

Чест3ка -

форма

гора и пасище С 2,5 Чокм. - В говора ч<1с1116к '1·ъста гора', ера. в чдстана гдра зелена (нар. песен), ср11. също Че·

бт тур.

стото буче, Честото храсте в Мадан ско. 42 Честосер

гора ЮЗ

3 Ар .

Вто рата

Чоковското - ниви Ю под връх Каl\надй на срещу Смол. - По РИ Ч6ков. - 64 Чолаково - ливади краl! Ёльово, Смил. По РИ Чолаков. no Пр от тур- ,olak ниви и ливади в Нада рuи , , 'еднорък'. - 62

съ

в Е,остина . построена от ПСер. - 89 .

ставка в е роятно е във връзка със стб. сr-снъ 'бял' (Miklosich, Lexicon 879); като

Чолакоската чешмьЬ - в Славеl!но, пост роена от Чолаков. - 89 - П :, РИ Чилингйров , п о Чонгарово - пасище в Горно РаАково. - По Пр от тур. (:ilingir 'ковач'. - 72. 86 РИ Чднгаров. - 62 Чилингilрска механа - градини в Смол. Чонюското - ниви Ю 1 ГВл. - По РИ 56 ( Хажи)•tдньов от съседното Уст. - 64 Чilлово -- ливади до Ч е рналево , Смил. По JIИ Чtiло, съкр . . от Мо .н •11iл , харак Чбрква - 1) пасище 3 3 Мог, има останки (грамада) от църковна сграда; 2) висок терно за Родо пи те. - 62 връх с борова гора; и~iало е църква или Чиляково --- ниви и ливади краl! Кок. манастир , СЗ. 1,5 Мом; 3) ниви до Ре- . Пр1111 . от ди211. •шляк 'човек' . - 62 чани, Ар ; 4) пасище краА Сив. - В го Чипilлов гроб - ниви СИ над Вв. - По РИ вора чдрква 'църква'. - 60 Чипилов. - 58, 62 Чбрквата - 1) ниви З 3 Ар ; 2) гора до Чирика - пасище на Сиракбашови от Стр . -

ето при снеговалеж най-напред, наl!-често

; срв.

кон'

с.,

(11.

също струс. кощ, с1rн1ъ 'бял

879). -

Речани, Ар .

Несигурна етимоло-

гия. 97 · Четак (Читак) така се е наричало в тур ско време У стово. Името трябва да се свърже с тур. ptak 'турчин от България'. Според Маринов (Смолян и околията 49 50), У стово е основано през 16- 17 век и 11ървите му заселници били •tumaцu ; той бележи , че 'читак, читаци се нарича _qи турците предимно от бедната класа'. Според Младенов (РЧДБЕ 480) •tитак е 'хулно название на турчин'. 97 Чечково ливади кр~А Марин о, Смил. По ЛИ Чечко.-6'2

Чешитска махалб

в ЮИ част 11а

От Чеирлика от тур. (:ауи:. 'ливада, паси

ще, мера' +-lik ; вж. и Чержик. - 50 Читаковото - ниви в Барутни, Ар. - П о

· Долно

· РИ Читаков . Пр от тур. (:Ltak 'мохаме

Раl!ково. По РИ Чешитев, Пр от тур.-перс. •1e11uim 'ви~ ст ока; съглед• вач, шпионин'. 56

данин от малоазиl!ски,

Бааракrпаоска. Байрflмоска, Бенzьдзо ска, Бикоската, Велевата, Гдгоскаrпа, Дерьдска, Жа ,1mйска, Кирякоската, /{о

рият (2)

Чифлика -

Митровата,

Пикуската, Селюска, Сдфтюска, Ста рата (2), Стоянова, Стоя11чи11ата, Тиганюската, Тикалската , Училищната, Узj,нската, Чилингировата, Чолdкос каrпа, Щерюската

1) извор,

храста.~ ак ,

вади , чешма в

Mor;

до

мах.

в Жу1<0ската Крем ; 4) ли -

•mн ' стринкин ' .

5) . в м . Дул от, · И до

Чilчоско

; 6) Горната вода в Стр ; 7) зап. в ; 8) ·извор, ниви в Черсшките, Mor. - 89 Чешмете - - ниви и пасище до две чешми, З 0,5 до ст о панския двор, Момч. - Мн. ч . Пие Гър

от чешм6. -

62 в

Черешовска

река ,

от тур .

(:оЬап 'овчар. па-

• част от ·Долно Рай кова. - По РИ Човалов. - 56 Чокманово едно от големите селища в бивша Смолянска околия (1934 г. -- 941 ж . , 1965 г. - 458 ж. , 205 къщи ), чието население през п о следните 15 години ма сово се изс~лва в Смолян, Мадан, Руда·

(:akal 'чакал' .

Чикичев, и Чеки

чето. 62 чикур, в ж . Див, вж. и Чекурат

Чilлтеnе - висок и обrледен връх (2001 м) 11 СИ Родопи, С3 5 от Иноr110110, Стщ, ~

ливади

Човалоска махалб -

Чикалов камень -- висок заоблен камъ1< ЮЗ 0,2 Кит. - По РИ Чакалов, no Пр от

Чнкичево по Пр от

банов, по Пр стир'. -- 62

.....: 62 ниви в Ар. - П о РИ тур. (:eki(: 'чук' , вж .

ДВл; 4) ниви до Ельово, Смил; 5) гора край Кйселчево , Mor ; 6) нива о Раl!к ; 7) нива под училището, където преди по мохамеданчването е имало голяма църква ,

Смил ; 8) гора и ниви Ю 5 Смол ; 9) па сище СИ 3 Тур; 10) пасище, С 8. в м. Кривилово, Уст. - Вж. още Над чбр квата. - 60

Чбрквите

хълм . с равен връх, където има

Аджи ага, в 3) сега сто

Мог. - По РИ Чйчов. - 12, 64 Чобаново - нива С 0,2 Рк. - По РИ Чо

Чешмежиевата колиба ниви и л11вад11 СЗ 5 в м . Присоl!ката, Уст. - По РИ Че1и меджиев. 56

тур.

Вълч ан, Смил; 3) !)асище и · ниви 6 0,1

следи от стара църква или параклис, С 2 Сел. - 60 ; Чбрквичката :-- пасище Ю 0,5 ГФат. -,п а нски двор, бивш чифлик на Алибеl\ци Умал . от •t брква . - 60 от Горно Раl\к ово ; 4) ниви З 2 Смил ; Чбрквище - 1) ниви до Змйево, Смил ; 5) овощна гр адин а в Тур. бивш· чифлик 2) ниви краl! Смил ; 3) ниви С 0,2 Треб, иа Салиха ага от Смолян. - От чифл1i1с, имало е църква за двете махали на село тур . ,iftlik "ферма, чифлик'. - 47 то - Требище и Долl!е; 4) пасище и ли Чнфлilцка тарлб - ниви в rш. Балйцко, вада СИ 3 от ИнЬглово, Слав. - .60 Слав. - 46, 47 Чбрна р~ка - л Арда , вж. Черна река Чичимilрово - пасище С 8 Уст. - По РИ Чичu,1//)ро в; в г о вора чича ' стри11ка', ,,;,. Чбрння вЬрх - 1) южн о от Арда ; 2) висок собственост на м. Хажйцкото. СИ 3 Момч

· Михdлюската, Падалск6та, Пеюската,

Алиrовска ; Ар ; 2) чешма мах; 3) в Долната мах. на

про

1) край Крем . до м. Дарвих·ца;

2) бивша

руевата, Кору, Куцкината, Лёвоската,

Чешмьбта -

византиl!ск11

изход ; турч ин от бедната класа·. вж. Че так. 62 Чнтаковци - махала, част от Стр. - 69 чифлик, вж. Балййски, Караивановски , Ста

чешмьб , вж . Ангеловска, Арнаутска,Атйпска,

Маздлската, Милковата,

Чилингиров от

Чилингilрово Крем . - 62 · Чилинrilрска река -- долчинка, ливади, край

МИ Честосер ще да означава 'място, ко побелява'

- J\ивади И 0.5 Тур. при съ• ril 'яре6юtа , лещарка; 6ляскав' и 4bкмaticitoтo седното Чокм . - fi3

tepe 'връх . хълw, м ог ила' . - 94 · Чилинrировата чешмьб - над читалището

зем и другаде. НаА-старото му и~tе е * Очиново. Според стари х ора сегаш ното му име води началото си от време то на масовите помохамеданчвания, когато Чокмановци успели да запазят вярата си и т у рците се у6ед11ли, че те са хора с

(:Ok iman 'мно1· 0 вяра', оттам начално ЧЬ киманово>Чiжманово. - ·62. 94

връх с борова гора . С 8 Рк ; 3) висок връх с борова гора !О 1 Слав ; 4) връх с борова гора Ю 5 Смол. - В говора

ч6рния 'черния '. - 33 Чбрния кал - ниви ЮЗ 1,5 Ар. - 41 Чбрния пЬнь - ниви и пасище И 1 Рк . В говора п6нь 'пън, дънер'. - 26 Чбрновата мандра - ниви в м. Атанnсица С 6 Момч. - По РИ Чйрнов. - 54

Чбрнюската мандра глово , Слав . - 54

nacl!щe в nл. Ино

Чувilтюва вода - извор в м. Вриса . 3 СЗ Уст. - По РИ Чувtiтев, no Пр от тур . rivit 'синило, индиг о'. - 72, 87

Чувilтюска колиба - ниви в м. Шулково, СЗ 2 Уст. - 56 Чука - връхче с храсталак Ю 0.8 ДВл . Вж. още: Аянска, Голяма. Долна, Драл•

ска, Иванова, · И,11а,11оsа, /(амбера, Kd-

173

J .72

1//Ма, l<рdлюва, r1Jmpoвa, f1З,нюва, Рd кова, Typcl(a. 33 Чука камбера връх З _l Пие. - Кам-

{

6ера no ЛИ КаА16ер а(г)d, някогашен юрушки местен владетел. 33 Чукана естествена гола моп1ла ЮИ 1 Кошн. От чука с член -н. 33 Чуката 1) малък връх, залесен с борчета С 0,3 ГВл; 2) могила с ниви и ливади З до Ореш ; 3) връхче с ниви и пасище до ОПаз ; 4) пустеливо ЮИ 4 Мог; 5) височинка с дъбова горичка СЗ до

Градд , Тик: 6) могилка с ниви Ю 5 Гуд ;

l r

гора до Зш1ево, С~1ил

Кок

; 9)

връхче над

0,6 Подв; 10) пасище и нивп ЮЗ 2 Равн; 11) връхче Ю 0,2 Тиболска мах, Райк ; 12) равен връх и пасище И 1 Рк; 13) обширен равен връх И 8 Слав; · 14) три чукари СЗ 1,5 Слав; 15) ниви на тумбесто място , ЮИ 2 Смол; 16) борова гора и ливади Ю 2 Смол; 17) . ливади СИ 0,5 Стр; 18) гориста чука ЮИ 1,5 Тик ; 19) хълмче, пасище ЮЗ Тур; 20) връхче rъс стръмни склонове и гора З 2 Тър ; 21) дъбова гора З 0,3 Елен. 33 Чуки -·хълмче с дъбова гора З 0,3 Елен. Вж, още Сарждви чj,l(u. 33 Чуките три чукари СЗ 1,5 Слав. - 33 Чукни

залесено връхче

; 8)

дол

Чj,l(a,

Чуковската Стр. --

изт.

от

СЗ

Слав.

Прил.

от

72 вода

чешма в мах.

Чуката,

72, 87

Чулкоската колиба в м. Вриса , Уст.

-- ниви и ливади СЗ .3 - По РИ Чул/(ов . - 56 ДО Сив. От u•1y,11e-

чу·меница ниви HU/jй ечимени11а. 48 чуч, вж. Mdлl(UЯm Чуча връх, гора и ливади ЮЗ 3 Уст. От •tуч с член -а. 33 Чучен висок връх , пасище И 2 Райк. От чуч с член -н. 33

на мах . Ючура. -

Тдмков, Ча1(6ров,

Стр.

llрил.

от

Шабаново 1) ниви З до Вв; 2) пасище край р . Черна, Ю до Тър. По ЛИ Шабdн . 62 Шабанско \) ниви и ливади до Кок: 2) лнвади край Райк. - По ЛИ Шабdн . -

63 Шавара с

ниви

плоски

ЮЗ

листа,

Ар.

1,5

която

тук

Има трева

се нарича

tua-

вdp. -- Вж. Шавара в Пирдоnско. - 42 Шампора ниви над Чилингирската мах, См ол. -,- Неясно. - 98 Шангавелово борова гора Ю 3 Сив. По РИ Шангавелов. 62 Шангобар 1) ниви до Змi1ево, Смил; 2) гора и .тивади З 4 Ч окм. - Неясно. -

98 Шаnартиново 1) горист връх СЗ 0,8 ДФат; 2) горист. хълм И 1,5 Габр. -По РИ Шапартйнов. - 62 Шапчийца борова гора и ливади, С 1О, Смол. Бивша собственост на турци юруци, както са се преселили в с. Шатий, Гюмюрджинско. Тук Шапшййца от шап1ии · тоnон. нает. -ш1а. 94

Шарената

вода

извор

СЗ

0,7 Слав.

72, 79 Шарков мост

ниви

краА мост,

ЮЗ

построен

Слав.

Шатрово - ниви и пасище до Димово, Крем . По изч: РИ Шdтров. по Пр от тур. §at1r 'весел , веселонравен'. - 62

Шахманско ни11и З Шах,нdнов. 63

1,5

Сив.

По РИ

Шахбнска махат) - част от Крем. - По РИ Шахднов от тур. ЛИ Шахън. -· 56

ние, лековита билка с жълт цвят и с гор чив вкус' , срв. Шуфрdн в, Маданско. - 42

Вж.

Черl(двния,

Шенюф, Щреl(ов. -- 89 Чучура 1) извор, ниви Ю 0,5 Ореш; 2) чешмичка , ливади до ОПаз, Тър; 3) извор, дере И 0,2 Тик; 4) гора, пасище

и извор ЮЗ 3 Тър. - 89 Чучуран - ниви и ливади СЗ 0,5 Мом , има чешмичка с чучур. От чу•tур с член -н. 89

174

до

още: Грибdчосl(uЯт, Дdловсl(u, Картd _ лов, Кдльов, Пульов, Ру-мин, Cmdйl(OB,

Тддоров,

ливади

Шевелиево - ливади краА Ельово. ШевелйеА. 62

Ш@l!коско ков от

По РИ

ниви 3 до Ар. -_ По РИ Ш€й· Пр

от

шJfil(a

'пирон,

гвоздеА'

(РР 304). 64 Шеl!ново - ниви Ю 1 Маг. От Сели Шехйн, КсантиАско, от него Plil Шехй нов Ше(х)йнов Шейнов, с отмет на ударението. [Срв. Шейново, Казанл.] - 62

Шекатско

ниви

СЗ

2 Кошн. -

По РИ

Шакdт-ов. 63 Шенrавилово пасище ЮЗ до Кошн. - По РИ Шенгавйлов, вж. Шангавелово, и двете с неясна основа. 62 Шендюво - овощна градина Ю в Ар. -

По РИ Шендьов.

6ара с чучур И ~ Уст;

шк/>дровоtо ~ 11\lвll до 1,~рутин, Ар. - r!o

РИ Шкодров. - 62 шошета - ниви край шосето за Кошница, Тур. - В говора шдша 'шосе'. Вж. още: Kpa1i, Над, Под шдшета (2). - 57 Шереметьово - 1) нива Ю 2 Ар; 2) ниви Шукеровата коли_ба -- ниви СИ 4 Момц. По РИ Шукеров , 110 Пр от тур. $11kйr и гора С над Елен ; 3) пасище И 5 Сел. По РИ Шере,1сетев , Пр · от тур. §eremet 'благодарност'. - 56 Шукерски дол - долчинка с борова гора, 'смел, хитър, чевръст'. - 62 Шерифско - нива край Би.~я1щи, Ар. - По Сок. - 72, 86 РИ Шерйфов, Пр от тур-арзб. mериф Ш)'керското - 1) ниви и ливад11 З 4 Вв ; 2) ливади СЗ 4 Слав. - 64 'достопочтен. свещен'. - 62 Шулковица -- 1) ниви 3 2,5 Сел; 2) борова Шерифово - - ниви до Маг. - 62 гора ЮИ 1 Сок ; 3) борова гора С 8 Шерифовоно -· ниви до 4ерналево, Смил . Уст. - Прнл. от изч. ЛИ Шулко и то По РИ Шер11фов с член. -н. - 62 пон. нает. -ица. - 32 Шерюско - нива Ю 1 Ар. -- 63 Шетрево - пасище а Димоnо, Крем. - Вж. Шулково - ниви и ливади СЗ 3 Уст. - 62 Шумарица - ливади и ниви С 6 Уст. - От Шdтрово. - 62 шумdр 'коАто събира дъбо_ва шума за Шетревото - ниви и ливади СЗ 4 Смол. -· храна на добитък' и нает. -ица. - 32 Срв. Шdmрово и Шетрево. - 62 Шефинско - ниви И до моста под Тър. ШумлЬW- nасише И 1 Райк. -;-- От 1иумаПо изч. ЛИ Шефин. - Срв. Шефuното ла1( 'гора', успор. на 1uy ,1cлtJI(. - 42 Шумяково - гора на стръмен склон, Ю 1,5 в Маданско. - 66 Тър. - Прил. от Пр Шjрrяка от диал. Шехово равнище - гора Ю Билинци, Ар. mj,.-t/ЯI( 'извънбрачно дете, заченато в По РИ Шехов. - 33, 62 Шехово - гора и ниви СЗ 6 Момч. - 62 гора (шума)'. - 62 Шехменов дол - пр Селймовска р€ка, Шунгавелов дол - - np Сърненска река, Mor. - По РИ Шехменов < ШехамйСив. - По РИ Шунгавелов. - 72. 87 Шунково - ниви до Mor. - Вероятно от нов. - 72, 87 Шехминково - ливади на Мурадилови, Стр.Шу,111(ово по РИ Шумков. - 62 Шунговото - ниви краА Кок. - По изч. 62 Шехувана дерьб - дол Ю 0,5 Каши: РИ Шунiов. - 62 По РИ Шехов. - 72 Щарбанско - ливади С 0 ,5 до Сърнино, Шиковце - ливади и ниви ЮИ 1 Мом. Сив. - По РИ Щарбdнов < ЩърбаПо РИ !llйков от съсеАното Чокманово. нов. - 63 21, 69 Щарбнла - връх, ropa и ниви ЮИ 5 Гу· Шилото - нива до ОПаз. - По прилика с девица, Ар. - По прилика, защото на терена. - 37 върха има стър•tащи камъни. - От * tцър· Шilнково - ниви Ю 0,5 Тър. - По Шйно < било 'нещо нащърбено', за нает . срв.

Шафрана - 1) гора до Мог ; 2) ливади З 3 Вв; 3) нив и и ливади СЗ 4 Смол; 4) ниви З 0,5 Тур. В говора шафран 'расте

Чучката ниви в Ражi1ще, Тър. - Умал. от чу•t. 33 . Чучур махаличка СИ от П(ер, към Смо

лян, ново име

рdнов. Чучурково •tyчypl(a.

- \)

2) борова гора С 8 :.' ст ; 3) борова гора ЮЗ 5 Вв. -- По ЛИ Шеньо. съкр. от Аршен Арсен. - -- 89

Цучурllноска колиба ниви и ливади в м. Тудсбата, СЗ 2 Уст. - По РИ Чу•1у

от някой си Шарко,

Чукура 1) пасище в долчинка С 6 Момч; 2) ниви в 1,оритеста местност, до По прелка, Тур. В говора •1укур 'широк а долчина'. Вж. и Чеl(урат. -- 94

Ш~нюв чучур

)

Въл/(аuи1н , умал. Ш11Нl(О > Ш11нl(ОВ.-

62 - гора до Киселчево,. Маг. - 42 Шипка Шипката - 1) мах., част от Момч; 2) ниви Ю 1 Смол ; 3) пасище И до Чокм. - 42

Шипките --

букова гора до Алиговска мах., Ар ; 2) пасище СЗ 1 Тур, - 42 Шипково - ниви С 1 Тър. - Прил. от 1)

Зюрлестила и примерите там у Хр, Мад

198. - 37 Щерюско - ливада до Дунева, Райк. - По РИ Щерев. -

12, 64

Щерюска чешмьЬ - в Дунево до Райк. -

Щilпченово , - 1) ниви и ливади СЗ 9 Слав; 2) ливади до Кут. - По изч. РИ Щйп-

ченов. - 62 щипка. - 42 ' Щреков чучур - чешмичка в м. СтilАкови Шиплок - 1) ниви · до Лilncц, Смил; 2) гора къшли, З 2 Момч. - По ЛИ Щреl(о. - 89 до Билянци, Ар. - От шип+ -лок. - 42 Щурево - ливада край Стр. - По Пр Щjl· Шиnчица - дол , л. Черна, горно течение рия. - 62 на Куртов дол, Смол. - 93 Ширинбта - равнища с ниви и ливади , ЮИ Юtово - ливада до Черешките. Mor. - По 0,3 Уст. - 1, 19, 33 РИ Юzов . - 62 Ширковата колиба - ниви и ливади СИ 5 Юrовото - боров~ гора СЗ 6 Лев. - 62 Момч. - По ЛИ Шйрl(О, - 56 Ширковата воденица - градини и ливади Юмерово - ниви Ю срещу Смил. - По ЛИ под Аниловските къщи, Момч. -· 55 Юмер. - 62 Юмеровци - ливада в Речан11 , Ар. - 69 Широка поляна - пр Барска р'ека. Mor. Юмероска вода - чешма в Бейската мах, 33, 36 Шilшкоското - гора и ливади 3 1,5 Лев. Тик. - 72, 86

По РИ Шйшl(ОВ, -

175

:':ii:;JJt';"~f·if~i'P}K~~!7.::':;rt1'::~·3;f~,;·1.1tP::,~:r:¾i'Я?i/~~iJf;J:Щ1j:?Y//~-.,J½~-~92~,:~'i?:'

-~Ъ!~;:;;;':/Д}igt )l:;Jt/;~/}[i;•:·J;;:r:;r/ji~i:;?:J,c~·-:;·i;_;;\JБI~

lop'r от ryp.

·,--,_, . яр-

yuri 1 страна , кpail , до~i. двор',

Яловицата - ниви и ливади до .КреМ.-Й ro;

вж. Средният

Юрт!t

- връх Ю or с. Арда, на 1 км от Арда башi1 (началu на р. Арда), ново нме Ардин 1$ръх. - 56 Юртя - пасище и ниви С краn Сок. :__ 56 Юруково - 1) пустеливо СЗ 3 ДВл; 2) пасище до Стр . - По РИ Юруков. - 62 Юрукоско -.:.. ливади в Сив. - 64 Юруцка лбка - ливади С 7 Bn. - - 15, 33 Юруцкото rробе - 1) пасище С 6 Момч, · стари юрушки гробища над хижа .Мом чил юнак• ; 2) сборно гробище на юруци, масово иэ~1рели от някаква · болест, СЗ 16 Слав. 15, 58 Ючура - старо име на мах. Чучура към с. Полк. Серафимово. - [От тур. 0$/ir 'десетък']. 97

вора яловица 'бедна, неплодородна земя'-

32, 46 Ялока - борова гора З до Вв. - От елd с нает. -ок, ycnop. на ялак < елак. 42

яма, вж. Гдрната, Долната Яманско - 11 старо име на

с. Оре1Uец; 2) махала на Ореш. Вероятно от Я-нdю1и 'които живеят краА яма'. -· 63 Ямарско - ниви С 2 Смол. - 63

Ямата - 1) ливади И I Дун; 2) ливади

Псinр е лка, Крем; 3) ниви в Дунева, РаАк; 4) ливади и ниви в м. Раэдол, З 2 Хас.; 5) ливади до Чевнitлево, Смил. - 33

Яниното -Jiливади ЮИ

от ЛИ

на.

Крем.

0,2

Прил.

~pooиiia.,ypвa\(!т•::ryp. •yar, вж; Над 'flJ?a, ·- Ярон . ~ i n~сище · до Борико~о . , M.9r. _:_ От-'-,, _ ~- /"" .,.. ,,- ~ .. =---.. , ~ J· ·. _ . яр ~ ч1\ен-- ... н:.. ........"" 33 · · . ~- ..

};:- Пf!.~ ~ Яра i;,,':.__-"· _-

ливади краА Речани, Ар

2) ниви и ливади, С 1 Тур. -

;

ябалки, вж. Стрdските

Явора - пасище кpall Тур. - 42 Яворат - . ниви до Черналево, Смил. - 42

Яворово - гора до Милково, Сми.~. - Прил. от явор.

Явуран - ниви И член

-н.

- 1,5

Мом.

От явор с

Яrупското - nустеливо И 1,5 Ббрцето , Тик. -

Вж. Агjтка и Агупското. яз, вж . Под яз6

Язан -

ниви до Люлка , Смил. -

член

I t 1

-н.

·t-'

•

1MJ\~)~,: ;"° -· . -

Ялащ_ен - дол, л Арда, Смол. - От начално Ялладжик > Ялажек, от тур. уау/а 94

Ялова борика - ниви в неплодородно място, И

.Момч.

Ялова тарла - ниви ЮЗ 3 В_в. _- 46 Ялови ниви -- пасище в м. Шулково, СЗ 4 Уст.

.. ,

8 Раl!к. -

1 1

_-.

РаАк.-56

.• •

;•

_ ~_, ,

J;·'

,•: ._

-.1:•,..:;

1·,J:::~. ' -~J.f/~-~~{::t,:~~~ - --_. ;: _. .. .. <~·-11<'

,,,.

. . ~i; -~ 4,! ,_

„

ниви и пасище С

.;~-~-

,t;-

Янковата колиба

_:::i(}}:r!~~

\ -,

Янковата мандра - .швади в м. Елите, С

72, 87

,·:•

,:?,

' . - .... -

S/нковица - връх, no склоновете ниви и борова гора, С 3 Сел. -- Прил. от ЛИ

Янко+тоnон. нает. -ица. -

Янковото - 1) ливади СЗ 0,5 Габр; 2) ниви краА Кок;

Яичево

градини

част от Смил. -

от Юнуз.

Язат - ниви до Равнища , Треб. -- 18, 33 Язбт - 1) ливаци краА бент до _ Баш бук, / Смил; 2) ниви краА бент И 0,1 Равн. 18, 33 Якубовичино - ливади до Кошуте, Mor. Прил. от Якубовица 'жена на Якуб'. - 65 Якубовото - ниви в Барутин, Ар. - По ЛИ Якуб. - 62 Якуповото - ниви СЗ 0.2 Поде . - По ЛИ ___ Якуп от Якуб. - 62 'пасище' с нает. -c1k. -

,, , . - ,

Янков врис - иэворче зад връх Янковица, Сел.

1 ,~ ,' ., ,_

Яниното блато - .швади и гора И 2 ПСер. -

Янузово -

От яз с

'lo

-~_ : Момч'; 2) Jdлин·а , -:Ниви: н! стръмен склон. ,. ,.. ', _Лиnе_ц. .См? : '1\~опчин~а ~-, с1:;_в; 5) ро- ~-. :. ;4::,. \•,\_\ ':;,· -..,.._,•'[_ '_t-: Ю .,до Рави ,· 3) р'ьi с ровиии иj борова ' _ · вииа,~rора до rхповица , Mor. , -18. : 33,_,._,--r·,, '·!·i,' • ~-}. ·, _, ,._, :'t(,\~,:•.:~ · i:_op~ си· 1_ l;ър; 4) :стръмно ~ористо -.:,Яслица -,--!_ нива на.~Сабрутевн - в' РаАк );...,__ -. ,:_:;._1 -;,. -:'~,;:),·•~:.:бърдо юз 2 ~~жм. ,;- Съб!IР~l;- 'ОТ яр. - · ,\ . Умал: от ясла. - 51 ' ' · ·::. _' - >i:.. '-l' a;1:;..f1; '\ ;,.._,-.. · , 20, -33. ~ -:: / Ятаците - 1) борова гора И 3 Вв ; - 2) .п,а: С ·/ii1·/, , , ,;_ : ярове , вж. Б_елите . сище ,и гора И 8 Слав. - Тук _ са ' сnи- · 1.,.:__ , ,, :- .- • Яров~те !_ гора ,до · Баблон, Смил. - 33 рали големи стада овце на ятак, ~-- 5Р :' •;~,.,,,-;

·t- ~•>'•,;:;

72, 88

Ябалката -

•·>>.-::- Ярот .,.:-, 1) ,дъ~ова rop_a Ю , 1 _С11в ;~.2) пуш.:.:",•'~:. з'о,5 \ ,' ... пиво до Поnр~лка,_ KJ?eM: • -.З) ниви , кр_а~ ~;~ ;::',

,, ',:~' ~-'fslр~{i• нивй-:<:з:; CмoJf. ,~ 18,' 33 '{1" ~- .я e'ro --'" 0 1) ·п , стеливо . ероэи ано място J· . . \ ~ - : :

в Момч. -

f "-.,,

По ЛИ Януз

ливади в Долно РаАково.

62 Яичова барчина - ливади, гора Ю 2 ГФат. 33

/'··.~ ..... ,

, (

Янчова бичкия - гора и пасище в м. Ха жицкото, СИ

Момч.

Янчовата колиба -- ливади в м. Марецки балкан, СИ

7 Момч. --.:. 56

яичуската колиба - HИRII в м. ВлаАвица, С 4 Уст. -- По РИ Ян~евски. -

, .' ~- 1 ' ...

Яиьоско - ливади в Рёчани, Ар. -- По РИ Яньов от ЛИ Яньо. -- 63

Яиузко -

nаснще И 3 Сел. - 63

от Юнуз.

Янюското

- пасище, РИ Янюв. - 63

ннви С

' ,-

Уст.

По

две

дръвчета

251). -

за

... ~ 7,·

,. ,-~ - - ~ r"(

\'-

....... ..~ - ~- \- . ~·-

;,1:.. •..

+. -r~ ~

. .:- ~; \ .-· :://':;_( }ri, r

р. Бяла, Ю до тепавицата на Брзтя Яневи, Босr. - В говора принга 'мостче от едно

или дол' (РР

.,. \; ' t'

Я11юска принга - градини краА мостче на или

, .

,:,

'·

По ЛИ Януз

t . .);*

·; .:' ·~\;ё~t>i~~t~~ .

• t

r:":' ~

~. ~ .

_-J

минаване на река

"\ \

176

(

. --,> "\

·.1 _.

:,;....~--.';:\·,~(:~~;?·:~?f<?{:(f(~~:i ': ; ; ;~~~~

.,_·, ""-t·,-,;

- _t~

..-{•c1,., ;\(~ r.•;;-,<:.)!;..~•i,:.;f",.

?.:~?/?~~ ";,,,

...

1f и n е ц: Асан Аса нов Табаков,

-.J' '.

t"· ·"

-;- , \_ ;r· ,, . 1

·, ) · .

-·списън НА ОСВЕДОМИТЕЛИТЕ ,✓ ~ А пи r о_ в ска: . Мелмед Юсеинов Топов, 47 rод„ зе_меделец, IV отдепе·ние. ·,: - . -Арда: Апос. топ Хараламбов Василев, 42 rод„ сбщ . .служител, VII клас; Иван силе.в, , 67,rод., пенсионер, -бивш обш. служител, IX кл. . ' _:. , .·,!_Ба б л о'!: qа.пих !'!сен~в Молласанон, 60 rод., земеделец, IV отделение. .

~-,. ?:-.:~t ·'

! ,' -,. :.,:

';:.

.··."

- '

. .

.,,

·, . .

,~-,·.~

Ба. рути н: Асан Мохаремов Косов, Ь8 rод., земеделец, IV отделение.

',i!f- -; 1Б а ш бук: Ариф Ас~нов Маков,' 58 rод.,_ земеделе11, ~- .. \ '" • •· ·54 rb!{ ..

зем_еделец,' II отделение.

• ·

,. . •

IV ·

отделение; Исен Реджепоf! ,Хусев· .

, ·!r,7_

,1:1 -, i _.., '.·, /

:-;:;'t1• .. ,,/\;;.~

·;, .. · ·•;·,,

)_ --$./~

r. -· · \Билянци: Мехмед Асанов Мехмедбашов, .47 rод., бригадир на стопанството, V.JI ·клac_ ·_:,,,-y:, - - . ·:':..-Бор и к,о в о ~ Махмед Махмудов -Вервешев, 54 rод. , земеделец, II отделение. .- . - , · • ,<:./: <'"•/,_~~.

.) iI ·';-"Б·о с ти на·: Христо Пе'тков. Чонrаров, 40 rод., служител, VШ · кл~с. : _;; >(: '\.::,;·: ·:,. { -~1·" · ' Бук а r а: Ариф Ем]'fнов Гърбелов, 58 rод., земеделец, неграмотен. . · ~ .- :-.. --. ~ ~.:;: : ", •'· , Вар 11~; :_А'С!IН Юмеров Варадилов, 55 rод.,' земеделец, 111 отделение. . . . ';:~~' -~ , ~[;'\ ] _:/ · .8_~ ~ в ,о:- 9д1;,к Адилов Салихаrов, 38 rод., служител ~ ГС, VII клас; , Яшар Ну_~нев_, ~~л~~-'- , _. ,У/""; 1

•

, • _. .,, , "Зrов, ,53 Г?Р.·, бивш rорск';' служител, JV , отделение. - . . .• ; ;;; _ " "='. Салихов Чакъров, 63 rод. , земеделец, 111 отдел~ние. • · ; • : •...,.;\.; 1 . ·\,:,,_;-~а б_р и ц, а_.: Иl'ан Николов Караиванов, 55 rод., зидар, 4 отделение; J::!ван Тунев Иван(!_в, . :_., . . 1 10 : : '--;- . 75 rод., зидар, 1Jеrрам отен. · · . .. . ,,,,,. :-J..f , -:- : 1,"озд_!<)виц, а: Емин Арифов Хаджиеминов. 75 rод. , земеделец, IV отделение. .. ... - ;.' 1 ", Горно В,л ах о в о: - Ме,;мед Мустафов Мурадилов, 45 rод., бригадир на стопанствот,q_, ;;•,;..., .,::',;-.J , .· ,

-.·J . ·., В 'Ъn _ч' а н :· Асан

}t, :_,::( .,,z

<.·_."~ ',Х _ К!JЗС. ·• . • . . . • . Гq р но ·Ф .а то в о: Щоно Иванов ~олаков, 85 rод„ абаджия, IV .отделение.

- . ~.:;_ .:;~,:-,

, ,,~, ; ,:.• r-p·a д 1:1 н-с. ~а . р ек а: Селото е безлюдно. · - Г· р а)!. о: Салих Рашидов Чилингиров, 50 rод., nощалион, IV отделение. / ,, •.,, • . 'J •• - -. , , ! Г .у_ д е .в и ц а: Хрис10 Костадинов Стоев, 81 rод. , зидар, Н отделение. · , , ·., ..:· ~_.;; д·и м о в о: Асан Тахиров Сюпев, 62 rод., земеделец, 11 отделение. , . , .•. _;.,,··-;;1· · До r а но в о: Иван Михалев Семерджиев, 82 .rод„ овчар, JJ отделение. ,- : ·;--i;:, i:~ ~~, 1! QЛ но · В л ·ах о в' о: Руфат А_хмедов Жандармов, 77 rод., · земеделец, неграмотен; Салих .:;,.-__: :": ·,,: ·• - ·, ' Рашидов Ежков, qO год ., бригадир на ТКЗС , IV отделение. ' {';.', -.<< .' , Д o\ii но ·Ф a-:r о в 6: Щонр Иванов Чолак ов, 85 rод., абаджия, IV отделение. , --,:,·~:;${~-f'J. • ~ д_У:_н .е BJ> : Круы Василев Френкев. 43 rод., каменоделец, , VII клас. · . ,' ? , {: .. , •(i;<':_,,f; ' -:- • •,:. ;:-,f~~·•;:;1~ Е .ле.в.о: Асан Юмеров Абдулахов, 67 rод. , земеделец, 11 отделение. ' 1 " ·, \Е л_н н ска· :. Исен Смаил?в Шекиров, 30 rод., з~мед~лец, IV отделение. . , _, • . : : у.·;;- --} ~· ._г. .~:~t- ' '• ·.. f:/ J,H,и ш ~; 9'аик;• !;'амаданов Коджабашев, 40 r?д,, земедеfiец, IV отделение_;_ Исс'J Асанов ,,_'":f~;:,_ ~f_;!; ;. ~-"!,Л,,~ Бинб~u,~иев, 70 rод., земеделец, IV отделе1~'ие. , ' · .:, - -~~-'-:~?'i-f<'./e.-, ,-, 3 ми е в о: -Асан Мехмедов Селимов, 60 rод., IV отделение. • • -~ ; ., ·. ~:\c:}::J":;a•.zt..:~ 1 K!J.11 ~-о в ска )-_Свещеник Днмитър Василев Ди~ев, -50 rод.,.средно· ,образование. . , "~ ". -~ -';;,:: :i,-.~~~ ·;,:-! 'К-нсеJl"Чево: Асан Махмудов . Вервешев, 42 . rод. , земеделец, 1!1 отдепение. . •, 1 • ·'. ' К р к о ров о: Шукри Мехмедов Дрянков, 5~ rод., земедел~ц. 11 отдеп_;.ние. , . . 1./~::,:''\!:;':.. . • К о n ад а н: · селото с безлюдно. , ,. _ ' , .. , .. , ;' ~·· ,,. , _· , ~ о ш ни ц а:· ,АJ)Иф Салихов Х_арачаров, 48 rод., зем~делец, JV отделение. . · • - _ , -_. ·.:.; -~;r.';. O · к ш у :J е: Мехмед Юмеров Чолаков, 52 rод„ земеделец, IV отделение. • -, ~- ч, '•,' -:' : :крем е и,е : .Марко Петров Марков, 74 rод., земеделе!! и овчар, IV ртделение; , 1::_irнa_,Xp~i-, • , ,..-1• ,стева . Ди~ева , 64 !:Од., дома1щня, IV отделение. . _ , , . : <. • , , ,~с - - ~ у 1 ела ~ Емин Мехмед?В Крннтев, 58 .rод., земеделец, 11 отделение; Петър _Караnетрр~: :, , -,•. ~-~ 1 . _ ,, ( · 50 ,rод., учител, f!_Олувисше. __ .' , .•, ,,.·.. ;· ~ . ::, ,. ~ ,. ~,, Ле в,о ч е в о: Петър_ Анастасов }{воllнев, 55 rод„ горски работник, IV отделение ;_ М~лк? ~- .:::,,. \}·>:,~i · ' , , Гьорrева !{араустова , 84 rод., домакиня , IV отдепение. · .... · _ ' ' .:.,:,. ~; -л е.пi,и ~ е_ : Мюмюн _!iуриев Драл~в. 60 rод'., · земеделец, . 11 отделещ1е. , : ,- ~; : \ • :,\ • .'

,;f: .'f

\k:;. ~.

,i,

·?.'·:,t;~t:;-· ·,.

<: q(

•• ) :,, . '

)

. -

:}i~~!&~tl -{

. _._, .. \ \' .<,~ ·.,,~ ... lr ~ '}.•• ~~ ·. 1 J_,..('., \..:о;

.;,_,· ,.. · ·:>::Jii

·J•

rод„ эе~1едеliец,

fl/

отдел е!lи~.

Лък а: Салих Раwидов Ежков, 50 rод . , бригадир на ТКЗС, IV отделенне. Л ю л к а : Али Арифо в Хардалов, 58 год ., земеделец, JII отделение. Ма р _и но · : Асан Тахиров Онбашиев , 62 rод., земеделец, JV отделение. Милко в о: Абдулрахман Мехмедов Караисен ов, 56 rод., земеделец, IV отделение. М о r и II и ц а: Фаик Мохамедо в Шумко в, полс ки пазач, 54 rод., IV отделение; Емин · Моллов, 46 rод„ с.:кретар на ОПК, -VJI клас. Мома р с к о: Иван Михалев Семерджиев, ,82 rод., овчар, 11 отделение. М О'м ч и ловци: Константин Илиев Канев , свещеник, ь5 rод. , средно образование. Над а р _ ц и: Асаи Мех медов Метков, 55 rод . , земеделец, П отде.1е11ие; Мурад Исен о в Ки чуков, -62 rод . , земеделец, 11 отделение. Ореш е ц: Нури Ахмедов Куледжиев, 63 rод., земеделец, неграм отен; Салих Нури ев Куледжиев, 38 rод., бригадир на ТКЗС, IV отделе.ние. О с т р и П а з па к : Асан Османов Чукински, 62 rод., земеделец, неграмотен. Пи с а ни ц а: Т одор Димитров Беров, 47 rод., зидар, IV отделение." Поп к. С ера ф им о в о: Тома Атанасов Зrуров, 47 rод., учитеп, по11увисше образ ование ; Спиро Ангелов Каракехаllов, 68 rод . , абаджия, 11 отделение. · · Под в и с: Нури Руфатов Кисьов, 40 rод., земеделец, браrадир на ТКЗС, IV отделение. По n р е л к а: Раиф Асанов Ах медов, 58 rод. , земеделец, IV отделение. Поток а: Шукри Ахмедов Исля~1ов, . 58 rод . , земеделец , 11 отделение . Р а в я и ще: Лютви Салихов Сарачев, 58 rод., земеделец, 111 отделение. Р а ж и ще: Салих Асанов Кафеджиев, 37 rод. , бригадир на ТКЗС, IV отделение. Р а II к о в о, кв. на См о.~ян : Щильон Георгиев Казалиев, 64 rод., пенсионер, бивш общински служите11, III npor. кJ\ас; Крум Василев ·Френкев, 43 rод . , каменоделец, 111 npor. к.,ас; Васил Депикуртев, 48 rод., бригадир на ТКЗС , IV отделение. Р е ч а н и : Мехмед Асанов Увалиев, 52 rод., земедепец, 11 отделение. Реч и ц а: Салих Асанов Кафеджиев, 37 rод . , IV отделение. Ров и но: Лютви Реджепов Царев, 56 rод . , земеделец, неграмотен. Ря к а: Шукри Салихов Мидилев, 39 rод., бригадир на ТКЗС, IV . отделение.

С ели ще: Ахмед Асанов Баков, 55 rод., земеделец, IV отделение. С и в и но: Мехмед Асанов Кисимов, 6;3 rод., rорски служител, IV отдепение. Спа в е II н о : Петър Караnетров, 50 rод. , полувисше, директор на прогимназията. С м и ля н : Анrеп Анастасов Кирянов, 45 rод., директор на прогимназията, полувисше ; Мехмед Кьорав, 70 rод., пенсионер, 11 отделение. С м о л я н : Георги Иванов Дорков , 57 rод., учител, средно образование ; Сивко Гаврнлов Сивков, 55 rод. , общински служител, IV отделение ; Христо Филев Табаков, учител nенсионер,

Со коп овци

rод., средно образование.

Георrев Bparo, 88 rод., з~меделец, 1П отделение; Добрика Куков, 70 rод., земеделец, 11 отдепение. · С р е док : Емилия Асенова Зелихова, 30 rод., общински служител, 11 проr. кпас. Страж а: Махмуд Исенов Сиракбанов, 70 rод ., земедепец, неграмотен. С ъ р н и н о : Мехмед Асанов Кисимов, 63 rод., горски служител, IV отдепение. Тик а II е : Салих Рашидов Чи11инrиров, 50 rод., пощалион, IV отделение. Треби ще: Емни Салихов Текьов, 49 rод., земеделец, IV отделение. Т ъ р ъ н : Огнян Асенов Кандуров, горски служител, 32 rод., 111 npor. кп, ; Сапих Асанов Кафеджиев, 37 rод., бригадир на ТКЗС , IV отделение; Светослав Духовников, 65 rод., пенсионер, 111 npor. кпас;. Т у р ч и но в о : Раиф Летифов Кръnчев, 48 rод., зем еделец, 11 отделение. Тур я н : Димитър Василев Дичев, 50 rод., свещеник, средно образование ; Лазар Атанасов Василев; 49 rод., служител, 11 npor. клас . У сто в о, кв. на Смолян: Димитър Бечевски, 60 rод., земеделец , IV отдепение; Вранчо Хаджичонев , служител, 60 rод„ средно образование; Руса Христева Касабаджакова , 35 rод., служителка, средно образование.

Петър

Ух по в и ц а: Шукри Исенов Шумаров ,

48 rод., земедепеu, 11 отделение.

Ха с в и ц а: Анастас Лудиев , 40 rод., магазинер, 111 npor. клас. Ч а ы ж а с : Асан Моамеров Агов, 58 rод. , земеделец, IV отделение. Че n пят: Ариф Салихов АJiе ндарски , 71 rод„ земедеl'.ец , IV отдепение. Ч е р е ш к и те : Емин Исеиноn Капитанов, 49 rод., земеделец, IV отделение. Ч е р е ш о в о : Емин Салихов Големипов , 62 rод„ земеделец, неграмотен. Черешов ска река: Исеи Асанов Дерменджиев, 54 rод. , земеделец, 11 отдел~ние. Ч е р на л е в о : Асан Салихов Сюлев , 60 rод„ земеделец , 11 отделение.

Чок

1,1

а но в о: Иван Ангелов Шишков,

80 rод., земеделец, 11 проr. клас; Ставри Иванов

Катипсn, 60 rод., овчар и зидар, III отделение; Мария Атанасова Читанова,-: 90 rод., домакиня, неграмотна .

Ю чу р а : Хамди Шабанов Я"кубов , 56 rод ., магазинер, IV отде11ение,

rл.

rлаrол·

rp. -

дат .

дателен

диал. • д

Геров, Речник -

СЪкРАЩЕНИЯ

1. Се пи ща Апиг -

Ар Баб Бар ББук Бил -

Над Ореш

Апиrовска

ОПаз -

Арда Баблон Барутни Баш бук Бнпянци

Пие

Бор - Бориково Бост - Бостина Бук - Буката Вар - Варад Вв - Виево Въп - Вычан Габ - Габрица Гозд - Гоздювица ГВл - Горно Влахово ГФат - Горно Фатово

Град. р. - Градинска река tp - Градо

Гуд Дим Дог

f'удевица Димово Доrаново

ДВл - Допно Влахово ДФат - Долно Фатово Дун - Дунево ·

Ел - Елево Елин - Елинска Ес - Есеннще

Мар Мил Мог Мом . Момч -

!80

Марино Мнлково Моrилица Момарс_ко Момчиловци

Турч Тур Уст Ухп Хасв Чамж -

Змиево Кайк - Кайковска

нает.

Попк. Серафимово

нrр.

Писаница

Чепл

Череш

- вннитепеи :-' връх

вин.

стр.

селищно име северозападно североизточно старобългарски

съкр. същ. тур.

ФИ чл.

турски

турско-араб ски турско-персийски

ударение

успоредно

фамилно име член

член.

причасти е

съкр~тено

членувано

Ю южно , южен· ЮЗ - югозападно юи югоизточно

JII.

Ки И ГОП И С

Андрейчин и др ., БТР Андрейчин Л. и др. Български тълковен речник. БАН. Сqфия · 11

1955.

· Българите

Дуридаиов Ив. , Про

топ о нимично

проучване

на

-· Заимов Й., Българ - Български езнк Xl /2, София 1961. 115. Заимов, Заселване Заимов Й ., Заселване ски

съществително

успор.

страдателно

за

Заимов, Водни имена

събирателно

тур.-араб. тур.-перс. удар.

Гъ.,ъбов Ив.;

околия. БАН. София 1956. Дуриданов, Първомайско Дуриданов Ив ., Топ о нимията на Първомайска околия. ГСУФФ Lll/2, 1956- 1957, 1- 200.

Г.. Тур-

Принос към изучаване на страиджанската топонимия. Странджаиска експедиция. БАН. София 1955. Делирадев, Принос Делирадев П., Принос към историческата география на Тракия.

грама

руски

прич .

Гълъбов

1946. Ив .. Страндж . топон. -

Дуриданов, Програма

родителен

събир .

София

1952.

производно

северно , северен

СелИ СЗ СИ стб. -

Чери - · чериалево Чокм - Чокмаиово Юч - Ючура

вр.

прилагателно

родово име

рус.

предлог

род.

Черешките

алб. - албански бълг. - български ВИ - водно име

прякор

произв.

Чеплят

11. Д р у г и с ъ к р а щ е н и

персийск и приток

прил .

Чер - Черешово Чер. р. - Черешовска река

България.

Т . 1. БАН. София 1953. Дечов В.. Чепеларе -- Дечов В., Миналото на Чепеларе. Ч. 1 и 11. София 1953. Дечов В .. Избр . произв. Дечов В., Избрани съчинения. Пловдив 1968. Дуриданов, Ломско Дуриданов Ив. , Ме стните названия от Ломско, БАН. София

образувано падеж

предл.

РИ

нарицателно

Пр

число

новогръцки

пере.

Турчииово Турян Устово Ухловица Хасвица Чамжас

образ.

нр.

. множествено , наставка

нариц .

Търъи

пад .

Гълъбов

махала

местно ние

ми. ч .

Остри Пазлак

на

Гълъбов Г„ Тур. грам . ска rра11атика . София

лично име

Гълъбов Ж . , Фи

reorp. -

география

1956.

местност

МИ

Пода - Подвие Попр - Попрелка Пот - Потока Равн - Равнище Раж - Ражище Райк - Райково Реч - Речани Речц - Речица Ров - Ровино Ряка - Ряка Се11 --=- Селище Сив - Сивино Слав - Спавейио Смил - Смиляи См - Смолян Сок - Соколовци Ср - Средок Стр - Стража Сърп - Сърииио Тик - Тнкале . Треб - · Требище

Тър

311( -

Кис - Киселчево Кок ·- Кокорово Коп - Копадан Кошн - Кошница Кош - Кошуте Кр - Кремене Кут - Кутела Лев -- Левочево Лещ - Лещище · Лип - Липец Лъка - Лъка Люп - Люлка

ПСер -

зическа

италиански

мах .

Надарци - Ореш~ц

Гълъбов Ж. , Фнз.

11яв приток

ЛИ

ГероR Н .. Речник на бъл LJ: ·1- V. Пловдив · 1895-

1904.

заемка

изчезнал

м.

гарския език .

източно , източен

итал.

заем.

изч .

диалектен

десен приток

З западно, западен ЖитИ - жителско име

rиев Вл . , Българска етимо.~ оrия и оно мастика . БАН. София 1960. Георгиев , БЪJJr. етим . Георгиев . Вл . , Въ проси на българската етимология. БАН . София 1958.

гръцки

м охамедани Из миналото на българите _мохаыедаии в Родопите . БАН . София 1958. Василев К ., Родопските българи мохамедани. Пловдив 1961. Георг1-1е11, Бъщ. етимо11 , 11 Qном, Геор-

на

водни

имена.

българските

п о луостр ов .

славяни

Проучване

им е на в бълг а рската София 1967.

Заимов, Пирдопско -

на

Балканския

на·

жителските

топонимия .

й. Заимов, Местните

имена в Пирдопско . БАН. София

Занмов , Южна Добруджа нос

към

БАН .

проучването

1959.

Й. Заимов , При

на

местните

имена

в Южна Добруджа. Сб. Добруджанска експедиции. БАН. София 1956 .. 177-242. Илиев. Турски изговор Илиев Ат., Турски изrовоµ на български местни имена. СпБАН 14, 1917. Илчев, РФМ Стефан Илчев, Речник на личните и фамилии имена у българите. София 1969. . Кабасанов, Момчиловци Кабасанов , Ст., Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. ИИБЕ IV. Софин 1956. 5-101. Карапетков, СлавеАно Карапетков П .. История на с. Славейно. Пловдив 1948. Кирил . Южни Родо пи -· Кирил Патриарх Български, Бъ~rаром ох аме·данс~си сепища в Южни Родопи. София 1960.

~011~че11, Се11пие11ско

КQвачев

li,

П,, Ме-

181

стните названия

.11идов и А. Явашев, допълнени и редак тирани от Б. Ахатов. (;офия 1939. Миков, Имената Миков В., Произход и значение на имената на

нашите градове,

села, реки ; планини и места. София

1943.

Михайлов, Храма .Св. Богородица• Прот. Михаил Д. Михайлов, Стогодишнината на храма .Св. Богородица• в Смолян, кв. Устово (1865-1965). Сп. .Ду

\ [

ховна култура', кн.

4, 1966,

стр .

23-27.

Младенов, БТР Младенов Ст., Български тълковен речник. Св . 1- 12, София 1926-

1951. Младенов, ЕПР

Младенов

Ст., Етимоло

гически и правописен речник на българ ския книжовен език. София 1941.

'\...,

Младенов, ГБЕ Младенов Ст. и Василев Ст. П . , Граматика на българския език. София 1939. Младенов, РЧДБЕ Младенов Ст., Речник на

БАН.

Мат. бот. речник Материали за български ботанически речник, събрани от Б . Да

·\

Севлиевско.

София 1961. Костов , Бълг. грам. Костов Н. , Българска граматика. София 1939. Мавродиев (Родопски), Портрет Мавродиев Н. Т. (Родопски), Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите . Плов див 1887, 1-283. Маринов, Смолян и околията Маринов П. Ан., Смолян и околията n своето близко и далечно минало. Отпечатък от в . • Крас ногор•. Смолян 1937-1939.

(

от

чуждите

думи

бъшарския

език.

. София 1947. Младенов, Имена в Родопската област, Младенов Ст., По въпроса за етимологи ческото обяснение на някои местни имена в Родопската област. Сб. Иwирков. София

1933. Попов, Белослатинско Попов К., Местните иыена в Белослатинско. ГСУФФ LIV/2,

1959, 485-672. Поптодоров, Из миналото на Родопа Поп . тоJ1.оро11 Ан. , Из миналото на Родопа. Сп. ,Родопски преглед• 11/1-2, 1931, 11. Примовски, Аrуптите ----:- Примовски Ан., Ко вачите аrупти в rp. ·Мадан. ИЕИМ 11. БАН. София 1955. Примовски, Камиларството Примовски Ан .. Камиларството в Беломорска Тракия. БАН. София 1958. Прнмовски. Медникарството Примовски Ан.. Медникарството в Родопската об ласт. БАН . София 1955. Примовски, Род. нар. песни Примо вски Ан. и Примовски Н., Родопски народни песни. София 196_ 8. Родина Сб. Родина , изд. на Бълrаро-мо хамеданската културно-просветна и бла

гоiвор11те11н~ дрrжбя ,f'одf!на•, под ред,

1~2

на

П.

Ан.

Маринов.

Пловдив.

Кп .

Berneker, SEW Berneker Е. , S\avisches etymologisches W!)rterbuch. I. Heldelberg 1908-1913. Heчser-~evket, TDW Heuser-~evket, Tiirkiscl1•deutsches -Worterbu'ch. Jstambul 1942. Jansky, LdTS - Jansky Н., Lehrbuch der tiirkischen Sprache. Leipzig 1943. Miklosich, Lexlcon - Miklosich Fr., Lexicoп palaeoslovenico-graeco-\atiпum. Vindobo• nae 1862-1865. Mlkloslch, EW - Mik\osich Fr., Etymologi-

· !, 111,

кп. 11. 1::138- 1939; кн. кн . IV, 1941-1944. Родопа и Родопската област, юбилеен сборник Ст. Н. Шишков, София 1935. РР , вж. Стойчев , РР. Саламбаwев, Топон. успоредици Саламба wев Ан. , Топонимични успоредици от Смолянско. Родопски сборник 11. БАН. София 1969, 389-444. Салаыбашев, Фамилни иыена Саламбаwев Ан. , Български фамилни имена на помо хамеданчени родопчани от Маданско.

1937-193R; 1939-1940;

ИИБЕ София,

sches Wбrterbuch der s\avlschen Sprachen. Wlen 1886. Mlklosich, SPuON - Miklosich Fr„ Die Bilduog der slavischen Personen- uod Ortsoamen. Heidelberg 1927. Miletlc, Die Rodopemundarten - Miletic L., Die Rodopemundarten. Wieo 1912. Salambaschev, Die Flussnameп Salambaschev А., Die Flussnameп lm bulgarlscheп SprachgeЫet. Dissertation. Miinchen 1943. Vasmer, Die Slaven - Vasmer М., Die Slaven in Griechenland. Berlin 1941.

1968. 135-140."

Списък на населените места 1926 r. Спи сък на населените места в Царство Бъл гария според преброяването на 31 де

1926 г ..

кември

статист. , София

изд. на Главната дир. на

1930.

Списък на населените

места -

Предвари•

телни - резултати . от преброяването на населението и жилищния фонд на 1 де кември 1965 г. ЦС.У, 1968.

Стойков , Диалектология Стойков С., Бъл гарска диалектология . Литогр. изд. София

1954. Стойчев, РР Стойчев Т . , Родопски речник. Българска диалектология, кн. 11. БАН. София 1965, 119-319.

Фасмер, ЭСРЯ Фасмер М . , - Этимолоrи• ческий словарь русского языка. Т. I и II. Москва 1964--1967. Хайтов, Яврово Хайтов Н.. Миналото на с. Яврово. БАН. София 1958. Хайтов-Дичев , Манастир Хайтов Н. и Дичев Сл., Село Манастир , Смолянско. София 1965.

Хр . Мад. -

Христов Г. . Местните имена ·в 1964. . - Христов Г.,

Маданско. БАН. София

Христов, Християнски елемею·и

Християнски елементи в Родопската то понимия. Родопски сборник !, БАН. София 1965, 229-240. _· Шишков, Българомохамеданите Ст. Н„ Българомохамеданите Пловдив 1936.

•

Шишков (помаци).

Шишков, Арда - Шишков Ст. Н. , Из доли ната на Арда. Пловдив 1936. Шишков, Помаците Шишков Ст. Н., По маците в трите български области : Ма кедония, Тракия и Мизия. Ч. 1 Исто рико-географски преr11ед. Пловдив 1914. Шишков, Избр. произв. Шишков Ст. Н. , Избрани произведения. Пловдив 1965. Шишков,

Географски

Ст. Н.,

имена

Географски имен~

родопски

говор .

Сп.

-в

Шишков, централния

.Родопски

напре

дък', год. VШ/2-4, 1910/1911. Чанков, ГРБ - Чанков Ж., Географ~ки реч• · . - 1111к H<I Q-ЬЛrариR. (;оф11я 1939, . -- --- . • •

... 1В3

~- Имена ot нарицателни за местности, но не i'еоrрафски tepмиiil\ . 3. Имена според вида и формата на местността или на обект_ в нея . 4. Имена според размерите на местността или на обект в нея • 5. Имена по прилика с някакъв предмет . • • • • • • • . 6. Имена спрред поJ1ожението на местността към слънцето . 7. Имена според положението на местността към вятъра . 8. Имена, възникнали според природни ямения . . 9. Имена според вида и свойствата на почвата . • . 10. Имена във връзка с растителността . • . . . . . 11. Имена във връзка с животни и обиталищата им . . . . . 12. Имена въ·в връзка с отношението на местността към други обекти .

Б. Културно-исторически

СЪДЪРЖАНИЕ

а. Земеделие Скотовъдство

Прещ·овор . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . • • Кратка историко-rеоrрафска характеристика на Смоляиско

6. 5

Дял първи

ПОСЕJIИЩ\iА

[ [

имена

Стопанска дейност.

II. ш.

IV. V. . VI.

VII.

ИСТОРИЯ

Ардинска община: Арда (11). Алиrовска маха~б (12), Барутни (13), Билянuи (13), Гоздевица (lZ}, Гудевица (13), Речани (14), Сйвино (14), Средок (15) . . . . . Могиликска община: Моrйлица (15), Борйково (16), Буката (17), Варад (17), Градинска река (17), Кйселчево (17), Копадан (18), Кошуте (18). Потока (18), Ухловиuа (18), Черешево (19), Черешките (19), Черешовска р@ка (19). . . . . Момчиловска община : Момчи,,овuи и Соколовци . . • . • . . . . . . . . . Славейнска община: Славеllно (23), Виево (24), Кутела (25), Тйкале (26) . . . Смилянска община : Смилiш (26), В аблон (28), Баш бук (28), 1::lмчан (29), Еле во (29), Змйево (29), Кошница (29), Липеu (30), Люлка (30), Марино (30), Мйл ко1ю (30), Чамжас (31), Чеплетен (31). Черналево (31). Чокманово (31) . . . . Смолянска община: , Смолян (32), Смолян (32), Раllково (34), Устово (37), Б6стина (40), Влахово (40), Клокотнйк (41), Лъка (41), Габрйца (42), Дунево (42), К6кЬрово (43), Кремене (43). Дймово(44), Надарuи (44). П оп релка(44) , Левочево (44), Момарско и Доrаново (45), 6решец (45). Писаница (46), Полковник G:ера фймово (47), Стража (48), Турян (49), Фатово (50), Хасвиuа (51), Чучура (51). Търънска община: Търън (52). мах. Еленска (53), Подвие (54). Речица (54), Ро вина (55), Ряка (55), Селище (55), Требище (56) • • • . • . • . . • • • . • •

11 15 19 23 26

32 52

Дял

. . . . . • •

Имена във връзка с поселищни форми и строежи

. 3. · Имена във връзка с пътища и съобщения . . 4. Имена във връзка с гробове и гробища . . . . . 5. Имена във връзка с археологически обекти и исторически събития . 6. Имена във връзка с религиозни представи и поверии . 7. Имена . от различни дейности . . . . . . . . . . . . . . . . . . . В. П осесивни имена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . , . . . . . . . . 1. Имена от лични, родови (фамилни) иr.1еиа и прякори с наставка -ов/-ев. 2. Имена от лични, родови (фамилни) и~1ена 11 прякори с наставка - ски, -овски, -евски . . ..........· . 3. Имена от лични имена с настаека -ин • 4. Имена от родови имена с наставка -ин, ски . 5. Имена от лични, родови имена и прякори, които не влиза·r в изброените ::групи .• · . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6. Имена от роднински имена . . . . . . . . . . . . 7. Имена от родови имена на -ци, -це<-цех<•ЦIЬХ'Ь . 8. Етнически елементи в местните имена . . . Г. Вторични имена (име·на от други местни имена) . 11. Класификация на водните имена . . . . Посесивни водни имена . . . ·. . . Имена според човешка та де!! ност . . Чужди и,нена в Смолянската топонимия . Турски имена . , • . . . . . . . . . Гръцки имена . . . . . . • . . . . Имена от старинни и редки български думи . Имена с несигурна етимология . . . Неясни имена . 2.

. .... . ..... .

Изводи.

[

. . .

в. Други дейности

68 68 68 68 69 69 69 69 69 71 71 72 72 72 74 76 76 77

78 79 79 80 80 80 83 84 85 85 85 85 86 86 87 88 89 89 90 90 90 91 92 92

втори Д я л ч е т в ъ_ р т и

ЕЗИКОВА ХАРАКТЕРИСТИКА

, А.

Б .. в.

Фонетични особености . Граматически особености Строеж на имената . •

НА

МЕСТНИТЕ ИМЕНА

57 61 63

. . . Дял

Речник-показалец нз местните имена в Списък на осведомители

•

Съкращения Книгопис

. . .

. .•.

Смплянско .

96 178 .180 181

трети

СЕМАНТИЧНА КЛАСИФИКАUИЯ НА МЕСТНИТЕ ИМЕНА

1. А.

18!

Клас ификация на селищните и местностните и.нена . Земеписни имена . . . . . . . :, 1. Имена от rеоrрафск11 термини • • • • • , , , , , .•

65 66

· i85