Камбрийски период (система)
ПАЛЕОЗОЙСКА ЕРА (ЕРАТЕМА) Обхваща около 330-340 млн. г. Названието е предложено от английския геолог Адам Седжуик през 1837 г. Означава ера на стария живот - съществувалите тогава животни и растения вече са изчезнали, или почти изчезнали. През Палеозойската ера земната кора е претърпяла значителни преобразувания. Планинообразувателните движения се групират в два нагъвателни етапа - Каледонски в ранния Палеозой и Херцински (Вариски) - в късния Палеозой. Те са предизвикали съществени изменения на структурата на земната кора, на палеогеографската обстановка и, вероятно, на организмовия свят. Въз основа главно на измененията на организмовия свят палеозойската ера се разделя на шест периода: Камбрий, Ордовик, Силур, Девон, Карбон и Перм. Перм
КАМБРИЙСКИ ПЕРИОД (СИСТЕМА) Названието е използувано за пръв път в заглавие на статия, представена от Седжуик и Мърчисън пред Британската геоложка асоциация в 1836 г. Предполага се, че авторът на това име е А. Седжуик, тъй като той е определял палеонтоложкия материал от съответните пластове. Думата е латинизиран вариант на старото келтско название на полуостров Уелс. Седжуик е описал комплекса от камбрийски пластове в полуостров Ангълси, планините в Северен Увило и в Камберлънд като е предложил подразделянето му на три части: долен, среден и горен Камбрий. Междувременно Мърчисън описва част от същите пластове в състава на силурската система, поради което дълго време след това границата между камбрийската в силурската система е била спорна. Много сложен е и въпросът за долната граница на камбрий, или границата протерозойкамбрий. Продължителността на камбрийс-кия период е около 70-80 млн г.
ГРАНИЦИ НА КАМБРЙСКИЯТ ПЕРИОД (СИСТЕМА) Долната граница на Камбрия се характеризира с отдолулежащите безфосилни пластове на Криптозоя. Съществен репер в определянето на долната граница на Камбрия е първият представителен комплекс вкаменелости от скелетни организми, т.е. границата Криптозой/Фанерозой се фиксира от масовото появяване на организми с твърд скелет. В различните региони наслагите около границата Докамбрий/Камбрий са развити по различен начин, което поражда и несъгласия относно избора на стандартен разрез (стратотип) на тази граница. Типовият разрез на долния Камбрий в стратотиповата област в Уелс (Великобритания) не е представителен от гледна точка на съвременните изисквания на стратиграфията (в основата на разреза (серията Комлей) има прекъснатост, липсват вкаменелости). Непрекъснати разрези на тази граница има в Сибир, Австралия и Мароко. В Сибирските погранични разрези, разкриващи се по р.р. Лена, Юдома и Олекме, в Алданския и Анабарския масиви и Иркутския амфитеатър, като основа на камбрийската система се приема долнището на Сунагинската асоциация от скелетни организми, която е съставена главно от археоциати, без трилобити. Това е долната част на Томотския етаж в Сибир, който е стратиграфски еквивалент на първата безтрилобитова зона на долния камбрий във Великобритания и на Асадасийския подетаж в Мароко.
Горната граница на камбрийската система - дискутират се три варианта: (а) границата да съвпада с основата на Тремадока; (б) границата да съвпада с основата на Горния Тремадок; (в) границата да съвпада с основата на Аренига. В Англия се възприема условно последния вариант, като Тремадока влиза в състава на Камбрия. Това отговаря на първоначалния замисъл на Лепуорт, който е установил Ордовикската система. Във всички останали страни границата се прокарва в основата на Тремадока, т.е. между зоните Acerocare отдолу и Dictyonema отгоре. Само в Северна Америка границата Камбрий/Ордовик се корелира с основата на Горния Тремадок.
СТРАТИГРАФСКО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ Детайлното биостратиграфско разчленяване на камбрийската система се извършва на базата на трилобитните последователности в отделните региони. Отделените още от Седжуик три серии - Долен, Среден и Горен Камбрий не са получили други официални названия и се употребяват до днес. В Америка често се използуват названия с географски произход, съответно Джорджий, Акадий и Потсдамий, както и други по-малко известни имена. За означаване на трите серии на Камбрия широко се прилагат и палеонтоложки названия - Оленелидна, Парадоксидна и 0ленусна серии.
РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗМОВИЯТ СВЯТ ПРЕЗ КАМБРИЯ Характеризира се с масовото присъствие на организми с твърд скелет. Преобладават организмите с по-просто устройство, с рогов или хитинов, по-рядко с варовит скелет. Доминират три групи организми - трилобитите, археоциатите и брахиоподите, които са определяли обликът на камбрийската фауна. Техните останки се използуват за разпознаване и стратиграфиране на камбрийските наслаги.
ФЛОРА Представени са морски синьо-зелени водорасли, които отделят варовитовещество и изграждат рифоподобни постройки - строматолити.
Съществуват съобщения за находки на спори и кутикула от сухоземни растения в Прибалтика и Индия, които обаче се оспорват от повечето изследователи.
ФАУНА Фораминиферите и радиолариите са слаборазвити и са с незначително стратиграфско и скалообразуващо значение. По-многобройни са били шестлъчевите и варовити морски гъби. Широко развити са представителите на сродния тип Archaeocyatha. Представени са единични или колониални. В средния Камбрий са играли рифообразуваща роля. Особености: Те са свързани с варовитите наслаги на Камбрия и се срещат в Южна Европа, Сибир, Китай, Южна Австралия, Мароко и в Северна Америка; В Америка и Австралия изчезват още след ранния Камбрий; В Езразия продължават да живеят и през средния Камбрий, след което напълно изчезват от лицето на Земята; Характерни видове - Archaeocyathus atlanticus, Ajacicyathus nevadensis; Поради краткото им съществуване археоциатите имат голяма хроноложка стойност и са добри указатели на палеосредата.
ARTHROPODA (членестоноги) Типът на членестоногите е представен от трилобитите. Тяхното развитие започва от ранния Камбрий с примитивни форми, съставяща т.н. палеокамбрийска фауна. Първите членестоноги са известени от най-старите камбрийски пластове в Северна Америка. Към тази фауна спадат и раннокамбрийските родове Olenellus, Holmia, Calavia, Schmidtiella и др. Средният Камбрий се характеризира с видове от род Paradoxides, които съставят мезокамбрийската трилобитна фауна. В късния камбрий се е развила неокамбрийската фауна, представена основно от разред Olenida. Тази фауна не е свързана директно с трилобитите от парадоксидната фауна. Разпространени са били родовете Olenus, Parabolina, Acerocare, Peltura и др.
Класическо находище на трилобити и други морски животни със съвършена запазеност се намира в Британска Колумбия, Северна Америка, изучено от американския палеонтолог Ч. Уолкът. Заслуга за изучаването на трилобитите има чешкият изследовател Й. Баранд, събрал огромна сбирка трилобити от Бохемия. На него науката дължи разкриването на сложните зрителни органи и стадиите в развитието на трилобитите. Трилобитите са обитавали предимно пясъчни и глинести дъна при различни, не много големи дълбочини. Някои видове са се заравяли в тинята, други са пълзели по дъното, трети са плували в придънните води и "водорасловите гори". Подобно на археоцеатите, трилобитите представляват не само отлични фосили за разчленяване и корелация на камбрийските наслаги, но могат да играят роля на индикатори на палеосредата. Развитието на трилобитите е продължило с неотслабващи темпове и през следващите два геоложки периода (ордовика и силура). След това те рязко намаляват, като отделни родове са доживяла до края на палеозойската ера.
MOLLUSCA В Ранният Камбрий е бил представен от класовете Monoplacophora и Gastropoda. Последните са били застъпени в калпачковидни или слабо завити форми като Oelandia и Coreospira. Останки от миди (Bivalvia) са намерени в Португалия. От главоногите молюски (Cephalopoda) се появява първият представител с малка изправена черупка Volbortella, също така и някои дребни Orthoceras и Cyrtoceras, които се развиват повсеместно в следващия период. В камбрийските морета са живели и особени организми с конична черупка, без установено таксономично положение, наречени хиолити.
BRACHIOPODA
Третата важна група в камбрийската фауна;
Брахиоподите са била представени от малки форми с тънки рогови или полурогови слабо овароватени черупки без ключов апарат - Obolus и Lingulella (Пример за панхронична форма, която не се е изменила от камбрия до днес);
По-късно се появяват и по-висши брахиоподи с варовита черупка - Rustella, Kutorgina;
и такива с ключов апарат - Orthis.
ДРУГА ФАУНА Представителите на тип Echinodermata са били примитивни, прикрепени, без оформена петлъчева симетрия. Това са били първите едриоастероидеи (Stromatocystites), най-старите криноидеи (Eocrunoides) и карпоидеи. През късния камбрий се появява и първият представител на полухордовитеживотни род Dictyonema, който спада към дървовидните граптолити. Гръбначни животни В горнокамбрийски наслаги са намерени останки от хрилни подпори на примитивни безчелюстни животни, наречени Конодонти. В САЩ (щата Вермонт) са намерени останки от панцерни риби.
СТРУКТУРНО И ПАЛЕОГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ В структурата на земната кора се отделят седем нагънати пояси, геосинклиналите на които са били заложени в началото на палеозойската ера. Това са: Тихоокеански геосинклиналенлен пояс с четири геосинклинални области: а) Изгочно-Азиатска, б) Кордилерска, в) Андийска г) Австралийска; Урало-Монголски с три геосинклинални области: а) Урало-Тяншанска, б)Ка-захстано-Монголска в) Алтай-Саянска; Средиземноморски геосинклинален пояс: а) Европейска геосинклинална област; б) Азиатска геосинклинална област; Атлантически геосинклинален пояс: а) Северо-Атлантическа геосинклинална област и Гранпианска геосинклинала; б) Мексикано-Апалачка геосинклинална област.
ПО-ВАЖНИ ДРЕВНИ ПЛАТФОРМИ Представлявали са заравнени осушени участъци на места покрити с плитки, епиконтиненгални морета.
Източно-Евро-пейска (Руска); Сибирска; Китайска; Индийска (Индостанска); Северно-Американска (Канадска); Южно-Американска (Бразилска); Африканска (Арабска и Южно-Африканска); Австралийска; Антарктична и др.,
Всички платформи в Южното полукълбо са били обединени в единен стабилен блок, наречен Гондвана. Представлявал е издигната суша, само отделни участъци по периферията са били залени от море. В Северното полукълбо се разполагали Северно-Американската, Източно-Европейската, Сибирската, Китайската и други по-малки платформи. Подобно на Гондвана, те също са претърпели различно големи морски трансгресии - най-големи в Сибирската и Китайската, по-слаби е ИзточноЕвропейската и Канадската Атлантическият пояс е разделял Източно-Европейската от Северно-Американската платформа; Урало-Монголският геосинклин. пояс - Източно-Европейската, Сибирската и Китайската; Средиземноморският геосинклинален пояс ряздуль северните от южните платформи
ПЛЕЙТЕКТОНСКА ИНТЕПРЕТАЦИЯ
ГЕОСИНКЛИНАЛНИТЕ ОБЛАСТИ Имали са разчленен релеф, големи понижения се редували с издигнати геосинклинални участъци във вид на островни греди (архипелази). Седиментацията в тях е имала предимно теригенен характер със слабо участие на карбонати и вулка-ногенни образувания. Последните са по-добре застъпени в Урало-Монголския пояс. Към края на камбрийския период отделни геосинклинали се нагънат и издигат, проявява се първата фаза на Каледонския нагъвателен цикъл - Саларрскста фаза. Тя се проявява главно в Алтай-Саянската и Апачката геосинклинална област. В Алалачите тази фаза се нарича Вермонтска и засегнала главно северната им част.
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ И ПЛАТФОРМЕНИТЕ ОБЛАСТИ ПРЕЗ КАМБРИЯ ЯПЕТУСКИ ОКЕАТ (Северно-Атлантически геосинклинален пояс) Северна периферия (Грампианска геосинклинала) Обхващала е по-голямата част от територията на днешна Западна, Централна и Северна Англия, Шотландия, Ирландия и планинската част на Скандинавския полуостров. В Северен Уелс (в района на шистовия пояс на Карнарвъншир и в купола Харлех) Камбрият е с мощност на наслагите достига до 3000-3500 m. долната част на разрезите в Уелс (около 1000 m) се изгражда от конгломерати и пясъчници; останалата част е представена от аргилити. В Средна Англия дебелината на Камбрия заедно с Тремадока е около 1000-1500 m. основата на камбрия е изградена от базални кварцити; нагоре се сменят с глауконитови пясъчници и накрая с глини. В Югоизточна Ирландия и о-в Ман камбрият е представен от пясъчно-глинести наслаги, дебели от 2200 до 4100 m . В Северозападна Шотландия камбрийските наслаги са с мощност - до 400 m. Съставът им е приблизително както в Средна Англия: базални кварцити, които се сменят със шисти, едрозърнести пясъчници и доломити.
Камбрийските наслаги в Англия са групирани в 4 серии: Серия Комлей - долен камбрий. Започва с кварцити, прослоени от варовици, в които се срещат останки от Hyolithes, безключови брахиоподи и фосилни следиходове. В тях не се съдържат останки от трилобити, поради което се отделят в "безтрилобитова зона". На други места в Европа, Сибир и Африка аналогични пластове са охарактеризирани и с археоциати -томотския етаж в Сибир, или асадасийския подетаж в Мароко. Над безтрилобитовата зона залягат пясъчници с останки от трилобитите Саllаviа, Falotaspis, Holmia, които съставят Оленелидна зона. Най-горната зона на долния камбрий е представена от варовици с Strenuellа, варовици с Protolenus, гравелити и шисти Serrodiscus, както и шисти с Eodiscus. Серия Сент-Дейвид - среден камбрий, е представена от гравелити, дребнозърнести пясъчници и шисти, които въз основа на три зонални групи парадоксиди се разделят на три части, приемани от някои за етажи, а именно Paradoxides aelandiscus, Р .paradoxissimus и Р. Forchham. Серия Мерионет и Тремадокска серия - горен камбрий замества изоставеното название "Лингулови плочници", изграждащи горния камбрий без тремадока. Срещат се останки от Olenus, Paralabolina, редки Olenoides ,изобилно Lingulella Davisii и фосилни следи, вероятно ходове от олениднидни трилобити. В серията Тремадок е представена от шисти с дървовидни граптолити (Dictyonema), брахиоподи и др.
Изводи: Значимите фациални и фаунистични разлики, както и разликите в дебелините на камбрийските седименти в различните райони показва, че през Камбрия Грампианската геосинклинала е имала силно разчленен релеф. Максимално потъване е претърпяло геосинклиналните понижение в Уелс. Морският басейн в Северозападна Шотландия е имал по-плиткоморски характер и се е разделял от Уейлския със значителна суша ивица. В ранните етапи на развитието си той показва по-голямо сходство с американските басейни, отколкото с Уейлския. Грампианската геосинклинала, започнала развитието си от протерозоя, през камбрийския период се е намирала в ранния етап на своето геосинклинално развитие.
Централна и южна част на Япетуса (Апалачка геосинклинала)
Камбрийската система в Алалачите достига дебелина до 4000 m. В основата на разрезите несъгласно над докамбрийска подложка залягат конгломерати, пясъчници и кварцити Над които следват варовици и доломити с кремъчни включения. В североизточната част на геосинклиналата в изграждането на скалните комплекси участвуват и базични вулкански продукти. В края на камбрия североизточната част на Апалачката геосинклинала се обхвата от нагъване - Вермонтска фаза.
Средиземноморския мобилен пояс (Западно-Европейска геосинклинала) Южно от Грампианската геосинклинала, част от Средиземноморския геосинклинален пояс. През ранния палеозой в нея са били обособени три структурни зони: Северна, Централна и Южна. Северната структурно-фациална зона обхваща Южна Англия, Ардените, Рейнските шистови планини, Рудните планини, Харц, Судетите и др. В западната част (Корнуъл, Ардените) камбрият е представен от кварцитоподобни пясъчници, доломити, аспидни шисти и кремъчни скали. В Судетите и Рудните планини се срещат варовици с археоциати и Holmia и Protolenus. Към горния камбрий се отнасят ефузивни скали. В Среднополските възвишения (Лиса планина или Свентокшиските планини) камбрият е представен от теригенен флиш-конгломерати, пясъчници и глинести шисти, достигащи дебелина до 2000 m. Централната зона, наречена още Молданубска, е изградена от срединни масиви, а именно: Централния френски масив, Вогезите, Шварцвалд, Чешкия масив и др. Долният камбрий е представен от конгломерати и пясъчници без вкаменелости (1,200 m), над които следва задруга от черни глинести шисти с останки от среднокамбрийски Paradoxides, Conocoryphe и др. Горният Камбрий се състои от конгломерати, пясъчници, вулкански скали и туфи. Общата дебелина на Камбрийският разрез в Бохемския масив е около 2000 m. Южната структурно-фациална зона обхваща територия намираща се на юг от Централния Френски масив (Черната планина във Франция, Карнийските Алпи, Пиренеите, о. Сардиния, Атлас и др). Най-пълни разрези на камбрия се разкриват в Черна планина и в Сардиния. Долната серия на камбрия се изгражда от пясъчници и варовици с археоциати и трилобити. Над тях идват среднокамбрийски карбонатни шисти богати на трилобити ( Paradoxides). Горният камбрий е представен от пясъчници и глинести шисти с горнокамбрийски трилобити. Общата дебелина на камбрия тук достига 1000 - 1200 m. В Пиренейте камбрият е съставен от филити и серицитови шисти, а в отделни разрези в Пиренейския полуостров към тях се прибавят варовици и пясъчници. Във Високия Атлас камбрийските разрези достигат значителна дебелина. В основата им се разполагат конгломерати и пясъчници, следвани от доломитизирани варовици с археоциати, след това шести с Paradoxides. В най-горната част идват пясъчници и шисти, преминаващи в ордовикските пластове.
Тихоокеански мобилен пояс (Кордилиерска геосинклинална област) Развити са и трите камбрийски серии. Изградени са от различни теригенни и карбонатни скали, като характерни разрези с добре запазени вкаменелости се разкриват в Скалистите планини в прохода Бергес (Британска Колумбия). Долен Камбрий - варовици и глинести лиска с дебелина 1200 m. Средният камбрий е представен в три формации: Формация Катедрал - тьнкослойни песъчливи варовици с дебелина около 500 m; Формация Стефен, съставена от тънкослойни варовици и глинести шисти (шисти Бергес) с дебелина 200 m; Формация Елдон - песъчливи варовици (300 m ). В среднокамбрийските пластове са намерени богати и добре запазени останки от трилобитите родове Olenoides, Agnostus, Eodiscus и др. Горният камбрий, достигащ дебелина до 3000 m е представен от варовици и глинести шисти. Камбрийската трилобитна фауна от тези находища спада кил Тихоокеанската зоогеографска провинция. Въз основа на нея в Сев. Америка са отделени трите серии на камбрия: Джорджиен с ръководни видове на род Olenellus; Акадиен - с р.р. Olenoides и Ptychoparia; Потсдамиен - с р. Dikellocephalus. В Андийската част на басейна камбрийските наслаги са разпространени в Централните Анди. Те са представени от конгломерати и песъчливо-глинести лиски, които се разкриват в редица локалитети и са добре охарактеризирани в палеонтоложко отношение .
Източно-Азиатска геосинклинална област
Камбрийските наслаги са развити в Хараулските хребети и Сетте-Дабав и са представени от мергели, доломити, варовици, пясъчници в глинести шисти, достигащи дебелина до 2300 m. През камбрийския период в тази област са се заложили ред миогеосинклинални понижения, едно от които се е простирало покрай източния край на Сибирската платформа. В началото този басейн не се е отличавал съществено от разположените на запад епиплатформени морета. След това е започнало интензивно потъване, довело в края на камбрия до формиране на некомпенсирано понижение, историята на което продължава в ордовика.
ПЛАТФОРМЕНИ ОБЛАСТИ НА СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО В началото на камбрия повечето платформи постепенното са обхванати от морски трансгресии. Едни са били напълно потопени под морски води, а други само отчасти. Източно-Европейска (Руска) платформа В началото на камбрийския период южно от Балтийския щит в северозападната част на платформата се заемат от епиконтинентални море. В неговите периферни части се отлагат предимно теригенни утайкипясъчници, алевролити, аргилити с останки от трилобити, брахиоподи и червеи, а в централните теригенни глини с признаци на сероводороди заразяване. В края на ранния камбрий морето е напуснало Балтийското понижение, като се е запазило само по западния край на платформата. В средния камбрий централната част на платформата се залива отново от морски басейн, в който се отлагат недебели пластове от пясъчни скали, след което той отново се оттегля на запад. Епиконтинентални камбрийски седименти са развити в грабена Осло в Южна Норвегия и на други места в днешна Швеция, където образуват непрекъснат комплекс с ордовика и силура. Дебелина на камбрийските отложения между 55-500 m. Представени предимно от глинести шисти (битуминозни и нефтени шисти) и варовици; Показват честа фациална изменчивост; Камбрийските наслаги в района на Осло са формирани в една преходна (в литоложко и тектонско отношение) зона между геосинклиналните фациеси на каледонидите и епиконтиненталните фациеси на платформата.
Сибирска платформа Почти изцяло е била покрита от море; Дебелина – от 1200 до 5000 m; Групиранe: в северната и източна част на платформата преобладават варовици, мергели, глинести скали и помалко доломити и пясъчници; в южната и западна област са разпространени доломити, пясъчници, гипс, анхидрит и каменна сол и малко варовици и мергели, отложениглавно през ранния и средния камбрий. В късния те се заменят с пресноводни отложеия. Долният камбрий започва с конгломерати, над които идват червени глини и мергели с археоциати. Следват водораслови варовици с Соllenia, които заедно с археоциати изграждат рифове. Срещат се горливи шисти и битуминозни варовици, които съдържат трилобити от родовете Agnostus и Protilenus, безключови брахиоподи и хиолити. Средният камбрий е представен от варовици с археоциати и трилобити - Agnostus, Ptychoparia, както и с брахиоподите Obolus. Горният камбрий е развит по-слабо - червени пясъчници в глинестите шисти с прослойки от гипс и варовици с Obolus и Lingula.
Северно-Американска платформа. Обхваната от морска трансгресии през средния камбрий. Залети са нейните южни и западни покрайнини, където се утаяват пясъчници, алевролити, аргилити и варовици; През късния камбрий трансгресията се разширява и достига южно от Канадския щит. Образуват се пясъчници, които нагоре се сменят с варовици и доломити; В близост с Канадския шит преобладават теригенните скали, предимно пясъчници, съдържани горнокамбрийския трилобит Dikellocephalus; Средно и горнокамбрийски пластове се разкриват в Големия каньон на р. Колорадо: Средният камбрий е представен от пясъчници съдържащи трилобитите Olenoides и Ptychoparia. Над тях идват горнокамбрийските пясъчници и лиски с Dikellocephalus.
ЮЖНИ ПЛАТФОРМИ Обединени в единен континент Гондвана. Представлява сушна област, подложени на денудация, която се е заливала от морски води само в някои периферна участъци; В Северозападна Африка се разкриват морски теригенни скали (конгломерати, пясъчници, варовици с археоцеати и аргилити без вкаменолости, но със следи от пълзене на дънни животни) отложени вплитководен басейн, който е потъвал бавно. На югоизток от Червено море се разкрива мощен комплекс от редно камбрийски пясъчници, доломити и мергели с Paradoxides, Hyolithes и др.; Северозападната част на Индостакската платформа: (а) долнокамбрийски червеноцветни пясъчници и тъмни глинести шисти, изпълнени с останки от трилобити и брахиоподи; (б) средния и горния камбрий, които не са доказани с вкаменелости, се отнасят вероятно залягащите над долния камбрий доломити п песъчливоглинести седименти. В Северна Австралия (планината Макдонал) – средно- и горнокамбрийска камбрийски пясъчници, глинести лиски с прослойки от кварцити н варовици, които са изградени от водорасли, археоциати, брахиоподи и трилобити. Палеонтоложки доказан среден камбрий се разкрива в една ивица от о-в Тасмания до щатите Виктория и Куинсленд, изграден от вулканогенно-седиментни скали - варовици, кремъчни скали, базечни п кисели лави и др. В Южно-Американската платформа не са установени камбрийски морски наслаги. Условно към камбрия се отнасят червеноцветни пясъчници, разкриващи се по долината на р. Амазонка, както и пясьчници и тилити с дебелина около 200 m.
КЛИМАТ
Климатът е бил преобладаващо топъл и сух; Диференциация на климатични зони; Аридната зона се е простирала от Арабия, Иран, Източен Сибир до Канада (евапорити и червеноцветни образувания); Хумидна зона – боксити и латерити (манганови и железни руди); В Гондвана (Южна Америка и Австралия) са установени валунни глини (тилити), образувани от дейността на планински ледници.
ПОЛЕЗНИТЕ ИЗКОПАЕМИ В камбрийските наслаги са представени главно: каменна сол; нефт; Фосфорити боксита. Разпространение: Руската, Сибирската, Канадската к Индийската платформи. Редица находища на медни и пиритни руда, редки метали и други се срешат в Алтай-Саянската област.
Литература: Вергилова, М., 1990. Исторична геология. – МНВО, С,: 335 с. (Камбрийски период (система). – 141-159 сс.). Рид., Г, Уотсон, Дж,. 1981. История Земли. Поздние стадии истории Земли. – Недра, Л.: 408 с. (Глава 2. Каледониды и их форланды. – 25-70 сс.) Cope, J. C., J. K. Ingham, P. F., 1992. Atlas of Paleogeography and Lithofacies. – The Geol. Soc. Memoir 13:153 pp. (Cambrian – 13-18 pp.). Cooper, J. D., Miller, R. H., Patterson, J., 1986. A trip through time: Principles of Historical Geology. – Merrill Publ., Columbus: 469 pp. ( Chapter 10: the “Eopaleozoic: Proterozoic-Paleozoic transition. – 224-249 pp.) Seyfert, C. K., Sirkin, L. A., 1979. Eaerth History and Plate Tectonics. An Introduction to Historical Geology. – Happer and Row Publ., New York: 600 p. (Chapter 10: The Paleozoic Era. – 244-308 pp.) Stanley, S. M., 1986. Earth and Life through Time. – W. H. Freeman, New York: 690 p. (Chapter 12: The Early Paleozoic World. – 325-335 pp.) Woodcock, N., Strachan, R. (Eds.), 2002. geological History of Britain and Ireland. – Blackwell, Oxford: 423 pp. (Part 2: The Northern Margins of the Iapetus Ocean. – 73-87 pp.; Part:3 The Southern Margin of the Iapetus Ocean. – 127-152 pp.).