Креден период 144 – 65 млн. г.
Отделен е през 1822 г. от Омалиус д’Алуа - белгийски геолог, който пръв употребява названието “креден терен” (Terrain Cretace). Името идва от латинското creta – пишеща креда, тебешир. Последен период от Мезозойската ера с продължителност 71 млн.г. от 144 до 65 млн.г. назад. Кредният период е другият ключов период в развитието на Земната кора и организмовия свят през Фанерозоя след Пермския период. С него зъвършва Мезозойската ера, която има своеобразен организмов свят, различаващ се коренно от палеозойския и неозойския. Флора – в средата на периода се появяват покритосеменните растения (Angiosperms), които постепенно изместват типичните за ранните периоди на Мезозойската ера гинкови, сагови, бенетитови и иглолистни. Фауна. Разцвет на главоногите, ехинидите, бивалвиите, коралите, фораминиферите, варовития нанопланктон. Поява, разцвет и изчезване на динозаврите. С глобалното масово изчезване на цели семейства и разреди накрая на периода приключват развитието си големи организмови групи, определящи облика на мезозойската фауна - амонити, белемнити, динозаври, актеонелиди, иноцерамиди, рудисти и др., а някои групи търпят редукция до 80-90%. Става почти тотална смяна на планктонните фораминифери и варовития нанопланктон. Климат. Като цяло топъл, с по-високи температури през Ранната Креда и постепенно застудяване през Късната Креда. Морско ниво. Постепенно нарастване на глобалното морско ниво през целия период,, с което то достига най-високите си нива през Фанерозойската история на Земята. Структура на земната кора. Продължава разпадането на Пангеа. Отваря се Южният Атлантик, разширяват се новообразуваните през Триаса и Юрата океани. Основна роля в седиментацията има Тетиският океан.
ДОЛНА ГРАНИЦА Границата Юра-Креда (144 млн. г.) В морските фациеси се поставя по калпионелиди, амонити, белемнити, бивалвии (рудисти), планктонни фораминифери, варовити нанофосили. В Русия - съвпада с горната граница на Волжкия етаж; В Европа и Северна Америка е между Титонския и Бериаския етаж; В Англия – между Титонския и Рязанския етаж. В континенталните фациеси: По останки от влечуги – главно динозаври. По спори и полен.
ГОРНА ГРАНИЦА Граница Креда – Терциер (65 млн. г.) Границата Креда/Терциер (между Мезозойската и Неозойската ера) преди 65 млн. г. е най-рязката граница в рамките на Фанерозоя. Повсеместно при постепенните преходи между кредните и палеогенските отложения е регистрирана иридиева аномалия, следствие от сблъсъка на Земята с голям метеорит, паднал в района на Мексиканския залив – Чикскълъб (Chixulub). Характеризира се с глобално разпространение на тънък иридиев слой маркиращ глобално масово изчезване на организми, най-голямото в историята на Фанерозоя: Почти пълна смяна в състава на големите фораминифери, планктонните фораминифери и варовития нанопланктон. Последни находки на динозаври, морски рептилии, амонити, белемнити, иноцерамуси, хипурити, орбитоидеси и др.
Разкритие на границата ЮраКреда сред варовиците на Гложенската свита при с. Гинци, Софийско
На юг от разкритието юрските скали оформят голяма антиклинала, чиято ос е с посока И-З. Отвесният скален откос (Заского) е изграден от варовиците на Яворецката свита, а полегатият над него – от ядчестите варовици на Гинската свита със световноизвестния фациес “ammonitico rosso’
Границата Креда-Терциер в залива Губио, Италия, където Alvarez и др. (1980) откриват иридиевия слой, образуван след сблъсъка на Земята с огромен метеорит преди 65 млн. г.
Етажна подялба на Кредната система Ларамийска
фаза
МАСТРИХТСКИ
65 млн. г.
ГОРНА
САНТОНСКИ КОНИАСКИ Субхерцинска
фаза
ТУРОНСКИ ЦЕНОМАНСКИ Австрийска
АЛБСКИ
ДОЛНА
КРЕДНА СИСТЕМА
КАМПАНСКИ
фаза
98 млн. г.
АПТСКИ БАРЕМСКИ ХОТРИВСКИ ВАЛАНЖИНСКИ БЕРИАСКИ
144 млн. г.
Кредната система носи името си от пишещата креда. Това е мека, пореста, слабоспоена разновидност на варовика, изградена от “прахообразен калцит” микроскопични калцитови плочки от планктонни водорасли - коколити.
На снимката: Югоизточна Англия – известните “Бели откоси” (White Cliffs) на Дувър, оформени от морето сред пишещата креда на Горнокредната серия.
РАННА КРЕДА – ФЛОРА Основно събитие – поява на цветните растения – – –
– – –
(покритосеменните) през Апта По-важни събития при голосеменните растения: флората има мезозойски облик – преобладават сагови, гинкови, бенетитови и иглолистни иглолистните наподобяват триаските и юрските си предшественици и продължават да доминират, като придобиват разцвет и достигат най-голямото си разнообразие; настъпва краят на “века на цикадовите”; гинковите също загубват значението си като основен компонент на растителния свят на сушата; Първи разцвет на нанопланктона – масова поява на нови кредни видове на многобройния род Nannoconus, характерен за долнокредните отложения
КЪСНА КРЕДА – ФЛОРА – Основно събитие – голямата катастрофа накрая на Кредата при която изчезва почти 100 % от нанопланктона и 60 % от цветната флора. – Други важни събития: втори разцвет и изключително разнообразие на нанопланктонните водорасли, които образуват натрупвания от пишеща креда на огромни територии в Европа, Америка и Азия. – На сушата покритосеменните търпят разцвет и надминават по разнообразие иглолистните. Днес те са над 200 000 вида, докато иглолистните са едва около 50 000.
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА Представители на кредната цветна флора
Фосилно листо от род Platanus наподобяващо съвременните смокинови
Фосилен плод от цветно растение, наподобяващ плодовете на съвременния род Ficus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА
През миналия век се прави паралел между горнокредните и съвременните цветни растения. Много отпечатъци от листа на горнокредни растения са приписвани погрешно на съвременни родове. Днес е известно, че повечето от кредните цветни растения са изчезнали накрая на кредата или покъсно през палеогена. От около 500 съвременни семейства само за 50 се счита, че са имали представители сред къснокредната флора
Съвременно хлебно дърво от Карибите
Фосилен лист от кредни скали на о. Гренландия, който поразително наподобява съвременното хлебно дърво
Ginkgo biloba –жив фосил, единственият съвременен представител на гинковите. През Кредния период значението на тези растения намалява.
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Рoд Chiastozygus Рoд Cretarhabdus
Рoд Prediscosphaera
Рoд Rhombozygus
Рoд Bidiscus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Рoд Podorhabdus
Рoд Podorhabdus
Рoд Lithraphidites
Рoд Broinsonia
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Tetralithus pyramidus
Рoд Braarudosphaera
Uniplanarius trifidus
Quadrum gartneri
Динозаври
Brontosaurus
Динозаври
Triceratops
Triceratops
Triceratops
Динозаври
Baryonyx
Iguanodon
Protoceratops
Afrovenator
Кредна лунна нощ в Монголия
Deltatheridium
Velociraptor
Динозаври
растителнояден динозавър Corithosaurus брониран растителнояден динозавър Edmontonia
летящи влечуги птерозаври Quetzalcoatlus
летящи водни птици
Tyrannosaurus рогати динозаври Chasmosaurus
Styracosaurus
Tyrannosaurus
Tyrannosaurus
Iguanodon
Tyrannosaurus
Triceratops
Динозаври
Corithosaurus
Ankylosaurus
Trachodon
Анкилозаври
Динозаври Albertosaurus – хищен динозавър от Горната Креда, висок 4,2 м По всичко личи, че закърнелите предни крайници не са му служили за хващане на плячка, тази роля е изпълнявана от огромните му челюсти
Динозаври
Част от разкриващия се хоризонт със стъпки на динозаври в Щатския парк на динозаврите – централен Кънектикът
Костенурка Archelon Мозазаври Platecarpus плаваща птица Hesperornis
мозазавър Clidastes
Огромната кредна костенурка Archelon с дължина 4 м
Водни влечуги еласмозаври
Плезиозаврите се завръщат към живот от сушата във водата рано през Мезозоя или още през Перма. Те изчезват от лицето на земята заедно с динозаврите в края на Кредата
птерозаври
Elasmosaurus Зъбата птица Ichthyornis
Летящите влечуги – птеродактилите, изчезват в края на Кредата
PTERANODON
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ:
Скелет на Pteranodon
летящи влечуги и птици
Птеродактили Nyctosaurus
Зъбати птици Hesperornis
Зъбата кредна птица - Hesperornis
Tексаски птерозавър от края на Късната Креда с разтег на крилата 15 м, сравнен с кондор (отпред) и “летящо крило” от системата Стелт (отзад)
род Quetzalcoatlus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ: бозайници Основно събитие през Кредата: Появяват се торбестите и плацентните бозайници На фигурата: Стадии в развитието на черепа на примитивните бозайници през Мезозойската ера
Кредни мултитуберкулати Stygimys, бозайници с удължена долна челюст Вдясно – североамерикански опосум
ГЛАВОНОГИ
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА
Hippurites
Credneria
Montlivaultia
Toxaster
Requienia
Actaeonella
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА Stylina
Toucasia patagiata
Hemiaster
Echinocorys Baculites Ancyloceras Crioceratites duvali Scaphites
Micraster
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА Inoceramus Thurmaniceras thurmani
Deshayesites deshayesi
Neocomites neocomiensis
Micraster cortestudinarium
Belemnitella mucronata
КЛИМАТ Според палеоклиматичните изследвания Кредата е най-топлият период през Фанерозойския еон. Въз основа на кислородни изотопи и фосилна флора е доказано, че през ранната креда климатът става все по-топъл и към края на тази епоха преди около 100 млн. г. достига най-високите си стойности изобщо за фанерозойската история на Земята. През късната креда средните температури спадат и през Мастрихта достигат най-ниските си стойности за периода. Например във вътрешността на Североамериканския кратон средните температури спадат от 20 до 10°С. Вследствие на високите температури масово се развиват планктонните варовити водорасли и големи части от морското дъно са покрити от органогенни карбонатни тини, които се превръщат в пишеща креда. Това е причина за вероятната липса на ледени шапки на полюсите и за високото морско ниво, което нараства през целия креден период. Тогава то достига най-високите си стойности през Фанерозойския еон.
Въз основа на кислородни изотопи и фосилна флора е доказано, че през Ранната Креда климатът става все по-топъл и към края й преди около 100 млн. г. достига най-високите стойности за фанерозойската история на Земята.
През Късната Креда средните температури спадат и през Мастрихта достигат най-ниските си стойности за периода. Във вътрешността на Североамериканския кратон средните температури спадат от 20 на 10°С.
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА – Северна Америка
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА – Северна Америка и Евразия
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ПОЯСИ Лавразия и Алпохималайски мобилен пояс - западна част Образуват се изключително разнообразни отложения: дълбоководни сменящи се с плитководни, рифови и литорални. Във Воконтска падина в ЮИ Франция се намират стратотипите на долнокредните етажи. С и СЗ от гр. Барем се отлагат утайки с дебелина до 2000 m. На юг между гр. Бериас и разположените западно от него Оргон, Гаргас, Апт, Кастелан и Ница се осъществява по-плитководна седиментация, известна като Провансалски фациес – песъчливи и карбонатни отложения. Тук се образува един от най-известните кредни фациеси в света – Ургонският. Това е рифов фациес, разпространен в цяла Южна Европа – от Пиренеите до Кавказ: бели органогенни варовици от орбитолини, рудисти (реквиении), корали, бриозои.
В края на Ранната Креда се проявява Австрийската фаза, която обхваща района на Алпите, Карпатите, Балканите. Вследствие на това в западната част на пояса се установява разнообразен морски режим.
Алпохималайски мобилен пояс - Западна част
АЛПОХИМАЛАЙСКИ МОБИЛЕН ПОЯС - ИЗТОЧНА ЧАСТ На изток в хималайската част на Алпохималайския пояс кредният басейн наследява юрския и скалите следват в непрекъсната последователност. След австрийската фаза някои части се издигат и горнокредните отложение лежат трансгресивно върху долнокредните. Характерен горнокреден фациес в източната част са т. нар. “гозавски пластове” - морски отложения съдържащи хипурити, амонити, корали, ехиниди и др. с турон-мастрихтска възраст. Тези отложения се редуват с по-пресноводни отложения. В Кавказ през Късната Креда се издига геоантиклиналата на Голям Кавказ, която на север и юг дава материал за натрупването на карбонатни турбидити на места с ефузивни изливи. След Турона в Алпо-Хималайския пояс се проявява субхерцинското нагъване, а в края на Кредата – Ларамийското, което е свързано с интрузевун магматизъм.
КОРДИЛИЕРСКИ МОБИЛЕН ПОЯС В северната част в тясна ивица от Аляска до Калифолния се отлагат дебели до 13 кm утайки съдържащи бореални амонити характерни за Сибирския басейн – Simbirskites, Polyptychites. От юг на север към щат Колорадо се вдава голям залив, който показва връзка с Тетиския океан – формацията Команчи, съдържаща рудисти и орбитолини. През Късната Креда тук се извършва широка трансгресия при която двата ръкава от север и от юг се съединяват и образуват басейн от устието на р. Макензи до Мексиканския залив. На запад от него се оформя суша, която дава материал за образуването на дебела до 5 000 m последователност в Айдахо и Юта: В основата се оформя формация Дакота (Алб-Ценоман) все още с континентални прослойки; Нагоре следват формациите Колорадо и Монтана, които обхващат цялата Горна Креда.
КОРДИЛИЕРСКИ МОБИЛЕН ПОЯС – източна част В източните части на този басейн, намиращи се на територията на Тексас, Канзас и Айова се отлага дебела последователност от пишеща креда. В плитките лагуни и заливи, оградени от суша, се срещат останки от сухоземни влечуги – Mosasaurus и зъбати птици от Подкл. Odontornithes от родовете Ichthyornis и Hesperornis. В края на Кредата Ларамийската орогенеза оставя езерни басейни в които се отлагат мощни въгленосни утайки до 4000 m – Формация Лейнс част от която е и Формация Ларами. В основата на тези отложения се срещат много останки от динозаври, между които най-добре запазения скелет на Tyrannosaurus. Най-отгоре са разположени пластовете с Triceratops, последните представители на гигантските влечуги. В андийската част на територията на Венецуела в т. нар. Боготско понижение просъществувало чак до Сантона, се отлагат черни глинести скали. На юг в тясна зона успоредна с днешното тихоокеанско крайбрежие се отлагат 15 000 m вулканогенни комплекси, продължаващи още от Триаса.
КРАТОНИТЕ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО Ранна Креда На територията на Европа се отлагат различни континентални и морски седименти. Балтийският щит и голяма част от Източноевропейската платформа остават суша. В Московска, Рязянска област и Поволжието кредните скали прехождат от юрските. В Урало-тяншанските херциниди също има морски режим. По южния ръб на Канадския щит през Ранната Креда се денудират Апалачките херциниди вследствие на което се образува т. нар. формация Потомак – континентални отложения, преминаващи в делтови. Те съдържат останки от примитивни покритосеменни растения и динозаври. Канадският щит е суша през целия Креден период.
Уйлдски басейн - на север в Ю. Англия, С. Франция и Германия се оформят езера, реки и делти, където се натрупват т. нар. уйлдски пластове, отложени в ниски заравнени области. Това са континентални образувания – предимно пясъчници с коса слоестост, лещи от глини с много растителни останки, както и останки от динозаври. От ЮИ раннокредното море настъпва на север и до началото на Барема достига до Париж, а през Алба обхваща териториите до Ламанша. Така върху континенталните отложения от основата на Кредата трансгресивно се разполагат морските отложения на Апта и Алба. Това са известните “Долни зелени пясъци” (Lower Greensands) и “Голтските глини” в Англия. Откъм север на територията на Северна Англия и Северногерманската низина трансгресията на бореалния басейн започва още през Валанжина в резултат на което се образуват почти пълни разрези на Долната Креда, богати на бореална амонитна фауна, като например глините Спитон (Speeton clay) в Англия.
През късния етап на Раннокредната епоха настъпва трансгресия, която обхваща почти цяла Западна Европа и е свързана с плитководна силицикластична седиментация – пластовете Фолкстоун. Накрая водите на Атлантика навлизат в континента и се установява плиткоморски режим на карбонатна седиментация - пишеща креда.
Пластовете Фолкстоун в ЮИ Англия
• Балтийският щит и голяма част от Източноевропейската платформа
през Ранната Креда остават суша. В източните части на платформата се оформят плитководни морски басейни. В Московска, Рязанска област и Поволжието кредните скали идват с постепенни преходи над юрските. Това са песъчливи отложения с фосфоритови конкреции. Нагоре следват глинести и глауконитни пясъчници с амонити, белемнити и др. бореална фауна.
• Уралотяншянските херциниди са в морски режим. На територията на Сибирската платформа отначало се отлагат морски седименти, но след това морето се отдръпва и започва континентална седиментация.
• Върху Китайската платформа господстват континентални условия. • По южния ръб на Канадската платформа вследствие на денудацията
на Апалачките херциниди в планинските подножия се натрупват континентални отложения, преминаващи в делтови отложения, известни като Формация Потомак. В тях се срещат много растителни останки, сред които и примитивни покритосеменни растения. В тази формация често се срещат и останки от динозаври. Самият Канадски щит остава суша през цялата Креда.
КРАТОНИТЕ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО Късна Креда В началото на Късната Креда върху Лавразия се осъществява широка трансгресия, известна в литературата като Ценоманска трансгресия. Ценоманското море обхваща огромни области от сибирския кратон, южните части на Източноевропейската платформа, Урало-Тяншянските херциниди (Казахстан и Средна Азия), Западноевропейските херциниди, Гренландия и източното крайбрежие на Северна Америка. Отлагат се сравнително тънки утайки сред които в основата преобладават глауконитните пясъчници, а нагоре се налага финокарбонатна седиментация – пишеща креда. Отлага се широкоплощна последователност от пишеща креда, изградена предимно от коколити и фораминифери, която дава името на Кредната система. В тези отложения около градовете Ман (лат. Ценоманум), Тур, Коняк, Сент и Мастрихт (Холандия) и световно известната област Шампан (Кампания) се намират стратотипите на горнокредните етажи. Суша остава територията на Балтика, Скандинавия и Източен Сибир. На територията на Монголия се отлагат континентални отложения, в които са запазени много останки от динозаври и яйца от динозаври. В края на Кредата започва издигане на централните части на Лавразия, и морето се оттегля от по-голямата част на континента.
КРАТОНИТЕ В ЮЖНОТО ПОЛУКЪЛБО • В началото на Кредата по-голямата част от територията на
•
Гондвана е била суша. През Кредния период продължава разпадането на южния суперконтинент. В началото с отделянето на Южна Америка от Африка започва образуването на Южния Атлантик. В някои райони, като например о. Мадагаскар, се срещат кредни утайки още от самото начало на периода. По-значителни седиментни образувания има през Алба и Апта, когато морето залива още периферни участъци на Африка. В долината на Амазонка се образуват континентални и лагунни седименти - “пъстри пясъчници”. През Късната Креда също както върху Лавразия настъпва широка трансгресия, кооято обхваща огромно области от Северна Африка, Арабския п-в, Южна Африка, Мадагаскар, Австралия и Южна Америка. Тук утайките са значително поразнообразни от пишещата креда в Лавразия, за което допринася и активния вулканизъм през цялата Късна Креда.
Е В Р А З И Я
Алпийски
Мизийска платформа
океан Иберия Централна Турция Южна Турция
Тетиски океан
А Ф Р И К А А Р А Б И Я
Краят на Кредния период се бележи от най-голямата катастрофа на Земята през Фанерозоя – сблъсък с метеорит с диаметър 11 км. При навлизането си в земната атмосфера метеоритът се превръща в огромно огнено кълбо, което за малко не извежда Земята от орбитата й около Слънцето
Взривът след падането на метеорита на земната повърхност преди 65 млн. г. превишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия.
ГОЛЯМАТА КАТАСТРОФА НАКРАЯ НА КРЕДНИЯ ПЕРИОД
Световноизвестния разрез на границата Креда/Терциер, където Alvarez и компания откриват за пръв път иридиевия слой.
ГРАНИЦАТА КРЕДА-ТЕРЦИЕР Границата Креда/Терциер се маркира в глобален мащаб от тънък слой, обогатен на Ir, редки елементи, шоков кварц, микротектити и редки минерали. Този слой е образуван от пеплолада след сблъсък на Земята с голям метеорит преди 65 млн. г. (Alvarez et al., 1980). Това е една от най-големите катастрофи през фанерозойската история на Земята. Подобна катастрофа е имало на границата Перм/Триас, която също се маркира от иридиева аномалия. Катаклизмите, предизвикани от тези катастрофи, са довели до катастрофални промени в организмовия свят. Не случайно тези две събития служат за граници между трите ери на Фанерозоя – Палеозойската, Мезозойската и Неозойската, отделени още през 19ти век, много преди да станат известни причините за тези промени.
ГРАНИЦАТА КРЕДА-ТЕРЦИЕР Според някои изчисления взривът след падането на метеорита на земната повърхност преди 65 млн. г. превишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия. Вследствие на сблъсъка в атмосферата се издига огромно количество прахообразен материал, който закрива слънцето за месеци наред. Това води до промяна в климата и в режима на фотосинтезата, което засяга над 90 % от едноклетъчната планктонна флора и фауна, 60 % от покритосеменните растения и много групи ехиниди, корали, топлолюбиви молюски и примитивни бозайници. На границата Креда/Терциер изчезват напълно от лицето на Земята редица типични мезозойски животински групи като динозаврите, морските влечуги, амонитите, белемнитите, рудистите и иноцерамусите от бивалвиите, актеонелидите от гастроподите, и т. н. През последните 20 години тази граница е установена в различни точки на земното кълбо, но съществуват страни с огромни територии, като например Русия, където тя все още не е установена. В това отношение територията на малка България представлява истински резерват на този геоложки феномен.
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер по р. Каменица, ЮЗ от Мездра
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при гр. Бяла, Варненско
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при с. Кладоруб, Видинско
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при нос Кочан, между Обзор и Иракли
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер по Козя река, Ю от яз. Цонево