Варна, 18 март 1922 г.
Брой 1.
%ЦехХЩ
пш АРОДНА БИБ/.К1 -Ж:М Р ^ А
Чв6<3
2
Полумесечно литературно и културно списание. Редактор ^лександжр
7}елико$.
<?*/. ^ №9*
ш. г^Л?
СЪДЪРЖА: Театжр.
Нашата задача. Литература. Д. Ю. Гржнчаров — Девственица и Хри зантеми. К. Балабанов — Ноктюрно. Вл. Трандафилов — Вечерен час. Сабров — Облаче. Кутузов — Моята печал. И. А. Волний — Яз. И- Чехларова — Триптих. Ал. Велинов — Роби на илюзиите; Мо ре, бжди благословено; Сенките на орлите. Оск. Уайлд — Пророк. Антон Чехоз — Без заглавие.
Театрално здание; Репертуарно на воднение; В театра; Г-ца Вела Ушева; Наймичка; Под тежеста на лаврите (25 год. юбилей на г-н Ст. Бжчваров). Музика. Мимоходом; Концертите на Музи калния Сжюз (варненски клон). Шкорпил — Какво може да се види в варнен. археологически музей. Рецензии. Из чужбина, Писмо от Виена.
Нашата задача. Да се даде пжлен отзвук на културните проя ви в: Варна — това е нашата пжрва задача. Л изкуството, творчеството е мерило за кул турата на едно общество, на един народ. Според нас искуството в основата си е про повед за бунт- против всичко земно, което тиранизира човешката душа. То е молебствие, то е химн на красотата, то е стремеж нагоре, то е оная златна нишка, по коя то душите пжтуват кжм райските чертози. Поетжт, художникжт, скулпторжт, композиторжт, творецжт на красотата, нейния певец, нейния жрец е и учител, и пророк, защото изкуството е било, е и ще бжде и проповед, и вяра, и стремеж, и желание за сливане с божеството. Истинските творби на изкуството са най-вжзторжените проповеди за бунт против земните несжвжршенства. Бжрз поглед на всесветските гении
напжлно подкрепя нашия вжзглед — Данте, Серванте, Шекспир, Молиер, Байрон, Шели, Гйоте, Манцони, Пушкин, Толстой, Достоевски, Кардучи, Мицкевич, Флобер, Анатол Франс и др. Тези светила, тези пророци са най-великите проповедници на бунт против тиранията над човешката душа на земята. Защо ни харесват най-много нам Ботев и Яво ров? Защото те са истински проповедници, те са носители на божествен огжн, с искрите на който обгарят душите ни и ни зоват на бунт. Да проповедваме, да сждействуваме, щото човекжт да отправя погледа си кжм висините, това е нашата цел, стремеж кжм красота, кжм сжвжршенство, стремеж кжм сливане с Бога. За нас нема школи на предпочитане — на шето мерило е: предметжт на изкуството да говори на сжрдцето, Ред. „Вечерни часове".
Стр^
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Д. Ю. Гржнчаров.
Девственица. Протрепна сжнена луната, Отметна свилений вуал И пржсна златен прах в тжмата И багри искрици опал. Самотен друмник я загледа: В вжзторг се вкамени той — ням. А тя, красавица неведа, Закри се в миг от девствен срам.
Брой 1,
В небе една Звездица засиява Самин — сама над сжнните простори — И в'полусжн аз чувам как запява Хор ангелски и Господ сам говори: „Нек в отдих благ починат мишци морни И мисжл блудна спре летеж безумни — Да бягат в'сжн желания злотворни, Суетни помисли на дните шумни!" Во ням вжзторог притихнала земята Отеква тихо Божиите слова. . . О, този глас Господен в'небесата Духжт ми кжм смирение призова!
20. И. 922 год. Сабров.
Облаче Хризантеми.. Бели хризантеми цветове склонили Болно се люлеят; Бели хризантеми тихи скжрби пили За любов копнеят. Нощ вакхална легна в родните простори Мжка ги вжлнува: Там погреба мрака слжнчевите взори, Кой ще ги целува? Бели хризантеми в самотата скрити, Болно се люлеят; В тих копнеж за щастие опити — Тихо сжлзи леят. . . . Квжтаитин Балабанов.
Ноктюрно. Полето спи. Потихом клони свели Брезите шепнат тихо в ноща. Над тях засмено месецжт огрел е Пжтува пжт кжм вечноста. Далеч бледнеят тжжни небесата И мамят в пролетната нощ. Аз пак сжм сам — и няма вожд Д тжй далеко е зората. . . Вл. Трендафилов.
Вечерен час. Вечерен час нашепва на душата Слова вжлшебни, приказки омайни И като плахи птици в'тишината Кжм вечност бягат мигове нетрайни.
По синята небесна висина Самотно облаче белее, Кат челн без кормило и без платна По морска ширина се рее. . . Блуждае кат че ли без посока, Ласкано от сините вжлни, И мята взор от твжрдта висока Кжм земните тжмни низини. Кжм него бих желал да полетя, Нек ме понесе то в безкрая, Защо ли за земята ще скжрбя? Яз знам, то челна е за рая. . . Кутузов.
Моята печал Нощ тжмна. . . Грозен, бурен бой. . . Аз слушам, как зжл ветжр вее силен' И чука на прозора мой, Като просяк милост проси с глас умилен. Ще му дам моята печал —• Печал, ^коя в сжрдце ми тайно тлее: Нек той я отнесе вжв дал И в ширните поля да я развее Прсв И. И. Вопнйй.
Аз 1.
Полжхне свеж ветрец. Листата Си тихо зашумят, трептят — Орли високо в небесата На волност те летят, летят. . 2.
Душата — трепетлика плаха, От стон далечен затрепти, А мисжл — на орел с размаха Во висините тя лети. . .
С.
Брой 1.
ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ
Н. Черларова.
Триптих. Детето я целуна. — Какво трепна, майко, в тайните джлбочини на твоята душа и замжгли с влага очите ти? Един далечен глас вместо нея глухо каза: „То цжфна, а тя прецжфтя". Но вжзхождаще в гжрдите й слжнце [позлати леката Мжгла в ней ните очи и тя се усмихна и тихо отвжрна: — То цжфна, за да не прецжфтя. Детето се повдигна на пржстенца и повторно я цалуна.'^ — Какви искри светнаха в двата диаманта, които се люлеят в кладенчето на двете ти очи, майко, и не падат ? Далечният глас пак беззвучно изшипя: „Нещастна! Дара на небето ще й отнеме зе мята". . . . Диамантите блеснаха в вжздуха и капнаха разпиляни в две златни звезди, а през усмивка май ката проговори: — Щастлива ! Безсилна е земята, когато имам дара на небето. . , И за трети пжт, обвивайки ржчички около шията й, детето я целуна. — Защо, майко, град бели бисери скриха твои те очи? Гласжт приближи. Спокоен, като сждба той потрети: „Ще удари часжт, то ще си отиде и в снега на зимата си тя ще остане за винаги сама!" Сред удара на бисерите тя поиска да се ус михне, но през разкривени устни едва промжлви: — Часжт ще удари и то ще си отиде, за да се вжрне някога пак на моят праг да п о ч и н е . . . . Яла града бисери валеше и от никжде не пад на светжл лжч да ги озлати.
]СтрТ3.
отразяват в душата й мрачни планини. През про зореца наднича само червеното око на една звезда. Само една червена звезда в нощната пустиня... - Когато детето й се усмихна, майката поиска да напише най-прекрасната дума вжрху бялата гаЬШа газа на неговата усмивка. Яла тя беше око вана и тежко прозвжнявайки с позлатените си око ви, ржката й падна. . . Тогава клепките й се спус наха и тя видя вжрху набразденото поле на своето сжрце онова, което усмивката на детето й написа: „Никой не ще снеме оковите, които аз ти сложих!" Тя оброни глава да скрие пжлната ежлза, ко ято се поколеба на мокрите й ресници. Но детето бжрзо и ласкаво я попи с длантта си и. проджлжавайки да се усмихва, показа розовият отпечатжк, кждето тя прочете: — Яла всякой миг, моята малка душа ти по дарява по един всемогжщ, невидим ключ. . . . И стори й се тогава, че оковите се разкопчаха и паднаха с тих, чуден звжн. ». «. Нл. Велинов.
Роби на илюзиите.
Яз имам много, много приятели и чудно, всич ки еж роби до един. Яз впрочем не познавам сво боден човек на земята. Роби на илюзиите са всички, родени от жена. Да ви изброявам ли? Имах един приятел, който вярваше, че ще найде безценни и безсметни богат ства и усилено ги тжрееше. Той живееше с илю зията да намери разковничето за тия богатства и не остави кжтове пусти и безлюдни; не остави ста ри гробищз, големи кржетопжтища, кждето да не броди в нощи, когато само зли духове шарят вежде из мрака. Той живее още и проджлжава да доПрилично на малжк ангел от албастжр, то спи I гонва илюзиите си за безценните ежкровища зарити и бжлнува. Треската е извила вжрху двете му стра от незапомнени вжлшебни маги, та с тия ежкро ни два огнени листа. вища да си устрои царствен живот. Имам друг приятел, който бе свжршил инже До вжзглавницата, прегжната на две, сложила нерство и работеше вече десетки години вжрху от глава- вжрху колене, майката будна бжлнува сжня на критието на регре1ит гпоЬШ. Той живееше с найвсичките си сжмнения и страхове. Под спуснатите й сладчата от сладките илюзии, че ще бжде най-зна клепки света минава и отминава, минава и отмина менития от земните люде, ще внесе в живота на ва без да остави следа, а то спи и бжлнува народите преврат и името му ще се носи вековечно, Стрелката отбелязва един часа. Джлбока нощ. а прахжт му ще бжде почитан от милиардите по Светлее ивица в хоризонта. Глухо. Граджт е гроб коления като светиня на светиите. ница под снега, а над нея разкжсани облаци надвисват полуразрушен свод. Имам друг приятел, който живееше с дивната луда мечта да обходи всички океани, царства и Детето посочва с пржстенце. земни кжтове. Той чачаше инженержт да довжрши — Какво искаш, мое дете ? . . Ти посягаш на скоро, може-би утре, своето изнамерване и с спе луната, какво искаш! челените несметно количество милиони да оежщеЯла ржчичката пада и гори. Неговата ржчичстви всичките повеления, безумни повеления на сво ка гори, а в нейните жили тече пламжк. Наклонена ята илюзия. Той научи няколко дивашки езика, за тя тжрси да улови поне една блуждающа усмивка, да може да се разбира с обитателите на джунглите но напразно. То спи и бжлнува . . . Тя пак затваря и пустините, изучваше и маймунските звукоподраочи. От ново в тях се явяват хиляди призраци, хора, жения, за да може да проникне в душите на надни и пак изчезват. . . Нещо изплава през тжмнишихе прадеди. ните, някакжв бряг и един град там, кждето еж цжвтяли и увехвали много цвгтя. . . И страни, да Имах един приятел, който живееше с илюзия лечните, неясни страни на бжда _цето, и те бягат... та, че е в ежетояние да обая и най-непреклонната Битието преминава през душата й, която бжлнува, от непреклонните жени на земята. Той верваше, че но не сжмва. Стрелката отбелязва половин час! целоземнзта любов е скрита в неговото сяфдце и че то е центжра на вселенната, и той пееше дивни — Сжбуди се, детенцето ми! Сжбуди се. . . . песни само за своето сжрдце. Ти джлго спа, сжбуди се. . . . Не, то спи и бжлнува. . . Имах един приятел, който плачеше като дете Малката ржчичка потжва в нейната ржка. кога се напиеше, защото още не е могжл да на Стжлпени мжлком, черните грамади на облаците пише най-гениалното творение на земята и още
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ името му се знаеше едва от сжседите в родния му град, но който верваше, че ще напише такова тво рение, в което да участвува като герой целия свят на широкия фон — земния шар, всред стихии и бури и всред мжки и страдания, достойни да изви кат трепет в душите и да преобразуват грешния човек в безподобна неземна твар. Той верваше в своето полубожеско призвание. Имах един приятел, който киснеше по цели дни и нощи при морето, изучаваше морските вжлни, за да може да долови скритата у тех сила и я използува за благото на човечеството — той вер ваше че след време морето, океанските стихии ще творят земните блага, а човекжт ще отджхва в чутовни палати и се наслаждава — заг.ото той — венецжт на творчеството на Саваота, е сжздаден за наслади само. Той заспиваше гладен под шума на вжлните. Имах друг приятел, който работеше вжрху един уред д?. може да залавя облаците и изпол зува парата у тех за земни индустриални цели, за каране на тренове, за производство на електриче ство и пр., той верваше, че ще спаси човечеството от труда да копае вжглида и да гние из мините, а ще го накара да насочи погледа си нагоре кжм рая на небето, а не долу кжм земния ад. Имах един приятел, който обезуме рисувайки картини „безумието човешко". Само частица от по рочността у човека нанесена на платно от него са мия го подлуди и той днес ходи по улиците и заплюва всекиго, който би му заприказвал. Имам друг приятел, който обходи страната ни да тжрси минерални богатства. Той намери кихлибар и радиеви руди, намери скжпа порцеланова глина и големи заложби на каменни вжглища, всичко това не го задоволи, той тжрси злато, тжрси диа манти, изумруд, топаз. Той тжрси най-ценния от безценните камжни за да украси дивната коса на жената, която не е виждал още, но която той меч тае да залюби. Яз имах и приятелка жена, която беше едно изключение от масата жени, защото беше по-умна от тех и винаги в разходките ни и всред най-инте ресните разговори, тя поправяше своя тоалет и тжрсеше макар и малка джждовна локвичка по земята, за да се огледа. Яко не намереше такава, тя застава ше близко срещу мене и се оглеждаше в очите ми. Имах и друга приятелка, която влизаше в всички благотворителни дружества в града — само нейната суетност, да бжде вред тя на лице, я ка раше неуморно да работи Тя тжрсеше поклони, вие разбирате нейното робство, нали? И други жени приятелки имах. Те живеяха само като илюзии на мжжете, и действително аз виж дах как мнозина им робуваха. Да, аз си представям в какво жалко положе ние би изпаднали всички мои приятели, ако тем някоя невидима ржка им отнеме за момент илюзиите и би пожелала да ги освободи от робство. Те биха се превжрнали на безумци. Земята би заприличала на лудница и всжде по джрвесата биха повиснали труповете на самообесилите се, биха се нагжркаляли труповете на самоубилите се, из реките и моретата щяха да плуват труповете на самоудавилите се и слжнцето щеше да отклони своите лжчи от земята, защото не щеше да- има кому да осветява пжтя кжм небесата. Жените биха плакали и обезумели биха от плач. Края на земното сжществуване би настжпил . . .
__,„;•
-
Б
Р°*±
Но не, тази невидима ржка, джржи една голема чаша високо, високо в небесата —пжлна с божески дарове, отредени за земните витязи на духа Тези дарове са примамните илюзиите на чо века кжм вечността. Човек отправя очи кжм нея, посяга кжм нея, кжрмен от страшно примамливи илюзии, които му се струват толкова близо, а еж тжй далече и той робжт им умира обикновено в позата на желание! . . Позата на вечно желание, на вечен копнеж, не живеем ли ние само с нея и за нея?
Море, бжди благословено! (Апотеоз).
| I | ' 1 | I
Море, жив колос, Ти от векове пееш твоята гржмлива и мжлнийна песен, дано пробудиш мжлчащите Хималаи, Алпи, Кордилиери, Пиренеи, Бал кани. . . Песента ти е ту химн на силата, ту плач над разорението. Песента ти е плечяваща стихия и ся каш искаш с нея да вжзскресиш, мжртвите от ве кове, да ги пробудиш, да заговорят и грейнат трилиарди сжрдца, които с своята любов биха истжкали ефири от блясжци, златни мрежи от мечти и не сметни люлки от щастия. . . Или песента ти е мечтателен щепот, тиха молитва. Сжн — легенда разказват кротките ти вжлни опиянени от слжнчевия бляежк, от луния чар — красота, или от звездния приказен мир, расказват те най-хубавата приказка, която света не я чувал и-не я знае. В слжнчевите всемогъщи очи, в луния чар и в звездните усмивки — отблясжци, ти четеш вжздишките на живите и на загиналите по земния шар трилиони сжщества. В теб е отразена сянката на Семерамида, ти отгатваш погледа на всевластната Клеопатра, ти слушаш разгулния смях на Месалина, в теб блести кинжала на Юдит, в теб ечи плачжт на Антигона, ти чуваш всепобедния химн на пжлчищата на ве ликите победоносци, ти плачеш, ти сливаш ежлзите си ведно с ония на майките чиито чада гинат, за да изградят величието на императорските корони, в теб се отразява кржвта на рубините и хризопразите на тези корони, тази кржв, която зове бждчите поколения за отплата. . . Ти следичх прилива и отлива в света и за миг, като че ли в тебе милиарди ангели са излели кржв та от своите сжрдца и са полели с всеопрощающа любов твоите безконечни предели. А нападнат ли те хали вихри и демони, О чутовен великан, аз не познавам сила пс страшна от твоята. . . Коленича аз пред тебе, испращам ти моятг сжрдечна молитва, всемогжщо божество, и когато скржетил ржце на гжрди да молитствувам, дясната ми ржка напипва ехото от твоето всемогжщие ти си чуто в моите гжрди и в моето сжрце отгласено, бжди благословено толкова пжти, колкотс звездни отолжежци се чупят вековечно в твоите все виждащи очи. Море, Бжди благословено!
Вр_ой_1.
ВЕЧЕРНИ^ЧДСОВЕ
Сенките на орлите. (Малка поема). Еднжж, кога бях почти невржстен, видех вжрвеше по пжтя хубава девойка. Снопове лжчи от разяваха и росните теменуги, които поднасяше в червеномедна тава и ония, с които бе окичена гла вата и, и очите й що се вжзземаха нагоре кога отпеваше равномерно похвала за своята небивало благоджхна вжлшебна стока. Яз пожелах един поне лжч да ме огрее, по исках да пийна с очи от тези златовезани лжчи и без да имам петак в джеба, я призовах. Тя се извжрна и само една лжчица ме стрелна, пречупена в полузатворения й клепач. И до днес не мога да се отжрва от чудодейното влияние на тази лжчицз — болка, сладка болка. , . От где бе откраднала цветопродавачката тия слжнчеви богатства ? Коя бе тя ? Тя била най-мал ката джщеря на циганина цветопродавач, която ни кога вече не видех, но за която научих само това, че мжжжт й забил кама в гжрдите за дето пи леела безсметно слжнчезите си богатства и я захвжрлил на високите скали да я изкжлват орлите. По жестоко наказание неговата ревност не могла да измисли. Кжде е тази скала ? Или не, покажете ми ор лите, които еж ржфали месата на цветопродавач ката, за да целувам пржетта, по която се провлича сенчата им, кога летят в небесата сини! Покажете ми орлите, аз ще догоня сенки те им! . . . . Оск. Уайлд.
Пророк. Настана нощ. Той беше .сам. Далеко се бе лееха градските стени. Той тржгна. Когато се приближи кжм градските порти, той чу весел шум от танци, ликующ смях, гржмки зву ци на лютня. И виде той дворец от мрямор и прекрасни колони: колоните беха обвити с гирлянди, на дво ра и в прозорците пламтяха факли на стволовг от кеджр. Той премина залата от халцедон, яшмовата зала и влезе в залата на пира. Там той сжзре юноша на пурпурно легло, на главата на юношата блестеше венец от кжрвави рози, устните аленееха от червено вино. Той се наклони кжм юношата, докосна се до рамото му и к а з а : . — Защо ти живееш така? Юношата издигна глава, позна пророка и с смях отговори: — Аз бях прокажен, ти ме изцели. . . нима мога да живея иначе? Пророкжт излезе от домжт и бавно тржгне из улиците. Скоро той виде жена, лицето й беше наруменено, облеклото ярко, обувките обшити с бисер. След нея подобно ловец, дебнеше юноша: той но сеше двуцветен плащ, Лицето на жената блестеше като мрамора на езическо божество, очите на юношата горяха от сладострастие. Пророка ги настигна и като хвана ржката на юношата каза: — Защо така гледаш грешницата ? Юношата се обжрна, позна пророка и каза: — Яз бях слепороден, ти ми даде зрение. . . какво да гледам?
_
Стр^х
Пророка бжрзо се отдалечи и като се докосна до украсените дрехи на жената, пошепна: — Нима ти нямаш сили да вжрвиш по друг пжт, а не по пжтя на греха ? Жената обжрна глава, позна пророка и с ус мивка отговори: — Ти ми прости греховете, а да се вжрви по] пжтя на греха е приятно. Пророка напусна града. Вжн от града той срещна юноша. Юношата седеше на големия пжт и горчиво плачеше. Про рока доближи кжм него, докосна неговите тжмни кждри и попита: — За какво. . . ? Юношата повдигна глава, позна пророка и отговори: — Яз бях мжртав, ти ме вжзкраси. Как да не плача ? Прев. 3. А-ка. ->*<—
Без заглавие. (ргз ;аз от Антон Челов).
В петият век, както и сега, слжнцето изгря вало всяка сутрин и всяка вечер то се скривало да спи. На сжмване, когато пжрвите лжчи се целували с росата, земята оживявала, вжздухжт се изпжлнял с радостни звуци, с вжеторг и с надежда, а вечер, сжщата тази земя притихвала под булото на суро вия мрак. Всеки нов ден приличал на изминатия, а нощта — на изминатата нощ. Редко само облзци затуляли хоризонта и сжрдито гжрмял гжрма, или от небето падала някоя захласната звезда; или пжк, притжрчавал бледен монах и разказвал на братята, че недалеч от мжнастиря, той видял тигжр, — и само това, а после, отново затичали дните, прили чни на изминатите и нощите, прилични на другите. Монасите работели и се молели Богу, а тяхния игумен, старец, свирел на орга:?, ::ли скчиня-> вал латински стихове и пишел ноти. Този чуден старец притежавал необикновен дар. С такова из куство свирел той, че даже най-старите монаси, кои то от старческа немощ изгубили почти слуха си, не могли да уджржат ежлгите си, когато из келията на игумена се разнасяли звуците на органа. Когато говорел за нещо, дори и за най-обикновенното. — за джрветата, за зверовете или за морето, устните на слушателите се езивали в усмивка, ежлзч мок рели очите им, — изглеждало, че в душата му зву чели струни, като в органа. Яко се разгневявал, или се предавал на изблик на велика радост, или пжк, започвал да говори за нещо силно и ужасно, ов ладявало го страстно вджхновение: — в светещите му очи се явявали ежлзи, лицето му се покривало с руменец и глаежт му гжрмял като небесен гржм, а монасите, слушайки го, чувствували как неговото вджхновение сковава душите им. В подобни минути, властта на игумена била безгранична и ачо би за повядал на своите старци да се хвжрлят в морето, всички до един биха изпжлнили с вжзторг волята му. Неговата музика, песните и стиховете, с които стареца слазел Бога, небето и земята, били за мо насите иззор на постоянна радост. Случвало се, при еднообразния живот, който водели монасите, да им дотегнат джрветата и цветята, пролетга и есгнта, шума на морето уморявал слуха им, пеението на птиците им ставало неприятно, но талантите на стареца — игумен им бил нужни всеки ден, като хляба. Минавали десетки години и дниге, и нощите на монасите изтичали еднообразни, прилични едни
Стр. 6.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
на други. Около мжнастиря не се срещала ни една жива душа, освен диви зверове и птици. Най-близ кото човешко селище се намирало далече и за да се отиде до него, или за да се дойде от него в мжнастиря, трябвало да се премине през джлга, джлга пустиня. Решавали се да преминат през нея само хора, които презирали живота и еж се отрек ли от него и отивали в мжнастиря, като в гроб. Ето защо голямо било очудванието на мона сите, когато еднжж нощем на мжнастирските врата потропал човек, — градски жител и най-обикновен грешник! Преди още да поиска от игумена благо словение, или да се помоли, гостжт попросил храна и вино. На вжпроса, по какжв начин е попаднал от града в пустинята, той разправил джлга лов джийска история; че отишжл на лов, пийнал по вечко и се заблудил. На предложението да стане монах за да спаси своята душа, непознатият се за смял и отговорил: „Нетжрсете в мене ваш другар". След като се наял и напил, той поразгледал монасите, които му прислужвали и, като поклатил недоволно глава, казал: — Та вие нищо не вжршите, монаси! Само ядете и пиете. Нима тоя е пжтя за спасението на душата? Помислете си: в това време, когато вие спокойно седите тука, ядете, пиете и мечтаете за блаженство, вашите близки погиват и затжват в ада. Вижте само що се вжрши в града. Едни-уми рат от глад, други, като не знаят де да разпилеят богатствата си, потжват в разврат и загиват, като мухи в мед. Няма нито вяра, нито правда у хората ! А чие дело е тяхното спасение? Кой трябва да ги поучи ? Нима аз, пиян от сутрин до вечер ? Нима Бог ви е дал смирен дух, любящо сжрце и вяра за да седите тука, между четирите стени и нищо да не вжршите? Пияните слова на градския жител били држзки и неприлични, но подействували по странен на чин на игумена. Старецжт погледнал своите мона си, побледнял и казал: — Братя, той казва самата истина! Наистина, по глупост и слабост душевна хората загиват, а ние не се помрждваме от место то си, сякаш то не се отнася до нас. Защо да не отида аз, да им напомня за Христа, когото те еж забравили ? Думите на гражданина увлекли стареца. Още на другия ден, той взел своята тояга, простил се с братята и тржгнал за града. И монасите останали без музика, без неговите слова и стихове. Минал месец, минали два, а стареца още не се вржщал. Най-сетне, на третия месец зачули поз натото тропане на неговата тояга. Монасите се хвжрлили насреща му, като го обсипвали с вжпроси, ала старецжт, вместо да се зарадва, горчиво заплакал и не продумал нищо. Монасите забележили, че той бил остарял и ослабнал; лицето му било уморено и изразявало джлбока скржб, а ко гато заплакал, приличал на човек, когото еж оскжрбили. Заплакали сжщо монасите и започнали да го разпитват с участие, защо плаче, от що ли цето му е тжй скржбно, но стареца, без да пророни дума, се затворил в своята келия. Седем дни вратата на келията не се отваряла. Той нищо не ял, не пил, не свирел на органа, а само плачел. Когато монасите тропали на вратата и го молели да излезе за да подели своята печал с тях, той от говарял с джлбоко мжлчание.
Брой 1.
Най-сетне, той излезжл. Като ежбрал около себе си всички монаси, еже заплакано лице и с из ражение на с.<ржб и негодувание, той почнал да разправя за това, що се случило с него през пос ледните три месеца. Когато описвал пжтя от мжна стиря до града, гласжт му бил спокоен и очите му се усмихвали. По пжтя, казвал той, пели птички, ромонели ручеи и сладки млади надежди вжлнували неговата душа. Вжрвел и се чувствувал, като войник, който отиза на бой и е уверен в победата, вжрвел замечтан, пеел стихове и химни и не забе лязал как се свжршил пжтя. Но когато започнал да говори за града и за хората, гласжт му затреперал, очите засветили и цял той пламнал от гняз. Никога, никога в живота си не бил виждал, даже не смеел да си вжобрази, това що видел в града. Едва тогава за пжрви пжт, на стари години, той видял и разбрал, колко силен е дявола и колко е прекрасно злото, а хората — малодушни и ниски. По нещастна случайност, пжрвия дом, в който влезал бил дом на разврата. Пет десетина души, един от други по богати, ядели и пиели вино без мера. Опити от виното, те пеели песни и говорели страшни и отвратителни думи, които не би могжл да изрече човек, боящ се от Бога. Безгранично свободни, бодри, щастливи, не се бояли те нито от Бога, нито от Дявола или от смжртта, а говорели и вжршели всичко що желаели и отивали там, дето ги тикали тяхните страсти. А виното, чисто като кехлибар, се леело еже златни искрици, и било, вероятно, нетжрпимо сладко и ми ризливо, защото всеки, който пиел от него, усмих вал се блажено и искал да пие още. На усмивката, то отговаряло сжщо с усмивка, а когато го пиепи, виното радостно се искрело, сякаш разбирало, как ва дяволска прелест таи в своята сладост. Плачейки от гняв, старецжт проджлжавал да описва това, що видел. На масата, посред пируещите, стояла полугола блудница. Мжчно могло да си престави човек, или да намери в природата, нещо по-прекрасно и пленително. Тази твар, мла да, джлгокоса, смугла, с черни очи и с влажни ко ралови устни показзала, безсрамна и гола, своите бели като сняг зжби и се усмихвала, сякаш искала да каже: „Вижте, колко сжм безсрамна и красива !" От плещите й се спускали на красиви гжнки ко принена, златокожна дреха, ала красотата й не ис кала да се крие под материята и, като млада тре ва, която се показва под пролетната почва, тялото и изпжквало през гжнките. Безсрамната жена пиела вино, пеела песни и се отдавала всекиму, който я поисквал. По-нататжк, старецжт описал хиподрамите, боя с бикове, театрите, ателиетата на худож ниците, дето рисуват и лепят от глина голи жени. 1ой говорел вджхновенно, красиво и звучно, сякаш свирел на невидими струни, а монасите, окаменели, жадно поглжщали думите му и се заджхвали от вжзторг. . . След като описал всичките прелести на дявола, красотата на злото и пленителната гра ция на отвратителното женско тяло, старецжт про клел дявола, обжрнал се и се скрил вжв своята килия. . . Когато на другата заран, игуменжт излезжл из стаята си, в мжнастиря нямало нито един монах. 1е всички избягали в града. Прев. Ст. 3-в.
Стр. 7.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Брой^
Театрално здание. Нуждата от театжра е належаща. Това доказ ва обстоятелството, че в града ни има: театжр об щински, театжр „К. Ранков", театжр „Прошек", ле тен общ. театжр, летен киноматограф — неколко несжвжршенни и в всяко отношение негодни театрал ни зали и че още преди 15 години е замислена по стройката на общинско театр. здание. Започнато е и като всички обществени работи у нас е недовжршено. При това толкова общ. средства ще се иждивеят за него и тжй тромаво ще бжде то. Някой бе казал, че заради грешките в постройката на това здание тряба да бжде обесен архитекта. Обес ване заслужава не само архитекта и други около него, но с това не ще се довърши зданието, което днес наместо да служи за огнище на виша култу ра — служи за огнище на общинската кухня. Из глежда че много време още то ще служи за опра вяне стомасите на общ. чиновници. Проекта план на времето си е бил несжвжршен и добре че не е бил довжршен театжра. Сце ната щеше да бжде една малка вариететна естрада и ред други несжвжршенства не щеха да позво лят да може да се играе каквато и да е пиеса. Нека оставим вжпроса за виновниците за тромавостта на зданието, и за недовжршването му до сега. Ние бихме желали да констатираме една на стойчивост у гражданството да иска поне сега довжршване на театжра и то по вжзможност да се изправят всички грешки, и да се приспособи по стройката кжм новите технически сценични изиск вания в ширина, джлбочина, в осветление и пр. Фактжт, че граджт ни в проджлжение на 4 години от войната на сам не остана без театрална трупа и без спектакли по 3—4 на седмицата, говори за неотложното довжршване на общ. театжр. Само тогава ще може да се говори за театрално дело в Варна. Театжра не е и не може да бжде партийно дело — той е общогражданско такова, ето защо и ние апелираме кжм гражданството без разлика на партии да настои и ратува за доизкарвзне на театжра.
Репертуарно наводнение. Общинския театжр сжществува вече година време. През този период той изнесе един голем брой пиеси. Разбира се, че и с лупа да дирите вие не можете намери резон в този репертуар. От как во са се ржководили г-да режисйорите, които имат право на избор на този репертуар? Напразно ще тжрсите да си обясните. Ето спи:жкжт на изнесените и играни на вар ненска сцена пиеси: Фарисеи, Инстинтжт, Инте-
ресжт преди всичко, Луди пари, Жестокия благо детел, Изненадите на развода, Врагове от Горки, Лес, Едип цар. Сирена, Студентска фантазия, Же ната, която уби, Луди млади, Убиецжт, Забава, Бембери, Мирандолина, Борислав, Клубжт на ергените, Призраци, Право и любов и Чест. Вжн от тези играни пиеси г-н Бжчваров след излизането му от общинския театжр 6 изнесжл с своя театжр „Пробуда" следния репертуар. Мжртвецжт, Прокуроржт Халерс, Сждиите, Арлезиянката, Наймичка Бланшед, Добрпте прия тели, Лес, Добре скроения фрак, Женитда, изне надите на развода, Леля ми от Онфлйор, Живия труп. Лудетина и др. Тжй бжрзо не еж менявани платната в тукаш ните кинематографи. Една конкуренция спечелена от драматическия театжр за сметка на художест вената игра. Твжрде бжрзата смена на пиесите, още по вече като се знае, че играе един малжк артистичен персонал, вреди на самата игра. Не може да се играе пиеса само с 5—б репетиции. Трябва проник ване, трябва пжлна режия, трябва, трябва. Непростено е на един изджржан от общината театжр да се приравнява с вулгарния твкус на тжлпата, който не е далеч от дедективните драми на киното. Това репертуарно наводнение в варненския общински театжр лошо го атестира. То ще го уда ви. Божем искат с театжра в града да се насажда по-виша култура, за това отваря общината своята каса, тогаз? Тогаз оставете се от намерението да конкурирате киното. Пазете се от наводнение, спа сявайте се, защото то може да отвлече театжра.
1а Тетте поЬ1е.
В театра (Якварел).
Аз сжм в театрална зала. Изобилно електричзско осветление се разлива по бледи лица на же ни и мжже, — дошли да се насладят от Фарса „Добре скроен фрак". До мен — в балкона — шушне нещо, което дразни силно развитото ми тжпанче. Обржщам се: благовидна дама с оксожирани коси и лек поглед чупи с златните си зжби семки. Млад човек флиртува с една брюнетка от партера. Трети звънец. Лампите угасват. Завесата се вдига. Всички викат: ш-ш-ш-ш! Пжрво действие в моден шивашки магазин. Един работник — шивач се е родил с манията да бжде цжентлемент. Облича чужд фрак, клак и пардесю и се отправя на соаре, кждето ще приежетвува и министр-президента. На добжр му час1 Може да е роден с кжсмет, — казват старите хора.
Стр; &
Брой 1
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Второ действие. Соаре в „скромнуто палацу". Шивача става „десната ржка на министра". Шивачите в залата требва да еж на седмото небе; Трето действие. В кабинета на шивача, който е станал депутат. Идва издател на книги и му за плаща 10,000 крони хонорар за книгата му. В третото действие почват и се развиват в трагедия любовни сцени. Как ли се чувствува в този момент младия чо век от ложата с брюнетката от партера? Наверно еж се изяли с очи.. . Четвжрто действие. Соаре в „скромното па лацу". Клюки и Злободневства срещу шивача — де путат. Но всичко се изглажда, както е вжобще в фарс. И шивача се явява като министр на тжрговията. Посрещат го с подобающа чест. Домакинята в пиесата, като разговаря с министра, прдсмжрча.
Това подсмжрчане на тази „аристократка" ми на помни джвченето на семки и бонбони от моите сжседки в балкона. Явява се журналиста на интервю: г; Министре, последни ли сте от вашия род? — Ще се постарая дано не остана последен, отговаря министра, като джржи под ржка своята жена — джщеря на хазайката. Журналиста е доволен, че е взел пжрви ин тервю. Щастлив журналист, че се движи из министер* ски соарета. И аз имам любим приятел журналист, но ще се оженя за него, когато се науча, че се движи из министерски соарета. Свжрши представлението, свжршвам и аз своя „акварел", без да поменавам, как сжм излезла от театра всред ужасна блжеканица.
Г-ца Вела Ушева. Тя работи кжсо време в Варна. И при все това сжздаде за себе си аудитория — която я обичаше, която я очак ваше да се появи на сцената. На малцина актйори се удаде това, което г-ца В. Ушева спо лучи да сжздаде. Непозната в Варна, тя за почна своята работа, всред една чужда за нея среда и публика — и актйори. Който знае ни вото на актйорското ежеловие, по негова собственна вина — ще разбере само какви усилия е положила г-ца В. Ушева, за да се заджржи като художница на оная висота, до коята тя бе достигнала с четири-месечната си работа в Варн. общ. театжр. Може би тя би постигна ла и за сжщото това кжсо вре ме много по-вече. . . . Но. Помниме пжрвото й поя вяване на бжлгарска сцена в „Жената която уби". Гледахме я и после в Убиецжт, Забава, Мирандолина и Бембери. И всеки пжт тя подчер- хс°-ч-''Т=:..''':;" " :--' таваше големият си темпера- ло Галони и\.'/. мент, и артистическият усет, ""•.,':.'• които се стараеше да обуз дае и превие в услуга на изобразеният от нея тип. Христина и Мирандолина! Мирандолина и Сесили! Какви различни по психика фигури! И навсякжде г-ца Ушева се превжплощаваше с императи ва на нейната воля за художествено творчество. Тя живееше с ролите си — обичаше ги . . и отдаваше тем делата си душа.
„Не играене театр — а претворяване един живот, вжплотен в ролята!" — Кжм това трябва да се стреми актйора! Това беше нейното верую! И тя никога не му изне вери! Затова тя заразяваше с играта си аудиторията, затова я обикнаха и ония, на които бе чужда — публиката! Една голема загуба претжрпе варненския общ. театжр с напускането на г-ца Ушева, артистка с висока култура. Тя твореше истински художествени образи.
^ч,*-** 1
„,
Низката и неприветна за ла „Сжединение" тя превжрна на един чуден палат, в който клокочеха и се преплитаха смехжт на Мирандолина и Сесили с любовта на Христина. В една от великите твор би на Голдони — Мирандолина — тя подчерта реджк сцени чен талант.
±.-к.Ш
II В
л? ГТ Ш
• ~ ' р ф. <'Г Ляр• и-ур.-на
Колцина са артистите сжбрани от режиейора Бжчваров,
отверженосг и любовТГм и ^ ^ ЛГ Ц инГс°а' во?тТаНИТпаГ™ИЦИ' К0ИТ0 превъзмогналиГребна-
Те всички се наричат артисти ! На какво ? 7> ще кажат: на сцената. П ние^казваме: О? бТгпрТ^аЗ РеИх.
••а^Хж^Аз.-
Брой 1.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Стр.
9.
Под тежеста на лаврите. (По случай 25 гопишнз г-рт!!с::;ч;п дейнс.т нз артиста г-н Стоян Бжчваров).
Ш~ъ
ш I А
V
V
У е.";:;] ш големите вршти т Ржлгприя
На 31 март в театдр „Н. Раннов" в о м •::
Г-Н
Стоян
Кой културен човек в страната не е чувал името му, или не е имал вжзможността да се наслади от играта на г. Ст. Бжчваров? Ние задаваме смело този вжпрос, за щото от 25 години на бжлгарската сцена свещеннодействуват едва ли десетина ис крено преданни и твореши с всичката кржв на сжрцето си артисти, в чието число е и г. Бжчваров. Още по-вече като се знае, че той е на дарен с едно широко артистично амплоа, което му дава вжзможност да изнася на сцената най-разнообразни типове. Един народен син на Балкана, с гра нитна воля и неспирен труд, една творческа натура, която от един писарушка. при Вар ненски мирови сждия се издига до висо тата на пжрвостепенен артист, заслужи лав рите, с които многобройните му почитатели го окичиха. Може би никога не е било тжй тежко г-ну Бжчварову, колкото под тежеста на лаврите, защото тия вечно свежи и зелени листа, за да ги овие на венци артистжт е трябвало всред нашата нерада действител ност да изпие големата чаша на горчевината и мжката. Защото тия. венци му вжзкресиха целото минало на борби, на труд, на творческа мжка. И може би тогава, когато всички му поднасяха топлата си радост и искренна почит, той пжшкаше под тежеста на тия
^
л-::зри, конто символизират едно неувехв л е минало с неговите борби и разочарсз,.м ;я и много, много горчила. ;:-чо в друга страна по-културна има Мг!' големи артист, то в нашата страна, К/ч о сценичния труженик е принуден ЦС/ ивот да води главоломна борба, ар тист.! като г. Бжчварова заслужават още по-големи адмирации, защото те демонстри рат една нааареност сжчетана с неизчер паема борческа и творческа енергия. Хвала на оня, който доживее последнята мжка — тежеста на лаврите. *
Представляват особен интерес за твор чеството на г. Бжчварова някои от отпра вените му стотици адреси от целото Цар ство, от които ние цитираме некои.
Ддрзс от Царя. Г-н
Ст. Бъчваров артист Варна. Особено ми е приятно да ви поздравя по случай днешния ви юбилей и изкажа моята истинска адмирация кжм вашия голем артистичен талант. Пожелавам ви да работите ощеджлги години и сжс сжщата енергия в народното сценично изкуство, на което вие сте един от неуморимите и многозаслужили пионери. Царят.
^тр.
Ю-У^У^С.
Брой 1.
ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ
От артистите от Вар. Т е а ш София. Обични колега. Преди 25 години едно младо, неизве стно момче се яви на сцената с кошница, в която носеше храна на стария Моор. Това несржчно и до нейде смешно момче здраво я пипна отпосле и я превърна в съкровищ ница на бисери, които щедро пръскаше между изненаданата публика. Една след друга, цели 25 год. на непрекъсната ра бота, прекрачваш и побеждаващ всичко, ти, драги Бъчва, създаваше безброй обра зи, напредварящи се по оргиналност и жиз неност. И простия селянин, и модерния нер вен човек, и влюбения простак, и суровия старик, и добросърдечния глупак — всичко ти се удаваше, в всичко беше майстор. Ти създаде много образи и ние те почитаме. Но в тия много образи ти вложи толкова смисъл и толкова красота, че ние се въз хищаваме. Ние те приветствуваме за твоите 25 год. като скърбим, че не си между нас.
От сккш на артистите и музикантите в Бдлгария Па служилия честно и бехтаетяп 2/ годшш артист Стоян Лмчваров. Пръв председател и члеп па съюза па артис тите и музикантите в Българин. 25 год. тп учи телю вървн твърдо но начсртания от себе си нжт — път но който мнозина са тръгвали, по при мисълта за по сигурен пачип па живот малодушно са се върнали. Художествешю пресъздадените от теб образа на „Наполеоп", „Прокурора Холорс", „Изидор леша", „Келеман" от „Приказната за вълка" — (Молнар). „Лука" от „На дпе", „Бесомепол", „Перчихин" от „Мещапе", „Левшип", от „Врагове" — (М Горки) „Сорпн" от „Чайка", „Мнкичва" от „Вуйчо Ваню" и много други остават пезарпната брезда за младото шшленпе, поето с гордост що признае н цепи ге ния и борческия тп дух.
От П- Преславски. Драги Бжчва. Помисли само, твоето чиновничество във Мирови Съд — със 30 лева месечна заплата; главоломната ра бота през депя и във петорен размер по-трудната работа вечерта—в кръчмата при съда — на "репе тиции! Но за теб отчаяние номаше, защото пред нас граеше утренната зора! Спомии си, Бжчва, и за „бенефиежт", който тп устроих. Тп беше, безспорно талантлив, по за то ва пък — беден; а требваше да се направи нещо за да се сдобиеш със средства и да заминеш на спе циализация в Русия — твоя тогавашна мечта! Дадохме пиесата „Лихвар!" . . Прихода.. 202 лева... пе стигаше да покриел разхода!.. И ето, яви се един драматичен момент! от пас двамата зави сеше изнасенето му... и изнесохме го иайтуспешно! Но как?! — Спомни си тогавашния мой съвет: „Бжчваров
бягай още сега през оградата на театра и утре рано трягвай .. Добър ти път! ще се видим след завръща пето ти от Русия, а аз тук... ще се разправя със кре диторите.. ." — меценати тогавашни театрални!
Наймичка. На 26 февруари общинския театър представи популярната у нас мелодрама на украинския поетдраматург Шевченко — „Наймичка". Това е една трогателна и лишена от всякакви афектации исто рия на една изневерена моминска любов, любов на проста украинска селянка, предадена на лек, простонароден език и издържана майсторски в то пъл, елегичен тон. Тук няма ни пламенни тиради, ни театрална изисканост; действието се развива просто и естествено, пропито с идиличност и джлбока печал. Ние4 сме имали някога случай да видим тая мелодрама на руска сцена в Одеския „Украински театър" и не можем сега, когато я виждаме на вар ненската сцена да не бъдем ангажирани от старите, но неизгладими впечатления от руската постановка. Преди всичко тук, на нашата сцена, нямаше постановка на украинска народна драма. Режисйора е поставил „Наймичка", като е бил в пълно неве дение на много работи, а най-главно на интерпретските и технични дори средства, необходими, за да се придаде на тая драма един простонароден и то -украйски колорит. Тук не е вложена и простата режиейорска амбиция относно косгюмировката и из вънредно много шокираше смешението на руски разноплеменни костюми. Ще ни се възрази, че то ва не е от голямо значение, че драмата не губи от своята същност? Е, да, една драма не губи нище от погрешната костюмировка, една модерна дра ма, една чисто психологична драма; но когато вжпроса е за една народна драма, всяка несъобраз ност твърде мчого уврежда общита впечатления. Има един друг, един капитален недостатък цялата драма се развл в побългарен тон — не сцената нямаше украинци, а обикновенни бъл гарски селяни. Хубавите украински мелодии за^ кулисите се пяха от един хор с невъзможно из пълнение — поне на тия „външни" ефекти, бь трябвало да се обърне повечко внимание, защотс тяхната нестройност ни лиши от сигурността, че гле даме мелодрама. Неколко думи за играта на актйорите. Г-же Бъчварова — Марина, като героиня на драматг бе лоша в пжрвите две действия. Тя не даде нище от драмата на една изневерена мома. В последни те действия тя игра „драма", но Й липсваше топ лина, сърдечност. Г-н Бъчвароз — Трохим, бе доожр. I -н Попов — Тодор, бе прекалено груб и ка то че ли нарочно подчертаваше характера на едиь бжлгарски селянин. На места той предаваше не изразите, си цинични нюанси, нещо което говори твжрде зле за неговата добросъвестност. Това е драма от Шевченко, г. Попов, а не французки фарс в които елегантното и грубо циничното се вплитат в една блудкава хармония! Г-ца Матеева — Пелагея — игра доста непринудено. Г-жа Попова I аика — бе много креслива и балетно-подвижна. 1-н ] еоргиев — ни предаде един своего рода бъл гарски селски шут. Г-н Трандафилов - предадГс топлота и дълбочина, завладяваше и трогваше Г-ца Темелкова — Настя — бе сносна. Времето на любителските театри в Варна от р давна изтече.
Брой
1.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Стр,,11.
Мимоходом.
Концертите на Музикалния Сжюз
В града ни няма едно сдружение, което да ра тува за музикалното вжзпитание на гражданите. Правени еж неколко опити. Д-во „>'усла". То не функционира сега. (Кжде са, между впрочем, имвентара и инструментите на това д-во?) Д-во .Филхармония" — на гн Миладинов. Освен неколко ежбрания и оповестявания щищо не се направи от това д-во. А обещаваха много иницияторите!! Уви! Така захващат всички начинания — (родени от каприза на един човек!) които са оеждени да умрат още в зародиша си! И колкото още се ежетавиха. . . ?! „Оперетната дружба" — която прояви едного дишно съществувание — не загина ли тя затова, че беше ежетавена от хора, които много скоро за бравиха че требва упорен и постоянен труд, за да се достигнат осезателни резултати ?! Един успех — Царицата на Чардаша — ги накара да се самозабравят. Преминала на почзата на „личната амбиция" — управата на д-бата се разкапа и повлече след себе си по наклонната плос кост и целото хубавно начинание! Не ежджржанието на това начинание беше хубаво, а самото сдружение като такова! Сткджржанието и таорчестзото на д-бата можеше да се видоизмени, стига гражданите да искаха това.
(варненски клон).
Варна — требва да има своето гражданско му зикално сдружение. По много ежображения. Пжрво, затова че в града ни има много музикални сили, които сгрупирани и умело ржководени биха сжздали образцови условия, за да се изпжлнят много от великите творения на мировата музикална ли тература, и то систематически. Не само оркесгрални композиции. Кои Намермузик, (триа, квартети и т. н.) Вокални (оратории, кантати, духов, кон церти) и драматтески (опери, оперети и др.) Второ, ще превжзпита вкуса на публиката, която от своя страна ще даде заслуженото на всич ки големи и малки „гении", които особено летно време, прелетяват в града ни. Но музикалното сдружение требва да бжде инициатива на гражданството, което ще си избере и ржководителите. За сега в града ни подобна роля изглежда ще иска да играе професионалния музикален сжюз (варненски клон). Кой знае. Той почна с голем ентусиазжм и загази в ежби и разправии от сжщество, които биха го разрушили. На всеки случай ние ще си казваме правата дума всеки пжт по не говата дейност без да мислим, че с тове може да поизкастрим избуяли честолюбия и прекомерни амбиции.
Още нашите концерти не са излезли от кржга на дилетантизма. В това ни убедиха и послед ните концерти на проф. муз. сжюз, от когото ние очаквахме да чуем сериозни работи, като вземахме предвид болшинството от опитните оркестранти. Преди всичко при този ежетав — особено на последния концерт на оркестра, сериозно изпжлнение е невжзможно. Така комплектуван оркестда е допустим в една бирария. Второ, при тази дирижировка. Бихме били в тази си бележка малко по-снисходителни, ако уважаемите г. г. концертанти бяха по-скромни в своите реклами. От „свободни худож ници", „професори" и други подобни, човек се препжва на всяка дума като чете рекламата им. А пжк ние от такива хора ще изискваме. Пжрвите концерти минаха в безвкусно наре дени и подбрани програми. Трио, сола (с изклю чение на „Кавкад. ескизи" — който номер беше неумело, логпо изпжлнен) не представляваха ни каква музикална стойност. В предпоследния концерт беше изпжлнена сим фония от Моцарт. От всич:<о заключихме, че беше свирена рпта У15<:а, т. е. без репетиции, нещо ко ето най-малко допуска симфонията. Последния концерт, който ни принуди да не тжрпим повече тази заблуда, беше посветен изцяло на творенията на Чайковски — това е най-взиска телния, най-чувствителния, най-деликатния от ком позиторите. А беше така грубо, така невежествено изпжлнен, че просто мекия като кадифе балет „Спящая красавица" — пропадна, „Евгений Онегин" приличаше на школнишко изпжлнение, а увертюрата „1812 г." можеше при това изпжлнение да трогне само някой кухоглав генерал и да изплаши публиката. Ще отбележим още, такова разбиране на му зикални произведения, поне днес е невжзможно. Що за певец беше баса, що за „свободна художница" беше на пред. концерт-цигуларката и найпосле, що за професор е акомпанятора ? (Тука изключваме г. Кунле. който за голямо сжжеление е попаднал там). Или тези г. г., които в Русия, мо же би, не са ги допускали до подиума на сцената, тука залжгват наивната ни публика. Малко повече скромност г. г. гости. Право е, че нашата музи кална култура е далеч още, но престжпно е да се заблуждава едва сега зараждащата се публика. Ние кжм нашите самозванци ще сме още по-жестоки, но апелираме кжм вас да бждете внимателни. Музиката не тжрпи условности. Или умело ще се тачи, или навжн от храма й. Не е ежблазжн, че публиката аплодира. Тя в болшинството си не раз бира. Тя не подозира, че тези картечници, които блжекат на главата й, са като отровни стрели за музикалния й багаж. Не е самооблащение, че са-
Брой 1.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Стр. 12.
им аплодираше и диригента се явяваше пред ней най-тжржествено посрещнат от оркестра с „туш"!? — ще започне да свирка и да ги замерва с кар тофи. Трябва да не се допуска да се скверни найсвятото. Жорж-Юра.
лона е буквално препжлнен. Това показва, че пу бликата иска музика, тя жадува за нея. А в награда на това, какво й се поднася ? Всяка заблуда, всяка лжжа в края на краи щата блясва. И тогава, нека не се види чудно на концертантите, че сжщата публика — която преди
%в%&&**&3"
\
Шкорпил.
Какво може да се види в варненския музей. .Мжчно е да се живге з хубава родина и да зчаеш малко за ней " Проф Райе.
Предговор. На 11 декември 1921 г. се отпразнува в Варна 25 годишнината от основаването на варненския му зей и 20 годишнината на варненското археологи ческо дружество. В деня на юбилея биде открит музея в ново помещение, находяще се в втория етаж на задното крило на девическата гимназия. При откриването присжтствуваха министжржт на народното просвещение г. Ст. Омарчевски, пжлномощния министр на чехословенската републича г-н Кинцлер Изерски, министжржт на полската ре публика г-н Д-р Т. Грабозски, софийския чехословенски консул, варненския чехски и полски консули г-да Кадлец и Рогалски, представители на софийския университет, на археологическия институт, на бъл гарската академия на науките, народния музей и др. Пред входа на музея председателя на архео логическото дружество г-н Шкорпил отправи след ните думи кжм присжтствующите, като посочи стжлбата, която води кжм тавана на гимназията, дето 8 години се е помещавала в една стая част от вар ненския музей. „По тази стжлба водихме като в курник кмета на гр. Париж, г-н Русел. Припомням си отговоржт му на нашата при ветствена реч: „Като сждя от добрите начинания, енергията и жизнеспособността на бжлгарския на род, в които се уверих напжлно при своето пропжтуване, тази хубава страна, скоро ще достигне напжлно просветените народи и ще извоюва отново онова високо место, което е заемал в миналото." Заведохме после високия гост по 11 джрвени и 71 каменни стжпала в подземието на гимназиятадето се е помещавала останалата част на музей ните сбирки. „Г-да, проджлжи председателжт, по тези стъл би пренасяхме преди 8 години старини от горния музей в подземието, когато получихме заповед ех бившия директор на гимназията Д. да изпразним в най-кратжк срок горната музейна стая, която щела да се употреби за некакжв уж курс по рисуване. Оскжрбени от душа от постжпката на един уж просветен началник изпжлнихме неговата противокултурна заповед. „Г-да, днес стоим пред входа на едно достойно музейно помещение, благодарение на Вас, господине министре." Гостите влизат в музея и го разглеждат с го лям интерес. След разглеждането председателя се обжрна кжм гостите и им посочи в варненските лозя паметната местност Теке Караач на лево под безжицния телеграф до с. Франга, дето е намерен печатжт на нашия велик и благоверен владетел Михаил-Борис. Председателжт обжрнат кжм г. министра каза следното: „Господин министре, дадохме вече две молби до подведомственото ви министер-
ство, за да се отчуждят десет декара лозя в Те':е Караач, за да можем да' разкрием основи на мжнастир и на храм, в които предполагаме да е живеял и се е поминал Михаил-Борис. Належаще е, г-не министре, подробното изследвание на местността, за по-доброто обяснение на една от най-светлите страници от нашата исто рия)! Предвид на многобройни старохристиянски ста рини из околността на града ни. вжзможно е, че Борис е може би покржетен в нашата Варна " Министержт обеща, че ще направи потреб ното за отчуждаването1). При разглеждането на Владиславовия отдел, в който се сжхраняват оржжия- и други предмети, намерени на полесражението от 1444 год. на за пад от гр. Варна, г-н Шкорпил се обжрна кжм представителя на вжзродена братска Полша с след ните думи: „Имаме кжм Вас, г-не представителю, следнята молба: „Когато ще посетите родината си, изпросете от некой полски музей, или аристократ един модел на вжоржжен рицар, облечен в шлем и броня, ризница и др. В такава носия се сража вали вашите ежотечестзеници, когато пред 477 го дини те се биели до нашия град с турците заедно с вашия храбжр крал Владислав Варненчи.ч за ос вобождението на балканските християни. Такжв един рицар би бил украшение на „Вла диславовия отдел" в нашия музей. Известно ви е, че Султан Мурад след сражението е подарил 12 такива пленени железни мжже (рицари) на Султана в Египет и 6 такива на Караманлийския княз. При излизането на гостите от Музея пред седателят ги изпрати с следните думи: „Без шум, тихо уредихме това полезно културно учреждение, което прави чест на Варна ! Музеят е велика творба на частната инициатива. Той е сжздаден с помощта на членовете на дружеството'2). Варненската община е давала сред но 500 лева годишно, окржжния ежвет 130 лв., об щините в'охржга 40 лева, а джржавата само 160 лева. Музея'заслужава една постоянна годишна по мощ от джржавата. Той представлява голям имот на джржавата! Само един нежен предмет, златната кутийка, украсена с безценни камжчета (изумруди и др.) намерена до града, представлява грамадна стойност! — Нека варненския музей, тоя светилите на нашия хубав черноморски край пряска светлина «) Министжржт устся на обещанието си В „Джржавния вестник' от 8 февр. т. г. и мече указ, с който се нарежда от чуждаването н1 вжпросните ;озя с цет да се напртвят нужните разкопки за разкриване осноа не на храма н га мжнастиря и след това да се направи тука „народна-градина" в памет на пашия велик владетел Борис I (Михаил). ') До 1921 год. годишния членски внос е бил 5 лева а сега е 10 лева най-малко.
ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ
Брой_1.
вжрху нашето тжмно минало., нека озарява умо вете ни, нека буди и крепи надеждата и гордо стта ни!
Музеят3) се помещава в един джлжг коридор, в който са из ложени геологически сбирки, обясняющи историята на земните пластове в варненско, в един голям са лон с предисторически старини и две стаи за кан целарията, за библиотеката и за архивата. В канцеларията са изложени планове и из гледи на бждащето музейно здание, което ще бжде построено в джното на алеята на бжлгарското вжзраждане в приморската градина.*)
Коридорлт. До входа му е поставена една джрвена позла тена статуя на руския цар Александър III. Статуята е образувала носа на руския параход „Ллексанжр III," който през м-ц януарий 1894 п, се е сблжскал при голяма буря с гржцкия параход „Кисирос" и е потжнап. Носжт е бил изхвжрлен на брега до Варна. До статуята е поставена маса — витрина, ч която е изложена литературата за гр. Варна. На пжрвз место личи гржцката история „Одесос — Варна" от Н. Николао, 1884 год., после Изданията на вар ненското археологическо дружество (I—VII) с материяли за историята на града и окржга, Варна — Лладжа мянастир (от Ил. Венов), Морските бани • (ОТ Д-р Пюскюллиев), Морелечението (от Д-р Ив. Теодоров. Изложена е ту<а и полската литература за Владислав „Варненчик." ') Интересни са пжтеводители (дшск) из града и околността. Пжрзилт е „дшс!е зоиуегпг", издадзн на френски в спомен на французките гости от Париж, които посетили през 1909 г. нашия град, девнен ските извори и декилиташли до Гебедже. Втори пжтеводител е написан на немски и бжлгарски в чест на бившите сжюзници (1916 г.). Трети пжтеводител из околността на Варна е печатан през 1921 гог в юбилейните известия (VII) на варненското археологическо дружество (стр. 45— 85 и 103—118). е) Издаване на един подробен пжтеводител из града и околността е належа ще. Археологическото дружество още от самото му основаване е обжрнало внимание вжрху туристиката; то е купило една нива до устието на р. Камчия, за да се построи тук подслон за туристи, които се интересуват от живописните местности до устието на реката и ко ито желаят да се запознаят с голямото укрепление, в което се намира вжпросната нива. Сжщотз е сжградено от Лспаруха за защита на брега от гржцките десанти. С превземането на укреплението неприятелжт е могжл да настжпи по долината на ') Отпаря.че па музея ще се опозестяв* с обяшсния. Пре ди посещение музея т е се дафжаг беседи на посетителите .на групи от 20—30 цуш'1} До сега са посетили музея студентите па гаркпскня педагогически институт (на 3 ижти с 3 оеседч) сега идат по ред гимназии, поспе прогимназии и други училища *, Студ'я за музей па гр. Парна-е изработена от чле.ча на нашето д-зо софШския арх^те<т Ал Рашсиов (родом от гр. Дрянсго) . ,п,,. ( ) ОгоЬ Уагпзг.сгука от Гилсигоржевскн (прахов, 1УЛ) н от Иг 5(. ОгаЬоууск! ("Варшша, 1911). Улгпепмук, нозесг от Смоларски и друга от Зоира.г. «, И»вести»та имзг 2 таблици и 32 фигур «. Намират се за прлдан а музея и и кннжлрлнцата на Ат. Велчеа (ул. Нрсслакска-. Между флгурлте се намира и печатат на Михаил— Бориса. Известията струват 15 лева (за членове 10 леза).
Стр. 13.
р. Камчия кжм аспаруховата столица — Плиска, която се намирала близо до гара Каспичан (до село Абоба). Варненското археологическо Д^во пази от 25 години насам старохристиянската светиня Лладжа мжнастир, която се намира в една живописна мест ност близо до летния царски дворец Евксиноград. В изкуствено изджлбани пещери, Каранлжк-Маара близо до мжнастиря са се крили пжрвите христояни от преследванията на римляните (особено в третия век след Христа). Дружеството заедно с варненската община е взело мерки да се запази и украси местността око ло открития мжнастир на юго-запад от Варна от времето на Константин Велики и е издействувало очуждаване на лозя в местността Теке-Караач, дето се намериха основи на храм, мжнастирски здания и печатжт на Борис-Михаил. До витрината еж окачени фотографически снимки от Аладжа-манастир. Гледаме висока скална стена; в нея еж изджлбани в два етажа пецерни черквици икалугерни' килии. На една емнимка виж даме камбана, окачена до черквицата в горния етаж е прекрасна гледка кжм морето. Когато Румжните окупирали през 1913 год. тукашните места, пока чил се е до камбаната румжнекия престолонаслед ник, сегашният румжнеки крал и се е забавил тук доста време, като се е наслаждавал на чудесната гледка. Когато се е завжрнал при свитата си, казал, че ще требва да се построи тука великолепен по подобие на ония, които има в Румжния мжнастир. Престолонаследника обиколил после близката мест ност „Харман-ери", дето се намират засипани ос нови на древен храм. Той останал и тука вжзхитен от гледката. Пред него се откри като на длан до бруджанския бял брег с града Балчик чак до геларенския нос, оттатжк Каварна. Представлявам си, казал той, каква гледка би имал вжзобновен бял храм с позлатени кубета, между окржжаюдата го горска зеленина и синината на морето. Окото на пжтник, идящ по море от Дунава, след еднообраз ния, безгорист добруджански бряг, ,би сжгледал, щзм замине геларенския нос, очарователен брег с блестящи кубета на Аладженския храм. Интересно е, че на картата, която е приклю чена кжм договора в Букурещ, мжнастирската мест ност влиза в Румжния. Личи поправката на картата. Границата е прекарана после неколко километра по-на север от Лладжа! Кой е повлиял вжрху пжрвото предложение и вжрху промената? Близу до Аладженските снимки е окачена го ляма фотография на природната забележителност „дикили-таш" — цилиндрически самородни стжлпове, до гара Гебедже. Световна забележителност, за която нарочно еж дошли французките гости преди 13 години. На сре цната стена е окачена новата карта на Бжлгария (издание на Хр. Данов, 1921 г.). При раз глеждането на варненската околност натжкваме се в нея за жалост на ред неточности и грешки. Отбележен е на север от устието на р. Камчия фар, който несжщзствува обаче! Раззалините на рим ския град Марцианопол, основан преди 1503 години от велекия римски император Траян, еж отбележени на картата на морския брег вместо в Девня, Между Девня и Варна отбелязан е един мжнастир, на североизток от е. Кестрич. Такжв несж цествува. Лладжа мжнастир, който се намира между с. с. Ке стрич и Екреие (сега в Румжния) липсва. (Следва).
^"х&^Хжх»'-
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
^ т р . 14.
В тази земледелска евангелска упоритост на пжрвите водачи на земледелския сжюз се скрие си лата на последния. На всеки случай записките на г. Пекарева са ценни не само за ратниците на земледелското дви жение, но и за общественика, за писателя и за гражданина, и с автобиографичните черти на из митащия затворите от единия до другия край на Бжлгария землед. апостол, и с суровите материяли за развоя на гражданското сжзнание у селските маси, книгата на г. Пекарев заслужава внимание. „Записките" на г. Пекарева не са още история на земледелския сжюз, обаче, те ще бждат ценен принос кжм тази история. Прави впечатление, че пжрвата брошура бе лошо отпечатана и с кош грешки.
Известия на варненското археологическо д-во. (VII). Яко има един не само с местно значение кул турен институт в Варна, то е варнен. археологи чески музей. Красивия приморски град има и една културна гордост, това е неговия музей. Известията на археологическото д-во в Варна, които излизат периодически, отразяват в себе про греса и развоя на дружеството и разпржсват лжчите на музея. Вжзкресител на миналото, д-вото с редка енергия, вещина и неспирен труд зида това ми нало тухла по тухла. Поменатия брой от „Известията" сжджржа следния интересен материял: X. и К. Шкорпил — 20 годишната дейност на варнен. аргеолог. д-во — 1911—1921 год. А. И. Манов. — За гагаузите. Д-р П, Николов. — Из близкото минало на Варна. X. и К. Шкорти. — Печатжт на княз Михаил-Борис. X. и К. Шкорпил. — Преглед на древне-бжлгарските паметници. I притурка: Ив. Стоянов — Възпитателни и образователни ценности в нашата история. X. и К. Шкорпил •— Древне-бжлг. паметници. Проф. Г. И. Кацаров. — Старите траки. Проф. А. Иширков. — Бжлгарите в Солун в надвечерието на балканската война. II притурка: Фигури и таблици из текста.
Записки и документи Или истината по за раждането и развоя на земледелската организация от Юрдан Н. Пекарев —• брошури 1 и 2. Под горното заглавие г. Пекаров започна от началото на тази година да печати в брошури свои те мемоари и документи за зараждането и развоя на онова обществено сжсловно земледелсчо движе ние, което в резултат се разрастна в силна земледелска партия, която управлява вече 3 години страната ни. С досега изнесеното г-н Пекарев развенчава преди всичко некои от лидерите на земледелския сжюз като основатели на сжщия сжюз и докумен тално доказва своите големи заслуги на такжв. В много отношения записките носят автобио графичен характер, те ни вжзкржсяват образа на един от ония прословути земеделски апостоли с царвули и потури, с голем рунтав калпак, с дисаги пжлни с чеснов лук на рамо.
Брой 1.
Публика, лекари и лечители — шарлатани. От Д-р Ив. Теодоров лекар по нервни болести, из дава печатница „Зора" — Варна. Тази брошура е № 9 от библиотека „Народ на Хигиена" описвана от г. Д-р Теодоров. Както с другите си брошури, така и с тази известния ле кар и медицински писател, вещ познавач на ре дица санитарно-обществени вжпроси, разглежда какви еж отношенията на публиката кжм лекарите и кжм лечителите шарлатани. Заслужени са упреците, които компетентния лекар отправя кжм публиката, която не верва в науката, а в шарлатанията. Тази книга прави впечатление на някакво от кровение и разобличение. Тя е написана на крайно популярен език и с една исчренност напомняща ис тория словеноболгарская от Отца Паисия. Жалкото е там, че не само невежета маса се влачи подир шарлатаните лечители ц тжреи, и употребява гржмливо рекламните им „специалите ти", а и по интелигентната публика, хора с завжршено гимназиално, даже и университетско образо вание се отдава на гжмжещите „нови" методи на лечение всички болести с едно лекарство, с един „специалитет" с вода и с разтриване на поло• вите органи. Вредата от шарлатанията на лечителите не е само техното лечителство, те вжзбуждат публиката против лекарите и медицината. Нашия книжен па зар е наводнен от шарлатанска невежествена ли тература по „нови методи" на лечение болестите. Книгата на г-н Теодоров е един камшик, как то против невежата публика, тача и против лечи телите шарлатани. Ние бихме желали тази крайно навременна книга да не липсва от масата на всеко семейство. всеки интелигент и полуинтелигент, трябва да я прочете! М.
"«4»-
Б
Р ° Й '•
ВЕЧЕРНИ ЧПСОВЕ
Стр, 15,
Из чужбина Писмо от Виена. Ти с нетжрпение очакваш писмото ми. Знам. Не ме упреквай. Не писах по-рано защото не мо жех да го сторя. Животжт тук тече тжй главоломно бжрзо, водовжртежжт на противоречията е толкова силен, че едва може човек да се опомни. А да се опише Виена — е почти толкова невжзможно, кол кото е невжзможно да се разбере тя. * • Виена беше по-рано млада девойка, която от любов и с нега приютяваше в обятията -си чужден ците. Сега — тя е разджрпана и отвратителна же на, която нахално кани в различни бордеи хората, за да получи срелу привидно сладострастие тол кова, колкото й е нуждно, за да се храни, Снощи срещнах в А$1опа старият наш приятел Кетеске. Той е много остарял. Говорих за Виена. С сжлзи на очи ми каза той: „Отлетяха дните. Уви, когато Виена беше хубава. Отлетяха. .! Няма спокоен семеен живот. Няма тиха радост. — Няма общественост.—Няма я онази \М'епег 0'тйт.НсНкегс! Замряха дивните звуци на нашите майстори Ьаппег и Зггаигз — кжде — кжде са тихите нощи, когато под звуците на хубавите наши виенски валсове и лендгери — забравяхме ний грижите на жестокият и непосилен ден? Няма ги! Сега Виена е Вавилон. Хаос! Нав сякжде диша сладострастието. — Навсякжде се ки коти плжтта. . . Отвратителката — гадна плжт! Ако Виена роди своят поет сега—то той ще прилича на Ведекинд, а не на Шницлер! (Така и в оперетата дори Роберт Щолц не прилича на Фр. Лехар! Фокстрот вместо Валс. . .! Стептрот вместо Лендлер. . .!)" Кжсно през ноща се разделих с старият прия тел. Стана ми бЪлно на душата. . .
танц", и „Бащата" от Стриндберг. В трите пиеси гостуваше в централните роли Паул Вегенер от Берлин. Ти познаваш пиесите. Ти знаеш как играят в N. \У. ВйЬпе. Навикнали да играят само френски фарсове еп 5ш!е актиорите мжчно се оправяха в ансамбла. Затова пжк и величието на Вегенер изпжкваше в всека пиеса. Публиката пжлнеше салона и слушаше само него. Дори и. от глупавата, фейлетонна драма на Зудерман, той направи много. Удохотвори своята роля. И тогава изпжкна много ясно пред мене мисжлта: истинските художници претворяват на сцената текста на автора и сжздават живи образи. Актиорите (о нашите провин циални актиори!) научават течста си на изуст и го казват пред публиката —• без сами да го разбират — Такива беха и партнйорите на Вегечер.
В ВигдНеагег играха „Госпожица Юлия от Стриндберг. поставена е от Паулсен. Критиката на мери много грешки на режисйора. Публиката по срещна пиесата доста симпатично. От галерията се чуха неколко израза на недоволство. На 22 и 23 Януарий се отпразднува в Виена и цяла Австрия 300 годишнината на Фр. Грилпарцер. В Раймундтеатр играха неговата пиеса „с1ез Меегез ипсЗ с!ег УеЬе Ше11еп" (Вжлните на морето и Любовта). Постановка от Д-р Рудолф Веер. В Бургтеатр играха неговият драматически фрагмент „Естер". Преди това актйоржт Паулсен рецитира един пролог — апология на грилпарцер, написан от директора на театра Антон. ВилОчанс. Само Фолкстеатр остава чужд на това тжржество: те играят „Лулу" от Фр. Ведекинд почти всяка вечер. Целата Виенска преса осжди много остро директора на този театр Алфред Берау за тази му постжпка.
Бях неколкократно в пене Мепег Вйппе. Гле дах „Ою КазкЬпоггз" от Зудерман,, „Мжртвешки
Концерти, балове, и увеселения се устройват всеки ден и в всички вжзможни локали ! Навсякжде се кикоти сладострастието •— плжт та. . . Отвратителната — Гадна плжт! . . . Виена, Фсвруарий 1922 5рес1а1ог.
АРХИТЕКТУРНО БЮРО
ТЕХНИЧЕСКО БЮРО
на Архитект Антон Франгя
на Инженер Стефан Сапарев
ул. Мария Луиза 11 (кантора Никола Стамов). Извжршва планове и ржководи всекакжв вид постройки в Варна и околията.
само при единствения фризйор в Варна
Димитър Хр. Марков бръснарница Д о б р у д ж а на ул. Цар Борис може да си направите фри зури — прически, най модерно подстригване. С почит: Д. Хр. Марков
приготвя проекти и завежда най-различни постройки в града и в окръга, инсталира и модернизира наН-разновидни инлустриялни предприятия; посредничи за покупка и продажба на имот, за доставка на строителни матешголи, разни мотори и машинарии от реномирани фабрики Проучва усгошя и форипа водни сшшкати, за нови водни постройки, изпълнява вситки технически изисква ния сжгласно закона за ЕОдните синдикати.
Обуща!
Обуща I
Искате ли елегантни и най-модни обувки, различни колори и финни материяли Г1 Лш\/ППП само на ул. Цар Борис при « *• , — , т У Р и в <
гр. Списание „ В е ч е р н и Ч а с о в е " ше излиза два пжти месечно и ще се стреми да застжпва' следните отдели: 1. Стихове. 2. Разкази, поеми, сцени и шефдйоври из нашата и всемирната литератури. ^=—=^ 3. Театрални рецензии, бележки и пре© ^ \ \ ценки, а сжшо ше ратува за по-ско°( ^ )11 рошното застроявание на обшинЙ^-Л\у ското театрално здание. ^*^^ 4. Музикален преглед — музикалните прояви в града. 5. Запознаване с прелестите на сегашна та и старинна Варна и околностите й. 6. Вжпроси засягащи културния развой на Варна и пр. „ В е ч е р н а * § а о © е е " ше се стреми да бжде едно настолно четиво на варненските семейства. Ще струва за година 30 лсза, полугодие 50 лева ——~—= винаги в предплата. =^=н=== На настоятелите, които сжберат до 10 абоната 20п|0 отстжпка, а за повече — 2Ъ\. Отделен брой 5 лева. Всичко за списанието — ржкописи и пари се адресира: Александър Велинов — Печатница „Зора" Варна;
Варненци подкрепете единственото списание в града ви
„Вечерна Чаоо^е^1
СЛАДКАРНИЦА „ЛИЛИЯ" | на В. Попов и С-ие
:
срещу Бжлгарската Народна Банка. | Винаги пресни пасти, торти и сладки, приготвяни от единствения руски майстор-сладкар в Варна. Бомбони, карамели шоколади, фондани. Сутрин млеко, шоколад меланж. Най-угодното место всред пияцата за почивка и закуска след обед и вечеря. -+- Образцова чистота и най-вежлива прислуга. -•-
При електро-ннженера
защищават дела пред всички граждански и военни сждилища в Царството.
Кантора под Военния Клуб.
Богомил
Вакжвчиев
адвокат. Защищава дела пред всички сждидпща в царството.
ВАСИЛ ПЕТРАНОВ всичко що засяга областа на електротехниката.
ул. Преславска № 57 (до пощата).
Един брой 5 лева.
«^..ц
пред
Ш.ИЧКИ
САДИ-
дища. Бюро до Окржжната Постоянна Комисия. Печатница „Зора" на Ив. Г. Игнатов.