Година 1.
Варна, 8 април 1922 г.
Брой 2.
Полумесечно литературно и културно списание. редактор Александър Великов.
СЖДЖРЖА: А. В. — Красотата. Литература. Д. /0. Гржнчаров — Страданието. Д. 10. Гржнчаров — 1Чокшто. Вл. Трандафилов — Сжн. Н. Н. Драгулева — Целувка. Авел, — Скжп подаржк. Д. Марчевски — Край Морето. Анатол Франс— Госпожа де Люзи. — (Разказ). Ал, Целинов — Странните спжтници — (Ялегория в две картини).
Театжр. Варненския градски театжр; „Мо рал" ; „Фарисеи" и „Боброва шуба". Музика. Музикалния талант и неговото раз витие ; Филхармония в Варна; Балетна вечер. ___ ^ Шкорпил — Какво може да се види в варнен. археологически музей. зап. Лейтенант Иванов С. — Река Кам чия, нейното минало и бждаще.
КРАСОТАТА като мжлния през вековете пресича живота, об гаря го с своя неугасим огжн, осветява бждащето на човечеството, опиянява го с своя блесжк, обайва го с магически звуци и слова, краски и об рази, лжчи и благоухания и чертае огнения пжт на човешките сжрдца. Мрежи от милиони златисти нишки се спускат кжм тези сжрца: и ги водят далече, далече кжм чертозите на най-безсмжртната от безсмжртните Богини — Красотата. Много безсмжртни Богове умреха и умират, много кумири се срутиха през вековете, само Бо
гинята на Красотата блести с своите огжрлици от перли, които мамят човека от люлката до гроба. Всред тази мжлния през вековете човешките погледи сжзират неземна женска фигура, която с своя огнен факел в ржка сочи спасението на чо века и го револтира кжм бунт против задушливата земна тирания на пошлост и грозота. Опиянен от неземния блесжк, човекжт про стира ржце в молебствие кжм Красотата, заслушан в химните на земните й жреци, обаян.от техните творби и през сжлзи сжзира своето спасение, което е: пресжздаване земята в храм на Красотата. А. В,
ВЕЧЕРНИ ЧАШВЬ
М8.
Вл. Траидсфилов.
Дим. Ю. Гржнчаров.
Сжн.
Страданието. Трептят нечайни звукове на лира: Безумец някой свири в самотата, Или по струните й замжлчали, Докоснал с устни палаво зефира Разбужда нежно сжнните печали. . Трептят нечайни звукове на лира И глжхнат те в безкрая на тжмата.
Летят безумно мигове нетрайни. Разгулно щастие лелей душата — Постигнала предели вжзжелани И вечноста откройва тжмни тайни На непостижни мирове мечтани. . Летят безумно мигове нетрайни И чезнат в лоното на красотата. .
Д. Ю. Гржнчаров.
Мок1игпо. Пребулени вжв мрак спят родни равнини И целий шир в надземна дремка се опива. В душата болна само глухо плач звжни, Едничка сал душата ке заспива — Приютила скржбта на сжнни далнини. Сега е нощ и виене в облаци затмен Беззведни небосклон., Сжс горжк стон прелита Вжв мрака скржбна птица и лута се над мен. Сега е нощ — и плаче в самота скрита Душата неутешно над ранно мжртав блен. . .
В един дворец кристален Среднощ попаднах сам И бледен и печален Пред тронните му двери Запрях се в трепет ням. * И гледам: никой няма В тез зали от кристал — Но все пак до слуха ми Долитат скржбни звуци На флейта и кимвал. В чертога тронни влизам, . . Но пуст е златний трон И кат вжздишка сетня От горестно ридане Тук плува жален стон. * И в леден страх настржхнал • Яз казвам: — тук умрял Е скоро някой крал — - И чувам пак протяжно Печалний звук на флейта И вопжл на кимвал, Кат гласове от гроба Ридаят: някой крал!". . . И тржпна аз без мислжл И в ужас занемял. . . 26.ХИ.921 г. Н. Н. Драгулева
Над мен призрака на блудна скржб лети: — Пак твоя дух витай, несретнице, над мене! А аз желая тих покой и самоти. . . Но, може би, о моя тиха скржб — забвене И вечност чакана едничка носиш ти! Сега е нощ и скоро ще се сжмне па:<, Ще отлитне самотната птица на далек. Блуждающа безспир и в светлина и в мрак Тя може би не ще намери нигде роден бряг, Морета и простори заляни в слжнчев зрак. Пребулени вжв мрак, спят родни равнини И целий шир в надземна дремка се опива. В душата болна само глухо плач звжни, Едничка сал душата не заспива — Приютила скржбта на ранни младини.
Целувка. В'безумен стон ридай морето, Вжлните яростно летят, Беснеят и ломят брегжт. . . Житейски бури тжй сжрцето Спохождат и рушат. . . Надвисват тжмни небесата, Сжн мрачен тегне над света И секаш там :— една мечта. . . В'гжрди тжй гасне светлината Без радост в младостта. . . Ще грейне слжнце пак в'небето, Вжлните морни ще заспят, Целувайки вжв мир брегжт Но дали бурите в сжрцето С целувка ще се помирят? . .
Стр_М9.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Брой 2. Авел.
Скжп подаржк. (по народен Мотив).
— Седефке млада невесто, " Седефке, тжнка топола, ; Защо тжй пееш, гугукаш, Кат ти й по море сокола? — Сжседке, невржст девойко, Сжседке, роза пжпнала, Ти любг не си любила, Ти севда не си имала. — Нощес ми дойде сокола, Неделя цяла пжтувал, Не дремвал, не е заспивал, вся нощ ме й сладко милувал, Затуй му нежно гугукам в сжн сладжк да ме сжнува, и любно мене в сжня си да милва и да бжлнува. . . — Седефке, млада невесто, Седефке, сребро ковано, Що ти донесе сокола, Де ти й гривната, гердана? — Девойче младо, та глупо, Девойче синчец в полето, Ржце му окол снага ми, Алтжн сжрце до сжрцето, Туй ми бе нощес гривната, Защо ли от теб да крия? Гердана — виж го — на: вредом Целувки сладки по шия. Д. Марчевски.
Край морето. Една сянка се мярка по стржмната пжтечка надолу кжм морския брег — моята сянка. Едно сжрце тупти до спукване, примиращо в трепет и очакване — моето сжрце. Две ржце се протягат напред и нечии устни в заджхване пошепват: Прекрасна, пречрасна е девойката, която аз обичам! Сдрач. Прихлупено от топлата пролетна нощ, морето тихо дреме — тжмно и необятно. Горе, по бистрото небе, блещукат хиляди, сякаш дишащи страст звездици. И тихо, тжй тихо е на морския бряг, щото биха се чули стжпките на щастието, за което бленувам сега. . . Яз чакам. . . И буря, бурята на вжзторг и опиянение бушува в моите гжрди, а устните ми от ново шепнат: «Прекрасна е девойката, което аз обичам! По-мека от коприната е нейната коса! По-гладко от мрямора — високото й чепо. По-светла от зората — усмивката на нейни те уста! По-волна от чучулигата — душата й отразена в глжбинчте на две големи очи. Прекрасна е девойката, която аз обичам! . ." Още малко, само неколко минути и тя ще пре лети, — тя, моята малка птичка.
Защо се бавиш вжзлюбена моя? Ела, ела, моя светла мечта! Тиха и топла е нощта, облжхната в джха на пролетта. Кротко и заспало е морето. Ела, аз жадувам за тебг, аз те .чакам! Пристжпи кжм мене. леко, в походката на •царица! И ще целуна аз тогава всяко камжче, всяка песжчИнка, по която си стжпвала, защото за мене ти си това, което е слжнцето за цветята. Ела, в градината на моята душа ще властвуваш ти тжй, както никой земен цар. . . * Тишина. Една звезда политна от небето, очерта среб рист пжт и сз удави в морето. Но защо трепна тжй мое немирно сжрце? Нечии стжпки се разнасят в тишината. Една сянка сз мярка по стржмната пжтечка надолу кжм морския брег — нейната сянка. Една рошава главица плахо се оглежда нао коло и нечии глас шепне моето име. Една девойка, в побяга на сжрна, се втурва кжм мене с протегнати ржце — тя! . . . Две устни тжрсят моите и замират в джлга целувка — пжрвата целувка на любовта. Любов, благословен да е часа на твоето рож дение ! Ннатсп Фрачс.
Госпожа де Люзи. (Разказ). г
( жчо1ис от 15 ссптемврий 1792 год.)
Когато влязох, Полина де Люзи ми протегна ржката си. Няколко минути ние мжлчахме. Сламе ната шапка и шарфа й лежаха небрежно фжрлени на креслото. Тя се приближи до прозореца и се загледа в слжнцето, което се скриваше зад кжрвав хоризонт. — Госпожо, казах й аз най-сетне, припомняте ли си думите, които вие ми казахте точно преди две години, в полите на оня хжлм до реката, кжм която е отправен сега вашия поглед? "Припомняте ли си, как ясно ми рисувахте в бжджщето дните на изпитанията, дните на престжпленията и на ужа сите? Вие пресечохте любовното признание, готово да се откжсне от моите устни и ми казахте: „жи вейте, борете се за справедливоста и свободата!" И откак вашата ржка, която още не сжм успелДца омия достатжчно сжс сжлзи и с целувки, ми показа правия пжт, аз смело вжрвях по него. Аз ви по слушах, — и писах, и говорих. В течение на две го дини, без отдих, аз се борих с гладните глупци, сеячи на смутове и на ненавист, сжс защитниците на народа, които го лжжат с фалшивата си любов и с подлостите си, що принасят те в жертва на бжджщия мир . . . Тя ме спря с движение на ржка и ми да де знак да слушам. През ароматния вжздух на градината, кждето пеяха птички, кжм нас достигаха далечни викове: „На фенера аристократа! . . . На копие главата му!" Бледна, неподвижна, тя джржешз показалеца си вжрху устните. — Преследват някого, казах аз. Денем и но щем се извжршват в Париж обиски и арести. Мо же би, те и тука ще дойдат. Аз трябва да си вжр-
Стр. 20.
ВЕЧЕРНИ ЧДСОВЕ
вя за да не ви напакостя. Макар че малко ме поз нават в тоя квартал, но за сега, аз сжм опасен гост. — Останете, каза тя. Виковете отново прорязаха тихия вечерен вжздух. Те се смесваха с шума на стжпки и истрели. Шумжт се приближаваше. Чуваше се ясно: „завзе мете околните места, иначе убиеца ще ни избегне!" Изглеждаше, че с нарастванието на опастноста, госпожа де Люзи ставаше все по-спокойна. — Да се изкачим на втория етаж, каза тя. През капаците на прозорците ще можем д видим, що става на улицата. Но едва отворихме вратата и ние видяхме на площадката един слаб, побагравял човек. От страх зжбите му шумно тракаха, а коленете му трепере ха. Този призрак прошепна сжс задавен глас: — Спасете ме, скрийте ме някжде! . . . Те еж там . . . Те строшиха вратата, изпотжпкаха гради ната ми . . . Те идат! . . . II. Като позна в него стария философ Планшоне, неин ежеед, тя го попита тихо: — Не ви ли видя моята готвачка? Тя е якобинка. —• Не, никой не ме видя. — Слава Богу! Тя го вжведе в своята спалня, гдето влезох и аз. Требваше да се измисли, да се намери място, дето би могло да се скрие Планшоне за няколко дни или поне за няколко часа, додето измамим и уморим неговите преследвачи. Той се сжгласи да влезе в малката градинска врата по сигнала, който трябваше аз да дам, но едва можеше да се джржи прав, до толкова беше потресен. Планшоне се помжчи да ни обясни, че него, врага на свещенниците и кралете, го тжреят зара ди това, че искал да : ежетавй заговор, заедно с Казот против конституцията и на 10 август да се приежедини кжм- защитниците; на Тюйлери. Това било недостойна клевета. Него просто преследва от ненавист бившия касапин Любен, на . когото той ударил сто тояги, за да мери правилно месото. То зи сжщият Любен председателствувал секцията, дето живеел Планшоне. Когато шепнеше това име с задавен глас, той като че ли виждаше самия Любен и закриваше лице с ржцете си. . И действително по стжлбата се раздадоха стжпки. Госпожа де Люзи обжрна ключа и бутна стареца зад пердето. На вратата се потропа и По лина узна гласа на своята готвачка, която искаше да й отворят, защото градските власти еж дошли с националната гвардия да правят обиск. ,:.— Те казват, че у нас е Планшоне, добави тя. Яз зная добре, че той не е тук и че вие не ще скриете никога подобен убиец, но те не искаха да ми вярвят. — Но нека дойдат! Викаше през вратата гос пожа де Люзи. Позволете им да прегледат целия дом, от избата до тавана. Като чу тоя разговор, бедният Планшоне при падна зад пердетата и с голям труд аз можах да го свестя, като му мокрех слепите очи сжс студена вода. Когато той дойде на себе си, младата жена му каза тихо: — доверете се на мене, приятелю, не забравяйте, че жените еж хитри. След това, с такова спокойствие, като че ли изпълняваше всекидневната си, домашна работа, тя изтегли малко навжн от алкова кревата, махна оде алото и с моя помощ тжй размести трите дюшека, че между горния и долния се образува празно место.
Брой 2-
Когато се заехме с тая работа, по стжлбата силно зачукаха с крака и тояги и се раздадоха пре сипнали гласове. И за трима ни, това беше ужасна минута, но шумжт постепенно се качваше над на шите глави. Ние разбрахме, че гвардейците, воде ни от готвачката-я:<обинка, тжрееха отначало горе. Таванжт трещеше. Чуваха се заплашвания, груби насмешки, тропания на крака и удари на щиковете по жглите. Ние си отджхнахме малко, но ни секун да не трябваше да губим. Яз помогнах на План шоне да влезе в образувалото се, между дюшеци те, место. Гледайки на нас госпожа де Люзи си поклати главата. Постелята имаше твжрде подозрителен вид. Тя напраздно се помжчи да я поправи. — Трябва да легна на нея, каза Полина. Тя погледна на часовника. Бе седем часа вечерта. И тя помисли, че би било неестественно, ако легне да спи толкова рано. Я да се престори на болна, би требвало да помисли по-отрано; —• готвачкатаякобинка щеше да открие нейната хитрост. Неколко секунди тя стоя замислена, после, спокойно, просто, с пжлна невинност, тя се ежблече пред моите очи, легна на постелята и ми каза да снема обувките ей, палтото и вржзката. — Вие ще бждете мой любовник и уж ще ни заварят, случайно. Когато дойдат те, вие не ще имате време да вжведете в порядък вашия тоалет и ще им отворите вратата по риза, с разчорлени коси. Всички' наши приготовления бяха свжршени, когато тжлпа- граждани е проклятия и ругатни се спусна от тавана. Нещастният Планшоне затрепера така силно, че заклати цялото легло. Но по-лошо от това: не говото дишание стана тжй усилено, че този шум наверно се чуваше и в коридора. — Колко жално! прошепна госпожа де Люзи. Яз бях тжй доволна от своята малка хитрост. Но да не се отчайваме, дано Бог ни помогне! Тежжк юмручен удар потресе вратата. '— Кой е там? попита Полина. — Представителите на народа. • — Не можете ли да почакате минутка? — Отваряйте, иначе ще счупим вратата. — Идете- отворете, друже мой. И веднага* по нехакво. чудо, Планшоне пре стана да трепери и да пжшка. Л1.: Пржв влезе Любен, опасан с шарф, сжпроводен от една дузина копия. Като гледаше под ред на госпожа де, Люзи.и на мен,-той извика: —.Дявол да го вземе! Та ние уплашихме влю бени. Простете ни красавице! След това, като се обжрна кжм гвардейците добави: — Само едни санкюлоти, нравствени хора. Но вжпреки това изречение срещата го раз весели. Той седна на постелката и като хвана кра сивата аристократка под брадата, каза: — Тази уста не е сжздадена само за да бжбре денем и нещем: „Отче наш". Това би било жалко. Но преди всичко републиката. Ние тжреим предателя Планшоне. Яз сжм уверен, че той е ту ка. Той ми е нужен за да го отправя на гилоти ната. Това ще ме зарадва. — Тжрсете го! Те гледаха под мобилите, в шкафовете, ша реха с пиките си под леглото и втикаха в дюше ците своите щикове.
Врбй&.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
,
|
Стр. 21.
нага и побегнах да кажа на госпожа де Люзи, че ний сме спасени. Като узна това, тя се наведе над прохода и извика: „Господин Планшоне, Господин Планшоне!" Зачу се като в отговор слаба вжздишка. — Слава Богу! извика тя. Аз ужасно се боех за вас господин Планшоне. Едва ли не помислих, че сте умряли. После като се обжрна кжм мене, тя каза: — Бедни друже. Едно време вам тжй се нра веше да казвате, че ме обичате. Вие не ще ли ка жете повече това!
Като се чешеше зад ухото» Любен ме погле ждаше с жгжла на окото си, да не се подвжргна на некой затруднителен вжпрос, тя ми каза: — Друже мой, ти знаеш дома не по-зле от мене. Вземи ключовете и заведи на всякжде г.на Любена. Аз знам, че ще ти бжде приятно да по кажеш пжтя на патриотите. Аз ги разведох в зимника, дето те падаха вжрху сноповете джрва и изпиха доста бутилки. После това Любен; с удари на вжрлина, извади джната на пжлните с вино бжчви и излизайки из пжлния с вино погреб, подаде сигнал за тржгване. Аз ги сжпроводих до вратата, която затворих вед-
Превел от френски С. 3 .
Ял. Еепиков.
Странните ге спжтници (Алегория
вI ддввее ккааррттииннии))..
Л и цц аа:: Подземни царици — Лжжа, Кражба, Безумие, I| 5 ангели. Разврат, Убийца, Алчност и Пиянство. :; ССвити емните царици. в и т и оот т ппажове а ж о в е н на а ПОДЗ подземните царици, г Вестител на Марса. • | .
^'цена I а плфва. п жр в а. Р
•*
г .
•
^ . . . , - .• . ^ . ^ -
[-
.:
х
.-V • ,
<«,Л-
I;,- ч
• -•.- *?• ;*
л
'.'-?.'2'
>
#-;«
СУ ,"
о. Писклив глас на тржба, след което на сце сцеСцената е полуосветгна. Подземно царство. [дайки, оглеждайки подземното царство. След ната пристига вестител на Марса, разхождайки, ;ариците: Лжжа, Кражба, Разврат, Безумие, малко при него пристигат последовно цариците: чност и Пиянство. Убийца, Алчност
Царица Убийца. Кой смее да нарушава на шия покой? Кой сте вие и от де идете? Или ис кате да изпитате целия ужас на нашето всеунищожение? Царица Разврат. О, какжв инструмент за моя та велика професия! (В това време, вестителжт на на Марса се мжчи да заговори, но се спира). Царица Безумие: Говорете! Вестителжт. Ваши величества, аз сжм пратеникжт на Бога Марса. Джлжг пжт пролетях, про стете, че не мога да говоря, защото се заджхвам от умора. (Всички заслушват с внимание). Аз ви
нося, Тжмни величества, най-благата вест, аз идвам от името на великия Бог Марс с мисията да ви по каня да дойдете и овладеете душата на човека на земята. (Всички силно заинтересовани обиколили го: „да? да?"). Вестителят. Моя повелител направи от чо века това, което е най-угодно вам, величайший си ли на всевечния мрак и тжма! Човекжт днес е една душевна руина. От неговата душа са прогонени навеки всички светли небесни заложби. Той отрече Саваота. (Радосно протриване ржце от .всички). Той опустошисветите'храмове! Празни и^ пусти" са
Стр. 22.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
те! Той р а з р у ш и своите светли кумири, той строши божественните скрижали, той срина виш ните мостове за нагоре, защото изгуби вярата в доброто, вярата в братството, в светлината. Човеш ката душа е в пжлен разплох, тя е зряла круша завас, велики сили на мрака! Елате и заседнете в човешките души! Не чухте ли вие чак тук това, което извжрши всесилния копиеносец Марс? Не ви дяхте ли кжрвавите морета, които той разля по зе мята, в които плува човека днес ? Елате, о всесилни Императрици на всеразорението, всеунищожението! Вас ви зове Марс! Елате да поделите неговата радост на земята. Всички. „Сжгласни", „сжгласни". Вестителят Значи сжгласни. Яз ще отлетя за да вжзрадвам Марса. Но бжрзайте! . . (излиза изпроводен от викове и ликувания радостни, „при вети" „привети" „идем" „идем" „колесниците при гответе!" „кжм. земята!" „нагоре кжм човека!" Пажове кжде сте! Свити елате! . . . (сцената се изпжлня с пажове в най-фантастични облекла, които обикалят своите господарки). Царица на Безумието. Сестри! Нам предстои едно прелетяване в друго царство, кждето цареше всесилния Саваот. Пригответе:си свитите! (Всички: „Готови! Готови!") Царица Ляжа. О. сестри, сега ще видите вие моята мощ. Аз ще размахам милионите пипала на лжжата и ще овладая душите на земните обита тели ат бозайника до беловласия старик. Аз ще проникна в тяхните най-невидими фибри и ще раз ширя моята власт.
Брои 2.
Царица Кражба. Аз ще ги накарам и в сжня си да се крадят.Ще ги науча най-сжвжршените спо соби на кражбата. Ще ги накарам да посегнат, опиянени от желание да крадат, кжм звездите, кжм трона на Саваота. Аз ще ги накарам да оберат месеца гдето има нечувани и невиждани богатства, ще ги накарам да окрадат слжнчевия диск, за да вжзцаря мрака по сигурно на земята. Да, аз, аз това ще направя! Царица Безумие- Аз, ще им угася фанелите на сжзнанието, за да живеят в безумие и мрак всевечен. Царица Убийца- Аз ще накарам син да убие майка си веднага с раждането му. Аз ще занеса най-големия арсенал от убийствени оржжия, отро ви, взривове, аз ще доусиля мрака. Царица Алчност. Аз. ще будя в душите си лите на всесилната ненаситност'и алчност, ще ги • джржа винаги в трепет и желание. Царица Разврат. Аз ще разлея най-лютата отрова на раззрат и кржвосмешение. Ти ще ми по могнеш, сестро Алчност! Царица Безумие. Аз ще изтжрся и последната прахолинка на разум из човешката душа, за да за прилича тя на празна макова кутийка и полюшвана от вятжра да пее химна на безмозжчието... Драги сестри, земята е широка и ще има простор за на шите благородни сжревнувания напред кжм земята! Всички: „Готови!" Пажове! Дайте колзсниците, готови! Напред кжм земгга! . (Завеса).
Сиена втора.
Веднага се вдига завесата. Небе. Сцената при пжлно силно осл-пително осветлено. Снопове лжчи се сипят вржх група ангели. Орган тихо — Дуе Мапа.
Един Ангел. Кжде се мжкне тая паплач ? Про клети да сте подземни сили на греха и мрака! Вие сте отправили вашите колесници кжм земята? Кжм човека ? Напразно бяха вашите ликувания! Напраз но ще е вашата радост. Вие не знаете, че човекжт, богоподобния, никога нема да принадлежи вам. Защото в душата на жената Саваот е поставил една прахолинка по-Малка от синапово зжрно, едно божествено зржнце от любов майчина, любов все опрощающа, любов творческа, божествена, ние ще прелетим да раздухаме това зржнце и неговите пламжци ще бждат в сжстояние да разтопят найтежкия мрак, да обгорят и вас и вие едва ли бихте могли да найдете пжтищата кжм вашите тжмни царства! Човекжт ще бжде спасен от любовта на
жената, на майката. Напред чада на Всесилния, напред кжм спасение на човека от гибел! . . (Ангелжт известява с тржба). Завеса. „Странните спжтници" е представена от ученичките при Варненската дев. гимназия „Мария Луиза" на 10 март по случаи годишния празник на гимназията при участие на следните ученички, които изнесоха пиеската с успех • Лжжа — Вучева В.; Кражба — Котарова М.; Раз врат — Андреева Слава ; Безумие — Занетова: Пиянство — Живкова; Убийца — Янгелова Фана ; Ллчност — Димитрова В.; Вестителжт — Тарнова Ели. Пнгели : Недкова Н.. Владова Д., Бойчева М., Зяпкова Р. и Николова М. Снимките на двете картини са на единствената худо жествена ФОТО ЕЛИТ в Варна.
Брой 2.
ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ
Ив. П. Церов.
Варненския градски театр. Настъпило е време да се даде едно фактично осветление по строежа на Варненския градски театр с оглед на последовния ход на работата, та да се тури предел на погрешните и тенцентни съобще ния по този въпрос, на неосведоменост и всяка къв вид мълви, както и да се потикне делото към завършек. В битността ми учител по словесност и лите ратура, ценейки високото благотворно въздействие на театра върху обществените нрави в духовно-просветно, възпитателно и естетично отношение, от една страна, а от друга — измъчван дълбоко от грозния фалт, дет в хв Варна, през най-приятния морски сезон лете, пристигаха неспирно разни про ходни чужди театрални трупи на турски език с пие си досущ малостойни, що немаха нищо общо с ис тинската драма и високото театрално изкуство, а всяваха само низко понятие'и студенина към него, тровяха нравствено хората, че излагаха на опасност живота на гражданите в разни нескътни .и порутени здания, каквито бяха театра „Борис", „Хаджи Панако" и др. —• в мене се породи идеята за необ ходимост от една пригодна общинска постройка в града ни за театр, която ще има за естествено по следствие образуването и на добре подготвена тру па, па от тази сграда ще се чертаят насоките и на всестранния културен живот на града ни. Избран за варненски кмет през 1909 г. — глав но мое условие за приемане тази длъжност б е : на права на градски театр. Нема нужда да подчерта вам, че още в първото свикано на 15 юний 1909 год. заседание за градски театр. и общинска библи отека. Предложението ми се възприе от общинския съвет. На 10 юлий той взе и друго решение.— въз ложи на техническото отделение при общината да изработи специални услозия за конкурсен проекто план за градски театр с библиотеча и казино. Те зи условия се приготвиха, приеха се от съвета и оповестиха. Те се състояха от 15 точки, в една от които (6-та) се определяше, че театра ще има 1000 места, разпределени в партер, Ги II рангозе и га лерия. Срока за представяне конкурсните проекти се продължи докрая на декемврий 1909 г. Около средата на Януарий 1910 г. бидоха свикани журите за преценка постъпилите конкурсни планове за теа тра. Те, в състав: архитекта от Министерството на общите сгради Сливкоз, варненския окр. архитект Дабков, окръжния инженер Марчев и градския П. Бончев, след вещо проучване проектите, дойдоха до заключение да не се премира ни един, понеже не отговарят задоволително на обявената конкурс на програма. (В точка 12-та на специалните усло вия се казваше, че проекта, признат за най-до бър, се премира с. 3000 л.). Журите изказаха мне
Стр. 23.
ние да се откупи само проектоплана с мото „Нил", като по-сполучлив по разпределение и изработен с пълна естетика. --.••• " Мнението на журите се усвои от общинския съвет, който на 3 февруарий взе решение: 1) да се откупи плана „Нил" и 2) да се преработи, той по такъв начин, че да се изостави засега строежа. на-казино и лятна сцена, като се приготвят нуж ните -книжа за даване на търг постройката. Писа се автору на плана „Нил", който се ока за, че бил софийският архитект Н. Лазаров. Той се ' съгласи да отстъпи проекта си срещу възнаграж дение 2000 л., както и да приготви и предаде на общината в срок на 40 дни надлежно одобрен ге нерален тържен проект, заедно с всички нужни тържни книжа, като изложи подробно в проценти исканото от него възнаграждение за всички работи. Писмото на архитекта Лазаров се разгледа от съвета на. 1 март. Прие се да му се заплати за приготвяне генералния тържен проект и за всички необходими тържни книжа, надлежно утвърдени от Министерството на общите, сгради, У-1&1о от стой ността на 'окончателно завършената работа. Ръководенето на постройката се възложи на общинското архитечтно отделение, а архитект Ла заров да се повиква само"когато присътствието му е необходимо. Той пристъпи към приготзяне тържните кни жа. След изработване известна част от тях, обяви се търг за грубите зидарски работи и мазилката. който не се състоя по причина че предприемачите намярваха предвидените от архитекта цени във ве домостта за строителните материяли ниски. Търга се повтори, ала пак безплодно. По предложение на общината, архитект Лазаров повиши цените. Тре тия търг стана. Предприятието, падна върху Н. Кривошийков с 12'о над девиза, одобри се от об щинския съвет на 25 юлий 1911 г. и се утвърди от Министерството на вътрешните работи на 20 октомврий. На 3 ноемврий се сключи и договор с предприемача. Почна се изкопа за основите. На 26 март 1912 г. — втори ден Великден — се положи основния ка мък на паметната сграда при едно рядко по отрада на варненци миловидно тържество. . . Седмица след туй напуснах кметската длъж ност поради изтичане изборния мандат на демокра тическия общинсчи съвет. —- Последният остави за строежа на театра сумата 350000 л. (250000 л. от тях фонд в Българ. Нар. Банка), добита от редов ните бюджетни приходи през три години от него вото управление на общината (гледай общинския бюджет за 1912 год.), с твърда надежда, че оста тъка, приблизително от равна такава сума, нужна за довършен на сградата, заедно с декоративните работи, ще се посрещне по с*щия начин чрез дветри бюджетни упражнения. Трябва да кажа тук, че с оставената от демократическия общински съвет
Стр. 24.
ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ
сума еж извжршени двете досегашни предприятия — зидарските и тенекийните работи на театрална та сграда (235553 л. за зидарските и 18790 л. за тенекийните. Гледей за последните договора с пред приемача Милан Петров). Скоро обаче хубавото дело захвана твжрде усетно да хроми и дори да агонира. Причини за туй се явиха главно три. Пжрвата б е : сблжскването на двете нееднакви по вжпроса становища — моето и на приемника ми г. Ял. Василев (гледай полемичната моя статия, поместена в пет броя — 530—534 — на варненския вестник „Новини" през 1915 год.). Втората причина бе: новото искане на архитекта Лазаров за допжлнителен" хонорар 1% вжн от договорния процент 31/2%, за да приготви книжг.та за железните покривни конструкции на театра, парното отопление, вентилациите, столарските работи, канализацията и водоснабдяването. На това неоснователно искане и бавеж на работа та от архитекта се туря край, когато той се зап лашва, по предложение на Министерството на вжтрешните работи, че проектите ще бждат пригот вени за негова сметка. Поради бавежа на Лазаров, градският архитект г-н Леонккез дори изработва поемни условия за направа на покрива. Трета причина еж нашите войни от 1912 го дина насам, макар че през последнята, при по-го ляма грижливост от общината, да имаше вжзможност да се влезе в преговори с тогавашните ни сжюзници германците за направа железната кон струкция на покрива, толкоз повече че и железни те материяли тогаз бяха в обилие. . През 1921 г. постжпват в общината две офер ти за железна конструкция на покрива: едната чешка, която за 1 кгр. обработено желязо иска 13 крони чешки, другата немска, която за 1 кгр. об работено желязо иска половина цена от чешката, именно б марки. По тегло чешката конструкция има 30О0О кгр., а немската 21000. Месец след постжпването на тия оферти комунистичния общински ежвет биде разтурен. На следилата го тричленна комисия нищо не пред приема по вжпроса; Извжршени са само до това време някои работи от общината в крилата на театра по стопански начин, и то за наместване там службите от техническото отделение. Привжршвам с надежда, че новия ежетав на общинския ежвет схваща здраво ценните заложби, що крие в себе си общинския театр за града ни, та ще вземе приежрце по-скорошното доиз.чарване на културната постройка. Яко на общината лип сват средства, повишени сега поради дългогодишно бавене и настаналата скжпотия до двадесеторен размер от предишните, работата може да се сложи от общинския ежвет и на акционерни и в краен случай дори и на концесионни начала — непростително е да се отлага до безконечност изкарването на постройката и да не се използува тя. При пж'рвия начин, който несжмнено е за предпочитане, са мата община трябва да се яви като главен акцио нер еже сградата, а сжщо и като ржководител за разпространяване акциите, особно между варненци, които, именити, в цялата страна еже закрепналото си сжзнание за обществен джлг кжм подобни ви соки цели, сжвместно с разните кредитни места и тжрговски кантори в града, дружби економически, културни, професионални и младежки, всеки по сжстояние с пжлна готовност и сжревнование ще по срещнат нейния зов, като запишат акции било за себе си, било за отделните членове от домородството си.
Брой 2.
Тжй, допринесли, според сили и средства все ки своя дял на подкрепа, варненци с общ подем ще ускорят светлото денословие за града си — от криването на общинския театр.
Морал пиеса в 3 действия от Л. Тома. Една пиеса, която рисува ежвременната тартюф дина. Тя бе дадена за пржв пжт от общинския театжр на юбилейната вечер на режиейора на театжра г. Ст. Бжчваров на 11 март. Ние приежтетвувахме и на премиерата и при второто й представяне. Една сатира по-скоро, отколкото едно драматическо произведение, един трактат против ежвременното лицемерие, една плесница на морала на филистерите. Пжрвото действие се развива твжрде скучно, за да се дойде до вржзката за арестуването на една жена, която се ползувала с лошо реноме. Нам направи твжрде силно впечатление пре миерата, защото наистина като че ли артистите беха вложили максимум усилия, за да не посрамят своя режиейор и това, което дадоха бе техния мо же би рекорд. Преди всичко г. Бжчваров — Берман ни даде една редко хубава игра. Ролята, една от неговите коронни роли, бе интерпретирана с джлбоко раз биране. Да, това са те „обществениците" и „пази телите" на морала, подлост и лицемерие, фалш и скудоумие, низост и страхливост, котато тряба да се гради, да се твори. Г-н Бжчваров ни поднесе един истински Бер ман, каквито и у нас има твжрде много. Г-н Н. Гандев в ролята на градоначалника бе сжщо тжй силен, прецизно верен в тон, в жест. Пред нас бе един сжщински полицай, крепител на институциите подронвани от техните вжрховни пред ставители. Г-н Гандева ние сме свикнали да гледаме в старчески роли, кждето е неговото амплоа, но и тук той ни поднесе един тип с размах на артист от пжрва величина, какжвто винаги сме го смятали. Г-н Трандафилов — полиц. пристав — изнесе с подобающата му сериосност и подобен род роля. Любовник по амплоа, той бе твжрде силен в тази квази резонйорска роля. Пелтечното „р" вжпреки мжчнотиите, той преодоле и сжздаде от пристава един типичен верен пазител и изпжлнител на за поведите на своето началство, като бе строг и сервилен едновременно. Г-н Щ Попов в ролята на професора сжщо бе добжр. В такива роли той попада в своето ам плоа и поднася хубава игра. Неговата защита на морала бе наистина професорска защита. Г-н К. Мумджиев писар, както винаги в типич ните роли е незаменим. И тази роля бе една от неговите основно изджржани типични маски. Г-да Димитров, Георгиев, Богданов и Тодоров играха и дадоха много повече от всеки друг пжт. От жените — г-жа Бжчварова ни поднесе една жена, която е прозряла и из най-тжмните кжтчета на човешката душа. * Г-жа Димитрова в ролята на Хотвил ни пред стави една истинска „свободна" жена и с подобающа на темперамента й артистичност подчерта своя сигурен голем сценичен успех. Г-жи М. Гандева и Попова, сжщо беха в всяко отношение силни и изджржани.
Брой_2.
Стр.,25;
ВЕЧЕРНИ -ЧАСОВЕ
Един от редко постиганите успехи в ансамбжл. Това са те аслж главните сили в театжра, които можаха да манифестират една добре изджржана игра. Но при второто представяне на пиесата сжвсем не бе това, което бе премиерата. Г-н Гандев дублира г. Бжчварова, г. Темелков — Гандева, г-жа М. Атанасова дублира г-жа Дими трова, г-ца Темелкова г-жа Атанасова. Имаше една грамадна разлика в ансамбл и частично в интерпретацията на дублйорите. Нито г. Гандев ни хареса в Берман, нито г. Темелков в градоначалника, нито г-ца Темелкова в Боленд. Г-жа Атанасова бе добра — тя даде по-друго раз биране на ролята Хотвил. Можеше да се на прави сравнение между г-жите Димитрова и Ата насова. Докато г-жа Димитрова ни дава един побуен темперамент, г-жа Атанасова при по-големо самообладание ни обрисува Хотвил. Ние си излезохме от театжра с убеждението, че при второто представление тя бе недостатжчно добре играна, защо?
„Фарисеи" и „Боброва шуба". Фарисеи. Не ще отминем Мистер Сарториуса, предаден от г-н Щ. Попова не особено правдиво, няк/ВДе той даде хубава игра, но това беха отдел ни моменти, напр. момента на скарването и напа дението над своя бждащ зет бе изджржан и пре даден великолепно, обаче общо взето той не бе
Г-жа Михайлова в ролята на камариерката доста сполучливо предаде покорен роб на жесто ките капризи на господарката си. Г-н Гандев в ролята слуга на Сарториусй бе добжр. Останалите роли беха изнесени сносно. Труд на пиеса, а и при един невжзможен превод. Боброва шуба. Тук при всичко че липсваше оная вржзка, която сжединяваше всички лица в техните сценични отношения, играта на повече от артистите бе добра. Г-н Бжчваров — окржжния началник ни пре даде сполучлив тип на пруски полицай с неговия безогледен формализжм. Г-н Гандев — рантие Крюгер бе добжр. Г-н Димитров — Глазенап, една сполучливо обрисувана фигурка на дребния писарушка, с присжщата на положението му сервилност. , Г-жа Бжчварова — Волф, бе в своето амплоа. Г-жа Е. Попова — Аделаида бе повече от добра. Тя с вещина сжздаде характера на хитро и проницателно момиче, което подушва всяка „тжмна" работа, вжршена от родителите му. Г-н Темелков — Булкоф, бе добжр. Г-да Георгиев, Тодоров и г-жа Атанасова бе ха сносни. Длжжим да кажем повечко думи за г-да Бог данов и Мумджиев, ,от които пжрвия в ролята на Мителдорф ни сжздаде типжт с сжвжршенство. Фарисеят Кокан тук се бе превжрнал в жалкия, безобидния и вечноспящия Мителдорф, разсилен при окр. началник. -
Хрум Мумджиев Михаил 7)огдано6 артист от Варнен. Общ. Театжр по случай участието му в „Боброва шуба", «Фарисеи" и „Морал".
един верен фарисей; не в излишните крясжци се отразява фарисейщината на Сарториуса. М. Богданов — Кокан бе наистина типичен представител на ония фарисеи, които под благо видния претекст на „тактичност" и „коректност" охотно стават комисионери за всяка мржсна сделка. Г-жа Атанасова — мистрис Сарториус — ни представи тип капризен и своенравен, често избух ващ до степен, в моменти уронващи играта й, но впрочем това са по-скоро грешки на режията.
артист от Варнен. Общ. Театжр по случай участието му в „Бланшед", „Морал", „Боброва шуба" и др.
А г. Мумджиев в ролята на лесничея Мотес един своего рода полицейски доносник бе вжзхитително правдив. Известна е скромността на този ар тист, който сжздаде на варненска сцена редица ти пични сценични маски, ваяни с едно големо май сторствоТе и двамата с всяка нова роля подчертават своите нарастващи дарования. Повече труд при тези данни и сжвжршенството е близко.
Стр. 26.
Брой 2.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Музикалния талант и неговото развитие. (И* .0.15 еоШепе ВисИ <1ег Ми$1к" )
1.
Таланта.
Мжчно обяснимо е как някои млади хора се мислят за особено даровити и как някои родители ценят децата си много високо, ако те имат само добжр слух или музикална памят. Мжчно може да се различи любовта кжм изкуството от таланта. Би трябвало всякой да помисли три пжти, преди да си избере муза предназначена за водителка, която да придружава и украсява неговия живот. Колко хора при това са пропаднали! Любовта кжм музиката вжзвишава вжзприемчивоста и нейното разбирание, а с разбирането расте и удоволствието. Тоза удо волствие, което облагородява сжрдцето и разума и което запазва от някои низки дела, от заблужде ние и отклонение от правото, трябва да бжде до ставено от всички родители, които могат да дадат една истинска домашна музика на сзоите деца, ко ито проявяват желание. До каква степен е нужен този надзор ще по соча по-нататжк. Мжчно могат да се убедят роди телите, че не бива да посочват на своите деца му зиката (изобщо изкуството) като ззание, освен ако за това тяхно желание има несжмнени доказател ства и се крепи у децата на качества необходими за постигане тази цел.
2. Основни условия. Музиката почива вжрху две основи: вжрху раз биране на тона и вжрху разбиране на ритмуса. Голяма рядкост е щото у един и сжщ човек изтжнчения слух и ритмическото чувство да бждат сжразмерно развити; обикновено едното отстжпва пред другото. Ние ще се занимаем тук преди всич ко с необходимите предисловия за музикалната дарба, а още не сжс самата нея. Добре развито ритмическо чувство и тактово разбиране е обикновено по-голяма рядкост, откол кото тоново разбиране. Колко токовото разбиране определя музикалния талант ни доказва опита: че цяла редица от младежи, които еж притежавали един добжр слух т. е. способноста да разпознаят и наименоват веднага един даден или изпят тон без помоща на някой инструмент еж били ежвсем му зикални, в пжлната смиежл на думата, наопжки пжк отлични музиканти биват често лишени от всякакжв слух. Пжрвия вжпрос е: притежава ли се физически качества; у инструменталиста една похватна ржка и др.; у певеца един хубав, презиваем, глас; у всич ки едно добро здраве за проджлжително занятие, както и приятна вжншност необходима за сцена, които недостатжци са една голяма пречка за пона-
татжшното напредване. След това идва решающия вжпрос: притежават ли се действително артистични качества като: вжзприемчивост, фантазия, стремле ние за творчество, неуморна ревност, железно прилежание, за джлго, проджлжително занимание и най-после твжрд характер, който чрез никакви при мамвания на сцената, да не бжде отклонен от вис шата и далечна цел. Тук е опасната скала у която се разбиват много разпалечи натури. >• Различни
способности.
У малцина таланта е толкова рано проявен, щото веднага и без колебание да може да се ка же: той трябва да стане музикант. И. в тлкжз слу чай лесно може да се излжжем. В по-вечето слу чаи може само да се разЗере дали има у децата двете горепоменати успозия; тонозо и тактово раз биране. Сжщинската артистична способност се про явява малко по-кжено. Известно е деца, които изу чават елементарната музика и пжрзите парченца бжрзо и добре схващат, по-кжено надеждата на родителите и преподавателя не се оправдава. Те достигат до една степен, която не могат да преми нат; липсва им сила за по-високо умствено и арти стично раззитие. Правени са сжщо и наблюдения от противоположен характер; деца, чийто талант се открива в началото бавно, правлт по-кжено такжв прогрес, който ни посгазя в най-голямо очудвание. Колкото хора, толкова различни случаи. Една способност не е равна на друга. Това което споме нах по-горе за физическите качества не е общо. Недостатжци от едно направление могат да се попжлнят чрез предпочитания от друго. Този, който е наблюдавал дебелата и теж<а ржка на Рубинщайна с нейните широки пржеги, без да го позна ва, не би помислил, че тази ржка е била в ежетояние да даде най-зжлшебния звук вжрху пияното. Сжщо така никой не би позярвал- че Таузиг сжс своята малка ржка би могжл да преодолее всички мжчнотии на голямата техника. Силно вжтрешно стремление и здрава воля служат и нз по-малко ежвжршени индивиди. 4-
Целите.
От голямо значение е вжпроса: какви надеж ди си вжзлага един начинающ артист, или какви са очакванията на родителите от техните деца. То ва което за едного е желана цел. за другиго се вижда безмислено. Хиляди случаи ни показват, че децата се посвещават на музиката само защото вярват, че ще задозолят чрез нея своето лично че столюбие и да блеснат някога като капелмайстори, виртуози или компонисти; като заемат положение завидено от всички. Те трябва да знаят, че този които се отдава на иекуството за вжншния му бляежк, той гради всичко на пяежк, защото такива на-
10 рой 2.
дежди в редки случаи могат да се изпжлнят, тжй като горчивите разочарования не ще закжснеят. Трябва да стане артист само този, който чув ства истинска любов кжм изкуството, чувства вжтрешно стремление и нужда — без да очаква бле стящ успех — и му посвети живота си, като намери в него своето задоволство и своето щастие. И в областа на изкуството се срещат дребни претенции, както това е и в черквата, чиновничеството — една йерархия. Не всички могат да ста нат владици, министри и др., има се нужда и от добри свещеници, пастори, чиновници. Мястото на един способен виолонист в един добжр оркестжр " задоволява мнозина и нему доставя един сигурен приход, който се увеличава от околни придобивки. Един способен и тжрсен преподавател по пияно или цигулка печели в своя тих кржг на дейност по вече от всякой друг, чието име блещи по концерт ните афиши. Зависи много от умението и изпжлнението. . Обаче за ненавиждане е когато се мисли, че детето трябва да научи само това, което е нужно за преподаване, като че ли за преподаване не еж нужни сигурност и презжзходство. Такова печално схващане на преподаване имат тези нещастници, които дават мизерни уроци по музика за 1 до 2 лева — едно сжщестаувание, което сразнено с то ва на надничара е истинско за завиждане. Между такива ученици има' и лица, чийто талант в срав нение с тяхната беднотия значително изпжква, но нуждата заставя техните родители да прекратят понататжшното им занимание, с което убиват тяхното бждаще.
/ . Определяне
Стр. 27.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
на
званието.
Настойчиво се препоржчва, щото дете врана вжзраст да не се определя за артист, ано и да ле жат пред нас известни белези на талант. Това ре шение трябва да се отложи до момента, до като се добие една обща представа на неговото духовно развитие. Известна техническа способност вжрху един или друг инструмент не оправдава до край музикалния талант. Много по сигурен е опитжт с пението. Яко едно дете може да изпее една про ста мелодия с по-малко хубав глас, но чисто, добре ритмувана с естествено чувство и като вложи разбирание, то ни дава по-решающ опит за своята музикална способност, отколкото друго, което из свирва кякое разучено парче. Отдааа се голямо значение и на спасобноста за четене ноти, макар, че и това много да зависи от преподавателя. Превод от немски- Юра. (Следва)
Филхармония в Варна. По повод бележките „Мимоходом" на сжщото место в м. брой получихме следното запитване от един гражданин: „Г-н Редакторе, преди 2 години по инициати вата на един нам непознат учител по музика, Миладинов, беше свикано ежбрание за образуване на филхармонично общество (!), имаше за цел да култувитира най-модерната музика. И до сега това об щество не ззживе обществен живот! . . . Ами що
стана с сумите, които много щедро беха прибрани като членски вноски от приежтетвующите ? Гражданип-филхармонист. Има думата г-н инициаторжт на това „обще ство" без обществен живот. До колкото нашите сведения се простират, без да. искаме да обиждаме нечого разбира се, по една спучайност м. г. узнахме, че една голема част от членовете на филхармоничното общество са били членове кооператори и на една свинареча коопера ция. Като не искаме да вярваме, че двете общества, свинарската кооперация и филхармонията са се слели, ние миспим най-малкото, че след като коо перацията, честно и почтено ликвидира, то не верваме и филхармонията да се е видела принудена да замлжкне заради това. Впрочем сериозно погледнато, чгсто такива „инициатори" сжздават у гражданството лошо убе ждение, та други начинания от културен характер често се посредат по тази причина индеферентно. Сждено е на града ни да има и свинарски кооперации, и качви не още комерчески сдруже ния, но филхармония дали ще има?
Балетна вечер. На 25 март т. г. в Юнашкия салон д-во Юнак даде художествена балетно-гимнастическа вечер. Пржв по рода си спзктакжл бе този. Изредиха сз праз целия зимен сезон театра, концерти и хубави, и сносни и лоши, но тази взчзр бз единствена, Тук се редеха юнашки игри на момчета и момичета в една редка стройност и гра циозност. Вжн от игритз бе добре ззетжпен балета. Осо бено силно впечатление направиха малките бале рини в балета — картина „пробуждане на пролет та" ежетавзи и ржководеи от г-ца М. Добрева, му зика от г. Д. Младенов. Хубави сжщо и дишащи младежка жар беха циганския балет, арабския балет, символичните ста туи и др. Особени иасжрзчения сжщо тжй ззелужава г. Ан. Друмев ржководителя на балетитз, сжI що г. Бюнтер, многозаслужилия главатар, и другите ржководителки г-ците Ив. Скорчзва, В. Иванова и Е. Василева. Нашата младеж ржкозодена в това поле на изкуството може да даде много, пжк и може да се допринесе за нейното хармонично вжзпитание. Едно, което требва да се забележи, че про грамата бе твжрдз претрупана, по-хубаво би било да се изпжлнява такава програма на два пжти. Ние като поздравляваме устроителите на тази вечер, бихме желали те да постоянствуват в тази си дейност.
.(»5^«5г^а:;е*-^г.
Стр. 2&
ВЕЧЕРНИ Ч Н С О | 1 _ _
,
брой 2.
Шкорпил.
Какво може да се види в варненския музей. (Проджлжение от брои 1).
Останалата част на. коридора е заета от гео логическа сбирка изложена вжрху 24 витрини и масички. На джното на коридора се гледа голяма цветна картина, която представлява скални стени, в които се чернее вход на една голяма пещера, из която излиза подземна река Анджк до дренозския мжнастир св. Архангел-Михаил. Сбирката, коя то е придружена с ред карти, картини, фотогра фии и планове, ни дава ясна представа за образу ването на земните пластове в нашия край. Вжрху геологическата карта на Бжлгария 1 ) се ориентираме за разни системи, които еж разпространени в на шия край. „Най-младите" ежвременни образувания (алювий), които проджлжават да се образуват още в днешно време, еж отбележени на картата с бял цвет. От тях се ежетои преградата, която дели море то от нашето езеро. „По-стари наноси (дилювий"2) р!е15юсап) не се срещат, според картата, в нашия край. По нашите изследвания излиза обаче на яве че от тях се еж стои джното на девненската долина (между спирката Разделна и Девня). По-стари от дилювиалните наноси еж езерни и морски образу вания на „терциерната система"; тя е отбелязана еже желт цвет. От нея се ежетои Добруджа и поч ти цело Варненско. Най-старите образувания са от „кредната" сис тема ; тя заема цялата област от Гебедже кжм Про вадия, Шумен, Разград и нататжк. При разглеждането на картата очудват ни голями червеникави петна, на юг от Балкана (между гр. Бургас и Ямбол); те обозначават грамадна под балканска вулканическа дейност, при която изли зала из земните джлбочини лава и пепел. Лавите се втвжрдили в камжк (андезит и др.), а пепелта в зеленикжв камжк (андезитов туф) а ). Вследствие на вулканическите извержения (ерупции) еж били наддигнати земни пластове, та се е образувал Балканжт. При почване вулканическата дейност еж се разпукали пластовете и почнала да излиза лава. През некои пукнатини излизат топли извори (бани), които са нанизани при южните поли на Балкана, като почнем с бургаските 'бани, и завжршим е со фийските и ония в околността на гр. Ниш. Вулканическите извержения еж ставали в оно ва време, когато в варненско се утаявали пластове на терциерната система. В нашия окржг са стана ли изверженията до югоизточния жгжл до с. Гйозекян, дето се свжршва Балканжт до Черно море. До това село е отбележено вжрху геологическата карта едно червениково петно (едновремешни лави). Още преди 30 години намерихме тука камани, в които се намирали морски вкаменелости (нумулити) и черни кристалчета авгит. Известно е, че авгитжт се среща в лавите на сегашните вулкани. Почваме с разглеждането на сбирката. Вжрху пжрвага масичка е поставена котва, която е вка менена. До нея е окачена вкаменена пушка, а в пжрвата витрина е изложен вкаманен пущов. Тези предмети еж били извадени от морското джно, при постройката на нашето пристанище. Интересно е, че те лежали в морето около сто години т. е. от руската обсада на нашия град през 1828 г. Вкаме нените предмети дават ясна представа за образу ването на морските утайки и за вкаменяване на •) От Г. Н. Златареки с участието на г-н Д-р Г. Бончев (1:300,000). ') От латинската дума .сШиунип*, която значи .потоп".
животни. Лко падне, например, една умрела риба в тиня, ще изгние месото й, а кокалите ще се вка менят. Между алювиалните образувания са изло жени два глинени чешменски кюнци, напжлнени с варовито вещество (бигор), което се е ежеирило от водата. Нашите води за пиене са варовити. Преградата между морето и езерото проджлжава да се насипва е морски пеежк. Според некои сравнявания излиза на яве, че годишно се нанася око ло половин метр пеежк на длжж. Според това, пре градата, която е джлга около 1,500 м. се е насипала в проджлжение на 3,000 години! Според тези из числения ще се засипе вжлнолома (нашето приста нище) в проджлжение на 400 години! Нашето при станище ще сполети еждбата на древното приста нище, което се е намирало" на северо-запад от но вата гара (до джамията „Хайрие"). Тука се намери при прокопаването главния канал (колектор) на варненската канализация, затлачения крайбрежен ; зид на древното пристанище! ' Пжрвобитно е било нашето езеро ежединено направо е морето, като морски залив. Из народа се говори, че заливжт достигвал чак до Провадия и че по тамкашните скали се намирали уж халки, за които вжрзвали кораби! Гогори се, че оттеглювзнето на морето имало вржзка с пробиване на Босфора ! За това пробиване притежаваме 'данни* според които босфорския проток се е образувал кжм края на дилювиалните наводнения. Че варнен ското езеро е било едно време морски залив се доказва, както ще видим по-долу, от намиране мор ски утайки с черупки на сегашните черноморски миди, при прокопаването канала между варненското и гебедженското езеро. В витрината са изложени още от старите наноси (дилювий) два кжтници-зжби, голями кол кото една тухла на слонове — „мамути", които едно време са живеяли в нашия край ! Един от зжбите бил намерен в девненската долина, между спирката Разделна и Девня. Телото на мамутите било покрито с козина; това показва, че клйматжт бил в дилювиално време студен. Представа за ма мутите ни дава картина, която е окачена срещу витрината. На нея се гледат ледникови планини и при полите имвжрви едно ято (стадо) мамути. Из устата им излизат два голями вжншни зжби (бивни), които са закривени като полукржг. На картината гледаме пжрвобитен човек, който бил ежвременник на мамута. Остатжци на този човек-дивак не са били още намерени в нашия край. За очакване е да се намерят такива, когато ще се проучват пе щери, които еж служили за убежище на пжрвобитните хора. Отиваме кжм втората витрина, в която еж по местени вкаменени животни и растения на терци ерната система, ежетояща се от млади (неоген) и от стари образувания (еоцен). От пжрвите се сжстоят пластовете, вжрху които е сжграден нашия град и всичките височини около града. От старите образувания се ежетоят височините до Яладжн и Гебедже. Окачената срещу витрината цветна кар тина ни дава представа за животните и растенията, които еж живеяли и расли в неогеново време. На нея се виждат вулкани, и пред тех една разкошна местност с тропическа флора и с блата. Около тех ') От този туф са направени всичките стжлби на нашата гимназия; те са донесени от кариери край гр. Айтос.
Брой 2.
ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
Стр. 29.
гледаме едно ято (група) голями слонове „мастодони", на които от горната челюст излизат два го лями, малко закривени бивни и от долната два помалки. В блатото гледаме голяма костенурка. Вжв витрината еж изложени вкаменени кости на тези животни. Очудваме се на грамадните бивни — кжтници (с глеч) на мастадона, големи колкото един юмрук. Такива зжби се срещат и в града Варна, когато се копаят канали в песжчлив пласт. Очуд ваме се на един кжтник, вкаманен заедно с част от челюстта на грамадно страшилище (Мепосюз), кое то живеяло край Камчийските местности. Гледаме част от корубата на голяма костенурка (Тпопух), намерена в лозята при копане един джлбок кладе нец (до VI полицейски участжк). Интересно е, че подобни костенурки живеят в днешно време в Индия. Вкаменени листа подобни на тропическата ка нела ( О п п а т т о т и т ) , на която кората се употре бява в готварство. Джрвото е расло в неогеново време в цела Европа. Вжв витрината е изложен един лист на друго тропическо джрво, намерен в лозята близо до резервоара на варненския водо провод. След изсжхването на езерата, появили се мо рета, в които еж живеяли разни животни*) подобни на Черноморските тюлени, „морски мечки" (Рпоса топаспиз) джлги до 3—4 метра. В неогеновите мо рета с * живеяли грамадни фоки; техните вкаме нени прешлени се намират доста често по варнен ските лозя и при копане кладенци. Много такива еж изложени в витрината. Като ги сравняваме с прешлените на сегашната фока, на която гржбнакжт е окачен над витрината, виждаме че едновремешната фока е била много по-голема от сегаш ната. В една витрина еж изложени две вкаменени морски риби и неколко малки ; те са намерени край шосето, между Варна и двореца Евксиноград. На местонахождението им се намира сива леска, която се цепи на плочки; тя е изсжхнала морска тиня. Интересни еж малките риби, у които много ясно личи гржбнакжт с ребрата, тжнки като косми. Между втората и третята витрина еж изложе ни части на вкаменени джрвета и „игри на приро дата". При разглеждането на пжрвите, струва ни се, че гледаме сжщинско джрво (е чепове и кора). Ударени с челик (стомана) пущат искри, защото се ежетоят от кремжк. Населението ги нарича „габжров камжк" (гюрген таш), защото джрвото прили ча на габжрово. Вкременените джрвета се срещат доста често из Варненско. „Игрите" представляват разни форми като: човешки крак, картуна, топка, конски крак, ботуш, стомах на преживни животни, птича човка, косте нурка, гнездо с птица и др. Те еж самородни об разувания (конкреции). Кжм тех принадлежат и цилиндрическите камжни, от които се ежетоят „дикилиташи" (побити камани) до Гебедже. Една част от грамаден кух декили-таш е поставен в вжтрешния двор на гимназията в градината (до грамадните кюпове). В четвжртата витрина еж изложени вкаменени животни, които еж живеяли в еоценово море, кое то покривало едно време околността на е. е. Гебе дже, Лврен и др. Изсжхналите утайки на това мо ре излизат в кариерата до с. Яладжн; тук те об разуват варовит пласт на дебелина б метра. От камжка на пласта е построен вжлноломжт на вар ненското пристанище. Дко отидете да се поразхо дите по вжлнолома, вие ще видите камак пжлен е
вкаменени морски животинки „нумулити" („нумус" значи на латински „монета", защото те еж кржгли). Освен тех се срещат в камжка миди, охлюви, мор ски таралежи, червеи и зжби на акуловидни риби (с запазена глеч). В витрината е изложена цела колекция от тех. Едни от зжбите еж тжнки и остри (Охуптнпа), а другите еж клиновидни и по краищата малко назжбени (Сагспагосюп). При разглеждането вкаменелостите, изпречва се в миежлта ни еоценово море с плавающи акули и на дъното му нумулитите, грамадни стриди (Озггеа д1дапп"са), червеи (5егри1а) е закривени тржбички, миди (ТегеЬгаш1а), морски таралежи и други животни.*) Над витрината еж окачени фотографии на Лладжнската кариера и декилиташите (побити ка мани) до Гебедже. Последните се ежетоят от твжрд песжчлив камжк, едновремешна морска утайка с „нумулитите". В десната половина на сжщата витрина еж изложени вкаменени животни на най-старата гео логическа система в нашия край, а именно на пред ната. Както видехме на геологическата карта море тата на тази система еж покривали западните части на нашия окржг и проджлжавали кжм Шумен, Раз град и др. В кредното море еж живеяли разни животни. Картината, окачена на отсрещната стена, представлява чудовищни главологи-животни еже за кривени черупки като рог и други е черупки като на охлюва. В началото на черупката, в една куфина е седело животно е пипала, подобно на охтопода. Главоногото с черупка като рог, е грамадно! Вжрху неколко масички са изложени не колко вка менени черупки на други главоноги (Дттопиез), голями колкото едно малко колело. Главоногите са били намерени при постройката на железницата за Добрич' (до Новградец, с. Емирово и Оборище); те били запазени благодарение на варненския граж данин Радой Богданов, бивш учител. В витрината са изложени голями охлюви, морски таралежи (ядките им без бодли) и др. По средата на разни вкаменелости са изложени обли клинове, намерени до Гебедже, Девня, Емирово и др. Населението верва за тях че падат от небето, когато удари гржм, та ги наричат „гржмови клинове". На некаде ги на ричат „врански калеми". Научното им название е „белемнити"; те са главоноги, които изпотявани вжтре в тялото си варовити клинове, както изпотяват сегашните морски главоноги „сепии" (5ер]а), проджлговата варовита закржглена Когато такжв белемнит умрял, паднал на морско джно в тиня, ме ките му части са изгнили, та се е запазила само клиновидната твжрда част. Срещу витрината е окачена „идеална местност от времето на кредната система": тя представлява едно голямо езеро (блато), залесено наоколо. На брега му седи едно грамадно чудовище. Срещу картината, на една масичка, е поставен камжк с вкаманена глава на некакво чудовище; в една ней на челюст се виждат два зжба. Камжкжт е донесен от с. Мжнастир (близу до с. Девня). На нашия музей е обещана вкаманена глава на некакво животно, което прилича уж на крокодил. Интересната тлава била намерена в една кариера до е. Суджас-кйой (Варненско); тя била турена в основата на един хамбар. Притежателжт му Р. Па тронени обещал, че ще я извади един ден и че ще я донесе в нашия музей. В коридора са окачени картини и фотографии, които обясняват разни геологически явления из на-
*) Вжв витрината еж изложени, за сравнение, вкаманени миди (Рес4еп), които еж живеяли в неогеново време и сега жи вущата мида (Рес1«п) от Черно море; има удивителна прилика.
*) За сравнение е изложена грамадната стрида и сегажнвущата в Черно море стрида (Оз1геа ейиНз) Грамадча разипса в големината им! ..
Стр. 30.
'ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ
шия край, а именно: а) подземни реки, б) под. хлжзвания, в) срутвания и г) ерозия (измиване). а) Обръщаме се към голямата картина, по ставена в дъното на коридора. Гледаме на нея ви соки скални стени, в които се чернее вход на една пещера, из която излиза подземната река Андък, до мънастира св. Архангел-Михаил. Картината ни дава представа за прочутите извори в Девня, които съставляват голяма река. Разликата между р. Ан дък и изворите до Девня е тази: у вторите пеще рата не се вижда, защото е закрита с наноси; тя се намира над изворите при полите на голи ва ровити възвишения, наречени „Кайраци". Вслед ствие на това, че пещерата е закрита неможе да излиза от нея целз подземна река, но се разпръсва и излиза през неколко места в вид на некол.чо големи извора, които образув т голяма река, която се влива в Гебецженското езеро. б) Нашия Черноморски брег, както и онзи до Одеса, е изложен на чести подхлъзванИя. Преди около 15 години шосето за Евксиноград е под хлъзнало на две места (на Баир-баши и Траката). През времето на последната война е подхлъзнал високия брег над морето близо до с. Галата и една . част от брега до носа Иланджик, отсам устието на р. Камчия. Причината на тези подхлъзвания е под почвената вода. Над Баир-Баши, край стария път за Евксиноград има голяма чешма; подобна има и над Траката. Когато било построявано шосето требвало водите на двете чешми да се отзедат, а на да се оставят да текат защото част от водата им се е пресмуквала през земни пластове, размекнала ги, та причинила подхлъзването им. На баир-баши е била канализирана подпочвената вода, но е била оставена чешменската вода да тече към местото, дето е станало подхлъзването. За очакване е да се повтори то, особенно през некоя кишеза година. При подхлъзването на шосето разпукала се земята, в съседните лозя. В музея са окачени фотографии, които представляват пукнатините. в) Гдето се намират край морето стръмни скални брегове, както напр. между Геларето и Шаб ла, явява се друго явление, а именно срутване. Вследствие на морските вълни, подмиват се бре говете и разпукват се и се срутват в морето. Подобни срутвания еж станали в незапомнени вре мена между Балчик и Каварна. Срутване е ста нало и в Аладжа-мънастир. Стръмната скала, в която е издълбан мънастиржт, представлява една стена на пукнатина. Пред скалата личат остатъци те на срутена част на скала. Срутванията до Бал чик и Лладжа съ били.причинени от подпочвени води. г) Четвъртото явление е измиването (ерозия). Чрез него съ били измити гебед кенските побити камани (декили-таши), които се намирали първо битно зарастнати в мег песжчник; от разрушението му съ се освободили камъните, които се състоят от много твърд песъчник. Както видехме по-горе те съ самородни образузания (конкреции). Варненската долина се. е образувала чрез ерозия. Спираме се в коридора до две голями карти на Варненското и на Гебедженското езеро. У пър вото езеро бие в очита, че то се стеснява към за пад, като образува едно тесно место, наречено „ус тие" (боаз). Причината на стеснението е варовник, който се намира от двете страни на устието. На север от него е запустелата кариера от която еж били взимани камъни за постройката на варненско то пристанище, а на юг до устието се намира нова кариера, от която вадят камъни за варненското
Брой 2.
пристанище. Между двете езера се пробива по настоящем канап, който има да ги свърже. Когато е било почнато с пробиването Му (1921 год.) открити били следи от наколни постройки за които ще споменем по-после. Каналът ще бъде дов -фшен през 1923 г. След пробиването на канала ще спадне водата на гебедженс <ото езеро с няколко метра. Вследствие на тоза ще изсъхнат мочорливите места около него и ще изчезне маларията. Според сек ционния инженер на водите при Министерството на земледелието Ас. Халачев проектира се след про биването, 1) корекцията на провадийската река и 2) използуването на девненските извори. С първия проект се цели да стан з реката плавателна (от ге бедженското езгро чак до гара Синз.ел), да се уни щожи маларията върлуваща у населението на Синдел, Султанларе и др., пресушаване и обработване в ниви на земите край провадийската река (от езе рото до с. Султанлар) и спасение от катастрофал ните наводнения в гр. Провадия и на нивита, които се намират между езеротз и гр. Провадия. С втория проект, за който съ потребни 20 ми лиона лева, се целят: 1) прокарване на плавате лен канал от гебедженското езеро До железнопжтния мост отсам Девня (между гара Девня и спирка Разделна), 2) хващане всичката вода от девненските извори и прекарването им чрез канал от Девня до моста. Тука ще се образува падане около 20 метра, и ще се добият около 1,000 номинални кон ски сили, 3) поставяне електрически турбини и динами за обръщане водната сила в електрическа енергия, която ще служи за електрическо осветле ние на гр. Варна и електрификация на девненските мелници; 4) с прокопаваяе канала се цели и плавателността му, за да могат да изнасят девненските мелничари брашната си от там направо в Черно море, 5) цялата мочорлива местност ме кду езерото и Девня ще се пресуши и използуза за ниви, 6) ще се уничтожи маларията и 7) ще се намалят на водненията на Новоградецката (Козлуджанската) река. С осъществяване проекта, ще може най-ра ционално да се използува водната сила на девнен ските извори. В картата, окачена в музея, е отбе лязан с червена линия каналът между двете езера, а с червени чертици проектът за Провадийската река и за Девненския канал. (Следва).
зап Лейтенант Иваноз, с.
Река Камчия, нейното минало и бждаще. Река Камчия, наричана в древните времена Панисус, а по-сетне Тича, *) обхваща един басейн от 5146 квадратни километра и е най-големата на ша река, която се влива в Черно море. Тя се обра зува от слизането на две реки: Голема (Разумна) Камчия и Малка (Луда) Камчия. Първата от тех**) извира от Сака р-Балкан, протича през Герловската котловина, миназа по край Преслав, западно от ко гото приема най-големия си приток — р. Врана, по-нататък протича през Шуменското поле и след като го напусне, при с. Санджччий от десната си страна приема водите на Луда Камчия. Последнята извира между Котленския и Сливенския Балкан, из седловината Демир-Капу, като в горнйото си тече*) Тич1 собствено се нарича горшЧото течение на Голема Камчия, но попекога с това название еж наричаш и нелата река. **) Голема Камчия от изворите си до ежединението си с, Луда Камчия е джлга около 200 километра,
Брой 2.
ВЕЧЕРНИ ЧНСОВЕ
ние прибира водите на Котленската река. От с. Свнджкчий, двете Камчии слети в една река, протичат много бавно едно растояние от 40 километра под името Камчия, почти право на изток кжм морето, през една широка блатлива и гориста долина на речена Лонгуз, за която бившия цар Фердинанд —• един от малкото добри познавачи на родната ни страна, е казал: „Ето едно кжтче, редко по своята дивност, красота и ценност, в целия Балкански по луостров". Течението на Камчията през Лонгуза е великолепно — то напомня тропическа река. Гжстите буйни джрвета по двата брега на реката пре виват клоновете си едни срещу други образувайки зелен свод, през който редко проникват лечите на слжнцето, за да достигнат спокойните сенчести во ди на реката, обсипани с множество бели нимфи (Мутрпаеа)*). Камчия се влива с тесно песжчливо устие в морето при развалините на старата римска станция Ерите, намираща се некога на стратегическия рим ски пжт, който е сжединявал Византия с Дунава. При пжлноводие река Камчия носи мжтните си во ди навжтре в морето, които ясно се отличават от чистата морска прибрежна вода и дават вжзможност да се забележи устието й от далеч. Последнйото е засипано с песжк — понякога позече, по някога по-малко, като среднята му джлбочина до стига до, 90 см. Веднага зад този песжчен насип джлбочината на реката се увеличава и достига до 5 метра. Камчия е била плавателна на времето си и може пак да се направи такава, стига само да се уджлбочи и поджржа искуствено джлбочината при устието й, и да се регулира тук там нейното течение. Тук си спомням думите на моя учител по география, който като ни описваше река Камчия, разказваше, че след освобождението на Бжлгария, когато турците се опитали да повдигнат.вжзстание в Дели-Ормана, те получили оржжие с един турски кораб, който влезал незабелезано в устието на ре ката и се дигнал на горе по реката. Че Камчия е била плавателна по-рано, това ни потвжрдява и историята. Знае се че при похода на полския крал Владислав в 1444 год. когато е станало знаменито то сражение при Варна, в река Камчия еж биле заварени кораби, които биле изгорени. 2 ) Г-н К. Тржнка в статията си „Бжлгарска корабостроител на техника" 3 ) предполага, че Ясен II, а в послед ствие и деспота Добротич еж имали своите кора бостроителници в устието на Камчия, което изгле жда да е напжлно правдоподобно. Евлия Челеби, който пжтувал по тези места през средата на XVII век казва, че вжтре в Камчия зимували 500 кора би, вжрзани с по едно дебело вжже, тжй като през зимата те потжвали в Варненското пристанище. 4 ) От последнйото е ясно, че устието на Камчия е служило за зимовище на корабите от Варненското пристанище, което не е могло да им даде тогава безопасно убежиш.е през зимата, благодарение на ') П-'ко'1 ногрепна ги наричат водня лилии. *) Изчссгия на Варненското Археологическо Д-во кн. I, стр. 52 — Парна. ') Списание „Бжлгарски техник" год. 1, кн. И, стр 22 — Варна 1920 год. *) Известия на Варнсн Архслопн. Д-во кн. IV стр. 81. Вирна 1910 юд.
Стр. 31.
своята откритост за господствующите зимни ветрове и чести бури, които еж биле страшилище за тога вашните кораби. Ето защо те еж се крили през този сезон в устието на Камчия, което е закрито от всекжде тихо, а следователно и сигурна стоянка за корабите. Според И. Николау, местността около Камчия се казвала „Терсана-Ери", т. е. корабостро ителница. 5) И действително Камчия като плава телна, ще да е имала и корабостроителници, тжй като самата тя и всичко на около й способствува за това — реката в долнйото си течение е добре закрита и бавнотечаща, а около нея се простират общирни вековни гори с отличен корабостроителен материал. И сега устието на Камчия е най-подхо дящо место по целия западен Черноморски бряг, кждето биха могли да се построят модерни кора бостроителници за джрвени кораби. Наверно в вре ме на пжрвото Бжлгарско царство, реката ще да е била пжт на живи сношения между черномор ските пристанища и бжлгарската столица. Жалко че за сега не мога да подкрепя с факти това, но като вземам пред вид местоположението на столи цата на пжрвото бжлгарско царство, грамадното значение на Камчия за бжлгарския брег и моряш кия и спекулативен дух на гжрците — всичко това ме кара да мисля, че сжм прав в това си предпо ложение. За сега по р. Камчия плават само лод ките на тамкашните рибари. Камчия може да бжде от още по-големо економическо значение за нашата родина, щом се на прави плавателна, тжй като тя е най-големата река по целия западен Черноморски брег от Босфора до Дунава и протича през местност богата с раз новиден джрвен материал. Щом Камчия стане пла вателна, това ще увеличи на десятки километра на шия Черноморски брег и ще приближи морето на вжтре кжм родината ни, което очевидно ще е от големо значение за нашето стопанство, защото: 1) Ще може да се изнася направо от тук по море, при големи удобства за товарене на кора бите, отличния джрвен материал на Лонгуза. 2) Ще могат да се построят модерни и удоб ни корабостроителници за джрзени кораби, които ще използуват превжзходния джрвен материал за постройката им на местото му. И ето как аз си. представлявам бждащето на река Камчия: Рехата е регулирана, канализирана и е пла вателна от морето 40 километра нагоре до с. Санджкчии. Устието й е разширено и уджлбочено. Постояната джлбочина се поджржа ежегодно чрез драгиране, ако това е необходимо. При устието на реката е изникнало богато малко морско градче, жителите на което се занимават изключително с риболовство, корабостроение и износ на джрвен матеаиал. Корабостроителниците на това малко гра дче са прочути по ефтения си строе-к, тжй като разходите им по доставянето на материяла са нез начителни в сравнение с другите корабостроител ници. Градчето е известно както у нает, така и по бреговете на целзто Черно море, като главно Бжл гарско износно пристанище на отличен дървен и корабостроителен материал. гр. Варна, 23.111.922 год. ') Сжщата книга ст. 81.
За
гр. ТЕХНИЧЕСКО Б Ю Р О
„Вечерни Часове" Списание „ В е ч е р н и Ч а с о в е " ше из лиза два пжти месечно и ще се стреми да застлшва следните отдели: 1. Стихове 2. Разкази, поеми, сцени и шефдйоври из нашата и всемирната литеритури. 3. Театрални рецензии, бележки и пре ценки, а сжщо ше ратува за по скорош ното застроявание на общинското театрал но здание. 4. Музикален преглед — музикалните прояви в града. 5. Запознаване с прелестите на сегаш ната и старинна Варна и околността й. 6. Въпроси засягащи културния развой на Варна и пр. „ в е ч е р н и Ч а с о в е " ше се стремила бжде едно настолно четиво на варненски те семейства. Струва за година 80 лева, полугодие 50 лева — винаги в предплата. На настоятелите, които сжберат до 10 абоната 20% отстжпка, за повече — 25%. Отделен брой 5 лева, Всичко за списанието — ржкописи и пари се адресира:
Дленсщкр Велинов - Печатници „Зона" Варно. Варнении подкрепете единственото спи сание в града ви „ В е ч е р н и Ч а с о в е " .
СЛАДКАРНИЦА „ЛИЛИЯ
и
на В. Попов и С-ие срещу Бжлгарската Народна Банка. Винаги пресни пасти, торти и сладки, приготвяни от единствения руски майстор-сладкар в Варна. Бомбони, карамели, шоколади, фондани. Сутрин млеко, шоколад меланж. Най-угодното место всред пияцата за почивка и закуска след обед и вечеря. -•- Образцова чистота и най-вежлива прислуга. -•При е п е к т р о - н н ж е н е р а
ВАСИЛ ПЕТРАНОВ всичко що засяга обласга на електротехник.та. ул. Преславска № 57 (до пощата). А д в о к а т , защищава дела пред всички сждилища. Бюро до Окръжната Постоянна Комисия.
Н. КОТАРОВ
Един б р о й 5 л е в а .
на Инженер Стефан Сапарев Й З с в ' ^ } * Впи. Бюрото с е занимава: Прави проекти за: воденици, мелници, тепа вици, дараци и др. индустриални заведения; мос тове, железници (индустриални и нормални); кжщи, магазини, обществени и др. архитектурни постройки. Частни и обществени канализации, водопро води, чешми и др. Проучва условията и формира водни синдикати за нови водни постройки,, реперира и модернизира стари воденици, тепавици и др. Завежда строежи на архитек. постройки и пред приема техното застрояване по споразумение. Приготовлява нивелачни и реголациони про екти на села и градове. Прави статически и аналитически исчисления на готови и в проект постройки. Прави подялба на наследствени имоти. Посредничи за покупка-продажба на имотидоставка строителни материали, разни мотори и ма, шинарии от реномирани фабрики и др. Представлява фирмата Саг1 2е155 за доставка на геодезически инструменти (нивелири, теодолити и др), микроскопи, бинокли и оптически лещи. Приготовлява проекти за електрически инста лации за осветление на градове и села, за двига телна сила в индустриални заведения, трамваи и др. Бюрото располага с необходимите специалисти техници и работата се извжршва бжрзо и акоратно. И н ж . Ст. Сапарев.
ш и и йоан и м АДВОКАТИ,
защищават дела пред всички граждански и военни сждилища в Царството. Кантора под Военния Клуб.
Б о г о ш и л Вакнъвчиев адвокат. Защищава дела пред всички слдилища в царството.
Даюви и Г о с п о ж и ц и само при единствения фризйор в Варна
Димитър Хр. Марков бръснарница Д о б р у д ж а на ул. Цар Борис може да си направите фри зури — прически, най-модерно подстригване.
Ппсевгва домове по покана. Приема и абонаменти. С почит: Д . Х р . М а р к о в Печатница „Зора" на Ив. Г. Игнатов.