Когато нещо във външния свят резонира с найдълбоката ти същност, това поражда възможност за изцеление. Хомеопатът е човек, който оползотворява това познание за благото на пациентите си, но хомеопатичният принцип е действал и действа винаги, дори и когато никой не го е осъзнавал. Когато музикален откъс или прекрасен стих развълнува душата ти и те просълзи, това е хомеопатия. Когато дребна злополука изведе цялата неизлекувана болка от предишна травма, това е хомеопатия. Когато животът ти донесе удар, който разчупва и отваря защитната ти черупка и те принуди да израснеш, въпреки себе си, това е хомеопатия. Хомеопатията не принадлежи на никого. Тя е един от начините, по които животът лекува сам себе си.