Когато нещо много дребно оказва необичайно силно въздействие, става дума за възприемчивост. Безобидният фъстък се превръща в смъртоносна отрова за този, който е алергичен към него. Благоуханното цветче носи наслада на всички, освен на човека със сенна хрема. Медикаментът, който спасява живота на едного, може да убие другиго. Мъдрият хомеопат знае, че възприемчивостта не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Тя по-скоро трябва да се използва в интерес на пациента. Защото по същия начин, по който сме чувствителни към определени въздействия, които ни разболяват, точно така възприемчиви сме и към малък брой субстанции, които ще възстановят здравето ни. Когато хомеопатичното лекарство е добре подбрано, възприемчивостта на пациента към него е толкова голяма, че и най-лекото му помирисване ще задвижи мощна самоизцелителна реакция. Как иначе може да си обясните, че предписвайки толкова малко, хомеопатите постигат толкова много?