Изцелението иска просто да си, да присъстваш. Тъй като е толкова рядко, когато хората го срещнат, го намират за неотразимо. То събужда у тях спомен за пълно спокойствие в самата им същина. Да си, да присъстваш е напълно достатъчно. То е заразително. Когато един хомеопат развива способността си да присъства, тя постига повече с по-малко усилие. Тя отделя повече от времето си да бъде, нежели да прави. Всъщност, може да изглежда, че тя не прави нищо изобщо и въпреки това резултатите й често са по-добри от резултатите на тези, които полагат най-голямо усилие. Умението да си, да присъстваш не може да бъде преподавано. Но то може да бъде разбулено, разпознато и поощрено да се разкрие от само себе си.