Книга за учителя по история и цивилизации 5. клас by IK Anubis

Съдържание 1. Психолого-педагогически модели за успешно управление на учебния процес..........................................5 2. Научна обосновка на разработеното учебно съдържание в учебния комплект.........................................................15 3. Форми и методи на контрол – общо представяне...........................16 4. Примерно годишно разпределение..................................................17 5. Методически разработки на уроците за нови знания....................34 6. Примерни тестове.............................................................................72

5. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ

Историята и нейните източници

Следите от миналото са навсякъде край нас – разкопки на древни постройки; приказки и песни, които се предават от поколение на поколение; книги, писани преди стотици години.

Тема 1. Въведение в историята УРОК 1. ИСТОРИЯТА И НЕЙНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Фиг. 1. Херодот – бащата на историята

Вид на урока: за нови знания. Основна дидактическа цел на урока: учениците да осмислят същността на историята като наука. Задачи на урока (подцели). Учениците да • разбират смисъла на историята и нейното значение • разграничават основните видове исторически източници • разпознават Херодот като баща на историята • разбират, че паметниците на миналото се съхраняват в библиотеки, музеи, както и на открито Методи за преподаване и за учене: беседа, решаване на казус – определяне вида на източника. Учебно-методически ресурси: учебник по история и цивилизации за 5. клас, електронен вариант на учебника, новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“, учебна тетрадка. Указания към задачите в учебника Темата е въвеждана и в началното училище по човекът и обществото, затова не би следвало да затруднява учениците. Чрез беседа, допълнителна информация от учителя и решаването на индивидуални и групови задачи става възможно изпълнението на посочените цели. Зад. 1. Какво изучава историята и какво е нейното значение? Зад. 2. Защо Херодот е наречен „баща на историята“? Отговорът на въпроса се подпомага от разказа на учителя за гръцкия историк. Зад. 3. Кои са основните исторически извори? Дайте примери за всеки един от тях. Тази задача е по-трудна и изисква по-голямо внимание. След обяснението на учителя класът може да се раздели на три групи, които да решават 34

Историята – наука за миналото. Хората винаги са се интересували от това какъв е бил животът в миналото. Отговори на въпросите: Какво? Кога? Къде? Кой? Как? дава науката история. Тя представлява пътешествие в миналото. Преди повече от 2500 години гъркът Херодот (фиг. 1) написва първото историческо съчинение. То е озаглавено „Истории“ и описва Гръко-персийските войни. Затова още в древността той е наречен „баща на историята“. Днес тръгваме с вас на пътешествие назад във времето. Хората отдавна знаят, че който познава миналото, подобре разбира настоящето и може да предвижда бъдещето. Исторически източници. Хората не изчезват безследно. След тях остават предмети, с които са си служили, останки от жилища и крепости, надписи и монети, документи, писма, картини и снимки, вестници и книги. До нас достигат песни и легенди, семейни спомени, които също разкриват страници от миналото. Всички тези следи от дейността на хората през вековете се наричат исторически извори. По своя характер те са материални, писмени и устни. Според произхода си могат да са домашни (създадени в съответната страна) и чужди (създадени от чужденци).

Фиг. 3 Древноегипетски ръкопис

Фиг. 2 Археологически разкопки

казуса: определяне вида на източника. В тяхна помощ са документът „Тукидид за историята“ и илюстрациите в учебника. Зад. 4. Къде и как се съхраняват различните исторически паметници? Тъй като учениците имат информация от началното училище за библиотеки, музеи и т.н., учителят може да акцентира на важния въпрос за опазването на старините и ролята на ЮНЕСКО. Контрол: индивидуални отговори и решаване на задачите, работа в екип.

Учебна тетрадка. Задачи 2 и 3 (на стр. 3) подпомагат отговорите на въпроси 2 и 3 към урока, а задача 4 (на стр. 3) е свързана с отговора на въпрос 1. Ел. ресурси. Галерията и задачи 1 и 2 подкрепят наученото за историята и историческите източници; задачи 3 и 4 са свързани с наученото за съхраняването на историческите паметници.

Тема 1. Въведение в историята УРОК 2. ВРЕМЕТО В ИСТОРИЯТА Вид на урока: за нови знания. Основна дидактическа цел на урока: учениците да осмислят идеята, че за историята е много важно да се знае кога се случва дадено събитие и къде е неговото място във времето.

Когато учим история, е много важно да знаем кога се е случило дадено събитие. След това трябва да го подредим на точното му място във времето.

Фиг. 1 Папа Григорий ХІІІ

Задачи на урока (подцели). Учениците да • разбират отчитането на историческото време • прилагат правилата за записване и изчисляване на векове и години • преобразуват години във векове • използват линия на времето • установяват продължителността на праисторическата и античната епоха

Отчитане на времето. Когато изучаваме минали събития, е важно да знаем кога са се случили те. Това не е лесно, защото в миналото хората са отчитали времето по различен начин. Обикновено това става с помощта на периодично повтарящи се природни явления. Такива са смяната на деня и нощта, годишните времена, фазите на Луната и др. Всяка система за измерване на времето се нарича календар. Днес използваме слънчев календар. В основата му стои движението на Земята около Слънцето. Нарича се Григориански, защото е въведен през ХVІ в. от папа Григорий ХІІІ (фиг. 1). Основна мерна единица за отчитане на изминалото време е годината – времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето. Броенето на годините (наричано летоброене) става спрямо някаква начална точка. Различните народи използват различни събития за начало на своето летоброене. Християните започват от годината на раждане на Иисус Христос. Всички събития преди нея се определят като случили се преди Христа (пр.Хр.), а след нея – след Христа (сл.Хр.). Мерните единици на историята. Различните по продължителност периоди от време се измерват с дни, месеци, години, векове и хилядолетия. Един век е равен на сто години, едно хилядолетие – на хиляда. Понякога определяме събитията спрямо началото или края на съответния век или пък уточняваме в коя негова четвърт са се състояли (първа, втора, трета, последна четвърт). Когато знаем кога точно се е случило едно събитие, записваме неговата дата (ден, месец, година). Историята използва и понятията период, епоха и ера. Ерата е най-продължителният отрязък от време.

Методи за преподаване и за учене: беседа, решаване на конкретни задачи. Учебно-методически ресурси: учебник по история и цивилизации за 5. клас, електронен вариант на учебника, новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“, учебна тетрадка.

Времето в историята

Праистория (2,5 млн. – 4000 г. пр.Хр.)

Античност (4000 г. пр.Хр. – V в. сл.Хр.)

Средновековие (V в. – ХV в.)

Указания към задачите в учебника Решаването на задачите в урока и постигането на посочените цели изискват усърдна работа на учениците в партньорство с учителя. Работата се подпомага и от историческата работилница по тази тема. Междупредметни връзки Математика. В часовете по история учениците развиват способности за изчисляване, работейки с линия на времето. Контрол: индивидуални отговори и решаване на задачите, работа в екип.

Учебна тетрадка. Задачи 1 и 2 (на стр. 4) дават възможност за практическо приложение на наученото; преминаването през лабиринта на същата страница е по-скоро за развлечение. Ел. ресурси. Задачи 1, 3 и 4 представляват упражнения по хронология. Задача 2 е посветена на новите имена и понятия в урока. 35

Тема 5. Древна Тракия УРОК 27. ДРЕВНА ТРАКИЯ. ЦАРСТВОТО НА ОДРИСИТЕ

Траките са един от най-древните народи в Европа. Те са ни завещали богато културно и историческо наследство.

Вид на урока: за нови знания. Основна дидактическа цел на урока: учениците да осмислят идеята, че нашите земи са населявани от дълбока древност и са средище на различни култури. Подцели. Учениците да • получат информация за това, че най-старото познато в историята население на нашите земи са траките, че те имат свой начин на живот и култура, че съжителстват с други народи векове наред и заимстват от тяхната култура • разберат защо за живота на траките се знае малко и да осмислят значението на веществените паметници за живота на траките • очертаят причините за липсата на трайна тракийска държава Методи за преподаване и за учене: разказ, беседа, наблюдение, разсъждения върху илюстрации, работа с историческа карта и др. Учебно-методически ресурси: учебникът по история и цивилизации за 5. клас, електронен вариант на учебника, стенна историческа карта, новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“; илюстрации с паметници, свързани с живота и политическото развитие на траките и др. Насоки, коментари и препоръки за създаване на интерактивна среда Проблемите, включени в темата, изискват да се даде информация за живота и бита на траките, като се очертаят регионите, населявани от тях. Необходимо е да се очертае мястото на Одриското царство, величието на неговите владетели. Учителят започва с кратко встъпление и поставя въпрос на учениците: Какво знаят за най-старото население в нашите земи. Изведената информация се групира и с помощта на учителя се обособяват трите основни въпроса в плана на урока. Темата е изучавана по човекът и обществото в трети и четвърти клас и учениците имат основни

Древна Тракия. Царството на одрисите

Фиг. 1 Карта на Древна Тракия

Народът на „конелюбивите траки“. Земите, в които живеем днес, са известни в древността с името Тракия. През I хил. пр.Хр. древните траки са един от най-многолюдните народи в Европа. Те обитават обширна територия в източната половина на Балканския полуостров, от Карпатските планини на север (днешна Румъния) до бреговете на Егейско и Мраморно море на юг (фиг. 1). Благодатни са земите на Тракия. В тях се издигат големи планини с гъсти гори, тучни пасища и много дивеч. Плодородните равнини са напоявани от пълноводни реки. През VІІІ – VІ в. пр.Хр. по бреговете на Древна Тракия възникват многобройни гръцки колонии. В резултат на вековните тесни контакти между елини и траки в съчиненията на много древногръцки автори са включени различни сведения

108

познания, които трябва максимално да бъдат използвани в дискусионния разказ на учителя. Анализират се илюстрациите и историческият извор, решават се задачите в учебната тетрадка. Контрол: индивидуални отговори, решаване на задачите в учебника и учебната тетрадка, работа в екип.

Учебна тетрадка. Задача 1 (стр. 52 – 53) развива умението за работа с историческа карта. Задача 2 (стр. 53) е посветена на работата с изображения и систематизирането на информация в табличен вид. Ел. ресурси. Задача 1 затвърждава знанията за великата гръцка колонизация. Задача 2 е посветена на политическата история на Одриското царство. Интерактивната карта позволява проследяване на развитието на тракийската държава. Презентацията упражнява умението да се работи с линия на времето.

Тема 5. Древна Тракия УРОК 28. ОБЩЕСТВО И ВСЕКИДНЕВЕН ЖИВОТ НА ТРАКИТЕ Вид на урока: за нови знания. Основна дидактическа цел на урока: учениците да осмислят идеята, че тракийското общество е силно разлоено на богата аристокрация и бедно селско население. Задачи. Учениците да • опишат живота, бита и всекидневието в тракийското село • опишат бита и всекидневието, обичаите на тракийската аристокрация • определят мястото на войната в живота на древните траки Умения: анализ на илюстрации и исторически извори. Методи за преподаване и за учене: мозъчна атака, интерактивна система за ефективно четене и мислене чрез отбелязване (INSERT), таблица. Учебно-методически ресурси: учебник по история и цивилизации за 5. клас; електронен вариант на учебника по история и цивилизации за 5. клас; новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“; учебна тетрадка. Насоки, коментари и препоръки за създаване на интерактивна среда Събуждане на интереса се осъществява чрез мозъчна атака. Търси се отговор на въпроса: Какво знаете за живота на древните траки? Всеки ученик прави свой списък на нещата, за които се сети в рамките на 2 минути. След това идеите се споделят в малки групи (по двама); всяка група си избира говорител, който да представи идеите ѝ пред класа. На базата на събраната информация и с помощта на учителя се осъществява групиране на проблемите, систематизира се работният план. Осмислянето на новата информация се извършва чрез метода INSERT. Учителят пояснява на учениците, че ще четат текста от учебника, като върху лист от тетрадка ще отбелязват своето отношение към текста чрез следните знаци: V означава „това е стара, позната информация“

+ означава „информацията е нова и не я разбирам“ – означава „това е нова информация, която ме затруднява или противоречи с това, което аз знам“ ? означава „за тази част от текста имам нужда от допълнителна информация“ След самостоятелното четене с отбелязване се прави обсъждане в малки групи. След това, във фазата на рефлексията, се правят по-големи групи и информацията се осмисля отново чрез попълването на следната таблица, като се използват ключови думи и изрази: V

–

При наличие на въпроси учителят дава допълнителна информация. Контрол: Знанията и уменията на учениците се оценяват на базата на тяхното участие при възстановяване на старата информация, работата върху новите проблеми и решаването на задачите в тетрадката.

Учебна тетрадка. Задачи 1 и 2 (стр. 54) са насочени към систематизирането на информация в табличен вид. Задача 3 (стр. 55) упражнява умението да се пише кратък описателен текст по опорни показатели (в случая изображения). Ел. ресурси. Задача 1 проверява наученото за всекидневния живот на траките. Задача 2 помага да се запомни характерното за положението на мъжете и жените в обществото. Задача 3 е предназначена да заостри вниманието към отражението на социалните различия в архитектурните паметници от епохата.

Тема 5. Древна Тракия УРОК 29. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ДРЕВНА ТРАКИЯ Вид на урока: за нови знания. Дидактически цели. Учениците да • осмислят идеята, че траките са създали изключително богата по съдържание и форми култура • откроят приноса на тракийската култура в българското и общоевропейското културноисторическо наследство • опознаят и да се научат да опазват историческите паметници в страната и в родния край Умения: работа с историческа карта; изготвяне на речник на непознатите думи; изработване на табло със снимков материал. Методи за преподаване и за учене: мозъчна атака, групиране, обогатена лекция, петстишие, галерия. Учебно-методически ресурси: учебник, електронен вариант на учебника, учебна тетрадка, „Занимателна история на Стария свят“ (ИК „Анубис“, автори – Ц. Каснакова и Д. Белчев), стенна историческа карта, новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“. Насоки, коментари и препоръки за създаване на интерактивна среда Тъй като информацията по темата е позната от 3. и 4. клас, както и от предходната тема, учителят започва занятието с мозъчна атака чрез въпроса: Какво знаете за културата на древните траки? Така се осъществява първата фаза – събуждане на интереса. Старата информация се групира и се очертават основните проблеми за обсъждане: – Древните селища в Тракия – Тракийското изкуство – Тракийските съкровища Осмислянето на новата информация се осъществява чрез обогатена лекция. Препоръчително е използването на видеофилм за тракийското културно наследство. Най-напред учениците споделят или записват това, което знаят по отделния проблем. След това учителят им поднася нова информация, а учениците сравняват и разграничават новото от старото.

Във фазата на рефлексия учениците съставят петстишие: І стих – 1 дума (същ. име), свързана с темата; ІІ стих – 2 думи (прил. имена), описващи думата от І стих; ІІІ стих – 3 думи (причастия), изразяващи действия, свързани с темата; ІV стих – 4 думи или израз, отразяващи емоциите, предизвикани от темата, и V стих – 1 дума (същ. име), синоним на думата от І стих. В края на часа учениците отговарят на въпросите след урока и разказват за древнотракийски паметник от своя край. Междупредметни връзки Технологии и предприемачество. В часовете по история учениците изграждат отношение към инициативността, активността и новаторството по отношение на културноисторическото наследство. Контрол: Учителят оценява работата на учениците в екип, знанията им по обсъжданите проблеми и за новите понятия.

Учебна тетрадка. Задача 1 (стр. 56) развива уменията за извличане на информация от научнопопулярен текст. Задача 2 (стр. 56) упражнява създаването на кратък описателен текст по зададени показатели. Задача 3 (стр. 57) развива умението да се работи с изображения и предмети на изкуството. Ел. ресурси. Задача 2 е посветена на тракийските градове и резиденции, а задача 3 – на най-известните тракийски съкровища. Задачата е подкрепена и от галерия с изображения. Двата линка предлагат виртуална разходка из Перперикон и Александровската гробница. Интерактивният тест е предназначен за самоконтрол.

Тема 5. Древна Тракия УРОК 30. РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ НА ТРАКИТЕ Вид на урока: за нови знания. Основна дидактическа цел на урока: учениците да научат, че религията на древните траки остава загадъчна и малко позната; да се запознаят с тракийските погребални обреди и съоръжения. Задачи. Учениците да • описват религията на Древна Тракия • посочват с какво се свързват най-почитаните богове • разказват популярните митове за Орфей • описват погребалните обичаи в Древна Тракия • разпознават прочутите тракийски гробници Умения: работа с историческа карта, анализ на илюстрации, работа с интернет.

Религиозни вярвания на траките

Траките вярват в безсмъртието, почитат много богове и строят внушителни гробници за своите владетели.

Религията на древните траки. Както при всички древни народи, религията играе важна роля в живота на древните траки. В съчиненията на древните автори са запазени отделни сведения за религиозния живот в Тракия. Сред тях се открояват митовете за прочутия тракийски певец Орфей. Когато звучал божественият му глас, дори дивите животни го слушали в захлас. Орфей се свързва и с разпространение на тайно религиозно учение. Траките се прекланят пред много богове. Херодот споменава бога на войната Арес, бога на виното и веселието Дионис и богинята на лова и природата Артемида. За разлика от обикновения народ аристократите почитат и божествения вестоносец Хермес. Вярват, че той води душите на умрелите към безсмъртие. Познати са и други имена на тракийски божества като Бендида и Залмоксис. В Древна Тракия се строят градски храмове и олтари на боговете. Най-важните светилища обаче са разположени извън селищата – на планински върхове, край извори, скали или вековни дървета. В историческите извори се споменава едно прочуто светилище на Дионис в Тракия. То се намирало високо в планините и било обслужвано от жреци от племето на бесите. Траките вярват в безсмъртието, което си представят като вечен щастлив живот в отвъдното. Безсмъртие могат да постигнат само посветените в специални ритуали аристократи и загиналите геройски в сражение. За жените то е достъпно само ако придружат покойния си мъж в гроба. Една от най-големите загадки на тракийската религия са хилядите плочки с изображения на т.нар. Тракийски конник (фиг. 1). Някои учени смятат, че това е тракийски бог, почитан в цялата страна. Други са на мнение, че плочките са част от култа към различни местни герои покровители.

Фиг. 1 Тракийски конник

Фиг. 2 Долмени край с. Хлябово (Тополовградско)

117

Методи за преподаване и за учене: мозъчна атака, дневник със записки в две колонки, галерия и др. Учебно-методически ресурси: учебник, електронен вариант на учебника, учебна тетрадка, „Занимателна история на Стария свят“ (ИК „Анубис“, автори – Ц. Каснакова и Д. Белчев), стенна историческа карта, новият исторически атлас за 5. клас на „Издателство АТЛАСИ“. Насоки, коментари и препоръки за създаване на интерактивна среда Тъй като информацията е интересна и забавна, след кратка беседа за Древна Тракия, учителят предлага на учениците си да използват дневник с две колонки, споменат вече при някои от предходните теми. В края на часа учениците представят своите дневници. Учителят обобщава и оценява цялостната дейност на учениците. За домашна работа остават задачите в учебника и учебната тетрадка. Междупредметни връзки Литература. В часовете по история учениците използват представите за света и човека, изградени чрез познатите митове от Античността.

Контрол: индивидуални отговори, решаване на задачите в учебника и учебната тетрадка, работа в екип.

Учебна тетрадка. Задача 1 (стр. 58) е посветена на затвърждаване на новите имена и понятия от урока. Задачи 2 и 3 (стр. 59) проверяват усвояването на ключовата информация по темата. Ел. ресурси. Задача 1 затвърждава наученото за тракийската религия. Задача 2 заостря вниманието към загадъчния Тракийски конник. Задача 3 е посветена на погребалните обичаи. Към работилницата след урока са закачени видеофилми за Казанлъшката и Свещарската гробница. Допълнителни ресурси по темата има и към обобщението на раздела.