Български език 10. клас (книга за учители) by IK Anubis

Тодор Бояджиев • Искра Христова Владимир Жобов • Георги Колев • Мирена Янакиева

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

10. клас

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Издателска къща •АНУБИС•

съдържание УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА 10. КЛАС

1. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

2. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЧЛЕН НА ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО

3. АНАЛИТИЧНИ И СИНТЕТИЧНИ ЕЗИЦИ

4. КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО И ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПА

5. АЗБУКИ

6. РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО НА БАЛКАНИТЕ И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА

7. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

8. СТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

9. ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВЕДСКИ ТРУДОВЕ

10. ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КУЛТУРНА ЛЕКСИКА

11. ОБЩУВАНЕ В НАУКАТА

12. РАЗСЪЖДЕНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ

13. ОПИСАНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ

14. ПОВЕСТВОВАНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ

15. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ И СВОБОДА ПРИ ИЗБОРА НА ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА В НАУЧНИЯ СТИЛ. ТЕРМИНОЛОГИЯ

16. ПО-ЧЕСТИ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ

17. МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА ЛЕКСИКА

18. ПРЕВОД. ГРАНИЦИ НА СВОБОДАТА ПРИ ПРЕВОД НА НАУЧЕН ТЕКСТ

19. СПРАВОЧНИЦИ И ЕНЦИКЛОПЕДИИ. ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ

20. РЕТОРИКАТА В НАУКАТА

21. ПО-ЧЕСТИ ПРАВОГОВОРНИ ГРЕШКИ

22 . НАУЧЕН СПОР

23. НАУЧНА СТАТИЯ. ЛИТЕРАТУРНА СТАТИЯ

24. РАЗЛИКА МЕЖДУ НАУЧЕН И ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ С ОГЛЕД НА ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА

25. ПОВЕСТВОВАНИЕ, ОПИСАНИЕ И РАЗСЪЖДЕНИЕ В НАУЧЕН И В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

26. ОТНОШЕНИЕТО АВТОР – ТВОРБА – ЧИТАТЕЛ В НАУЧНИЯ И ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

27. ЛИТЕРАТУРНОКРИТИЧЕН ТЕКСТ – ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ТВОРБАТА И ЧИТАТЕЛЯ

28. ИЗБОР НА ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

29. ТРОПИ И ФИГУРИ

30. ГРАНИЦИ НА СВОБОДАТА ПРИ ПРЕВОД НА ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

31. ПРЕВОД НА ИДИОМАТИЧНИ И ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЪЧЕТАНИЯ

32. ПУБЛИЧНИ ИЗЯВИ ПО ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ

33. ИЗКАЗВАНЕ НА СЪБРАНИЕ, ПАРЛАМЕНТАРНИ РАЗИСКВАНИЯ, ИЗЯВИ НА МИТИНГ

34. ЕКСТРАЛИНГВИСТИЧНИ СРЕДСТВА В РЕТОРИКАТА

35. РЕТОРИКАТА КАТО ПРАКТИКА НА УБЕЖДАВАНЕТО

36. ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО

УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА 10. КЛАС Учебното съдържание в учебника за 10. клас е определено според програмата по български език на Министерството на образованието и науката. Предвиденият в програмата учебен материал е представен в незадължително учебно съдържание. Това е причина в уроците му да се включва повече материал. Чрез него учениците, които проявяват интерес към филологическите дисциплини, ще имат възможност да разширят познанията си и да получат отговор на въпроси, които ги интересуват. Това са и мотивите на авторите на учебника да разширяват обема на теоретичната научна информация около задължителния минимум и да включват в учебника уроци, които подготвят учениците за по-пълно усвояване на учебния материал в следващите класове. За това спомага и възприетата урочна структура. Материалът се изяснява като разказ за езиковите категории в по-пълен и по-общ научен контекст. В по-голямата си част уроците в учебника са нови по своето съдържание. Водеща в тях е идеята за комплексния и интердисциплинарен характер на способностите, които се формират, схващани като едно интегрално въздействие върху личността на ученика. Затова приоритет в учебника имат уроците, които обогатяват и усъвършенстват способностите на учениците да общуват, които им дават възможност за пълноценна реализация в живота. Задачата е те да овладеят техники и умения за самостоятелно възприемане на информацията и за оценка на нейната стойност. Важно е също така да се изгради у учениците висока възможност за разнообразни речеви изяви и за критично възприемане на всички видове текст. Учебният материал за 10. клас е обединен в няколко тематични групи. 1. Уроци, които запознават учениците с общи филологически проблеми. Включени са уроци, които характеризират българския език като член на индоевропейското езиково семейство и на славянската група езици. Урокът Аналитични и синтетични езици изяснява важни технологични особености, приети за обща класификация на езиците според характера на граматичния им строеж. В урока Азбуки се получават сведения за графичните системи, използвани в българската писменост, и за азбуките на други народи. 2. Във втория кръг уроци се разглеждат конкретни въпроси от историята на българския книжовен език. Изясняват се значението 7

на Кирило-Методиевото дело за културното развитие на Европа, характерът на българския език и книжовност през Средновековието на Балканите и в Източна Европа. Три урока са посветени на историята на новобългарския книжовен език и на неговите строители през Възраждането. Урокът Първи български езиковедски трудове запознава учениците с началото на българската граматична теория и мисъл. Към тези уроци се причислява и урокът Поява и развитие на международната културна лексика. 3. Централни в учебника са уроците по стилистика. В една част от тях се разширяват и задълбочават знанията за стиловете на книжовния език. Учениците се запознават подробно с характерните езикови признаци на научния и на художествения стил, с разсъждението, описанието и повествованието в научното общуване. За да се разбере по-пълно стилистичната диференциация на книжовния език, в учебника са включени и няколко урока за сравнителното разглеждане на научния и художествения текст. Нови по тематика са уроците за публичните изказвания и реториката. Те имат за задача да повишават общата култура на учениците и комуникативните им възможности. 4. В учебника са включени и уроци, които в общ план обобщават правописни и правоговорни въпроси. Целта е в уроците да се систематизира вече изучен учебен материал. Те имат за задача да подпомогнат учениците при редактиране на собствената си устна и писмена реч. 1. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ Урокът разширява общата и лингвистичната култура. За пръв път учениците се запознават с произхода на българския език и мястото му сред останалите сродни езици. Централен е проблемът за праславянския език като основа на всички славянски езици, които се делят на три групи. Подходяща форма за изнасяне на урока е самостоятелната работа с учебника и беседа, в която учителят може да припомни и използва знанията на учениците за славяните и днешните славянски народи. УПРАЖНЕНИЯ В приложената схема са представени славянските езици. Показани са връзката между тях и общият им произход от праславянския език. На учениците трябва да се обясни, че в южнославянските езици е включен и македонският книжовен език, който произлиза от българския и 8

писменият му вариант се използва като официален език в Република Македония. 1. Примерите са на руски език, който е синтетичен език, т.е. има падежи. При превода на примерите трябва падежните форми на съществителното име сестра да се заменят с обща форма: Виждам сестра (си); Дарявам на сестрата; Няма я сестра (ми); гордея се със сестра си. 2. В упражнението са включени думи, общи за славянските езици. Но те се изговарят и пишат по различен начин, установен в резултат на промените, настанали в историческото развитие на езиците. За българския език е характерно съчетанието шт, жд (свещ, межда), за руски – ч, ж (свеча, межа), са сръбски – ч, дж (свеча, меджа), за полски – ц, дз, за чешки – ц, з. Като се сравняват изговорът и правописът на останалите думи, ще се открият и други разлики. 3. Закономерните звукови промени на думите са свързани със съчетанието ра, ла и променливото я. 4. Задачата е учениците да разберат, че фонетичните промени в общите славянски думи се извършват строго закономерно с промяна на носова гласна и корена: МЪЖЬ – мъж, муж; кръг – круг; съд – суд; зъб – зуб; дъб – дуб. 5. Примерна редакция: На който и да разкажех случката, не ми вярваше; За ръководител трябва да се избере човек, авторитетът на който е общопризнат; Сериозен проблем за икономиката на страната е недостатъчното количество обработваема земя; Държи се пресилено вежливо с всички колеги, които са над него. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в) – решавам, реша. В другите изречения има форми на един и същ глагол (разходя, разходих, изгоря, изгорях) или различни глаголи (каза, нарича, купува, продава). 2. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ЧЛЕН НА ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО Целта на урока е да даде на учениците най-обща представа за индоевропейското езиково семейство и за разпространението на индоевропейските езици. Тези знания са им нужни не само за обща култура, а и за да се ориентират по-лесно в езиците, които изучават. В края на учебника е приложено дърво на индоевропейските езици, 9

в което са представени всички клонове на това голямо семейство и всички езици – живи, мъртви и изчезнали, които влизат в него. Разбира се, няма нужда учениците да ги учат, но тези, които се интересуват, могат да го разглеждат и да научават за изчезнали древни народи и за езиците, които те са говорили. Така учениците ще добият представа за изключително широкото разпространение на индоевропейските езици, а също и за родствените връзки между отделните езици. Учениците вероятно ще забележат, че на изображението в учебника дървото на индоевропейските езици е дъб. Това не е случайно. Дъбът е бил свещено дърво на индоевропейците и се почита и до днес от всички индоевропейски народи. Учениците вероятно ще проявят интерес защо в дървото отсъстват европейски езици като унгарски, фински и турски. Учителят ще им обясни, че тези езици не принадлежат към семейството на индоевропейските. Унгарският и финският са от семейството на угрофинските, а турският – от семейството на тюркските, към които се предполага, че е принадлежал и езикът на Аспаруховите българи. Но това също не са езиците на най-старите племена, които са населявали Европа. Техните носители са дошли също като нашественици, при това в сравнително ново време. В урока са дадени няколко примера на общи индоевропейски корени. Учениците биха могли да дадат още такива примери от езиците, които изучават, с помощта на учителя, напр. ден, day, dies; котка, cat, chat; мишка, mouse, Maus; две, deux, two; свиня, swinе, Schwein и т.н. Вероятно учениците ще дават и примери от международната лексика. Учителят трябва да им посочи, че думи например като ресторант, температура, география и пр. са заемки в българския език. Подходяща форма на урока е самостоятелната работа с учебника и разговор след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Учениците трябва да разпознаят народностната принадлежност на героите според облеклото и чертите им. Индоевропейци са индусът (първата фигура), човекът с фрака (третата фигура) и човекът със съвременно облекло (последната фигура). Не са индоевропейци индианецът, китаецът (с триъгълната шапка) и бедуинът. 2. Във всички думи коренът е вид- с изключение на видра, която е сродна с хидра и с гръцката дума hudor – ‘вода‘ (вж. хидравлика, хидроцентрала и пр.). По повод на тази задача учителят може да 10

обърне внимание на учениците върху това, че в български може да има домашни и заети думи (в случая ревизия, телевизор, провизии, видео) с общ индоевропейски корен. Добре е учениците да обяснят значението на изброените думи от гледна точка на корена им: ревизия означава „повторно виждане“, провизии – „нещо предвидено“ и т.н. 3. Учениците трябва да се досетят, че представката е ком- пред б, п, м (лабиални съгласни), а в другите случаи е кон. Когато дават примери, добре е да се обясни и значението на думите според морфемния им състав, например конспирация означава „общ дух“, композиция – „съпоставяне, общо положение“, контакт – „общо действие“, кондуктор – „общ водач“ и т.н. 4. В български има сродни на трите английски думи, но те не принадлежат към общото индоевропейско наследство, а са заети по книжовен път. Могат да се посочат например резиденция, резидент, бар, бариера, армия, армеец. 5. Учениците трябва да забележат, че в такива дълги думи се натрупват много морфеми, обикновено много корени. Такива думи играят ролята на цели изречения. Тенденцията в развоя на езиците е към обособяване на всяко значение, т.е . на всяка морфема, в отделна дума. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в). Във всички останали думи кон- е представка от латински произход, а в конезавод е корен. 3. АНАЛИТИЧНИ И СИНТЕТИЧНИ ЕЗИЦИ Урокът е предназначен за повишаване на лингвистичната култура на учениците. Целта е да придобият представа за разнообразието на средствата за изразяване на граматически значения в езиците по света и по този начин – изобщо на разнообразието на езиците по света. Основно положение в съвременното езикознание е, че не съществува понятие като „примитивен език“. Тъй като българският език, по отношение на именната система, е аналитичен, ние често се изкушаваме да мислим синтетичните езици за по-примитивни. Това е неправилно по няколко причини – синтетични и аналитични езици като правило не се срещат като чисти типове. По-скоро във всеки език се комбинират различни начини за изразяване на 11

граматически значения, въпреки че един може да преобладава. Освен това е нелепо да се твърди, че езици като немски и руски са примитивни. Подходящи форми за изнасяне на урока: самостоятелна работа с учебника и разговор след това, или беседа. УПРАЖНЕНИЯ 1. Българският език през Възраждането се характеризира, особено в по-ранния период, от който е текстът (1835 г.), с неустановеност и колебание между чисто народния език и един по-висок стил с по-силно влияние от страна на черковнославянски. Неофит Рилски принадлежи към умерената, компромисна школа. В текста се откриват повече падежни форми, които в случая са белег за архаичност, защото авторът е чувствал, че за обръщението към неговите спомоществуватели подхожда по-тържествен, т.е. по-архаичен език. Синтетичните форми при имената са: тихим оком – за творителен падеж единствено число благосклонним сердцем – за творителен падеж единствено число вашему благому желанию – за дателен падеж единствено число господина своего – родителен падеж единствено число землю – винителен падеж единствено число. При местоименията остаряла в съвременния български е дателната форма вам. При разпознаването на падежите учениците, които владеят руски, ще бъдат улеснени. 2. Упражнението е по-скоро за редактиране, отколкото за усвояване на лингвистични знания. Редакцията е: Инструкциите за безопасност забраняват внасянето в склада на леснозапалими материали. 3. Задачата е за самостоятелно изпълнение. 4. Както всички илюстрации в учебника, предназначението на тези е просто да се генерира текст. Тук шегата е в това, че котето е живо и самостоятелно, т.е . аналитично. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор на първия текст е д) – развитието на нашия език е към аналитичност. Верният отговор на втория е б) – мене се свързва с глагола чрез предлог.

4. КИРИЛО- МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО И ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПА Този урок е до голяма степен обобщение на изучаваното досега за делото на Кирил и Методий и значението му за българите. Учениците би трябвало да знаят основните моменти от ученото досега по български език, по литература и по история. Тук делото на първоучителите е разгледано преди всичко от гледна точка на езика. Важно е да се подчертае огромният им принос като създатели на книжовен език и ролята на книжовния език за културния живот на един народ. При този урок трябва да се обърне специално внимание на значението на писмеността и книжовността за духовния живот на хората и за съхраняването на народностния дух. Във връзка с появилите се напоследък подмятания на некомпетентни чужденци, подети и от малцина неграмотни българи, че кирилицата спъва развитието ни, трябва да се посочи, че няма безписмен народ, който да е устоял на превратностите на историята и да е оцелял през вековете. Всички народи, които са се съхранили, са имали писменост. Поучително е отново да се погледне дървото на индоевропейските езици, за да видят учениците колко много изчезнали езици има, които са били говорени от народи на велики и могъщи империи, но не са се запазили, защото не са имали писменост. Трябва да се подчертае, че Западна Европа е черпила познания и мъдрост, наследени от Античността и усвоени от Изтока, с посредничеството на Византия, а също и на България, която е била неразривно свързана с византийската култура след делото на нашите първоучители. Добре е да се обърне внимание на големия брой думи в българския език, свързани с християнството, които са гръцки по произход. Подходяща форма на урока е самостоятелната работа на учениците с учебника и разговор след това. Може да се проведе разговор с учениците на тема делото на Кирил и Методий и преди да прочетат урока. УПРАЖНЕНИЯ 1. На първата икона пише Свети Петър апостол, а на втората – Свети отец Йоан Рилски. Учителят може да обясни на учениците, че в старобългарски някои думи (свещени имена) са се изписвали съкратено, с титла над думата, а също, че на старобългарски никоя дума не е завършвала на съгласна, а след съгласните се е пишел голям или малък ер (т.нар. краесловни ерове), също и че е имало знак ы. 13

2. При българските калки мястото на корените е разменено. Гръцките думи започват с фил-, от fileo – „обичам“, а в българските думи съставката – люб – е на второ място. 3. За това упражнение е добре учителят да е снабден с църковно календарче, за да може да каже на учениците кога са им имените дни. По принцип имените дни са на светци от календара, но много други имена също се свързват по някакъв начин с християнските празници, например имената на цветя, които празнуват на Цветница, Ангел, Ангелина, Рангел и пр. празнуват на Архангеловден (когато са също Михаил и Гавриил), Божидар и всички, които носят имена със съставка -бог- празнуват на Богоявление, а също и Йордан, което е име не на светец, а на река, Благовест и Благовеста празнуват на Благовещение и т.н. Но така или иначе имените дни винаги са свързани с християнски празници. Добре е също учителят да вземе и речник на собствените имена. 4. Най-добре е тази задача да бъде дадена за домашно или учителят да занесе речник на имената и да проверява имената на учениците и да им ги обяснява. Тези обяснения винаги са интересни и занимателни за всички. 5. Всички те са Ивановци. Така учениците могат да видят по колко различни начини може да се произнася в различните езици едно и също име – еврейското име Йоханан, най-популярното сред християнските народи. 6. В български името на великия римлянин звучи по четири различни начина, като собствено име и като три нарицателни, защото трите думи са заемани по различно време и от различни езици. Думата цар е заета още в предписмения период от балканския латински и означава „велик владетел“, кесар е заета от гръцки при превода на Евангелието и назовава конкретно римския император по времето на Христос и на първите апостоли, кайзер е заета от немски през ХХ в. и назовава монарха на Австро-Унгарската империя, а собственото име Цезар влиза в българския език вероятно през ХIХ в. с възприемането на новата историческа наука. 7. В думите боголепен и благолепен втората съставка е леп-, което означава „хубав, прекрасен“, а първите корени са съответно бог- и благ-. Щом двете думи се употребяват като синоними, това означава, че Бог и благо се възприемат като синоними, т.е ., че Бог е благо, висшето и абсолютно добро. 8. Вероятно това упражнение няма да затрудни учениците, защото те познават много от гръцките корени. Съответствията са: 14

пантократор – вседържител, теология – богословие, философия – любомъдрие, филология – любословие, политеизъм – многобожие, евангелие – благовестие, ортодоксия – православие. Добре е учениците да определят и съответствията по корени: панто – „все“, крато – „сила, власт“, тео – „бог“, логос – „слово“, фило – „любов“, софия – „мъдрост“, поли – „много“, ев – „добър, благ“, ангел – „вестител“, орт – „прав“, докса – „слава“. Добре е също учениците да дадат и други примери на думи в българския език с тези гръцки корени. Те несъмнено ще се сетят много такива примери, включително и научни термини, например от математиката. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е г). Първите текстове на старобългарски книжовен език са основните богослужебни книги, преведени от светите братя от гръцки. На втория тест: верният отговор е г): цяр – церя. 5. АЗБУКИ Задачата на урока е да припомни на учениците, че азбуките, които те познават, имат история, която е част от историята на развитието на различните видове писменост. Те трябва да разберат, че писмото се е променяло в резултат на стремежа на хората то да отговаря по-адекватно на нуждите на даден език и култура. Например в глаголицата и в кирилицата се появяват букви (ч, ж, ш, ъ), които улесняват записа на типични за славянските езици звукови особености. Азбуката, която обслужва даден език, става част от културата и историята на народа, говорещ този език, негова националноисторическа ценност. Кирилицата и глаголицата са исторически придобивки за българския народ. Кирилицата в известен смисъл е синоним на българското. Наличието на собствена азбука наравно с изповядването на определена религия (в случая източното православие) е било извор на чувство за национална идентичност, цивилизационен избор за българите в продължение на векове. В съвременната епоха, когато за компютрите не е проблем да се „превежда“ от една азбука на друга, да се използват най-разнообразни и дори екзотични шрифтове, запазването на исторически утвърдена писменост не е пречка за културното, научното интегриране на даден народ в световната общност. Подходяща форма на урока е свободен разговор, след като учениците са прочели урока. 15

УПРАЖНЕНИЯ 1. Упражнението цели да се покажат трудностите при транслитерацията от кирилица на латиница. Кирилските букви, за които липсват съответствия в латиницата, трябва да бъдат предавани по еднакъв начин в целия текст. Понеже на всяка кирилска буква не може да съответства латинска, защото латинските са по-малко на брой, или разнообразието на кирилското писмо няма да бъде предадено пълно, или кирилските букви ъ, ч, ж, ь, ш, я трябва да се предадат с някакви комбинации от латински букви. 2. Упражнението цели да бъде разбрана условността на буквеното писмо. 132+248=380, авб+бгз=взй 56:2=28, де:б=бз 978-254=724, ижз-бдг=жбг 60.10=600, ей.ай=ейй 3. Би могла да се направи такава таблица: m – м, o – о, l – л, ya – я, s – с, w – в, u – ъ, r – р, zh – ж, e – е, t – т, n – н, k – к, g – г, y – й, i – и, a – а 4. Упражнението е с цел да се припомни на учениците, че има разлика между нормативен и фонетичен правопис. Записът пот вместо под и булеварт вместо булевард е разрешен при условие, че се записва текст с фонетична транскрипция, но е недопустим от гледна точка на книжовните правописни норми. 5. Упражнението има за цел да илюстрира общия произход на трите азбуки и различията, появили се между тях. Буквата q от латинската азбука липсва в гръцката азбука и в кирилицата. Буквите ж, й, ч, ш, щ, ъ, ь, я, ю ги има само в кирилицата, в която липсват съответствия на x, y, както и на запазените само в гръцката азбука ета, тета, кси, пси, омега. Ипсилон, тета, кси, пси, омега са се използвали в старобългарските кирилски ръкописи. 6. Омикрон — от гръцки o mikron „малко о“, късо о. Омега — от гръцки o mega „голямо о“, дълго о. 7. Посочените съдържат Y, понеже са от гръцки произход, и правописът им е съобразен с техния произход. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА: 1. Верен отговор – „д“. Правилният отговор е „Илюстрация“, понеже картинките са добавка към писмен текст, те го допълват, докато пиктограмите, макар и рисунки, имат и друго предназначение – да се 16

замени словото. Отговорите, дадени в точки а, б и в, са погрешни, защото в тези точки става дума за видове писменост, които се базират на графични символи. 2. Верен отговор – „а“. Старогръцката и латинската писменост са произлезли от финикийската. Глаголицата според учените е дело на конкретен автор – Константин Философ. Авторитетното мнение на известния български филолог П. Илчев за произхода на глаголицата би било полезно за учениците. Според него „...по структура и външен вид глаголическите букви не само не показват непосредствена връзка с другите писмености, употребявани през Средновековието в християнска Европа – гръцката и латинската, но дори определено и открито им се противопоставят“. 6. РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО НА БАЛКАНИТЕ И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА Този урок е още един поглед към историята от гледна точка на езика. Задачата му е да покаже на учениците значителната роля, която е играл старобългарският книжовен език в културния живот на всички православни славяни. От него учениците ще научат също произхода на църковнославянския език, с който вероятно мнозина от тях са се срещали, когато са гледали надписи на църкви или ако са разглеждали църковни книги. Този урок е от второто равнище, но той е важен за обогатяване на общата култура на учениците, а също и за укрепване на тяхното самочувствие като българи. В урока се подчертава и ролята на християнството в живота на средновековна Европа. Днес говорим за глобализация, но през IХ в. в Европа е съществувала такава глобализация и тя се е осъществявала от християнството, което е обединявало всички народи, които са го изповядвали. Да не принадлежи към християнската общност и да няма писменост, за един народ тогава е било това, което би било сега за една страна да няма компютри и интернет – пак може да съществува, но напълно извън общото световно развитие. Урокът показва на учениците, че за славяните християнизацията е ставала чрез старобългарския книжовен език. Подходяща форма на урока е самостоятелната работа с учебника и разговор след това или беседа. 17

УПРАЖНЕНИЯ 1. Учениците лесно ще разпознаят, че първият герб е на България, вторият е на Истрия, а третият е на Мизия. Девизите следва да се четат така: Истрия В пристанищах и полях Истрия богата Козам млечным прилична, любезна земля та Аще коза о себе мясом нест дебела В рогах, млеку и коже не ест оскудела. В превод: Истрия е богата на пристанища и поля, тази любезна (приятна) земя е добра за млечните кози. Ако козата и да не е дебела с много месо, не е лишена от рога, мляко и кожа. (Истрия е Далмация, адриатическото крайбрежие на Хърватия.) Мизия В светлом поле Мисия в диадимах силна, В златом земля и хлябом всегда изобилна. Един венец царския чести низ подает, Сама нине хляб сэет, ниже поядает. В превод: Силна е Мизия, в светло поле с диадеми, земята ѝ винаги е изобилна на злато и на хляб. Подава един венец на царска чест, сега сама сее хляб, но не го изяжда (вероятно иска да каже, че изнася жито). Мизия е Североизточна България. Болгария Светлий лев в черном поле себе изправляет, Грешит черна за светла иже поставляет. Имя мое собственно ест от Болги реки На ловитве искусни зде узриш человеки. В превод: Светъл лъв се възправя на черно поле. Греши този, който взима черното за светло. Собственото ми име е от река Волга, там ще намериш хора изкусни в лова. Стематографията на Жефарович е първото място, където е показан българският герб с изображение на лъв. Именно оттам взимат левчетата по байраците и по шапките нашите възрожденци и оттам е взет по-късно образецът за герба на независима България. 2. Учениците вероятно лесно ще съобразят, че град, гражданин, страна, главный са заети от български, а город, горожанин, сторона, голова са с руски фонетичен облик. При тези примери те ще 18

видят съответствието между пълногласието в руски и метатезата в български (оро – ра, оло – ла), а също и съответствието жд – ж в български и в руски при наследниците на съчетанието *dj (и в двата случая има редуване с д: д/жд или д/ж). 3. От това упражнение учениците ще се запознаят с някои други фонетични съответствия между руски и български. В заетите от руски или църковнославянски думи възмущение, купел, поручик, пружина, трус и българските думи от същите корени мътен, къпалня, поръчка, пъргав, тръскам се вижда, че на българския звук ъ в руски понякога съответства у. И двата звука са наследници на старата задна носова гласна . Учителят може да им даде и други примери за такива съответствия: муж, дуб, зуб и пр. В заетите от руски или църковнославянски проклятие, порядък, изчадие и съответно българските проклет, клетва, ред, редовен, чедо се вижда, че понякога на българското е в руски съответства я (а след шушкави съгласни). И двата звука са наследници на старата предна носова гласна , която учениците могат да видят и в текстовете на църковнославянски от Стематографията. Може да им се дадат и други такива примери: мясо, пять, взгляд. От заетите думи точка, точно и българското наречие тъкмо може да се види, че понякога на българското ъ в руски съответства о. Двата звука са наследници на старата задна ерова гласна ъ. Може да им се дадат и други такива примери: сон, звон. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА: Верният отговор е в), определението за църковнославянски език е дадено в урока. 7. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО Учениците в 10. клас вече имат известни познания за духовния живот на българите през Възраждането. Урочната статия дава информация за сложните процеси, свързани с формирането на новобългарския книжовен език върху основата на говоримия народен език: постепенното изоставяне на църковнославянските граматически особености и заменянето им с народно-разговорни; особената употреба на лексиката на църковнославянския език, която редом с новобългарската и думи, заети от руски и западноевропейските езици, в произведенията на нашите възрожденски писатели започва да участва във формирането на стиловете на новобългарския книжовен език. 19

Подходяща форма: самостоятелна работа с учебника и беседа след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Учениците едва ли ще се затруднят да отговорят на въпроса към задачата. Тя обаче ще им даде възможност да разберат, че лексикалната система на езика се попълва и чрез думи, с които се назовават реалии, непознати на традиционния бит. През Възраждането естествено няма радиоапарати, телевизори, радиочасовници и мобилни телефони. 2. Формите, които отнасят граматиката и лексиката на текста към църковнославянски, са: пишемий, прочие, понеже, язик, разве, того ради, нуждна (и заради етимологическия правопис на думата), найперво, матерний, природний, благообразие, изправление. Всякому е и народна (всекиму), и книжовна форма; приима е също народна форма, която от съвременно гледище архаизира езика на текста. 3. Свързани са с пуризма, със стремежа на нашите възрожденци да направят словника на езика по-български или поне по-славянски. За илюстрация или като допълнително занимание и работа с текст може да се вземе Рибният буквар на Петър Берон, в който също много от чуждите думи са калкирани или синонимно съпроводени с български (славянски). 4. Пуризъм е дума, образувана от латинския корен на думата за „чист“ (pur-us) и гръцката наставка (-ismos). В български думата е морфологически адаптирана. Акад. Ст. Младенов калкира думата като „чистотничество“, а движението пуризъм като „залягане да се чисти [кой да е ] език от непотребни чуждици; езиково чистачество“. 5. Учениците лесно ще забележат езиковите особености, които архаизират текста, и ще го редактират. Например вм. истичат – извират, вм. царствова – царства, вм. сичко – всичко, вм. поне – макар, въпреки че, вм. скудно – оскъдно, вм. сахати – часовници, вм. повечето – общо, вм. скудна – бедна. 6. Писмовниците са давали образец (юрнек (тур.) или мостра (фр.), както са ги наричали през Възраждането) за новото, модерно писмено общуване между хората. Важното е да се разбере това, че те са задавали модел на общуване според социалния статус на адресата и адресанта, което ясно личи в текста на писмото. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е а). Словоредът на изречението не следва нормалния за българския език модел: Зла орисия ни стигна. 20

8. СТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО В урока са разгледани проблеми на изграждането на лексикалната система на новобългарския книжовен език във връзка с дейността на нашите възрожденски езикови първостроители. Творчеството им е свързано и с пуризма, който е съществена част от идеологията на езиковото строителство от онова време. Термини: народни думи, нови думи, словотворчество. Подходяща форма: работа с учебника и беседа след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Трябва да се припомни на учениците за големите майстори като Колю Фичето. 2. и 3. Упражненията са творчески. Интересен наистина е въпросът доколко езикът може да се строи съзнателно и преднамерено, да се задава мода в него, да се следват езиковите образци на авторитетни личности; дали жаргонът на тийнейджърите е езиково строителство и задава ли езикова мода, с която те се съобразяват, когато общуват в своята среда. 4. Принадлежи. 5. Езиковата култура на човека е индивидуална негова характеристика, но докато я формира, всеки от нас ползва, учи се – съзнателно или несъзнателно, от образците на писмена и устна реч, създадена от личности, които определяме като строители на езика. 6. Всяка от известните възрожденски личности е оказала свое влияние върху езика. Някои от тях като Л. Каравелов и Хр. Ботев обаче са работили съзнателно върху него. 7. Разбира се. Щом е търсил и е намерил лексикални средства, с които да изгради речник на книжовния език, който е бил разбираем за българските славяни от IХ в. 8. Задачата е творческа. Ми означава „ние“, срв. стб. мы. Ми с това значение се употребява все още в дебърския говор (Западна Македония). 9. След като прочетат тези текстове, учениците наистина ще имат богат материал за разсъждения върху българското езиково строителство, свързано с дейността на патриарха на българската литература.

ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Първи тест: Верният отговор е г). Смет е от корена на мета, смета. Втори тест: Верният отговор е а), срв. бягам. 9. ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВЕДСКИ ТРУДОВЕ От урока учениците ще получат допълнителни знания за развитието на българската граматична мисъл от Средновековието (Черноризец Храбър, Йоан Екзарх) през Възраждането, та до наши дни (Л. Милетич, Б. Цонев, Ст. Младенов, Л. Андрейчин). Подходяща форма: работа с учебника и беседа след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Това е естествено: колкото повече хора „работят“ с езика, толкова повече се увеличава възможността да се обогатява той. 2. Предлогът в по-предметно изразява понятието за ’наличие, разположеност на нещо в нещо’. 3. Неизвестността на срока на връщане наистина прави изречението тромаво. Препоръката на Б. Цонев за такива случаи е редактирането чрез замяна с глаголи. Добре ще е, ако в разискванията се включат примери от ученически писмени работи. В кандидатстудентските работи такива изрази се срещат често. 4. Упражнението е творческо. Всеки ученик сам ще търси отговор. Ив. Вазов употребява старинни думи, за да покаже историческите корени на българския език. 5. Името прозвище Балан е образувано от корена на стб. глагол баяти, дн. бая, чието първично значение е „говоря, изричам слова“, срв. рус. балабан, болаболить, бълг. бълболя и чеш. blbotat. 6. Езикът, разбиран като система, е нещо много просто. В него има само ограничен брой елементи (на фонетично и морфологично равнище) и правила, по които тези елементи се комбинират, за да съставят по-големи цялости (думи и изречения, текстове). 7. Хр. Смирненски се шегува с прекомерните пуристи, които се стремят да намерят заместник или българско съответствие на всяка чужда дума. Учениците ще видят, че себеспомням, дървосад, ръкостисници са думи, които са авторови неологизми, с които се постига 22

комичен ефект, защото в книжовния език и тогава са съществували думите спомням си, градина, ръкостискане. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е д). Само в това изречение няма наречие, което е неизменяема дума. 10. ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КУЛТУРНА ЛЕКСИКА Урокът разширява общата и лингвистичната култура на учениците. Запознава ги с международната лексика, която се образува от общи за много езици думи с еднакво или близко значение. В урока се имат предвид както думите, свързани с бита така и думите проникнали в българския език чрез културното, икономическото, обществено-политическото и научното сътрудничество. Необходимо е учителят да изясни причините за навлизане на голям брой английски думи в съвременния български език. Отделянето на екзотичните думи в международната лексика е свързано със степента на усвояването им и употребата им в езика. Във връзка с чуждите думи трябва да се изясни и въпросът за чистотата на езика, като му се даде по-ново тълкуване: чуждите думи обогатяват, сближават народите и облекчават международния обем на информация. Въпросът е не против чуждите думи, а за тяхната правилна, точна и уместна употреба в различните видове текст. Подходящи форми за изнасяне на урока са: самостоятелна работа с учебника и беседа след това. В беседата учителят може да използва знанията на учениците и впечатленията от съвременната езикова ситуация у нас. УПРАЖНЕНИЯ 1. Названията на всички нарисувани на картината предмети са от международната лексика: пола, кимоно, ескимос, юрта, пиано (роял). Думата гайда е екзотизъм. Тя е от турски и арабски произход. Освен в български среща се и в сръбски, румънски, полски, словашки и чешки. 2. Упражнението няма да затрудни учениците. Всички думи са екзотизми: названия на парични единици, на части от облеклото, на учреждения. 23

3. На всички нови чужди думи могат да се намерят съответствия. Синонимите им обаче няма да бъдат точни или еднословни, а описателни. Освен това трябва да се има предвид, че думите се употребяват в различни стилове. Добре е, ако думите се употребяват в изречения: памперс – подлога, брокер – борсов посредник, дилър – банков специалист, бинго – лотария, реституция – възстановяване (връщане на собственост), имидж – образ, рейтинг – място (позиция), холдинг – притежаване (владеене на акции), квота – количество (част, дял, процент, норма), кворум – минимален задължителен брой присъстващи за вземане на решение, координирам – съгласувам, визия – виждане (идея, представа), ексцесия – прекаленост (изстъпление, невъздържаност), парк – градина, еталон – мярка (образец за сравнение), нюанс – отсянка, авария – повреда, сюрприз – изненада, адмирация – възхищение, аплодисменти – ръкопляскане, консенсус – съгласие, аспирация – стремеж (домогване, ламтеж). 4. Упражнението няма да затрудни учениците. Важно в случая е учителят да им помогне да осъзнаят стилистическите разлики и употребите – турските думи имат шеговити, разговорни и отрицателни смислови оттенъци: кьоше – ъгъл, кеф – удоволствие, ортак – съдружник, кахър – грижа, кусур – недостатък и т.н. 5. Думите, употребени с нетерминологично значение, са: ритъм, реакция, апогей, параметър, импулс, енергия. 6. Чуждите думи, които заместват описателните названия, са: снайперист, плаж, рефер, експрес, педиатър, уикенд. 7. Упражнението няма да затрудни учениците. Целта е да се разбере, че чуждите думи се променят не само графично, фонетично, но и граматично, като се подчиняват на езиковите особености на българския език. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е б) – вероучение, сътворение, влияние.

11. ОБЩУВАНЕ В НАУКАТА Урокът е предназначен за повишаване на езиковата култура на учениците, а от друга страна, обогатява знанията им по стилистика. Учениците ще осъзнаят, че хората са прави да изразяват недоволство от неяснотата на научния език само когато той се използва в нетипични ситуации. Разбира се, в някои научни книги се среща преднамерена 24

неясност, но точно това са книгите, които се преценяват като лошо написани. Подходящи форми за изнасяне на урока: самостоятелна работа с учебника и разговор след това или беседа. УПРАЖНЕНИЯ: 1. Шегата е в това, че учените са понякога дребнави. Учениците сами ще съставят текст. 2. Че текстът е взет от дневник, личи по доста свободните сравнения с потапяне в мастило, боядисване в цинобър, шептене в ухото на Ева. Научният език изисква строгост и еднозначност на описанието. Неподходящи за научен стил са условните изрази: ако нямаше име, трябва да си представим и т.н. Текстът е от книгата „Пътешествие с кораба Бигъл“. 3. По-подходящ за описание на научен експеримент е страдателният залог: В две епруветки се слагат цинк и бакър. После отгоре се излива разводнена солна киселина и т.н. Освен това се избягват неопределени изрази като по малко. Вторият текст е в известна степен пародиен. Редактирането ще упражни учениците да подбират подходящи изрази. 4. Установено е, че по-лесни за възприемане са изречения, в които именната част на групата на сказуемото (допълнения, обстоятелствени пояснения) следва глагола. Накратко, трябва да се избягват немотивирани инверсии. По-четивен е текстът, ако има повече глаголи. Възможна редакция: Астрономията се занимава с определянето на относителното положение на небесните тела, техния вид и законите на движенията им. Или: астрономията се стреми да определи относителното положение на небесните тела, вида им и търси законите на движението им. Напредъкът на египтологията се дължи на откриването на множество папируси, в които се намират извънредно ценни данни за държавните институции, а също и литературни паметници. 5. Учениците би трябвало да изтъкнат, че откритията са ценни, когато станат известни на човечеството. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в) – думите не са антоними. Другите двойки са точни антоними. 25

12. РАЗСЪЖДЕНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ Този урок е важен за учениците, които все повече ще четат научна и научнопопулярна литература. Те трябва да могат да преценяват дали научните изводи са достатъчно убедителни и аргументирани, да умеят да намират слабите места и липсата на логика в научните разсъждения, за да не могат да бъдат заблуждавани от наукообразни текстове, изпълнени с високопарни псевдонаучни изрази. Те трябва също така да могат сами да разсъждават по научни въпроси и да правят научни изводи. Добре е при разговора да кажат кои видове научни разсъждения в кои науки се използват. Подходяща форма на урока е самостоятелната работа с учебника и разговор след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. На картинката е показано как палеонтологът намира един нокът от динозавър и по него възстановява как е изглеждал целият динозавър. Разсъжденията му може да са приблизително такива: Това е нокът от огромно животно. Видът и формата му показват, че той принадлежи на влечуго. При динозаврите размерът на нокътя се съотнася към размера на пръстите на краката като 1:5. Въз основа на големината на краката можем да възстановим размерите на останалите части на тялото. Видът на нокътя показва, че това животно не е било хищник и тежестта му се е разпределяла върху четирите му крака, за разлика от хищните динозаври, повечето от които са се придвижвали на два крака. При тези огромни размери животното трябва да е имало много дълга опашка, която да му помага да пази равновесие, и т.н. Въз основа на тези разсъждения стигам до извода, че животното, на което принадлежи нокътят, е изглеждало така. В действителност още в началото на ХIХ в. Жорж Кювие е можел по една кост да възстанови цялото животно. Това упражнение ще даде възможност на учениците да си представят как протичат разсъжденията на един изследовател и как в науката от детайли се съставя цялостна картина. 2. Това упражнение е подобно на предишното. Учениците трябва да си представят пътя на разсъжденията на Архимед, който е видял, че когато се потапя във ваната, нивото на водата се покачва, а покъсно вече с точни измервания е доказал, че всяко тяло, потопено във вода, измества толкова вода, колкото е неговият обем. От примера с 26

Архимед се вижда, че в науката еднакво важни са гениалните идеи и точните измервания. 3. Разговорът между Шерлок Холмс и д-р Уотсън е пример за това колко важно е човек да може да наблюдава нещата около себе си и да анализира видяното. Шерлок Холмс вижда целия обект и въз основа на отделни негови особености стига до определени изводи. Неговите дедуктивни разсъждения могат да се смятат за научни. Съществува и наука криминалистика, чиято цел е точно такава – да се огледат всички детайли на един обект или на едно събитие и да се разбере какви обстоятелства са го породили. Опитът да се опише предмет или човек с методите на Шерлок Холмс е не само забавен, но и полезен за развиване на наблюдателността и логичното мислене на учениците. Добре е след това учениците да прочетат своите работи пред класа и да ги обсъдят. Това упражнение е между другото и тест за това кой от какво се интересува. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА: Верният отговор е б). Тук изводът се основава на научни факти, докато в останалите случаи разсъжденията са делнични. 13. ОПИСАНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ Урокът е за повишаване на езиковата култура на учениците и обогатява знанията им по стилистика. В урока е застъпено противно на така нареченото есенциалистко разбиране за функцията на термините. Смисълът на науката не е в разкриването на някакво скрито значение на термините. Те просто заменят по-дълги изрази с по-кратки и по-еднозначни. В науката не помагат въпроси от типа на „Какво е гравитацията?“. Подходящи форми за изнасяне на урока: самостоятелна работа с учебника и разговор след това или беседа. УПРАЖНЕНИЯ: 1. Добре е учениците да различават художествена и научна илюстрация. 27

2. Учениците могат да правят справка с лявата страна на учебника при изпълнението на това упражнение. Важно е текстовете им да отговарят на изискванията за обективност и изчерпателност. 3. Упражнението илюстрира функцията на термините в научния стил. Замяната на дълъг израз с една дума не променя значението на текста, а прави израза много по-кратък и по тази причина по-лесен за възприемане. Редакцията е: Спирането на тока доведе до пълна липса на светлина. Често срещани структурни елементи в глаголическата азбука са кръгът и триъгълникът. 4. В редактирания текст трябва да се избягват изрази, които не отговарят на изискванията за обективност – прекалено общи и неточни изрази като типично свинска, наподобяват, на цвят се движи между, също персонални преценки като не мога да си представя. Хигиенни привички ще се разбере еднакво от всички, които четат текста, но не е общоприет термин, така че също трябва да се замени. Добре е да се сравнят в час различни редакции. 5. Ако се осъвремени езикът на описанието, то отговаря на изисквания за обективност, макар че от толкова кратък откъс не може да се съди за друго важно изискване към научното описание – изчерпателност. В съвременен научен текст не би била обичайна и появата на умалителни форми като рекици. 6. Добре е различните описания да се сравнят в час. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА: Верният отговор на теста е б). Тази съюзна връзка предполага наратив, т.е. последователно изброяване на събития, случки, а не на описание на характерни черти.

14. ПОВЕСТВОВАНИЕТО В НАУЧНИЯ ТЕКСТ

Урокът има за задача да посочи най-важните изисквания към повествованието, когато то е част от научен текст. Образованият човек трябва да умее да отличи повествованието в научен текст от повествованието в художествения текст. Повествованието в научния текст, напр. в историята, проследява последователността на събитията точно, без да се внасят измислица или емоционални оценки. Би било добре да се посочат на учениците причините, които налагат редакцията на втория текст, цитиран в урока, текста, посветен на Кирил и Методий. 28

УПРАЖНЕНИЯ 1. Представен е двубой между рицари. Интересни ще бъдат съчиненията на отделните ученици и чрез сравнение може да се прецени кой се е справил най-добре със задачата. 2. Текстът съдържа последователно исторически факти – дати и имена на възрожденски дейци, свързани с появата на родното книгопечатане, строго научно. 3. Упражнението има за цел учениците да открият логическата и синтактичната връзка между отделните части на текста. През 1831 г. Фарадей извършил опит, който щял да промени историята на човечеството. Намотал проводник около сегмент от железен пръстен и втори проводник около друг сегмент от пръстена и свързал първата намотка с галваничен елемент. Смятал, че ако пусне ток през нея, ще се образуват магнитни силови линии, които ще се концентрират в железния пръстен, и така предизвиканият магнетизъм ще създаде ток във втората намотка. За да установи наличието на такъв ток, той свързал втората намотка с галванометър — уред за измерване на електрически ток, изработен от Йохан Швайгер през 1820 г. 4. Нарушена е логическата последователност на повествованието. Не са цитирани точни дати. Решението за обявяването на Априлското въстание било взето на тайно събрание в Оборище на 14 април 1876 г. Началото на въстанието било поставено в Копривщица от Тодор Каблешков на 20 април 1876 г. Понеже разбрали, че има предателство, Каблешков и членовете на местния революционен комитет обявяват въстанието по-рано от определената дата. Каблешков пише писмо до ръководителите на въстанието в Панагюрище – Кървавото писмо, за да им съобщи за преждевременното избухване на въстанието. След като Априлското въстание е жестоко разгромено, Ботев потегля с четата си, за да се включи в освободителната борба, и на 17 май 1876 г. се озовава при днешен Козлодуй. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е б). Описанието на последователността на действията на някакъв научен експеримент е повествование.

15. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ И СВОБОДА ПРИ ИЗБОРА НА ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА В НАУЧНИЯ СТИЛ. ТЕРМИНОЛОГИЯ Урокът разширява теоретичните познания на учениците за особеностите на научния стил. Наред с познатото и известното за него в урока се дават и нови знания. Те са свързани със систематизацията и класификацията на обектите в научните изследвания, с определяне на йерархическите отношения между понятията и деленето им на общи и частни, родови и видови. Подходящи похвати са самостоятелната работа с учебника и разговор след това. Може и предварителен разговор да подготви учениците, тъй като те познават отчасти темата. УПРАЖНЕНИЯ 1. Доказателства за сходството между индоевропейските езици авторът търси в общия им произход. Преди това обаче трябва да се реконструират (възстановят) старите праезици. Това става с помощта на сравнително-историческия метод и чрез етимологията. Най-често сходствата са в речника. В редки и диалектни думи може да се открият успоредици дори в езици, които териториално не са близки. 2. Хиперонимът е млекопитаещо. 3. Хиперонимът е животно. Но може да се намерят и подвидови напр. за змия – влечуго. 4. Избират се названия на подмножества: насекоми – буболечки, муха, пчела, мравка; комар; птици – врабче, кос, лястовичка, орел и др. 5. Учениците могат да съставят дефинициите по-свободно и чрез описание на значението и описване на признаците на предметите. След това те трябва да сверят дефиницията с определенията в речник или енциклопедия. Например: вода – безцветна течност, от която в природата се образуват валежите, изворите, реките, езерата и моретата; вода – прозрачна безцветна течност, съединение на водород и кислород. Дефинициите трябва да се съставят по терминологичното значение на думите, а не според многозначността. Например: реч – човешка дейност, процес на говорене, на използване на езикови средства за общуване, за израз на мисли, чувства или желания. Думата има и нетерминологично значение – слово, сказка, разговор, беседа, обяснение, разискване. 30

ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е: в първия тест д) – не е от поли – много, а от политика; във втория б) – правилният изговор е гръмогласен. 16. ПО-ЧЕСТИ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ Урокът е преговорен. Предназначен е да обобщи знанията на учениците върху българската правописна система и да подобри езиковата им култура. В урока се разкриват някои особености на българската графика и зависимостта между правоговор и правопис. Припомнят се принципите, върху които се извеждат правописните правила. Подходящи форми за изнасяне на урока са предварителната беседа и самостоятелната работа с учебника. УПРАЖНЕНИЯ 1. Удвоени съгласни в състава на думата възникват, ако две съгласни, еднакви или близки по място и начин на учленение, следват непосредствено една след друга. Най-често удвоени съгласни се появяват на границата между представка и корен, между корен и суфикс, когато на морфемната граница се съберат две еднакви съгласни от края на първата и началото на втората морфема: есен-на, пролет-та, от-давам, от-дам, без-законие. 2. Формите са: обикновена, постоянна, военна, особена, закалена, есенна, винена, бетонна, свещена, безценна, стоманена, конна, копринена. 3. Неударените гласни а и ъ в краесловието се изговарят еднакво. Когато има колебание коя буква да се изпише, се образува форма, която добавя гласна след последната съгласна. Ако гласната изпада, в първата форма се изписва ъ: мисъл – мисли, вятър – ветрове, храбър – храбри, но казал – казала. 4. Двойно т се пише, когато се членуват съществителните имена от женски род, завършващи на т: кост – костта, радост – радостта. При думи като мощ, нощ, свещ не се отбелязва удвоената съгласна при членуване, защото тя се съдържа в буквата щ: нощ – нощта. 5. Доказва се със сродни думи: расна – растеж, пусна – пущам, сърце – сърдечен, нужна – нужда, цъфна – цъфти, овошка – овощия, плешка – плещи, прошка – прощавам. 31

6. Неправилно написаните думи са: стимул, субсидия, разход, богатство, концепция, структура, преразпределение, конституция, регулатор, правомощие, очарование, помощник, мащаб, заместник, какофония. 7. Членуваните форми са: костта, моста, радостта, младостта, текста, нощта, мощта, свещта, възрастта, помощта, милостта. 8. Думите се пишат: писател реалист, помощник-управител, генерал-лейтенант, къща музей, център-нападател, четвъртфинал, снеговалеж, дискомаратон, киноклуб, българо-английски, научнофантастичен, литературнохудожествен, горнооряховски, десетметров, бледорозов, вечнозелен, честномислещ, ексминистър, вицепрезидент. 9. Думите трябва да се употребяват в контекст, за да проличат смисловите разлики: превивам гръб – прививам клон, пребягвам през полето – прибягвам до магазина, привеждам в ред – превеждам от английски, превързвам рана – привързвам се към него, предавам му книгата – придавам си спокоен вид, преписвам домашното – приписвам имот, водата прелива – приливач (присипвам), оказвам помощ – указвам посока, оронвам царевица – уронвам престиж, политически емигрант – той е имигрант в Германия. 10. Целта на упражнението е да се тренира правилото за променливото я: сянка – сенки, сняг – снежен, хляб – хлебар, бряг – безбрежен, желязо – железничар, крясък – креслив, мярка – мерило, лято – летен. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Правилният отговор е б) – пише се грубиянски. 17. МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА ЛЕКСИКА Урокът е преговорен и е предназначен в еднаква степен да обогати лингвистичната култура на учениците и да подпомогне езиковата им практика. Чрез него се преговарят особеностите на научния стил, т.е . научната терминология, начинът на създаването и установяването ѝ в българския език. Идеята на урока е, че международната научна терминология не се превежда. Тя улеснява контактите между специалистите и е необходима за развитието и обогатяването на всеки език. Подходяща форма за изнасяне на урока е самостоятелната работа с учебника и разговор след това. 32

УПРАЖНЕНИЯ 1. Учените общуват помежду си не само с общи термини, но и с универсални формули и символи, в които влагат винаги едно и също съдържание. 2. Упражнението няма да затрудни учениците, защото по-голямата част от използваните от тях литературни термини са интернационални, например ода, поема, драма, роман, сонет, есе и т.н. 3. Съответствията са: вокал – гласна, консонант – съгласна, акцент – ударение, редукция – потъмняване, асимилация – уподобяване, лексика – речник, семантика – значение, префикс – представка, суфикс – наставка, флексия – окончание, императив – повелително наклонение, лингвистика – езикознание. 4. Основанието е, че много медицински термини са от гръцки произход, спортните термини са английски, а военните – френски и немски. 5. Значенията на словообразувателните елементи са: авто – (сам), аеро – (въздух), аква – (вода), анти – (против), архи – (главен), био – (живот), видео – (виждам), гео – (земя), интер – (между), микро – (малък), макро – (голям, дълъг), нео – (нов), поли – (много), ре – (обратно), супер – (свръх, над), транс – (през), ултра – (свръх, повече), фото (светлина), хипер – (свръх, над), граф – (пиша), скопио – (виждам), логос – (дума, понятие, учение), метрия – (мярка, меря). 6. Новите думи са създадени с български словообразувателни елементи по подобие на чуждите думи и чрез копиране на тяхната вътрешна форма: октопод (животно с 8 крака) – кракарица, посолство (изпращам) – проводилня, аудитория (място за слушане) – слушалня, инстинкт (подбуждане) – самобод, агроном (поле) – нивар, редакция (привеждам в ред) – писачница, спектакъл (зрелище) – гледачница, вулкан (бог на огъня) – огнян, аптека (склад за лекарства) – лекопродавница, ботаника (растение) – тревовъдство, телеграф (далечно писане) – скороизвестител, астрономия (закон за звездите) – звездознание, прокурор (грижа се) – бранилник, океан (бог на водната стихия) – водан, секретар (тайно) – тайник, идеология (учение за идеите) – умонастроение. 7. Тавтологията се създава от: еднаквото значение на подвижни – мобилни, потенциални – възможности, мемориален – паметник, сложен – комплициран, проблем – въпрос. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в) – пустинна. 33

18. ПРЕВОД. ГРАНИЦИ НА СВОБОДАТА ПРИ ПРЕВОД НА НАУЧЕН ТЕКСТ Този урок е от кръга уроци, посветени на проблемите на превода. Всички те разширяват кръгозора на учениците по отношение на другите езици и на възможностите за превод от един език на друг. В нашия глобализиран свят можем да предположим, че на повечето от днешните десетокласници ще се наложи да общуват на чужди езици, а това означава и да превеждат. Когато се говори за превод, много важно е да се обърне внимание на необходимостта от обратно редактиране, за да се достигне да първоначалната идея на автора. Тогава може да се потърси най-добрият словесен израз на тази идея. Така че дори и когато се превежда научен текст, преводът не трябва да е буквален и пословен (дума за дума). Важно е да се обърне внимание и на въпроса за терминологията и точното ѝ превеждане. За съжаление грешките и недоразуменията от погрешно превеждане на термини и устойчиви изрази при превода на термини и устойчиви изрази в научната литература не са рядкост. В този урок се набляга и на големите синонимни възможности на езика. Дори и при превода на научен текст всяка мисъл и всяко твърдение може да се изкаже по много различни начини. Учениците могат да дадат и други примери освен посочения в урока. Подходяща форма на урока е самостоятелна работа с учебника и разговор след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Картинката може да бъде илюстрация към текст, в който се разказва как се образуват валежите от дъжд. Първоначално водата се изпарява от водни басейни и се образуват облаци. След това в резултат на движения на въздушните маси и температурните промени в по-високите части на облаците се образуват ледени или снежни кристали. Те падат под въздействие на тежестта си и ако се стопят, достигат до земята под формата на водни капки – дъжд. 2. От това упражнение учениците ще могат да видят колко много се е променила научната терминология от Възраждането до днес. Освен че ще се посмеят на архаичните и странни думи и изрази, те отново ще могат да видят неизчерпаемите изразни възможности на езика. Старите термини са съставени от морфеми, които са съвсем живи и участват в думи от съвременния език. 34

3. В текста от 1867 г. за различни научни термини се използват думи от разговорния език като мокрота, затвори. Някои от термините, например, auricula – ухо, са превод на международния – латински – термин. Част от термините в текста от чужд или български произход са се запазили до днес, например сърце, клапи, артерии, вени, със съответното изменение в правописа (сърдце). Други са заменени с различни чужди или български думи, например затвор днес е заменено с камера (като учените използват и общоприетия медицински термин ventricula). Вместо ухо, което е буквален превод, днес се използва в научния език наред с латинското auricula и терминът предсърдие. Кръвта е течност, която се разнася от сърцето по съдовете до всички части на тялото. Тези съдове се наричат пулсиращи съдове, или артерии, или непулсиращи съдове, или вени и капиляри. Централният орган на кръвообращението е сърцето, което лежи между белите дробове. Сърцето се състои от две части, т.е . то има две части, наречени дясна и лява. Двете му половини имат по две кухини, или камери. Горните кухини се наричат предсърдия на сърцето (auricula). Долните се наричат камери на сърцето (ventricula). Между предсърдието и камерата на дясната половина на сърцето има три клапи. Между предсърдието и камерата на лявата половина на сърцето има две клапи. 4. Отговорът е „Да“. Двата израза са еквивалентни поради комутативния закон при събирането. 5. Учениците лесно ще познаят формулите на водата, готварската сол, въглеродния диоксид, сярната киселина и озона. Формулите са част от международния научен език, чрез който общуването между учените от различни страни става лесно осъществимо. Всеки специфичен научен език е трудно достъпен за тези, които не са специалисти в дадена област, и облекчава контактите между специалистите в тази област. Така учените се обединяват в своеобразни общности, които имат изработен собствен научен език. Чрез такива текстове българският химик общува много по-лесно с английския химик отколкото с българския спортист или журналист. Точно тези научни общности дават възможност науката да се развива по-бързо и по-успешно. Урокът има за цел да накара учениците да разберат, че научният превод е сериозна и отговорна работа. Трябва да се наблегне на това, че дори и ако преводачът познава добре и двата езика, за да направи добър научен превод, той трябва да познава и езика на съответната наука, неговите условности и терминология. Учителят следва да припомни на учениците понятието „обратно редактиране“ като форма на познавателен процес, чрез който възприемащият постига най-точно идеята на автора. 35

ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е „в“. Думата „сюрприз“ идва от френски и означава „неочакван дар“. От гледна точка на естествената езикова практика човек, който говори български като роден език, не би употребил думата „сюрприз“ вместо „изненада“ в дадения случай. А ако я използва, това би могло да бъде с цел да предизвика по-скоро хумористичен ефект. 19. СПРАВОЧНИЦИ И ЕНЦИКЛОПЕДИИ. ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ Без ни най-малко да подценяваме своите колеги, допускаме, че по отношение на електронни носители на информация и работа с интернет учителите (както и ние) могат да се окажат изоставащи по отношение на част от учениците. Те, учениците, обаче трябва да бъдат предпазени от една опасна илюзия – че работата с компютър може напълно да измести ползването на печатни речници и енциклопедии. Друга неправилна, но широко разпространена представа е, че без владеене на английски интернет е недостъпен. Посочените в урока търсачки (популярното име на търсещите програми) са нищожна част от възможностите. По отношение на речниците съвременната тенденция е постепенно да се заличава разликата между лингвистични и енциклопедични речници – в тълковните речници се включва все повече енциклопедична информация. Подходяща форма за изнасяне на урока: самостоятелна работа с учебника и разговор след това, беседа. Може и разговор въз основа на налични в училището речници и енциклопедии. УПРАЖНЕНИЯ 1. Учениците могат да използват като образец вече издадена енциклопедия в съответната област – за български писатели например тритомния „Речник на българската литература“. Освен на биографичните данни те трябва да обърнат внимание на библиографията (за писатели) и на дискографията (за музиканти) в обем, който им разрешават техните знания. 2. Неподходящи за енциклопедия са изразите, които представят чисто лично отношение, особено когато то е свързано с несигурност и лични предпочитания, например ако не се лъжа, горе-долу, за мене най-интересни са, това вече не го вярвам, някаква смесица. В научни 36

текстове се избягват и разговорни изрази като човек едва върви, ужасен. 3. Учениците ще осъзнаят, че авторите на речници и енциклопедии трябва да оставят личните си предпочитания за битови разговори. Дори и да не са съгласни с твърденията на астрологията, думите мним, емчи се не са подходящи за енциклопедична дефиниция. Дефиницията за овес на Самюел Джонсън пък илюстрира друга грешка – не е редно в енциклопедия или речник да бъдат подлагани на присмех, дори и безобиден, цели народи. Между другото самият автор на ироничната дефиниция на пенсия е получил такава към края на живота си, с което си е спечелил доста подигравки. 4. Речникът е книга, която се използва често. Това трябва да се изтъкне в съчинението. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор на теста е д) – Данните не са за думата. 20. РЕТОРИКАТА В НАУКАТА Урокът е от задължителното образователно равнище. В него се дават знания за композицията (структурата), която трябва да дава публичното изказване по научен проблем, и езиковите средства, с които е изградено. Обърнато е внимание върху съдържателната страна на такъв вид текст, защото е възможно основният проблем да бъде поставен в различни смислови контексти и връзки. Подходяща форма: Самостоятелна работа с учебника и беседа след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Задачата е творческа. Явно „ораторът“ не се е съобразил с аудиторията. 2. Учебниците по български език на „Анубис“ са добър пример за пространна (експликативна) дефиниция, която дава знанието, разтворено в достатъчна за разбирането му филологическа среда. Учебниците по „точните“ науки вероятно ще стоят на обратната страна със своите дефиниции. 3. Логически, в които експресивната функция на езика надделява. 4. Упражнението е творческо. Сентенцията (от френски) ще даде възможност да се говори по различни проблеми. 37

5. Ракурс е дума от френски, свързана с изкуството (кино, живопис) и означава „положение на изобразяван в перспектива предмет със силно съкращаване на частите, които са в задния план“. Думата е сравнително нова – не е регистрирана като чужда в Речника на чуждите думи в българския език от Ст. Младенов, С., 1932 г. Адаптирам е дума, дошла в български през френски или немски език. Значението ѝ е ’приспособявам, пригаждам, пригодявам’. От основата на лат. adapto. Идиолект е дума, влязла в научно обращение през английски (idiolekt) и е образувана от гр. основи на ’idios „собствен“ и lego „говоря“. Означава „съвкупност от индивидуалните особености, които характеризират речта на човека“. Клониране е дума, образувана от славянски корен клон- и лат. по произход наставка -ира-. Означава „създаване на генетично тъждествени животински организми“. Буквалното значение на интернет е „международна мрежа“ – от английски. Видеозон е название на медицинска апаратура, с която може да се виждат определени области на човешкото тяло: от лат. video „виждам“ и гр. zone, букв. „женски пояс“, прен. „място, където се развива даден процес“. Донор е дума от общ индоевропейски корен, с който е свързан и бълг. глагол давам. Образувана е от лат. форма dono „давам“. Означава „кръводарител; дарител на органи“. 6. Всеки сам ще отговори, като има предвид важността на проблема и аудиторията. 7. Задачата е творческа. 8. Задачата е творческа и изисква предварителна подготовка, запознаване със специализирана или научнопопулярна литература. 9. Това е т. нар. авторско множествено число. Формата се употребява за изразяване на скромност – за разлика от ние-формата, която употребяват коронованите особи. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е б). 21. ПО-ЧЕСТИ ПРАВОГОВОРНИ ГРЕШКИ Урокът е преговорен. Предназначен е да обобщи знанията и да припомни най-честите отклонения от книжовния правоговор, за да предпази учениците от грешки. В беседата трябва да се обърне внимание на онези отклонения, които се допускат под влияние на диалектите и от небрежния и непълен изговор на някои граматични форми. 38

Подходящи форми за изнасяне на урока са самостоятелната работа с учебника и разговор след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Всички изброени съществителни се членуват с-я, -ят. 2. Съществителните минзухар, пазар, буквар, куфар се членуват с-а, -ът. Останалите съществителни – с-я, -ят. 3. Всички изброени съществителни се членуват с морфема –а, която под ударение се изговаря като –ъ: брега (брегъ), града (градъ). 4. Мястото на ударението в повелителните форми е върху окончанието: мини, минете, пиши, пишете, седни, седнете. 5. Членуваните форми на имената от женски род, които завършват на съгласни, могат да се изговарят двояко – (кръвта и кръвтъ). 6. Всички изброени глаголи в 1 лице единствено число и 3 лице множествено число сегашно време се изговарят с окончания -я и -ят. 7. Глаголите от I и II спрежение имат в 1 лице множествено число сегашно време окончание -м, (мислим, вървим). Глаголите от III спрежение – окончание -ме (гледаме, стреляме). 8. В текста има много правоговорни грешки. Целта е учениците да ги открият и изговорят правилно с книжовните им варианти. Например: госпойце – госпожице, секи – всеки, квоту – каквото, са – се, кат – като, ората – хората и т.н. 9. Думите се изговарят: натрӚпчив, гамèн, канӚвка, кънкѝ, рӚдар, комплèкс, адрèс, прогрӚма, наӞка, Ӟчен, автомобѝл, арèст, игрѝща, учѝлища, структӞра, съдѝлища, доклӚд, наӞчен, скулптӞра, променлѝв, стадиӝн. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е г) – ядеме не е книжовна форма. 22. НАУЧЕН СПОР Урокът е насочен към проблемите на спора в науката. За учениците е важен с това, че те самите би трябвало да умеят да спорят при обсъждане на доклади, реферати, дори в обикновените часове по точните науки със становища, изказани в учебника или от учителя. Те трябва да се научат да търсят аргументи и доводи въз основа на достатъчно знания по проблема, а не да се задоволят с това не е така и това не ми харесва или още по-лошо – с глупости. 39

Основна форма на урока е прочит на учебното съдържание и спор след това. УПРАЖНЕНИЯ 1. Учениците лесно ще видят как се прескача от унищожаването на горите през вредата от пушенето до употребата на полицейска сила срещу демонстранти. 2. Спорещият се стреми да избяга от спора, като подменя темата или нагрубява опонента си. 3. Твърденията не са аргументирани. Състезателните автомобили не се движат бързо, защото са високоскоростни, а защото участват в надпревара. 4. Учениците пишат по избор върху една от посочените теми и писмените работи се обсъждат в клас. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е б), защото думата е производна от неприкосновен, а не от неприкосновенен. 23. НАУЧНА СТАТИЯ. ЛИТЕРАТУРНА СТАТИЯ Този урок е насочен главно към това да помогне на учениците да съставят летературно-научен текст. В него се набляга главно на два момента. Първото, на което трябва непременно да се обърне внимание, е необходимостта литературно-научното съчинение да бъде подчинено на зададената тема, да не се пишат общи приказки за автора и епохата или дори изобщо за самото произведение, а само конкретно по темата. Второто, което също трябва непременно да се подчертае, е възможността в този вид текст авторът, който може и да е ученик, да изкаже собствено мнение, да изрази собствено разбиране на произведението, или както сега е модерно да се казва – да даде собствен прочит. Днес все повече се изтъква тази страна на добрата и истински дълбока художествена литература – възможността да бъде разбрана и преживяна по много различни начини. Писателят Стефан Гечев казва, че доброто литературно произведение е като диференциално или интегрално уравнение, което може да има много решения и всички те да са верни. Учениците трябва да бъдат поощрявани да изказват своето мнение, колкото и различно да е то от общоприетото, да го отстояват, да спорят за литературните творби, да търсят аргументи, 40

за да докажат твърденията си. Това е важно не само за да създаде у тях отношение към художествената литература, а и за да им помогне да се научат да изразяват своето мнение и да го отстояват. УПРАЖНЕНИЯ 1. Това упражнение е шеговито, но същевременно има за цел да накара учениците да се замислят за това как се постигат научните резултати. На картинката е показан изследовател, който приготвя някаква смес в епруветка, а после я изпива на вечеря. Може би той просто си вари вино или ликьор, а може би приготвя еликсир на младостта или лекарство против косопад. Картинката е повод за учениците да изказват различни предположения и да дадат простор на фантазията си. 2. Това упражнение е подобно на горното. За да улесни учениците, учителят може да им препоръча най-напред да помислят за изследвания в каква област биха искали да пишат, как си представят тези изследвания и каква е работата на изследователя. Един пример за рисковете на изследователя могат да вземат и от картинката – действително понякога учените изпробват новите вещества най-напред върху себе си. 3. Задачата може да бъде изпълнена устно или писмено. Учениците трябва да обърнат внимание на няколко момента в драматургията на двамата велики писатели: брой на героите, време и място на развитието на действието (прочутите три единства у Молиер), сложност на характерите, специфика на конфликтите, начини за постигане на комични ситуации, начини за развръзка на действието и т.н. Може също да се предложи на учениците да си представят как биха поставили някоя класическа пиеса: какви костюми и декор биха избрали, на какво биха наблегнали и т.н. 4. При изпълнението на тази задача е важно учениците да се придържат точно към зададената тема. Самата формулировка на темата показва, че учениците тук имат възможност да изкажат своето мнение, но трябва да се обосноват с примери от романа. Разбира се, учителят може да избере и да даде на учениците друга тема в зависимост от своя вкус или от техните предпочитания, или от това, което се учи в момента по литература. 5. Преди да редактират съчинението, учениците трябва внимателно да го прочетат, а след това да изберат заглавие и в зависимост от него да редактират съчинението така, че да отговаря на заглавието. В това съчинение има допуснати фактически грешки: Илиада не е роман, приятелят на Ахил се казва Патрокъл, а не Портокъл. Целият 41

текст прилича повече на преразказ, но много хаотичен и разхвърлян, събитията не са предадени според тяхната последователност. Неуместни за случая са някои жаргонни изрази и възклицанията. Най-ценно е наблюдението на ученика, макар и наивно изказано, че боговете непрекъснато се намесват в действието. Учениците би трябвало да знаят, че Илиада е поема, която се е пеела и е била записана много по-късно, а за Омир не се знае почти нищо конкретно и съществува една легендарна представа, че е бил сляп. 6. Героят на Шекспир е влязъл в устойчиво съчетание заради силата на въздействието на творбата му, заради големия талант на автора да изгради образите на двама влюбени. Има много устойчиви словосъчетания, свързани с драми на Шекспир: колебае се като Хамлет, ревнив като Отело, или само Ромео и Жулиета, да бъде или да не бъде и пр. 7. Темата за любовта би трябвало да вълнува десетокласниците. Това съчинение е повод да изразят мислите си по този твърде важен за тях въпрос. Разбира се, някои от тях може да смятат, че твърдението не е вярно. Важното е те да защитят собствената си теза с подходящи аргументи. Това съчинение ще им даде възможност да покажат общата си култура, а също литературните си вкусове и предпочитания. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е а). Сродни думи са уча, ученик. 24. РАЗЛИКА МЕЖДУ НАУЧЕН И ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ С ОГЛЕД НА ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА Урокът е от задължителното равнище на знания. И художественият, и научният текст са продукт на познавателната дейност на човека. При описанието на света обаче хората си служат с езикови средства, които предполагат многозначност, с която е свързан изборът за разбиране на съдържанието, или еднозначност, с която в езика е свързана истинността на твърденията. Подходяща форма: самостоятелна работа с учебника, беседа след това; лекция. УПРАЖНЕНИЯ 1. Задачата е творческа. Възможен отговор е: от степента на познанието на човека за света. Може да се напише и есе на тема Познанието. 42

2. Към научното познание. Но тъй като през IХ в. научните познания на хората за света са били твърде оскъдни, днес това описание изглежда като научнопопулярно. 3. Учениците вероятно ще забележат най-напред лексикалните особености на текста. Да се обърне внимание и на стегнатостта на израза, на неговата точност. 4. За да съставят текст с терминологичното значение на думите, учениците трабва да ги поставят в словосъчетания или изречения, напр.: български език, безцветен газ, Земята е планета, речта и езикът са двете страни на една кодова система и пр. 5. Кликвам означава „извиквам чрез почукване на клавиша на мишката“, сейфвам „запазвам“, джойнвам „съединявам, присъединявам“, екзитвам „излизам“, визетвам или рисетвам „стартирам (включвам стартиращата програма) отново“, бъг „компютърен вирус“. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е б). Учениците ще се убедят в това, ако разположат смислово свързаните цялости на отделни редове. Така ще „видят“ и римите. 25. ПОВЕСТВОВАНИЕ, ОПИСАНИЕ И РАЗСЪЖДЕНИЕ В НАУЧЕН И В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ Урокът има за цел да оформи у учениците правилни критерии, по които да отличават двата вида текст. Следва да се подчертае, че в художествения текст авторът показва субективно отношение към описвания материал, за разлика от автора на научен текст, чието изложение трябва да бъде обективно. Поради това образованият човек трябва да се научи как да си създава правилна преценка за това — научен ли е един текст или художествен. УПРАЖНЕНИЯ 1. В текста има метафори и епитети – вечерта потъва, тънки румени вълни, раздиплен полумрак, ресници звездни. 2. Многото факти в текста, които са последователно изложени. Метафори, тропи в текста няма. Художествен текст, посветен на същата тема, би съдържал повече тропи и би отразявал чувствата, предизвикали автора да съчини текста. 43

3. Текстът от Веселовски е обективен разказ за поведението на маймуните. Текстът на Елин Пелин е субективно разсъждение на автора, което показва какви чувства изпитва той, когато наблюдава животните и общува с тях, и причините, които го карат да ги наблюдава. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е „г“. Мемоарите са творба, в която авторът показва и субективното си отношение към описаните събития, поради това те не могат да се причислят към научните текстове. 26. ОТНОШЕНИЕТО АВТОР – ТВОРБА – ЧИТАТЕЛ В НАУЧНИЯ И В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ Урокът има за цел да обясни, че към научния и към художествения текст читателят или слушателят трябва да има различен подход. Ученикът трябва да знае с каква цел се обръща към единия или към другия вид текст, понеже иначе ще се получи „неразбиране“ между автор и читател. Добре е да се допълни, че за един културен читател, който иска да разбере по-правилно творбата (особено в исторически план – това важи и за научните съчинения), е полезно да се запознае с данни за автора на съчинението и с причините, подтикнали го да създаде това съчинение. УПРАЖНЕНИЯ 1. Верният отговор е б), понеже в него са обяснени и преносни значения на думата „полюс“. В речник на българския книжовен език е редно да има статии за преносните значения на дадена дума поради това, че те са характерни за художествените текстове и за разговорната реч на българския книжовен език. 2. Първият текст показва чувствата и субективното отношение на автора към фактите, за които разказва. Той е текст разсъждение. Текстът от „София преди 50 години“ е по-близък до научен исторически текст, той е описание, което предлага повече факти, метафори в него няма, епитетите са по-малко, отколкото в първия текст. По своите стилистични характеристики този текст е текст описание. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е г). Текстът представлява спомени и независимо от това, че в него се усеща личното отношение на автора към това, 44

което описва (столицата и нейното минало), основното в този текст са фактите, които авторът се стреми да запази. 27. ЛИТЕРАТУРНОКРИТИЧЕН ТЕКСТ – ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ТВОРБАТА И ЧИТАТЕЛЯ Този урок е от второто равнище. От него учениците ще се запознаят с особеностите на литературнокритичния текст и с неговата роля в културния живот на обществото. Той ще им даде представа за значението на литературната критика и за необходимостта от професионална оценка на литературния процес. Същевременно е важно да се подчертае, че информацията за литературната творба се съдържа най-вече в самата творба и че общуването с добрата литература не се нуждае от посредник. УПРАЖНЕНИЯ 1. Това упражнение е шеговито, но в същото време поставя въпроса за отношението между литературната творба и илюстрацията към нея, отношението между автор, художник и читател. 2. Учениците трябва да обяснят какво са научили за романа от този откъс от литературна критика. Вероятно ще има места от текста, които няма да са им съвсем ясни. Може да се опитат да имитират този начин на изразяване, дори и с елемент на ирония. 3. В своя текст учениците преди всичко трябва да изкажат мнението си, но биха могли същевременно да се опитат да наподобят литературна критика, като вземат пример от откъса от предишната задача. Могат например да се спрат на заглавието и отношението му към съдържанието на стихотворението, да разгледат изразните средства, да анализират отношението на авторката към света, да съпоставят стихотворението с други съвременни стихотворения, които познават. 4. Учениците лесно ще преценят, че при термина литературна критика думата критика се употребява в по-широкото си значение. Общото между критика и критерий се открива лесно, когато се знае общият им произход: и двете думи са свързани със съждение, с отсъждане. 5. Анекдотът може да се основава на представата, че литературният критик пише винаги отрицателни критики и търси само недостатъците на творбите (т.е. критика да се възприеме в тясното си 45

значение). Смисълът на анекдота обаче може и да е по-дълбок и да се основава на представата, че литературните критици в желанието си да обяснят замисъла на автора изопачават смисъла на творбите и не само че не помагат за разбирането им, но и объркват читателите им и ги отблъскват от тях. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в). коренът -сред- се открива в среда, средство и т.н. 28. ИЗБОР НА ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ Художественият стил дава най-голяма свобода за избор на езикови средства при съставянето на текста, тъй като може да намери допир с всички функционални стилове на българския език. Позволява да се използват думи с различна стилистическа маркираност, а изказът да се строи, като се използа многозначността на думите, словоредът, нестандартните асоциации, чрез които се строят художествените образи. Термини: синоним, структура, омоним, пароним, многозначни (полисемантични) думи, словоред, логическо ударение, историзми, архаизми, метафора, метонимия, сравнение. Подходяща форма: самостоятелна работа с учебника и беседа. УПРАЖНЕНИЯ 1. Важно е да се разбере, че възприемането на звукописа на текста е индивидуално. Някои ученици вероятно ще се спрат върху гласните, други – на съгласните, трети – може би на ритъма. 2. Това е сравнението жълти като пламъка на восъчна свещ и твърденията, приписващи на цветята човешки или божествени качества. 3. Оправдана е с оглед на стилизацията на текста и на въображаемата ситуация, в която протича действието. 4. Задачата е творческа. Важна е аргументацията. 5. Темите може да са: Мотоциклетизъм, Екстремни спортове, Смелите мъже – или каквото се сетят учениците за първата картинка; за втората – Модата, Манекенките, Красивите жени, Превземки. 46

ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е д). Писането ористница е свръхстарателно, срв. орис. 29. ТРОПИ И ФИГУРИ Урокът е от задължителното равнище на знания. В него са разгледани особеностите на двата вида езикови средства – тропите и фигурите, – които са свързани с поетическата функция на езика. Систематично са дадени знания що е троп и що е фигура и че между тях няма строга логическа и функционална разлика, но че чрез тях се постигат едни и същи резултати в художествения текст и в разговорната реч: образност и емоционалност. Подходяща форма: самостоятелна работа с учебника и беседа след това; лекция. УПРАЖНЕНИЯ 1. За да решат задачата, учениците трябва да впрегнат знанията си за метафора и въображението си. Ще разберат лесно скритото сравнение, ако направят например такава редакция на Дебеляновото стихотворение: Железните вълни край тъмни брегове с оловно-тежък звън настъпва страшен ден. Из тъмни дълбини глас тъжен ни зове… 2. Трябва да се разсъждава върху въздействието на олицетворението. Емоционалността се създава от глаголната форма клечеше, сравнението като че се криеше и надничаше. С останалата част на текста учениците ще се справят сами. 3. Хиперболата е свързана главно с употребата на прилагателни и причастия, които внасят емоционалност в изказа, сравнения като цял лес косми, неочакваните обрати на словото и мисълта цял лес косми, в който никога не бяха слънчевите лъчи, нито зъбите на гребена прониквали. Да се обърне внимание на това, че хиперболичността се изгражда и от цялостната смислова завършеност на текста. 4. Алегорията. Фигурите учениците ще открият сами. 5. Защото тревата е отсечена, живият доскоро стрък е вече мъртъв; метафора, свързана с представата, че косата на смъртта посича всекиго някога. 47

6. Защото метонимията се изгражда въз основа на естествена близост между предметите. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е а): Като гледам как летят стрелките. 30. ГРАНИЦИ НА СВОБОДАТА ПРИ ПРЕВОД НА ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ Този урок е от кръга уроци, посветени на проблемите на превода. Важно е да се подчертае това, че този, който превежда от един език на друг, трябва да знае много добре и двата езика, но преди всичко – езика, на който превежда, за да разполага с пълния инструментариум изразни средства на този език. Същевременно този урок има за цел да разкрие пред десетокласниците някои от проблемите на превода на художествена литература и така да им представи чуждестранната художествена литература от гледна точка на езика. Урокът се вписва и в темата за многото прочити на художествената творба, защото всеки превод съдържа и собствено тълкувание на преводача. Преводът на художествена литература може да се сравни с интерпретацията, която дава диригентът на една музикална творба. Всяко значимо музикално произведение може да има множество различни интерпретации и всички те да са добри. Така и шедьоврите на литературата могат да имат множество преводи на всеки език и всички те да са добри и правилни. В урока е даден пример от Шекспир, писателя с най-богат език и най-голямото предизвикателство за преводачите. Примерът в урока е от произведение, което учениците са изучавали и познават, така че ще могат да си представят широкия контекст на този кратък израз. В упражненията обаче нарочно са избрани произведения, които не се изучават по литература, за да се разшири кръгозорът на десетокласниците. Този урок също така е повод за учениците да оценят неизчерпаемите изразни възможности на нашия език (а и на всеки език), способността на езика всяка мисъл да се изрази по многобройни начини. Може учителят да предложи на учениците да се опитат да преведат някой кратък стих или известен израз на езика, който те изучават. Подходяща форма на урока: самостоятелна работа с учебника и разговор след това или беседа и самостоятелна работа с учебника. 48

УПРАЖНЕНИЯ 2. Добре е учителят най-напред да запознае накратко учениците с Франсоа Вийон – поета бохем и несретник от ХV в., починал при неизвестни обстоятелства. Стихотворението Балада за конкурса в Блоа е написано по повод на едно поетично състезание, организирано в кралската резиденция в Блоа за аристокрацията. По зададения първи стих Умирам от жажда край извора всеки е трябвало да напише стихотворение. По случайност сред присъстващите е имало и един голям поет и разбира се, неговото стихотворение толкова се е откроявало сред останалите, че той е получил наградата. Така че поетичният талант на Вийон е бил известен и на висшата класа във Франция още докато е бил жив, но това не го е спасило от непрестанни преследвания, затвор, а накрая дори и смъртна присъда, която в последния момент е била отменена. Когато сравняват двата превода, учениците трябва не само да кажат кой им харесва повече, а и да се обосноват защо. Нека да съпоставят начините, по които се изразява една и съща идея, езиковите одежди, които се дават на една и съща мисъл. Разбира се, те ще могат да преценят преводите само от едната им страна – как звучат на български, а не и от другата – доколко отговарят на оригинала. 3. Названието подстрочник показва, че става дума за превод на поезия, където всеки стих се изписва на отделен ред. Буквалният превод се прави ред по ред, като се записва под реда, така че този, който ще оформя поетичния превод, да може да вижда едновременно текста в оригинал и буквалния превод. 4. Упражнението е повод да се даде възможност на учениците да се запознаят с един текст от Библията, макар и само с началото му. Нека учителят ги подтикне да потърсят и прочетат целия псалм, а и други, по-достъпни за тях места от Библията, напр. Песен на песните, Еклесиаст, Премъдрост Соломонова, Йов, някои места от Евангелието, от Апокалипсиса, от Стария завет, например историята на Йосиф от Битие (глава 37 – 50), историята на Мойсей от Изход, историята на Давид от втора книга Царства. Добре е учителят да обясни на учениците, че 136. псалм е един от най-известните и един от най-добрите образци за поезия в световната литература. Този псалм е прочут като най-трогателен израз на вярност и любов към родината, а и въобще като израз на вярност. Фразата ако някога те забравя Йерусалиме се използва като устойчиво съчетание, за да се изрази вярност и привързаност. При сравнението нека учениците потърсят и някои по-архаични думи и изразни средства. Така е по49

ставена и задачата. Това упражнение се вписва и в стария и вечно актуален проблем за превода и преводите на Библията. Как трябва да се превежда Библията и могат ли да съжителстват няколко превода на един език? Този проблем е бил на дневен ред по времето на Кирил и Методий, но е актуален и сега, не само за България. Накрая, ако има време, нека учителят попита учениците за други устойчиви изрази от Библията, а ако може, да им обясни и контекста, в който са употребени първоначално. Учениците вероятно ще бъдат учудени, като разберат колко много библейски изрази се употребяват в нашия език. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Учениците може би и сами ще познаят, че този стих е от Шекспир, от Ромео и Жулиета, от прочутия монолог на Жулиета, в който тя вика нощта, за да дойде Ромео. Верният отговор е б) – това е буквален превод на английския израз. Думата означава буквално „черновежд“, но във всички останали преводи е предадена с друга, по-подходяща българска дума, а и другите преводи съдържат стихотворен ритъм. 31. ПРЕВОД НА ИДИОМАТИЧНИ И ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЪЧЕТАНИЯ Урокът е за повишаване на езиковата култура на учениците. Преобладават примерите от английски, защото това е най-масово изучаваният език. Естествено, не е необходимо примерите да се наизустяват. Вероятно учениците ще намерят примери и в други изучавани от тях езици. Важното е те да осъзнаят, че немарливото отношение на преводача вреди не само с това, че може да изопачи смисъла на оригиналния текст. Неумелият превод води до нетипични, нелогични и направо смешни изрази в български дори и когато значението е ясно. Вероятно всеки ученик ще може да даде пример от набързо преведен филм за неподходящо съчетаване на думи. Подходящи форми за изнасяне на урока: самостоятела работа с учебника и разговор след това, беседа. УПРАЖНЕНИЯ 1. Възможно е учениците да намерят по повече от едно съответствие. На първата например може да съответства „малкото камъче обръща колата“, на третата – „отива ти като на свинче звънче“ и т.н. 50

2. За по-любопитните песента е Substite на The Who. Учениците могат да проявят и чувство за хумор. 3. Добре е да се сравнят съчиненията в клас. 4. Илюстрацията е за английския идиом it’s raining cats and dogs. (валят кучета и котки). ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор на теста е а) – другите изрази са естествени за българския език. 32. ПУБЛИЧНИ ИЗЯВИ ПО ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ Урокът цели да убеди учениците, че когато се наложи да участват в някакви публични изяви, свързани с обществен проблем, трябва да спазват определени изисквания. Участниците в публичната изява трябва да имат ясна представа за аудиторията, пред която ще говорят или която ще участва в разискванията. Редно е да се съобразяват с нейното образователно и културно ниво. Информацията, която поднасят, трябва да е достоверна, коректна, конкретна и актуална и да се избягват всякакви манипулации при поднасяне на информация във връзка с важните обществени проблеми. Целта на урока е ученикът да осъзнае, че на съвременния човек може да му се наложи да вземе участие в дебат по обществено значим въпрос. Той трябва да е обучен за подобна обществена изява, така че неговото участие в разискване на актуален обществен проблем да бъде конструктивно и полезно. Трябва да се подчертае, че става въпрос за публична изява, т.е ., за изказване или предоставяне на писмен текст, насочен към някаква конкретна аудитория – обществена група (студенти, ученици, цялата нация). УПРАЖНЕНИЯ 1. Интересно е по какъв начин учениците ще преведат картинката. Добре е да се изтъкнат разликите. 2. С повтарянето на реторични въпроси ораторът подклажда и засилва недоволство у слушателите срещу Кателина, което е една от целите на речта. Повтарянето на думите „С нищо ли...“ усилва емоцията, предизвикана от възходящата градация, построена чрез реда от словосъчетанията: „нощната охрана на „Палатинския хълм“, 51

„градската нощна стража“, „страхът на народа“, „струпването на всички порядъчни хора“, „най-укрепеното място на сенатски заседания“ и „лицата и изразът на тези сенатори“. 3. Първо П. Каравелов подчертава, че той е бил един от инициаторите за създаването на комисията, по-нататък обяснява, че принципът, към който според него комисията е трябвало да се придържа по време на работата си, е бил пренебрегнат, и че тезисите за устав, които комисията е трябвало да изработи, не отговарят на изискванията. За да подсили емоционалния ефект от изказването си в частта му, където се дава оценка на работата на комисията, ораторът използва сравнението „вместо тезиси – „гвачка“. Тук той се отклонява от делово разглеждане на текста, представен от комисията, като прави опит да въздейства върху чувствата, а не върху разума на слушателите си. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА: Верният отговор е в). 33. ИЗКАЗВАНЕ НА СЪБРАНИЕ, ПАРЛАМЕНТАРНИ РАЗИСКВАНИЯ, ИЗЯВИ НА МИТИНГ Урокът е от задължителното равнище. Насочеността му е не към лингвистичната компетентност на учениците, а към даване на знания, свързани с формирането на езиковата им култура, и към даване на знания за важността на словото при публично общуване. Подходяща форма: самостоятелна работа с учебника и беседа след това; лекция. УПРАЖНЕНИЯ 1. Текстът може да се определи като публицистичен. Той има за цел емоционално да въздейства върху читателя си. Емоционалното въздействие се определя не само от езиковите средства, но и от разискваните морални и етически проблеми. Това също е важно да се разбере – че и темата въздейства. 2. Всеки ученик ще има свои аргументи при обсъждането на текста. Предположение – теза – антитеза. 3. Условието на задачата предполага осмисляне на текста и „преразказ“, който може да се сведе до едно или две-три изречения: Чух по радиото, че във всеки град имало по нещо, но в Париж имало всичко. 52

И Пловдив започва с „п“, но не само по това прилича на Париж. В Пловдив има всичко: стар град, театри от римско време, нови ресторанти, хубави момичета. Напред към Пловдив! 4. Антитезата. 5. Трябва да се направи разлика в синонимните употреби на площаден, булеварден, митингаджийски. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е г). Изразът е разговорен. 34. ЕКСТРАЛИНГВИСТИЧНИ СРЕДСТВА В РЕТОРИКАТА Урокът запознава най-общо учениците с екстралингвистичните средства, които един оратор трябва да овладее, за да може явяването му пред дадена аудитория да постигне желания резултат. Трябва да се подчертае това, че образованият човек умее да си служи, когато застане пред публика, както с чисто езикови средства, така и с жестове и мимика, знае как е най-подходящо да бъде облечен, какъв илюстративен (неезиков) материал (музика, картини) да подбере, за да въздейства върху аудиторията си по най-ефективен начин. УПРАЖНЕНИЯ 1. Интересно е как се разтълкуват картините. 2. В първия текст се разказва за това, как един от учителите на Ив. Вазов променя поведението си, когато на посещение в негов учебен час идва епитропът Хаджи Енчо. Това, което е направило впечатление на Вазов в този момент (като екстралингвистични средства), е обезателната (протоколна) усмивка на учителя, промяната в тембъра на гласа му, причинена от притеснението му, промяната в поведението му и мимиката. Във втория текст от Дж. Фаст като екстралингвистични средства можем да посочим: жестове и поза. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е г). Авторът посочва конкретни жестове на проповедника Били Греъм и обяснява, че той ги използва предна53

мерено, за да постигне предварително набелязан ефект върху една непредубедена публика. 35. РЕТОРИКАТА КАТО ПРАКТИКА НА УБЕЖДАВАНЕТО Урокът е предназначен за повишаване на езиковата култура на учениците. Пропагандните похвати, макар и да са изучавани и класифицирани, не подлежат на ясна класификация и систематизация, както например системата на глаголните времена. Не е и необходимо учениците да усвояват специализирана терминология като пресупозиция, импликация и т.н. Важно е те да изградят у себе си навик да възприемат текстовете критично. Термини са: реторика, оратор, реторичен въпрос, повторение, трипартидна структура. Подходящи форми за изнасяне на урока – самостоятелна работа с учебника и разговор след това, беседа. УПРАЖНЕНИЯ 1. Ситуацията не предполага реторични похвати. Добре е учениците да схванат хумора и да изяснат чрез него картината. 2. Скритите твърдения са, че Петров е суров критик, че хората са много деликатни, а обноските – груби, че културата е в разруха, а младите са безотговорни. 3. Подчертаните изрази, които са евфемизми, всъщност значат „поскъпване“, „война“, „убийство“, „замърсяване“. 4. Всеки може да избере проблем, по който да се изкаже или да напише съчинение. 5. И двете теми са сериозни и изискват самостоятелна преценка. Добре е да се прочетат най-оригиналните в клас. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор на теста е г) – на другите не се очаква отговор. 36. ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО Урокът запознава учениците с един по-особен жанр на публичното общуване и на ораторската реч. Тържественото слово се изгражда с индивидуално подбрани и белетристични езикови средства, с особена 54

образност и лексика, които поетизират текста. Целта на тържественото слово е да въздейства емоционално върху слушателите. То се произнася при особени случаи. Когато се използва в обикновеното всекидневно общуване, тържественото слово звучи превзето и фалшиво. В урока има повече термини, но всички те са познати на учениците от другите уроци и няма да ги затруднят: тържествено слово, ораторска реч, обръщение, изложение, заключение (пожелание), поетични думи, архаизми, емоционално-експресивна лексика, метафора, повторение, сравнение, синтактичен паралелизъм, реторични въпроси, паузи, панегирична литература, красноречие. Подходяща форма на урока е самостоятелната работа с учебника и разговор след това; също и беседата. УПРАЖНЕНИЯ 1. Упражнението е шеговито, но при съставянето на текст се изисква учениците да са разбрали същността на тържественото слово. 2. Тържественост в текста внасят метафорите, сравненията и лексиката, въпросителните и възклицателните изречения. 3. Редактиран, текстът има следния вид: Основна истина е, че езикът е средство за общуване на хората, средство за обмяна на мисли. Обмяната на мисли е постоянна и жизнена необходимост за обществото. Друга основна истина е, че езикът е оръдие на самото мислене. Човешкото мислене не може да се извършва без помощта на думите. Благодарение на тази именно своя същност езикът може да функционира и като средство за общуване между членовете на обществото, и като оръдие на техните мисли. Изпълнявайки тези свои преки функции, езикът същевременно изпълнява и друга, не по-малко важна, функция – да бъде обединяваща връзка в живота на обществото, заемайки важно място между основните белези на народността. 4. Упражнението е творческо. Избира за една от двете дати. ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА Верният отговор е в) – защото са внесени разговорни елементи.