Промишлена естетика. Декоративно изкуство 83-5

Списание за промишлена естетика, декоративно, монументално и приложно изкуство

Издание на Държавния комитет за наука и технически прогрес, Комитета за култура, Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ИВАН РАДЕВ главен редактор

ГЕОРГИ ПЕТРОВ зам. гл. редактор

МИНКО ХАСЪМСКИ зам. гл. редактор

АЛЕКСАНДЪР ДОРОСИЕВ ВИОЛЕТА ВАСИЛЧИНА ДИМИТЪР БАЛТЕВ ДИМИТЪР МЕХАНДЖИЙСКИ ДОБРОЛЮБ ПЕШИН ЗДРАВКО МАНОЛОВ ИВАН СЛАВОВ СПАС ДОНЕВСКИ СТЕФАН КУРТЕВ ТОДОР МЛАДЕНОВ

редактори ЛИДИЯ САРДЖЕВА дежурен редактор

СЕРГЕЙ ВАСЕВ МАРИЯ ПАСКАЛЕВА стилова редакция

ЦВЕТАН ИЛИЕВ художник

ТОДОР ЧИПЕВ технически редактор НЕВЕНА БОРИСОВА коректор

Главлешка 5—6

Виолета Василчина 7—1 1 Юлиана Фархи 12—13

* * * 14—15 Ирина Аврамова 16—18 Незабравка Иванова 19—24

* * * 25—26

Лидия Сарджева 27—29

* * * 30—31

Иван Газдов 32—33

ЗА ПО-НАТАТЪШЕН ПОДЕМ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА КУЛТУРА ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕКА — ТЕРИТОРИЯ НА ВСЕНАРОДНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ (Из доклада „За по-нататъшен подем на българската социалистическата култура изнесен от др. Георги Йорданов — председател на Комитета за култура) НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА „ДИЗАЙН’83“ — СЛИВЕН КОМЕНТАР ВЪРХУ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА НА НАЦИОНАЛНАТА ДИЗАЙНЕРСКА ИЗЛОЖБА „СЛИВЕНСКИ ОГНЬОВЕ’83“ МОНУМЕНТАЛНОТО И ДЕКОРАТИВНОТО ИЗКУСТВО В ГАБРОВСКИ ОКРЪГ Някои информационни аспекти ПЪРВИ УСПЕХИ НА ДИЗАЙНА В ЕДИН МЛАД ЗАВОД Представяме ви Завода за фаянсови плочки — гр. Исперих ПЪРВИ ПЛЕНЕР ПО КЕРАМИКА В ГР. ИСПЕРИХ НОВАТОРСТВО В ТРАДИЦИЯТА КЪМ ИСТОРИЯТА НА ДИЗАЙНА В БЪЛГАРИЯ ТВОРЧЕСКА СРЕЩА НА ДИЗАЙНЕРИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ ИЗЛОЖБА ТЕЛЕВИЗИОННА ГРАФИКА — СТЕФАН ЧАКЪРОВ И НИКОЛАЙ ДОДОВ КВАДРИЕНАЛЕ НА ПРИЛОЖНИТЕ И ДЕКОРАТИВНИТЕ ИЗКУСТВА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ — ЕРФУРТ’82 Социалистическа република Румъния ДЕТАЙЛНАТА ЗРИТЕЛНА ПАМЕТ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ — ПРОБЛЕМ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО

РЕДАКЦИЯ: София, бул. „Насър” No 52—Б Телефон /-12-91 (387) Печатница: „Офсетграфик“ — София, бул. „Г. Димитров“ No 94 Година VI, бр. 5 Цена 0.80 лв. Год. абонамент 4.80 лв. Индекс 20692 ISSN 0205—0099

Списанието е цифровизирано от Доротея Челниева, студент в Национална художествена академия, като част от упражненията по дисциплината “Компютърно проектиране” в катедра “Индустриален дизайн” май 2022 г.

* * * 34—36 О. Я. Боднар 37—39

* * * 40—41

Малина Ангелова 42

* * * 43—44 * * * 45—46 47—48 Корици: I — Николай Додов III —

IV — Стефан Чакъров

форум

на социалистическата ни култура обсъди постигнатите резултати през годините между Третия и Четвъртия конгрес и набеляза перспективните задачи за по-нататъшен подем и все по-висока обществена ползотворност на българската култура. В работата на конгреса взеха участие делегации от Съветския съюз и другите социалистически страни, представители на международни организации, изтъкнати представители на световната култура, приятели на България от много страни. С голямо внимание и дълбоко удовлетворение делегати и гости посрещнаха приветствието на Централния комитет на Българската комунистическа партия до конгреса. Високата оценка на партията за пътя и успехите на социалистическата ни култура, ясно определените бъдещи задачи, изразеното партийно доверие са красноречив израз на голямата партийна грижа и внимание към създателите на нашата художествена култура. Доклад „За по-нататъшен подем на българската социалистическа култура“ изнесе др. Георги Йорданов,

творците

се е предпоставка за повишаване на обществената производителност на труда, за висококачествена и рентабилна продукция. Това ще рече, че решаването на най-неотложните икономически проблеми, поставени от Дванадесетия партиен конгрес и в новите теоретични разработки и практически подходи на др. Тодор Живков, е тясно свързано със задачата на задачите на културното строителство — формирането на новата многостранно, а в перспектива всестранно и хармонично развита личност.

кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за култура. В доклада се очертават големите постижения в изпълнение на априлската културна политика. Значително място в него е отделено на решенията на Дванадесетия партиен конгрес в духовната сфера. Изтъкнат е неоценимият принос на другаря Тодор Живков за всестранното развитие на културния ни живот. Неговите основополагащи теоретически разработки и практически подходи, проникновените му съвети и напътствия към дейците и творците на културния фронт са истински духовен капитал. С чувство на дълбока признателност е откроен непреходният творчески влог на незабравимата Людмила Живкова в съкровищницата на българската култура. Нейните идеи и начинания с успех се претворяват в живота. В доклада на председателя на Комитета за култура е подчертана растящата социална роля на културата в условията на изграждане на зрелия социализъм, превръщането й в мощен фактор за развитието на личността, за напредъка на цялото общество Акцентувано е върху проблемите на съвременността и положителния герой. Художественото овладяване на съвременната тема е главна задача, цел и изпитание за националния ни художествен потенциал. Основно се разглежда естетическото възпитание като фактор за изграждането на многостранно и хармонично развита личност на социализма; въпросите, свързани с естетическите страни на трудовата дейност за осъществяване на социално-икономическата политика на партията. Особено внимание е отделено на работата по естетическото възпитание на младежта. Специално място е отделено на проблемите, свързани с усъвършенству-ване на обществено-държавното начало в управлението на културните процеси и децентрализацията като обективна потребност, прилагането на новия икономически подход в духовната сфера. В доклада е проследена богатата международна културна дейност в името на мира и сътрудничеството между народите. Главно направление е всестранното сближение и духовно единение със Съветския съюз и със страните от социалистическата общност.

Обективна

но и за това, че се повиши естетическата мяра, нарасна взискателността, хората добре отличават некрасивото в производството и в бита, на улицата и на пазара. Те отхвърлят лошокачествената продукция, не одобряват шаблонното, еднообразното и нефункционално жилищно строителство Свободният труд възпитава личността, която търси красотата, изразителността, единството между съдържанието и формата, хармонията. Изводът е’един — културата може и трябва да направи много повече, за да се

култура добре съзнава своя дълг за найсполучливо решаване на общонародната задача за ви соки качествени критерии във всяка човешка дейност. Вземат се мерки за активно включване на творческите сили в целенасоченото осъществяване на съвместно утвърдени начинания с редица ведомства, обществени и стопански организации. Ала за стойността на усилията се съди преди всичко по делата и резултатите. А качеството на редица изделия, както и културата на много услуги са все още под равнището на съвременните потребности и критерии. Това е основание и за нашата самокритична преценка. Подобен е изводът, който произтича и от състоянието на изгражданата среда в редица селища. Всекиму е известно, че естетизацията на производствената и битовата среда, интериорното и екстериорното художествено-пространствено оформление е цел с многопосочни измерения и голямо обществено въздействие. На нея са посветени редица изложби, дискусии, делови инициативи и други мерки за развитие на декоративно-приложните изкуства. Комитетът за култура обсъди тези въпроси на специален пленум през 1979 г. и вече са постигнати някои положителни изменения. Създаде се мрежа от обществени съвети и други органи по проблемите на жизнената среда и взаимодействието на пластичните изкуства и архитектурата. Успешно се разгръщат съвместната дейност на културата с Отечествения фронт, с движението за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и за опазване на природата. Но главното тепърва предстои. Можем ли да се съгласим например с онези инвеститори, строители, архитекти, които изграждат цели комплекси, без да мислят за значението на средата за обществени контакти и културни прояви? Принизената взискателност и компромисите в естетизацията на жилищното строителство и градоустройството в много случаи задълго препречват пътя към красива и удобна жизнена среда. Много проекти за жилища в селата и някои градски квартали са лишени от своеобразие и високо архитектурно-художествено качество. Строителите сякаш позабравиха значението на улицата, площада и кварталната градинка, където хората се срещат и общуват, прекарват часове на отдих и почивка, посрещат празници. Нужно е да направим много повече, за да се решават и от културоведски аспект проблемите на шума, на опазването на природната среда и нейните забележителности. Не бива да се забравя, че в съвременните условия модерното, функционалното, одухотворено от въображението и органичния синтез с изкуствата строителство е съществен белег на културата на обществото. С две думи, съчетаването на полезността с красотата, прилагането на нови, по-съвършени естетически показатели в производството и строителството днес придобиват растящо значение. За естетическата пълноценност на стоките и за високото им потребителско качество в голяма степен допринася дизайнът. Като осъществява връзката изкуство— производство, дизайнът формира естетическите потребности и вкусове на потребителя, пробужда нови изисквания. За това усилията за неговото развитие трябва да продължат. Дълбокото проникване на естетиката в производството е не само икономическа, но и жизнена социална необходимост, на която дейците на културата са призвани да отговарят с действени начинания. Днес в трудовия процес се проявяват красивото, възвишеното и героичното. Ето защо утвърждаването на прекрасното трябва да бъде почин на всеки човек, на всеки трудов колектив, на цялото общество. Не

случайно в социалистическото съревнованиевсеки трудов колектив, на цялото общество. Не случайно в социалистическото съревнование все по-често се включват и естетически показатели. Положително въздействие оказват прегледите за висока култура на труда и бита, за благоустрояване на трудовата и битовата среда, за приложение на съвременните ергономически постижения. Опитът на най-добре работещите колективи показва, че трудовата среда влияе пряко на емоционалното състояние, на настроението на човека, а оттам и на работоспособността му, на обществената производителност на труда. Но и тук има да се решават редица проблеми. Все още инвеститорите и проектантите не обхващат всички страни на промишленото проектиране, подценяват въпроса за битовата култура и естетизацията на работната среда. Назряла е потребността от енергични действия за широко навлизане на монументалното изкуство, дизайна и културата в производството и в жизнената среда. Наложително е най-добрите образци на приложното изкуство и художествените занаяти да бъдат включени в производствените програми на предприятията и стопанските организации. Известно е, че битът играе важна роля за внасяне на естетическо начало в целокупната човешка дейност. Естетизацията на битовите условия оказва съществено влияние върху труда, върху одухотворяването на целия човешки живот. Битовата култура на тружениците от града и селото достигна високо равнище. Сега на всеки 100 семейства в България се падат по 88 радиоприемника, 80 телевизора, 77 хладилника, 71 перални, 30 леки коли. Но върху бита въздействуват отрицателно доста явления и слабости. Така например немалко мебели и вещи за обзавеждане на жилището са все още естетически еднообразни, непривлекателни, нефункционални. Липсват разработени варианти на домашно обзавеждане с широкодостъпни, красиви и удобни мебели, уреди и пособия. Оформлението на вещите и стоките все още не е в крак със съвременните стилови тенденции. За съжаление много домове са витрина на безвкусица, разностилие и вещомания. Явно е, че усилията за ориентиране и насочване на хората към новостите в бита, към съвременната красота на новия дом продължават да бъдат твърде нерезултатни. А културата предполага умение и възможност всеки да урежда своя дом икономично и красиво. Както казва Маркс, за да се ползува от множеството вещи, човек трябва да бъде висококултурен. 1 Днес количествените изисквания трябва да се обогатяват с по-високи качествени категории. Необходимо е обществената значимост на културата да се измерва с постигнатата идейна и духовна зрелост на хората, със степента на тяхната комунистическа съзнателност. Задачата е ясна — цялата културновъзпитателна работа трябва да се обърне с лице към трудовата дейност и трудовата култура на човека. 1) Вж. К. Маркс, Фр. Енгелс, Съчинения т. 46, стр. 334

подготовката и провеждането на Националната изложба за дизайн в Сливен е — чрез съвместни съгласувани усилия на дизайнери и промишлени предприятия да се постигне постепенното естетическо обновяване на промишлената продукция, произвеждана в Сливен и окръга. Същевременно тазгодишната изложба за дизайн е и навременен отговор на решенията, взети на февруарската национална конференция за по-нататъшно усъвършенствуване и изпълнение на Декемврийската програма за повишаване жизненото равнище на народа, където се подчертава необходимостта от производството не само на повече, но и на по-качествени, съвременни и естетически изделия. „Дизайн’83“ е и първа крачка към реализиране на съвместната програма, скрепена с тристранен договор между Комитета за култура, Министерството на леката промишленост и Съюза на българските художници, за проектиране и производство на изделия, отговарящи на съвременните критерии за дизайн; за повишаване естетическото равнище на производите на леката промишленост, за проектиране и производство на конкурентноспособни стоки. Като се обхващат все по-широк кръг от изделия за обществено и индивидуално потребление, резултатите от дизайнерската дейност фактически изпълняват своето социално предназначение. Те допринасят за естетическото възпитание на хората чрез предметите за употреба, посредством естетическата организация на средата за труд, отдих и обитаване. Направеното в продължение на шест години — времето, откогато възникна и укрепна инициативата за провеждане на биенале за дизайн в Сливен, от 1979 г. насам бе постигнато много. От проектантската дъска на нашите дизайнери през производството навлязоха в бита съвременни изделия. Наред с това претърпя значително развитие самият възглед за съвместна дейност между дизайнери, респективно дизайнерски колективи, и промишлени предприятия. Очерта се вече съвсем осезателно преходът към проектиране и реализация на промишлени продукти, които да представляват „единно цяло както от гледище на производителя, така и от страна на потребителя“ (определение за дизайнерска дейност, възприето от Международния съвет на организациите за промишлен дизайн — ИКСИД). Това вече означава прилагане на съвременен дизайнерски подход към промишлено произвеждания свят. Първата изложба „Дизайн’79“ бе плод от съвместните усилия на Окръжния комитет на БКП — Сливен, Съюза на българските художници и седемте предприятия: ВТК „Георги Димитров“, ВТК „Съби Димитров“, завод „Васил Коларов“, завод „Добри Желязков“, фабрика „Петко Владов“, фабрика „Възраждане“ и ЦНСМ „Албена“ — Сливен. Успехът от първия опит окуражи както

вътрешната търговия и услугите и Главното управление по стандартизация, което от своя страна доведе до ново нарастване броя на номенклатурните групи изделия, подлежащи на художествено проектиране. Необходими бяха проекти за изделия, произвеждани от предприятията на стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ в Сливен: „Съединение“, „Българка“, „Котленски край“, „Първи май“, „Новозагорска комуна“, „Ковач“, „Изкуство“. За първи път тази година бяха проектирани и произведени мебели, съоръжения за обзавеждане на градска среда, обувки, допълнения към облеклото и други, които намериха място в експозицията. Въвличането на нови производствени отрасли с различни технико-технологически възможности и суровинна база в дизайнерската дейност прибави към вече познатите и в известна степен разрешени проблеми нови изисквания, чийто кръг далеч надхвърли класическото разбиране за проектиране на промишлени, многосе-рийно тиражирани форми. Появи се комплекс от проблеми както от творческопрофесионално естество, така и по отношение на организацията и производството на изделията. Очевидна е необходимостта от нов, принципно различен подход и в проектирането, и в изпълнението. Подход, който предполага цялостен поглед напред, комплексно мислене, по-голяма гъвкавост в асортиментната политика на малките предприятия от местната промишленост. От друга страна — полуманифактурният начин на работа, а често и занаятчийският принцип на организиране налагат по-други изисквания и към квалификацията на изпълнителските кадри. А от дизайнерите се изисква създаване на проекти, предполагащи „полумашинно“ производство, малка серийност и значително по-изявена пластичност в облика на реализирания продукт. За това че 96-те творци и творчески колективи са се справили с поставените пред тях задачи говорят 675-те експоната в тазгодишната изложба „Дизайн’83“, подбрани от журито между предложените N50 образци. Отново се убеждаваме, че онези колективи, които са с постоянен състав и по-дълго работят с определени предприятия, имат и значими успехи. Такива са например колективите, разработили текстила, произведен от ВТК „Георги Димитров“, стъклото, реализирано в завод „Васил Коларов“, хавлиените тъкани на ВТК „Съби Димитров“, играчките, произведени в „Сините камъни“. Тази година най-убедителни като проектиране и реализация са облеклата. Това не е случайно. Те са дело на най-добрите дизайнери на облекло в нашата страна. От показаните изделия 135 са произведени по дизайнерски разработки от предприятията на местната промишленост. Обнадеждващ факт, който сочи, че могат да се намерят сполучливи решения за оползотворяване местните суровини и материали; да бъде извлечено всичко от технологиите и наличната техника — неща, с които на практика разполага местната ни промишленост. Нека не забравяме, че обликът на нашия пазар в решителна степен се обуславя именно от.този вид

производства. За да се задържи, а наред с това и да добие трайни измерения постигнатият тази година успех в местната промишленост на Сливен, необходимо е приемането на по-цялостна и дългосрочна програма за дизайнерски разработки. Защото дизайнът, преди да

време сливенската промишленост да обогати своя асортимент

само по отношение на предназначение, но преди всичко да се постигне разнообразяване и обновяване на естетическите похвати при формоизгражда-нето на отделните промишлени изделия чрез използуване творческите индивидуалности на различни автори, работещи едновременно върху едни и същи дизайнерски проблеми. В настоящия материал вниманието е насочено към някои по-съществени констатации, свързани с осветителните тела. Постоянният стремеж на дизайнерите към използуване на по-разнообразни материали, готови профили и нови технологии (в смисъл, че не са усвоени в производството), както и на възможност за нови конструктивни решения, за пръв път съвпадна с намеренията и желанията на производителя. Във връзка с непрекъснато нарастващите потребителски изисквания на населението на проектантите бяха предоставени от завода-производител ОП „Осветителни тела“ към СК „В Коларов“ — Сливен, четири задания за фамилии осветителни тела, съставени на базата на тематичния план, спуснат от Министерството на,леката промишленост: а) фамилия битови осветителни тела с използуване на нови готови метални профили от редовното производство на български предприятия; б) фамилия битови осветителни тела с лети метални детайли — стил „ретро“; в) фамилия битови осветителни тела с порцеланови детайли — стил „ретро“; г) фамилия осветителни тела за обзавеждане на детски градини. В случая неблагоприятни бяха следните обстоятелства: проектантското време беше извънредно кратко, като се има предвид фактът, че опитът от предишните две дизайнерски изложби е ограничил мисленето изключително в рамките на традиционните производствени възможности; трудността от проектирането на осветителни тела идва и от изчерпаността на темата, и от огромното разнообразие в композиционно и пластично отношение в световен мащаб; недостатъчно беше и времето за изработване на прототипи, като не трябва да се забравя, че в повечето от случаите се налагаше търсене на нови конструктивни решения; немалко затруднения имаше и от снабдителен характер; заводът-производител въпреки добронамереността си, изразена

са предвидени осветителни тела със съответни параметри. В този смисъл добър пример е фамилията осветителни тела за детски градини, където точно са изяснени специфичните изисквания на функционалните зони и към тях са адресирани отделните представители на серията; — взети са под внимание най-характерните особености на съвременното типово жилище — малки размери на помещенията и приетите нормативни изисквания за височината на стаите, тъй че особено логично стоят разположените непосредствено до тавана дребнострук-турни решения на осветителни тела, които като фор-мообразуване са построени на базата на половин сфера До момента на пазара почти липсват такъв тип решения. Силно изразена е и тенденцията към модулност — от няколко модулни елемента чрез различни комбинации да се получават осветителни тела с различно предназначение и нов пластичен израз. Горепосочените два проекта са особено характерни с това, как чрез формоизграждането от много консумирани по форма елементи като цилиндъра и сферата може да се стигне до съвсем ново цялостно звучене в общото композиционно и пластично решение. Еднородният дребно-структурен характер на тия две фамилии осветителни тела водят при неколкократни повторения на основната модулна единица до растерен тип композиция, което ги прави подходящи и при решаването на осветлението на големи обществени помещения Модул ност е въведена дори при разработка на темата „Фамилия битови осветителни тела с лети детайли — стил „ретро“. На пръв поглед в конкретния случай това изглежда невъзможно, но вероятно е единственият начин за осъвременяване на поставената тема, която влиза общо взето в разрез с някои принципни позиции на дизайна. Пластичната третировка на тая фамилия като общо впечатление напомня някои стари решения, без да интерпретира отделен стил Внимание заслужава фамилията битови осветителни тела от порцелан, независимо че дизайнерът се е отклонил малко от първоначално поставената задача в заданието. Похвална е неговата инициатива да напусне морално остарялото схващане за този материал като декоративен, скриващ носещата метална конструкция, тъй като самият той няма качествата да бъде носещ. Авторът преосмисля възможностите на порцелана и предлага изключително оригинално пластично решение, използувайки

среда, на синтеза на пластичните изкуства, на художествената и социалната мяра на всяка една творба имат както своите общотеоре-тични, така и конкретни въплъщения, както своите „идеални“ примери, така и своите отрицания. В моменти на равносметка и търсене на пътища обгръщаме с трезв поглед създаденото и заедно с одобряването, утвърждаването, отхвърлянето или преосмислянето намираме и трайното, непреходното, неиз-черпаното. Но една такава оценка много често се основава върху анализа само на отделни, очебийни, изключителни, единични факти (уникати) или в най-добрия случай — на типови явления. Това важи за повечето из-куствоведски изследвания. Прилаганият метод на експертна оценка, основаващ се на изследването на представителна, в много случаи произволно избрана извадка на обекти „уникати“, носи в себе си елемент на известен субективизъм, подвеждащ към по-„розова“ или по-негативна оценка. Без да отричам подобен класически метод, смятам, че за изкуствата на жизнената среда поради своята едностранчивост той не дава достатъчно убедителни резултати. По мое мнение в изследването на изкуствата, формиращи със специфичните си средства жизнената среда, се налагат друг тип изследвания, които да предшествуват класическото аналитично и обобщител-но изкуствоведско изследване, които да имат за свой предмет съвкупности от явления, факти, взаимовръзки. По този начин се подлагат на анализ нови общности, които се осъзнават извън специфичните разлики на съставящите ги части (единици). Та къв подход позволява да се схванат както особеностите на сформираните, така и да се търсят зависимостите между различни по характер общности, например между монументалните паметници и градския дизайн. Защото „единиците на дадено масово проявило се явление в определена територия и време са органически свързани помежду си, формират една общност, една съвкупност, която има свои собствени специфични свойства и закономерности на зараждане, проявление и развитие“¹. Една такава оценка изисква пълна информация за протичащите процеси, достатъчно пълна документация на всеки отделен елемент, факт, явление в общността. Когато своевременно не е предвиде -

на потребността от проектиране и внедряване на система за постъпване на информация, то тогава следващата стъпка — създаването на информа-ционно-търсеща система, е невъзможно. И тук със закъснение се обръщаме към момента на първоначално натрупване на информация.

Като пример за изградена на определени методологични принципи информационно-търсеща система в сферата на пластичните изкуства може да послужи Националната научноизследователска програма за монументално и декоративно изкуство при Комитета за култура (съкратено Програма МИДИ). Нейната реализация започна през I973 г., като до този момент има за резултат издирването и документирането на над 16 000 възпоменателни и декоративни обекти, разположени на територията на 17 окръга от страната. Общността на възпоменателните и декоративните обекти, реализирани от трайни материали в периода от Освобождението на България (1878 г.) до наши дни, представлява съдържанието на формиращата се национална банка от данни. Тя представлява отворена система, в която натрупването продължава както чрез уплътняване на съществуващите информационни масиви, така и чрез актуализация — включване на всеки новосъздаден обект.

Предположението, че в цялата страна ще бъдат издирени не по-малко от 25—30 000 обекта на монументалното и декоративното изкуство прави невъзможно обхващането им по познатите и изпитани ръчни способи на обработка и извличане на информацията. Това наложи ин-формационно-търсещата система да се проектира за обработка с ЕИМ и даде своеобразен отпечатък на характера и формите на събиране на информация. 2 В настоящата статия се представят някои от проблемите, възникващи при обработване на информационния масив на един отделен окръг, В случая ползувам за пример Габровски окръг. Причината за този избор е, че върху този информационен масив за първи път у нас бе приложена обработка с електронноизчислителна техника въз основа на машинно програмиране, което позволи да се получи всестранна и обективна осведоменост за различни аспекти на присъствието на пластичните изкуства в селищната среда. А това, според мен, има не само научно, но и голямо управленско, и практическо значение.

край. Построени са паметници на Шипченската епопея, националноосвободителните борби, значителни културни събития и

та

секретари на окръжните партийни комитети във връзка с изложението на др. Тодор Живков „За увеличаване и разнообразяване на стоките и услугите за населението“ (10 май 1980 г.), а положителните резултати в системата на леката промишленост са вече реалност. Плод на целенасочената и системна работа е постигнатото разнообразие на изделията и повишените им качествени показатели. Нарасналата динамика в производството, техниката и технологията в настоящия период по-пълно отразява диалектиката в потребностите, активно съдейства при формирането им. В процеса на въздействие върху субекта и обекта на потребление дизайнът в леката промишленост зае особено идеологическо място като формиращ критериите и представите за жизненото равнище на народа. От неговото качество до голяма степен зависи не само задоволяването на функционалните и естетическите изисквания на българския потребител към предметите, но и преодоляването на традиционните представи за цвят, форма, размер, утилитарност. Следователно качеството на дизайнерското решение съдейства за създаване на нова култура на бита. Така например в областта на керамиката и по-конкретно при фаянсовите плочки се утвърждава ускорено качественият подход в етапите проектиране, производство, реализация. До преди 10 години производителите на фаянс задоволяваха потребностите от един дефицитен строителен материал с традиционни по цвят и форма решения на един анонимен потребител (производствените предприятия нямаха пряка връзка с пазара). Съществуваха предпоставки за ограничената и често неадекватна употреба на фаянсовите плочки в бита на българина. Гъвкавостта на новата асортиментна политика на леката промишленост подпомогна разкъсването на традиционните представи за използване на фаянсовите плочки, съдейства за разширяване на диапазона на тяхното приложение. Те намериха място наред с класическите облицовки на мокри помещения в новите за българския дом подови покрития, интериорни решения за сухи помещения и нетрадиционното създаване на уникати на равнище произведения на изкуството, сувенири. Или с други думи бяха задоволени реалните потребности, съобразно индивидуалния вкус и възрастовите особености на нашия съвременник, като активно

се формират и нови. Поставиха се нови изисквания към интеграцията на архитектурните и дизайнерските решения на фаянсовата плочка, към възможностите й за комбиниране с други строителни материали. Заводът за фаянсови плочки в гр. Исперих е най-младият от фамилията сродни предприятия у нас. След влизането му в действие в края на 1979 г. за кратък период от време завоюва авторитет и водещо място сред производителите на фаянсови плочки в страната. Разработките на трудовия му колектив заслужено три поредни години бяха награждавани със златен медал на Пролетния пловдивски панаир Строителството на този модерен завод е финансирано от международната банка към СИВ. Оборудван е с машини и съоръжения от социалистическите страни и италианската фирма „SACMI“. Неговото производство е предназначено преди всичко за вътрешния пазар, което създава условия за активното му включване в съревнователната дейност между заводите за фаянсови плочки в страната Освен това продукцията на завода намира добър прием в СССР и развиващите се страни. В резултат на гъвкавата политика на Министерството на леката промишленост се създадоха условия за тесни контакти и усвояване на чуждестранния челен опит от водещи европейски фирми Делови взаимоотношения на завод „Исперих“ с чуждестранни фирми се установяват по целия цикъл на производство — от обслужването, снабдяването (материално и суровинно) и техническо и технологическо осигуряване до съвместни разработки с водещи чуждестранни фирми с тенденция за създаване на общ фирмен знак като гаранция пред българския потребител за високо качество Особено ползотворна форма се утвърди обмяната на технологичен и технически опит със сродни институти от УHP, ГДР, ЧССР. Беше сключен договор за внос на багрила от фирмите „BASF“ — ФРГ, „UNICOLOR“ — Италия. Значително внимание се отделя на квалификационното израстване на работниците и специалистите от завода. Около 50 души са обучени във водещата фирма „SACMI“, специализирана в производството на машини за облицовъчна керамика. Ежегодно дизайнерите от завода посещават панаира в Болоня — Италия, за фаянсови изделия. Водещите технологии при производството на фаянсови плочки в завода (освен класическия тип) са: релефни плочки, сито печат, ръчно рисуване, релефи с копирки. На

4

тях в най-голяма степен се дължи разнообразяването на асортимента. Направени са първите крачки за проектиране на модулни решения на фаянсови плочки с по-гол ям размер (30 см), които ще бъдат произвеждани от автоматични поточни линии — родно производство, за еднократно изпичане. Тази най-модерна система позволява неколкократно съкращаване на технологическия процес. Затруднения в производството възникват от износването на някои детайли, чиято замяна може да се осъществи само чрез внос по второ направление. Стремежът на колектива на завода е да се намерят творчески решения за изработване на наши резервни части чрез заявка към български институти. Изделията на завода имат за цел да заменят вноса на фаянсови плочки за облицовката на обществени сгради и помещения с висококачествени национални дизайнерски разработки. Едно ново направление, утвърдило се в световната практика, е използването на фаянсовите плочки за облицовка на културни паметници, което намира място и в нашата страна. Независимо от положителните резултати в изработката на фаянсови плочки за мокри помещения, остава открит въпросът за координацията между производителите на санитарен фаянс със завод „Исперих“. Това затруднява комплексното задоволяване на потребителското търсене от двата типа асортимент. Необходимо е стопанското обединение „Кварц“ да създаде експериментални филиали към завод „Исперих“ за производство на пълно обзавеждане на санитарни възли. За усвояване на челния световен опит се привличат специалисти от чуждестранни фирми за съвместно разработване на нови изделия. Особено тесни контакти заводът има с фирмата „KAST“ — плод на общите усилия са новите фаянсови плочки, съчетаващи релефната декорация с копирки. Добрите производствени резултати на завода са дължат и на творческите възможности на дизайнера Йордан Стоянов и младите художници-моделиери Андруша Стоилова и Станимир Христов. В процеса на търсене на нови художествени средства и форми за разнообразяване на асортимента в областта на бялата керамика се ражда идеята на младежкия дизайнерски колектив за провеждане на пленер в национален мащаб. Първият пленер се проведе през април тази година в изпълнение на мероприятие от творче -

ския план на предприятието, което включва: „Периодично и традиционно привличане на изтъкнати художници-приложници за създаването на образци на уникални изделия с практико-приложен аспект в завод „Исперих“.

Реален израз на новия тип връзка между производство и пазар са новооткритите щандове и магазини на завод „Исперих“. Търговската мрежа има за цел да задоволява нарасналите потребности, да подава точна информация за пазарното търсене, да провокира и изследва общественото мнение за нови експериментални разработки. Фирмени щандове са открити в ЦУМ — София, „Евмолпия“ — Пловдив, Ямбол и Разград, а фирмени магазини във Видин и гр. Исперих. Нова форма за предлагане на изделията във фирмените магазини е аранжирането на фаянсовите плочки върху пана, което подпомага потребителя при неговия избор. Чрез търговската си мрежа заводът предлага нов тип услуги — по индивидуална заявка на потребителите. Перспективите в развитието на завода обхващат няколко направления: — търсене на технологични методи за използване на червени местни глини. В тази насока вече бе проведен експеримент съвместно с фирмата „SACMI“, който даде положителен резултат. През настоящата година тя ще бъде използвана в производството, което ще доведе до поевтиняване на основните материали; — осъществяване на съвместни разработки за нови изделия с Института по стъкло и фина керамика; — производство на наши български багрила; — внедряване на отпадъчни технологии кварц—каолин като средство за поевтиняване на основните материали; — проучване възможностите за участие в световни или европейски организации на производителите на фаянсови плочки, което ще допринесе за получаване на своевременна информация за новостите в асортимента.

През април в гр. Исперих се проведе първият пленер по керамика. Домакин на това събитие стана Заводът за фаянсови плочки. Нещо повече — и самата идея за провеждането на пленера дойде от ръководството на завода. След проведения разширен пленум на Управителния съвет на СБХ по въпросите на декоративно-приложните изкуства и след обръщението на ръководството на Министерството на леката промишленост към художниците за единодействие в изпълнение на задачата за издигане естетическото равнище на произвежданите изделия, пленерът е първа проява на тези постановки. В задължителната програма се предвиждаше създаването от всеки участник на един модел за производството и по една свободна работа или декоративно пано, или модел, за съпътстващото производство на завода. Тази програма бе преизпълнена Очевидно е, че огромната част от творческото време на един художник се пропилява в търсенето на конкретни поръчки, в организирането на изпълнението на дадена задача или издирване на материали. До-като в Завода за фаянсови плочки в гр. Исперих бяха създадени такива условия за работа, колегите бяха обградени от такъв доброжелателен климат, че те се бяха хвърлили с една неистова енергия да осъществят своите идеи, да експериментират Всъщност с това те потвърдиха думите на директора на завода инж. Симеон Куков, че фаянсовата плочка има далеч по-богати и неразкрити възможности от тези, които сме свикнали да виждаме и възприемаме. Ще се спра на някои от постиженията на колегите, участвали в пленера Емилия Панайотова и Мариана Павлова са ни познати от многократните си участия в националните изложби на декоративно-приложните изкуства и дизайна В гр Исперих те показаха богатите възможности на рисуваната керамика Техните пана с растителни мотиви, алафранги, модернизирани възрожденски букети и други са наистина виртуозни. Особено много ми допаднаха две пана с изящна, акварелна рисунка на Емилия Панайотова, в които тя като че ли надминава себе си. Въздействието им напомня изтънчена акварелна рисунка. Подобно е излъчването на работата на Мариана Павлова, наречена „Кимоно“. Искам да подчертая, че това внушение за източна изтънченост идва не от изобразителните мотиви, а от лекотата и свободата,

с която са изпълнени Интересни са и проектите на Мариана Павлова на модели за производството С няколко декоративни решения тя прави десетки .композиции, в които използва смяната на разцветките, изменението на мащаба на фигурите, показва целия орнамент или на детайл от него, прекомпозира посоките на движение и т. н Не ми се иска да пропусна и едно пано на Емилия Панайотова, в което е изграден много поетичен пейзаж от орнаменти. Съвсем различен от тях е Александър Стефанов По време на този пленер той се спря върху изследването възможностите на ситопечата Неговите композиции показват жив, съвременен усет и отношение към керамиката като към изкуство, съперничещо на графиката и живописта по сила на изразните средства и по възможности да се третират сериозни, идейно значими теми. Същевременно — без да се напуска територията на специфичния за керамиката пластичен изказ. Създадените от него пана носят експериментален характер. Те предизвикват към спор за границите и възможностите на декоративните изкуства, Сериозен успех, мисля, е паното „Знаме на мира“, където портретът на Людмила Живкова е вграден в автентична детска рисунка В някои от другите творби има много подтекст и дори сатирични нотки — нещо ново за нашата съвременна керамика. Такъв пример е паното „Народна култура“ и д-р Макар че колекцията на Ал Стефанов беше издържана в малко уморително тъмнозелено, като цяло тя действаше много силно с категоричността на авторската позиция, с проблемния характер на творбите Йордан Стоянов се представи с

с няколко чинии за стена за съпътстващото производство. В тях той доразвива концепцията, показана на последната национална младежка изложба. Лаконични, категорични, остроумни и реализирани с много малко средства са тези композиции, които се отличаваха сред останалите и с липсата на претенциозност. Същевременно Йордан Стоянов от няколко години е на работа в завода като дизайнер. Негово дело са голяма част от последните модели, внедрени в производството. На закрития съвсем наскоро пловдивски панаир негова плочка получи наградата „Златни ръце“, а заводът — златен медал. Сътрудничеството на Й. Стоянов и ръководството на завода би могло да бъде

ски

5

опитване на различните възможности на материала Особено се открояваше едно малко пано „Сянка“, в което прост и елегантен е създаденият натюрморт с кленово клонче. Проектираната от нея за масово производство плочка е с дискретен и изтънчен мотив и с богати възможности за индивидуални комбинации, които човек може да получи при облицовка в дома си. Свежест, очарование и непосредственост излъчваха и работите на Нели Пушева. В опитите за прилага -

на неовладяна активност на цвета, а в двете малки пана не е успяла да извлече от темата широтата на емоционалното внушение, които тя носи, но това са обнадеждващи опити за намиране на собствен път Същото може да се каже и за работите на Стоян Бочев, най-вече за неговите модели за производство

името на една обща цел. Освен тези няколко художници, които са утвърдени в нашата художествена практика, в пленера у надуваха и съвсем млади колеги, 1Кои от които имат вече участие национална изложба, но други съвсем наскоро завършили образованието си. За тяхна чест те показаха не само трудолюбие, но достигнаха добри художествени резултати. Работите на Валери Шолевски се отличават с артистичност и елегантност, с експериментаторски дух и стремеж към въвеждане на нови техники. Няколкото малки пана, в които е използвал армирани стъклостопилки, медна

-

Георгиев, който проявява добър конструктивен усет и категоричност на формоизграждането. Работите на Полиана Нанова я показват като търсещ автор и затова нямаха тази категоричност и цялостност, които имаше в колекциите например на Ал. Стефанов, Й. Стоянов. Но те носеха дух на експеримент, на

Много експресивни и поетични са работите на Станимир Христов, особено неговият индустриален пейзаж А произведенията на Андруша Ангелова деликатни, акварелни, въздушни с интересния оптичен ефект допълваха общата картина. Резултатите от първия пленер по керамика далеч надхвърлиха очакванията Но се питам каква ще бъде съдбата на следващите. Какви задачи ще бъдат поставени пред авторите и как ще се насочат техните усилия. Струва ми се, че тук има какво още да се мисли. Защото в момента проектирането на модели за производството и създаването на кавалетни творби с цел да се разкрият богатите възможности на материала са все още две посоки, които нямат пресечена точка А тя би могла да се намери — в мултиплицирането на някои от кавалетните решения, в начина, по който те ще се предложат за договаряне, във възможностите, които могат да се разкрият за тиражиране в малки мащаби и т. н. В проектирането на комплексни решения, които ще съчетават в себе си както масовото производство, така и възможността в него да се „вграждат“ решения с малък тираж или дори с кавалетен характер. Това ще зависи от индивидуалните предпочитания на потребителите. Но на тях трябва да им се предложат варианти на решения. В.В.

съвременната българска керамика са вплетени в сложни взаимозависимости. От една страна, определяща е академичната настройка на мисленето на авторите по-скоро в посока на идейноестетическа, от-колкото на чисто функционалната проблематика. От друга, е социалната поръчка — новата среда, новите материали, новият начин на живот. Съвременният екстериор и интериор са немислими без топлотата, дискретността и пластическата мобилност на дървото и керамиката с тяхната българска хубост. Това е причината тълкуването на керамиката в рамките на подражанието на традицията да остане еклектично репликиране на стари образци. Здравко Манолов е един от авторите, чието име е свързано с освобождението на съвременната българска керамика от априорността на създаването на утилитарната керамика. Той участва в процеса на изявяване на образните й възможности и каза своя дума в развитието и обособяването на керамичната пластика. В творчеството на Здравко Манолов не би трябвало да търсим пряка връзка с традицията. Тя е анализирана и преосмислена още в началото на творческия му път. В зрелия му период връзката с традицията не може да се открие при сравняване на орнаментиката, на композициите. Тя може само да бъде усетена. Усета си към глината, податлива на човешката ръка и опалена от пламъка на творческото горене, устояваща на времето, авторът носи у себе си по рождение. В духа на тези мисли художникът каза: „Тя, традицията, съществува във всяко развитие. Всеки е започнал от някъде. Виждам традицията в отражението й при търсенето на типажа, в глазурите, в цветовете. Аз правя керамична пластика. Считам, че керамиката изживя своя етап на утилитарното си предназначение. Днес има друга керамика. Например един стенопис има функционално предназначение, но главното е неговото идейноестетическо въздействие.“ Всъщност тук е неговото новаторство — развивайки традицията, той създава нови образи, които съхраняват българското си звучене. В академията Здравко Манолов овладява скулптурното умение, което по-късно ще стане основа за нови пластически търсения. В края на петдесетте и началото на шестдесетте години голяма част

от керамиците, сред които и Здравко Манолов, търсят корените на традицията в праисторията — в силата на примитива, на монументализираната форма с чистотата на силуета и пестеливостта на орнамента. Съдовете, създадени от Здравко Манолов от този период, въздействат с красотата на езическа древност (букел керамика). По-късно художникът се обръща към човешкия образ и го превръща в основна тема на своето по-нататъшно творчество, обогатява с още един стилов възглед типизирания портрет-релеф. Като пластическа трактовка той се спира на нискорелефното, почти графично решение. Внушението си постига чрез „рисунката“ на образите, чрез тяхната композиция и цвят. В някои от паната художникът търси аналогии с типажа на средновековната българска икона. Груповите портрети предизвикват асоциации с останалите по нашите земи римски надгробни стели. Композиционен център в портретните пана са човешките образи. В наивистичната трактовка на типажите Здравко Манолов постига портретнопсихологическа нюансираност. Изящество в примитива — ето още една от същностните връзки с естетиката на националната ни традиция. Художникът намира онази мярка, при която във фигуралните композиции не надделява образната конкретност, нито човешкият образ присъства като орнамент. От цикъла керамика, смесена с кожа, фигурата все още въздейства знаково. През последните години авторът ограничи вниманието си в чисто керамичната проблематика. Човешкият образ се характеризира с простотата в пластичното изграждане, облъхнат от една емоция, едно състояние, една мисъл. Жанрът на малките триизмерни форми е обект на търсения, поблизки до скулптурата. Максимално пестеливо в сведените до чисто обемни фигурки той успява да внуши сложни психологически състояния. Другият художествен образ редом с човешкия в творчеството на Здравко Манолов е този на родната природа в нейните прекрасни превъплъщения — цветя, птици, слънце. Инвенциите на автора са разнообразни. Композиционният диапазон е широк — от едноделното пано със свободно рамкиране до триптиха, от двуизмерната композиция през ажура до високия релеф. Пластичното третиране на орнамента се отличава с мекота на обемите, с обобщеност и

стилизираност на изображението. В посочените композиции се изявяват най-ярко две от основните стилистични особености в творчеството на Здравко Манолов — органично съчетание между простотата на формата и бароковата пищност в цялостното композиционно решение; наивизъм на формата и изящество на чувството. Някакво празнично, приповдигнато усещане струи от творбите, като че се докосваме до радостта на твореца от сътворяването на късчетата родно, българско. Още един компонент допринася за свежестта на внушението на неговите творби. Това е цветът. Художникът не извлича силата на интензивния тон, а дълбочината на нюанса. Сдържано пестеливи са гамите на земните тоналности. На въпроса: „Каква е ролята на цвета във Вашата керамика?“, авторът отговори: „В керамиката има най-голяма възможност цветът да се осмисли. Глазурата има особен род дълбочина, която се определя от технологическите особености и главно от идейния замисъл. Аз се стремя към пълна хомогенност между основния материал и глазурата.“ Тук още веднъж откриваме новаторството на Здравко Манолов в развитието на традицията — цветът не е украса — орнаментална, декоративна, отнемаща първенстващата роля на материала. При него материалът е съхранен. Той съществува със своята мекота при моделирането, със своята фактура. Авторът търси формите и ги пресъздава в много варианти, всеки от които има самостойна художествена роля. „При работа в камък се върви от голямото към малкото, до-като при керамиката — от малкото към голямото. Авторът има възможност да прави няколко варианта, което значи, че не е ограничен.“ При срещата на керамиката със стихията

сложността на света.

се

спонтанност,

за

Както той сам твърди, „не може да се остава само в кавалетните задачи“. Здравко Манолов има значителен брой реализирани монументалнодекоративни творби — фасадни пана, декоративни решетки, преградни стени и други. С особена острота тук стои проблемът за синтеза между архитектурната среда и декоративната пластика. За да постигне органично включване в архитектурната среда, в повечето случаи авторът се спира на геометризираната условна орнаменталност. При едни задачи керамиката е изведена с колоритните ѝ възможности, при други преобладават лекотата и пластичността. Не е случаен фактът, че голяма част от монументалните му произведения се намират в сгради на резиденции в страната и чужбина — Враня, Лозенец, Варна, Бояна, Арбанаси, посолството на СССР. Стиловите особености на тези керамични ансамбли ги сродяват с типа архитектура, чийто основен принцип е изявата на българския характер. По повод на монументалните си творби Здравко Манолов спомена, че социалната поръчка е стимулираща в творческия процес. Според него обаче авторът трябва да умее и сам да си поставя задачи. При Здравко Манолов социалната поръчка идва в повечето случаи след създаването на редица творби и се вмества в обема и стила на готовата му продукция. „Социалната поръчка има друго, косвено значение в реализацията на един художник. В нея той може да се изяви публично, а в личните си търсения да бъде посложен, по-търпелив, по-свободен експериментатор, да устоява и да се показва пред публика винаги нов. Днес младите бързат да правят по няколко самостоятелни изложби. Макар и талантлив, един художник не може да се развие в кратък период от време. В честите си еднообразни изяви той престава да ангажира публиката.“ В думите на Здравко Манолов откриваме толерантността на талантливия художник, строгостта на мъдрия човек, взискателността на търсещия творец.

в

материала, постига се директност на израза. Онова, което характеризира стила на Здравко Манолов, е умението му да придаде на условния типаж своя душевност, поетичност, изразена чрез тънкото чувство за хумор в земното, възторжено реагиране на

1. Л Новикова „Естетика на труда“, изд. „Народна младеж“, С 1976, с 92

2. В. Стоянов Изказване на Пленум на УС на СБХ по въпросите на дизайна, 1980

3. При анализа е използуван диалектическият закон за отрицание на отрицанието или диалектическото „снемане“ — закон, чия-то материалистическа трактовка е дело на К Маркс и Ф. Енгелс Ползувани са също така разработките на Р К. Баландин „Время, земля. мозг“ Минск, 1979, с 91, и Б Ф Поршнев „За началото на човешката история” С., 1981, с. 343

4. Дж Ресскин „Искусство и действитель-ность“ в „Памятники мировой зстетиче-ской мь1сли“, т III, М, 1967. с. 866

5. К Маркс и Ф Енгелс — Съч т III, изд БКП. С , 1957

6. У Морис „Вести ниоткуда“ цитат по К. Гильберт и Г. Кун „История зстетики“ изд. „Иностранная литература“, М , I960 , с. 447

7. Ив Хаджийски „Бит и душевност на българския народ“, т. 2, С , „Български писател“ 1972, с 370

8. Мл. Цонев „Мъдростта на старите чарко-в1”, изд „Техника“, С., 1976

9. Ал Вълчев и Мл Цонев „Механични средства за използуване на водната енергия през епохата на Българското Възраждане”, Годишник на Националния политехнически музей, 1973., т 3

10. В турското законодателство са налице нормативи за използване на водните източници, за което впрочем споменава и Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”.

11. Данни за часовниковите кули по българските земи има в „Княжество България“ от К. Иречек, ч. I и II

12. „История на България“, т. I, с. 335 и Ж Натан

13. „Избрани трудове“ — „Изследвания върху стопанското минало на България“, С, 1977, т. I, с. 77

НОТО ПРОИЗВОДСТВО Феликс Каниц в своите пътеписи, публикувани под заглавие „Дунайская Болгария и Балканский полуостров“ през 1876 г. в Петербург, пише: „Самото естество е надарило българина с тези вътрешни способности, които чакат само лек подтик, за да разцъфтят и които обещават най-добри очаквания в бъдеще. Аз съм първият може би, който е отбелязал и не се колебае да каже, че трябва да считаме българите като бъдещо индустриално население на Източна Европа.“ От това време ни дели повече от столетие. И все пак кое е дало повод на Ф. Каниц да предвиди бъдещото развитие на техниката, на материалното производство в България още тогава, когато българските земи се намират в границите на османската империя? вероятно наред с веществените резултати от труда на българите, а може би и чрез тях е прозирала онази духовна сила и стремеж към напредък и познание, които за не повече от столетие ни изведоха от полу-феодалния начин на съществуване до положението на страна с промишлено производство, намиращо пазари в повече от 120 държави в света. Страна, извоювала международен престиж в областта на науката, изкуствата и културата. Развитие, което за целите на едно историческо проучване на формоизграждането, бихме могли да означим по следния начин — от гайтанджийските чаркове и дараците. . . до електрониката и апаратура за изследвания на Космоса. По повод международната изложба за дизайн в социалистическите страни „Светът на предметите“, организирана в Бърно, Чехословакия, през октомври 1982 г. в чехословашкия печат се появи следната бележка: „Най-голямата изненада безспорно са българите. Тяхната експозиция е целенасочена, с изразен стил на отделните предприятия, както можем това да видим при настолните машини за обработката на текстове и при електронните каси. Голямо достижение са играчките. Те определено са без конкуренция.“ Дизайнът като съвременен начин за естетическо усвояване на техниката фактически е своеобразно продължение на формоизграждането на предметния свят от времето на занаятчийството. В своето вътрешно естество както занаятите, особено при високата степен на развитието им, така и дизайнът днес са в крайна сметка средства (всяко рожба на своето време) за претворяване на

природата и приспособяването ѝ към потребностите, според изискванията на човека и „по законите на красотата“. Затова разглеждаме ли историята на дизайна — особено своеобразното формиране и разгръщане на творчеството на българските дизайнери, едва ли ще е оправдано да подминем онзи период на хилядолетни наслагвания на човешка и социална опитност, който чертае пътя на формоизграждането във времето, предшества и предопределя появата и развитието на дизайна. В крайна сметка — дизайнът днес е естествено продължение на формоизграждането на предметния свят от миналото, формоизграждане, което тогава се е осъществявало чрез занаятите, манифактурния, а след това и машинния начин на производство, а днес — чрез разгърнатото промишлено производство. Приемствеността при формоизграждането на предметния свят, създаван чрез различни начини на производство, може да бъде разкрита само при условие, че разглеждаме това формоизграждане като процес, подчинен на закономерностите на диалектическото единство и противоречие, на диалектическото отричане на предишното чрез „снемане“ от историческата сцена на по-низшите и разгръщането върху тях на по-висши по сложност и организираност образувания. Настоящото историческо изследване е опит да се проследят своеобразните пътища на развитие на формоизграждащите предметната среда процеси при различните начини на производство: занаятчийски, манифактурен, машинен и промишлен по българските земи и в контекста на нашата култура. Защото само чрез осмислянето на формоизграждането като процес, развиващ, се в нашата, българска социокултурна общност, може да се разбере привидно „необяснимият“ скок от времето на дараците. . . в епохата на електрониката за непълни сто години. В историята на материалната ни култура хилядолетия наред народните занаяти са били основният начин за създаване предметите на бита, оръдията на труда и за отбрана. В периода на най-големия им разцвет — през Българското възраждане — народните занаяти „с пълна сила удовлетворяват изискванията за функционалност в технико-експлоатационен смисъл, конструктивност, полезно-обществена обусловеност, икономичност, но и пластическа изразителност на материала като цялостно смислово и обемнопространствено въздействие, като облик

часовникът се възприема като синоним на зараждащата се капиталистическа организация на труда — твърди Л. Мъмфорд в труда си „Техника и цивилизация“. По българските земи наличието на часовникови кули е отбелязано най-напред в записките на чуждестранните пътешественици Пръв съобщава за часовника в Пловдив X. Ранковен, посетил града през 1623 г. Еблебия Челеби регистрира през 1652 г., че часовникът бие два пъти на ден и се чува „на едно конашко разстояние“. За този часовник се споменава и в дневника на Джон Бурбури—1664 г. Интересна е подробността, че през 1812 г. часовниковата кула — вероятно повредена, е била възстановена. „В 1227 година от Егира (бел Мл. Цонев 1812 г.) с божия благословия този часовник се възобнови и се положиха много труд и грижи, за да се направи без грешка. Браво на майстора, стократно бра-во! Тази красиво оформена и завършена часовникова кула е градена през 1227 година (по Егира — бел. ред.). Гледайте я и се възхищавайте“ (по Мл. Цонев „Мъдростта на старите чаркове“).

Не случайно часовниковите кули са градени в развитите занаятчийски средища. Те възникват благодарение материалната и моралната подкрепа и съдействие на българските еснафи. Отмервайки работното време на работилниците и на магазините — които често са се помещавали в една и съща сграда, дори и в помещение, часовникът определя ритъма на вдигане и сваляне на кепенците и същевременно създава единна база за конкуриране между еснафите — гаранция за занаятчийската лоялност. Историята на часовниците, на техните механизми и най-вече на техния завършен облик е неизчерпаем извор на разностранна информация: от техническа до социокултурна и естетическа. Сравнителният анализ със съществуващите в другите страни часовници би обогатил знанията ни за тенденциите във формоизграждането им. Например такъв детайл като циферблата — графичните, както бихме се изразили днес елементи, чертаят линията на развитие на шрифтовата култура, на комуникативните и специфичните й естетически показатели. В историята на нашата техника виждаме оригинални, самобитни средства и приспособления за механизиране на някои производствени операции,” които например се изразяват в сигнализиране на началото и на края на възпроизводствения цикъл, в облекчаване на тежкия

човешки труд. Те говорят за интерес към техническите устройства, за вкус към тази дейност у българите през Възраждането. Наистина липсата или крайно недостатъчната информация за техническите новости в света по онова време наред с голямата затвореност на българските земи и тяхната откъснатост от европейския свят оставят необратим отпечатък върху нашето развитие. Затова срещаме оригинални, но в контекста на световната техника примитивни за онова време решения. Нововъведенията, техническите хрумвания, оригиналността и естетическата стойност на занаятчийските изделия, качеството на довършителната работа обаче поставят българските занаяти на едно от първите места в османската империя. Въз основа на данъчни сведения на цариградското финансово министерство например „една трета от стопанския потенциал на империята е производството на Северна и Южна България“. Самоосъзнаването на творческата роля и място на майстора при манифактурното производство поражда първообраза на днешната „за-пазена марка“, на „запазения знак“. Казанлъшките макезчии например са маркирали произвежданите от тях ножици със своеобразен орнамент — две щъркелчета. Тази отлика — далечен предвестник на „фирмения стил“, ги прави особено ценени от цариградските абаджии като авторитетен белег за високо качество. Занаятчийството на нашите земи има дълго и твърде сложно развитие. От първоначалния „примитивен характер на домашна индустрия“ то постепенно се обособява в различни специализирани дейности на базата на разделението на труда. А с усвояването на природните енергийни източници става възможна механизацията на редица процеси, с което се повишава про-изводителн9Стта на занаятчийския труд С този преломен момент настъпва и качествената промяна във взаимовръзката „производител — потребител“. Между тях застава търговецът. Макар че в първоначалните стадии на този процес производителят има двойствена роля на разменящо своите произведения лице, това не променя акта на раздвояването — на посредничеството — с всички положителни и отрицателни последствия. Споменаването на този момент едва ли би имало значение за нашето проучване, ако не докосваше същността на изследваното явление и не осветляваше спецификата на емоционално-естетическото възприемане и оценяване на предмет -

ния свят от страна на българина от времето на Възраждането — приело многолики и своеобразни очертания в следващите — машинните, етапи на производство. Отражения от формиралото се в хода на историята емоционално-естетическо отношение и преценка на предметния свят от страна на нашия народ виждаме дори и днес — във века на научно-техническата революция и мащабните социални преобразования. Това също е едно от важните основания за изследване еволюцията на материалното производство в многообразните й проявления по нашите земи, но вече от гледище на настоящата степен на познание за обществено-историческите процеси и най-вече — в името на тяхното целенасочване, в името на изграждане и усъвършенстване на социалистическото общество.

имахме възможност да видим част от творчеството на Николай Додов и Стефан Чакъров В продължение на години те работят в областта на телевизионната графика — раздел от приложната графика, притежаващ своеобразна специфика, която е обусловена от качествените особености на телевизионната структура, диктуваща подхода при подбора на изразните средства, използвани от творците в тази област. Важен фактор е характерът на телевизионното излъчване — то не е полиграфия, даваща възможността за по-продължителен контакт на зрителя с графиката на художника. Телевизионната графика се появява за секунди или минути на екрана и след това отзвучава в ефира Това определя нейните качества — пределна лаконичност и четливост и на текста, и на изображението, графиката да се запомня и да оставя трайно въздействие. Важен фактор е и усетът на художника да съобрази как изображението композиционно да влезе в кадър. Тематичният спектър, който обхваща телевизионната графика, е много широк — различни предавания, на които тя трябва да даде цялостен облик Телевизионната графика „носи“ с нея се започва и се свършва Съвременната телевизия разполага с възможностите на цветното излъчване и с редица технически способи Работата на графика е както в ателието, така и в студио, зад камера — те той работи вече не само с четка и молив, но и чрез електрониката Това е положителна тенденция — при съвременното развитие, мястото на графика е в студиото Защото днес основният актуален въпрос на съвременната телевизия е — видео- или статика, т. е. движение или статика Различните вариации, които дава електрониката при работата в телевизията, обогатява композиционно и колоритно разработката. Например за един знак за рубрика, който е създаден от художника Възможностите, които предлага компютърът на приложния график, очертават една нова насока на развитие в тази област. Изложбата на Стефан Чакъров и Николай Додов е една от малкото подобни специализирани изложби у нас. Двамата автори следват традициите на Стефан Кънчев, на изтъкнатите в тази област творци — Михаил Петков, Петър Петрунов и Стефан Шишков Но същевременно Н. Додов и Ст. Чакъров намират собствен път на развитие Тяхната тематична насоченост и личен художествен стил са много различни Стефан Чакъров създава цялостни графични разработки, отделни разделителни рубрики, говорителски фонове и т. н., обхващащи един по-широк тематичен регистър В изложбата се виждат разработки за различни предавания: тематични блокове („Всяка неделя“ — „Мъпет шоу“, „Плакат на месеца“, „Алинеи“, ..Неделна пауза“, „Книги“, „Нова плоча на „Балкан-тон“); „Гледища“ (цялостно решение — включително и с фоновете); разделителни рубрики за паузи, за стартиране на емисия; за отразяване на конкретни събития (..XIV конгрес на ДКМС“, „Първи май“, „X европейско първенство

баскетбол“; рубрика „Вселената“ (статична графика), „Науката“ (за редакция „Зов“), „Времето“ и мн. Др. Характерно за телевизионната графика на Стефан Чакъров

-

усет

мяра Като

решение са чудесно намерени — разнообразни и свежи Разликата в стила на Николай Додов и Стефан Чакъров е, че първият е много по-илюстративен и по-живописен като мислене При Н Додов има паралелни сюжетни линии — неговите творби позволяват анимиране В своите разработки той търси също комплексен подход — за филмови, за театрални предавания При говорителските фонове художникът се стреми към разнообразие — фонът да не е равен, елементарен, а да действа като знак за детето, говорителският фон да е част от цялото решение Авторът търси запазване на знака, който като символ да влиза и в други разработки. Искам отново да се върна върху героите на Николай Додов, за да изтъкна нещо, характерно за него

насока Той се стреми тези герои да станат любими

популярни, обичани от всички деца, така както Мики

например, да се появят в детски списания и вестни -

Творческата продуктивност на автора е намерила из -

в редица разработки, които виждаме в изложбата,

за детските предавания: „Детски сери -

филм“, „Детски филм“, „Детски анимационен филм“, „Детски куклен филм“, Не се сърди, човече“, „Неделно детско утро“, „Телевизионен театър за деца и юноши“, „Светулка”, Звънче”, „Лека нощ деца“. Неговите интереси са насочени и към някои други предавания — телевизионни графики за „Пауза“ (няколко варианта), „Изложби“, „Театър“, „Кино“ и др. Изложбата телевизионна графика на Николай Додов и Стефан Чакъров е доказателство за мястото и ролята, което трябва да заема графикът в телевизията. За съжаление все още не са преодолени някои схващания по отношение на този въпрос — и участието на художника понякога се свежда до несистемни и със случаен характер поръчки (имам пред вид щатния състав). Би трябвало да се търси цялостен идейно-тематичен режисьорски подход, в който да бъде включен и художникът-приложен график, за да му се даде възможност за пълноценни изяви на екрана, а тези изяви да не остават само в рамките на експозиционната територия. Телевизионната графика е отправена към бъдещето. Днес тя вече активно завоюва своя територия в широкия жанров обхват на приложната графика наред с плаката, запазената марка и т. н. Телевизионната графика има широка трибуна, тя осъществява непрекъснато контакт с милиони зрители.

витална и ефикасна Тя се включва в процеса на взаимодействие на различните култури на базата на универсалния световен език — езика на изкуството, непосредствено свързан с общността на жизнената среда, околния свят и съвременното общество. За трети път румънското участие в изложбата преминава под знака на равновесието между естествената природна и културна среда, създадена от човека Търсенето на такова равновесие е основната идея на квадриеналето, подсказана от организаторите и съставлява част от разгледаните на Двата състояли се симпозиума въпроси. Тази идея е залегнала и в общата програма за развитие на декоративните и приложните изкуства. На международния конгрес по естетика, състоял се в Букурещ през 1972 г., бе изтъкнато, че вече не е възможно човек да бъде ограничаван при възприемане на произведението на изкуството единствено в рамките на галерии и изложбени зали. Колкото повече се развива обществото, толкова повече се стремим да включваме красивото в своето ежедневие. То се превръща в незаменим елемент на общата социална действителност Това обстоятелство изисква и от естетиката да разгледа подробно непосредствените въпроси, свързани с комплексността и разнообразието на човешкото битие, на средата, в която работим и живеем, на обществените градски и извънградски структури за почивка и отдих. В такъв смисъл и като имаме предвид опита на предишните изложби настоящата експозиция представи един обзор на развитието на основните раздели на приложните изкуства (керамика, стъкло,

днешната му степен на развитие отразява взаимоотношенията между традиция и обновление, като показва приноса на различните поколения — от многократно отличавани художници, с международна известност, до съвсем млади творци, които сега се появяват на културната сцена.

колко и в каква степен запаметени детайли от страна на потребителя може да разчита художникът се обръща внимание на отношението творба-въздействие върху потребителя, интересът към което би допринесъл за създаването на приложно-графични проекти с по-голяма популярност. Плакатът, запазената марка, фирменият и артикулният надпис и всевъзможните други присъствия на приложната графика в живота предизвикват определена реакция у човека, който ги възприема и за когото те са предназначени, т. е. към потребителя. Неговото отношение зависи от много фактори. Цялостното им систематизиране предстои да бъде извършено. Целта тук е по-друга. Чрез едно изследване посредством анкета да се изтъкне една страна от непосредствената връзка между приложната графика и паметта на потребителя. Понятието детайлна зрителна памет определя в случая онова, което остава в съзнанието на потребителя при неговия мимолетен, несъзнателен контакт с приложната графика ежедневно. Интересното, което прави това явление проблем достатъчно сериозен, за да се има предвид от авторите на приложната графика е, че тези малки запаметени детайли са в повечето случаи характерното, най-важното, интересното и основното, отличаващо един проект от друг. Изследването на проявленията на детайлната зрителна памет задължава авторите да се съобразяват с тях в своите проекти защото, като засядат в създанието на потребителя, всъщност те изпълняват основната задача на приложната графика. Запознаването на художниците с проблема за детайлната зрителна памет на потребителя ще им даде тласък към творческите проблеми на деформацията, хиперболата и всяка друга форма на неповторими решения на проекта, от което равнището на тяхната работа ще получи ново качество. Известно и многократно отбелязвано е, че в съвременния град човекът е затрупан от визуална информация. Уморен, той или не обръща внимание на рекламната графика край себе си, или само бегло я възприема. Точно този момент е важният за графика-проектант. Вмъквайки в своята творба много или един графичен елемент, който да остава в съзнанието дори и при най-лекия поглед, той е решил в основни линии задачата си. Само по този начин, разбира се, не се решава изцяло в никакъв случаи въпросът за визуалната информация, но се решава в

рамки, достатъчно широки за динамичните съвременни условия. Всъщност условието за специфична деформация е било всякога едно от първите още при зараждането на графичното рекламно изкуство, но тогава деформацията и всички други изразни средства са служели предимно за целите на украсата. Известни са особено усложнените фирмени и рекламни надписи от началото на века. Отрупан със звездички и цветчета, полукръгли и елипсовидни рамки, текстът е бил съвсем нечетлив. Задачата сега е друга, на по-висок творчески етап. Този елемент на украса (до-колкото го има) да бъде органически свързан с тялото на графичната форма и асоциацията у зрителя да бъде само една. Това изисква особена гъвкавост на фантазията на художника при решаването на практическите задачи на черно-бялото формоизграждане Доколко моментът на детайлна зрителна памет съществува в съзнанието на зрителя и се проявява при възпроизвеждането на графичния дизайн, това показва малката анкета, която проведох между специалисти-дизайнери и художници. За основни текстове на анкетата избрах известните графични надписи на „Стършел“ и „Кока-Кола“. Заглавката на „Стършел“ е особено популярна. Въпреки нейното ежеседмично появяване любопитно е, че всички анкетирани бяха много затруднени при поставянето на задачата и впоследствие успяваха да възстановят един доста условен надпис на базата на запаметените детайли. Графичният надпис „Кока-Кола“, информирайки за това отдавна известно питие, в момента у нас е доста разпространен. Това обаче не предаде на отговорите очакваната точност. В своята цялост те потвърждават твърде ясно практически насоката на мислене при възпроизвеждане на оригиналите, което, от своя страна, ми позволява да поставя тези проблеми в основата на графичната проектантска работа. И двете задания от анкетата бяха достатъчно любопитни. Едното — върху бял лист да се възпроизведат по памет надписите един след друг, независимо от това кой ще бъде първи, като „Кока-Кола“ може да бъде изобразен по избор с латински или със славянски букви. Материал четка и туш. Известно объркване личеше от смесването в един надпис на латински и славянски букви в „Кока-Кола“. Впоследствие в зависимост от силата на запаметяването у всеки чрез възстановяването на отделни детайли (понякога чрез няколко практически опита върху

се появяваше често дори от края към началото или в някакъв друг неестествен порядък. Но това кой и с каква графична сила детайл е бил по-първи запаметен и каква е последователността на запаметените елементи е друг проблем. Основното, което се вижда при общ преглед на дванадесетте отговора на анкетираните — нито един от тях не е точен. Това доказва на практика, че авторът-художник може да разчита само на приблизително запаметяване дори и при най-популярни графични разработки. Първи извод може да бъде това, че художникът не трябва да разчита на повече от два момента на деформация в своя приложно-графичен проект. Присъствието на особено сложен момент на връзка между буквите във втората част на „Кока-Кола“ не беше отразен от нито един анкетиран. Втори извод е това, че авторът не трябва да нарушава шрифтовата логика на писането (при шрифтовите разработки), което се доказва чрез връзката между „С“ и „Т“ на „Стършел“. Нарушената в оригинала логика, където главното „С“ се свързва с малкото „т“ в горната си част, не беше отбелязано, което означава, че не е въздействала като индивидуално-художествен детайл. Общото за двете графики са характерните за „Кока-Кола“ „извивки“ или „опашки“, а за „Стършел — „окосмеността“ и „стрелата“ или „жилото“ накрая. Макар и неотбелязана, „рошавостта“ на „Стършел“ беше спомената устно от всеки участник в анкетата. Както се вижда, елементите, на които графикът може да разчита да останат в съзнанието на зрителя, не са повече от два. Запознавайки се със съществуването на детайлната зрителна памет на потребителя и като се съобразява с нейните специфични особености художникът ще може да насочи своите практически усилия към създаването на по-издържани и творчески замислени проекти, лишени от безразборната намеса на случайните хрумвания. 1. Надписът „Кока-Кола“ показва следните моменти на подчертано задържане на вниманието. №1 — сходен с оригинала на българския текст елемент. №2 — в оригинала точка. №3 — издължена първа греда на „к“. №4 и №5 — несъществуващи в този вид в оригинала. №6 — липсва разделително тире. №7 — двойна греда, несъществуваща. №3 е осъществен момент на детайлна зрителна памет. Надписът „Стършел“. №1 е единствено улученият детайли то поставен долу, докато в оригинала е отгоре на „л“. №2 — типично за всички отваря -

не (в оригинала връзката между „с“ и „т“ е отгоре). № 3 — типично необмислено свързване. №1 — момент на детайлна зрителна памет. 2. Опит „А“. №1 — интересно пренасяне на запаметен детайл. В оригинала подобна форма се среща в долната дясна изтеглена част на „с“.

№2 — точка в оригинала. №3 — елементарно свързване на „о“-то. №4 — съществуващо разделително тире. Опит „Б“. №1 — също като при опит „А“. №2 и №3 припомня-не за съществуващи форми, но произволно. №1 от опит „А“ и „Б“ е осъществен момент на детайлна зрителна памет, интересен случай на пренасяне на запаметен детайл, повдигащ въпроса за целесъобразността на деформациите на местата, където се внасят. № I в опит „А“ е доста естетично поставен. № 2 в опит „Б“ доказва, че това „лутане“ при възпроизвеждане на запаметените деформации е в минус за оригинала, където „опашките“ на „с“-то отдолу и отгоре са доста произволни.

3. „Кока-Кола“ — отново случай на пренасяне на елементи №1 и №5. №2 и №7 са интересни прибавки (неоснователни). №3 е съществуваща връзка. №4 липса на разделително тире и №6 — недовършена ръкописна буква. № / и №5 са осъществени моменти на детайлна зрителна памет. Надпис „Стършел“. №1 — отваряне отгоре. №2 — свързване отдолу. №3 — „естествено“ свързване между „т“ и „ъ“, а също между „р“ и „ш“. Момент на детайлна зрителна

4. Надпис „Стършел“. №1 — доста фрапиращо изобразен детайл, също и №2. №3 — характерният случай на отваряне. „Кока-Кола“ — №1 и №5 — са детайли (опашки) неточни по място. №2 и 4 — елементарни връзки, несъществуващи в оригинала. №3 — липса на разделително тире. Моментът на детайлна зрителна памет е при „Стършел“ №1 и 2, а при „Кока-Кола“ №1 и №5.

5. Надпис „Стършел“. №1 и №2 показват известна достоверност, макар че №1 е със сбъркано местоположение. № 3 е улучен детайл в общи линии. № 4 — интересен феномен с опита за изобразяване като жило, и № 5 — основното свързване на почти всички отговори. Надпис „Кока-Кола“. № 1 — точката макар и доста условно се приближава до достоверност. № 2, 3, 5 са логични връзки без замисляне. №4 липса на разделително тире. № 6 е недовършено ръкописно латинско „Л“. Момент на детайлна зрителна памет „Стършел“ №3, №2, №1. „Кока-Кола“ — №1.

Втората среща на работната група, учредена към Съюза на художниците за оформление на музеи, била посветена на въпросите за оформлението на музеите и художествените изложби в ГДР Обсъдена била ролята на творческата личност при създаване на експозиция от музейни ценности и критериите за качеството на тази дейност. В уводния си доклад ръководителят на работната група за оформление на изложби към основната секция по приложна графика Рол Хартман изтъкнал значението на личността на художника-оформител на музеите. Според него тази художествено творческа дейност е израз на отношение към историческото наследство. Всеки, който се занимава с тези проблеми, трябва да познава наследството и да е наясно, как да го представи на посетителите. Специалистите по визуална комуникация трябва да се съобразяват с методическите и педагогическите изисквания към конкретната експозиция. От тях зависи ще успее ли колективът на музея да осигури най-силно въздействие на подбраните материали. Изяснено било, че изложбата или музеят възпитават, от една страна, чрез самите експонати и, от друга страна — чрез цялостното им под -

реждане в пространството Запознаването с историческото наследство много зависи от аранжирането, от начина, по който се изтъкват отделните експонати и се търси връзката между тях. Оформител-ската дейност изисква творчески подход към изложените предмети. Понятието „творчески подход“ означава представяне на експонатите и коментара към тях в съзнателно подчертани връзки, която да обедини всички части на сбирката в едно цяло. Музейната изложба е специфичен научно-художествен модел на действителността, който използва убедителността на оригинала като основно изразно средство. Оформлението на музеите е комплексен процес с участието на много специалисти. Колективът се ръководи от художествен ръководител, който извършва част от научната работа и отговаря за формата и съдържанието на изложбата. Като правило този „режисьор“ не може да изпълни задачата си без взаимодействие с научния ръководител, който отговаря само за съдържанието на експозицията. Това отличава музейната от търговската изложба. Необходимо е да се знае, че експозицията на музея трябва да въздейства понякога в продължение

на 10—15 години и оформлението ѝ през това време не бива да старее морално и физически. Освен това е задължително взаимодействието между науката и изкуството, между уредника и оформителя. Оформителят не бива да се ограничава, след като веднъж му е поверен подбраният материал. Той използва различни средства за естетическо внушение, от които най-главното е самият музеен предмет. На него са подчинени другите изобразителни средства: рисунки, фотографии, шрифтовете и подреждането им в текстовете, музиката, макетите и осветлението. Освен това е добре да се изготвят проспекти, които са едновременно пътеводители и връзка между видовете информация, и спомен от изложбата. Налага се оформителят да помисли за степента на приложение на различните средства за въздействие, така че да се отдели главното от второстепенното. Той е длъжен да се съобразява с възрастта на посетителите, с техните интереси и способности да възприемат смисъла и съдържа -

нието на изложеното. Всичко това е свързано с идейно-политическото значение на показаните експонати, с ролята на музея за възпитание на високо марксистко-ленинско съзнание. Обърнато било внимание за необходимостта от планиране при оформлението на музеите. В ГДР има 640 музея. От тях 200 са стари сбирки, настанени в музейни сгради, около 70 са научни изложби към университетите, около 100 са свързани с исторически места и близо 270 са уредени в исторически сгради — паметници на архитектурата. При разполагането на сбирките се срещат редица трудности, тъй като липсват достатъчно помещения за фондовите хранилища, работилниците и кабинетите на музеите. На тази основа може да се разработи генерален план за използване на музея, да се изяснят всички негови функции и да се разпределят правилно помещенията. Генералният план позволява да се набележи последователността на работата при максимална ефективност на използваните средства.

Проектът трябва да се предхожда от голяма теоретическа и практическа работа, така че вече оформена изложбата да бъде едно художествено цяло. Посетителите да възприемат пространството и предметите неразделно едно от друго. Това единство трябва да предизвиква у тях положителни емоции, да възбужда интереса им.

Някои въпроси по типизацията на експозициите разяснява Розе Херберг от Съвета за работа на музеите в ГДР. с поред нея музеите са места за народна просвета и се подчиняват на систематически, културно-исторически, естетически, дидактически и възпитателни принципи. В зависимост от начина на показване на експонатите има следните типове експозиции:

1. С представителен характер. В тях се показват уникални музейни ценности.

2. Биотопичен тип, където се възпроизвеждат в истинския им вид ансамбли или интериори Най-съвършени от този тип са музеите под открито небе.

3. Систематичен тип, в който са събрани предмети, характерни с общ белег и показващи историческото развитие на някои вещи.

4. Интерпретаторски тип — с най-голямо познавателно значение. Тук обектите се разполагат заедно с текстовете към тях. 5. Моделен тип, в който се използват умалени изображения — макети. Този тип се прилага самостоятелно и в комбинация с останалите типове. (по сп. „Нойе Вербунг“/82 г.)

формообразуване, с помощта на които съвременният дизайн и архитектурата се обогатяват с нови форми, различни видове конструкции, средства на композицията, получават в последно време широко разпространение. Разнообразието и неизчерпаемостта на геометричните форми понякога поразяват със строгата красота и конструктивно съвършенство— една от причините за интереса към геометрията като източник на формообразуване-то. Важно е и това, че такива принципи на геометрично конструиране като технологичност, серийност, комбинаторика, стандартни елементи съвпадат с нуждите на съвременното промишлено производство. Затова успехите за прилагане на геометричното формообразуване следва да се свързват преди всичко с тяхната актуалност и с ефективността, с която те се използват в условията на масовото производство. За геометричното формообразуване са характерни два противоположни подхода: първият се основава на творческата комбинаторика, вторият предвижда създаване на математически програми, изчисляване на голямо количество (на серии) проектни форми или структури. Често пъти търсенето на варианти на геометричните форми се осъществява по трудните пътища на интуитивното комбиниране там, където поставената задача има математическо решение, позволяващо да се получат изчерпателни резултати. В подкрепа на това може да се приведе пример с проектиране на сферични форми, състоящи се от отделни взаимнопресичащи се плоски окръжности. На рис. 1 са изобразени четири такива форми, отличаващи се една от друга по взаимноразположените пръстени, броят на които във всички варианти е еднакъв Когато пръстените са шест, тази комбина-торна задача не е трудна да се реши по пътя на ескиза или макети райето. Обаче при по-голям брой пръстени числото

може да се възстанови графическият или пространственият модел на структурата. Пример на матрица и на съответстваща й конфигурация е даден на рис. 2 Порядъкът на цифрите в редовете на матриците означава последователност, в която съответстващата линия се пресича с всички останали. Две централно симетрични части са съставени по схемата на рис. 2, а от еднаквите взаимно преплитащи се ивици при съответно съединяване се образува обемна фигура (рис. 1а).

Ако през окръжностите, обточващи всяка ивица на сферичната форма (рис. 36) се прокарат плоскости, то, като се пресичат взаимно вътре в сферата, те ще образуват сложна пространствена конфигурация. Връзката между полукълбата и конфигурациите, образувани от взаимно пресичащите се плоскости, в същото време посочва и общността на методите за програмиране на тези два вида структури.

решават с помощта на електронноизчислителни машини, които при необходимост могат да подберат само форми, притежаващи предварително зададени симетрически свойства. Информацията за намерената композиция машината представя във вид на цифрова матрица, по която

По матрици, подобни на представената на рис. 2а, може да се извърши построяване на структури, принадлежащи към класа на т. нар. паралелографически, които се характеризират с успоредност на съставляващите ги линейни, плоски и пространствени елементи. Пример за плоско паралелографически орнаменти е даден на рис. 2в. Специалните изследвания на свойствата на паралелографическите структури позволяват да се изгради единен подход за тяхното формообразуване. Тази методика също е основана на машинното програмиране. За изходна формообразуваща основа на паралелографическите структури .предлагаме да се използват паралелографически решетки — паралелографи. Тяхното построяване се осъществява чрез последователните паралелни пренасяния в различни направления на точката, отрязъка, паралелограмата, паралелепипеда и др. Структурите, проектирани на основата на паралелографите, се разделят от контури, към които се отнасят централно-симетричните многоъгълници (в случая плоскости) и многостранни обемни форми с централносиметрични страни (в случая пространства), опаковки, плътни, запълнени от контурите на елементите, които от своя страна се явяват контури на паралелографите от много ниски степени, и произволни орнаменти. „Неделими“ елементи на плоските паралелографични структури са паралелограмите, а в пространството — паралелепипеди, типът и размерите на които зависят от взаимното

разположение, от посоките на паралелните пренасяния. Определянето на вариантите на пространственото разположение на паралелографичните посоки е задача, идентична с намирането на сферичните комбинации: всеки пръстен на което и да е полукълбо отбелязва плоскост, а перпендикулярите, прекарани към всяка от плоскостите през точката на тяхното пресичане, образуват пространствения възел на паралелографа На рис. 4 е изобразен модел на структура, пространственият възел на която фиксира такова разположение на паралелографическите посоки, при което количеството типови елементарни формиромбове и ромбически паралелепипеди, да е минимално. Върху основата на паралелографическата структура, представена на рис. 4 под формата на три последователни симетрични орнамента, е изпълнен експерименталният проект на жилищен комплекс (рис. 5). Решаването на проблемите за технологичност на „ръста“, взаимосъгласуваността на функциите на жилището и неговата материална тъкан се предопределят тук от геометрическите свойства на структурата. Построяването на структурата се извършва на три етапа, всеки от които съответства на функционално завършено ядро, пригодено както за самостоятелно съществуване, така и за възможност да бъде включено в състава на по-сложното (рис. 5а). Най-голямото „единнотъканно“ образувание — това е микрорайонът за хиляда и петстотин две хиляди жители, който може да стане функционална единица на неголям град. При решаване на интериора на жилищните клетки, имащи формата на двадесетстранен ромбоид/ е използван принципът на модулното планиране, който позволява заедно със спазването на „геометричността“ на плана да се получи необходимото функционално и естетическо

сододекаедрическата клетка (рис. 66, в, г). Всеки вариант се отличава с планировъчни и композиционни особености, а също така и с начините на конструиране на обвивките на жилищните клетки от панели, типовете на които (с изключение на панелите за врати и прозорци) са общи за всички случаи на разположение (рис. 7). Интериорът и мебелировката на жилищните клетки са проектирани с отчитане на геометрическите особености на модулните мрежи на плана, също зависещи от ориентацията. Системността на структурите, простотата и малкото количество типови изходни форми създават широки възможности за прилагане на промишлената технология. Методът на различните ориентации може ефективно да се приложи във всички случаи, когато геометрическите структури се използват с цел да се получат многовариантни решения, при което такава задача е характерна не само за жилището. Така при проектиране на конструктивно-декоративни структури принципите на формообразуване са насочени към постигане на естетическо разнообразие на формите при едновременното съобразяване с изискванията за рационализиране на технологията и промишления характер на производството. Развитието на методите на геометричното формообразуване е важно за решаване на много проблеми на дизайна и архитектурата не само на съвременния етап. Без съмнение влиянието на геометрията за формиране на предметно-пространствения свят ще става все по-значително и в бъдеще, когато потребностите, обусловени от масовото производство, ще се проявяват в още по-голяма степен.

Статията препечатваме от бр. 1/83 г. на бюлетина „Техническая эстетика”.

зано в проекта за

структура (рис. 6—10), основаваща се на пространствен орнамент, съставен от геометрични тела — икосододекаедри. Предложени са три характерни вида ориентация на структурата, които се определят от различното положение в пространството на осите на симетрия на ико -

Катцу Кимура е роден през 1934 г. в Тохиги. През 1956 г. завършва търговско художествено училище в Токио, а през I960 г основава фирма за опаковки Засега той се смята

за водещ сред японските дизайнери, занимаващи се с оформлението на опаковки Проявява много добри качества и като преподавател по дизайн в училището Кувацава. Издал е няколко илюстровани книги на тази тема През 1967, 1972, 1979 и 1981 г са уредени изложби от негови изделия. На изложбата „Бокс и Кокс“ — 1979 г , Кимура изненадва с оригиналните си идеи, осъществени в разнообразни опаковки за плодове. Изработени от обикновен картон, те наподобяват разрязана ябълка, обелен банан и достойно защитават намеренията на своя автор да ги превърне в изделия с художествени качества Кимура приема един основен принцип, който прилага при оформлението на всички опаковки — да бъдат функционални, красиви, а разгъването им да бъде малка игра Така кутията за диня се „разрязва“ и

вани динени резени, а опаковката за портокал се отделя като обелена кора Голямото разнообразие се дължи на различните видове и начини на сглобяване и разгъване на кутиите. Проектите на Катцу Кимура са сполучлива комбинация от функционална логика, конструктивни хрумвания и атрактивност. Художникът е автор на много проекти за опаковки, в които влага идеи, различни от идеите на ежедневно срещаните търговски амбалажи. В неговите работи се чувства желанието на създателя им — от все -

ки предмет в опаковка да лъха човешка топ лота, да надделява функционалната дизайнерска концепция над безполезното украшателство. Всеки предмет, роден от неговата артистична мисъл и сръчни ръце, говори за голямото съзнателно и отговорно отношение на Кимура като творец-дизайнер.

Мисли и възгледи по въпросите на дизайна Кимура споделя в книгата „Седем дизайнери на опаковки“. Там той отбелязва с тревога, че всеки човек избира за своя подарък такава опаковка, в която закупената вещ да изглежда по-голя-ма. Вследствие на това излишно 5 престараване през сезона на подаръците се натрупват огромни количества отпадъци Но това не е най-важното. Основанието за тревога идва от това, че за амбалаж се изразходва дървесина Според Кимура никой не гледа на хартиените опаковки сериозно. Всеки ги използва и изхвърля небрежно Където и да се влезе, по пода неизбежно се търкалят две, три кутии, които хората подритват ,или заобикалят. Художникът доказва с своите произведения, че могат успешно да се съчетаят предназначението на предметите с техния добър външен вид.

(по сп. „Графис“/82 г.)

Преди четири години, през май 1979 г., в София се проведе за първи път международна лектория по актуалните проблеми на дизайна и ергономията. Инициатор и организатор на това мероприятие бе Централният институт за промишлена естетика. Полските специалисти — Йоланта Костижевска и Силвия Доброволска от Института за промишлена естетика във Варшава, бяха първите докладчици. Тематиката на лекциите им бе свързана с комплексното изследване и изграждане на жилищни структури. По-специално бяха разгледани методите за изследване и оптимизиране на отделни зони в жилищното пространство. Направени бяха ценни препоръки относно обзавеждането на жилищата с оглед предпочитанията на потребителите. Големият интерес, който събуди лекторията сред присъстващите специалисти от ЦИПЕ и сродните институти и организации, доведе до разширяване и задълбочаване на тематиката й. Следващият цикъл лекции бе изнесен в края на същата година от съветските специалисти А. И. Костров, В. М. Солдатов и А. Л. Дижур. Първите две лекции обхващаха насоките, методите и средствата за естетическа организация на производствената среда, предпроектен анализ на условията на труда в производството, оценка на тези условия и мерки за подобряването им и проблемите на експертизата и контрола на качеството на изделията от отрасъл машиностроене и на стоките за широко потребление. Докладът на А Л. Дижур запозна специалистите с ролята на информацията за проектантската дейност на дизайнерите и огромното й значение за подобряване качеството на художествения проект. Специалистите от Чехословакия — доц. Я. Кадлец и инж. арх. П. Шваха, изнесоха третия цикъл от лекции, посветен на дизайна на мебели и на задачите на промишления дизайн в жилищното строителство и архитектурата на Чехословакия. Поредната четвърта лектория бе проведена на 7. VI. т. г. Лекторите и участниците бяха приветствани от инж. М. Хасъмски, директор на ЦИПЕ и главен секретар на Националния съвет за промишлена естетика (НСПЕ). Пред широка аудитория от ЦИПЕ, отрасловите звена за дизайн и други организации, институти и висши учебни заведения в зала „Шипка“ на Новотел „Европа“ бе изнесен цикъл лекции за политиката на правителството на ГДР, насочена към развитие и стимулиране на дизайна. У. Лаксни и Карин Крахт — зав. от -

дели в Управлението за промишлена естетика към Министерския съвет на ГДР, и д-р инж. Б. Зоргот държавното предприятие „Дизайн-проект“ — поделение на управлението в Дрезден, запознаха аудиторията с излезлите през последните години постановления, определящи задачите в областта на дизайна, организацията и управлението на тази дейност. У. Лаксни се спря подробно на някои важни аспекти от държавната дейност за развитието на дизайна. Основната задача на художественото проектиране — подобряване качеството на изделията за задоволяване на все по-нарастващите потребности на трудещите се, се реализира в комбинатите и предприятията на ГДР, като редица документи са насочени към подобряване ръководството и работа-та им, отделено е особено място на ролята на дизайна за подобряване * пласмента на готовата продукция. У. Лаксни пряко наблюдава мебелната промишленост в ГДР, чиито изделия са до голяма степен обект на износ. От дългогодишен опит е установено, че най-добрият подход за задоволяване на пазара в тази област е разработването на дългосрочни стратегически програми, които да се осъществяват чрез координирано сътрудничество между участващите в нея партньори. Успехът се гарантирани от прекия контрол на Управлението за промишлена естетика върху изпълнението на тази част от Д програмата, която е свързана със съдържанието и организацията на дизайнерската дейност. Напоследък се практикува и назначаването на главен дизайнер в ръководство-то на комбинати и предприятия, който съставя програмата за художествено проектиране на изделията и следи за изпълнението й, като същевременно отговаря за стратегията за развитие на дизайна. Как се стимулира дизайнерската дейност, какви са моралните и материалните отличия и награди в ГДР, какво произтича от тях и какви са резултатите — бе темата на доклада на др. К. Крахт. Ориентирането на младите дизайнери към производствените предприятия още от студентската скамейка, насочването им към определена тематика и стимулирането на тяхната дейност в производството — това са задачи, които стоят пред ръководството на Управлението за промишлена естетика, комбинатите и предприятията. С много диапозитиви бе онагледена лекцията на д-р инж. Зорг, заместник директор на „Дизайн-проект“ — Дрезден. Създадена през 1977 г. с 50 души персонал, днес тази

организация е доказала правото си

на съществуване с разработените и внедрени над 400 художествени проекти на изделия. След последното постановление за подобряване на дизайнерската дейност в края на 1982 г. и като рентабилно предприятие на стопанска сметка» „Дизайн-проект“ увеличава своя състав и в самия град, и чрез филиали в някои окръжни градове. Това е единствената специализирана държавна организация за художествено проектиране в ГДР. Д-р Зорг се спря върху резултата от съвместната работа на колективи от дизайнери, ергономи и инженери при решаване на ^определен проблем. Въз основа на опита от тези години е разработена методика за художествено проектиране, включваща три етапа: подготовка на изходни данни — информационно проучване, антропометрични данни, анализ на съществуващото положение; тясно сътрудничество между отделните специалисти за постигане единомислие относно формата на изделието и сравняването й с изделия-аналози; доказване на постигнатото качество на художествения проект, т. е. доколко изделието е функционално и естетично, приспособимост на оператора към него и други. Тези етапи бяха илюстрирани с два примера: художествено проектиране на занаятчийски инструменти и работни места с телевизионни екрани. На лекторите бяха зададени много въпроси и се създадоха условия за интересна и плодотворна дискусия. Четвъртата сесия на международната лектория на ЦИПЕ „Актуални проблеми на дизайна и ергономията“ е още едно доказателство за нейната целесъобразност и полезност, ефективно средство за запознаване на ръководители и специалисти от нашата страна с чуждестранния опит по тези проблеми. Тя се превърна в добра традиция, която, надяваме се, ще продължи и в бъдеще.

1

ДИЗАЙН 1982 ГОДИНА Показаната в Западен Берлин, а след това и в Бон изложба на битово стъкло за държавната награда за дизайн на ФРГ напомня много за стила на 60-те години. С изключение на няколкото предмета, интерпретиращи с фантазия стъклото и възраждащи техниката на духа-нето, преобладават по немски аскетичните и функционалистични решения. Радост за очите може да се открие едва ли

ското участие е крайно ограничено. Награда в категорията „Дизайнерски проект“

1. Стъклена кана за чай — проект. Изразително дизайнерско постижение. Ясна, самостойна характеристика на оформящите елементи — дръжка, контури, устие и капак. Оптимална функционалност, разнообразие и единство на общия вид.

2. „Хенди“ — форма 20200. Рационално и удобно оформление и функционалност. От понякога грубо изглеждащия цилиндър тук са се получили интересни форми. Изделия от групата „Домакинско стъкло“

3. Чинии, купи, чаши, вази „Генуа“. Високо дизайнерско равнище на поредицата. Чиста и стегната форма с ясно очертаване на ръбовете и обратно извиване на дъната.

5. Туист — форма 20252. С дизайнерската намеса при стъклодухането са създадени богати, излъчващи форми с ротираща, ребро-образна текстура, която следва стесняванията, извивките и разливането на обемите.

Изделия от групата „Огледала, изолиращи и предпазни стъкла“

на стъклото. Тенденциозността на журито, чийто състав от 20 години насам почти не се е изменил, явно е обезкуражила работещите с повече фантазия стъклопроизводители да участват в този дизайнерски конкурс. Затова въпреки особено широкия и разнообразен асортимент от стоки автор -

4а. Преграден елемент. Тръбна конструкция със стъклен пълнеж. Стъклените пълнежи за прегради са включени в тръбна конструкция и все пак са твърде самостоятелно изявени като материал и оформление. Това е постигнато чрез невидимото, дистанциращо захващане на стъклото. 4б. Гардеробен елемент от тръбна конструкция в комбинация с огледало. Чрез подходящо дизайнерско свързване на двата елемента тук се е стигнало до едно ново решение на типово изделие, чийто външен вид и полезност взаимно се допълват.

материал Ж. Пес, за да

еволюция и развитие в архитектурата, е необходимо преди всичко да се извърши коренна промяна в технологията. Той предлага нов вид строителен материал, който би се понравил на привържениците на метода „направи си сам“. Неговите полиестерни тухли са леки (един кубически метър от тях тежи 80— 100 кг) и се сглобяват много лесно. Върху основа от кух метален профил се нарежда ред от тухли, като помежду им се поставят вертикални свързващи платки. За по-голяма сигурност може да се използва силиконово лепило. Външната страна на тухлите е със свободна форма поради химическите особености и неравномерното втвърдяване на полиестера. Така се получават стени, които напомнят италианската Рустика. За да онагледи възможностите на изобретението си. Пес е изградил кула със самоносещи се стени и покрив върху телескопични греди, вградени в зидовете. Покривът е от двоен прозорец с цветни стъкла, между които е поставена слънчева батерия. Разходът на енергия за тази кула е съвсем малък, тъй като полиуретанът е топлинен

Определящ бил и

на потребителя.

на международното жури инж. Богумил

— доцент при Карловия университет в Прага, отбелязва, че изкуството в оформяването на витрините е направило още една крачка напред по отношение съдържанието и декоративните качества. Първа награда на конкурса за реклама на автоматични перални машини получил колективът на Чехословакия, следван от оформителите на Съветския съюз

втора награда за оформяне

витрина за дамско горно облекло. С трета премия е награден колективът на Унгария за оформление на витрина за

принадлежности.

състоялия се симпозиум взе -

участие около 400 души от

и

били главните

развитие

реклама -

дейност на

организации и оценени резултатите от конкурса. В своето изказване инж. Карел Хеса — директор на рекламното агентство МЕРКУР, очертал пътя за повишаване стопанското значение на рекламата, подобряване нейната информационна функция, провеждане на ефективни и рационални оформителски методи. Марсел Щекер, също представител на агентство МЕРКУР, засегнал въпроса за оформителските задачи при въплъщаване идеите на рекламния показ на стоките във витрините. Накрая Зигфрид Миларг — представител на Обединението на универсалните магазини ЦЕНТ- РУМ (ГДР), информира за актуалните направления в декораторските и рекламните работи на универсалните магазини на ГДР, което било онагледено със серия цветни диапозитиви. (по сп. „Нойе Вербунг“/82 г.)

* * * Музея на модерното изкуство в Париж скулпторът Даниел Графен демонстрира своето особено виждане за скулптурата. Неговите произведения могат да съществуват само като продължение на архитектурата. При изграждането на хотел „Камино Реал“ в Юкатан по проект на мексиканския архитект Рикардо Реголета, с който Графен много често сътрудничи, е осъществена „скулптурата на вятъра“, която е и емблема на хотела. Едновременно с камъка и стоманата Графен използва и текстила Това е материал със специфични качества: лекота, гъвкавост и податливост на обработване. По този начин скулпторът постига непринудена връзка между околното пространство и произведенията, които създава, подчертавайки тяхната стойност. Работите на Графен наподобяват гоблени и заедно с това са леки и нежни като полъха на ефир.

на конкурса била темата

стоката — информацията

достойнства и ефективното

от икономическа гледна точка

чистотой силуэта и сдержанности орнамента. В своих более поздних произведениях автор претворяет человеческий образ, обогащая своим стилевым взглядом типизированный портрет-рельеф. Пластическая трактовка — это почти графическое решение. Воздействие достигнуто „рисунком» образов, их композицией и колоритом. Здравко Манолов: 1. „Дерево с птицами» — керамическая пластика, 2. „Девочка“ — декоративное панно, 3. „Ритм» — декоративное панно, 4. „Праздник“ — декоративное панно, 5. „Ребенок с шапочкой» — керамическая пластика, 6. Керамическая пластика, 7. „Композиция» — декоративное панно 8. К ИСТОРИИ ДИЗАЙНА В БОЛГАРИИ. ЧАСТЬ ПЕРВАЯ — ОТ РЕМЕСЕЛ К МАШИННОМУ ПРОИЗВОДСТВУ — Незабравка Иванова, с. 19. Корни дизайна как современного способа эстетического усвоения техники в отношении формообразования предметного мира надо искать еще во время ремесел. В своей сущности ремесла, особенно на высокой ступени их развития, и дизайн в настоящее время являются в конечном счете средствами для претворения природы и приспосабливания ее к потребностям человека и по законам красоты. Рассматривая историю дизайна, в частности специфическое формирование и развитие творчества болгарских дизайнеров, невозможно не учитывать периода тысячелетних наслоений человеческой и #социальной опытности исторического пути формообразования предметного мира прошлого, формообразования, которое тогда осуществлялось ремесленным, а потом и машинным принципом «производства, а в настоящее время — в процессе расширенного промышленного воспроизводства. 1. Керамическая посуда, XIII–XIV в г. Велико Тырново, 2. Глиняный кувшин для воды, XIII–XIV в. г. Велико Тырново, 3. Кувшин для умывания 1791 г. находится в Музее Рильского монастыря, 4. Реликварий, 1820 г., находится в Рильском монастыре, 5. Чешма эпохи Возрождения 1879 г. Асеновград

11. ВЫСТАВКА ТЕЛЕВИЗИОННОЙ ГРАФИКИ СТЕФАНА ЧАКЫРОВА И НИКОЛАЯ ДО-ДОВА — Лидия Сарджева, с. 27 1, 3, 4, 5, 6, 7. Стефан Чакыров — телевизионная графика; 2, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14. Николай Додов — телевизионная графика 12. ДЕТАЛЬНАЯ ЗРИТЕЛЬНАЯ ПАМЯТЬ ПОТРЕБИТЕЛЯ — ПРОБЛЕМА ПРОЕКТИРОВАНИЯ В ПРИКЛАДНОЙ ГРАФИКЕ — Иван Газдов, с. 32

Путем исследования сколько и в какой степени зритель запоминает детали графического произведения можно помочь художнику выяснить для себя отношение графика — воздействие на потребителя. Иван Газдов—Г. Информационная схема исследования, 2—9. Графические изображения титульного заголовка „Стьршел» и этикетки „Кока-кола», иллюстрирующие отдельные моменты исследования.

13. ОФОРМЛЕНИЕ МУЗЕЕВ В ГДР — с. 34. Статью перепечатываем из „Нойе Вербунг“/82

14. ПРОГРАММИРОВАННЫЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИЕ СТРУКТУРЫ В ЭКСПЕРИМЕНТАЛЬНОМ ПРОЕКТИРОВАНИИ — Статью перепечатываем из 1/83 г. „Технической эстетики».

15. КАТЗУ КИМУРА — ВОЛШЕБНИК УПАКОВКИ —с. 40

16. НАГРАДА ФРГ ЗА ДИЗАЙН НА 1982 год —с. 42

17. МЕЖДУНАРОДНАЯ ЛЕКТОРИЯ «АКТУАЛЬНЫЕ ПРОБЛЕМЫ ДИЗАЙНА И ЭРГОНОМИКИ» — Малина Ангелова, с. 44 На обложках: I — Николай Додов — телевизионная графика, III — Экспонаты выставки „Дизайн’83 — Сливен, IV — Стефан Чакыров — телевизионная графика

CONTENTS

FOR A FURTHER RISE OF BULGARIAN SOCIALIST CULTURE, p. 1

THE WORKING ACTIVITY OF MANAN AREA FOR AESTHETIC EDUCATION OF TH E WHOLE MATION — (excerpts from the report ‚For a further rise of Bulgarian Socialist Culture’ of G. Yordanov. President of the Committee for Culture, before the IV Congress of Bulgarian Culture), p. 2

THE NATIONAL DESIGN EXHIBITION ‚SLIVEN‘83‘, p. 3 1, 2, 3. Exposition layouts

COMMENT ON LIGHTING FITTINGS SHOWN AT THE NATIONAL DESIGN EXHIBITION ‚FIRES OF SLIVEN‘83‘ - Boryana Glavleshka, p. 5

1. Dimiter Chaoushov — Lighting fittings, SK Vasil Kolarov, Sliven; 2. Bono Shkodrov — Lighting fittings range, SK Vasil Kolarov, Sliven; 3. Emiliya Chaoushova — Kindergarten fittings, SK Vasil Kolarov, Sliven

MONUMENTAL AND DECORATIVE ARTS IN THE DISTRICT OF GABROVO. SOME INFORMATION ASPECTS - Violeta Vasllchina, p. 7

1. Hristo Todorov — The monument of Vasil Aprilov in Gabrovo; 2. Evdokiya Baldzhieva — ‚Maternity‘, sculptural composition in Gabrovo; 3. Lyuben Dimitrov — Sign of Gabrovo; 4. Vladimir Ginovski — Monument of Ran Bos He k, Gabrovo; 5. Boris Gondov — The April Uprising‘, sculptural composition, Gabrovo; 8. Lyubomir Dalchev — ‚The Yoke‘, bridge in Gabrovo; 7, 9. Iliana Doncheva — Murals, the Municipal Council in Tryavna; 8. Lyubomir Prahov — ‚Diana‘, sculpture in the Bazhdar Park, Gabrovo; 10. Velichko Minekov — Sculptural composition, the Bridge of Arts, Gabrovo.

THE FIRST DESIGN ACHIEV MENTS OF A NEW PLANT IN ISPERIH — Yuliana Farkhi, p. 12

1—5. Ceramic mail tiles, manufactured by the Isperih plant.

FIRST OPEN-AIR MEETING OF CERAMIC ARTISTS IN ISPERIH, p. 14

1. Valeri Sholevski — ‚Bunch of Flowers ‘, mural; 2. Valeri Sholevski — decorative plate; 3. Mariana Pavlova — ‚Poplars‘, facing module; 4. Mariana Pavlova — Tree‘, facing module; 5. Po liana Nanova— ‚Grass‘, facing module; 6. Stanimir Hristov — ‚Factory Landscape‘, mural.

ON THE HISTORY OF BULGARIAN DESIGN - Nezabravka Ivanova, p. 19

1. Ceramic vessels from Veliko Tarnovo, (13-14th c.); 2. Earthen jug from Veliko Turnovo (13-14th c.); 3. Ablution pitcher (1791), now in the museum of the Rila monastery; 4. Relic holder (1820), Rila monastery; 5. Renaissance fountain (1879), Asenovgrad.

A MEETING OF DESIGNERS FROM THE SOCIALIST COUNTRIES, p. 25

TV GRAPHICS EXHIBITION OF STEFAN CHAKUROV AND NICOLAY DODOV - Lidiya Sardzheva, p. 27 1, 3, 4, 5, 6, 7. Stefan Chakurov — TV graphics; 2, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14. Nikolay Dodov - TV graphics.

QUADRIENNALE OF APPLIED AND DECORATIVE ARTS IN THE SOCIALIST COUNTRIES ‚ERFURT‘82‘ — Socialist Republic of Romania — p, 30

1. Dan Banchila — ‚Composition‘, glass and metal; 2. Luchia Maftai Teodorescu — ceramic decorative vase; 3. Valeriu Semenescu — ‚Roots‘, glass plastic; 4. Ovidiu Maitech — ‚Portrait‘, wood; 5. Kostel Badya — ‚Fruit”, ceramics; 6. Dimitru Radulescu — ‚Spring”, ceramics.

THE DETAILED VISUAL MEMORY OF CONSUMERS - A PROBLEM OF APPLIED GRAPHICS DESIGN (inferences from an inquiry conducted by the artist) — Ivan Gazdov, p. 32

1. Information diagram of the investigation; 2,9. Graphic images of the superscriptions Sturshel, Coca-Cola etc. illustrating different steps of the investigation.

MUSEUMS IN THE GDR (The article is a translation from ‚Neue Werbung’) — O. A. Bodnar, p. 34

1, 3, 4. H. U. Lehmann — Exhibition design ‚Museum Design in the GDR‘, Bauhaus, Dessau, 1981; 2. R. Hahn, O. Trager, N. Wintzowski — The museum in the Bernburg castle, 1978; S. G. and M.Berger-Museum in the Brandenburg cathedral , 1979; 6. W.Seffers. H. Schuster — The permanent exhibition ‚Sculptures from the Period of Feudalism‘ in the Magdeburg monastery; 7. M.Konig — Design of the Freiberg. Museum.

PROGRAMMED GEOMETRICAL STRUCTURES IN EXPERIMENTAL DESIGN (Translation from Tehnicheskaya Estetika), p. 37

KATSU KIMURA: A MAGICIAN IN PACKAGING DESIGN, p. 40 2 — 8. Katsu Kimura — Package design.

— с. 30 1. Дан Банчила — „Композиция» — стекло и металл, 2. Лучия Мафтай Феодореску – керамическая декоративная ваза, 3. Валериу Семенеску — „Корни» — пластика из стекла, 4. Овидиу Майтеч — „Портрет» — дерево, 5. Костел Бадя — „Плод» — керамика, 6. Димитру Радулеску — „Источник» — керамика

INNOVATION OF TRADITION -Irina Avramova, p. 16

Zdravko Manoiov: 1. Tree with Birds‘, ceramic plastic; 2. ‚Holiday‘, decorative mural; 3. ‚Girt‘, decorative mural; 4. ‚Child with Hat‘, ceramic plastic; 5. ‚Rythm‘, decorative plastic; 6. The Past’, decorative mural; 7. Ceramic plastic; 8. ‚Composition‘, decorative mural.

THE 1982 DESIGN PRIZE IN THE FRG, p. 42

INTERNATIONAL LECTURES ON CURRENT PROBLEMS OF DESIGN AND ERGONOMICS — Malina Angelova, p. 44

NEWS — p. 45

COVERS: I and IV — Nikolay Dodov — TV Graphics; III — Exhibits from ‚Design’83‘, Sliven