Integrated plan for urban regeneration and development - city of Samokov | ИПГВР на град Самоков by |In|Formal

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГРАД САМОКОВ

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[102] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[IX] СЕЛИЩНА МРЕЖА, УСТРОЙСТВО И ИЗГРАДЕНОСТ НА ГРАДСКАТА СРЕДА Селищна мрежа [9.1] Урбанистична структура на град Самоков [9.2] Потенциал за развитие на град Самоков, изводи [9.3] и приоритети

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [103]

[9.1] Селищна мрежа Селищната мрежа в България е характеризирана от основни центрове и оси на развитие, които са се формирали постепенно през годините. В съвременната история на урбанистичното и развитие силно влияние оказва силната индустриализация през XX век и особено след Втората световна война. Това преопределя процеса на постепенно централизиране на населението в градовете като през 1985 година 64,8% от българското население обитава градовете докато през 1946 година този процент е 24,7% (НСИ). Този процес, в по-малки размери, се запазва и през 2011 година съотношението градски – селско население в България е 72.5% към 27,5%. В следствие на небалансираните социо-икономически и инфраструктурни условия в последните години впечатление прави централизацията на населението и икономическите мощности на страната в четирите много големи градове с население над 200 000 жители (София, Пловдив, Варна и Бургас) и до някъде в трите големи града (Русе, Стара Загора и Плевен). С известни изключения повече от останалите градове в България изпитват процес на демографски и икономически спад като значителен негативен ефект има върху средните и малките градове, които са географско отдалечени от гореспоменатите градски центрове. Това цялостно градско и регионално развитие има критично влияние върху структурата на селищната мрежа в страната. В следващата точка позицията на Самоков в тази рамка ще бъде представена с цел подразбирането на динамиката на развитие на община Самоков и урбанистичната структура на самия град. [9.1.1] Местоположение и граници Град Самоков е географски разположен в Югозападна България в котловина между няколко планини – Рила, Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска Средна Гора, като тези геопространствени характеристики обуславят средна надморска височина за град Самоков от 950м. Самоковската котловината е двуделна, като се преполовява на две от р. Искър, разделяща я на Паларакийска от запад и Искърска от изток. Самоков е разположен на 60 км. южно от столицата София и на 10 км. северно от туристическия курорт с национално значение – Боровец. От гледна точка на административна и планова организация града е разположен в Югозападен район на планиране (ЮЗР) от ниво 2. според Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) на Република България за периода 2012-2022г. Съгласно НСРР град Самоков е определен като населено място от четвърто ниво (малки градове с микрорегионално значение). Градът е определен като част от второстепенната оса на развитие Кюстендил-ДупницаСамоков-Ихтиман.

[104] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Самоков е разположен в Софийска област, намираща се в северната част на ЮЗР и почти напълно обгражда област София-град. На север областта граничи с областите Монтана и Враца, на североизток – с област Ловеч, на изток – с област Пловдив, на юг – с област Благоевград, на югозапад – с област Перник. В северозападна посока границата на областта съвпада с държавната граница с Република Сърбия. Софийска област е втората най-голяма област по площ в страната - общата площ възлиза на 7 062.3 кв. км., което представлява 6.4% от територията на страната и 34.7% от територията на ЮЗР. Общият брой на населението е 247 489 души (НСИ, 2011), което представлява 3.4% от населението на страната и 11.6% от населението на ЮЗР. Софийска област е областта, включваща в състава си най-голям брой общини от всички области в страната - 22 общини. Поради спецификата на областта, тя е единствената, чиито областен център се намира извън територията й. Административният център на Софийска област се намира в град София. В областта има 18 града и 265 села, като в градовете живее 60.8% от населението. От своя страна град Самоков изпълнява ролята на административен и общински център като община Самоков е една от съставните общини на Софийска област. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Област Плевен

Област Монтана

Столична община

Област Враца ОБЩИНА САМОКОВ

САМОКОВ

СЪРБИЯ Община Ихтиман Област Ловеч III-181

III-627

III-8222

СОФИЯ

III-6205

II-82

Област Перник

III-822 II-62

ГРАД САМОКОВ

III-6206 II-82

Община Сапарева баня

САМОКОВ

II-82

Област Кюстендил III-6206

Област Пазарджик

Област Благоевград

Община Рила Община Якоруда

Община Белица

В границите на общината попадат 28 населени места с общо население 38 089 жители. На север общината граничи със Столична община, на изток с общините Ихтиман, Костенец и Долна баня, на юг с Якоруда, Белица и Рила, а на запад със Сапарева баня, Дупница, Радомир и Перник. Територията обхваща 1 209.86 хил. кв. км., което е 1.09% от територията на България, 5.96 % от територията на Югозападен район и 17.13% от територията на Софийска област. Тя е найголямата по територия не само в област София, а и в цяла Западна България (като изключим Столичната община)- пета по площ в България. Транспортният достъп е автомобилен и автобусен, защото характерните дадености на релефа са ограничител за прекарването на линии на железопътната инфраструктура до общината. Главните пътища са от втори и трети клас от РПМ, като тяхната дължина е 154 км.

Фигура 9.01 - Разположение на град Самоков в контекста на териториалноадминистративното деление на република България Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

[9.1.2] Град Самоков в контекста на Област София Както бе гореспоменато град Самоков е административен и общински център в Софийска област. Като такъв града фунционира като един от найважните центрове за областта заедно с градовете Ботевград и Елин Пелин. Тези три града са разположени на главни пътища от републиканската пътна мрежа и са с най-голямо население. Наблюдава се тенденция на намаляване на населението в тези селища, но с много по-малки темпове сравнение с поотдалечените от столицата градове. Дефинирани са райони за целенасочена подкрепа, което създава условия за ефективна териториална концентрация на ресурсите и намаляване на вътрешнорегионалните различия в степента на развитие на отделните общини, като се отчитат специфичните особености и нужди на територията: • Равнището и динамиката на икономическо развитие, структурата на икономиката, заетостта и безработицата. • Степента на изграденост на техническата инфраструктура. • Демографската, социалната и селищната инфраструктура. • Географско положение и наличния потенциал за постигане на целите за развитие на съответната община. Насочването на ресурси в районите за целенасочена подкрепа е също така и инструмент за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие. Райони за целенасочена подкрепа според Закона за регионално развитие са общините, които имат сериозни затруднения в социално икономическото развитие. За тях се предвижда да бъдат обект на особена грижа от страна Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [105]

Област Монтана Фигура 9.02 - Селищна мрежа в област София Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Монтана Видин

СЪРБИЯ ГКПП Калотина

Област Плевен Враца Видин

Област Враца

Плевен АМ Хемус

Годеч Своге

Драгоман

Област Ловеч

Ботевград Правец

Сливница

Етрополе

Пирдоп/Златица Елин Пелин Перник

Карлово Казанлък

София

Област Перник Язовир Искър Ихтиман

Самоков Костенец

Пловдив АМ Тракия

Долна Баня

Област Кюстендил

Боровец

Пазарджик

Област Пазарджик

Област Благоевград

на регионалната политика на държавата, за да се постигне подобряване на социално-икономическото им състояние. Община Самоков попада в обхвата на райони за силна целенасочена подкрепа според Областната стратегия за развитие на Софийска област (ОСР) 2014-2020г. – общината покрива 5 критерия по показателите посочени в чл.6 на ЗРР. Самоков удовлетворява категорично критериите по показатели 1, 2, 4, 5 и 7: (1) нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години; (2) равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години; (4) коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години; (5) гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър; (7) над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[106] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Най-важният център, който влияе върху развитието на Самоков е столицата София, до която се осъществяват хиляди ежедневни трудови пътувания. Другите градове, които оказват пряко влияние върху социално-икономическото развитие са отстоящите в близост градове на изток - Долна баня, Костенец и Ихтиман. Като цяло град Самоков функционира като разпределителен център, свързващ прилежащите населени места с останалите градски центрове в региона. Туризмът е водещ сектор в икономиката на Самоков, като това се определя основно от влиянието на курорта Боровец и зоната на язовир Искър, който е най-големият по обем язовир в България и предлага възможности за вилен отдих, риболовен туризъм, водни атракции и др. Тези фактори, в унисон с културно историческо наследство на града, са предпоставка за превръщането на град Самоков в най-желаната туристическа дестинация в Софийска област.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

РЕГИОНАЛНА МРЕЖА - КОНЦЕПЦИЯ ЛЕГЕНДА

Враца Видин

АВТОБУСНА МРЕЖА ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА

Горна Оряховица Видин

Своге

ВЪЗДУШНА МРЕЖА

АМ “Хемус” Плевен

Ботевград

Фигура 9.03 - Концептуална репрезентация на комуникационна мрежа между основните населени места в региона Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Пирдоп

Калотина

Карлово Казанлък

Перник

София

Дупница

Кюстендил Гюшево

Пазарджик

САМОКОВ Боровец

Разлог / Банско

Благоевград

Гоце Делчев

Сандански Петрич Кулата

Свиленград

Пловдив Бургас

ПЪТНО ВРЕМЕ ДО ОСНОВНИТЕ ДЕСТИНАЦИИ ВЪВ РЕГИОНА

Смолян

Фигура 9.04 - Пътно време между Самоков и основните дестинации в регионна

Разстояние Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков

София Боровец Долна Баня Костенец Ихтиман Дупница Благоевград Пазарджик Кюстендил Кресна Пловдив Сандански

60 км 10 км 26 км 34 км 37 км 40 км 74 км 80 км 81 км 111 км 129 км 135 км

с кола

с автобус

1:02 0:11 0:29 0:38 0:39 0:38 1:05 1:17 1:15 1:37 1:36 1:58

1:10 [27] 0:13 [23] 0:32 [5] 0:43 [8] 0:45 [6] 0:45 [5/6] 1:25 [5] 1:30 [3/4] 1:27 [0/1] 2:23 [5] 2:05 [3/4] 2:55 [5]

час:минути

час:минути [автобуси дневно]

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 по данни от www.bgrazpisanie. com & Google Maps

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [107]

[9.1.3] Град Самоков в контекста на Община Самоков Историческо развитие на селищната мрежа Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Точното време на основаването на Самоков не е установено. Предполага се, че е било свързано с рудните находища в района, експлоатирани още през античността. Името “Самоков” е свързано с появата на механичните чукове - “самокови” през 13 – 14 век. За първи път името на Самоков се появява в писмените източници през 16 век. Бързото утвърждаване на Самоков като град през 16 век се дължи на местоположението му на важен път, свързващ Пловдив със Скопие и на производството и търговията с желязо. Освен с добива на желязо, градът е известен в миналото и като занаятчийски център, в който се развиват множество други занаяти: абаджийство, кожарство, часовникарство, фотография и др. Най-голяма е била абаджийската чаршия с 50 дюкяна, в които са работили 380 занаятчии. Край река Искър е имало 35 кожарски работилници. Известна е и т.н. “житна чаршия”. През 16 век Самоков е околийски център, а в средата на 19 век окръжен център - санджак. В края на 19 век поради упадъка на занаятчийството, градът загубва икономическата, културната и административната си сила. Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби. В града е основано едно от първите светски училища, а през 1861 г. е открто и девическо училище. Градът е имал здрави духовно-културни връзки с Рилския манастир и с манастирите на Атонския полуостров. Според К.Иречек икономическият просперитет от началото на XIX век превръща града в “пръв град на Запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил”. Едно от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа. Тя се формира като живописно-резбарска школа в края на 18 век. Самоковската школа развива широка художествена дейност. Представителите й работели с голяма леснина във всички области на църковно-религиозното изкуство – стенната живопис и иконопис, били майстори на гравюрата, а в резбарството се проявили като изключителни майстори виртуози. Иконостасът в Рилския манастир е най-голямото им постижение. Най-видните от самоковските иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови, стават и основоположници Фигура 9.05 - Търговско средищно ядро на град Самоков през 16 век Източник: ОУП САМОКОВ (2013)

[108] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

на светското изобразително изкуство в България. В Самоков през 1835 г. е открита от Николай Карастоянов първата българска печатница, в която са печатани щампи с калъпи от Света гора. Освен града в исторически документи са споменати и селата Доспей и Продановци, известно като “Мали Самоков”. Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци. Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г. до 1946г. той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил. жители в резултат на естествения прираст на населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил. жители през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г. населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил. жители. като през 2003г. е 26836 жители. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил жит през 1946г. намалява до 15 хил жит през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана. Към 2001г. 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места. Според броя на населението 26589 жители в 2011г. град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жители. Пространствено развитие на населените места Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия обръч от села около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин изохрон. В тези села живеят 4480 души – 1/3 от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живеят 31 063 души, или 82% от общото население на общината. Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г. показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър. Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население: (1) Говедарци-1340, Маджаре -301, Мала църква-468 с общо население -2109 жители и (2) Радуил-1115, Марица-705 с общо население 1820 жители. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина: (1) Ковачевци-516, Поповяне-265, Алино-271 на с общо население 1052 жители; (2) Белчин-368, Белчин бани-15, Рельово-298 с общо население 681 жители и (3) Горни Окол-197, Долни Окол-144 с общо население 341 жители.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [109]

Фигура 9.06 - Селищна мрежа в община Самоков

Община Самоков 38 089

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Бистрица София В.З. Ярема Долни окол Ярлово

III-181

Горни окол

Ковачевци

Перник

Язовир Искър София

Лисец

Поповяне

III-627

В.З. Мечката

Ихтиман АМ Тракия

Алино Широки дол

Яребковица

Рельово

III-6205

Злокучене

Райово

R=15км 32 815

III-8222

Ново село

II-82

Пазарджик Пловдив

Драгушиново Белчин бани Белчин

R=5км 28 392

Продановци II-62

Клисура

III-822

Шипочане

Гуцал

Самоков 26 589

Дупница АМ Струма

Доспей Марица

Долна баня Костенец

III-6206 II-82

Говедарци

Мала църква

Радуил

Бели Искър

II-82

Боровец Маджаре

III-6206

Мальовица

Язовир Бели Искър

[110] ИПГВР Самоков | Юли 2015

На североизток от град Самоков преминава по път III-822, който свързва града с Ихтиман и АМ Тракия, са разположени селата Шипочане (150 души) и Ново село (100 души). Други важни селищни образувания са планинските на югБоровец и Мальовица, и вилните зони на север - Мечката и Ярема. Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция. Това са курортът Боровец, Белчинските минерални бани (въпреки че се водят за населено място с 15 жители) и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база като Овнарско, Соколец, Шумнатица, Гюлечица както и вилните зони Ярема, Мечката, Горни Окол и други. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания. Транспортната комуникация между отеделните селища почти изцяло се извършва чрез сухоземни моторизирани превозни средства. Населените места в общината са свързани с пътища от републиканската пътна мрежа като с автомобилно средство може да се стигне до всяко населено място в общината в рамките на 30 минути. Микробусната и автобусна мрежа в общината също е много добре развита като за по-голяма част от селата има по минимум 3 автобуса на ден, които позволяват на учащи и работещи да осъществяват безпроблемно всекидневните си пътувания.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

1934 г.

1946 г.

1956 г.

1975 г.

1992 г.

2001 г.

2011 г.

Община Самоков

43146

48344

49869

49405

45951

42313

38089

гр. Самоков

11035

13218

16748

25756

28608

27546

26589

с. Алино

1879

2068

1910

1019

546

432

271

с. Бели Искър

1075

1157

1457

1066

905

783

639

с. Белчин

1917

2180

1935

1128

736

536

368

2256

2397

2408

2177

1873

1638

1340

с. Белчински бани с. Говедарци с. Горни Окол

1363

1585

1451

859

421

349

197

с. Гуцал

1261

1332

1182

707

396

302

141

с. Долни Окол

849

965

941

445

267

255

144

с. Доспей

1124

1265

1268

1226

863

758

613

с. Драгушиново

818

914

963

883

798

746

672

с. Злокучене

578

693

692

598

442

332

286

с. Клисура

749

980

963

510

350

278

208

с. Ковачевци

2227

2241

1891

1010

646

619

516

с. Лисец

189

212

150

с. Маджаре

539

577

550

591

438

369

301

с. Мала църква

782

848

888

838

637

544

468

с. Марица

804

900

920

971

910

774

705

с. Ново село

509

535

480

331

171

141

100

с. Поповяне

1817

1891

1587

727

455

384

265

с. Продановци

649

705

749

772

638

577

517

с. Радуил

1751

1903

1865

1701

1627

1402

1115

с. Райово

1541

1725

1746

1597

1180

1019

762

с. Рельово

1596

1780

1689

987

526

439

298

с. Шипочане

938

1001

966

654

359

228

150

с. Широки дол

1522

1721

1686

1562

1339

1174

991

484

537

424

651

410

с. Яребковица с. Ярлово

ПЪТНО ВРЕМЕ ДО ОСНОВНИТЕ 2894 3014 2360 1172 775 ДЕСТИНАЦИИ ВЪВ ОБЩИНАТА

Боровец Белчин Доспей Драгушиново Широки Дол Райово Бели Искър Говедарци Алино Радуил Ковачевци Ярлово

10 км 15 км 4 км 5 км 7 км 7 км 8 км 13 км 19 км 21 км 26 км 30 км

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 по данни от НСИ

Фигура 9.07 - Пътно време между Самоков и основните дестинации в общината

Разстояние Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков

Таблица 9.01 - Списък с населението на селищата в Община Самоков

с кола

с автобус

0:11 0:14 0:05 0:06 0:08 0:09 0:08 0:12 0:19 0:23 0:25 0:29

0:13 [23] 0:17 [7] 0:06 [5/8] 0:07 [8/10] 0:09 [7/11] 0:10 [5/9] 0:09 [7/9] 0:14 [9/11] 0:24 [5] 0:26 [5] 0:31 [3] 0:37 [3]

час:минути

час:минути [автобуси дневно]

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 по данни от www.bgrazpisanie. com & Google Maps

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [111]

[9.2] Урбанистична структура на град Самоков Съвременното социално-икономическото и пространственото развитие на град Самоков е резултат от действието на редица традиционни и съвременни градообразуващи и структуро-определящи фактори и функции на града. Някои от които бяха вече споменати в предишните параграфи. От производствено-занаятчийски, културно-духовен и административен център през Средновековието, Възраждането и след Освобождението, през втората половина на ХХ век град Самоков се развива подчертано и като индустриален център. Това се отразява и на неговото демографско и пространствено развитие и нарастване. Градът има линеарна структура, развита от двете страни река Искър, която е характерна за населено място, разположено покрай река. Това развитие обикновенно е продиктувано и от провеждането на важни комуникации, успоредно на водната площ. Постепенно заселниците са започнали да развиват и съседните горски или земеделски територии, успоредно на комуникацията (водна и сухоземна). Теоретично така почва да се изгражда селищна структура на подобни населени места. Тя от своя страна започва да се разраства и усъвършенства, докато формира селище. Натрупването на функции по комуникационната ос и социалните трансформации поражда нуждите за разрастване на селището по дължината на комуникацията и така се образуват зони за различни човешки дейности. Фигура 9.08 - Графична илустрация на концепцията на Артуро Сория и Мата за линеарния град Източник: www.wikimedia.org

[112] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Самоков е характерен пример за град с издължена(линеарна) градска структура, развиваща се по дължината на главната комуникационна ос. Теорията за линеарния град е създадена в края на XIX век от испанеца Артуро Сориа и Мата. Според нея основните зони в селищната територия (жилищната, промишлената, обслужващата и зоната за отдих) трябва да се развиват успоредно една на друга, във вид на ивици по дължината на основната транспортна комуникация. Към предимствата на линеарната структура се отнасят запазващият се контакт с природното обкръжение, независимо от нарастването на града, и съществуващата пряка връзка между жилищните и промишлените квартали. Тази структура има и един основен недостатък – затруднените връзки между отделните части на града. В зависимост от взаимното разположение на отделните функционални зони, линеарната структурна форма има няколко разновидности в българската градоустройствена теория и практика: • Верига - последователно разположение на зоните • Сандвич - успоредно разположение на зоните Конкретно в Самоков на десния бряг на река Искър се е осъществявало традиционно развитието на града през вековете. Поради тази причина там е формиран неговият център, заедно с културно-историческата му част и основния процент от жилищни територии. Тази линия на развитие може да се дефинира като градската ос в Самоков, комбинираща основното обществено обслужване и обитаване в града. В северна посока в последно време спонтанно и безпланово се развива ромският квартал, който внася нов

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ПЪТИЩА ОТ РЕГИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ УЛИЦИ ГРАНИЦА НА ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КИН СПОРЕД ОУП E

ЖИЛИЩА ТЕРИТОРИИ С НИСКА ЕТАЖНОСТ ЖИЛИЩА ЗОНА СЪС СРЕДНА И ВИСОКА ЕТАЖНОСТ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ ВОЕННИ ТЕРЕНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ РЕЛИГИОЗНИ ОБЕКТИ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ПЕШЕХОДНИ ЗОНИ ПЛОЩАДНИ ПРОСТРАНСТВА ПАРКИНГИ

E E

E EE

АВТОГАРА

E E E

МОТОПОЛИГОН ПАРКОВИ ПРОСТРАНСТВА СПОРТНИ ТЕРЕНИ ТЕРЕНИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ СТАДИОН ГРОБИЩЕН ПАРК ВОДНИ ПЛОЩИ РИБАРНИЦИ 0 0.1 0.25

0.5

1 км

характер в традиционната градска структура и създава сериозни проблеми от устройствена гледна точка. В южна посока предстои бъдещо развитие на града, свързано с рекреационно-туристически функции. Това е едно ново предизвикателство за града и неговото пространствено планиране и развитие. На левия бряг на реката са развити предимно различни видове производства територии, които са се развили на по-късен етап – главно след Втората световна война. Прави впечатление, че почти целият производствен капацитет на града е съсредоточен в северна индустриална зона, локализирана на основните транспортно-комуникационни и техническо-инфраструктурни оси. Освен производства в западната част на града е развит през втората половина на XX век ЖК „Самоково“ с панелно жилищно строителство. На базата на функциите и характеристиките структурата на левия бряг на реката може да се дефинира като производствената ос на Самоков и като такава притежава сериозен икономически потенциал. Самата река Искър и крайречната зона на града може да се дефинира като трета основна ос на развитие в Самоков. Разположението на централни спортни обекти, местната болница, озеленени територии характеризира оста като ос на спорта, здравето и рекреацията. Като такава оста има ключов потенциал за развитие на зелената система и общественото обслужване на града. Бъдещо облагородяване на крайречната зона трябва да е абсолютен приоритет за град Самоков като евентуални интервенции могат да имат сериозно положително влияние върху цялостния имидж на града и повишат качество на живот.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ Фигура 9.09 - Функционално зониране на град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [113]

Фигура 9.10 - Основни централни оси на урбанистичната структура в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ПРОИЗВОДСТВЕНА ОС ГРАДСКА ОС

ПРИРОДНА ОС

0 0.1 0.25

0.5

1 км

[9.2.1] Централана Градска Част (ЦГЧ)

[114] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Както бе вече споменато традиционният град в Самоков е развит на източния бряг на река Искър. Съответно градският център се е формирал там, където е обособен и днес като част от историческата зона на града. През годините обхвата и визията за развитието на централните градски части се е изменяла частично. Съгласно първият план за зоната от 1829 година композиционната й структура е съставена по следния начин: в близост до река Искър е разположена зона с търговско обслужващи обекти - дюкяни и занаятчийски работилници, докато около важните за това време сгради са оформени големи площадни пространства и в останалата част жилищни сгради. Впоследствие са развити идеи за оформянето на обширна озеленена площ (градска градина), която свързва центъра с хълма Ридо (регулационен план, 1916) и силно концентрирано общественно-обслужващо ядро (общ градоустройствен план, 1976), заключено от основни транспортно-комуникационни артерии. През 1987г. е разработен план на централната градска част (арх. Л. Панчев), в съответствие с който е реализирано пешеходното пространство с площада пред общинския дом. Тази характерна за това време реализация, както и в много други градове, затруднява транспортното движение в центъра. През 2007г. е одобрен нов план на централната градска част (арх. Ив.Аврамов). Съвременният обхват на централната градска част обхваща териториите между река Искър и улици „Македония”, „Граф Игнатиев”, „Любчо Баръмов”, „Македония” и „Отец Паисий” с обща площ от 19.8 ха. Главният път София-

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

“САРАФСКАТА КЪЩА”

“САРАФСКАТА КЪЩА” 550 МЕТРА

УЛ. “ПРОФ. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ”

Р. “ИСКЪР”

РПУ САМОКОВ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ УЛ. “ТЪРГОВСКА”

ЛЕГЕНДА ЧИТАЛИЩЕ-ПАМЕТНИК АВТОГАРА БАЙРАКЛИ ДЖAМИЯ

УЛ. “ТЪРГОВСКА”

ГОЛЯМАТА ЧЕШМА

ОБЩИНА САМОКОВ

ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА КУЛТУРНИ ОБЕКТИ АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ

“ПАРК РИДО” “АРЕНА САМОКОВ”

ОБЩИНСКИ ПАЗАР

400 МЕТРА

ПОЩА

550 МЕТРА

ДНА

ОУ “МИТРОПОЛИТ АВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ”

ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

ИСТОРИЧЕСКА ГРАДСКА ЗОНА Р. “ИСКЪР”

АВТОГАРА

200 МЕТРА

Фигура 9.11 - Основни локации в централната градска част на град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Самоков-Боровец тангира от югозапад, докато историческата зона на града е разположена непосредствено южно от ЦГЧ; други ключови локации като „Арена Самоков“ и парк „Ридо“ също са разположени в диапазон от половин километър. Улица „Търговска“ функционира като основна пътна артерия, която преминава през територията и разделя ЦГЧ на северна и южна части. В южната зона на ЦГЧ са съсредочени по-голямата част от административно и обществено-обслужващите обекти включваща сградата на общинската администрация, общинския пазар, както и множество паметници на култура, най-големия от които е Байракли джамия. На тази база по-голямата част от тази територия е пешеходна зона, която е планирана да се уголеми според ОУП Самоков. Основен проблем в този контекст се явява местоположението на градската (частна) автогара на централна локация. Това допълнително затруднява трафика по улица „Търговска“, където е разположен основния вход / изход на автогарата. Според ОУП и плановете на местната администрация нова, общински финансирана, автогара е проектирана на терен срещу МБАЛ Самоков извън територията на ЦГЧ. В такъв случай немалкият терен, на който е разположена сегашната автогара може да бъде използване за по-цялостно оформление на градския център базиран на пешеходно и велосипедно движение. На север от улица „Търговска“ кварталът е формиран главно от жилищни сгради с изключение на зоната около „Голямата Чешма“. Тя функционира като обществено-обслужващ център съчетаващ публични функции и сгради с културно-историческо значение като общинското читалище-паметник „Отец Паисий“ и местния исторически музей. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [115]

Фигура 9.12 - Зониране и морфология на централната градска част на град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

[116] ИПГВР Самоков | Юли 2015

На пръв поглед централната градска част на Самоков е изпълнена с озеленени площи съчетани с пешеходни пространства. Тези озеленени територии не се отличават с никакви специфични характеристики, въпреки че повечето от тях са облагородени и се поддържат. Липсата на ясни отличителни елементи, както и интерактивен градски дизайн се отразяват негативно на ефикастността на тези зелени пространства. Те не са активно използвани с малки изключения. Близостта на ЦГЧ с река Искър и прилежащите озеленени територии представляват още един неизползваем потенциал. В сегашния си вид крайречната зона трудно би могла да приюти какъвто и да е вид ползватели понеже не е облагореда и пригодена за това. Липсата на централна градска градина в Самоков подчертава потенциала на крайречната зона в близост до ЦГЧ да бъде преструктурирана като такава. Това трябва да е приоритет за развитието на централната зона на града. Централният градски площад в град Самоков и пешеходната зона в града се е обосновала в продължение на години като има сравнително подобрение относно приоритизирането на алтернативните видове на мобилност с осигуряването на повече пространство. Все пак има още какво да се желае от гледна точка на пешеходен комфорт. Централният площад е интензивно използван като различни видове времеви / сезонни функции като ледена пързалка, скейтпарк, коледен пазар и т.н. Тази функционална динамика трябва да се отбележи като положителен аспект. Все пак прави впечатление, че разполгането на някои от времевите обекти контрастира с перманентните функции на площада и местните пешеходни потоци. От тази гледна точка при Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

2 6 4

3 5

0 10

100 м

Основни Впечатления 1

1. Пространство пред автогара Самоков с гледка към “Байкарли Джамия” (фиг. 9.13) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 2. Исторически музей (фиг. 9.14) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 3. Централен градски площад (фиг. 9.15) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 4. Общински пазар (фиг. 9.16) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 5. Централната пешеходна зона (фиг. 9.17) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 6. Автогара Самоков (фиг. 9.18) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020.

5 Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

6 Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [117]

1 4

употреба на площадното пространство от обслужващи обекти

0 10

потенциал за насърчаване на краткосрочен престой чрез подобряване на комфорта

дефиниране на локациите за подобни времеви структури и интегриране в перманентния дизайн на площада

100 м

публична сцена с площ от около 90 кв. м.

Фигура 9.19 - Ситуационен анализ на централния площад в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Фигура 9.20 - Ситуационен анализ в централната градска част на град Самоков

потенциал за преструктуриране на пространство в офис или ателие

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

потенциал за насърчаване на краткосрочен престой

пешеходна ивица със широчина от 15 метра

15м

2 следващото обновяване на площада визията за поместването на тези времеви обекти трябва да е сериозно разгледана. Физическа интервенция на площада е желателна и поради остарялата настилка, датираща от десетилетия. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[118] ИПГВР Самоков | Юли 2015

В допълнение прави впечатление на неефикасната употреба на общинските търговски обекти като пазарни сергии и будки. Поради тази причина изготвяне на цялостна визия за развитие на търговско-обслужващите и бизнес обекти в ЦГЧ, в това число и преструктуриране на общинския пазар би довело до подобрение както икономическата ефикастност така и на пространствено оформление на територията. Община Самоков има разработен идеен проект относно кооперативен общински пазар, който би спомогнал за осъществяването на тази цел. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че много от преместваемите обекти разположени по пешеходните алеи са поставени без цялостна пространствена и естетическа визия. Координацията на дизайнерското оформление на тези търговски обекти в ЦГЧ е препоръчително. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

физически обекти, разположени без цялостна пространствена и естетическа визия потенциал за създаване на събирателно пространство

неотличително озеленено пространство

интегриране на подобен тип елементи в градския дизайн

3 Фигура 9.21 - Ситуационен анализ на пространството пред частната автогара в град Самоков

избягване на образуването на “слепи” стени, които са потенциални лицеви страни на търговски обекти в ЦГЧ

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигура 9.22 - Ситуационен анализ на част от пазарното пространство в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

физически обекти, разположени без цялостна пространствена и естетическа визия

необходимост от преструктуриране на подобни пазарни обекти относно размер, дизайн и локализиране

4 Основни Приоритети за Централната Градска Част на Самоков: [1] Облагородяване на крайречната зона в западната част от територията и обосбяване на централен градски парк; [2] Организиране на ЦГЧ като транспортно-успокоена зона, включващо разширение на пешеходната зона и преместване на автогарата от съществуващото и местоположение; [3] Преструктуриране и обновяване на централния градски площад взимайки под внимание често променящите се времеви функции и пешеходни потоци; [4] Интервенции, насочени към облагородяване на озеленените площи и създаване по-добър комфорт за тяхното ползване; [5] Изготвяне на цялостна визия за развитие на търговско-обслужващите и бизнес обекти в ЦГЧ вкл. преструктуриране на общинския пазар с цел за пространствено и икономическо подобрение; [6] Цялостно координиране на пространственото оформление, вкл. архитектурно-дизайнерски насоки, на преместваемите търговски обекти в ЦГЧ.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [119]

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ

КВАРТАЛ 5 “МАХАЛАТА”

СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ПЪТИЩА ОТ РЕГИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЖИЛИЩА ЗОНА СЪС СРЕДНА И ВИСОКА ЕТАЖНОСТ ЖИЛИЩА ЗОНА С НИСКА ЕТАЖНОСТ ЖИЛИЩА С КОМПЛЕКСНО ЗАСТРОЯВАНЕ ЖИЛИЩА СЪС СРЕДНОЕТАЖНО ЗАСТРОЯВАНЕ ЖИЛИЩА С НИСКОЕТАЖНО ЗАСТРОЯВАНЕ ЖИЛИЩА С НИСКОЕТАЖНО ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗОНА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ ТЕРИТОРИЯ ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ЖИЛИЩА С КОМПЛЕКСНО ЗАСТРОЯВАНЕ (ОУП) ТЕРИТОРИЯ ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ЖИЛИЩА С СРЕДНОЕТАЖНО ЗАСТРОЯВАНЕ (ОУП)

ЖК “ВЪЗРАЖДАНЕ”

ЖК “САМОКОВО”

ТЕРИТОРИЯ ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ЖИЛИЩА С НИСКОЕТАЖНО ЗАСТРОЯВАНЕ (ОУП)

Фигура 9.23 - Типове жилищно застрояване и неговото разпределение в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 0.1 0.25

0.5

1 км

[9.2.2] Жилищна структура

[120] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Жилищната структура в град Самоков се характеризира предимно с жилищни сгради с нискоетажно застрояване, разположени свободно или свързано в границите на УПИ, два жилищни комплекса – „Самоково“ и „Възраждане“ и няколко жилищни групи с блокове със средна и голяма височина на застрояване. Функцията обитаване е концентрирана основно на източния бряг на река Искър, докато на запад се разположени единствено квартал „Македония“ предимно с нискоетажни сгради и най-големият жилищен комплекс в града – кв. „Самоково“. В източната част от града в останалите квартали застрояването е нискоетажно, като изключение прави жилищния комплекс „Възраждане“ на североизток и няколко жилищни групи със средно и високоетажно застрояване, разположени в близост до централната градска част. В северната част от града е разположен ромският Квартал 7 „Махалата“, който е с много наситнена структура с неурегулирани улици, като по-голяма част от жилищните сгради са незаконни. Тази част от територията е обособена в ОУП като жилищна устройствена зона със специфични правила и нормативи на устройство и застрояване, като за тези цели е необходимо да се изготви ПУП, който да доказва целесъобразността на решенията. Това е наложително с оглед на големия брой нерегламентирани жилищни постройки, които използват незаконно мрежите на техническата инфраструктура на съседните квартал, което води до чести аварии, които създават неудобство за жителите на северните квартали в града. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Жилищно Застрояване в град Самоков 1. Панорамна гледка над жилищното застрояване в източната част на Самоков (фиг. 9.24) - www.maxmediabg.com/ moto/samokov_2400.jpg; 2. Типично жилищно застрояване в традиционите части на града (фиг. 9.25) - Google Maps; 3. Жилищен блок в ЦГЧ на Самоков (фиг. 9.26) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 4. ЖК “Възраждане” (фиг. 9.27) Google Maps.

По данни към 2008г. в Самоков има 10 564 жилища с 26 245 обитатели. Преобладаващият дял жилища (68%) са в сгради до три етажа. Средната етажност е с дял от 11% и е съсредоточена основно в ЖК „Самоково“. Делът на жилищата във високоетажните сгради е 21% от всички жилища. Според възрастовата си структура най-голям процент се заема от жилища с възраст под 40 години – около 56% от общия фонд. Под 50 г. са около 80% от жилищата, като само 8% от всички жилищни сгради са запазени от преди 1945г. Незастроените жилищни терени в регулация са с площ 73.27 ха, а необитаваните жилища са около 1800. С новия ОУП на гр.Самоков следва да се отредят общо около 84 ха нови терени за жилищно застрояване. Терените са предимно в южната част на територията и са с малка, средна и голяма височина на застрояване. Предвижда се и усвояване на част от сградния фонд на военното поделение в западната част от града, преструктурирането му и трансформиране в жилищни зони. С оглед на големия брой необитавани жилища и незастроени жилищни терени в регулация е необходимо общината да изработи ефективна политика за усвояване на тези потенциали и само при бъдеща нужда да изгражда нови жилищни зони и квартали. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

*Детайлен анализ на жилищните територии в Самоков е представен в раздел [10] Жилищен сектор

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [121]

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ПЪТИЩА ОТ РЕГИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗАВОД “МУСАЛА”

ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ (ОУП) ФУНКЦИОНИРАЩО ОСНОВНО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ

СЕВЕРНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК (ОУП)

НЕФУНКЦИОНИРАЩО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ СЪС СЕРИОЗНА БАЗА

Фигура 9.28 - Производствени територии и мощности в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ЗАВОД “САМЕЛ90”

0 0.1 0.25

0.5

1 км

[9.2.3] Територии с преоблдаващ икономически характер

[122] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Както вече беше споменато, основното разположение на териториите с преобладаващ икономически / производствен характер е съсредоточено на левия бряг на река Искър, което може концептуално да се дефинира като икономическата ос на града. Голяма част от тези производствени мощности са развити през втората половина на XX век по време на социалистическия период в България с характерната за тази епоха промишлена архитектура, контрастираща на традиционния град с едрия си мащаб. Производственостопанските територии заемат общо 140.48 ха или 20.18% от градската територия. Предвиждането на ОУП (2013) е производствените терени да се увеличат до 221.15 ха, което ще представлява 16.74% от общата територия. Увеличението е главно заради предвиденото създаване на индустриален парк в северна посока (59 ха) и включването на завод „Самел 90“ (22 ха) в градската граница. Все пак общото увеличение на нови производствени терени с около 58% от сегашните изглежда оптимистична прогноза на базата на временното икономическото състояние в града. Много от съществуващите мощности за изоставени и основен приоритет за града трябва да бъде насърчаване на тяхното обновяването и преструктуриране съгласно съвременните производства. В икономиката на община Самоков индустрията заедно с услугите имат сериозно влияние като в структурата на вторичния сектор доминиращо

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Основно впечатление 1. Завод “Самел90” (фиг. 9.29) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 2. Обществени терени предвидени за индустриален парк според ОУП (фиг. 9.30) Източник: Google Maps; 3. База на Главбулгарстрой в Самоков (фиг. 9.31) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020; 4. Завод “Пластимо” АД (фиг. 9.32) - Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020.

значение има преработващата промишленост (70%). По-важните подотрасли са: производство на пластмаси и изделия от тях, на текстил, изделия от текстил и производство на облекла; производство на машини и оборудване, производство на хранителни продукти и напитки; производство на дървен материал и изделия от него, акумулатори и акумулаторни батерии. Те осигуряват около 80% от заетостта в преработващата промишленост.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [123]

ПСОВ САМОКОВ 350 МЕТРА

ЗАВОД “РИЛСКИ ЛЕН” БУЛ. “СОФИЙСКО ШОСЕ”

ЗАВОД “ПЛАСТИМО”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

Р. “ИСКЪР”

ФУНКЦИОНИРАЩО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ

МОЛ “САМОКОВ”

АКТИВНИ ОБЕКТИ С ПОДДЪРЖАЩИ ИНДУСТРИАЛНИ ФУНКЦИИ ЕЛЕКТРИЧЕСКА ПОДСТАНЦИЯ САМОКОВ ПЛАНИРАНО РАЗШИРЯВАНЕ НА СЕВЕРНА ПРОИЗВОДСТВЕНА ЗОНА СПОРЕД ОУП НЕИЗПОЛЗВАНА ИНДУСТРИАЛНА БАЗА ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩИ ОБЕКТИ ОРИЕНТИРИ

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ПОДСТАНЦИЯ УЛ. “ТЪРГОВСКА”

Фигура 9.33 - Основни локации в северна производсвена зона на град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ЦЕНТЪР САМОКОВ С. ПРОДАНОВЦИ

ОУ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

400 МЕТРА

БУЛ. “СОФИЙСКО ШОСЕ”

1.3 КИЛОМЕТРА

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 46-ТА РАКЕТНА БРИГАДА

СКЛАДОВЕ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

0 50

100

200

400 м

Северна производствена зона

[124] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Почти целият производствен (преработваем) капацитет на града е съсредоточен в северна индустриална зона. Основни изключения правят заводите „Самел90“ и „Мусала“, които са разположени в други части на града. Като цяло територията на северна индустриална зона е стратегически локализирана на основните транспортно-комуникационни и техническо-инфраструктурни оси и в ниските води на река Искър. Зоната е и технически обезпечена от местно електрическо захранване и водно-пречиствателна централа. Според ОУП на град Самоков северна индустриална зона е планирана да се разрастне в северозападна посока с нови терени (общинска собственост) за локализиране на бъдещ индустриален парк достигайки цялостна площ от 185.5 ха. Вакантните производствени терени са от една страна проблемни територии заради тяхното негативно функционално и естетическо влияние, но от друга страна притежават икономически потенциал за развитие имайки предвид тяхната техническа и транспортна инфраструктурна обезпеченост. Преди да се осъществи предвиденето от ОУП преструктуриране и технологично обновяване на северна производствена зона и подобряване на естетическото им въздействие са необходими две основни интервенции: детайлна техническа инвертаризация и изработване на нов ПУП понеже действащия в момента регулационен план датира от 1979 година. Освен производствени функции в територията има разположени и някои общество-обслужващи обекти като МОЛ Самоков. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 50

100

200

400 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ

УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 9.34 - Зониране и морфология на северна производствена зона на град Самоков 0 50

100

200

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

400 м

Основни Приоритети за Зоните с предимно Икономически Характер в Самоков: [1] Оптимизиране на потенциала на производствените зони на града и обосноваване на икономическата ос за градско развитие в Самоков; [2] Детайлна инвентаризация на техническата инфраструктура и сградния фонд би дала реална оценка относно производствения потенциал мощности, които град Самоков притежава подпомагайки плановото му развитие в тази насока; [3] Изработване на подробен устройствен план (ПУП) за северна индустриална зона; [4] Рехабилитация, пространсвено преструктуриране и технологично обновяване (енергийна ефективност на сградния фонд и градската среда) на производствените терени както и подобряване на естетическото им въздействие за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства; [5] Предвиждане на нови производствени терени с около 58% от сегашните изглежда оптимистична прогноза на базата на икономическото състояние в града. Основен приоритет за града трябва да бъде насърчаване на обновяването и преструктуриране на съществуващите терени. Като нови такива би трябвало да се развиват само при невъзможност от адаптация или силен икономически растеж за в бъдеще.

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства E E не може да се счита, че този документ отразява E E E EE официалното становище на ЕС и УО. E E

EE E

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България E

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [125]

Фигура 9.35 - Структура на зелената система в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

[9.2.4] Зелена система

[126] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Самоков е разположен в котловина с богати природни характеристики като река Искър която минава през града може да се се дефинира като гръбнака на „Природната“ ос, една от трите оси които бяха определени като основни в урбанистичната структура на града. Прави впечатление неефективната употреба на тази зелена ос, въпреки напредъка в последните години. Осъществяването на идейните проекти за хидропарк „Искър“, крайречен централен парк до ЦГЧ и крайречна велоалея (изградена от части) трябва да се подразбират като основни приоритети за цялостното развитие на град Самоков. „Природната“ ос може да повиши качеството на живот и по-силно да интегрира отделните квартали в цялостна урбанистична структура. Освен изграждането на основна зелена ос при развитието на града трябва да се включи под внимание важността на интегрирането на зеленината в града по протежението на главни улици и стратегически места в града. В момента съществуващите обществени озеленени площи в строителната граница (като изключим разширението й според ОУП) на града са твърде оскъдни и заемат общо 26.44 ха, което представлява 2.7% от градската територия. Тези озеленени площи са разположени дисперсно в градската структура на много на брой, но малки по площ парчета без сериозен хигиенен и естетически ефект. По-компактни са озеленените площи в центъра край общината и джамията, ивицата по протежението на река Искър и паркът в съседство със стадиона. С тези обществени озеленени площи се осигурява Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 9.36 - Изглед от парк “Ридо” към Самоков Източник: www.samokov-info.com

само 10.2 м2/ж, което е по-ниско от норматива за малък град – 12 м2/ж. а град Самоков с населението си от 26 хил. жители клони към среден град, нормативът за който е 18 м2/ж. Освен това и курортната функция на града подсказва придържане към по-високия норматив. Липсата на достатъчно озеленени площи в града се компенсира с наличните крайградски озеленени площи, преди всичко с крайградския парк “Ридо”, който е в непосредствена блозост до града от изток, а също и с парка “Лаго” по течението на река Искър на юг и „Туристическа градина“ по поречието на река Бистрица. Трите парка могат да се дефинират като лесопаркове с оглед на това, че голям процент от територията им е заета от различни видове дървесни видове. Характерно за парковете е, че почти липсват елементи на градския дизайн като всеки от тях има своите характеристики както следва: • В Парк „Ридо“ се намират множество терени за практикуване на различни спортове: ски спускане, ски скокове, биатлон, футбол, мотокрос, планинско колоездене; • Парк „Лаго“ е характерен с гъста дървесна растителност и екопътека по поречието на река Искър“; • В Парк „Туристическа градина“ са налични заведения за хранене, изградени в унисон с природната среда, всяко от което има прилежащи детски кътове. Наскоро бе облагородена площта около паметника на Христо Ботев, в непосредствена връзка със северната част от „Туристическата градина“ като бе изграден парк със необходимите елементи на градското обзавеждане и детска площадка. За отбелязване е фактът, че парковете на територията на града са разположени в югоизточната му част, което затруднява достъпа на населението от северните квартали до качествени озеленени площи. В предвиждането на ОУП (2013) обществените озеленени площи се увеличат чувствително до 448.38 ха чрез включване на хидропарк “Искър” и парк “Ридо” в строителните граници на града. Това означава озеленените площи да заемат 30.22% от общоградската територия и 106 м2/ж. Все пак, парк “Ридо” и хидропарк “Искър” би трябвало да се третират като крайградски паркове. Тогава сметките показват вътрешноградските обществени озеленени площи ще бъдат 104.79 ха , 10.7% и 26 м2/ж., което е по-близко до норматива. Във всеки случай стратегия за допълнително озеленяване в основните градски части на Самоков е нужно да бъде изготвена. Зелени лъчи, които да тръгват от основните озеленени територии и да проникват в застроените територии на града биха подбрили качеството на градската среда. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [127]

РЕГИОНАЛНО ДЕПО 1.8 КИЛОМЕТРА БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

ИХТИМАНСКО ШОСЕ

ТУРСКИ ГРОБИЩЕН ПАРК

ГРОБИЩЕН ПАРК САРАФСКА КЪЩА КВ. “ВЪЗРАЖДАНЕ” МОТОПОЛИГОН “РИДО” УЛ. “ПРОФ. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ”

СКЛОН “АМЕРИКАНСКОТО”

ОБЩИНА САМОКОВ

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА ПАРК

ЦЕНТЪР САМОКОВ 400 МЕТРА

ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ ПАНОРАМЕН РЕСТОРАНТ “РИДО”

ПАНОРАМЕН РЕСТОРАНТ ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ МОТОПОЛИГОН

ШАНЦА ЗА СКИ-СКОКОВЕ

ПГ “КОНСТАНТИН ФОТИНОВ”

РОЛБАН

ФУТБОЛЕН ТЕРЕН

СКИ ШАНЦА СКИ ПИСТА

ТРЕНИРОВЪЧНО ТРАСЕ ЗА БИАТЛОН /РОЛБАН/

ОФРОУД ПИСТА ЗА КОЛЕЛА

ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

ТРЕНИРОВЪЧЕН СТАДИОН ОФРОУД ПИСТА ЗА КОЛЕЛА ГРОБИЩЕН ПАРК ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПАРКА

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР “СВ. ПОКРОВ БОГОРОДИЧНИ”

ОРИЕНТИРИ Фигура 9.37 - Основни локации и характеристики на парк “Ридо”

СТАДИОН “ИСКЪР” 1.0 КИЛОМЕТРА

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

175

350 м

Парк “Ридо” Парк „Ридо“ се намира на възвишение в най-източната част от град Самоков и заема площ от 151 ха като в нея се включват всички обекти в зоната на разглежданата територия. Това е най-големият парк на територията на града, като в обхвата му се намират разнообразни спортни площи – Мотополигон „Ридо“, шанца за ски скокове, ролбан за тренировки по биатлон, футболно игрище, малка писта за планински колела и склонът „Американското“, който се използва като ски писта. Другите по-значими обекти са гробищния парк и панорамен ресторант „Ридо“, от който се разкрива прекрасна гледка към целия град и Рила планина на заден план. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[128] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Над 70% от територията на парка е заета от висока дървесна растителност (предимно борова гора) и затова може да бъде дефиниран като лесопарк. Това предоставя отлични условия за отдих и спорт на местните жители сред прекрасна природа и чист въздух. Единственият автомобилен подход към територията е от запад по продължението на ул. „Търговска“, която осигурява бърза и лесна връзка с ЦГЧ. Улицата стига до панорамния ресторант, където има широко пространство, което служи за паркинг. Оттам има естествени пътеки към различните части на парка и неговите атракциони. Транспортната артерия се използва активно и от велосипедисти и любители на планинското колоездене. Съществуват няколко пешеходни подстъпа към парка, като главният е панорамна пътека, която отново води до ресторанта и откриващата

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

се гледка. Мотополигонът е загубил доста от славата си в миналото, но все още се използва от местни състезатели и за провеждане на кръгове от изтоевропейски, републикански и национални шампионати по мотокрос. Шанцата за ски скокове, която е единствена в страната, е в много лошо състояние като е оставена на произвола на съдбата и съответно се разрушава бавно, но сигурно. Съоръжението разполага с три малки шанци (К40, К25 и К10), на които ежегодно се провеждат тренировки и състезания сред ученици. Ролбанът в източната част от парка също е в лошо състояние и не се използва достатъчно, въпреки прекрасните условия за спорт сред природата. Наблюдават се редки тренировки на състезатели и аматьори, които обаче са затруднени и от потрудния достъп до съоръжението. Склонът „Американското“ се използва като ски писта основно от деца. Той води началото си от пространството при ресторанта и преди е стигал чак до най-северни част от парка, но в момента тази връзка е прекъсната от изградената улица, която на два пъти пресича трасето на пистата. Футболното игрище се намира на върха на хълма, но в последните години бяха разбити вратите и не се поддържа достатъчно, като тези фактори доведоха до неговото запустяване. Южно от него, в непосредствена близост се намира малка писта за планински велосипеди, която осигурява условия за спорт предимно за деца. Панорамният ресторант не е особенно атрактивна дестинация, като посетителите в неговата зона идват предимно за гледката към целия град. На територията на парк „Ридо“ се намира и най-големият гробищен парк в града, който е сравнително добре поддържан. В последните години като основен проблем се явява главоломната сеч на дървета, продиктувана от близостта на незаконни ромски жилища, североизточно от парка. Общината прави опити да заличи последствията като ежегодно организира масови залесявания в различни зони от територията. Според предвижданията на ОУП той се включва в новата строителна граница на града и се определя като градски парк. Това от своя страна дава нужните предпоставки за преосмисляне на цялостна роля на парка върху качеството на живот на гражданите, обновяване на различните спортни атракциони, и облагородяване на ключови пространства, чрез които тази зона да се превърне в желана дестинация за местни жители и туристи, а парк „Ридо“ безспорно има огромен потенциал. Основни Приоритети за Развитие на Парк “Ридо”: [1] Облагородяване на футболния стадион чрез подравняване на терена, поставяне на врати и нанасяне на нови очертания, които да върнат любителите на този спорт към една от любимите им дестинации от миналото. Благоустрояване на околното пространство чрез поставяне на елементи на градския дизайн и проучване на възможностите за поставяне на енергоефективно осветление и видеонаблюдение по алеята откъм панорамен ресторант „Ридо“ с цел осигуряване на денонощна активност и сигурност на посетителите. Чрез горните две интервенции тази зона може да се превърне в успешно публично пространство, съчетаващо различни функции сред природата; [2] Изследване на възможностите за изграждане на център за ски скокове на мястото на съществуващата шанца, което да се превърне тази зона от парка в една от най-атрактивните и да засили интереса към този спорт сред подрастващите в града; [3] Разширяване на пистата за планински велосипеди и дефинирането и като събирателен център за любителите на този вид спорт; [4] Ремонт и реконструкция на ролбана и улесняване на достъпа до него, което би го превърнало в желана дестинация за спорт и тренировки от професионалисти и аматьори; [5] Изграждане на необходимите условия на Мотополигон „Ридо“, с които да покрие изискванията за приемане на кръгове от Световни шампионат по мотокрос, с цел популяризирането на града и парк„Ридо“; [6] Обособяване на тематичен атракцион в зоната на ресторант „Ридо“, който да засили интереса към панорамната гледка и да популяризира дестинацията; [7] Повишаване на сигурността на склон „Американското“ чрез поставяне на предпазни огради в зоните на пресичане с главната автомобилна улица.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [129]

“АРЕНА САМОКОВ”

ПАМЕТНИК НА ХРИСТО БОТЕВ

700 МЕТРА

ПАРК “ХРИСТО БОТЕВ”

ПАРК “ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА “Д-Р СЕМ. КАЛИНКОВИ”

РЕСТОРАНТ “ГАБИ”

БУЛ. “ИСКЪР”

МЕХАНА “ПРИ СОТЕ”

ПАРК “РИДО” 750 МЕТРА

ЛЕГЕНДА

МЕХАНА “ЧАРДАЦИТЕ”

ГРАНИЦА НА ПАРК ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩИ ОБЕКТИ ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

СТАДИОН “ИСКЪР”

ПАМЕТНИК

ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

ГЛАВНИ ПЕШЕХОДНИ АЛЕИ БЕСЕДКА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА МЕСТА ЗА СЕДЕНЕ

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 5-ТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК

ПАРК “ЛАГО”

ПАРКОВО ОСВЕТЛЕНИЕ КОШЧЕТА ЗА БОКЛУК ДЕТСКИ ПЛОЩАДКИ ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПАРКА

ПАРК “ЛАГО” 50 МЕТРА

БУЛ. “ИСКЪР” БИВШ РЕСТОРАНТ “БИСТРИЦА”

ОРИЕНТИРИ Фигура 9.38 - Основни локации и характеристики на “Туристическата Градина” и парк “ Христо Ботев”

0 10

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

100 м

“Туристическа Градина” и Парк “Христо Ботев”

[130] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Двата парка се намират в южната част от града, в непосредствена близост един до друг и заемат обща площ от 7,1 ха. В съседство на „Туристическата градина“ на запад е зоната на стадион „Искър“, а на юг – парк „Лаго“. Тези озеленени територии, заедно с парк „Христо Ботев“ създават прекрасни условия за спорт и рекреация в тази част от града. Парк „Туристическа градина“ е най-старият в града (изграден през 1903г.) и се характеризира с централно разположена алея в направление север-юг, с обособено публично пространство в северната част, където има разположени елементи на градското обзавеждане – места за сядане, кошчета, осветление и беседка, разположени около озеленени площи. На юг от тази зона, от двете страни на главната алея, са разположени три ресторанта, като дизайна им е съобразен с обкръжаващата ги среда. Към всеки от тях има прилежащи детски кътове, което ги превръща в атрактивни и активни центрове за отдих и забавление. В южната част от територията е разположен нефункциониращият Ресторант „Бистрица“, който е непосредствена близост до реката, носеща същото име, като е обвързан с главния бул. „Искър“ и останалата част от парк с алея, пресичаща парка в направление северозапад-югоизток. Пред ресторанта има площадно пространство, което не функционира с оглед на статута на обслужващия обект. На двете главни алеи има парково осветление. Останалата част от парк е заета основно от високи дървесни видове, което създава прекрасни условия за

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

неотличителни озеленени пространства

интегриране на подобен тип елементи в градския дизайн трансформиране или премахване на оградата

потенциал за насърчаване на краткосрочен престой чрез подобряване на комфорта

разходка или почивка сред природата. Има и няколко неформални входа към парка от изток, създадени от посетителите на обслужващите обекти в зоната. Хаотично има поставени пейки, които осигуряват добри условия за отдих на посетителите на зоната. Връзката с парк „Христо Ботев“ се осъществява чрез задигната пешеходна пътека в северната част, непосредствено до кръговото кръстовище, като по този начин е осигурена сигурна и достъпна връзка с тази зона. Самото парково пространство бе изцяло трансформирано, като паметникът на Христо Ботев бе преместен в северната част от пространството. Изградени са нови алеи и централно пространство пред паметника, което се допълва от енергоспестяващо осветление, места за сядане и кошчета за боклук. В югозападната част от пространството е реновирана детската площадка и е изграден обслужващ павилион. Всички тези фактори превърнаха парк „Христо Ботев“ в желана дестинация за гражданите на града. Вторият главен вход към него е от югоизток по улица „Верила“. Тези два парка са най-облагородените в града, с което привличат непрестранни потоци от хора. Основни Приоритети за Развитие на “Туристическата Градина” и Парк “Христо Ботев”: [1] Засилване и стимулиране на връзките между двата парка и съседните озеленени и спортни терени чрез дизайнерски решения и превръщане на тази зона в най-желаната за спорт и отдих в града; [2] Преосмисляне ролята на ресторант „Бистрица“ в парковото пространство и разглеждане на възможности за възстановяване на функциите му или трансформация на сградата и прилежащото и площадно пространство; [3] Поставяне на енергоефективно осветление в северното централно пространство от „Туристическата градина“, с оглед на незадоволителното състояние и разположение на съществуващите осветителни тела; [4] Обособяване на повече места за сядане и тематични детски кътове, които в унисон със съществуващите атракциони биха превърнали престоя на децата и техните родители в истинско забавление; [5] Изследване на възможността за поставяне на преместваеми обслужващи обекти в западната част на парк „Туристическа градина“ по дължината на главната улица към стадиона, с оглед на големите потоци от хора по време на мач.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 9.39 - Ситуационен анализ на северния вход на “Туристическата Градина” Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [131]

“АРЕНА САМОКОВ” 1.5 КИЛОМЕТРА

Р. “ИСКЪР” БУЛ. “ИСКЪР”

РЕКА “БИСТРИЦА” ПАРК “ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

ПЕШЕХОДЕН МОСТ

“ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

50 МЕТРА ЕКОПЪТЕКА “ЛАГО”

ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ ЗАВОД “САМЕЛ-90”

ЛЕГЕНДА

Р. “ИСКЪР”

ГРАНИЦА НА ПАРК ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

ЕКОПЪТЕКА “ЛАГО” ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

ЗОНА ЗА ЕКОТУРИЗЪМ ЕКОПЪТЕКА “ЛАГО”

ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ

РЕКА ПЕШЕХОДЕН МОСТ НАД РЕКА ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПАРКА РЕКА “ИСКЪР”

ОРИЕНТИРИ

ЕКОПЪТЕКА “ЛАГО”

Фигура 9.40 - Основни локации и характеристики на парк “Лаго” Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 35

150

300 м

Парк “Лаго” Парк Лаго се намира в най-южната част от града и заема площ от 61 ха. Той може да бъде дефиниран като лесопарк с оглед на това, че почти цялата му площ е заета от висока дървесна растителност, която създава неповторимо чувство, че човек се разхожда, обграден от природата.

[132] ИПГВР Самоков | Юли 2015

В последните години бяха положени доста усилия за почистване на ключови места от парка, които се бяха превърнали в сметища, изградиха се нови алеи и пешеходни мостчета, които да улеснят достъпа до зоната. При подхода към парка от север бе изградена алея, граничеща с река Искър, която осигурява приятен достъп на гражданите към лесопарка. Входът откъм стадион „Искър“ съще бе облагороден чрез изграждане на мост над река Бистрица, бяха поставени пейки и беседка за публично ползване. Дефинирана бе и екопътека „Лаго“, която се разпростира по поречието на река Искър и обхваща цялата дължина на парка. В парка липсват елементи на градското обзавеждане, като на някой места има пейки, изградени с подръчни материали от местните жители. На запад паркът граничи с най-голямото предприятие в град Самоков – завод „Самел-90“. В последните няколко години в него бяха инвестирани доста европейски средства за технологична модернизация, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и озеленяване, които класифицират икономическата мощност като изключително модерна и без никакво влияние върху заобикалящата го Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

наличие на интегрирани в средата дизайн елементи

екопътеки с осигурена преходна инфраструктура

потенциал за интерактивен дизайн с наличните водни ресурси

цялостна площ от 61 хектара

61ха

среда и конкретно върху разглежданата територия. Парк „Лаго“ граничи на североизток със зоната на стадион „Искър“ и прилежащата му „Туристическа градина“ като това оформя своебразен зелен пояс, където местните жители могат да прекарват свободното си време, далеч от градската динамика. От доста години има идея за трансформирането на тази зона и изграждането на Хидропарк „Искър“, което би повишило качеството на средата в унисон със запазването на девствената природа и повишаване на значението на р. „Искър“ за зоната чрез изграждане на нови атракциони. Такъв род интервенция трябва да бъде много добре контролирана с оглед на това да не се нарушат природните дадености на парка, които са неговата най-голяма забележителност. Основни Приоритети за Развитие на Парк “Лаго”: [1] Реализиране на проекта за Хидропарк „Искър“ с цел повишаването на атрактивността на средата и привличане на по-големи потоци от хора – местни жители и туристи; [2] Запазване на девствената природа и експонирането и по протежението на екопътека „Лаго“; [3] Засилване на връзките на североизток със зоната на стадиона и парк „Туристическа градина“ и изграждане на своебразен ареал за спорт и отдих в южната част от града; [4] Полагане на усилия от страна на общината за решаване на проблеми с водното корито на р. „Искър“, почистване на визуални замърсители и залесяване с нови дървесни видове.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 9.41 - Ситуационен анализ на входа на парк “Лаго” откъм стадион “Искър” Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [133]

ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА

БУЛ. “СОФИЙСКО ШОСЕ”

100 МЕТРА

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТУРИЗЪМ ОСНОВНО ПРОФЕСИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

БЕНЗИНОСТАНЦИЯ “ЛУКОЙЛ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

400 МЕТРА

ЛЕГЕНДА

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

СГРАДА НА СТАРАТА БОЛНИЦА

МБАЛ САМОКОВ СТАРА ГРАДСКА БОЛНИЦА

РЕКА ИСКЪР

ЦДГ “ДЕТЕЛИНА”

ТЕРЕН ЗА ВРЕМЕНЕН /ПОНЕДЕЛНИШКИ/ ПАЗАР ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ

МБАЛ САМОКОВ

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ ВЕЛОАЛЕЯ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

ТЕРЕН ЗА ВРЕМЕНЕН ПАЗАР /ПОНЕДЕЛНИШКИ ПАЗАР/

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПАРКИНГ ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА

КВ. “САМОКОВО”

ОРИЕНТИРИ

50 МЕТРА

Фигура 9.42 - Основни локации и характеристики на територията около МБАЛ Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

КВ. “САМОКОВО”

0 10

100 м

[9.2.5] Терени със специално предназначение Анализираните до момента функционални структури в град Самоков се допълват от три зони със специално предназначение, като това са двата военни терена - 46-та ракетна бригада в западната и 5-ти артилерийски полк в южната част от града и зоната на МБАЛ Самоков, разположена между двата северно разположени моста над река Искър. Зоните са с характерни особености с оглед на специфичните функции, които изпълняват и заемат обща площ от 97,5 ха. Подробен анализ е направен на зоната на МБАЛ, тъй като останалите 2 територии са с ограничен режим на пропускане заради военния им характер. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[134] ИПГВР Самоков | Юли 2015

МБАЛ Зоната на МБАЛ Самоков е разположена централно за територията на града и обхваща площ от 9,2 ха. Болницата е разположена в южната част на разглежданата територия, на западния бряг на река Искър и е най-голямото лечебно заведение в структурата на здравеопазването в Софийска област. Разположена е два девететажни корпуса с административна част, а също така разполага с парк за почивка на болните и рекреация на персонала от южната страна и прилежащ паркинг на запад. В последните години се полагат усилия за усвояване на европейски средства за модернизиране на сградата и оборудването и обучения за повишаване на капацитета на лекарите. На юг болницата граници с малки обслужващи обекти, а на север е разположена сградата на старата болница, която е обслужвала нуждите на населението Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

преди изграждането на МБАЛ. Обхвата на територията може да бъде разделен на две части – южна и северна, разделени от преминаващия булевард „Македония“ в направление изток-запад. В южната част, освен сградите на лечебните заведения, се намира и крайречна зона, в която освен паркинга на болницата са разположени озеленени територии, велоалея и плац, където се разполага временния пазар, който се провежда в понеделник. Неговото разположение е благоприятно с оглед на прилежащия паркинг и озеленените площи около него. Новоизградената велоалея води началото си от тук, като за момента стига на юг почти до входа на парк “Лаго“ и се използва активно както от велосипедисти, така и за разходки покрай реката.

Фигура 9.43 & Фигура 9.44 - Публични пространства прилежащи на МБАЛ Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Прилежащите в тази зона озеленени територии са в лошо състояние и не подхождат на цялостната идея за обособяване на обслужващо-рекреационна зона. На север от бул. „Македония“ са разположени доста търговскообслужващи обекти по главните улици и бензиностанция „Лукойл“, която има ключово разположение на кръстовището на двата републикански пътя – II-62 и II-82. В най-северните части, едно срещу друго, са разположени две училища – Основно професионално училище „Неофит Рилски“ и главната сграда на Професионална гимназия по туризъм. Основното училище бе рехабилитирано наскоро, като бяха извършени ремонтни работи и бяха въведени мерки за енергийна ефективност. Сградата на гимназията беше ремонтирана преди няколко години, като беше изградено и спортно игрище в двора, разположен на изток, непосредствено до река Искър. Северозападно от бензиностанцията се намира голяма озеленена площ, през която в момента хората преминават транзитно, поради лошото състояние и липсата на елементи на градското обзавеждане. Основните подходи към територията са по пътищата от РПМ II62 и II-82, преминаващи в направления изток-запад и север-юг Основни Приоритети за Развитие на Територията около МБАЛ Самоков: [1] Полагане на усилия за усвояване на европейски средства за модернизирането на МБАЛ и превръщането и в модерен център на здравеопазване за Софийска област; [2] Изследване на възможностите за трансформиране на сградата на старата болница в здравен център, който заедно с МБАЛ да обособят цялостен болничен комплекс; [3] Облагородяване и поставяне на елементи на градския дизайн в озелените територии зад бензиностанцията и в крайречната зона, обвързаването им с болничния комплекс, учебните заведения, търговските площи, речната зона и прилежащата и пешеходна алея; [4] Обвързване на дворното пространство на Професионална гимназия по туризъм с река Искър – изграждане на тематични пространства за образование, отдих и спорт.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [135]

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ПОДСТАНЦИЯ САМОКОВ

С. ПРОДАНОВЦИ 2.0 КИЛОМЕТРА

СКЛАДОВЕ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 900 МЕТРА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА

III-6206

ОРИЕНТИРИ

ПТГ “НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ”

III-6206

Фигура 9.45 - Местоположение и основни характеристики на “46-та ракетна бригада”

КВ. “САМОКОВО”

С. ДОСПЕЙ 2.2 КИЛОМЕТРА

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 25

100

200 м

46-та ракетна бригада

[136] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Поделението се намира в западната част от град Самоков, по път II-62 за Дупница и заема площ от 49.5 ха. Ракетната бригада е била една от трите в България като е разформирована на 01.09.1998г. Поделението е държавна собственост, като общината иска то да и бъде прехвърлено с оглед на използване на терените за различни нужди. Военния терен разполага с масивен сграден фонд и мрежи на транспортната и техническа инфраструктура и голям процент озеленяване. Според ОУП на град Самоков, територията му е предвидена основно за жилищно застрояване и обслужване, като в южните и източни части се предвижда да се запази съществуващата зеленина и те да се обособят като територии за озеленяване. 5-ти артилерийски полк Намира се в най-южната част от града, в близост до път II-82 София-СамоковБоровец и заема площ от 39 ха. Военните терени са държавна собственост, но в последните години поделението е оставено на произвола на съдбата и е обект на масивни кражби, най-вече на желязо. В северната му част са разположени масивните постройки, свързани с траспортни комуникации и широки плацове. Южната част от разглежданата територия е заета от висока дървесна растителност, където са разположени бившите складове за боеприпаси и

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЦЕНТЪР САМОКОВ “ШИШМАНОВСКИ КВАРТАЛ”

1.6 КИЛОМЕТРА

КВ. “ВЛАШКА МАХАЛА”

ПАРК “РИДО” 350 МЕТРА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

ПАРК“ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА ОРИЕНТИРИ

БУЛ. “ИСКЪР”

К.К. БОРОВЕЦ 7.2 КИЛОМЕТРА

Фигура 9.46 - Местоположение и основни характеристики на “5-ти артилерийски полк” 0

20 37.5

150 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

различни снаражения на военните. Според предвижданията на ОУП на град Самоков, северната част от поделението, където в момента са постройките, ще се използва за обществено обслужване, а за останалата част от територията, с оглед на съществуващата растителност, се предлага да се обособи като зона за озеленяване. Основни Приоритети за Развитие на Териториите на Военните Поделения в Самоков: [1] Изследване на потенциалите за прехвърляне на собствеността от държавата към община Самоков, с цел стопанисване на терените и конверсията им като функциониращи градски зони; [2] Изследване на нуждите на градското население и адаптиране на пространствата за повишаване качеството на живот; [3] Преосмисляне на предложенията на ОУП за военното поделение в западната част и разглеждане на възможностите за интегрирането му към индустриалната зона на град Самоков с оглед нейната близост и ключовото разположение на терените в близост до два пътя от РПМ; [4] Разглеждане на възможностите за изграждане на зона за информационно и туристическо обслужване в южното военно поделение, с оглед на предвиждания на ОУП за КТЛ „Самоков-Бели Искър-Боровец“; трансформация на озеленените площи в южната част от поделението и превръщането им в парк, който да обвърже южния зелен пояс на града (парковете „Лаго“ и „Туристическа градина“ и зоната на Стадион „Искър“) с Парк „Ридо“ и местност „Боричо“ на изток.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [137]

[9.3] Потенциал за развитие на град Самоков, изводи и приоритети Съгласно извършения анализ може да се направят някои генерални, а и по конкретни изводи относно препоръки за развитието на град Самоков. В следващите параграфи основните изводи и приоритети за развитие са тематично групирани следвайки разделите, по които са направени анализите:

[9.1] Селищна мрежа Изводи от Анализа: [1] Съгласно НСРР (2010) и йерархичната система от градове-центрове, Самоков попада в четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение, като е разположен на второстепенната ос на развитие – Кюстендил-ДупницаСамоков-Ихтиман; [2] Град Самоков функционира като разпределителен център, свързващ прилежащите населени места с останалите градски центрове в региона; [3] Град Самоков е най-голямото населено място по площ и население в област София и заедно с Елин Пелин и Ботевград функционира като второстепенен/ поддържащ център на столицата; [4] Община Самоков попада в райони за целенасочена подкрепа, което създава условия за ефективна териториална концентрация на ресурсите и намаляване на вътрешнорегионалните различия на територията на Република България (НСРР, 2010); [5] Град Самоков има централна роля в развитието на селищната мрежа в общината обусловено от стратегическо си местоположение, концентрацията на занаятчийски и културни дейности през Средновековието (16 век) и индустриализацията на града през 20 век; [6] Селищната мрежа в общината е силно повлияна от географската характеристика на територията и подчертана от основните комуникационни връзки; [7] В Самоков и населените места намираще се в 15-20 минутен изохрон от града живеят 31 063 души, или 82% от общото население на общината; [8] От основно значение за общината са селищните образования с рекреационно-туристическа функция – к.к. Боровец, Белчински минерални бани и планинският комплекс Мальовица.

[138] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Основни Приоритети: [1] Да се работи за развиване на потенциала като разпределителен комуникационен център по направленията София-Самоков-Боровец и Пловдив(Пазарджик)-Самоков-Дупница-Кюстендил; [2] Концентрацията на населени места около град Самоков предполага развитие на алтернативен начин на придвижване като велоалеи; [3] Надграждане на туристическия потенциал на община Самоков ; [4] Засилване на влиянието на селищата, чрез обвързването им с природния потенциал на средата.

[9.2] Урбанистична структура на град Самоков Изводи от Анализа: [1] Урбанистичната структура на град Самоков може да се дефинира като линеарна, с наличието на три основни оси на развитие в посока север-юг: “Производствена ос”, “Природна ос” и “Градска ос”; [2] Предвиждането на ОУП е градската територията да нарастне с 90%, като това включва застрояването на нови обширни територии в покрайнините на Самоков и преструктуриране на военните терени в града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Основни Приоритети: [1] Въпреки предвиждането на ОУП за обособяване на нови зони за жилищни, производствени и смесени функции, основен приоритет за регенерирането на града трябва да е активиране и преструктуриране на съществуващи нефункциониращи територии и сграден фонд.

[9.2.1] Централна градска част Изводи от Анализа: [1] Ясна структура на ЦГЧ, която осигурява ефиктивно пешеходно движение, но изпитва проблем с автомобилните потоци, което е продиктувано от цялостната транспортно-комуникационна система на града; [2] Наличие на множество озеленени площи, но потенциалът на по-голямата част от тях не се използва; [3] Централният площад ефикасно приютява множество функции (скейт парк, ледена пързалка, коледен пазар, кафенета), въпреки че това не е заложено в неговия дизайн; [4] Концентрацията на пешеходци в ЦГЧ предполага наличието на много облужващи/търговски обекти, които не са цялостно организирани в пространството като липсва дизайнерска и стилова координация между тях; [5] Общинският пазар не е структуриран икономически оптимално, някои от общинските провизии като сергии и преместваеми обекти остават неизползвани. Основни Приоритети: [1] Облагородяване на крайречната зона в западната част от територията и обосбяване на централен градски парк; [2] Организиране на ЦГЧ като транспортно-успокоена зона, включващо разширение на пешеходната зона и преместване на автогарата от съществуващото и местоположение; [3] Преструктуриране и обновяване на централния градски площад взимайки под внимание често променящите се времеви функции и пешеходни потоци; [4] Интервенции, насочени към облагородяване на озеленените площи и създаване по-добър комфорт за тяхното ползване; [5] Изготвяне на цялостна визия за развитие на търговско-обслужващите и бизнес обекти в ЦГЧ вкл. преструктуриране на общинския пазар с цел за пространствено и икономическо подобрение; [6] Цялостно координиране на пространственото оформление, вкл. архитектурно-дизайнерски насоки, на преместваемите търговски обекти в ЦГЧ.

[9.2.2] Жилищна структура Изводи от Анализа: [1] С оглед на демографските тенденции и наличните жилищните сгради, може да кажем, че те са достатъчни, за да обслужат нуждите на населението към настоящия момент; [2] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 година; [3] С изключение на жилищните комплекси „Самоково“ и „Възраждане“, 98% от останалото жилищно застрояване е нискоетажно; [4] Междублоковите пространства в жилищните комплекси са в неудовлетворително състояние; [5] Квартал 7 „Махалата“, разположен в северната част на града, се развива без планова и устройствена рамка, което води до неприветлива жилищна среда. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [139]

Основни Приоритети: [1] Обновяване, саниране и енергийна ефективност на жилищните сгради; [2] Изготвяне на стратегия и визия за трансформирането на междублоковите пространства в жилищните комплекси, осигуряване на достъпна среда и енергоспестяващо осветление; [3] Изработване на подробен устройствен план (ПУП) за Квартал 7 „Махалата“.

[9.2.3] Територии с преобладаващ икономически характер

[140] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Изводи от Анализа: [1] По-голямата част от производствената територия в града е разположена в северозападната част от града, на западния бряг на река Искър; [2] Преработващата промишленост, заедно с туризма, е определена като водещ икономически отрасъл за бъдещето развитие на Самоков (ОУП, 2013). Тозе сектор се помества почти изцяло в производствените зони на града, което ги дефинира като ключови територии за развитие; [3] Съществуващите производствени зони са изградени през втората половина на ХХ век съобразени с нуждите и визията за тази епоха като пълният им потенциал не е изполван в съвременния контекст; [4] Производствените мощности на града са почти на 100% обслужени от мрежите на комуникационната и техническа инфраструктура; [5] ОУП Самоков (2013) предвижда увеличаване на производствените територии в града с около 58% (от 140,48 ха до 221,15 ха). Увеличението е главно за индустриалния парк в северозападната посока (59 ха), включващ нов терен (общинска собственост) за локализиране на бъдещ индустриален парк. Основни Приоритети: [1] Оптимизиране на потенциала на производствените зони на града и обосноваване на икономическата ос за градско развитие в Самоков; [2] Детайлна инвентаризация на техническата инфраструктура и сградния фонд би дала реална оценка относно производствения потенциал мощности, които град Самоков притежава подпомагайки плановото му развитие в тази насока; [3] Изработване на подробен устройствен план (ПУП) за северна индустриална зона; [4] Рехабилитация, пространсвено преструктуриране и технологично обновяване (енергийна ефективност на сградния фонд и градската среда) на производствените терени както и подобряване на естетическото им въздействие за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства; [5] Предвиждане на нови производствени терени с около 58% от сегашните изглежда оптимистична прогноза на базата на икономическото състояние в града. Основен приоритет за града трябва да бъде насърчаване на обновяването и преструктуриране на съществуващите терени. Като нови такива би трябвало да се развиват само при невъзможност от адаптация или силен икономически разтеж за в бъдеще.

[9.2.4] Зелена система Изводи от Анализа: [1] Съществуващите паркове (Ридо, Лаго, Туристическа градина) са разположени в покрайнините на града, като са запазени техните природни характеристики и функционират по-скоро като „еко“-паркове, а не като градски такива-почти липсват елементи на градски дизайн и облагородяване; [2] Има ясно обособени „зелени“ ядра на активност, разположени в периферията на града – паркове „Лаго“, „Туристическа градина“, „Христо Ботев“ и зоната на стадион „Искър“ в южната част и парк „Ридо“ и разположените в

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

него мотописта, ски шанца, ролбан, стадион и прилежащата ски писта на изток; [3] За сметка на това във вътрешните територии на града почти липсва зеленина за публично ползване, която да се обвързва с крайградските масивни зелени площи; [4] Неефективна употреба на река Искър и крайречните озеленени територии, които притежават сериозен потенциал. Основни Приоритети: [1] Развитие на озеленяване на крайречните територии, което би спомогнало за обосноваването на активна централна зелена ос, която има потенциала да интегрира отделните квартали по поречието на река Искър в цялостна урбанистична структура; [2] Осъществяването на идейните проекти за хидропарк„Искър“, обособяването на крайречен парк и велоалея трябва да са основните приоритети за развитието на град Самоков; [3] Облагородяване на парковите пространства чрез интегриране на елементи на градския дизайн и нови функции; [4] Разглеждане на уличната мрежа като възможност за развитие на зелени лъчи, които да обвържат отделните елементи на зелената система в града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [141]

[142] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[X] ЖИЛИЩЕН СЕКТОР Общинска жилищната политика и цялостна [10.1] диагноза на жилищния сектор в град Самоков Анализ на жилищния сектор в град Самоков [10.2] Оценка на наличния жилищен потенциал, [10.3] изводи и приоритети

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [143]

[10.1] Общинска жилищната политика и цялостна

диагноза на жилищния сектор в град Самоков

След 1989 година се наблюдава цялостна криза на жилищната политика в България. Това е породено от оттеглянето на държавата ни да се ангажира пълна регламентация на възпроизводствените механизми, които да целят “решаване на жилищния проблем на всички граждани”. От друга страна, установяване на всеобща социална справедливост води до несъзнателно творейки несправедливост чрез иманентните за държавния социализъм икономически принципи - поддържане на ниско ниво на доходите, хроничен дефицит и регресивни субсидии. След 1989 година тези механизми все още не са заменени нито от адекватни пазарни регулатори (за стимулиране на инвестиции в жилището), нито от нова социална жилищна политика. Водещата политика днес третира жилището основно като “стока”, като за неплатежоспособните достъпът до нея се осигурява единствено с преки индивидуални субсидии. Тази криза определя необходимостта от стъпване на утвърдени принципи които да гарантират равнопоставено, разнообразие на форми на собственост и владение, тяхната сигурност, наличие и достъпност. В основите на тези принципи трябва да е разбирането, че жилището е национално богатство, което трябва да се съхрани и за следващите поколения. Затова изискването за устойчивост трябва да бъде неизменна част на всяка жилищна политика. За целта на жилищната политика е основополагащо да се дефинират структурни рамки на централно и местно нива за постигане на цялостни резултати в сферата. На централно ниво е необходим орган, администриращ цялостна система за жилищно субсидиране и провеждащ на практика националната жилищна политика. На местно ниво трябва да се създадат нови административни структури, адекватни на делегираните власт и отговорности, които да изготвят и регулират общинската жилищна политика. Основи на общинската жилищна политика Дори да имаше политическата воля и необходимите ресурси, държавата не би могла да предложи механизъм, създаващ оптимални условия за местните жилищни системи. Бъдещите насоки на общинската жилищна политика трябва да се определят на местно ниво, да са “скроени” по специфичните местни условия и нужди. Основна цел на общинската жилищна политика трябва да бъде изграждането на такава жилищна система, която създава достъп и възможност за адекватно жилище на всички хора, живеещи и работещи в гр.Самоков. Това означава да се анализират проблемите на целия жилищен фонд, на развитието на цялото населено място. Принципни основи на обществената жилищната политика в град Самоков според ОУП (2013) трябва да бъдат:

[144] ИПГВР Самоков | Юли 2015

• Идентифициране на жилищния проблем не само с жилищната картотека. Общината трябва да изследва, регистрира и прогнозира всичките му обществено значими аспекти както в обществения, така и в частния сектор; • Изработване на местна жилищна политика, визираща развитието на цялата жилищна система. Необходимост от прякото ангажиране на гражданите и съгласуването с всички “играчи” в жилищния сектор; • Общината трябва ефикасно да смени позицията си от “осигуряваща жилища” в “осигуряваща възможности” с цел пренасяне на фокуса й от инвестиции за социални жилища към организационни усилия за развитие на целия жилищен сектор; • Ангажиране с пряко осигуряване на жилища само за маргиналните групи; • Развитие на обществено-частни проекти за достъпни жилища; • Стремеж към укрепване на стратегическите ресурси на община Самоков - поземлена банка и фондове за инфраструктура и градоустройствено проектиране. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ НЯМА ДАННИ

Фигура 10.01 - Тип на териториална собственост в град Самоков 0 0.1 0.25

0.5

1 км

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Диагноза на жилищния сектор в Самоков Според ОУП Самоков (2013) достъпността до жилище се влошава отношението цена/доход нараства от 2.8 през 1990 до 10-12 през 2008. Възпроизводството на жилищния сектор е слабо и отразява икономическата стагнация в града - новото строителство е символично (20-25 нови жилища на година). Оповавайки се на тези данни може да се констатира, че в близките 20 години град Самоков ще разчита основно на съществуващия фонд. Друг явно определим факт е, че почти изцяло жилищните терени в града са частни, което преопределя моментно състояние, жилището е оставено на “произвола на пазара”. От друга страна жилищният фонд, специално в жилищните панелни комплекси деградира поради неадекватно управление и поддържане. Все пак, панелните масивни постройки не могат да се разрушават; те трябва да бъдат преструктурирани и обновени. За да бъде осъществено това има сериозна необходимост от изработване на подходяща система и механизми за кредитиране и субсидиране. Проектни предложения за нови жилищни терени според ОУП ОУП Самоков (2013) предвижда площта на жилищните квартали да нарастне с 15.4% от съществуващи 287.52 до 334.13 ха. Основанията за това нарастване се основават хипотезите за: (1) повишен стандарт на обитаване и потребление на постоянното население на града, (2) търсене на второ (временно) жилище в града за сметка на ежедневни трудови пътувания на хора от околни села и (3) преструктуриране на социалния жилищен фонд. Все пак е взета под Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [145]

внимание условността, че в момента съществуват много необитавани жилища и неблагоприятна среда в жилищни комплекси. При навременно преструктуриране и обновяване, тези жилищни структури биха могли да се трансформират от деградиращи във атрактивни градски среди за обитаване. При такъв оптимистичен сценарий, потребността от нови терени за жилищно строителство би била значително по-малка (ОУП Самоков, 2013). На базата на направените прогнози и хипотези в ОУП Самоков, прогнозиращ дефицит от 6500 жилища в града за 2030 са направени следните проектни предложения: • Около 900 от сегашните 1800 необитавани жилища влизат в пазарна употреба, с което общият теоретичен дефицит и прогнозирана потребност от 6500 се редуцира до 5600 жилища; • Върху сегашните незастроени терени в регулация (73,27 ха) се изграждат около 2500 нови жилища – така дефицитът се редуцира до 3100 жилища; общинският терен от 2,79 ха в североизточната периферия се резервира за социални жилищни програми; • Провежда се реконструкция на терени с амортизиран фонд (общо 8 ха) и върху тях се изграждат около 200 жилища; дефицитът вече е 2900 нови жилища; • За разполагането на прогнозната потребност от 2900 жилища са необходими общо 84 ха новоотредени терени. Проектното решение ги осигурява в северното и южното разширение на града.

[10.2] Анализ на жилищния сектор в град Самоков Проектното решение на ОУП Самоков предоставя достатъчно разнообразни и гъвкави пространствени възможности за настаняване на прогнозираните потребности от жилища. Решението би могло да удовлетвори инвестиционните инициативи както при интензивно развитие на града (уплътняване и реконструкция), така и при екстензивно развитие (чрез усвояване на нови терени). Все пак с цел създаване на ясна и точна представа относно състоянието на жилищната среда в Самоков в следващите страници е представен детайлен анализ на отделните жилищни квартали. Като част от анализа се разглежда детайлно пространствените възможностите на общината да подобри конкретното качество на жилищната среда. [10.2.1] Анализ на собствеността Територията на град Самоков по вид собственост е разделена на 4 групи: (1) имоти държавна собственост, (2) имоти общинска собственост, (3) имоти частна собственост и (4) имоти без информация за вида собственост. Най-голяма площ заемат общинските терени, следвани тези частна собственост и държавните имоти. Тяхното процентно съотношение е съответно: 52:26:19. Най-голяма част от интервенциите и проектите заложени в ИПГВР предвиждат намеси основно в територии, които са общинска собственост. Това дава предпоставки при правилно прилагане на интегриран подход може да се повлияе благоприятно върху половината от територията на град Самоков. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[146] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Общинските терени обхващат основно ромския квартал и кв. „Възраждане“ на север, териториите в ЦГЧ, крайречните зони – квартал „Самоково“ на югозапад и обслужващата зона (Билла, Т-Маркет, Арена Самоков) и прилежащите зелени площи по източния бряг на р. Искър. Общинска собственост са парковете „Ридо“ и „Туристическа градина“. Общата площ на общинските терени е 620 ха, или 52% от територията на Самоков. На територията на града най-много са частните имоти заети от еднофамилни жилищни сгради, разположени на изток от р. Искър и производствени и складови терени, разположени в югозападните и югоизточните части на града. Общата площ на тези територии е 312 ха или 26% от общата площ на градската територия. Държавната собственост на територията на град Самоков е представена основно от двата военни терена, Парк „Лаго“, религиозните обекти

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ЧАСТ ПРОИЗВОДСТВЕНА ЗОНА

ПАРКОВЕ СПЕЦИАЛНИ ТЕРЕНИ

ЖИЛИЩНИ КВАРТАЛИ

ПРОИЗВОДСТВЕНА ЗОНА

7a 17

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ

ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ЧАСТ

ЗОНА МБАЛ

ПАРК “РИДО” 16

15 11

“ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ

ИСТОРИЧЕСКА ЗОНА

КВАРТАЛ 287

КВАРТАЛ 206

ЖК САМОКОВО

ЖК ВЪЗРАЖДАНЕ

ЖК РАЗСАДНИКА

ЖК ГЕРЕНА

ЖК ГЕРЕНА III-IV

КВАРТАЛ 7 - “МАХАЛАТА”

ЗОНА 335-345

ЖК МАКЕДОНИЯ

“ПРОМИШЛЕНА ЗОНА”

ЖК БОРИЧО

“ВЛАШКА МАХАЛА”

“ШИШМАНОВСКИ КВАРТАЛ”

ЗОНА “ИСКЪР”

ЗОНА “ПОД РИДО”

ЗОНА “ПЪРВИ РАЙОН”

Фигура 10.02 - Условно разделение на жилищните територии в град Самоков, използвани за техния детайлен анализ

ПАРК “ЛАГО”

0 0.1 0.25

0.5

1 км

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

и пътищата от републиканска пътна мрежа. Общата им площ е 235 ха или 19% от територията на града. За 24 ха или 2% от всички имоти няма налични данни. [10.2.2] Анализ на състоянието на жилищните квартали С оглед на комлексността на жилищното застрояване, град Самоков е разделен на 17 зони с преобладаващ жилищен характер, който условно ще наричаме квартали. По този начин е възможен детайлен структурен, функционален и морфологичен анализ на обособените територии и анализиране потенциалите на терените общинска и държавна собственост, където са възможни интервенции могат да бъдат мотивирани чрез настоящия ИПГВР на град Самоков. За всеки квартал е отбелязано неговото местоположение в територията на града, функционалното му зониране, морфологична структура и детайлна карта с пространственото местоположение на ключови обекти за кварталите в контекста на основните сфери на човешката дейност – обитаване, обслужване, отдих, труд и комуникация. На база на направените анализи до момента и разгледаните в тази точка жилищни квартали се постига детайлно разглеждане на цялата територия на град Самоков със съотвените изводи и приоритети определени на квартално ниво.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [147]

ЦЕНТЪР САМОКОВ 50 МЕТРА

ПАНОРАМЕН ИЗГЛЕД

ЧЕРВЕН СКЛАД

ПГ “КОНСТАНТИН ФОТИНОВ”

БУЛ. “ИСКЪР”

ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

“АРЕНА САМОКОВ”

БУЛ. “БЪЛГАРИЯ” ПАРК “РИДО”

“АРЕНА САМОКОВ” 250 МЕТРА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

ПАРК “РИДО”

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР “ПОКРОВ ПР. БОГОРОДИЦИ”

150 МЕТРА

ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/

БИВШ ТЮТЮНЕВ СКЛАД

РЕЛИГИОЗЕН ОБЕКТ /КИН/

“ЛЕГЕТО”

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ /КИН/ БУЛ. “ИСКЪР”

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

ЕСОВА КЪЩА

ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩИ ОБЕКТИ СОЦИАЛЕН ОБЕКТ

ОУ “СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” СОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ” ЦЪРКВА “СВ. УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

ЦЪРКВА “СВЕТИ НИКОЛА”

ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ВЕЛЧЕВ”

Фигура 10.03 - Местоположение и основни локации в историческата зона на град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

СТАДИОН “ИСКЪР” 300 МЕТРА

ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА “СЕМЕЙСТВО Д-Р КАЛИНКОВИ”

0 25

100

200 м

Историческа Зона

[148] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът е разположен в югозападната част от града като обхваща площ от 37.7 ха. Това местоположение осигурява непосредствена близост до ключови части от града като ЦГЧ, всички паркове, зоната на Арена “Самоков” и стадион “Искър”. Кварталът е заключен между двете ключови комуникационни артерии, обслужващи града - бул. “Искър” на запад и бул. ”България” на изток. Жилищните сгради са с малка височина на застрояване, като голяма част от тях са квалифицирани като КИН. Връзката с ЦГЧ се осъществява по ул. “Цар Борис III”, която е старата главна улица на града, а прогнозите на ОУП е определят като транспортно-успокоена улица. С придобиването на такъв статут, недвижимите културни ценности по протежението й и връзката с ЦГЧ са предпоставки за развитие на културно познавателния туризъм в тази част от града. В обхвата на квартала се намират 3 църкви и 2 училища, всички от които са паметници на културата, както и възрожденската Есова къща (архитектурен паметник), която е запазила автентичния си вид, като в нея днес се помещава графичната база на Самоковската художествена школа. В непосредствена близост до „Легето“, се намира бившият тютюнев склад, който е изоставен и има потенциал да се ремонтира и използва за различни дейности. В северната част до ПГ „Константин Фотинов“ е разположен наскоро обновеният център за социална рехабилитация и интеграция. Доминиращите функционални зони в структурата на квартала са религиозните и образователни обекти. Тези “центрове”са се изградили в исторически план като ядра на социални активности. Жилищните Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ ТЕРИТОРИИ ЗА РЕЛИГИОЗНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.04 - Зониране и морфология на историческата зона в град Самоков 0 25

100

200 м

територии в зоната са исторически възникнали, благодарение на наличието на активна търговия, множеството занаятчийници, образователни и религиозни обекти. Историческият отпечатък се наблюдава и в зоната на „Легето“, която е имала функциите дори на център за стария Самоков, като и до момента запазва характера си на търговско-обслужваща зона. С оглед на местоположението си, квартала се обслужва и от ЦГЧ на север и големите търговски магазини на запад. Налични са хотели и ресторанти, изградени в реставрирани исторически сгради. Озеленяването в квартала е основно във вътрешните широки домове на къщите. Озеленените площи до бул. „Искър“ и североизточно от църква „Свети Никола“ са с потенциал за облагородяване и поставяне на елементи на градския дизайн, като тези интервенции биха допринесли за повишаването на качество на живот в квартала. Основни Препоръки за Развитие на Историческата Зона в Самоков: [1] Валуризация и реставрация на недвижимите културни ценности [2] Превръщане на ул. „Цар Борис III“ като транспортно-успокоена улица, с цел експониране на КИН по нейното протежение [3] Обновяване и трансформация на бившия тютюнев склад за публични нужди [4] Използване на елементи на градския дизайн за облагородяване на неизползваните озеленени площи

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [149]

КИНО

ЦЕНТЪР САМОКОВ 250 МЕТРА

МБАЛ БУЛ. “ИСКЪР”

ХИПЕРМАРКЕТ “БИЛЛА”

ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

ОБСЛУЖВАЩ КОМПЛЕКС “ГРАНД”

СПОРТНО ИГРИЩЕ

ПГ “КОНСТАНТИН ФОТИНОВ”

ХИПЕРМАРКЕТ “Т-МАРКЕТ”

ЛЕГЕНДА ЗАЛА “АРЕНА САМОКОВ”

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

ХОТЕЛ АРЕНА

ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ

ЧЕРВЕНИЯТ МОСТ

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ

ФИТНЕС НА ОТКРИТО

КВАРТАЛ “САМОКОВО”

НУ “СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ”

50 МЕТРА

МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СПОРТНА ЗАЛА

СПОРТНИ ИГРИЩА

СПОРТЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

КВ. САМОКОВО

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПАРКИНГ

БУЛ. “ИСКЪР”

ОРИЕНТИРИ

РЕКА ИСКЪР

СОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”

СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ВЕЛЧЕВ”

Фигура 10.05 - Местоположение и основни локации в “Квартал 287” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

СТАДИОН “ИСКЪР” 500 МЕТРА

0 25

100

200 м

“Квартал 287”

[150] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Разглежданата територия е разположена в централната част на града, на източния бряг на река Искър. Тя заема площ от 16.1 ха. Ключовото и местоположение на главния път София-Самоков-Боровец е основната предпоставка територията да се развие като обслужващ център. В последните 10 години се построиха хипермаркетите “Билла“ и “Т-Маркет“, хотелски комплекс “Гранд“ и зала “Арена Самоков“ с прилежащия и хотел. Тези интервенции оформиха зоната като обслужващ и спортен център за града. Южно от хипермаркет “Билла“ е разположено туристическо дружество “Рилски турист“, което е създадено през 1902 г. и е едно от първите на територията на страната. Територията се разделя по средата си в направления изток-запад от “Червения мост”, който е единственият изцяло пешеходен мост и осъществява връзка с отстоящия на запад жилищен комплекс “Самоково“. Южно от моста са разположени игрища за тенис и футбол, както и уреди за фитнес на открито и свободна интернет зона. Училищния комплекс, който се намира в най-южната част се състои от училищата - СОУ “Отец Паисий“ и Спортно училище “Никола Велчев“. Функционално, северната част от квартала се оформя като обслужваща зона със спортни и културни функции, която е с потенциал да се превърне във вторичен градски център. Това би било възможно, ако се реализира проектът за Крайречен градски парк в северната част от територията, който би осигурил непосредствена връзка с ЦГЧ. Южната част от зоната има огромен потенциал с оглед на неизползваните озеленени територии, която е разположена между Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ПАРКИНГИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.06 - Зониране и морфология на “Квартал 287” в град Самоков 0 25

100

200 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

спортните игрища, училищата и реката. Тези фактори за прекрасна предпоставка за благоустрояване на пространството и превръщането му в крайречен парк или успешно функциониращо публично пространство. Основни подходи към територията са от бул. “Искър“, тангиращ на изток с квартала и от трите моста – два от които са гранични на север и на юг и “Червеният мост”, през който преминават основните пешеходни потоци. Основни Препоръки за Развитие на “Квартал 287” в Самоков: [1] Изграждане на крайречен градски парк в северната част от територията; [2] Благоустрояване на озеленените площи северно от училищния комплекс и изграждането на публични пространства, паркове и други; [3] Интервенции, насочени към облагородяване на озеленените площи и обвързване с реката и съседните обслужващи и спортни територии; [4] Обновяване и разширяване на туристическо дружество „Рилски турист“ с цел засилване на неговото влияние и възможности за развитие като притегателен културно-туристически център; [5] Обособяване на зоната като вторичен градски център, обвързан пешеходно с ЦГЧ.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [151]

ЦЕНТЪР САМОКОВ КВАРТАЛ “САМОКОВО”

СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ВЕЛЧЕВ”

1.2 КИЛОМЕТРА

150 МЕТРА

БУЛ. “ИСКЪР”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ТРЕНИРОВЪЧЕН СТАДИОН

БУЛ. “ЦАР БОРИС III”

ГРОБИЩЕН ПАРК ОРИЕНТИРИ

СТАДИОН “ИСКЪР”

Фигура 10.07 - Местоположение и основни локации в “Квартал 206” в град Самоков

ПАРК “ЛАГО”

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ПАРК “ЛАГО” 20 МЕТРА

0 10

100 м

“Квартал 206”

[152] ИПГВР Самоков | Юли 2015

“Квартал 206” е разположен в южната част на града, като граничи с реките Искър на запад и Бистрица на юг. Площта му е 22.3 ха. Това е най-новият жилищен квартал в града, който почва да се развива в последните 5 години с оглед на изградения на север мост, който свързва булевард „Искър“ с кв. „Самоково“ и път III-6206 от РПМ. Има изработен ПУП, който е одобрен 2007г. Съществуващите жилищни сгради са в североизточната част от квартала, а новите жилища – на запад от тях, в непосредствена близост. За бъдещо развитие на квартала е прокарана нова улица, с необходимите инфраструктурни мрежи. В обхвата на квартала попада тренировъчният стадион на футболен клуб „Рилски спортист“ и един от гробищните паркове в града в източната част от разглежданата територия. Към настоящия момент, западните части от територията, които са гранични с двете реки функционират като озеленени площи, но без нужното облагородяване. Зоната, в непосредствена близост до река Искър на запад е предвидена за комплексно застрояване според ОУП на град Самоков, като е нужно това да се преосмисли с оглед на ключово разположение на тези терени в близост до две реки, зоната на стадион „Искър“ и прилежащите паркове „Лаго“ и „Туристическа градина“. Зоната южно от тренировъчния комплекс е включена заедно с него и стадион „Искър“ в зона за спорт и атракции според предвижданията на ОУП. Жилищното застрояване е представено от еднофамилни жилищни сгради с малка височина на застрояване. Основният подход към територията е от моста, с който граничи квартала на север. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ФУТБОЛЕН СТАДИОН ГРОБИЩЕН ПАРК УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.08 - Зониране и морфология на “Квартал 206” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигура 10.09 - Изглед към “Квартал 206” Източник: Google Maps (2013)

Основни Препоръки за Развитие на “Квартал 206” в Самоков: [1] Запазване на характера на застрояване с жилища с малка височина на застрояване; [2] Преосмисляне на ролята на озеленените територии в западната част от квартала, с оглед възможността те да се облагородят и да са свързващото звено между предвидения крайречен парк на север, зелените зони, южно от Червения мост и зоната на стадиона и парковете „Лаго “ и „Туристическа градина“ на юг; [3] Доизграждане на необходимите инфраструктурни мрежи, с оглед бъдещо застрояване и развитие на територията. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [153]

МБАЛ

ЦЕНТЪР САМОКОВ 800 МЕТРА

III-6206

СПОРТНО ИГРИЩЕ ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “Н.Й. ВАПЦАРОВ”

ЗАЛА “АРЕНА САМОКОВ”

ХИПЕРМАРКЕТ “ЕВРОПА”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ

ЧЕРВЕНИЯТ МОСТ

БИВШ СЛАДКАРСКИ ЦЕХ

“АРЕНА САМОКОВ”

БИВШ СКЛАД

150 МЕТРА

С. ДОСПЕЙ 2.2 КИЛОМЕТРА

СОЦИАЛЕН ОБЕКТ СПОРТЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ВЕЛОАЛЕЯ

СПОРТНИ ИГРИЩА РЕКА ИСКЪР

ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ

БИВША ПАРОВА ЦЕНТРАЛА ОБСЛУЖВАЩ КОМПЛЕКС “ИСКЪР”

ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ЖИЛИЩЕН БЛОК В СТРОЕЖ / ИЗОСТАВЕН

СОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”

ОРИЕНТИРИ НЕДОВЪРШЕН СТРОЕЖ

ПЪТ III-6206

Фигура 10.10 - Местоположение и основни локации в квартал “Самоково” в град Самоков

350 МЕТРА

СТАДИОН “ИСКЪР” 900 МЕТРА

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 15 37.5

150 м

Квартал “Самоково”

[154] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Квартал „Самоково“ е разположен в южната част на Самоков, на западния бряг на река Искър. Това е най-големият жилищен комплекс в града по население като площта му е 32.2 ха. Той е изграден между 1970-1990г. за да приюти хората, които се заселват в града през този период, когато се изграждат множество предприятия в града. Жилищните блокове са високи между 4 и 8 етажа, като около 90% от тях са с панелна конструкция. Наблюдават се и две жилищни групи с нискоетажно застрояване – едната в западната част на квартала, в непосредствена близост до бившия сладкарски цех и другата в южната част до бившия завод „Самоковска комуна“. Наблюдава се и ново жилищно строителство, най-вече на брега на река Искър. Главни обслужващи центрове се явяват хипермаркет „Европа“ в близост до “Червения мост” и обслужващия комплекс „Искър“ в южната част от квартала. Освен това има множество помалки търговски обекти, разположени основно по главната за квартала улица „Преспа“. Спортните площадки са разположени в северната и южната част на квартала, като те са обновени наскоро и предоставят прекрасни условия за спорт на гражданите. В обхвата на квартала попадат няколко нефункциониращи производственоскладови обекта вкл. бившият сладкарски цех на запад и бившата парова централа на юг. Като добър пример за преструктуриране на такъв тип сгради е изграждания клуб на пенсионера в част от паровата централа. Друг интересен елемент от квартала е недовършения жилищен блок Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /ВИСОКОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТНИ ОБЕКТИ ПЕШЕХОДНИ ЗОНИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ Фигура 10.11 - Зониране и морфология на квартал “Самоково” в град Самоков 0 15 37.5

150 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

заедно с прилежащата му озеленена площ с обща площ от 1.72 ха. Нужно е цялостно преосмисляне на ролята на тези изоставени терени и тяхното преструктуриране. Междублоковите пространства са в лошо състояние, въпреки че имат потенциал да повишат качеството на живот при изготвяне на цялостна концепция за развитие. Паркирането за живущите в квартала е добре осигурено с оглед на множеството паркинги и частни гаражи в близост до жилищните блокове. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Самоково” в Самоков: [1] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 г.; [2] Изработване на цялостна стратегия за обновяване на междублоковите пространства и осигуряване на достъпна среда и енергоспестяващо осветление; [3] Ограничаване на жилищното строителство в непосредствена близост до река Искър и изработване на стратегия за благоустрояване на крайречните терени; [4] Трансформация и преосмисляне на изоставените производствени и складови обекти в обхвата на квартала – придаване на нови функции и повишаване качеството на градската среда; [5] Изследване възможностите за довършване на изоставения жилищен блок в южната част от квартала и облагородяване на озеленената му площ или придобиване на собствеността от страна на общината и изграждането на публично пространство или паркова зона.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [155]

С. ДРАГУШИНОВО 2.3 КИЛОМЕТРА

ИХТИМАНСКО ШОСЕ

РЕГИОНАЛНО ДЕПО 2 КИЛОМЕТРА

ОДЗ “ЗВЪНЧЕ”

ИХТИМАНСКО ШОСЕ БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

СПОРТНИ ИГРИЩА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

СОЦИАЛНА ТРАПЕЗАРИЯ

ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ СОЦИАЛЕН ОБЕКТ

СУПЕРМАРКЕТ

ОДЗ “ОСМИ МАРТ” ПАРК РИДО

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ СПОРТЕН ОБЕКТ

Р. “БОКЛУДЖА”

ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 500 МЕТРА

Фигура 10.12 - Местоположение и основни локации в квартал “Възраждане” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 10

100 м

Квартал “Възраждане”

[156] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Квартал „Възраждане“ се намира в североизточната част на Самоков, като на изток граничи с парк „Ридо“, а на запад с бул. „България“ и прилежащата и река Боклуджа. Територията на разглежданата територия е 10.1 ха. По подобие на кв. „Самоково“, панелните блокове в кв. „Възраждане“ са строени в периода на най-силна индустриализация в гр. Самоков – 1970 -1990г. Те заемат поголямата част от квартала – приблизително 65% от жилищните терени са отредени за застрояване с такъв характер. Структурно кварталът е разделен на 3 части – северно от Ихтиманско шосе – панелни блокове с височина от 8 етажа, централно разположение имат блокове с височина между 4 и 9 етажа, а в южната част от територията са разположени еднофамилни жилищни сгради като тази жилищна група е нискоетажна, като застрояването е свободно в отделните имоти. Има действащ ПУП за разглежданата територия, одобрен през 2011г. В квартала е разположено ОДЗ „Осми март“, което обслужва нуждите на населението в тази част от града. Централно разположение в разглежданата територия имат спортните игрища, които бяха обновени наскоро и в момента предоставят отлични условия за спорт в комплекса. Обслужването се извършва основно от супермаркет и разположеното в него кафене. Има и помалки обслужващи обекти, разположени на север по граничния за квартала бул. „България“. Междублоковите пространства са в лошо състояние, като единствено това в южната част от квартала е облагородено - изградена е детска Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНО И ВИСОКОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ПАРКОВЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТНИ ОБЕКТИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ Фигура 10.13 - Зониране и морфология на квартал “Възраждане” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигури10.14 & 10.15 - Общи впечатления от квартал “Възраждане” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

площадка и са поставени места за сядане и кошчета. Паркирането е осигурено от обществени паркинги и частни гаражи. Основните подходи към квартала са по булевардите „България“-направление север-юг и „Ихтиманско шосе“ – изток-запад. От юг се влиза в частта от квартала с еднофамилни жилищни сгради и по ул. „Подридна“. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Възраждане” в Самоков: [1] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 г.; [2] Изработване на цялостна стратегия за обновяване на междублоковите пространства и осигуряване на достъпна среда и енергоспестяващо осветление. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [157]

С. ДРАГУШИНОВО 1.5 КИЛОМЕТРА

ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ

“ЗАВОД МУСАЛА”

ИЗОСТАВЕНИ СКЛАДОВЕ

ПАМЕТНИК “КРЪСТА”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ ПАМЕТНИК ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ

НУ “ПЕТЪР БЕРОН”

ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

Фигура 10.16 - Местоположение и основни локации в квартал “Разсадника” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ИХТИМАНСКО ШОСЕ

ЦЕНТЪР САМОКОВ

КВ. “ВЪЗРАЖДАНЕ”

0 10

100 м

1.0 КИЛОМЕТРА

Квартал “Разсадника” Квартал „Разсадника“ е разположен в североизточната част от града и заема площ от 13.6 ха. На запад граничи с главните пътища бул. „България“ и ул. „Христо Максимов“ и локализираните по тяхното протежение НУ „Петър Берон“ и завод „Мусала“. На север и на изток кварталът граничи с озеленени територии, които служат като буферна зона между разглежданата територия и околовръстния път на Самоков. На юг се намира кв. „Възраждане“. Действащият ПУП за територията е одобрен през 1986г. Кварталът се характеризира с ортогонална структура с еднофамилни жилищни сгради. Застрояването е свободно в отделните урегулирани поземлени имоти. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[158] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Централна роля във функционалната структура на територията има паметник „Кръста“, който е изграден в чест на освобождението на Самоков от турско робство. Монументът е обновен през 2015г., като е облагородено площадното пространство. Северно от него са разположени изоставени сгради, които се очаква да бъдат премахнати и да бъде повишено значението на паметника и околното пространство да бъде реновирано. Озелената площ на изток от него има потенциал да бъде обособена като парково пространство или терен за спорт. Непосредствено на юг се намира и озеленена крайречена зона, част от която в момента се използва за неурегулирана улица. В южната част от квартала се намира озеленена площ в близост до търговско-обслужващите обекти и на изоставените складове, които са с потенциал да се превърнат в своебразен център на тази част от квартала. Останалите обслужващи обекти Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 20 37.5

150 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ВОДНИ ПЛОЩИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.17 - Зониране и морфология на квартал “Разсадника” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигури 10.18 & 10.19 - Общи впечатления от квартал “Разсадника” в град Самоков Източник: Google Maps (2014)

са разположени в постройки на допълващото застрояване към жилищните територии. Основните подходи към квартала са по булевард „България“ и улица „Христо Максимов“ в направление север-юг. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Разсадника” в Самоков: [1] Валуризация на паметника „Кръста“ и облагородяване на околните площи; [2] Преосмисляни и придаване на функции на озеленените територии около монумента и река Боклуджа; [3] Създаване на квартален парк/публично пространство в южната част територията и трансформиране на изоставените складове за удовлетворяване на нуждите на гражданите. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [159]

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЦИ СГРАДИ

РЕГИОНАЛНО ДЕПО 1.4 КИЛОМЕТРА ИХТИМАНСКО ШОСЕ

КВ. “САМОКОВО”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 1.0 КИЛОМЕТРА

Фигура 10.20 - Местоположение и основни локации в квартал “Герена” в град Самоков

ПАРК “РИДО”

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

100 м

Квартал “Герена”

[160] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Квартал „Герена“ се намира в североизточната част от града като е един от новоизграждащите се квартали в Самоков за последните 10-15 години. Площта му е 8.1 ха. На юг граничи с „Ихтиманско шосе“, на запад с кв. „Разсадника“, а на север и изток с озеленени територии, които се предвиждат да се превърнат в смесена многофункционална зона между пътищата III-822 от РПМ и Околовръстният път на града. Кварталът е с ортогонална структура, застрояването е представено от еднофамилни жилищни сгради с малка височина на застрояване, разположени свободно в границите на УПИ. Около 50% от имотите в квартала са незастроени. Действащият ПУП за територията е от 1989 г., но все още има неизградени улици и мрежи на техническата инфраструктура, заради слабия инвестиционен интерес към тази част от града. Друг фактор, който превръща територията в неособенно желана е близостта на ново изграждащото се Регионално депо за твърди битови отпадъци (РДТБО), което се намира на около километър в западна посока. Общественотърговските обекти, които обслужват населението са разположени в съседните квартали. С оглед на липсата на сериозен интерес, могат да се насочат усилия към облагородяване на озелените площи в квартал, които са доста на брой и пустеят. Изграждането на публично пространство/парк, който да се превърне в притегателен център и да повиши качеството и условията за живот при бъдещо доизграждане на квартала. Основният подход към територията е от „Ихтиманско шосе“, граничещо на юг с територията, в направление север-юг. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 10

100 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.21 - Зониране и морфология на квартал “Герена” в град Самоков 0

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигура 10.22 - изглед към жилищни постройки от ул. “Спартак”, квартал “Герена” в град Самоков Източник: Google Maps (2014)

Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Герена” в Самоков: [1] Изграждане на улици и мрежи на техническата инфраструктура, съгласно ПУП, с цел осигуряване на необходимите условия за бъдещо изграждане на квартала; [2] Преосмисляне на пустеещите озеленени терени и разглеждането на възможност за изграждане на парк или публично пространство, с цел повишаване на качеството на средата и привличане на нови инвестиции; [3] Покриване на необходимите екологични параметри от РДТБО, с оглед опазване на околната среда и осигуряване на нормални условия за живот в тези части от града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [161]

III-822

СКЛАДОВЕ НА ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА

РЕГИОНАЛНО ДЕПО 950 МЕТРА

ИХТИМАНСКО ШОСЕ

ТУРСКИ ГРОБИЩА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

ЦЕНТЪР САМОКОВ 2.2 КИЛОМЕТРА

ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

ГРОБИЩЕН ПАРК

КВ. “ВЪЗРАЖДАНЕ”

МОТОПОЛИГОН “РИДО”

Фигура 10.23 - Местоположение и основни локации в квартал “Герена III-IV” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 10 37.5

150 м

Квартал “Герена III-IV” Квартал „Герена III-IV“ се намира в североизточната част от града като заема площ от 19.2 ха. Територията граничи с „Ихтиманско шосе“ на север, със старата строителна граница на гр. Самоков на изток и с парк „Ридо“ на запад, който се явява физически ограничител за бъдещо строителство в тази посока. Съществуващото застрояване се характеризира с предимно незаконни жилищни постройки, разположени спонтанно в централната част от квартала, в близост до „Ихтиманско шосе“.

[162] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Жилищните групи с урегулирани имоти с нискоетажно застрояване са в северната и северозападна част от квартала. На територията се намират и складовете на Гражданска защита. За територията има изработен ПУП, одобрен през 1990г., като в момента устройствените граници са нарушени. Той предвижда разделяне на територията на УПИ и прокарване на мрежи на траспортната и техническа инфраструктура, които да задоволят нуждите на жителите. С оглед на незаконното строителство, Община Самоков продава имотите с отстъпено право на строеж чрез търг или конкурс и предлага на преференциални цени типови проекти за нови жилищни сгради. Целта е да се избегне напрежение при разрушаването на незаконните постройки и затова се полагат необходимите усилия да се постигне компромис и жителите на този квартал да заселят в легално построени жилища, осигурени с необходимите условия за нормален начин на живот. Към настоящоят момент

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ФУНКЦИОНАЛНИ ЗОНИ СПОРЕД ОУП ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТНИ ОБЕКТИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.24 - Зониране и морфология на квартал “Герена IIIIV” в град Самоков 0 0.1 0.25

0.5

1 км

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

са продадени 25 жилищни имота. В момента единствената асфалтирана улица е тази към Турските гробища, около която основно са разположени жилищните постройки, свързани с неформално образували се черни пътища между отделните сгради. Според предвижданията на ОУП на гр. Самоков, УПИ, които се намират в най-южната част от квартала се отреждат като зони за спорт и атракции, част от разширяване на прилежащия мотополигон, разположен западно от тази част на квартала, навътре в парк „Ридо“. Основният подход към територията е от север по „Ихтиманско шосе“ и улицата, водеща към гробищния парк. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Герена III-IV” в Самоков: [1] Изпълнение на съществуващия ПУП с цел нейното урегулиране, узаконяване на жилищните сгради и провеждане на мрежи на транспортната и техническа инфраструктура, с които да се постигне ред и нормални условия за живот; [2] Използване на потенциала на озеленените площи в южната част от квартала и трансформирането им в зони за спорт и отдих, които да са свързани с мотополигон „Ридо“ съгласно предвижданията на ОУП; [3] Преосмисляне на местоположението на складовете на Гражданска защита и наличния инвентар и евентуална бъдеща трансформация в обслужващ или публичен център, който да задоволява нуждите на жителите на квартала.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [163]

ЗАВОД “МУСАЛА”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА

ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТИ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

НУ “ПЕТЪР БЕРОН”

РЕКА ИСКЪР

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

ЦЪРКВА “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Фигура 10.25 - Местоположение и основни локации в квартал 7 “Махалата” в град Самоков ЦЕНТЪР САМОКОВ

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

600 МЕТРА

0 25

100

200 м

Квартал 7 “Махалата”

[164] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът е разположен в северната част от града, на източния бряг на река Искър. Водната площ се явява физически ограничител на запад за територията. Площта и е 29.6 ха като това е най-големият ромски квартал в града. Структурата му е силно наситнена, основно представена от едноетажни и двуетажни жилищни постройки и неформални улици, възникнали между тях. Много голям процент от постройките са незаконни, като броят им се увеличава основно в северна посока. Поради липсата на мрежи на техническата инфраструктура и конкретно електроснабдителни мрежи, се получава конфликт и незаконно използване на електричество от съседни квартали и завод „Мусала“, което води до чести аварии и спиране на тока в северната част от града. Недостатъчните електрически мощности създават голямо неудобство на живущите в близост, особенно през зимните месеци. Уличната мрежа е с „неправилна форма“, като има голям процент несфалтирани улици и такива, през които е невъзможно да премине автомобил заради техния габарит, дефиниран от високата плътност на застрояване. В източната част от квартала съществува жилищна група с ортогонална структура и и урегулирани улици и поземлени имоти, застроени с по-масивни жилищни сгради на три етажа. Общественото обслужване се извършва чрез няколко групи малки търговски обекта в югоизточната част на територията, на улица„Велико Търново“. В най-южните части от територията има голяма озеленена площ, която в момента не се използва по предназначение, а има потенциал да се превърне в своебразен публичен център за квартала. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.26 - Зониране и морфология на квартал 7 “Махалата” в град Самоков 0 25

100

200 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигури 10.27 & 10.28 - Общи впечатления от квартал 7 “Махалата” в град Самоков Източник: Google Maps (2013)

Подходи към територията съществуват от южна и източна посока по улиците „Искър“ и „Димитър Димов“ от юг и бул. „България“ от изток. Основни Препоръки за Развитие на Квартал 7 “Махалата” в Самоков: [1] Изработване на ПУП с цел урегулиране на територията и улесняване на процеса по узаконяване на жилищните сгради; [2] Изграждане на нови електрически мощности и инстралиране на мрежи на техническата инфраструктура, които да поемат нуждите на жителите и да осигурят нормални условия за живот; [3] Спазване на предвижданията на ОУП и трансформиране на озеленената площ в южната част от квартала в зона за спорт и отдих. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [165]

С. ДРАГУШИНОВО

ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ

900 МЕТРА

ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ

ЛЕГЕНДА

БИВШ ЗАВОД ЗА ДЕТСКИ ИГРАЧКИ

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ

ЗАВОД “МУСАЛА”

РЕКА ИСКЪР

ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

ПАМЕТНИК “КРЪСТА”

КВАРТАЛ 5 КВ. “РАЗСАДНИКА” БИВШ СТОПАНСКИ ДВОР НА БКС НУ “ПЕТЪР БЕРОН”

Фигура 10.29 - Местоположение и основни локации в квартал “Зона 335-345” в град Самоков

ДЕТСКА ГРАДИНА

ЦЕНТЪР САМОКОВ

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

800 МЕТРА

ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК

0 25 50

100

200 м

Квартал “Зона 335-345” Разглежданата територия се на намира в северната част от града, има издължена форма дефинирана от река Боклуджа и ул. „Христо Максимов“, които преминават в направление север-юг. Граничи с кварталите „5“ на запад и „Разсадника“ на изток. На север достига до околовръстния път на града, а на юг до бъл. „България“. За квартала има изработен ПУП, одобрен през 2010г. Площта на Зона 335-345 е 21.2 ха като голяма част от територията са пустеещи озеленени територии, намиращи се в северната и южна част от квартала.

[166] ИПГВР Самоков | Юли 2015

В северната част се разположени няколко незаконни жилищни постройки. Озеленената територия в южната част (бившия стопански двор на БКС) се намира в близост до жилищните групи и НУ „Петър Берон“ и е с потенциал при бъдещо облагородяване да се превърне в своебразно ядро за социални и търговски активности за всички северни квартали в град Самоков. Централно за територията е разположен завод „Мусала“, който към момента функционира частично и изпълнява дребномащабни поръчки. Северно от него се намират част от руините на бившия завод за детски играчки „Любчо Баръмов“, които е разрушен и разграбен, като в зоната около него се е образувало нерагламентирано сметище. Жилищните сгради са разположени в две жилищни групи в южната част от квартала като те са са сводно разположени в имотите и са с малка височина на застрояване. Изключение прави жилищен блок, разположен на ул.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /ВИСОКОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ВОДНИ ПЛОЩИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.30 - Зониране и морфология на квартал “Зона 335345” в град Самоков 0 25 50

100

200 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

„Христо Максимов“, който е с височина от четири етажа. НУ „Петър Берон“ е разположено в южната част от територията, като то е специализирано в обучението на хора от маргинализираните групи. Наскоро беше довършен ремонта по разширяването на основната сграда на училището, а също така бе изградена изцяло нова детска градина в южната част от двора, която е изградена по програмата за социално включване. В имота на образователните обекти е изграден полицейски участък, които да осигурява необходимата сигурност за живущите в околните квартали. Общественото обслужване се осигурява от търговките обекти в съседните квартали. Основните подходи към територията са основно от юг и север по ул.“Христо Максимов“. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Зона 335-345” в Самоков: [1] Облагородяване на бившия стопански двор на БКС в южната част от квартала, по начин, по който то да се превърне в публичен център за всички жилищни квартали в северната част от град Самоков; [2] Спазване на действащия ПУП за квартала, който да регламентира правилата, които да ограничат незаконното строителство и сметище и да се облагороди територорията, като се осигурят необходимите мрежи на техническата инфраструктура; [3] Обзавеждане и пускане в експлоатация на новоизградената детска градина и превръщането на тази част от квартала в образователен център; [4] Провеждане на мерки за повишаване конкурентноспособността на завод „Мусала“ и повишаване на икономическата заетост и запълване на капацитета на предприятието.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [167]

ОПУ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

С. ПРОДАНОВЦИ 2.2 КИЛОМЕТРА

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 500 МЕТРА

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

ЛЕГЕНДА

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 46-ТА РАКЕТНА БРИГАДА

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ ЦДГ “ДЕТЕЛИНА”

ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

МБАЛ

III-6206

Фигура 10.31 - Местоположение и основни локации в квартал “Македония” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

С. ДОСПЕЙ 2.5 КИЛОМЕТРА

0 10

100 м

ОДЗ “САМОКОВО”

Квартал “Македония” Квартал „Македония“ е разположен в западната част на града, като се намира между индустриалната зона на север, ОДЗ „Самоков“ на юг, военно поделение на запад и МБАЛ и ОПУ „Неофит Рилски“ на изток. Площта на територията е 13.4 ха. Кварталът е с ортоганална структура в която доминира, разположената в западната част ЦДГ „Детелина“, чиято сграда и част от двора бяха реновирани. Жилищното застрояване е представено от еднофамилни жилищни сгради, разположени свободно в УПИ, с малка височина на застрояване.

[168] ИПГВР Самоков | Юли 2015

В северната част от квартала се наблюдават и няколко жилищни кооперации със средна височина на застрояване и прилежащи към тях гаражи. Общественото обслужване в квартала е представено основно от търговски обекти, разположени в постройки на допълващото застрояване, главно по направлението на главната улица „Македония“. В границите на разглежданата територия се намират и няколко хотела, които да обслужват нуждите на посетителите на града. Озеленяването е представено от дървесна растителност, разположена във дворовете на отделните имоти. Публичните озеленени площи са разположени в южната част от квартала, непосредствено една до друга, с издължена форма дефинирана от използване на околното пространство за паркинги. В последните години са положени усилия за облагородяване на западната зелена площ чрез залесяване с нови дървета и поставяне на маси и столове, които се използват основно от граждани от съседните къщи. С оглед на местоположението си, територията се обслужва от два моста на река Искър, Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 10

100 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЧНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.32 - Зониране и морфология на квартал “Македония” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигури 10.33 & 10.34 - Изгледи към квартала от бул. “Македония” и към двора на ЦДГ “Детелина” в квартал “Македония”, град Самоков Източник: Google Maps (2013)

които осигуряват връзката на квартала с града в направление изток-запад. Улиците „Рилска малина“ и „Цар Симеон“ осигуряват другите по-важни връзки в посока север-юг. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Македония” в Самоков: [1] Привеждане на всички детски и спортни площадки в двора на ЦДГ „Детелина“ в съотвествие с изискванията за сигурна и безопасна среда; [2] Облагородяване на публичните озеленени площи и осигуряване на чисти и достъпни обществени пространства, които да подпомогнат за повишаване качеството на живот в квартала. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [169]

КВ. “МАКЕДОНИЯ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 950 МЕТРА

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 46-ТА РАКЕТНА БРИГАДА

ОДЗ “САМОКОВО”

ПТГ “НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ”

III-6206

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ

СКЛАДОВЕ НА СТРОИТЕЛНА ФИРМА

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ

КВ. “ВЪЗРАЖДАНЕ”

ПРОИЗВОДСТВЕН ИЛИ СКЛАДОВ ОБЕКТ ПРОИЗВОДСТВЕН ИЛИ СКЛАДОВ

БИВША АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА НА ЗРТ

ОБЕКТ / ИЗОСТАВЕН ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

Фигура 10.35 - Местоположение и основни локации в квартал “Промишлена зона” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

БИВШИ СКЛАДОВЕ НА ЗРТ

ЦЕХ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРВЕСИНА И МЕБЕЛИ

С. БЕЛИ ИСКЪР 6.5 КИЛОМЕТРА

КВ. “САМОКОВО” 50 МЕТРА

0 20 37.5

150 м

Квартал “Промишлена зона”

[170] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът се намира в югозападната зона от града и заема площ от 16.5 ха. Южната част от територията е заета от имота на бившия завод за регистрационна техника (ЗРТ), чиято основна сграда е срутена преди няколко години заедно с голяма част от прилежащите и складове. Към настоящият момент на тази територия са запазени административната сграда от страната на републикански път III-6206, няколко свързани склада в дъното на имота и малка постройка в южната част от територията. В югозападната част от територията е запазен цехът за производство на дървесина и мебели, който функционира и в момента. Северно от ЗРТ се намират построената наскоро бензиностанция с прилежаща автомивка и складове и административна постройка на частна строителна фирма. Непосредствено до тях, с лице към ул. „Ястребец“ се намира голяма озеленена площ, която не се поддържа и не функционира активно. В северната част от квартала са разположени Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ и ОДЗ „Самоково“. Училището е найголямото по площ на територията на града като освен основната сграда има и допълнителни постройки за провеждане на практически занимания, които обаче са в много лошо състояние. Освен асфалтовият плац за спортни игри, в имота му влизат и доста обширни озеленени територии. Детското заведение е разположено източно от гимназията, като наскоро сградата и част от двора бяха ремонтирани и облагородени. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 20 37.5

150 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.36 - Зониране и морфология на квартал “Промишлена зона” в град Самоков 0 20 37.5

150 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Жилищният фонд е представен от няколко нискоетажни жилищни сгради, разположени свободно в имоти, които се намират в централната за територията част, непосредствено до кръстовището между ул. „Ястребец“ и път III-6206. Основните подходи към квартала са по гореспоменатите две улици от север и юг и ул. „Охрид“ от изток. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Промишлена зона” в Самоков: [1] Облагородяване и усвояване на озеленените терени и изоставените сгради в имота на бившия ЗРТ – изследване на възможностите за изграждане на градски парк или публично пространство в тази зона, с оглед съседството с най-големия квартал в града – „Самоково“; [2] Облагородяване на озеленената площ на ул. „Ястребец“ по начин, по който тя да се превърне в желана дестинация за учениците от близката ПТГ и жителите на кв. „Самоково“; [3] Извършване на основен ремонт и трансформация на постройките в двора на ПТГ „Никола Й. Вапцаров“ съгласно икономическите тенденции и нуждите на кадри в различни области; благоустрояване на прилежащите им озеленени площи и превръщането им в активно функциониращи зони; [4] Довършване на започнатия ремонт на ОДЗ „Самоково“ и най-вече трансформация на цялото дворно пространство с изграждане на тематични атракциони, а не частични интервенции.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [171]

ПАРК “РИДО”

ЦЕНТЪР САМОКОВ 1.5 КИЛОМЕТРА

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

СПОРТЕН КОМПЛЕКС “БОРИЧО”

Фигура 10.37 - Местоположение и основни локации в квартал “Боричо” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 5

12.5

50 м

Квартал “Боричо” Квартал „Боричо“ се намира в най-югоизточната част от град Самоков и обхваща площ от 3.1 ха. Той е един от новоизграждащите се квартали в последните години, въпреки че за територията има одобрен ПУП от далечната 1988г. Изграждането на нови жилища в района бе продиктувано от шумното откриване на ски-комплекс „Боричо“ през 2008г., който е в непосредствена близост до квартала. Има изградена писта и лифт, които обаче бяха занемарени и в момента не функционират.

[172] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът се състои от еднофамилни жилищни сгради с малка височина на застрояване и един жилищен блок с височина от пет етажа. Оттук започва и канализирането на река Боклуджа, което е извършено по цялото протежение на реката в границите на града. Кварталът е осигурен от мрежи на транспортната и техническа инфраструктура. Обслужването се извършва от търговски обекти, разположени в съседните квартали. Озеленяването в квартала се изразява в ображдащите го парк „Ридо“ и зоната около ски пистата, които са с прекрасна природа, подходяща за разходки. Съществува площадка в южната част от квартала, която в момента се използва като паркинг, но има потенциал за облагородяване и изграждане на публично пространство. Основния и единствен подход към територията е бул “България“ от северозападна посока.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 5

12.5

50 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ПАРКОВЕ ВОДНИ ПЛОЩИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.38 - Зониране и морфология на квартал “Боричо” в град Самоков 0 5

12.5

50 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигура 10.39 - Изглед от квартал “Боричо” в град Самоков Източник: Google Maps (2013)

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще!

Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Боричо” в Самоков: [1] Изграждане на квартала съгласно действащият ПУП, с оглед на запазване на околната среда; [2] Изследване на възможностите за облагородяване на свободната площадка в квартал и превръщането и в публично пространство.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

*Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [173]

ЦЕНТЪР САМОКОВ 1.2 КИЛОМЕТРА

ПАРК “РИДО”

БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ

БИВШЕ ПОМОЩНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ДРАМАНЛИЕВ”

КОМПЛЕКС “БОРИЧО” 200 МЕТРА ОДЗ “ЗОРНИЦА”

СОЦИАЛЕН ОБЕКТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ ОРИЕНТИРИ

СТАДИОН “ИСКЪР” 500 МЕТРА

Фигура 10.40 - Местоположение и основни локации в квартал “Влашка махала” в град Самоков

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 5-ТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 10

100 м

Квартал “Влашка махала” Кварталът е разположен в югоизточната част от града и обхваща площ от 12.3 ха. На север граничи с бул „България“ и прилежащата му река Боклуджа, а на юг с военно поделение – 5-ти артилерийски полк. В съседство на запад отстои „Шишмановски квартал“, а на изток, с оглед периферното разположение на квартала, са предимно ливади и земеделски земи.

[174] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Територията се характеризира с ортогонална структура като жилищните сгради са с малка височина на застрояване. Начина на застрояване е предимно свободно, но на места се наблюдава и свързано застрояване в рамките на два поземлени имота. Съществува и една жилищна кооперация на четири етажа, разположена в северната част на бул. „България“. Доминиращи в структурата на квартала са ОДЗ „Зорница“ и бившето помощно училище-интернат „Никола Драманлиев“, разположени непосредствено едно до друго в западната част от квартала. Сградата на детската градина е санирана като някой от детските площадки са приведени в съотвествие с изискванията за сигурна и безопасна среда. Постройките в двора на бившето ПУИ постепенно се разрушават и разграбват като в момента в сградата, която е функционирала като училище е настанени БЧК. Собствеността на целия имот е прехвърлена на общината през 2012г. като има идея да бъде изграден нов Център за настаняване от семеен тип на територията. Обслужването се извършва в съседните квартали, където има малки търговски обекти. Озеленяване е

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

0 10

100 м

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.41 - Зониране и морфология на квартал “Влашка махала” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигури 10.42 & 10.43 - Изгледи към квартала от бул. “България” и към бившето на ПУИ “Никола Драманлиев” в квартал “Влашка махала”, град Самоков Източник: Google Maps (2013)

основно в дворовете на къщите. Основните подходи към територията са по бул. „България“ от север и улици „Христо Ботев“ и „Връх Мусала“ в направление запад-изток. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Влашка Махала” в Самоков: [1] Пускане в експлоатация на Център за настаняване от семеен тип, разположен на територията на бившето ПУИ „Никола Драманлиев“, който да обслужи нуждите на гражданите; [2] Привеждане на всички детски и спортни площадки в двора на ОДЗ „Зорница“ в съотвествие с изискванията за сигурна и безопасна среда.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [175]

“АРЕНА САМОКОВ” 800 МЕТРА

ПОМОЩНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ДРАМАНЛИЕВ” ПАРК “ХРИСТО БОТЕВ”

ОДЗ “ЗОРНИЦА” ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА “СЕМЕЙСТВО Д-Р КАЛИНКОВИ”

ЛЕГЕНДА СУПЕРМАРКЕТ “БРАВО”

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ СОЦИАЛЕН ОБЕКТ ПАРК “ХРИСТО БОТЕВ” ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

СТАДИОН “ИСКЪР”

БУЛ. “ЦАР БОРИС III”

ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ / 5-ТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК

ПАРК “ТУРИСТИЧЕСКА ГРАДИНА”

Фигура 10.44 - Местоположение и основни локации в “Шишмановски квартал” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

БЕЛЬОВА ЧЕРКВА 950 МЕТРА

0 10

100 м

“Шишмановски квартал”

[176] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът е разположен в най-южната част от града, като граничи с парк „Туристическа градина“ на запад и военното поделение на югоизток. Западната граница на квартала се дефинира от бул. „Искър“, който е част от републикански път II-82, свързващ София с курорта Боровец на юг. Площта на територията е 15.6 ха. Кварталът се изгражда през 50 те и 60те години на изминалия век, като жителите му са основно от бившето село Шишмановци, което съществува до средата на 50те години, след което остава под водите на новизградения тогава язовир „Искър“. Разглежданата територия е с триъгълна форма, определена от бул. „Искър“ и улиците „Христо Смирненски“ и „Христо Ботев“. Уличната мрежа между тези улици също е триъгълна, с обособени централни събирателни пространства, главното от които е паркингът пред супермаркет „Браво“ в западната част от територията, с пряка връзка към бул. „Искър“. Жилищните сгради са разположени централно в имотите и са с малка височина на застрояване. Съществуват и две ортогонални жилищни групи в северната и североизточна част от квартала с нискоетажно застрояване с еднофамилни жилищни сгради. В северозападната част от квартала е разположен облагороденият наскоро парк „Христо Ботев“, в който има положен монумент в чест на революционера. Подменена е настилката, като са дефинирани озеленените площи и алеите, които водят към централно пространство пред паметника. Изградена е детска площадка, поставено е енергоспестяващо осветление и нови пейки и кошчета. В съседство на изток Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ПАРКОВИ ЗОНИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УЛИЧНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ

Фигура 10.45 - Зониране и морфология на “Шишмановски квартал” в град Самоков 0 10

100 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

се намира домът за стари хора „Семейство д-р Калинкови“, на който беше направен основен ремонт, а зелената площ в двора на социалното заведение беше благоустроена – изградени са нови алеи, дефинирани са различни кътове за отдих и раздвижване. Гореупоменатите два обекта, заедно със новото кръгово кръстовище (във формата на числото 8) на северозапад, обособяват една зона, която може да дадем като успешен пример за интегрирано развитие: благоустрояване на публични пространства, подобряване на транспортната система и качеството на предлаганите социалните услуги. Общественото обслужване е представено от различни търговски обекти, разположени на дефинираните от уличната мрежа централни пространства. В най-южната част от квартала се намира озеленена площ, която е недефинирана с оглед на местоположението и на ключово кръстовище с бул. „Искър“. Това е и един от основните подходи към територията, като другите са по същата улица „Христо Смирненски“ от север и от кръговото кръстовище от запад. Основният пешеходен трафик преминава през парк „Христо Ботев“ и съседния парк „Туристическа градина“. Основни Препоръки за Развитие на “Шишмановски Квартал” в Самоков: [1] Засилване на пешеходните връзки между облагородения парк „Христо Ботев“ и съседните зелени зони – парковете „Туристическа градина“ и „Лаго“ и зоната на стадион „Искър“.; [2] Разглеждане на възможностите за транформация на пространствата на другите два входа от бул. „Искър“ – паркингът пред супермаркет „Браво“ и озеленената територия в най-южната част от квартала. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [177]

БУЛ. “МАКЕДОНИЯ”

МБАЛ

КИНО

350 МЕТРА

МБАЛ

ПАРК “РИДО” 600 МЕТРА БУЛ. “ИСКЪР” РЕКА ИСКЪР

ПГ “КОНСТАНТИН ФОТИНОВ”

ЛЕГЕНДА ЗАЛА “АРЕНА САМОКОВ”

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/

КВ. “САМОКОВО

ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ

200 МЕТРА

ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

НУ “СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ” КВ. “САМОКОВО”

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ОРИЕНТИРИ

СОУ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”

Фигура 10.46 - Местоположение и основни локации в квартал “Зона Искър” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ЦЪРКВА “СВЕТИ НИКОЛА”

СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “НИКОЛА ВЕЛЧЕВ”

СТАДИОН “ИСКЪР” БУЛ. “ИСКЪР”

0 25

100

200 м

600 МЕТРА

Квартал “Зона Искър” Кварталът се намира в централната част от града, в непосредствена близост до градския център. На запад граничи изцяло с бул. „Искър“ и прилежащате му хипермаркети, зала „Арена Самоков“ и училищния комплекс, а на изток с ЦГЧ и историческата част от града. Площта му е 23.1 ха като около 10% от нея попада в зона на защита на недвижимите културни ценности според ОУП на гр. Самоков.

[178] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Жилищната структура на квартала е разнородна – на запад от бул. „Искър“ се намира жилищна група с ортогонална структура и нискоетажно застрояване, което в голям процент от случаите е свързано в рамките на един или два имота. На изток от главния път структурата на квартала е дефинирана от главната за квартала улица „Иван Вазов“, която е с неправилна форма и започва и свършва в рамките на разглежданата територия. Предобладават еднофамилни жилищни сгради с малка височина на застрояване и свободно застрояване. На места в северната част от квартала се наблюдава свързано застрояване. Такова застрояване е характерно за няколко имота с исторически жилищни сгради в северната част, в близост до пазара, като техният първи етаж се използва за търговски цели. Сключено застрояване се наблюдава източно от НУ „Станислав Доспевски“, където има няколко жилищни кооперации с гаражи или обслужващи обекти на приземните етажи. В североизточната част от територията се намират две

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНО И ВИСОКОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ПЕШЕХОДНИ ЗОНИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ СГРАДИ Фигура 10.47 - Зониране и морфология на квартал “Зона Искър” в град Самоков 0 25

100

200 м

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

жилищни единици, застроени с високоетажни панелни блокове и прилежащите им паркинги и междублокови пространства. Гореспоменатото образователно заведение е разположено централно за квартала. Общественото обслужване е разположено основно по главните улици, в приземните етажи на жилищните сгради или в постройки на допълващото застрояване. Публичните озеленени територии са междублоковите пространства и териториите около панелните жилищни единици, които са неподдържани и в лошо състояние. Основните подходи към територията са по бул. „Искър“ и ул. „Цар Борис III“ в направления север-юг и по улица „Константин Фотинов“ от изток. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Зона Искър” в Самоков: [1] Сградата на НУ „Станислав Доспевски“ има нужда от ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност; [2] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 г.; [3] Обновяване и благоустрояване на озеленените територии между и около панелните жилищни сгради, разположени в близост до ЦГЧ; [4] Реставриране на фасадите на старите сгради в северната част от квартала по протежениена ул. „Македония“ и обвързаването им с отстоящия на север общински пазар с цел повишаване на интереса към улицата и засилване на търговско-обслужващите и функции. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [179]

ПЛОЩАД “ЗАХАРИ ЗОГРАФ”

ЦЕНТЪР САМОКОВ

БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

200 МЕТРА

ОУ “МИТРОПОЛИТ АВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ” ТЕНИС КОРТОВЕ

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТУРИЗЪМ БИВШ КИЛИМАРСКИ ЦЕХ СКИ ШАНЦА

БУЛ. “ИСКЪР” ПГ “КОНСТАНТИН ФОТИНОВ”

СПОРТНА ПЛОЩАДКА

ЧЕРВЕНИЯТ СКЛАД

“АРЕНА САМОКОВ”

ЛЕГЕНДА

ПАРК “РИДО”

450 МЕТРА

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР “ПОКРОВ ПР. БОГОРОДИЦИ”

СПОРТЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

БУЛ. “БЪЛГАРИЯ”

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

БУЛ. “ИСКЪР”

СТАДИОН “ИСКЪР” 900 МЕТРА

Фигура 10.48 - Местоположение и основни локации в квартал “Под Ридо” в град Самоков

КОМПЛЕКС “БОРИЧО” 200 МЕТРА

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ОДЗ “ЗОРНИЦА”

0 25

100

200 м

Квартал “Под Ридо”

[180] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Кварталът е разположен в източната част от града от двете страни на река Боклуджа с площ 39.6 ха. Физически ограничител за развитие на територията на изток се явява прилежащия парк „Ридо“. Жилищната структура на територията е представена почти изцяло от еднофамилни нискоетажни жилищни сгради и предимно свободно застроени. Сградите са разположени в жилищни групи, с различна форма, дефинирани от уличната мрежа. В територията попадат две образователни заведения – ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“ и сградата за провеждане на практически занимания към „Професионална гимназия по туризъм“. Основното училище е ремонтирано и обновено, но сградата на професионалната гимназия има нужда от реконструкция и внедряване на мерки за енергийна ефективност. Нужно е да бъде направено подробно обследване тъй като сградата е обект на КИН според ОУП. Общественото обслужване се осигурява основно от обекти, разположени в имотите на жилищните сгради, на приземния етаж или в постройки на допълващото застрояване. На територията се намират два ресторанта, които са разположени сред естествена зеленина, което предоставя отлични условия на обслужване. Съществуват и два изоставени склада с ключово местоположения: червеният склад с прилежащата му спортна площадка в северната част на квартала и склада на бившия килимарски в подножието на парк „Ридо“. Спортната площадка до червения склад е с асфалтово покритие и е своебразен център за околните квартали с оглед на възможностите за спорт, които предоставя. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ПАРКОВЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТНИ ОБЕКТИ ВОДНИ ПЛОЩИ УЛИЦИ СГРАДИ Фигура 10.49 - Зониране и морфология на квартал “Под Ридо” в град Самоков 0 25

100

200 м

Другите спортни терени са частни тенис кортове в северната част от квартала, които са изоставени с оглед на слабия интерес към тях. Публичните озеленени територии са главно по протежението на бул. „България“, в крайречната зона на река Боклуджа. Те са облагородени с пейки като освен поддържаните зелени площи съществува и улично озеленяване по цялата дължина на булеварда, което допринася за повишаване на комфорта в тези зони. В южната част от територията съществува и публична озеленена територия, която е облагородена до известна степен има поставени места за сядане, кошчета, беседка и детски кът. Основните подходи към територията са по бул. “България“ от север и по главни улици от запад. Доста от потоците от хора са пешеходни с оглед на непосредствената близост на ЦГЧ на запад и парк „Ридо“ на изток. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Под Ридо” в Самоков: [1] Преосмисляне на ролята на червения склад и прилежащата му спортна площадка за квартала – поставяне на ударопоглъщаща настилка и обособяване на тематични места за спорт и отдих и трансформация на склада и интегриране на нови функции; [2] Изследване на възможностите за трансформация на бившия килимарски цех, с оглед непосредствената му близост до парк „Ридо“ и разположената в него ски шанца; [3] Засилване на ролята на крайречното озеленяване чрез облагородяване на пространството с нови функции и елементи на градското обзавеждане; [4] Облагородяване на озеленената територия в южната част от територията с цел повишаване на нейното значение като функциониращо публично пространство за гражданите. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [181]

РЕГИОНАЛНО ДЕПО 750 МЕТРА

СПОРТНА ПЛОЩАДКА

ЦЪРКВА “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

РЕКА ИСКЪР

БИВШИ СТРОИТЕЛНИ СКЛАДОВЕ И ОБЩЕЖИТИЕ НА ТПК

ИХТИМАНСКО ШОСЕ

ЦДГ “ПРОЛЕТ” САРАФСКА КЪЩА КВ. “ВЪЗРАЖДАНЕ” ОУ “ХРИСТО МАКСИМОВ”

ЛЕГЕНДА

СИНАГОГА

ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

ОДЗ “ЗВЪНЧЕ”

РЕЛИГИОЗЕН ОБЕКТ /КИН/ АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЪРГОВСКО-ОБСЛУЖВАЩ ОБЕКТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ОБЕКТ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

“АРЕНА САМОКОВ” 750 МЕТРА

УЛ. “ТЪРГОВСКА”

СПОРТЕН ОБЕКТ ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ С ПОТЕНЦИАЛ ЗА

АВТОГАРА

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ

РАЙОНЕН СЪД ПЛОЩАД “ЗАХАРИ ЗОГРАФ”

БИВШИ СКЛАДОВЕ НА ТПК

ОБЕКТИ / ИЗОСТАВЕНИ ОРИЕНТИРИ

ПОЖАРНА

ОУ “МИТРОПОЛИТ АВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ”

“СТАДИОН ИСКЪР” 1.7 КИЛОМЕТРА

БУЛ. “ИСКЪР” 0 25

Фигура 10.50 - Местоположение и основни локации в квартал “Първи район” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

[182] ИПГВР Самоков | Юли 2015

100

200 м

Квартал “Първи район” Разглежданата територия се намира в североизточната част от града и заема площ от 50.3 ха. Кварталът граничи с ромската махала на север и запад, ЦГЧ на юг и кв. „Възраждане“ на изток. С оглед голямата площ на територията, функционалната и структура е доста разнообразна. Жилищно застрояване и тук в по-голямата си част е представено от еднофамилни жилищни сгради с малка височина на застрояване, свободно или свързано разположени в границите на имотите. Съществуват и доста на брой многофамилни жилищни сгради със средна и голяма височина на застрояване, като по-големи жилищни групи са разположени в западната част от квартала, непосредствено до крайречната зона на река Искър и в южната част от територията в близост до Районния съд и Историческия музей. Централно разположена за територията е зона за опазване на културноисторическото наследство според ОУП, в която са разположени ОУ „Христо Максимов“, добре запазената „Сарафска къща“, която е представител на еврейската култура, населявала тези земи. В близост до къщата-паметник е разположена и Еврейската Синагога, която за жалост се разрушава и не се полагат никакви усилия за валоризирането на този обект на недвижимото културно наследство. Северно от тези обекти е разположена и Църква „Въведение Богородично“, която е единствения религиозен обект в северната част от града и също е обособена като паметник на културата. На територията на квартала попадат и две детски учебни заведения, разположени в близост Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА ГРАНИЦА НА КВАРТАЛ ГРАНИЦА НА КИН /ОУП/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /СРЕДНОЕТАЖНИ/ ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ /НИСКОЕТАЖНИ/ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА РЕЛИГИОЗНИ ОБЕКТИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И СКЛАДОВИ ОБЕКТИ ТЕРИТОРИИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ТЕРИТОРИИ ЗА СПОРТНИ ОБЕКТИ ВОДНИ ПЛОЩИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ УЛИЦИ 0 25

100

200 м

до основното училище – ОДЗ „Звънче“ на юг и ЦДГ „Пролет“ на север в съседство с ОУ „Христо Максимов“. Сградите на всички учебни заведения са реконструирани и са въведени мерки за енергийна ефективност. В южната част са разположени и административните обекти – Районен съд и службата за Пожарна безопасност и защита на населението. Сградите им имат нужда от ремонт и реконструкция, като в пожарната бяха изградени нови гаражи за пожарните автомобили. Общественото обслужване се извършва от няколко формирали се търговски ядра, които удовлетворяват нуждите на гражданите, с оглед близостта на общинския пазар и ЦГЧ. В северната част от територията съществува асфалтова площадка, предоставяща възможност за практикуване на няколко вида спорт. Публичните озеленени площи са представени от 2 градинки – до пожарната и срещу ОДЗ „Звънче“. Съществуващата растителност и дефинирането на тези площи за отдих, предопределя нуждата от благоустрояване на пространствата чрез поставяне на елементи на градския дизайн и имплементиране на нови функции. В западната част от квартала попада и най-северната част от озеленената крайречна зона на река Искър, която има възможност да се развие като част от цялостно облагородяване на зелените зони покрай реката и използване на техния потенциал. В западната и южна част от квартал има изоставени складове на бившето ТПК, които са с потенциал да бъдат трансформирани и натоварени с нови функции. Към квартала има подходи от всички страни като основните са по улици „Търговска“и „Проф. Васил Захариев“, които са част от Републикански Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

СГРАДИ

Фигура 10.51 - Зониране и морфология на квартал “Първи район” в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [183]

път III-822 Самоков-Ихтиман. Пешеходните потоци са основно в направление север-юг с оглед на непосредствената близост на ЦГЧ. Основни Препоръки за Развитие на Квартал “Първи район” в Самоков: [1] Основен ремонт и реконструкция на Еврейската синагога и образуване на културно-исторически ядро с прилежащата „Сарафска къща“, което да повиши интереса на туристите към тази част от града; [2] Обновяване на спортната площадка в северната част от квартала и обособяване на тематични зони за различни видове спорт; [3] Развитие на потенциала на озеленените територии до пожарната и срещу ОДЗ „Звънче“ чрез благоустрояване на пространствата и съответно повишаване на значението им като публични пространства; [4] Интегриране на озеленената територия в западната част от квартала като част от цялостна стратегия за облагородяване на крайречната зона на река Искър; [5] Изследване на потенциала на изоставените складове и общежитие за трансформиране и придаване на нови функции.

[10.3] Оценка на наличния жилищен потенциал, изводи и приоритети На база на извършения детайлен анализ на жилищните квартали в град Самоков някои основни изводи и препоръки за подобряването качеството на живот в града са направени. По време на детайлния анализ на отделните квартали някои конкретни насоки за подобряване на средата са отбелязани. В следващите параграфи те са обобщени цялостно за жилищния сектор в града. Все пак поради съществаната разлика на структурно и функционално ниво, което предопределя и разнородни проблеми, изводите касаещи многоетажните жилищните комплекси са дефиниране отделно от малоетажните жилищни квартали.

[A] Жилищни Комплекси Жилищните комплекса в град Самоков са само два на брой – „Самоково“ и „Възраждане“. За сметка на това обаче те приютяват съществен дял от населението в града. Това им отдава специална важност за жилищния сектор. Основните изводи и приоритети, които произтичат от направния анализ са:

[184] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Изводи от Анализа: [1] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 година; [2] Междублоковите пространства в жилищните комплекси са в неудовлетворително състояние. Тяхното облагородяване и поддържане са от ключово значение за качеството на живот в тези квартали; [3] Голяма част от публичните пространства в тези комплекси са общинска собственост и местната администрация има цялостна отговорност, но и правомощия за тяхното облагородяване; [4] Типични за високоетажните панелни блокове като цялостно „пасивните“ партерни етажи се проявяват и в тези жилищни комплекси. В някои части чрез индивидуални инициативи приземните етажи са преструктурирани и адаптирани; [5] Друг „хроничен“ проблем на тези комплекси е типичната отчужденост на обитателите от средата им и слабата им обвързаността с публичната физическата среда и междублокови пространства. Основни Приоритети: [1] Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 г.; [2] Изработване на стратегия и визия за трансформирането на междублоковите пространства в жилищните комплекси, осигуряване на достъпна среда и енергоспестяващо осветление; [3] Трансформация и преосмисляне на множеството пустеещи сгради и пространства в жилищните комплекси – придаване на нови функции, които да подобрят обслужващата и социална сфера, което би повишило качеството на градската среда; [4] Промотиране на социални инициативи на квартално ниво, както и изпълнение на пространствени проекти на микро ниво заедно с местните общности цел подобряване физическата публична среда и социалната сплотеност.

[Б] Малоетажни Жилищни Квартали С изключение на жилищните комплекси „Самоково“ и „Възраждане“, 98% от останалото жилищно застрояване е нискоетажно. Именно най-големият процент от площ на град Самоков е съставен от тези квартали. Те са характеризират от 3 етажни къщи разположени свободно или свързано в границите на УПИ. Изводи от Анализа: [1] Само 7 от тези жилищни квартали (по-малко от половината) имат специално изготвен ПУП, който да конкретизира пространственото им развитие на ниво квартал; [2] Квартал 7 „Махалата“, разположен в северната част на града, се развива без планова и устройствена рамка, което води до неприветлива жилищна среда; [3] Почти цялостната територия на тези квартали са частна собственост. Рядко се срещат пространства в ядрата на кварталите, които да са публична собственост, което лимитира възможностите за обществени пространствени интервенции на нови терени; [4] С изключение на детските градини и училищата, съществена част от общественото обслужване се помещава в пригодени за това части от жилищни постройки и гаражи; [5] В някои квартали, особено в северните и северо-източните части на града урегулираните жилищни имоти не се застрояват поради ниска атрактивност; [6] Поради липсата на публични спорни терени и детски площадки дворовете на училищата и други обекти обслужват неформално рекреационните нужди на жителите. Основни Приоритети: [1] Изработване на подробни устройствени планове би предоставило конкретни рамки и стратегия за развитие на тези жилищни квартали на местно ниво. Това е изключително наложително за хаотично развиващия се квартал 7 „Махалата“; [2] Липсата на свободни публични терени в повечето квартали придава сериозна важност на изоставения сграден фонд и терени, които са изпълнявали различни функции в миналото. Те могат да бъдат използвани за публични нужди и за тази цел е необходимо изготвянето на специализиран анализ за социоикономическите нужди на града и съответна стратегия за преструктурирането на изоставения сграден фонд; [3] Пустеещите площи и жилищни парцели могат да се облагородят и преструктурират в публични пространства и паркове с цел подобряване привликателността на даден квартал за да привлече повече инвестиции; [4] Да се разгледат и възможностите училищните спортни площадки и терени да бъдат употребявани формално от широката общност, когато е възможно с цел привличане на инвестиции в тях. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [185]

[186] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[XI] ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА Техническа инфраструктура [11.1] Комуникационно-транспортна система [11.2] Оценка на инфраструктурния потенциал на [11.3] град Самоков, изводи и приоритети

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [187]

[11.1] Техническа инфраструктура Град Самоков е много добре обслужен от мрежите на техническата инфраструктура – водопроводната мрежа е напълно изградена с дължина от около 85км, канализационната мрежа се състои от 6 главни отвеждащи колектора и модерна пречиствателна станция (ПСОВ, газоснабдени са около 80% от жилищата в града, а електроснабдяването се осъществява от електрическа подстанция Самоков, разположена в западната част от града. Анализа на техническата инфраструктура е направен на база на информацията на ОУП на гр. Самоков, одобрен през 2013г. като са посочени основните параметри на различните мрежи, тяхното състояние и препоръки за бъдещо развитие, с оглед осигуряване на нужните и необходими условия за нормален живот в града. [11.1.1] Водоснабдяване Съществуващо положение Водоснабдяването на град Самоков се осъществява от каптаж и речно водохващане от р. Бели Искър, изградени в местността “Пукната Скала”. При необходимост от допълнителни количества вода за града, има възможност за водовземане от Софийския водопровод от яз. Бели Искър, отклонения от който захранват няколко села от северозападната част на общината. Дебитът на каптажа “Пукната Скала” е 100 л/сек, а водното количество в речното водохващане е в рамките на 20 до 140 л/сек. Един от най-старите, но модерно изграден каптаж е “Алтисамун”на р. Искър, строен през 1928г. Неговият дебит е малък, с водоем 300м3, но все още е в експлоатация и пример за качествено изграждане. Южно от град Самоков е изграден резервоар за питейна вода с обем 4000 м3, който е основният водоем за града. Изграден e и втори резервоар (на северозапад, към с Продановци), с обем 2500 куб м., но все още не е в експлоатация. Вътрешната водопроводна мрежа в града е напълно изградена, с дължина около 85 км. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници с достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Двойното захранване от два независими източника дава възможност както за по-голяма сигурност, така и за допълнително захранване чрез прехвърляне на водни количества и осигуряване на устойчиво водоподаване. Сериозни проблеми създава състоянието на вътрешната водопроводна мрежа. Около 50% от нея е амортизирана, тъй като в основната си част тръбите са етернитови и вече са износени.

[188] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Перспективно развитие Бъдещото развитие на града, свързано с усвояване на нови територии за жилищно и промишлено строителство ще доведе до нарастване на потреблението на вода. Проектът за развитие и реконструкция на водопроводната мрежа предвижда разделяне на града на ниска, средна и висока зони за водоснабдяване. Предвижда се и изграждане на нови напорни резервоари за всяка от трите зони, разделени съответно на западна и източна подзони. Проектът предвижда реконструкция на съществуващата мрежа и изграждане на нови клонове, така че за всяка подзона да се обособят 3-4 главни клонове за водоснабдяване. На схемата са показани главните водоснабдителни клонове. Прекарването на нови главни клонове се предвижда по бул. „Македония“ на запад, по „Ихтиманско шосе“ на североизток до кв. Герена III-IV и на юг за

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА ПРОЕКТНА ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА (ОУП) ГРАНИЦА НА ВОДОСНАБДИТЕЛНА ЗОНА СЪЩЕСТВУВАЩ НАПОРЕН РЕЗЕРВОАР ПРОЕКТЕН НАПОРЕН РЕЗЕРВОАР (ОУП)

Фигура 11.01 - Водоснабдително обслужване в град Самоков и крайградските му територии Източник: ОУП САМОКОВ 2013

обслужване на нуждите на новоизграждащия се кв. 206. Всички тези отклонения се включват в три новопредвидени напорни резервоара, разположени на запад след Околовръстния път, на изток в близост то Мотополигон „Ридо“ и южно от кв. 206 до завода „Самел-90“. В новите територии ще бъде изградена водснабдителна мрежа, която ще се захранва от посочените главни клонове за водоснабдяване, така че да се постигне равномерно и правилно разпределение на водата в обособените водоснабдителни зони. Обособяването на водоснабдителни зони, всяка от които със собствен напорен режим ще осигури по-сигурно и качествено водоподаване за потребителите в града и прилежащите му територии. [11.1.2] Канализация Съществуващо положение Съществуващата канализационна мрежа в град Самоков е с дължина около 65 км, в по-голямата си част изпълнена от бетонови тръби с Ф 200 до 600 мм и стомано-бетонови с Ф 800 и 1000 мм и яйцеобразни профили с размери 60/90 см и 70/105 см. Каналните води на града се събират в шест главни колектора. Кварталите от десния бряг на река Искър се обслужват от главен колектор I. На края на града

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [189]

ЛЕГЕНДА ГЛАВЕН КОЛЕКТОР СЪБИРАТЕЛЕН КОЛЕКТОР ПРОЕКТЕН СЪБИРАТЕЛЕН КОЛЕКТОР (ОУП) ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ (ПСОВ)

Фигура 11.02 - Канализация в град Самоков и крайградските му територии Източник: ОУП САМОКОВ 2013

той пресича реката и отвежда отпадъчните води до пречиствателната станция (ПСОВ). Строени са две преминавания на реката , но и двете са разрушени. Новото преминаване, както и колектора до ПСОВ вече са изградени, но продължава застрояването на леки постройки върху колектора от страна на малцинственото население, с което се застрашава експлоатациятя му. Главният колектор VI отводнява кварталите от левия бряг на реката, като той достига директно до ПСОВ. Колекторите втори, трети, четвърти и пети са събирателни, които отвеждат отпадните води до двата главни колектора от двете страни на реката. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[190] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Дъждовните води се заустват или директно, или чрез отливните канали на дъждопреливниците в р. Искър. роектният капацитет на ПСОВ “Самоков” е 200 л/сек. Перспективно развитие В новите зони с различно предназначение, предвидени в настоящия ОУП, ще се изгради канализационна мрежа, която ще се включи в съществуващите главни колектори за отвеждане на отпадъчните води за пречистване в ПСОВ. Основните нови мрежи на канализационната мрежа са предвидени в южната част на територията за бъдещо обслужване на нуждите на предвидените в тази зона хидропарк „Искър“ и КТЛ „Самоков – Боровец – Бели Искър“. Конкретното решение на мрежата е предмет на съответен ПУП.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА СЪЩЕСТВУВАЩ ЕЛЕКТРОПРОВОД 110kV ПРОЕКТЕН ЕЛЕКТРОПРОВОД 110kV (ОУП) СЪЩЕСТВУВАЩ ЕЛЕКТРОПРОВОД 20kV СЪЩЕСТВУВАЩА КАБЕЛНА ЛИНИЯ 20kV ПРОЕКТНА КАБЕЛНА ЛИНИЯ 20kV (ОУП) СЪЩЕСТВУВАЩ ТРАФОПОСТ ПРОЕКТЕН ТРАФОПОСТ (ОУП) В/СТ. - 20/20kV ЕЛЕКТРИЧЕСКА ПОДСТАНЦИЯ 110/20kV

Фигура 11.03 - Електроснабдително обслужване в град Самоков и крайградските му територии Източник: ОУП САМОКОВ 2013

[11.1.3] Електроснабдяване Съществуващо положение Основен източник на електроенергия за град Самоков и общината е електроенергийната система на страната, посредством ел. подстанция Самоков с трансформация на напрежението 110/20 кв и инсталирана трансформаторна мощност 40+25 мегавата. Подстанция Самоков получава захранване от електроенергийната система на 110 кв чрез електропровод “Сокол” (сечение 3хАС150) от подстанция Казичане, а също така получава захранване и от ВЕЦ “Бели Искър”- чрез електропровод 110кв “Ястребец” (сечение3хАС 120). На север от подстанцията излизат 6 въздушни извода 20 кV, които захранват северната част на града и съседните села, а на юг - 4 извода, захранващи южната част на града, вкл. курорта Боровец Разпределителната мрежа СН обхваща цялата разглеждана територия, като в по-голямата част от града е кабелирана, а на места- в периферните части е въздушна. Въпреки че над 80% от трафопостовете и въздушните електропроводи са в експлоатация повече от 20 г, мрежата СН е добре развита и в сравнително добро състояние. Проблематично е състоянието на част от кабелните линии, където има нужда от подмяна. Фактически едностранното захранване на подстанция Самоков от общата електроенергийна система (тъй като ВЕЦ ”Бели Искър” работи на определен

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [191]

режим), създава висока степен на несигурност при аварии и невъзможност за резервиране при отпадане на единственото захранване на 110 кв. Интензивното строителство в района и особено в курорта Боровец започва да създава проблеми и по отношение на инсталираните мощности. Перспективно развитие Настоящият ОУП предвижда разширяване на строителните граници на града с обособяване на територии с различно предназначение, означени на плана. Обособяването на бизнес парк, складово търговски зони, офисни комплекси, зони за жилищно застрояване и вилни селища и други подобни с големи върхови товари, налагат изграждане на много нови трафопостове, посочени условно на схемата. Новите ТП ще бъдат тип БКТП, като точното им ситуиране и мощности ще бъдат предмет на съответните подробни планове, разработвани за всяка от зоните. Те се предвиждат основно в южната част, в обхвата на военното поделение, новоизграждащият се квартал 206 и в зоните предвидени за ново жилищно застрояване на север от завод „Самел-90“. На север новите мощности се предвиждат северно от завод „Мусала“, с оглед на честите аварии и недостига на електричество в тази част от града. Очакваното развитие на промишлените зони и другите видове строителство на територията на града и очакваните нови електрически товари като следствие от това, налагат съответстващо развитие на електренергийната мрежа, свързано с възможността за захранване на по-големи товари. Освен това, предвижданията за бъдещото развитие на туристическата локализация Самоков-Бели Искър-Боровец и особено ски-центровете изискват непрекъснато електрозахранване с висока степен на сигурност и възможност за резервно захранване при аварии. В тази връзка ще се наложи подмяната на единия от трансформаторите в подстанция “Самоков” (25мва) с по-голяма мощност (40 мва), което да осигури допълнителна мощност за поемане на товарите, свързани с развитието на района. Необходимо е и второ захранване на п/ст Самоков на 110 кв от п/ст Дупница, което да подобри гъвкавостта на системата и повиши сигурността на захранването за целия район. На схемата е показано проектното трасе на електропровода 110 кв. [11.1.4] Газорапределителна мрежа Съществуващо положение Град Самоков се газоснабдява от АГРС (Автоматична газоразпределителна станция) Самоков, намираща се на север от града, чрез отклонение с диаметър Ф159 от магистралния газопровод за Р. Гърция.

[192] ИПГВР Самоков | Юли 2015

По-голямата част от територията на града е обхваната от газоснабдителна мрежа с диаметър Ф377 и Ф325, която захранва почти всички промишлени предприятия и много битови потребителя. Газоснабдени са и повечето общински обекта. На юг от града, след крановия възел за Боровец продължава газопроводът за самия курорт, с диаметър Ф219 и дължината около 7 км (до местност “Яйцето”). Сервитутната ивица е по 5 метра от двете страни на тръбопровода и трябва да се има предвид, когато се отреждат терените за строителство на различни обекти от бъдещата курортно туристическа зона. Перспективно развитие Бъдещото развитие на града може напълно да разчита на възможността за газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА МАГИСТРАЛЕН ГАЗОПРОВОД ОТКЛОНЕНИЕ НА МАГИСТРАЛЕН ГАЗОПРОВОД АГРС СЪЩЕСТВУВАЩА ГАЗОПРЕНОСНА МРЕЖА ПРОЕКТНА ГАЗОПРЕНОСНА МРЕЖА (ОУП)

Фигура 11.04 - Газоразпределителна мрежа в град Самоков и крайградските му територии Източник: ОУП САМОКОВ 2013

система дава възможност за подаване до 10 куб м /час, при положение че налягането се увеличи на 12 ваrа. Цялостното развитие на системата е въпрос на икономическа обосновка и всеки сериозен консуматор би могъл да получи захранване на газ, което силно ще повлияе на състоянието на околната среда. Потреблението на природен газ ще доведе и до снижаване на консумацията на електроенергия. Предвижда се доизграждане на газопроводната мрежа за обслужване на нуждите на кварталите в северната част от града – „Възраждане“, „Разсадника“ и части от Квартал 7 “Махалата” и “Първи район”. Предимствата на природния газ като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков с възможности за развитие, е изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване на района.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [193]

[11.2] Комуникационно-транспортна система Градът се обслужва изцяло от автомобилен транспорт като той е обвързан със съседните население основно чрез пътища от Републиканската пътна мрежа, които се събират в Самоков и задоволяват нуждите на населението за бързи и удобни връзки със съседни населени места. Уличната мрежа в града се състои от няколко главни булеварда (III Б клас), главни улици IV клас и събирателни и обслужващи улици от V и VI клас. Връзките над река Искър се осъществяват посредством 3 автомобилни и 1 пешеходен мост. В последните години се полагат усилия за развитие на велосипедна мрежа и увеличаване на пешеходните пространства в града, което повишава качеството на градската среда и подобрява условията за живот на гражданите. Нужно е изработване на цялостна стратегия и проекти за стимулирането на алтернативните начини на придвижване с оглед малките разстояния в града, потенциалите за развитие на пешеходно и велосипедно движение и наличната мрежа на обществен градски транспорт. [11.2.1] Републиканска пътна мрежа Съществуващо положение Град Самоков се обслужва само от автомобилен транспорт чрез националната пътна мрежа. Разстоянието от 60 км по второкласния път II-82 “София-СамоковБоровец-Костенец” прави града лесно достъпен от Столичния град. Другият възможен достъп е по третокласния път ІІІ-181 “София-Бистрица-ЖелезницаАлино”. Градът има благоприятно разположение по отношение на два от Общоевропейските транспортни коридори (ОЕТК), минаващи през страната. Пътят II-82 “София-Самоков-Боровец-Костенец” осигурява връзка с ОЕТК №8 / АМ Тракия и жп линията София-Пловдив-Свиленград/, респ. достъп от източна посока към общината. На 40 км на запад, по второкласния път II-62 “Самоков-Дупница-Кюстендил” е възможен достъп до ОЕТК №4 (АМ Струма и жп линия София-Солун) при Дупница, а на 100 км по същия път – до ГКПП “Гюешево”, което прави градът лесно достъпен и от западната част на страната. Това разположение на град Самоков по отношение на международните транспортни коридори в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас (АМ или първокласен), но от друга страна изисква поддържането на регионалните обслужващи пътища в експлоатационно състояние, осигуряващо бързо и сигурно придвижване до транспортните оси от висок клас.

[194] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Основният обслужващ път II-82 “София-Самоков-Боровец-Костенец” е с усложнени технически параметри и асфалтова настилка в незадоволително състояние. Другият път с регионални функции - II-62 “Самоков-ДупницаКюстендил”е в подобно състояние, тъй като и двата пътя провеждат целия транспортен трафик в района, вкл товарния, чийто дял е относително висок. Интензивният трафик, съчетан с природо-географските особености водят до влошаване на експлоатационния режим на двете транспортни артерии в района и затрудняване достъпа до туристическите обекти, особено в зимни условия. Двата второкласни пътя улесняват контактите на град Самоков със съседните общини–София, Дупница и Костенец, а връзките с другите съседни общини се осъществяват по третокласни пътища. Третокласният път III–822 “СамоковШипочане-Ихтиман” свързва градът със съседната община Ихтиман в североизточна посока, а третокласният път III–627 “Рельово-Алино-Д.Диканя”с другата съседна община- Радомир. Прекатегоризираният вече в третокласен път - 6206 “Самоков-МаджареГоведарци-Мальовица” подобрява достъпа до спортно-туристическия комплекс Мальовица.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА

София Ихтиман

СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА

III-822

II-82

Дупница

III-822 II-62

II-82

III-6206

Фигура 11.05 - Републиканската пътна мрежа, преминаваша през град Самоков

II-82

Мальовица

Боровец

0 0.1 0.25

0.5

1 км

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Перспективно развитие Изграждането на т.н. “южен обход” на София като част от трасето на Коридор №8 ще доближи град Самоков до транспортната мрежа с международен трафик и ще подобри изключително достъпът до курортно туристическата локализация “Самоков-Бели Искър-Боровец”. Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните “довеждащи” пътища /II-82 и II-62/ е задължително условие за бъдещото развитие на града и курортно туристическата локализация “Самоков-Бели Искър-Боровец”. Изграждането на обходни пътища за изнасяне на увеличения автомобилен трафик в обход на Самоков и Боровец ще освободи района от транзитното движение, като ще подобри вътрешното транспортно обслужване и ще намали замърсяването на околната среда (околовръстен път на Самоков и пътят Самоков-Шипочане-Гуцал). Необходими са също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, обслужващи вътрешно района, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки, свързани с конкретното развитие на града и прилежащите му територии. [11.2.2] Улична мрежа Съществуващо положение Системата на развитие на уличната мрежа, в композиционно отношение се основава на няколко входно-изходни главни улици, основните от които

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [195]

ЛЕГЕНДА

София

II-82

Ок ол

СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ

ов

ръ с

СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП)

Око

ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ГЛАВНА ПЪТНА МРЕЖА ОТ III Б КЛАС (ОУП)

ко ул. “Софийс

лов ръс тен Път

ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ ГЛАВНА ПЪТНА МРЕЖА ОТ III Б КЛАС

ПРЕКВАЛИФИЦИРАНЕ В ГЛАВНА ПЪТНА МРЕЖА ОТ IV КЛАС (ОУП)

се”

Шо нско

тима

Дупница II-62

ул. “Търговск

бул. “Макед ония”

ул. “Цар Борис III”

ул. “Преспа”

АВТОМОБИЛЕН МОСТ

ц”

ебе

р Яст

“ ул.

ПЛАНИРАНА НОВА АВТОГАРА (ОУП)

бул. “Искър”

СЪЩЕСТВУВАЩА АВТОГАРА

ул. “Отец Паисий”

ОБЩЕСТВЕНИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ

а”

бул. “България”

ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ГЛАВНА ПЪТНА МРЕЖА ОТ IV КЛАС (ОУП)

х ул. “И

Шосе”

ГЛАВНА ПЪТНА МРЕЖА ОТ IV КЛАС

III-822

Пъ т

ул. “Христо Максимов”

РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА

Ихтиман те н

ПЕШЕХОДЕН МОСТ ТРАНСПОРТНО УСПОКОЕНА УЛИЦА “Ц бул. I”

рис II

ар Бо

Фигура 11.06 - Структура и класификация на уличната мрежа в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Мальовица

III-6206

II-82

Боровец

0 0.1 0.25

0.5

1 км

са посока север – към гр. София, на запад-към гр. Дупница, на изток-към гр. Ихтиман, на юг-към к.к. Боровец и вътрешно градски ринг-около историческия град, на изток – по бул. „България“ и на запад-по бул. „Искър“.

[196] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Уличната мрежа в град Самоков се разделя на главни улици и второстепенна улична мрежа. Главните улици III Б клас са булевардите: „Македония“, който е входно-изходна артерия за града от запад и съвпада с път II-62 в рамките на града, „Искър“ и „Цар Борис III“, през които се влиза в града от юг и са част от път II-82 и „България“, който е разположен в източната част от града и обслужва жилищните квартали като той е с 2 еднопосочни платна за движение, разделени от река Боклуджа. Главните улици от този клас са ул. „Софийско шосе“ – главен вход на града от север (София) и част от път II-82 и ул. „Ястребец“, която е главен вход към града от югозапад и се свързва с път III-6206, който обслужва населените места в южните части на община Самоков. От главните улици IV клас по-важни са ул. „Христо Максимов“, която е входно-изходно пътна артерия за града от североизток и осъществява връзка с близкото село Драгушиново и ул. „Ихтиманско шосе“. Околовръстният път на Самоков е изграден от северната страна на града като съвпада с новата му строителна граница. Двата му края са в кръстовищата с бул. „Македония“ на запад в посока Дупница и „Ихтиманско шосе“ на изток към гр. Ихтиман, като по този начин се провежда голяма част от транспортния трафик, най-вече тежкотоварния, извън територията на града. В направление запад-изток, комуникациите се извършват по 4 моста над река Искър. Най-северният от тях, известен като „Долният мост“, е част от път III-822 Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

неотличително озеленено пространство

необходимост от подобряване качеството на съществуващата пешеходната среда водни ресурси охарактеризиращи потенциал за атрактивно пространство за отдих

необходимост от подобряване на качеството на краткосрочния престой

от РПМ, който стига до град Ихтиман. Освен това пътят е част и от исторически възникналата улица„Търговска“, която и до ден днешен е главната улица за града в направление запад-изток като свърза ул. „Софийско шосе“ с бул. „България“ и прилежащия му парк „Ридо“. Улицата тангира на централния градски площад от север. Улицата е класифицирана като главна улица от IV клас. Моста към болницата - „Горният мост“ - е разположен ключово за територията на града като е пресечна точка на 2 пътя от РПМ – второкласните II-82 (София-СамоковБоровец) и II-62 (Самоков-Дупница) и е основното пътно съоръжение, което отвежда транзитния трафик в направление София-Боровец.

Фигура 11.07 - Ситуационен анализ на бул. “България” на частта му в близост до ЖК “Възраждане” Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

Най-южно разположеният мост (Мостът при „Самоковска комуна“) е изграден през последните няколко години и веднага се превърна в ключова пътна артерия за града, с оглед на факта, че свързва републиканския път III-6206 с бул. „Искър“/ бул. „Цар Борис III“ и осъществява бърза и удобна връзка за жителите, населяващи южните села в община Самоков към града и към „Боровец“. Мостът е част от път четвърти клас. Автогарата е разположена в ЦГЧ, като в непосредствена близост на изток са централния площад за град Самоков и голяма част от административните сгради и културно-исторически забележителности. Това е създава както удобство, така и прекомерна натовареност с автомобилен трафик по улиците в пряка връзка с пешеходните пространства на ЦГЧ. Паркирането в по-голямата част от град Самоков се осъществява в гаражи, изградени във вътрешните дворове на еднофамилните жилищни сгради. В жилищните комплекси, паркирането отново се извършва в частни гаражи или на обособени обществени паркинги. Такива са налични навсякъде, където се наблюдава комплексно застрояване (кв. „Самоково“, кв. „Възраждане“ и около панелните жилища в близост до ЦГЧ) и в обслужващата зона до река Искър, където са разположени зала „Арена Самоков“ с прилежащия и хотел, хипермаркетите „Билла“ и „Т-Маркет“ и хотелският комплекс „Гранд“. Тези паркинги задоволяват нуждите на местните с оглед на големия капацитет и свободния достъп, който предлагат. Перспективно развитие Продължаване на Околовръстното шосе, западно от града, в направление север-юг, чрез осъществяване на връзка между пътищата от РПМ II-62 и III6206 е проект от висок приоритет за уличната мрежа в град Самоков. Също Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [197]

потенциал за създаване на събирателно пространство 3 метра пешеходно пространство

3м

потенциал за насърчаване на краткосрочен престой

трансформиране или премахване на ограждението

7 метра пространство за автомобилно движение трансформиране или премахване на ограждението

Фигура 11.08 - Ситуационен анализ на ул. “Цар Борис III” на частта му предвидена за транспортноуспокоителна зона според ОУП Самоков (2013) Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

7м

така наложително е и изграждане на нов южен обход, вътрешно за града, осъществяващ връзка между главните булеварди „Искър“/„Цар Борис III“ и „България“, който обслужват териториите разположени на източния бряг на река Искър и свързващи северните с южни части от града улици IIIБ клас. Като приотет трябва да се приема и изграждане на нова улица IV клас в югоизточната част от града, която да свърже булевардите„Искър“ и„България“ като продължи съществуващата главна улица започваща от път III-6206, преминаваща през моста при „Самоковска комуна“ и стигаща в момента до бул. „Искър“, с цел подобряване на връзките запад-изток в града. В ОУП Самоков (2013) е заложено обособяване на нови улици IV клас, в близост до ЦГЧ, които да „сменят“ ул. „Търговска“ като главна транспортна артерия в направление запад-изток. Това е част от цялостна стратегия за намаляване на автомобилното движение в ЦГЧ. Други предвидени интервенции в тази насока са: изграждане на нова автогара срещу МБАЛ Самоков, придаване на северната част от бул. „Цар Борис III“ режим на транспортно успокоена улица и обособяването на улиците в западната част от ЦГЧ като пешеходни зони съответствано с облагородяване на крайречните пространства. Предвижда се изграждане и обособяване на доста улици като главни улици IV клас, основно в производствената зона и южно от кв. „Самоково“. Допълнително е определено на обособяване на специализирани паркинги и гаражи на местата за обществено обслужване в непосредствена близост до най – големия спортен комплекс, какъвто е стадион “Искър”.

[198] ИПГВР Самоков | Юли 2015

[11.2.3] Обществен транспорт Град Самоков разполага с обществен градски транспорт, който върви по 4 различни маршрута. Най-дългият от тях е с дължина от 22 км като обхваща поголямата част от града – преминава през целия квартал „Самоково“, покрай МБАЛ Самоков, автогарата, читалището, след това на север по ул. „Христо Максимов“ до завод „Мусала“ и след това обратно по бул. „България“, улици „Отец Паисий“ и „Христо Смирненски“ до зоната на Стадион „Искър“, а след това по моста на „Самоковска комуна“ до завод „Самел-90“ и обратно в гаража на ул. „Преспа“. Автобусите по този маршрут тръгват в 07.00ч. и 16.30ч. Маршрут 2 е с дължина 5.2 км. Автобусите тръгват от кв. „Самоково“, минават покрай болницата, авогарата, читалището, бул. „България“ и стигат до парк „Ридо“. Превозните средства по това направление тръгват в 10.20ч. и 15.20ч. Маршрут Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА

София Ихтиман

СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) СЪЩЕСТВУВАЩА ПЕШЕХОДНА ЗОНА НОВА ПЕШЕХОДНА ЗОНА (ОУП) ТРАНСПОРТНО УСПОКОИТЕЛНА ЗОНА

ул. “Христо Максимов”

ИЗГРАДЕНА ВЕЛО ИНФРАСТРУКТУРА ПЛАНИРАН НОВ ПЕШЕХОДЕН МОСТ (ОУП) МАРШРУТ 1 (22 КМ) НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

бул. “България”

ул. “Търговск

Дупница

СЪЩЕСТВУВАЩА ПЕШЕХОДЕН МОСТ

а”

МАРШРУТ 2 (5.2 КМ) НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ МАРШРУТ 3 (3.2 КМ) НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ МАРШРУТ 4 (5 КМ) НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ СПИРКИ НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

ул. “Цар Борис III”

ул. “Отец Паисий”

о ист

“Хр ул.

ул. “Преспа”

нен

р Сми ”

ски

“Ц бул. I”

рис II

ар Бо

Фигура 11.09 - Мрежа на обществен транспорт, обособени зони и инфраструктура за алтернативен транспорт в град Самоков Мальовица

Боровец

0 0.1 0.25

0.5

1 км

3 е с най-малка дължина – 3.2км, който автобусите изминават от кв. „Самоково“, по ул. „Търговска“ до парк „Ридо“. Часовете за този маршрут са 09.30ч. и 14.30ч. Машрут 4 е с дължина от 5км като това е най-масовия маршрут на обществения транспорт в града, като автобусите тръгват от крайните точки – кв. „Самоково“ и Стадион „Искър“ общо осем пъти дневно, по четери във всяка посока. Между двете крайни спирки, пътниците преминават покрай МБАЛ Самоков, автогарата, читалището и улици „Отец Паисий“ и „Христо Смирненски“. Тази инициатива на общината предоставя алтернативи на автомобилното движение в града, но нейния стриктен мониторинг е необходим с цел изследване на нуждата от разширяване на мрежата и създаване на нови или промяна в съществуващите маршрути с оглед оптимизиране на услугата. [11.2.4] Алтернативен транспорт Велосипедно движение За момента велосипедното движение на територията на град Самоков се осъществява основно по пътните платна на улиците и тротоарите, тъй като липсва изградена велосипедна мрежа. В последните години Община Самоков полага усилия в тази насока като за момента е изградена велоалея на западния бряг на река Искър, обхващаща крайречната територия от най-северния до най-южния мост. Велоалеята служи по предназначение, като се използва доста активно и от пешеходци, с оглед на благоприятното си разположение в непосредствена близост до водната площ. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [199]

публично осветление със стълб на всеки 6 метра

озеленено пространство с потенциал, нужда от повече публични удобства

водни ресурси охарактеризиращи потенциал за атрактивна крайречна територия

озеленено пространство с потенциал, нужда от повече публични удобства

велоалея с широчина от 2.5 метра

2.5м

Фигура 11.10 - Ситуационен анализ на изградената крайречна велоалея в частта й между бул. “Македония” и “Червения мост” (2013) Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

[200] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Пешеходното движение Пешеходното движение се осъществява основно в ЦГЧ, където са единствените обособени пешеходни зони. В последните години бяха направени някой ключови интервенции, с цел подобряване на пешеходното движение в унисон с експониране на култруно-историческото наследство, като най-добри примери за това са облагородяването и дефинирането на пространството в района на Голямата чешма и обновяването на пространството в близост до автогарата и прилежащата му „Чадър чешма“. С ОУП на град Самоков се предвижда цялостна стратегия за развитие на пешеходното движение, като то включва доразвиване на центъра в посока към реката и преминаване на отсрещния западен бряг с частично покриване на реката или уширяване на мостовете за пешеходно преминаване. Територията на старите Абаджийска чаршия и Житна чаршия се насищат с обществено обслужващи обекти. Цялата територия на главния градски център се оформя с озеленени и пешеходни пространства и активно включване на недвижимите културни ценности в пространствената композиция. Освен това се предлага изграждане на нова автогара срещу МБАЛ Самоков, с цел да се намали трафика при подстъпите към ЦГЧ и пешеходните зони. Обособяване на ул. „Цар Борис III“ като транспортно успокоена улица с цел експониране на много недвижими културни ценности, разположени по нейното протежение. Други зони с потенциал за развитие на пешеходното движение са крайречните територии на двата бряга на река Искър, които имат потенциала при правилни намеси да разширят пешеходния ареал на града и да обвържат ЦГЧ чрез пешеходните пространства покрай реката с крайградските паркове в южната част от града. Двата съществуващи пешеходни моста пешеходни мост на територията на града са „Червеният мост“ и моста при северния вход на парк „Лаго“. „Червеният мост“ е разположен между „Горният“ и „Долният“ мост, като осъществява връзка между кв. „Самоково“ и източната крайречна зона където се намират „Арена Самоков“ и прилежащите хипермаркети и озеленени площи. Интензивните пешеходни потоци по него са предпоставка за развитие на стратегия за изграждане на непрекъснати пешеходни зони от него до ЦГЧ. В останалата част от града пешеходното придвижване към настоящия момент се извършва по тротоари, които са с необходима ширина и са в сравнително добро физическо състояние на основните за града пътни артерии. Все пак на Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

места състоянието на пешеходните пространства (настилка и/или широчинна площ) затруднява тяхната употрепа. Допълнително множество забележки може да се направят спрямо цялостното оформление на тротоарите, които “приютяват” голяма част от техническата инфраструкрутра като стълбове за осветление, физически прегради и указателни табели за автомобилното движение. Всички тези обекти влошават пешеходния комфорт в града. От гледна точка на достъпна среда липсват скосявания на тротоарите с оглед осигуряване на досъпност за хора в неравностойно положение дори и на ключови места в града като ЦГЧ. Перспективно развитие Необходимо е изработване на цялостна план-схема за велоалейната мрежа в града, със залагане на конкретни цели и приоритети при интегрирането на този тип транспорт в градската среда. Допълнителновелосипедното придвижване може да бъде стимулирано чрез изработване на тематични маршрути в рамките на града – градски, исторически, природен, крайречен и др. От гледна точка на пешеходното движение предвижданията на ОУП Самоков (2013) предвижват достатъчно интервенция за стимулиранието му. Следователно, обособяване на улиците между река Искър и Площад „Захари Зограф“ като пешеходни зони, изграждането на нови пешеходни мостове на река Искър, дефинирането на ул. „Цар Борис III“ като транспортно успокоена улица и преместването на автогарата извън ЦГЧ трябва да се приемат като интервнции с приоритетно значение. Все пак, цялостното оформление на пешеходните пространства би било оптимизирано от дизайнерски документ, който да включва препоръчителни насоки и стандарти за предвидените интервенции.

[11.3] Оценка на инфраструктурния потенциал на град Самоков, изводи и приоритети На базата на извършения анализ са отличени някои генерални, а и по конкретни изводи относно инфраструктурния потенциал на град Самоков. Допълнително са обособени и основни приоритети за развитие на техническата инфраструктура за в бъдеще като всички те са тематично групирани следвайки разделите, по които са направени анализите:

[11.1.1] Водоснабдяване Изводи от Анализа: [1] Вътрешната водопроводна мрежа в града е напълно изграден с дължина от около 85 км.; [2] Водоснабдяването на гр. Самоков задоволява напълно нуждите на населението към настоящия момент; [3] Голяма част от водопроводна мрежа е амортизирана – приблизително 50% от нея се нуждае от рехабилитация. Основни Приоритети: [1] Изготвяне на проект за реконструкция и развитие на водоснабдителната мрежа, с оглед на амортизацията на голям процент от инфраструктурата; [2] Разделяне на водопроводната мрежа на 3 зони – ниска, средна и висока, с цел по-лесно управление и по-голяма сигурност на водоподаването; [3] Изграждане на нови главни водопроводи и напорни резервоари при усвояване на нови територии според предвижданията на ОУП.

[11.1.2] Канализация Изводи от Анализа: [1] Град Самоков разполага с изключително модерна Пречиствателна станция за отпадни води, пусната в експлоатация през 2001г. и обслужваща напълно нуждите на гражданите;

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [201]

[2] Канализационната мрежа в град Самоков е добре изградена, като каналните води се отвеждат до ПСОВ благодарение на 6 главни колектора – 2 отвеждащи и 4 събирателни. Основни Приоритети: [1] Нужда от рехабилитация и подмяна на амортизираните елементи на канализационната инфраструктура; [2] Изграждане на нови главни колектори и ПСОВ на север от с. Продановци при реализирането на предвижданията на ОУП за нови жилищни и промишлени терени.

[11.1.3] Енергоснабдяване Изводи от Анализа: [1] Разпределителната мрежа средно напрежение обхваща цялата територия на град Самоков, но едностранното захранване на ел. подстанция Самоков е причина за сериозна несигурност и затруднения при аварии в целия град; [2] Незаконното електричество в Квартал 7 „Махалата“ предизвиква сериозни аварии и неудобства на жилищните квартали в северната част на град Самоков; [3] Бъдещото развитие на к.к. Боровец създава нужда от инсталиране на нови електрически мощности. Основни Приоритети: [1] Планът за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010-2020 г. залага като основно направление за бъдещето развитие подобряването и захранването на гр. Самоков и зимен курортен комплекс Боровец, чрез изграждане на ЕП 110 kV „ Марек – Самоков”; [2] Инсталиране на законни електромери в Квартал 7 „Махалата“ с цел намаляване на невъзстановяемите технологични загуби.

[11.1.3] Газоразпределителна мрежа Изводи от Анализа: [1] Северно от град Самоков преминава транзитният газопровод РусияГърция-Македония; [2] Много добре развита газопроводна мрежа – над 80% от всички домакинства могат да се възползват от този вид енергоносител; [3] Газоразпределителната мрежа е проектирана по начин, който позволява бъдещо развитие и дори захранване на големи консуматори, което е предпоставка за икономическо развитие. Основни Приоритети: [1] Развитие на газопреносната мрежа за обслужване на 100% от територията на града; [2] Разитие на нови газопроводи, свързани с изграждането на нови жилищни и произвдоствени зони съгласно изискванияттана ОУП.

[11.2.1] Републиканска пътна мрежа Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[202] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Изводи от Анализа: [1] Много добра обслуженост на Самоков от пътища от РПМ - през територията на града преминават 4 републикански пътя; [2] Добра обвързаност по пътища от РПМ с 2 от общоевропейските транспортни коридора– коридор 8 на изток (АМ Тракия и Ж.П. линия София-ПловдивСвиленград) и коридор 4 за запад (АМ Тракия и Ж.П. линия София-Солун). Основни Приоритети: [1] Рехабилитация на пътищата от РПМ с цел осигуряване на бърза и удобна връзка до София, АМ Хемус и Струма и к.к. Боровец; [2] Изграждане на Южен обход, който да осъществи връзка между главни булеварди – „България“ и „Искър“. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[11.2.2] Улична мрежа Изводи от Анализа: [1] Уличната мрежа на град Самоков е добре развита като главните подходи към града от всички посоки се извършват по улици от първокласната улична мрежа III Б клас и второкласни IV клас, които са в сравнително добро състояние; [2] Главни булеварди за града „Искър“ и „България“ (преминаващи в направление север-юг) са в много добро състояние с оглед на ремонтните дейности през последните години; [3] В направление запад-изток основни транспортни комуникации се явяват ул. „Търговска“, която преминава непосредствено до ЦГЧ и южния обход на града, който свързва бул. „Искър“ с републикански път III-6206 на запад. Основни Приоритети: [1] Продължаване на Околовръстното шосе, западно от града, в направление север-юг, чрез осъществяване на връзка между пътищата от РПМ II-62 и III-6206 и изграждане на нов южен обход, вътрешно за града, осъществяващ връзка между главните булеварди „Искър“/„Цар Борис III“ и „България; [2] Изграждане на нова улица IV клас в югоизточната част от града, която да свърже булевардите „Искър“ и „България“ с цел подобряване на връзките запад-изток в града; [3] Обособяване на ЦГЧ и ул. „Цар Борис III“ като транспортно успокоени зони, с цел повишаване качеството на средата и експониране на недвижимите културни ценности и изнасяне на автогарата извън ЦГЧ; [4] Рехабилитация на улици и тротоари, където това е необходимо.

[11.2.3] Обществен транспорт Изводи от Анализа: [1] Съществуват четири маршрута на обществен градски транспорт, които се използват активно от местното население; Основни Приоритети: [1] Изследване на нуждата от разширяване на мрежата на обществения градски транспорт и създаване на нови или промяна в съществуващите маршрути с оглед оптимизиране на услугата.

[11.2.4] Алтернативен транспорт Изводи от Анализа: [1] Липсва изградена велоалейна мрежа; [2] Сравнително малка част от пешеходни пространства, основно в ЦГЧ; [3] Множество от уличните тротоари са некомфорни за пешеходците поради физическото си състояние или цялостното си пространствено оформление; [4] Липсват скосявания на тротоарите с оглед осигуряване на досъпност за хора в неравностойно положение дори и на ключови места в града като ЦГЧ. Основни Приоритети: [1] Изработване на цялостна стратегия и план-схема за интегриране и развитие на велосипедното движение в град Самоков; [2] Стимулиране на велосипедното придвижване чрез изработване на тематични маршрути – градски, исторически, природен, крайречен и др; [3] Разширяване на пешеходните зони с оглед експониране на културноисторическото наследство и повишаване качеството на средата; [4] Използване на крайречните територии за развитие на пешеходни зони, които да служат като свързващи между пешеходните пространства в ЦГЧ, кв. „Самоково“ и крайградските паркове в южната част от града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [203]

XII

[204] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[XII] ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ СЪС ЗНАЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГРАДСКОТО РАЗВИТИЕ НА САМОКОВ Регионално депо за твърди битови отпадъци [12.1] КТЛ „Самоков – Боровец – Бели Искър“ [12.2] Оценка на инфраструктурните проекти, изводи [12.3] и приоритети спрямо тях

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [205]

На територията на община Самоков се предвиждат 2 големи инфраструктурни проекти с регионално и национално значение. Това са изграждането на Регионално депо за твърди битови отпадъци, което се намира на 3 км североизточно от центъра на гр. Самоков и реализацията на така наречения „Нисък Боровец“ или Курортно туристическа локализация „Самоков – Боровец – Бели Искър“, разположен в южната част от града.

[12.1] Регионално депо за твърди битови отпадъци Площадката, определена за Регионален център за управление на отпадъците гр. Самоков, е разположена в землището на гр. Самоков, местност “Катранджия” на около 3 км североизточно от центъра на града. Тя е в съседство на сега действащото депо за ТБО в гр. Самоков. До обекта се достига по черен път на около 150 м. след отклонение на ляво от пътя гр. Самоков - гр. Ихтиман. Заема поземлен имот 65231.915.100 (общинска собственост) в землището на гр. Самоков, начин на трайно ползване - земеделска територия. Площта на имота е 32,7 ха. Изпълнението на проекта за регионално депо за ТБО се финансира по Оперативна програма „Околна среда“ и е на стойност около 10 млн. лв. като трябва да бъде завършен до 2016 година. Новото депо за битови отпадъци ще бъде модерно и безопасно, ще се стопанисва и поддържа от общината, като по предварителни изчисления, това може да бъде реализиращо печалба предприятие. Обектите, които ще се включват в депото са: • Депо - клетка 1 • Сепарираща инсталация • Компостираща инсталация • Център за рециклиране Други технически характеристики на депото са както следва: • Обслужвано население: 73 124 жители • Общ капацитет на депото: 849 600 тона • Капацитет на клетката: 266 080 тона • Сепарираща инсталация - общ капацитет: 25 000 т./год. • Компостираща инсталация - общ капацитет: 20 000 т./год.

[206] ИПГВР Самоков | Юли 2015

В Приемната зона, която ще се намира в началото на площадката за депониране на отпадъци и е с площ 15 дка, ще се намират: (1) Контролно пропускателен пункт - двуетажна тухлена сграда със застроена площ 20 квадратни метра; (2) Административно битова сграда - едноетажна масивна постройка със застроена площ от 220 квадратни метра; (3) Гараж и работилница - едноетажна сграда с метална конструкция и застроена площ 312 кв. метра; (4) Противопожарна помпена станция, електронна везна и 2 броя каломаслоуловител. В Технологичната зона, разположена в непосредствена близост до клетка 1, ще са разположени: (1) Навес за верижни машини (навес за компактор) – метална конструкция със застроена площ 82 м²; (2) Буферен резервоар, чрез който ще се подобри работата на локалното пречиствателно съоръжение за отпадни води (ЛПСОВ) и в който временно ще се съхранява генериралият инфилтрат и (3) модулна /локална/ станция за пречистване на инфилтрат (ЛПСОВ), която ще пречиства инфилтрата при стандартно и върхово ниво е с капацитет 150м³/ денонощие. Ще се изгради и площадка за Общински център за рециклиране (общински събирателен център), на която ще се обособят Зона за разтоварване и Зона за складиране. В зоната за складиране ще се разположат: 9 бр. контейнери с обем 16 м³ за по-обемисти и леки суровини; 2 бр. контейнери с обем 10 м³ за строителни отпадъци и тежки суровини и 2 бр. затворени товарни контейнери ролков тип, оборудвани с вани на дъното и покрити с метална решетка за съхранение на опасни битови отпадъци.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 12.01 - Големи инфраструктурни проекти със значително влияние върху развитието на град Самоков и крайградските му територии

РЕГИОНАЛНО ДЕПО ЗА ТВЪРДИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

към гр. СОФИЯ II-82

към гр. ИХТИМАН

МЕСТНОСТ "МАРКОВА ТРАПЕЗА"

Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

III-822

ул. Христо Максимов

II-62 II-62 II-82

ул. Ис кър

шосе

ар

ко ул. Софийс

нч ул. Гръ

о шос анск

хтим

ул. И

бул. Македони

"ПАРК РИДО"

река ИСКЪР

ул. Цар Симеон

ул. Вардар II-82

бул. България

ър бул. Иск

ебе

р Яст ул.

рек

аБ ИСТ

РИЦ

ХИДРОПАРК "ИСКЪР"

"БЕЛЬОВА ЧЕРКВА"

ГОЛФ ИГРИЩЕ

ОУП НА КТЛ "САМОКОВ БОРОВЕЦ - БЕЛИ ИСКЪР" II-82

0.1

0.25

0.5

1 км

към БОРОВЕЦ

Цел на проекта Стратегическата цел на настоящия проект е да се постигне високо ниво на опазване на околната среда в регион Костенец и съответствие с националното и европейското законодателство в областта на отпадъците. Чрез реализацията на проекта се цели намаляване на замърсяването на околната среда в общините от целевия регион Костенец, в който се включват общините Костенец, Ихтиман, Долна баня и Самоков увеличаване на разделното събиране на битовите отпадъци и рециклирането, установяване на ефективна и екологосъобразна система за съвременно управление на отпадъците в региона. Ще бъдат решени и следните проблеми за екологосъобразното управление на околната среда и отпадъците на гр. Самоков: • Депониране на ТБО на ново регионално депо; • Осигуряване на необходимия брой съдове и техника за събиране и извозване на твърдите битови отпадъци; • Създаване система за разделно събиране опасните отпадъци от бита; • Намаляване на количеството генерирани (образували се) твърди битови отпадъци в мястото на възникването им: търговски обекти, заведения за хранене, болница, селски райони – чрез компостиране и вторична преработка; • Разделно събиране на отпадъците с цел рециклирането им във всички населени места на Общината – Общински център за рециклиране;

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [207]

• Създаване на система за контрол при депониране на битови отпадъци и строителни отпадъци; • Създаване система за контрол при обезвреждане на промишлените отпадъци; • Проучване на възможности за съвместно обезвреждане на опасните отпадъци от Общината с други общини или самостоятелно обезвреждане; • Създаване на система за контрол при съхраняване и обезвреждане на опасните отпадъци. В прединвестиционното проучване за цялата регионална система са разгледани и оценени следните елементи на системата: • Събиране/първоначално съхраняване на отпадъците; • Събиране и транспортиране на отпадъците; • Третиране на отпадъците; • Депониране; • Мерки за рециклиране; • Мерки за намаляване обема на депонираните битови отпадъци. Представени са технически решения за комплексна система за управление на отпадъците в регион Костенец /Самоков/. След техническо, екологическо и икономическо сравнение на варианти, се препоръчва система за УО със следните елементи: • Система за събиране и транспортиране на смесени битови отпадъци; • Разделно събиране на „зелени” отпадъци с цел тяхното компостиране; • Система за разделно събиране на опасни отпадъци от бита; • Рециклиране и предварително третиране на отпадъците в Общински център за рециклиране на РЦУО; • Депониране на неопасни отпадъци. Прединвестиционните проучвания за управление на отпадъците в Регион Костенец включват инвестиционни и неинвестиционни /’’меки“/ мерки за управление на битовите отпадъци. Инвестиционните мерки се отнасят за събирането, предварителното третиране и крайното обезвреждане чрез депониране на новопостроения РЦУО - Самоков. В цялостния проект е възприет интегрирания подход за управление на отпадъците със спазване на йерархията в управлението: [1] Изпълнение на Главната стратегическа цел на ОПОС 2007-2013 г., чрез подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура. [2] Изпълнение на Главната цел на Приоритетна ос 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци чрез: A) Подобряване управлението на отпадъците в регион Костенец в съответствие с определената йерархия за управление на отпадъците: Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[208] ИПГВР Самоков | Юли 2015

• Приоритет 1 - Превенция- предотвратяване образуването на отпадъците чрез намаляване на количествата и/ или съдържанието на опасните вещества в образуваните отпадъци. • Приоритет 2 - Oползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторно из-ползване и/ или извличане на вторични суровини и енергия Гореизброените приоритети ще бъдат постигнати с изграждане на 1 бр. сепарираща и 1 бр. компостираща инсталации на площадката на депото, като рециклируемите отпадъци ще бъдат отделени при сепарацията и ще бъдат предавани за рециклиране, а „зелените” отпадъци ще се компостират, като произведения чист компост ще бъде оползотворяван в селското стопанство. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

• Приоритет 3 - крайно обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези от-падъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени и/ или оползотворени. Приоритетът ще бъде постигнат с изграждането на депо за БО Самоков, в пълно съотетствие с изискванията на, съобразно Наредба № 8 за условията на изграждане и експлоатация на депа за отпадъци Б) Подобряване състоянието на почвите и подземните води и намаляване частта от територията на страната покрита със стари депа за битови отпадъци. С изграждането на инфраструктура за управлението на отпадъците в регион Костенец, с разширяването и модернизирането на системите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, намаляване генерирането на отпадъците от бита, въвеждането на тяхното разделно събиране и изпълнение на дейности, насочени към повторна употреба на генерираните отпадъци, проектът допринася за изпълнение на изискванията на Европейското екологично законодателство и в частност на Директива 1999/31/ЕО. Очаквани резултати • Изградена РСУО - Костенец (Самоков); • Изградено и въведено в експлоатация регионално депо за битови отпадъци; • Изградени и въведени в експлоатация съоръжения за компостиране; • Изградени и въведени в експлоатация центрове за рециклиране; • Изградена и въведена в експлоатация сепарираща инсталация; • Население, обслужвано от регионална система за управление на отпадъците; • Новосъздадени работни места; • Количество отпадъци третирано в рамките на регионалната система за управление на отпадъците – Костенец; • Процент рециклиран отпадък в рамките на регионалната система.

[12.2] КТЛ „Самоков – Боровец – Бели Искър“ С този план се предвижда активизиране на туристическото развитие на града и се акцентира на необходимостта от известно разтоварване на курорта Боровец и пренасяне на бъдещото туристическо настаняване в курортнотуристически ядра край с.Бели Искър и край гр.Самоков. Ядрото край Самоков е наречено условно “Нисък Боровец”. Ядро “Нисък Боровец” (1000 – 1050 м н в) обхваща свободни терени в близост до Самоков в посока към Боровец и отчасти в местността “Пашаница”. Общата площ на ядро “Нисък Боровец” е 2336 дка. Въпреки, че не е включено в Общия устройствен план на град Самоков, това ядро на практика ще представлява бъдещата курортна зона на град Самоков и е непосредствено продължение на градската територия на юг. Бъдещето териториално развитие на града като обслужващ административен и културен център на туристическата локализация неизбежно ще се ориентира именно в тази посока към постойностните в рекреационно-туристическо отношение територии. Развитието на Нисък Боровец ще даде възможност за по-активно включване на жителите на Самоков в туристическия процес. В ядро Нисък Боровец се предвижда изграждане предимно на малки семейни хотели и жилища за отдаване под наем на туристи или за продажба като втори ваканционни жилища. Те ще се изграждат върху терени собственост на общината и на самоковски граждани. Тази част от територията ще представлява смесена жилищно-курортна зона на града. Предвиждат се и ваканционни вилни селища в обособени структури в местността Пашаница.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [209]

Общият капацитетът на базата за туристическо подслоняване в Нисък Боровец е предвиден за 6900 легла: • В малки семейни хотели 3700 легла; • В големи хотели 1000 легла; • Във ваканционни вилни селища 950 легла; • В апартаментни жилища 1250 легла. Застрояването е предвидено ниско – три етажа за малките семейни хотели и до четири етажа за големите хотели. Интензивността на застрояване е съответно 0,6 и 0,8. Освен терените за изграждане на подслони в ядрото се предвиждат терени за обществено-обслужващи обекти – търговски заведения, ресторанти, закусвални, кафе-сладкарници, битови услуги, пощенски услуги, банкови услуги и др. Предвиждат се спортни игрища, тенис кортове, футболни полета, плувни басейни и др. В местността “Пашаница” се предвижда да бъде устроен “снежен стадион” за деца и начинаещи скиори с обслужващ център, както и лятна писта за спускане с шейнички - тип роделбан. В тази гориста местност на свободните поляни е предвидено изграждане на туристически подслони от типа “ваканционни вилни селища”. По-високо в местността са разположени “Чакъровите поляни” – място за провеждане на традиционен летен събор на самоковци. Местността “Пашаница” се третира като спортно-атракционен крайградски парк. В сърцевината на ядро “Нисък Боровец” се намира историческата Бельова черква, която е исторически и културен паметник. Тя попада в зелената система на туристическото ядро, която обхваща няколко озеленени паркови площи и свързващите ги линейни озеленени ивици край река Бистрица и край пътните артерии. В едно от тези озеленени ядра в близост до града ще бъде изграден етнографски парк, в който ще се експонират прочутите самокови (мадани) и други етнографски забележителности на Самоков и околните села. В централната част на ядро “Нисък Боровец” се предвижда изграждане на начална станция на кабинковата въжена линия в посока към ски-пистите при Соколец – Иванов камък – Маркуджиците. С изграждането на обширни паркинги за 1800 коли при началната станция на кабинковата въжена линия ще се намали потокът от автомобили към Боровец. В непосредствено съседство с “Нисък Боровец” на много подходящ терен между реките Бистрица и Луковица се предвижда изграждане на голф игрище с 18 дупки, тренировъчно поле, голф-клуб и допълнителни терени със спортни игрища. От голф-игрището се открива чудесна гледка към планината. Ядро “Нисък Боровец” и голф-игрището ще бъдат достъпни от нов обходен път на Самоков от запад, който ще спомогне да се избегне транзитното движение през града в посока към Боровец и Бели Искър.

[210] ИПГВР Самоков | Юли 2015

По течението на река Бистрица от Самоков край “Нисък Боровец” до същински Боровец и край него ще се устрои крайречен лесопарк. В този парк ще се изградят също пешеходни алеи, обслужващи обекти, рибарници и атракции. Като интересен обект на рекреационната система в крайградската територия се явява археологическият обект Шишмановото кале, разположено встрани от пътя за с.Бели Искър. Той е място за туристически посещения с културнопознавателна цел. Очаквани резултати • Обособяване на град Самоков като туристически център в Западна България чрез опазването, подобряването и използването на богатите културно-исторически паметници, обичаи, занаяти, празници и традиции и включването им в туристическото предлагане; Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

• Привличане на нови инвестиции за изграждане на нови терени за подслони в на територията на града, нови обществено-обслужващи обекти – търговски заведения, ресторанти, закусвални, кафе-сладкарници, битови услуги, пощенски услуги, банкови услуги, а също така спортни игрища, тенис кортове, футболни полета, плувни басейни; • Създаване спортно-атракционен крайградски парк; • Подкрепа за местните традиционни занаяти и изкуства и тяхното експониране в подходяща среда в града; • Подобряване на състоянието и достъпа до историческите местности и тяхната околна среда – Шишмановото кале, Чакъровите поляни, Бельовата черква; • Проектиране и изграждане на етнографския парк “Старинен Самоков” край града; • Включване на традиционни празници и чествания в туристическия календар на общината; • Актуализиране на списъка на паметниците на културата и полагане на грижи и контрол върху тяхното поддържане, експониране и социализиране чрез туристическо ползване; • Създаване на нови работни места чрез възможности за по-активно включване на жителите на Самоков в туристическия процес.

[12.3] Оценка на инфраструктурните проекти, изводи и приоритети спрямо тях Изводи от Анализа: [1] На територията на община Самоков се предвиждат 2 големи инфраструктурни проекти с регионално и национално значение. Това са изграждането на Регионално депо за твърди битови отпадъци, което се намира на 3 км североизточно от центъра на гр. Самоков и реализацията на така наречения „Нисък Боровец“ или Курортно туристическа локализация „Самоков – Боровец – Бели Искър“, разположен в южната част от града; [2] КТЛ „Самоков – Боровец – Бели Искър“ предвижда активизиране на туристическото развитие на града и се акцентира на необходимостта от известно разтоварване на курорта Боровец и пренасяне на бъдещото туристическо настаняване в курортно-туристически ядра край с.Бели Искър и край гр.Самоков. Ядрото край Самоков е наречено условно “Нисък Боровец”. Основни Приоритети: [1] Изграждането на Регионално депо за битови отпадъци е нужният и необходим начин за екологосъобразното справяне с отпадъците, който трябва да осигури устойчиво управление чрез специализирани форми на третиране и контрол. Основен подход в решаване на проблемите с битовите отпадъци е тяхното депониране като, за да бъде ефективно и безопасно обаче, депото за битови отпадъци трябва да отговаря изискванията в процеса на тяхното проектиране, изграждане, експлоатация и закриване; [2] Заедно с изграждането на регионалното депо за отпадъци технологични и социални стратегии могат да бъдат разработени относно: (1) Превенцияпредотвратяване образуването на отпадъците чрез намаляване на количествата и/ или съдържанието на опасните вещества в образуваните отпадъци и (2) оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторно из¬ползване и/ или извличане на вторични суровини и енергия; [3] КТЛ „Самоков – Боровец – Бели Искър“ цели обособяването на град Самоков като туристически център и освен вписаните в плана физически и социални интервенции трябва допълнително да се обърне внимание и средства за маркетинг и промотиране за подчертаване на този имидж вкл. изработване на стратегия за развитието на туризма в Самоков. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [211]

XIII

[212] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[XIII] ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА АКТУАЛНИ ПРОЕКТНИ ИДЕИ, РАЗРАБОТЕНИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ Проекти в публичния сектор [13.1] Проекти в частния сектор [13.2] Оценка на работата с разработването на [13.3] съфинасирани проекти в град Самоков и възможности за развитие

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [213]

Малко повече от 34 милиона лв. парични средства са привлечени в Община Самоков по Оперативните програми и други източници за финансиране за последните 7 години, като голяма част от тях са реално изплатени на Oбщината, 3 учебни заведения, 2 неправителствени организации и 17 частни фирми. Това показват данните на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН). Имайки впредвид административните и оперативни особености на работа два основни типа проекти могат да бъдат отличени: (1) проекти в публичния сектор и (2) проекти в частния сектор.

[13.1] Проекти в публичния сектор За периода 2007-2013 г. Община Самоков успешно кандидатства по 21 проекта с европейско финансиране, в това число 7 проекта по Оперативна програма “Регионално развитие”, 4 проекта по Оперативна програма „Административен капацитет“, 3 проекта по „Програма за развитие на селските райони“, 2 проекта по Оперативна програма „Опазване на околната среда“, един по Оперативна програма „Развитие и човешките ресурси“ и 4 проекта, финансирани от други източници. Общата стойност на тези проекти е 24 971 084.22 лв. Най-големите проекти на територията на общината са изпълняващите се в момента проект за “Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Костенец (Самоков)” по ОПОС на стойност близо 10 млн. лв. и проекта за обновяване и ремонтни дейности на отделения в МБАЛСамоков, който е на стойност 3 667 861 лв. Сред успешно приключените проекти трябва да изтъкнем „Реставрация, консервация, социализация и експониране на късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк Цари мали град“ на стойност 5 119 316 лв., който превърна района в желана дестинация за туристи от цялата страна и реконструкцията на общински път IV-82222 “с.Шипочане-с. Гуцал” (ІІ-82, Долна Баня-Самоков/-Гуцал-/ІІІ-822/) на стойност 3 353 644, който значително подобри транспортните връзки на гр. Самоков в източна посока. Последните два проекта са изпълнени по Оперативна програма „Регионално развитие“. Други по-малки проекти по същата програма са корекцията на река Боклуджа, подкрепа за развитие на регионален маркетинг на туристическа дестинация Самоков-Долна бана-Сапарева баня и изготвяне на интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Самоков. Като добра възможност за привличане на средства в общината е Програмата за развитие на селските райони. По тази програма в момента се изпълняват 3 големи проекта - двата проекта за „Реконструкция на вътрешна канализационна мрежа на с. Белчин и с.Доспей и изграждане на І -ви етап на селищна пречиствателна станция за отпадни води с.Белчин.” по мярка 321 и „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.Белчин и с.Доспей” на обща стойност от 8 526 220 лв, и „Изграждане на противопожарна кула в землището на с. Райово” по мярка 226.

[214] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Не по-малко важни за Самоков са и проектите в социалната сфера, осъществени по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Най-големият проект обаче е по Оперативна програма„Регионално развитие“, а това е именно осигуряването на ефективна социална инфраструктура в община Самоков, чрез изграждане на Център за настаняване от семеен тип на стойност 760 471 лв. Този проект е приключен наскоро и се очаква социалното заведение да заработи скоро в полза на нуждаещите се от подобен тип услуги. Проектите по ОПРЧР са основно в сферата на образованието и повишаване на капацитета на служители. Регистриран е и проект за по-добро бъдеще чрез разкриване на нова социална услуга, а именно Център за настаняване от семеент тип за деца с увреждания. Изпълнява се и проект „Социално включване“ към Министерството на труда и социалната политика, който цели превенция и информираност на деца от 0 до 7г. от социално уязвими семейства и техните родители към равен старт и по-добро бъдеще. Проектът е на стойност 998 000 лв. Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Проектите по Оперативна програма „Административен капацитет“ са за повишаване на ефиктивността и ефикасността на общинската администрация с цел да се повиши качеството на обслужване на населението. По тази програма се работи и по проект за „Повишаване компетентността на администрациите на общините Самоков, Червен бряг и Роман за ефективно въвеждане на електронно управление“ чрез което да се улеснят гражданите, когато им се налага да използват административни услуги. Единственият проект по Оперативна програма „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика“ е за “Повишаване на конкурентоспособността на хотел “Самоков” чрез инвестиции за постигане на енергийна ефективност” в к.к. Боровец и е на стойност от 642 372, като 50% от тях са безвъзмездна финансова помощ. Изчаква се финансиране на одобрения проект за подобряване на водоснабдителната и канализационна мрежа на к.к Боровец на стойност 6 800 000 лв., който трябва да се изпълни по Оперативна програма “Околна среда“. В общината се осъществява и проект по Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, като това е изграждането на „Мрежа за насърчаване и туристическо промотиране на културните и природните ресурси в трансграничния регион“ на стойност 280 000 лв. Успешно приключен е проекта за текущ ремонт на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в гр. Самоков на стойност 173 000 лв., които подобри значително условията в социалното заведение. Този проект е реализиран по проект„Красива България“. В процес на изпълнение е проект, финансиран от Национален доверителен Екофонд за внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОПУ „Неофит Рилски“, който е на стойност от 1 157 000 лв. ПРОГРАМА

БРОЙ ПРОЕКТИ

СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

ОП "Регионално развитие"

11 742 547.92

ОП ”Развитие на селските райони”

9 011 220.80

ОП „Околна среда”

16 800 000.00

ОП „Административен капацитет“

287 213.79

ОП „Развитие на човешките ресурси“

190 641.87

Красива България

173 000.00

Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия

280 000.00

Национален доверителен Екофонд

1 157 000.00

Проект „Социално включване” към МТСП

998 000.00

Общо проекти / стойност

24 971 084.22*

*Включен е „Проект за подобряване на водоснабдителната и канализационна мрежа на к.к Боровец” на стойност 6 800 000 лв. – одобрен, но поради липсва на средства по ОПОС не е стартирал

Наред със стремежа си да подобрява инфраструктурата и условията за живот и бизнес на местните хора община Самоков търси балансирано развитие и на другите сфери на социално-икономическия живот – култура, туристически атракции, условия за активен спорт и отдих, за детски игри. Затова наред с големите проекти, финансирани по оперативните програми и националната Програма за развитие на селските райони, Общината кандидатства и изпълнява и малки проекти, които да оказват положително въздействие върху устойчивото развитие на територията.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Таблица 13.01 - Стойностите на проекти с бенефициент Община Самоков по договори на различните източници на финансиране Източник на данните: Община Самоков (2015)

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [215]

Таблица 13.02 (А) - Инвентаризация на актуалните публични проекти в община Самоков | Източник на данните: Община Самоков (2015)

КРАЙ

ОБЩА СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

БФП (ЛЕВА)

СТАТУС

БЕНЕФИЦИЕНТ

04.06.2008

04.06.2010

3 353 644.48

Приключен

Община Самоков

ОП "Регионално развитие"

03.06.2011

03.11.2012

985 754.44

Приключен

Община Самоков

Реставрация, консервация, социализация и експониране на късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк Цари мали град

ОП "Регионално развитие"

23.11.2011

23.11.2013

5 119 316.5

4 835 982.26

Приключен

Община Самоков

Обновяване и ремонтни дейности на отделения в МБАЛ-Самоков

ОП "Регионално развитие"

31.01.2012

06.08.2015

3 667 861.63

3 462 611.46

В процес на изпълнение

Община Самоков

"Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Костенец(Самоков)"

ОП „Околна среда”

03.08.2012

31.03.2016

9 478 365.18

8 732 417.84

В процес на изпълнение

Община Самоков

Осигуряване на ефективна социална инфраструктура в община Самоков, чрез изграждане на Център за настаняване от семеен тип

ОП "Регионално развитие"

22.08.2012

22.08.2014

760 471.68

759 829.24

Регистриран

Община Самоков

Подкрепа за развитие на регионален маркетинг на туристическа дестинация СамоковДолна баня-Сапарева баня

ОП "Регионално развитие"

13.08.2012

13.08.2014

273 389.45

273 239.45

Приключен

Община Самоков

Ефективна и ефикасна ОП администрация на община Самоков „Административен за по-качествено обслужване на капацитет“ гражданите и бизнеса

04.02.2013

04.02.2014

124 427.64

Регистриран

Община Самоков

ОП По-ефективната и по-ефикасна „Административен администрация на община Самоков капацитет“

24.04.2013

24.04.2014

89 578

Регистриран

Община Самоков

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА

ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСИРАНЕ

НАЧАЛО

Реконструкция на общински път IV-82222 “с.Шипочане-с.Гуцал” от км.0+000 до км.8+000 (SFO2574 / ІІ-82, Долна Баня-Самоков/-Гуцал-/ ІІІ-822/)

ОП "Регионално развитие"

Корекция на река Боклуджа, град Самоков, община Самоков

Подобряване на процеса по разработване и прилагане на политики за местно и регионално развитие в община Самоков

ОП „Административен капацитет“

08.11.2013

08.08.2014

66638.66

Приключен

Община Самоков

Изготвяне на интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Самоков

ОП "Регионално развитие"

18.12.2013

18.08.2015

199380

Регистриран

Община Самоков

[13.2] Проекти в частния сектор Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[216] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Според базата данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България, в частния сектор на територията на Самоков са изпълнени, регистирани и в процес на изпълнение 27 проекта, бенефициентите са 22, а общата стойността на проектите е 9 041 757 лв. Проектите в частния сектор са финансирани от две Оператвини програми, а именно ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика”. По първата бенефициенти са три учебни заведения, две НПО и частни фирми, като проектите са насочени основни към повишаване на възможностите за образование, равни възможности за професионална квалификация, повишаване на мобилността, подобряване на безопасността и условията за труд, преодоляване на социалните различия и интегрирано образование и други в сферата на социалните услуги и професионалната квалификация.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Таблица 13.02 (Б) - Инвентаризация на актуалните публични проекти в община Самоков | Източник на данните: Община Самоков (2015)

КРАЙ

ОБЩА СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

БФП (ЛЕВА)

СТАТУС

БЕНЕФИЦИЕНТ

10.03.2014

01.11.205

190641.87

Регистриран

Община Самоков

ОП „Административен капацитет“

05.09.2014

05.06.2015

176614.69

Регистриран

Община Самоков

„Реконструкция на вътрешна канализационна мрежа на с.Белчин и с.Доспей и изграждане на І -ви етап на селищна пречиствателна станция за отпадни води с.Белчин.”

ОП ”Развитие на селските райони” мярка 321

26.10.2011

5 496 045.60

В процес на изпълнение

Община Самоков

„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.Белчин и с.Доспей”

ОП ”Развитие на селските райони”

17.11.2011

3 030 175.20

В процес на изпълнение

Община Самоков

„Изграждане на противопожарна кула в землището на с.Райово”

ОП ”Развитие на селските райони” мярка 226

09.01.2014

485 000

В процес на изпълнение

Община Самоков

„Чрез превенция и информираност на деца от 0 до 7 г. от социално уязвими семейства и техните родители към равен старт и по добро бъдеще”

Проект „Социално включване „ към МТСП

998 000

В процес на изпълнение

Община Самоков

Мрежа за насърчаване и туристическо промотиране на културните и природните ресурси в трансграничния регион”

Програма за трансгранично сътрудничество България –Сърбия

280 000

В процес на изпълнение

Община Самоков

Текущ ремонт на ЦСРИ

Красива България

173 000

Приключен

Община Самоков

Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОПУ „Неофит Рилски"

Национален доверителен Екофонд

1 157 000

Регистриран

Община Самоков

Подобряване на водоснабдителната и канализационна мрежа на к.к Боровец”

ОП „Околна среда”

6 800 000

Одобрен

Община Самоков

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА

ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСИРАНЕ

НАЧАЛО

„За по–добро бъдеще, чрез разкриване на нова социална услуга- Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания”

ОП „Развитие на човешките ресурси“

Повишаване компетентността на администрациите на общините Самоков, Червен бряг и Роман за ефективно въвеждане на електронно управление.

15.09.2014

Общо

24 971 084.22

Най-голяма част от средствата са усвоени по ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика” като бенефициенти са основно големите производствени предприятия на територията на гр. Самоков. Проектите са насочени към модернизация на индустриалния процес, увеличаване на енергийната ефективност и повишаване на конкурентоспособността на предприятията. ПРОГРАМА

БРОЙ ПРОЕКТИ

СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

11 742 547.92

ОП „Развитие на човешките ресурси“

9 011 220.80

Общо проекти / стойност

24 971 084.22*

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [217]

Таблица 13.03 (А) - Инвентаризация на актуалните частни проекти в община Самоков | Източник на данните: Община Самоков (2015)

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА

ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСИРАНЕ

ОБЩА СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

БФП (ЛЕВА)

ИЗПЛАТЕНИ (ЛЕВА)

СТАТУС

БЕНЕФИЦИЕНТ

"Икономическа активност с повече умения”

ОП „Развитие на човешките ресурси“

33 070.55

Приключен

ЕООД "Чудотворец"

Квалификация за успешна реализация на трудов пазар

ОП „Развитие на човешките ресурси“

76 595.43

76,592.46

Приключен

ПРОФИКОН В ООД

къща за гости находяща се в с.Мала Църква,Рила планина,община Самоков

ОП „Развитие на човешките ресурси“

13 915.30

4 167.27

В процес на изпълнение

РИЛА ТЮЛИП Еднолично дружество с ограничена отговорност

Магазин за здравословни храни и биопродукти

ОП „Развитие на човешките ресурси“

19 934.03

15 866.02

В процес на изпълнение

МАКРОВИТА Еднолично дружество с ограничена отговорност

"Семейно хотелиерство"

ОП „Развитие на човешките ресурси“

17 100.68

7 230.10

В процес на изпълнение

КЪЩА ЗА ГОСТИ “АЛЕКС” - ЗА ВЗАИМНОСТ, РАЗВЛЕЧЕНИЕ И ПОЧИВКА ЕООД

Повишаване качеството на работата на персонала в хотел "Самоков" к.к. Боровец

ОП „Развитие на човешките ресурси“

40 717.14

32 573.71

32 568.59

Приключен

"САМОКОВ-БОРОВЕЦ" АД

Обучение на заети лица за придобване на ключови компетенции по прилагане на хармонизираното законодателство, международните станадарти и управление на човешките ресурси в бизнеса

ОП „Развитие на човешките ресурси“

49 813.00

34 869.10

34 864.52

Приключен

"КЮ ЕЙ СИ" ООД

"Езикът отваря врати"

ОП „Развитие на човешките ресурси“

25 900.28

17 236.64

17 234.84

Приключен

Център за езиково и бизнес обучение 99" ООД

Равни възможности за професионална квалификация на заетите лица от четири строителни фирми на гр. Самоков

ОП „Развитие на човешките ресурси“

105 801.37

105 800.10

Приключен

"Булрекс 007" ООД

„Новото квалификационно ниво – условие за интеграция в обществото”

ОП „Развитие на човешките ресурси“

8 059.83

8 058.47

Приключен

„КОЗИРОГ-95” ЕООД

Насърчаване на географската мобилност на персонала на "Рила -Боровец" АД

ОП „Развитие на човешките ресурси“

34 273.60

В процес на изпълнение

"Рила -Боровец" АД

На път в община Самоков

ОП „Развитие на човешките ресурси“

38 169.90

Регистриран

"Самел-90" АД

Повишаване на безопасността и подобряване на условията на труд на служителите в Хотел “Самоков” к.к. Боровец

ОП „Развитие на човешките ресурси“

57 117.33

57 112.52

Приключен

"САМОКОВ-БОРОВЕЦ" АД

Равни възможности и за нас

ОП „Развитие на човешките ресурси“

147 157.54

140 644.09

В процес на изпълнение

ЦЕЛОДНЕВНА ДЕТСКА ГРАДИНА "ПРОЛЕТ" - ГР. САМОКОВ

[13.3] Оценка на работата с разработването на съфинасирани проекти в град Самоков и възможности за развитие Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[218] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Изводи от Анализа: [1] Община Самоков е усвоила значителни по размер инвестиции безвъзмездна финансова помощ; [2] Административния капацитет е в състояние да управлява проекти, както с общинско, така и с регионално значение; [3] През последните години са постигнати редица положителни резултати в развитието на общината и града в различните сфери на живот: социална сфера, икономическо развитие, околна среда, опазване на местните ресурси, развитие на човешките ресурси, развитие н иновации и информационни технологии, развитие на туризма и други.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Таблица 13.02 (Б) - Инвентаризация на актуалните частни проекти в община Самоков | Източник на данните: Община Самоков (2015)

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА

ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСИРАНЕ

ОБЩА СТОЙНОСТ (ЛЕВА)

БФП (ЛЕВА)

ИЗПЛАТЕНИ (ЛЕВА)

СТАТУС

БЕНЕФИЦИЕНТ

Отвъд различията - Насърчаване на толерантността и разнообразието чрез интегрирано образование за наймалките

ОП „Развитие на човешките ресурси“

199 001.52

39 800.30

В процес на изпълнение

Сдружение с нестопанска цел "Романи Бах -Самоков"

Мостове на културния диалог

ОП „Развитие на човешките ресурси“

89 795.00

87 331.29

В процес на изпълнение

ОУ "Митрополит Авксентий Велешки"

Център по интереси - зона за свободна изява и развитие на учениците

ОП „Развитие на човешките ресурси“

224 802.35

227 798.43

Приключен

СНЦ "Реформа и развитие"Самоков

За да добие училището смисъл – червени ОП „Развитие на човешките светлини и зелени коридори ресурси“

39 391.47

39 391.40

Приключен

Професионална гимназия по туризъм - Самоков

LED осветлението - осветление на бъдещето

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

1 876 031.31

938 015.65

937 812.01

Приключен

"Самел-90" АД

"Внедряване на международни продуктови стандарти - ключ към висока конкурентноспособност"

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

188 763.00

89 681.30

Приключен

"Самел-90" АД

"Повишаване конкурентоспособността на „КЕДЪР - ЛЕС” ЕООД чрез технологична модернизация"

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

197 101.40

98 550.70

Приключен

"КЕДЪР-ЛЕС" ЕООД

Разширяване производството на формувани изделия за автомобилната промишленост и транспортни опаковки в Пластимо АД

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

416 467.28

208 233.64

Приключен

"Пластимо" АД

Въвеждане цялостна управленска интегрирана информационна система (ERP и MOM)

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

188 847.00

141 635.25

Приключен

"Самел-90" АД

Поточна линия за пречистване и бутилиране на вода в три отделни направления за различен обем бутилки в с.Продановци

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

3 918 708.00

1 959 354.00

1 273 580.10

В процес на изпълнение

"РИЛА СТРОЙ - 7" ЕООД

"Повишаване на конкурентоспособността на хотел "Самоков" чрез инвестиции за постигане на енергийна ефективност"

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

642 372.03

312 316.50

203 000.00

В процес на изпълнение

"САМОКОВ-БОРОВЕЦ" АД

"Подобряване на енергийната ефективност и намаляване на електропотреблението на "Зелда Консултанти & Ко" ООД"

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

89 430.82

44 715.41

Приключен

"ЗЕЛДА КОНСУЛТАНТИ & КО" ООД

"Увеличаване енергийната ефективност на "ТЕРА ИНВЕСТМЪНТ" ООД"

ОП „Развитие и конкурентоспособност на българската икономика"

303 420.38

151 710.19

В процес на изпълнение

"ТЕРА ИНВЕСТМЪНТ" ООД

Общо:

9 041 757.54

Възможности за Развитие: [1] Изграждането на Регионално депо за битови отпадъци е нужният и необЦеленасочено и ефективно използване на средства от европейските фондове и през текущия програмен период 2014-2020 г.; [2] Довършване на започнатите проекти и постигане на заложените цели; [3] Използване на различните източници на финансиране: шестте оперативни програми, финансови инструменти, европейски програми за сътрудничество, развитие на иновации и т.н.; [4] Повишаване на административния капацитет с подкрепата на ОП “Добро управление” за периода 2014-2020 г.; [5] Създаване на трайни и стабилни партньорства с други общини и насърчаване на трансграничното сътрудничество и обмена на добри практики и идеи.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [219]

XIV

[220] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[XIV] ОСИГУРЕНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА С ДЕЙСТВАЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ Общ устройствен план (ОУП) на град Самоков [14.1] Подробни устройствени планове (ПУП) за [14.2] територията на град Самоков Изводи и приоритети [14.3]

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [221]

Без да броим за план схематичното изображение на града от Йегершмидт през 1829г., трябва да подчертаем, че Самоков е един от първите градове след Освобождението, който има изработен кадастрален план още през 1895г. Следващите кадастрални и регулационни планове са от 1916г. и 1955г. През периода на втората половина на ХХ век за всички населени места в общината са изработени регулационни планове. Град Самоков има действащ общ градоустройствен план от 1976 година, изработен от Главпроект (колектив с ръководители арх. К.Мрянков и арх. Г.Тодоров). Този план предвижда балансирано нарастване и развитие на града в съответствие с тогавашните демографски и социално-икономически условия. При съществуваща площ на градската територия от 584 ха се предвижда умерено нарастване в перспектива до 604 ха. Планът предвижда стриктно функционално зониране в съответствие с градоустройствената доктрина от това време – ясно са обособени жилищна зона и производствена зона. В жилищната зона са предвидени два типа застрояване – традиционното ниско застрояване на 2-3 етажа и новото високо застрояване при жилищния комплекс. Рекреационната зона е представена от добре развита зелена система в града и от крайградския парк на хълма “Ридо”. За съжаление предвиденото крайречно озеленяване е компрометирано впоследствие от застрояване с жилищни и обществени сгради. Предвиден е транспортен обход на града за провеждане на транзитното движение, който е изпълнен само в северната му част. Непосредствено след одобряването на ОГП 1976г. в Главпроект са изработени застроителни и регулационни планове за целия град. През 1987г. е разработен план на централната градска част (арх.Л.Панчев), в съответствие с който е реализирано пешеходното пространство с площада пред общинския дом. Тази характерна за това време реализация, както и в много други градове, затруднява транспортното движение в центъра. През 2007г. е одобрен нов план на централната градска част (арх.Ив.Аврамов). В одобрения през 2005г. Общ устройствен план на “Курортно-туристическа локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър” (к-в с р-л арх.П.Еврев) в южна посока към Боровец в местностите “Бельова черква” и “Орехите” се предвижда развитие на бъдеща курортна зона на града, наречена условно “Нисък Боровец-1100”. В тази зона се предвижда изграждане на жилища и подслони за настаняване на курортисти от типа хотели, семейни хотели и ваканционни селища. Предвидени са спортни терени за летни и зимни спортове, игрище за голф. Тук е ситуирана и начална станция на кабинкова въжена линия в посока високата планина и ски пистите при Маркуджиците. При началната станция са устроени големи буферни паркинги. С ОУП “Самоков-Боровец-БелиИскър” са предвидени и крайградски хидро-паркове покрай реките Искър и Бистрица. Всички тези територии следва да се разглеждат като елементи на общоградската структура на Самоков в неговата крайградска територия.

[222] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Всички населени места имат действащи подробни устройствени планове, които в общи линии са приложени и техните предвиждания са реализирани както по отношение на уличната регулация и обществените мероприятия, така и по отношение на дворищната регулация. Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващата устройствена и градоустройствена основа в съответствие с новите изисквания, свързани с нарастваща потребност от ново строителство предимно за целите на туризма и отдиха. Като основа за изработването на подобни устройствени планове, е необходимо на първо място изготвянето на подробна кадастрална карта и на второ място - актуализиране на предвижданията на общите устройствени планове – ОУП на общината и на отделни части от територията на общината с активно

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 14.01 - Обхват на ОУП на град Самоков от 2013 година Източник: НЦТР, 2013

туристическо развитие, ОУП на гр. Самоков. На основата на общите планове следва да се разработят подробни устройствени планове предимно на териториите с активно туристическо развитие и на градски квартали.

[14.1] Общ устройствен план на град Самоков (ОУП) [14.1.1] Териториален обхват на Общия устройствен план Териториалният обхват на общия устройствен план покрива : - територията в строителната граница на град Самоков; - територията извън строителната граница, в непосредствена близост до град Самоков, където урбанистичното развитие на града е най-значимо. В тази крайградска територия попадат части от землищата на с. Драгушиново, с. Продановци и с. Доспей. Селата Драгушиново (746 жит.), Продановци (577 жит.) и Доспей (758 жит.) са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. Въпреки че се намира в непосредствена близост до града, територията на т.н. “Нисък Боровец 1100” не е включена в обхвата на плана по формални причини, тъй като тази структурна единица е била включена в друг Общ устройствен план, този на Курортно-туристическата локализация “Самоков-Боровец-Бели Искър”, одобрен през 2005г. [14.1.2] Цели и задачи на Общия устройствен план В заданието за проектиране в съотватствие с изискванията на ЗУТ са конкретизирани следните цели и задачи на Общия устройствен план (ОУП): • Да създаде планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на урбанизираните територии и на териториите извън тях, обвързано с общинския план за развитие; • Да създаде подходящи условия за обитаване и реализация на дейности за цялостно социално-икономическо развитие;

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [223]

• Да осигури възможности за приоритетно развитие в града и крайградската територия на туристическата функция, съответстващо на богатите природни и антропогенни, рекреационни условия и ресурси; • Да осигури равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им; • Да определи границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им; • Да определи териториалното развитие на урбанизираните територии при съвместяване със земеделските, горските и защитените територии с оглед постигане на оптимална териториална структура; • Да създаде възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение; • Да определи разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и връзките им с териториите на останалите населени места в общината, съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение; • Да определи териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство; • Да определи териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита; • Да определи териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия за естетическо оформяне; • Да осигури устройствена основа и условия за опазването и социализирането на богатото недвижимо културно наследство; • Да определи правила и нормативи за прилагане на общия устройствен план съобразно местните и регионалните характеристики. [14.1.3] Предвиждания на ОУП за бъдещото развитие на градската структура на Самоков и площни предвиждания за развитие на градската територия Предвиждания на ОУП за бъдещото развитие на градската структура на Самоков В съответствие с установения обхват на разработката, ОУП на гр. Самоков, третира градската структура в двете обособени части на територията: 1) вътрешна, в строителната граница на града, с компактна градска структура, затворена от Околовръстния път на запад, север и юг и от територията на парк Ридо от изток

[224] ИПГВР Самоков | Юли 2015

2) външна, в границата на околоградската територия, с дисперсна структура, в която попадат близко разположените населени места, с. Продановци, с. Доспей и с. Драгушиново, курортната зона “Нисък Боровец-1100”, крайречният парк ‘Искър’ и крайгрдаската рекреационна зона ‘Боричо’. Предвижданията на ОУП се отнасят към двете обособени части – вътрешната градската (градски среди и ландшафти) и външната крайградската (крайградски среди и ландшафти). Площни предвиждания за развитие на градската територия При разработването на ОУП за граница на градската територия е възприета границата от кадастралната карта, която разделя урбанизираните от другите неурбанизирани територии в землището, както и обхвата на действащите подробни устройствени планове (ЗРП) за големи части от града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Общата площ на градската територия в границата на града е 696,16 ха. На един жител (от 32 хил души население) се падат по 217,55м2/ж. Предвиждането на ОУП е градската територия да нарасне до 1320,71 ха или с 47,3% , като на един жител (от прогнозираното 40 хил. население) да се падат по 330,18 м2/ж. Чувствителното нарастване на градската територия с 47,3% се дължи на включване в границата на града на нови територии за производствени и бизнес дейности, за паркови площи, за обществено обслужване и за жилищни нужди. По-големи са следните включени нови терени : северно - за индустриален парк 59,5 ха, западно - за бизнес парк 41,3 ха, източно - за парк “Ридо” 127 ха, южно - за хидропарк “Искър” 77 ха, за смесена многофункционална зона 42 ха и бившият терен на военното поделение, предвиден за парк и обществено обслужване 40 ха. Площта на жилищните квартали в града е 287,52 ха, което представлява 41,3% от градската територия, а на един жител се падат по 90 м2/ж. Предвиждането на ОУП е жилищните квартали да се увеличат с 15,4% и да достигнат 334,13 ха или 25,3% от бъдещата градска територия, като на един жител се падат 72м2/ж. Обществените терени (с обекти на образованието, културата, търговията, спорта, развлеченията, науката, администрацията, банки, офиси и др. обслужващи обекти) заемат 35,81 ха, което представлява 5,14% от общата градска територия. ОУП предвижда обществените терени да се увеличат с 39% на 58,71ха, което представлява 4,45% от бъдещата градска територия и 15 м2/ж. Обществените озеленени площи (заедно с парка “Ридо”) са общо 151,97 ха или16,2% от общата територия, като на един жител се падат по 48 м2/ж – твърде високо над норматива 12 м2/ж за малки градове и 18 м2/ж за средни градове. Без парка “Ридо”, който се води като крайградски парк, обществените озеленени площи са само 23,8 ха (3,4% и 7,4 м2/ж). Предвиждането на ОУП е обществените озеленени площи да се увеличат чувствително до 329,27 ха чрез включване на парка “Ридо”, на хидропарк “Искър”, на части от специалните военни терени и други озеленени площи в границата на града. С това увеличение те ще заемат 24,93% от градската територия и 82,32 м2/ж, което е прекалено много, но рекреационно-туристическата функция на града го оправдава. Терените на уличната мрежа (първостоепенна и второстепенна улична мрежа) заемат 105,1 ха, което представлява 15,09 % от градската територия. На един жител се падат по 32,84 м2/ж. Предвиждането на ОУП е в бъдеще уличната мрежа да заема 195,04 ха, което е 14,77% от градската територия и 48,77 м2/ж. Производствено-стопанската зона заема 140,48 ха или 20,18 % от градската територия. На един жител се падат по 43,9 м2/ж. Предвиждането на ОУП е производствените терени да се увеличат с 16% на 221,15 ха, което ще представлява 16,74% от общата територия и 55,29 м2/ж. Увеличението е главно за индустриалния парк в северна посока 59 ха и включването на завод «Самел» 22 ха в градската граница. В града има 94,1 ха терени на военни поделения, които са добър резерв за бъдещи градски нужди от публичен характер след конверсия и преструктуриране. Предвиждането на ОУП е за промяна на предназначението на военните терени по следния начин: За част от южния военен терен, където са съществуващите сгради, се предвижда предназначение за обществено обслужване с площ 10,7ха, а за останалата част, която е хубава иглолистна гора, се предвижда предназначение за обществен парк с площ 24 ха. За част от западния военен терен се предвижда предназначения за обществено обслужване с площ 16,5 ха, жилищно застрояване с площ 20 ха и паркова част с площ 14 ха. ОУП предвижда усвояването на нови 97,16 ха площи за смесено многофункционално предназначение (производствено, бизнес, обществено обслужване) в западна посока по пътя за Сапарева баня, в източна посока по пътя за Ихтиман и в южна посока по пътя за Бели Искър.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [225]

ЛЕГЕНДА СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ СТРОИТЕЛНА ГРАНИЦА НА САМОКОВ (ОУП) ГРАДСКИ РЕГУЛАЦИОННЕН ПЛАН

1979

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПУП-ОВЕ 1 2а 2б 2в 2г 3 4 5 6 7 8 9

ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ЧАСТ ПУП / Решение на ОС №2007 ЖК САМОКОВО, ЗОНА А ПУП / ЛС-01-418 ЖК САМОКОВО, ЗОНА Б ПУП / ЛС-01-33 ЖК САМОКОВО, ЗОНА В ПУП / Решение на ОС №1743 ЖК САМОКОВО, ЗОНА Г ПУП / Решение на ОС №1743 КВАРТАЛ 206 ПУП / Решение на ОС №38 ЖК БОРИЧО ПУП / ЛС-01-65 ЖК ВЪЗРАЖДАНЕ ПУП / Решение на ОС №1979 ЖК РАЗСАДНИКА ПУП / АБ-01-139 ЖК ГЕРЕНА ПУП / ЛС-01-165 КВАРТАЛ 335-345 ПУП / ЛС-01-1277 “РИЛСКИ ЛЕН” ПУП / Решение на ОС №1223

2007 2000

7 9

2002

2003 1

2003 2007 1988 2011 1986

2a 2г

2в 2б

1989 2010

2003

Фигура 14.02 - Подробни устройствени планове изработени в град Самоков Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020

0 0.1 0.25

0.5

1 км

[14.2] Подробни устройствени планове (ПУП) за територията на град Самоков

[226] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) подробните устройствени планове (ПУП) могат да бъдат застроителни и регулационни, по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни, за архитектурно-художествено оформяване на населеното място или части от него, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове. Подробните устойствени планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват необходимите мероприятия за архитектурноградоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние като предвижданията им са задължителни за инвестиционното проектиране. На територията на град Самоков има действащи 13 изработени цялостни подробни устройствени планове (ПУП), които да конкретизират устройството и застрояването на територия. По-голямата част от града се регулира на базата на общия регулационнен план от 1979 година, който до голяма степен остарял и не отговаря на актуалните процеси в града.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

РЕГУЛАЦИОНЕН / УСТРОЙСТВЕН ПЛАН

ГОДИНА

Град Самоков

Общ регулационен план*

1979

Централна Градска Част

ПУП – Решение на ОС №2007

2007

ЖК Самоково, Зона А

ПУП – ЛС-01-418

2000

ЖК Самоково, Зона Б

ПУП – ЛС-01-33

2002

ЖК Самоково, Зона В

ПУП – Решение на ОС №1743

2003

ЖК Самоково, Зона Г

ПУП – Решение на ОС №1743

2003

Квартал 206

ПУП – Решение на ОС №38

2007

ЖК Герена

ПУП – ЛС-01-165

1989

ЖК Възраждане

ПУП – Решение на ОС №1979

2011

ЖК Разсадника

ПУП – АБ-139

1986

ЖК Боричо

ПУП – ЛС-01-65

1988

Рилски Лен

ПУП – ЛС-01-1277

2003

Квартал 335-345

ПУП – Решение на ОС №1223

2010

МЕСТНОСТ / КВАРТАЛ

Таблица 14.01 - Изготвени ПУП-ове в град Самоков Източник: Община Самоков

[14.3] Изводи и приоритети Изводи от Анализа: [1] Град Самоков има актуален действащ общ устройствен план (ОУП) изработен и одобрен през 2013 година [2] По-голяма част от град Самоков се урегулира на базата на общия регулационнен план за града от 1979 година. Допълнителни изработени цялостни подробни устройствени планове (ПУП), които да конкретизират устройството и застрояването на територия в града за рядкост. Възможности за Развитие: [1] Дигитализация - от гледна точка на инвестеционното проектиране изработването на подробни устройствени планове за териториите, които се регулират спрямо общия регулационнен план от 1979 година. Това е от изключителна важност за пройзводствените територии в град Самоков с цел да привлекат инвестиции и разработят потенциала си като икономически зони; [2] Изработването на нови цялостни подробни устройствени планове могат да приложат в структурни рамки пространственото и функционално оформление на отделните квартали в град Самоков; [3] Изготвяне на ПУП за северните части от града с цел намаляване на незаконното строителство, изграждане на мрежи на инженерната инфраструктура и подобряване на хигиенните условия.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [227]

[228] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[XV] РОЛЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГРАДА В КОНТЕКСТА НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН НА ПЛАНИРАНЕ Обща характеристика на Югозападен район за планиране [15.1] Самоков в контекста на Югозападен район за планиране [15.2] Изводи и приоритети [15.3]

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [229]

[15.1] Обща характеристика на Югозападен район за планиране Югозападният район е най-развитият български район от ниво 2 и остава с най-високи показатели при постигане на целите от стратегия “Европа 2020”. Заетостта на населението в трудоспособна възраст тук се прогнозира да бъде най-висока – 80%, при средно 76% за страната, до 50% ще се увеличи дяла на висшистите до 2020 г., при слредно 36% за страната, намаляването на броя на хората, живеещи под прага на бедността с 20%, при средно 16% за страната също ще бъде най-значително. Най-големият град на територията на района е столицата София с 1 291 591 жители. Има три средно големи града – Перник (80 855 д.), Благоевград (70 881 д.) и Кюстендил (44 538 д.). Има още пет града над 20 хил. д., които допълват областните центрове – Дупница (33 519 д.), Петрич (28 902 д.), Сандански (26 255 д.), Самоков (26 589 д.), Ботевград (20 345 д.) Районът граничи с три съседни страни Р. Гърция, Македония и Сърбия, което е предпоставка за развитие на активно трансгранично сътрудничество. Връзката със съседните страни се осъществява чрез осем гранично-контролни пропускателни пунктове. Като основни оси на урбанизационно развитие се изявяват транспортните направления Драгоман–София–Пловдив и София– Благоевград–Кулата. Второстепенни оси на развитие са по направленията Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман и Симитли–Разлог–Гоце Делчев. Югозападният район е на второ място по дължина на пътната мрежа в страната. През Югозападния район преминават участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. На територията на област София-град се пресичат три от европейските транспортни коридори – № 4, № 8 и № 10, което го определя като ключов транспортен център на Балканите. Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на района към 2010 г. е 899 км, които съставляват 21.9% от жп мрежата на страната. Таблица 15.01 - Показатели на ЮЗР, сравнени със средните за България

ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН НА ПЛАНИРАНЕ (NUTS 2)

БЪЛГАРИЯ (NUTS 0)

Площ

20 306 км² - 18,3% от общата площа на България

110 994 км²

Административни единици

I ниво – град София II ниво – град Благоевград III ниво – градовете Кюстендил, Перник и Дупница IV ниво – град Самоков и други 17 общински центрове

Предназначение на територията

земеделски територии: 46.0% горски територии: 47.2% урбанизирани : 4.9%

земеделски територии: 56.5% горски територии: 35.9% урбанизирани: 4.9%

Население

2 132 848 души

7 364 570 души

Гъстота на населението

105.3 души/км²

66.3 души/км²

Естествен прираст

-5462 души/год. или -2,5‰

-34 652 души/год. или -4,6 ‰

Механичен прираст

6 298 души/г.

-4 795 души/г.

83,1% градско население 16,9% селско население

72,9% градско население 27,1% селско население

6,8%

10,2%

38 млрд. лв или 47.5% от общия национален БВП за 2012г.

80 млрд.лв БВП за 2012г.

Брой хора с висше образование -41%

Брой хора с висше образование -27.7%

ПОКАЗАТЕЛ

Източник: НСРР, НСИ

[230] ИПГВР Самоков | Юли 2015

Степен на урбанизация Среден коефициент на безработица БВП на района Образователно развнище

6 района на планиране 28 области 265 общини

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ЛЕГЕНДА >15 000 МПС/денонощие 5000-15000 МПС/денонощие 3000-5000 МПС/денонощие 2000-3000 МПС/денонощие Годеч Своге I-1

Драгоман

Ботевград

Сливница I-8

Брезник

II-18

София

Пирдоп/Златица

Перник

Елин Пелин II-18

I-1

II-82

Ихтиман

Кюстендил

Самоков Дупница Боровец

I-1

Благоевград

Разлог

Банско

I-1

Сандански

Гоце Делчев

Петрич

[15.2] Самоков в контекста на Югозападен район за планиране Град Самоков е разположен в Югозападен район на планиране (ЮЗР) от ниво 2. Според Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) на Република България за периода 2012-2022г. в този район попада град София от първо ниво - дефиниран като център с европейско в националната територия, Благоевград от второ ниво – голям град, център с национално значение, а градовете от трето ниво-средни градове, центрове с регионално значени са Перник, Кюстендил и Дупница. Освен Самоков, дефиниран в четвърто нивомалки градове с микрорегионално значение, на територията на ЮЗР попадат също така и още 17 общински центрове. През територията на ЮЗР преминават 2 важни национални оси на урбанизационно развитие - Драгоман – София – Пловдив – Свиленград в направление запад-изток и Видин-Враца--София-Благоевград- Кулата. Тези оси са по основните транспортни комуникации, а именно магистрала Тракия на запад и изграждащата се в момента магистрала Струма на юг. На територията на района попада изцяло автомагистрала Люлин , свързваща София с Перник и началото на АМ Хемус, която осигурява връзка с северна и източна България. Връзките север-юг към момента се осъществяват основно по първокласен път I-1, който е с направление Видин-София-Кулата. Най-натоварениете пътища са гореспоменатите като по автомагистралите и околовръстното на град София на денонощие преминават по на 15 000 автомобила. Други натоварени участъци с между 5000 и 15 000 автомобила/ денонощие са път I-1 с направление Видин-София-Кулата, път II-82 СофияСамоков и път I-8 с направление София-Драгоман-Калотина. Според НСРР и йерархичната система от градове-центрове, Самоков попада в четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение, като той

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Фигура 12.01 (вляво) - Град Самоков в контекста на селищната мрежа в Югозападен район за планиране Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 Фигура 12.02 (вдясно) Натовареност на републиканската пътна мрежа в Югозападен район за планиране Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 по данни на Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ)

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [231]

ПЪТНО ВРЕМЕ ДО ОСНОВНИТЕ ДЕСТИНАЦИИ ВЪВ РЕГИОНА Фигура 10.03 - Пътно време между Самоков и основните дестинации в региона Източник: ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 по данни от www.bgrazpisanie. com & Google Maps

Разстояние Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков Самоков

София Боровец Долна Баня Костенец Ихтиман Дупница Благоевград Пазарджик Кюстендил Кресна Пловдив Сандански

60 км 10 км 26 км 34 км 37 км 40 км 74 км 80 км 81 км 111 км 129 км 135 км

с кола

с автобус

1:02 0:11 0:29 0:38 0:39 0:38 1:05 1:17 1:15 1:37 1:36 1:58

1:10 [27] 0:13 [23] 0:32 [5] 0:43 [8] 0:45 [6] 0:45 [5/6] 1:25 [5] 1:30 [3/4] 1:27 [0/1] 2:23 [5] 2:05 [3/4] 2:55 [5]

час:минути

час:минути [автобуси дневно]

е разположен на второстепенната ос на развитие – Кюстендил-ДупницаСамоков-Ихтиман. Според НКПР, Самоков е град от четвърто ниво, показващ възможности при подходящо положително развитие да премине в 3-то ниво – средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите. Градът има нужния потенциал за това с оглед на отличното си метоположение – на 60км от София и на 10км от Боровец, като това са основните фактори, които оказват влияние върху развитието на Самоков. Връзката с тях се осъществява по път II-82, който е добре поддържан и осигурява нужния комфорт на пътуване. Важна за града е връзката на запад с град Дупница по път II-62, който осигурява бърза и лесна връзка с бъдещата автомагистрала Струма и съответно с град Благоевград, който в последните години се развива в положителна насока и се явява най-важното населено място в района след столицата. С изграждането на АМ Струма ще се улесни връзката на Самоков с Гърция. На изток градът също има връзка по републикански път III-822 с АМ Тракия, осигуряваща отлична връзка с централна и източна България. Ограничител за развитието на връзките със съседните населени места се явява Рила на юг, но това от своя страна е предпоставка на развитието на туризма в общината като предпоставка за това е курорта Боровец. С оглед липсата на ЖП транспорт, град Самоков е много добре обслужен от автобусен транспорт, като най-много са автобусите за София-27/денонощие и за Боровец – 23/ денонощие. Връзката с другите центрове в района се обслужват от между 3 и 5 автобуса на денонощие, което осигурява постоянно движение на потоци от хора между селищата. Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! *Този документ е създаден в рамките на проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие за гр. Самоков, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развити. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Община Самоков и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на ЕС и УО.

[232] ИПГВР Самоков | Юли 2015

[15.3] Изводи и приоритети Изводи от Анализа: [1] Град Самоков се намира в ЮРП, който е най-динамично развиващия се такъв в страната като осигурява 47,5 % от БВП на Република България; [2] Самоков заема стратегическа геолокация за ЮРП - столицата София се намира 60км на север, Дупница и АМ Струма - 40км на запад, Ихтиман и АМ Тракия -37км на изток и Боровец 10км на юг; [3] Градът е разположен на второстепенна ос на развитие по направление Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман като това е и най-краткия път от Гърция/Македония към Тракия/Южна България; Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

[4] Самоков е най-голямата община по площ в ЮРП след Столична община (~1 210 кв. км) и население 38 089 души. Тези два фактора характеризират града като балансьор на по-големите областни центрове (Перник, Благоевград, Кюстендил) и столицата София. Основни Приоритети: [1] Повишаване на значимостта на град Самоков в ЮРП, с оглед на стратегическото му местоположение, чрез засилване на връзките със съседните регионални центрове и столицата София; [2] Обуславяне на града и прилежащите курортни дестинации (к.к. Боровец и с. Белчин бани) като водещи в ЮРП и национален план при предлагането на услуги в сферите на планинския, балнеоложки, еко и селски туризъм; [3] Преразпределяне на дейности (икономически, културни, туристически) от областните центрове в ЮРП и съседните държави – Гърция, Македония и Сърбия към град Самоков с оглед благоприятното местоположение и близостта до три от Европейските транспортни коридори – Коридор 8 (АМ Струма), Коридор 4 (АМ Тракия) и Коридор 10 (от София към западна Европа).

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [233]

SWOT АНАЛИЗ [XVI]

С С

илни

трани

.. Близост с град София и Софийска агломерация - Самоков функционира като разпределителен център, свързващ прилежащите населени места с останалите градски центрове в региона; .. Местоположение на най-краткия път от Гърция/Македония към Тракия/Южна България; .. Най-голяма община в Софийска област; .. Запазена природа традиции и културно-историческо наследство; .. Традиции в зимния туризъм – к.к. Боровец; .. Висок процент на население в трудоспособна възраст; .. Развити социални дейности (здравеопазване, образование,социални услуги и спорт); .. Ясна структура на Централна градска част (ЦГЧ), която приютява множество функции (скейт парк, ледена пързалка, коледен пазар, кафенета) и привлича граждани и туристи; .. Устройствено дефинирана производствена зона, която не влияе на екологичните условия в града; .. Производствените мощности на града са почти на 100% обслужени от мрежите на комуникационната и техническа инфраструктура; .. Ясно обособени „зелени“ ядра на активност, разположени в периферията на града – паркове „Лаго“, „Туристическа градина“, „Христо Ботев“ и зоната на стадион „Искър“ в южната част и парк „Ридо“ и разположените в него мотописта, ски шанца, ролбан, стадион и прилежащата ски писта на изток.

Развитие като целогодишна туристическа дестинация;

Развитие на екологичночисти и високотехнологични производства;

.. Развитие като център на спорта на базата на съществуващите инфраструктура, природни дадености и традиции в града;

отенциали

.. Град Самоков е най-голямото населено място по площ и население в област София и заедно с Елин Пелин и Ботевград функционира като второстепенен/поддържащ център на столицата; .. Община Самоков попада в райони за целенасочена подкрепа, което създава условия за ефективна териториална концентрация на ресурсите и намаляване на вътрешнорегионалните различия на територията на Република България (НСРР, 2010); .. Влиянието на селищата в Община Самоков може да бъде засилено чрез обвързването им с природния потенциал на средата; .. Жилищните нужди на сегашното и прогнозното население могат да бъдат обслужени от съществуващия сграден фонд. За използването на този потенциал е необходимо обновяване, саниране и енергийна ефективност на жилищните сгради; .. При изготвяне на ефикасна стратегия и визия за междублоковите пространства в жилищните комплекси могат да повишават качеството на градската среда чрез осигуряване на достъпна среда, социална сигурност;

[234] ИПГВР Самоков | Юли 2015

.. Изработване на подробни устройствени планове (ПУП-ове) в кварталите където такива не съществуват създава възможности за благоустрояване и цялостно урегулиране на територията на града; .. Преструктуриране на неизползваемите производствените зони в града би могло да оптимизира бизнес средата и икономическата активност; .. Крайречната територия около река Искър притежава сериозен потенциал за развитие на активна централна зелена ос, която би могла да интегрира отделните квартали по поречието на реката в цялостна урбанистична структура; .. Организиране на ЦГЧ като транспортно-успокоена зона, включващо разширение на пешеходната зона и преместване на автогарата от съществуващото и местоположение, както и разработване на цялостна стратегия за употребата на алтернативни начини на транспорт (велоалеи) може да са ефективен заместител на автомобилния транспорт в Самоков и крайградските му теротории; .. Уличната мрежа би могла да обвърже отделните елементи на зелената система в града чрез развитие на зелени лъчи.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

Застаряващо и намаляващо население;

.. Висок процент ромско население, което не е интегрирано в социалния, културен и икономически контекст на Самоков, което създава гражданско напрежение между отделните общности; ..

Високо ниво на неграмотност;

.. Големи разлики в демографските показатели и икономическото състояние в град Самоков и останалите населени места в Общината; .. Съществуващите производствени зони са изградени през втората половина на ХХ век съобразени с нуждите и визията за тази епоха като пълният им потенциал не е изполван в съвременни контекст; .. Проблем с автомобилните потоци в ЦГЧ, което е продиктувано от цялостната транспортнокомуникационна система на града; .. Разнообразните функции, съчетани в пространството на ЦГЧ не са заложени в неговия дизайн като това затруднява тяхното обвързване и постигане на синергичен ефект. .. Общинският пазар не е структуриран икономически оптимално, някои от общинските провизии като сергии и преместваеми обекти остават неизползвани .. Съществуващите паркове (Ридо, Лаго, Туристическа градина) са разположени в покрайнините на града и в тях почти липсват елементи на градски дизайн и облагородяване; .. Във вътрешните територии на града почти липсва зеленина за публично ползване, която да се обвързва с крайградските масивни зелени площи и да задоволява ежедневните нужди на гражданите; .. Неефективна употреба на река Искър и крайречните озеленени територии, които притежават сериозен потенциал;

С С

лаби трани

.. Панелните блокове имат нужда от рехабилитация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, като възможност за това е собствениците да се възползват от Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която стартира пред 2015 година; ..

Междублоковите пространства в жилищните комплекси са в неудовлетворително състояние;

.. Наличие на множество природни дадености и озеленени площи, чиито потенциал не се използва ефективно; .. Квартал 7 „Махалата“, разположен в северната част на града, се развива без планова и устройствена рамка, което води до неприветлива жилищна среда.

Оставане в изолация и негативен ефект от близостта с град София;

Засилващи се проблеми с маргинализираните социални групи;

Унищожаване на наличните природни дадености и културно-историческо наследство;

.. Изготвянето на проекти, които акцентират върху физическото подобряване на градската среда без да бъдат обвързани с развитието на социален, културен и човешки капитал на Самоков могат да нямат положителен ефект в дългосрочен план на развитие; .. Неизготвянето на ПУП-ове за квартали, където такива не съществуват ще ограничи потенциала за подобряването на цялостната градска среда и цялостното развитие на Самоков; .. Предвиждане на ОУП е градската територията да нарастне с 90%, като това включва застрояването на нови обширни територии в покрайнините на Самоков и преструктуриране на военните терени в града вместо да се използва наличния потенциал на същуствуващите и изоставени сгради и терени; .. Предприемане на цялостни решения за преструктуриране на производствените / бизнес мощности на град Самоков без детайлна инвентаризация на техническата инфраструктура, наличния сградния фонд и човешки ресурс може да влоши икономическия потенциал на града; .. Предвиждане на нови производствени терени с около 58% от сегашните изглежда оптимистична прогноза на базата на икономическото състояние в града. Основен приоритет за града трябва да бъде насърчаване на обновяването и преструктуриране на съществуващите терени. Като нови такива би трябвало да се развиват само при невъзможност от адаптация или силен икономически разтеж за в бъдеще.

Проектът се финансира от Европейския Фонд за Регионално Rазвитие и от Държавния бюджет на Република България

искове

ДЗЗД ПЛАН САМОКОВ 2020 [235]