Master plan - Municipality of Berkovitsa by |In|Formal

Общ Устройствен План на Община Берковица

Възложител: Община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА “На Ком” “Оттук окото волно прегради не намира. Вселената пред мене покорно се простира. Душата гордо диша. От тия планини умът към нещо светло, голямо се стреми.” Иван Вазов, гр. Берковица, 1880г.

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Разработен от екипа на МАПЕКС АД и привлечени експерти: Тодор Кесаровски, магистър по Урбанизъм Ангел Бондов, магистър по Урбанизъм Снежна Христова, Геолог геоинформатик

Октомври 2015 г.

Управител:

гр. София /Велислава Джамбазова/

[2] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА №

СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯТА

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ

СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

|1|

РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

|2|

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ

|3|

ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ

|4|

ОБИТАВАНЕ

110

|5|

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

124

|6|

ОБРАЗОВАНИЕ

130

|7|

КУЛТУРА

136

|8|

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

142

|9|

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

162

|10| ПРОГНОЗА БИБЛИОГРАФИЯ ПРИЛОЖЕНИЯ

176 208 ---

МАПЕКС АД [3]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯТА АГКК

Агенция по геодезия, картография и кадастър

АМ

Автомагистрала

АПИ

Агенция “Пътна Инфраструктура”

БВП

Брутен вътрешен продукт

БДС

Брутна добавена стойност

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници

ВиК

Водоснабдяване и канализация

ГИС

Географски информационни системи

ДГС

Държавно горско стопанство

ДДЛРГ

Дом за деца лишени от родителски грижи

ДДЯ

Дневна детска ясла

ДМА

Дълготрайни материални активи

ДНСК

Дирекция национален строителен контрол

ДВОЛБ

Дом за възрастни с отделение за лежащо болни

ДСМГ

Дом за медико-социална грижа за деца

ДСХ

Дом за стари хора

ЕЕ

Енергийна ефективност

ЕИО

Европейска икономическа общност

ЕС

Европейски съюз

ЗЗ

Защитена зона

ЗКН

Закон за културното наследство

ЗМ

Защитена местност

ЗУТ

Закон за устройство на територията

ИКТ

Информационни и комуникационни технологии

ИПГВР

Интегриран план за градско възстановяване и развитие

ИСПА

Инструмент за структурни политики за предприсъединяване

ЛПГ

Лесотехническа професионална гимназия

МБАЛ

Многопрофилна болница за активно лечение

МВР

Министерство на вътрешните работи

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МСП

Малки и средни предприятия

НЕМ

Националната екологична мрежа

НИНКН

Националният институт за недвижимо културно наследство

НКПР

Национална концепция за пространствено развитие

НКЦ

Недвижими културни ценности

НП

Национален парк

НСИ

Национален статистически институт

ООН

Организация на обединените нации

[4] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ОП

Оперативна програма

ОПДУ

Оперативна програма „Добро управление“

ОПИК

Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“

ОПНОИР Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ОПОС

Оперативна програма „Околна среда“

ОПР

Общински план за развитие

ОСР

Областна стратегия за развитие

ОУ

Общообразователно училище

ОУПО

Общ устройствен план на община

ПГЕ

Професионална гимназия по електротехника

ПГЛП

Професионална гимназия по лека промишленост

ПЗ

Природна забележителност

ПМГ

Природо-математическа гимназия

ПРООН

Програма за развитие на организацията на обединените нации

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадни води

ПТГ

Професионална техническа гимназия

ПЧП

Публично-частни партьнорства

РЗИ

Регионална здравна инспекция

РЗОК

Регионална здравно-соигурителна каса

РИОКОЗ Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве РИОСВ

Регионална инспекция по околна среда и води

РПМ

Републиканска пътна мрежа

РПРСЗР Регионален план за развитие на северозапен район за планиране РПС

Районна пътна служба

СБАЛНБ Специализирана болница за активно лечение на нервни болести СЗРП

Северозападен район за планиране

СМР

Строително-монтажни работи

СОУ

Средно общообразователно училище

ТБС

Териториално бюро по статистика

ТГС

Транс-гранично сътрудничество

ТД на НАП

Териториална дирекция на националната агенция по приходите

ТЗ

Териториално звено

УО

Управляващ орган

ЦГЧ

Централна градска част

ЦДГ

Целодневна детска градина

ЦСМП

Център за спешна медицинска помощ

МАПЕКС АД [5]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ Таблица 2.01

Население на отделните селища в община Берковица по пол и класификация

Таблица 2.02

Баланс на земеделските и горски територии в община Берковица

Таблица 2.03

Баланс на територията предназначена за производствени, складови или комунални стопанства и транспорт в община Берковица

Таблица 4.01

Жилищни сгради и население на отделните селища в община Берковица

113

Таблица 4.02

Спецификация на жилищния фонд в община Берковица

115

Таблица 4.03

Жилища според формата на собственост в град Берковица

117

Таблица 4.04

Площни характеристики на жилищния фонд в област Монтана, община и град Берковица

118

Таблица 4.05

Характеристика на жилищния фонд по отношение брой стаи в община Берковица

118

Таблица 4.06

Всекидневни трудови мигранти по направление на миграциятаа в област Монтана, община и град Берковица

121

Таблица 4.07

Всекидневно пътуващи учащи в област Монтана и община Берковица

121

Таблица 5.01

Списък на регистрираните здравни заведения на територията на община Берковица

127

Таблица 5.02

Списък на регистрираните дентални клиники на територията на община Берковица

128

Таблица 6.01

Списък на детските заведения в община Берковица

133

Таблица 6.02

Списък на общообразователните училища в община Берковица

134

Таблица 8.01

Пътища от РПМ на територията на община Берковица

152

Таблица 8.02

Състояние на РПМ на територията на община Берковица

152

Таблица 8.03

Списък на общинските пътища по категории на територията на община Берковица

154

Таблица 8.04

Гъстота на пътната мрежа на територията на община Берковица

155

Таблица 9.01

Списък на планинските маршрути на територията на община Берковица

167

Таблица 9.02

Списък на местата за настаняване на територията на община Берковица и тяхната квалификация

172

[6] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ Фигура 1.01

Разположениена Община Берковица в контекста на териториално - административното деление на Република България

Фигура 1.02

Разположение на Община Берковица в контекста на териториално - административното деление на Северозападен район

Фигура 1.03

Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в Северозападен район

Фигура 1.04

Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в област Монтана

Фигура 1.05

Разположение на Община Берковица в контекста на териториално - административното деление на област Монтана

Фигура 1.06

Разпределение на населението по икономическа активност за СЗР

Фигура 1.07

Разпределение на населението по икономическа активност за област Монтана

Фигура 1.08

Брой здравни заведения по общини за СЗР

Фигура 1.09

Брой образователни заведения по общини за СЗР

Фигура 1.10

Брой социални заведения по общини за СЗР

Фигура 1.11

Брой здравни заведения по общини за област Монтана

Фигура 1.12

Брой образователни заведения по общини за област Монтана

Фигура 1.13

Брой социални заведения по общини за област Монтана

Фигура 1.14

Брой културни институции по общини за СЗР

Фигура 1.15

Брой културни институции по общини за област Монтана

Фигура 1.16

Карта на териториите от НЕМ и водните площи за СЗР

Фигура 1.17

Карта на териториите от НЕМ и водните площи за област Монтана

Фигура 1.18

Транспортно- комуникационни схема за Северозападен район

Фигура 1.19

Концептуална схема на видовете транспорт и обвързаност в Северозападен район

Фигура 1.20

Транспортно-комуникационни схема за област Монтана

Фигура 1.21

Европейския транспортен коридор Е-79 е основна пътна комуникация за целия СЗР

Фигура 1.22

ЖП гара Мездра основне разпределитен хъб за железопътния транспорт в СЗР

Фигура 2.01

Население на град и община Берковица в контекста на съответните териториално - административни единици

Фигура 2.02

Динамика на населението в град и община Берковица

Фигура 2.03

Динамика на населението в град и Община Берковица

Фигура 2.04

Естествен прираст в община Берковица за периода 2007 - 2014

Фигура 2.05

Стойности на естествения прираст в община Берковица сравнен с тези на област Монтана и България за периода 2007 2014

МАПЕКС АД [7]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.06

Механичен прираст в община Берковица за периода 2007-2014

Фигура 2.07

Възрастова структура на населението в община Берковица по пол

Фигура 2.08

Възрастова структура на населението в община Берковица по съотношение на градско и селско население

Фигура 2.09

Етническа структура и образование в община Берковица

Фигура 2.10

Дял на етнически малцинства по землища в община Берковица

Фигура 2.11

Разбивка на населението в област Монтана община и град Берковица съгласно неговата възраст и трудоспособност

Фигура 2.12

Анализ на икономическата (не)активност на населението на възраст 15 или повече години в община Берковица и област Монтана

Фигура 2.13

Брой на икономически активни (заети и безработни) лица и ръст на безработица в община Берковица

Фигура 2.14

Структура на заетост и безработица по етнически групи в община Берковица

Фигура 2.15

Брой на заетите лица съгласно тяхната професия в община Берковица и област Монтана

Фигура 2.16

Брой на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Берковица и област Монтана

Фигура 2.17

Средна заплата (в лева) на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Берковица

Фигура 2.18

Относителен дял на община Берковица в основните икономически показатели на област Монтана в периода 20072012 г.

Фигура 2.19

Динамика на нетните приходи от продажби (хил.лв) по икономически сектори в община Берковица за периода 20072012 г.

Фигура 2.20

Разходи за дълготрайни материални активи (хил.лв) по икономически сектори в община Берковица за периода 20072012 г.

Фигура 2.21

Сравнение между 2008 и 2011 г. на нетните приходи от продажби (хил.лв) в община Берковица по икономическа дейност

Фигура 2.22

Структура на фирмите в община Берковица по размер на заетите лица

Фигура 2.23

Сравнение между 2008 и 2011 г. на броя регистрирани фирми в община Берковица по икономическа дейеност

Фигура 2.24

Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Берковица

Фигура 2.25

Селскостопански територии около село Замфирово

Фигура 2.26

Бивш двор на трудово кооперативно земеделско стопанство в село Лесковец

Фигура 2.27

Територии предназначени за производство и транспорт в община Берковица

Фигура 2.28

“ЗАИ” АД, гр. Берковица

[8] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.29

“ИХР Метал” ЕООД, с. Боровци

Фигура 2.30

“Компас” ООД, с. Комарево

Фигура 2.31

ЖП инфраструктура в град Берковица

Фигура 2.32

Новоизградено кръстовище на новия околовръстен път

Фигура 2.33

Потенциални районни икономически клъстери в община Берковица

Фигура 3.01

Карта на релефа за територията на община Берковица

Фигури 3.02 - Перспективни изгледи към релефа на община Берковица респективно от юг, север, изток и запад 3.05

Фигура 3.06

Наклони на територията - община Берковица

Фигура 3.07

Перспективен изглед на наклоните в община Берковица от изток

Фигура 3.08

Изложение на територията - община Берковица

Фигура 3.09

Климатограма на община Берковица

Фигура 3.10

Геоморфоложка карта на община Берковица

Фигури 3.11 - Перспективни изгледи към геоморфоложката структура на община Берковица 3.14

Фигура 3.15

Геоложка подялба на община Берковица

Фигура 3.16

Тектонска схема на България

Фигура 3.17

Хидрогеоложко карта на община Берковица

Фигура 3.18

Карта на сеизмичното райониране на Република България за период 1000 години

Фигура 3.19

Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания в община Берковица

Фигура 3.20

Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в община Берковица

Фигура 3.21

Обработваеми земи в община Берковица

Фигура 3.22

Необработваеми земи в община Берковица

Фигура 3.23

Горски територии и горски земи в община Берковица

100

Фигура 3.24

Защитени територии и защитени зони в община Берковица

101

Фигура 3.25

Културни ценности и територии за възстановяване и рекултивация в община Берковица

102

Фигура 3.26

Територии заети от води и водни обекти в община Берковица

103

Фигура 3.27

Територии на транспорта в община Берковица

104

Фигури 3.28 - Поземлен ресурс по територии за община Берковица 3.29 Фигура 3.30

Структура на собствеността в община Берковица

Фигури 3.31 - Структура на собствеността за територията на община Берковица 3.32

105 106 107

Фигура 4.01

Брой на жилищните сгради в град и община Берковица съгласно различните териториално -административни единици

112

Фигура 4.02

Жилищни сгради в град и Община Берковица по брой етажи

112

МАПЕКС АД [9]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 4.03

Процент на необитавани жилищни сгради по землища в община Берковица

114

Фигура 4.04

Жилищен фонд в община Берковица според периода на построяване

115

Фигура 4.05

ВиК обслужване и отопляване на обитаваните жилища в община Берковица

116

Фигура 4.06

Дигитална осигуреност на обитаваните жилища в община Берковица

117

Фигура 4.07

Квартал “Беговица” в град Берковица е типична пространствена структура в общината сформирана от малоетажно индивидуално застрояване

119

Фигура 4.08

ЖК “Заряница” в град Берковица представя доминиращата типология на многофамилни жилищни сгради в общината

119

Фигура 4.09

Квартал “Раковица” в град Берковица е проблематична пространствена жилищна структура от градоустройственокомунална гледна точка

120

Фигура 4.10

Ребубликански път II-81 (София - Лом) е основен транспортен катализатор на ежедневните селищни пътувания в община Берковица

121

Фигура 5.01

Териториално разположение на болнични и извънболнични заведения в община Берковица

126

Фигура 6.01

Териториално разположение на учебните заведения в община Берковица

132

Фигура 7.01

Териториално разположение на недвижимите културни ценности в община Берковица и тяхната концентрация по землища

138

Фигура 7.02

Часовникова кула в град Берковица

139

Фигура 7.03

Къща-музей “Иван Вазов” в град Берковица

139

Фигура 7.04

Паметник на Замфир Попов в село Замфирово

140

Фигура 7.05

Паметник в чест на загиналите в сражение при Петрохан по време на I Балканска война, село Бързия

140

Фигура 7.06

Народно читалище “Иван Вазов 1872” в град Берковица

141

Фигура 8.01

Трасета и съоръжения на инженерната инфраструктура в община Берковица

144

Фигура 8.02

Схема на каскада “Петрохан“

145

Фигура 8.03

Схема на електропроводите на територията на община Берковица

146

Фигура 8.04

Схема на магистралните водопроводи в община Берковица

147

Фигура 8.05

Схема на магистралните проводи на канализационните мрежи в община Берковица

149

Фигура 8.06

Схема на Републиканска пътна мрежа на територията на община Берковица

151

Фигура 8.07

Схема на Общинската пътна мрежа на територията на община Берковица

153

Фигура 8.08

Комбинирана схема на РПМ и Общинската пътна мрежа на територията на община Берковица

155

[10] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 8.09

Схема на железопътната мрежа територията на община Берковица

156

Фигура 8.10

Схема на железопътната инфраструктура за област Монтана

157

Фигура 8.11

Схема на сметищата в община Берковица

159

Фигура 9.01

Териториално разположение на основните туристически обекти в община Берковица и тяхната концентрация по землища

164

Фигура 9.02

Карта на туристическите маршрути и обекти в община Берковица

165

Фигура 9.03

Защитена местност “Хайдушки водопади”

167

Фигура 9.04

Етнографски музей в град Берковица

168

Фигура 9.05

Клисурски манастир “Св. Климент и Методий”

169

Фигура 9.06

Общински стадион “Мрамор” в град Берковица

170

Фигура 9.07

Условията в общината са благоприятни за развитието на зимни спортове като биатлон и ски-бягане

171

Фигура 9.08

Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан” предварителен проект

174

МАПЕКС АД [11]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ПРЕДИСЛОВИЕ ВЕЛИСЛАВА ДЖАМБАЗОВА, МАГИСТЪР ПО УРБАНИЗЪМ УПРАВИТЕЛ НА ... ОКТОМВРИ, 2015

[12] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ... КМЕТ НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА? ОКТОМВРИ, 2015

МАПЕКС АД [13]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|1| Монтана

Берковица

[14] ОУПО Берковица | Септември 2015

Враца

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|1| РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ 1.1 ПРОСТРАНСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.3 СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.4 КУЛТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.5 ЕКОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.6 КОМУНИКАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.7 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [15]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Община Берковица е район от ниво 3 (NUTS3) според класификацията на териториални единици за статистически цели, прилагана от ЕВРОСТАТ и използваща териториалния обхват на районите като основа за провеждане на държавна политика за регионално развитие. Разглежданата територия е част от област Монтана и попада в обхвата на Северозападен район за планиране, който е район от ниво 2 (NUTS2) спрямо гореупоменатата класификация Фигура 1.01 - Разположение на Община Берковица в контекста на териториалноадминистративното деление на Република България

Северозападен район за планиране (NUTS 2) Област Монтана

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Община Берковица (NUTS 3)

1.1 Пространствени характеристики 1.1.1 Северозападен район за планиране (СЗР) Община Берковица е разположена в югозападната част от Северозападния район за планиране от ниво 2. Площта на общината е 464 км2 и заема 2.4% от общата площ (19 070 км2) на СЗР, която обхваща 5 области - Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч и 51 общини. Териториалната структура на района е следната: земеделските територии са 70.6 %, горските - 21.2 %, урбанизираните - 5.2%. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 обхващат общо 31.3% от територията на района и са разположени най-вече в горските планински територии. В района попада голяма част от националния парк “Централен Балкан” с природните резервати „Царичина”, „Боатин”, „Стенето”, „Северен Джендем” и др. и едни от най-забележителните природни феномени – Белоградчишките скали и пещерата “Магура”. Населението на района през 2011 г. е 847 138 д., а гъстотата на населението 44.4 души/км², значително по-ниска от средната за страната 65.7% (2011г., НСИ). Това са най-ниските стойности сред всички райони. Районът представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена територия. В периода 2001 – 2011 г. населението е намаляло с 190 хил. души или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони. Населението на община Берковица е 18 803 души или 2.2% от това на СЗР. Степента на урбанизация (градското население) е 63.2 % – най-ниската сред районите на страната, въпреки че урбанизираните територии (5.2%) са на средното за страната [16] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Видин

р. Дунав

Монтана

Берковица

ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Областен център Населено място Река Дунав Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица

Плевен Враца

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

Фигура 1.02 - Разположение на Община Берковица в контекста на териториалноадминистративното деление на Северозападен район

СЦР СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

ниво (5.0%). Градовете в района са общо 45, като тези с население над 20 хил. души са 7 и в тях живее 40.1% от населението. Средно големите градовете (с население от 30 до 100 хил. души), които са и центрове на области са: Видин – 48 071, Монтана – 43 781, Враца – 60 692 и Ловеч 36 600. Има един голям град Плевен с население 107 хил. души. Повече от половината от 51-те общини в района (40 бр.) са малки по население, без изявен градски център и попадат в обхвата на най-високите категории райони за целенасочена подкрепа – по 5 и над 5 показателя от 8-те посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини формират големи ареали в териториалната структура на района. Към тях попадат всички гранични планински общини и много селски общини в Дунавската равнина. Според Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) на Република България за периода 2012-2022г. от населените места в СЗР град Плевен е единствения град от второ ниво - дефиниран като център с национално значение в територията на районите. Останалите областни градове в района - Видин, Монтана, Враца и Ловеч попадат в трето ниво или това са центрове с регионално значение в територията на областите. Берковица влиза в категорията градове от четвърто ниво (общо 16 на брой за СЗР) дефинирани като малки градове с микрорегионално значение в територията на групи общини. На територията на СЗР попадат и още 50 общински центрове, от които 10 са села - 5 в област Видин и по 2 в областите Монтана и Враца. Според Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на Република България, Берковица е класифициран като град от 4то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини (околии). Освен това градът влиза в групата на средни и малки градове-центрове, играещи стабилизираща роля в гранични територии. През територията на СЗР преминават 3 важни национални оси на урбанизационно развитие - Видин – Враца – София – Благоевград – Кулата в направление север-юг и София – Плевен – Русе и отклонението й Плевен – Велико Търново – Шумен – Варна в МАПЕКС АД [17]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 1.03 - Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в Северозападен район

Видин

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

р. Дунав

Монтана

Плевен

Берковица

Враца Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СЦР СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

направление изток-запад. Според НСРР, община Берковица се намира на второстепенна ос за развитие - Лом - Монтана - Берковица - София. За целите на настоящия проект, съобразени с НКПР и НСРР, са дефинирани три основни функционални типа населени места и връзки между тях, които се наблюдават в СЗР, а именно: 1| “Централни” населени места (градовете от ниво 2 и ниво 3 съгласно НСРР), които са основни социо-културни, икономически, образователни и транспортни центрове за целия район, като те имат пряка зона на влияние и отделни радиални връзки на предимно силно въздействие върху останалите населени места в съответната област и СЗР; 2| Населени места, функциониращи като “вторични центрове” (градове от ниво 4 съгласно НСРР) - това са градове, които се явяват обслужващи, културни, образователни и здравни центрове за населените места в близост, на територията на една или повече общини; 3| Населени места, които функционират като “мрежа“ (селища от ниво 5 съгласно НСРР) - това са по-малки общини, градове и села, които нямат пряко въздействащ по-голям град, а само поддържащи градски центрове, обособявайки единна взаимобвързаност и обмен на стоки, капитали и ресурси помежду си. В СЗР има 5 главни “централни” населени места като това са областните градове Монтана, Враца, Видин, Плевен и Ловеч. Град Видин се явява като централен за цялата област и дори за някои общини от северната част на област Монтана, тъй като в тази част от СЗР няма община с население повече от 6000 души. Затова и останалите населени места в тази област функционират като “мрежа“, като поддържащите центрове са градовете Кула и Белоградчик. За област Монтана, освен областния център, се наблюдават 2 града, които функционират като вторични центрове - гр. Лом на север и гр. Берковица на юг.Тези две населени места имат обслужващи функции за селищата в рамките на техните общини и дори извън тях.

[18] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 1.04 - Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Видин

Монтана

Враца

Берковица РУМЪНИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

София

СЦР

СЗР

СЪРБИЯ

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Град Берковица е важен център за всички населени места в общината, а също така и за селища от съседните общини: Георги Дамяново, Чипровци, Вършец. Град Монтана е обвързан добре комуникационно със съседния областен център Враца посредством път I-1 от РПМ, който съвпада с паневропейски транспортен коридор №4, като по този начин обособяват своебразен агломерационен ареал, заедно с части от общините Берковица и Мездра, които са в непосредствена близост до областните центрове. Останалата част от област Враца се характеризира с гореупоменатия гр. Мездра, в непосредствена близост до гр. Враца на изток, и вторичния център гр. Козлодуй на север, който обслужва “прилежащите” му населени места. Източните части от община Враца, заедно с част от западните части на областите Плевен и Ловеч функционират като своебразна мрежа от населени места с поддържащи центрове градовете Бяла Слатина и Червен бряг. В останалата част от област Плевен почти всички населени места се обслужват основно от областния център, с оглед на неговата дефиниция като център с национално значение в територията на районите според НСРР. В непосредствена близост до него е разположен град Долна Митрополия на северозапад, като той заедно с Плевен и близостта на град Ловеч оформят вторият агломерационен ареал в Северозападен район. В област Ловеч, освен ясно изразения областен център, са разположени два силни второстепенни центъра - градовете Тетевен и Троян в южната част от областта, които обслужват близките по-малки общински центрове и планински села.

МАПЕКС АД [19]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Граница на землище Областен център Населено място Река Дунав Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица

Лом

Вълчедръм Брусарци

Медковец Якимово

Бойчиновци

Чипровци

Монтана Георги Дамяново

Берковица Вършец

Фигура 1.05 - Разположение на Община Берковица в контекста на териториалноадминистративното деление на област Монтана

РУМЪНИЯ СЪРБИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

1.1.2 Област Монтана Община Берковица е разположена в южната част от област Монтана като с площ от 464км2 заема 12.8% от общата и територията, която е 3635км2. Монтана е една от петте съставни области на СЗР. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна - област Враца и в южна посока - област София. Областта се състои от общо 11 общини, 6 от които са с периферно, гранично положение и са с потенциал за осъществяване на трансгранично сътрудничество с общини от съседни страни – Сърбия и Румъния. Общият брой на населени места в общината е 130, от които 8 са градове, а останалите са села. Териториалната структура на областта е следната: земеделските територии са 69.14%, горските - 23.42 %, урбанизираните - 3.9%, водни течения и площи - 2.58%. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 обхващат общо 34.7% от общата площ на областта. Област Монтана е на трето място по брой на населението сред другите области в Северозападния район, който обхваща общо 5 области: Видин, Враца, Плевен, Ловеч и Монтана. Населението на областта наброява 148 098 души (2011 г.), което съставлява 17.8% от населението на Северозападния район и 2.0% от това на страната. По площ областта е на трето място в рамките на района. Делът на градското население 93 267 (63.9%) е близко, но над средното ниво за СЗР [20] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА (63.2%) и по-ниско от средното за страната (71.6%). В областния център - град Монтана, е съсредоточено 29.1% от общото население и 46.0% от градското население на област Монтана. Гъстотата на населението е 40.2 души/км2, което е малко под средното за СЗР (44.4 д./км2) и доста под средното за България - 66.3 д./км2 за 2011г. Важно предимство на областта е свързано с местоположението й. През територията на областта минават два от европейските транспортни коридори - коридор № 4 (път I-1/ Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата и коридор № 7 (по крайбрежието на река Дунав). Пристанище Лом е второто по големина дунавско пристанище в България, като изградената инфраструктура до него осигурява най-късата директна сухоземна връзка (чрез второкласен път ІІ-81 през Старопланинския проход Петрохан), свързващ пристанище Лом с пристанище Солун. През територията на област Монтана преминават 2 важни национални оси на урбанизационно развитие, дефинирани в НСРР: първостепенната - Видин – Враца – София – Благоевград – Кулата в направление северзапад - югоизток и второстепенната ос за развитие - Лом - Монтана - Берковица София, върху която попада и община Берковица. Ако разгледаме областната структура от населени места и използваме функционалните дефиниции и връзки, използвани в предишната точка, може да кажем, че град Монтана функционира като транпортен, икономически, социален и културен център за областта. Монтана оказва доста голямо влияние на селищата, разположени в близост, които са 65 на брой или около половината от всички населени места в областта. Повечето от тях имат директна връзка с областния център по пътища от РПМ, като времето за пътуване до гр. Монтана варира между 30 - 45 минути за най-отдалечените населени места в централните, южни и част от северни части от разглежданата територия. Като “вторични” центрове за областта ясно се изявяват град Лом на север и град Берковица за южните части от територията. И двата града са от четвърто ниво малки градове с микрорегионално значение - в територията на групи общини, според класификацията на НСРР. Те оказват влияние върху населените места в пряка близост, често в рамките на същата община чрез предлагане на разнообразни услуги от повисоко ниво на обслужване.

1.2 Икономически характеристики 1.2.1 Северозападен район на планиране Северозападният район за планиране е най-слабо развитият икономически район на територията на страната. СЗР е на последно място през 2013 г. сред районите от ниво 2 по създадения брутен вътрешен продукт с 5 640 млн. лв. или 7.03% от БВП на страната. На последно място е и по показателя за брутен вътрешен продукт на човек от населението с 13% от средното за ЕС-28 при 20% общо за страната за 2014г. По показателя БДС, СЗР отново се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 с 7.02% принос. В икономическата дейност преобладават услугите и индустрията. От най-важно значение е производството на електроенергия в АЕЦ Козлодуй. В СЗР през 2013 г. функционират 28 194 предприятия от нефинансовия сектор или 7.5% от тези в страната. От тях 98.5% или 27 789 броя са малките предприятия до 50 души заети. Големите фирми (над 250 души заети) са 48 на брой. Общите приходи от дейността на предприятията от нефинансовия сектор през 2013 г. възлизат на 11 687 млн. лв. или 4.8 % от общия за страната и притежават 5.9% от ДМА от същия вид предприятия общо за страната. Северозападният район е на последно място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната - 700 969 хил. евро, с относителен дял от 3% от всички преки чужди инвестиции за България за 2013г. Средният коефициент на безработица за 2014г. е 14.2% – по-висок от средния за страната (11.4 %). Във всички общини от СЗР (с изключение на Видин, Монтана, Враца, Мездра, Плевен, Ловеч, Троян и Белене) безработицата е по-висока от средната за МАПЕКС АД [21]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Разпределение на населението по икономическа активност Заети Безработни Икономически неактивни Работна сила / души

Видин

р. Дунав

Монтана Плевен Берковица

>35 000 15001-35000 5001-15000 <5000

РУМЪНИЯ

СЗР СЗРП

СЪРБИЯ СЪРБИЯ

Фигура 1.06 - Разпределение на населението по икономическа активност за СЗР

Ловеч

СЦР СЦРП СИР СИРП ЮИРП ЮИР

ЮЗРП ЮЗР

ЧЕРНО ЧЕРНО МОРЕМОРЕ

ЮЦРП ЮЦР

МАКЕДОНИЯ МАКЕДОНИЯ

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Враца

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ ТУРЦИЯ

100 км

страната. Средният коефициент на заетост през 2014г. е 40.2 % и е по-нисък от средния за страната (48.0 %). Общият брой на работната сила за СЗР е 326.1 хил. души, а общият брой на заетите за 2014г. е 279 700 души или около 9,4% от всички заети на територията на страната. За повечето общини в района преобладава висок дял на икономическо неактивно население, което е продиктувано от неблагоприятните демографски тенденции и обезлюдяването на този регион от страната. Най-голям дял в Брутната добавена стойност (БДС) за СЗР има секторът на услугите (55.9%) следван от индустриалния сектор (34.9%) и аграрния, който заема едва 9.2% от общия БДС за района. Община Берковица се вписва изцяло в изброените дотук икономически характерстики на СЗР и е включена в “Списъка на общините с равнище на безработица със или над 35 на сто по-високо от средното за страната за 2014г.” с безработица от 19.02%. Общият брой на безработни и икономически неактивни за 2011г. е 10 776 души или приблизително 65% от общото население. Секторната структура на икономиката е сходна с тази за региона като най-голям брой от населението е заето в сектора на услугите (52.4%), следвано от заетите в индустрията (38.9%), докато в първичния сектор са заети едва 5% от населението на общината. Може да обобщим, че СЗР е най-слабо развитият икономически регион не само в страната, а и в целия ЕС. Това е продиктувано от обезлюдяването на района, изоставяне и затваряне на голям брой индустриални мощности и малкия брой хора заети в селскостопанския сектор, с оглед на потенциала, който той предоставя. 1.2.2 Област Монтана Произведеният Брутен вътрешен продукт от област Монтана през 2013 г. е 942 млн.лв. или 1.17% от общия продукт на страната и 16.7% от БВП на СЗР. Спрямо показателя БВП на човек от населението за област Монтана тази стойност е 6 607 лв. или около 40% пониска от средната за страна, която е 11 050 лв. на човек от населението.

[22] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Разпределение на населението по икономическа активност Заети Безработни Икономически неактивни Население на община / души

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово Медковец

Бойчиновци

Чипровци

>35 000 15001-35000 5001-15000 <5000

Монтана Георги Дамяново

Берковица

РУМЪНИЯ

Вършец

СЪРБИЯ

СИР

ЮЗР

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.07 - Разпределение на населението по икономическа активност за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Общата БДС на областта е 753 млн. лв като тя е разделена по сектори както следва: аграрен - 120 млн. лв, индустрия - 221 млн.лв и услуги - 412 млн.лв. Функциониращите предприятия за областта за 2011г. са 4517 на брой, като нетните приходи от продажби са 1 631 192 хил.лв. Голям процент от предприятията са микро и малки фирми (до 49 заети) - 98.5%, докато големите (над 250 заети) са едва 0.2%. За 2011г. година произведената продукция от индустрията по текущи цени е 771 882 хил. лв., като формира 68.3% от тази на областта. През периода от 2007-2011г. селското стопанство успява да увеличи своя обем над 3 пъти и увеличава своя дял в икономическата структура на областта от 5% през 2007г. на 13.4% през 2011 г. Секторът на услугите показва по-висок растеж през 2011 г., но като цяло отбелязва по-малки промени като участие в структурата на произведената продукция от областната икономика – 17-20%. Работната сила за областта за 2013г. е 57.8 хил. души, а общия брой на заетите е 48.1 хил. души или 20.7% от всички заети на територията на СЗР. Икономически неактивното население за областта е 65.6 хил. души, което обуславя и коефициента на икономическа активност от 46.8%. Този коефициент е малко по-нисък от средния за България, който е 48.0%, но е по-висок от този за Северозападен район за планиране, чиято стойност е 40.2%. Високият процент на лица извън работната сила е характерен за целия СЗР, като за областта изключения правят градовете Монтана и Лом, където населението в работоспособна възраст преобладава. Коефициентът на безработица за област Монтана е 16.7% и е доста по-висок от средния за страната (11.4%).

МАПЕКС АД [23]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой здравни заведения за община 0 1-4 5-24

Видин

р. Дунав

Монтана

Плевен Враца

Берковица

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

Фигура 1.08 - Брой здравни заведения по общини за СЗР

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

1.4 Социални характеристики 1.4.1 Северозападен район на планиране • Здравна инфраструктура Северозападният район има сравнително добра изграденост на здравната мрежа – 35 лечебни заведения за болнична помощ, от които 24 многопрофилни и 11 специализирани болници. Количествените и качествените показатели за изградеността на мрежата от заведения за социални услуги в района са сравними със средните показатели за страната. Броят на болничните легла е 5 436, като на 100 хил.д. се падат 613.4 легла. Към 2010 г. на територията на СЗР има 3 458 лекари, което е 12.4% от този показател за страната. По показателя “брой лекари на 1000 души от населението” - 3.9 лекари/1000 д. СЗР е съизмерим с ЮЗР (3.9 лекари) и е в по-добра позиция от останалите 4 района. Аналогични са и данните за осигуреността със стоматолози. При 0.8 стоматолози на 1 000 души средно за страната, за СЗР е 0.7 стоматолози. Няма съществени вътрешно регионалните различия (по области) в осигуреността на населението с лекари и стоматолози. Обяснението на по-високата задоволеност на СЗР е, че капацитетът на болничната инфраструктура е бил планиран за по-висок брой на населението. С намаляване на броя на населението наличните болнични легла формират по-висока осигуреност на 1 000 д. С реформите в болничната помощ, ще се продължи тенденцията на намаляване броя на болничните легла на територията на страната. В Община Берковица болничната помощ е свързана основно с “МБАЛ Берковица“ ЕООД. Болницата обслужва нуждите и на хора от съседните общини (Вършец, Георги Дамяново и др.) с оглед на липсата на здравно обслужване на високо ниво на тяхната територия. Капацитетът на “МБАЛ Берковица” ЕООД намалява за разглеждания период от 80 на 60 болнични легла (2010-2012г.) вследствие на процеса на преструктуриране на болничните легла. Степента на задоволеност на населението с болнична инфраструктура (болнични легла/1000 д.) е 3.3 легла. Тази задоволеност е по-ниска от средната за областта - 6.3 легла. [24] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Видин

р. Дунав

Монтана

Берковица

Плевен Враца

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СЦР СИР

ЮЗР

Фигура 1.09 - Брой образователни заведения по общини за СЗР

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ ГЪРЦИЯ

ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой образователни обекти за община 1-9 10-19 >20

ТУРЦИЯ

100 км

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

• Образователна инфраструктура В образователна система на СЗР се наблюдават доста негативни тенденции, найвече в сферата на висшето образование, като в тази част от страната проблемът с университетите и еквивалентните висши училища е най-голям – има само един университет в Плевен, 3 колежа и по 1 филиал и факултет, което е крайно недостатъчно за цяла северозападна Българи. Районът e с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 - едва 0.6%. Тези два показателя са изключително важни, защото липсата на квалифицирани кадри и осигуреността с високопрофесионално и специализирано образование обричат икономическата конкуренстоспособност на регионално ниво. Различията в образователното ниво на населението в СЗР към 2011 г. показва, че те са основно в броя и дела на населението с висше образование. При среден относителен дял за района 14.8%, този относителен дял варира от 12.2% за област Монтана до 16.2% за област Плевен. За разлика от висшите учебни заведения, на останалите образователни равнища има сравнително добре развита мрежа от професионални, средни, основни училища и предучилищните образователни заведения. На територията на Община Берковица образователната инфраструктура е представена от 7 целодневни детски градини, 6 основни училища, 1 гимназия и 1 помощно училище. • Социална инфраструктура В сравнение с останалите райони, СЗР е с добре развита мрежа от институции за предоставяне на социални услуги. Тук се намират 18.7% от социалните заведения в страната. Вътрешнорегионалните различия също са подчертани – с най-малък брой социални обекти е област Плевен (6 обекта), а с най-висок – областите Враца (14 бр.), Видин (14 бр.) и Монтана (15 бр.). Същите различия се наблюдават и при капацитета (брой места) в социалните институции. За правилното функциониране на системата от социални заведения, всяка област трябва да изготви и изпълнява препоръките на Областна стратегия за развитие на социалните услуги, която следва да е водещият документ при вземане на решения. МАПЕКС АД [25]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой социални обекти за община 1-3 4-9 >10

Видин

р. Дунав

Монтана

Плевен Враца

Берковица

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

Фигура 1.10 -Брой социални заведения по общини за СЗР

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

1.4.2 Област Монтана • Здравна инфраструктура Мрежата от болнични лечебни заведения в област Монтана включва общо 5 болници. От тях 3 са Многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр. Монтана, МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД гр. Лом и МБАЛ – Берковица“ ЕООД гр. Берковица). Специализираните болнични лечебни заведения са 2 (СБАЛ по нервни болести „Свети Георги” ЕООД, гр. Монтана и Специализирана болница за рехабилитация – “СБР - НК” ЕАД, филиал „Свети Мина” гр. Вършец). Важна особеност на болничните лечебни заведения е това, че те са с районни (надобщински) функции, а Специализираната болница за рехабилитация в гр. Вършец – с регионални и национални. Тази особеност във функциите им е с отражение и върху тяхната локализация. Те са разположени в по-големите общински центрове (градовете Монтана, Лом и Берковица), които са с по-изявени обслужващи функции. В района на обслужване на МБАЛ “Д-р Стамен Илиев“ АД гр. Монтана попадат общини Монтана, Бойчиновци, Г. Дамяново и Чипровци, а за някои видове болнично лечение - територията на цялата област. В териториалния обхват на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД гр. Лом се включват общини Лом, Вълчедръм, Якимово, Брусарци и Медковец. С по-малък район на обслужване е МБАЛ – Берковица“ ЕООД гр. Берковица - той обхваща общини Берковица и Вършец. Капацитетът на болничните лечебни заведения е съобразен с района на обслужване. Основният фактор за разположението на “СБР - НК” ЕАД, филиал „Свети Мина” гр. Вършец е наличието на минерални води и на развитите балнеоложки функции на общинския център. От трите многопрофилни болници за активно лечение, които обслужват населението на областта, с по-слаба използваемост на болничните легла е МБАЛ Берковица - 52% при средна за областта – 82%. Това е така заради поограничения по брой на населението район на обслужване от МБАЛ Берковица и броят на преминалите болни е по-малък – 2116 д. Важен показател за степента на задоволеност на населението с болнична инфраструктура е броят на болничните легла, падащи се на 1000 д. от населението. При среден показател за Северозападния район – 7.2 легла, за област Монтана същия е [26] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой здравни заведения за община 0 1-4 >5

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец

Бойчиновци

Монтана Чипровци Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

СЦР

СЗР

СЪРБИЯ

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.11 - Брой здравни заведения по общини за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

по-нисък – 6.1 легла. Причината за това е, че част от потребностите от специализирано болнично лечение се задоволяват в специализирани болници извън областта – Университетски болници, национални болници и др. Осигурените болнични легла на 1000 д. от населението са близки до оптималните нормативи, които гарантират тяхното по-ефективно използване – по-кратък престой на активното лечение (в рамките на 3-5 дни престой в болница) за сметка на извънболнична рехабилитация и долекуване. Медицинският персонал за област Монтана наброява общо 1544 души, от които както следва: лекари - 476, стоматолози - 87, медицински специалисти (с колежанско образование) - 909 и 72 фармацевти. Средно на 1 лекар се падат по 307 души, което е повече от средната бройка за България - 258 души. Извънболничната лечебна дейност е представена от звена на първичната и звена на специализираната извънболнична лекарска и дентална помощ. Формите на организация на лечебната дейност е в индивидуални и групови практики. • Образователна инфраструктура Предучилищното образование в област Монтана е представено от 52 детски градини, в които се обучават общо 4369 деца по данни за 2014г. Тенденцията за намаляване броя на детските заведения в периода 2007-2014 г. е характерна за повечето общини в областта. Изключение правят само общините Берковица, Вълчедръм и Медковец, където е запазен броят им. С цел да бъдат създадени възможности за предучилищното обучение на деца, чийто брой е малък в някои от населените места в редица общини са приложени организационни модели. Тяхната същност е детските заведения с малък брой деца да се трансформират във филиали (с по 1 смесена група) на ЦДГ в общинските центрове. Такива организационни трансформации са приложени в общини Чипровци МАПЕКС АД [27]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой образователни обекти за община 1-9 10-19 >20

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец

Бойчиновци

Монтана Чипровци Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ

Фигура 1.12 - Брой образователни заведения по общини за област Монтана

СЪРБИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

(3 филиала на ЦДГ в общинския център), община Вълчедръм (също с 3 филиала в селата), община Монтана (8 филиала на ЦДГ) и др. В образователната система на област Монтана основно място заемат общообразователните, допълнени с профилираните (езикови, природо-математически и др.) училища. Началното образование изпитва проблеми, породени от демографското кризисно развитие – намаляващ брой на лицата от 7 до 14 и от 15 до 18 годишна възраст. Общообразователните училища са общо 55, в които се обучават 4798 ученика по данни за 2014г. Професионалните гимназии са 11 като общият брой ученици в тях е 3158, а новоприетите за 2014г. са 852 деца, докато завършилите през същата година са общо 595 ученика. В област Монтана няма Висши учебни заведения, което оказва влияние върху конкурентоспособността на местната икономика и е фактор за изселване на голям брой млади хора, които търсят личностно и професионално развитие извън областта. • Социална инфраструктура В област Монтана има 16 дома за социални услуги с общо 1289 места: 4 дома за стари хора, 2 дома за възрастни с деменция, 2 дома за възрастни с физически увреждания, 1 дом за възрастни с умствена изостаналост, 1 дом за възрастни със сетивни нарушения, 1 дом за възрастни с психически радстройства, 1 дом за деца и младежи с умствена изостаналост, 1 дневен център за деца и младежи с умствени увреждания, 1 дневен център за възрастни с умствени увреждания, 2 дома за временно настаняване, 1 дом за медико-социални грижи за деца, 6 дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа.

[28] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой социални обекти за община 1-5 6-9 >10

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец

Бойчиновци

Монтана Чипровци Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ

СИР

ЮЗР

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

СЦР

СЗР

СЪРБИЯ

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.13 - Брой социални заведения по общини за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Най-голям брой социални заведения -11 се намират в община Лом, докато в община Монтана има 9, а в Берковица - 6. В останалите населени места броят им е между 1 и 5, като в общините Брусарци, Чипровци, Вършец и Якимово липсват функциониращи социални заведения. Всички общини предоставят социални услуги под формата на домашен социален патронаж на 1153 лица. Няма открити обществени трапезарии. Сградният фонд и обзавеждането на домовете са в лошо състояние, има нужда от основни ремонти, за да съответстват на съвременните стандарти за предоставяне на социални услуги. Област Монтана има изготвена Областна стратегия за социалните услуги за периода 2010-2015г. Визията, заложена в документа, цели да превърне област Монтана в рeгион с модерни, разнообразни и достъпни социални услуги, отговарящи на потребностите на хората и общностите в риск и допринасящи за тяхната пълноценна реализация и повишено качество на живот. Стратегията следва основните човешки права, утвърдени в международните документи и конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и за правата на детето и утвърждава различни човешки ценности при планирането и предоставянето на социални услуги, които се споделят от заинтересованите страни в област Монтана. Тъй като сме в края на периода, за който важи стратегията, е необходимо да се направи оценка на изпълненото по приоритетни направления и специфични цели за изминалия 5 годишен период. На база оценката на силните и слабите черти от стратегията, следва да се изготви нова такава, която да предопредели развитието на социалните услуги на територията на област Монтана през следващите няколко години.

МАПЕКС АД [29]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой културни обекти за община 1-9 10-19 >20

Видин

р. Дунав

Монтана

Берковица

Плевен Враца

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

Фигура 1.14 - Брой културни институции по общини за СЗР

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

1.5 Културни характеристики 1.5.1 Северозападен район за планиране По данни на НСИ през 2014 г. в СЗР има 7 театъра (драматични и драматично-куклени), с 13 сцени и 3 324 места, които са локализирани в областните центрове и регистрирани 145 хил. посещения. Наблюдава се трайна тенденция за увеличение на посещенията в тях през последните 5 години, като за страната техният брой е почти постоянен. Броят на кината в СЗР е само 4 и това е единствения район от ниво 2, в който не всички областните центрове имат кина. Общият брой посетители за 2014 година е 117 хиляди души. На територията на района има две училища по изкуствата – второстепенни разпоредители към министъра на културата: Професионална гимназия по каменообработване с. Кунино и Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” гр. Плевен. Читалищата са уникална и традиционна за България културна институция, ръководена и чрез специфичен закон. Те са част от системата на децентрализираната културна мрежа в регионите и функционират като средища за културна, информационна и социална дейност. Общият им брой за СЗР е 453 за 2014г. с общ брой членове наброяващ 33 536 души. В Северозападен район има 23 музеи с общ брой на персонал от 281 души по данни на НСИ за 2014г. Най-голям брой музеи имат областите Ловеч и Монтана - по 6, следвани от Плевен - 5, а най-голям брой експонати и зает персонал имат музеите в Плевен. Броят на библиотеките в СЗР е 537 с общ брой читатели за 2014г. от 117 117 души. Посещенията за същия период са 1 242 015 като това е най-ниският брой от всички райони от ниво 2. Можем да кажем, че културните институции в района са разположени централизирано, предимно в областните центрове, което води до ограничения за хората, които искат да бъдат част от съвременния културен живот в района.

[30] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Река Дунав Областен център Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица Брой културни обекти за община 1-9 10-19 >20

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец

Бойчиновци

Монтана Чипровци Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

СЦР

СЗР

СЪРБИЯ

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.15 - Брой културни институции по общини за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

1.5.2 Област Монтана По данни на НСИ за 2013г. в област Монтана има 2 театъра с три сцени - в градовете Лом и Монтана, които са с 734 места и в тях са изиграни 121 представления за споменатия период. Наблюдава се значително увеличение на броя представления от 2012г. до 2013г. като те са нарастнали с близо 50% - от 83 до 121. Това от своя страна води и до значително увеличение на посещения от 7210 през 2012г. до 9553 за 2013г. Положително за областта е тази тенденция да се запази и да се развива постепенно във времето. Броят на музеите е 6 - най-висок за целия СЗР, като те са били посетени от 31 000 души, а броят на експонатите, които се помещават в тях е 132 000. Заетият персонал са 41 души. Наблюдава се лек спад в годишната посещаемост от 2000 души между 2011 и 2013г, въпреки че броят на експонатите се е увеличил с 1000 броя. Читалищата са 96 с общ брой членове - 6 635 души. Необходимо е насочване на средства в обновяване на физическия им фонд, тъй като читалищата са основната децентрализирана институция, която играе важна роля за културния живот на населението в по-малките населени места в областта. На територията на областта са регистрирани 110 библиотеки с общо 23 246 читатели за 2013 година. Общият брой посещения за същата година е 316 588. Статистическите данни очертават тенденция към намаляване на общия брой на културните институти. Кината с големи киносалони в градовете Монтана, Лом и Берковица са ликвидирани, като са открити нови по-малки киносалони. Нужна е цялостна политика за културния живот на хората и за поддържане и развитие на съществуващата културна инфраструктура.

МАПЕКС АД [31]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Областен център Река Дунав Язовир Река НАТУРА 2000 - директива за местообитанията НАТУРА 2000 - директива за птиците Защитени територии Община Берковица

Видин

р. Дунав

Монтана

Берковица

Плевен Враца

Ловеч

РУМЪНИЯ

Фигура 1.16 - Карта на териториите от НЕМ и водните площи за Северозападен район

СЗР

СЪРБИЯ

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

СЦР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

1.5 Екологични характеристики 1.5.1 Северозападен район на планиране България е една от страните в Европа с най-голямо биологично разнообразие. Защитените територии (5.2% от националната територия) и защитените зони по Натура 2000 (35% от националната територия) съставляват Националната екологична мрежа (НЕМ). Делът на защитените зони по Натура 2000 в България е около 2 пъти над средноевропейското ниво – 18%. Природно защитените територии, включително Натура 2000 обхващат общо 37.3% от територията на района и са разположени най-вече в горските планински територии. В района попада голяма част от националния парк “Централен Балкан” с природните резервати „Царичина”, „Боатин”, „Стенето”, „Северен Джендем” и др. и едни от найзабележителните природни феномени – Белоградчишките скали и пещерата “Магура”. Дялът на защитени територии според Закона за защитените територии е 6% от общата площ на района, а зоните по НАТУРА 2000 обхващат 31.3% от територията на СЗР. Районът е богат на водни течения и площи като по-значими язовири са: Огоста, Сопот, Горни Дъбник, Еница, Среченска бара, Рабиша и Кула като те обхващат площ от 32.8км2 или 0.17% от площта на СЗР. Най-голямата и важна река за района е река Дунав, която е северна граница за СЗР и Република България и съвпада с европейски транспортен коридор №7. С оглед мащабите на реката и граничното и разположение тя се явява като един от основните фактори за бъдещо социално-икономическо развитие и пространствено сближаване. Други по-големи реки, които преминават през СЗР, обикновенно в направление югозапад-североизток, са: Вит, Осъм, Огоста, Лом и Арчар. Перспективата до 2020 г. за регионите в Европа поставя СЗР между най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичнитепромени. Рисковете с климатичните промени са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Вътрешните реки в района са в най-добро екологично състояние в страната. [32] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Областен център Река Дунав Язовир Река НАТУРА 2000 - директива за местообитанията НАТУРА 2000 - директива за птиците Защитени територии Община Берковица

Лом

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец

Бойчиновци

Монтана Чипровци Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ СЪРБИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.17 - Карта на териториите от НЕМ и водните площи за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

1.5.2 Област Монтана Защитените местности по Натура 2000 и защитените територии съгласно ЗЗТ обхващат 1430 км2 или 39.4% от цялата площ на област Монтана. Съгласно гореупоменатият закон, природно защитените местности се разделят на следните категории: резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. Резерватите на територията на областта са както следва: • Резерват “Горната кория” - Разположен върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна надморска височина и обща площ 161 ха; • Поддържан резерват “Ибиша” – публична държавна собственост, разположен в източната част на дунавския остров Цибър с площ 34.3 ха. Включен е в списъка на орнитологично важните мяста в България. Природен парк “Врачански Балкан” – обхваща три области – Монтана, Враца и София. Общата му площ за област Монтана възлиза на 4097.7 ха и обхваща землищата на селата Горна и Долна Бяла речка и Долно и Горно Озирово на територията на община Вършец. Защитените местности са 7 на брой с обща площ от 765.5 ха. Една от тях е местност ”Калето” с площ 23.6 ха разположена в землището на гр. Берковица. Обявена е с цел опазване на уязвими и редки растителни видове, запазване компонентите на ландшафта и предоставяне на възможност за развитие на туризма. Природни забележителности са четири на брой, като две от тях попадат в землището на община Берковица - Мраморна пещера и Хайдушки водопади. Другите две МАПЕКС АД [33]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА забележителности са съответно: Мишин камък - пещера, намираща се в землището на с. Горна Лука и “Дуршин водопад” и “Водния скок” – намират се в границите на защитената местност ”Копрен - Равно буче - Деяница- Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. На територията на област Монтана са обявени за защитени природни обекти около 130 бр. вековни дървета по закона за биологичното разнообразие. Тенденцията е да се увеличават защитените територии, като се включват нови площи. Предстоящо е обявяване на нови защитени територии “Равненско градище”, “Чипровски водопад” и “Сто овци” в землищата на общините Чипровци и Монтана.

1.6 Комуникационни характеристики 1.6.1 Северозападен район за планиране Общата дължина на пътната мрежа в СЗР е 6 291 км, като 3 392 км от тях са пътища от Републиканската пътна мрежа (РПМ), а останалите 2 899 км са общински пътища. РПМ на територията на района включва 7 км автомагистрали, 387 км пътища І клас, 767 км пътища ІІ и 2 231 км пътища ІІІ клас. Делът на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І-ви клас е съответно 0.2% и 11.4%, по-нисък от средните стойности за страната. Районът преобладаващо се обслужва от регионална пътна мрежа - 88,4%, като този относителен дял е най-висок за страната. През територията на района преминава европейски транспортен коридор № 4, а по северната му граница река Дунав – транспортен коридор № 7. Транспортен коридор № 4 няма добра изграденост и технически параметри в територията на района. Необходими са усилия за подобряване на състоянието му, предвид изграждането на моста над р. Дунав при Видин. Най-голямо значение за интегрирането на района в националната и европейска пътна мрежа имат пътищата с европейска категоризация: първокласен път Е-79 по направлението на Трансевропейския коридор №4 „Видин-Монтана-ВрацаСофия-Кулата”, първокласен път Е-772 „София-Ябланица-Севлиево-Велико ТърновоТърговище-Шумен-Варна” и първокласен път Е-83 „София-Плевен-Бяла-Русе”. Гъстотата на пътищата от висок клас е 0.021 км/кв. км и е най-ниска между районите от ниво 2. За отделните области тя варира от 0.014 (област Монтана) до 0.027 км/км2 (област Ловеч). Като цяло тя е по-ниска от средната за страната (0.033), което определя, че към настоящия момент транспортното обслужване на СЗР е на по-ниско ниво спрямо останалите райони. Гъстотата на пътищата с регионално значение варира от 0.149 до 0.177 км/км2, като средната им гъстота (0.157) е над средната за страната (0.145). По-слабо развита е пътната мрежа в областите Монтана и Враца, където гъстотата на пътната мрежа с национално значение е около два пъти по-ниска от средната за страната, а тази с регионално значение е с гъстота близка до средната за района. С найвисока гъстота на националната пътна мрежа в СЗР са областите Ловеч и Видин, но тя е по-ниска от средната за страната. Като цяло за района определяща роля за транспортното обслужване и осигуряването на достъп до населените места в областите имат пътищата втори и трети клас, което определя необходимостта от цялостно подобряване на експлоатационното им състояние и параметри. Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението. Общата дължина на изградените и функциониращи ЖП линии на територията на района е 644 км, които съставляват 15.7% от жп мрежата на страната. Гъстотата на изградената ЖП мрежа е 33.67 км/ 1000 кв. км, по-ниска от средната стойност за страната – 36.66 км/ 1000 кв. км. , а след влизането в експлоатация на Дунав мост 2 (който е с комбинирано предназначение) през 2015г., натовареността на жп мрежата се увеличава значително. [34] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ГКПП Брегово

Видин

Дунав мост

I-1 Е79

ГКПП Връшка чука

Европейски транспортен коридор №7

ГКПП Оряхово

I-1

ГКПП Никопол

р. Дунав

Е79

Монтана Плевен Берковица

I-1 Е79

I-3

Враца

I-3 Е83

Е83

Ловеч

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

Европейски транспортен коридор №4

СЦР

I-4

Е772

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

100 км

Основните железопътни линии, обслужващи територията на Северозападния район са - втора главна ЖП линия София-Мездра-Горна Оряховица-Варна, включена в Европейското споразумение за главните международни ЖП линии (AGС) и седма главна ЖП линия Видин-Мездра-София-Кулата, включена в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC). Двете ЖП линии, заедно с пета главна жп линия София-Кулата, формират трасето на Приоритетна ос №22 от Трансевропейската транспортна мрежа на българска територия по направлението на Трансевропейския транспортен коридор №4.

ЛЕГЕНДА Граница на СЗРП Областен център Населено място Река Дунав Автомагистрала Автомагистрала - проект I клас от РПМ I клас от РПМ - проект II клас от РПМ III клас от РПМ I-1 Номер на път от РПМ Е79 Номер на път от ЕПМ ЖП линия Речно пристанище с национално значение Воден ГКПП Сухоземен ГКПП Община Берковица Фигура 1.18 - Транспортнокомуникационни схема за Северозападен район Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Важна роля за развитието на района имат и второстепенните ЖП линии Брусарци-Лом, Бойчиновци-Берковица, Ясен-Черквица, Левски-Свищов и Левски-Троян. В настоящия момент незадоволителното състояние на ЖП гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. В този контекст е важно да се стимулира и направи по-атрактивен железопътния транспорт в района с цел опазване на природната среда и ограничаване на замърсяванията от автомобилния транспорт. Подходящата организация на жп услугите, в комбинация с пътния и воден транспорт, би допринесла в значителна степен за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика. От особена значимост за развитието на района, заедно с развитието на водния транспорт, е модернизирането на ЖП направлението Видин – Мездра – София, като съставен елемент на инфраструктурата на Общоевропейския транспортен коридор № 4. Водният транспорт по транспортен коридор № 7, река Дунав, се обслужва в пристанищата Видин, Лом и Оряхово, но няма онова значително влияние за икономиката на района, каквото е в състояние да предложи. Пристанище Лом е второто по големина дунавско пристанище в България, като изградената инфраструктура осигурява най-късата директна сухоземна връзка Лом – Солун. Пристанище Видин експлоатира четири пристанищни терминала, вкл. ферибота Видин – Калафат. И двете пристанища попадат в приоритетните инфраструктурни направления на българска територия за развитието на международни комбинирани превози. Необходими са сериозни действия за използване на техния потенциал, вкл. и чрез реализиране на бъдещи проекти в изпълнение на Дунавската стратегия на ЕС. Модернизирането на жп МАПЕКС АД [35]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА

РЕГИОНАЛНА МРЕЖА - КОНЦЕПЦИЯ Румъния

АВТОБУСНА МРЕЖА ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА

Сърбия

Румъния

Видин

Лом

Оряхово

Румъния

Никопол

Свищов Русе

ВЪЗДУШНА МРЕЖА ВОДНА МРЕЖА

Монтана

Враца

Плевен

БЕРКОВИЦА Ловеч

Свищов Варна

Велико Търново Г. Оряховица

Троян

Годеч Своге Фигура 1.19 - Концептуална схема на видовете транспорт и обвързаност в Северозападен район

Калотина

София

Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

Казанлък

Пирдоп

Карлово

линията Видин – Мездра – София, изграждането на скоростен път Видин–София, както и развитието на пристанищата като мултимодални логистични центрове, ще осигури провеждането на мултимодални превози с положително влияние върху бъдещото икономическо развитие на Северозападен район. Другото важно за района транспортно направление - в посока запад-изток, също се нуждае от развитие на транспортната инфраструктура, с оглед повишаване възможностите както за териториално, така и икономическо и социално сближаване. Доизграждането на АМ “Хемус” ще допринесе за това, а подобряването на транспортните връзки от автомагистралата към Дунавските пристанища ще създаде условия за попълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие. Ниска е степента на изграденост на телекомуникационните мрежи и системи, като районът изостава от другите райони от страната. Разширяването на мрежите на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии. Недоизградени са благоустройствените и комуналните системи в населените места. В края на 2010 г. районът има най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи (53.1%) при средна стойност за страната – 70.6%. Делът на обслуженото от водоснабдителната мрежа население е 99.4%, при среден показател за страната – 99.1%. 1.6.2 Област Монтана Транспортната инфраструктура е с определящо значение за регионалното икономическо развитие. Тя е един от основните фактори за конкурентноспособността на всяка област. Областта има много добри връзки чрез железопътен, шосеен и речен транспорт с граничните пунктове и вътрешността на страната във всички посоки. Гъстотата на пътната мрежа е 0.292 км/км2 при средна за страната 0.336 км/км2 и 0.319 за Северозападния район за планиране. Област Монтана има сравнително малка дължина [36] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Европейски транспортен коридор №7

Лом II-11

II-11

Вълчедръм

Брусарци Якимово

Медковец II-81

I-1 Е79

Бойчиновци

Чипровци

Монтана Георги Дамяново

II-81

I-1 Е79

ЛЕГЕНДА Граница на област Областен център Населено място Река Дунав I клас от РПМ I клас от РПМ - проект II клас от РПМ III клас от РПМ I-1 Номер на път от РПМ Е79 Номер на път от ЕПМ ЖП линия Речно пристанище с национално значение Общински център / Град Общински център / Село Община Берковица

Европейски транспортен коридор №4

Берковица Вършец РУМЪНИЯ СЪРБИЯ

II-81

СИР

ЮЗР

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 1.20 - Транспортнокомуникационни схема за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по собствени данни

на пътища от РПМ и на територията й няма магистрали. Републиканските пътища са с обща дължина 598 км: І клас – 51.9 км, ІІ клас – 161.6 км и ІІІ клас – 384.5 км. Общинските пътища са с дължина 1026.5 км, от които местните пътища са 568 км. С голямо значение за икономическото развитие на областта са международният път Е-79 (еврокоридор №4) - път от РПМ І-1 Видин-Монтана-Враца-София, който пресича областта и свързва Западна и Централна Европа с Гърция. С голяма важност е и второкласен път II- 81 - Лом-Монтана-Берковица-София през прохода Петрохан, който свързва ломското пристанище с международния път Е-79. В по-далечна перспектива е целесъобразно изграждането на тунел под прохода “Петрохан” с дължина около 9 км, който ще осигурява най-кратка връзка с южната част на страната. Общото състояние на пътната мрежа е незадоволително и не отговаря на съвременните изисквания. Само 14.1 % от общата дължина на пътищата от РПМ са в добро състояние и осигуряват бърз, безопасен и комфортен транспорт. В средно състояние са 51% , а в лошо – 34.9 % от пътищата. От пътищата в лошо състояние най-голям дял се пада на пътища ІІІ-ти клас – 139.8 км, от ІІ-ри клас – 64.1 км и от І-ви клас - само 4.5 км. Областта има добри ЖП връзки със столицата София, дунавските пристанища Никопол и Белене, както и със съседните областни центрове в СЗР - Видин, Враца и Плевен. Икономическата ос на областта е ЖП линията София–Мездра–Враца–Видин, с отклонение от Бойчиновци за Монтана и Берковица, и от Брусарци за Лом. Дължината на железопътната мрежа в областта е около 115 км. Гъстотата й е 0.037 км/ км2, при средна за страната 0.039 км/км2 и 0.038 за Северозападния район за планиране. ЖП линиите на територията на областта са с нормален коловоз и са електрифицирани. За обслужване на пътниците функционират 10 ЖП гари и 11 спирки. МАПЕКС АД [37]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 1.21 - Европейския транспортен коридор Е-79 е основна пътна комуникация за целия СЗР Източник: citybuild.bg

Водният транспорт в областта е представен от пристанище Лом и местни пристани. “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД включва пристанищата Лом и Оряхово(област Враца) и реализира около 40% от българския товарооборот по р. Дунав. Пристанище Лом е елемент от Общоевропейския транспортен коридор № 7 – р. Дунав и е второто по големина дунавско пристанище в България. Товарите от пристанището достигат на запад до Регенсбург и Дуисбург (Германия), а на изток – до страните от Черноморския и Средиземноморския басейни. Пристанището разполага с 13 корабни места за товаро-разтоварна дейност и едно за пътнически превози с обща дължина на кея 1 300 м. То е предназначено за обработка на генерални и насипни товари. Има добре изградени пътни и железопътни подходи. Откритата складова площ е 60.2 дка, а закритата – 9.5 дка. Изградената инфраструктура осигурява директна сухоземна връзка Лом – Солун. Населените места в област Монтана се снабдяват с питейна вода от 224 броя водоизточници, обособени в 22 водоснабдителни групи, посредством три типа мрежи – гравитачни, помпажни и смесени, с обща дължина 1730 км. От тях външната водопроводна мрежа е с дължина 550 км (31.8% от общата), а вътрешната – с дължина 1180 км (68,2% от общата). Около 80% от водопроводната мрежа е изпълнена от азбестоциментови тръби, а останалата част от стомана, полиетилен и др. материали. В Област Монтана има 9 броя неводоснабдени села, което представлява около 7% от населените места в областта. В района на “ВиК” Монтана е изградена канализационна система само в три населени места – в градовете Монтана, Лом и Вършец. Някои по-големи селища в областта също са канализирани на местни начала, но мрежите им не са предадени за експлоатация от “ВиК”, поради факта, че не отговарят на техническите изисквания и норми. На територията на област Монтана има добре развита телекомуникационна инфраструктура и достигаща до всяко селище автоматична телефонна мрежа. В процес на изграждане са регионални оптични рингове с цифрови преносни и комутационни системи.

1.7 Изводи и приоритети Съгласно извършения анализ може да се направят някои генерални, а и по конкретни изводи относно препоръки за развитието на община Берковица в контекста на структурните единици регионално ниво, а именно Северозападния район за планиране и област Монтана. В следващите параграфи основните изводи и приоритети за развитие са тематично групирани следвайки разделите, по които са направени анализите:

[38] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 1.22 - ЖП гара Мездра основне разпределитен хъб за железопътния транспорт в СЗР Източник: Аргументи БГ

1.7.1 Северозападен район на планиране |1.1.1| Пространствени характеристики Изводи: •• Ключово местоположение на СЗР в съседство със Сърбия и Румъния и наличие на река Дунав като основен потенциал за бъдещо развитие на региона; •• Демографски срив и обезлюдяване на много населени места в СЗР; •• В териториалната структура на района преобладават земеделските земи - малко над 70%; •• Степента на урбанизация (градско население) за СЗР е 63.2 % – най-ниската сред районите на страната; •• Гъстотата на население е 44.4 души/км2, значително по ниска от средната за страната (65.7 души/км2); •• В обхвата на СЗР има само един град от второ ниво (Плевен) - център с национално значение в територията на района; •• Берковица е град от четвърто ниво - малък град с микрорегионално значение в територията на групи общини; •• През района преминават 3 важни национални оси на урбанизационно развитие, а община Берковица се намира на второстепенна ос за развитие Лом-Монтана-Берковица-София; •• Наличие на два агломерационни ареала - Берковица-Монтана-Враца-Мездра и Плевен-Ловеч-Долна Митрополия; •• Община Берковица функционира като “вторичен“ център - обслужващ, културен, образователен и здравен център за населени места в близост до общинския му център. Приоритети: •• Стимулиране на трансграничното сътрудничество на България със Сърбия и Румъния; •• Изготвяне на държавна политика, свързана с демографската криза и обезлюдяването; •• Оползотворяване на потенциалите на река Дунав като основен европейски транспортен коридор употребяване на енергията и водния ресурс за стимулиране на икономиката и пространствено сближаване с Румъния; •• Използване на земеделския потенциал на СЗР чрез насочване на политики и фондове за повишаване на квалификацията, стимулиране на производителите и увеличаване заетостта на населението; •• Засилване на връзките по основните оси на урбанизационно развитие и най-вече в направлението ЛомМонтана-Берковица-София, с оглед ролята на Дунавското пристанище за целия регион. |1.2.1| Икономически характеристики Изводи: •• Северозападният район за планиране е най-слабо развитият икономически район на територията на страната като през 2013г. е на последни места по създаден БВП и БВП на човек от населението; МАПЕКС АД [39]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА •• В икономическата дейност преобладават услугите и индустрията (55.9% и 34.9%), а най-важното предприятие е АЕЦ Козлодуй; •• Средния коефициент на безработица е 14.2% - по-висок от средния за страната; •• Висок дял на икономически неактивно население за повечето общини в района. Приоритети: •• Повишаване значението на земеделието за местната икономика, с оглед териториалната структура на СЗР; •• Качествено използване на ЕФРР, с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката и привиличане и задържане на квалифицирани кадри. |1.3.1| Социални характеристики Изводи: •• Добра изграденост на здравната мрежа (24 многопрофилни и 11 специализирани болни)и осигуреност по брой лекари на 1000 души - 3.9 лекари/1000 души (първо място сред районите от ниво 2); •• Наблюдават се негативни тенденции, основно в сферата на висшето образование - има само 1 универистет Медицински университет - Плевен; най-нисък дял на студенти сред всички райони от ниво 2; •• Сравнително добра развита социална инфраструктура - 18.7% от социалните заведения в страната се намират на територията на СЗР. Приоритети: •• Запазване на традициите и развитие на потенциалите в сферата на здравеопазването; •• Изследване на възможностите за откриване на нови университети на територията на СЗР; •• Преодоляване на вътрешнорегионалните различия в сферата на социалните услуги. |1.4.1| Културни характеристики Изводи: •• Централизирано разположение на културните институции предимно в областните центрове. Приоритети: •• Обогатяване на мрежата от културни и развлекателни обекти: провеждане на нови постановки в театрите (с оглед повишения интерес в последните години); инвестиране и валуризация на читалищата; изграждане на нови кина и/или киносалони; децентрализация на разположението на културните институции в СЗР. |1.5.1| Екологични характеристики Изводи: •• Природно защитените територии (включително тези по Натура 2000) в СЗР обхващат 37.3% от площта на района; •• СЗР е богат на водни площи и течения, като най-големи такива са река Дунав и язовир Огоста; Приоритети: •• Запазване характеристиките на природно защитените местности и използване потенциала им за развитие на различни видове туризъм; •• Използване на пълният потенциал на водните площи и течения в района. |1.6.1| Комуникационни характеристики Изводи: •• Най-нисък дял на пътища с национално и международно значение от всички район от ниво 2: 7 км автомагистрала и 387 км пътища I клас от РПМ; •• Два европейски транспортни коридора преминават през територията на СЗР - коридор №4 (по път I-1 от РПМ и ЖП линия Видин-Мездра-София-Кулата) и коридор №7 - река Дунав; •• Мостът “Нова Европа“ (Дунав мост 2) има ключово значение не само за бъдещето развитие на паневропейски транспортен коридор №4 , но и за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и трансевропейската мрежа, с оглед възможностите, които ще се открият за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница; [40] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА •• През територията на СЗР преминават 3 главни ЖП линии за страната: София-Мездра-Горна Оряховица-Варна, Видин-Мездра-София-Кулата и София-Кулата; •• Важно значение за развитие на района имат второстепенните ЖП линии Брусарци-Лом, БойчиновциБерковица, Ясен-Черквица, Левски-Свищов и Левски-Троян; •• Незадоволително състояние на пътната мрежа и ЖП линиите не позволяват пълноценно използване на 3 392 км републикански пътища и 644 км железни пътища; •• Водният транспорт по река Дунав се обслужва от пристанищата Видин, Лом и Оряхово, като това в Лом е с национално значение. Приоритети: •• Ремонт и рехабилитацият на пътищата втори и трети клас от РПМ, тъй като те имат определяща роля за транспортното обслужване и осигуряването на достъп до населените места в областите; •• Изграждане на скоростен път Видин-София (път I-1 от РПМ) и модернизиране на ЖП линия Видин-МездраСофия с цел обвързване на пристанищната инфраструктура със столицата и на юг с Гърция; •• Насочване на усилия и средства за доизграждането на АМ “Хемус“ и развитие на транспортно направление запад-изток с цел териториално и социално-икономическо сближаване ; •• Рехабилитация на ЖП инфраструктурата и обвързване на автомобилен, ЖП и воден транспорт, за бъдещо повишаване конкурентоспособността на района; •• Пристанища Лом и Видин попадат в приоритетните инфраструктурни направления на българска територия за развитието на международни комбинирани превози като са необходими сериозни действия за използване на техния потенциал, вкл. и чрез реализиране на бъдещи проекти в изпълнение на Дунавската стратегия на ЕС; •• Използване потенциала на Дунав мост 2, чрез който се постига съществено отваряне на транспортната мрежа на България и интегрирането и с европейските транспортни мрежи, в унисон с повишаване качеството на транспортното обслужване в тази част от Европа. 1.7.1 Област Монтана |1.1.1| Пространствени характеристики Изводи: •• Стратегическо местоположение на областта в СЗР (през територията на областта преминават 2 европейски транспортни коридора - №4 и №7) и гранични територии със съседните страни Сърбия и Румъния; •• Област Монтана се състои от 11 общини, една от които е община Берковица; •• В териториалната структура на областта преобладават земеделските (69.1%) и горските(23.4%) територии; •• Делът на градското население е 63.9%, като е по-ниско от средното за България (71.6%), а гъстотата на населението е доста под средната за страната - 40.2 души/км2 при средно 65.7 души/км2; •• Град Монтана функционира като транспортен, икономически, социален и културен център за областта, подкрепян от 2 града, които имат ролята на вторични центрове, а именно: град Лом в северната част от областта и град Берковица в южната част. Приоритети: •• Териториално сближаване със съседните страни чрез развитие на трансгранични партньорства; •• Използване потенциалите на двата европейски транспортни коридора, преминаващи през областта; •• Засилване ролята на “вторичните центрове“ Лом и Берковица за подобряване на социално-икономическото състояние на областта и децентрализиране на ресурсите с оглед балансирано развитие на териториалната структура. |1.2.1| Икономически характеристики Изводи: •• •• •• •• ••

БВП на областта е 942 млн. лв., което я нарежда на 18то място сред областите в България за 2013г.; БВП на глава от населението е 6 607лв. или около 40% по-нисък от средния за страната -11 050лв.; Голям брой от функциониращите предприятия - 98.5% са микро и малки фирми; БДС за 2012г. е 753 млн. лв., от които 55% са от услуги, 29% от индустрия и 16% от аграрния сектор; Висок процент на лица извън работната сила и нисък коефициент на икономическа активност - 46.8%; МАПЕКС АД [41]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ••

Коефициентът на безработица е 16.7%, доста над средния за страната, който е 11.4%.

Приоритети: •• Продължаване на тенденцията от последните години за развитие на аграрния сектор и повишаване значението му за икономиката в областта; •• Стимулиране на големия брой МСП чрез възможностите, които предлагат фондовете и програмите на ЕС. |1.3.1| Социални характеристики Изводи: •• Добре развита болнична помощ - наличие на 3 МБАЛ с надобщински функции в областния център - гр. Монтана и “вторичните центрове“ - гр. Берковица и гр. Лом; •• Тенденция за намаляване на образователните обекти, свързана с демографския срив; •• В област Монтана няма висши учебни заведения, което оказва негативен ефект върху конкурентоспосбността на местната икономика; •• Мрежата от социални заведения е централизирана основно в градовете Монтана, Берковица и Лом, като в 4 общини няма социални домове; •• Във всички общини в областта се предлага услугата на домашен социален патронаж. Приоритети: •• Инвестиране на средства за модернизиране на съществуващите МБАЛ в областта с оглед надобщинските им функции; •• Обсъждане на варианти за откриване на университет, колеж или филиал на висше учебно заведения на територията на областта; •• Изграждане на социални заведения в общините, в които такива отсъстват; ремонт и обновяване на съществуващата физическа среда на социалните домове и осигуряване на нормални условия за обитаване. |1.4.1| Културни характеристики Изводи: •• Наблюдава се тенденция на намаляване броя на културните обекти (театри и проведени представления, кина, читалища) в областта; •• Област Монтана има най-много музей в СЗР - 6 и се наблюдава положителна посока на развитие с оглед повишаване броя на експонатите и посещенията през последните години. Приоритети: •• Откриване на кино/а на територията на областта, увеличаване броя на театрите и читалищата с цел повишаване културата на населението; •• Промотиране на музейните комплекси и засилване наблюдаващата се тенденция за повишаване на интереса към този тип културни обекти. |1.5.1| Екологични характеристики Изводи: •• На територията на област Монтана се наблюдава следните природно защитени местности: 2 резервата, 1 природен парк, 7 защитени местности, 4 природни забележителности и около 130 вековни дървета; •• Защитените местности по Натура 2000 и защитените територии обхващат около 39.4% от площта на областта; •• В област Монтана се намира и най-голямата водна площ за СЗР - язовир Огоста, а също така северната граница съвпада с течението на река Дунав. Приоритети: •• Запазване природния ресурс в областта, експониране и промотиране на потенциалите с цел развитие на целогодишен туризъм; •• Продължаване на наблюдаващата се тенденция за увеличение на защитените територии с цел опазаване на природните дадености и биоразнообразието; •• Използване потенциалите на водните площи, най-вече на река Дунав и язовир Огоста. [42] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА |1.6.1| Комуникационни характеристики Изводи: •• Републиканските пътища на територията на област Монтана са 598 км като тези с национално значение са представени единствено от пътища I клас, които са с дължина 51.9км; •• С най-голямо значение за икономическото развитие на областта са международният път Е-79 (еврокоридор №4) - път от РПМ І-1 Видин-Монтана-Враца-София, който пресича областта и свързва западна и централна Европа с югоизточните части от континента; •• Важни на областно равнище са второкласните пътища II-81 (в посока север-юг) Лом-Монтана-БерковицаСофия и II-11(запад-изток) Видин-Лом-Козлодуй-Оряхово-Никопол; •• Само 14% от съществуващите пътища от РПМ са в добро състояние, 51% са в средно състояние, а в лошо са 34.9%; •• Областта има добри ЖП връзки със столицата София, дунавските пристанища Никопол и Белене, както и със съседните областни центрове в СЗР - Видин, Враца и Плевен като общата дължина на ЖП мрежата е 115км; •• Като икономическа ос за областта се явява ЖП линията София –Мездра –Враца –Видин, с отклонение от гр. Бойчиновци за гр. Монтана и гр. Берковица и от гр. Брусарци за гр. Лом; •• Водният транспорт в областта е представен от пристанище Лом, което е с национално значение и е второто най-голямо Дунавско пристанище в България . Приоритети: •• Наложителен е ремонт и рехабилитация на пътищата от РПМ и железните пътища с оглед ключовата им роля за социално-икономическо развитие и преодоляване на пространствените различия и териториално сближаване; •• Използване потенциала на международен път Е-79 (път I-1 от РПМ) като част от паневропейската пътна мрежа (транспортен коридор №4), свързаващ централна и западна Европа с югоизточната част от континента; •• Засилване ролята на второкласните пътища и връзките север-юг от гр. Лом и прилежащото му пристанище с национално значение през градовете Монтана и Берковица до столицата София и на юг към Гърция, и направлението запад-изток, успоредно на река Дунав по път II-11, обвързващ повечето значими селища и пристанища по протежение на водното течение; •• Инвестиране на средства за модернизация и разширение на пристанището в гр. Лом и довеждащата инфраструктура с цел повишаване конкурентоспособността на областта и СЗР.

МАПЕКС АД [43]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|2|

[44] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|2| СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ 2.1 ДЕМОГРАФИЯ 2.2 СТРУКТУРА НА ЗАЕТОСТТА 2.3 ИКОНОМИЧЕСКА БАЗА 2.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [45]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.01 - Население на град и община Берковица в контекста на съответните териториално административни единици Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ГРАД БЕРКОВИЦА

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ОБЛАСТ МОНТАНА

СЕВЕРОЗАПАДЕН РЕГИОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

13 463 72% от Община Берковица

18 803 13% от Област Монтана

148 098 17% от СЗР за планиране

847 138 12% от Република България

7 364 570 -

2.1 Демография 2.1.1 Обща характеристика Община Берковица е трета по големина в област Монтана с население от 18 803 души по данни на НСИ от последното официално преброяване от 2011 година. Според ГРАО (2015) има лек спад на броя на актуалните жители към 2014 - 17 729. Голяма част от населението на общината – 72% или 13 463 жители обитават град Берковица, който е и единствения град. Цялостното население на община Берковица сформира 13% от това на областа като само общините Монтана и Лом имат по-голям брой жители. Демографското развитие на община Берковица е типично за страната. През втората половина на XX век до промените в България населението на общината се запазва стабилно като процентът на градското население спрямо селското се увеличава повече от два пъти. Този процент продължава да се увеличава и до днес спрямо най-актуалните данни. Все пак след 1985 година това се дължи по скоро на сериозното обезлюдяване на селата, а на продължаващ процент на урбанизация. Според статистическите данни може да се отбележи подобен негативен прираст както на град Берковица, така и на селата в общината. За периода 1985 – 2014 г. общото намаление на общината е с 8 807 души, което отбелязва отрицателен ръст от 33.20%. За град Берковица намаляването на населението за същия период е 3 562 души или съответно отрицателен прираст от 21.70%. Фигура 2.02 - Динамика на населението в град и община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011) и ГРАО* (2014)

ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА И ГРАД БЕРКОВИЦА МЕЖДУ 1946 - 1985

484

(1.80%)

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

9544

(138.80%)

ГРАД БЕРКОВИЦА

ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА И ГРАД БЕРКОВИЦА МЕЖДУ 1985 - 2014

8807 (33.20%)

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

3562 (21.70%)

ГРАД БЕРКОВИЦА

30000

25000

20000

15000

10000

5000

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

[46] ОУПО Берковица | Септември 2015

1946

1956

1965

1975

1985

1992

2001

2011

2014*

27020

27684

26754

28639

26536

24999

22664

18803

17729

6876

9227

11562

16167

16420

16146

15459

13463

12858

(25%)

(33%)

(43%)

(56%)

(62%)

(65%)

(68%)

(72%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Класификация

НАСЕЛЕНИЕ

Мъже

Жени

18 803

9 179

9 624

Берковица

град

13 463

6 587

6 876

Балювица

много малко село

Бистрилица

много малко село

177

Бокиловци

много малко село

130

Боровци

малко село

655

321

334

Бързия

средно село

1513

735

778

Гаганица

малко село

300

131

169

Замфирово

средно село

1297

642

655

Комарево

много малко село

Костенци

много малко село

Котеновци

много малко село

139

Лесковец

много малко село

Мездрея

малко село

218

100

118

Песочница

много малко село

Пърличево

много малко село

Рашовица

много малко село

малко село

243

114

129

Цветкова бара

много малко село

Черешовица

много малко село

Ягодово

много малко село

186

Община Берковица

Слатина

Таблица 2.01 - Население на отделните селища в община Берковица по пол и класификация Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

Броят на населението по населени места (таблица 2.01) показва, че на територията на общината преобладават много малките села до 200 души, които са общо 13 на брой. Това е с едно селище повече сравнено с данните за 2007 година от НСИ. От останалите седем населени места в общината има един град (Берковица), две средни села с население от 1000 до 2000 души (Бързия и Замфирово) и четири малки села от 200 до 1000 жители (Боровци, Гаганица, Слатина и Мездрея). Като цяло, в селищната мрежа на общината освен Берковица има 3 по многлюдни села – Бързия (1513), Замфирово (1297) и Боровци (655), които сформират 65% от селското население в общината и притежават известен демографски ресурс да функционират като вторичен център на Берковица. С изключение на тези населени места в останалите села поради малкия брой на жителите е много трудно да се изградят ефикасно функциониращи структури в сферите на образованието, здравеопазването, социално – културния живот и т.н. Гъстота на населението Гореспоменатите дадености съвсем естествено рефлектират и върху гъстотата на население по селещни землища на територията на общината. Гъстотата на населението се изменя главно в резултат на промените в броя на населението, тъй като територията е константна (с изкл. на териториални промени в границите на общината, каквито не се наблюдават за изследвания период). На база на данните на НСИ от 2011 г. средната гъстота на населението е 40.6 души на км2. Поради значително високия процент на концентрация на населението в град Берковица прави впечатление, че само в землището на града гъстота надвишава средната стойност за общината. С изключение на град Берковица, останлите землища имат значително по-ниска гъстота на населението. Впечатление правят северозападните землища в общината, които са значително опустели (фигура 2.03). МАПЕКС АД [47]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Град Средно село (до 2000 души) Малко село (до 1000 души) Много малко село

Бистрилица

(до 200 души)

Гаганица

Гъстота на населението по землища над 40 души на км2 20 - 40 души км2 10 - 20 души км2 под 10 души км2

Боровци Лесковец Балювица Котеновци

40.6 души на км2 - средно за Общината

Замфирово

Костенци Бокиловци

Пърличево

Комарево

Рашовица

Черешовица

Песочница Берковица

Мездрея Ягодово Слатина

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 2.03 - Гъстота на населението в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011) и ГРАО* (2014)

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

2.1.2 Динамика на населението Демографската динамика се охарктеризира от промените в броя и структурите на населението в общината. Те, от своя страна, се определят от естествения прираст и миграционните процеси (механичен прираст). Естествен прираст на населението Актуалната тенденция на естесвеното развитие на населението в община Берковица, която се е остановила за периода от 2007 до 2014, определя отрицитален прираст. За изследвания период се наблюдава постоянен отрицателен прираст с лек спад през 2009 г. Раждаемостта е в границите на 140 – 227 родени деца като от 2009 г. техния брой прогресивно намалява. Тази неблагоприятна тенденция предопределя и прогресивно увеличващата се негативен естествен прираст на населението, който достига найвисоките си стойности именно в последните години (фигура 2.04). По населени места в общината, случаи на раждания в анализирания период се наблюдават само в селищата с по-висок брой на населението, в които живеят и лица във фертилна възраст. През 2014 г. такива случаи са регистрирани в гр. Берковица и в 5 [48] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.04 - Естествен прираст в община Берковица за периода 2007 - 2014

300

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

200

100

200

300

400

2007

2008

2009

2011

2013

2014

РАЖДАЕМОСТ

173

180

227

180

151

143

СМЪРТНОСТ

391

415

394

361

387

ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ

-218

(-1.07%)

-235

(-1.17%)

-167

(-0.84%)

-214

(-1.10%)

-210

(-1.17%)

-244

(-1.38%)

от селата на общината- Бързия, Боровци, Замфирово, Мездрея и Слатина. В останалите 14 села раждаемостта е с нулева стойност (Юнайт Консултинг, 2014). Решаващо влияние върху равнището на раждаемостта и характера на възпроизводство на населението оказват размерът на родилните контингенти и тяхната фертилност. Ясно е, че не би могло понастоящем да се очаква, че раждаемостта някога ще се върне на високите нива от миналото. Все пак, това е проблем, който изисква въвеждането на активна демографска политика на национално ниво. Естественото развитие на населението в община Берковица демонстрира необходимостта от въвеждането на подобна политика. Стойностите на общата смъртност на населението в общината за изследвания период са сравнително равномерни - от 361 (през 2013) до 415 (2008). По населени места, за разлика от раждаемостта, случаи на висока смъртност се наблюдават при почти всички населени места. През 2014 г. с висок коефициент на смъртност са селата Бистрилица, Черешовица и Слатина при които стойностите са 6-7 пъти над средните за общината (Юнайт Консултинг, 2014). Причините за това е силното застаряване на населението в тези селища, поради което и смъртността е по-висока. Разликата между ражданията и смъртността формира естественият прираст на населението на общината. Както беше вече споменато той е отрицателна стойност за периода 2007 – 2014. В резултат на тази тенденция се наблюдава непрекъснато намаляване на населението. През 2014 г. абсолютният брой на естествения прираст е -244 души, което представлява отрицателен прираст от -1.38% съответно населението на общината. За изследвания период този процент варира от -0.84% до -1.38%. Тези стойности са сходни с естествения прираст на цялата област Монтана, където все пак ситуацията е малко по-положителна. Сравнение със средните са страната стойности обаче разкрива тревежното състояние, в което цялата община и област се намират. Въпреки че цялостният естествен прираст за страната също е негативен, за всяка една от изследваните години средните негативните стойности за България са повече от два пъти по ниски от тези за област Монтана и община Берковица (виж фигура 2.05). Тези данни илюстрират окаяното състояние от гледна точка на естествен демографски потенциал, в което се намират териториете на област Монтана и община Берковица. МАПЕКС АД [49]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.05 - Стойности на естествения прираст в община Берковица сравнен с тези на област Монтана и България за периода 2007 - 2014

0.00% -0.20% -0.40%

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

-0.60% -0.80% -1.00% -1.20% -1.40%

2007

2008

2009

2011

2013

2014

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

-1.07%

-1.17%

-0.84%

-1.10%

-1.17%

-1.38%

ОБЛАСТ МОНТАНА

-1.17%

-1.09%

-1.04%

-1.22%

-1.18%

-1.29%

БЪЛГАРИЯ

-0.49%

-0.43%

-0.36%

-0.46%

-0.52%

-0.57%

Механичен прираст на населението Намалението на броя на населението на община Берковица се дължи както на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица), така също и на миграция (повече изселени отколкото заселени). За периода 2007-2014 г. от територията на общината са се изселили общо 2273 души (от 322 до 483 на година). За същия период в община Берковица са се заселили 1691 жители (от 239 до 398 годишно). Тези статистически данни определят общ брой от 582 души негативен механичен прираст за изследвания период. Разбити по годишни стойности (от -0.87% до -0.39%) негативното въздействие на механичния прираст допринася допълнително за проблемния демографски баланс на община Берковица. Тези статистическите данни показват постоянна неблагоприятната тенденция както относно естественото възпроизводство на населението, така и относно миграционните процеси в общината. Това дефинира демографското развитие като един от острите проблеми на общината. Фигура 2.06 - Механичен прираст в община Берковица за периода 2007 - 2014

600

400

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

200

400

600

800

[50] ОУПО Берковица | Септември 2015

2007

2009

2011

2013

2014

2007-2014

ЗАСЕЛЕНИ

398

356

381

239

317

1691

ИЗСЕЛЕНИ

477

483

553

322

438

2273

МЕХАНИЧЕН ПРИРАСТ

-79

-127

-172

-83

-121

-582

(-0.39%)

(-0.63%)

(-0.87%)

(-0.43%)

(-0.67%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 70 + 65 - 69 749 60 - 64 683 55 - 59 646 50 - 54 628 45 - 49 642 40 - 44 632 35 - 39 600 30 - 34 545 25 - 29 529 20 - 24 489 15 - 19 424 10 - 14 408 5-9 393 0-4

1214

1916

597

2000

1500

1000

500

726

790 1004 915 964 939 981 965 877 825 745 835 704 654 632 2000

1500

1000

500

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

887 670 628 594 583 589 468 466 405 503 427 379 383 0

500

1000

1500

2000

Фигура 2.08 - Възрастова структура на населението в община Берковица по съотношение на градско и селско население

СЕЛА = 5340 (28%)

(72%) 13463 = ГРАДОВЕ

1633

Фигура 2.07 - Възрастова структура на населението в община Берковица по пол

ЖЕНИ = 9624 (51%)

(49%) 9179 = МЪЖЕ

70 + 533 65 - 69 632 60 - 64 438 55 - 59 310 50 - 54 283 45 - 49 244 40 - 44 256 35 - 39 191 30 - 34 186 25 - 29 189 20 - 24 15 - 19 157 10 - 14 147 5 - 9 133 0 - 4 144 0

500

1497

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

1000

1500

2000

2.1.3 Възрастова структура Цялостна тенденция за България са промените във възрастовата структура на населението изразяващи се в непрекъснато намаляване на броя и относителния дял на лицата на възраст до 15 години и нарастване на дела на лицата над 65-годишна възраст. Фигури 2.07 и 2.08 илюстрират неблагоприятната възрастова структура на община Берковица към 2011 година (НСИ). От гледна точка на полово разделение не се наблюдават съществени разлики между мъже и жени. Все пак, прави впечатление значителния по-голям брой на жени над 60 години. Това разкрива и по-дългата продължителност на живота на населението от нежния пол. По-съществени и ключови разлики във възрастовата структура на неселението се забелязват в сравнителната съпоставка на населението в градовете и селата. Фигура 2.08 демонстрира, че демографското застаряване е по-силно изразено сред селата, където половината от населението е на възраст 60 или повече години. В малките и много малките села този процент е дори още по-внушаващ (Юнайт Консултинг, 2014). Град Берковица е със сравнително по-стационарен тип възрастова структура към 2014 г. Все пак, тя също е негативна – 15.90% от населението е на възраст до 15 г., докато 23.50% е на 65 и повече години. С нарушена, но не силно деформирана възрастова структура са селата Бързия, Замфирово и Боровци. В редица от по-малките села, делът на населението в над трудоспособна възраст е над 60% - Костенци (74,3%), Лесковац (68,4%), Пърличево (67,1%), Бокиловци (65,4%) и др. (Юнайт Консултинг, 2014). Показателите за възрастовата структура на населението на община Берковица са близки по стойност с тези за област Монтана. В сравнение със средните за страната стойности, те са съизмерими по отношение на дела на населението в под трудоспособна възраст и са по-неблагоприятни по отношение на останалите две възрастови групи – в трудоспособна и в над трудоспособна възраст. МАПЕКС АД [51]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.09 - Етническа структура и образование в община Берковица

ЕТНИЧЕСКА ГРУПА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

БРОЙ

ОБЩО

ОБРАЗОВАНИЕ

18287* 12%

БЪЛГАРСКА

42%

49%

26%

70%

3059 (16.75%) 3%

ДРУГА

44%

30%

23%

76 (0.5%) 26%

НЕ СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ

7% 4%

12 (0.1%) 30%

РОМСКА

10% 7%

15065 (82.15%) 14%

ТУРСКА

29%

54%

19% 1%

75 (0.5%) 10% 15% *97% от всички запитани са дали отговор

Висше Средно

75%

Основно

Начално Никакво

2.1.4 Етнически състав на населението За анализиране на етническата структура на населението на община Берковица са използвани данните на НСИ от 2011 година – последното официално преброяване на жителите в България. Тази информация може да се счита за най-точна по дадената тема. Въпреки това важно уточнение, което трябва да се направи е, че преброяваните лица сами определят етническата си група. Запитаните лица запазват правото си да не се самоопределят, а и да не посочат никакъв отговор. За община Берковица през 2011 г. – 18 287 човека или 97% от общото население са дали отговор (фигура 2.09). Според данните на НСИ през 2011 г. етническата структура на община Берковица е главно доминирана от българи - 15 065, или 82.15% от лицата, които са доброволно декларирали етническото си самоопределение. Съответно 17.85% от населението на общината се определя като етническо малцинство. Втората по брой етническа група и основно малцинство в общината е тази на ромския етнос. През 2011 г. той наброява 3 059 души (16.75% от далите отговор). Сравнени с данните от 2001 г. процентното съотношение на българския етнос е намалял с 2.4% докато този на ромската етническа група се увеличил с приблизително 3% (Юнайт Консултинг, 2014). Това илюстрира, че установилите се демографски тенденции и засилената миграция, респ. емиграция през последните години се отразяват (макар и минимално) върху етническата структура на населението в община Берковица. Другите малцинства са доста слабо представени в общината като само 12 души (0.1%) са се самопределили като част от турската етническа група. Към други етноси са се пречислили 76 жители (0.5%), а други 75 (0.5%) не се самоопределят като част от нито една етническа група. Прави впечатление, че етническите малцинства са концентрирани в най-големите селища в общината и най-вече в град Берковица. Според данните на НСИ ромският етнос е съсредоточен предимно в 3 от населените места: град Берковица (2 828 души – 21.7% от етнически самоопределилите се лица); с. Боровци (88 души – 10.1%); с. Замфирово (130 души – 13.6%). Все пак, българската етническа общност преобладава във всички населени места, като в ¾ от населените места на общината няма други етноси освен българският (фигура 2.10).

[52] ОУПО Берковица | Септември 2015

Бистрилица

(до 200 души)

Гаганица

Процент на етнически малцинства по землища над 20% 10 - 20% до 10% 0%

Боровци Лесковец Балювица Котеновци

Замфирово

Костенци Бокиловци

Пърличево

Комарево

17.85% от общото население на Община Берковица

Рашовица

Черешовица

Песочница Берковица

Мездрея Ягодово Слатина

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 2.10 - Дял на етнически малцинства по землища в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

Образование Данните за образование на НСИ (2011) показват, че 54% от населението в община Берковица са високо образовани (висше или средно), докато 10% от жителите са само със завършено начално образование, а 7% са неграмотни. Ако данните бъдат разбити по етноси обаче може да се забележи отявлен демографски проблем. Като изключим жителите, които са се самоопредели като „друга“ етническа група всички останали демонстрират доста тревожно състояние с минимален процент на висока интелектуална квалификация и по-високо ниво от средното (за общината) на неграмотност. Заради големият си относителен дял специално внимание трябва да се отдели на ромската етническа група, където само 3% имат завършено средно образование, 44% са с основно, 30% - с начално и цели 23% са напълно неграмотни. Имайки впредвид, че този етнос обитава най-големите селища в общината, където са локализирани почти всички образователни структури прави този факт още по-тревожен. Това означава, че физическата липса на училища не може да бъде логично обияснение и следователно политиките за интеграция и образование са неефективни и би трябвало да се преоценят.

МАПЕКС АД [53]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 2.2 Структура на заетостта 2.2.1 Човешки ресурс Както беше вече анализирано в предишните параграфи в община Берковица се забелязват трайни негативни демографски тенденции. Те от своя страна също така се отразяват и върху трудоспособността на населението. Съгласно данните на НСИ (2011) от общото население на общината 10 561 души (56%) са в трудоспособна възраст. От населението в нетрудоспособна възраст жителите над 64 години са малко над два пъти повече от тези които са на възраст до 14 години – съответно 5 643 към 2 599. Тази статистика предопределя тревожна прогноза за трудоспособността на населението за в бъдеще. Данните за област Монтана и самостоятелно за град Берковица илюстрират поблагоприятно състояние на човешкия ресурс с 64% (за областта) и 61% (за града) от населението в трудоспособна възраст (фигура 2.11). Въпреки това разликата не е внушителна. Ако погледем малко по-съсредочено върху данните на НСИ (2011) за лицата на 15 годишна или по-висока възраст може да отбележим още съществени факти (фигура 2.12). От статистиката става ясно, че повече от населението в тази възрастова група на територията на общината всъщност е икономическо неактивно – 8 914 (54.70%) срещу 7 391 (45.30%) икономически активни лица. Като отделно от това, 1 858 (25%) от тези 7 391 икономически отделни лица са безработни. В крайна сметка само 5 533 (29.40%) от 18 803 души в цялата община Берковица са икономически активни, заети лица. От своя страна икономически неактивното население в тази възрастова група бива главно пенсионери (69%) като останалата част са лица ангажирани само с домашни или семейни задължения (13%), учащи (8%), инвалиди и други неактивни лица (които по различни причини не работят). Като основни причини за неактивност са дефинират липсата на работни места, подходящи за образователното и квалификационно равнище, липсата на квалификация, умения или трудов опит на неактивните лица и др. Обезкуражените лица желаят да работят, но не търсят активно работа, тъй като смятат, че няма да намерят такава. От гледна точка заетите лица най-голям е броят на наетите лица – 4 864 (88%). Допълнително, 555 жители (10%) са вписани като работодатели и самостоятелно наети лица. Трябва също така да се отбележи, че като процентно съотношение данните за община Берковица и област Монтана по гореспоменатите точки са доста сходни с леки разлики. Детайлна информация е синтезирана на фигура 2.12. Фигура 2.11 - Разбивка на населението в област Монтана община и град Берковица съгласно неговата възраст и трудоспособност Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ПРОЦЕНТ НА НАСЕЛНИЕТО В ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ

100000 90000 80000 70000

ОБЛАСТ МОНТАНА

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ГРАД БЕРКОВИЦА

60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 - 14

15 - 64

64+

ОБЛАСТ

18960

94397

34741

ОБЩИНА

(14% от областа)

БЕРКОВИЦА

[54] ОУПО Берковица | Септември 2015

2599

2142

(82% от общината)

10561

(11% от областа)

8159

(77% от общината)

5643

(16% от областа)

3162

(56% от общината)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

НАСЕЛЕНИЕ

ОБЩО

Икономически неактивни

Икономически активни

Икономически неактивни

Икономически активни

54.70% 8914

45.30% 7391

52.90% 68335

47.10% 60803

16305 | 129138

Учащи

ИКОНОМИЧЕСКИ НЕАКТИВНИ

8914 | 68335

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНИ

7391 | 60803

ЗАЕТИ ЛИЦА

ОБЛАСТ МОНТАНА

Пенсионери

8% 730

Домакини Други

69% 6124

13% 10% 1166 894

Учащи

Пенсионери

10% 6491

Домакини Други

70% 48061

11% 9% 7868 5915

Безработни

Заети

Безработни

Заети

25% 1858

75% 5533

22% 13285

78% 46760

Работодатели и Самостоятлно наети

Наети

Други

10% 555

88% 4864

2% 114

Работодатели и Самостоятлно наети

Наети

Други

10% 4564

87% 40950

3% 1246

5533 | 46760

2.2.2 Пазар на труда

Фигура 2.12 - Анализ на икономическата (не)активност на населението на възраст 15 или повече години в община Берковица и област Монтана

Пазара на труда се влияе пряко от работната сила на дадена територия. Както беше вече споменато негативната демографска тенденция има реално въздействие в област Монтана и община Берковица. Все пак, при сравнителен анализ на пазара на труда Изготвил: МАПЕКС АД по данни показателите се отнасят предимно към възрастовата група 15-64 навършени години. Заети лица и коефициент на заетост

на НСИ (2011)

Заетите лица в община Берковица през 2011 г. са 5 533 на възраст между 15 и 64 години. От общо заетите 2 887 са мъже (52.2%), а 2 646 – жени (47.8%). Голяма част от заетите лица – 4 254 (77%) са в общинския център, докато само 1 279 (23%) - в селата. Това съотношение е съизмеримо с цялостното население на град Берковица и селата в общинта и хората, които са в трудоспособна възраст – съответно 5 716 и 1 675. Средният коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението на 15 или повече навършени години за община Берковица е през 2011 г. е 46.1%, което е под средното ниво за област Монтана (49.3%). Ако погледнем към статистиката прави впечатление високия дял на икономически неактивните лица и ниския процент на заетост на някои от етническите групи. Поради голямата си бройка специално внимание е необходимо да се отдели на ромския етнос, където 52.7% от населението е икономически неактивно и коефициентът на заетост е 17.8%, доста по нисък от средното за общината. За справка само 35.2% от българите са икономически неактивни, а коефициентът им на заетост е 52.0% (фигура 2.14). Това е още един фактор, който демонстрира острата нужда от целенасочена политика за интеграцията на етническите малцинства – в този случай, в пазара на труда. Безработни лица и коефициент на безработица След сериозния срив на пазара на труда в резултат на глобалната финансова и икономическа криза, която в България се прояви през втората половина на 2008 г. ситуацията на пазара на труда минимално се подобрява минимално. Равнището на безработица в община Берковица през 2011 г. е 25,3%, изчислено само на базата на икономически активните лица. Тази стойност е малко по-високо от средната за област Монтана (22.3%). В община Берковица ръстът на безработица е минимално по-висок в град Берковица (26%) спрямо селата (23%). МАПЕКС АД [55]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.13 - Брой на икономически активни (заети и безработни) лица и ръст на безработица в община Берковица

РЪСТ НА БЕЗРАБОТИЦА (%)

8000

6000

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ГРАД БЕРКОВИЦА

СЕЛА

4000

2000

Икономическо Активно Население (15 - 64)

Заети

Безработни

7391

5533

1858

5716

4254

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

(77%)

1675

СЕЛА

1462

(77%)

(79%)

1279

(23%)

396

(23%)

(21%)

През последните последните години основният поток от безработни е формиран главно от освобождавани лица в индустриалния сектор. Според Юнайт Консултинг (2014) безработните младежи до 29 г. представляват 19.4% от всички безработни, като делът им намалява спрямо 2007 и 2009 г. Лицата до 29 г. са една от неравнопоставените групи, тъй като повечето работодатели предпочитат да освобождават предимно работници и служители без опит и стаж за съответното работно място. Неблагоприятно е също и обстоятелството, че по-голяма част от регистрираните безработни младежи са с ниски нива на образователно равнище и квалификация. Като цяло в резултат на свиването на пазара на труда броят на безработните лица за едно средно работно място в община Берковица е два пъти по-висок от този за област Монтана и три пъти по-висок от този за страната (Агенция по заетостта, 2012). В количествено отношение броят на работните места се определя от първичния пазар като влиянието на сезонния характер е значително. Фигура 2.14 - Структура на заетост и безработица по етнически групи в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

% 75.0

70 62.4 58.2

49.3

36.5

52.0

55.6

52.7

46.1

44.4

38.3 35.2 30.9

25.3 22.3

25.0

19.7

17.8

15.8

0.0 Общо за Областа

Общо за Общината

Българска

Относителен дял на икономически неактивните лица (%)

[56] ОУПО Берковица | Септември 2015

Турска

0.0 Ромска

Коефициент на заетост (%)

Друга

Не се самоопределят

Коефициент на безработица (%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.15 - Брой на заетите лица съгласно тяхната професия в община Берковица и област Монтана

Относителен Дял РЪКОВОДИТЕЛИ

0 - 10% 11 - 20%

НЕПОСОЧЕНА

СПЕЦИАЛИСТИ

21 - 30%

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011) ТЕХНИЦИ И ПРИЛОЖНИ СПЕЦИАЛИСТИ

ПРОФЕСИИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

ПРОФЕСИИ, НЕИЗИСКВАЩИ СПЕЦИАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

ПОМОЩЕН АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ

МАШИННИ ОПЕРАТОРИ И МОНТАЖНИЦИ

КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ И ЗАНАЯТЧИИ

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

ПЕРСОНАЛ, ЗАЕТ С УСЛУГИ ЗА НАСЕЛEНИЕТО, ТЪРГОВИЯ И ОХРАНА КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО, ГОРСКОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ОБЛАСТ МОНТАНА

РЪКОВОДИТЕЛИ

7.0% | 390 души

6.3% | 2939 души

СПЕЦИАЛИСТИ

12.0% | 662 души

12.2% | 5693 души

ТЕХНИЦИ И ПРИЛОЖНИ СПЕЦИАЛИСТИ

5.0% | 275 души

5.8% | 2720 души

ПОМОЩЕН АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ

6.9% | 383 души

6.9% | 3237 души

ПЕРСОНАЛ, ЗАЕТ С УСЛУГИ ЗА НАСЕЛEНИЕТО, ТЪРГОВИЯ И ОХРАНА

20.2% | 1119 души

20.7% | 9675 души

КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО, ГОРСКОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО

2.8% | 155 души

4.2% | 1976 души

КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ И ЗАНАЯТЧИИ

14.0% | 772 души

13.0% | 6079 души

МАШИННИ ОПЕРАТОРИ И МОНТАЖНИЦИ

13.3% | 735 души

14.3% | 6671 души

ПРОФЕСИИ, НЕИЗИСКВАЩИ СПЕЦИАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

16.1% | 892 души

13.8% | 6458 души

ПРОФЕСИИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

0.6% | 32 души

0.8% | 357 души

НЕПОСОЧЕНА

2.1% | 118 души

2.0% | 955 души

Заети по професии Съгласно професията си населението в за различните административни единици е групирано по в 10 основни направления спрямо НСИ през 2011 г. Фигура 2.14 илюстрира данните като илюстрира общите стойности за общината и отделните за градовете Костенец и Момин проход. Разликата в процентното съотношение за цялата община и градовете не са съществени. Най-високия дял на заетост са в категориите „Персонал, зает с услуги за населението, търговия и охрана“, „Машинни работници и монтажници“, „Квалифицирани работници и занаятчии“, „Професии, неизискващи специална квалификация“ и „Специалисти“. За община Костенец заетите лица в абсолютен брой (процентно съотношение) за гореспоменатите професии са съответно 1 249 души (24.8%), 862 (17.1%), 656 (13.0%), 602 (11.9%) и 543 (10.8%). От друга страна най-малък е броят на заетите лица е в класовете „Въоръжени сили” 56 лица (1.1%), и „Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство” - 77 (1.5%). Мъжете преобладават в групите„Въоръжени сили”,„Машинни оператори и монтажници” и „Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии”, докато най-висок е делът на жените в групите „Помощен административен персонал”, „Специалисти” и „Персонал, зает с услуги за населението, търговия”.

МАПЕКС АД [57]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.16 - Брой на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Берковица и област Монтана

Относителен Дял

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

0 - 10% 11 - 20%

ДРУГИ

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

21 - 30%

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

СТРОИТЕЛСТВО

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ОБЛАСТ МОНТАНА

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

7.7% | 428 души

9.0% | 4191 души

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

26.9% | 1487 души

24.6% | 11491 души

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

4.1% | 227 души

3.1% | 1430 души

СТРОИТЕЛСТВО

5.1% | 282 души

4.8% | 2230 души

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

18.4% | 1020 души

19.0% | 8904 души

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

5.0% | 279 души

6.4% | 3006 души

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

1.9% | 106 души

1.9% | 867 души

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

7.9% | 437 души

7.6% | 3553 души

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

11.7% | 650 души

14.6% | 6809 души

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ

8.6% | 474 души

6.8% | 3196 души

ДРУГИ

2.6% | 143 души

2.3% | 1083 души

Наети лица по икономически дейност По данни от 2011 г. в община Берковица най-висок е делът на работещите в третичния сектор на икономиката (услугите) – 56.2%; във вторичния сектор са заети около една трета (36.3%) от общо заетите, а в първичния сектор – 7.5%. НСИ определя различните икономическите дейности по-детайлно структурирани през 2011 като данните са представени на фигура 2.16. Тя отново съпоставя община Берковица и област Монтана. Подобно на заетите по професии разликите в процентно съотношение не са големи и едни и същи три професионални дейности осигуряват най-голям брой работни места. Те са „Преработваща промищленост“ – 26.9% (1 487 души) за община Берковица и 24.6% (11 491) за област Монтана, „Търговия, хотелиерство и ресторантьорство“ – съответно 18.4% и 19% (8 904) и „Администрация и държавно управление“ – 11.7% (650) и 14.6% (6 809). Според Юнайт Консултинг (2014) значителните загуби на работни места в индустрията в общината в периода на преструктуриране на икономиката все още не са компенсирани от достатъчно нарастване на наетите в сектора на услугите. Единствените отрасли, където има увеличение на броя на наетите лица към 2013 г., в сравнение с този през 2011 г. са „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“. При другите отрасли продължава неблагоприятната тенденция на намаляване на броя на наетите лица. [58] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Средна Годишна Заплата

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

0 - 4000 4001 - 7000

ДРУГИ

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

7001 - 10000

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

СТРОИТЕЛСТВО

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Фигура 2.17 - Средна заплата (в лева) на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Берковица

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ГОДИНА

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

9294 лв. | 9.0%

2012

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

5665 лв. | 24.6%

2012

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

5633 лв. | 3.1%

2010

СТРОИТЕЛСТВО

6104 лв. | 4.8%

2012

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

4256 лв. | 19.0%

2012

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

6366 лв. | 6.4%

2012

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

4745 лв. | 1.9%

2010

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

8019 лв. | 7.6%

2012

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

6578 лв. | 14.6%

2012

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ

7110 лв. | 6.8%

2012

ДРУГИ

4482 лв. | 2.3%

2012

ОБЩО

6346 лв. | 100%

2012

Средна работна заплата През 2012 г. средногодишната заплата в община Берковица (6 346 лв.) продължава да е под средната за област Монтана (6 572 лв.), Северозападния район (6 640 лв.) и страната (7 817 лв.). Тъй като делът на работната заплата е най-голям в общия паричен доход на населението, това дава отражение на жизнения стандарт на жителите на общината. В последните години глобалната икономическа криза се отрази върху икономическите дейности с традиционно по-ниски от средните заплати. В сферата на „Търговия, хотелиерство и ресторантьорство“ и „Преработваща промишленост“ икономически дейности отчитат средни заплати по-ниски от средната за общината, а в тях работят над 2/5 от наетите лица. Икономически дейности със средна годишна заплата над средната за община Берковица са първичният сектор и някои от публичните услуги: „Селско, горско и рибно стопанство“ – 9 294 лв. (9% от наетите за общината), „Образование и научни дейности“ – 8 019 лв. (7.6%), „Здравеопазване, социални, културни и спортни дейност“ – 7 110 лв. (6.8%) и „Администрация и държавно управление“ – 6 578 лв. (14.6%). Средните годишни заплати във всички други сектори включително и традиционни икономически дейности като „Строителство“, „Енергетика, ВиК и отпадаци“ са по-ниски от средната стойност за общината. МАПЕКС АД [59]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 2.3 Икономическа база 2.3.1 Обща характеристика С годините икономиката в община Берковица е създала база и традиции, които са плод на природните дадености и целенасочената политика в отделните сфери на икономическо развитие. В контекста на област Монтанаобщината е третата по икономически принос. През 2012 г. в общината се произвежда 6.10% от продукцията в областта, като също така акумулира 5.65% от трайните инвестиции и сформира 14.40% от общата заетост. Все пак, ако се загледаме по-детайлно в данните от НСИ илюстрирани на фигура 2.18 може да се отбележи негативна тенденция за постевпенно намаляване на приноса на общинската икономика в областта за периода 2008-2012 г. Отбелязва се спад на относитлния дял на нетните приходи от 9.50% до 6.10%, както и на делът на трайните инвестиции от 9.45% до 5.65%. Подобна тенденция се наблюдава и относно процента на заетите лица в община Берковица но през 2012 г. се забелязва рязко увеличение от 11.85% на 14.40%. Според Юнайт Консултинг (2014) отбелязаната по-горе тенденция е породена от спада на промишленото производство в община Берковица, което понижава своя дял от 9.60% през 2008 г. на 5.0% през 2012 г. за областта. Загубата на тези индустриални позиции е резултат от прехода към пазарна икономика в общината, като икономическата криза след 2008 г. влоши още повече условията за развитие на бизнеса и доведе до ново свиване на производството. Акцентирайки на икономическата ситуация само в община Берковица може да се забележи, че дори в един кратък интервал от 2007 до 2012 г. съществува сериозна динамика спрямо делът на нетните приходи на различните икономически сектори. От силно въздействана индустриална икономика през 2007 г. сформирайки 56.20% (59 794 хил. лв.) от приходите в общината през 2012 г. делът на индустриалните приходи са 38.50% (40 321 хил. лв.) за сметка на сектора на услугите – 58.50% (61 370 хил. лв.). Нетните приходи в първичния икономически сектор на селското и горско стопанство е значително по-малък от на другите два сектори. От друга страна обаче се наблюдава прогресивно увеличаване на монетарното значение на селското стопанство като от 2007 до 2012 г. данните отчитат разтеж от 300% (от 800 до 3 205 хил.лв.). Цялостно погледнато не може да се определи категорична тенденция в движението на общите нетни приходи в община Берковица (фигура 2.19). Фигура 2.18 - Относителен дял на община Берковица в основните икономически показатели на област Монтана в периода 2007-2012 г. Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

16 14.45 14

13.75

13.15

13.10 11.85

9.50

9.25

9.45 8.30

7.90

7.45

6.75

6.90

6.50 6.15

6.10 5.65

2007

2008

Дял на заетите лица в община Берковица спрямо област Монтана (%)

[60] ОУПО Берковица | Септември 2015

2009

2010

Дял на допълнителни материални активи в община Берковица спрямо област Монтана (%)

2011

2012

Дял на нетните приходи по продажба в община Берковица спрямо област Монтана (%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 100%

РАЗЛИКА НА НЕТНИТЕ ПРИХОДИ МЕЖДУ 2007 И 2012

80%

40%

20%

ИНДУСТРИЯ УСЛУГИ ОБЩО

ОБЩО ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

2405 (300%)

СЕЛСКО И ГОРСКО СТОПАНСТВО

19473

ИНДУСТРИЯ

15532

УСЛУГИ

(0.015%)

60%

СЕЛСКО И ГОРСКО СТОПАНСТВО

1536

2007

2008

2009

2010

2011

800

2306

3078

3055

3261

(0.75%)

59794

(56.20%)

45838

(1.80%)

71354

(56.40%)

52913

(3.00%)

53325

(52.50%)

44932

(3.40%)

41797

(46.70%)

44703

(3.00%)

41706

(39.20%)

61468

2012 3205

(3.00%)

(32.50%)

Фигура 2.19 - Динамика на нетните приходи от продажби (хил.лв) по икономически сектори в община Берковица за периода 2007-2012 г. Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

40321

(38.50%)

61370

(43.05%)

(41.80%)

(44.50%)

(49.90%)

(57.80%)

(58.50%)

106432

126573

101335

89555

106435

104896

(33.90%)

Фигура 2.20 - Разходи за дълготрайни материални активи (хил.лв) по икономически сектори в община Берковица за периода 2007-2012 г.

35000

30000

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

25000

20000

15000

10000

5000

0 СЕЛСКО И ГОРСКО СТОПАНСТВО ИНДУСТРИЯ УСЛУГИ ОБЩО

2007 682

(2.05%)

22871

(68.90%)

9648

2008 3338

(6.95%)

32923

(68.50%)

11792

2009 1075

(2.80%)

24248

(62.60%)

13392

2010 2353

(6.60%)

20879

(58.30%)

12563

2011 929

(2.55%)

22530

(61.95%)

12917

2012 2118

(5.70%)

20849

(55.90%)

14317

(29.05%)

(24.55%)

(34.60%)

(35.10%)

(35.50%)

(38.40%)

33201

48053

38715

39164

36376

37284

2.3.2 Структурни промени За да придобием по-точна представа за развитието на икономиката в община Берковица е необходимо да разгледаме и някои допълнителни данни относно икономическата база. По този начин може да отчетем с по-голяма сигурност тенденциите в структурните промени. Фигура 2.20 представя регистрираните данни на НСИ относно инвестициите за дълготрайни материални активи в отделните сектори като няколко интересни изводи могат да се отбележат. Вземайки впредвид нетните приходи за същия период (фигура 2.19) в сектора на селското, горско и рибно стопанство се забелязва препокритие на данните като цяло – тоест голяма част от генерираните приходи се реинвестират в сектора. От друга страна, данните относно направените инвестиции в секторите на индустрия и услугите разкриват интересна взаимовръзка. Въпреки серизония спад в нетните приходи индустриалният сектор все още акумулира най-голяма част от МАПЕКС АД [61]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 2.21 - Сравнение между 2008 и 2011 г. на нетните приходи от продажби (хил. лв) в община Берковица по икономическа дейеност Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

60000

50000

40000

30000

20000

10000

2008 2011

Селско, горско и Преработваща Строителство рибно стопанство промишленост 2306 58479 12105 (1.80%)

(46.50%)

(9.60%)

3261

39050

1943

(3.10%)

(37.00%)

(1.80%)

Търговия и хотелиерство 47240

Логистика

(37.60%)

(1.60%)

1955

Недвижими имоти 572

50883

7559

375

(48.20%)

(7.20%)

(0.50%) (0.40%)

Образование и Администрация Здравеопазване, наука култура и спорт 871 120 2011 (0.70%)

(0.10%)

(1.60%)

612

121

1721

(0.60%)

(0.10%)

(1.60%)

Други дейности 126 (0.10%)

138

(0.10%)

инвестициите в общината. Това разкрива и всъщност колко сериозно е значението на промишлеността за развитието на икономическата база в една община. Погледнато от друга гледна точка тези данни също така илюстрират основната трудност за поддържане на високо качество на преработваемата промишленост. Услугите, в противополжност, демонстрират висока възвращаемост на приходите и това ги определя като популярен сектор за развитие в общината, а и като цяло в страната през последните години. Друга негативна индикация за развитието на икономиката в общината е изтеглянето на преките чуждестранни инвестиции, което цялостно определя предприемаческата активност в общината като по-ниска от средното ниво за страната. Измерена с гъстотата на фирмите на 1000 човека тя е 33,7, което е под средното за страната равнище – 47,6 на 1000 (Юнайт Консултинг, 2014). Разбит по-подробно анализът на структурните тенденции за периода след 2008 – 2011 г. показва неблагоприятни промени по основни икономически дейности. Ясно извявена тенденция е вече споменатото намаляване на позициите на преработваемата промишленост. Като цяло развитието на индустрията в общината среща и структурната опозицията, която приоретизира развитието на туризма. През последните години Община Берковица работи активно за насърчаване развитието на туризма чрез различни инициативи. Общината участва на туристически борси, изработва и разпространява рекламни материали и сувенири, разширява и популяризира културния календар с цел привличане на посетители. В този контекст съществува ясно съзнание, че развитието на промишленост, която би замърсявала въздуха и водата или причинявала силен шум би възпрепятствала развитието на туризма. Становище, което бива ясно изразено както от общинските органи така и от гражданските организации, участници във фокус групите организирани при изработването на ИПГВР Берковица (Урбика, 2014). Отбелязаната тенденция на неблагоприятни секторни структурни промени може да се проследи и рамките на други дейностите на базата на спада на нетните приходи (фигура 2.21). Друг особено засегнат негативно сектор е строителството който 9.60% през 2008 г. се свива до 1.80% от приходите на общинската икономика. От друга страна, секторът на логистиката постига силен растеж и увеличава своето значение по приходи от 1.60% през 2008 до 7.20% през 2011 г. Заедно с него поосезателна положителна промяна в структура на икомиката могат да се отбележат в дейностите търговия и хотелиерство (+10.60%) и селско, горско и рибно стопанства (+1.30%). Интересно е да се отбележи че абсолютния разтеж на приходите в тези сектори не са толкова впечатляващи колкото увеличението им като процентно съотношение. Този факт допълнително подчертава негативната тенденция за свиване на икономиката в община Берковица. [62] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 100%

ДИНАМИКА В СТРУКТУРАТА НА ФИРМИТЕ МЕЖДУ 2007 И 2011

80%

60%

ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ

(100%)

40%

2007

2008

2009

2010

2011

ГОЛЕМИ (НАД 250)

(0.18%)

СРЕДНИ (50 - 250)

(1.40%)

МАЛКИ (10 - 49)

(10.30%)

МИКРО (ДО 9)

(82.20%)

(0.16%)

(1.30%)

(1.10%)

(10.60%)

514

550

(82.00%)

(8.60%)

596

(90.20%)

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

(37.50%)

20%

Фигура 2.22 - Структура на фирмите в община Берковица по размер на заетите лица

МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ

(28.30%)

(0.80%)

(0.90%)

(7.60%)

(7.30%)

558

МИКРО ПРЕДПРИЯТИЯ

(4.70%)

538

(91.60%)

(91.80%)

Фигура 2.23 - Сравнение между 2008 и 2011 г. на броя регистрирани фирми в община Берковица по икономическа дейност

300

250

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на ТСБ Монтана

200

150

100

2008 2011

Селско, горско и Преработваща Строителство рибно стопанство промишленост 40 116 50 (4.80%)

(13.90%)

(6.00%)

106

(4.80%)

(13.40%)

(3.70%)

Търговия и хотелиерство 297

Логистика

(35.60%)

(28.90%)

241

Недвижими имоти 15

293

232

(36.90%)

(29.30%)

(1.80%) (2.60%)

Образование и Администрация Здравеопазване, наука култура и спорт 32 6 26 (3.80%)

(0.70%)

(3.10%)

(3.40%)

(0.90%)

(3.20%)

Други дейности 11 (1.30%)

(1.90%)

Структурата на фирмите в община Берковица определя тенденцията, че икономиката се доминира от микрофирмите, които постепенно увеличват своя процентов дял, въпреки че от 2009 до 2011 г. и те намаляват в абсолютния си брой. През 2011 г. те са 538 фирми или 91.80% от общия брой. Всички останали видове предприятия в общината намаляват както в абсолютен брой, така и в относителен дял. Малките предприятия наброяват 66 през 2008 г. докато през 2011 г. остават само 43 или 7.3% от общия брой на фирмите в общината. Средните предприятия от 50 до 249 заети също намаляват (съответно от 8 на 5) или 0.9%. В общината през 2011 г. липсва голямо предприятие със заети над 250 човека , като намалението на персонала на ЗАИ през 2010 г. го превръща от голямо в средно предприятие. Общата тенденция е към намаляване на броя на групата на малките и средните предприятия, което се обяснява с преминаването им в по-долна група или закриването на част от тези предприятия, което е неблагоприятна тенденция. Отчените затруднения на малкия и среден бизнес са резултат от протичащите процеси на структурната реформа. Дейността на МСП основно е насочена в сферата на търговията и услугите, промишлеността, транспорта и селското стопанство. Много от съществуващи МСП не използват потенциала си за иновации. От 2008 г. групата на малките и средните предприятия отчитат спад в икономическите резултати и заетостта (Юнайт Консултинг, 2014). МАПЕКС АД [63]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 2.3.3 Отраслова структура Богатите природни дадености в общината създават възможности за развитието на разнообразни отрасли, които също така се противопоставят един на друг в развитието си. Това допълнително подчертава необходимостта от балансирано икономическо развитие в община Берковица. Селско и горско стопанство Както вече беше няколкократно отбелязано развитието на този сектор е в известен подем спрямо данните на НСИ до 2012 г. Трябва също така да се отбележи, че в периодът след това има дори още по-засилен интерес и инвестиции в сектора на базата на оперативна програми за съфинансиране на държавен фонд земеделие. Община Берковица има всички условия да развива ефективно екологично земеделие и животновъдство. Тя е водеща в производството на ягоди, малини, кестени, лешници, касис, къпини, арония и невероятен по качество пчелен мед. Балансът на поземлените ресурси показва, че обработваемите земеделските територии заемат 140.52 км2 или 30.24% от общата площ на общината. 92.3% (129.75 км2) от тях са ниви, а остналите са трайни насаждение. Релефът на общината е по-благосклонен за развитие на растениевъдството в северната част на общината, докато в южната поради хълмистия терен преобладават трайни насаждения. Основните култури, които се отглеждат са зърнени и технически, а от трайните насаждения – се отличават масивите засяти със сливи, вишни, ягоди и малини. Съгласно средните добиви на година повечето отглеждани култури като пшеница, ечемик и маслодаен слънчоглед са под средните за страната. Изключение прави царевицата, чиито добив обикновенно отчита стойности, които са в рамките на средните за страната. Според проучване на Юнайт Консултинг (2014) регистрираните земеделски стопанства в общината са 1038, като тези с ИЗП са 946 при среден размер на ИЗП на едно стопанство 32.7 дка. Преобладават стопанствата с ИЗП от 10 до 20 дка. – 93 бр. и тези от 20 до 100 дка. – 80. Основните земеделски структури са: частни кооперации, арендатори, частни семейни стопанства и лични стопанства. Освен регистрираните земеделски производители в общината действат и фирмите “Агрофока”, “Балкан ОБСТ”, “Еко терра”, “Тера Ком” и др. От гледна точка на животновъдството в общината, то показва неустойчива тенденция в развитието си. Секторът се развива предимно в личните стопанства. Цялостно през последните 15 години при него се очертава трайна тенденция на намаляване на отглежданите животни. През 2014 и 2015 година има известен интерес за съживяване на част от сектора според отговорните общински работници като има минимални наченки. Все пак, отбелязани повишителни стойности и детайлни измервания все още не са отбелязани. През 2016 година ще може да се направи реална индикация относно раздвижване на сектора. Говерейки за наличната икономическа база в общината трябва да се отбележи неприятни факт, че почти цялостно дворовете на бившите трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) са изоставени неизползвани в момента. Такива дворове, в различни размери има изградени във всички села в общината. На някои локации материалната база е необратимо амортизирана. Все пак, по задълбочен анализ относно използването на тези дворове би трябвало да се направи за да се индентифицират алтернативни функции. Все пак е малко вероятно да се наложи изменението на настоящите нормативни функционални определения като територии за производствени и складови дейности. Горското стопанство е традиционен сектор за община Берковица, имайки впредвид сериозния природен потенциал, с който разполага.Общата площ на горските територии в общината 220.05 км2 или 47.36% от цялостната територия. Спроед ТП ДГС - Берковица към 31.12.2013 година разпределението на горската площ по вид на земите показва, че преобладаващата част е залесена. От залесената площ 84.0% са насаждения с естествен произход, културите заемат 15.9% и 0.1% е клек. [64] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Обработваеми земи Ниви Обработваеми земи Трайни насаждения Необработваеми земи Горски територии Горски земи

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

ВИД ТЕРИТОРИЯ

20 км

ПЛОЩ

СОФИЯ ОБЛАСТ

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

км2

ха

Общо

464.66

46 466

100%

Урбанизирани

12.78

1 278

2.75%

Земеделски територии

207.31

20 731

44.61%

•• ••

140.52

14 052

30.24%

66.79

6 679

14.37%

220.05

22 005

47.36%

Обработваеми Необработваеми

Горски

Фигура 2.24 - Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК Таблица 2.02 - Баланс на земеделските и горски територии в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

Незалесената дървопроизводителна площ е 0.3%, като включва: сечища; пожарища и голини. От недървопроизводителните площи, които са 6.4% от горските територии, с най-голям дял са: нелесопригодните площи, поляните, нелесопригодните голини и скалите (ТП ДГС – Берковица, 2013). В съответствие с преобладаващите им функциите площта на ДГС “Берковица” се разпределя, както следва: МАПЕКС АД [65]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА • Гори и земи основно със стопански и защитни (дървопроизводителни и средообразуващи) функции – 60.4%, от която залесени - 59.1%; • Гори и земи със специални функции – 39.6%, от която залесени – 34.1%, в т.ч. клек. По отчетни данни на информационната система на ИАГ за издаване на позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечища през 2013 г. от горските територии в обхвата на община Берковица са добити общо 46 952 куб. м. дървесина, разпределени по видове собственост, в куб. м. както следва: • Държавно и учебно-опитни гори (37 086 куб. м.); • Частни физически лица (7 526 куб. м.); • Частни юридически лица (303 куб. м.); • Религиозни организации (2 037 куб. м.); Впечатление прави абсолютната липса на генерирана дървесина от общинска собственост. Макар и с по-бавни темпове по данни на ДГС - Берковица ежегодно в горските територии върви процес на залесяване, съгласно утвърдените лесоустройствени планове (15 дка през 2007, 27 / 2008, 75 / 2009, 17 / 2010 и 28 / 2011). Заетите в горскостопанската дейност от община Берковица са 30 души. Част от горската територия на общината се стопанисва от УОГС „Петрохан” с. Бързия. Фигура 2.25 - Селскостопански територии около село Замфирово Източник: МАПЕКС АД

Фигура 2.26 - Бивш двор на трудово кооперативно земеделско стопанство в село Лесковец Източник: МАПЕКС АД

[66] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Производствени дейности Складови дейности Комунално обслужване и стопанство Територии за транспорт

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 2.27 - Територии предназначени за производство и транспорт в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

Индустрия и логистика Общата площ на територията предназначена за производствени, складови или комунални стопанства е 2.13 км2 или 0.46% от община Берковица, съответно 1.99, 0.08 и 0.06 км2. 92% или 1.82 км2 / 182.79 ха от производствените територии са разположени в землището на град Берковица. Това обосновава центъра на общината като неин основен индустриален хъб. От друга страна само 0.2 км2 / 2.41 ха или ¼ от териториите за складови дейности се намират в землището на общинския център. Това се дължи на множеството селскостопански бази изградени в землищата на селата, които са определени като територии за складови дейност. Процентното съотношение териториите предназначени за складове извън землището на град Берковица има реален потенциал да се увеличи взимайки под внимание изграждането на новия околовръстен пътен участък на изток от града. Новото трасе на републиканския път II-81 ще преминава през землището на село Мездрея като изменения на прилежащите територии е необходимо да бъдат предприето включвайки възможността за развитието на логистични, складови дейности. МАПЕКС АД [67]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Таблица 2.03 - Баланс на територията предназначена за производствени, складови или комунални стопанства и транспорт в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

ВИД ТЕРИТОРИЯ

ПЛОЩ км

ха

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

Общо

464.66

46 466

100%

Урбанизирани

12.78

1 278

2.75%

Производствени територии

1.99

198.69

0.43%

Складови територии

0.08

8.19

0.02%

Комунални стопанства

0.06

5.52

0.01%

Територии на транспорта

9.31

931

2.00%

Територията за транспорт включва площите където преминава железопътна и пътна инфраструктура, както и транспортните хъбове като гари и автогари. Общата й площ е 9.31 км2 или 931 ха (2.00% от общата територия на общината). Тази територия е скорошно увеличена заради изграждането на вече споменатия нов околовръстен участък около град Берковица. Този нов пътен участък предоставя допълнителен потеницал за усвояване на нови терени за развитие на индустрията и логистиката. За да се използва този потенциал трябва да бъде заложена промяна на предназначението на прилежащите територии в общия устройствен план на община Берковица. В отрасловата структура на сектор индустрия в община Берковица личат производството на строителни материали и дограма, химически продукти, производство на конструктивни елементи и детайли от метал, производство на инструменти, хранителновкусова, мебелна и трикотажна промишленост, строителни дейности. Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия е с най-висок принос в произвежданата промишлена продукция. Функциите на подотрасъла в ешeлонния процес “селско стопанство - хранителна промишленост”, балансират икономическото развитие и осигуряват по-доброто използване на местния аграрен потенциал (Юнайт Консултинг, 2014). Представители на сектора на хранителната индустрия са “Агенция Булсаи” ЕООД (производство и преработка на птиче месо и продукти от птиче месо), “Славянка” ЕООД (производство на хляб и хлебни изделия), “Компас” ООД (производство на пастети, месни консерви, готови ястия и специалитети), “Монтком” ООД (производство на месо от едър рогат добитък и свине и продукти от телешко и свинско месо) и др. Друг важен индустриален отрасъл за община Берковица е текстилната промишленост (Юнайт Консултинг, 2014). Секторът е разположен изцяло на територията на града. Негови представители са фирмите “БЕРТЕКС” ЕАД (Производство и търговия в страната и чужбина на трикотажни горни и долни облекла); “БИГЪЛ” ООД (детски облекла). Добивната промишленост в община Берковица е основно представена от „МРАМОР БЕРКСТОН“. Предприятието е основано през 1962 г. с основна дейност преработка на скални материали. 90 % от продукцията се изнася в Европа и САЩ. Основната част от производството е преработката на блокове варовик „Враца”, мушелкалк и мрамори. От гледна точка на дървообработката и производството на мебели се наблюдава спад. Основен производител е фирмата “СИРАКОВ И СИЕ” СД (производство на столове, холни 49 гарнитури и нестандартно обзавеждане; мебели; материали, профили и аксесоари за мебелната промишленост). Друг основен отрасъл в преработващата индустрия е производството на метални изделия. По-важни фирми от сектора са “ЗАИ” АД (производство и продажба на абразивни инструменти); “АРКОС-МЕТАЛ-БЕРКОВИЦА-ПС” АД (производство на конструктивни елементи и детайли от метал); “БУЛФЛЕКС И КО” ООД (производство на армирани дискове за шлифоване и рязане на метални и неметални); “ПРИМЕКС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД (Производство на абразивни инструменти и технологично оборудване за абразивната индустрия). Производството на химични вещества и продукти, изделия от каучук и пластмаси също намалява. “ПЛАСТКОМЕРС 93“ ООД Фирмата произвежда: PVC драйбленд за бутилки, [68] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА PVC гранулати – меки (за ходила, кабели и шлаухи) и твърди (за външни ролетни щори, тръби и фитинги), PVC облицовка, фиксатори за арматура, шлаух. Община Берковица има традиции в златарската и бижутерийна промишленост. Фирми, представящи този подотрасъл са „БИЖУТЕРИЯ И СУВЕНИРИ“ за производство и ремонт на бижутерия и сувенири от сребро и злато. Изработка на сребърен филигран; „АРЖЕНТВИУ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, произвеждаща лята сребърна бижутерия. Основен представител на трикотажната промишленост е фирма „БЕРТЕКС“ ЕАД, произвеждаща трикотажни горни и долни облекла; спортни трикотажни облекла: анцузи, грейки, шорти, пижами от кръглоплетени платове; дамски горен трикотаж; детски горен трикотаж, на шивашката промишленост - фирма „БИГЪЛ“ ООД за производство на детско облекло. „НАТАЛИЯ-ММ“ ООД произвежда детски играчки. Фигури 2.28 - 2.32 - Състояние на производствените и сладовите стопанства и териториите за транспорт 1. “ЗАИ” АД, гр. Берковица 2. “ИХР Метал” ЕООД, с. Боровци 3. “Компас” ООД, с. Комарево 4. ЖП инфраструктура в град Берковица 5. Новоизградено кръстовище на новия околовръстен път Източник: МАПЕКС АД

5 МАПЕКС АД [69]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Туризъм Благодарение на богатите си природни дадености туризмът е обособен като основен отрасъл за общината. В повече детайли тази тема е разгледана в точка 9. Като цяло според Урбика (2013) общината има четири важни потенциала, които са предпоставка за успешно развитие на туризма: |1| Природните забележителности на територията на общината – легендарният връх Ком и множеството туристически пътеки, които са подходящи за широк спектър от туристи (от такива, които търсят сериозни предизвикателства и натоварване до такива, които предпочитат чист въздух и спокойствие); |2| Културните забележителности и прояви – участниците в дискусиите наблегнаха на богатото културно наследство (включително исторически паметници; известни личности, свързани с Берковица; манастири и т.н.), което трябва да бъде промотирано сред туристите и представено чрез съвременни интерактивни техники; |3| Географската близост на Берковица до София; |4| Наличието на минерални извори и спортни бази. Според анализът извършен от Урбика (2013) чрез фокус групи при изготвянето на ИПГВР Берковица тези особености на общината се възприемат като потенциал за развитие на широк спектър от туристически инициативи . Но, от друга страна това многообразие от възможности може да доведе до размиване на имиджа на Берковица и е добре да се стремят към маркетингово налагане на едно „съпоставително предимство”, „марка” или „емблема”, които да отличават община Берковица от други конкурентни туристически дестинации (Урбика, 2013). Туристическото развитие в Берковица е слабо проявено и не отговаря на възможностите на общината и региона. Това се дължи на различни причини, между които недостатъчно добре развитата техническа и туристическа инфраструктура, сравнително слабо разнообразие и ниско качество на предлаганите туристически услуги. Туризмът в град Берковица е свързан основно с развитието на културен и исторически туризъм, с посещенията на паметниците на културата с местно и национално значение (къщи-музеи, религиозни храмове, паметници, художествена галерия ”Никола Маринов”). Градът може да бъде включен и в туристическите продукти на другите видове туризъм в общината и региона. Според Юнайт Консултинг (2014) проблемите, свързани с развитието на културния туризъм основно свързани с материалната база, регулярното осъвременяване и попълване на експозициите, осигуряване на квалифицирани преводачи и екскурзоводи, освежаване фасадите на сградите – паметници на културата и други места, свързани с културния и исторически туризъм, изграждане на привлекателна градска среда, подобряване на архитектурния вид и др. Търговия и услуги Както бе вече представено отрасалът на търговията и услугите има разстящо значение в структурата на община Берковица. Именно, преобладаваща част от активните фирми оперират в сферата на търговията, ремонт на автомобили и битова техника. Те представляват около 40% от активните фирми през 2012 г. Персоналът зает в търговията и услуги за населениет е 1 119 души или 20.2% от заетите лица в общината. Освен това отрасалът е вторият по значение сектор за приходите от дейност, създавани в общината – 37.1%. Все пак, наблюдава се спад в броя на фирмите и приходите от дейността в сектор “Търговия” през 2010 г. спрямо 2007 г. Близо 80% от фирмите в Берковица работят в сектора на услугите, което е типично за цялата страна. Типично за подобен вид отрасъл той се развива значително по-добре в по-големи населени места където потреблението на стоки и услуги е по-голямо. Поради тази причина голяма част от концентрацията на търговски и обществено обслужващи обекти с икономически цели се намират в град Берковица. Центърът на община функционира като основен търговски и обслужващ хъб за прилежащите села. Това е особено вярно населените места разположени в южната и централна част на общината. [70] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Селско стопанство Горско стопанство Промишленост Логистичен коридор Търговия и услуги Отдих и туризъм

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 2.33 - Потенциални районни икономически клъстери в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД

2.3.4 Регионална характеристика На база на анализа направен относно икономическата база в община Берковица, нейната характеристика и състояние някои основни становища могат да се отбележат. Взимайки тези становища впредвид концептуална индикация за съществуващи или потенциални икономическите клъстери в общината може да се направи (фигура 2.33). Географските дадености на северната част в общината предопределя, че около местните села може да се образува селскостопански клъстер като потенциално найефективно развитие на тези територии. При такъв сценарии може да се направи опит за активирнае на пустеещите дворове на някогашните ТКЗСта като център на тези дейности. Отново силно въздействано от природните дадености туристическите и горско стопанстките дейности могат да се насочат в подножието на Стара планина. Интересен е потенциала за ефективно развитие на логистичен коридор по републикански път номер II-81. С изграждането на новия обход на град Берковица прилежащите територии ще придобият възможности за промяна на предназначението си. Лека промишленост, логистични и спомагателни дейности, спрямо прилежащата съществуваща индустриална база, биха имали добър потенциал за развитие. МАПЕКС АД [71]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 2.4 Изводи и приоритети На база на направения анализ на демографското състояние , работната сила и икономическата в община Берковица са формулирани основни обобщени изводи и приоритети за бъдещето развитие. Те са класифицирани в две основни групи – човешки ресурс и икономическа база. Изводи: Човешки ресурс •• След 1985 година се наблюдава продължителна негативната тенденция за обезлюдяване на общината, която е характерна за повечето общини в България. Този неблагоприятен процес е характерен за всички населени места в общината, вкл. и за общинския център; •• В селищната структура на общината доминират броя на много малките села, като процесът на обезлюдяване води до постепенно им увеличаване; •• 72% от населението живее в общинския център, като този процент прогресивно се увеличава. Това характеризира централизираната структура на човешкия ресурс в общината и съответно рефлектира върху гъстотата на населението; •• Естественият прираст на населението е с много ниски стойности, което е резултат от намаляващата раждаемост и задържане на високи нива на смъртността. Стойностите на община Берковица по този показател за двойно по ниски от тези за страната. В част от населените места, естествения прираст е с високи отрицателни стойности на естествен прираст, който в съчетание с отрицателния механичен прираст на населението води до по-нататъшното обезлюдяване на всички селища в общината; •• Демографската пирамида на общината също е в негативен баланс. Възрастовата структура на населението е с тенденция на намаляване на дела на младото население и на нарастване на това във високите възрастови групи. Намаляването на абсолютния брой на лицата в предучилищна и в училищна възраст е потенциален проблем за понататъшното нормално функциониране на мрежата от детски заведения и общообразователни училища; •• Етническият състав на населението е охарктеризиран от българския етнос основно като най-голямото количество етническо малцинство, което оказва по-съществено влияние на този състав е ромското. Етническите малцинства са разположени главно в общинския център и по-големите села; •• Образователната структура на населението показва увеличаване на абсолютния брой и на относителния дял на по-високо образованото население. Все пак, делът на нискообразованите е все още висок, особено сред ромското малцинство. Това дава отражение и върху образователната и квалификационната характеристика на работната сила; •• Като последица от икономическата криза в страната в периода след 2007 г. намалява броят на заетите и на наетите лица, което е свързано със закриване на производства и с намаляване на персонала в редица фирми на територията на общината. Нивото на безработица е равномерно разпределено в общината, но не и сред различните етнически групи. Прави впечатление по-ниския коефициент на заетост на етническите малцинства; •• В общината най-висок е делът на работещите в третичния сектор на икономиката (услугите) – 56.2% следван от заети лица във вторичния сектор - 36.3% и от на тези в първичния сектор – 7.5% от общо заетите лица. Икономически дейности със средна годишна заплата над средната за общината са първичният сектор и някои от публичните услуги като „Образование и научни дейности“, „Здравеопазване, социални, културни и спортни дейност“ и „Администрация и държавно управление“. Икономическа база •• Цялостните нетни приходи за общината показват небалансирано движение от 2007 до 2012 като в началото и края на този период имат приблизително еднаква стойност. Постепенно приходите от селско и горско стопанства и услуги растат докато тези от сектора на индустрията спадат; •• Наблюдава се тенденция сформирана през периода 2007 – 2011 г. на увеличаване на микро фирмите (до 9 наети лица) за сметка на големите, средни и малки предприятия / фирми; •• В общината се наблюдава нисък дял на използваемост на обработваемите земи, като в максимална степен се използват само тези до 4 категория. Изключително малък е делът на използваните поливни площи. По информация на община Берковица последната година има засилен интерес към развитиета на отрасъла, но няма събрани и формулирани данни, по които може да се направи реален анализ все още; •• Отглежданите земеделски култури не са монокултурни, което е положително. Налице е липса на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения и лошото поддържане на съществуващите. В същото време възможността за биопроизводство от тях е напълно реалистична; [72] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА •• Преработващата промишленост е почти изцяло разположена в землището на град Берковица. Прогресивно намаляващата продуктивност на индустрията дава резултат върху производствени територии като техния капацитет не е напълно използван. Базата и инфраструктурата на производствената зона в град Берковица е в неприветливо състояние; •• На базата на регистрираните нетни приходи по икономически дейности прави впечатление подемът на логистиката. Този прогрес може да бъде капитализиран в по-големи стойности имайки в предвид изграждането на новия обхот на град Берковица; •• Туристическото развитие в общината не отговаря на възможностите и природните дадености на региона въпреки засиления обществен интерес върху отрасала. Това се дължи на различни причини, между които недостатъчно добре развитата комуникационна инфраструктура и ниско качество на предлаганите туристически услуги. Все пак, в последните години има реален интерес и изготвен предварителен план за развитие на спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“; •• Отрасълът на търговията и услугите е главно концентриран в общинския център, което до някъде е логично имайки впредвид, че 72% от населението на общината живее именно в град Берковица. Приоритети: Човешки ресурс •• Поради сложността на демографския проблем в общината, който е общ за цялата страна налага становището, че решение може да се търси само чрез централизирани държавни мерки като специално за община Берковица акцентът трябва да е върху развитието на местния бизнес (селско стопанство и туризъм) и промотиране на близостта със София. Последното може да стимулира заселване на млади специалисти, които могат да работят дистанционно с периодични пътувания до столицата като ИТ специалисти. Това е тясно свързано с целенасочено подобряване и поддържане на добра транспортна комуникация със София – Петрохански проход; •• Друг важен приоритет целящ дългосрочно подобряване на възрастовата структура на общината е развитие на селищна среда, която да насърчава отглеждането на деца – изграждане на игрални и спортни площадки, поддържане и развитие на детски градини и училища, качествено медицинско обслужване и т.н.; •• Целяща да се подпомогне жителите в неравнопоставеното положение е необходимо разработване на проекти за устойчива и ефективна социална, образователна и трудова интеграция на представители на уязвими социални групи – членове на ромската общност, деца и младежи, които имат физически и/или интелектуални увреждания, лишени от родителски грижи; възрастни хора и др. От териториална гледна точка това означава засилено внимание към квартал „Раховица“ в Берковица и малките, изолирани села. •• За подобряване коефициентът на заетост е необходимо изграждането и развитието на подходяща административно-институционална среда за икономическа заетост. Икономическа база •• На база на индикирания интерес към развитие на селското стопанство и големият брой необработваеми територии в общината основен приоритет трябва да бъде подобряване яснота и мониторинга на селскостопанския потенциал (състоянието на земите и тяхното актуално ползване). Това би спомогнала за ефективното развитие на отрасъла, който има реален потенциал. При икономическа и физическа целесъобразност е възможно преобразуването на земи в обработваеми територии – за целта е необходима и изследване и мониторинг на състоянието на почвите; •• Тенденцията за намаляването на големите, средните и малки спрямо микро фирмите и неефиктивното използване на масивната производствена база определя като наложително разглеждането на възможностите за преструктуриране и конвенсирането на произвдоствената зона в град Берковица. При заинтересованост за развитие може да вземе под внимание и промяна на предназначението на някои от тези територии. Това би могло да спомогне икономическото развитието в общината. Също така трябва да бъде разгледани и възможностите за преструктурирани базите на бившите ТКЗСта в селата при наличен интерес; •• Приоритетни за развитие в следващите години са прилежащите територии на новия обхот около град Берковица. Предназначението на тези земи трябва да се промени в територии за (лека) промишленост и складови дейности за да могат да капитализират потенциала си. От гледна точка на развитието на търговията и услугите в общината; •• Развитието на туризма определено е приоритетно за общината. Следователно подобряване и изграждането на нова инфраструктура като спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“ е необходимо и желателно. То би могло да повиши икономическите приходи и увелечи броя на заетите в общината. Все пак, абсолютно наложително е координирането и внимателно преглеждане на всяка една смяна на предназначенията на имоти и интервенции в територии с туристически потенциал за да се запази и капитализира този потеницал вместо да се загуби. МАПЕКС АД [73]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|3|

[74] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|3| ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ 3.1 РЕЛЕФ 3.2 КЛИМАТ 3.3 ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ 3.4 ФЛОРА 3.5 ФАУНА 3.6 ПОЗЕМЛЕН РЕСУРС ПО ТЕРИТОРИИ 3.7 СТРУКТУРА НА СОБСТВЕНОСТТА 3.8 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [75]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Населено място Град Средно село (до 2000 души) II клас от РПМ III клас от РПМ Изохипси през 50 метра Височинно деление на територията в метри 1752 - 1955 1550 - 1751 1348-1549 1146 - 1347 944 - 1145 742 - 943 540 - 741 338 - 539 136 - 337

Замфирово

Берковица

Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.01 - Карта на релефа за територията на община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.1 Релеф Община Берковица е разположена в планинската и полупланинската част на Северозападна България, която е част от Западна Стара планина. Територията се характеризира с голямо разнообразие от релефни форми - релефът може да се характеризира като равнинен, хълмисто-равнинен, хълмисто-ридов до типично планински. В северната част от общината, релефът представлява равнина със слабо изразен хълмист характер (до 400 м. н.в), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м). Обликът на релефа в тази част се дава от обширната льосова повърхнина, която е наклонена на север към р. Дунав. Релефът в централната част е полупланински и хълмисто-равнинен (350-500 м н.в.), отличаващ се със заоблени форми, разлати била с платовиден характер, които постепенно се сливат с равнината.

[76] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Населено място I клас от РПМ II клас от РПМ Височинно деление на територията в метри 1752 - 1955 1550 - 1751 1348-1549 1146 - 1347 944 - 1145 742 - 943 540 - 741 338 - 539 136 - 337

Фигури 3.02 - 3.05 Перспективни изгледи към релефа на община Берковица: от горе надолу - изглед от юг; изглед от север; изглед от запад; изглед от изток Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

Общината в югозападната и южната част се простира върху две основни геоморфоложки структури – северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. На тези територии релефът е типично планински, билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 метра надморска височина. Най-високата точка за общината е връх Ком е 2016 м, а най-ниската точка е в с. Боровци - 250 м. Средната и надморската височина е около 450 м, като гр. Берковица е разположена на надморска височина 405 м. МАПЕКС АД [77]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Населено място Град Средно село (до 2000 души) II клас от РПМ III клас от РПМ Наклон на територията в градуси 0 - 2.9 3 - 7.6 7.7 - 12 12.1 - 16.8 16.9 - 22.4 22.5 - 29 29 - 44.8 44.9 - 69.4 69.5 - 90

Замфирово

Берковица

Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.06 - Наклони на територията - община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

Фигура 3.07 - Перспективен изглед на наклоните в община Берковица от изток Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

[78] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Населено място Град Средно село (до 2000 души) II клас от РПМ III клас от РПМ Изложение на територията Юг Югоизток Югозапад Изток Запад Североизток Северозапад Север

Замфирово

Берковица

Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 3.08 - Изложение на територията - община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

За най-южните части от територията на община Берковица, където се включва част от Западна Стара планина, са характерни най-големи наклони с оглед на планинския характер на територията, които достигат до 70 градуса по най-стръмните склонове. Пониски абсолютни наклони се наблюдават в северната част от територията на общината като варират от 0 до 12 градуса. Изцяло развнинни са територии разположени по протежението на р. Бързия и път II-81 (София-Берковица-Монтана) в направление север-юг. Повечето населени места се намират на терени с много малък или липсващ наклон, като изключение от това правят някой малки и много малки села, разположени в крайните източни и западни части от общината, върху територии с разчленен релеф, които е определил тяхната структура. Изложението на територията е доста разнообразно като се наблюдават всичко видове изложения с относително равно процентно съотношение. Липсват големи територии с едно преобладаващо изложение, което от своя страна налага нуждата от детайлен анализ на този фактор при бъдещи интервенции свързани със строителство на нови сгради или други по-мащабни проекти с оглед използване физическите дадености на терена. МАПЕКС АД [79]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 3.2 Климат Климатът на община Берковица е умерено-континентален. По класификацията на Кьопен, климатът е определен като бореален - умерено топъл с ясно изразена мека зима и прохладно лято. Берковица попада в климатичния район на предбалканските предпланински и нископланински части на умереноконтиненталната климатична подобласт на европейско-континенталната климатична област. Средната продължителност на слънчевите часове за годината е 1894, като максимумът на слънчеви часове е през месец август – 261 часа, а минимумът през месец декември – 80 часа. Средната месечна температура е 10.4 ºС , с максимум през месец юли - средно 21.2 ºС и минимум през януари -2.2ºС. Средната годишна облачност е 5.6 в скала от 0 (чисто небе) до 10 (покрито с облаци). Най-ниска е облачността през месец август, а най-висока през месец ноември. Дните с мъгла са 31.7 за цялата година, като най-много мъгливи дни има през месец ноември – 6.8 дни и без нито един ден през месец юли. Средната годишна влажност на въздуха е 76%, с максимум през януари и ноември от 68 % и минимум през август – 64%. Количеството на годишната сума на валежите в района е 627 мм. Годишният ход на валежите е с максимум през лятото - 190 мм и с минимум през зимата - 111 мм. 120 мм

25°C

80 мм ВАЛЕЖИ

19.0

17.0

20°C

18.7

13.6 9.0

60 мм

15°C

14.7 9.5 4.8

-2.9

40 мм

0.6

3.1

10°C -0.3

20 мм

Фигура 3.09 - Климатограма на община Берковица

0°C 39

0 мм

ар ну

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на “Климатичен справочник” - темп. 1931-1970г., вал. 19311985г.

5°C

ТЕМПЕРАТУРА

100 мм

Фе

рт Ма

ар ру

и пр

Ма

Юн

и и и и и ст вр вр вр вр Юл Авгу ем ем ом тем т о к п к е Н Д О Се

Средномесечно количество валежи

-5°C

Средна месечна температура

3.3 Геология и хидрогеология 3.3.1 Геоморфоложка характеристика на района Морфографски изследваната площ, в която попада община Берковица, обхваща билните части и северните склонове на Берковската планина от главната старопланинска верига. Вододелното било с посока изток-югоизток се разполага във високопланинския височинен пояс 1800-1900м. (вр. Ком, 2015, вр. Малък Ком, 1958м, вр. Камара 1915м). Северните склонове представляват второстепенни вододелни ридове с ниско и среднопланински релеф. Надморската им височина се понижава на север до 650-750м. В източната част се отделя вододелният рид между р. Бързия и р. Шугавица. Релефът има хълмист характер с надморска височина 500-550м и е интензивно разчленен. В района на Берковица р. Бързия образува котловинообразно долинно разширение с надморска височина 300-400м. В хидрографско отношение площта е част от Дунавската отточна област (Черноморки басейн). Отводнява се от р. Златица, р. Бързия и големите им притоци, образуващи долините им в горното и средното течение. Долинната морфология и гъстотата на разчленение се определят от геоложкия строеж. Долините са дълбоко всечени, каньоновидни в горните течения и с долинни разширения и стеснени участъци в средните. В изграждането на района от геоложка гледна точка, главно участват нискометаморфни и от части високометаморфни скални комплекси с камбрийска възраст, сред които [80] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Населено място Водни площи Главни реки Реки Височинно деление на територията в метри

яз. Огоста р. Златица

1752 - 1955 1550 - 1751 1348-1549 1146 - 1347 944 - 1145 742 - 943 540 - 741 338 - 539 136 - 337

р. Бързия р. Златица

яз. Среченска бара р. Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Фигура 3.10 - Геоморфоложка карта на община Берковица 0

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

са внедрени къснокарбонски гранитодни плутони. Участието на карбон-пермски седименти е незначително. В северните части на общината, където попадат землищата на с. Гаганица и с. Боровци, Мезозойската покривка се е запазила и е представена от пълна гама триаски, юрски и долнокредни седминети. Неогенските седименти и кватернерни наслаги присъстват ограничено в най-североизточната част на изследвания район. От гледна точка на късноалпийския тектонски строеж, картираната площ обхваща части от Монтанската, Врачанската и Берковската единица на Западнобалканската зона, разделени от дълбокосрязващи разломни структури. Районът е богат на метални полезни изкопаеми. Характерни са находища и проявления главно на оловни, оловно-сребърни и злато-полиметални руди, локализирани в рамките на няколко рудни полета. Представени са и други видове полезни изкопаеми, от които с промишлено значение са най-вече скално-облицовъчните материали. По отношение на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като средно опасен. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са геоложкият строеж, голямата денивелация и значителното хоризонтално и вертикално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия. МАПЕКС АД [81]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигури 3.11 - 3.14 - Перспективни изгледи към геоморфоложката структура на община Берковица: от горе надолу - изглед от изток; изглед от запад; изглед от юг; изглед от север Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

[82] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Кватернер Алувиални и пролувиални наслаги на първа и втора надзаливни тераси Колувиални наслаги Алувиално-пролувиални образувания Неоген Благовска свита

Бистрилица

Гаганица

Боровци

Лесковец

Замфирово

Балювица Котеновци

Костенци

Пърличево

Комарево

Бокиловци

Черешовица

Песочница

Горна Юра-Долна Креда Сливнишка свита Яворецка и Гинска свита Полатенска-Бовска свита Стефанецки и Нефелски член на Етрополската свита Костинска и Озировска свита Триас Комщицка свита Главашки член Митровска и Русиновделска свита Милановска и Русиновделска свита Бабинска и Могилска свита Неподелена петроханска теригенна груа Карбон Драганишка свита

Рашовица

Мездрея

Берковица

Ягодово Бързия

Слатина

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

Долна Креда Сумерска свита Параургонска задруга Стубелски член Салашка свита

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.3.2 Стратиграфия А| Кватернер • Холоцен. Алувиални образувания (aQh) Алувиалните отложения, образувани през холоцена, образуват висока и ниска заливна тераса и руслата на реките Огоста, Ботуня и Цибрица и техните притоци. В повечето случаи са изградени от срендокъсови, добре огладени чакъли, на места примесени с едрозърнест пясък. Над тях следват едро - до среднозърнести пясъци с прослойки и лещи от песъчливи глини. • Плейстоцен. Алувиални образувания (aQp3) Плейстоценските алувиални отложения са привързани към надзaливните тераси на реките Цибрица, Огоста, Ботуня и притоците им. Те се разполагат с рязка размивна граница върху кредните и неогенските седименти. В основата си най-често терасните материали са изградени от разнокъсови добре огладени чакъли, примесени с грубозърнест пясък. Терaсните отложения са запазени най-добре по левите пополегати склонове на речните долини. Образувани са през късния плейстоцен.

Старопланинска калциево-алкална дайкова формация Среднозърнести гранитпорфири Диоритови порфирити Старопланински гранодиоритов-гранитов комплекс Среднозърнести амфиболови гранити Среднозърнести диорити Ордовик Дългиделска група Рифей(?)-Камбрий Левкократни гранити и гранитгнайси Мигматизирани гнайси, гнайсошисти и амфиболити Берковска група Пясъчниково-аргилитова задруга Фигура 3.15 - Геоложка подялба на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА АД

МАПЕКС АД [83]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Кватернер

• Алувиално-пролувиални наслаги (a-prQeop) Еоплейстоценските (плиоплейтоценски, вилафрански) наслаги са изградени от добре огладени несортирани, разнокъсови, най-често среднокъсови чакъли с различна форма. Преобладават късовете от варовици, пясъчници, кварц, импрегнирани от железни хидроокиси. Примесени са с песъчливо-глинести материали, които на места образуват изклиняващи прослойки и лещи. Пясъците са ръждиви до червеникави на цвят, глинести, дребнозърнести и несортирани, предимно кварцови. На места количеството на глинестата компонента се увеличава и те преминват в песъчливи глини. Покривт се от варовито-песъчливи глини, съдържащи чакълно-гравийна теригенна компонента. Колувиални образувания (cQp) Образуванията са повсеместно развити в подножията на стръмните склонове и венци на Старопланинската област. На картата са изобразени най-изразителните от тях в подножието на Берковска и Понор планина, Козница и по долината на р. Искър. Изградени от ръбести късове с различна големина без сортировка и порядък.

Неоген

Б| Неоген • Благовска свита (BN1b) В изследваната площ Благовската свита е развита предимно в типичния си груботеригенен фациес, в района на селата Лясковец, Комарево, Балювица и Боровци. Свитата заляга трансгресивно и дискордантно върху донеогенска подложка. Изградена е от конгломерати, пясъчници и глини. Конгломератите са червеникави до ръждивожълтеникави на цвят. Изградени са от полузаоблени до заоблени късове с размери от 2см до 1-2м. Основната маса е песъчлива до гравийна, различно варовита. Пясъчниците са жълторъждиви до виолетово-червени, полимиктови, тънкослойни, фино-до грубозърнести, слабоспоени. Глините са синкавосиви, зеленикавосиви до сиви, ивичести, на места с розови, червени и раждивожълти прослойки. Те са алевритни до алевропелитни, слабо варовити.

Долна Креда

В| Долна креда • Сумерска свита (smK1ap-al) В състава й участват мергели, в различна степен варовити с прослойки от микрозърнести глинести варовици, пясъчници и алевролити. Мергелите са тънкослойни, слабо алевритови, на места прехождат във варовити аргилити. Глинестите варовици са микрозърнести и преобладават в долната част на свитата, където се срещат и редки прослойки от детритусни варовици, осъществяващи преходи от параургонската задруга. Пясъчниците и алевролитите се срещат като тънки (5-10см) прослойки сред мергелите и се увеличавата от северозапад на югоизток. Пясъчниците са фино- до дребнозърнести варовити на места с глауконит. • Параургонска задруга (5K1b-ap) Задругата е представена от пясъчници, глинесто-песъчливи алевролити, варовитоалевритови аргилити и варовици, които се намират в незакономерно редуване. Пясъчниците на Параургонската задруга са полимиктови, изградени от кварц, плагиоклаз, фелдшпати и др. По редки минерали, както и литокласти от различни седименти, вулкански и метаморфни скали. Минералния състав на алевролитите и варовито-алевритовите аргилити е сходен с този на пясъчниците.

[84] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Варовиците са развити предимно в долната част на задругата и са представени от органогенно-песъчливи и органогенно-детритусни разновидности съдържащи черупки или детритус от бивалвии, гастроподи, бодлокожи, корали, фораминифери. Седиментите на Параургонската задруга са развити в северната част при с. Боровци и с. Замфирово. • Мраморенска свита Стубелски член (m/sK1b-ap) Представен е изцяло от мергели, които покриват с бърз литоложки преход Крапченския член на Салашката свита, а в южната част на Западния Предбалкан се разполагат директно с рязка литоложка граница върху варовиците на Брестнишката свита. • Салашка свита (sK1bs-b) Изградена е от микритови варовици, съдържащи понякога фин биодетрит, глинести варовици и мергели. От югоизток на северозапад се наблюдава постепенно увеличение на карбонатния компонент и намаляване на количеството на теригенните примеси, които в разкритията от северните части на площта са от пелитов порядък. Глинесто-варовитите седименти на свитата са със значително съдържание на варовито вещество и доста чисти на алевритови примеси. В разкритията от северните части се наблюдават и прослойки от интракластични варовици. В долните части на разреза сред варовиците, често се наблюдават и кремъчни конкреции. Отделят се два члена долен-Пъстринишки и горен-Крапченски. Салашката свита се установява като тънки ивици в северната част на общината, в местата североизточно от с. Гаганица и южно от селата Боровци, Балювица и Замфирово. В тази област Салашката свита заляга с рязка литоложка граница върху Брестнишката свита. По данни от сондажите в Замфировската площ в дълбоките части на разреза Салашката свита се замества бързо от Брестнишката (Сливнишката) свита (Николов, Рускова, 1977). Г| Горна юра-Долна креда

Горна Юра-Долна Креда

• (sIJ3t-K12) Сливнишка свита Свитата е разпространена в централните и северните части на изследваната площ. В северозападния край на централния участък от картата при селата Балювица, Комарево, Боровци и Гаганица, долната граница на Сливнишката свита е свързана с прехода от варовиците на Гинската свита. Това се дължи на обстоятелството, че там Гложенската свита странично се замества от Сливнишката свита. Горната граница на Сливнишката свита се поставя в прехода към теригенно-варовитите наслаги на Салашката и Мраморенската свита. Свитата се характеризира със сивобели, масивни, пелетно-оолитни варовици с биокласти, онкоиди и интракласти. В отделни нива те са биоконструирани и са изградени от бриозои, корали, рудисти фосили от съвсем плиткоморски бентосни организми. Ограничено изобилстват и микритни варовици. Във всички тези варовици преобладава голямо количество зелени и синьозелени водорасли. • Яворецка и Гинска свита (XIVJ2c-J3t) Яворецка Представена е предимно от сиви микритни варовици, но в южните участъци от картата, където са съществували по плиткоморски обстановки наред с микритните варовици, присъствуват финобиодетритни и пелетно-оолитни варовици. По тези места е известно и увеличение на глинестата компонента (Начев и др.,1963). В основата Яворецката свита съдържа амонити и белемнити, а в горната й част макрофосилите са много редки. Горната граница на Яворецката свита е свързана с литоложкия преход в ядчестите варовици на Гинската свита.

Гинска свита

Долната граница посевместно е свързана с литоложкия преход от варовиците на Яворецката свита, а горната граница с прехода във варовиците на Гложенската свита. МАПЕКС АД [85]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Гинската свита е представена главно от сиви до розови варовици с ядчеста текстура (пелагичен клас ammonitico rosso) и по-ограничено от сиви микритни варовици, които се срещат като прослойки сред ядчестите варовици. Но в най-западния участък на южната ивица при село Бистрилица свитата има сложен строеж. Там се обособява следната последователност отдолу нагоре: - пачка на долните ядчести сиви варовици (дебелина окло 3-4м); - пачка на кариерните варовици-сиви тънкопластови, микритни варовици с кремъчни конкреции (около 10м); и най-отгоре пачка на горните розови ядчести варовици (дебелина около 15м). • Полатенска и Бовска свита (p-bJ2bj-c)

Полатенска свита

При селата Драганица, Балювица между Комарево и Боровци, Полатенската свита прехожда от мергелите и глинестите варовици на Бовската свита, а към с. Гаганица се осъществява и латерален преход на Полатенската свита в Бовската. Горната й граница е рязка с варовиците на отгоре разположената Яворецка свита. Характеризира се с тъмносиви, песъчливи, повече или по-малко биокластични варовици, които в отделни локалитети съдържат кремъчни ядки.

Бовска свита

Свитата е разпространена в южните части на общината и централния участък на разрезите при с. Гаганица и при язовира югоизточно от селото, при селата Комарево, Боровци и Балювица. Долната граница на свитата е свързана с бърз литоложки преход от Етрополската свита. Горната граница е свързана с бърз литоложки преход във варовиците на Яворецката свита, но при селата Балювица, Комарево и Боровци горната й граница се намира в преход към варовиците на лежащата над нея Полатенска свита. Бовската свита се характеризира от сиви до сивозеленикави алевритови мергели и варовити аргилити, и от сиви глинесто-алевритови варовици. • Стефанецки и Нефелски член на Етрополската свита (XJ2a-bj)

Стефанецки член

Долната му граница е свързана с литоложки преход от мергелите и глинестите варовици на Букоровския член на Озировската свита. Горната му граница е свързана с преходи в глинести алевролити на Нефелския член Етрополската свита. Стефанецкият член е представен от тъмносиви до тъмночерни неваровити до слабоваровити алевролитови аригилити със сидеритови конкреции. Неговите наслаги съдържат амонити, белемнити и по-ограничено предимно дребни бивалвии.

Нефелски член

Долната граница на члена е свързана с постепенен литоложки преход от аргилитите на Стефанецкия член. Представен е от тъмносиви до сивочерни неваровити до слабо варовити глинести алевролити със сидеритови конкреции. Съдържа амонити, белемнити и по-ограничено дребни бивалвии. В по-голямата югоизточна част на участъка, горната част на Нефелския член, е рязка с отгоре разположените варовици на Полатенската свита. Но в северозападната част на този участък (между селата Гаганица и Драганица) тази граница се бележи от бързия преход в мергелите и глинестите варовици на Бовската свита. • Костинска и Озировска свита (IXJ1h-J2a)

Костинска свита

Тя прехожда във варовиците на Озировската свита. Представена е от синкавозеленикави кварцови пясъчници и по-ограничено от гравелити и конгломерати. Тези скали са с кварцова спойка. В свитата не са намерени вкаменелости. [86] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Озировска свита Представена е от сиви до розови песъчливи варовици до варовити пясъчници с бивалвии, брахиоподи и амонити. На места съдържат заоблени кварцови гравийни и конгломератни късове. Д| Триас

Триас

Триаската система участва основно в изграждането на южното бедро на Монтанската антиклинала. В литостратиграфско отношение триаската система е поделена на Петроханска теригенна група, Искърска карбонатна група и Мизийска, които обхващат интервал от долнотриаската серия до норския етаж. В изследвания район попадат Бабинска, Могилска, Милановска, Русиновделска, свити на Искърската карбонатна Група, Комщицка свита на Мизийската група и Петроханската теригенна група. Искърката карбонатна група обединява карбонатите и теригенно-карбонатни скали, изграждащи средните части на непрекъснатите триаски разрези. Покрива с постепенен преход скалите на Петроханската теригенна група и се припокрива от Мизийската група. • Мизийска група

Комщицка свита (kmT3k-n)-

Скалите на комщицката свита се разкриват в една обширна площ в обхвата на Еловишката (Мелянската) антиклинала между с. Главанци, Лесковец и Комарево. Установена е при дълбоко сондиране - сондажи P-1 и P-5 Замфирово(Монова, 1976). Долната граница е и долна граница на Главашкия й член. Покрива се трансгресивно от скалите на Костинската свита, а сондаж P-5 Замфирово-от варовиците на Западнобалканската карбонатна група. Свитата се характеризира с пъстри карбонатни екзокластични брекчи, брекчоконгломерати и конгломерати от тухленочервени виолетови аргилити, мергели, хипоскали и светлобойни кварцови пясъчници. Преобладават пъстроцветните брекчи и брекчоконгломерати, изградени от ръбести и полузаоблени късове предимно от средно - и горнотриаски варовици и доломити. Размерът им варира от дребночакълен до валунен. Наблюдава се закономерно изменение в късовия състав на свитата-от долу нагоре в разреза присъстват късове, произхождащи от все по-ниски нива на Искърската карбонатна група (Ангелов и др., 1989). Пясъчниците имат подчинено участие в строежа на свитата. Преобладават средно - до дребнозърнестите разновидности. Теригенната компонента е представена от кварц, фелдшпати и мусковити. Спойката е предимно глинеста, слабо варовита. Текстурата им е масивна до слоеста. Останалите скални видове присъстват в минимални количества, под формата на гънки и неиздържани прослойки. В проучваната площ Комщицката свита има двуслоен строеж. В долната й част се обособява тяло от пясъчници и конгломерати, означени като Главашки член. В горната част-теригенно-карабонатни и карбонатни скали. Скалите на свитата не съдържат фосилни останки. • Главашки Член (km/gIt3k)Главашкия член се разкрива на повръхността в обхвата на Еловишката (Мелянската) антиклинала западно и северно от с. Лесковец, както и в една ивица северно от селата Костеновци и Комарево. Тези скали са установени и при дълбоко сондиране-сондажи P-1 и P-5 Замфирово (Монова, 1976). Главашкия член покрива с рязка литоложка граница доломитите на Русиновделската свита. Връзката с горната част на Комщицката свита се осъществява посредством широк вертикален и латерален преход, изразяващ се в постепенно увеличаване на карбонатния компонент както в спойката, така и в късовия състав на скалите. Единицата е представена от светли неваровити, най-често кварцови пясъчници, съдържащи гравийни и чакълни МАПЕКС АД [87]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА късове. Пясъчниците са средно - и дебелопластови, бели, сиво-бели до светлочервени на цвят, средно - до едрозърнести, на места с преходи към гравийни и дребночакълни пясъчници. В подчинено количество в тях се установяват дребночакълни ненаситени конгломерати, гравелити и варовити пясъчници. Преобладават кварцовите зърна. Карбонатният компонент се появява едва в най-горните части на единицата, където се осъществява преходът към карбонатните седименти на Комщицката свита. Дебелината на члена от сондажите P-5 и P-1е съответно 100м и 46м. • Искърска карбонатна група

Русиновделска свита- (rdT2I)

Долната граница на единицата представлява бърз преход от скалите на Милановската или Митровската свита и се покрива с рязък литоложки контакт от пясъчниците на Главашкия член на Комщицката свита. Русиновделската свита е изградена от светли добре напластени доломити. Доломитите са бежови, светлосиви и сиви на цвят, дребно - до микрозърнести. Спорадично се срещат глинести, варовити и слабо глинести доломити и доломити с биодетрит. Минералният състав е представен главно от доломит, при силно подчинено участие на глинести минерали. Текстурите са средно- и тънкопластова, на места ядчеста.

Милановска свита (miT2 I)

Долната граница представлява рязък литоложки контакт със скалите на Еловишката свита, а горната-постепенен преход към тези на Русиновделската свита. Милановската свита е изградена от дебелопластови до масивни сиви доломити. Доломитите са предимно едрозърнести и захаровидни. В подчинени количества присъстват варовити доломити, глинести доломити, доломитни варовици. Текстурата е масивна до ядчеста. Минералният състав е представен основно от доломит и в помалка степен от глинести минерали и калцит. Наблюдават се фрагменти от криноиди и бивалвии. Доломитните варовици са представени от единични тънки пластове или лещи сред доломитите.

Бабинска свита (baTa2)-

Долната граница на Бабинската свита представлява бърз литоложки преход от скалите на Могилската свита. Горната й граница е рязък литоложки контакт с Широкопланинската свита. Бабинската свита е изградена предимно от сиви, тъмносиви и сивочерни, найчесто с ядчести, глинести и органогенни варовици. Варовиците са тънко-до среднопластови, често с повишено съдържание на глинесто вещество. Минералният състав е от калцит, глинести минерали, органично вещество, железни хифроокиси (Ангелов и др., 1989). Теригенните примеси са от кварц, фелдшпати, мусковит и биотит. Структурата е финнодо микрозърнеста, съсиречна. Доминира ядчестата текстура, но се наблюдават още финоламинирана и вълниста текстура. В силно подчинено количество, най-често под формата на тънки прослои, присъстват варовити аргилитни прослойки, с преходи до глинести мергели (Ангелов и др.,1989). Те са сиво-черни до черни, финослоести.

Могилска свита (mgTa2)

Долната граница на единицата не се наблюдава. Горната й граница представлява бърз литоложки преход към Бабинската свита. Могилската свита е изградена основно от сиви финозърнести до глинести варовици и жълтеникави финозърнести, на места слабо глинести доломити. Преобладават варовиците. Те са сиви до тъмносиви, средно- до тънкопластови, микритни. Поограничено присъствие имат глинестите варовици. Текстурата е масивна, ивичеста (обусловена от наличието на тънки аргилитни и анхидритни прослойки) и ядчеста. Наблюдават се интервали, в които варовиците са доломитизирани и преминават в [88] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА слабо варовити, микрозърнести доломити. Доломитите са светло - до тъмносиви на свежа и жълтеникавосиви на изветряла повръхност, крипто - и микрокристалинни, слоести, слабо глинести.

Неподелена петроханска теригенна група

За нея се предполага, че е била разпространена по цялата територия на общината, но по-късно, преди юрата, в най-високите тектонски структури от късноюрския структурен план-Лакатнишка подутина и южния борд на Озировския разлом, е била частично или напълно ерозирана. Е| Карбон

Карбон

• Драганишка свита (drC2s) Разпространена е между реките Бързия и Ботуня - от с.Комарево на запад през Драганица до с. Оризово на изток. Тя лежи дискордантно над различни нива на Берковската група и над гранодиорити. Представлява една въгленосно-глинесто-теригенна задруга. Изградена от конгломерати (средно около 56%), гравелити (ср. 3.5%), пясъчници (ср. 29.5), алевролити (ср. 6.5%), аргилити (под 3%), въглищни аргилити (1.7%) и малко въглища. Ж| Старопланинска калциево-алкална дайкова формация • Диоритови порфирити (δ ‘Pz2) Те са представени обилно около гара Елисейна и р. Габровица, където процепват скалите на Берковската и Дългиделската група (т.н. конгломератово-кварцитна и вулканогенноглинеста задруга по Джелепов, 1983). В петрографско отношение скалите са изследвани от Димитров (1927). Порфирната им генерация е изградена от авгит и плагиоклаз. За тези скали е характерна жилна форма. • Гранитпорфири (γ‘Pz2) Те са широко разпространени скали. Изграждат дайки с дебелина до няколко десетки метра и малки тела с неправилна форма. Най-голямото от тях е в долината на р. Габровица. Характеризират се с разнообразен състав и текстурни белези. Някои разновидности са порфирни, а други дребнозърнести. Изградени са от плагиоклаз, кварц, К-фелдшпат, биотит, акцесори-апатит и магнетит. • Старопланински гранодиоритов-гранитов комплекс Разкриват се две крупни тела от този комплекс - Петрохански и Мездрейски плутон. Магматитите са вместени в скалите на Берковската и Дългиделската групи. Покриват се дискордантно от горнокарбонската Драганишка свита.

Старопланинска калциево-алкална дайкова формация и Старопланински гранодиоритов-гранитов комплекс

• Среднозърнести амфиболови гранити (γPz2), Мездрейски плутон (mz γPz2) Мездрейския плутон е изграден изцяло от светлосив или червеникав амфиболбиотитов порфирен гранит. Той е порфирен в по-голямата си част по розовия калиев фелдшпат. Мездрейският гранит е предизвикал специфичен контактен метаморфизъм във вместващите го метаморфити.

Контактната промяна около плутона е от два типа: нормална контактна промяна (хорнфелзи и пъпчиви шисти) и пневматолитна контактна промяна. В резултат на последната са формирани скарните в мраморите). По отношение на вътрешния си строеж плутонът представлява магмена пластина, удължена в северозападна-югоизточна посока и стръмна, затъваща на югозапад. Посоката на линейните му структури в участъка, разположен източно от р. Бързия, сочи наличието на магмопроводящ канал там. • Петрохански плутон Петроханския плутон е вложен сред скалите Берковската и Дългиделската група, а се покрива от горнокарбонски и долнотриаски седименти. Представлява сложно наставено тяло, изградено от няколко разновидности. Димитров (1932) достига до МАПЕКС АД [89]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА извода, че те представляват наставки, формирани от два последователно проявени импулса - гранодиоритите пресичат диоритите и вклучват късове от тях. Диоритите (peδPz2) са изградени от плагиоклаз, амфибол, биотит и авгит. Плагиоклазът е предимно андезин. В някои случаи вътрешните части на зоналноустановените му индивиди са изградени от андезин-лабрадор, а по перферията от олигоклаз. Ордовик

З| Ордовик • Дългиделска група (llO1) Лежи дискордантно и трансгресивно върху Берковската група. Групата е изградена от метаморфозирани в зеленошистен фациес предимно теригенни скали. Те са представени главно от конгломерати, пясъчници, алевролити и значително по-малко аргилити. Сред седиментите й са включени алохтонни блокове от различни по състав магмени скали. Те представляват олистолити и наличието на олистостромните явления в групата. • Конярска свита (кО1) Конярската свита е изградена предимно от теригенни скали-полигенни конгломерати и грубозърнести пясъчници. По-рядко са средно и дребно зърнестите пясъчници, а алевролитите изграждат редки прослойки. Скалите на Конярската свита по северните склонове на връх Малък Ком са контактно променени от Петроханския плутон. • Грагурчова свита (gO1) Горната граница на свитата е по съвременния ерозионен срез. Свитата е изградена от ритмично редуване на теригенни скали. Всеки ритъм започва с конгломерати, които преминават в пясъчници с аргилити. Конгломератите от всеки ритъм са дебели между 20-30м. Дебелината на по-горната финозърнеста част от ритмите достига до 40м. В тази част се наблюдава и коса слоистост. Групата заляга дискордантно върху пясъчноаргилитовата задруга (1Pe-Е) по северните склонове на р. Габровница, а се покрива с ъглово несъгласие от скалите на Петроханската група (PeT1). Латерално тя се пресича от интрузиите на гранодиорит-гранитовия комплекс.

Рифей?-камбрий

И| (Рифей?-Камбрий) • Бързийски мигматитов масив Преставител на мигматичните гранитоиди в рамктие на изследваната площ е Клисурското тяло от Бързийския мигматитов масив. Клисурското тяло (kl γe) се характеризира със сравнително голяма нееднородност на формиращите го компоненти. Във външната зона на тялото преобладават интезивно мигматизирани скали-диатектити. Те се отличават със следните особености: ясно проявена плоско-паралелна структура, която на места има ясно осезаем реликтов характер, както и наличието на участъци от нехомогенизирани метатектити, изградени от неосома и палеосома. Еднородните и нееднородните диатектити се характеризират с качествено еднакъв минерален състав и са изградени от микроклин, ортоклаз, олигоклаз, кварц и биотити. Мигматитите предхождат в зеленошистните метаморфити на Берковската група. • Берковска група. (l Pe-E) Берковската група представлява седимент-вулканогенна асоциация, метаморфозирана предимно в зеленошистен фациес. Седиментните компоненти в долната част на групата са предимно пелитни. Хоризонт от карбонати се появява също и в долната й част. Алевролити и псамити се разкриват най-често на това ниво. Магматитите, прослояващи се със седиментите са представени от базични скали (главно спилити) и средни до кисели кератофири, както и техните пирокласти. • Пясъчниково-аргилитова задруга. (1Pe-E) Берковската група тук е представен а от т. нар. от Джелепов (1983) пясъчниковоаргилитова задруга. Изградена е от две части: долна-предимно пясъчниковоалевритово-аргилитова и горна карбонатно-аргилитова с базични вулканити. По-

[90] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 3.16 - Тектонска схема на България Изготвил: МАПЕКС АД по данни от Геология на България, том II

Община Берковица

високо пясъчниците неритмично алтернират с аргилити и елевролити. Преходът с карбонатно-аргилитовата част се осъществява чрез появата на калкошисти, алтерниращи с диабази и албитофири. Седиментните компоненти на групата са силно филитизирани. Глинестите им съставки са превърнати в дребнолюспест серицит и хлорит, без да се достига до формиране на слюдени шисти. Различават се хлоритсерицитови, хлоритови, хлоритови и кварц-серицитови филити, филитизирани псамити и грауваки. Карбонатните скали са превърнати в дребно-до среднозърнести калциеви мрамори. Зеленошистните метаморфити на Берковската група на много места постепенно прехождат в метаморфозирани в амфиболитов фациес скали. 3.3.3 Тектонски предпоставки Съгласно възприета схема на тектонско райониране (фигура 3.16), Западнобалканската зона в която попада община Берковица включва четири параавтохтонни тектонски единици-Белоградчишка, Монтанска, Врачанска и Берковска. Изследваната площ обхваща части от Монтанската, Врачанската и Берковската единица. • Монтанска единица Тази тектонска единица попада в североизточната част на общината. Северната й граница се проследява извън изследваната площ, а южната е представена от сложно флексурен, възседно-навлачен характер в отделните участъци на регионалния Врачанския възсед, по който е надхлъзната Врачанската единица. Между селата Гаганица и Боровци тя се характеризира, като флексурна гънка-Лопушанска флексура. На изток от долината на р. Бързия, тектонският стил рязко се променя, като в този участък се е осъществило знчително навличане на Врачанската единица на север по Стояново-Пърличевия навлак. • Берковска единица Единицата изгражда южната част на Западнобалканската тектонска зона. В проучваната площ попада северозападната й част. В морфоложко отношение обхваща северните склонове на Чипровска Стара планина. Северната граница се бележи от регионалния Плакалнишки възсед. Южната граница е извън пределите на проучваната площ. Характерно за този най-високо издигнат сегмент от Западнобалканската зона е изключително широката разкритост на домезозойската подложка. Най-широко участие в изграждането й имат зеленошистните метаморфити на камбрийският Берковски и МАПЕКС АД [91]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Разпространение на подземните води Грунтови води в алувиалните отложения на холоцена Тортонски водоносен комплекс Албски водоносен комплекс Аптски водоносен комплекс Хотрив-баремски водоупорни слоеве Малм-валанжки водоносен хоризонт Лиас-догерски водоносен комплекс Средно-горнотриаски водоносен хоризонт Долнотриаски водоносен комплекс Старопланински интрузии и Струмска диоритова формация с води в изветрителната зона и тектонските нарушения Камбрийски (диабаз-филитоидни) водоупорни слоеве) Преобладаващи аниони във водата Водни пунктове с преобладание на хидро-карбонатни аниони във водата Воден пункт с преобладание на сулфатни аниони във водата Други условни знаци Дислокация неизяснена в хидрогеоложко отношение а. проследена б. предполагаема Карстови води с регионално разпространение Карстови води с локално разпространение Граница между водоносни хоризонти, комплекси и водоупорни слоеве Граница на хидрогеоложка област Забележка. Водните пунктове с температура на водата по-малка от 20°С са означени с черен контур, а с температура по-голяма от 20°С - с червен контур Под пункта е означена температурата на водата над 20°С Фигура 3.17 - Хидрогеоложко карта на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на Научноизследователски институт по геология

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Дългиделски нискометаморфен комплекс и отчасти високометаморфните скали на Бързийския масив. В тях са внедрени гранитоидните на Старопланинския гранодиоритгранитов комплекс (Петрохански плутон, Мездрейски плутон). • Врачанска единица Врачанската единица е разположена между Монтанската единица на север и Берковската единица от юг. Ограничена е от две разломни зони с регионално значение и дълбоко срязващ възседен характер-Врачански възсед и Плакалнишки възсед, с различно структурно поведение в различните си части. В пространствено отношение Врачанската единица се покрива почти напълно със структурния обем на т.нар. Старопланинска челна ивица. Домезозойската подложка на Врачанската единица в изследваната площ е представена ограничено от скали на Берковския нискометаморфен комплекс, от предполагаемо раннокарбонски и от стефан-пермски теригенни седименти. Мезозойската покривка е широко развита и е представена от триаски, юрски и долнокредни седименти. Тя е съхранена по-добре на запад от долината на р. Бързия, където по нея е оформена късноалпийската Еловишка антиклинала.

[92] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 3.3.4 Хидроложка обстановка Хидрографската мрежа (фигура 3.17) се очертава от водосборите на р. Дунав в областта на долнодунавския басейн и по-големите реки Цибрица, Огоста, Лом, Скът и Искър. Водните течения се различават в зависимост от геоморфологията на терена, като в Западна Стара планина реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил, без много извивки и постоянен воден дебит. Реките, преминаващи на територията на община Берковица попадат в западната част на Дунавския район. Той обхваща по-голямата част от Северобългарската артезианска област (артезиански басейн), която включва първостепенните геоструктурни единици, като Северобългарското сводово издигане, Ломската падина, целия Предбалкан и северните склонове на Западнобалканската тектонска зона. В този басейн са формирани два значителни водоносни хоризонта – понтски и сарматски и един по-слабо водоносен – дакромански. Понтският хоризонт е в песъчливи пластове и съдържа порови води, а сарматският е изграден от различни видове седиментни скали (варовици, песъчливи варовичи, пясъци), поради което водите в него са от смесен тип – пукнатинно-карстови-порови. Зоната на подхранване на понтския водоносен хоризонт се очертава като дъгообразна ивица в южната част на басейна. На север хоризонта е покрит от по-млади отложения и той придобива напорен характер. Дренирането на хоризонта се извършва в р. Дунав. Дунавският район е най-интересният в хидрогеоложко отношение и е сравнително най-богатият на подземни води. Предпоставка за това е запазената от силни тектонски нарушения мантийна покривка на Мизийската платформа, където в дебелите, от няколко стотин до 2-3 хил. метра, мезозойски седименти съществуват мощни резервори с пресни и менерализирани подземни води. 3.3.5 Сеизмичност Съгласно сеизмичното райониране на Република България (фигура 3.18), територията на община Берковица попада изцяло в зона с интензивност (I) от седма (VII) степен. Това й местоположение определя коефициент на сеизмичност = 0.10. Всички нови инвестиционни намерения, свързани с проектирането и строежа на сгради и строителни съоръжения, трябва да бъдат съобразени със сеизмичния коефициент Фигура 3.18 - Карта на сеизмичното райониране на Република България за период 1000 години

Община Берковица

Изготвил: МАПЕКС АД по данни от НАРЕДБА № РД-02-20-2 За проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

МАПЕКС АД [93]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА и изискванията на НАРЕДБА № РД-02-20-2 За проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Тези изисквания са необходими, за да се осигури надеждност (носимоспособност, експлоатационната годност и дълготрайност) на конструкциите на сградите и съоръжанията, а също така и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия. Друга стратегия за предотвратяване на тежките последствия от природно бедствие е разработването на сценарий за последствията от силни земетресения за всички урбанизирани територии - установяване на най-уязвимите места в общината и изготвяне на допълнителни мерки за сигурност при необходимост. 3.3.6 Изводи • В изследвания район са известни значителен брой находища и проявления на метални, неметални, горивни полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали. От скалите, които се разпространяват на територията на общината, подходящи за строителство са естествените строителни материали, като гранити, мрамори, пясъчници и варовици. Те се използват главно за строителен камък и в пътното строителство. Разработени са кариери за добив на гранити в левкократните гранити на клисурското тяло (Бързия, Стругарница) и в гранитоидите от Петроханския плутон. Поради високото си съдържание на кварц (твърдост 7 по скалата на Моос) и фелдшпат (6 Моос), ниското водопоглъшане и високата устойчивост на студ, гранитът може да бъде използван за направата на външни и вътрешни облицовки-стени, подове, стълби и колони. • Кариери за пясъчници са разкрити главно в кварцовите пясъчници на Костинската свита (Бокиловци). Пясъкът, който се добива в случая от местните реки и може да бъде използван, като добавъчен материал (fine aggregate). • Варовикът, който е една от най-широко използваните скали в строителството, може да се използва освен в естествен вид, и за промишленото производство на негасена вар, въглероден диоксид и като добавка при обработка на чугун от кисели руди. • На територията на Берковица са установени рискови фактори, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Възможна е проявата на активни склонови процеси, при които става преграждане на речни долини. Което се обуславя от развитието на V-образните долини в горните течения на реките, разчленяващи склоновете на Берковската планина. Процесите възникват в стръмните долинни склонове, изградени от силно изветрели и напукани магматични и метаморфни скали. В следствие проявата на интензивни гравитационни процеси, в съчетание с линейната ерозия, се създават изкуствени прегради в долините, които при определени условия могат да се разрушат. • Съществува потенциална опасност от локани наводнения и разрушаване на обработваемите площи в обсега на заливните тераси. Съществуващите природни условия в района създават възможност за развитието на ерозионните процеси. Върху степента на тяхната проява влияе комплекс от фактори: морфометрични и морфодинамични показатели на релефа, литоложката основа, почвена и растителна покривка, хидроклиматични условия и антропогенна дейност. Площта попада в районите със средна степен на проява на ерозионните процеси (Бручев 1994). • Площната ерозия се проявява в терените с наклон до 3 градуса в ниските части на Предбалкана. По-голям интензитет има по вододелното било между р. Златица и р. Бързия, северно от Берковица, където преобладават обработваемите земи и обезлесените полегати склонове. В резултат на антропогенна намеса ерозията може да се активизира. Отрицателното въздействие на ерозионните процеси се изразява с разрушаване на почвения слой, засипване и унищожаване на плодородни земи, разрушаване на пътища и активизиране на гравитационните процеси.

[94] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 3.4 Флора Голяма част от растителното разнообразие в община Берковица се намира в южните и части, които попадат в Западна Стара планина. Тя се характеризира с преобладаване на букови и по-слабо участие на габърови и горунови гори, етажирани в зависимост от надморската височина. Основният фон на растителната покривка в района се определя от буковите екосистеми, които образуват обширен пояс от 800-900 до 1600-1700 м н.в. Естествената растителна покривка по северния склон на Западна Стара планина спада към задбалканския окръг на Илирийската фитогеографска провинция. В по-ниските части на планината (докъм 800 м), се срещат дъбови и габърови гори, които са по-цялостно запазени в планинските ридове. Над Берковица има реликтни гори от кестен (Castanea sativa). Буковите екосистеми формират растителен пояс от 500 до 1600 м н. в. (Петрохан) и най-вече гори от обикновен бук, а в по-ниските части и мизийски бук. До 1000 м букът образува смесени гори с габър, клен, липа, ясен и др. Като на места са разпространени и обикновеният горун, яворът, жешлята или планинският явор и др. Естествените иглолистни гори (смърчови, бялборови, елови) заемат терени от 1200 до 1800 м н. в. и северни изложения. В състава им участват бял бор, бук, явор, бреза и др. В по-високите места само тук там са запазени в твърде ограничени размери естествени иглолистни гори, каквито се срещат на север от Ком. Субалпийската растителност е представена от клек, зелена елша, силезийска върба и вторични храсталаци от сибирска хвойна, боровинка (черна, червена и синя), връшняк, мечо грозде и тревни формации от мощна власатка, картъл, а по-рядко кафява власатка. По най-високите места е налице и алпийска растителност, изградена от формации на качулата гъжва, бролова власатка, скална полевица, мъхнат овесец и др.

3.5 Фауна Фауната в Западна Стара планина е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. Насекомоядните бозайници от първата категория са 81 %, докато от втората са само 11 %. Даже в такива ниски и сравнително по-топли участъци като Искърския пролом гнездящите птици от първата категория са 60 %, от втората – 19 %, докато при пеперудите процентното съотношение е съответно 53 и 35 %. В пояса на дъба полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) от първата категория са 78 %, в пояса на бука те са вече 97 % и в пояса на смърча достигат 100 %. Средиземноморските видове от същата група насекоми в трите пояса са съответно 18 %, 3 % и в последния пояс те напълно липсват. От бозайниците тук се срещат мечката (Ursus arctos), белката (Martes foina), златката (Martes martes), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), както и много гризачи. От птиците характерни са хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus), гарванът (Corvus corax), скалният орел (Aquila chrysaetos), скалолазката (Tichodroma muraria), балканската чучулига (Eremophila alpestris balcanica) и др. Западна Стара планина е богата на ледникови реликти. От гръбначните животни такива са планинската жаба (Rana temporaria), алпийският тритон (Triturus alpestris), живородният гущер (Lacerta vivipara), усойницата (Vipera berus), полевките Clethrionomys glareolus и Pitymus subterraneus, срещащи се и в други наши планини. От земноводните и влечугите типични представители са дъждовник (Salamandra salamandra), голяма крастава жаба (Bufo bufo), ливаден гущер (Lacerta agilis), слепок (Anguis fragilis), медянка (Coronella austriaca). Интерес представлява червеноопашатият подвид на пепелянката – Vipera ammodytes ammodytes, разпространена у нас само в Северозападна България. Западна Стара планина е много богата на ендемити. Техният брой сред безгръбначните е 197 вида и подвида. В надземната фауна повече ендемити има сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. МАПЕКС АД [95]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище II клас от РПМ III клас от РПМ Общински път ЖП трасе

Бистрилица Боровци Лесковец

Гаганица

Замфирово

Балювица Котеновци

Костенци Бокиловци

Черешовица

Пърличево

Рашовица

Комарево Песочница Берковица

Мездрея Ягодово Слатина

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.19 - Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.6 Териториални проучвания 3.6.1 Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания В териториалния обхват на Община Берковица се включват 20 населени места: 1 градобщински център (гр. Берковица) и 19 села. Общата площ на урбанизираните територии е 12.78 км2 или 2.75% от общата площ на общината, която възлиза на 464.66 км2. Населените места са възникнали сравнително равномерно в границите на общината като такива липсват в най-южните части с оглед планинския характер на територията. Общинският център и единствен град (Берковица) се намира в южната централна част от територията и е разположен в подножието на Западна Стара планина, в югозападния край на Берковската котловина. Землището му се простира в югозападна посока като голяма част от него е заето от територии на Предбалкана и Стара планина. Населението на града за последното официално преброяване през 2011г. е 13 463 души. Градът се състои от ЦГЧ с прилежащи, исторически оформили се жилищни зони и няколко периферно разположени жилищни квартали: квартали “Беговица” и “Заряница” западно от града и квартал “Раковица” на югоизток. Градът функционира като обслужващ център [96] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Боровци

Замфирово

Берковица

Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 3.20 - Концептуална схема на функционалните типове населени места и връзки в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

за цялата територия. Той предлага социално-икономически и културни услуги от найвисоко ниво за останалите селища в териториалния обхват на общината. Най-големите села са Замфирово и Бързия, които попадат в категорията на средни села с население до 2000 души, като тяхното население е съответно 1297 и 1513 души. Те са разположени в североизточната и югоизточната част от общината и функционират като своебразни “вторични“ центрове за територията. Те се явяват обслужващи центрове за близко разположените села с по-малко население и по-ниско ниво на предлагани услуги. Малките села с население от 200 до 1000 души са 4 на брой, като от тях единствено Боровци е с население над 500 души (653) и също функционира като “вторичен“ обслужващ център за по-малките села разположени в близост на запад от него. Останалите населени места попадат в категорията на много малки села (с население до 200 души) и са силно застрашени от пълно обезлюдяване с оглед на засилващата се подобна негативна тенденция в страната. Село Песочница е първото ИТ (IT) село в страната като то постепенно увеличава населението си, тъй като нараства и интереса на младите хора за спокоен живот, в една по-различна и по-социална обстановка. МАПЕКС АД [97]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Обработваеми земи - ниви Обработваеми земи трайни насаждания Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Фигура 3.21- Обработваеми земи в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.6.2 Земеделски територии Земеделските земи в община Берковица са 207.31 км2 (20 731 ха) като обхващат 44.61% от общата площ на териториалната единица. Обработваемите земи са 140.52 км2 (14 052 ха) или 30.24% от площта на общината. Тези земи се разделят на две основни подразделения, в зависимост от отглежданите култури: обработваеми земи - ниви и обработваеми земи - трайни насаждения. Териториите от първия вид обхващат 129.75 км2 (12 975 ха) или 92.3% от всички обработваеми земи. Трайните насаждения са 10.77 км2 (1 077 ха) или 7.7% от земеделските земи. Обработваемите земи са разположени основно в северната част от общината, с оглед равнинния характер на терена и наличието на водни течения. Много голям процент от тях попадат в землищата на селата Замфирово, Боровци, Гаганица, Бистрилица и Пърличево или това са всички “гранични“ за територията на община Берковица землища на север. Основна роля за това оказват благоприятните възможности за напояване на територията с оглед на частта от язовир “Огоста”, която попада в северната част и двете по-големи реки Бързия и Огоста, които водят началото си от южните части на общината (Западна Стара планина), пресичат цялата котловина и се вливат в язовира. [98] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Необработваеми земи Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Фигура 3.22 - Необработваеми земи в община Берковица 0

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

По протежението на р. Бързия са разположени голям процент от обработваемите земи в централните и южни части от общината, където земеделието е силно зависимо от реката и нейните по-малки притоци. Най-разпространените полски култури за последните години са маслодайния слънчоглед, царевицата за зърно и пшеницата. При трайните насаждения преобладават лозята, следвани от овощните насаждения малини, ягоди и сливи. Необработваемите земи са 66.79 км2 (6 679 ха), което са 32.22% от всички земеделски земи и 14.37% от цялата територия на община Берковица. В тази категоризация на земите се включват пасища, скатове, дерета, оврази и други. Най-много такива земи се намират в западните, централни и източни части от общината, като с най-голям процент необработваеми земи са землищата на селата Лесковец, Котеновци, Костенци, Бокиловци, Песочница и Ягодово. Други по-големи масиви от необработваеми земи са разположени в югозападната и южна част от общината като това са високопланински пасища и мери, разположени в по-равните части на Западна Стара планина на височина над 1 550 метра.

МАПЕКС АД [99]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Горски територии Горски земи Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.23 - Горски територии и горски земи в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.6.3 Горски територии Площта на горските територии в община Берковица е 220.05 км2 (22 005 ха) или 47.36% от цялата и площ. В това число се включват както следва: гори - 219.22 км2 (99.62%) и горски земи - 0.83 км2 или едва 0.38% от този вид територии. Най-големите горски масиви са разположени предимно в южните части от общината, в които се включват Предбалкана и част от Западна Стара планина. Тези масиви обхващат основно територии, попадащи в землищата на град Берковица и селата Бързия и Черешовица. Разпределението на горите според целите, за които се използват е както следва: дървопроизводителни горски територии - 71.53км2, широколистни гори - 69.41км2, залесени горски територии и пасища - 68.11км2, иглолистни гори - 4.15км2, за нуждите на горското стопанство - 0.31км2, нискостеблени дървесни видове - 0.3км2 и недървопроизводителни гори- 0.23км2. Горите в землищата на Берковица и Черешовица са изцяло за дървопроизводителни цели, докато тези в северозападните села (Котеновци, Лесковец, Бистрилица) са само залесени горски територии и пасища. Широколистните видове пребладават южно от село Бързия. [100] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА НАТУРА 2000 - директива за местообитанията НАТУРА 2000 - директива за птиците Защитени територии Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

Защитена зона “Западна Стара планина и Предбалкан”

Защитена местност “Калето”

Защитена зона “Берковица”

Резерват “Горната Кория”

Защитена зона “Западен балкан”

Защитена местност “Самарите” Защитена местност “Уручник” РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 3.24 - Защитени територии и защитени зони в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

3.6.4 Защитени територии и защитени зони Защитените територии в обхвата на община Берковица са четири на брой - 3 защитени местности и 1 горски резерват с обща площ от 2.29км2 (229 ха). Намират се югозападната част от територията с изключение на ЗМ “Калето“, която е в непосредствена близост на север до гр. Берковица. Резерват “Горната кория“ е горски резерват с площ от 1.61км2 (161 ха), обявен като такъв с цел опазване на естествени смърчови и смърчово-еловобукови гори. Подобни дървесни видове се наблюдават и в защитена местност “Уручик“. Защитена местност “Самарите“ функционира основно като буферна зона около гореспоменатия резерват като през 2007г. е обявена за защитена местност. Защитените зони по Натура 2000, които попадат в обхвата на общината са 3 на брой: по директивата за местообитанията - ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан“, по директива за птиците - ЗЗ “Берковица“ и ЗЗ “Западен балкан“. Общата площ, която заемат е 314.37км2 (31 437 ха) или 67.68% от територията на общината. Доста големи части от тези зони се припокриват, като тази за местообитанията обхваща 275.7км2 или 59.35% от общината, а защитените зони за птици се разполагат на площ от 161.99км2 или 34.87% от общата територия. МАПЕКС АД [101]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Терени за културни ценности Територии за възстановяване и рекултивация Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

Антична крепост “Калето”

Етнографски музей

Къща-музей “Иван Вазов”

Клисурски манастир

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.25 - Културни ценности и територии за възстановяване и рекултивация в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.6.5 Защитени територии за опазване на културното наследство и нарушени територии Защитените територии за опазване на културното наследство заемат площ от едва 0.02км2 или 0.004% от общата площ на разглежданата административна единица. Позначимите от културните паметници се намират в общинския център - гр. Берковица. В непосредствена близост до строителната му граница на север се намира Антична и средновековна крепост “Калето“. В самия град се намират два значими музея Етнографският музей и къща-музей “Иван Вазов“. На югоизток от тях, в близост до с. Цветкова бара, се намира Клисурският манастир, за който е интересно, че има статут на отделно селище, макар и без да има регистрирано население по настоящ адрес. Под дефиницията нарушени територии се разбират териториите за възстановяване и рекултивация като това в случая са унищожени орни земи от промишлени предприятия и най-вече кариери за суровини, използвани в строителството и промишлеността, добивани в скални масиви. Общата им площ възлиза на 0.1км2 (10.1 ха) или едва 0.002% от общата територия на община Берковица. Най-голяма част от имотите за рекултивация са разположени на запад от град Берковица. [102] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Главни реки Реки Водни площи Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

яз. Огоста

р. Златица

яз. Среченска бара

р. Бързия

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 3.26 - Територии заети от води и водни обекти в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

3.6.6 Територии, заети от води и водни обекти Водните обекти, попадащи в границите на община Берковица заемат площ от 10.96 км2 (1096 ха) или 2.36% от общата територия на административната единица. По-значимите водни течения са реките Бързия и Златица. Те водят началото си от южната част на територията като р. Златица се образува от няколко малки реки, извиращи от северните склонове на Берковска планина, част от Западна Стара планина, а р. Бързия води началото си от вр. Тодорини кукли, който е най-високата част на планината Козница. Основната посока на течението на всички реки в общината е юг-север с оглед на геоморфоложките дадености на територията. Двете реки се заустват в язовир “Огоста”, южната част от който попада в община Берковица. Изкуственият водоем е четвърти по площ и втори по обем в България. Другата по-значима водна площ е хидровъзел “Среченска бара“, който се намира в землището на с. Ягодово. Той се използва за питейно – битово водоснабдяване и е първа категория като водоснабдява градовете Монтана, Враца, Мездра, Берковица, Вършец и още 25 по-малки селища в областите Монтана и Враца.

МАПЕКС АД [103]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Други територии заети от транспорта ЖП трасе ЖП гара Урбанизирани територии Граница на община Граница на землище

Гаврил Геново

Монтана II-81

III-815

Сумер III-1621 III-8104

II-81 ЖП гара Берковица

III-812 Вършец

II-81

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.27 - Територии на транспорта в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

София

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.6.7 Територии на транспорта Най-високият клас път, който обслужва територията на община Берковица, е второкласният път II-81 по направление София-Берковица-Монтана-Лом. Останалите пътища от РПМ са трети клас като това са III-812, III-815, III-8104 и малка част от път III-1621. Общата дължина на републиканските пътища за територията е 71.79км. Останалите по-значими пътища на територията на общината са междуселищни пътища, част от общинската пътна мрежа. Най-много като дължина и площ са селскостопанските и горски черни пътища, които обслужват специфичните нужди на тези територии. Важно значение за общината има ЖП транспорта и по-конкретно ЖП линията Монтана-Берковица, която стига до общинския център и прилежащата му гара. Трасето е отклонение от линията София - Мездра - Враца - Видин, която е от изключителна важност за целия Северозападен район за планиране. Общата площ, заета от територии на транспорта е 9.31 км2 (931 ха), което съставлява 2.00% от цялата община. Като основно направление от най-голямо значение за разглежданата територия е това в посока север-юг (Монтана-Берковица-София) с оглед на второкласния път и ЖП линията, които преминават в това направление. [104] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Обобщение ВИД ТЕРИТОРИЯ

ПЛОЩ

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

км2

ха

Общо

464.66

46 466

100%

Урбанизирани

12.78

1 278

2.75%

Земеделски територии

207.31

20 731

44.61%

•• ••

140.52

14 052

30.24%

66.79

6 679

14.37%

Горски

220.05

22 005

47.36%

Защитени територии и защитени зони

315.98

31 598

68.00%

Защитени зони за опазване на културното наследство

0.02

0.004%

Нарушени територии

0.01

0.002%

Територии, заети от води и водни обекти

10.96

1 096

2.36%

Територии на транспорта

9.31

931

2.00%

Обработваеми Необработваеми

Фигури 3.28 - 3.29 - Поземлен ресурс по територии за община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

Териториите с най-голяма площ в община Берковица са горските, земеделски земи (обработваеми и необработваеми), които заемат общо 92% от територията. Урбанизираните терени са 2.75%, които обхващат 1 град и 19 села, както и дисперсно разположени жилищни постройки извън границите на населените места. Общината е богата на водни ресурси като в територията и попада част от язовир “Огоста“ (четвърти по площ в страната), язовир “Среченска бара”, който е основния източник на питейна вода за областите Монтана и Враца и реките Златица и Бързия, които заедно с техните притоци играят важна роля за развитие на земеделието. Защитените територии и зони покриват 68.0% от територията, като ЗЗ по директивата на местообитанията обхващат 34.9%, а тези по директивата за птиците - 59.4% от общата площ на община Берковица. Голяма част от тези зони се припокрива и затова в горепоказаните таблица и графика общия процент от сбора на различните видове територии надвишава 100%. Защитените територии обхващат 0.3% от територията на общината. Териториите за транспорт са 2%, заети от пътища от РПМ, общински, селскостопански и горски пътища и частта от ЖП линията Монтана-Берковица, която попада в общината. МАПЕКС АД [105]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЖП трасе ЛЕГЕНДА Изключителна държавна Държавна публична Държавна частна Общинска публична Общинска частна Стопанисвано от общината Съсобственост Частна Религиозни организации Обществени организации Няма данни

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 3.30 - Структура на собствеността в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

3.7 Структура на собствеността Държавна собственост бива три вида - изключителна, публична и частна държавна собственост като те обхващат общо 194.19км2 или 41.8% от територията на община Берковица. Изключителна държавна собственост са само резерват “Горната кория“ и частта от път II-81, която попада в границите на гр. Берковица. Държавна публична собственост са голяма част от водните течения и площи, в това число язовирите “Огоста“ и “Среченска бара“, защитена местност “Самарите“, а също така ЖП линията и гарата в гр. Берковица и полицейският кучкарник, попадащ в рамките на града. Държавна частна собственост са почти всички горски масиви в общината, като това предопределя, че точно този вид собственост заема най-голяма площ - около 38% от цялата територия. Общинската собственост се разделя на публична и частна като заема обща площ от 23.93км2 или 5.15% от територията на общината. Общинска публична собственост са повечето селскостопански и черни пътища, както и общинските такива. Наблюдават се по-големи масиви от имоти с този вид собственост в землищата на град Берковица - на [106] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ВИД СОБСТВЕНОСТ

ПЛОЩ

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

км2

ха

464.66

46 466

100%

Изключителна държавна

1.36

136

0.35%

Държавна публична

15.84

1584

3.41%

Държавна частна

176.99

17 699

38.11%

Общинска публична

12.6

1260

2.71%

Общинска частна

11.33

1133

2.43%

Стопанисвано от общината

20.45

2045

4.40%

Съсобственост

9.43

943

2.03%

152.48

15 248

32.80%

Религиозни организации

0.43

0.09%

Обществени организации

61.25

6125

13.18%

Няма данни

0.71

0.15%

Общо

Частна

Фигура 3.31 - 3.32 - Структура на собствеността за територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

юг от квартал Раковица и в най-южните планински части от землището и в селата Лесковец и Котеновци. Някои от по-малките водни площи също са общинска публична собственост. По-големите масиви общинска частна собственост обхващат части от населени места и по-конректно селата Гаганица, Бокиловци, Пърличево, Ягодово и Костенци. Има и доста дисперсно разположени единични имоти стопанисвани от общината като те обхващат 4.4% от територията и. Частната собственост заема 32.8% от територията на общината, като това са основно жилищни и земеделски терени, разположени в централната и северна част от община Берковица. Имотите, собственост на обществени организации (13.1% от общата площ) са предимно няколко големи горски масива в планинската част от територията и множество единични земеделски имоти в северната част в землищата на селата Гаганица, Боровци и Замфирово. Съсобственост се наблюдава в териториите на повечето от селата в общината. Религиозните организации притежават имоти в югоизточната част от общината, в близост до Клисурския манастир. Няма данни за собствеността на 0.1% от имотите. МАПЕКС АД [107]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 3.8 Изводи и приоритети Изводи: •• Релефът на общината е равнинен (до 400м) в северните части, полупланински и хълмисто-равнинен (350-500 м н.в.) в централната и планински (1300-2000м) в южната част от територията; •• Най-висока точка за общината е връх Ком - 2016 м, а най-ниската в село Боровци - 250 м. Средната надморска височина е 405 м; •• По големи наклони в градуси се наблюдават по планинските склонове в южната част от разглежданата територия, докато изцяло равнинна е територията по протежение на река Бързия - от язовир Огоста на север до с. Бързия на юг; •• Няма големи площи с едно преобладаващо изложение, което предполага анализ на този фактор за всеки отделен случай на строителство с оглед използване ползите от топографията на територията; •• Климатът е определен като бореален - умерено топъл с ясно изразена мека зима и прохладно лято като средната продължителност на слънчевите часове за годината е 1894; •• Средната месечна температура е 10.4 ºC с максисмум през юли (21.2 ºС) и минимум през януари (-2.2 ºС), а годишното количество валежи е 627 мм с максимум през летните месеци (190мм) и минимум през зимата (111мм); •• Голяма част от растителното и животинско разнообразие се среща в южната част от общината, където преобладават планинските склонове, заети предимно от горски масиви; •• В обхвата на разглежданата територия влизат 20 населени места - 1 град, общински център (Берковица), и 19 села; •• Има 2 села, които влизат в категорията средни села (население до 2000 души) - Замфирово и Бързия като те, заедно с по-малкото село Боровци, се явяват като “вторични“ центрове за община Берковица и обслужват различни нужди на жителите на малките и много малки населени места на територията; •• Песочница е първото ИТ (IT) село в страната като се наблюдава положителна тенденция за леко увеличение на населението по постоянен адрес за селището; •• Земеделските земи обхващат 45.4% от територията на общината, в т.ч. 19.8% обработваеми земи и 25.6% необработваеми земи; •• Обработваемите земи са разположени основно в централните и северни по-равнинни територии, в близост до най-големите населени места (Берковица, Замфирово, Бързия, Боровци), докато за необработваемите земи са характерни масиви обхващащи западните и източни централни зони и части от най-високите планински зони на юг; •• Горските територии са 46.2% от общата площ и заемат почти изцяло южните планински части от общината като преобладават дървопроизводителните, широколистните и залесените горски територии и пасища, които обхващат приблизително 90% от всички гори и горски земи; •• Защитените територии са 3 защитени местности и 1 горски резерват, които са разположени в южните планински части на общината, с изключение на местност “Калето”, която е непосредствено на север от град Берковица; •• Защитените зони по Натура 2000 са 3 на брой (1 по директивата за местообитанията и 2 за птиците), като общо обхващат 67.68% от площта на разглежданата територия; •• Защитените територии за опазване на културното наследство са разположени основно в град Берковица, като по-значимите са недвижимите културни ценности с национално значение: Етнографски музей, Къща-музей “Иван Вазов“, антична крепост “Калето“ и Клисурски манастир, който е разположен в близост до село Ягодово; •• Голяма част от териториите за възстановяване и рекултивация са разположени в непосредствена близост до строителната граница на гр. Берковица на запад; •• Община Берковица е богата на водни ресурси като по-значими реки са Бързия и Златица, а от изкуствените водоеми това са частта от язовир “Огоста“, която попада в разглежданата територия и язовир “Среченска бара“, който е основен водоизточник за областните градове Монтана и Враца и 25 по-малки селища в двете области; •• Най-главният път от РПМ на територията на общината е второкласният II-81 (София-Берковица-Монтана-Лом), които обслужва територията и осъществява връзките на юг към столицата и на север към областния център и път I-1 от РПМ, който е част от Трансевропейски транспортен коридор №4; •• Разглежданата територия се обслужва основно от пътища от общинската пътна мрежа, с оглед планинския характер на територията - дължината им е 133.2км, а на тези от РПМ - 72.13км; [108] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА •• Важно значение за транспортната обвързаност на общината има ЖП трасето Бойчиновци-Монтана-Берковица, което е отклонение от VІІ главна жп линия Видин-Бойчиновци-Мездра-София-Кулата; •• Имотите, разположени в обхвата на община Берковица, са предимно държавна частна, частна собственост или собственост на обществени организации (общо 84.0% от общата площ) като всяка от останалите видове собственост заема по-малко от 5% от територията. * Изводите за точка 3.3 Геология и хидрогеология са на страница 86 Приоритети: •• Използване природните дадености на територията (топография, води, климат) за развитие на различни видове туризъм (основно в южните планински части) и селско стопанство в по-равнинните и плодородни централни и северни територии в общината; •• Ограничаване антропогенните дейности с цел опазване на богатата флора и фауна в Западна Стара планина; •• Провеждане на инициативи за привличане на ентусиазирани млади хора в обезлюдяващите се селища по примера на село Песочница, което е първото ИТ (IT) село в страната и има все повече нови обитатели, които се регистрират като постоянни жители и дори закупуват собствено жилище на територията на селото; •• Използване селскостопанския потенциал на територията с оглед наличието на достатъчно водни източници за напояване на нивите и трайните насаждения; •• Изготвяне на правилна политика за максимално оползотворяване на огромния потенциал на горския фонд, който е наличен на територията на община Берковица - запазване на относително равния дял на дървопроизводителни гори и залесени горски територии; •• Запазване природния характер на защитените зони съгласно изискванията на Натура 2000 и използване на туристическия потенциал, който притежават защитените територии за развитие основно на екотуризъм; •• Валоризация и експониране на културното наследство с цел популяризиране на общината като културноисторическа дестинация; •• Оползотворяване водния ресурс в общината за целите на селското стопанство, производство на електроенергия, отдих и туризъм, риболов и др.; •• Ремонт и рехабилитация на главните междуселищни транспортни артерии от РПМ и общинската пътна мрежа •• Модернизация на ЖП трасето и прилежащите му съоръжения; •• Окрупняване на имотите общинска собственост с цел привличане на нови инвеститори и повишаване конкурентоспособността на икономиката.

МАПЕКС АД [109]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|4|

[110] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|4| ОБИТАВАНЕ 4.1 КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ФОНД 4.2 СТРУКТУРА НА СОБСТВЕНОСТТА И ЖИЛИЩНА ОСИГУРЕНОСТ 4.3 ПРОСТРАНСТВЕНИ СТРУКТУРИ НА ОБИТАВАНЕ И СЕЛИЩНА ДИНАМИКА 4.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [111]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 4.01 - Брой на жилищните сгради в град и община Берковица съгласно различните териториално административни единици Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ГРАД БЕРКОВИЦА

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

ОБЛАСТ МОНТАНА

СЕВЕРОЗАПАДЕН РЕГИОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

3 758 43% от Община Берковица

8 740 11% от Област Монтана

82 183 21% от СЗР за планиране

397 088 19% от Република България

2 060 745 -

4.1 Количествено и качествено състояние на жилищния фонд 4.1.1 Обща характеристика Функцията обитаване се отнася до основния социален проблем да се гарантира, че членовете на обществото имат дом, в който да живеят, независимо дали това е къща, или някакъв друг вид жилище или подслон. Ефективното справяне с този проблем е основополагащо за развитието на населените места. Българското законодателство, чрез разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), дефинира две основни единици пряко свързани с функцията обитаване – жилищна сграда и жилище. Жилищна сграда е постройка, която по първоначално изграждане или чрез преустро¬яване са предназначени за постоянно обитаване и се състоят от едно или повече жилища, заема¬щи най-малко 60% от разгънатата площ на сградата. Според данни на НСИ от 2011 г. на територията на община Берковица има 8 740 жилищни сгради (11% от всички жилищни сгради в област Монтана). Почти половината от това количество – 43% или 3 758 сгради се намират в урбанизираната територия на град Берковица. В община Берковица прави впечатление значителния брой малоетажни жилищни сгради (до 3 етажа), които са 98.6% от тоталния жилищен фонд. За отбелязване е и че всички средно и високо етажни жилищни сгради се намират в град Берковица. От своя страна, жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е пригодено за живеене и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част. Общият брой на жилища в община Берковица е 11 241. Фигура 4.02 - Жилищни сгради в град и Община Берковица по брой етажи Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

ЕДИН

ДВА

ТРИ

58.9%

37.6%

2.1%

6000

5000

4000

3000

2000

1000

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

[112] ОУПО Берковица | Септември 2015

един 5148 2131

(68%)

два 3288 2131

(68%)

три 182 174

(68%)

четири 52 52

(100%)

пет 44 44

(100%)

шест+ 26 26

(100%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Класификация

ЖИЛИЩНИ СГРАДИ

Жители

Коеф. Жит. / Сгр.

8 740

18 803

2.15

Берковица

град

3 758

13 463

3.58

Балювица

много малко село

116

0.50

Бистрилица

много малко село

214

177

0.83

Бокиловци

много малко село

125

130

1.04

Боровци

малко село

625

655

1.05

Бързия

средно село

874

1 513

1.73

Гаганица

малко село

505

300

0.59

Замфирово

средно село

1 001

1 297

1.30

Комарево

много малко село

112

0.80

Костенци

много малко село

131

0.63

Котеновци

много малко село

130

139

1.07

Лесковец

много малко село

157

0.32

Мездрея

малко село

168

218

1.30

Песочница

много малко село

0.42

Пърличево

много малко село

131

0.55

Рашовица

много малко село

0.08

малко село

187

243

1.30

Цветкова бара

много малко село

0.39

Черешовица

много малко село

0.77

Ягодово

много малко село

245

186

0.76

НАСЕЛЕНИ МЕСТА Община Берковица

Слатина

Таблица 4.01 - Жилищни сгради и население на отделните селища в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

4.1.2 Количество и обитаемост Таблица 4.01 показва по-детайлна информация относно местоположението на жилищните сгради по населени места в общината. Таблицата също така разкрива и изключително мрачната картина относно по-малките населени места в община. Коефициентът жители спрямо жилищни сгради в 2/3 от селата е по-нисък от 1. Това означава че броят на регистрирани жилищни сгради е по-голям от този на регистрираните жители; факт, който разкрива сериозния проблем относно необитаемия жилищен фонд. В някои села този показател е трагичен, което ги дефинира като призрачни населени места. Интервенции спрямо тази тревожна статистика са абсолютно необходими. Същевременно тези данни не отричат присъствието на изоставени сгради и в другите населени места. Този аналитичен аспект е илюстриран на фигура 4.03, индикираща, че и на землищната територия на сравнително по-голямо село като Замфирово също има значителен процент пустеещи жилищни сгради. Цялостно погледнато данните показват, че 27.9% от жилищните сгради в общината са необитавани. Средната стойност за цялата община е 2.15 жители на една жилищна сграда, но както бе отбелязано вече това се дължи на изградените жилищни кооперации в град Берковица. Те са основно локализирани в два жилищни квартала с преобладаващо комплексно застрояване - ЖК „Изгрев” и ЖК „Стара планина”. Останалите жилищни квартали в град Берковица, подобно на селата в общината, се сформират от малоетажно индивидуално застрояване. Без да се навлиза в подробности относно структурата на собствеността, която е разгледана в точка 4.2. си заслужава да се отбележи, че около 90% от жителите на общината обитават наличния фонд като собственици. За град Берковица точния процент е 88.9% от всички жители (Урбика, 2014). Редки изключения са случаите на позватели като наематели или коликтивно обитаване. МАПЕКС АД [113]

Бистрилица

(до 200 души)

Гаганица

Процент на необитавани жилищни сгради над 60% 40 - 60% 20 - 40% под 20%

Боровци Лесковец Балювица Котеновци

27.9% - средна стойност за община Берковица

Замфирово

Костенци Бокиловци

Пърличево

Комарево

Рашовица

Черешовица

Песочница Берковица

Мездрея Ягодово Слатина

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 4.03 - Процент на необитавани жилищни сгради по землища в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

4.1.3 Качествено състояние на жилищния фонд Статистиката на НСИ (2011) за страната показва, че в градовете 28.4 % от сградите са построени до 1959 г., а след 1990 г. - 16.4 % от целия жилищен сграден фонд. В контекста на община Берковица 37.6% жилищния сграден фонд е построен в периода от 1950 1969 г., а до 1989 г . е построен 94.6% от него . След 1990 г. са построени само 5.4% от жилищните сгради в общината. На фигура 4.04 може да се отбележи, че по-голяма част от многофамилните жилищни сгради са построенни между от 1970 до 1989 г., докато през останалите периоди се забелязва приоритизирането на еднофамилни жилищни структури. Таблица 4.02 представя класификация на жилищния фонд в община Берковица спрямо неговата конструкция, броя на стаи в жилищата и спецификация на вътрената им площ за 2010 - 2013 г. Прави впечатления високия процент на тухлени жилищни сгради (94.6%). Трябва да се отбележи, че в панелния жилищен фонд са разположени множество жилища и ниския му процент не бива да бъде пренебрегван тъй като осигурява дом на достатъчен брой хора. От гледна точка на брой стаи данните показват, че най-типични са двустайните и тристайните жилища. Таблица 4.02 представя повече детайли. [114] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ДО 1949

1950 - 1969

1970 - 1989

1989 - 2011

21.4%

37.6%

30.0%

5.4%

Фигура 4.04 - Жилищен фонд в община Берковица според периода на построяване Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

6000

5000

4000

3000

2000

1000

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

един 5148 2131

(68%)

два 3288

три 182

2131

четири 52

174

(68%)

пет 44

(68%)

шест+ 26

(100%)

Мерна единица

2010

2011

2012

2013

Таблица 4.02 - Спецификация на жилищния фонд в община Берковица

Жилищни сгради

брой

9 300

8 745

8 743

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2014)

Жилища

брой

11 573 (1.24)

11 241 (1.29)

11 239 (1.29)

Стомано-бетонна / панелна

брой

355 (3.8%)

134 (1.5%)

136 (1.5%)

Тухлена

брой

8 265 (88.9%)

8 276 (94.6%)

8 275 (94.6%)

Друга

брой

680 (7.3%)

335 (3.8%)

334 (3.8%)

332 (3.8%)

Едностайни

брой

1 350

772

771

770

Двустайни

брой

3 538

2 993

2 992

2 991

Тристайни

брой

3 892

4 182

Четиристайни

брой

1706

2 107

2 108

Петстайни

брой

655

652

Шестайни и повече

брой

432

535

536

Полезна

кв. м

735 917

850 182

850 104

850 308

Жилищна

кв. м

468 364

652 853

652 797

652 962

Спомагателна

кв. м

145 404

110 340

110 336

110 375

Кухненска

кв. м

122 149

86 989

86 971

ПОКАЗАТЕЛИ Жилищен фонд

Конструкция

Брой стаи

Вътрешна площ

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища Сгради

брой

Жилища

брой

Полезна площ

кв. м

204

303

316

Жилищна площ

кв. м

172

202

241

МАПЕКС АД [115]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ОБИТАВАНИ ЖИЛИЩА ОБЩИНА

БЕРКОВИЦА

СЕЛА

Фигура 4.05 - ВиК обслужване и отопляване на обитаваните жилища в община Берковица

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

КАНАЛИЗАЦИЯ

ОТОПЛЕНИЕ

7198 Обществено 7075 (98.3%) Комбинирано 51 (0.7%)

Собствено 19 (0.1%) Няма 53 (0.7%)

Обществена 4619 (64.2%) Попивна яма 1453 (20.2%)

Септична ямa 763 (10.6%) Няма 363 (5.0%)

Твърдо гориво 6698 (93.1%) Електричество 449 (6.2%)

Други 51 (0.7%)

Обществено 4645 (99.1%) Комбинирано 7 (0.1%)

Собствено 5 (0.1%) Няма 32 (0.7%)

Обществена 4130 (88.1%) Попивна яма 218 (4.6%)

Септична ямa 174 (3.7%) Няма 167 (3.6%)

Твърдо гориво 4225 (90.1%) Електричество 420 (9.0%)

Други 44 (0.9%)

Обществено 2430 (96.9%) Комбинирано 44 (1.8%)

Собствено 14 (0.6%) Няма 21 (0.8%)

Обществена 489 (19.5%) Попивна яма 1235 (49.2%)

Септична ямa 589 (23.5%) Няма 196 (7.8%)

Твърдо гориво 2473 (98.6%) Електричество 29 (1.2%)

Други 7 (0.3%)

4689 (65%)

2509 (35%)

Благоустроеност

По-детайлен поглед върху благоустроенността на жилищния фонд в общината има Изготвил: МАПЕКС АД по данни потенциала да индикира някои основни проблеми на обитаването. В този анализ на НСИ (2011) внимание е отделено на темите – водоснабдяване, канализация, отопление, достъп до интернет и др. Във ВиК сектора двата основни индикатора са източник на вода и канализация. За водоснабдяването данните отбелязват, че инфраструктурата е почти цялостно изградена като в 98.3% от обитваните жилища в общината водата се осигурява чрез обществено водопроводната мрежа. Другите видове водоснабдяване са доста непопулярни, дори и в селата като само 0.7% от домовете нямат достъп до водоизточник. От друга страна канализационната мрежа не изглежда да е толкова добре развита. Жилищата с изградена канализационна инсталация са 64.2% от всички в общината като 5% не разполагат с абсолютно никаква канализация. Ако тези стойности изглеждат по-добре за град Берковица, съответно – 88.1% и 3.6%, то за останалата част от общината не може да се твърди същото. Едва 19.5% от жилищита в селата имат достъп до обществената канализационна система. Цели 49.2% от домовете използват сравнително примитивно решение – попивна яма, докато 7.8% не разполагат с никаква алтернатива на канализационната система. Относно достъпа на домовете в общината до кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и интернет данните на НСИ от 2011 година индикитират сравнително ниски, незадоволителни стойности. Тази достъпност е малко по-висока в градовете отколкото в останалата част от община Костенец. Погледнато върху отделните индикатори се вижда, че за всеки един от тях по-малък брой от жилищата имат достъп да гореспоменатите устройства и услуги. 37.1% от жилищата имат достъп до интернет, 40.2% до компютър, като тези проценти в селата са съответно 26.7% и 28.6%. Все пак, трябва да се вземе под внимание, че от тази динамична тематика периодът от 2011 до 2015 г. е сравнително дълъг и тези стойности могат да за значително различни. Като цяло представените данни не показват сериозни дефицити на изградена техническата инфраструктура в общината. Въпреки сравнително добрата физическа наличност на благоустройствени елементи тя не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради не-доброто техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората. Този факт, от своя страна, води до допълнителни негативни последици в най-малко две посоки - жизнен стандарт и екология. [116] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ОБИТАВАНИ ЖИЛИЩА ОБЩИНА

БЕРКОВИЦА

СЕЛА

КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ Да

Не

49.5% 3566

50.5% 3632

Да

САТЕЛИТНА АНТЕНА Да

КОМПЮТЪР

ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ

Не

Да

Не

Да

Не

19.5% 1406

80.5% 5792

29.9% 2152

70.1% 5046

27.7% 1996

72.3% 5202

Не

Да

Не

Да

Не

Да

Не

53.1% 2490

46.9% 2199

19.5% 913

80.5% 3776

38.9% 1825

61.1% 2864

35.8% 1678

64.2% 3011

Да

Не

Да

Не

42.9% 1076

57.1% 1433

19.6% 493

80.4% 2016

7198

4689 (65%)

Да

Не

Да

Не

2509 (35%) 13.0% 327

4.2 Структура на собствеността и жилищна осигуреност

87.0% 2182

12.7% 318

87.3% 2192

Фигура 4.06 - Дигитална осигуреност на обитаваните жилища в община Берковица

Традиционната за България силно преобладаваща частна собственост на жилищата е характерна и за община Берковица. Това важи с почти абсолютен максимум за селата. Изготвил: МАПЕКС АД по данни В град Берковица този процент също е много висок - малко над 99% или 6 486 са на НСИ (2011) частните жилища като само 37 или 0.57% от общия брой са обществени (на общината и на държавата). Също така трябва да се отбележи, че 8 общински жилища са пръснати по по-големите села като резервен общински фонд. На фона на растяща бедност, безработица и несигурна заетост, символичният обем на социални жилища е в противоречие с потребностите от обществено подпомогнат подслон. Независимо от огромния брой необитавани жилища (на които не може да се разчита за социални нужди), общината следва да планира изграждането на нови социални жилища за маргиналните си групи. Според програма за управление и разпореждане с имотите общинска собственост в община Берковица, издадена през 2013 г. данните за общинския жилищен фонд са представени в следващите параграфи. Към края на 2012 г. жилищния фонд на Община Берковица се състои само от от 9 броя апартаменти и 1 брой къща, от които:за настаняване на граждани с установени жилищни нужди – 7 апартамента, 1 къща и резервен фонд – 2 aпартамента. През 2012 г. новопридобити жилища няма. През 2013 г. Община Берковица няма възможност да придобие нови апартаменти или къщи. Общото техническо състояние на жилищния фонд е сравнително добро, с изключение на няколко обекта, които се нуждаят от ремонт. Жилищата са построени преди повече от 30 г. и в резултат на експлоатацията им, същите постепенно се амортизират. Семействата и лицата, настанени в тях под наем, в по-голямата си част са с ниски и непостоянни доходи и нямат възможност да влагат средства в поддръжката на жилищата. Дори повече, някой от наемателите на жилищни имоти изпитват периодични затруднения със запазване правото на наем на домовоте си. Към месец юни 2014 г. Картотекираните крайно нуждаещите се от жилища в град Берковица са 4 души (община Берковица). ФОРМА НА СОБСТВЕНОСТ

Жилища (брой)

Дял (%)

Общо

6 530

100 %

Държавна или общинска

3 758

13 463

Частна - на физическо лице

116

Частна - на юридическо лице

214

177

Таблица 4.03 - Жилища според формата на собственост в град Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

МАПЕКС АД [117]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Таблица 4.04 - Площни характеристики на жилищния фонд в област Монтана, община и град Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

Жилища/

Жилищна площ /

1000 души

човек (м2)

Брой обитатели/ жилище

Област Монтана

617

45.6

2.5

Община Берковица

392

23.7

2.6

Град Берковица

357

21.9

2.8

АДМИНИСТРАТИВНОТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА

Площни характеристики и жилищна осигуреност Таблица 4.04 илюстрира площната характеристика на жилищния фонд в община и град Берковица сравнен със същите параметри относно област Монтана. Данните спрямо статистическото потребление на жилища е благоприятен - Берковица има достатъчно жилищен фонд и площи, които могат да осигурят добри количествени характеристики на жилищен стандарт. По-детайлен анализ на реалното потребление на жилищния фонд обаче разкрива сериозен проблем относно функцията обитаване в община Берковица (таблица 4.05). Именно, той е голямата неравномерност и наличие на значителен брой пренаселени жилища. Обитателите на около 550 жилища живеят по двама и повече в стая. Това означава, че ползват поне два пъти по-малко жилищна площ от средната статистическа стойност за общината. Близо 140 от тези жилища се обитават от по трима и повече човека на стая. Тези обитатели формират групата на крайно-нуждаещи се от социални жилища или помощ за подобряване на жилищните си условия. Таблица 4.05 - Характеристика на жилищния фонд по отношение брой стаи в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ОБЩО

Община Берковица

7 198

436

1 867

2 563

1 465

470

397

Собственици

6 267

348

1 593

2 267

1 294

415

350

Едно лице

1 869

161

533

696

335

Две лица

2 002

495

748

422

145

Три лица

1 081

298

391

225

Четири лица

714

181

248

161

Пет лица

348

108

Шест лица

141

Седем лица

Осем лица

Девет лица

Десет и повече лица

Жилищен пазар В периода след 2008 година глобална тенденция е пазарът на недвижимите имоти да е силно повлиян от финансовата и икономическата криза като цяло. Тази тенденция се наблюдава и в контекстта на община Берковица, област Монтана и цялата страна. Спрямо предкризисния период 2007 – 2008 г. в сектора на жилищния пазар се наблюдава общо свиване на търговията и отлив на инвестиции. Все пак постепенно се отчита леки покачвания след 2010 година (Урбика, 2014). През 2011 г. спрямо НСИ средна цена за покупка на жилище в област Монтана е 350 лв./ кв.м., а средна цена за покупка на жилище в град Берковица се движи в рамките на 350 - 400 лв./кв.м., като крайната цена се определя от местоположението. В следващите години след 2011 в общината и областта се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване както на пазарните цени на жилищните сгради, така и на наемите. През 2013 г. средната цена на жилище в област Монтана 572.85 лв./кв.м., а през 2014 има лек спад – 558.53 лв./кв.м. (97.5% от предходната година). [118] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 4.3 Пространствени структури на обитаване и селищна динамика Вече представените данни относно населението и обитавания жилищен фонд показва, че обитаването в община Берковица е концентрирано основно в нейния център, гр.Берковица. Там се намират 43% от всички жилищни сгради и 72% от населението в общината. Това показва че както от икономическа и административна гледна точка така и от жилищна град Берковица има ролята на отявлен общински център. Пространствените структури на обитаване в община Берковица са пряко последствие на изградената селищната стуктура, която се развила в съответствие с релефа, прилежащите планински територии, реки и основната транспортна инфраструктура. Спрямо тяхната топология пространствените структури на обитаване в общината се разделя на 2 основни вида: •

Територия, застроена с еднофамилни жилищни сгради;

•

Територия, застроена с многофамилни жилищни сгради.

Жилищните квартали с преобладаващо малкоетажно индвидуално застрояване в град Берковица са: кв.„Заряница“, кв. „Стара планина“, кв. „Беговица“, кв. „Новата махала“ и кв. „Раковица“. Те са със запазен характерн облик - свободно застрояване в добре озеленени дворове и ниски показатели на плътност и интензивност на застрояване, категорично липсващи в големия град. Фигура 4.07 - Квартал “Беговица” в град Берковица е типична пространствена структура в общината сформирана от малоетажно индивидуално застрояване Източник: Динко Иванов чрез Panoramio.com

Фигура 4.08 - ЖК “Заряница” в град Берковица представя доминиращата типология на многофамилни жилищни сгради в общината Източник: Община Берковица

МАПЕКС АД [119]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 4.09 - Квартал “Раковица” в град Берковица е проблематична пространствена жилищна структура от градоустройствено-комунална гледна точка Източник: kmeta.bg

По специално внимание трябва да бъде отделено на кв. „Раковица“. По официални данни от 2011 г. в него живеят 2 913 човека, предимно от ромски етнос. Кварталът изпитва значителни затруднения градоустройствено-комуналното обслужване. По данни на общинската строителна дирекция в квартала има много незаконни строежи. Застрояват се имоти извън регулация, собственост на държавата, общината, както и частни. От комунална гледна точка е затруднено сметосъбирането и сметоизвозването, а от общинската ВиК информират за неплащане на ползваната питейна вода и течащите денонощно чешми. Липсата на изготвен регулационен план затруднява функционирането на квартала и съответно понижава качеството на живот. Другата форма на обитаване, която присъства в община Берковица е многофамилните жилищни сгради. Всички подобни сгради са разположени в общинския център – главно в жилищните комплекси „Заряница“, „Изгрев“ и „Стара планина“. Тези сгради са построени в периода на социализма преди 1989 г. Всички жилищни блокове са панелни, с дървена слепена дограма и плоски покриви. Има частично саниране на някои от апартаментите и частична подмяна на дограмата с PVC стъклопакет. Жилищните комплекси в град Берковица не притежават и недостатъците на техните „аналози“ от големите градове. Общата брутна площ на жилищните територии в общината е 12.52 км2 / 1 252 ха или 2.69% от цялостната територия. Тотална площ на всички жилища е 0.86 км2 / 860 декара или 45.6 м2 на глава от населението в община Берковица. Селищна динамика Селищната динамика е тясно обвързана със селищната мрежа в района, състоянието на транспортната инфраструктура и географското разположение на социоикономическите възможности. Този фактор е изразен в ежедневни пътувания на заети и учащи лица. В община Берковица основно влияние оказват София на юг и областния център – Монтана на север. Допълнително могат да се отбележат и множество между общински ежедневни пътувания. По данни на НСИ от 2011 година в област Монтана ежедневните трудови пътувания се извършват чрез шосеен транспорт (лек автомобил и автобус). Това е типично за цялата страна тъй като на много места в България железопътната и велосипедна инфрастуктура не са добре развити. Процентното съотношение на използването на различните превозни средства за ежедневни пътувания е както следва:

[120] ОУПО Берковица | Септември 2015

ЛЕК АВТОМОБИЛ

АВТОБУС / МИКРОБУС

45.0%

43.3%

ВЛАК ВЕЛО

9.3%

0.8%

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 4.10 - Ребубликански път II-81 (София - Лом) е основен транспортен катализатор на ежедневните селищни пътувания в община Берковица Източник: МАПЕКС АД

АДМИНИСТРАТИВНОТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА

Заети лица

Лица, които не правят ежедневни трудови пътувания

Всекидневни трудови мигранти

Процент на всекидневни

от тях отиват на работа ОБЩО

Област Монтана

47 485

40 927

6 558

Община Берковица

5 613

4 605

1 008

Град Берковица

4 254

3 462

792

трудови

в същата община

в същата област

в друга област

2 340

2 091

2 127

(35.7%)

(31.9%)

(32.4%)

331

281

396

(32.8%)

(27.9%)

(39.3%)

172

261

359

(21.2%)

(33.0%)

(45.8%)

мигранти от заети лица

Таблица 4.06 - Всекидневни трудови мигранти по направление на миграцията в област Монтана, община и град Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

13.8% 18.0% 18.6%

По данни на НСИ от 2011 г., от заетите лица в общината – общо 5 613 на брой, 4 605 човека или 78% живеят и работят в община Берковица. Съответно всекидневните трудови мигранти са 1 008 или малко по-малко от 1/5 от населението (18%). Процентът на заетите лица, които осъществяват ежедневни пътувания за област Монтана е сравнително по-нисък – 13.8% докато за град Берковица процентът е подобен на този за общината – 18.6% (таблица 4.06). 39.3% от трудовите мигранти в община Берковица осъществят техните ежедневни пътувани в локации извън областта, 32.8% правят това в рамките на общината, а 27.9% извършват техните пътувания в друга община от област Монтана. За пътуващите заети лица от град Берковица прави впечатление значително по-ниския процент на пътуващи в рамките на общинат – 21.2%. Тези данни подчертават още веднъж че Берковица функционира като предегателен център за цялата община. АДМИНИСТРАТИВНОТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА

Учащи лица

Учащи лица, които не правят ежедневни пътувания

Всекидневно пътуващи учащи

Брой

Процент на всекидневни учебни пътувания от учащи лица

Област Монтана

17 432

14 127

3 305

19.0%

Община Берковица

2 110

1 713

397

18.8%

Таблица 4.07 - Всекидневно пътуващи учащи в област Монтана и община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

От гледна точка на учащите лица, 1 713 (81.2%) от общо 2 110 на брой, учат в населените места, в които живеят. Само 397 или 18.8% са всекидневно пътуващите учащи до други населени места. Това са основно ученици на равнище средно образование - гимназии и техникуми, живеещи в селата и пътуващи до общинския център – Берковица. МАПЕКС АД [121]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 4.4 Изводи и приоритети С цел да бъде обобщен представения анализ за функцията обитаване в община Берковица основните изводи и приоритети за бъдещо развитие са дефинирани. Те са представени в следващите параграфи. Изводи: • Тоталното количество на жилищния фонд в община Берковица е 8 740 сгради като почти половината от тях – 43% или 3 758 сгради се намират в урбанизираната територия на общинския център - град Берковица; • В община Берковица прави впечатление значителния брой малоетажни жилищни сгради (до 3 етажа), които са 98.6% от тоталния жилищен фонд. • Коефициентът на население / жилищна сгради за цялата община е 2.15, но той до голяма степен се завишава благодарение на изградените жилищни кооперации в град Берковиц, основно локализирани в ЖК „Изгрев” и ЖК „Стара планина”; • Средната процентна стойност на необитавания жилищен фонд в общината е 27.9%, но в 12 от общо 18 селища в общината коефициентът на население / жилищна сгради е по-малък 1. Това означава че броят на регистрирани жилищни сгради е по-голям от този на регистрираните жители; факт, който разкрива сериозния проблем относно необитаемия жилищен фонд; • 94.6% от наличния жилищен фонд е построен до 1989 г., като масивните жилищни комплекси, изградени изцяло от панелни сгради, са на повече от 20 години. След 1989 г. броят на новопостроените жилища е незначителен. Това определя сградния фонд в общината като прогресивно остаряващ; • Прави впечатления високия процент на тухлени жилищни сгради (94.6%). Трябва да се отбележи, че в панелния жилищен фонд са разположени множество жилища и ниския процент на сградите не бива да бъде пренебрегван тъй като осигурява дом на достатъчен много брой хора. От гледна точка на брой стаи данните показват, че най-типични са двустайните и тристайните жилища. • В 98.3% от обитваните жилища в общината водата се осигурява чрез обществено водопроводната мрежа. От друга страна канализационната мрежа не е толкова добре изградена като само 64.2% жилища имат изградена канализационна инсталация; в селата този дял е само 19.5%. Тези цифри показват дефицити на изградената инфраструктура; • Делът на частната собственост на жилищния фонд, типично за цялата страна, е изключително висок, но се забелязва увеличаване на броя на собствениците които не могат да поддържат собствеността си в сегашните пазарни условия; • Значителна част от общинския жилищен фонд е остарял, като необходимите средства за основен ремонт и поддържане на собствеността прогресивно нараства. Освен това има недостиг на общински жилищен фонд, делът му има символична стойност – под 2% и е разпръснат сред частни жилища в етажна собственост, което затруднява неговото управление; • Статистическите данни разкриват голяма неравномерност и наличие на значителен брой пренаселени жилища. Обитателите на около 550 жилища живеят по двама и повече в стая. Това означава, че ползват поне два пъти помалко жилищна площ от средната статистическа стойност за общината; • В годините след 2011 в общината и областта се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване както на пазарните цени на жилищните сгради, така и на наемите. През 2013 г. средната цена на жилище в област Монтана 572.85 лв./кв.м., а през 2014 има лек спад – 558.53 лв./кв.м. (97.5% от предходната година); • Част от жилищните сгради, обитавани от жители, административно към село Замфирово, са разположени извън регулираната урбанизирана територия на населеното място. Следователно тези постройки са нерегламентиране жилищни сгради; • В квартал „Раковица“ се забелязват значителни градоустройствено-комунални проблеми. В квартала има наличие на много незаконни строежи като се застрояват имоти извън регулация, собственост на държавата, общината, както и частни; • Анализът на селищната динамика показва, че ежедневните трудови пътувания главно се извършват чрез шосеен транспорт. По-внимателен анализ показва, че за много от селата не съществува реална алтернатива.

[122] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Приоритети: • Повишаване инициативността на населението по отношение на желанието за изграждане на екологосъобразна и качествена жилищна среда; • Интервенции спрямо прогресривно обезлюдяващите се населени места трябва да е приоритетна. Анализът показва, че в някои села пустеещия жилищен фонд е значителен процент, което е доста тревожна статистика; • Многофамилните жилищни сгради в жилищните коплекси са обитавани от голям процент от населението, затова е важно да се взимат мерки срещу амортизацията на сградите. Всички жилищни блокове са панелни, с дървена слепена дограма, с плоски покриви. Има частично саниране на някои от апартаментите, както и частична подмяна на дограмата с PVC стъклопакет; • Проблемът на енергийната ефективност на жилищата става все по-важен: от една страна, цената на енергоносителите е тежко бреме за домакинските бюджети, а от друга страна, стои глобалния стремеж за пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие, тъй като отоплението покрива около 70 на сто от битовата консумация на енергия; • Енерго ефективната благоустроеност и доизграждането на техническата инфраструктура ще подобри жизнения стандарт и атрактивността на сградния фонд в община Берковица. Поради тази причина развитие в тази посока трябва да се приема за приоритетно; •

Развитие на общинския жилищен фонд който да предостави социлни жилища за крайно нуждаещи се граждани;

• При наличен интерес реализиране на инвестиционни намерения на неусвоени общински терени също трябва да е приоритет. За тази цел са определени нови терени подходящи за изграждане на жилища съобразени с пространствените фактори, природните условия и климата, характеристиките на релефа и съответните геоложки изисквания за строителство; • Изменение предназначението на териториите върху които са остановени жилищни сгради в село Замфирово, но според формалната регулация се намират извън урбанизираната територия на населеното място; • Изготвянето на регулационен план за кв. „Раковица“ може до подобри функционирането на квартала, неговото развитие и съответно повиши качеството на живот.

МАПЕКС АД [123]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|5|

[124] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|5| ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 5.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МРЕЖАТА ОТ ОБЕКТИ 5.2 ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПО НИВА НА ОБСЛУЖВАНЕ 5.3 СОБСТВЕНОСТ 5.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [125]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Видове здравни заведения Болница

Бистрилица

Амбулатория за индивидуална практика Амбулатория за индивидуална практика, базирана в гр. Берковица

Боровци Лесковец

Амбулатория за специализирана медицинска помощ

Балювица Котеновци

Амбулатория за дентална помощ Медицинска лаборатория

Гаганица Замфирово Пърличево

Костенци Комарево Бокиловци

Черешовица

Песочница Берковица

Рашовица

Мездрея Ягодово Слатина

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 5.01 - Териториално разположение на болнични и извънболнични заведения в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на РЗИ Монтана (2015)

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

5.1 Териториално разположение на мрежата от обекти Разположението на обектите на здравната инфраструктура е доста неравномерно за територията на община Берковица. В обхвата на землището на административния център, град Берковица, са разположени медицински обекти от всички нива на обслужване: МБАЛ, медицински център, медицинска лаборатория, дентални кабинети и амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ. В другите населени места в общината, здравната инфраструктура е представена изцяло от амбулатории за първична медицинска помощ. Някои от тези амбулатории обхващат здравното обслужване на повече от едно населено място като основна причина за това е ниският брой на здравноосигурени лица в по-малките населени места. Такава амбулатория, с обхват повече от едно населено място, е тази в село Боровци, която обслужва и населението на близкото село Замфирово. Две от амбулаториите за първична медицинска помощ, които се помещават в град Берковица, обслужват жителите на селата Слатина и Гаганица. В останалите населени места липсва здравна инфраструктура, като жителите им ползват услугите на най-близките здравни пунктове. [126] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ

ВИД

АДРЕС

СПЕЦИАЛНОСТ

“Многопрофилна болница за активно лечение - Берковица“ ЕООД

Многопрофилна болница за активно лечение

гр. Берковица, ул. “Александровска“ № 65

Многопрофилна болница

Таблица 5.01 - Списък на регистрираните здравни заведения на територията на община Берковица

„Медицински център 1 Берковица” ЕООД

Медицински център

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65

Медицински център

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на РЗИ Монтана (2015)

Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/

с. Бързия

Вътрешни болести

Обща медицина

ЕТ “Доктор Мариел Найденова”

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 23

Детски болести

Обща медицина

“Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ доктор Даниела Гиздова” ЕООД

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 21

Вътрешни болести

Обща медицина

“Д-р Антонина Петрова АИППМП” ЕООД

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 17

Хигиена на детскоюношеска възраст

Обща медицина

“АИПМП Доктор Георги Зарков” ЕООД

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 15

Вътрешни болести

Обща медицина

ЕТ “Доктор Нина Маркова”

АИППМП

с. Боровци; с. Замфирово

Обща медицина

ЕТ “Доктор Гошо Георгиев”

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 18

Вътрешни болести

ЕТ “Доктор Иван Иванов ДИСТО”

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 19

Вътрешни болести

“Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика ДАБЪЛ Д” ЕООД

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 14

Обща медицина

ЕТ “Доктор Мария Иванова МИБО”

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 11 / с. Слатина

Детски болест

“АПИМП Доктор Вилма Димитрова” ЕООД

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 3

ЕТ “Доктор Тодор Заяков”

АИППМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 5 / с.Гаганица

Обща медицина

Амбулатория за специализирана медицинска помощ - нервни болести

Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ /АИПСМП/

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65, кабинет 13

Нервни болести

Амбулатория за специализирана медицинска помощ анестезиология и интензивно лечение

АИПСМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65

Анестезиология и интензивно лечение

Амбулатория за специализирана медицинска помощ - детски болести

АИПСМП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 65

Детски болести

Самостоятелна медикотехнически лаборатория /СМТЛ/

гр.Берковица ул. „Николаевска” № 8 ет.2

Медицинска лаборатория

“Д-р Иван Минчев” ЕООД

СМТЛ „Дентал лабор А и Т” ООД

Детски болести

Обща медицина

5.2 Видове лечебни заведения по нива на обслужване Медицинското обслужване се разделя на 2 основни категории: болнична и извънболнична помощ, като в първата категория влизат болници с различните нива на обслужване, а към втората - медицински центрове, амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ и първична дентална помощ. В териториалния обхват на община Берковица се намират 1 МБАЛ, 1 медицински център, 1 медико-техническа лаборатория, 12 амбулатории за първична медицинска помоща, 3 амбулатории за специализирана медицинска помощ и 11 амбулатории за първична дентална помощ. МАПЕКС АД [127]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Таблица 5.02 - Списък на регистрираните дентални клиники на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на РЗИ Монтана (2015)

НАИМЕНОВАНИЕ НА ДЕНТАЛНАТА КЛИНИКА

ВИД

АДРЕС

Амбулатория за първична дентална помощ

Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ /АИППДП/

гр. Берковица, ул. “Опълченска“ № 13

Амбулатория за първична дентална помощ

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Ком” № 13-А

Амбулатория за първична дентална помощ

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Александровска” , бл. Явор 3, вх.Б

ЕТ “Д-р Лозана Георгиева”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 10

ЕТ “Светла Стойкова-95”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 10

ЕТ “Доктор Илияна Борисова”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 10

ЕТ “Доктор Емил Беремлийски”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Александровска” № 10

ЕТ “Д-р Петър Михов”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Николаевска” № 8

Амбулатория за първична дентална помощ

АИППДП

гр. Берковица, бул. „Мрамор” , бл. 4-5

Обща дентална медицина

ЕТ “Д-р Денчева - Милка Денчева”

АИППДП

гр. Берковица, ул. „Ал. Стамболийски” № 6 / с. Замфирово

Терапевтична дентална медицина

Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ

АИППДП

с. Бързия

СПЕЦИАЛНОСТ

Обща дентална медицина

5.2.1 Болнична помощ Болничната лечебна помощ в община Берковица е свързана с дейността на “МБАЛ Берковица” ЕООД. Болницата е с надобщински функции, като районът на обслужване освен община Берковица обхваща и съседната община Вършец. Капацитетът на “МБАЛ Берковица” ЕООД намалява от 80 (2010 г.) на 60 болнични легла през 2012 г. вследствие процеса на преструктуриране на болничните легла. Степента на задоволеност на населението с болнична инфраструктура (болнични легла/1000 души) е 3.3 легла. Тази задоволеност е по-ниска от средната за областта - 6.3 легла. При съпоставката на данните за степента на задоволеност с болнични легла, следва да се отчете факта, че част от гражданите ползват специализирана болнична помощ в здравни заведения в град Монтана с оглед на неговата близост, особенно до северните части от община Берковица. Болничните легла са разпределени в пет отделения за оказване на болнична помощ хирургично, вътрешно, акушеро-гинекокологично, неврологично и детско отделение. Болницата разполага със сектор „Образна диагностика” с възможности за извършване на рентгенологични изследвания, компютърна аксиална томография и ехография както и клинична и микробиологична лаборатории. МБАЛ Берковица има договор с НЗОК за работа по 36 клинични пътеки. 5.2.2 Извънболнична помощ На територията на общината функционира медицински център, разположен в МБАЛ, който обслужва нуждите на местните граждани. Доболничното обслужване се осъществява и от 15 амбулатории: 12 от тях за първична медицинска помощ и 3 за специализирана медицинска помощ. По-голяма част от заведенията за извънболничната помощ са концентрирани в град Берковица (12 броя), като само в по-големите села в общината (Бързия, Замфирово, Боровци) има ситуирани на място амбулатории, които да се грижат за здравето на населението. За селата Гаганица и Слатина има специално отговарящи лекари, които обаче са ситуирани в общинския център. В останалите населени места няма лекарски практики като гражданите използват такива в съседните, най-близко разположени, населени места, доста често надхвърлящи границите на [128] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА община Берковица с оглед близостта до градовете Монтана и Вършец и нивото на медицински услуги, което се предлага в тях. В общинския център е разположена медико-техническа лаборатория. Денталните клиники са 11 на брой като всички те са разположени в град Берковица. 2 от амбулаториите са отговорни за обслужване населението на най-големите села в общината - Замфирово и Бързия.

5.3 Собственост Болница “МБАЛ Берковица“ ЕООД е с общинска собственост на капитала, докато някои от амбулаториите и най-вече денталните клиники са частна собственост.

5.4 Изводи и приоритети Изводи: •• Централизирано разположение на повечето здравни обекти в общинския център - град Берковица; •• Изцяло липсва дори извънболнична помощ за населените места в западните и северозападни части от общината: Черешовица, Котеновци, Лесковец, Бистрилица, Гаганица и Костенци; •• Някой от селищата в общината използват болнични услуги в съседни общини (Монтана, Вършец) с оглед на по-голямата близост до тях отколкото до Берковица. Приоритети: •• Подобряване на достъпа до болнична и извънболнична помощ на жителите на по-отдалечените населени места в общината; •• Инвестиране на средства за развитие на мрежа от заведения за извънболнична помощ, която да обхваща всички населени места в общината; •• Използване на ЕФРР с цел подобряване условията и оборудването в МБАЛ Берковица и развитие на медицинския капацитет чрез провеждане на обучения и практики.

МАПЕКС АД [129]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|6|

[130] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|6| ОБРАЗОВАНИЕ 6.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТИТЕ 6.2 ОБРАЗОВАТЕЛНИ РАВНИЩА 6.3 СОБСТВЕНОСТ 6.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [131]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Видове учебни заведения Професионално училище Общообразователно училище Детска градина/ясла

Бистрилица Боровци

Помощно училище 4

Лесковец

Брой обекти

Гаганица Балювица

Котеновци

Замфирово 1

Пърличево

Костенци Комарево Бокиловци

Черешовица

Песочница

Рашовица

Мездрея

Берковица 1

Ягодово Слатина 1

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 6.01 - Териториално разположение на учебните заведения в община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на ТСБ - Монтана

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

6.1 Териториално разположение на обектите Наблюдава се централизирано разположение на образователните обекти в град Берковица и най-големите села в общината - Замфирово, Бързия и Боровци. В общинския център са разположени най-голям брой образователни обекти, които обхващат всички нива на обучение, без висшето образование: 3 ЦДГ и 1 детска ясла, 4 основни училища и една гимназия, 1 професионална гимназия и 1 помощно училище. Децата, посетили тези учебни заведения по данни за 2013г., са 1846 или 89% от общия брой деца, включени в образователната система на община Берковица. В останалата част от разглежданата територия са разположени 2 основни училища в селата Замфирово и Бързия и 3 детски градини: 2 в споменатите села и 1 в село Боровци. Тази концентрация на учебни заведения затруднява достъпа до образование на децата от останалите населени места, които трябва да осъществяват ежедневни пътувания до и от образователното заведение. Най-голям е проблемът при предучилищното и начално образование, защото родителите трябва да полагат необходимите усилия, за да могат децата им да стигат учебните заведения и да са част от образователната система. [132] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 6.2 Образователни равнища На територията на община Костенец са разположени учебни заведения на всички образователни нива, с изключение на висшето образование. Община Костенец разполага с достатъчно училища с нужния капацитет, който може да осигури нормалното провеждане на учебния процес като общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието. Учебните заведения в община Костенец може да се раздели на следните основни образователни нива: • Предучилищно обучение, представено изцяло от целодневни детски градини; • Общо образование в различни типове общообразователни училища; • Професионално образование в професионалната гимназия „Г.С. Раковски“. 6.2.1 Предучилищно образование ДЕТСКО ЗАВЕДЕНИЕ

БРОЙ ДЕЦА

НАСЕЛЕНО МЯСТО 2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

2013г.

ЦДГ “Малина”

град Берковица

109

111

105

110

104

ЦДГ “Пролетна Дъга”

град Берковица

138

141

122

124

125

ЦДГ “Звънче”

град Берковица

131

141

126

123

132

ЦДГ “Васил Левски”

село Бързия

ЦДГ “Детелина”

село Замфирово

ЦДГ”Червена шапчица” село Боровци

Детска ясла

565

579

530

518

515

град Берковица

Общ брой за община Берковица

Таблица 6.01 - Списък на детските заведения в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на ТСБ - Монтана

Системата за предучилищно обучение в община Берковица включва само един тип детски заведения - целодневни детски градини (ЦДГ). Техният брой, капацитет и териториалното им разположение по населени места се определят от броя на децата във възрастовата група 3-6 годишна възраст. През учебната 2013/2014 година на територията на общината са функционирали общо 6 ЦДГ и 1 детска ясла (функционално отнесена към отрасъл “Хуманно здравеопазване и социални дейности”) като няма промяна в техния брой в рамките на разглеждания период 2007-2013г. Детската ясла и 3 ЦДГ са разположени в гр. Берковица, а по една детска градина има в селата Замфирово, Бързия и Боровци. Анализът на данните показва, че за посочения седемгодишен период броят на децата, обхванати в детските заведения е намалял само с 3 - от 518 през 2010г. до 515 за 2013г. (виж фигура 6.02). Причината за това се крие в провежданата от местните власти политика за по-пълно обхващане на децата в посочената възрастова група за обучение в общинските детски заведения. В най-висока степен това е характерно за децата в подготвителните групи. В посочения брой деца не са включени деца от подготвителните групи в общообразователните училища. Като една от конкретните мерки на тази политика е проектът свързан с ефективната и пълноценна образователна интеграция на децата от ромски произход чрез иновативно мотивиране на родителите им. Той е ориентиран към осигуряване присъствието на децата от отдалечения ромски квартал „Раковица“ в приемните детски градини на гр. Берковица. Общият брой на формираните групи в детските заведения в общината през 2013/2014 учебна година е 25 с общ брой от 515 деца за същия интервал от време. За този период не се наблюдава намаляване капацитета на детските заведения. Средната пълняемост на 1 група в общинските детски заведения е 20.6 деца и е в рамките на действащия норматив, като тя е по-ниска в селата Боровци и Бързия. (Юнайт Консултинг, 2014). МАПЕКС АД [133]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 6.2.2 Общо образование Таблица 6.02 - Списък на общообразователните училища в община Берковица

УЧИЛИЩЕ

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на ТСБ - Монтана и *община Берковица І ОУ “Н.Вапцаров”

БРОЙ УЧЕНИЦИ

НАСЕЛЕНО МЯСТО 2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

2013г.*

град Берковица

265

257

234

219

195

ІІ ОУ “Хр. Смирненски”

град Берковица

294

299

290

273

261

ІІІ ОУ “Иван Вазов”

град Берковица

332

321

301

249

ІV ОУ “ Г. Раковски”

град Берковица

347

351

341

309

327

ОУ “Г. Раковски”

село Бързия

121

119

114

111

ОУ “Кирил и Методий”

село Замфирово

Гимназия “Д-р Иван Панов”

град Берковица

193

187

188

178

Помощно училище “Хр. Ботев”

град Берковица

1661

1650

1598

1497

1316

Общ брой ученици за община Берковица

Общообразователната инфраструктура в населените места в община Берковица е съобразена със съществуващите потребности на жителите и броя налични ученици. На база броя деца, които се нуждаят от общо образование, е съобразен броя, капацитета и териториалното разположение на общообразователните училища. През учебната 2013/2014г., в сравнение с 2006/2007г., има едно закрито общообразователно училище (в село Боровци). Общия брой на общообразователните училища през учебната 2013/2014 г. е 7, от които 6 основни училища - 4 от тях в град Берковица и по 1 в селата Бързия и Замфирово и 1 гимназия в общинския център. Освен тези образователни заведения функционира и едно помощно училище. За разглеждания период (2007-2013г.) се наблюдава спад в броя на учениците в общообразователните училища, които от 1661 (2007 г.) намаляват до 1316 (2013 г.), или с 20.8% за целия седемгодишен период. Като основна причина може да бъде изтъкната лошата демографска обстановка в района. Намаляващият брой на учениците се очертава като изключителен сериозен проблем за нормалното функциониране на образователната система в условията на делегирани бюджети. Най-големите училища в общината са основните училища ІV ОУ “ Г. Раковски” и ІІ ОУ “Хр. Смирненски” с брой ученици съответно 327 и 261 за учебната 2013-2014г. Второто учебно заведение от гореупоменатите функционира със статут на средищно училище. В него се обучават деца от селата в общината, в които няма действащи основни общообразователни училища. За учениците от населените места, в които няма функциониращи общообразователни училища са осигурени автобуси. Данните към 2013г. за броя на учениците в ОУ “Кирил и Методий” в с. Замфирово (59 ученика) и очертаващата се тенденция за намаляване броя на лицата във възрастовия контингент от 7 до 14 години поставят под съмнение неговото нормално функциониране през следващите години. То би могло да съществува с паралелки с минимален брой ученици или с паралелки от слети класове. Това училище е със статут на „защитено“ което ще рече, че когато държавно или общинско училище бъде закрито, поне 10 ученици в задължителна училищна възраст ще пътуват на не по-малко от 20 километра по наличната пътна мрежа до най-близкото друго държавно или общинско училище. Като защитено начално училище с брой на учениците по-малък от 64, учебното заведение получава допълнително финансиране от държавата. Единственото средно общообразователно училище е гимназията “Д-р Иван Панов“. За училището се наблюдава стремителен спад в броя на ученици от 178 през 2010г. до 97 за учебната 2013г. Помощното училище “Хр. Ботев“ осигурява необходимите грижи за обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности.

[134] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 6.2.3 Професионално образование Професионалното образование в община Берковица е свързано с дейността на Лесотехническата професионална гимназия. Тя е една от трите професионални училища с подобен профил в страната и е единствена в Северозападна България. При професионалното образование, подобна на общото, се наблюдава тенденция на намаляване на броя на учениците, а именно: • 2007 г. - брой на учениците в ЛПГ – Берковица – 402; • 2010 г. - брой на учениците в ЛПГ – Берковица – 308; • 2013 г. - брой на учениците в ЛПГ – Берковица – 244. Средната пълняемост на паралелките в професионалната гимназия е в рамките на действащия норматив, което е един от критериите за провеждане на нормален учебен процес. Професионална квалификация получават и учениците в помощното училище в гр. Берковица. Един от проблемите, свързани с образователната система в общината е този за нарастващия брой на ранно отпадналите ученици. За изследвания 7 годишен период броят на преждевременно отпадналите ученици средногодишно е 82, от които 56 са от двете средни и помощното училище. Физическото състояние на сградите на детските заведения и на общообразователните училища е в добро състояние. За подобряване на енергийната ефективност на тези обекти е реализиран проект „Подобряване на образователната инфраструктура в община Берковица чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност“.

6.3 Собственост Всички детски заведения, включително детската ясла, са публична общинска собственост. От общообразователните и професионални учебни заведения - 7 са общинска собственост, а професионалната лесотехническа гимназия е държавна собственост.

6.4 Изводи и приоритети Изводи: •• Централизирано разположение на обектите на образованието основно в град Берковица и двете по-големи села - Замфирово и Бързия; •• При детските заведения не се наблюдава съществен спад на приетите деца за периода 2007-2013г., докато намаляващия брой ученици в общообразователни (основни и средни в т.ч. професионални) училища е от порядъка на 14.5% за същия период. Тези показатели са характерни за по-голямата част от Северозападна България и са породени основно от тежката демографска криза в района; •• В община Берковица няма висши учебни заведения, което от своя страна обуславя сравнително ниския процент хора с висше образование, което пряко рефлектира върху икономическата конкурентоспособност на общината. Приоритети: •• Запазване съществуващия брой образователни обекти и паралелки и обновяване на физическата среда в сградите и прилежащите им дворове; •• Намаляване броя на преждевременно отпадналите ученици чрез целенасочени политики за стимулиране на децата и техните родители да преминат през процеса на образование; •• Използване потенциалите, които предоставят програмите на Европейския съюз за развитие на образователния сектор в общината.

МАПЕКС АД [135]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|7|

[136] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|7| КУЛТУРА 7.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТИТЕ 7.2 ЗНАЧИМОСТ 7.3 СОБСТВЕНОСТ 7.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [137]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Недвижима културна ценност Обект на културата

Бистрилица

Култов обект 23

Концентрация на НКЦ

Брой недвижими културни ценности по землища >10 9 8 6 4-5 2-3 1 0

Боровци Гаганица

Лесковец

Замфирово

Балювица Котеновци

Костенци

Комарево

Пърличево Бокиловци

Черешовица Берковица

над 40 души на км2

Песочница

Рашовица

Мездрея

Слатина

Ягодово

Бързия

Цветкова Бара

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

Фигура 7.01 - Териториално разположение на недвижимите културни ценности в община Берковица и тяхната концентрация по землища

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НИНКН и АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

7.1 Териториално разположение на обектите На територията на община Берковица са регистрирани 115 недвижими културни ценности, които според научната и културната област, към която се отнасят (чл. 47 от ЗКН), попадат в следните категории: • Архитектурно-строителни (в т.ч. художествени и народни старини) - 83 броя; • Археологически - 19 броя; • Исторически - 13 броя. Най-много недвижими културни ценности се намират в землището на град Берковица - 48 броя. В селата Цветкова бара и Рашовица няма регистрирани културни ценности. В останалите населени места културното наследство е разпределено сравнително равномерно, като по землища броят на НКЦ варира между 1 (селата Балювица и Боровци) и достига до 9 в село Котеновци (виж фигура 7.01). Според пространствената структура и териториалния обхват, установени с чл. 48 от ЗКН, паметниците на културата в община Берковица са предимно единични. В разглежданата територията не се наблюдават недвижими културни ценности, попадащи в ансамбъл или комплекс. [138] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 7.02 - Часовникова кула в град Берковица Източник: Berkovitsa-house.com

Фигура 7.03 - Къща-музей “Иван Вазов” в град Берковица Източник: Wikimedia.org

В категория групови недвижими културни ценности (НКЦ) попадат шест обекта, а именно: • • • • • •

Средновековно селище, с. Замфирово, м. Чавкаровото Антично селище, с. Котеновци, м. Селище Антично селище, с. Лесковец, м. Селище Антично селище, с. Мездрея Антично селище, с. Слатина, м. Мунтин дел Антично селища, с. Гаганица.

Информация за всички НКЦ на територията на община Берковица, с тяхното наименование, местоположение, състояние и значимост, може да бъде намерена в Приложение №1 към ОУПО. В Приложение №2 могат да се намерят предписанията за устройство на имоти, в които има разположени НКЦ в зависимост от категорията, в която попадат на база гореупоменатата класификация (чл. 47 от ЗКН). Сведенията в таблиците са според данни на НИНКН. МАПЕКС АД [139]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 7.04 (ляво) - Паметник на Замфир Попов в село Замфирово Източник: МАПЕКС АД Фигура 7.05 (дясно) - Паметник в чест на загиналите в сражение при Петрохан по време на I Балканска война, село Бързия Източник: МАПЕКС АД

На теритоята на общината попадат и 5 читалища - 1 в гр. Берковица и 4 в селата,които са от огромно значение за развитието на културния живот на жителите на тези населени места: • Народно читалище „Иван Вазов 1872“ – Берковица • Народно читалище „Развитие 1927“ – с. Боровци • Народно читалище „Развитие 1928“ – с. Замфирово • Народно читалище „Иван Вазов 1911“ – с. Бързия • Народно читалище „Съгласие 1898“ – с. Гаганица

7.2 Значимост Съгласно дефиницията на недвижимите културни ценности, според тяхната културната и научната стойност и обществената значимост, описана в чл. 50 от ЗКН, културното наследство в Община Берковица попада в следните категории: • Национално значение – „археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната” • Местно значение – „свързаните с културата и историята на населени места, общини или области” • За сведение – „самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят” Недвижимите културни ценности с национално значение, попадащи в границите на община Берковица, са: • Къщата-музей на Иван Вазов, Часовниковата кула, църквите „Св. Николай” и „Рождество Богородично” и родната къща на Иван Изатовски в гр. Берковица; • Място на сражение в местността Петрохан, с. Бързия; • Лобно място на Замфир Попов и Тодор Благов в м. “Чъртаво“ на 4км северно от село Замфирово. Останалата част от НКЦ, за които е посочена значимост в акта за декларирането им, попадат в категорията за недвижими културни паметници от местно значение. За 68 НКЦ не е посочена тяхната значимост. Единственият обект за сведение на територията на общината е Сградата на табашкия еснаф или по-позната за жителите на гр. Берковица като хана, който се намира на ул. „Берковска река” № 11. [140] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 7.06 - Народно Читалище “Иван Вазов 1872” в град Берковица Източник: Berkovitsa-house.com

7.3 Собственост Собствеността на недвижимите културни ценности е предимно частна с оглед на големия брой къщи, които са архитектурно-строителни паметници на културата. Има и доста обекти общинска и държавна собственост като това са обектите с по-голяма обществена значимост.

7.4 Изводи и приоритети Изводи: •• Голям брой недвижими културни ценности (115), от които 7 са с национално значение (5 са разположение в гр. Берковица и по 1 в селата Замфирово и Бързия); •• Недвижимите културни ценности са дисперсно разположени на територията на общината (най-висока концентрация има в град Берковица) и датират от различни исторически епохи като най-голям брой са архитектурно-строителните паметници на културата; •• Преобладават единични културни ценности, докато груповите такива са само шест и всички те попадат в категорията “историческо селище”. Приоритети: •• Експониране и валоризация на НКЦ с цел запазване на културните ценности и историческия дух на местата, където те се намират; •• Спазване на предписанията за устройство на имоти, в които попадат недвижими културни ценности, съгласно изискванията на НИНКН; •• Ремонт и рехабилитация на обектите на културно-историческото наследство и социализиране на прилежащата среда с цел развиване на културно-познавателен туризъм в региона; •• Реализация на проектите заложени в ОПР на Берковица за ремонт и рехабилитация на Народните читалища в общината.

МАПЕКС АД [141]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|8|

[142] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|8| ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА 8.1 ТРАСЕТА И СЪОРЪЖЕНИЯ. ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ЕЛЕКТРОСНАБДИТЕЛНАТА, ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА, ГАЗОПРОВОДНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА МРЕЖИ 8.2 ПЪТНА И ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА 8.3 РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННО ПОКРИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА. ПОКРИТИЕ С ДРУГИ КОМУНИКАЦИОННИ СИСТЕМИ 8.4 ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ 8.5 СМЕТОСЪБИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ 8.6 ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ 8.7 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [143]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Фигура 8.01 - Трасета и съоръжения на инженерната инфраструктура в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

8.1 Tрасета и съоръжения. технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, газопроводната, електронната съобщителна и други мрежи 8.1.1 Електроснабдяване Електроснабдяването на община Берковица се осъществява от националната електроенергийна система на страната посредством една трансформаторна подстанция 110/20 кV, разположена на територията на общината. Към подстанция Берковица са включени и водноелектрическите централи от каскада “Петрохан”. Изградената мрежа средно напрежение (СН) е с дължина 175 км, като основните изводи са в добро техническо състояние, но някои от отклоненията се нуждаят от ремонт. Като цяло мрежата има резерв и задоволява нуждите на населението и промишлеността. Всички населени места в община Берковица са електрифицирани като основни проблеми, свързани с електроснабдяването на общината, се явяват: амортизацията на основни мрежи и съоръжения, които се нуждаят от ремонт или подмяна и възникване [144] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 8.02- Схема на каскада “Петрохан“ Източник: НЕК ЕАД, Предприятие “Язовири и Каскади“

на аварийни ситуации при неблагоприятни климатични условия. Населените места се обслужват от 91 броя трансформаторни поста с обща инсталирана мощност 25 223 кVА. Изградената електропроводна и електроразпределителна мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. На територията на община Берковица функционират водноелектрическите централи от каскада “Петрохан”, отдаващи произведената от тях електроенергия в националната електроенергийна система на 110 кV. Тя е изградена през периода 1948 – 1957 г. по северните склонове на Западна Стара планина, по течението на р. Бързия покрай проход „Петрохан“. Целта на каскадата е използването на водите за добив на електроенергия и за водоснабдяване на гр. Монтана, Враца и 40 населени места от двете области. Tя обхваща 3 енергийни стъпала, включващи 3 дневни изравнителя („Петрохан“, „Остра чука“ и „Бързия“) със съответните водохващания, събирателни канали, водни кули и други съоръжения и 3 ВЕЦ като общата инсталирана мощност на централите от каскадата е 17.5 мW (ВЕЦ „Петрохан“- 7.6 мW, ВЕЦ „Бързия“ –6.4 мW и ВЕЦ „Клисура“ -3.5 мW). Инсталираната мощност е оразмерявана за по-големи товари от сегашното МАПЕКС АД [145]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Фигура 8.03 - Схема на електропроводите на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

потребление и повечето съоръжения работят с около 50 % от капацитета си. Община Берковица има Общинска програма по енергийна ефективност за 2013г., която цели реализиране на мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд в общината, оптимизиране работата на уредбите за външно осветление, както и провеждане на целенасочени и последователни информационни и мотивационни дейности сред населението на общината и представителите на бизнеса, целящи запознаването им с Енергийната стратегия на Република България и предимствата от използване на ВЕИ. Заложените дейности в стратегията са: •

Извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли;

•

Изготвяне на обследвания за енергийна ефективност на общински сгради;

• Изготвяне на проектни предложения за подобряване енергийната ефективност в сгради, общинска собственост и кандидатстване за финансиране на проектите по съответните оперативни програми и фондове; • Организиране на информационни дни за насърчаване използването на ВЕИ и за повишаване енергийната ефективност на територията на Община Берковица. [146] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Фигура 8.04- Схема на магистралните водопроводи в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

8.1.2 Водоснабдяване За водоснабдяване на населените места от община Берковица са изградени следните водоизточници: •

Речно водохващане „Бачилище” – 2.0 л/с

•

Речно водохващане „Бали Ефенди” – 1.0 л/с

•

Речно водохващане „Шабовица” – 2.0 л/с

•

Извор „Сливашка бара” – 2.0 л/с

•

Извори „Равно буче” – 1.0 л/с

•

Каптаж „Женска река” – 1.0 л/с

•

Каптаж „Извора” – 2.0 л/с

•

Извор „Бъркачица” – 1.0 л/с

Състоянието на водоизточниците е добро, имат разрешително за водоползване от БДУВ – Плевен, учредени са и санитарно-охранителни зони (СОЗ). МАПЕКС АД [147]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА На територията на общината е изграден хидровъзел “Среченска бара” в землището на Ягодово, които е един от значимите язовири в региона. Язовира е с полезен обем 15,5 млн. м3 е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра, Вършец и още 25 по-малки селища от двете области. Съхраняването на водата в град Берковица се осигурява от 3 основни резервоара за питейна вода. Позицията на резервоарите съответства на терена. • Резервоар „Алчов баир“ - водата от планинските водохващания се влива в два резервоара с обем до 4000 м3, които се намират на кота 485 м; • Резервоар Панорама – Шабовица – резервоарът е от камък и бетон, с обем 400 м3 на кота 464 м; • Резервоар „Ашиклар“ – водата от ПСПВ Слатина се влива в този резервоар с обем 4000 м3, намиращ се на кота 449 м. • Резервоар Раковица е изграден през 1998г. за квартал Раковица. Напоследък не се използва, защото подходящо налягане в квартал Раковица се подава от резервоарите в Берковица. За с. Бързия е изградено речно водохващане на р. Десна бара – 20.0 л/с, за което през 2015г. бе успешно реализиран мащабен проект за реконструкция. Обектът се състои от ПСПВ и външен водопровод за алпийско водохващане с обособена около него санитарно-охраняема зона, нов довеждащ водопровод от алпийското водохващане до съществуващия водоем и нов довеждащ водопровод от съществуващия каптаж в местността Митериза до съществуващия водоем, пречиствателна станция за питейни води в местността Равнище. Общата дължина на водопровода е 10.4 км и е изпълнена от полиетиленови тръби висока плътност с диаметър 90 мм и 160 мм. ПСПВ функционира по следния начин: монтирани са два пясъчни филтъра, съдържащи по 30 м3 кварцов пясък с непрекъснато действие и инжектиране на хлор, разтвор от натриева основа, алуминиев сулфат и натриев хипохлорид. Инжектирането става автоматично с мембранни дозаторни помпи. Изграден е нов водопровод, който да замени съществуващ довеждащ водопровод, изпълнен от етернитови тръби. Целта на проекта е подобряване условията за живот в Община Берковица, чрез подобряване на достъпа до качествена водоснабдителна и канализационна инфраструктура тъй като от планинските водохващания при поройни дъждове има отклонения от качеството на питейната вода за всички потребители. Степента на изграденост на водопроводната мрежа е висока - всички населени места са водоснабдени, като относителният дял на водоснабденото население е почти 100%. Най-важните главни водопроводи са тези, които доставят вода от водоизточниците до водоразпределителната мрежа в градовете. От гледна точка на сигурността, главните водопроводи са много важни за цялата разпределителна система. Всяка авария причинява прекъсване на водоснабдяването за голяма територия. Общата дължина на главните водопроводни системи в общината е общо 43 км, от които 39.1км са азбесто циментови тръби, а едва 3.9км са полиетиленови. Вътрешната водопроводна мрежа в населените места е с обща дължина 145 км. Състоянието е лошо, с чести аварии и загуби на вода, достигащи до 60 %.След 2000 г. е извършена частична подмяна в рамките на 10% в гр. Берковица и селата Боровци, Замфирово, Мездрея, Песочница и Бързия. В останалите села няма реализирани проекти. Действащите водопроводи са остарели морално и физически /етернитови тръби/, с чести аварии, голяма загуба на вода и често влошаване на качеството на водата и услугата като цяло. В отделни населени места са реконструирани до 10%, но останалата мрежа подлежи на реконструкция .

[148] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Фигура 8.05- Схема на магистралните проводи на канализационните мрежи в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

8.1.3 Канализация и пречистване на отпадъчни води В община Берковица канализационна мрежа има изградена само в гр. Берковица – 46.2 км, което е 70% от уличната мрежа. В града има почти изцяло изградена канализационна мрежа. Всички съществуващи канали заустват директно в коритото на р. Раковица и Берковска река, явяващи се притоци на река Бързия. Състоянието е сравнително добро, има участъци, които подлежат на реконструкция, поради несъответствие на диаметрите. Степента на завършеност на канализационната мрежа в гр. Берковица е 35 %, а на оползотворяване е 58%. По официални данни на „ВиК” ЕООД гр. Берковица степента на изграденост на канализационната мрежа в гр. Берковица е 78%, а степента на присъединеност на населението към системата е 75%. Изграждането на канализационната система е започнало от 1967г. въз основа на одобрен работен проект от 1963г. Проекта е следвал идеята за осъществяване на комбинирана канализационна система – непълно разделна система за по-голямата част от града (изгражда се мрежа само за битови и производствени води, а дъждовните води се оттичат повърхностно в деретата) и смесена система (битови, производствени МАПЕКС АД [149]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА и дъждовни води се отвеждат съвместно) за част от центъра и източната част. През 1973г. работният проект е актуализиран, като за зоната с непълно разделна система са предвидени дъждоприемни решетки и шахти, от които посредством къси канали дъждовните води се събират и отвеждат в деретата и реката. Битовите и производствените води се отвеждат чрез самостоятелен канал. За централната и източната част е запазена идеята за смесена канализационна система, облекчена чрез дъждопреливници. Към настоящият момент канализационната система на гр. Берковица е изградена и функционира по следният начин – пълно разделна за западната част от града и смесена за част от центъра и източната част. Утвърден е изборът на площадката на бъдещата ПСОВ на гр. Берковица. Тя е предвидена в поземлен имот 03928.52.43, местност ”Калешница”, землището на гр. Берковица. Намира се близо до общинския път Берковица- Мездрея, на брега на р.Раковица. Големината на площадката е общо 19 450 м2, което място е достатъчно за разполагане на новата ПСОВ с всички необходими технологични съоръжения за пречистване на водите и третиране на утайките, обслужващите и технологични сгради, залесителен пояс с широчина 15м по границите на площадката, както и свободно пространство. Към момента на изработване на ОУПО (септември 2015г.) е избран изпълнител на проекта и строителството на пречиствателната станция, като срока за нейното изграждане е година и половина, което ще рече, че в началото на 2017г. община Берковица ще има нова и модерна ПСОВ, която да обслужва нуждите на населението. По-голямата част от селата, обслужвани от водният оператор, нямат изградена канализационна мрежа. Голяма част от населението са включили битово–фекалните отпадъчни води в изградени от самите тях по стопански начин примитивни съоръжения, като попивни ями, филтрационни кладенци или локални канализационнии клонове, включени директно в прилежащите водни обекти (реки, дерета). Тези съоръжения събират, но не пречистват отпадъчните води и чрез инфилтрация се явяват фактически замърсители на почвата, подпочвените и повърхностните води, което води до влошаване показателите на питейните води и респективно се явява заплаха за здравето на населението, както и за екологичното равновесие в района на населеното място 8.1.4. Газоснабдяване Община Берковица не попада в идентифицираните за газоснабдяване райони. През територията на общината или в близост до нея не преминават преносни газопроводи.

8.2 Пътна и железопътна мрежа 8.2.1 Пътна мрежа • Републиканска пътна мрежа Община Берковица е разположена на републикански път II-81, който свързва столицата София с град Берковица, областния център Монтана и достига до гр. Лом с прилежащото му пристанище от национално значение. Пътят минава в направление север-юг, като “разполовява“ разглежданата територия, преминава през общинския център - гр. Берковица, а на север в община Монтана се пресича с направлението на международния път Е-79 (път I-1 от РПМ). Път І-1 съвпада с частта от Трансевропейския транспортен коридор №4, преминаваща през България: Дрезден/Нюрнберг - Прага - Виена/Братислава - Гьор - Будапеща - Арад - Констанца/Крайова - Видин - София - Солун/Пловдив - Истанбул. Това пътно направление провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин - Монтана - София - Кулата, като осигурява връзка между р. Дунав и Бяло море. Важността на международния път обуславя транспортната роля и голямата натовареност на второкласния II-81 - той е вторият по значимост път за обслужване на областта и най-важната транспортна артерия за община Берковица, тъй като я свързва с вътрешността на страната и с гореупоменатия първокласен път oт РПМ на север. [150] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Пътища от Републиканска пътна мрежа II клас от РПМ III клас от РПМ

Гаврил Геново

Монтана II-81

III-815

Сумер III-1621 III-8104

II-81

III-812 Вършец

Петрохански проход II-81

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

София Петрохан 0

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 8.06 - Схема на Републиканска пътна мрежа на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ

Често този път (II-81) се разглежда като алтернативно трасе на път Е79 (I-1), въпреки че идеята за тунел през прохода „Петрохан” в последно време не е актуална. Проходът e с дължина от 24.1 км, от които 21.3 км са в територията на община Берковица и съвпадат с частта от път II-81 от кръстовището с III-812 до южната граница на общината с община Годеч. Относителният дял на второкласните пътища в общината /58.75% от цялата РПМ/ е повече от два пъти по-висок от този в област Монтана /26,87%/ и от средния за страната /20,65%/. Останалите републикански пътища на територията на общината са третокласните: • ІІІ-812 /Петрохан-Берковица/- Вършец- /Долна Бяла речка-Стояново/, свързващ общинския център Берковица с центъра на съседната община Вършец • ІІІ-815 /Берковица-Благово/ - Боровци - /Белимел-Монтана/, който в комбинация с път ІІІ-102 /Монтана-Белоградчик/ осъществява връзката на община Берковица със съседната община Чипровци • III-8104 /Берковица - Благово/ - Замфирово - Пърличево - /Стояново - Сумер/ попада изцяло на територията на общината, като свързва пътищата II-81 и III-1621 МАПЕКС АД [151]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА • III-1621 /Стояново - Главаци/ - Сумер - /Монтана - Враца/, от който едва 1.8 км попадат в територията на община Берковица. Той свързва пътищата I-1 и III-162, преминавайки през Западния Предбалкан Таблица 8.01 - Пътища от РПМ на територията на община Берковица Изготвил: “Мапекс” АД по данни на АПИ

КИЛОМЕТРИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ

НОМЕР НА ПЪТ

от км

КЛАС НА ПЪТ

ОБЩА ДЪЛЖИНА В ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

до км

II-81

50+870

89+832

Втори клас

38.96 км

III-812

0+000

6+400

Трети клас

6.40 км

III-815

0+000

12+130

Трети клас

12.13 км

III-8104

0+000

12+862

Трети клас

12.86

III-1621

2+430

4+210

Трети клас

1.78 км

Обща дължина на РПМ в община Берковица

72.13 км

Общата дължина на пътищата от РПМ на територията на община Берковица е 72.13 км, от които 38.96 км са втори клас и 33.17 км са третокласни пътища. Всички те са с настилка според данни на АПИ, като за второкласния път II-81 - 32.56 км са с асфалтобетонна настилка, а 6.39 са покрити от биндер. Третокласните пътища са почти изцяло с асфалтово покритие, като има изключение за 300 метра, които са с паважна настилка. Според данните от пътната агенция, 52.07 км или 72.13% от цялата РПМ в община Берковица, са с добро състояние на настилката. Това са 29.22 км второкласен път и 23.85 км пътища трети клас. В лошо състояние са 11.63 км или 16.12% от пътищата. По класове те са разделени както следва: II клас - 7.48 км и III клас - 4.15 км. В задоволително (средно) състояние на настилката са 8.41 км (11.65%), от които 3.25 км са на път II-81, a 5.16 км са третокласните пътища. Състоянието на третокласните пътища е лошо, тъй като по-голямата част от тях нямат необходимата носимоспособност на пътната настилка и не отговарят на техническите изисквания. Пътната маркировка също е в много лошо състояние и не гарантира безавариен превоз на пътници и товари. В зимни условия проблемите се задълбочават, поради недостатъчно финансови средства за поддържане като основни затруднения се пораждат при преминаването на прохода Предела. Важно за общината е завършването на новия обходен път за град Берковица, който към момента на изработване на ОУПО (септември 2015г.) е в строеж. Целта му е да изкара транзитния трафик извън населенето място, което от своя страна ще промени до известна степен икономическото влияние на сегашния път, като ще се появят нови икономически активности около новоизграждащия се обход. Това превръща имотите, разположени по неговото протежение, в търсени и желани за влагане на инвестиции. Таблица 8.02 - Състояние на РПМ на територията на община Берковица Изготвил: “Мапекс” АД по данни на АПИ и община Берковица

НАИМЕНОВАНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛ

КЛАС НА ПЪТ

ОБЩО

II клас

III клас

38.96 км

33.17 км

72.13 км

--.-- км

--.-- км 52.07 км

Степен на изграждане на пътищата ••

пътища с настилка

••

пътища без настилка

Състояние на настилката ••

добро

28.22 км

23.85 км

••

средно

3.25 км

5.16 км

8.41 км

••

лошо

7.48 км

4.15 км

11. 63 км

Пътища по вид настилка ••

асфалтобетонна

32.56 км

32.86 км

65.43 км

••

биндер

6.39 км

--.-- км

6.39 км

••

паважна

--.-- км

0.306 км

[152] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Гаврил Геново

Монтана

Сумер

ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Пътища от Републиканска пътна мрежа II клас от РПМ III клас от РПМ Пътища от Общинска пътна мрежа I категория II категория III категория

Вършец

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

София Петрохан 0

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 8.07 - Схема на Общинската пътна мрежа на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ

• Общинска пътна мрежа Предвид планинския релеф на територията, общинската пътна мрежа е с особена важност за община Берковица. За повечето населените места общинските пътища са единствените, които ги свързват с центъра на общината или други населени места. Найчесто в планинските общини, общинската пътна мрежа е с много по-голяма дължина от републиканската пътна мрежа и състоянието й е от определящо значение за социалноикономическото развитие на общината. Изградената общинска пътна мрежа e в сравнително задоволително състояние, въпреки че на места съществуващите асфалтови настилки са силно деформирани и не отговарят на нарасналите изисквания за съвременен бърз и безопасен транспорт. По пътните трасета на общинската пътна мрежа има изградени мостове, водостоци, подпорни стени и парапети, които са с влошено състояние, също както и банкетните ивици и отводнителните канали. Липсват необходимите пътни знаци, указателни табели и снегозащитни съоръжения. Много участъци от общинските пътища са в състояние, което изисква цялостно преасфалтиране, а в други дори е необходимо полагане на нова основа и цялостно преизграждане на пътя. МАПЕКС АД [153]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Общинските пътища се разделят на 3 категории, всяка от които отразява транспортното значение на пътя за икономическото и социалното развитие на общината, съпоставено със средните за страната оценки за значимост на един общински път. Тази категория се формира на базата на: •

брой на жителите в населените места, през които пътят преминава;

•

брой курсове на организирания превоз;

• характер на обекта, към който пътят обезпечава връзка - административен център, производствено предприятие, туристически обект от местно или национално значение, връзка за достъп до друг вид транспорт и т.н.; • начин на използване на пътя - сезонно, постоянна връзка, дублираща връзка за скъсяване на разстоянието. Таблица 8.03 - Списък на общинските пътища по категории на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ и община Берковица

НОМЕР НА ПЪТ

ИМЕ НА ПЪТ

КАТЕГОРИЯ НА ПЪТ

MON1001

/ II - 81 / Петрохан - х.Ком - Берковица / II - 81 /

1 ва категория

MON1012

/ ІІ - 81, Берковица - Благово / Боровци - / ІІІ - 815 /

1 ва категория

MON1013

/ III - 815, Боровци - п.к.Бистрилица / - Гаганица Котеновци - Черешовица

1ва категория

MON1091

/ III - 162, Стояново - п.к.Главаци / - Черкаски - Граница общ.( Вършец - Берковица ) - Слатина - Ягодово / MON2009 /

1ва категория

MON2002

/ II - 81 / Берковица - Котеновци / MON1013 /

2ра категория

MON2003

/ II - 81, Берковица - Боровци / - Мездрея

2ра категория

MON2004

/ II - 81, Берковица - Боровци / - Бокиловци

2ра категория

MON2005

/ II - 81, Берковица - Боровци / - Комарево - Костенци

2ра категория

MON2007

/ II - 81, Берковица - Благово / - Балювица - Замфирово / III - 8104 /

2ра категория

MON2008

/ III - 812, Берковица - Вършец / - Бързия / II - 81 /

2ра категория

MON2009

/ III - 812, Берковица - Вършец / - Ягодово

2ра категория

MON3006

/ MON2004, Комарево - Бокиловци / - Песочница

3та категория

MON3010

/ MON3022, Берковица - Клисурски манастир / Цветкова бара

3та категория

MON3011

/ ІІІ - 8104 / Замфирово - Рашовица

3та категория

MON3014

/ III - 815, Боровци - п.к.Гаврил Геново / - Бистрилица

3та категория

MON3015

/ MON1013, Гаганица - Котеновци / - Лесковец

3та категория

MON3016

/ MON1001 / Берковица - м. Ашиклар - Помощно училище

3та категория

MON3017

/ MON1001 / Берковица - Дом за деца и младежи

3та категория

MON3018

/ MON1001, Петрохан - х.Ком / - в. Зелена глава

3та категория

MON3022

/ III - 812, Берковица - Вършец / - Клисурски манастир

3та категория

MON3023

/ MON3016, Берковица - м.Ашиклар / - вила Нефт и газ

3та категория

MON3024

/ MON2003 / Мездрея - в. Доброглед

3та категория

MON3025

/ ІІ - 81, Петрохан - Берковица / Бързия -м.Пръшковица

3та категория

Общата дължина на общинските пътища на територията на община Берковица е 133.2км или почти двойно повече от републиканските такива, които са с дължина от 72.13км. Общинските пътища са 23, от които 4 попадат в първа категория, 7 във втора и 12 са от трета категория. Дължината на пътищата от първа категория е 59.2 км като това са главни междуселищни пътища: MON1013 минава през селата Гаганица, Лесковец, Котеновци иЧерешовица; MON1001 свързва гр. Берковица с хижа Ком; MON1091 свързва селата Ягодово и Черкаски, а MON1012 е връзката между републиканските II-81 и III-815 през село Боровци. Пътищата от втора категория са 33.1 км, а тези от трета - 40.9км като това са отбивки от главните пътища за обслужване на по-малките села в общината. [154] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Гаврил Геново

Монтана II-81

III-815

MON1012

Сумер III-1621

MON1013

III-8104

II-81

MON1091

III-812 Вършец MON1001

Петрохански проход II-81

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

София Петрохан 0

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ

СОФИЯ ОБЛАСТ

20 км

Фигура 8.08 - Комбинирана схема на РПМ и Общинската пътна мрежа на територията на община Берковица

Гъстотата на Републиканската пътна мрежа в община Берковица /0.178/ е по-висока от тази в област Монтана /0.166/ и равна на средната за страната /0.178/. Гъстотата на общинската пътна мрежа /0.243/ е два пъти по-висока от тази за областта /0.126/ и по-висока от средната за страната /0.161/. Общата гъстота на пътната мрежа в община Берковица /0.421/ е най-висока за областта и по-висока от средната за страната. РАЙОН

ГЪСТОТА НА АМ И ПЪТИЩА I КЛАС

ГЪСТОТА НА ПЪТИЩА II и III КЛАС

ГЪСТОТА НА РПМ

ГЪСТОТА НА ОБЩИНСКА ПЪТНА МРЕЖА

ГЪСТОТА НА ПЪТНАТА МРЕЖА

България

0.033

0.145

0.178

0.161

0.339

Северозападен

0.021

0.157

0.178

0.146

0.324

Област Монтана

0.014

0.152

0.166

0.126

0.292

Община Берковица

-.--

0.178

0.243

0.421

Таблица 8.04 - Гъстота на пътната мрежа на територията на община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ и община Берковица

МАПЕКС АД [155]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Железопътна инфраструктура ЖП трасе ЖП гара ЖП спирка

Монтана Бойчиновци

ЖП спирка Боровци

ЖП гара Берковица

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА

Фигура 8.09 - Схема на железопътната мрежа територията на община Берковица

ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НКЖИ и община Берковица

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

8.2.2 Железопътна мрежа Обслужването на община Берковица с жп транспорт се осъществява посредством жп отклонението Бойчиновци-Монтана-Берковица от VІІ главна жп линия ВидинБойчиновци-Мездра-София-Кулата, част от която попада в област Монтана (фигура 8.14). Главната жп линия е включена в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) От жп гара Бойчиновци, жп клонът свързва областния град Монтана и общинския център Берковица в южната част на областта. ЖП линията е единична, електрифицирана, с обща дължина 37.7 км. Другото подобно отклонение на територията на област Монтана е това от ЖП гара Брусарци към Лом и Дунавското пристанище с национално значение. Общината се обслужва от жп гара Берковица и ж.п. спирката в село Боровци. В настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. В този контекст е важно да се стимулира и направи по-атрактивен железопътния транспорт с цел опазване на природната среда и ограничаване на замърсяванията от автомобилния транспорт. [156] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на област Граница на община Областен център Река Дунав Общински център / Град Общински център / Село Речно пристанище с национално значение Железопътна инфраструктура Главно ЖП трасе ЖП трасе ЖП гара

Лом

Дунав мост / Видин

Вълчедръм Медковец

Брусарци

Якимово

Бойчиновци

Монтана

Чипровци

Враца / Мездра / София

Георги Дамяново

Берковица Вършец РУМЪНИЯ СЪРБИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

50 км

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

СЦР

СЗР

ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

Фигура 8.10 - Схема на железопътната инфраструктура за област Монтана Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ и община Берковица

8.3 Радио и телевизионно покритие на територията на общината. Покритие с други комуникационни системи Телекомуникационната инфраструктура е добре развита, като до всяко селище достига автоматична телефонна мрежа. Всички селища са с автоматично входящо и изходящо междуселищно избиране. Продължава въвеждането на цифрова комутационна и преносна далекосъобщителна инфраструктура и подменяне на съществуващата аналогова. Всички населени места са телефонизирани, като мрежата има и свободен капацитет. Наложилата се през последните години тенденция на намаление на фиксираната телефонна плътност и увеличение на мобилната продължава, като стойността на показателят „фиксирана телефонна плътност по домакинства” бележи постоянно намаление, подобно на процесите в цялата страна, докато за показателя „мобилна телефонна плътност” се наблюдава непрекъсната тенденция на увеличение. Мрежите на съществуващите мобилни оператори в страната – Мтел, Теленор и Виваком покриват територията на общината. Все по-важно за регионалната конкурентоспособност и развитието на фирмите става достъпът до интернет, чрез който се преодоляват проблемите на отдалеченост и изолираност, характерни за много периферни райони. Достъпът до интернет в Берковица доскоро бе осигурен само от един доставчик, но в последно време се появи конкуренция в лицето на мобилните оператори и други интернет доставчици, които разшириха пазара си чрез предоставяне на тази услуга. Липсват данни за този показател по общини, но в община Берковица всички населени места имат възможност за интернет свързване. Достъпът до Интернет и степента на МАПЕКС АД [157]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА използване от домакинствата до голяма степен се обуславят не само от техническата обезпеченост, но и от социално-икономическото състояние на потребителите. Ниските показатели за областта са тясно свързани с изоставането в цялостното социалноикономическо развитие. Осигуряването на условия за разширяване на проникването на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество и повишаване конкурентоспособността на общината.

8.4 Пречистване на отпадъчните води В община Берковица към настоящия момент все още няма пречиствателна станция и всички отпадъчни води от населените места - гр. Берковица и с. Бързия, се заустват в р. Раковица, приток на р. Бързия. Утвърден изборът на площадка на бъдещата ПСОВ, като площта й е 19 450 м2, което е достатъчно за разполагане на новата ПСОВ с всички необходими технологични съоръжения за пречистване на водите и третиране на утайките, обслужващите и технологични сгради със залесителен пояс по границите на площадката. Намира се близо до шосето Берковица - Мездрея, на брега на р. Раковица. Избраната площадка е предвидена в поземлен имот с идентификатор 03928.52.43 в местност ”Калешница”, землище на гр. Берковица. Към настоящият момент (09.2015г.) има избран изпълнител по проект “Проектиране и строителство на ПСОВ и строителство на ВиК мрежа на гр. Берковица “, чрез който ще бъде изградено инженерното съоръжение, както и ще бъде извършен ремонт на ВиК инфраструктура на територията на общинския център. Необходимо е да се определи степента на въздействие на инвестиционния проект върху защитената зона и изготвянето и прилагането на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и Оценка за съвместимост съгласно „Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони”. Изпълнението на проекта за изграждането на ПСОВ ще допринесе за подобряване качеството на повърхностните води и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда, както и ще допринесе за изпълнението на Националната стратагия за околната среда и Директивите на ЕС.

8.5 Сметосъбиране и третиране на отпадъците Информацията за количествата и състава на отпадъците е от много голяма важност за вземане на правилни решения за управлението им и оразмеряването на системите, инсталациите и съоръженията за третиране. Независимо от факта, че има различни източници и разработки, големите различия в представените данни показва, че не съществува достатъчно достоверна система за отчитане и документиране на необходимата информация за община Берковица. Организираното сметосъбиране от 2007г. обхвана всички домакинствата на територията на община Берковица. Селищата се обслужват от 3 бр. сметосъбирачни коли за контейнерите тип Бобър и кофите Мева. Съдове за отпадъци - контейнерите се поставят на определени и достъпни места, където се обслужват от специализираната техника на Общинско мероприятие „Комунални дейности”. От обществени места, улиците, парковете и т.н, отпадъците се събират в съдовете с малка вместимост. От жилищните сгради, събирането на битовите отпадъци се използват кофи със вместимост 110 л. Контейнерния парк на община Берковица е добър, но с недостатъчен брой съдове за отпадъци. Той обхваща ~3000 кофи 110л., 565 контейнера тип Бобър и [158] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Гаврил Геново

Монтана II-81

III-815

Сумер

ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии II клас от РПМ III клас от РПМ Петрохански проход ЖП трасе Сметище

III-1621 III-8104

II-81

III-812 Вършец

II-81

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

София Петрохан 0

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 8.11 - Схема на сметищата в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АПИ и община Берковица

65 улични кошчета. Събраните битови отпадъци се депонират на сметището, находящо се на около 24 км от гр. Берковица, в местността “Неделище ” – град Монтана. Отпадъците от строителна и строително-ремонтна дейност не се генерират в много големи количества поради неголямото строителство в сравнение с останалите региони на страната. Депонирането на строителни отпадъци и земни маси се извършва на депото за битови отпадъци. Към момента има терен, които се намира в процес на изграждане и има проектна готовност за преотреждане на площадка за строителни отпадъци. Извозването за предаване и третиране на производствените отпадъци става със собствен превоз на фирмите. Фирмите, генериращи опасни отпадъци имат изградени или пригодени складове или площадки за съхраняване на отпадъците. Липсата на специализирано депо за опасни отпадъци, на технология и техника за тяхното обезвреждане не дава на този етап възможност за окончателно решение на проблема с опасните отпадъци. Съхраняването им, което продължава вече няколко години води до натрупване и до изчерпване на възможностите на площадките. В община Берковица управлението на отпадъците е съсредоточено в Отдел „Гори, МАПЕКС АД [159]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА земеделие и околна среда” към Общинската администрация и една специализирана фирма. Общинското мероприятие “Комунални дейности” извършва дейности като: почистване, сметосъбиране, сметоизвозване. Фирмата е 100% собственост на Община Берковица. На територията на община Берковица има изградена система за събиране на отпадъци черни и цветни метали за рециклиране, която е организирана независимо от общинската система за събиране на битови отпадъци, на основата на изкупвателни пунктове. Събират се единствено отпадъци, чиято стойност покрива разходите за събирането и транспортирането им до преработващите предприятия. В общината няма системи и пунктове за събиране на масово разпространени отпадъци (батерии, електрическо и електронно оборудване и др.). На територията на региона действат фирми, лицензирани да събират автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла, както и да разкомплектоват излезли от употреба МПС. Липсва система за събиране и предаване за оползотворяване/обезвреждане на опасни отпадъци от домакинствата и биоразградими отпадъци.

8.6 Депа за отпадъци През 2006 г., в изпълнение на Националната програма за дейностите по отпадъците, е изградено и въведено в експлоатация регионално депо за неопасни отпадъци в Монтана, което се намира в местността “Неделище”, землището на селата Крапчене и Николово, община Монтана. Съгласно програмата и подписаното споразумение между МОСВ и общините от региона, битовите отпадъци следва се събират организирано от всички населени места и да се депонират на регионалното депо. Съоръжението е изградено съгласно всички изисквания за опазването на околната среда и съответства на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депонирането на отпадъци. Депото е разположено на площ от 186 дка., а полезният обем е 3 711 000 м3. То обслужва всички общини от област Монтана, плюс община Криводол, област Враца. За депото е изготвен геоложки, хидрогеоложки и хидроложки доклади, експертна оценка за стабилността на преградната дига, топографска снимка и план на депото и обслужващите съоръжения. Експлоатацията на съоръжението се осъществява в съотвествие с условията в Комплексното разрешително. Съгласно Комплексното разрешително, регионално депо за неопасни отпадъци за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово е с общ капацитет 911 200 m3 тона и включва: •

Клетка 1 - 43 000 m3

•

Клетка 2 - 172 300 m3

•

Клетка 3 - 377 200 m3

•

Клетка 4 - 318 700 m3

Наличието на подобно съоръжение поставя пред община Берковица задължението за преустановяване експлоатацията на съществуващите на територията на общината депа за битови отпадъци (нерегламентирани сметища). Към момента има 4 имота, които са установени като сметища според дании от АГКК(фигура 8.15).

8.7 Изводи и приоритети Изводи: •• Електроснабдителната мрежа задоволява нуждите на населението и промишлеността във всички селища в община Берковица като те се обслужват от 91 трансформаторни поста с обща инсталирана мощност 25 223 kVA; •• На територията на общината се намира каскада “Петрохан“, която обхваща 3 енергийни стъпала, включващи 3 дневни изравнителя със съответните водохващания, събирателни канали, водни кули и други съоръжения и 3 ВЕЦ като общата инсталирана мощност на централите от каскадата е 17.5 мW; [160] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА •• Водоснабдяването на общината се осигурява от 9 водоизточника и язовир “Среченска бара“, който е осигурява водоснабдяването на областните градове Монтана и Враца и на още 25 по-малки населени места в двете области; •• Водоснабдени са всички населени места в общината; •• През 2015г. е открита ПСПВ в землището на село Бързия, която подобрява условията за живот чрез подобряване на достъпа до качествена питейна вода; •• Канализационна мрежа има изградена само в общинския център - гр. Берковица, за който степента на изграденост е 78%, а присъединеността на населението към системата е 75%; •• През 2015г. има избран изпълнител за изграждане на ПСОВ, която е от голяма необходимост с оглед факта, че към момента повечето отпадни води се изливат директно във водните течения и предизвикват замърсявания на почвата и влошават показателите на питейнате вода; •• През територията на община Берковица или в близост до нея не преминават преносни газопроводи; •• Транспортно общината се обслужва основно от 1 второкласен и 4 третокласни пътя от РПМ и 23 общински пътя с обща дължина от 205.33км (РПМ - 72.13км; общински пътища - 133.2км); •• Общата гъстота на пътната мрежа в общината (0.421) е най-висока за област Монтана и е по-висока от средната за страната (0.339); •• Територията на общината се обслужва и от железопътното трасе на линия Бойчиновци-Монтана-Берковица с дължина 37.7 км в обхвата на разглежданата територия, като в нея влизат 1 ЖП гара в гр. Берковица и 1 ЖП спирка в с. Боровци; •• За всички населени места в общината има осигурено радио и телевизионно покритие; всички селища имат възможност за интернет достъп; •• Отпадъците на община Берковица се депонират от общинска фирма до регионалното депо в местността “Неделище“, община Монтана. Приоритети: •• Разглеждане възможности за използване на 100% от инсталираната мощност на каскада “Петрохан“, която е оразмерявана за по-големи товари от сегашното потребление на електричество и повечето съоръжения работят с около 50 % от капацитета си; •• Максимално използване потенциалите на новоизградената ПСПВ и осигуряване на висококачествена питейна вода за всички жители на общината; •• Изграждане на канализационна мрежа за населените места, където подобна мащабна инвестиция би имала икономическа обоснованост; изграждане и ремонт на канализация в град Берковица и присъединяване на 100% от населението; •• Успешно изпълнение на проект “Проектиране и строителство на ПСОВ и строителство на ВиК мрежа на гр. Берковица“, започнал през 2015г.; •• Изследване натовареността и състоянието на пътищата в общината и провеждане на дейности по ремонт и рехабилитация на пътни настилки и съоръжения, с оглед осигуряване на бързи и безопасни връзки между населените места в община Берковица; •• Модернизиране на железопътната линия с прилежащата й инфраструктура; •• Осигуряване на високоскоростен интернет с цел повишаване конкурентоспособността на общината; •• Локализиране и преустановяване експлоатацията на съществуващи нерегламентирани сметища на територията на общината.

МАПЕКС АД [161]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|9|

[162] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|9| ОТДИХ И ТУРИЗЪМ 9.1 ОБЕКТИ И ЗНАЧИМОСТ 9.2 СОБСТВЕНОСТ 9.3 ВЛИЯНИЕ В ОБЩОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ 9.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

“МАПЕКС“ АД [163]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирани територии Пътища от Републиканска пътна мрежа II клас от РПМ III клас от РПМ Пътища от Общинска пътна мрежа I категория II категория III категория Туристическа инфраструктура Природна забележителност Недвижими културни ценности Хотел / друго място за настаняване Култов обект

Лесопарк и Антична и средновековна крепост “Калето” Здравченица Хайдушки водопади

Спортен обект

Тузлата

Синия вир “Ашиклар” Хижа “Ком” Спортен комплекс “Ком”

Клисурски манастир

Връх Ком

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

Фигура 9.01 - Териториално разположение на основните туристически обекти в община Берковица и тяхната концентрация по землища

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

9.1 Обекти и значимост Община Берковица е разположена в подножието на Западна Стара планина и Предбалкана, което определя наличието на прекрасна и красива природа с много забележителности и възможности за целогодишно развитие на различни видове туризъм. Обектите за отдих и туризъм могат да се разделят на две основни категории: природни и културно-исторически забележителности. • Природни забележителности На 15 км южно от града се намира Туристически и спортен комплекс “Ком” с добра база за зимен отдих - в обхвата му има алпийска и бегова ски писти, като алпийската се обслужва от два ски-влека. Оттук е изходният пункт за много туристически маршрути: Ком-Емине, Международен пешеходен маршрут Е-3 от Атлантическия океан до Средиземно море, Ком-Петрохан, х.Ком-Белоградчик и др. От тази точка до вр. Ком е два часа ходене, които дават възможност да се опознае планината в цялото й многообразие и богатство. През лятото Берковица и регионът под връх Ком са подходящи и за каране на велосипеди, делта и парапланеризъм и разходки сред природата. [164] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.02 - Карта на туристическите маршрути и обекти в община Берковица Изготвил: “Мапекс” АД по данни на www.tourism.berkovitsa.bg

хоризонтали – horizontal lines – thro 300

400

500

600

700

800

900

1000

1100

1200

1300

1400

1500

1600

1700

ъшковица hkovitsa spot

р spot

ушки водопади dushki vodopat spot

ченица – в. Ком sa spot – Kom Peak

в. Тодорини кукли odorini kukli Peak

алка Бързия ka Barzia spot

Връх Ком е висок 2016м и е известен като Големия Ком, тъй като на изток от него се издигат Средния Ком (1985м) и Малкия Ком (1959м). Върхът е леснодостъпен и затова всеки ден се посещава от голям брой туристи и любители на природата. Гледката от него е изумителна - на север погледът се носи над зелени бърда, хълмове и безкрайни равнини, към Дунава и оттатък него, чак до Карпатите. На северозапад се вижда проточил голият гребен на Стара планина с върховете Копрен и Миджур, а долу се простира Чипровска покрайнина и долините на Огоста и Цибрица. На запад погледът достига до планините в съседна Сърбия. На юг се виждат голите хълмове на планината и Софийското поле. На изток билото на Стара планина представлява широко, нагънато пасище с върховете Петрохан, Тодорини кукли, Врачанския балкан, Мургаш и Вежен. Южният склон на Ком е много подходящ за ски. МАПЕКС АД [165]

1800

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Защитената местност „Хайдушки водопади“ е 9 км от град Берковица. Разположена е в красивата долина на „Голяма река“. По този маршрут е изградена екопътека – маршрутът тръгва от местността „Бачилището“, при водослива на „Голяма река“ и „Къса река“, пресича две реки – „Сливашка бара“ и „Средна бара“, по които има няколко водни каскади. По пътеката се откриват великолепни гледки към местностите „Къси дел“ и „Тузлата“. Преходът е средно тежък с времетраене 4 часа и максимална денивелация 340 м. Желателно е да има водач, а туристическата екипировка е задължителна. От Хайдушките водопади, като се премине през реката вляво все нагоре по хребета, по стръмен горски път се стига на Тузлата. Тя е висока тясна поляна, където се срещат бук, смърч и бяла планинска бреза. Оттук се откриват чудни гледки към Ком и Самарите. Излязъл рано сутрин на тази поляна, туристът може да наблюдава често как спокойно пасат сърните, понякога на цели стада. Малкият и Големият Самар са две ребра в северната стръмна страна на планината. Самарите с горите около тях, в които вият гнездата си орли и глухари, са най-девственото място в този балкан. Отвесните им склонове са интересни за катерене. От тях туристите могат да видят вр. Здравченица и далечните простори, а зеещите пропасти под тях ги карат да тръпнат от страх и възхищение. Районът на „Здравченица“ е на 9 км. от Берковица с голямата открита поляна в подножието на връх „Здравченица“ (1176 м), предоставя възможност за развитие на конен спорт и велотуризъм. Преходът до района е за около 4 часа с маршрут по долината на „Женска река“. Другият маршрут е от с. Черешовица за около 3 часа. Местността „Синия вир“ е на 3 км. югозападно от града в долината на река Шабовица. Вирът е дълбок повече от 1 м., водата е кристално чиста и ледено студена. Тук запалените рибари могат да се отдадат на своята страст – да ловят планинска пъстърва в бистрите води. Подходяща за еднодневни излети. Местността „Ашиклар“ е разположена на 3.5 км. от града, в полите на Стара планина. Предпочитано място за излети и разходки. Лесопарк „Калето“ се издига се на север от града. На хълма Калето (515 м н. в.) има разкопки от римско време. От него се открива панорамна гледка към Старопланинското било, гр. Берковица и околностите. Лесопаркът предлага възможности за краткотрайни излети за различни категории туристи. Планинските маршрути на територията на общината (11 бр.) са маркирани и представляват интерес за туристите, които предпочитат ваканционен туризъм, като Берковица е изходен пункт за много туристически маршрути: Ком - Емине, Международен пешеходен маршрут - Е-3 от Атлантическия океан до Средиземно море, Ком - Белоградчик и други, отбелязани във фигури 9.02 и 9.03. През 2004г. е трасиран и маркиран пешеходен маршрут Западна Стара планина с дължина от около 200км. Маршрутът започва от Берковица, преминава през малки села и градове, включително Чипровци, Горни Лом, Чупрене, и завършва в Белоградчик. Маршрутът е разработен от местни хора от всички общини, експерти по туризъм и биоразнообразие и преминава през най-атрактивните природни и културни в региона. Той комбинира активното ходене с почивка и отсядане в местните села. Маршрутът запознава туристите с местната кулура и традиции и създава възможности за развитие на екотуризъм. В сферата на екотуризма е изпълнен проект по програма ФАР - „Обособяване на екопарк „Ком-Петрохан” и възобновяване на съществуваща инфраструктура”, чрез който са изградени: заслон по пътя за Ком, пейки и маси над Долната кория с панорамна гледка, пътека за хора в неравностойно положение до новоизградения информационен център, поставяне на седем информационни табла и полагане на нова маркировка. Съществуващите екопътеки в общината са добре поддържани и са с дължина от приблизително 72км като това предоставя прекрасни условия за екотуризъм за търсещите подобен вид емоции. [166] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.03 - Защитена местност “Хайдушки водопади” Източник: www.photo-forum.net

МАРШРУТ

ОПИСАНИЕ

Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком

Следва асфалтовия път от града до хижа “Ком” (16 км или 4 часа и половина пеша) и още час и половина път по маркирана пътека се стига до върха - денивелация е 1 600 м.

Маршрут №1а “Пряката пътека”

Отчасти дублира асфалтовия път от града до хижа “Ком”, като значително го съкращава посредством маркирана горска пътека – дължина 7 км.

Маршрут №2 От м. Клисурски соват до м. Пръшковица

Маршрут №3 От м. Пръшковица до с. Бързия Маршрут №4 От м. Синия вир

Маршрут №5 От м. Щърковица до м. Пръшковица

Трасето е по съществуващия път, около 2 часа. Табелата “Добре дошли в Берковския балкан” до м. Пръшковица, около 3 часа път. Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация. Лек двучасов преход, почти по хоризонтала

Маршрут №7 Хайдушки водопади

Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.

Маршрут №9 Тодорини кукли – Клисурски манастир Маршрут №10 От м. Пръшковица до м. Малка Бързия

Изготвил: “Мапекс” АД по данни на РЗИ Монтана (2015)

Отклонение от трасето Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова гора.

Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар

Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком

Таблица 9.01 - Списък на планинските маршрути на територията на община Берковица

Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му. Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан. Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.

МАПЕКС АД [167]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.04 - Етнографски музей в град Берковица Източник: www.bulgariatravel. org

• Културно-исторически забележителности Община Берковица има голям културно-исторически и експозиционен потенциал, който до голяма степен е представен в точка 7 от този план. На територията на общината има много недвижими културни ценности, от които по-значими са: Часовниковата кула е най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града - негов символ и емблема. Къщата-музей „Иван Вазов“ е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През 1940 г. е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Чешма „Малинарка” е построена през 1967 год. от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов е възпял в стихотворението „Малини”. Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 г., днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Етнографски музей е архитектурно-строителен паметник на културата, който представлява типична възрожденска къща на един етаж с външна софа на юг. Строена през XIX в., тя е с интересни мотиви от дърворезба по вратите и долапите и с автентичния начин на отопление на помещенията и банята. От 1992 г. в нея е уредена етнографска експозиция. Запазена е в автентичния си вид – без подмяна на основните конструкции и стени на сградата. Основни колекции са тъкани /костюми, свилени платна, черги, килими/, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната. Църквата ”Рождество на Пресвета Богородица” е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 год. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897г. Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф. [168] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.05 - Клисурски манастир “Св. Климент и Методий” Източник: www.lisurskimanastir. com

Църквата “Св. Николай Чудотворец” е изградена през 1871г. от майстора Георги Джонгар. Строен е с ломен камък, на места е вложен и обработен камък. По-късно сградата е преживяла още два строителни периода, които са обогатили архитектурните й форми. През 1898г. е построена камбанарията. Иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата, а мотивите са решени плоско и схематично. Римската баня е архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665г. върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните. Антична и средновековна крепост “Калето” е паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и възстановяването му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в. Открити са архитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети. Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е четвъртият по големина и посещение в България. Намира се на 85 км от София и на 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”. На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240г. Многократно е опожаряван, разрушаван и отново възстановяван от християнското население. В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Днес Клисурският манастир е привлекателно кътче за разходка и отмора. Освен големия брой на недвижими културни ценности, в община Берковица се провеждат и доста културни прояви: през 2015г. са се провели два фестивала (1 детски и 1 фолклорен) с международно участие и 27 културни прояви с национално, регионално и местно значение. Тези общински инициативи и обогатяването на културния календар, в унисон с богатото културно-историческо наследство, са основни фактори за развитие на културно-развлекателния туризъм. МАПЕКС АД [169]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.06 - Общински стадион “Мрамор” в град Берковица Източник: www.bgclubs.eu

• Обекти на спорта За развитието на спорта и на физическото възпитание на децата и младежите в община Берковица се полагат необходимите грижи от местните власти за изграждане на съответната спортна инфраструктура, която включва редица спортни обекти: градски спортен комплекс (футболно и ръгби игрище, ролбан, атлетическа писта); спортна зала за практикуване на волейбол, борба, фитнес; 2 ски писти в планинските части; плувен басейн с кули за скачане; спортни площадки и др. Общината осъзнава важността на спорта за населението и се провеждат все повече инициативи за обновяване на съществуващи и изграждане на нови спортни обекти, най-големият от които наскоро завършен - футболния стадион в гр. Берковица бе обновен, като е направен основен ремонт на двете сгради-саниране, покрив и настилка, рехабилитация на трибуната за зрители на голямото игрище, писта за бягане с каучуково покритие, ремонт на ролбан, засипване на стария басейн и направа на тенис-корт и игрище за мини футбол и комбинирано игрище за волейбол и баскетбол. Чрез този проект общината, и в частност града, разполагат с едно прекрасно съоръжение за практикуване на доста видове спорт от аматьорско до професионално ниво. Към септември 2015г. се подготвя обществена поръчка за проект “Извършване на строително-монтажни работи за частично преустройство и разширение на спортна зала в УПИ I, кв.153, по плана на гр.Берковица“, който се очаква да увеличи капацитета и параметрите на залата, така че тя да може да приема повече видове спортове. На територията на общината има регистрирани 9 спортни клуба: •

Ръгби клуб “Балкански котки”

•

Спортен клуб по биатлон “Ком - Берковица”

•

Ски клуб “Ком”

•

ОФК “Ком - Берковица”

•

ФК “Вихър Бързия”

•

Спортен клуб по тенис на маса “Сталиа”

•

Спортен клуб по ориентиране “Берковица 2000”

•

Спортен клуб “Тони спорт”

•

Спортен карате клуб “Берквитис”

В община Берковица има няколко традиционни спортни мероприятия, които се провеждат ежегодно. През месец февруари се провежда традиционно ски състезание за [170] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.07 - Условията в общината са благоприятни за развитието на зимни спортове като биатлон и ски-бягане Източник: Радио Видин

купата “Берковски олимпиец” в чест на Павлина Филипова, която е една от българските легенди в биатлона. В състезанието се съревновават отбори от всички училища в Берковица в дисциплините ски - бягане и ски алпийски дисциплини. В чест на Националния празник 3-ти март на ски-пистата на Ком се провежда факелно шествие. Скиори с горящи факли се спускат по пистата, описвайки незабравими фугури. Честването се допълва от празнични слова, песни и фойеверки. С провеждането на велопоходи или състезания по колоездене Берковица ежегодно се включва в отбелязването на Европейската седмица на мобилността от 16 до 22 септември и Европейския ден без автомобили на 22 септември. Целта на кампанията е да се повиши информираността на населението за вредното въздействие на транспорта върху околната среда и да му се предоставят възможности да използва екологосъобразни начини за транспорт. В селата в общината почти отсъстват съоръжения за спорт, като това е обяснимо с оглед на малкото и все по-намаляващо население в тези населени места. Въпрекит това, спортни стадиони освен в общинския център има и в селата Замфирово, Боровци, Бързия и Ягодово. Тяхното състояние не отговаря напълно на изискванията за съвременни спортни обекти, като те се използват предимно от деца и младежи за практиване на аматьорски футбол. Спортът (аматьорски или професионален) е пряко свързан с отдиха на населението и затова община Берковица трябва да насочи много усилия в тази насока. Има нужда от повишаване на средствата от общинския бюджет или чрез привличане на финансиране по европрограми, с цел развитие на масовия спорт и подобряване на физическите условия за практикуването му. • Места за настаняване В рамките на община Берковица са разположени 35 места за настаняване, от които 10 хотела, 16 къщи за гости и 9 обекта от други категории (туристически комплекси, мотели, хижа, пансион и почивни бази/станции на различни организации). Материалната база е напълно достатъчна, за да задоволи нуждите на посетителите на общината, като капацитетът и приблизително 900 места по неофициални данни. Почти всички почивни обекти са разположени в южната част от територията с оглед планинския характер и богатата флора и фауна по тези места. Повечето хотели и къщи за гости за разположени в град Берковица, като предоставят голямо разнообразие на предлаганите услуги. По-големите почивни станции, бази и хижи са разположени в близките села (Бързия, Ягодово, Бистрилица) или в планинските части от територията като предоставя алтернативна форма за отдих и туризъм. МАПЕКС АД [171]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Таблица 9.02 - Списък на местата за настаняване на територията на община Берковица и тяхната квалификация Изготвил: “Мапекс” АД

ВИД

БРОЙ БРОЙ СТАИ / БРОЙ ЗВЕЗДИ АПАРТАМЕНТИ ЛЕГЛА

АДРЕС

ХОТЕЛИ Хотел "Ашиклар"

100

гр. Берковица, ул. “Ашиклар” № 16

Семеен хотел „Салвия”

гр. Берковица, ул. ”Хризантема” №8

Хотел "Воденицата"

гр. Берковица, лесопарк „Калето”, ул. Пиротски път № 1

Семеен хотел "Къщата на Генерала"

***

гр. Берковица, ул. “Александровска“ № 19

Комхотел

***

гр. Берковица, ул. Стефан Стамболов №3

гр. Берковица, ул. Владимир Заимов №6

Хотел “Гелов“

***

гр. Берковица, ул. Александровска №28

Хотел “Евиа“

гр. Берковица, ул. Ком №5

Семеен хотел "Петрохански кристал"

м. "Петрохан"

гр. Берковица, ул. Поручик Савойски №3

гр. Берковица, местност „Горна кория”

***

гр. Берковица, ул. “Синия вир“ № 36, м. „Алчов баир”

"Къщата на Петър Левски"

гр. Берковица 3500, пл. "Сарая", ул. "Малинарка" № 2

Къща за гости "Йорданова къща"

гр. Берковица, ул. “Берковска река” №1

гр. Берковица, ул.“Владимир Заимов” № 6-8

Къща за гости "Берковската къща"

гр. Берковица, ул. „Тинтява” № 61

Къща за гости “Манови”

гр. Берковица, ул. ”Заряница” № 13

Къща за гости "Балкански рай"

с. Цветкова бара, ул. "Главна" № 11

Къща за гости “Доцов”

с. Бързия, ул. "Артец" № 18

Къща за гости “Стоянови“

гр. Берковица, ул. Синия вир № 5

Къща за гости

гр. Берковица, м. Голяма река

Дом “Първанови”

гр. Берковица, ул. Кокиче, № 12

“Кръстева” къща за гости

гр. Берковица, ул. Шейново № 5

Къща за гости “Бялата къща“

гр.Берковица, ул.Заряница №54

Къща за гости - Георги

гр.Берковица, кв. Беговица

3 къщи

с. Бистрилица

Хотел “Деметра“

Семеен хотел “Камелия“ КЪЩИ ЗА ГОСТИ Къща "Ком" Къща за гости "Алчови поляни"

Къща за гости “Старата къща”

Стари Бистрилишки къщи

[172] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ДРУГИ Туристически комплекс “Ашиклар ЕКО”

гр. Берковица, м. “Ашиклар“

Еко-комплекс "Бистрилишки къщи"

4 къщи

с. Бистрилица, ул. “Александър Стамболийски” № 6

База “Монбат"

с. Бързия

База Клисурски манастир

с. Ягодово

Мотел "Интернационал"

гр. Берковица, ул. Александровска № 77

Мотел-ресторант “Петрохан“

м. “Петрохан”

Почивна станция "Аналитик"

гр. Берковица, м. “Ашиклар“

с. Бързия

100

м. “Горната кория“

359

937

Пансион учебна база на ЛТУ-София към УОГСПетрохан Хижа “Ком“

Общо за община Берковица

9.2 Собственост Собствеността на почти всички места за настаняване в общината е частна или обектите са отдадени на концесия на частни лица. Все пак много от туристическите обекти и големите структури задоволяващи туризма и отдиха са общинска и държавна собственост. Тази спесифика на отрасъла подчертава необходимостта от публично – частни партньорства за развитието на туризма и отдиха в община Берковица.

9.3 Влияние в общото икономическо развитие Благодарение на богатите си природни дадености туризмът е обособен като основен отрасъл за общината Берковица. Все пак, на база на потенциала, с който разполага може да се каже, че общината не е развита в достатъчна степен като туристическа дестинация в България. През последните години се работи активно за насърчаване развитието на туризма. Общината участва на туристически борси, изработва и разпространява рекламни материали и сувенири, разширява и популяризира културния календар с цел разработването на интегрирани туристически продукти (Юнайт Консултинг, 2014). Четири основни потенциала, някои от които бяха вече представени, могат да се отбележат като предпоставка за развитието на туризма в общината: (1) природните забележителности на територията на общината; (2) културно – историческото забележителности и прояви; (3) географската близост на Берковица до София и (4) наличието на минерални извори и спортни бази (Урбика, 2015). Близостта до София предоставя отлична възможност за развитието на ежеседмичен туризъм. Поради тази причина трябва да се обърне сериозно внимание на състоянието и поддръжката на преход „Петрохан”, особено през зимата, понеже той е единствената ефективна транспортна връзка между община Берковица и столицата, откъдето може да се привлече основнен туристопоток. От гледна точка на традиционния туризъм е възможен интерес за изграждането на нова туристическа логистика (за настаняване и хранене). В този контекст през последните години има реален интерес и изготвен предварителен план за развитие на спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“. Проект от тези размери може да спомогне значително развитието на туризма, респективно на икономиката в общината като би увеличил многократно влиянието на отрасъла в общината. МАПЕКС АД [173]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Фигура 9.08 - Спортнотуристически комплекс “Берковски Балкан” предварителен проект Източник: ГБС Инженеринг АД

Изграждането на нова инфраструктура като спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“ би могло да повиши икономическите приходи и увеличи броят на заетите в общината. Абсолютно наложително е координирането и внимателно преглеждане на всяка една смяна на предназначенията на имоти и интервенции в територии с туристически потенциал, за да се запази и капитализира този потеницал вместо да се загуби. Според Юнайт Консултинг (2014) с изключение на традиционния и спортен туризъм в общината има реални предпоставки и за развитието на други видове туризъм като: Културен туризъм - изграждане на атрактивна туристическа инфраструктура, актуализиране или организиране на нови местни и международни фестивали и пленери и други културни събития на базата на културно-историческите дадености на общината; Лечебен (спа) туризъм - изграждане на национален оздравителен комплекс („Геотехмин“), на базата на чистия въздух, планинската вода, достъпа до минерална вода, ниския промишлен шум и планински масиви; Селски туризъм - запазен потенциал на територията и традиционните занаяти могат да се промотират в селата в общината в зависимост от инициативите на предприемачите на територията на общината и съответната подкрепа от местни структури (МИГ „Берковица – Годеч”, община Берковица, местни НПОта). [174] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Конгресен туризъм – слабо развит в момента, но на базата на близостта със София е възможно изграждане на нова конферентна инфраструктура (планирана в рамките на проект „Римска Берковица”).

9.4 Изводи и приоритети Изводи: •• Община Берковица разполага с прекрасна природа, обхващаща южната планинска част от територията й: съществуват множество природни забележителности и туристически маршрути, които обхващат склоновете на Берковска планина и се събират в “централно“ разположения Спортен комплекс “Ком“, които предлага на туристите прекрасни условия за отдих, зимни спортове, колоездене, храна и подслон; •• Друга основна предпоставка за развитие на община Берковица като туристическа дестинация са големия брой недвижими културни ценности и богатия културен календар, които са привлекателни за голям брой туристи с оглед на историята и духа, които носят в себе си; •• Оползотворяване потенциала на наличните минерални води и извори с цел развитие на балнеоложки туризъм; •• В Берковица има прекрасни условия за съчетаване на отдих и спорт, като общината има дългогодишни традиции в ръгбито и зимните спортове, а в последните години се полагат доста усилия за обновяване на физическата среда и условията за практикуване на масов и професионален спорт; •• Туризмът се очертава като структуроопределящ отрасъл в икономическото развитие на общината с оглед на очертаващата се тенденция в последните години към преориентиране на икономиката в по-голямата част от страната към сектора на услугите, а Берковица определено има необходимия потенциал с оглед близостта до столицата, природните дадености и историческо наследство Приоритети: •• Използване природните дадености на територията (топография, минерални води, климат), историческия дух и културните ценности в населените места за развитие на широк спектър от туристически услуги: спа туризъм и балнеолечение; спортни бази за подготовка на професионални състезатели; културно-познавателен туризъм; религиозен туризъм; кулинарен туризъм, селски туризъм и др.; •• Успешно изпълнение на проект „Изграждане на водопровод за минерална вода от сондаж при минералната баня с. Бързия до минералната баня гр. Берковица”, което до голяма степен би развило балнеоложкия туризъм на едно по-високо и конкурентно ниво; •• Изтъкване и налагане на една основна и уникална характерна черта като емблема на община Берковица, чрез която тя да се отличава и популяризира сред останалите туристически дестинации в страната; •• Налагане на туристическия продукт като такъв от изключителна важност за развитието на общината и разглеждане възможностите за изпълнение на проекта за спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан“; •• Провеждане на мащабна кампания за популяризиране на региона като туристическа дестинация и изграждане на единна електронна информационна система за резервации, базирана в интернет, която да позволи на туристите предварително да планират и организират почивките си (Урбика,2015);

МАПЕКС АД [175]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|10|

[176] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

|10| ПРОГНОЗА 10.1 СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ - ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ - РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА БАЗА - ПРИОРИТЕТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ

10.2 ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ - ТЕРИТОРИАЛНА ОЦЕНКА - ОСНОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

10.3 ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОУПО - УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯ ПЛАНЪТ - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЕ КЪМ ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ (ПУП) - ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ДР.

“МАПЕКС“ АД [177]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 10.1 Социално-икономическо развитие Демографско развитие Един от основните фактори на базата, на който се обосновават предложенията направени в този план е прогнозата за демографското развитие на територията на община Берковица. Тази прогноза се базира на евентуални предположения за естествено възпроизводство на населението и неговия механичния прираст. Както беше вече анализирано (втора глава) в община Берковица се наблюдава негативна демографска тенденция установена през последните 25 години. Населението в цялата община, вкл. и нейния център - Берковица, постепенно намалява (фигура 10.01). Още по-притеснителен е и факта, че допълнително се оформя неблагоприятна възрастова структура територията на общината. Към 2014 сравнително висок дял от население е в надтрудоспособна възраст (>65г. - 5 266 души или 29.9% от всички жители в общината). В същото време само 14.6% или 2 575 души са на възраст между 0-14 години. Найвисокият дял от населението се сформира от жители в трудоспособна възраст 55.5% (9 782 души). Все пак, прави впечатление, че населението във възраст между 35 и 64 години е повече от това между 16 и 34, което отново по-скоро е негативен знак. Обосновавайки се на тези данни и тенденците в последните години на демографското развитие е направена прогноза за бъдещата структура на населението в общината. Прогнозата е разработена в три варианта - (а) реалистичен, (б) песимистичен и (в) оптимистичен, представайки съответно (а) запазване на сегашните тенденции и сценарии, в които тези тенденции ще се влошат (б) или подобрят (в). Таблица 10.1 представя евентуалното демографско развитие при трите варианта за 2016, 2020, 2025, 2030 и 2035 г. Фигура 10.01 - Динамика на населението в град и община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011) и ГРАО* (2014)

30000

25000

20000

15000

10000

5000

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

1946

1956

1965

1975

1985

1992

2001

2011

2014*

27020

27684

26754

28639

26536

24999

22664

18803

17729

6876

9227

11562

16167

16420

16146

15459

13463

12858

(25%)

Фигура 10.02 - Възрастова структура на населението в община Берковица по пол

(33%)

(43%)

(56%)

(62%)

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ (2011)

2000

[178] ОУПО Берковица | Септември 2015

1500

1000

70 + 597 65 - 69 749 60 - 64 683 55 - 59 646 50 - 54 628 45 - 49 642 40 - 44 632 35 - 39 600 30 - 34 545 25 - 29 529 20 - 24 489 15 - 19 424 10 - 14 408 5-9 393 0-4 500

(68%)

(72%)

ЖЕНИ = 9624 (51%)

(49%) 9179 = МЪЖЕ

1214

(65%)

1916 726 887 670 628 594 583 589 468 466 405 503 427 379 383 0

500

1000

1500

2000

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Таблица 10.01 - Прогноза за демографско развитие на община Берковица

ПРОГНОЗА ЗА ГОДИНА

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

2016г.

2020г.

2025г.

2030г.

2035г.

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

РЕАЛИСТИЧЕН ВАРИАНТ Общо население

17 062

15 998

14 770

13 645

12 616

0-14г.

2 551

2 505

2 448

2 392

2 337

15-64г.

9 405

8 692

7 877

7 139

6 469

+65г.

5 106

4 801

4 445

4 115

3 810

ПЕСИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ Общо население

16 478

14 415

12 210

10 357

8 797

0-14г.

2 450

2 218

1 958

1 729

1 526

15-64г.

9 025

7 681

6 279

5 133

4 197

+65г.

5 003

4 516

3 973

3 495

3 075

ОПТИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ Общо население

17 394

16 944

16 400

15 876

15 372

0-14г.

2 573

2 567

2 561

2 555

2 548

15-64г.

9 630

9 333

8 975

8 630

8 299

+65г.

5 191

5 043

4 864

4 691

4 525

Според “Методология за изследване на населението“, издадена от НСИ, демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват при условия, че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Използват се различни сценарии за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на дадената административна единица. Изработените три варианта са в унисон с гореупоменатата класификация като те са съответно целеви (реалистичен вариант), относително ускоряване (оптимистичен вариант) и относително забавяне (песимистичен вариант). При I вариант (реалистичен / хипотеза за конвергентност / фигура 10.03) се вземат под внимание настоящата демографска ситуация и тенденциите в нея, като той се определя за най-вероятен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за

РЕАЛИСТИЧЕН ВАРИАНТ 18 000 16 000 14 000

Фигура 10.03 - Демографска прогноза - реалистичен вариант Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

12 000 10 000 8 000 6 000 4 000

Общо население

0 -14

15 - 64

2035

2034

2033

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2 000 0

65+

МАПЕКС АД [179]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА демографско и социално-икономическо развитие на страните членки. При него се очаква населението на общината да намалее до 12 616 души през 2035 година. При II вариант (отпимистичен / относително ускоряване / фигура 10.04), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще намалеят, ще има увеличение на тоталния коефициент на плодовитост и ще се увеличи очакваната продължителност на живота. Като цяло се предполага, че демографското развитие ще протича при по-благоприятни социално-икономически процеси в страната и на територията на общината. Тук отново се очаква намаляване на броя на населението, но с по-малка стойност до 15 372 души през 2035 година. При III вариант (песимистичен / относително забавяне / фигура 10.05), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще се увеличат, ще има намаляване на тоталния коефициент на плодовитост и очакваната продължителност на живот ще се увеличи незначително. Този вариант се очаква да се развие при неблагоприятни социалноикономически процеси на територията на общината. Тук се проектира най-голямо намаление на броя на населението на общината, до 8 797 души през 2035 г. Освен това, проекцията предвижда само 47.7% от населението да е между 15 и 64 години.

ОПТИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ Фигура 10.04 - Демографска прогноза - оптимистичен вариант Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

18 000 16 000 14 000 12 000 10 000 8 000 6 000 4 000

2033

2034

2035

2034

2035

15 - 64

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

0 -14

2033

Общо население

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2 000 0

65+

ПЕСИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ Фигура 10.05 - Демографска прогноза - песимистичен вариант Изготвил: МАПЕКС АД по данни на НСИ

18 000 16 000 14 000 12 000 10 000 8 000 6 000 4 000

Общо население

[180] ОУПО Берковица | Септември 2015

0 -14

15 - 64

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2 000 0

65+

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА При така направената три вариантна прогноза за броя на населението на общината през 2035 г., се очаква то да намалее в рамките на 2 252 - 8 826 души. В случай на подобряване на социално-икономическата обстановка в община Берковица през следващия програмен период (2014-2020), която да допринесе за намаляване на отрицателните естествен и механичен прираст, се препоръчва да се направи контролна прогноза през 2020 г. с цел корекции на настоящата. При реалистичния вариант се предполага, че ще се запазят темповете за намаляване на населението през последните 5 години, като те са свързани с нисък коефициент на плодовитост, висок коефициент на смъртност и негативни тенденции в механичното движение на населението. На база на този вариант са разработени и другите два: за песимистичния се очаква повишение в негативните тенденции на основните демографски фактори, докато при оптимистичния се предполага, че подобряване на социално-икономическите условия в общината ще успее да стабилизира демографското развитие и населението на общината ще се запази подобно на настоящото и през 2035г. Ако не се разработят целенасочени стратегии си очаква и продължаващо обезлюдяване на малките и много малките села в общината, както и продължаващата тенденция за централизиране на все по-голям брой население в общинския център - град Берковица. Икономическо развитие Въпреки тенденциите от последните години за спад на индустриалния сектор той все още е водещ, както по приходи така и по заетост в община Берковица. В отрасловата структура на сектор индустрия личат производството на строителни материали и дограма, химически продукти, производство на конструктивни елементи и детайли от метал, производство на инструменти, хранително-вкусова, мебелна и трикотажна промишленост, строителни дейности. Все пак, този сектор изисква структурна политика за развитие на регионално, но и на национално ниво, което го прави труден за поддържане. Прогресивно намаляващата продуктивност на индустрията ще се отрази в още по-голяма степен върху производствени територии като техния капацитет не е напълно използван и днес. Индустриалната база е почти изцяло разположена в землището на град Берковица, което би могло да се използва като възможност за конвертиране на тези територии като зони със смесени функции. При заинтересованост за развитие може да вземе под внимание и промяна на предназначението на някои от тези територии. Това би могло да спомогне икономическото развитието в общината. Също така трябва да бъде разгледани и възможностите за преструктурирани базите на бившите ТКЗСта в селата при наличен интерес. От друга страна на базата на регистрираните нетни приходи по икономически дейности прави впечатление в последните години прави подемът на логистиката. Този прогрес може да бъде капитализиран в по-големи стойности имайки в предвид изграждането на новия обхот на град Берковица. В следващите години прилежащите територии на изток от общинския център би трябвало да се третират с повишено внимание. Предназначението на тези земи трябва да се промени в територии за (лека) промишленост и складови дейности за да могат да капитализират потенциала си. От гледна точка на развитието на търговията и услугите в общината. На тази мотивация се обосновава и нарастването на територии, предвидени за производство и логистика с 23.3 ха, като други територии също са заложени като потенциални за промяна.

+ 8.2 ха Складови Дейности

Производствени Дейности 199.0 ха

230.5 ха

23.3 ха Прогноза

Фигура 10.06 - Графична репрезентация спрямо териториите за производствено-складови дейности в общината Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК и предвиждания на ОУПО

МАПЕКС АД [181]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА На база на индикирания интерес към развитие на селското стопанство и сравнително големия брой необработваеми територии в общината основен приоритет трябва да бъде подобряване яснота и мониторинга на селскостопанския потенциал (състоянието на земите и тяхното актуално ползване). Това би спомогнала за ефективното развитие на отрасъла, който има реален потенциал. При икономическа и физическа целесъобразност е възможно преобразуването на земи в обработваеми територии – за целта е необходима и изследване и мониторинг на състоянието на почвите. На този етап има липса на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения, много от съществуващите са поддържани лошо. В същото време възможността за биопроизводство от тях е напълно реалистична. Все пак, в програмния период 2014 - 2020 е предвидена сериозна подкрепа на селското стопанство, което трябва да засили вниманието на административните органи към сектора. Развитието на туризма определено е приоритетно за общината. Сегашните приходи от сектора на туризма и неговото потребление в общината не отговаря на възможностите и природните дадености на региона, въпреки засиления обществен интерес към отрасъла. Това се дължи на различни причини, между които недостатъчно добре развитата комуникационна инфраструктура и ниското качество на предлаганите туристически услуги. Все пак, в последните години има реален интерес и изготвен предварителен план за развитие на спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“. То би могло да повиши икономическите приходи и увелечи броя на заетите в общината. В отговор на този интерес и с цел да капитализира част от потенциала си 324.7 ха нови територии предназначени за рекреационна, курорта и вилна дейности са определени от предвижданията на Общия Устройствен План. Тези територии вкючват предложените имоти относно реализацията на спортно – туристически комплекс „Берковски Балкан“, както и подходящи територии в близост до град Берковица. Фигура 10.07 - Графична репрезентация спрямо териториите за рекреационни, вилни и курортни дейности в общината Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК и предвиждания на ОУПО

+ 19.7 ха Рекреационни Дейности, Курортни и Вилни Зони

344.4 ха

Прогноза 324.7 ха

Развитие на социалната база От гледна точка на сегашното състояние на социалната база прави впечатление силната централизация на обектите и предоставеното обслужване в общинския център - град Берковица. Изцяло липсва дори извънболнична помощ за населените места в западните и северозападни части от общината: Черешовица, Котеновци, Лесковец, Бистрилица, Гаганица и Костенци. Подобна е картината и спрямо сектора на образованието. От една страна поддържането на социална база в добро състояние е изключително трудна задача, имайки впредвид вариантите относно демографската прогноза за територията на общината. Добре е да се изготви стуктурен план относно алтернативни начини за социално обслужване на по-малките населени места. Все пак, използване потенциалите, които предоставят програмите на Европейския съюз за поддържане и развитие на образователния сектор в общината би трябвало да се използват. Основни цели от тази гледна точка би трябвало да бъдат: (1) подобряване на достъпа до болнична и извънболнична помощ на жителите на поотдалечените населени места в общината; (2) подобряване условията и оборудването в МБАЛ Берковица и развитие на медицинския капацитет чрез провеждане на обучения и практики; (3) запазване съществуващия брой образователни обекти и паралелки и обновяване на физическата среда в сградите и прилежащите им дворове. [182] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Приоритети за реализация От извършения социално-икономически анализ на настоящото състояние и демографските прогнози за община Берковица се очертават някои основни приоритети за целесъобразно бъдещо развитие. По отношение на демографското развитие най-важно за общината е задържане на трудоспособното население и привличане на кадрови потенциал чрез стратегическо и иновативно насърчаване на икономическото развитие: *Опазване на плодородните земеделски земи и насърчаване на развитието на селското стопанство; *Рехабилитация и доизграждане на техническата инфраструктура, което може да се синхронизира с преструктурирането на неизползваемата производствената база и усвояване на нови производствени и складови територии около новия обхот на град Берковица; *Развитие на туризма, най-вече в сферата на спортно-рекреационния и екотуризъм, което може да се комбинира с опазване на защитените територии и биоразнообразието в общината.

10.2 Пространствено развитие Териториална оценка За да бъдат определени конкретни насоки относно пространственото развитие на община Берковица е изготвена цялостна териториална оценка, базирана на ГИС модел, взимайки под внимание пространствено - географските параметри на общината. Оценката на територията е разработена в три направления, фокусирайки се върху определяне на подходящите терени за: (1) жилищно и (2) индустриално строителство, (3) както и за развитие на селско стопанство. При изготвянето на всяка една комплексна оценка са взети предвид различни фактори, в зависимост от конкретиката и специфика на различните видове дейност (обитаване, производство, селско стопанство), като те включват физически параметри (изложение, наклони) и антропогенни дадености като фактическо ползване на територията и наличие на транспортна или техническа инфраструктура. Оценяването на всяка една предпоставка за развитие става на базата на петобална скала (1-5), където 1 са най-неблагоприятните терени, а 5 най-подходящите за извършването на определената дейност. След оценка по всички фактори, накрая се образува интегрална оценка за територията на общината, която отново се приравнява по петобалната система за по-голяма яснота и конкретност. Териториалната оценката относно пригодимостта на общината за жилищно строителство е направена на база на оценките спрямо следните фактори: наклон и изложение на територията, техническа обслуженост и достъпност до мрежите на инженерната инфраструктура, транспортна достъпност, социално-обществена облуженост на територията и настоящо предназначение / ползване на територията. Методологията и факторите за оценяване на територията на община Берковица относно индустриалното строителство са подобни на тези за жилищно строителство. Все пак, разликите с оценката за жилищно застрояване, са че тук не са взети предвид изложението на територията и видовете територии (предполага се, че при голям инвестиционен интерес, този фактор няма да окаже влияние), а оценката за достъпност и близост до инженерна и транспортна инфраструктура е направена на друга база и с други стойности. Последната изготвена териториална оценка е относно пригодността на отделните територии за развитие на селско стопанство. От оценените територии са изключени урбанизираните, необработваеми и горски територии поради факта, че не би било икономически обосновано да се развива селскостопанска дейност върху тези територии или пък това е просто невъзможно. МАПЕКС АД [183]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Впоследствие, са взети под внимание вида на обработваемост - дали са обработваеми земеделски земи, ливади или пасища и почвената плодородност на земеделските земи където те са оценени спрямо тяхната категория. Допълнителен фактор за развитие на земеделието, който е включен в оценяването, е наличието на прилежащи водни ресурси, които биха спомогнали разивитието на селско стопанство. и затова е оценена близостта на земята до водно течение или водна площ. Последният фактор, по който е оценена територията е наличието на селско-стопански двор, неговата активност / използваемост и чисто физическото му състояние (размери и потенциал да приюти бъдещи стопански дейности). Таблица 10.02 разкрива конкретните параметри на използваната методология за отделните фактори: Таблица 10.02 - Фактори, класове и стойности за оценяване потенциала на териториите в община Берковица Изготвил: МАПЕКС АД

ФАКТОР

КЛАСОВЕ И СТОЙНОСТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО

Настоящо Териториално Предназначение

Защитени територии

Теренен Наклон

Гори

До 5°

Всички останали територии

Над 10°

Юг

Трайни насаждения и висок 2 клас земеделски земи До 10°

Топографско Изложение

Север

Техническа Обслуженост (Ел., ВиК и Газ)

Над 500 м.

До 500 м.

До 250 м.

До 100 м.

Транспортен Достъп

Над 500 м.

До 500 м.

До 250 м.

До 100 м.

Социална Обслуженост на Землището

Без или 1 социално обсл. обект

Североизток 2 Северозапад

Изток Запад

Югоизток Югозапад

От 2 до 4 От 5 до 7 От 8 до 10 Над 10 социално- 2 социално- 3 социално- 4 социално- 5 обсл. обекта обсл. обекта обсл. обекта обсл. обекта

ИНДУСТРИАЛНО СТРОИТЕЛСТВО Теренен Наклон Техническа Обслуженост (Ел., ВиК и Газ)

Транспортен Достъп

До 5° Над 3000 м. 1

Всички останали

До 3000 м.

До 1000 м.

До 1000 м. (I клас) 1

До 500 м. (I клас) 2

До 500 м. (II или III клас)

Над 10°

До 500 м.

До 200 м.

До 200 м. (II или III клас)

До 200 м. (I клас)

Зем. земи категория V и VI

Зем. земи категория III и IV

До 10°

3 До 200 м. (IV или понисък клас)

СЕЛСКО СТОПАНСТВО Почвена Плодородност Вид Обработваемост

Водни Ресурси

Наличност и Състояние на Стопанства в Землището

[184] ОУПО Берковица | Септември 2015

Зем. земи категория X

Пасища

До 250 м. (реки) До 500 м. (водоеми)

Зем. земи категория VIII и IX

Зем. земи категория VII

Ливади До 250 м. (реки) До 500 м. (водоеми)

До 250 м. (реки) До 500 м. (водоеми)

Обработваеми земи До 100 м. (реки) До 250 м. (водоеми)

Липса на стопанство Неактивно Неактивно Активно Активно / неперес лоша с добра с лоша с добра 1 2 3 4 5 спективна материална материална материална материална материална база база база база база

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 10.08 - Интегрална оценка на територията в община Берковица относно потенциалите й за жилищно строителство Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

• Потенциал за жилищно строителство [териториална оценка] На фигура 10.08 е представена интегралната оценка на територията и нейната пригодимост към условията за жилищно строителство. Тя е направена на база различни оценки на територията по отделни фактори, описани в таблица 10.02. По-високите оценки са сложени на териториите, които са по-равни, с благоприятно изложение, в близост до мрежи на инженерната инфраструктура и пътища от републиканската и общинска мрежа ясно рефлектират върху определянето на найпригодимите територии за жилищно строителство. Логично, те са разположени върху терените, където има вече съществуващите населени места. Все пак, правят впечатление пригодността за строителство на равнинните територри около град Берковица и селата Боровци и Бързия. От друга страна, землищата на селата разположени в западната част на общината се открояват с много неблагоприятни дадености и ограничен потенциал за бъдещо строителство. Бъдещи инициативи относно развитието на нова жилищна структура трябва да се съобразят с тази интегрална оценка за да капитализра с по-голям потенциал инвестициите си и определи бъдещата им конвертируемост. МАПЕКС АД [185]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

Фигура 10.09 - Интегрална оценка на територията в община Берковица относно потенциалите й за индустриално строителство

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

• Потенциал за индустриално строителство [териториална оценка] Фигура 10.09 репрезентира направената интегралната оценка на територията относно потенциала и за индустриално строителство съгласно разработения ГИС модел. Тук отново е използван същият метод, а разликата е в отделните фактори и стойностите при тяхната оценка, както е описано в таблица 10.02. Изготвената схема разкрива пригодимостта на териториите в община Берковица към нуждите на производството и изграждането на нови индустриални мощност. На първо четене може да се отбележи приликата със схемата относно интегралната оценка за жилищно строителство. Все пак, по детайлен поглед може да констатира, че факторите относно техническото-инфраструктурно обслужване и транспортната достъпност рефлектират върху оценката. На тази база, териториите между град Берковица и селата Бързия, Ягодово и Мездрея се отличават като стратегически за развитието на производство и логистика, при наличието на инвестиционен интерес. Изграждането на източния обхват на град Берковица, който е част от е републиканската пътна мрежа (II-81), допълнително подчертава това становище. [186] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЛЕГЕНДА изключени от оценката 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

РУМЪНИЯ

ОБЛАСТ ВИДИН

ОБЛАСТ МОНТАНА ОБЛАСТ ВРАЦА

20 км

СОФИЯ ОБЛАСТ

Фигура 10.10 - Интегрална оценка на територията в община Берковица относно потенциалите й за развитие на селско стопанство Изготвил: МАПЕКС АД по данни на АГКК

• Потенциал за развитие на селско стопанство [териториална оценка] На фигура 10.10 е илюстрирана интегралната оценка на територията, с оглед подходящостта й за развиване на селскостопански дейности. Тук отделните фактори са доста по-различни от досега използваните заради спецификата на тази дейност, както е описано в методологията и таблица 10.02. От извършената интегрална оценка става видно, че териториите в северната част на общината в землищата на селата Замфирово, Боровци, Балювица, Гаганица и Бистрилица са най-подходящи за развитието на селското стопанство. Прави впечатление и пригодимостта на териториите на изток от град Берковица, север от село Бързия и на запад от селата Ягодово и Мездрея. Сравняване на тези данни с моментната обработваемост разкрива, че тези територии се използват активно за селско стопанство към днешна дата. Това създава предпоставка за засилване интензитета на тяхната обработка при наличен инвестиционен интерес поради ограничеността на този ресурс в общината. Бъдещи интервенции, свързани с промяна на предназначението на територията, е необходимо да се съобразят с тази интегрална оценка и териториите за селско стопанство трябва да бъдат третирани със завишено внимание. МАПЕКС АД [187]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Основно предназначение на територията Общият устройствен план на община Берковица очертава пространственото развитие на общината за период от 20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. Общият устройствен план включва промяна на основното предназначение на териториите както следва: Таблица 10.03 - Баланс на територията спрямо съществуващото положение и проектното предложение

ВИД ТЕРИТОРИЯ

СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ Площ (ха)

Дял (%)

ПРОЕКТ Площ (ха)

ПРОМЯНА

Дял (%)

Площ / Дял

ТЕРИТОРИИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Изготвил: МАПЕКС АД Общо

46 466.0

100%

46 466.0

100%

Жилищни територии

1 111.6

2.40%

1 191.0

2.57%

+ 79.4 ха (0.17%)

Общественообслужващи функции

33.2

0.07%

33.2

0.07%

Производствени дейности

199.0

0.43%

215.2

0.46%

+ 16.2 ха (0.03%)

Складови дейности

8.2

0.02%

15.3

0.03%

+ 7.1 ха (0.01%)

Рекреационни дейности, курорти и вилни зони

19.7

0.04%

344.4

0.74%

+ 324.7 ха (0.70%)

Озеленяване, паркове и градини

73.0

0.16%

74.8

0.16%

+ 1.8 ха (0.00%)

Спорт и атракции

20.2

0.04%

20.5

0.04%

+ 0.3 ха (0.00%)

Земеделски територии ниви

12 974.4

28.03%

12 806.6

27.66%

- 167.8 ха (0.37%)

Земеделски територии трайни насаждения

1 077.0

2.33%

968.6

2.09%

- 108.4 ха (0.24%)

Земеделски територии необработваеми

6 677.4

14.42%

6 556.6

14.16%

- 120.8 ха (0.26%)

Горски територии

22 004.4

47.53%

21 968.0

47.45%

- 36.4 ха (0.08%)

21 921.9

47.35%

21 892.6

47.29%

- 29.3 ха (0.06%)

82.5

0.18%

75.4

0.16%

- 7.1 ха (0.02%)

Територии, заети от води и водни обекти

1 096.1

2.37%

1 101.0

2.38%

+ 4.9 ха (0.01%)

Територии на транспорта

929.0

2.01%

928.1

2.00%

- 0.9 ха (0.01%)

Техническа инфраструктура

71.8

0.15%

71.8

0.15%

- гори - горски земи

ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ Общо

44 117.5

100%

44 117.5

100%

Защитени територии и защитени зони

44 110.0

99.98%

44 110.0

68.00%

2.0

0.004%

2.0

0.004%

5.5

0.01%

+ 5.5 ха (0.01%)

5.5

0.01%

- 5.5 ха (0.01%)

Защитени зони за опазване на културното наследство Защитени зони за възстановяване и рекултивация Нарушени територии

[188] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА • Урбанизирани територии Урбанизираните територии са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Все пак, броя на населените места и техните жители в централната и източната част на общината е по-висока. Това се отдава на топографските дадености и по-добрата транспортна комуникация в този район. В западната част на общината се намират дисперно разположени по-малки населени места и селищни образувания. Общата площ на урбанизираните територии според предвижданията на плана се увеличава с 429.5 ха, от 1 464.9 до 1 894.4 ха. Тази стойност представлява на 4.07% от общата територия на община Берковица. Това увеличение се дължи на разширяване на границите на град Берковица (причисляване на местност “Калето”, жилищен квартал Раковица и някои производствени територии), селата Замфирово, Бързия, Балювоца, Боровци, Лесковец и Песочница (причисляване на прилежащите им стопански дворове към селищните им граници). Спрямо териториите с жилищни функции в населените места в общината доминират почти изцяло устройствените зони с преобладаващо нискоетажно застрояване (Жм). Устройствените зони с пробладаващо средноетажно (Жс) и комплексно (Жк) застрояване за разположени само в някои квартали в град Берковица - ЖК „Изгрев” и ЖК „Стара планина”. Спрямо териториите с жилищни функции параметрите на съответните устройствени зони са: Устройствена зона

Индекс

Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина

Жм

1.2

е, д, с

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина

Жс

2.0

е, д, с

Жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване

Жк

3.0

е, д, с, к

В отделни урегулирани поземлени имоти, при спазване на посочените нормативи, могат да се урегулират и имоти и за нежилищни обслужващи обекти: •• сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности; •• магазини и заведения за хранене; •• сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; •• обществени озеленени площи; •• надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили. Със заявено искане на собствениците на урегулирани поземлени имоти могат да се изграждат и: •• административни и делови сгради; •• хотелски сгради; •• занаятчийски работилници; •• сгради за безвредни производствени дейности; •• бензиностанции, газостанции и автосервизи.

МАПЕКС АД [189]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Устройствена зона

Индекс

Смесена централна устройствена зона

Устройствена зона за обществено - обслужващи дейности

Оо

2.0

е, д, с

Устройствена зона за спорт и атракции

Са

0.3

е, к

Устройствена зона за озеленяване

Оз

0.02

е, к

Терен за озеленяване

Тоз

0.02

е, к

Терен за отдих и рекреация

Ток

1.5

е, д

Определят се с ПУП и РУП

В териториите за озеленяване без промяна на предназначението им може да се разполагат: •• мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система; •• преместваеми търговски обекти, които общо може да заемат площ не повече от 1% от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2% от територията на паркове и градини с площ до 3 ха; •• открити обекти за спортни и културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината); •• детски площадки; •• мемориални обекти; •• монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи. Устройствена зона

Индекс

Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Складово производствена устройствена зона

Псп

1.5

Смесена обслужващо производствена зона

Соп

1.5

е, д

Терен за складовопроизводствени функции

Тсп

1.5

Производствените територии са обединени в устройствени зони от разновидност на предимно производствена зона. В УПИта в тези устройствени зони се разполагат: •• производствени сгради; •• складови сгради; •• административни сгради; •• търговски и обслужващи сгради; •• съоръжения към всеки от изброените; •• жилищни сгради и общежития за персонала в предприятията; •• магазини и заведения за обществено хранене; •• хотели; •• здравни заведения; •• професионално-технически училища; •• професионални бази и сгради на научно-експериментални бази към предприятията. * Не се допускат предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; варо-бетонови центрове и асфалтови бази; всякакъв вид леярни за черни и цветни метали. [190] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА В територии със смесено обслужващо-производствено предназначение, обединени в устойствени зони с означение: Соп могат да се разполагат обекти на общественото обслужване, както и производствени и складови обекти и административни и обслужващи сгради и съоръжения към тях. В тези територии не се допуска разполагане на: •• предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; •• варо-бетонови центрове и афалтови бази; •• всякакъв вид леярни за черни и цветни метали. Отделни поземлени имоти в жилищните, производствените, курортните, вилните и смесените територии могат да се урегулират с предназначение за обществено обслужване, включващо следните дейности: образование; здравеопазване и социални грижи; култура; религия; административни услуги; търговия; обществено хранене и битови услуги; други общественообслужващи дейности. В тези случай важат параметрите на застрояване на устройствената зона, в която попадат, с изключение на: •• предназначение за детско заведение – максимални параметри: П застр. - 30%, К инт. - 0,6, П озел. – 40% •• предназначение за училище - П застр. - 40%, К инт. - 1,2, П озел. – 20% предназначение за социално заведение - П застр. - 30%, К инт. - 1,2, П озел. – 40% Териториите за курортни дейности са обединени в устройствена зона от тип рекреационна устройствена зона за курортни дейности. В урегулирани поземлени имоти в тези устройствени зони се разполагат: •• курортни обекти за настаняване и подслон - хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, къмпинги, бунгала и други; •• жилищни сгради за постоянно обитаване, в т.ч. за настаняване на курортисти; •• сгради за обществено обслужващи дейности: курортно-лечебни заведения, обекти за хранене, обекти за търговия, битови услуги, банкови услуги, административни обекти и други; •• спортни и рекреационни обекти и съоръжения: спортни полета, игрища, плувни басейни, пързалки, спортни зали, зали за забавни игри, дискотеки, клубове по интереси, хоби-ателиета, зали за музика, видеозали, изложбени зали и други; •• курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване; •• обекти на транспорта и движението: гаражи и паркинги, автогари, пешеходни алеи и площи, велосипедни алеи, скиорски пътеки и плацове, станции на въжени линии и други; •• обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване: складове, ремонтни работилници, автобази, бензиностанции и газостанции, отоплителни централи, мрежи на техническата инфраструктура, електроподстанции, трансформаторни постове, помпени станции, пречиствателни станции и други. При застрояване в тези имоти се спазват следните нормативи: Устройствена зона

Индекс

Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Устройствена зона за курорт и допълващи функции

Ок

1.5

е, д

Земеделски територии Земеделските територии, според проектното предложение, намаляват с 397 ха от 20 728.8 до 20 331.8 ха като те обхващат 43.91% от цялата площ на общината. В тези терени са включени и необработваемите земи, които са част от земеделския фонд. Преобладаващата част от тях са разположени в северната и северо-източната част на общината, както и около град Берковица, където топологията и природните дадености позволяват замеделски територии да се култивират. Общият устройствен план предвижда два режима на устройство за земеделските земи – режим с допустима промяна на предназначението и режим с недопустима промяна на предназначението. МАПЕКС АД [191]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Именно тези от първия тип са в основата за намаляването общата площ на земеделските земи - предвиждат се територии на изток до град Берковица, определени като земеделски земи с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за производствени дейности. Този режим е обоснован на базата на новото трасе на път II-81, което предоставя възможности за развитие на производствени и складови дейности непосредствено около пътя. Други земеделски земи с допустима промяна на предназначението са предвидени на северозапад и североизток от град Берковица, като те са с допустима промяна на предназначението за рекреационни и вилни зони. Те са определени на база на интереса за развитие на вилни зони в общината и наблюдаващите се тенденции в последните години да се изготвят ПУПове за промяна предназначението на земеделските земи за рекреационни нужди, особено концентрирани в тези територии. Преобладващата част (63%) от земеделските земи се предвиждат за обработваеми земи /ниви/. За необработваеми земи са предназначени пасища и дерета с площ около 32% от площта на земеделските земи. Земеделски територии предвидени за неземеделски нужди (производствени, складови и смесени) са имоти с фактическо ползване за стопански дворове. Режимите на устройство на земеделските територии са както следва: В територии с допустима промяна на предназначението, се допуска застрояване с обекти несвързани с използването на земята по предназначение: •• промишлени обекти; •• транспортни обекти и съоръжения; •• обекти и съоръжения на техническата инфраструктура; •• рекреационни и туристически обекти; •• спортни обекти и съоръжения; •• търговски и обслужващи обекти; •• здравни обекти; •• обекти със специално предназначение; •• историко-мемориални обекти. •• обекти за постоянно обитаване •• обекти за рекреационни дейности. Обектите се допускат след изготвяне на подробен устройствен план и утвърдена площадка за промяна на предназначението. Параметрите на застрояване в отделни позмелени имоти с променено предназначение за неземеделски нужди са както следва: Устройствена зона

Индекс

Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Складово производствена устройствена зона

Псп

1.5

Смесена обслужващо производствена зона

Соп

1.5

е, д

Терен за складовопроизводствени функции

Тсп

1.5

Вилна устройствена зона

Ов

0.8

е, д

Устройствена зона за курорт и допълващи функции

Ок

1.5

е, д

Терен за отдих и рекреация

Ток

1.5

е, д

* В останалите случай параметрите се определят с подробния устройствен план.

[192] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА В територии без право на промяна на предназначението се допускат следните обекти: при имоти с площ до 10 дка: •• едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях; при имоти с площ над 10 дка: •• селскостопански сгради за съхранение на растителна и животинска продукция; •• селскостопански сгради за отглеждане на животни; •• сгради за селскостопански машини; •• резервоари и водоеми; •• силажовместилища, торохранилища и пречиствателни съоръжения; •• съоръжения за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване; •• хидромелиоративни съоръжения; •• инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите; •• помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Параметрите на застрояване в земеделски земи без допустима промяна на предназначението: •• Плътност на застрояване: 20% •• Кинт: 0.4 •• Етажност – 2 •• Височина – съобразно изискванията на обекта * Нормативите са приложими към площта на застрояване, определена с подробния устройствен план, която не може да надвишава 10% от общата площ на имотите собственост на юридическото или физическо лице в рамките на община Берковица. Горски територии Горските територии обхващат най-голяма площ от общината и са един от най-ценните й ресурси. Площта им се намалява със 36.4 ха от 22 004.4 на 21 968 ха; тази стойност представлява 47.45% от общата територия на община Берковица. Тази промяна се дължи на новите територии предвидени за курортна устройствена зона и допълнителни функции относно проекта “Берковски Балкан”, където е невъзможно да се избегне тази промяна спрямо технологични причини. Общият устройствен план предвижда запазване на предназначението на горските територии и два режима на устройство на този вид територии – режим с допустима промяна и режим без допустима промяна на предназначението. Единствената горска територия с режим с допустима промяна на предназначението е гореупоменатата. Режими на устройство В горски територии с допустима промяна на предназначението след нейната промяна и въз основа на подробен устройствен план се допуска застрояване с: •• горскостопански обекти; •• транспортни обекти и съоръжения; •• обекти и съоръжения на техническата инфраструктура; •• рекреационни и туристически обекти; •• спортни обекти и съоръжения; •• търговски и обслужващи обекти; •• здравни обекти; •• обекти със специално предназначение; •• историко-мемориални обекти; •• По изключение: обекти за постоянно обитаване и обекти за рекреационни дейности. МАПЕКС АД [193]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Параметрите на застрояване в отделни позмелени имоти с променено предназначение са както следва: Устройствена зона

Индекс

Пзастр. %

КИНТ

Поз %

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

Вилна устройствена зона

Ов

0.8

е, д

Устройствена зона за курорт и допълващи функции

Ок

1.5

е, д

Терен за отдих и рекреация

Ток

1.5

е, д

В горски територии без право на промяна на предназначението се допуска изграждането на следните обекти: •• стълбове за въздушни електропроводи; •• стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура; •• сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост в т.ч.:автомобилни горски пътища; заслони за обществено ползване; •• ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници; •• посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; •• горски и ловни кантони, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; •• контролни горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; зооветеринарни и биотехнически съоръжения; •• нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия; •• надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм; •• станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години. Защитени територии Защитените територии в обхвата на община Берковица са четири на брой - 3 защитени местности и 1 горски резерват с обща площ от 2.29 км2 (229 ха). Намират се югозападната част от територията с изключение на ЗМ “Калето“, която е в непосредствена близост на север до гр. Берковица. Резерват “Горната кория“ е горски резерват с площ от 1.61 км2 (161 ха), обявен като такъв с цел опазване на естествени смърчови и смърчовоелово-букови гори. Подобни дървесни видове се наблюдават и в защитена местност “Уручик“. Защитена местност “Самарите“ функционира основно като буферна зона около гореспоменатия резерват като през 2007г. е обявена за защитена местност. Защитените зони по Натура 2000, които попадат в обхвата на общината са 3 на брой: по директивата за местообитанията - ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан“, по директива за птиците - ЗЗ “Берковица“ и ЗЗ “Западен балкан“. Общата площ, която заемат е 314.37 км2 (31 437 ха) или 67.68% от територията на общината. Доста големи части от тези зони се припокриват, като тази за местообитанията обхваща 275.7 км2 (27 570 ха) или 59.35% от общината, а защитените зони за птици се разполагат на площ от 161.99 км2 (16 199 ха) или 34.87% от общата територия. Тези територии, съвсем естествено, не са променят спрямо предвижданията на ОУПО Берковица. В защитените зони не е задължително да се въвеждат режими, но ако се въведат те ще се отнасят само до конкретно местообитание или вид, които са предмет на опазване. Тотални забрани за строителство, каквито обикновено са въведени в повечето защитени територии, не следва да се въвеждат за зоните от НАТУРА 2000. В тях би могло да се въведе забрана за определен тип строителство само ако е ясно, че то ще унищожи или значително ще увреди предмета на защита – например, строителството на ВЕЦ може да унищожи крайречните типове гори, ако те са посочени като предмет на опазване. В защитените [194] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА тритории не се предвиждат компесаторни мерки, докато в защитените зони по НАТУРА 2000 такива се предвиждат. Защитените територии за опазване на културното наследство заемат площ от едва 2 ха или 0.004% от общата площ на разглежданата административна единица. Позначимите от културните паметници се намират в общинския център - гр. Берковица. В непосредствена близост до строителната му граница на север се намира Антична и средновековна крепост “Калето“. В самия град се намират два значими музея Етнографският музей и къща-музей “Иван Вазов“. На югоизток от тях, в близост до с. Цветкова бара, се намира Клисурският манастир, за който е интересно, че има статут на отделно селище, макар и без да има регистрирано население по настоящ адрес. За тези зони важат следните режими: •• Имоти, в които попадат културни ценности се предвиждат с устройствен режим „Б“ – не се допускат изкопни работи, дълбочинна обработка на почвата, засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система, като се допуска плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м; •• Имоти попадащи в охранителната зона на културната ценност (съседни имоти) се предвиждат с устройствен режим „Г“, при който се допускат всички дейности, като такива свързани с изкопни работи се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство и, ако при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на културни ценности, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно общината или най-близкия музей. Нарушени територии за възстановяване и рекултивация Под дефиницията нарушени територии се разбират териториите за възстановяване и рекултивация като това в случая са унищожени орни земи от промишлени предприятия и най-вече кариери за суровини, използвани в строителството и промишлеността, добивани в скални масиви. Общата им площ в предвидения възлиза на 5.5 ха или едва 0.01% от общата територия на община Берковица, което е и сегашната стойност на тези територии. Най-голяма част от имотите за рекултивация са разположени на запад от град Берковица. Територии, заети от води и водни обекти Водните обекти, попадащи в границите на община Берковица заемат площ от 1 101 ха или 2.38% от общата територия на административната единица. В предвидения план те се увеличават с 4.9 ха, което се дължи на корекция на подадените КВС данни, където няколко водоема не са отбелязани като територии заети от води и водни обекти. По-значимите водни течения са реките Бързия и Златица. Те водят началото си от южната част на територията като р. Златица се образува от няколко малки реки, извиращи от северните склонове на Берковска планина, част от Западна Стара планина, а р. Бързия води началото си от вр. Тодорини кукли, който е най-високата част на планината Козница. Основната посока на течението на всички реки в общината е юг-север с оглед на геоморфоложките дадености на територията. Двете реки се заустват в язовир “Огоста”, южната част от който попада в община Берковица. Изкуственият водоем е четвърти по площ и втори по обем в България. Другата по-значима водна площ е хидровъзел “Среченска бара“, който се намира в землището на с. Ягодово. Той се използва за питейно – битово водоснабдяване и е първа категория като водоснабдява градовете Монтана, Враца, Мездра, Берковица, Вършец и още 25 по-малки селища в областите Монтана и Враца. Територии на транспорта Общата площ, заета от територии на транспорта според предвижданията на плана е 928.1 ха, което съставлява 2.00% от цялата община и има незначителна разлика от 0.9 ха спрямо сегашния баланс, въпреки новоизграждания обход на град Берковица по второкласния републикански път II-81 по направление София-Берковица-Монтана-Лом. Това е вследствие на факта, че териториториите върху, които се изгражда новата пътна инфраструктура от доста време за били определени като територии на транспорта. МАПЕКС АД [195]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Развитие на техническата инфраструктура Общата площ, предвидена за територии с предназначение за функциите на техническа инфраструктура на 71.8 ха, като тази стойност остава непромененна спрямо съществуващото състояние и представлява 0.15% от цялата община. Важно е да се отбележи, че се предвижда изграждането на пречиствателна станция на изток от землището на град Берковица. Спрямо осъществяването на проекта “Берковски Балкан”, който е заложен в ОУП на общината е необходимо изготвянето на ПУП, от който допълнително трябва да се определят някои територии, които е необходимо да променят предназначението си за техническа инфраструктура за да може проектираните ски писти да се създадат.

10.3 Правила и нормативи за прилагане на ОУПО Общият устройствен план на община Берковица очертава пространственото развитие на общината за период от 20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. В тази точка са дефинирани подробно правилата и нормативите за прилагане на ОУП на община Берковица. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ОБХВАТ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН Чл. 1. Основната цел на общия устройствен план е да осигури устойчиво развитие и благоустрояване на община Берковица в съответствие със специфичните природни и обществено-икономически дадености и да създаде най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих на постоянното население и гостите в общината. Чл. 2. (1) Правилата и нормативите за прилагане на общия устройствен план на община Берковица определят специфичните изисквания, устройственото и функционалното предназначение и ограниченията при застрояването, както и правилата и нормативите за устройство, ползване, застрояване и опазване на територията на община Берковица. (2) Неразделна част от настоящите правила и нормативи за прилагане на ОУП са показателите за устройство и застрояване на отделните видове територии, устройствени зони и самостоятелни терени, както и ограниченията и изискванията при изработване на подробните устройствени планове за устройствените зони и самостоятелни терени определени в Приложение №1 към тези установени правила. Чл. 3. (1) Общият устройствен план обхваща територията на община Берковица в административно-териториалните й граници. Графичната част на плана се изработва в мащаб 1:25 000. (2) Неразделна част от общия устройствен план са: 1. придружаващите го схеми и обяснителни текстове; 2. правилата и нормативите за прилагането му. Глава втора УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ, САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ И ТЕРИТОРИИС ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, В ОБХВАТА НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА РАЗДЕЛ І Чл. 4. В урбанизираните територии на населените места и в извънселищните урбанизирани територии (съществуващи и новоурбанизирани) се обособяват следните [196] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА устройствени зони, групи устройствени зони и самостоятелни терени: 1. Устройствени зони: а) жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване (Жм); б) жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина (Жс); в) жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк); г) смесена централна устройствена зона (Ц); д) смесена обслужващо производствена зона (Соп); е) устройствена зона за обществено - обслужващи дейности (Оо); ж) смесена многофункционална устройствена зона (Смф); з) складово производствена устройствена зона (Псп); и) вилна устройствена зона (Ов); й) устройствена зона за курорт и допълващи функции (Ок); к) устройствена зона за спорт и атракции (Са); л) устройствена зона за озеленяване (Оз). 2. Самостоятелни терени: а) за складово - производствени функции (Тсп); б) за отдих и рекреация (Ток); в) за озеленяване (Тоз); г) със специално предназанчение (Тс); д) за паметници на културно-историческото наследство (Ткн) е) за инженерната инфраструктура (Тии). Чл. 5. Извън урбанизираните територии се обособяват следните територии с общо предназначение: 1. Земеделски територии: а) обработваеми земи – ниви; б) обработваеми земи – трайни насаждения; в) ливади, пасища, мери; г) неизползваеми земеделски земи; д) дерета, оврази, пясъци, скали. 2. Горски територии: а) защитни гори; б) специални гори; в) стопански гори. 3. Защитени територии, включващи територии за природозащита по Закона за защитените територии; за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, както и защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. 4. Нарушени територии - терени за рекултивация; Чл. 6. Извън урбанизираните територии се обособяват самостоятелни терени: а) за складово - производствени функции (Тсп); б) за отдих и рекреация (Ток); в) за озеленяване (Тоз); г) специални (Тс); д) за паметници на културно-историческото наследство (Ткн) е) за инженерната инфраструктура (Тии). Чл. 7. (1) Извън урбанизираните територии се обособяват следните територии, МАПЕКС АД [197]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА заети с водни обекти: а) реки, езера, рибарници; б) канали - напоителни и отводнителни; в) находища на прясна и минерална вода, извори; г) територии на водостопанската система; (2) Извън урбанизираните територии се обособяват зони за далекоперспективна урбанизация след 2040 г.– (Тп) РАЗДЕЛ ІI ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ Чл. 8. (1) Жилищните устройствени структури и зони (Жм, Жс, Жк) се застрояват предимно със сгради за постоянно и/или временно обитаване. (2) В жилищната устройствена структура/зона (Жм,Жс,Жк) се допуска изграждането и на: 1. обекти на общественото обслужване; 2. подземни паркинги и гаражи; 3. допълващо застрояване по раздел VІІ от глава трета на ЗУТ; 4. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обслужване на сградите и другите обекти, както и на други благоустройствени мероприятия; 5. обекти за спорт, отдих и рекреация, разположени в самостоятелни сгради или в партерните нива на жилищните сгради. (3) Въз основа на подробен устройствен план е допустимо да се образуват урегулирани поземлени имоти с нежилищни функции. Не се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. Чл. 9. (1) В бруто площта на жилищните територии по ал. 1 са включени: жилищни терени (урегулирани жилищни имоти), терени (урегулирани имоти) за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени (урегулирани имоти) за обществени озеленени площи. (2) В жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) в новоурбанизираните територии площта само на жилищните терени (нето жилищни терени, заети от самостоятелни урегулирани поземлени имоти и от големи урегулирани поземлени имоти за комплексно застрояване с жилищни и обслужващи функции) е до 70 % от брутната площ на съответната структурна единица. (3) В жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) в новоурбанизираните територии площта на терените за озеленяване (Оз) за широк обществен достъп не може да бъде по-малка от 10% от брутната площ на съответната структурна единица. Чл. 10. Жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) се устройва и застроява с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 20%. Чл. 11. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните урбанистични единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти с конкретно предназначение за жилищно застрояване се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл. 12. Подробните устройствени планове за жилищната устройствена структура/ зона (Жм,Жс) в новоурбанизираните територии се изработват с обхват минимум една структурна единица. Чл. 13. В границите на жилищна устройствена структура/зона (Жм, Жс) е допустимо свободно и свързано застрояване в два и повече индивидуални урегулирани [198] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА поземлени имоти, както и групово застрояване в големи урегулирани поземлени имоти, съчетано със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Чл. 14. (1) Изработването на план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на съществуващите жилищни комплекси се допуска в обхват на целия жилищен комплекс или за структурна част от него – група квартали или отделен квартал. (2) С плановете по ал.1 се решават съвременните градоустройствени проблеми свързани с обитаването, паркирането и гарирането, изграждането на обекти на общественото обслужване и други сгради, с които се обогатява структурата на съществуващите жилищни комплекси. (3) С подробните устройствени планове за преструктуриране на жилищните комплекси се допуска промяна на тяхната структура и застрояване, включително и чрез образуване на урегулирани поземлени имоти за отделни сгради или групи от сгради. При определяне на разстоянията между съществуващите и новопредвидените сгради се спазват едновременно правилата на комплексното застрояване и изискванията за разстояние на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот съгласно действащата нормативна уредба към момента на изготвяне и одобряване на подробния устройствен план. (4) Показателите за плътност и интензивност на застрояване за жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк), определени в Приложение 1 (Устройствени показатели) се отнасят спрямо площта на нетната жилищна територия на жилищния комплекс (площта на жилищния комплекс без площите на зоните по ал.7 и площта на прилежащите улици). (5) С подробния устройствен план по ал.1 може да се определят плътност и интензивност за отделните квартали от комплекса. Плътността и интензивността на застрояване в урегулираните поземлени имоти за съществуващите и новопредвидените сгради или групи от сгради по ал.3 не може да надвишава определените с Общия устройствен план параметри за съответната устройствена зона, съответно за отделния квартал. (6) Зоните за обществено обслужване, за спорт и атракции и зоните за градски паркове и градини, попадащи на територията на жилищните комплекси се устройват съобразно показателите за съответната устройствена зона определени в Приложение 1 (Устройствени показатели). (7) С плана по ал. 1 не се допуска да се променя предназначението на терени на изградени училища и детски градини и на съществуващи озеленени площи за широко обществено ползване. (8) Плановете за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на съществуващите жилищни комплекси задължително се придружават от правила и нормативи за прилагането им, както и от подробен устройствен план за паркове и градини, в който задължително се определят озелените площи за широко обществено ползване, които са публична собственост. Чл. 15. Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ в жилищната устройствена структура/зона се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр. 93 от 19 октомври 2004 г.) Чл. 16. При изработването на нови и изменения на действащите подробни устройствени планове в съществуващите граници на населените места задължително да се извършват проучвания относно прилагането на заварените дворищнорегулационни планове при условията и по реда на § 8 от преходните разпоредби на ЗУТ.

МАПЕКС АД [199]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА РАЗДЕЛ ІІI СМЕСЕНА ЦЕНТРАЛНА УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА Чл. 17. (1) Застрояването в смесената централна устройствена зона (Ц) се осъществява въз основа на подробни устройствени планове, придружени от правила и нормативи за тяхното прилагане (2) Показателите за застрояване за зона (Ц) се определят спрямо площта на всеки един квартал в обхвата на зоната. (3) За зоната е задължително разработването на обемно устройствено проучване, ПУП и РУП, в обхват най-малко един квартал. С обемно устройственото проучване, ПУП и РУП се обосновава осигуряването на необходимите места за гариране и/или паркиране, озеленяване, както и спазване на изискуемите отстояния от жилищни сгради, детски и болнични заведения, социални домове, училища и други. РАЗДЕЛ ІV УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА СМЕСЕНИ МНОГОФУНКЦИОНАЛНИ УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ / ЗОНИ Чл. 18. На територията на община Берковица се обособяват следните смесени многофункционални устройствени структури/зони (С): 1. смесена обслужващо-производствена структура/зона (Соп); 2. смесена многофункционална структура/зона (Смф); Чл. 19. Смесени многофункционални устройствени структури/зони (С) се устройват и застрояват с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 30%. Чл. 20. (1) При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните структурни единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти в смесените многофункционални устройствени структури/зони се устройват и застрояват съгласно показателите посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели). (2) В смесената многофункционална устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто територията ѝ (в границите на всяка структурна единица) да бъде заета от самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение. Чл. 21. В границите на Смесените многофункционални устройствени структури (С) е допустимо свободно, групово (комплексно) и свързано застрояване. Чл. 22. В устройствени структури Смф и Соп се допуска изграждането на: 1. сгради за производствени и обслужващи дейности; 2. сгради със смесено предназначение и сгради за временно и постоянно обитаване; 3. обекти на административното и общественото обслужване; 4. търговия, обществено хранене и битови услуги; 5. подземни паркинги и гаражи; 6. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обслужване на сградите и другите обекти, както и на други благоустройствени мероприятия; 7. обекти за спорт, отдих и рекреация, разположени в партерните нива или в самостоятелни сгради. Чл. 23. (1) В смесените многофункционални устройствени структури С не се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. (2) Изпълняват се всички изисквания за изграждане на достъпна среда. [200] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА (3) Минимум половината от новопредвидените озеленени площи в смесените многофункционални устройствени структури следва да са с висока дървесна растителност. (4) Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр.93 от 19 октомври 2004 г.) РАЗДЕЛ V УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ/ЗОНИ И ТЕРЕНИ Чл. 24. На територията на община Берковица се обособяват складовопроизводствени устройствени структури/зони (Псп), както и самостоятелни терени за складово - производствени функции (Тсп). Чл. 25. Складово - производствената устройствена структура/зона (Псп) се устройва и застроява с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 30%. Чл. 26. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните структурни единици урегулираните поземлени имоти в складовопроизводствената устройствена зона (Псп), както и в самостоятелните терени за складово-производствени функции (Тсп) се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл.27. В границите на складово-производствената устройствена структура/зона Псп, както и в самостоятелните терени за складово-производствени функции Тсп е допустимо свободно, групово (комплексно) и свързано застрояване. Чл. 28. В устройствени структури/зони Псп и в самостоятелните терени за складово - производствени функции Тсп се допускат незамърсяващи производства, както и изграждането на предприятия за логистични дейности. Чл. 29. Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ, се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр. 93 от 19 октомври 2004 г.) РАЗДЕЛ VI УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ/ЗОНИ И САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ ЗА ОТДИХ И РЕКРЕАЦИЯ Чл. 30. На територията на община Берковица се обособяват следните устройствени структури/зони и самостоятелни терени за отдих и рекреация (О): 1. устройствена структура/зона за курорт и допълващи функции (Ок); 2. рекреационна устройствена структура/зона за вилен отдих (Ов); 3. самостоятелни терени за отдих и рекреация (Ток). Чл. 31. Устройствените структури/зони за отдих и рекреация се застрояват предимно със сгради за временно обитаване и за курортни нужди, както и обслужващи обекти и съоръжения за нуждите на индивидуалния и организиран отдих и туризъм. Чл. 32. Устройствените структури/зони за отдих и рекреация се устройват и застрояват с брутни устройствени показатели съгласно посочените в Приложение 1 редуцирани с 40%. Чл.

33.

При

изработването

на

подробните

устройствени

планове МАПЕКС АД [201]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА за самостоятелните структурни единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти в устройствените структури/зони за отдих и рекреация се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл. 34. Новоурбанизираните територии за курортни устройствени структури/ зони се изграждат въз основа на подробни устройствени планове, с които се предвижда свободно, свързано в два имота или комплексно застрояване в големи урегулирани поземлени имоти, съчетано със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Проектите за подробни устройствени планове се изработват по реда и условията на чл. 16 ЗУТ. РАЗДЕЛ VII УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 35. Самостоятелните терени извън урбанизираните територии са терените определени в чл.6 от настоящите правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Берковица Чл. 36. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните терени се спазват показателите посочени в Приложение 1 . Чл. 37. (1) На територията на община Берковица се обособяват терени за обществено обслужване със специален режим (Тсо) за терени със съществуващи сгради за обществено обслужване като църкви, параклиси и др. (2) Ново застрояване в терените по ал. 1 не се допуска. (3) Заварените законно изградени сгради се предвиждат за запазване с ПУП-ПЗ. (4) При разработването на ПУП по ал. 3 съществуващите показателите за застрояване в терените по ал. 1 се определят след установяване законосъобразността на изграждането на строежа и в съответствие с налични или възстановени строителни книжа по реда на ЗУТ. Чл. 38. (1) Застрояването в със специално предназначение (Тс) се осъществява въз основа на подробни устройствени планове, придружени от правила и нормативи за тяхното прилагане; (2) Допуска се изграждане само на обекти, пряко обслужващи основната функция на терена; (3) При разработването на ПУП да се прилага и спазват специфичните за конкретния вид терен законова и подзаконова нормативна уредба. РАЗДЕЛ VІII УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА Чл. 39. (1) Озеленените площи за широко обществено ползване – публична собственост на общината, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, се определят от общинския съвет с приемането на подробни устройствени планове за паркове и градини по чл. 62, ал. 9 ЗУТ. (2) С решението по ал. 1 общинският съвет обосновава конкретните общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и определя поземлените имоти частна собственост, които ще бъдат отчуждени по реда на Закона за общинската собственост. Чл. 40. (1) В урегулираните имоти на зелената система могат да се изграждат детски площадки, площадки за спортни и културни дейности – концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи, да се разполагат произведения на монументалните изкуства и/или на парковото и градинското изкуство, преместваеми търговски обекти, [202] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА информационни и рекламни елементи и др. (2) Изграждането и поставянето на обектите по ал. 1, както и на сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдиха се разрешава, само ако не водят до промяна на основните характеристики на озеленената площ. Чл. 36. Устройствените структури/зони за озеленяване се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 редуцирани с 20%. Чл. 41. Урегулираните имоти в устройствените структури/зони и терени на зелената система се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени параметри). РАЗДЕЛ IX ГОРСКИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕРИТОРИИ Чл.42. Горските територии обхващат следната група горски устройствени зони и самостоятелни терени: 1. защитни гори; 2. специални гори; 3. стопаснки гори. Чл. 43. Земеделските територии обхващат следните групи устройствени зони и самостоятелни терени: а) обработваеми земи – ниви и ливади; б) обработваеми земи – трайни насаждения; в) необработваеми земи. Чл. 44. (1) При спазване на изискванията на Закона за горите и на Закона за опазване на земеделските земи е допустимо изграждането на проводи и съоръжения на инженерната инфраструктура. (2) Мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в земеделските и горските територии се устройват с парцеларни планове съгласно чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. РАЗДЕЛ X ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ Чл. 45. Границите на защитените зони по Закона за биологично разнообразие се определят със заповедите за обявяването им въз основа на координатен регистър и опис на имотите. Чл. 46. (1) За обектите, които са предмет на урбанистична намеса и попадат в защитените зони, се изготвят подробни устройствени планове, които се придружават от оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, изготвена при условията и по реда на Закона за биологично разнообразие. (2) С плановете по ал. 1 се определят: 1. зоните за застрояване и допустимите дейности в тях; 2. мерките за охрана и защита на естествения ландшафт и природната среда; 3. териториите и зоните, в които не се допуска човешка намеса. Чл. 47. (1) Терени с обекти на културно-историческото наследство се устройват съобразно изискванията и определените от НИОНКЦ режими за опазване на недвижимите културни ценности. (2) В частите извън урбанизираните територии на община Берковица, за които са установени данни за наличие на недвижими културни ценности, се установява режим МАПЕКС АД [203]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА на превантивна устройствена защита. За тях се изготвят специализирани подробни устройствени планове, придружени от специфични правила и нормативи, с които се предвиждат устройствени мерки за запазване на фактическото им ползване, без да се влошават техните качества. След декларирането им или след предоставянето на статут на недвижима културна ценност по реда на Закона за културното наследство, допустимите дейности и ограниченията при стопанисването, ползването и застрояването на тези територии се определят с режима за опазване и с планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, приети съгласно изискванията на Закона за културното наследство. Чл. 48. (1) В терените с обекти на недвижимите археологически културни ценности (НАКЦ) се разрешава: а) археологическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на НАКЦ; б) строителство, свързано с охрана, проучване, експониране и социализиране на обекта; (2) Обектите на ниско и подземно застрояване се съгласуват с МК; (3) При възникване на инвестиционна инициатива предварително трябва да бъдат извършени пълни археологически проучвания в границите на имота. При наличие на археологически структури се назначава комисия от Министъра на културата, която определя статут и специфични правила за опазване културната ценност; Чл. 49. В охранителната зона на НАКЦ се разрешава ниско застрояване, като инвестиционните проекти за обектите на ниско и подземно строителство се съгласуват с МК; Чл. 50. Устройство на ПИ, съдържащи единични недвижими културни ценности: - Допустимостта за надстрояване, пристрояване и допълващо застрояване се доказват с предварителни обемно-пространствени проучвания със силуетни планове, на база на които се изготвят ПУП и РУП, които да обхващат най-малко непосредствено прилежащите и срещулежащите през улицата имоти и подлежат на съгласуване с МК; - Намеси по сгради, недвижими културни ценности, се извършват въз основа на виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ и инвестиционен проект, съгласувани МК по реда на ЗКН. Чл. 51. Устройство на ПИ, които не съдържат ЕНКЦ, но попадат в охранителната зона на единични недвижими културни ценности: - Задължително се изготвят ПУП и РУП, които да обхващат най-малко непосредствено прилежащите и срещулежащите през улицата имоти и подлежат на съгласуване с МК; - За имотите, които са непосредствено прилежащи до УПИ, съдържащо ЕНКЦ, за издаване на разрешение за строеж е необходимо съгласуване с МК и на проекта по част „Архитектура”. Чл. 52. (1) Опазването на недвижимите археологически културни ценности (НАКЦ) да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗКН и границите и режимите им, определени от МК по реда на ЗКН. (2) За археологическите обекти, които се намират в земеделски територии се прилагат изискванията на глава 9, чл.35 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ се забранява се риголване не почвата и дълбочинна обработка на повече от 25см дълбочина, както и засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система. Забраняват се всички строителни, добивни, мелиоративни и други дейности, които увреждат могилния насип. (3) При възникване на инвестиционна инициатива предварително трябва да бъдат извършени археологически проучвания в границите на имота. При наличие на археологически структури се назначава комисия от Министъра на културата, която [204] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА определя статут и специфични правила за опазване културната ценност. (4) Визи за проектиране и инвестиционни проекти за строителство (включително и подземно) се съгласуват с МК. (5) За устройството и опазването на териториите на селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове – всички искания за намеси в недвижимите културни ценности се съгласуват по реда на ЗКН. (6) На територията на НАКЦ се разрешава: - археологическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на НАКЦ; - промяна на предназначението на земята, проектиране и строителство, свързано с охрана, проучване, експониране и социализиране на обекта. Чл. 53. Инвестиционните проекти в охранната зона на НАКЦ се съгласуват с МК. РАЗДЕЛ ХI ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ДОПУСКАНЕ, ВЪЗЛАГАНЕ И ОДОБРЯВАНЕ НА ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ Чл. 54. (1) Влезлите в сила или одобрените до датата на влизането в сила на Общия устройствен план подробни устройствени планове запазват действието си. (2) Подробните устройствени планове, които противоречат на предвижданията на Общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане, се изменят само когато новият ОУП предвижда мероприятия на публичната собственост на държавата и общината, които не могат да бъдат реализирани по друг начин освен чрез отчуждаване на частни терени. (3) Издадените разрешения за строеж, които не са загубили правното си действие съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ преди влизането в сила на новия Общ устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане, запазват действието си. (4) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на чл. 124 от Закона за устройство на територията, както и проектите за изменения на действащи подробни устройствени планове, чието изработване е допуснато с предписание по чл. 135 от Закона за устройство на територията преди сключването на договора за възлагане изработването на проекта, се привеждат в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане преди одобряването им. Чл. 55. (1) За детайлизиране на предвижданията на ОУП и на заложените в ОУПО функционално-пространствени параметри, както и с оглед изготвянето на задание и определяне на обхват на подробните устройствени планове по прилагането на ОУП се изработват Директивни план-схеми за териториално-функционална структура и обемно-пространствено изграждане съгласно чл. 39 и сл. от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. (2) С директивния план-схема се детайлизират заложените в ОУПО функционалнопространствени параметри и тяхната архитектонична интерпретация. (3) Изработването на директивните план схеми се възлага от кмета на община Берковица въз основа на изготвено за целта задание за проектиране, съответстващо на одобрения Общ устройствен план на общината. Те могат да бъдат изработени по възлагане и на заинтересовани физически и/или юридически лица след разрешение от кмета на общината и въз основа на прието от ОЕСУТ и одобрено от кмета на общината задание за проектиране. (4) Изготвените директивни план-схеми се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет по устройство на територията. Приетите от ОЕСУТ директивни план-схеми служат за изготвяне на задание за проектиране и за определяне МАПЕКС АД [205]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА на обхвата на подробните устройствени планове за новоурбанизираните територии. Чл. 56. (1) Изработването на подробни устройствени планове се възлага от кмета на общината по реда на чл. 126 от ЗУТ въз основа на изготвеното за случая задание за проектиране съобразно правилата и нормативите и устройствените изисквания, предвидени в Общия устройствен план и настоящите правила и нормативи. (2) Подробните устройствени планове се възлагат и се изработват най-малко в обхват на една структурна единица, определена с общия устройствен план. В заданието за проектиране задължително се посочват брутните и нетните показатели, определени с Общия устройствен план. (3) Подробни устройствени планове могат да се възлагат и от заинтересувани лица след разрешение от кмета на общината, ако заявените инвестиционни намерения на заявителя съответстват на предвижданията на Общия устройствен план. (4) Исканията за допускане на устройствена процедура за изработване на проект по ал. 2 се правят с писмено заявление до кмета на общината, придружено от задание за проектиране, обосноваващо необходимостта от изработването на плана. (5) В 30-дневен срок от постъпване на писменото заявление по предходната алинея кметът на общината отказва или разрешава изработването на подробния устройствен план за сметка на заявителя. Преди издаване на разрешението кметът на общината изисква от експертния съвет да се произнесе по направеното искане. С разрешението на кмета на общината се определя обхватът на проекта, който може и да не съответства на границите, посочени от заявителя. Разрешение не се издава, когато изработването на подробния устройствен план е предмет на споразумение по чл. 20 АПК. Чл. 57. (1) Подробните устройствени планове за структурните единици в новоурбанизираните територии се изработват при условията и по реда на чл.16 от ЗУТ. (2) Със заданието за проектиране се определят границите, в които проектът ще бъде изработен по правилата на чл. 16 от ЗУТ, като се изключват поземлените имоти, попадащи в обхвата на структурната единица, които са урегулирани със заварен подробен устройствен план. Частите от тези поземлени имоти, необходими за изграждане на обектите по чл. 205 от ЗУТ се придобиват чрез отчуждително производство, проведено по реда на Закона за общинската собственост след влизане в сила на подробния устройствен план. (3) Преди възлагането на проекта за подробен устройствен план кметът на общината изисква комисията по чл. 210 от ЗУТ да определи пазарната стойност на поземлените имоти в обхвата на структурната единица, предмет на възлагането. (4) С проекта за подробен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, на обектите на социалната инфраструктура, както и на озеленените площи за широко обществено ползване - публична общинска собственост и се определя коефициентът за редукция на всеки поземлен имот, но не повече от 25% от площта на всеки поземлен имот. (5) При определяне на площите по предходната алинея, както и при урегулиране на поземлените имоти в обхвата на плана се спазват следните правила: 1. За всеки поземлен имот се определя урегулиран поземлен имот, чиято пазарна стойност не може да е по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им; 2. По желание на собственика на поземления имот за него могат да се образуват повече от един урегулирани поземлени имоти, като в този случай общата им пазарна стойност не може да е по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му; 3. При постъпило искане от собственици на поземлени имоти, придружено [206] ОУПО Берковица | Септември 2015

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА от предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, с проекта за подробен устройствен план могат да се образуват съсобствени урегулирани поземлени имоти. В този случай пазарната стойност на съсобствения УПИ не може да е по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им; (6) Изготвеният проект за ПУП във фаза предварителен проект се внася в комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне на пазарната стойност на урегулираните поземлени имоти. (7) В случай че с решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ се докаже спазване на изискването на чл. 16, ал. 4, изр. 3 ЗУТ, проектът се съобщава, съгласува и се приема от ОЕСУТ по правилата на чл. 128 от ЗУТ. (8) В случай че с решението на комисията по чл. 210 ЗУТ не се докаже спазване на изискването на чл. 16, ал. 4, изр. 3, именно урегулираните поземлени имоти да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, проектът се връща на проектанта за преработка. (9) Проектът за подробен устройствен план се одобрява по реда на чл. 129 от ЗУТ. Чл. 58. (1) Усвояването на зоните за далекоперспективна урбанизация се предвижда да започне след 2030 г. (2) Изработването на проекти за подробни устройствени планове за устройството и застрояването на зоните за далекоперспективна урбанизация (Тп) преди 2030 г. се допуска с решение на общинския съвет въз основа на изработена директивна план-схема, обосноваваща необходимостта за усвояване и при условие, че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен и за тях е осигурено финансиране. В този случай предвидените инвестиции трябва да включват и средства за изграждане на транспортната инфраструктура, както и на необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. (3) В случаите по предходната алинея чрез изработването на директивна плансхема в зоните за далекоперспективна урбанизация след 2030 г. се установяват устройствени зони дефинирани от ОУП на община Берковица. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на настоящите правила и нормативи: 1. „Новоурбанизирани територии” са териториите за разширение на населените места, за създаване на нови селищните образувания, както и самостоятелните терени извън урбанизираните територии на населените места, състоящи се от отделни поземлени имоти или група поземлени имоти, в които е допустимо застрояване. 2. „Структурна единица” е териториално обособена част от новоурбанизираните територии, означена със самостоятелен индекс и определена с граници и функционално предназначение съобразно регистъра на координатите на граничните точки - приложение №1. 3. „Брутна площ” на отделна устройствена структура/зона или на структурна единица се определя съобразно границите на устройствената структура/зона или на структурната единица и включва: терени (урегулирани поземлени имоти) с конкретно предназначение съобразно вида на устройствената зона, терени (урегулирани имоти) за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени (урегулирани имоти) за обществени озеленени площи. 4. „Нетна площ” на устройствена структура/зона включва само терените (площта на урегулираните поземлени имоти) с конкретно предназначение, съответстващо на вида на устройствената структура/зона. Нетната площ на устройствената зона се определя в процеса на изработване на подробните устройствени планове. 5. „Съществуващи урбанизирани територии” са селищните територии на всички села на МАПЕКС АД [207]

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА територията на община Берковица, обхванати от строителните им граници, определени с подробните устройствени планове, действащи към датата на приемане на Общия устройствен план. 6.„Големи урегулирани поземлени имоти” са урегулирани поземлени имоти, образувани от един или повече поземлени имоти с площ не по-малко от 5 дка. 7. „Заварен подробен устройствен план” е подробен устройствен план, влязъл в сила или одобрен преди приемане на решението на общинския съвет на община Берковица за одобряване на този Общ устройствен план. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Настоящите правила и нормативи са изработени на основание чл. 104, ал. 2 от Закона за устройство на територията и са неразделна част от Общия устройствен план на община Берковица. Правилата и нормативите са изработени в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ и се одобряват едновременно с Общия устройствен план. (2) За неуредените с настоящите правила и нормативи въпроси, свързани с устройството и застрояването на територията на община Берковица, се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовата нормативна уредба към него. § 2. Оригиналът на графичната част на Общия устройствен план се съхранява в община Берковица. § 3. Общият устройствен план на община Берковица и правилата и нормативите за неговото прилагане са публични. Община Берковица изработва и поддържа регистър, съдържащ информация за границите на устройствените структури/зони и самостоятелни терени, правилата и нормативите за застрояване и ограниченията за застрояване в тях. ПРИЛОЖЕНИЕ: УСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ Приложение №1 към правилата и нормативите за прилагане на ОУПО Берковица относно показателите за устройство и застрояване на отделните видове територии: №

Устройствена зона

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина

Жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване

Жк

Смесена централна устройствена зона

[208] ОУПО Берковица | Септември 2015

Смесена обслужващо производствена зона

Индекс

Жм

Жс

Соп

Пзастр. %

КИНТ

1.2

2.0

3.0

Поз%

Ограничения озеленената площ

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с, к

е, д

Определят се с ПУП и РУП

1.5

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА №

Устройствена зона

Устройствена зона за обществено - обслужващи дейности

Смесена многофункционал на устройствена зона

Складово производствена устройствена зона

Вилна устройствена зона

Устройствена зона за курорт и допълващи функции

Устройствена зона за спорт и атракции

Устройствена зона за озеленяване

Терен за складовопроизводствени функции

Терен за отдих и рекреация

Индекс

Оо

Смф

Псп

Ов

Ок

Са

Оз

Тсп

Ток

Пзастр. %

КИНТ

2.0

1.5

0.8

1.5

0.3

0.02

1.5

Поз%

Ограничения озеленената площ

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, к

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, к

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, к

Терен за озеленяване

Тоз

Специален терен

Тс

Определят се с ПУП

Терен за паметници на културноисторическото наследство

Ткн

Определят се с ПУП

Терен за инженерната инфраструктура

Тии

0.02

МАПЕКС АД [209]