Трети март - Национален празник на България На 3-ти март българите празнуват Ден на oсвобождението от петвековно османско робство. Тази дата е известна също като датата на създаването на Третото българско царство. На този ден през 1878 година Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор в Сан Стефано, малко селце близо до Истанбул.
България е създадена като суверенна държава още през 7 век от н.е. с държавна власт, език, култура, а след християнизирането ѝ и със самостоятелна писменост, създадена от великите първоучители на славянството Св.св. Кирил и Методий. Развита от учениците им, тази писменост дава възможност за постигане на една изключително висока образованост на българите в средновековния свят. Първата българска държава по сегашните наши земи започва през 681 г. от н.е. и продължава до 1018 година след Христа. Втората българска държава съществува между 1185-1396 година и обхваща географския регион на почти целия Балкански полуостров. Втората българска държава приключва през 14ти век, когато османо-турските орди завладяват българските земи и поробват населението, спирайки варварски развитието му за пет века напред. Робството продължава чак до края на Руско-турската война през 18771878 година, когато единствено благодарение на свидните жертви дадени от братския руски славянски народ, се постига жадуваното Освобождение.
По време на робството народът ни е под имперската власт на поробителя и живее в окаяно тежко безправно положение. Християните трябвало да плащат по-високи данъци, а също и кръвен данък, което означава, че от българските родители насилствено по най-варварски начин са отнемани синовете им на възраст между 8-18 години , за да бъдат превърнати в най-люти защитници на властта на поробителя. Масово чрез тежко насилие и поругателство компактни български маси са насилствено ислямизирани.
Около 19-ти век много поробени народи започват да се борят за независимост. И българите се пробуждат. Те водят революционната борба с оръжие. Най-виден организатор на тайна революционна организация е Васил Левски, наречен от народа Апостола. Османската власт след един провал в организацията залaвя Левски. След несправедлив процес го осъжда на смърт и той бива обесен, но остава завинаги безсмъртен в пантеона на българските борци за свобода. През 1976 г. избухва Априлското въстание. То се развива главно в подбалканските селища около Панагюрище, Копривщица и Клисура. Бунтът е потушен с животинска жестокост от потисниците и отвратил цялата световна общност със своята бруталност. Но практически действия предприема само руския народ и така започнала Рускотурската война през 1877-1878 година.
В състава на руската войска е и корпус от опълченци българи, които с голям героизъм в боевете при Шипка и Шейново дават голям принос за постигане на победа над омразния поробител. С цената на големи жертви, дадени от руските воини и българските опълченци, войната приключва през 1878 г., когато е подписан договорът в Сан Стефано на 3 март. За съжаление договорът от Сан Стефано е основно коригиран от Берлинския конгрес и българския народ е разпокъсан в три отделни области. Относително самостоятелна държава е само територията на Княжество България в северната част между Дунав и Балкана и Софийска област. Южна България под името Източна Румелия остава в рамките на Османската империя с известна автономия. Македония остава в същото робско положение в империята на османците. Едва след Съединението през 1885 година и обявяването на независимостта през 1908 година, България е провъзгласена за независимо царство със система на управление във формата на конституционна монархия. Трети март бележи първата и най-важна стъпка на българския път към свобода след 500 години робство.
Битката на Шипка - символ на 3-ти март Битката на Шипка се е състояла при отбраната на Шипченския проход в Стара планина (Балкана). Особено люти боеве са се водили около връх Шипка (който преди 1951 година се казва връх св. Никола) през август 1877 г. между 5000 българи и 2500 руснаци срещу голяма армия от османците с 40 000 войници, предвождани от Сюлейман паша. Много са се съмнявали, че българи и руси ще спечелят тази битка, но те го правят, и с това в голяма степен определят победния ход на войната. Оттогава той се помни и има много истории и легенди за тази битка. Има голям паметник на 1 км от мястото, където се е състоял основният бой, на най-високия връх. На паметника българите поставят голям лъв. Шипка е символ на българската свобода и Освобождението от петвековното иго, и място, което много българи посещават и отдават почит на своите предци.