Грамотниче Посветен на Коледа и новогодишните празници. Издава НУ „Княз Борис І” – град Шумен
Нова година – нов късмет Всяка година очакваме с нетърпение новогодишните празници. Те са време за равносметка за изминалата година, но и много надежда за по-голям успех през следващата. Когато наближава Коледа, започваме да се чувстваме по различен начин. Този празник е най-тихият и свят ден в годината. В България Рождество Христово, наричано още Коледа, е продължение на Бъдни вечер. На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника – отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква огнището, наричайки: „Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!". С дървото на бъдника се поддържа огънят през цялата нощ. По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия - 7, защото толкова са дните в седмицата, 9, защото толкова време трае бременността и 12, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да бъде богата и да включва всичко, което се произвежда в домакинството, като варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване – зимният обичай за плодородие, здраве и късмет. Коледарите пеят по пътя пред вратата и в къщата след полунощ на Бъдни вечер. Обредните песни, които изпълняват, са различни, зависят от мястото, на което са, и човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния до наймалкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството. Домакините обикновено даряват ко-
ледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи. Продуктите, които останат след него, се даряват на бедните, а парите – на читалището, училището и църквата. На връх Коледа, след църковната служба, всички се събират на хоро, което според вярванията, символизира дълголетието. Коледната вечеря на 25 декември е много по-богата от тази на Бъдни вечер, защото вече е позволено да се яде и месо. И последно, но в никакъв случай на последно място, не забравяйте да си пожелаете нещо в полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа! Според преданията точно тогава небето се разтваря и всяко желание непременно се сбъдва! Нова година винаги е много красив празник. Посрещането ѝ прави хората добри и щастливи. Те са искрени в пожеланията си и сякаш лошото остава някъде далеч в отминалата година и няма никога да се върне. Поне така вярваме в този кратък момент между старата и новата година. Между Коледа и Нова година настъпва времето на пожеланията. В дните между тези два празника искаме да изпитваме повече радост, да ни се случи нещо изключително хубаво и да продължим напред в следващата година, без да изпитваме трудности и тревоги. Децата с нетърпение очакват своите заслужени подаръци от Дядо Коледа и своите близки, но те трябва да знаят, че смисълът на празниците не е в скъпите подаръци, а в това да направиш някого щастлив; когато накараме някого да се почувства добре или да изпита радост от живота. Успешна Нова година и нека тя ни донесе много здраве и усмивки! Нова година – нов късмет!
Година II, Брой 5, Шумен, Понеделник, 19.12.2016 г.
Най-интересното в броя
Нова годинa – нов късмет Часът на кода – среща с Президента на Международната Олимпиада по Информатика – проф.д-р Красимир Манев Весела Николова – нашето златно момиче Млад журналист – награда за дебют Приказките на Емре Месут Коледна страница Гост на броя ARISE GUEST ARTIST Работилница за изкуство Новогодишни картички
Фатме Джевдет, Iг клас
Страница 2
Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Часът на кода - среща с проф. д-р Красимир Манев Второкласниците от НУ„Княз Борис I” в Шумен изучават компютърни науки като игра. Макар и още малки децата се учат да програмират по проект „Скрач (Scratch) предизвикателство“, чрез който взимат участие и в световната инициатива – Часът на кода (5 -12 декември). Всеки ученик трябва да има възможност да изучава компютърни науки. Те помагат за възпитаване на умения в решаване на проблеми, логика и креативност. Когато започнат да ги изучават по-рано, учениците ще имат основа за успешна кариера в 21-ви век (Hour of Code™). Пак по този повод децата се срещнаха с един от най-уважаваните преподаватели в България – Президентa на Международната Олимпиада по Информатика, професорa по Дискретна математика – Красимир Манев. Преподавателят e обучил висококвалифицирани специалисти, които днес заемат ръководни позиции в едни от най-големите компании в тази област /като Googlе/, преподават в найпрестижните университети в света и ръководят успешни собствени компании. Проф. д-р Красимир Манев е преподавател във Факултета по математика и информатика към Софийския университет и Нов български университет. Автор на множество учебници и помагала. Дългогодишен ръководител на националния отбор по информатика, постигнал редица успехи на международни състезания. Професорът сподели,че „ако искаме да имаме общество, способно да си служи компетентно с компютърната техника и съответния софтуер, трябва да осигурим солидно образование в областта на Информационните технологии.“ Учениците разбраха, че правенето на програми е интересна и творческа работа, и повечето от тях бяха категорични, че един ден ще станат успешни програмисти.
Весела Николова - нашето златно момиче Тази година Весела Георгиева Николова от IVв клас се представи отлично на национални математически състезания. Тя се класира на I място в математическите турнири „Иван Салабашев” и „Черноризец Храбър”. Весела има и два златни и един сребърен медал в предишни математически състезания „Математика без граници”. Честито, Весела! Пожелаваме ти много успехи и занапред!
Награда за дебют Полина Димитрова от IIб клас получи Награда за дебют за фоторепортажа „Необикновена снимка на класа“, в I възрастова категория на IX Национален конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски"– град Русе. Може да видите репортажа в предишния брой на вестник „Грамотниче", бр.4, стр.3.
По Коледа стават и чудеса Всички сме чували историята за Дядо Коледа. Истината е,че никой не може да ни каже дали това е истина, или пък не. Все пак всеки има правото да вярва, в каквото си поиска. Легендата гласи, че дядо Коледа е мил старец, който живее в Лапландия, заедно със Снежанка, джуджетата, елфите и своите елени. Цяла година той се подготвя именно за празника – Коледа, с помощта на елфите и джуджетата. Добрият старец знае какъв подарък мечтае да получи всяко едно дете и ако е било послушно през цялата година, той изпълнява желанието и пуска мечтания подарък през комина. В навечерието на двадесет и четвърти декември (Бъдни вечер) Дядо Коледа тръгва от Лапландия, заедно с шейната и елените, и обикаля света, за да може да зарадва всяко едно дете. Една мразовита вечер (на 24-ти декември), докато дядо Коледа тъкмо се готвел да потегли и впрягал елените, забелязал, че един от тях е много болен и не може да тръгне. Старецът се отчаял и се зачудил как да постъпи. Изведнъж от нищото се появила мъничка фея. Тя му казала да не губи надежда и че може да му помогне. Но дядото се зачудил как едно толкова дребно създание може да направи това. Феята обяснила, че може да се случи коледно чудо. Замахнала с пръст и изведнъж шейната се издигнала бавно във въздуха, дядо Коледа се качил и потеглил. По повод на тази случка се появило и вярването, че: „По Коледа стават и чудеса!“. Елис Неджиб, IVа клас
Брой 5, 19.12.2016 г.
Страница 3
Приказките на Емре Месут Една вълшебна нощ За всяка Коледа, елфите и джуджетата на Дядо Коледа правят играчките на децата, като изпълняват желанията от писмата им. Но една година работата се забавила и белобрадият старец казал на елфите да побързат с играчките за децата и те да са готови преди Бъдни вечер. Неуморните помощници се съгласили, ускорили подготовката и късно вечерта привършили. На другият ден било Бъдни вечер. Дядо Коледа бързо натоварил играчките в шейната и по-късно вечерта той полетял високо в небето. Пътувал из целия свят и разнасял подаръци. Докато децата спели, той влизал в домовете и ги оставял под елхите. Но изведнъж разбрал, че подаръците свършили и едно мъничко момиченце е останало без подарък. Тo се казвалo Антония и кротко спялo. Дядо Коледа се прибрал натъжен в къщи и разказал на внука си Джордж, че едно момиченце е останало без подарък. Още същата вечер, без да губи време, докато всички спят, Джордж направил подаръка. Сложил го в шейната и потеглил.Той не можел да кара толкова бързо, като дядо си, но все пак не се отказал. Пътувал дълго. Минал през Италия, Англия и когато стигнал до Армения, шейната се развалила. Джордж не знаел, какво да направи. Накрая решил да направи сал от шейната и да отплава. И така най-накрая пристигнал във Франция, където живеела Антония. Той намерил къщата точно навреме и поставил подаръка под елхата. Сутринта Антония намерила подаръка си и била много радостна и щастлива. Така била спасена Коледата на Антония. Хората от морския град, където живеела тя, много се чудили защо на кея на пристанището между корабите е закотвена и една шейна-сал, но никой не разбрал, че това е шейната на дядо Коледа. Просто си Илюстрация: Димитър Йорданов, помислили, че на Коледа наистина стават вълшебства и чудеса! IIв клас
Пътешествието на Пепито Имало едно време един магьосник. Той имал син на име Пепито. Учил го да прави вълшебства и да омагьосва. Имали представления из целия свят. Но един ден магьосникът се разболял тежко и умрял. Но преди да умре, той дал на сина си едно писмо и казал, че това било последното му желание – да направи това, което пише в писмото. А там пишело: „В Египет има стара книга с най-силните магии на света. Ако решиш тези три гатанки, ще я откриеш“. Първата гатанка гласяла: „В стар дворец ще намериш един ключ, поставен в каменен човек, скрит в тайна стая, на тайно място.“ Изпълнявайки завещанието на баща си, Пепито пристигнал в Египет и обикаляйки го дълго, успял да намери стария дворец. Влязъл и разгледал всички стаи, но никъде нямало каменен човек. Тогава се сетил, че това трябва да е статуя. Влязъл в библиотеката и видял множество статуи. Спомнил си, че в писмото пишело, че е на тайно място. Той разгледал фигурите и разбрал, че това са краля и наследниците на кралството. Започнал да ги претърсва, но нищо не открил. Тогава видял шапката на краля, повдигнал я и намерил златния ключ. След като приключил с решаването на първата гатанка, Пепито преминал към втората, в която се казвало: „Вторият ключ ще намериш в двореца под дървена плоча“. Пепито тръгнал да я търси и се досетил, че това трябва да е дъска.Там нямало дъски, освен стълбите, отиващи към втория етаж. Разглеждайки ги, под третото стъпало видял ключа. Вече само му оставало да намери мястото, където да постави ключовете. А това било скрито в третата гатанка: „Тайното място за ключовете ще намериш във висока кула зад скрит, боядисан камък с дупки.“ Пепито тръгнал към кулата, но тя била висока и имало много стълби. Тогава се замислил: „Какво ли може да означава боядисаният камък?“. Мислил, мислил и се сетил, че това трябва да е боядисана тухла. А когато стигнал до кулата, започнал да разглежда тухлите и забелязал една с различен цвят от останалите. Той я дръпнал, намерил два отвора в нея и поставил двата ключа. Изведнъж пред него се появила каменна врата, която била затворена. Пред вратата стоял каменен пазител. Пепито се опитал да го отстрани, но не успял. Решил да пробва магиите, които научил от баща си, докато бил жив. Изведнъж се сетил за една гравитационна магия, изрекъл няколко думи и полетял. Тогава каменната врата се отворила. Зад нея в златен обков на специална поставка стояла старинна книга. Пепито взел вълшебната книга, прочел я и усвоил знанията в нея най-старателно. Така Пепито станал най-великият и ненадминат магьосник на всички времена.
Страница 4
Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Коледна страница
Дядо Коледа
Очакване
Белобрадият старец
Той е белобрад
Чакат децата с вълнение,
Той е старец белобрад
и e с червен калпак.
да стане сутрин с нетърпение.
и на децата е драг.
Със червен кожух,
И да видят дали им е донесъл Дядо Мраз
С чувала си на гръб
който е мек като пух.
кукли, колела и контрабас.
Всяко дете го обича Дядо Коледа се той нарича. a
Александър Занков, III клас
И заспаха като пън, и сънуваха първия си коледен сън.
Всички радва всеки път. Дядо Коледа се нарича и децата обича. Ростислава Атанасова, IIIa клас
Еда Филипова, IIIa клас
Дядо Коледа Тази нощ гората реши да смени оранжевата си рокля със снежнобяла. Първият сняг заваля малко след като денят заспа. Зимата с вълшебната си четка започна да боядисва двора в бяло. Снежинките тихо запяха коледна песен. Дядо Коледа погледна през прозореца и се засмя. Дворът беше затрупан със сняг, а планината отсреща имаше огромна снежна шапка. Назлъ Насуф, IIIa клас
Здравей, Дядо Коледа! Аз съм Теди. Сигурно не ме помниш, но ти винаги си ми носил това, което искам да получа и с което искам да играя. Но този път съм ти приготвил една гатанка. За някои е лесна, но за други трудна. Ако я решиш, наградата ти е на масата, а ако не - пак я вземи, и можеш да се върнеш по-късно да решиш гатанката. И така, ето я и нея: С червен нос, с дълги крака. Лети в звездната нощ с невидими крила. Що е то? Тедислав Тодоров,IIIa клас
Вержиния Юрукова, Ia клас
ПИГ, IIa,гклас
Ирен Шефкетова, Ia клас
Брой 5, 19.12.2016 г.
Страница 5
Гост на броя
В този брой ни гостува Жана Цветанова Петрова на 8 години от IIa клас, НУ "Илия Р. Блъсков”, град Шумен. Тя написа специално за новогодишния брой на вестник „Грамотниче” приказката „Коледна нощ”. Благодарим ти, Жана!
Коледна нощ Маргарита и Марин посрещаха Коледа с майка си, баща си, баба си и дядо си. Баба им беше приготвила много вкусотийки. Когато всички си легнаха и загасиха лампите, се чу смеха на Дядо Коледа. – Хо, хо, хо! – каза той. – Пристигнах при едни много добри деца! С тези думи той остави подаръците и си тръгна. От пакетите се чу шум и от тях изскочиха оживели играчките! Да, оживели! Сред тях имаше една слаба и висока кукла с дълги руси коси. Беше облечена с розова рокля на лилави сърчица. На краката ѝ имаше светло сини обувки. В косата ѝ беше закачена синя панделка, а в очите ѝ светеше едно пламъче доброта. На устата ѝ грееше усмивка. След нея се появи едно мече. То беше кафяво. На главата му имаше синя шапчица, а на вратлето – червена панделка. След мечето се появи пони – бяло, с буйна и мека грива, и пухкави Жана Петрова бели ботушки на копитцата. Накрая от последната кутия изскочи куче. Козинката му беше ръждиво-жълта, нослето – черничко, а ушите – къси и щръкнали. Всички те се огледаха и се заговориха. – Бау, бау! Здравейте! – каза кучето. – Искате ли да сме приятели? – Нали ще живеем в една къща? – обади се мечето. – Ще бъде супер да сме приятели! – Вие при кое от двете деца отивате? – попита понито. – Аз съм за Маргарита. – Аз съм за Марин – излая кучето. – За Маргарита – отговори и мечето. – Е, и аз съм за Маргарита – обади се куклата. – Едва ли Марин ще иска да си играе с мен! – А, искате ли да знаете защо Марин ще ме получи? – попита кучето. Всички се обърнаха към него. – Защото тази година той беше много добро момче! – И Маргарита направи много добрини! – изпъчи се понито. – Тя всеки ден помагаше на едно дете в инвалидна количка да ходи на училище. То е най-добрият ѝ приятел! Вече бе започнало да изгрява слънцето. – Хей, приятели, – извика куклата, – трябва да влизаме обратно в пакетите! – Да, време е! – зарадва се кучето. – Е, до следващата игра тогава! – каза мечето. Точно когато се прибраха в пакетите, децата с викове отидоха до елхата. Разопаковаха подаръците и като видяха какво има вътре, заподскачаха от радост! Ех, каква хубава Коледа си изкараха!
ARISE GUEST ARTIST/Стани гост творец Наши гости в този брой са децата от 3.Б клас от Основно училище Publiczna Szkoła Podstawowa w Zespole Placówek Oświatowych в село Chodkowo-Działki, близо до Варшава, столицата на Полша. Те ни изпратиха своето табло с рисунки на тема „Дядо Коледа” и ни разказаха, че Дядо Коледа в Полша, по-скоро наречен Свети Николай, се чества и на 6 декември, имен ден на Св. Никола. Това е ден, когато Св. Никола, на полски: Св. Миколай, посещава всички деца - с някои се среща лице в лице вечерта, а с някои тайно през нощта. St. Claus (called rather St. Nicolas) Day is celebrated on the December 6th, nameday of St. Nicolas. This is a day when St. Nicolas, in Polish: Sw. Mikolaj, is visiting all kids - some children in person during the evening, some secretly during night. In some regions of Poland only St. Claus was bringing gifts on the 6th of December. (Sent by Beata Kubińska) Само в някои райони на Полша Дядо Коледа носи подаръци на 6 декември. В Варшава - столицата на Полша Полша по-голямо значение се отдава не толкова на подаръците, колкото на украсата на дома и вечерята. Посещават се роднини и близки приятели. Продължава на страница 6-та
Грамотниче, вестник на НУ „Княз Борис І”
Страница 6
By Polish children / От полските деца In the majority of houses children (and adults) can expect gifts twice - on December 6th and also on Christmas Eve. The atmosphere of this feast is different than the atmosphere of Christmas Еve since December 6th is a normal working day. Whereas Christmas is usually celebrated as a family feast, St. Claus Day (December 6th) is rather social - with children and adults participating in Christmas parties at schools and offices. В по-голямата част от домакинствата деца (и възрастни) могат да очакват подаръци два пъти - на 6 декември, а също и в навечерието на Коледа. Атмосферата на този празник Class 3b painted portraits of Santa Claus е по-различна от атмосферата на Бъдни ве3.Б клас нарисува портрети на Дядо Коледа чер, тъй като 6 декември е нормален работен ден. Като се има предвид това, Коледа обикновено се празнува като семеен празник, Коледа (6 декември) е по-скоро социално празнуване - с деца и възрастни, участващи в коледни партита в училища и офиси.
Работилница за изкуство Ученици от втори и четвърти клас заедно сътвориха чудна зимна приказка в една от стаите на училището, изработвайки снежни човеци от хартия и парцалчета. Под ръководството на нестандартно мислещите Хриси и Криси света за децата се превръща в приятно място за пребиваване. Техният искрен стремеж е да се забавляват заедно с учениците и да ги превърнат в истински творци.
Сурвачка - Филиз Бейзатова, IIa клас
Новогодишни картички Симона Руменова, IVа клас
ПИГ, IIa,г клас
Стефания Върбанова, IVа клас
Джанер Асенов, IVа клас
Следващият брой ще излезе през месец март, посветен на пролетните празници. Материали изпращайте на редактора.
Нежля Исмаилова, IVа клас
Елисавета Димитрова,IVа
Редактор: Камелия Рачева E-mail: kamiangelova@abv.bg