НЯМА БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО

Няма бъдеще в миналото Последния път, когато видях Кора, тя беше натъпкана с медикаменти пациентка, болна от хронична астма, която се предвижваше от дневната до тоалетната с усилие. Буквално беше умряла в болницата и след това беше съживена. Когато се видяхме година по-късно, с изумление видях една Кора, сериозно отслабнала, освободила се от лекарствата, жизнена и сияеща. Сама прояви желание да се включи в планинския преход, който организирах. По време на похода се притеснявах, че умереният преход може да е прекален за нея, и й предложих да направим полека разходка. Вместо това тя поведе групата нагоре по планината. Наложи бързо темпо и останалите участници трябваше да напрягат сили, за да не изостават. Дали това е същата жена, питах се, чието семейство беше посъветвано от лекарите й да се сбогува с нея? Не, не беше същата жена. Болната жена, която помнех, беше умряла и беше възкръснала, но здрава. Изкривената представа за Кора живееше само в представите ми. Опитвах се да натъпча нейното ново, голямо същество в малката кутийка, която й бях отделил в ума си. Трансформацията на Кора е проникновен модел на начина, по който се приковаваме един друг към миналото си – и по който можем да се освободим и да сме съвършено нови в настоящето. Трябва да сме открити за възможността да се обновим и да виждаме по нов начин. Иначе замразяваме себе си и приятелите си такива, каквито сме, и умираме за живота и силата на момента. Единствената ни надежда да живеем истински е да освободим миналото си в полза на сегашния момент. След като видях как Кора покорява онази планина, осъзнах, че всичко е възможно – ако позволим да се случи. Господи, позволи ми да гледам по нов начин още днес. Замени всичко, което е било, с всичко, което би могло да бъде.