10 причини, поради които е възможно вашата църква да не расте
1. Имате някакъв конфликт – ходили ли сте някога на гости и домакините да започнат да се карат? Това не се случва много често, но лично на мен ми се е случвало и в тези моменти ми идва да избягам бързо през вратата. Защо в една църква положението да е различно? Ако постоянно спорите и се карате, защо хората биха желали да останат? Не е толкова лошо, че между християни се появят конфликти, но би трябвало да сме най-добри в преодоляването им. Новият завет е виртуален наръчник по решаване на конфликти, но много от нас предпочитат клюките, избягват директната конфронтация и говорят с всеки друг, но не и с човека, с когото имат проблем. Растящите църкви се справят с конфликтите библейски, смирено и здравословно. 2. Обичате повече миналото, отколкото бъдещето – това е възможно да се случи в църкви, които са влюбени в традицията или църкви, които са преживяли нещо хубаво преди време. Когато лидерите на една църква започнат да обичат миналото повече, отколкото бъдещето, краят е близо. Ако вашата църква е музей на 1950 или дори на 2012 година вероятността за достигане на следващото поколение намалява с всеки изминал ден. 3. На хората не им е приятно да са около вас. Фалшиви. Осъждащи. Критикари. Гневни. Нелюбезни. Много често тези думи се използват, за да се опишат християни и понякога има голяма доза истина в тях. Има определени хора, около които ти е приятно да бъдеш. За съжаление, прекалено много християни днес не пасват на това описание. Исус беше хипнотичен. Павел несъмнено предизвикваше конфликти, но той имаше много силни отношения и невероятно влияние. Ранната църква беше известна със своята състрадателност и щедрост. Ако хората не искат да бъдат около вас, не допускайте това да бъде по причина, че не сте позволили на Христос да промени характера ви или социалните ви умения. 4. Прекалено сте фокусирани върху себе си – прекалено много църкви се фокусират върху собствените си желания, предпочитания и нужди. Това са себефокусирани организации пълни с фокусирани върху себе си хора. Не трябва да се учудваме, че новите хора никога няма да се чувстват приети, ценени или част от църквата. Ако искате да достигате до хората не можете да бъде фокусирани върху себе си. В крайна сметка един живот, посветен на себе си, при всички положения те оставя сам. 5. Мислите, че културата е враг. Ако постоянно сме ядосани на културата около нас, как ще достигнем хората от тази култура? Християните, които постоянно очакват не-християните да се държат като християни, са пречка. Ако се отнасяте към съседа, който не е от вашата църква като с враг, защо той някога би ви станал приятел?
6. Страх ви е да рискувате това, което е, в името на това, което може да бъде. Нека да дадем пример. В момента нищо не се случва в църквата. Даренията стигат, за да си плащате сметките. Имате X количество хора. И ако сте имали поне малко успех наскоро, постепенно започвате да се колебаете дали да рискувате това, което имате в момента, в името на това което би могло да бъде. Най-големият враг на вашия бъдещ успех е сегашния ни успех. 7. Не можете да вземате решения. Управлението ще се превърне в основен проблем за бъдещите църкви. Когато вземането на решение се корени в голяма бюрокрация или одобрение на членовете на църквата за всяка значителна промяна, това прави вземането на решения трудно и една по-голяма промяна е почти невъзможна. 8. Говорите повече, отколкото действате. В повечето църкви ръководствата обичат дълго да обмислят и да дебатират. Ефективните лидери добавят още един компонент – действат. Ако действате по-бързо дори и само по някои от вашите идеи бихте били два пъти по-ефективни в краткосрочен план. 9. Не мислите, че има нещо грешно във вашата църква. Все още се учудвам на членове на църкви, които обичат църквите си, но не разбират защо никой друг не ги обича. Такъв тип църкви, които не се опитват да разберат дали нямат някакъв проблем, много скоро се превръщат в малък клуб на вече убедените. 10. Фокусирани сте повече върху растежа, отколкото върху Бог. Някои църкви са толкова вглъбени в желанието си за растеж, че забравят, че всичко това е за Бог и за Неговата мисия. Това е опасност, за която всички църковни членове трябва да внимават. Ние водим хора при Исус, не при себе си или при невероятната ни църква. Да се фокусираме върху Христос ни подсигурява, че ще се стигне до голяма промяна в живота.