ТЕАТЪРЪТ

Театърът Един селянин отишъл в големия град за първи път в живота си. Той бил удивен от многото чудеса в града. Искал да купи нещо, което да занесе на съселяните си. Повечето неща се нуждаели от връзка с електро-мрежата, а неговото село нямало дори електричество. Той бил много доволен, когато намерил фенерче. Купил фенерчето, което го впечатлило с това, че всеки път когато натисне копчето, от него грейвала ярка светлина. Продължавайки по пътя си, видял хора, които чакали наредени в редица. Попитал за какво е тази редица и му отговорили, че чакат на опашка, за да влязат в театъра, където дават филм. Нямал никаква идея какво е филм, но решил да се нареди на опашката. Платил за билет и влязъл в тъмна зала. След още малко време започнали да прожектират филма. Той бил удивен да види красивите сцени и интересен сценарий, прожектирани на екрана. След това се сетил за фенерчето в джоба си. "Ще осветя картината с фенерчето, за да я видя още по-добре." Извадил фенерчето и светнал с него направо към картината, но за негово учудване картината избледняла. От всички страни хората му викнали да изключи светлината! "Но аз само исках да видя по-ясно картината!" казал той на човека, седящ до него. "Не знаеш ли? Тук се вижда само на тъмно." отвърнал съседът. Същото е и в театъра на този живот. Много от удоволствията и ценностите, които хората преследват, имат стойност, само защото се намираме в духовна тъмнина. Когато внесем духовна светлина в живота си, тези ценности и удоволствия избледняват, защото са само въображаеми и временни.