Той все още се появява Възможно ли е, именно в обикновените моменти на живота, възкръсналият Христос, по най-обикновен начин, да се появява пред нас? В крайна сметка, не стана ли така и в тази неделя на Възкресението, преди толкова години? Той се появи в разчупването на хляба, появи се повреме на една разходка по пътя към Емаус, появи се в тишината на градината пред Мария Магдалена, появи се в интимността на една вечеря на учениците Си. Трябва да признаем, че появите на възкръсналия Исус, са всички толкова поразително обикновени, така притеснително скромни и земни, че едва ли биха били измислени или скроени. Ако трябваше ние да създадем тази история, нямаше ли да я подправим с много повече от “обикновени появи” на “обикновени хора”. Ако аз бях режисьор на събитията около възкръсналия Господ, щях създам най-забележителното лазерно-светлинно и силно озвучено появяване, за да съм сигурна, че целият град го е видял, включително и онези невярващи неблагодарници, които Го разпънаха на кръста. Но не и Исус. Вместо това, в едни тихи, съвсем обикновени, ненатрапчиви, земни появи, Той се свързва лично, един по един, със Своите съкрушени приятели, чието приятелство, явно, е означавало много повече за Него. Очевидно, възкръсналият Христос предпочита съвсем обикновените моменти от живота, в които да ни се появи по най-обикновен начин. Такива като този, когато сте с мръсен памперс в уморената си ръка, или чакате на опашката за плащане на данъците си, или приготвяте вечерята в кухнята. И тогава ще почувствате Неговото присъствие, или утешително нашепване, че всичко ще бъде наред. Нищо фантастично, нищо грандиозно или забележително – освен намека на Вечния, дъха на Възкръсналия във вашето сърце, ако не и във вашето ухо. Един божествен момент. Специално за вас.