ManuPropria - part one by Andon Georgiev

Сияна Георгиева

Камелия Велкова

рисуващ рисуващ

Лабиринт от вероятности, невидими знаци и малки чудеса, приказки разказани с четка, сънища, спомени и съкровени мечти, тих глас, тиха мисъл и всичко онова, което те докосва, но отвъд видимото, отвъд всичко. Това съм Аз, моят Свят и моето Изкуство. Здравейте всички! Аз съм Художник и Мечтател или накратко - просто Камелия. Преди повече от 20 години имах смелостта да си пожелая един ден да стана художник и моето творчество истински да вълнува и докосва през годините аз не спрях да следвам тази своя мечта, докато не я осъществя.

пишещ пишещ

И така, ето ме сега – все така смела, свободна и мечтаеща, с няколко първи награди и отличия, десетки участия и изяви по конкурси, колективни и самостоятелни изложби, успешно реализирани проекти, илюстрирана книга, стотици картини, огромна част от които са притежание на хора навсякъде по света, но най-вече независим и утвърден творец, спечелил признанието и доверието на много хора. Извоювах си така желаната свобода и вътрешен мир, но не беше никак леко. Няма и да бъде, защото моето пътуване едва започва. А Изкуството за мен е пътуването в търсене на истинското ми Аз.

Има хора, които копнеят да бъдат забелязани. Влизайки в помещение, да говорят с познати и непознати, да показват новите си тоалети, прическа, грим, тяло. Всъщност, всичко това няма значение. Истинските и важни неща са невидими с просто око. Можеш да видиш съблазнителния вид на една жена, но не можеш да прозреш истинската й красота. Можеш да забележиш широката усмивка на някой, но не и да откриеш добрината му в нея.

Дори физическите закони започват от дребните неща – от частиците, молекулите, атомите, от тези, които трябва да погледнеш през микроскоп и въпреки невидими, те са от изключителна важност за съществуването ни. В действителност, ето колко много неща губят значението си, а аз? Аз предпочитам да съм незабелязана за повечето и забелязана за онези, които истински желаят присъствието ми в живота си.

Силната жена Силната жена не чака комплименти, не търси одобрение във мъжките очи, умее да живее в настоящите моменти и да бъде себе си, със своите черти. Тя е истинска, чаровна, вечно млада и има дарбата да ражда светове. Силната жена не мрази, а прощава, дори да няма сили да върви напред. Щедра е и нежна, обича безусловно, а ласките са като проливен дъжд, но ранена ли е, обичта е отровна и може да погуби всеки властен мъж. Силната жена изпъква със надежда, дарява всекиго със радост и мечти, на омразата отвръща с… нежност и се раздава цяла, без да се щади.

4 рисуващ

Камелия Велкова рисуващ

пишещ

Сияна Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Миг Той влезе във живота ми внезапно, по-скоро ми пресече рязко пътя, в насрещното, когато не очаквах – нахално хубав, сигурен, надъхан … Но бе реален, о, Господи! И после отнесе ми главата за секунди … Допуснах го в самотните си нощи (а по принцип се улисвам трудно).

И беше мой! За малко, ала беше… (Достатъчни ми бяха два квадрата.) Дори луната във очите му болеше – безлюдно кротка, тиха, непозната. Той влезе във живота ми внезапно, целуна ме, а после ме отмина, защото хубавите мигове са кратки, но затова пък се запомнят със години.

6 рисуващ

Камелия Велкова рисуващ

пишещ

Сияна Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Николай Фенерски

Дамян Бумбалов

рисуващ рисуващ

„Таралежът туй е птица упорита, не го ли сриташ – не излита” – това е мотото на арт-клуб „Таралеж”. Създадохме го преди три години заедно с Ива и Лили (и все още продължава да работи) със идеята да представяме, както утвърдени автори на съвременно изкуство , така и млади и току –що прохождащи артисти. Казвам се Дамян Бумбалов – Bumbal, както ме наричат колегите. Рисувам откакто се помня и смятам, че човек е длъжен да се занимава единствено с това, което го прави щастлив. След известно време щастието му започва да доставя и доходи. Имам няколко самостоятелни излож-

пишещ пишещ

би и малко повече участия във пленери и други арт сбирки (не ми харесват творческите автобиографии). Напоследък освен в ателието си, се старая да рисувам и навън – това „street art” му казват критиците, но до си го оставим за тях. Целта ми е да изкарам навън, на улицата или в квартала идеите си – така те ще достигнат до повече пациенти. Обичам да стоя зимата до печката на дърва, с която отопляваме „Таралеж”, така който реши да се види с мен, да обменим идеи или начин за осъществяване на такива, ме намира лесно.

Николай Фенерски е роден в Русия. Детството му е минало в Бяла Слатина. Завършил е Славянска филология във Велико Търново през 2000 г. В момента е докторант по словашки език в същия университет. Обича диалектите и негово дело е сайтът, посветен на северозападния диалект severozapad.org. Изкарва хляба си като преводач.

Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място. Публикува проза от 2000 година. Има публикации във вестниците “Арт форум”, “Сега”, “Монитор” и в списанията “Съвременник”, “Света Гора”, “Море”, “Фрийстайл”. Първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично” е издадена през есента на 2009.

Камъкът си тежи на мястото. Ако го поместиш от мястото му, ще олекне. Ще го отнесе вятърът, ще го изгризе водата и ще се разпадне. На пясък. Всеки камък си има свое място. Поради това не препоръчвам на никого да хвърля камъни. Ако случайно ти се случи да хвърлиш камък просто така без причина, да знаеш, че това е по негова воля, повикал те е, за да си го върнеш на мястото му. Камъните могат да викат. Не ги ли чуваш? Е, не си виновен ти. Просто диапазонът на техния вик е под нивото на твоята чуваемост. Сега всички навсякъде викат, крещят, вдигат шум и си пускат алармата, а когато си почиват, си държат телевизора включен, после защо не чували виковете на камъните... Камъкът побеждава ножицата, чупи я. Но за сметка на това тя е по-силна от неговите врагове. Така се получава често в живота. Но за характера на ножицата вижте по-нататък. Сега говоря за камъка, а той е тук в гърдите ми. Прави се, че тупти, че чувства, че се свива от болка, но си остава просто камък и тия дейности са единствено за заблуда и предизвикване на твоето съжаление, защото имам нужда от него. От камъните ще построим каменни стени. И ще се скрием. От наближаващото с все по-голяма сила всеки ден зло.

10рисуващ

Дамян Бумбалов рисуващ

пишещ

Николай Фенерски

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Ножицата си има ногици, крачка, с които да се разхожда по света. Опасни са краката на ножицата, мръсница е тя, събере ли ги, край с тебе, ако си на неподходящото място. Можеш да й устоиш само ако си камък. Ножицата е хитра хубавица, на която й харесва да прави храс-храс, но освен всики тези характеристики, тя може да бъде хикс в уравнението, неизвестното в съзнанието ти, за което нямаш дума. Любим инструмент е на шивачите, с нея те придават форма на плата, който покрива тялото ти, за да му бъде топло, удобно, скрито, да не му е студено, неуютно и голо. Затова ножицата е цивилизована. С нея си подрязваш и лозите, за да родят грозде, от което да си направиш вино, с което да се напиеш и да забравиш, че със същата ножица чака да пререже нишката на живота ти и оная третата от мойрите. Защото тая мисъл си виси постоянно някъде отзад в съзнанието ти, дори несъзнавана постоянно, но застрашителна и постоянна, разтворена на Х над тебе или дори на кръст, който да ти напомня какво те очаква. Рано или късно.

12рисуващ

Дамян Бумбалов рисуващ

пишещ

Николай Фенерски

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Хартията попива. И мастило, и вино, и сълзи. Жадна е. Обича течностите. Но най-много от тях обича мастилото. Защото е синьо на цвят, а сините неща са красиви. Безбрежни като море и небе. Обратното са на червените, които са прекалено съдбоносни. Хартията може и кръв да попие, но не е същото. Хартията е една пияница. И пиявица. Писателите знаят как хартията им изпива силиците. И ако писателите са камъни, хартията ги побеждава, обвива ги като амбалаж. И писателите не могат повече да бъдат нормални хора. Вървят си по улиците, говорят си уж като всички останали, но са обвити в хартия, полепнала е по тях, сраснала се е с тях, станала им е втора кожа, чрез хартията те усещат допира на света и без нея остава безчувствени. Напоследък всички издатели обичат осемдесетграмовата обемна леко жълтеникава хартия. Разбрали са, че тя е най-писателската. От амбалажната трудно се чете, а бялата е прекалено чиста. Писателите не са свикнали с тази чистота. Защото животът не е чист, по-скоро е такъв, леко жълтеникав, като че ли опечен от слънцето или попил потта и изсъхнал.

14рисуващ

Дамян Бумбалов рисуващ

пишещ

Николай Фенерски

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Петър Петров

Пламен Костов

рисуващ рисуващ

пишещ пишещ

Петър Петров журналист, поет

Вълнуват ме различни неща, затова и картините ми са толкова разнообразни. Главното водещо в тях е положителната емоция и свежестта. Харесвам различните похвати и изразни средства, това дава богатство на мисълта, и въплъщението върху празното платно.

Следвам собствената си потребност от засищане на “артистичен глад”. Радостта от дребните неща в живота, ми дават двигателната искра подклаждаща този процес. Гледайки на себе си с две думи бих казал Пламен Костов.

Преди трийсет и шест години поех въздух за първи път. Преди трийсет и шест години душата ми дебютира в непредсказуемото настояще. Сред безброй текстове, гласове, събития и образи, засищащи историята на човечеството. Трийсет и шест години по-късно надниквам в себе си, но и отвъд себе си. И споделям споделимото - в ролята на журналист, но и на поет. Живеем в чупливи времена. Чупливи думи си разменяме. Чупливи мисли си отглеждаме. С чупливи чувства се похищаваме. С чупливи тела пребиваваме. С чупливи души обитаваме пространството. Обречени на краткосрочните се планове и краткосрочните си мечти. Обсебени и обсебващи. Изпълнени до краен предел с триумфираща празнота. Осквер-

нени от политиканствания и интимни апокалипсиси. Призвани да словоблудстваме и да се замеряме с мимолетни сентенции. Живеем в чупливи времена. Корупционно пропускливи. Продажни и разпродаващи. В неустоима саморазправа с всеки попаднал в полезрението ни. Твърде самоуверени, но и твърде чупливи. Заченали и зачеващи болестотворни парадокси. Влезли в ролята на лъжесвидетели, но не и на истиносвидетели (а и такава дума не съществува, за съжаление). Твърде малко прозрение. Твърде малко свобода. Твърде малко искреност. Твърде малко експлозии на мисълта. Твърде малко поезия помежду ни. Твърде малко поезия в поезията. Твърде малко аплаузи за души, твърде много култ към плътта. Живеем чупливо. Чупливи до последната клетка. И чупливо ще посрещнем Края.

ТВЪРДЕ И си каза твърде чуплив съм за този свят на бетоновози и бетонобъркачки,

На дъното е хлъзгаво и мътно, глухо и безшумно.

твърде невидим съм за този свят, гъмжащ от образи и събития без корени,

На дъното очите ще ти избодат изхвърлените опаковки на добре овкусени някога лъскави биографии, образи, събития, обещания и факти.

твърде непродуктивен съм за този свят на безпощадно продуктово-позициониране, твърде простосмъртен за общество на сложносмъртните, твърде непредубеден и неубедителен за общество на безупречните,

На дъното е неподправено няма и следа от използвани подправки.

твърде непримирим в смирението си, твърде утаен в себе си.

На дъното се мътят предчувствия за друго време, други хора, други нрави, други вдъхновения дори. Проглежда се от дъното, проглежда. От дъното се вижда пяната на нашите погубени мечти, пяната на нашите обезценени спомени, пяната на нашето мекушаво коравосърдечие. А светът ти се привижда като мятащо се наранено и плуващо към себе си самотно многоточие.

18рисуващ

Пламен Костов рисуващ

пишещ

рисуващ

Петър Петров

пишещ

рисуващ

пишещ

Даниела Викторова

Християна Спасова

рисуващ рисуващ

Аз Християна Спасова съм една двойнствена личност и това не ме отделя от другите, вярвам, че всички сме бушуващи и всепроменливи, просто някои от нас малко по-статични, идилични и непроявени. Стремя се да пресъздам обновително чувство за дестабилизация в картините си, да отприщя да отразя, природната неубозданост на стихиите в съкровенната ни същност, нестихваща емоция, незавършеност, въздух, осезаем стремеж към допълване и раздипляне в нови и нови хоризонти, аз съм необятна и широкоспектърна, разтворена в цялото, съзерцавам всеобщото, бих се радвала, ако всеки така се чувства, като осезава картините ми, идеята ми е да предам от тази енергия, вихреност и откровенна преливаща цялост. Вярвам в красотата на преходността

пишещ пишещ

и раздавам малки крехки чупливи мисли, изящни, красиви и ценни като самите нас, крехки, чупливи, отмиращи и преходни, точно затова толкова ценни, поради неповторимите своебразни следи, които оставя всеки от нас. Такова е моето послание, интимно, крехко, лично и съприкосновенно не искам да крещя, не искам да внушавам, не искам да мономентализирам, не искам да променям, не искам да предотвратявам, не скандализирам. В свят огромен, всепоглъщащ, трескав до полуда, искам да дам една съзнателна и незабравима глътка въздух, частица топлина, лъч от малък процеп, искам да прелея от малките незабележими светлинки, озаряващи душита ни, от крехките чупливи детайли.

Казвам се Даниела Викторова. Много отдавна, не помня точно кога, някой, не помня точно кой започна да ме нарича Дънда. И така тръгна. Към днешна дата всички ме знаят така. Та... приятно ми е – Дънда! Актриса съм. Имам щастието петнайсет сезона да съм част от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна. Ние, актьорите, сме ексхибиционисти. В по-голям или по-малък процент, в буквалният и в преносният смисъл на думата.

Преди време сценичният прожектор вече ми беше недостатъчен. Усилих на 100 личния си следач и го насочих навътре, към себе си. Така започнах да пиша поезия. Да се изразявам със собствени думи за мен се превърна в необходимост, в жажда, която се надявам никога да не утоля до край. Обичам семейството си, приятелите си, колегите си, обичам родния си град – Варна, обичам морето, театъра, поезията и старите рок банди.

МЕЖДУ СТРЕЛКИТЕ Дори да закъснея, пак ще бъде рано. Очите ми са кей. а кеят – мокър гарван. Дори да се препъна в илюзия за време, в следите ще покълне предчувствие за тебе. Ще искам да заплача, но няма да успея. Стрелките са палач. С едно крило е кеят. Дъждът се е разхайтил. Палачът е препил. Сънят ми срича хайку, а кеят е безкрил. Дори и да избързам, знам – ще закъснея навреме да превържа остатъка от кея.

22рисуващ

Християна Спасова рисуващ

пишещ

ХАОТИЧНА СЮИТА Не ме спъват камъни, спъват ме само мисли: Татко е вече пламък, мама – възел от истини. Хоризонтът – утопия, мираж в смъртна умора. Земята е филантроп – жадно прегръща хората. От вчера не нося черно, разбирам тъгата в жълто. В петък не съм суеверна. Страшният ден е четвъртък. Животът се сбира в прошка. Смъртта е красива за Фос. Да бъда себе си – просто е. Коя съм? – е друг въпрос. Толкова чаках ноември. И дойде. Безочливо алчен. Нощта е аритмична поема за спомена, който нагарча. Утринта – хаотична сюита за вятър и хор от врани. Изгаря ме болка. Ще я превъзпитам. Нали се родея с пламък.

Даниела Викторова рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Елица Добрева Кирилова

Иван Кашлаков

рисуващ рисуващ

Едно от основните неща, които всеки човек търси в живота си е своята същност. Не знам дали е случайност или съдба, както някои хора обичат да казват, но себеизразяването стана моя начин на живот. Завършил съм НХГ „Димитър Добрович“ в гр.Сливен специалност „Рекламна графика“ и в момента съм трети курс специалност "Плакат и визуална комуникация" в Националната художествена академия. Времето минава изключително бързо и сякаш се надпреварвам с него запечатвайки моето усещане за пространството. Когато вляза в така нареченото свое „джазово състояние“ на романтична нос-

пишещ пишещ

талгия към миналото търсейки свободата, се занимавам с живопис. Миналата година бях вкаран в каталог за съвременни художници в Англия – Hidden Treasure Art Magazine 2014 Vol.1. Участвам в конкурси и изложби с плакати и живопис. И двете посоки ме провокират по различен начин и станаха неотменна част от моето ежедневие. Бих ги нарекъл и моите две противоречиви същности. С живописта търся хармонията, а с плаката – провокацията и нестандартното. За мен няма ограничения в начина на изразяване, затова непрекъснато търся някъде там в реката на въображението…

Елица пише в работните почивки, пее след работа и живее в промеждутъците. Автор е на литературния блог when

nobody watches, участва в проектите писателибезкниги и пеат некогаш.

змия и птица mon dessin ne représentait pas un chapeau. antoine de saint-exupéry почти съм ти простила вече прошепна птицата в корема на змията сърцето ти тупти за мен събира сили за да ме стопи и знам ще се превърна в тебе скоро ще те изпълня с трепети, с мечти ще полетиш в съня си знам, защото аз летя ще се събуждаш в страх ще се поглеждаш с недоверие сама ще допълзиш до края на скалата и ще политнеш ще политнем ще политна тогава чак ще ти простя докрай

26рисуващ

Иван Кашлаков рисуващ

пишещ

Елица Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

списъци - едно кисело мляко - три ореха в шепа - шепата ти - краставица за лято - пет ледунки - няколко облака от дъха ти сутрин след кафето - обич за теб - обич за мен - храна за мишо - домакинска хартия за разлятия таратор който ще бутнеш когато ме прегръщаш докато други се чудят какво искат от магазина в събота

28рисуващ

Иван Кашлаков рисуващ

пишещ

Елица Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Стефка Георгиева - Sio

Атанас Мацурев

рисуващ рисуващ

Аз често докосвам обектите, които рисувам. За да усетя тяхната повърхност, цвят, температура, енергия... Да стигна чак до същината. Те са различни, имам усещането, че ми се доверяват. Върховете на пръстите помнят.

пишещ пишещ

Понякога съзерцавам дълго, преди да рисувам. Постепенно започва да ми се струва познато. След това не помня. Това е само едно чувство. Много е трудно да нарисуваш чувство.

Здравейте! Аз съм Стефка Георгиева - Sio и не обичам скучните представяния, макар че съм скучен човек. Родена съм през март, годината е без значение, мястото също. Опитвам се да творя дните си. Обичам да заривам краката си в пясъка, да ми ухае на люляк и да съм около течаща вода. Иронична и саркастична съм. И

двете по много. Пиша когато ми се пише. Правя го за удоволствие, страст.. за себе си. Обичам многоточията и често ми личи. Написаното за мен е по-силно от казаното. Пиша на хартия. Слушам повече, говоря по-малко. Мечтая да не спирам да мечтая и чаят да не свършва.

Онемял грамофон „... и в гърлото ръжда се наслоява.“ „... и думите с дъха споява...“ Развали се грамофонът на гласа ми и плочата спря да се върти. Музиката бавничко замлъкна и тишина стаята ми огласи. Изпълвам с въздух дробовете, сърцето спира да тупти и потъвам сякаш във небето, а то изтича между две реки. И сякаш всичко ми е наобратно, от облаците ми вали море. Обръщам земята и търся, а къде е гласът ми? Къде?

Dreaming III 55.5 x 76cm 2015

32рисуващ

Атанас Мацурев рисуващ

пишещ

Стефка Георгиева - Sio рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Кукувица той не е от онези мъже по които ще припаднеш веднага щом ги видиш него трябва да го чуеш да го прочетеш но случи ли се Бог да ти е на помощ… ще се загнезди в теб като кукувица в чуждо гнездо ще си снесе яйцата ще те превзема бавно като крепостен град и когато е постигнал всичко което иска ще отлети от гнездото няма да го откриеш повече ще запазиш само тръпчивия вкус на едно отминало лято на прииждаща есен и бутилка бяло вино птиците не остават следи във въздуха от полета си

Under the Roof 58.7 x 72.3 cm 2013

34рисуващ

Атанас Мацурев рисуващ

пишещ

Стефка Георгиева - Sio рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Веселина Ангелова

Росен Марковски

рисуващ рисуващ

Росен Марковски е роден през 1964 година в Троян. През 1983 г. завършва Средно специално художествено училище за приложни изкуства -Троян. През 1994 завършва "Национална художествена академия". От малък рисува и свири. До голяма степен свиренето и рисуването му си приличат. „Аз не съм виртуозен китарист и нямам желание да бъда. Не съм нежен и изтънчен. Точно каквито са ми рисунките, такова ми е и свиренето”. Останалото го оставям на въображението ви. До момента има над 40 самостоятелни изложби в България, както и изложби в Германия, Норвегия, Франция, Чехия и Унгария. Картините му са в редица частни колекции в Европа и САЩ. През последната година Марковски прави пет самоктоя-

пишещ пишещ

телни изложби в София, Пловдив и Прага. В експозициите си показва рисунки от Париж, цикъл „Фотографии с масло” от Прага, колекция от живописни платна с еротична тематика. Ежегодно учавства в Нощта на музеите и галериите в Пловдив с масло, акрил и рисунки върху дърво и хартия. Автор е на 3D ACT- проект, включващ изработване на триизмерни рисунки от трима художници. Организатор е на „Рисуване на открито”, провеждащо се през август в София. Автор е на поредица от документални видео филми. Освен с голямата си любов живописта Росен Марковски се занимава успешно с пластика, дизайн на мебели и интериор, фотография, музика и декори за кинопродукции.

Веселина Ангелова. Надеждата е пейзажът да се промени, думите да го променят, но той обикновено не се променя, защото сивият цвят поглъща всички останали лъчи и излъчва единствено сиво. Така е редно. Така нещата имат ясни очертания, зрял контур, като дълъг имунитет срещу тъгата. Какво облекчение може да даде множеството, тревожният ум на обсипано с бръчки лице, което не би било същото, ако не бе прорязано от интелект, тънките нишки на страданието или страх, че се взираш в

собствената си слепота. Усещам, че съм като листо на повърхността на водовъртежа. Въртя се в кръг, но не мога да потъна. Всеки път си казвам само още едно завъртане, само още едно... после може би небрежна, преднамерена и непредвидена малка вълна’, ще ме изхвърли на брега и ще ми е тихо и ще мога отдалеч да съзерцавам другите водовъртежи. Засега мога само да съзерцавам своите минали желания и ме боли дъното на очите.

осемстотин ешафода са пораснали наблизо на телта виси още една балерина поличката й се ветрее а ти къде си мое мъничко дете живя със мен във тази стая беше тук а аз сега живея в тази стая навярно имам две пътувам ги една до друга пробождам ги оттук до тук размествам им местата а ешафодите са табла не се сърди човече или шах и спомняш ли си трета стая имам но не е сигурна изобщо картини трябват мое мъничко дете картини може би квадратни може би зелени покриви и коридири пречупени огради от бръшляни и пяна от глухарчета но всичко празно е кубично и въздухът е син и кубест ушите му се спъват в прага нанасят кървави снежинки и изпражнения от котките къде си мъничко дете къде избяга смелостта ти ще ненанивжда ли ъглите на три и бягаме.

38рисуващ

Росен Марковски рисуващ

пишещ

Веселина Ангелова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

В СЯНКАТА НА ВЯТЪРА косата й току що запали огън огънят върви по улицата това е пътят на цигарата до устните не гаси само още десет минути шест минути все по малко минути се разхождай по тревата минута и половина до зелен светофар се разхождай до облак до чувство до морков на снежен човек публичен огън публичен сън къдрици на мак площад по полето понесъл весели раници до хижата танц лумнал огън дето вари боб пече чушки за зимата кокали на безкрайни туристи се топлят за десет минути и продължават шест минути минута и половина до светофара на другата хижа до другия мак Макдоналдс и чистокръвен поминък косата й току що запали улицата о вий блудни копелета осмелихте се да гасите и осмелихте се да разпитвате не изтърпявате жегата и само локва и морков колегиално ще бдят на пазара

40рисуващ

Росен Марковски рисуващ

пишещ

Веселина Ангелова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Ралица Генчева

Яна Стоева

рисуващ рисуващ

Аз съм мечтател, не спиращ да иска, търси, обича и създава. Имам много хобита и понякога ми се иска да се клонирам, за да мога да върша всичко едновременно. С огромно удоволствие се заминавам с различните сфери и възможности на графичният дизайн, илюстрация, web дизайн, живопис, шиене, крафтинг, а от скоро и с дизайн на детски мебели. Като цяло обичам да творя с ръцете и ума си:) Старая се нещата, които създавам, едновремено да ми носят наслада и да са поле за развитие и надграждане. Завърших специалност "Плакат и визу-

пишещ пишещ

ална комуникация" бакалавърска и магистърска степен в НХА. Там открих красотата на разнообразието на художествените жанрове, както и удоволствието от експериментиране, чрез смесването им. Участвала съм в множество изложби в България и в чужбина. Имам грамоти и награди, а при завършването си в НХА спечелих и почетната награда Cite International des Arts Paris. Работих, като web дизайнер, а сега съм се отдала на развитието на най-предизвикателното си творение - моето малко момченце - Мил:)))

Най-големият инат на тема позитивно мислене. Толкова държи на това, че понякога изглежда, все едно си вярва.. и започваш да вярваш и ти. Напомня на хората в Ню Йорк и Чикаго

– забързани, но готови за креативност. Тя се интересува как работи живота ,как той се отразява на хората. Рали търси човека в хората. И живота в човека...

никога не си искал принцеси а момиче с дълга красива коса сутрин щастливо разрошена и да мирише на море или на парфюма ти. с гуменки и рокля, чуплива душа и любов като вълните. да ти допълва изреченията и възглавницата ти да й отива. да не пита къде си защото свободни сме най-красиви. не ти трябват принцеси. позлатените пеперуди не могат да летят.

44рисуващ

Яна Стоева рисуващ

пишещ

Ралица Генчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Светът не е малък! Светът е огромен, защото смехът ти е на хиляди километри от моя. Светът е голям и не се смалява с думи! Светът става малък, само когато можем да се прегърнем. А тогава вече светът няма значение.

46рисуващ

Яна Стоева рисуващ

пишещ

Ралица Генчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Палми Ранчев

Вероника Николаева

рисуващ рисуващ

"Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите". Стендал. Обичам да експериментирам с цвета,

пишещ пишещ

формата, композицията и да се пренасям във вълшебни и необикновени светове. Според мен художника не трябва да говори много за творбите си с думи, а те да говорят за него.

Палми Стоянов Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Завършва ВИФ в родния си град, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 години вече е заслужил треньор. Става треньор в „Олимпийски надежди“ и националните отбори за мъже и юноши. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди операция „Пустинна буря“. Над 40 негови възпитаници са медалис-

ти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Петър Стоименов, който взема бронзов медал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за професионалисти Емил Тонев. Бил е също собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Пише поезия, разкази и романи. Член на Сдружението на български писатели.

Бряг Наоколо има толкова подробности. Отблясъкът на слънцето. Залива – мачти, кораби, въжета. В краката буболечка с рогца – бърза между песъчинките. Тук изглежда всички са за кратко. Готови за пътуване – ще си отидат скоро. Сега им е достатъчно желанието за тръгване. Нехайно с погледи посочват накъде.

50рисуващ

Вероника Николаева рисуващ

пишещ

рисуващ

Палми Ранчев

пишещ

рисуващ

пишещ

По кратък път Не отивам никъде – само се разхождам. Гледам, мисля – не ми е достатъчно. Тогава ще тръгна по другия тротоар. Отдавна подозирам, че води към небето. И свързва вечно синьото с движението на хората, което също ми изглежда вечно. Усетих капка, и още една – ръми, ръми… Или ме подсещат, че има по-кратък път.

52рисуващ

Вероника Николаева рисуващ

пишещ

рисуващ

Палми Ранчев

пишещ

рисуващ

пишещ

Георги Петков

Николай Ангелов - Гари

рисуващ рисуващ

Казвам се Николай Ангелов-Гари. Завършил съм „Скулптура“ във Велико Търново. Работя във всички сфери на изобразителното изкуство, което ми помага да виждам винаги от различен ъгъл и по нов начин нещата, които правя. Животът ми винаги е бил и вярвам, че ще бъде рисуване. Всеки миг, в който творя, ме изпълва с щастие, носи ми радост и

пишещ пишещ

ме кара да вярвам, че това е моето призвание; нещото , което трябва да правя. Вълнувам се от човека, неговите състояния. Опитвам се да погледна в душата му. Изобразявам хората не така, както изглеждат, а такива, каквито биха били в един идеален и красив свят – светът, в който живеят мечтите ни.

Казвам се Георги Петков, занимавам се с графичен дизайн като професия, но като образование съм завършил философия (PhD, хоноруван асистент по Академично писане в СУ). Развличам се като хоби с писане на литератури. Основно на проза, понякога на поезия: сатирична, сантиментално-сериоз-

на или сатирично-еротическа (софт-поетика). Изкушен съм от писането на кино анализи и театрална критика в стилистиката на субективния реализъм и от различни „други“ на съвременността жанрове. Скоро предстои да излезе първият ми роман „Ръката на Мария“.

„Когато мен“ Когато мен ме има ти не си, когато ти си тук съм другаде ще ме харесваш вчера като минало ще те желая утре като тръгнеш. Следи по ненаписан лист хартия, от невидяно в огледалото очакване, по устните след среща на прибиране, от страх за нещо често изсънувано. Настъпваме едни и същи пътища, в различно време, но без да – или знаем го, но тайно самите ние сме си обстоятелства.

56рисуващ

Николай Ангелов - Гари рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Петков

пишещ

рисуващ

пишещ

Очите ти са синьо езеро – очите ми са водно огледало, свързани сме от пресъхнал поток. Отразяваме утрото – тайните звуци на събуждането, плясъкът, размърването на водата, кацането върху малко листо. По телата ни прехвърчат, пропяват в тревите ни, пробягват ни като Исусов гущер мечтите на някого, който се ражда с изгрева. Мъглата ни докосва и гали. Ние дишаме с мъгла. Ние сме неми.

58рисуващ

Стоплени от слънцето превръщаме се в блата. Върху нас пеят и скачат жабите. Плуват ни змиите. Порастват ни и ни дишат водораслите. Открива се натрупаното ни със застояла тиня дъно и плитчината ни. Ние заспиваме.

В черните ни очи грее луна. Над сънищата ни плуват облаци от насекоми със светещи крилца. Телата им падат в очите ни, падат в пясъка, потъват във водата.

Очите ни са спящи сини спомени за гласове в следобедните сенки на малините, които вечерта угасват

Николай Ангелов - Гари рисуващ

в червените пътеки на залеза. С меките крака на закъсняла лисица.

пишещ

рисуващ

Георги Петков

пишещ

рисуващ

пишещ

„Думи срещат думите – ръцете ги докосват“ Какво повече и къде по-далеч от където заминахме - върнахме се. По-бедни, богати, нецялостни. Каквото има - има да тече. Ще повярваш ли? На бисери от лъчи светлина в сенките, На най-преходното от преходните? Така ли е в човека? Реки ли сме? Риби ли сме? Извори ли сме? Посоки ли имаме? Сърце ли имаме? Храна ли нямаме. Тяло. - Душа ли? Извори - Начала. Краища, брегове и отвъд-тях. Дишам толкова много кислород, с камъните си а е така малко пространството. Няма те тук. Там някъде. Аз и ти се обичаме.

60рисуващ

Николай Ангелов - Гари рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Петков

пишещ

рисуващ

пишещ

Петя Кокудева

Виктор Мъжлеков

рисуващ рисуващ

КАЗВАМ СЕ ВИКТОР МЪЖЛЕКОВ И СЪМ ХУДОЖНИК, А СТИЛЪТ МИ Е АСТРАЛЕН ПОСТРЕАЛИЗЪМ. Вярвам, че съм творец откакто съм се родил, дори преди това. За мое щастие родителите ми са ми “подхвърлили” моливите още от ранна детска възраст. От тогава не съм спирал да създавам, това е моята страст, моят живот.

пишещ пишещ

Любимите ми творчески сфери са живописта, анимираното кино и гейм дизайна. Обичам да експериментирам независимо с какво съм се захванал. Имам и седем самостоятелни изложби. Понякога се забавлявам с изработването на пластики и архитектурни проекти. Продължавам да създавам…

Привет, името ми е Петя. Вълнувам се от детска литература, поезия и, логичното следствие, от поезия за деца:) Вярвам, че децата и стихотворенията са си близки - има в тях музика, непринудена плавност, живителна енергия. Заедно с книгите си - „Лулу“ и „Малки същества“,

илюстрирани от италианката Ромина Беневенти - обикалям из България и се срещам с деца - измисляме, смеем се, четем, питаме се... През останалото време, работя като копирайтър и пътешествам по света, главно в посока Север, защото там се чувствам в свои води.

НА КОГО СЕ СЪРДЯ, КОГАТО СЕ СЪРДЯ Когато ми е криво, че нещо ми отказват, че нещо пак не бива. Събарям тайно ваза, замерям баба с ядки, ръмжа на котарака и шаркам по тетрадки, и най-нарочно тракам. Сърдит съм, но най-много на мен си съм ядосан. Хем искам, хем не мога да се отсърдя просто.

64рисуващ

Виктор Мъжлеков рисуващ

пишещ

Петя Кокудева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

КОЕ Е ВАЖНО? Мама ми е казала да й се обаждам, само щом е станало нещо много важно. Кой ли дава справки важното кое е? Ето, гледам мравката сламката за нея е така значима, че на гръб я влачи. Колко смисъл има да й кажа, значи: - Мравке, тая сламка никак не е важна. Зарежи я там вънка на паважа. Няма да ме слуша и ще бъде права. Сламката ще гушне два пъти по-здраво.

66рисуващ

Виктор Мъжлеков рисуващ

пишещ

Петя Кокудева

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Силвия Павлова

рисуващ рисуващ

Завършва Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука"- София специалност” текстил и технология на облеклото”, а в последствие Нов Български Университет- специалност “ Театрално изкувство” с професионална квалификациясценограф Печели няколко награди: През 2005 г.- Голямата награда на Втори Национален конкурс за млади стилисти и дизайнери « Изгряваща мода» организиран от Национална Камара за Мода- България- част от Европейски Моден Съвет и Първа награда в раздел “Висша и авангардна мода”. През 2007 г.- печели втора награда в раздел ЖИВОПИС на националната инициатива “България- част от пъзела на Европа”. През 2010г.-Става Победител в международния конкурс "Light as Inspiration" организиран от Sunflowers International Association for Art & Cultural Exchange.- Германия

пишещ пишещ

Има 10 Самостоятелни изложби в София в галерии „Триадис“, „Викинг“, К.Е.В.А, зала „България“, Пловдив – галерия “ Възраждане“, Велико Търново – Арт клуб „Таралеж“ и галерия „Джамията“ в Дупница. Участва в множество колективни изложби в страната и чужбина, сред които: Колективна изложба в Дни на Българската култура- Рим/ Италия, галерия "TOSHINA"Лайпциг/ Германия, “Седмица на изкуствата” в Москва/ Русия. Награда- представяне на колективна изложба- Бергамо/ Италия2009, изложба към художествения конкурс на фондация "Св.Св. Кирил и Методий" – Шипка 6, представя България на Международна Арт- Туризъм Изложба в Нади/ Островите Фиджи, организирана от арт агенция TOKANI, изложби в галерии Вива Врт и АВАТАР- Виена/ Австрия, изложба на тримата победители в международния арт конкурс "Light as Inspiration" организиран от Sunflowers International Association for Art & Cultural Exchange в галерия Gallery of Rathaus Schöneberg Berlin.

От 3?:)г. Силвия Павлова е артконсултант в Арт Рентал. Тя подбира авторите, които учатват в артпроекта "СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ“ и самата излага свои картини в колективните изложби в България мол и TOWERS Gallery. Доц. Радослав Радев разглежда нейното творчество в том втори на "ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕРОТИКА", а изкуствоведът и дългогодишен галерист Красимира Алексиева пише: Сред младите софийски автори Силвия Павлова стои като скъпо екзотично цвете. Още с първите си изяви тя впечатляващо наложи своя строго характерен фигуратив. Една дълбинна еротика и поетика неуловимо, но сигурно плете невидима мрежа около зрителя и е невъзможно да останеш индиферентен пред феминисткия огнен копнеж на тези картини. В пищната джунгла на цветовете човек губи контрол над сдържаността и златната среда - и вакханалията на възможно най-силните и контрастни тонове създава мощно елек-

трическо поле, активиращо неочаквани, бурни емоции у зрителя. В същото време природният усет и вкус на авторката подчинява и съчетава изключително умело и удачно експанзията на цветовете, за да възпроизведе естествената им хармония, възможна единствено в живата природа. Умелото вплитане на апликации в структурата на картините създава обтекаема обемност на фигуратива. Творчеството на младата авторка е подчинено на ярко емоционалната еклектика на няколко свята - Балканите, Ориента, Афро-Америка и въображението и фантазията й сноват като неуморни пчели из тези територии, за да напълнят питите на картините с възможно най-уханния и прекрасен мед. Удивителен е този млад, изобразителен свят и дано Силвия Павлова остане вярна на таланта си, вярна на страстта и интуицията, които я правят нещо ново в изкуството на времето ни.

Косите ми се заплитат в краката ти като корени Пропълзяват нагоре Имат нужда от почва Имат нужда от тялото ти за да живеят за да разцъфнат онези цветя които ще ти докажат, че има смисъл

70рисуващ

Силвия Павлова рисуващ

пишещ

Силвия Павлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Бяхме там Преди да се докоснат бреговете се докоснахме ние а птиците обсъждаха промените в новия закон за околната среда и водите

72рисуващ

Силвия Павлова рисуващ

пишещ

Силвия Павлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Дъхът ми – камък твоят – очакване Не издържам короната си от клони Краката ми са дълбоко в земята не мога да направя крачките Зърната ми са настръхнали от ветровете В главата ми Ръцете ми са притки за домати в градината на дядо ти в стомаха ми пъплят гъсеници Ще ме поливаш? Ще ме обереш? Ще ме разяждаш? Слънцето загуби двубоя Отново

74рисуващ

Силвия Павлова рисуващ

пишещ

Силвия Павлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

За теб ли пиша или за себе си Бели стихове Черни стихове Сиви стихове Розови стихове И стихове за далтонисти

76рисуващ

Силвия Павлова рисуващ

пишещ

Силвия Павлова

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Ивайло Иванов

Иван Костов

рисуващ рисуващ

Иван Костов Димитров е роден на 09.04.1962 г. в гр. Видин. През 1981 година завършва ССХУ в град Казанлък. От 1983 г. живее и твори в град Стара Загора. Участвал в 3 национални изложби, квадрианале Ст.Загора. Има участие в общи изложби в Ст. Загора, Казанлък, Видин, Хамбург и др. Седем самостоятелни изложби в Пле-

пишещ пишещ

вен, Ст.Загора - Марица Изток, Слънчев бряг. Твори и излага картини в „ГАЛЕРИЯ 8” – Ст. Загора. Негови творби са собственост на колекционери от България, Италия, Франция, Германия, Турция, Гърция, Испания, Холандия, Япония, Канада, САЩ, Русия и много други.

Здравейте! Казвам се Ивайло Иванов и съм роден във вече далечната 1972 г. в планинския и по своему уютен и закътан град Троян. В него живея и понастоящем. Подобно Емили Дикинсън от Амхърст и Биньо Иванов от Кюстендил, не смятам, че е необходимо осезаемо, физически да се преместваш някъде, за да те знаят хората – достатъчно е и задочното доверие, което чрез публикации си даряваме. Българска фолология завърших през 1996-а във Велико Търново, а след това работих в софийския „Литературен форум” и, пак, в търновското издателство „ПАН – В. Т.” /вече несъществуващо/. Понастоящем съм разпространител на печатни произведения в родния си град. Пиша поезия от малък, някъде от около чевърти клас, при все че дълго време давах дан и на така наречената радиоелектроника, а първите си по-сериозни и про-

фесионално издържани стихове написах в първи курс на ВТУ, издадени по-късно под обобщаващото ги заглавие „Очи на дете”. Успял съм също да издам: „Хензел и Гретел” (поема), 1995, „Искри от воденичните ми камъни” (сатири), 1997, „Филологически поеми”, 2005, „Пастирът на мухи”, 2007 и стихосбирките, излезлите в по-ново време „Песен за бащите на прехода”, 2010, „Брачни песни”, 2013 и „Светогорски пътеписи”, 2013. Смятам, че голямата, истински трайната писателска борба е за доверието на читателите, не за славата, при все че и относно славата не бих имал нищо против, ала България понастоящем е организирана така, че тези, които по естетика и вътрешна дълбочина биха могли да имат правото на нея, не я получават. Това обаче не е сериозен проблем. Лично Бог ни нашепва, че е маргинален.

ВИСОКИТЕ ВОДИ НА МОИТЕ СПОМЕНИ Монети медни в жалката ми шепа, да бяхте вие вече в автомата, ако звъна ви в миг не бе ми спомнил звъна щастлив на слънчевите, нежни отблясъци във ручея на село! И те така звънят, красноречиви, и гонят се в проблясващи витражи, подобно люспи на сребристи риби, заплували сред бързеи планински, за да надмогнат прага – и да хвърлят хайвера си във вирове високи!... Води високи, рукнали в съня ми, поете ме със струите горчиви, носете ми вестта от небесата във купела на капките си обли!... Като пъстърва лутам се сред този горчив, планински бързей на живота и само любовта ме призовава високо, там хайвера си да хвърля!... Но смешна тук е всяка патетичност! Сега със вас във вестника аз трябва да звънна за рекламите, които отблясъци по-други ще разпръскват. И ако в миг слушалката свободна „Ти-ти!” – в ухото мое записука, ще питам в мене юношата: „Ти, не замени ли слънчевите блясъци за шепа тенекиени монети?”…

80рисуващ

Иван Костов рисуващ

пишещ

Ивайло Иванов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

ДУШАТА МИ СЕ ВРЪЩА ВЪВ ИТАКА Душата ми не е ни стон, ни зов!... Душата ми - едно момче, което поради страшна липса на любов, не си говори даже и с морето!... Но щом ухо до устните ти тя допре, във раковината им слуша как с тайнствени вълни шуми скръбта, събрала тишина от толкоз суши!... А покрай нея, само дрезгав крясък от гларуси, отлитащи на Юг, и сол върху ресниците, и блясък по пясъка, попиващ всеки звук. Душа, кога ще бъдеш примирена, да чуеш как под южни ветрове смъртта, като загадъчна сирена, със песни те опива и зове!.... Как, с Одисей, на кораба ти плават моряците, със влага във гласа. И всичките Симплигади задминават, със бдящата Горгона на носа. И как, най-сетне, влезли във Итака, те вдигат лък след дългия си път. И виждат Пенелопа как ги чака на любовта сред девствения кът!...

82рисуващ

Иван Костов рисуващ

пишещ

Ивайло Иванов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Евгени Христов

рисуващ рисуващ

Евгени Христов – художник. Живописта беше първата ми цел в изящното изкуство. В последствие намерих други увлечения - анимация, илюстрация, дигитален арт.

пишещ пишещ

В момента се опитвам да комбинирам всичко научено в триизмерния дигитален свят, без да забравям и свободното изразяване в личния арт.

„Звуков Пътешественик“ е фантастична книга в етап на развитие от Евгени Христов. Действието се развива на Полифония, един от световете живеещи в постояна промяна, създаден от боговете на Вечната музика. Еволюцията на този свят се ръководи от честотните вибрации на неговото ядро, кристалното сърце на планетата. Резонацията на вълновия пулс предизвиква мутации във всички форми на живот. Разумните същества са създали цивилизация базирана

на естествената звукова хармония. Музиката е двигателната сила във всяко направление. Но както всяка история, реалноста се утвърждава в сблъсъка на хармоничен и дисхармоничен импулс. Великите магове, съхранили светлата науката в продължение на хилядолетия, ще намерят най силния си противник в лицето на един от своите. Обърнала познанието си в посока разрушение, зловещата но изкусна Полифобия ще всели сянка в сърцата на Хармония.

......Пулсиращи вълни от звуци, завихряни и разпилявани от въздушни течения. Недоловимо трептене на милиони тревни стръкчета, антени на мравки, криле на бръмбари, птичи пера и листа носени от вятъра. Всяка местност има своя симфония, неразпознаваема за неподготвения слушател. Ловците на мелодии използват специални апарати, сглобени от фунии, тръби, мембрани и филтри, способни да разделят звуковите честоти по избор на оператора. Допълнителни филтриращи механизми, приемат рафинирания звук и го оформят в чисти тонове. От тяхната естествена повтаряемост, музиканта създава мелодии, от които изгражда полифонични композиции, подготвящи следващия му концерт като превод на местната хармоничност... Из „Звуков Пътешественик“, проект в развитие от Евгени Христов.

86рисуващ

Евгени Христов рисуващ

пишещ

Евгени Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

...Пограничен патрул, пилот на бръмбър прелита с тихо жужене над суха земя, осеяна с каменисти острови, скални гъби, дефилета и клисури внезапно пропадащи в бездънни каньони. Пазителите патрулират в полупустинната местност, очертаваща границата между полисите на Хармония и Скалните масиви дали обиталище на Полифобия. Там, в студения полумрак на северните пещерни лабиринти, нейната лаборатория създава рояци от кошмарни същества, постоянна заплаха за светлия хармоничен свят... Из „Звуков Пътешественик“, проект в развитие от Евгени Христов.

88рисуващ

Евгени Христов рисуващ

Евгени Христов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Цветан Раденков

рисуващ рисуващ

Цветан Драганов Раденков Роден на 08.03.1972 в град Пловдив. От 2000 г. живее в гр. Виена - Австрия. През 2008 година започва официално своето представяне като творец в редица

пишещ пишещ

групови и самостоятелни изложби, и мероприятия от артистичен характер в чужбина. Има редица изложби в Австрия, Испания, Холандия и САЩ. Използва разнообразен подбор от мо-

дерно и постмодерно художествено визуално изразяване. Няколко думи за мен: Като човек не мога да се опиша сам, защото не съм Рене Декарт. Егото ми е вече разпаднато във вид на

един голям Космос, в който Господ е Хаоса и защо го определям като мой господ ще обясня: Всичко което съществува само за себе си, и не се подчинява на някакъв писан (или неписан) закон съществува истински.

"Миротворец " В розов плик получих писмо, "Странно!" беше запечатано с восъчно клеймо. Отворих го с треперещи ръце, гледам излезе шут на колелце и не какво да е, а триколка! Не, номерът познат ми е до болка! Май сънувам? Събуди се! О не, ощипах се, боли ме! На триколката му вързана с верига сфера, Необикновена летяща като химера! Не, не може да е истина! Изпъчено ме гледа, "Колегата" с велосипеда. И от летящото кълбо Излизат пеперуди като"из ведро" Летят организирано Създават различни форми синтезирано Ха, каквото си помисля пеперудите го сътворяват! Аз конче и те конче ! Аз самолет и те самолет ! Май ударих на късмет !?

92рисуващ

Цветан Раденков рисуващ

Цветан Раденков пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

"Бедмен или Дневен герой " Точно в 3 следобед изпратих моя зов и послание към "този" Изникнал в много пози в крилатите ми мисли очаквах, бях готов .... Вратата се отвори, но никой не говори. Изпълнен с вълнение "ще отговори ли на моя Зов ?" И хоп през зейналата врата Май така ми се видя. Влиза с пълна сила новият ми "дневен герой" С волна стъпка и грация, достойна за овация . Щраус?! И на гърбът му кой? Дневният ми Герой. Идолът на моето поколение, Машината за масово унищожение О Бетмен какво унижение. В разочарованието ми добро постижение. А казваха "всичко свършва добре" И в кулминационния момент Мога да направя комплимент: Смее ми се, не е зле !

94рисуващ

Цветан Раденков рисуващ

Цветан Раденков пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

Симеон Христов

Митко Железаров

рисуващ рисуващ

„Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия“. William Somerset Maugham Митко Железаров, роден 1966 в Пловдив, България. Учи в НХГ, живопис 1998. Специализира в Fine Art-The Hague, Netherlands. Работи в областите живопис, илюстрация, рисунки, колажи, дърво, дигитална графика, както за телевизионни предавания, кино, видео клипове и игрални филми. Има над 50 изложби в чужбина и Бълга-

пишещ пишещ

рия. Множество награди от три континента. Участва и в десетки сборни и благотворителни изложби. Един от първите участници в основаването на международния симпозиум" Арт Колаж-Пловдив" 2000г. Последните години работи акрил /платно и класическите техники в рисунката. "Не искам да измъчвам зрителя. Eдиствената съзнателна мисъл когато работя е да бъда минималистично директен в посланията си. Не приемам обяснения от рода "всеки да си открие, там някъде, ама то е абстрактно". Работата на художника за мен е да внуши за една минута всичко което е искал да каже на гледащият творбите му, независимо колко месеца или години са му били необходими..." М. Железаров

Магическият реализъм е любимият жанр на автора, а който е чел вече романите му „Водата пише” и „Букинистите”, знае че героите на Симеон обикновено са българи. Всъщност Симеон Христов е един от малкото съвременни автори, който не бяга от родните сюжети и дори съзнателно ги търси. Арена на действие в тях са горите, планините, малките селца, големите градове, Слънчевата система, подземни шахти на изоставени заводи, тавански стаи в кооперации… Места, в които магията на духа намира своето лице в името на доброто. Интересен похват на автора е, че освен логичност и достоверност – магията се случва непринудено и съвсем истински – винаги дава външен поглед към действията на героите. Накрая сякаш наистина вярваме. България е древна страна и чудесата в нея са нещо нормално. А може би лудите, които вярват в тях сме малко повече?....

А може би не всеки е роден да види и разбере чудото, което се случва всеки ден с нас. Негови произведения са: „Последният от последните” разказ публикуван в сп. „Обекти” през 2014 г. „Писма от рая", което е вид заигравка с „Пощальонът” на Дейвид Брин. Това е разказът, който, както признава самият автор, най-много обича. „Децата на Директора” е номиниран сред 40-те най-добри разказа на „Златен Кан” преди няколко години. „Куково лято” е класиран на второ място (раздел Проза) в Четвъртия международен конкурс „По стъпките на лятото” – 2013, организиран от Фондация „Буквите” и БНР. „Самотна” е публикуван първо в сп. „Осем” през ноември 2013г. Последните му десет разказа писани в периода от 2009 година досега са публикувани в книгата „Страхотни разкази”.

ТРЕТОТО ОКО Ще погаля лицето ти както никой така че ще прогледнеш с три очи: на никого не казвай... и отричай след малко няма нищо да личи! Видението ще е днешния ти дар; докосване на заглушена струна, любима страничка от календар, която вместо тебе ще целуна! Ще виждаш всички с двете си очи, а третото ще е единствено за мен: след малко нищо няма да личи, но въпреки това е хубав ден!

98рисуващ

Митко Железаров рисуващ

Симеон Христов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

пишещ

КОЛКОТО ПЪТИ... С толкова страх опази лозето си, дано виното ти е вкусно: така ли пазиш от мен и сърцето си както и своите устни?... Толкова камъни тежат на местата си злото да спяло под тях: нека да паднат днес от сърцата ни – нека се пукнат от страх!... Колкото пъти си свеждаш главата криейки свойте очи: толкова пъти жали съдбата плаче за мойте мечти!

100 рисуващ

Митко Железаров рисуващ

Симеон Христов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

101

пишещ

Александър Скачков

Писания

рисуващ рисуващ

Казвам се Александър Скачков. Още като хладилен техник открих любовта към изкуството. Вдъхновявам се от всякакви работи, но не ги рисувам тях ами рисувам някакви други неща. Впечатлявам се от чистотата на човешката душа както и от същността на човешката природа ама не ги рисувам тях ами рису вам нещо различно, което ми е кеф.

пишещ пишещ

Обичам да пътувам ама не го правя. В творбите си изобразявам земеделската работа така както я е възпял още Ницше, обаче понеже не ми достигат изразните средства и затова рисувам някакви джуджета, феерични гори и пр., защото така искам.

102

Здравейте както за всеки разказвач, така и за мен не е важно името или какво работя, а по-скоро какво ще се случи понататък с моя герой. За краткост можете да ме наричате Писания, хахаха така се казва страната, в която се ражда главният ми герой г-н Перо.

За дългост нямам идея как да ме наричате. С две думи обичам да пиша приказки, да разказвам приказки и пазказвам риказки ииии бахур. Това е и не спирайте да мечатете.

103

Преди много, много години в страна наречена Писания, се родил господин Перо. Още от малко перце той уещал, че е по-различен от съседските деца. Докато те играели на скрабъл или гатанки, той се усамотявал в някой дънер и редил една под друга думи, докато те не оживявали и не започвали да си играят с него. Затова господин Перо никога не скучаел и бил заобиколен от много приятели, които пеели и му говорели в четиристишия. Обичал всяка сутрин, след като се събуди да напише на прозореца си думичка, която мигновенно скачала и се затичвала към гората, където го чакала с кален нос и одрани колена за поредната игра. Вечер се прибирал уморен от игрите с тях, а те изчезвали бавничко, така както са били написани.

Никой не подозирала за способността му да съживява думите.

Веднъж, докато си играел в килера, с думата МРАК незабелязано се приближила майка му и като го видяла какво прави, много се разсърдила. Тя се развикала и му забранила да използва по какъвто и да е начин способността си. Заплашила го, че ако го види още веднъж да го прави го очаква строго наказание. Вечерта на същия ден малко преди да заспи Господин Перо тайничко се промъкнал до голямата стая с камина, където майка му и баща му си почивали след работа и дочул как двамата си говорят за него: -Той е още малък и не осъзнава силата си,- хлипала майка му. -Ако не я развие, ще закърни, а на него някой ден ще му дотрябва – твърдял баща му, строго сбърчил чело. -Хайде да го изпратим в училището за писари, там ще забрави за дивотиите си и ще стане по-сериозен. -Както каза орисницата, той винаги ще може да съживява думите и някой ден, когато... Тук господин Перо залитнал и с гръм и трясък, паднал в средата на стаята. Така и не успял да чуе края на историята, и за негово голямо съжаление още на другия ден бил изпратен да учи в училището за писари, в далечният град на страната. Напразно уверявал майка си, че може ги приспива отново, след като ги съживи, но тя не го слушала. Обиден и самотен той поел към новият си дом. Бил толкова ядосан на всички, че преди да замине съживил няколко думички, за да си отмъсти.

Това били думите: ОБИЧАМ, ЛИПСВАШ, РАДВАМ и ИЗВИНЯВАЙ.

”Из приключенията на г-н Перо”

104 рисуващ

Александър Скачков рисуващ

пишещ

рисуващ

Писания

пишещ

рисуващ

105

пишещ

В малката гъбка, насред гората живееше г-н Перо, който се бе скрил от света. Всички го обвиняваха, че е откраднал и последните думички. Надвечер, когато всички малки духчета се превръщаха в светлинки и лекичко трептяха из въздуха, когато бухалът започваше да изпълнява своята монотонна песен, той получи вест. Писмо, в което пишеше: „Зан аз икой ти. Ти бела направил, думички отправил в дън горите ти на север нивгаж ти да не се сетиш. Ти комат на мен дал, аз ти дам магия...." ”Из приключенията на г-н Перо”

106 рисуващ

Александър Скачков рисуващ

пишещ

рисуващ

Писания

пишещ

рисуващ

107

пишещ

Вървял г-н Перо дни, нощи, седмици, месеци, но нито веднъж не се отчаял, нито веднъж не заплакал и не се уплашил. Спирал в крайпътни ханчета, за да похапне и да поспи, събирал горски полодове, а малки палави горски духчета му помагали пътят му да е светъл и равен. Малки катерички му носели лешници, а бели зайчета моркови. Малко по малко наближавал севера. Гората ставала все по-влажна и мочурлива, все по-студена и тъмна. Непрекъснато усещал тайно присъствие до себе си. Тъкмо си мислел, че никога няма да стигне до целта си, когато нещо припълзяло, покрай него, нещо с дълга, люспеста и червена опашка. В този момент пред него изкочили 6 джуджета готови да се сражават. Нещото беше изплашило и тях.... “Из приключенията на г-н Перо”

108 рисуващ

Александър Скачков рисуващ

пишещ

рисуващ

Писания

пишещ

рисуващ

109

пишещ

Мая Бочева

рисуващ рисуващ

Здравейте! Аз съм Мая, но понякога се подвизавам и като Уики. Ако видите малко момиченце прелитащо на метла да знаете, че това... не съм аз, но е много вероятно да е моята героиня Уики от комикса, който бях започнала преди около 1000 години, когато бях студентка :)

пишещ пишещ

И понеже явно обичам вещиците и малките момиченца имам и друг подобен замисъл - това е приказният свят „Туй-онуй“, който някак се появи чрез мен, само защото много обичам да рисувам, да пиша, да анимирам и въобще да режисирам, а ако в цялата каша има и игри - това е моето място.

110

Т.е. като един истински егоист си направих местенце където мога да използвам всичките си тези мои умения и желания и се получи първата приказка от поредицата, която се казва „Кой светна луната?“. (За по-любопитните могат да разберат отговора, ако прочетат книгата.Или ако изиграят игрите към нея.

Или ако просто гледат филмчето към нея.) Но тъй като това стана помежду другото - другото бяха куп книги, които илюстровах, анимационни клипчета, които направих и още много други забавни неща. Фриленсър съм - и за това съм Фриии наистина :)

111

112 рисуващ

Мая Бочева рисуващ

Мая Бочева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

113

пишещ

114 рисуващ

Мая Бочева рисуващ

Мая Бочева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

115

пишещ

Албина Опанасенко

Мариана Калъчева

рисуващ рисуващ

Здравейте, аз съм Мариана Калъчева – накратко – Алиса. Обичам цветовете, цветните интерпретации и светлината във всичко, което ме заобикаля. Както при всеки художник, те ме зареждат и мотивират да рисувам. Радват ме малките неща. Харесвам финия хумор, позитивния поглед, интелигентното присъствие, такта, детайлите и ангелите. Оттук e и афинитета ми към моите герои, често рисувани в сюжети от сънища, приказки, загадъчни истории, мистерии, фолклор и обичаи или просто поривист

пишещ пишещ

проблясък от вдъхновяваща идея. Живея от известно време във Франция, но няма такъв заряд и въздух като българския! Завърших графика, занимавам се с живопис, участвам в международни изложения, правя изложби, пътувам в близки и по-далечни дестинации, срещам се с приятели, преподавам рисуване на малка група ученици, снимам интересни обекти и се радвам на живота. Вярвам в любовта и оптимизма.

116

Албина Опанасенко - родена на 07.09.1965 г. в гр.Москва. Учила в 133 ЕСПУ“А.С.Пушкин“, завършила Колеж по библиотечно дело и Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“. Има публикации в периодичния печат през периода 1997-2000 г. Оттогава първа-

та ми публикация е в електронните издания Litclub.bg – септември 2014, Public-republic, Кръстопът. Автор e на две книги - "Дванадесетата луна" 1998 г., издадена с конкурс на Националния център на книгата и "Нежни посегателства"1999 г.

117

Отдаденост Целувките ни ще изсмучат и деветте живота на черната котка прекосила пътя ни.

118 рисуващ

Мариана Калъчева рисуващ

пишещ

Албина Опанасенко

рисуващ

пишещ

рисуващ

119

пишещ

Приказка Всичко започва от облака с ангелски криле, наречен Детство. Ще повали – за кратко, но достатъчно, за да изтръскваш после до края на живота си по някое перо.

120 рисуващ

Мариана Калъчева рисуващ

пишещ

Албина Опанасенко

рисуващ

пишещ

рисуващ

121

пишещ

Борис Стоилов

Януш

рисуващ рисуващ

Според Wikipedia „Илюстрация е изображение, което придружава и обяснява даден текст. Илюстрацията може и да допълва текста. Изображенията могат да бъдат рисунки, фотографии, заснети картини, графки и т.н. Също така илюстрацията е и езиково средство на илюстративно, образно обясняване на нещо. Думата идва от латинското lustrum, „блясък“, „сияние“, което на свой ред идва

пишещ пишещ

от lux, „светлина“ - тоест елемент, който хвърля светлина върху останалите, обяснява ги.“ Вече 25 години съм привлечен от тази светлина. Следвам я в съвместната си работа с издателства от България, Румъния, Канада и Франция - в повече от две хиляди заглавия. Понякога успявам, понякога -не. Проверете, ако желаете в моя сайт www.boris-bg.com

122

Казвам се Януш. Израснал съм сред шляхтишки легенди, стремежи към постигането на Краля Дух, генеалогията на света и мистерията на андрогинното начало. Лутал съм се сред проблемите на Ана Каренина. Търсил съм зърното на душата, което ту голо остава, ту никога не се посява, а посятото – изгнива. Мислел съм върху мухата, която се блъска в стъклото, върху забравените и епопеята издигнала ги в култ. Терзаел съм се как именно като Зола

при десекция ще променям статута на своите герои. Кладенци и лабиринти са ме преследвали. ”Пепелища” са ме засипвали, докато не разбрах, че спиралата всъщност е водовъртеж. Затова сега, когато не съм на силни транквиланти и все още умея да сънувам, редовно си водя записки и пиша: ”Из приключенията на един сънен пътешественик.” Сборник, в който описвам всичко нереално, но красиво и стойностно.

123

Усещането ми, че отново не съм там където трябва и по начина, по който не трябва, се засили, след като почувствах, че не мога да движа крайниците си. Гърбът ме болеше, но не това бе най- лошото. Някой ме скубеше неистово, а друг се опитваше да откъсне фалангите на пръстите ми. Сън, казвах си, че това е само сън, докато не видях хилядите щъкащи около мен, малки, тук бих казал, подобни на мен човечета, които ме нападаха. Аз само веднъж да стана, само веднъж да се надигна.... В този момент часовникът извъня. Отново сънувах, че съм Гъливер в страната на лилипутите. А в съновника, нищо не пишеше за това... ”Из приключенията на един сънен пътешественик.”

124 рисуващ

Борис Стоилов рисуващ

пишещ

рисуващ

Януш

пишещ

рисуващ

125

пишещ

Пак чувам оновa отчетливо и отривисто: ”Там ли сме вече, там ли сме вече, там ли сме вече...” Господи няма ли кой да затвори устата на това.... Оооооо магаре? Било е магаре, говорещо магаре с шапка, шапка с цветя. Това го преглъщам, поне този път, но ми идва в повече един котарак в чизми, който скача насреща ми и подобна на клечка за зъби сабичка, започва да ме ръчка в колената и да крещи. „Спри, моля те спри” – умолявам аз котарака, тъй като съзирам, че този път съм попаднал не в една, а в поне няколко приказки и всички те се разхождат пред мен, зад мен, върху мен. А аз искам само да поспя, а на стуринта да разкажа за дъждовете от карамел, планините от захар и облаците от захарен памук, но на сутринта.... ”Из приключенията на един сънен пътешественик.”

126 рисуващ

Борис Стоилов рисуващ

пишещ

рисуващ

Януш

пишещ

рисуващ

127

пишещ

Ружа Матеева

Елена Къдрева

рисуващ рисуващ

Елена Къдрева е дизайнер в рекламна агенция. Учудващо, това не й е попречило да изпробва предела на уменията си в свободното си време.

пишещ пишещ

Фокусът й е върху типографските постери, но умее да прави калиграфия, летъринг, триизмерни графики, а от тази година и ‘модерно изкуство’, каквото и да е това.

128

Казвам се Ружа Матеева. Родена съм и съм отраснала в гр. София, на 33 г. Пиша от малка. Поезията ме лекува. Надявам се да успява да помогне и на

други хора, които вибрират на същите честоти. Това е всичко, което има значение за мен да се лекуваме един друг.

129

Прогноза Оцелява над къщата синия цвят на небето. Всяко лято искри. Всяко лято, в което ме няма. Още тракат по сивите улици сиви карети. Този звук е гравиран в стените и после забравен.

130 рисуващ

Аз не виждах, че стигат до нас запрашени каручки. Бях принцеса, която мечтае да стане голяма. И какво като станах? Летата на двора се случват, а принцесата там ще си спомни веднага коя е.

Елена Къдрева рисуващ

пишещ

Този свят не е мой. Този облак е само прогноза. Вярвам, бабо, че имам магична игла, да го пукна. Отключи ми сега. Аз съм тук, но дъждът е затворен като старо пано с приковани ята пеперуди.

рисуващ

Не е мой този свят с полудял и мухлясал приемник. Пуска криви вълни и лицата отвътре са грозни. Влизам тихо на пръсти при своята вечна антена. После сядам до дядо и с него небето настройвам.

Ружа Матеева

пишещ

рисуващ

131

пишещ

Свещички в тихото Колко много научих от простия миг – да съм тиха. Блъска някой със грубо мълчание. Негово право. Друг ме тегли с най-тежките, земни, човешки магнити. Аз обаче съм антистатична. И тук си оставам.

132 рисуващ

Как така се променя пространството, как се смалява? Как от точка отново се връща до истински космос... Щом обичаме другите само със голи представи, ще живеем в една поизлъскана, тинеста локва.

Елена Къдрева рисуващ

пишещ

Там се скача на воля. И там се гради стръмна кула с остри бойници горе и сто бързооки шпионки. Да, обаче отдавна не съм дългокоса Рапунцел. Имам здрави инстинкти и рокля с особена кройка.

рисуващ

Не участвам във никакви театри и роли не искам. Опустяха антрактите. Мръкна среднощната сцена. Аз съм скрита във себе си. Вътре е винаги тихо. Паля свои свещички. И слушам как стават големи.

Ружа Матеева

пишещ

рисуващ

133

пишещ

Нено Белчев

рисуващ рисуващ

Нено Белчев е роден през 1971 във Варна. Живее и работи във Варна. Завършва НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ в София, специалност стенопис. Работи в областта на видео-арта, инсталациата, скулптурата, пърформанса и новите медии, както и като независим куратор Той е мултидисциплинарен художник, който през последните 10 години работи предимно в областта на видео арта. В творбите си, той се занимава с противоречиви, но визуално силни елементи, които на едно ниво изглежда, като че ли са в конфликт помежду си, и идейно, и визуално, но появата на тези противоречиви елементи променя видеото дълбоко в корените му и го прави многопластово. В резултат на това, Нено постига дълбоко многопластово послание със силно ирационално въздействие, което не трябва да се осмисля чрез употребата на формално логическо мислене. В работата си, Нено много често използва хумор, въпреки че той гледа на своето изкуство много сериозно. Белчев казва: „Вярвам, че бидейки художник най-важното нещо е човек да има свобода на мисленето. Аз не съм роб на тенденциите. В моите творби, аз работя в своя собствена осока. Моята задача като артист е да погледна през повърхността на нещата в истинската им същност. Да провокирам хората да видят как пред

пишещ пишещ

собствените им очи техният свят се променя. За мен изкуството е форма на комуникация с другите хора и художниците имат в ръцете си изкуството като средство, в което е скрита възможността да провокира и променя мисленето на другите. В същото време, аз вярвам: че има изкуство - чисто изкуство, което художниците правят за собственото си духовно развитие и за да открият божествената същност в себе си. Това разбиране за изкуството е начин на живот и начин на мислене без търговска стойност. Изкуството е моят начин да бъда свободен.” http://www.nenobel.net/ Участвал е в множество самостоятелни и групови, национални и международни изложби. Печелил е стипендии (грант) за творчески престой в САЩ, Русия, Китай, Япония, Франция и Португалия, както и награди от международни видео и филм фестивали в САЩ, Русия, Холандия и Австрия. Негови творби са притежание на Не Xiangning Art Museum (Шенжен, КИТАЙ); САМСИ (Софийски Арсенал Музей за Съвременно Изкуство, София, БЪЛГАРИЯ); Градска художествена галерия - Варна, частни колекции в ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, ЯПОНИЯ, КАНАДА, ИСПАНИЯ, УКРАЙНА и др. Нено е един от основателите на Международния видео арт фестивал Видеохолика, Варна.

134

Награди: ЦEЦ АРТСЛИНК ГРАНТ в КАЛА АРТ ИНСТИТУТ (Бъркли, САЩ / Октомври – Ноември 2014 г.); ПЪРВА НАГРАДА на ДУПИНИ LIKE: международна изложба видеоарт, (проект на арт група Дупини), Старата поща (Велико Търново, БЪЛГАРИЯ / Декември 2013); Победител в Acid Rain (киселинен дъжд) за месец юли 2013: Епизод # 59; Acid Rain: онлайн платформа за видео изкуство (Ню Йорк, САЩ / Юли 2013); ГРАНТ-ПРИ И ПЪРВА НАГРАДА (за видеоарт) на НЕТ, международен видео-арт фестивал, (католог) (Уфа / Челябинск, РУСИЯ / Ноември 2011) Самостоятелни изложби: ДЪГАТА НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА НИКОГО: видео-инсталации в галерия “Съвременно пространство” (Варна, БЪЛГАРИЯ / Юни 2013) МАХАЛО: видео-инсталации в Националния център за съвременно изкуство на Русия, Санкт-Петербургски филиал (Санкт-Петербург, РУСИЯ / Септември 2011); СИЛИКОНОВА ИДЕНТИЧНОСТ: изложба с обекти и рисунки, галерия „8” (Варна, БЪЛГАРИЯ / Април 2010) КАКВО ИСКАШ ЗА СВОЕТО ТЯЛО? отворено ателие в OCAT (OCT Терминал за съвременно изкуство към He Xiangning Art Museum) (Шенжен, КИТАЙ / Ноември 2009); ВИЖ КАК БЪЛГАРИН ПРАВИ ИЗКУСТВО

1: видео-инсталации, арт музей Хидамари, Моеренума коен (Сапоро, ЯПОНИЯ / Февруари 2007) Международни изложби: IN-SONORA VIII: Международен фестивал за звуково и интерактивно изкуство в Национален център за съвременно изкуство музей РЕЙНА СОФИЯ (Maдрид, ИСПАНИЯ / Март 2014); ИЗТОК + ЕВРОПА: съвременно изкуство о Източна Европа международна изложба в рамките на 3-тия Международен културен фестивал 2013: ТРАЙНИ ЗАВЕЩАНИЯ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА (世界文化艺术节 2013 - 东欧芳华) Градска Галерия на Хонг Конг (ХОНГ КОНГ, КИТАЙ / Октомври 2013) КАНАЛИ: Австралийското видео арт биенале (Мелбърн, АВСТРАЛИЯ / Септември 2013) ПРИЗМА 14: Международна изложба в музея за съвременно изкуство МИЛЕНИУМ (Шефилд, Обединеното кралство / Юли 2013) PIXXELPOINT 2011 – Фестивал за нови медийни изкуства (каталог), куратори БРИДА (Нова Горица, СЛОВЕНИЯ / Гориция ИТАЛИЯ / Декември 2011) “COMMERCIAL” ART VIDEO: международна видео изложба, apexart (Ню Йорк, САЩ / Ноември 2010) SANCTIONED ARRAY – международна видео изложба, галерия White Box (Ню Йорк, САЩ / Ноември 2010); и много други.

135

136 рисуващ

Нено Белчев рисуващ

пишещ

рисуващ

Нено Белчев

пишещ

рисуващ

137

пишещ

138 рисуващ

Нено Белчев рисуващ

пишещ

рисуващ

Нено Белчев

пишещ

рисуващ

139

пишещ

140 рисуващ

Нено Белчев рисуващ

пишещ

рисуващ

Нено Белчев

пишещ

рисуващ

141

пишещ

Радостин Седевчев

рисуващ рисуващ

Казвам се Радостин Седевчев роден съм в Перник през 1988г. През 2012г. завърших бакалавър, а

пишещ пишещ

през 2014г. магистър специалност Стенопис в НХА, Като художник се изразявам по разноо-

142

бразни начини, като не се спирам пред определен тип медия, който да нарека свои. Търсенията ми винаги са съпроводени

от текст най-често под формата на цитати или поговорки.

143

„Паметта е подвеждаща защото е оцветена от днешните събития” Алберт Айнщайн Представих си как биха изглеждали античните глави ако бъдат оцветени още веднъж, но този път повредите нанесени от времето се превърнат в отворени рани. Едно ярко изображение на насилието причинено от времето, и идеята, че няма нищо неуязвимо.

144 рисуващ

Радостин Седевчев рисуващ

пишещ

Радостин Седевчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

145

пишещ

Константин Трендафилов

Теодор Лозанов

рисуващ рисуващ

Теодор Лозанов / илюстратор НЕ СЪМ КАРИКАТУРИСТ!!!!! На 28 съм . Живял съм във Велико Търново, Стара Загора и Варна. София е междинна спирка (май). Рисувам от малък. В училище рисувах за удоволствие (основно комикси и герои от видео игри), посериозно започнах да се занимавам в университета . Завършил съм мода във Варна (2010г., после и ‘графичен’) – там се запалих покрай часовете по Модна Илюстрация. Не мога да кажа, че съм ‘’школован’’ художник, по-скоро самоук (без да звучи лековато). И техника и вдъхновения откривам сам. Казват ми, че имам ‘’специфичен’’, разпознаваем стил - аз не го виждам, не е нещо ‘’нарочно’’-така си излиза от ръката.

пишещ пишещ

Усещам, че през определен период (около година) този ‘стил’ се променя, но почерка ми се запазва (което май е най-важно). Рисувам свободно - не си поставям рамки, срокове и ограничения. С мода и графичен дизайн не се занимавам (пряко), но успявам да използвам това, което са ми дали. Някои проекти върху които съм работил: Мода -Принтове за последните колекции на Knapp (S/S14) Списания 100-те най-богати българи, 100-те найвлиятелни жени, 100 мениджъри (издания на несъществуващите вече Пари) /ЕВА/ Капитал LIGHT. Афиши за пиеси (Франция) Опаковки за био-шоколадите на ZOYA, Супер Шоколад и Dark Vegan.

146

Казвам се Константин Трендафилов накратко Кокича. Писател. Не, това звучи помпозно. Писач, да кажем. Рекламен писач (няколко години бях копирайтър в рекламна агенция, вече - “творчески лидер”) и не-рекламен (от години пиша в личния ми литературен проект / блог - Мърлявият блог на един спретнат човек).

За мен качествената литература не е тази, която търси красотата, а тази, която открива истината. Не е ли това писането, в крайна сметка? Вечното търсене, безсмисленият, но съблазнителен опит да хванеш неуловимата същност на нещата в думи (докато остналите, нормални хора, просто си ги живеят и не се занимават с глупости).

147

За гащите, с които тренирах днес кръгла дупчица в моите боксерки шпионирам те

За мен и теб Какво засяхме, преди да поникнат мъртвите цветя?

148 рисуващ

Теодор Лозанов рисуващ

Константин Трендафилов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

149

пишещ

Хайку, о леле майко За лятото юлското слънце заслепява очите за да прогледнеш За госта Страхуваме се от госта, който не си сваля якето

За целувката днес жабата не желае да има целувката ти

150 рисуващ

Теодор Лозанов рисуващ

Константин Трендафилов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

151

пишещ

Весела Кучева

Здравка Будинова

рисуващ рисуващ

„Едно дребно, колоритно, усмихнато момиче, пътешественик със забавни, шантави илюстрации, луди преживявания, огромни мечти и последователни успехи“ -така ще ви отговорят близки и познати. В действителност съм Здравка Будинова скрита зад псевдонима ~ Zdravolinna~ .

пишещ пишещ

По образование художник-плакатист, по професия графичен дизайнер и илюстратор. Изминалата година беше изпълнена със сбъднати желания, изложби, изяви, награди, а през настоящата подготвям още куп изненади ;)

152

Весела Валентинова Кучева – родена на 15 май 1990 г. в град Плевен, завършила бакалавърска степен в НХА специалност „сценография“, в момента учи за магистърска степен отново в НХА в катедра Книга и Печатна Графика специалност „илюстрация“. Освен с илюстрация, Весела се занимава също така с керамика, съвременен танц и пърформанс и творческо писане,

като последните й публикации в печатни издания са в британското списание Performance Research (в броя, озаглавен On Scenography), където е публикувана статията й Scenography At Home, както и в списанието за съвременна поезия „Но Поезия“, където са публикувани нейни стихотворения (в броевете първи, втори и трети).

153

Докато шия, често спирам, обръщам се нагоре, гледам облаците оприличавам ги веднъж – на зайче друг път – на мече в указанията пише: „ушийте дрехата с чук“ приложено е също и платнено етикетче за вече готовата дреха: „направено за вас специално от вашата магазинерка-майка“ откъсвам последните думи, бретон от конци се полюшва в задушното написвам вместо това: „за вас специално от мащехата на вашето куче“, звучи ми някак по-правдоподобно с игла не бих могла да закова пирон обръщам се нагоре, гледам едно след друго меките бели животни когато е мече съм безкрайно щастлива.

154 рисуващ

Здравка Будинова рисуващ

пишещ

Весела Кучева

рисуващ

пишещ

рисуващ

155

пишещ

Точно както краката обикновено са отдолу (но не винаги), това е птица, а аз си помислих, че е луна. Обикновено познавам, когато гледам нещо, в повечето случаи мога да кажа какво е, затова сега се чудя какво не е наред с деня. Тогава поглеждам в календара и виждам, че е събота, поглеждам в огледалото и виждам, че не съм човек, а мечка. Песен за новата идентичност: Аз съм мечка, аз съм мечка-паяк, аз съм паяк-хамелеон, паяк-лястовица, паяк-златорог елен, аз съм мечка-паяк-лястовица, мечка-паяк-златна рибка, паяк-мечка-бръмбар рогач. (честно, ако бях мечка, мисля, че щях да бъда мечок)

156 рисуващ

Здравка Будинова рисуващ

пишещ

Весела Кучева

рисуващ

пишещ

рисуващ

157

пишещ

Излишно е да търсим ключове – всяка вратичка се отваря случайно, завесата пред входа на Дома на киното сама открехва себе си за нас случайно преминаваме текстилното й тяло, тънко, почти двуизмерно, толкова по-лесно е да го отмахнеш с ръка, излишно е да търсим ключове. В салона можем известно време да продължаваме да вървим в тъмното, да се успокоим, за да намерим ритъм в крачките си и между редовете да си мислим разни работи или да седнем на съседни две места – аз обещавам да говоря по време на филма, да се намесвам и да правя различни забележки, излишно ще е хората отпред или отзад да се обръщат и с погледи да ме предупреждават да престана, ако го правят, ще им кажа: не съм от тук, не влязох в киното нарочно, попаднах вътре без билет, всяка вратичка пред мен се отваря случайно.

158 рисуващ

Здравка Будинова рисуващ

пишещ

Весела Кучева

рисуващ

пишещ

рисуващ

159

пишещ

Диян Иванов-КОТ

рисуващ рисуващ

Здравейте на всички ! Казвам се Диян Иванов – КОТ Накратко, с няколко изречения бих се представил като 31 годишен човек, зад който повече от 20 години стоят върху дъска за скейтборд, с голяма усмивка на лице! Като човек раснал, “в голям процент не

пишещ пишещ

пораснал” в подобна културна среда, съм силно повлиян от творчеството, с което тя е засегната! Леко като извъртя глава назад във времето, се прокрадва отново онази голяма усмивка на лицето и за пореден път ме залива мисълта, че съм успял да сбъдна своите детски мечти и желания !

160

Да постигна нещо същественно, в нещото което обичам, с хората които ценя и обичам! С диплом от техникум по Моден Дизайн аз бързо пренасочих своето желание към рекламата и графичния дизайн. Това отвори в мен нови полета за изява, свързана с скейтборд културата в моя силно обичан

роден град Варна и незаменима родина България ! Стилът на работа, с който се изразявам е леко забавен, за някой е вулгарен, но като цяло лесно смилаем. Няма да разтягам повече локуми. Благодаря Ви!

161

162 рисуващ

Диян Иванов – КОТ рисуващ

пишещ

Диян Иванов – КОТ рисуващ

пишещ

рисуващ

163

пишещ

Михаела Караджова

рисуващ рисуващ

Значение на думата „STALKER“ извадено от речника: Съществително: STALKER (преследвач) Човек, който тайно ловува или преследва животни или хора. Значение на думата „STALKER“ втори път Женски род 21 години Човек, който НЕтайно преследва вдъхновение, защото вдъхновението само не идва. Аз съм Stalker, но не от лошите. Историята на Stalker е доооста дълга и все още се пише, но ще започна с това.

пишещ пишещ

Принципно не обичам да давам описание за себе си, но точно с това изречение май го започнах. Аз съм Михаела Караджова студент в НХА, гр.София, 3-ти курс - Плакат и визуална комуникация, но ми отне една година учене там, за да разбера, че илюстрацията е моето BFF (best friends forever). В момента съм в Италия, изучавайки именно това и видимо доволна. Въпреки оскъдния ми речник на италиански език ( тук не говорят английскиФАКТ!), пак успявам да науча много за илюстрацията.

164

Не че дизайна не ми е на сърце, но знаеш, може да имаш само един най-добър приятел. Илюстрацията, обаче не върви и без музиката. Просто не мога да започна да правя каквото и да било, ако не слушам музика. Повечето ми работи са повлияни от нея, от текстовете или просто мелодията. Силно повлияна съм и от модата, от скейт културата. Нямам и една илюстрация, в която да не присъства поне един скейт или остатък от такъв. Както и черния цвят е там винаги, и си-

ньо, розово и жълто, но млечни. Не знам точно кога започна това предследване на мода, музика, скейт, ърбън култура и всичко останало, но все повече и повече го правя. Знаеш, като те вдъхнови нещо, не можеш да си позволиш спокойствие, а и не искаш. Както сега например, отново тръгвам да преследвам следващото вдъхновение за нова илюстрация , а дотогава може да ме преследваш и ти: http://iconosquare. com/mimozee

165

166 рисуващ

Михаела Караджова рисуващ

пишещ

Михаела Караджова рисуващ

пишещ

рисуващ

167

пишещ

168 рисуващ

Михаела Караджова рисуващ

пишещ

Михаела Караджова рисуващ

пишещ

рисуващ

169

пишещ

Ради Йовчев

Борислава Borislavaaaawillmadeit

рисуващ рисуващ

Борислава не обича да говори за себе си, но обича мопсове.

пишещ пишещ

От няколко месеца свободното ми време е изцяло посветено на буквара ми.

170

Ради Йовчев е роден през 1992-та година в София. Израства в Димитровград и завършва средното си образование в местната природо-математическа гимназия „Иван Вазов“. В момента живее в Пловдив и учи „Ис-

тория“ (IV курс) в ПУ „Паисий Хилендарски“, но има амбиция и желание да се занимава с писане, било то като журналист или поет. В тази връзка, не изключва възможността в близкото бъдеще да отиде там, откъдето е започнал житейския му път, а именно – столицата.

171

Сантименталност Гледам леглото си Разхвърляно е Но не искам Да го оправям Искам още малко Да е в този вид За да усетя отново Топлината ти Аромата ти И обичта ти С която ме дари В онзи ден Когато ми поиска Гребен, с който Да си срешеш Разрошената коса А в същото време Синята ми риза Ти стоеше Толкова добре На голо.

172 рисуващ

Borislavaaaawillmadeit рисуващ

пишещ

рисуващ

Ради Йовчев пишещ

рисуващ

173

пишещ

Любовта е Опиат Теб те няма Сам-самичък съм И това ме кара Да се чувствам зле Опитвам се да те заменя Но нищо не помага Нито цигарите Нито пурите Нито тревата Нито екстазито Нито ЛСД-то Нито бирата Нито джина Нито рома Нито уискито Нито водката Нищо Всичко това Може да ме опияни Но само временно Когато сутринта настъпи Ефекта вече ще е отминал И аз отново ще съм нещастен Съжалявам, не съм Буковски Колкото и да го харесвам По-слаб съм от него Моята синя птичка Просто си иска своето А аз не мога да я спра И затова, ще я пусна навън А тя ще полети високо нагоре Докато дъжда, вътре в мен Се изсипе до последната капка.

174 рисуващ

Borislavaaaawillmadeit рисуващ

пишещ

рисуващ

Ради Йовчев пишещ

рисуващ

175

пишещ

176 рисуващ

Borislavaaaawillmadeit рисуващ

пишещ

Borislavaaaawillmadeit

рисуващ

пишещ

рисуващ

177

пишещ

Владимир Паскалев

рисуващ рисуващ

Създаването на стил не е цел за мен. Стилизацията на дадена серия от работи винаги е била основана на различна концепция. За мен истински стил е естественото наличие на живот - движение заедно с, а не против. Начинът, по който правя изкуство е вид търсене на разбиране и познаване красо-

пишещ пишещ

тата и силата на живота. Моят стремеж е да уловя тези енергийни явления в различните им проявления. Изкуството и живота, красиви сами по себе си стават магични и непреходни, когато душата и съзнанието се преплетят в процеса на създаване.

178

Уважение към непознатото, природата и хората. Роден в Пловдив, 11.03.1977. Завършил Художествена гимназия “Цанко Лавренов” Дипломира магистратура живопис в НХА. Има участия в редица изложби с художествено движение 26-5, Пловдив. 2007 - самостоятелна изложба RetroPink

- Пловдив, галерия Жорж Папазов 2009 самостоятелна изложба Cartoons/Komnkcn - София, галерия Агрион 2009 - самостоятелна еднодневна експозиция - Пловдив, Afrobrasil парти, киносалон Гео Милев 2010 - самостоятелна изложба PASSAGE/Пасаж - Пловдив, BASQUIAT wine&art клуб.

179

Летен сън Въздуха наистина беше свеж, напомнящ на утро в кипарисова гора - събуждаш се след дълбока чувствена дрямка, а навсякъде около теб слънчеви лъчи пронизват с фанфарен звук пространството между дърветата, палейки пожари по безброй клони и листа. Вдишах с пълни гърди тази изпълнена с живот и видения радост. Морето пред погледа ми невидимо, но страстно обладаваше и само бе обладавано от небето в безкраен и отчаян опит да се слеят. Всичко наоколо бе светлина и цвят. Самият въздух искреше с оранжевочервени отблясъци. Еуфоричната пяна по върха на малките вълни, които се разливаха по пясъка, беше с меки кремави оттенъци на бялото. Гледах камъчетата и мидите във водата току до брега. Вълните непрекъснато ги подмятаха ту напред, ту назад, въртяха ги във всевъзможни посоки, блъскайки се непрекъснато. Лежах на плажа в ранното утро, подпрян на лакът и се омайвах от всичко - от звука, от цветовете, от мириса на море, от топлината, която едва бе започнала да прониква в пясъка, от бявно но сигурно пълзящото слънце, от полетите на чайките, от крясъците им, от играта на вълните, от лежащата до мен жена. Песъчинките по тялото проблясваха при всяко движение предизвикано от лекото дишане. Кожата на места бе побеляла от солените дири на одрасквания и допири. В този момент върхът на едната и гръд пламна в заревото на Слънцето. Почти веднага светлината избухна и върху другата. Бавно отделни места от тялото експлоадираха в цветни букети. Кожата жадно поглъщаше тази изгаряща ласка. Тънък лъч, с цвят на разтопено злато, докосна влагата в леко отворените очи, създавайки безброй малки звезди в космоса между клепачите. Наведох се по-близо до нея. Исках да наблюдавам как всеки един слънчев лъч я докосва, гори, люби и целува. Гледах устните тъмно сочни, извити по толкова недвусмислен начин, викащи за наслада и нежност. Беше захапала няколко косъма насън. В една малка хлътнатина по врата пулсираше вена.

Lazy day / Мързелив ден 1999, 76x66 cm tempera on cardboard / темп. бои, картон Warm, slow hours turning into days.... Топли, бавни часове превръщащи се в дни...

180 рисуващ

Владимир Паскалев рисуващ

пишещ

Владимир Паскалев

рисуващ

пишещ

рисуващ

181

пишещ

Погледнах гърдите... Погледнах корема млечно розов, настойчиво привличащ към себе си всичко у мен... …………………… Димът лениво пълзеше навън от устата ми. Задържаше се за кратко около мен и несигурно изчезваше във въздуха. Очите ми сълзяха. Изтръсках пепелта от цигарата. Седяхме на верандата в знойната тишина на късния летен следобед. Питието в чашата ти хвърляше причудливи отблясъци по повърхността на масата. Исках да уловя погледа ти зареян сред раждащите се звезди, да слея своя поглед с него, да потъна във виолетовия безкрай на съзнанието ти, да стана сълзите на твоите чувства... Седеше в плетения тръстиков стол опряла ръце на облегалките, с кръстосани голи крака изпънати напред. Синьото на тънката ти тениска светеше в полумрака на местата където се допираше до кожата. Вдиша. Тъмнината в очите ти просветля за момент. Гледах тези две мъждеещи, сред шум от вълни светулки и полетях с тях зад аленото наметало на душата ти. Миг преди пеперудата на любовта да ме захвърли сред бляновете и страховете ти, сред пъстрата радост и кошмарите ти, сред всяка твоя капка кръв, сред солените сълзи на оргазмите ти, сред грешната плът гасяща въглена на моята разбрах, че полудявам... Stormy coast / Kрайбрежна буря 2009, 71x52 см oil on canvas / масл. бои, платно One summer day, one of those days, like winter days, with white and barely cold sun... Един ден от лятото, от тези дни, които приличат на зимни, с бяло почти студено слънце.

Владимир Паскалев 1999

182 рисуващ

Владимир Паскалев рисуващ

пишещ

Владимир Паскалев

рисуващ

пишещ

рисуващ

183

пишещ

Валентин Славеев

Денис Ангелов

рисуващ рисуващ

Привет! Казвам се Денис и се занимавам с илюстрация и комикси. Най-често намирам вдъхновение в много и разнообразни напълно ежедневни неща.

пишещ пишещ

Меломан съм и постоянно откривам нова музика. Обичам пица, анимационни сериали, миризмите на дъжд и барут, комикси и съвременна литература, както и спонтанни пътувания."

184

Валентин Славеев Спасов роден май 1994г. в град Враца. 2013/17 бакалавър в специалност “Философия” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. 2013 Природо-математическа гимназия „Академик Иван Ценов“ През 2014г създава блог под заглавие "Поетични илюзии", който е дебютен и включва над 40 произведения. Той представя състоянието на съвременника през призмата на "чистото поетизиране с лек сантимент". Участие в конкурси: 2014 Национален поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ Стара Загора 2014 Конкурс за философско есе към Философски Факултет 2014г. 2014 Поетичен конкурс към фестивал

„Alter/Native“ Пловдив 2014г. 2012 Национална олимпиада по философия 2012г. Награди: 2014 5-то място – Конкурс за философско есе към Философски Факултет 2014г. 2014 номинация в Национален поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ Стара Загора 2014г. 2014 4-то място – Поетичен конкурс към фестивал „Alter/Native“ Пловдив 2014г. 2012 14-то място Национална олимпиада по философия 2012г. Библиография: 2014 списание „Страница“ (бр.4/2014 стр.28-31) 2015 Университетско издание “Сборник философски есета”

185

Разрушен в Шизофрения За себе си разказ, разказва на себе си. Истории за да не се помни, разказва сам на маса за двама с поръчка за две питиета спокойно - съкрушен невротично - бесен. Истории за минало, в които е цял, за да не се помни е двама. И винаги си говорят за миналото пред хора - спокоен, пред слънцето - бесен.

Сенки Силуети верни гледам с изобразени грешно хора под ужасна перспектива нос, скули и устни в крива. Лудостта ми - стриктна сетивата - болни суетата - скрита спомени - долни. Обзема страх от снимка страх ме да си спомня да я гледам все не спирам как непознати се припомнят? Неясен образ като фона нищо видимо не виждам из кристално ясни хора.

186 рисуващ

Денис Ангелов рисуващ

пишещ

Валентин Славеев

рисуващ

пишещ

рисуващ

187

пишещ

Александър Алексиев

Дияна Нанева

рисуващ рисуващ

Из интернет пространството още позната като Functional Neighbour. От Варна. Винаги наблизо, винаги функциониращ образ. С насочено внимание и постоянство в илюстрацията и комиксите, но според различните случаи изразните средства са променливи. Чисто и просто обичам да рисувам, постоянно и навсякъде, често вдъхновена от детайли от ежедневието.

пишещ пишещ

Понякога истории на хора, понякога мои, а понякога могат и да прелитат във формата на градски птици. Случва се често да правя колаборации по различни поводи с писатели. Пиша...понякога. Не се престрашавам лесно да показвам свои неща в тази област, но някои от тях успях да съчетая с комикс илюстрации в първата ми издадена книга "Сезон за бягство".

188

Александър Алексиев е начинаещ скрибофил, който понякога обсъжда себе си в трето лице. Роден в град Нови Поз“о“р преди двадесет-и-нещо години. Понастоящем обитава

Варна препитавайки се като копирайтър. За съжаление (или пък щастие?) – както в живота, така и в писането – оставя много неща недовъ...

189

Нося се по полето като ковчег Крещя без глас живота ти Насред нищото си само Една мисъл в зелено Едно спускащо се острие Съдбата някак те понася Умът по-скоро не

Родих се от нечистотиите случайно, Изпълзях на повърхността едва, Сега потеглям към царството ваше, Така болестотворно и продажно, Ето, ходя към царството ваше, В книгите ви пишело за този ден, Марширувам към царството ваше, И целият ад е подир мен.

190 рисуващ

Дияна Нанева рисуващ

пишещ

Александър Алексиев рисуващ

пишещ

рисуващ

191

пишещ

Милка Кьосева

Деница Пенева

рисуващ рисуващ

“Вдъхновяват ме хората и взаимодействията по между им. Вдъхновяват ме животните. Простичко наричаните в техния свят “инстинкти”. Борбата за оцеляване и борбата за продължаване на рода, която хората назовават с различни наименования. Единението, което настъпва, когато взаимодействат хората, животните, животните и хората. Както и животните у хората и хората у животните. Вдъхновява ме и движението. Боят, танцът, любовната игра...животът – безкрайното движение нагоре/надолу, наляво/надясно, напред/назад - който, както. Нещата ми са пасивни и агресивни, ярки и тъмни, топли и студени, весели и тъжни.

пишещ пишещ

Има любов, има война, има секс, има борба... Има графика, има и живопис. Изобщо, различни и като техника, и като формат, и като настроение, и като похват, благодарение на модния дизайн в гимназията, графиката в академията и научната илюстрация в университета. Повлияни са от действителни и недействителни лица, събития, усещания и мисли. От ревюта, песни, филми, книги, дисекции. Разглеждайки обектите и съставните им части отвън и отвътре, пряко и преносно, в търсене на индивидуалността и/или единението.”

192

Коя съм аз? Искра от божествения океан както всяко друго същество във Вселената, мост между духа и материята, извиращ от сърцето на Твореца, разгърнала се в проявление като жена в прегръдката на Гея, проводник на творчески импулси, добавящи новост в тъканта на битието, споделящ спусък от светлина, събиращ опитност в света на материята и формите,съпруга, майка, писател, поет, добавяща върху безкрайното възприятие за себе си нови багри, проявени чрез импулсите на душата ми в процеса на себепознание, израстване и разгръщане на сцената на собствената ми еволюция във време, отразяващо качеството на глобална промяна на съзнанието на човечеството и преход от едно измерение в друго. Удивявам се от красотата на творението, прекланям се пред мъдростта на Бога,

извираща от всяка проявена форма, радвам се на успехите на другите и осъзнавам, че всички сме уникални и неповторими. Знам, че останалите са огледало за светлината и сянката в мен, както и че те се оглеждат в душата ми по същия начин. Милка Кьосева е родена през 1976 г. Живее в Пловдив. Завършила е Национална търговска гимназия в Пловдив и Икономически Университет – Варна. Има десетгодишен професионален опит в областта на финансите и управлението. Лектор на форуми и семинари за личностно развитие и здравословен начин на живот. Автор е на поетичната книга „Синя Пеперуда“, на книгата за себепознание и еволюция „Уравнението на живота ни” /издадена септември 2014 г./, както и на статии и есета, свързани с принципите на успеха, богатството и изобилието.

193

Писмо до Бога Желаех много пъти да ти пиша, но някак странно думите ми бягаха… А днес дълбоко искам да те вдишам, в прегръдка да те срещна аз на прага си… И да ти кажа колко се страхувах без теб във тези черно-бели сънища и колко нощи в тишина бленувах, да бъдеш в плът и кръв и да те срещна. А тук понякога е тъй самотно… Приятелства, предателства, илюзии… Признавам вече слизам неохотно тук на Земята в мрачните колизии. Знам ще ми кажеш, че това нормално е, че идването ми в света е подвиг,

194 рисуващ

Деница Пенева рисуващ

пишещ

Милка Кьосева

рисуващ

пишещ

рисуващ

195

пишещ

но сякаш в мрака спъвам се фатално… Безмълвен на крилете си ме носиш ти. И във игра на бягство и на случване копнежа ти долавях във съня си, целувката ти нежна сякаш вкусвах я и после дълго пазех я в дъха си. В дантелите на светещата обич, аз тихо ти говорех и те виках. пред златокосо есенно огнище за тебе приказки в нощта измислях… И ти дойде в съня ми, звездно-вечен, като ефирно слънчево видение… Хвани ръката ми! Ще те последвам във нови непознати измерения. И ме дари с най-приказната вечер, танцувай със крила на пеперуда и в този танц е тленното съблечено, Дух и душа в едно… И няма друго.

196 рисуващ

Деница Пенева рисуващ

пишещ

Милка Кьосева

рисуващ

пишещ

рисуващ

197

пишещ

Нели Друмева

NELY

рисуващ рисуващ

Здравейте, аз съм NELY и рисувам върху

пишещ пишещ

Винаги съм заета с нещо, че и с няколко

всякакви повърхности...хора, стени.

198

неща, затова и никога не ми е скучно. : )

199

200 рисуващ

Нели Друмева рисуващ

пишещ

рисуващ

Нели Друмева

пишещ

рисуващ

201

пишещ

202 рисуващ

Нели Друмева рисуващ

пишещ

рисуващ

Нели Друмева

пишещ

рисуващ

203

пишещ

Георги Димитров - ERASE

Георги Димитров

рисуващ рисуващ

Казвам се Георги Димитров на 29 години съм и по голямата част от живота ми е приминала в развитието ми като графити ар-

пишещ пишещ

тист, където съм по известен с псевдонима си ERASE. В комбинация с графитите в последните

204

няколко години работя върху развитието си като дизайнер и илюстратор. Щаствлив човек съм, защото успях да превърна хобито си в професия и благо-

дарение на това обикалям света и срещам много нови и свежи хора. Бъдете смели и преследвайте мечтите си!

205

206 рисуващ

Георги Димитров - ERASE рисуващ

пишещ

Георги Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

207

пишещ

208 рисуващ

Георги Димитров - ERASE рисуващ

пишещ

Георги Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

209

пишещ

Соня Момчилова

Виктория Георгиева MOUSE

рисуващ рисуващ

Виктория Георгиева MOUSE /Исперих,1989/ странства, учи и твори във Велико Търново и Варна...по света и у нас. Хвърля си пъпа в испания.¡

пишещ пишещ

Соня Момчилова има над 20 години опит в публичните комуникации. Била е директор на пресцентъра на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта и комуникациите. Специализирала е в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. Соня Момчилова е и автор в редица списания, ежедневници, пише детски приказки. През 90-те години е сред първите сценаристи и текстописци на студентското предаване КУ-КУ. Момчилова е била и първия продуцент

VIVA SUNSHINERS! рисува мечтае сънува

210

на предаването „Тази сутрин” на bTV. Работила е и като редактор в БНТ, редактор и водещ в радио "Експрес и радио "99”, а през последната година – и като главен редактор на предаването на bTV „Духът на здравето”. В биографията и фигурира позицията Мениджър корпоративни комуникации на bTV, както и управител на агенцията за пиар и реклама PLAN C. Автор е на книгата за деца „Летните приказки на Мария” съавтор е в няколко сборника с българска проза и поезия.

211

Дервишко Ако си с много, но без мен е все едно да си самичък. Ако си само с мен без другитетогава все едно си бил със всички!

212 рисуващ

Виктория Георгиева MOUSE рисуващ

пишещ

Соня Момчилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

213

пишещ

Звън от счупено Мъже, не Ви познавам, сори /ще прощавате/! Отказвам се да правя вече опити. Не ми се разговаря, , спори или утешава Напускам ви, смирено и безропотно. Мъже, омръзна ми да ви разочаровам. Да съм виновна за чутовните провали . Знам всичко, чувала съм,че съм напаст, дрога и отрова напускам ви, бастуни, имбецили и кавали! Ще се уединя и ще очаквам Него вечерялият с бог , посоченият с пръста на Фатима. Приискала ви се е нежност – брего! Светът е пълен с дами, дето не е нужно да им помниш името. А аз съм Соня- значи звън от счупено. Стихотворение на непознат език. Не можете да си ме позволите, вече съм откупена от най големия безсребреник, учител съм му нощем , денем ученик.

214 рисуващ

Виктория Георгиева MOUSE рисуващ

пишещ

Соня Момчилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

215

пишещ

Пауза За тишината в партитурите – наздраве! За паузите между вдишвам и издишам. За тихият поклон преди да се изправиш. За нуждата която прави те излишен. Наздраве за граничната минута, онази във която няма време. За котката заспала в скута ми и за душите миг преди да ни ги вземат. Защото тя е е най великото говорене и в нея е износен смисъла. Вратата миг преди да се отвори стихът узрял , но още не написан. За тишината помежду ни, святата в която ангелите пеят“ нашата“ Ще пия, но сега е рано, лято е ела до мен и да оставим чашите.

216 рисуващ

Виктория Георгиева MOUSE рисуващ

пишещ

Соня Момчилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

217

пишещ

218 рисуващ

Виктория Георгиева MOUSE рисуващ

пишещ

Виктория Георгиева MOUSE рисуващ

пишещ

рисуващ

219

пишещ

Николай Божинов

Никкалай

рисуващ рисуващ

Николай Божинов познат още като Никкалай започва художествена дейност в сферата на графити изкуството. По време на следването си разширява

пишещ пишещ

тези практики, но запазва публичното пространство, като главна област за работа. В периода от 2011 до 2014 година реализира съвместно с Виктория Георгиева редица

220

творби в градска среда за street art проекта SUNSHINERS. В самостоятелната си дейност работи в характера на концептуалното изкуство

изследвайки народопсихологията посредством многокомпонентни произведения с вариращи размери, местоположение и материалност.

221

222 рисуващ

Никкалай рисуващ

пишещ

Николай Божинов

рисуващ

пишещ

рисуващ

223

пишещ

224 рисуващ

Никкалай рисуващ

пишещ

Николай Божинов

рисуващ

пишещ

рисуващ

225

пишещ

Сериен номер 22

Коко а.к.а Кокичанчо

рисуващ рисуващ

Здравейте. Казвам се Коко а.к.а Кокичанчо и се занимавам с разни готини неща. Рисувам най-различни неща в сферата

пишещ пишещ

на дизайна, илюстрацията, графитите, типографията и т.н Обичам да създавам и претворявам света през моите очи и мисли.

226

Представям си, че се представям в представите на представителствата. Аз не съм пристрастен към писането - то се е пристрастило към мен и не иска да си тръгне. Даже бих казал, че ме използва като глава-скафандър да си съчинява собствен свят, а аз като приемно същество сякаш съм длъжен да го разпространявам.

Сам съм, когато не съм сам, не съм сам, когато съм сам. Не пия нищо розово и не ям нищо с цвят горчица, освен, ако не е горчица. По нрав съм по-скоро хибрид, отколкото кръстата отвертка, но и за това има лек. По-добре цветен, отколкото черно-бял. Сивото не става за окръжност.....

227

Менестравно бондеро Мезоратни каламозни прази едваритно спеломотат фрази базилицни страхантюли флацни бертохулстват първохвацно Ежде, морубално имо Парудя на етно стиво гехвам етните прандурси стабитурям на конвулси До кортумба бали стево Менестравното бондеро

228 рисуващ

Коко а.к.а Кокичанчо рисуващ

пишещ

Сериен номер 22

рисуващ

пишещ

рисуващ

229

пишещ

Гъбуцинно еждрувение Гъбуциннах морфолотна спела Еждно парамуднах стронните й пели Пазтурнах поздромнното фрутело Странхнтурнаха се периодни стри Перестронни втруннаха се шпруди Пеперуцнаха се кремощтните хри Струмни второтрачиха се жлите Езпирунно похрунтяха еритри Струховатния перебел ждроснат епичокваше кощрукналите зги Малощипнал гарантруцвах И пострунно етвах еждите курми Кегерунтавата спрула Ежехотно евдна спурхавия хлюц Гъбуцинно еждрувение Кой ми натарлюцна твоя буц

230 рисуващ

Коко а.к.а Кокичанчо рисуващ

пишещ

Сериен номер 22

рисуващ

пишещ

рисуващ

231

пишещ

Недовършителна ексхлизия Ждракндрели гносологи прикадилват кармакоми и иземмват семилонно трънни шпрунки реконстробни Епилатно чикантурят сперодрънните им хла Дробосъветсно и марахулно езутрипват вронните щрула Перимащерни щрамвули ерецотват кощерни шкурпи Куроморбилните грули Харантутват фрунделите зли Пероралното мофтуно Ахна ечковият клек Наететно сгарамули Хидромастия еклек Хилямутно строгновение Перехластна мутоста Щравахлитно бровяление Армутна хармуста Фпли се клицното жоморо Е се дитрувия стряс Калигрусно етновение Ме отряцна във несвяст

232 рисуващ

Коко а.к.а Кокичанчо рисуващ

пишещ

Сериен номер 22

рисуващ

пишещ

рисуващ

233

пишещ

Менихлюзни Пармарутки Мелихлюзна парамарутка бровна Цицохрътлеста и гъзозла Смукарателно попурцваше овдете Баровитите брухча Аробрасните и струсни ждроси Вличват цвукналите лайнара Мерцедално парцоцваше комброси Епистратно хлицва еждните брила Триполакто звукналото бърдо Епиклира със споляшен крен Босподи бърдокновено Перездрухвай спокния кретен

234 рисуващ

Коко а.к.а Кокичанчо рисуващ

пишещ

Сериен номер 22

рисуващ

пишещ

рисуващ

235

пишещ

Спасителят в ръжта Бесарибно коломездие бероличкваше перудният ни хвост Арамокравото сухолезие сперодрашно епундираше кальос Спирамудно обалконие харатуткаше пупункавите гли Там потруцкваше полу-вторменно ежебрежното Хурпи Берекльовкаше си то памуди, гльоцкаше си хароняк Но внезапно се размуди, една хлюпоцопващ стряс Бликотарнаха се в миг ондрите, плюцна ездовия плюз Хурпи се пароновтруди, здрабанукна сополивковия хляц Хруцна щромквите строполепни жмуди, страхотротно апна перомостия му фац Пльосна се строколафажно перед мощавите енчести струхни Но помруцналото му трендало спеловидно се клокочна на ютни Ежебрежно Хурпито пофтръцна, потрепозна клицкав слюн Перорално се заглюцка, пльопна хрунтавия бльоцкав клюн Завтечаска чу го Елемокъл, затрантури сплицкавата си грала Преповлачи хромни зелемуни, феродланно познатрокна ждрепола Целемокна го по клюна блюцкав, Трусна клицкавия слюн Ежебрежно Хурпито поглицка ,ахна и обрутна вън! Спелотражна хуболепсия бе се фтрукнала във моцкавото гри Елемокъл се ухлясна, ветрефляса нашето Хурпи Двамата се братовлясаха фенално, брадинесаха сестрално калумпи И пак се труполеснаха в сухлезие, там - при пупункавите гли.

236 рисуващ

Коко а.к.а Кокичанчо рисуващ

пишещ

Сериен номер 22

рисуващ

пишещ

рисуващ

237

пишещ

Епитафия Бездумна

Дора Манкова Василева

рисуващ рисуващ

"Тя къса цветята от подредените градини и ги слага в очите на хората. Хвърля мидички, докато върви и повечето хора биха си помислили, че е малка и чувствителна, но биха сбъркали. Твърди, че не шие скъсани чорапи, защото новите струват само левче. Има звезди в косите, но никога никой не ги е

пишещ пишещ

виждал, защото слънцето не я изпуска от поглед. Обича пъзели и слънчогледи, обича и гъби с мед. После играе на въже с розовите слонове и цели с камъни гълъбите. Тя умее и други магии, но не ги споделя с никого, защото просто не обича да споделя." Epitaphvonweird

238

Аз съм епитафия бездумна и очевидното за мен е че съм оксиморон. Роден съм по бреговете на Бургас, върху гърба на огромна, червеноглава костенурка, но като зарежем глупостите, писане-

то ми е суперсила, а мързелът и депресията са музите, които срещам ежедневно. Мечтая за пари и слава, но ми стига и голяма пенсия един ден. That's all folks!

239

RAT MILK Фейсът ми - разтопен на земята. Събрах го и тръгнах. Трябваше да изляза навън, иначе нещо в мен щеше да избухне всеки момент. За първи път от няколко дни птичките не пееха. Летяха насам-натам, но пък нямаха меса. Само кухите им кости хвърчаха от дърво на дърво, после на телефонната жица, а оттам на уличната лампа и накрая отначало. Подяволите, как ми се ще да съм специален като тях. Но няма нищо специално, нито в погледа ми, нито в обувките ми. Изведнъж всички улични котки отдолу бяха надебеляли неимоверно. Наблюдаваха полета и следяха кога ще падне следващото месце. Не познавам котка, която да си остави храна за после или да каже „тежко ми е“. Няма такава. Главите им се движеха сякаш наблюдават муха мятаща се над тях. Не знам какво ги беше прихванало всички. Нямаше избухнали атомни електроцентрали, нито някой беше използвал химично или биологично оръжие. Явно когато на някой или нещо му хрумне някаква идея нищо не е в състояние да му я изкара от главата. Не можеш! Дори лисиците спяха по дърветата, а висящите им опашки се клатеха, като махало на часовник и отброяваха часовете до голямото отричане на всичко случващо се. Забравих всичко. После се зачудих от какво ли бягам, щом в подобна атмосфера се чувствам нормален и спокоен. По-добре да не задавам въпроси чийто отговори не искам да знам, по-добре да затворя очи и колкото и да ме натискат с палец по главата да не се поддавам. Чувствам се като гумичка на молив, която някой чопка с нокът. Ще сваля шапката си и ще изпусна малко пара. Дано струята не изплаши птиците – успокояват ме. Изведнъж от нищото се появи глутница кучета. Обикаляха около котките и ближеха асфалта, като някакви странни почистващи машини. Котките изсъскаха, но скоро се успокоиха, кучетата не бяха заплаха. Всичко полудя. Липсваха цигани с гадулки, а мечки играеха хоро и подскачаха върху надуваеми топки, после няколко свраки се опитаха да ми свият очите, явно беше останал още блясък в тях. Не ми се иска да знам какво щеше да стане ако котките бяха оставили за момент птиците и бяха забелязали цялото месо по мен. Връхната точка настъпи, когато се появи елегантен господин с брада и татуировки. Носеше бизнес куфарче, което постави пред мен, щракна закопчалките и го отвори. Вътре имаше шише с бяла течност. Господинът каза, че това е най-новото на пазара – мляко от плъх. Пиеш две глътки и отлиташ. Нямало подобни халюцинации. Казах му, че не успотребявам. Той се изсмя и затвори куфарчето. Щракна закопчалките и изчезна. Аз седнах, следих полета на птиците и когато върнах погледа си на земята пред мен стоеше шишето с мляко. Попитах го какво прави тук. Какъв съм идиот - шишетата не говорят. Писна ми от тишина, отворих шишето и го надигнах. Не остана и капка. После музиката започна, мечките се върнаха в гората, птиците отново изглеждаха нормално, а котките се бяха разгонили. Явно всичко е в главата ми, явно гъделичкането от котешките мустаци по петите ми е дошло в повече и съм отворил прозореца, за да подишам чист въздух. Чист въздух няма в София. Всеки се е сгушил в сивотата си, прегърнал е топлото си палто и гази през снега, за да стигне до работа или магазина. Аз съм всеки. А по ризата ми можеше да има цветя, на шала ми усмивка. Можеше да имам корона вместо шапка или устата ми да бъде човка.

240 рисуващ

Дора Манкова Василева рисуващ

пишещ

Епитафия Бездумна

рисуващ

пишещ

рисуващ

241

пишещ

ДОРА

Да, тя можеше да вземе отношение във всяка тема. Можеше и да замълчи, но когато ставаше дума за котки, те бяха вълшебни. Или поне в повечето случаи. Защото имаше такива породи, от които й се повдигаше, а и като всеки човек и тя си имаше своите предпочитания. Прекалено космати или такива без косми, всичко в тях й напомняше на пластична хирургия и експерименти с непознати химични субстанции. Може би всичко се криеше в характера на животното. Не знам, не претендирам да я познавам, аз просто пиша истории. И така, представям ви едно странно момиче, което е странно само на пръв поглед, но иначе си е доста обикновено. Тя обичаше да се усамотява и заради това избра за свой дом гората на края на света. Живееше до пресъхнало езеро, от което беше останало само голямо мочурище. А в езерото някога черни работници са вадили тонове нефт. Сега навсякъде имаше мазутени петна и мокри листа. Мазутът е нефтен остатък, който се получава след дестилиране на бензиновите, керосиновите и газоловите фракции. На края на света й беше добре, защото там никой не се налагаше да я вижда. Не се налагаше да общува с хора, защото честно казано хората й бяха непонятни. Момичето имаше синя коса и жълт дъждобран, който не сваляше, защото в гората често валеше. Но нещото, което я отличаваше най-много бяха рогата на главата й. Тя не си спомняше откъде се е сдобила с тях, защото винаги нещо й е стърчало от главата. За нея, дори този факт изглеждаше нормално и не я безспокоеше. Беше се отделила от хората на твърде крехка възраст. Тогава рогата й не бяха пораснали толкова и се криеха под качулката на дъждобрана. Момичето гледаше останалите и си мислеше, че се е развила преждевременно, а един ден, онези деца, също ще имат рога. Възрастните пък, тя изобщо не им обръщаше внимание. Мислеше си, че след всичките грижи, които полагат за косите си, за ноктите и кожата, те са решили, че едни рога ще стоят грозно, затова са ги махнали. Да, така се заблуждаваше тя и дори не предполагаше, че е специална. Но пък си мислеше, че има специален петел. Специален беше според нея, защото викаше слънцето и дори не подозираше, че всеки петел го прави, или ако не всеки, то повечето. Момичето имаше съвсем обикновено ежедневие, ставаше сутрин, веднага след като петелът изкукурига. Запряташе ръкави и изчистваше бъркотията от предния ден. След това сядаше да закуси. За закуска животните от гората й осигуряваха плодове, в замяна тя се грижеше за болните и ранените. Те пък я мислеха за една от тях, главно заради рогата и дори не предполагаха, че произлиза от човешкия род. След закуска момичето се хващаше да рисува, тя рисуваше цял предиобед и цял следобед. След това чакаше да да се появи господин Котка. Господин Котка беше най-обикновен черен котарак, който носеше скъп кафяв костюм с вратовръзка, а от джоба му стърчеше бяла кърпичка. Той винаги държеше в дясната си ръка черно бизнес куфарче, чието щракване нашето момиче обожаваше да чува. Господин котка беше търговец на бои и навестяваше момичето всеки ден, за да й донесе най-новата боя или просто нещо от което имаше нужда. Тя пък обичаше да се надвесва над куфарчето и да поема глътка от миризмите на боите в ноздрите си . Доста наркоманско ако питате мен, но в една детска приказка това по-скоро изглежда сладко. Господин Котка играеше роля на нещо като агент. В смисъл, че взимаше картините на момичето и ги продаваше в близката гора, след това й даваше печалбата, а за него оставаше процент за дилърските услуги. И така момичето чакаше, но господин Котка не се появяваше. Тя си помисли, че е болен и продължи да рисува. Въпреки това в нея се надигна лека тревога, защото досега не се беше случвало агентът й да закъснява или да не се появи изобщо. И после момичето чу шум. Отиде до прозореца на къщичката си и забеляза огромна змия да се търкаля около мочурището й. Момичето не обичаше змии, бяха й по-неприятни дори и от чувството да си мокър. Тя отвори вратата и извика на змията да се разкара. Влечугото се обърна и отвори уста, а на единият й зъб момичето ясно разпозна бялата кърпичка на господин Котка. В нея се надигна гняв, който не беше изпитвала никога. Тя се засили и наръга змията право в сърцето. Вдигна я с рогата си във въздуха и започна да я размята напред-назад. Удряше я в земята, вдигаше я във въздуха и обратно, докато накрая влечугото издъхна. Момичето хвърли змията в мочурището, и докато тялото й потъваше, на повърхността излизаха черни мазутени балончета. В този момент се появи господин Котка, който си подсвиркваше. Той се извини за закъснението, после се оправда със някакви свраки, които се опитали да го ограбят. Момичето го зяпаше и не можеше да повярва на очите си. Обърна се към мочурището, после към котката, после пак към мочурището и реши да си купи нови боички.

242 рисуващ

Дора Манкова Василева рисуващ

пишещ

Епитафия Бездумна

рисуващ

пишещ

рисуващ

243

пишещ

Адриана Иванова

Стоян Терзиев

рисуващ рисуващ

Казвам се Адриана и стоя зад една тумба творчески предизвикателства-рисуване, фотография, планинарство (да, и там се изисква не малко творчески нюх), клуб за културни инициативи „Таралеж”, преподаване.

пишещ пишещ

По образование съм живописец, по любов съм илюстратор. В интернет пространството се подвизавам зад съкращението ADR, а в реалния живот се подвизавам навсякъде, където властва Природата.

244

Стоян Терзиев не крие, че е роден през 1968 г., една паметна за човечеството година, в която музиката се превърна в религия, а гълъбите кацаха върху танковете. Гордее се, че е пловдивчанин, макар че в сърцето му място има и Варна. 10 години се опитва да пише стихотворение за Пловдив. Постига го едва през 2008 г. и съжалява, че не може да го прати на Николас Гилен. Пише малко, опитва се да чете повече –

както повелява неговото кредо. За поезията твърди, че е езикът, на който си общува със себеподобните. Обича да „бракониерства” и в други изкуства. Малко хора знаят, че свири и композира, участва в изложби, но истинското му удоволствие е да ги открива. Последното му галерийно слово се нарича „Минотавърът в своя капан”. А, да... Обича да се лута в лабиринти...

245

Преди закуска Утрото е с цвят на пържена филийка. По устните ти – сладко от малини.

246 рисуващ

Адриана Иванова рисуващ

пишещ

Стоян Терзиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

247

пишещ

Из Прераждане от света на мака ...той кихна девет пъти и половина, защото последния път само пое дъх, после с него въздъхна наполовина и тръгна по склона със макове, изтривайки със китка девет капки пот челото си. Половинка капчица се стичаше по брадичката му.

248 рисуващ

Адриана Иванова рисуващ

пишещ

Стоян Терзиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

249

пишещ

Ваня Клечерова

Анелия Пашова

рисуващ рисуващ

Като бях малка исках да стана космонавт, a за хоби винаги си рисувах по нещичко. Сега рисувам по професия, а за хоби гледам към звездите. Важното е да се чувстваш щастлив, каквото и да правиш. Така си мисля. Родната ми планета е Пазарджик, но в орбитата ми влязаха Пловдив и София. Пребивавах няколко години в Пловдив, за да завърша СХУ за ИИ или иначе казано Художествената гимназия. После се изтрелях в София. Намерих подходящите условия за живот в НХА и приключих мисията си там през 2012-бакалавър. Уютно ми беше да рисувам и да творя книжки. Сега съм на нова мисия-магистър и се очаква тази година да я завърша. Но много комети минават покрай мен и се чувствам леко, но приятно разсеяна. Мога да споделя с вас някой по-важни събития от моя живот. Печелила съм вто-

пишещ пишещ

ро място в национален конкурс за учебна рисунка (2008), имам публикация в National Geographic (2012), трето място в конкурс за нова опаковка на DUREX (2012), изложба на рисунки в Природонаучния музей (2013), първо място за дизайн на тениска Open Days Sofia (2014), включиха ме в страничките на безплатното списание "Виж Бургас" за месец септември 2014 и също така миналата година се издаде моя детска книжка, със заглавие "Времето на Лори". Работя по три дни в седмицата в едно невероятно магазинче за ръчно изработени подаръци. Там могат да се намерят разни нещица с моите илюстрации и копия на тях. Последните месеци съм на вълна кучета и те са плъзнали навсякъде. Освен с магазина се захващам с доста поръчки и проекти. В момента сме близо до завършването на един много интересен проект, но за него бих споделила, когато го видя готов.

250

Ваня Клечерова Филолог по образование. експериментатор по дух. обича и практикува импровизации в литературата и фотографията. харесва тишината. специализира прилагането на отвъдни, лежерни походки. основното й занимание е работата над себе си.

родена е на 25. 05. 1978 г. в град Благоевград. живее и работи най-вече в себе си. Визитна картичка тя винаги играе боса, не са й нужни уроци. когато дните й нагарчат киха.

251

този стих се увива около шията ти, отмерва пулса ти, оформя фин (лежерен) възел и започва да се пише –

тихо и празно като в овощна градина през октомври (адам обича ева ева обича ябълки)

слепоочията ти бумтят.

252 рисуващ

Анелия Пашова рисуващ

пишещ

Ваня Клечерова

рисуващ

пишещ

рисуващ

253

пишещ

Христина Панджаридис

Светла Йорданова-Шве

рисуващ рисуващ

Аз съм Шве. Правя шнимки и разни ШВЕ ШКИ ИСТО РИИ.

пишещ пишещ

Рисувам съЩо. Музата ми се казва Фиофия. Обичам сини неЩа с мирис на море. Обичам да ходя по павета. Туй то ... всичко друго разказвам в шнимки :)))

254

Родена през 1963 г. в град Елин Пелин. Завършила Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“ със специализация по радиожурналистика. Издателство Сиела публикува социалния роман, написан в съавторство с Димитър Стоянов, „Ярост“ през 2011 г. Две глави от романа са преведени на руски в международния литературно-публицистичен вестник „Интелигент“ – Москва през същата година. В две френски списания има поместени стихове: BACCHANALES № 48 и AN AMZER № 51.

Разказът „Сто майки и сто бащи“, появил се в сайта „Факел“ беше преведен и на македонски и английски език в литературното международно списание Блесок – 2012. Определена за най-добър автор на кратка проза за 2012 г. от медийната група на международните литературно-публицистични вестници „Интелигент“ за публикациите й в четирите им издания „Провинциальный интеллигент“, „Интеллигент Москва“, „Интеллигент Санкт-Петербург“, „Интеллигент Нью-Йорк“. През 2014 г. излиза романът „Ничия“ в Жанет 45.

255

разлято мляко до него бисквита котешко езиче

256 рисуващ

Чакам лятото всяка нощ доливам вода в морето

Светла Йорданова-Шве рисуващ

пишещ

Христина Панджаридис рисуващ

пишещ

рисуващ

257

пишещ

По дърветата – наместо ябълки птичи сънища зреят Следи от лятото – по крилете на птиците жълта мъгла Голи дървета – На върха сиви врани Рисуват пейзажа Януари е бяла къща с дантели от сняг – красота със студени скули

258 рисуващ

Светла Йорданова-Шве рисуващ

пишещ

Христина Панджаридис рисуващ

пишещ

рисуващ

259

пишещ

Петя Константинова

рисуващ рисуващ

Казвам се Петя Константинова - пътешественик, любител на кулинарните експерименти и заклет мечтател! Нямам художествено образование, но рисуването е начинът, чрез който най-пълно изразявам себе си…

пишещ пишещ

По образование съм филолог и PR специалист. До скоро се реализирах единствено в сферата на рекламата... до момента, в който реших да се посветя изцяло на рисуването и да изляза от матрицата на офисния живот.

260

От тогава не съм преставала да рисувам, а светът около мен доби съвсем нови цветове, форми и звуци... В момента живея по малко в Пловдив и повече в София и навсякъде ме следват котки :)

Творенията ми са достъпни за всеки в страничката ми във фейсбук – Petya Кonstantinova Art, или в kotkaminava. blogspot.com

261

Под полата на нощта Under the skirt of the night

262 рисуващ

зимна неделя ... winter Sunday ...

Петя Константинова рисуващ

пишещ

Петя Константинова рисуващ

пишещ

рисуващ

263

пишещ

Радослав Гизгинджиев

Теодора Дончева - Теч

рисуващ рисуващ

Теч (или по документи Теодора Дончева) е родена в Пловдив на 08.03.1981 година. През 1999 година завършва графика в художествената гимназия там. През 2008 успешно защитава магистърската си дипломна работа в катедра „Сценография” на Националната Художествена Академия. До момента има четири изложби: през 1999 – „Няколко Течни мисли” в Къщата на Мексиканската Графика в Пловдив; през 2003 – „21 портрета на „Аз” в галерия XXL в София; през 2009 съвместната "Деян, Искрен, Теч(ен)" заедно с Деян Янев и Искрен

пишещ пишещ

Семков в галерия 1908 в София и през 2012 - „Бъбриви портрети“ в Dada Bar в София. Като волнонаемен художник прави илюстрации, сторибордове, консепт арт за компютърни игри, графичен дизайн и пр., а в свободното си време работи по свои творчески проекти и понякога публикува в блога си Liquid Drawings. Теч силно се вълнува от музика, филми и комикси, обича да рисува това, което вижда от вътрешната страна на очите си и да бичи айляк с приятели.

264

Радослав Гизгинджиев е на 28 години. Завършил “Кинорежисура” в класа на режисьора Дочо Боджаков, завършва филология във Великотърновския университет. Заснема поредица провокативни експериментални филми сред, които са „Светлосиньо“, „Бродят“, „Минутите“ и „Позеленяла есен“. Игралният му дебют е филмиран разказ на Елин Пелин – „Изпуснати думи“, чиято главна роля е на Койна Русева. Дебютния му роман „Рай“ се превръща в една от най-коментираните и продавани книги за последните години и се преиздава повече от няколко пъти. Втората му книга „Страници от Рая.

Дневниците“ преобръща представите на книгоиздателите и гнева на българските критици като се разпродава за отрицателно време. Поредната провокация, която писателят и режисьорът задава на себе си и публиката е проект „Любов“ – 4 моноспектакъла, придружени с 4 книги, които се появиха в края на 2014 г. „Тук ли си?“ „Любовта не може просто да отмине“ „Въпреки всичко“ и „Моето име“. През пролетта на 2015 г. се подготвя премиерата на продължението на романа „РАЙ“ – „Вратите – РАЙ II част“ и „Пеперудите – РАЙ III част“.

265

Животът... Когато се държим за ръце, притаили дъх, почувствали магията. Магията, която ни обединява. Любовта... В която се давим от красота, когато само един единствен поглед ни стопля в този огромен и неразбираем свят. Отмъщението, което смъква човешките ни лица; отмъщението, заради, което сме готови да преобърнем всичко, за да усетим, че може би има някаква справедливост в този объркан свят. Труповете на мъртвите ни родители, които остават зад гърба ни, замръзнали и вкочанени в любовна прегръдка тела. Вълни от любов, които ни заливат от Отвъдния свят. Вълни от сълзи. Косите на бъдещите ни деца, които решем със старите гребени на бабите ни. Плачът им, който утешаваме със старите мистични песни. Душите... Които чуваме зад затворените врати на този безкраен коридор. Гласовете на всичките ни прераждания. Бесовете – на всичките ни войни. Греховете, които са извършени чукат на вратите около нас. С кокалести и тънки пръсти стържат неритмично, нечовешки и освирепели от жажда. Остарелите очи на младите, които разпознаваме по улиците. Остарелите очи на онези, които разпознаваме от поредица отминали животи... Преждевременната старост, която виждаме в огледалата, в които се оглеждаме. Тръпките, които бягат по гърба ни, когато чуем за смъртта. Когато чуем, че нечия врата се е отворила и зад нея има просто кал. Разбитите улици по които вървим и си спомняме как сме бягали и сме се смеели като деца... И мъртвите ни съседи, които гледат усмихнати зад прашните дантелени пердета. Ветровете на детството и ветровете на живота, които се завихрят около крехките ни и пораснали тела. Ветровете на другите светове, в които усещаме, че животът ни ще се завихри с тях. Ветровете зад вратите. Невидимите нишки, с които сме свързани един с друг в този безкраен коридор. Сякаш сме се хванали за ръце, затворили сме очи и пазим дъха си, защото ще изречем молитва. Молитвата, която да ни направи чисти. И да заплачем със сълзите на всички онези, които не успяха да заплачат. И с тези сълзи да измием кръвта им, която е опръскала лицата ни. Защото само така ще се познаем. Из романът „Вратите“

266 рисуващ

Теодора Дончева - Теч рисуващ

пишещ

Радослав Гизгинджиев рисуващ

пишещ

рисуващ

267

пишещ

Сядаме на трапезите си. Усмихваме се. Прегръщаме децата си. Галим ги. Докосваме се един друг. Забравяме, че светът се върти, за да запазим миг, в който да усетим собствения си живот. Защото сме хора и искаме да бъдем щастливи. Не искаме да чуваме за човешката бесовщина, защото тя ни плаши. Да... Има защо. Искаме да запазим малкия си светъл свят и в него да не допускаме злото. Пазим малкия си дом, защото мислим, че нищо не можем да променим, а и все пак животът е кратък. И така продължаваме по малките си отъпкани и чисти пътечки — без да извърнем глава. Без да чуем виковете на отсрещната война. Без да видим черните оръжия на човешкото освирепяване, положени в ръцете на някакви деца. Деца като нашите. Без да видим опожарените домове. Опръсканите с кръв лица и разпилените необлечени бебешки дрехи сред руините на нашия сън. Кървавият лен. Дъбът, чиито корени са се впили в човешки тела. Страхуваме се. И се заблуждаваме, че войната е спряла. Отминала, далечна от нашия свят. Тя не е истинска, тя е в телевизора, който стои включен, докато меся тесто за децата си ... А и какво мога да направя аз? Това е далеч... Това е много далеч... В непознати, далечни страни... Всъщност къде е войната? Питаме се; съмнително се опитваме се да си спомним, решейки косите на децата си. Всъщност къде е войната? Питаме се един друг, докато пръскат лицата ни с кръв. Къде е войната? Изгладнели нареждаме хляба, палим свещта на заблудата и осветяваме очите на децата си. И ако се вгледаме внимателно в зениците им, ще открием, че войната никак не е далеч. Защото се води в очите им. Из романът „Пеперудите“

268 рисуващ

Теодора Дончева - Теч рисуващ

пишещ

Радослав Гизгинджиев рисуващ

пишещ

рисуващ

269

пишещ

Лилия Кашукеева

Вени Гълъбова

рисуващ рисуващ

Обичам да обичам, това ме прави силна и способна да виждам красотата,

пишещ пишещ

без значение дали ще я рисувам, шия или снимам.

270

Лилия Кашукеева е 31-годишна поетеса от Благоевград. Пише предимно лирика, класически стих. Има 2 издадени книги – „Дворец на мечтите“ – издателство „Бон“, 2009 г. и „Сърдечни оттенъци“ - издателство „Литературен форум“, 2013 г. Втората й книга става факт, като първа награда в националния поетичен конкурс „Димитър Бояджиев“ – гр. Пазарджик. През 2014 г. Стана факт и първата книга, издадена под нейна редакция . „Изгнаници на този свят“, избрани стихове на Мигел де

Унамуно. Има публикации в редица специализирани печатни издания, както и в интернет.Част е от литературен кръг „Огнище“, гр. Благоевград, участва често и в „Поетично кафене“, гр. София. Дипломиран и правоспособен магистър по Право е, но като средно образование е завършила Природоматематическа гимназия – профил биология с интензивно изучаване на английски език. Обича разнообразието във всичките му причудливи форми и проявления.

271

КАБАРЕ на истинско, на влюбено – хриптеше, трудно дишаше. Бе просто цвят от люляци, наместо стрък кокичета.

Сънят ми стана скитница – раздърпана, обрулена. Към тъмното привикнала в задънените улици.

А после свърши, посивя и спомени затичаха. Чистникът – време ги отвя, като ранени птичета.

Нощта бе шумно кабаре – флирт, танци и обичане. Студът се дръпна, победен, но някак не приличаше

272 рисуващ

Вени Гълъбова рисуващ

Лилия Кашукеева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

273

пишещ

ПРЕДГАРОВО С букет от мисли, чакам и седя. Денят пред мен отлита като птица. Потрепват избледнелите цветя. Ръката ми прашинките записа.

Пореден залп – пастта на звяр изплю рояк от пъстри пътници-врабчета. Напъплиха пред прилива ми сух и пътя към морето ми превзеха.

И рекох си, че ще ги слея в стих. Зареях поглед, вперен там, където, отвъд перона, слънцето тупти и жълтият му обръч ярко свети.

274 рисуващ

Вени Гълъбова рисуващ

Накрая закуцука, премалял, заспало-дрезгав глас по мегафона. Потеглихме – потоци и поля, със басов тембър, влакът ми подгони.

Лилия Кашукеева пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

275

пишещ

Димитър Никифоров

Сабин Бойкинов

рисуващ рисуващ

Здавейте, Казвам се Сабин Бойкинов и не съм спирал да рисувам от времето, когато съм хванал молив в ръка. Оттогава насам всичко останало са само много безсънни нощи, а моливът пак е същия. Роден съм в Русе, малък град на брега на река Дунав. От най-ранна възраст бях привлечен от идеята да пресъздавам на листа идеи, които внезапно изникват в съзнанието ми,

пишещ пишещ

преди да изчезнат завинаги. В момента работя като concept artist в студио Haemimont Games, София. Да започна да рисувам за игри беше една голяма промяна, която ми донесе много вдъхновение и нови насоки в работата. Вярвам, че да търсиш и намираш вдъхновение в това, което те заобикаля, е най хубавото усещане, което ти дава рисуването. Пожелавам на всеки да открие своето!

Знаете ли как започва автобиографията си Маяковски: „Аз съм поет и с това съм интересен, за другото - само ако то касе

276

словото...“ цитирам по памет та и аз така, няма какво да кажа за себе си, освен, че правя врати - заварчик съм.

277

КАЗАНО ПО МЪЖКИ Не хулете след третата чаша, аз от първата още разбрах, че вината изцяло е наша и не можем минута без тях. Стига с тези страхливи закани, от разбридано его и чест! Любовта е причина да станеш на разсъмване утре във шест. И додето зората се спуска, над града като розов воал, да направиш кафе и закуска, за онази, с която си спал. И вселенската нежност събрало, да ти бъде сърцето компас че жената не е само тяло, да си кажеш самичък на глас. Нека в кръчмата другите пъшкат, от измислени в чаша вини да обичаш е повече мъжко от хиляда и триста псувни!

278 рисуващ

Сабин Бойкинов

рисуващ

пишещ

Димитър Никифоров рисуващ

пишещ

рисуващ

279

пишещ

ПАМЕТ Те с ангелски криле сега летят, но аз ги нося в своите зеници: сече дърва на двора моя брат, а майка ми замесва за мекици. Белеят некролози. Гроб до гроб. И мъката в сърцето зъб е впила, но баба пак вари в гърнето боб, а дядо впряга черната кобила. Дали си в дрипи или в скъп костюм живота си не можеш да пресрочиш. По снимките от прашния албум с баща ми се познаваме задочно. Смъртта не различава млад и стар... Без дим осъмват селските комини, че не един ли скъп за мен другар, прибързано от този свят замина. Но щом черешата ще върже плод и сок на гроздето лозата влива, то всяка светла памет е живот и мъртвите от мен не си отиват

280 рисуващ

Сабин Бойкинов рисуващ

пишещ

Димитър Никифоров рисуващ

пишещ

рисуващ

281

пишещ

Костадин Каравасилев

Галина Василева

рисуващ рисуващ

Казвам се Галя или Галина Василева ако е важно, самонарекла съм се ma4u4a, доста неумело, може би трябва да го сменя. Нямам самостоятелни изложби, нито несамостоятелни такива с които да ви занимая. Изобщо нямам „творческо минало“ така да се каже. Просто си рисувам. От време на време. Но пък имам куче. Няколко молива. Два-три скицника и дузина книги. Ще е тежичко ако започна да се местя пак... Както и да е, друга тема.

пишещ пишещ

Понякога имам и хрумки, идеи може би. Често ги забравям, записвам от време на време, но губя вкуса им. Когато ги рисувам се видоизменят, понякога се изненадвам от резултата, понякога не чак толкова. Понякога е обземащо и приятно, понякога изпълнено с ядове и лутане. И все пак рисуването ме взема от някъде и ме завежда другаде. Кой би отказал такова пътешествие? Не и аз.

282

Не мога да кажа много за себе си освен че съм и че обичам да събирам красиви детайли от всичко възможно- природа, сгради, хора... През последните няколко месеца името ми придобиваше множество вариации, буквите му пулсираха и се променяха като тонове на мелодия изкривена през погледа на различните изпълнители, но ако правилно

си спомням, името ми е Костадин Каравасилев (за по-кратко Коце :) ). Ако се чувствате възрастни-ето ви малко статистически вярна информация- уча психология първа година, на 19 години съм, висок съм 182 см (тук може малко да послъгвам, но се надявам да ми простите). Ааа, и обичам да мечтая (това май не спада към статистиката, нали...? ^^).

283

284 рисуващ

Храст

От прозореца

Храстът говори на свеж, на зелен език, който някак сме позабравили. Той танцува с неведомото и пее за днешното. Шепти леко, смирено, потайнокато нощ без звезди, но с голяма луна.

Жълто и червеномежду тях затиснати са гарвани. Листа и шум от дишането на вселената. Зеленото и синьотонеясна граицата помежду им. А сивото ренде ситни човека на огледални песъчинки.

Галина Василева рисуващ

Водата ще измие всичко.

Костадин Каравасилев пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

285

пишещ

Елена Биларева

Рафаила Райкова

рисуващ рисуващ

Татко казва, че като съм била хлапе, единствените неща, които са могли да озаптят дивата ми приключенска натура, били блокчето за рисуване - А4 формат и два - три пастела. Може би за това мама редовно ми тикаше скицници в ръцете, докато си гледаше сериала... XD Сигурно за родителите ми винаги ще бъда онова хлапе, обаче докато се усетим, завърших НУИИ "Илия Петров", а сега съм на път да завърша и Националната Художествена Академия, специалност - ''книга и печатна графика". Спечелих дванайсетина конкурса през последните години и влязох на първо място в академията. Успоредно с илюстративните задачи се впуснах и в

пишещ пишещ

няколко кино приключения! Направих сториборд за късометражния филм ''Каин'' на режисьора Любомир Йончев, и станах дизайнер на типажи в анимационния сериал ''Златната ябълка'' на Димитър Петров. В момента работя по собствен голям проект за авторски комикс - 70 страници, благодарение на Сибила Коритарева, но другото покрай комикса ще запазя в тайна за сега. Та така с мен и моето рисуване , ако не му бях толкова вярна, щях да съм хореограф по хип хоп танци, или журналист, или пък най- вероятно египетска принцеса... : )

286

Здравейте! Казвам се Елена Биларева, на 32 г. съм и съм статистик по образование. „Как се съвместяват статистиката и поезията?” – ме питат хората, повдигайки скептично вежди. Аз си имам подготвен в запас един дълбокомислен цитат на Айнщайн, а именно: „Математиката е поезията на логиката”. Кой разбрал – разбрал. Веднага щом се научих да ходя и да говоря, започнах да посещавам съседите и да ги тормозя с рецитали на стихотворения. Тежко и горко на тези от тях, които не ми ръкопляскаха! С четенето се запознах, когато бях на 5, благодарение на баба ми. Горе-долу тогава си направих и читателска карта за библиотеката в родния ми Гоце Делчев. В първи клас написах едно стихче, в което римите са тотален убиец. Нещо от сорта на: „Сняг вали, вали, вали, всичко е отрупал и зелените ели цели е затрупал.” Особено ме вдъхновяваше книжката „Пет приказки” на Валери Петров. От 7 до 26 -г одишна възраст ме беше налегнала творческата пауза. На 26 години

си счупих крака и тъй като нямаше мърдане (буквално), започнах да излизам от паузата, опитвайки се да пиша стихотворения. На английски, забележете. После осъзнах, че с английския не сме чак толкова близки и се „преквалифицирах” да пиша на български. Та така и до днес. Така упорито обстрелвам народа със стихотворения, че даже и няколко награди ми дадоха. Например: Трето място в 8-ми национален поетичен конкурс "Златен Пегас" - 2014 Второ място в 4-ти международен конкурс "По стъпките на лятото", организиран от издателство "Буквите" и БНР -2013 Публикации в списание "Културна палитра" -2013 Първо място в конкурса "Златен Явор", Гоце Делчев - 2011г. и 2014 г. Трето място в конкурса "Ерато" на вестник "Уикенд" - 2010 г. Публикации в "Алманах Съвременна Българска Поезия" на издателство "Буквите" – 2011 и 2013 г. Публикации във вестниците "Пулс" и "Уикенд" - 2009-2011 г. Благодаря за вниманието!

287

Онази нощ небето изкрещя. Събуди ме. Запали ми светкавица. И всички непоискани неща опитах във дъжда му да удавя. Не те видях. Ти мина като сън със нощната въздишка на небето. А стържещият мрак валя навън. И нямах сетива да те усетя. Подмина ме. Подминах те. Нали светът е манастир за оцелели – какво като и днес така вали? Навярно ще прогледна във неделя. И всички непоискани неща навярно ще избият изпод кожата ми. Когато надделея над нощта, навярно ще поискам невъзможното.

288 рисуващ

Рафаила Райкова рисуващ

пишещ

Елена Биларева

рисуващ

пишещ

рисуващ

289

пишещ

Петък Един самотен, дълъг петък реши да ме опитоми. Любов, заплахи, страсти, клетви. А после няколко вини. И слабият, посредствен петък, за който всичко е игра, накрая си изми ръцете, забрави всичко и заспа. Дали ще мога да си спомня къде го срещнах или как? Във ъгъла ме чака стомна като лечение за мрак. Като лечение за петък, прострял ръцете си над мен. А колко думи, колко клетви мълчат във утрешния ден. Един самотен, дълъг петък. Синусоида. Стъпала. Оставил ме е да се сетя и аз да го опитомя.

290 рисуващ

Рафаила Райкова рисуващ

пишещ

Елена Биларева

рисуващ

пишещ

рисуващ

291

пишещ

Петър Чухов

Катина Недева

рисуващ рисуващ

Казвам се Катина Недева. Обичам да давам и да получавам вдъхновение, ентусиазъм и позитивизъм, търся ги и за щастие ги намирам. Вярвам в доброто, в любовта и че няма

пишещ пишещ

нищо случайно. Вдъхновяват ме музиката, интересното осветление и малките места, на които би могло да има малки светове. :)

292

Петър Чухов – 1961, София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ "Св. Климент Охридски". Автор на 9 стихосбирки, две книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които на музея "Башо" в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швей-

цария, Румъния, Унгария, Германия и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли", „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда“). В момента е в етнорок групата "Гологан", Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стихотворенията си.

293

ТОПЛИНА Той е зодия снежен човек отдалеч изглежда надежден отблизо по-скоро странен а когато тя го прегърне разбира че за да са заедно трябва поне един от двамата да се прероди

294 рисуващ

Катина Недева рисуващ

Петър Чухов пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

295

пишещ

Мирослав Петров

“Soulsart”

рисуващ рисуващ

Някъде между социализма и нещо друго, в самото начало на задаващата се дълга зима на 1985 г., се родил Мирослав, със забележителното по онова време тегло от близо 5 килограма. Преди още да навърши девет, учителите на Миро вече го смятат за роден художествен гений. Изминават години, обаче, и очакванията на всички са опровергани от липсата на каквото и да е художествено

пишещ пишещ

развитие (превърнала се в последствие в едно от най-големите му съжаления). Носят се слухове, че това може да се дължи на навлизането в ежедневието на компютърните игри и/или Интернет и невижданата дотогава свобода на достъп до снимки на момичета в различни стадии на голота… Миро слага край на творческата си почивка на 17, когато цялото това време, пропиляно по компютърните игри, най-сетне

296

се отплаща по неочакван начин. Един ден той си пуска Warcraft 3 и там открива вдъхновението от изумителните художествени произведения на арт отдела на Blizzard. Няма връщане назад. Грабвайки отново молива и мастилото, Миро прекарва безброй нощи в подобряване и усъвършенстване на уменията си, преди да реши да се прехвърли в дигиталното изкуство. Инвестираните време и усилия не ос-

тават напразни: през 2006-та е нает като концептуален художник и художник на текстури в гейм разработчика Masthead Studios, където прекарва следващите 6 години, давайки свобода на фантазията си и вдъхвайки живот на фантастични създания и пейзажи. През 2012 г. Миро напуска компанията, за да създаде собствен бизнес и да се развива в още по-разнообразни творчески направления.

297

298 рисуващ

Мирослав Петров рисуващ

пишещ

Сара Робинсон рисуващ

пишещ

рисуващ

299

пишещ

300 рисуващ

Мирослав Петров рисуващ

пишещ

рисуващ

Еди Бенун

пишещ

рисуващ

301

пишещ

Йончо Йончев

Иван Димитров

рисуващ рисуващ

Казвам се Йончо Йончев и съм роден на 13 май 1986 г. в град Бургас. Не знам дали е упоритост, инат или просто силна мотивация, но до ден-днешен съм на мнение, че тайната на успеха е труд, упоритост и постоянство, колкото и клиширано да звучи. Единственото нещо, което ме е правило свободен и щастлив, винаги е било рису-

пишещ пишещ

ването. Харесвам всякакъв тип рисуване, но като цяло, съм ориентиран към дигиталното рисуване, което не значи, че съм забравил молива и хартията. Доста са източниците ми на вдъхновение понякога е достатъчно изречение, снимка, рисунка, книга.

302

Иван Димитров е автор на четири книги и няколко пиеси. По две от пиесите има три постановки (от които една нюйоркска и две бивши). Носител на няколко по важни и по-маловажни награди. Възприема се като човешка пишеща машина. Упражнява се в

нелеката задача на търсене на смисъл. Извън аритметиката на писането се говори, че има и няколко авторски песни, които все не успява да запише. Обича да снима. За момента не е ясно дали снимането го обича.

303

АПОРИЯ 7 Много искам да вляза в съня ти. Много, наистина много и влизам, наистина влизам. Ти сънуваш кошмар.

304 рисуващ

Йончо Йончев рисуващ

пишещ

Иван Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

305

пишещ

Мантра 1 Твоето тяло е твоят истински дом... Представи си само: ти винаги си вкъщи.

306 рисуващ

Йончо Йончев рисуващ

пишещ

Иван Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

307

пишещ

Chonsy Blinky

Нина Косева

рисуващ рисуващ

Интересува ме съчетаването на физика с изкуство. Рисувам. Правя визуални ефекти за видео игри (check Victor Vran at http:// store.steampowered.com/app/345180/) Образът ми, съответно - противоречив. Харесва ми да се сравнявам с този цитат от статия на Джеймс Франко (http:// www.vice.com/read/some-impressions-areyou-a-nerd): „Не играе ли днес всеки видео игри? Не е ли всеки в социална мрежа? Това възходът на хипстерите ли е или възходът на нърдовете? Някой видове хипстери се дефинират по това, че се увличат по ретро дейности, стилове, изкуства или музика.

пишещ пишещ

Това отръпване в ретро епоха е начин да се откъснат от състезателната раса на настоящето. Те казват „Не искам да съм постоянно в крак с новите тенденции. Приемам своята неготиност за готина...“... Така че кои са нърдовете сега? Тези, които вървят по пътя на новите технологии? Или онези, които формират субкултури върху фантазии? Във свят, където всеки има аватар на фейсбук, кое е фантазия и кое реалност? „ Друго за мен... Възхищавам се и на смелостта. Особено на Фродо! Съдбата облагодетелства смелите. One ring to rule them all !!!

308

Казвам се Нина Косева и съм интегрален коуч. Съосновател съм на Юнити Йога Студио. Изкушава ме работата с по-дълбоките пластове на човешката душа, отвъд всекидневните роли - там, където интегрираме полюсите и пушим лулата на мира със сенките си. Обичам да пиша. С времето започнах

да предпочитам подреждането на думи в прости и ясни смислови вериги. Държа на задължително изстраданите послания. За мен важно е не положителното, а цялостното отношение към света. Вярвам, че доброто в нас ще разцъфне буйно едва тогава, когато се помирим със себе си на всички нива...

309

..........................* Ако дойде на пръсти Христос и почука отвън на вратата, ще позная ли в скитника бос своя бог, притаен в тъмнината? Ще отпратя ли бога в нощта, Припознала във него бедняка И във тъмната нощна душа Ще се сгуша Христос да почакам… ............................. .................................* Ще спра за миг във твоето присъствие, за да си кажем нещо със очи. На думите във щедрото отсъствие ще се намерим по-добре, или? А друг път може би в мълчание ще се загубим в отразени светове и ще е нужно някакво старание за думи няколко поне… Не, няма уговорка помежду ни, че тишината трябва да мълчи, защото даже да говорим с много думи, пак може да мълчим с очи. И да мълчим, пак може да говорим, ако е твърде шумно в нас, в най-тихите си мигове да спорим, или пък да притихваме на глас. ......................* пусни стария сал да отплува и тръгни по водата, ако за нова земя жадуваш, забрави къде стъпват краката всяка сигурност твърда и земна нека със сала отплува, само промяната ти е потребна и повече от сигурност струва

Мистикът

310 рисуващ

Chonsy Blinky рисуващ

пишещ

рисуващ

Нина Косева

пишещ

рисуващ

311

пишещ

....................................* Ако привидно разположиш се в миманса, а ролята ти в „центъра” крещи, ако подминеш доброволно „шанса”, кой знае, може прав да си. Кой знае всъщност центърът къде е, кога играеш себе си и…кой със лекота ще тръгне да гадае къде успехът е, къде провалът твой? Послушен на дресиране ако си, на сляпо ще се движиш пипнешком и съвършено примирено, без въпроси ще следваш всеки набеден жалон. Но ако дръзнеш да открехнеш съвестта си като на стара клетка вратата ръждива ще скръцне тя, навън ще се изтърси душата ти във роля най-правдива. Извън закони писани, извън капани добронамерени на чужди умове, за центъра си лесно ще се хванеш, дори намирайки се на страничното поле. Но никога за себе си недей отрежда по-малка от ролята главна и живота си недей да свеждаш до безгласна буква, реквизит, съставна.

Мистикът

312 рисуващ

Творецът Chonsy Blinky рисуващ

пишещ

рисуващ

Нина Косева

пишещ

рисуващ

313

пишещ

Христина Мирчева

Стилиана Георгиева- Stella

рисуващ рисуващ

Мечтател. Артист. Скорпион. Буря от противоречия и емоции. Анимационен герой, заклещен в човешко тяло. Любител на историята. Естет. Чародей, разбъркващ картите на човешките съдби в паралелни вселени, сътворявайки истории, вдъхновени от живота им.

пишещ пишещ

Живея за емоциите. И за животите, които никога няма да имам. За хората, които няма да срещна. За това ще ги рисувам. И описвам. Изкуството на музиката заема важна част в живота ми.Имам само една цел – да разбера каква е тя.

314

Христина Мирчева, накратко Ина. Ловец на летящи мигове, които забожда в образи и думи. Пътешественик с обектив дори от прозореца на стаята. Променлива и постоянна едновременно. Самоиронична и самонаблюдаваща се постоянно. Потайна и вероломна, но всъщност съвсем безобидна – не иска на никого да бъде враг. Наречете го леност. Все още вярва в доброто начало у човека. Нали на всеки трябва да бъде даден втори шанс? Вярва в красотата. Обича яснотата и ут-

върждаващата жизненост. Художествената измислица, но не и лъжата. Животът е кратък, изпълнен с бури, трусове, торнадо, потопи и вулканични изригвания, затова не го трови със злобата на дните. Парадоксът е в това, че ако всичко казано дотук обърнем наопаки, пак ще е вярно. Най-дългият път извървява към себе си. Съдбата е щедра към нея - денем пътува към някоя галерия, нощем - към „Диаскоп”.

315

ВАДЕНКИ Звъня. Никой не се обажда. Пак звъня. Винаги вдигаш телефона. Винаги преди, но не и сега. Отварям с пръсти щорите – пресечката, осветена от пропукваща улична лампа, е пуста. В стаята е странно тихо, нещо внезапно казва: пук. Подскачам от страх и тогава чувам силния тропот по стълбите, думкането по вратата. Изтичвам в коридора, поглеждам през шпионката и виждам очите ти, bприближени към мен от другата страна. Отварям рязко и ти, взела достатъчно преднина, успяваш да влезеш в безопасната зона.

ГЛАД ПО КОЛЕДА Прахосмукачката мърка на студените плочки в кухнята. За коледния пудинг навярно. Или за коледната пуйка?

В бързината успявам да зърна как те бягат след теб, как те гонят, въоръжени до зъби с хладни оръжия, които забиват с ярост в заключената вече врата, облепена с ваденките на детството ти – спайдър, спрайт и спрингс, барби, батман, бамби, бим. Уоли, уокмен, уинтър, уинкс.

Не тъжи, мило коте. Всичко си имаме.

Поглеждам отново през шпионката. Празно осветено стълбище.

Също и борови иглички за гарнитурата.

316 рисуващ

Стилиана Георгиева рисуващ

пишещ

Спасена си, казвам аз, тях вече ги няма. Там са, казваш ти, те винаги са там. Битката едва сега започва.

Христина Мирчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

317

пишещ

Скитници Wanderers

Ангел Славчев [TheHugo]

рисуващ рисуващ

Скитници е онлайн комикс (графичен роман), който излиза страница по страница, на български и английски. Това е историята на едно пътуване, но и историята на пътя, който всеки от нас трябва да премине. Светът на Скитници се заформи лекаполека, след много обсъждане, промени и концепции. Изпръхналата земя се простира отвъд хоризонта, сякаш безкрайна и на хората им се налага да се съобразяват с

пишещ пишещ

нея в името на оцеляването си. В малките общности всеки има своето място и задължения, но са нужни и задружните усилия на всички. Големи кервани обикалят из пустошта и разнасят стоки, новини и хора между градчетата. От другата страна на западните хребети лежи Градът, центърът на цивилизацията, за който повечето хора само са чували, тъй като пътищата из пустошта далеч не са безопасни. Странни животни, номадските

318

племена на диваците, както и.. други опасности дебнат непредпазливия. Авторите на този проект са трима приятели. Винаги сме искали да създадем нещо заедно и, не твърде отдавна, най-сетне поехме по този път. Историята е общо дело, но главно е отговорност на Ангел Славчев и Веселин Костадинов. Ангел търси Литературата във всяко изкуство и винаги се е смятал за Чи-

тател, в толкова широк смисъл на думата, колкото успее да си представи. В главата си пише непрестанно и понякога успява да материализира някои от представите си. В сърцето си, Веселин е Разказвач, който иска да си заслужи главната буква. За художника на проекта, Роман Кисьов, най-добре да разкаже самият той.

319

Роман Кисьов [NsØ]

Веселин Костадинов [brokentool]

рисуващ рисуващ

Много хаос и малко ред. Когато всичко те вдъхновява и искаш да изобразиш десетки неща, да изкажеш стотици и да бъдеш навсякъде. Да бъдеш сам - потопен в размисъл, да танцуваш, да бъдеш весел в компания, или да помагаш на приятел. Да се радваш на слънцето, да впиваш пръсти в скалата, когато се изкачваш нагоре и да усещаш свистящия вятър, когато се спускаш с планер, да се надбягваш с вятъра по плажна ивица и да разбиваш вълните с порив... Много желания, но толкова малко време. Ред и хаос. Сигурност и промяна. Един неизбежен кръг от преплитащи се линии. Псевдонимът ми е Ns, което идва от японския термин - енсо (Ø), или кръг. В зен символизира момента, в който умът е свободен да остави духа да твори. Също така

пишещ пишещ

аз го приемам и като символ на минималистичното изкуство - подобно на черния квадрат на К. Малевич. Много са нещата, които бих искал да изобразя и да разкажа, но времето някак все не ми достига. За това, насочван от разнообразни перипетии и ситуации, постепенно преминах през различни фази на изобразителното изкуство за да достигна до последната в момента форма - комиксът. Той е една чудна амалгама между книга, картина, фотография и кино, която ме привлича и омагьосва. Началото е бавно, нужно е да се усвояват нови умения, начини за разказване на действието, композиция... много и много нови неща. Но всичко, което е родено от креативния хаос, може да бъде поне за миг приживяно и запазено на лист. Нищо не може

320

да се сравни със самото преживяване, но колко от нас имат възможността да бъдат там, а не тук и да правят това, което искат, а не което се налага? Но дори и тогава, магията на комиксът не би ме пуснала - демиургията, в която вдъхваш живот на някакви образи, чертаеш техните животи и разказваш техните истории с продължение е вече част от самия мен. Заедно с моите приятели - Ангел Славчев (theHugo) и Веселин Костадинов (brokentool) сме се захванали да развием една дълга история за едно необикновенно пътуване. "Необикновено", може би не е най-точната дума, защото това пътуване е на всеки един от нас, всеки е преминал (и преминава) през живота, оставяйки някаква диря. А бъдещето е неизвестно. Виждат

се само много разклонения. И така, нашата история се публикува онлайн периодично, попълвайки с всяка стъпка-страница, пътят на главните герои, отвеждайки ги... неизвестно къде, макар всеки да има някаква крайна точка, ясна само нему. Да се прави онлайн-комикс не се оказва лесно. Нужно е старание, постоянство, воля и време, а всеки от нас има свои задължения, работа и... неизбежно, житейски проблеми. В момента нашия проект е в хиатус, поради моята ангажираност, но се надявам, че съвсем скоро отново ще вдигнем булото и нашите читатели, ще могат да поемат по новия път на Скитниците. Нужен е малко ред в този хаос.

321

322 рисуващ

Скитници-Wanderers рисуващ

пишещ

Скитници-Wanderers

рисуващ

пишещ

рисуващ

323

пишещ

324 рисуващ

Скитници-Wanderers рисуващ

пишещ

Скитници-Wanderers

рисуващ

пишещ

рисуващ

325

пишещ

326 рисуващ

Скитници-Wanderers рисуващ

пишещ

Скитници-Wanderers

рисуващ

пишещ

рисуващ

327

пишещ

Шаржопедия

Тото

рисуващ рисуващ

Шаржопедия е страница в интернет пространството,

пишещ пишещ

която е създадена единствено с развлекателен характер.

328

Роден съм като повечето в миналото, дерзая да остана в бъдещето, важно ми е на-

стоящето. Уча се да разсмивам хората! Тото.

329

330 рисуващ

Шаржопедия рисуващ

пишещ

рисуващ

Тото

пишещ

рисуващ

331

пишещ

332 рисуващ

Шаржопедия рисуващ

пишещ

рисуващ

Тото

пишещ

рисуващ

пишещ

Милена Белчева

Полина Лазарова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Полина и по професия съм графичен дизайнер, а хобито ми е портретна фотография. Художественото образование ми помага много и в двете области. Като малка, често рисувах портрети, защото обичах да надничам в очите на хората. Днес все още надничам, но с фотоапарата. Харесва ми да създавам усмивки и

пишещ

да виждам, че света може да бъде подобър. И добре, че е изкуството, за да си имам и моите светове. Често търся красотота там, където никой още не се е сетил и искам да я покажа такава, каквато аз съм я видяла. Обичам умните и сътворени с хитрост неща, особено получени от нищото и се възхищавам безкрайно на хората, които умеят да ги сътворят.

336

Привет и от мен-ladydream, Лимка или както предстои да се запознаем. Родена съм в люлякавата люлка на пролетта, което донякъде оправдава природата ми на романтичен циник и приятно сбъркан шемет. В резултат на експеримента брак се сдобих с три издания-две ДНК-`97 и 2004 и едно книжно 2007г, озаглавено “Ванилено небе”. За да има баланс предстои да се сдобия с още три книжни - оптимизирана версия, вероятно поетични въздихания и епистоларен роман. Междувременно публикувам в различни сайтове за лично творчество,

правя бели и поддържам страницата си за изкуство и култура - Арт клуб. Монограм, блога и личния си сайт. Докато дипломите ми по моден дизайн, педагогика и журналистика имат хоби да събират битиен прах из рафтовете на мълчанието, аз от своя страна рисувам и събирам камъни, раковини и билки от думи. Обичам морето, фотографията, научната фантастика, кофеиновите удоволствия, технологиите и колегите си от Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна. Добрата поезия – също.

337

Пухчета безтебие Глухарчета изсвирват тишините, с най-меката въздишка на клавишите. Сега светът е много бял и ситен. Контурите на времето - издишани. Битийната мастилница е суха, писмата със съдбите - неизпратени. Копнежите обувките събуха и легнаха с лице към необятите. Платих и аз на щастието заема. Съществен стана фонът, не героите. И близостта е все по-осезаема. Но стъпките ми днес не са до твоите...

338 рисуващ

Полина Лазарова фотограф

пишещ

Милена Белчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

339

пишещ

Навярно страница от друг роман В тишината кашмирена сви се деня ми и мъглици по клепките сънни притури. Съзерцавам в душата ти тихия пламък, плъзвам пръстче, по твоите лунни контури. И танцува изящество в стаята тясна. И прилича на щастие. Лудост е само! Силуетно обичам и несбъднато гасна теб отдавна в живота ми вече те няма...

340 рисуващ

Полина Лазарова фотограф

пишещ

Милена Белчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

341

пишещ

Ева Корназова

Антония Гласкова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Антония Гласкова и по професия съм графичен и уеб дизайнер. Фотографията ми е любов, която открих преди около 3 години. Завършила съм училище с профил изобразително изкуство и много рисувах, но така и не се научих да рисувам портрети, а идеи – много! В крайна сметка няколко години по-късно успях да си закупя фотоапарат и да потъна в необятния свят на художествената портретна фотография. Невероятно е чувството да пресъз-

пишещ

дадеш своя вътрешен свят, така както ти се иска да бъде, или така както го чувстваш и възприемаш. Обожавам да пресъздавам фентъзи свят, изпълнен с магия, цвят и загадъчност, същевременно много обичам beauty, мода и artistic nudes и идеята, че може всичко това да се преплете помежду си и да се роди нещо различно – безценно! Искам да споделя тази магия с вас! Страницата ми е: https://www.facebook. com/AntoniaGlaskovaPhotography

Името ми е Ева Корназова, родена съм на 22,04,1975 год. в Севлиево. Имам три деца.

342

Издала съм две стихосбирки и една книжка за деца.

343

ОБИЧАЙ МЕ Обичай ме във розовите утрини. В задъханата, нежна тишина на сънените, още пусти улици, обгърнати във есенна мъгла... Във мигове на нежност и смирение. Когато виждам облаци в очите ти, а ти от мойте пиеш откровение... Тогава тихомълком ме обичай. Когато ме разкъсват жадни демони и пият от кръвта ми, и събличат ме, пирувайки с парчетата от мене. Дори тогава, моля те, обичай ме... Обичай ме в мастилените вечери, щом влюбена, в ръцете ти се стичам. Като сълза, която спира времето... И цяла вечност аз ще те обичам!

344 рисуващ

Антония Гласкова фотограф

пишещ

рисуващ

Ева Корназова пишещ

рисуващ

345

пишещ

ПРОЛЕТНО В такива дни не са ни нужни думите отчаян мост. Спасение. Въже. Аз вярвам в мълчаливите мъже. И в нежните криле на пеперудите. Аз вярвам в самотата всеки път, когато с крясък в мен умират птиците, а тишината блъска във зениците… Дори тогава хубав е светът. В такива дни на пролетно мълчание, безшумно се погаждат сетивата ни. Пречупват се стрелките на земята но аз не искам празно обещание. Дори да спре светът да се върти, до болка натежал от недоверие, до кокал нараняван от съмнение… Аз пак ще вярвам в твоите очи.

346 рисуващ

Антония Гласкова фотограф

пишещ

рисуващ

Ева Корназова пишещ

рисуващ

347

пишещ

Фабиен Кньофлер

Красимир Марчев

рисуващ пишещ

Designer, photographer, stylist. Красимир Марчев – Марчело е роден през 1981 година в Бургас. Като типичен представител на зодия Везни проявява интерес към различни изкуства още от дете. „Първо беше циркът под масата”, споделя шеговито Марчело, но истинското предизвикателство поставят танците. Тренира спортни танци 13 години. През този период непрестанно звучи музика... Това провокира Марчело да започне да се занимава със собствени композиции и през 2000 година създава проектът „Мaрабу”, който съществува и до днес. Завършва бургаската Природо-математическа гимназия и след това става студент във Варненския свободен университет, специалност „Мода”. Тогава се появява и неговата най-голяма любов - фотографията. В снимките си, артистът преплита авангардни сюжети и цели представления, а по-

пишещ

голямата част от костюмите и аксесоарите към тях са негово дело. През 2005 година печели I-ва награда на конкурса „Бургас през обектива”. През 2007 идва и първата самостоятелна изложба, в която авторът показва 50 фотографии. Участник в двете издания на Фестивал за съвременно изкуство “Включи града”, Бургас 2012 и 2013 г. - пърформанс и прожекция късометражно кино. През 2013 и 2014 година, поп-звездата Мадона публикува в своята онлайн платформа “Art For Freedom” 5 творби на автора, едната от които /късометражният филм “Мостът”/ с коментар лично от певицата. Към днешна дата Марчело работи в своето студио www.atelie056.com - мястото, където се случва всичко това. atelie056 | Creative Studio Бургас. www.atelie056.com

Фабиен Кньофлер, живея в родния си град Смолян, интересувам се и се занимавам както от приложно, така и изящно из-

348

куство. Обичам есенната мъгла и простотата на нещата, но не и в хората.

349

мръсни мисли ме потапят в теб и твоята ненавист към думите ми като жена, изливаща душата си на гълъбите като самота, потъваща върху балкона с изглед към празната луна.

350 рисуващ

Красимир Марчев фотограф

пишещ

Фабиен Кньофлер

рисуващ

пишещ

рисуващ

351

пишещ

чаша вино от преполовената бутилка, нямам сили да сляза на земята, просто говори, мълча и с двете си уши, а и виното изпихме, няма я вече самотата, само когато те няма на пода до мен, и ще ми липсваш дори когато танцувам сама, без себе си, без ума ни, просто трябва да бъдеш, без да питаш, говори без да желаеш, ще мълча като рибка в аквариума, който нямаш.

352 рисуващ

Красимир Марчев фотограф

пишещ

Фабиен Кньофлер

рисуващ

пишещ

рисуващ

353

пишещ

Сава Авджиев

Ивайло Петров

рисуващ пишещ

Казвам се Ивайло Петров, фотограф, на 27г. Портретната, рекламна, концептуална и макро фотография са нещата, които ме интересуват най-живо. Приемам работата си за начин на живот, което прави критериите ми за нея наистина високи - сериозно обмисляне, максимално добра подготовка и безкомпромисна реализация. Считам себе си за гъвкав фотограф, който умее да изпълнява разнообразни проекти от всякакъв мащаб, а личните ми предпочитания и естетика са свързани с

пишещ

класическо, „филмово“ усещане на кадъра. Често киното и твърдата музика са не само източник на идеи, но и генераторите на енергията, която постоянно влагам във всеки проект, по който работя. И макар че за да придобие форма нещо, което е само в главата на човек, нерядко се иска огромна такава, нищо не е по-удовлетворяващо, когато наистина усещаш, че крайният резултат си е заслужавал. Повече от моята работа може да се види на личния ми сайт: http://www.ivaylopetrov.eu/ или на фейсбук страницата ми: https://www. facebook.com/IvayloPetrovPhotographer„

Той е и не е! Казва, че стилът му е нецензуриран, а самоличността анонимна. За непознатите е Сава Авджиев, но за приятелите си е.... Обича да наднича в сенките, да дълбае в тъмнината и да извлича онова, за което хората говорят шепнешком и то само денем. Описва интересния и непознат свят на якуза. Прекрачва границите на въображението си, за да ни потопи в свят, за който само сме чували.

354

Татуировките и традициите говорят повече от изказаното и написаното. Човек се учи да чете отвъд обозримото, отвъд познатото и комфортното. Стои в „В Сянката на Изгряващото Слънце“, затова можете да го видите чисто фрагментарно. Повече за творчеството на Сава Авджиев и новелата му можете да видите тук: https://www.facebook.com/ pages/В-Сянката-на-ИзгряващотоСлънце/778414328850011?fref=ts

355

Казу бе един от охранителите във фирмата на Гото. Скоро след като Гото откри религията, той започна да практикува обичая на пречистване, на заведенията, които охраняваше от зли духове. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

356 рисуващ

Ивайло Петров фотограф

пишещ

Още в античните времена, хората са проявявали склонността да се обединяват в тайни общности, обособяващи собствен елит, чиято основна цел винаги е била доминация над останалата част от човечеството. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

рисуващ

Сава Авджиев пишещ

рисуващ

357

пишещ

Георги Минков

Николай Колев

рисуващ пишещ

Меки цветове, винтидж усещане и стил. От другата страна на обектива съм аз Николай Колев. Започнах да се занимавам с портретна фотография през 2010 год. с желанието да представя същността, излъчването и различните емоционални състояния на хората, такива, каквито ги виждам. Според мен фотографията е онова изразно средство, чрез което дори и само в един кадър, могат да се уловят хиляди моменти, определена емоция. Зад всяка снимка има история. Да се пресъздаде нечие присъствие по начин, който да те накара да мечтаеш. Да оставиш спомен, отпечатък от даден момент, който желаеш да предадеш на някой друг след време. Фокусирам се върху душевността и индивидуалността на личността, чрез които искам да създам кадри, които да развълнуват и докоснат гледащият ги. Използвам светлината, архитектурата, природата, детайли от облеклото, за да обрисувам завър-

пишещ

шен вид на всяка снимка. Търся контраст и хармония - между човекa и заобикалящата го среда, между светлината и тъмнината. Моите снимки притежават идеалистичен, романтичен поглед за света и хората. Да бъдеш фотограф, според мен означава, че не „улавяш“ момента, а всъщност го „освобождаваш“ за другите. Защото ние не виждаме нещата каквито са, виждаме ги, каквито сме. Вярвам, че човешкото лице е олицетворение на духовността. „Човешко, твърде човешко“ - Фридрих Ницше. Желанието ми е да се създават и споделят снимки, представени по естествен начин, за да се донесе усещането за красота, дълбочина и много чувственост. Естественото състояние на всеки човек е: ... Емоция, нежност, деликатност, меланхолия, въображение, светлина, сенки и любов ....

За А.В.Торът

В отличие от много други хора, които пишат, за да не помнят, аз пиша откакто се помня. Опитвал съм силите си в почти всички жанрове (без драматургия), и открих своята любима бразда на литературната нива във фантастиката и пародийното фентъзи. Публикувал съм в сборниците от конкурса „Златен Кан” за 2009 и 2010-та, бил

358

съм редактор и автор в Maxim, avtora.com, programata.bg и др., и имам досега една издадена книга- сборник разкази, озаглавен „Паноптикум от Пандемониум” (ИК „Феномен”, 2009). Най-много внимание напоследък отделям на А.В.Торския си блог avtorat.com и на финалните редакции на втората книга. Надявам се тя да види бял свят през 2015та.

359

Déjà vu В началото имаме само малка черна точица, която изведнъж започва да се разширява с триста хиляди километра в секунда. Край нея се разбягват сиви, оранжеви и зеленикави петънца – нещо като зародиши на бъдещи галактики, а околното пространство е нажежено до кърваво бяло. Все още липсва равномерния тътен, който ще отеква дълго, ако не и завинаги. Ние не бихме могли да го доловим, но е сигурно, че след този миг светът никога няма да бъде същият. Преди него сякаш не е имало нищо... Може би смятате, че говорим за зората на Вселената, и в известен смисъл сте прави. Наблюдаваме отблизо очите на влюбен.

360 рисуващ

Николай Колев фотограф

пишещ

рисуващ

Георги Минков пишещ

рисуващ

361

пишещ

Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло, И с хората Е така...

362 рисуващ

Николай Колев фотограф

пишещ

рисуващ

Георги Минков пишещ

рисуващ

363

пишещ

Пламен Христов

Калин Костов

рисуващ пишещ

Калин Иванов Костов, по-познат, като Kalynsky, който започва фотографската си мания през 2010 година. Започва да чете книги, да ходи по семинари, да сваля клипове от интернет, да се обзавежда с техника и в кратък срок манията му се превръща в истинска страст. Запален по експерименти и портрети, скоро попада в средите на фотографската

пишещ

гилдия. Калин е фитнес инструктор по професия, но фотографията започва да се намества малко по малко в живота му и сега е обхванала всяка свободна минута. Творбите на Калин Костов, можете да видите тук: http://kalynsky.com/

В пустинята на безвремието Малкия Принц погледна с копнеж звездния свод. Толкова празен беше света, а черупките дори имаха наглоста да говорят. Само ако и той имаше тази наглост, но с топлината на тези далечни звезди нямаше да има нуждата да търси други светове. В един свят на спрелите стрелки Мал-

364

кия Принц обичаше да носи своя джобен часовник. Някога един човек му беше казал, че е вълшебен и ако някой има достатъчно вяра може да накара времето да спре. Ах, ах. Как Малкия Принц искаше сега да имаше вярата да го накара да тръгне отново.

365

Мръсен стих Загасих те в това което не мислех, че мога, пясъчна клетва, играеш до късно с кукли и болка, магистрала в очи от сребро, прорез дълбок, празен екрана, там където танцуват вечни искри, балона се рее в празнична кръв, плати ли цената, знам, че вярваш в тези ръце, твои изящни творци, в унес вървях, чувствах със пръсти как стъклата говорят. Пусни ме, не хапя, обичам да пиша с частици човешки, до край ги забивах, красива за теб, галещ те вихър, рисувай дъха ми затворник с червило, ключа е за двама, заспиваш под ръждивото вчера, разговаряш със снимки, стари, жълти звезди, нещо красиво оставих за теб, погледни към небето, а косата гори, тръпнеща жътва отвъд непознати реки. Подготвих шията бяла, бъди ненаситно небе, нещо което ще пазиш за дългия път през простора, знам, че не оставаш до края на поредния филм, ръката ти плъзга се потна, търсеща мечтания хлад, защото всичко безбрежно е в твойте очи, на овъглена корица, отпиваш със сламка Живот, измий се във мен, пламъка чисти до дъно, открадни си пореден билет.

366 рисуващ

Калин Костов фотограф

пишещ

Пламен Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

367

пишещ

Различна

Очите врязват се в слепи стени, беше студено, устни разрязах с усмивка, рана зарових в пръста, различност се стича, пръстите галят чужда реалност, екрана тъмнее, примигва, редовете са празни, нелепи, очите се смеят на тази премяна, ушита от черни мечти, града разпада се тежък, утопична прогнила останка, загасва тътена пуст, танцувам сред пепел червена. Част изрязана в мен, гръд на ветрове и звезди, разтварям реки, повея търся, неделимо едно, бръснач който сече, разкъсва, рисува във мен, рязка умора, стягаща свят, небеса с ненужното „теб” треска, забиваш, боли, някой различен те чака, до после тогава, смъртта отдавна търси твойто Сърце, белязана бях, свободна да бъда, различна до край. Обич в клавиши, протърках ги с болка, неспирах, угасна синия пламък, нагълтах се с дим, увих се в завивки от страх, от писъка бягах в съня, клетката гореше във думи, запазих си спомен, всичко беше шега, мъртва изплувах, очите бяха пътека, пристъпих, някога тук, и всичко отново както преди е, смешно плашило,

368 рисуващ

Калин Костов фотограф

пишещ

Пламен Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

369

пишещ

Иглика Дионисиева

Мира Недялкова

рисуващ пишещ

Казвам се Мира Недялкова, родена съм и живея в София. Винаги съм обичалa фотографията като изкуство, но започнах с рисуване като също така бях и модел. По-късно през 2007 г. открих фотографията като начин да изразя себе си, която постепенно замени рисуването и се превърна в основен елемент в живота ми. Моите снимки не са точно фотографии, моите творения са нещо между картини и фотографии. В снимките си аз използвам болката като красота, еротиката като един психологически поглед на живота. В снимките ми модела (героинята) не е само хубава, тя задължително трябва да носи в себе си не само радостта, но и тъгата, тя излъчва еротизъм и студенина, тя е изпълнена с наслада..., но и болката е вечно с нея. В творбите ми модела винаги е основен елемент, но в действителност той сякаш липсва, там е само душата ни, душата ми, там съм аз и моят свят. Моите снимки не представят модела – нейните прекрасни форми, или красиви очи. В моите творби очите се почти винаги затворени, героинята е безплътна, голотата остава не-

пишещ

забелязана, еротизма е онова което ни завладява, но не за да възбуди сетивата ни, а за да навлезе в душата, в същността ни... да проникне дълбоко в сърцето и ума ни... да ни помогне да се познаем, да видим от близо страховете и скрите си желания и да ги приемем, да ги приемем за да им се насладим. Голяма част от творбите ми са във вода, това разбира се съвсем не е случайно. Водата за мен е Създаването. Създаването, живота, силата... Водата крие в себе си огромна енергия. Тя е носител на удоволствие и наслада, тя дарява живот, но и крие опасност, заплаха, тя може да ни погуби. Обожавам прозрачноста и чистотата на водата, светлината която отразява и трасформациите които претърпява в контакта си с друга среда. За мен водата е силно еротичен елемент именно с противоположностите които носи в себе си. Водата е тази която утолява жаждата ни и ни спасява. Жаждата за живот на всеки един от нас, жаждата за любов и вечната борба и опит да заличим, да притъпим, да излекуваме болката, тъгата, самотата...

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник”, стихове и разкази във в. „Литературен форум” и сп. „Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия са „Мост”, „Страница”, „Везни” и „Кръстопът”, „Открита литература”, НОпоезия. В сп. „Брод” – проза. Още разкази: в електронните списания „Литературен клуб”, „Диаскоп – комикс” и „Палитра”, в сборника „На шефа с любов”.

370

През 1995 г. е публикувана нейната стихосбирка „Снежност”, а през 2000 г. стихове на И. Дионисиева са включени в антологията „100 години любов”. През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а през 2003 година е публикувана (след конкурс в Националния център за книгата) нейната втора книга – стихосбирката „Време на изплащане”.

371

кълбовидни като мълнии като вятър мрежести фосфоресциращи като дъно на кладенец но дори тогава не показват пътища отчайващи карти понякога мраморни скулптурни сълзи предопределени като огъня крадци на души ръце

372 рисуващ

Мира Недялкова фотограф

пишещ

Иглика Дионисиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

373

пишещ

Вечер – като момиче лампата светва. Миг – и долитат рояци насекоми. Едва ли знаят че не са подобни светлина и смърт. Като се блъскат в лампата, тя свети ли по-силно? Като я целуват за последно, дали тя също ги целува?

374 рисуващ

Мира Недялкова фотограф

пишещ

Иглика Дионисиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

375

пишещ

Васка Мадарова

Диляна Гергова

рисуващ пишещ

Казвам се Диляна и всячески търся красивото. Най-вече у хората. Жест, трапчинка, усмивка... Харесва ми да ги пречупвам през себе си и след това да им показвам какво съм видяла в тях. Харесва ми и реакцията,

пишещ

когато съм ги накарала да се почувстват красиви. Защото те всичките са такива по толкова много уникални начини. И почти никой един от тях не го осъзнава. Нe обичам да крада моменти. Искам моментите да открадват мен и да ме карат да мечтая за следващата снимка.

376

''Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом ме погледнат в очите.'' Станка Пенчева По душа съм дете, по сърце - романтичка, а по ум - мечтателка! Харесва ми да чета

интересни книги, да слушам благозвучна музика и да снимам красиви гледки. Вярвам в Бог и се чувствам благословена да бъда обичана. Пиша от 7-годишна и за мен животът винаги е бил поезия. Ту сладка, ту - горчива, но винаги необходима, за да съм цяла!

377

Непреодолимо разстояние Аз съм тук. На последната пряка. Във последния час за обичане. Простосмъртна. Но не като всяка, във която оглеждаш очите си. Нямам име. Погребах го в петък. Да не ти натежава от помнене. После хвърлих по себе си кремък за да вземеш парченце от стомната. И вселена си нямам. В наследство ми остават пробитите грошове. Но в душата си нося вълшебство. И в добрите моменти. И в лошите. Аз съм тук. Но дали ще ме стигнеш или пак ще се спънеш във егото? И на пръсти слепец да се вдигне все еднакво далече е светлото!

378 рисуващ

Диляна Гергова фотограф

пишещ

Васка Мадарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

379

пишещ

Потомка Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме доближават предатели! Със завета на мама израснах да не свеждам глава пред неправдата. Аз не плача. Аз ставам опасна даже там на дръвника, под брадвата. На безстрашни жени съм потомка! Вместо кръв - имам огън във вените. Не рискувай с такава девойка, ако още си слаб във победите. Че сърцето ми търси героя, а отхвърля без милост страхливците! Зарад мен би ли влязъл във боя без защита, без сабя, без ризница? Би ли стискал ръката ми здраво в болест, в бедност и в дни непоискани? Знай, над мойто сърце има право само истински мъж. Само истински!

380 рисуващ

Диляна Гергова фотограф

пишещ

Васка Мадарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

381

пишещ

Магдалена Митева

Николай Николов

рисуващ пишещ

Той Професия: Графичен дизайнер. Свободно време и интереси: Фотография, Типография, 3Д визуализация. Какъв искаше да станеш като малък: Моряк. Обичаш: Кашкавал пане. Мразиш: Мразя да мразя. Предизвикателството за теб е: Да се оп-

пишещ

Тя Професия: Програмист. Свободно време и интереси: Свободното време ми е абсолютно непознато, а са ми интересни толкова много неща. Какъв искаше да станеш като малък: Естествено започнах с космонавт и стигнах до актриса. Обичаш: Обичам да обичам. Всичко смислено в мен е любов. Накратко обичам семейството, приятелите, театъра, хубавата книга, музиката, танците и бирата. Мразиш: Чалгата, кича и крайностите! Затова, всъщност чак пък да мразя? Не бих

итвам, да намеря красота в обикновените неща. Все още мечтаеш за: Бяла, спретната къщурка с две липи отпред. Планина или море: Море! И да си почина от морето на море. Какво харесваш в другия: Много от нещата, които не харесвам в мен. За контакт: htpp/www.efectif.com

382

си хабила енергията в омраза. Предизвикателството за теб е: Да бъда себе си, без да се страхувам, че няма да ме харесват другите. Все още мечтаеш за: Пътуването, във всичките му смисъли... Планина или море: Гора! Какво харесваш в другия: Много повече, отколкото съм му показвала! Не би му харесало да говоря за него. Той не обича думите, а живее с мен. Дори и това е достойно за възхищение, нали?

383

Пропусках винаги! Изпусках за да хвана! Надзъртах за малко и тръгвах отново. Докосвах облаците, след това се спънах и останах да се лутам Тихо.... около очите ти.

384 рисуващ

Николай Николов фотограф

пишещ

Магдалена Митева

рисуващ

пишещ

рисуващ

385

пишещ

Да взема чаша, Да я полирам до блясък, Да я напълня. Да сложа по малко от Душевността на облака, Усмивката на слънчо, Любовта на тревата, Красотата на цветята, Гордостта на дървото, Чистотата на поточе, Свободата на калинка И нито капка разум, Нито грам познание. Да я разбъркам, Да я изпия, Да прогледна, Да се втурна към себе си. Да те открия, Да ти подам ръка и да тръгнем към нищото. Без страх... Да се скрием от всички.

386 рисуващ

Николай Николов фотограф

пишещ

Магдалена Митева

рисуващ

пишещ

рисуващ

387

пишещ

Моника Димитрова

рисуващ пишещ

Не мога да кажа много за себе си… Аз съм 20-годишна душа с тяло,кръстена Моника. Занимавам се любителски с фотография от 4 години. Говоря чрез нея, дишам с нея, често съществувам само в нея. Концептуалната фотография е моят

пишещ

най-добър приятел от малка. Когато не можех да разговарям с хората по начина, по който ми се щеше, посягах към фотоапарата, за да „поговоря с душата си” … Насаме. И мигновено усещах спокойствие. Можеш да ме откриеш само там. Истинска. И вярваща.

Че все още ме има. Че мога да бъда. Че ще продължа. Снимките виждам като оръжие, с което мога да говоря без помощта на думите. Но най-често с тяхна помощ обичам. Душевността ми – такава, каквато не мога да я покажа в ежедневието, често излиза без дрехи и маска във фотографиите.

388

Фотографията и самозаснемането на емоциите и състоянията ми са моите начини да разговарям откровено,без да се страхувам. Ако можеш да ме чуеш чрез очите си, значи можем да бъдем приятели. Ако само ме виждаш, постарай се още мъничко.

389

”пожелавам си любов… и още толкова,за да повярвам…”

390 рисуващ

Моника Димитрова фотограф

пишещ

Моника Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

391

пишещ

„Докосвай дланите ми без да питаш, покривай раните със свод, Макар да знаеш,че съм жива… Теб питам… Има ли живот?”

392 рисуващ

Моника Димитрова фотограф

пишещ

Моника Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

393

пишещ

Соня Божкова

Иван Кавалджиев

рисуващ пишещ

Привет! Казвам се Иван Кавалджиев и в момента съм студент в Софийския университет със специалност информатика. Фотографията ми е страст, която ме завладя преди 5 години, когато бях ученик в гимназията. В началото снимах предимно диви животни, а от година и половина снимам активно и изцяло портрети. Портретната фотография ме привлече с това, че всеки човек, който бива заснет, има собствена душевност и различно излъчване, което прави този жанр много раз-

пишещ

нообразен и пъстър. Харесва ми да снимам хора в различни обстановки, както на открито, така и в студио, но любимо място ми е природата. Харесвам меката светлина, топлите тонове и по-слабо сатурираните цветове. Всички тези неща създават нежен почерк, който се опитвам да постигна в моите кадри. Имам нови идеи, които ще осъществя през 2015 и възнамерявам да продължа да се развивам в областта на фотографията.

394

Казвам се Соня. От Добрич – там, в равното, където земята е едно с небето. Живея в София – този „артистичен хулиган“, така лесен за обичане. На 27 години. Завършила съм Природо-математическа гимназия, имам магистърска степен по "Право" и "Бизнес администрация". Но не се идентифицирам с нито едно от тези неща, защото импулсът в мен да пиша винаги е бил много по-силен от всичко останало. Откакто се помня все пиша, все с лист и химикал в ръка...

ЩЪКАЩО е страница във фейсбук, която един прекрасен човек създаде за мен, защото в началото аз не се осмелявах. Сега всичко, което пиша слагам там. А най-безценната награда, която получавам от ЩЪКАЩО са хората – непознати и познати - които ми казват, че тази страница им дава надежда. Защото какво ще остане от нас, ако изгубим надеждата, вярата? Защото за къде сме без нея?

395

Подари ми маргарити. Красиви, бели маргарити. Много маргарити. Любимите ми цветя. Подари ми ги и си замина. Сложих ги във ваза. Дълго се взирах в тях, безпомощна и пътуваща към спомените за нас. Подари ми маргарити. Кога и как разбра, че те са ми любимите цветя? Вървя след теб и късам маргарити: обича ме, не ме обича, обича ме. Истина ли е това? Да смея ли да вярвам? Да смея ли да се поддам? Търся те с поглед, за да разбера дали ми казват истината. Търся себе си, за да потърся смелост да ти кажа, да напиша, да се издам. Върлуващ хаос навсякъде по мен. Предизвика ги с тези бели маргарити. Маргаритите са символ на нежността, знаеше ли това, когато ги остави пред вратата ми и тръгна? Подаряваш нежност, а след това безмилостно жестоко се изнасяш настрани, за да мълчиш. Само ти го можеш. И аз те ненавиждам за това. И вече нямам нищо. Маргаритите увяхнаха. Изхвърлих ги. Завинаги. Затръшнах ги в контейнера без дори да кажа сбогом. Сега се виня за това. А можеше и да е друго. Можеше и да е иначе. Можеше. Но вече няма маргарити пред моята врата. Купувам си ги сама. Прося ги от чужди хора. Търся бялата им нежност. Маргарити. Едва ли някога ще имам пак такива маргарити. Добре че има макове, лалета, хризантеми и божури, та дори и клиширани рози. Те също значат много. Само не и теб. Само не и нежност. Само не и бяла топлина. Само не и твоето присъствие. Как да се откажа от любимите си маргарити? Сега е късно. Утре ще го мисля. Ще стана рано. Ще се изтупам. Ще забързам крачката си и ще хукна напред към червените полета от макове. Сега е късно. Късно е дори за маргарити. Остави ги вече тези маргарити – от закъсняла обич винаги боли. Не го ли знаеше, когато цъфна с тях пред моята врата?

396 рисуващ

Иван Кавалджиев фотограф

пишещ

рисуващ

Соня Божкова пишещ

рисуващ

397

пишещ

Притихвам. Притихвам плахо. Притихвам и се опитвам да не мисля. Да пропусна. Да отмина. Да не забелязвам. Да изкореня. Да изпепеля. Да залича. Да задмина. Притихвам. Притихвам плахо. Животът има свои правила. А ние... ние ги учим в движение. Понякога навреме. Понякога късно. Понякога никога. Животът има своя представа за нещата и винаги намира начин да предложи своите опции. Ах, Животе! Ах, мой стари развратнико! Блестиш, а после се чумериш. Изпитваш до последно настървената ни отдаденост да те надбягаме, да те измамим, да кривнем, да създадем нова пътека. Ах, Животе – непознат познайнико, отвеждаш ни в приюта си за малко, за да засееш в нас семена надежда и мечти. После ни изпращаш в гората – сами. Уязвими. Скитници. Премръзнали. Голи. Нахлузили отгоре си само волята си. Само тя ни пази. Само тя единствена. Така играем с теб от векове. На котка и мишка. Стражари и апаши. Аз отгоре, ти отдолу. После пък обратно. Въртим се вечно в кръг без да забелязваме дори. Ах Животе, мой мистериозен любовнико – откак се помня все с вятър ме замеряш. Пускаш го отгоре ми като вихрушка. Насрещен. Наобратен. Крив. Усмихнат. Зъл. Непостоянен. И с движение. Ах Животе, мой вечни своднико – не разбра ли ти? С волята си пазя се от него. С воля бягам и не спирам. С воля мисля и те гоня. Посоката на твоя вятър никога не следвам. Ах животе, мой спътнико – а не е лу туй най-голямата ми грешка?

398 рисуващ

Иван Кавалджиев фотограф

пишещ

рисуващ

Соня Божкова пишещ

рисуващ

399

пишещ

Илия Деведжиев

Нони ПанайотовKnartis

рисуващ пишещ

Когато Чворецът, умил хипосферичната си гуамилност, разпрегне воплите на антипривичните паралелни паспалии и осее бисфичната си опелност, насочвайки претрепналото ни постликьорно самовиносване към феята на поливарната етапност, полагайки зрялата си пестфична умоспекаемост в контекста на епохалната галвичност

пишещ

на сюжетно втръбеното и леко завилирано субобострие, завладяло изцяло пешността на тежката ни аскетика, придобила маската на прежна и безкаминна утопливост, фенербахчевизмът на смесливата ни егоитика ще съзрее в една по-лакирна векомлечност, престъпила гранливостта на волевата авкорстика.

400

С какво съм писал през живота си? Молив, писалка, химикал, пишеща машина, компютър.... и пак молив. Голяма работа е моливът. В ерата на голямото летене до Луната става ясно, че като няма гравитация в космическия кораб, химикалът не пишеееее.... и се почва едно изобретяване – НАСА влага милиони за създаването на средство, пишещо в безтегловност. А детето на един от изобретателите го попитало: – А защо космонавтите не пишат с молив!?... А!?

Моливът има гума. Моливът пише и когато си легнал по гръб. Мирише на дърво. А графитът е неосъществен диамант... Да се чуди човек защо и двете стихчета тук не съм ги писал с молив? Пък един човек имал химически молив. И под влияние на хидроксилните производни на въглеводородите си бръкнал с него в лявото ухо. Евстахиевата тръба казала ла минор, а тъпанчето – пук! И написали акт на учителката по химия, а учителят по пеене си купил аспержи. Голяма работа е моливът.

401

аз живея в една малка българийка между две очи две уши голо теме и излъскан от шамарите на големите врат

402 рисуващ

Нони Панайотов-Knartis фотограф

пишещ

Илия Деведжиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

403

пишещ

БЯЛ ВЪЛК/ЧЕРЕН ВЪЛК яж не яде зад гърба ми краде и със другия си поделя храната ... посивяха и двата

404 рисуващ

Нони Панайотов-Knartis фотограф

пишещ

Илия Деведжиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

405

пишещ

Мира Христова

Вили Тодорова

рисуващ пишещ

Предизвикателство е да можеш да разкриеш себе си пред света по-свой собствен начин и да оставиш следи. И нe са ли следите точно това, което прави живота ни значим, пълноценен и истински изживян? Е, тогова аз бих нарекла своето изкуство начин да изживея живота си по раз-

пишещ

личен и индивидуален начин. Чрез силното въздействие на чернобелите фотографии искам да пресъздам своите емоции и чувства и по този начин да се усети онова състояние на обекта, което заснето, го превръща в произведение на изкуството...

406

Здравейте! Казвам се Мира Христова, на 23 години съм, живея и работя в чужбина, завършвам образованието си в България. Работата ми е околосветско пътешествие, понякога казвам "Здравей" на един език, а "Лека нощ" на друг. Вятърничава натура съм. Колекционирам изгубени мисли и копчета, както и въз-

дишки в метрото. Научих, че писането е езикът, който всички говорим интуитивно. Езикът, свързващ хората. "Обичам те" е мултинационално, интергалактическо, междузвездно, свръхчовешко, любимо. Да го казваме по-често.

407

Капки безвремие Безтегловна игра на гоненица между мен и Вселената. Пътна карта без посоки. Счупен компас без стрелка. Сочи винаги никъде. Пясъчен часовник, пълен с въздух. Стрелките на дърветата показват часа на Земята, а ръцете ми сочат оставащия брой вдишвания. Бягам и се опитвам да не дишам, за да живея по-дълго. Сянката ми е дълга точно три наносекунди, душата ми тежи колкото зрънце пшеница, по-млада съм от теб, но по-стара от нея. Вчера ще бъда вечна, а утре бях никоя. Осем вдишвания и едно мигване. Толкова е нужно за да се събудиш. За да заспиш,съм нужна само аз. Вървим взаимно един на друг в стъпките аз в твоите обувки, ти в моите Бягаме един от друг и изгубени търсим отново намерената вяра в мислите си. Намираме единствено сънища.

408 рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

409

пишещ

Няма пътища на вярата. Няма вяра в пътищата. Нищото е всеобхватно, обгръща, целува, усеща и слуша трепери, изтръпнало от трепети, накрая се измори от бездействие и заспа,свито на кълбо. Показалецът на лявата ми ръка посочва многото малко хора. Истинските стрелки сочат малкото истински хора. Една капка. Две капки. Небето капе. Морето капе. И в тези дни на непрестанни валежи капят блуждаещите мисли в косите ми: наистина ли всички дъждовни капки умират щастливи, изживели мечтата си да докоснат, да се попият в пръстта, а всички морски и всякакви капки мечтаят единствено да бъдат понякога дъждове? И дали всяко късче вода в краткия си живот съществува и чувства в своите молекули и се влива в морната,жадна земя и умирайки, дарява живот, както кръвта се влива в сърцето, и както аз, грешницата, умирам, вливайки се в теб.

410 рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

411

пишещ

Пъзел Има нещо прекрасно в агонията, някой ще каже болката кара невроните да изтръпват така, вярвам, се усилва тяхната сетивност ако е така, аз съм опънато тетиво на лък но е нужна правилната ръка, за да ме упъти в правилната посока а целта няма значение, защото аз ще изгоря, преди да я достигна.

412 рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

413

пишещ

Мария Димитрова

Mery Core

рисуващ пишещ

Mery Core е псевдонимът на авторката Мария Димитрова. Тя развива собствена линия от компетентности. Mery Core е фотограф, модел, ретушьор, стилист, художник и писател. Родена е в Плевен, в семейство на художници, музиканти, актьори и писатели. Там завършва Професионална гимназия по облекло и текстил. От 2001 година Мери застава зад фотокамерата като модел голо тяло в град Варна. Взима активно участие в множество фотографски пленери и изложби. Няколко кадри, с нейно участие, получават престижни награди от конкурси в България и чужбина. По това време учи Графичен дизайн и се развива в сферата на стилистиката.

пишещ

Тя продължава кариерата си и след 2013 година, когато се мести в град София. Там фокусира работата си освен върху артистичната нуди фотография, но и върху модата и портретите. Организира фотографски пленери, уърк-шопове и семинари. Взима участие в няколко изложби като фотограф. Развива таланта си, като моден стилист и дизайнер. Пише сценарии, разкази и поезия. Рисува и изработва ръчно реквизитни облекла, бижута и аксесоари за фотография и кино. Взима участие като актриса в късометражни филми и реклами. А по настоящем снима собствени фотосесии и работи като ретушьор.

Пишещ, рисуващ, стилист Вярвам в силата на думите, особено когато те са написани върху белия лист. Всяка творба на даден автор носи в себе си частица от собсвената му душа и ни пренася в различни светове. Това е магията на писането и точно тази

414

магия плени сърцето ми още когато бях 10 годишна. Т огава написах първия си стих и спечелих награда за млади таланти в гр. Плевен. Все по-малко време ми остава за писане, но никога няма да го изоставя напълно.

415

ОТКРОВЕНИЕ Живях лудежки и скандално, стихове скандални ви написах. В себе си вглъбена и витална, с нежност странна тоя свят орисах. Тъмни страсти вилняха в очите ми. Тайни пътища нощем ме викаха, да споделя може би дните им...Черни картини в очите се скитаха! Неспокойният здрач все ме мамеше, с дъх на лудост по прашните барове. А в очите, сърцето се давеше, щом на мотор светваха фарове!... Много снимки раздадох на всички Ви, много скъсах, изтрих и забравих. Други прах ще събират до края ми, а всичко за Вас ли направих? Все се питам дали ме познахте, онази истинската - чиста Мария или скрита под маските тежки ще остана все там да се крия? Тъй живях все на крачка от грозното. И компаса си често изгубвах! Пропилях и проскитах живота си, а очаквам поредната лудост!... За Вас съм чуждо, непривично тяло, заседнало в окото Ви до гроб! За Вас звезда съм, в полунощ изгряла, нестоплена от вашата любов!!! С Вас илюзии не се сбогувам...Най-накрая с Вас ще се простя! Още малко ще се полюбувам, на вятъра, музата и лудостта... Грешах, живях скандално и картини странни Ви описвах! В себе си вглъбена и витална... Всъщност за любов света орисвах!

416 рисуващ

Mery Core фотограф

пишещ

Мария Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

417

пишещ

ПРОЩАЛНО Любовта си подтиснах в мълчание! Всяка ласка забравих, спестих! И заключих свойто страдание, А да те моля отново – не бих! Има болка, има страх и предателство! Ето така и на мен измених! Спестих ти днес свойто ласкателсво! Свят без ласки – посочен, открих! Исках само да чувам смеха ти! Да ме галят две нежни ръце! А когато до тебе се сгуша, Да усещам, че имам криле! Търпеливо те чаках на прага, а Ти се затваряше в себе си сам! Проблеми в досадната работа... И твоя свят, за който нищо не знам! Преструвам се,че нищо ми няма! Пореден ден, заключен в лъжа! Свиквам ли да живея в измама? И все престорено да се държа? Аз разбрах, каква е вината ми! Спрях да търся, къде ли сгреших! И приех, че това е съдбата ми, А сърцето от тебе си скрих! Тъй ужасни са грешките – зная! Болни грешки, непростими дори! Че за прошка днес да се кая, Да те моля – не мога...уви! Аз назад немога да върна Времето, любовта и съдбата! Моля се само утре да зърна Пак усмивка от теб на вратата! И с последна надежда се моля, Пътя към теб да не е изгорен! И с последни сили и воля, Ти оставям частица от мен!

418 рисуващ

Mery Core фотограф

пишещ

Мария Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

419

пишещ

Ренета Кирилова

RenkArt

рисуващ пишещ

Ренета Кирилова /RenkArt/ …творя…постоянно…в различни форми…както ме улучи музата- пиша, рисувам, правя колажи…снимам…и винаги е експресивно…емоционално…на един дъх...! Тези мои страсти постоянно се преплитат…но от известно време фотографията държи челното място…и не ме пуска и за миг!

пишещ

…Тя е като дневник на чувствата ми…. моят начин да опознавам…и да изразявам… моят начин да обичам… ... Харесвам приказното…мистичното… нежното… …харесва ми, когато кадърът разказва и те кара наистина “да виждаш”… …да мислиш…да дишаш………дълбоко!

…да гали сетивата, да пробужда спомени…нежност, да разпалва страсти и фантазии…да докосва само с поглед…с жест…с усмивка… Понякога възприемам и поднасям кадрите си като илюстрация…явно художникът в мен все още търси изява…:) Често използвам диптиха като изразно средство…да загатна…да допиша с мно-

420

готочие…като стих… …понякога наистина с кадъра се ражда и стихът… Доволна съм, когато успея да сътворя “кадри-поезия”, когато успея да усмихна или да накарам хората да съпреживеят емоцията ми…защото за мен фотографията е изкуство на сетивата- почувствано…и уловено…с душата.

421

ПОНЯКОГА Усещам тефлуиди вълнение трепет понякога просто секунди в които очите ти влизат във мен като взрив и превземат дъха ми до болка после бързо страхливи безпомощни ме оставят в страни и си тръгват без думи и без обещания очите ти в мене понякога.

422 рисуващ

RenkArt фотограф

пишещ

Ренета Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

423

пишещ

ТЪРСЯ ТЕ Рано сутрин докато тишината все още кротува по небцето а мисълта за бънджи скок е по-заспала и от сън задържам 2-3 прозявки и тръгвам за някъде без билет и пътна карта знам само името ти и че трябва да те срещна все тая съдбата ще те намери ако поиска ще опипа делничното ти с най-страстното на пръстите си ще те има като месечен абонамент ако поиска. Искам! Рано сутрин докато слънцето се подпира на ръба на простора и жълтото изяжда синьото на очите ми тръгвам по памет стиснала под мишници доброто си поведение вървя между паралелите и меридианите на твоето някъде и те припознавам. Всяка сутрин рано докато кръстосвам улиците правейки се че не търся теб именно това ще правя.

424 рисуващ

RenkArt фотограф

пишещ

Ренета Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

425

пишещ

Краси Ст М

Кристиян Енчев

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Краси Ст М - учител по професия. От 5 години се уча да крада моменти и да улавям различните състояния на природата. Моето мото е: Да се намираш на красиво място – не е най-важното! Да познаваш отлично фотоапарата си – не е най-важното! Да заснемеш много кадри – не е найважното! Най-важното е да видиш това, което другите не забелязват, да го заснемеш, и да им го покажеш! Зад гърба си имам няколко самостоятелни изложби, десетки първи места в национални и международни фотоконкурси. Мои снимки са показвани в Лондон,

пишещ

Кристиян Енчев е роден на 2 октомври 1968 г. в София. Завършва философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. придобива научна степен доктор по логика. Понастоящем е доцент по философия в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Автор е на научни студии и статии, публикувани в периодични издания и сборници, както и на монографичните изследвания: „От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм“ (2009), „Логика и социални критически онтологии“ (2010). С хендмейд бижута се захваща през 2010 г., по това време се присъединява и към ръкоделната група Handmade crew.

Варшава, Москва, Братислава, Люксембург, Китай, Турция и др. Върхът за мен беше спечелването на първо място в отворената категория за природа и диви животни в конкурса на „Сони 2013”, в който участваха 122 000 фотографии. За мен фотографията е хоби, което ми дава възможност да се слея с природата, да общувам с нея и да покажа частица от този диалог в кадрите си. Опитвам се да предам част от знанията и уменията си на моите ученици – водя кръжок по фотография и също така обучавам деца по проект. Участвах в мастер класовете на Световната Фотографска Организация. Също така провеждам двудневни макро семинари в страната.

426

Участва в различни арт изяви, в периодичните издания на „София диша“ и Арт фестивал „Изкуството – мисия възможна“. В съавторство с Борислав Стоянов създава серия инсталации под надслов „Илюскриптури“, представени в “Галерия А+“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2014, както и в столичния „Арт кафе клуб 21“. Има няколко музикални изяви, включващи и собствени композиции. Член е на първия състав на „Виолетов Генерал“. Заедно с арт рок група Gussfle Gen взема участие в два концерта през 2014 г. – в „Рок бар Фенс“ и на открита сцена към „Малък сезон 2014“ на Театрална работилница „Сфумато“.

427

телата ни са облаци в течното стъкло на света дишаме през думите и изреченията докато размазана от юмрук мушица не постави точка върху третото ни око

428 рисуващ

Краси Ст М фотограф

пишещ

Кристиян Енчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

429

пишещ

последните залци от лятото предъвквам особено бавно и внимателно за да не ме завари задавен до смърт есента

430 рисуващ

Краси Ст М фотограф

пишещ

Кристиян Енчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

431

пишещ

Димитър Христов (54ka)

Жана и РуменЖаР

рисуващ пишещ

Като художник фотографията за мен е едно необятно поле от възможности да експериментирам. Не се ограничавам в изразните средства. Харесва ми да прилагам стилове и

пишещ

ОпоЖаРяването между нас започна преди повече от 40 г, когато бяхме деца... Душите ни се обединиха в едно цяло и от уникалната емоция, избухна творчеството ни... Нашето единство е между Пишещ и Муза,които постоянно си сменят местата... Ние преливаме един в друг и изразяваме нашето отношение към живота, любовта, болката и тъгата, към всичко онова, което чувстваме зримо и незримо, стаено в нашата сбъдналост или в минали неслу-

техники присъщи на класическата графика и живопис, да преплитам реалният образ с нереална атмосфера. А конете са любима тема във фотографиите ми.

432

чили се събития,мечтаем за бъдещи копнежи, изповядваме сърцата си, обичаме, шептим сбъднати молитви, осъзнали своите безсънни надежди, бленуваме за нашия скътан рай и споделяме думите скришни... ЖаР е нашето сливане в Безкрая, осъзнато и лирично, наяве и насън... ЖаР са нашите изплакани слова и горчив рефрен... ЖаР е нашата луднала пътека... ЖаР е нашата Истина...

433

ДУШАТА МИ... Душата ми е огнен стонпламтящи стапящ бурен вятър... Душата ми е вихрогонлетящ-незнайно где.. и по-нататък... Сълза-в душата ми росисълзапроронена-така горчива... Не закъснях ли.., и дали не изгоряхсред пламъци стояобливан..., посрещнал с гола гръдстрасттана чужда младост..., подминала по своя пътоставиласърцето ми в нерадост...

434 рисуващ

Димитър Христов (54ka) фотограф

пишещ

Жана и Румен - ЖаР

рисуващ

пишещ

рисуващ

435

пишещ

Душата ми е горест, стон и скръбпотънала сълза-необяснима..., и вихър..., и прекършен клони ромон на поток....,и зима.. Душата ми е страст и гласмечта подгонена...-красива... и вопъл..., и безумна сластнечута дума...-дива... отприщена река...,порой...залялпросъскващ пламък...разсипана искра-в безброй звезди...и стоплен камък... Душата ми е огнен стонизгарящи гори за двама... Намерих те... Прекършен клон. Сами сме...Други няма...

436 рисуващ

Димитър Христов (54ka) фотограф

пишещ

Жана и Румен - ЖаР

рисуващ

пишещ

рисуващ

437

пишещ

Албена Зографова

Милена Иванова

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Албена. Обичам да улавям очарованието на момента, но най-много харесвам да снимам хора. Най-различни и по най-различен начин - както аз ги виждам; както те биха искали

пишещ

Аз съм Милена. Пея, свиря, композирам - всичко между мен и мен самата. Моят двигател не са радостта и щастието... Това е тъгата по неумолимо тръгналите си неща, черната яма на самотата…После страданието, което първо те реже като с нож, но после те смирява и разширява като голямо, тихо езеро. Опитвам се да пречистя и извадя на дневна светлина тези неща. Да им придам звук, форма, цвят и да станат някак други... Искам ми се да виждам красивото, дори там…, в дъното на кладенеца. По този начин общувам и бягам едновременно.

да се видят; непринудено или съвсем нагласено; докато работят, докато си почиват или докато се забавляват, а понякога докато са себе си... Случва се да снимам и други неща.

438

Не обичам илюзията, защото често ставам нейна жертва, но моя най-голям стремеж си остава свързването... Копнежът по свързване и доверие. Отиването при другите. Обичам да се доверявам и да правим неща заедно с други творци, но се оказва, че рядко имам смелостта… На живота гледам като на случаен проблясък. Експеримент, който ражда други, по-малки и по-малки, и се забавлявам. Така е и с правенето на моята малка, наивна, тъжна музика. Тя е моя смисъл. Днес. Утре може да е друго...Ще видим…

439

СЛЯПО ОГЛЕДАЛО Зеещо - пронизани от болка непозната Смаяно - невярващи, наивни Чувствата подведени изгарят до червено В сляпо огледало Трепетно - очаквано щастието тайно Винаги поема в две посоки А мислите объркани потъват уморени В сляпо огледало Тихо, тихо спи едно сърце Бавно ще се пуснат две ръце Нежно, в споделена тишина В обич се разделят две сърца Всеки ден е по-далеч от миналото лято Спомен от ръцете ти любими Мигове пропуснати изтичат безнадеждно В сляпо огледало Тихо, не буди това сърце Бавно ще се пуснат две ръце Нежно, в споделена тишина В обич се разделят две сърца

440 рисуващ

Албена Зографова фотограф

пишещ

Милена Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

441

пишещ

МАЛКАТА УЛИЦА Улицата по която заваля дъжд Улицата по която теб те няма Кога беше -с теб двамата се разхождахме по тази, нашата улица Сега съм сама, Чувайки още ехото от пеенето ти Преминава през сърцето ми твоя образ И днес ми остава една усмивка Остава ми само нежната ти усмивка Все по-далеч в изминалите сезони Все по-далеч...

442 рисуващ

Албена Зографова фотограф

пишещ

Милена Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

443

пишещ

Blue Hello

рисуващ пишещ

Неотдавна, през един лют януарски ден започна моето житейско, духовно и творческо начало. Тъй като не помня нищо от този ден, ще ти разкажа какво стана понататък. Като дете исках да стана пожарникар

пишещ

или ветеринар, все професии, при които се спасяват хора, къщи и други разни неща. Така или иначе не станах нито едното от двете. Затова пък, когато пораснах хванах фотоапарата и реших, че ще спасявам хората от лошото им настроение. Разбира се

444

има някои тънкости. Работя по собствена рецепта и ТУТАКСИ ще си призная как я приготвям. Слушай сега, много е лесно. Значи – първо набирам много сини подправки, след което прибавям две супени лъжици жълто(но не повече), размесвам полученото със свежо заглавие и поднасям

докато е топло. С тази кулинарна бъркотийка гощавам хората и се надявам да им е по-малко темерутесто докато я консумират. Ами, аз съм Блу и обичам да те усмихвам, толкова простичко! :0)

445

Tear for... Избирам си днес да бъда море Напук, че деня вън е снежен Избирам си днес да бъда добре До кости мокър, солен и разнежен Вълна си избирам да бъда аз днес Стъпалата ти нека обливам Да си моят адрес избирам си днес И песъчинки в крачола ти скривам И ако случайно зърна сълзите ти Защото някой ранил е сърцето Ще пратя чайка да разроши косите ти P.S. – С любов от Морето.’

446 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

447

пишещ

Заспал съм на лампа От автора: Привет море, писмо ти пиша От бюрото на забързания град Положението при нас е студ и киша Стомахът пълен, а в душата глад Навярно ти усмихваш я сега Онази там, трепереща девойка Дето с ботуши зашива брега В солено-пясъчна-тайнствена кройка Ах, как ми се иска да бъда със вас В такава нощ свръх размечтана Да викам от щастие и останал без глас Ръката й нежна да хвана Ще се срещнем със тебе скоро на кея И с луна, и с вълни ще мечтаем А дали ще се видим отново с нея Остава на нас да гадаем

448 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

449

пишещ

Blue Hello Невъзможно ми е да съм твой!

450 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

451

пишещ

Анотация... Малко обяснения по тая фотка Има някаква meri_an-ска нотка Хоризонтът тук изправен Бе, няма друг на него равен Има сякаш е-design Така да бъде, викам -файн Ще ти кажа още, само момент... Ъъъ да, има даже Блу акцент Приключвам с таз история балканска, Че стана работата бетер pishman-ска

452 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

453

пишещ

Кристин Димитрова

Александър Костадинов

рисуващ пишещ

Кристин Димитрова - фотограф : Прилично неприлична. Виждаща, не само гледаща. Живее, а не съществува само. Родена в Плевен, с бензин в кръвта. Щастлива от факта, че може да представи вижданията си за нещата през обектива/очите си. Интерес към: показване на красотата,

пишещ

която е навсякъде, графичен дизайн, моторни спортове, Япония. Или да е черно-бяло или да е много шарено, няма 50 процента. Парадокс. Нарушава правилата, чак когато добре ги е научила. Често си играе с огъня, погълната от целите си-мечти.

Искам някой ден да анализират работата ми, живота ми. И дано най-сетне разберат

454

какво е искал да каже автора, защото: Изразявам това което чувствам, а аз не знам какво чувствам.

455

'за всичко може да се пише' Стиховете без глаголи сякаш голи са пред мен. Само ти обличаш ги във смисъл, само ти обичаш мойта мисъл дето ражда тез слова и хилядите самоти които крият се във мен. и карат ме да пиша. Само тя, лекува ме от самота.

456 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

457

пишещ

Вземи си череша От черната посребрена срам, ще е тъй сладка и тъй ще и горчи, както аз гледам в твоите очи. Черешите, не са най-сладки подарени. Нито купени, нито заделени. И жените не са най-желани от мене, щом са подредени. Сладостта им идва, щом бера ги от върха. и диви са, неопетнени.

458 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

459

пишещ

"Зависи от случая" Обувките й и те като мислите ми бяха често мръсни, прашни, кални, целите покрити със следи от свободолюбие, но да не би съдбата да оставя отпечатъци по остатъците от мен с нейните подметки? Зависи от случая. Обувките й и те като намеренията й бяха чисти, обичаше да настъпва

460 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

461

пишещ

Димитър Георгиев (garmiga)

Теа Денолюбова

рисуващ пишещ

Казвам се Димитър и съм благодарен, че около нас има толкова много красота – природа, архитектура и най-вече добри хора! В по-голямата част от времето си съм консултант в областта на информационните технологии. В свободното си време се отдавам на всеки възможен момент да бъда на някое красиво място с любим човек и да използвам възможностите на фотоапарата, за да

пишещ

пресъздам красотата, която виждам. Макар, че имам повече опит в снимане на пейзажи в последната една година съм силно привлечен от красотата, която е скрита във всеки един човек и основно снимам портрети. Искрено се наслаждавам на моментите, когато хората се чувстват красиви на снимките ми!

462

Казвам се Теа Денолюбова, на 21 години съм, от Варна. В момента съм студентка по аrt direction в Милано. Автор съм на две книги - “Сложи ме на пауза” и “Боян”, (изд.Сиела, редак-

тор Елин Рахнев, илюстратор Кольо Карамфилов). Обичам писането, пристанищата, фара, Отис Рединг, да бъда с любимите си хора и да мечтая.

463

докато аз и ти спорим какво правят онези двамата в яхтата закотвена близо до брега дали вечерят на свещи дали той й сипва бяло вино или шампанско или отдавна вече правят любов моята ръждясала стълба на вълнолома е поправена и на нея вече може само да се плаче тогава ти ме поглеждаш и изпиваш сълзите ми точно както съм го писала преди това точно по същия начин духа лек вятър и отдалеч се чува джаз а машините на пристанището са като от песен на пинк флойд в ръждив цвят сепия само рибарите са черно-бели

464 рисуващ

Димитър Георгиев фотограф

пишещ

Теа Денолюбова

рисуващ

пишещ

рисуващ

465

пишещ

докато пиша осъзнавам че няма никакъв смисъл нали небето се сля с морето създадоха хоризонт който се изтри в тъмнината от прекалено щастие или от притварянето на очите й на онази яхта на която сякаш съм била може би защото в тъмното море приличаше на луната която липсваше на нашето нощно къпане когато нямаше и помен от сълзи сълзите са за стълбата в морето се шепне вълните също чуват

466 рисуващ

Димитър Георгиев фотограф

пишещ

Теа Денолюбова

рисуващ

пишещ

рисуващ

467

пишещ

Светлана Бекярова

Силвия Великова

рисуващ пишещ

Казвам се Светлана Бекярова, и от около 8 години фотографията е моя основна страст. Започнало като хоби почти случайно, бързо се превърна в жажда за творене, предизвикателство към въображението и

пишещ

начин за споделяне на идеи и картини. Фотографията е изкуството, което ме кара да търся неспирно около себе си, да рисувам концепции мислено и да откривам вдъхновение в неочакваното.

Силвия Н. Великова, на 36 години, завършила специалности: „Българска филология“ и „Право“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; работи като юрисконсулт в Община Разград; публикации: издадена сти-

468

хосбирка “Погребан ангел“. Дипломна работа на тема: „Митът за сътворението в „Канелените магазини“ на Бруно Шулц.

469

Черните пеперуди пораснаха. Станаха жени и сега даряват сълзите си на времето, което ги отминава. Черната земя погълна очите на черната котка тази, която до вчера гледах. Сините бисери ме излъгаха за вечността. Черната тъмнина довя студа на забравата. Черните клавиши на пианото спуснаха гилотината. Черното заигра с шарените ръце на природата. Само аз, останах да търся небето.

470 рисуващ

Светлана Бекярова фотограф

пишещ

Силвия Великова

рисуващ

пишещ

рисуващ

471

пишещ

ИЗСЪХНАЛАТА ПЕПЕРУДА Вино от глухарчета си направи. На земята го излей Опий пръсттатази, която ме роди. Вино от глухарчета ми дай. Полей ме като цвете. Аз... изсъхналата пеперуда на земята. Ти... Големият човек. Вино от глухарчета си набери от моите криле. После ще се превърна в дъга и след полета до лилавата лоза отново ще умра, защото съм изсъхналата пеперуда от съня.

472 рисуващ

Светлана Бекярова фотограф

пишещ

Силвия Великова

рисуващ

пишещ

рисуващ

473

пишещ

Минко Михайлов

Владислав Христов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Минко Михайлов, професията ми е хидробиолог, а фотографията е моето хоби и страст. Обичам със снимките си да улавям емоции и да разказвам истории. Всичко около нас е прекрасно и неповторимо, само трябва да се почувства и види. С фотографията успявам да направя реално и нереално пътешествие из широкия свят. Тя е ключ към нови и непознати светове и познанства. Назависимо дали снимам хора или природа се опитвам да уловя мига, онзи миг,

пишещ

който никога повече няма да се повтори. Фотографията е предизвикателство за мен, отивайки на ново и различно място, винаги се опитвам да го покажа така както аз го усещам, да го почуствам и после да го пресъздам през моята душа и моите очи. Фотографията за мен е пътуване в света на формите и светлината, тя е не само гледна точка, емоция или моментен отрязък от време, тя е всичко онова, което се събира в една дума - СТРАСТ.

474

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012, номинирана за наградата "Иван Николов"), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014). Член e на "The Haiku Foundation".

Носител е на първи награди от национални и международни конкурси. Три поредни години е в класацията на 100-те найкреативни хайку автори в Европа. Има публикации в изданията на Американската хайку асоциация, Световния хайку клуб и мн. др. Текстовете му са превеждани на 13 езика.

475

хванах трамвай в грешна посока след няколко спирки се озовах на едно поле извън града пеперудите танцуваха по двойки вятърът поклащаше дивите цветя тогава си зададох въпроса коя посока всъщност е вярната

476 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

477

пишещ

478 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

479

пишещ

искам да умра в малко немско градче никой да не разбере за моята смърт да минат дни да се вмирише целият квартал чак тогава от благоприличие един съсед да ме попита как съм със здравето

480 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

481

пишещ

Артин Шахбазян

Красимир Вардиев

рисуващ пишещ

Казвам се Артин Шахбазян Роден съм през 1965 в Пловдив. Завършил съм Строителство и архитектура. Фотографията за мен е любов и страст – начин на живот. С камерата си се опитвам да уловя уникалният заобикалящ ни свят. Да представя интересни истории и завладяващи моменти от пътешествията си. Изключително много обичам природата. Обикалям в България и чужбина. Но за мен, най-прекрасното място от всички, си остава – Родопите. Старая се да запечатам момента. Сним-

пишещ

ката трябва да „говори”, трябва да „разказва” и да предаде емоцията от неповторимостта на мига. Контактът ми с хората, които снимам, също допълва и хвърля още повече светлина върху цялата картина. От известно време фотографията от хоби се превърна и в моя професия. Имам студио за професионални фотосесии и широкоформатен фотографски печат. Участвал съм в изложби, български и международни конкурси, конкурси на FIAP. Спечелил съм редица награди, почетни дипломи и грамоти. Член съм на Национално Сдружение Фотографска Академия Янка Кюркчиева.

482

Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. Завършил е Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2003г. е носител на десет литературни награди от национални конкурси,съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и учасник в акцията “Улична позия”, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб “Боян Пенев” и артгрупа “Завой”. Дебютната му стихосбирка “Бордюр” излиза през 2000г. чрез конкурс на “Свободно поетическо общество”. През 2001 г.книгата получава наградата "Южна пролет".

Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine.Втората му стихосбирка “Симбиоза” излиза през 2007г. в общо книжно тяло с “Вестибулария” на Антоний Петров, чрез конкурс на отдел “Култура” на община Шумен.Третата му поетична книга „Плесен” излиза в края на 2013 година. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад”, излязла в САЩ. Негови текстове излизат през годините в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Ах, Мария”, “Северняк”, “Златоструй” и сборниците “Невербална комуникация” и “Наопаки”.

483

балканската къща по хели лаксонен купих тази къща заради прегърналата я хортензия красотата е обречена оказа се че корените са в съседите старият полковник се притесняваше за устоите на къщите за изолациите за мазилките за нравите на младите отсякохме храста летните преспи от цвят изчезнаха като къщата от детството към която ме връщаха следващото лято дъщерята на военния се върна от чужбина и се развика лудата крава как можахте убийци покойната ми майка засади цветето като станах на десет така започна войната

484 рисуващ

Артин Шахбазян фотограф

пишещ

Красимир Вардиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

485

пишещ

за какво ми са славеите щурците и хризантемите трам маргаритка обича ме не ме обича вишневия цвят и всичките там атрибути на любовниците когато те виждам толкова рядко за какво ми са

486 рисуващ

фотограф

пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

487

пишещ

Боби Костадинов

Мария Цветкова - Ерин

рисуващ пишещ

Фотографията е сред интересите ми от скоро, но обхваща най-голяма част от времето ми. Снимките ми са публикувани на найразлични места, включително корицата на Gothic Beauty Magazine, но за мен най-значимите успехи се изразяват в самоопознаването и изразяването.

пишещ

Търся баланса между максимално опростеното и новото значение. Намирам красота и елегантност в това да изразиш чувство или идея без разсейващи елементи. Особено интересно е колко много можем да кажем с мълчание и колко много можем да покажем като скрием нещо.

Мария е на 21 години от София. В ръцете й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува снимки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

488

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свободното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

489

Чист ром отива много на смеещите ти се очи. Слънцето се е скрило в теб и добре че душата ти е огрявана и няма място за студ и тъмнина в теб, и добре че оставам без дъх от смешката ти. Добре че мога да тичам, да си тръгвам, добре че мога да те пиша и да те обичам с всяко спиране на въздух, химикалка, прескачане на ред и сърце, че ако трябва да разчиташ на тази до теб, си оставаш изгубен.

490 рисуващ

Боби Костадинов фотограф

пишещ

Мария Цветкова - Ерин рисуващ

пишещ

рисуващ

491

пишещ

Думите - вместо това, което ми се иска да кажа. Страхувам се от спъването повече отколкото от падането. Ако вярваш в душата, краят не е край. В такива дни има важни неща, но по-важно е, да знаеш, че едно неизказано "обичам" едвам побира безкрая.

492 рисуващ

Боби Костадинов фотограф

пишещ

Мария Цветкова - Ерин рисуващ

пишещ

рисуващ

493

пишещ

Антоанета Сейменска

Пламена Гиринова

рисуващ пишещ

Аз съм Тони...и винаги съм изпитвала удоволствие от това да виждам, как малките неща успяват да променят денят, настроението и емоциите ми. Опитвала съм се да ги изкажа, да ги опиша, дори да ги нарисувам... Но мисля че единствения начин, по който успявам да го направя правилно е като ги улавям през обектива. Онези краткотрайни мигове, дребни детайли - високо горе, или ниско, почти до земята- които всъщност изграждат цялата хармония, цветност и разнообразие.

пишещ

Така възприемам света, като низ от малки късчета, всяко със свое място, свой блясък, свой цвят. Обичам късите разкази и кратките серии, обичам да се усмихвам и да подарявам малки късчета от моето щастие на всички, които гледат и виждат. И ако успея...ето това е още един красив ден. Така, без думи, успявам да кажа: Обичам те, Липсваш ми, Тъжна съм, Усмихни се, Къде си... Антоанета Сейменска ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” Специалност Философия

Пламена Гиринова, кино и телевизионен продуцент и режисьор, следвала „Български език и литература“ в НБУ, автор на аудио-визуална инсталация „Лимеренция“. Пламена пише от средата на 90‘те го-

494

дини на миналия век, има публикации в различни печатни и онлайн издания, като спиасние Едно, LiterNet, LiteraturniBesilki и др.

495

Лимеренция веднъж когато спеше на съседното легло прокапа покрива разцепи се и се изля, лилавото на Весето, която заминава за Манхатън, ама Канзас с грозния пуловер с изгубения багаж да играе тенис в лилаво и бяло бяло като тентата, опъната насред площада в село Ъглен. под която се съблича руска стриптийзьорка и дъждът, който шурти по стряхата където са се скрили другите да заяпат се стича по бялата яка на старец, който гледа без да мърда розовеещото тяло като остатъци изхвърлени от маслобойните на Карлово розови вълни, търчат по улеи на тесни турски улици кафяви като прахта на кава в Полинезия

496 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

497

пишещ

като стара жилетка със зелени райета зелени като най-първото зелено на тревата до реката на 28 февруари където преди се е удавил доктора в черното на печката в селска кухня на момчето с коня на моста отгоре на Любчо Трайков, който събира боклуци на утайката от кафе на дъното на джезве жълто като кожата на любовницата ти зъбите, с които ти се смее пръстите, с които пуши от сивите коси на пропастта под моста на северната магистрала червена като теб отвътре като цикъл по пълнолуние синьо като бързите реплики преди да е дошла като забравен крем против белези като знак, издялкан на дървото, че оставаш…

498 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

499

пишещ

От София с любов Този град, в който аз не съм родена, но всеки ден се събуждам или не заспивам по три нощи, разхвърлям парчета от себе си, от кожата, от думите и миглите, ходя по улиците, зяпам старите сгради и си представям хората живели под 4 метровите тавани, опитвам се да надникна през позорците, да видя следи от живот, някой да преминава, другаде – прозорец облепен с хартия. София. София, и първата ми квартира на Лъвов мост, зад стриптийз бара и всички мулатки, испанки и тъмнокожи принцеси по Мария Луиза, които ми подвикваха: “батесвиркасекс?!” София и Студенски град ама не сега, а през 2002, и всички музиканти, които подкрепихме с любов и каквото имаше… София, 6:00ч., Дървеница, аз вися от балкона на втория етаж и се готвя да скоча, защото разбираш ли хазайката му не давала да води жени. София на Индиго, Метрополис, Егоист и ММ,сините “мицубишита” и фирмен коз с щампа, универсалната среща в 18:00, на Попа на chat канал #metal. София когато живеех на ул.Раковски 74 и домът ни беше хан, отворен за всички сомнамбули, след това неделното ходене по кофите за съкровища, което наричаме клошинг. София на Женския пазар преди ремонта, ул.Ангел Кънчев и сладкарница ‘Пчела”, гипсовите гълъби на Шишман, каменното животно на 6-ти септември и Славянска, скритите знаци, които никой не вижда, защото рядко поглеждаме нагоре. София, която се шегува с мен, че си намирам три поредни гаджета в един и същ квартал и чертая картата на ранноб(л)удните прибирания, между Искър, Бенковски и Веслец. София, с която се запознах в подлеза на Софийския в една януарска вечер преди да затворят Спартакус, потропваше с червени, лачени обувки, 43 номер.

500 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

501

пишещ

София, с която се напихме на Билкова, по обяд, с текила просто, защото имахме време и нямахме пари и после се търкаляхме пред Паметника със скейтърите и едно-две кучета с расти. София и киноцентъра в Бояна, ставане в 4:30 през зимата когато е толкова тъмно, че си мислиш, че си умрял, но не си и трябва да си на снимки в 6:00, камерата се завърта и магията работи. София и ул, Шипка, номер 6, номер 34 и номер 48, и всички филми, сериали, реклами и предавания, които изтекоха в ефир. София на малките пет кьошета, когато бяхме Три сестри и едни пияни актьори ни идваха на гости всяка вечер, после съседите събраха подписка да ни гонят. София и едно гадже DJ, с който не успяхме да преодолеем разстоянието от Центъра до Овча купел, после той ми остави една глуха, бяла котка, с едно зелено и едно синьо око. Котката избяга 17 пъти, от малкия ми дом до “Малкия стадион” където готвят най-добрите сърца, София и един летен ден както си вървяхме ти показах как стои момичето във фонтана пред Нардония театър и ти много се смя. София и Западен парк, когато чухме тарамбуки и решихме да видим от къде идват, звука ни заведе в задния двор на циганската махала, където ни назначиха един симпатяга да ни изведе до асфалта и ти на другия ден се разболя от шарка. И всеки ден и всяка нощ продължавам да чувам как София диша и издиша и аз съм там и тук, навсякъде у дома.

502 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

503

пишещ