Възможната история. Българското изкуство през колекцията на Софийска градска художествена галерия by Maria Vassileva

ВЪЗМОЖНАТА ИСТОРИЯ Българското изкуство през колекцията на Софийска градска художествена галерия A POSSIBLE HISTORY Bulgarian art through the collection of Sofia City Art Gallery

София 2012 Sofia

Проект: Аделина Филева Мария Василева Куратори: Ирина Генова Татяна Димитрова Чавдар Попов Борис Данаилов Диана Попова Мария Василева Асистент куратори: Станислава Николова Пламен Петров Даниела Радева София 2012 Project: Adelina Fileva Maria Vassileva Curators: Irina Genova Tatiana Dimitrova Chavdar Popov Boris Danailov Diana Popova Maria Vassileva Assistant curators: Stanislava Nikolova Plamen Petrov Daniela Radeva Sofia 2012

съдържание / contents Възможната история на българското изкуство Possible History of Bulgarian Art Аделина Филева / Adelina Fileva.............................................................7 1878 – 1918 Ирина Генова / Irina Genova.............................................11 Модерният мъж и модерната жена; образи на детето / Modern man and modern women, images of child................................................................................13 Образи на града и природата / Images of the city and nature...............................19 Образи на селото и селския труд / Images of the village and rural labour..............25 Чарът на Ориента – другост и всекидневие / The Charm of the Orient – Otherness and Everyday Experience.......................................................................31 Образи на войната / Images of the War.................................................................37 1919 – 1944 Татяна Димитрова / Tatiana Dimitrova............................41 Градът / The city.....................................................................................................43 Траектории на модернизма / Trajectories of Modernism.......................................51 Жанрове / Genres..................................................................................................58 Салон / Salon.........................................................................................................65 От „родно“ към „национално“ / From “native” to “national”...................................71 1945 – 1959 Чавдар Попов / Chavdar Popov........................................77 Лирика, природа и социум в преход / Lyricism, nature and society in transition....79 „Тематичната картина“ / “The thematic picture”...................................................84 „Променящият се облик на Родината“ / “The changing face of our Motherland”.......89 „Образът на вожда“ / “The image of the Chief”......................................................96 „Новият човек“ / The “new man”..........................................................................101 1960 – 1980 Борис Данаилов / Boris Danailov...................................107 Клещите на нормативната естетика / The pliers of normative aesthetics............109 Еволюция на ситуацията през десетилетията / Evolution of the situation throughout the decades........................................................................................114 Формалистичните тенденции (разширяване в теснотията) / Formalistic tendencies (expanding in crowded space)..............................................................120 Социални и съсловни промени в статуса на твореца / Social and guild changes in the status of the artist.........................................................................127 Митология на промяната и промяната на митологията / Mythology of change and change of mythology.......................................................................133 1981 – 1995 Диана Попова / Diana Popova........................................139 Традиция и експерименти / Tradition and experiments......................................141 Неконвенционални форми / Non-conventional forms..........................................153 „Земя и небе“, 1989 / Earth and Sky, 1989..........................................................156 Изкуство на прехода / Art in transition...............................................................158 „N-форми“, 1994 / N-forms, 1994........................................................................161 1996 – 2012 Мария Василева / Maria Vassileva.................................162 Граници и територии / Boundaries and territories..............................................164 Смяна на модела / Changing the model...............................................................171 Женският поглед / The female gaze.....................................................................176 Ние и светът / We and the world.........................................................................184 Градски приказки / Urban tales..........................................................................192

ВЪЗМОЖНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКуСТВО

THE POSSIBLE HISTORY OF BULGARIAN ART

Аделина Филева

Adelina Fileva

„Възможната история“ е разказ за българското изкуство, за произведенията, създадени от български автори – от първите светски творби до днес, избрани от фонда на Софийска градска художествена галерия. Колекцията на галерията е събирана повече от 80 години. Започнала своето развитие като картинна сбирка, днес тя наброява над 8000 произведения – живопис, скулптура, графика, съвременно изкуство и фотография. В своето изграждане тя е обвързана с цялостното развитие на новото българско изкуство, което за по-малко век – от Освобождението на страната от османско владичество (1878) до началото на XXI век, изминава един динамичен път, изпълнен с разнообразни и интензивни процеси на създаване, институционализиране и утвърждаване. Това е път на промени и преоценки с различни художествени и политически тежнения – стремежът за приобщаване към европейската художествена култура и изграждане на традиции, за да придобие изкуството историчност и по този начин социална и обществена значимост. В изследвания от миналото до настоящето, съпътствали художествения живот, установяваме, че акцентът във времето преди всичко се поставя на отделни разкази – за автори, дружества, видове изкуства, периоди в статии и каталози, за конкретни изложби и отбелязване на юбилеи, и с малки изключения рядко се явяват „цялостни“ истории. В тях различни норми, представи, образи нееднозначно разкриват какво е присъствието на художниците в публичността през десетилетията с едно постоянно колебливо движение между разбирането за световно изкуство и схващането за стойността на националните особености и характер на българското изкуство.

“A Possible History” is the story of Bulgarian art, about the works created by Bulgarian authors – from the first secular works to date, selected from the fund of Sofia City Art Gallery. The Gallery’s collection has been enriched for over 80 years. Having started its development as a picture collection, now it amounts to over 8,000 works – paintings, sculptures, prints, contemporary art and photography. In its construction it is linked to the overall development of new Bulgarian art, which in less than a century – from the country’s liberation from Ottoman rule (1878) to the beginning of the XXI century, has gone all the way along a dynamic road crammed with varied and intensive processes of creating, institutionalization and consolidation. This is a time of changes and revaluations of various artistic and political aspirations – the striving for integration into European culture and building up traditions, so that art can acquire historicity and, in this way – social and public significance. In studies from past to present, that have accompanied artistic life, we find that over time the emphasis has been placed primarily on individual stories – about authors, societies, kinds of arts, periods in articles and catalogues – for specific exhibitions and for marking anniversaries. And, with some small exceptions there are rarely “complete” stories. In them different norms, concepts and images reveal arbitrarily the presence of artists in public space over the decades, with a constant hesitant movement between the understanding of world art and the perception of the value of national specifics and the nature of Bulgarian art. Hence the question: what were the mechanisms in different previous decades, by means of which the significance and the life span of one work or another were estimated? And if we assume that

Оттук възниква и въпросът какви са били механизмите през различните десетилетия, чрез които се определят значимостта и животът на едно или друго произведение. И ако приемаме, че музеят е вярното място за художествените ценности, то по какъв начин и по какви причини е избирано най-доброто от културното минало и съвремие и обвързват ли се колекциите с изискванията за национален проект, който да е част от индивидуалната култура на всеки един българин. Именно това избрано в отделните десетилетия става градивен елемент, въз основа на който отделният човек намира своите основания за приобщаване към онова почти метафизично пространство от ценности. Друг въпрос, който се поставя, е как да се изрази сложният и комплексен характер, показващ модерното разбиране за национално изградена култура, в разказ, обединяващ в себе си културни и художествени артефакти в единно цяло. Същевременно в българското изкуство постоянно се преоткриват имена, произведения, събития, текстове, документи, които попълват разказа за свободата и несвободата на творчество, концепции, идеи. Целенасочено, съзнателно маргинализирани или извеждани на преден план като водещи и значими, те са променяли и променят разказа. Останали извън интересите на художествената история, определени автори и творби все още изграждат един паралелен корпус, който има нужда да бъде подреден, за да стане видим. Архивите, колекциите в музеите и галериите пазят достатъчно документи и творби, които разкриват един доста наситен и интензивен художествен живот. Част от тях намират публичност в настоящето посредством различни изложби и публикации. Онова, което обаче става ясно, е, че всички тези отделни документи, текстове, произведения разкриват информация за едно изключително важно очакване – да бъдат съхранени и изследвани фактите за българското изкуство в бъдещите исторически съчинения и в колекциите на музеите. „Възможната история“ предлага един прочит на българската история на изкуството през колекцията на галерията, тъй като тя съдържа различни и уникални, неизвестни и емблематични произведения и имена, които имат стойност за развитието на българското изкуство. Този нов проект и публикация за художествената колекция на Софийска градска

the museum is the right place for artistic values, then in what way and for what reason the best of our past and present cultural life has been determined, and are collections bound by the requirements about a national project that is part of the individual culture of every Bulgarian. Exactly that essence chosen throughout separate decades becomes the building block, on which the individual finds his/her reasons for inclusion in that almost metaphysical space of values. Another question that arises is how to express the complicated and complex character showing the modern understanding of a nationally developed culture, though a narrative uniting cultural and artistic artifacts into a cohesive entity. Meanwhile, in the art of Bulgaria names, products, events, texts, documents that complete the story of freedom and nonfreedom of creativity, concepts and ideas, are being constantly rediscovered. Intentionally, deliberately marginalized or moved to the forefront as leading and important, they have changed and are changing the story. Having remained beyond the interests of art history, a number of authors and works are still building a parallel corpus that needs to be arranged in order to become visible. Archives and collections in museums and galleries keep a sufficient volume of records and works that reveal a very deep and intense artistic life. Some of them find publicity through various exhibitions and publications. What is becoming clear is that all these separate documents, texts and works reveal information about an exceptionally important expectation that the facts of Bulgarian art in future historical works and collections of museums will be preserved and studied. “A Possible History” offers a reading of the history of Bulgarian art by means of the gallery collection, as it contains various and unique, unknown and iconic works and names that have value for the development of Bulgarian art. The purpose of this new project and publication on the art collection of Sofia City Art Gallery is not just to supplement the already numerous studies and art showcasing the beauty, richness and significance of the gallery’s collections. The current exhibition and the book offer both a chronology and thematic comparisons in which the views of various artists, societies and artistic currents often cross. In this way through the exhibition and the publication, various aspects in the history of Bulgarian art between 1878

художествена галерия не е само за да попълни и без това многочислените художествени изследвания и издания, показващи красотата, богатството и значимостта на нейните творби. Настоящата изложба и издание предлагат едновременно както хронология, така и тематични сравнения, в които се пресичат нерядко възгледите на различни художници, дружества, художествени течения. По този начин в изложбата и изданието се разглеждат различни направления в историята на българското изкуство в периода между 1878 и 2012 година, които влизат в досег и се сменят през десетилетията, отстъпвайки път едно на друго. Тук могат да се намерят сведения за творците на тази история, разказващи за важни моменти на творческия живот в периодите, както и за онези фактори, които са съдействали или са пречили на развитието на българското изкуство. Към хронологичното прочитане на произведенията е добавен нов аспект – тематичен – за осветляването на който произведенията се обединяват около един сюжет, за да се противопоставят или да се намерят в тях общи черти. Изложбата и изданието изразяват стремежа за изследване на българското изкуство и подчертават неговата необикновена жизнена сила, като помагат по-добре да се разберат причините, които карат художниците в различните десетилетия да творят, а ние, мислещите съвременници, неуморно да водим за тях и българското изкуство бурни спорове. Този двупосочен подход дава възможност на всеки да разгледа несбъднатата, отложена история на българското изкуство във времето чрез една от възможните истории през колекцията на Софийска градска художествена галерия, с надежда за предстоящо изследване на изкуството като изключително важен фактор за културното развитие, като процес, обвързан със социални, исторически, политически, регионални, световни и други фактори.

and 2012 are surveyed, that come into contact and change over the decades, giving way to one another. Here one can find information about the creative authors of this history, telling about important moments in creative life over various periods, as well as about those factors that have contributed to, or were blocking, the development of Bulgarian art. To the chronological reading of the works, a new aspect – thematic, has been added, for whose elucidation the works unite round one single plot to form opposition, or to find in them common ground. The exhibition and the publication express the aspiration for studying Bulgarian art and emphasizing its extraordinary vital power, by assisting the better understanding of motifs that have driven artists from various decades to create, and we – the thinking contemporaries, to debate tirelessly and vehemently on them and Bulgarian art. This twofold approach allows anyone to examine the unrealized postponed history of Bulgarian art in time, by one of the probable stories through the collection of Sofia City Art Gallery, in the hope of an imminent study of art as an exceptionally important factor in the cultural development, as a process linked with social, historical, political, regional, global and other factors.

11|

1878 – 1918 Ирина Генова / Irina Genova

През този първи период от съществуването на модерната държава в България се развиват, в една или друга степен, всички основни аспекти на художествения живот от европейски тип. Институционализира се художественото образование, създават се артистични сдружения, периодични художествени изложби, Народният музей, специализирани издания за изкуство. Навярно в най-малка степен, в сравнение със съществуващия другаде в Европа опит, се създават и развиват художествени колекции и това обстоятелство дава отражения върху изкуството в България не само през този период. През тези години български младежи получават художествено образование в чужбина. Държавата отпуска стипендии с идеята да бъдат подготвени бъдещи преподаватели. Младите жени най-често се обучават на разноски на техните родители. След завръщането си в България с опита от големи европейски средища малцина имат възможността да преподават в Държавното рисувално училище, по-късно Държавна художествена академия. Голяма част се реализират като гимназиални учители в поголемите градове на България. Те изпълняват мисията за създаване на съвременни художествени разбирания и нагласи у пошироки образовани кръгове. В рамките на четири десетилетия, до края на Първата световна война, културната ситуация се променя значително. Променя се обликът на големите градове, материалната среда, всекидневието и интелектуалните нагласи. В художествените образи успоредно с интереса и въображението за европейския облик на София, се изявява и погледът към „другата” култура: онази, която ни свързва с Ориента. Образите на големия град, на Пловдив и

During that initial period of the existence of the modern state, in Bulgaria developed, in one degree or another, all major aspects of European type artistic life. Art education was institutionalized, and a number of new art organizations were set up – associations, periodic art exhibitions, the National Museum, specialized art journals. Perhaps in the smallest degree, in comparison with existing experience elsewhere in Europe, art collections were launched and developed, and that fact had an impact on art in Bulgaria not only during that period. During those years Bulgarian youths received art education abroad. The state allowed grants with the idea to prepare future teachers. Young women were most often trained at the expense of their parents. After their return to Bulgaria with the expertise of major European centres, few of them had the opportunity to teach in the State Art School, later the State Academy of Arts. Many of them found their realisation as high school teachers in Bulgaria’s bigger cities. They fulfilled their mission to create modern artistic understanding and attitudes in broader circles of people with solid education. Within four decades, until the end of World War I, the cultural situation changed significantly. Change affected the outlook of large cities, the physical environment, daily life and intellectual attitudes. In art images, along with the interest and the imagination of the European outlook of Sofia, the viewpoint about “the other” culture was manifested: the one that connects us to the Orient. The images of the big cities – Plovdiv and Sofia - are also oriental: with the exotic markets, people from various cultural communities in their traditional clothing, along with those dressed in latest European fashion. Artists in Bulgaria gave an expression of the difficulty to be palpably close

|12

София, са също и ориенталски – с екзотичните пазари, с жителите от различни културни общности в традиционните им облекла, наред с онези, облечени по последната европейска мода. Художниците в България дават израз на затруднението да бъдат осезаемо близко до една вече отминаваща културна ситуация и да създават образите й от дистанцията и с опита на европейското изкуство – на Ориентализма, Романтизма, Символизма. Образите на мъже, жени, деца, на писатели и художници, на хора от семейния кръг, но също и на общественозначими фигури, както и образите – характери, са от съществен интерес за предложената възможност за историзиращ разказ. Видът репрезентация и авторепрезентация: официално – представителен, интимен, психологически, символистичен и т. н., без да са възможни строги разграничения, отличава както отделните автори, тенденции, десетилетия. Темите, свързани с всекидневието на селото, се мислят като представителни за националната Българска държава. В официалните изложби в чужбина – в Париж, Лондон, Мюнхен, Рим и другаде – големи по размер платна с образи на българското село са винаги сред основните експонати в българската експозиция. Образите на войната през този период неотменно присъстват в изложбените зали и по страниците на пресата. Генерали-предводители, войници на пост, в почивка или в окопите, бойни полета преди или след сражение се разгръщат пред очите на зрителя в рисунки, темпери и голямоформатни живописни платна. Наред с тях в знаменития „Българан” и другаде се разпространяват запомнящите се карикатурни образи. Въобръжението за славни битките се свързва винаги с представите за героичното минало. Съществени са промените и различията във формално-стиловите особености на произведенията. През последните дестилетия на ХІХ век преобладава усилието за дескриптивност, подкрепяно понякога от фотографията. Портретите често залагат на психологически внушения. След 1900 година опитът на сецесиона и символизма става влиятелен. Наред с него погледа на публиката в България формират късният импресионизъм и постимпресионизъм, усвоявани от българските художници в Мюнхен, Париж, Антверпен и другаде.

to one already passing cultural situation, and to create its images from the distance and with the experience of European art – of Orientalism, Romanticism, Symbolism. The images of men, women, children, writers and artists, people from the family circle, but also socially influential figures, as well as images – characters, are of significant interest because of the proposed option of a historicizing story. The type of representation and self-representation: officially presentable, intimate, psychological, symbolic, etc. without any possibility for strict distinctions, was notable of individual authors, trends and decades. Topics related to everyday life of the village are regarded as representative of the Bulgarian national state. At official exhibitions abroad – in Paris, London, Munich, Rome and elsewhere – large size canvasses with images of the Bulgarian village were always among the exhibits in the Bulgarian exposure. The images of war in this period were invariably present in showrooms and the pages of the press. Generals – commanders, soldiers on guard, at rest or in the trenches, battlefields before or after the battle, unfold before the eyes of the spectator in the forms of drawings, tempera and large-scale paintings. Among them in the famous periodical “Bulgaran” and elsewhere, memorable cartoon characters were spread. Imagining glorious battles is always associated with notions of the heroic past. There are significant changes and differences in the formal-stylistic features of the works. In the last decades of the nineteenth century the effort for descriptiveness dominated, supported sometimes by photography. Portraits often rely on psychological suggestions. After the year 1900 the experience of secession and symbolism has powerful influence. Along with it the eyes of the audience in Bulgaria ware formed by late impressionism and post impressionism, assimilated by the Bulgarian artists in Munich, Paris, Antwerp and elsewhere.

13|

Модерният мъж и модерната жена; образи на детето

Modern man and modern women, images of child

Художествените образи на мъжа, жената и детето играят съществена роля в символната модернизация на обществото в България. Колекцията на СГХГ разполага с портрети на значими обществени личности, на политици, писатели, художници, с множество автопортрети. Съществуват портрети, макар и малко на брой, внушаващи идеята за просветената и активна модерна жена. Репрезентациите на театрални актриси са особена тема. Интересът към детския образ в модерната епоха е засвидетелстван от немалка портретна поредица. В този период портретите от художници като Иван Димитров, Димитър П. Даскалов, Антон Митов, Асен Белковски, Цено Тодоров, Стефан Иванов носят хибридно, по познатия ни начин, опита на академизъм, класицизъм, романтизъм, бидермайер, реализъм, символизъм.

Art images of man, woman and child play a significant role in the symbolic modernisation of society in Bulgaria. The collection of Sofia City Art Gallery features portraits of outstanding public figures, politicians, writers, artists, with a multitude of self portraits. There are portraits, though few in number, suggesting the idea of the enlightened and active modern woman. Representations of theatre actresses are a particular topic. The interest in children’s image in the modern era is demonstrated by a sizeable sequence of portraits. During that period, portraits by artists such as Ivan Dimitrov, Dimitar P. Daskalov, Anton Mitov, Asen Belkovski, Tseno Todorov and Stefan Ivanov bear in a hybrid, well-known way the experience of Academism, Classicism, Romanticism, Biedermeier, Realism, Symbolism.

1878 – 1918

|14

Портретният жанр не изчерпва репрезентациите на мъжа, жената и детето в модерното време. В жанрови композиции с деца се очертават като тема образованието и стремежът към знание, грижата за възпитанието. Женските образи често не са мислени като исторически и собствените имена не са от значение, а картините са озаглавявани „Портрет на жена“. С опита на европейското изкуство жената е представяна като „муза” за художника, а голото женско тяло – като обект на вдъхновение.

Portrait genre does not cover representations of man, woman and child in modern times. In genre compositions with children the issues that emerge are education and pursuit of knowledge, concern for quality upbringing. Female characters are often not thought of as historical, and their proper names are not mensioned, so the pictures are named Portrait of a woman. Considering the experience of European art, woman is portrayed as a “muse” for the artist, and the nude female body – as an object of inspiration.

(1) Антон Митов 1862–1930 Портрет на жена ми, 1898 масло на платно, 100 х 75 см. Откупена от проф. Борис Митов, 1951 Anton Mitov 1862–1930 Portrait of My Wife, 1898 oil on canvas, 100 x 75 cm Purchased from professor Boris Mitov, 1951 (2) Яким Банчев 1884–1967 Женско голо тяло, 1902 масло на платно, 98 х 50 см. Откупена от автора, 1952 Yakim Banchev 1884–1967 Famale Nude, 1902 oil on canvas, 98 x 50 cm Purchased from the artist,1952 (3) Асен Белковски 1879–1957 Портрет на жена масло на платно, 33 х 25,5 см. Откупена 1986 Assen Belkovski 1879–1957 Female Portrait oil on canvas, 33 x 25,5 cm Purchased 1986 (4) Асен Белковски 1879–1957 Портрет на жена масло на платно, 62,5 х 40 см. Откупена 1986 Asen Belkovski 1879-1957 Female Portrait oil on canvas, 62,5 x 40 cm Purchased 1986 (5) Михаил Кръстев 1887–1956 Роза Попова, 1912 молив, 14,5 х 10,6 см. Mihail Krastev, 1887–1956 Portrait of Roza Popova, 1912 pencil, 14,5 х 10,6 cm

15|

1878 – 1918

|16

(6) Петко Клисуров 1865–1933 Децата на художника, 1905 масло на платно, 60 х 65 см. Откупена от Йосиф К. Йосифов, 1951 Petko Klissourov 1865 –1933 The Artist’s Children, 1905 oil on canvas 60 x 65 cm Purchased from Yosif K. Yosifov, 1951

(7) Стефан Иванов 1875–1951 Под сянката, 1909 масло на платно, 86 х 72 см. Откупена от частна сбирка, 1953 Stefan Ivanov Georgiev 1875–1951 In the Shadow, 1909 oil on canvas, 86 x 72 cm Purchased from private collection, 1953 (8) Иван Димитров 1850–1944 Портрет на Георги Живков масло на платно, 51,5 х 37 см. Откупена от Мария Живкова (съпруга на портретувания) 1951 Ivan Dimitrov 1850–1944 Portrait of Georgi Zhivkov oil on canvas, 51,5 x 37 cm Purchased from Maria Zhivkova (wife of Georgi Zhivkov) 1951 (9) Димитър Даскалов 1874–1914 Портрет на Цено Тодоров масло на платно, 40 х 23 см. Откупена от частна сбирка, 1953 Dimitar Daskalov 1874–1914 Portrait of Tseno Todorov oil on canvas, 40 x 23 cm Purchased from private collection, 1953

17|

1878 – 1918

|18

(10) Васил Стефанов 1887–1918 Автопортрет масло на платно, 48 х 38 см. Откупена от Петя Ал. Диловска, 1951 Vassil Stefanov 1887–1918 Self-portrait oil on canvas, 48 x 38 cm Purchased from Petya Аl. Dilovska, 1951 (11) Цено Тодоров 1877–1953 Портрет на Теодор Траянов, 1909 масло на платно, 100 х 81 см. Постъпила 1948 Tseno Todorov 1877–1953 Portrait of Teodor Trayanov, 1909 oil on canvas, 100 x 81 cm Acquired 1948

19|

Образи на града и природата

Images of the city and nature

Модерността, представена и изразена в образи на града и природата, между реалното и фикционалното, е интересът в тази част от изследването. В началото на модерната епоха образите на града в българската живопис са рядкост. Още по-редки са образите на българския град, на София. Но съществуват творби, изразяващи модерни градски нагласи, а сред тях и различно, градско отношение към природата. Възприемането на природата започва да се осмисля като част от модерната култура и да бъде „гледана“ от перспективата на града. Градските хора практикуват разходки извън града с надеждата да проникнат в дълбините на „човешката природа“, разтревожени от възможната й загуба в урбанистичната среда. Едва ли е необходимо да се опитваме да правим строго разграничение между импресионистичния опит и символисткия момент в репрезентациите на града и природата в представените произведения.

Modernity, presented and expressed in images of city and nature, between the real and the fictional, is a point of interest in this part of the exposition. In the early modern era images of the city in Bulgarian painting are rare. Even more occasional are the images of the Bulgarian city, of Sofia. But there are works representing modern urban attitudes, and among them also a different, urban attitude towards nature. Appreciation of nature began to be interpreted as part of modern culture and to be “seen” from the perspective of the city. Urban people practice walking out of town, hoping to penetrate the depths of “human nature”, worried about its possible loss in the urban environment. It is hardly necessary to try to make a strict distinction between impressionist experience and the symbolist moment in representations of city and nature in the exhibited works. Suggestions are most often dominated by the personal and the intimate, by a contemplative artistic attitude.

1878 – 1918

|20

Внушенията най-често са доминирани от личното и интимното, от съзерцателна художническа нагласа. В българска среда природните и градските пейзажи на Никола Петров винаги са били възприемани като образи на модерността в културата от началото на ХХ век.

In Bulgarian context, Nikola Petrov’s landscapes of nature and city have always been seen as images of modernity in culture from the early twentieth century.

(12) Иван Мърквичка 1856–1938 Пейзаж масло на платно, 31,5 х 46 см. Откупена от Богдан Петров, 1951 Ivan Markvichka (Ivan Mrkvička) 1856–1938 Landscape oil on canvas, 31,5 x 46 cm Purchased from Bogdan Petrov, 1951 (13) Александър Божинов 1878–1968 Пейзаж, 1905 масло на картон, 25 х 35 см. Откупена от частна сбирка, 1957 Alexander Bozhinov 1878–1968 Landscape, 1905 oil on cardboard, 25 x 35 cm Purchased from private collection, 1957 (14) Цено Тодоров, 1877–1953 Пейзаж, 1909 масло на платно, 60 х 80 см. Откупена от Мария Николова, 1971 Tseno Todorov 1877–1953 Landscape, 1909 oil on canvas, 60 x 80 cm Purchased from Maria Nikolova, 1971

(15) Никола Михайлав 1876–1960 Пейзаж с женска фигура, 1907 масло на платно, 33 х 45,5 см. Откупена от Слави Генев, 1972 Nikola Mihailov 1876–1960 Landscape with Female Figure, 1907 oil on canvas, 33 x 45,5 cm Purchased from Slavi Genev, 1972 (16) Никола Петров 1881–1916 Софийско равно поле, 1913 масло на платно, 35,5 х 59 см. Постъпила 1948 Nikola Petrov 1881–1916 Landscape: the Level Sofia Plain, 1913 oil on canvas, 35,5 х 59 cm Acquired 1948

21|

1878 – 1918

|22

16 (17) Александър Божинов 1878–1968 София, 1913 масло на дъска, 16 х 24 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1959 Alexander Bozhinov 1878–1968 Sofia, 1913 oil on board, 16 x 24 cm Purchased from a solo exhibition, 1959 (18) Ярослав Вешин 1860–1915 Прага, 1910 акварел на хартия, 26,5 х 38,5 см. Откупена 1948 Yaroslav Veshin (Jaroslav Věšín) 1860–1915 Prague, 1910 watercolour on paper, 26,5 x 38,5 cm Purchased 1948

23|

1878 – 1918

|24

19 (19) Никола Петров 1881–1916 Народният театър, 1912 масло на платно, 73 х 73 см. Постъпила 1948 Nikola Petrov 1881–1916 The National Theatre, 1912 oil on canvas, 73 x 73 cm Acquired 1948

25|

Образи на селото и селския труд

Images of the village and rural labour

Художествените произведения с образи на селото и селския труд в българското изкуство са значими и престижни за времето до Първата световна война. Те се свързват от критиката с така ценените реалистични похвати, с наблюдението, с „характерно българското“ (а не чуждото). Една бегла съпоставка с реализма в живописта на XIX век у автори като Жан-Франсоа Миле или Гюстав Курбе представя важни различия – този европейски / френски реализъм, тематично свързан със селото и с природата, се противопоставя на академизма и има своя извънконюнктурен момент на неприемане в представителните салони за разлика от престижността на картините на Антон Митов, Иван Мърквичка, Иван Ангелов, Ярослав Вешин в България. В българското изкуство се намират следи от множество влияния не по възприетия исторически ред. Опитът на реализма у нас можем да свържем със „селския романтизъм“, но също и с интереса на европейските ориенталисти към екзотиката; с академичното изграждане на композицията и същевременно с използването на фотографския образ. Реализмът в представянето на селото днес трябва да се обсъжда специфично за всяка отделна работа.

Works of art with images of the Bulgarian village and rural labour are significant and prestigious for the times before WWI. They are associated by critics with the highly valued realistic method, with the observation of the “typically Bulgarian” (and not other cultures). A cursory comparison with realism in painting from the XIX century by such artists as JeanFrancois Millet and Gustave Courbet presents important differences – the European / French realism, thematically connected with the village and with nature, is opposed to the academism, beyond conjuncture, bearing its element of nonacceptance in representative salons – unlike the prestige of pictures by Anton Mitov, Ivan Markvichka, Ivan Angelov and Yaroslav Veshin in Bulgaria. In Bulgarian art there are traces of many influences, not in the adopted historical order. The experience of realism in Bulgaria can be linked with “rural romance”, but also with the interest of European orientalists to the exotic, with the academic building of the composition while using a photographic image. Realism in the presentation of the village today should be discussed specifically for each separate work.

1878 – 1918

|26

(20) Георги Канела Кръчмарница, 1896 масло на платно, 100 х 160,5 см. Откупена от Никола Христов Пулиев, 1952 Georgi Kanella Tavern, 1896 oil on canvas, 100 x 160,5 cm Purchased from Nikola Hristov Puliev, 1952 (21) Иван Ангелов 1864–1924 Розобер масло на платно, 53 х 71,5 см. Откупена от Йордан Бакалов, 1951 Ivan Anghelov 1864–1924 Rose-picking oil on canvas, 53 x 71,5 cm Purchased from Yordan Bakalov, 1951

(22) Антон Митов 1862–1930 На чешмата, 1899 масло на платно, 67 х 53 см. Откупена от Никола Христов Пулиев, 1952 Anton Mitov 1862–1930 At the Fountain, 1899 oil on canvas, 67 x 53 cm Purchased from Nikola Hristov Puliev, 1952 (23) Иван Ангелов 1864–1924 Косач масло на платно, 60 х 100 см. Откупена от Йордан Бакалов, 1952 Ivan Anghelov 1864–1924 Mower oil on canvas, 60 x 100 cm Purchased from Yordan Bakalov, 1952 (24) Иван Мърквичка 1856–1938 Чистене на пашкули масло на платно, 94 х 120 см. Откупена от д-р Иларион Михайловски, 1951 Ivan Markvichka (Ivan Mrkvička) 1856–1938 Cocoon Shelling oil on canvas, 94 x 120 cm Purchased from Hilarion Mihajlovski, 1951

27|

1878 – 1918

|28

(25) Ярослав Вешин 1860–1915 Вършитба, 1900 акварел на хартия, 34 х 60 см. Откупена от Мария-Анна Кифсизова, 1951 Yaroslav Veshin (Jaroslav Věšín) 1860–1915 Threshing, 1900 watercolour on paper, 34 x 60 cm Purchased from Maria-Anna Kifsizova, 1951 (26) Ярослав Вешин 1860–1915 Вършитба, 1897 масло на платно, 42,5 х 62,5 см. Откупена от Христина Трънка, 1951 Yaroslav Veshin (Jaroslav Věšín) 1860–1915 Threshing, 1897 oil on canvas, 42,5 x 62,5 cm Purchased from Christina Tranka, 1951 (27) Никола Петров 1881–1916 Привечер край Враждебна, 1907 масло на платно, 40 х 140,5 см. Постъпила 1948 Nikola Petrov 1881–1916 Nightfall near Vrajhdebna, 1907 oil on canvas, 40 x 140,5 cm Acquired 1948

29|

1878 – 1918

|30

(28) Асен Белковски 1879–1957 Пейзаж, 1915 масло на платно, 44 х 55 см. Откупена от Параскева Николаева, 1952 Asen Belkovski 1879–1957 Landscape, 1915 oil on canvas, 44 x 55 cm Purchased from Paraskeva Nikolaeva, 1952

31|

Чарът на Ориента – другост и всекидневие

The Charm of the Orient – Otherness and Everyday Experience

Чарът на Ориента е съществен аспект на локалните култури в Югоизточна Европа, формирани с опита на Османската империя. Турци, помаци, евреи, албанци, цигани – жени и мъже – са представени в картини, рисунки и скулптури с пъстротата на отличаващите ги костюми и с обичайните им занимания, редом с образите на български жени и мъже в традиционни локални облекла. Сцени на градските пазари в София и Пловдив изявяват многокултурната среда в големите градове в България от края на XIX и началото на XX век. В тях, както и в пейзажите често можем

The charm of the Orient is an essential aspect of local cultures in southeastern Europe, formed by the experience of the Ottoman Empire. Turks, Pomaks, Jews, Albanians, Gypsies – men and women – are represented in paintings, drawings and sculptures of colourful and distinctive costumes with their usual activities, along with images of Bulgarian women and men in traditional local garments. Scenes of urban markets in Sofia and Plovdiv present the multicultural environment in big cities in Bulgaria from the end of the 19th century and the early 20th century. In them, like in

1878 – 1918

|32

да видим ислямска архитектура – джамии, обществени бани, текета. Целият този образен свят, създаден от художници българи и чужденци, озовали се в България, е много различен от представите за големия град в „другата“ Европа, от образите на Париж, Мюнхен, Виена. Далечна съпоставка би могло да се прави с тенденцията на ориентализма, която българските художници познават от обучението си в големите академии. Интересът на артистите, нашият поглед на зрители са привлечени както от сетивното въздействие на многообразната всекидневна среда, така и от въображаемите копнежни образи на други, далечни светове.

landscapes, we can often see Islamic architecture – mosques, public baths, Tekkes. All that world of images, created by Bulgarian and foreign artists who chanced in Bulgaria, is very different from the ideas about the big city in “the other” Europe – from the images of Paris, Munich, Vienna. Distant comparisons could be made with the trend of orientalism, known to Bulgarian artists from studies in major academies. The interest of artists and our viewpoint as spectators, are attracted both by the sensory impact of the diverse living environment, and the fictitious images of longings for other, distant worlds.

(29) Антон Митов 1862–1930 Имарет джамия в Пловдив, 1887 масло на платно, 100 х 76 см. Откупена от проф. Борис Митов, 1951 Anton Mitov 1862–1930 Imaret Cami (Mosque) in Plovdiv, 1887 oil on canvas, 100 x 76 cm Purchased from phd. Boris Mitov, 1951 (30) Петър Морозов 1880–1951 Албанец – лимонададжия на пазара (Лимонададжия) цветна акватинта , 23,4 х 18 см. Peter Morozov, 1880-1951 Albanian Lemonade Vendor at a Market (Lemonade Man) colour aquatint, 23,4 х 18 cm (31) Антон Митов 1862–1930 Пазар в Стара Загора (Лимонададжия) масло на платно, 73 х 136 см. Откупена от Атанас Христов, 1952 Anton Mitov 1862–1930 Market in Stara Zagora (Lemonade Man) oil on canvas, 73 x 136 cm Purchased from Atanas Hristov, 1952 (32) Антон Митов 1862–1930 Пазар в София (Евреин на пазара), 1899 масло на платно, 59 х 53 см. Откупена от Светозар Младенов, 1951 Anton Mitov 1862–1930 Market in Sofia (Jew at a Market), 1899 oil on canvas, 59 x 53 сm Purchased from Svetozar Mladenov, 1951

33|

1878 – 1918

|34

(33) Константин Величков 1855– 1907 Евреин от Константинопол масло на платно, 48 х 35 см. Откупена от Мария Тошкова, 1951 Konstantin Velichkov 1855– 1907 Jew from Constantinople oil on canvas, 48 x 35 сm Purchased from Maria Tochkova, 1951

(34) Борис Шатц 1866–1932 Турчин патиниран гипс, дърво, бронз, емайл, 47 х 40 х 2 см. Boris Schatz 1866–1932 Turk patina on gypsum, wood, bronze, enamel, 47 х 40 х 2 сm (35) Симеон Велков 1885–1966 Помакини, 1914 масло на платно, 77 х 125 см. Постъпила 1954 Simeon Velkov 1885–1966 Pomakini (Bulgarian Mohammedan women), 1914 oil in canvas, 77 x 125 сm Acquired 1954 (36) Иван Ангелов 1864–1924 Циганка масло на платно, 87,5 х 54 см. Откупена от Рада Сърманджиева, 1950 Ivan Anghelov 1864–1924 Gipsy Woman oil on canvas, 87,5 x 54 сm Purchased from Rada Syrmandjieva, 1950

35|

1878 – 1918

|36

(37) Цeно Тодоров 1877–1953 Кайро, 1908 масло на платно, 40 х 32 см. Откупена от Елена Петева, 1952 Tseno Todorov 1877–1953 Cairo, 1908 oil on canvas, 40 x 32 сm Purchased from Elena Peteva, 1952

37|

Образи на войната

Images of the War

Модерните времена на Балканите започват с военни действия – с борби за независими държави и национално обособяване. В цяла Европа модерната епоха е изпълнена с войни между национални държави, които си оспорват територии, но Балканите са сякаш синоним на войните. Началният период в настоящата изложба започва с формирането на независима българска държава и приключва с Първата световна война. Репрезентациите на войните, на свързаните с тях екстремни изпитания, всекидневен опит, представи и желания, на бойните полета и триумфалните маршове по големите булеварди, както и на въображаемите сцени на исторически битки и победи, са важна част от образната модерност. На терените на войната се срещат знакови личности, а техните образи остават трайно в набързо направени скици. Много художници са мобилизирани на фронта със специалната задача да рисуват. Ярослав Вешин е назначен за военен художник. Емблематични

Modern Times in the Balkans began with military action – fighting for independent states and national autonomy. Across Europe, the modern era is replete with wars between nation-states which disputed territories, but the Balkans seem to be synonymous with war. The initial period of this exhibition begins with the formation of an independent Bulgarian state and ends with WWI. Representations of war, the associated extreme trials, everyday experience, ideas and desires; of the battlefields and triumphant marches on major boulevards, as well as of imaginary scenes of historic battles and victories, are an important aspect of modernity. On the terrains of war personalities with character can be found, but their images remain permanently in the hastily made sketches. Many artists were mobilised to the front with the special task to paint. Yaroslav Veshin was appointed military artist. Iconic compositions like “They were victorious” by Ivan Lazarov, transcend exhibition space and enter

1878 – 1918

|38

композиции, като „Те победиха” на Иван Лазаров, надхвърлят изложбените пространства и влизат в учебници по история и литература. Карикатури и рисунки, сред които тези от Александър Божинов, придобиват популярност в пресата.

textbooks in history and literature. Cartoons and drawings, including those of Alexander Bozhinov, gained popularity in the press.

39 (38) Николай Павлович 1835 –1894 Цикъл „Райна княгиня българска” – Отсичане главата на Белерофоновата статуя, 1874 литография, 31,4 х 39,6 см. Nikolay Pavlovich, 1835–1894 “Rayna Knyaginya” Cycle – Decapitation of Belerofon’s Statue, 1874 lithograph, 31,4 х 39,6 cm (39) Антон Митов 1862–1930 Посрещане на ІV-та армия, 1914 масло на платно, 105 х 193 см. Anton Mitov 1862–1930 Welifming the Fourth Army, 1914 oil on canvas, 105 x 193 cm (40) Ярослав Вешин 1860–1915 Разузнаване – маневри в Мусалиново, aкварел, 32 x 58 см. Yaroslav Veshin (Jaroslav Věšín) 1860–1915 Reconnaissance – Maneuvers in Musalinovo watercolor, 32 x 58 cm

39|

1878 – 1918

|40

(41) Александър Божинов 1878–1968 Нашите войници в зимен тоалет, 1915 туш, перо, 32,4 х 24,5 см. Aleksandar Bozhinov, 1878–1968 Soldiers of Ours in Winter Attire, 1915 Indian ink, pen, 32,4 х 24,5 cm (42) Александър Божинов 1878–1968 Йордан Йовков, 1916 туш, перо, 23,8 х 15,9 см. Aleksandar Bozhinov, 1878–1968 Yordan Yovkov, 1916 Indian ink, pen, 23,8 х 15,9 cm (43) Александър Божинов 1878–1968 Животът около месарниците, 1917 туш, перо, акварел, молив, 23,8 х 18,5 см. Aleksandar Bozhinov 1878–1968 Life Around Butcher’s,1917 Indian ink, pen, watercolour, pencil, 23,8 х 18,5 cm

(44) Александър Божинов 1878–1968 Карикатура, 1918 туш, перо, четка, червен молив, 22,8 х 18,5 см. Aleksandar Bozhinov 1878–1968 Cartoon, 1918 Indian ink, pen, brush, red pencil, 22,8 х 18,5 cm (45) Райко Алексиев 1893–1944 Календар – Велика България, 1918 акварел, туш, перо, 22,7 х 16,4 см. Raiko Aleksiev 1893–1944 Calendar – Great Bulgaria, 1918 watercolour, Indian ink, pen, 22,7х16,4 cm (46) Иван Лазаров 1889–1952 Те победиха, 1913 бронз, 39 х 20 х 45 см. Откупена от Николай Г. Кожухаров, 1973 Ivan Lazarov 1889–1952 The Have Won, 1913 bronze, 39 х 20 х 45 cm Purchased from Nikolay G. Kojuharov, 1973

1878 – 1918

41|

1919 – 1944 Татяна Димитрова / Tatiana Dimitrova

През периода между войните (1919 – 1944) приобщаването към европейския художествен опит продължава да е една от най-важните цели за българското изкуство. Процесът засяга образованието, художествения живот и самото изкуство. Следвайки европейския модел, Държавното рисувално училище в София се превръща в Художествена академия (1921). В нея преподават едни от най-добрите български художници, повечето от тях получили образование или специализирали в чужбина. Възникват нови художествени обединения: „Родно изкуство“ (1919), Дружество на независимите художници (1920), Дружество на Новите художници (1931). През 20-те години дружеството „Родно изкуство“ най-адекватно изразява актуалния за следвоенното време интерес към „родното“. През 30-те години, с променящите се акценти върху „съвременното“ и „социалното“, водеща позиция заема Дружеството на Новите художници. През 1927 г. в София се организира първата Обща художествена изложба, в която излагат шест художествени дружества – Дружество на художниците в България, Съвременно изкуство, Дружество на южнобългарските художници, Родно изкуство, Дружество на независимите художници и Дружество на Новите художници. Общите художествени изложби започват да се провеждат ежегодно и се превръщат в едно от най-важните събития в столичния художествен календар. През 1932 дружествата – организатори на общите изложби, учредяват Съюз на дружествата на художниците в България. Художествената критика през периода се публикува в литературно-художествените списания и вестници („Везни“, „Златорог“, „Хиперион“, „Изкуство и критика“,

Between the wars (1919 – 1944) accession to the European artistic experience remained one of the most important objectives of Bulgarian art. The process affected education, artistic life and art itself. Following the European model, the State Drawing School in Sofia became State Art Academy (1921). Some of the best Bulgarian artists taught there, most of them having received their education or specialisation abroad. New art societies emerged: “Native Art” (1919), Society of Independent Artists (1920), Society of New Artists (1931). In the 1920s the “Native Art“ society most adequately expressed the topical for the post-war period interest in “the native”. In the 1930s, with changing emphases on “the contemporary” and “the social”, the Society of New Artists occupied a leading position. In 1927 the first General Art Exhibition was organised in Sofia, in which six art societies displayed their members’ works – the Society of Artists in Bulgaria, Contemporary Art, Society of Southern Bulgarian Artists, Native Art, Society of Independent Artists and the Society of New Artists. General exhibitions began to be held annually, ranking as one of the most important events in the capital’s art calendar. In 1932, the art societies, organising general exhibitions, founded the Union of Artists’ Societies in Bulgaria. In that period art critics published in literary and art magazines and newspapers (Libra, Zlatorog, Hyperion, Art and Criticism, Art Culture, Literary Voice, Covenants and others). From today’s perspective, Bulgarian art problems found their most adequate reflection in publications by Sirak Skitnik, Chavdar Moutafov, Geo Milev and Nikola Mavrodinov. Bulgarian artistic life during that period possessed almost all elements of the European

|42

„Художествена култура“, „Литературен глас“, „Завети“ и други). В критическата дейност на Сирак Скитник, Чавдар Мутафов, Гео Милев, Никола Мавродинов проблемите на българското изкуство намират най-адекватно от днешна гледна точка осмисляне. В българския художествен живот през периода има почти всички необходими елементи на европейския модел: художествени обединения, редовен изложбен календар, професионална художествена критика. Истински пазар на изкуството обаче, почти липсва. Държавата продължава да бъде най-значим, практически единствен, меценат в областта на изкуството. Поради това в отношенията между художествените сдружения и държавата липсват конфликти или дискусионно противопоставяне, каквито би могло да се очаква да възникват между свободните обединения на художниците и официалните институции. Същевременно, без да има конкурент или коректив, държавната политика в областта на изкуството през периода е учудващо ефективна. Най-вероятната причина за това е, че тя се основава на истински професионална експертна оценка (изкуствоведи Андрей Протич, Никола Мавродинов). С държавни средства се поощряват значими, включително и модернистични творби. Държавната подкрепа за изкуството се засилва след 1934. По-активни стават контактите със съвременното европейско изкуство. Чуждестранни изложби гостуват в София, българско изкуство се представя в чужбина, художници се изпращат на специализации в Германия, Франция, Италия. В българското изкуство между двете световни войните се очертават два периода. През 20- те години в търсенето на модернистичния израз на „родното“ българските художници се обръщат към сецесионни и експресионистични стилизации (Майстора, Иван Милев, Иван Пенков, Васил Захариев). През 30-те модернистично ориентираните художници се връщат към натурата и фигуралната образност (Кирил Цонев, Вера Недкова, Кирил Петров, Бенчо Обрешков). Съществуването на различни стилови направления в рамките на кратък период, дори в творчеството на един и същ художник (Сирак Скитник, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Иван Ненов), е характерна особеност на българското изкуство между войните.

model: art associations, regular calendar of exhibitions, professional art criticism. However, a real art market was almost absent. The state continued to be the most important, virtually sole patron of the arts. Therefore, relations between art associations and the state were free of conflicts or opposition, which might be expected to occur between free artistic associations and official institutions. At the same time, without facing any competition or corrective, state policy in the arts during the period was surprisingly effective. The most likely reason for that is the fact, that it was based on really professional expertise (art historians Andrey Protich and Nikola Mavrodinov). State funds were used to promote significant art works, including modernistic ones. State support for art increased after 1934. Contacts with contemporary European art became more active. Foreign visiting exhibitions were organised in Sofia, Bulgarian art was presented abroad, and artists were sent to specialise in Germany, France and Italy. In Bulgarian art between the two world wars two periods are outlined. During the 1920s, in search of modernistic expression of “the native”, Bulgarian artists turned to Art Nouveau and Expressionistic stylisations (Vladimir DimitrovThe Master, Ivan Milev, Ivan Penkov, Vassil Zahariev). In the 1930s modernist-oriented artists retuned to nature and figural imagery (Kiril Tsonev, Vera Nedkova, Kiril Petrov, Bencho Obreshkov). The existence of various stylistic trends within a short period, even in the works by the same artist (Sirak Skitnik, Pencho Georgiev, Ivan Penkov, Ivan Nenov) was characteristic of Bulgarian art between the wars.

43|

Градът

The city

София между войните е символ на настъпващата модерност. Столицата се отърсва от ориенталския си вид от началото на века и все повече заприличва на европейски град. Обществени сгради и многоетажни кооперации израстват по широките булеварди. Европейският градски начин на живот – кафенета, кина, клубове, художествени изложби, са новост за софийската публика, на която тя откликва с ентусиазъм. Първата обща художествена изложба в София (1927) е посетена от близо 9000 души, Деветата (1935) – от 14 000. Броят на изложбите и посетителите постоянно се увеличава. В края на 30-те известните столични галерии са ангажирани за изложби за няколко години напред. Градът е резултат на модернизиране, но също така е и източник на модерни състояния и емоции. Художниците все повече се интересуват от града като сюжет. Образите на града – градските гледки, случки и хора, изпълнени с лиризъм, самота, ирония или социален критицизъм, издават формиращата се модерна градска сетивност.

Sofia between the wars was a symbol of emerging modernity. The capital was shedding off its oriental appearance from the beginning of the century, looking more and more like a European city. Public buildings and multistory apartment buildings grew along the broad boulevards. European urban lifestyle – cafes, cinemas, clubs, art exhibitions, was a novelty for Sofia’s public to which it responded with enthusiasm. The First general art exhibition in Sofia (1927) was attended by nearly 9000 people, the Ninth (1935) – by 14 000. The number of exhibitions and visitors was steadily increasing. Toward the end of the 1930s the famous Sofia art galleries were engaged for several years ahead. The city was the result of modernisation, but also a source of modern conditions and emotions. Artists were increasingly interested in the city as a subject. Images of the city – views, events and people, full of lyricism, loneliness, irony and social criticism, are signs of emerging modern urban sensibility.

1919 – 1944

|44

(47) Александър Стаменов 1905– 1971 Булевард „Дондуков“, 1938 масло на платно, 60 х 70 см. Откупена 1938 Alexander Stamenov 1905–1971 Dondoukov Boulevard, 1938 oil on canvas, 60 x 70 cm Purchased 1938 (48) Елисавета Консулова-Вазова 1981–1956 Пред пианото, 1927 масло на картон, 36,5 х 28,5 см. Откупена от наследници на художничката, 1979 Elissaveta Konsoulova-Vazova 1981–1956 At the Piano, 1927 oil on cardboard, 36,5 x 28,5 cm Purchased from the artist’s heirs, 1979 (49) Цено Тодоров 1877–1953 улица – София, 1920 масло на картон, 25 х 34 см. Откупена 1954 Tseno Todorov 1877–1953 Street in Sofia, 1920 oil on cardboard, 25 x 34 cm Purchased 1954 (50) Владимир Кавалджиев 1908– 1988 Ранна пролет, 1943 масло на картон, 52 х 67 см. Откупена 1966 Vladimir Kavaldjiev 1908–1988 Early Spring, 1943 oil on cardboard, 52 x 67 cm Purchased 1966 (51) Райко Алексиев,1893–1944 Жена с цигара, 20-те години на ХХ в. туш, перо, четка, 17,7 х 18,8 см. Rayko Aleksiev ,1893–1944 Woman with Cigarette, 1920’s Indian ink, pen, brush, 17,7 х 18,8 cm (52) Райко Алексиев 1893–1944 Бирария, 20-те години на ХХ в. акварел, туш, перо, 14,5 х 16,5 см. Rayko Aleksiev 1893–1944 Beer-house, 1920’s watercolour, Indian ink, pen, 14,5 х 16,5 cm

45|

1919 – 1944

|46

(53) Преслав Кършовски 1905–2003 Меценати, 1939 гравюра на дърво, 22,6 х 19,6 см. Preslav Karshovski 1905–2003 Patrons of the Art, 1939 wood engraving, 22,6 х 19,6 cm (54) Александър Добринов 1898– 1958 Добри Немиров, Йордан Йовков и Сирак Скитник, 1935 акварел, цветни моливи, туш, 48 х 34 см. Oткупена от самостоятелна изложба, София, „Шипка 6”, 1989 Aleksandar Dobrinov, 1898–1958 Dobri Nemirov, Yordan Yovkov, and Sirak Skitnik, 1935 watercolour, colour pencils, Indian ink, 48 х 34 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 6 “Shipka” St. Gallery, 1989

(55) Никола Тузсузов 1900–1977 Народната банка – София, 1940 масло на платно, 64 х 54 см. Откупена 1941 Nikola Touzsouzov 1900–1977 The National Bank, Sofia, 1940 oil on canvas, 64 x 54 cm Purchased 1941 (56) Деню Чоканов 1901–1982 Булевард „Дондуков“, 1943 масло на платно, 100 х 120 см. Постъпила 1948 Denyo Chokanov 1901–1982 Dondoukov Boulevard, 1943 oil on canvas, 100 x 120 cm Acquired 1948

47|

1919 – 1944

|48

(57) Иван Гецов 1910–1991 Църквата „Света Неделя“, 1942 масло на платно, 57 х 77 см. Откупена 1948 Ivan Getsov 1910–1991 St. Nedelya Church, 1942 oil on canvas, 57 x 77 cm Purchased 1948 (58) Александър Добринов 1898– 1958 Стокова борса, 1940 акварел, цветни моливи, туш, 63,5 х 51,5 см. Aleksandar Dobrinov 1898–1958 Stock Exchange, 1940 watercolour, colour pencils, Indian ink, 63,5 х 51,5 cm

(59) Марко Бехар 1914–1973 Стар евреин, около 1942 масло на платно, 57 х 48 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1979 Marko Behar 1914–1973 Old Jew, c. 1942 oil on canvas, 57 x 48 сm Purchased from the artist’s oneman show, 1979 (60) Александър Жендов 1901–1953 Кварталното кино, 40-те години на ХХ в. темпера, шперплат, 95,5 х 100,5 см. Откупена 1942 Alexander Zhendov 1901 –1953 Local Cinema, 1940’s tempera on plywood, 95,5 x 100,5 cm Purchased 1942 (61) Георги Павлов (Павлето) 1913– 1995 Пейзаж от София, 40-те години на ХХ в. масло на платно, 38 х 45 см. Постъпила 1948 Georgi Pavlov (Pavleto) 1913–1995 Sofia Townscape, 1940’s oil on canvas, 38 x 45 cm Acquired 1948

49|

1919 – 1944

|50

(62) Кирил Цонев 1896–1961 Портрет на Светослав Минков, 1939 маслени бои на платно, 106 х 86 см. Kiril Tsonev 1896–1961 Portrait of Svetoslav Minkov, 1939 oil on canvas, 106 x 86 сm

51|

Траектории на модернизма

Trajectories of Modernism

Много от ставащото в българското изкуство през 20-те години се корени в емоционалния опит на военното време. Той дава тласък на интереса към „родното“, но най-вече и на модернизма. Към все още популярния от преди войните символизъм се прибавят търсенията на самостойна пластична изразителност (Майстора, Георги Машев). В пресечната точка на „модерното“ (сецесион, експресионизъм) и „родното“ се появяват модернистично-„иконните“ композиции на Иван Милев, Иван Пенков. Самотни остават в пространството на българския модернизъм „конструктивистичните“ опити на Сирак Скитник и кубо-футуристичният портрет на Гео Милев от Петър Рамаданов. През 30-те години в унисон с европейското изкуство натурата и реалността се завръщат в творчеството на новото поколение (Кирил Цонев, Кирил Петров, Вера Недкова). Жорж Папазов, който с изложби и публикации в София прави сериозна заявка за установяване в България, не намира подкрепа в средите на „умерените“ български модернисти, които не прекрачват „границите на едно здраво и на едно вечно изкуство“ (Никола Мавродинов).

Much of what was happening in Bulgarian art in the 1920s was rooted in the emotional wartime experience. It gave an impetus to the interest in “the native”, but most of all – to modernism. To the still popular pre- war symbolism were added the searches of plastic expressiveness (Vladimir Dimitrov The Master, Georgi Mashev). At the intersection of “modern” (Art Nouveau, Expressionism) and “native”, the modernistic “iconic” compositions by Ivan Milev and Ivan Penkov were born. The “constructivist” experiments by Sirak Skitnik and the cubo-futuristic portrait of Geo Milev by Petar Ramadanov remain lonely in Bulgarian modernism. In the 1930s, in line with European art, nature and reality returned through the works of the new generation (Kiril Tsonev, Kiril Petrov, Vera Nedkova). Georges Papazoff who made a serious effort with his exhibitions and publications in Sofia to settle in Bulgaria , found no support among the “moderate” Bulgarian modernists who were not crossing “the boundary of solid and eternal art” (Nikola Mavrodinov)

1919 – 1944

|52

(63) Сирак Скитник 1883–1943 Гора, 20-те години на ХХ в. масло на картон, 55 х 67 см. Откупена от Любен Вартоломеев, 1980 Sirak Skitnik 1883–1943 Forest, 1920’s oil on cardboard, 55 x 67 cm Purchased from Luben Vartolomeev, 1980 (64) Владимир Димитров-Майстора 1882–1960 Автопортрет, 20-те години на ХХ в. масло на платно, 63 х 55 см. Откупена 1949 Vladimir Dimitrov-The Master 1882–1960 Self-portrait, 1920-s oil on canvas, 63 x 55 cm Purchased 1949

(65) Георги Машев 1887–1946 Автопортрет, 20-те години на ХХ в. масло на платно, 28 х 24 см. Откупена 1954 Georgi Mashev 1887–1946 Self-portrait, 1920’s oil on canvas, 28 x 24 cm Purchased 1954 (66) Никола Ганушев 1889–1958 Жена с шапка, 20-те г на ХХ в. масло на платно, 57,5 х 66 см. Откупена от д-р Зорка Селиминска, 1969 Nikola Ganoushev 1889–1958 Woman with Hat, 1920’s oil on canvas, 57,5 x 66 cm Purchased from dr. Zorka Seliminska, 1969 (67) Вера Недкова 1908–1996 Празник, 1937 масло на платно, 130 х 95 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1984 Vera Nedkova 1908–1996 Holiday, 1937 oil on canvas, 130 x 95 cm Purchased from the artist’s exhibition 1984

53|

1919 – 1944

|54

(68) Георги (Жорж) Папазов 1894– 1972 Без название, 20-те години на ХХ в. офорт, 17,7 х 12,8 см. Georges Papazoff 1894–1972 Untitled, 1920’s etching, 17,7 х 12,8 cm

(69) Петър Рамаданов 1895–1972 Портрет на Гео Милев, 1923 патиниран гипс, 40 х 18 х 16 см. Откупена 1970 Petar Ramadanov 1895–1972 Portrait of Geo Milev, 1923 patina on gypsum, 40 х 18 х 16 cm Purchased 1970 (70) Иван Пенков 1897–1957 Разпятие, 20-те години на ХХ в. темпера на картон, 42,5 х 40 см. Откупена от Георги (Джони) Пенков, 1980 Ivan Penkov 1897–1957 Crucifixion, 1920’s tempera on cardboard, 42,5 x 40 cm Purchased from Georgi (Djoni) Penkov, 1980 (71) Иван Милев 1897–1927 Разпятие, 1923 гваш на хартия, 68 x 55 см. Постъпила 1948 Ivan Milev 1897–1927 Crucifixion, 1923 gouache on paper, 68 x 55 cm Acquired 1948

55|

1919 – 1944

|56

(72) Кирил Цонев 1896–1961 Слушателки на маримба, 1935 масло на платно, 95 х 74 см. Kiril Tsonev 1896–1961 Women Listening to the Marimba, 1935 oil on canvas, 95 х 74 cm (73) Елиезер Алшех 1908–1983 Златният рог, 30-те години на ХХ в . масло на платно, 86 х 102 см. Откупена 1979 Eliezer Alcheh 1908–1983 The Golden Horn, 1930’s oil on canvas, 86 x 102 cm Purchased 1979

57|

1919 – 1944

|58

Жанрове

Genres

Промените в българското изкуство между войните се изразяват и в пренареждането в йерархията на жанровете. През 20-те години композицията е водещият жанр. Темите на композициите са от фолклора (митове, легенди) или са резултат на авторската фантазия. И в двата случая те имат силно изявена символистична, „литературна“ основа (Георги Машев, Никола Маринов, Иван Милев). Дори наглед реалистичните сюжети в композиции от 20-те години са изпълнени със символичен смисъл (Пенчо Георгиев). През 30-те години символизмът на легендите и манастирите напълно губи привлекателност за модернистите. Интересът им се премества към реалните неща около тях. Тематичната композиция се среща рядко. За пръв път в българското изкуство натюрмортът и голото тяло застават наравно, ако не и повисоко в сравнение с пейзажа и портрета в йерархията на жанровете. Модернистичните творби от 20-те, макар и по-радикални по отношение на трансформациите на реалните форми, остават като че ли в предишния век, литературно-символистични като концепция. През 30-те българският модернист не се нуждае от литературни подпори. Особено в жанрове като натюрморта и голото тяло той демонстрира нарастващия интерес към чистата художествена пластика.

Changes in Bulgarian art between the wars are expressed in the reshuffling of the hierarchy of genres. In the 1920s the composition is the leading genre. The themes of the compositions come from folklore (myths, legends) or as a result of the author’s imagination. In both cases, they have a pronounced symbolic, “literary” basis (Georgi Mashev, Nikola Marinov, Ivan Milev). Even seemingly realistic scenes in compositions from the 1920s are filled with symbolic meaning (Pencho Georgiev). In the 1930s the symbolism of legends and monasteries completely lost its appeal to modernists. Their interest shifted to real things around them. Thematic composition was rare. For the first time in Bulgarian art still life and nude stood equally, if not higher than landscape and portrait in the hierarchy of genres. Modernist works in the 1920’s, although more radical in terms of transformations of real forms, remain as if in the previous century, being literary and symbolic in their conception. In the 1930’s Bulgarian modernists needed no literary props. Especially in genres like still life and nude, they demonstrated the growing interest in pure artistic expression.

59|

1919 – 1944

|60

(74) Пенчо Георгиев 1900–1940 Погребение, 1929 темпера на платно, 71 х 91 см. Откупена 1948 Pencho Georgiev 1900–1940 Funeral, 1929 tempera on canvas, 71 x 91 cm Purchased 1948 (75) Иван Милев 1897–1927 Отчаяние, 1923 гваш на хартия, 44 x 60 см. Постъпила м. май, 1943 Ivan Milev 1897-1927 Despair, 1923 gouache on paper, 44 x 60 cm Acquired May 1943 (76) Никола Маринов 1879–1948 Отново в живота, 1921 масло на платно, 108 х 136 см. Откупена 1950 Nikola Marinov 1879–1948 Back to Life, 1921 oil on canvas, 108 x 136 cm Purchased 1950 (77) Иван Милев 1897–1927 Сили, 1923 гваш на хартия, 47 x 60 см. Постъпила м. май, 1943 Ivan Milev 1897–1927 Forces, 1923 gouache on paper, 47 x 60 cm Acquired May, 1943

(78) Георги Машев 1887–1946 Меланхолия, 20-те години на ХХ в. масло на платно, 50 х 80 см. Georgi Mashev 1887–1946 Melancholy, 1920’s oil on canvas, 50 x 80 cm (79) Георги Попов-Джон 1906–1961 Натюрморт, 1942 сух пастел на хартия, 61 х 50 см. Откупена от Антон Т. Чипев 1967 Georgi Popov-John 1906–1961 Still Life, 1942 dry pastel on paper, 61 x 50 cm Purchased from Anton T. Chipev 1967 (80) Дечко узунов 1899–1986 Натюрморт, 1943 масло на платно, 60,5 х 50 см. Dechko Uzunov 1899 –1986 Still Life, 1943 oil on canvas, 60,5 x 50 cm

61|

1919 – 1944

|62

(81) Бенчо Обрешков 1899–1970 Натюрморт с риби масло на платно, 58,5 х 69 см. Откупена 1984 Bencho Obreshkov 1899–1970 Still Life with Fish oil on canvas, 58,5 x 69 cm Purchased 1984 (82) Давид Перец 1906–1982 Натюрморт, 1939 масло на платно, 81 х 100 см. David Perets 1906–1982 Still Life, 1939 oil on canvas, 81 x 100 cm

63|

1919 – 1944

|64

(83) Стоян Сотиров 1903–1984 Изоставена, 1936 (авторско повторение от 70-те години на ХХ в. на унищожен оригинал) масло на платно, 65 х 81 см. Откупена от ателието на художника, 1977 Stoyan Sotirov 1903–1984 Аbandoned, 1936 (author’s copy of a destroyed original from 70’s) oil on canvas, 65 x 81cm Purchased from the artist’s studio, 1977

(84) Илия Петров 1903–1975 Голо тяло, 1939 масло на платно, 101 х 88,5 см. Откупена от Величко Цочев, 1965 Iliya Petrov 1903–1975 Nude, 1939 oil on canvas, 101 x 88,5 cm Purchased from Velichko Tsochev, 1965 (85) Александър Стаменов 1905– 1971 Голо тяло, 1942 масло на платно, 88 х 115 см. Alexander Stamenov 1905–1971 Nude, 1942 oil on canvas, 88 x 115 cm (86) Евгени Поптошев 1907–1974 Безгрижие, 1942 масло на платно, 127,5 х 127,5 см. Откупена от наследници на автора, 1990 Evgeni Poptoshev 1907–1974 Еasiness, 1942 oil on canvas, 127,5 x 127,5 cm Purchased from heirs of the artist, 1990 (87) Васка Емануилова 1905–1985 Архаика, 1942 теракота, патина, 12 х 27 х 17 см. Дарение от Васка Емануилова, 1985 Vaska Emanyilova 1905–1985 Archaic, 1942 terracotta, patina, 12 x 27 x17 cm Donated by Vaska Emanouilova, 1985

65|

Салон

Salon

Салонното изкуство и най-вече салонният портрет рядко излизат от депата на нашите галерии. Те не са били желани в изложбите поради политическата цензура, която не поощрява изобразения обект – подобаващо облечени за случая дами и господа от заможната класа. Те не са били желани и от гледна точка на естетическата цензура, която категорично ги зачертава поради несъвместимост с идеалите на модернизма. Но картината на българското изкуство от времето между войните няма да е достоверна без този тип изкуство, винаги представен и в изложбите през периода (Борис Митов, Иван Табаков, Руска Маринова). Отразявайки социалните промени в българското общество, свързани и с развитието на градската култура, делът на салонното особено нараства през втората половина на 30-те – началото на 40-те години. Понякога и съвсем не „салонни“ художници се изкушават в правене на близки до салонното портрети (Миладин Лазаров, Вера Лукова). Този тип изкуство упражняват не малко в различна степен надарени автори, като някои от тях демонстрират завидно художествено майсторство (Александър Мутафов, Никола Аврамов).

Salon art, mostly portrait, rarely left the storage rooms of our galleries. They were not welcome in exhibitions because of the political censorship which did not encourage the depicted subject – properly dressed for the occasion ladies and gentlemen of the wealthy class. They were not desirable also in terms of aesthetic censorship which crossed them out categorically for being incompatible with the ideals of modernism. But the picture of Bulgarian art from the period between the wars would not be credible without this type of art regularly presented in exhibitions from the period in question (Boris Mitov, Ivan Tabakov, Rouska Marinova). Reflecting the social changes in Bulgarian society, connected also with the development of urban culture, the share of salon art grew up considerably in the second half of the 1930s and the early 1940s. Sometimes artists, not at all “salon”, were also tempted to make close to salon portraits (Miladin Lazarov, Vera Loukova). That type of art was exercised by quite a few authors, gifted in varying degrees, some of them showing remarkable artistry (Alexander Moutafov, Nikola Avramov).

1919 – 1944

|66

(88) Никола Аврамов 1897–1945 Натюрморт, 1940 масло на платно, 60 х 54 см. Откупена 1954 Nikola Avramov 1897–1945 Still Life, 1940 oil on canvas, 60 x 54 cm Purchased 1954 (89) Ружа Ракилова Дамски портрет, 1934 масло на платно, 150 х 119 см. Откупена 1981 Rouzha Rakilova Portrait of a Lady, 1934 oil on canvas, 150 x 119 cm Purchased 1981

(90) Борис Митов 1891–1963 Дамски портрет, 1932 масло на платно, 196 х 101,5 см. Откупена от Ирина Михалчева, Росица Михалчева и Весела Константинова, 1992 Boris Mitov 1891–1963 Portrait of a Lady, 1932 oil on canvas, 196 x 101,5 cm Purchased from Irina Mihalcheva, Rossitsa Mihalcheva and Vesela Konstantinova, 1992 (91) Руска Маринова 1899–1988 Женски портрет (Портрет на госпожа Д.), 1941 сух пастел на хартия, 122,5 х 89 см. Откупена от автора, 1942 Rouska Marinova 1899–1988 Portrait of a Woman (Portrait of Mrs. D.), 1941 dry pastel on paper; 122,5 x 89 cm Purchased by the artist,1942 (92) Иван Табаков 1901–1977 Дамски портрет, 1941 масло на платно, 122 х 98 см. Постъпила 1948 Ivan Tabakov 1901–1977 Portrait of a Lady, 1941 oil on canvas, 122 x 98 cm Acquired 1948

67|

1919 – 1944

|68

(93) Вера Лукова 1907–1974 Сестра ми, 1941 масло на платно, 117 х 98 см. Постъпила 1942 Vera Loukova 1907–1974 My Sister, 1941 oil on canvas, 117 x 98 cm Acquired 1942 (94) Миладин Лазаров 1894–1985 Дамски портрет, 1935 масло на шперплат, 120 х 105 см. Откупена 1983 Miladin Lazarov 1894–1985 Portrait of a Lady, 1935 oil on plywood, 120 x 105 cm Purchased 1983

69|

1919 – 1944

|70

(95) Александър Мутафов 1879–1957 Шепот на морските вълни, 1938 масло на платно, 65 х 75 см. Akexander Moutafov 1879–1957 Whisper of the Sea Waves, 1938 oil on canvas, 65 x 75 cm

71|

From “native” to “national”

От „родно“ към „национално“ В периода между войните в българското изкуство се наблюдава процес на преминаване от модернистично-поетичното „родно“ към патриотично-държавното „национално“. Макар и да засяга различни художници в различна степен и да се проявява много нюансирано, движението от „родното“ към „националното“ е достатъчно значимо през периода. То започва през 1930-те години и е свързано с променящата се политическа и художествена среда в България и Европа. Ключови понятия в естетиката на „родното“ са „тайната на примитива“, „живописната легенда“. Образът в „родното“ през 20-те е условен, той е изпълнено с приказна магия видение, идващо от дълбините на времето (Иван Милев, Иван Пенков). В атмосферата на 30-те, когато култивирането на „националното чувство към изкуствата“ се превръща във въпрос на държавната културна политика и се правят съзнателни опити за постигане на „национален живописен стил“ (Майстора), художественият образ съществено се променя. Преобладават реалистичните форми, четливите и балансирани композиции, внушаващи чувство на гордост и сила (Веселин Стайков, Васил Захариев, Ангел Тилов).

In the period between the wars, a process of transition from modernistic-poetic “native” art to patriotic-state supported “national” art, can be observed in Bulgarian culture. Although affecting different artists in different degrees, and being demonstrated in a very nuanced manner, the shift from the “native” to the “national” was significant enough during the period. It started in 1930s and was associated with the changing political and artistic environment in Bulgaria and Europe. Key concepts in the aesthetics of “the native” were “the secret of the primitive,” “the picturesque legend.” The image in “the native” during the 1920s was conditional, it was a vision filled with fairy magic, coming from the depths of time (Ivan Milev, Ivan Penkov). In the atmosphere of the 1930s, when the cultivation of “a national sentiment for arts” became a matter of state cultural policy, and deliberate attempts were made to achieve “national artistic style” (Vladimir Dimitrov–The Master), the artistic image changed substantially. Realistic forms predominated, legible and balanced compositions suggested a sense of pride and strength (Vesselin Staikov, Vassil Zahariev, Angel Tilov).

1919 – 1944

|72

(96) Иван Милев 1897–1927 Крали Марко, 1926 темпера, 56 х 72 см. Ivan Milev, 1897–1927 Krali Marco, 1926 tempera, 56 х 72 cm (97) Веселин Стайков 1906–1970 Крали Марко, 1936 гравюра на дърво, 22 х 21 см. Дарение от наследниците на автора Vesselin Staykov 1906–1970 Krali Marco, 1936 wood engraving, 22 х 21 cm Donation from the Artist’s Heirs

(98) Иван Милев 1897–1927 Мъглижкия манастир, 1925 гваш на хартия, 57 x 70 см. Откупена от Мария Томова, 1980 Ivan Milev 1897–1927 Muglizh Мonastery, 1925 gouache on paper, 57 x 70 cm Purchased from Maria Tomova, 1980 (99) Иван Пенков 1897–1957 Манастир, 20-те години на ХХ в. масло на платно, 40 х 47 см. Откупена от Боян Пенков, 1980 Ivan Penkov 1897-1957 Monastery, 1920’s oil on canvas, 40 x 47 cm Purchased from Boyan Penkov, 1980 (100) Ангел Тилов 1914–1972 Площад „Александър Невски“, 1943 масло на платно, 96 х 136 см. Откупена 1943 Anghel Tilov 1914–1972 Alexaner Nevski Square, 1943 oil on canvas, 96 x 136 cm Purchased 1943

73|

100

1919 – 1944

|74

(101) Васил Захариев 1895–1971 Света София в 1911, 1928 цветна гравюра на дърво, 46 х 64 см. Vassil Zahariev 1895–1971 St. Sophia in 1911, 1928 colour wood engraving, 46 х 64 cm

101

(102) Пенчо Георгиев 1900–1940 Задушница (Кахърни очи), 1928 масло на платно, 101 х 117 см. Откупена 1950 Pencho Georgiev 1900–1940 All Souls’day (Sorrowful Eyes), 1928 oil on canvas, 101 x 117 cm Purchased 1950 (103) Васил Захариев 1895–1971 Рилски малинарки, 1932 гравюра на дърво, 49,5 х 42 см. Vassil Zahariev 1895–1971 Raspberry Pickers in the Rila Mountain, 1932 wood engraving, 49,5 х 42 cm (104) Златю Бояджиев 1903–1976 Сенокос, 1942 масло на платно, 119 х 154 см. Откупена от автора, 1943 Zlatyu Boyadjiev 1903–1976 Haymaking, 1942 oil on canvas, 119 x 154 cm Purchased from the artist, 1943

102

75|

103

104

1919 – 1944

|76

105

(105) Владимир Димитров-Майстора 1882–1960 Селянка от Кюстендилско, 1936 масло на платно, 64 х 75 см. Постъпила 1942 Vladimir Dimitrov–The Master 1882–1960 Peasant Woman from Kyustendil Region, 1936 oil on canvas, 64 x 75 cm Acquired 1942 (106) Иван Табаков 1901–1977 Охридска девойка, началото на 40-те години нa ХХ в. масло на платно, 100 х 94,5 см. Откупена от автора, 1948 Ivan Tabakov 1901–1977 Girl from Ohrid, early 1940’s oil on canvas, 100 x 94,5 cm Purchased from the artist, 1948

1919 – 1944

106

77|

1945 – 1959 Чавдар Попов / Chavdar Popov

Периодът 1945 – 1959 г. е време на формиране и на първоначално развитие на изобразителните изкуства през епохата на социализма (1945 – 1989). В резултат на глобални геополитически, социални и културно-исторически размествания и трансформации на картата на Европа след Втората световна война в България започва изграждането на нова обществено-политическа система от съветски тип. Можем донякъде условно да обособим етапите на т.нар. народна демокрация (1945 – 1947) на „сталинския модел“ (1948 – 1953), на първоначалните, все още много плахи и нерешителни форми на „десталинизация“ след смъртта на „вожда“ (1953 – 1956) и на понататъшно „размразяване“ (1956 – 1959) с твърде противоречив и непоследователен характер. Към края на 40-те и началото на 50-те години художественият живот в България се ориентира изцяло към съветския модел. Процесите протичат относително бързо, тъй като установилата се командно-административна система позволява директното и силово прилагане на строги идеологически и организационно-управленски изисквания, а развитието на самото изкуство е пряка производна от ръководните директиви, от функционирането на властовите механизми на партията-държава. В областта на живописта, скулптурата и графиката в началния период (до 1949) се наблюдава известен плурализъм. Това е преходът от предишното буржоазно общество към новото социалистическо. В изкуството това се изразява в обстоятелството, че например относителният дял на камерните жанрове (пейзаж, натюрморт, интериор) е по-осезаем, съществува все още определено разнообразие от лични почерци, с една дума, налице е ситуация, доста различна от последвалата стилова и сюжетно-тематична унификация и стандартизация.

The period 1945 – 1959 was the time of initial formation and development of visual arts in the socialist era (1945 – 1989). As a result of global geopolitical, social, cultural and historical shifts and transformations of Europe’s map after World War II, in Bulgaria was launched the construction of a new socio-political system of Soviet type. We can somewhat conditionally differentiate the stages of the so called “People’s Democracy” (1945 – 1947) of “the Stalinist model” (1948 – 1953), the initial but still very timid and indecisive forms of “destalinisation” after the death of “The Chief” Georgi Dimitrov (1953 – 1956) and the further “thaw” (1956 – 1959) in a very contradictory and inconsistent manner. Toward the end of the 1940s and the early 1950s, artistic life in Bulgaria is fully geared to the Soviet model. Processes occur relatively quickly, as the established commanding-administrative system allows direct and forceful application of strict ideological, organisational and managerial requirements, and the development of art itself is a direct derivative of the guiding directives, the functioning of power mechanisms of the Partygoverned state. In the field of painting, sculpture and graphic art from the initial period (up to 1949) some kind of pluralism can be observed. This is the transition from the previous bourgeois society to the new socialist one. In art this is demonstrated by the fact that for example the number of chamber genres (landscape, still life, interiors) in proportion seems to be more noticeable, and there still exists a certain variety of personal approaches – in a word, there is a situation quite different from the subsequent unification and standardisation of style, subject and theme. During the period 1949 – 1956 socialist realism of a “classical” type exerts emphatic dominance.

|78

През периода 1949 – 1956 подчертано доминира соцреализмът от „класически“ тип. Идеологията определя подчертано пропагандния, дидактичен характер на изкуството. То губи своята независимост, както и индивидуалния характер на творческия акт, за да се превърне в дейност, обслужваща основните пунктове на партийната програма в сферата на художествената култура. Идеологическите предписания имат за цел да внушат на масите, че изкуството създава образни модели, които са „по-инстински“ от самата действителност. „Народът“ следва да възприема, посредством художествените образи, желаното за действително. Заличаването на класовите различия, създаването на ново общество на социалната справедливост, устремено към „светлото бъдеще“ – всички тези идеологеми намират широко място в живописта, скулптурата и графиката. Творбите трябва да укрепят вярата на хората в истинността на идеологическите послания. По този начин изкуството се явява едновременно илюстратор на социалните и политическите митове, изпълващи общественото пространство на тоталитарното общество, както и „производител“ на митове и на пропагандни клишета. Неслучайно тоталитарната власт отделя безпрецедентни средства за различни художествени проекти (паметници, монументална пропаганда, тематични художествени изложби), тъй като такъв тип изкуство се преценява като изключително важен фактор в консолидацията на обществения организъм. Задължителните идейни насоки в изкуството на соцреализма обхващат образа на героя (работник, селянин, войн), трудови, исторически, военни теми и сюжети, строителството на новото общество и т.н. Във видовете и жанровете (живопис, скулптура, графика, фигурална композиция, портрет) съществува строга йерархия. Водеща роля и значение имат онези от тях, които в найголяма степен изразяват идеологическите и политическите доктрини на тоталитаризма (фигуралната композиция в ролята си на „тематична картина“ и официалният портрет). Естетиката и стилистичните особености на академичния класицизъм характеризират най-общо художествената продукция. В произведенията от този период доминира един-единствен пластичен модел, изразяващ се в точното, буквално илюзионистично наподобяване на формите на натурата.

Ideology determines the emphatically didactic nature of art in propaganda-style. Art loses its independence and the individual nature of the act of creation, in order to become just an activity serving the main points of the party’s programme in art culture. Ideological prescriptions are designed to make the masses believe that art creates model images that are more “real” than reality itself. “The People” are expected to perceive, by means of artistic images, the desired for real. Obliteration of class distinction, creating a new society of social justice, heading eagerly to the “bright future” – all these ideological maxims find ample projection in painting, sculpture and drawing. The works must strengthen people’s faith in the truth of ideological messages. Thus art functions both as an illustrator of social and political myths that fill the public space of totalitarian society, and a “producer” of myths and propaganda clichés. It is not accidental that totalitarian authorities allot unprecedented funds to various art projects (monuments, monumental propaganda, thematic art exhibitions), since this type of art is judged to be an exceptionally important factor in the consolidation of the social organism. The obligatory strands of social realism in art cover the image of the hero (worker, peasant, soldier), labour, historical and military themes and plots, the construction of a new society, etc. In the types and genres (painting, sculpture, graphics, figure composition, portrait) there exists strict hierarchy. The leading role and importance belongs to those which most closely express the ideological and political doctrines of totalitarianism (figure compositions in the role of the “thematic picture” and the official portrait). Aesthetic and stylistic peculiarities of academic classicism general characterize just in broad terms the artistic production. In the works from this period a single plastic model dominates, expressed in the precise, literal, illusionist-type reminiscence of nature’s forms.

79|

Лирика, природа и социум в преход

Lyricism, nature and society in transition

В преходния период на т.нар. народна демокрация (1945 – 1947) изобразителните изкуства до голяма степен продължават тенденциите от миналото, но същевременно се опитват да отразят и промените, настъпващи във формиращото се ново общество. Сравнително осезаемо са застъпени камерните жанрове (портрет, пейзаж, натюрморт). Това е съпроводено с умерен стилов, жанров и тематичен плурализъм. Все още не е ударил часът на социалистическия реализъм, макар първите опити за създаване на произведения, които „да отразяват строителството на новия живот“, вече да са налице.

In the transitional period of the so called “People’s Democracy” (1945 – 1947) arts to a large extent continue trends of the past, but at the same time trying to reflect the changes occurring in the emerging new society. Chamber genres (portrait, landscape, still life) are presented relatively well. This is coupled with moderate pluralism in terms of style, genre and themes. The hour of socialist realism has not struck yet, although the first attempts to create works that “reflect the construction of a new life” are already a fact.

107

1945 – 1959

|80

(107) Илия Петров 1903–1975 Диана, 1940 масло на платно, 56 х 44 см. Откупена от юбилейна изложба, София, ноември 1978 Iliya Petrov 1903–1975 Diana, 1940 oil on canvas, 56 x 44 cm Purchased from a jubilee exhibition in Sofia, November 1978

108

(108) Никола Аръшев 1895–1984 Селски двор, 1947 масло на платно, 59 х 67 см. Nikola Arushev 1895–1984 Farmyaed, 1947 oil on canvas, 59 x 67 cm (109) Пенчо Балкански 1908–1985 Влюбени, 1947 масло на платно, 38 х 47 см. Pencho Balkanski 1908–1985 Lovers, 1947 oil on canvas, 38 x 47 cm (110) Цено Тодоров 1877–1953 На пазар в София, 1942 масло, картон, 39 х 47 см. Tseno Todorov 1877–1953 Market in Sofia, 1942 oil on cardboard, 39 x 47 cm (111) Никола Танев 1890–1962 Манифестация по случай обявяването на България за Република, 1946 масло на платно, 98 х 147 см. Nikola Tanev 1890–1962 Parade on the Occasion of Proclaiming Bulgaria a Republic, 1946 oil on canvas, 98 x 147 cm

109

81|

110

111

1945 – 1959

|82

112 (112) Николай Евров 1903–1973 Дамски портрет, 1947 масло на платно, 61 х 50 см. Nikolay Evrov 1903–1973 Portrait of a Lady, 1947 oil on canvas, 61 x 50 cm (113) Наум Хаджимладенов 1894–1985 На площада, 1948 маслени бои на платно, 70 x 90 см. Naum Hadzimladenov 1894–1985 On the Town Square, 1948 oil on canvas, 70 x 90 cm (114) Васил Захариев 1895–1971 Докторският паметник в София, 1949 гравюра на дърво, 39 х 34 см. Vasil Zahariev 1895–1971 The Doctors’ Monument in Sofia, 1949 wood engraving, 39 х 34 cm (115) Петър Морозов 1880–1951 Къщи в Трявна, 1949 офорт, акватинта, 27,5 х 31,5 см. Откупена от Пенка Пехливанова Peter Morozov 1880–1951 Houses in Tryavna, 1949 etching, aquatint, 27,5 x 31,5 cm Purchased from Penka Pehlivanova

113

83|

114

115

1945 – 1959

|84

116

„Тематичната картина“

“The thematic picture”

Неслучайно този термин е поставен в кавички. Той е пренесен директно от съветския соцреализъм. Във фигуралната композиция се разработва „правилна“, от гледна точка на официалната идеология, тема – трудова, историческа, героична и т.н., подходяща, както са убедени партийните лидери, да стане мощен стимул за промяна на общественото и индивидуалното съзнание в духа на идеите на социализма и комунизма. След като съответната тема е избрана, художникът прилага нормативно установени пластични, стилови и композиционни средства, за да я интерпретира посредством конкретен разказвателен сюжет, подобно на „жива картина“ – сякаш авторът в действителност е видял случката или събитието, което рисува, грабнал е фотоапарата и е заснел онова, което вижда пред себе си. „Зад кадър“ остават грижливо обмисленият мизансцен, пластическото оформяне на външния вид на героите, на техните пози, жестове и мимики по начин, който да остави у зрителя усещането сякаш за непосредствено „присъствие“ и емоционална съпричастност.

It is not accidentally that the term is placed in quotation marks. It has been transferred directly from Soviet socialist realism. In figure composition the “correct” theme is developed, from the viewpoint of the official ideology – bearing labour, historic, heroic, etc. character that is suitable, as party leaders are convinced, to become a powerful incentive for changing the social and individual consciousness in the spirit of the ideas of socialism and communism. Once the corresponding topic has been selected, the artist applies statutory established plastic, stylistic and compositional tools to interpret it through a particular narrative plot, like the “tableau” – as if the author had actually seen the incident or event which he was drawing, he grabbed the camera and shot what he saw before him. “In the background” remains the carefully-thought over setup, the plastic design of characters’ appearance, their postures, gestures and facial expressions in a way that will leave viewers feel some kind of immediate “presence” and emotional empathy.

85|

117

118

1945 – 1959

|86

(116) Стоян Венев 1904–1989 Първи май в миналото – Черното минало, 1945 масло на дъска, 58 х 80 см. Stoyan Venev 1904–1989 The First of May in the Past – The Dark Past, 1945 oil on board, 58 x 80 cm (117) Стоян Сотиров 1903–1984 Септември – 1923, 1948 въглен, 65 х 94 см. Stoyan Sotirov 1903–1984 September – 1923, 1948 charcoal, 65 х 94 cm

119

(118) Дечко узунов 1899–1986 Прощаване, 1947 масло на платно, 88 х 114 см. Dechko Uzunov 1899–1986 Parting, 1947 oil on canvas, 88 x 114 cm (119) Асен Василиев 1900–1981 Обсъждане на картина, 1952 масло на платно, 102 х 129 см. Asen Vassiliev 1900–1981 Discussing a Picture, 1952 oil on canvas, 102 x 129 cm (120) Симо Колев 1918–? Радиостанция „Христо Ботев“, 1952 масло на платно, 118 х 148 см. Simo Kolev 1918–? “Hristo Botev“ Radio Station, 1952 oil on canvas, 118 x 148 cm (121) Димитър Македонски 1914– 1993 След разстрел, 1952 масло на платно, 120 х 140 см. Dimiter Makedonski 1914–1993 After the Execution, 1952 oil on canvas, 120 x 140 cm (122) Атанас Жеков 1926–2006 Нови кадри, 1953 масло на платно, 99 х 130 см. Atanas Zhekov 1926–2006 New Recruits, 1953 oil on canvas, 99 x 130 cm

120

87|

121

122

1945 – 1959

|88

123

(123) Веселин Стайков 1906–1970 Съвещание на горски работници, 1956 гравюра върху дърво, 45,5 х 58 см. Дарение от наследниците на автора Veselin Staykov1906–1970 Forest Rangers’ Meeting, 1956 wood engraving, 45,5 х 58 cm Donation from the Artist’s Heirs (124) Александър Стаменов 1905– 1971 Бригадири – заседание масло на платно, 68 х 85 см. Alexander Stamenov 1905–1971 Brigade Members – Meeting oil on canvas, 68 x 85 cm

124

89|

„Променящият се облик на Родината“

“The changing face of our Motherland”

Неслучайно думата „Родина“ е написана с главна буква. През 50-те години тя притежава почти сакрално звучене и сила в общественото пространство. Новата комунистическа идеология изисква и предписва волевото преобразуване на Родината, която трябва да скъса с патриархалното и аргарното си минало и да се превърне в модерна индустриализирана страна. „Свещените“ й граници са обект на защита от посегателствата на „международния империализъм“. Същевременно изкуството е призвано да отрази строителството на нови заводи, фабрики, индустриални обекти, колективизацията на селското стопанство. Тази задача се решава както от фигуралната композиция, така и от пейзажа. Но дори натюрмортът, стига да показва плодовете на земята или пък оръдията на труда на работника (т.е. да бъде „тематичен“), също може да изпълни тази задача. Светлината, която щедро облива просторите на Родината, има символично значение – тя е своеобразна пластическа метафора на идеологемата за „светлото бъдеще“.

It is not accidental that the word “Motherland” was written with a capital letter. In the 1950s, it bears an almost sacred ring and power in public space. The new communist ideology prescribes and requires volitional transformation of our Motherland, that must break away with its patriarchal and agrarian past, in order to become a modern industrialised country. Its “sacred” borders are subject to protection from violations of “international imperialism.” At the same time, art is called upon to reflect the construction of new plants, factories, industrial sites, the collectivisation of agriculture. This task is solved by both the figural composition, and the landscape. But even still-life, as long as it displays the fruits of the earth or the worker’s instruments of labour (i.e. being “thematic”), can also perform this task. The light that bathes generously the expanses of our Motherland, has a symbolic meaning – it is a kind of plastic metaphor of the ideological cliché of “bright future”.

125

1945 – 1959

|90

126

(125) Данаил Дечев 1891–1962 Лозенец, 1944 масло на платно, 96 х 130 см. Danail Dechev 1891–1962 Lozenets, 1944 oil on canvas, 96 x 130 cm (126) Никола Димитров 1894–1989 Вършитба, 1947 масло на платно, 81 х 120 см. Nikola Dimitrov 1894–1989 Threshing, 1947 oil on canvas, 81 x 120 cm (127) Борис Коцев 1908–1959 Провинция, 1947 масло, дъска, 40 х 50 см. Boris Kotsev 1908–1959 Provincial Life, 1947 oil on board, 40 x 50 cm

127

91|

128

129

130

1945 – 1959

|92

(128) Никола Танев 1890–1962 Манифестация, 1947 туш, акварел, цветни моливи, 48 х 38 см. Nikola Tanev 1890–1962 Parade, 1947 Indian ink, watercolour, coloured pencils, 48 х 38 cm (129) Петър Вълчев 1905–1964 Събаряне оградата на двореца, 1945 масло на платно, 88 х 116 см. Peter Vulchev 1905–1964 Demolishing the Fence of the Palace, 1945 oil on canvas, 88 x 116 cm (130) Васил Бараков 1902–1991 Сонди в Къмпина, 1949 масло на платно, 90 х 115 см. Vasil Barakov 1902–1991 Drills in Kampina, 1949 oil on canvas, 90 x 115 cm (131) Асен Николов-Шопа 1910– 1973 Сенокос, 1949 масло на платно, 55 х 56 см. Asen Nikolov-Shopa 1910–1973 Haymaking, 1949 oil on canvas, 55 x 56 cm

131

(132) Евтим Томов 1919–1997 Из цикъла „ТКЗС” – Вършитба, 1951 цветна литография, 31,5 х 42 см. Evtim Tomov 1919–1997 From the “Co-operative Farm” Cycle – Threshing, 1951 colour lithograph, 31,5 х 42 cm (133) Господин Георгиев 1909–1978 Комсомолски лодки, 1954 масло на платно, 54 х 65 см. Gospodin Georgiev 1909–1978 Comsomol Boats, 1954 oil on canvas, 54 x 65 cm (134) Маргарит Костов 1920–1958 Плевен, 1957 масло на платно, 35 х 41 см. Дарение от Любен Костов, 2001 Margarit Kostov 1920–1958 Pleven, 1957 oil on canvas, 35 x 41 cm Donated by Lyuben Kostov, 2001

132

93|

133

134

1945 – 1959

|94

135

(135) Иван Вълчев – р. 1923 Панчарево, 1959 масло, картон, 47 х 62 см. Ivan Vulchev – b. 1923 Pancharevo, 1959 oil on cardboard, 47 x 62 cm (136) Атанас Михов 1879–1975 Витоша масло на платно, 65 х 81 см. Atanas Mihov 1879–1975 Vitosha Mountain oil on canvas, 65 x 81 cm (137) Кирил Петров 1897–1979 Бригадири масло на платно, 64 х 80 см. Дарение от Васка Емануилова, 1985 Kiril Petrov 1897–1979 Members of a Labor Brigade oil on canvas, 64 x 80 cm Donated by Vaska Emanuilova, 1985

136

95|

137

1945 – 1959

|96

„Образът на вожда“

“The image of the Chief”

Докато „тематичната картина“ разказва за определени събития и случки, обрисувани така, сякаш те са станали в действителност, портретите на „любимите партийни и държавни ръководители“ са новите икони в изкуството. Образите им и, разбира се, най-вече на харизматичния лидер са поместени навсякъде. „Големият брат“ грижливо е осигурил своето „всеприсъствие“. За разлика от обичайните форми на този жанр, които акцентират на неповторимото своеобразие на съответната личност, портретите на вождовете се отличават с устойчиви, и колкото и да звучи парадоксално, с „надиндивидуални“ черти. Като правило те се запечатват в най-изгодните за тях възрастови характеристики, изпълняват определени „ролеви“ обществени функции. Всичко, което може да свидетелства за контретна битова обстановка, грижливо се елиминира от композицията. Личностното, биографичното се изключва за сметка на представителното, на символното начало.

While the “thematic picture” tells of certain experiences and events, depicted as though they have really happened, the portraits of “favourite party and state leaders” become the new icons in art. Their images and, of course, the image especially of the charismatic leader, can be found everywhere. “Big Brother” has carefully secured his “omnipresence.” Unlike the usual forms of this genre that focus on the unique peculiarity of the person, portraits of leaders are characterised by persistent and, however paradoxically it may sound, “super individual” features. As a rule they are sealed in the most favourable for them age characteristics, fulfilling certain public functions as a “role”. Everything that might testify to a concrete domestic situation is meticulously eliminated from the composition. The personal and the biographical are written off in favour of the representative and the symbolic beginning.

138

97|

139

140

1945 – 1959

|98

(138) Константин Трингов 1907–1981 Поклонение на септемврийчета, 1949 масло на платно, 85 х 108 см. Konstantin Tringov 1907–1981 Young Pioneers Paying Homage, 1949 oil on canvas, 85 x 108 cm (139) Йордан Гешев 1907–1973 Георги Димитров и Енвер Ходжа, 1950 акварел, хартия, 51 х 72 см. Yordan Geshev 1907–1973 Georgi Dimitrov and Enver Hoxna, 1950 watercolor on paper, 51 x 72 cm (140) Ненко Балкански 1907–1977 Портрет на Сталин, 1950 масло на платно, 132 х 92 см. Nenko Balkanski 1907–1977 Portrait of Stalin, 1950 oil on canvas, 132 x 92 cm (141) Петър Петров 1908–1970 и Руска Маринова 1899–1988 Георги Димитров и Вълко Червенков, 1950 масло на платно, 149 х 116 см. Petur Petrov 1908–1970 and Ruska Marinova 1899–1988 Georgi Dimitrov and Vulko Chervenkov, 1950 oil on canvas, 149 x 116 cm

141

(142) Дечко узунов 1899–1986 Георги Димитров – Лайпциг, 1950 масло на платно, 150 х 114 см. Dechko Uzunov 1899–1986 Georgi Dimitrov – Leipzig, 1950 oil on canvas, 150 x 114 cm (143) Преслав Кършовски 1905–2003 Поклонение, 1950 литография, 26,5 х 35 см. Preslav Karshovski 1905–2003 Worship, 1950 lithograph, 26,5 x 35 cm (144) Владимир Мански 1914–1982 Поклонение, 1950 туш, перо, 26 х 36,5 см. Vladimir Manski 1914–1982 Worship, 1950 ink, pen, 26 x 36,5 cm (145) Кирил Тодоров 1902–1987 Бюст на Георги Димитров, 1957 мрамор, 61 х 52 х 40 см. Откупена 1958 Cyril Todorov 1902–1987 Bust of Georgi Dimitrov, 1957 marble, 61 x 52 x 40 cm Purchased 1958

142

99|

143

145

144

146

148

147

1945 – 1959

|100

149

(146) Васил Вичев 1899–1977 Глава на Георги Дамянов, 1959 патиниран гипс, 38 х 23 х 30 см. Vasil Vichev 1899–1977 Head of Georgi Damyanov, 1959 patina on gypsum, 38 x 23 x 30 cm (147) Надя Пенчева (?) Тодор Живков, 1953 масло на платно, 73 х 60 см. Nadya Pencheva (?) Todor Zhivkov, 1953 oil on canvas, 73 x 60 cm (148) Димитър Бучински 1910–1990 Релефи бронз, дърво, 15 х 20 см. Dimitar Buchinski 1910–1990 Relieves bronze, wood, 15 x 20 cm (149) Иван Петров 1909–1991 Посрещане на Георги Димитров, 1967 масло на платно, 80 х 100 см. Ivan Petrov 1909–1991 Welcoming Georgi Dimitrov, 1967 oil on canvas, 80 x 100 cm

101|

„Новият човек“

The “new man”

Това е една от централните идеологеми на социализма от първоначалния период на неговото изграждане. Предполага изобразяването и увековечаването на представителите на работническата и селската класа, а така също и на „прогресивната народна интелигенция“. Външният облик на „новия човек“ се свежда до определен набор от признаци, които имат константен характер. Той е обрисуван с правилни черти на лицето, усмихнат, енергичен, изпълнен е с оптимизъм и е винаги готов да осъществи всяко задание на Партията-държава. Можем да го съзерцаваме както включен в състава на персонажите на тематичната картина или на фигуралната скулптурна композиция, така и изобразен самостоятелно, като своеобразен визуален символ на промените, които новата идеология трябва да внесе в съзнанието на масите. Идеалът гласи, че не е достатъчно да приемеш само външно комунистическите идеи, те трябва да станат твое дълбоко вътрешно убеждение.

This is one of the central ideological maxims of socialism from the initial period of its construction. It presumes the portrayal and perpetuation of the representatives of the working and peasant classes, as well as the “progressive People’s intelligentsia.” The appearance of the “new man” is restricted to a set of signs that bear a constant character. He is depicted with correct facial features, smiling, energetic, brimming with optimism and always ready to take up any task from the Party-state. We can contemplate on him either as a segment of the composition of characters in the thematic picture, in the figural sculpture composition, or displayed individually, as an odd visual symbol of the changes that the new ideology must implant into the minds of the masses. The ideal says that it is not enough to accept only externally communist ideas, but to integrate them into yourself, as your deep inner conviction.

150

1945 – 1959

|102

(150) Димитър Драганов 1908–1996 Каменотрошачи, 1942 гравюра на дърво, 28 х 33 см. Dimitar Draganov, 1908–1996 Stone Hewers, 1942 wood engraving, 28 х 33 cm

151

(151) Петър Балабанов 1905–1959 Глава на Петър Райчев, 1953 мрамор, 47 х 36 х 47 см. Petar Balabanov 1905–1959 Head of Petar Raychev, 1953 marble, 47 x 36 x 47 cm (152) Борис Ангелушев 1902–1966 Патрул, 1944 въглен, креда, хартия, 52 х 73 см. Boris Angelushev 1902 – 1966 Patrol, 1944 charcoal, chalk, paper, 52 х 73 cm (153) Аведис Асланян – р. 1924 Портрет на Хачатурян, 1952 масло на платно, 57 х 46 см. Avedis Aslanian – b. 1924 Portrait of Khachaturian, 1952 oil on canvas, 57 x 46 cm (154) Кирил Буюклийски 1903–1968 Песен за Родината, 1952 масло на платно, 120 х 91 см. Kiril Bouyukliyski 1903–1968 Song for the Motherland, 1952 oil on canvas, 120 x 91 cm

152

103|

153

154

1945 – 1959

|104

(155) Величка Белиева 1914–1989 Бюст на Андрей Николов, 1953 патиниран гипс, 66 х 42 х 32 см. Откупена от ОХИ, София, 1954 Velichka Believa 1914–1989 Bust of Andrey Nikolov, 1953 patina on gypsum, 66 x 42 x 32 cm Purchased from National Art Exhibition, Sofia, 1954

155

(156) Димо Лучиянов 1910–1967 Глава на Янко Сакъзов, 1945 теракота, 42 х 24 х 30 см. Откупена 1983 Dimo Luchianov 1910–1967 Head of Yanko Sakuzov, 1945 terracotta, 42 x 24 x 30 cm Purchased 1983 (157) Александър Занков 1900–1982 Металолеяр, 1958 дърво, 48 х 21 х 24 см. Откупена 1959 Alexander Zankov 1900–1982 Smelter, 1958 wood, 48 x 21 x 24 cm Purchased 1959 (158) Петър Петров (?) Бюст на Мита Стойчева, 1959 патиниран гипс, 48 х 27 х 24 см. Откупена от Изложбата на учителите-художници, София, 1960 Petar Petrov (?) Bust of Mita Stoicheva, 1959 patina on gypsum, 48 x 27 x 24 cm Purchased from the Exhibition of the Teacher Artists, Sofia, 1960 (159) Кирил Анев 1914–1996 Звеноводка, 1964 бетон, 87 х 38 х 23 см. Kiril Anev 1914–1996 Team Leader, 1964 concrete, 87 x 38 x 23 cm

156

157

105|

158

159

1945 – 1959

|106

160

(160) Евгения Лепавцова 1895–1981 Берачки на ябълки масло, картон, 51 х 40 см. Evghenia Lepavtsova 1895– 1981 Apple Pickers oil on cardboard, 51 x 40 cm (161) Сергей Петров 1918–2006 Кооператорка масло на платно, 69 х 63 см. Sergei Petrov 1918–2006 Cooperative Farmer oil on canvas, 69 x 63 cm

1945 – 1959

161

107|

1960 – 1980 Борис Данаилов / Boris Danailov

Във фонда на СГХГ има относително малък брой творби от 60-те години. Това не е случайно. Десетилетието е време на мъчително изживявана криза в съзнанието на българските художници. Тази криза се дължи на опита за преодоляване на деградиращото и ретроградно състояние на изкуствата през предишния период. По сходен начин, така както през 50- те години политическата диктатура налага доктрината на социалистическия реализъм, 1956 г. (Априлският пленум) предлага формулировки, която отменят или дават възможност за по-свободно тълкуване на някои от каноните на същата доктрина. С изричното допълнение, че социалистическият реализъм остава единствен метод за българския художник. Всъщност тезата за характеристиките, особеностите и спецификата на т.нар. социалистически реализъм остава същата; променя се обаче акцентът на тоталитарната политика в сферата на изкуствата. Прякото политическо ръководене, намесите и санкциите в сферата на културата са сменени от подход, при който тези функции се поемат от структури на самата художествена култура (обикновено това са творческите съюзи). Резултатът е особен – в рамките на десетилетието се отваря „прозорец“, в който за първи път се виждат белези на съществена промяна. Основната е, че изобразителното изкуство отново започва да се мисли, проблематизира и защитава като самостойна естетическа сфера със своя специфика, където многообразието на лични почерци е желано, естествено състояние. Съвсем логично е такава пренастройка да изисква време. Инерцията се дължи както на силната съпротива срещу промените, така и на трудното осмисляне на новата ситуация, която понякога е мъчителна за художника. Затова

In the Gallery’s collection there is a relatively small number of works from the 1960s. This is not accidental. The decade is a time of a painfully experienced crisis in the minds of Bulgarian artists. This crisis is due to their attempt to overcome the degrading and retrograde state of art from the previous period. In a similar manner to the 1950s, when the political dictatorship imposed the doctrine of socialist realism, the year 1956 (the April Plenum) offered formulations that repealed or allowed a more liberal interpretation of some tenets of the same doctrine. With the explicit addition that socialist realism will remain the only method for Bulgarian artists. Actually, the thesis about the characteristics, peculiarities and specifics of the so called “Socialist realism” remains unchanged; the accent of totalitarian politics in arts, however, is modified. Direct political guidance, interventions and sanctions in the field of culture are replaced by an approach in which these functions are taken by structures of the same artistic culture (usually the creative unions). The result is unconventional – within the framework of the decade there opens a “window” in which the first signs of substantial change can be noticed. The main change is that art again will be viewed in terms of its own texture and problems, and will be defended as an autonomous aesthetic sphere with its own specificity, where the diversity of personal approaches is a desired natural state. Quite logically, such a readjustment takes time. Inertia is due to both the strong resistance to change, and the difficulty to understand the new situation that is sometimes painful for the artist. Therefore, the 1960s can be characterised as a tentative beginning – a slow and cautious opening up, a gradual overcoming of degradation in art of the1950s, a step-by-step expanding of the horizon of creative searches, the dawn of an

|108

60-те години могат да бъдат характеризирани като едно колебливо начало – това е бавно и предпазливо отваряне, постепенно надмогване на деградацията в изкуството на 50-те, постъпателно разширяване на хоризонта на творчески търсения, начало на повишаващ се интерес към чисто формални стойности при изграждането на визуалния образ, реабилитиране на творчеството на автори, работили през 30-те и 40-те години. Подборът предлага имена, които (и това е показателно!) няма да срещнем сред обичайните класации от съответните години: автори като Вера Лукова, Димитър Арнаудов, Иван Вукадинов, Стефан Гацев работят, без да са в кипежа на събитията, без да се натрапват, но и без да се променят радикално – те отстояват индивидуалния си облик с цената на собствената си отчужденост. Следващото десетилетие – това на 70- те години, може да бъде определено като десетилетие на художествена акселерация. В този период надделява не само тенденцията, свързана с утвърждаване на самостойните ценности на художественото битие (връщане към нормалност), но това се извършва с едно набиращо скорост ускорение. Промените засягат всички възможни измерения на художествената практика: нараства жанровото разнообразие, интерпретационните стратегии обхващат полетата на примитива, средновековното и античното наследство, формалните изразни средства засилват своята роля и значимост; налице са преки заемки от откритията на западноевропейската модерност, които се прилагат на местна почва; нараства кръгът на отразяваните събития и визиите за света. Повратни моменти, бележещи тази промяна, са: Пловдивската окръжна изложба (декември, 1960), както и Националната младежка изложба (1961), където се появяват автори като Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Георги Божилов, Светлин Русев, Георги Баев. Тяхната поява и следващо развитие характеризира процеса на обособяване на творци, чиято стилистика – плод на съзнателна авторова стратегия – издига на пиедестал характеристиките на личния стил. Резултатът е впечатляващ – през 70-те години се появява плеяда от изявени имена, които остават на художествената сцена и през следващите десетилетия.

increasing interest in purely formal values in the construction of visual images, a rehabilitation of the creative legacy of authors who worked in the 1930s and 1940s. The selection offers a string of names that (and this is indicative!) are not to be met in the usual rankings from the corresponding years: authors such as Vera Loukova, Dimitar Arnaudov, Ivan Vukadinov and Stefan Gatsev worked without being in the vortex of events, without imposing themselves, but also without changing radically – they were making a stand for their individual outlook, paying the cost of their own alienation. The next decade – that of the 1970s can be defined as a decade of artistic acceleration. During that period prevails not only the trend associated with establishing autonomous values of artistic being (return to normality), but that is done at accelerating speed. Changes affect all possible aspects of artistic practice: genre diversity increases, interpretation strategies cover the fields of primitive art, medieval and ancient heritage, formal expressions enhance their role and importance, there are direct borrowings from the discoveries of Western modernity, that are applied on local ground; the circle of reflected events and visions of the world expands. The turning points marking that change are: The Regional Exhibition in Plovdiv (December 1960) and The National Youth Exhibition (1961), where authors such as Dimitar Kirov, Yoan Leviev, Encho Pironkov, Georgi Bozhilov, Svetlin Roussev and Georgi Baev appear. Their emergence and the ensuing development characterise the process of artists’ differentiation whose stylistics – the result of a conscious author’s strategy, raises on a pedestal the characteristics of personal style. The result is impressive – in the 1970s there appears a galaxy of outstanding names that remain on the art scene in the decades to come.

109|

162

Клещите на нормативната естетика

The pliers of normative aesthetics

Подборът в този подраздел е направен донякъде в противоречие с все още преобладаващите тенденции и основни насоки на изяви в изкуството на 60-те. Авторите принадлежат на един неголям кръг от творци, които съзнателно отстояват своя индивидуален облик. Тяхното творчество обаче не заема господстващото положение на естетически и художествен център – платформа, която диктува актуалната ситуация в изкуството ни. По-скоро обратното – с цената на една съзнателна отдалеченост от ярко конфронтиращите се възгледи на своето време, те остават в рамките на своя индивидуален стил, проявявайки осъзнато усещане за отчетлива различност, осмислена като художествена ценност. Значението на търсенията на подбраните автори обаче е голямо – те са своеобразните пазители на един специфичен арсенал от изразни възможности, които до 60-те години (а често и след това) са обекти на идеологически заклеймявания.

The selection in this subsection is made somewhat at odds with the still prevailing trends and guidelines about events in art from the 1960s. The authors belong to a small circle of artists who consciously assert their individual identity. Their creativity, however, does not occupy the dominant position of an aesthetic and artistic centre – a platform that dictates the current situation in our art. Rather the opposite – at the price of conscious distancing from the strikingly confronting views of his time, they remain within the framework of their individual style, demonstrating a conscious projection of distinct difference as an artistic asset. The importance of the searches of those selected authors, however, is paramount – they are unconventional guardians of an unconventional kind of arsenal of expressive possibilities that, up to the 1960s (and often beyond) were an object of ideological stigmata.

1960 – 1980

|110

(162) Стефан Гацев 1935–1986 Пейзаж с цистерна, 1966 масло на платно, 80 х 100 см. Stefan Gatsev 1935–1986 Landscape with Cistern, 1966 oil on canvas, 80 x 100 cm (163) Юли Минчев 1923–2006 София, 1967 линогравюра, 53 х 37 см. Yuli Minchev 1923–2006 Sofia, 1967 linocut, 53 х 37 cm

163

(164) Величко Минеков – р. 1928 Почивка, 1961 месинг, 32 х 78 х 36 см. Откупена от автора, 1977 Velichko Minekov – b. 1928 A Rest, 1961 messing, 32 x 78 x 36 cm Purchased from the artist, 1977 (165) Веселин Стайков 1906–1970 Строеж на язовир–Кърджали, 1960 литография, 45 х 58 см. Дарение от наследниците на автора Veselin Staykov 1906–1970 Construction of a Dam–City of Kardzhali, 1960 lithograph, 45 х 58 cm Donated by the heirs of the author (166) Веса Василева – р. 1926 1917 масло на платно, 126 х 160 см. Откупена от ОХИ „60 години от Великата октомврийска социалистическа революция“, София, ноември 1977 Vesa Vasileva – b. 1926 1917 oil on canvas, 126 x 160 cm Purchased from the National Art Exhibition “60th Anniversary of the October Revolution“, Sofia, November 1977

164

111|

165

166

1960 – 1980

|112

167

(167) Найден Петков 1918–1989 „Цар Освободител“, 1964 масло на платно, 96 х 146 см. Nayden Petkov 1918–1989 “Tsar Osvoboditel”, 1964 oil on canvas, 96 x 146 cm (168) Здравко Александров 1911– 1999 Кремиковци, 1967 масло на платно, 80 х 108 см. Zdravko Alexandrov 1911–1999 Kremikovtsi, 1967 oil on canvas, 80 x 108 cm (169) Александър Петров 1916–1983 Самарканд, 1960 масло на платно, 34 х 47 см. Alexander Petrov 1916–1983 Samarkand, 1960 oil on canvas, 34 x 47 cm (170) Пенчо Балкански 1908–1985 Созопол, 1965 цветна литография, 45,4 х 65,4 см. Pencho Balkanski 1908–1985 Town of Sozopol, 1965 colour lithograph, 45,4 х 65,4 cm

168

113|

169

170

1960 – 1980

|114

Еволюция на ситуацията през десетилетията

Evolution of the situation throughout the decades

Важно уточнение, което следва да бъде направено за този раздел, е постоянното и осезателно присъствие на строга идеологическа рамка, която независимо от промените остава неизменна в доктринерската си база – а именно: тезата за социалистическия реализъм като единствен метод на работа и поле за творчество на българския художник. Промените обаче засягат начина на приложението на доктрината, който претърпява интересна метаморфоза. Тя е свързана с изграждане на опосредена връзка между държавно-партийното ръководство и оценъчно-санкциониращите функции, които съществуват в областта на културата. Те се поемат от структури на самата художествена култура и като правило с това се натоварват самите творчески съюзи. С това ситуацията в страната ни се различава твърде много в сравнение с други социалистически страни като Полша, Чехословакия и унгария (не и СССР), където поначало отсъства идеята за директно партийно вмешателство в художествената сфера. Независимо от всичко това е съществена промяна – плах опит за връщане на изкуството в състояние на относителна нормалност.

An important clarification that should be made to this section, is the incessant and tangible presence of a rigid ideological framework that, regardless of the changes, remains unchanged in its dogmatic basis – namely, the thesis of socialist realism as the sole method of work and field of work of Bulgarian artists. Changes, however, affect the manner of applying the doctrine which has undergone an intriguing metamorphosis. It is associated with the construction of a mediated relationship between the integrated state-party leadership and the evaluative-sanctioning functions that exist in the field of culture. They are borne by structures of the artistic culture itself, and as a rule, are a task of the creative unions themselves. In this aspect, the situation in Bulgaria differs too much compared to other socialist countries such as Poland, Czechoslovakia and Hungary (not USSR), where as a rule the idea of direct party interference in artistic life is absent. Nevertheless, this seems to be the dawn of change – a timid attempt to return art to a state of relative normality.

171

115|

172

173

1960 – 1980

|116

(171) Тодор Панайотов 1927–1989 Пейзаж , 1966 смесена техника, 31 х 58,5 см. Todor Panayotov 1927–1989 Landscape, 1966 mixed media, 31 x 58,5 cm (172) Димитър Киров – ДиКиро 1935–2008 Криптата, 1966 масло на платно, 131 х 161 см. Dimiter Kirov – DiKiro 1935– 2008 The Crypt, 1966 oil on canvas, 131 x 161 cm (173) Георги Божилов 1935–2001 Джаз масло на платно, 81 х 100 см. Откупена 1985 Georgi Bozhilov 1935 –2001 Jazz oil on canvas, 81 x 100 cm Purchased 1985

174

(174) Вера Лукова 1907–1974 Цветя, 1961 масло, фазер, 49 х 35 см. Откупена 1962 Vera Loukova 1907–1974 Flowers, 1961 oil on fiberboard, 49 x 35 cm Purchased 1962 (175) Лика Янко 1928–2001 Пейзаж, 1960 маслени бои, колаж върху платно на картон, 50 х 70 см. Дарение от автора, 2001 Lika Yanko 1928–2001 Landscape, 1960 oil, collage on canvas on cardboard, 50 x 70 cm Donated by the artist, 2001 (176) Иван Вукадинов – р. 1932 Стол, 1966 масло на платно, 100 х 80 см. Откупена 1975 Ivan Vukadinov – b. 1932 Chair, 1966 oil on canvas, 100 x 80 cm Purchased 1975

175

117|

176

1960 – 1980

|118

177

(177) Светлин Русев – р. 1933 Шлепове, 1962 масло на платно, 65 х 100 см. Svetlin Roussev – b. 1933 Barges, 1962 oil on canvas, 65 x 100 cm (178) Йоан Левиев 1934–1994 Портрет на Маерхолд, 1967 масло на платно, 130 х 90 см. Yoan Leviev 1934–1994 Portrait of Meyerhold, 1967 oil on canvas, 130 x 90 cm (179) Димитър Арнаудов 1933–1989 Синя къща, 1966 масло на платно, 77 х 92 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1975 Dimiter Arnaudov 1933–1989 Blue House, 1966 oil on canvas, 77 x 92 cm Purchased from a solo exhibition, 1975 (180) Енчо Пиронков – р. 1932 История ІІІ масло на платно, 125 х 95 см. Откупена 1975 Encho Pironkov – b. 1932 A Story ІІІ oil on canvas, 125 x 95 cm Purchased 1975

178

119|

179

180

1960 – 1980

|120

181

Формалистичните тенденции (разширяване в теснотията)

Formalistic tendencies (expanding in crowded space)

Отслабването на идеологическата хватка през 70-те години дава кураж за търсения, които откровено започват да експлоатират формалните характеристики на художествената творба. Това е основен момент при изграждането на индивидуалния стил на всеки художник и резултатът от тези съзнателни усилия води до впечатляващо разнообразие от лични почерци. Художниците работят в много повече жанрове в сравнение с предходните години. В кръга на техните интереси навлизат аналитични интерпретации на изобразителните системи на Античността и Средновековието, които се осмислят като част от културноисторическото наследство на страната и на съзнателно избрана, традиционна опора на съвременното изобразително изкуство. Оттук съвсем естествено нараства значението на формалните изразни средства – цветови комбинации, фактури, условна употреба на перспективни и линейни съкращения, деформации на обектите и пространствените планове. Това е десетилетието, през което визуалните изкуства намират и утвърждават правото на индивидуален изказ и специфичен образен език.

The relaxing of the ideological grip in the 1970s gives courage for searches that start to explore openly the formal features of art works. This is a milestone in developing the individual style of each artist, and the result of this conscious effort leads to an impressive variety of personal styles. Artists work in many more genres in comparisons with previous years. The circle of their interests encompasses analytical interpretations of pictorial art systems from ancient and medieval times, which are comprehended as part of the cultural heritage of the country and a consciously chosen, traditional stronghold of contemporary art. Hence the naturally increased importance of formal means of expression – colour combinations, textures, conditional use of perspective and line cuts, deformations of objects and spatial plans. This is the decade in which visual arts find and affirm their right to individual expression and specific figurative language.

121|

182

183

1960 – 1980

|122

(181) Димитър Казаков-Нерон 1933–1992 Легенда масло, дъска, 100 х 103 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1976 Dimiter Kazakov-Neron 1933– 1992 Legend oil on board, 100 x 103 cm Purchased from a solo exhibition, 1976 (182) Веса Василева – р. 1926 Кукерска маска масло на платно, 100 х 81 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, 1979 Vesa Vasileva – b. 1926 Mummer’s Mask oil on canvas, 100 x 81 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 1979 (183) Спас Нешовски 1947–1982 Пастир, 1979 масло на платно, 150 х 130 см. Откупена 1980 Spas Neshovski 1947–1982 Herdsman, 1979 oil on canvas, 150 x 130 cm Purchased 1980

184

(184) Георги Баев-Джурлата 1924– 2007 Къщи І, 1976 масло на платно, 74 х 100 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, 1979 Georgi Bayev-Dzhurlata 1924– 2007 Houses I, 1976 oil on canvas, 74 x 100 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 1979 (185) Йордан Кацамунски – р. 1943 Пейзаж масло на платно, 111 х 86 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, 1979 Yordan Katsamunski – b. 1943 Landscape oil on canvas, 111 x 86 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 1979 (186) Атанас Яранов 1940–1988 Пиета масло на платно, 123 х 161 см. Откупена от самостоятелна изложба, 1975 Atanas Yaranov 1940–1988 Pieta oil on canvas, 123 x 161 cm Purchased from a solo exhibition, 1975

185

123|

186

1960 – 1980

|124

(187) Лика Янко 1928–2001 Черковен брак, 1967 маслени бои, колаж върху платно на картон, 89 х 61 см. Дарение от автора, 2001 Lika Yanko 1928–2001 Church Wedding, 1967 oil, collage on canvas on cardboard, 89 x 61 cm Donated by the artist, 2001 (188) Мари-Терез Господинова – р. 1939 Карнавал, 1973 масло на платно, 92 х 100 см. Откупена 1977 Marie-Therese Gospodinova – b. 1939 Carnival, 1973 oil on canvas, 92 x 100 cm Purchased 1977

187

(189) Надежда Кутева – р. 1948 Лято, 1976 масло на платно, 71 х 79 см. Откупена от Първи международен конкурс за млади живописци, София, 1976 Nadezhda Kuteva – b. 1948 Summer, 1976 oil on canvas, 71 x 79 cm Purchased from the Exhibition “First International Competition of Young Artists“, Sofia, 1976 (190) Дария Василянска – р. 1928 Двор, 1973 масло на платно, 100 х 68 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, 1976 Dariya Vassilyanska – b. 1928 Courtyard, 1973 oil on canvas, 100 x 68 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 1976

188

125|

189

190

1960 – 1980

|126

191

(191) Михалис Гарудис – р. 1940 Фрагменти от вечността ІІ масло на платно, 80 х 160 см. Откупена 1977 Mihalis Garudis – b. 1940 Fragments of Eternity ІІ oil on canvas, 80 x 160 cm Purchased 1977 (192) Галин Малакчиев 1931–1987 Зачатие бронз, 91 х 20 х 10 см. Откупена от ОХИ „Светът на детето и образът на българската майка“, София, 1979 Galin Malakchiev 1931–1987 Conception bronze, 91 x 20 x 10 cm Purchased from “Child’s World and the Image of Bulgarian mother”, National Art Exhibition, Sofia, 1979

192

127|

Социални и съсловни промени в статуса на твореца

Social and guild changes in the status of the artist

Независимо от настъпилите промени през 70-те основните идеологически рамки и забрани остават в сила. Променена е обаче позицията на художника – от субект, подлежащ на директивно управление, той е натоварен и с оценъчни функции по отношение на изкуството. Тази промяна позволява съчетанието на идеологическия контрол с експерименти по отношение градежа на визуалния образ, които варират в много широки граници и често пъти са с безспорни качества. Това ново позициониране позволява на изкуството да живее относително самостойно в пределите на собственото си поле, докато извън него то охотно се афишира като незаменим идеологически елемент. Състоянието на симбиоза осигурява и на двете страни определени предимства – спокойствие за гилдията и „човешки облик“ за властта. Оттук и непрестанното увеличаване на художествената продукция и форумите за нейното представяне. Съюзът на българските художници поема ролята на организационна структура и е основният двигател, определящ интензитета на художествената активност.

Despite the changes in the 1970s, the main ideological frameworks and prohibitions remain in force. The position of the artist, however, is changed – from an entity, subject to control through directives, now he is burdened also with evaluative functions with respect to art. This change allows the combination of ideological control with experiments on the construction of visual images, which varies widely and often possesses unquestionable qualities. This new positioning allows art to exist in relative autonomy within the limits of its own field, while outside it is willingly displayed as an indispensable ideological element. The state of symbiosis provides definite advantages for both sides – peace for the guild, and “a human face” for the institutions in power. Hence the incessant increase in art production and the forums for its presentation. The union of Bulgarian artists takes on the role of an organizational structure and the main engine determining the intensity of artistic activity.

193

1960 – 1980

|128

(193) Димитър Войнов – р. 1946 Групов портрет, 1977 масло на платно, 140 х 135 см. Откупена от ОХИ „60 години от Великата октомврийска социалистическа революция“, София, ноември 1977 Dimiter Voinov – b. 1946 Group Portrait, 1977 oil on canvas, 140 x 135 cm Purchased from the National Art Exhibition “60th Anniversary of the October Revolution “, Sofia, November 1977 (194) Борислав Стоев – р. 1927 В памет на неизвестния Боянски майстор, 1974 цветна литография, 65 х 48 см. Borislav Stoev – b. 1927 In Memory of the Unknown Boyana Master, 1974 colour lithograph, 65 х 48 cm (195) Димитър Бойков 1924–2000 Прометей, 1977 бронз, дърво, 94 х 35 х 25 см. Откупена 1979 Dimiter Boykov 1924–2000 Prometheus, 1977 bronze, wood, 94 x 35 x 25 cm Purchased 1979

194

195

(196) Светлин Русев – р. 1933 От прозореца на ателието, 1977 масло на платно, 130 х 96 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, май 1977 Svetlin Roussev – b. 1933 View from the Studio Window, 1977 oil on canvas, 130 x 96 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, May 1977 (197) Йоан Левиев 1934–1994 Погребението на един народен представител през 1925, 1979 масло на платно, 250 х 179 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, 1979 Yoan Leviev 1934–1994 Funeral of a Member of Parliament in 1925, 1979 oil on canvas, 250 x 179 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, 1979

196

129|

197

1960 – 1980

|130

(198) Златка Дъбова 1927–1997 Момичета, 1971 дърворез, 70 х 48 см. Zlatka Dubova 1927–1997 Girls, 1971 wood engraving, 70 х 48 cm

198

199

(199) Христо Нейков 1929–1999 По „Конармия” – Исак Бабел, № 2, 1976 литография, 65 х 50 см. Hristo Neykov 1929–1999 In “Konarmiya” – Isaac Babel, № 2, 1976 lithography, 65 х 50 cm (200) Димитър Киров – ДиКиро 1935–2008 Апокалипсис ІІ, 1979 масло на платно, 65 х 64 см. Откупена от самостоятелна изложба, София, април 1980 Dimiter Kirov – DiKiro 1935– 2008 Apocalypse ІІ, 1979 oil on canvas, 65 x 64 cm Purchased from a solo exhibition, Sofia, April 1980 (201) Михаил Саздов – р. 1943 Старият Талин, 1979 масло на платно, 100 х 80 см. Откупена от колективната изложба „Маршрути на дружбата“, София, 1980 Mihail Sazdov – b. 1943 Old Tallinn, 1979 oil on canvas, 100 x 80 cm Purchased from the group exhibition “Routes of Friendship“, Sofia, 1980 (202) Румен Гашаров – р. 1936 Квартал „Младост“, 1977 масло, дъска, 150 х 200 см. Откупена от ОХИ „60 години от Великата октомврийска социалистическа революция“, София, ноември 1977 Rumen Gasharov – b. 1936 Mladost City District, 1977 oil on board, 150 x 200 cm Purchased from the National Art Exhibition “60th Anniversary of the October Revolution“, Sofia, November 1977

200

201

131|

202

1960 – 1980

|132

203

(203) Георги Чапкънов–Чапа – р.1943 Метаморфоза І бронз, 12 х 9 х 6 см. Откупена от самостоятелна изложба, Пловдив, 1976 Georgi Chapkunov–Chapa – b. 1943 Metamorphose І bronze, 12 x 9 x 6 cm Purchased from a solo exhibition, Plovdiv, 1976 (204) Теофан Сокеров – р. 1943 Да помълчим за сеяча, 1977 масло на платно, 200 х 144 см. Teofan Sokerov – b. 1943 Let’s keep Silence for a While to Honour the Sower, 1977 oil on canvas, 200 x 144 cm

204

133|

205

Митология на промяната и промяната на митологията

Mythology of change and change of mythology

През 70-те се изгражда една иконология на съществуванието на изкуството, която е изключително своеобразна. От една страна, остават основни идеологически норми, от друга – защищават се позиции, които в своята широта по отношение изграждането на визуалния образ като че ли подкопават именно тази нормативност. Особеностите на това противоречиво битие водят до промяната на стари и изработването на нови митологеми, които се опитват да подредят и изпълнят с логическа правдоподобност тези ситуации. Защитата на многообразието като основно ценностно ядро на 70-те години променя войнстващата нетърпимост към „чуждото“ с идеята за „превъзходството“. В резултат от настъпилите промени в този период българското изкуство завладява и огражда свой собствен периметър, защищава многобройните форми на индивидуална изява, изгражда собствена ценностна система. То има своите конкретни завоевания и върхове, но се движи в ритъм и решава проблеми, различни от паралелно протичащите световни тенденции.

In the 1970s an iconology of the existence of art is built, which is very peculiar. On the one hand, the main ideological norms remain, and on the other – certain positions are defended which, in their broadness in terms of building a visual image, seem to undermine exactly this normative base. The peculiarities of this controversial lifestyle lead to changing old mythologemes and devising new ones, trying to arrange and fill these situations with logical plausibility. The protection of diversity as a fundamental core value of the 1970s substitutes the militant intolerance to “the foreign” with the idea of “superiority.” As a result of the changes in this period Bulgarian art captures and encloses its own perimeter, protecting the numerous forms of personal expression, and builds up its own system of values. It has its specific conquests and peaks, but moving in rhythm and solving problems other than the ongoing global trends going in parallel.

1960 – 1980

|134

(205) Иван Димов – р. 1943 Страници от роман масло на платно, 190 х 189 см. Откупена от ОХИ „60 години от Великата октомврийска социалистическа революция“, София, ноември 1977 Ivan Dimov – b. 1943 Pages from a Novel oil on canvas, 190 x 189 cm Purchased from the National Art Exhibition “60th Anniversary of the October Revolution “, Sofia, November 1977 (206) Петър Дочев 1934–2005 Химически завод „Девня“ масло на платно, 100 х 100 см. Откупена 1978 Peter Dochev 1934–2005 Chemical Plant Devnya oil on canvas, 100 x 100 cm Purchased 1978 (207) Милко Божков – р. 1953 Чуваш ли как скърцат въжетата? масло на платно, 183 х 185 см. Откупена от ОХИ „35 победни години“, София, 1979 Milko Bozhkov – b. 1953 Do You Hear the Ropes Creaking? oil on canvas, 183 x 185 cm Purchased from the National Art Exhibition “35 Years of Victory“, Sofia, 1979 (208) Андрей Даниел – р. 1952 Театральный октябрь, 1977 масло на платно, 97 х 130 см. Откупена от ОХИ „60 години от Великата октомврийска социалистическа революция“, София, ноември 1977 Andrei Daniel – b. 1952 Theatrical October oil on canvas, 97 x 130 cm Purchased from the National Art Exhibition “60th Anniversary of the October Revolution “, Sofia, November 1977

206

135|

207

208

1960 – 1980

|136

(209) Димитър Буюклийски–Мичи – р. 1943 Форми ІІ, 1975 масло, картон, 80 х 90 см. Откупена от изложба на Софийските художници, 1975 Dimiter Bouyukliyski-Mitchy – b. 1943 Shapes ІІ, 1975 oil on cardboard, 80 x 90 cm Purchased from the Exhibition of the artist from Sofia, 1975 (210) Христо Симеонов – р. 1935 Тишина, 1978 масло на платно, 110 х 135 см. Откупена от юбилейна изложба, София, ноември 1978 Christo Simeonov – b. 1935 Silence, 1978 oil on canvas, 110 x 135 cm Purchased from a jubilee exhibition, Sofia, November 1978

209

137|

210

1960 – 1980

|138

211

(211) Павел Койчев – р. 1939 Права женска фигура, 1975 бронз, 41 х 24 х 13 см. Откупена от ОХИ „Рисунка и малка пластика“, София, 1979 Pavel Koychev – b. 1939 Upright Female Figure, 1975 bronze, 41 x 24 x 13 cm Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art”, National Art Exhibition, Sofia, 1979

1960 – 1980

139|

1981 – 1995 Диана Попова / Diana Popova

Днес трудно можем да си представим колко изолирана бе България в началото на 1980- те, включително по отношение на изкуството. Достатъчно е да отбележим, че обучението по световна история на изкуството в Националната художествена академия приключваше с постимпресионизма – тоест целият XX век оставаше практически непознат дори за специалистите. Отвъд „желязната завеса“ на социалистическия лагер (Берлинската стена) проникваха само „вредни западни влияния“ – според официалната терминология тогава, и отделни слухове за изяви на напуснали страната художници, предимно на Кристо (Христо Явашев). В тази изолация художественият живот бе стегнато организиран под шапката на Съюза на българските художници и се развиваше в системата от общи художествени изложби (ОХИ) с различна периодичност в цялата страна. Завършвайки НХА, художниците чинно изминаваха пътя от членство в Ателието на младия художник до членство в СБХ, доколкото съществуването им като професионалисти извън системата беше невъзможно. А дейността им в нея бе ясно профилирана в традиционните видове изкуство: живопис, графика, скулптура, приложни изкуства. И все пак в първите години на 1980-те предчувствието за промяна вече се усещаше. Смъртта на Брежнев през 1982 сложи край на „застоя“, но какво ще последва, не беше ясно. Опитите за затягане на режима при Андропов и Черненко в СССР отекнаха и в България, но за кратко. А междувременно тук се появи ново поколение художници с желание и нагласа за експериментиране. То се изразяваше в по-смели форми на абстракция, от една страна, или в драматични и социално критични произведения, а, от друга страна – в търсене на нови изразни средства и материали. „Експеримент“ бе ключовата дума в обсъжданията на

Today we can hardly imagine how isolated Bulgaria was in the early 1980s, in the sphere of arts, too. Suffice it to say that teaching world history of art at the National Art Academy ended with post-impressionism – i.e. the entire 20th century remained practically unknown even to specialists. Beyond the iron curtain of the socialist camp (the Berlin Wall) only “harmful Western influences” penetrated – according to the then official terminology, with some rumours of successful artists who had left the country, mostly Christo (Hristo Yavashev). In this isolation, artistic life was tightly organized under the umbrella of the Union of Bulgarian Artists and developed within the system of general art exhibitions (GAE) with varying frequency throughout the country. Upon graduation from the National Academy of Arts, artists dutifully travelled the road from membership in the Studio of the Young Artist to join the Union of Bulgarian Artists, because their existence as professionals outside the system was impossible. And their work in the system was clearly profiled along the traditional art forms: painting, graphic arts, sculpture, applied arts. Yet in the early 1980s, anticipation of change was already in the air. Brezhnev’s death in 1982 ended the “deadlock”, but what followed was not clear. Attempts to tighten the regime under Andropov and Chernenko in the Soviet Union echoed in Bulgaria too, but briefly. In the meantime, a new generation of artists emerged here, with an attitude and desire for experimentation. It resulted in more daring forms of abstraction, on the one hand, or dramatic and socially critical works, on the other – in search of new means of expression and materials. “Experiment” was the key word in discussions at general exhibitions, mainly the youth ones. Experimental works appeared in workshops

|140

общите изложби и предимно на младежките. Експериментални творби се появиха по пленери и симпозиуми в страната, някои от които бяха ключови за появата на т.нар. неконвенционални форми. В средата на десетилетието спонтанно започнаха да се сформират и първите групи художници, които правеха хепънинги на различни места в страната. В началото те бяха увличани от критици или от отделни художници, които имаха информация и знания за такъв тип активности отвъд „желязната завеса“. За повечето от участниците тези първи хепънинги бяха само моментно забавление, за други обаче те бяха началото на съвсем нов етап в индивидуалното им развитие. Междувременно „перестройката“ в СССР беше в пълен ход, което изпълваше властта в България с колебания и нерешителност. За обществото издания като сп. „Огоньок“ носеха усещането за свобода много повече, отколкото родните медии. А легендарният призив на Тодор Живков на конференция на БКП през 1987 – „Да се снишим, докато отмине бурята“, бе не само доказателство за безсилието на системата, но и за неизбежността на промените вследствие на въпросната буря. В областта на изкуството новите форми намираха все по-широко разпространение в страната. Появиха се по-добре структурирани и трайни групи художници, които планираха и осъществяваха различни хепънинги и акции – насочени към публичното пространство и градската среда. Във втората половина на десетилетието т.нар. неконвенционални форми влязоха и в изложбените зали. Което отвори път за развитие на изкуството на обекта, инсталацията, видеоарта и т.н. Първите години на 1990-те бяха кулминацията на т.нар. неконвенционални форми. Повечето групи бяха обединени в Клуба на (вечно) младия художник, който бе формално към СБХ, но и в непрекъснати търкания с него. Новите изкуства постепенно си извоюваха собствен периметър на българската художествена сцена, утвърден и от успеха на български автори на важни международни форуми. Към 1995 етапът „неконвенционални форми“ беше приключил. Ранните ентусиазирани групи, включително К(в)МХ, вече се бяха разпаднали. Художниците категорично бяха избрали пътя си – или назад към класическите форми, или в съвременното изкуство. Новите арт сдружения, които се появиха в средата на десетилетието, се заеха с изграждане на инфраструктура за професионалното развитие на съвременното българско изкуство.

and symposiums in the country, some of which were pivotal to the emergence of so-called nonconventional forms. In the middle of the decade the first groups of artists who organised happenings in different parts of the country, began to form spontaneously. At first they were fascinated by critics or by individual artists who had information and knowledge for such activities beyond the “Iron Curtain”. For most participants these first happenings were just passing fun, but for others they were the beginning of an entirely new stage in their individual development. Meanwhile, “perestroika” in the USSR was in full swing, which filled authorities in Bulgaria with hesitation and indecision. For society publications such as Ogonyok magazine conveyed the feeling of freedom much more than the home media. And the proverbial call of Todor Zhivkov at the Bulgarian Communist Party conference in 1987: “Let us lie low until the storm is over”, was not only proof of the impotence of the system, but also of the inevitability of changes as a result of that storm. In art the new forms spread more and more throughout the country. Better structured and more long-lived groups of artists appeared, which planned and carried out various happenings and actions targeted at public space and urban environment. In the second half of the decade the so called non-conventional forms entered exhibition halls. That opened the way for developing the art of objects, installations, video art, etc. The first years of the 1990s were the culmination of so-called non-conventional forms. Most groups were united in the Club of the (eternally) Young Artist: C (e) YA, for brief, which formally belonged to the Union of Bulgarian Artists, but was also in constant friction with it. New arts were gradually winning their own perimeter on Bulgarian art scene, which was confirmed also by the success of Bulgarian authors at important international forums. By 1995 the stage “non-conventional forms” was completed. Earlier enthusiastic groups, including C (e) YA, had already broken up. The artists had definitely chosen their path – either back to classical forms, or in contemporary art. New art associations that emerged in the middle of the decade, started to build up an infrastructure for the professional development of contemporary Bulgarian art.

141|

212

Традиция и експерименти

Tradition and experiments

В системата на СБХ всяко ново поколение художници се появяваше на общите изложби – закономерно със свой кръг от теми и артистични новости, много от които бяха определяни като „експерименти“. Например живописците в началото на 1980-те откриха абстрактните стойности във фолклорните традиции (шевици, хлябове), скулпторите добавиха „интериор“ или „пейзаж“ в пластиките си и т.н. Но наред с тези експерименти (в рамките на традицията) се появиха и други, които предвещаваха и до голяма степен поставиха началото на т.нар. неконвенционални форми. Те възникваха на традиционни пленери и симпозиуми в страната, но по-скоро като причудливо отклонение от обичайното – например „Воден змей“ (1983) на Веселин Димов, създаден в рамките на симпозиум по скулптура от дърво. Тези отклонения също попадаха в графата „експерименти“ – поради липса на друга възможност. Дискусията за експеримента в изкуството се водеше активно и в специализираните медии, осигурявайки същевременно и „алиби“ за първите хепънинги и акции в страната.

Within the system of the Union of Bulgarian Artists (UBA) each new generation of artists participated in general exhibitions – quite naturally with their own circle of themes and artistic innovations, many of which being described as “experiments”. For example, painters in the early 1980s found abstract values in folk traditions (embroidery, bread), sculptors added “interior” or “landscape” to their sculptures, etc. But along with those experiments (within the framework of tradition) others also emerged predicting to a large extent the launch of the so-called non-conventional forms. They were originating at traditional workshops and symposia in the country, rather as a strange departure from the usual, for example, Veselin Dimov’s Water Dragon (1983), created at a symposium on wood sculpture. These variations also fell within the same category of experiments – for lack of another option. The discussion on experiments in art was actively conducted in specialised media, while ensuring an “alibi” for the first happenings and actions in the country.

1981 – 1995

|142

(212) Сашо Стоицов – р. 1952 Съотношение, 1984 масло на платно, 145 х 155 см. Oткупена от Обща художествена изложба, София, 1984 Sasho Stoitsov – b. 1952 Correlation, 1984 oil on canvas, 145 x 155 cm Purchased from the National Art Exhibition, Sofia, 1984 (213) Вихрони Попнеделев – р. 1953 Следващият ден, 1982 масло на платно, 100 х 120 см. Vihroni Popnedelev – b. 1953 The Other Day, 1982 oil on canvas, 100 x 120 cm

213

(214) Божидар Бояджиев – р. 1956 Композиция, 1982 масло на фазер, 133 х 120 см. Oткупена от Шеста национална младежка изложба, София 1982 Bozhidar Boyadjiev – b. 1956 Composition, 1982 oil on fibreboard, 133 х 120 cm Purchased from the Sixth National Exhibition of Young Artists, Sofia, 1982 (215) Греди Асса – р. 1954 улица, 1983 масло на платно, 82 х 70 см. Oткупена 1983 Gredi Assa – b. 1954 Street, 1983 oil on canvas, 82 х 70 cm Purchased 1983 (216) Андрей Даниел – р. 1952 Коктейл, 1989 масло на платно, 145 х 165 см. Oткупена от Обща художествена изложба, София, 1989 Andrei Daniel – b. 1952 Cocktail-Party, 1989 oil on canvas, 145 x 165 cm Purchased from National Art Exhibition, Sofia, 1989

214

143|

215

216

1981 – 1995

|144

(217) Недко Солаков – р. 1957 Вечност, 1987 масло на платно, 97 х 130 см. Откупена от Обща художествена изложба, София, 1987 Nedko Solakov – b. 1957 Eternity, 1987 oil on canvas, 97 х 130 cm Purchased from the National Art Exhibition, Sofia, 1987

217

(218) Милко Божков – р. 1953 Прозорец отсреща, 1982 масло на платно, 100 х 85 см. Milko Bozhkov – b. 1953 The Window Opposite, 1982 oil on canvas, 100 х 85 cm (219) Станислав Памукчиев – р. 1953 Изповед, 1989 масло на платно, 46 х 55 см. Откупена от Обща художествена изложба, София, 1989 Stanislav Pamoukchiev – b. 1953 Confession, 1989 oil on canvas, 46 x 55 cm Purchased from the National Art Exhibition, Sofia, 1989 (220) Свилен Блажев – р. 1953 Бъдник III масло на платно, 110 х 110 см. Откупена 1985 Svilen Blazhev – b. 1953 Yule-Log III oil on canvas, 110 х 110 cm Purchased 1985

218

145|

219

220

1981 – 1995

|146

(221) Асен Захариев 1953–2006 Обект в синьо, 1997–2000 смесена техника на платно, 102 х 82 см. Дарение от автора, 2001 Assen Zahariev 1953–2006 Object in Blue, 1997–2000 mixed media on canvas, 102 х 82 cm Donated by the artist, 2001 (222) Митко Динев – р. 1949 Вход – Изход, 1981 месинг, мрамор, 82 х 43 х 42 см. Откупена от Обща художествена изложба „Рисунка и малка пластика”, София,1981 Mitko Dinev – b. 1949 Entrance – Exit, 1981 messing, marble, 82 х 43 х 42 cm. Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art” National Art Exhibition Sofia, 1981

221

(223) Христо Илиев – р. 1949 Спомен за една цивилизация, 1981 бронз, мед, амалгама, 20 х 36 х 36 см. Откупена от Обща художествена изложба „Рисунка и малка пластика”, София, 1981 Hristo Iliev – b. 1949 Memory of A Civilization, 1981 bronze, copper, amalgam, 20 х 36 х 36 cm Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art” National Art Exhibition, Sofia, 1981 (224) Стефан Лютаков – р. 1955 Глава, 1985 патиниран бронз, 26 х 16 х 31 см. Откупена 1986 Stefan Lutakov – b. 1955 Head, 1985 patina on bronze, 26 х 16 х 31 cm Purchased 1986

222

147|

223

224

1981 – 1995

|148

(225) Маргарита Пуева – р. 1950 Ябълката, ок. 1980 бронз, 37,5 х 37,5 х 12,5 см. Откупена от Обща художествена изложба „Рисунка и малка пластика”, София, 1981 Margarita Pueva – b. 1950 The Apple, c. 1980 bronze, 37,5 х 37,5 х 12,5 cm. Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art” National Art Exhibition, Sofia, 1981

225

(226) Петър Панчев – р. 1954 Ритуал, 1984/1985 бронз, 32 х 19 х 8 см. Petar Panchev – b. 1954 Ritual, 1984/1985 bronze, 32 х 19 х 8 cm (227) Иван Русев – р. 1954 Композиция – Птици ІІІ, ок. 1983 камък, 37 х 46 х 9 см. Откупена от Обща художествена изложба „Рисунка и малка пластика”, София, 1983 Ivan Rusev – b. 1954 Composition – Birds ІІІ, c. 1983 stone, 37 х 46 х 9 cm Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art” National Art Exhibition Sofia, 1983 (228) Ангел Станев – р. 1947 Ескиз ХХІІІ бронз, 34 х 30 см. Angel Stanev – b. 1947 Model ХХІІІ bronze, 34 х 30 cm (229) Емил Попов – р. 1951 Фигура с птица, ок. 1983 патиниран бронз, 51 х 16 х 22 см. Откупена от Обща художествена изложба „Рисунка и малка пластика”, София, 1983 Emil Popov – b. 1951 Figure With A Bird, c. 1983 patina on bronze, 51 х 16 х 22 cm Purchased from the “Drawing and Small Plastic Art” National Art Exhibition, Sofia, 1983

226

149|

227

228

229

1981 – 1995

|150

230

(230) Владимир Иванов – р. 1946 Триъгълна композиция офорт, акватинта, 31 х 24 см. Vladimir Ivanov – b. 1946 Triangular Composition etching, aquatint, 31 х 24 cm (231) Милко Божков – р. 1953 Нощ, 1981 офорт, акватинта, 43,5 х 19 см. Milko Bozhkov – b. 1953 Night, 1981 etching, aquatint, 43,5 х 19 cm (232) Кирил Прашков – р. 1956 Четирите края на масата – ІІІ, 1984 туш, перо, 50 х 65 см. Kiril Prashkov – b. 1956 The Four Corners of The Table – ІІІ, 1984 Indian ink, pen, 50 х 65 cm (233) Пламен Пенов – р. 1958 Библейски сюжет, 1989 офорт, акватинта, 59,8 х 39,2 см. Plamen Penov – b. 1958 Biblical Plot, 1989 etching, aquatint, 59,8 х 39,2 cm

231

151|

232

233

1981 – 1995

|152

234

(234) Любомир Янев 1951–2004 Хроника на едно село, 1989 офорт, 64 х 49 см. Lubomir Yanev 1951–2004 Chronicle of a Village, 1989 etching, 64 x 49 cm

153|

Неконвенционални форми

Non-conventional forms

Първите нестандартни публични изяви на художници в България в средата на 1980- те бяха наречени „хепънинги“ (въпреки че някои от тях бяха по-скоро акции, а други – пърформанси). Често и самите им автори не можеха да ги определят поради липса на знания и опит. Но думата „хепънинг“ проби в медиите и беше валидна за една-две години. Докато новите форми не влязоха в изложбените зали. Първоначално чрез експериментални изложби като „Сценография“ (1986) и „Авторски отпечатък“ (1987), последвани от „Градът?“ (1988) – и трите в София, и „11.11.88“ в Благоевград. Думата „хепънинг“ беше неприложима за тях, доколкото в изложбените зали имаше не „случки“, а експонати – обекти и инсталации. Новите изкуства стремително се развиваха и разгръщаха в цялата страна, но все още не бяха ясно диференцирани. И трябваше да се намери друг работен (и работещ) термин за тях – с който те да могат да се обсъждат и легитимират. Така се появи определението „неконвенционални форми“.

The first unorthodox public appearances of artists in Bulgaria in the mid-1980s were called “happenings” (although some were more like actions, and others – like performances). Often their authors themselves could not identify them for lack of knowledge and experience. But the word “happening” made a breakthrough in media and was functional for a year or two. Until the moment when the new art forms entered showrooms. Initially through experimental exhibitions such as Scenography (1986) and Authors’ Proof (1987), followed by The City? (1988) – all in Sofia, and 11/11/88 in Blagoevgrad. The word “happening” was inapplicable to them, inasmuch as in exhibition halls there were no live happenings, but exhibits – objects and installations. New arts developed rapidly and fanned out throughout the country, yet remaining still not clearly differentiated. So another working (and workable) term had to be found for them, with which they could be discussed and by which they could be identified. Thus the term “non-conventional forms” emerged.

235

1981 – 1995

|154

(235) Божидар Бояджиев – р. 1956 Из серията „Градът”, 1988 рисунка с молив върху врата от трабант, 55 х 82 см. Дарение от Весела ХристоваРадоева, 2007 Bozhidar Boyadjiev – b. 1956 From the “The City” Series, 1988 pencil drawing on a Trabant car door, 55 х 82 cm Donated by Vessela ChristovaRadoeva, 2007 (236) Любен Костов – р. 1952 Машина за рисуване, 1992 фотоплатно, пастел, 58 х 47 см. Дарение от автора, 2004 Lyuben Kostov – b. 1952 Drawing Machine, 1992 photo canvas, pastel, 58 х 47 cm Donated by the artist, 2004 (237) Сашо Стоицов – р. 1952 Домашна екология, 1988 дърво, килим, 15 х 95 х 95 см. Дарение от автора, 2012 Sasho Stoitzov – b. 1952 Domestic Ekology, 1988 wood, carpet, 15 х 95 х 95 cm Donated by the artist, 2012 (238) Георги Тодоров – р. 1956 История авангардоболгарская 1989–1990 канцеларска зелена папка с един прикачен лист, 33 х 20 см. Дарение от Диана Попова, 2006 Georgi Todorov – b. 1956 Avantgarde Bulgarian History 1989–1990 green plastic folder with a sheet of paper attached to it, 33 х 20 cm Donated by Diana Popova, 2006

236

155|

237

238

1981 – 1995

|156

239

„Земя и небе“, 1989

Earth and Sky, 1989

Това е първата национална изложба на „неконвенционалните“ художници в България. Проведе се на покрива тераса на „Шипка“ 6 (сградата на СБХ) в София в периода 6 – 30 октомври 1989. Част от нея бе и залата с малки обекти на ул. „Раковски“ 108. Изложбата се проведе въпреки глухата съпротива на СБХ и саботирането на отделни произведения („Поглед на Запад“ на Недко Солаков) и събития (рецитала Екопоезия). „Земя и небе“ събра художници и групи от Благоевград, Пловдив, Сливен, Бургас, Русе, Плевен, София и др. И беше „изложба в развитие“, доколкото непрекъснато се присъединяваха още художници и произведения, а на покрива постоянно имаше различни акции и пърформанси. участниците бяха „ядрото“ на все още нелегалния Клуб на младия художник, който след многомесечни преговори за статута си с ръководството на СБХ направи на покрива първото си официално събрание. Всички тези събития са отразени – повече или по-малко подробно – в Дневника на „Земя и небе“.

That was the first national exhibition of “nonconventional” artists in Bulgaria, held from 6th to 30th October 1989 on the roof terrace at 6, Shipka Street – the building of the Union of Bulgarian Artists in Sofia. Part of it was in the hall with small objects at 108, Rakovski Street. The exhibition was held despite the blind resistance of the UBA deaf and the sabotage of separate works (View to the West by Nedko Solakov) and events (Ekopoetry recital). Earth and Sky brought together artists and groups from Blagoevgrad, Plovdiv, Sliven, Burgas, Ruse, Pleven, Sofia and others. And it was “an exhibition in progress” as far as more artists and works joined on the roof constantly, and various actions and performances were staged on the roof. Participants were “the core” of the still illegal Club of the Young Artists (CYA) which, after several months of negotiations with the management of UBA on its status, made its first formal meeting on the roof. All these events are reflected – more or less in detail, in the Diary of Earth and Sky.

157|

(239) Недко Солаков – р. 1957 Поглед на Запад, 1989 далекоглед, фотография, сертификат–инструкции за възстановка, вариращи размери Откупена 2010 Nedko Solakov – b. 1957 View to the West, 1989 telescope, photograph, certificateguidelines for reconstruction, dimensions variable Purchased 2010 (240) Дневник от изложбата „Земя и небe”, 6–30 октомври 1989, покрив–тераса на галерията на ул. „Шипка” 6, 58 стр., Дарение от Диана Попова, 1 август 2006 Diary of “Earth and Sky” Exhibition, October 6–30, 1989, roof–terrace of Shipka 6 Gallery, Sofia, 58 pages, donated by Diana Popova, August 1, 2006

240

1981 – 1995

|158

241

Изкуство на прехода

Art in transition

10 ноември 1989 завари „неконвенционалните“ художници в Благоевград – в подготовката на изложбата „11.11.89“. В нея се включиха още десетки участници. Клубът на младия художник развиваше бурна дейност в началото на 1990- те: поради несъгласия с ръководството на СБХ две от изложбите се проведоха в новото тогава източно крило на Су. А в отговор на недоволството на СБХ, че в КМХ членуват и художници над 35-годишна възраст, организацията се преименува в Клуб на (вечно) младия художник. Много от произведенията в изложбите на К(в)МХ коментираха политическите събития в страната, но без пряк ангажимент с партии или личности. (Вече беше станало модно партиите да организират „политически хепънинги“.) Преходът като цяло се отрази драматично на художниците в България, много от които се чувстваха застрашени и от „неконвенционалните форми“. А те пък получиха стимул за развитие от успехите на българските участници в международните биеналета в Истанбул (1992) и Сао Пауло (1994). Появата на Центъра за изкуства „Сорос“ осигури необходимата институционална подкрепа вътре в страната.

November 10th, 1989 found the “nonconventional” artists in Blagoevgrad in preparation for the exhibition 11/11/89. Dozens of new participants joined it. The Club of the Young Artists was functioning quite actively in the early 1990s: due to disagreements with the management of UBA two exhibitions were held in the then new Eastern wing of Saint Kliment Ohridski University of Sofia. And in response to the dissatisfaction of UBA that some members of the CYA were over the age of 35, the organisation was renamed Club of the (eternally) Young Artist. Many artworks in the exhibitions of C (e) YA commented on political developments in the country, but without direct engagement with political parties or personalities. (It had already become fashionable to organise parties’ political happenings.) Transition as a whole had a dramatic effect on artists in Bulgaria, many of whom felt threatened also by the “nonconventional forms”. And they got an incentive for development from the success of Bulgarian participants at international biennials in Istanbul (1992) and Sao Paulo (1994). The emergence of the Soros Center for the Arts provided the necessary institutional support within the country.

159|

242

243

1981 – 1995

|160

(241) Венцислав Занков – р. 1962 Ангел, 1994 маслени бои, платно, 200 х 200 см. Откупена 2007 Ventsislav Zankov – b. 1962 Angel, 1994 oil on canvas, 200 х 200 cm Purchased 2007 (242) Правдолюб Иванов – р. 1964 Осветен куб, 1994 смесена техника, колаж, 36 х 48 см. Дарение от автора, 2011 Pravdoliub Ivanov – b. 1964 Lighted Up Cube, 1994 mixed technique, collage, 36 х 48 cm Donated by the artist, 2011 (243) Любен Костов – р. 1952 Машина за ръкопляскане, 1992 фотография, фотоплатно, пастел, 58 х 47 см. Дарение от автора, 2004 Lyuben Kostov – b. 1952 Hand Clapping Machine, 1992 photograph, photo canvas, crayon, 58 х 47 cm Donated by the artist, 2004

244

(244) Расим – р. 1972 Дрога, 1995 видеодокументация от пърформанс, звук, 90:00 мин. Откупена 2008 Rassim – b. 1972 Drug, 1995 video documentary of a performance, sound, 90:00 min. Purchased 2008 (245) Венцеслав Костов 1944–2006 Видеостена, 1995 кутии от видеокасети, хоросан, дърво, 120 х 60 х 30 см. Дарение от автора, 2006 Ventseslav Kostov 1944–2006 Video-wall, 1995 videotape boxes, plaster, wood, 120 х 60 х 30 cm Donated by the artist, 2006

(246) Лъчезар Бояджиев – р. 1957 Кръст-Поглед, 1994 дърво, фенерче, фазер, фолио, 260 х 200 х 200 см. Дарение от автора, 2010 Luchezar Boyadjiev – b. 1957 Eye-Cross, 1994 wood, flashlight, Masonite, film, 260 х 200 х 200 cm Donated by the artist, 2010 245

161|

246

„N-форми“, 1994

N-forms, 1994

„N-форми. Реконструкции и интерпретации“ бе първата годишна изложба на Центъра за изкуства „Сорос“ в София. И тя сякаш естествено се превърна в преглед на развитието на „неконвенционалните форми“. За първи път имаше пари за каталог, който регистрира ранния етап от историята на съвременното българско изкуство. Към момента на изложбата първоначалните групи художници вече се бяха разпаднали, К(в)МХ бе заменен от Секция 13 към СБХ, бяха се появили частни галерии, подкрепящи новите форми в българското изкуство, наложи се кураторският принцип в изложбената дейност, активизираха се международните контакти и участия. И найважното: неколцина от първото поколение „неконвенционални“ художници категорично определиха професионалния си път в тази посока, увличайки и следващите поколения. За тях инсталацията, обектът, пърформансът, видеото и т.н. са най-адекватните средства за откликване на съвременността. И въпреки че „неконвенционални форми“ продължи да се споменава до края на десетилетието, след изложбата „N-форми“ определено и основателно използваме термина „съвременно изкуство“.

“N-forms. Reconstructions and Interpretations” was the first annual exhibition of Soros Center for the Arts in Sofia. And in a quite natural way it turned into a review of the development of the “non-conventional forms”. For the first time financing was provided for a catalog that registered the early stage in the history of contemporary Bulgarian art. At the time of the exhibition, the initial groups of artists had already fallen apart, C (e) YA was replaced by Section 13 of the UBA, private galleries had emerged supporting new forms in Bulgarian art, the curatorial principle in exhibiting activities established itself, international contacts and participations intensified. And most important, some representatives of the first generation of “non-conventional” artists clearly defined their professional career in this direction, engaging also future generations. To them installations, objects, performances, video etc. were the most appropriate means to respond to modernity. And although the term “non-conventional forms” continued to be used until the end of the decade, as a result of the “N-forms” exhibition we definitely and reasonably started to use the term “contemporary art”.

1981 – 1995

|162

1996 – 2012 Мария Василева / Maria Vassileva

В средата на 90-те години на XX век смяната на художествения модел е завършена. Само допреди 5 години една-единствена институция в лицето на Съюза на българските художници определя тематичните, стиловите и организационните параметри на българското изкуство. Настъпилите промени засягат както механизмите на функциониране на художествения живот, така и формите и съдържанието на самото изкуство. Те са в резултат от усилията на отделни личности, местни сдружения и международни фондации. Създават се частни галерии, които определят различни от дотогава познатите взаимоотношения между галерист и художник, автор и клиент, изкуство и пазар. За развитието на процесите в българското изкуство от този период съществен е приносът на галерия „Атарай“, по-късно преименувана на „АТА център за съвременно изкуство“ (1989 – 2002). Дейността й засяга както поощряване на най-новите тенденции в изкуството, така и интегрирането им в международен контекст. „Галерия XXL“ (1996 – 2002) се ръководи от художници и организира изложби предимно на членовете на едноименната група. Наред с частните галерии около 1995 г. и малко след това официално се легализират първите неправителствени институции и фондации в областта на визуалните изкуства като Института за съвременно изкуство – София, Сдружение „Изкуство днес“ (Пловдив), Център за медийни изкуства „Интерспейс“. Те съсредоточават усилията си в посока на представяне на съвременното българско изкуство както в чужбина, така и в България. Работейки съвместно с чужди фондации, членовете на тези обединения – художници и куратори, регулират процесите и ги поставят на професионална основа – както по отношение на механизмите на реализация, така и по отношение на езика, на който това изкуство говори. Именно те допринасят за включването

In the mid-1990s the change of the artistic model was completed. Until just five years before that only one institution, namely the Union of Bulgarian Artists, was licensed to determine the thematic, stylistic and organisational parameters of Bulgarian art. The changes affected both the mechanisms of functioning of artistic life, and the forms and content of art itself. They came as a result of the efforts of individuals, local associations and international foundations. Private galleries emerged, that determined different relationships from the previously known between gallery owner and artist, author and customer, art and market. For the development of processes in Bulgarian art from that period, the contribution of Ata-Ray Gallery, later renamed ATA Centre for Contemporary Art (1989 – 2002), is of significance. Its activities involved both promoting the latest trends in art and their integration in an international context. Gallery XXL (1996 – 2002) was run by artists and organised exhibitions mainly of members of the eponymous group. Along with private galleries around 1995 and shortly thereafter,the first non-governmental institutions and foundations in the field of visual arts such as the Institute of Contemporary Art – Sofia, the Art Today Association and the InterSpace Media Art Center were formally legalised. They focused their efforts on the presentation of contemporary Bulgarian art both abroad and in Bulgaria. Working with foreign foundations, members of these groups – artists and curators, regulated the processes and placed them on a professional basis – both in terms of mechanisms of implementation, and in terms of the language that this art speaks. It was they who contributed to the inclusion of Bulgarian artists in the international art scene and making them part of the common supranational dialogue. That was the time when the figure of the curator imposed itself within the system of relationships. The years that followed were unthinkable without

163|

на българските художници на международната художествена сцена и превръщането им в част от общия наднационален диалог. Това е и времето, когато в системата от взаимоотношения се налага и фигурата на куратора. Последвалите години са немислими без нейните организационни, мениджърски и най-вече интелектуални усилия за изграждане на среда и обща визия за процесите в областта на съвременното изкуство у нас. С организирането на изложби и фестивали, както и с осмислянето на случващото се кураторите не само провокират събития, но и създават четлив образ на цялостната ситуация. След 1995 г. художниците вече са определили своите интереси. Докато във времето около 1989 г. доста автори са заразени от ентусиазма на прехода и опитват различни изразни средства, малко по-късно мнозина от тях се връщат към живописта, скулптурата или графиката. Други избират по-различен път и се насочват към изследване на нови езици в изкуството. От средата на 1990-те вече няколко поколения художници работят с видео, фотография, обект, инсталация, пърформанс: Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Кирил Прашков, Венцислав Занков, Аделина Попнеделева, д-р Галентин Гатев, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, Красимир Терзиев, Алла Георгиева, Надежда Олег Ляхова, Расим, Петко Дурмана, Даниела Костова, Боряна Росса, Мариела Гемишева, Иван Мудов, Самуил Стоянов, Викенти Комитски, Бора Петкова и др. През последните години пейзажът на изкуството се характеризира с многообразие и динамика. Наред с устойчивите институции, има и такива, които се появяват и изчезват, но всяка една от тях допринася за развитието на сцената. Това са галерии, алтернативни пространства, групи на художници, форуми, фестивали и награди. Художниците и новите тенденции в изкуството получават подкрепа от частни бизнес организации и много по-рядко от общински и държавни институции чрез програми, фондове и изложбени практики. Единствената музейна колекция от съвременно изкуство принадлежи на Софийска градска художествена галерия, която провежда и дългогодишна политика за популяризирането му, а също развива и програма за млади художници. участията в международни изложби, биеналета и конференции и признанието, което творци и куратори получават, потвърждава успешното интегриране на българското изкуство в световните процеси.

its organisational, managerial and especially intellectual efforts to build up an environment and a common vision on processes of development in the field of contemporary art in Bulgaria. By organising exhibitions and festivals, as well as comprehending what was happening, curators not only triggered events, but also created a legible image of the overall situation. After 1995, artists had already identified their interests. While in the years around 1989 a large number of authors were taken by the enthusiasm of transition and tried different means of expression, a little later many of them returned to painting, sculpture or graphics. Others chose a different path and focused on the study of new languages in art. Within those less than twenty years, several generations of artists were oriented towards working with video, photography, object, installation, performance: Nedko Solakov, Luchezar Boyadjiev, Lyuben Kostov, Kiril Prashkov, Ventsislav Zankov, Adelina Popnedeleva, Dr. Galentin Gatev, Pravdoliub Ivanov, Kalin Serapionov, Krassimir Terziev, Alla Georgieva, Nadezhda Oleg Lyahova, Rassim, Petko Durmana, Daniela Kostova, Boryana Rossa, Mariela Gemisheva, Ivan Moudov, Samuil Stoyanov, Vikenti Komitski, Bora Petkova and others. In recent years the landscape of art is characterised by diversity and dynamics. Along with sustainable institutions, there are also those that come and go, yet each of them contributing to the development of the scene. These are galleries, alternative spaces, groups of artists, festivals, forums and awards. Artists and new trends in art are supported by private business organizations and quite occasionally by municipal and state institutions through programmes, funds and exhibition practices. The only museum collection of contemporary art belongs to Sofia City Art Gallery which for many years has been conducting also its integration policy, as well as developing a programme for young artists. Participation in international exhibitions, biennials and conferences, and the recognition that artists and curators receive, are a confirmation of the successful integration of Bulgarian art in the global processes.

1996 – 2012

|164

247

Граници и територии

Boundaries and territories

Средата на 90-те години са периодът, в който позициите се изясняват, ентусиазмът стихва и навлизането в непознати зони започва да добива по-професионален характер. Това, което доскоро носи етикета „експеримент“, се превръща в сериозен, задълбочен и последователен творчески процес. Появяват се и първите художници, които макар и започнали кариерите си като живописци, скулптури или графици, трайно се ориентират към новите форми и продължават развитието си по различен от досегашния път. Благодарение на цялостно променената художествена ситуация става възможна появата на инсталации, обекти, видео и фотографии, които не просто копират чужди практики, а добавят нови специфични гледни точки. Интерес представлява развитието на видеото, което, преди да се обособи като самостоятелно изкуство, документира пърформанси. Широко навлизат новите технологии чрез използването на компютъра и различните дигитални печатни техники. Едновременно с това изкуството активно реагира, документира и коментира промените в обществото.

The mid 1990s are the period in which positions are clarified, enthusiasm subsides and entry into new areas begins to gain a more professional character. What until recently bore the label “experiment”, now transforms into is a serious, thorough and consistent creative process. The first artists emerge who, although having started their careers as painters, sculptors and graphic artists, now are permanently oriented towards new forms and continue their development in a different way than before. The completely changed situation in art enables the appearance of installations, objects, videos and photos that are not simply copying foreign practices, but are adding new perspectives. Quite interesting is the development of video which, before being established as an independent genre, recorded performances. New IT technologies with extensive computer use and various digital printing techniques are introduced. In parallel with that, art responds actively, documenting and commenting on changes in society.

165|

248

249

1996 – 2012

|166

(247) Правдолюб Иванов – р. 1964 минус 1 кубически, плюс 1 кубически метър, 1994 темпера, туш, въглен, цветен молив, хартиена лепенка, 40 х 48 см. от изложбата „В търсене на отражението”, 1994 Дарение от автора, 2007 Pravdoliub Ivanov – b. 1964 minus 1 cubic, plus 1 cubic meter, 1994 tempera, India ink, charcoal, color pencil, paper tape, 40 х 48 cm from the “In Search for the SelfReflection” exhibition, 1994 Donated by the artist, 2007 (248) Сашо Стоицов – р. 1952 Източни миниатюри (Право на труд), 1996 смесена техника, серия от 9, 48 х 37,5 см. всяка Откупена 2009 Sasho Stoitsov – b. 1952 Eastern Miniatures (Right to Work), 1996 mixed technique, series of 9, 48 х 37,5 cm each Purchased 2009

250

(249) Сашо Стоицов – р. 1952 Без название, 2005, от проекта „Водопад” маслени бои, акрил върху платно, 120 х 145 см. Дарение от автора от самостоятелната му изложба в галерия Солерс, София, 2005 Sasho Stoitzov – b. 1952 No Title, 2005, from the “Waterfall” project oil and acrylic on canvas, 120 x 145 cm Donated by the artist from his solo show at Solers Gallery, Sofia, 2005 (250) Калин Серапионов – р. 1967 Музеят – причина за среща и запознанство, 1997 видео, звук, 21:30 мин. от изложбата “Ars Ex Natio. Произведено в България”, 1997 Откупена 2008 Kalin Serapionov – b. 1967 The Museum – Cause of Meeting and Acquaintance, 1997 video, sound, 21:30 min. from the “Ars Ex Natio. Made in BG” exhibition, 1997 Purchased 2008

251

167|

252

1996 – 2012

|168

(251) Кирил Прашков – р. 1956 Следи, 1997 сериграфия, камък, 25 х 15 х 15 см. Дарение от автора, 2004 Kiril Prashkov – b. 1956 Traces, 1997 serigraphy, stone, 25 х 15 х 15 cm Donated by the artist, 2004 (252) Расим – р. 1972 Корекции, 1996-1998 фотография, диптих, 210 x 90 см. всяка; видео, звук, 6:22 мин. Откупена 2008 Rassim – b. 1972 Corrections, 1996-1998 photograph, diptych, 210 x 90 cm each; video, sound, 6:22 min. Purchased 2008 (253) Надежда Олег Ляхова – р. 1960 Фотография от пърформанса Vanitas,1999 дигитален отпечатък на хартия върху пенокартон, серия от 12,17 х 22,5 см. всяка Дарение от авторката, 2004 Nadezhda Oleg Lyahova – b. 1960 Photograph from the Vanitas performance, 1999 digital print on paper mounted on foam board, series of 12,17 х 22,5 cm each Donated by the artist, 2004 (254) Боряна Росса – р. 1972 Клонинг, 1997 дигитална фотография, диптих, 104 х 93 см. всяка Дарение от авторката, 2005 Boryana Rossa – b. 1972 Clone, 1997 digital photographу, diptych, 104 х 93 cm each Donated by the artist, 2005 (255) Стефан Николаев – р. 1970 Балкантон, 2004 неон, вариращи размери от самостоятелната му изложба „Балкантон“, 2004 Дарение от автора, 2006 Stefan Nikolaev – b. 1970 Balkanton, 2004 neon, dimensions variable from his personal exhibition “Balkanton“, 2004 Donated by the artist, 2006

253

169|

254

1996 – 2012

|170

255

171|

256

Смяна на модела

Changing the model

Едно от големите предизвикателства в началото и средата на 90-те години е преминаването от строго централизиран към широко демократичен модел на художествена дейност. Частни галерии, алтернативни пространства, неправителствени институции, групи художници, чуждестранни фондации и отделни личности се превръщат в основните действащи лица, като стимулират създаването и се занимават с реализацията на нови продукти. Динамиката на сцената се определя от взаимодействието както между тези субекти, така и между тях и държавата. Много често държавните и общинските институции се движат в различно темпо и затова са подложени на критика в редица творби на съвременни художници. В по-глобален план интересите на авторите са насочени към общите европейски процеси и в частност към българското интегриране в тях. Подчертаването на различието се очертава като един от възможните пътища. Абсурдите на прехода често са във фокуса на художническия интерес.

One of the biggest challenges in the early and mid-1990s was the transition from a highly centralised, to a broadly democratic model of artistic activities. Private galleries, alternative spaces, non-governmental institutions, groups of artists, foreign foundations and individuals are becoming key factors by promoting the creation and dealing with the implementation of new products. The dynamics of the scene is determined by the interaction between these elements, and also between them and the state. Quite often, state and municipal institutions advance in different speed, therefore becoming an object of criticism in a number of works by contemporary artists. In a more global aspect, the interests of authors focus on the common European processes and in particular Bulgarian integration into them. Highlighting the difference is one of the possible routes. Absurdities of transition are often the focus of artistic interest.

1996 – 2012

|172

(256) Галентин Гатев – р. 1960 Единствено възможен начин (галерия – причина, рудник – следствие), 1996 камион, тунел, вариращи размери Откупена 2011 Galentin Gatev – b. 1960 The Only Possible Way (gallery – cause, coalmine – effect), 1996 truck, tunnel, dimensions variable Purchased 2011 (257) Правдолюб Иванов – р. 1964 Половин..., 2006 огледален неръждаем метал, 27,5 х 500 см. Дарение от автора, 2006 Pravdoliub Ivanov – b. 1964 Half..., 2006 mirror-like non-rusting metal, 27,5 х 500 cm Donated by the artist, 2006 (258) Калин Серапионов – р. 1967 Чувствате ли се различен?, 2006 авторска книга, 52 стр., 28 листа, печат, 30 x 22,5 см. Дарение от автора, 2006 Kalin Serapionov – b. 1967 Do You Feel You Are Different?, 2006 artist’s book, 52 pages, 28 sheets of paper, print, 30 x 22,5 cm Donated by the artist, 2006 (259) Бора Петкова – р. 1979 Експонат, 2009 табела, маркер, стикери, 14.5 х 35 х 2.5 см. от изложбата „Награда за съвременно изкуство БАЗА“, 2009 Дарение от авторката, 2009 Bora Petkova – b. 1979 Exhibit, 2009 signboard, felt-pen, stickers, 14.5 х 35 х 2.5 cm from the “BAZA Award for Contemporary Art” exhibition, 2009 Donated by the artist, 2009 (260) Борис Мисирков – р. 1971 и Георги Богданов – р. 1971 Пасианс, 2007 обработена фотография, серия от 7, 45 х 65 см. всяка Откупена 2011 Boris Missirkov – b. 1971 and Georgi Bogdanov – b. 1971 Solitaire, 2007 manipulated photograph, series of 7, 45 х 65 cm each Purchased 2011

257

258

259

173|

260

261

1996 – 2012

|174

(261) Никола Михов – р. 1982 Домът на големия художник, 2009 Документация от художествена акция. 12 фотографии, 14 х 21 см. всяка; 1 табела, отпечатък върху сребристо фолио, PVC плоскост, 27 х 40 см. Дарение от автора, 2012 Nikola Mihov – b. 1982 The Home of the Great Artist, 2009 Documentation of an action. 12 photographs, 14 х 21 cm each; signboard, print on silver foil, PVC panel, 27 х 40 cm Donated by the artist, 2012 (262) Иван Мудов – р. 1975 и Десислава Димова – р. 1974 Still Life, 2000 дигитален отпечатък, серия от 6, 162 х 137 см. всяка; видео, звук, 1:48 мин. Дарение от авторите, 2006 Ivan Moudov – b. 1975 and Dessislava Dimova – b. 1974 Still life, 2000 digital print, series of 6, 162 х 137 cm each; video, sound, 1:48 min. Donated by the artists, 2006 (263) Нина Ковачева – р. 1960 Приближаване, 2004 триптих, дигитален отпечатък върху хартия, 150 х 100 см., 150 х 106 см., 150 x 78.5 см. Дарение от авторката, 2005 Nina Kovacheva – b. 1960 Getting Closer, 2004 triptych, digital print on paper, 150 х 100 cm, 150 х 106 cm, 150 x 78.5 cm Donated by the artist, 2005 (264) Нина Ковачева – р. 1960 и Валентин Стефанов – р. 1959 Мокър контакт, 2005 видео, звук, 29:41 мин. Откупена 2010 Nina Kovacheva - b. 1960 and Valentin Stefanoff - b. 1959 Wet Contact, 2005 video, sound, 29:41 min. Purchased 2010

262

175|

263

264

1996 – 2012

|176

265

Женският поглед

The female gaze

Формулирането на тези и изпращането на послания е част от социалната ангажираност на съвременното изкуство. Една от най-видимите през последните години е позицията на жените художнички, членове на група „8-ми март“. С първата голяма изцяло женска изложба „Версията на Ерато“ през 1997 г. се поставя началото на българския визуален и теоретичен дебат по теми, останали неизказани за дълго време. Следват редица изложби в България и чужбина („Обсебване“, „Субекти и сенки“, „Смяна на местата“, „Огледалце, огледалце…“, „Shop-art. Жени на пазар(а)” и др.), които позиционират женската гледна точка към проблемите на заобикалящия ни свят. Освен членовете-основатели Аделина Попнеделева и Алла Георгиева, в акциите на групата активно се включват Надежда Олег Ляхова, Силвия Лазарова, Таня Абаджиева, Димитрина Севова, Нина Ковачева, Боряна Росса, Даниела Костова и др. Без да защитават една-единствена позиция, творбите им предизвикват сериозен отклик и полемика в обществото именно заради опита да повдигнат завесата към табуирани или малко изследвани страни на общото живеене.

Formulating theses and sending out messages is part of the social engagement of contemporary art. The position of women artists, members of the group March 8th, is among the most visible in recent years. The first major all-female exhibition Erato’s Version in 1997 marked the beginning of Bulgarian visual and theoretical debate on topics that had remained unspoken of for a long time. A number of exhibitions in Bulgaria and abroad (Obsession, Subjects and Shadows, Changing of Places, Mirror, mirror..., Shop-art, Women on(at) the market, etc.) follow that position the feminine perspective to the problems of the world we live in. Except the founding members Adelina Popnedeleva and Alla Georgieva, also Nadezhda Oleg Lyahova, Silvia Georgieva, Tanya Abadjieva, Dimitrina Sevova, Nina Kovacheva, Boryana Rossa, Daniela Kostova and others got actively involved in the initiatives of the group. Without defending a single specific position, their works generated serious response and polemics in society exactly because of their attempts to raise the curtain on taboos or little studied aspects of co-existence.

177|

266

1996 – 2012

|178

(265) Боряна Росса – р. 1972 Щастлива ли си? Щастлива съм!, 2000 фотография, диптих, 100 х 103 см. всяка от изложбата „Субекти и сенки“, 2000 Дарение от авторката, 2005 Boryana Rossa – b. 1972 Are You Happy? Yes, I’m Happy!, 2000 photography, diptych, 100 х 103 cm each from the “Subjects and Shadows” exhibition, 2000 Donated by the artist, 2005 (266) Надежда Олег Ляхова – р. 1960 Дигитални натюрморти, 1999– 2004 дигитален отпечатък върху платно, серия от 4, 135 х 300 см. Дарение от авторката, 2004 Nadezhda Oleg Lyahova – b. 1960 Digital Still Lifes, 1999–2004 digital print on canvas, cycle of 4, 135 х 300 cm Donated by the artist, 2004

267

(267) Боряна Росса – р. 1972 Луната и слънчевата светлина, 2000 видео, 7:15 мин. от изложбата „Антифеминизъм / Антимачизъм“, 2000 Откупена 2010 Boryana Rossa – b. 1972 The Moon and the Sunshine, 2000 video, 7:15 min. from the “Antifeminism / Antimachismo” exhibition, 2000 Purchased 2010 (268) Даниела Костова – р. 1974 DANY, 2001 постер, 67 х 48 см. от изложбата „SHOP-ART. Жени на пазар(а), 2001 Дарение от авторката, 2011 Daniela Kostova – b. 1974 DANY, 2001 poster, 67 x 48 cm from the “SHOP-ART. Women at(on) the market” exhibition, 2001 Donated by the artist, 2011

268

179|

269

270

271

1996 – 2012

|180

(269) Нина Ковачева – р. 1960 Момичетата и морето, 2002 дигитален отпечатък върху хартия, каширана на пенокартон, 25 х 100 см. от изложбата „Момичетата и морето“, 2002 Дарение от авторката, 2004 Nina Kovacheva – b. 1960 The Girls and the Sea, 2002 digital print on paper, mounted on foam board, 25 х 100 cm from “The Girls and the Sea” exhibition, 2002 Donated by the artist, 2004 (270) Силвия Лазарова – р. 1960 Victory, 2000 постер, 100 х 70 см. от изложбата „Субекти и сенки“, 2000 Дарение от автора, 2012 Sylvia Lazarova – b. 1960 Victory, 2000 poster, 100 x 70 cm from the “Subjects and Shadows” exhibition, 2000 Donated by the artist, 2012 (271) Таня Абаджиева – р. 1969 Еlizabeth Arden. 5th Avenue, 2001 видео, 4:16 мин. Дарение от авторката, 2012 Tanya Abadjieva – b. 1969 Еlizabeth Arden. 5th Avenue, 2001 видео, 4:16 min. Donated by the artist, 2012 (272) Алла Георгиева – р. 1957 Alla’s Secret, 2000 дигитален печат върху хартия, серия от 3, 130 х 100 см., 130 х 120 см., 130 х 120 см. от изложбата „Субекти и сенки“, 2000 Откупена 2007 Alla Georgieva – b. 1957 Alla’s Secret, 2000 digital print on paper, series of 3, 130 х 100 сm, 130 х 120 cm, 130 х 120 cm from the “Subjects and Shadows” exhibition, 2000 Purchased 2007 (273) Мариела Гемишева – р. 1965 Out of Myself, 2002 дигитален отпечатък, 150 х 103 см. Откупена 2009 Mariela Gemisheva – b. 1965 Out of Myself, 2002 digital print, 150 х 103 cm Purchased 2009

272

181|

273

1996 – 2012

|182

(274) Аделина Попнеделева – р. 1956 Невъзможно общуване, 2000 плексиглас, печат, ръчно отлята хартия, метални детайли, серия от 3, 45 х 45 х 11 см. всяка от изложбата „умножаване на отраженията“, 2006 Дарение от авторката, 2006 Adelina Popnedeleva – b. 1956 Impossible Communication, 2000 plexiglass, print, hand-cast paper, metal details, series of 3, 45 х 45 х 11 cm each from the “Reflections Multiplied” exhibition, 2006 Donated by the artist, 2006 (275) Мариела Гемишева – р. 1965 Дамски килим, 2006 дантела, воал, тюл, тафта, мъниста, пайети, конци, d 5 м. от изложбата „Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време“, 2006 Дарение от авторката, 2007 Mariela Gemisheva – b. 1965 Lady’s Carpet, 2006 lace, veil, tulle, taffeta, beads, sequins, thread, diameter: 5 m from the “Neither a White Cube, nor a Black Box. History in Present Tense” exhibition, 2006 Donated by the artist, 2007

274

183|

275

1996 – 2012

|184

276

Ние и светът

We and the world

Силен тласък на развитието на българското изкуство дават първите участия на сериозни международни форуми като биеналетата в Истанбул, Сао Пауло, Йоханесбург и Венеция още в началото на 90-те години на XX век. Контактите с чуждестранни художници, куратори и колекционери и оползотворяването на този опит в рамките на локалната сцена е сериозен успех. Стремежът да се излезе извън географските рамки и да се общува в глобален мащаб мотивира мнозина от участниците в българската художествена сцена. Една от честите теми, обект на дебат през този период, е видимостта на съвременното българско изкуство у нас и по света. Първата изложба, която показва част от многобройните успехи на български художници навън, е „Експорт-Импорт. Съвременно изкуство от България“, организирана през 2003 г. в Софийска градска художествена галерия. Тя включва произведения, показвани преди това само в чужбина, и сериозно поставя въпроса за мястото на това изкуство в музейните институции в България.

The first performances in major international forums such as biennials in Istanbul, Sao Paolo, Johannesburg and Venice in the early 1990s were a boost to the development of Bulgarian art. Contacts with foreign artists, curators and collectors and the utilisation of this experience within the local scene is a major success. The striving to go beyond geographical borders and to communicate globally motivates many of the participants in the Bulgarian art scene. One of the frequent topics, a subject of debate during that period, was the visibility of contemporary Bulgarian art at home and abroad. The first exhibition showing some of the numerous achievements of Bulgarian artists in a global aspect, is Export-Import. Contemporary Art from Bulgaria, organised in 2003 in Sofia City Art Gallery. It includes works previously displayed only abroad and raises seriously questions about the position of this art in museum institutions in the country.

277

185|

278

279

280

1996 – 2012

|186

(276) Недко Солаков – р. 1957 Съобщение, 1999 съобщение, отпечатано върху 15 000 пощенски картички и 200 фланелки. Национално участие на България на 48-то Венецианско биенале, 1999, печат, 11 картички, 1 фланелка Дарение от автора, 2006 Nedko Solakov – b. 1957 Announcement, 1999 message printed on 15 000 postcards and 200 T-shirts. Official participation of Bulgaria in the 48th Biennale di Venezia, 1999, print, 11 postcards, 1 T-shirt Donated by the artist, 2006 (277) Катя Дамянова-Терзиева – р. 1974 Европейски език, 2005 видеодокументация от акция на Катя Дамянова –Терзиева и група уЛТРАФуТуРО видео, 3:00 мин. Откупена 2011 Katia Damianova-Terzieva – b. 1974 European Tongue, 2005 video documentation of an action of Katia DamianovaTerzieva and ULTRAFUTURO Group video, 3:00 min. Purchased 2011

281

(278) Иван Мудов – р. 1975 Вино за откриване, 2007 2 бутилки за 52-то Венецианско биенале, тираж 13 и 14/100 Дарение от автора, 2007 Ivan Moudov – b. 1975 Wine for Opening, 2007 2 bottles for the 52 Venice biennial, edition 13 and 14/100 Donated by the artist, 2007 (279) Илиян Лалев – р. 1962 В очакване, 1999 видео, 3 мин. от фестивала „София Underground III“, 1999 Дарение от автора, 2012 Ilian Lalev – b. 1962 In a State of Expectation, 1999 video, 3 min. from “Sofia Underground Festival III”, 1999 Donated by the artist, 2012 (280) Самуил Стоянов – р. 1975 Как виждаш България?, 2007 светеща кутия, 150 х 106 х 16 см. от изложбата „европа.арт“, 2007 Откупена 2007 Samuil Stoyanov – b. 1975 How Do You See Bulgaria?, 2007 light box, 150 х 106 х 16 cm from the “europa.art” exhibition, 2007. Purchased 2007

282

187|

283

1996 – 2012

|188

(281) Правдолюб Иванов – р. 1964 Граница по памет, 2006 неон, 30 х 102 см. от изложбата „Общи граници“, 2006 Откупена 2008 Pravdoliub Ivanov – b.1964 Border by Memory, 2006 neon, 30 x 102 cm from the “Common Borders” exhibition, 2006 Purchased 2008 (282) Рада Букова – р. 1973 Аз и едно германче, 2007 дигитален отпечатък, 70 х 50 см. Дарение от авторката, 2011 Rada Boukova – b. 1973 Me and a German girl, 2007 digital print, 70 х 50 cm Donated by the artist, 2011 (283) Красимир Терзиев – р. 1969 По българската следа. 03, 2002 видео, звук, 6:57 мин. Откупена 2008 Krassimir Terziev – b. 1969 On the BG Track. 03, 2002 video, sound, 6:57 min. Purchased 2008 (284) Викенти Комитски – р. 1983 Отново заедно, 2009 колаж, хартия (географски карти), тиксо, d. 153 см. от самостоятелната му изложбата „#1“, 2009 Дарение от автора, 2009 Vikenti Komitski – b. 1983 Together Again, 2009 collage, paper (maps), adhesive tape, d. 153 cm from his personal exhibition “#1”, 2009 Donated by the artist, 2009 (285) HR-Stamenov – р. 1981 Мистерия, 2010 HR-Stamenov ft. Алцек Мишев видео, звук, 2:15 мин. от изложбата „Голямата вълна“, 2010 Дарение от автора, 2010 HR-Stamenov – b. 1981 Mystery, 2010 HR-Stamenov ft. Altsek Michev video, sound, 2:15 min. from the “Big Wave” exhibition, 2010 Donated by the artist, 2010

284

285

189|

286

1996 – 2012

|190

(286) Коста Тонев – р. 1980 Паметник на една лоша рисунка, 2006 ситопечат, акрил, платно, две дървени парчета, 230 х 200 см. от изложбата „Важно съобщение“, 2006 Дарение от автора, 2006 Kosta Tonev – b. 1980 Monument to One Bad Drawing, 2006 screen printing, acrylic, canvas, two wooden pieces, 230 х 200 cm from the “Important Announcement” exhibition, 2006 Donated by the artist, 2006 (287) Викенти Комитски – р. 1983 Постоянно, 2011 дигитален отпечатък върху хартия, 86 х 115 см. Дарение от автора, 2011 Vikenti Komitski – b. 1983 Permanent, 2011 digital print on paper, 86 x 115 cm Donated by the artist, 2011

287

(288) Орлин Неделчев, р. 1976 Без заглавие, 2009 дървен сандък, метални решетки, флекс машина, 72 х 63 х 43 см. Откупена 2010 Orlin Nedelchev, b. 1976 Untitled, 2009 wooden chest, metal bars, flex machine, 72 х 63 х 43 cm Purchased 2010 (289) Рада Букова – р. 1973 Хоризонт (В страната на кубовете), 2011 колаж, найлонов плик, рамка, 42 х 55 см. Откупенa 2011 Rada Boukova – b. 1973 Horizon (Au pays des cubes), 2011 collage, plastic bag, frame, 42 x 55 cm Purchased 2011 (290) Стефания Батоева – р. 1981 Изпий ме, 2011 неръждаема стомана, спрей, 45 x 35 x 20 см. Дарение от авторката, 2011 Stefania Batoeva – b. 1981 Drink Me, 2011 stainless steel, spray, 45 x 35 x 20 сm Donated by the artist, 2011

288

191|

289

290

1996 – 2012

|192

Градски приказки

Urban tales

През последните години един от фокусите на съвременното българско изкуство е големият град и бързо променящият му се облик. Критичният поглед към мястото на обитаване като към място на пресичане на физически и духовни енергии поражда реакции и анализи. Познатата, но и различна територия на съвременния град е и онова поле, върху което художници от различни точки на света могат да съпоставят собственото си отношение към архитектурата, природата, рекламата, комуникациите и съвременния начин на живот. Това е и фокус, в който най-отчетливо се проектират социалните параметри на съвременното изкуство. у нас тригодишният проект „Визуален семинар“ на ИСИ-София провокира редица визуални и теоретични разсъждения по тази тема. Тъй като това е и една от посоките в колекцията на Софийска градска художествена галерия, институцията поддържа този дебат жив. Как се променя градът около нас, а с него и ние самите, е един от интересните въпроси, които изкуството си задава през годините.

In recent years one of the highlights of contemporary Bulgarian art is the big city and its quickly changing appearance. The critical look at the place of abode as a point of intersection of physical and spiritual energies gives place to reactions and analyses. The familiar, but at the same time different territory of the modern city is also that area on which artists from different parts of the world can compare their own attitudes to architecture, nature, advertising, communications and modern lifestyles. This is also a focal point in which social parameters of contemporary art are reflected most clearly. In Bulgaria the local three-year project Visual Seminar of the ICA-Sofia provoked a series of visual and theoretical considerations on this topic. Since this is also one of the directions in the collection of Sofia City Art Gallery, the institution supports this debate alive. How the city around us changes, in line with ourselves, is one of the intriguing questions that art has been raising over the years.

193|

291

292

1996 – 2012

|194

(291) Лъчезар Бояджиев – р. 1957 Горещ визуален град (Визуална нередност), 2003 манипулирана фотография, дигитален отпечатък върху хартия, 70 х 50 см. Откупена 2009 Luchezar Boyadjiev – b. 1957 Hot City Visual (Visual Irregularity), 2003 manipulated photograph, digital print on paper, 70 х 50 cm Purchased 2009 (292) Красимир Терзиев – р. 1969 Пост-урбанистични пейзажи, 2003 дигитален отпечатък върху каширан плексиглас, серия от 4, 39.5 х 170 см. всяка Дарение от автора, 2006 Krassimir Terziev – b. 1969 Post-urban Landscapes, 2003 digital print on extruded plexiglass, series of 4, 39.5 х 170 cm each Donated by the artist, 2006 (293) Лъчезар Бояджиев – р. 1957 Раят на билборда, 2005 фотоинсталация от 19 части; дигитален отпечатък върху хартия, 60 х 80 см. всеки Дарение от автора, 2006 Luchezar Boyadjiev – b. 1957 Billboard Heaven, 2005 photoinstallation, 19 parts; digital print on paper, 60 х 80 cm each Donated by the artist, 2006 (294) Надежда Олег Ляхова – р. 1960 Софийски лъвове, 2004 дигитален отпечатък върху платно, серия от 7, 100 х 120, 100 х 240, 100 х 230, 100 х 260, 100 х 260, 2 части по 100 х 130 см.; видео, звук, 7:25 мин. Откупена 2007 Nadezhda Oleg Lyahova – b. 1960 The Lions of Sofia, 2004 digital print on canvas, cycle of 7, 100 х 120, 100 х 240, 100 х 230, 100 х 260, 100 х 260, 2 parts 100 х 130 сm; video, sound, 7:25 min. Purchased 2007 (295) Самуил Стоянов – р. 1975 Нарушителите се отстраняват принудително, 2003 маслени бои, платно, 80 х 163 см. Дарение от автора, 2004 Samuil Stoyanov – b. 1975 Tresspassers Will Be Prosecuted, 2003 oil on canvas, 80 х 163 cm Donated by the artist, 2004

293

195|

294

295

1996 – 2012

|196

296 (296) Аделина Попнеделева – р. 1956 Fresh, 2005 видео, звук, 6:07 мин. Откупена 2011 Adelina Popnedeleva – b. 1956 Fresh, 2005 video, sound, 6:07 min. Purchased 2011 (297) Недко Солаков – р. 1957 Подмяна, 2010 видео, звук, 8:06 мин. Дарение от автора, 2011 Nedko Solakov – b. 1957 Replacement, 2010 video, sound, 8:06 min. Donated by the artist, 2011

297

(298) Иван Мудов – р. 1975 Един час предимство, 2000 видео, звук, 60:00 мин. Дарение от галерия Прометео на Ида Пизани, Милано, Италия и автора, 2010 Ivan Moudov – b. 1975 One-hour Priority, 2000 video, sound, 60:00 min. Donated by Prometeo Gallery di Ida Pisani, Milan, Italy and the artist, 2010 (299) Даниела Костова – р. 1974 Виждам, 2001 видео, звук, 18:33 мин. Откупена 2010 Daniela Kostova – b. 1974 I See, 2001 video, sound, 18:33 min. Purchased 2010 (300) Кирил Прашков – р. 1956 Отговорна живопис, 2005 дигитален печат, серия от 5, 100 х 70 см., 20 х 15 см. Откупена 2007 Kiril Prashkov – b. 1956 Responsible Painting, 2005 digital print, series of 5, 100 x 70 cm, 20 х 15 cm Purchased 2007

298

299

197|

300

1996 – 2012

С подкрепата на: With the kind support of:

Медийни партньори: Media partners:

Специални благодарности за съдействието на г-жа Даниела Боянова и г-н Евгени Димитров Special thanks to Mrs. Daniela Boyanova and Mr. Evgeni Dimitrov for their assistance

•Софийска градска художествена галерия•София 1000, ул. „Гурко“ 1 http://sghg.bg •Sofia City Art Gallery•Sofia 1000, 1 Gen. Gurko Str.

ВЪЗМОЖНАТА ИСТОРИЯ Българското изкуство през колекцията на Софийска градска художествена галерия септември 2012 – март 2013 Изложбата е посветена на 60 годишнината от съществуването на Софийска градска художествена галерия като самостоятелна институция Изложба: Ръководители на проекта: Аделина Филева, Мария Василева Куратори: проф. д-р Ирина Генова, д-р Татяна Димитрова, проф. д-р Чавдар Попов, доц. Борис Данаилов, Диана Попова, д-р Мария Василева Асистент куратори: Станислава Николова, Пламен Петров, Даниела Радева уредник фондове „Живопис” и „Скулптура”: Марин Маринов уредник фонд „Графика“: Светла Георгиева уредник фонд „Съвременно изкуство и фотография”: Даниела Радева Реставрация и консервация: Илинка Чергарова Технически сътрудник: Стефан Стефанов Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова Връзки с обществеността: Петър Димов Каталог: Съставители: Аделина Филева, Мария Василева Редактор: Мария Василева Превод: Белин Тончев Коректор: Татяна Пунева Фотографии: Надежда Олег Ляхова, авторите Дизайн и предпечат: Надежда Олег Ляхова Печат: illusion&neoprint © авторите, СГХГ София 2012 A POSSIBLE HISTORY Bulgarian art through the collection of Sofia City Art Gallery September 2012 - March 2013 The exhibition is dedicated to the 60th anniversary of the foundation of Sofia City Art Gallery as an independent institution. Exhibition: Project leaders: Adelina Fileva, Maria Vassileva Curators: Prof.Dr. Irina Genova, Dr. Tatiana Dimitrova, Prof. Dr Chavdar Popov, Associate Prof. Boris Danailov, Diana Popova, Dr. Maria Vassileva Assistant curators: Stanislava Nikolova, Plamen Petrov, Daniela Radeva Curator of collections Painting and Sculpture: Marin Marinov Curator of Graphic Art collection: Svetla Georgieva Curator of collection Contemporary Art and Photography: Daniela Radeva Restoration and conservation: Elinka Chergarova Exhibition design: Nadezhda Oleg Lyahova Public Relations: Petar Dimov Catalogue: Compiled by: Adelina Fileva, Maria Vassileva Editor: Maria Vassileva Translation: Belin Tonchev Proofreader: Tatiana Puneva Photographs: Nadezhda Oleg Lyahova, the authors Design and layout: Nadezhda Oleg Lyahova Print: illusion&neoprint © the authors, Sofia City Art Gallery Sofia 2012