От вчера до утре. Софийски паметници / From Yesterday till tomorrow. Monuments of Sofia by Maria Vassileva

От вчера до утре. Софийски паметници Софийска градска художествена галерия 5 март – 26 април 2009

From Yesterday till Tomorrow. Monuments of Sofia Sofia City Art Gallery March 5 – April 26, 2009

Екип: Мария Василева – куратор

Team: Maria Vassileva – curator

Аделина Филева Красимира Милчева Снежана Петкова Марин Маринов Даниела Радева Владия Михайлова Илинка Чергарова Надежда Олег Ляхова Съвместно със Софийски държавен архив

Adelina Fileva Krasimira Milcheva Snejana Petkova Marin Marinov Daniela Radeva Vladiya Mihaylova Ilinka Chergarova Nadezhda Oleg Lyahova In collaboration with: Sofia State Archives

„Видът на града се променя по-бързо от сърцето на един смъртен” Бодлер Образът на София остава във времето с редица живописни платна, графики и рисунки в колекцията на Софийска градска художествена галерия. Можем да проследим развитието и ритъма на града, запазването или промяната на неговите символи.

Sofia was immortalized in a number of paintings, graphics and drawings belonging to the Sofia City Art Gallery collection. They allow us to follow the city’s development and rhythm and get to know its lasting symbols and the ones that were subject to change.

Днес, когато отбелязваме 130 години от обявяването на София за столица на България, вглеждайки се в колекцията и в съвременната художествена сцена, установяваме променения поглед към града. Почти изчезнаха картините, вдъхновени от позитивната атмосферата и наситен живот на големия град. Рядкост са произведения, наситени с нежността на Никола Петров, с любовта на Анна Крамер, с описателното вглеждане на Иван Мърквичка, с вълнението на Найден Петков, с упоритото, почти биографично портретуване на Владимир Мански. Художниците днес изучават с критично око средата, която ги заобикаля.

Celebrating the 130th anniversary of the day Sofia was declared the capital of Bulgaria, we regard the collection in view of the contemporary art scene to establish a change in the perspective of the artists depicting the city. Paintings inspired by the positive atmosphere of the bustling city are almost gone. Works reminding of Nikola Petrov’s tenderness, Anna Kramer’s love, Ivan Murkvichka’s attention to detail, Nayden Petkov’s excitement, Vladimir Manski’s persistent, almost biographical portrait painting are a rarity. Artists of today study the world surrounding them with a critical eye.

Честването на един юбилей винаги повдига въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. Непривлекателна ли е вече София за окото на артиста, за да има тя своите „романтични биографи”? Нейните улици, паметници, градини, архитектура, с несполучливите и сполучливи намеси са жива реалност. Бързото разрастване, градоустройствени промени, изграждането на огромни нови постройки отбелязват техническия, но не и духовния напредък. За културата на духовното са необходими няколко поколения. Къде и на кои места художникът намира душата, атмосферата на София? Какъв е днес обликът на града? Можем ли да приемем всички промени? Чужди или близки са ни те? Изложбата проследява развитието на столицата и нейните паметници като обект на творчески превъплъщения. Защото паметта се запазва чрез изкуството. Творбите, създадени днес, са духовният мост към бъдещето. Творби, които да продължат динамичния летопис на града. Може би е време за размисъл и дискусия за нашата столица, нейната памет и паметници в изкуството, защото потомците ще търсят промените, нейните нови и стари символи чрез документи, филми и снимки, но ще се опитат да ги открият и в творчеството на художниците.

“The form of a city changes faster, alas! than a mortal’s heart” Baudelaire

Аделина Филева, Директор на СГХГ

The celebration of an anniversary always raises questions about the past, present and the future. Has Sofia become unattractive for artists, hence, is it running out of “romantic biographers”? Its streets, monuments, parks, and architecture having undergone successful and unsuccessful interventions are something quite real. The swift urban sprawl, the changes in urban planning, the construction of enormous new buildings are all a sign of technological progress, yet not of spiritual growth. It takes several generations to grow spiritually. Where does the artist find the soul of Sofia and the atmosphere characterizing it? What is the city like today? Can we accept all changes it is undergoing? Do we feel close to or distant from them? The exhibition traces the development of the capital and its monuments as reflected in various works of art. Because memory is kept alive through art. The art works being created today are the spiritual bridge connecting us with the future. Art works that add new chapters to the dynamic chronicle of the city. Perhaps it is time to contemplate and discuss our capital, its memory and monuments using the perspective of art works, because our descendants will be seeking to examine changes, and also the city’s new and old symbols relying on documents, films and photographs, yet also resorting to works created by artists. Adelina Fileva, SCAG Director

Мария Василева Неизличимата памет на паметниците

Maria Vassileva Monuments’ inerasable memory

Когато говорим за градска памет, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Скулптурни или архитектурни, тези филтри на паметта насочват мислите ни и към техните автори, и към разнообразните им потребители. Като емблеми на града, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват – като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи. Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Сред тях сериозно място заемат „портретите” на скулптури, сгради, паркове, градини и площади. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Могат да се възприемат и като постоянно предупреждение, че унищожаването на всеки подобен обект неизбежно нарушава баланса на сложния градски организъм. Примерът със сградата на Мавзолея е достатъчен – колкото повече време минава, толкова по-ясна става несъстоятелността на неговото премахване. Следвайки колекцията, в изложбата са отделени няколко основни мотива. Сред тях се открояват: храм-паметник Александър Невски, църквата Света София, паметниците на Цар Освободител, на Васил Левски, на Съветската армия, сградите на Народния театър, на Университета, на двореца (сега Национална художествена галерия), на Мавзолея. Всеки един от тях е представен с по няколко произведения, които покриват периода от началото на 20-ти век до днес. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени.

Elaborating on urban memory, we inevitably turn to material culture monuments that are old enough to reflect the attitudes of various generations. Sculptural or architectural, those filters of memory make us turn our thoughts to those who created them and the ones they were created for. Being symbols of the city, they become part of its inhabitants’ DNA, encoding their belonging to the place on a subconscious level. Therefore taking care of those monuments is equivalent to sustaining our own harmonious functioning. Paintings by numerous artists feature the said monuments and this has not happened by mere accident, but rather as part of the constant process of tracing our roots, creating a unique portrait of a city’s population through the symbols that outlive it. The Sofia City Art Gallery collection features hundreds of art works having captured the essence of Sofia. Central to the collection are the works representing “portraits” of monuments, buildings, parks and squares. Through them the images of buildings, both existing and irreversibly lost ones, live on. They could also serve as a constant reminder of the fact that the destruction of any such monument inevitably destroys the balance of the sophisticated city organism. It is sufficient to give the Georgi Dimitrov Mausoleum as an example – as times passes it is becoming more and more clear that its demolition was completely irrelevant. Highlights of the exhibition feature images of the Alexander Nevski Cathedral, the St Sofia Church, the Monument to the Tsar Liberator, the Monument to Vasil Levski, the Monument to the Soviet Army, the buildings of the National Theatre, the University of Sofia, the royal palace (currently housing the National Art Gallery), the Georgi Dimitrov Mausoleum. Each of the aforementioned landmarks is presented in several works of art created between the early 1900’s and the present day. This allows a comparison between images of the same landmark, thus revealing the changing perception of the city – starting from the intimate atmosphere exuded by old Sofia, through the monumentality of the 1970’s and up till the present day and the traumatic associated with it. Comparison between individual artistic approaches does not only point to stylistic diversity, but also to a variety of personal stances. The interpretation of a specific monument turns into a litmus test for historical change.

Един от авторите, рисували най-много София и знаковите й сгради, е Анна Крамер. Графиките й показват интимен, човешки град. Дори когато пресъздава вдъхващи респект постройки като Партийния дом или Мавзолея, винаги го прави през погледа на хората, които със своето непринудено присъствие и всекидневни занимания успяват да очовечат и тях. Друга е позицията на Владимир Мански и Преслав Кършовски, които показват Мавзолея единствено като паметник за поклонение, който като че ли съществува „извън” града. Една съвременна гледна точка представя Васил Симитчиев чрез своя проект от 1999 г. „Възможна дисекция”. Идеята е сградата да се разполови като ябълка, така че предната част да остане и се превърне в своеобразен монумент, а задната да се отвори към парка като по този начин създаде връзка между миналото и настоящето. Със заличени функции, но претворена от художествения жест, тя би трябвало да остане като част от общото историческо минало и конкретната градска памет. За съжаление, проектът не се реализира. В изложбата акцент е поставен и върху други невралгични точки на града, свързани с промените след 1989 г. Тогава дискусията за някои паметници и сгради стана особено болезнена и разговорът продължава и до днес. В началото на прехода вниманието на обществеността например беше насочено към Паметника на Съветската армия. Мненията бяха крайно поляризирани, а художниците се включиха със свои версии. В началото на 90-те години Любен Костов и Александър Дяков създадоха работи, които директно отговаряха на очакванията на част от обществото. Днес гледната точка е променена. Смисълът на всеки градски знак е осъзнат. Разбрана е невъзможността заличаването на паметник или сграда да доведе до изтриване на историческата травма. Този нов поглед към символите от миналото, които са съхранени, но благодарение на духовни и мисловни натрупвания е променена тяхната аура, може да се види в платната на младите художнички Светозара Александрова и Василена Ганковска. В тази посока е и акцията на група Ултрафутуро, свързана със съдбата на паметника „1300 години България” пред НДК. Най-рисуваната сграда в София е храм-паметникът Александър Невски. В различни десетилетия я пресъздават Цанко Лавренов, Никола Тузсузов, Ангел Тилов, Зина Юрданова, Веса Василева , Дило Дилов и др., и в картините им тя изглежда вечна и недосегаема. Един съвременен художник – Лъчезар Бояджиев, се усъмнява в това. В своята художествена манипулация той провесва гигантски билборд над главния

Anna Kramer is one of the artists with a voluminous body of work devoted to Sofia and its landmarks. Her drawings reveal an intimate, humane city. Even when depicting awe-inspiring buildings like the Communist Part Headquarters and the Georgi Dimitrov Mausoleum, she would invariably do that from the perspective of people, whose natural presence and everyday routines give even such buildings a human touch. Vladimir Manski and Preslav Karshovski, though, view the Mausoleum from a different perspective, depicting it only as a monument to pay respects at, which does not look like an integral part of city. Vassil Simittchiev offers a modern perspective on the Mausoleum in his 1999 project entitled “A Possible Dissection”. He came up with the idea of splitting the building in half like an apple, keeping its front part as it is and turning it into a unique monument, while “opening” its back part so that it faces the park behind the building, thus building a bridge between the past and the future. Devoid of its former functions, the artistically remodeled building was supposed to become part of the city’s history and its heritage. Unfortunately the project was never implemented. The exhibition also focuses on landmarks affected by the period of transition that started in 1989. The debate regarding certain monuments and buildings that started back then touched upon some particularly sensitive issues that are still on the public agenda. At the beginning of the transition period public attention was directed to the Soviet Army Monument, and this is just one of many examples. The result was total opinion polarization. Artists also came up with possible solutions. In the early 1990’s Lyuben Kostov and Alexander Diakov created works that were fully consistent with the expectations of a part of society. Today the perspective is different. People have become aware of the importance of each city landmark. They are aware of the fact that the demolition of a monument or a building will not obliterate painful memories from our historical past. Such a new perspective on preserved symbols of the past, already perceived in a different way as a result of deep consideration of their importance, may be seen in the canvases of young artists Svetozara Alexandrova and Vasilena Gankovska. Such a perspective is also taken by the “Ultrafuturo” Group, whose project is targeted at the “1300 years of Bulgaria” Monument in front of the National Palace of Culture. The most painted building in Sofia is the Alexander Nevski Cathedral. Depicted through the decades by Tsanko Lavrenov, Nikola Touzsouzov, Angel Tilov, Zina Yourdanova, Vessa Vassileva, Dilo Dilov, etc., it appears timeless and untouchable. The latter message is

вход на храма. Каква по-добра метафора на времето, в което живеем и в което всичко е възможно? При обърната ценностна система и политическа среда, изтъкана от корупция, тази работа звучи като сериозно предупреждение. Своята позиция към случващото се със София Надежда Олег Ляхова представя в цикъла „Софийски лъвове”, където най-тържествените и тачени символи на града днес приютяват бездомни кучета и хора. „Пост-урбанистичните” пейзажи на Красимир Терзиев и „Раят на билборда” на Лъчезар Бояджиев са другите гледни точки към драматичния образ на града в преход. В изложбата са включени и вече несъществуващи обекти и места на паметта – като старият софийски цирк, цялостният ансамбъл на двореца с оградата (както и запечатаният момент на събарянето й), площад „Бански”, улица „Търговска”. Поколения носят тези липси в паметта си и празнотата трудно се запълва. Найяркият пример е с мястото на бившия Мавзолей, което все още стои чуждо на града си. Защото паметта на паметниците остава, дори когато те вече физически не съществуват. Свързани със съдбата на милиони хора, нанесените рани на града трудно заздравяват. Това се отнася не само до необмисленото разрушаване, но и до строящите се безразборно сгради и монументи. Днес страстта към грандиозни паметници се възражда и във все още не добре урегулираната градска плът те лесно се появяват. Отделен проект, който осъществява директен контакт с изложбата, е инсталацията на Надежда Олег Ляхова „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”. Създаден в периода 2008-2009 г., той включва няколко видеа и отпечатъци, фиксиращи моменти от строителни дейности в София. Макар че конкретният град не се разкрива, ние софиянци веднага го припознаваме като нашия град, защото от години развиваме изострена чувствителност по отношение на новото строителство. Безкрайно повтарящи се и изглеждащи напълно безсмислено действия вкарват зрителя в действителност, колкото реална, толкова и фантастична. Красотата на изображението подсилва чувството за абсурд. Какво се случва с града ни и с нас самите? Нека този въпрос да бъде откритият финал и на двете изложби.

challenged by Luchezar Boyadjiev, a modern artist. In his artistic manipulation he hangs a gigantic billboard above the cathedral’s main entrance. Can we think of a better metaphor of the time we live in, where everything is possible? In a time of reversal of values and political corruption this art work sounds like an urgent warning. Nadezhda Oleg Lyahova takes a stance on what is going on in Sofia in the “Sofia Lions” cycle, depicting the city’s most imposing and revered landmarks as shelters for street mutts and homeless people. Krassimir Terziev’s „Post-urban” landscapes and Luchezar Boyadjiev’s „Billboard’s Paradise” present other perspectives on the dramatic image of the city during the transition period. Some of the works included in the exhibition depict buildings and sites forming part of the urban heritage that do not exist any more – the building of the old Sofia Circus, the Royal Palace with the palace walls (including a depiction of the moment the walls were brought down), the „Banski” Square, the „Turgovska” Street. Haunted by their absence, generations carry the memory of those places, the void being difficult to fill. The most striking example of such an absence is the place where the Mausoleum used to be, a place that has not been able so far to fit in the broader picture of the city. Because the memory of monuments remains, even when they are no longer existent. Having touched upon the fate of millions, the wounds inflicted on the city are hard to heal. And this goes not only for the reckless demolition, but also for the haphazard erection of new buildings and monuments. Today we are witnessing a revival of the passion for grandiose monuments, which pop up unhindered on the not very well regulated flesh of the city. The exhibition is complemented by a concurrent project, namely Nadezhda Oleg Lyahova’s installation entitled „Globally and on a Long-term Basis The Situation Is Positive”. Created in 2008-2009, the installation features several videos and digital prints that have captured moments of the construction work process currently going on in Sofia. Though the identity of the city is not disclosed, we, the citizens of Sofia, can immediately recognize it, as recent construction work has been a sensitive issue with us for quite a while. Endlessly repetitive and seemingly futile actions bring the viewer into a reality that is almost as real, as it is fantastic. The beauty of the images reinforces the sense of absurdity. What is happening to our city and to us alone? Let this question linger on as the open end of both exhibitions.

Писмо от комисията по празнуване юбилея на Славянските просветители “Св. Св. Кирил и Методий” до софийския кмет за определяне място за построяване на българския университет, 1885. СДА A letter to the Mayor of Sofia from the Slavic Enlighteners St. St. Cyrilus and Methodius Jubilee Committee to determine the location for the construction of the Sofia University building, 1885. Sofia State Archive

Красимира Милчева Снежана Петкова

Krasimira Milcheva Snejana Petkova

София в едър щрих

Sofia in Coarse Strokes

Пътят на София е хилядолетен и градът носи историята си с онази лекота на погълнат от настоящето си и устремен към бъдещето си град. Животът на днешна София е животът на града, който вече 130 години е столица на България. В този град са се срещали, сблъсквали и заживявали много цивилизации, всяка от които е оставила част от своите духовни и материални ценности. Историческият избор за столицата на свободна България е извършен от Учредителното събрание в старопрестолния град. Породилият се още през епохата на Възраждането интерес към националната история и нейните писмени и веществени паметници се засилва. Документите съхраняват нашата национална памет, която е запечатана памет за миналото и настоящето. Изречените от Вазов думи преди повече от 100 години „На нищо не се чуди” потвърждават факта, че всеки един град е феномен на човешката култура, отразяващ различни човешки и смислови измерения – исторически, икономически, административни, социални, естетически и културни. В своята 130 годишна история София като столица на съвременна България доказва това. Документалната памет за разлика от художествените творби не може да бъде изложена на ежедневен показ. Когато човек се докосне до нея, може да изпита

Having come a long way since its foundation thousands of years ago, Sofia faces its history with the ease of a city immersed in the present, yet also looking forward to its future. Sofia’s life today is the life of a city that has been the capital of Bulgaria for a good 130 years. This is a city where a lot of civilizations have met, collided and lived together, each of which having left behind a part of its spiritual and material values. The historic choice of Sofia as the capital of newly liberated Bulgaria was made by the National Constituent Assembly in the City of the Tsars, Veliko Turnovo. There was growing interest in national history and the relevant written documents and non-written artifacts, a trend, which started as early as the time of the Bulgarian National Revival. Documents preserve our national memory, the recorded memory of the past and present. “Wonder at nothing!”, a catchphrase used by the Bulgarian writer Ivan Vazov more than 100 years ago is a confirmation of the fact that each city is a cultural phenomenon, reflecting a variety of human and notional dimensions – historical, economic, administrative, social, aesthetical and cultural. In its 130-year history as a capital of modern Bulgaria Sofia has proved to be such a phenomenon.

Писмо от Софийския градски управителен съвет до архитект Адолф Колар за назначаването му за градски архитект, 1878. СДА Letter from the Sofia City Management Council to Adolf Kolar announcing his appointment as a city architect, 1878. Sofia State Archive

Писмо от Софийския градски управителен съвет до градските съвети на Софийска губерния за събирането на средства за паметник на Васил Левски, 1878. СДА Letter from the Sofia City Management Council to the town councils within the Sofia governorate concerning the Vasil Levski Monument fund-raising initiative, 1878 Sofia State Archive

Протокол от заседание на Софийския градски управителен съвет за наименуване на Градската градина на името на руския император Александър ІІ, 1878. СДА Minutes of a Sofia City Management Council meeting concerning the City Garden and its naming after the Russian emperor Alexander ІІ, 1878. Sofia State Archive

същите силни емоции и духа на времето и да изпита желание за откриване на нови и непознати факти и събития. В архивните фондове на Софийски държавен архив се пазят изключително ценни документи, отразяващи историческото развитие на столицата. Избрани са онези от тях, които са свързани с изграждането на някои от знаковите места в града – храм-паметникът Александър Невски, паметникът на Васил Левски, Софийският университет, строителството на Орлов мост и Лъвов мост, мавзолеят, паметникът на Съветската армия, паметникът на незнайния воин, градската градина. В изложбата са включени творби на скулптори и художници, показващи емблематични места, паметници на града, които ние всеки ден виждаме и усещаме, но за тях можем да открием документи, които също са памет и също отразяват настроенията и вижданията на хората, създали тези произведения. Правителството на Княжество България кани чуждестранни архитекти, инженери, учители, музиканти, художници за участие в държавностното възстановяване и модерно изграждане на България, които стават неразделна част от строителите на Симеон Радевата Съвременна България. В настоящата изложба са включени документи, отразяващи духовността, жизнената среда, панорамата на градския бит, културно-историческите ценности. На първо място това са документи, свързани с едно име, малко известно и позабравено – Адолф Вацлав Колар, първият градски архитект, чийто принос за изграждането на София като столица е значим.

Unlike works of art, documentary heritage cannot constitute a part of a permanent exhibit. But when you have a closer look at this heritage, you may feel the same strong emotions and the spirit of the time it dates back to, prompting the desire to learn about unknown facts and events. The Sofia State Archive (SSA) stores exceptionally valuable documents giving an account of the capital’s historical development. The ones selected for the exhibition provide information about the building of some of the city’s landmarks, namely the Alexander Nevski Cathedral, the Monument to Vasil Levski, the University of Sofia, the “Orlov” /Eagles’/ Bridge, the “Luvov” /Lions’/ Bridge, the Georgi Dimitrov Mausoleum, the Monument to the Soviet Army, the Monument to the Unknown Soldier, the City Garden. The exhibition features the works of artists and sculptors depicting the city’s landmarks and monuments, which we see and feel every day. Viewers can also get acquainted with documents concerning those landmarks, which are also part of the city’s memory reflecting the attitudes and beliefs of the people who created them. The government of the Principality of Bulgaria invited foreign architects, engineers, teachers, musicians and artists to partake in the efforts to restore Bulgaria and transform it into a modern state and thus join the builders of modern Bulgaria, described by Bulgarian writer and historian Simeon Radev. The exhibition features documents giving an account of spirituality, urban life and environment, cultural and historical values.

На 21 април 1879 година градският съвет одобрява изработения от него първи градоустройствен план на София. Той проектира и ръководи строителството на паметника на Васил Левски, на военният клуб, на военното училище, старата сграда на Министерството на войната, хотел „България”. Участва в първото преустройство на Двореца в София. През 1878 г. Софийският градски управителен съвет взема решение за изграждането на паметник на Апостола на Българското национално освободително движение – Васил Левски, първият паметник в следосвобожденска България преди София да бъде обявена за столица на новото княжество. Финансови и

First and foremost, those are documents featuring a not very well known name, that has been somewhat forgotten, namely Adolf Vaclav Kolar, Sofia’s first city architect, who contributed significantly to the architectural design of the newly chosen Bulgarian capital. On April 21, 1879 the City Council endorsed Sofia’s first city plan designed by him. He designed and supervised the completion of the Monument to Vasil Levski, as well as the construction of the Central Military Club, the military school, the old building of the War Ministry, the Bulgaria Hotel. He was on the team responsible for the first remodeling of the Royal Palace in Sofia.

Скица на паметника на Васил Левски, изработена от архитект Адолф Колар, 1878. СДА Sketch of the Monument to Vasil Levski made by its designer Architect Adolf Kolar, 1878. Sofia State Archive Ситуационни планове на фасадата на сградата на бившата Държавна печатница, намираща се на мястото на днешната Национална галерия за чуждестранно изкуство, 1888. СДА Situational sketches of the façade of the former State Printing House, located where the National Gallery for Foreign Art now stands, 1888. Sofia State Archive

Профилни скици на елементи от металната украса на Лъвов мост, изработени от фабрика “Вагнер” във Виена, 1891. СДА Profile sketches of elements of Luvov Most’s /Lions’ Bridge/ metal decoration manufactured by the company of Rudolph Philipp Waagner in Vienna, 1891. Sofia State Archive

организационни проблеми забавят изграждането му. Средствата за него са набрани чрез доброволни дарения на граждани и общините от цялата страна, Столична община и Народното събрание. Открит е на 22 октомври 1895 година след продължили два дни тържества в обстановка на всенароден ентусиазъм и преклонение към личността и делото на Дякона. Отделено е място за представянето на най-старата обществена градина на столицата – Градската градина. Съществувала е още преди Освобождението, на по-малка площ, засадена с плодни дървета. Още през 1878 г. градината е преустроена и разширена. На 4 април 1878 г. тя е осветена и наречена „Александровска” в чест на руския император Александър II. Решението за построяване на катедралната църква „Св. Александър Невски” в София е взето през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Основният камък е положен при изключителна тържественост. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“, а през 1920 г. отново е върнато първоначалното му име „Св. Александър Невски“. През 1889-1891 г. са изградени два от първите монументални моста на следосвобожденска София с характерна пластична украса, от която произтичат и техните наименования – Лъвовия и Орловия. Строежът и украсата са извършени по проектите на чешкия инженер Вацлав Прошек, а бронзовите декоративни фигури и канделабрите са доставени от фабриката „Вагнер” във Виена. Много години след Освобождението двата моста изпълняват ролята на

In 1878, before Sofia was declared the capital of the newly liberated principality, the Sofia City Management Council endorsed a resolution concerning the building of a monument to the Apostle of the Bulgarian National Liberation Movement, Vasil Levski, the first monument in post-Liberation Bulgaria. Completion of the monument was delayed for financial and organizational reasons. Funding for the monument came from voluntary contributions by citizens and funds granted by municipalities throughout the country, the Capital City Municipality and the National Assembly. The monument was opened on October 22, 1895, following two-day festivities enthusiastically commemorating the life and deeds of the Deacon, as Vasil Levski is also known. The exhibition also features a presentation of the capital city’s oldest public garden – the City Garden. The garden was built before the Liberation, when it was smaller, with fruit trees planted in it. The garden was redesigned and extended as early as 1878. On April 4, 1878 it was consecrated and named „Alexandrovska”, i. e. “Alexander’s Garden” in honor of the Russian emperor Alexander II. The decision to build the Alexander Nevski Cathedral in Sofia was taken in 1879 by the National Constituent Assembly held in Veliko Turnovo. The foundation stone for the cathedral was laid in a solemn ritual. The cathedral’s construction started in 1904 to be completed in 1912. In 1916 the cathedral was renamed „SS Cyril and Methodius“, yet soon thereafter, in 1920 its original name, i. e. “Alexander Nevski”, was restored.

символични врати на столицата и са едни от архитектурните акценти в градоустройствения облик на града. На мястото на Народния театър „Иван Вазов” през 1888 г. Българската народна театрална трупа на Антон Попов, основана същата година, малко по-късно наречена „Основа”, получава разрешение за издигане на временна дъсчена постройка. Първата сграда на Народния театър в София е завършена през 1907 г. Едно от емблематичните места на столицата е Софийският университет. Началото на първото висше учебно заведение в княжеството е 1 октомври 1888 г. В края на 19 век известните български търговци и дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят сума от 6 милиона лв. за построяването на модерна университетска сграда. Показаните документи са само една малка част от това, което се съхранява във фондовете на Софийски държавен архив, отразяващи събития и промени в живота на София от края на ХІХ век до наши дни, които имат значение за нейната история.

Снимка от преместването на орлите при разширяване на Орлов мост, 1966. СДА Snapshot capturing the relocation of the sculptures of eagles when the extension of Orlov Most /Eagles’ Bridge/ took place, 1966. Sofia State Archive

Two of the first monumental bridges of post-liberation Bulgaria were built over the period 1889-1891. They were decorated with sculptures of eagles and lions respectively, which is where the bridges’ names come from – Orlov Most, i. e. Eagles’ Bridge and Luvov Most, i. e. Lions’ Bridge. Both bridges were designed and built by the Czech engineer Vaclav Prošek, while their metal elements, including bronze decoration and lamp posts, were provided by the company of Rudolph Philipp Waagner in Vienna. Many years on, those two architectural highlights are still the symbolic gates to the city. Anton Popov’s Bulgarian National Theatrical Troupe, founded in 1888, later called “Osnova”, i. e. “Foundation”, received a permit in this same year to erect a temporary wooden frame building where the “Ivan Vazov” National Theatre now stands. The theater’s original building was completed in 1907. Another city landmark is the University of Sofia. The first higher education institution in Bulgaria was founded on October 1, 1888. In the late 1890’s Evlogi Georgiev and his brother Hristo Georgiev, well-known Bulgarian merchants and benefactors, contributed 6 million levs toward the construction of a modern university building. The documents included in the exhibition comprise just a small part of the Sofia State Archive collection of documents giving an account of crucial events and changes having occurred in Sofia between the 1890’s and the present day. 12

Владия Михайлова Какво помни Св. София?

Vladiya Mihaylova What’s the Memory of St Sofia?

„Всеки акт на създаване е първо акт на разрушение” (Пикасо) – това пише на огромния транспарант, който в момента закрива оголената от пожара фасада на хотел и кино Сердика. Точно зад паметника на Апостола. Започвам оттам разходката си в символно обозначения център на София, разтеглен в триъгълника между Университета, Партийния дом, Президентството и НДК. Триъгълник, в който институциите и паметниците би трябвало да участват в изграждането на това, което формира отношението ни към миналото и очакванията за бъдещето, и ни сплотява или поне въобразява онази културна и национална идентичност, превръщаща се в отправна точка на определението „ние”.

“Every act of creation is first of all an act of destruction” (Picasso) – that is what reads the huge billboard currently covering the façade of the Serdika movie theater and the hotel above it, damaged by a fire. Right behind the monument to the Apostle of Freedom. This is the point I’m starting my walk in the center of Sofia and its symbols within the bounds of a triangle whose tips are the University of Sofia, the ex-Communist Party Headquarters, the adjacent Office of the President, and the National Palace of Culture. A triangle, where institutions and monuments should participate in building what shapes our attitudes toward the past and our expectations of the future, unites us or at least stands for the cultural and national identity serving as a reference point for the notion behind the word “we”.

Най-новата история на България може да бъде написана през историята на паметниците; от свалянето на червената звезда и подпалването на Партийния дом, през разрушаването на Мавзолея и издигането на паметника на Св. София, до днешните спорове за комплекса на НДК и съдбата на „1300 години България”. И това би била една история на обратите и символните замени, но също така и история на непоследователността, на забравата, изолацията, изтласкването и произвола. В началото на 90-те заключеното в този триъгълник пространство започна бавно да се трансформира, неговата парадност и официалност, свързани с публичната презентация на властта, се промениха от гледна точка на желанието за нова публичност, в която присъства и действа гражданинът. Именно в тази логика би следвало да се мислят не само различните протести, акции, митинги, които от днешна гледна точка жълтите павета помнят, но и проектите за промяна, различните художествени визии, създадени през времето, които не само са идеи за преустройство на пространството, но и предложения за посоката, в която да вървим по пътя на демокрацията, Запада и Европа. Днес тази посока е невидима, а може би и никога не е била ясна. Една въображаема разходка в центъра на София е свързана преди всичко с препятствия, отсъствие на гледки, стърчащи конструкции, коли, разрушени или запуснати сгради и реклами. 13

Центърът, с други думи, е under construction.

Bulgaria’s most recent history could be written reflecting upon the history of monuments; starting from the removal of the red star that was on top of the ex-Communist Party Headquarters and the fire set in the latter building, through the demolition of the Georgi Dimitrov Mausoleum and the raising of the Monument to St Sofia, up to the current debate on the National Palace of Culture and the fate of the “1300 years of Bulgaria” Monument. And this would be a history of turn taking and change of symbols, yet also a history of inconsistency, oblivion, isolation, marginalization and lawlessness. In the early 1990’s the space within the bounds of this triangle started undergoing a process of transformation. Its pompous and formal air that helped shape the public image of the former regime has changed prompted by the desire for a new public image involving the presence of active citizens. It is this type of change that the numerous rallies and protest actions witnessed by yellow-tiled city streets and squares sought to bring, and it is in the light of this change that projects promoting change and various artistic visions need to be developed, as they do not represent mere concepts of transforming urban space, but also suggestions on the direction to be taken on the road to democracy, the West and Europe. Today this direction is invisible, and maybe it has never been clear.

Пред паметника на Съветската армия продължават строителните дейности по метрото. Съвсем наблизо, пред Народното събрание, „Цар Освободител” е облепен с лозунги от последните протести, в градинката пред „Александър Невски” стои безумният паметник на Опълченеца. (Защо? - продължавам да се питам, дори и можейки да си дам някакъв отговор.) Срещу Националната художествена галерия зее празното място на Мавзолея, достъпът до което е блокиран от едната страна от паркинг и от другата, от кафенета и ледена пързалка. В края на дългия площад пред Партийния дом и Президентството, съвсем леко в страни от входа на подлеза, се изправя Св. София. Тя се вижда. Ограден и нашарен с графити „1300 години България” бавно се руши насред архитектурния комплекс на Националния дворец на културата.

An imaginary tour in the center of Sofia is mainly associated with hindrance blocks, lack of sights, unfinished towering buildings, cars, demolished or run-down buildings and billboards. The center, in other words, is under construction. In front of the Monument to the Soviet Army has been going on the construction work of the elaboration the Sofia Underground system. Just a short distance away, facing the National Assembly, the Monument to the Tsar Liberator is all plastered with slogans from the most recent protest rallies. In the small park facing the entrance to the Alexander Nevski Cathedral could be found the ill-conceived, recently build Monument to the Volunteers in

Част от рекламната кампания на фестивала за съвременен танц Sofia Dance Week 2008, организиран от списание Едно. Автор на оригинала е Георги Чапкънов Part of the advertising company of the festival for contemporary dance Sofia Dance Week 2008, organized by Magazine 1. Author of the original sculpture is Georgi Chapkanov

Паметникът на Васил Левски, София, февруари 2009 The Monument of Vasil Levski, Sofia, February 2009

Паметникът на Света София, София, февруари 2009 The Monument of St. Sofia, Sofia, February 2009

Лъчезар Бояджиев Проект във връзка с дискусия за съдбата на паметника „1300 години България”, 2008 Със съгласието на художника Luchezar Boyadjiev A project related to a discussion about the future of the “1300 years of Bulgaria” monument, 2008 Courtesy the artist

Иронично центърът днес се оказва заключен между славното минало на героите, борещи се за освобождението на България, очевидно най-дълбинният и устойчив пласт, на който се основава националната ни идентичност. Омразната, непризната памет за комунистическото минало. И крехкото, неясно, феминизирано и някак еротизирано настояще, въплътено във фигурата на Св. София. Така паметниците днес стоят по-скоро като въпросителни. Те отправят въпроси едновременно към нерешеното минало и към неизясненото бъдеще.

the Russo-Turkish War of 1877-78. (Why it’s there? – I keep asking myself, though having a possible answer in my mind.) Opposite the National Art Gallery is the gaping space of the destroyed in the late 90-ies Georgi Dimotrov Mausoleum, which at the moment is almost inaccessible by the parking lot, the cafes and the ice-skating rink surrounding it. At the far end of the long square in front of the ex-Communist Party Headquarters and the Office of the President, right next to an underground station entrance there is a monument standing tall, the monument to St Sofia. She is visible. Surrounded by metal screens with graffiti scrawled all over it, the “1300 years of Bulgaria” Monument is being slowly reduced to a ruin in the middle of the National Palace of Culture architectural complex.

Въпроси не толкова за видимите промени и събития, а за невидимите решения, за субектите, процедурите, логиката и механизмите, по които се вземат и изпълняват решенията за символното означение на центъра на София. Какво е мястото на политиците, експертите, художниците и гражданите при вземането на тези решения? Къде са топосите на дебата? Има ли дебат въобще? И какво, в резултат от всичко това, помни Св. София – новият символ на столицата на България?

Ironically, the boundaries of the cultural and political center of Sofia turn out to be marked by the glorious past of the heroes having participated in the fight for the liberation of Bulgaria, obviously comprising the deepest and most sustainable layer providing the basis for our identity. By the hateful rejected memory of the communist past. And also by the vulnerable, unclear, feminized and somewhat eroticized present epitomized by the statue of St Sofia.

Неизменно частични, отговори на множеството въпроси могат да бъдат потърсени в ранните проекти за преустройство на паметника на Съветската армия на Любен Костов, Диана Попова и Добрин Пейчев; художествените предложения, участващи в организирания конкурс за преустройство на сградата на Мавзолея; визуалните замени, манипулации, намеси и решения на художника Лъчезар Бояджиев; конкурсът, реакциите и критиките към паметника на Св. София и към новопостроения паметник в близост до „Александър Невски”; художествените акции, политическите спорове за собствеността и като цяло отворената скоба на въпроса „1300 години България”. И, разбира се, паметникът на Апостола, който единствен от всички все още е обект на политическа грижа и публичен контрол. Дори и те не много успешни, защото след сваления билборд на Азис остава изгорялата фасада на кино Сердика, която макар и скрита под един или друг транспарант все още е там.

Today monuments stand there as question marks. They ask questions both about our unclarified and still not reflected past and our unclear and still unknown future. Those questions are not that much about visible changes and events, but rather about invisible decisions concerning the actors, procedures, logic and mechanisms of taking and implementing decisions as regards the symbols that are to grace the center of Sofia. What is the role of politicians, experts, artists and citizens in the said process of decision taking? What are the priorities of the debate? Is there any debate going on at all? And, as a result of all that, what is the historical memory of St Sofia, the new symbol of Bulgaria’s capital? Though invariably partial, answers to the numerous questions may be sought in Lyuben Kostov, Diana Popova and Dobrin Peichev’s early projects concerning the remodeling of the Monument to the Soviet Army; in the project proposals designed for competition for remodeling the building of the Georgi Dimitrov Mausoleum; in Luchezar Boyadjiev’s visual exchanges, manipulations, interventions and solutions; in the competition, responses and criticism triggered by the Monument to St Sofia and the newly raised monument in the vicinity of the Alexander Nevski Cathedral; in the artistic actions and political disputes regarding the ownership and the overall solution of the question still being posed by the “1300 years of Bulgaria” Monument. And, of course, in the Monument to the Apostle of Freedom, the only one that is still high on the political and public control agenda. Yet, even it not so quite high, because despite that the controversial billboard of the pop folk star Azis was removed, the damaged façade of the Serdika cinema is still there, no matter if its hidden behind one nice looking transparent or another.

Златю Бояджиев 1903-1976 Площад Народно събрание, 1945 маслени бои, платно, 78х96 см Zlatyu Boyadjiev 1903-1976 Narodno Sobranie Square, 1945 oil on canvas, 78х96 cm

Преслав Кършовски 1905-2003 Паметникът на Цар Освободител, 1942 маслени бои, платно, 83х116 см Preslav Karshovski 1905-2003 The Monument to the Tsar Liberator, 1942 oil on canvas, 83x116 cm

Владимир Мански, 1905-1969 Цар освободител, 1977 акварел, хартия, 47.5х67.5 см Vladimir Manski, 1905-1969 Tsar Liberator, 1977 watercolour on paper, 47.5x67.5 cm

Преслав Кършовски, 1905-2003 Поклонение, 1950 литография, хартия, 26,5x35 см Preslav Karshovski, 1905-2003 Worship, 1950 lithography, paper, 26,5x35 cm

Антон Петков, р. 1928 Вечерна София, 1969 литография, хартия, 46x48 см Anton Petkov, b. 1928 Sofia by Night, 1969 lithography, paper, 46x48 cm

Лъчезар Бояджиев, р. 1957 Конят. Визуална нередност 2, 2004, дигитален отпечатък, хартия, вариращи размери Със съгласието на художника Luchezar Boyadjiev, b. 1957 The Horse. Visual Irregularity 2, 2004, digital print, paper, dimensions variable Courtesy the artist

Стоян Венев, 1904-1989 За спомен, ок. 1950 маслени бои, платно, 93х69 см Stoyan Venev, 1904-1989 As a Souvenir, about 1950 oil on canvas, 93x69 cm

Светозара Александрова, р. 1980 1999 маслени бои върху фазер, 100х210; дигитален печат върху пенокартон, 19.5х29.5 всяка Svetozara Alexandrova, b. 1980 1999 oil on fibreboard, 100х210; digital print, 19.5х29.5 each one

Антон Петков, р. 1928 Софийска пролет, 1971 литография, хартия, 45,5x47 см Anton Petkov, b. 1928 Spring in Sofia, 1971 lithography, paper, 45,5x47 cm

Василена Ганковска, р. 1978 Армията на съветите, 2008, маслени бои, платно, 40х60 см Със съгласието на художника Vasilena Gankovska, b. 1978 The Army of the Soviet, 2008, oil on canvas, 40х60 сm Courtesy the artist

Любен Костов, р. 1952 9 колажа на една могила като метафора, 1993 (детайл) смесена техника, платно, 5 броя, 64х145; 54.5х72; 64х72,5 Lyuben Kostov, b. 1952 9 Collages of a Common Grave as a Metaphor, 1993 (detail) mixed technique, canvas, 5 pieces, 64х145; 54.5х72; 64х72,5

Никола Тузсузов, 1900-1977 Площад „Св. Александър Невски”, ок. 1943 маслени бои, платно, 74х95 см Nikola Touzsouzov, 1900-1977 St Alexander Nevski Square, about 1943 oil on canvas, 74x95 cm

Цанко Лавренов, 1896-1978 „Александър Невски”, 1944 маслени бои, платно, 95х87 см Tsanko Lavrenov, 1896-1978 Alexander Nevski Cathedral, 1944 oil on canvas, 95x87 cm

Лъчезар Бояджиев, р. 1957 Раят на билборда, 2005 цикъл от 19, дигитален отпечатък, хартия, 60х80 см. Luchezar Boyadjiev, b. 1957 Billboard Heaven, 2005 series of 19, digital print, paper, 69x80 cm

Владимир Димитров-Чирака, 1882- 1967 Пейзаж маслени бои, платно, 47х65 см Vladimir Dimitrov-Chiraka, 1882-1967 Landscape oil on canvas, 47x65 cm

Зина Юрданова, 1904-1998 Храмът „Св. Александър Невски”, 1989 акрил, картон, 65х54 см Zina Yourdanova, 1904-1998 St Alexander Nevski Cathedral, 1989 acrylic on cardboard, 65x54 cm

Веса Василева, р. 1926 Изглед от София, ок. 1988 маслени бои, платно, 100х130 см Vessa Vassileva, b. 1926 View of Sofia, about 1988 oil on canvas, 100х130 cm

Явора Петрова, р. 1957 Старите църкви на София I, 1989 смесена техника, печат, хартия, 36,1x32,5 см Yavora Petrova, b. 1957 The Old Churches of Sofia I, 1989 mixed technique, print, paper, 36,1x32,5 cm

Васил Захариев, 1895-1971 Старинната базилика „Св. София”, 1928 гравюра на дърво, хартия, 46x64 см Vassil Zahariev, 1895-1971 Ancient Bazilika “St. Sofia”, 1928 woodcut, paper, 46x64 cm

Ото Хорейши, 1857-1937 Света София, 1908 маслени бои, шперплат, 19х34 см Otto Horeishi, 1857-1937 Saint Sofia, 1908 oil on plywood, 19x34 cm

Евгени Поптошев, 1907-1974 Погребението на Н. В. Цар Борис ІІІ, 1943 маслени бои, платно, 100 х 119.5 см Evgeni Poptoshev, 1907-1974 The Funeral of H. M. Tsar Boris III, 1943 oil on canvas, 100х119.5 cm

Георги Железаров, 1897-1982 „Св. София” – зиме, 1934 маслени бои, платно, 34х48 см Georgi Zhelezarov, 1897-1982 The Church of St Sofia in Winter, 1934 oil on canvas, 34x48 cm

Владимир Вичев, 1917-1979 София – 5-ти януари 1878, 1962 маслени бои, платно, 105х175 см Vladimir Vichev, 1917-1979 Sofia, The Fifth of January 1878, 1962 oil on canvas, 105х175 cm

Петър Рамаданов, 1895-1972 София, ок. 1957 маслени бои, платно, 19х24 см Peter Ramadanov, 1895-1972 Sofia, about 1957 oil on canvas, 19x24 cm

Васил Маринов, 1879-1943 Църквата „Св. Седмочисленици”, 1942 маслени бои, платно, 81х120 см Vassil Marinov, 1879-1943 The Church of Sveti Sedmochislenitsi, 1942 oil on canvas, 81x120 cm

Иван Гецов, 1910-1991 Църквата „Св. Неделя”, 1942 маслени бои, платно, 57х77 см Ivan Getsov, 1910-1991 The Church of St. Nedelya, 1942 oil on canvas, 57x77 cm

Вера Недкова, 1908-1996 Бояна – църквата маслени бои, платно върху шперплат, 54х64 см Vera Nedkova, 1908-1996 Boyana – The Church oil on canvas on plywood, 54x64 cm

Борис Иванов, 1904-1993 Дворецът, 1942 маслени бои, платно, 91х120 см Boris Ivanov, 1904-1993 The Palace, 1942 oil on canvas, 91х120 cm

Петър Вълчев, 1905-1964 Събаряне оградата на Двореца, ок. 1960 маслени бои, платно, 88х116 см Peter Vulchev, 1905-1964 Demolishing the Fence of the Palace, about 1960 oil on canvas, 88х116 cm

Никола Танев, 1890-1962 Манифестация по случай обявяването на България за република, 1946 маслени бои, платно, 98х147 см Nikola Tanev, 1890-1962 Parade on the Occasion of Proclaiming Bulgaria a Republic, 1946 oil on canvas, 98x147 cm

Любен Костов, р. 1952 Завързване на Националната художествена галерия, 1995, въже и копринени панделки Със съгласието на художника Lyuben Kostov, b. 1952 Binding the National Art Gallery, 1995, rope and silk ribbons Courtesy the artist

Петър Колев (1921-1987) Национална Художествена Галерия, ок. 1968 маслени бои, фазер, 107х129 см Peter Kolev (1921-1987) The National Art Gallery, about 1968 oil on fibreboard, 107x129 cm

Константин Трингов, 1907-1981 Площад „9 Септември” маслени бои, платно, 66х92 см Konstantin Tringov, 1907-1981 “Ninth of September” Square oil on canvas, 66x92 cm

Преслав Кършоски, 1905-2003 Поклонение, 1950 литография, хартия, 26,5x35 см Preslav Karshovski, 1905-2003 Worship, 1950 lithography, paper, 26,5x35 cm

Владимир Мански, 1914-1982 Поклонение, 1950 туш, хартия, 26x36,5 см. Vladimir Manski, 1914-1982 Worship, 1950 ink, paper, 26x36,5 cm

Анна Крамер, 1889-1976 Мавзолеят „Георги Димитров” суха игла, хартия, 18,7x23 см Anna Kramer, 1889-1976 The Georgi Dimitrov Mausoleum dry point, paper, 18,7x23 cm

Асоциация за визуални изкуства „7+1” Проект „Трансформации”, хартия, вариращи размери Със съгласието на художниците Visual Arts Association “7+1” Project “Transformations”, paper, dimensions variable Courtesy the artists

Васил Симитчиев, р. 1938 Проектна скица за Мавзолея на Георги Димитров, 1999, гваш, хартия, 100x150 cм Със съгласието на художника Vassil Simittchiev, b. 1938 Project sketch for the Mausoleum of Georgi Dimitrov, 1999, guache, paper, 100x150 cm Courtesy the artist

Никола Тузсузов, 1900-1977 Народна банка – София, 1940 маслени бои, платно, 64х54 см Nikola Touzsouzov, 1900-1977 The National Bank, Sofia, 1940 oil on canvas, 64x54 cm

Стефан Минев, 1910-1988 София – Археологическият музей, ок. 1965 маслени бои, платно, 89х109.5 см Stefan Minev, 1910-1988 Sofia – The Archaeological Museum, about 1965 oil on canvas, 89x109.5 cm

Васил Иванов, 1909-1975 Народният театър, 1943 маслени бои, платно, 80х100 см Vassil Ivanov, 1909-1975 The National Theatre, 1943 oil on canvas, 80x100 cm

Христо Могилански (?) Народният театър маслени бои, картон, 35х26 см Christo Mogilanski (?) The National Theatre oil on cardboard, 35x26 cm

Григор Найденов, 1895-1983 Народният театър, 1945 маслени бои, платно, 65х91 см Grigor Naydenov, 1895-1983 The National Theatre, 1945 oil on canvas, 65x91 cm

Иван Петров, 1909-1991 Посрещане на Г. Димитров маслени бои, платно, 80х100 см Ivan Petrov, 1909-1991 Welcoming G. Dimitrov oil on canvas, 80x100 cm

Надежда Олег Ляхова, р. 1960 Софийски лъвове, цикъл от 7, 2004 дигитален отпечатък, платно, 100х146 см Nadezhda Oleg Lyahova, b. 1960 The Lions of Sofia, series of 7, 2004 digital print, canvas, 100х146 cm

Никола Петров, 1881-1916 Народният театър, 1912 маслени бои, платно, 73х73 см Nikola Petrov, 1881-1916 The National Theatre, 1912 oil on canvas, 73x73 cm

Найден Петков, 1918-1989 Градската градина в София, 60-те години на 20-ти век маслени бои, платно, 144.5х115 см

Nayden Petkov, 1918-1989 The City Garden in Sofia, 60ies of the 20th C oil on canvas, 144.5x115 cm

Любомир Иванов, 1911-1974 Градската градина, 1972 маслени бои, платно, 122х100 см

Lyubomir Ivanov, 1911-1974 The City Gardens, 1972 oil on canvas, 122x100 cm

Никола Танев, 1890-1962 На площад „Народно събрание”, 1948 акварел, пастел, туш, хартия, 30x24 см Nikola Taneff, 1890-1962 At the “National Assembly” Squire, 1948 water-colour, pastel, ink, paper, 30x24 cm

Цветана Гатева, 1894-1980 Университета, 1962 маслени бои, платно, 47.5х41 см Tsvetana Gateva, 1894-1980 The University, 1962 oil on canvas, 47.5х41 cm

Христо Гърманов, р. 1920 Ректората, 1966 маслени бои, платно, 81х104 см Christo Gurmanov, b. 1920 Rectorata (The Rector’s Office Building), 1966 oil on canvas, 81x104 cm

Марин Бочев, р. 1924 Художествената Академия, 1967 маслени бои, платно, 65х92 см Marin Bochev, b. 1924 The Art Academy, 1967 oil on canvas, 65х92 cm

Тодор Хаджиниколов, 1920-1999 Улица „Шипка”, 1984 маслени бои, фазер, 104х80 см Todor Hadjinikolov, 1920-1999 Shipka Street, 1984 oil on fibreboard, 104x80 cm

Преслав Кършовски, 1905-2003 Паметника „Васил Левски” гравюра на дърво, хартия, 20,5x17 см. Preslav Karshovski, 1905-2003 The Monument of Vasil Levski woodcut, paper, 20,5x17 cm

Владимир Мански, 1905-1969 Поклон пред Апостола, ок. 1967 маслени бои, платно, 120х115 см Vladimir Manski, 1905-1969 Let Us Honour the Apostle, about 1967 oil on canvas, 120х115 cm

Недко Солаков, р. 1957 Поглед на Запад, 1989, текст, бронзова табела, телескоп, червената звезда на върха на сградата на Партийния дом, София; вариращи размери Със съгласието на художника Nedko Solakov, b. 1957 View to the West, 1989, text, bronze plate, telescope, the red star on the top of the headquarters of the Bulgarian Communist Party, Sofia; dimensions variable Courtesy the artist

Анна Крамер, 1889-1976 София – Партийния дом суха игла, хартия, 25,5x21,2 см Anna Kramer, 1889-1976 Sofia – Party Headquarters dry point, paper, 25,5x21,2 cm

Ангел Методиев, 1921-1984 Телевизионната кула, 1962 маслени бои, платно, 90х110 см Anghel Metodiev, 1921-1984 The Television Tower, 1962 oil on canvas, 90x110 cm

Тодор Хаджиниколов, 1920-1999 Орлов мост, 1970 маслени бои, платно, 105х138 см Todor Hadjinikolov, 1920-1999 Orlov Most (The Eagles’ Bridge), 1970 oil on canvas, 105x138 cm

Найден Петков, 1918-1989 Халите, 50-те години на 20-ти век маслени бои, платно, 64х92 см Nayden Petkov, 1918-1989 The Market Hall in Sofia, 50ies of the 20th C oil on canvas, 64x92 cm

Георги Петров, р. 1919-? Старият цирк – София, ок. 1965 маслени бои, платно, 85х105 см Georgi Petrov, b. 1919-? The Old Circus – Sofia, about 1965 oil on canvas, 85x105 cm

Димитър Македонски, 1914-1993 София – Халите, 1960 маслени бои, платно, 93х135 см Dimiter Makedonski, 1914-1993 Sofia: The Market Hall, 1960 oil on canvas, 93x135 cm

Надежда Олег Ляхова, р. 1960 Софийски лъвове, цикъл от 7, 2004 дигитален отпечатък, платно, 100х260 см Nadezhda Oleg Lyahova, b. 1960 The Lions of Sofia, series of 7, 2004 digital print, canvas, 100х260 cm

Красимир Терзиев, р. 1969 Пост-урбанистични пейзажи. НДК, 2003 (детайл) дигитален отпечатък, хартия, 39,5х170 см Krassimir Terziev, b. 1969 Post-Urban Landscapes. National Palace of Culture, 2003 (detail) digital print, paper, 39,5х170 cm

Елена Панева, 1917-1987 Кът от бул. „Витоша” към НДК, ок. 1982 маслени бои, платно, 100х81 см Elena Paneva, 1917-1987 A Corner of Vitosha Boulevard Toward the National Palace of Culture, about 1982 oil on canvas, 100x81 cm

Лъчезар Бояджиев, р. 1957 Раят на билборда, 2005 цикъл от 19, дигитален отпечатък, хартия, 60х80 см Luchezar Boyadjiev, b. 1957 Billboard Heaven, 2005 series of 19, digital print, paper, 69x80 cm

Група Ултрафутуро Акция „Снимка за спомен”, пред паметника „1300 години България”, 17 май 2008, София Със съгласието на Боряна Росса и Олег Мавроматти Ultrafuturo Group “Memory Picture” Action, in front of the monument “1300 years of Bulgaria”, May 17, 2008, Sofia Courtesy Boriana Rossa and Oleg Mavromatti

Лъчезар Бояджиев, р. 1957 Двоен поглед: градски интерфейс, 2003 (цикъл в развитие) Детайл: Двата динозавъра (София, 2007 и Слънчев бряг, 2004), 2008, дигитален печат върху хартия, 52х134 см Със съгласието на художника

Luchezar Boyadjiev, b. 1957 Double Take(s): Interfacing Cities, 2003 (cycle in progress) Detail: The two Dinosaurs (Sofia, 2007 and Sunny Beach on the Black Sea Cost, 2004), 2008, digital print on paper, 52x134 cm Courtesy the artist

Никола Михов, р. 1982 Паметник „1300 години България”, 2009, фотография, вариращи размери Със съгласието на художника Nikola Mihov, b. 1982 Monument “1300 years of Bulgaria”, 2009, photography, dimensions variable Courtesy the artist

Будин Матеев, р. 1948 Гара Подуене, 1989 маслени бои, платно, 72х85 см Boudin Mateyev, b. 1948 Podouene Railway Station, 1989 oil on canvas, 72x85 cm

Иван Мудов, р. 1975 МУСИЗ, 2005 Със съгласието на художника Ivan Moudov, b. 1975 MUSIZ, 2005 Courtesy the artist

Надежда Олег Ляхова

Nadezhda Oleg Lyahova

Проектът „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” се състои от серия кратки видеа заснети в периода 2007/08 по софийските улици и серия цифрови отпечатъци върху платно („мотиви”) изградени от стоп кадри от тези видеа.

The “Globally and on a Long-term Basis The Situation Is Positive” Project comprises a series of short videos shot in 2007/08 on the streets of Sofia, as well as a series of digital prints on canvas („motifs”) featuring static images from the said videos.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС. Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък”, мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще.

As a result of its EU accession on January 1, 2007, Bulgaria was granted a full member status. Hence the opportunity to participate in all these „special”, „regional”, „innovative”, „cross-border”, „multicultural” projects aimed at the implementation of “EU norms” and also allowing us to take advantage of a „wide range of opportunities” offered by the EU. Our capital, already a „European” one, experienced a construction boom in its efforts to meet „progress indicators”. Buildings of glass and concrete were erected in neglected small city parks and children’s playgrounds, filling the spaces between apartment buildings. Even our short, narrow, pot-holed street with hardly any pavement was not missed out in the rush to fill empty spaces between apartment buildings, prompted by the desire to make it more “European-like”. There came entrepreneurial investors, bringing equipment and people of all sorts. Intensive construction work started. Construction equipment roared in the neighborhood. Concrete and iron replaced the green grass. In the midst of thunder, mud and clouds of dust enthusiastic people and machines do their daily bit to build our European future.

Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна

Globally and on a Long-term Basis the Situation is Positive

Мотив 1 (Държавна машина), 2008 > Motif 1 (State Machine), 2008 Mini-DV on DVD, color, sound, 4’ 38’’

Ъгъл 1, 2007 Corner 1, 2007 Mini-DV on DVD, color, sound, 2’ 17’

Ъгъл 2, 2007 Corner 2, 2007 Mini-DV on DVD, color, sound, 4’ 07’’

Мария Василева (съставител, автор) Аделина Филева (автор) Красимира Милчева (автор) Снежана Петкова (автор) Владия Михайлова (автор) Надежда Олег Ляхова (фотограф, художник) Мирослава Николова-Чернодринска (преводач, преводаческа агенция „Агила”) Предпечатна подготовка: ИДА Печат: illusion&neoprint България София 2009 © авторите, СГХГ ISBN 978-954-91799-8-9 Maria Vassileva (compiler, author) Adelina Fileva (author) Krasimira Milcheva (author) Snejana Petkova (author) Vladiya Mihaylova (author) Nadezhda Oleg Lyahova (photographer, designer) Miroslava Nikolova-Chernodrinska (translator, translation agency “Agila”) Pre-print: IDA Printed by: illusion&neoprint Bulgaria © the authors, SCAG