СГХГ. Годишен отчет 2010

годишен отчет 2010 декември 2010

С офийска

градска

худо ж ествена

галери я

Софийска градска художествена галерия ■ Колекцията. Нови постъпления 2008 – 2009 19 януари – 21 март 2010 ■ Бронка Гюрова и нейният кръг Куратори: Румяна Константинова и Слава Иванова 26 януари – 28 февруари 2010 ■ Докосване на светлина. Томас Кочев Куратор Светла Георгиева, 24 март – 2 май 2010 ■ Другото око Лъчезар Бояджиев. Художник в депото 30 март – 16 май 2010 ■ Флавио Бонети. Естествена История Куратор Катя Ангелова, 9 април – 16 май 2010 ■ Богдан Александров ШУМ. Портрети на Близък човек 11 май – 6 юни 2010 ■ Върху лист хартия. Графики от фонда на Софийска градска художествена галерия Гостуваща изложба в Българския културен институт в Париж, 18 май – 11 юни 2010 ■ More Or Less Еxhibition Sofia design week 2010, 26 май – 18 юни 2010 ■ Изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство БАЗА 2010 Куратор Даниела Радева, 15 юни – 18 юли 2010 ■ Точки на пресичане. Художници рисуват художници Куратор Даниела Чулова 29 юни – 26 септември 2010 ■ Следите на града. Йозеф Обербауер 1854 -1926 Съвместна изложба с Музея за история на София 14 септември – 17 октомври 2010 ■ Аквариум Творби от фонд „Съвременно изкуство” на Софийска градска художествена галерия Куратор Мария Василева. Галерия Алма Матер Съвместен проект с Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” 29 септември – 22 октомври 2010 ■ Лика и Генко Куратор Красимир Илиев 5 октомври – 21 ноември 2010 ■ Група XXL. Реминисценции от 90-те Куратори: Иван Кюранов и Свилен Стефанов 12 октомври – 21 ноември 2010 ■ Градът, без който не можем Първа международна изложба на карикатурата София’ 2010 27 октомври – 28 ноември 2010 ■ Ателието. Музи и модели Куратор Милена Балчева 1 декември 2010 – 28 февруари 2011 ■ Метаморфозите на тъканта Куратори Асадур Маркаров, Верджиния Макарова, Шъ Хуей, 7 декември 2010 – 16 януари 2011

Галерия Васка Емануилова – постоянна експозиция

Галерия Васка Емануилова ■ Следите на стила: между модела и тялото Рисунки на жени художнички от началото на 20.век до 90-те Музейна програма. Куратори: Владия Михайлова и Милена Балчева, 15 декември 2009 – 28 февруари 2010 ■ Стела Василева. Формално Място за срещи, 11 март – 11 април 2010 ■ Калина Димитрова. последните5години Място за срещи, 17 април – 09 май 2010 ■ son:DA. Предмети от една стая (рисунка09 и още) Място за срещи – гост, 14 май – 30 май 2010 ■ Ани Васева. Малки момиченца част II: Войната на малките момиченца Малък сезон 2010, 02 юни – 23 юни 2010 ■ Димитър Солаков. Младост Малък сезон 2010, 04 юни – 23 юни 2010 ■ Васка Емануилова – за творческия процес от рисунката до скулптурата Музейна програма. Куратор Милена Балчева 30 юни – 12 септември 2010 ■ Стефания Батоева. Отложено недоверие Програма Скулптура 22 септември – 17 октомври 2010 ■ Рада Букова. Пейзаж с камък Програма Скулптура. Куратор Даниела Радева 21 октомври – 14 ноември 2010 ■ Кирил Кузманов. Мъртва глава Програма Скулптура. Куратор Владия Михайлова 24 ноември – 12 декември 2010 ■ Архивът: разкази Музейна програма. Куратор Владия Михайлова 17 декември 2010 – 28 февруари 2011

„Ателието. Музи и модели“, 1 декември 2010 – 28 февруари 2011

Откриване на изложбата „Лъчезар Бояджиев: Художник в депото” от поредицата „Другото око”, 30 Март 2010

В името на доброто бъдеще За кого е преназначен този отчет ? За вас, ако вие сте посетител на Софийска градска художествена галерия. За вас, ако вие обичате визуалните изкуства, музиката, театъра, киното, книгата. За вас, ако сте наши партньори и съмишленици независимо дали сте колеги, художници, колекционери, дарители, наследници на творци. За вас, ако искате да знаете, за да ни подкрепите и да бъдете наши партньори. За вас, ако вие тепърва влизате в пространствата на културна институция от такъв вид, но сте любопитни какво е това място и какво се случва в него. За вас, политиците от която и да е политическа формация, ръководителите на България и София, които осъзнавате възраждащата духовна мисия на изкуството. За всички вас, които искате и имате необходимост от българското изкуство и сте уверени, че то има бъдеще. Смисълът Светът около нас се променя и ние се опитваме да вървим в крак с времето като разширяваме за вас своята мисия. За една културна организация днес не е достатъчно просто да съществува. Пред нея стои творческа задача: да кани, обгрижва и информира публиката като представя пред нея посоките в изкуството на необходимото ниво. Вследствие на променящите се икономически обстоятелства на нас ни се наложи кардинално да променим своя modus operandi. СГХГ отдавна не е само музеят, който събира, съхранява и опазва. Не е музеят, който ви предлага една постоянна експозиция, подредена по хронологичен принцип. Галерията разшири и въведе нови форми на изследователска, образователна, издателска и дори развлекателна дейност. Ние знаем, че хората се нуждаят от собствен опит в общуването си с изкуството. СГХГ се отвори за своята публика едновременно в много и различни посоки – изследователска работа, лекции и образователни програми, организация на дебати и срещи за определени важни за обществото проблеми. Стреми се да служи като извор на знания и вдъхновение или просто да бъде място за развлечение чрез представяне на различни книги, концерти, спектакли, прожекция на филми за художници. Проявявайки чудеса от изобретателност, екипът на СГХГ заедно с други културни организации – художествените галерии в страната, чуждестранни институти, музикални формации, издателства, театри, обединява усилията си, за да служи на все по-широка аудитория, предлагайки интердисциплинарни програми, които излизат извън рамките на една художествена организация, каквато е галерията. Галерията не само се представя със своите изложби и допълнителни програми в залите си, но изнася различни експозиции и отделни творби в други малки и големи галерии в страната и чужбина, в институции като Софийския университет, Националното радио, Столичната библиотека. Определянето на мисията ни е необходимо, тъй като позволява на вас да съотнесете нашата институция с определена подобна категория институции и ви помага да разберете наистина заради какво съществуваме. И след като разберете това, да прецените искате ли да вземете участие в нашите програми, а ние да получим вашата подкрепа. Всяка промяна на мисията е трудна, защото има своите пламенни привърженици или противници, които страдат за старото или пък защитават новото. Всъщност ако приемем, че отношението на публиката е мерило за изпълнението на една мисия, трябва да огледаме посещаемостта на СГХГ за календарната 2010 г.: 50 000 посетители на изложбите и 12 000 на други събития – концерти, представяне на книги, лекции, филми. Средно на месец в галерията са влизали 5167 човека, а на ден – 206. Това е един добър резултат, но ние бихме желали залите на галерията да са все по-пълни. Колекцията След 1987 г. средствата за откупки са спрени, а единствените постъпления с малки изключения са от дарения, направени от български художници. Изгубено е ценно време от близо 20 години, през което е прекъснат важният процес на откупуване на значими за развитието на българското изкуство произведения. Едва през 2007 г. галерията отново си извоюва правото да получава от Столична община парични средства за тази цел. Което ни дава увереност, че до известна степен пропуснатото може да бъде наваксано. Този процес е изключително важен и оказва голямо влияние върху развитието на СГХГ. Даренията на произведения също е изключително важен акт за обогатяване на колекцията. Получаваме ги от самите художници, от техните семейства, от наследници, от колекционери, от колеги, от граждани.

Аделина Филева директор

Този акт на действие от ваша страна към галерията като художествена институция показва отношението на българското общество и желанието му да се опази паметта на изкуството, да не се прекъсне художествената и историческа нишка на развитие. За последните четири години сме придобили за фондовете на галерията над 250 произведения, а на всеки две години ви предлагаме изложбата „Колекцията. Нови постъпления”, за да можете вие – нашата публика, да видите какви творби влизат във фондовете Изложбите Каква е стратегията на галерията за представяне на българското изкуство и колекциите й? Сбирката на галерията е ориентирана само към български автори и обхваща светската живопис след Освобождението на България до днес. Първоначално галерията е предлагала постоянна експозиция. Нито един музей обаче не може да покаже всички експонати, които притежава. Обикновено се излагат около 10% от тях. СГХГ също търси разнообразни начини, за да покаже по-голяма част от съдържащото се във фондовете й живопис, графика, скулптура, съвременно изкуство и фотография. Колекцията е основната отправна точка за изложбите на СГХГ. От нея се раждат проекти и изследвания на исторически, времеви, жанров или друг принцип, върху които работят специалисти от галерията или външни сътрудници. Друга посока в изложбената дейност е развитието и приносите на отделни български художници. Третата е връзката с европейското изкуство – изложби от различни европейски музеи и колекции. Екипът Животът СГХГ са нейните сътрудници. За институцията вие съдите по техните успехи и несполуки. Добре е, че успехите са повече, а несполуките коригираме в движение и с придобития опит. В България трудно се формират екипи. И за мен е удоволствие да кажа, че двигател в галерията е сътрудничеството, добрата комуникация, процесът на съвместна работа, ротационният принцип на реализация на проекти. Такава смяна на състава на екипите дава удачна възможност за обмен, за дискусия и за обновяване. Успехът и ефективността не винаги се оказват синоними. Екипът на СГХГ е малък, но ефективен. В галерията работят 21 служители – охрана, пазители, уредници – изкуствоведи, художници, реставратор, администрация от 3 служители. Пълноценната комуникация вътре в организацията е не по-малко важна от общуването с външния свят. Успешното служене на общите цели довежда до успешна реализация на индивидуалните усилия и инициативи. Финансирането СГХГ като културна организация изцяло зависи от държавното и общинско финансиране. За съжаление, през последните 20 години имаме пълно основание да изпитваме неувереност дали ще получим наистина по предварително планирания бюджет всички полагащи ни се средства и дали те ще постъпят в определения срок. Няма някакъв стандартен начин за борба с тази неопределеност и не може да има. Въпросът е колко неочаквана е и колко пъти могат да бъдат намалени средствата. Дори и да съставим няколко финансови плана за различни ситуации за обещаната от държавата и общината сума, те няма да са приложими, тъй като не можем да предвидим всички съкращения. Остават ни на разположение възможностите по кандидатстване към външни програми, разчитаме на различни спомоществователи, за да се направи всичко възможно да се обезпечи съществуването на ценните проекти, опазването на културните активи, текущата програма и екипа, формиран от различни по възраст и професионален капацитет специалисти. Отворен край вместо епилог В края на годината продължаваме да сме с надеждата, че ни чака висша награда – пълните изложбени зали с разнородна по възраст, образование и интереси публика, респектираните от изкуството държавници и политици, които пристъпват внимателно към творбите и творците, защото ги ценят и подкрепят с действия, със средства, с уважение. Ние не желаем просто оцеляването на нашата институция, която премина през много катаклизми през последните 20 години. Фактът си остава факт: в началото на 21. век промените в нашия живот стават все постремителни. Единственото, което можем с увереност да кажем за утрешния ден е, че той няма да прилича на днешния. Надяваме се той да носи добро бъдеще за изкуството и СГХГ.

Музеят – мисия 2010 Мария Василева, главен уредник

Мислим, че музеите са места за предмети. Всъщност те са места за идеи. Уилард Бойд

Винаги съм защитавала разбирането за музея като отворена институция, която не може да си бъде самодостатъчна. Съвременният музей отразява всичко, което се случва наоколо, независимо от разстоянията и часовите разлики. Затова той отдавна не е онази стабилна, непоклатима културна крепост, чийто вътрешен живот не може да бъде помръднат от никакви външни ветрове и бури. В този смисъл 2010 беше година на сериозни изпитания за нас. Трябваше да преживеем драмата с неслучилия се ремонт на галерията и с предизвикателството да съставяме изложбения си план в последния момент и да подменяме отказани изложби с други, също толкова достойни. Финансовата криза засегна сериозно и нас. Намаленият бюджет неминуемо (макар и не толкова видимо) се отрази на работата ни. Много по-сериозно обаче беше усилието да съществуваме професионално в ситуация на културна криза. Така е – нека го назовем с точното име – културна криза. Такава има и ние не сме слепи за случващото се около нас. Годината започна с лансираната от Министерството на културата музейна концепция за София, която не беше поставена нито на широко обществено обсъждане, нито дори на експертна дискусия. И сега, към края на годината, ние не сме съвсем сигурни какво точно се случва. Строят се музеи, правят се първи копки, преместват се колекции, кипи дейност, но от това визията за бъдещето не става по-ясна. Трудно е за нас като музей да планираме политиката си в ситуация на неведение. Как да предвидим мястото си в живота на града и държавата днес, утре, вдругиден, когато не познаваме концепциите на бъдещите музеи? Идеите ни за галерията като жив организъм, гъвкав, мобилен, реагиращ на промените, се сблъскват с липса на информация за планираните някъде другаде генерални промени. Така, съществувайки в заблатена културна ситуация, ние се опитваме слепешком, по усет и разчитайки на атавистичните си професионални инстинкти, да останем на повърхността и дори, простете ако звучи нескромно, да подсказваме насоки на мислене. А амбициите ни не са малки. От една страна, те засягат преоценката на историческото наследство, с други думи стремим се да повдигнем въпроса за българската история на изкуството и нейното преосмисляне от днешна гледна точка. Тя също е написана по законите, мерките и изискванията на „социалистическото строителство”, но по някаква необяснима причина продължава да е меродавна. В Софийска градска художествена галерия си задаваме въпроса дали всичко е наред с интерпретацията на миналото? Дали няма други възможни и по-обективни прочити на наследената материална култура? Без да отричаме, си позволяваме да се съмняваме и да питаме. Един от проектите, свързани с този проблем, е „Другото око”. В него каним хора, които не са впрегнати в коловоза на сега действащата история на изкуството, да работят с музейната колекция и да предложат различни гледни точки и нетрадиционни начини на говореното за нея. Поемаме риска изложбите по този проект да бъдат предизвикателни, дори накърняващи чувствата на някои, за сметка на желанието да повдигнем завесата и да поставим началото на сериозен разговор по тази тема. От друга страна, продължаваме активната линия на приобщаване на съвременното изкуство към тази история като го показваме, колекционираме и формулираме границите му. Почти преминахме периода, в който то се нуждаеше от отчаяна защита и въпросът за присъствието му в музея беше актуален. Днес трябва да се предприемат следващите стъпки за неговото архивиране, запазване и стимулиране. Образоването на публиките по отношение на адекватното му възприемане е съществена част от работата ни. Не случайно през тази година показахме изложба от фонд „Съвременно изкуство” в галерията на Софийския университет. Този акт съвпада и с желанието ни да изнасяме колекциите си от депата и да им вдъхваме живот. Важен аспект от дейността ни е свързан с работата с млади художници. По световните стандарти не е обичайно един музей да подпомага автори в началните стъпки на тяхната кариера. Както отбелязах обаче, вярвам, че един музей трябва да бъде „тук и сега” и да реагира на конкретната ситуация. А тя е, че възможностите за изява на автори веднага след завършване на образованието им са много малки. Предоставяме им поле за работа и подпомагаме тяхната интеграция чрез програмите „Място за срещи” и „Скулптура” в

Изложба „Колекцията. Нови постъпления 2008 – 2009“, 19 януари – 21 март 2010

Изложба „Аквариум” с творби от фонд „Съвременно изкуство” на СГХГ в галерия „Алма Матер” на Софийския университет

галерия „Васка Емануилова”. Инициирането на наградата БАЗА е част от процеса. Изложбата на номинираните художници дава възможност на най-добрите млади автори да се състезават и да покажат работите си в подходяща среда. Така музеят стимулира производството на изкуство, което по-късно става част от колекцията. Именно балансирането между тези два параметъра – създаване и съхраняване, определя образа на институцията като съвременен. Изминалата година не беше най-силната по отношение на международните ни проекти. В началото изтъкнах обективните причини за това. През 2011 г. ще възобновим традицията на впечатляващи чуждестранни изложби. Избираме ги не само по качество, но най-вече по възможността да повлияят на средата. Предстоят изложби, които ще покажат най-съвременните тенденции в изкуството, ще разширят хоризонта на публиката, ще отворят нови посоки за коментар на действителността и ще създадат контекст за възприемането и на българското изкуство. А може би те ще помогнат и в процеса на преосмисляне на собствената ни история. Ето че кръгът се затваря. Без това разнообразие и поглеждане към всички посоки музеят не може да съществува. Той е жив само в пълнокръвното съперничество на различни процеси. И само така е не просто хранилище на предмети, а развъдник на идеи.

Наградата за съвременно изкуство БАЗА Даниела Радева, уредник

Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2010

Американската „Фондация за гражданско общество”, базирана в Ню Йорк, от 1990 г. ръководи „Международна мрежа от награди за млади художници” (YVAA). Вече в десет европейски страни съществуват конкурси, които всяка година изпращат по един художник за месец и половина на резиденция в Ню Йорк, където може да си свери часовника с новостите в глобалното художествено общество, да създаде полезни контакти, да открие нови колеги и приятели, и да се върне професионално пораснал. Мрежата е съществувала без да забелязва България на картата на Европа и също незабелязана от нас до 2007 година, когато Мария Василева се зае да промени това и да създаде наградата БАЗА. След продължителни преговори и проучвания на българската арт сцена от централата на YVAA избраха за управлението на наградата да се грижи Институтът за съвременно изкуство – София, организация с достатъчно познания за работата със съвременно изкуство, каквито художниците до 35 години трябва да усвояват. Ръководството на СГХГ прие отговорностите по ежегодната изложба на номинираните като продължение на традицията да представя млади автори в програмата „Място за срещи”. Амбициите на двете институции не се изчерпват с иницииране на забележително обществено събитие с широк медиен отзвук. Основната цел е изложбите БАЗА да повдигнат летвата на художественото качество в нестабилните в много отношения среди на младите художници у нас.

Структурата на БАЗА е измислена така, че всеки потенциален носител на наградата задължително отбелязва няколко важни стъпки – от традиционното кандидатстване с портфолио и участие в обща изложба, през пътуването и преживяването на нюйоркската изложбена действителност, до самостоятелна изложба в галерията на ИСИ–София, възможност, която не се предлага на всеки и представлява тренинг в много опитна професионална среда. Въпреки стандартната схема, БАЗА не е обикновено състезание. За художниците тя е преди всичко възможност да пътуват професионално навън, но това върви със знанието, че получаването на признание маркира един етап от развитието, в който мисленето, че „може би не съм от тук и съм за малко”, се заменя с осъзнаването, че думата „художник” означава професия и предполага определени ангажименти. Все пак, ако за журито приоритетната задача е правилната преценка в избора на номинирани и победител, за хората които просто харесват БАЗА и съвременното изкуство въобще, най-голямото очакване е да видят една добра изложба. Тригодишната история и отзивите от първите издания вече доказаха успешен старт. Реализирани са и „отчетните” изложби на Рада Букова и Самуил Стоянов, както и някои непредвидени „странични ефекти” – като появяването на Антон Терзиев в галерия 0GMS и повторното пътуване на Рада Букова до Ню Йорк по покана на куратор от YVAA. Най-накрая, може би е добре да се каже, че работи на някои от номинираните за БАЗА, попаднаха в частни и публични колекции, някои непознати произведения излязоха на сцената и някои добри идеи намериха повод за реализация.

Консервация Колекцията и реставрация като отправна точка Илинка Чергарова, реставратор

За изминалата година през реставрационното ателие на СГХГ са преминали над 300 творби с най-разнообразни по своето естество проблеми. Като се започне с реставрацията на външните рамки на произведенията, премине се през живописните платна и се стигне до малката пластика и скулптурата. Всяка творба се третира като уникален обект, към който се подхожда строго индивидуално. Нужни са много знания, опит и прецизна техника за най-точна диагностика и изследване. Едни от интересните проблеми тази година в нашето ателие бяха свързани с произведения на известни имена като Иван Мърквичка, Борис Митов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Томас Кочев и др. При тях бяха решени разнообразни проблеми: отстраняване на надживописвания, дублиране на нова основа, връщане на целостта на връзката между отделните слоеве на произведението, отстраняване на деструктирали лакови покрития и др. При скулптурата на Томас Кочев „Войн” предизвикателство беше да се избере най-точния начин и подход за събирането на двете части на фигурата. Материалът е слепен дървен панел, който във времето е нападан от дървояди и инсекти, довели до изключително порьозната (нарушена) структура на дървото и загубата на здравина. Първата стъпка бе да се обезпаразити и укрепи дървесината, след което внимателно да се напаснат двете части на фигурата до постигане на максимален резултат и да се прилепят с подходящия адхезив (лепило). Това наложи следващите действия като китосване, реинтеграция, консолидация и полагане на финални покрития. Работата по всяка творба е придружена от консервационно-реставрационен паспорт, описващ състоянието на творбата преди, по време и след реставрация; фотодокументация и специални препоръки за съхранение и експониране. Всичко това е изключително важно за опазването и съхраняването на културното ни наследство във времето. Трудът на реставратора остава скрит за ценителя, но без него голяма част от творбите не би било възможно да бъдат видени. Томас Кочев „Войн”, ок. 1988 Дърво, 130х36х20 см., откупена от Обща художествена изложба „София”, 1989 г., Инв. № 578

Една от посоките, в които се развива политиката на СГХГ, е представянето на различни видове изложби на базата на колекцията. В тях се включват произведения от фондовете чрез тематични, жанрови, стилови и исторически изложби. Този тип експозиции бележат посоки и поредици, които ни помагат да интерпретираме събраното в колекцията, да го съпоставяме и анализираме в диалог с произведения, притежание на други институции и частни лица, и така да предлагаме нови прочити на историята. Когато годината изтича, често си задаваме въпроса какво ни донесе 2010? В контекста на работата с музейната колекция тя се оказа богата и благодатна. 2010 даде повод да се осмисли образа на художника в две изложби. Става дума за „Точки на пресичане. Художници рисуват художници” (юни – септември 2010) и „Ателието. Музи и модели” (декември 2010 – февруари 2011). Към всяка от тях има каталог на електронен носител с богат илюстративен материал и интерактивни препратки. Двете експозиции са част от поредицата изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 г. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, „Точки на пресичане” показа живота на една творческа общност „отвътре”. В нея се оглежда от различни ъгли отношението художник–художник и художник– критик в полето на живописта. Изложбата „Ателието. Музи и модели” включи творби и снимки по темата от различни периоди от българското изкуство. Експозицията проследява какво представлява ателието за художниците, как то се превръща в обект на изобразяване, какви са подходите към него. Така наред с различните авторски позиции, изложбата реконструира духа на епохата и естетиката времето. Политиката на представяне на поредица от изложби, в които една тема се интерпретира от различни ъгли, съвсем не е изолирано явление в практиката на СГХГ. Нека си припомним изложбите, посветени на София: „София – сто лица”, 2004, „Градски приказки”, 2006, „Градини на паметта”, 2008, „От вчера до утре. Софийски паметници”, 2009. Тази посока в музейната политика на СГХГ продължава да се подържа и да показва динамично и отворено отношение към колекцията. Така тя е в постоянно обръщение и непрестанно се подлага на преосмисляне. Нещо повече, самият акт на правене на тези изложби обогатява колекцията, прецизира и осъвременява погледа към включените в нея имена. На практика музейната колекция не е мъртъв организъм. Тя се актуализира във времето, като се развива и надгражда. И поважното – изпълва се с нови интерпретации. Обогатява се и с нови постъпления. В процеса на обмисляне и конструиране на тези изложби е напълно естествено да търсим и да откриваме нови имена. Впоследствие с възможността за откупки тези художници стават част от фонда на СГХГ. Важно е още веднъж да се подчертае, че изложбите не се мислят сами по себе си, а като част от цялостна стратегия.

Избрани статии: Куюмджиева, С. Музеят като диалог, в. Култура, бр. 3 (2575), 29 януари 2010 Петкова, С. Рисунки на жени, в. Култура, бр. 4, февруари, 2010 Попова, Д. Пространство за съвременното изкуство, сп. Ек, 2/2010 Шишкова, В. Музеят и Колекцията – версия СГХГ, разговор с Аделина Филева и Мария Василева, в. Култура, бр. 11 (2583), 26 март 2010 Константинова, Р. За изложбата „Бронка Гюрова и нейният кръг”, Инфо СБХ, бр. 1–3, 2010 Чулова–Маркова, Д., Жените и голото тяло, Инфо СБХ, бр.1-3 2010 Бойкова–Терзийска, М. Учени и журналисти „пренареждат” колекцията на СГХГ чрез „Другото око”, в. Новинар, 29 март 2010 Попова, Д. В Лондон през 1970 – през 2010 вече и в София. „Художник в депото” на Лъчезар Бояджиев, в. Гласове, 2 април 2010 Куюмджиева, С. Портрет на художника като куратор, в. Култура, 8 април 2010 Михайлова, В. А-а-а-а-а, не пипай историята!, в. Култура, 29 април 2010 Ландова, М. Българската нощ на музеите – почти европейска, в. Гласове, 21-27 май 2010 Чулова – Маркова, Д. Портретът като комуникация, Инфо СБХ, бр. 6, 7 2010 Слухове или смислови инсинуации (разговор на Даниела Радева с Лъчезар Бояджиев), Сп. ЛИК, юни 2010 Интервю с Антон Терзиев, сп. Една седмица в София, 9-15 юли, 2010 Росса, Б. Наградите БАЗА за трети път, в. Култура, 23 юли 2010 Млечевска, В. Изложба и награда БАЗА 2010, сп. Лик, юли 2010 Чулова–Маркова, Д., Портретът като контактна точка, сп. „Лик, бр. 8, август 2010 Илиев, Кр. Лика и Генко, в. Култура, бр. 37 (2610), 29 октомври 2010 Петкова, С. Формални експерименти, в. Култура, бр. 37, 29 октомври, 2010 Попова, Д. „XXL?”, в. Култура, бр. 39 (2612), 12 ноември 2010 Росса, Б. Критично за критическото изкуство, в. Култура, бр. 40 (2613), 19 ноември 2010 Куюмджиева, С. Продължение по темата XXL, в. Култура, бр. 42 (2615), 3 декември 2010 Георгиева, Р. „Формално” за труда или дебютна изложба „Формално” на Стела Василева, http://artologica.wordpress.com Като кратки отклонения от познатото, интервю със Стефания Батоева, сп. Блистер, http://www.blistermagazine.com Изложбите на Софийската градска художествена галерия са отразявани нееднократно в новините и културните рубрики на сутрешните блокове на БНТ, bTV, BBT, в специализираните предавания за култура и изкуство „Библиотеката”, „Рецепта за култура”, „Антракт”, както и в програмите на БНР: „Христо Ботев”, „Хоризонт” и „София”.

Институциите Когато пристига гостуваща изложба като „Виенски акционизъм” например, това събитие е предшествано от дълга кореспонденция, в която се уточняват параметрите на взаимодействието. Колкото подетайлно е това уточняване – толкова по-добър е крайният резултат. На пръв поглед това е много лесно. Ние предоставяме пространството, изпращаме план на залите, височините, мястото на колоните, описваме осветлението. Едновременно с това е много важно да изложим категорично нашите изисквания, като например – да не се кове върху пода (което много щеше да улесни изграждането на преградните стени между колоните), също да получим точния график на действията, които ще бъдат извършени, количеството помагачи, които са необходими за всеки ден от работата по изложбата. Пропускането на някой малък детайл може да съсипе графика и добрия старт на първите впечатления. Основното е взаимните очаквания да бъдат прецизно детерминирани, за да няма изненади. Когато изложбата приключи с размяна

уредник

„Точки на пресичане. Художници рисуват художници“, 29 юни – 26 септември 2010

Набелязани са и възможните продължения, в които погледът към колекцията би могъл да бъде пречупен през проблематиката на детския портрет, на салонния портрет, на изкуството на „Новите художници”. Един от акцентите на постигнатото от нас през 2010 г. е издаването на каталози на електронен носител. Тези издания, които са все по-актуални, все по-търсени и найвече все по-необходими, носят динамиката на ежедневието ни, удобството на мобилния и качествен достъп до големи масиви от информация. Изложбата „Точки на пресичане. Художници рисуват художници” е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 творби от 98 автори. Събраните картини са създадени в периода 1898-2010 г. и част от тях стават публично достояние за първи път. Подобен каталог е издаден и за изложбата „Ателието. Музи и модели”. В него са включени 140 творби от над 60 автори и 80 фотографии. Той е изключително ценен, както с произведенията, притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Пловдив, ХГ Плевен, Колекция – дарение „Светлин Русев” Плевен, ХГ Бургас, ХГ Русе, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Добрич, ХГ Пазарджик, Общински институт „Старинен Пловдив”, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, СБХ, Колекция „Ангел Сиемонов” и други частни колекции, така и с документалната част, която дава представа за автентичната атмосфера и дух на ателиетата от две столетия. Електронните каталози предлагат уникална и изключително удобна възможност за съпоставки.

Взаимодействия Моят кратък опит като уредник на изложби в СГХГ ме запрати в дебрите на няколко съвършено различни вида взаимодействия.

Даниела Чулова-Маркова

Красимир Илиев уредник

на подаръци, когато за галерията и нейната публика са останали придобивки вместо щети, значи всичко е минало добре. Доста различна е ситуацията, когато инициативата за изложбата е наша и трябва да се работи с няколко институции. Такава беше изложбата „Градини на паметта”, 2008, съвместен продукт на СГХГ, Музея за история на София, Държавния архив и Столична библиотека. В този случай умението е да се балансират стремежите за себеизява на всеки един от участниците. Тук се изисква търпение, готовност за дълги преговори, които граничат с дипломацията. Принципът е максимална (доколкото е възможно) равнопоставеност. През 2010 г. работихме отново съвместно с Музея за история на София върху изложбата „Следите на града. Йозеф Обербауер (1854 – 1926)”. Колекционерите Има изложби, които са немислими без участието на колекционери. Ретроспективната изложба на Иван Георгиев – Рембранда през 2008 г. е един от силните примери. В последните повече от 20 години държавните музеи и галерии не купуват и вероятно скоро няма да купуват произведения. Софийска градска художествена галерия напоследък е щастливо изключение от това правило. Това е само една от

причините колекционерите да бъдат все по-необходими партньори. Дори изложба на автор като Лика Янко, която изключително проницателно дарява голяма част от своето творчество на НХГ, СГХГ и галерии в страната, би била непълна без участието на работи от частните колекции. Всяко сериозно, особено ретроспективно изследване на нечие творчество, би било осакатено без участието на работи, намиращи се в частни колекции. Колекционерите са различни хора. Както казва Тома Николов, един от тях – „В България има около двеста колекционери и няма двама, които да си приличат”. Затова никога не трябва да се казва „колекционерите са еди какви си”. Колекционерите са много различни, освен това, те се променят, както се променят и техните колекции. Колекционерите трябва да бъдат насърчавани не само да показват най-доброто от своите съкровища. Те трябва да бъдат убеждавани, че за всички е по-добре техните сбирки да бъдат публикувани, с аргумента, че едно имане, което е събирано с години, може много бързо да бъде разпиляно. Колекционерите ще бъдат все понеобходими и все по-ценени. Без парите на колекционери, нямаше да има каталог от ретроспективната изложба на Иван Георгиев–Рембранда, нито каталог от изложбата „Лика и Генко”.

Васка Емануилова в музейната програма В своите зали за временни изложби Галерия Васка Емануилова организира два пъти в годината изследователски проекти, свързани с творчеството на известната скулпторка. Те са част от музейната програма. При реализирането на тези експозиции се работи основно с художественото наследство на Васка Емануилова, голяма част от което е притежание на фонда на галерията, а също така и с колекциите на регионалните художествени галерии и с творби от частни колекции. В изложбите от музейната програма уредниците се занимават с търсенето на нови гледни точки, нови посоки на интерпретация към сякаш добре познати факти не само от живота и творчеството на Васка Емануилова, но и на художници от нейното поколение. След откриването на филиала в края на 2006 г. се реализират следните проекти: „В търсене на история” (октомври – ноември 2007 г.); „Прилики/Различия. Мара Георгиева – Васка Емануилова” (март – май 2008 г.); „Дарение Годеч. Васка Емануилова” (септември – октомври 2008 г.); „Васка Емануилова и приятели” (декември 2008 – февруари 2009 г.); „Уроците в изкуството. Васка Емануилова и Иван Лазаров” (юни – септември 2009 г.); „Следите на стила: между модела и тялото. Рисунки на жени художнички от началото на 20. век до 90-те години” (декември 2009 – февруари 2010 г.); „Васка Емануилова – за творческия процес от рисунката до скулптурата” (юли – септември 2010 г.). През 2010 г. първата изложба, която галерията представи в рамките на своята музейната програма, е „Васка Емануилова – за творческия процес от рисунката до скулптурата”. Проектът се базира на идеята за ролята на рисунката като подготвителен етап в процеса на създаване на една скулптурна творба. На голяма част от подбраните скици в изложбата се потърси съответствие с реализирани впоследствие скулптури. За първи път пред

Милена Балчева уредник

широката публика бяха показани скицници на скулпторката от различни периоди, разкриващи интересни моменти от нейната творческа работа. В изложбата бе представена част от малката сбирка от дарението Годеч, а също така и нови попълнения творби от фонда на галерията. Втората музейна изложба през тази година „Архивът: разкази” е посветена на сбирката от документи, които притежава и постоянно развива Галерия Васка Емануилова. Внимателно проучените и систематизирани от уредниците материали са ценно допълнение към фонда с произведения. В рамките на този проект се представят два биографични филма за живота на скулпторката: „Автора...моделът” (1988 г., режисьор Петър Попзлатев) и „Васка Емануилова. Закъснял портрет” (1998 г., режисьор Петко Константинов). Включени са и аудио записи, съдържащи разкази за самата Васка Емануилова и анализи на творчеството й от изкуствоведи и скулптори, голяма част от тях събрани специално за изложбата. Наред с организираните две музейни изложби годишно в своя график Галерия Васка Емануилова включва поредица малки акценти в изложбеното пространство. Те отново са свързани с Васка Емануилова, кръга около нея и автори от по-късни поколения, обвързани по един или друг начин с нейното творчество. Целта на този акцент е да разнообрази постоянната експозиция с непоказвани дълго време творби от фонда на галерията и творби, които са частно притежание. В рамките на тези акценти до този момент са представени: цикъл късни акварели на Васка Емануилова от периода 1962-1970 г; голяма част от колекцията картини на Кирил Петров, които скулпторката дарява на Софийска градска художествена галерия; през 2010 г. е показана картината на Греди Асса „Интимно” от 1994 г., вдъхновена от контакта с творчеството и личността на Васка Емануилова.

С широко отворени врати

Петър Димов връзки с обществеността

Програма „Място за срещи”: Стела Василева „Формално”

Програма „Скулптура”: Рада Букова „Пейзаж с камък”

Съвременното изкуство в Галерия Васка Емануилова Владия Михайлова, уредник

Освен музейната експозиция и дейността, свързаната с творчеството на скулпторката, Галерия Васка Емануилова поддържа Програма „Скулптура”: Кирил Кузманов „Мъртва глава” две програми за съвременно изкуство – Платформата за съвременно изкуство и млади автори „Място за срещи” и Програма „Скулптура”. „Място за срещи” е проект, стартирал по идея на Мария Василева през 2004 г. в Софийска градска художествена галерия. Тогава той има за цел да работи с млади куратори и художници, които да осъществяват едни от своите първи изяви в рамките на официална институция. Целта е да се насърчи тяхното желание за публично представяне като им се даде възможност да „опитат” работата в професионална институция и по този начин да научат повече за системата на съвременно изкуство. Проектът „Място за срещи” в Софийска градска художествена галерия се осъществява в сътрудничество с Център за култура и дебат „Червената къща”, като след приключването му се превръща в платформа, която галерията продължава да развива и поддържа. От 2007 г. платформата гостува на Галерия Васка Емануилова, чието пространство за временни изложби се превръща в място за работа на художниците. Натрупаният вече опит, както и промените в самата сцена на съвременното изкуство от последните няколко години, която стана по-динамична и активна в създаването на разнообразни пространства за изкуство, оказаха влияние и върху начина на функциониране, задачите и целите на платформата. Запазвайки своята основна мисия да показва проекти на млади автори в контекста на институцията, „Място за срещи” в Галерия Васка Емануилова се разгърна в платформа за представяне на различни художествени позиции и съдържания, които да работят за изграждането на творчески фигури и контекст на „младо” съвременно изкуство в страната. Местата – различни пространства за изкуство, темите и задачите, осмислянето на условията на работа, информацията във виртуалното и реално пространство, с които младите художници работят, са от основен интерес при формулиране на задачите, които си поставя платформата и избора на автори. В последните няколко години в рамките на „Място за срещи” бяха представени млади художници от България, които са образовани и започват творческата си кариера извън страната като Камен Стоянов, Коста Тонев, Василена Ганковска, Рада Букова; тук може да се посочи и самостоятелната изложба на Луиза Марган. Същевременно с това в галерията бяха показани първите самостоятелни изложби на млади автори като Викенти Комитски и Стела Василева, които набират енергия, включвайки се в различни изложби в и извън страната. Тази година Стела Василева спечели наградата за млад автор „Гауденц Б. Руф”. Създаването на контакти и работата с други институции и организации доведоха и до разширяване на сферата на дейност на платформата чрез създаване на инициативата за гостуващи изложби на „Място за срещи” (Meeting Point Guest), в чиито рамки галерията показва чуждестранни автори и проекти: son:DA (Предмети от една стая), 2010, G.L.U.E, 2009, Демокрацията говори – Konsthall C в София, 2008. През 2008 г. в Галерия Васка Емануилова стартира и така наречената Програма „Скулптура”, която е непосредствено свързана с профила на галерията, зададен от фонда с произведения на скулпторката Васка Емануилова. Основната цел на програмата е да развива самата идея за скулптура отвъд традициите на жанра към нейните възможни съвременни измерения. Художествените проекти, представени до този момент в рамките на програмата, изследваха връзката между пространство, обект и процес („Изложбата е в процес. Заповядайте отново!” на Бора Петкова, 2008 г.); експериментираха с различни подходи на конструиране и представяне на обекти (от политическата еклектика на знаците в проекта „Бизнесът идва” на Георги Георгиев – Jorrras, 2009, до въплъщаването на поетически принципи в „Отложено недоверие” на Стефания Батоева, 2010); създаваха конкретни за изложбеното пространство условия като променяха условията на самата архитектурна среда („Срещу архитектурата” на Симеон Симеонов, 2008 и „Мъртва глава” на Кирил Кузманов, 2010). Освен двете програми за съвременно изкуство галерия Васка Емануилова организира различни събития, презентации и дискусии, които развиват публиката на галерията и изграждат контекст на представяните художествени проекти. Такива са продължаващият цикъл от лекции за експериментално кино и видео xfilm с водещи Красимир Терзиев и Рене Беекман, както и ежегодното включване на галерията в инициативата Малък сезон на ТР „Сфумато”.

Едва ли за културната общественост Софийската градска художествена галерия е единствено и само музей и изложбено пространство. От години нейните зали са знаково място за творците и в другите жанрове на изкуството. Разположението й в съседство с голяма част от националните културни институти в столицата я правят предпочитана и търсена за концерти, представяния на книги, малки театрални и поетични спектакли, дискусии и тържествени чествания. През 2010 г. в изложбените пространства на галерията се състояха над 80 събития от културния афиш на столичния град. По традиция в залите й изнасят концерти едни от най- известните български музиканти и състави – камерният ансамбъл „Софийски солисти”, квартет „Димов”, Квартет „Еолина”, цигуларите Ангел Станков и Йосиф Радионов, пианистите Даниела Андонова, Виктор Чучков, оперната певица Александрина Милчева и др. Софийската градска художествена галерия е домакин на голямата част от концертите на Камерна сцена „София” и на Бароковия фестивал. Много от най- известните български издателства като „Жанет 45”, „Сиела”, „Алтера”, Изток – Запад”, „Егмонд – България” правят премиерите на своята продукция именно в залите на галерията. През 2010 година тук бяха представени книгите на Леа Коен, Петко Бочаров, Иля Велчев, Ясен Антов, д-р Атанас Михайлов и много други поети, журналисти и общественици. Неправителствени и благотворителни организации, големи фирми с дарителски и социални програми избират галерийните пространства за своите прояви. През 2010 г. тук бяха връчени награди от конкурси с благотворителна цел за деца със здравословни проблеми на Българския червен кръст, беше проведен конкурсът „Човек на годината” на Българския хелзинкски комитет, беше обявена специалната дарителска програма на Мото-Пфое. Съвсем естествено е в галерията да се организират представяния на книги, каталози и албуми. През 2010 г. това бяха книгите на изкуствоведа проф. Чавдар Попов, списание „Проблеми на изкуството”, биографията на балетния хореограф и педагог Ерика Кужел. През месец юни тук се състоя публичната лекция на един от най-известните американски критици Майкъл Кимелман, наблюдател на New York Times. Софийската градска художествена галерия и в бъдеще ще разтваря гостоприемно вратите си за значими събития от културния живот на столицата с добронамереност, но и с прецизност към естетическото и стойностното. Софийска градска художествена галерия ул. Ген. Гурко 1, София 1000 (вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”) т. 02/ 9872181 http://www.sghg.bg Галерия Васка Емануилова – филиал на Софийска градска художествена галерия бул. Янко Сакъзов 15, София 1527 (на гърба на парк „Ген. Вл. Заимов”) т. 02/ 944 11 75 http://www.veg.sghg.bg

за посещение: вторник – събота: 10.00 – 19.00 неделя: 11.00 – 18.00 понеделник: почивен ден вход: свободен Редактор: Мария Василева Оформление: Надежда Олег Ляхова Фотографии: СГХГ, Кирил Кузманов, Правдолюб Иванов Печат: АртГРАФ © авторите и СГХГ СГХГ 2010