Златю Бояджиев и Бараците / Zlatyu Boyadjiev and Baratsite

Page 1

ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ И БАРАЦИТЕ ZLATYU BOYADJIEV AND BARATSITE



Златю Бояджиев и Бараците изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на Златю Бояджиев

Zlatyu Boyadjiev and BaratSite exhibition dedicated to the 110th anniversary of the birth of Zlatyu Boyadjiev


ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ И БАРАЦИТЕ Юбилейна изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на Златю Бояджиев

ZLATYU BOYADJIEV AND BARATSITE Jubilee exhibition dedicated to the 110th anniversary of the birth of Zlatyu Boyadjiev

Проект на Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив

Project of Sofia City Art Gallery and Art Gallery – Plovdiv

•юни–август, Софийска градска художествена галерия •септември, Градска художествена галерия – Пловдив •октомври, Художествена галерия – Стара Загора

•June to August, Sofia City Art Gallery •September, City Art Gallery – Plovdiv •October, Art Gallery – Stara Zagora

Екип на изложбата:

Team of the exhibition:

Аделина Филева Мария Василева Красимир Линков

Adelina Fileva Maria Vassileva Krassimir Linkov

Станислава Николова

Stanislava Nikolova

Илинка Чергарова Пламен Петров Стефан Стефанов Вихра Григорова Моника Роменска Владимир Харбалиев Кирил Иванов

Ilinka Chergarova Plamen Petrov Stefan Stefanov Vihra Grigorova Monica Romenska Vladimir Harbaliev Kiril Ivanov

Изложбата се осъществява със съдействието на: Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас Художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин Художествена галерия – Габрово Художествена галерия – Добрич Художествена галерия – Казанлък Художествена галерия – Ловеч Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик Художествена галерия – Перник Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ – Пловдив Художествена галерия – Русе Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен Художествена галерия – Смолян Художествена галерия – Стара Загора Общински институт „Старинен Пловдив“ Регионален исторически музей Благоевград Национална художествена академия Колекция „Боян Радев“ Държавна агенция „Архиви“ Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, отдел „Краезнание” Регионален държавен архив – Пловдив Организация на евреите в България „Шалом“

The exhibition is organized in cooperation with: Art Gallery Petko Zadgorski – Burgas Art Gallery Boris Georgiev – Varna Art Gallery Nikola Petrov – Vidin Art Gallery – Gabrovo Art Gallery – Dobrich Art Gallery – Kazanlak Art Gallery – Lovech Art Gallery Stanislav Dospevski – Pazardzhik Art Gallery – Pernik Art Gallery Eliya Beshkov – Pleven Permanent exhibition Zlatyu Boyadjiev – Plovdiv Art Gallery – Ruse Art Gallery Dimitar Dobrovich – Sliven Art Gallery – Smolyan Art Gallery – Stara Zagora Municipal Institute Old Town Blagoevgrad Regional Museum of History National Academy Collection Boyan Radev State Agency Archives National Library Ivan Vazov – Plovdiv National Library Ivan Vazov – Plovdiv, section Local History Regional State Archives – Plovdiv Organization of the Jews in Bulgaria „Shalom”

Изказваме благодарности на: Светлин Русев, Боян Радев, Ружа Маринска, Милена Милчева, Мая Захариева, Свилен Стефанов, Бойка Доневска, Елена Михайлова, Деница Вълчева

We express our thanks to: Svetlin Rusev, Boyan Radev, Ruja Marinska, Milena Milcheva, Maya Zaharieva, Svilen Stefanov, Boika Donevska, Elena Mihaylova, Denitza Vulcheva


съдържание / content

5........................... Аделина Филева, Красимир Линков Златю Бояджиев и Бараците Adelina Fileva, Krassimir Linkov Zlatyu Boyadjiev and Baratsite 7........................... Станислава Николова Златю Бояджиев Stanislava Nikolova Zlatyu Boyadjiev 9........................... Златю Бояджиев – каталог Zlatyu Boyadjiev – Catalogue 35.......................... Мария Василева Бараците Maria Vassileva Baratsite 37.......................... Бараците – каталог Baratsite – Catalogue 89.......................... Златю Бояджиев – биография Zlatyu Boyadjiev – Biography 93.......................... Избрана библиография за Бараците (1934–2013): Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец



Златю Бояджиев и Бараците

Zlatyu Boyadjiev and Baratsite

„Златю Бояджиев и Бараците“ е изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на Златю Бояджиев, на едно приятелство за цял живот с Васил Бараков и Давид Перец, на общия път в изкуството и индивидуалната посока на всеки от тях. Съдбата ги среща в Пловдив, когато правят своите първи стъпки в изкуството. Този път започва от рисуването в развалините на Куршум хан, от фирмата за табели, през Художествената академия и общата квартира в София, за да ги изведе по пътеките на Родопите. Своите художествени средства Бараков, Бояджиев и Перец откриват в тази мека и красива планина, която години наред ги привлича. И ако поколението български пейзажисти преди тях намира красотата в старите къщи, техните дворове и малките улички, то Бараците откриват Родопите за българското изкуство като пластичен и знаков образ. Пейзажът в творчеството на Бояджиев, Бараков и Перец не е просто красива гледка, а е определена творческа нагласа и начин на мислене, подчинени на чисто субективното авторско виждане и усещане. Мощните масиви, дълбоките долини, родопските къщи, извитите пътеки, хората и животните, които ги населяват, притежават онази цялост и форми, които ги вълнуват. Привлечени са от силата на планината, от нейната първична материалност, от одушевеното и неодушевеното в нея. Тримата художници бавно през десетилетията ще изминат своя път от родопските пейзажи през натюрмортите, фигуралните композиции и портретите. Перец ще създаде удивителни пейзажи и натюрморти, превръщайки ги във високо изкуство. През годините ще премине през фигуралната композиция със средствата на синтетичния експресивен реализъм, като достигне до лиричната абстракция и постепенното деструктиране на образа.

Zlatyu Boyadjiev and Baratsite is an exhibition dedicated to the 110th anniversary of Zlatyu Boyadjiev, and to his lifelong friendship with Vassil Barakov and David Peretz, their common way in art and the individual path of each of them. Fate made them meet in Plovdiv, when making their first steps in art. This road starts from their drawing in the ruins of Kurshum Khan (Bullet Inn), from the firm for signs, through the Academy of Arts and their shared lodging place in Sofia, to take them out on the trails of the Rhodope Mountains. Barakov, Boyadjiev and Peretz found their artistic means in this soft and beautiful mountain that had been attracting them for years. And if the generation of Bulgarian landscape artists before them found beauty in old houses, yards and alleys, Baratsite discovered the Rhodopes for Bulgarian art, as a plastic and sign character. Landscape in the works of Boyadjiev, Barakov and Peretz is not just the beautiful view, but it is a specific creative angle and mindset, bound by the author’s purely subjective view and feeling. The massive heights, the deep valleys, the Rhodope houses, the curved paths, the people and the animals that inhabited them, possess the integrity and shapes that excited them. They were attracted by the power of the mountain, by its combined primary materiality of the animate and the inanimate. The three artists, slowly over the decades, would cover their way from the Rhodope landscapes, through still lifes, figure compositions and portraits. Peretz would create amazing landscapes and still life, turning them into high art. Over the years, he would go through figure compositions by means of synthetic expressive realism, reaching lyrical abstraction and progressive disruption of the image. Barakov would be creative in still-life and portraits, but preference in all his works would remain for the landscape genre. The early landscapes of the artist are expressive, with marked relief, saturated colour and


Бараков ще твори в областта на натюрморта и портрета, но предпочитанията в цялото му творчество остават към пейзажния жанр. Ранните пейзажи на художника са експресивни, с изразен релеф, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли, със синтетично постигната и просто изразена форма. Той е един от първите български художници, разработващи индустриален пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух. Златю Бояджиев ще нарисува стотици композиции, портрети и пейзажи в своя творчески път, белязан от един водораздел – парализата, който предопределя неговата биография на художник. Така творчеството му се разделя на два периода. Първият период се характеризира с класически маниер при композирането, а в живописното изграждане се усеща влияние от импресионистите, от ренесансови майстори и старите икони, но темите винаги са обвързани с българската природа, с малкия град и село, с живота в тях. При втория период, когато започва да живописва с лявата ръка, стилът на твореца се променя коренно по посока на образността, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност и мазки. Творбите му придобиват подчертана експресия и драматизъм. Някои от тях привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл. Така Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с общата посока в младостта си, с личния си индивидуален принос през десетилетията и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище „Бараците”. Аделина Филева Красимир Линков

dense texture, without minor details, with synthetically achieved and simply expressed form. Barakov was among the first Bulgarian artists who developed industrial landscape. At a later stage he created paintings in an impressionistic spirit. Zlatyu Boyadjiev would draw hundreds of compositions, portraits and landscapes in his creative path, marked by one divide - the paralysis that determined his biography as an artist. So his work is divided into two periods. The first period is characterized by the classic manner of composing, and in the pictorial construction is felt the influence of the Impressionists, the Renaissance masters and the old icons, but the themes are always bound by the Bulgarian nature, the small town and the village, and by life in them. In the second period, when he began painting with his left hand, the artist’s style dramatically changed in the direction of imagery, the inclusion of dozens of figures in the compositions, and expressive colours and brushstrokes. His works acquired a pronounced expression and dramatic effect. Some of them were attractive with their entertaining story, and others were crowded with bizarre characters, often fraught with symbolic meaning. So Zlatyu Boyadjiev, Vassil Barakov and David Peretz entered the history of Bulgarian art with their common direction in their younger years, their personal individual contribution over the decades, in order to remain forever bonded through their students’ nickname Baratsite. Adelina Fileva Krassimir Linkov


Златю Бояджиев

Zlatyu Boyadjiev

Златю Бояджиев е роден през 1903 г. в село Брезово. През 1925 г. завършва Търговската гимназия в Пловдив. Започва да рисува в ателието по фирмопис на Гео Мирчев, където среща Васил Бараков и Давид Перец. Тук се поставя началото на голямото приятелство между тях. През 1927 г. е приет за студент в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Цено Тодоров. След завършване на художественото си образование през 1932 г. Златю Бояджиев се връща в Пловдив, където заедно с Владимир Рилски започва да преподава в Пета гимназия. Безспорно влияние за формирането на творческите възгледи на художника в този ранен период на творчеството му оказват родното село Брезово, срещата с Давид Перец и Васил Бараков, както и следването в Академията. Създадените творби от това време са предимно в жанра на пейзажа и тематичната фигурална композиция, портретите са значително по-малко. В запазените произведения се усеща силна експресивност, обобщеност на формата, постигната чрез бързи удари на четката и наслоявания на мазките. Те са важният първи етап, отправната точка, от която започва развитието на твореца. През 40-те години на ХХ в. стилът на Златю Бояджиев се променя. След пътуване до Италия през лятото на 1939 г. живописта му се повлиява от изкуството на Питър Брьогел – Стари, от Ренесанса и италианските прерафаелити. Стилът му се променя коренно. Бързите и експресивни светли мазки са заменени от спокойно и плавно моделиране на формите, с по-убити и пастелни тонове, близки до класическата и иконописна техника. Фигурите са категорични, композиционно добре обмислени, в една подробна и детайлно изписана среда. След 1944 г. Златю Бояджиев се включва активно в отразяването на бригадирското движение и индустриализацията на страната. През това време

Zlatyu Boyadziev was born in 1903 in the village of Brezovo. In 1925 he graduated from the High School of Commerce in Plovdiv. He started drawing in Geo Mirchev’s sign making studio, where he met Vassil Barakov and David Peretz. This is where the great friendship between them began. In 1927 he was admitted as a student at the Art Academy in Sofia, painting section, under Professor Tzeno Todorov. After completing his art education in 1932, Zlatyu Boyadjiev returned to Plovdiv, where together with Vladimir Rilski he started teaching at the Fifth High School. In this early period of his work, an undoubted influence on shaping the views of the creative artist had his native village of Brezovo, the meeting with David Peretz and Vassil Barakov, as well as studying at the Academy. His works from that time were mostly in the genre of landscape and thematic figure composition, the portraits being significantly less in number. In the preserved works can be felt strong expressiveness and summing up of form, achieved through quick brush strokes and layering of paint. They are the important first step, the starting point from which the development of the artist commenced. In the 1940s Zlatyu Boyadjiev’s style changed. After a trip to Italy in the summer of 1939 his paintings were influenced by the art of Peter Bruegel - the Elder, as well as by the Italian Renaissance and Pre-Raphaelites. His style changed radically. The fast and expressive bright brushstrokes were replaced by calm and smooth modeling of shapes, with subdued pastel colors, close to classical iconography and techniques. The figures are categorically clear, well thought out in terms of composition, in a comprehensive medium, designed in detail. After 1944 Zlatyu Boyadjiev was actively involved in covering the brigade movement and industrialization of the country. At that time, he made the so-called Miners’ cycle. In 1947 he traveled through Romania and participated in the joint Bulgarian-Romanian art exhibition in Bucharest and Sofia, at which he was awarded a gold medal.


създава т.нар. „Миньорски цикъл“. През 1947 г. пътува из Румъния и участва в Българо-румънската художествена изложба в Букурещ и София, на която е отличен със златен медал. В края на 40-те години на ХХ век, когато се налагат принципите на нормативната естетика, Златю Бояджиев попада сред критикуваните художници заради иконописния си, „отвлечен“, неокласически стил. По тази причина той насочва творческите си усилия в приложна и техническа работа, участва в художественото оформление и в изработването на панаирните палати в Пловдив, подготвя различни проекти за букви, винетки и изображения на животни, създава репрезентативни портрети на комунистически лидери и др. През 1951 г. настъпва обрат както в живота, така и в творчеството на художника. Малко след завръщането му от Димитровград, където работи по украсата на Азотноторовия завод, получава мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Загубва говора си. След мъчително възстановяване започва да рисува с лявата ръка, което поставя началото на т.нар. „втори период“ в творчество му. Промяната е значителна както в стилистиката и изразните средства, така и в цветовата палитра, станала много по-ярка и жизнерадостна. Появяват се нови теми, свързани с миналото и детството, засилва се интересът му към фолклора и обичаите. Продължава да се връща и към някои любими образи и природни мотиви. В края на 60-те до средата на 70-те години на ХХ в. пътува предимно из Европа и създава множество скици и ескизи. През последните години от живота си е привлечен от Мелник и Пиринския край. Създава цикъл от над 30 творби, които са и последните му живописни произведения, преди да напусне този свят през 1976 г. Станислава Николова

Towards the end of the 1940s when the principles of normative aesthetics were imposed, Zlatyu Boyadjiev was among the artists criticized for his iconographic, „vague” neoclassical style. He therefore directed his creative efforts towards applied and technical activities, taking part in the layout and development of the Trade Fair buildings in Plovdiv, he also prepared various projects for letters, vignettes and images of animals, made representative portraits of communist leaders etc. In 1951 came a twist, both in the life and in the work of the artist. Shortly after Zlatyu Boyadjiev’s return from the town of Dimitrovgrad, where he was working on the decoration of the Nitrogen-Fertilizer Plant, he had brain hemorrhage and paralysis of the right half of the body. He lost his speech. After a painful recovery he began to paint with his left hand, which marked the beginning of the so-called. „Second period” in his works. The change was significant both in style and expression, and his colour palette became far brighter and more cheerful. New themes emerged, related to his past and childhood, and his interest in folklore and customs increased. He kept on returning to certain favorite images and motifs of Nature. From the late 1960s to the mid-1970s Zlatyu Boyadjiev travelled mostly in Europe and created many drawings and sketches. In the last years of his life he was attracted by the town of Melnik in the region of Pirin mountain. He produced a cycle of more than 30 works that were his last paintings, before he left this world in 1976. Stanislava Nikolova


Златю Бояджиев / Zlatyu Boyadjiev

Автопортрет и портрет на жената на художника (Диптих), 1941 маслени бои на платно, 46 х 40 см, 46 х 38 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Self-portrait and Portrait of the Artist’s Wife (diptych), 1941 oil on canvas, 46 х 40 cm, 46 х 38 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


10

Ескиз за картина „След оран“ („На нивата“), 1942 акварел на хартия, 14,5 х 20 см. ХГ – Казанлък Sketch of the Painting “After the Plowing is Done“ (“On the Field“), 1942 watercolor on paper, 14,5 х 20 cm Kazanlak City Art Gallery > На нивата (След оран), 1942 маслени бои на платно, 145 х 200 см. ХГ „Никола Петров“ – Видин In the Field (After the Plowing is Done), 1942 oil on canvas, 145 х 200 cm “Nikola Petrov“ Vidin City Art Gallery


11


Сенокос, 1942 маслени бои на платно, 119 х 154 см. Софийска градска художествена галерия Haymaking, 1942 оil on canvas, 119 х 154 cm Sofia City Art Gallery

> Почивка на нивата, 1943 маслени бои на платно, 85 х 117 см. ХГ „Борис Георгиев“ – Варна Taking a Rest at the Field, 1943 oil on canvas, 85 х 117 cm “Boris Georgiev“ Varna City Art Gallery Игра на кокалчета, 1940 маслени бои на платно, 102,5 х 150 см. ГХГ – Пловдив Game with Animal Bones, 1940 oil on canvas, 102,5 х 150 cm Plovdiv City Art Gallery



Към кланицата, 1959 маслени бои на платно, 194 х 100 см. ХГ – Русе To the Slaughterhouse, 1959 oil on canvas, 194 х 100 cm Ruse City Art Gallery

> Моето детство маслени бои на платно, 141 х 196 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ My Childhood oil on canvas, 141 х 196 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“ За вода с каци маслени бои на платно, 163 х 139 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Getting Water In Wine Barrels oil on canvas, 163 х 139 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


15


16

Рисунка,1960 молив на картон, 21 х 15 см. ГХГ- Пловдив Drawing, 1960 pencil on cardboard, 21 x 15 cm Plovdiv City Art Gallery Брезовски лозя, 1961 маслени бои на платно, 94 х 179 см. ГХГ – Пловдив Brezovo Vineyards, 1961 oil on canvas, 94 х 179 cm Plovdiv City Art Gallery > Към паша, 1959 маслени бои на платно, 92 х 126 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ To the Grazing Fields, 1959 oil on canvas, 92 х 126 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


17



< Клане на прасе, 1961 маслени бои на платно, 196 х 140 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Pig Slaughter, 1961 oil on canvas, 196 х 140 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“

19

Говедар, 1962 маслени бои на платно, 199 х 140 см. ХГ – Казанлък Livestock Herder, 1962 oil on canvas, 199 х 140 cm Kazanlak City Art Gallery


20

Старият чинар, 1964 маслени бои на платно, 112,5 х 137 см. ГХГ – Пловдив The Old Plane Tree, 1964 oil on canvas, 112,5 х 137 cm Plovdiv City Art Gallery



Пастир и свинарка, 1964 маслени бои на платно, 142 х 103 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Shepherd and Female Swine Herder, 1964 oil on canvas, 142 х 103 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery

> Зима – пързалка, 1965 маслени бои на платно, 98,5 х 68 см. ХГ – Добрич Winter – Sledding Slope, 1965 oil on canvas, 98,5 х 68 cm Dobrich City Art Gallery


23



< Сестрите и брат ми, 1967 маслени бои на платно, 196 х 141 см. ГХГ – Пловдив My Siblings, 1967 oil on canvas, 196 х 141 см. Plovdiv City Art Gallery

25

Автопортрет на трон, 1967 маслени бои на платно, 130 х 75 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Self-portrait on a Throne, 1967 oil on canvas, 130 х 75 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“



< Говедари, 1968 маслени бои на платно, 198 х 138 см. ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас Livestock Herders, 1968 oil on canvas, 198 х 138 cm “Petko Zadgorski“ Burgas City Art Gallery

27

Хоро, 1968 маслени бои на платно, 140 х 125 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Reel, 1968 oil on canvas, 140 х 125 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“ Продавачи на оцет, 1970 маслени бои на платно, 182 х 113 см. ГХГ – Пловдив Vinegar Vendors, 1970 oil on canvas, 182 х 113 cm Plovdiv City Art Gallery


28

Ескиз към „Пладне“, ок. 1971 молив на хартия, 15 х 20 см. ГХГ – Пловдив Sketch of “Noon“, 1971’s pencil on paper, 15 х 20 cm Plovdiv City Art Gallery Ескизи към „Пладне“, ок. 1971 молив на хартия, 20 х 15 см. ГХГ – Пловдив Sketch of “Noon“, 1971’s pencil on paper, 20 х 15 cm Plovdiv City Art Gallery > Пладне, 1971 маслени бои на платно, 153 х 195 см. ГХГ – Пловдив Noon, 1971 oil on canvas, 153 х 195 cm Plovdiv City Art Gallery


29



< Имарет джамия маслени бои на платно, 132 х 97 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Imaret Mosque oil on canvas, 132 х 97 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“

31

Молебен за дъжд, 1973 маслени бои на платно, 137 х 126 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Praying for Rain, 1973 oil on canvas, 137 х 126 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


Цигански катун, 1973 маслени бои на платно, 90,5 х 136,5 см. ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик Gypsy Camp, 1973 oil on canvas, 90,5 х 136,5 cm “Stansilav Dospevski“ Pazardzhik City Art Gallery

> Пастирки, 1974 маслени бои на платно, 133 х 100 см. РИМ – Благоевград Shepherdesses, 1974 oil on canvas, 133 х 100 cm, Inventory № 468 Regional Museum of History - City of Blagoevgrad



34


< Златю Бояджиев Бараците, 1964 маслени бои на платно, 196 х 136 см. Колекция „Боян Радев“ Zlatyu Boyadjiev Baratsite, 1964 oil on canvas, 196 х 136 cm “Boyan Radev“ Collection

35

БАРАЦИТЕ

BARATSITE

„Бараците“ е прозвище на тримата приятели – Васил Бараков (1902, Казанлък –1991, София), Златю Бояджиев (1903, Брезово –1976, Пловдив) и Давид Перец (1906, Пловдив –1982, Париж). Дадено им е от Цанко Лавренов по време на студентските им години, когато тримата живеят и работят заедно в София. Това приятелство е почти без паралел в историята на българското изкуство, преди всичко защото е между изключителни художници-новатори. Срещат се през 20-те години на XX век в Пловдив в ателието на фирмописеца Гео Мирчев. Рисуването ги привлича неудържимо и те приемат единствения възможен избор за времето – да се учат на занаят, за да изкарват прехраната си, и едновременно с това да посещават часовете по вечерен акт. През 1927 г. Златю Бояджиев е приет в Художествената академия в София в класа на Цено Тодоров. Последват го и другите двама – Перец през 1928 г. (завършва при Димитър Гюдженов), Бараков през 1929 г. (учи при Цено Тодоров и Стефан Иванов и завършва при Никола Ганушев). Живеят заедно и работят като фирмописци. В ателието им се събират студенти и преподаватели. През 1930 г. спечелват пари от боядисване на комините на фабрика „Изида“ и заминават да рисуват из Родопите. Не може да се установи със сигурност колко пъти са пътували дотам, но тези артистични екскурзии се превръщат в легендарни. Обикновено отсядат при сестрата на Васил Бараков, която живее в Чепеларе, и обикалят околностите. Към тях понякога се присъединяват и други художници. Периодът на тези пътешествия е между 1927 и 1932 г. (според някои дори до 1937 г.). Независимо че от това време не са запазени много творби, той е бил изключително важен за формирането на стила и на тримата. Строгата и сдържана красота на Родопите им позволява

Baratsite is a nickname shared by three friends Vassil Barakov (b.1902, Kazanlak – d.1991, Sofia), Zlatyu Boyadjiev (b.1903, Brezovo – d.1976, Plovdiv) and David Peretz (b.1906, Plovdiv – d.1982, Paris). The nickname was given to them by Tsanko Lavrenov in their student years, when the three lived and worked together in Sofia. That friendship was almost without parallel in the history of Bulgarian art, mainly because it was between three exceptional innovative artists. They met in the 1920s in the town of Plovdiv at the studio of Geo Mirchev, sign-painter. Drawing attracted them irresistibly and they made the only possible choice for the time - to learn a trade in order to earn a living, and in parallel with that to attend the classes on evening act. In 1927 Zlatyu Boyadjiev was admitted to the Academy of Arts in the class of Tseno Todorov. The other two artists followed him - Peretz in 1928 (he graduated in Dimitar Gyudzhenov’s class), Barakov in 1929 (he studied under Tseno Todorov and Stefan Ivanov, and he gradiated under Nikola Ganushev). They lived together and worked as sign-painters. Students and teachers gathered in the studio. In 1930, they made money from painting the chimneys of Isis factory and travelled to the Rhodope mountains to paint there. It can not be ascertained exactly how many times they travelled to that destination, but those artistic excursions became legendary. They stayed usually with Vassil Barakov’s sister who lived in the town of Chepelare, and they toured around the neighbourhood. Sometimes they were accompanied by other artists. Those trips continued between 1927 and 1932 (and even by 1937, according to some people). Despite the fact that not many works have been preserved from that time, that period was extremely important for shaping the style of all three. The stern beauty of the Rhodope Mountains allowed them to analyze the character of both nature and painting. They created works that altered


36

да анализират характера и на природата, и на картината. Създават произведения, които променят разбирането за красота и естетика. Имената на тримата се свързват с развитието на идеята за пластическото в българското изкуство. Съдбите им оттук нататък са доста различни. Давид Перец пътува до Франция и Холандия. В последствие е включен в трудово-строителна рота, а след това и интерниран в трудов лагер (1941–1944 г.). Именно там създава великолепна серия от потрети с туш и перо. В периода 1940– 1945 г. Васил Бараков работи като художникдекоратор в Пловдивския драматичен театър. Златю Бояджиев се жени, премества се за постоянно в Пловдив, пътува до Италия. След 9 септември 1944 г. той ентусиазирано отразява новите процеси – бригадирското движение, промишлената действителност, живота на миньорите. Включва се заедно с Бараков в организираните от Съюза на художниците командировки по новите строителни обекти из страната. Следват и тези из Румъния. Златю Бояджиев и Давид Перец участват в първата през 1947 г., а Васил Бараков във втората през есента на 1948 г. Откритата със създадените произведения изложба е отречена като мрачна и формалистична, което има сериозни последствия. Почти до 1962 г., когато започва период на „размразяване“, Бараков живее трудно, рисува картини по-рядко, издържа се с приложна дейност. Златю Бояджиев също е критикуван за гротескността на образите. Неприятностите не подминават и Давид Перец – през 1947 г. заминава с колеги-художници на строежа на язовир Росица, където негови коментари водят до временно отнемане на паспорта му и до осъзнаването, че мястото му не е в България. Заминава за Париж и остава там до края на живота си. Тази част на изложбата представя различните съдби и творческо развитие на тримата големи художници. След младостта и драматичните исторически превратности, които ги засягат по един или друг начин, те остават верни на живописта и постигат признание. Енергичен и много активен, Златю Бояджиев създава великолепни композиции, свързани със съвременността и традицията. По-затвореният Васил Бараков продължава да рисува пейзажи, които са му достатъчни в опитите да анализира формата и взаимодействието й с цвета в дълбочина. Създава и едни от първите съвременни индустриални пейзажи. Разностранен в своите творчески интереси, Давид Перец работи във всички жанрове и развива търсенията си до абстрактнодекоративни композиции. Мария Василева

the notion of beauty and aesthetics. The names of the three were associated with the development of the idea of plastic variability in Bulgarian art. From then on their paths were quite different. David Peretz travelled to France and the Netherlands. Subsequently he was included in a labourconstruction company, and then he was interned in a labour camp (1941-1944). It was there that he created a magnificent series of portraits with ink and pen. In the period between 1940 and 1945, Vassil Barakov worked as artist-decorator at the drama theatre in Plovdiv. Zlatyu Boyadjiev married, moving to settle in Plovdiv, and he travelled to Italy. After September 9th 1944 he reflected enthusiastically the new developments - the brigade movement, the industrial reality, and the life of miners. Together with Barakov he joined the trips organized by the Union of Artists, on new construction sites around the country. They were followed by those around Romania. Zlatyu Boyadjiev and David Peretz participated in the first trip in 1947, and Vassil Barakov in the second, in the autumn of 1948. The opened exhibition displaying the works was repudiated as gloomy and formalistic, which brought serious consequences. Almost until 1962, when a period of “thaw” began, Barakov led a difficult life, rarely painting pictures, and supporting himself by making applied art. Zlatyu Boyadjiev was also criticized for the grotesqueness of his images. Trouble did not bypass David Peretz, too - in 1947, together with fellow-artists, he visited the construction site of Rositsa dam, where his comments lead to a temporary suspension of his passport, and to the realization that he did not belong to Bulgaria. Peretz went to Paris and remained there for the rest of his life. This part of the exhibition presents different fates and the creative development of the three great artists. Following the youth and the dramatic vicissitudes that affected them in one way or another, they remained loyal to painting and achieved recognition. The energetic and very active Zlatyu Boyadjiev created wonderful compositions associated with modernity and tradition. The more reticent Vassil Barakov continued to paint landscapes which were enough for him in his experiments to analyze form and its interaction with colour in depth. He made one of the first modern industrial landscapes. David Peretz, versatile in his creative interests, painted in all genres and developed his searches to the level of abstract decorative compositions. Maria Vassileva


37

Давид Перец Планински пейзаж, 1930 маслени бои на платно, 58 х 67 см. ХГ „Борис Георгиев“ – Варна David Peretz Mountain Landscape, 1930 oil on canvas, 58 х 67 cm “Boris Georgiev“ Varna City Art Gallery Васил Бараков Чепеларе маслени бои на платно, 37 х 49 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov Town of Chepelare oil on canvas, 37 х 49 cm Kazanlak City Art Gallery Златю Бояджиев Станимъшки къщи, 30-те г. на XX век маслени бои на платно, 85 х 91см Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev Stanimaka Houses, 1930’s oil on canvas, 85 х 91 cm Permanent Exhibition “Zlatyu Boyadjiev“


38

Златю Бояджиев Старият Пловдив, 1935 маслени бои, картон, 34 х 40 см. ХГ – Стара Загора Zlatyu Boyadjiev Plovdiv – the Old Town, 1935 oil on cardboard, 34 х 40 cm Stara Zagora City Art Gallery Златю Бояджиев Из Стария Пловдив, 30-те г. на 20 век маслени бои на платно, 70 х 54 см. ГХГ- Пловдив Zlatyu Boyadjiev Around the Old Town of Plovdiv, 1930’s oil on canvas, 70 х 54 cm Plovdiv City Art Gallery > Давид Перец Пейзаж от Смолянско, 1933 маслени бои, картон, 55 х 68 см. ХГ – Смолян David Peretz Landscape from the Smolyan Environs, 1933 oil on cardboard, 55 х 68 cm Smolyan City Art Gallery Давид Перец Родопски пейзаж, 1935 маслени бои, каширано платно, 57,5 х 70 см. ХГ – Русе David Peretz Rhodope Mountain Landscape, 1935 oil on canvas panel, 57,5 х 70 cm Ruse City Art Gallery


39


Давид Перец Портрет на Васил Бараков, 30-те год. на 20 век линогравюра, 34 х 30 см. ХГ – Стара Загора David Peretz Portrait of Vassil Barakov, 1930’s linocut, 34 х 30 cm Stara Zagora City Art Gallery Давид Перец Портрет на Васил Бараков, 1934 маслени бои на платно, 62 х 55 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен David Peretz Portrait of Vassil Barakov, 1934 oil on canvas, 62 х 55 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


41

Васил Бараков Недовършен автопортрет, 1934 маслени бои на платно, 90 х 70 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Vassil Barakov Unfinished Self-portrait, 1934 oil on canvas, 90 х 70 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


42

Васил Бараков Пейзаж от Смолян, 1937 маслени бои на платно, 93 х 76 см. ХГ – Смолян Vassil Barakov Landscape from Smolyan, 1937 oil on canvas, 93 х 76 cm Smolyan City Art Gallery


Златю Бояджиев Зима, 1937 маслени бои на шперплат, 55 х 65 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev Winter, 1937 oil on plywood, 55 х 65 cm Plovdiv City Art Gallery Златю Бояджиев На нивата (Орач), 1937 маслени бои на платно, 88 х 133 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev In the Field (Man Plowing), 1937 oil on canvas, 88 х 133 cm Plovdiv City Art Gallery

43


44

Васил Бараков Натюрморт със саксия, 1938 маслени бои на каширано платно, 56 х 66 см. ХГ – Русе Vassil Barakov Still-life with a Flower Pot, 1938 oil on canvas panel, 56 х 66 cm Ruse City Art Gallery


45

Давид Перец Натюрморт със синя ваза, 1938 маслени бои на платно, 66 х 56 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен David Peretz Still-life with a Blue Vase, 1938 oil on canvas, 66 х 56 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


46

Давид Перец Натюрморт, 1939 маслени бои на платно, 81 х 100 см. СГХГ David Peretz Still-life, 1939 oil on canvas, 81 х 100 cm Sofia City Art Gallery


47

Давид Перец Натюрморт, 1940 маслени бои на платно, 67 х 63 см. ГХГ– Пловдив David Peretz Still-life, 1940 oil on canvas, 67 х 63 cm Plovdiv City Art Gallery


48


< Давид Перец Летен пейзаж, 1941 маслени бои на платно, 55 х 66 см. ХГ – Стара Загора David Peretz Summer Landscape, 1941 oil on canvas, 55 х 66 cm Stara Zagora City Art Gallery

Давид Перец Пейзаж маслени бои на платно, 58 х 68 см. СГХГ David Peretz Landscape oil on canvas, 58 х 68 cm Sofia City Art Gallery

49

Златю Бояджиев Жътва (Село), 1943 маслени бои на платно, 88 х 67 см. ХГ – Русе Zlatyu Boyadjiev Harvest Time (Village), 1943 oil on canvas, 88 х 67 cm Ruse City Art Gallery


50

Васил Бараков Пейзаж от Чепеларе, 1942 маслени бои на платно, 59 х 69 см. ХГ „Илия Бешков“ – Плевен Vassil Barakov Landscape from the Town of Chepelare, 1942 oil on canvas, 59 х 69 cm “Iliya Beshkov“ Pleven City Art Gallery

Давид Перец Из Смолян, 30-те години на ХХ в. маслени бои на платно, 56 х 68 см. ГХГ – Пловдив David Peretz Around the Town of Smolyan, 30`s oil on canvas, 56 х 68 cm Plovdiv City Art Gallery

Златю Бояджиев Родопски двор, 1974 маслени бои на платно, 42 х 33,5 см. ХГ – Стара Загора Zlatyu Boyadjiev Rhodope Mountain Yard, 1974 oil on canvas, 42 х 33,5 cm Stara Zagora City Art Gallery


51


52


< Златю Бояджиев Антверпен, 1974 маслени бои на платно, 23 х 26,5 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev Antwerp, 1974 oil on canvas, 23 х 26,5 cm Plovdiv City Art Gallery

Златю Бояджиев Пейзаж от Холандия, 1973 маслени бои на платно, 62 х 54 см. ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик Zlatyu Boyadjiev Landscape from the Netherlands, 1973 oil on canvas, 62 х 54 cm “Stansilav Dospevski“ Pazardzhik City Art Gallery

53

Златю Бояджиев Родопски пейзаж – Широка Лъка, 1974 маслени бои на платно, 66 х 83 см. ХГ – Смолян Zlatyu Boyadjiev Rhodope Mountain Landscape – Village of Shiroka Laka, 1974 oil on canvas, 66 х 83 cm Smolyan City Art Gallery


54

Златю Бояджиев Хипита, 1968 маслени бои на шперплат, 108 х 154 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev Hippies, 1968 oil on plywood, 108 х 154 cm Plovdiv City Art Gallery


55

Златю Бояджиев Монмартър, 1964 маслени бои на платно, 113 х 144 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev Montmartre, 1964 оil on canvas, 113 х 144 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


56

Давид Перец Дамски портрет със сламена шапка, 1945 маслени бои на платно, 52 х 38 см. СГХГ David Peretz Portrait of a Lady with a Straw Hat, 1945 oil on canvas, 52 х 38 cm Sofia City Art Gallery Давид Перец Полякиня В. Д., 1945 туш върху хартия, 31,5 х 25,2 см. ХГ – Русе David Peretz Polish Woman V. D., 1945 Indian ink on paper, 31,5 х 25,2 cm Ruse City Art Gallery


57

Златю Бояджиев Унгарка, 1961 маслени бои на платно, 81 х 61,5 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev Hungarian Woman, 1961 oil on canvas, 81 х 61,5 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“ Васил Бараков Трансилванец, 1948 маслени бои, каширан картон на шперплат, 53 х 46 см. ГХГ – Пловдив Vassil Barakov Man from Transylvania, 1948 oil on canvas, 53 х 46 cm Plovdiv City Art Gallery


58

Васил Бараков Трансилвански обор, 1949 маслени бои на платно, 66,5 х 100 см. ХГ – Русе Vassil Barakov Transylvanian Stables, 1949 oil on canvas, 66,5 х 100 cm Ruse City Art Gallery

Васил Бараков Пазар в Бая Маре, 1948 маслени бои, картон, 44,5 х 62 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov Marketplace in Baia Mare, 1948 oil on cardboard, 44,5 х 62 cm Kazanlak City Art Gallery


Златю Бояджиев Пейзаж – гора с дървари, 1945 маслени бои, дъска, 80 х 60 см. СГХГ Zlatyu Boyadjiev Landscape – Forest with Tree Fellers, 1945 oil, board, 80 х 60 cm Sofia City Art Gallery Златю Бояджиев Пролетен пейзаж, 1940 маслени бои на платно, 58 х 70 см. ХГ – Казанлък Zlatyu Boyadjiev Spring landscape, 1940 oil on canvas, 58 x 70 cm Kazanlak City Art Gallery

59


60

Златю Бояджиев Косач, 1939 маслени бои на платно, 93 х 105 см. ХГ – Перник Zlatyu Boyadjiev Scyther, 1939 oil on canvas, 93 х 105 cm Pernik City Art Gallery


Давид Перец Каруцари, 1934 маслени бои на платно, 55 х 46 см. СГХГ David Peretz Cart Drivers, 1934 oil on canvas, 55 х 46 cm Sofia City Art Gallery Златю Бояджиев Вадене на картофи, 30-те г. на XX век маслени бои на платно, 80 х 95 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev Harvesting Potatoes, 1930’s oil on canvas, 80 х 95 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“

61


62

Васил Бараков Край София, 1938 маслени бои на платно, 54 х 70 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov In the Environs of Sofia, 1938 oil on canvas, 54 х 70 cm Kazanlak City Art Gallery

Давид Перец Край София, 1940 маслени бои на платно, 60,5 х 71 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен David Peretz In the Environs of Sofia, 1940 oil on canvas, 60,5 х 71 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery

Златю Бояджиев Мина „Димитрово“, 1945 маслени бои на платно, 106 х 156 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev “Dimitrovo“ Mine, 1945 oil on canvas, 106 х 156 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“


63


Давид Перец Мъж с чук, 1941 туш, перо, 32,3 х 26,4 см СГХГ David Peretz Man with a Hammer,1941 Indian ink, pen, 32,3 х 26,4 cm Sofia City Art Gallery Давид Перец Композиция – еврейски трудов лагер, 1943 маслени бои на платно, 79 х 99 см. Организация на евреите в България „Шалом“ “David Peretz Composition - Jewish labor camp, 1943 oil on canvas, 79 x 99 cm Organization of the Jews in Bulgaria “Shalom“


Давид Перец Рисунки, 1942–1943 туш, перо СГХГ David Peretz Drawings, 1942–1943 Indian ink, pen Sofia City Art Gallery


Давид Перец Детски портрет, 1943 маслени бои на платно, 98,8 х 70,2 см. ХГ „Борис Георгиев“ – Варна David Peretz Portrait of a Child, 1943 oil on canvas, 98,8 х 70,2 cm “Boris Georgiev“ Varna City Art Gallery Златю Бояджиев Момиче с книга, 1943 маслени бои на платно, 71 х 56 см. Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Zlatyu Boyadjiev Girl with a Book, 1943 oil on canvas, 71 х 56 cm Permanent Exhibition „Zlatyu Boyadjiev“

> Давид Перец Семейство, 1945 маслени бои на платно, 81 х 65 см. ГХГ – Пловдив David Peretz Family, 1945 oil on canvas, 81 х 65 cm Plovdiv City Art Gallery



68

Златю Бояджиев Жената на художника, 1944 маслени бои на платно, 64 х 48,5 см. СГХГ Zlatyu Boyadjiev The Artist’s Wife, 1944 oil on canvas, 64 х 48,5 cm Sofia City Art Gallery


69

Васил Бараков Мама, 1946 маслени бои на платно, 81,5 х 65 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov Mom, 1946 oil on canvas, 81,5 х 65 cm Kazanlak City Art Gallery


Давид Перец Железопътно депо, 1944 туш, четка, 26,5 х 31 см СГХГ David Peretz Train Depot, 1944 Indian ink, brush, 26,5 х 31 cm Sofia City Art Gallery

Васил Бараков Етюд към изгорялата фабрика, 1946 маслени бои на платно, 45 х 53 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Vassil Barakov Study of the Burnt Down Factory, 1946 oil on canvas, 45 х 53 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery

Васил Бараков Старата фабрика, 1946 маслени бои на платно, 76 х 95 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Vassil Barakov The Old Factory, 1946 oil on canvas, 76 х 95 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


71


72

Златю Бояджиев Открит рудник – Перник, 1947 маслени бои на платно, 77 х 114,5 см. ХГ „Борис Георгиев“ – Варна Zlatyu Boyadjiev Open-pit mine – Pernik, 1947 oil on canvas, 77 х 114,5 cm “Boris Georgiev“ Varna City Art Gallery

Васил Бараков Старата фабрика край Пловдив, 1947 маслени бои на платно, 74,5 х 101 см. ХГ – Стара Загора Vassil Barakov The Old Factory on the Outskirts of Plovdiv, 1947 oil on canvas, 74,5 х 101 cm Stara Zagora City Art Gallery

Давид Перец Индустриален пейзаж, 1947 маслени бои на платно, 60 х 82 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен David Peretz Industrial Landscape, 1947 oil on canvas, 60 х 82 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


73


74

Васил Бараков Сонди в Къмпина, 1949 маслени бои на платно, 90 х 115 см. СГХГ Vassil Barakov Drills in Kampina, 1949 oil on canvas, 90 x 115 cm Sofia City Art Gallery


75

Васил Бараков Къмпина, 1949 маслени бои на платно, 55,5 х 65 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov City of Câmpina, 1949 oil on canvas, 55,5 х 65 cm Kazanlak City Art Gallery

Васил Бараков Пейзаж, 1960 маслени бои на платно, 62 х 83 см. СГХГ Vassil Barakov Landscape, 1960 oil on canvas, 62 х 83 cm Sofia City Art Gallery


76

Васил Бараков Балчик, 1958 маслени бои на платно, 74 х 93 см. ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас Vassil Barakov Town of Balchik, 1958 oil on canvas, 74 х 93 cm “Petko Zadgorski“ Burgas City Art Gallery


Давид Перец Месемврия, 1945 туш, перо, 26,5 х 32,5 см СГХГ David Peretz Mesembria, 1945 Indian ink, pen, 26,5 х 32,5 cm Sofia City Art Gallery

77

Давид Перец Рибари, 1945–1947 маслени бои на платно, хартия, 24 х 32 см. СГХГ David Peretz Fishermen, 1945–1947 oil on canvas, paper, 24 х 32 cm Sofia City Art Gallery

Златю Бояджиев Плаж, 1959 маслени бои на платно 30,5 х 43 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Zlatyu Boyadjiev Beach, 1959 oil on canvas, 30,5 х 43 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


Златю Бояджиев Партизанска майка, 1975 маслени бои на платно, 65 х 46 см. ХГ – Стара Загора Zlatyu Boyadjiev Guerilla Mother, 1975 oil on canvas, 65 х 46 cm Stara Zagora City Art Gallery

> Златю Бояджиев Трактористи маслени бои на платно, 180 х 138 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev Tractor Drivers Oil on canvas, 180 х 138 cm Plovdiv City Art Gallery

Златю Бояджиев Партизанска майка, 1975 молив върху хартия, 32 х 22 см. ХГ – Стара Загора Zlatyu Boyadjiev Guerilla Mother, 1975 pencil on paper, 32 х 22 cm Stara Zagora City Art Gallery



80

Златю Бояджиев Акция Брезово, 1973 маслени бои на платно, 107 х 136 см. ГХГ – Пловдив Zlatyu Boyadjiev Action Brezovo, 1973 oil on canvas, 107 х 136 cm Plovdiv City Art Gallery


81

Васил Бараков Мелник, 1982 маслени бои на платно, 85 х 104 см. ХГ „Илия Бешков“ – Плевен Vassil Barakov Town of Melnik, 1982 oil on canvas, 85 х 104 cm “Iliya Beshkov“ Pleven City Art Gallery


82


< Златю Бояджиев Копачки, 1967 маслени бои на платно, 145 х 91 см. ХГ „Никола Петров“ – Видин Zlatyu Boyadjiev Women Digging With Hoes, 1967 oil on canvas, 145 х 91 cm “Nikola Petrov“ Vidin City Art Gallery

83

Златю Бояджиев Карланово II, 1975 маслени бои на платно, 129 х 83 см. РИМ – Благоевград Zlatyu Boyadjiev Village of Karlanovo II, 1975 oil on canvas, 129 х 83 cm Regional Museum of History - City of Blagoevgrad


Васил Бараков Мелник, 1958 маслени бои на платно, 65,5 х 82,5 см. СГХГ Vassil Barakov Town of Melnik, 1958 oil on canvas, 65,5 х 82,5 cm Sofia City Art Gallery

> Васил Бараков Пловдив, 1972 маслени бои на платно, 97,5 х 135 см. ГХГ – Пловдив Vassil Barakov Plovdiv, 1972 oil on canvas, 97,5 х 135 cm Plovdiv City Art Gallery Васил Бараков Пейзаж ІІІ маслени бои на платно, 83 х 102 см. СГХГ Vassil Barakov Landscape ІІІ oil on canvas, 83 х 102 cm Sofia City Art Gallery

Васил Бараков Пейзаж II маслени бои на платно, 85 х 100 см. ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен Vassil Barakov Landscape II oil on canvas, 85 х 100 cm “Dimitar Dobrovich“ Sliven City Art Gallery


85


Давид Перец Без название, 1971 цветна литография, 30 х 39,6 см. СГХГ David Peretz No Title, 1971 colour lithograph, 30 х 39,6 cm Sofia City Art Gallery Давид Перец Без наименование, 1970 цветна литография, 44,5 х 66 см. СГХГ David Peretz No Title, 1970 colour lithograph, 44,5 х 66 cm Sofia City Art Gallery

Давид Перец Гора с маслинови дръвчета, 1956 маслени бои на платно, 81 х 100 см. СГХГ David Peretz Olive Grove, 1956 oil on canvas, 81 х 100 cm Sofia City Art Gallery


87


Давид Перец Риба, 1958 маслени бои на платно, 77 х 102 см. СГХГ David Peretz Fish, 1958 oil on canvas, 77 х 102 cm Sofia City Art Gallery

Васил Бараков Натюрморт с делва, 1957 маслени бои на платно, 46,5 х 56 см. ХГ – Казанлък Vassil Barakov Still-life with an Amphora, 1957 oil on canvas, 46,5 х 56 cm Kazanlak City Art Gallery


89 Златю Бояджиев, 70-те г. на ХХ век Централен държавен архив, Ф 720. Zlatyu Boyadjiev, 1970”s Central State Archive, F.720.

Златю Бояджиев

Zlatyu Boyadjiev

1903 – Роден на 22 октомври в с. Брезово, Пловдивска област. Той е найголемият син от петте деца в семейството на Георги Бояджиев. 1925 – Завършва средното си образование в Търговската гимназия в Пловдив след кратко прекъсване, през което работи като архивар в брезовския съд и като пощенски раздавач в Бургас . 1926 – Запознава се с Давид Перец във фирмописното ателие на Крафти в Пловдив, а малко по-късно и с Васил Бараков . – Тримата се местят в ателието на пловдивския фирмописец Гео Мирчев, за да изучават писане на шрифтове и да рисуват. Започва приятелството между тях. – Събират се на курсовете по вечерен акт заедно с художниците Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Нягул Станчев и др. 1927 – Пристига в София заедно с Бараков и Перец, за да кандидатства в Художествената академия. – Приет е в специалност „Живопис“ при проф. Цено Тодоров. 1928–1932 – Тримата „Бараци“ са студенти в Художествената академия в София. Живеят и рисуват заедно в ателие на бул. „Княз Ал. Дундуков“. През летните ваканции пътуват из Родопите. – Получават прозвището „Бараците“, дадено им от Цанко Лавренов. 1931 – Участва в 20-ата годишна юбилейна изложба на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1931) с творбите „Родопски пейзаж“, „Из Родопите“, „Старец глава“ и „Чепеларе“ . В изложбата вземат участие останалите от групата – Васил Бараков и Давид Перец. 1932 – Завършва художественото си образование в Академията. – Стажува като учител в Трета софийска мъжка гимназия. – Жени се за Цветана (Цена) Иванова. Заминават заедно за Асеновград (Станимака). Раждат им се две деца – Георги Бояджиев (1933) и Радка Бояджиева (1939). 1934 – Връща се в Пловдив и става учител в Пета пловдивска гимназия, където преподава заедно с художника Владимир Рилски. 1935 – Участва за първи път в IX Обща художествена изложба на Дружеството на южнобългарските художници с картините: „Улица Асеновград“, „Лодки“, „Село Горно Воден“ . Член е на журито заедно с Цанко Лавренов и Владимир Рилски. Сред другите участници в изложбата са Васил Бараков и Давид Перец.

1903 – Born on October 22nd in the village of Brezovo, Plovdiv region. The eldest of five children in the family of Georgi Boyadjiev. 1925 – Finished his secondary education at the Business School in Plovdiv after a short break, during which he worked as an archivist in Brezovo court and as a mailman in Burgas. 1926 – Met with David Peretz at Krafti sign making studio in Plovdiv, and later with Vassil Barakov. – The three moved to the studio of Plovdiv sign maker Geo Mirchev to study the art of fonts and drawing. Friendship between them began. – The three got together at the evening act courses, with the artists Danail Dechev, Tzanko Lavrenov, Nyagul Stanchev and others. 1927 – Arrived in Sofia with Barakov and Peretz to apply to the Academy of Fine Arts. – Accepted in the Painting section led by Professor Tzeno Todorov. 1928-1932 – The three Baratzi studied at the Art Academy in Sofia. They lived and painted together in the studio on Alexandar Dondukov boulevard. During summer vacations they traveled around the Rhodope mountains. – They got the nickname Baratsite given to them by Tzanko Lavrenov. 1931 – Participated in the 20th annual anniversary exhibition of the Society of South Bulgarian Artists (1911 to 1931) with the works Rhodope mountain landscape, Around the mountain, Old man – head, and The town of Chepelare . The exhibition involved the rest of the group – Vassil Barakov and David Peretz. 1932 – Graduated his art education at the Academy. – Interned as a teacher in the Third Sofia High School for Boys. – Married Tzvetana (Tzena) Ivanova. They moved together to Asenovgrad (Stanimaka). The couple had two children – Georgi Boyadjiev (1933) and Radka Boyadjieva (1939) 1934 – Returned to Plovdiv and became a teacher in the Fifth High School, where he taught, along with the artist Vladimir Rilski. 1935 – Participated for the first time in the 9th General Art Exhibition of the Society of South Bulgarian artists with his paintings: Street in Asenovgrad, Boats, The village of Gorno Voden . He was a member of the jury with Tzanko Lavrenov and Vladimir Rilski. Among the other participants in the exhibition were Vassil Barakov and David Peretz.

Аврамов, Д. Златю Бояджиев. Изкуство, 1974, бр. 3, с. 7 Интервю на Васил Бараков. Рисуването няма край. В. Антени, бр. 3/ 18.01.1989, с. 6 Дружество на южнобългарските художници. Каталог. Пловдив, 1931 Девета обща художествена изложба, 1935 г.

Avramov, Dimitar: Zlatyu Boyadjiev.Art magazine, 1974, issue 3, page 7 Interview with Vassil Barakov. Drawing has no limit. Anteni newspaper, issue 3/ 18.01.1989, page 6 Society of South Bulgarian artists. Catalogue. Plovdiv, 1931 Ninth General Art Exhibition, 1935


90 1936 – На 7 януари открива първа съвместна изложба с Владимир Рилски в Дома на изкуствата и просветата в Пловдив. Експозицията включва около 70 творби. Събитието получава широк отзвук в местния печат. 1936-1937 – Участва в ХI Обща художествена изложба на Дружеството на южнобългарските художници с картините „Копачки“, „Орач“, „Майка ми“. 1938 – На 13 март открива втора съвместна изложба с Владимир Рилски в Дома на изкуствата и просветата в Пловдив. Показани са 42 картини на Златю Бояджиев и 27 на Владимир Рилски. Слово на откриването произнася Константин Кръстев, директор на Девическата гимназия. – Участва в ХII Обща художествена изложба като редовен член на Дружеството на южнобългарските художници. Представя четири картини: две със заглавие „Жътвари“, „Портрет“ и „Пейзаж“. Васил Бараков също е сред редовните членове на Дружеството. Давид Перец участва в ХII ОХИ като член на Дружеството на новите художници. 1939-1940 – Посещава Италия (1939). Постепенно променя стила си, който дотогава се характеризира с обобщеност на образите, постигната чрез експресионистични и импресионистични мазки. След завръщането се наблюдава промяна в стилистиката му, характеризираща се с по-спокойно третиране на формите, близко до класическата и иконописна техника. Усеща се влияние от ренесансовите майстори, от изкуството на Питър Брьогел – Стари, от италианските прерафаелити. През този период създава творби като: „Бащата на художника“ (1939, ХГ – Ловеч) „Пролетен пейзаж“ (1940, ХГ– Казанлък), „Игра на кокалчета“ (1940, ГХГ – Пловдив), „Брезовски овчари“ (1941, НМБИИ), „Буря в полето“ (1941), „Диптих“ („Семеен портрет“ 1941, Къща – музей „Златю Бояджиев“), „Сенокос“ (1942, СГХГ), „На нивата“ („След оран“ 1942, ХГ– Видин), „Пъдари“ (1941) и др. – Участва в ХIV Обща художествена изложба (1939-1940) с творбите: „Ловец“ (Портрет на баща ми), „Копач“, „Зафирка“. Заедно с Атанас Стайков и Петко Бойдев е избран в настоятелството на Дружеството на южнобългарските художници и е сред членовете на журито в Пловдив. 1941 – Участва в XV Обща художествена изложба като подпредседател на Дружеството на южнобългарските художници. Представя картините „Брезовски овчари“(1941, НМБИИ), „Баба и внуче“(1940, НМБИИ), „Анна“ (частна колекция). Васил Бараков взема участие като член на дружеството на „Новите художници“. 1942 – Участва в XXIII Биенале във Венеция (31 май-20 септември) с комисар Борис Денев. Представя картините „Брезовски овчари“ и „Пъдари“. – Участва в XVI Обща художествена изложба. Избран е за председател на Дружеството на южнобългарските художници. Показва картините „След оран“(„На нивата“, 1942, ХГ– Видин), „Лете край Брезово“. 1943-1944 – Участва в XVIІ Обща художествена изложба (1943) с картината „Коледа“ (Клане на прасе). Избран е в настоятелството на Дружеството на южнобългарските художници и заема председателския пост. – Работи като художник към Пловдивския археологически музей. 1945 – Рисува цикъл от творби, свързани с миньорския живот, сред които „Мини Димитрово зиме“ (Мини Перник, 1945, Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“), „Открит рудник – Перник“ (1947, ГХГ – Варна) и др. – Включва се активно с Васил Бараков в отразяването на бригадирското движение и развитието на промишлеността. 1946 – Открива първата си самостоятелна изложба в галерия „Форум“ в София. На изложбата са представени някои от най-значимите творби на художника от този „класически“ перид, днес важна част от художественото наследство на новата българска живопис. Сред показаните творби са: „Сенокос“ (СГХГ), „Майката на

1936 – On January 7th he opened his first joint exhibition, with Vladimir Rilski in the House of Arts and Education in Plovdiv. The exhibition included around 70 works. The event received ample coverage in the local press. 1936-1937 – Participated in the XI General Art Exhibition of the Society of South Bulgarian artists with his paintings Women diggers, Ploughman, My mother. 1938 – On March 13th, he opened a second joint exhibition with Vladimir Rilski in the Home of Arts and Education in Plovdiv. 42 paintings by Zlatyu Boyadjiev and 27 by Vladimir Rilski were exhibited there. Konstantin Krustev, Director of the Girls’ High School, had the opening words at the launch. – Participated in the XII General Art Exhibition as a regular member of the Society of South Bulgarian Artists. Presented four pictures: two with the title Reapers, and two others – Portrait and Landscape. Vassil Barakov was also among the Society’s regular members. Peretz participated in the XII General Art exhibition as a member of the Society of New Artists. 1939-1940 – Visited Italy (1939). Gradually changed his style, which until then was characterized by generalization of images achieved through impressionistic and expressionistic brushstrokes. Upon returning, a change in his style was observed, characterized by a more relaxed treatment of form, similar to classical and iconographic techniques. The influence of Renaissance masters was felt, from the art of Peter Bruegel-the Elder, and the Italian Pre-Raphaelites. During that period, he created works such as The Father of the artist (1939, Art Gallery of Lovech), Spring Landscape (1940, Art Gallery of Kazanlak), Playing the bones (1940, City Art Gallery of Plovdiv), Brezovo shepherds (1941, National Museum of Bulgarian Fine Arts), Storm in the field (1941), Diptych (Family Portrait, 1941, Museum house Zlatyu Boyadjiev), Hay-making (1942, Sofia City Art Gallery), In the Field (After plowing, 1942, Art Gallery of Vidin), Watchmen (1941) and others. – Participated in the XIV General Art Exhibition (1939-1940) with the works: Hunter (Portrait of my father), Digger, Zafirka. Along with Atanas Staykov and Petko Boydev was elected to the board of the Society of South Bulgarian Artists and was among the jury members in Plovdiv. 1941 – Participated in the XV General Art Exhibition as vice-president of the Society of South Bulgarian Artists. Exhibited the paintings Brezovo shepherds (1941, National Museum of Bulgarian Fine Arts), Grandma with grandchild (1940, National Museum of Bulgarian Fine Arts), Anna (private collection). Vassil Barakov participated as a member of the Society of New Artists. 1942 – Participated in the XXIII Biennale in Venice (31 May to 20 September) with Commissioner Boris Denev. Exhibited the paintings Brezovo shepherds and Watchmen. – Participated in the XVI General Art Exhibition. He was elected president of the Society of South Bulgarian Artists. Exhibited the painting After plowing (On the field, 1942, Art Gallery of Vidin), Summer around Brezovo. 1943-1944 – Participated in the XVII General Art Exhibition (1943) with his painting Christmas time ritual (Pig slaughtering). He was elected to the board of the Society of South Bulgarian Artists and held the President chair. – Worked as a painter at the Plovdiv Archaeological Museum. 1945 – Painted a series of works related to mining life, among which were Dimitrovo mines in winter (Pernik mines, 1945, Zlatyu Boyadjiev Permanent Exhibition), Open pit Pernik (1947, Art Gallery of Varna) and more. – Was an active participant with Vassil Barakov in portraying the brigade movement and the development of industry. 1946 – Opened his first solo exhibition at Forum gallery in Sofia. The exhibition presented some of the most important works by the artist of this „classic” period, today an important part of the artistic heritage of new Bulgarian painting. Among the displayed works


91 художника“(1943, частна колекция), „Бащата на художника“, „Свинарка“ (1946, НМБИИ), „Буря в полето“, „Портрет на момиче – Ани“, и др. 1947 – Пътува из Румъния в рамките на взаимна спогодба между двете държави. Участва в Българо-румънска художествена изложба заедно с Давид Перец, Борис Ангелушев, Бенчо Обрешков, Александър Стаменов , организирана в Букурещ (април-май) и София (май-юни). Показва творбите „Трансилвански овчари“, „Хунедоара“, „Морени-работници“, „Морени“. – Отличен е от румънското правителство със златен медал, орден за наука и изкуство – I степен . – На ХVI общо редовно годишно събрание на Съюза на художниците в България е избран за подпредседател в Управителния съвет на Съюза на художниците в София заедно с Георги Попов-Джон . – Участва в ХХ Обща художествена изложба с картината „Композиция“. 1948 -1950 – В страната започва т. нар. „борба срещу формализма“ в изкуството. Златю Бояджиев попада сред критикуваните художници заради неговия „иконописен“, „неокласически стил“. Отхвърлят картините му от „румънския цикъл“, предложени за Софийската обща художествена изложба. Участва само с „Портрет на Иван Вазов“. – Работи приложна и изпълнителска работа по различни обекти в страната. – Започва работа по композицията „Баташкото клане“. 1951 – Участва в художественото оформление и в изработването на панаирните палати в Пловдив. – Заминава на бригада в Димитровград и работи по украсата на Азотноторовия завод. Изработва множество букви и репрезентативни портрети на комунистическите лидери. – След завръщане от града получава мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Временно прекъсва творческата си дейност. – Следва период на дълго възстановяване, през който художникът се принуждава да рисува с лявата си ръка. 1953 – Започва да рисува отново с маслени бои. Това поставя началото на т. нар. „втори период“ в творчеството на художника. Палитрата му изцяло се променя. Появяват се нови теми, свързани с миналото, с традиционните обреди и ритуали. Същевременно продължава да се връща към някои стари образи, към пейзажите от Родопите и Асеновград, но пластичното изграждане е различно. 1954-1955 – Получава званието „Заслужил художник“ (1954) за дългогодишната си творческа дейност и заслуги в областта на изобразителното изкуство. – Организират се две големи ретроспективни изложби на старите му работи в София (1954, есента) и в Пловдив (1955, зимата) в салона на Художествената галерия. 1956-1960 – Създава първите големи произведения в областта на битовата композиция от втория период като: „Портрет на баща ми“ (1955, Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“), „Приказка“ (1957, Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“), „Към Кланицата“ (1959, ХГ Русе), и др. – Пътува до Москва и Санкт Петербург (1959). – През 60-те години на ХХ в. (от 1959 г.) осъществява пътуване из Европа, като посещава Румъния, Франция, Германия, Унгария (1961), Полша, Истанбул, Италия. 1961 – Организира през есента самостоятелна изложба в столичната

are Hay-making (Sofia City Art Gallery), The artist’s mother (1943, private collection), The artist’s father, Swineherd girl (1946, National Museum of Bulgarian Fine Arts), Storm in the field, Portrait of a Girl – Annie, and others. 1947 – He traveled around Romania under mutual agreement between the two countries. Participated in the Bulgarian-Romanian Art exhibition with David Peretz, Boris Angelushev, Bencho Obreshkov, Alexandar Stamenov , set up in Bucharest (April-May) and Sofia (May-June). Displayed the works Transylvanian shepherds, Hunedoara, Moraine workers, Moraines. – Was awarded by the Romanian government with a gold medal and an Order for science and art – I degree. – On the sixteenth general regular annual meeting of the Union of Artists in Bulgaria, was elected Vice Chairman of the Management Board of the Union of Artists in Sofia, along with Georgi Popov-John. – Participated in the XX General Art exhibition with his painting Composition. 1948-1950 – The government initiated the so-called „anti-formalism campaign” in art. Zlatyu Boyadjiev fell among the artists criticized because of his „iconographic”, „neoclassical” style. His paintings of the „Romanian cycle” proposed for the general Sofia Art Exhibition, were rejected. He participated only with Portrait of Ivan Vazov. – Worked on various applied and technical projects in the country. – Started working on the composition Batak massacre. 1951 – Participated in the layout and in the development of the Trade Fair grounds in Plovdiv. – Went to a brigade in Dimitrovgrad and worked on the decoration of the Nitrogen-fertilizer plant. Made numerous letters and representative portraits of communist leaders. – After returning from the town, he had a brain hemorrhage and paralysis of the right half of the body. Temporarily interrupted his creative activity. – A period of long recovery followed, in which the artist was forced to draw with his left hand. 1953 – He started painting in oil again. This gave rise to the so-called „second period” in the work of the artist. His palette completely changed. New themes emerged, related to the past, traditional rites and rituals. In parallel with that he continued to go back to some old images, to the landscapes from the Rhodope Mountains and Asenovgrad, but the plastic construction was different. 1954-1955 – Obtained the title „Honoured Artist” (1954) for long years of creative activity and achievements in the field of art. – Two major retrospective exhibitions of his old works were organized in Sofia (1954, autumn) and in Plovdiv (1955, winter) in the hall of the Art Gallery. 1956-1960 – Made his first major works in the field of household composition, of his second period, such as Portrait of My Father (1955, Zlatyu Boyadjiev permanent exhibition), Tale (1957, Zlatyu Boyadjiev permanent exhibition), Towards the slaughterhouse (1959, Art Gallery of Ruse), and others. – Traveled to Moscow and St. Petersburg (1959). – In the 1960s (starting in 1959) traveled around Europe, visiting Romania, France, Germany, Hungary (1961), Poland, Istanbul, Italy. 1961 – Organized in the autumn a solo exhibition in the Metropolitan Gallery at 125, Rakovski St., that turned out to be a significant event in the then artistic life. The works from the so-called „second period” contributed to the development of a whole generation of artists after the period of the personality cult.

Аврамов, Д. Златю Бояджиев. Изкуство, 1974, кн. 3, с. 11 Българо-румънска художествена изложба. Каталог 1947 Лавренов, Ц. Изложба на заслужилия художник Златю Бояджиев. Изкуство, 1961, кн. 9-10, с. 14 Списък на Съюза на художниците в България с избраните членове на ХVI общо редовно годишно събрание. ЦДА, Ф 264К, оп. 6, а.е. 3968 Извадка от Указ на президиума на Народното събрание от 25. ХII. 1954. БИВ-Пловдив, Ф 44, а.е. 2, л. 33

Avramov, Dimitar: Zlatyu Boyadjiev.Art magazine, 1974, issue 3, page 11 Bulgarian-Romanian Art Exhibition. Catalogue 1947 Lavrenov, Tzanko. Art Exhibition of the …artist Zlatyu Boyadjiev.Art magazine, 1961, books 9-10,page 11 Union of Bulgarian Artists – List of elected members at the XVI general regular annual meeting. Central State Archive – Inventory F264K, archive unit 3968 Excerpt from the Decree of the Presidium of the National Assembly, 25 December 1954, Ivan Vazov Library – Plovdiv, Inventory F44, archive unit 2, p.33


92 галерия на ул. „Г. С. Раковски“ 125, която става важно събитие в тогавашния художествен живот. Показаните творби от т. нар. „втори период“ допринасят за развитието на цяло поколение художници след периода на култа към личността. 1962 – Става лауреат на Димитровска награда и получава званието „Народен художник“. 1963 – Награден е с орден „Кирил и Методий“ I степен. 1966 – В Пловдив е създаден филиал на Държавната художествена галерия с постоянна експозиция на пловдивските народни художници. На цял етаж са показани 40 негови творби. 1972 – Открита е изложба на Златю Бояджиев в Париж (януари), в салона на българското посолство. Показани са около 30 творби, рисувани по време на престоя му във Франция. 1973-1974 – Награден е с орден „Георги Димитров“ (ноември 1973) по случай 70-годишния му юбилей и големите му заслуги в областта на изкуството10. – Получава награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ от СБХ (1974). – Пътува до Германия, Белгия и Холандия. Посещава различни музеи и галерии. По време на разходките си из Амстердам и Хага прави множество скици, ескизи и рисунки на различни местности, църкви, села и др. – Юбилейна изложба по случай 70-годишнината от рождението на художника (14 юни 1974) в галерията на ул. „Шипка“ № 6. 1975 – Пътува до Испания. Посещава редица музеи и градове в Барселона, Севиля, Гранада, Толедо, Тарагона и др. Опознава творбите на Гойя, Веласкес и Ел Греко. 1976 – Умира след втори инсулт в Пловдив на 2 февруари. 1983 – Юбилейна изложба по случай 80 г. от рождението на художника в София, ул. „Шипка“ № 6 (4 ноември) и в Пловдив (2 декември), в изложбената зала на СБХ ул. „Сашо Диков“. – Възложена е изработка на бюст-паметник на Златю Бояджиев на скулптора Емил Попов, който е поставен на 24 май (1984) пред Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“. 1984 – На 24 май се открива изложба с творби на художника в Стария Пловдив, във възрожденската къща на д-р Чомаков, днес Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“. 2003 Юбилейни изложби по повод 100 г. от рождението на Златю Бояджиев са открити в: – Благоевград (20 март). Представени са 48 творби от втория период на художника, част от които са от „Мелнишкия цикъл“, създаден през последната година от живота му. – Пловдив (3 септември). Творби на Златю Бояджиев в галерия „Жорж Папазов“. – Софийска градска художествена галерия. „Световете на Златю Бояджиев“ (1 октомври) . – Галерия „Шипка 6“. „От Бараците до Монмартър“ (15 октомври). 2006 – Изложба на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов, организирана в галерия „Лоран“, София (открита на 23 август). 2009 – Изложба по повод 106 г. от рождението на Златю Бояджиев в галерия Сибанк, София (открита на 22 октомври). 2013 – Юбилейна изложба „Златю Бояджиев и Бараците“, посветена на 110 г. от рождението на художника. Съвместен проект на Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив. – юни-август в залите на СГХГ. – септември в Градска художествена галерия – Пловдив. – октомври в Художествена галерия – Стара Загора. Биографията състави Станислава Николова Указ № 2317 от 20. октомври, 1973 г. на Държавен съвет на Народна репулика България. 10

1962 – Decorated as Laureate of the Dimitrov Prize and received the title „People’s Artist”. 1963 – Was awarded „Cyril and Methodius” order, I degree. 1966 – In Plovdiv a branch of the State Art Gallery was set up, with a permanent exhibition of Plovdiv’s popular artists. 40 paintings by Zlatyu Boyadjiev were displayed, on a full floor. 1972 – Zlatyu Boyadjiev’s exhibition was set up in Paris (January) in the hall of the Bulgarian Embassy. Some 30 works were exhibited, painted during his stay in France. 1973-1974 – He was awarded the medal Georgi Dimitrov (Nov. 1973) on the occasion of his 70th birthday and his great contribution to art. – Received Vladimir Dimitrov – Maistora award for painting, by the Union of Bulgarian Artists (1974).10 – Traveled to Germany, Belgium and the Netherlands. Visited various museums and galleries. During his walks in Amsterdam and The Hague he made numerous sketches, models and drawings of different localities, churches, villages and more. – Jubilee exhibition marking the 70th anniversary of his birth (June 14, 1974) in the gallery at 6,Shipka st. 1975 – Traveled to Spain. Visited many museums and cities in Barcelona, Seville, Grenada, Toledo, Tarragona and others. Becomes acquainted with the works of Goya, Velazquez and El Greco. 1976 – Died after a second stroke in Plovdiv on February 2. 1983 – Anniversary exhibition on the 80th anniversary of the artist in Sofia, in the gallery at 6,Shipka st (November 4th), and in Plovdiv (December 2) in the exhibition hall of the Union of Bulgari Artists at Sasho Dikov street. – The making of a bust-monument of Zlatyu Boyadjiev was commissioned to the sculptor Emil Popov, which was placed on May 24th (1984) in the yard of the permanent exhibition Zlatyu Boyadjiev. 1984 – On May 24, an exhibition of works by the artist was opened at the Old Plovdiv area, in the Renaissance house of Dr. Chomakov – today’s Zlatyu Boyadjiev permanent exhibition. 2003 Anniversary exhibitions on the occasion of 100 years from the birth of Zlatyu Boyadjiev were set up in: – Blagoevgrad (March 20th). 48 works from the artist’s second period were exhibited, among which are some of the Melnik cycle created in the last year of his life. – Plovdiv (3 September). Works by Zlatyu Boyadjiev, in George Papazov gallery. – Sofia City Art Gallery. The Worlds of Zlatyu Boyadjiev” (October 1). – Shipka 6 Gallery . „From Baratsite to Montmartre” (15 October). 2006 – Exhibition of Zlatyu Boyadjiev and Tzanko Lavrenov set up in Loran gallery, Sofia (opened on 23 August). 2009 – Exhibition on the occasion of 106 years since the birth of Zlatyu Boyadjiev, in Cibank Gallery, Sofia (opened on 22 October). 2013 – Anniversary Exhibition Zlatyu Boyadjiev and Baratsite, dedicated to the 110th anniversary of the birth of the artist. Joint project of Sofia City Art Gallery and Art Gallery – Plovdiv. – June to August, in the halls of Sofia City Art Gallery – September, in the City Art Gallery – Plovdiv. – October, in Art Gallery – Stara Zagora. The Biography was composed by Stanislava Nikolova

Decree No 2317, 20.X.1973, issued by the State Council of People’s Republic of Bulgaria 10


93

Избрана библиография за Бараците (1934–2013): Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ 1936: Зл. Бояджиев и Вл. Рилски откриват първата си изложба. В. Победа, 02 януари 1936, бр. 534. Чичовски, Ал. Две художествени изложби. Вл. Рилски – Зл. Бояджиев. Ал. Мечкуевски. В. Победа, 6 януари 1936, бр. 538. Абрашев, К. Изложбата на Рилски и Бояджиев. В. Воля (Пловдив), 10 януари 1936, бр. 218. Бакев, Др. За една изложба. В. Правда, 19 януари 1936, бр. 33. Борина, Х. Художествената изложба на Вл. Рилски и Зл. Бояджиев. В. Юг, 20 януари 1936, бр. 5150. Бойдев, П. Двете художествени изложби. В. Победа, 23 януари 1936, бр. 550. 1938: Лавренов, Ц. Изложба Рилски – Бояджиев. В. Борба, 17 март 1938. Иванов, В. Художествената изложба Рилски–Бояджиев. В. Юг, 19 март 1938, бр. 5739. Злати Бояджиев и Вл. Рилски по случай художествената им изложба. В. Правда, 27 март 1938, бр. 144. 1951: Шиваров, И. Публично обсъждане творчеството на художника Златю Бояджиев. В. Отечествен глас, 20 май 1951. 1955: Лавренов, Ц. Творчеството на Златю Бояджиев. Сп. Изкуство, кн. 1, 1955, 51–57. 1958: Цончева, М. Когато любовта към изкуството е много силна и дълбока – изложбата на Златю Бояджиев. Сп. Изкуство, кн. 10, 1958, 25–28. 1961: Божков, А. Красотата побеждава. В. Отечествен фронт, 14 октомври 1961. Божков, А. Културен преглед, Изложби. Сп. Пламък, кн. 11, 1961, 87–88. Генчев, Г. Художникът Злати Бояджиев. Сп. Киноизкуство, кн. 3, 1961, 17–21. Георгиева, М. С любов и майсторство. В. Народна култура, 2 септември 1961, бр. 5. Лавренов, Ц. Изложбата на Златю Бояджиев в София. Сп. Изкуство, кн. 9–10, 1961, 14-19.

Пацев, А. Изкуство – съдба. В. Народна култура, 07 октомври 1961, бр. 40. Иванова, В. Самобитно творчество. В. Работническо дело, 14 октомври 1961. Райнов, Б. Живописта на Златю Бояджиев. В. Литературен фронт, 26 октомври 1961. 1962: Динов, Т. С лявата ръка. Сп. Картинна галерия, кн. 1, 1962, 8. Стоилов, В. Новатор в живописта. В. Отечествен фронт, 11 април 1962. 1966: Авишай, Ж. Златният Злати. В. Народна култура, 26 ноември 1966, бр. 48. Н. Б. Пловдивският дом на народните художници. В. Отечествен глас, 23 октомври 1966. 1968: Басан, М. Художественото съзнание на Златю Бояджиев – опит за философско разглеждане въз основа на материали от февруарската изложба 1968 г. Сп. Проблеми на изкуството, кн. 3, 1968, 11–31. Константинов, К. Златю Бояджиев. В. Литературен фронт, 18 юли 1968. Пацев, А. Златю Бояджиев. Сп. Септември, кн. 4, 1968. Стефанова, Н. Златю Бояджиев. Сп. Изкуство, кн. 4, 1968, 12–17. 1969: Стефанов, Х. Малки късове от мисли за големия свят на един художник. В: Утро над Тракия, т. 2, 1969, 22–29. 1970: Босилков, С. Създател на неповторими ценности. Творчеството на Златю Бояджиев. Сп. Пламък, кн. 1, 1970. 1971: Михалчева, И. Златю Бояджиев. – В: Портретът в българската живопис. Втора част. От 1918 до наши дни. С., 1971, 61–74. 1972: В Париж – изложба на народния художник Златю Бояджиев. В. Отечествен глас, 22 януари 1972. 1973: Павлов, Г. Искрен и задълбочен творец. В. Народна култура, 23 май 1973. 1974: Аврамов, Д. Златю Бояджиев. Сп. Изкуство, кн. 3, 1974, 7–15.

Милев, И. Холандските скици на Златю Бояджиев. В. Отечествен глас, 29 януари 1974. Киров, Д. Художник за художника. В. Отечествен глас, 09 април 1974. Русев, С. Живописният свят на Златю Бояджиев. В. Отечествен глас, 16 април 1974. Русев, С. Живописният свят на художника Златю Бояджиев. Сп. Септември, кн. 10, 1974. 1976: Александрова, И. Златю Бояджиев. Последното му интервю. В. Отечествен фронт, 04 февруари 1976. Бандеров, А. На Златю Бояджиев. В: Алманах Тракия, т. 1, 1976, 127. Тахов, Г. Ламар за Златю Бояджиев. Сп. Отечество, кн. 4, 1976, 36–37. Пловдивско изкуство във Флоренция (Изложба на Златю Бояджиев). В. Отечествен глас, 18 август 1976. 1981: Мутафов, Е. Неподправеният. Сп. Проблеми на изкуството, кн. 1, 1981, 32–37. 1983: Аврамов, Д. По вечните закони на красотата. В. Отечествен глас, 22 октомври 1983. Йосифова, Б. Разговор за живописта. С., 1983. Киров, Д. Моят златен Златю. В. Отечествен глас, 22 октомври 1983. Русев, С. Художник народен, български. 80 години от рождението на Златю Бояджиев. В. Отечествен глас, 22 октомври 1983. Киров, М. От родовата памет до общочовешките прозрения. В. Народна култура, 28 октомври 1983, бр. 43. Цветанов, К. Изкуство равно на подвиг. В. Народна младеж, 06 ноември 1983. Кучков, Н. Портрет на бай Златю с думи и перо. В. Поглед, 19 декември 1983, бр. 51. Линков, К. Вселената на брезовския чудотворец. В. Литературен глас, 25 декември 1983, бр. 36. 1984: Постоянна експозиция „Златю Бояджиев”. В. Отечествен глас, 23 май 1984. Линков, К. Експозиция на Златю Бояджиев. В. Народна култура, 29 юни 1984. Клементиев, Б. Стълпотворение на Златю


94 Бояджиев. Сп. Изкуство, кн. 6, 1984, 26–37. 1985: Аврамов, Д. Златю Бояджиев. Сп. Наш дом, кн. 8, септември–октомври 1985. Йосифова, Б. Златю Бояджиев. Сп. Жената днес, кн. 1, 1985, 8–9. 1988: Алмалех, З. Документальный фильм о Златю Бояджиеве – живописец из Брезова. Сп. Болгарские фильмы, кн. 1, 1988, 24. 1989: Велчева, И. Времето и художникът. Още един поглед към творчеството на Златю Бояджиев. Сп. Проблеми на изкуството, кн. 2, 1989, 16–26. Мутафов, Е. Художници: Очерци. С., 1989. 1992: Райчевски, Г. Уникално издание на Златю Бояджиев. В. Глас, 05 септември 1992. 1993: Аврамов, Д. Българската вселена на Златю Бояджиев. В. Демокрация, 16 април 1993, бр. 285. Остоич, Д. Битка за живота: 90 години от рождението на Златю Бояджиев. В. Земя, 21 октомври 1993. Бояджиева, Ц. 90 години от рождението на Златю Бояджиев. Художникът в спомените на неговата внучка – Цена Бояджиева. В. Дума, 23 октомври 1993, бр. 248. Попов, Ч. Нарисуваните митове на Златю Бояджиев. В. Дума, 18–19 декември 1993. Христова, Л. Златю Бояджиев – българският Брьогел. 90 г. от рождението му. Сп. Библиотека, кн. 10, 1993, 49–52. 1994: Аврамов, Д. Странното изкуство на един визионер: Златю Бояджиев. В: Летопис на едно драматично десетилетие. С., 1994, 327–337. 1998: Москова, С. Без Бай Златю днес Пловдив нямаше да е градът на художниците. В. Стандарт (Пловдив), 13 март 1998. Труфешев, Н. Сериозна творческа провокация. В. 21 век, 17–30 април 1998, бр. 7. Балчев, В. Художниците направили Пловдив панаирна столица. В. Марица, 4 май 1998. 1999: Аврамов, Д. Странното изкуство на един визионер: Златю Бояджиев. Сп. Ек, кн. 2, 1999, 8–11. Маринска, Р. (автор, съст.), П. Щилянов (съст.). Българската живопис (1900– 1950). София – Европа в контекста на европейското изкуство: Каталог на изложба, дек. 1996 – февр. 1997. С., 1999, 163–167. Станев, С. Имена от града на художниците. В: Спомени. Пловдив, 1999, 14. 2001: Радева, В. Златю Бояджиев – Тържество на волята и красотата. В. Демокрация, 02 февруари 2001. 2002: Христова, Е. Спасяват картини на Златю Бояджиев. В. 24 часа – Пловдив, 9 март 2002. Кузова, М. Ритуалът в картините на Златю Бояджиев. В: Античност. Средновековие.

Съвременност. С., 2002, 101–114. 2003: Деев, И. Златю Бояджиев – майстор на четката и великан на духа. Сп. Читалище, кн. 9–10, 2003, 14. Христова, Л. Филателисти отбелязват 100- годишния юбилей на трима български художници. Сп. Импулс, кн. 4–5, февруари 2003, 2. Димитрова, В. За брат си Златю Бояджиев. 100 години от рождението на Златю Бояджиев. Спомени за художника. В. Тракийски вести, 3–9 април 2003. Трендафилова, З. Лебедовата песен на Златю Бояджиев. В. Арх&Арт, 9–16 април 2003, бр. 15. Георгиева, М., Луцова, М. Три изложби отбелязват 100-годишнината на Златю Бояджиев. В. Марица, 28 август 2003. Кандева, Е. Излагат неизвестни рисунки и ескизи на Златю Бояджиев. В. 24 часа, 3 септември 2003. Попова, Д. Неизчерпаемият Златю Бояджиев. Сп. Капитал Light (седмично приложение към в. Капитал), 30 октомври 2003, 17. Октомври – златният месец на Златю. В. Банкеръ, 11–17 октомври 2003. Данков, Б. Внушителна изложба на Златю Бояджиев. В. Дума, 17 октомври 2003. Петрова, П. Празнуват века на Златю Бояджиев двойно. В. Кеш, 17 октомври 2003. Георгиева, М. Три събития ознаменуват годишнината на големия майстор. В. Марица, 22 октомври 2003. Годишнините – начин на употреба. В. Банкеръ, 1–7 ноември 2003. Каменова, Т. Златю Бояджиев в Благоевград – 1975 г. В: Известия на исторически музей, Благоевград. Т. III. Благоевград, 2003, 232–237. От Бараците до Монмартър. Сп. Български дипломатически преглед, кн. 10–11, 2003, 172–173. 2004: Москова, С. Златю Бояджиев. Сп. Пламък, кн. 11–12, 2004, 158. 2006: Първанова, М. Златю Бояджиев. В: Неизвестно за известните български родове, т. II. С., 2006, 219–228. Вучева, Т. Творческият порив на художника. Мисли за изкуството на Златю Бояджиев. В: Художници. Изложби. С., 2006, 43–50. Непоказвани творби на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. В. Арх&Арт”, 24–31 август 2006, бр. 34. 2008: Гаджев, В. Съдбата на Златю Бояджиев пост мортем. В. Култура, 08 май 2008, 9, бр. 18. 2009: Творчеството на Златю Бояджиев в изложба. В. Арх&Арт”, 29 октомври – 5 ноември 2009, бр. 43. Живопис и рисунки на Златю Бояджиев. Сп. Идеален дом, кн. 162, ноември 2009, 16 2010: Домозетски, Л. Картините на Златю Бояджиев в Регионален исторически музей – Благоевград. В: Добри практики на музеите с университетите. Благоевград, 2010, 68–79.

2011: Куманова, Е. Двама гении под седемте тепета. В. Стандарт, 19 февруари 2011. Маринска, Р. Златю Бояджиев. Сенокос (1903–1976). В: Изборът. 43 изкуствоведи – 43 произведения (автор, съставител – Мария Василева). Софийска градска художествена галерия. Каталог. С., 28 май – 28 август 2011, 52–53. Монографии и книги Лавренов, Ц. Златю Бояджиев. Монография. С., 1958. Стефанова, Н. Книга за Златю Бояджиев. Пловдив, 1981. Аврамов, Д. Златю Бояджиев. С., 2013. Каталози и албуми от изложби Каталог от изложба (с предговор от Цанко Лавренов). С., 1961. Златю Бояджиев. Каталог от Юбилейна изложба, Пловдив–София (с предговор от Димитър Аврамов). С., 1974. Златю Бояджиев. Каталог – 80 години от рождението му. 12 избрани живописни творби (с предговор от Красимира Коева). С., 1983. Златю Бояджиев. Каталог – Исторически музей Благоевград, 2002. Златю Бояджиев. Албум, посветен на 100-годишния юбилей на художника (с предговор от Светла Москова). Пловдив, 2003. Златю Бояджиев. От Бараците до Монмартър. 100 години от рождението на художника (предговор от Драгомира Симеонова). С., 2003.

ВАСИЛ БАРАКОВ 1939: Димитров, Н. Художествен живот. Изложбата на Васил Бараков. В. Вестник за жената, 10 май 1939. Белмустаков, Л. Мъртва природа. По случай изложбата на Васил Бараков. В. Заря, 13 май 1939. Шмиргела, Н. Пътя на Васил Бараков. Сп. Златорог, кн. 5, май 1939. Павлов, Т. По наклона на естетизма и формализма. В. Заря, 6 май 1939. Удренски, В. Първата изложба на Васил Бараков. В. Днес, 8 май 1939. Лазаров, И. Художествената изложба на Васил Бараков. В. Днес, 9 май 1939. Лавренов, Ц. Изложбата на Васил Бараков. В. Слово, 13 май 1939. Митов, С. Художествени изложби. В. Литературен глас, 13 май 1939. Дочев, С. За изложбата на Васил Бараков. В. Утро, 14 май 1939. Стоилов, В. Изложба на Васил Бараков. В. Зора, 16 май 1939. Мавродинов, Н. Изложбата на Васил Бараков. Сп. Изкуство и критика, кн. 5, май 1939. Скитник, С. Васил Бараков. Сп. Българска реч, кн. 1, октомври 1939. 1973: Коларски, В. Васил Бараков. Сп. Изкуство, кн. 6, 1973, 9–14. Русев, С. Жизнен и мъжествен талант.


95 Юбилейна изложба на Васил Бараков. В. Литературен фронт, 10 май 1973. Павлов, Г. Искрен и задълбочен творец. В. Народна култура, 12 май 1973. 1979: Аврамов, Д. Българската живопис през 30те години и изкуството на Васил Бараков. Сп. Проблеми на изкуството, кн. 2, 1979, 23–39. 1983: Владимирова, А. В търсене на скритата светлина. Юбилейна изложба на народния художник Васил Бараков. Сп. Изкуство, кн. 9, 1983, 14–17. 1985: Димитров, Г. Д. „Сонди в Къмпина“ от Васил Бараков. Сп. Изкуство, кн. 10, 1985, 20–22. 1992: Тодорова, М. Всеки следва своя път. Спомен за Васил Бараков. Сп. Антени, кн. 3, 22 януари 1992, 6. 1997: Бараков, М. Баща ми искаше да бъде свободен художник. Интервюира Мила Вачева. В. Дума, 15 октомври 1997, бр. 241. Руенов, Р. Васил Бараков – последни срещи. В. Култура, 7 ноември 1997, бр. 44. 1999: Маринска, Р. (автор, съст.), П. Щилянов (съст.). Българската живопис (1900– 1950). София – Европа в контекста на европейското изкуство: Каталог на изложба, дек. 1996 – февр. 1997. С., 1999, 118–121. 2002: Руенов, Р. Иван Ненов и Васил Бараков се вълнуваха не само от изкуство: Юбилейна изложба на художниците се откри в галерия на „Шипка“ 6 в София. В. Демокрация, 11 март 2002, бр. 60. Попов, К. Ярка звезда сред съзвездие от художници. Изложба на Васил Бараков по повод 100 г. в столицата. В. Анти, 29 март – 4 април 2002, бр. 12. Амброжевич, Л. Ретроспективна изложба от творби на Васил Бараков в галерията на СБХ отбелязва 100 г. от рождението му. В. Народно земеделско знаме, 31 май – 6 юни 2002, бр. 21. 2011: Филева, А. (автор, съст.), М. Балчева (автор, съст.) и др. Дружество на Новите художници (1931–1944). 80 години от основаването. Софийска градска художествена галерия: Каталог на изложбата. С., декември–март 2011– 2012, 40–43. 2012: Минчева, Г. Васил Бараков губи 80 картини през 1944 г.: платната от родопския му период са много ценни, сега са сред най-скъпите по аукционите. В. 24 часа, 8 февруари 2012, бр. 37. Монографии и книги Босилков, С. Васил Бараков. С., 1965. Стефанова, Н. Книга за Васил Бараков. Пловдив, 1981. Каталози и албуми от изложби Васил Бараков, представен от Владимир

Свинтила с 16 цв. приложения. С., 1965. Каталог от Юбилейна изложба на Васил Бараков (предговор – Светлин Русев). Съставител: Нина Владимирова, април– май 1983.

ДАВИД ПЕРЕЦ 1934: Сирак Скитник. Изложбата на Давид Перец. Сп. Завети, кн. 5, 1934. 1935: Ангелушев, Б. Втората изложба на Давид Перец. В. Лик, 20 ноември 1935, бр. 10. Митов, С. Изложбата на Давид Перец. В. Литературен глас, 13 ноември 1935. Константинов, И. Четири изложби. Г. Папазов, Б. Обрешков, И. Христов, Д. Перец. В. Лик, 27 ноември 1935, бр. 11. 1936: Буршуков, Г. Парижките авангардисти. В. Дъга, 2 юни 1936. 1937: Сирак Скитник. Давид Перец. Сп. Българска реч, кн. 8, май–юни 1937. 1939: Мавродинов, Н. Един гражданин, който се радва на природата. В. Дъга, април 1939. 1946: Кършовски, П. Самостоятелна изложба на Д. Перец. Сп. Простори, кн. 5–6, 1946. 1977: Аврамов, Д. Творческата еволюция на Давид Перец. Сп. Проблеми на изкуството, кн. 3, 1977, 20–31. Бараков, В. Живописта на Давид Перец. Сп. Проблеми на изкуство, кн. 4, 1977, 13–18. 1997: Стефанова, Н. Мили спомени за художника Давид Перец. Сп. Ек, кн. 4, 1997, 11–15. 1999: Маринска, Р. (автор, съст.), П. Щилянов (съст.). Българската живопис (1900– 1950). София – Европа в контекста на европейското изкуство: Каталог на изложба, дек. 1996 – февр. 1997. С., 1999, 160–162. 2000: Стефанова, Н. Моите евреи. Още спомени за Давид Перец. Сп. Български месечник, кн. 12, 2000, 180–195. 2002: Димитрова, Т. Художници евреи в България. С., 2002. 2004: Паскалева, Т. Пътят към Голгота. В памет на художника Давид Перец. В. Детонация, април 2004, бр. 4. 2006: Карлуковска, С. Давид Перец. В. Дума, 28 ноември 2006, бр. 279. Орлинова, Я. Перец в сънищата ми. 100 г. от рождението на художника Давид Перец (1906–1982). В. Култура, 3 март 2006, бр. 8. Попов, К. Живописен диалог със земята и небето. 100 г. от рождението на художника Давид Перец. В. Про&Анти, 8–14 декември 2006, бр. 49. 2007: Карлуковска, С. Поетичният реализъм на Давид Перец. Сп. Ек, кн. 1, 2007, 4–6.

2011: Филева, А. (автор, съст.), М. Балчева (автор, съст.) С. Русев, М. Митева и др. Дружество на Новите художници (1931–1944). 80 години от основаването. Софийска градска художествена галерия: Каталог на изложбата. С., декември–март 2011– 2012, 154–157. Монографии и книги Стефанова, Н. Книга за Давид Перец. Пловдив, 1981. Каталози и албуми от изложби Каталог на галерия „Forum“ (с предговор от Илия Бешков). С., 1946. Каталог от юбилейна изложба (с предговор от Мара Цончева). С., 1976. Каталог – Давид Перец. 100 години (с текст от Снежана Карлуковска). С., 2006.

ЗА БАРАЦИТЕ 1968: Лавренов, Ц. Бараците. Сп. Картинна галерия, кн. 5, 1968, 27. 1973: Урумов, В. Среща на трихълмието. В. Отечествен глас, 01 август 1973. 1979: Аврамов, Д. Първите години на Бараков и Бараците. Сп. Изкуство, кн. 4, 1979, 27–34. 1987: Ковачевски, Х. Кръстникът на Бараците. Сп. Картинна галерия, кн. 9, 1987, 171. 1988: Бараков, В. И стана чудо. От вчера към утре. Интервюира Мария Василева. В. Пулс, 18 октомври 1988, бр. 42. 1989: Начева, Н. Интервю на Васил Бараков. Рисуването няма край. В. Антени, 18 януари 1989, бр. 3. 1992: Москова, С. Познатият и непознат Владимир Рилски. В: Известия на музеите от Южна България, т. XVIII. Пловдив, 1992 , 261– 281. 1995: Свинтила, В. Спомен за Бараците – Васил Бараков, Златю Бояджиев и Давид Перец. Сп. Проглед, кн. 1–2, 1995, 71–75. 2003: Бенатов, Г. Трилогия за Бараците. В: Спомени от вчера, спомени за утре... (Румяна Ганчева – съставител и предговор). С., 2003, 8–10. 2004: Стефанова, Н. С Давид Перец и Васил Бараков в Родопите. В: Личности и съдби. С., 2004, 281–287. 2007: Москова, С. Родопите, Владимир Рилски и Бараците – Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец. Сп. Rhodopica, кн. 2, 2007, 193–204.

Библиографията състави Станислава Николова / The Bibliography was composed by Stanislava Nikolova


Златю Бояджиев и Бараците изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на Златю Бояджиев Проект на Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив Аделина Филева – съставител, автор Мария Василева – съставител, автор Станислава Николова – съставител, автор Красимир Линков – автор Атанас Кънчев, Цветан Чатъшки – фотографи Белин Тончев, „Агила“ – преводачи Татяна Пунева – коректор Предпечатна подготовка – ИНК-111 Печат – illusion&neoprint София, 2013 ISBN 978-619-7004-04-5 Zlatyu Boyadjiev and Baratsite exhibition dedicated to the 110th anniversary of the birth of Zlatyu Boyadjiev Project of Sofia City Art Gallery and Art Gallery – Plovdiv Adelina Fileva – editor, author Maria Vassileva – editor, author Stanislava Nikolova – editor, author Krasimir Linkov – author Atanas Georgiev, Tzvetan Chatashki – Photographers Belin Tonchev, Aguila – translators Tatyana Puneva – proof reader Prepress – INK-111 Print – illusion&neoprint Sofia, 2013



ISBN 978-619-7004-04-5 ISBN: 978-619-7004-04-5

9 786197 004045


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.