Zeitz Museum of Contemporary Art Africa Heatherwick Studio
Есе-анализ по Теория на архитектурата Таня Пенева
Кратък исторически преглед Понякога нещата в живота нямат мигновено обозрими и разпознаваеми връзки, но в реалност всичко е свързано. Стандартизирани доставки чрез контейнери… Или причината Цайц музеят за африканско изкуство да съществува на това място в този вид. Построена през 1921 година в пристанището на Кейптаун, ЮАР, сградата е фунционирала като индустриален комплекс за съхранение и преработка на царевица. Сградата по онова време е била най-високата в града, изпълняваща две важни функции - да съхранява милиони зрънца царевица, събрани от цяла Южна Африка и да бъде фар за акостиращите кораби на пристанището. През 90те години на миналия век функцията й излиза от употреба и сградата залинява. От 2001 година е официално изоставена, а през 2006 година се водят първите преговори за нейната реконструкция и съживяване. В хода на времето пристанището се е превърнало в оживен търговски център, наречен воден фронт „Виктория и Алфред“. Това е най-големият музей за африканско изкуство в света. Той е поле за изява на много млади африканци. Колекцията на музея включва произведения на изтъкнати художници като Крис Офили, Кудзанай Кюрай, Кехинде Уайли, Глен Лигън, Марлен Дюма, Вангечи Муту, Джули Мехрету и много други.
Построена през 1921 година в пристанището на Кейптаун, ЮАР, сградата е фунционирала като индустриален комплекс за съхранение и преработка на царевица.
Комплексът, наречен още „Силозът“ („The Silo“) e паметник на индустриалното и социално минало на Кейптаун. Дели се на два различни обема, обединени в едно цяло - складова база и 42 стоманобетонни силоза. Студио Хедъруик успява да му вдъхне нов живот чрез огромна трансформация. Музеят се разпростира на 9 500 кв.м. площ. Специално проектираното пространство, разпределено на девет етажа, е издълбано от монументалната структура на историческия комплекс. Общественият музей с нестопанска цел е създаден чрез публично / частно партньорство между воден фронт „В&A“ и немския бизнесмен Йохен Цайц. „В&A“ инвестира над 500 милиона долара за изграждането и развитието на инфраструктурата, а, макар и да не е акционер, Цайц подарил богатата си художествена колекция на музея, който е считан от мнозина за една от водещите световни колекции на съвременното африканско изкуство.
Образ, контекст и формообразуване Бъдейки индустриален комплекс, особено с такава специфична функция, един от най-трудните проблеми за решаване за студиото е бил приспособяването на индустриалния скелет към новата обществена функция. По смисъл и тектоника функционалните схеми на двата типа сгради са много различни. Първите залагат на утилитарност и целят високи нива на производство, докато вторите служат на културните, духовни и социални нужди на обществото. Индустриалните сгради предполагат изчистена визия и функционализъм, а обществените акцентират върху външния вид и разполагат с големи отворени пространства. Първите 5 етажа са с обществена функция, а останалите 10 - с жилищна за временно обитаване. Обществената част е запълнена от множество галерийни изложбени пространства, а жилищната функционира като хотел. Може би, най-интересното решение в целия проект е „изрязването“ на силозите с цел изграждането на достатъчно обширен входен атриум, както и на по-малки обособени пространства за изложби на другите етажи.
Това решение е абсолютно оправдано от функционална гледна точка и допринася за естетиката на пространството, както и за неговата разпознаваемост. За целта студиото дори е разглеждало биологичния строеж на царевичното зрънце и в него е намерило вдъхновение и образ.
В хода на времето пристанището се е превърнало в оживен търговски център, наречен воден фронт „Виктория и Алфред“.
Най-използваните материали, както в конструктивно, така и във фасадно отношение, са бетонът и стъклото. Прозорците са по авторски проект, разработен специално за музея. Формирани са от отделни триъгълни парчета стъкло, свързани чрез метални връзки. Прозорците изпълняват не само естетична функция, но и въздействат върху потребителите в две отношения - и интериорно, и екстериорно. Гледани на нивото на очите, в интериора те действат като калейдоскоп и дават възможност на наблюдателя да стане свидетел на колаж от изображения, взети от външния пейзаж. Това ги превръща в кинетични, вечно променящи се, произведения на изкуството. Гледани отдалеч от наближаващите кораби, прозорците формират единно сияйно цяло. Тяхната изкривена и заоблена структура допълнително пречупва отвътре излъчваната светлина и се превръща във фар на красивия воден фронт. Като завършек, върху покривното пространство са разположени басейн, както и галерия на открито, чиято настилка е покрита с авторска стъклена мозайка.
Планове на първо, второ, трето и чевърто ниво
Анализ Тъй като конструкцията е от стоманобетон, това спомага за формирането на солидна маса, която пък от своя страна прокарва дебели граници между вътрешното и външното пространство. Обемите са уравновесени чрез използването на калейдоскопичните прозорци, които внасят лекота, прозрачност и ритъм и разсейват усещането за затвореност и тежест. Вкарват движение в правите и отсечени линии на бетона и изглеждат сякаш биват надувани отвътре (с лек намек към царевичните зрънца, които имат сходна форма). Във фасадите е използвана централна симетрия с доминиращо вертикално членение, а местата на прозорците се третират като петна. Тази противоположост на маса и прозрачност създава балансирано ненатрапчиво различие. От друга страна, прозорците са разположени само в хотелската част. Това създава усещане за лекота и извисяване и внася друга метрична повторяемост. Тя действа и в хоризонтален аспект. Отношението плът-стъкло е разпределено почти по равно, като плътта контактува със земята, а стъклото - с небесата. Пространството на галериите е замислено да действа като архитектурна скулптура, кoято едновременно излага себе си, но е и вместилище за хиляди творби на изкуството. Мащабът не е човешки, защото първоначалната функция не го е предполагала, но и не е в ущърб на новата изложбена функция, дори й помага. Задачата на изкуството е да провокира и обучава, да извисява и то трябва да е в синастрия с пространтвото, където бива излагано. Като цветова схема, студиото е заложило на неутралността и ахроматичността в екстериора и в интериора на галерийте. По-дръзки цветови решения се появяват в интериора на хотелските стаи.
Музеят олицетворява борбата на противоположните концепции и функции. Той е синтез на индустриалното, общественото и жилищното. Синтез на органичното и изкуственото. Синтез между старото и новото. Синтез между тежкото и лекото, масивното и ефимерното, бетона и стъклото. Синтез на тежкия човешки труд, изобразен чрез индустриална геометрия, и трансцендентното поле на изкуството. Музеят е точка на пресичане между паметта и забравата и между материалното и нематериалното. Чрез реконструкцията на комплекса се противостои на забравата и неговата памет бива запазена, даже обогатена. Той е материалният събирателен дом на африканското съвременно изкуство. Той е фарът не само на пристигащите кораби, но и на всички съвременни културни дейци.
Препратки Официален сайт на музея http://www. zeitzmocaa.museum
Официален сайт на студио Хедъруик http://www.heatherwick.com/projects/ buildings/zeitz-mocaa/ https://hyperallergic.com/401607/acloser-look-at-africas-firstcontemporary-art-museum/ https://architizer.com/blog/practice/ details/heatherwick-zeitz-mocaa/ https://www.archdaily.com/879763/ zeitz-museum-of-contemporary-artafrica-heatherwick-studio https://dac.dk/en/knowledgebase/ architecture/zeitz-museum-ofcontemporary-art-africa/ https://www.architectmagazine.com/ project-gallery/zeitz-museum-ofcontemporary-art-africa-mocaa_1_o https://theoriginalshoreline.org.za/thegrain-silos/ https://urbannext.net/zeitz-mocaa/ https://www.archute.com/zeitzmuseum-of-contemporary-art-africaby-heatherwick-studio/
2020г.