Стоян-Стайновата къща | Есе-анализ по Опазване на архитектурното наследство by Tanya Peneva

СтоянСтайно вата къща x Казанлък 1

115 години

Есе-анализ по Опазване на архитектурното наследство X Таня Пенева

История х контекст 4

Какво свързва Казанлък, родът Стайнови и Иван Милев? Стоян-Стайновата къща.

азположена в самото сърце на розовия град, близо до Общината и Розариумът, тя и до ден днешен продължава да разказва своята 115-годишна история. Къщата е построена през 1907г. по поръчка на знатния търговец на гайтани и вълна Стоян П. Стайнов (1850-1918) и по проекта на софийския архитект Никола Занков Проданов, завършил гимназия във Видин, а архитектура — в Щутгарт. Сградата придобива статут на паметник на културата с национално значение през 1979 година именно заради архитектурно-художествения синтез, макар неплануван и разминат във времето, между арх. Проданов и световнозвестния български художник Иван Милев.

Градоустройствени промени х влияния

ървоначално имотът е бил двойно по-голям - с лице към ул. „Юрий Венелинъ“, където е главният вход. На имота е имало 2-3 малки сгради преди построяването на Стоян-Стайновата къща. Две от трите сгради са разрушени, а едната остава. Тя е била не само долепена до новата къща, но и функционално свързана с нея.

През 50те години влиза в сила закон, който не позволява на едно физическо лице да притежава повече от един имот. В следствие на това се приема нова градска регулация и това разделя парцела на две части. Семейството е принудено да продаде тогава незастроения източен имот. През 1938г. е прекарана ул. „Батембергъ“ с днешно наименование „Иван Вазов“. Тогава се разрушават двете постройки. Улица „Юрий Венелинъ” след 9-ти септември е прекръстена на „Москва”, а към днешна дата е „Акад. Петко Стайнов”, на името на българския композитор. Години по-късно, през 1979г. (по това време къщата не е собственост на наследниците на семейството) старата къща е съборена в следствие на промяната на статута й. Тези два случая завинаги променят облика на Стоян-Стайновата къща. Тя губи два много важни фактора. Единият е загубата на визуалната връзка с парадния вход към двора, алеята, която е тръгвала от главния вход до официалния вход на къщата, беседката и алеята към нея. Втората загуба е излазът към улица „Академик Петко Стайнов“. 7

Архитектура 8

ъщата е пример за чудесен сецесион с характерните за него украси, стенописи, преливане на пространства и игра на светлината.

Тя е разновидност на Следосвобожденската едробуржоазна къща. Заелите висши постове в административната йерархия, потомците на старите чорбаджийски семейства и новите буржоазни прослойки от търговци и предприемачи започнали да строят големи къщи, в които ясно личала идеята за представителност. Главният стремеж на тези сгради е да бъдат като малки дворци, разположени всред добре оформена градина. За архитектурата на тогавашна България е характерно силно западно влияние, предимно от Австро-Унгария, което лесно се чете и в конкретната къща. Това се дължи на тогавашните млади специалисти, които са получавали своето образование в чуждестранни школи и са прилагали наученото навън на родна земя.

План За двуетажните буржоазни къщи е характерно ясно функционално разграничение на дневен и нощен тракт, респективно на публично и лично. В партера са разположени входно антре, вестибюл (където някога е било разположено пиано), кухня с килер, столова и салон, който е сърцето на къщата. Столовата води към тераса, която пък от своя страна води към красивия вътрешен двор, пълен с рози (тази връзка не е част от първоначалния проект). Сградата разполага и с изба. Вертикалната комуникация представлява повита дървена стълба, разположена непосредствено пред входното антре. Тя е най-изявената форма от обемно-пространствена гледна точка и е акцентът в архитектурната композиция, изявена както в планово, така и във фасадно отношение. Представлява ризалитно издадена пред главния обем кула, завършваща с медно кубе и метален шпил. Върху кубето има ветропоказател-гръмоотвод и наблюдателница (стр. 4). Стълбата стига само второто ниво, като до мансардния етаж няма директен достъп, затова неговата функция е може би само със складово предназначение. Вторият етаж е организиран чрез вестибюл, около който са подредени помещенията от нощния тракт. В коридора има кът за сядане с мека мебел, срещу който е разположен остъклен дървен балкон.

Фрагмент от архитектурния проект, утвърден от Държавния архитект на 16/VI/1905 г.

Главен вход | Александър Новоселски

Докато семейството е живяло в къщата, във входния вестибюл е имало пиано.

входен вестибюл | Александър Новоселски

Фасади Фасадната украса е изключително умерена. Единствените декорации са тези, които обрамчват прозорците и по дървените врати. Дограмата е двукатна, дървена с надребняване от квадратни шпроси в горната й част (които се повтарят и в парапета на стълбата). По стъклата на прозорците има типично сецесионски гравюри - флорални елементи и монограма от името на Стоян П. Стайнов - „СПС“.

Главен вход | Александър Новоселски

входен вестибюл | Александър Новоселски

Къщата е с каменни основи 60 см, а стените са от тухлени зидове (45 см - за външните, а 15/30 - за вътрешните). Подовете са с дървен гредоред. Покривът е с дървена конструкция. 20

Иван Милев С

лед смъртта на Стоян Стайнов къщата се наследява от неговия син - Михаил (Маню) Стайнов. Той и съпругата му, Миката, през 1925г. канят своя току-що завършил* съгражданин и художник, Иван Милев, да изрисува стените на салона на къщата. Той не само се съгласява, но има и определено изискване - за да се даде пълен простор на творчеството му. Предложението му е да се разруши стената, която тогава е разделяла кухнята от салона. Художникът отговаря не само за стенописите, но и за цялостното оформление на пространството. Оформлението на огнището също е по негов проект, както и мебелите. Имало е миндерлъци и рафтове за предмети от бита, а всеки предмет е бил внимателно подбран от него. Стенописите на художника са не само в салона, но и като фризове из цялата къща. Технологията при изработката им е яйчена темпера, като материала и боите художникът си е приготвял сам.

„Неговите змейове, кралимарковци и жетварки, изрисувани с фината декоративност на сецесиона, го правят и локален, и глобален, и емоционален, и съвсем роден наш.“ x арх. Анета Василева

стенопис | Александър Новоселски 23

Именно опитът му като сценографист към Народния театър „Иван Вазов“* в София му дава нужните умения за оформяне на пространства.

„Линията, формата, деформацията е нещо, което се прави за пръв път в страната дотогава.”, обяснява Христо Генев, директор на Художествената галерия в Казанлък. Стенописите са развити чрез шест фигури. Мадоната с детето (стр. 25), жетварката, овчарят, двете молещи се жени. Черният фон* е много авангардно решение и е твърде вероятно той да е реакцията на художника към ужасите на войните. Фигурите са композирани по дългата страна на пространството и създават насоченост. Сюжетът говори за родовите връзки, за трудещия се човек, за жаждата (материална и духовна), за посоката на човешкия път. Накъде са поели фигурите никой не знае, но едно е ясно - композицията завършва с молба.

*През 1925г. творецът завършва Държавната художествена академия в класа на проф. Стефан Баджов с пълно отличие. * През януари 1924 г., заедно с Иван Пенков, осъществява сценографията на „Тоз, който удря плесници“ от Леонид Андреев в Народния театър, за който оформя и други постановки. *В собствения си дом в София на ул. „Гурко“ №34 творецът отново използва черния фон за изразно средство в своите стенописи.

салон | Алекандър Новоселски

Художникът пожелал да се разруши тогава съществуващата стена между кухнята и салона, за да се осигури по-голям простор на идеята му. 27

Кахлената печка Стенописите в салона си акомпанират с автентичната кахлена печка. Този вид печки са рядко срещани в България и може да се видят в стари, строени преди Втората световна война, жилища, каквато е и Стоян-Стайновата къща. Печките са с масивна конструкция от плътни тухли (до 15 см), през които преминават канали за отвеждане на димните газове. Каналите трябва да са достатъчно дълги, така че газовете да напускат печката с възможно най-ниска температура, т.е. да са отдали максимално количество от топлината си. Топлината от огъня и димните газове се предава и затопля масивната конструкция на печката. Тя от своя страна отдава топлината на въздуха в помещението и го затопля. Прието е, че 55-60% от топлината се отделя чрез излъчване, а остатъкът – чрез конвекция. Старите печки са облицовани със специално оформени и изпечени керамични тела с глазирана външна декоративна повърхност. Ръбовете и закръгленията са оформени и специално профилирани. снимка | Алекандър стайнов

Интериор

През 2018г. наследниците на къщата наемат архитектурното бюро „Tchenguelieva Staynov Architects“ да разработят интериора.

Интересен факт за Стоян-Стайновата къща е, че тя е първата електрифицирана сграда в Казанлък, а самият град е електрифициран през 1914 г., така че при строителството в къщата не е била прокарана електрическа инсталация. вестибюл на второ ниво | Александър Новоселски

кухня | Александър новоселски

столова | Александър новоселски 32

врата към тераса | александър стайнов 33

ТРИ СПАЛНИ

Три от помещенията са спални, вратата в дъното на вестибюла води към баня, а вратата до нея - до задната стълба. Едната спалня извежда към обширна тераса. В периода 1945-1948г. в къщата са живеели наследникът с родителите му в голямата спаленя, баба му Мика с втория й съпруг в средната спалня, сестрата на баща му, Босилка, в малката спалня и другата му баба - Бонка с домашната й помощница в спалня | Александър новос старата къща.

главна спалня | Александър новоселски 34

селски

спалня | Александър новоселски 35

Минала/ настояща функция Всъщност, историята е свидетел, че единственият период, когато къщата е била пред разруха, е точно, когато е била извън обсега на семейството. Идеята на тогавашната управа е била да превърне къщата и трите* около нея във вторичен градски център от исторически къщи. Сградата придобива статут на паметник и се предприемат процедури по отчуждаване от семейството с цел да бъде превърната в музей на Иван Милев и текстилното производство на града. За съжаление, общината не се грижи добре за нея. Къщата е оставена на милостта на природните стихии. Когато е върната на наследниците, те я намират в окаяно състояние. След 1948г. година са настанени войници с техните семейства. Тогава се изнасят мебелите на Иван Милев, които и до ден днешен не са намерени. Децата на войниците рисуват по стенописите, които се е наложило да бъдат реставрирани по-късно. През последните години са правени няколко опита къщата да бъде превърната в пространство за култура. Това начинание в дългосрочен план е неуспешно. В момента къщата е затворена, защото няма кой да я стопанисва и защото няма развита стратегия за нейното по-нататъшно ползване. *Родната къща на композитора Петко Гр. Стайнов, къщата на Орозови и старата Шипкова къща.

Лична оценка Къщата е в добро състояние, когато наследниците й се грижат за нея. Показват внимание към детайлите, присъщи за нейния строеж - много от дървените елементи са сменени, стенописите са реставрирани, интериорът е нов, проектиран с усет и вкус, с мебели, подходящи на атмосферата. Счупените стъкла са сменени и гравирани на ново. Инсталациите са осъвременени, проблемите на външната мазилка до голяма степен са елиминирани, освен на местата, където е съборена старата къща. Да не говорим за австро-унгарските плочки…

Предложения Къщата е в центъра на един от най-известните български градове. Тя може да функционира по много начини: музей на Иван Милев и арх. Проданов. Кафене към художественото училище в Казанлък. Казанлъшки вариант на софийската Червена къща - център за култура и дебати или пловдивското Artnewscafe. Литературен клуб. Airbnb. Ателие за уроци по рисуване. Магазин. Арт галерия. С правилната стратегия може да бъде всичко.

В хода на времето къщата има свой живот. Тя е дом на голямо семейство и през годините е претърпявала няколко преустройства и загуба на няколко стени, с цел да угоди на нуждите на всички свои обитатели. В този ред на мисли, къщата не е предмет само на модерна реставрация. Нейната постоянна промяна е част от характера и историята на сградата. Тя е синтез не само между архитектурата и изящните и приложни изкуства, но и симбиоза на живата материя с живите организми.

използвана литература х препратки

Хартиени издания:

„Иван Милев в паметта“, вестник „Култура“ - брой 25, 30 юни 2017г., автор Александър Тодоров списание „Наш Дом“, април 2019г. „Кратка история на Българската архитектура“, изд. БАН, 1965г.

http://whata.org/blog/kakvo-mozhe-da-se-napravi-s-edna-kshcha-vkazanlk-ss-stenopisi-na-ivan-milev https://whata.org/awards/restoration/ https://www.tsarchitects1.com/sshk https://kazanlak.live/city-legends/rodyt-staynovi-znatniyat-kazanlyshkirod.508 http://www.findglocal.com/BG/Kazanlak/1289529621150886/ Стоян-Стайновата-къща-в-Казанлък https://vestnikiskra.com/minalo-nezabravimo/istoriyata-na-stoyanstainovata-kashta-kakvo-ya-svarzva-s-obraza-varhu-petolevkata/ Официална фейсбук страница на къщата: https://www.facebook.com/StoyanStaynovHouse/ Снимков материал: Александър Новоселски (фотограф) за списание „Наш Дом“; Александър Стайнов, личен архив; Фрагменти от оригинални чертежи, държавен архив;

2020 42