Великата красота

Великата красота – италианската мода и кинототекст: Елица Павлович

5

През 1951 година Лукино Висконти наема младия и неопитен Пиеро Този за дизайнер по костюмите на филма Bellissima.

Обратно на представата за художник по костюмите, който трескаво рисува, купува, шие и планира, Пиеро Този обикаля улиците на Рим и моли хората да му дадат за филма дрехите, с които са облечени. При това костюмите не се почистват преди снимките, за да запазят оригиналната си структура и форма.

Дрехите на римляните, както подобава на истински италианци, са достойни за големия екран дори буквално събрани от улицата.

Днес този епизод е част от легендата за Пиеро Този, може би най-великия италиански художник по костюмите, който почина преди броени дни на 92-годишна възраст.

Двамата с Висконти правят общо седем филма заедно и всеки един е отделна глава от учебника на световното кино и мода – „Роко и неговите братя“, „Леопардът“, „Смърт във Венеция“ – визуално разпознаваеми и до днес.

Даяна Врийланд лично отива от Ню Йорк в Рим, за да се запознае с Пиеро Този.

През ХХІ век ученичките му Милена Канонеро и Габриела Пескучи имат пет оскара зад гърба си и продължават да работят активно.

12

Сега да се върнем почти век назад и да започнем от самото начало историята за италианското кино и модата, като за момент забравим Милано и Флоренция.

През 30-те години на миналия век Рим е безспорната модна столица на Италия. Именно там работи най-знаменитата дизайнерка по онова време Роза Генони и тя, разбира се, облича кинозвездите от онази епоха.

В зората на киното понятието „художник по костюмите“ не съществува, а кино звездите носят на екрана дрехи от личния си гардероб.

Тогава се появява терминът „дива“, така наричат най-известните актриси като Лидия Борели, Франческа Бертини, които на екран демонстрират тоалетите си, заставайки в пози много подобни на тези в модните списания.

Днес това се определя повече като пърформанс, отколкото като същинско актьорско изпълнение.

Целта е не само да се подчертае красотата на костюмите, но и да се наруши хегемонията на Париж като световна столица на модата.

Подобна е историята с мъжката мода, чийто център традиционно е „Севил Роу“ в Лондон.

Когато през 1932 година семейство Рубиначи откриват ателието си в Неапол, те го кръщават „Лондон хаус“, за да подчертаят уменията си. Дългосрочната им амбиция обаче е да наложат своя италиански стил в мъжкия гардероб, с леки и елегантни сака, много по-удобни от английските, меки материи и ярки цветове във вечерните костюми.

Трябва да минат две десетилетия и една разрушителна война, преди това да се случи в действителност.

През 1951 година във Флоренция официално започва летоброенето на италианската мода с първото модно ревю.

Точно по същото време, но в Рим, се ражда и идеята за бляскавия италиански стил, за непоносимо прекрасните мъже на Италия, които слизат от кабриолетите си облечени в перфектни костюми с леки сака и тъмни очила, а до тях се возят красиви жени с развяващи се рокли и перфектно деколте.

Тази картина слиза право от екрана и именно италианското кино прави модата световен феномен и обединява завинаги в едно красотата и мечтите.

Киното е един от решаващите фактори за икономическия подем на Италия след войната. В студиата Чинечита край Рим, наречени не случайно „Холивуд на Тибър“, през 50-те години се снимат най-големите кино хитове като „Бен Хур“, „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър и „Римска ваканция“ с Одри Хепбърн.

Чрез киното Италия достига до САЩ като далечен идеал и мечта, тя става любима туристическа дестинация.

За американците Рим е безспорната столица на модата, с която те свързват всичко бляскаво и секси. Киното е виртуална форма на пътешествие, то формира идеята за това какво е модерно и изгражда представата за италианците като нация от безупречно облечени мъже и жени.

12

Зрителите буквално копират стила от филмите и се обличат като римляни, без кракът им да е стъпвал в Италия, само благодарение на филми като „Римска ваканция“ и La Dolce Vita.

Клиенти на италианските дизайнери са най-големите звезди на Холивуд – Ингрид Бергман, Ава Гарднър, Кари Грант, ГрегъриПек, Катрин Хепбърн, които са посланици на италианския стил зад океана.

60-те години в киното изгрява Фелини.

Преди да започне да прави филми, Фелини работи като карикатурист и завинаги запазва любовта си към преувеличенията, гротеската, ярките образи. Филмите на Фелини показват живота в Рим през 60-те през особената поетична стилистика на режисьора и не на последно място чрез костюмите.

Фелини работи с най-добрите модни къщи – Валентино, Ренато Балестра, сестрите Фонтана, а костюмите на Марчело Мастрояни се шият от най-известния римски шивач – Виторио Зеноби.

Фелини и Мастрояни създават образа на италианеца като безупречно елегантен мъж с костюм, бяла риза и тъмни очила – представа, която е жива и днес. Филмът La Dolce Vita ражда терминът „папарак“, а най-известният римски дизайнер на обувки по онова време Алберто Дал Ко прави специален модел обувки, наречени „папарак“.

Марката „Бриони“ се ражда на вълната на тази мода и Мастрояни става първият им моден посланик.

През 50-те години се появява и понятието Made In Italy, непосредствено свързано с киното и Рим като център на следвоенната мода.

Американските режисьори имат много причини да предпочитат да снимат филмите си в Чинечита. Освен че е икономически поизгодно, в Рим е и много по-лесно да се изработят костюми за филмите, защото ателиетата имат огромен опит с работа за операта, театъра и архиви с исторически костюми.

Всичко това се случва десетилетия преди в Холивуд да се усетят, че актьорите са много повъздействащи модни инфлуенсъри от моделите и Анна Уинтур да започне да ги слага на корицата на Vogue.

12

Италианските дизайнери до един са свързани с културата и с киното – това е част от модния им кодекс. Ето само някои от най-известните модни кино легенди:

Роклята PRETINO на сестрите Фонтана

Днес модната къща на сестрите Фонтана е позабравена, но през 50-те години благодарение на киното те са толкова известни, че в пресата иронично обясняват програмата на американските туристи така: „20 минути в „Свети Павел“, 20 минути в Колизеума и останалите два дни в студиото на сестрите Фонтана“.

Трите сестри са ревностни католички и през 1956 година дори са поканени на аудиенция при папата заедно с шивачките от ателието си. Всяка римлянка знае, че Фонтана предлагат идеалните черни рокли за посещения на литургии и църковни празници.

Любима клиентка и близка приятелка на сестрите е Ава Гарднър, като те отговарят изцяло за нейните кино костюми и за личния й гардероб.

През 1955 година за филма й „Босата графиня“ те ушиват прочутата рокля pretino, която предизвиква скандал.

Сестрите Фонтана имат от Ватикана разрешение за този модел, но комбинацията от строгата свещеническа дреха с извивките на Ава Гарднър има неочаквано богохулен ефект.

По-късно много подобна рокля носи Анита Екберг в La Dolce Vita, а оригиналът става част от изложбата на Института по костюмите Heavenly Bodies миналата година.

Мoмичетата на FENDI

Списъкът с актрисите, облечени на екран в кожените палта на Fendi, прилича на архива на наградите Оскар.

Мишел Пфайфър в „Невинни години“ (роля, за която действително печели Оскар), Мадона в „Евита“, Изабел Юпер в „Дамата с камелиите“, Гуинет Полтроу в „Кланът Таненбаум“ и много други.

Началото на сътрудничеството на модна къща Fendi и киното е филмът „Семеен портрет в интериор“ с актрисата Силвана Мангано, която става муза на Ана Фенди и клиентка на модната къща.

Традицията продължава и днес с наследницата на фамилията Силвия Вентурини Фенди, която е сред продуцентите на филма „Суспирия“.

Нино Черути и "Хубава жена"

Едуард, героят на Ричард Гиър във филма „Хубава жена“, е мъж със самочувствие и пари, който живее така, както му е удобно. Това трябва да отразяват и дрехите му.

Търсенето на подходящи костюми в САЩ се оказва безуспешно – всички са твърди, формални и затрудняват движението.

Тогава на сцената се появява италианецът Нино Черути и прави за Ричард Гиър костюмите, които помним и до днес.

Киното на Армани

Джорджо Армани е направил костюмите за толкова много филми и актьори, че сам е написал цяла отделна глава в историята на Холивуд.

В повечето книги и изследвания се твърди,че манията по италианските костюми зад океана в действителност започва след филма „Американско жиголо“ с Ричард Гиър, облечен от Джорджо Армани.

Гиър си остава един от актьорите, които трайно работят с Армани, също както Кевин Костнър (например в „Недосегаемите“ и „Бодигард“), Глен Клоуз, Джоди Фостър, Леонардо Диkаприо – крайно неизчерпателен списък.

Любопитен пример за таланта на Армани като дизайнер по костюмите е филмът „Вечната музика“ за Коул Портър и жена му Линда, едно от най-модните и влиятелни семейства през 20-те години, с Кевин Клайн и Ашли Джъд в главните роли. Според Армани гардеробът на семейство Портър идеално отразява промените в модата през първата половина на ХХ век и създаването на костюми за двамата съпрузи е истинско предизвикателство.

На сътрудничеството на Армани с киното е посветен цял етаж в музея на дизайнера в Милано.