Обединените цветове в Европа

Европейска програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+“

Проект ,,Коменски ’’ ,,ОБЕДИНЕНИТЕ ЦВЕТОВЕ В ЕВРОПА ’’

Белгия

БЪЛГАРИЯ, ТВЪРДИЦА,СЛИВЕН 22/09/2013-27/05/2015

Естония

Испания

България

Чехия

Полша

Гърция

Словения

Италия

Jacques Dhondt Nina Zhelezarova Mirjana Kužatko Merle Jürison Paraskevi Kourti Šárka Pavlíčková Carmen Torres Aucejo Alina Kośnik Antonia Venenziano

Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator Coordinator

BELGIUM BULGARIA SLOVENIA ESTONIA GREECE CZECH REPUBLIC SPAIN POLAND ITALY

В края на 2013 година приключи програмният и финансов период на европейската програма за образование и обучение „Учене през целия живот”, администрирана от ЦРЧР в качеството му на българска Национална агенция. Като признание и продължение на високите резултати, постигнати от програмата, още от 1 януари 2014 започна своето действие новата Програма на Европейския съюз за образование, обучение, младеж и спорт “Еразъм+”. Заедно с управлението на секторните програми „Коменски”, „Леонардо да Винчи”, „Еразъм”, „Грюндвиг” и „Учебни визити”(изграждали програмата „Учене през целия живот”), през изтеклия период Център за развитие на човешките ресурси e Националната агенция за България по администриране на Програма „Еразъм+” за периода 2014-2020.

Приказки за шестте шапки на Де Боно

Нашата история за шестте шапки и Едуард де Боно

Цветовете са навсякъде около нас. Те добавят красота и съвместното съществуване на света, в който живеем, но са продукт на съзнанието.

Ученици от втори клас, докато мислиха как да направят своите оригами по метода на Едуард де Боно в груповата динамика и креативност се получи борда на лодки и знамена на девет страни, с които научаха историята на всяка страна , че докато зелена шапка с разхожда из класната стая те решиха да преплуват Черно море и оттам по суша с флаговете на България, Белгия, Словения, Чехия , Гърция, Естония, Полша, Испания и Италия, за да научат повече за историята на страните, участващи по проекта.

1.Bulgaria http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Bulgaria 2.Belgium http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Belgium 3.Slovenia http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Slovenia 4.Ch.Republik http://en.wikipedia.org/wiki/Czech_Republic 5.Greek

http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Greece 6.Estonia http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Estonia 7.Poland http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Poland 8.Spain http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Spain 9. Italy http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Italy

Шест братя с шест шапки В една красива земя, на един бистър планински поток имало стара воденица. Там живели мъж и жена. Отглеждали си те кокошчици. Имали си крава и кон. Били много работливи. Родили им се шест деца. Всички били момченца за чудо и приказ.Баща им ги научил на труд и обич към земята и животните. Расли децата – порасли.Решили момчетата да обиколят Европа. Събра ли се те със своите родители и всеки казал коя държава ще посети. Решили братята да се съберат след две години. Преди да тръгнат на път майка им оплела шест шапки – бяла, зелена, червена, черна, синя и жълта. Всяко момче взело по една шапка и тръгнало из Европа. На най-малкия брат се паднала зелената шапка. Той решил да остане в своята родина – България. Обичал си много страната и искал първо нея да обиколи. Ходили момчетата, скитали из Европа. След две години се събрали в старата воденица. Всеки разказал къде е ходил и какво е видял. Възхитени били момчетата от държавите, които посетили.

Момчето с бялата шапка разказало на братята си за Белгия. То споделило за усилията си да събира информация за тази страна. Как срещнало хора с богати емоции. Вторият брат с жълтата шапка разказало за Чехия. Той осъзнал полезността от престоя си в тази държава. Непрекъснато изследвал и оценявал хората там. Братът с червената шапка посетил Полша. Неговите преживявания и емоции били много. Споделил с братята си и моменти, в които разчитал на хората там. Опасявал се дали те са доволни от него. Четвъртият брат с черната шапка изкарал двете години в Словения. Той разказал за трудностите и рисковете в страната. Открил и някои недостатъци, но въпреки това бил очарован от хората в тази страна. Синята шапка носел петият брат. Той прекарал времето си в Гърция. Разказал, че постоянно следил за правилата в страната. И обобщил, че в тази държава е спокойно и приятно за живеене. Дошъл редът на най-малкия. Момчето със зелената шапка станало и разказало най-интересните и хубави неща за своята родина – България. Той казал на своите братя, че първо трябва да видят хубостите на собствената си страна и тогава да ходят из Европа, да се убедят в добротата и богатството на човешките характери. Възхитен бил момъкът от българската природа. Разказал за красивото Черноморие, за високите планини, изящните скални образувания, китните български градове. Най-малкият казал, че хората трябва да живеят заедно, защото цветовете на дъгата са различни, но съществуват винаги заедно и това прави дъгата неповторимо красива. Даниела Табакова, 11 клас

Шестте шапки В стари времена живеело бедно семейство: мъж, жена и шест деца. Те били много бедни. Бащата работел в гората, а майката се грижела за дома и домакинската работа. Децата помагали с радост на баща си, сечели дърва, нареждали ги в колата и ги продавали на пазара за много малко пари. Въпреки своята беднотия те живеели задружно и спокойно.Веднъж в гората чули вик за помощ. Стигнали до гласа и видели едно старо джудже затиснато от клон на дървото. Децата вкупом хукнали да се притекат на помощ на джуджето. Отместили падналия клон и помогнали на малкото човече. В знак на благодарност джуджето ги наградило с шест цветни шапки за всяко по една: синя, зелена, червена, жълта, черна и бяла. Всяка от тях имала необикновена сила, която карала всяко дете да мисли по различен начин. Те се прибрали в къщи и разказали за премеждието си на родителите си, те не повярвали във вълшебството, но децата се надявали, че някои ден ще им помогнат. И денят настъпил. Всеки ден децата поставяли на главите си цветните шапки и с лекота започвали да вършат работата си.

Иван Горанов, 9 клас

Предмет: Физика Клас: 7 Категория: Звук и Светлина Във физиката учим с метод на Боно Човечеството дължи основи, знания за същността на цветовете особено усилията на Исак Нютон, който е живял през ХVII век. Търсейки начини за подобряване на телескопа, Нютон направил откритие, което преобърна човешките възприятия на цвят.

Преди това се е смятало, че цветът е InSite качество на всяка статия, която току-що се съдържа в обекта. Въпреки това, Нютон доказа, че не е присъщо свойство на обекти, а ефектът на светлината, която пада върху тях.Светлината е източник на цвят, заключи той.

Шестте шапки Имало едно време един баща и една майка. Те имали шест дъщери, които много си приличали. Родителите решили да купят на всяка дъщеря шапка, за да могат да ги различават по-лесно. Едното момиче било много красиво, на него дали бялата шапка, защото лицето му било бяло като сняг.Втората дъщеря получила червената шапка. Нейните устни били аленочервени като мак.Третото момиче имало най-красивите сини очи на света. Затова родителите избрали за нея синята шапка.Четвъртата дъщеря получила жълтата шапка, защото тя била лъчезарна и с нейната усмивка грейвало всичко наоколо. Петото момиче получило черната шапка, защото имало дълги черни коси.Последната дъщеря получила зелената шапка, защото обичало да се грижи за природата и харесвало всички цветя. Ивелина Мишинева

Шестте цветни шапки Имало едно семейство с шест деца – три момичета и три момчета. Те имали шест шапки. На цвят били жълта, бяла, синя, червена, зелена, черна. Децата много ги обичали и не се разделяли с тях. Жълтата била на Иван, бялата била на Славеи, синята била на Стелиян, червената била на Елизабет, зелената била на Йоана, черната била

Иванка.Един ден децата излезли да играят в градинката. Там имало две деца Иво и Мариян, които им откраднали шапките. Те се прибрали разплакани и разтревожени, защото ги било страх да не се им се карат. След това децата се успокоили и разказали всичко на родителите си. Майката и бащата отишли в полицията. Минало се известно време и открили шапките, а родителите на Иво и Мариян отишли в затвора. Така семейството на шестте деца заживяло щастливо. Виктория Христова Василева, 4а клас

Шестте мислещи шапки Бялата шапка представлява информация за ситуацията и проблема.Червената шапка представлява емоционалните усещания за проблема или ситуацията.Зелената шапка произвежда нови идеи, предложения и решения. Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, предимствата или бъдещите ползи.Червената шапка събира всички негативни аспекти на решенията. Синята шапка представлява контрол върху целия процес.Всичко това за шапките беше написано в малка книжка, която четяха шест деца. Те си помислиха, че ще се сдобият с всяко едно от тези качества когато ги намерят. Тръгнаха да обикалят мислещата градина. В нея видяха едно много красиво бяло цвете. Затичаха се към него. Когато го видяха отблизо разбраха, е бялата шапка. Откъснаха го и продължиха. На едно от децата му се привидя червена пеперуда. Тихо се промъкна зад нея и я улови, и тя се превърна в шапка. Децата намериха и втората шапка. Продължиха. Видяха една много странна тревичка. Едно от децата отиде да я откъсне. И тя се превърна в шапка, в зелена шапка. На най-малкото му се видя в далечината слънчоглед. Притича към него откъсна го и, жълтата шапка. След това то се върна при другите деца. Тръгнаха отново. Видяха едно черно дърво. Тръгнаха към него и видяха, че в клоните му се бе скрила черната шапка. Взеха и нея. Продължиха. Видяха, че се търкаля нещо синьо из тревата. Взеха го и то стана шапка.Децата се прибраха и си сложиха шапките. Според някои хора децата са направили лошо, но не е така. Защото в мислещата градина каквото вземе на негово място идва същото. Цветелина Кайракова, 4а клас

Шест шапки Имало едно време един човек, който имал шест деца. Когато той починал, оставил като наследство своите шест скъпоценни шапки. Първото дете било най-съвършеното и най-изящното, затова получило бялата шапка. Черният цвят е олицетворение на злото, егоизъм и песимизма, затова второто дете получило черната шапка. Третото дете излъчвало радост, енергия, топлота и сила, затова му се паднала честта да носи червената шапка. Четвъртото дете, красиво като слънцето и скъпоценно като златото, получило жълтата шапка. Петото дете било по-различно от другите, то излъчвало празнота, студенина и затова му дали синята шапка.

Шестото дете не прекарвало много време със своето семейство, защото обичало да бъде сред природата, затова то получило зелената шапка. Не всички деца били доволни от своето наследство, но въпреки това носели шапките и ги предавали от поколение на поколение. Анита Иванова и Петя Христова

Приказка за шестте шапки: бяла, жълта, зелена, синя, червена, черна Веднъж в гората се срещнали неочаквано шест врабчета. Те имали по главичките цветни шапчици. Шестте врабчета добре се опознали и станали приятели. Всяко едно от тях предложило по една игра, но не успели да се разберат каква забава да правят. Най-малкото от тях казало, че може да използват шапките си за да направят пирамида. Всички се замислили за минута и накрая отговорили в един глас, че искат да направят това. Врабчетата направили най-хубавата пирамида. След това друго врабче предложило да си скрият шапчиците и другарчетата им да ги намерят. Приятелите се съгласили. И така едно по едно врабчетата си изказали игрите и играели. Всички много се забавлявали със своите интересни шапки, които се включвали в развлеченията. И сега врабчетата всеки ден играят на различни игри, каквито им хрумнат през деня.

Йоана Балчева

4б клас

Приказка за шестте шапки Едно врабче в гората си летяло да си търси трошици. И си имало бяла шапчица на главата. То видяло трошици и видяло други врабчета, че и те имат шапки на главата. Врабчето кацнало и казало: – Оставете и на мене да похапна. Едното врабче, което носило червената шапка попитало врабчето с бялата шапка: – Какво представляваш, че да носиш бялата шапка? Врабчето с бялата шапка казало: – Аз съм свързан с данните, с информацията, с въпросите, които изясняват една или други информации, както и със слушането, разбира се. И тъй като креативното мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация, бялата шапка е начинът да се събира такава информация. И това означавам аз.

– А ти какво означаваш където си с червената шапка . – попитало врабчето с бялата шапчица.

– Аз, се свързвам с чувствата и интуицията. Понякога не можем да сме сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво да направим. Червената шапка е мисленето в сферата на традиционалното, на интуитивното, на база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти. И разбрах те какво означавам аз. Врабчетата, които носели бяла и червената шапка казали.

– Ти с черната шапка какво означаваш? Врабчето с черната шапка казало:

– Каза ми мама като бях малък, че черната шапка е една от най-често „използваните шапки” в мисленето и се свързва с логически негативности. Чрез мислене тип „черна шапка” ние си обясняваме нещата по логически път, но обикновено използваме заключенията си за да решим защо нещо няма да стане, защо някаква идея не е добра или работим. Бялата, червената и черната попитали другото врабче, което носело жълтата шапка: – А, ти, защо носиш жълта шапка като слънцето?

– Веднъж като бях малко баба ми разказа за жълтата шапка, че тя е логическотопозитивно мислене. Жълтото, като символ на слънцето е повод за оптимизъм, за практичност, за надежда в бъдещето. На базата на логиката, носителите на жълтата шапка вземат решения кои възможности и алтернативи за работа са перспективни. Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към възможните положителни резултати. И за това нося жълтата шапка. След това попитали зелената и казали: – А сега да чуем зелената защо носиш такава шапка? То казало: – Веднъж като бях малко баща ми разказа за зелената шапка, че тя е шапката на креативността. Птиците, които по-често си „слагат” зелената шапка са птици, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността като „провокацията”, търси нови алтернативи. И за това нося зелената шапка. След това попитаха последното птиче. Те казали: – Сега ти трябва да ни разкажеш защо носиш синята шапка.Той казал: – Когато бях малък дядо ми разказа за синята шапка, че това е онази на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата. Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица, човек със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към кратка дейност. И така врабчетат станали първи приятели. Йоана Дякова 4б клас

Приказка за шестте шапки Имало едно време, слънчева гора, в която един ден са се родили шест джудждета.Te били съвсем обикновени и всяко от тях притежавало сила, която се определя от цвета на шапките си им.Първото джудже било със синя шапка, и неговата сила била да помага на поточетата и рекичките винаги да са пълни с вода, да поливат цветята и растенията в гората.Второто джудже имало жълта шапчица и неговата сила е да праща слънчеви лъчи в мрачните дни и имало силата да разбива мрачните дни Третото притежавало бялата шапка и властта му идвала когато зимата дойде .To прашело пързалки за братята си и когато снегът започнал да се топи и веселбата да намалява,то отношо използвало силите си .A сега идва ред на джуджето с червената шапка,то можело да направи от нещо от огън, за да затопли техните братя в студеното време през нощта . Петото джудженце имало зелената шапка, която му давала силата да прави зелени дървета и цветята да цъфтят и също и хубави зелени поляни за децата да играят.Идва ред на най-палавото и лошо джудже което притежавало черна шапка , която му помагала да върши лоши злини,като не мисли добро за братята си, а понякога дори и ги наранява. В един слънчев ден те събрали своята сила, като помагали на природата,а лошото братче разваляло всичко, което те правели. Ядосани те решили да го прокудят и то се

разсърдилои побягнало, те продълвили да се забавляват и играят.Ето че се стъмнило ,джудженцето с чевената шапка запалло огъни те седнали около него,а зад една елхаги гледало сърдитото братче.То решило да и отмъсти,разсърдило се още повечеи на другата сутрин ,започнало да руши,което неговите братя са направили.Рушило мостове,пресушавало,поточета и правило така ,че всички растения да изсъхват.Неговите братчета видели какво напраило тяхното братче и решили да го накарат да спре да върши злинии отново да се върне при тях,но прди това ,те трябвало да го намерят.Тръгнали да го търсят из гората,ходили дългои стигнали до един разрушен мост,който трябвало да поправят,за да преминатот другата страна.След дълъг взаимен труд,те го поправили, но те също трябвало да оправят реките и растенията.Докато вършили добри дела петте джуджета ,те видяли своето братче там зад храстта.Започнали да му говорят,че трябва да е правят само добри дела ,за да е щастлив То разбрало ,че е направило грешка и повече никога не използвало силата си за лоши дела.Тогава всички заедно се прибрали в родната си гора и помогнали за всичко в нея.птичките отново запяли,а гората била раззеленена и щастлива. От този ден нататък джуджето с черната шапка използвало силата си да превръща лошите хора в добри. Миглена Златева Диана Димитрова Пенка Стефанова 8 клас

The six hats There were six elfs Green grass, Rosebuch, Pumpkin, Bluebell, Grumpy and Pale. They found six hats in the forest. Bluebell found the blue hat and became a sailor, Pumpkin found the yellow hat and became a crown, Green grass found the green hat and became a gardener, ,Rosebush found the red hat and became a doctor , Grumpy found the black hat and became a professor, Pale found the white hat and became a writer. In the night two goblins Odkin and Bodkin came and stole the hats. They tried them all but not one worked with its magis.So they left them were they found them. Maybe certain people obtain certain magic(Skills).So they went to find their own ones. Елизабет Фери 4 ,,б” клас