Кратка разходка из австрийската история

Музиката е не само неизменна част от националната идентичност на австрийците, но и разпознаваем символ на местната култура по целия свят. От йоделинга, разпространен най-вече в алпийската част от страната, през златната епоха на класическата музика до днес, когато традициите съжителстват с модерните рок, поп и електрони изпълнители, Австрия е оставила своя незабравим отпечатък върху историята на музикалното изкуство.

Най-популярният австрийски композитор несъмнено е Моцарт. Вундеркиндът от Залцбург е автор на 41 симфонии, а опери като “Сватбата на Фигаро” и “Дон Жуан” са задължителна част от репертоара на големите оперни зали и до днес. В световен мащаб, името на Моцарт често бива поставяно до това на Лудвиг ван Бетовен като двамата най-влиятелни композитори от времето на Класицизма (1730-1820). Интересен факт е, че Моцарт и Бетовен се срещат и то не другаде, а във Виена. Това се случва през 1787 г. по време на кратко посещение на младия Бетовен в културната столица. Няколко години покъсно той се мести във Виена и прекарва остатъка от живота си там. Свързващото звено между Моцарт и Бетовен е друг австрийски композитор – Йозеф Хайдн. Хайдн е ментор и близък приятел на Моцарт, а впоследствие и учител на Бетовен.

Тримата имат интересни отношения. Между Моцарт и Хайдн е съществувало голямо уважение, което двамата демонстрират до смъртта на Моцарт през 1791 година. Моцарт дори посвещава шест струнни квартета на Хайдн. Малко поразлични са отношенията на Йозеф Хайдн

с Бетовен. Талантливият композитор от Бон е бил много свободолюбив и голям бунтар за разлика от изискания Амадеус. За това свидетелстват и десетките различни жилища, които той е сменил по време на живота си във Виена. Има сериозна разлика и в начина, по който двамата са композирали – Моцарт е работил по поръчка, има сведения за това, че неведнъж е изоставял незавършен проект, защото премиерата му или поводът, по който е бил поръчан, е бил отложен или отменен. Бетовен е обичал да експериментира и това може да се забележи и в трите периода на неговата кариера. Той е създавал произведения с особена динамика и много дълбочина, документирано е, че учителят му Хайдн не веднъж е критикувал работата му като прекалено тежка за публиката. Бетовен, заедно с австриеца Франц Шуберт, се считат за двама от доайените на Романтизма. Във Виена са наследени от родените в града Йохан Щраус-баща и Щраус-син, както и Йоханес Брамс, който също прекарва голяма част от живота си в австрийската столица.

Десетките са големите музикални зали в Австрия, но три сгради във Виена символизират класическата музика, която продължава да диктува ритъма на града и до днес – Виенската държавна опера, Музикферайн и Концертхаус.

Сградата на Виенската държавна опера е проектирана от архитектите БЪЛГАРСКИ Аугуст Сикард ДЪРЖАВНИ фон Сикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Тя е един ИНСТИТУЦИИ

от първите проекти за модернизирани на града и запълване на празните пространства в него след събарянето на градската защитна стена, ограждала днешния първи район. Днес сградата посреща най-големите имена в оперното изкуство и домакин на ежегодния оперен бал.

Музикферайн е открита през 1870 година и е дом на световноизвестната Виенска филхармония. В Музиферайн се провежда ежегодният Новогодишен концерт на Филхармонията. Първото издание на събитието е през 1939 година за целите на пропагандата и събиране на пари за зимния фонд на немската армия през Втората световна война. След войната обаче концертът успява да се превърне в емблема за австрийската класическа музика с особен акцент в програмата върху произведенията на австрийската династия Щраус (Йохан Щраус – баща, Йохан Щраус – син, Едуард Щраус и Йозеф Щраус), които съставят по-голямата част от нея. Зад диригентския пулт през годините са заставали имена като Херберт фон Караян, Карлос Клайбер и Рикардо Мути.

На мястото, където през 1908 година Густав Климт, Йозеф Хофман, Оскар Кокошка и други организират голямо изложение по случай 60-тата годишнина на престола на император Франц Йозеф I, през 1913 г. отваря врати Концертхаус. Залата днес приютява Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър и ансамбълът Клангфорум Виена. Симфониците са вероятно вторият найпопулярен австрийски оркестър с над 100-годишна история и 128 първокласни музиканти в състава на оркестъра.

Макар класическата музика да е неизменна част от атмосферата и културата на града и до днес, тя далеч не е единственият жанр, с който Австрия е популярна. Ако говорим за австрийска популярна музика в края на 20 век, едно име изпъква над всички останали - това на Йохан Ханс Хьолзел, по-добре познат като Фалко. С “Rock Me Amadeus” през 1986 година той става единственият изпълнител, пеещ на немски език, който успява да оглави класацията на “Билборд” зад океана. Фалко е най-продаваният австрийски изпълнител в историята с над 20 милиона албума и 40 милиона сингли. Умира при катастрофа през 1998 година, а 20 години от кончината му бяха отбелязани през 2018-а с множество трибют концерти и събитие, посветени на певеца.

Освен с Фалко, Австрия може да се похвали и с много други успехи в популярната музика. Паров Стелар е едно от най-разпознаваемите имена в електронна музика днес и един от пионерите на т.нар. електросуинг. Страната успява също така два пъти да триумфира и на конкурса Евровизия с изпъленние на Удо Юргенс през 1967-а и на Кончита Вурст през 2014 година.

Автор: Александър Детев

Фото: Павел Цветков