Часовниците във Виена

У дома часовник трака...

„Тик-так“ трака часовникът и отмерва нещо, което нито можем да видим, нито да усетим, нито да чуем, нито да вкусим. Нещо, което само подразбираме, но пък се стремим да го измерим. И то най-точно. Още в древността, като наблюдавали периодичните, плавноповтарящи се природни явления – деня и нощта и годишните сезони, хората формирали две основни мерни единици за време: денонощие и година. Много векове по-късно денонощието се разделя на сега познатите ни часове, минути и секунди. Едно от найдревните изобретения на човечеството е часовникът. Хората изобретявали и строили всевъзможни прибори за отчитане на времето: слънчеви, водни и пясъчни часовници, часовници с махала с тежести, часовниците с пружини, хронометър, секундомер, и накрая, електронни и атомни часовници. Постепенно часовникът става символ на напредък и модерност, инструмент за координиране и синхронизация на ежедневието. Виена е в крак с развитието на другите европейски градове и през 1415 г. в южната кула на катедралата Свети Стефан (Stephansdom) е инсталиран първият обществен часовник. По това време часовници се инсталират само в църковни кули и имат една единствена стрелка

за часовете. За разочарование на виенчани, той е демонтиран през 1860г.. Нуждите на населението нарастват и през 19-ти век часовници се добавят и към други обществени сгради. По решение на Виенския общински съвет, всички включени предградия получават поне по един часовник. През 1862г. в двата кръгли прозореца отстрани на гигантската порта на катедралата Свети Стефан са монтирани нови часовници. Докато левият часовник има традиционния циферблат и единствена стрелка, то десният е снабден с механизъм за почасови и петминутни скокове (заменени през 1909 г. с едноминутни). През 17-и век Виена получава още един голям астрономически часовник на кула. Той е прикрепен към Amalientrakt в Hofburg, а в края на века е допълнен и със слънчев часовник - привлекателна атракция и днес. През 18- ти век в двореца Schönbrunn са инсталирани четири часовника така, че от всяка от страните му да се вижда точното време. Върху най-старата съдебна палата на града, Schranne на Hohen Markt, е бил поставен часовник, на който при реставрацията на сградата през 1885г. е намерен надпис, че часовникът не бие за щастие („Diese Uhr schlägt keinem Glücklichen“), визиращ осъдените на смърт. С годините към часовниците по кулите и фасадите се добавят и самостоятелно стоящите върху колони или пиедестали часовници. През септември 1865 г.

първият стоящ часовник е бил инсталиран пробно на Am Hof и около два месеца по-късно е поставен пред известния Carltheater на Praterstraße. После идва ред на пневматичните часовници. Принципът е, че един часовник-майка е присъединен към обсерваторията чрез телеграфна линия и получава от там точния час, а от него чрез импулси със сгъстен въздух по тръбна система се управляват няколко други часовника, разположени на различни места в града. Виена е първият град в света, въвел в експлоатация пневматичните часовници. Но и при тях, за съжаление, си оставал проблемът с точността. Те също се нуждаели от чести настройки. През 1883 г. в Stadtpark е пуснат в експлоатация специален обект - първата виенска метеорологична къщичка (Wiener Wetterhäuschen), която е оборудвана със „Световен часовник“. Той не само показва текущото виенско време, но и часовете на зазоряване и на залез, а няколко по-малки часовника сочат времето в различни други градове като Париж, Лондон и Истанбул. Продължава търсенето на по-ефективни техники на задвижване и се стига до амбициозния проект да се ползват като източник на енергия колебанията на атмосферното налягане и температурата на въздуха. Големи анероидни кутии привличат пружини, които задвижват стрелките с помощта на въртящо се махало - регулатор. Първият такъв часовник е създаден през

септември 1880 г. и е поставен в днешния Türkenschanzpark , следван от други в Stadtpark (1881) и Пратера (1883). Автоматичните динамични часовници се доказват като удачна конструкция и са построени повече от тях не само за Виена, но и за експорт в Линц, Париж, Хамбург и Марбург. Пречка за тяхното настъпление е техническият прогрес. Идва ерата на нова движеща сила- електричеството. През 1907г. в кръстовището Kärntner Straße и Opernring е инсталиран електрически часовник. Той е предшественик на типичните виенски часовници – зарчета (Wiener Würfeluhr). Прикрепен е към стълб за лампа и има четири осветени циферблата. През следващите години са изработени и други такива часовници, но вече с циферблати, затворени в куб със скосени ъгли (куб – зарче). Съвършен дизайн, който остава десетилетия. По-късно се правят много усъвършенствания - синхронизиране с университетската обсерватория, радиоконтрол, заменен по-късно с контролиране от предавателя на времеви сигнал DCF77 от Манфлинген в Германия и накрая - през 2008 г. всички часовници – зарчета бяха напълно обновени и превърнати в GPS антени. Едновременно с това се появяват и нови часовници с нови дисплеи: тези с падащи листове, заменени от

дисплеи с течни кристали и т.н. В момента „MA 33 - Wien Leuchtet“ обслужва 198 обществени часовника, всичките контролирани от GPS. Има и едни други часовници, на които се възхищаваме без да обръщаме много внимание дали показват най-точно часа. Те са произведения на изкуството, провокирани от усещането на авторите им към онова загадъчно нещо, наречено „време“. И уж ги познаваме, и уж не за пръв път ги виждаме, а спираме поглед всеки път като минем край тях и то не за да видим колко е часът. Kunstwerkuhr im Kurpark Oberlaa, Kunstwerkuhr in der Baumgasse (пред Baumgasse 2), или часовникът на главната станция на противопожарната охрана Favoriten... В гонитбата за достигане на съвършеното измерване на точното време, продължила векове наред, е имало немалко майстори със златни ръце и пламенна фантазия, които са създали такива изящни произведения на изкуството, пред които в захлас стоим и днес. Във Виена това е Ankeruhr. Изграден е като мостова връзка между двете части на сградата на бившата застрахователната компания „Der Anker“ (сега Helvetia Versicherungen AG) на Hohen Markt 10–11. Мостът се поддържа от четири фигурални конзоли, изобразяващи отпред Адам и Ева, а отзад - ангел и дявол. На гърба на моста има конвенционален часовник и надпис „Der Anker“. На лицевата страна

над часовника е разположен слънчев диск - олицетворение на живота с по една фигура отляво и отдясно - алегорични фигури за началото и края, за преходността на човешкия живот . Самият часовник е една уникална музикална играчка, в която се движат 12 фигури (или група от фигури) на личности, свързани с историята на Виена. На всеки пълен час със звуков сигнал се появява една от фигурите и се плъзга през часовника точно за един час. Над главата на фигурата има стрелка, в която с римски цифри се отбелязва часът. Стрелката се движи едновременно с фигурата и сочи минутите по скала, разположена отгоре. В 12.00 часа през часовника преминават всичките 12 фигури, съпроводени от музикални откъси, характерни за времето на изобразяваната личност. Фонът на часовника представлява от 12 м² мозайка от стъкло, метал и мрамор. В средата й са двойният орел и старият герб на Виена, заобиколени от дванадесет други гербове - символи за наука, изкуство, любов, музика, театър, индустрия, търговия и виенска кухня. Под часовника има базилика, насочваща към света на виенските легенди...

Часовниците на града! Макар че рядко се сещаме за тях, те ни посрещат и изпращат на гарата, ускоряват или забавят крачките ни на спирките на метрото, служат ни за маркер да укажем посоката на питащ минувач, лесно обяснимо и предпочитано място са за среща.... Но най-често забравяме да вдигнем поглед нагоре и те остават незабелязани.

„Тик-так, тик-так“! Часовниците на Виена отмерват неуморно времето и от векове са безценна страница от романтичната приказка „Виена“

Автор: Веселина Карчева

Фото: Михаил Хубчев