6 ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ....
Автор: Веселина Карчева
У дома часовник трака...
„Тик-так“ трака часовникът и отмерва нещо, което нито можем да видим, нито да усетим, нито да чуем, нито да вкусим. Нещо, което само подразбираме, но пък се стремим да го измерим. И то най-точно. Още в древността, като наблюдавали периодичните, плавно повтарящи се природни явления – деня и нощта и годишните сезони, хората формирали две основни мерни единици за време: денонощие и година. Много векове по-късно денонощието се разделя на сега познатите ни часове, минути и секунди. Едно от найдревните изобретения на човечеството е часовникът. Хората изобретявали и строили всевъзможни прибори за отчитане на времето: слънчеви, водни и пясъчни часовници, часовници с махала с тежести, часовниците с пружини, хронометър, секундомер, и накрая, електронни и атомни часовници. Постепенно часовникът става символ на напредък и модерност, инструмент за координиране и синхронизация на ежедневието. Виена е в крак с развитието на другите европейски градове и през 1415 г. в южната кула на катедралата Свети Стефан (Stephansdom) е инсталиран първият обществен часовник. По това време часовници се инсталират само в църковни кули и имат една единствена стрелка
за часовете. За разочарование на виенчани, той е демонтиран през 1860г.. Нуждите на населението нарастват и през 19-ти век часовници се добавят и към други обществени сгради. По решение на Виенския общински съвет, всички включени предградия получават поне по един часовник. През 1862г. в двата кръгли прозореца отстрани на гигантската порта на катедралата Свети Стефан са монтирани нови часовници. Докато левият часовник има традиционния циферблат и единствена стрелка, то десният е снабден с механизъм за почасови и петминутни скокове (заменени през 1909 г. с едноминутни). През 17-и век Виена получава още един голям астрономически часовник на кула. Той е прикрепен към Amalientrakt в Hofburg, а в края на века е допълнен и със слънчев часовник - привлекателна атракция и днес. През 18ти век в двореца Schönbrunn са инсталирани четири часовника така, че от всяка от страните му да се вижда точното време. Върху най-старата съдебна палата на града, Schranne на Hohen Markt, е бил поставен часовник, на който при реставрацията на сградата през 1885г. е намерен надпис, че часовникът не бие за щастие („Diese Uhr schlägt keinem Glücklichen“), визиращ осъдените на смърт. С годините към часовниците по кулите и фасадите се добавят и самостоятелно стоящите върху колони или пиедестали часовници. През септември 1865 г.
първият стоящ часовник е бил инсталиран пробно на Am Hof и около два месеца по-късно е поставен пред известния Carltheater на Praterstraße. После идва ред на пневматичните часовници. Принципът е, че един часовник-майка е присъединен към обсерваторията чрез телеграфна линия и получава от там точния час, а от него чрез импулси със сгъстен въздух по тръбна система се управляват няколко други часовника, разположени на различни места в града. Виена е първият град в света, въвел в експлоатация пневматичните часовници. Но и при тях, за съжаление, си оставал проблемът с точността. Те също се нуждаели от чести настройки. През 1883 г. в Stadtpark е пуснат в експлоатация специален обект - първата виенска метеорологична къщичка (Wiener Wetterhäuschen), която е оборудвана със „Световен часовник“. Той не само показва текущото виенско време, но и часовете на зазоряване и на залез, а няколко по-малки часовника сочат времето в различни други градове като Париж, Лондон и Истанбул. Продължава търсенето на по-ефективни техники на задвижване и се стига до амбициозния проект да се ползват като източник на енергия колебанията на атмосферното налягане и температурата на въздуха. Големи анероидни кутии привличат пружини, които задвижват стрелките с помощта на въртящо се махало - регулатор. Първият такъв часовник е създаден през
