Виена - на разходка с лилавата линия на виенскотометро

По данни на Wiener Linien петте линии на метрото в австрийската столица превозват над милион пътници ежедневно, трасето им е над 78,5 километра, влаковете, изпълняващи линиите, са 150, а само през 2016 година са издадени 733 хиляди годишни транспортни карти. Возенето с метро е станало една тривиална, но задължителна част от ежедневието ни, изпълнена с особена физична близост с непознати в пиковите часове, укорителни погледи, отправени към ядящите или говорещите прекалено високо, но и задоволство от точността и краткото време на изчакване между отделните метра. В петък и събота вечер, както и нощите преди националните празници, метрото се превръща и в нещо средно между питейно заведение, гримьорна, ресторант и изтрезвително отделение. Различни планове за изграждане на широкообхватен подземен транспорт във Виена датират още от 19 век, но превръщането на създадените през години подземни трамвайни и влакови спирки в организирана мрежа на метрополитена се осъществява в 70-те и 80-те години на 20 век. Днес с най-дълго трасе са линиите U1 (19,2 км), U6 (17,4 км) и U2 (17,2 км).

U2 – линията на разнообразието U2 е официално открита през 1980 година, а след последното разширение през 2013 година вече включва 20 станции в три района – първи (Innere Stadt), втори (Leopoldstadt) и двадесет и втори (Donaustadt).

Първите шест станции на метрото се намират на Ringstraße, улицата, която огражда първи район (Innere Stadt) на австрийската столица. До средата на 19 век върху пространството, което днес е асфалтираната улица, са се издигали защитните стени на Виена, която

се е простирала единствено в територията на днешния първи район. Когато Наполеон влиза във Виена през 1809 година, френските сили разрушават част от крепостните стени, което демонстрира ясно, че те вече не могат да изпълняват първоначалната си роля и да защитават града и неговите жители. Стената бива достроена, но през 1857 година император Франц Йосиф I нарежда тя да бъде демонтирана. Днес по Ринга, както често бива наричан от българите в Австрия, се намират голяма част от забележителностите на града, включително сградите на основните институции и значителна част

от архитектурните паметници. Повечето са разположени около трасето на U2.

Първата спирка на лилавата линия е Karlsplatz, където се намират църквата Свети Карл (Karlskirche), Техническият университет, концертната зала Musikverein, пазарът Naschmarkt, Виенската държавна опера и други. Следва “Кварталът на музеите” (Museumsquartier), включващ музеят Leopold (в който са изложени голяма част от произведенията на Климт и Шиле), Кунстхале и Музеят на модерното изкуство (mumok). Той се намира в непосредствена близост до едноименната спирка, която в началото се казвала Mariahilferstraße. Единият край на популярната търговска улица е и изход на метрото. Наблизо е също така площадът на Мария Терезия, на който са разположени двата емблематични музей близнаци – Музея на историята на изкуствата и Природоисторическият музеи.

Следват спирките Volkstheater и Rathaus. Както имената издават, те са изградени под сградите на кметството и Народният театър. Други забележителности наоколо включват Националният (наричан също Императорски) театър, парламента и двореца Hofburg. На мястото, където се е извисявала Шотландската порта, днес се намира едноименната станция на U2 (Schottentor), използвана ежедневно от хиляди студенти, които слизат на нея, за да стигнат до централната сграда на Виенския университет и разположените наблизо факултети. Портата е кръстена на Шотландското абатство – бенедиктински манастир, който

и до днес се намира на площада “Freyung”. Аналогично е името на следващата станция – Schottenring, която се намира до Дунавски канал и е гранична между първи и втори район. Следващите шест метростанции по линията на U2 са във втори район - Leodpoldstadt (Taborstraße, Praterstern, Messe-Prater, Krieau, Stadion и Donaumarina). Кръстен е на Леополд I, император на Свещената римска империя. Близо 30% от населението на района са чужденци, като в миналото той е бил средище на еврейската общност във Виена. През 1923 година евреите представляват 38,5% от населението на Leopoldstadt, но след трагичните събития, съпътствали Втората световна война, те значително са намали и днес са едва около 3% от населението на района.

Посредством линията на метрото във втори район може да се достигне до Пратера

(станция Praterstern), Виенския панаир (Messe-Wien), Икономическия университет (Messe-Wien или Krieau), най-големия стадион в Австрия – “Ернст Хапел” (Stadion) и брега на Дунав (Donaumarina).

Следващата част от трасето на U2 (Donaustadtbrücke, Stadtlau, Hardeggasse, Donauspital, Asperstraße), включително най-новата такава (Hausfeldstraße, Aspern Nord, Seestadt), е в 22 район – Donaustadt. Последните три станции са открити през 2013 година, като в момента всяка втора мотриса стига до тях, за останалите последна спирка е Aspernstraße (до 2010 година крайната станция е Stadion).

22 район е създаден през 1938 година по времето на националсоциализма и носи името „Groß-Enzersdorf“ (сега община в Долна Австрия), а след войната, в периода 1945-1954 година е част от съветската окупационна зона. Получава името си след споразумението от 1954 година, когато

голямата част от териториите, включени към Виена по време на управлението на нацистите, биват върнати в пределите на провинция Долна Австрия.

Последните станции от метрото са създадени с идеята да обслужват новопостроения квартал Seestadt Aspern. На територията на бившето градско летище Flughafen Aspern, разрушено по време на Втората световна война, до 2028 година трябва да бъдат построени над 8 хиляди жилища и 15 хиляди работни места.

... Днес с най-дълго трасе са линиите U1 (19,2 км), U6 (17,4 км) и U2 (17,2 км)...

Автор: Александър Детев