Растителна Защита брой 10 2013 by Paco

ISSN 0204 – 5893 Списанието излиза в 10 книжки годишно – от февруари до ноември Год. ХХХХХII

Ще четете ли списание

РАСТИТЕЛНА

ЗАЩИТА

ǾǲǹǲǺǭ ǿǻǽǻǯǲ 01/2012

през 2014 година?

Ако отговорът е ДА, единственият начин това да се случи е

ÀÁÎÍÀÌÅÍÒ До 14 декември може да се абонирате във всички пощенски станции в страната. Ако пропуснете тази възможност, има още една: От 2 до 15 януари 2014 г. отново във всички пощенски станции. Каталожният номер на списанието е 1645. Цените: • За 1 година (2014) – 60 лева • За 6 месеца – 30 лева И трета възможност: От 15 декември 2013 г. до 31 януари 2014 г. абонаментът продължава в редакцията. Какво трябва да направите? Изпратете пощенски запис на стойност 60 лв. или 30 лв. на адрес: 1618 София, ул. „Иван Йончев“ 3, за Емил Иванов Игнатов. На пощенския запис изписвайте четливо пълния си адрес, на който искате да получавате списанието. Промоция! Пощенски запис за 80 лева, изпратен на същия адрес до 31 януари 2014 г., ще ви осигури целогодишен абонамент за списанието + Списък за 2014 г. на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата. Не забравяйте! Списанието се разпространява само чрез абонамент.

За този брой работи редакционен съвет: проф. д.с.н. Ангел Харизанов (отг. редактор) доц. д-р Екатерина Логинова проф. д.с.н. Иванка Лечева проф. д-р Мария Боровинова Марияна Лагинова доц. д-р Стойка Машева Пламен Лазаров Таня Динова проф. д-р Тоньо Тонев доц. д-р Щелияна Калинова Главен редактор Весела ШИШКОВА 0889 44 97 33 Редактор компании Емил ИВАНОВ 0885 368 131 Коректор Мария МИХАЙЛОВА Визия Нора ИВАНОВА Предпечат ЕТ „Идема“ 0887 545 933, tazma@abv.bg Печат ПК „Благоев“ ЕООД Контакти София, ул. „Иван Йончев“ 3 02/444 80 33, 0889 449 733, 0885 368 131 vesi51@abv.bg Издава „ФИТОМЕДИКА В“ ЕООД Регистрирано в СГС – фирмено дело 4783/2001 Цена 6 лв.

10/2013

ТЕМАТА

56 Нов поглед към земята

5 Д. Атанасова, В. Манева – Нов поглед към Земята 7 В. Манева и др. – Влияние на посевната норма върху фитосанитарното състояние и добива на пшеница сорт Енола, отглеждана в условията на биологично земеделие 10 В. Манева, Д. Атанасова – Биологично регулиране на плевелите от Oulema melanopa 12 * * * – Биопестицидите на световния пазар 14 Е. Виденова – Bacillus thuringiensis в борбата за чиста природа 16 В. Манева, Т. Благоева – Биодинамично земеделие – що е то? 18 * * * – „Магия“ от Луната 21 Н. Иванова – Пермакултура – устойчив дизайн на земеделие

училище за специалисти

39 Л. Стамова – Вертицилийно увяхване по домати – раса 2

25 А. Харизанов – Насекомите... Разред

градината през зимата

Мрежокрили (Neuroptera)

ЯБЪЛКА

28 М. Боровинова, В. Джувинов – Устойчивите на струпясване сортове са бъдещето на ябълковото производство

работата за овощарите не свършва

СЪБИТИЯ

ПШЕНИЦА

47 * * * – BASF увеличи целите си за продажби

ни производствени опити с житни култури в Семенарска къща „Садово“ през 2012–2013 година

35 Ил. Станков – Резултати от демонстрацион-

ДОМАТИ

ята от домати при интегрираното производство в стоманено-стъклени оранжерии Ц. Динчева и др. – Новости при разсадопроизводството на домати

37 М. Михов и др. – Енергоемкост на продукци38

42 Т. Динова – И през есенно-зимния период

през 2020 г. на подразделение „Растителна защита“ до 8 милиарда евро * * * – БАСФ инвестира за Печелившо Българско Земеделие * * * – Николай Стаменов: Работим, за да печелим, печелим, за да инвестираме, инвестираме, за да растем! Е. Иванов – Растителната защитa е инструмент за влияние върху качеството на хранителната верига

100%

4;@

// Íàñðåä åðàòà íà èíäóñòðèàëíîòî çåìåäåëèå å íàëîæèòåëíî äà ïîìèñëèì çà ïðèðîäàòà è çà ñàìèòå íàñ! // Êîíâåíöèîíàëíî çåìåäåëèå – äà! Íî âñå ïîâå÷å îãðîìåí èíòåðåñ ïðèâëè÷à áèîëîãè÷íîòî è áèîäèíàìè÷íîòî çåìåäåëèå

ñúâðåìåííèÿ ñâÿò ñúùåñòâóâàò íÿêîëêî îñíîâíè òèïà çåìåäåëèå. Íàé-ðàçïðîñòðàíåíèÿò å èíòåíçèâíèÿò òèï, êîéòî å ñâúðçàí ñ âñå ïîâå÷å âëàãàíèÿ íà ïðîìèøëåíè õèìè÷íè ñðåäñòâà â çåìÿòà, ðàçðàáîòâàíå íà íîâà òåõíèêà, íîâè òåõíîëîãèè è äð. Çåìÿòà ñå ðàçãëåæäà êàòî ñðåäñòâî çà äîñòèãàíå íà ìàêñèìàëíî âèñîêè äîáèâè ïðè îïðåäåëåíà ñåëñêîñòîïàíñêà äåéíîñò. Ïðåç ïîñëåäíèòå äåñåòèëåòèÿ èíòåíçèôèêàöèÿòà âîäè äî íåãàòèâíè ïîñëåäñòâèÿ. Ïîðàäè ïðåêîìåðíàòà óïîòðåáà íà ñèíòåòè÷íèòå ñðåäñòâà (ïåñòèöèäè, ìèíåðàëíè òîðîâå, ðàñòåæíè ðåãóëàòîðè) âñå ïî-îñåçàåìî ñòàâà çàìúðñÿâàíåòî íà çàîáèêàëÿùàòà íè ñðåäà. Îñâåí ÷å ñå âëîøàâàò óñëîâèÿòà íà æèâîò, òîâà âîäè äî ñúùåñòâåíî óâåëè÷àâàíå íà çäðàâîñëîâíèòå

ïðîáëåìè è íà ìåðîïðèÿòèÿòà ïî ðåàáèëèòàöèÿ íà ïðèðîäàòà. Íàïîñëåäúê â ñâåòîâåí ìàùàá âñå ïîâå÷å ñå ïðèçíàâà íåöåëåñúîáðàçíîñòòà îò ïðåêàëåíàòà õèìèçàöèÿ. Îñîáåíî îáåçïîêîÿâàùî å, ÷å 1/3 îò çàìúðñÿâàíèÿòà ñå ïàäà íà ñåëñêîòî ñòîïàíñòâî. Çàòîâà ïðåç ïîñëåäíèòå ãîäèíè ãîëÿìî âíèìàíèå ñå îáðúùà íà áèîëîãè÷íîòî çåìåäåëèå è â ÅÑ òî çàåìà 4,3%, à â ×åõèÿ, Àâñòðèÿ, Åñòîíèÿ è Ëàòâèÿ – äî 15,5%. Çà îñíîâîïîëîæíèê ñå ñìÿòà Àëáåðò Õîâàðä (1873–1948). Áèîëîãè÷íîòî çåìåäåëèå (îðãàíè÷íî çåìåäåëèå, ïðèðîäíî çåìåäåëèå, òî÷íî çåìåäåëèå) å òàêúâ òèï çåìåäåëèå, êîéòî èçêëþ÷âà óïîòðåáà íà ïåñòèöèäè, õèìè÷íè òîðîâå, ðàçëè÷íè ðàñòåæíè ðåãóëàòîðè, à ñúùî òàêà è ãåííîìîäèôèöèðàí ïîñåâåí ìàòåðèàë.

темата

ȻɂɈɡɟɦɟɞɟɥɢɟ ɧɨɜ ɩɨɝɥɟɞ ɤɴɦ Ɂɟɦɹɬɚ

Основният принцип е изучаване и поддържане на екологични системи, поддържане здравето на почвата и растенията като едно цяло. Биологичното земеделие разчита в максимална степен на сеитбообръщенията със застъпване на бобови култури, оползотворяването на растителните остатъци от фермите и на зелено торене, биологичната и агротехническата борба с вредителите (плевели, болести и неприятели), подходящи почвени обработки и хранене на растенията с органични торове, поддържането и подобряването на естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс на околната среда. Следващото по-високо стъпало е биодинамичното земеделие. То съществува повече от 80 години и е доста разпространено почти във всички страни по света. Възниква като философия и теория върху курса от лекциите на д-р Рудолф Щайнер, които той чете през 1924 г. в земеделското имение на графовете Кайзерлик в Кобервиц, днешна Полша. По-късно те биват публикувани под заглавието „Духовно-научни основи за процъфтяване на земеделието“. Лекциите и отговорите на въпросите по време на курса са изключително богати по съдържание и обхватност на всички аспекти, свързани със земеделската работа. Този курс е рожденият час на биологично-динамичния селскостопански метод и с това на екологичното земеделие. От самото си начало в метода е включено създаването на една обхватна екология, която по-късно значително се развива след войните и справянето с техните последици. Преди всичко Щайнер критикува изявения тогава материалистичен мироглед. Точно за неговото разширяване работи той, правейки в лекциите си една голяма дъга над човека, животните, растенията, минералите до Космоса с неговите слънчеви,

лунни и планетни ритми. В тях идеята за разглеждането на земеделското стопанство, включващо всички тези елементи, като естествен организъм, като земеделска индивидуалност е централна. То представлява един затворен в себе си организъм, в който протичат процесите, и се свързва със света, както всеки друг жив организъм на Земята. Той би трябвало да произвежда почти всички свои необходими земеделски продукти. Това включва и едно целесъобразно животновъдство. Ханс Хайнце, един от основателите на изследователския кръг за биодинамично земеделие, пише за това: „Централен момент в земеделската и градинарска работа е свързването на всички дейности в растениевъдството така, че те да допринасят за изграждането на почвата, за поддържането и развитието на земния елемент“. Освен това обаче е и грижата за видовото разнообразие на растенията чрез сеитбообръщение, поддържане на полезащитни пояси и живи синори и оформянето на ландшафта. Уравновесяващите процеси, включващи дейността на дъждовния червей, пчелите и птиците, както и внасянето на компостиран биодинамичен тор от домашните животни, са от значима важност. Рудолф Щайнер показва как може да бъде използвано задълбоченото разбиране за взаимовръзките, познати на старото традиционно земеделие, като например приготвянето на компост, зеленото торене, поддържането на ливадите, но дава и други помощни средства, с които да се активират изграждащите и регулационни процеси.

Доц. д-р Дина Атанасова, гл. ас. д-р Василина Манева от Института по земеделие в Карнобат

10/2012

РЗ

10/2013

ÁÈÎëîãè÷íà åíöèêëîïåäèÿ Добрите съседи Примерно комбиниране на 3 култури в рамките на една година: първа – репички или салати, втора – домати или тиквички, трета – спанак или смес от фий и ръж или ечемик. Между редовете и в непосредствена близост до фасул, картофи и зеле не бива да се сади лук или чесън, защото миризмата потиска развитието им. Доматите могат да се смесят с магданоз, но не и с алабаш. Ореховите дървета не са добри съседи на зеленчуците, както и пелинът. Репички и ряпа унищожават земните бълхи, затова заедно с тях се засява главеста салата, чиито листа отделят специфична миризма, прогонваща досадните бълхи. Босилекът пази краставиците от мана, а хрянът ги спасява от много неприятели. Зеленият зеленчук се развива чудесно, ако в съседство с него растат зелен грах или фий.

Подходяща комбинация е засяването в съседни лехи на царевица и фасул – грудковите бактерии от корените на фасула засилват растежа на царевицата. При съвместно засяване на лук и моркови морковената муха не напада обекта си, защото не понася миризмата на лук и обратното – луковата муха не поразява целта, тъй като не харесва аромата на моркови. Между лехите с пипер се садят чубрица и босилек, които го предпазват от неприятели. Чубрицата пази и фасула от листни въшки. Добре е да се засади от началото на май до средата на юли. Латинките, засадени в парник, прогонват досадната оранжерийна белокрилка. Котенцето (Anemone pulsatilla) спира гъбичните заболявания дори и в най-влажното лято. 100%

Помощници в градината Бръмбарите бегачи – блещукащите черни, кафяви или зелени бръмбари, доскоро се смятаха за вредители, а са ни истински приятели – изяждат до 400 гъсеници на година. Един от най-трудните за „преборване“ неприятели е сляпото куче. То хапва корените на дръвчетата, луковиците на цветята. Сред малкото неща, способни да го прого-

4;@ нят, са сухите или свежи листа от пелин или от хризантема. Смоковете и слепоците са врагове на мишките и голите охлюви. Таралежите също не прощават на охлювите, не са „безразлични“ и към ларвите и гъсениците на някои насекоми.

Билкови препарати  Извлек от цветовете на валериана дава възможност на почвата да осъществи фосфорен баланс. Отразява се добре на образуването на цветовете и плодовете.  Глухарчето извлича силициевия двуокис от почвата. Затова тези растения могат да се видят често на ниви с прекалено осолена почва.

 Кора от дъб насочва силите на растежа точно там, където обикновено се развиват болестите. Помага за балансирането на калция.  Белият равнец влияе оживително и подпомага приспособяването на растенията към новото място. Подсилва кръговрата на калия и сярата.

темата

Влияние на посевната норма върху фитосанитарното състояние и добива на пшеница сорт Енола, отглеждана в условията на биологично земеделие Гл. ас. д-р Василина Манева, доц. д-р Дина Атанасова, доц. д-р Величка Котева, гл. ас. Тошка Попова от Института по земеделие в Карнобат

елта на проучването ни бе да се установи фитосанитарното състояние на пшеницата и връзката му с добива при завишени сеитбени норми в условията на биологично земеделие. В България не се съобщава за такъв вид наблюдения. при условия на биологично земеделие. Експериментът е проведен в Института по земеделие в Карнобат през периода 2009–2011 г. в създадено и сертифицирано по законодателството на Република България за получаване на биологична продукция „Мини опитно поле за биологично земеделие“. Използвана е пшеница сорт Енола. Заложени са четири норми на сеитба: стандартна (оптимална – 550 к.с./м2) – 100%, и три завишени – 100 + 25%, 100 + 50% и 100 + 75%. Опитът е изведен след предшественик грах-слънчогледова смеска, предназначен за зелен фураж. На отглежданата в опита пшеница не са прилагани пестициди, органични торове и подобрители на почвата, биологично активни вещества или други забранени от биологичното законодателство консумативи. Обследвания за листни въшки са правени ежеседмично – на 10 места върху 10 стъбла от пшеница (Dewar et al. 1982), във всички варианти на опита. Наблюденията са извършени през пролетния вегетационен период на културата – от началото на април до края на юни. В опитните парцели са наблюдавани видовият състав на заплевеляването и плътността. Плевелите са отчитани във фаза братене и изкласяване на културите. Определянето на нападението от болести се извърши чрез об-

В биологичното земеделие отглеждането на зърнено-житни култури без прилагане на пестициди и с използване на общоприетите сеитбени норми води до рязко увеличаване на заплевеляването. Според някои автори единственият начин за повишаване на конкурентоспособността на житните растения и потискане на плевелните е увеличаване на сеитбената норма. Известно е, че без приложение на пестициди освен плевелите в посевите се наблюдават болести и неприятели. Установено е, че при нормална сеитбена норма в условията на биологично земеделие при меката пшеница преобладава видът Sitobion avenae. Популационната численост на въшките е по-висока в разредените посеви, които са по-привлекателни за крилатите разселителки и по-слабо се заселват от афидофаги, предпочитащи по-гъстите и добре развити. При биологичното отглеждане има съобщения, че увеличаването на сеитбената норма от 300 до 450 к.с./кв.м при пшеницата редуцира плевелната растителност без особено вариране в добива. А при завишаване до 600 к.с./кв.м плевелите значително се потискат. хождане на парцелките по време на вегетация на културата по маршрутния метод чрез преглед на растения (Степанов, Чумаков, 1972, Кривченко, 1984). Агрохимичната характеристика на почвата е направена чрез определяне на киселинно хидролизуемия минерален азот (по Тюрин – Коконова), на подвижен Р2О5 (по ЕгнерРийм) и на усвоимия К2О (по Милчева в 2 n HCl). Опитът се извежда на почвен тип излужена смолница (Pellic Vertisol), чийто 0–40 cм обработваем хоризонт е с тежък механичен състав (обемна плътност 1,10–1,20 г/cм3), слабо кисела почвена реакция (pH (KCl) 6,5), средно хумусно съдържание (2,5–2,9%), слаба запасеност с минерален азот (30–40 мг/кг почва) и подвижен фосфор (2,5–3,8 мг/100 г почва) и много добра запасеност с усвоим калий (35–42 мг/100 г почва). Климатът в района е преходноконтинентален, със средна годишна сума на валежите 549 мм. Зимата е сравнително топла, пролетта е краткотрайна и хладна, лятото е горещо и сухо, есента е продължителна и топла (Зарков, Пенчев, 2000; Зарков, 2010). Структурата на посева и добивът от зърно при пшеницата,

отглеждана с различни норми на сеитба, зависят не само от проучвания фактор, но и от естественото плодородие на излужената смолница, и от метеорологичните условия през вегетационния период на културата. Агрохимичните анализи през трите години на експеримента показват, че пшеницата, отглеждана на излужена смолница по биологичен начин, се е развивала и реализирала продуктивния си потенциал при много силен дефицит на минерален азот (24,72–35,00 мг/кг за хоризонта 0–20 cм, 18,61–20,76 мг/кг за 20–40 cм и 16,32–19,20 мг/кг за 40–60 cм), ниска запасеност с подвижен Р2О5 (2,75–4,64 мг/100 г за хоризонта 0–20 cм, 1,90–3,16 мг/100 г за 20–40 cм и 1,25–2,15 мг/100 г за 40–60 cм) и добра запасеност с усвоим К2О (28,20–32,40 мг/100 г за хоризонта 0–20 cм, 26,90–31,10 мг/100 г за 20–40 cм и 25,63–28,10 мг/100 г за 40–60 cм) (таблица 1). Недостигът на минерален азот и подвижен фосфор безусловно е оказал негативно влияние върху растежа и развитието на културата – респективно върху структурата на посева и добива на зърно. Агрометеорологичните условия в годините на проучването са

10/2013

8 Таблица 1. Почвено плодородие през периода 2009–2011 г. Почвен хоризонт Подвижен Р2О5 мг/100 г cм 0–20 20–40 40–60

2,75–4,64 1,90–3,16 1,25–2,15

Усвоим К2О мг/100 г 28,20–32,40 26,90–30,10 25,63–28,10

WEEDS

твърде различни, като най-голямо значение за културите има количеството и разпределението на валежите (Зарков, Пенчев, 2000; Зарков, 2010) (фигура 1). За стопанската 2008/2009 г. те са 405,8 мм. Като пролетният вегетационен период се характеризира с трайно засушаване. За април–юни са паднали общо 38 мм, което е с 38% по-малко от многогодишните данни за същия период. За стопанската 2009/2010 г. валежите са 978,7 мм, което е с 89,8% повече от многогодишните данни. Периодично през вегетационния период са падали значителни валежи: през октомври – 122,8, декември – 152,8, февруари – 136,7, юни – 116,1, и юли – 154,4 мм. Стопанската 2010/2011 г. се характеризира със сравнително равномерни и като цяло по-малко валежи и с период на засушаване през февруари – март. През годините на извеждане на опита са наблюдавани само единични растения, заразени с брашнеста мана (Erysiphe graminis f.sp. tritici) и листна ръжда (Puccinia recondita), което не оформи тенденция за разпространението на болестите при различните сеитбени норми.

Минерален азот мг/1000 г 24,72–35,00 18,61–20,76 16,32–19,20

При пшеница сорт Енола количеството на плевелите на м2 е по-малко в сравнение с ечемика. Сравнявайки показателите (фиг. 2), се вижда, че добри резултати се постигат при увеличаване на сеитбената норма с 50% спрямо оптималната. Установена е слаба корелация между заплевеляването и добива (фиг. 3).

Фигура 2. Влияние на посевната норма върху фитосанитарното състояние и добива от пшеница

Фигура 3. Корелация между заплевеляването и добива от пшеница YIELD vs. WEEDS (Casewise MD deletion) WEEDS = -33.35 + .30909 * YIELD Correlation: r = .15210 42 36 30 24 18 12 190

192

194

196

198

200

202

204

206

Regression 95% confid.

YIELD

Фигура 1. Разпределение на валежите Нападението от листни въшки, средно за периода, варира в зависимост от сеитбените норми (фиг. 2). Най-висока численост въшките достигат при оптималната сеитбена норма – 27,6 бр./ стъбло, което потвърждава тезата на Григоров (1980), че популационната численост на въшките е по-висока в разредените пшенични посеви. Най-слабо нападната е пшеницата със сеитбена норма 100 + 25% – 2,4 бр./стъбло, но нападението не е голямо и

темата

СЖС България ЕООД предлага: üизпитване за ефикасност на продукти за растителна защита при полски и оранжерийни условия съгласно принципите на Добрата експериментална практика (GEP);

üизвеждане на опити за фитотоксичност на ПРЗ; üпроизводство на инокулум за изкуствено заразяване на опитите; üизкуствено заразяване на опити за ефикасност с икономически значими патогени; üизследвания за съдържание на микотоксини; üизвеждане на сортови опити и изпитване на селекционен материал при полски и оранжерийни условия; опити за остатъчни количества от пестициди съгласно принципите на Добрата лабораторна ü практика (GLP); üфизико-химични анализи на зърно и фуражи; üанализи за качество на посевен и посадъчен материал; üанализи за почвено плодородие и наличие на тежки метали; üширок спектър от допълнителни услуги, свързани с качеството на земеделската продукция;

когато трябва да сте сигурни СЖС България ЕООД Бул.Цариградско шосе 115 Г Мегапарк, ет.6 зона Ц София 1784, България t +359291015 f +35929818143 Фигура 4. Корелация между нападението от листни въшки и добива от пшеница YIELD vs. APHIDS (Casewise MD deletion) APHIDS = 76.508 - .3348 * YIELD Correlation: r = -.1429 30 24 18 12

APHIDS

6 0 190

192

194

196

198

200

202

204

206

Regression 95% confid.

YIELD

при сеитбена норма 100 + 75% – 3,2 бр./стъбло. Във варианта 100 + 50% въшките се откриват в средна плътност – 7 бр./ стъбло. Установена е слаба отрицателна корелация между нападението от въшки и добива (фигура 4), това доказва, че по-високата плът-

ност на въшките оказва негативно влияние върху добива.

• През годините на извеждане на опита са наблюдавани само единични растения, заразени с брашнеста мана (Erysiphe graminis f.sp. tritici) и

листна ръжда (Puccinia recondita), което не оформи тенденция за разпространението на болестите при различните сеитбени норми. • При биологично отглеждане на културите повишаването на сеитбените норми води до намаляване на заплевеляването. Установена е слаба корелация между заплевеляването и добива. • Най-висока численост на листните въшки се наблюдава при пшеницата, засята със сеитбена норма 100%. • Добивът от пшеницата не се различава драстично при четирите сеитбени норми, което показва, че той не се влияе от засетия брой семена. При увеличените сеитбени норми се наблюдава намаляване на заплевеляването и нападението от листни въшки, което обаче не повишава съществено добива.

10/2013

Биологично регулиране на плевели от Оulema melanopa Гл. ас. Василина Манева, доц. д-р Дина Атанасова от Института по земеделие в Карнобат Отглеждането на зърненожитни култури в системата на биологично земеделие цели получаване на качествена продукция без използване на химизация. Това от своя страна води до няколко основни проблема – дефицитен хранителен режим, по-висока степен на заплевеляване и зараза с болести и неприятели. Заплевеляването е един от найзначимите. Плевелните видове конкурират културните растения по отношение на основните вегетационни фактори, като по този начин намаляват добивите и понижават качеството на селскостопанската продукция. По-ранното засяване на полските култури увеличава степента на заплевеляване, понякога и значително. Установено е, че в условията на конвенционално земеделие при по-късните срокове на сеитба плътността на плевелите и свежата им биомаса могат да намалеят почти два пъти.

бикновената житна пиявица – Oulema melanopa (L.), е олигофаг, напада много културни и диви житни растения, някои от които са: Avena sativa, Elymus repens, Festuca arundinacea, Hordeum vulgare, Phalaris canariensis, Phleum pratense, Secale cereale, Setaria italica, Triticum aestivum, Zea mays и други. През пролетта на 2012 г. в сертифицирано поле за биологично земеделие на Института по земеделие в Карнобат са засети две полета – едното с житни култури, а другото с грах-слънчогледова смеска. Избрани са 8 сорта ечемик (сортове: Емон, Лардея, Ванеса, Кристи, Вики, Каскадьор 3, Ахелой 2, Платон), 2

сорта пшеница (сортове Енола и Миряна), ръж (сорт Милениум) и тритикале (сорт Вихрен). А – сортове: А1 – Емон, А2 – Лардея, А3 – Ванеса, А4 – Кристи, А5 – Вики,

А6 – Каскадьор 3, А7 – Ахелой 2, А8 – Платон, А9 – Миряна, А10 – Енола, А11 – Милениум, А12 – Вихрен, В – срокове на сеитба: В1 – оптимална (05–15 октомври), В2 – късна (01–10

// Фиг. 1. Плътност на Polygonum convolvulus L. в житни култури

// Фиг. 2. Плътност на Polygonum aviculare L. в житни култури

// Фиг. 3. Плътност на Oulema melanopa (L.) в житни култури

темата ноември), В3 – декември (за ечемик), В4 – февруари (за ечемик). В биологичното поле видовото разнообразие на плевелите се влияе от климатичните условия, почвените обработки и засетите култури. След извършен мониторинг е установено, че в периода 2003–2005 г. се срещат видовете: Avena fatua L., Galium tricorne With., Papaver rhoeas L., Anthemis arvensis L., Viola tricolor L., Sinapis arvensis L., Consolida orientalis Schroding, Capsella bursa pastoris (L.) Medic., Amaranthus retroflexus L., Chenopodim album L., Centaurea cyanus L., Ranunculus arvensis L., Myagrum perfoliatum L., Euphorbia helioscopia L., Anagalis

анти на опита преобладават тези два плевелни вида. Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L. привличат Oulema melanopa (L.) и тя почти не се наблюдава върху културните растения (сн. 3, 4, 5). Плътността на неприятеля по плевелите в опита с житни култури варира от 2 до 6 броя на стъбло, независимо от вариантите. Средната плътност при грах-слънчогледовата смеска на Polygonum convolvulus L. е 98 бр./м2, а на Polygonum aviculare L. – 64 бр./м2. В полето с грах-слънчогледова смеска Oulema melanopa (L.) се наблюдава само по плевелите, където достигна средна плътност 4–8 броя стъбло.

изглеждат като третирани с хербицид (сн. 6, 7).  Независимо от вида на житните култури и датата им на сеитба Oulema melanopa (L.) предпочита двата плевелни вида – Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L., като без значение от плътността на плевелите неприятелят в плътност 2–6 броя на стъбло успява да ги унищожи напълно.  В полето с грах-слънчогледова смеска Oulema melanopa (L.) се наблюдава

// Сн. 4. Polygonum aviculare L., нападнат от Oulema melanopa (L.)

// Сн. 5. Polygonum convolvulus L., нападнат от Oulema melanopa (L.)

// Сн. 6. Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L., унищожени от Oulema melanopa (L.) в житен посев

// Сн. 7. Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L., унищожени от Oulema melanopa (L.) в грахслънчогледова смеска

arvensis L., Cirsium arvense (L.) Scop., Convolvulus arvensis L., като най-голяма е плътността на фасуличето Polygonum convolvulus L. и на пачата трева Polygonum aviculare L. Заплевеляването при различните срокове на сеитба на житните култури варира (фиг. 1 и 2), но във всички вари-

И в двете полета (опитът с житни култури и грах-слънчогледовата смеска) Oulema melanopa (L.) успява до края на втората десетдневка на май да унищожи тези два плевелни вида. След скелетиране на листата от ларвите и имагото на Oulema melanopa (L.) те изсъхват и

само по плевелите, където достига средна плътност 4–8 броя на стъбло. В тази плътност неприятелят успява да унищожи на 100% плевелните видове – Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L.

10/2013

дна от основните тенденции в съвременната практика на растителната защита продължава да бъде повишеното изискване към използваните пестициди според критериите: ● Безопасност за околната среда; ● Минимално влияние върху другите, нецелеви обекти – полезни и безвредни, намиращи се в третираните територии; ● Предотвратяване възникването на резистентност у вредителите. Разбира се, крайната цел е да се намали пестицидното натоварване на почвата и екологичният риск, да се осигури чиста и безопасна продукция. За целта се разработват нови технологии за повишаване на общата култура на земеделието – агротехническа обработка на почвата, подобряване на генетичните характеристики на културите, създаване на нови и усъвършенстване на използваните вече препарати и методи. Засега обаче растителнозащитните препарати остават основен начин за контролиране на вредните видове по културите. Ето защо е необходимо не само да се търсят нови активни вещества, но и да се ревизират средствата, несправедливо забравяни и подценявани, да се работи за тяхната модификация и развитие на основата на съвременните технологии. Немалко ресурси са скрити в използването на биологичните средства, включващи живи организми – ентомофаги и полезни микроорганизми, естествени съединения, влияещи на вредните обекти (атрактанти, феромони и др.), както и растителни екстракти. На световния пазар микробиологичните средства за растителна защита са представени главно от биопестицидите, съдържащи бактерии и вируси с инсектицидно или фунгицидно действие. Биохербицидите се намират още в стадий на разработване. Производството и използването на биопестициди в промишлени мащаби започва с откриването на ентомопатогенната бактерия Bacillus thuringiensis (Bt) и установяването на активните токсични субстанции, които бактерията образува. Това дава възможност към средата на 50-те години на миналия век да започне разработването на промишлени форми и заводското им производство, първоначално във Франция, САЩ и СССР.

Биопестицидите на световния пазар

Микробиологичните биопестициди вече могат да се считат за неотделим елемент от интегрираните системи за растителна защита, които заменят или допълват химическите препарати. Биопестицидите имат висока селективност – действат на определени видове насекоми или фитопатогени и това прави спектъра им на действие по-ограничен от този на химичните препарати. Освен това тяхната ефективност е по-висока при нормална плътност, но не е достатъчна при много висока, когато агрохимикалите „спасяват“ положението. Биопестицидите обаче имат голямо предимство, когато целта е максимално да се опази природната среда. Основни потребители на биопестициди са САЩ и страните от Европа, следвани от Латинска Америка и Азия. В САЩ е най-голям обемът на продажбите и е най-широк търговският асортимент на достъпните биопрепарати. Регистрирани са като активни биоагенти 72 микроорганизма, от които 36 са с фунгицидна и бактерицидна активност, 27 – с инсектицидна, по 4 – с нематоцидна и хербицидна, и 1 – с антивирусно действие. Широкото използване на биопестициди се гарантира от редица механизми в законодателството, които стимулират създаването на търговски микробиологични препарати. Опростена е системата на регистрацията им, за която се изисква значително по-къс период от време, както и финансови разходи в сравнение с химичните препарати, опростена е системата за поддържане и търсене на нови биоагенти, за разработване на търговските форми на препаратите и за разши-

ряване спектъра на действието на присъстващите вече на пазара биопредложения. Продажбите на микробните пестициди в САЩ превишава 120 млн. долара годишно. Основните биоагенти, които се прилагат, са: Бактерии – общо 83%, от които с инсектицидно действие В. thuringiensis var. kurstaki, B. thuringensis var. aizawai и с фунгицидно действие B. subtilis и B. pumilis. Гъби – 12%, с инсектицидно действие Myrothecium verrucaria и Beanveria bassiana и с фунгицидно видове от род Thichoderma. Вируси – 12%, с инсектицидно действие срещу ябълковия плодов червей и памуковата нощенка. Биопестицидите в САЩ се прилагат главно в зеленчукопроизводството, в оранжериите (около 25%), за опазване на овощни и ягодоплодни култури (10%), в рамките на държавните и градските програми за третиране на горски масиви за борба с насекоми, преносители на инфекции (20%) и за опазване на тревните площи в градските зони. Препаратите на база B. thuringiensis са най-търсените в САЩ. По данни на Националната служба за аграрна статистика (NASS) с тях се обработват срещу листогризящи гъсеници главно овощни и зеленчукови култури: зеле – повече от 20%, краставици – 30%, домати – 35%, ягоди – 40%, малини – 15%, къпини – 9%, ябълки – 3%, и кайсии – 7%. В последно време се разширява приложението на B. thuringiensis var. aizawai: 35% при зелето, 15% при чушките, около 10% при патладжани и домати. От биофунгицидите най-широко се търсят препаратите на основата на B. subtilis и B. pumilis. С B. subtilis се обработват почти 40% от пи-

темата

пера, повече от 20% от доматите, около 10% от патладжаните, 2% от портокалите и 15% от мандарините, 1,3% от ябълките и 25% от лозята срещу болести. B. pumilis се използва широко срещу болести по марулите и спанака, ябълките и прасковите. Основната част от биопестицидите в САЩ се използват в традиционното селско стопанство. В органичното (биологично) земеделие те намират приложение едва на 5% от площите. Голямо е приложението им срещу преносителите на болести – комари и кърлежи, като за целта се произвеждат препарати на базата на B. thuringiensis var. izraelensis и B. sphaericus. Практиката за използването на биопестицидите в Европейския съюз се отличава съществено от приетата в САЩ. Основната разлика е в това, че биопестицидите в ЕС се регистрират по същите правила както химичните препарати и тъй като от тяхната продажба доходите са по-ниски, много производители не могат да си позволят скъпите регистрации на новите биопродукти. В края на 2010 г. в Европа като активни биоагенти на средства за расти-

телна защита са били регистрирани 43 вида микроорганизми, от които 20 с инсектицидно и 23 с фунгицидно действие. В страните на ЕС обемът на използваните микробни пестициди според експертна оценка възлиза на около 65 млн. долара. Около 40% от тях заемат препаратите от B. thuringiensis срещу листогризящи гъсеници. Значително е мястото на третираните семена на зърнено-житните култури с Pseudomonas chlororaphis и B. subtilis срещу кореново гниене. Около 25% от гъбните препарати са на база видове Thichoderma срещу почвени инфекции. При зеленчуковите култури се обработват около 60% с биопрепарати от Bt на база B. thuringiensis и B. bassiana и на гъби от род Thichoderma. В овощните градини борбата с ябълковия плодов червей се води с вирусен препарат, а в ягодите и лозята срещу болести широко се използва B. subtilis. Европейският пазар на биопестициди не е равномерно разпределен – 70% от целия обем на микробните средства е съсредоточен само в 6 страни. Около 20% заема Испания, като най-голям е делът на Bt препа-

ратите. На второ място са Италия и Франция, където широко се прилага B. subtilis за опазване на гроздето и вирусен препарат срещу ябълковия плодов червей. В Русия се продават препарати на основата на около 20 вида биоагенти с инсектицидно действие – B. thuringiensis var. kurstaki, B. thuringiensis var. tenebrionis и B. thuringiensis var. thuringiensis, и биофунгицидите от B. subtilis, Thichoderma harzianum и бактерии от род Pseudomonas. Обемът и продажбите на биоинсектициди възлизат на 12 млн. долара годишно, или 1,7 хил. тона готова продукция, като преобладаващи са (почти 80%) препаратите с фунгицидно действие, а най-търсените са Bt инсектицидите. В Русия микробните пестициди основно се прилагат за третиране на оранжерийни култури, зърнено-житни и зърнено-бобови култури, захарно цвекло, както и за опазване на горите и овощните от листогризящи гъсеници. Превод със съкращение от сп. „Защита и карантин растений“, доц. д-р Евгения Виденова

10/2013

Bacillus thuringiensis в борбата за чиста природа Доц. д-р Евгения Виденова

нас препаратите от Bacillus thuringiensis (Bt) започват да се прилагат много скоро след създаването на търговските продукти – края на 60-те години на миналия век. България става една от първите страни в Източна Европа, която много сериозно възприема възможностите за биологична борба с вредните насекоми. Това съвпада с началото на задаваща се у нас мощна вълна от масово намножаване на листогризящи гъсеници, която се разразява в следващото десетилетие до огромни размери. Периодът се характеризира и с твърдата убеденост на повечето специалисти, че с появилите се наскоро високоефикасни химични препарати (ДДТ и хексахлоран) битката с насекомите ще бъде решена. Така че появата на безвредни биологични средства в растителната защита в такава обстановка представлява голямо предизвикателство. Микробиологичната борба с неприятелите по растенията е привличала много умове от миналото и са търсени естествени причинители на болести по тях, но без сериозни успехи. Bacillus thuringiensis е открита през 1915 г. от немския учен д-р Berliner в областта Тюрингия. Бактерията влиза в Определителя на бактериите като самостоятелен вид Bacillus thuringiensis Berliner. Изолирана е от болни гъсеници на брашнения молец. Веднага са започнати опити с различни насекоми, но чак през 1955 г. канадският учен д-р Hannay установява, че в кристалното тяло, което се образува във вегетативната клетка заедно със спората, са съсредоточени токсични за насекомите субстанции. Това дава възможност за кратко време да се изучи този процес и да се установи, че образуването на кристалното

тяло е биологична особеност на вида и то винаги се образува в съседство със спората. Видовете бактерии от род Bacillus в даден етап от своето развитие спорообразуват, но само B. thuringiensis образува тези кристални тела и затова е отделен като вид ентомопатогенна кристалообразуваща бактерия.

Bt и бактерии от стомашната микрофлора. Този токсичен и патологичен процес е фатален за вредното насекомо и то загива за няколко дни. Установено е, че много видове листогризящи гъсеници са чувствителни към действието на Bt – особено чувствителни са тези, които се хранят с листна маса и рН на стомашните им сокове позволява освобождаването на делта-ендотоксина. Това открива фронта на технолозите. Спори и кристали могат да се получат лесно, защото Bt расте на течни хранителни среди, откъдето те

Паралелно се проучва ходът на патологичния процес в насекомото и се установява, че мястото на действието на кристалния токсин е основно в средното черво, в което става храносмилането. Насекомите, които имат високо алкално съдържание на стомашните сокове (рН – 8–10,5) разтварят кристалното тяло, в резултат на което се освобождава токсичното вещество, наречено делта-ендотоксин. Схематично патологичният процес е следният: от освободения от кристалното тяло токсин се парализира целият стомашен тракт, спира храненето, нарушава се целостта на стомашната лигавица, образуват се пробиви и стомашното съдържание се просмуква в кръвта, която в здравите насекоми е стерилна. Веднага в нея започват вегетативно да се размножават

се освобождават, изсушават се и се формулират като препарат. Така се стига до разработването на промишлени форми на Btпрепаратите, които първоначално се формулират като мокрими прахове за пръскане, по-късно се създават по-усъвършенствани формулации. Досега не е открит друг патоген по насекомите с такива възможности за производство и приложение в промишлени мащаби. Още през 1972 г. Международната здравна организация разрешава производството на Btпрепаратите и приложението им срещу повече от 400 вида гъсеници, като приема за доказана безопасността им за околната среда, човека и животните, птиците и рибите, полезната фауна и за растенията по показателите: токсичност, патогенност,

темата

канцерогенност, алергенност и тератогенност (последствия за потомството). Препаратите, съдържащи спори и кристален делта-ендотоксин, се регистрират успешно за широко приложение в много страни, разбира се, в зависимост от разпространението на чувствителни на Bt насекоми. Най-широко се използват препаратите, съдържащи B. thuringiensis var. kurstaki, щам (HD-1), който е изолиран от американския учен д-р Dulmage през 1970 г. от гъсениците на розовия червей по памука. Той има най-висока токсичност – в клетките му се образува повече

чества са опазени от листогризящи гъсеници много овощни градини, спасени са от обезлистване широколистни и борови гори, пресечен е пътят на много каламитетни нашествия. В България са разработени технологии на приложението на дипела – дози при отделните неприятели, време на третиране, продължителност на действие, начини на пръскане, ефективност и т. н. Основните листогризящи гъсеници, срещу които успешно може да се прилагат Bt-препаратите, са: гъботворка, златозадка, пръстенотворка, ябълков и сливов молец, бяла американска пеперуда, листо-

от един кристал и досега продължава да бъде основен производствен щам за много промишлени препарати, защото ефектът му е по-висок и се прилага в по-ниски дози. B. thuringiensis продуцира и други токсини – екзотоксини при култивирането. Те също са токсични за насекомите, но не се прилагат и са забранени от Международната здравна организация и Европейската комисия, защото са общоплазматични. При производството на Bt-препаратите не се допускат и следи от тях в готовия продукт. По данни на МЗГ в България започват да се внасят Bt-препаратите от 1970 г.: ентобактерин от бившия СССР и тюрисайд от САЩ. През периода 1978–1986 г. е организирано промишлено производство на биоинсектицида дипел, на основата на B. thuringiensis var. kurstaki (HD-1) по лиценз на фирмата AbbottLab (САЩ). С произведените коли-

завивачки и педомерки в овощните градини и горите, вълнарки, бели пеперуди по зелето, зелев молец, цвеклов молец, гроздови молци, градинска, гамозначна и люцернова нощенка, ливадна пеперуда и др. Третира се в периода на активно-

то хранене на гъсениците, като се препоръчва то да става в по-ранна фаза от развитието им, защото младите са по-чувствителни и побързо загиват, а и повредите са по-малки. Bt-препаратите са много ценни средства за растителна защита. Те имат висока екологична стойност – те са безопасни за полезните и индиферентните живи организми в природата. Могат да се използват не само в селскостопански и горски площи, но и в паркове, градини, вододайни зони, пасища, населени места, курортни местности и резервати. Те не се натрупват в растенията и могат да се използват във всяка фаза от вегетацията без карантинни срокове. При тях няма реални възможности за създаване на резистентност у насекомите – проблем, който винаги съпровожда прилагането на химичните препарати. Bt-препаратите успешно се използват самостоятелно и в интегрираните системи, целта на които е да се получи стабилно потискане на каламитетните и масовите намножавания на неприятелите, да се предпазва околната среда от замърсяване с агрохимикали и да се предотвратят нежелани изменения в съществуващите биоценози. В опазването на видовото разнообразие и чистотата на природата трябва да се използват силите на самата природа и широката конкуренция между организмите за храна и жизнено пространство.

Биоинсектициди на база B. thuringiensis (Списък ПРЗ/2013) Дипел 2Х (Валент Биосайънсис – САЩ) с двойна активност 32000 МЕ в концентрация 0,1% срещу шарения гроздов молец, бяла американска пеперуда, златозадка, в доза 100 г/дка срещу гъсениците на гъботворката и боровата процесионка и 100 г/дка срещу гъсениците на зелевата нощенка и бялата зелева пеперуда. Форей 48Б (Валент Биосайънсис – САЩ) с активност 10600 МЕ, за УПВ третиране без вода срещу шарен гроздов молец, горски видове зелена дъбова листозавивачка, малка зимна педомерка и борова процесионка, 150 мл/дка срещу златозадка, 300 мл/дка срещу гъсеници на гъботворка в първа и втора възраст и 400 мл/дка срещу гъсеници на гъботворка след втора възраст. Има и Форей 96Б – за борба срещу боровата процесионка.

10/2013

Биодинамично земеделие – що е то? Гл. ас. д-р Василина Манева oт Института по земеделие в Карнобат

Татяна Благоева от Българското биодинамично сдружение

Основоположникът на биодинамичното земеделие е д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософията и прекарал целия си живот в изследване на силите, които направляват живота и растежа. Фундаменталните принципи на биодинамичното земеделие и градинарство са обединен подход към агрикултурата, свързващ екологията на земните организми към тази на целия Космос.

иодинамичното земеделие е в процес на развитие в много части на света от възникването му до ден днешен. Д-р Еренфрийд Файфър, който работи ръка за ръка с д-р Щайнер по време на формиращия период, прокарва идеите за биодинамично земеделие в Щатите през трийсетте години на XX век. През 1938 г. е основана и „Асоциацията по биодинамично земеделие и градинарство“. Този тип земеделие се нарича биодинамично, защото се работи със съзнанието за живота в почвата и веществообмяната в нея и надземните природни царства – био. Динамично – защото се работи с динамизирани (хомеопатични) субстанции – препарати, и отново с динамиката на веществообмяната. Тук вече идват и космичните ритми. Работата с ритмите, посевни дни и други календари са въпрос на свободен избор. При биодинамичното производство се цели както опазване на екосистемите, така и получаване на безопасни, здравословни храни, възвръщане жизнеността на почвата и получаване на стабилни добиви от културите без използване на химични средства. Биодинамичният подход се проявява в качеството на продукцията, в здравето на земята и животните и предпазването от проблеми с околната среда, породени от модер-

ните селскостопански методи. По същество биодинамичното земеделие и градинарство счита почвата и фермата за живи организми. То приема грижата и подпомагането на почвата като основна необходимост, като се цели почвата да бъде съхранена и за идните поколения. Също така биодинамичното земеделие смята фермата за вярна на същността си, ако може да бъде приета за отделна единица, самостоятелна индивидуалност. Всичко започва с идеалната концепция за необходимостта от самодостатъчност на фермата, която може да се превърне в развиваща се и прогресираща индивидуалност, ако грижата за удължаването на живота на почвата се превърне в приоритет. Поддържането на състоянието на почвата е от съществено значение за предпазването  от ерозия и за създаването, подобряването и подпомагането на съдържанието на хумус. Резултатът е фина и ронлива структура, съдържаща необходимите органични колоиди. По този начин се стимулира произвеждането на висококачествена култура, което довежда до по-качествен фураж за добитъка и по-хубава храна за човека. Рудолф Щайнер представя научно понятие, като заявява, че можем да знаем неща, които надхвърлят това, което може да бъде измерено и калкулирано. Селскостопански решения относно кое е здравословно и къде, кога и как трябва да се извърши са най-успешни, когато са подкрепени от конкретна мъдрост, придобита посредством внимателни наблюдения и опит. Важното е да съумеем да съчетаем принципното и концептуалното с духовното и съзнателно съществуване, подчинено на принципите, които задвижват самия живот. Изследвания върху качеството на биодинамичната продукция, върху

препаратите и т.н. се извършват в няколко района в Германия, Швеция, Холандия, Дания, Обединеното кралство, Бразилия и САЩ. От тази година такива изследвания се правят вече и в България – в Института по земеделие в Карнобат. Про-

// Д-р Рудолф Щайнер учват се както чисто физическите характеристики на растенията и животните, така и развитието им като цяло – тяхната жизненост, устойчивост. Чрез хроматографския метод се получава пълна картина за качеството на продукта – хармонично оформените ясни форми на пробата показват доброто качество на продукта. Друг много важен момент в изследванията е въпросът как биодинамичната храна влияе на човека. Жизнените сили, които се внасят чрез нея, са от значение при лечението на различни болести. Много проучвания се извършват във връзка с намирането на нови алтернативни методи за борба с вредителите, също начини за съхранение на биодинамични семена за посев, без да се използват химикали, и т. н. Обръща се внимание и на алелопатичното въздействие между растенията, спомагащо за подобряване на почвата и опазване на културите от болести и неприятели.

темата

От изключително значение за биодинамичното поле е живият синор. Той спира вятъра, поради което нивите не изсъхват толкова бързо и хумусният слой не може да бъде отвян толкова лесно. Площта, която защитава един такъв пояс, е височината му по 20. Той е в състояние да отнеме до 60% от скоростта на вятъра. Поясът регулира водното стопанство на местността: при недостатъчни валежи се увеличава образуването на роса. При излишък на вода я задържа, разпределя и представлява най-добрата защита от пороища и свлачища. Наблюденията доказват, че в ниви, оградени от живи синори, постоянно присъстващите до този момент вредители биват паразитирани в съотношение 4 от 10, докато в ниви без защитен пояс това съотношение е 1 от 10. Доказано е повишаване на добивите при зеленчуци, царевица, овес и пшеница от нивите, разполагащи с живи синори до 10%. Връзката с Космоса е елемент, който напълно липсва при конвенционалното и биологичното земеделие, докато в биодинамичното земеделие тя играе важна роля. В сравнение с конвенционалното и биологичното биодинамичното е най-чистото земеделие – не се използват дори минимални количества минерални торове и пестициди. Подхранването на растени-

ята и борбата с вредителите се осъществяват чрез биодинамични препарати. Те са природни материали, които се използват в минимални дози, за да стимулират почвения живот и качеството на растенията. Те действат като биорегулатори, тоест активират функциите на самата биологичната система (почва, растения). Препаратите се приготвят в самите ферми и земеделски предприятия, като се използват растителни материали, говежди тор или кварцово брашно. Основните препарати са: препаратът 500 – торово-рогов, препаратът 501 – кварцово-рогов, както и компостните препарати: 502 (бял равнец), 503 (цвят лайка), 504 (коприва), 505 (дъбови кори), 506 (цвят глухарче), 507 (цвят валериана), 508 (полски хвощ). Екологичният ефект от прилагането на този метод се изразява в максимално запазване на естествения баланс в растителния и животинския свят. Оборският тор и компостът са най-ценните торове. Те съдържат органичен материал, с който бактериите в почвата и земните червеи могат да се хранят и после да съживяват почвата. Те съдържат и колоиди, които абсорбират влагата и минералните разтвори в земята, образуват рохкава структура и елиминират опасността от ерозия.

Внимателното съхранение на тора в купчини, покрити с пръст, както препоръчва и биодинамичният метод, до голяма степен предотвратява загубата на азот и спомага за достигането на точното ниво на ферментация на органичната материя (което освен че отнема много време, изисква и подходящи биодинамични препарати и техники на специфично третиране на купчините тор и компостните материали). За да се поддържа почвата плодородна, е необходимо редуване на културите, като култури, които изтощават почвата, се сменят с възстановяващи почвата култури – членове на бобовото семейство (грах, боб, детелина и други). Също така култури с дълбоки корени трябва да се редуват с култури с плитки корени и култури, които изискват торене, да се заместват с такива, които нямат нужда от тор. В биодинамичното земеделие грижите са насочени не само към получаване на качествена продукция, но и към подобряване плодородието на почвата и повишаване на нейната жизненост. Биодинамичното земеделие е начин на живот, труд и връзка с природата. То е виждане за агрикултура, водено от разумни практики и съзнание за уникалността на всеки район.

Факултетът по растителна защита и агроекология – лидер в земеделското образование в Република България През 2013 г. във Факултета по растителна защита и агроекология към Аграрния университет в Пловдив приключиха процедурите по програмна акредитация на професионалните направления - 6.2 Растителна защита и 4.4 Науки за земята. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) постави оценки за ОКС „Бакалавър” и ОКС „Магистър” в направления 6.2 Растителна защита 9,61 и за ОНС „Доктор” 9,71 (по десетобалната система). Професионално направление 4.4 Науки за земята е оценено с 9.05 за ОКС „Бакалавър” и ОКС „Магистър” и 9,49 за ОНС „Доктор”. Позволеният капацитет за обучавани студенти в продължение на шест години е 1200. Акредитираните специалности за този период

са - „Растителна защита”, „Екология и опазване на околната среда”, „Агролесовъдни системи и планинско земеделие” и „Биологично земеделие”. В ОКС „Магистър” обучението ще се извършва в курсовете по „Растителна защита”, „Екология на селищни системи” и „Биологично земеделие”. Получените високи оценки от НАОА и наличният академичен потенциал утвърждават Факултета по растителна защита и агроекология към АУ в Пловдив като лидер в обучението по растителна защита и агроекология. Академичният състав на Факултета по РЗА с вдъхновение и професионализъм продължава да прилага най-съвременните методи в обучението на студентите и да поддържа устойчива връзката „Образование – наука - бизнес”.

10/2013

„Магия“ от Луната Рудолф Щайнер пръв се опитва да обясни научно връзката между космическите сили и грижата за растенията. Няколко десетилетия след като той формулира постулатите на това течение, на сцената излиза германката Мария Тун. От 50-те години на миналия век тя започва експериментите си върху 50 декара земя близо до Берлин, за да проследи как Космосът влияе върху насажденията. Германката започва първо с репички. Слагайки ги в пръстта през определени периоди от време, тя открива, че въпреки еднаквите почвени условия и семена, между засадените в различни дни покълва много различен процент. Следва сериозна, многогодишна серия от опити, докато открива точните закономерности. Сади през 15 минути различни растения при различни съзвездия, затъмнения, положения на небесните тела... Така Мария Тун създава календар, посочващ какво е най-добре да прави всеки ден биоземеделецът.

Звездите говорят В основата на цялата система, за разлика например от астрологията, е Луната. Тъй като се вярва, че тя проектира силата на далечните съзвездия, се взема предвид зодиакалното съзвездие (а не знак!), в което ще попадне един лъч, ако го прокараме от Земята през Луната. В този смисъл в биодинамичното земеделие продължителността на различните съзвездия не е удобно разделена на 12 равни части, както е в астрологията. Един пълен цикъл се завършва за около 28 дни. Средно Луната преминава през едно съзвездие за около два дни и половина, но има и сериозни разлики. Например найкратко време тя се движи през Везни, заемащи само 18 градуса от небосвода, докато най-дълго е времето в Дева, която е цели 48 градуса. В системата на Мария Тун растенията се разделят на четири групи. В първата попадат всички плодни дръвчета и житни култури. Във втората са кореноплодните – типичен техен представител е морковът. Логично е тук да са и картофите, но по въпроса още се спори – дали те всъщност са корени или семе. Трета е групата на листните зеленчуци като зеле, лапад, маруля, киселец.

Последна и най-малка е тази на цветните растения – само 3 са познатите, от които именно съцветието използваме за храна – броколи, карфиол и артишок. Тук обаче попадат и всички цветя. Именно в календара се крие отговорът защо ако откъснеш цъфнали нарциси, зюмбюл или лале, във вазата те понякога вехнат за ден, а в други случаи са „усмихнати“ и повече от седмица.

Хороскоп за дръвчета Следващото важно разделение е на зодиакалните съзвездия. Мария Тун ги систематизира на 4 групи по 3 с еднакъв импулс. Топлинните (Овен, Лъв и Стрелец) влияят положително на плодните и зърнените култури. Ако Луната преминава през някое от тях – това е подходящото време за засаждането и прихващането им, за окопаване и прибиране на реколтата. Когато пък нашият спътник е пред някое от земните съзвездия (Телец, Козирог или Дева), е дошло времето за работа с кореноплодните растения. Водните (Скорпион, Риби и Рак) са времето за видовете, при които е важна листната маса, а светлинните, наричани и въздушни съзвездия (Везни, Водолей и Близнаци), са времето Четирите групи Огън Земя Вода Въздух, светлина

темата

за цветята. В такива дни трябва да ги садим и прибираме, точно тогава и ароматът им е най-благоуханен. Другото важно условие е това дали Луната е възходяща или низходяща. Не се обърквайте, това няма нищо общо с нейните фази

Зодии и съзвездия Във вътрешния кръг е годишното разпределение на зодиакалните знаци в астрологията. В синьо е съпоставката с градусите на съзвездията, които се вземат предвид в биодинамичното земеделие. Отвън е групата култури, за които съзвездието е подходящо.

насочена от Космоса към Земята, а след това се изкачва обратно от планетата ни през стъбълцата на растенията. Първата фаза е добра за вземане на калеми, а втората – за присаждане. Плодовете, събрани при възходяща Луна, проектираща се в топлинно съзвездие, са наситени с енергия, ароматни са и са красиви. Картофите, засадени и извадени в благоприятно време, могат да издържат много по-дълго време, без да пуснат корени и да започнат да миришат лошо. Ако зелето се откъсне в правилния ден и след това се сложи в кацата, то ще остане здраво дълги месеци, без да омекне или да развие плесен.

Мързеливи дни

– дали в момента тя расте, или намалява, дали е в пълнолуние, или първа четвърт. По време на обиколката си между съзвездията нашият естествен спътник не минава по съвсем правилна спрямо нас ос, а се отклонява с до 5 градуса. През половината от пътя си той се придвижва към най-високото си положение (на север) – това е възходящата Луна. Низходяща е след това, когато отива към най-ниското си положение (на юг). За нашето полукълбо най-високо е съзвездието Близнаци, а най-ниско – Стрелец. Докато светилото „слиза“, е подходящото време за засаждане и грижа за растенията, а когато поеме обратно нагоре, е дошъл идеалният момент за събиране на реколтата. Германката обяснява това с енергията, която в първия момент е

В това се изразяват основните принципи от календара на Мария Тун, макар че, разбира се, се вземат предвид и много допълнителни фактори. Значение има и пълнолунието – в тази фаза саденето или брането на плодовете е още по-ефективно. Ефектът постепенно се усилва с наближаването на пълнолунието и след като отмине, бавно отслабва. Германката дори пише, че колкото дни след него се присади калем, толкова години ще трябва да се изчака, докато плодното дръвче започне да дава плод – това е обяснението защо някои фиданки дават плодове много поскоро от други.

Редът на съзвездията Възходяща луна: прибиране на реколтата, сеитба, резници за вкореняване и присаждане, окопаване на лехите. Низходяща луна: засаждане на растения, резитба, реколта от кореноплодни, торене, поливане.

За да са нещата още посложни, всяко съзвездие си има планети приятели и врагове – едните усилват неговото влияние, ако застанат на пътя на проекцията, други го отслабват. Затова импулсът може да има различна сила. Така или иначе, достатъчно е да съобразите съзвездието и дали Луната е низходяща, за да видите ясно резултатите и разликата в земеделската продукция. Дори само с едно мушкато на балкона. Според календара има и дни, в които просто не бива да се работи в градината. Луната се движи около нас по елиптична орбита и когато е в една от двете найотдалечени точки, препоръката на Мария Тун е да стоим далеч от

10/2013

20 насажденията си, дори да имаме силно желание да работим – тогава нищо няма да ни се получава добре. Такива дни могат да бъдат 4 в рамките на един месец, а понякога са само 2. Важни са и дните, когато се работи компост – при някои условия той се получава много по-лесно, без да носи със себе си неприятни миризми. Същите цикли важат и за оранжериите, макар че продукцията оттам никога не би могла да е толкова добра, колкото тази, расла на открито. Но как Луната може да влияе чак толкова силно на растенията, че да ги променя напълно? Има ли науката отговор? Електромагнитните и гравитационните полета на планетите обаче не могат да обяснят влиянието им върху растенията. Личното ми ненаучно мнение е, че освен тях в макросвета наистина съществува едно поле – информационно. Възможно е чрез него да се осъществява това влияние, като посредникът е водата в растенията. Защото водата е като попивателна на информация.

Важно е да се знае, че преоткриваме неща, които са били много добре познати на предците ни. На презентация за биодинамичното земеделие в Бачково 101-годишна баба си спомнила съвета на майка си – когато копае с мотиката, за да прави гнездата на фасула, да падат белите листенца на черешата и Луната да е пълна. Извън тези цикли, друго, което отличава биодинамичното земеделие, са препаратите, препоръчани още от Щайнер. Двата най-важни са наричани „500“ и „501“ – с тях според философа, а и според практиката Космосът влиза директно в градината. „500“ представлява тор от крава, който по възможност се слага в кравешки рог. Заравя се в земята през зимата, където „улавя“ енергията, приемана от земята в студените месеци. Рогът се изважда преди началото на пролетта и съдържанието му се изсипва в специален съд. 3 грама се разбъркват в 2 литра вода и това количество е достатъчно за 250 кв. м. Препаратът се пръска в почвата преди сеитба – подпома-

га растежа на корените, добавя се при садене и пресаждане. „501“ пък е на основата на силиция. Много фино смлян кварц се поставя в кравешки рог и се заравя в почвата както „500“, само че през лятото. Там „събира“ топлината и светлината до края на септември, когато се вади и се прибира – може да се съхранява и години. Половин грам се разтваря в 4–5 литра вода и се бърка около час. Това е достатъчно за около 100 кв. м. С него се пръскат растящите насаждения, като е важно да се изберат подходящите дни според календара на Луната. Така насажденията са поздрави, а и качествени. Например цвеклото натрупва с 20% повече захарност. Още 6 препарата се включват в списъка на биодинамичния земеделец, макар приложението им да не е толкова широко, колкото на първите два. Те се приготвят от бял равнец в кора от бреза, цветове на лайка в лиственица, коприва, кора от летен дъб, цветове от глухарче в кора от явор и цветове от валериана.

Умен и не толкова Немалко са проучванията, доказали ефектите от системата. Затова не е случайно, че броят на биодинамичните градини постоянно расте. През миналата година сертифицираните площи по света са се увеличили с 2% до почти 150 000 хектара по цял свят. Такива ферми има вече в 52 страни. Безспорно най-голямо е значението им в родината на Мария Тун Германия, където са повече от 1/3 от сертифицираните градини. Дори и да сте скептични за всичко, което прочетохте, замислете се, а още по-добре – опитайте сами. На една от лекциите си Щайнер попаднал на скептик, който щом чул идеите за биодинамично земеделие, веднага отсякъл: „Това не може да е вярно!“. А философът мъдро отвърнал: „Знаете ли каква е разликата между умния човек и не толкова умния? Когато за първи път чуе нещо различно от познатото му, той проявява интерес и проучва, размишлява. А другият веднага казва: „Не, това не е вярно, не може да бъде...“. Материалът е взет от списание „Осем“

темата

Ïåðìàêóëòóðàòà óñòîé÷èâ äèçàéí íà çåìåäåëèå Нора Иванова

Пермакултурата (от англ. permanent и agriculture) e вече утвърдено понятие в рамките на световните тенденции за биоземеделие. Tова не е само вид земеделие, което се прилага под егидата на общите норми и европейски закони за БИОпроизводство като алтернатива на конвенционалното земеделие, а е цялостна земеделска култура, която обединява екологични и биологични принципи. Тя е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земеделието, където под устойчив се разбира човешко поведение, което гарантира уместно експлоатиране на природните ресурси и добавяне на стойност в природата. Целта е да създаде продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взимат се под внимание екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли и климатичните фактори. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб – от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони. Развитието на такъв тип земеделие се свързва със запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и възстановяване на традициите, свързани с екологично селско стопанство и природосъобразен начин на живот.

// Фермата на Краметерхоф в Австрия Накратко дефиницията гласи: начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е на около стотина години. За основоположник на това течение се смята японецът Масаноби Фукуока, който се опитва да въведе нов подход при отглеждането на ориза, като създава метод за натурално земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини, нито от химикали и е нужно минимално плевене. Той преобръща традиционите представи дотогава, че оризовите полета трябва да бъдат наводнявани, за да се увеличава техният добив. Същият резултат се постига с мулчиране, където влагата се задържа в дълбочина и заедно с това се минимизира развитието на плевели. Последният етап от развитието на тази идея датира от седемдесетте години на XX век и се свързва с имената на Бил Молисън и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой. В момента като един от най-ярките представители и защитници на тази култура е австриецът Зеп Холцер, който бива смятан за аграрен революционер. Неговата ферма, „Краметерхоф“, намираща се на 1100–1400 м надморска

височина в австрийските Алпи над Залцбург и разпростираща се на 45 хектара, се води за найголямото функциониращо пермакултурно стопанство в Европа. Пермакултурата на Холцер включва в себе си оформяне на ландшафта (изграждане на тераси, създаване на повдигнати плоски и повдигнати хълмисти лехи, водни градини, езера, компостери, микроклиматични зони), агролесовъдно стопанство (използване на дърветата и храстите в селското стопанство), развъдник за риба, отглеждане на водни растения и животни, овощарство, планински пасища, а също така и отглеждане на алпийски растения и билки. Пермакултурният дизайн е винаги базиран на 3 основни ценности, или „Пермакултурна етика“. 1. Грижа за земята – грижата за всички живи системи. 2. Грижа за хората – осигуряване на достъп до всички ресурси, нужни за човешкото съществуване. 3.Ограничаване на границите за популация и консумиране – като управляваме нашите собствени нужди, ние можем да заделим ресурси, за да работим по горните принципи и ценности. Тези ценности биват поддържани от няколко основни принципи, които винаги се спазват при създаването и поддържането на всяко едно парче земя. Разнообразието е водещо, като елементите на всяка система (стопанство, гра-

10/2013

22 Ïåðìàêóëòóðà â Áúëãàðèÿ

// Компост в двора на Димитър Русков дина) се разглеждат винаги заедно, а не изолирано. Всеки елемент е избран така, че да гарантира колкото се може повече функции. Позната на много градинари по целия свят, включително в България, е триадата – царевица, фасул и тиква. Триото се дефинира като гилдия, защото всяко едно от тези растения помага и подкрепя другите две. Стъблата на царевицата служат за опора на боба, който се увива около царевицата. Бобът, от друга страна, извлича азот от въздуха и чрез една симбиотична азотфиксираща бактерия, която обитава корените му, го трансформира във форма, която растенията могат да ползват. Тази азотфиксираща бактерия се храни със специални захари, които пък се отделят от корените на царевицата. Тиквата със своите широки листа формира жив мулч, с който покрива плътно земята и по този начин предотвратява растежа на плевелите, едновременно с което държи почвата влажна и хладна. Заедно трите „сестри“ произвеждат повече храна и се нуждаят от по-малко вода и наторяване, отколкото засети поотделно.

Стратегия за засаждане: 1-во – местни видове, 2-ро – доказани екзотични, 3-то – непознати екзотични – внимателно и с много наблюдение. Ефектът на покрайнините. Екотоновете са най-разнобразната и плодородната зона в една система. Две системи се обединяват в трета в граничната зона между тях, като тази трета система е по-разнообразна от първите две, например покрайнините на езеро, гора, ливади. Работете с природата. Подпомагането на природните цикли допринася за висок добив и по-малко работа.

Редуването на културите гарантира опазването качествата на почвата. Многоетажен градински дизайн (например асма, градина гора, лози, покривни растения) (stacking – подреждам един върху друг).

// Смокинови дървета

Практическите методи и принципи на пермакултурата не са новост за българския стопанин, защото страната ни е с богати традиции в градинарството. Много голяма част от описаните примери за пермакултурен дизайн се практикуват, но по-скоро като частни, изолирани случаи, а не като стратегии за изграждане на масови стопанства. В момента у нас само на две места съществуват такива инициативи: в гр. Шипка, където физически две отделни домакинства са организирани според принципите на дълготрайната култура (пермакултурата), и в с. Синеморец, Бургаско, където Димитър Русков е пример за успешно прилагане на принципите на пермакултурата на територията на Природния парк „Странджа“– земеделие в унисон с природата. Пермашип (permaship) е инициатива на няколко млади хора, намиращи се в гр. Шипка, които наред с природосъобразното усвояване на стопанисваната земя огранизират курсове по пермакултура и продават произведените от тях култури. Досега са успели в осъществяването на няколко проекта – градина гора, ферма за червеи, слънчеви фурни, кокоши трактор, засаждане на гилдии и още... продължават! В с. Синеморец Димитър Русков е планирал и осъществил една своя мечта, образец градина на принципите на пермакултурата. Дизайнът на неговото стопанство се мисли и изменя според нуждите на растенията, като се цели не само разнообразие на видовете, но и постигане на самодостатъчна земеделска система в рамките на определеното пространство. На пръв поглед градината изглежда дива, в смисъл на изоставена, и с подчертано хаотична подредба, но това е само ако очите ви са свикнали да разпознават подредени рапични или слънчогледови полета без нито един плевел.

темата

Централно място заема компостът, който е позициониран непосредствено пред къщата и бива обогатяван всеки ден. Направен е като малък остров, заобиколен от различни култури като градински цветя, чушки, салати, басела, боб и подправки, така полученият тор действа на първо място локално, а после бива използван и за останалите градински насаждения. В основната градина Русков е заложил на мулчирането, което между доматите, боба, патладжаните, лука и картофите е двойно. Неговият избор за мулч е органичен, като долният слой е от хартия, вестници и картон, а горният – от слама и компост. Той не само изглежда добре, но и има най-много ползи от него. Запазва влажността на почвата, предпазва от плевели, добавя органична материя при разпадането си. Смокиновите дървета, които също са типични за микроклимата на с. Синеморец, присъстват в тази градина и тяхната роля е основополагаща в системата дървета–градина. Те опасват всички градински растения, мястото под тях е отново мулчирано и заето от различни други култури. Така дърветата създават естествена преграда между насажденията и съседните имоти. Собственикът планира да изгради енергоспестяващи къщи от глина, които са напълно екологични и ще се сливат с околната среда. Специфичните свойства на основния строителен материал (глината) обуславят ниския разход на енергия при отопляването и охлаждането на сградата при достатъчна дебелина на основните стени. Това става при условия на запазване влажността вътре и способността на къщата да диша, без да губи от температурата си.

Êàê ñå ïðàâè êîìïîñò

Компостът е естествен тор, който се получава в резултат на биохимични процеси, водещи до разлагане на растителната маса. Приготвя се от градински листа, растителни отпадъци, отпадъци от кухнята, като обелки от плодове и зеленчуци, листа от запарен чай, смляно кафе, черупки от яйца. Картон, хартия и дървесни стърготини също могат да се слагат. За качествен компост се спазва оптимално съотношение между въглерод и азот от 25:1, т.е. 25 единици въглерод към една единица азот. Богати на въглерод са „кафявите“ материали – клони, слама, сухи листа, дървени стърготини, картон, докато „зелените“ – окосена трева, обелки от плодове и зеленчуци, са влажни и богати на азот. Друг важен фактор при компостирането е влажността: тя трябва да е около 60%. Ако се спазва балансираното съотноше-

ние от въглерод и азот, се осигурява и правилното овлажняване на компоста. Материалите трябва да са влажни на пипане, но да не тече вода от тях. Ако компостът е прекалено мокър, добре е да се добаят сухи „кафяви“ материали. Ако пък е прекалено сух, процесът на компостиране може да спре. Ето защо трябва да се прибавят повече богати на азот отпадъци. Микроорганизмите, които образуват компоста, се нуждаят от въздух, за да живеят. По време на разлагането обемът на компоста намалява драстично, намалявайки по този начин и количеството наличен кислород. Затова е много важно да се разбърква, което осигурява проникването на въздух – 1–2 пъти на месец е достатъчно за процес, който ще трае между 5 и 6 месеца.

10/2013

// Мулчиране в двора на Д. Русков Мулчирането е най-добрата мярка за спестяване на време в градината. То се използва както в зеленчукови градини, така и в декоративното градинарство. Мулчираните градини са по-здрави, с доста по-малко или липса на плевели, по-сухоустойчиви. По този начин се пести време за поливане, плевене, намаляват и проблемите с неприятелите и болестите. Има две основни правила за използване на органичен мулч за борба с плевелите. Първо: почиства се почвата и второ: слага се достатъчно дебел слой мулч, за да се потисне поникването на нови плевели (5–10 см). При двойното мулчиране за първия слой се използва пласт от вестници или картон от кашони, а за втория – пласт от друг органичен материал.

Ëèòåðàòóðà: 1. Óäðîó, Ëèíäà. Ïåðìàêóëòóðíàòà äîìàøíà ãðàäèíà. 2. Áèë, Ìîëèñúí. Âúâåäåíèå â ïåðìàêóëòóðàòà. 3. Õîëöåð, Çåï. Ïåðìàêóëòóðàòàïðàêòè÷åñêî ïðèëîæåíèå â ãðàäèíàòà è ñåëñêîòî ñòîïàíñòâî. 4. Ìàñàíîáó Ôóêóîíà. Ðåâîëþöèÿ íà åäíà ñëàìêà.

// Билкова спирала

Áúëãàðñêè ïåðìàêóëòóðíè ïðîåêòè: Çàñåé ìe- http://zasei.me Ïåðìàøèï-http://permaship.org Òðèíîãà- www.trinogabg.org

Известен модел на градина за подправки е така наречената билкова спирала. При нея се вижда как на малка площ се разполагат видове, които иначе изискват различни климатични условия. Как се постига нужният ефект? Сенко- и влаголюбивите растения се засаждат на северната страна на спираловидната градина или в основата , а най-отгоре се посажда примерно храст лавандула, който е толерантен към по-сухата почва и продължителното слънце. В основата се поставя съд, който да събира дъждовната вода, а в него и нагоре под почвата и в кореновата система на растенията се слага лесно напояващ се фитил, например усукан на въже плат. Градината представлява четири климатични зони в едно – суха или средиземноморска, умерена, влажна или тропическа, и водна. Билковата спирала се изгражда обичайно в близост до кухнята, за да е лесно достъпна при всяко готвене и нужда от свежи подправки.

училище за специалисти

НАСЕКОМИТЕ▼

Разред МРЕЖОКРИЛИ – NEUROPTERA Проф. д.с.н. Ангел Харизанов

Разред Мрежокрили е съставен от около 4 хил. вида, обединени в два подразреда – Megaloptera и Planipenia, и в 20 семейства. Най-характерна морфологична особеност на възрастните насекоми са крилата, които са жилкувани много нагъсто, наподобяващи мрежа. Жилките са ясно очертани и осеяни с космици. Жилкуването при видовете на подразред Megaloptera е попримитивно, с по-малко допълнителни напречни жилки.

арвите са с гризящи устни органи, пригодени за отгризване – откъсване. При много видове те живеят във водна среда и имат по 7–8 чифта ресни от космици по коремчето. Други видове предпочитат сушата и затова първото гръдно членче (също и при възрастните насекоми) е силно удължено, подобно на шия на камила (род Raphidia и др.). Ларвите на тези видове живеят под кората на дърветата и водят хищен начин на живот. Подразред Planipennia включва по-голяма част от мрежокрилите. Жилкуването на крилата е по-сложно, с повече напречни жилки, разположени гребеновидно. Ларвите живеят по растения, в почва или във водна среда. Те са със специфично устроен пробиващо-смучещ устен апарат и голяма част от видовете са зоофаги по насекоми, акари и други членестоноги. Горните челюсти са удължени, повече или

по-малко извити сърповидно и заострени на края. В основата от долната им страна има жлеб, в който са вмъкнати лациниите на долните челюсти – образува се несъвършена смучеща тръбичка с два канала, преминаваща на върха в острие. Двата смучещи органа се забиват в тялото на жертвата и по жлеба в нея се излива стомашен сок, който хидролизира вътрешното съдържание, което се всмуква от хищника. Голяма част от мрежокрилите насекоми обитават топли райони на света и не се срещат в умерените зони. В Европа, в т.ч. и България, най-широко са разпространени видове на семействата Земни златоочици – Chrysopidae, Кафявокрили златоочици – Hemerobiidae, и Прашестокрили златоочици – Coniopterygidae. Сем. Chrysopidae При живите индивиди очите са златисти. Видовете са разпрос-

транени повсеместно в страни с горещ и умерен климат. Те не са установени единствено в Нова Зеландия. Ларвите и възрастните насекоми на повечето видове са зоофаги и осъществяват природно биологично регулиране на вредни насекоми и акари в първични и вторични биоценози. В България са установени около 20 вида, с добре проучена биология, екология и консумативна възможност на повечето от тях. Сем. Hemerobiidae В България са установени около 35 вида, които са значително помалко познати от тези на сем. Chrysopidae. Те също обитават първични и вторични биоценози и регулират числеността на дребни и нежни насекоми и акари. Най-често се срещат видове на родовете Hemerobius, Boriomyia, Eumicromus, Micromus и др. Кафявокрилите златоочици се срещат най-много по овощни дървета, горски дървесни видове и храсти, заселени с листни и щитоносни въшки, трипсове, листни бълхи, акари и други. Сем. Coniopterygidae От това семейство в България са установени 22 вида. Възрастните насекоми са най-дребни, със стреховидно разположени крила. Обитават предимно овощни дървета, заселени с тетранихови акари. Кратки морфологични белези Възрастните насекоми на сем. Chrysopidae са оцветени зелено, жълто, зелено или синкаво-зелено. При някои видове надлъжно по гърба преминава жълтеникава линия, а при повече от тях отпред и отстрани на главата има кафеникави или смолисточерни петна, различни по брой за отделните видове и използвани като диагностичен белег. Крилата са с многобройни надлъжни и гребеновидно разположени по тях множество напречни жилки. Тялото е нежно и дълго от 5–7 до 16 мм, а размахът на крилата е от 22–25 до

10/2013

26 42 мм в зависимост от видовата принадлежност. Яйцето най-често е удълженоовално, зеленикаво след снасяне, със стълбче и дълго от 0,8 до 1,3 мм. Дължината на стълбчето варира от 5 до 10 мм. Яйцата се снасят по растенията поединично или на групи от няколко до няколко десетки в група. При някои видове яйчната група е опасана в основата с восъкоподобна нишка. Ларвата е камподеовидна при някои видове изгърбена, белезникава, бледожълта, сиво-кафява или тъмнокафява до черна. Тялото е с брадавички, от които излизат космици във вид на кичури. Дължината му варира от 8 до 13 мм. Какавидата е зелена, свободна и поместена в бял плътен пашкул. В края на развитието си тя прогризва пашкула във вид на овално прозорче, излиза от него, придвижва се на известно раз-

// Какавидно пашкулче на златоочица

// Възрастно на кафявокрила златоочица

// Ларва на златоочица

// Ларва на кафявокрила златоочица

стояние и се прикрепва здраво за подходящ субстрат.

// Възрастна златоочица

// Яйца на златоочица

// Очите са златисти

Възрастните насекоми на сем. Hemerobiidae са с жълто-кафяво, кафяво или с тъмнокафяво нежно тяло, с по-светли или по-тъмни петна, дълго 4–6 мм, а при размах на крилата – 10–17 мм. Крилата варират от жълто-кафяви до черно-кафяви, с по-тъмни жилки и изпъстрени с жълти и кафяви точки и петна. Антените са броенчести. Яйцата са удълженоовални, белезникави до мръснобели, с фини бели точици и с късо „пъпче“ в единия край. Ларвите са подобни на ларвите на сем. Chrysopidae, но по-малки и със значително по-тясно тяло под 2 мм. Оцветяването им е белезникавожълто, с надлъжни широки кафяви ивици по гърба, а при някои видове разположени и като буквата „Х“. Какавидата е свободна и поместена в прозрачен пашкул. Възрастните насекоми на сем. Coniopterygidae са най-дребни,

// Какавидни пашкулчета

// Яйце

с много нежно тяло, покрито с коприненобял прашец. В спокойно състояние разполагат крилата стреховидно. Ларвите са дълги

училище за специалисти

// Възрастно на прашестокрила златоочица

// Ларва на прашестокрила златоочица

около 3 мм, по-широки в средата и белезникаво оцветени. Жизнен цикъл и брой поколения Златоочиците преминават пълна метаморфоза – яйце, ларва, какавида, възрастно насекомо. Броят на поколенията при видовете на сем. Chrysopidae варира от 1–2 до 4–5; при сем. Hemerobiidae – от 1–2 до 4, а при сем. Coniopterygidae – 2–3. Стадият на зимуване също варира при отделните видове – от възрастно насекомо до ларва или предкакавида при сем. Chrysopidae; като предкакавида или какавида при сем. Hemerobiidae и като ларва в пашкул при видове на сем. Coniopterygidae. Видовете на сем. Chrysopidae снасят яйцата по растенията най-често групово от няколко до няколко десетки в група. Някои видове снасят и поединично (Chrysoperla carnea) поради силно изразен канибализъм. Броят на яйцата, снасяни от една златоочица, силно варира – от 304 до

1534. Кафявокрилите златоочици от сем. Hemerobiidae снасят яйцата поединично или по 2–5 във верижка около нервите на листата, заселени с въшки или други насекоми. Плодовитостта на отделна златоочица обикновено е 160–180 яйца, но отделни видове (Eumicromus augulatus Steph.) снасят до 1500–2300 яйца. Видовете на сем. Coniopterygidae снасят поединично по долната страна на листата и по кората на дърветата. Плодовитостта им е най-ниска – 100–150 яйца. Полезна дейност Ларвите на всички видове златоочици и възрастните насекоми на по-голяма част от тях са зоофаги – хищници по листни и щитоносни въшки, листни бълхи, трипсове, белокрилки, млади ларви на пеперуди и бръмбари, акари и други членестоноги. Възрастните насекоми на Chr. carnea, Chr. prasina, Chr. clathrata и др. се хранят с цветен прашец, медена роса и с жлезисти отделяния от листата на растенията – не са зоофаги. Златоочиците се срещат по растенията през целия вегетационен сезон – от края на март до настъпване на есента. Ларвите и възрастните насекоми, независимо че се хранят с различни видове насекоми, предпочитат листни въшки. Те притежават голяма консумативна възможност, позволяваща им бързо регулиране на листни въшки, размножени във висока численост. Консумативните възможности на възрастните насекоми са неколкократно поголеми от тези на ларвите поради необходимостта да се хранят през целия си живот. Една ларва на Chr. carnea през развитието си унищожава до 829 бр. на памуковата листна въшка; на Chr. septempunctata – до 1170; на Chr. formosa – до 735, а една двойка възрастни насекоми от същия вид за един месец унищожава до 2522 броя на обикновената прасковена листна въшка.

Една ларва на Hemerobius humulinus изсмуква до 693, а на H. micans – до 1058 броя на обикновената прасковена листна въшка. Прашестокрилите златоочици обитават основно овощни дървета, където се хранят предимно с тетранихови акари. Една ларва дневно изсмуква 15–35, а една възрастна златоочица – до 30 възрастни акара. В природата видове на сем. Chrysopidae проявяват най-силна регулираща способност спрямо листни въшки и тютюнев трипс в тютюневи ниви; на гроздови молци и акари в лозови насаждения и на листни въшки по зеленчукови и житни култури. Често тази полезна роля остава незабелязана и неоценена. Някои видове златоочици се развъждат в биолаборатории и се прилагат по метода на колонизацията срещу листни въшки, оранжерийна белокрилка и трипсове в оранжерии. Полезната роля на златоочиците се увеличава при прилагане на добра растителнозащитна практика (ДРЗП) за опазване агроценозите от неприятели.

// Ларва на златоочица, хранеща се с яйца на нощенка

// ..... и с листни въшки

10/2013

Устойчивите на струпясване сортове са бъдещето на ябълковото производство Проф. д-р Мария Боровинова от Института по земеделие в Кюстендил,

Проф. д-р Василий Джувинов от Института по овощарство в Пловдив

бълката е гостоприемник на редица гъби, бактерии и вируси, които причиняват значителни щети на производителите. В специалната литература са описани 57 гъбни патогени, но струпясването с причинител гъбата Venturia inaequalis е най-вредоносната гъбна болест по ябълката за всички страни, където тя се отглежда. При благоприятни условия за развитието  загубите от нея при чувствителните сортове може да достигнат до 100%. Получаването на висококачествена продукция е невъзможно без опазване на листната маса и плодовете от тази болест. Гъбата Venturia inaequalis заразява и нанася повреди по листата и дръжките им, по цветовете и плодовете. Много рядко повреди се наблюдават и по летораслите главно на киселиците и на някои много силно чувствителни културни сортове. Нападнатите млади листа остават дребни и деформирани. Заразените тъкани покафеняват, а по-късно и прегарят. Незаразената част също пожълтява. Силно напетнените листа засъхват и окапват, а тези, които са с единични петна, могат да останат върху дървото, но напетняването пречи на фотосинтезата и засилва транспирацията, което се отразява върху растежа на плодовете и летораслите и залагането на плодни пъпки. По плодовете петната са като тези по листата, неправилно закръглени със зелено-кафяв цвят, кадифени, като с нарастването им налепът в средата изчезва и се

открива корковидно изменената кора. Корковидната тъкан пречи на правилното нарастване на плодовете, което води до напукване и деформации. Такива плодове се нападат и от причинители на гниене. Силно заразените окапват преждевременно, а тези, които остават, са без пазарна стойност. По цветовете се появяват тъмнокафяви петна, покрити с плесенов налеп. Силно заразените цветове окапват преждевременно. Много често тези повреди по цветовете не се забелязват или се отдават на други вредители. За развитие на гъбата Venturia inaequalis са необходими три условия: наличие на чувствителен гостоприемник, благоприятна температура и влага. Първото условие е налице почти във всички овощни градини у нас, тъй като повечето от основните сортове са чувствителни на болестта. Гъбата се развива при температура от 6 до 30 ºС, като оптималната е от 18 до 23 ºС. През целия вегетационен период на ябълката има

благоприятна температура за развитие на патогена. Влагата е ограничаващият фактор, като се има предвид, че спорите на гъбата покълват при наличие на капка вода и атмосферна влажност над 90%. Обикновено през повечето години в ябълкопроизводителните райони у нас през периода май–юни има благоприятни условия за развитие на болестта. Химичната борба срещу струпясването може да се води по два начина чрез приложение на профилактични или слединфекциозни (лечебни) пръскания. С профилактичните се цели постоянно покритие на листната маса и плодовете с фунгицид, който да предотврати заразяването им. Схемата за профилактични пръскания включва две предцъфтежни, едно или две цъфтежни и от 8 до 10 следцъфтежни. Слединфекциозните (лечебни) третирания се извършват при установяване период на заразяване по таблицата на Милс или подобрени варианти, а за целта се използва апаратура, чрез която се регистрират продължи-

Ябълка телността на навлажняване на листата, относителната влажност и температура на въздуха в насаждението. При установяване период на заразяване се пръска със системен фунгицид, обикновено 24–96 часа след началото на инфекцията. Многократните третирания срещу струпясването създават проблеми с остатъчните количества в плодовете, със замърсяването на почвата и водите и с появата на устойчивост на гъбата V. inaequalis към използваните системни фунгициди, които вече не са ефикасни срещу болестта. В редица ябълкопроизводителни райони в Европа, Америка, Азия и Австралия е установено, че гъбата V. inaequalis е придобила устойчивост към бензимидазоловите и додиновите фунгициди, както и към фунгицидите от групата на инхибиторите на ергостерола. Има и съобщения за появила се устойчивост и към новите фунгициди на база крезоксимметил. У нас научни изследвания върху устойчивостта на гъбата са провеждани до 1991 г. само за района на Кюстендил, в резултат на което се установи, че гъбата е устойчива към фундазол и метилтопсин. Не беше установена подобна устойчивост към инхибиторите на ергостерола. За да се избегне появата на устойчивост на гъбата V. inaequalis към системните фунгициди, е необходимо да се редуват фунгициди с различен начин на действие върху патогена или да се смесват с контактни. Най-сигурният и безопасен метод за борба със струпясването, както и за предотвратяване появата на устойчивост е да се засаждат устойчиви на струпясване ябълкови сортове. Началото на програмата за създаване на ябълкови сортове, устойчиви на струпясване, е поставено от Crandall през 1914 г. чрез кръстосване на Малус флорибунда клон 821 носител на гена Vf за устойчивост към болeстта със сорта Римска хубавица. След ново кръстосване през 1926 г. е получено второ поколение (F2), което е послужило за основа на широкомащабна

70-те години на XX век в Канада са признати сортовете Макфрий, Нова изигроу, Нова мак, Мойра и Трент, в Полша – Примула, във Франция – Приам и Флорина, и в Англия – Гавин. Голям е броят на сортовете, признати през 1980–1990 г.: в САЩ – Редфрий, Макшей, Фрийдъм, Дейтън, Уйлямс прайд, Ентърпрайз, Голдраш, и в Канада – Брайтголд, Мурей, Рувил и Ришельо. В бивша Чехословакия през този период са признати като нови сортове Мелодие, Имуна, Кар-

селекционна програма, известна с името КООП между университетите в щатите Илинойс, Индиана и Ню Джърси в САЩ. По-късно към програмата се включват и други научноизследователски центрове от Северна Америка и Европа. Първите сортове, създадени по тази програма, са от четвърто поколение, а именно признатите Прима – 1970 г., Присила – 1972 г., Сърпрайз – 1975 г., Либърти – 1978 г., Джонафрий – 1979 г. През

мина, Катка, Росана, Селена, Ванда, а по-късно Рубинола, Топаз и Райка, в Румъния – Пионер, Дженерос, Ромус 1, 2, и 3, Войнеа и др., в Полша – Сава и Витош, а във Франция – Жуделин, Жуден и Божад. Значителни са успехите в това отношение на Института в Дрезден – Пилниц, Германия, т. е. сортовете от серията „Re“ – Реалка, Релета, Реглиндис, Ремо, Ретина, Ревена, Реанда, Река, Релинда, Рене, Релейка, Ренора, Реси и т. н. През 1989 г. в Института по овощарство, сега по земеделие, в Кюстендил е създадено опитно насаждение с 9 сорта с Vf ген на устойчивост – Прима, Приам, Присила, Брайтголд, КООП 10, Мойра, Флорина, Фрийдъм и Джонафрий. Въз основа на проведените изследвания върху биологичните и стопанските качества е установено,

30 че най-подходящи за района са Флорина, Прима, КООП 10 и Фрийдъм. През последните години в института се провеждат изследвания на новоинтродуцирани сортове, устойчиви на струпясване. През 90-те години на миналия век в Института по овощарство в Пловдив са проучени сортовете Уилямс прайд, Примула, Редфрий, Гавин, Пионер, Дейтън, Новамак, Прима, Приам, Присила, Джонафрий, Либърти, Сърпрайз, Фрийдъм, Голден резистент, Дженерос, Нова изигроу, Макфрий и Флорина. В условията на Пловдив беритбеният им период започва с Уилямс прайд, който зрее около 15–20 юли, следван от Примула, Редфрий и завършва с Дженерос, Макфрий и Флорина, които са „готови“ в периода 15–30 септември. От тази група сортове в практиката намериха разпространение Прима, Джонафрий, Либърти и най-вече Флорина. В период на изпитване са Ребела, Реанда, Регине, Ремо, Рене, Реглин-

дис, Ревена, Ренора, Река, Релинда и Ентърпрайз. От тях през втората половина на август узряват Ремо и Реглиндис, докато останалите зреят през септември, като най-късни са Ревена и Ентърпрайз: края на септември – началото на октомври. Някои овощни разсадници в страната произвеждат посадъчен материал от Мелодие и Ревена, благодарение на закупения лиценз с право за размножаване за търговски цели. Трябва да отбележим, че Флорина освен устойчивост към струпясване показа и слаба чувствителност към огнен пригор и брашнеста мана. Към трите болести е установена устойчивост при серията Ре-сортове – Ремо, Реанда и Ревена показват устойчивост към трите основни болести при ябълката. Много важно е да се знае, че всички устойчиви на струпясване сортове се нападат от брашнеста мана, но в различна степен. Определено смятаме, че бъдещето на ябълковото производ-

ство е в генетически устойчивите към основните болести нови сортове. Всички те трябва да се изпитат в почвено-климатичните условия, където ще се отглеждат, преди да се засадят за търговски цели. По този начин ще се намалят значително фунгицидните третирания, с което ще се съкратят разходите за отглеждане и ще намалее рискът за околната среда и здравето на консуматорите. В сравнителен опит, проведен в Института по земеделие, Кюстендил, е установено, че разходите за фунгициди и акарициди и при устойчивите сортове са 2 пъти по-малко от тези при чувствителните. Тези сортове са особено подходящи за интегрирано и биологично производство на ябълкови плодове. В редица страни устойчивите сортовете Пионер, Макфрий, Пилот, Топаз, Новамак, Сава, Рубинола са включени в интегрираното и биологичното ябълкопроизводство.

Сигурен растеж на вашето успешно земеделие!

Царевични хибриди FAO 200 Рикардиньо Карневалис KWS 2360 Кладус FAO 300 Агрогаз Крабас Камелиас Конвергенс KWS 9361 Кинемас KWS 2376 Корнелиус Корал Касиус FAO 400 Кармас Курсус Аманда Каредас KWS 3381 Станца FAO 500 - 600 Калимнос Кити Микадо Грекале

220 280 280 290 300 310 320 320 340 350 370 380 380 390 400 410 420 420 440 440 500 500 600 640

НОВ

Подходящ за силаж

Подходящ за зърно

Подходящ за биогаз

Изхранване на пилета и носачки

Нашата препоръка за силаж и биогаз Царевица Aгрогаз Аманда Калимнос Кити Микадо Сорго Тарзан

300 420 500 500 600

Слънчогледови хибриди Hysun 202 CL CF 27 CL Бароло Ендуро

НОВ НОВ

Зимна маслодайна рапица Триангъл Травиата Кодиак Туран Тасило

Пшеница Екзотик Солехио Адхок Басмати

Зимен ечемик Гига Казино

НОВ НОВ НОВ

Silistra

Vidin

Silistra

Vidin

Ruse

Ruse Dobrich

Razgrad

Montana

Pleven

Lovech

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

SOFIA

Pleven

Shumen

Vratza Lovech

Gabrovo

Veliko Tarnovo

Varna

Sliven

Pernik Yambol

Burgas

Yambol

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Pazardjik

Plovdiv

Blagoevgrad

Haskovo

Kardjali

Smoljan

Kardjali

Smoljan

Светослав Серафимов Aгросървиз мениджър и търговски представител за Раград и В. Търново GSM 0885 20 06 70

Silistra

Vidin

Ангел Ангелов Tърговски представител Варна, Шумен и Търговище GSM 0882 525 807

Silistra

Vidin

Ruse

Ruse Dobrich

Razgrad

Montana

Pleven

Lovech

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

Pleven

Lovech

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

Gabrovo

SOFIA

Sliven

Pernik

Dobrich

Shumen

Vratza

Gabrovo

SOFIA

Razgrad

Montana Shumen

Vratza

Burgas

Stara zagora

Kjustendil

Plovdiv

Blagoevgrad

Димитър Петков Управител на KWS Семена България ЕООД

Targoviste

Gabrovo

SOFIA

Sliven

Pernik

Dobrich

Razgrad

Montana Shumen

Vratza

Sliven

Pernik Yambol

Burgas

Yambol

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Plovdiv

Blagoevgrad

Plovdiv

Blagoevgrad

Haskovo

Kardjali

Smoljan

Kardjali

Smoljan

Румяна Иванова Търговски представител за Русе и Силистра GSM 0884 39 06 73

Silistra

Vidin

Георги Петков Търговски представител за Добрич GSM 0887 36 33 90

Silistra

Vidin

Ruse

Ruse Dobrich

Razgrad

Montana

Pleven

Lovech

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

Pleven

Shumen

Vratza Lovech

Gabrovo

Pernik

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

Gabrovo

SOFIA

Sliven

Dobrich

Razgrad

Montana Shumen

Vratza

SOFIA

Burgas

Sliven

Pernik Yambol

Burgas

Yambol

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Plovdiv

Blagoevgrad

Plovdiv

Blagoevgrad

Haskovo

Kardjali

Smoljan

Kardjali

Smoljan

Димитър Димитров Търговски представител за Южна България GSM 0886 29 19 10

Silistra

Vidin

Радка КабамитоваИванова Tърговски представител за Плевен, Ловеч и Габрово GSM 0884 39 06 64

Silistra

Vidin

Ruse

Ruse Dobrich

Razgrad

Montana

Shumen

Lovech

Veliko Tarnovo

Targoviste

Pleven

Vratza Lovech

Sliven

Veliko Tarnovo

Targoviste

Varna

Gabrovo

SOFIA

Pernik

Dobrich

Shumen

Varna

Gabrovo

SOFIA

Razgrad

Montana

Pleven

Vratza

Burgas

Sliven

Pernik Yambol

Burgas

Stara zagora

Kjustendil Pazardjik

Yambol

Pazardjik

Plovdiv

Blagoevgrad

Haskovo Smoljan

Kardjali

Burgas

Stara zagora

Kjustendil Plovdiv

Blagoevgrad

Haskovo Smoljan

Kardjali

Владимир Радоев Търговски представител за Враца, Монтана и Видин GSM 0886 57 78 03

Николай Георгиев Търговски представител за Югозападна България GSM 0888 998 664

Силвия Ранова Финанси, тел. 02/971 63 20

Виктор Иванов Логистикa, тел. 02/971 63 20

Пшеница

Резултати от демонстрационни производствени опити с житни култури в Семенарска къща „Садово“ през 2012–2013 година Проф. д.с.н. Илия Станков В продължение на повече от 10–12 години Семенарска къща „Садово“ извежда ежегодно по 25–30 производствени демонстрационни опити с различни земеделски култури – обикновена и твърда пшеница, тритикале, ечемик, ръж, лимец, царевица, слънчоглед, рапица и др., в почти всички региони на Северна и Южна България. Вече повече от 10-годишна традиция са откритите дни на пшеницата, интересът към които е много голям. Доказателство за това, че на всеки един от тях присъстват 500–600 земеделски производители от цялата страна. През тази година такива открити дни се проведоха в СК „Садово“, Пловдив,

с. Свободен, Старозагорско, с. Ханово, Ямболско, гр. Брегово, Видинско, с. Рупци, Плевенско, с. Паскалево, Добричко, гр. Лозница, Разградско, с. Иваново, Русенско, с. Шкорпиловци, Варненско, с. Светлина, Бургаско, с. Ковачите, Сливенско и други.

ри демонстрационните опити бяха изпитани общо 10

генотипа, както следва: обикновена зимна пшеница – 5 сорта: Диамант – стандарт, Тракийка, Лазур, Аполон и Зебрец, твърда пшеница – Тициана от Италия, тритикале – Мусала, ечемик – Крами, ръж от Германия и еднозърнест лимец. Най-високи средни добиви от всички сортове в опитите са реализирани в следните пунктове: с. Паскалево, Добрич – 720 кг/дка, гр. Лозница, Разград – 691,9 кг/

Резултати от демонстрациони опити на СК „Садово”, реколта 2012-2013 година Пунктове

СК Садово, Пловдив гр. Лозница, Разград с. Градина, Плевен с. Садовец, Плевен гр. Чирпан, Ст. Загора с. Свободен, Ст. Загора гр. Божурище, София гр. Брегово, Видин с. Цар Петрово, Видин с. Балей, Видин с. Ботуня, Враца с. Пишурка, Монтана с. Паскалево, Добрич с. Черепово, Хасково гр. Кнежа, Плевен гр. Свиленград, Хасково с. Странско, Хасково с. Иваново, Русе с. Горно Абланово, Русе с. Ханово, Ямбол с. Шкорпиловци, Варна с. Светлина, Бургас с. Рупци, Плевен СУМА Брой пунктове Среден добив кг/дка Относителен добив % Класиране

Диамант Тракийка

383 710 600 520 611 533 0 550 322 556 348 499 720 183 0 380 596 565 540 382 0 484 522 10004 20 500.2 100 5

404 712 620 540 583 590 460 635 355 480 376 608 780 174 433 426 642 615 620 503 466 446 480 11948 23 519.5 103.9 3

Лазур

400 715 560 580 555 533 420 573 383 520 365 592 790 186 400 551 585 650 648 375 512 493 550 11936 23 519 103.8 4

Изпитани сортове – добив кг/дка Аполон Зебрец Тициана Мусала Крами (тритикале) (ечемик) 390 716 580 520 555 532 500 595 385 600 372 651 830 179 413 473 555 620 620 480 502 531 540 12139 23 527.8 105.5 2

426 0 590 530 528 552 488 563 421 400 358 489 670 170 473 395 602 550 520 500 473 502 490 10660 22 484.5 96.9 6

372 601 700 0 417 590 0 0 0 0 0 496 730 100 0 436 660 315 300 350 370 312 0 6749 15 449.9 89.9 7

470 768 630 0 639 647 0 0 0 0 0 411 800 210 0 558 625 570 560 305 428 408 590 8619 16 538.7 107.7 1

306 586 360 0 583 515 0 0 0 0 0 406 510 113 0 447 579 0 0 180 311 245 300 5441 14 388.6 77.7 9

Ръж

0 727 450 0 0 0 0 0 0 0 0 408 650 145 0 0 0 165 155 0 0 0 512 3211 8 401.5 80.3 8

Среден добив от опита кг/дка 393.9 691.9 565.6 538 558.9 561.6 467 583.2 374 511.2 363.8 506.7 720 158.9 429.8 458.3 605.5 506.3 495.4 384.4 437.4 427.6 498 488.6

10/2013

36 дка, с. Странско, Хасково – 605,5 кг/дка, гр. Брегово, Видин – 583,2 кг/дка, с. Градина, Плевен – 565,6 кг/дка, с. Свободен, Стара Загора – 561,6 кг/дка, гр. Чирпан, Стара Загора – 558,9 кг/дка, с. Садовец, Плевен – 538,0 кг/дка, с. Балей, Видин – 511,2 кг/дка, с. Пишурка, Монтана – 506,7 кг/дка, с. Иваново, Русе – 506,3 кг/дка. По неизвестни за нас причини най-ниски добиви са отчетени от опита в с. Черепово, Хасково – 158,9 кг/ дка.Опитът е засят на 600 м над морското равнище върху песъчлива почва. Най-голям интерес за земеделските производители представляват данните за добива от отделните сортове и видове житни растения. Така през тази година на първо място по добив средно от 16 пункта е сорт тритикале Мусала – ръжен тип с 538,7 кг/ дка (107,7%) и максимален добив 800 кг/дка. При сортовете пшеница се очертават следните тенденции: Аполон е на първо място по добив средно от 23 пункта – 527,8 кг/дка (105,5%) и максимален добив 830 кг/дка. Много добре се реализираха през тази година Тракийка със среден добив от 23 пункта – 519,5 кг/ дка (103,9%) и максимален 780 кг/ дка, и Лазур със среден добив от 23 пункта – 519,0 кг/дка (103,8%) и максимален 790 кг/дка. Сорт Зебрец от 22 пункта е дал среден добив 484,5 кг/дка (96,9%) и максимален 670 кг/дка, Диамант средно от 19 пункта е дал 500,2 кг/дка и максимален добив 720 кг/дка. От твърдата пшеница Тициана средно в 15 пункта е реализиран добив 449,9 кг/дка (89,9%) и максимален – 730 кг/дка. Максималните добиви от сортовете пшеница и тритикале са реализирани в с. Паскалево, Добрич. От сорт ечемик Крами в 14 пункта е реализиран среден добив 388,6 кг/дка (77,7%) и максимален 586,6 кг/дка в гр. Лозница, Разград. Добивът от ръжта в 8 пункта е средно 401,5 кг/дка (80,3%), максимумът е 727 кг/дка, получен отново в гр. Лозница, Разград. Резултатите за добива от лимеца не са включени в предложената таблица. Има представени данни от 12 пункта. Средният добив е

195,7 кг/дка, като варира от 51,0 кг/дка в с. Черепово до 310 кг/дка в с. Ханово, Ямболско. Над 200 кг/ дка са отчетени в с. Градина и Садовец, Плевенско, гр. Чирпан, Стара Загора, Странско, Хасково, с. Рупци, Плевен, и Шкорпиловци, Варна. Ето и някои резултати за сортовете пшеница на СК „Садово“, реализирани на по-големи площи през тази година в различни региони на страната: В ЗК „Вихър“ с. Сенокос, Добричко, според Асен Вълков, председател на кооперацията от реколтираните 450 дка сорт Лазур добивът е 700 кг/дка. Земеделският производител Радослав Станчев от гр. Каварна от 240 дка, засети с Лазур, средният добив е 715 кг/дка, а от 220 дка със сорт Тракийка – 747 кг/дка. В ППЗК „Бъдеще“ в с. Обретеник, Русенско, от 600 дка със сорт Лазур на наклонени терени са получени много добри резултати – 650 кг/дка, според данни на инж. Росен Куртев – председател на кооперацията. Високи резултати – 750 кг/дка са постигнати от 100 дка, засети с Аполон в с. Ново село, Видинско, от Кирил Аджов. В кооперация „Прогрес – 94“ в гр. Опака, Търговищко, от 2000 дка със сорт Аполон е реализиран среден добив 602 кг/дка, според Красимир Кулев – председател на кооперацията. Резултатите от 2013 г. са еднопосочни с тези, получени през предшестващите две години – 2011 и 2012. Ето защо моята препоръка за тези производители, които ще използват сортовете на Семенарска къща „Садово“, е следната: сорт Аполон – 30%, сорт Лазур – 25%, сорт Тракийка – 25%, и сорт Зебрец – 20%. От тритикале твърдо препоръчвам сорт Мусала. Що се отнася до ечемика сорт Крами, той трябва да се сее в тези райони, където се представя добре. СК „Садово“ следва да включи още един сорт на Института по ечемика в Карнобат – Обзор или Емон. Предстои и да се подновяват семената от твърда пшеница и ръж.

Доматите са основна култура при оранжерийното производство. През последните десетилетия се наложиха зимнопролетното и есенно-зимното производствено направление, а при недостиг на гориво – производство с аварийно отопление или производство без отопление. По отношение на икономическата ефективност предимство имат зимно-пролетното направление и производството с аварийно отопление. При зимно-пролетното енергоемкостта на произведената продукция е 88,85 MJ/kg, т.е. отглеждането на оранжерийни домати е изключително енергоинтензивно производство. При липса на отопление (обект на настоящата тема) енергоемкостта на произведената продукция разко намалява – 1,58 MJ/kg.

яловото разпределение на различните видове енергийни разходи при производството на домати без отопление е показано на кръговата диаграма. Както се вижда от нея, сред най-големите разходи се нареждат разходите за продукти за растителна защита (ПРЗ), гориво-смазочни материали (ГСМ) и химически торове.

За повишаване на енергийната ефективност на производството на домати в стоманено-стъклени оранжерии може да се въздейства върху намаляване на посочените по-горе енергийни разходи чрез прилагане на съвременна земеделска техника, оптимизиране схемата на

Домати

Енергоемкост на продукцията от домати при интегрирано производство в стоманено-стъклени оранжерии Проф. д-р Мирослав Михов, проф. д-р Стойка Машева, доц. д-р Винелина Янкова, гл. ас. д-р Иванка Тринговска, от ИЗК „Марица“ в Пловдив

растителната защита и въвеждане на нови стратегии за поддържане на почвеното плодородие. Какво може да се постигне при прилагането на всеки един от прийомите поотделно? Видно е от диаграмата, че относителният дял на разходите за ГСМ и амортизации е 16,94% от общите енергийни разходи. За редуцирането им е добре да се използва съвременен комплект земеделски машини – комбинирана машина за основна и предсеитбена обработка на площите (ротационен плуг в комплект с активна брана) и машина за профилиране, в агрегат с малогабаритен трактор с мощност 35–45 kW. Това може да доведе до намаляване количеството на изразходваното гориво, респ. неговия енергиен еквивалент с 14–15%, намаление на енергийните разходи за амортизации до 20% и енергийния разход на труда на механизаторите до 8,5–9%. В резултат на оптимизиране на почвообработките коефициентът на енергийна ефективност може да нарасне с 2,8%. Относителният дял на енергийните разходи за ПРЗ възлиза на 11,86%. Те включват 127,4 кг/ хa активно вещество (а.в.) Базамид гранулат за обеззаразяване на площите, 18 кг/хa а.в. фунгициди и 9,4 кг/хa а.в. инсектициди, приложени в комбинация чрез 14 броя третирания за борба с болести и неприятели. За тяхното намаляване е добре да се приложат добрите растителнозащитни практики: интегриран метод за обеззаразяване – соларизация с последващо внасяне на биопро-

дукт с фунгициден ефект и оптимизиране приложението на някои пестициди. При интегрирания метод на обеззаразяване на почвата чрез соларизация се използва възобновяемата енергия на слънцето и биопродуктът триходермин с общ енергиен еквивалент 4,1 MJ/ha. В сравнение с масово прилагания в момента фумигант Базамид гранулат с еквивалент 11721,0 MJ/ha необходимото количество енергия за обеззаразяване на почвата намалява с 63–65%. В резултат на оптимизиране на растителнозащитната схема енергийните разходи за фунгициди намаляват с 43,2%, а за инсектициди – с 44,7%. В схемата са включени продукти от различни химични групи с оглед ротационното им приложение; продукти, базирани на нови активни субстанции и на комбинации от две такива, високоефикасни срещу повече патогени и др. За борба с неприятелите могат да бъдат включени и биологичните продукти Вертимек 018 СК в концентрация 0,1% и НимАзал Т/С с кон-

центрация 0,3%, които са с твърде нисък сумарен енергиен еквивалент – 0,99 MJ/ha. Това води до редуциране на дела на енергийни разходи за ПРЗ с 42–43%. В резултат на оптимизираната схема за растителна защита се редуцират и енергийните разходи за жив човешки труд с 27–28%. По този начин коефициентът на енергийна ефективност може да се увеличи със 17–21%. Относителният дял на енергийните разходи за торене възлизат на 25,49% и имат най-голям енергиен дял от общите енергийни разходи. Те включват 396 кг а.в. азот, 138 кг а.в. фосфор, 732 кг а.в. калий, 200 кг а.в. магнезий с общ енергиен еквивалент 33397,28 MJ/ha. Енергийните разходи може да бъдат намалени чрез оптимизиране на конвенционалното торене (общият енергиен еквивалент се редуцира до 11385,64 MJ/ha) и внасяне на нови формулации биологични торове, например лумбрикал – 7000 L/ha, микоризен инокулат – 10,5 кг/ха, или бактериален тор – 1 кг/ха, със значително по-малки енергийни еквиваленти – съответно 23040,85 MJ, 152,25 MJ и 14,5 MJ на един хектар.

10/2013

38 С въвеждане на оптимизирана схема на конвенционално торене и: ● внасяне на лумбрикал 7000 л/ха енергийните разходи намаляват с 16,75%, а енергийните приходи нарастват с 31,5%. Вследствие на това енергоемкостта на продукцията намалява с 36,71%, а енергийната ефективност нараства с 58,7%; ● внасяне на микоризен инокулат 10,5 кг/ха – енергийните разходи намаляват с 31,77%, а енергийните приходи нарастват с 22,9%; енергоемкостта намалява с 44,3%, а енергийната ефективност нараства със 78,43%; ● внасяне на бактериален тор 1,0 кг/ха – енергийните разходи намаляват с 36,47%, енергоемкостта – с 57,14%. Постигнатите резултати се дължат основно на намалението на химическите торове и отчасти на гориво и амортизации и показват, че сумарното количество на внесените в почвата минерални торове може да намали общия енергиен еквивалент на торовете с 66,5%. Като цяло общите енергийни разходи при интегрирано производство на домати в оранжерии намаляват с 8,65%. При един и същ енергиен приход с количеството получена продукция енергоемкостта на произведената продукция може да намалее с 16–18%. С повишаване на добива от домати (респ. енергийния приход), което се наблюдава при описаните схеми на торене, енергийната ефективност на технологията за производство на оранжерийни домати може да се повиши значително.

Уточнение В брой 8/9/2013 г. статията “Българският афродизиак – Бабини зъби” е отпечатана без автори: гл.ас Иванка Семерджиева, доц.д-р Анна Николова, проф.д-р Андон Василев. Редакцията се извинява за допуснатия пропуск.

Новости при разсадопроизводството на домати

Качеството на разсада оказва съществено значение върху ранозрелостта, структурата на добива и пазарната цена на продукцията от зеленчукови култури. Снабдяването на растенията с необходимите им за

ри разсадопроизводство на домати са изпитвани субстрати от продукти с различен произход (оборски тор с речен пясък с размер на частиците 30 mm, зеолит, перлит, торф, дървесни стърготини, оризова арпа и др.). Някои от тях са намерили приложение в практиката, но други са се оказали неподходящи за този тип производство. През последните години все по-широко се използва субстрат от торф и перлит, в обемно съотношение 1:1 или 3:1. Субстратът, обогатен с минерални торове – амо-

растежа хранителни вещества още в разсадна форма оказва влияние върху последващото им развитие и продуктивни прояви. Младите растения по-лесно се адаптират след разсаждане и са по-устойчиви към неблагоприятни климатични условия, болести и неприятели. Затова от съществено значение е своевременното използване на подходящи хранителни вещества още в ранна фаза от растежа на растенията. Най-ефикасен начин за получаване на качествен разсад е отглеждането му чрез пикиране в саксии (обем от 0,500 L) с подходящо обогатен субстрат.

ниев нитрат, троен суперфосфат и калиев сулфат, осигурява достатъчно хранителни вещества за отглеждане на качествен и здрав разсад. Като алтернатива научните работници в Института по зеленчукови култури са разработили методика с приготвяне на субстрат, обогатен с вермикомпост. Направените изследвания показват положително влияние върху качеството на разсада, което се повлиява от концентрацията на органичния тор в субстрата. Качественият разсад се отличава с дебело стъбло, еднакво разстояние между листата по стъблото и тъмнозеленото им оцветяване. В изпитването са включени вермикомпости с различен произход от

Гл. ас. Цветанка Динчева, гл. ас. д-р Иванка Тринговска, гл. ас. Ганчо Пасев, доц. д-р Димитрина Костова от ИЗК „Марица“ в Пловдив

Домати гледна точка на изходен продукт (храна за червеите) и географско положение на фермата за биотор в страната. Вермикомпостите, получени по идентична технология, се отличават по съдържание на хранителни вещества, в зависимост от животните, отглеждани във фермата, и времето (сезона) на изнасяне на оборския тор. Екофермите („Маринов“ – Шумен, WasteNoMore – Казанлък, Ферма за производство на биотор – с. Костиево), използвали главно тор от едър рогат добитък предлагат продукт (вермикомпост), който се характеризира със съдържание на основните хранителни елементи: азот от 236,3 до 754,8 ppm, фосфор от 24,0 до 141,4%, калий – от 356,6 до 1718,1%, калций – от 36,0 до 216,0%, магнезий от 14,4 до 302,4%. Съдържанието на разтворими соли (ЕС) варира от 1,42 до 5,62 mS/cm, а рН – от 7,38 до 7,81. Подготовката на субстрата за отглеждане на доматите се извършва няколко дни преди пикирането на разсада. Използват се равни обемни части от торф и перлит. Може да се използва обогатен с NPK или необогатен торф. Последният поради ниското си pH трябва да се обработи с калциев карбонат в количество 1 г на 1 л торф. Вермикомпостът може да съставлява от 10 до 50% от обема на субстрата. Най-добри резултати са постигнати при вариант с 50% вермикомпост, където стъблото достига височина до 21 см, а свежата маса е до 5 г. Листата са 7 на брой с маса (свежа) около 10 г и тъмнозелено оцветяване. Растенията са с най-ниски показатели на измерваните параметри при 10% съдържание на вермикомпост от субстрата. Стъблото е с височина от 14 до 17 см, масата – от 2 до 3 г. Сформирани са по 5 листа на едно растение, със свежа маса около 3 г. Стимулиращият ефект на биоторът най-ясно се проявява при 25–50% от обема на субстрата при поддържане на оптимални условия за растеж на доматите. Не се препоръчва повишаването на дозата на вермикомпоста над 50%, тъй като се наблюдава депресия при растенията и влошаване качеството на разсада.

Благоприятното влияние на вермикомпоста се дължи, от една страна, на лесноусвоимата форма на хранителните вещества, а от друга, на наличните в него полезни микроорганизми и биологично активни вещества, които спомагат за усвояване на хранителните елементи и подобряване дейността на кореновата система. В зависимост от едрината на частиците на биотора се подобряват структурата и водно-въздушните качества на субстрата. Водата се задържа подълго време, което редуцира броят на поливките. В резултат на обогатяването на субстрата с биотор се подобрява не само хабитусът на растенията. Образува се мощна коренова система с добре развит главен корен и странични разклонения. Изследвана бе и способността на вермикомпостите да влияят върху защитната реакция на разсади домати срещу тютюнево-мозаичния вирус (ТоМV). Растенията бяха отгледани в растежна среда, подобрена с вермикомпости, приложени в различни концентрации. Същите бяха заразени изкуствено с вирус в котиледонна фаза. Биометричните показатели на разсада, както и концентрацията на вируса в растенията бяха критерии за установяване влиянието на вермикомпостите върху защитната реакция на разсадите срещу вируса. Получените данни подкрепят положителния ефект на вермикомпостите върху вегетативното развитие на разсада. Не бе отчетена депресия в развитието и растежа на разсада, независимо от системното развитие на вируса в растенията. Изпитаните видове вермикомпост се различаваха по способността си да подобрят защитата на растенията срещу ТоМV. В страната все още няма разработени технологии и препоръки за отглеждането на разсад, предназначен за биологично производство. Методиката, разработена от колектив на ИЗК „Марица“, е приложима при биопроизводство на домати, но също и при конвенционалното производство. Разсадът е предназначен за отглеждане на домати в стоманено-стъклени и полиетиленови оранжерии, ранно и средно ранно производство.

Вертицилийното увяхване (VERTICILLIUM DAHLIAE) по домати – РАСА 2 Проф. д.с.н. Лиляна Стамова, Дейвис, Калифорния, САЩ

Вертицилийното увяхване е икономически важна болест, която лимитира производството на домати във всички части на света. Характерните признаци включват пожълтяване, увяхване и изсъхване на листата, което започва от основата на растението и постепенно се придвижва нагоре. Особено типични са V-образните признаци по върха на листната петура. Заболяването е придружено и от оцветяване на проводящата система на стъблото като кафяв пръстен. Корените външно изглеждат здрави. Болните растения увяхват, особено в топлите часове през деня. Те изостават в растежа си, не могат да изхранват нормално плодовете, които остават дребни и нестандартни.

ричинител на вертицилийното увяхване е гъбата Verticillium dahliae, която напада много култури и се запазва продължително в почвата. По-силни са повредите при отглеждане на доматите при ниски температури, в почви с колеблива влажност, при прекомерно азотно торене. От хранителните елементи фосфорът и калият забавят развитието на болестта. Доскоро Verticillium dahliae е смятан за слабо вариабилен патоген, тъй като е идентифицирана само една раса – раса 1. Както е известно, най-сигурният метод за контрол на вертицилийното увяхване е отглеж-

10/2013

// Линия Veda, заразена с раса 2 на V. dahliae

// Чувствителна линия, заразена с раса 2 на V. dahliae

дането на устойчиви сортове. Първият сорт с доминантна устойчивост е съобщен през 1951 г. от Schaible, Cannon и Waddoufs, а генът, контролиращ тази устойчивост, е обозначен със символа Ve. Генетичният материал произхожда от дребноплодния домат Wild Peru от Южна Америка. Понастоящем много сортове за полско и оранжерийно производство носят този ген и са резистентни на раса 1 на патогена. През 1960 г. Dr. Leonard Alexander съобщава за появата на нова раса на Verticillium dahliae в Охайо (САЩ), която напада сортове, носещи ген Ve. Тази нова раса, означена като раса 2, е вече широко разпространена в Канада, Бразилия, Чили, Франция, Италия, Испания, Крит, Румъния, Мароко, Австралия, Южна Африка (Robinson, 1957; Laterrot, 1968; Cirulli, 1969; Ligoxigakis, 1992; Costache, 1987; O’Brien, 1981; Besri, 1984; Ferreira, 1990). Не разполагаме с данни за наличието на раса 2 в България. Доматопроизводители могат да помогнат с такава информация, ако забележат, че техните сортове, които се предлагат като устойчиви на раса 1, показват симптоми на заболяването. Това е показа-

тел за вероятна поява на тази нова раса в България. Трябва да отбележим, че засега всички изолати на гъбата, които нападат сортове, носещи ген Ve, се включват в сборната група на раса 2. В действителност те могат да представляват други нови раси, когато някои от тях се окажат патогенни за генетичен материал или сортове, с устойчивост на раса 2. Засега няма търговски сортове домати, резистентни на раса 2 на Verticillium dahliae.

През последните две десетилетия опитите, проведени в САЩ и Франция (Okie и Gardner, 1982; Laterrot, 1984) с цел да се намерят източници с добро ниво на устойчивост към раса 2, не са завършвали с успех. В резултат на упорита изследователска работа, която сме провеждали в Калифорния (САЩ) в продължение на повече от 10 години, е създадена линия, отличаваща се с високо ниво на резистентност към раса 2 на патогена. Нарекохме я Veda, от първите срички на латинското наименование на патогена. (Veda на санскрит означава „знание и специфична одухотвореност, които циркулират в човешкото тяло“, а в славянската митология – „самодива, русалка”.) В педигрето на линия Veda участват два диви вида домати от подрод Eriopersicon. Опитите са изведени в оранжериите на Калифорнийския университет в Дейвис (САЩ). За инокулация са използвани изолати на раса 2 от Калифорния, предоставени от Департамента по Фитопатология. В по-късните етапи са включени и изолати от Франция, Бразилия, Тунис, Мароко и Израел. При заразяването е работено по общоизвестния метод на потопяване на корените в инокулум с концентрация 106 спори/мл. За контроли са използвани чувствителни сортове, както и такива с устойчивост на раса 1. Отчитането на реакциите започва след две седмици и завършва на

// Линия, устойчива на раса 1 и Veda, заразени с раса 2 на V. dahliae

Домати края на втория месец, като се вземат предвид увяхванията и хлорозите. Използвана е скала от 1 до 5 : 1 = липса на симптоми, 2 = увяхване и хлорози на котиледоните, 3 = увяхване и хлорози на първите 2–3 листа, 4 = 50% от листната маса

Разликите в реакциите на линия Veda и тези на контролите са особено ясни два месеца след заразяването. Листната маса на линия Veda е запазена, почти без увяхвания и хлорози. При чувствителната контрола и устойчивата линия на раса 1 лис-

// Линия Veda и сорт Walter (устойчив на раса 1), заразени с изолат на раса 2 от Франция е поразена, 5 = повече от 50% от листната маса е поразена. Растения с оценки от 1 до 3 се включват в групата на устойчивите индивиди. Моят опит и този на американските ми колеги W. Okie и R. Gardner показват, че преценката на реакциите на растението по симптомите по листата (увяхване и хлорози) е по-точна, отколкото оцветяването на проводящата система и наличието на патоген в растението.

// Линия Veda и сорт Walter, заразени с изолат на раса 2 от Бразилия

тата показват симптоми на болестта, които достигат понякога до върха на растенията. Проводящата система на контролите е светлокафяво оцветена. При оранжерийните изпитвания линия Veda показва висока степен на резистентност към всички тестирани изолати на раса 2 – от Калифорния, Франция, Бразилия, Тунис, Мароко и Израел. Генетичните проучвания показват, че устойчивостта към раса

// Линия Veda в полски опит на Калифорнийския университет (САЩ)

2 при линия Veda се контролира от един доминантен ген. Полските опити, провеждани в продължение на 5 поредни години от проф. T. Gordon от Калифорнийския университет, при изкуствено заразяване с раса 2 на Verticillium dahliae,

потвърждават високото ниво на устойчивост на линия Veda. Като се има предвид икономическата важност на вертицилийното увяхване, както вече и широкото разпространение на раса 2 в световен мащаб, селекционирането на линия Veda представлява една успешна стъпка към възможността за създаване на търговски сортове домати с устойчивост на новата раса на патогена.

// Чувствителна контрола в полски опит на Калифорнийския университет (САЩ)

И през есенно-зимния период работата за овощарите не свършва Таня Динова, гл. експерт в дирекция „ПРЗ и торове“ към БАБХ

През зимните месеци овощните видове са в състояние на относителен покой. Тогава отслабва вредната дейност на неприятелите и причинителите на болестите, но голяма част от тях остават да зимуват по овощните дървета, в окапалите листа около тях, в почвата. По-топлите дни на декември са подходящи за продължаване засаждането на овощни дръвчета, до първото по-трайно замръзване на почвата, както и за довършване на започнатите есенно-зимни агротехнически, фитосанитарни и химични дейности в овощните градини.

Засаждане на млади овощни градини Много важен момент е да се изберат подходящи сортове и сортоподложкови комбинации, в зависимост от конкретните условия на района. Правилно подбраните сортове проявяват максимално своите продуктивни възможности и потенциал и усвояват най-рационално наличните метеорологични фактори, като температури, валежи, слънчево греене, избягване на слани и други влияния на околната среда. С предимство да се отглеждат сортове с доказана селективна устойчивост срещу икономически важните болести и неприятели по овощните култури. Това е начин за намаляване на риска от нападение от вредители и употребата на продукти за растителна защита при отглеждане на културите. Дръвчетата преди засаждане е необходимо да се прегледат много внимателно, за да се удостовери състоянието им. Те трябва да са здрави, с нормалната височина 100–110 см, с най-малко 3 скелетни

клона и минимум 3 корена с дължина 30–35 см. Корените се опресняват, като се подрязват с 1–2 см и ако има повредени корени, те се режат до здрава тъкан. За по-добро прихващане на дръвчетата след опресняването корените се потапят в каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредени с вода, и веднага се засаждат в предварително изкопаните посадъчни ями. Дълбочината на посадъчните ями е в зависимост от почвения тип и от предпосадъчната подготовка на мястото. При подготовката на почвата за засаждане на овощни насаждения е необходимо да се извърши предпосадъчно торене с фосфорни и калиеви торове. Необходимите количества торове се определят на база извършен анализ на почвени проби, които се вземат на дълбочина до 60 см. Торовете се внасят на дълбочина 40–50 см. Преди засаждане на дръвчетата се внася 3–4 т/дка оборски тор, който се заорава на дълбочина 25 см.

В случай че не е направено предпосадъчно торене на площите, десетина дни преди засаждането в посадъчните ями се внасят 100–200 г суперфосфат, 80–100 г калиев сулфат (за леки и песъчливи почви) и 10–12 кг добре угнил оборски тор, предварително смесен с почва от горния почвен слой. След това посадъчните ямки се запълват на 2/3 от дълбочината им. След като почвата покрие корените, мястото около тях се уплътнява от периферията към центъра, с което се избягва накъсването на корените или разместване на дръвчето. При засаждане на плодовите дръвчета кореновата шийка трябва да остане 2–3 см над почвената повърхност. Дръвчетата на вегетативната подложка се засаждат подълбоко, до мястото на присаждането. След като посадъчната ямка се запълни, до повърхността се прави венец от почва около дръвчето, за да се задържа водата. След засаждането дръвчето се полива с 10–15

градината през зимата

литра вода. Ако насаждението е изложено на ветрове, всяко дръвче се укрепва с окопен кол, забит в посадъчната ямка преди засаждането на 8–10 см от стъблото.

Резитба и санитарно-хигиенни мерки В случай че след листопада на овощните дървета стопаните не са успели да проведат резитбата, при подходящи метеорологични условия могат да сторят това през декември. Резитбата е много важна агротехническа дейност както за правилното формиране на короната на дърветата и доброто проветряване, така и за създаване на неблагоприятни условия за развитието на болестите през вегетацията и редуциране в значителна степен на зимуващия запас на множество вредители. Изрязване на сухите клони, изкореняване на изсъхнали и закържавели дървета, изнасянето им от овощните насаждения и изгаряне, за да се унищожи заразата от корояди

на около 70 см под мястото на инфекцията и да се изгорят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба да се дезинфекцират в 10% белина, формалин или спирт за горене. Премахване, изнасяне от градините и изгаряне на старата и напукана кора с язви, раковини, смолотечение и некроза от стволовете на дърветата за унищожаване на зимуващите под нея форми на плодови червеи, акари, кръгломиниращ молец, крушова бълха, кореста завивачка и др. неприятели, както и причинителите на ранно и късно кафяво гниене по костилковите, брашнеста мана по ябълката и прасковата, сачмянка, къдравост по прасковата, бактериално изсъхване, огнен пригор по овощните. • Изрязване на клонките с яйчни купчинки и пръстенчета на листогризящи гъсеници, както и повредените върхове на клоните от прасковен клонков молец (анарзия), гъсеничните

съхналите мумифицирани плодове, останали по дърветата, които са източник на заразяване от кафяво гниене, загиване завръзите на дюлята и др. Събиране на окапалите червиви плодове и изнасянето им от градините с цел предотвратяване на първична инфекция за следващата реколта. След извършването на всеки отрез, режещите инструменти да се обеззаразяват с 10% разтвор на белина или формалин, а също така може и със спирт за горене и вода в съотношение 3:1. Непосредствено след резитбата е наложително отрезите да се замазват с блажна боя или бял латекс, към които да се добави медсъдържащ фунгицид, или да се използва готовата овощарска паста Терванол с цел по-добро калусиране, както и предпазване от навлизане на вторични инфекции и заразяване с болести и неприятели и подпомагане процеса на калусообразуване. Варосване с 20% варов разтвор на стволовете на дърветата и дебелите скелетни клони с цел предпазването им от измръзване и унищожаване на лишеите и мъховете по стъблата. Обвиване на младите дръвчета в амбалажна хартия, велпапе, полиетиленови или други материали за предпазване от гризачи и предпазване от напукване при ниски зимни температури.

Обработка на почвата

и дървесинояди, кръвна въшка, бактерийно изсъхване, шарка по сливата, огнен пригор и др. вредители. При установено нападение от огнен пригор при семковите овощни видове болните клони да се изрежат

гнезда от златозадка, бяла овощна пеперуда и други неприятели. Механично унищожаване на колониите от кръвна въшка по ствола и клоните на ябълковите дървета. Изрязване и унищожаване на из-

Чрез изораването на почвата се подобрява нейната аерация и се унищожават част от зимуващите форми на плодовите хоботници, вишневия хоботник, мъхнатия бръмбар, какавидите на черешовата муха, лъжегъсениците на костилкоплодовата листна оса, черната сливова плодова оса и др. Някои от тях се изнасят на повърхността на почвата, където загиват от неблагоприятните климатични условия през зимата. Чрез почвената обработка се заорават окапалите листа, активизира се процесът на минерализация и по този начин се намалява заразата от струпясване по ябълката и крушата, бяла

10/2013

44 ръжда по черешата и вишнята, червени листни петна по слива, сиви и кафяви петна по крушата, бяла ръжда по костилковите видове, гномониоза по кайсията, гъбна сачмянка. Дърветата се прекопават около стволовете на дълбочина 8–10 см, а междуредията се изорават на дълбочина 18–20 см. Да не се наранява кореновата система, тъй като това води до инфекции с бактериален рак и причинители на кореново гниене. Дълбочината на оранта се определя от възрастта на насаждението и типа на подложката.

Торене на овощните дървета Торенето на овощните дървета през есента осигурява хранителни вещества на растенията през периода на активен растеж на корените и натрупване на резервни вещества в дървесината, от което зависи до голяма степен растежът и плододаването им през следващите години. За определяне запасеността на почвата с хранителни вещества и даване на препоръки за правилно торене е необходимо да се направи агрохимичен анализ на почвата в овощната градина. Почвен анализ се прави през 4–5 години. Минералното хранене на овощните дървета се контролира и чрез листен анализ. С балансирано торене се повишава устойчивостта на овощните дървета към вредители. При плододаващите овощни видове една част от торовете се внася през есента, а друга част – през пролетно-летния период. Фосфорни и калиеви торове се внасят през 3–4 години или през година, като количествата на 1 декар са 60–80 кг двоен гранулиран суперфосфат, 30–40 кг калиев сулфат и 3–5 т добре угнил оборски тор, който се заорава на дълбочина 35–40 см. Азотът обикновено се внася няколко пъти през годината. След беритбата на плодовете през есента се препоръчва повърхностно торене с 1/4 до 1/3 от предвидената норма (15–20 кг на дка) със заораване на 15–18 см или дискуване на 6–8 см. Тези норми са ориентировъчни и количеството им зависи от възрастта на дърветата, предшественика, всяка година ли е торена градината, засаждана ли е

друга култура в междуредията, по какъв начин са извършени оранта, брануването и дискуването, поливана ли е често и други. Да се избягва обилното торене само с азотни торове, тъй като има опасност от по-лесно измръзване на неузрелите леторасли през зимата. Също така се повишава чувствителността на плодовите дървета към нападение от листни въшки, акари, развитие на огнен пригор, както и бързо загниване на плодовете. Минералните торове и оборският тор да се внасят в овощните градини преди почвената обработка, в бразди, оформени в редовете, в близост до дърветата или около стъблата. При торенето на овощните насаждения да се спазват правилата за Добра земеделска практика (ДЗП) с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати.

Есенно третиране с карбамид При 70–80% окапала листна маса през есента може да се извърши третиране на овощните видове с 5–7% карбамид, като много добре се опръскват дърветата и окапалите листа под короната, след което почвата се окопава. Карбамидът освен като азотен тор има и действие и срещу основните болести по овощните култури – струпясване по ябълка и круша, бяла ръжда по череша и вишня, сиви и кафяви петна по круша, гномониоза по кайсия и други. Зимно пръскане Много важна дейност през периода на покой на овощните дървета е провеждането на зимното пръскане срещу зимуващите стадии на редица вредители по овощните култури. Пръскането е важен елемент от Добрата растителнозащитна практика, тъй като с качественото му провеждане се намалява броят на вегетационните третирания при опазване на овощните култури от вредители, подобряване на условията за съществуване на естествените неприятели на вредните видове, както и получаване на по-качествена плодова продукция без остатъчни количества от пестициди. Зимното пръскане се провежда в периода след листопада на дърветата, до набъбване на пъпките, след като

е проведена резитбата. То влияе на голям брой вредители по овощните растения и е полезно особено за постарите дървета, където има натрупване на зараза от ранно и късно кафяво гниене, щитоносни въшки, червен овощен акар, листни въшки, листни бълхи, листозавивачки, педомерки и други. Чрез зимното пръскане се постига много добър ефект в борбата срещу зимуващите форми на два икономически важни неприятеля по ябълката, а именно: Биология: Червеният овощен акар е икономически най-вредният вид от акарите по овощните дървета, като основно напада ябълката. Зимува като яйце по двугодишните и тригодишните клонки, в разклоненията, по стъблата, около гънките на пъпките, по пукнатините на кората. При висока плътност нападнатите части почервеняват. Зародишът в яйцето прекарва зимата в състояние на диапауза и много добре понася ниските температури. Напролет, със затопляне на времето и достигане на средни дневни температури 9–10 °С започва бързо развитие на ембриона и този момент е най-подходящ за борба със зимните яйца на акара. Излюпването на ларвите започва с разпукването на пъпките и продължава около месец, докъм края на цъфтежа на ябълката. Женските възрастни се хранят няколко дни, копулират и започват да снасят летни яйца, като дават начало на новото поколение. При нашите условия червеният овощен акар развива 8–9 поколения, които се застъпват и едновременно се наблюдават яйца, ларви, нимфи и възрастни. Повреди: Излюпените ларви се придвижват по листата и започват да се хранят, като смучат сок от двете страни на листата. Нимфите и възрастните вредят по същия начин. По продължение на нерватурата се образуват светложълти петна, които постепенно се сливат и листата придобиват сиво-зелен до сребристосив цвят. Повредените листа са с намалено хлорофилно съдържание и силна транспирация, в резултат на което изсъхват и окапват. Силно нападнатите ябълкови градини са с нисък добив.

градината през зимата

Дърветата залагат по-малко цветни пъпки, прирастът е малък, дърветата са чувствителни на екстремни температури и са податливи на нападение от болести и неприятели. Контрол: Периодът на зимен покой е подходящ за обследване на ябълковите насаждения, за установяване плътността на червения овощен акар. За определяне плътността се преглеждат 40 клонки с дължина 8–10 cм, събрани от 10 дървета, и 5 изрезки от стара кора с размери 4/2 cм за всеки 10 дка насаждение. Събраните клонки се преглеждат под бинокуляр. При подходящи метеорологични условия през декември може да се проведе третиране на дърветата срещу зимните яйца на акара с 3% парафиново масло Пара Зомер (75% парафиново масло). Маслото образува маслен филм, който покрива яйцата, лишава ги от кислород, вследствие на което те загиват. Праг на вредност: 60–80 зимни яйца на 10 см ябълкова клонка. Парафиновото масло има ефикасно действие и срещу листни бълхи, хоботници и др. неприятели.

Биология: Неприятелят напада семковите и костилковите овощни видове, но икономически повреди нанася основно на ябълката и крушата. Развива три поколения годишно, които се застъпват. В голяма численост се намножава по клоните, стъблата, летораслите и по-слабо по плодовете. Зимува като ларва първа възраст по кората на клонките и стъблото, под щитчета със сиво-черен цвят и завършва развитието си по време на цъфтежа на ябълките. Ларвата започва да се храни напролет, при средна дневна температура 7,3 °С, като храненето продължава до края на април – началото на май. След оплождане яйцата се развиват в тялото на женската. Ларвите от първото поколение започват да се раждат към края на май и началото на юни. Те излизат изпод щитчето на женската и се разпълзяват. В продължение на едно денонощие се прикрепват към растенията и се покриват с бял, восъчен налеп, който по-късно става тъмносив. Развитието на първо поколение продължава от края на май докъм края на юли; на второ – от края на

юли докъм края на септември, и от третото – от края на септември докъм края на май. Повреди: Излюпените ларви на калифорнийската щитоносна въшка се придвижват по листата и започват да се хранят, като смучат сок от кората на стъблото, клоните, клонките, плодовете и листата. При силно нападение кората се напуква и загива, отделни клони изсъхват, а по-късно загива и цялото дърво. Около въшката, която смуче от плода, се образува оцветяване, а масово нападнатите плодове се деформират и изсъхват. Контрол: През невегетационния период борбата е насочена срещу зимуващия стадий – ларвите. При подходящи температурни условия може да се извърши пръскане с регистрирания продукт Пара Зомер – 2%, който действа чрез асфикция – образува маслен филм, който покрива щитчето на зимуващата ларва и вследствие липсата на кислород тя загива. Зимното пръскане на семковите овощни видове ограничава заразата от струпясване по ябълка и кру-

10/2013

46 ша, огнен пригор, черно гниене, ябълков молец и др. При костилковите видове се намалява нападението от сачмянка, къдравост по прасковата, бактериен рак, кривули по сливата и др. При малините се ограничава петносването на пъпките и засъхването на летораслите. Срещу болестите по костилковите овощни видове зимното пръскане да се проведе при 70% окапала листна маса, като се използват медсъдържащи фунгициди: бордолезов разтвор – 2%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%, Шампион ВП/Мак 50 ВП/ Шамп ВП – 0,3%.

Ще четете ли списание

РАСТИТЕЛНА

ЗАЩИТА

ǾǲǹǲǺǭ ǿǻǽǻǯǲ 01/2012

през 2014 година?

Ако отговорът е ДА, единственият начин това да се случи е

За постигане на качествено и максимално ефективно зимно пръскане е необходимо да се спазват следните условия: • Третирането да се извършва в сухо, топло и тихо време, при температура на въздуха над 5 ºС и скорост на вятъра до 2–3 м/сек. • Да се провежда с висока разходна норма на работните разтвори (100–120 л/дка), в зависимост от възрастта на дърветата и формата на короната. • Работният разтвор да се изпръсква от върха до основата на ствола на дърветата на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите (2 мм), за обилно напръскване (окъпване) на овощните дървета.

● СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, СА ДЛЪЖНИ ДА ИЗПОЛЗВАТ САМО РАЗРЕШЕНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ПРИ СЪОТВЕТНАТА КУЛТУРА, ВРЕДИТЕЛ И В СЪОТВЕТНАТА ДОЗА. ● ВСИЧКИ РАЗРЕШЕНИ ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА СА ПУБЛИКУВАНИ В ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА БАБХ НА АДРЕС: http//www.babh.government.bg/

Събития

Съобщение за пресата

BASF увеличи целите си за продажби през 2020 г. на подразделение „Растителна защита“ до 8 милиарда евро  За да отговори на нарастващото търсене на пазара компанията ще направи инвестиции в размер на 1,8 милиарда евро в периода 2013-2017 г.  Успешно лансиране на пазара на иновативни продукти, чиито продажби се оценяват на стойност 1,7 милиарда евро  Засилени световни инициативи за съвместна работа с производителите в подкрепа на търговските цели

Лимбургерхоф, Германия – 2 октомври 2013. BASF увеличи дългосрочната си цел за продажби на отдел „Растителна защита”, като очаква продажбите да достигнат над 6 милиарда евро до 2015 г. и 8 милиарда евро до 2020 г. (преди това: 6 милиарда евро през 2020 г.). В подкрепа на това BASF ще инвестира между 2013 г. и 2017 г. приблизително 1,8 милиарда евро за изграждане и модернизация на производствените мощности и капацитета си за изготвяне на формули. BASF също така ще продължи да разширява своето портфолио от решения и ще задълбочава инициативите, които подпомагат производителите в цялостното управление на стопанствата им. „Постигнахме голям напредък през последните няколко години. Показахме устойчив растеж както в нашите продажби, така и в приходите и сме уверени, че ще продължим с това развитие”, каза Маркус Хелдт, президент на отдел „Растителна защита” на BASF. „Този успех се дължи на нашия ангажимент

// Юрген Хуф, старши вицепрезидент на отдел „Фукционални

решения” BASF, представя ключовите области на изследователската дейност

да предоставяме иновации, които помагат на производителите да се справят с предизвикателствата, породени от глобалните мегатенденции. Те подчертават значението не само на достатъчно, но също така и на висококачествена храна за нарастващото население на Земята. Ние продължаваме да разширяваме нашето портфолио както с РЗ решения, така и отвъд растителната защита, за да предоставим на производителите интегрирани технологии, които могат да им помогнат да управляват бизнеса си по-ефективно.“

Увеличаване на инвестициите в иновативни решения В периода 2013-2017 г., BASF ще удвои годишните инвестиции в производствени мощности за отдел „Растителна защита” от приблизително 150 милиона евро на година на повече от 300 милиона

евро. Наред с другото, тази сума включва планове за разширяване на производствените мощности за най-продаваните фунгициди F500® и Xemium® в Германия, както и за ключовите хербициди Дикамба и Kixor ®, които се произвеждат в САЩ. BASF планира също така да изгради нови или да разшири съществуващите си заводи на няколко места по света, по-специално в Азия. Възможностите за общите върхови продажби на иновативните РЗ продукти на BASF, лансирани на пазара между 2010 г. и 2020 г., сега се оценяват на 1,7 милиарда евро, с 500 милиона евро повече в сравнение с предходната година. Стойността на новите разработки по всички показатели до голяма степен се поддържа от успешното лансиране на пазара на нови продукти. Значителен принос се очаква от Xemium, от обещаващи нови хербициди и толерантни към хер-

10/2013

48 бициди решения, заедно с продукти от новите области на Функционални решения. За да постигне своите цели, BASF ще запази ангажимента си за инвестиране на около 9% от продажбите на отдел „Растителна защита” в развойни дейности, насочени към разработването на нови активни съставки, формули и решения отвъд растителната защита.

Разширяване на портфолиото чрез Функционални решения Функционалните решения, новосъздаденият отдел на BASF за решения отвъд границите на традиционните продукти за растителна защита, до голяма степен значително ще разшири портфолиото на BASF от решения за производителите. Чрез завършената структурна интеграция с базираната в САЩ компания Becker Underwood, BASF се превърна във водещ глобален доставчик на третиране на семена, включително биологични, и може допълнително да помага на произво// Основните презентатори на глобалната конференция на BASF: дителите да подобрят и увеличат Винсънт Гроу, Маркус Хелдт, Юрген Хуф (от ляво надясно) производството си. „С научноизследователския капацитет на BASF и иновативната продуктова гама Функционалните решения са уникално позиционирани да извлекат полза от напредъка, постигнат чрез нашите интердисциплинарни изследвания в областта на химията и биологията”, каза Юрген Хуф, старши вицепрезидент на отдел Функционални решения. „Това ще ни помогне да отключим земеделския потенциал в нови области като управлението на почвите, където търсим продукти за подобряване, управлението на водите и хранителните вещества в почвата.” В допълнение към // Маркус Хелдт, президент на отдел // Винсънт Гроу, старши вицепрезидент продуктите за подсилна BASF “Растителна защита” за Европа “Растителна защита” BASF, позиционира последните решения на компанията в зе- обяснява как неговите екипи от различ- ване на семената и иновациите за по-добро ни страни обменят опит меделието

Събития управление на почвите Функционалните решения също ще предоставят технологии, които да помогнат на растенията да се справят по-добре със стресови фактори като суша, студ, недостиг на хранителни вещества и по този начин да укрепват тяхното здраве. Чрез засилване на добре утвърденото портфолио от концепцията AgCelence® BASF ще даде допълнителна възможност на производителите да подобрят общото качество и продуктивността на своите култури, което да доведе до по-високи добиви, по-високо качество и ефективност на реколтата.

Разширяване на инициативите за ангажиране на производителите Друг ключов двигател на бизнеса за BASF ще останат инициативите за ангажиране на производителите, които се фокусират върху три ключови области: специфични агрономически консултации, услуги за намаляване на риска и глобални земеделски мрежи. За разнообразния европейски пазар BASF е разработила редица решения и услуги, които да позволят бързия трансфер на технологии и умения на всички пазари. Един пример е мрежата на BASF от ферми в областта на биоразнообразието, където компанията активно си сътрудничи с професионални земеделски мениджъри и независими експерти, за да покаже как модерното земеделие може да върви ръка за ръка с мерките за подпомагане на местните диви животински и растителни видове. „Ние ще продължим да разширяваме тези инициативи, да разработваме допълнителни такива, а също и да създаваме стратегически партньорства с водещи фирми в областта на земеделието”, каза Винсънт Гроу, старши вицепрезидент, BASF „Растителна защита” за Европа, ОНД, Африка и Близкия изток. „С предоставянето на решения, съобразени с местните нужди на производителите, ние по най-добър начин можем да подпомогнем увеличаването на добивите и качеството на тяхната продукция, като същевременно намалим производствените рискове.”

// Повече от 90 журналисти от 20 страни присъстваха на глобалната конференция

За направление „Растителна защита“ на BASF С продажби от около 4,7 милиарда евро през 2012 г., направление „Растителна защита“ на BASF предоставя иновативни решения за защита на посеви, тревни площи и декоративни растения, за борба с вредителите и за нуждите на общественото здраве. Портфолиото включва също така и технологии за третиране на семена и биологичен контрол, както и решения за управление на водите, хранителните вещества и стреса при растенията. Направление „Растителна защита“ на BASF е водещ иноватор, който подкрепя производителите при оптимизацията на земеделието, в подобряване ефективността на техния бизнес и в подобряване качеството на живот на нарастващото население на света. Допълнителна информация може да бъде намерена в интернет на www.agro.basf.com .

BASF - The Chemical Company BASF е най-голямата химическа компания в света – „The Chemical Company“. Нейното продуктово портфолио включва химикали, пластмаси, повишаващи качеството продукти и препарати за растителна защита, от една страна, а от друга - нефт и газ. Ние обединяваме икономическия успех, опазването на околната среда и социалната отговорност в едно цяло. Чрез наука и иновации, ние даваме възможност на нашите клиенти в почти всички индустрии да намерят отговори на настоящи и бъдещи нужди на обществото. Нашите продукти и решения допринасят за опазване на ресурсите, като осигуряват храна и спомагат за подобряване качеството на живот. Обобщили сме този принос в нашата корпоративна цел: „Ние създаваме химия за устойчиво бъдеще“. През 2012 г. BASF отчете обем на продажбите на стойност 72,1 милиарда евро и повече от 110 000 служители към края на годината. Допълнителна информация за BASF можете да намерите в интернет на адрес www.basf.com.

10/2013

БАСФ инвестира за Печелившо

-жа Ваня Горчева, мениджър за страната на отдел „Растителна защита“ в БАСФ, направи аргументиран анализ на търговския бизнес на компанията в нашата страна, чийто успех изведе фирмата на лидерската позиция на земеделския пазар в страната. „През последните 5 години растителнозащитният пазар в България почти се удвои, за същия период продажбите на БАСФ нараснаха близо 5 пъти“, сподели г-жа Ваня Горчева. В своето изявление тя разказа как Clearfield технологията за производство на слънчоглед нараства от 700 хил. дка през 2008 г. на 3 млн. и 500 хил. дка през 2012 г., и очакванията за 2013 г. са за 4 млн. дка, което се равнява на почти половината площи слънчоглед в България. Г-жа Горчева подчерта, че третиранията с фунгициди в житни тази година са нараснали като площи с 10%, а като стойност с 20%, което ясно показва тенденцията в използването на по-качествени фунгициди от по-високи ценови сегменти. По предварителни данни през 2013 г. 80% от житните култури са третирани с фунгициди. БАСФ предлага най-богатото портфолио в житни - 4 фунгицида в различните ценови сегменти - един в basic сегмента, два в standard сегмента и един в premium сегмента, и те бележат забележителен ръст. От думите на г-жа Горчева стана ясно, че Дует Ултра от basic сегмента и Танго Супер от standard сегмента се налагат като категоричен избор за масовото производство, като се прилагат с хербицид и/или за второ третиране. „Новият ни фунгицид - Капало от standard ценовия сегмент, и Алегро от концепцията AgCelence в premium ценовия сегмент се оказаха категоричният избор за най-интензивните стопанства и за земеделците, които са убедени от практиката, че разликата в добивите често е следствие от качеството на фунгицида, който използваш“, добави г-жа Горчева. „БАСФ продължава да расте побързо от пазара и да утвърждава лидерските си позиции. Все повече земеделци постигат изключително добри добиви в съвместната ни кауза За Печелившо Българско Земеделие, доверявайки се на нашите

• На официална пресконференция, състояла се в хотелския комплекс „Гранд Арена Кемпински“ в Банско, г-н Екарт Щайн, Маркетинг мениджър за Европа и вицепрезидент на отдел „Растителна защита“ в БАСФ, информира журналистическата колегия, че компанията е убедена в потенциала за развитие на земеделието в Източна Европа. През последните години БАСФ направи значителни инвестиции в изграждането на екипа си и внедряването на ефективни растителнозащитни решения на пазара. Това е и посоката, в която БАСФ ще продължи да работи и в бъдеще, увери той представителите на българските агромедии. „Изключително щастливи сме, че БАСФ в България се възприема като надежден партньор, подкрепящ фермерите в ефективното използване на потенциала на земята за Печелившо Българско Земеделие”, това заяви г-н Щайн. продукти. Едрите земеделци, които имат стопанства над 5 хил. дка, са основните клиенти на продуктите на БАСФ и работят с нас от дълги години. Фактът, че те третират с нашите продукти година след година, е найголямото доказателство за качеството на продуктите ни и нещо повече, че продуктите ни са подбрани съобразно икономическата ситуация в българското земеделие. Едрите земеделци са бизнесмени, както много често сме казвали, търсят икономически ефективните продукти за растителна защита - тези, които ще им помогнат да увеличат печалбите си“, заяви г-жа Горчева. „Най-голямото удовлетворение за екипа на БАСФ е доверието от страна на земеделците, ориентирани към печеливш бизнес, при внедряването на нови продукти на пазара. Забележителен беше успехът на Капало - направихме три допълнителни вноса, за да задоволим търсенето, както и на Спектрум - количествата се изчерпаха в рамките на месец“, допълни г-жа Горчева. „Много успешни са и промоциите, които предлагаме на пазара - след като обявихме промоцията Дерби + Дует с 10% бонус в пакет - количествата се изчерпаха в рамките само на месец. Промо-пакетът РЕКОРД за производство на царевица също се радва на голям интерес. Както и последната промоция Клеранда „Бонус пакет за един сезон напред“. Земеделците получават безплатни продукти за пшеница срещу широколистни плевели, самосевки от рапица и слънчоглед и неприятели за 2014/2015 г. за всички площи,

третирани с Клеранда през 2013 г. Първите отзиви, след като обявихме промоцията, са положителни - много клиенти на БАСФ ще засеят по 400 дка Clearfield рапица, за да се запознаят с технологията и същевременно да се възползват от промоцията. Сред атрактивните промоции е и тази на Бутизан - за всеки закупени 100 л Бутизан фермерите получават по 1 л от пазарния лидер - регулатор на растежа и фунгицид Карамба“, каза г-жа Горчева. „Не на последно място огромен успех са и специалните предложения за членовете на Clearfield Union - съюзът на БАСФ и агробизнеса за Печелившо Българско Земеделие. Като пътуването в чужбина за трансфер на ноу-хау за „Изборът на познавачите“ - Танго Супер. Както и персоналната грижа от служителите на БАСФ за всеки член на Clearfield Union“, сподели г-жа Горчева. „Тук е моментът да наблегна на сериозната инвестиция, която прави БАСФ в България. Конкурентните цени на продуктите ни, съобразени с българските условия, специалните предложения, транспортът на място за продуктите ни, както и екипът от професионалисти, които са неразделна част за получаването на максимален ефект от продуктите ни, а именно хората в техниката, в маркетинга, в търговски отдел, за да подкрепят земеделците в амбициозната цел, която си поставят - да увеличават всяка година добивите с продуктите на БАСФ“, спомена мениджърът за страната на отдел РЗ на БАСФ. „За 5 години екипът ни нарасна от

Събития

Българско Земеделие

11 на близо 30 човека. През 2013 г. хората в страната, които работят със земеделците, от 3 вече са 15 човека. Аз лично се гордея с тях, защото те са категоричният ключ за успеха на всяка организация“, сподели г-жа Горчева. „Тук е и новината, която искаме да съобщим на всички партньори на БАСФ в България - Мария Неделчева става търговски мениджър на БАСФ за България, Върбан Върбанов става регионален търговски мениджър за Южна България. Николай Николов остава нашият регионален търговски мениджър за столицата на земеделието - Североизточна България. Гордея се с тези колеги, с техния професионализъм и човешки качества, благодаря им за невероятната отдаденост към успеха на българските земеделци и за мен е чест и огромна радост, че те са част от нашия екип. Екипът, който ни прави истински успешни и съответно много удовлетворени от работата ни“, завърши изказването си г-жа Горчева. Търговската визия на БАСФ в България, продукт на креативен корпоративен инженеринг, направи невероятен по мащаби и формат бум на земеделския пазар у нас. Тази стратегическа политика включва всички характеристики за устойчивост и предвидимост в силна конкурентна среда и ясни перспективи за надграждане и позициониране на нови идеи, за непрекъснато развитие и напредък, за продуктова иновативност. Проектът е технологично

значим, с опции за глобалност, гъвкавост, ангажираност и отговорност. Той е динамичен и многофункционален, работи на бързи обороти, генерира позитивна енергия и мащабност, предлага решения за всеки проблем. Това е инструмент за по-нататъшна интензификация на растителната защита, за трансформирането  в локомотив на растежа на земеделското производство в условия на все по-несигурна климатична и фитосанитарна обстановка, физиологични дефицити, стресови турбулентни процеси и явления, както и всякакви други форсмажорни обстоятелства. Ключово технологично постижение на БАСФ в земеделското производство е въвеждането на фунгициди в житните култури. Българският земеделец бе заложник на стар, демодиран традиционализъм по темата. Научни и други какви ли не капацитети неглижираха степента на опасностите от болестотворния потенциал и последствията от неговите вредоносни процеси, внушаваха, че при климатичните условия на нашата страна здравният статус на тези култури е гарантиран по дефиниция и растителната защита е чиста проба прахосничество и залитане по западноевропейски модни тенденции. Визионерската мисия на БАСФ, включваща революционна стратегия, високотехнологичен продуктов ресурс и перфектно работещи ре-

шения, направиха от невъзможното възможно. Маркетингът на БАСФ генерира нова динамика в стратегическия сегмент. Демонстрира по забележителен начин, че компанията умее да забелязва, да анализира и да разбира спецификите на събитията, с които се сблъсква. Всичко това беше необходимо, за да бъде открит нов смисъл в преструктурирането и трансформацията, да се генерира нова пазарна действителност, да се променят нагласите и статуквото. БАСФ, най-големият производител в света на фунгицидни продукти, откривателят на епоксиконазола – най-силния триазол, дефинира фундамента и новата визия на защитата на житните култури от болестотворния потенциал. Днес всички сме свидетели на ефектите от тази блестящо реализирана мисия, която се радва на значимост, одобрение и висок лимит на доверие. Фунгицидният набор на БАСФ в житните култури се смята за печелившо вложение, което акумулира растеж на производството – и в количество, и в качество. БАСФ е инвеститор с ясни намерения, проявява своята корпоративна ангажираност да участва активно в изграждането на устойчиво, предвидимо и печелившо производство. През последните 5 години компанията стартира успешно още много други иновативни разработки. Достатъчно е да припомним Clearfield технологията в слънчогледа и

10/2013

52 рапицата, AgCelence концепцията, Дуо Систем в царевицата. Технологиите, доказват по убедителен начин БАСФ, освобождават креативността, те са уникално средство за правене на успешен бизнес. Репутацията на БАСФ в България безспорно помага, но поражда и големи очаквания. Мисията на компанията е да поставя стандарти в помощ на клиентите да управляват настоящето и бъдещето на своята растителнозащитна практика. От това печели крайният клиент – да използва глобалните предимства и знания за удовлетворяване на собствените си потребности на местно ниво. БАСФ залага на дългосрочното партньорство. Двупосочната комуникация, успешно практикувана от БАСФ, създава връзка между компанията и клиента, прави възможно изолирането на клиентски общности. Clearfield Union – съюзът на БАСФ с агробизнеса за Печелившо Българско Земеделие, е един знаков пример за активностите на този подход. А кои са лицата зад успешния бранд? Един екип, който живее на пълни обороти, със собствена идентичност – свръхконцентриран, компетентен, мотивиран, магнетичен. Съставен от хора с професионална биография, от хора с високи агрономически познания и умения, сериозно отдадени на каузата за Печелившо Българско Земеделие. Позволявам си да цитирам един от тези млади хора, от чиито думи читателят би могъл да си изгради впечатление за профила на Победителите от БАСФ. Чух този многообещаващ експерт да казва: „В бизнеса се оказва, че винаги някой е станал по-рано от теб, някой е работил до по-късно през нощта, някой е създал нещо ново, за което още не сте се сетили, именно него ще се наложи да изпреваря, за да съм винаги най-добрият!”. Не бива да има и капка съмнение, че подобни характеристики за един екип (бил той и лидерски) ще бъдат посрещнати скептично, със смесени чувства, няма да липсват и реплики от рода:„...Всичко може да се разтълкува, на всичко може да се даде разумно обяснение, всичко може да се облече в думи, ала не трябва да се доверяваме на думите...” Екипът на БАСФ всеки ден е на полето, пред очите на цялото земеделско общество, този екип е разпознаваем. И повече от сигурно е, че всеки непредубеден играч на земе-

делския пазар, конкурент на БАСФ, би потвърдил направената по-горе характеристика. В случая си струва да бъде отбелязан още един любопитен факт. На ключовите позиции на този печеливш формат стоят дами – Ваня Горчева, Красимира Иванова, Мария Неделчева.Широкоформатният бизнес проект на БАСФ за пазарно присъствие и ключови позиции в търговията с препарати за растителна защита не би могъл да бъде осъществен без лидерските и визионерски качества на г-жа Ваня Горчева. За всеки хроникьор и анализатор на случващото се в бизнеса с агрохимикали е голямо предизвикателство да се нагърби обективно и безпристрастно да представи управленската визия на Ваня Горчева. Пренебрегвайки прагматичния съвет, че когато живееш в Лондон, за предпочитане е да обичаш дъжда и шапките за дъжд, се осмелявам да кажа, че Ваня Горчева е явление в този бизнес и не се побира в стандартните рамки.

Очевидно високата позиция не я замайва. Не попадна в нито един от обичайните капани, заложени пред младите, амбициозни хора, които се издигат в йерархията. Продължава да проявява пословична дисциплинираност, следва установените правила. Тя умее да разпознава възможностите преди конкурентите си, да прави обосновани бизнес прогнози преди останалите и да се възползва от предимствата на първия по време. Ваня Горчева работи, работи, работи, сее идеи, изчаква да поникнат, за да ги откъсне. Не преди това, защото има опасност да ги прекършиш, не и след това, защото пък повяхват. Означава да не се отпускаш, да си бдителен. Има една ефектна мисъл, че няма провали поради липса на талант, а само поради липса на характер. А Ваня Горчева има характер! *** Историята на БАСФ в България през последните 5 години е история на Успеха. Триумф на един екип, селектиран да бъде Победител! (РЗ)

Събития

Николай Стаменов: Работим, за да печелим, печелим, за да инвестираме, инвестираме, за да растем! На техническа среща с националния си дистрибуторски екип, състояла се в елитния столичен хотел „Макси”, фирмата „Агрофарм-Пазарджик“ даде позитивни сигнали, че нейният корпоративен търговски проект и добре дефинираните пазарни политики са широкоформатен стойностен ресурс и потенциал за по-нататъшно развитие и напредък. Те са разпознаваеми, събират достатъчно подкрепа и доверие от високопрофесионалната и компетентна аудитория, печелят нови позиции на пестицидния пазар у нас. „Агрофарм“ официализира твърдите си намерения и през 2014 г. да изпълнява своите бизнес и социални ангажименти към партньорите си.

// Николай Стаменов, управител на „Агрофарм“-Пазарджик

8-9/2013

ова много специално събитие бе публична изява на динамичното, многофункционално пространство на „Агрофарм“– Пазарджик с водещите агрохимически компании в света – германската „Байер КропСайанс“ и американската „Кромптон“. В работата на знаковата среща участваха Ралица Янакиева, бизнес мениджър на „Байер“, и Жечо Мурзов, маркетинг мениджър на „Байер“, както и Петко Иванов, търговски представител на „Кромптон“, и Христо Атанасов, продуктов мениджър на „Кромптон“. Специален гост бе г-н Кит Гали, маркетинг мениджър на „Кромптон“ за продуктите за обеззаразяване на семена за региона на Европа, Азия и Близкия Изток. Сътрудничеството на „Агрофарм“– Пазарджик със световния елит в агрохимическата индустрия структурира летящ старт, бърза писта и много предимства в конкурентния  формат на пазара, прилив на енергия, среда за предприемчивост. Интересното в случая е, че „Агрофарм“– Пазарджик позиционира и друга опция. Фирмата е директен вносител и доставчик на препарати за растителна защита от авторитетни чуждестранни агрохимически компании, които са извън Топ 10 в световната класация. От популярния белгийски производител „Агрифар“ – инсектицидите Нуреле Д, Суперсект Екстра, фунгицидите Проплант 722 СЛ и Силит 40 СК, от австрийската „Ню Фарм“ – фунгицида Шампион, от индийската „Шарда“ – хербицида Терминдор 4 СК (40 г/л никосулфурон), от гръцката „Аргос“ – хербицида Глифозат 360 С, инсектицида Газел 20 СП от „Нюпон Сода“– Япония. През тази година стартира общият мащабен проект с испанската Daymsa за директен внос на цялата  търговска палета листни торове, биостимулатори и почвени подобрители. Супер успешно е и търговското споразумение между „Агрофарм“– Пазарджик и „Агропал“ – София за разфасоване и продажби на пестициди в малки опаковки. Тандемът е безспорен лидер на българския пазар в изключително динамичния сегмент. Този подход в търговската политика определя на „Агрофарм“– Пазарджик уникална роля и позиция на родния пестициден пазар. Компанията предлага на българските земеделски производители най-мащабната търговска листа – големи и малки опаковки, автентични, висококачествени и многофункционални препарати за растителна защита. „Агрофарм“– Па-

// Ралица Янакиева, бизнес мениджър на „Байер КропСайанс“

// Жечо Мурзов, маркетинг мениджър на „Байер КропСайанс“

зарджик успява по много убедителен начин да извършва диверсификация на пазара, да променя нагласи, да сбъдва високи очаквания. Топ листата на компанията предлага ясни решения, предоставя алтернативи, възможности за надграждане и преструктуриране при осъществяването на информиран избор. Рационалният избор на съответната растителнозащитна технология и набор от препарати формира висок индекс на успешност при всяка конкретна фитосанитарна ситуация и праг на инфекциозен фон. Коментарът на този широк диапазон на възможни решения във всеки

един случай достига до цената. „Агрофарм“– Пазарджик не гони високия резултат на всяка цена, мисията е постигане на отличен резултат на справедлива цена! И като отворихме дума за цена, коректно е да се обърне внимание на факта, че „Агрофарм“– Пазарджик разполага с богат инструментариум и гъвкави схеми за формиране на конкурентни цени за своята търговска палета. Така например компанията притежава ексклузивни права за внос и разпространение на някои от продуктите, включително и на част от препаратите за растителна защита на

Събития

// Петко Иванов, търговски представител на „Кромптон“ – България (вляво) и Кит Гали, маркетинг мениджър нa „Кромптон“– Европа, Азия и Близък Изток (вдясно) „Байер КропСайанс“, и на „Кромптон“. Фирмата осъществява и паралелен внос на група пестициди. С други думи, „Агрофарм“– Пазарджик е в привилегировано положение в качеството си на ключов партньор на водещи производители от световната агрохимическа индустрия. Благодарение на тази позиция „Агрофарм“– Пазарджик формира собствена ценова политика, собствено пазарно поведение, собствена търговска визия. Форматът на търговския корпоративен проект на „Агрофарм“– Пазарджик има своя идентичност, изключителна адаптивност и страхотен заряд. Той непрекъснато генерира нова енергия за трансфер на идеи и иновации, за припознаване на високите нива на своите лични компетенции и агрономически качества, за съпричастност, солидарност и лоялност към своите партньори и цялата земеделска общност. Сработването на двустепенната система на дистрибуция – „Агрофарм“– Пазарджик в ролята на доставчик на своята национална търговска мрежа, съставена от много на брой малки фирми, но с много висок професионален праг на компетентност, силна мотивация и перфектна логистика, изстрелва растителната защита на друго, по-високо ниво, известно в професионалните среди като мастър клас, както и сравненията с швейцарски часовников механизъм.

// Христо Атанасов, продуктов мениджър на „Кромптон“ – България

*** „Агрофарм“– Пазарджик е национално значима компания в търговията с препарати за растителна защита. Нейният собственик – Николай Стаменов, е добре познато име на този пазар, човек с магнетична управленска визия, ключови компетенции и знакова харизматичност. Един от хората, които променят пазара. Близо четвърт век „Агрофарм“– Пазарджик свири първа цигулка в бизнеса с агрохимикали в родното селско стопанство. Това е компанията, която формира новата иден-

тичност на растителната защита. Ония добри европейски практики, които гарантират висок здравен статус на земеделските култури, помагат да бъдат реализирани добивните им генетични потенциали, независимо от природните турбуленции и климатичните аномалии. „Агрофарм“– Пазарджик участва активно, компетентно и високопрофесионално в реализацията на каузата – интензификация на растителната защита, превръщането  в решаващ фактор за устойчиво земеделие, за предвидим и печеливш агробизнес. (РЗ)

10/2013

Растителната защитa е инструмент за влияние върху качеството на хранителната верига „Едно от най-натрапчивите впечатления през последните години е, че между администрация и бизнес съществува криза на доверие и разделителни линии. Нагласите, че правото е винаги на страната на държавата, отдавна са остарели. Необходими са нови начини за сътрудничество. Важността и силата на това предизвикателство означава, че към него трябва да се подходи интелигентно и със съвместни усилия”, каза Пламен Лазаров.

Пламен Лазаров е зам.изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от началото на ноември. Той ръководи сектор “Растителна защита”. Пламен Лазаров идва успял от реалния бизнес. Роден е през 1953 година в София, възпитаник е на Аграрния университет в Пловдив. Професионалната му кариера стартира от висока позиция – търговски представител на японската мултинационална компания Сумитомо Кемикъл в България. По-късно преминава в частния бизнес като собственик на фирмата Агропал, която е пазарен лидер в търговията с пестициди в малки опаковки. През 2001-2003 г. е бил ген.директор на Националната служба за растителна защита.

Събития 

Г-н Лазаров, новият Закон за защита на растенията, който се очаква съвсем скоро ще бъде разписан в Парламента, предизвика голям шум в системата, очакванията са високи. Той отдавна трябваше да се появи на бял свят, в правния мир, както се изразяват юристите. На финалната права и Вие взехте участие в дефинирането на фундамента му и неговото структуриране. Каква е философията му, има ли позитивен заряд, ще промени ли с нещо досегашните неефективни политики и практики в националния растителнозащитен бранш? Философията включва нов начин за сътрудничество между администрация, бизнес, академични общности и гражданско общество. Ключови наши партньори ще бъдат АРИБ и останалите браншови съюзи. Една съвременна и модерна растителна защита е инструмент за влияние върху качествата на хранителната верига. Казано иначе: администрацията е отговорна да създава благоприятна бизнес среда. Акцент в новия закон е драстичното съкращаване на сроковете за извършване на административните услуги във всички направления. Един пример. Досегашната практика за получаване на разрешение за създаване на селскостопанска аптека предвиждаше две седмици за установяване пълнотата на представената документация. От сега нататък човекът ще идва на гишето с документите и служителят само за няколко минути ще установява въпросната пълнота. Мога да дам още безброй смехотворни примери в това отношение. Но не това сега е целта. По-важното е, че в новия закон е установена връзка между логика и практика. Това значи, че една структура се модернизира. Пределно ясно са формулирани целите и функциите на държавната служба. Досега администрацията изискваше от бизнеса пълно подчинение, чиновникът демонстрираше колко е силен, като не си върши работата! Нашата растителнозащитна администрация ще бъде стойностна и авторитетна в очите на бизнеса,

когато е в състояние да създава равноправни условия за всички стопански субекти, когато осигурява бързи и лесно достъпни административни услуги и, разбира се, без да пренебрегва другото свое ключово задължение – ефективен контрол – контрол на пазара, на полето, на границата!  Какви са Вашите разбирания за ефективен контрол? Контролът е приоритет в работата на растителнозащитната администрация. Поради простата причина, че административно-наказателните процедури са част от логиката на всеки закон. Ефективен контрол обаче се осъществява при наличие на ресурсно осигуряване, професионален капацитет и мотивация. За съжаление случаите на неефективен контрол в системата съвсем не са изключение. Качват се двама експерти в автомобила и отиват да вдигат “пушилка” в някоя аптечка заради една опаковка от 200 г тор, например. Дума да няма, те имат формалното право, но това е Брауново движение или, както някои казват безмислен труд кипи – вторачване в дребното, в незначителното, имитация на активност. За нас най-важно днес е да осъществяваме ефективен контрол при използването на ПРЗ на полето. В склада и в аптеката пестицидите не са опасни за потребителя, опасна за него е растителната продукция, “натъпкана” с остатъчни количества от препарати за растителна защита, които са използвани нецелесъобразно и непрофесионално. Фермерът трябва да бъде обект на особено внимание от наша страна! Защото от неговата информираност, компетентност и отговорност зависи в голяма степен здравния статус на производството, неговото качество и екологични параметри. С други думи: налага се диверсификация на приоритетите в контрола на пазара, нов прочит на действителността, далновидни, адекватни политики и работещи решения. Тук му е мястото да припомня, че растителнозащитната администрация е водеща структура в борбата с нелегалния внос на пестициди и пряко отговаря за фитосанитарния контрол. България е външна граница на ЕС и този факт е още една причина да бъде съсредоточен ресурс, енер-

гия и експертност в тези невралгични пунктове. Успехът там е с висока цена и стойност!  Често повтаряте, че трябва да се развържат ръцете на бизнеса за инициативност в условия на контролирана среда... Ефектът от един на практика неизпълним забранителен и силно ограничителен режим е почти никакъв. В този случай санкцията не е дисциплинираща. Нещо повече. Този начин на мислене и действие принуждава бизнеса да търси “вратички” в закона, да го заобикаля, създават се условия и хранителна среда за корупционни практики. Ще илюстрирам твърденията си. Така например, надлежно са разписани условията и сроковете за съхранение на неразрешени за употреба ПРЗ. При положение,че България не разполага с инсталация за унищожаване на пестициди, какво следва като изтекат въпросните срокове? Санкции, санкции, санкции... Как би било по-правилно да се постъпи в този случай? Когато мине срокът за съхранение, служител на БАБХ описва наличността и съхранението продължава за нов период. Ако при следващата проверка обаче бъдат установени липси в наличностите, активира се административно-наказателна процедура.  Разрешаването на продукти за растителна защита за употреба е силно чувствителна тема, която години наред създава усещане за административна безпомощност, предизвиква невъобразим хаос на пазара. Какви са Вашите планове и намерения за решение на кризата, каква е институционалната ангажираност на новото административно ръководство на растителната защита за ликвидиране на този активен генератор на колосални загуби както за бизнеса, така и за производството на полето. Това безспорно е най-сериозният административен проблем. Повече от 300 продукта в момента са в “чакалнята”. С наличния кадрови капацитет Съветът по продуктите за растителна защита/СПРЗ/ за една година е в състояние да приеме 30-40. Простата сметка показва, че

10/2013

58 ще са необходими 10 години при положение, че няма нови предложения. В крайна сметка по регламент една регистрация трябва да се извършва за една година, а на практика се осъществява за 3-4 години! БАБХ дължи отговор на агрохимическата индустрия! Повече от задължително е да се предефинира цялата процедура, да се приемат нестандартни действия, да се активират нови практики, да се стартират правилни решения, да се динамизира обстановката. Да се сложи край на неглежирането и на т.нар. практика Long Shelf Live/дълъг живот на рафта/. Какви са моите предложения? Да потърсим съдействие от ЕС! Ще рече: отиваме в Брюксел и изговаряме проблема в прав текст, без усукване – нямаме професионален и административен капацитет да извършваме дейността в нужния обем и срок. Кои са аргументите и мотивите за този радикален ход? Разрешаването на ПРЗ за употреба е изключително деликатна дейност. Изграждането на високопрофесионален експертен формат за тази изключително креативна локация е дълъг процес, а при нас, отбележете, текучеството е умопомрачително, за 10 години са се сменили 8 души на позицията началник на отдел ”Разрешаване на ПРЗ”! От една страна – през всичките тези години са били защитавани лични, партийни, корпоративни и какви ли не още интереси, интереси, различни от интересите на растителната защита. От друга страна заплатите на администрацията са много ниски. Финансовите потоци, събирани от такси и регистрации, се вливат в националния бюджет. Друг дефицит в тази широкоформатна дейност е, че не съществува Регистър, каквито са изискванията на Закона за реда на заявките за разрешаване на ПРЗ за употреба. Смисълът е да има прозрачност, публичност и граждански контрол. Публикуването на активните вещества и датата на заявяване в никакъв случай няма да наруши степента на конфиденциалност, за което се опасяват някои от мултинационалните компании. Според мене част от решението на тази мащабна криза е да се премахне Съветът по продуктите за растителна защита. Този орган е излишен , защото на практика има чис-

то консултативни функции. Моите лични наблюдения върху практиката му е, че е тотално неефективен. В начина, по който работи през годините назад, са заложени закъсненията. Доза конкретика. Една процедура по разрешаване на паралелен внос на ПРЗ е 45 дни, а между два съвета минават 3 месеца. Да речем, че това не е кой знае какъв проблем, проблемът е, че в съзнанието на администрацията се проектира усещането, че може да не се спазва закона. И какво се получава? Бизнесът ще чака, когато стане, тогава! По този начин администрацията се демобилизира, нещата се забатачват. И всичко това се случва за сметка на бизнеса, който бизнес плаща сериозни пари и формира грешни очаквания. Каква е технологичната практика? Експертът от отдел “Разрешаване на ПРЗ” прави съответна оценка и съставя доклад на база собственото му становище – видях, прецених, препаратът Х отговаря на изискванията за разрешаване на употребата му. Този доклад се депозира в СПРЗ, който освен всичко друго е колективен орган. И на практика този колективен орган не носи отговорност. Експертът е междинното звено и опасността да стане обект на особено внимание от страна на различни фактори е налице. Визирам морала, който трябва да имат експертите, и ограниченията, които трябва да си налагат, щото да не оставят съмнение, че ще решават независимо и според закона. Тук искам да иницирам още една възможност. Докладите на експертите от отдел “Разрешаване на ПРЗ” да се разглеждат от външни експерти, да се изготвя общ доклад за оценка. Разбира се, не изключвам варианта моята идея за ликвидиране на Съвета по продукти за растителна защита да не се хареса на по-горните инстанции. И ако те преценят, че нуждата от съществуването на такъв Съвет не може да бъде загърбена, добре, но този Съвет трябва на всяка цена да позиционира нови функции и по обем, и по оперативност, и по отговорности. Забележете: в състава на сегашния Съвет има служители без необходимата степен на експертност. На практика Съветът е квалифицирано мнозинство от неквалифицирани служители.

Не изключвам и друга опция. Взаимното признаване на ПРЗ от една климатична зона на ЕС. Това в никакъв случай не означава да вдигнем “бял байрак”, да скръстим ръце и да включваме за употреба всичко, що е разрешено във въпросната зона. Ще си позволя такъв пример. Един ПРЗ е разрешен за употреба в страни от южната Европейска зона, към която принадлежи и България – Италия, Гърция, Испания, а нашият експерт има съответните аргументи да не предложи този продукт за разрешаване. Тогава ние го разрешаваме за употреба за срок от една година. През това време осъществяваме контакт с партньорските служби от тези страни и коментираме казуса. В случая може да направим услуга относно вземане на най-точното решение. С други думи: генерираме нова динамика – с допълнително тестване на продукта и последователност на неговата ефикасност по отношение действие и безопасност на ползване. Това е един начин за точна и бърза оценка – като използваме предимствата, че българското земеделие е част от европейското агропространство.

 Г-н Лазаров, управленският Ви хоризонт е висок, амбициран сте да трансформирате сектора Растителна защита, да го превърнете в динамична и многофункционална структура на БАБХ. Това е голямо предизвикателство. До къде сте готов да стигнете? Да чертаеш многообещаващи перспективи, да отключваш креативност и мотивация, да направиш от невъзможното възможно, да произведеш революция. Харесват ли Ви тези галещи ухото слова ? Подходящи са за театрална сцена. На мене определено не са ми по вкуса . Ще бъде далеч по-лесно, ако създам правила. Харесвам правилата! Аз съм човек, който се подчинява на законите! Много пъти са ме питали: защо кандидатстваш да станеш директор? Какво те блазни? Моят отговор: не гледам на това като администриране, а като възможност, като шанс моите възгледи и професионални компетенции да намерят почва за реализация, блазня се от мисълта, че още мога да помогна... Емил ИВАНОВ

Р9175

Р0216

Р0412

Р8523

Р9911

Демо опити 2013 България 28 локации

Добив т/ха при 15% влага

10,500 10,300

P0216

10,100 9,900 9,700 9,500 9,300 12,20 12,40 12,60 12,80 13,00 13,20 13,40 13,60 13,80 14,00 14,20 Влага %